Европейският съд по правата на човека осъди България по делото „Кънев и Български хелзинкски комитет срещу България“ заради липсата на минимални гаранции срещу произволно и незаконно обработване на данни от Държавна агенция „Национална сигурност“ за граждански активисти и правозащитни организации. Съдът установява, че ако агенцията разработва някого незаконно, няма механизъм, чрез който обектът на оперативен интерес може да се защити.
България е нарушила чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, защото не е осигурила минимална степен на защита на жалбоподателите срещу произволно и незаконно обработване на данни за тях от страна на Държавна агенция “Национална сигурност”, постанови Европейският съд по правата на човека.
Решението засяга отказа на ДАНС да разкрие дали е събирала разузнавателна информация за Красимир Кънев и Българския хелзинкски комитет по време на и след антиправителствените протести от 2020 г. И 2021 г. ЕСПЧ не установява като факт дали ДАНС е следила Красимир Кънев или Българския хелзинкски комитет (БХК). Съдът обаче приема, че липсата на институция, която може ефективно да провери дали такова събиране на информация се е случвало по законен начин, представлява намеса в правата им по чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека — правото на зачитане на личния живот и кореспонденцията.
През юни 2021 г. Красимир Кънев като председател на БХК отправя запитвания до Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) дали по отношение на него самия и на БХК са извършвани подслушвания и други тайни операции на българските служби за сигурност. Запитването е провокирано от многобройните съобщения за такива практики спрямо журналисти, политици и неправителствени организации след разпускането на правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти през май с.г. Тогавашният председател на ДАНС Пламен Тончев отказва да предостави исканата информация. Той не отрича, че агенцията е извършвала тайни операции и е събирала данни за БХК и негови служители. Но поради опасността от разкриване на източниците на информация или негласните методи и средства за нейното събиране, искането следва да се остави без уважение.
БХК оспорва отказите пред Административен съд – София град и впоследствие пред Върховния административен съд. И двете инстанции намират жалбата за неоснователна. В различните етапи ДАНС се позовава на различни основания за отказ – първо процедурни изисквания, после „служебна тайна“, а по-късно и „държавна тайна“, като българските съдилища последователно приемат позицията на агенцията, въпреки че тези основания не могат да бъдат едновременно верни.
С решението си от 28.04.2026 г. ЕСПЧ постановява, че за целите на защитата на националната сигурност е необходимо държавите да имат закони, предоставящи на властите правомощия да събират и съхраняват информация за хора в бази данни, които не са обществено достъпни, но трябва да има ефективни гаранции срещу произвол и злоупотреба с тези правомощия. Фактът, че Красимир Кънев и БХК не са могли да получат достъп до данни, отнасящи се до тях, които са били обработвани от ДАНС, или да получат ясен отговор на запитването си дали е имало такава обработка, сам по себе си не представлява нарушение на член 8. Но възниква въпрос за вида гаранции, които биха могли да осигурят ефективна защита срещу произвол и злоупотреба при тези обстоятелства.
ЕСПЧ разглежда потенциалните гаранции във връзка с обработката от ДАНС на оперативни данни, свързани с жалбоподателите, и установява, че нито една от тях не е била ефективна. Нито българският съд, нито Комисията за личните данни (КЗЛД), нито Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), нито парламентът предоставят ефективни гаранции срещу произволно или незаконно обработване на данни от ДАНС.
Националните съдилища не са видели материалите (ако изобщо е имало такива), до които се отнася решението на ДАНС и не са разгледали дали разкриването на информация действително може да навреди или застраши националната сигурност. КЗЛД няма достъп до тези данни, а на свой ред НБКСРС може да контролира само използването на „специални разузнавателни средства“, а не всички форми на събиране на разузнавателна информация и свързана с нея обработка на данни, извършвани от ДАНС. И накрая – няма индикации, че ДАНС някога е била призовавана пред българския парламент или неговите комисии да докладва конкретно дали е действала законосъобразно при обработката на данни, получени в резултат на нейните операции, нито пък има индикации, че агенцията е докладвала на правителството за начина, по който е обработила получените данни.
Така Съдът достига до заключението, че нито Кънев, нито БХК са имали минималната степен на защита срещу произволна и незаконна обработка на техните данни от ДАНС.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България по делото „Будинова и Исаев срещу България“ за липса на защита срещу език на омразата от страна на политици, нарушаващи правото на личен живот и забраната за дискриминация. Решението задължава държавата да реагира срещу дискриминационни изказвания, засягащи достойнството на цели общности. БХК представлява жалбоподателите.
Днес ЕСПЧ се произнесе с две осъдителни решения срещу България за антиромска реч на омразата, която е останала несанкционирана от националните съдилища по делата Будинова и Исаев срещу Българияи Асенов срещу България.
И двете се отнасят до антиромска реч, произнесена от крайнодесния политик и народен представител Валери Симеонов от трибуната на Народното събрание на 17 декември 2014 г. Решението по първото дело потвърждава, че когато публични фигури използват политическата трибуна, за да разпространяват расистки стереотипи, националните съдилища не могат да се ограничат до формално позоваване на свободата на изразяване. Те са длъжни да направят реална преценка на съдържанието, контекста, автора, обхвата и въздействието на подобна реч. Нарушението произтича не от самите изказвания на Симеонов, а от отказа на българските съдилища да осигурят ефективна защита на жалбоподателите срещу тези изказвания.
В решението си по второто дело Асенов срещу България ЕСПЧ критикува и подхода на Върховния административен съд по това национално производство. Според ЕСПЧ фактът, че Симеонов не е посочил поименно конкретни роми, включително жалбоподателя, не е достатъчна причина националните съдилища да му откажат защита. Съдът подчертава, че когато народни представители правят изявления, които противоречат на демократичните ценности на Европейската конвенция за правата на човека, тези изявления подлежат на слаба, а понякога и на никаква защита.
Решенията от днес са продължение на вече установената практика на ЕСПЧ от 2021 г. по делата Будинова и Чапразов срещу България и Бехар и Гутман срещу България, в които Съдът прие, че България не е осигурила ефективна защита срещу реч на омраза и тежко стереотипизиране на малцинствени групи.
Административният съд – София-град обяви за нищожно решение на председателя на ДАНС, с което агенцията повторно отказва да предостави на Българския хелзинкски комитет информация по Закона за достъп до обществена информация. В началото на 2026-а Комитетът представи анализ на данни за прилагането на СРС срещу магистрати, но ДАНС повече от година отказва да отговори на част от въпросите.
Със свое решение от 5 май 2026 г. АССГ повторно задължи Държавна агенция “Национална сигурност” да предостави информация, поискана от БХК по реда на Закона за достъп до обществена информация преди повече от година. Съдът задължи агенцията да предостави исканите данни в 14-дневен срок. Комитетът беше представляван по делото от адв. Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация”.
АССГ приема, че повторният отказ е нищожен. Съдът подчертава, че дори когато административният орган не е съгласен със съдебното решение, той е длъжен да го изпълни. Съдът връща преписката на председателя на ДАНС за ново произнасяне, като задължава агенцията да предостави заявената информация в 14-дневен срок от постъпване на преписката. Решението е окончателно.
Прep февруари 2026 БХК представи анализ на употребата на СРС срещу магистрати, от който стана видно, че работещите в съдебната система са обект на тайно следене 1500 пъти по-често от останалите категории граждани. Именно за целите на този анализ беше отправено заявлението за информация, до което се отнася решението на АССГ.
Решението на АССГ идва и в контекста на произнасянето на Европейския съд по правата на човека по делото „Кънев и Български хелзинкски комитет срещу България“ от 28 април 2026 г. По него ЕСПЧ установи нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека заради липсата на ефективни гаранции срещу произволна и незаконна обработка на данни от ДАНС. Съдът в Страсбург прие, че нито националните съдилища, нито Комисията за защита на личните данни, нито Националното бюро за контрол на СРС, нито парламентът осигуряват ефективна защита на гражданите, ако агенцията за национална сигурност ги разработва незаконно.
Печатното издание Дума – партиен орган на БСП – спира да излиза. В бъдеще Дума ще се издава само онлайн. Преди време спря партийната телевизия БСТ, сега адресът продължава да е активен и на него е новинарски сайт.
Новинарски сайт е и Алфа, след като Алфа – партийната телевизия на ПП Атака – спря излъчване, въпреки че до 2027 има лицензия., а има и регистрация, макар не на ПП Атака, а на Фондация Алфа.
Ако ви се струва, че все повече сгради да никнат около вас, въобще не си въобразявате. Общо 39594 жилища са пуснати в експлоатация в България миналата година спрямо 22 хиляди през 2024-та. За това има исторически причини и доста детайли, които личат от данните на НСИ. Паралелно населението на страната е намаляло с над 22 хиляди души за тези две години.
В последните седмици бяха обновени доста показатели в статистиката. Тъй като има много начини да се съпоставят, разделих темата на няколко части. Първо, както винаги, описвам условностите в данните и какво няма да видим в тях. Второ показвам жилищата в строеж, с разрешение и пуснати в експлоатация за цялата страна, както и по брой стаи. След това разглеждам поотделно тези данни за областите София, Пловдив, Благоевград, Варна и Бургас. После сравнявам ключови параметри и аномалии между областите. Накрая правя съпоставям с демографските данни и динамиката на домакинствата.
Условности
НСИ събира информация за разрешенията за строеж, започнатите сгради и пуснатите в експлоатация от различни източници. Колкото и методологията да е описана ясно, има практически разминавания, с които всички ние сме наясно. Например, измерването на полезна и жилищна площ се разминава между инвеститори, както ясно се вижда от обявите и като гледате на място. Отделно има промяна на методологията и след 2018-та смятат в жилищната площ кухните над 4 кв.м.
Има доста сгради, които се използват и в тях живеят от години семейства, които не са пуснати в експлоатация. Отделно има немалко жилища, които са незаконно изградени и разширени. Има цели такива сгради и етажи. Те не влизат в тази статистика. Също така, във времето между разрешението и пускането в експлоатация сградите претърпяват промени – по-често съкращаване на паркоместа, но понякога и разделяне или сливане на жилища. Не на последно място, има доста сгради, които не се водят за жилищни, но всъщност са такива заради лобистки недъзи в ЗУТ и общите устройствени планове на големите ни градове. Това се вижда най-вече в данните за започнатите строежи.
Не на последно място, тук разглеждаме само жилищни сгради и жилищата в тях. В сградите им има офиси, студия и други, които бързо се обръщат в жилища, но официално не се водят за такива. Има го и обратното – жилища се превръщат в офиси. Има сгради, които се водят формално за хотели, но продават апартаментите в тях. Те отново не влизат в тази статистика. Доколкото повечето си представяме блокове и бетонни стени по булеварди, много от тези жилища са и къщи. Именно те заемат по-голямата част от сегмента с 4 и повече стаи.
Всичко това би могло да повлияе на данните подадени на НСИ. За съжаление, оказва се изключително трудно да научим колко сгради са на ниво акт 14, но не са пуснати в експлоатация. Това би ни дало представа за някои от тези недъзи. От години се опитвам да събера такава справка. Миналата седмица пуснат запитване до НАП, които би трябвало да имат такива данни, и се надявам да ми предоставят справка.
Разрешени, в строеж и готови
Информация за тези фази на строежите ни дава НСИ заедно с доста параметри по тях. Това ни позволява да разгледаме не само стряскащото число за миналата година, а как се развива през времето. Виждаме, че наистина почти 40 хиляди жилища са били пуснати в страната, но общо 225 хиляди са били разрешени за строеж в последните 5 години. За същия период 139 хиляди са започнали да се строят.
Всъщност, миналата година за пръв път от последните 20 броят на жилищата е надвишил броя на започнатите строежи. Това ни дава индикация, че има много незавършени такива, както и много, които се използват без акт 16. Има много обяснения защо именно през 2025-та има такъв голям натиск да се довършат и повечето не си противоречат. Няма да се впускам в тях сега.
Интересно наблюдение има когато разделим полезната площ на броя жилища в данните на НСИ. Противно на пазарните анализатори, че се търсят по-големи жилища и пазара се ориентира към такива, всъщност има отчетливо намаление в разрешителните и започнатите строежи с около 10%. Това обаче са декларираните данни от строителите и те твърдят, че строят жилища средно по 115 до 130 кв.м. Това четем и по обявите и красивите обещания на зелено. Реално когато влязат в експлоатация и полезната площ пада на 90 до 100 кв.м. От нея жилищната площ, т.е. без идеални части, е между 65 и 80 кв.м. Забелязва се, че в последните 3 години жилищната площ на готовите жилища всъщност намалява с над 20%
Погледнато по стаи виждаме, че има увеличение на жилищата с 6 и повече, но не много. Най-големият растеж е сред тези от 2 и 3 стаи. С изключение на 2024-та, има растеж и на едностайните. Това отново противоречи на тиражираните от представяни за експерти на имотния пазар, строители, анализатори и инфлуенсъри тези как се движи пазара и какво се търси най-много. Алтернативно обяснение, че инвеститорите просто не следват съветите на изброените и строят каквото им е удобно. Както вече писах, този пазар не е особено пазарен, особено що се отнася до определянето на цените.
Растежът през последната година обаче озадачава. Особено след спадът средно за странта през 2024-та. Това важи не само за София, но и за областите Пловдив, Бургас, Варна и … Благоевград. Броят жилища пуснати в експлоатация в София и Пловдив през 2025-та е бил два пъти и половина повече от предходната година. Във Варна – с 50% повече, а в Благоевград – 90% повече. В Бургас е около средното за страната – 21%, но там пикът беше 2023-та. 10 хиляди от това увеличение е само в София.
На следната графика се вижда по-ясно тази промяна. Растежа започва още 2019-та подхранван най-вече от строителството в София. Това не значи, че не са започнати строежи, за което ще стане дума по-късно, а че не са довършени и пуснати в експлоатация. Бургас, Варна и Пловдив са относително стабилни до 2022-ра. През 2024-та има привиден спад но той е заради намаление извън София.
Тази графика създава впечатлението, че в София и Пловдив бетонирането надлъж и нависоко преуспява. Гледайки готовите сгради това е така, но историите са доста различни. Затова е важно да вникнем в данните на отделните области, за да разберем какво се случва.
Тук е важно да се разбере, че разрешенията за строеж са често формалност. Понякога са на база дела където административните съдилища са отменили предходен отказ. По-често почвата е била утъпкана – в буквален и преносен смисъл – с промени на ПУП на парче, решения на общински съвети, спорни градоустройствени заповеди и едноименни поправки на закони в парламента. След това въпросът по принцип не е дали ще се застроява, а как и колко.
София
В София виждаме огромно увеличение на разрешенията за ползване. Една част са на малки сгради на общината, а големите сгради са от ДНСК. Справка в картата с документи от градоустройството на GovAlert показват 778 документа в тази категория от ДНСК и 1493 – от общината. Разбира се, не всички са жилищни сгради, каквито 2468 са пуснати в експлоатация миналата година. Това значи, че за поне 200 нямаме публична информация, вероятно защото документите не съдържат достатъчно ясна идентификация на имота или просто не са публикувани.
Виждаме обсъждания вече скок на готовите жилища. Вижда се и пикът е разрешенията за строеж между 2020 и 2023. От 2024-та нататък разрешенията за строеж падат наполовина. Аналогичен е спада и на новозапочналите строежи на сгради. Това включва както големи кули , така и отделни къщи или комплекси от такива. Графиката долу, както и останалите подобни, не отчита броя разрешения за строеж, а жилищата упоменати в тях.
Това ни дава индикация, че довършените сгради в последната година са разрешени и започнати в последните години. Предвид натрупаните разрешения и множеството течащи строежи не очаквам да намалее потокът от готови жилища в близките години. Ако се запази обаче спада на започнатите такива, след няколко години ще има спад и там.
Гледайки разпределението по стаи, виждаме с учудване колко малко са жилищата над 4 стаи в сравнение със средното за страната. Това е индикация за повече апартаменти в София, малко от които са многостайни. Залага се много повече на двустайните.
Гледайки по квадратура виждаме доближаване в последните години на това, което е разрешено и се строи и какво се декларира като площ на готовите жилища. В София се движат около 100 кв.м., но се вижда отчетливо намаление в последната година, вероятно заради строежа на повече двустайни апартаменти.
Ако искате да видите как ще изглеждат не само разрешените за строеж сгради, но и тези, които са в процес на одобрение или са планирани в бъдеще на база ОУП и стари ПУП-ове, погледнете 3D картата на потенциалното застрояване на София. Доколкото тук говорим за нови жилища, опитах се да направя анализ колко стари са се продали миналата година фокусирайки се най-вече върху панелките.
Пловдив
Картинката в Пловдив е доста различна. Отново виждаме скок в последната година и леко намаление в новите строежи. Виждаме обаче стремглав ръст в разрешенията за строеж, особено в мандата на сегашния кмет. Всъщност, миналата година при три пъти по-малко население в Пловдив е имало повече разрешени за строеж жилища от София – 12666 спрямо 12484. Това значи, че при липса на срив в имотния пазар в следващите 4-5 години в Пловдив в гарантирано строителство в пъти повече, отколкото виждаме в момента.
Като брой стаи не виждаме особено по-различна картинка от София. Забелязват се значително повече жилища с 6 и повече стаи. Големият брой двустайни жилища обаче следва същата логика на инвеститорите, а не купувачите.
Като квадратура се вижда аналогична крива на София, но през последните години – дори по-големи жилища. Готовите жилища между 2021 и 2024-та са били средно около 111 кв., макар само 86 от тях да са били реално жилищна площ.
Благоевград
В разрешенията за строеж на Благоевград и още няколко области има аномалия, за която ще стане дума след малко. Вижда се обаче, че разрешенията за строеж, започнатите сгради и готовите жилища вървят в синхрон и със стабилен строеж в последните години. Учуди ме колко много жилища са били пуснати в експлоатация миналата година на фона на малкото население на областта.
Като брой стаи виждаме изключително много едностайни. Вероятно това се дължи на самият град Благоевград, както и курортните селища, където има много жилища с цел отдаване под наем. Учудващо малко са жилищата с 4 и повече стаи, които ми говори, че се строят малко нови къщи.
За разлика от Пловдив и София тук площта на готовите жилища е доста под 100 кв. м. и под полученото разрешение. Виждаме също спад през последната година, но като цяло виждаме, че в последните 20 се строят по-малки жилища. Това е странно предвид, че земята далеч не е толкова скъпа, колкото в други градове.
Бургас
Виждаме аналогичен на Благоевград ръст на разрешенията и започнатите строежи, но спад в пуснатите в експлоатация жилища. Тук интересното е, че има много ниско ниво на строителство между 2010-та и 2022-ра спрямо населението. Също аналогично има аномалия в разрешенията за строеж преди 2008-ма.
От гледна точка на броят стаи, виждаме доста едностайни жилища през годините с пик през 2023-та. В последните две дори са по-малко спрямо предишни години. Доста малко многостайни апартаменти като дял от всички в сравнение с други области.
От гледна точка на жилищната площ виждаме относително постоянство в Бургас. Доста по-ниско е от Пловдив и дори Благоевград и след кратък скок на готовите жилища през 2021-ва се вижда отново спад. Предвид колко малко жилища са били пуснати на пазара тогава, възможно е да е имало един или няколко по-големи комплекса с големи жилища, които еднократно да са отместили статистиката. Съдейки по разрешенията и започнатото строителство, изглежда същите са били строени поне 4 години.
Варна
За разлика от Бургас, във Варна има значително по-голямо строителство и то постепенно расте в последните години. Разрешенията за строеж и започнатите сгради са се удвоили за последните 10 години. За разлика от други градове пуснатите в експлоатация жилища ги следват доста точно, което може да значи, че по-малко биват изоставяни или без акт 16.
За разлика от Бургас има доста по-малко едностайни апартаменти и повече многостайни с 4 и повече стаи. Това е странно предвид, че и двата града са курортни и би било логично да се търсят повече апартаменти за отдаване под наем.
Като квадратура отново средното ниво е стабилно и доста под това в други области аналогично на Бургас. Разликата е, че всъщност разрешенията и започнатото строителство е с тенденция надолу, което значи, че в блузките години ще виждаме все повече жилища с реална площ от по 60 кв. м. във Варна описвани в рекламите като 100 кв.
Сравнение
Ако сравним разпределението по стаи на жилищата довършени през 2025-а г. виждаме големи разлики. Взимам отново 5-те града с най-много жилища пуснати в експлоатация. Пловдив, Варна и София са доста близки, макар да се виждат повече многостайни в Пловдив и Варна – вероятно къщи. Благоевград има много едностайни, което говори за апартаменти под наем. Виждат се и доста повече многостайни като дял от други области, което вероятно пак са къщи по подобие на дялът в „други“. Бургас е някъде по средата между Варна и Благоевград.
От гледна точка на площта, виждаме намаление при Пловдив, Благоевград и София между 2023 и 2025-та и увеличение при Варна и Бургас. Това може да зависи от вида жилища и големи проекти за комплекси, които са били довършени в дадените години. Може и да показва тенденция в местните пазари.
Споменах аномалии в статистиката за някои области що се отнася до разрешителните за строеж. Тук виждаме разбивката по брой жилища и избрани области. Виждаме колко много има в Бургас през 2006 до 2008-ма също както във Варна и Благоевград. Аналогичен сигнал виждаме в останалата част от страната, макар и не толкова драматично. Интересно е, че специално 2007-ма в Добрич е имало повече разрешения за строеж като брой жилища, отколкото следващите 18 години. Единствено Пловдив изглежда като изключение от областите по този показател.
Пазар за жилища или криптобетон
Споделял съм доста мнението си, че голяма част от строителството е това, което аз наричам „криптобетон“, т.е. спекулативен инструмент, а не материална собственост, която се използва по предназначение. Доколкото дигиталните инструменти като криптовалута и NFT-та нямат материално изражение, а апартаменти, офиси и прочие имоти могат да бъдат използвани теоретично в някакъв момент, важно е да разберем какво точно се крие в тази дума „теоретично“.
Отново данните на НСИ показват, че броят на домакинствата е намалял с 139 хиляди между двете преброявания през 2011 и 2021 г. Това е около 4.6% по-малко. Тук е важно да се разбере, че намалението на населението не се отразява пряко на броя домакинства. Възможно е при намаляващо население да има повече домакинства, какъвто е случая между преброяванията през 2001-ва и 2011-та, когато са отбелязани 83700 повече домакинства, но при 552 хиляди по-малко население. Причината за това е, че домакинствата стават по-малки – повече хора живеят отделно от родителите си, имат по-малко деца или живеят сами.
При 139 хиляди по-малко домакинства виждаме 208 хиляди жилища получили разрешение за строеж в периода между двете преброявания – 2012 и 2021 г. Също така за този период е започнал строежа на 135 хиляди жилища. 104 хиляди са били пуснати в експлоатация. Тези числа не бива да се събират, защото доста сгради са получили разрешение за строеж и са били довършени в рамките на тези 10 години.
По-интересно е обаче да се види разбивка по райони, защото демографската картина е различна. София е станала емблематична с масовото си застрояване. Данните от преброяванията дават аргумент защо пазарът би търсил повече жилища – домакинствата са се увеличили с почти 42 хиляди за 10 години. Това би означавало значително търсене на имоти. За същия период обаче 49 хиляди жилища са започнали строеж. В последните 4 години след преброяването още 39 хиляди жилища са също в строеж. Общо от 2012-та насам близо 149 хиляди жилища са получили разрешение за строеж, което е над два пъти и половина повече от най-оптимистичните прогнози за увеличението на домакинствата.
В Пловдив също има увеличение с 2841 домакинства между преброяванията, но за същия период са били започнати над 14 хиляди жилища. В последните 4 години – още 16 хиляди. Разрешенията за строеж от 2012-та насам са за 77 хиляди жилища. Това значи почти 20 пъти най-оптимистичните прогнози за увеличение на домакинствата.
В Бургас и Варна имаме леко намаление – съответно с 1230 и 221 домакинства. Въпреки това за тези 10 години е започнат строеж съответно на нови 21 и 26 хиляди жилища и още 16 и 18 хиляди отгоре в следващите 4. Разрешенията за строеж в последните 14 г. са за 40 хиляди жилища в Бургас и 51 хиляди във Варна при намаляващ брой домакинства. Предвид, че говорим за областите като цяло, там може да се спори, че става дума за ваканционни къщи и апартаменти. Предвид броя им и динамиката на населението обаче, неизменно повечето ще са с инвестиционна цел.
В Благоевград има намаление от близо 5000 домакинства, което е свиване с 4%. Въпреки това е започнал строеж на 4800 жилища между 2012 и 2021-ва и още 5000 след това. Общо 88 хиляди жилища са били разрешени за строеж в последните 14 г. Доколкото тук може отново да говорим за търсене на ваканционна къща и апартамент, особено около района на Банко и Гоце Делчев, все пак говорим за разлика от над 16 хиляди жилища между започнатите такива и очакваното намаление на домакинствата за този период.
Останалите области в България не ги виждате на графиката, тъй като там намалението е най-драматично. Виждаме 177 хиляди домакинства по-малко извън изброените горе между преброяванията. В същото време има 38 хиляди повече построени жилища за същия период и още 28 хиляди – след това. Разрешенията за строеж след 2011-та са 88 хиляди въпреки рязко намаляващия брой домакинства.
Според представително проучване на Yettel, проведено от агенция Арбитраж сред българи на възраст между 20 и 50 години в началото на 2026 г., има още много работа за развитие на критично мислене и медийна грамотност.
Отново се потвърждава тенденцията към избягване на новини – 39% от хората избягват новини, а за групата между 20 и 29 г. – 47% избягват новини. 31% отбелязват, че ежедневно се информират, като най-много представители – 63% – ежедневно информиращите се имат във възрастта 40-49 години. Сред най-честите причини са негативните новини, стрес, липса на време и интерес.
По отношение на източниците телевизията заема водеща позиция с дял от 75%, Facebook (65%), новинарските сайтове (43%), радио (30%) – но има различия по възраст.
Дезинформация се среща често, но често се среща и самочувствието, че може да бъде разпозната:
Задавани са въпроси и за последствията от срещите с дезинформация:
Надали някой ще бъде изненадан, но практически няма дърво на снимките му, което да е възможно въобще да е там. Първо „гората“ зад 75 метровата сграда вече е планирано да се застрои с 50 метрова сграда без никакво озеленяване съдейки по скиците. Второ, земята зад бл. 326 буквално до прозорците на живущите е очасти частна, а останалото вероятно ще бъде паркинг на въпросната спортна зала. Та нито едно дърво няма да остане там.
Второ, на картинките му не са отбелязани планираните пътища, които ще се изграждат на общинската земя и вече са отбелязани в isofmap. Не е отбелязана и сградата, която ще се строи точно до сегашния Lidl.
Трето, между картинките му има няколко несъответствия. На първата са сложили бл. 326 два пъти зад жълтата сграда, а в действителност там ще има паркинг. На втората пък липсва църквата. Както е нарисувана първоначално изглежда, че ще е на частен имот. Паркът нарисуван около нея също е върху частни имоти и вероятно ще бъдат застроени. Въобще, видимо е правено всичко с genai и без много мисъл дали отговаря на реалните планове. На общинската земя, отчасти заета от платения паркинг, някой някога е решил, че трябва да се сложи църква заемайки 1/3 от пространството при условие, че се вижда как цялото зелена площ наоколо ще бъде запечатана с бетон от край до край.
На снимките съм отбелязал в синьо къде са пътищата. В розово е отбелязана църквата, къде са частни имоти и ще се строи. Горе се виждат известните към този момент скици и обеми на сгради. В сиво се вижда одобреното от СОС по предложение на районният на Младост. В червено до него са двете сгради, които сега пуска като картинки. Вижда се, че отново въпреки критиките, 3D картата е доста точна години преди разрешението за строеж, макар и по-малко шарена от визуализациите на инвеститорите рекламирани от районния кмет. Долу снимките показват извадки от isofmap и собствеността на земята.
Утре, 12-ти май в 18:00 ще има протест пред районната община на Младост, в който живущите наоколо ще изразят недоволството си от това, което възприемат като презастрояване и претоварване на инфраструктурата на града.
Правилно е да се пише бръшлян. Сградата беше стара, занемарена и покрита с бръшлян чак до покрива. Английският бръшлян вирее по-добре в хладни помещения.
И трите начина са правилни. При транскрипцията на Giro d’Italia се запазват главните и малките букви в оригинала: Джиро д’Италия. И в трите варианта това собствено име не се огражда с кавички. Тази година едно от най-големите колоездачни състезания в света – Обиколката на Италия, започва в Бургас. Тази година едно от най-големите колоездачни състезания […]
В дебата за избор на правителството казах следното:
Българските граждани дадоха абсолютно мнозинство на една партия.
И това върви с недвусмислен мандат за демонтиране на модела на завладяната държава. С мандат не за общи приказки, а за отдавна закъсняла промяна, за смели реформи в затлачени системи и за визия за България.
За съжаление, на база на представения персонален състав, на заявките (и на липсата на такива) и на действията на мнозинството дотук, имаме всички основания да сме скептични, дали този мандат от българските граждани ще бъде изпълнен.
Защото едва ли ще видим смели реформи от опитни бюрократи, вероятно съучаствали в затлачването на редица публични системи.
Едва ли ще видим пълно демонтиране на модела, когато иззад някои министри надничат стари кръгове от икономически интереси.
Едва ли ще видим промяна от “квотата” на Има такъв народ, които се оказаха най-голямото недоразумение в българската политика – при доста силна конкуренция за този приз – и бяха изхвърлени от българските граждани.
Но въпреки тези основателни опасения сме длъжни да пожелаем успех на правителството, защото ако то се справи, това ще е успех за България. А всички ние сме тук, за да успее България, без значение от скептицизма си към опонента.
В дебата за гласуване на предходния кабинет, свален след по-малко от година с масови протести, казах следното:
“Ще бъдем силна опозиция. Не деструктивна, не креслива, а такава, която показва, че може по-добре.
Няма да злорадстваме за всеки неуспех, да профанизираме трудните компромиси и да атакуваме малките неволни грешки. Но управляващите добре знаят, че различаваме неволните грешки от съзнателното потъпкване на обществения интерес.
Ще се противопоставяме остро на всички опити за дозавладяване на държавата и за укрепване на нелегитимните влияния.
Но и ще подкрепяме всички правилни политики, свързани с борбата с корупцията, модернизацията на страната, намаляването на административната тежест, оптимизацията на публичните разходи. Ще предлагаме решения, които са в духа на постигнатите широки, принципни съгласия.”
Казвам това и днес със същата убеденост. Защото сме последователни. През миналата година подходихме именно така – с конструктивни, разумни предложения. И с остро противопоставяне тогава, когато интересите на задкулисието изместваха обществения интерес.
Ще участваме в избора на Висш съдебен съвет, защото това е конституционното ни задължение и защото демонтирането на модела започва от там. Но изобщо не свършва там.
Ще участваме с конкретни предложения за премахване на инструментите за нелегитимно упражняване на власт и корупционните кранчета, овладяни до съвършенство от модела Пеевски-Борисов, но чакащи своя нов господар и брокер.
Ще подкрепяме всяка воля за ограничаване на публичните разходи и всяка друга трудна и закъсняла реформа.
Но и ще се противопоставяме на всеки опит за прегрупиране на олигархии и за договорки с предишните властелини на модела под фанфарите на внушителната изборна победа.
Ще се противопоставяме на всяко отклоняване от мандата за реформи и за елиминиране на завладяната държава.
Ще се противопоставяме на всеки опит българските граждани да бъдат разделяни и насъсквсни едни срещу друти от някой умел вицепремиер по пропагандата.
Ще се противопоставяме на всеки опит за завой на изток или за превръщане на България в троянски кон на външни сили, прикрит зад клишета за българския глас в Европа или зад имагинерни ползи от подмазване на агресори и авторитарни режими.
Дано не ни се наложи. Но с гласа си не можем да носим отговорност за бъдещите действия на чуждо правителство, когато избирателите са ни отредили ролята на опозиция. Затова няма да подкрепим предложеното правителство.
Все пак му пожелавам успех в трудната задача да премахне системните предпоставки за политическата криза, която го доведе на власт. Демократична България ще изпълним нашия ангажимент да сме силна опозиция, за да може и управлението да бъде по-силно.
