Стопяващата се (драма за претопяването на българската) нация

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

След излизането на първите данни на НСИ имаше, разбира се, много възгласи колко се е стопила нацията за последните 10 години. Намаление наистина има и то за съжаление е закономерно с процесите започнали още в края на 70-те задълбочени през 90-те и чиито ефекти виждаме ясно днес. Променената възрастова структура на хората имащи деца, многото деца родени и предимно оставащи в чужбина и повишената смъртност през пандемията влошават това положение.

Разбира се, има и много неразбиране на материята, което видяхме излязло на ярък гръмогласен парад през последните месеци. То включва теми като емиграция, раждаемост, смъртност и особено влиянието на сексуалното здраве, образование и абортите.

Затова надали може да се учудим на апокалиптичните сензационни заглавия. Това, което не видяхме обаче, са гръмките заглавия след като миналата седмица НСИ пусна данните за етническото разпределение от преброяването през 2021-ва. Вместо това се потвърди наблюдение базирано на данните от определени райони, което повтарям от години

С години се спекулираше много, включително колко коректен е въпроса и дори дали трябва да се позволява на хората да посочват какви са етнически – някои настояваха, че преброителите трябва да ги преценяват на око на какви им изглеждат с аргумента „ма то си е ясно“. Обсъждал съм нашироко в коментари тук абсурдността на тези и други твърдения. Трудно се говори по темата без да се зачекнат тезите така любими на по-крайно националистически настроените, но сериозно исторически необвързани наши сънародници. Затова искам да ви кажа, защо тези данни са всъщност също толкова тревожни, колкото и голяма част от резултатите от преброяването.

Това, което видяхме и което медиите единодушно решиха, че не си струва, защото не е скандална сензация, е че всъщност двете най-големи малцинствени групи в България намаляват. Наистина, цялото население намалява, но при етническите турци и роми това е много по-силно изразено. Докато при етническите българи намалението е – 9.6%, при определилите за етнически турци то е 13.6%, а при ромите е почти двойно – 18%. Така апокалиптичните прогнози през годините за „претопяване“ всъщност е с обратен знак – делът на ромското население е паднал с 8.5%, а на етническите българи се е увеличил.

Именно това обяснявам от години и срещам почти винаги насмешка – че емиграцията особено сред ромското население е значително по-голяма. Причините са както икономически, така социални, дискриминационни и дори корекционни. Немалко градове и села в страната ефективно са под контрола на местни феодали защитавани от прокуратура и политически сделки. Това важи с особена сила в Родопите. Сегрегацията и сериозната дискриминация на ромите специално пък създава реални пречки да се реализират. Това, както и особено силно изразената бедност в някои региони прави емиграцията единствен избор.

Докато един или повече от тези аргументи важи за повечето български граждани, вече имаме ясни данни доказващи нещо наблюдавано отдавна. Може би най-добре беше илюстрирано от човек, който срещнах докато бях доброволец при изборната секция във Франкфурт преди години. Заговорихме се докато чакаме за трудностите в Германия и отношението към чужденците като цяло. Беше от ромски произход и е работел като строител в България. Сподели, че „и в България се отнасят с мен като циганин, и в Германия се отнасят с мен като с циганин, но ми дават поне шанс да работя нещо смислено“. Към онзи момент имаше строителна фирма, осигуряваше хляб на 10 семейства и си плащаше данъците в Германия.

Примерите са най-шарени, също както емиграцията ни. Нагледал съм се на премного, но предпочитам да говоря за този феномен с данни. Факт е, че както при бежанците, пропускаме голям шанс да приобщим и да работим с всякакви общности и култури. Всичко това е заради някаква дълбока озлобеност и криворазбран модел за хомогенност, който не е съществувал до преди 3 поколения.

Затова нека не говорим по темата демография с емоции и усещания на база кой какво видял в коридор на болница или по някоя улица, а разбиране, че светът е доста по-сложен и шарен. Също и че сами си го причиняваме всичко това и не ни помага никак.

The post Стопяващата се (драма за претопяването на българската) нация first appeared on Блогът на Юруков.

9 от 9000

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

И сега? Пак Никулден!? Значи първо поздравите! :D

Честити да сте! С честити и светли имена, Ники и Коко!

Здрави, късметлии да сте и да се радвате на внуци и внучки! :lol:

Заглавието на този пост идва от една закачка (пък може и задачка-закачка да се нарече), с която подкачах Сан Антонио в началото на годината. А именно – че до Никулден ще стигне до 9000 снимки в галерията. И той пък взе, че ги направи наистина!

9000_Screenshot_2022-12-03 19-55-21

При това три дни предсрочно! За тези, които са влизали в галерията, сигурно знаят, че биха могли и да се регистрират и да оставят по някой коментар (ако може критичен, че пак ще ме обвинят в субективно отношение). По-долу, реших да споделя моите най-най-любими 9 от тези 9000. Задачата никак не е лесна, падна голямо скърцане с ченета, забърсване на морна пот от чело, пиене на тонове зелен чай, отваряне на прозорец, ровене напред и назад, сверки с 23hq (където се наложи). Накрая се получи ето това – девет любими снимки в категориите, най-изобилни откъм материал.

1. Streets

Най-богатия албум, изобилие от сгради, къде нови, къде стари, великолепна архитектура, детайли, улици, улични постановки, кафенета и капанчета, хора и улици, хора и автомобили. Целия пъстър уличен свят на София, Пловдив, Хисаря, Копривщица и др. Много любими имам тук, но най-много ме грабват (особено напоследък!) вертикалните улични пейзажи. Знам ли, има някаква особена въздушност във вертикала, терасиране на композиция, нагнетяване на цветове, детайли, многопластовост, която дава на въображението поле за развихряне. Любими са ми например прокрадващия се “Александър Невски“, гледан от 11-ти август, или страхотния изглед от Лъвов мост, или вертикала на Ларгото, с отраженията, облаците, с плисналото се слънце по паветата… Фаворит, обаче, си остава… ДСК:

Nick_Angelow_DSK 2019.01_rt

2. Art

Къде е сега Мари-ана да направи един разбор на емоциите, бушуващи в душата на художника. Има пастели, има моливи, има четки, щрихи с графит и ефирно изваяни акварели. Синагогата по принцип ми е любима, нищо че аз не мога да достигна все още кадър, от който да съм щастлива, затова пък в галерията има доста снимки под всякакви ъгли, които ме радват страшно много. Особено на този скеч! Много любима също ми е скеч-обработката на къщата на барон Гендович (май съм я пускала вече, но не пречи). Е, фаворит в категорията е снежната приказка на Ал. Невски…

Nick_Angelow_alexander.newsky.2007.74_rt_sketch.snow

3. Black & White

Не всяка снимка става за това, знаете… Понякога те дърпа отвътре и си викаш, ей, това е само за bw. После се оказва, че алгоритъма не желае да си изтанцува танца така, че амплитудата да те грабне. А пък друг път, най-ненадейно, тангото се получава великолепно! Проба, заигравки с филтрите, танц на светлини и сенки! Загадъчност, динамика, еротика, както тук – Европа и Зевс… Или завладяваща и отнемаща дъха нежност, както в Черното лале. Няма, обаче, друга снимка като ТАЗИ! Колкото и да я гледам, не мога да и се наситя. Затаявам дъх и слушам… снега…

Nick_Angelow_park.geo.milew.2008.183_rt_bw.winter

4. Street Art

Тази категория така се утрои напоследък, че дъх не мога да си поема! Настървяващо е! :) Като си помисля, снимаме графити още от 2006-та и архивите пазят неща, които отдавна времето, или мераците за саниране или нервите на сприхави съседи са успели да заличат. Добре, че сме ги снимали. Като например Червенокосата красавица с цветето. Или страхотното изпълнение на Насимо, девойката която Зори увековечи в разказчето си – Дара. Много любими снимки и любими художници имам. И JahOne, и Arsek & Erase, 140-ideas, Алекси Иванов, Бозко… Морио, разбира се. Но, ей тази монументална прегръдка винаги ме заковава и остава без дъх. В случая, снимката ми е много любима заради чисто лятното (почти а-ла-тропическо) включване на дамата в кадър:

Nick_Angelow_graffities 2020.799_as

5. Flowers / macro

Еее, сега като казах девет, значи девет, ама може и да послея някои категории. Още повече, Сан Антонио обича да ги смесва тези двете. Едно време успяваше да ме ошашави с бирени снимки на ириси и лалета, които ми харесваха повече от моите, снимани с макрото. После и с макрото пак правеше чудесии, които са избуяли в доста страници от галерията. Безчет са ми любимите снимки тук (все пак ми е любима категория лично на мен, както казва Велин “венчелистчета и тичинки”). Ще спомена подгласниците – трудно избрах един от всичките феерични рододендрони, и т. нар. Черен ирис. Или дюлката! Има, обаче, една снимка, която също като снежната джанка по-горе, съм съзерцавала дълго (като показно за обработка) и я пускам тук като най-най-любимата ми от цветната колекция:

Nick_Angelow_rosa centifolia 2020.13_as_graphic_bw

6. Monuments

Вече споменатата по-горе статуйка на Европа, понесла се на бика Зевс е едната любима. Тук са и Славейкови, и Алеко на Витошка, и атлантите, и Св. Георги, и Балерината! Статуята на Майката на бул. В. Левски. Но … най-любими са ми Лъвовете на София! Вече споменахме за Лъвов мост, още – статуите на покрива на Народния театър. Най-великолепната снимка, обаче, според мен, си остава Лъвът пред гроба на незнайния войн. Точно в този ракурс, този формат и точно с този широк ъгъл. Любим!

Nick_Angelow_lion 2022.02_rt

7. Temples

Много изискана колекция има Древния! Ако не сте я посетили, вижте я. Честно, нямах представа, че в София има такова разнообразие от църкви! Всяка една е своеобразно бижу! По принцип, доскоро смятах че православните храмове са по-впечатляващи отвътре, а готическите – вдъхват респект с външната архитектура и изобилие от орнаменти. Като започнах и аз да обикалям по стъпките на Ник, се убедих, че няма две еднакви… църкви! И няма две еднакви снимки, въпреки че не е ясно колко такива има на Св. Седмочисленици – много любима! Тази нощна снимка, обаче, няма как да не се открои и запомни! Друга любима църква ми е Руската, а тук е направо като нова-новеничка стъклена, крехка коледна играчка! Няма да споменавам и за десетките великолепни кадри на Ал. Невски или Синагогата. Но моето сърце завинаги печели Св. Параскева. Има нещо много древно, монументално, всемогъщо и същевременно, изключително топло и приласкаващо в цялостната форма, елементи, арки, с които изобилства този храм.

Nick_Angelow_santa paraskewa 2022.07_rt

8. Gardens

Много зеленина, любимия Шарколес, и още паркове – Гео Милев, Южния и Враня. Искам още тук, не ми стигат, ма то това е понеже господарката на Шарколес е свикнала да стъпва по трева и шума. Надделява, обаче, страстта ми към водата и фонтаните, а Ник е изографисал тези на НДК по незабравим начин… Пла-ча! Искам и аз така :roll:

Nick_Angelow_NDK fountain 2021.04_rt

9. Underground

Последна категория за поста, но не последна по значение или по замисъл. Това е категорията, в която има доста за ровене… И из кадрите, и те самите ровят в мислите и емоциите ни. Обичам да се заседявам, когато ми трябва да си събера разпилените мисли. Да се концентрирам, да се приземя, или да се оттласна. Безспорен фаворит тук ми е Жената с гълъбите.

Nick_Angelow_homeless.2021.02_rt

Е, казах девет и трябва да спра. А останаха залезите, животни, панорами… Нищо, нека има и за друг път. Междувременно пък, да имаме здраве, и все такъв хъс, и глад за снимане, скъпи ми приятелю! Че да има още какво да споделя фотобиографът ти – за радост на себе си (и на читателите, надявам се).

Наздраве, именици! И да не се забравя, че си искам… люспата! ;)

Какво се случи с Изборния кодекс и машинното гласуване

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

След като Изборният кодекс беше приет от хартиеното мнозинство, е време да опиша детайлите и пълната хронология на неговото приемане.

Ще започна с обобщение на хронологията с някои важни моменти по нея:

  1. Внасяне – БСП внасят законопроекта на първия работен ден на Народното събрание (19.10). Ден по-късно Възраждане внасят техен законопроект. В понеделник, 31.10, когато излиза дневния ред на правната комисия и в него присъстват Изборния кодекс, аз и Ивайло Мирчев внасяме нашите изменения за повишаване на доверието в машинното гласуване, за да може да се гледат едновременно, както е по правилник. Атанасова (ГЕРБ) спекулираше в един свой статус, че и ние сме били бързали с Изборния кодекс и затова сме внесли изменения, но ние реагирахме на тяхното бързане.
  2. Първо гласуване в комисии – комисията по правни въпроси е водеща и след нейното заседание е възможно да се разглежда в пленарна зала. Още преди да бъде приет от правна комисия, Изборният кодекс е включен в дневния ред за пленарното заседание, като нито една от другите комисии, на които е разпределен, не стига до това да гледа законопроекта. Не е дадено време и за становища на заинтересовани организации.
  3. Първо гласуване – проектът е приет, като веднага след това е даден съкратен срок за предложения между двете гласувания. В зала аргументите са „дайте само да дадем възможност да се гласува и с хартия, какво толкова“, което след това се оказва прах в очите, тъй като хартиената коалиция премахва машинното преброяване. На първо гласуване е приет и законопроектът на Демократична България, като ГЕРБ гласува „против“, което не кореспондира със заявките им, че искат повече гаранции за машинното гласуване. Накрая на дебата колегата Мирчев взема думата, за да обяви, че тъй като явно мнозинството ще връща хартията, ние ще предложим преброителни центрове, които да решат проблемите с преброяването и отчитането на резултат от секционните комисии
  4. Предложения между двете гласувания – между двете гласувания има 5 групи предложения. На ГЕРБ за премахване на машинното броене; пак на ГЕРБ за осакатяване на разнообразни права по кодекса, в т.ч. район Чужбина, откриване на секции в чужбина, закриване на обществен съвет, прекратяване на дистанционно електронно гласуване; на ДПС за въвеждане на оптични скенери и връщане на 100% хартия; на ДБ за въвеждане на преброителни центрове; на ПП по много на брой теми, някои от които свързани с хартия и машини, а други – не.
  5. Правна комисия – веднага след изтичането на срока, правна комисия провежда 18-часово заседание, продължило цяла нощ и завършило сутринта след изгрев слънце. Предложения, които не са в обхвата на приетите на първо гласуване, са подложени на гласуване, което противоречи на правилника. Предложено е създаване на работна група (от колегите от ПП), която мнозинството отхвърля. БСП гласуват против собствените си текстове, като вместо това подкрепят текстовете, предложени от ГЕРБ. Аргументът на мнозинството, че „и вие миналата година така погазихте правилата“ не издържат – миналата година между първо и второ гласуване не беше приемано нищо извън първоначалния обхват.
  6. Дискусия преди пленарна зала – след заседанието на правна комисия и вкарването на точката в пленарна зала, от ДБ и ПП обявяваме, че искаме всички предложения да бъдат обсъдени експертно в структуриран формат – временна комисия, която да изследва всички варианти и да представи доклад, който да помогне на депутатите да вземат решение. В проекта на дневен ред на такава комисия има одит на машините, изслушване на ЦИК и МЕУ, проучване на оптични скенери и тяхната приложимост и др. Въпреки, че малко преди това Борисов заявява, че няма проблем седмица-две да поработи такава комисия, мнозинството (вкл. ГЕРБ) я отхвърля (дори не е внесена за гласуване от председателя). Диалогът е отказан, отново без аргументи (притеснението на мнозинството е, че целта ни е да забавим приемането на кодекса, който те искат да приемат „с 200“)
  7. Второ гласуване – второто гласуване в зала произвежда редица абсурдни скандали, като в крайна сметка, въпреки заявките, че „машинното гласуване остава“ и въпреки, че ГЕРБ отричат, че ще се маха машинния протокол, всичко машинно, освен принтера е премахнато. Флашката остава, но никой няма достъп до нея, а всички предложения тя да се свали в РИК, да се публикува от ЦИК или машинния протокол да се приложи към другия протокол, са отхвърлени. Ще се броят разписки (превърнати в „бюлетина за машинно гласуване“ чрез защитена хартия), а машината няма да брои. Достъп до флашките на практика ще има след съдебно обжалване на резултат (или ако ЦИК прояви инициатива, което при блокиращата квота на ГЕРБ, ДПС и БСП изглежда невъзможно). В един момент в гласуването се оказва, че ГЕРБ, ДПС и БСП са се разбрали за въвеждане на оптични скенери за местните избори, но бързо след това се отказват. Малко повече за това – по-долу

Ето няколко по-значими теми:

  • Временната комисия – във временната комисия, която предложихме, трябваше да се обсъдят всички спорни моменти и технически детайли, включително избор на дългосрочно решение за изборна технология. Комисията можеше да възложи социологически проучвания на нагласите към различни изборни технологии и да провери опорните точки за доверието в машините (социологията, с която ние разполагаме, казва, че мнозинството от хората имат доверие в машините, с изключение на избирателите на ГЕРБ, които от година и половина се облъчват с конспирации, но дори при тях средното доверие е 5 от 10). Отказът от тази комисия, въпреки заявките за диалог, доведоха до това да се правят съществени редакционни предложения в пленарна зала – много лоша законодателна практика, по известна като „законодателство на колянце“. Доведоха и до продължаващото говорене на неистини за машинното гласуване. Най-важната цел на тази комисия беше да постигне успокояване, след като крехкият диалогичен тон в парламента беше „взривен“ с 18-часовото заседание на правна комисия и газенето на правилата. Дори при проект на дневен ред на комисията, който не би забавил приемането на кодекса, мнозинството не я прие.
  • Преброителните центрове – от ДБ предложихме преброителните центрове като решение на проблема с поправяните протоколи и недействителните бюлетини, които се връщат след връщането на хартията. Нашата теза беше: „като така и така ще връщате хартията, хайде поне да увеличим доверието в отчитането на резултата“. Представихме проекта на всички партии в нарочна среща, като БСП и ГЕРБ взеха думата, за да кажат, че „то това няма как да стане“. Те имаха тази позиция още преди да са видели проекта и детайлите по него, което значеше „ще правим каквото сме си решили“. Пренасянето на запечатани урни, според някои от тях, нямало да възстанови доверието. На това има решение, вкл. видеонаблюдение при транспорт, в допълнение на запечатващите защитени ленти, които предлагахме, но и това не беше обсъдено извън 2-3 кулоарни разговора.
  • Оптичните секенери – ДПС между четенията предложиха оптични скенери. Настрана факта, че такава фундаментална промяна не може и не бива да се предлага между четенията, тя поставя много въпроси, които не могат да бъдат отговорени нито в 6ч сутринта на правна комисия, нито в пленарна зала. В изказване по темата очертах някои от въпросите, без отговори на които не можем да въведем нова технология, въпреки, че тя изглежда приемлива на пръв поглед и може да бъде консенсусна. Но начинът на нейното „промушване“, с някакво съгласие между ГЕРБ, ДПС и БСП, за което останалите разбираме в пленарна зала, с редакционно предложение „чл. 206“ да стане „чл. 206а“, е неприемлив. Въпросите са: дали скенерите ще доведат до смяна на знака и средството за гласуване (Х и V с химикал могат ли да бъдат разпознати с достатъчно високо ниво на точност или трябва да преминем към плътно кръгче с маркер); трябва ли да променим вида на бюлетината – номера на партията да бъде извън квадратчето, за да не обърква скенера; колко пъти ще може скенерът да връща на избирателя невалидна бюлетина и какво става след 2-рия/n-тия път – избирателят си тръгва без да е гласувал или скенерът приема бюлетината с ясната идея, че е невалидна, или се дава възможност с тъчскрийн да се посочи кой е избраният вариант; как се отговаря на същите въпроси, поставени при настоящите машини за изходния код и машинните протоколи – тази машина също брои и трябва да има същите нива на прозрачност, достъп до кода, гаранции за интегритета на данните; броят ли са пуснатите бюлетини, броят ли се контролни разписки (ако има такива), какво става при разминаване между тези две числа и резултата от машинния протокол; дали пъхането на хартия в скенер, който може да ти я върне, е по-удобно и „неплашещо“ за избирателите от машина с тъчскрийн; колко и как да бъде организиран преходния период и експериментите с новата технология. Всички тези въпроси нямаха отговор, а след отказа да бъдат обсъждани в специална комисия, нямаше и как да получат, поради което ние излязохме от зала. След това ГЕРБ и БСП „дадоха заден“ и се върнаха да прегласуват и отхвърлят чл. 206а. Проблемът при този начин на приемане на законодателство е, че имаше риск да „отстреляме“ поредната изборна технология, която иначе има потенциал.
  • Разминаванията в протоколите – от трибуната и ДПС и БСП развяваха протоколи, при които имало разминаване между броенето на разписките и резултата от машината. Това беше изцяло пропагандно усилие, тъй като при дебата в комисия по електронно управление (който се случи след първо четене в зала, и беше критикуван от ГЕРБ, БСП и ДПС, като дори не участваха във втората му част) ЦИК посочиха, че при всички разминавания в минали избори, при повторна проверка се е оказвало, че машината е права, а грешката е в секционната комисия (при броенето или при преписването на машинния протокол, което също се случва). На тези избори повторната проверка на разминаванията още не е направена, но най-вероятно резултатът ще е същия. Още повече, че секциите с такива разминавания са неповече от 20. Проверих една от цитираните секции и се оказа, че в пълния протокол пише, че машината е спряла да работи за кратко и на база на това 2 гласа са признати без нея. В другия случай, в който за ДБ имало 7 гласа според разписките и 77 според машината, става дума за грешно преписване на машинния протокол. Няма нито системен, нито дори локален проблем. Има просто злоупотреба с предварителни данни и внушения. Но най-лошото е, че докато ГЕРБ, ДПС и БСП говорят за разминавания, техните представители в ЦИК гласуват против пълен следизборен одит на разписките. Както на предни избори бяха гласували против предоставяне на изходния код, въпреки законовата разпоредба, приета по предложение на ДБ.
  • Машинните протоколи и флашките – машината вече няма да отпечатва протокол. Не просто той няма да е водещ, а няма да го има дори за справка (за да не го преписват комисиите, имаше идея дори да се отпечатва след определено време от машината, но и това не бе прието). За малко да премахнат и флашката, а с редакционно предложение в зала беше уредено все пак на флашката да се записва нещо (иначе щеше да стои празна). Но мнозинството отказа данните от тази флашка да се свалят в РИК и да се публикуват. Т.е. тя остава скрита. Защо – вносителите и защитниците на това предложение отказаха да го мотивират от трибуната. А съдържанието на флашката е електронно подписано и не може да бъде променяно, без това да се открие в РИК, така че тя е сигурен носител на информация. Смесването на хартиените бюлетини и разпечатките прави машинния протокол (разпечатан или на флашка) по-малко полезен, но все пак полезен за допълнителна контрола. Мнозинството отказа да има такава контрола. Хората, които искат машинно гласуване, вярват именно на машинното отчитане на гласовете, като хартиената коалиция хвърли това в коша.
  • Машинната бюлетина – предвижда се машината да разпечатва избора на защитена хартия, като после машинните бюлетини и хартиените бюлетини се смесват и се броят заедно. Смятаме, че това ще доведе до объркване при броенето, но по-големият проблем е дали машинните принтери ще работят с новата хартия – има изисквания за ширина, дебелина, тежест, а също така трябва да може да бъде перфорирана и сгъвана. Все неща, за които нямаше ясен отговор от вносителите. Все пак, по мое предложение, беше приета преходна разпоредба, с която се задължава ЦИК да стартира експерименти в новата хартия максимално бързо след приемане на закона, за да не се окаже 10 дни преди изборите, че машините не могат да се ползват. Не беше прието моето предложение в правна комисия да се уреди QR кода на разписката като защитна мярка (той също е електронно подписан, т.е. не може отвън да бъдат внесени фалшиви разписки)

В заключение смятам, че Народното събрание прие лош изборен кодекс със също толкова лош процес. Диалогът беше отхвърлен въпреки заявките, а като изключим няколко редакционни предложения, видеозаписването в допълнение на видеозаснемането, и на практика вече излишните мерки за допълнителна прозрачност на машините (които няма да смятат), критиката и предложенията на опозицията не бяха чути. Изборният кодекс трябва да носи доверие в получения резултат както със съдържанието си, така и с процеса си на приемане. Мнозинството изглежда имаше за цел обратното, като използва всяка възможност да внушава, че нещо с машините не е наред въпреки липсата на каквито и да било доказателства.

Явно имаме много път да извървим като политическа класа, за да стигнем до информирани дебати по същество, които повишават доверието в институциите, а не го рушат с газене на правилата, дребни интриги, абсурдни скандали и добре подготвени внушения.

Материалът Какво се случи с Изборния кодекс и машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Как се пише: прашасвам, прашасам или прашясвам, прашясам?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише прашасвам, прашасам. Думите се употребяват в разговорната реч. В гаража прашасва един стар компютър от 2002 г. Гиричките ми прашасаха под леглото, но тези дни ще взема да се пораздвижа.

Как се пише: попкултура, поп-култура или поп култура?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разделно – поп култура, или слято – попкултура. Когато първата съставна част на сложно съществително име пояснява втората, двете (или само първата) имат чужд произход и се употребяват като самостоятелни думи, съществителното се пише или разделно, или слято. Художникът Тони Футура осмива материалното и поп културата/попкултурата в съвременното общество. Японската […]

Как се пише: подплатявам, подплатя или подплътявам, подплътя?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише подплатявам, подплатя. Коренът на думите е -плат-, а не -плът-. За постигане на добър ефект шалтетата се подплатяват с фина вата и хастар против приплъзване. Семинарът има за цел да подплати практически познанията и уменията, придобити от студентите в областта на античното художествено наследство.

Как се пише: непресторен или непристорен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише непресторен, също и непресторена, непресторено, непресторени. Всяка усмивка е красива, когато е непресторена и от сърце. С непресторено вълнение децата очакваха коледната нощ.

Френската агенция за защита на данните CNIL: технологиите за проверка на възрастта са проблематични

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Френската агенция за защита на данните, CNIL, обявява, че  съществуващите  технологии за проверка на възрастта не са безопасни.

CNIL анализира няколко съществуващи решения за онлайн проверка на възрастта, като провери дали те притежават следните свойства:  надеждност, пълно покритие на населението и зачитане на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот.

CNIL установява, че понастоящем няма решение, което да отговаря задоволително на тези три изисквания. Ето защо  призоваваме публичните органи и заинтересованите страни да разработят нови решения, следвайки препоръките в тази публикация. 

Понастоящем всички предложени решения могат лесно да бъдат заобиколени. При това използването на обикновен VPN, локализиращ интернет потребителя в държава, която не изисква проверка на възрастта по този ред, може да позволи на непълнолетно лице да заобиколи система за проверка на възрастта, прилагана във Франция, или да заобиколи блокирането на уебсайт, който не спазва законовите си задължения.

Публикацията в  Techdirt

Анализът на CNIL

Как се пише: по средата или посредата?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на това съчетание от предлог и съществително име не е изрично нормиран. Съветваме ви да го пишете разделно – по средата. Магазинчето се намира горе-долу по средата на улицата. Трябваше да се преместя в ново училище по средата на учебната година. Вазата се беше пукнала точно по средата.