ферибот – Свободна планета

Из Иран (6): Остров Кешм и пътят до Хоурбаф

Пътуване до... — Sun, 02 Sep 2018 18:58:47 +0000

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир, продължихме през пустинята кък лагера Чак-Чак, после през Язд стигнахме до следващия пустенен лагер – Шехдад, преминахме през пустинята Лут и стигнахме до остров Кешм в Ормузкия пролив. Днес ще […]

Още пътеписи от близки места:

Из Иран (5): От лагер Shahdad Desert Camp до о.Кешм

Пътуване до... — Sat, 11 Aug 2018 19:35:31 +0000

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир, продължихме през пустинята кък лагера Чак-Чак, после през Язд стигнахме до следващия пустенен лагер – Шехдад. Днес от лагера Шехдад ще рзгледаме пустинята Лут и ще стигнем до остров Кешм […]

Още пътеписи от близки места:

С Голф до Лондон (1)

Пътуване до... — Mon, 06 Aug 2018 19:29:18 +0000

Както казва авторът за себе си „бай ви Иван вече е английски аристократ“, а ние ще тръгнем с него. Приятно четене: С Голф до Лондон част първа Здравейте, любители на пътешествията! Този месец в Германия имаше доста празници и ми се отвориха 4 свободни дни, които естествено не можех да оставя да залежават така, а […]

Още пътеписи от близки места:

Корфу (3 – 4 ден): Керкира: Нощен живот и завръщане

Пътуване до... — Tue, 19 Aug 2014 07:10:56 +0000

Днес ще продължим с втората половина на втория ден от пътуването Тони из Корфу – първият ден разказваше за пътя от София, през Игуменца до Дасия,в началото на втория се качихме до крепостта Ангелокастро, а в продължението на втория ден отидохме до манастира Палеокастрица. За последно започнахме с началото на третия ден, в който видяхме двореца […]

Още пътеписи от близки места:

С мерак към Андалузия (2): От Тарифа до Кордоба

Пътуване до... — Fri, 23 Aug 2013 07:51:33 +0000

Днес реално започваме обиколката на Андалусия, към която подходихме през Танжер в Мароко миналия път заедно с Цветан. Пътят ни днес ще бъде от Тарифа до Кордоба. Приятно четене:

С мерак към Андалузия

част втора

От Тарифа до Кордоба

От Танжер е започнало Арабското( мавърското или ислямският джихад) завладяване на Иберийският полуостров или Конкистата Дон Хулиан - наместникът на южните земи на вестготското кралство и граф на Африканската Сеута не обичал много своя шеф - крал Родриго, който прелъстил грубо неговата дъщеря. За да си отмъсти Дон Хулиан повикал на помощ берберите водени от Тариф Ибн Малик . След десанта през юли 710 г. те плячкосали необезпокоявани южната европейска част на кралството.Тариф докладвал на своя командир арабина Тарик Ибн Зияд, който поискал благословия за ново нападение от Омаядския халиф Ал Валид I. Но от Дамаск не подкрепили идеята:,,Пазете се да излагате на опасности мюсюлманите в бурното море.” Обаче изкушението да завладеят хазната на кралството било голямо. На своя отговорност и риск Тариф и Тарик дебаркирали отново през пролетта 711 г. и отново повели конницата от бербери и араби в атака. На 19 Юли 711 г. в битката на река Гуадалете войската на Родриго претърпяла пълен разгром. След четири години войните на пророка завзели една по една крепостите на бившото кралство на вестготите или почти цяла територия на днешна Испания и Португалия.

Вече през 716 г. тази огромна територия с временна столица в Севиля станала известна под името

Ал Андалуз ( Al Andalus ) или Зелената плодородна земя.

Назначеният от Дамаск андалузки емир Ал- Хурр пренесъл центъра на новото емирство от Севиля в Кордоба. Първите години на Ал Андалуз преминали във вътрешни борби между араби и бербери до идването на власт(746г.) на напълно независимите Омеяди в лицето на Абдеррахман I и страната тръгнала по пътя на съзидание и разцвет.… Арабите атакуват Европа и от другия фланг - от изток . При обсадата на Константинопол те обаче са отблъснати с помоща на българите на хан Тервел (св.Тривелий*) на 15 август 718г.

Фериботът е втора ръка,

някога е работил между гръцките острови, но е добре подържан. Както е обичайно закъсняхме с половин час на тръгване, така че престоя ни на борда му стана един час. [caption id="" align="aligncenter" width="609"] Покрай най- южния фар на Европа на нос Пунта де Тарифа[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"] Вълнолом[/caption] Този вълнолом пази малкото пристанище Тарифа, наречено на името на завоевателя Тариф Ибн Малик .

Първата контрабандна мароканска цигара в

Тарифа

От името тарифа произлиза и налога (митническа тарифа), който са плащали пътниците за стоките внасяни в Европа. Разбира се на ферибота имаше безмитен магазин за цигари и алкохол. [caption id="" align="aligncenter" width="609"] Добре дошли![/caption] Добре дошли!- на роден език ни зарадва Илиан, земляка от Плевен, шофьора на гратис автобуса от Тарифа до Алхесирас. Фериботният билет важи и за него. [caption id="" align="aligncenter" width="609"] Старата арабска крепост[/caption] Преминаваме покрай старата арабска крепост . [caption id="" align="aligncenter" width="586"] Реконкиста[/caption] Кралят на Кастилия Санчо IV Храбри на 21 септември 1292 е освободил отново Тарифа. Реконкиста! Край пътя белите перки на ветрогенераторите се бореха с атлантическата мъгла. Облаците бяха издухани и слънцето пекна.

Андалузия на дон Кихот ни посрещна. Оле! [caption id="" align="aligncenter" width="533"] Скалата на Гибралтар[/caption] В маранята над пристанищетo в Алхесирас величествено се издига THE ROCK – Скалата на Гибралтар.

Алхесирас

е най- голямото испанско пристанище и важен жп възел. С хеликоптер от Сеута до него е само 60 евро!

Срещу последната спирка на пристанището е булеварда с палмите, който води до автогарата в Алхесирас. [caption id="" align="aligncenter" width="609"] Там където чакат белите таксита е автогарата[/caption] Вече е 10:30 часа е по испанско време. Взимаме билет (13,83 евро) до Малага в 11,00 часа . [caption id="" align="aligncenter" width="609"] Costa del Sol (Слънчев бряг)[/caption] Пътя минава покрай Слънчев бряг или Costa del Sol. Плажовете още са пусти след проливните дъждове. [caption id="" align="aligncenter" width="609"] Марбея, някошно рибарско селище днес е курорт за богаташите.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"] Дори има и будистки манастир, както и православната руска църква[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"] Арена за корида[/caption]

Спираме в всяко градче , като Торемолинос с арената за корида. Така направихме една хубава обиколка по южното Средиземноморското крайбрежие на Испания с автобуса на PORTILO.

Автогарата на

Малага

14:00 часа. Горещо пладне. Време е за студено андалузко газпачо и бира ,,Сан Мигел” ( 8 евро). [caption id="" align="aligncenter" width="609"] Гаспачо[/caption] Взимаме билет (14,16 евро) до Кордоба за 16:30 часа от гишето на ALSA. Тук дори продават билети два пъти седмично до Плевен. [caption id="" align="aligncenter" width="609"] река Гуадалкивир[/caption] Сред облаците проблясват арките на моста над река Гуадалкивир . Там е

Кордоба (Сordoba)

[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Испанците са луди по охлювите, плъпнали след майските дъждове[/caption]

Само с по една раничка багаж на гръб като охлювите на автогарата в 20:00 часа. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Срещу нея е ж.п. гарата, вътре в която има информационен център, който беше вече затворил, но от аптеката до него ни упътиха да вземем автобус 3 до центъра. Спирката е между автогарата ижп гарата (Estacion Ferrocarril AVE) позиция (1) на картата. [caption id="" align="aligncenter" width="583"] Карта на Кордоба[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"] Пешеходци по Avenida Gran Capitan[/caption] По Avenida Gran Capitan тези бързоходци ни изпревариха по пътя ни към Двореца на маркиз Виана (Palacio de Viana)(позиция 44) [caption id="" align="aligncenter" width="583"] Синята къща (La Casa Azul)[/caption] До него е култовата

Синя къща (La Casa Azul),

където вече ни очакваха с отворени врати. Тя е сцена (като Червената къща в София) на Андалузката култура . [caption id="" align="aligncenter" width="609"] Вътрешния двор[/caption] Във вътрешния двор цареше весело оживление пред концерта в 22:00 часа, защото цената на бирата беше народна по 1 евро. [caption id="" align="aligncenter" width="609"] Фиеста[/caption]

Така кабарето се превърна във Фиеста !

А утре ни очаква Ферия ! Черешова задушница, 2013. Цветан Димитров *Искрено си признавам, че никога, ама никога не съм знаел, че хан Тервел е и християнски светец! – бел.Ст. Очаквайте продължението Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата Испания – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!

С мерак към Андалузия (2): От Тарифа до Кордоба

Пътуване до... — Fri, 23 Aug 2013 07:51:33 +0000

С мерак към Андалузия

част втора

От Тарифа до Кордоба

Вече през 716 г. тази огромна територия с временна столица в Севиля станала известна под името

Ал Андалуз ( Al Andalus ) или Зелената плодородна земя.

Фериботът е втора ръка,

Първата контрабандна мароканска цигара в

Тарифа

Алхесирас

е най- голямото испанско пристанище и важен жп възел. С хеликоптер от Сеута до него е само 60 евро!

Автогарата на

Малага

Кордоба (Сordoba)

[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Испанците са луди по охлювите, плъпнали след майските дъждове[/caption]

Синя къща (La Casa Azul),

Така кабарето се превърна във Фиеста !

Танжер, Мароко (С мерак към Андалузия)

Пътуване до... — Wed, 31 Jul 2013 06:00:56 +0000

Днес започваме една обиколка на Испания заедно с Цветан, но входът към Андалусия ще бъде от юг – през Мароко. Затова днешната първа част ще разгледаме Танжер – точно срещу испанската Тарифа ;) Приятно четене:

Танжер, Мароко

С мерак към Андалузия

Фламенгото, сангрията, картините на ориенталистите и легендите за Алхамбра на Уошингтон Ървинг вече ме бяха омаяли, когато попаднах на кинофестивала Менар. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] „Любов в медината“[/caption] Мароканската драма „Любов в медината“ ... [caption id="" align="aligncenter" width="350"] „Любов в медината“[/caption] ... ми показа , че там копнежът за любов преодолява всички прегради и събуди мерака ми за това приключение. Исторически културите на Мароко и Андалузия са неразделни като двойка влюбени .

Пламъкът, с който мароканският учител от комедията ,,Андалузия, моя любов” разказваше за изчезналия Омаядски халифат превърнал се в

Кордовски халифат ,,Ал Андалуз”

в част от берберската империя на Алморавидите и Алмохадите и завършил като емирство на Гренада – мога да го сравня само с този на македонски даскал разказващ за империята на Александър Велики. [caption id="" align="aligncenter" width="300"] Берберската империя[/caption] Планът беше ясен, да избягам от нашата действителност и да потърся следите от романтичното минало на Берберската империя в Маракеш-Фес-Мекнес-Рабат- Кордоба- Гранада. 12 май 2013. Гласувах рано и след неделната литургия се отправих към терминала. Вечерта от предварителните резултати разбрах, че старите муцуни са пак в парламента . Заедно с други млади патриоти, които търсеха промяна, отлетяхме за Лондон. Така с low cost компаниите прелетяхме:

първо с Wizz Air до Лутън, а от там следобяд с
RyanairЛондон - Маракеш и накрая
с Blue Air -Малага - Букурещ.

Много доволни останахме от автобусите на СТМ в Мароко и на АLSA в Андалузия. Предполагам , че за някои от Вас ще се окаже полезна информацията за прехода ни към Андалузия или :

Рабат – Танжер – Тарифа – Кордоба

На десетият ден, този ден последен в Мароко рано сутринта в 6:47 взехме

първия влак от Рабат до Танжер

(95 дирхама)

Централната гара в Рабат (Gare Rabat Ville) не можеш да я пропуснеш сред поредицата от спирки, защото е разположена между два тунела, които минават под столицата. Влаковете на ONCF в Мароко са евтини, бързи, чисти, модерни, френски, удобни и спазват точно разписанието, а гарите им са като нашите Молове. Има и проект за жп тунел под пролива. Внимание:

Танжер има две пристанища

Новото Танжер Мед има също фериботи до Алхесирас (Algeciras в Испания), но то е извън града (40km ), а до там е час път, а и билетите са по скъпи.
Старото пристанище е под медината и има евтини фериботи до най южната точка на Европа – Тарифа (Tarifa), а от там безплатен автобусен превоз до Алхесирас!

След мароканското кулинарното приключение моят стомах се разбунтува по обяд и търсеше место където да изригне. Слизайки на последната спирка в

Танжер

(Gare TangerVille) веднага се шмуганахме в петит таксито .

Поехме по един широк и красив модерен европейски булевард (Avenue Mohamed V) нагоре към медината (стария град).

За 10 дирхама таксито ме откара до

площад Гран Соко (Grand Socco) в медината или Place du 9 Avril 1947.

Тук мароканския крал Мохамед V след петъчната молитва се опълчил на колониалните сили Испания, Португалия, Франция и призовал за независимост*

Някога по калдъръма отекнало чаткането на копитата на врания жребец на крал Мохамед V. Но и тук любитството ни да надникнем в мароканска джамия остана незадоволено. Още от времето на френското управление

има забрана със закон за посещението на джамии от немюсюлмани**

Голямата джамия (Grande Mosquee)

е притихнала след вечерната молитва. Тя е построена на мястото на португалската катедрала в Гран Соко.

Грешка това не е джамия. Това е

Англиканската църква „Св.Андрей“

Кръстът на испанската католическата катедрала е над този поток от туристи и търговци, ченчаджии, конрабандисти и трафиканти .

Съгласно гръцката митология

Танжер е основан от Антей –

сина на Посейдон и Гея. Когато Херкулес удушил Антей, като го повдигнал от земята, тогава града го кръстили на името на вдовицата му Тинги. [caption id="" align="aligncenter" width="400"] Свети Маркел и Касиян[/caption] По римско време е Тинги е столица на провинция Mauritania Tingitana . Тя е сцена на мъченичеството на първите християни, почитани и от нашата православна църква. Офицерът св.Маркелл отказал да поднесе дарове на официалните римски богове и бил посечен на 30 октомври 298г. Съдебният писар св.Кассиан, който отказал да подпише смъртната му присъда също бил обезглавен. По късно името Тинги се променило на Танжер.

Промъкнах се през тълпата туристи слушащи тази истории , надолу до малкия площад - Петит Соко ( Petit Socco). Сокакът вдясно (Rue des Postes) –така ме упътиха любезните младежи от малкия площад и така се добрах до

хотела „Мамора“ (Mamora)

Миризмата от сенегалският ресторант отсреща не ме привлече. За отбелязване, че за пръв път там видях много негри. Макар Мароко да е африканска страна там срещнах по-малко негри отколкото в Брюксел или Париж!

Завих се с чистите чаршафи и благослових германеца, който ми препоръча този евтин хотел – 250 дирхама за двойна стая с баня. А можех да страдам и в по-луксозна обстановка . По късно „Мамора“ се оказа на 15 минути пеша до ферибота ! Пребледнялата ми физиономия навярно е уплашила жена ми, която започна да ме буди, за да потърсим помощ. Вариантът за марокански лекар мислено отхвърлих , защото имах само европейска здравна карта, а нашата Европа е отсреща. Добрах се аптеката на Петит Соко.

Но тя беше затворена - Сиеста !... Обратно в леглото до 4 след обяд.

На опашката в античната аптека, където с жестове обяснявам причината за моя жалък вид, който е много различен от образа на парашутиста от бодряшката тв реклама за Imodium (Lopedium). Ура, спасен съм! Мерси! Дори е по- евтин от България!

Междувременно появата на круизните туристи беше довела до покачване двойно цената на литър вода от 5 дирхама на 1евро или 10 дирхама. За да изпия лекарствата с чаша вода поръчах за жената едно кафе с мляко и ароматен ментов чай за мен в кафенето на площада за 10 дирхама. Покрай нас живота не спираше, бойки търговци на пиратски дискове, красиви мароканки и деца със сладолед. По едно време всички станаха да отдадат последна почит на една погребална процесия.

След като ми дойде солука поехме през

Факс портата (Bab-el-Fahs) за медината

Тя е една гъста мрежа от улички, дворчета, дюкянчета, лавки, будки и работилнички..

Без коментар за катмите с пълнеж. Днес бях на диета - питка от 1 дирхам .

Решихме да отдадем почит на

великият арабски син на Танжер – пътешественика Ибн Батута

Той е дал интересни сведения за братята ни от Волжка България, приели исляма от арабите в 922 г.

Открихме неговия мавзолей (Tomb of Ibn Batuta) сред сокаците на медината.

Но не открихме чехли с емблемата на ,,Барцелона” и отминахме :)

На терасата (Terasse Borj al-Hajouri) няколко ,,агенти” си предложиха услугите да ни снабдят с билети за ферибота. – Шукран (мерси) – и продължихме сами надолу към фериботната агенция, където ни направиха агентска отстъпка от цената на билета 90 дирхама.

Старите английски оръдия на форта мълчат от векове .

До входа на казбата (крепоста) пресякохме булеварда Avenue Mohamed VI към морската гара.

Новата агенция „INTER LINE“ ни предлагаше да пресечем протока Гибралтар за 35 минути за 300 дирхама. Тръгване рано сутринта в 7:00 часа . Проверихме и в съседната FRS, но тя имаше курс в 9:00 часа. Не забравяйте да поискате жълто изходно картонче, което да попълните при граничния изходящ контрол!

Пристанището на Танжер е модерно, но този топ беше по-интересен. Купихме билетите и се върнахме обратно на нашата улица, където си взехме зарзали, бисквити и вода за утре. Останалите дирхами обменихме без проблем обратно в евро. Не ни поискаха бележка от предишната обмяна.

Късно е. Хладно е. Поискахме по една завивка допълнително в хотела. Все пак избягнахме поройните майски дъждове в Европа, докато бяхме в Мароко. Дано утре времето бъде добро за корабоплаването. Полумесецът ни се усмихна в последната арабската нощ. Иншалах!

В 3:30 часа сутринта имахме безплатно събуждане от сладкия тенор на мюезина . Поглеждам през прозореца и познавам зеления покрив на Голямата джамия,която е до нас! Уф! Това е за последно, успокоявам се и се завивам отново през глава . Така до следващият призив към правоверните, който взимам на сериозно – 5:30 часа е! Време е , ако искаме да хванем първия ферибот . Билетите важат и за втория - ми отговаря жената. Но аз съм непреклонен и ставам.

Краси

Украйна на мотор, 2013 (1): През Румъния до Галац

Пътуване до... — Mon, 29 Jul 2013 06:00:48 +0000

Днес с Антон започваме още една мотоциклетна обиколка – този път целта ни е Украйна. В първата част ще опитаме да стигнем Молдова. Приятно четене и ако ви се струва, че в идните две седмици ви липсват нови пътеписи, да знаете, че редакцията го е ударила на уволнявка и си пече някои части на тялото по морето ;)

Украйна на мотор

част първа

През Румъния

Бих искал да ви разкажа за едно 8 дневно пътуване с мотори до една не добре позната но в същото време доста красива дестинация. Като за начало искам да представя участниците:

Владо (Shider) със Suzuki V-Strom 1000

Наско с Yamaha Super Tenere 750

Тони (Tonyco) с Honda Varadero 1000

Идеята се роди съвсем спонтанно от приказка на приказка и ей-така хоп – хайде за Украйна. Шидера беше ходил преди няколко години до Одеса, пък на мене ми беше мечта отдавна да отида до Одеса и през дългата зима 2012 - 2013 г както си говорим хайде да ме водиш в Одеса и той казва, а защо не до Крим разбира се едвам ме нави :). Така спретнахме планове лека полека без особени подробности и фиксирахме дата на тръгване 9.06.2013 г от Варна. За по удобно цените ще ги пиша в левове за да стане по ясно кое колко струва. Информативно 1 лея = 0,46 лв, 1 гривна = 0,183 лв. Ден 1 – 8.06.2013 г. – 501 км

Станах рано сутринта в събота, за да мога да изкарам мотора и да натоваря багажа пред блока. Бях решил да карам от София до Варна без никъде да стъпвам на магистрала за това избрах горепосочения маршрут. Натоварих багажа и последно довиждане на Люлин сити и семейството:

Имаше желаещи спътници но уви много са малки още:

Потеглих аз без много мотане по подбалкана

посока Бургас

Едно кратко спиране на Лукойл-а на Казанлък да заредя и пак напред по пътя. През цялото време буреносни облаци ме дебнеха от ляво от към балкана да ме изненадат ама някак си все ми се разминаваше със лек валеж в който дори не слагах дъждобран. Спрях на Петолъчката да хапна на едно бързо хранене, мислех да хвана от там през планината но беше доста черно небето и реших да карам до

Айтоския проход

До тук добре вървях успоредно с облаците докато не влязох в самия проход. Небето се отвори от веднъж не мога да сваря да спра да облека дъждобрана няма къде да отбия тясно прогизнах леко докато успея да спра и да облека дъждобрана върху вече напоената с вода кожа. В самия проход валеше като из ведро карах с отворен визьор с 40 - 50 км/ч и почти нищо не виждах. Един тир който караше срещу мене така ме заля чувствах се като в автомивка тип „Четки“ След като излязох от прохода малко преди Провадия спря да вали. Покарах още малко и след Ветрино спрях да смъкна дъждобрана който беше вече изсъхнал.

Във Варна

Шидера ме чакаше у тях. Преоблякох се със сухи дрехи и бръмнахме из града. Тук чакаме Наско да се появи за да се уговорим за следващия ден:

След което отидохме да вечеряме набързо в РедРок-а и по креватите:

Ден 2 – 9.06.2013 г.– 663 км

Станахме рано сутринта към 6:00 ч. Аз спях в Шидера и на бързо се метнахме на моторите и отидохме на мястото на срещата с Наско. Бързо сбогуване с девойките и потеглихме доста път ни чакаше:

Подкарахме и на излизане от Варна спряхме на един Лукойл за бърза закуска и зареждане с гориво. Пътя към Дуранкулак перфектен нов асфалт маркировка всичко точно. В Дуранкулак спряхме на малка частна бензиностанция да заредим преди да минем границата. Влезнахме в

Румъния

отново перфектен път с маркировка без забележки. Някъде по пътя на Шидера мотора почна да прекъсва и да гасне на празен ход. Спряхме около Констанца за бърз преглед:

Продължихме напред отново перфектен път:

Села, готини къщички – поддържано всичко:

Около Бабадаг се отклонихме от главния път за Тулча по вече не много добър път:

Наближавахме ферибота на Галац

и 10-тина км по рано пътя се влоши доста дупки намалихме скоростта и по внимателно покрай дупките стигнахме до ферибота.

За наш късмет не се наложи да го чакаме дълго. Платихме по около 4 лв на човек с мотор.

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Вече на ферибота:

Шидера отчаяно се опитваше да си вземе кафе от автомата на ферибота но само му глътна леите:

Разминахме се с насрещния ферибот:

Акостирахме и се разтоварихме. Беше около 12:00 ч. и бяхме решили да хапваме някъде в Галац, но уви не намерихме подходящо място поехме към границата директно:

Може би беше малка грешка това, че не ядохме защото се оказа, че чакането по границите не е като в Евросъюза.

Стигнахме до Румънско - Молдовската граница

и зачакахме:

Оказа се, че пускат на талази и не е толкова страшно. Прегледаха ни документите печати на паспортите митница ровиха малко по куфарите но без да вадим нищо и за около 20 мин минахме. Един Швейцарец пътуваше сам с едно БМВ 800 мотор и нещо му се заядоха защото зелената карта не му важала за Молдова та го пратиха да си прави застраховка за 2,4 км които искаше да мине до границата с Рени. Очаквайте продължението Автор: Антон Конакчиев Други разкази свързани с Галац – на картата: За подробности – кликайте на ЗАГЛАВИЕТО

Турция на мотор, 2013 (5):От Кападокия към България

Пътуване до... — Thu, 25 Jul 2013 09:42:08 +0000

Днес ще завършим обиколката на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да стигнем до Ерзинджан, после минахме през известния сред мотористите Каменен път и стигнахме Кайсери. За последно обиколихме Кападокия. Днес ще поемем пътя към дома Приятно четене:

Турция на мотор

част пета

От Кападокия към България

На следващата сутрин станахме рано както си бяхме наумили (апропо, тук се съмва доста по-рано от в София, по простата причина, че сме в същата часова зона, но пък е доста по на изток), за да не пропуснем

шоуто с балоните

преди тръгване! Изкачихме близкия баир точно навреме - балоните един по един започваха да изникват като гъби иззад скалите

Голяма красота са... По едно време се опитах да ги преброя, но нямаше шанс! И все пак по моя преценка тази сутрин бяха излетели някъде към 50-60 балона. Балоните си летяха.. За съжаление нашето време изтичаше! Върнахме се в къмпинга да разтуряме бивака и да се товарим на мотора. Път ни чакаше! После семейният съвет беше решил, че ще караме покрай Соленото езеро и оттам по магистралата през Анкара и Истанбул със спане, където замръкнем... Събрахме катуна, избутах мотора настрани, че да не събудя половината къмпинг като го запаля, натоварихме се и тръгнахме. Беше време за прибиране...уви. По пътя за Невшехир отново се любувахме на балоните, които тъкмо се снижаваха за кацане и имахме възможността да ги видим отблизо Влязохме в

Невшехир

(той пътя си минава през града - няма околовръстно), спрях на един светофар точно срещу входа на жандармерията и както спрях

моторът угасна

Натиснах копчето на стартера леко озадачен, защото това беше мотор, който никога не гасне просто така (той след 6 месечно седене палеше от четвърт дето се вика, та да загасне в движение). Моторът запали трудно и работеше все едно го бях задавил или де да знам какво, което още повече ме озадачи. Докато чаках светофара да светне зелено хвърлих по едно око отляво, отдясно, още повече, че ме лъхна и неприятен мирис на нещо изгоряло и хоп - ей ти го проблемът! Отляво по двигателят се стичаше нещо и капеше по ботуша ми! В първият момент реших, че е масло и си викам "Айде, дотук сме - двигателят изби отнякъде и шурна маслото!". Само ми мина през ума къде на майната си бяхме и как щяхме да се транспортираме до България! На брат ми единият бус беше над 20 годишен и нямаше шанс да го пуснат в Турция, а другият беше товарен - демек още пó нямаше шанс да го пуснат да дойде да ни вземе! Сега кой щях да търся дето хем да имаше бус, хем да не е много дърт, хем да е пътнически, за да може да дойде, хем да се навие да си загуби няколко дена с нас, хем да има паспорт... Ебаааааго! Ситуацията хич не беше радостна... Светофарът светна зелено и аз пресякох кръстовището и спрях отсреща точно до входа на жандармите! Ебаааааго! Дремеше ми! Да дойдат да помагат ако им пречим нещо. Разхвърляхме багажа, разхвърлях се и аз и почнах огледа на мотора! Мдааа....дотук добре! Поне не беше масло! Течеше бензин, който стичайки се по двигателят обираше всичката гняс по него и се смесваше със сълзенето на масло отляво на двигателя и затова правеше черна локвичка на асфалта, която аз в първоначалния си ужас бях видял като масло... Резервоарът не беше пробит. Нямаше измъкнат маркуч нещо... Нямаше и скъсан маркуч за бензин някъде доколкото виждах... Ахааа - течеше от маркуча на третия карбуратор! Нямах идея защо би могло да тече оттам, само знаех, че карбовете откакто имам мотора никога никой не беше ги пипал, именно по логиката, че едно нещо щом работи не се пипа, пък и ме кефеше ниският разход на мотора и не исках някой "разбирач" с голямата бормашина (беше ми се случвало вече) да тръгне да ги тунингова! Та по тази причина беше тъмна Индия какво се случваше с карбовете на тази машина! Самозалъгах се, че видиш ли може свещта да е дала фира (не, че го вярвах де) и тръгнах да я сменям! Тук се оказа, че при толкова системното събиране на багажа и толкова подробната подготовка и мъкненето на цял куфар с инструменти, аз съм забравил най-важното - комплекта с гаечните ключове и сега нямаше с какво да развия резервоара! Върха съм...Няма що... С триста зора успях да се преборя с помощта на клещите, смених свещта и хоп! – нищо! Пак шуртеше... Добре, че бяхме в град, че ако бяхме някъде по чукарите ... не знам. Попитахме двамата зяпачи край нас за "Моточиклет уста" (поне знаех вече как е майстор на турски) и те първо с ясен жест ни сочеха часовника (демек – какъв майстор в 7:30!) и после вдигаха рамене и ни викаха "меркез, меркез", т.е. да ходим на центъра и там да питаме. Е, то не ни оставаше нищо друго освен наистина да се насочим към центъра, пък дано не се запалехме дотогава с тоя шуртящ бензин по тоя загрял двигател в тая жега... Подминахме баш центъра и спряхме на поредното кръстовище да питаме някой. Тук се насочихме към най-осведомената информационна агенция по всички земи - бакшишите. Спряхме, поздравихме, с крива усмивка се опитахме да обясним, че видиш ли...нещо си...мотора нали... Таксиджиите ни наобиколиха и аз пак отново - гюнайдън, туй онуй, проблем вар, туй онуй, моточиклет, туй онуй мамата нали... Аааааа, плесна се по челото единия и като се почна чатъра патъра, чатъра патъра, ама аз нищо не вдявам пък не мога да взема думата от него! След това с включиха и другите двама и те чатъра патъра, чатъра патъра, тонът взе да се повишава и погледите да стават зли, щото единия чатъра патъра и сочеше насам, пък другия чатъра патъра и сочеше натам. Накрая единия плесна другия през сочещата на онам ръка и тамън да стане търкала и аз им викам „Дур, бре багабонти! Айде да ни светнете къде има майстор пък после се трепайте,а? Бен ябанджи...вар проблем... сеир кютек после, а?“ Тогава оня първия пак се плесна по челото и всичките се ухилиха до уши и викат "Ааааа, ябанджи? Аааа, Бургаристан! Комшу! Аааа...оооо...бреееее!" И всичко се реши за миг! Първият бакшиш написа на едно листче нещо и ни го подаде! После ни осведоми, че оттук направо, на втория светофар вдясно и после да питаме! На листчето пишеше "Моторджу Адем уста...Метал Ище" Ясно имахме координатите на майстор Адем, само дето това метал Ище не вдявах какво беше ама карай.... Надявах се да не значи „Виж им сметката, тяхната мамица!“ Благодарихме и продължихме. Сега как го намерихме това "Метал Ище" не искам да си спомням, само ще вметна, че беше голям зор! А това се оказа, че е някаква бивша складова база или нещо подобно, което е разделено на малки клетки като във всичките има всвъзможни работилнички и сервизи! Сега беше въпроса как да намерим тоя Адем уста, щото метал ище-то хич не беше малко. Тук искам специално и много сърдечно да благодаря на ето този човек дето едвам се вижда на снимката: [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Тунджай[/caption] Това е Тунджай! Невероятен човек! И ако някой има път по тези земи и минава през Невшехир нека се отбие за пет минути до Метал Ище-то (пътят за Аксарай минава покрай него и да потърси Тунджай стругаря и да му стисне ръката от наше име! Човекът знаеше само йес, ноу и сори и имам чувството, че ги използваше в произволни комбинации, но пък единият час, който изкарахме при него беше един от най-смислените и наситен с разговори час в живота ми! И така – часът беше 9:00 и сервизът на Адем уста беше отворен. Закарахме мотора там (естествено и тук веднага се събра солидна групичка всевъзможни майстори, които да се посмеят чистосърдечно на старата ни машина). Още по-традиционно майсторът естествено го нямаше - тук бяха само калфата и чиракът, които естествено си придаваха важност! Първо го играха много заети и не ни обърнаха грам внимание и след като се "наиграха" тежко тежко се вторачиха в нашата машина! И тъй като традиционно никой не говореше никакви езици освен турски, аз с две три думи им обясних за проблема, като обяснението ми ще да е звучало нещо от сорта на: „моточиклет бръм бръм...дур на кърмъзъ ламба до жандармата и хоп! моточиклет дур бакалъм... Бастър копче...бръм бръм бръм...кюта-пата, кюта-пата....опаааа.....бензин шууууурррр ...“ Чиракът изчезна нанякъде, пък калфата свойски ме тупна по рамото и ми се усмихна, след което ме накара да си сваля резервоара (не, че не знае как, Алллаааахххх, просто той е калфа, как тъй ще развива сега разни болтове)! Аз му викам, че нямам инструментариум, щото той е майсторът видиш ли (малко гъди-гъди за ушите, к'во да се прави, трябва си понякога) и човекът щеше да му се разчекне устата от усмивка, но пък благосклонно ми подаде цял комплект ключета, че да си разглобявам на спокойствие... Махнах седалката, страничните спойлери и резервоара, а г-н професорът дойде с една голяма отверка, почука тук, почука там и СТОП! По-скоро ДУР! Жестът беше недвусмислен - беше време за закуска! Чиракът се беше завърнал с някаква закуска, увита в мазна хартия... Тъй де – началството му трябваше да яде! Излязох примирено от сервиза и седнах при Поли, която пушеше цигара от цигара в опитите си да се откачи от съседите по сервиз, които определено се забавляваха освен да се смеят на мотора ни, ами и да и предлагат какво ли не. Поседяхме, позяпахме, а аз вече бях готов да купя ей тоя мотор и да си ходим с него, щото взе да ми писва от Брус Лий и неговите прищевки! Новото си беше ново! Ей тоя 125 кубиков Мондиал струваше 1500 лв и беше чистак-бърсак с найлона на седалката! Ако имах идея как да накачулим всичкият ни багаж по него и как точно ще го вкарам в България, бях готов да им оставя Ямахата за части и да го вземам!

Докато умувам върху тези толкова екзистенциални въпроси като нашият бъдещ превоз, калфата явно беше приключил със закуската и ме викна, за да ме осведоми, че проблемът не е в неговата компетенция (нещо, което въобще не съм се съмнявал още от самото начало) и ще трябва да се обади на майстора да дойде. Ясно...очертаваше се още чакане. Поседяхме, к'во поседяхме и майсторът дойде с една малка моторетка от култовата марка Ямасаки! За пръв път бях видял подобно „нещо“ преди години в Сараево и много се смях на името на марката! Това явно беше някаква уродлива китайска кръстоска между Ямаха и Кавасаки, с която съдбата ме сблъскваше отново този път по тези земи. Майсторът беше на средна възраст, много важен и много мълчалив! Още с паркирането на китайското уродче, строи подчинените си, които се разхвърчаха насам натам, нахока калфата, че не е свалил карбураторите, помота се насам-натам като упорито се правеше, че не ни вижда, а един от комшийския сервиз с иронична усмивка и свойско намигване ми каза тихичко, че и Адем уста е имал ямаха, ама навреме я продал видиш ли... И хахахаха... хехехехе.... Сега настъпи моментът на истината! Карбураторите бяха разглобени ииии... Дур, отсече майсторът! Време е за чай! И стана като в оня стар български лаф „Ела ми на гости, да видиш комшията каква хубава ракия има!“ Естествено, седнахме при комшиите да видим какъв хубав чай правят... След половин един час

Залези над гръцките острови (4 – 1): Закинтос: Занте и Лаганас

Пътуване до... — Wed, 17 Jul 2013 08:26:06 +0000

Отново се качваме на лодката на Димитър, за да можем отново да се загубим из гръцките острови. Четвъртата серия от поредицата е кръстена Залези над гръцките острови, а в първата й част ще се отправим към остров Закинтос в Йонийско море. Приятно четене:

Залези над гръцките острови

четвърта серия

Закинтос

първа част

Занте и Лаганас

Влажната и студена зима се проточи прекалено дълго, гонейки свирепо облаците из навъсеното сиво и тежко небе. В несполучлив опит да ускорим настъпването на така жадуваното лято, отскочихме до Гърция за Нова година, но резултатът беше плачевен и напомняше на германски пехотен батальон под Сталинград –

Най-накрая бате Райко си проправи с мъка път през облачната пелена и грейна в цялото си великолепие, давайки надежда за нови хоризонти. Стрелката на компаса ни посочи този път остров Закинтос – най-южния от обитаемите острови на Йонийско море, отстоящ западно от полуостров Пелопонес на около десетина морски мили. По пътя към него

спряхме за по фрапе в гр.Патра –

до пристанището, откъдето тръгват фериботите в най-различни посоки.

Мостът над Коринтския залив

е внушителен – дълъг малко под три киломерта, представлява доста колоритна гледка както отблизо, така и отдалеч: [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Мостът над Коринтския залив[/caption] Всъщност в тази авантюра решихме да участват две лодки – моята и на един стар приятел, с който започнахме всички тези пътешествия още преди три години – Момчил с неговата „Хонда” с петнайска „Меркюри” –

с което практически сформирахме микрофлотилия, в която условно кръстих моя Quicksilver „Бисмарк”, а Хондата на Момчил – „Тирпиц”. Конфигурацията беше такава – в моята лодка бяхме със Стоян, а при Момчил беше другия ми приятел Дидо, с който атакувахме миналата година Итака и Кефалония. Пристигнали първи в градчето Килини, откъдето тръгват

фериботите за столицата Закинтос (Занте),

ние ги изчакахме, като през това време намерихме рампата за спускане във вода. Ето ги и тях - пристигат тържествено малко след нас –

Малко по-късно пуснахме корабите на вода:

Морето позволяваше да се развие добра скорост и стигнахме бързо до покрайнините на

Занте – столицата на острова Закинтос:

където се спуснахме по дългия крайбрежен булевард –

Дидо и Момчил

който ни изведе на основния площад на града –

Крайбрежната основна улица силно напомня тази на град Егина от едноименния остров – кипи живот, минават туристи, хвърчат коли, тичат сервитьори, и всичко това на фона на лазурното море:

Църквата Свети Дионисиос

на булевард Страта Марина (Strata Marina) в Закинтос е разположен впечатляващият храм на Свети Дионисиос - покровителят на острова. Църквата е построена през 1708 г. и обновена през 1764 г. В нея можете да видите много ценни икони, дело на известни гръцки иконописци. Църквата пази и ковчега с останките на светеца, които били пренесени в Закинтос през 1717 г. от манастира Строфадес, където Дионисиос бил погребан - [caption id="" align="aligncenter" width="582"] Църквата Свети Дионисиос[/caption]

Въобще един подреден, уютен град със собствена атмосфера, чар и егейски стил, озвучен от ритъма на гръцката музика и разноезичния многогласен хор на туристите..... След като се наситихме на оживените улици, се метнахме на лодките

и подкарахме към втория известен град на остров Закинтос –

Лаганас

Ето малко инфо за него: Островът, който е една от най-привлекателните туристически дестинации, е известен със своите костенурки от вида Карета карета (Caretta caretta). Островът е мястото, където тези ценни за природата на планетата ни костенурки се събират, за да снасят своите яйца. Костенурките се събират в залива Лаганас (Laganas), който е най-предпочитаното за тях място за създаване на потомство. Заливът Лаганас на остров Закинтос, известен още като Заливът на костенурките, през 1999 година е превърнат в Национален морски парк, за да се опази този ценен за природата вид. В парка освен костенурки живеят делфини, тюлени-монаси и различни видове водолюбиви птици и гущери. В началото на лятото костенурките се събират по красивите плажове на залива, където заравят яйцата си. Смъртността сред новоизлюпилите се костенурки е много висока, оцелява едно на хиляда костенурчета. Те стават жертви на различни местни хищници и птици, които се събират на ята, когато малките се опитват да стигнат до морето веднага след излюпването си.

На влизане в залива на Лаганас

до нас на метър-два от лодката мина една от тези костенурки, виртуозно размахвайки плавници на около метър дълбочина в обратна на нас посока. Ето и плажът на Лаганас – наистина многолюден, шумен, разноезичен :

и където екипажите на микрофлотилията се черпават с биричка:

В залива на Лаганас има едно

островче – Агиос Состиос,

до което има дълъг около стотина метра дървен мост, две-три миниатюрни плажчета и някоколко заведения. Ето как изглежда от бреговата ивица на Лаганас:

Настана време за разквартируване, тръгнахме към южната част на острова

и минахме покрай тези красоти –

Островът на костенурките Caretta Caretta - Маратониси:

и покрай суровите, дивни скали на Занте:

където намерихме това екзотично, шармантно плажче за домуване:

В единия край „Тирпиц” е изваден на сух док –

а в другия край „Бисмарк” се е приютил като в норвежки фиорд:

Настъпи спокойната вечер :

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Йонийско море – на картата : За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе! :)