20 антикорупционни закона

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Борбата с корупцията не е просто слоган, а конкретни действия. На предните избори имахме подробна антикорупционна програма. И макар и в опозиция, следвахме тази програма. Ето 20 антикорупционни законодтелни промени, които внесохме в рамките на този парламент:

1. Закон за здравното осигуряване – електронни уведомления към пациента за извършени здравни дейности, така че пациентите да контролират фиктивните дейности, чрез които се източва здравната каса (напр. болница казва на здравната каса, че сте в болница, а вие дори не знаете).

2. Наказателно-процесуален кодекс – ограничаване на държането на дела „на трупчета“, което е основен инструмент за натиск на задкулисно-завладяната прокуратура.

3. Закон за специалните разузнавателни средства – ограничаване на злоупотребите със СРС-та (напр. подслушване), тъй като нерядко вместо инструмент за доказване на престъпления, това се е превърнало в инструмент за събиране на компромати.

4. Закон за обществените поръчки – частни болници да правят търгове за лекарства, за да постигат по-добри цени, а не да възлагат на свързани фирми и така сами да определят цената, която здравната каса след това да има плаща.

5. Закон за управление на отпадъците – либерализация на режима за оползотворяване на отпадъци, което да доведе до намаляване на продутковите такси, които плащат всички, когато си купуват продукти, които оставят отпадък. Тези такси бяха вдигнати десетократно и това се отрази на цените, а причината беше, че едни мутри са превзели и МОСВ, и оползотворяващите организации.

6. Закон за здравето – ограничаване на фалшивите ТЕЛК-ове чрез система за автоматизирана оценка на риска. Има 800 хиляди души с ТЕЛК, което е огромен разход за бюджета. Част от тези хора всъщност нямат никакво сериозно заболяване, а си плащат за ТЕЛК, за да ползват привилегии – паркомясто, намалени такси и др.

7. Закон за публичните предприятия – плащанията на големите и средните публични предприятия (държавни и общински) да бъдат публикувани, както направихме с държавната администрация – всяко плащане е публично, тъй като отворихме данните на системата СЕБРА. Прозрачността е ключов инструмент за борба на корупцията.

8. Закон за движението по пътищата – отпадане на стикерите от предното стъкло. Това е корупция записана в закона и трябва да бъде премахната.

9. Закон за съдебната власт – разширяване на кръга от имащите право да номинират членове на Висшия съдебен съвет. Виждаме, че много често не е важно само какво пише в закона, а кой го прилага. Затова във Висшия съдебен съвет трябва да има хора с добра репутация и професионален опит, номинирани от университети, адвокатура и др, а не само от партиите.

10. Наказателно-процесуален кодекс – ограничаване на злоупотребите със следствената тайна. Когато Сметната палата или АДФИ открият корупция и предадат информацията на прокуратурата, тази информация потъва под булото на следствената тайна и прокуратурата я смакчва. Така стана с делото за корупцията в „Монтажи“, откъдето се източиха милиони. Предлагаме пуликуване на докладите на Сметна палата и АДФИ и много други промени, с които прокуратурата да не прикрива корупция.

11. Закон за обществените поръчки – предварително обявяване на критерии за отстраняване. В момента някои възложители правят следния „номер“ – обявяват поръчката на „най-ниска цена“ и после отстраняват всички участници с най-ниски цени по напълно изсмукани от пръстите критерии, за които са намерили да се заядат, за да спечели „който трябва“. Това трябва да спре.

12. Закон за ветеринарномедицинската дейност – публикуване на данни в реално време за регистрирани животни в системата на БАБХ. Това ще ограничи използването на фиктивни животни, които се появяват и изчезват от системата. А това пък води до ограничава на източването на субсидии.

13. Закон за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ – разширяване на обхвата на отворените данни от регистъра, вкл. включване на данни за акционерите в акционерни дружества. Това дава на разследващи журналисти много повече възможности за откриване на връзки, които предполагат корупция. Напр. „брат на шеф на агенция и акционер в изпълнител на обществена поръчка.“

14. Закон за съдебната власт – обжалване на кадрови въпроси пред смесени съдебни съставки между двете върховни съдилища (ВАС и ВКС). В момента се обжалват само във ВАС, а там Чолаков гарантираше на Пеевски как ще приключат делата, което позволява пълно кадрово овладяване на съдебната система. Добавянето на ВКС ще въведе гаранции за обективно произнасяне.

15. Закон за мерките срещу изпирането на пари – въвеждане на задължения за банките за прилагане на санкции на партньорски държави (напр. санкциите по закона Магнитски). В момента санкционирани лица за корупция имат банкови сметки, а това е риск за финансовата система, предвид глобалния обхват на закона Магнитски.

16. Наказателно-процесуален кодекс – дигитализация на досъдебното производство, така че делата да не са на хартия в папки, да не се губят, да не се преправят тефтерчета, да не се бавят между разследващ орган и прокурор, докато не се падне удобен съдебен състав и др. Всяка дигитализация ограничава корупционни практики.

17. Закон за държавния бюджет – ясна поредност на плащанията по общинската програма. В редовното правителство плащанията бяха приоритизирани за хора, които са се снимали под герба на Пеевски, вкл. бяха изнудвани с това, че няма да им бъдат отпуснати пари за общинските проекти, докато не „припознаят новото начало“. С нашите предложения такъв субективизъм отпада, тъй като плащанията стават дължими по реда на получаване (и отстраняване на нередовности) на документацията.

18. Закон за превенция и противодействие на корупцията – на мястото на закритата КПК да бъде създадена комисия за превенция на корупцията и конфликта на интереси, която да се занимава с превенция – напр. да проверява обществени поръчки за дискриминационни условия още преди да има сключен договор и корупцията да се случи; да проверява предложения на депутати между първо и второ четене за „лобистки поправки“ и др. КПК беше бухалка, която се ползваше за натиск и увеличаване на корупционния риск – трябва институция, която да го ограничава.

19. Закон за чужденците в Република България – въвеждане на електронна система за разрешения за пребиваване със случайно разпределение, за да се ограничи корупцията в дирекция „Миграция“, където едни преписки „на правилни хора“ се движат бързо и без бележки, а други чакат с месеци.

20. Закон за здравното осигуряване – отворени данни за плащанията от НЗОК – когато касата плаща лекарства, медицински издели и дейности, тя има данните колко, на кого, какво е платено. Тези данни трябва да са публични, за да могат гражданите и разследващите журналисти да търсят аномалии – напр. защо на една болница е платено 3 пъти повече за едно лекарство или медицинско изделие от друга.

Корупцията, за съжаление, е навсякъде. Тя се ползва както за източване на обществени средства, така и за изкриваяване на политическата система чрез компромати и изнудване. Корупцията се бори трудно, особено когато прокуратурата е основен съучастник.

Затова предлагаме всички мерки по-горе, както и още много, много такива, залегнали в антикорупционната ни програма. Чрез дигитализация, прозрачност, правила, затваряне на „вратички“ и институционални гаранции, може корупцията стане твърде рискована и дори невъзможна за извършителите. Ще опитаме да приложим тези мерки в следващия парламент. За тях обаче трябва мнозинство, а за да бъдат ефективно приложени – изпълнителна власт.

Материалът 20 антикорупционни закона е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Избори 2026 – често задавани въпроси и грешки при заявленията за гласуване в чужбина

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Преди седмица беше публикуван електронния формуляр за заявление за гласуване в чужбина. Разписах съвети как да се попълни. По-рано обясних защо е важно да се подават заявления, особено сега след въведените от мнозинството в парламента ограничения за българите зад граница да гласуват. Вчера показах и данни за активността на кампанията за събиране на заявления.

Доста хора обаче правят грешки при попълване на заявленията, не са сигурни дали могат или се налага да подават такива или не знаят какво следва. Затова ще събера тук списък с чести въпроси и грешки, с които аз и други сме се сблъсквали или се е налагало да обясняваме през различни канали. Тази седмица ЦИК също пусна своя страница с такива отговори. Някои от тях се припокриват със съветите и обясненията, които съм публикувал в последните години.

  • Често се въвежда грешен email адрес. Например пропусната буква, грешен доставчик като gmail.com вместо abv или yahoo
  • Изписват се имената или адрес на латиница или един или повече символи са на латиница. При проверка дава грешка. Ако нямат кирилица на компютъра или телефона, вдясно на полетата изискващи кирилица има бутон с глобус, който ще изкара виртуална клавиатура на кирилица.
  • Въвежда се адрес в чужбина, а не в България. Не забравяйте, че трябва да се въведе постоянен адрес в България. Не споделяйте адреса си в чужбина. Трябва да се изпише както е по лична карта, за да бъде прието заявлението.
  • Не въвеждат бащино име. Доколкото доста хора в чужбина не използват отдавна бащиното си име в официални документи там, по лична карта то все още съществува. Затова, ако имате такова, трябва да го въведете в полето. Ако по някаква причина нямате – например е махнато или сте родени в чужбина и никога не е добавяно, оставате полето празно. Валидацията с базата данни за населението ще потвърди дали има такова и дали съвпада.
  • Въвеждат се грешно номерата на документа за самоличност. С новия формат въведен от юни 2024 г. вече има две букви в началото номерата на личните карти. Въвежда се именно номерът с двете букви, а не късият от 6 цифри под него. Това води до объркване. Под полетата има разяснения как трябва да се попълва.
  • Заявленията за гласуване не могат да се променят или оттеглят. Подаване на заявление за гласуване в чужбина ви добавя в списъка на избраното място, което означава, че бихте могли да гласувате по-бързо спестявайки си формуляр, както и че има по-голяма вероятност да отворят секция близо до вас. Също така ви заличават от списъка по постоянен адрес в България. Някои хора се притесняват, че други ще гласуват от тяхно име в страната. По този начин си гарантирате, че това няма да стане.
  • Може да се гласува където и да е в чужбина дори да сте подали заявление за едно място, а се окаже, че сте в дадения ден на друго. Тогава ще трябва да попълните ново заявление и декларация, че не сте гласували на друго място на този вот. Когато живеех в Германия дори подавах заявление за други места в Германия, за да помогна със събирането на заявления там и гласувах в Darmstadt, където имаше по-малко опашки от секциите във Франкфурт, които бяха по-близо до мен.
  • Дори със заявление може да гласувате по постоянен адрес в България, ако в деня на вота се наложи да се приберете. За целта на място попълвате Приложение № 18-НС, с което ви възстановяват в избирателния списък. Вижте отговора на ЦИК на този въпрос. Понякога някои комисии не знаят за тази възможност и създават проблем. Тогава говорете с председателя на комисията, накарайте те го да се свърже с РИК да пита, покажете му отговора на ЦИК в линка горе и ако това не помогне, подайте жалба – длъжни са да я приемат и РИК да отговори незабавно.
  • Може ли някой да гласува повече пъти. Технически е възможно някой да гласува по постоянен адрес и после да лети извън България и да гласува отново на едно или друго място. На всяко такова трябва да попълва декларации, че не е гласувал другаде. След изборите всички тези декларации се събират и сверяват с гласовете подадени в страната и чужбина. Като резултат биха хванали всички такива опити. Известни са ми дела в миналото срещу такива хора. Единични са, но са се случвали и последствия има.
  • Натиснат е бутона за подаване на заявлението, но нищо не се случва. Проверете нагоре по формуляра дали някое поле не е в червено. При натискане на бутона се прави валидация и може да видите пропуснати полета или такива с грешни стойности
  • Изпратено е заявлението, но не знам дали е прието. Ако нямате полета в червено за корекция и формата е изпратена, възможно е да получите грешка, която да посочи какъв е проблема. То ще опише какво да правите. Може да се наложи ново попълване в случай, че има грешна стойност, например изписване на име или адрес. Ако съобщението е в зелено, значи е прието. Тогава ще получите мейл за успешното подаване. Ако сте подали грешен email адрес, тогава няма да го получите обаче. Възможно е също да попадне в папката spam. Това няма да отмени подаденото заявление. Може да проверите в списъка с приетите заявления дали името Ви присъства. Ако не го намирате, може да погледнете и списъка с неприетите дали е имало проблем. Докато пиша това, има над 19 хиляди попълнени заявления и около 2800 неприети формуляри, т.е. име, номер на документ или адрес не съвпадат.
  • Имам заявление за даден град, но не знам къде е секцията. Къде ще има секции и какви ще бъдат адресите им се определят след кампанията за събиране на заявления от ЦИК и по препоръка на МВнР. Роля за това има разрешение на приемащата страна, физическа възможност за секция, наличие на доброволци за организация и изборна комисия, ограниченията в Изборния кодекс и прочие. Точните адреси ще бъдат определени след 25-ти март и ще бъдат публикувани от посолствата на страницата на Външно. Ще ги публикувам на картата на Glasuvam.org както правя в последните 15 години. Ако сте абонирани за бюлетина ми с града, където живеете, ще получите 3-те най-близки до вас секции заедно с адресите им, както и последващи съобщения в случай, че те бъдат променени.
  • Търсят се твърде много данни за идентификация. Наистина, цялата тази информация е налична в държавните институции. Въвеждаме я наново се във формуляра, тъй като не се изисква електронен подпис или друга форма на идентификация за подаване на заявлението за гласуване. Това би било излишно, ако беше въведена преди години електронната идентичност с чипове в личните карти и всеки можеше да се идентифицира електронно бързо и сигурно. Писал съм много затова беше баламирано от редица кабинети и най-вече МВР.
  • Защо е нужно да се въвеждат дословно имена и адрес. Тези и други полета като данните от лична карта се сравняват с базата данни за населението. Това е начинът да се идентифицира човек и да се приеме, че заявлението се подава от самия човек при наличие на достатъчно лична информация въведена коректно. За целта дори една буква в името или адреса да е вярно би било в противоречие на този принцип.
  • Ако все пак имате проблем, свържете се със support@cik.bg като посочите максимално много детайли. Важно е да се посочи информация, с която да се идентифицирате, за да се разбере за кое заявление става въпрос. Например кое име и кой email адрес е посочен във формуляра, ако се различава от адреса, от който пишете.

Какви други въпроси, неясни теми и чести грешки се сещате вие? Опишете ги в коментарите и ще допълня в статията. Ако виждате неточности, ще се радвам да ги обсъдим, за да поправя описанието си.

Обществените медии трябва да докажат правото си да оцелеят във времето на стрийминга

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тим Дейви, доскорошен генерален директор на БиБиСи, е дал интервю за подкаста The Rest Is Entertainment. Според Дейви обществената медия няма автоматично право да оцелява в свят, който вече познава стрийминга. Нейното бъдеще зависи от това да продължи да доставя стойност на всяко домакинство, като същевременно съдържанието на обществената медия остава специално, качествено, отличително от търговските конкуренти: „Не мисля, че БиБиСи има право да съществува по този начин … тя трябва абсолютно да доставя стойност на всяко домакинство“.

Според Дейви конкурентното предимство на корпорацията се основава на три стълба: преследване на “truth with no agenda”, истина без скрити цели и предпоставени изводи; ангажимент към съдържанието и интелектуалната собственост на Обединеното кралство и, на трето място, способност да бъде форум, да обединява аудиторията чрез споделено гледане и публичен разговор. За Дейви предстои доказване на актуалност на медийния пазар, определен от безкрайния избор.

Дейви подаде оставка тъкмо заради принципа “truth with no agenda” след обвиненията по повод излъчения филм за Тръмп и установения пропуск на екипа.

Има смисъл тази теза за необходимостта обществените медии да се доказват.

Избори 2026 – активност в подаването на заявления през първите дни

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Минаха 6 дни от началото на кампанията за събиране на заявления за гласуване в чужбина за изборите на 19-ти април. Писах за формуляра за подаване на заявления и съвети за попълването му на 6-ти март. Седмица по-рано описах защо сега за разлика от последните няколко години подаването на заявления е от критично значение за отварянето на секции. Това се случва след промени в Изборния кодекс, които връщат правата и възможностите за гласуване на българите в чужбина години назад и създават излишни трудности както в организирането, така и в участието в изборния процес. Тъй като промените станаха буквално в последния момент, имаше несигурност дали ще има кандидати специално за район Чужбина, както и какъв ще е процеса за създаване на секциите. Вероятно затова отново имаше забавяне в публикуването на електронното заявление за гласуване от страна на ЦИК.

Както и предишни години следя активността по подаване на заявления на страницата на Glasuvam.org. Има карта и подробен списък отразяващ точно подадените заявления. Опитал съм се максимално да отразя и решението за автоматично одобрени секции. Имаше проблем с автоматичното следене на заявленията, но се реши. За първите 5 дни графиката на подадените заявления по часове е оценка на база активност предишни години и броя подадени в различни часове сега. На графиката виждате сравнение в светло синьо с активността на последния вот през октомври 2024-та.

Това, което следя също е активността по дни и я сравнявам с изборите през последните 10 години. Тук виждате броят събрани заявления по ден от започването на кампанията – т.е. публикуване на електронния формуляр. През 2024-та имаше доста ниска активност, тъй като доста от секциите бяха отворени автоматично и повечето хора не виждаха смисъл да подават заявления. През 2023-та, 2022-ра и ноември 2021-ва активността беше по-висока, включително на самия вот. Най-много заявления имаше през април и юли 2021-ва като през април имаше рекорден брой събрани в първия ден, както и общо през кампанията. Отговорност за това имаше както най-дългия срок за подаване до сега, така и много добрата координация и работа на доброволци и задгранични огранизации.

Сега виждаме, че събирането върви с добри темпове и се доближава до това през юли 2021-ва. На втората графика виждаме същите данни, но с оставащи дни до крайния срок. Там също се вижда, че въпреки късния старт – едва 19-дни преди срока от 24-ти март – събирането на заявления изпреварва кампаниите от предходните години.

Великобритания, където българите бяха сред най-засегнатите от органиченията в пробмените на Изборния кодекс, показват най-голяма активност. Вижда се, че събирането върви със същите темпове както през юли 2021-ва и изпреварва в пъти събраните заявления две седмици преди крайния срок.

В Германия, където е навярно най-голямата българска диаспора, също има висока активност въпреки, че голям брой секции ще бъдат отворени автоматично както и предишни години. При липса на други променливи, това може да е индикация за значително по-висок интерес към участие в изборите от предходните години. Т.е. може да е индикатор за по-висока изборна активност поне сред сънародниците ни в чужбина, на които мнозинството в този парламент практичесни позволява физически да гласуват.

Събирането на заявления в Турция винаги е показвала различна крива на активност от другите държави. Този път в началото се виждаше липсва на заявления напомнящо на 2017-та, когато десет дни почти никой не подаваше такива. На 4-тия ден обаче се активизираха и вече се движи аналогично на събирането на заявления на последния вот. Общият им брой обаче е сред най-ниския на този етап от кампанията, както и спрямо оставащото време, както се вижда на следващите две графики. Данните за 2026-та са е синьо.

Това е странно предвид, че по подобие на Великобритания не само броят секции е ограничен, но и изрично трябва да се подават заявления, за да е възможно отварянето им, тъй като автоматичното одобрение беше оставено само в рамките на ЕС.

Ако вземем данните за всички други държави освен Турция виждаме, че активността на събиране е идентична с тази от юли 2021-ва.

Предвид късния старт и при липса на промяна в динамиката очаквам поне 55 хиляди заявления. Сравнил съм броя заявления събирани по държави в последните 10 години и се вижда, че в Турция се подават между 18 и 28 хиляди на година. Тази година очаквам повече в горния край заради ограниченията. Кривата за активността в другите държави ми показва, че вероятно ще се повтори сценария от юли 2021-ва, когато под 40% от заявленията са в Турция. Ще разберем през следващите две седмици.

Електронния формуляр за заявления за гласуване в чужбина ще намерите на страницата на ЦИК.

Фотографи не се допускат в Пентагона: Хагсет не харесал снимките си

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Когато фотографите се появяват на брифинг в Пентагона тази седмица, те не са допуснати. Допуснати са само фотографите на Министерството на войната. Причината – министърът на войната не се харесал на снимките – или на част от тях – от брифинга на 2 март т.г.

Националната асоциация на фотографите на пресата (NPPA), която се застъпва за правата на фотографите, осъжда решението на Министерството на отбраната и призова Пентагона да възстанови достъпа до забранени фотографи. Групата също така заявява, че ответните мерки срещу фотографите пораждат нови опасения за нарушаване на Първата поправка.

„Изключване на фотографи от брифинги на Пентагона, защото официалните лица не харесват на публикувани изображения, показва удивително лошо чувство за приоритети в разгара на война“, казва президентът на NPPA Алекс Гарсия. „Свободната преса не може да функционира, ако държавните служители решат, че само одобрявани от тях изображения на държавни служители могат да бъдат създавани или разпространявани.“

Забраната за снимки е последното развитие в обтегнатите отношения между Пентагона и големите новинарски издания. През октомври стотици акредитирани репортери напуснаха, вместо да приемат нови правила, забраняващи събирането и публикуването на неразрешена специално от министерството информация, което доведе до отразяване на военната проблематика от нов прескорпус, доминиран от десни издания. “Ню Йорк таймс” и един от репортерите му съдят Пентагона за тези ограничения, твърдейки, че политиката нарушава конституционните защити за свободата на пресата. Чака се произнасяне.

Жалба срещу YouTube съгласно Законодателния акт за цифровите услуги (DSA)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕС има цифрово законодателство, то се прилага и възниква интересна практика.

Организацията за цифрови права EDRi подаде жалба до белгийския координатор на цифровите услуги срещу YouTube съгласно DSA. Причината е законността на начина, по който платформата насочва потребителите към своята препоръчваща система, базирана на профилиране – според жалбата е осъществено нарушение на член 38:

“Член 38

Системи за препоръчване

В допълнение към изискванията, посочени в член 27, доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, които използват системи за препоръчване, предоставят за всяка от своите системи за препоръчване най-малко една възможност, която не се основава на профилиране съгласно определението в член 4, точка 4 от Регламент (ЕС) 2016/679.”

YouTube курира и класира съдържанието предимно чрез система, която следи и анализира поведението на потребителите – включително кликвания, харесвания, споделяния, време за гледане и модели на взаимодействие – за да предскаже и направлява бъдещото поведение. Платформата използва тази система, за да оформи информационната среда на милиарди потребители. Чрез непрекъснато оптимизиране на системата си за ангажиране на потребителите, YouTube влияе върху видимостта на съдържанието и темите, доминиращи в публичния разговор онлайн.

Съгласно DSA много големи платформи трябва да предоставят поне една система за препоръчване, която не се основава на профилиране. Намерението зад това правило е да се засили прозрачността и да се повиши автономията на потребителите, тъй като законодателите признаха, че системите за препоръки упражняват мощно влияние върху обществения дискурс и индивидуалното вземане на решения. Предоставянето на опция за непрофилиране имаше за цел да гарантира, че потребителите запазват смислен контрол върху вида на съдържанието, което получават, от онлайн платформите – като се признава, че общият алгоритъм все пак се определя от платформите.

Чрез комбиниране на профилиране по подразбиране, недостъпни алтернативи и дизайн за максимизиране на ангажираността, YouTube не спазва задълженията си за прозрачност и овластяване на потребителите съгласно DSA. EDRi иска координаторът на цифровите услуги да започне задълбочено разследване за това как YouTube се справя с тези задължения съгласно DSA и да предприеме ефективни и навременни мерки за правоприлагане. По-конкретно:

  • На YouTube трябва да бъде указано да предостави на потребителите алтернатива на системата за препоръки, която не се основава на профилиране, което служи като истински заместител на опцията по подразбиране.
  • Тази опция за непрофилиране трябва да бъде лесно достъпна от първата страница на YouTube или най-много от първото ниво на менюто на приложението му и трябва да бъде добре обяснена и неутрална в своята формулировка и дизайн.
  • Опцията за непрофилиране не трябва да бъде ненужно съчетана с други функционалности на YouTube като история на YouTube, за да не се обезкуражават потребителите да я избират.
  • YouTube трябва да бъде поръчан да спре внедряването на измамни модели на дизайн, които побутват потребителите, които вече са направили избор да се върнат към опцията по подразбиране, предпочитана от платформата.
  • Като се има предвид размерът на YouTube и броят на засегнатите потребители, следва да се обмислят възпиращи парични санкции.

Белгийският цифров координатор е пррепратил жалбата до ирландския цифров регулатор веднага, рекордно бързо. Междувременно Google е направил изявление за медиите, че алтернативна препоръчваща система се предлага.

 

Това не е първата жалба на EDRi по DSA. На 14 юли 2025 EDRi, AI Forensics, Център за демокрация и технологии Европа, Ентропия, Gesellschaft für Freiheitsrechte e.V. (GFF), Global Witness, Panoptykon Foundation, Bits of Freedom и VoxPublic подадоха официална жалба за нарушения на член 26, параграф 3 от Закона за цифровите услуги (DSA) от X (бивш Twitter). Причината е, че X позволява на публични и финансови институции онлайн реклама въз основа на особено чувствителни категории лични данни, които са защитени от GDPR – като политически мнения, сексуална ориентация, религиозни убеждения и здравословни условия. Този тип данни се считат за по своята същност чувствителни, тъй като могат да разкрият дълбоко лични аспекти на идентичността на дадено лице и могат да доведат до повишен риск от дискриминация, вреда и нарушения на основните права на потребителите. Използването на такива чувствителни данни от онлайн платформи за таргетирана реклама е забранено съгласно DSA.

Мотивирани становища за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С редовния пакет от решения във връзка с нарушения Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите от ЕС, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС.

Получени са две мотивирани становища на ЕК до България за това, че не е уведомила Комисията за предприетите мерки за транспониране на две директиви в националното законодателство:

Директива (ЕС) 2024/1226 относно криминализирането на нарушаването на ограничителните мерки на Съюза. С директивата се установяват общи правила за хармонизиране на определението за престъпления и санкции за нарушаване на ограничителните мерки на Съюза. Тя има за цел да предотврати заобикалянето на ограничителните мерки на Съюза, включително мерките, приети след агресията на Русия срещу Украйна. Към днешна дата България и две други държави — Белгия и Словения — все още не са съобщили за мерки за пълно транспониране.

Директива (ЕС) 2023/977 относно обмена на информация между правоприлагащите органи. Директивата има за цел да подобри предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления в ЕС, като гарантира, че полицейските служители в една държава член имат равностоен достъп до информацията, налична в друга държава член. България и две други държави — Франция и Португалия — са уведомили само частично за мерките за транспониране на директивата.

Нарушаването на ограничителните мерки на Съюза е криминализирано, напомнят ни.

Много големи платформи и много големи търсачки – март 2026

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано в Официалния вестник на ЕС на 11 март 2026 г.

Много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки,

определени съгласно член 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги, DSA) 

(C/2026/1654)

Определена услугаВидДата на решението за определяне
AliExpressМного голяма онлайн платформа25 април 2023 г.
Amazon StoreМного голяма онлайн платформа25 април 2023 г.
App StoreМного голяма онлайн платформа25 април 2023 г.
BingМного голяма онлайн търсачка25 април 2023 г.
Booking.comМного голяма онлайн платформа25 април 2023 г.
FacebookМного голяма онлайн платформа25 април 2023 г.
Google MapsМного голяма онлайн платформа25 април 2023 г.
Google PlayМного голяма онлайн платформа25 април 2023 г.
Google SearchМного голяма онлайн търсачка25 април 2023 г.
Google ShoppingМного голяма онлайн платформа25 април 2023 г.
InstagramМного голяма онлайн платформа25 април 2023 г.
LinkedInМного голяма онлайн платформа25 април 2023 г.
PinterestМного голяма онлайн платформа25 април 2023 г.
PornhubМного голяма онлайн платформа20 декември 2023 г.
SheinМного голяма онлайн платформа26 април 2024 г.
SnapchatМного голяма онлайн платформа25 април 2023 г.
TemuМного голяма онлайн платформа31 май 2024 г.
TikTokМного голяма онлайн платформа25 април 2023 г.
WhatsAppМного голяма онлайн платформа26 януари 2026 г.
WikipediaМного голяма онлайн платформа25 април 2023 г.
X (преди това Twitter)Много голяма онлайн платформа25 април 2023 г.
XNXXМного голяма онлайн платформа10 юли 2024 г.
XVideosМного голяма онлайн платформа20 декември 2023 г.
YouTubeМного голяма онлайн платформа25 април 2023 г.
ZalandoМного голяма онлайн платформа25 април 2023 г.

Как се пише: бензиномоторен, бензино-моторен или бензино моторен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това прилагателно име се пише слято – бензиномоторен, също и бензиномоторна, бензиномоторно, бензиномоторни, тъй като е образувано от съчетание на прилагателно и съществително име – бензинов мотор. При прегледа на камиона с незаконна дървесина в него е открит бензиномоторен трион. Забележка: В източника е посочено само правилото, на което се подчиняват подобни думи, не и […]

Как се пише: прерогатив или прерогатива?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише прерогатив, членувани форми прерогативът, прерогатива. Съществителното име е от мъжки род. Думата е заета чрез френски (prérogative) от латински. Помилването е прерогатив на президента. Тереза Мей искаше да използва т.нар. кралски прерогатив – правомощия, които традиционно се държат от монарха и които позволяват решения по някои договори и други въпроси […]