Из Източните Родопи (2): Утробата

Пътуване до... — Fri, 20 Sep 2013 08:01:27 +0000

Седмицата на България по повод обявяването на Независимостта ще завършим с второ пътуване на Анжело из Източните Родопи. При първото, освен другото, той ни разказа за Дяволския мост край Ардино, а днес ще ни заведе и до пещерата Утробата. Приятно четене:

Из Източните Родопи

второ пътуване (12-13.08.2013)

Утробата

Решихме да избягаме още веднъж от напечения бетон и праха на града и да се разхладим из дебрите на Източните Родопи. Общата дължина на маршрута (по километраж) е около 350 км + около 50 км грешни насоки от GPS-а, затворени пътища и т. н. Допълнителни 20 км е пешеходната част по труден, силно пресечен терен. Посочените по-долу разстояния и времетраене са взети от Google Maps и имат по-скоро ориентировъчни стойности. Предварително бях описал през кои населени места трябва да минем, тъй като на GPS-а не може да се разчита на 100 %, но въпреки това във всяко селище трябваше да спираме и питаме за пътя - указателни табели няма или са толкова ръждясали, че не могат да се прочетат. Вероятно има по-кратки или по-леки маршрути, но нашият, добър или лош, е описан по-долу. На много места пътищата са тесни, де факто с едно платно, местните шофьори карат без включени фарове, така че изненадите дебнат след всеки завой. Някои от GPS-координатите са взети от навигацията на колата, а други - от мобилния ми телефон, затова се различават по формат.

Ден първи

1. Стара Загора - Крепост „Сарлъка“, с. Долно Черковище

Стара Загора - Хасково - Манастир - Малево - Книжовник - Жълти бряг - Стамболово - Пътниково - Воденци - Маджари - Долно поле - Долно Черковище Разстояние: 112 км Време: около 1 час 42 мин Крепост „Сарлъка“ (B) с. Долно Черковище По данни от мрежата „Сарлъка“ (или „Хисарлъка“) е крепост, чийто останки се намират на половин километър северно от село Долно Черковище. Била е построена върху левия бряг на река Арда върху скалист връх, наречен „Св. Илия“. Крепостта е била с площ 1 дка, с форма на трапец и дебелина на стените около 2 метра, изградени от ломен камък, слепен с бял хоросан. Мястото, върху което е изградена крепостта, има силен наклон на север. Стени са изградени от запад, север и частично от изток. Другата част от източната и южната страни са защитени от почти 30 метрови скали. От „Сарлъка“ е останала само част от югозападната стена с височина 3 метра и личат основите на кула с размери 5х5 метра. В Долно Черковище набързо бе свикан местният „парламент“ пред хоремага и, с помощта на доброволци-преводачи от местен на български (език), се стигна до консенсус, че в близост до селото няма връх „Свети Илия“ или каквато и да било крепост. Друго противоречие бе, че ако крепостта е на север от селото, което е на север от Арда, то няма как да е построена на южния бряг на реката. Явно повечето „автори“ на туристическа информация копипействат без никакъв критичен анализ. Но все пак местните хора споменаха за информационен център “надолу по пътя, преди малкото мостче”...

2. с. Долно Черковище - Тракийски скални гробници, с. Пчелари

Тръгнахме към Пчелари и след поредна грешка в навигацията излязохме на моста на Арда.

Мост на Арда (Кантон „Д. Черковище“)

Разстояние: 10,2 км Време: около 11 мин GPS: 41.616427, 25.727020 На отсрещния брег на реката видяхме следи от стар градеж, вероятно търсената крепост... Може и да е на 500 м от моста, но... във всеки случай не по хоризонтала! [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Крепост „Сарлъка“?[/caption]

Тракийски скални гробници (C)

Разстояние: 750 м Време: около 1 мин GPS: 41.618203, 25.719425 (паркинг) Между Долно Черковище и Пчелари са открити множество тракийски скални гробници, датиращи от ранножелязната епоха (II-I хил. пр. Хр.). Такива има в местностите "Кован кая", "Ак кая", "Кара ин", "Мал казан", "Ходжас" и др. Малко след потеглянето ни от моста стигнахме до паркинг с указателна табела за тракийски гробници. На другият бряг на малката рекичка е интерактивна изложба на защитената зона „Мост Арда“.(Това ще да е “информационния център”, за който ни казаха в селото.) За съжаление не можахме да я посетим - дали защото беше понеделник, заради обедна почивка, отпуск или др. причина, можем само да гадаем - работно време няма, на доста от информационните табели „мечката е отвързана“. Около паркинга и сградата на изложбата има няколко табели за тракийски гробници и погребални ниши. Пътеката е непроходима, за посоката може само да се гадае. Всичко е обрасло с къпинак, драки, шипки... Определено не е подходящо за къси панталони и голи гърбове. Единствените живинки са гущери, костенурки и пернати. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Погребални ниши[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Лъвската глава[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] „Мечката е отвързана“[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Тракийско светилище[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Обитател на резервата[/caption]

3. Гробници - Крепост „Моняк“, с. Широко поле (D)

Гробници - Пътниково - Сестринско - Рудина - Миладиново - Кокиче - Перперек - Мъдрец - Чифлик - Жинзифово - Широко поле Разстояние: 44,7 км Време: около 52 мин GPS: 41° 37’ 27.62”, 25° 27’ 27.43” Посещението на крепостта „Моняк“ беше съвсем инцидентно - след Жинзифово изведнъж изскочи табела „Широко поле - 1 км“ и, о, чудо! - кафява табела „Крепост „Моняк“ - 3 км“. Явно, грижата на държавата е била “изпълнена”, защото по-нататък „официални“ табели вече нямаше. В селото питахме за крепостта и тръгнахме по нещо, което в ранното си детство е било асфалтов път. На влизане в селото има У-образен завой, който води към центъра. Трябва да се направи почти обратен завой и по другата греда на У-то (ул. „Росица“) да се продължи нагоре. Стигнахме до нещо като паркинг, с нещо като информационен център (затворен) и ръждясала, на вид ръчно изработена табелка, която ни информира, че крепостта (пак!) е на 3 км. След още няколко километра по макадама стигнахме до нова табелка, сочеща към гората - пак 3 км! Оставяме колата на сянка под боровете и тръгваме по чакълест път към баира. След около километър виждаме импровизирана маркировка по клоните на дърветата и тръгваме по нея. След два часа лутане в задушаващата жега стигаме до извода, че маркировката е всъщност импровизирано трасе на off-road ентусиасти. Издрапваме обратно и докато жените си поемат дъх, решавам в изблик на самоубийствен инат да проверя накъде води пътят. Ясно ми е, че ще стигна до някой ретранслатор, но все пак тръгвам. След километър - не мога да повярвам на очите си - табела, 1:1 повтаряща тази пред “информационния“ център. Последно усилие и сме горе! Гледката заслужава всички мъки! Средновековната крепост „Моняк” („Монек”, „Мнеакос”) е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите, със защитена площ над 50 дка. Тук е бил разположен военен гарнизон, а в крепостта населението от селищата по поречието на р. Арда е намирало убежище по време на военни действия. „Моняк“ е свързана и с похода на кръстоносците от 1206 г. Тук се състоял баронският съвет, който поставя на трона Хенри (Анри), след смъртта на Бодуен Константинополски (Балдуин Фландърски). Имала е голямо стратегическо значение, защото е пазела прохода „Железни врата“ и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Предтеча”. Било е невъзможно враг да достигне подстъпите на върха, без да бъде видян от жителите и защитниците на крепостта. Мнеакос е била толкова непревземаема, добре укрепена и със силен гарнизон, че не се е предала на войските на цар Михаил II Асен. Тя е била единствената крепост в областта Ахридос, която българският владетел не е успял да покори по време на похода му за отвоюване на района от ръцете на византийците през 1254 година. През 1343 година непрестъпното укрепление все пак пада под мечовете на наемническата орда на Омур бей. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Входът на крепоста (белият правоъгълник вероятно някога е бил табела…)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Изглед към язовира и въжения мост[/caption] Вече след края на екскурзията поисках да прочета повече за крепостта и попаднах на пътеписи, в които се казва, че пътеката е добре маркирана. Факт е, че около 2004 г. по линия на програмата за трансгранично сътрудничество Гърция дава пари за реставрирането на туристически обекти в Хасковска и Кърджалийска области. Оттогава нищо не е пипнато, нищо не се поддържа и както споменах и по-горе, на много от оцелелите табели „мечката е отвързана”. На връщане, вече в късния следобед, логично завиваме наляво, за да слезем към с. Седловина и Кърджали. И пак „греда“ - и според gps-а, и според Google Maps има връзка между пътищата. Е, да, ама след 2 км стигнахме до купчина чакъл в средата на пътя, с пораснало почти двуметрово борче върху нея... „Пътят“, т.е. асфалтът след още 3-4 м свършва и трябваше да се върнем до Широко поле.

4. с. Широко поле - Хижа „Боровица“

Широко поле - Седловина - Кърджали - Срединка - Енчец - Зелениково - Бленика - Пеньово - Дъждовница - Пъдарци - х. „Боровица“

Скалите край с. Дъждовница (E)

Разстояние: 23,5 км Време: около 34 мин GPS: 41° 41’ 13.18”, 25° 17’ 21.11” Те са впечатляващ скален комплекс, намиращ се вдясно от пътя, на около 500 м след село Дъждовница. Разположен е по стръмните склонове на Костинското дере (Големият костински дол), малко преди вливането му в яз. „Кърджали". Нишите са изсечени върху открояващи се монолитни скали, сред които има множество оригинални форми на изветряне, наподобяващи исполински фигури. Впечатляват със своя брой и недостъпните места, в които са изсечени. Допуска се, че са с култово предназначение.

Мястото е изключително живописно, оттук нататък по пътя има множество благоустроени чешми с място за отдих, барбекю, детски площадки и др.

Хижа „Боровица“ (F)

Разстояние: 7,8 км Време: около 12 мин GPS: 41° 41’ 13.96”, 25° 14’ 22.69” GSM: +359 (0) 887 809 951 (това е единственият актуален телефон!) Цена: 10 лв./легло Хижа „Боровица“ се намира почти на брега на яз. „Кърджали“. Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 50 места с етажни санитарни възли и бани. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление. Пътят до хижата е асфалтиран, има паркинг. Има кухня, в която можете да поръчате аламинути или (евентуално) да приготвите своя храна. Обзавеждането е спартанско (луксозно за края на 80-те) - русенски кревати, обща баня и тоалетна на етажа. Гледката към язовира е великолепна. Може да съчетаете пикник, палатки, риболов, разходки или по-дълги преходи. Ако планирате посещение в края на седмицата, задължително е да се обадите по-рано - обикновено хижата е заета от рибарски компании. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Язовир „Кърджали“ от терасата на хижата. З

тракийска гробница – Свободна планета