Тоскана за две седмици: Съвети за пътуване

Пътуване до... — Wed, 15 May 2013 10:45:44 +0000

В това хубаво време да вземем да идем до областта Тоскана в Италия – хем слънце, хем красиво, хем манджата е да си оближеш пръстите :) Боби днес ще ни даде малко акъл как да прекараме добре там. Приятно четене:

Тоскана за две седмици

Съвети за пътуване

Този пътепис има преди всичко за цел да ви даде безценна информация за това как да пътешествате из Тоскана. Няма да ви обяснявам коя е най красивата катедрала и колко тухли има в купола на Брунелески – за това си има Дискавъри ченъл и Уикипедия. Ще ви споделя моя опит за това

как се паркира,
къде се спи и
какво се яде.

Това е Светата Троица на всяко пътешествие. [caption id="" align="aligncenter" width="655"] Тухлите по купола на Брунелески са 4 млн. – ако не вярвате, бройте ги[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="645"] Тази катедрала в Орвието е почната по времето на цар Иван Асен II[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="639"] А тази е в Сиена… а кажете коя е по красива?[/caption] Тука ще стане на въпрос за обиколка с кола основно на Тоскана а също и в съседните Емилия Романа, Венето и Умбрия Имахме възможност две седмици да отсъстваме от работа имахме около 5 бона, имахме и огромно желание да пътешестваме. Бяхме ходили вече в Милано, Венеция, Комо, Пиза, Флоренция, Рим, Сан Марино но оставаха още 999 прекрасни градчета. Първоначално пробвахме да включим в екипа някои познати – за да си правим компания и да си делим разходите, но се оказа, че или не са достатъчно навити, или нямат възможност да отсъстват 2 седмици и накрая останахме два стари и надеждни кадъра моя милост и жена ми – Неви.

И така 13 дена за Тоскана... достатъчни ли са ?

Ако си организиран и нахъсан – напълно. Трябва да си отвориш съзнанието и да се отдадеш на пътешествието. За кратко време мозъка ти поема огромно количество факти, емоции, гледки, вкусове и чак 1 – 2 месеца след пътуването приключваш със смилането на информацията и осъзнаваш какво всъщност ти се е случило.

Подготовката

започна след нова година а пътуването бяхме планирали за началото на юни, надявайки се да е по-хладно и все още да не е туристически пик. Да, ама не. В Италия винаги е туристически пик и винаги е жега. Първо и най трудно беше да решим какво искаме да видим. Искахме всичко. Това разбира се е невъзможно за две седмици, и за това почнахме да се ослушваме кои са задължителните места за посещение в северна Италия. Ползвахме пътеписи, документални филми, говорихме с познати, гледахме снимки в Гугъл, Видяхме кои са обектите обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Северна Италия е люлката на Ренесанса и общо взето няма грозни неща. Месеци четяхме и коментирахме. Всеки състави по един списък след това видяхме кои са общите неща, пак коментирахме и четохме. В крайна сметка селектирахме около 40 градчета. след това започнахме да ги нареждаме в маршрут.

Идеята

беше за ден да виждаме 3 – 4 по-малки градчета или 1 – 2 по-големи, и преходите да са около 150 – 180 километра – или 2 – 3 – 4 часа път. След подреждане на маршрута отрязахме някои обекти които се падаха на страни и не можеха да се вържат с главните посоки Това стана със сълзи в очите, защото знаехме, че не ги ли видим сега вероятно никога вече няма да се замъкнем до тези селца. В крайна сметка останаха 30-тина градчета. По възможност гледах да избягвам по-големите градове, защото всяко влизане и излизане отнема много време. А времето беше най ценното ни нещо. Бюджета ни беше реалистичен и парите бяха на второ място.

От времето за разглеждане се въздържахме да пестим.

Оставаше да пестим от времето за пътуване. За да пестим време трябва да пътуваме по магистралите, но това не ни дава възможност да се наслаждаваме на великолепните пейзажи. Освен това магистралите в Италия се заплащат – пък аз съм леко стиснат. Така, че се налагаше да се балансира – дългите преходи по магистрали – късите по третокласните пътчета.

Друго проблемно място беше паркирането.

Ако паркираш близо до обекта който искаш да посетиш обикновено паркингите са много скъпи... до 4 евро на час. А ако спреш на по-отдалечен съответно по-евтин паркинг – дори понякога безплатен – губиш време в ходене напред-назад. То така или иначе ходенето по няколко часа на ден не ти мърда. Балансирахме между, желанието – направо лакомия – да видим още и още, и реалността – „за това селце имаме 3 часа, че после ни чака още път“. Както и да е, след 2 – 3 месеца умуване, най-накрая решихме къде ще ходим. А именно по ред на посещението...

Tръгнахме рано сутринта от София и към 3 – 4 часа бяхме в Триест.

1 – ва нощ TRIEST –разглеждаме... от там VICENZA
2 нощ VERONA – гледаме... от там MANTOVA
3 нощ PARMA... LUCCA – До тук пътуването беше основно по магистрали, из урбанизирани райони които не предлагаха големи природни красоти.
4 и 5нощ MONTECATINI TERME един цял ден във Флоренция и на другия ден PISTOIA, PRATO, SAN MINIATO... ... от тук навлязохме в провинциална Тоскана
6 нощ SAN GIMIGNANO... VOLTERRA, CASTELLINA IN CHIANTI
7 нощ SIENA... MASSA MARITTIMA
8 нощ PIENZA, MONTALCINO , MONTEPULCIANO, SORANO, PITIGLIANO
9 нощ ORVIETO, Bagnoregio, TODI
10 нощ PERUGIA, ASSISI, GUBBIO
11 нощ AREZZO ... казваме „ариведерчи“ на романтичните селски райони и пак скачаме на магистралата
12 нощ BOLOGNA, FERRARA
13 нощ PADOVA
14 нощ ЗАГРЕБ... и от там BG

Това са грубо 4000 км. 2000 от които в Италия. Отиването и връщането съответно София – Триест и Загреб – Пловдив ги взехме с по един дълъг дневен преход – не е особено уморително – пътувахме денем – защото през нощта ми се доспива, светят ми в очите и ми е неприятно, А останалите 2000км. ги въртяхме 13 дена... Тоест като се изключат първия и последния етап шофирането не беше проблем . Най-големите градове които посетихме бяха Болоня и Флоренция с по 300 – 400 000 жители, а най малкото – Bagnoregio – 500 – 600 квадратни метра с 10 – 12 постоянни жители и уникално пътченце към него. [caption id="" align="aligncenter" width="652"] Bagnoregio и пътченцето[/caption] И така, след набелязване на целите пристъпихме към реализацията. Разделихме задълженията. Жена ми се занимаваше с резервации на хотели, а аз – с планиране на маршрута. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Първо

резервациите

Италия е пълна с хотели, насочихме се към клас 3 – 4 звезди с цени от 30 – 40 до към 100 евро за двойна стая – задължително със закуска (винаги имаше прошуто, сирена и хубаво кафе – останахме приятно изненадани), за да не губим време сутрин да търсим кафенета, а да се изстрелваме по най-бързия начин. Други важни показатели за избора бяха: безплатен паркинг, близост до центъра, рейтинг сред потребителите на Букинга, снимки на хотела... [caption id="" align="aligncenter" width="684"] Закуска в Триест, Италия[/caption]

Пробвахме всякакви варианти, но booking.com е най-добрият сайт за резервации.

Неви направи и в последствие отмени сигурно 30 резервации докато избистри хотелския въпрос и в крайна сметка стигнахме до 14 хотела. Някои бяха платени предварително, други можехме да откажем 12 или 24 часа преди датата, но учудващо плановете ни излязаха на 100% успешни. Всички хотели си бяха по местата, закуските бяха добри, стаите – чисти, и това много спомогна за добрия завършек на пътешествието. Спахме и във ферма в полето край Сан Джиминяно и във вила от 15 – ти век с черни греди по таваните и камина колкото гараж, в Орвието, и в голям хотел част от международна верига, но повечето бяха стари, но добре поддържани сгради с атмосфера, автентичен интериор и прекрасни гледки към природни и други красоти! Въобще за хотелите може да се напише много. Общо взето търсете оферти – ако ви хареса нещо и е без предварително плащане – запазвайте и продължавайте да търсите нова, по-добра оферта. До последния момент излизат „last minute“. Aко пък излезе нещо уникално, за което искат да си платите авансово – плащайте... Риск печели – риск – губи! [caption id="" align="aligncenter" width="626"] Ферма – хотел[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="622"] Вила – хотел[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="601"] Гледка към природни красоти от терасата на стаята[/caption]

Планирането на маршрута

В зависимост от дължината на дневния маршрут планирах пътуване или по романтични и живописни пътища или по Аутострада, Ползвах навигация и в крайна сметка само два пъти се загубихме – което ни костваше по 30 минути екстра време. Магистралите са в добро състояние, скъпи са и служат за бързо придвижване от град до град –освен ако няма задръстване. Тогава чакаш и слушаш музика. Като влизаш на магистралата минаваш през бариера и взимаш билетче на което пише от къде влизаш, а като слизаш в зависимост от разстоянието си плащаш – около 5 – 10 евро на 100 километра... но зависи по коя магистрала караш – тези през планините са по-скъпи. Плащането може да е на човек в кабинка или на автомат – като не се слиза от колата – приемат се и карти, може да се плати и със монети. Няма полиция, бях чувал страхотии за италианските шофьори, но се оказа, че са коректни, не натискат, дават мигачи... Европейска работа. Тоалетни има по „аутогриловете“ – ама внимавайте защото не са много на гъсто. Не чакайте последния напън. Бензиностанциите по магистралите са най-скъпи. По възможност зареждайте из градовете. Има много газстанции, има и метан, Има бензиностанции на самообслужване, където цената е с 30 цента по-ниска, и си заслужава да се отбиеш. Там първо спираш на колонката, отиваш при един автомат, пъхаш пари и избираш на коя колонка си. Автомата не връща ресто и не приема карти. Тоест ако пъхнеш 50 евро – трябва да си сигурен, че резервоара ще поеме толкова гориво. Колкото до обикновените пътища. В урбанизираните райони е мъка. Задръствания, светофари, кръгови, ограничения, ремонти... средна скорост 50 км/час. Но излезеш ли от градските райони е пълен кеф! Няма почти никакви коли, пътищата са в добро състояние, а природата е потресаваща. Непрекъснато има гледки които те карат да грабнеш четката и статива и да почнеш да рисуваш, пейзажи, натюрморти и прочие живописни произведения. [caption id="" align="aligncenter" width="674"] Гледка по пътя[/caption] Гледка по пътя. Хората карат бавно, любуват се на красотите и май само аз изпреварвах. Пътя се вие между хълмовете и гледките се сменят постоянно. Удоволствие е да се шофира! По-сложен е въпроса с

паркирането

За всяко място което посетихме бях изровил къде има паркинги, дори в повечето случаи и колко струват и бях вкарал данните в навигацията – това с цел да спестя време и пари. Тук нещата не бяха точно по мед и масло, често импровизирахме и се лутахме, но в поне половината от случаите предварителната подготовка ни помогна. Няколко пъти паркирахме безплатно, но това е по-скоро изключение . Освен кола, ползвахме и влак от Монтекатини – където спахме две вечери до Флоренция. Ще питате :Защо? Ами във Флоренция цените на хотелите са убийствени – тези хора дерат безжалостно кожи от туристите. А Монтекатини Терме е на 40 мин. път с влак от центъра на Флоренция и там са може би най-евтините хотели в цяла Италия... Освен това ползвахме и велосипеди във Верона. Хотела там беше на сносна цена –като за града на Жулиета, но беше на 2 – 3 км. от центъра, хората обаче осигуряват безплатни велосипеди, покрай хотела минаваше велоалея и след 15 мин. педалиране бяхме пред Арена ди Верона.

Яденето!

Важен момент в пътешествието. Сутрин як&#

Bagnoregio – Свободна планета