Една публикация в theconversation.com по повод спирането на CBS Radio News днес, ударите, на които е подложена медийната екосистема в обществен интерес и правото на хората да бъдат информирани.
Когато CBS Radio News замлъкне на 22 май 2026 г., американците ще загубят достъп до новинарски програми, които слушат в продължение на почти век. Отива си и двупартийната идея, че медиите трябва да съществуват, за да служат на демокрацията.
Когато CBS се роди през 1927 г., се водеха дискусии как медиите могат по-добре да служат на демокрацията. Американците вече бяха видели деформирането на новинарската екосистема в полза на богатите. Първата световна война демонстрира и силата на средствата за масова информация да оформят общественото мнение чрез пропаганда. Имаше широк консенсус между партиите, че правителството може да играе роля в защитата на обществеността от концентрирана медийна власт, чуждестранна дезинформация, съобщения със специален интерес или измамна реклама.
Въпреки че се разминават как най-добре да го постигнат, демократите и републиканците се съгласяват, че радиото трябва да служи на обществения интерес. С други думи, тъй като ефирът е принадлежал на всички американци, електронните медии имат задължения извън печалбата. Те предоставят надеждна информация, различни гледни точки и въпроси от обществен интерес. По времето, когато Законът за комуникациите от 1934 г. създава Федералната комисия по комуникациите, идеята, че радиото трябва да служи на обществеността, е нормализирана. Завладяващото отразяване на CBS от Втората световна война затвърждава значението му като американска институция.
През 60-те години на миналия век дебатите за това как радиото може по-добре да служи на демокрацията до голяма степен изчезват. Задълженията за новини от обществен интерес, ограничения на чуждестранната собственост и правила за плурализъм – отпадат. Всяко обществено задължение извън печалбата започва да се описва като заплаха за американския начин на живот. Тези, които твърдят, че медиите трябва да бъдат регулирани като общо благо в плуралистичната демокрация, се игнорират.
След като президентът Бил Клинтън подписа Закона за далекосъобщенията от 1996 г., критиците твърдят, че лобизмът в индустрията води към демонтирането на голяма част от рамката в полза на обществения интерес. Законодателството облекчава ограниченията на собствеността, което позволява на малък брой големи корпорации да придобият много повече станции. Все по-често дерегулираната медийна екосистема не успява да изпълни обществената си мисия.
Във втория си мандат Тръмп злоупотреби с властта си над медийната екосистема. През 2025 г. FCC на администрацията на Тръмп одобри сливането на Paramount Global, компанията майка на CBS, със Skydance Media. Но това стана едва след като Paramount Global уреди дело, което Тръмп заведе срещу CBS за 16 милиона долара. Въпреки че много талантливи журналисти и продуценти остават, новата главна редакторка на CBS News Бари Вайс работи, за да направи мрежата по-приятелска към администрацията на Тръмп. Рейтингите на станциите в мрежата се сринаха.
Въпреки че Paramount Skydance сочи финансови причини за спирането на CBS Radio News, компанията се опитва да закупи нови активи, включително компанията майка на CNN, Warner Bros. Discovery, което ще увеличи монополизацията на новинарските медии.
Американците не могат да кажат, че Мъроу не ги е предупредил: Със сигурност ще платим за начина на използване на този най-мощен инструмент за комуникация. Този инструмент може да образова, може да осветява света; да, и дори може да вдъхновява. Но може да го направи само доколкото хората са решени да го използват за тези цели. В противен случай той не е нищо друго освен жици и лампи в кутия. Има голяма и решителна битка, която трябва да се води срещу невежеството, нетолерантността и безразличието. В тази битка оръжието на телевизията може да бъде полезно.
„Тръбата трепти“, казва той през 1958 г. И ако американците не си върнат правото на информация, която не е оцветена от мотива за печалба и специални интереси, „скоро ще видим, че цялата борба е загубена“.
Преди седмица написах статия за това как все още няма ограничителни зони за дронове около площадките за медицински хеликоптери. Макар това да е вероятно най-малкият проблем в това начинание, все пак създава риск. Скоро след това @dhardestbattles.bsky.social ме поправи в Blusky, че всъщност има сериозно разминаване между интерактивната карта на ГД ГВА и JSON файла, който предоставят. Наистина, на страницата им пише, че картата е само индикативна. Моя грешка е да предположа, че няма толкова голяма разлика между двете.
Затова, както правя обикновено, седнах да направя карта, която да показва реалните данни на ограниченията на въздушното пространство. Доколкото има готови професионални инструменти за представяне на специализирания формат, целта ми беше по-скоро да направя карта, която да ни позволи да оценим работата на дирекцията и най-вече исканията за такива ограничения. Картата няма за цел да е отправна точка и всеки следва да сверява с официалната страница на ГД ГВА.
Този път реших да направя картата на английски заради съдържанието на повечето полета във формата. Само текстовото описание на ограничението е на български, което намирам за странно в случая. Добавих филтри по тип ограничение и към тях добавих зоните над 50м. около летищата. Така може да се изключват категории като натиснете на легендата. При натискане където и да е се отваря информация за всички ограничения на това място спрямо филтрите. Така разбираме какво е естеството на ограниченията. Повечето са изискване за уведомяване или искане на разрешение в определен период преди полета. Има лице за контакт и други параметри. С бутоните горе вляво може да сменяте картата на сателитна снимка както и да я фокусирате върху местоположението си.
Направих така, че картата да зарежда всеки ден информацията за ограниченията, ако има нова такава. Докато я правих забелязах, че са обновили файла междувременно – на 15 и 18-ти май. Затова ми хрумна да заредя всички публични промени в последните години. Има 21 такива от май 2023-та насам. Преди това не са публикували JSON файла, а са разчитали на въпросната индикативна карта. Тя обаче няма историческа справка. Затова нямаме данните за зоната, например, около игрището, където Борисов риташе мачле край ресторанта на Сталийски.
19 от тези архива с ограничения добавих на картата. Може да се покажат с бутона горе вляво за филтър и после да се избере дата от менюто. Архивите от май и юни 2023-та, за съжаление, са неизползваеми. Както виждате долу, при създаването им са объркали географския формат на полигоните. Можех да ги оправя, но тогава ще трябва да правят твърде много предположения и се губи смисълът.
Това, което са добавяли тогава обаче в последствие е въведено все пак във валидни ограничения и ги виждаме в следващите архиви. Някои от зоните са изтривани и въвеждани наново. Ако натиснете на някоя от тях ще видите кога са първо въведени и кога са изтрити. Някои от тях обаче е да са въведени наново на по-късен етап и на същото място да е имало друга зона дори със същия идентификатор, макар с различни параметри. На доста от зоните пиша, че са въведени най-късно през 2023-та, тъй като нямам по-стари данни.
Както споменах в предишната си статия, към този момент има 20 площадки за медицински хеликоптери в болници из цяла България. На интерактивната карта на ГД ГВА няма ограничения за дронове на никоя от тях. В официалния JSON файл обаче има за 12 от тях. Тези без ограничения са:
Всички тези са добавени в списъка на дирекцията след средата на 2025-та. Повечето от ограниченията за останалите 12 са добавени през 2024-та и преди запитването ми до ГД ГВА през 2025-та защо не се виждат такива на картата. Интересното тук е, че тогава те не ми отговориха, че всъщност има ограничения и картата е само индикативна. Вместо това ми отговориха, че все още се работи по процеса и всъщност не било задължително да има ограничения за дронове.
Моята интерактивна карта може да разгледате тук или на нов екран.
По нея може да направим няколко интересни наблюдения. В Тракия между Сливен и София, както и в северозападна България на запад от Плевен се виждат множество ограничителни зони свързани с площадки за борба с градушките. Друг пример са ограниченията около Росенец обхващащи почти целия полуостров, но без резиденцията на Доган.
Като друг пример виждате ограничения въведени между 8-ми и 15-ти май от земята до 305 метра за дронове по пътя между Бургас и Велико Търново и Пловдив и София. Това изглежда са ограничения свързани с провеждането на Giro d’Italia по това време. Тогава имаше доста хеликоптери отразяващи събитието и явно целта е била да се пазят те от дронове на зрителите.
По същото време се забелязва и добавено ограничение в Лозенец и Изгрев. Те съвпадат с Руското посолство, Руското търговско представителство и Руското училище в Лозенец и са в категория чувствителни обекти. Махнати са на на 18-ти май и не откривам публична информация защо. На същата карта виждате ограниченията около посолствата на Израел и САЩ в категория „чужда територия“. Такива обаче няма около руското, немското и другите посолства в района. Виждаме ограничения за „чувствителни обекти“ около комплекса на НСС и МВнР
Виждаме също ограничение ERM2 в Лозенец на границата на Борисовата градина. Там се намира намира подстанция Рила. Стана известна след спирането на тока в целия център на София по време на масовите протести през декември 2025-та. Тогава имаше обосновани предположения за умишлен саботаж. Интересно е, че ограниченията за дронове на това място до 120 м. е въведено четири месеца по-рано – през август.
На картата може да се видят още доста такива зони. Повечето са свързани с летища, военни или други държавни обекти. Има няколко в категория природни обекти, макар да се броят на пръсти. Един такъв е целият язовир Бели Искър. По някаква причина са добавили пречиствателните станции Бистрица, Панчерево и Кубратово в тази категория. Изглежда категорията не се отнася до опазване на защитени природни зони от шум, а на инфраструктура.
Какво друго интересно забелязвате в данните?
Неофициално първоначален интерес към Нова телевизия е изразил новият собственик на Левски Атанас Бостанджиев. По начало финансист и банкер, преди месец – на 24 април 2026 година Бостанджиев е обявен за нов мажоритарен собственик на българския футболен клуб ПФК „Левски“ (София).
По два начина – “неофициално” и “първоначален” – авторът в Капитал ни предупреждава, че засега промени няма. Все пак статията е за отбелязване, защото съдържа обзор на евентуални участници и евентуални събития на пазара, свързани с намеренията на компанията – майка на Нова телевизия.
За руската връзка: “Атанас Бостанджиев е роден в България, учил е в САЩ, работил е за Merrill Lynch и Goldman Sachs, когато изненадващо решава да замени работата си в световни финансови гиганти заради VTB Capital – глобалното инвестиционно звено на руската Внешторгбанк. Българското подразделение на VTB Capital се ръководеше от бившия финансов министър Милен Велчев и неговия брат, а през него руснаците притежаваха около 9% от акциите на Корпоративна търговска банка. “ВТБ Капитал” беше спонсор на “Левски” между 2012-2013 г. Заради връзките с ВТБ Бостанджиев е квалифициран от американското финансово разузнаване като “политически свързано лице” с Русия в доклад от 2017. Бостанджиев твърдеше пред “Капитал”, че неговата квалификация е била с 10-годишен период на давност и е изтекла през 2023 г.”
Има още факти в Булевард България, а и в други медии – например FT съобщава, че Атанас Бостанджиев е предлагал на Гана да осигури за тази държава руската ваксина срещу Covid-19. Този именно човек има интерес към Нова телевизия.
Правителството на Обединеното кралство готви планове за изключване на цифровата наземна телевизия (DTT), като ще са необходзими предпазни мерки за по-възрастните, уязвимите и нискодоходните аудитории. Правителството подкрепя дългосрочния преход от традиционните ефирни сигнали към доставяната чрез интернет телевизия (IPTV), но само когато и където има широколентов достъп.
Очаква се условията да бъдат изложени в предстояща Зелена книга – това е документ, който ще бъде изготвен и представен за обсъждане от правителството. Условията включват достъп до супербърз широколентов достъп, прости телевизионни интерфейси за стрийминг и поддръжка от телевизионни оператори и интернет доставчици за зрителите, чиято наземна телевиизя се изключва.
Съгласно действащото законодателство цифровата наземна телевизия е гарантирана поне до 2034 г. Участниците в кампанията твърдят, че преходът трябва да бъде удължен до 2040 г., предупреждавайки, че уязвимата аудитория в противен случай може да има проблеми.
Обществените радио- и телевизионни оператори, включително BBC, ITV и Channel 4, подкрепят преминаването към онлайн разпространение, като твърдят, че поддържането на наземни преносни мрежи е все по-скъпо, тъй като гледането се променя онлайн.
Телевизиите вече стартираха Freely, базираният на стрийминг наследник на Freeview, предлагайки канали на живо и при поискване през широколентов достъп. Ключов въпрос остава достъпността. Смята се, че правителството проучва подкрепа за приблизително един милион домакинства. Говорител на DCMS е заявил, че решението дали да се разшири DTT след 2034 г. ще бъде взето „възможно най-скоро“.
България изключи аналоговия сигнал през 2012, като планът за цифров преход не беше приложен особено успешно, поради съзнателно ограничената конкуренция в DTT от правителството на Станишев в полза на Цветан Василев. Много по-късно Съдът на ЕС констатира в решение 376/13, че нито Тройната коалиция и Станишев, нито по-късно ГЕРБ са отстранили посочените от Комисията проблеми. И вместо два търовски и един обществен мултиплекс с национален обхват и на втори етап – регионални мултиплекси – набързо се оказахме с един -единствен национален мултиплекс – и той ни е много.
Та в този ред на мисли – къде е българският план за изключване на DTT?
Федерално жури в Оукланд, Калифорния, единодушно отхвърля иска на Илон Мъск срещу OpenAI и неговите ръководители, съобщава The New York Times. Журито приема, че Мъск е изпуснал тригодишния давностен срок, тъй като е бил наясно с преструктурирането на OpenAI още през 2021 г. Делото не стига до същинско разглеждане на обвиненията за неправомерно обогатяване, решението е изцяло процесуално — заради пропуснатия срок.
Мъск е завел делото през 2024 г. като твърди, че OpenAI неправомерно е преминала от първоначалната си форма на нестопанска структура към хибриден модел с търговска дейност. Той настоява, че ръководството е действало в собствен интерес, а корпорацията Microsoft — като голям инвеститор — е „съдействала“ за това. Според информацията, представена в съда, Мъск е дарил около 38 млн. долара за създаването на OpenAI като нестопанска организация, но по-късно се почувствал измамен, след като компанията създала и търговско дружество. Журито обаче отхвърля всички претенции поради изтеклата давност. Съдия Ивон Гонсалес Роджърс незабавно потвърждава решението на журито.
Мъск вече е заявил, че ще обжалва, но съдията е дала да се разбере, че е готова да отхвърли подобна жалба „на момента“. Според Ню Йорк Таймс “резултатът запазва статуквото в надпреварата в Силициевата долина за развитие на изкуствения интелект, като OpenAI запазва ролята си на една от най-важните компании в технологичната индустрия. Решението осуетява усилията на Мъск да взриви организацията, която той помогна да бъде създадена през 2015 г.”
В края на 2025-та отиващото си скоро правителство на Желязков промени правилника за вписванията. Това се готвеше от месеци, а тогавашния министър на правосъдието Георги Валентинов Георгиев още по-отдавна разораваше почвата с твърдения, че се бори срещу имотните измами. Даже се снима с няколко баби за пред медиите.
Много журналисти и организации се обявиха срещу промяната, защото не беше доказан какъвто и да е възпиращ ефект срещу имотните измами, но за сметка на това съвсем ясно затрудняваше значително журналистическите разследвания. Това, всъщност, пролича като най-ярката цел на тази промяна, особено предвид историята и работата на бившия общински съветник от ГЕРБ, няколкото разследвания за корупция сред съпартийците му и данните за възможното разпродаване на 4400 държавни имота, за което писах. Именно, защото ми беше полезен инструмент за няколко материала поместени тук, описах моите резерви спрямо текста и заедно с препратка към критичните становища на юристи. Общественото обсъждане и с какви аргументи са излезли вносителите все още може да се намери на страницата на кабинета.
Все пак, промяната беше подписана и влезе в сила на 15-ти януари. Реших да пробвам как работи „новия режим“ месец по-късно. Не го направих веднага, защото исках да дам време на и без това претоварената Агенция по вписванията да намери начин да приложи новите правила, особено предвид, че създават много повече работа на съдиите по вписванията. Междувременно журналисти се оплакаха, че изпитват трудности да получават информация.
На 13-ти февруари исках незаверен препис на нотариалният акт, с който министърът в оставка Георгиев е дарил апартамент на съпругата си. Трябваше ми за друг материал, който пиша. Именно това писах в причините да търся препис – за журналистическо разследване. Доколкото няколко елемента като имена, дати и от скоро – оценка на имота са достъпни през портала на Имотния регистър, в нотариалните актове има много детайли, които са важни и в отделни случаи сочат към потенциална корупция, укриване на доходи, фиктивни прехвърляния и прочие. Платих таксата от 2.5 лв. и зачаках.
Още на следващия ден получих отговор, че имат нужда от повече информация. Първо – трябва да уточня точно за кое лице упоменато в акта имам интерес в разследването си, второ – повече подробности за самото разследване, както и доказателство, че съм журналист. Предоставих информацията както бяха инструкциите, описах, че не работя в никоя медия, но имам блог и статии се поместват в други медии. Отговор не последва. Питах няколко пъти за състоянието и след месец се сетих да звънна. Оказа се, че преписката е затворена и пряко на инструкциите просто да им пиша, трябвало да подам ново заявление.
Подадох ново заявление със същата информация и платих пак 2.5 лв. за преписката. Още на следващия ден ми казаха, че задължително трябва да предоставя журналистическа карта. Такава нямам. Всъщност, такъв официален документ не съществува по принцип. Затова си направих собствена с ChatGPT. Би била фалшификат, ако се представях за журналист от Капитал или БТА или член на някой съюз, но не това правя аз. Съвсем оригинална си е за проекта ми GovAlert. Няма нормативна дефиниция какво е журналистическа карта или изискване да е обвързана с организация с определена дейност или въобще регистрирана организация. В този смисъл журналистическата карта е толкова валидна, колко институциите решат да я припознаят.
И да, на картата пише „Репуика Българи“. Според ChatGPT така се изписва на печат и реших да го оставя да видя дали някой ще забележи от агенцията. Този път вече знаех, че трябва да подам ново заявление, а не да чакам. Копирах всичко до тук, добавих картата и след няколко часа получих преписката.
В миналото не се е налагало да предоставям такава информация, особено не и да обяснявам в кое лице или фирма се вглеждам и каква е целта на разследването ми. Към момента, в който получих нотариалният акт, Георгиев вече не беше министър. Дори преди това не мога да твърдя, че е упражнявал натиск да не бъде предоставена информация или че е бил изрично уведомен. С промените обаче има такава възможност от ръководната си позиция, но нямам причини да смятам, че се възползвал.
Това в известен смисъл е дори по-лошо – този утежнен процес е вече новият „нормален“ и по дизайн е направен да работи точно така. Той и други в кабинета се оправдаваха, че нямало всъщност да се пречи на журналистическите разследвания. Оказва се, че съвсем не е така и станах свидетел. Съдиите по вписванията са натоварени с нелеката задача да преценяват дали журналисти могат да разследват министри и магистрати, както и да бъдат между чука и наковалнята между общественото мнение и нужда от прозрачност и схемите на политици и икономически интереси.
С други думи, тестът ми на „новия режим“ не откри нарочното вмешателство станало възможно с новия текст на правилника, а новото базовото ниво на влошена прозрачност и затруднено разследване на корупция.
Впрочем, както е по същия правилник можех да си върна таксите за неизпълнените заявления. Попълва се този формуляр с извлечение от плащането. Пратих го през ССЕВ на 13-ти март отново като проба дали работи процесът. Едната такса получих месец по-късно – на 17-ти април, а другата преди седмица на 8-ми май.
Междувременно, исках по ЗДОИ от Агенцията по вписванията данните за всички заявки по преписки по чл. 51 за последните 16 години. Тъй като е имало промени в правилата междувременно, особено обсъжданото тук, исках справката е по новия смисъл на правилника, т.е. предоставиха ми отделно заверени по ал. 1 и незаверени по ал. 3 и отделно незаверени по ал. 1. Общо данните показват 4.8 милиона заявки за цялата страна от 2010 г. до март 2026-та. 85% от тях или 4 милиона са незаверени преписи по чл. 51, ал. 1. На 2.14% от тях е отказано. 25% от всички искания за страната или 1.15 млн. са били в София
На графиката долу виждате как се увеличават през времето. От разговори с адвокати, най-общо казано може да се каже, че в синьо виждате справките поискани по служебен път от институции, както и в последните два месеца от журналисти. В червено са исканията за преписки от бъдещи купувачи и други лица чрез адвокати, брокери и частни съдебни изпълнители. Вижда се, че заверените остават почти константа през последните две години и почти няма промяна в последните два месеца.
Тук интересна е разбивката по брой одобрени, т.е. кога териториалните звена на Агенцията по вписванията е преценявала, че може да предостави документи. Тук виждате в синьо границите, в които са се движили одобренията между 2010 и 2024 включително – 97 до 100%. В жълто показвам 2025-та, която минава през същата зона, макар след изказванията на Георгиев да се вижда отчетливо намаление. В началото на 2026-та виждаме обаче драстичен спад до под 95%. Графиката отбелязва нивото преди 15-ти януари, когато влизат в сила промените, както и след него.
Незаверените преписи по ал. 1, които са значително повече, показва аналогичен спад. В червено се вижда как след въвеждането на промените одобрените преписи намаляват с почти 4 процентни точки средно за страната и остават под миниума за последните 15 години.
Показвам тези графики с 94 до 100% във вертикалната скала, за да се виждат по-ясно разликите. В действителност, ефектът е доста малък, както се вижда на коригираната графика долу. Това е защото журналистите търсещи такива данни са сравнително малко и както показах в началото, дори да не откажат информация, процесът е много затруднен и се разкрива на институциите и понякога самите разследвани лица информация за разследването докато още тече.
Разглеждайки данните по териториални дирекции забелязвам някои аномалии. Има доста ниски нива на одобрение като в Асеновград, Монтана, Трън, Елин Пелин и Плевен. Някои от тях имат по 94% одобрение, а други – под 80%. При някои като Елин Пелин одобренията спадат наполовина през летните месеци, а други като Хасково и Разлог и Монтана – в началото на годината. При повечето от тях обаче причините са, че имат твърде малко заявления по принцип и дори няколко отказа се отразяват значително
Най-голяма аномалия има обаче в Благоевград. Споменах ги изрично покрай данните на НСИ за застрояването, защото имаше аномалия и там. При преписките на нотариални актове се забелязва огромен брой откази – в пъти повече като дял от цялата страна. При това не виждаме това в определени месеци, а изглежда става дума за редовна практика.
Тук виждате, че вече съм сложил вертикалната скала от 0 до 100%, защото за разлика от горната, диапазонът на одобрения през последните 15 години се движи от 65 до 100% при първата хипотеза. Към края на 2025-та са одобрявали едва едно от четири заявления на моменти. В началото на тази интересно, но има скок в одобренията след 15-ти януари. След това обаче пак пада под 50%.
При незаверените преписи по ал. 1 – мнозинството от исканията, положението е една идея по-добре, макар отново значително по-зле от цялата страна. Особено през август виждаме спад до 50-65% одобрение. Интересното е, че отново обратно на останалата част от страната, в първите месеци на тази година няма драстичен спад и нивата на одобрение се движат в рамките на нормалното конкретно за Благоевград.
Не виждам нищо, което дори се доближава до този тип на работа в която и да е териториална дирекция в страната. Нямам представа на какво се дължи това и не смея да спекулирам. Може да отговорят единствено служителите.
В публичното пространство като единствена причина за тези промени се тиражираше желанието на бившия вече министър Георгиев да пресече имотните измами. Доколкото съществуваше теоретична възможност това да се случи с искане наслуки на извадки от нотариални актове с цел откриване на уязвими жертви, аз и много други предупредихме, че тезата на министъра е абсурдна. Първо не бяха показани доказателства това да се е случвало някога, а още повече да се е превръщало в системен проблем, второ за да сработи трябва масово искане на извадки, което би следвало да се засече в съответната служба, ако изпълняват задълженията си по наредба, трето, собствениците ще знаят, че някой е искал извадка и четвърто и най-важно – нищо от това и фактическата измама не е възможна без участието на адвокати и корумпирани нотариуси. Именно това видяхме при няколко такива схеми, особено тази от последната седмица. Нищо от промените не пречи на тази категория хора да имат неограничен достъп до същите документи.
Като контрааргумент посочихме, че свободният достъп сега се използва масово за сверяване на предоставени документи от продавачи на имоти и строителни компании. Това предотвратява имотни измами, особено когато става дума за тежести или особени клаузи в нотариалните актове. Сравнително чести са тези при инвеститорите в нови сгради и продажбата на стари къщи и апартаменти. Виждаме от данните колко често се искат незаверени преписи. Промените ефективно влошават този важен за купувачите инструмент и всъщност така Георгиев помага на имотната мафия
В аргументацията на промените се посочва още нещо – правото на неприкосновеност на хората. Т.е. да не се разкриват детайли от частния им живот и конкретно какво пише като условия и детайли в актовете. Този аргумент има повече смисъл и засяга баланса между личните данни като договори и собственост и публичния интерес като предотвратяване на имотни и журналистически разследвания за корупция и пране на пари. Този баланс е уреден на редица места в закона, включително в Закона за достъп до обществена информация. В стария режим на вписванията има допълнителни защити за това, че се документира кой е имал достъп до преписките, има задължение да не се разпространяват личните данни отвъд целите на разследването и прочие.
В този смисъл в опита ми да взема препис на нотариалния акт на бившия министър, данните от самата агенция и същността на аргументите за промените прозира ясно това, за което предупреждавахме преди година – целта винаги е била блокиране или най-малкото затрудняване възможността за разследване на имотното състояние и подкупите в натура на политици, магистрати и свързани с тях лица.
Затова призовавам да бъде върната старата версия на правилника. Подобрение би било дори да се включи, че данните за собствеността и оценката на прехвърлянето, както и история на актовете към имот се публикуват като отворени данни по подобие на това, което прави кадастъра. Разбира се, това следва да става с кодирани лични данни също както се прави сега от кадастъра и търговския регистър. Дори следва да използват същия алгоритъм и кодове, за да може да се свързват уникалните хешове заместващи ЕГН-тата.
Това би помогнало на прозрачността и разследванията както за имотни измами, така и за корупция – нещо, за което този кабинет неспирно повтаря, че ще започне да бори. Ще е възможност също да докажат, че ще възпират лобизма и схемите от управлението на ГЕРБ и всичко това само с една министерска заповед.
Пренесох всички данни за актове по справката, която БОЕЦ разпространи с твърдение, че липсват от архивите на Агенцията по вписванията в София. Потърсих дали се споменават в данните за собствеността на кадастъра. Те не са пълни предвид липсата на свързаност между имотния регистър и кадастъра, но поне дават някаква представа.
От около 2000-те, за които говори БОЕЦ, открих къде са 8. Виждате ги на картата ориентировъчно. Беше ми интересно дали ще изскочи нещо. За съжаление, липсват голяма част от старите записи като описание в публичната част на кадастъра. Не споделям точните идентификатори нарочно.
Писах за данните на кадастъра, когато ги публикуваха, както и за проблемите, които виждам в тях и защо все пак са изключително важен инструмент. На страницата на БОЕЦ може да проследите развитието на историята с одита и изгубените нотариални актове.
Преди две години българската държава закупи първият си медицински хеликоптер. От тогава насам ги виждаме да прелитат редовно над големите градове и шумно в медиите се обявяват на кой спешен случай е било помогнато. Това, което се пропуска е, че въпросните хеликоптери се използват не по предназначение – да спасяват хора директно на мястото на инцидента, а като линейки между болниците. Също, че програмата закъснява значително със само половината машини купени, неизградени бази и отново рискуваме да загубим финансиране от 50 млн. евро.
За неефективността на сегашната ситуацията може да прочетете подробно в статията на Свободна Европа. Преди две години забелязах един значително по-дребен от описаното от тях детайл и го следя от тогава.
На страницата на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация ще намерим списък с всички хеликоптерни площадки използвани от тази система. През януари бившият министър Караджов се похвалил, че са вече 18, а през март виждаме добавени още две – в Смолян и в Хасково. 9 от площадките са регистрирани преди повече от година, а едната в Русе беше спряна за известно време средата на миналата година. На картата долу ги виждате всички към днешна дата.
Нещо, което забелязах при пускането на първите хеликоптери в началото на 2024-та е, че на картата с ограниченията за летене на дронове на ГД ГВА няма ограничение за тези нови площадки за медицински хеликоптери. Има такива за други частни площадки, като тази на сградата Милениум в София, но не и на медицинската в съседство. През април 2024-та исках информация по ЗДОИ и ми отговориха, че е много сложно и всеки момент ще стане.
Миналата година през юли описах как все още няма такива ограничения за дронове, но тогава ми отговориха, че имало забавяне и но всъщност не пречило, че няма такова ограничение и нямало изискване за ограничение, за да могат да се използват площадките.
Към днешна дата площадките са вече 20 и само една има такова ограничение и то е от отдавна, тъй като площадката е регистрирана през 2022-ра. Нито една от първите въведени през 2024-та, за които ми казаха, че „всеки момент“ ще бъдат нанесени ограничения, няма такова две години по-късно. Извадки от картата на ГД ГВА към май 2026-та виждате в тази галерия:
Това е малък детайл около сагата с хеликоптерите, но предвид нездравия интерес на някои медии към тежки инциденти и катастрофи, нямам съмнение, че ще се сблъскаме със ситуация, в която дронове на папараци ще поставят в опасност медицинския персонал и пациентите. Доколкото тези ограничителни зони са инструкция определено са по-добра такава от сегашната ситуация „ами внимавайте“. Като цяло липсата на такива при условие, че признаха, че са нужни, добавя още един щрих към общата дезорганизация и забавяне на процеса и въздушното (не)спасяване в България.