Първо, Комисията е започнала официално производство, за да разследва дали Snapchat гарантира високо равнище на безопасност, неприкосновеност на личния живот и сигурност за децата онлайн. Платформата Snapchat може да е нарушила европейските правила като е изложила малолетните и непълнолетните на опити за сприятеляване с цел сексуална злоупотреба и вербуване за престъпни цели, както и на информация за продажбата на наркотици и алкохол.
Второ, Комисията предварително установи, че Pornhub, Stripchat, XNXX и XVideos са в нарушение на Акта за цифровите услуги, тъй като не защитават малолетните и непълнолетните лица от излагане на порнографско съдържание. Въпреки че в условията им за ползване се посочва, че техните услуги са предназначени само за възрастни, и четирите платформи на практика позволяват на малолетни и непълнолетни да имат достъп само чрез просто щракване, с което да потвърждават, че са над 18-годишни.
Докладите, налични в Центъра за прозрачност на Кодекса, идват от доставчици на онлайн платформи като Google, Meta, Microsoft и TikTok, както и проверяващи факти, изследователски и граждански организации и представители на рекламната индустрия.
Това е първият път, в който подписали Кодекса докладват за изпълнението на своите ангажименти след признаването на Кодекса за поведение в областта на дезинформацията като кодекс за поведение по Закона за цифровите услуги (DSA), който влезе в сила на 1 юли 2025 г. . С това признание Кодексът се превърна в значителен и смислен показател за съответствие на DSA за доставчиците на VLOP и VLOSE, които се придържат и спазват неговите ангажименти.
Този кръг от доклади на платформите обхваща периода от 1 юли до 31 декември 2025 г. Докладите включват специални глави за действия, свързани с продължаващи кризи, по-специално войната в Украйна, както и мерки за опазване на целостта на изборите. Докладите също така предоставят данни за прилагането на мерките, свързани с дезинформацията на платформите, и подчертават развитието на техните политики, инструменти и партньорства.
Мъск води дела в Делауер. Едното се отнася до компенсацията на директорите на Tesla, а в другото инвеститори твърдят, че Мъск е нарушил доверителните си задължения към Tesla, когато е инвестирал в потенциален конкурент в областта на изкуствения интелект, xAI.
Делата са разпределени на съдия Маккормик. Новината: Мъск иска отвод на съдията заради емотикони под критична статия за него в LinkedIn. Според юридическия екип на Мъск това е явен знак за пристрастие. Съдията е отговорила, че може да е сложила емотикон случайно, но юридическият екип е заявил, че не вярва да е случайно.
Първата поправка на Конституцията на САЩ защитава идеи, които мнозина смятат за подвеждащи, неверни или дори опасни. Този основен конституционен принцип е подложен на изпитание, според някои, особено през ковид пандемията, когато федералните служители оказват натиск върху компаниите за социални медии да ограничат съобщения, опасни за здравето.
Мисури, Луизиана и няколко частни лица са осъдили администрацията на Байдън през 2022 г. за това, което според тях е правителствен натиск върху компаниите за социални медии по повод пандемията от коронавирус. Имаше какво да се ограничава – като призивите на Тръмп да се лекува ковид с белина, също и в България имаше идеи.
Ищците твърдят, че тъй като Първата поправка забранява на федералното правителство да цензурира речта директно въз основа на съдържанието му, тя също така забранява на правителството да притиска частни компании като Facebook да правят същото. Долните съдилища до голяма степен се произнесоха за ищците, но Върховният съд през 2024 г. отхвърли искането с 6-3 гласа по процесуални съображения, без изобщо да се занимава с Първата поправка.
Може ли правителството да иска промени в съдържанието от платформите по съображения от обществен интерес, например обществено здраве – това е въпросът.
Какво са се споразумели страните: страните „са съгласни, че правителството, политиците, медиите, академичните среди или всеки друг, който прилага етикети като „дезинформация“, „мисинформация“ или „малинформация“ към речта, не прави речта конституционно незащитена“.„Правителството не може да предприеме действия, формални или неформални, пряко или косвено – освен ако не е разрешено от закона – да заплашва компаниите за социални медии с някаква форма на наказание (т.е. неблагоприятна правна, регулаторна или икономическа правителствена санкция), ако компаниите не премахнат, включително чрез промяна на техните алгоритми, публикувано съдържание в социалните медии, защитено от свободата на словото“.
За разлика от съдебно решение, това споразумение важи само за страните – Луизиана и Мисури, от една страна, и пет интернет компании: Facebook, Instagram, X (по-рано Twitter), Linkedln и YouTube, от друга. Вън от това администрацията на Тръмп няма ангажимент по силата на споразумението да не тормози телевизиите например, пише WP.
Правозащитната организация The New Civil Liberties Alliance смята, че това е историческа победа срещу цензурата в социалните медии. Оценката не е еднозначна, според ЕКПЧ не всяка намеса в съдържанието е цензура, особено когато е в защита на общественото здраве.
Интересно назначение, показателен бекграунд, най-важното от Nieman Lab:
Днес Би Би Си обяви, че е избран нов генерален директор на корпорацията – Мат Бритин, бивш президент на операциите на Google в Европа, Близкия изток и Африка. Поради незначителния редакционен опит на Бритин Би Би Си планира да наеме заместник-генерален директор, който „се очаква да има сериозен редакционен опит“.
Наред с други задачи, Бритин ще трябва да се бори със съдебен иск за 10 милиарда долара от президента Тръмп заради редактирани видео клипове в документален филм – скандал, който принуди предшественика на Бритин, Тим Дейви, да подаде оставка. Би Би Си също така се бори с намаляващия брой на аудиторията, въпреки че остава един от най-големите обществени телевизионни оператори в света, а нейната Кралска харта – споразумението между Би Би Си и британското правителство, което излага своята мисия и обществени задължения – е готова за подновяване през 2027 г. Надеждата изглежда е, че опитът на Бритин, който се занимава с правителствата по време на престоя му в Google, ще помогне при преговорите и че технологичният му опит и квалификация може да помогне на BBC, която обяви сделка с YouTube през януари, да си върне аудиторията, която се е отклонила към платформата.
Бритин също е член на олимпийския отбор по гребане във Великобритания през 1988 г.. Той изглежда е фен на AI; Guardian пише, че „ е призовал телевизионната индустрия да „се учи от технологията“.
Върховният съд на САЩ постановиява днес, че доставчиците на интернет услуги не носят отговорност за незаконното разпространение и изтегляне на музика, което е удар върху усилията на индустрията за музикални записи да ограничи онлайн пиратството.
Единодушното решение означава, че Cox Communications нe трябва да плаща по дело, заведено от десетки музикални компании, включително Sony Music Entertainment. Те твърдят, че компанията е направила недостатъчно усилия, за да спре потребителите да използват музика на десетки известни изпълнители, включително Бионсе, Джъстин Тимбърлейк и Бритни Спиърс.
Съдия Кларънс Томас написа мнението на мнозинството. „Според нашите прецеденти една компания не носи отговорност като нарушител на авторските права за това, че просто предоставя услуга на широката общественост, знаейки, че тя ще бъде използвана от някои за нарушаване на авторски права“, пише Томас.
Интернет и технологичните компании отдавна са въвлечени в дебати дали са отговорни за уеб съдържанието – и решенията на Върховния съд са противоречиви.
Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка RIAA, която представлява Sony и десетки други музикални лейбъли, заявява, че е обезсърчена от резултата.
Cox Communications нареича решението „решителна победа за широколентовата индустрия“. „Това становище потвърждава, че доставчиците на интернет услуги не са полицаи за авторски права и не трябва да носят отговорност за действията на своите клиенти“, казва говорител на компанията.
Meta, компанията, притежаваща Facebook и Instagram, и видео платформата YouTube трябва да заплатят обезщетение от 6 милиона долара на млада жена, която твърди, че е пристрастена към услугите на компаниите още от дете. Жената, която е завела делото в Лос Анджелис – идентифицирана като K.G.M. – твърди, че е страдала от тревожност и депресия, след като е използвала Instagram и YouTube през цялото си детство. Съдебното дело се фокусира върху дизайна на платформите, доказвайки, че технологичните компании са ги изградили, за да държат потребителите залепени за екраните.
Компаниите са заявили, че ще обжалват решението.
Snap и TikTok също са съдени, но са постигнали споразумения преди процеса.
Meta е подвела потребителите за безопасността на своите платформи. В Ню Мексико е регистрирана първата победа в съдебно дело в САЩ срещу Мета по темата за безопасността на децата в социалните медии.
Главният прокурор на щата Раул Торес съди Мета от 2023 г., обвинявайки я, че е подвеждала потребителите за безопасността на своите платформи. Съдът в Санта Фе реши Meta да плати 375 милиона долара обезщетение за нарушаване на закона за защита на потребителите.
Мета заяви, че ще обжалва решението. Лица, училища и щатски главни прокурори са завели хиляди съдебни дела, обвиняващи Meta, Snap, TikTok и YouTube в създаване на риск за децата. В Лос Анджелис се води процес за пристрастяване към социалните медии, в който Meta и YouTube са обвинени, че са навредили на психичното здраве на потребител чрез пристрастяващи дизайнерски функции.
Сайтът За истината информира, че Административният съд в Стара Загора е отменил като незаконосъобразен отказа на кмета Живко Тодоров да предостави информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) на Венелина Попова, журналист на „За истината“ за работещите пенсионери в администрацията му. Решението е на съдия Райна Тодорова от 23 март 2026 г.
В заявлението за достъп до обществена информация по ЗДОИ За истината поставя три въпроса:
Колко пенсионери работят в общината и в общинските дружества и с какви договори?
Колко от тези пенсионери заемат ръководни длъжности и кои точно?
Колко средства годишно се изплащат на работещите пенсионери в общината и в общинските дружества?
Решението да откаже исканата информация, Правният отдел на община Стара Загора обосновава с аргумента, че тя е свързана с обществения живот в страната, но не може да се приеме, че предоставянето й би дало възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на общинската администрация.
Според юристите „търсената информация, независимо от нейния характер, не се създава и съхранява от задължения субект…, същата не е налична, а трябва да се създава (чрез събиране на данни, изготвяне на справки и др.) по повод направеното искане по ЗДОИ, включително и относно какви средства се изплащат годишно на работещите пенсионери като обобщена цифрова стойност“.
Съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е основателна, а обжалваното решение е постановено в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Административният съд връща преписката на кмета на Община Стара Загора за ново произнасяне по подаденото заявление за достъп до обществена информация при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението не подлежи на касационно оспорване.
Снощи изтече срокът за подаване на заявления за гласуване в чужбина за вота на 19-ти април. Поради редица промени в Изборния кодекс в последния момент, правата и възможността на десетки хиляди българи зад граница бяха ограничени. Това и променените правила за отваряне на секции накара много хора да подадат заявление. Описах процеса и защо е важно в началото на кампанията.
В крайна сметка 60897 българи са подали заявления електронно. Това са почти двойно спрямо изборите през октомври 2024-та и на трето място от 9-те вота в последните 10 години. От графиките ще видим, че рекордът от април 2021 се дължи на изключително силно начало на кампанията заради много добрата организация на доброволци и сдружения тогава. В последствия с облекчаването на режима на отваряне на секции и автоматичното им одобряване на база предишна активност в деня на изборите, нуждата от такава организация намаля. Този път, въпреки, че нямаше такава координирана кампания, видяхме огромен наплив на заявления. Това може да е индикация за сериозен интерес на вота напук на опитите за саботаж на изборния процес.
На тази графика виждаме процесът на събиране на заявления според деня от началото на кампанията, а на втората – по дни до края ѝ. Виждаме рязкото увеличение в последните два дни, за което ще стане дума после. Виждаме и че макар да е една от най-кратките кампании – едва 19 дни при предвидени 25 – успя да надхвърли като брой заявленията през ноември 2021-ва, когато имахме също толкова време за събиране.
Във Великобритания и Германия виждаме аналогична крива както в предходните години. Типичното е да започва слабо и да се засилва постепенно в последните три-четири дни. Изключение прави април 2021-ва, когато имаше безпрецедентна кампания за подготовка още в ден едно.
Виждаме същото и за всички страни в чужбина включвайки Турция. Развитието на кампанията следи плътно тази от юли 2021-ва и я задминава предвид, че срокът беше с 4 дни по-кратък. Въпреки последното, бяха събрани почти толкова заявления. Кривите на всички държави в чужбина се аналогични и следват плавно покачване с леко засилване в последните няколко дни.
Сравнявайки с Турция виждаме нещо много различно. Не се вижда силното начало през април 2021-ва, каквото виждаме където и да е другаде. Тогава дори имаше малко заявления. През всички години виждаме монотонно събиране на заявления с почти никакво увеличение в последните дни. Кривите са много различни от другите държави и показват значително по-равномерен темп на подаване на заявления. Изключение прави кампанията през 2017-та, когато в първите 10 дни практически нямаше никакви подадени заявления, след което ударно бяха подавани с аналогична крива като другите години.
Тази година също е изключение в известен смисъл. Макар да започва аналогично на изборите през октомври 2024-та и април 2021-ва, подадените заявления оставаха доста под очакваното. В последните два ни обаче имаше рязък скок нагоре. Нетипичен за която и да е година преди това или друга държава. Докато за първите 17 дни от кампанията са били събрани 9434 заявления, само в последните два са подадени още 6100.
Всичко това създава впечатление за организирано и централизирано подаване на заявления в последния момент. Друг поглед над подаването на заявления в Турция може да видим тук. Разглеждам 30-те места с най-много заявления и броят подадени на всеки 30 мин. в последните два дни от кампанията. Виждат се клъстъри от линии, където равномерно са били подавани заявления за някои секции в конкретни части от деня и почти никакви заявления в други. Има доста, които следват закономертноста от други градове по света, където има много заявления вечерно време. Особено на 24-ти обаче виждаме доста такива групи от нетипично мотоно подаване в рамките на работния ден. По-голяма версия на графиката ще откриете тук, а тук има версия от последните пет дни за същите места.
Дори с подобна активност, броят на заявленията от Турция е рекордно нисък като брой за последните 10 години – едва 15500. Един от най-ниските е и като дял от общите заявления – 25.5%. Виждаме ясно, че активността на българските граждани в Турция по време на самия вот също намалява закономерно през годините. Това е нормално предвид емиграцията на младото поколение в Германия, междуособиците в Турция, както и загубата на доверие и контрол от страна на Пеевски сред хора, които не контролира финансово или чрез прокуратурата.
Разглеждайки броят заявления през времето. Виждаме сериозен интерес от Великобритания и Германия. Аналогично се вижда и в други държави в Европа. В Испания няма такъв интерес и почти няма заявления. Там ще бъдат отворени автоматично доста секции подобно на Германия, където има сериозен пик на заявленията. Това може да се обясни с липса на информационна кампания и активност на местните организации. В САЩ също не виждаме активност, въпреки, че подобно на Турция и Великобритания бяха ощетени от промените в изборния кодекс. Тук може да влияят сериозните социални и икономически проблеми там.
Всичко описано до тук дава информация за заявленията и активността през годините. Подробна информация ще намерите на картата и детайлната таблица, където се следеше в реално време с история по часове.
Колко и къде точно ще бъдат самите секции ще разберем тепърва. Според хронограмата трябва да са ясни в рамките на следващата седмица. Решението за това се взима от ЦИК на база препоръка от МВнР. Адресите ще бъдат обявени от МВнР след това. Ще се опитам да създам навреме карта с всички секции най-късно седмица преди вота. Тогава ще изпратя личен email на всичките над 3000 абонирани за бюлетина на Glasuvam.org, посочили в близост до кой град биха предпочели да гласуват. Абонирайте се, ако искате да получите най-близките секции до вас и съвети за процеса на гласуване.
