Френският Конституционен съвет e отхвърлил основна част от внесения законопроект за забрана на социалните мрежи за деца под 15 години. Причините за отххвълянето се свеждат до следните три:
Свобода на словото: Съдът обяви пълната забрана за прекомерна и нарушаваща правото на изразяване на непълнолетните.
Лични данни: Задължителната проверка на възрастта би принудила всички граждани да споделят данни, което застрашава поверителността.
Родителски права: Законът не предвижда възможност родителите сами да разрешават достъп на децата си.
Президентът Еманюел Макрон незабавно обнародва останалата част от закона, която не e блокирана от съда. Той възложи на премиера Себастиан Лекорню да подготви нов, юридически издържан текст за защита на младежите онлайн. A oсновната мярка, която президентът Еманюел Макрон обнародва незабавно от остатъка на закона, е пълната забрана на мобилни телефони в прогимназиалните училища (колежите). Учебната година започва след седмица и забраната влиза в сила.
Правителството бърза с реформата преди президентските избори през пролетта на 2027 г.
Изданието Сега публикува важна новина под горното заглавие. Става дума за европейско законодателство – Регламент за електронните доказателства (Регламент (ЕС) 2023/1543), който влиза в сила на 17 август 2023 г., но става изцяло приложим в целия ЕС на 18 август 2026 г. , и съпътстващата Директива (ЕС) 2023/1544, която задължава доставчиците на цифрови услуги да определят свой законен представител в ЕС.
С правилата разследващите органи в ЕС получават два мощни инструмента: европейска заповед за предоставяне и европейска заповед за запазване на данни, която блокира риска данните да изчезнат, докато бъде поискано предоставянето им, информира Сега.
По силата на регламента разследващите могат да искат данните директно, без тромави бюрократични процедури между държавите, когато се разследва каквото и да е престъпление – от кражба, до убийства и сложни киберизмами. Стандартният срок за получаване на данните е 10 дни, а при спешни случаи – 8 часа. За сравнение, досегашните процедури отнемат от 4 месеца до близо година. Може да се искат данни за абонатите, за самоличността на ползвателите, за трафичните данни и за съдържанието. В последните два случая трябва да има и санкция на съд.
Не намирам на сайта на НС законопроект за изменение на НПК, Сега твърди, че има внесен законопроект от МС, който чака ред.
В събота реших да мина през отсечката на Зеления ринг в Изгрев и Слатина, за която от общината през страницата си за проекта за Зеления ринг писаха, че ще се ремонтира и доведе до временно състояние, за да могат феновете да стигат по-лесно до европейското по волейбол в Арената след две седмици. Това всъщност е много добра идея, тъй като всеки път като има събитие там тротоарите и пешеходните пътеки около кръговото на 4-ти км. се препълват създавайки опасност както за пешеходците, така и блокирайки движението.
Отсечката е от началото на хотела на Тиков до края Арената. Вижда се, че са сложили бордюри и вече е насипан част от чакъла. Хотел East Plasa партнирали като ще предоставят достъп за 10 метра през имота си и ще изградят стълби до нивото на зеления ринг. Това, всъщност, е най-малкото, което следва да направят предвид, че изсякоха дърветата там, унищожиха почвения слой и са оставили строителни отпадъци в края на разчистената площ докато строяха хотела си.
Попитах и ми отговориха, че няма да се слага асфалт и бордюрите са само, за да държат чакъла. Лампите са също временно докато не се реши как да изглежда цялата отсечка от гара Пионер. Събитията за обсъждане на плановете щели започнат през септември. Питах и какви са плановете за минаване с колело или детска количка и отговориха, че се обмисля и това.
Ако искате да стигнете до същото място. Единственият начин в момента е да влезете откъм ул. Любен Русев – където е Топлофикация и където районният кмет на Изгрев иска да му строи частник ново кметство по схема кон за кокошка. Там има едно мостче (единственото водещо до бъдещото кметство), по което ще стигнете до още неразчистената част от зеления ринг. Завивате надясно и ще ви пречат само строителните отпадъци от строежа на East Plasa. Ако се разчистят бетонните блокове, ще може да се минава с колело и от там.
Има една пътека вляво, която обаче стига до частен имот (дясното кръгче на последната снимка). Би трябвало да може да се влезе и от пътека още на изток, но общински имот-улица стигаща до зеления ринг е застроена с вход на гараж (лявото кръгче). Не е ясно дали и как е позволено това, но ще трябва да се разруши.
Всъщност, докато бях в Зеления ринг видях поне три случая на незаконно строителство или нарушения в готови сгради. Разпознават се с просто око. Когато районният ни кмет, на когото са разпределени от call.sofia тези сигнали, неизбежно слезе да се снима за фейса след две седмици на вече свършената работа, надявам се да ги забележи и най-вече да ги санкционира. Ха дано, ама надали.
Още статии свързани с темата за Зеления ринг може да прочетете тук:
„Троловете са на ДБ и ПП“. Тази лъжа тръгна от интервю вицепремиера по пропагандата Иво Христов и се поде от всякакви говорители, политици, журналисти.
Разбира се, ние в Демокртична България тролове нямаме.
Няколкото фейсбук страници, които бъркат в здравето на политическите манипулатори, не са наши и дори не познаваме хората, които стоят зад тях (с изключение на един от хората зад страницата BG Elves, когото познавам като местен активист).
Дали е редно политически мнения да се разпростаняват под псевдоним е отделен въпрос. Аз смятам, че е допустимо и част от културата в интернет. Но дори на страницата да пишеше „Зад страницата стои Иван Георгиев от Горна Оряховица“, нямаше да има особена разлика.
Но „трол“ значи друго и има друга цел – троловете са фалшиви профили, в общия случай без зад тях да стоят истински хора, чиято цел е да разпространяват и усилват дадено послание. Тролове могат да бъдат и обикновени хора, които със собственити си профили срещу заплащане да правят същото. А има и хибриден вариант, при който се плаща на обикновени хора да си направят по няколко акаунта – има такива репортажи по националните ни телевизии. Затова се говори за „ферми“ или „фабрики“ с тролове – защото бройката е много важна, за да бъдат подлъгани алгоритмите на социалните мрежи, че съдържанието, което харесват, споделят или създават е масово мнение.
Ние не само нямаме тролове, а сме единствената политическа сила, която е правила опити да намери решение на този проблем. И ще дам три примера.
През 2023 г. представихме публично законопроект, който целеше в определени случаи (допустими от гледна точка на хармонизираното европейско право) да задължим социалните мрежи да установяват координирано неавтентично поведение (т.е. профили, действащи по команда, най-често автоматизирано, да коментират/харесват/разпространяват дадено съдържание). Със законопроекта се предлагаха решения и на други канали за разпространение на пропаганда и дезинформация – напр. монетизирането на сайтове за фалшиви новини чрез фалшиви реклами – на хранителни добавки, фалшиви лекарства и др.
Тогава много от хората, които сега обясняват кой имал тролове, скочиха и казаха „сакън, цензура!“. Цензура, разбира се, нямаше, и от нас никога не би излязло нещо, което да отваря вратата за цензура, но тогава опитът за справяне с троловете беше удавен в такива заглавия и нравоучения.
През 2022 г., докато бях министър, на събитие в Давос, организирано от Украйна, говорих за ролята на социалните мрежи в борбата с разпространението на съдържание чрез координирано неавтентично поведение (тролове). Тогава имаше доклад на Фейсбук, че в месеците около нахлуването на Русия в Украйна, Фейсбук са свалили 2 фалшиви профила, свързани с Русия. Да, 2. Абсолютен провал – всички знаехме и виждахме какво се случва в социалните мрежи.
В този период имахме и срещи и кореспонденция с Мета на високо ниво. Изпратихме конкретно предложение – българското фейсбук пространство да бъде обект на задълбочено изследване за координирано неавтентично поведение. Мета отказа. В резултат на този отказ се роди и гореспоменатия законопроект.
Тогава от Мета ни попитаха „защо не използвате директния канал за докладване на съдържание“, на което моят отговор беше „защото не може правителството да казва кое е вярно и кое е грешно – ваша работа е да установите проблеми с поведението, а не със самото съдържание“.
Тази разлика е съществена. Винаги думата „цензура“ се появява, когато някой опита да говори по тази тема. А никога, по никакъв повод не е ставало дума за това държавата да определя кое е вярно и кое е „фалшива новина“ – това е гршено, опасно и не работи.
Пак тогава, през 2022 г. имах среща с двама еврокомисари в Брюксел – Тиери Бретон и Вера Йорова по отношение на същия проблем с троловете. Бретон поиска доклад с примери, какъвто подготвихме и му изпратих. Йоурова потвърди, че наблюдават същите проблеми с троловете и пропагандните наративи в Чехия, а и в много други източноевропейски държави. За съжаление Актът за цифровите услуги на ЕС беше в твърде напреднала фаза тогава и не беше възможно да се предложат допълнителни гаранции, че тролове няма да се използват за усилване на съдържание.
Все пак, Актът за цифровите услуги даде инструментариум на Европейската комисия да изисква мерки срещу това поведение. И това дава някакъв резултат. В последната предизборна кампания ТикТок свали 34 фалшиви профила на ДПС.
А Иво Христов вероятно може да разкаже повече за това кои профили, промотиращи Прогресивна България са били свалени от ТикТок и защо. Вероятно затова тогава Радев подскочи и заговори за „румънски сценарий“ ни в клин, ни в ръкав. Може би има обяснение и за десетките профили, пускащи едно също съдържание в подкрепа на ПБ, които бяха осветени в последните дни.
Пиша всичко това, за да не бъде подменяна реалността – нещо, което вероятно е добре описано в кремълските учебници по пропаганда. Учебници, които са успешно адаптирани за дигиталната ера.
Но както писах и онзи ден по друг повод – би било грешка да обвиним руската пропаганда за всички несгоди – най-малкото защото има достатъчно местни играчи, които си мислят, че като платят на „агенция“, която да организира тролски профили да им слагат сърчица, ще подквасят политическото море.
Различното мнение не значи, че някой е трол. Установяването на тролове е много лесно за Фейсбук и много трудно за странични наблюдатели, които не разполагат с метаданни. Трудно е, но не невъзможно да бъде намерено решение на този проблем и призовавам да търсим такова, вместо вицепремиери да си споделят фрустрациите от 3-4 анонини страници.
Всички забелязваме колко много реклама – най-вече такава на хазарт – има по улиците и пътищата на страната, по билбордове, фасади, покриви и какво ли не. Наскоро реших да науча повече как се получава така. Разгледах първо положението в София и създадох инструмент, с който всеки може да провери какви разрешения за реклама има около него и да подаде сигнал, ако вижда нередности. Аналогичен проблем има във всички български градове, но там липсват документи и данни, които да позволят такава прозрачност.
Обърнах се към билбордовете извън населените места на България, защото там виждаме преобладаващо реклама на хазарт и пренасищане. Както и преди, направих карта, която показва различни аспекти на проблема. Ще опиша методологията и какво показва по-късно. Ще започнем с проблемите, за които научих.
Практически всички са незаконни
Билбордовете извън населените места, а в някои случаи и в тях, следва да отговарят на Наредбата за специално използване на пътищата. Чл. 13 на тази наредба описва как се изграждат и пускат в експлоатация тези съоръжения. На практика фирмите плащат такса и минават многостъпков процес на одобрение при Агенция пътна инфраструктура. Няма значение дали билбордът ще е на частна, общинска или държавна земя – АПИ трябва да одобри и прибере такса, тъй като е край пътя. Същото се отнася впрочем и за бензиностанциите и крайпътните заведения.
Тук се сблъскваме с първото масово нарушение. Чл. 56 на Законът за устройството на територията позволява да се слагат такива преместваеми обекти, но ясно посочва, че разрешение за това може да се дава единствено от общината. Наредбата, по която оперира АПИ, сама споменава ЗУТ, не може да отмени закон и не дава право на АПИ да издава разрешителни за строеж. Всеки един от тези междуградски билбордове освен разрешение за специално ползване от АПИ следва да има и разрешение за поставяне от съответната община по проект.
Вляво са разрешенията за ползване на Столична община. Вдясно са билбордовете позволени от АПИ.
Не открих нито едно разрешение за поставяне на билбордовете в данните на АПИ. Най-лесно беше да се провери в София, където Столична община отговаря за издаването на такива в началото на магистралите. В други общини беше значително по-трудно като повечето въобще не публикуват тези документи. Всички са задължени да ги качват в публичния регистър по ЗУТ. Наредба по него беше пусната най-накрая за обществено обсъждане от служебния кабинет на Гюров и от месеци чака един подпис от министър Шишков. Този регистър ще позволи лесно да се провери законността на всички тези и много други обекти и строежи. Именно това е и причината да беше бавен с години и да се отлага отново и при кабинета на Радев.
Вторият проблем са търговете. Не може да се използва държавна или общинска земя без да е проведен търг. Пътищата на страната са на държавна земя, а мнозинството от билбордовете са в същите имоти или на съседни общински. АПИ не е собственик на тази земя и няма право да я отдава. Това следва да прави областните управители или в случая на общинската земя – търгове към общината. Не открих в публичната информация за търгове нещо свързано с тези билбордове.
Състояние и обезопасяване
В данните на АПИ открих информация за местоположението и състоянието на 3783 билборда. Към средата на август 11 от тях са повредени. 369 или почти 10% са опасни, но необезопасени. Още 367 са обезопасени. Необезопасените са предимно около Стара Загора, Русе, Благоевград и Варна. Отговорност за това би следвало да е на собствениците и АПИ, а не на общините, които както описах по-горе изглежда не са включени в процеса.
102 или 2.6% са с изтекло или прекратено разрешение от АПИ. При 55 или 1.5% са намерени несъответствия с наредбата като недостатъчно отстояние от възли, пътя или един от друг. Към средата на август във фаза на проектиране са били 23 нови билборда.
12% от рекламите са мегабордове – онези най-големите на високи пилони. 27% са големи билбордове. 56% са малки билбордове, а останалото са табели и други видове реклама.
Ключовата 2027-ма
Чл. 16, ал. 4 от НСПП определя, че срокът за разрешението за специално ползване е 10 г. Това е различно от разрешение за строеж или поставяне, срокът на които се различава. В София, например, е 5 г. В данните на АПИ има дати на такова разрешение за 3600 обекта. Тук виждате разпределението им по години.
От тях е видно, че огромна част са издадени 2017 г. Всъщност, 61% от разрешенията за всички билбордове извън градовете изтичат до края на 2027 г. Интересното е, че още 12.5% са по-стари и би следвало вече да са изтекли. Само 20% тях обаче са отбелязани като такива. Това значи, че вероятно договорите им са подновени без да е отразено изрично в данните.
Това прави 2027-ма особено важна, защото позволява сериозно намаление на специалното използване на междуградските пътища и магистралите по този начин. Предвид какво знаем за АПИ, интересите и влиянието на хазартния бизнес, вероятно може да очакваме сериозно преразпределяне на пазара на билбордове извън градовете. Тук не трябва да забравяме и ролята на фирмите опериращи билбордове из страната в предизборни кампании – те са сред основните фактори в такива кампании и не са регулирани от ЦИК за разлика от електронните медии – нито като достъпност, равна представителство или дори цена и произход на средствата. Видяхме го ясно при последните парламентарни избори когато огромна част от билбордовете извън градовете бяха обсипани с послания именно на Радев, финансирането за което така и не беше осветено. Всякакви действия в посока регулиране на този бизнес неизбежно следва да се гледа и през тази призма.
Собственост
От данните на АПИ е изключително трудно да се прецени кой оперира различните билбордове. Има множество свързани фирми, някои са вече преименувани или закрити. Заради грешки в данните като изписване на имена на фирми и ЕИК се наложи да проверя и поправя 10% от записите. Дори тогава беше трудно да се прецени чии са всъщност рекламните обекти.
Затова се обърнах към самите компании и какви рекламни площи продават. Събрах данни за шестте най-големи, за които има публична информация. DMD Consulting, Mart Media, Метрореклама, Sun Ooh Media, Metropolis и JCDecaux. Не успях да свържа данните им с тези на АПИ тъй като нямат общи идентификатори и координатите в много случаи не съвпадат. Затова на картата се зареждат като отделен набор от данни.
Ще видите също на картата, че се показват билбордове на тези фирми, които са в градове. Успях да разгранича кои са в населени места и кои са извън. Оставих всички на картата, за да стане видимо присъствието и това разграничение. По публичните данни DMD, например, има 227 билборда и всички са извън градовете. Аналогично изглежда е положението със Sun Ooh Media с 116 билборда. Половината от 381-те билборда на Mart Media са извън градовете, също както 22% от 701-те билборда на Метрореклама и 26% от 311 билборда на Metropolis. JCDecaux имат само 18 билборда извън градовете от общо 1233, което прави 1.5%. Само първите пет фирми управляват 20% от билбордовете в страната и то изглежда на местата с най-голям трафик – по магистралите и морето.
Десетки пъти повече билбордове
В данните на АПИ виждаме разрешенията им за специално използване, също и данни къде са предвидили да позволяват още билбордове. Това са пространства предимно в държавна земя от двете страни на пътища и магистрали. По наредба има изисквания за отстояние 1500 м. от пътни възли на магистрали и 500 м. от кръстовища на други пътища. Виждаме обаче на картата им, че са отбелязали такива места за бъдеща реклама включително вътре в самите пътни възли. Както споменах по-горе, има и доста изградени вече билбордове, които не отговарят на тези изисквания.
Общата дължина на тези пространства е 62504 км. В това число включваме отсечка и от двете страни на пътя. Би следвало билбордовете да са през 300 метра на магистрали и 200 метра на други пътища, но нека приемем 500 м. отстояние като консервативна оценка. Това означава, че ако рекламният бранш има финансов стимул, би имал възможността да изгради 125 хиляди билборда в страната. Това число изглежда невероятно, но при сегашната процедура и условия на АПИ е не само реалистично и дори консервативно като оценка.
Места за билбордове отбелязани върху детелина на магистрала Тракия при един от входовете при Пловдив, както и по пътища минаващи в рамките на село. АПИ са отбелязали голяма част от околовръстното и други пътища в София като места където те може да разрешават билбордове
Към този момент имаме данни за 3783 билборда, което прави 3% от тази оценка. Вече ги виждаме на всеки ъгъл по пътищата на страната и дори да стигнем до 10% от разрешеното по наредба. Това означава три пъти повече реклама, разсейване на пътя и почти само хазарт пред очите на пътуващите.
Тук пак трябва да напомня, че АПИ няма право да дава разрешение за строеж нито на 125 хиляди, нито на 3 хиляди билборда. Те могат да позволят само да са до пътя. Разрешението за поставяне или строеж може да се издаде единствено и само от общините. Ако се спази това правило, почти 3800 билборда из страната трябва да се демонтират ведната и да се започне процес отначало всяка община в територията си да ги одобрява.
Методология
Данните на АПИ взех от публичния ГИС сървър. Там има още много информация, включително указателни табели, крайпътни обекти и самата пътна мрежа. За рекламните съоръжения и местата за бъдещи такива има два отделни масива. Единият е този показан на тяхната карта, данните от които разглеждам тук. Другият има доста повече данни, които изглежда обаче са архивни и не мога да потвърдя като точност.
Като цяло проблемът с качеството на данните съществува и тук. Информацията се обновява на ръка, което е трудоемко и води до грешки. Обсъждах това в статиите ми за външната реклама на София и изследването на свлачища в страната. В записите за тези билбордове има доста информация, включително бележки за предишни собственици. Споменах по-горе обаче, че имената им са изписвани по няколко различни начини, а ЕИК номерата липсваха или бяха сгрешени в 10% от записите. Поправих ги на ръка като оставих данните където фирма подписала течащ договор за билборд е вече затворена. В такива случаи се оказа, че често билбордовете са купени от друга фирма поела контрола над тях и изглежда АПИ не е обновила новото обстоятелство.
Друг проблем, който открих, са около 50-тина ЕГН-та на частни лица, собственици на фирми или други. Поне 60 от билбордовете са изградени от частни лица, а не фирми по данни на АПИ. Има и много малки фирми, които са направили такива в имотите си или в конкретен район. Всички тези над 3700 билборда се притежават от 685 юридически лица. Това е поне според собствените данни на АПИ, което може би значи, че толкова са подписали договор. Възможно е и често срещам, че след това са препродавани на някой от големите оператори.
Всичко написано до тук като изводи и статистика се базира на собствените данни на АПИ. Както с други карти и анализи, които съм правил, те са толкова точни, колкото самата агенция създава информацията си. Доколкото е видно, че само част от полетата в ГИС сървъра им са видими на публичния портал, може да предположим, че останалото е предимно за вътрешна употреба и представлява поглед над оперативната им дейност. Ако това предположение е вярно, то изводите тук отразяват директно това, което АПИ знае за билбордовете в страната.
Данните за собствеността взех от портали за продажба на рекламни пространства и посредници. Такива далеч не са достъпни за всички оператори на билбордове, затова не мога да твърдя, че картата предоставя представителна извадка в тази категория. Показва обаче добре разпределението на обекти в и извън градовете и как има фирми представени в различни райони или предимно извън градовете или в тях. Ако са ви известни други такива фирми и масиви от данни, изпратете ми ги и ще се опитам да ги добавя.
Местата, където АПИ предвижда, че може да се поставят реклами, са също достъпни на портала на АПИ. Поради огромният обем данни обаче не са налични все още на картата. Ще обновя тази статия като успея да ги добавя така, че да е разбираемо.
Представяне на данните
Картата, в която събрах данните, е в стандартният формат на всичко, което правя в последните години. Горе вляво има бутони за обща информация, смяна на базов слой със сателитни снимки от Google и фокусиране на картата върху собственото местоположение.
При натискане върху някой билборд се показва подробна информация за него. При данните от АПИ тази информация е разделена на три раздела – общи данни за статус, опасност, собственик и площ, след това подробни данни за разрешението и възможни несъответствия с наредбата и накрая бележки и информация кога е създаден записът. Втори и трети раздел се отварят като натиснете на заглавията. Когато разглеждате собствеността се показва наличната информация за билбордовете според каквото е публично достъпно.
Легендата показва начини на категоризиране и съответните категории. Натискане върху вида категории сменя цветовете на картата според категоризацията. Първите три са от данните на АПИ. При изгледа за собственост се сменят данните към агрегираните от публични източници. Когато натиснете някоя категория се показва само тях изключвайки останалите. За да включите други към този изглед натиснете тях. Когато остане една да бъде скрита се връща изходното състояние показвайки всички.
Имаше много запитвания дали мога да направя карта подобна на тази за София и за други градове. Споменах по-горе, че разрешенията за поставяне са скрити в много общини. Задължени са да ги публикуват, но наредбата за регистъра по ЗУТ се бави. Повечето нямат и регистър на рекламните обекти както в София, който макар и неточен все пак съществува. Данните за собствеността от самите оператори и посредници помага в тази насока и за следващата статия в поредицата ще започна работа по този масив от данни. Ако имате още източници, които не виждате или идеи как може да се агрегира тази информация, ще се радвам да споделите в коментарите.
Както обещах преди две седмици, в тази статия се концентрираме върху билбордовете извън градовете. Не е тайна, че повечето от тях са заети с реклама на хазарт. Тук НАП има важна роля, която не изпълнява. Едно от извиненията, които са давали в интервюта, отговори по ЗДОИ и включително на депутати е, че нямат данни къде и колко са тези билбордове. Наивно е да се смята, че това извинение е нещо повече от прикриване на желанието за бездействие и обслужване на интересите както на операторите на билбордове, така и на хазартния бизнес. Ако наистина липсата на данни е пречка. На драго сърце бих предоставил всичко, което съм събрал.
Както в предишната си статия, така и сега поставих под съмнение законността на голяма част от рекламните площи. Всъщност, на база публично достъпната информация може да твърдим, че почти няма билборд извън градовете, който да е законен. АПИ е иззела функции по ЗУТ и изглежда няма община, която да им се опълчи. Премахването на незаконни билбордове и преместваеми обекти е проблем като цяло – скъпо начинание е усложнено допълнително от АПК и бавните и непостоянни административни съдилища. Отделно държавата и самите общини следва да правят търгове за поставяне на такива обекти. Това не се случва и отново е оставен АПИ да вършее.
Докато работих по тази карта в последните дни излезе слух, че кабинетът на Радев обмисля забрана на рекламата на хазарт в градовете. Това остава рекламата им съвсем да залее билбордовете, които изброявам горе. Такава идея е била прокарвана и в миналото без резултат по разбираеми причини. Данните на АПИ и тези за собствеността показват, че това обслужва точно определени бизнес интереси, както и че ще засили стимулът да се изграждат още хиляди до десетки хиляди билбордове на всеки 200 до 300 метра междуградски път. Промяната, ако наистина сериозно се обмисля, е несъмнено лобистка и се прави точно в момент, в който пазарът се преразпределя.
По-важното обаче е, че подобна мярка би била дим пред реалният проблем – огромната щета за обществото и печалби, които този бизнес прави. Несъмнено има постъпления за бюджета, които далеч не са дори реалните суми, които следва да плащат. Дори така те са на практика данък уязвимост и данък бедност. Заедно с бързите кредити, телефонните измами, цигарите и вейповете хазартът има най-голяма роля в разрушаването на финансовата стабилност и живота на стотици хиляди български семейства.
Петте процента ограничение за рекламите беше приемлив компромис. Предвид невъзможността, а явно нежеланието да се съблюдава и санкционират нарушителите, единственото възможно решение е пълна забрана за реклама на хазарт. Всичко останало е нищо повече от обслужване на лобистки интереси.
Meta обяви, че може да бъде изправена пред щети за над един трилион долара;
Компанията може да бъде принудена да премахне пристрастяващи функции. Щатите, които водят делото, искат съдът да принуди Meta да премахне „определени функции за пристрастяващ дизайн“ от своите платформи, Instagram и Facebook. Тези функции включват включват безкрайно превъртане, автоматично възпроизвеждане на видеоклипове, изчезващо съдържание като Instagram Stories, филтри и доминирани от алгоритми емисии.
Процесът може да отиде далеч отвъд една компания. Главният прокурор на Калифорния потвърди, че другите платформи за социални медии също ще бъдат държани под отговорност. Това може да направи социалните медии неузнаваеми.
Според ищците Meta избира печалбата пред безопасността, допуска деца под 13-годишна възраст на своите платформи, бизнес моделът му е да „закачи потребителите, да ги държи толкова дълго, колкото може, да събира данните им и да крие истината от обществеността“.
„Този процес е потенциално краят на социалните медии, каквито ги познаваме“, казва Кейт Уиник, главен анализатор във Forrester. Не само за Meta, има висящи съдебни дела срещу YouTube и Snap. По всяка вероятност след загуба на Meta в това дело, другите социални медии ще подготвят „превантивни промени“, за да се приведат в съответствие с всички препоръки към Meta от процеса.
Правилно е да се пише кимион. Думата е заета от гръцки (κύμινον) чрез турски (kimyon). Преди да сложите соленките във фурната, може да ги поръсите с кимион или със сусам. Маслото от черен кимион е богато на мастни киселини, ниацин, протеини, фолиева киселина, калций, цинк и др.
Говори се за евентуално навлизане на Newsmax в България чрез придобиване на Нова Бродкастинг Груп. Групатапритежава 11 телевизионни програми, радио, цифрова компания Нетинфо и печатни издания. Чрез Нетинфо групата управлява аbv.bg, vesti.bg и gong.bg, а също издава всекидневниците “Телеграф” и “Мач Телеграф”.
През седмицата Капитал пише, че Newsmax е фаворит. Newsmax се определя на сайта си като четвъртия по оценка кабелен новинарски канал в САЩ с 30 милиона потребители на платени услуги и продължава: Голям брой международни медийни партньори са лицензирали името и марката на Newsmax, за да стартират локализирани канали и програмиране на Newsmax на местни езици. Съгласно тези споразумения Newsmax обикновено получава комбинация от такси за лицензиране на марката, приходи от реклама и други приходи от партньорство. Компанията е подписала споразумения за разширяване на марката Newsmax в Германия, Италия, Гърция, Унгария, България и Украйна, с партньори, носещи местни езикови канали.
За проблематичната в много отношения българска медийна среда идеята за придобиване на голяма национална телевизия e възможност най-малко по две линии: първо, инвестиции от голям играч със значение за качественото новинарство и устойчивостта на медийната система; второ, навлизане на водещи технологии и практики, които да издигнат на ново ниво качеството на журналистиката и производството на съдържание при гарантиране на редакционната независимост и медийния плурализъм.
По първия въпрос – не е ясен инвестиционният план на компанията, след проучване Медиапул пише, че “Обикновено партньорствата на Newsmax позволяват запазване на предаванията, но телевизиите започват да излъчват предимно оригинални продукции на Newsmax срещу заплащане”. Това би означавало модел, при който съдържанието и марката Newsmax навлизат, без да поемат отговорност за устойчивостта на медийната система, но влияят върху редакционната линия. Ако Newsmax не инвестира у нас, но търси контрол върху съдържанието, това няма да е позитив за медийната ни система.
По втория въпрос оценката може да се основава на доста повече факти, известни от досегашната биография на медията. Основната тревога е по линията на редакционната свобода, редакционната независимост, медийния плурализъм. Влезлият в сила Европейски акт за медийната свобода/ EMFA има категорични разпоредби в това отношение, тъкмо поради необходимостта да се даде нормативна защита на качественото новинарство в основата на европейската демокрация. Регламентът изисква двойна – икономическа и неикономическа – оценка за медиен плурализъм при сливане и придобиване. Все още българският парламент не е приел изменение на закона, с което да уреди логичния факт, че неикономическата оценка в България ще се извършва от медийния регулатор, очаква се приемането на това изменение да стане скоро.
Чл. 22 -2 При оценката на концентрации на медийния пазар се вземат предвид следните елементи:
очакваното въздействие на концентрацията на медийния пазар върху медийния плурализъм, включително нейните последици за формирането на общественото мнение и за многообразието на медийните услуги и медийното предлагане на пазара, като се вземат предвид онлайн средата и интересите, връзките или дейностите на страните в други медийни или немедийни предприятия;
гаранциите за редакционна независимост, включително мерките, предприети от доставчиците на медийни услуги с цел гарантиране на независимостта на редакционните решения;
дали при липсата на концентрация на медийния пазар съответните страни, участващи в концентрацията на медийния пазар, ще продължат да бъдат икономически устойчиви и дали съществуват възможни алтернативи за гарантиране на тяхната икономическа устойчивост;
когато е целесъобразно, констатациите в годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона по отношение на плурализма и свободата на медиите; и
когато е приложимо, ангажиментите, които всяка от страните, участващи в концентрацията на медийния пазар, може да предложи за защита на медийния плурализъм и редакционната независимост.
Чл.22-4 Когато има вероятност концентрацията на медийния пазар да засегне функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги, съответният национален регулаторен орган или служба се консултира предварително с ЕСМУ (представители на всички национални регулатори) относно своя проект на оценка или на становище.
Дори в държави извън ЕС, без защитата, осигурявана от правото на ЕС, при сделки, будещи тревога от гледна точка на риск за редакционната независимост, предварително се обсъждат мерки за гарантирането й. В последните дни по повод сделката Paramount – WBD се припомниха практиките в САЩ. Когато News Corp на Рупърт Мърдок купува издателя на Wall Street Journal Dow Jones през 2007 г., компанията се съгласява да създаде специална комисия, която да гарантира обективността и независимостта на публикациите на Dow Jones. Друга възможна линия на размисъл е защитата на журналистите при смяна на собствеността.
А едно изследване на Pew за консервативните медии показва колко силно идеологизирана е Newsmax.
Да стане ли Нова ретранслатор на една външна крайно консервативна и едностранчива политическа линия: този въпрос ни засяга. Оценките, свързани със сделката, предстоят, но по известните данни може да се обсъжда какви биха могли да бъдат рисковете за медийния плурализъм и на какво се основават:
Основание
Факти, върху които се основава рискът
При придобиване на Нова ТВ
Медийна линия на Newsmax
Крайнодясна, про‑Тръмп, силно идеологизирана, поляризираща обществото медия
Заплаха за значително въздействие върху редакционната независимост и медийния плурализъм. Всяка силно идеологизирана външна медийна компания, която придобива контрол, би могла да превърне новинарските и публицистичните формати в инструмент за политическо влияние, а не за плуралистична информация. Плурализмът не е просто “още един глас” или много гласове – има значение и какви са гласовете: проблематично е собственик да бъде силно идеологизирана и поляризираща компания
Възможна концентрация
Нова телевизия има политематична програма със силно информационно и новинарско значение. Заедно с новинарска програма Nova News и радиото те биха преминали у външен политически оцветен играч, заплаха за медийния плурализъм
Засилване на зависимостите и политическо влияние. Типичният модел на партньорства на Newsmax е: запазване на местния канал, но постепенно доминиране на програмата от оригинално съдържание на Newsmax. Медии, притежавани от външен силно поляризиращ източник, трудно запазват редакционна независимост.
Дезинформация, конспиративни теории, клевета – съответно последващи съдебни дела
Богата история на разпространение на неверни твърдения и конспиративни теории в САЩ, тясно свързани с конспирациите за избирането на Тръмп за президент през 2020 и “откраднатите избори”. Извънсъдебни споразумения за десетки милиони по дела за клевета, фалшиви твърдения и конспиративни теории за манипулиране на изборите в САЩ през 2020 г. – Smartmatic, Dominion Voting Systems.
В българските медии би навлязло лицето на конспиративните теории на консервативна Америка. Риск за качеството на информацията, достоверността и качеството на медийните услуги и общественото доверие. Придобиването би увеличило риска от нормализиране на дезинформационни практики, което е в противоречие с европейските ценности и целите на ЕС за борба с дезинформацията.
Липса на прозрачност – към момента
Тайни посещения, срещи с премиера Радев, за които МС няма прессъобщение, необявени финансови намерения
Проблем за регулаторите и гражданския контрол върху медиите
Възможно несъответствие с европейските стандарти –
Директива за аудио‑визуални услуги
EMFA – изисквания за медиен плурализъм и редакционна независимост
евентуално DSA при конспиративни теории и дезинформация онлайн
Потенциални ефекти на европейската рамка –
EMFA, съобр.14 – Качествените медийни услуги противодействат на разпространението на дезинформация и на чуждестранното манипулиране на информация и намеса; съобр.53 – не се ползват от медийното изключение доставчици на медийни услуги, които системно участват в дезинформация и др.
Разсъжденията са хипотетични, сделка няма, но шефът на Newsmax има посещение при Радев и снимка с него, снимката и позитивни материали за Радев се явяват на сайта на компанията. Добре е, че EMFA e в сила – медийният прлурализъм и редакционната свобода са ценности, които трябва да се вземат предвид при сливане и придобиване, като придобиването на Нова.
Алгоритъмът на X научава какво мразите и ви показва повече от него, според ново проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS). Aлгоритъмът на сайта дава приоритет на ангажираността преди всичко друго.
Когато потребител на X види публикация, която го ядосва или дразни – като прессъобщение от политик от политическа партия, която не харесва – има вероятност да отговори. X чете отговора като ангажираност и ще изпрати повече от дразнещите този потребител публикации. Това е логично, когато борбата е за задържане на потребителя в съответния сайт. Когато харесваш и републикуваш съдържание, само в малък процент от взаимодействията получаваш повече от същото. Но когато се възмущаваш, получаваш повече.
На такава ескалация са подложени повече демократите. Не е ясно защо: може да се окаже, че има повече дясно съдържание в X като цяло или може да се окаже, че демократите са склонни по-често да се ангажират с публикации, с които не са съгласни.
Nikita Bier – бивш ръководител на продукта на X – потвърждава за 404media : бяхме наясно, че гневните отговори карат хората да виждат повече от това съдържание и така актуализирахме алторитъма.
Американският регулатор за медии и електронни съобщения FCC, Федерална комисия по комуникации, е открила преждевременна процедура за подновяване на лицензиите на ABC Network, собственост на Disney. Това не е обичайно. Свързва се и със съобщенията на Тръмп в социалните мрежи, в които той призовава да се отнемат лицензиите на АВС, и с атаките му срещу Джими Кимъл. Както е известно, Брендън Кар, назначен от Тръмп, превръща желанията на Тръмп в регулаторна политика, в случая иска FCC по-рано да се произнесе по подновяване на лицензиите на осемте станции в мрежата.
Новината от седмицата е за “безпрецедентно дело по Първата поправка срещу FCC”, заведено от ABC Network, която е собственост на Disney. АВС твърди, че нейните разследвания и регулаторни действия са ответна кампания на администрацията на Тръмп, за да ограничи свободата на словото на мрежата. „Действайки чрез Федералната комисия по комуникациите, администрацията води ответна кампания срещу ABC по една-единствена причина: тя не одобрява това, което ABC излъчва“, се казва в иска. В частност, описва се случая с Джими Кимъл, когато телевизионни мрежи спряха да излъчват шоуто му след реакция на Белия дом. ABC обяснява още, че регулаторът може да огграничи свободата на изразяване по различни начини – например като задържа производството с години, или направо като откаже подновяване на лицензиите, както многократно е изисквал президентът.
Мрежата иска временна ограничителна заповед и предварително разпореждане за спиране на по-нататъшни действия по предсрочното подновяване на лицензията, както и заповед на съда на FCC да бъде забранено да предприема действия „за принуждаване или заплашване“ на мрежата с опити за намеса в редакционното съдържание.
Опозицията в регулатора, Гомес – назначена от президента Байдън – потвърждава, че FCC води кампания на цензура и контрол срещу станциите на Disney ABC, като използва заплахата от отмяна на лицензиите, за да накаже компанията за реч, която тази администрация не харесва. „Обнадеждена съм, че това ще постави началото на края на незачитането на Конституцията и закона от страна на тази администрация и че следващите месеци ще донесат скъпоструващото правно поражение, което тази агенция иска, откакто започна по този път. Време е тази администрация да разбере, че Конституцията не се огъва за удобство на политиците и че Първата поправка защитава новините и коментарите, които американците виждат на екраните си, дори когато тези, които са на власт, желаят да не е така. “
