Чардак – Свободна планета

Грузия: човек с мотоциклет (11): През Турция към дома

Пътуване до... — Sun, 29 Jul 2018 15:28:02 +0000

Завършваме пътуването из Грузия с мотора на Владимир. Първият етап беше преходът през Турция, после влязохме в Грузия и спряхме в селцето Местия,направихме преход от Местия до Тбилиси,разгледахме Тбилиси, после поехме към Казбеги, наричан днес Степансминда, за да достигнем границата с Русия в Дарялските теснини. След това направихме неуспешен опит изкачим Омало в Ташетия, разгледахме […]

Още пътеписи от близки места:

Турция на мотор, 2013 (5):От Кападокия към България

Пътуване до... — Thu, 25 Jul 2013 09:42:08 +0000

Днес ще завършим обиколката на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да стигнем до Ерзинджан, после минахме през известния сред мотористите Каменен път и стигнахме Кайсери. За последно обиколихме Кападокия. Днес ще поемем пътя към дома Приятно четене:

Турция на мотор

част пета

От Кападокия към България

На следващата сутрин станахме рано както си бяхме наумили (апропо, тук се съмва доста по-рано от в София, по простата причина, че сме в същата часова зона, но пък е доста по на изток), за да не пропуснем

шоуто с балоните

преди тръгване! Изкачихме близкия баир точно навреме - балоните един по един започваха да изникват като гъби иззад скалите

Голяма красота са... По едно време се опитах да ги преброя, но нямаше шанс! И все пак по моя преценка тази сутрин бяха излетели някъде към 50-60 балона. Балоните си летяха.. За съжаление нашето време изтичаше! Върнахме се в къмпинга да разтуряме бивака и да се товарим на мотора. Път ни чакаше! После семейният съвет беше решил, че ще караме покрай Соленото езеро и оттам по магистралата през Анкара и Истанбул със спане, където замръкнем... Събрахме катуна, избутах мотора настрани, че да не събудя половината къмпинг като го запаля, натоварихме се и тръгнахме. Беше време за прибиране...уви. По пътя за Невшехир отново се любувахме на балоните, които тъкмо се снижаваха за кацане и имахме възможността да ги видим отблизо Влязохме в

Невшехир

(той пътя си минава през града - няма околовръстно), спрях на един светофар точно срещу входа на жандармерията и както спрях

моторът угасна

Натиснах копчето на стартера леко озадачен, защото това беше мотор, който никога не гасне просто така (той след 6 месечно седене палеше от четвърт дето се вика, та да загасне в движение). Моторът запали трудно и работеше все едно го бях задавил или де да знам какво, което още повече ме озадачи. Докато чаках светофара да светне зелено хвърлих по едно око отляво, отдясно, още повече, че ме лъхна и неприятен мирис на нещо изгоряло и хоп - ей ти го проблемът! Отляво по двигателят се стичаше нещо и капеше по ботуша ми! В първият момент реших, че е масло и си викам "Айде, дотук сме - двигателят изби отнякъде и шурна маслото!". Само ми мина през ума къде на майната си бяхме и как щяхме да се транспортираме до България! На брат ми единият бус беше над 20 годишен и нямаше шанс да го пуснат в Турция, а другият беше товарен - демек още пó нямаше шанс да го пуснат да дойде да ни вземе! Сега кой щях да търся дето хем да имаше бус, хем да не е много дърт, хем да е пътнически, за да може да дойде, хем да се навие да си загуби няколко дена с нас, хем да има паспорт... Ебаааааго! Ситуацията хич не беше радостна... Светофарът светна зелено и аз пресякох кръстовището и спрях отсреща точно до входа на жандармите! Ебаааааго! Дремеше ми! Да дойдат да помагат ако им пречим нещо. Разхвърляхме багажа, разхвърлях се и аз и почнах огледа на мотора! Мдааа....дотук добре! Поне не беше масло! Течеше бензин, който стичайки се по двигателят обираше всичката гняс по него и се смесваше със сълзенето на масло отляво на двигателя и затова правеше черна локвичка на асфалта, която аз в първоначалния си ужас бях видял като масло... Резервоарът не беше пробит. Нямаше измъкнат маркуч нещо... Нямаше и скъсан маркуч за бензин някъде доколкото виждах... Ахааа - течеше от маркуча на третия карбуратор! Нямах идея защо би могло да тече оттам, само знаех, че карбовете откакто имам мотора никога никой не беше ги пипал, именно по логиката, че едно нещо щом работи не се пипа, пък и ме кефеше ниският разход на мотора и не исках някой "разбирач" с голямата бормашина (беше ми се случвало вече) да тръгне да ги тунингова! Та по тази причина беше тъмна Индия какво се случваше с карбовете на тази машина! Самозалъгах се, че видиш ли може свещта да е дала фира (не, че го вярвах де) и тръгнах да я сменям! Тук се оказа, че при толкова системното събиране на багажа и толкова подробната подготовка и мъкненето на цял куфар с инструменти, аз съм забравил най-важното - комплекта с гаечните ключове и сега нямаше с какво да развия резервоара! Върха съм...Няма що... С триста зора успях да се преборя с помощта на клещите, смених свещта и хоп! – нищо! Пак шуртеше... Добре, че бяхме в град, че ако бяхме някъде по чукарите ... не знам. Попитахме двамата зяпачи край нас за "Моточиклет уста" (поне знаех вече как е майстор на турски) и те първо с ясен жест ни сочеха часовника (демек – какъв майстор в 7:30!) и после вдигаха рамене и ни викаха "меркез, меркез", т.е. да ходим на центъра и там да питаме. Е, то не ни оставаше нищо друго освен наистина да се насочим към центъра, пък дано не се запалехме дотогава с тоя шуртящ бензин по тоя загрял двигател в тая жега... Подминахме баш центъра и спряхме на поредното кръстовище да питаме някой. Тук се насочихме към най-осведомената информационна агенция по всички земи - бакшишите. Спряхме, поздравихме, с крива усмивка се опитахме да обясним, че видиш ли...нещо си...мотора нали... Таксиджиите ни наобиколиха и аз пак отново - гюнайдън, туй онуй, проблем вар, туй онуй, моточиклет, туй онуй мамата нали... Аааааа, плесна се по челото единия и като се почна чатъра патъра, чатъра патъра, ама аз нищо не вдявам пък не мога да взема думата от него! След това с включиха и другите двама и те чатъра патъра, чатъра патъра, тонът взе да се повишава и погледите да стават зли, щото единия чатъра патъра и сочеше насам, пък другия чатъра патъра и сочеше натам. Накрая единия плесна другия през сочещата на онам ръка и тамън да стане търкала и аз им викам „Дур, бре багабонти! Айде да ни светнете къде има майстор пък после се трепайте,а? Бен ябанджи...вар проблем... сеир кютек после, а?“ Тогава оня първия пак се плесна по челото и всичките се ухилиха до уши и викат "Ааааа, ябанджи? Аааа, Бургаристан! Комшу! Аааа...оооо...бреееее!" И всичко се реши за миг! Първият бакшиш написа на едно листче нещо и ни го подаде! После ни осведоми, че оттук направо, на втория светофар вдясно и после да питаме! На листчето пишеше "Моторджу Адем уста...Метал Ище" Ясно имахме координатите на майстор Адем, само дето това метал Ище не вдявах какво беше ама карай.... Надявах се да не значи „Виж им сметката, тяхната мамица!“ Благодарихме и продължихме. Сега как го намерихме това "Метал Ище" не искам да си спомням, само ще вметна, че беше голям зор! А това се оказа, че е някаква бивша складова база или нещо подобно, което е разделено на малки клетки като във всичките има всвъзможни работилнички и сервизи! Сега беше въпроса как да намерим тоя Адем уста, щото метал ище-то хич не беше малко. Тук искам специално и много сърдечно да благодаря на ето този човек дето едвам се вижда на снимката: [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Тунджай[/caption] Това е Тунджай! Невероятен човек! И ако някой има път по тези земи и минава през Невшехир нека се отбие за пет минути до Метал Ище-то (пътят за Аксарай минава покрай него и да потърси Тунджай стругаря и да му стисне ръката от наше име! Човекът знаеше само йес, ноу и сори и имам чувството, че ги използваше в произволни комбинации, но пък единият час, който изкарахме при него беше един от най-смислените и наситен с разговори час в живота ми! И така – часът беше 9:00 и сервизът на Адем уста беше отворен. Закарахме мотора там (естествено и тук веднага се събра солидна групичка всевъзможни майстори, които да се посмеят чистосърдечно на старата ни машина). Още по-традиционно майсторът естествено го нямаше - тук бяха само калфата и чиракът, които естествено си придаваха важност! Първо го играха много заети и не ни обърнаха грам внимание и след като се "наиграха" тежко тежко се вторачиха в нашата машина! И тъй като традиционно никой не говореше никакви езици освен турски, аз с две три думи им обясних за проблема, като обяснението ми ще да е звучало нещо от сорта на: „моточиклет бръм бръм...дур на кърмъзъ ламба до жандармата и хоп! моточиклет дур бакалъм... Бастър копче...бръм бръм бръм...кюта-пата, кюта-пата....опаааа.....бензин шууууурррр ...“ Чиракът изчезна нанякъде, пък калфата свойски ме тупна по рамото и ми се усмихна, след което ме накара да си сваля резервоара (не, че не знае как, Алллаааахххх, просто той е калфа, как тъй ще развива сега разни болтове)! Аз му викам, че нямам инструментариум, щото той е майсторът видиш ли (малко гъди-гъди за ушите, к'во да се прави, трябва си понякога) и човекът щеше да му се разчекне устата от усмивка, но пък благосклонно ми подаде цял комплект ключета, че да си разглобявам на спокойствие... Махнах седалката, страничните спойлери и резервоара, а г-н професорът дойде с една голяма отверка, почука тук, почука там и СТОП! По-скоро ДУР! Жестът беше недвусмислен - беше време за закуска! Чиракът се беше завърнал с някаква закуска, увита в мазна хартия... Тъй де – началството му трябваше да яде! Излязох примирено от сервиза и седнах при Поли, която пушеше цигара от цигара в опитите си да се откачи от съседите по сервиз, които определено се забавляваха освен да се смеят на мотора ни, ами и да и предлагат какво ли не. Поседяхме, позяпахме, а аз вече бях готов да купя ей тоя мотор и да си ходим с него, щото взе да ми писва от Брус Лий и неговите прищевки! Новото си беше ново! Ей тоя 125 кубиков Мондиал струваше 1500 лв и беше чистак-бърсак с найлона на седалката! Ако имах идея как да накачулим всичкият ни багаж по него и как точно ще го вкарам в България, бях готов да им оставя Ямахата за части и да го вземам!

Докато умувам върху тези толкова екзистенциални въпроси като нашият бъдещ превоз, калфата явно беше приключил със закуската и ме викна, за да ме осведоми, че проблемът не е в неговата компетенция (нещо, което въобще не съм се съмнявал още от самото начало) и ще трябва да се обади на майстора да дойде. Ясно...очертаваше се още чакане. Поседяхме, к'во поседяхме и майсторът дойде с една малка моторетка от култовата марка Ямасаки! За пръв път бях видял подобно „нещо“ преди години в Сараево и много се смях на името на марката! Това явно беше някаква уродлива китайска кръстоска между Ямаха и Кавасаки, с която съдбата ме сблъскваше отново този път по тези земи. Майсторът беше на средна възраст, много важен и много мълчалив! Още с паркирането на китайското уродче, строи подчинените си, които се разхвърчаха насам натам, нахока калфата, че не е свалил карбураторите, помота се насам-натам като упорито се правеше, че не ни вижда, а един от комшийския сервиз с иронична усмивка и свойско намигване ми каза тихичко, че и Адем уста е имал ямаха, ама навреме я продал видиш ли... И хахахаха... хехехехе.... Сега настъпи моментът на истината! Карбураторите бяха разглобени ииии... Дур, отсече майсторът! Време е за чай! И стана като в оня стар български лаф „Ела ми на гости, да видиш комшията каква хубава ракия има!“ Естествено, седнахме при комшиите да видим какъв хубав чай правят... След половин един час

Турция на мотор, 2013 (1): От Гелиболу до Инеболу

Пътуване до... — Tue, 18 Jun 2013 09:39:55 +0000

От днес започваме една обиколка на Турция с мотора на Златомир. Днес ще се опитаме да стигнем от София до Синоп – докъде ще стигнем? Ще видим :) Приятно четене:

Турция на мотор

част първа

От Гелиболу до Инеболу

Започвам естествено с

главните герои в това начинание

На първо място най-главният - вярната кобила Брус Лий дето този път лееееееко ми скъса нервите

Поли

и разбира се

аз в най-характерната поза за тези десет дни - с прическа тип Айнщайн, безумен поглед и гледащ невярващо в картата

И ето кратката история в картинки...

Като всяка история по нашите земи, тя започва така...на маса

Умуването тук е основно защо всичкият багаж дето сме го наизвадили за накачулване по мотора хич и не иска да знае, че трябва да влезе в трите куфара и една чанта дето сме му отредили. Тук некакъв тъмен балкански субект с гоуем корем гледа с мътен поглед резултата от обагажването на кобилата

Сухата тренировка за къмпиране в стил мила родна пасторална картинка - опната палатка насред двор (главната сцена на всички снимки оттук нататък, останалото е фотошоп и крадени снимки от нета, не се залъгвайте!), маса с кибапча'ата и гордостта на съветската автомобилна индустрия - лек автомобил ВАЗ 21013, или иначе казано Жигула, при това бяла

Тръгването е традиционно среднощно! Изгрева посрещаме някъде по пътя между Пловдив и Хасково. До Свиленград – нищо интересно. Пием кафе, зареждаме и право към ГКПП Капитан Петко войвода към съседна

Гърция

По скучният и пуст гръцки път срещаме надъхана групичка български колоездачи (много им се кефя на такива, най-вече щото аз какъвто съм мързел никога няма да тръгна на такова педаловъртене! Затова съм и с мотор разбира се) Подминаваме някакви с нищо незапомнящи се гръцки градчета. Забавляваме се като се смеем на огромните табели за изход, които гърците са наболи на всяко кръстовище и са като за чичаци с 13 диоптъра! Прави впечатление, че за разлика от нас, у фалирала Гърция земеделските площи са засяти и се поливат обилно Има няма след час и половина лежерно мързеливо каране у лятната жега по гръцко сме вече в Турция, където пътя разбира се стана по-друскащ и жегата по-голяма... Гоним Кешан и Гелиболу откъдето ще се качим на някой ферибот за нанякъде на отсрещния бряг И тук са едни полета, едни посеви...мани, мани

Турция

Скоростта е колкото да не заспим и паднем от мотора, че с тея ограничения тука (апропо, оказа се, че турците са си оправили ограниченията за мотори и те в момента са съвсем човешки - магистрала 120, автомобилен път 110, обикновен път - 90, ама ние това го разбрахме към края на пътуването си естествено). Естествено и половината пътна мрежа традиционно се ремонтира, което на моменти е супер изнервящо...и прашно Между Кешан и Гелиболу от един баир се откри ето тази гледка

В първият момент се заблудих, че това са Дарданелите, които странно защо изплуваха отдясно вместо отляво, но бързо се светнах откъде точно минаваше пътя.

На ферибота...

Малко отмора, глътка традиционен турски чай и малко хладен полъх, че като слязохме в

Чардак

на слънце показваше 46, а на сянка 36 градуса! Еееей го къде е мотора! Комай заема място точно колкото малка кола

...и изглежда като трансконтинентален лайнер От Чардак гонехме

посока Бандърма и Бурса

И от тази страна на Дарданелите си имат ремонти, да не повярваш...

Започнаха да се появяват и наченки на някакви планини, които в тази жега си бяха като манна небесна - поне лъжеха окото, че нещо по-хладно се случва около нас... А пътя прав, прав, прав...та чак до хоризонта

Колкото повече

наближавахме Бурса,

толкова по-читав ставаше пътя и толкова по-големи планините околовръст. Тук-таме започнахме да срещаме и леко странни и нетипични за нашите земи превозни средства като това например

Гледката се разнообразяваше от надничащото зад хълмовете Мраморно море Ето такива са голяма част от турските "обикновени" междуградски пътища! На подобен път ограничението за скорост на мотори е станало вече 110 км/ч., скорост, която законово погледнато във БГ нямаме дори на магистрала

В Турция горното не е магистрала, а национален път, означен с D-XXX. - бел.Ст.

Бурса се оказа, че се е сдобила с чисто нова околовръстна магистрала! Някъде към 50-60 км истинска магистрала с по три платна плюс едно аварийно във всяка посока! С кисел привкус избутвам в съзнанието си аналогиите със вечно строящото се мизерно софийско околовръстно... Бурса в далечината... Прилича на София, но всичко е някак...по-голямо и по-мащабно- и околовръстното, и града, и планината зад града

B град Йенишехир,

където трябваше поради някакви мои приумици да кривнем от главния път и да сечем по някакъв пряк незнаен през планините се набихме по някакви странно изглеждащи сокаци... След няколко почетни обиколки на Йенишехир, докато налучкаме точната отбивка, хващаме път като слънце в посока планините! Е, лявата му част е малко ремонтираща си, но кой го брига лявата част като ние си се движехме в дясната

...докато не настана часът на истината - тесен, друскащ стар път катереше нагоре в планината, а по него пъплеха със скоростта на престарял охлюв традиционно претоварените турски камиони

Асфалтът традиционно на места направо си го нямаше! Беше се оттекъл при жегите и оставил само едрите камъчета, които доста неприятно мяткаха задницата на мотора на места, а на места превозните средства пред нас направо ни засипваха... Мисля, че тук някъде коварно камъче ми строши фара, което беше и първото нещо дало фира по мотора за това пътуване...

Гледката тъй да се каже започна да придобива вид на изглед. Много мразя скучни и еднообразни пътища, а след с нищо незапомнящите се 700-800 км за деня до тук, просто жадувах за малко зеленинка, хладен повей и повечко завои. Естествено след всичкото това друскане нямаше как да се разминем без спиране за наместване на багажа Мдааа...тук оглеждам критично щета номер две по мотора за това пътуване - поради тежестта или поради не знам и аз какво стойките на куфарите бяха "виснали" и натиснали задния спойлер, съответно му бяха спукали ушите на закрепване към рамата, а като бонус имаше и една прилично голяма пукнатина в лявата част на опашката встрани от фара

Свечеряваше се... Пътя освен смотан и тесен, стана и натоварен. За сметка на това гледките към долината бяха разкошни Най-накрая след дълго митарстване по разни пътчета и пътченца, излязохме на "царския" път! Вече ни беше пределно ясно, че набелязаната крайна точка за деня - град Сафранболу си остава цел недостижима Около 22 часа слязохме от магистралата Истанбул-Анкара в първият ни попаднал град и така се озовахме в града с трудното за произнасяне име

Дюздже

и се набихме право на мегдана в едноименният хотел "Дюздже" Нямахме никакви сили да обърнем внимание на мястото, в което сме попаднали, но за сметка на това на сутринта, когато бодри и отпочинали занапускахме града, се оказа, че сме попаднали в немалък и доста спретнат и подреден град. Отново, макар и за кратко, подгонихме магистралата, където се озъртахме за отбивка за град Гереде.

Целта ни беше Гереде, Карабюк,

така бленуваният през вчерашния ден Сафранболу, след което на Амасра трябваше да излезем на Черно море Ей, такива пътища много обичам - макар и сами по себе си скучни - дълги, прави, с перфектна настилка чааааак до безкрая

Тея хора, всеки път, когато ходя в Турция, се убеждавам, че извършват уникално пътно строителство - все нещо се разширява, преасфалтира, копат се тунели, строят се мостове... И то надали е с еврофондове...

Карабюк -

смотан, прашен индустриален град... Но за сметка на това университета им (и прилежащите му площи) беше като слънце! Именно оттук започна да ни прави впечатлението старанието (или не знам какво точно) на турците към университетите в градовете, през които минахме - такова внимание и старание към всеки детайл, че да ти е драго да учиш си мисля...

Тук някъде се появи технически проблем номер три за това пътуване - нагорялата бушониера... Казано иначе- бушоните ми се стапяха от нещо... Започнах да карам без светлини, за да не се запалим някъде! Реално фарът си ми беше най-големият консуматор на ток! Ма пък е красиво, мамка му! Може ли човек при таквиз природни красоти да си трови нервите с някакви си стопени бушончета...

И тъй като сме пишман мотористи... И тъй като още в самото начало се разбрахме, че при нас всичко се свежда до сядането на маса и фотошоп и теглене на локуми за заблуда на врага, поседнахме в ей това крайпътно заведение! Ми така де- време беше за обяд... За никъде не бързахме! Цялото време беше пред нас!

Гледката от масата ни

Час по-късно

излязохме на Черно море!

Предстоеше ни каране по крайбрежието му в следващите 600-700 км... Но...първо ни предстоеше главозамайващото спускане в Амасра! Който е бил по тези земи знае за уникално стръмните и остри завои на влизане и излизане в града! Направо имах чувството, че ще се прекатурим през кормилото

Амасра

се оказа добро попадение.... Хубаво крайбрежно градче със съответната гръцка история и добра съвременна визия

Естествено по-голяма част от времето ни в Амасра отново изкарваме "на маса", щотооо "muskarac bez trbuha je kao nebo bez zvijezda"

Всъщност, времето, което си бяхме отделили за размотаване и зяпане из Амасра, го усвоихме в приятни разговори с един австралиец от турски произход (или австралийски турчин ако щете) - и