Русе – Свободна планета

Ледени и пясъчни фигури в Брюж и Русе

Пътуване до... — Sun, 25 Mar 2018 10:52:56 +0000

Днес Анжело ще ни разкаже за два Фестивала на ледените фигури – в Брюж, и в Русе. Приятно четене: Ледени и пясъчни фигури в Брюж и Русе Която и класация на туристическите забележителности на Европа и на Белгия в частност да разгледате, на първите места задължително е Брюж. Всички анотации си приличат: поредната Северна Венеция […]

Още пътеписи от близки места:

Русе – място за размишление

Пътуване до... — Fri, 14 Jun 2013 11:19:01 +0000

Днес в град Видин се открива новият мост на Дунава, ние обаче ще отидем до града на първия Дунав мост – Русе. Водач ще ни бъде Девора.

Приятно четене:

Русе

Толкова отдавна не си бяхме показвали носа извън София, че вече не можех да издържам на редовната разходка от апартамента до парка или центъра и обратно. Исках да видя нещо ново, исках да пътувам и на няколко пъти бях на косъм сама да се метна на някакво превозно средство и да избягам за ден-два. Една кратка разходка до Пловдив не успя да повдигне приключенския ми дух, но когато се разбра, че ще отскочим до Русе за няколко дни, вече имах повод да стегна повече багаж от този, който се побира в дамската ми чанта, а именно - цяла раничка. :)

Потеглихме към Русе с автобус,

което само по себе си беше тъжно и затормозяващо начало за нашето пътешествие, но предполагам, че не сме единствените, на които им се налага да пътуват повече от 4 часа в некомфортни автобуси, слушайки всякакви разговори и накрая, опиянени от миризмата на сменен наакан памперс точно преди Русе, да слязат на автогарата и да се зарекат, че им е за последно.

Автогарата е залепена до жп гарата,

която пък е хем едно от най-красивите неща, които видях в Русе, хем и едно от най-занемарените. Трудно ми е да си го обясня, тъй като, ако вярваме на надписа от ковано желязо, не е никак стара, а изглежда толкова запусната, сякаш е на над 100 години. Едно или две крила, не знам точно как се водят, са поддържани, и когато влезете за своя влак, можете да разгледате - големи полилеи, високи стени, красиви детайли, приятни стълбища, а на самите перони има красиви поставки за факли. Романтично е и в сравнение със софийската жп гара, от която те побиват тръпки и те настигат обриви, тази е място, на което би било изключително приятно да почакаш влака си, или дори просто да поседиш и да проведеш интересен разговор с някого.

Тази част на гарата очевидно е оставена да се руши на свобода... :/

На няколко пъти ни се налагаше да питаме русенци за едно и друго нещо и общото ни впечатление е, че това са много приятни, сговорчиви и отворени хора, които са готови да ти помогнат с каквото могат, а ако се застоиш достатъчно дълго около тях, със сигурност ще намерят повод и да се пошегуват. Така се случи и в

музея на транспорта,

в който попаднахме случайно, макар че го издирвахме с причина: да се повозим на дрезина и да разгледаме вагоните от близкото и не чак толкова минало, които са превозвали Фердинанд и Борис III. Музеят има три различни опции за разглеждане: вътре, външна експозиция и тур в специалните вагони. Докато разглеждате последните, ще си помислите, че в днешно време хората могат да имат собствени самолети, но дори това не може да се сравни с лукса да си имаш собствен влак! Добре, де - само вагон, но пак си е УАУ! Разгледайте ги непременно, докато сте в града, защото са пълни с възхитителни идеи и любопитни елементи в интериора. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Тъжно е, че са запазени само стените и нищо от автентичните предмети, които са били използвани по време на пътуванията в тях, но пък на мен, като на любител кулинар, ми бяха много интересни кухненските помещения и ми се прииска да си приготвя нещо в тях. Няма да излъжа, ако ви споделя, че изглеждаха по-удобни за готвене от нашата кухничка на терасата, а пък какви неща са се приготвяли там, ми е бедна фантазията. Всъщност не съвсем бедна, защото имаше отпечатано едно примерно меню, което звучеше направо петзвездно.

За самия град не мога да ви разкажа чак толкова много, защото разходките ми в него бяха брутално прекъсвани още към 5 часа, когато,

гладни и жадни за кръв комари-стръвници

изпълзяваха като от нищото и забиваха бодящите си хоботи в мен. Поради тази причина се спасявах по възможно най-светкавичния начин или в някое заведение, или направо в хотела. Не знам как е през лятото и не знам дали сега общината, или който е отговорен, не беше напръскала, защото беше прекалено рано, но това си беше истинско мъчение и един малък ад, което помрачи цялостното ми изживяване. Друг минус е, че почти не намерихме местенце, в което да си хапнем наистина вкусно, въпреки че бяхме събрали няколко препоръки. Един ден седнахме в La Strada, където така и не разбрах от какво точно бяха "направени" пролетните ми картофки, но подозирам, че е от онази смес, която в зависимост от това как я оцветиш, може да бъде картоф или шницел с еднакъв успех. Точно до това заведение пък има сладкарница Пикадили, където хапнахме няколко десерта и стигнахме до извода, че са направени отново с помощта на полуфабрикати. Спасението дойде на "Понтона", където Жоро яде риба, която не би искал да срещне на живо (по негови думи, след като се загледа внимателно в една от костите ѝ), а аз - много вкусна салата. Имаше разнообразие от неща за поръчване, персоналът беше много дружелюбен и ведър, така че ви го препоръчвам.

За сградите мога да кажа, че сред тях има и някои изключително пищни и красиви, но като цяло

само няколко бяха местата, които отговаряха на романтичната ми представа

за този град. В общи линии, поне централните улици, са магазин до магазин и трябва да вдигнете погледа си нагоре, за да разберете в какви красиви сгради всъщност са се сгушили тези витрини. Докато се разхождахме по закътаните улички пък нямаше как да не забележим, че всеки русенец със собствена къща има и свое виждане за дизайн и държи то да бъде възприето от окото на минувача, дори с риск то да бъде "избодено". Една до друга съжителстват съвсем несъвместими архитектурни постройки, но общото между всички тях е силната любов и привързаност към кованото желязо и красивите огради. Любопитно е да се разглежда и може да ви се наложи дори да позабавите ход, за да успеете да обходите с поглед всичко пред вас, а ако обичате да правите снимки, придвижването ви ще става още по-костенурско.

В Русе явно има много места, на които можете да седнете и да поразмишлявате за живота - изобилства от малки градинки, а градският парк е приятно място за спортуване и трамбоване в приятелска компания. Ако искате обаче да внесете мистика към разходката си, трябва да посетите парка зад пантеона, където се намират гробниците (вече празни) на много видни българи от Русе. Разхождайки се по тези места, попадахме на разни растения и дървета, които не бяхме срещали до този момент, така че екскурзията ни до Русе ни обогати и в тази насока.

Накрая мога да загатна, че в Русе не може да избягате от добронамерения кич, затова единственото, което можете да направите, е да му се отдадете поне за няколко дни. Орнаменти, претрупаност с детайли, лъскавко, бляскавко - това ще ви съпътства не само в хотелите, но и в много от заведенията, понякога брокатените въздишки на града се усещат дори във въздуха на улицата, но тази еклектика и обърканото разнообразие в никакъв случай не бива да ви дразни. Все пак сте в малката Виена и това трябва да ви бъде доказано по всички параграфи. Приятно пътуване! п.п. Всички снимки са направени от Жоро, тъй като за разходките поверих фотоапарата в неговите ръце. ;) Автор: Дебора Джамбова Снимки: Георги Грънчаров

Русе

Пътуване до... — Fri, 17 May 2013 08:15:06 +0000

Пътеписът ни днес ще бъде истински пътеводител за един от градовете в България с голям принос към българското Възраждане, Освобождение (който е чел Записки по българските въстание - знае) и новат ни демократичната история – Русе. Петър ще ни води натам. Приятно четене:

Русе

пътеводител

“Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук”

Елиас Канети, австрийски белетрист, есеист и драматург, роден в Русе

Като човек, който обича да пътува (от една страна) и човек, прекарал над 20 години от живота си в Русе (от друга страна) не мога с лека ръка да отхвърля факта, че дълго време не мога да открия кратък туристически пътеводител за един от най-любимите ми градове в света. И, както казва Марк Твен, когато искам да прочета нещо хубаво, сядам и си го написвам.

Бърза история на Русе

Русе е град на над 2300 години. Възниква като тракийско селище, след което добива и първото си официално име по римско време – Сексагинта Приста (Пристанище на шестдесетте кораба), основано вероятно от римския император Веспасиан (69-79). С вековете градът има много имена – Пристис, Пристаполис, Роси, Руси, Русчук. По време на Първото и Второто българско царство градът е малка крепост, но след Кримската война Русчук става административен център на Дунавския вилает, обхващащ целия регион Варна, Тулча, Търново, София и Ниш. Управителят (Мидхат паша, изключително образован и активен реформатор) е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Ето само част от нещата, които са се случили за първи път в Русе:

първата печатница в България (1864 г.)
улиците получават имена за първи път в България (1865 г.)
първото земеделско стопанство в Османската империя (1865 г.)
първата метеорологична служба (1866 г.) и метеорологична станция у нас (1883 г.)
първата ж.п. линия в България, маршрут Русе-Варна (1866 г.)
първата Фабрика за алкохолни напитки в България (1870 г.)
първата пивоварна фарбика у нас (1876 г.)
първият град с градоустройствен план в България (1878 г.)
първият флотски духов оркестър (1881 г.)
първата фабрика за обработване на кожи (1881 г.)
първата българска фабрика за сапун (1883 г.)
първата плетачна фабрика (1887 г.)
първата търговска камара (1889 г.)
първата фабрика за мебели (1890 г.)
първото българско акционерно застрахователно дружество “България” с централа Русе и със свои клонове в София и други градове на страната, както и представителства в Цариград, Солун, Велес, Битоля, Охрид, Атина, Пирея, Александрия, Чикаго, Лондон, Амстердам, Париж, Мадрид и Берлин. (1891 г.)
първата българска химическа фабрика (1895 г.)
първата публична кинопрожекция в България (1897 г.)
първият асансьор в България, функционирал по американски образец (1897 г.)
първата българска фабрика за железни ролетки (1898 г.)
първата българска фабрика за мелнични машини (1898 г.)
първата в страната фабрика „Експрес“ за велосипеди, грамофони и др. метални изделия (1906 г.)
първият църковен орган в България (1907 г.)
първата българска фабрика за железни кревати и мебели (1908 г.)
първото кино в България, наречено “Модерен театър” (1911 г.)
първата българска пътническа линия в корабоплаването Русе – Видин (1935 г.)

През 1879 г. Русе е едни от най-напредничавите градове на Стария континент и е сравняван с Виена, Будапеща и останалите търговски и културни средища на Централна Европа. Именно той е “вратата” за навлизане на всички новости в българските земи както от този регион, така и от Русия. Затова е и един от сериозните кандидати за столица на България, но поради непосредствената си близост с румънската граница и липсата на каквато и да било естествена защита, освен лесно преодолимия за тогавашната военна техника Дунав, отпада в по-нататъшните дискусии.

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

След Първата и Втората световна война и завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява.

През епохата на социализма с построяването на Дунав мост през 1954 г. и последвалата бърза индустриализация на страната Русе се превръща в голям икономически, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето, електрониката, приборостроенето, химическата и леката промишленост. Изградено е ново, голямо пристанище и технически университет.

За съжаление, в началото на 80-те години Русе отново навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химически завод, който обгазява с хлор града в продължение на десетилетие и се отразява негативно върху неговото развитие. Градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции едва след влизането на България в ЕС.

Днес Русе е известен с прекрасния си център, празните молове и неучтивите сервитьорки :) Голяма част от историята на града е запазена в неговите улици, сгради и забележителности, за които ще разкажа накратко в тази статия.

Бърза география на Русе

Както знаете, Русе се намира на северната ни граница. Ако погледнем града през погледа на особено образован румънски щъркел, летящ на юг, Русе ще изглежда горе-долу така:

Градът се явява едно Т-образно кръстовище между пътищата за София (Бяла, В. Търново, Пловдив), Варна (Разград, Шумен) и Букурещ (Дунав мост, Гюргево, Силистра).

Пристигане с влак или автобус

Ако пътувате с влак или автобус, разходката ви в Русе ще започне от централната авто- или ж.п. гара. В Русе те са непосредствено една до друга, така че няма значение с какъв транспорт сте дошли (освен ако не е с кораб, но и за кея ще разкажем по-надолу).

Пристигане с автомобил

В случай, че сте дошли с автомобил, следвайте табелите с надпис “център” и бързо ще се озовете на бул. “Борисова”, една от главните улици на града, свързваща центъра с гарата. В случай, че нямате GPS, съветвам ви да паркирате тук някъде, защото центърът на града е пълен с объркващи еднопосочни улички, които дори и за местните са същински лабиринт с изнервящ край :)

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Центърът на Русе има синя зона, така че гледайте знаците.

Снимка: Русе в снимки, Золтан Бела (публикувана с писмено разрешение)

Туристическа обиколка на Русе

Не е трудно да видите основните забележителности на Русе за по-малко от ден, ако не броим дълго обикаляне на музеите и изключим по-отдалечени обекти като Басарбовския скален манастир и Дунав мост. За по-подробно разглеждане обаче най-добре да си посветите уикенд.

Ето го и най-оптималният маршрут с обща дължина 10-тина километра:

Вижте Забележителности в Русе (Ruse Landmarks) на по-голяма карта

Централна ж.п. гара Русе

Автогарата и ж.п. гарата са долепени една до друга, но ако по някаква причина не сте били в сградата на ж.п. гарата, по-добро надникнете.

Снимка: Русе в снимки, Красимир Братанов (публикувана с писмено разрешение)

Русенската централна ж.п. гара е един от символите на града през 50-те и 60-те години на миналия век и е една от най-често изобразяваните сгради на старите пощенски картички от Русе. Строежът й започнал през 1953 г. по проекта на русенския архитект Пинпирев, проектирал след нея и Софийската централна гара.

Русенската жп гара била построена от над 1500 ентусиасти върху площ от 12 дка и някога е била най-голямата ж.п. гара на Балканския полуостров, с три етажа, 34-метрова часовникова кула и тежките полилеи в катедралната зала за пътници, поръчани от Чехия. Наскоро гарата стана интересна и с чудесния флаш-моб, направен от клуб “Нашенци”.

ул. Борисова

От гарата се спуснете по улица Борисова. Тя я свързва с центъра на града (площад “Свобода”). Това е една от най-дългите, прави и красиви улици в града, на фона на която се редуват стари и съвременни сгради. По-добре е да се движите по левия тротоар от гарата към центъра – там има повече магазинчета, а и уникално вкусните сандвичи на “Бърза закуска Вяра”, които работят денонощно и са чудесно хапване за начало на туристическата обиколка.

Католическата Никополска Епархия

Снимка: Росица Тодорова (публикувана с писмено разрешение)

Ако не се зазяпвате по магазинчетата, за 10-15 минути би трябвало да сте пресекли бул. Скобелев. Завийте наляво точно след Икономическия техникум и в малката пешеходна уличка ще се натъкнете на Католическата Никополска Епархия, известна още като Къщата на банкера Иван Симеонов. Построена е през 1895 г. и в историята си е била семейно жилище, общежитие на Английската гимназия и къща за гости на община Русе. Ако продължите напред и сте следвали инструкциите, отдясно ще се появи градинка с малко пазарче (известно в Русе като “Американското”). Преминавате покрай Математическа гимназия “Баба Тонка” (Петър е учил тук) и стигате до стария център на града – площад “Батенберг”.

Площад “Княз Александър Батенберг”

Снимка: Wikimapia

Площадът представлява красива градинка, с шадраван и Мемориал на българските войници, загинали в Сръбско-българската война 1885 година. Заобиколен е от няколко интересни сгради:

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Дворецът Батенберг (днес Регионален исторически музей) – построен през периода 1882 – 1892 г., като по замисъл сградата е трябвало да служи за официална резиденция на българския княз Александър I Батенберг в Русе. Тъй като дворецът е завършен след оттеглянето на княз Александър I от българския престол, той никога не е бил използван за седалище на български владетел. В новоосвободена България, това е една от най-внушителните сгради. Върху фасадата й били поставени годината на построяване, името на княз Александър Батенберг, както и гербът на България – първите знаци на новата държавност. Сградата притежава голямо подземие, в което са извършвани разпити на престъпници и политически затворници. Освен това сградата е била свързана с подземен тунел с намиращата се в близост къща на русенския градоначалник. През 1990 г. е решено Дворецът Батенберг да приеме експозициите на Регионалния исторически музей в Русе.

Старата поща – построена през 1930 г., до средата на 70-те год. сградата е централната поща на гр. Русе.

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Регионална библиотека “Любен Караве&#