Monthly Archives: June 2012

Homo Erectus… отново

от Йордан Радунчев
лиценз CC BY

Някои твърдят, че маймуната се е превърнала в човек, когато се изправила на задните си крайници. Може и така да е, няма как да знаем, никой от съвременниците ни не е присъствал на това събитие. Но днес всички сме свидетели как този изправен човек, този homo erectus, прекарва все по-голяма част от живота си седнал на задните си части. Прогрес. Няма спор.

Все повече изследвания сочат, че офисния стол е тихият убиец, който бавно, но сигурно скъсява живота ни, докато обгръща все по-окръглените ни задници във все по-удобните си форми. А спасението е толкова просто - достатъчно е само да се изправим! Дори и в офиса това е напълно реална алтернатива. Всичко от което се нуждаем е подходящо бюро.

Просто. Но скъпо. Хубаво бюро за работа в изправено положение лесно може да достигне цена от 800 долара. Колкото пернишки Голф на старо. Тук идва момента да проявим онази интелигентност, която ни различава от маймуните. Едно питане за diy standing desk ще накара Google да ви затрупа с връзки към всякакви хитроумни планове за преход от седнало към изправено работно място. Аз избрах Standesk 2200.

Защо? Защото е лесно за изпълнение, изглежда добре и е евтино - в случай че да работя прав не ми хареса, експеримента няма да ми струва твъре скъпо.

Бърз преглед в сайта на Икеа показа, че всички необходими компоненти са налични. Дори успях да комбинирам решение за 21.00 лева, вместо за 22.00 долара, колкото им е струвал "оригинала" на момците в САЩ. Какво използвах:

  • Помощна маса Lack, кат. № 20011408 - 1 бр. - 9.99 лв.
  • Конзола Ekby, кат. № 00167472, 2 бр. - 3.00 лв./брой = 6.00 лв.
  • Рафт Ekby Laiva, кат. № 50178703, 1 бр. - 5.00 лв.

Общо: 20.99 лева. Плюс винтове за дърво на стойност 0.50 лева.

Едва ли са ви необходими инструкции за сглобяването - достатъчно е да разгледате снимките на произведението ми. Важно е да поставите клавиатурата на висоичината на лакътните ви стави! И само едно предупреждение - внимавайте когато навивате винтовете, с които прикрепвате конзолите към краката на масичката, които са изработени не от масивно дърво, а от ПДЧ - ако прекалите с навиването има опасност винта да "превърти" и да изпусне. Точно това ми се случи на мен с един винт. Поради което се наложи да приложа свински опашчици, които да стегнат конзолите на мястото им. Не особено естетически издържано, но пък здраво и надеждно :)

И понеже a picture струва повече от thousand words... на вашето внимание - Standesk 2100:

(...и три месеца по-късно: still standing...)

Компонентите

standesk2100 standesk2100

standesk2100 standesk2100

standesk2100 standesk2100

Прочети ми аватара

от Йордан Радунчев
лиценз CC BY

И все пак една солидна част от това което съставлява една съвременна личност е присъствието ѝ в Интернет - нейния живот онлайн в социални мрежи, форуми и прочие. Образа на тази онлайн самоличност, с който тя осъществя първоначален контакт с останалите виртуални самоличности, е малка картинка, често наричана аватар (понятието е в обръщение дълги години преди Холивуд да започне да го експлоатира). Ако в офлайн пространството посрещат по дрехите, в онлайн пространството посрещат по аватара. С него имате шанс да манипулирате първото впечатление за вас у непознатите и да предпоставите тяхното отношение към вас в подходяща за вас емоционална гама. Така че не подценявайте малката картинка. (Въййй... като като един Максим Бехар го докарах!)

Бидейки едно от първите неща, които другите "виждат" от вас в Интернет, аватара е добър начин да направите изявление, което да привлече вниманието им. Неговата площ по определение е ограничена, но една-две думи биха се събрали. От вас зависи да измислите кратко, но ярко и запомянащо се нещо. А Линукс ще ви помогне да го изпишете върху картинката, която сте избрали да представлява вашата ярка индивидуалност пред света.

Инструментите за целта са част от пакета imagemagick. Ако се интересувате от всички детайли и инструменти в него - www.imagemagick.org е добро начало. Тук няма да изпадам в подробности. Командите, които използвам и опциите са скрити в прост скрипт на bash - каква изненада - който взима от вас името на файла с картинката и текста, който искате да изпишете върху нея. Какъв контрол имате върху скрипта? Отваряте го с любимия си редактор (както пишат в посредствените сайтове за Линукс, кхъкхъ), и:

  • -background : тук можете да зададете цвета на фона ЗАД текста. ако искате да е прозрачен - използвайте transparent.

  • -gravity : този параметър определя къде върху картинката да се позиционира текста. Вариантите са northwest, north, northeast, west, center, east, southwest, south, southeast. Мисля, че е очевидно кой къде позиционира текста - горната част на картинката е north, дясната east, долната south, лявата west.

  • -font : Очевидно това е шрифта с който ще се изпише текста. Зависи от това какви шрифтове имате на системата си.

  • -fill : Цвета на текста.

  • -pointsize : Размера на шрифта, с който ще се изпише текста.

Променяйки тези параметри, можете да постигнете различни комбинации на текст и картинка. "Прочети ми аватара!" е онлайн еквивалента на култовата реплика "Read my lips!", не се притеснявайте да импровизирате и да сменяте често statement-а върху аватара си. С този прост скрипт това не е трудно. А можете и да го използвате в по-сложни сетъпи, които примерно на определен период от време автоматично четат statements от предварително подготвен файл, изписват ги върху аватар и ъпдейтват с него вашия профил в съответната социална мрежа, използвайки API функциите й. Пример за аватар "избродиран" с този скрипт e моя twitter: @yradunchev

Приятна игра!

#!/bin/bash

[[ "$#" -eq 2 ]] || { echo "Usage: ${0} pict.ure \"caption text\"" >&2; exit 1; }

convert \
-size $(identify -format %w ${1})x40 \
-background transparent \
-gravity center \
-font Helvetica-Bold \
-fill yellow \
-pointsize 40 \
caption:"${2}" ${1} \
+swap \
-gravity south \
-composite ${1%.*}_${2}.png

Сто години самота

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Сто години самота
Габриел Гарсия Маркес







Опитите да пиша за тази книга са поредица от провали, които трия вече почти месец. Причината е ясна - "Сто години самота" е толкова силен текст, и толкова пълен с литература, че ми е тъпо-тъжно-смешно (в тоя ред) да се изказвам по въпроса.
Всяко изречение е пределно изпълнено с най-точни думи и смисъл. Плътността на информацията на страница понякога е убийствена, хора и животи се появяват и изчезват, оставили след себе си хубава, цветна следа. Като съотношение текст/история (и не само) ми напомня на Павич. Но се чете много по-лесно и по-леко, и си казваш "Ей това е да ти личи, че си майстор".

Преди да я започна, си мислех, че е някаква трудна и тегава книга, която най-малко ще ме депресира. Пълна заблуда. Ще се посмеете, ще ахнете, ще препрочитате изречения и страници, ще се опитвате да запомните поколенията и в един момент ще се предадете пред родословното дърво на семейство Буендия.
Всичко започва със стегнати девически гащи и спечелен бой с петли. После идва един тъжен дух, преселението на няколко семейства и основаването на малък град.
Макондо.
Като чуя това име, се сещам за пътуващите цигани, които идват всяка година в града с капани за мечтатели. Металотърсач. Машина за лед. Алхимически комплект. Тайната на живота и смъртта. А после.. после тази картина се оказва само малък фрагмент от огромно платно. Платното расте и се променя, някои нишки се късат, друг се появяват, уж трудно разпознаваеми, но много различни.

Вашият живот - този който имате, а и този, който искате - е вътре.
Мистичен, важен, самотен, част от всичко останало.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/9 - да чакаш Мелкиадес