Признаване на имунизации от чужбина и опитът за промени в една наредба

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Днес ми попадна обществено обсъждане на предложение за промени в наредба, които засягат имунизациите на деца в чужбина. Тъй като съм се сблъсквал с този проблем се зачетох. Наистина има нормативен вакум в това отношение и с връщането на все повече семейства в страната темата става все по-належаща.

Моят опит беше, че се върнахме малко преди началото на първи клас. Дъщеря ми имаше всички ваксини според тогавашния календар в Германия и няколко препоръчителни. Това означаваше, че имаше ваксина срещу менингококи B и рота вирус, когато още не бяха широко разпространени в България, но нямаше срещу туберкулоза, тъй като не се прилага в Германия. Всичко беше въведено в международната имунизационна книжка, която е стандартна там, както и в повечето държави по света. Когато трябваше да вадим бележка за училище, дадохме тази книжка на личния лекар. БЦЖ ваксината беше поставена като дойде време да правим манту.

Процес за това обаче няма. Няма и общи препоръки какво да се прави когато дете е имунизирано по чужд календар, който се различава от българския. Например, в Германия слагат МПР ваксините на 11 и 15 месеца заедно с ваксината за варицела. В България се слагат на 13 месеца и 11 или 12 години. Дъщеря ми имаше две дози и се допитахме до РЗИ дали има нужда да слагаме дозата на 12 години. чудиха се и в крайна сметка препоръчаха да я сложим, тъй като не пречи. Аз аналогично се реимунизирах на 30 години след серия от локални епидемии от морбили в Германия, защото моят като деца са ми сложили само една доза.

Какво предлагат МЗ?

Промените са всъщност в наредба за прием в детски градини. Това е първият им порок. Не решава генерално казуса с ваксини поставени в чужбина или липсата им при пренасяне в България. Аналогични проблеми има при прием в ясла и училище, последното от които се сблъсках аз. Тоест потенциално трябва да правят подобни предложения в други наредбаи, които вероятно да имат различен процес.

Вторият проблем е, че вменяват задължение на РЗИ-тата да решават случай по случай дали да се признят ваксини поставени в чужбина. Това е отчасти иронично предвид намеренията на сегашния кабинет да закрива РЗИ. В същото време предвиждат, че личният лекар може да направи такова становище, но само ако е поставил/а някаква ваксина от българския календар. Това като условие е повече от странно предвид, че личният лекар отговаря по начало за здравето на детето и изготвя служебни бележки за състоянието му независимо дали е поставял ваксина или не. Отделно, за да се приеме дете в градина, то трябва да има личен лекар така или иначе, защото само такъв може да издава бележка. Проблем е, че не дават и срок, в който РЗИ следва да вземе решение поставяйки в риск кандидатстването за общински заведения. Отчитат в мотивите, че вероятно РЗИ-тата нямат капацитет, но никъде не правят анализ колко такива случая се очакава да има на година и за какво натоварване следва да се готвят.

Проблем е и втората точка, в която изискват заклет превод с нотариална заверка на подписа на преводача. Първо, налагало ми се е да превеждам медицински документи и за целта трябва специализирани преводачи, които са малко, концентрирани в големите градове и услугите им струват значително повече. Второ, нотариалната заверка на превода и самият превод са напълно излишни. Не знам за лекар, който да не знае латинските или английските имена на болестите, срещу които се имунизираме, но най-вече важното в случая са имената на препаратите. Това всъщност споменават и в проекта. Имената не се превеждат също катко и датите на поставянето им. Приета практика почти навсякъде е да се лепят отрязък от етикета с името и сериен номер за проследяване в имунизационните картони. По имената се разбира за какво е ваксината, още повече, че са регистрирани централно. Това е напълно достатъчно да се разбере кога какви ваксини за какво са сложени. Нищо в превода, заклетия преводач или нотариалната заверка не предпазва от грешки при разчитане на книжката или от документални измами. Ако книжката няма лепенки от ваксините, а са написани на ръка, може би има смисъл от превод и разчитане, но отново нотариалната заверка не помага за някаква сигурност. Имам и съмнение, че никой лекар няма да приеме написан на ръка картон по този начин съдейки от разговорите ми днес.

Липсата на срокове и уточнение кога се прилага това изискване са огромна пречка. В предложението пише, че се отнася до първи прием в градина. Не става ясно дали се отнася до конкретна или градина като цяло. Смяната на градини не е рядка в големите градове и по мои наблюдения познавайки доста семейства върнали се от чужбина е дори по-често сред тях особено в началото. Така разписана точката може да се разчете от директорите на градините, че при всяка смяна трябва да се мине през РЗИ за становище. Това добавя към и без това излишната административна тежест за родители и администрация.

Предложнията не определеят и какво следва да се случи при установяване на пропуск в имунизациите – било то заради отказ от ваксини, липса на достъп до адекватно здравеопазване или в по-честия случай разминаване в календарите. Не е определено дали РЗИ със становището си следва да направи препоръка как да навакса. Не е вмемено задължение за указания или стандарти за личните лекари, когато те изготвят такива становища.

Този и други пропуски в процеса излизат от целта на наредбата, защото проблемът далеч не е само с приема в детска градина. Това предложение е единствено и само бюрократична кръпка за конкретен казус.

Алтернативно предложение

Когато минавах сам през тази ситуация питах лекари, РЗИ, НЗОК и НЗИС как може да се въведат тези ваксини в електронния картон. По онова време имаше три различни системи, в които се въвеждаха ваксини – НЗОК, НЗИС и една пилотна на НЦЗПБ, но сега вече всичко е в НЗИС. Беше ми отговорено, че там може да се въвеждат само тези поставени лично от лекар. В това има логика, но следва същият начин на мислене наследен от НЗОК, които проследяваха какво е платено, а не здравето на хората.

В случая може да се разшири системата да се въвеждат ваксини на база чуждестранни документи като се отбележи, че ваксината е поставена от друг лекар по чужд календар и се прикачи снимка на въпросния документ за справка на други лекари. Ще е буквално две полета в базата в повече. Това въвеждане може да се прави от личния лекар или РЗИ и ще следва логиката на становището за признаване на имунизации от чужбина, която е разписана в предложението на МЗ.

Това ще реши веднъж за винаги проблема с липсващите ваксини. Ще може служебно да се проверява дали детето отговаря на всички изисквания за превантивна грижа не само за градината, но и за ясла и училище. Ще се прави веднъж, а не да се рискува при всяка смята да искат ново становище. Най-вече ще може да се проследи колко деца имат ваксини поставени по различен календар и при промяна на препоръките – например, че е добра идея да се сложи МПР на 12 години, а някое от РЗИ-тата е решило различно – може да се свържат с родителите.

Вероятно ще има критика, че това може да доведе до злоупотреби, в които лични лекари да въвеждат служебно ваксини уж, че са поставени в чужбина. В действителност, сегашното предложение на МЗ носи именно такъв риск, тъй като всеки лекар може да сложи – включително фиктивно – една ваксина и да отпише другите. Всичко това остава на хартия и се използва единствено за прием в градината. При моя вариант се въвежда някаква проследимост, в която се вижда точно кой ги е признал и на база какви документи. При концентрация на такива случаи с анализ на данните може да се открият системни нарушители.

Ролята на РЗИ в този процес следва да бъде както и сега на надзор и препоръки. Вместо да разглеждат всеки отделен случай, следва личните лекари да се допитват при особени такива. В общия случай обаче следва да се издадат препоръки към лекарите на база сравнение на календарите поне в рамките на ЕС. При въвеждане на данните в НЗИС проверката може да става служебно и автоматично на база тези правила и препоръки дори. Няма нужда родителите да ходят изрично и да чакат становище. По-добре би било самите лекари да отбелязват на база изготвените препорък и при нужда допитвания до РЗИ, че ваксините въведени по описания горе начин се приемат за еквивалентни на календара в България.

Какво следва?

Предложението е на етап обществено обсъждане до 11-ти ноември. Описах критиките си към него и препоръките си в коментар към това обсъждане. Ако сте съгласни и/или имате какво да добавите, добра идея е да напишете своя обратна връзка там, за да се обърне внимание. Похвално е, че най-накрая е намерен капацитет да се обърне внимание на този нормативен пропуск. Решението на МЗ създава повече трудности от проблема прибягвайки към чисто бюрократични способи и мислене.

Ако се приеме в този си вид, рискуваме една от първите срещи на връщащите се в България семейства да е с процедуален абсурд, излишни разходи и загуба на време за нещо тривиално. Споменават същото, впрочем, в доводите си и фактът, че го приемат за нормално или неизбежно отговаря на въпроса защо виждаме всички недъзи описани до тук.

Тук трябва да се спомене, че нито предложението на МЗ, нито това, което аз предлагам засягат системен проблем с липса на имунизации и проследяване на здравното състояние на деца, които често се местят през граница. Проблемът засяга основно семейства в риск включително мигранти. Не е уникален до България, а централен проблем в Европа поради практическата липса на обмен на информация не само между държавите, а често и в тях. Наредба за прием в градина няма да обхване тези деца, защото немалко от тях няма да тръгнат на градина. Здравната система в другите държави не ги обхваща, защото понякога не знае, че са там. В България също нямаме инфорамция, че са извън страната докато не стане време да тръгнат на училище и учители или социални работници започват да ги издирват. Този проблем съществува включително в рамките на страната ни с ширещата се сегрегация в училищата, проблемите с достъпа до здравеопазване и най-вече наличието на лични лекари, проблемите с гражданската регистрация и здравното образование. Един регистър или наредба няма да оправят това, но е проблем, за който трябва да признаем и да започнем да говорим.

Повече по темата с българите в чужбина, градините и имунизациите:

Съд спря реклами на Тръмп, платени от бюджета

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Федерален съдия нареди на администрацията на Тръмп да спре излъчването на телевизионни реклами, финансирани от данъкоплатците, които възхваляват президента Тръмп.

Рекламите са платени чрез договор за 20 милиона долара от Министерството на вътрешната сигурност. Едната от тях квалифицира политическите врагове на президента Тръмп като „злодеи“.

Коалиция от либерални организации е завела дело срещу тази “крещящо незаконна политическа пропаганда“. Вече е известно нареждането на съдията да се отмени всеки договор за излъчване или разпространение на оспорваните реклами.

Представители на Белия дом са заявили, че това ще се прилага само „напред“ и че президентът няма да възстанови на данъкоплатците това, което вече е било изразходвано.

Образът на ЕС в българските медии онлайн и руската пропаганда: доклад на ФХСИ за 2025 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е доклад „Пропаганда и дезинформация в българските медии онлайн срещу Европейския съюз и европейските институции (1.01–31.12.2025)“ на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания – София.

В оценка на BROD се подчертава, че според данните от системата за медиен мониторинг SENSIKA през 2025 г. са регистрирани 61 026 публикации, свързани с наблюдаваните пропагандни и дезинформационни наративи в български онлайн медии. Година по-рано те са били 190 193, което означава спад от около две трети. Авторите свързват намалението основно със спирането на т.нар. „машина от сайтове гъби“ през ноември 2024 г. и отбелязват, че активността се връща приблизително до равнищата от 2021 г. Въпреки количествения спад изследването установява промяна във фокуса. Ако през 2024 г. сред водещите теми е миграцията, през 2025 г. на преден план излиза общият негативен образ на Европа. Единственият наблюдаван поднаратив с ръст е този за „колективния Запад“, в който ЕС все по-често е представян като директен противник на Русия.

Тук е отразен предходният доклад за 2024 г.

Президентски избори 2026 – секциите в чужбина

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

На 25-ти октомври 2026 ще се проведат избори за президент и вицепрезидент. Вече знаем къде ще са секциите извън страната, където всеки българин може да упражни гласа си.

До 29-ти септември всички българи зад граница имаха възможност да подадат заявление за гласуване. Това помагаше както да се открият секции, така и да гласуват по-бързо в деня на вота. Това направиха малко над 39 хиляди души, което е третото най-ниско ниво след вотовете през 2024 г. Тогава за разлика от сега обаче секции се откриваха автоматично по цял свят.

На 2-ри октомври ЦИК обяви 613 секции на 556 различни места по света. На 9-ти октомври обяви и 200-те места, където ще бъдат разпределени 280 машини за гласуване. Междувременно МВнР пусна заповедите за образуване на секции зад граница с всички адреси. Обновяват и своя карта с тях.

Най-много секции ще има във Великобритания – 82 на 76 места. Следва Турция със 78 на 69 места. После е Германия със 70 секции на 50 места. Според МВнР при запитване германците не са позволили да има секции на места различни от предишния вот. Това е странно, тъй като точните адреси на доста от секциите са различни от парламентарните избори. Може би са искали да ограничат броя. Испания са 67 секции, в САЩ – 44 секции. Гърция, Италия и Нидерландия са с двадесет и нещо. Доста от адресите в Италия и Испания също са различни от минали години. Като цяло е добра идея да проверите преди деня на вота.

Събрах цялата тази инфорамция на едно място и направих карта на секциите в чужбина. Всички са потвърдени спрямо данните на Външно. Ще обновявам картата, ако някой адрес се промени. В следващите дни ще изпратя персонализирани мейли на над 3000 българи в чужбина, които са се абонирали за бюлетина на Glasuvam.org. При промяна на някоя секция ще получат мейл отново.

Ето и няколко важни неща, които следва да знаете:

Изборният ден започва в 7:00 сутринта местно време и свършва в 8:00 часа вечерта
Може да гласува всеки български гражданин независимо дали е подал заявление или не. Тогава просто попълвате на място декларация, за да ви добавят в списъка.
Гласува се с валидна българска лична карта или паспорт.
Секциите отбелязани горе са актуални към 11-ти октомври. Възможно е в следващите две седмици да има промени или корекции. Затова Ви препоръчвам да проверите преди изборния ден отново на картата и на сайта на МВнР.
Независимо от отбелязаната в заявлението Ви секция, дали е открита там или не или дали сте подали въобще такова, може да гласувате където и да е в чужбина.
Извън България може да гласува всеки български гражданин независимо от обичайното му пребиваване. Това означава, че ако пътувате зад граница по работа или на почивка, може да упражните гласа си в близка до Вас секция. Отново, няма значение дали сте подавали заявление.
Ако все пак сте в България по време на изборите, може да гласувате само по постоянен адрес. Тогава попълвате декларация, че не сте гласували в чужбина и са длъжни да Ви отбележат. Присъствате в списъка и след името Ви е отбелязано МВнР.
Препоръчвам да се гласува с машина, където това е възможно. На картата ще видите тази информация избирайки секция до вас. Гласуването с машина е по-бързо и гарантира, че гласът Ви ще бъде преброен и няма шанс да бъде отбелязан като невалиден.
Препоръчвам да се гласува възможно най-рано, тъй като опитът показва, че с хартиено гласуване с напредването на деня стават струпвания на някои места. Ако имате съмнения и спомени за такива и имате друга близка секция с по-малко натоварване, препоръчваме да отидете там. На картата на Glasuvam.org може също да споделяте и преглеждате обратна връзка от други колко са чакали на това място.

Ако сте в България?

Секциите в чужбина са от полза също за тези от нас пребиваващи постоянно в България. Почти сигурно ще има втори тур, който трябва да се проведе на 1-ви ноември по конституция. Няма да спекулирам дали нарочно Йотова е избрала 25-ти октомври за първи тур.

Въпреки добре установената традиция на МОН да пуска абсурно кратки училищни ваканции, доста хора ще искат да пътуват нанякъде. Всеки с ученици би го разбрал – покрай домашни и уроци тези възможности са малко. Все пак, за да не пропуснете възможността да гласувате заради десетилетие отказ да се въведе някаква форма на ранно или дистанционно гласуване, имате все пак вариант да гласувате в чужбина близо до границата на България.

Всеки може да гласува където и да е зад граница независимо дали е на почивка, в командировка или живее постоянно там. Няма нужда да сте подавали заявление предварително. Появявате се само с валидна лична карта или паспорт и попълвате декларация на място.

В близост до границите на България има поне дузина секции из Сърбия, Македония и Гърция. Карта с всички ще намерите в линка в коментарите. Следете я за точните адреси, които ще публикувам в близката седмица. Оказва се също, че хотелите, къщите за гости и ресторантите са доста по-евтини, а разстоянието често е аналогично. Просто идея.

Според Комисията България все още не спазва DSA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 17 февруари 2024 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2022/2065 относно единния пазар за цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги).

С последните изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), приети през ноември 2025 г., е създадена цялостна национална правна рамка за прилагане на Акта за цифровите услуги, която дава възможност на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да осъществява реален надзор върху доставчиците на посреднически услуги. Законът регламентира правомощията за контрол, сертифициране на органи за извънсъдебно решаване на спорове, предоставяне на статут на доверени податели на сигнали и проверени изследователи, както и координацията с други компетентни институции. Съгласно ЗЕС, КРС е координатор за цифровите услуги за България. Компетентните органи, които отговарят за прилагането на Акта за цифровите услуги, са КРС, Съветът за електронни медии (СЕМ) и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

КРС осъществява надзор върху дейността на доставчиците на посреднически услуги относно изпълнението на задълженията им по Акта за цифровите услуги, с изключение на случаите, в които контролът върху доставчиците на посреднически услуги се осъществява от СЕМ. КРС контролира изпълнението на задълженията по чл. 25 и 27 от DSA на всички доставчици на посреднически услуги.

СЕМ контролира платформите за споделяне на видеоклипове с изключение на задълженията по чл. 25 и 27 от DSA.

КЗЛД осъществява надзор върху обработването на лични данни при прилагането на DSA, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните – GDPR) и Закона за защита на личните данни, при упражняване на правомощията ѝ съгласно чл. 51 и чл. 56 от DSA.

Условията и редът за координация на изпълнението на дейностите по DSA между комисията, Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни ще се уреждат със съвместна инструкция №3 от 30 юли 2026 г. за условията и реда за координация на изпълнението на дейностите, произтичащи от прилагането на Акта за цифровите услуги (DSA) по чл.49а ЗЕС. Публикувана е в Държавен вестник, бр. 87 от 24 септември 2026 г. (Решение № 260 на КРС от 30 юли 2026 г.).

Институция	Роля по Акта за цифровите услуги (DSA)	Специфична компетентност в медийното право
КРС (Комисия за регулиране на съобщенията)	Национален координатор (водещ орган)	Общ надзор над доставчиците на посреднически услуги, хостинг, социални мрежи и онлайн пазари. Сертифицира т.нар. „доверени податели на сигнали“.
СЕМ (Съвет за електронни медии)	Компетентен орган	Изключителен надзор над платформите за споделяне на видеоклипове (прилага Закона за радиото и телевизията).
КЗЛД (Комисия за защита на личните данни)	Компетентен орган	Следи за защитата на личните данни, поверителността и таргетираната реклама в платформите.

Независимо от това Европейската комисия изпрати допълнително официално уведомително писмо до България (INFR(2024)2241) за неспазване на Регламента за цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2022/2065).

Комисията вече изрази опасенията си в мотивирано становище, изпратено до България през май 2025 г. Комисията счита, че България не спазва изцяло ДСС. Всъщност съгласно DSA държавите-членки трябва да определят координатори на цифрови услуги, национални органи, отговорни за прилагането на регламента в рамките на тяхната юрисдикция. Координаторите на цифровите услуги трябва да са напълно оперативни, за да приведат в пълна сила разпоредбите на DSA на територията на тяхната държава-членка, за да гарантират, че потребителите се възползват от неговите правила и да създадат правна сигурност за дружествата. След официалното уведомително писмо на Комисията и последващото мотивирано становище България прие законодателство, с което оправомощи един от органите, действащи като координатори на цифрови услуги.

Комисията смята, че България:

все още не спазва регламента, като не определя и оправомощава Комисията за защита на личните данни и Съвета за електронни медии, национални органи, които биха завършили националната рамка за правоприлагане на DSA;

неправомерно е приложила правомощията за санкциониране, предвидени от DSA, тъй като законът не винаги спазва максималните лимити, нито гарантира, че всички санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи,

не е спазила регламента и с оглед на отчетливото третиране на физически и юридически лица, което не е установено съгласно регламента.

България разполага с два месеца, за да отговори и да се справи с недостатъците, повдигнати от Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде допълнително мотивирано становище.

България въведе анти- SLAPP директивата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Държавен вестник от 6 октомври 2026 е публикуван Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. С него се въвежда анти-SLAPP директивата (Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява -„стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) в българското законодателство.

В част трета на ГПК се създава глава тридесет и трета „б“ с чл. 388с – 388ч: Производство поради публичното участие на ответника.

Чл. 388т. (1) Ответникът може да поиска отхвърляне на иска, предявен поради публичното му участие, като очевидно неоснователен. Искането може да бъде направено най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. (2) Съдът в едноседмичен срок от искането на ответника указва на ищеца да изрази становище по искането и да обоснове иска си в едноседмичен срок.(3) В случай че искането на ответника е основателно и ищецът не обоснове иска си, съдът постановява решение, с което отхвърля иска. Когато искането е неоснователно, съдът продължава разглеждането на делото. (4) Съдът обявява решението си по ал. 3 с мотивите в двуседмичен срок след изтичането на срока по ал. 2. (5) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по общия ред.

Чл. 388у. (1) Съдът преценява дали производството има за цел да осигури защита на накърнени права и законни интереси чрез основателен иск, или има за основна цел да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие, като взема предвид следните обстоятелства:

неравнопоставеност на силите между страните;
необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него, включително на цената на иска, спрямо твърдяното засягане на правата и законните интереси на ищеца;
множество производства или координирани правни действия, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или основани на едни и същи факти, включително с трансграничен елемент;
сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск, както и сходно поведение на ищеца по други дела;
злоупотреба с процесуални права от ищеца, включително забавяне на производството, избор на съд, прекратяване на производствата на по-късен етап, с цел създаване на затруднения за процесуалната защита на ответника или извършването на допълнителни разноски;
умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените в исковата молба действия или изявления;
действия по накърняване на доброто име или разкриване на подробности от личния живот на ответника;
други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация по въпроси от обществен интерес, на свобода на изкуствата и науките или на свобода на събранията и сдруженията по въпроси от обществен интерес.

Също така:

В чл. 391 се създава ал. 6: „(6) Не се допуска обезпечение на иск в производство по глава тридесет и трета „б“, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства.“

Новите определения – досега общественият интерес беше определен в Етичния кодекс на българските медии, вече има и законово определение:

„5. „Публично участие“ е изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес.

6.„Въпрос от обществен интерес“ e въпрос, който е от естество да засегне правата и законните интереси на обществото в области, като:

а) основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда или климат;

б) дейности на лице, което е публична фигура в обществения или частния сектор;

в) въпроси, обсъждани в производства пред органите на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, органите на местното самоуправление и други производства, предвидени в закона;

г) сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения;

д) дейности, насочени към защита на ценностите, съгласно чл. 2 от Договора за Европейския съюз или Конституцията на Република България, включително защитата на демократичните процеси от незаконна намеса, по-специално чрез борба с дезинформацията.“

В Закона за съдебната власт се предвижда ново задължение на ВСС – Чл. 377б. Висшият съдебен съвет публикува ежегодно данни относно приключилите съдебни производства, по които са били приложени правилата по глава тридесет и трета „б“ от Гражданския процесуален кодекс, които включват:

1. брой на съдебните производства, приключили с решение по чл. 388т, ал. 3 и с решение по чл. 388х, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс;

2. брой на съдебните производства, класифицирани по видове ответници и ищци;

3. вида на предявените искове според правното основание;

4. вида на предявените искове – дали са с трансгранично значение по смисъла на чл. 5 от Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.), или не.“

И още две добри новини: за обхвата на закона по време и по отношение на юрисдикцията:

§ 6. В образуваните до влизането в сила на този закон производства, по които е проведено първото заседание за разглеждане на делото, ответникът може да направи искане за прилагане на правилата по глава тридесет и трета „б“ до приключване на съдебното дирене.

Законвт ще се прилага не само по отношение на съдебни производства с трансграничен елемент, както предвижда директивата. За мотивите вж 52-602-01-34.rtf и тук – основни нови положения .

Деконцентрация на властта

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Всяка партия се стреми към това да има самостоятелно мнозинство в парламента. И този стремеж е нормален и правилен. И ние, като всяка друга формация, сме убедени в нашите идеи и работим за максимално разширяване на подкрепата за тях.

Напоследък (особено от началото на годината), обаче, се наложи една теза, че самостоятелните мнозинства са единственият начин за успешно управление. Това е особено примамливо за всеки, който проектира бъдещ момент, в който чрез успешни тактически ходове може достигне до такъв резултат.

Проблемът е, че особено в България, концентрацията на власт е опасна. Принципите на западните демокрации изхождат от необходимостта от деконцентрация на властта. Затова ние се определяме като „десни“ – защото дясното е на първо място срещу свръхконцентрацията на власт и срещу нейното безконтролно упражняване.

Безспорно е, че демократично-легитимирана концентрация на власт (т.е. самостоятелно парламентарно мнозинство) е много по-добра от нелегитимната концентрация на власт, която доскоро се упражняваше от Пеевски, чрез задкулисни влияния в съдебната власт и службите за сигурност. Нелегитимната власт не подлежи на демократична отчетност, докато демократично легитимираната власт все пак подлежи на такава.

Но абсолютизирането на необходимостта от самостоятелни мнозинства, особено в общество с много разделителни линии и трайно нарушена социална тъкан, е опасно. Виждаме с управлението на Прогресивна България до момента, че самостоятелното мнозинство далеч не е гаранция за добър резултат – понякога дори напротив, защото се създава усещане за самодостатъчност. А е опасно по най-малко две причини.

Първата е, че, както пише Лорд Актън: „Властта има склонност да покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно.“. Има достатъчно и исторически примери, и примери от нашето съвремие.

Втората е, че поради трудността това да стане при настоящата правна уредба, следващата стъпка е или промяна на избирателна система, или промяна на формата на държавно управление (напр. президентска република) или търсене на следващия спасител. И трите могат лесно да бъдат продадени като бързи решения и да имат дългосрочни негативни последици.

Предходни политически кризи намираха своя изход с третия подход – “търсене на следващия спасител”. Включително последната такава. Но когато неизбежно след като това правителство приключи своето управление отново сме в ситуация да няма абсолютни мнозинства, или новият спасител ще трябва да бъде “произведен”, или да загубим още време, или да се прибегне до някой от първите два, опасни варианта.

В парламентарен контекст, алтернативата на това е компромисът, но „компромис“ е превърната в мръсна дума, заради използването ѝ като смокинов лист за корупционни сделки. Но може да не бъде такава. Това е задачата пред настоящото и следващото поколение български политици – да нормализират компромиса и да го разграничат от задкулисните сделки и изоставянето на ценностите. Това е трудно и непопулярно, но това е ценностен въпрос – властта трябва да е разделена, деконцентрирана, взаимно-контролираща се и отчетна.

За тези принципи се борихме на предходните избори (и ще го правим и във всяко следващо Народно събрание) – да няма „стани да седна“, да не заменим един Пеевски с някой друг подобен, но несанкциониран, а да градим трайни механизми за възпиране, контрол и отчетност.

И стигаме до настоящия момент – в светлината на предстоящите президентски избори темата за деконцентрация на властта е особено важна. Видимо Илияна Йотова няма да бъде балансиращ и контролиращ елемент в системата, което ще я направи още по-централизирана и съответно проблемна.

И да, президентът няма много формална власт. Но с високата трибуна, от която говори, (след като е избран пряко от мнозинство), осветява системни проблеми на управлението и по този начин прави по-трудна злоупотребата с власт. Като добавим и формалните правомощия за вето, правото да не подписва указите за избор на главен прокурор и председатели на върховни съдилища, с правото на достъп до еднаква по обем класифицирана информация с премиер и председателя на парламента, както и с правото да назначава конституционни съдии и членове в някои регулатори, се получава институция със сериозен потенциал за противотежест на изпълнителната власт, колкото и силна да я тя.

И не за да ѝ пречи, а за да не ѝ позволява да се корумпира толкова бързо и толкова лесно, колкото предвижда историческия опит при упражняване на безконтролна власт. А това е в интерес на страната.

Най-логичният избор по тази и по много други причини са Гюров и Кандев. #4

Материалът Деконцентрация на властта е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Как се пише: панталон или панталони?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише панталон, когато се означава една дреха. Формата за мн.ч. панталони се употребява за две или повече дрехи. До 2012 г. формите панталон и панталони за означаване на една дреха бяха дублетни. Ако реша да ходя за риба, ще си купя панталон от ловно-рибарския магазин. Тази блузка може да се носи […]

Как се пише: сглобявам или сглабям?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише сглобявам, също и сглобяваш, сглобява, сглобяваме, сглобявате, сглобяват. Думата сглабям е диалектна и не се употребява в книжовната реч. Всички тези радиатори се отнасят към секционния тип (сглобяват се от детайли). Едно момче сглобяваше своята играчка, а баща му стоеше до него и помагаше.

За нуждата от структурни промени в прокуратурата

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Предстои избор на ВСС и смятам, че можем да изберем прилични 11 члена, на база на постъпилите номинации. Разбира се, предстои изслушване, а вчера по наша инициатива беше прието решение да се провери дали кандидатите не присъсъват из материалитв за Нотариуса и Осемте джуджета – все важни неща за окончателното решение.

Но новият ВСС няма как трайно да реши проблемите с правосъдието – нито една кадрова промяна не може да реши структурните проблеми. А те в прокуратурата са съществени.

Управляващите обявиха, че в началото на следващата година ще предложат промени в Конституцията, свързани и със съдебната власт. И ако има 160 гласа за приличен състав на ВСС, може да има 160 гласа и за конституционни промени в глава „Съдебна власт“.

Прогресивна България говорят за промени в статута на ВСС, но тъй като на този етап не споменават прокуратурата и главния прокурор, ние започваме консултации с професионалната и академичната общности, за да изговорим решения на отдавна констатираните проблеми: безконтролността на главния прокурор, капсулацията на прокуратурата, както и на други проблеми, свързани с независмостта и качеството на правосъдието.

Ние имаме своите идеи, но искаме да чуем първо съдии, прокурори, следователи, адвокати, преподаватели, граждански сектор. Дали предложенията ни ще включват отнемане на формални и символни правомощия на главния прокурор, въвеждането и засилването на външен контрол и отчетност на главния прокурор, повишаване на обществения контрол над прокуратурата или друго – ще обявим по-нататък, след задълбочени дискусии.

Не сме в позиция да налагаме решения, но сме в позиция да търсим съгласие.

И ще подходим отговорно към това, защото не сме се отказали, въпреки че Конституциинният съд се самоовласти с редица спорни решения и ограничи Народното събрание, и влизайки „в ролята на оракул, [който] раздава политически индулгенции и запазва статукво“ (както казва председателят на Конститиционния съд Румен Янков през 2003 г. в особеното си мнение) – проблем, на който също трябва да търсим решение.

Ако няма дълбоки структурни промеми, дори един читав Висш съдебен съвет да избере един добър главен прокурор, той едва ли би останал такъв до края на мандата си при сегашните правила. „Властта има склонността да развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно“ (лорд Актън) важи с пълна сила за свръховластени позиции, като тази на главния прокурор, особено при отрицателния кадрови подбор в последните години и структурните предпоставки за задкулисни политически влияния.

А без промени там, ще продължава да има чадъри за едни и бухалки за други, дела на трупчета, престъпници на свобода и липса на справедливост.

Материалът За нуждата от структурни промени в прокуратурата е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.