село – Свободна планета

Изгубената Сирия(6): Свещената война от Маракеш до Маалюла

Пътуване до... — Fri, 11 Oct 2013 08:42:05 +0000

Днешният пътепис ще бъде малко особен, т.к.не е основан върху преки впечатления (за щастие или не) върху описвания обект. Лекото отклонение от правилата за публикуване (да бъде личен) допускам, защото пътеписът изразява лично пристрастие по тема, по която смятам, че не може да има безпристрастни. И понеже все някой ще каже, че липсва обективност или че става дума за пропаганда: не забравяйте, че в една гражданска война не може да има обективност! Който търси обективност и другата гледна точка – да прати негов пътепис. А вече друга тема е, че съм съвсем несъгласен с изводите в статията – това няма да е за сефте на нашия сайт;) а мнението си ще изразя в коментар след края на пътеписа. Приятно четене – имайте предвид, че темата е болезнена:

Изгубената Сирия

част шеста

Свещената война от Маракеш до Маалюла

Градината Менара (Menara) е разположена западно от Маракеш, Мароко по пътя на автобус N19 (30 дирхама) от летището до центъра.Тя е част от световното културно наследство и за разлика от градината на Ив Сен Лоран с кактусите – Мажореле Majorelle (50 дирхама) е безплатна и любимо място за разходка на местните жители.

Менара е построена през 1130 от фанатичния берберски султан Абд Ал – Мумин завзел Маракеш, Северна Африка и Андалусия. Павилионът е характерен със своя зелен пирамидален покрив.

Изкуственото езеро е заобиколено от палмови, портокалови и маслинови градини. То се захранва от сложна система qanat от подземни резервоари и канали докарващи водата от 30 км от топящите се снегове на планината Атлас. След нашата разходка из парка и кафе на прохладна сянка се отправихме към спирката на автобус N11 (3,5 дирхама) заедно с местните младежи. Те се държаха прилично по марокански т.е. не се целуваха, не се прегръщаха, не пиеха бира, не пушеха и не пееха. Вместо да се качим на такси като всички туристи предпочетохме градския транспорт. За наша изненада вътре имаше един висок слаб брадат младеж, който се разхождаше между пътниците с касетофон от който гърмеше проповед и просеше по 1 – 2 дирхама от всеки. Той се спря пред нас изгледа ни страшно, но ни отмина.

Попитахме студентите – за какво събира пари?

– За билет до Сирия, за да вземе участие в свещената война –джихат против неверниците бе отговорът, който ни изненада. В съседно Мали Френския чуждестранен легион беше разбил джихадистите и те трябваше да търсят друго място, където да спечелят кървавите си заплати от 1200 долара.

Припомних за тази среща отново, когато видях снимката на този Антихрист след нападението над

християнското село Маалюла (Maaloula)

на 40 км от северно от Дамаск близо до границата с Ливан.Този „герой” беше свалил кръста от църквата и забил отгоре знамето на Ал Кайда.

Това е входът на Маалюла, където някога 20% мюсюлмани арамейци живееха мирно с 80% християни арамейци. [geo_mashup_map zook='9'] За баласираност на информацията

ще използвам репортажите на „Ню Йорк Таймс” и „Комсомолская Правда”

9 септември 2013. Очите на Мария са пълни с болка и мъка, погребваща сина си,

загинал заедно с другарите си християни при самоубийствената атака на джинадистите. Тя още се страхува да говори за случилото се на 4 септември. Те пристигнаха в нашето село на разсъмване.. 5:30 часа. Един джип пълен с експлозиви се врязва във входната арка и с вик „Алах Акбар” смъртника взривява блок поста заедно с няколко войника от местната милиция. Те нахълтват с изстрели и викове с марокански акцент: „Ние сме от Ал – Нусра Фронт и дойдохме да направим живота на кръстоносците мизерен”. Кръстоносци, така неграмотните джихадисти наричат мирните арамейски жители на Маалюла, който в древността са били също жертви на кръстоносните походи! Предполагам, че много от вас са гледали филма на Мел Гибсън „Страстите Христови”, където Христос се моли на арамейски в Гетсиманската градина преди да го предадат на римляните.Този древен език се говори днес от 1 800 души само в Maaloula и още две села Bakhaa и Giobadine. Заради древните православни манастири „Мар Текла“ (Св. Текла) и „Мар Саркиз“(Св. Сергей) ЮНЕСКО счита селото за част от световното културно наследство.

Хотел „Сафир“ над Маалюла откъдето бунтовниците обстрелваха селото е бомбардиран от сирийската авиация.

Майка Пелагия Саяф, игуменката на манастира „Св. Текла” заяви по телефона на ВВС, че 53 монахини и сирачета са живи и не са пострадали,а има само счупени стъклата на прозорците и недостиг на гориво. Друга монахиня добави, че някои от бунтовниците са местни хора, които са обещали да защитават манастира, но страхът е обзел хората. „Ако Маалюла оцелее, това ще бъде чудо,“ каза майка Пелагия Саяф. „Маалюла е празна. Виждате ли призраци по стените“ Като си припомня за събитията от последната седмица, 62 – годишният Аднан Насрала разкава как експлозията е разрушила входната арка точно срещу неговата къща. "Видях хора, които носят Ал Нусра ленти за глава и които са започнаха да стрелят по кръстовете ", заяви Насрала. Един от тях постави пистолет в главата на съседа и го принуди да приеме исляма, като го накара да се повтаря „Няма друг Бог, освен Алах !“ След това те се пошегува: „Той е сега един от нашите“ Насрала е работил в ресторант си, който той нарича Maaloula, в американския щат Вашингтон и се връща в Сирия преди въстанието срещу президента Башар ал –Асад, което избухва през март 2011 година. „Имах голяма мечта. Да се върна в моята страна и да развия туризма. Аз построих къща за гости и дадох 2000 $ за монтиране ветрогенератор, който да дава електроенергия в селото. „Мечтата ми отлетя като дим. Четирийсет и две години на работа за нищо“, оплака се той. Но по – лошо, за него, е това, което той разказва, за реакцията на своите мюсюлмански съседи, когато селото е завладяно от бунтовниците. "Жените излязоха на балконите си и викаха от радост, и деца... направи същото. Открих, че приятелството ни е повърхностно. " Но сестрата на Насрала , Антоанета, отказва да осъди съседите: „Те са бежанци от Хараста и Дума (в покрайнините на Дамаск), които ние сме приели тук, но те разпространиха отровата на омразата, особено сред по-младото поколение“, каза тя. Друго местно момиче Rasha, разказва как джихадисти са отвлекли годеника й Атеф, който бил към селската милицията и брутално го убили: „Обадих му се на мобилния телефон и един от тях отговори“, каза тя. „Добро утро, Rashrush“, един глас отговори, използвайки прякора си. „Ние сме от Свободната сирийската армия. Знаете ли,че годеника Ви е член на shabiha (проправителствените милиции), който е превозвал оръжие, и ние ще му прережем гърлото“ Мъжът казал за Атеф, че му е била дадена възможност за приеме исляма, но той е отказал и с подигравка добавил: „Исус не дойде да го спаси“

Статуята на Христос е разперила отчаяно ръце. Вижда се лека повреда от обстрела.

Сирийската армия изпрати специални части, който да прочистят Маалюла. Но след това се изтеглиха заедно с бунтовниците, но монахините останаха под прицел. Защо бе атаката над това малко селце с 1000 жители, маловажно от военно стратегическа гледна точка? Планът на джихадисти е ясен и циничен, ако няма светини, няма да има и християни в Сирия. А каква е позицията околния свят, който гледа как християните както някога са преследвани и хвърляни на лъвовете за развлечение. Франция, според Саркози от 2011”за християните няма място в Леванта, специално в Ливан и Сирия”. Джон Кери наскоро заяви, че няма нужда да се защитават малцинствата в Сирия и трябва да се накаже Асад за химическата атака която уби 1000 души. Монахинята Агнес от близкия манастир заяви, че атаката е дело на бунтовниците.За да спре готвения въздушен удар Обама се съгласи с предложението на Путин за унищожение на сирийското химическото оръжие. Доволен от договора е също Израел, който знае, че ако падне Асад, то химическото оръжие ще попадне в ръцете на Ал Кайда. Опозицията на Асад е главно от суни мюсюлмани, или 74% от мнозинство. То е подкрепяно от сунитките държави: Турция, Катар и Саудитска Арабия. Те се включиха активно във войната след като бе подписан довор за строеж на петролопровод между Иран, Ирак, Сирия и Ливан. Асад е алеви или от шийтската секта на исляма подкрепяна от Хизбула от Ливан, Иран и шийтското доминирано правителство на Ирак. Заедно с християните, друзите и кюрдите те са останалите 16% според данни на ЦРУ. Кюрдите вече са взели под контрол североизточна Сирия и са напът да осъществат своята мечта за Кюрдистан.Първо като се обединят с братята си от проспериращия и почти независим Северен Ирак и после с тези от Южна Турция за ужас на Ердоган. Като единствен защитник на християните в Сирия остават Русия и папата.Те и САЩ обаче не успяха да защитят от християните в Ирак. След поредца от атентати, палежи, отвличания и убийства те бяха прогонени от Ал – Нусра и сега там няма християни. Путин заяви пред „Ню Йорк Таймс”:”че е обезпокоен, че в Сирия воюват не само наемници от арабските страни (Мароко, Либия, Йемен...), но и стотици бойци от западните държави и даже от Русия (Чеченския батальон!). Кой може да гарантира,че тези бандити, натрупали опит не ще се окажат след това в нашите страни(на олимпиадата в Сочи?), както това се случи в Мали след либийските събития?Това е реална опастност за нас. Ужасната трагедия по време на Бостонския маратон още веднъж потвърждава това.”

Напоследък в Египет над 50 църкви бяха опожарени и разграбени като тази на „Дева Мария” във Фаюм от мюсюлманските братя.Това бе тяхното отмъщение над 10 милиона коптски християни за сваления ислямски президент Мурси. Заради надвисналата опастност е затворен за посещение и православния манастир” Св. Екатерина” на Синай въпреки, че той притежава ферман от Мохамед. Архиепископът Абу Закхам (Abu Zakham, вижте го в http://patepis.com/?p=39065) е бил прогонен заедно с 85 000 християни от Хомс от екстремистите бунтовници.Той добави, че и християните от околностите на Дамаск са прогонени по същия начин: „Има план да се прогонят християните.Защо ние не знаем?“

Повече от 450 000 сирийски християни са напуснали своя дом в търсене на по безопасно място вътре в страната.По късметлиите са я напуснали и са в бежанските лагери в Ливан или в други страни.

Сирийската монахиня има татуировка с кръст. Малко татуирано кръстче забелязах и на дясната ръка на коптските християни в Египет, когато се ръкувах с тях.Това е за сведение на граничарите ни. Медици&#

Mammouth bourguignon (a la bière)

Пътуване до... — Mon, 10 Jun 2013 11:01:08 +0000

Пътеписът ни днес ще бъде мноооого селски :) Какво по-хубаво нещо от село в Бургундия? Много ясно - телешкото по бургундски :) Домосед ще бъде наш водач Приятно четене:

Mammouth bourguignon (a la bière)

Мамут по бургундски (с бира)

13-годишният Калоян с изражение на стоическо търпение в условия на пълна и необратима обреченост се подчини на съдбата и разпореждането на майка си да се откъсне от компютърната игра, за да умре геройски от скука на задната седалка с баща си и чичо си Димитър, тръгнали да проучват за стари църкви, гробища и мостове в сърцето на селска Франция. След известни, дежурни за нас с Весо, колебания избрахме по-далечната от двете предложени дестинации.

Бургундското село Везле в северните покрайни на природния парк Морван

Разстоянието - около три часа с кола - стратегически подсказваше, че това е опцията с преспиване. По-добрата от моя гледна точка, напук на (сбъдналите се!) метеорологически прогнози за едноцифрени температури (в края на април!), ниска облачност и дъжд всеки ден след 4 следобед. За разлика от шампанската опция, която можехме и най-вероятно - щяхме - да претупаме в един ден с риск да не презаредим достатъчно със средновековни камъни за целия сезон. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Изненадващо обаче и за Калоян се намериха забавни моменти в програмта. Като възможността да се хвърлят камъни в река Кюра (примерно в село Арси-сюр-Кюр) в сезон на пълноводие, докато баща му си тъкми статива на фотоапарата, за да заснеме съответния камененен мост от състояние на абсолютен покой от разлчини гледни точки (поне една от всеки квадрант в координатната система с оси река и мост). Лично аз, без да омаловажавам фотогеничните достойнства на местността, бях възприел тактиката на леката кавалерия с непретенциозно джобно апаратче. От което и снимките излизат непретенциозни, без да се съкращава съществено снимачното време.

В пещерата на Арси

обаче ни стана еднакво интересно и на тримата. Освен сталактитите и сталагмитите, които и да не бяха най-красивите на света, за Калоян бяха новост, ни показаха и първобитни рисунки. Предимно на мамути. Кроманьонски! На 30 000 години. За сравнение бушменските рисунки в южноафриканския Дракенсберг нямат и 300. Но тези са се съхранили под образувала се с времето глазура, която за късмет е подала за проучвания един век след като кметът-родоначалник на развитието на туризма в областта около tour de siècle (идването на "новия" век, по подразбиране - XX) е разпоредил да "се измие" пещерата с някакви химикали, от които повечето образувания ... почервенели. Весо беше използван за илюстрация на ръст на кроманьонец, средностатистически по-висок от неандератлец.

Село Везле е построено на хълм около една улица, която води до най-високата точка, овенчана с

несъразмерно голяма катедрала

Романска. Опусташавана и реставрирана няколко пъти в историята. Без никакво участие на "бароканци" в реставрациите. Впоследствие - забелязана от Юнеско. Оцелели са капителите с издялани в камъка библейски, митологически, астрологически, на ръба на езическото, сюжети. Светилището се радва на поклоничество, ако не количествено, то качествено подобно на поклонничеството до Сантяго де Компостела. Щъкат по кълдъръма разни с ранички, дъждобрани и тояжки. И разговорят на белгийски, ливански, американски ... Някои се хвалят, че - на! - щели и до Сантяго да стигнат. Поклонническата атракция в криптата на катедралата са мощи на Мария Магдалена. А пък в православната църквичка, настанила се на втория етаж в една от средновековните къщи наоколо, на почит е Св. Герман (Жермен) Оксерски (c. 378 – c. 448). Попът и попадията са американци, ектениите се пеят на френски, требникът се чете на английски, а в конгрегацията на теория преобладавали руснаците. Но, изглежда, не и през април. В събота преди Цветница в църквата пееха двама хористи с недоказан етнически произход и вероизповедание, попът и клисарката, докато попадията на долния етаж ни разясняваше историята на енорията на френски, при положение, че на английски би било взаимно по-лесно. Българи не помнела да им били влизали в църквата. Която не е и толкова лесно да се открие, освен ако не проследиш някой подозрителен, че е православен, поклонник с тояжка. По-лесно се намира чай и нощувка. В туземската чайна подслушахме разговор, в който се заключи, че всички беди за еврозоната идвали от приемането на Източна Европа. Че с малки изключения, които трудно се откриват на картата без лупа, Източна Европа нито е приета, нито има глас в еврозоната, не се взе под внимание. За спане ни подсказа една брошурка да попитаме в една ферма край село Базош на 12 км на юг от Везле. Да нощувам сред френска аграрна идилия твърдо ми е било в Списъка с житейски задачи, но сред животните и на Калоян най-после му светнаха очите и забрави за комютърната игра.

Фермата се казва д'Екос,

но нищо шотландско у фермерката не забелязахме. А и нищо селско! Макар и да не издаде с какво се занимава освен с рядко наеманите стаи за гости (докато мъжът и отработва по 70 часа седмично с кравите и свинете, при национална профсъюзна норма от 35 часа, но очевидно - при градски условия), даде да се разбере, че са градски хора, дощли тук по свой избор. Даващ им също право на избор кога и коя точно крава да отведат в яслата на смъртниците. Оцелелите крави със сигурност са я заподозрели тая ясла в нещо нередно, защото омучават цялото село, ако някоя тяхна другарка бъде поведена натам.

За закуска ни бяха обещани топли пресни багетки и кроасани с различни вариации на понятието конфитюр, но вечеря се наложи да търсим по съседните села. В ултра-модерния ресторант, аранжиран в минималистки юпи стил, в Пиер-Пертюс не ни одобриха външния вид и/или конфигурацията и със стандартното оправдание, че всичко им било резервирано, ни отпратиха в Сен Пер, където си избрахме най-туземно изглеждащата кръчмичка и си облизахме пръстите от

говеждото по бургундски (boeuf bourguignon, фр.),

версия "на баба". С емпирични наблюдения и дегустации събрах доказателства, потвърждаващи една моя научно-туристическа хипотеза, че местната бира е по-добра в света на бирите от местното вино в света на вината. Само не им го казвайте на бургундците! С удовлетворение забелязвам, че модата на бутиковите микро-пиворавни е достигнала и до сърцето на френския хинтерланд*.

За да затвърдим навигационните си познания по междуселския път от Базош до Сен Пер, го минахме още два път през нощта, за да приберем забравения телефон на Весо. Температурите може да са едноцифрени, но в стаята има радиатор. Много добре! В Южна Африка в подобна ситуация, нямаше да има. От кроасанчетата и багетките не бяхме разочаровани. Язък само, че в залисията с фотографията (и бирата), бях забравил да се отбия в бакалията във Везле и за сиренце.

Малко над фермата се намира

имението на Вобан, който е местната историческа звезда

Маршал от времето на Луи XIV, революционизирал и модернизирал укрепления и замъци по цялата периферия на кралството по стандартите на новото време. Укрепления, за които историята рапортува, че са изпълнили добре задачата по програмата за имперски възход на централизирана Франция. Неговият собствен замък, макар и да не е строен за фронтово укрепление, поддържа геометрия-симетрия-тригонометрия, оптимизирана за отбрана с мускети и лека артилерия във всички посоки. В наше време отбраната от туристи, назландисващи се да си платят 8,50 евро да разгледат градината (която и според картичките на касата изглежда по-добре от птичи поглед, нежели от терасата с билетчета), се осъществява с високи над човешки бой дувари. В църквата в селото, където е и гробът на Вобан, а и в цялото село, няма жива душа, която да поиска пари. Освен една хитро самоделно електрическо роботче от първи род (реле), което ти светва лампите, ако му пуснеш едно евро в касичката. Ако предпочиташ по-традиционно осветление със свещичка, си пускаш еврото в алтернативна касичка без реле и после си я палиш сам.

Следващата спирка бяха

Двата Моста край село Пиер-Пертюс,

един нисичък гърбав и един голям висок, едносводест с гладко шосе. След дълги обяснения за Калоян, как малкият е римски, и припомняне кога точно е било римското време, и каква е историческата роля на Цезар, Астерикс и Обеликс в мостостроенето; а как големият е съвременен, проектиран за автомобили с ниско окачване, прочетохме на информационната табела, която за съжаление беше на разбираем за Калоян език (френски), че единият е от XVIII век, а другият от XIX.

Колкото и да не бяхме очаровани от местното вино, си бяхме наумили да отметнем и точката

"дегустация в местна изба". Избрахме Пещерите на Байи,

които са си съвсем естествени пещери, само че без мамути. Или с избягали такива. Ужким, за да смилим над Калоян, а всъщност - над себе си, си спестихме един час обиколка по километрични подземни тунели, пълни с подредени по конец бъчви пенливо вино (креман, да не се бърка с кроманьон), на фона на монотонна лекция за качествата на тероара, процентното съдържание на сортове грозде и отношението на ъгъла на склона към средностатистическата годишна наличност на пряка слънчева светлина по модул от възрастта на дъбовия материал за бъчвите, и се ограничихме с кратка дегустация и кимане с глава. Прегладнели за късен обяд успяхме да хванем последните пет минути работно време на кухнята на кръчмицата в

село Ожи

Съответсвието на което преживяване в България би било да намерим крайпътна шкембеджийница. На шкембелията кръчмар му се сторихме като извънземни и с извинението, че толкова късно (14:25) само бифтек с пържени картофки (French fries, амер.) можел да ни предложи, но за сиренето да сме нямали грижа, ни прие. Изборът на сирене беше добър! А и моят бифтек се случи залят със сос от рокфор. А на който не може да дъвче, защото са му затегнали зъбите с нова шина и не и е свикнал още (Калоян) му го правят на кайма. И тук подслушахме разговор, в който се заключи, че всички беди за еврозоната идвали от приемането на Източна Европа.

До ливването по разписание на тихия бургундски пролетно-зимен дъжд ни остана около час, предостатъчен да разгледаме и историческия център на

Оксер

в цялото му Неделно Мъртвило и да оползотворим до последната капка остатъчната доза търпимост към готически църкви на Калоян. Която доза не подлежеше на увеличение, независимо колко божествено пеят хоровете в тях. Оттам - по магистралата към Париж, да си припомним чак на вечеря, че са Велики пости, да сложим салатки на трапезата и да отворим дискретно присъедини