Всички знаем, че в строителството има нередности. Не са нужни дори пет минути в който и да е град в България без да се сблъскаш с пресни примери разпознаващи се с просто око. Всички знаем, че има изисквания за озеленяване при строежи, както и знаем, че повсеместно не се спазват. На места липсва съвсем озеленяване, а на повечето от останалите е бутафорно или вече заменено с паркоместа и кафенета.

Озеленяването не е просто желание или за красота. Има критична роля в чистотата на въздуха, намаляване на шумовото замърсяване, защитата от наводнения и биоразнообразието в града, което от своя страна помага за намаление на вредители. Специално за наводненията видяхме ярък пример наскоро, където наистина сериозно количество дъжд веднага потече по улиците вместо да се задържи от огромното количество сгради построени наскоро. Запечатването на повърхностния слой е сериозен проблеми прави озеленяването все по-важно.

Да започнем от началото

Писал съм и преди за озеленяването, изискванията и защо не се спазва. Описах и колко е мъчно да се накара районна администация да направи проверка и да защити дори няколко квадрата трева и едно дърво. Писах какво обществото има предвид когато говори за презастрояване и че зелените площи са съществен компонент от това. Последната статия, впрочем, беше подбудена от среща с тогавашния в.и. главен архитект. Това той сподели личното си мнение, че изискванията за озеленяване били неадекватни и затова той и други не следели за тях много-много. Възможно е и да има връзка с оценката, която други негови колеги дадоха, че при строго спазване на дори старите изисквания интензивността на новото застрояване на София би намаляла с 20 до 30%, а доста сгради построени в последните пет години биха загубили я паркоместата си, я цял вход или крило. Всъщност, изискванията за озеленяването са дори твърде занижени и дават предпоставки за злоупотреби.

От доста време се опитвам да разбера този проблем от нормативна, административна, практическа и дори корупционна гледна точка. Затова съм пускал десетки искания за достъп до обществена информация до различни институции. В повечето случаи получавам входящи номера или части от документи, които хем нарочно не ми дават никаква информация, хем номинално се водят за отговор. Затова подобрявах исканията ми по ЗДОИ и питах отново. В други случаи получавах отговор, че такава информация или документи липсват, което само по себе си е полезно, защото знам, че лъжат и ми помага в следващото искане. В трети случаи се налагаше да изчаквам шест месеца да пусна ново искане с надеждата, че ще забравят с какви извинения са отказали преди или какво са скрили с справките. Последното работи учудващо добре.

След четири години игра на котка и мишка се фокусирах върху четири сгради като примери за подобни практики. Не защото са специални, а просто защото често минавам покрай тях и виждам какво се случва. Отделно са добри примери за наглост в контраст със заявките за плувнали в зеленина и устойчивост сгради. В крайна сметка едва тази година получих достъп до документите на проектите им и мога да говоря с числа и конкретни примери за нарушенията.

Ще ги събера във втората част на тази статия. Първо трябва да обсъдим защо беше толкова труден процесът. Подобно на промените в кадастъра ще покаже отново лобистки текстове в закона и нарочна липса на прозрачност целяща опазването на именно такива схеми. Надявам се, че ще внесе и повече разбиране какво виждате в снимките в следващата част.

Преди това обаче важно уточнение: знам, че далеч не всички термини, които използвам са точни и обясненията изчерпателни. Целта ми тук е да внеса яснота на разговорен език, а не да цитирам наредби и лекции по архитектура. Ще се радвам на всяко допълнение и корекция и ще го обсъдим в коментарите.

Какво точно търсех?

Обичам да казвам, че отворените данни ни помагат да задаваме по-добри въпроси. Същото може да се каже и тук. Всички гледаме в разрешението за строеж, а то е само последната фаза от дълъг процес понякога продължаващ над десетилетие. Преди него има виза за проектиране, често промяна на ПУП, серия от градоустройствени заповеди, обсъждания в специализирани комисии и всичко това на база инвестиционни проекти. Нерядко има и промени и заповеди след разрешението за строеж като намаляване броя на паркоместата, промени в разпределението, а в един случай, на който попаднах тия дни – цялостна промяна на предназначението, конструкцията, мястото и всичко по сградата независимо, че оригиналното разрешение вече няма правно действие.

Всички тези стъпки носят риск за нарушения, пропуски, умишлено забавяне и корупция, особено предвид, че процесът упорито не се дигитализира, за да е лесно проследим. Част от документите като искания за промени на ПУП, издадените визи и заповеди са публични. Строителните книжа заедно с всички тези административни документи следва да се качват в регистъра по ЗУТ, който обаче все още не е видял бял свят – мина обсъждане и от началото на мандата чака само подписа на Шишков.

Час от тези строителни книжа и инвестиционното намерение са и плановете за озеленяване. Това са няколко скици, които в детайли показват къде ще са зелените площи, колко ще е дълбок почвения слой, къде и колко дървета и храсти ще има и какъв процент от изискванията ще бъде постигнат.

Защо е важно?

Плановете за озеленяване са неразделна част от проекта и на тяхна база се издава разрешение за строеж. В последствие приемателната комисия сравнява тези и други документи с това, което на практика виждат на място и решават дали да издадат акт 16. Това е поне на теория. Конкретно за София и озеленяването подписът е на служител на районната община. По принцип трябва да е ландшафт архитект, но в практиката често самият районен кмет или трето лице, на което е делегирал, се подписва. Длъжни са обаче и потвърждават с подписва си, че довършеният имот отговаря на описаното в плана.

В статията си за бутафорното озеленяване описах някои от изискванията в наредбата за зелената система в София. Някои ключови аспекти са:

• Почвеният слой трябва да е минимум 120 см. дълбочина при дърветата, а ако са в кашпа – поне 1 м³ обем на почвата
• За храсти почвения слой трябва да е поне 60 см, а за трева – поне 40 см.
• При строежи над 2 декара – задължителен резервоар за дъждовна вода и използването ѝ за поливане на зелените площи
• Отстояние на дървета от сгради – 1.5 м. или и 3 м., ако дървото стига 5 метра.
• Отстояние от бордюри – 70 см.
• Отстояние от пътни платна – 2 м.
• Отстояние от откоси и тераси – 1м.
• Отстояние от стълбове – 4м.

Тези изисквания не значат, например, че не може да се засади дърво точно до бордюра на пътя без достатъчно почва. Безсмислено би било, защото ще изсъхне, но също така не следва да се брои при смятането на озеленяването. Това е важно, защото освен дялът земя като зелена площ има изискване и какъв процент от нея е във висока дървесна растителност. За широколистни дървета с височина между 3 и 5 м. на 12 годишна възраст броят 12 кв.м. площ за това изчисление. Над 5 м. – 20. При иглолистните е съответно 5 и 7 кв.м.

Ключов аспект тук е, че доста от тези изисквания влизат в сила през юли 2023, т.е. за разрешения за строеж издадени преди това важат старите разпоредби за отстояния и почвен слой. През 2019 г., например, изискват да има почвен слой от поне 60 см., а когато е не по-малко от 30 см. площта важи с индекс 50% към общия коефициент на озеленяване. Отстоянията от бордюри, стени и тераси обаче са били същите.

Трябва да се разбере също, че плановете не са абсолютни. Това е просто илюстрация как си представят, че ще стане озеленяването, но на терен може да се окаже друго. Аналогично скиците къде ще бъдат сградите почти никога не отговарят в мащаб – отстоянията не са същите, височината не е тази и прочие. Затова ключовия момент е при приемане на обект на груб строеж да не се гледа по документи, а да се измерват реалната височина и отстояния. Аналогично при премателната комисия не се гледа дали точно в това пространство има дърво, а колко са на брой, дали са същия вид (има значение колко големи ще станат) и дали почвения слой и отстоянията са правилните.

Защо не виждаме тези планове?

Най-честата причина за отказ при поискване на тези скици, е че се засягали правата на трети лица. Това са инвеститорските компании и архитектите. Те от своя страна изрично са искали да не получавам плановете за озеленяване. Доколкото не изясняват никога в отговорите си точно какви права биха били засегнати и по какъв начин, може само да гадаем, че всъщност замесените се притесняват от разкриване на нарушения.

Подобни откази са доста спорни, защото става въпрос за документи неразделна част от строителните книжа. ЗУТ изрично посочва, че поне част от тях трябва да се публикуват в регистъра (когато види бял свят), т.е. са публични по дефиниция. Отделно свободно може да се използват в рамките на административен процес и производство, част от който спокойно да изиска публичността им какъвто вече в случая с исканията за промяна на ПУП и други аналогични скици от същите инвестиционни проекти. Няма основателна причина да се прилагат тези правила за публичност за едни чертежи, а не за други. Най-вече законът за достъп до обществена информация предвижда, че дори да има съмнение за засегнати права, при надделяващ обществен интерес може да се предостави достъп при минимизиране на предполагаемата щета. Т.е. могат да редактират имена и елементи, които ги притесняват и пак да предоставят скиците.

Експлоатиране на авторски права за прикриване

Попаднах и на друг аргумент – авторски права. Законът третира архитектурните планове и всичко свързано с градоустройството по любопитен начин. През последните 10 години са вкарани множество стратегически промени, които силно ограничават разпространението на архитектурни планове освен, ако изрично не се изисква от друг закон – например както ЗУТ дава възможност това да се определели с наредба. Тук ограничението сериозно надвишава опазване на имуществените и неимуществените права. Забранили са притежанието на копия от архитектурни планове дори за лична употреба без търговска цел.

Както се сещате, в тази хипотеза попадат и плановете за озеленяване като част от архитектурния проект. Те съдържат лични данни като кой ги е изготвил и подписал. Тези данни стандартно се заличават по GDPR. Това от своя страна създава интересна хипотеза – ако все пак получа тези скици със скрити имена и подписи, мога ли да спазя Закона за авторските права и да опиша както съм задължен източникът и авторът му, когато не го знам.

Голяма част от възможностите за т.е. „безкористно използване“ на авторски материали като журналистически материали, критика, сатира и прочие нарочно и изрично изключват тези свързани с архитектурата и градоустройството. Трудно ми е да определя тези точки като лобистки опити да се скрие ключова за обществото информация злоупотребявайки с принципите на авторското право. Аналогичен случай имах преди години, когато направих карта на разрешителните за сеч в България и няколко лесовъда ме заплашиха със съд, тъй като имали авторски права върху актовете и никой нямал право да ги използва без тяхно съгласие.

Административни документи в квантова суперпозиция

Всичко описаното до тук не важи за официалните актове и документи издадени от различните институции като част от административния процес. По принцип всички те са по подразбиране публични и специално тези по ЗУТ трябва вече да се публикуват от общини, ДНСК и министерства. Някои, които засягат вътрешни процедури и актове стават публични и обект на поискване по ЗДОИ две години след издаването им. Дори за тях никой държавен служител няма право да откаже предоставяне на вътрешните номера на такива документи, както и да признае съществуването им, освен ако не са засекретени. Тук няма значение дали същите се отнасят или засягат трети лица.

Това значи, че документ като протокола от държавната приемателна комисия, разрешението за ползване и всички документи издадени от общината и ДНСК следва да са публични и то най-късно две години след датата. Отделно копия от протоколите се дават на подписалите ги страни и членове на комисията.

Именно заради тези важни аспекти обжалвах два отказа на ДНСК да ми предоставят точно такива актове издадени от тях, както и протоколи по приемане. В тях се съдържа ключова информация какво са видели, какви забележки са имали и кой се е подписал, че всичко е наред. Делата са насрочени в рамките на следващия месец и се надявам до края на годината да имаме резултат.

Компромисният път

Авторските права в България са доста строги и подобни тенденциозни ограничения специално за архитектурата съвсем естествено притесняват всеки. Дори когато няма зла умисъл и опит за прикриване, това механично води до отказ от действие „за всеки случай“. Както споменах, ЗДОИ дава възможност да се търсят алтернативи при надделяващ обществен интерес. В случая несъмнено има такъв предвид изложеното в началото на този текст. Затова на няколко поредни искания за достъп до обществена информация от Столична община ми дадоха възможност да видя все пак плановете за озеленяване. Условието бе нямам дигитално копие, да ги чета само физически на място и да не правя снимки.

Това ми позволи да видя истинските параметри, разпределени на озеленяването, колко дървета, вертикално озеленяване и отстояния са обещали, както и как тези планове са се променяли с времето. Това е важно, защото често не знаем какво търсим докато не го видим. Не стига просто да се искат няколко числа от документите. Пробвал съм и дори такива са ми били отказвани с аргумента, че не им била работа да ровят по дигиталните архиви. Тази седмица получих такъв отказ по свързана тема, за която ще пиша също скоро. Нямах възможност да видя също протоколите от приемателната комисия, защото те са били при ДНСК, а районната администрация, където са разглежданите сгради и е била страна, отрича да има копие.

Затова в следващата част на тази статия няма да мога да ви покажа самите планове. Първо, защото години наред получавах откази от вече бивши главни архитекти. Второ заради ограниченията в закона за авторското право целящи именно избягване на подобна прозрачност. Трето, защото все още нямаме публичен регистър по ЗУТ, който да се надгради да включва документи защитаващи обществения интерес заедно с други подобни като транспортния анализ и становищата за пожарна безопасност.

Този начин на предоставяне е силно ограничаващ, най-малкото защото мога само да преразкажа какво съм видял на база няколко числа в наредбата. Ландшафт архитект би хванал с един погледа всички нередности, ако документите бяха публични. Все пак, Столична община направи една крачка повече от всички други институции и предишни администрации и ми даде поне някакъв достъп. Следващата стъпка би била довършването на регистъра по ЗУТ от Шишков и изискване да се качват този тип документи там.

В близките дни ще публикувам следващата част от темата, че която ще покажа с конкретни примери какво видях, какво липсва и защо е толкова нужна прозрачност и безкомпромисност.

В събота реших да мина през отсечката на Зеления ринг в Изгрев и Слатина, за която от общината през страницата си за проекта за Зеления ринг писаха, че ще се ремонтира и доведе до временно състояние, за да могат феновете да стигат по-лесно до европейското по волейбол в Арената след две седмици. Това всъщност е много добра идея, тъй като всеки път като има събитие там тротоарите и пешеходните пътеки около кръговото на 4-ти км. се препълват създавайки опасност както за пешеходците, така и блокирайки движението.

Отсечката е от началото на хотела на Тиков до края Арената. Вижда се, че са сложили бордюри и вече е насипан част от чакъла. Хотел East Plasa партнирали като ще предоставят достъп за 10 метра през имота си и ще изградят стълби до нивото на зеления ринг. Това, всъщност, е най-малкото, което следва да направят предвид, че изсякоха дърветата там, унищожиха почвения слой и са оставили строителни отпадъци в края на разчистената площ докато строяха хотела си.

Попитах и ми отговориха, че няма да се слага асфалт и бордюрите са само, за да държат чакъла. Лампите са също временно докато не се реши как да изглежда цялата отсечка от гара Пионер. Събитията за обсъждане на плановете щели започнат през септември. Питах и какви са плановете за минаване с колело или детска количка и отговориха, че се обмисля и това.

Ако искате да стигнете до същото място. Единственият начин в момента е да влезете откъм ул. Любен Русев – където е Топлофикация и където районният кмет на Изгрев иска да му строи частник ново кметство по схема кон за кокошка. Там има едно мостче (единственото водещо до бъдещото кметство), по което ще стигнете до още неразчистената част от зеления ринг. Завивате надясно и ще ви пречат само строителните отпадъци от строежа на East Plasa. Ако се разчистят бетонните блокове, ще може да се минава с колело и от там.

Има една пътека вляво, която обаче стига до частен имот (дясното кръгче на последната снимка). Би трябвало да може да се влезе и от пътека още на изток, но общински имот-улица стигаща до зеления ринг е застроена с вход на гараж (лявото кръгче). Не е ясно дали и как е позволено това, но ще трябва да се разруши.

Всъщност, докато бях в Зеления ринг видях поне три случая на незаконно строителство или нарушения в готови сгради. Разпознават се с просто око. Когато районният ни кмет, на когото са разпределени от call.sofia тези сигнали, неизбежно слезе да се снима за фейса след две седмици на вече свършената работа, надявам се да ги забележи и най-вече да ги санкционира. Ха дано, ама надали.

Още статии свързани с темата за Зеления ринг може да прочетете тук:

• Зеленият ринг в София vs. „ма туй си е мое бе“
• Зеленият ринг на София и елементарното беззаконие закотвено около него
• Възможно ли е градската среда да изглежда добре с ниски местни данъци?
• Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София
• Запечатаната земя на София

Всички забелязваме колко много реклама – най-вече такава на хазарт – има по улиците и пътищата на страната, по билбордове, фасади, покриви и какво ли не. Наскоро реших да науча повече как се получава така. Разгледах първо положението в София и създадох инструмент, с който всеки може да провери какви разрешения за реклама има около него и да подаде сигнал, ако вижда нередности. Аналогичен проблем има във всички български градове, но там липсват документи и данни, които да позволят такава прозрачност.

Обърнах се към билбордовете извън населените места на България, защото там виждаме преобладаващо реклама на хазарт и пренасищане. Както и преди, направих карта, която показва различни аспекти на проблема. Ще опиша методологията и какво показва по-късно. Ще започнем с проблемите, за които научих.

Практически всички са незаконни

Билбордовете извън населените места, а в някои случаи и в тях, следва да отговарят на Наредбата за специално използване на пътищата. Чл. 13 на тази наредба описва как се изграждат и пускат в експлоатация тези съоръжения. На практика фирмите плащат такса и минават многостъпков процес на одобрение при Агенция пътна инфраструктура. Няма значение дали билбордът ще е на частна, общинска или държавна земя – АПИ трябва да одобри и прибере такса, тъй като е край пътя. Същото се отнася впрочем и за бензиностанциите и крайпътните заведения.

Тук се сблъскваме с първото масово нарушение. Чл. 56 на Законът за устройството на територията позволява да се слагат такива преместваеми обекти, но ясно посочва, че разрешение за това може да се дава единствено от общината. Наредбата, по която оперира АПИ, сама споменава ЗУТ, не може да отмени закон и не дава право на АПИ да издава разрешителни за строеж. Всеки един от тези междуградски билбордове освен разрешение за специално ползване от АПИ следва да има и разрешение за поставяне от съответната община по проект.

Не открих нито едно разрешение за поставяне на билбордовете в данните на АПИ. Най-лесно беше да се провери в София, където Столична община отговаря за издаването на такива в началото на магистралите. В други общини беше значително по-трудно като повечето въобще не публикуват тези документи. Всички са задължени да ги качват в публичния регистър по ЗУТ. Наредба по него беше пусната най-накрая за обществено обсъждане от служебния кабинет на Гюров и от месеци чака един подпис от министър Шишков. Този регистър ще позволи лесно да се провери законността на всички тези и много други обекти и строежи. Именно това е и причината да беше бавен с години и да се отлага отново и при кабинета на Радев.

Вторият проблем са търговете. Не може да се използва държавна или общинска земя без да е проведен търг. Пътищата на страната са на държавна земя, а мнозинството от билбордовете са в същите имоти или на съседни общински. АПИ не е собственик на тази земя и няма право да я отдава. Това следва да прави областните управители или в случая на общинската земя – търгове към общината. Не открих в публичната информация за търгове нещо свързано с тези билбордове.

Състояние и обезопасяване

В данните на АПИ открих информация за местоположението и състоянието на 3783 билборда. Към средата на август 11 от тях са повредени. 369 или почти 10% са опасни, но необезопасени. Още 367 са обезопасени. Необезопасените са предимно около Стара Загора, Русе, Благоевград и Варна. Отговорност за това би следвало да е на собствениците и АПИ, а не на общините, които както описах по-горе изглежда не са включени в процеса.

102 или 2.6% са с изтекло или прекратено разрешение от АПИ. При 55 или 1.5% са намерени несъответствия с наредбата като недостатъчно отстояние от възли, пътя или един от друг. Към средата на август във фаза на проектиране са били 23 нови билборда.

12% от рекламите са мегабордове – онези най-големите на високи пилони. 27% са големи билбордове. 56% са малки билбордове, а останалото са табели и други видове реклама.

Ключовата 2027-ма

Чл. 16, ал. 4 от НСПП определя, че срокът за разрешението за специално ползване е 10 г. Това е различно от разрешение за строеж или поставяне, срокът на които се различава. В София, например, е 5 г. В данните на АПИ има дати на такова разрешение за 3600 обекта. Тук виждате разпределението им по години.

От тях е видно, че огромна част са издадени 2017 г. Всъщност, 61% от разрешенията за всички билбордове извън градовете изтичат до края на 2027 г. Интересното е, че още 12.5% са по-стари и би следвало вече да са изтекли. Само 20% тях обаче са отбелязани като такива. Това значи, че вероятно договорите им са подновени без да е отразено изрично в данните.

Това прави 2027-ма особено важна, защото позволява сериозно намаление на специалното използване на междуградските пътища и магистралите по този начин. Предвид какво знаем за АПИ, интересите и влиянието на хазартния бизнес, вероятно може да очакваме сериозно преразпределяне на пазара на билбордове извън градовете. Тук не трябва да забравяме и ролята на фирмите опериращи билбордове из страната в предизборни кампании – те са сред основните фактори в такива кампании и не са регулирани от ЦИК за разлика от електронните медии – нито като достъпност, равна представителство или дори цена и произход на средствата. Видяхме го ясно при последните парламентарни избори когато огромна част от билбордовете извън градовете бяха обсипани с послания именно на Радев, финансирането за което така и не беше осветено. Всякакви действия в посока регулиране на този бизнес неизбежно следва да се гледа и през тази призма.

Собственост

От данните на АПИ е изключително трудно да се прецени кой оперира различните билбордове. Има множество свързани фирми, някои са вече преименувани или закрити. Заради грешки в данните като изписване на имена на фирми и ЕИК се наложи да проверя и поправя 10% от записите. Дори тогава беше трудно да се прецени чии са всъщност рекламните обекти.

Затова се обърнах към самите компании и какви рекламни площи продават. Събрах данни за шестте най-големи, за които има публична информация. DMD Consulting, Mart Media, Метрореклама, Sun Ooh Media, Metropolis и JCDecaux. Не успях да свържа данните им с тези на АПИ тъй като нямат общи идентификатори и координатите в много случаи не съвпадат. Затова на картата се зареждат като отделен набор от данни.

Ще видите също на картата, че се показват билбордове на тези фирми, които са в градове. Успях да разгранича кои са в населени места и кои са извън. Оставих всички на картата, за да стане видимо присъствието и това разграничение. По публичните данни DMD, например, има 227 билборда и всички са извън градовете. Аналогично изглежда е положението със Sun Ooh Media с 116 билборда. Половината от 381-те билборда на Mart Media са извън градовете, също както 22% от 701-те билборда на Метрореклама и 26% от 311 билборда на Metropolis. JCDecaux имат само 18 билборда извън градовете от общо 1233, което прави 1.5%. Само първите пет фирми управляват 20% от билбордовете в страната и то изглежда на местата с най-голям трафик – по магистралите и морето.

Десетки пъти повече билбордове

В данните на АПИ виждаме разрешенията им за специално използване, също и данни къде са предвидили да позволяват още билбордове. Това са пространства предимно в държавна земя от двете страни на пътища и магистрали. По наредба има изисквания за отстояние 1500 м. от пътни възли на магистрали и 500 м. от кръстовища на други пътища. Виждаме обаче на картата им, че са отбелязали такива места за бъдеща реклама включително вътре в самите пътни възли. Както споменах по-горе, има и доста изградени вече билбордове, които не отговарят на тези изисквания.

Общата дължина на тези пространства е 62504 км. В това число включваме отсечка и от двете страни на пътя. Би следвало билбордовете да са през 300 метра на магистрали и 200 метра на други пътища, но нека приемем 500 м. отстояние като консервативна оценка. Това означава, че ако рекламният бранш има финансов стимул, би имал възможността да изгради 125 хиляди билборда в страната. Това число изглежда невероятно, но при сегашната процедура и условия на АПИ е не само реалистично и дори консервативно като оценка.

Към този момент имаме данни за 3783 билборда, което прави 3% от тази оценка. Вече ги виждаме на всеки ъгъл по пътищата на страната и дори да стигнем до 10% от разрешеното по наредба. Това означава три пъти повече реклама, разсейване на пътя и почти само хазарт пред очите на пътуващите.

Тук пак трябва да напомня, че АПИ няма право да дава разрешение за строеж нито на 125 хиляди, нито на 3 хиляди билборда. Те могат да позволят само да са до пътя. Разрешението за поставяне или строеж може да се издаде единствено и само от общините. Ако се спази това правило, почти 3800 билборда из страната трябва да се демонтират ведната и да се започне процес отначало всяка община в територията си да ги одобрява.

Методология

Данните на АПИ взех от публичния ГИС сървър. Там има още много информация, включително указателни табели, крайпътни обекти и самата пътна мрежа. За рекламните съоръжения и местата за бъдещи такива има два отделни масива. Единият е този показан на тяхната карта, данните от които разглеждам тук. Другият има доста повече данни, които изглежда обаче са архивни и не мога да потвърдя като точност.

Като цяло проблемът с качеството на данните съществува и тук. Информацията се обновява на ръка, което е трудоемко и води до грешки. Обсъждах това в статиите ми за външната реклама на София и изследването на свлачища в страната. В записите за тези билбордове има доста информация, включително бележки за предишни собственици. Споменах по-горе обаче, че имената им са изписвани по няколко различни начини, а ЕИК номерата липсваха или бяха сгрешени в 10% от записите. Поправих ги на ръка като оставих данните където фирма подписала течащ договор за билборд е вече затворена. В такива случаи се оказа, че често билбордовете са купени от друга фирма поела контрола над тях и изглежда АПИ не е обновила новото обстоятелство.

Друг проблем, който открих, са около 50-тина ЕГН-та на частни лица, собственици на фирми или други. Поне 60 от билбордовете са изградени от частни лица, а не фирми по данни на АПИ. Има и много малки фирми, които са направили такива в имотите си или в конкретен район. Всички тези над 3700 билборда се притежават от 685 юридически лица. Това е поне според собствените данни на АПИ, което може би значи, че толкова са подписали договор. Възможно е и често срещам, че след това са препродавани на някой от големите оператори.

Всичко написано до тук като изводи и статистика се базира на собствените данни на АПИ. Както с други карти и анализи, които съм правил, те са толкова точни, колкото самата агенция създава информацията си. Доколкото е видно, че само част от полетата в ГИС сървъра им са видими на публичния портал, може да предположим, че останалото е предимно за вътрешна употреба и представлява поглед над оперативната им дейност. Ако това предположение е вярно, то изводите тук отразяват директно това, което АПИ знае за билбордовете в страната.

Данните за собствеността взех от портали за продажба на рекламни пространства и посредници. Такива далеч не са достъпни за всички оператори на билбордове, затова не мога да твърдя, че картата предоставя представителна извадка в тази категория. Показва обаче добре разпределението на обекти в и извън градовете и как има фирми представени в различни райони или предимно извън градовете или в тях. Ако са ви известни други такива фирми и масиви от данни, изпратете ми ги и ще се опитам да ги добавя.

Местата, където АПИ предвижда, че може да се поставят реклами, са също достъпни на портала на АПИ. Поради огромният обем данни обаче не са налични все още на картата. Ще обновя тази статия като успея да ги добавя така, че да е разбираемо.

Представяне на данните

Картата, в която събрах данните, е в стандартният формат на всичко, което правя в последните години. Горе вляво има бутони за обща информация, смяна на базов слой със сателитни снимки от Google и фокусиране на картата върху собственото местоположение.

При натискане върху някой билборд се показва подробна информация за него. При данните от АПИ тази информация е разделена на три раздела – общи данни за статус, опасност, собственик и площ, след това подробни данни за разрешението и възможни несъответствия с наредбата и накрая бележки и информация кога е създаден записът. Втори и трети раздел се отварят като натиснете на заглавията. Когато разглеждате собствеността се показва наличната информация за билбордовете според каквото е публично достъпно.

Легендата показва начини на категоризиране и съответните категории. Натискане върху вида категории сменя цветовете на картата според категоризацията. Първите три са от данните на АПИ. При изгледа за собственост се сменят данните към агрегираните от публични източници. Когато натиснете някоя категория се показва само тях изключвайки останалите. За да включите други към този изглед натиснете тях. Когато остане една да бъде скрита се връща изходното състояние показвайки всички.

Картата може да разгледате тук или да я отворите на цял екран.

Следващи стъпки

Имаше много запитвания дали мога да направя карта подобна на тази за София и за други градове. Споменах по-горе, че разрешенията за поставяне са скрити в много общини. Задължени са да ги публикуват, но наредбата за регистъра по ЗУТ се бави. Повечето нямат и регистър на рекламните обекти както в София, който макар и неточен все пак съществува. Данните за собствеността от самите оператори и посредници помага в тази насока и за следващата статия в поредицата ще започна работа по този масив от данни. Ако имате още източници, които не виждате или идеи как може да се агрегира тази информация, ще се радвам да споделите в коментарите.

Както обещах преди две седмици, в тази статия се концентрираме върху билбордовете извън градовете. Не е тайна, че повечето от тях са заети с реклама на хазарт. Тук НАП има важна роля, която не изпълнява. Едно от извиненията, които са давали в интервюта, отговори по ЗДОИ и включително на депутати е, че нямат данни къде и колко са тези билбордове. Наивно е да се смята, че това извинение е нещо повече от прикриване на желанието за бездействие и обслужване на интересите както на операторите на билбордове, така и на хазартния бизнес. Ако наистина липсата на данни е пречка. На драго сърце бих предоставил всичко, което съм събрал.

Както в предишната си статия, така и сега поставих под съмнение законността на голяма част от рекламните площи. Всъщност, на база публично достъпната информация може да твърдим, че почти няма билборд извън градовете, който да е законен. АПИ е иззела функции по ЗУТ и изглежда няма община, която да им се опълчи. Премахването на незаконни билбордове и преместваеми обекти е проблем като цяло – скъпо начинание е усложнено допълнително от АПК и бавните и непостоянни административни съдилища. Отделно държавата и самите общини следва да правят търгове за поставяне на такива обекти. Това не се случва и отново е оставен АПИ да вършее.

Докато работих по тази карта в последните дни излезе слух, че кабинетът на Радев обмисля забрана на рекламата на хазарт в градовете. Това остава рекламата им съвсем да залее билбордовете, които изброявам горе. Такава идея е била прокарвана и в миналото без резултат по разбираеми причини. Данните на АПИ и тези за собствеността показват, че това обслужва точно определени бизнес интереси, както и че ще засили стимулът да се изграждат още хиляди до десетки хиляди билбордове на всеки 200 до 300 метра междуградски път. Промяната, ако наистина сериозно се обмисля, е несъмнено лобистка и се прави точно в момент, в който пазарът се преразпределя.

По-важното обаче е, че подобна мярка би била дим пред реалният проблем – огромната щета за обществото и печалби, които този бизнес прави. Несъмнено има постъпления за бюджета, които далеч не са дори реалните суми, които следва да плащат. Дори така те са на практика данък уязвимост и данък бедност. Заедно с бързите кредити, телефонните измами, цигарите и вейповете хазартът има най-голяма роля в разрушаването на финансовата стабилност и живота на стотици хиляди български семейства.

Петте процента ограничение за рекламите беше приемлив компромис. Предвид невъзможността, а явно нежеланието да се съблюдава и санкционират нарушителите, единственото възможно решение е пълна забрана за реклама на хазарт. Всичко останало е нищо повече от обслужване на лобистки интереси.