Шираз – Свободна планета

Из Иран (7): От Шираз през Персеполис към Исфахан

Пътуване до... — Sun, 28 Jun 2020 10:51:26 +0000

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – днес ще преминем през Шираз и Персеполис, за да стигнем Исфахан. Приятно четене:

Още пътеписи от близки места:

През Иран с Опел (10): Персеполис и Шираз

Пътуване до... — Tue, 08 Oct 2013 06:00:06 +0000

Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин , рагледахме Техеран , през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, посетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините, Чак-чак и призрачния град Харанак, а за последно бяхме в Язд, Абарку и Пасаргад. Днес ще посетим древния Персеполис и Шираз Приятно четене:

През Иран с Опел

част десета

Персеполис и Шираз

Персеполис

Поредната ми спирка беше

древната персийска столица Персеполис –

античната „перла“ на Иран. Строителството на града е започнато през 518 година преди новата ера от цар Дарий I, наречен Велики. При изграждането са използвани тъмно сиви мраморни блокове, добивани от близките планини. Желанието на Дарий е било като нова столица Персеполис да надминава по блясък всички столици на древността. Градът е бил върхът на персийската архитектура и център на културния живот. Тук се е намирала съкровищницата на персийските царе като даровете за тях са донасяни от всички краища на обширната империя. Александър Македонски опустошава града след като го превзема през 330 година преди новата ера. Това е било неговото отмъщение за опожаряването на Атина от персийския цар Ксеркс 150 години по-рано. Разкриването на Персеполис започва едва през 30-те години на миналия век от американска археологическа експедиция. В съкровищницата на двореца е открит архив от глинени плочки с клинопис, по които историците възстановили уредбата и начина на управление на Персийската империя. През 1979 година останките на Персеполис са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Всъщност Персеполис е гръцкото име на древния персийски град Парса. Към архитектурния комплекс води

Голямото стълбище,

което създава усещане за величие. [caption id="" align="aligncenter" width="574"] Голямото стълбище[/caption] Едно от първите неща, които се виждат, е прочутата порта на Ксеркс, покрита с древни надписи. Наричали са я Порта на народите тъй като от тук са минавали делегациите от всички народности населявали обширната Персийска империя. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Портата на народите със скулптурни групи и древни надписи[/caption] Ето и общ изглед към комплекса:

а) от ляво е двореца Ападана.
б) от дясно е Портата на народите.

[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Общ изглед[/caption] Във величествения

дворцов комплекс Ападана

царете са посрещали важните си гости и посетители. Забележително съоръжение е залата за приеми, носена от 72 колони, високи по 20 метра, която побирала 10 000 души. Запазени са стотици барелефи с различни мотиви от живота в Персийската империя. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля[/caption] Впечатление правят барелефите на делегации от различни националности, които носят дарове за владетеля. [geo_mashup_map zoom='9'] [geo_mashup_location_info] Запазени са няколко

скулптури и скулптурни групи

Забележителностите в археологическия комплекс следват една след друга и просто не те оставят да си поемеш дъх. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Добре запазена скулптура[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Барелеф, отразяващ моменти от живота[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Сред руините на Дворците в Персеполис[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Сред руините на Дворците в Персеполис[/caption] Ето още един панорамен поглед към Персеполис. В близък план е

Двореца със стоте колони

[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Панорамен поглед към Персеполис. В близък план е Двореца със стоте колони[/caption] В скалите над Персеполис се намират

гробниците на царете Артаксеркс ІІ и Артаксерск IІІ

Те са във формата на кръст и са украсени с множество барелефи. В най-високата част са зороастрийски символи, включително и крилатото слънце Фаравахар [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Барелефи над гробницата на Артаксеркс IІ[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Гробницата на владетеля Артаксеркс IІІ[/caption] Пренощувах в Персеполис на огромния паркинг, заедно със стотици ирански туристи, които бяха опънали палатките си наоколо. През нощта ме изтормозиха многото комари, на които спрейовете не можаха да подействат. Потеглих рано сутринта по тъмно за да стигна до историческия град Шираз на разсъмване.

Шираз

През Средновековието Шираз е бил един от най-важните градове в ислямския свят. Той е иранска столица по време на династията Занд (1747 г – 1779 г), когато са построени повечето от красивите му сгради. Тук са израстнали много популярни поети, философи, художници и артисти. Градът е известен с розите и виното. С населението си от 1,5 милиона жители Шираз е петият по големина град в страната. Той е

регионална столица на провинция Фарс

и голям научен център с един от най-известните университети в Иран. Сред основните забележителностти са крепостта на Карим хан, градините, гробниците и мавзолеите, дворците, джамиите и обществените бани. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] По улиците и площадите на съвременния Шираз[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] По улиците и площадите на съвременния Шираз[/caption]

Крепостта на Карим хан

от 18-ти век се намира в центъра на града. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Крепостта на Карим хан от 18-ти век[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="564"] Пред крепостта на Карим хан[/caption] В крепостта е разположен

дворцовият комплекс

с цитрусови градини и езерца. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца[/caption] Дворецът на Карим хан е отворен за посещения и в залите му са разположени музейни експонати. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] В двореца на Карим хан, сега превърнат в музей[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] В двореца на Карим хан[/caption] Наричат Шираз град на поетите, виното и розите

Едноименният сорт грозде Шира

се отглежда в много страни и се продава по сергиите, докато виното като алколна напитка днес е забранено от ислямския режим.

Иранците са хора влюбени в поезията

и се прекланят пред своите поети, живяли през различни исторически периоди. Когато попитали немския поет и философ Гьоте: „Какво толкова Ви кара да се прехласвате по персийските поети?“, той лаконично отговорил: „Те са по-добрите.“. Може би това е една от причините Шираз да бъде побратимен с германския град Ваймар, където Гьоте е живял и творил в продължение на много години. През този период той е изучавал персийски език и се е запознал с творчеството на персийските поети и с Корана. Най-известният местен титан на поетичното слово е Хафез Ширазки (живял през 14-ти век), който е черпел вдъхновение и от виното. В едно свое стихотворение той задава въпроса кой е по-грешен: пияницата, напоявал щедро мозъка си с вино, или проповедника, обирал парите на трезвениците.

Обществената баня (хаммам) „Вакил“

в град Шираз е реставрирана и превърната в музей. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз[/caption] В мюсюлманските общества хигиената и баните са на особена почит. Още пророкът Мохамед е обявил къпането за задължително, като е казвал: „Чистотата е половината от вярата“. Наименованието „хаммам“ произхожда от думата „хам“, означаваща „горещо“. Посещението на обществени бани е било свързано с ислямските традиции и е било своеобразен ритуал. Срещите в хаммама са били част от обществения живот, където са разменяни новини и са обсъждани важни въпроси. След Шираз продължих на изток, преминавайки през обширни пустинни области, покрай пресъхнали солени езера и пресичайки планината Кух-е Руд. Август – Септември 2012 година Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България) E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади (Иран) (2): Дворците на шаха и мавзолея на Саади

Пътуване до... — Wed, 17 Apr 2013 12:02:29 +0000

Днес продължаваме с обиколката на Цветан из град Шираз в Иран. В началото минаме през мавзолея на поета Хафез, а днес ще минем през райската градина и двореца на шаха. Приятно четене:

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади

част втора

Дворците на шаха и мавзолея на Саади

Добили кураж от фейсконтрола на студентите, които одобриха ширазкия тоалет на жена ми, състоящ се от персийско манто с дълги ръкави, дълъг панталон с чорапи и копринена кърпа за главата се престрашихме да влезем (безплатно) в

Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's)

Мръква се и се надяваме да се впишем в тълпата от поклонници. Спокойно, няма да има проблем, че сме християни стига да се държим като другите, с уважение – успокоявам жена си с думите на студентите.

С наведени погледи влизаме в широкия двор. Мъжете и жените са насядали поотделно и тихо разговарят. Оставям жена си на двора, събувам се и влизам през входа за мъже в храма.

Ах, едва стъпил на килима съм изненадан и заслепен от блясъка на светлината отразена от хилядите огледала. В дъното е

изумрудената гробница на Али,

светец и мъченик за персийците шиити, жертва на коварните сунити.

Всички стени отвътре на храма са покрити с малки огледалца, създаващи неповторима игра на светлината. Много хора се прехласват и считат това място за най красивият молитвен дом в Иран, но аз изпитах странното чувството, че се намирам в кристалното кълбо на новогодишна дискотека.

Изчаках жена си също да зърне отвътре храма и под лунната светлина тръгнахме надолу към центъра. Късно беше, нямаше коли по улиците. То пътя се ни се видя дълъг като от Боянските ливади до Невски! Като достигнахме едно кръстовище се спряхме да попитаме една полицейска кола дали не сме сбъркали посоката. Въоръжените с автомати момчета се спогледаха и ни поканиха вътре в колата. Така с въоръжен ескорт пристигнахме в хотела. Е какво можехме да кажем освен благодаря и лека нощ на войните на Аятолаха!!! 12:00 pm. .... [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] 09:00 ам. Ден последен в Иран. Връщаме се с нощния автобус от Исфахан(2 лв) пак в Шираз, откъдето ще излетим вечерта обратно до Истанбул с ТА(200 лв). Един душ и оставяме раниците си. В хотела беше пристигнала шумна група от 20 американски туристи, която беше наела цял 40 местен автобус да обикалят из Шираз. Попитах ги дали можем да се включим в тяхната група. Но – рязко ми отговори шефа им. Тогава на помощ се притече Лейла от рецепцията, която ни насочи към близката начална спирка на градския автобус(20 ст. ) до историческата персийска градина Ерам

Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина)

Слязохме на третата спирка и вървяхме още 200 м покрай оградата доката стигнем до входа и касата. Билетът е 40 000 риала, но ЦРУ работи непрестанно за да осигури изгоден обменен курс за туристите. Някога (1879), градината е служила като резиденция на Мирза Ибрахим хан, богат търговец близък на шаха. Днес тя е Ботаническа градина към Ширазкия университет. Явно, Аятолаха е взел от нашият опит с двореца в Балчик.

Туристите могат да следват безбройните малки изкуствени канали.

Да шляпаш из водата е позволено само на малките принцове и принцеси.

Гостите могат да се наслаждават на цветните лехи,

и омайните аромати или да опитат,

(Loquat) Eriobotrya japonica

или нещо с вкус на дива круша/мушмула.

Горе вляво на фронтона е иранския герб –лъв със сабя пред изгряващо слънце.

Горките ирански ученички (сенките вдясно - бел.Ст.) – те са в черни униформи и трябва да се крият от палещите лъчи на майското слънце.

Двореца Кхавам – Qavam House

има 32 стаи.

Водното огледало пред двореца, реставриран от бившия шах Пахлави.

Не можахме да влезем вътре, защото там снимаха филм.

На плочките по стените са изписани стиховете на Хафез.

Някога така слугите са посрещали гостите в чайната.

Една красива персийка сякаш излязла от приказките за хиляда и една нощ.

Разбира се познахте, това е розово фалоде. КЕФ!!!

Персийски натюрморт ;)

Можеш да споделиш тези прекрасни мигове и

Да ги запечатиш в семейната памет на фотоапарата.

Палми с вкусни фурми и портокалови дръвчета има в този рай.

Сред уханието на розите бавно можеш да се наслаждаваш на фалодето. Посетителят не може да устои на омайния аромат на

прочутите ширазки розови градини

Тези райски кътчета са дълги 8 километра, а някои от тях са на повече от 700 години. Няма как да си равнодушен пред традционните портокалови дръвчета, символизиращи изобилието на Иран. Със своята неповторимост смарагдовозелените градини се отблагодаряват на всеки, посветил време на Шираздини.

Също като

поета суфи Саади в неговата розова градина (Голестан)

Той е роден под името Абу през 1181 в Шираз но останал сирак взел името на своя ментор шейх Саади. Но след нападението на монголците, той започва да се скита (също като другия велик поет Руми) из Близкия изток. 14 пъти е бил в Мека, за кратко става огнепоклонник в Индия, работи като мулла в джамийте на Дамаск и Баалбек, бил е отшелник в пустинята край Йерусалим. Там е пленен от кръстоносците и окован заставен да рие окопи пред стените на Триполи. Един негов почитател от Алепо го откупил и оженил за своята дъщеря, грозна и мърморещаНо той дълго не издържал и избягал в Северна Африка, после дервиш в Мала Азия. Накрая в 1256 се върнал в Шираз под покровителството на Абу –Бекр, сина на покойния Саади и заживял в крайградски манастир да края на живота си в 1291. Попитахме една двойка като излизахме, как можем да стигнем

до мавзолея на Саади

Те ни поканиха в тяхната кола и ни отведоха там чак до източния край на града на булевард Бостан. Поискахме да платим, но те отказаха. Благодарихме и за спомен им подарихме една монета с образа на Св. Иван Рилски. Няма по-подходящи думи за поета от тези, изписани на вратата, водеща към градината, където е гробницата му: "Земята, в която е погребан Саади, излъчва аромат на любов".

Там се засякохме с братята американци

Техния гид спомена, че на входа на щаб квартирата на ООН в Ню Йорк има следния надпис на Саади:”Човечеството, това е един организъм и ако заболее един орган – един народ, то болни ще бъдат всички”. Не ми се стори иранския народ да е болен повреме на нашето пътуване. Думи без доказателства –това е прах, казва още Саади. Затова е моят пътепис със снимки за вас.

Няма дума, че мавзолят на Саади изглежда по-величествено (по сталински) въпреки че издигнат от същия френски архитект през 1952.

Но ако излезещ извън мраморната зала където е гроба на поета,

навън в градината с обилието на цъфтящи дървета и храсти и семействата с с малки деца които се пръскат с вода, то ти става просто весело. И ти става ясно, че тук почива поет а не държавен глава. Всяка година на 21 април(когато е рождния ден за някой европейци на Ленин и Хитлер) Иран отбелязва деня на Саади с научна конференция.

Скрити под дебелата сянка на кипарисите, наблюдавахме как хората се редяха на опашка за да измият очите от лековития извор на Саади и да хвърлят монетка в езерцето.

Продължихме пеша към хотела и жадни се спряхме за да си налеем ледена вода от автомата.

Подарихме на сладкия малък принц пликче с бонбонки и си взехме довиждане. Съгласен съм Саади, който казва, че гостът забравя за родината си, когато е в Шираз през май. Е, и на нас не ни се тръгваше за Булгаристан*. Но все пак пристигнахме 3 часа преди полета. В кафето забелязахме една заключена витрина с изложени малки и големи шишенца с шафран. Беше ни останала една пачка риали и помолихме да си купим едно шишенце за спомен. Но не ни разбраха, докато не се приближи една жена и помоли учтиво на фарси да отключат витрината. Тази американка от персийски произход даже ни услужи с малко риали за да можем да купим по голямо шишенце. Неочаквано я извикаха по радиоуредбата за проверка. Няма страшно – проверяват багажа за хашиш, тя ни информира като се върна. Дойде и нашият ред. Митничарят внимателно измъкна един прозрачен плик с бяло вещество от раницата ми и го показа въпросително на колегата си.? ? ? Сърцето ми трепна но бързо отговорих, че това е подарък от Лейла. Познахте – бяло оризово фиде за фалоде... и аз благодарих на Господ, че имахме късмет да срещнем такива приятели в Шираз през май 2011. Край Цветан Димитров, 11 – 02 – 2011/2013 *Bulgaristan - турското наименавание на България. В български текстове има обидно-пренебрежителнозначение, подобно на думата гяур, която в оригиналния турски смисъл е неутрална и обозначава иноверец – бел.Ст. Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът Други ра