Стана известно решението по дело C‑598/24 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Înalta Curte de Casaţie şi Justiție (Върховен касационен съд, Румъния) в рамките на производство по дело CY срещу Gândul Media Network SRL.
Спорът
На 8 септември 2021 г. жалбоподателката в главното производство, CY, която е учителка, публикува на страницата си във Фейсбук текст от 22 реда, озаглавен „Кратко ръководство за родители за първия учебен ден“. В него тя посочва, че не желае да получава подаръци от родителите на учениците си.
На 14 септември 2021 г. на уебсайта на онлайн всекидневника „Гъндул“ журналистът НО публикува статия, озаглавена „Оригинално съобщение на учителка до родителите, които смятат да ѝ дават подаръци за първия учебен ден“. В статията е възпроизведен целият текст на CY, без преди това да е взето съгласието ѝ. От акта за преюдициално запитване следва, че впоследствие са били добавени името на жалбоподателката в главното производство и източникът на текста, посредством хипервръзка към нейната страница във Фейсбук.
CY предявява иск пред Tribunalul București (Окръжен съд Букурещ, Румъния) за установяване на нарушение на авторското ѝ право и за присъждане на обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди от това нарушение. С решение от 26 април 2022 г. посоченият съд отхвърля иска, като приема, че разглежданият текст не би могъл да се ползва с авторскоправна закрила. С решение от 3 май 2023 г. Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния) потвърждава първоинстанционния съдебен акт.
CY подава касационна жалба до Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд, Румъния), като се поставя въпрос дали разглежданият текст може да се квалифицира като „произведение“ по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2001/29. Ако се приеме, че текстът би трябвало да се квалифицира като произведение, посочената юрисдикция се пита и какъв е обхватът на предвиденото в член 5, параграф 3, буква в), второ предложение от тази директива изключение от правото на възпроизвеждане при „използването на произведения или други закриляни обекти във връзка със съобщаването на актуални събития“ – дали когато на уебсайта на онлайн всекидневник се възпроизвежда публикуван в социална мрежа текст, в който се изразява мнение, това възпроизвеждане на текста би могло да представлява съобщаване за „актуално събитие“.
Също така националното законодателство предвижда възможност да се възпроизвеждат кратки откъси от произведенията, стига да не се извлича пряка или непряка икономическа или търговска изгода – каквито условия липсват в Директива 2001/29.
При тези обстоятелства Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли разпоредбите на член 2, буква а) от Директива [2001/29] да се тълкуват в смисъл, че публикуван в социална мрежа текст, в който се изразява мнение относно обществени практики, смятани за неуместни, може да се счита за защитено с авторско право произведение?
2) Трябва ли член 5, параграф 3, буква в) от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на националното законодателство, която позволява за целите на съобщаването на информация за актуални събития да се заимстват само кратки откъси от произведение, но не и цялото произведение, особено когато то е кратко, и само при условие че не е налице пряка или непряка икономическа или търговска изгода от това?“.
По първия въпрос
Както следва от постоянната практика на Съда, понятието „произведение“ е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува и прилага еднообразно и което предполага да са изпълнени две кумулативни условия: 1. съответният обект трябва да е оригинален, в смисъл да е собствено интелектуално творение на своя автор и 2. само за елементите, които са израз на такова интелектуално творение.
Оригинален обект – необходимо и достатъчно е той да отразява личността на своя автор, като дава проява на неговия свободен творчески избор. За целите на квалифицирането на текста като „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29 нямат значение обстоятелства като дължината му, това, че е публикуван онлайн, и дали евентуално принадлежи към някой предварително определен литературен жанр, освен ако тези обстоятелства не се дължат на правила, технически съображения или изисквания, които не са оставяли място за упражняването на творческа свобода от страна на автора – тогава не би бил оригинален. Националният съд трябва да провери дали при съставянето на текста авторът е имал възможност да направи свободен творчески избор, годен да предаде на читателя оригиналността на съответния обект, като тази оригиналност произтича от избора, подредбата и съчетанието на думите, с които авторът е изразил своя творчески дух по оригинален начин и е достигнал до резултат, представляващ интелектуално творение.
Член 2, буква а) от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че публикуваният в социална мрежа текст, в който се изразява мнение относно смятани за неуместни обществени практики, попада в обхвата на понятието „произведение“ по смисъла на тази разпоредба, при условие че представлява израз на интелектуално творение, което отразява личността на своя автор.
По втория въпрос
Съобщаването трябва да се отнася до „актуално събитие“, тоест до събитие, което към момента на съобщаването си представлява информационен интерес за обществеността.Задача на компетентния национален съд е да определи с оглед на обстоятелствата по делото дали с публикувания текст се съобщава за актуално събитие.
Свободата на държавите е ограничена по няколко причини, например свободата на преценка не бива да бъде използвана така, че да се застрашат целите на тази директива, свързани с въвеждането на висока степен на закрила в полза на авторите и с безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.
В светлината на изложените съображения член 5, параграф 3, буква в), второ предложение от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която ограничава обхвата на посоченото в тази разпоредба изключение или ограничение до заимстването на кратки откъси от закриляно произведение, но не допуска забраната за извличане на пряка или непряка икономическа или търговска изгода от заимстването им