Вместо въведение

Причината за безцелни пътувания поне веднъж в годината някъде извън страната (виж секция ПЪТЕПИСИ) е, че съм регистрирал почти физическата нужда човек да си показва носа зад граница от време на време, за да подиша чист въздух, извън „оранжерията”, в която е спарено и мирише на: политици, самосъжаление, негодувание, ниско самочувствие, национални комплекси, оплаквания, африкански заплати, безработица, корупция, разочарование, емигриращи млади, изтичане на мозъци, злоба, завист и презрение. Не, че българите сме кофти „стока”. Не, че не ме кефи да живея в България. Тук просто има доста хора, които „вода газят – жадни ходят”, т.е родили са се в Рая, но предпочитат да си го превърнат в Ад. Постигат го с непрекъснатото си хленчене, чрез самосъжаление, мрънкане и песимизъм, до такава степен превърнати в навик, че изглеждат почти като вродени. А не са. Тези хора изобщо не разбират, че с мислите, думите и делата си, подобно на растенията в оранжерия, превръщат общия въздух, който дишаме всички, в задушен парник за онези, които предпочитат да НЕ чувстват, мислят и живеят по този начин. Бягството, разбира се, не е решение, нито емиграцията, защото човек не може да избяга от собствената си сянка – където и да отиде спаренякът, пак ще си остане спареняк. Кариерата, забогатяването или осъждането на някой политик за корупция също няма да решат проблема, защото той не се крие някъде навън, в заобикалящата ни среда, а е дълбоко позициониран вътре в нас, в собствената ни глава, т.е в представите, нагласите и очакванията ни за света, а решението му е колкото простичко и елементарно, толкова и непостижимо за мнозина, тъй като зависи, в крайна сметка, от свободната им воля. А не можеш да откажеш блусаря от меланхолията на блуса – той диша / живее от и за драмата, той се храни с нея. Не можеш да откажеш болника от хрoничната болест, която толкова много обича. Без нея няма да има кой да му сменя гърнето, кой да му бърше задника, да му носи храна в леглото, да се грижи за него, да му обръща внимание, но най-важното – без нея повече няма да има кой да го съжалява. Това е неговият избор. Той, за себе си, е прав, но аз, за да си съхраня психиката, се нуждая поне веднъж годишно да излизам от „парника” и да си припомням, че има и места, където не е прието да се живее така, по този начин – блусарски. Ако ви интересува как лично се справям с парника, докато съм тук – пишете ми на мейла и ще ви кажа. Имам си изграден практически метод за целта, който работи безотказно, но го споделям само с хора, които действително ИСКАТ да знаят, а не с всеки. Затварям малката скоба и минавам директно към пътеписа.

Посоката, моля!

Идеята първоначално беше да се ходи в Мадрид. Възроди се по време на едно напиване в градниката на Седмочисленици с наша позната от там, която за пореден път ни покани на гости. После обаче се оказа, че цените на самолетните билети до испанската столица значитлено са се повишили от последния път, когато бях там. Пък и 2009 не е чак толкова назад във времето, че да ми се приходи отново. Взехме философско решение. Състоеше се от мента, бира, Мастъркард и отворен лаптоп в зеленината край гребната база в Пловдив, където оствихме на съдбата да определи посоката, т.е рзцъкахме докъде са най-изгодните полети през идните дни. Две малки менти и една бира по-късно вече бяхме с резервации за Берлин, отиване и връщане, двама души, 160 европари общо. Да живей Бългерия Еър!

Настаняването

Логиката на самоорганизираните пътувания е следната: първо си избираш посока, после си купуваш билет и чак тогава започаш да търсиш нощувки. Решихме да смесим два популярни лоу-кост метода за самостоятелно организиране на алтернативни пътувания, за които ще пиша по-късно в отделен пътепис, а.к.а Hostelworld и Сouchsurfing. Благодарение на това, само още 160 европари по-късно вече имахме подсигурени цели осем нощувки в Берлин, при това без да правим никакви компромиси с настаняването, т.е без елементи на мизерия, а както се оказа по-късно, дори с елементи на лекичък, едва доловим, стилистичен и интелектуален лукс, но за това пак по-късно. Тук темата ни е „Берлин и неговите трудови хора”, както бях обещал, но с уговорката, че няма да има никакви трудови хора, защото освен нетипично добро за мястото / сезона време, уцелихме и серия от почивни / празнични дни, изпълнени с карнавали, рицарски турнири и всенародни веселби. Късметлията, където и да отиде, пак си остава късметлия или always bring the weather with you.     Хубаво е да се заиграваш със сезоните. Така, както човек може да удължи лятото в Гърция, така може и да проточи пролетта си в страна като Германия. Акацията тук вече прецъфтяваше, когато се „върнахме” при бясно чуруликащите птички сред избухналите в бяло дървета. [geo_mashup_map zoom='10'] [geo_mashup_location_info]

Полетът

Не знам дали заради бурните ветрове над София или заради темперамента на пилота, но имам чувството, че “небесният автобус” се управляваше като пернишки голф: неочаквани маневри, треперещ корпус, резки наклонявания ту в ляво, ту в дясно и много турбуленция. Е, не беше чак като „Капитан Хосе”, т.е виждал съм и по-лошо, но определено по време на полета се чувствах свински. Може би причината беше във втората бутилка джин, която се изкуших да купя от нон-стопа в София вечерта, преди да отлетим, както и в логично съкратения, некачествен сън след това. С облекчение записах още едно страховито пътуване в дневника с полети, където, слава Богу, броят на излитанията все още се равнява на броя на кацанията.

Първи впечатления

Първите ми впечатления, естествено, бяха от летището (Тегел) в Берлин. Както от тематичната скулптура:

    така и от хвърлените навсякъде фасове, включително в зоната с надпис „Non-smoking area”. Самото летище наподобява българска провинциална аерогара от годините на соц-а и няма да излъжа, ако заявя, че София към момента има много, ама много по-модерно, по-красиво и по-авангардно летище от Тегел в Берлин. Мръсотията и фасовете също не могат да се сравняват. У нас просто ги няма. Все още…

Ориентацията

Недостатъкът на самостоятелно организираните пътувания е, че никой не те чака в точката на пристигане, била тя ареогара, гара или автогара, никой не те транспортира до мястото на настаняване и, въобще, няма кой да се погрижи за теб. Изсипан си някъде и трябва да се оправяш сам, а това в непознат град с близо 4 милиона души население невинаги е лесна задача. Но пък създава приключенски елемент. От теб се изисква да пристигнеш навреме, за да си защитиш резервацията, но можеш да разчиташ само на разваления си немски и на предишен опит в предишни пътувания, което, оказа се, върши нелоша работа. От летището до самата кула на Берлин, около която се намират популярният булевард Унтер ден Линден (под липите), популярният Александерплац и още куп популярни забележителности се оказа, че пътува един-единствен рейс, носещ табелата TXL.

 

Трансферът ни струваше по-малко от 5 евро и само 1/2 час по-късно вече се чудехме с карти в ръцете какъв транспорт да хванем от площада до хотела, за да не изпуснем часа си за настаняване. Времето изтичаше неумолимо, а минувачите бяха все учтиви хора, но не попаднахме на нито един местен, който да ни ориентира. Очевидно объркването ми е личало по куфара на колелца, картата в ръка, раницата на гърба и кахърната физиономия, защото един усмихнат чичико, минавайки покрай мен, ми пожела: Good luck! Просто ей така! За кураж! И късметът подейства. Спрях с разваления си немски млад берлинчанин, който веднага превключи на перфектен английски, извади си смартфона и ни даде най-бързия маршрут с метрото до желания адрес.

Goldmarie

Казвам „хотела”, защото това не е точно класически хостел, разбирай: кревати на два етажа и 15 души в една стая с обща баня. Истински късмет беше, че след изнурително ровене в Hostelworld успях да запазя стая за двама, при това за цели пет нощувки, в един от популярните с нощния си живот квартали на Берлин, близо до центъра, само срещу 15 евро за човек на вечер. И то в последния момент! Разбира се, очаквах всякакви изненади, защото същата цена, че и по-висока, можеш да получиш за нощувка в обща спалня, на легло 16, горе в дясно, под мастурбиращия арабин, както показва предишният ми опит. Да не говоря колко неподходящо е такова настаняване за двама. Настъпи решителният момент, в който забих ключа в ключалката, отворих вратата и с присвито сърце заразглеждах обстановката, която щеше да се превърне в новия ни дом през идната седмица. Оказа се чиста и просторна стая, с висок таван и френски прозорци, гледащи към тихо вътрешно дворче, с огромно, меко, удобно легло по средата, застлано с бели чаршафи, кърпи, меки завивки и всичко, както си трябва. Обзавеждането не беше нищо особено, но имаше най-необходимото: гардероб със закачалки, големи нощни шкафчета, на които да изсипеш всичко, за да ти е винаги под ръка, но без да се разпилява по земята, артистични нощни лампи за четене, маса и столове за хранене. Плюс много, много свободно пространство, където да си разхвърляш багажа. Липсваха само хладилникът и телевизорчето-марка-менте, което различаваше това място от класическата двойна стая в три-звезден хотел на поне три пъти по-висока цена и два пъти по-малка квадратура. Опитът от предишни пътувания си каза думата, бях сключил добра сделка. Единственият „недостатък” беше условието „обща баня”, но се оказа, че в съседство има още три бани, а стаите на нашия етаж не бяха заети, ето защо, реално ползвахме две бани с тоалетна, достатъчно чисти и удобни, за да си правим тоалета по едно и също време сутринта, без да си пречим и да губим излишно време.

 

С велосипед из Берлин

Още преди да тръгнем си бях наумил, че ще обиколим забележителностите на града с велосипед. От една страна, бях привлечен от разкошните му паркови алеи, които бях виждал при предишното ми посещение през 2001 година, от друга – Берлин е третият град в Европа, номиниран като най-удобен за велосипедисти, след Копенхаген и Амстердам. Вече се бях шлял с колело из първите два, трябваше да опитам и третия. Оказа се, че точно срещу хотела дават колелета под наем (роди ме, мамо, с късмет…), срещу десет евро на човек, за 24 часа, без депозити, кредитни карти и излишни формалности. Подписваш, плащаш, качваш се и бягаш. Избрахме си класически градски байкове: с кошничка, с широки, меки, удобни седалки, с тънки и високи гуми, с контричка, комфортен волан и седем вътрешни скорости – идеален транспорт за град, в който единствените неравности са изкуствено натрупаните хълмчета от развалини, почистени след войната, превърнали се в зелени могили из парковете. Велосипедистите разполагат със собствени сфетофари и собствени, двупосочни алеи, но като цяло ка ]]> 471 http://patepis.com/?p=43190 Thu, 03 Oct 2013 08:36:00 +0000 http://patepis.com/?p=43190 По повод днешния Ден на германското единство, ще отскочим до града, който го символизира – Берлин. Тихомир ще ни води до столицата на обединена Германия. Приятно четене и честит ви празник, германци и европейци :)

Германия, Берлин и неговите трудови хора

по повод

Трети октомври - Денят на германското единство

 

 

Вместо въведение

Причината за безцелни пътувания поне веднъж в годината някъде извън страната (виж секция ПЪТЕПИСИ) е, че съм регистрирал почти физическата нужда човек да си показва носа зад граница от време на време, за да подиша чист въздух, извън „оранжерията”, в която е спарено и мирише на: политици, самосъжаление, негодувание, ниско самочувствие, национални комплекси, оплаквания, африкански заплати, безработица, корупция, разочарование, емигриращи млади, изтичане на мозъци, злоба, завист и презрение. Не, че българите сме кофти „стока”. Не, че не ме кефи да живея в България. Тук просто има доста хора, които „вода газят – жадни ходят”, т.е родили са се в Рая, но предпочитат да си го превърнат в Ад. Постигат го с непрекъснатото си хленчене, чрез самосъжаление, мрънкане и песимизъм, до такава степен превърнати в навик, че изглеждат почти като вродени. А не са. Тези хора изобщо не разбират, че с мислите, думите и делата си, подобно на растенията в оранжерия, превръщат общия въздух, който дишаме всички, в задушен парник за онези, които предпочитат да НЕ чувстват, мислят и живеят по този начин. Бягството, разбира се, не е решение, нито емиграцията, защото човек не може да избяга от собствената си сянка – където и да отиде спаренякът, пак ще си остане спареняк. Кариерата, забогатяването или осъждането на някой политик за корупция също няма да решат проблема, защото той не се крие някъде навън, в заобикалящата ни среда, а е дълбоко позициониран вътре в нас, в собствената ни глава, т.е в представите, нагласите и очакванията ни за света, а решението му е колкото простичко и елементарно, толкова и непостижимо за мнозина, тъй като зависи, в крайна сметка, от свободната им воля. А не можеш да откажеш блусаря от меланхолията на блуса – той диша / живее от и за драмата, той се храни с нея. Не можеш да откажеш болника от хрoничната болест, която толкова много обича. Без нея няма да има кой да му сменя гърнето, кой да му бърше задника, да му носи храна в леглото, да се грижи за него, да му обръща внимание, но най-важното – без нея повече няма да има кой да го съжалява. Това е неговият избор. Той, за себе си, е прав, но аз, за да си съхраня психиката, се нуждая поне веднъж годишно да излизам от „парника” и да си припомням, че има и места, където не е прието да се живее така, по този начин – блусарски. Ако ви интересува как лично се справям с парника, докато съм тук – пишете ми на мейла и ще ви кажа. Имам си изграден практически метод за целта, който работи безотказно, но го споделям само с хора, които действително ИСКАТ да знаят, а не с всеки. Затварям малката скоба и минавам директно към пътеписа.

Посоката, моля!

Идеята първоначално беше да се ходи в Мадрид. Възроди се по време на едно напиване в градниката на Седмочисленици с наша позната от там, която за пореден път ни покани на гости. После обаче се оказа, че цените на самолетните билети до испанската столица значитлено са се повишили от последния път, когато бях там. Пък и 2009 не е чак толкова назад във времето, че да ми се приходи отново. Взехме философско решение. Състоеше се от мента, бира, Мастъркард и отворен лаптоп в зеленината край гребната база в Пловдив, където оствихме на съдбата да определи посоката, т.е рзцъкахме докъде са най-изгодните полети през идните дни. Две малки менти и една бира по-късно вече бяхме с резервации за Берлин, отиване и връщане, двама души, 160 европари общо. Да живей Бългерия Еър!

Настаняването

Логиката на самоорганизираните пътувания е следната: първо си избираш посока, после си купуваш билет и чак тогава започаш да търсиш нощувки. Решихме да смесим два популярни лоу-кост метода за самостоятелно организиране на алтернативни пътувания, за които ще пиша по-късно в отделен пътепис, а.к.а Hostelworld и Сouchsurfing. Благодарение на това, само още 160 европари по-късно вече имахме подсигурени цели осем нощувки в Берлин, при това без да правим никакви компромиси с настаняването, т.е без елементи на мизерия, а както се оказа по-късно, дори с елементи на лекичък, едва доловим, стилистичен и интелектуален лукс, но за това пак по-късно. Тук темата ни е „Берлин и неговите трудови хора”, както бях обещал, но с уговорката, че няма да има никакви трудови хора, защото освен нетипично добро за мястото / сезона време, уцелихме и серия от почивни / празнични дни, изпълнени с карнавали, рицарски турнири и всенародни веселби. Късметлията, където и да отиде, пак си остава късметлия или always bring the weather with you.     Хубаво е да се заиграваш със сезоните. Така, както човек може да удължи лятото в Гърция, така може и да проточи пролетта си в страна като Германия. Акацията тук вече прецъфтяваше, когато се „върнахме” при бясно чуруликащите птички сред избухналите в бяло дървета. [geo_mashup_map zoom='10'] [geo_mashup_location_info]

Полетът

Не знам дали заради бурните ветрове над София или заради темперамента на пилота, но имам чувството, че “небесният автобус” се управляваше като пернишки голф: неочаквани маневри, треперещ корпус, резки наклонявания ту в ляво, ту в дясно и много турбуленция. Е, не беше чак като „Капитан Хосе”, т.е виждал съм и по-лошо, но определено по време на полета се чувствах свински. Може би причината беше във втората бутилка джин, която се изкуших да купя от нон-стопа в София вечерта, преди да отлетим, както и в логично съкратения, некачествен сън след това. С облекчение записах още едно страховито пътуване в дневника с полети, където, слава Богу, броят на излитанията все още се равнява на броя на кацанията.

Първи впечатления

Първите ми впечатления, естествено, бяха от летището (Тегел) в Берлин. Както от тематичната скулптура:

    така и от хвърлените навсякъде фасове, включително в зоната с надпис „Non-smoking area”. Самото летище наподобява българска провинциална аерогара от годините на соц-а и няма да излъжа, ако заявя, че София към момента има много, ама много по-модерно, по-красиво и по-авангардно летище от Тегел в Берлин. Мръсотията и фасовете също не могат да се сравняват. У нас просто ги няма. Все още…

Ориентацията

Недостатъкът на самостоятелно организираните пътувания е, че никой не те чака в точката на пристигане, била тя ареогара, гара или автогара, никой не те транспортира до мястото на настаняване и, въобще, няма кой да се погрижи за теб. Изсипан си някъде и трябва да се оправяш сам, а това в непознат град с близо 4 милиона души население невинаги е лесна задача. Но пък създава приключенски елемент. От теб се изисква да пристигнеш навреме, за да си защитиш резервацията, но можеш да разчиташ само на разваления си немски и на предишен опит в предишни пътувания, което, оказа се, върши нелоша работа. От летището до самата кула на Берлин, около която се намират популярният булевард Унтер ден Линден (под липите), популярният Александерплац и още куп популярни забележителности се оказа, че пътува един-единствен рейс, носещ табелата TXL.

 

Трансферът ни струваше по-малко от 5 евро и само 1/2 час по-късно вече се чудехме с карти в ръцете какъв транспорт да хванем от площада до хотела, за да не изпуснем часа си за настаняване. Времето изтичаше неумолимо, а минувачите бяха все учтиви хора, но не попаднахме на нито един местен, който да ни ориентира. Очевидно объркването ми е личало по куфара на колелца, картата в ръка, раницата на гърба и кахърната физиономия, защото един усмихнат чичико, минавайки покрай мен, ми пожела: Good luck! Просто ей така! За кураж! И късметът подейства. Спрях с разваления си немски млад берлинчанин, който веднага превключи на перфектен английски, извади си смартфона и ни даде най-бързия маршрут с метрото до желания адрес.

Goldmarie

Казвам „хотела”, защото това не е точно класически хостел, разбирай: кревати на два етажа и 15 души в една стая с обща баня. Истински късмет беше, че след изнурително ровене в Hostelworld успях да запазя стая за двама, при това за цели пет нощувки, в един от популярните с нощния си живот квартали на Берлин, близо до центъра, само срещу 15 евро за човек на вечер. И то в последния момент! Разбира се, очаквах всякакви изненади, защото същата цена, че и по-висока, можеш да получиш за нощувка в обща спалня, на легло 16, горе в дясно, под мастурбиращия арабин, както показва предишният ми опит. Да не говоря колко неподходящо е такова настаняване за двама. Настъпи решителният момент, в който забих ключа в ключалката, отворих вратата и с присвито сърце заразглеждах обстановката, която щеше да се превърне в новия ни дом през идната седмица. Оказа се чиста и просторна стая, с висок таван и френски прозорци, гледащи към тихо вътрешно дворче, с огромно, меко, удобно легло по средата, застлано с бели чаршафи, кърпи, меки завивки и всичко, както си трябва. Обзавеждането не беше нищо особено, но имаше най-необходимото: гардероб със закачалки, големи нощни шкафчета, на които да изсипеш всичко, за да ти е винаги под ръка, но без да се разпилява по земята, артистични нощни лампи за четене, маса и столове за хранене. Плюс много, много свободно пространство, където да си разхвърляш багажа. Липсваха само хладилникът и телевизорчето-марка-менте, което различаваше това място от класическата двойна стая в три-звезден хотел на поне три пъти по-висока цена и два пъти по-малка квадратура. Опитът от предишни пътувания си каза думата, бях сключил добра сделка. Единственият „недостатък” беше условието „обща баня”, но се оказа, че в съседство има още три бани, а стаите на нашия етаж не бяха заети, ето защо, реално ползвахме две бани с тоалетна, достатъчно чисти и удобни, за да си правим тоалета по едно и също време сутринта, без да си пречим и да губим излишно време.

 

С велосипед из Берлин

Още преди да тръгнем си бях наумил, че ще обиколим забележителностите на града с велосипед. От една страна, бях привлечен от разкошните му паркови алеи, които бях виждал при предишното ми посещение през 2001 година, от друга – Берлин е третият град в Европа, номиниран като най-удобен за велосипедисти, след Копенхаген и Амстердам. Вече се бях шлял с колело из първите два, трябваше да опитам и третия. Оказа се, че точно срещу хотела дават колелета под наем (роди ме, мамо, с късмет…), срещу десет евро на човек, за 24 часа, без депозити, кредитни карти и излишни формалности. Подписваш, плащаш, качваш се и бягаш. Избрахме си класически градски байкове: с кошничка, с широки, меки, удобни седалки, с тънки и високи гуми, с контричка, комфортен волан и седем вътрешни скорости – идеален транспорт за град, в който единствените неравности са изкуствено натрупаните хълмчета от развалини, почистени след войната, превърнали се в зелени могили из парковете. Велосипедистите разполагат със собствени сфетофари и собствени, двупосочни алеи, но като цяло ка ]]> 472 http://patepis.com/?p=42177 Sat, 17 Aug 2013 07:00:17 +0000 http://patepis.com/?p=42177 Евтино и хубаво? Едновременно? Да, и още как! Тишо днес споделя съветите са пътуване  с ниска цена, без да се отказваме от радостите на живота.  Приятно четене:  

Евтино и хубаво пътуване: Мисия възможна

Съвети за икономично и разумно пътуване

Първоначално мислех да озаглавя тази статия “CouchSurfing vs. HostelWorld”, но двете, всъщност, не си противоречат, а чудесно се допълват. Oсвен това, има и трети елемент, който е неизбежен – самолетните билети. Затова реших да обединя опита си в самостоятелно организираните пътувания с ниска цена и, преди настъпването на летния /отпускарски/ туристически сезон, да ви дам няколко полезни препоръки.   Когато пиша статии от рода „Как да…”, аз винаги се ръководя от един прост, но основополагащ принцип – трябва задължително да съм минал през тези неща, да съм се сблъсквал многократно с тях, да съм си “чупил главата”, да съм си взел съответните поуки, да съм ги съпоставил с опита и впечатленията на други хора, да съм си направил съответните изводи, да е минало известно време и, от разстояние на времето, тези изводи / поуки все още да ми изглеждат правилни / коректни/ действащи / полезни.

 

Какво значи „пътуване с ниска цена“?

Ами и тук принципът отново е доста прост. Съответното пътуване, с всички разходи в него, включително: настаняване, самолетни билети, храна, алкохол, пазаруване, придвижване и джобни да не надвишава цената на един месец престой в София, в т.ч. парното, тока, квартирата, такситата, маршрутките, градския транспорт, храната, алкохола, джобните и прочие „пера” от бюджета на малкия човек, принуден да живее в големия град. Накратко, самостоятелно организираното пътуване с ниска цена е онази разходка в чужбина, за която няма да платиш повече от нетната си месечна заплата. А, да, има и още едно изискване – продължителността да е минимум една седмица.   На този принцип бяха организирани пътуванията ми в: Камино де Сантяго (Испания) – месец и нещо; Амстердам (Холандия) – почти десет дни; Берлин (Германия) – почти десет дни. Хърватска беше самостоятелно организирана, но на четири колела. Малта  и Гърция си бяха чиста проба организиран, масов туризъм, а в Египет  (има го и при нас – бел.Ст.) бях на гости при дългогодишни приятели, така че не се брои… Пък и не навсякъде имаш приятели и не навсякъде можеш да отидеш на четири колела, тоест най-добрият вариант (плюс най-евтиният и най-бързият) е да се лети. Такааа. Наближава летният отпускарски сезон, искаш почивката си да я изкараш някъде навън, за разнообразие. Предполага се и, че имаш бюджет за издръжката на един човек в Софето, т.е едни хиляда точки примерно. Но може и по-малко. Поставям няколко предварителни условия. Самостоятелно организираните пътувания с ниска цена ИЗКЛЮЧВАТ следното:

• Ставане от компютъра, за да ги организираш;
• Повече от два часа за организацията;
• Елементи на страх и мизерия при настаняването;
• Компромис с качеството или количеството на храната;
• Компромис с хигиената;
• Въздържание от алкохол, заради икономии;
• Въздържание от нощен живот, заради икономии;
• Въздържание от хранене в ресторант, заради икономии;
• Въздържание от джиткане свободно из дестинацията, заради икономии;
• Въздържание от пазаруване, заради икономии;
• Броене на стотинки от джобните, защото не стигат.

Не, напротив. Идеята на самостоятелно организираните пътувания с ниска цена е такава, че да се почувстваш като бял човек, т.е да си спокоен, да харчиш умерено и паричките да ти стигнат за всичко. Как става това? Ето как:

Самостоятелно организираните пътувания с ниска цена (СПНЦ)

имат няколко елемента, в следната последователност: 1/ полет 2/ настаняване и 3/ на място. Трябва да ги организираш в същата последователност, за да станат нещата. Обезателно първо фиксираш датите на полета, после резервираш настаняването и чак накрая започваш да мислиш за поведението си, като турист, на място.

Полет

LowCost компаниите са само един от вариантите. Не бива да забравяме, че редовните авиокомпании понякога пускат оферти / промоции, които бият по цена ниско тарифните авиолинии, а пътуването с редовен полет си има своите предимства: получаваш безплатен сандвич, вино, бира, кафе или чай. Получаваш запазено място (до прозореца). И повече права, като потребител. А, да, щях да забравя – тоалетната също е безплатна. Защото има нискотарифни авиокомпании, които и за пишкането на 10 000 метра височина ще ти поискат доплащане. Така че, не се фокусирай само върху нискотарифните авиолинии.

„Цаката” на СПНЦ е другаде. Тя се нарича гъвкавост.

Ето един прост пример: Да речем, че искаш на всяка цена да отидеш само и единствено в дестинация Х. Е, да де, ама само полетът ти дотам и обратно е 2/3 от бюджета. Има два варианта: или плащаш за небесния автобус и се лишаваш от всички други, по-приятни неща, когато пристигнеш. Или просто си избираш друга дестинация! Има сигурно десетки интересни места в Европа и стотици по света, където си заслужава да отиде човек. Има и авиокомпании, които са готови да те транспортират до там за цената на едно ходене в кварталната кръчма или по-евтино от бензина до морето. Така че, гъвкавост му е майката! Та нали затова си турист, човече! Нямаш бизнес срещи, не те очакват преговори, не отиваш да подписваш договори, не гониш никакви срокове. Какво значение има дали ще си махнеш главата в точка А или в точка Б? Целта е да излезеш от страната и да видиш малко свят, но най-важното – да не си притеснен с парите. Е, ако на всяка цена държиш да отидеш точно, ама само и единствено в дестинация Х, то тогава пак има варианти: единият от тях е да разкараш жена си. Само се закачам. Не, вариантът е да си наясно кога ще пътуваш и, ако е през лятото на следващата година, примерно, да започнеш да търсиш самолетни билети още в края на това лято. Друг вариант няма. Откъде да купя билети?

• От самия сайт на авиокомпанията
• От интернет посредник или туристическа агенция онлайн
• От туроператор онлайн

Пазаруването на билет директно от авиокомпанията ти спестява едни десет евро надценка, които посредникът може да си калкулира отгоре. Но има и известни несъвършенства: трябва да ръчкаш из сайтовете на десетки авиокомпании, докато си намериш подходящия полет. Така че надценката, ако я има, в повечето случаи си заслужава. Аз лично използвам вече няколко пъти услугите на Usit Colours. Търсачката им е добра и обединява реалните оферти на десетки авиокомпании, като идеята е да получиш „моментна” картина на възможно най-евтините полети до избраната от теб дестинация, в избрания от теб период. Разбира се, ако не си претенциозен, може и просто да прегледаш докъде, аджеба, ще се намери авиокомпания, която да те транспортира за едни 50 лв, примерно. Друго предимство на Usit Colours: може да се плаща с дебитна и кредитна карта. Веднъж платих с дебитна карта по телефона. Не им правя реклама и не са ми платили за тази публикация. Просто съм доволен от обслужването. Затова всеки път, когато реша да ходя някъде търсенето ми започва със сайта на Usit Colours.

Пазаруването на билет от туроператор е друг възможен вариант. Туроператорите предлагат основно all-inclusive ваканции, но има и една харабия, наречена last minute offer. Има и сайтове, посветени изцяло на това. Просто напиши last minute offers в Google. Идеята е, че с last minute offer може да получиш и полет, и настаняване, и три пъти хранене на ден срещу много, ама много ниска цена, а когато пристигнеш на място, вече само от теб зависи дали ще се оставиш да те мъкнат като животно по забележителности или ще си джиткаш айляшката, където прецениш, когато прецениш. Без групата. По-важното е, че ще си имаш легло, често в сносен хотел, където ще те очаква и дежурното хапване по три пъти на ден, плюс безплатен алкохол. Last minute offer не означава задължително тръгване в последната минута, но пак се изисква известна гъвкавост. Примерно, вчера не си знаел изобщо къде ще ходиш, а днес вече знаеш, че след два дни летиш за еди-къде-си.

Настаняване

Такаааа. Вече си резервирал полет и знаеш от кога до кога ще си там. Ако не си намерил last minute offer, настаняването също зависи от теб. Вариантите са няколко: хотел, хостел, частна квартира или на гости. Последният е абсолютно безплатен. Тук влизат в употреба моите любими „инструменти” за настаняване:

• Hostelworld и
• Couchsurfing.

Идеята на каучсърфинга

е да отидеш на гости у много добър приятел в чужбина, където и да е по света, с единствената разлика, че никога не сте се виждали преди, не се познавате и до вчера дори не си знаел, че този човек съществува. Не е толкова лесно, колкото звучи. Изисква се известна предварителна подготовка. Давам я в следната последователност: Първо си регистрираш профил. Безплатно е, все едно правиш регистрация в ABV. После се постарай профила ти да е пълен. Подбери си хубаво снимките, качи повече, за да виждат хората, че си реален, разкажи им къде си ходил, какви езици знаеш, къде искаш да отидеш, какви хобита и интереси имаш, каква музика слушаш, какви умения притежаваш. Сподели повече за себе си. Абе, попълни всички графи. Направи го качествено, бъди искрен и, въобще, опитай да представиш своя милост в реалистична светлина. Все пак, целта е на живо да срещнеш хората, които ще го четат този профил. Ако има сериозни разминавания между профила и личността, която стои зад него, ще има и негативни препоръки от тези, които са го забелязали, а това директно прекратява възможността ти да използваш и занапред този вариант на интересно, разнообразно, качествено и безплатно настаняване по света. Важно уточнение: каучсърфингът не е обмяна на визити, т.е можеш или само да пътуваш, или само да настаняваш гости, ако искаш. А може и двете, като връщането на гостоприемство е по твой избор и в никакъв случай не е задължително. Каучсърфингът не е и безплатен хотел. Целта е да се надушиш с „твоите хора” по света, за да бъде настаняването приятно както за теб, така и за тях. Чети профилите внимателно и прави лични, персонализирани запитвания, базирани на прочетеното. Примерно човекът, който ни подслони в Берлин се занимаваше с електронни книги, беше „на моя акъл” и на моята възраст, имахме доста сходни интереси и теми на разговор, знаехме едни и същи езици. Така стана възможно не само да получа безплатни ключове за апартамент в центъра на Берлин, но и да има с кого да си говоря, кой да ме ориентира, от чие вино да пия и в чия кухня да цапам, докато се опитвам да сготвя специалитет.   [geo_mashup_map zoom='3'] [geo_mashup_location_info]   След като имаш вече качествено попълнен профил, препоръчително (но не и задължително) е да си направиш айдентити и локейшън чек. Това значи да докажеш на общността, че наистина си този, за когото се представяш и, че наистина си от там, откъдето твърдиш, че си. За целта, първо плащаш дарение (малко повече от десет долара), личната ти информация се блокира, за да не можеш да я променяш и по обикновена поща получаваш картичка, съдържаща идентификационен код, който трябва да въведеш в сайта. Веднага след това профилчето ти светва в зелено. Тоест, веднъж през банката са ти проверили самоличността и, още веднъж, през поща
]]> 391