Макълмор е певец, рапър, поканен да участва като откриващ в турнето на Ед Шийран в Северна и Южна Америка заедно с други изпълнители и групи.
По време на два концерта на Шийран на стадион MetLife в Ню Джърси по-рано този месец Макълмор прави изявления в подкрепа на палестинците в Газа и окупирания Западен бряг. Шийран го отстранява от турнето. Подробност е, че решението е взето от промоутъра на турнето след ултиматум от Робърт Крафт, собственик на стадион до Бостън, където Шийрън трябва да пее, заедно с други собственици на стадиони.
След отстраняването на Макълмор в знак на протест са отказали да участват в концертите и останалите договорени откриващи изпълнители, между които братът на Били Айлиш, датски и ирландски изпълнители. „Парите не ви дават право да притежавате разговора“, казва техен представител.
Самият Шийран смята, че трябва да държи политиката извън концертите си и не споделя публично възгледите си за израелско-палестинския конфликт и други горещи събития. В първото си шоу след конфликта Шийрън казва на феновете си във Филаделфия, че „никога не е искал да бъде активист”, но и че “сърцето му е разбито”.
Вън от мненията остава въпросът за правото на изразяване и неговите ограничения. Политическото слово несъмнено има най-висока степен на защита. В случая обаче става въпрос за събитие с търговски характер. Въпросът е може ли изпълнител да бъде ограничаван да прави политически изявления по време на концерт извън ангажимента, за който е поканен. Практиката е частен организатор или промоутър да има право да определя условията за участие в свое събитие, включително да налага ограничения, и да прекрати договора, ако изпълнителят наруши договорни клаузи или създаде значителен риск за събитието. Това е особено валидно, ако договорът съдържа т.нар. morality clause, репутационни клаузи или разпоредби за поведение.
Няма публична информация за съдържанието на договорите.
Съдебното решение не е информация, от която гражданите могат да си съставят мнение за работата на съда. Това обяви съдия Вяра Русева от Административен съд – София-град (АССГ), по дело на “Капитал” срещу отказ на председателката на Софийския апелативен съд (САС) Даниела Дончева да ни предостави конкретно съдебно решение, което неизвестно защо не е публикувано. Според съдия Русева за работата на съда може да се съди по образуването и движението на делата, но конкретните съдебни актове са лична работа на страните по делото и нищо повече, а оповестяването им можело да доведе до разкриване на лични данни. Което пък поставя въпроса защо тогава законът предписва всички съдебни решения, с малки изключения, да се публикуват.
Конкретното съдебно решение, което САС крие упорито, а АССГ услужливо му помага, е всъщност много важно – то е едно от решенията, с които столичните съдилища отказаха изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА) на израелските организатори на измамната схема с колцентровете на българска територия, от която пострадаха много немски граждани. В същото време десетки български младежи, работили в тези колцентрове, бяха безпроблемно предадени на немското правосъдие, бяха осъдени, някои вече даже изтърпяха наказанието си.
Решение № 24980/ 22.06.2026 г.
Според статията, съдия Вяра Русева има на сметката си още поне два случая с аналогични мотиви:
първо, твърдение, че информацията за това какви действия е предприела антикорупционната комисия по повод неподадената имуществена декларация на лидера на ИТН Слави Трифонов не е обществена информация и касае “специфични признаци, свързани с физическа, социална и икономическа идентичност на лицето”, от които не може да се направи извод как работи органът, пише “Дневник”. Аргументите на съдия Русева по делото “Трифонов” са буквално същите, с които потвърждава отказа на Даниела Дончева: “Информацията по конкретен казус не представлява информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и в действителност би могла да доведе до разкриване на лични данни. Исканата със заявлението информация не съдържа сведения, свързани с обществения живот в страната, тоест живота на обществото като група хора и не би дала възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение относно дейността на задължен по закон субект.”
второ, потвърждение на отказа на Софийската градска прокуратура да предостави данни колко преписки е разгледал Делян Пеевски за времето, когато е бил следовател в столичното следствие – информацията “по никакъв начин не би могла да донесе познание и да послужи за съставянето на мнение относно дейността на прокуратурата”.
Коментар и на адв. Александър Кашъмов:
Не съм вярвал, че след решението на Европейския съд по правата на човека по делото “Гергинова”, по което преди година България беше осъдена за отказ да предостави съдебно решение по ЗДОИ, ще се натъкнем отново на подобен казус. За съжаление, това се случва в момента, когато българското правителство предостави в Страсбург план за изпълнение на мерките по решението “Гергинова”. Да припомня – делото е във връзка с отказа на Софийския градски съд от 2015 г. да предостави на журналистката Галина Гергинова достъп до мотивите към оправдателната си присъда на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов за неупражнен контрол при злоупотреба с прилагането на средства за тайно наблюдение – със същите аргументи, че това не подлежи на достъп по ЗДОИ.
Обществена информация ли са съдебните решения? Отговорът е в член 64 Закона за съдебната власт, който предвижда, че
Чл. 64. (1) Актовете на съдилищата, с изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Решенията, с които присъдите са влезли в сила, се публикуват на страницата на съответния съд в интернет, след получаване на уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането им в изпълнение.
(3) Публикуването на актовете по ал. 1 се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове.
(4) Актовете по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата, се публикуват без мотивите им.
Процесът по заличаване на лични данни в съдебните актове (деперсонализация или обезличаване) се извършва в съответствие с Общия регламент за защита на данните (GDPR), Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и специалната Наредба № 4 от 16 март 2017 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС). Всеки български съд има приети Вътрешни правила за защита на личните данни, които конкретизират кои данни се премахват от текста на решенията преди качването им в Единния портал за съдебни актове.От текста на съдебните актове, протоколите и списъците се премахва всяка информация, която може пряко или коствено да идентифицира физическо лице:
Други специфични данни: Регистрационни номера на автомобили, точни рождени дати.
Идентификатори: Единен граждански номер (ЕГН), личен номер на чужденец (ЛНЧ), номера на лични карти и паспорти.
Имена: Трите имена на страните по делото (ищци, ответници, подсъдими, свидетели, вещи лица) се съкращават до инициали
Адреси: Пълни адреси, имена на улици, квартали, блокове и номера. Обикновено се запазва само градът/населеното място, за да има яснота за юрисдикцията.
Финансови данни: Номера на банкови сметки (IBAN), данни за кредитни карти, кодове за достъп.
За да се запази общественият интерес, правната логика и възможността решенията да се ползват за научни и практически цели, не се заличават:
Имената на съдиите, прокурорите и съдебните секретари.
Имената на адвокатите и юрисконсултите (в качеството им на процесуални представители).
Наименованията на държавни институции, общини и юридически лица (фирми, АД, ООД), освен ако в името на фирмата не се съдържа цялото име на физическо лице и това би го разкрило.
За дела с класифицирана информация има тълкувателно решение на ВАС 4/2021 г. – съдът трябва да преценява в какъв обем да бъдат оповестявани публично съдебните актове, като проверява дали в съдържанието им са обсъждани документи или обстоятелства, представляващи класифицирана информация. Когато е необходимо да бъде запазена тяхната секретност, следва да се приложи техника, чрез която да бъдат публикувани съдебните актове, без да бъде нарушена секретността на изложената класифицирана информация.
Правописът на тази дума не е изрично нормиран. Съветваме ви да пишете суич, мн.ч. суичове. Думата е заета от английски – switch. Суичът е от серията Smart Switch, която се отличава с разнообразни опции за управление, бърза и сигурна връзка. Геймърската клавиатура разполага с 61 клавиша и механични Gateron суичове, които са напълно заменяеми и […]
Има ново свидетелство как администрацията на Тръмп се справя с тези, които Тръмп вярва, че са негови врагове. На първо място – критичните медии. Това е впрочем тавтология, защото не би трябвало да има други медии, освен критични: критичната дистанция към властта е част от дефинирането на съвременните медии.
Но все пак – критичните медии са обявени за “фалшиви новини” – познато – и еднолично Тръмп прекратява достъпа им до Белия дом. Администрацията е лишила от финансиране обществената телевизия и радиото. Пентагонът е уволнил редактора и издателя на традиционно независимия си вестник Stars and Stripes. Тръмп чрез шефа на FCC предприема действия за ограничаване или отнемане на лицензиите на телевизиите, които са допуснали негативно отразяване или коментар за него. Води и дела срещу тях, на първо място с цел да сплаши медийния сектор. Следи онлайн съдържанието и е решен да отказва визи на хора с възгледи, които не харесва.
Забраната на Тръмп за достъп на трите медии до Белия дом изглежда очевидно противоконституционна, защото санкционира новинарските организации за критично съдържание, казват експерти.
Това се случва в стара и утвърдена демокрация, лидер на демократичния свят.
Изглед от примерния проект на картата на застрояването
Днес излезе заявление за издаване на ПУП на имот от 26 декара в кв. Изгрев на бившото Аудиовидео Орфей. Писах преди, че заради бездействие на министерството на културата и липса на отношение от районната администрация държавата загуби имота.
През май дадох пример в картата на застрояването как би изглеждала сградата, ако се използват максимално позволените параметри. Скицата към заявлението от днес показва много по-лоши планове. Както винаги казвам откакто се вгледах в застрояването – ако се питате дали ще се застрои, то отговорът е да и ще е по-зле отколкото си представяте. Не просто надвишават разрешените параметри и практически няма място за озеленяване, но и ще блокират улиците в района.
Преглед на транспортния ад покрай проекта
Около имота има само малки квартални улици направени за няколко десетки семейства живеещи в двуетажни къщи. В случая говорим за стотици отгоре на това. Първият изход е по ул. Самоков в посока кръговото на 4-ти км. Преди това се превръща в ул. Тинтява и това кръстовище вече е изцяло блокирано сутрин и вечер. Другият път е към метроспирката на Кюри. Кръстовището там е по-малко блокирано, но не е направено за такъв трафик, нито малките квартални улици, през които ще минават стотици коли в повече всеки ден.
Нямам съмнения, че ще си купят обаче транспортен анализ с удобните изводи. Видяхме го при няколко строежа в близост. Тези не са публични все още макар да целят защита на обществените интереси и безопасност. За абсурдните твърдения в тях научаваме единствено от дискусиите в комисия на НАГ.
Изглед от моя пример как би изглеждало на максимални параметри и максимално озеленяване
Имотът е 26195, с кинт. 3.5 и максимална височина 75 метра. Дори предполагайки щедри като височина фоайета и големи студия, каквито се предвиждат в сделката с Аудиовидео Орфей, пак скицата ни показва разгърната площ от 30% повече от разрешеното по устройствен план. Единственият начин това да стане е да си купят гласове от ГЕРБ, БСП и ВМРО в СОС, които да им го позволят. Височината също се надвишава на едно място и предвижда почти 80 м.
Озеленяването трябва да е 40%, от които една четвърт да са високи дървета. Скицата показва 50% застроена площ. Като включим тротоари, алеи, входове на гаражи, трансформатори и друга инфраструктура, трудно може да се види как биха постигнали 40% озеленяване на така представената скица. Отчитайки отстоянията между сградите, практически е невъзможно да поместят и 210 дървета, какъвто е минимума, които да оцелеят и да имат задължителните по наредба отстояния от сгради и бордюри. От месеци има сигнали, че сегашните дървета се изсичат незаконно. Районната община мълчи въпреки сигналите. Няма разрешение за строеж и основание да им го разрешат, а те и не публикуват такива разрешения, макар да са длъжни по наредба. Бързат да секат обаче, защото биха били пречка за бъдещото разрешение за строеж.
А ще е пречка, защото според същата скица ще бетонират и запечатат изцяло 26-те декара за изграждането на 2 етажа подземен гараж. Това, както и масовата практика в (не)озеленяването в София, за която дадох примери. Единият беше за готови сгради, а другият – за строящи се съвсем наблизо. Отново, не очаквам да е проблем дори да не боднат едно дръвче и пак да вземат акт 16. Сега водя две дела с ДНСК, които отказват да предоставят административен документ показващ кой е подписал, че всичко е наред с озеленяването на две готови сгради с ясно видими нарушения. Не очаквам нещо различно тук.
Скицата от искането за ПУП
Проектът е още на етап заявление за ПУП. Не е прието или одобрено. Въведох го в сегашния му вид на картата на застрояването, защото това е планът на инвеститора. С други думи, общината нищо не е разрешила. Научаваме за ПУП-а заради прозрачност, която Терзиев въведе в началото на миналата година, точно, за да знаем за подобни планове и да реагираме, защото именно този етап е критичен и до сега оставаше скрит.
Тепърва ще минава комисия, ще се иска становище от районната община и експерти. Районният кмет отговаря на такива проекти винаги без забележки и съгласие до сега като пример е проекта на Тинтява 80, сега започвания в съседство и вече с проблеми строеж на бившите сервизи бензиностанция Петрол, както и кулите на мястото на сградата на ПИБ. Та не очаквам много от там. Надеждата ми е, че комисията в НАГ ще изиска значително намаление на измеренията на проекта с оглед на инфраструктурата и цялостното планиране на квартала. Ще следим обсъжданията, но именно на нито ПУП е важно какво се реши, а не да се действа както в миналото на парче.
В решението на ЕСПЧ по делото Green Alliance v Bulgaria централен въпрос е прилагането на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека в много чувствителния контекст на националната сигурност – възможността тайните служби на България да проникнат в юридически или свободни професии с „агенти на прикритие“, предвидени в националното законодателство.
Нарушение на член 8 ЕКПЧ, тъй като българското законодателство не предоставя никакви ефективни гаранции срещу произволни действия.
Въпросите пред Съда: 1) дали жалбоподателите могат да претендират, че са жертва на намеса в личния живот ; 2) дали такива намеси са оправдани или има нарушение на член 8 от Конвенцията (личен живот)
Държавната агенция за национална сигурност на България може, по решение на нейния ръководител, да проникне в държавни органи, организации и юридически лица чрез нейни агенти под прикритие. Преди 2018 г. за проникването на „агент под прикритие“ се е искало съгласието на ръководителя на организацията, но с изменение на закона това условие е отпаднало. Green Alliance са възразили, но без успех.
Green Alliance се обръща към Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), тъй като в нормативната рамка липсват достатъчно предпазни мерки и не се предвижда засегнатите да бъдат уведомявани или да оспорват разполагане на агенти, излагайки хората на риск от произвол и злоупотреба с правата им съгласно член 8 от ЕКПЧ (право на неприкосновеност на личния живот).
Съдът припомня, че по-рано въпросът кога жалбоподател може да претендира, че е жертва на намеса поради самото наличие на закон или практика, позволяваща тайно наблюдение, е обсъждан първо в Zaharov v. Русия, след това в Centrum för rättvisa v. Швеция.
Съдът заключава, че „самото съществуване на разглежданите разпоредби… може да се разглежда като намеса в правата на сдружението на жалбоподателите съгласно член 8 от ЕКПЧ, без да е необходимо да се установи конкретно дали сдружението е изложено на риск от проникването на такива агенти“, и че следователно е оправдано да се разгледат разпоредбите „абстрактно“. По-нататък Съдът прилага теста за пропорционалност – ако има намеса, тя е оправдана само ако е „в съответствие със закона“ и „необходима в демократичното общество“ за постигане на легитимна цел.
В цялостното си заключение ЕСПЧ обобщава пет проблема в регламентите, уреждащи въпросните агенти: широко определените основания и полета за тяхното разполагане, съчетани с начина, по който се решава това разполагане; липсата на какъвто и да е срок за тяхното използване; процедура за разполагане, която не е в състояние да гарантира, че те се използват само когато са „необходими в демократичното общество“; възможността за произвол и злоупотреба. Съдът признава, че българските правила относно агентите не „отговарят на изискването за качество на правото и са неспособни при намеса да я ограничат към това, което е „необходимо в едно демократично общество“ [167], и приема, че съответно е налице нарушение на член 8 от ЕКПЧ.
Хората, които изграждат A.I. искрено вярват, че това може да убие всички ни до края на десетилетието“, написа Джейкъб Коксън, бивш служител на Anthropic, в социалните мрежи, след като подаде оставка миналата седмица. Нация или терористична група може да използва A.I. за изграждане на кибероръжия, рояци с дронове или биооръжия, способни да бъдат широко разпространени. A.I. също може да се освободи от човешкия контрол, както направи това лято, когато автономните агенти на OpenAI нахлуха в системите на друга компания, без нито един служител да им каже.
Хората, които създават и управляват използването на AI, са се разделили на блокове и светът наблюдава с тревога изявите им. Особено активен в призива за намаляване на темповете на разработване и внедряване на AI е СЕО на Anthropic Дарио Амодей. Той призовава демокрациите съвместно да изработят общи стандарти за безопасност, които ще изискват правителствена подкрепа: „Дължим го на човечеството“.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заявява, че страховете за безопасността на изкуствения интелект (AI) са “измама” и че достатъчно е да има “силен и умен” президент. В този дух е и издаденият от него административен акт. Но WP изнася, че Тръмп използва времето, за да инвестира в AI и има личен финансов дял в индустрии, които се възползват от AI – намирайки се по този начин в конфликт на интереси, тъй като неговата администрация взема решения, които влияят върху стойността на тези инвестиции.
Според the Thomson Reuters Foundation само 14% от компаниите с AI оценяват влиянието на техния продукт върху неприкосновеността на личния живот, а нищожните 7% провеждат оценки на правата на човека.
Bърховният комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк се обърна към всички държави и компании, движещи надпреварата за AI с призив да бъдат отговорни и да спазват правата на човека.
Както се вижда от приложения текст, БНТ за пореден път получава трансфер от бюджета за да плати цифрово наземно разпространение на програми. Просрочени задължения.
Изпълнението се възлага на генералната директорка на БНТ – но “при спазване на законодателството по държавните помощи, включително избягването на свръхкомпенсиране на БНТ за възложената обществена услуга.” Значи държавна помощ все пак. Значи компенсиране за обществена услуга. Ако е така, защо толкова години се налагат допълнителни трансфери специално за БНТ?
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 147
от 17 септември 2026 година
За одобряване на допълнителен трансфер за Българската национална телевизия за 2026 г.
М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т
П О С Т А Н О В И:
Чл. 1. (1) Одобрява допълнителен трансфер в размер 10 000 000 евро за Българската национална телевизия (БНТ) за 2026 г. за заплащане на просрочени задължения за електронни съобщителни услуги за разпространение на телевизионни програми чрез наземно цифрово радиоразпръскване.
(2) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2026 г.
Чл. 2. Със сумата по чл. 1, ал. 1 да се увеличи бюджетното взаимоотношение на централния бюджет с бюджета на Българската национална телевизия за 2026 г.
Чл. 3. Генералният директор на Българската национална телевизия да извърши съответните промени по бюджета на БНТ за 2026 г. и да уведоми министъра на финансите.
Чл. 4. Министърът на финансите да извърши произтичащите от чл. 1 промени по централния бюджет за 2026 г.
Заключителни разпоредби
§ 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.
§ 2. Изпълнението на постановлението се възлага на генералния директор на Българската национална телевизия, който отговаря и за използването и отчитането на средствата при спазване на законодателството по държавните помощи, включително избягването на свръхкомпенсиране на БНТ за възложената обществена услуга.
§ 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
От речта за състоянието на Съюза за 2026 г. стана ясно, че по отношение на платформите онлайн ЕС решава две задачи с правни инструменти:
първо, защита на децата – с регламент EU Kids Act,
второ, защита на всички от пристрастяващия дизайн и техниките за задържане на вниманието в мрежите – с Digital Fairness Act.
Още на следващия ден Европейската комисия публикува ЪДП (2026) 681 Законодателно предложение за Акт на ЕС за децата (EU KIDS Act), чиято цел е да повиши безопасността на децата онлайн в Европейския съюз.
EU KIDS ACT = ‘EU Keeping Internet Digital Spaces Accountable and Trustworthy’
Предложението:
въвежда забрана на социални медийни платформи да дават достъп на деца под 13-годишна възраст;
за децата на възраст от 13 до 15 години предложението предвижда родителски контрол, като родителите или настойниците ще могат да създават детски профили, до които децата ще имат достъп чрез профила на родителя или настойника.
въвежда единна минимална възраст от 15 години, от която непълнолетните в ЕС могат самостоятелно да създават свой профил. По този начин се въвежда поетапен подход.
обръща и тежестта на доказване: доставчиците на услуги вече ще трябва да доказват, че услугите им са съобразени с възрастта на децата и са безопасни още при проектирането им.
въвежда редица задължения за всички онлайн услуги, които предлагат на потребители под 18-годишна възраст социални медии, платформи за споделяне на видеоклипове, видеоигри, виртуални събеседници с изкуствен интелект и чатботове. Сред тях е забрана на пристрастяващи функции и на системи за препоръчване на съдържание въз основа на профилиране. Въвежда се забрана за безкрайното превъртане и за насочените известия (“push” нотификации) по време на часовете за сън.
Съгласно Акта на ЕС за децата онлайн услугите и магазините за сваляне на приложения трябва да използват инструменти за удостоверяване на възрастта – например приложението на ЕС за проверка на възрастта, което не съхранява документи за самоличност или биометрични данни и по този начин осигурява най-високо равнище на защита на личните данни. Освен това доставчиците на социални медии и платформи за споделяне на видеоклипове ще трябва да проверяват възрастта на потребителите при създаването на нов профил.
Механизмът за прилагане се основава на вече изградените структури по Акта за цифровите услуги и Акта за изкуствения интелект, като използва установените механизми и натрупания експертен опит.
Заедно със законодателното предложение са публикувани Съобщение на комисията СОМ (2024) 680 final An EU approach to online child safety Download u Staff Working Document (SWD) (2026) 681 – Analysis of Impacts accompanying the proposal for EU kids Act Download
За този период са подадени почти 7000 заявления. Това са най-малко на този етап от кампанията за последните девет години. През 2017 г. имаше 5161 след седмица, а през октомври 2024 – 7284. Преди две годни обаче нямаше нужда от заявления, защото повечето секции зад граница се отваряха автоматично на база стара активност. Това беше силно ограничено преди парламентарния вот в началото на 2026 и все още не се случва за секции извън ЕС след последните промени.
На Glasuvam.org ще намерите карта показваща в реално време къде са събрани колко заявления, както и подробна разбивка по места. На следващите две графики виждате сравнение в броя събрани заявления. Смятайки спрямо началото или края на кампанията пак виждаме, че е една от най-ниските активности в последните 10 вота.
В Германия, където са одобрени доста секции автоматично, виждаме подобен спад в активността. Повече са от първата седмица при изборите през октомври 2024 и тези през 2017 г., но не с много. Пет пъти по-малко са събрани за седмица, отколкото през юли 2021 и 2.5 пъти по-малко от последния вот.
Във Великобритания положението е по-добре като единствено рекордните кампании от началото на 2026, април и юли 2021-ва са значително повече.
В Турция кампанията започва отчетливо различно от други години и се доближава до органичния растеж подобен на други държави по света като Германия и UK. Това е и причината броят заявления да е по-малък от всички вотове след 2017-та, когато почти нямаше заявления през първите 12 дни.
Остават две седмици до края на кампанията – 29-ти септември в полунощ българско време. Графиките горе показват, че в различни кампании е имало голямо увеличение на заявленията в последната седмица. На този етап обаче виждаме слаб интерес. Отчасти това може да се обясни с традиционно ниското внимание към президентските избори. Вярно е също, че липсва разбиране за промените на Избирателния кодекс, важността на подаването на заявления, както и отново всякаква информационна кампания от страна на ЦИК или МВнР за българите зад граница. Затова проекти като Glasuvam.org съществуват. Може да се регистрирате за бъдещи новини и събития.
