Италия: Може ли Европейският акт за свободата на медиите да бъде приложен за блокиране на сделка, която би ограничила медийния плурализъм

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В контекста на серията от придобивания в САЩ, които задълбочават концентрацията на властта върху медийния и развлекателния сектор, в Европейския съюз се полагат усилия за предотврятяване и ограничаване на рискованите консолидации. Роберта Карлини от Центъра за медиен плурализъм и свобода на медиите (CMPF) към EUI информира, че през декември 2025 г. гръцкият медиен магнат Теодорис Кириаку и компанията на Antenna обявяват придобиване на италианския издател GEDI – групата, която стои зад La Repubblica, втория по големина италиански вестник, La Stampa, а също популярните радиостанции Radio Deejay, Radio Capital и M2o.

Antenna е известна и у нас, бащата на Тео – Минос Кириаку – в началото на века придоби българската Нова телевизия. Няколко години по-късно скандинавската медийна групировка Modern Times Grup (MTG) купи Нова телевизия, кабелния канал Нова+ и 80% от списание Ева за 620 млн. евро.

Защо обявената в Италия сделка е интересна и за нас: поради прилагането на новото правно средство, с което могат да бъдат предотвратявани медийни сделки, ограничаващи във висока степен медийния плурализъм – т.нар. „тест за медиен плурализъм“ съгласно Европейския закон за свобода на медиите (EMFA).

Член 22 от Европейския акт за свободата на медиите (EMFA) изисква специфична оценка на концентрациите на медийния пазар, когато сделката може значително да повлияе на плурализма и редакционната независимост. Този тест допълва конкурентното право и трябва да се извършва от национален независим орган, потенциално с принос от новия Европейски съвет за медийни услуги. Ако бъде финализирана в началото на 2026 г., сделката за GEDI-Антена очевидно ще попадне в нейния обхват. Член 22 не създава преки задължения за медийните дружества, но изисква от държавите-членки на ЕС да установят национални правила за провеждане на тези оценки.

Карлини пише, че Италия вече има механизъм: регулаторът AGCOM, може да оцени медийните сливания за тяхното въздействие върху плурализма. Съществуващото законодателство на Италия обаче не отразява напълно критериите на EMFA и не изисква изрично от регулаторите да обмислят въздействието върху редакционната независимост — основен акцент на член 22. По този начин случаят GEDI-Antenna ще тества съответствието на Италия с новия европейски регламент. Придобиването може сериозно да повлияе на редакционната независимост, ако новият собственик промени политическата позиция на тези влиятелни издания.

Цялото внимание сега е насочено към регулатора AGCOM – ще приложи ли регламента или “обратно, ако не се приложи член 22 към сливането, това би представлявало нарушение на правото на ЕС” и Италия ще се наложи да реформира своето законодателство.

Вече е имало подобен случай в Нидерландия : по време на придобиването на RTL Nederland от DPG Media, Нидерландският орган за защита на конкуренцията е поискал становище от националния медии регулатор и е определил строги условия за опазване на плурализма и редакционната независимост, в съответствие с чл. 22 на регламента.

Как е у нас: Законът за радиото и телевизията също още не е предвидил тест за медиен плурализъм. При подобна сделка националният регулатор ще бъде изправен пред същата дилема – дали и как да приложи регламента.

Битката за придобиването на Warner Bros. Discovery: очертава се колосална консолидация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Netflix отпадна от наддаването за Warner Bros., разчиствайки пътя за Paramount да придобие компанията за 31 долара на акция, или 111 млрд. долара. Това е повече от два пъти повече от оценката на компанията в края на 2025, преди Paramount да заяви интереса си.

Тръмп, запален потребител на телевизионни новини и социални медии, има дълга връзка с Лари Елисън, съосновател на Oracle. Той е обявявал публично Лари и Дейвид Елисън като „приятели“ и „големи мои поддръжници“. Последните развития ще дадат на фамилията Елисън контрол върху CBS, Oracle, CNN, Warner Bros., Paramount Pictures и HBO. Съществено е, че Oracle контролира и 15% от съвместното предприятие, което управлява TikTok, изключително популярното видео приложение, в Съединените щати.

Медиите напомнят, че така Елисън достигат мощта на  семейство Мърдок в разгара на силите му, когато те контролират голямо холивудско студио, Fox, Fox News, кабелната мрежа FX, The New York Post, The Wall Street Journal и услугата за сателитна телевизия Sky в Европа. Но Мърдок никога не достига превъзходство в социалните мрежи, което Елисън са на път да направят.

Предвид следващите предизборни кампании в САЩ, създаването на мощна консервативна медийна империя несъмнено има значение за бъдещето на демокрацията в САЩ и по света. Фамилията Тръмп е близо до сделката. Вън от демонстрираното приятелство с Елисън, офертата на Paramount първоначално включваше финансиране от инвестиционната фирма на зетя на президента Джаред Къшнър Affinity Partners. След като семейните връзки на Тръмп предизвикаха проверка, Къшнър заяви, че неговата фирма няма да участва в сделката.

Ню Йорк Таймс очертава елементите на колосалната империя на фамилията Елисън, контролираща технологии, телевизия, филми и новини:

Технологии

Oracle се определя като софтуерен гигант, основен източник на състоянието на милиардера Лари Елисън. Компанията, която той основава, работи в тясно сътрудничество с големи компании, включително OpenAI, производителя на ChatGPT, в центрове за данни.

TikTok е социална мрежа със значително влияние върху общественото мнение.

Телевизия

CBS

Телевизия CBS с назимно разпространение е придобита, когато Елисън придобива Paramount. Мрежата притежава спортни права за N.F.L., баскетболния турнир N.C.A.A. и голф турнира Masters. С праймтайм хитове като „Tracker“, „Survivor“ и „Matlock“, т.нар. Tiffany Network от години се нарежда на No1 сред ефирните мрежи.

HBO Макс

HBO, собственост на Warner Bros. Discovery, печели наградата за най-добра драма на “Еми” осем пъти през последното десетилетие, доминирайки над Netflix, Apple и Amazon. Притежава една от най-завидните първокласни библиотеки в телевизията – „Семейство Сопрано“, „Сексът и градът“ и др.

Кабелни мрежи

Paramount Skydance вече притежава MTV, Comedy Central, Nickelodeon и BET. С придобиването на Warner Bros. се добавя Discovery: HGTV, Food Network, Discovery, TLC, Adult Swim, Turner Classic Movies, Cartoon Network, TBS и TNT.

Paramount+

Paramount+ има 79 милиона абонати. Paramount+ е дом на драмите „Landman“ на Тейлър Шеридън, „Tulsa King“, „1923“ и „Lioness“, както и на U.F.C. и вселената на „Стар Трек“.

Консолидация в новинарството

CNN

„Световният лидер в новините“ остава изключително влиятелен източник на новини с много голям нюзрум. Мрежата, собственост на Warner Bros. Discovery, има повече от 3,000 служители по целия свят.

CBS News

CBS News е една от най-награждаваните новинарски организации в страната, придобита със сделката Paramount. „60 минути“ и „CBS Sunday Morning“ остават сред най-популярните телевизионни предавания, въпреки че след сделката има промени в ръководството и подозруния за политическа намеса.

Има опасения, че двата независими журналистически гласа, CBS News и CNN, могат да бъдат комбинирани в нещо неузнаваемо, сравнимо с медийната империя на Мърдок. Засега е известно, че след оттеглянето на Netflix от сделката, изпълнителният директор на CNN Марк Томпсън пише на служителите на CNN: „въпреки всички спекулации, които четете, бих предложил да не правите прибързани заключения за бъдещето, докато не разберем повече“.

Филмопроизводство

Warner Bros.

Това е втората по големина в Холивуд филмова компания след Disney. Франчайзите му включват „Хари Потър“, „Батман“, „Заклинанието“ и „Властелинът на пръстените“. Warner Bros. също притежава анимационни герои като Скуби-Ду, Флинтстоунс и Бъгс Бъни. Библиотеката на студиото съдържа повече от 10 000 филма, включително „Казабланка“. (Чрез придобиване през 90-те години на миналия век библиотеката на Уорнър включва и други класически филми като „Магьосникът от Оз“ и „Отнесени от вихъра“.) Активите върху 110 акра Warner в Бърбанк, Калифорния, са уникални.

Парамаунт

Холивудското филмово студио е на четвърто място през 2025 г., Paramount също има известни активи, включително „Мисията невъзможна“, „Стар Трек“ и „Трансформърс“. Библиотеката на Парамаунт включва повече от 4000 филма, включително „Топ Гън“, „Кръстникът“. Paramount има някои от най-големите производствени съоръжения в Холивуд върху 65 акра.

Избори за Народно събрание 2026 – секциите в чужбина са силно ограничени

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

На 25-ти февруари парламента с гласовете на ГЕРБ, Възраждане, ИТН и част от ДСП-НН и БСП беше отхвърлено ветото на промените в Изборния кодекс. Тези промени намаляваха броя секции в страни извън ЕС, които може да се създадат извън дипломатическите представителства на 20. От обсъжданията и силната покрепа на Пеевски при първото гласуване и осигуряването на подкрепа при последното, става ясно, че целта е да се ограничат гласовете в Турция, Великобритания и САЩ.

Също така отлагат за пореден път с три години въвеждането на избирателен район Чужбина, който трябваше да бъде с 4 депутати специално представляващи българите зад граница. Към настоящия момент гласовете в чужбина се причисляват „служебно“ към избран от ЦИК район, изкривявайки значително волята на гласувалите там. Промените на Избирателния кодекс бяха обнародвани на 27-ми февруари. Още същия ден ЦИК измени решението си за разпределението на мандатите. Под новото решение ще намерите линк към старото и може да сравните. Веднага след това определи и местата, където автоматично ще се отварят секции зад граница. Правилото е, че в последните пет години трябва да са гласували поне 100 души в някоя от секциите на това място. Това означава, че се взимат предвид изборите за български и европейски парламент през юни 2024, изборите за парламент през октомври 2024, април 2023, октомври 2022 и юли 2021, както и смесените избори за парламент и президент през ноември 2021. Общо 7 вота.

В решението си ЦИК определя 372 секции на 58 места. За сравнение за октомври 2024-та определиха над два пъти повече такива секции – 783. Забелязва се веднага, че в Турция са превидили 4 места, във Великобритания – 2, а в САЩ – 4. Това са все посолства и консулства. В действителност, на база активността в последните пет години, секциите отворени по този начин трябва да са съответно 123, 107 и 85.

Това, което буди притеснение обаче е, че в доста други страни секциите са намалени значително. Пример за това е Канада, където ЦИК решава да отвори секции само в Отава и Торонто. Над 100 гласували само при изборите през 2024-та има в Брамптън, Ванкувър, Вон, Калгари и всяка от 5-те секции в Монреал поотделно. Аналогично в Австралия искат секция само в посолството в Канабера, но над 100 гласа през юни 2021-ва е имало и в Мелбърн, Сидни и Пърт. Други държави с подобни „пропуски“ са Албания, Молдова, Норвегия, Северна Македония, Южна Африка, Сърбия и Швейцария. Не определят секции в Исландия, Нова Зеландия, Сингапур и Чешка република макар в последните 5 да е имало секции с повече от 100 гласували. Причината за това е друга аспект от промените в Изборния кодекс публикивани вчера – правилото за „поне 100 гласували“ вече се прилага само за страни от Европейския съюз. Това допълнително утежнава процеса за гласуване на десетки хиляди българи спрямо постигнатия напредък в последните години.

Единственият избор за тези държави е да подават повече заявления за гласуване. Дори във Великобритания, САЩ и Турция това има значение, защото изглежда ще сме свидетели на състезание къде да има секция. Повечето заявления ще покажат за пореден път как има желаещи да гласуват и подобни мерки ограничават конституционните права на български граждани.

Както писах в предишната си статия, според хонограмата на ЦИК след няколко часа изтича срокът, в който следва да публикуват електронния формуляр за подаване на заявления. Когато излезе ще публикувам нова статия със съвети и ще изпратя напомняне да подават заявления на над 3000-те хиляди абонирали се за новини за поровеждането на изборите в чужбина.

Съд на ЕС: Решението Klubrádió

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Решение на Съда по дело C-92/23 | Комисия/Унгария (Право на предоставяне на медийни услуги на дадена радиочестота).

Klubrádió е унгарска търговска радиостанция, която разпространява програмата си наземно. През 2014 г. тя получава от регулатора . унгарския Медиен съвет – правото да предоставя медийни услуги на честота 92,9 MHz в зоната на излъчване на Будапеща за срок от седем години с възможност за подновяване за период от пет години.
След изтичането на срока Медийният съвет отказва да уважи искането за подновяване: той приема, че Klubrádió на два пъти не е изпълнило задължението си за ежемесечно предоставяне на информация относно квотите за излъчване, което представлява повторно нарушение. Съгласно унгарския закон за медиите обаче такова нарушение води автоматично до отказ за подновяване.

Впоследствие Медийният съвет публикува покана за представяне на оферти за предоставянето на медийни услуги на съответната честота, но кандидатурата на Klubrádió е обявена за недействителна. Това решение е обосновано с недостатъци в програмната схема и с наличието на отрицателен собствен капитал на Klubrádió през петте години, предшестващи подаването на кандидатурата му, което правело офертата му неподходяща за осигуряване на присъствието на медийния пазар на радиостанция, която е стабилна и предвидима що се отнася до нейното функциониране.

Считайки, че Унгария е нарушила по-специално регулаторната рамка на Съюза в областта на електронните съобщения, принципите на пропорционалност, недопускане на дискриминация и добра администрация, както и свободата на изразяване и на информация, закрепена в Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската комисия предявява иск за неизпълнение на задължения пред Съда на Европейския съюз.

В решението си Съдът уважава повечето твърдения на Комисията за нарушения и констатира, че Унгария не е изпълнила задълженията си по силата на правото на Съюза.Съдът счита, че Унгария е нарушила свободата на изразяване и на информация, закрепена в член 11 от Хартата на основните права, от една страна, с приемането на решението за отказ за подновяване и на закона за медиите, и от друга страна, с приемането на решението за недействителност и за съответната конкурсна процедура. Всъщност според Съда всяка национална мярка, която намалява или ограничава достъпа на радио и тв организации до радиочестотите, може да представлява намеса в правото им на свобода на медиите, свързано със свободата на радио- и телевизионно разпространение. Във връзка с това Съдът
констатира, че нарушенията и пропуските, в които се упреква Klubrádió в настоящия случай, стоящи в основата както на решението за отказ, така и на решението за недействителност и които конкретно са попречили на тази радиостанция да продължи дейността си, се отнасят или до незначителни неточности от формален характер, или до аспекти, които като такива не би трябвало да водят до невъзможност за радиостанцията да продължи дейността си.

Заключение на ГА

Решение на Съда на ЕС

Подслушвано правосъдие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Капитал:

“Статистическият парадокс: При общо около 4200 магистрати в България, в периода 2014 – 2025 г. са регистрирани 251 случая на прилагане на СРС спрямо тях, което означава, че 6% от съдиите, прокурорите и следователите са били обект на скрито наблюдение, или всеки 17-и магистрат. Това означава, че вероятността един магистрат да бъде подслушван или следен е над 1500 пъти по-висока, отколкото за средностатистическия български гражданин. Този висок интензитет е насочен предимно към съдиите, което ерозира тяхната независимост и създава климат на несигурност. Това са изводи от анализа на адвокат Адела Качаунова, озаглавен “Подслушвано правосъдие. Специалните разузнавателни средства като инструмент за натиск върху съдии, прокурори и следователи”.”

“Равносметката от анализа е, че са налице стотици разрешения за СРС, въз основа на които са изготвяни веществени доказателствени средства, но почти липсват последващи досъдебни производства и повдигнати обвинения. Общо за целия период са докладвани 18 наказателни производства срещу 16 съдии (срещу двама от съдиите са образувани по две производства). Има 4 осъдителни присъди спрямо съдии, 3 за прокурори/ следователи, но няма яснота дали тези присъди са постигнати след употреба на СРС. По останалите досъдебни производства изобщо няма внесени обвинителни актове в съда.

Масовото прилагане на СРС без последващ наказателноправен резултат предполага липса на реални основания за подслушване или друг таен способ за наблюдение, което пък означава, че СРС се използват извън предназначението им – не за разследване на престъпление, а за наблюдение, събиране на компромати или оказване на институционален натиск.”

Как се пише: железобетон или желязобетон?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише железобетон. В по-старата или повлияна от руски източници литература стоманобетонът се нарича и железобетон. Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия преминава в е. Пише се я, когато са изпълнени едновременно три условия: 1) я се […]

Съдбата на сатиричната страница “Копейкин”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ГДБОП опитва да установи IP адресите, използвани за управление на сатиричната страница във Фейсбук “Копейкин” с 46 000 последователи, която редовно публикува статуси, колажи, снимки и т.н. срещу управляващите. Това се вижда от отговор на вътрешния министър в оставка Даниел Митов на депутатски въпрос на Стоян Таслаков от “Възраждане”, информира електронното издание Сега.

Това не е първият случай на интерес към страница в социална мрежа, “сайтът ни novonachalo.com бе свален след директно позвъняване по телефона от ГДБОП до хостинг доставчика”, пише съпредседателят на ДБ Ивайло Мирчев под поста на Копейкин. Въпросният сайт пародираше санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски, вж тук и тук.

Подобна съдба имаше и страницата на Правосъдие за всеки.

Европейски център за демократична устойчивост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На последното заседание на Съвета по общи въпроси е поставено началото на дейността на европейския център за демократична устойчивост. Центърът е част от инициативата европейски щит за демокрацията. Новата структура ще служи като доброволен стратегически център за сътрудничество между държавите членки. Европейската комисия предоставя административна и оперативна подкрепа на центъра чрез секретариат. Центърът ще сътрудничи със системата за бързо предупреждение, управлявана от Европейската служба за външна дейност, и ще бъде свързващо звено между съществуващите мрежи и структури.

Инициативата ще бъде осъществена с практически проекти за изграждане на капацитет. Центърът ще работи за преодоляване на фрагментацията на усилията по превенция, откриване, анализ и реакция на заплахите за информационното пространство като свърже съществуващите мрежи и структури и им помогне да разгърнат пълния си потенциал.

Приоритетите в работата на Центъра за демократична устойчивост през първата година включват:

  • Разработване на инструменти в подкрепа на устойчивостта на изборите,
  • Подробен план на равнище ЕС за борба с чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство и дезинформацията,
  • Създаване на платформа на заинтересованите страни за обмен на знания и идеи за работа с държавите членки,
  • Насърчаване на изграждането на капацитет и взаимното обучение, включително споделяне на експертен опит и добри практики,
  • Определяне на възможности за сътрудничество със страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство,
  • Проучване на различни модели за включване на гражданите в усилията за защита на демокрацията.

Комисията, с участието на Европейската служба за външна дейност, ще подкрепя дейностите на центъра.

Допълнителна информация е налична в съобщението за медиите и на уебсайта на европейския център за демократична устойчивост.

АССО отхвърля искането за спиране на решението на СЕМ за избор на генерален директор на БНТ, решението не е окончателно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на Съвета за електронни медии от 24 февруари 2026 г. дава отговор на въпроса кой ще обитава кабинета на десетия етаж на БНТ – като вземем предвид, че решението на АССО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок.

“Административен съд София – област отхвърли подаденото от Емил Кошлуков искане за спиране изпълнението на Решение № РД-05-5/20.02.2026 г. на Съвета за електронни медии, с което за генерален директор на БНТ е избрана Милена Милотинова.

Съдът приема, че от приложените доказателства не се установява наличие на вреда за г-н Кошлуков, противопоставима като степен на значимост на защитимите от законодателя важни обществени интереси.

Решението на СЕМ е породило своите правни последици, г-жа Милотинова е встъпила в длъжност генерален директор на БНТ и считано от 20.02.2026 г. изпълнява в пълен обем правата и задълженията си, съгласно Закона за радиото и телевизията.”

Паарлелно с това Съветът за електронни медии е утвърдил Управителния съвет на БНТ в състав Вера Александрова, Ивелина Димитрова, Георги Сланчев, Елена Яръмова. “Вера Александрова ще отговаря за програмното съдържание и програмното развитие. Георги Сланчев – правна дейност и финансова дисциплина. Елена Яръмова – мултимедийно съдържание, онлайн платформи, дигитални права, спортни права и спортни мероприятия, маркетинг. Ивелина Димитрова – международно сътрудничество и регулаторна дейност, спазване на лицензионните условия на Българската национална телевизия”, е коментирала Милотинова.

Как се пише: евромонета, евро-монета или евро монети?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това сложно съществително име се пише слято – евромонета, мн.ч. евромонети, или разделно – евро монета, евро монети. Когато първата съставна част на сложно съществително име пояснява втората, двете (или само първата) имат чужд произход и се употребяват като самостоятелни думи, съществителното се пише или слято, или разделно. Първата колекционерска сребърна евромонета на БНБ очаквано предизвика […]