То късно е

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Днес е събота, почивен ден, и личният ми лекар е далеч, на час път през града. Ден-два се наранявам леко, докато разчиствам една стара постройка в двора. Вчера следобед се притесних, защото се убодох на един много кофти пирон.

Последната ми ваксина против тетанус е преди 9 години, пак в двора се порязах и си купих от аптека ваксина и след дълги кандърми в спешния кабинет ми я биха. Девет години и подозрително нараняване – това е предостатъчна сигнална лампа за всеки поне малко уважаващ се лекар, за да се съгласи и да реимунизира.

Да, ама не.

В квартала имаме спешен център. Отделна сграда, с линейка и всичко. Отивам днес сутринта, звъня и излиза една лилава леля, на която трябва да обяснявам какво ми е на вратата, докато троснато чака да ме отпрати. Казвам накратко.

– И какво?

– Притеснявам се, имам ваксина преди 9 години, а в пръстта около сградата има пирони и котки ходят там

Гледа към ръката ми

– И какво – вчера и оня ден ли? Тетанус ли? А, айде, то късно е!

…? Стоя в потрес. За кое е късно бе, лелко? Да лягам да си мра, така ли? Фифти-фифти?

– Какво… то е до три денонощия!

– Хубаво, и какво искате сега от мен?

– Искам реимунизация.

Посочва една табелка отвън на вратата “За ТАП само при личен лекар”

– Отивате при личния лекар тогава.

И тръшна вратата и си отнесе лилавата пижамка да си почива вътре. Да, сигурно имат спешни случаи понякога. Да, понякога – а през другото време “не са от тук и са за малко”.

Не става дума за пари – аз и преди 9 години си платих и ваксината, и поставянето. Става дума за престъпно безхаберие. Имаме нездравна система с недоктори.

И да искам да ида при личния, той на нечетни е следобед – значи понеделник следобед най-рано. То дотогава вече или имам тетанус, или не.

Раничките са съвсем малки и съм ги промил и дезинфекцирал, а и имам все пак имунизация преди девет години. Теоретично реимунизацията е на десет години.

Та дано съм добре.

Но ми се реве. Всеки месец плащам от трудно изкараните ми пари за данъка към здравната система. Данък си е, да не отваряме тая тема. Особено откакто оня тъпак Петър Москов направи вноските напълно задължителни и безсрочни. Плащаш си данък за колите и вилите на директорите на болниците и това е. И цялата здравна система е пълна с безброй такива бездушни мравки в цветни пижамки, дето не си спомнят за какво служи професията им.

Да не им падаш в ръчичките. А като много малък исках да ставам лекар, имах и учебник по сърдечна хирургия. С фигури и латински.

И за пореден път се ядосвам, че когато можех и децата бяха малки не се махнах от тая забравена от бога корумпирана, пропагандна и мързелива дупка.

Как се пише: високоморален, високо-морален или високо морален?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – високоморален, също и високоморална, високоморално, високоморални.   Мислиш, че управляващите в България и в другите държави са високоморални хора, действащи само в интерес на обществото, така ли? Слято се пишат сложните прилагателни имена, в които първата част е наречие и пояснява втората – прилагателно име или причастие. Двете […]

2026: Доклад за състоянието на цифровото десетилетие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад на ЕК за състоянието на цифровото десетилетие – общо и по държави – COM(2026) 288 final.

Схемата показва целите и как те са довели до политики и действия. Укрепването на демокрацията се свързва с DSA, EMFA, Щита за европейска демокрация (долу вдясно). Има интересни наблюдения за осъществяването на цифровия суверенитет.

Като част от приложенията се дават и данни по държави. В доклада за България се казва, че властите планират да представят Националната стратегия за цифровите технологии и цифрова трансформация 2026 – 2030, която в момента била на етап консултации със заинтересованите страни. Тя включвала приоритети за цифровизацията на бизнеса и иновациите, сигурна и приобщаваща цифрова трансформация, модернизация на публичната администрация, цифрови умения, оперативно съвместими цифрови услуги, киберсигурност и по-широкото използване на данни и нововъзникващи технологии в подкрепа на икономическото и социалното развитие. Предстои да видим.

Според Евробарометър през 2026 г. 74% от българите смятат, че цифровата политика трябва да бъде приоритет за ЕС при оформянето на нашето бъдеще в Европа. Те също мислят, че ЕС следва да си сътрудничи с държавите членки за укрепване на киберсигурността и защита от онлайн заплахи (88%), насърчаване на програми за цифрово образование и умения (84%) и засилване на регулирането на онлайн платформите (81%). Освен това 73% от българските респонденти мислят, че ЕС трябва да намали зависимостите си от цифрови технологии от страни извън ЕС, а 80%, че ЕС следва да даде приоритет на инвестициите в цифрова инфраструктура и услуги, които са разработени в Европа. Междувременно 45% биха били готови да преминат към базиран в ЕС доставчик на цифрова услуга,
дори ако това означава малко по-високи разходи.

Digital News Report 2026

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е новият доклад на Института Ройтерс за цифровите медии, цифровото новинарство и потреблението на новини. Според авторите данните показват “тревожност, неангажиране и цинизъм, но също така и откритост към нови източници и формати и продължаваща вяра в това, което новините в най-добрия случай могат да предложат.”

Частта за България този път е написана от Lada T. Price. Някои от изводите –

Отбелязва се, че няма особен напредък във връзка с въвеждането на Европейския акт за свободата на медиите. Въпроси като политически натиск върху журналисти, обществените медии, ограничен плурализъм и непрозрачна собственост все още тормозят българския медиен пейзаж и законодателните реформи бяха забавени.

Случаите на стратегически съдебни дела срещу публичното участие (SLAPP) редовно се използват от политици и служители за заглушаване на журналисти. Отличен пример е случаят с разследващия журналист Борис Митов и независимия новинарски канал Mediapool, които бяха осъдени от Върховния касационен съд и глобени с над 20 000 евро за клевета на висш съдия. Дългогодишната съдебна битка на Митов е свързана с фактологически точните му доклади за професионалния произход и личното богатство на магистрата.

Отстраняването през декември на журналистка от bTV, Мария Цънцарова, водеща на популярното сутрешно токшоу, заедно с отстраняването на Златимир Йочев от сутрешния блок, предизвика протести в подкрепа на журналистите.

Използването на големи новинарски марки в България остава до голяма степен непроменено както в традиционните, така и в онлайн платформите. Водещите телевизионни оператори – Nova TV News, собственост на Nova Broadcasting Group, и bTV news, собственост на bTV group – запазват доминиращите си пазарни позиции и продължават да отчитат над 90% от общите рекламни бюджети. 24 Chasa остава лидер на сравнително стабилния печатен пазар. Въпреки въвеждането на платени дигитални абонаменти, Дневник и Капитал (Икономедия АД) отбелязват ръст в онлайн употребата. Капитал е едно от малкото традиционни издания, създаващи съдържание, пригодено за по-млади читатели. България вече не води в избягването на новини (60%), повече граждани се обръщат към AI чатботовете за ежедневни новини.

Служебното паркиране в София

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

В началото на годината забелязах, че няколко паркоместа извън синя и зелена зона, където често спирам, са вече служебен абонамент. Стори ми се странно предвид, че бяха пред офис сграда, която си има паркоместа в имота, а служебните бяха запазени включително за събота и неделя. Зачудих се как става това и колко такива има наоколо. Затова поисках от Центъра за градска мобилност информация за всички паркоместа в София – в и извън зоните за платено паркиране, служебни и обикновени, с точно местоположение и детайли за абонамента.

Отговориха ми в края на март като ми предоставиха две таблици. Първата с данни за 1447 абонамента, а втората с координатите и адресите на 2188 служебни паркоместа.

Методология и условности

От отговорът става ясно, че нямат координатите на всички паркоместа в София. Уточниха обаче, че в синя и зелена зона са около 33 хиляди. Имат географските координати единствено на тези за служебен абонамент, но и те са ориентировъчни. Казаха и че не пазят информация какво е лицето, което плаща за служебния абонамент – дали е общинска или държавна институция, юридическо или физическо лице. В таблицата с абонаментите около половината записи са с имената на фирмите или институциите. Предполагам, че останалите са частни лица. Съдържат също срок и вид на абонамента, брой и адрес на паркоместата.

Тук трябва да уточним няколко термина. Условията и цените на служебните паркоместа са разписани на сайта на ЦГМ в съответствие със приложената към настоящия момент наредба. Последните промени в нея бяха обжалвани и въпреки спечеленото от общината дело, не са приведени в действие.

Това значи, че сега има три вида абонамент – дневен, удължен, разширен и нощен. Дневният е между 8:30 и 19:30 в работни дни. Ако към него добавите удължен може да паркирате между 8:30 и 23:30 пак в работни дни. Разширеният позволява паркиране в събота и неделя между 8:30 и 19:30. Нощният важи само за синя зона и прави мястото запазено 24 часа. Всичко абонаменти са допълнителни към дневния. Така, например, ако вземете дневен за място в синя зона и добавите нощният, ще е запазено за вас денонощно в работни дни. Ако добавите и разширеният пакет, мястото ще е само за вас 7 дни в седмицата, 24 часа в денонощието.

В таблицата за абонаменти за едно и също паркомясто може да има няколко записа според дневния и допълнителните абонаменти. Възможно е допълнителните да са само за едно място, а дневният да е за повече. По-голям проблем обаче се оказаха адресите. В данните предоставени от ЦГМ адресите при абонаментите и тези за паркоместата не съвпадаха почти никога. В някои случаи бяха описателни (след кръстовището) , в други – липсва номер на улицата. Понякога нямаха нищо общо между двете таблици. Не знам дали ЦГМ така си организира данните или просто така са ми ги предоставили за справката. Ако е първото, не бих се учудил да води до редовно объркване.

Самите паркоместа бяха с доста точни координати и лесно можех да ги сложа на карта. За да ги свържа с абонаментите обаче трябваше да гадая по адресите. Опитах с няколко AI модела, но резултатите не бяха добри. Това беше причината да започвам и спирам работа по този проект цели три месеца. Наскоро ми писна и написах собствени инструмент, с който да свържа данните. Използвах това, което Claude постигна като начало и поправих повече от половината. Междинен кадър от работата виждате долу. Не успях да намеря паркоместата за три абонамента и обратното за около 25 служебни паркоместа.

В крайна сметка успях да покажа възможно най-точно кое паркомясто от кого е взето и до кога. Възможни са грешки и ако намерите такива, пишете в коментарите, за да ги оправя. В някои случаи не успях точно да определя кое от 10-те паркоместа с еднакъв адрес е на една или друга фирма. Затова ще ги виждате групирани със списък с възможните абонаменти на това място.

Важно е да се уточни, че справката е актуална към 20-ти март 2026. Това значи, че някои абонаменти може да изтичат от тогава насам и да не са подновени, а други паркоместа, които не се виждат на тази карта, да са обособени от тогава. Миналата седмица открих такова пред НСА сградата до НДК, например.

Карта на служебното паркиране

Представих данните по начин, който беше разбираем за мен. Категориите по цветове се опитват да представят пакета на абонамента. Ако е само дневен, показвам зоната или ако е извън платените зони – в оранжево. Другите цветове показват разширен, удължен или нощен. Когато натискате легендата, може да филтрирате по категории. При натискане на паркомясто ще видите информацията за абонаментите, които е възможно да са свързани с това място.

Интерактивната карта може да разгледате тук или на цял екран.

С бутоните горе вдясно може да сменяте основата на картата на сателитни снимки, да фокусирате върху настоящото си местоположение или да отваряте описанието на проекта.

Статистика

Според справка изнесена в края на 2024 от общинския съветник Симеон Ставрев, в София тогава е имало 33555 паркоместа в синя и зелена зона и са били продадени 36 хиляди стикери за живеещите в тях. Според същата справка към края на 2023-та е имало 1758 служебни паркоместа, а към ноември 2024-та са били 1693.

Година и половина по-късно те са значително повече – 2188 за целия град. От тях 1304 са в синя или зелена зона или около 4% от всички налични там. 15 паркоместа имат нощен абонамент в синя зона. 51 са с удължен, т.е. до 23:30. За общо 229 в синя и зелена зона и 114 извън тях е платено да се пазят събота и неделя. По груби сметки само за март, когато получих данните, Центърът за градска мобилност е получил 1070242 евро такси само от тези абонаменти.

Много може да се каже дали и колко такива служебни паркоместа трябва да има. Определено има легитимни причини за такава възможност и дори да е задължително за някои обекти. Например, при зареждане на магазини следва да имат такива места, а не да блокират улицата или както почти винаги се случва – да се качват върху тротоара или близка зелена площ. В някои случаи е важно за офиси и ресторанти да има къде да спрат посетителите им, ако не разчитат основно на потока от хора и градски транспорт. В други случаи обаче офис сгради с големи паркинги ги взимат най-вече за представителни цели или удобство.

В този смисъл вече беше обсъдено, че цените на служебния абонамент са твърде ниски. В новата наредба това се поправя, макар и с твърде малко – вдигат таксите за синя зона с 23%, а за 24/7 абонамента – с 41%. За зелена зона има увеличение с 11%, а извън тези двете има дори намаление с 3.4%. Въвежда се обаче възможност за денонощно паркиране извън синя зона, което до сега го нямаше.

В разбивката по абонаменти се виждат някои интересни несъответствия. Както споменах по-горе, за да може някой да паркира след 17:30 или в почивните дни, трябва да си е взел дневният абонамент. Това е така за почти всички и се вижда в данните – където има допълнителен пакет се вижда и основният. Според справката обаче ОББ изглежда са платили разширен пакет за зелена зона без да имат дневният за тази зона. Имат 4 за синя и 4 извън зоните, но нищо за зелена зона. Фантастико според данните са си платили за две места – едно в зелена зона и едно извън зоните като за второто имат само разширен пакет без дневен. Аналогично за Хепинес ЕООД, но с две места през почивните дни без основен пакет. БАКБ и Офис Сгради ООД имат дневни пакети извън зоните, но разширени в синя зона с различни адреси. Дексиа България ООФ, Еврофинанс Сървисис ООД и частно лице имат по две нощни тарифи за синя зона обаче без да имат дневен абонамент.

Открих така 89 лица, при които липсва дневен абонамент за едно или повече паркоместа при допълнителни пакети. В този списък виждаме също Сигмамед, Делта гард, хотел Милениум, Уникредит, НАП и други. Това не значи, че някой от изброените е направил нещо нередно или не си плаща. Както споменах, в справката бяха предоставени само половината от имената. Възможно е към всеки от тези абонаменти за допълнителни пакети да има съвпадащ дневен. За повечето от тях обаче не открих такъв, който да съответства на адреса или продължителността. Описаното несъответствие по-скоро говори за лошото водене на данните от страна на ЦГМ. Възможно е също да са ми предоставили грешни или непълни данни по искането ми по ЗДОИ. Това обаче би било административно нарушение от тяхна страна и не мисля, че следва да го очакваме от който и да е общински или държавен чиновник.

Много или малко са те

Отворен е въпросът дали всеки, който иска следва да получи такъв абонамент. В наредбата остава определението, че „може“ да се правят служебни паркоместа и „може“ да се използват от частни лица и обществени институции. Това обаче не значи, че трябва и следва да има преценка за аргументите за и против. Виждаме как редица министерства и агенции си осигуряват необезпокоявано цели паркинги. Народното събрание е ярък пример за това.

Съдилищата пък използват странна интерпретация на изискването за периметър за сигурност като включват освен сградата си – какъвто е нормативният замисъл – също околните паркоместа. В този случай предложих наскоро къде на шега, къде насериозно, щом от тези паркоместа може да дойде заплаха за информацията в съда, то следва на тяхно място да бъдат сложени бетонни блокове или по-добре … големи кашпи с дървета или зеленина. Ефектът ще е троен – хем повече сигурност за съда, хем повече зеленина в града, хем по-малко кашпи със зелени вейки в обръщение за отдаване под наем на строители, които искат някак да симулират озеленяване за пред приемателната комисия и да ги върнат след заветния акт 16.

Но разбира се, съдилищата, парламента и ред други държавни институции не са лесни за разговори, особено когато ръководството им възприема не само институцията, но и прилежащите имоти като бащиния. За тази цел, но и за всички останали така запазени места из града, има нужда от обществен натиск и промяна на очакванията към конкретни хора на висши позиции.

От друга страна, видно е, че тези абонаменти са сериозен източник на приходи за общината и е факт, че никой не е длъжен да осигурява безплатно или изключително евтино паркомясто на някого, само защото има жилище наблизо независимо дали говорим за синя зона в центъра или в края на града. Остра липса на места за паркиране има отдавна и ще се влошава драстично в следващите години с презастрояването. Същото важи за всеки голям град в Европа. Има аргумент в полза на това, че при такъв недостиг общината следва да спечели максимално от тези паркоместа, но при условие, че подобрява възможностите за придвижване с градски транспорт и други средства като колело.

Направих тази карта, за да разбера защо постоянно виждам нови служебни паркоместа да изникват. Може да се използва и за да осмислим какво е моментното състояние и да задаваме въпроси на ЦГМ защо са взели решение да дадат дадено паркомясто при условие, че нищо в наредбата не ги задължава. Отделен, но дори по-важен разговор е за какво се използват тези над милион евро на ден.

Нещо ново, нещо старо и нещо вече отворено. Какво всъщност е Сигма?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Вчера кабинетът обяви Сигма – инструмент за разглеждане на обществените поръчки. Прегледах какво показва, прегледах кода. Похвално е, че публикуват такъв портал, че е с отворен код, че е описана доста добре методологията и използва отворени данни. Взимат пример поне частично от служебния кабинет.

Трябва да се уточни обаче, че това не е нищо ново или различно. Всъщност, има редица такива портали конкретно за обществени поръчки. Преди години BIRD пуснаха търсачка за такива свързана с данните от търговския регистър и десетина други. Дори на картата ми със застрояването на София съм включил данни от обществени поръчки свързани с конкретни физически обекти и имоти. Такива портали за изследване на данни или dashboards правя от 15 години, а в последните две години аналогични със същата сложност виждаме да се правят от ученици и студенти за 1-2 седмици използвайки AI инструменти за генериране на код. И не, Сигма поне на този етап не използва никакъв изкуствен интелект да анализира поръчките – написан е просто с AI генератор.

Разликата тук е, че е официален държавен dashboard по подобие на няколкото, които служебния кабинет публикува за кратко за парите на АПИ, данните от натовареността на пътищата и други.

По-важното обаче е, че със Сигма правителството не публикува нови отворени данни. Разчита изцяло на това, което от години има в портала за обществени поръчки. Да, по-прегледно е, но на много други места също е прегледно. Месеци по-рано видяхме осветлени договори за стотици милиони крити до тогава, масиви с огромна стойност за обществото като данните за времето и от енергийната система. Тук кабинета не отваря и не изсветлява нищо ново.

В този смисъл, може да сравним Сигма с картата за катастрофите по пътищата, но онази на МВР. Излезе първо Черна писта и после МВР реши да пусне някаква своя. Да се надяваме поне, че този път няма да заключат данните за обществените поръчки както направиха с катастрофите отказвайки изведнъж по-детайлни справки по ЗДОИ.

Сигма е добър ПР ход и по принцип полезен инструмент. Не бих се учудил, ако до края на седмицата видим още няколко дори по-добри от ученици, каквито виждаме всяка седмица с различни публични данни.

Бих се учудил, ако правителството публикува повече отворени данни и бъде прозрачно за нещата, които говори. Не, не трябва време – видяхме как служебния кабинет го прави за дни и седмици.

Ето няколко идеи – имат на масата проект за регистъра по ЗУТ, с които ще се изсветли много сектора и измами като тази в Баба Алино ще станат много по-трудни. Само трябва да го подпишат. Могат лесно да отменят и промените ограничаващи достъпа до нотариалните актове, които се видя, че само защитават корумпирани нотариуси и политици. Могат да затворят дупката за точене на НЗОК през прескъпите лекарства и да улеснят гражданите да разбират, че лекари и болници ги използват за измама. Лесни стъпки, които до сега коалицията НН спъваше.

Всяка от тези точки и много други идват с много данни. Подобни dashboards като Сигма се правят лесно. Данните са ни нужни. Нека най-напред спрат да ги отказват.

Тогава бих бил впечатлен.

Обединено кралство: забрана на достъпа на деца до социални медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Забрана за социални медии за лица под 16-годишна възраст обяви правителството на Обединеното кралство. Забраната трябва да бъде въведена в началото на 2027 г. Това е най-добрият начин да опазим децата онлайн, казва премиерът сър Кийр Стармър. Забраната ще обхване онлайн платформи, включително Snapchat, TikTok, YouTube, Instagram, Facebook и X, съобщи правителството. Пълен списък за кои платформи ще се прилага забраната не е публикуван. Правителството е заявило, че забраната ще обхване онези, “чиято цел е да се даде възможност за социално взаимодействие и които позволяват на потребителите да публикуват материали”.

Правителството не възнамерява да включва услуги за съобщения като WhatsApp и Signal в забраната за социални медии. Няма да бъде включено и YouTube Kids – приложението за споделяне на видео, предназначено да бъде безопасно за деца. Повечето платформи за социални медии вече изискват децата да са над 13 години, за да създадат акаунт и да използват услугите си.

Ще бъдат въведени мерки за проверка на възрастта на тези, които използват социалните медии. Това обикновено включва изискване към компаниите да използват технологии, които точно оценяват или проверяват възрастта – като сканиране или искане на ID. Редица платформи, включително порносайтове, вече са длъжни да извършват тези проверки. Ofcom глоби няколко платформи за това, че не са се съобразили. Има опасения относно инструменти като виртуални частни мрежи (VPN), които се използват за заобикаляне на тези мерки.

Организацията European Digital Rights (EDRi) заема твърда позиция против задължителните възрастови ограничения и техническата верификация на възрастта (age verification) за достъп до дигитални платформи, каквито се обсъждат и въвеждат в Обединеното кралство (UK) за лица под 16 години. Организацията определя тези мерки като неефективни и опасни за основните права на потребителите, позовава се на очакваното цифрово изключване на младите хора и лесно заобикаляне.

Какво е нужно? Цифрова грамотност: Обучение на децата как да се справят с рисковете в интернет, вместо пълното им изключване от дигиталния свят.

Как се пише: тетрадка речник или тетрадка-речник?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това съчетание от две съществителни имена се пише разделно – тетрадка речник, защото първото може да се членува: тетрадката речник. Ако записваш новите думи в тетрадка речник, после може да си ги преговаряш и да видиш кои си запомнил и кои – не. Само със зубрене, тетрадки речници и граматически упражнения няма да усвоиш добре […]

Капитал: Около 6% от магистратите в България са били обект на специални разузнавателни средства (СРС) през последните 10 години

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Да подслушват съдия е 1500 пъти по-вероятно, отколкото да подслушват обикновен гражданин. Такива бяха изводите от представен в началото на годината доклад на България хелзинкски комитет.

Нова статия в Капитал допълва картината. Проследява се историята за подслушването на съдийката Анелия Щерева. По-точно “способите за проследяване на Щерева са пет: наблюдение, подслушване, проследяване, белязване и документиране. Прилагани са в продължение на два месеца.”

“Анелия Щерева не е разпитвана. Потърсена за коментар от “Капитал”, на въпрос знаела ли е, че срещу нея се води производство, тя отговори отрицателно.”

Навлизането в личния живот на съдиите е масово и остава несанкционирано.

Pegasus и мерките за противодействие срещу инвазивния софтуер

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Компанията Meta съобщи, че е блокирала нови фишинг атаки през WhatsApp, свързани с приложението Pegasus на компанията NSO Group. Meta внася искане в американски съд да санкционира израелската компания заради нарушаване на постоянната забрана да атакува потребители на платформата. Това действие от страна на WhatsApp идва, след като платформата спечели съдебна забрана срещу NSO, целяща да спре достъпа ѝ до приложението. Забраната е свързана с предишни мащабни хакерски атаки срещу журналисти и активисти.

Pegasus стана синоним на понятията за шпионски софтуер, инвазивен софтуер и др. под. Други известни варианти за шпиониране са конкурентни приложения като Predator и Graphite.

Според резолюции на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, България е определяна като “хъб за разпространение на шпионски софтуер”, като се обсъжда криминализирането му в Наказателния кодекс. Народният представител Божидар Божанов съобщава, че дъщерното дружество на NSO Group – Съркълс България, все още оперира активно.

Преди няколко седмици Human Rights Watch са публикували информация за експорт на софтуера за проследяване от Европа към трети страни, някои от които – репресивни режими. HRW определя България като ключов износител от Европейския съюз на технологии за наблюдение на авторитарни режими. Въпреки строгия регламент на ЕС за двойна употреба за 2021 г., който има за цел да предотврати продажбата на шпионски инструменти на режими за злоупотреба с права, HRW установява, че България, заедно с Полша, разрешава износа на технологии за наблюдение. Цялостно разследване на HRW разкрива, че българските власти са предоставили лицензи за износ на софтуер за проникване и системи за прихващане на телекомуникации на държави извън ЕС като Азербайджан.

В Испания съдът прекрати разследване срещу NSO за шпионаж над политици, заради липса на съдействие от израелските власти.

“Време е в светлината на тази информация да се предприемат мерки. В предния парламента внесохме предложение за изменение на Наказателния кодекс, според което се криминализира създаването, разпространението и използването на шпионски софтуер. Ще го внесем отново, като част от инициативите ни за гарантиране на цифровите права. И не, не трябва да има изкючение за службите за сигурност. Особено за нашите, за които през годините е станало ясно, че се използват за политически цели поне толкова, колкото за гарантиране на националната сигурност.”, пише Божанов.

Акцентирам върху изричното убеждзение на Божанов, че не трябва да има изключение за ползване на шпионски софтуер от службите.

Ще допълня, че когато се създаваше Европейския акт за свободата на медиите – регламент, който освен другото съдържа забрана на инвазивен софтуер по отношение на журналисти и семействата им, група държави от ЕС настояваха службите да имат право да го ползват без предварителен съдебен контрол. Сигурна съм, че тази идея продължава да се върти в някои глави.

По съвпадение точно преди три години точно тук съм писала отново за този риск: EMFA: изключението за шпионски софтуер срещу журналисти June 14, 2023

Член 4 EMFA действа пряко, но в българското законодателство не още не са въведени мерки и гаранции, нито са посочени националните правоприлагащи органи, нито са определени санкции при неизпълнение. От 8 август 2025 г. регламентът е предвидено да се прилага.