Wizz air – Свободна планета https://svobodnaplaneta.com българските блогове за свободен софтуер и свободна култура Thu, 30 May 2013 07:02:17 +0000 en-US hourly 1 https://wordpress.org/?v=6.0.11 209689584 Дортмунд: Там, където футболът е религия! (2): Борусия – Арсенал и Борусия – Фрайбург http://patepis.com/?p=40492 Thu, 30 May 2013 07:02:17 +0000 http://patepis.com/?p=40492 Продължаваме с разказа на Атанас за похожденията му на мачовета на Борусия Дормунд – тазгодишен (2013) финалист в Шампионската лига. Предишната серия "гледахме" мача на Борусия с Шалке 04, а днес наред са срещите с Арсенал и Фрайбург :) Приятно четене:

Дортмунд: Там, където футболът е религия!

част втора

Борусия – Арсенал и Борусия – Фрайбург

Второ посещение: септември 2011 г.,

Борусия Дортмунд – Арсенал

В крайна сметка, Борусия стана шампион на Германия за 2011-та и придоби право да играе в Шампионската лига. Така се зароди идеята да посетя мач от най-силния европейски клубен турнир. В края на август изтеглиха жребия за груповата фаза и Бе Фау Бе се падна с английския Арсенал, гръцкия Олимпиакос и френския Олимпик Марсилия. Избрах първия мач - с Арсенал в Дортмунд, който беше само след две седмици и трябваше да се действа бързо. Георги – мой приятел, който е фен на Арсенал, изяви готовност да дойде с мен. Този път реших да се пробвам да купя билети от официалния сайт на отбора и в обявените дата и час за начало на продажбите бях в готовност пред компютъра. Нищо обаче не се получи. Борусия се завръщаше в Шампионската лига след осем години отсъствие от турнира и феновете в Дортмунд бяха наточили брадви за билети за мача. От многото заявки сайтът падна, а след час и половина непрестанно опресняване, се появи съобщение, че всички билети за мача с Арсенал са продадени. Наложи се да прибегнем до услугите отново на сайтовете за продажба на билети на вторичния пазар. Така, за едни от най-лошите седалки на стадиона платихме, колкото бихме дали за супер централни места от официалния сайт.

Борусия държи много на това да е социален клуб,

който дава възможност на всички фенове да гледат мачовете на отбора. Затова и продължава да държи ниски цени на билетите, въпреки, че спокойно може да ги увеличи при наличието на такъв огромен интерес към тима. Най-евтините места на „Сигнал Идуна Парк“ могат да бъдат купени с абонамент срещу около 200 евро за целия сезон, а най-евтините билети за мач от Бундеслигата са едва 20 евро. За справка, в Англия трудно се намира билет за мач от Висшата лига под 30-ина паунда, а абонаментите на топ клубовете за целия сезон обикновено започват от 600 паунда и нагоре. След като платихме пропуските за мача, ни отанаха самолетните билети (тъй като ги взехме кажи-речи в последния момент, не излязоха много евтино) и резервация на хотел (същият, в който отседнах при предишното ми посещение). Две седмици по-късно, отпътувахме за Дортмунд в деня на мача. Тъй като пристигнахме доста рано сутрин, имахме много време до чек-ин времето за хотела. От летището хванахме п ознатиятавтобус 440 (този път си носех дребни, за да платя „цвай-драйсих“ за билет), но вместо на последната спирка, слязохме доста по-рано. Показах на Жорката Ромберг парк и Вестфален парк. За разлика от февруари, този път времето беше слънчево и приятно, направо си ставаше за къс ръкав. От парковете продължихме към най-голямата зала в Дортмунд - Вестфаленхален. Представлява огромно хале, в което се провеждат изложения, концерти и други масови прояви. Аз го свързвам и като място за провеждане на един от най-силните шахматни турнири в света, в който нееднократен участник е бил и нашият Веселин Топалов. Разходихме се и до

центъра на Дортмунд

Разширих малко кръгозора си, като освен Reinoldkirche и Alter markt, видях отвън и огромната градска Опера. Стана обаче следобед и беше време да се отправяме към хотела. Този път на рецепцията не говореха английски, но за късмет бях с Жорката, който няма никакъв проблем с немския. И двамата се учудихме, че нямаше нищо за нас на рецепцията, тъй като очаквахме билетите ни за мача вече да ни чакат в хотела. Наложи се да звъня на компанията, от която ги купихме и ме увериха, че пратката е на път. След близо два часа чакане, когато с Жоро вече започнахме да си мислим да не са ни измамили, се почука на вратата на стаята ни и женица от персонала на хотела ни връчи плик.

А вътре бяха двата билета за мача с Арсенал!

Качихме се на Stadtbahn-а и слязохме от влака на станция Мьолербрюке, а оттам поехме с морето от хора в жълто-черни фланелки към „Сигнал Идуна Парк“. С приближаването към стадиона забелязох нещо, което по-рано през годината ми беше убягнало в тъмнината на мача с Шалке. По пътя бяха вградени бронзови звезди на земята, нещо като

“Алея на славата” на Борусия

(точно така се и казваше –BVB Walk of Fame), като бяха отделени плочки само за хора и събития, оставили следа в историята на тима. При самия стадион имаше и плочка с посвещението: „Für die besten Fans der Welt“/“За най-добрите фенове на света“. Страхотно уважение към привържениците! Успях да видя само някои от плочките и си обещах следващия път като дойда да ги разгледам по-подробно. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Звездата, посветена на "Най-добрите фенове в света"[/caption] Около стадиона естествено беше пълно с народ. Видяхме човек с табелка „I need a ticket”/”Трябва ми билет“. Имаше и доста фенове на Арсенал, дошли от Лондон, за да подкрепят любимия си отбор. Попаднахме на своеобразно надпяване между двете агитки пред стадиона. Фенове на Борусия и Арсенал бяха застанали едни срещу други и пееха с пълно гърло клубните си песни. Но само толкова. Без физически сблъсъци, въпреки че исторически германци и англичани не се обичат особено. Използвах момента да си направя една приятелска снимка с фен на Арсенал за спомен. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Приятелска снимка с фен на Арсенал[/caption] Според билетите ни трябваше да си правим компания с гълъбите на буквално

последния ред на Източната трибуна

И оттам се виждаше добре, но като се сетя, че за същите пари от официалния сайт можехме да си вземем много по-добри места, ми стана малко тъпо. В близост до нас имаше групичка японски фенки на футболиста на Борусия Шинджи Кагава. И с тях си направих снимка за спомен, като ги накарах вместо „Зеле“ или английското „Cheese”, да кажат „Айн, цвай, драй, Бо-ру-сия“ :) [caption id="" align="aligncenter" width="641"]

"Айн, цвай, драй, Бо-ру-сия"[/caption] Следваше отново изпълнение от целия стадион на „You`ll never walk alone”. Този път и аз пях, тъй като бях подготвен. При излизането на отборите, феновете на Борусия от Южната трибуна направиха страхотна хореография – огромна корона на жълто-черен фон и надпис "Zurück in der Königsklasse"/“Обратно в Кралската класа“, заради завръщането на Бе Фау Бе в Шампионската лига след осем години отсъствие. Ето и видео от обявяването на състава на Борусия: <iframe src="https://www.facebook.com/video/embed?video_id=2239115930067" width="1280" height="720" frameborder="0"></iframe>

"Обратно в Кралската класа"

След химна на Шампионската лига

започна и самият мач

Почти през цялото първо полувреме Борусия натискаше съперника си, като Левандовски, Марио Гьотце и Шинджи Кагава бяха постоянна заплаха за вратата на гостите. Феновете на лондончани обаче изригнаха в 40-ата минута, когато звездата им Робин ван Перси откри резултата. Жоро обаче си траеше. Май се притесняваше от реакцията на запалянковците на Борусия около нас, ако се беше зарадвал на гола. Ето и малко атмосфера от трибуните по време на двубоя: Embed link: <iframe src="https://www.facebook.com/video/embed?video_id=2239169611409" width="1280" height="720" frameborder="0"></iframe>

След почивката Арсенал се прибра плътно в половината си, а Дортмунд увеличи натиска,

но трябваше да чака до 80-ата минута, когато резервата Иван Перишич изравни със страхотно воле от границата на наказателното поле. Стадионът буквално изригна, а дикторът обяви: „Минутата е 80-та, Борусия Дортмунд – Арсенал 1:1, Голмайстор: Ива-а-а-ан....“. Останалата част довърши публикатас мощен възглас: „ПЕ-РИ-ШИЧ“. В самия край Роберт Левандовски имаше шанс да донесе победата на Борусия, но вратарят на Арсенал Шчесни спаси удара му и двубоят завърши без победител - 1:1. [caption id="" align="aligncenter" width="641"]

Архитектът на успеха на Борусия - Юрген Клоп[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"]

С Георги след мача с Арсенал[/caption] Въпреки, че станаха шампиони на Германия, играчите на Борусия все още бяха неопитни в най-силния европейски клубен турнир (повечето бяха на по 23-24 години) и два месеца и половина по-късно отпаднаха, оставайки на последно място в групата си. Това обаче само им даде допълнителна амбиция – на тях и на треньора Юрген Клоп, за да изненадат следващия сезон цяла Европа, вероятно дори и себе си, достигайки до големия финал на „Уембли“! Второто посещение на Дортмунд беше кратко – само за един ден, и на сутринта с Жорката хванахме влака за Амстердам. Холандското пътешествие обаче е обект на друг пътепис, който може би ще напиша по-нататък. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Трето посещение: май 2012 г.

Борусия Дортмунд – Фрайбург

След отпадането си от Шампионската лига, Борусия имаше възможност да се съсредоточи изцяло върху изявите си в Германия. Отборът изоставаше с много от Байерн Мюнхен през първата част от сезона, но успя да навакса благодарение на добри игри и грешки на съперника. Няколко кръга преди края водеше с две точки пред баварците и всичко трябваше да се реши в прекия сблъсък с Байерн в Дортмунд. Много ми се искаше да отида на този мач, но нямаше как да се освободя от работа и затова го пропуснах. А в него Борусия би драматично с 1:0, като малко преди края Ариен Робен от Байерн изпусна дузпа, с която можеше да изравни. Победата на практика гарантира втора поредна шампионска титла за Дортмунд и реших поне да отида на последния мач за сезона срещу Фрайбург, за да видя връчването на Сребърната салатиера на Германия. Отново се обърнах към сайтовете за препродажба на билети и намерих пропуск за Северната трибуна на стадиона. Хотелът, в който бях отсядал преди обаче беше напълно зает и трябваше да търся алтернатива за нощувките. Този път щях да остана за три нощи, като за първата и третата намерих хостел на поносима цена в центъра на града. За втората вечер, в която беше и мачът, обаче всичко се оказа заето (имаше места само в топ хотелите, в които цените бяха прекалено високи). Затова намерих алтернативно решение с хотел в университетското градче Витен, до което се стигаше само за 20 минути с влак.

В петък хванах рано сутрин полета на Wizz Air за Дортмунд,

а в самолета – изненада. Много ми се спеше и първо помислих, че ми се привижда, но после гледам - Ради – колежка, с която бяхме в един курс в университета. Знаех, че е част от кабинния екипаж на Wizz, но нямах представа, че ще се засечем. Много съм й благодарен, тъй като ме накара да се чувствам специален – поговорихме си, донесе ми лично кафе и ми позволи да заема седалка с повече място за краката. Благодаря,Ради! Винаги е приятно да срещнеш стар познат, особено във въздуха. [caption id="" align="aligncenter" width="641"]

Неочаквана среща с колежката ми от университета Ради[/caption] Кацнах в Дортмунд рано сутрин, а за следобед имах уговорка да се видим с Пламен (няма нищо общо с Пламен от първото ми посещение) – сънародник, живеещ в града, с когото споделяхме две страсти – към английския футболен клуб Нюкасъл и към Борусия. Щяхме да ходим на тур на „Сигнал Идуна Парl]]>

252