Hveravellir – Свободна планета

Исландия (8 ден – начало): Оцеляващата

Пътуване до... — Tue, 04 Jun 2013 06:57:06 +0000

Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във второто продължение ходихме на църква.

Днес ще продължим къ горещите извори Hveravellir и областта Kjolur

Приятно четене:

Исландия

ден 8 - начало

Оцеляващата

Още снощи, след като се настанихме в къмпингчето, решихме, че ще останем тук и следващата вечер; бунгалата са фантастични (личи си, че в района живее архитект) и е време за малко почивка и мързелуване. Утре поемаме към западните фиорди и днес е последният ден, в който можем да се върнем обратно в Kjolur, там, където вчера водите отново ни възпрахя.

Джакузи на терасата на бунгалото, пълни се с гореща гейзерна вода

По обяд вече сме се намързелували порядъчно, пълним до горе автомобиля и хващаме вчерашното трасе към

Hveravellir

От северната страна това е офицялното начало на път F35, така че има полагащите се табелки

Вчера ни направи впечатление, че част от трясето беше мокро, без да е валяло и днес застигаме причината

не намираме смислено основание за това мокрене, вдигаме рамене и продължаваме напред. Tрасето от тази страна е леко и проходимо и без проблеми стигаме

Hveravellir – „долината на горещите извори“

Мястото е специфично с наличието едновременно на топли и студени извори, едно до друго. Hveravellir е била известна на исландците още във времената на първите заселници и мястото е споменато в няколко саги. В момента, в който стигаме изворите, започва да вали

Природата на Исландия винаги успява да изненада с невероятните цветове, на които е способна

Пътищата през

Kjolur

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Пейзажът бавно се сменя от пълна липса на растителност към торфени полета, когато Николай изведнъж бие спирачки: мервам нещо, претичващо пред гумите. Скачаме от колата и на двайсет метра зад нас треперят ей тези два мъника. Третият едва не завърши пътя си под гумите ни, заедно с майка му, която го пренасяше през пътя. Докато ги приближаваме, тя вече се връща

Животинката всъшност е норка и, както и почти всички бозайници на острова, е донесена тук от първите заселници, викингите. Единствения сухоземен бозайник, съществувал тук преди хората, е едно малко лисиче – Arctic fox, което за съжаление не можахме да видим. Отдръпваме се малко от мъничетата и майката се престрашава да притича за второто. Носи го за ухото, а не за вратлето

Oставя го зад някаква купчина камъни и бързо се връща за третото.

Тази животинка ни кара да притихнем в респект към приспособителните сили на дивата природа. Очаквайте продължението Автор: Гергана Милушева Снимки: авторът Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="428"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="428" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="428"]

Исландия (7 ден – второ продължение): Божествената

Пътуване до... — Wed, 22 May 2013 10:09:13 +0000

Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а в днешното (за малко да напиша "днескашното" ;) ) второ продължение ще идем на църква. Приятно четене:

Исландия

ден 7 - второ продължение

Божествената

Колкото и да е странно – в Исландия нивото на образованост е много високо от как съществуват човешки поселения; приемането на християнството и, в последствие, принадлежността към протестантството, гарантират наличието на общодостъпна образователна система – църквата; тук всички хора са можели да четат, пишат и смятат във времената, в които България е изчезнала от картата на Европа за петстотин години… Първите записани саги на Исландия датират от 10 век; сагите се учат в училище като част от историята на страната и имат прецизна хронологичност и гнеология Като казах гнеология – една от най-характерните особености на исландското общество, запазена и до ден днешен, е свързана с имената на хората и пълната липса на фамилия; всеки човек носи две имена – лично и бащино, като мъжете се казват например Johan Ericson, което е просто Йохан, синът на Ерик, а жените – например Katin Ericdottir, което пък е Катрин, дъщерята на Ерик. За второ име може да се приеме със същия успех и името на майката, а понякога и двете имена – въпрос на личен избор. Съответно при женитба имена не се променят, тъй като жената си остава еди-коя си дъщеря, независимо за кого е омъжена. Самите исландци използват основно личното си име в офицялни и неофициални разговори, дори телефонния указател е подреден по азбучен ред на първите имена. Бащиното/майчино име се използва много рядко и само в комплект с личното. Отново стъпваме на черно и поемаме през Kjоlur, този път от северната страна. Dестинацията ни са

топлите извори Hveravellir,

разположени почти в средата на острова. Oтбили сме незнайно кога и за втори път навлизаме във вътрешността без пълен резервоар с гориво…

В далечината се виждат шапките на ледниците и колкото повече ги приближаваме, толкова облачната покривка се сгъстява и надвисва над главите ни

Наличието или липсата на пряка слънчева светлина в Исландия предизвиква рязка промяна в осветеността. Сянката на облаците на земята е като отрязана с нож, температурната разлика от двете страни на ножа е поне 5-6 градуса, а разсеяна светлина почти липсва, тъй като въздухът е кристален. Известно време криволичим на границата между зимата и лятото…

На няма и 5 километра преди дестинацията опираме отново в река, която не можем да пресечем. Има и обиколен маршрут, но ние не разполагаме с нужното гориво да завъртим през него и после да се върнем до крайбрежието, при цивилизацията и колонките за бензин. Исландия за пореден път ни показа суровата си страна… Обръщаме и само след няколко километра от облачната покривка няма и помен. Разминаваме се с водено стадо коне

Първата бензиностанция стигаме в

Blönduós

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] на брега на океана и точно до нея възправя снага ей тази църква

На паркинга има табелка с обяснение кога е построена, кой е архитекта, гордо изтъкване на факта, че е местен, къде е завършил, планче, снимка от макетче … :) Църквата функционира от десет години Макар да минава 11 вечерта, решавам да се пробвам да вляза

В предверието има струпани поне десетина чифта обувки, събувам се и аз и влизам (в Исландия събуването на прага е абсолютно задължително). Вътре седи неголяма група хора и слуша Аве Мария на Бах, изпълнявана на орган и нещо като тромпет… Чувствам се като натрапник, но те ми се усмихват и аз сядам. Когато сонатата свършва, мъжът, който свири на тромпета, ме приближава и пита коя съм: „Никоя, посетител“ Човекът се усмихва и казва, че всички сме само посетители (visitors). После вади от някъде китара и в контраст с Бах изкарва скоклива песничка с весел припев, на който хората пляскат и почти припяват. Така и не разбрах дали някой имаше църковна принадлежност. Хората се бяха събрали да послушат музика и да си поговорят, а църквата се беше превърнала в концертна зала и място за срещи и комуникация - каквото трябва и да бъде… Не знам за кой път съжалих, че не принадлежим към протестантството.

Очаквайте продължението Автор: Гергана Милушева Снимки: авторът Други разкази свързани с Исландия – на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)

Исландия (7 ден – второ продължение): Божествената

Пътуване до... — Wed, 22 May 2013 10:09:13 +0000

Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а в днешното (за малко да напиша "днескашното" ;) ) второ продължение ще идем на църква. Приятно четене:

Исландия

ден 7 - второ продължение

Божествената

топлите извори Hveravellir,

Първата бензиностанция стигаме в

Blönduós

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] на брега на океана и точно до нея възправя снага ей тази църква