Германско гражданство или обратно в България – кога се прави този избор?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Вчера написах текст за данните на миграционните власти в Германия и какво показват за последната година. В текста направих грешка, която поправих в последствие. Това ме накара да сверя отново всички данни от таблиците на Destatis, които съм свалял и формулите, с които ги смятам, за да проверя по-старите си статии за грешки. Въведох нови данни и нови таблици.

Накратко / TLDR

  • След преброяването в Германия е намалена оценката за диаспората ни с 10%
  • Между 2007 и 2015-та има скок на взелите германско гражданство – на 10% от имащите право в 8-мата си година
  • След 2015-та има рязък спад в желаещите във всички възрастови групи. След 2020-та падат под 2%
  • Една трета от българите пристигнали в Германия през 2024-та са се върнали след няколко месеца
  • 15% от тези живеещи в Германия между 1 и 3 г. и 10% от тези с до 7 г. престой напускат Германия
  • Има значително увеличение на желаещите да напускат Германия през 2024-та независимо от колко години са в страната

Ревизия на населението

Първото, което забелязах е, че съм запазил старите оценки за броя български граждани в Германия според данните за населението (адресни регистрации, сведения за уседналост и икономическа активност, т.н.). Ревизираните данни след преброяването са в таблица 12411-0009 около 10% корекция надолу. За съжаление, не намирам да са ревизирали данните за населението със задна дата, както правят НСИ, но ще попитам дали и кога ще стане това. Тук виждате разликата и последните данни от 2024-та. Дори при старата оценка се забелязваше значително забавяне на растежа и миналата година видяхме първото намаление на диаспората ни от две десетилетия.

По-интересно е друго, за което се замислих. Споменах на няколко места, че делът българи взели германско гражданство е под 2% от тези имащи право на такова. Бях писал също, че в следващите години десетки хиляди българи ще получат такова право и дори с толкова малко желаещи да вземат германско гражданство, пак ще има значителен скок на абсолютния брой взели такова.

Видях, че имам данни за разпределението на въпросните не само по възрасти, но и по колко години са били в Германия преди да вземат германски паспорт. Намерих същата разбивка и за българските граждани напуснали Германия. Това позволява да разгледаме подробно каква е структурата на диаспората ни според решенията които взимат. Следващите графики се базират на таблици 12511-0005, 12521-0006 и 12521-0011 от платформата Genesis на Destatis.

Кога българите взимат немско гражданство?

Преди 12 години направих анкета за причините накарали българи в Германия да вземат немски паспорт. Тук ще говорим за нещо различно – в кой етап на престоя си се решават на такава стъпка и как тези решения са се променяли през времето. Елементи на това обсъждах през 2020-та, но от гледна точка на възрастови групи.

Започваме направо с първата графика. Тук съм събрал всички данни наедно. В следващата съм ги разделил по групи по години престой, тъй като горната е твърде претоварена. Направих и отделна графика, която в вертикална, ако ви е по-удобно да я разгледате така. Маркирал съм и ключови години – 2007 за влизането в ЕС и 2017-ма за отварянето на трудовия пазар.

Групирането е по българи с престой до 8 г., т.е. такива без право да вземат гражданство. Всъщност, има вариант да вземат такова още на 7-мата година, а с последните промени дори по-рано. Такова е обаче разделението в статистиката им и затова го използвам. 8-мата година на престоя е отделена в своя група, защото се очаква, че повече хора ще се възползват от възможността именно тогава. Следва групата между 9 и 14 г. и 5-годишни групи след това.

Още при комбинираната графика се вижда, че веднага след приемането в ЕС има рязък скок във взимането на германско гражданство. Особено сред хората в 8-годишната група, където виждаме пикове през 2010-та и 2014-та г. от над 10% от имащите право да се възползват от тази възможност. Близки стойности от 7-8% виждаме и при тези от 9 до 14 г. престой. Средната стойност така скача на над 6%. Това е очаквано, тъй като преди приемането в ЕС се е налагало да се откажем от българското гражданство, за да получим германско и много хора не са били готови на това. Все пак преди 2007-ма средните нива са между 3 и 4%. Дори при този пик обаче никога делът от тези с право и взели германски паспорт не е минава 11%, което е доста учудващо на фона на стереотипите за българите в Германия и така типичния ни цинизъм.

При разделените графики се вижда по-ясно, че групата между 15 и 19 години престой имат пик между 2013 и 2016 г. когато достигат 4% от желаещите да вземат гражданство. Това обаче е доста по-ниско от нивата около 2000 г. Тук не трябва да забравяме, че ефектите, които наблюдаваме тук, се влияят не само от събитията в Германия като политика, икономика, социална среда и приемане на чужденците, но и аналогични в Европа като цяло и най-вече в България.

При всички групи виждаме ясен сигнал, че след 2015-та пада рязко делът желаещи да вземат немско гражданство. Към 2020-та вече дори сред тези току-що получили това право се възползват само 2%. През 2024-та виждаме 1.31% от желаещите – леко увеличение спрямо 1.21% година по-рано. Друго интересно наблюдение е стабилното намаление на желаещите за германско гражданство сред българите в Германия, които са стояли там над 20 години. Допълнителна разбивка показва аналогично поведение на тези и над 40 години престой, където все още има хиляди напуснали България по време на социализма и все още държат само българския си паспорт.

Кога българите напускат Германия?

В диаметралната посока разглеждаме кога хора от диаспората ни решават да напуснат страната. Както посочих в миналата статия, това не значи, че всички решават да се върнат в България. Макар данните да показват, че често именно това се случва, има такива, които се местят в други държави и континенти.

Тук оставих една графика, защото е значително по-еднозначано. Не разглеждаме абсолютен брой напуснали страната, а какъв дял от българите в група столяла в Германия си тръгва. Така разбираме, че към 2024-та една трета от пристигналите по-малко от година по-рано си тръгват. Предвид, че са нямали възможност да се установят, с голяма доза увереност може да кажем, че се прибират в България. Забелязва се увеличение на тази тенденция като само десет години по-рано около 15% от наскоро пристигналите са се отказвали.

Високи са нивата и при следващата група с престой между 1 и 3 години. Над 15% от тях напускат Германия, което отново е двойно увеличение като дял 10 години по-рано. Към 2024-та са хората дошли след пандемията. Подобна тенденция виждаме и при тези с престой между 4 и 7 години, т.е. близко до възможността да вземат немско гражданство.

Интересни са групите с престой над 8 години. При тях виждаме аналогични нива между 2% и 5% напускащи, които са оставали сравнително непроменени в разглеждания период. Вижда се увеличение през 2024-та, но е рано да се говори за тенденция при тях.

По-интересно е какво се е случило през 2018-та. Особено при групата от българи над 20 г. се вижда скок на 16%. Най-голямо влияние тук имат хората с престой между 20 и 24 години, където 38.4% са маханти от регистрите. Проверих три пъти таблицата и не е грешка при копирането. Не е аномалия в един от разглежданите показатели – има увеличение при всички хипотези за отписване. Вижда се значително увеличение при всички с престой над 8 години, но при тези между 20 и 24 г. – т.е. пристигнали в Германия между 1994 и 1998 г. е най-голямо. Става въпрос за 1120 души, което е между около 6 пъти увеличение спрямо предходните години.

Вероятно става дума за някаква аномалия в събирането на данните, конкретна кампания или друго събитие, което не се сещам сега. Ако имате идея, пишете в коментарите. За целите на тази графика съм взел само две хипотези в данните при отписване – когато българските граждани изрично посочват, че напускат при отрегистриране и когато се отрегистрират служебно заради друга информация. Последното почти винаги означава, че наемодателя е съобщил в общината, че въпросния човек вече не живее там и се заличава адресната регистрация, а такава не е направена наново никъде другаде в Германия. Тези две хипотези покриват около 90% от всички данни за отбелязани като напуснали страната като първата отговаря за повече от половината. В тази справка са изключени смъртните случаи, заличените със задна дата (например в последствие открити, че не живеят вече в Германия) или други хипотези.

Доколкото може да има много интерпретации защо се засилва тенденцията сънародниците ни да напускат Германия, виждаме ясно, че това е най-ясно изразено сред наскоро пристигналите. Важи и за тези с до 8 г. престой и се забелязва увеличение сред всички групи, особено в последните години след пандемията. Тепърва ще видим дали това увеличение ще се запази и дали ще се оформи тенденция сред онези пристигнали в Германия преди приемането ни в ЕС.

Демокрацията умира в тъмнина – но може и посред бял ден

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Миналата седмица —след като Wall Street Journal публикува още новини за съмнителните криптобизнес сделките на семейство Тръмп и преди президентът да сподели расистко видео със семейство  Обама, изобразени като танцуващи маймуни — предприемачът от Amazon Джеф Безос реши, че един от по-малките му активи, Washington Post, представлява такава тежест за неговото състояние от двеста и тридесет милиарда долара, че се налага да унищожи голяма част от редакцията.

Още в началото на управлението на изданието Безос подкрепи ново мото за вестника: “Демокрацията умира в тъмнина.” Оказва се, че една от най-известните медийни институции на демокрацията може да бъде удушена посред бял ден.

В сряда Безос и ръководството на вестника уволниха една трета от персонала. Те затвориха или значително намалиха редица секции. Лизи Джонсън, една от  водещите чуждестранни кореспонденти на Post, получи своята цифрова розова бележка, докато работеше във военната зона на Украйна. Безос не предложи на персонала си достойнството на публично обяснение, камо ли жест на щедрост или съжаление.

Издателят и изпълнителният директор Уил Луис не се появи в “уебинара”, на който съкращенията бяха обяснени на персонала. Въпреки това, той успя да се отправи към празненствата за Супербоул. До събота вечерта Луис подаде оставка. Работата му беше свършена. Той ще бъде наследен от главния финансов директор на вестника, Джеф Д’Онофрио, който е заемал постове в Tumblr, Google и Yahoo.[…]

За финансов и морален контекст, може би сега е подходящ момент да напомним за морските интереси на  собственика на Post. Някои коментатори споменават, че Безос, за да подкрепи по-добре Post, можеше да задържи десетките милиони долари, които е похарчил за финансиране на “Мелания” . Или да се обърнем към неговата 125,8-метрова, тримачтова ветроходна яхта Koru. Яхтата струва приблизително петстотин милиона долара. Това е двойно повече, отколкото Безос плати за Washington Post. Годишната поддръжка струва десетки милиони долари…

8 февруари 2026

из Democracy Dies in Broad Daylight

David Remnick
Editor, The New Yorker

EMFA: Комисията издава Hасоки за защита на медийното съдържание в онлайн платформите (чл. 18 EMFA)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Регламент (ЕС) 2024/1083 (Европейски акт за свободата на медиите, ЕMFA) предвижда издаване на интерпретативни актове, които да подпомогнат прилагането на регламента. Един от тях е по член 18. Известно е, че член 18 съдържа спорна разпоредба, противоречива посрещана в различни среди – т.нар. медийно изключение. Но така или иначе медийното изключение е действащо право и трябва да се прилага. В прессъобщение на ЕК от 6 февруари 2026 се казва, че насоките по чл.18 се издават, за да гарантира, че “професионалната журналистика е призната и защитена в най-големите цифрови платформи в света.”

По-нататък в прессъобщението се казва още следното:

“Тези насоки ще помогнат на много големи онлайн платформи (VLOP) – както е определено от Закона за цифровите услуги – и доставчиците на медийни услуги да прилагат съответните разпоредби на Европейския закон за свобода на медиите.

Член 18, параграф 1 EMFA въвежда конкретни гаранции за защита на медийното съдържание онлайн, произведено съгласно професионалните стандарти, от неоправдано отстраняване. Тези предпазни мерки изискват VLOP да уведомяват доставчиците на медии предварително, когато възнамеряват да премахнат журналистическото съдържание и ясно да обяснят причините за решението си. На медийните доставчици също се дава 24 часа, за да отговорят, преди отстраняването да влезе в сила. За да се възползват от тези предпазни мерки, доставчиците на медийни услуги трябва да декларират, че изпълняват определени елементи, като например да бъдат редакционно независими и да подлежат на регулаторен надзор, чрез функционалност, въведена от VLOP.

Насоките ще помогнат на VLOP при прилагането на функционалността за деклариране и ще насочат доставчиците на медийни услуги при попълването и обработката на техните декларации. Те също така очертават процедури за VLOP за консултиране с регулаторните органи, когато се съмняват, и включват организации на гражданското общество, включително проверяващи факти, при прегледа на декларациите.

Комисията разработи тези насоки чрез широка консултация с доставчиците на медийни услуги, гражданското общество и организациите за проверка на факти, регулаторните органи и представители на доставчиците на VLOP, наред с другото.

С повечето разпоредби, които са в сила от август 2025 г., ЕMFA е ключов законодателен акт за защита на медийния плурализъм и независимост в ЕС, като гарантира, че медиите – публични и частни – могат да работят по-лесно през границите на вътрешния пазар на ЕС, без неоправдан натиск и като се вземе предвид цифровата трансформация на медийното пространство.

Прочетете повече за Насоките по член 18 EMFA.”

Наред с чл. 4, чл. 18 от регламента предвижда евентуално участие на органите за журналистическо саморегулиране – по чл.18 параграф 1 става дума за участие в процеса на удостоверяване на качеството медия.

Доставчиците декларират, че са подчинени на регулаторни изисквания за редакционна отговорност в една или повече държави членки и на контрол от компетентен национален регулаторен орган или служба или се придържат към механизъм за съвместно регулиране или за саморегулиране, уреждащ редакционните стандарти, който е широко признат и приет в съответния медиен сектор в една или повече държави членки.

В случай на основателни съмнения относно спазването от страна на доставчика на медийни услуги на първа алинея, буква г), доставчикът на много голяма онлайн платформа иска потвърждение по въпроса от съответния национален регулаторен орган или служба или съответния механизъм за съвместно регулиране или саморегулиране.

Насоки по член 18 EMFA

06 февруари 2026

TikTok в нарушение на DSA: предварителна оценка на Комисията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия информира, че TikTok осъществява нарушение на Закона за цифровите услуги заради пристрастяващия му дизайн – включително превъртане, автоматично възпроизвеждане, push известия и силно персонализирана система за препоръчване. Според предварително проучване на Комисията TikTok не е оценил адекватно как тези пристрастяващи характеристики могат да навредят на физическото и психическото благосъстояние на потребителите, включително непълнолетни и уязвими възрастни. Чрез постоянно „възнаграждаване“ на потребителите с ново съдържание, някои дизайнерски характеристики на TikTok подхранват желанието да продължат да превъртат – научните изследвания показват, че това може да доведе до натрапчиво поведение и да намали самоконтрола на потребителите.

TikTok пренебрегва важни показатели за натрапчиво използване – като например времето, което непълнолетните прекарват в TikTok през нощта, честотата, с която потребителите отварят приложението, и други потенциални индикатори. TikTok изглежда не успява да приложи разумни, пропорционални и ефективни мерки за смекчаване на рисковете, произтичащи от пристрастяващия му дизайн.

На този етап Комисията приема, че TikTok трябва да промени основния дизайн на своята услуга. Например, чрез деактивиране на ключови пристрастяващи функции като „безкрайно превъртане“, прилагане на ефективни „прекъсвания“, включително през нощта, и адаптиране на препоръчителната система. Тези предварителни констатации не предрешават резултата от разследването.

Расисткото послание на Тръмп и отразяването му в медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Президентът Тръмп публикува расистки видео клип, изобразяващ бившия президент Барак Обама и бившата първа дама Мишел Обама като примати, но отказа да се извини, макар че видеото по-късно беше изтрито от профила му в Truth Social.

Бяха дадени две обяснения – първо от Тръмп: че не е видял оригиналния клип до края. Тъй като критиките продължиха, сътрудниците на Тръмп се опитаха да отклонят вината от президента, като заявиха, че неидентифициран служител е качил видеото. Впрочем по-рано наистина беше разкрито име на сътрудничка, която публикува в профилите на президента. Но има наблюдения, че среднощните съобщения са негово лично дело. БиБиСи пише, че са поискали отговор колко и кои служители имат достъп до профилите на президента в платформите и какъв е процесът на одобряване на публикуваните съобщения, но не е получена информация от Белия дом по тези въпроси.

Миналата година Тръмп сподели видео, генерирано от A.I., което показва как Обама е арестуван в Овалния кабинет и е изпратен в затвора. Но това не е само практика на Тръмп. Расистките образи и лозунги станаха често срещани в правителствени уебсайтове и акаунти, като службите на Белия дом, Министерството на труда и Министерството на вътрешната сигурност са популяризирали публикации, които отразяват белите супремасистки съобщения, пише Ню Йорк Таймс (от supremacy, върховенство – хора, които вярват в превъзходството на една група над всички останали).

Вместо извод – цитат: “Човекът, който веднъж се похвали, че може да стои в средата на Пето авеню и да застреля някого, без да губи подкрепа от избирателите, редовно разбива политически и правни норми и това има малко очевидни последици. Но от време на време г-н. Тръмп преминава всяка граница и е принуден да се отдръпне”, пише днес Ню Йорк Таймс.

2

СNN обръща специално внимание на отразяването на сюжета в медиите. Отказът на Тръмп да се извини запазва историята в новините за по-дълго време. Позицията на Брайън Стелтър, CNN: “Медиите бяха прави да третират расисткия пост (репост) като топ история днес. Публикациите на Тръмп по своята същност са новина”.

Тони Докупил повдига темата и по CBS Evening News: “Имахме дълги дискусии днес дали дори да покажем образа”, казва той. “От съществено значение ли е да разберем историята? Ако го покажем, усилваме ли расисткото съобщение, след като Белият дом вече го е изтрил?” CBS реши да го покаже, така постъпиха CNN и други мрежи. Fox News закъсня, но също го направи, въпреки че водещи като Брет Байер са получили зрителски съобщения с възражения и недоволство. Дори Лора Ингреъм по Fox постави под въпрос казаното от пресслужбата и Каролайн Лийвит, че само демократите не се забавлявали с клипа.

И в България периодично се обсъжда дали скандални действия и изказвания на действащи политици или кандидат-политици имат място в медиите. Отговорът е утвърдителен – да, имат място, без да се героизират и като се поставят в контекст. Дори утвърдената практика на големите в журналистиката е скандалното изказване да върви заедно с оценката си като невярно, пропагандно, недоказано или каквото е.

За данните за българите в Германия и дали се връщат

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Събирам данни за диаспората ни в Германия от над десетилетие и не можех да не забележа статията на Диляна Димитрова във в. Сега от тази сутрин. Прегледах числата с интерес и ме учудиха – не защото смятам, че тезата в текста е грешна, а защото не намирам числата, на които се основата.

Първото, което трябва да отметмен, е че статията беше препечатана веднага с грешни или подвеждащи заглавия от редица медии. Това включва bTV, които внушават, че българите в Германия са намалели със 60 хиляди. Второто е, че всичко, което ще обсъдя тук, също както числата, на които вероятно Димитрова се оповава, са предварителни данни и се променят постоянно. С други думи, възможно е между различни прочити да се променят оценките. Ревизираните данни за миграцията и демографията излизат в края на юни в Германия и края на април в България. Попитах по-рано в. Сега за конкретните таблици или изследвания, на които се основава статията и ще допълня този текст когато отговорят.

Няколко числа, които не съвпадат

В статията се споменават редица числа, които искам да се обсъдим. Първо се говори за статистика от октомври 2025 до ноември 2024-та. Наистина, на 18-ти януари беше обновена таблицата с месечната статистика за миграцията. В инструмента Genesis на Destatis обаче тази разбивка не включва националността на мигриралите. На новинарската им страница обаче намираме бързи справки, които се обновяват всеки месец с данни около 10 седмици назад. Там има две справки – по дестинация и по националност.

Тук идва объркването ми. В статията на в. Сега се говори за 58450 българи напуснали Германия за обсъждания период и нетна емиграция от 11930 души. Сравнявайки с таблицата в Destatis за български граждани виждаме 53428 напуснали Германия и 11290 нетна емиграция. Т.е. 11290 повече български граждани напуснали Германия, отколкото са се нанесли. Числата са близки, но различни, което ме учудва, защото не изглежда това да е източникът цитиран в статията. Тук е важно да се спомене, че говорим за 11 хиляди напуснали Германия в повече в каквато и да е посока, т.е. това не са непременно хора върнали се в България.

Ако погледнем конкретно данните за напуснали в посока България, виждаме други числа – 52606 напуснали и нетна емиграция от 12728 души. Т.е. почти 13 хиляди души са напуснали Германия, за да се заселят в България. Това включва обаче както български граждани, така и чужди. Разминаването между тези две числа може да има няколко различни интерпретации. Най-вероятните според мен са, че има голяма миграция на български гражани от други европейски държави към Германия от една страна, а от друга – доста българи вече получили германско гражданство се върщат в България. В германската статистика те се отчитат като германски граждани независимо какво друго гражданство имат. Както съм показвал няколкократно, изключително малка част от българите имаши право на германско гражданство се възползват от тази възможност – под 2% на година. В последните поне 10 години обаче децата им получават такова автоматично и ако връщат със семействата си ще се броят от Destatis като „немски граждани нанасящи се в България“.

Колко са българите в Германия?

По-нататък в статията си Димитрова цитира данни от НСИ, които ще прескоча. По-интересни са изводите за намаляването на диаспората ни. Миналия август написах текст за Капитал за тяхна поредица за българите в Германия, в който разисквах подробно именно това наблюдение. За пръв път от 20 години през 2024-та броят на българите в Германия намаля между 1% и 2.4%. Оптимист съм, че тенденцията ще се запази, първо заради обсъжданите данни и второ, защото го виждам в своя собствен балон. Както писах наскоро, няколко познати ми писаха за съвети за процеса на връщане само в последните няколко месеца.

Предпазлив оптимист съм обаче, защото говорим за само едно число от една година и трябва да мине време, за да отчетем някаква тенденция. В случая тук и в статията във в. Сега разглеждаме данните на миграционните в Германия, които съм писал многократно, че са крайно ненадеждни. Виждаме го в разминаване между данните за населението в Германия и данните на миграционните. Има и други фактори като нерегламентирана сезонна работа, неотписване на адресна регистрация при преместване извън Германия, непознаване на системата и пропускане на административните задължения, фиктивно регистриране в страната на деца и роднини с цел трупане на години за гражданство или точене на социални и дори трафик на хора. Всички тези фактори влияят в една или друга степен на разминаването на статистиката с реалното състояние на диаспората ни.

С това наум забелязах друго число в края на статията – 371128 български граждани живеещи в Германия. Това число е взето от демографския годишник на НСИ за 2024-та и се отнася до началото на годината. Те от своя страна го взимат от таблица 12411-0009 към 31.12.2023 на Destatis за населението на Германия по гражданство. Това не са данните на миграционните, а се базират на същата методология, каквато НСИ определя населението на България. Този показател включва онези без немско гражданство независимо дали са родени в България или натурализирани или възстановили в последствие българското си гражданство. Сред тях има бесарабски българи, македонци, албанци и наследниците на насилствено изселените български турци. Именно тази таблица цитирах през годината като посочвах намаление от 8707 българи през 2024-та г. или 2.35%.

За да илюстрирам защо трябва да сме внимателни с данните на миграционните, тяхното число за същия показател – български граждани независимо къде са родени – е 436860 за началото на 2024-та г. Това е таблица 12521-0002 в Genesis. По техни данни намалението през 2024-та е 4780 или малко над един процент. Виждаме голямото разминаване, което споменах горе. Destatis го обясни преди години с това, че последните не са ревизирали данните си от 2013-та г. Това е причината да не писах нищо докато следя данните за механичната миграция и да чакам края на юни като излязат числата за демографията, които НСИ цитира в годишника си.

Важно ли е точното число?

Да. Всичко описано не значи, че статията на Димитрова във в. Сега е невярна. Най-много бих я нарекъл прибързана. Когато пиша по тези теми настоявам, че точните числа и методологията им е важна. Както виждате, работим с разлики от няколко стотин до няколко хиляди души и малко отклонение променя изводите драстично.

Що се отнася до причините съгражданите ни да се прибират в България, те са винаги строго индивидуални. Има обаче някои общи признаци. Това се случва не заради подобрение на ситуацията у нас, а по-скоро въпреки влошаването на върховенството на закона, корупцията, овладяването на институциите и раздробяването на политическата сцена. Просто ситуацията в други европейски държави включително Германия изглежда в тръгнала също в подобна посока и положението на мигрантите се влошава особено бързо. Индикации за последното ще намерите в по-старите ми текстове за бедността сред чужденците в Германия и данните за социалното и финансово положение на диаспората ни там.

Как се пише: етнос или етност?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише етнос, мн.ч. етноси; членувани форми етносът, етноса. Съществителното име е от мъжки род. Етносът обикновено се определя като група от хора с обща история, обитавана територия, език и култура. Всеки афганистанец се чувства първо член на семейството и племето си, после на района, в който живее, и чак тогава на […]

Нови данни в картата за градоустройството на София

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Част от тези вече обявих в социалките, но в последните няколко месеца добавих нови източници на данни, които се отнасят по един или друг начин за градоустройството в София. Някои като решенията на МС и обществените поръчки добавят данни и към Пловдив и Благоевград. Всички изброени се обновяват всеки ден с нови точки, документи, събития, дневен ред на бъдещи заседания и протоколи.

Документи и заседания от експертни съвети в НАГ

Тези данни са отчасти на картата от около година, но в последните месеци допълних источеските данни и разширих засичането за кои парцели се намират. За последните 15 години се намират 1290 заседания, протоколи или други документи от такива съвети. Свързах ги с 3923 обекта на картата. Ще ги намерите на този филтър на картата.

Обществени поръчки

Намерих 755 поръчки в последните 15 години, които се отнасят до обекти в София. Някои са за ремонти, други за изграждане на градини и други сгради. Трети са за доставяне на апаратура или други дейности. Доста са за саниране. Свързах ги с 519 обекта. Ще ги намерите на тези филтри на картата.

Решения на Министерски съвет

Намерих 357 решения, протоколи и други документи от последните 15 години свързани с 2345 обекта. Освен тях ще намерите 126 търга за държавна собственост засагащи 57 имота. Ще ги намерите на тези филтри. Търговете спряха в края на миналата година, но ако се появят нови, ще се видат на тази карта, както и на другата с „имотите на Желязков за продажба„.

Заседания на Столичен общински съвет

Това са последните данни от тази седмица. Включват 1115 документа, протоколи, питания и предложения от последните 8 години. Свързах ги с 10079. За целта обработих 42 хиляди документа на СОС и поне една трета споменаваха някакъв имот. Старите протоколи с повече от един документ в тях ги поставих като един линк, затова се виждат само около 1000 „документа“. Всички нови засегания, питания и прочие може да следите и на новия Matodon канал @SofiaCouncil. Документите ще намерите на този филтър на картата.

Както и с други данни, списъкът с тези документи не е изчерпателен. Засичам единствено, когато са узначили ясно имот с идентификатор. В някои случаи използват описания или адрес или обсъждат сграда по друг начин. В такива случаи не мога да засега автоматично, че става дума за част от града. Все пак този механизъм е полезен, за да засичаме мнозинството от обсъжданията още като са на ниво обществено обсъждане, питания и комисии.

Мрежата EDRi остро осъжда натиска на администрацията на САЩ на Тръмп във връзка с регулирането на онлайн платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕDRi прие декларация, предизвикана от прояви на квалифициране на европейската регулация в областта на цифровите права като цензура от страна на администрацията на Тръмп и членове на Конгреса.

На 3 февруари 2026 г. парламентарната комисия за съдебната власт в Камарата на представителите на САЩ публикува „междинен доклад“, описващ Закона за цифровите услуги, Европейската комисия и организациите на гражданското общество, работещи по въпроси, свързани с управлението на платформи, като част от координираните „десетилетни усилия за цензуриране на свободата на словото в световен мащаб“. Този „доклад“ погрешно определя легитимната демократична политика в Европейския съюз като работа на „цензуриращи“ организации. Този доклад, който следва друг от юли 2025 г., и неотдавнашните забрани за пътуване, наложени на бивш висш служител на ЕС и участници от гражданското общество, са част от по-широки заплахи за суверенните, демократичните правомощия за създаване на правила и правоприлагане на институциите на ЕС.

Мрежата EDRi остро осъжда тази фалшива характеристика на ценната работа, извършена от нашите членове и съюзници по регулиране на онлайн платформите. Ние сме загрижени за тези опити за оказване на натиск и сплашване срещу легитимни и демократично приети цифрови правила, някои от които насърчават механизмите за участие, неразделна част от работата на EDRi и други участници в гражданското общество. Тези закони играят важна роля в борбата със злоупотребите с личните данни на хората, в подкрепата за онлайн безопасността и настояването за отворен интернет, който обслужва обществения интерес, включително правото на хората на свобода на изразяване, и се стремят да ограничат извънредно голямата власт на някои много големи онлайн платформи, независимо от това къде е седалището им. Квалифицирането на тези участници от гражданското общество като „цензуриращи“ е безпрецедентна атака срещу цифровите права и гражданското общество като цяло.

Призоваваме институциите на ЕС да не се поддават на това сплашване и да следват твърдо ангажимента си за демократичен надзор, делиберативно разработване на политики и прилагане на цифровите правила. Мрежата EDRi е солидарна със своите членове и съюзници срещу тези неоправдани атаки.

Мрежата EDRi е динамична и устойчива общност от над 50 неправителствени организации, експерти, застъпници и академици, работещи за защита и напредък на дигиталните права на целия континент. В продължение на повече от две десетилетия EDRi служи като гръбнак на движението за цифрови права в Европа.

Риск от бедност и изключване за чужденците в Германия

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Според последните данни за риск от бедност и социално изключване от 2025-та, в Германия остава над два или три пъти по-голям рискът за всяка от следените категодии, ако сте чужденец в Германия.

Най-висок е рискът да живеете в домакинство, в което има висока безработица – 3.25 по-вероятно, отколкото сред германските граждани. Рискът за сериозно материални и социални лишения всъщност се повишава значително при чужденците, но още по-бързо расте сред немските граждани. Затова след 2021-ва рискът за същото, ако сте чужд гражданин е само 2.31 пъти повече от немските граждани. преди това е над 3 пъти. Риск от бедност и изключване остава стабилно около 2 до 2.4 пъти повече от средното.

Докато средният за Германия риск от бедност и социално изключване остава под този в България (21.32% спрямо 30.3% за 2023), сред чуждестранните граждани е доста по-голям – над 41%. Няма разбивка по националности и има широк спектър с професии и ситуации сред диаспортата ни и чужденците в Германия като цяло. Най-общо обаче може да кажем, че ако се преместите в Германия, рискът ви от бедност се увеличава с поне една трета.

И не, взимане на германско гражданство само по себе си не променя нещата, макар може да спекулираме, че е повлияло на качването на средната бедност сред немските граждани в последните четири години.

Изброените индекси често не се разбират добре. Пропуска се, че не се базират на обективни данни, а социологически допитвания основани на местни разбирания и презумпции. Преди 12 години написах подробно какви са проблемите с това. Миналата година пуснах и някои детайли за диаспората ни в Германия от последното микропреброяване. Преди 7 години описах защо ни изглежда, че немските пенсионери са по-богати, какви са причините когато това е вярно и защо често всъщност не е. Друг аспект са социалните и по-специално майчинските, за които писах преди 6 години.