AI в културните и творческите индустрии: покана от ЕК за предоставяне на данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ще се готви Европейска стратегия за изкуствения интелект в културните и творческите индустрии.

Европейската комисия отправя покана за предоставяне на данни, насочена към заинтересованите страни в културните и творческите индустрии (включително хора на изкуството, творци, носители на права, институции в областта на културното наследство и професионални и секторни сдружения), както и към доставчиците и разработчиците на AI, изследователите и публичните органи с компетентност в областта на културната политика. Гражданите се приканват да дадат своя принос за настоящата инициатива относно бъдещето на творчеството и да изразят вижданията си относно достъпа до култура, европейското творчество, опазването и насърчаването на културното многообразие и етичните иновации в ерата на AI.

Изкуствения интелект променя из основи създаването, съхраняването, взаимодействието и изживяването на изкуството и културата. Въпреки че открива нови възможности, изкуственият интелект създава и предизвикателства, които изискват целенасочени действия. Вече са предприети действия на ЕС в отговор на възможностите и опасенията, по-специално чрез инициативи като Стратегията за използването на AI, която насърчава внедряването на AI в стратегически сектори, включително културните и творческите индустрии, и като Акта за изкуствения интелект на законодателно равнище, който включва задължения за прозрачност и разпоредби в подкрепа на спазването на законодателството в областта на авторското право.

Комисията обаче все още не е определила цялостна стратегическа визия за AI за тези сектори, които играят уникална роля за подкрепата на европейската идентичност, демокрацията, социалното сближаване, конкурентоспособността и глобалното влияние.

Това е незаконодателна инициатива.

ПОКАНА

Нарушаването на ограничителните мерки на ЕС се криминализира

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Завърши едномесечният срок за обществено обсъждане на предложението за изменение на Наказателния кодекс с цел Република България да изпълни ангажимента си за транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673.

Според законопроекта в особената част на Наказателния кодекс се създава нова глава седма „а“ ,,Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“, която включва разпоредби от чл. 268а до чл. 268в включително. Основната разпоредба от Директивата, която установява престъпленията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки, е член 3, параграф 1. Със законопроекта се предлага изискванията на тази разпоредба да бъдат въведени в националното законодателство с разпоредбите на чл. 268а, ал. 1 – 3 от Наказателния кодекс, като в ал. 2 и 3 са изведени престъпленията, изразяващи се в поведение, с което се заобикалят ограничителни мерки на ЕС. 

От субективна страна регламентираните в чл. 268а, ал. 1 – 3 от законопроекта престъпления са умишлени. Единствено в чл. 268а, ал. 5, в изпълнение на изискването на член 3, параграф 3 от Директивата, е предвидено престъпление, наказуемо при форма на вината – непредпазливост.

При установяването на съставите на престъпленията, свързани с ограничителните мерки на ЕС, е избран подход, насочен към избягване на риска от прекомерна криминализация, като се предлага България да се възползва от предоставената от Директивата възможност да предвиди, че нарушенията на ограничителните мерки на Съюза, засягащи финансови средства, икономически ресурси, стоки, услуги, сделки или дейности на стойност под 10 000 евро, не съставляват престъпления.

За извършване на престъпленията по чл. 268а, ал. 1 – 3 се предвиждат наказания в размер лишаване от свобода от една до шест години и глоба в размер от 2 500 до 10 000 евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7 от НК. Размерът на наказанието лишаване от свобода кореспондира с изискванията на член 5 от Директивата.

Разпоредбата на чл. 93 от НК се допълва чрез създаването на нова т. 33, която дефинира „ограничителна мярка на Европейския съюз“, с цел въвеждане на изискването на член 2, точка 1 от Директивата и очертаване на кръга на актовете, в които са установени тези мерки, а именно български нормативни актове по прилагане на ограничителните мерки на ЕС и актове на ЕС с пряко приложение. “Ограничителна мярка на Европейския съюз“ е ограничителна мярка, приета от
Европейския съюз въз основа на член 29 от Договора за Европейския съюз или член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз или установена в национален нормативен акт за прилагане на ограничителна мярка на Европейския съюз в Република България.“

България разполага със закон, наречен Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – но за съжаление заглавието подвежда, законът е само за прилагане на забраните по чл. 3м, нефт и нефтопродукти.

От 2022 г. има и Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на ЕС, създадена с Решение № 789 на Министерския съвет от 20 октомври 2022 г. (РМС № 789/2022 г.) – която трябва да разглежда въпроси, свързани с установяването на обхвата, съдържанието, действието и позицията на страната по ограничителните мерки и обсъжда въпроси, свързани с идентифицирането на компетентните национални институции по прилагането на ограничителните мерки и дерогациите по тях.

Специално по отношение на пропагандата и дезинформацията не е направено много. Особено като се има предвид, че мерките в Регламент 2014/833 не засягат само производителите на съдържание по Приложение XV, а и медиите, финансирани от лица от санкционния списък (като банки и търговски дружества, близки до Кремъл), а и разпространителите в каквато и да е среда, а и рекламиращите, а и медиите, републикуващи от съдържанието на медиите по Приложение XV – вж дело C-67/25 от 2 юли 2026 година.

Как се пише: бодли или бодили?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това са формите за мн.ч. на две различни думи, които се употребяват съобразно значението, вложено в тях. В ед.ч. и двете думи имат една и съща форма – бодил. Те са непълни омоними. Думата бодил, мн.ч. бодли, най-често се употребява със значение ’остър израстък по стъблото на растение или по кожата на животно’:   Както […]

Как се пише: промпт или промт?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на думата не е нормиран изрично. Съветваме ви да пишете промпт, мн.ч. промптове. Думата е заета от английски – prompt. Често промптът се определя като инструкция, чрез която задаваме на ИИ задача, контекст, стил, формат и очакван резултат. Ако очаквате качествени отговори от изкуствения интелект, пишете качествени промптове.

Съд на ЕС: услуги на информационното общество, отговорност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдът на ЕС е приел важно решение по съединени дела C-188/24 | WebGroup Czech Republic и NKL Associates и C-190/24 |Coyote System.

Генерален адвокат по делата е Czpunar (заключение).

В отговор на въпроси, поставени от френския Conseil d’État, Съдът уточнява при какви условия държавите членки могат да наложат задължение за проверка на възрастта на ползвателите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание и да забранят разпространението на информация за някои пътни проверки на тяхна територия. Съдът потвърждава, че в рамките на системата на Директивата за електронната търговия такива задължения и забрани по принцип са от изключителната компетентност на държавата членка по установяване на съответните доставчици на услуги. Въпреки това останалите държави членки могат да налагат подобни задължения и забрани на доставчиците, които не са установени на тяхна територия, при спазване на условията, предвидени в тази директива, по-специално когато това се окаже необходимо по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или безопасност.

Втори кръг важни отговори на Съда са свързани с отговорността на оператора на услуга на информационното общество. Операторът не може да бъде освободен от отговорност за съхраняваната и разпространявана информация, върху която упражнява контрол. Такъв е случаят, когато посредством алгоритъм този оператор определя при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет информацията се разпространява или не.

Във Франция операторите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание са задължени да въведат технически средства за проверка на възрастта, за да предотвратят достъпа на непълнолетни лица до тези сайтове. Франция изисква и от сайтовете за възрастни, базирани в Чехия, да въведат технически системи за строга проверка на възрастта на потребителите, а не просто декларативно кликване на бутон „Имам 18 години“. Основни положения по С-188/24:

  • Защита на непълнолетните: Основният мотив на Съда на ЕС е, че защитата на децата е легитимна цел от обществен интерес от най-висок ранг. Тя позволява на една държава (в случая Франция) да наложи строги изисквания към оператори на сайтове, установени в друга държава (Чехия).
  • Пропорционалност на мерките: Съдът постановява, че изискването за ефективна техническа проверка на възрастта (например чрез банкова карта или личен документ) е пропорционално средство за постигане на тази защита, тъй като обикновените текстови предупреждения не спират достъпа на непълнолетни лица.
  • Край на „абсолютния щит“ за неприкосновеност: Както и при Coyote, Съдът подчертава, че макар Директивата за електронната търговия да защитава свободното предоставяне на услуги в ЕС, платформите не могат да използват принципа на държавата на произход, за да заобикалят системно императивни норми за защита на човешките права и децата.


Освен това на доставчиците на услуги за подпомагане на шофирането чрез геолокация може да бъде забранено да разпространяват информация, предоставена от техните потребители, относно определени пътни проверки на територията на Франция. Второто дело С- 190/24 засяга френска забрана за разпространение на информация чрез навигационни системи относно специфични полицейски проверки на пътя (за алкохол, наркотици, засади). Съдът признава, че ако шофьорите знаят точната локация на внезапните проверки за алкохол или наркотици, те лесно биха ги избегнали. Това застрашава сигурността по пътищата и помага за неутрализиране на полицейските акции.
Именно в този контекст Съдът посочва, че когато едно приложение не просто съхранява данни, а неговите алгоритми активно филтрират, подреждат по приоритет и разпространяват информацията към потребителите въз основа на търговския интерес на самата платформа, тя губи статута си на пасивен и неутрален посредник. Поради това приложението носи отговорност и трябва да се съобрази с местните забрани.

Изводите според прессъобщението на Съда:

Два френски акта, с които се въвеждат тези мерки, са предмет на жалби за отмяна пред френския Conseil d’État. По дело C-188/24 чешките дружества WebGroup Czech Republic и NKL Associates оспорват задълженията, наложени на операторите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание. По дело C-190/24 френското дружество Coyote System оспорва забраната за сигнализиране на някои пътни проверки.
Тези дружества твърдят по-специално, че спорните мерки нарушават принципа на „държавата на произход“, който е утвърден в Директивата за електронната търговия и има за цел да гарантира свободното движение на услугите на информационното общество в рамките на Европейския съюз. Съгласно този принцип, чрез който се осъществява взаимното признаване между държавите членки в тази област, услугите, попадащи в „координираната област“, се подчиняват единствено на правото на държавата членка по установяване.
В отговор на запитването на френския Conseil d’État Съдът отбелязва на първо място, че спорните мерки попадат в координираната област. Всъщност тази област не се ограничава до изискванията, уредени от хармонизиращите разпоредби на директивата, а по принцип обхваща всяко изискване, свързано с достъпа до или упражняването на услуга на информационното общество.
След това Съдът констатира, че прилагането от Франция на спорните мерки спрямо доставчици, установени в други държави членки, представлява ограничение на свободното движение на съответните услуги. Въпреки това Директивата позволява, при определени условия, подобни мерки да се прилагат и спрямо доставчици, които не са установени на тяхна територия. В конкретния случай спорните мерки преследват цели, признати от Директивата, сред които са по-специално общественият ред, който обхваща защитата на непълнолетните лица и обществената сигурност, с която е свързана забраната за разпространяване на информация относно определени пътни проверки.

Преди да се предприемат такива мерки, обаче, освен в случай на спешност, от една страна, трябва да се поиска от държавата членка по установяване на съответния доставчик сама да предприеме подходящи мерки и от друга страна, намерението за предприемане на тези мерки да бъде нотифицирано на Европейската комисия и на тази държава членка.

При спазване на всички тези условия една държава членка може да задължи доставчиците на услуги на информационното общество, установени в други държави членки, да въведат система за проверка на възрастта, за да предотвратят достъпа на непълнолетни лица до техните сайтове за разпространение на
порнографско съдържание, или да забрани на такива доставчици да разпространяват, в рамките на своите услуги за подпомагане на шофирането чрез геолокация, информация относно определени пътни проверки.

Запитващата юрисдикция следва да провери дали спорните мерки отговарят на тези условия.

Съдът се произнася по въпроса дали доставчикът на тези услуги може да бъде освободен от отговорност поради това, че информацията, която съхранява и разпространява, е предоставена от неговите потребители. В това отношение Съдът припомня, че за да бъде квалифициран като доставчик на хостинг услуги, който по принцип може да се ползва от освобождаване от отговорност за информацията, съхранявана по искане на ползвател, този доставчик не трябва нито да е запознат с тази информация, нито да има контрол върху нея.

Доставчикът, който определя посредством алгоритъм при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет такава информация трябва да се разпространява или не, упражнява контрол върху нея, така че не е освободен от отговорност.

Дори и при наличието на освобождаване от отговорност обаче, на съответния доставчик може да бъде забранено разпространяването на информация, свързана с някои пътни проверки, по съображения за обществен ред, обществена безопасност или сигурност. Това заключение на Съда засяга и системите, които използват българските шофьори, за да им помагат да се с ъобразяват с видеокамери и полицейски постове по пътищата и магистралите.

Как се пише: чекрък или чакрък?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише чекрък, мн.ч. чекръци. Думата е заета от турски – çıkrık. Чекръкът се появява през XI век и заменя хурката и вретеното. По чертежите и указанията на Добри Желязков сливенските майстори изработват първите станове, дараци и чекръци.

OFAC действа, прокуратурата спи – симптомите на завладяната съдебна система

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

С документи на американските власти, публикувани от BIRD, отново се поставя темата за подкупа, даден от Божков на Борисов и Горанов, за да си спести милиони в данъци за хазартната му дейност.

Затова днес от ДБ пратихме писма до OFAC, прокуратурата и ДАНС. За да се изясни докрай с какво разполага САЩ, с какво разполагат българските органи и не следва ли наказателното производство да бъде възобновено.

И както винаги въпросът е не само за това какво установяват в САЩ, а защо българските правоохранителни органи се интересуват по-малко от корупционни престъпления в България, отколкото се интересува друга държава.

Въпросът е риторичен, разбира се – защото Борисов и Пеевски се ползват от чадъри в прокуратурата, която е задкулисно завладяна вече дълги години.

Но конкретната механика на завладяването е важна. И конкретните лица – също. Защото докато десетки независими прокурори учредяват втора прокурорска асоциация, сред останалите са най-верните слуги на модела, и то позицинирани на ключови постове.

Говорил съм и преди за прокурора, който не се интересува от показанията на Божков и други свидетели за дадения подкуп – прокурор Марина Ненкова от СГП, която винаги се „пада“ по особено интересните дела. Дела за ББР, за контрабандата в Митниците, за подкупа към Борисов, както и делото срещу мен.

За това, което OFAC установява за Божков и Борисов, прокурор Ненкова казва „дума срещу дума“ и прекратява досъдебното производство. Същата обаче кредитира показания на един единствен свидетел, че съм му дал флашка (каквато флашка не съществува) и ми повдига обвинение.

Но как Марина Ненкова се оказва прокурор по толкова много дела от висок обществен интерес? В СГП има около 120 прокурори, как така малка група прокурори винаги се падат по важните дела?

Отговорът е в специализацията и в административния ръководител, който може да определя групи прокурори, които гледат отделни групи дела. И така, скрити зад валидния аргумент за специализацията, с помощта на едни изтекли инструкции за донагласяне на случайното разпределение, административните ръководители в Софийска градска прокуратура си правят шпиц-команди за политически поръчки.

Само че за да имаш десетина прокурори за политически поръчки и съдии, които да потвърждават безобразията им, те трябва да са зависими – хванати в някое прегрешение и държани с него. Иначе едва ли доброволно биха газили закона – по-скоро биха си правили отводи.

Затова в СГП съществува „6-ти отдел“ – прокурори, разследващи само престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи. В момента 6-ти отдел е най-малък, само с верни хора на джуджето Емилия Русинова. Тези прокурори образуват досъдебни производства срещу “неизвестен” техен колега, искат СРС-та срещу магистрати, и всичко това после се превръща не в обвинителни актове, а потъва в компроматните банки. И така, малко по малко, системата се овладява.

Главният прокурор може да контролира всичко това. Да иззема дела, да отменя постановления, да налага организационни ограничения, за да няма шпиц-команди. Но рядко го прави, защото „е в играта“. Когато го направи, е защото някой е решил да “играем сам” или “да пропее”. А подчинените му прокурори, временно установени в прокурорската колегия, чинно избират административни ръководители, особено на СГП, които да гарантират, че смазаната машина ще продължи да функционира.

Разбира се, в картинката винаги участват и службите за сигурност – ДАНС, ДАТО, КПКОНПИ/КПК, чиито ръководители виждат и знаят какво става, разписват разпореждания за подслушване, притискат свидетели, но не носят отговорност – и изгряват назначение на някой нов пост – дали пак като шефове на ДАНС, дали като прокурори.

И така ОПГ-то си работи – част от него, облечено в прокурорски тоги, а друга част – в изпълнителна и законодателна власт.

Това е “моделът”, който трябва да бъде демонтиран. Това става с политическа воля, със законодателни и с кадрови действия – смяна на ВСС, така че да не се назначават такива административни ръководители, смяна на законодателството, така че злоупотребите със СРС-та, държането на трупчета, съзнателното наказателно-процесуално бездействие и др. способи да бъдат много по-трудни за реализиране, смяна на структурата на вземане на решения и управление на съдебната власт.

Без да бъде демонтиран този модел, все ще гледаме някъде навън да ни решават корупционните проблеми, които ограничават благосъстоянието и развитието. И това все няма да се случва, защото корупционните проблеми трябва да си ги решим ние като суверенна държава.

Материалът OFAC действа, прокуратурата спи – симптомите на завладяната съдебна система е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Решаване на проблемите с управлението на информационните и комуникационни технологии в обществения сектор

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

В петък имах среща с представители ИТ сектора във връзка с повдигнатия от тях въпрос за ролята на системния интегратор и липсата на конкуренция. Срещата беше опит да се намери път към решаването на многото проблеми и по повод разменени остри реплики с министъра през седмицата.

Започнах срещата с 14 констатации:

1. Има проблем със свръхконцентрацията на „ИТ власт“ в Информационно обслужване (ИО), което не е демократично отчетна структура.

2. Има проблем със законосъобразността на директното възлагане чрез инхаус в полза на „бенефициери“

3. Има проблем, когато държавата възлага на външни доставчици без да контролира – кучето скача според тоягата, и някои фирми отбиват номера.

4. Има риск от концентрация на безотчетен достъп до данни – без значение дали е в частна фирма или в ИО.

5. Има проблем с обществени поръчки, при които има само един кандидат – такива има много при почти всички възложители, вкл. когато възложител е ИО (при превъзлагане от името на някой друг).

6. Има проблем с работата на парче, без технически грамотен екип да налага обща визия, стандарти и оперативна съвместимост.

7. Държавата има нужда от системен интегратор за някои ключови системи, както и за контрол и мониторинг. Държавата не може да си позволи да няма вътрешен капацитет и да е изцяло зависима за ключови дейности от частния сектор – дружества които фалират, биват придобити, сменят фокуса си, „извиват ръце“ и т.н.

8. Държавата не може да си прави всичко сама – не е ефективно, при липса на конкуренция цената не е оптимална, няма дружество, което може да поеме всичко.

9. Работата с държавата не може да е основен бизнес модел, но всеки устойчив ИТ бизнес трябва да може да работи с държавата.

10. ИО има много добри експерти, които са доставили важни и добри продукти – напр. еЗдраве, видеонаблюдението за изборите.

11. За доставка на хардуер и лицензи държавата трябва да се възползва от икономиите от мащаба, които дава централизацията и да договори максимални отстъпки – но това не трябва да е вратичка към фаворизиране на конкретни партньори на съответния производител.

12. Не трябва партньорите на производителите да бъдат лишавани от интеграционни услуги към доставените хардуер и лицензи, защото губят експертен капацитет, а държавата губи добавената стойност, която предоставят.

13. ИО трябва да бъде разглеждано не като извършващо търговска дейност, а като лице, осъществяващо публична функция.

14. Липсва адекватна законова уредба на управлението на ИКТ в обществения сектор, която да уреди границите на публичната функция, правилата за управление на продукционни среди, проследимостта на достъпите, механизмите за налагане на оперативна съвместимост и т.н. И тази липса води до всички и концептуални и практически проблеми.

Моето предложение за решение е да се приеме нов закон за управление на ИКТ в обществения сектор. И затова поех ангажимент през септември в Комисията по иновации и дигитална трансформация да предложа създаване на работна група, която заедно с бизнеса и изпълнителната власт да изготви законопроект. Аз съм предлагал вече такъв и работната група може да стъпи на него като основа – той няма претенции да решава всички проблеми, но е добро работно начало.

Ако си свършим работата, ще имаме закон, от който всички са малко недоволни. Но държавата ще може да мине на по-високи обороти, да се гарантира повече конкуренция, да няма безотчетна „ИТ власт“ и инструментариум за фаворизиране, да се ограничат личностните разправии, а срещу по-малко пари да има повече резултати.

Материалът Решаване на проблемите с управлението на информационните и комуникационни технологии в обществения сектор е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Бюджетът 2026, финансирането на обществените медии БНР и БНТ и други въпроси

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законът за държавния бюджет 2026 е обнародван. Обичайно преглеждам сумите за обществените медии, но тази година прегледът ще е с отклонения и завършва с въпроси.

1

За обществените медии БНР и БНТ са определени следните суми в бюджета (млн евро) – 35. 290 и 49. 503.

За информационния институт БТА – 9.761 млн евро.

Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2026 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

ПоказателиСума
(хил. евро)
 12
1.Българско национално радио35 299,2
      в т.ч. 
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията1 994,0
2.Българска национална телевизия49 503,7
      в т.ч. 
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията3 118,9
3.Българска телеграфна агенция9 761,6

2

В Закона за държавния бюджет 2026 има важна разпоредба за нормативната уредба на БНР и БНТ – това е §10:

§ 10. Министърът на културата в срок до 30 септември 2026 г. да внесе в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавните помощи.

Ако ви напомня нещо – да, Закона за държавния бюджет, обнародван през 2019 – там е оригиналната разпоредба отпреди шест години:

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)

§ 21. Министърът на културата в срок до 31 март 2020 г. внася в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд “Радио и телевизия” в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи.

“Привеждане в съответствие със ЗПФ” значи закриване на фонда, така се твърди. Владислав Горанов не е министър на финансите, но България е още в тази точка. Нито фондът е закрит, нито финансирането на БНР и БНТ е по правилата на ЕС.

3

Тъй като такси от аудиторията не са събирани по този закон и с висока степен на вероятност няма да се събират никога, заместването със субсидия от държавния бюджет (която МФ настояваше, ако правилно помня, да се нарича “трансфер от бюджета”) всяка година се обявява в ПЗР ЗРТ.

Ето какво е положението в този §2 ПЗР ЗРТ – слагам и връзка към Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. , с който е приет текстът на действащата алинея 4 на §2:

§ 2. (1) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 31 декември 2026 г.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2026 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) Българското национално радио, Българската национална телевизия и Съветът за електронни медии получават субсидия от държавния бюджет и финансиране от фонд “Радио и телевизия” в размер, определен по норматив за час програма, одобрен от Министерския съвет.

(4) От 1 януари 2027 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд “Радио и телевизия”. Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

От друга страна, фондът ще се закрива – защото според сега обнародвания §10 ЗДБ до 30 септември 2026 г. – виж по-горе – трябва да се внесе ЗИД ЗРТ за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, което МФ обяснява, че означава фондът да бъде закрит.

От една трета страна, Антон Кутев е казал в интервю, че може да не се закрие, а да се преобразува в медиен фонд. Очевидно според него несе налага закриване, а преобразуването е в съответствие със Закона за публичните финанси.

Ще се закрива (§10 ЗДБ), няма да се закрива (§2, ал.4 ПЗР ЗРТ – което значи да се назначава управителен съвет и пр.) или ще се преобразува, та от фонда според Кутев да се финансират и обществените медии?

А ако остане фондът, откъде ще са приходите – но това е друг разговор.

Как се пише: амфора или анфора?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише амфора, мн.ч. амфори. Думата е заета чрез латински от гръцки – ἀμφορεύς. Панагюрското златно съкровище е култов сервиз, състоящ се от девет съда: фиала, амфора и ритони, по чиито външни стени, са изобразени сцени от трако-гръцкия пантеон. При подводен оглед в залива са намерени фрагменти от късноантични амфори.