Салин-ле-бен – Свободна планета https://svobodnaplaneta.com българските блогове за свободен софтуер и свободна култура Thu, 22 Aug 2013 08:30:32 +0000 en-US hourly 1 https://wordpress.org/?v=6.0.11 209689584 Остров Реюнион (2): Плажове, градчета и богаташи http://patepis.com/?p=41016 Thu, 22 Aug 2013 08:30:32 +0000 http://patepis.com/?p=41016  Продължаваме с поредицата на Калоян за остров Реюнион. Днес ще направим пълна обиколка на това парченце от Европейския съюз. Приятно четене:

Остров Реюнион

втора част

Плажове, градчета и богаташи

Продължението за остров Реюнион след почти година прекарана в Индийския океан, в тази малка частица от Франция, незабележима точка на картата, красота, хармония, природа, култура. Една година пълна с емоции, страст, слънце, море.

Една година в Рая

 

Сен Дени, остров Реюнион

В този пътепис ще давам информация относно забележителностите, нещата които видях, чух и научих. Думите не са достатъчно силни, за да опишат прелестта на острова и изключителната любезност на хората, водени единствено от философията "vivre ensemble" - живеене заедно, в хармония, в мир и разбирателство, без предразсъдъци относно произход, цвят на кожата, религия. Но силно обединени от любовта към родината, към Франция. Толкова патриотизъм не съм виждал в Лион за 4 години. С едно изключение, тук не обичат Коморците.

Сен Дени, остров Реюнион

Започвам от

Сен Дени,

тъй като тук живея от една година. На пръв поглед нищо интересно, къщи, капанчета, сгради. Но Сен Дени има богато историческо и културно наследство, а и както бях споменал, тук е концентрирана почти цялата администрация и индустрия. Чисто нови квартали никнат от всички страни, понеже за инвестиции в задморските територии на Франция има големи данъчни облекчения, а това от своя страна благоприятатва градската среда и създава усещане за модерен град. Колониалното наследство, къщите на някогашните администратори на плантациите от кафе и захарна тръстика (основна продукция и износ по колониално време) и до днес са запазили своя чар и архитектура, и до днес някои са обитавани от наследниците на някогашните администратори на острова (gros blancs - "големи бели"), други са купени от държавата и там се помещава администрацията, трети са превърнати в музеи, културни забележителности, магазини, офиси. По склоновете на планината криволичат малки тесни и стръмни улички, опасани с кокетни еднофамилни къщи с градини и басейни.  

В центъра, от Държавната градина (Jardin de l'Etat),

тропическа ботаническа градина и парк,  тръгва улица Париж, на която се намират някои от основните забележителности, и администрация - Регионалният съвет, седалището на Католическата църква, Административният съд, Кметството, Префектурата, Търговско-индустриалната камара, Музикалната консерватория, Институтът по Мениджмънт и Управление към Реюнионския университет.

Тук ще намерите и много музеи:

В Ботаническата градина се намира музеят по естествена история, построен през 1834г., по надолу е музеят Леон Диеркс, носещ името на известен реюнионски художник и скулптор, помещаващ голяма колекция Изящни изкуства, между които Пикасо, Реноар, Гоген, Гримо. Построен през 1843 г., (робството е премахнато през 1848г.), днес музеят е неделима част от културното наследство на острова. [caption id="" align="aligncenter" width="405"]Сен Дени, остров Реюнион Държавната градина (Jardin de l'Etat)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560"]Сен Дени, остров Реюнион Музеят на естесвената история в Държавната градина[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Сградата на Регионалния Административен Съд в Сен Дени[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="360"]Сен Дени, остров Реюнион Кметството с Сен Дени[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Музей Леон Диеркс, ул. Париж, Сен Дени[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Къща-Музей Карер, ул. Париж, Сен Дени[/caption]   По-надолу е т.нар. вила Дерамонд-Бар, принадлежала на някогашнатакралска колониална Компания на Източните Индии (Реюнион е бил по пътя за Индия преди откриването на Суецкия канал), занимаваща се основно с експлоатацията на плантациите ванилия, кафе и захарна тръстика. Рождено място на художника Леон Диеркс, както и на Раймонд Бар, някогашен министър-председател на Франция.

Стигате до кметството,

където от малко кръгово, в центъра на което се намира Колоната на Победата улица Париж преминава в авеню на Победата, което стига до океана, а перпендикулярно е улица Марешал ЛьоКлер, пешеходният търговски център на Сен Дени. Архитектурното наследство в целия център е решено в този Колониален-креолски стил, а многобройните магазини, кафета и ресторанти, както и централните офиси на банки и застрахователни дружества, авиокомпании и големи фирми превръщат града в динамичен търговски и административен център. На пешеходната Марешал ЛьоКлер се намира и най-старата джамия във Франция, Ноор-Ал-Ислам, построена през 1905 г.   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Къща-музей Кишнен, Сен Дени, център[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Шато Моранж, Сен Дени, център[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Вила на Генерала, Сен Дени, център[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Артотека, Сен Дени, център[/caption]   Във височината се намира

богаташкия квартал Планината (La Montagne),

разделен от Сен Дени със стръмно било, а малко по-нависоко е паркът Колорадо, любимо място на местните за спорт, пикник и отдих. Два основни успоредни булеварда опасват града, Ланкастел покрайбрежието и Сюд във вътрешността.   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион La Montagne, център[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Индуски храм в Сен Дени, След аболирането на робството през 1848г, собствениците на плантациите се принувдават да назначат "ангажирани" работници от Индия и Китай, за да продължат работата по плантациите. От тогава до днес индийските и китайските общности са неделима част от културното многообразие на острова.[/caption]   Тръгвайки от Сен Дени на запад по Крайбрежния път, изсечен в планината от едната страна и врязан в океана от другата, след 15 минути с кола стигате до

Посесион, град за спане,

както го наричат Реюнионци, поради липсата на каквото и да било за правене там. Градът е обитаван основно от хора, работещи в Сен Дени, но не можещи да си позволят да живеят там, поради високите цени на жилищата и наемите. След около 7 минути с кола се стига до

Порт, пристанищния град,

който се слави с доста лоша репутация - социални жилища, несигурност, безработица, престъпност. Тук е и единственото останало гето на острова, наречено Руанда. Въпреки това Портът е основен иконимически център на Реюнион, единствено международно пристанище и като такова съсредоточава огромната част от внос-износа на острова, както и военноморска база.

Сен Пол,

голям град по-надолу е известен най-вече с пазара си, на който можете да купите всичко доста изгодно. 40-ти най-голям град във Франция (Сен Дени е 19-ти) и най-старият град на острова, бивш административен център. Тук се установяват първите французи през 1642 г, когато островът е бил необитаем, а след това за кратко градът е бил завладян от Британците през 19 в., които бързо отстъпват. Интерес представлява гробището на Сен Пол, където е заровен последният френски пират, Оливие Левасьор, обесен в Сен Пол през 1730 г. Легендата разказва, че качвайки се на бесилото, пиратът хвърля карта, с думите "съкровището ми, за който успее да разбере". От тогава и до днес иманяри търсят съкровището и се опитват да дешифрират картата, като съквовището може да е на Реюнион, Мавриций, Сейшелите или Родригес. Тук е и Пещерата на Първите французи, (прекръстена през 2007 г. Пещерата на първите Реюнионци, в която легендата разказва, че са се нанесли първите заселници на острова, Луи Пайен и Пиер По пристигнали за пръв път на Реюнион заедно със 7 малгашки роби и три чернокожи жени, с цел да колонизират острова. Наскоро Сен Пол се прочу с тъжната история за 15-годишно момиче на ваканция със семейството си, което бе изядено от акула, къпейки се в забранена зона.   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Пол, остров Реюнион Сен Пол, изглед[/caption]   Още 10 минути с кола и стигате до

Букан Канот - първото курортно селище, годно за плаж

Тук има доста хотели, ресторанти, жилищни квартали. Плажната ивица е чиста и голяма, пясъкът е едър и бял, а морето е винаги бурно. Букан Канот е любимо място за сърфисти от цял свят, но често има инциденти с акулите - в най-добрия случай изяден крайник, в най-лошия - изяден човек. Морски патрули обикалят всекидневно морето, за да синализират за акули, и ако такива бъдат забелязани-къпането забранено.  Течението често е много силно.   [caption id="" align="aligncenter" width="540"]Букан Канот, остров Реюнион Плажът на Букан Канот[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="386"]Букан Канот, остров Реюнион Внимание, акули! Къпането забранено! Букан Канот[/caption]   След Букан следва

Сен Жил, гъзарският курорт на острова

Тук до преди няколко десетки години е било забранено за цветнокожи, и от тогава креолците го наричат "Зорейленд" (Зорей местните наричат белите французи от континентална Франция). Поради изключително туристическата си насоченост, цените на имуществото достигат милиони, наемите са космически, и предимно Мутирани Висши държавни чиновници от метрополията (които поради отдалечеността получават бонуси, практически удвояващи заплатата) могат да си позволят да живеят тук. (Реюнионците, командировани в континентална Франция също получават двойна заплата.) Луксозни еднофамилни къщи с градини и басейни, райски плаж, палми и целогодишно слънце са декора тук. И много, много хотели, дискотеки, ресторанти, туристи. Сен Жил има малко пристанище, на което се предлагат водни атракции като гмуркане, наблюдаване на китове и делфини през зимния сезон (от април до октомври), водни ски и джет. Тук е и тропическият аквариум на острова, който все още не съм имал честта да посетя. Ивицата е дълга с километри, а между града и плажа има малка гора от местни иглолистни дървета филаос и палми. За разлика от "острова-сестра, Мавриций, където повечето плажове са приватизирани от хотелите, в Реюнион частните плажове са забранени, няма чадъри и шезлонги, само няколко бара на плажа. Властите инвестират в еко туризъм и опазване на околната среда, по-скоро отколкото в масовия туризъм на Мавриций, бил той и луксозен. Плажовете са чисти и спокойни, има коралов риф, който спира вълнението. Плитко е много надалеч и почти няма вълни. Разбирай, няма сърфисти и акули.   [caption id="" align="aligncenter" width="560"]Сен Жил, остров Реюнион Плаж Ермитаж, Сен Жил[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Жил, остров Реюнион Плаж Бризан, Сен Жил[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Жил, остров Реюнион Залез, Ермитаж, Сен Жил[/caption]   Сен Жил преминава в

Салин-ле-бен,

малко курортно градче по продъ]]> 402