Редакционна независимост и редакционна отговорност: една дискусия и бележки по чл.6.3 EMFA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

В началото на юли Съветът за електронни медии публикува на сайта си съобщение, според което СЕМ ще проведе дебат за редакционната независимост. Беше посочено, че има информационен повод: “Случаят в БТВ от последните дни отново насочва вниманието към принципите за вземане на редакционни решения. Следва решенията да се основават на ясни професионални стандарти, изисквани и от Европейския акт за свободата на медиите. Съветът продължава да полага усилия и настоява за изработването на редакционни статути от самата журналистическа гилдия. Целта е да бъдат формулирани общи принципи, които да укрепват общественото доверие, без да се накърнява редакционната автономия на медиите. Във връзка с това СЕМ ще проведе дискусия за редакционната независимост с професионалната общност.”

В протокола от заседанието на 16 юли е отбелязано, че се канят и авторите на петиция по случая Асен Иванов vs Мартин Атанасов. Очаква се, следователно, да се засегне не само абстрактната тема за редакционната независимост и редакционната отговорност, но и възгледите по повод конкретната проява на Асен Иванов, директор на новинарската дирекция на БТВ, и по повод позицията на бТВ, която застава зад Асен Иванов, цитирайки го да казва: “г-н Атанасов прояви целенасочена провокация и неуважение към наш водещ….. използва ефира за предварително планирани демонстративни действия”.

2

На 22 юли тази дискусия се състоя. Участваха представители на регулатора, двете обществени медии, саморегулирането, АЕЖ и СБЖ, АБРО, преподаватели, експерти. Най-слабо представени бяха търговските медии (взеха думата Николина Димитрова, Александър Детев). Представител на бТВ, както впрочем и на Нова телевизия, в залата нямаше, ако не се смята за техен представител Анна Танова, АБРО.

Обществените медии информираха за правилниците и вътрешната организация за редакционна независимост. Темата за достъпа на Мартин Атанасов до ефира на бТВ беше върната на масата от Мария Черешева, АЕЖ.

Въпреки че фокус на моето участие беше какво да се прави с правилата, започнах със съжалението, че поведението на директора Асен Иванов не е получило институционална оценка. Изразени бяха мнения, че не може нищо да се направи, защото това би било “намеса в редакционната политика” и “намеса в съдържанието”. По мое мнение не е намеса в редакционната политика да се поиска повече информация по какви критерии се вземат решенията за недопускане на гости в ефир, кой ги взема и как е длъжен да ги мотивира, как се гарантира баланса между правото на информация, правото на гражданите да изразяват позиция по важни обществени теми, редакционната независимост и редакционната отговорност. Има ли цензура? Защото цензура е името на черните списъци съвсем не само в бТВ, а цензурата е забранена от Конституцията.

Беше поет ангажимент Съветът да разгледа подписката по случая.

3

По-подробно ще представя тезата си по чл.6 пара 3 EMFA. Това именно е разпоредбата, която засяга редакционната независимост – “доставчиците на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, предприемат мерките, които считат за подходящи, с цел гарантирането на независимостта на своите редакционни решения”.

Независимостта на новинарството е принцип в демократичните общества, всички (държава, регулатор, медии, журналисти) би трябвало да се съобразяват с него, а чл. 6-3 EMFA обръща внимание конкретно на новинарските медии – те са адресатите на чл.6-3 – да предприемат мерки за гарантиране на тази независимост.

Тъй като чл.6-3 не задължава държавите да предприемат мерки, някои участници в дискусията направиха извод, че никой няма право да изисква вътрешни етични правила от новинарските медии, защото това би било намеса в работата им.

Смятам, че чл. 6-3 не създава правна пречка в закона да се запише изискване към медиите за ясни вътрешни професионални и етични правила. Впрочем България вече е направила това по отношение на обществените медии.

За да се уверя, че записване на изрично законово изискване е възможен подход в ЕС, прегледах националните закони на държави от ЕС – за да видя има ли закони, които да изискват от медиите приемане на вътрешни етични правила. Да, възможен подход е и зависи от национални традиции и култура в медийния сектор. В Швеция например смятат, че саморегулирането работи и стандартите им са на висота. Но ето примери:

Франция, Закон 2016-1524

„Медийните предприятия изготвят етична (деонтологична) харта.“ Законът във Франция задължава всички медии да имат писмен документ, който гарантира редакционната независимост, съдържа етични правила – и това не се смята намеса, а напортив, защита на журналистите. Всеки журналист получава тези правила при назначаване с трудовия си договор.

Португалия, Lei de Imprensa

В Португалия всяка медия е законово задължена да има собствен „estatuto editorial“ – вътрешен етичен и редакционен кодекс, който определя мисията, ценностите, редакционната линия и гаранциите за независимост. Това задължение произтича от Lei de Imprensa (Закон за печата) и е едно от най-строгите в ЕС. И се приема не като ограничение, а като защита.

Гърция, Закон 5253

Гърция прие Национален план за действие за безопасност на журналистите под егидата на Съвета за Европа. На разположение са специални Формуляри за докладване на политически натиск. Планът интегрира директна връзка между формулярите за докладване и гръцката прокуратура, за да се гарантира, че сигналите за натиск няма да останат само статистика, а ще водят до реални разследвания.

Смятам, в заключение, че българският законодател има право на преценка дали да изисква или да не изисква вътрешни етични правила. В регламента медиите са поканени да ги създадат. Беше съобщено още, че АБРО готви рамка на правила за редакционна независимост.

ЕК: необходима е сигурност на децата в платформата TikTok

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия е изпратила на компанията TikTok предварителни констатации, в които се посочва, че профилите на децата в онлайн платформата не отговарят на стандартите за безопасност, изисквани съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.

В TikTok децата могат да изберат да зададат профила си като „публичен“. Това означава, че всеки потребител, включително и тези, които нямат акаунт в TikTok, може да има възможност да вижда съдържанието на непълнолетни лица. Тази настройка също така позволява съдържание, публикувано от „по-възрастни“ непълнолетни лица (на възраст между 16 и 17 години), да бъде препоръчвано на всеки друг потребител на TikTok чрез емисията For You.

Това излагане може да доведе до нежелан контакт от страна на потенциални извършители и до риск съдържанието да бъде използвано за кибертормоз. Тази функция потенциално дава на непознати прозорец в живота на детето.

Съгласно Законодателния акт за цифровите услуги платформите, достъпни за непълнолетни лица, трябва да гарантират високо равнище на неприкосновеност на личния живот, безопасност и сигурност на своите услуги. Предварително Комисията счита, че настройките на профила на TikTok не отговарят на този стандарт, тъй като излагат твърде широко съдържанието в профилите на децата. 

TikTok има възможност да разгледа документите в разследващите досиета на Комисията и да отговори писмено на предварителните констатации на Европейската комисия. Ако становището на Комисията в крайна сметка бъде потвърдено, Комисията може да издаде решение за установяване на неспазване, което може да доведе до налагане на глоба, определена от естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението. Размерът на глобата трябва да бъде пропорционален и достига 6 % от общия годишен оборот на доставчика.

Прессъобщение на ЕК

Насоки на EDPB за защита на личните данни при web scraping

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският борд за защита на данните ( Европейски комитет по защита на данните, EDPB) е независим европейски орган, който гарантира еднаквото прилагане на правилата за защита на данните в ЕС. Този месец EDPB прие Насоки по повод обучението за целите на AI – Guidelines 03/2026 on web scraping in the context of generative AI

Web Scraping е процесът на събиране на суровия материал, на суровите данни от интернет, в официални източници в българската езикова версия се използва терлмин “извличане на данни”, но трябва да се прави разлика от извличане на информацията (TDM) – TDM е процесът на дълбочинен анализ и обработка с цел генериране на нови знания или обучение на изкуствен интелект=

Web Scraping – ът засяга само публичното онлайн пространство (уебсайтове), докато TDM e на базата на всякакви данни, отворени и затворени бази. TDM е интелигентният анализ.

Web Scraping – ът е често използвана техника и мащабна дейност по обработка на данни и често се случва без субектите да са наясно с това. В тези данни е вероятно да се съдържат и лични данни, което е довело до Насоките на борда. Създават се рискове за правата и свободите на индивида, и по-специално правото на защита на личните данни.

Насоките се фокусират върху ситуации, при които данните се извличат от интернет източници, в контекст на обучение генеративен AI. Засяга се само Scraping , извършван от частни субекти. GDPR се прилага за Scraping, когато включва операции по обработване на лични данни, като събиране, съхранение, организация и извличане.

Администраторът трябва да спазва принципа за ограничаване според целите, както и прозрачността като принцип. Това включва задължението да информира субекта на данните за обработване на личните им данни.

Изкуствен интелект и авторско право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Когато говорим за AI, лицата зад машинното самообучение настояват, че това самообучение трябва да се осъществи без съгласието на авторите или
собствениците.
Обучение. Съгласие. Вреда. Европейската аудиовизуална обсерватория (ЕАО) публикува доклад, свързващ тези три понятия, като се разглеждат възникващите правни въпроси по време на обучението на системи с изкуствен интелект. За тази цел се изследва как основните принципи на авторското право се прилагат към „входните“ фази на AI, както и към текущото взаимодействие между авторски права и генеративни и агентски AI. Първото (и може би очевидно) наблюдение е, че
подходите към авторското право и AI все още са много различни в зависимост от коя страна на Атлантика се намираме.

Анализът на ЕАО (юли 2026)

Избори 2026 в Унгария, България, Кипър и Малта: електоралната дезинформация според EDMO

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Идват още избори – полезно е да погледнем назад към последните избори в Унгария, България, Кипър и Малта през второто тримесечие на 2026 г. и да извлечем някои поуки от електоралния мониторинг на EDMO Network, се казва в последния бюлетин на мрежата.

Изкуственият интелект се очертава като една от определящите характеристики на четирите изборни процеса, със забележими различия обаче от страна в страна. Унгария е най-ясната лаборатория за манипулиране, задвижвано от изкуствен интелект. HDMO откри находки от съдържание, генерирано от изкуствен интелект, в различни платформи за социални медии, включително синтетично съдържание, проектирано да предизвиква страх и гняв около чувствителни теми като войната в Украйна, имиграцията и политиките на ЕС, главно разпространени от мрежи, свързани с ФИДЕС. Голяма част от манипулативното съдържание се състоеше от евтини фалшификати, съчетаващи автентични кадри с манипулирани субтитри, променено аудио, синтетични изображения или измамно редактиране. HDMO също така идентифицира стотици високообхватни акаунти в TikTok, всички създадени през март 2026 г. и работещи по координиран начин, в които AI персони – включително аватар на Péter Magyar прокарват анти-Tisza съобщения.

В България AI изигра само незначителна роля, се казва в доклада. Повече подробности – на сайта на EDMO.

Авторско право в ЕС и геоблокиране

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението по делото C-788/24 | Anne Frank Fonds с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) с акт от 8 ноември 2024 г., постъпил в Съда на 14 ноември 2024 г., в рамките на производство по дело Anne Frank Fonds срещу Anne Frank Stichting и др.Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО.

Ане Франк е водила личен дневник (Дневникът на Ане Франк). След смъртта ѝ в концентрационен лагер, баща ѝ, Ото Франк, единственият оцелял в семейството, създава фонда „Ане Франк“ с цел да разпространява идеалите, завещани на света в Дневника на Ане Франк.

След смъртта на Ото Франк фондът на Ане Франк е станал носител на правата върху творбите на Ане Франк. Част от тези произведения е, както става ясно от окончателно решение на Районен съд, Амстердам, Нидерландия от 23 декември 2015 г., защитена в Нидерландия до 2037 г.

В други държави-членки, включително Кралство Белгия, тези произведения вече са обществено достояние.

Безплатно научно издание на ръкописите на Ане Франк е публикувано на уебсайт, чието име на домейн е собственост на Асоциация, регистрирана в Белгия. Достъпът до този сайт е ограничен от система за геоблокиране, която не позволява достъп до уебсайта, ако потребителят се опита да се свърже с него от държава членка, в която ръкописите все още са защитени с авторски права.

Завежда се дело и при тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„(1) Трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че публикуването на произведение в интернет трябва да се разглежда като публично съобщаване в определена държава, само ако публикацията е адресирана до обществеността в тази държава? Ако е така, какви фактори трябва да се вземат предвид при оценката на това?

(2) Може ли да има съобщение до обществеността в определена държава, ако чрез (най-съвременно) геоблокиране се гарантира, че уебсайтът, на който се публикува произведението, може да бъде достъпен от обществеността в тази държава само чрез заобикаляне на блокиращата мярка с помощта на VPN или подобна услуга? Дали степента, до която обществеността в блокираната държава желае и има възможност за достъп до въпросния уебсайт чрез такава услуга от значение в това отношение? При отговора на този въпрос има ли някакво значение дали освен мярката за геоблокиране са предприети други мерки за възпрепятстване или възпиране на обществения достъп до уебсайта в блокираната страна?

(3) Ако възможността за заобикаляне на мярката за блокиране води до съобщаване на произведението, публикувано в интернет на обществеността в блокираната държава по смисъла на член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29], това съобщение, направено от страната, която е публикувала работата в интернет, въпреки че знанието за това съобщение изисква намесата на доставчика на въпросната VPN услуга или подобна услуга?“

Съдът:

На първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че произведение, което е станало обществено достояние в някои държави членки, но все още е защитено с авторско право в друга държава членка и е публикувано безплатно на уебсайт, на който има приложена мярка за блокиране на географски принцип, целяща да блокира достъпа до този сайт за интернет потребителите, които го посещават от тази държава членка, не е обект на „публично разгласяване“ в последната държава по смисъла на тази разпоредба, когато мярката за блокиране е „ефективна“ по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива, тъй като е „най-съвременната технология“, дори тези интернет потребители да могат да я заобиколят, като използват VPN или подобна услуга.

На третия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че когато публикуването на уебсайт на произведение, което е станало публично достояние в някои държави членки, но все още е защитено с авторско право в друга държава членка, представлява „публично разгласяване“ в тази държава членка, тъй като въведената на този уебсайт мярка за блокиране на достъпа на географски принцип не е „ефективна“ по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива, за отговорно за такова разгласяване трябва да се счита лицето, публикувало произведението на уебсайта, а не доставчика на VPN или на подобна услуга, който е позволил на ползвателя на тази услуга да заобиколи тази неефективна мярка.

Заключението на ГА Rantos

Към въпроса за отговорността: юристите коментират, че VPN доставчиците могат да си отдъхнат, но издателите трябва да внимават. VPN доставчиците ще приветстват потвърждението на CJEU, че не носят отговорност за улесняване на достъпа. Но издателите да имат предвид, че ако избраната от тях мярка за блокиране на географски принцип не е ефективна, произтичащото от това нарушение е тяхна отговорност. Това изглежда ще доведе до необходимост от поддържане и актуализиране на технически мерки с течение на времето, тъй като технологията се развива стремително.

77 дни без програма и без демонтаж на модела

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Изминаха 77 дни от избора на правителство. За 77 дни то все още няма управленска програма. Няма ясни приоритети, зададени цели и срокове за изпълнение.

Липсва план за демонтиране на модела и освобождаване на завладяната държава, липсват мерки за ограничаване на кражбите в здравеопазването, липсва яснота за намаляване на бюджетния дефицит, липсва стратегия за отдавна отлагани проблеми като пътна безопасност, управлението на държавната собственост, безводието; липсва план за дигитализация на обществения сектор, и т.н. и т.н.

Не виждаме и секторни мерки срещу окопани олигарси – не виждаме план как ще бъдат отнети от Таки продуктовите такси, строителните договори и „капиите“ на Капитан Андреево, не виждаме мерки срещу схемите с емисии на Ковачки (а действията на РИОСВ срещу единия му ТЕЦ катастрофираха в съда), не виждаме и спиране на потоците към Орлин Алексиев, не виждаме спиране на схемите на Жоро-инсата с държавния резерв. Не виждаме и намаляване на апетита на доскоро верния на Пеевски Велико Желев. И т.н. и т.н.

Виждаме обаче друго – прегрупиране и засилване на някои олигарси. За Гергов е напълно очаквано, но трансферът на Самуилов от Пеевски към прогресивното начало е по-изненадващ. Министърът на земеделието пък още през 2022 г. бранеше Таки, така че на Капитан Андреево очаквано не се случва нищо, а неговата Нивел вече има сключен договор и при новата власт. А Орлин Алексиев захранва властта с още и още кадри.

Това, че брокерът Пеевски остана без охрана и без сграда бяха символните ходове, с които се започва, но не виждаме тези, чиито интереси е брокерствал, да бъдат изтласквани – дори напротив. Вероятно просто ролята на брокер се поема от някой друг.

Някой може да каже – за 77 дни какво искате? Гледаме обаче Унгария и виждам какво е възможно с такова голямо мнозинство – ясни и решителни действия – не само символни, а и конкретни спирания на кранчета, прекъсване на схеми и ефективни ревизии.

Ние внесохме редица законопроекти и проекти на решения, насочени срещу конкретни корупционни схеми и конкретни олигархични интереси. Резултатът е показателен – те или изобщо не стигат до разглеждане, или биват отхвърляни без реален дебат. Управляващото мнозинство е самодостатъчно в своята политическа дезориентация и очевидно няма воля да се изправи срещу модела, който твърди, че променя.

Липсата на управленска програма е най-удобният начин правителството да остане в политическата мъгла. Защото ако такава програма все пак се появи, най-вероятно ще стане окончателно ясно, че не се подготвят истински реформи, а единствено боядисване на фасадата на съществуващия модел.

Материалът 77 дни без програма и без демонтаж на модела е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Позиция по проекта на решение за американските цистерни в България

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

САЩ е съюзник и стратегически партньор на България. А режимът на аятоласите е репресивен режим, който стреля по собствените си граждани по улиците.

Но за съжаление никое българско правителство не би имало лукса да вземе свободно решение дали да разположи американските цистерни на българско летище. Защото realpolitik фактите са, че ако откажем, дерогацията за рафинерията в Бургас може да бъде отменена, а никое правителство не може да остави страната без бензин, дизел и авиационно гориво.

И ние разбираме това. Затова няма да злорадстваме, да ехидничим, да наричаме Прогресивна България „войнолюбци“, да плашим хората или да се отдаваме на евтин популизъм. Но именно Радев и Прогресивна България се отдадоха на такъв популизъм само преди няколко месеца. Обясняваха какви заплахи имало за страната и продаваха страх.

Очакванията на обществото трябва да се посрещат, но като политици имаме отговорност и да създаваме разумни очаквания. Да не злоупотребяваме с трибуната, която ни е дадена и да не се заиграваме със страхове. Нещо, което сега управляващите и конкретно Радев правеха дълго време.

Но когато дълбаеш разделителни линии в обществото дълги години, неизбежно пропадаш в тях.

Разбираме и желанието им да удържат несъвместимата електорална коалиция, която ги избра, но със захаросване на фактите, с атака по опозицията и с приказки за грандизиони бъдещи сделки няма да стане.

Всичко ни се представя като серия от сделки, транзакции, от които уж България печели. Но сме наясно, че няма как да си най-хитрия, и да въртиш едностранни „сделки“ със САЩ, Русия, Китай, Турция – това няма да свърши добре.

За съжаление, правителството на Радев не говори за Европейския съюз като за решение на всички тези проблеми, които сега се налага да решаваме с непрозрачни транзакции. Вероятно защото Европейският съюз е съюз на ценности и на солидарност, а не на политически транзакции.

ЕС е формиран на база на отстъпките, на консенсуса, на солидарността и на споделените ценности, а правителството на Прогресивна България руши презумпцията за солидарност – казва „дайте ни еврофондовете и ние няма да ви пречим“ – нещо, което противоречи на европейската идея.

Дългосрочното решение за сигурността на България минава през превръщането на ЕС в силен геополитически полюс. Иначе всяка държава ще се превърне в плячка на по-големите, защото никоя държава сама не може да преговаря от достатъчно добра позиция. А ние, с нашите пробити служби и неизградени институции ще сме сред най-лесните плячки. И докато си мислим, че се договаряме със САЩ, Русия, Китай и Турция, всъщност ще губим още и още суверенитет – т.е. способността да вземаме сами решения, без някоЙ да ни казва „ако не го направиш, ще ти спра това или онова“.

Правителството няма мандат за руши европейския консенсус, няма мандат да отклонява България от европейската солидарност. И трябва да бъде честно с българските граждани, да каже какъв курс реално поема.

Правителството днес можеше да получи нашата подкрепа за трудното и непопулярно решение, ако бяха честни, смиерни и ако с действията си до момента представяха план за алтернатива на транзакционното затъване.

Но вместо това те внесоха за гласуване решението без да ни предоставят нотата на САЩ, без цялостен доклад за рисковете от военното разузнаване и без отговор за това каква сделка всъщнсот сключват.

Затова днес не участвахме в гласуването, оставяйки управлявщите насаме със собственото си лицемерие и популизъм, и в компанията на Пеевски, който гласува всичко американско, с продължаващата надежда да бъде изваден от санкционния списък.

И правим това не за да натрием носа на управляващите за предишните им изказвания, с които насаждаха страх и разделение, а за да разберат, че когато управляваш, носиш много повече отговорност от това да казваш няколко добре формулирани изречения пред камери.

Материалът Позиция по проекта на решение за американските цистерни в България е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Madness reigns. Primo Victoria!

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Не ми е концертно. Исках да се настроя, но не успях. Утре в Пловдив свирят Savatage, до последно се чудех, но ще пропусна. Ще опитам да прекарам близките дни със слушалки на глава и с Hall of the mountain king, Streets, Edge of thorns, Gutter ballet… И за десерт малко от бойните химни на Sabaton.

Някои приятели се мръщят на Сабатон, защото не е достатъчно “изтънчено” за вкусовете на разбирачите. Но те не разбират. За мен е идеално, точно това е живият рок и в това е силата на метъла – на една сцена бойни шантита и многослойни композиции – в началото се чудех, но сега разбирам, тия две групи е добре да свирят на една сцена.

Но няма да ходя, твърде далече и твърде натоварващо ми е. Сам да бия толкова път, само за една вечер – последно го правих за Accept в Античния театър преди няколко години.

От две години ползвам всяка свободна от основната ми работа минута, за да правя TotalMeet. На практика всеки ден и час ме доближава до пускане на сайта. Знам, че след това работата няма да е по-малко, но да знаеш, че си завършил етап е освобождаващо. Ще имам пак сили за неща, които поизоставих – видео канал за JitsiMeet, нови и по-добри видеота за инсталиране на Jitsi, а защо не и ако мога да върна помощ с малко код. Имам и много работа по къщата. Трябва да се завършват междинните етапи, защото иначе всичко, което човек планира, все остава на заден план и всяка вечер заспиваш с “ей, пак не успях с еди-кое си”.

Поне тази година видях Iron Maiden на стадиона в София. Пропуснах Малмстийн, пропускам двата големи фестивала, пропускам и Саватаж, Сабатон и другите утре, но няма да си го слагам на сърце. Важното е да сме здрави. Ентусиазмът и вътрешната подреденост са част от здравето.

Telefonistas

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Звъни, гледам непознат и се чудя. Накрая викам си, хайде, какво пък, вдигам – от “ЕРМ Запад”. Всичко учтиво и гледам да не се ядосвам, но накрая затворих с горчилка.

Значи не стига, че им подавам отчети, дето инкасаторът нарочно ни подминава, защото не ѝ се разхожда, а и сега тая кака телефонистката ме назидава и обвинява. Не пряко, без да прекрачва граница – ама това е още по-гадно за настроението, което иначе ми беше добро днес. Работил съм в “Енергото” едно време, знам ви какви сте мързели всички, някои неща не се променят. И сега аз съм виновен. Е, обективно не съм виновен, де… но по телефона винаги всички успяват да ме убедят да се чувствам. Телефоните са отвратителни.

А имах мобилен, още когато не беше модерно. Пък сега се е напълнило с “телефонисти”. Всички искат синхронен разговор. Никой не пише мейли, никой не отговаря на съобщения, даже никой не ги чете – щото всички са телефонни манипулатори.

Знаех си аз, че не трябваше да вдигам.