Paramount отхвърля съобщенията, че главният изпълнителен директор Дейвид Елисън е готов да продаде CNN като част от усилията за разрешаване на съдебната битка около предложеното от компанията за придобиване на Warner Bros. Discovery. Според източник от компанията има „нулева истина“ в идеята, че Елисън е готова да продаде кабелната новинарска мрежа във връзка с транзакцията на стойност 110 млрд. долара. „CNN не се продава“, казва източникът, подчертавайки, че мрежата не се разглежда като разменна монета в преговорите с регулаторите или главните прокурори, информира The Wrap.
Калифорния и още единадесет щата се противопоставят на придобиването по съдебен ред по антитръстови причини, създавайки най-значимата оставаща пречка за завършване на сделката. Поради непрекъснатите юридически проблеми Paramount е поискал от тези щати огромна финансова гаранция от близо 1,9 млрд. долара, която да покрие евентуалните финансови загуби за компанията в резултат на съдебния спор. Заговори се дори за евентуално преместване на компанията от Калифорния в Джорджия, Тексас или Тенеси. (Без връзка с казаното, „Choosin’ Texas“ на Ела Лангли е на първо място в класацията Billboard Hot 100 за 18 седмици подред.)
Елисън твърди, че противопоставянето на сливането произтича от опасенията за CNN, но Paramount според него е “проучил мерки за запазване на редакционната независимост на CNN в рамките на новата структура на собственост.”
Елисън искал да „върне CNN към новините“, след като придобиването приключи. Винаги, когато администрация връща новинарска медия към новините, аудиторията има едно на ум.
Meta днес отново е в съда заради твърдения, че пристрастява младите хора към социалните медии – този път в първия федерален процес, заведен от щати – Калифорния, Колорадо, Кентъки и Ню Джърси обвиняват компанията- майка на Instagram и Facebook, че е навредила на децата с технологии, предназначени да бъдат пристрастяващи. Искът обвинява компанията в нарушаване на федералните закони за поверителност на децата и за защита на потребителите, пише днес New York Times.
Искът е сред хилядите дела за телесни повреди и защита на потребителите, заведени от щати, училищни райони и физически лица срещу Meta, YouTube, TikTok и Snap, която притежава Snapchat. През март Meta и YouTube бяха признати за отговорни по знаково дело за телесна повреда в Върховния съд на окръг Лос Анджелис в Калифорния, където млада жена от Калифорния получи обезщетение от 6 милиона долара. Този месец съдия от Ню Мексико осъди Meta да плати щети на обща стойност близо 1 млрд. долара по дело, заведено от главния прокурор на щата. Меtа обжалва. Сега е в ход процес в Тенеси, показващ, че компанията е знаела за опасните ефекти от собствени проучвания сред децата.
Настоящото дело представлява значителна правна заплаха за Meta след тези загуби. Ако четирите щата спечелят, ще търсят щети, доближаващи се до 200 милиарда долара – близо 14% от цялата стойност на акциите на компанията, която възлиза на 1,45 трилиона долара. Процесът в Оукланд се води от само четири щата, но общо 29 щата стоят зад исканията срещу Меtа за над 1.4 трилиона.
От април до юни Мета е дала повече от 2 милиарда долара за съдебни разходи, свързани със съдебните процеси за пристрастяване към социалните медии и други съдебни спорове – все пак несъществена част от тримесечната печалба на компанията от 18 млрд. долара. Медиите сочат обаче, че по-сериозна заплаха е искането да се промени дизайнът на социалните мрежи, да отпаднат броят на следванията и механизми за превъртане и автоматичнно показване на видео, така че продуктите да станат по-малко пристрастяващи.
Загрижеността за използването на социалните медии се засилва в световен мащаб. Австралия миналата година стана първата страна, която забрани на деца под 16 години да използват социални медии. Оттогава Дания, Франция, Германия, Испания, Индия, Индонезия, Малайзия и други са въвели или обмислят подобни правила.
Европейският съюз миналия месец направи първата стъпка към забрана, която ще бъде най-голямата в света. На официалното заседание на Европейския съвет, на 19 и 20 март 2026 г. бяха гласувани заключения, в които за първи път онлайн защитата на децата в социалните мрежи и цифровата среда беше определена като ключов приоритет за сигурността на ЕС. Европейската комисия последва решението на Европейския съвет и готви законодателно предложение за поетапно ограничаване на достъпа на непълнолетни до социалните платформи.
ЕС установи предварително, че Instagram и Facebook на Meta са в нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги (ЗЦУ) поради това, че не са идентифицирали, оценили и смекчили рисковете, свързани с достъпа на деца под 13-годишна възраст до техните услуги.Платформите могат да предприемат мерки за отстраняване на нарушенията в съответствие с Насоките на Законодателния акт за цифровите услуги от 2025 г. относно защитата на малолетните и непълнолетните лица. В случай на нарушение глобата не е малка – до 6 на сто от общия годишен световен оборот на доставчика. Комисията може също така да налага периодични имуществени санкции, за да принуди дадена платформа да ги спазва.
New York Times отбелязва, че “Решението е необичайно пряко усилие за конкретни промени в дизайна на продукта. Това е последният знак за агресивния подход, възприет от европейските регулатори, за да се изправят срещу компаниите за социални медии заради това, което се смята за умишлени усилия за привличане на потребители, особено деца. През февруари властите на ЕС обвиниха TikTok, че използва подобни дизайнерски трикове, за да накара потребителите да се връщат отново и отново.”
През юли 2026 г. ГЕРБ внесе в Народното събрание законопроект за пълна забрана на достъпа до социални мрежи за деца под 16 години и ограничение за използване между 23:00 и 06:00 ч. за лицата от 16 до 18 години – законопроект 52-654-01-84 .
Правилно е да се пише колела – форма за мн.ч. на колело. Преди 2002 г. формите колела и колелета бяха дублетни. Предпочитам да си купя автомобил със задвижване на четирите колела. Ако намерите стара каруца на село, може да използвате колелата ѝ за декорация. Утре рано потегляме към планината с колела. Забележка: В заглавието на […]
Конструкциите със съюза колкото са разнообразни, затова в тази статия са дадени само общи насоки. Основните случаи, в които се пише запетая, са следните: 1.1. Когато е част от двойния съюз толкова – колкото. Засега българските спа курорти не са толкова популярни в чужбина, колкото морските и планинските. В момента нямаш толкова проблеми, […]
Age verification for using social networks is an idea that is gaining traction in multiple countries around the world – it started in Australia, then the UK, and currently sees increasing support in France and other EU countries, as well as in the European Commission. The idea sounds simple – “social networks are proven to be detrimental to children’s mental health, and so they must not be allowed to use it. The way to do it is to add an age check before registration, so that only adults can use the service”.
While simple to formulate, it’s much more difficult to implement, if not impossible.
First, let’s be clear that I agree 100% that social networks, with their addictive design, their lack of content curation and mediocre attempts to protect children, are bad for minors. And policy makers, such as myself, as a member of parliament of an EU country, need to address that.
But age verification is hardly the right solution, as it’s problematic in many ways which I’ll try to describe here.
Privacy – the obvious, but rarely state fact, is that age verification is for every online user, not just for children. In order to limit children, you have to check everyone, and let only people about 18 (or 16) to use a given service. That poses serious privacy concerns and so policy makers are trying to find privacy-preserving solutions that don’t require users to show their face and identity document on every registration.
“Age tokens” and “age attestations” have been discussed and even implemented. The EU even created a privacy-preserving app, with zero-knowledge prove, that proves the someone is above 18 without them disclosing any identity data (even their age) to the relying party (e.g. a social network). This, however, has problems with circumvention, which I’ll address in the 2nd point. The problem is that fully privacy-preserving solutions are going to be circumvented. If privacy is compromised – i.e. if the solution leaks identifiable information to service providers, age verification becomes “mandatory digital identity for everyone”. I’m a proponent for digital identity for a long time, but strictly optional and mostly for government services, no as a permission to use the internet.
Circumvention – even if age verification is properly implemented, it can easily be circumvented by good old VPNs. However, as we know, VPNs are a gateway to a darker internet, where other safeguards and protections are also off. The reality in Australia and the UK is such that VPN usage spiked and many children continue to use social networks – so while governments created a privacy nightmare, they didn’t achieve the initial goal.
But privacy-preserving age verification is possible and that’s why we have to address this very seriously. The EU has made a well-meaning attempt to design and implement a proper zero-knowledge proof of age. It’s a great tool, with proper cryptography, complex-yet-elegant. It has “just” one problem – it didn’t account for the actual “threat actor” in this scenario – the user, who would try many things to circumvent the age limitation. As security consultant Paul Moore has brilliantly shown, you don’t have to compromise the age verification app in order to circumvent the flow – by a simple relay attack, where you just present someone else’s verified age credentials in order to use a service. The proof of concept was implemented as a chrome extension which relays age checks to 3rd party service, backed by an over-18 person’s device, which sends the proof to the service. That way a single adult can verify the accounts of all minors, and because of the necessary privacy guarantees, the relying party (the social network) won’t even know.
This is very likely to happen, which “age verification as a service” providers pop-up to help minors get into social networks. What’s worse – some of these providers may collect children’s personal data, including phone number or social network account ID, in order to provide them with the much coveted proof of age. That data, purposefully or after an inevitable data breach, may be used by sex predators to target children. There are completely realistic nightmare scenarios, born from the good intention to limit the negative effects of social networks.
Even in a school context, a single over-18 (or over-16) student can lend their age verification app to help younger children register profiles. What are policy makers going to do then? Issue administrative fines for sharing age tokens/attestations? Criminilize it? It’s obviously the wrong path.
There is one option that may improve this approach, but doesn’t fix it – binding the age attestation to a device ID, so that one device (physical or virtual) can have only one account. That, however, breaks the privacy guarantees – yes, it’s not a personal identifier, but a device identifier, but nevertheless, it allows linking and leaking. And may still be circumvented – with per-request virtual device creation, which would require rate-limiting of attribute providers functionality to attest age. So, broken privacy guarantees and further technical complication that are also likely to be circumvented when someone thinks about it for more than 2 days.
There seems to be a fundamental mismatch between “perfect privacy” and “age verification” (as shown by Paul Moore as well), because if you achieve sufficient privacy guarnantees (like the one in the EU app), a relay attack makes the whole approach useless. And if you ignore or weaken privacy, the whole measure becomes much more problematic.
Adoption by social networks – every relying party (social network or other age-restricted service) has to implement the age verification flow. Some may get it wrong, have bugs. But some may decide not to implement it. What’s the penalty for that – huge fines and ultimately – a total ban from the EU? For larger platforms that may not be a good option commercially, but for others, especially non-profits, niche players, etc, it may be the preferred option. This approach also limits EU’s and EU countries flexibility in determining who has to comply – it’s not just a monthly-updated list of age-restricted services; it’s a complicated compliance process, implementing custom, location-based registration and confirmation flows, compliance analysis, legal documents, whatnot.
Obviously, “showing your ID card to the cashier” is not as trivial in the digital world as it is in the physical world. That already leads to a backlach, and policy makers should be aware of those limitations.
The title of this post ends with a question – what’s the alternative? My proposal has two components:
Limit the addictive features of social networks and present age-appropriate versions, with age-restricted content – yes, that’s harder for social networks, and it will lead to a drop in monetization. Because such a proposal will likely focus not only on children, but on adults as well – addictive feeds and endless reels are problematic for adult users as well. And policy makers will have to answer why they are not protecting everyone, if they have the legal instrument to do it?
More heavy reliance on parental control apps – parental control apps are rudimentary nowadays, and maybe that’s for a reason. They are not popular, unintuitive, buggy. But they can be regulated and fixed. What’s more – they can have government-mandated blacklists for children, based on age. For example, a state agency for children protection can publish a blacklist of apps and domains that the parental control apps have to import automatically. Legislators can also require these apps to be pre-installed on every phone sold in their country. This would still leave parents in control – if they trust their children to be responsible, they can fine-tune the settings.
Certain apps can be banned for under-14, others for under-16 and others – for under-18. Governments would be much better control over the exact services they deem risky for children, without the need for any changes on the service’s side. Or, if an app vendor wants to have it whitelisted, they may have to implement children-friendly versions.
Going further, this may eventually lead to platform-level parental control APIs, so that each app can read parental control settings, and on the other hand export parental control configuration options to be used in the parental control app.
This approach is much better from political point of view – it’s not that government that decides – it’s the parent, but with guidance from the government, which provides reasonable defaults, which the parent can override.
These controls are much harder to circumvent – you can’t VPN out of an OS-level ban or an OS-level firewall which blocks outgoing connections, regardless of which your ISP is. It’s completely privacy-preserving, as users don’t have to show or prove anything.
Of course, the harder part is making sure every child and parent has a parental control app installed. Information campaigns and teachers can help with that, and I’m sure it will achieve much better results than what we are seeing in Australia for example.
Children protection agencies can even receive statistics for the number of changed preferences, to monitor for trends of parents just giving up and allowing whatever app the child wants. That’s why the first point in the above proposal is important – limit the addictiveness and brainrot on these platforms as a general rule, not just as a measure to protect children.
The problem is real, The Anxious Generation is spot in, and this mental health pandemic can have devastating long-term effects. That’s why we have to make the best possible decision on how to address it.
Paramount готви придобиване на WBD – Worner Brothers Discovery. Поради мащаба на сделката и перспективата за пазара съпротивата е огромна. Сега сделката е в застой, след като антитръстово дело, заведено от Калифорния и 11 други щата си проправя път през системата на федералния съд; процесът е насрочен за март. Ищците твърдят, че комбинирането на Warner и Paramount би дало на една компания твърде много власт над разпространението на филми и кабелната телевизия.
Дейвид Елисън, главният изпълнителен директор на Paramount Skydance , казва, че съдебният иск всъщност не е за антитръстови въпроси, а по-скоро има за цел да му попречи да притежава CNN. Елисън е син на милиардера Лари Елисън, съюзник на Тръмп. Сега репортажите на CNN са критични към Тръмп и президентът често се оплаква от отразяването на мрежата.
През последните месеци се обсъжда създаването на редакционна колегия за CNN и други предпазни мерки, за да се облекчат опасенията относно независимостта на новинарството в кабелната телевизия, пише Wall Street Journal. Опасенията за политически контрол върху новините непрекъснато растат, откакто Paramount се съгласи миналата година да плати 16 милиона долара за уреждане на съдебно дело от президента Тръмп заради редактирането в „60 минути“ на интервю с бившия вицепрезидент Камала Харис.
Концепцията за създаване на субект, който да наблюдава целостта на новинарската организация, не е нова. Когато News Corp на Рупърт Мърдок купи издателя на Wall Street Journal Dow Jones през 2007 г., компанията се съгласи да създаде специална комисия, която да гарантира обективността и независимостта на публикациите на Dow Jones.
Paramount казва, че сделката с Warner е в полза на потребителите и ще помогне за повече конкуренция с по-големи технологични и медийни компании, включително Disney, Netflix и Amazon.com. Предложената сделка има вече зелена светлина от Министерство на правосъдието на САЩ и регулатори в Европейския съюз, Великобритания и др.
В последните дни главният изпълнителен директор на Paramount Skydance Дейвид Елисън заплаши да започне извеждането на дейността на компанията извън Калифорния считано от 1 октомври 2026 г., като ултиматум към главния прокурор на щата Роб Бонта с искане за постигане на извънсъдебно споразумение по антимонополното дело, целящо да блокира сливането с Warner Bros.
И две идеи за местна употреба:
В светлината на информацията, че Newsmax се интересува от придобиването на Нова телевизия, няма да е зле и в България да се проучи практиката за създаване на независима редакционна колегия за Нова и други предпазни мерки, гарантиращи независимостта на новинарството.
Втора идея по същия повод е защитата на журналистите при смяна на собствеността. Такива мерки са предвидени във Франция, Португалия, Италия и другаде.
Правилно е да се пише избуяли, също и избуял, избуялият, избуялия, избуяла, избуяло. Тази дума не се подчинява на правилото за променливото я. С недоумение чета избуялите напоследък публикации от хора, които са специалисти по всичко. С този инструмент бързо ще окастрите избуялия жив плет. Избуялата трева се оплиташе в краката му, провисналите клонки и […]
I wish they would make a new album with all the past and present members who are still with us. Or at least one new song. Bring Steve, Glenn and David back and get everyone together. I know it’s a lot to ask, and as someone said, it is already very late.
Still, this is a piece of history right here.
Deep Purple “Smoke on the water” with Ritchie Blackmore, 12 August 2026
Преди две седмици писах как за кратка отсечка в София преброих 28 билборда. Повечето рекламираха хазарт, което е забранено по закон. Закон, който изглежда никой не спазва и никой не налага. Както доста други преди мен се запитах как е възможно това. НАП са се извинявали в миналото, че тия не били баш реклама на хазарт, а и не знаели къде и колко са всъщност билбордовете. Затова реших да отговоря на този въпрос. Като за начало за София.
За целта свалих данните на Столична община за билбордовете от слой на iSofMap. Там открих 468 билборда на общинска земя по предварителна схема приета от Столичен общински съвет преди доста години. Заедно с тях са отбелязани 976 билборда на частна земя. Забелязах, че много рекламни пространства, които виждам, ги няма на тази карта и добавих данните от GovAlert за всички разрешения за поставяне, в които се споменава „реклама“ под някаква форма. Това добави още 1355 записа към данните.
Така получих 1917 точки на картата. Подробности как съм ги обработил и методологията ще прочетете след малко, но същественото е, че минавайки из града в последната седмица виждах билбордове на всяка от отбелязаните точки. Изключенията бяха единици, но за сметка на това виждах доста рекламни пана, които не бяха на картата. Ярък пример е установената за незаконна видео рекламна стена на Тиков на 4-ти км.
Но от данните видях нещо също толкова притеснително – над една трета от билбордовете и рекламите по сгради в София са с изтекли разрешителни и няма данни да са продължавани. Някои са изтекли в последните три месеца, други – преди години. Още 59 изтичат до края на годината. Отделно повечето от онези по общинска схема или 27% от всички са изтекли или ще изтекат скоро, а не изглежда да има дискусия или план какво да се прави с тях.
Затова нека се вгледаме по-подробно в данните, какво знаем, какви са известните проблеми и какво е неизвестно по темата.
Както споменах по-горе, основните данни идват от картата за реклами и преместваеми обекти на Столична община. Изключвам от там схемите за поставяне на маси. Разрешителните за ползване взех от регистъра на НАГ като ги свързвам с поземления имот през алгоритъма на GovAlert. Ще ги намерите също на картата с документите от градоустройството. От тях взимам само тези споменаващи реклама в описанието.
Данните от iSofMap имат няколко особености и проблеми. Първо, няма много информация за схемите на билбордове на общински парцели. В доста от записите липсва и последната цифра на разрешението и затова ще видите въпросителна в картата ми. Повечето са обаче на около 10 години. Доколкото разбирам, много от договорите са изтекли, но са оставени в сила, докато не истекат останали и се реши какво да се прави за всички пространства.
За рекламите на частни парцели знаем повече. Вторият проблем е, че много разрешителни налични в НАГ липсват на картата, както и много рекламни пространства. Точките на тази карта показват конкретните елементи като някои са с общо разрешение за поставяне. Обединявам ги на картата само, когато географските координати са еднакви, т.е. са практически един до друг.
По номера на разрешителните свързах повечето от тях с регистъра на НАГ, т.е. може да достъпите самия документ. За 68 от тях или 8.1% разрешителното не е публично. Всъщност, става въпрос за 46 разрешителни, защото няколко от тях са за повече обекти. Всеки служител издаващ такива документи е длъжен да го публикува в регистъра, т.е. говорим за пропуски или умисъл. Не са дори стари разрешения – някои са от 2012, но има и такива, които все още са валидни от 2023 и 2024 и също липсват. Липсващи документи в регистрите на НАГ не са изключения обаче и особено такива за поставяния съм засичал неколкократно да се укриват, особено покрай обекти на Национална спортна база в Изгрев.
Тук е важно да се спомене и срокът за валидност на разрешенията. Докато при общинските схеми за поставяне е доста мътно какво се случва, тези на частни земи се издават със срок от пет години. Този е намален от 10 години с решение в средата на 2018-та и влиза сила през септември същата година. Т.е. би следвало разрешения за поставяне издадени преди септември да са с 10 годишен срок. Например, разрешението за светещия надпис на Артекс над първия Диамант е издадено през юли 2018 и важи още две години, освен, ако живеещите в сградата не решат да прекратят договора за надписа, по който би следвало да получават наем. Подалите след септември следва да са с 5 годишен срок.
Практиката е друга. Първо, че за смятане на кой режим се използва е взета не датата на заповедта или обсъждането в комисия, а датата на подаване на заявлението. Един пример тук е покривна реклама над сградата на Джъмбо на бул. България. Има обаче няколко случая, в които тогавашния главен архитект Здравков е налагал двоен стандарт. Някои подадени през август са получили 5 години срок, а други като надпис на Harmony Group на офис сграда на бул. Черни връх има срок от 10 г. независимо, че молбата е подадена през октомври. Заради тези противоречия прегледа всички разрешителни издадени през 2018 и 2019-та и отбелязах какъв е реалният срок. Някои са издавани с 10 годишен срок чак през март 2029-та.
По номерата на разрешителните свързах линковете в регистъра с точките от картата с преместваемите обекти от iSofMap. Както спомена горе, за някои разрешения има отбелязани повече точки, тъй като са позволени повече рекламни обекти. Така 721 разрешения бяха свързани с 839 точки на частни имоти. Когато обаче подобно свързване не беше възможно в 610 разрешителни, не можех да отбележа точното местоположение на рекламата. Затова ги сложих в центъра на парцела и при натискането му се показва цялата зона, където би могъл да бъде. Докато някои парцели са малки, други са значителни и имат по няколко билборда. Това има страничен ефект, че една точка може да разрешава няколко билборда пръснати из голям имот, а на картата да стоят като една точка. Това произтича от липсата на актуални данни в НАГ.
Друг проблем е, че някои билбордове и други рекламни елементи имат няколко поредни разрешителни, някои изтекли, а други – не. В данните на iSofMap те са като отделни точки с няколко метра разстояние. По контекста се разбира, че става дума за същото място или същия обект. В други случаи това не е ясно. Когато такива точки са много близки, ги свързвам и показвам списък на разрешения за това място. Ако последното като хронология е още валидно, отбелязвам точката като валидна. В други случаи обаче има само изтекло разрешение в данните на рекламните елементи и откривам ново в регистъра с разрешенията. При вторите знам само парцела, а не точното място. Независимо, че бих могъл да ги свържа, ако в този парцел има само един рекламен елемент, това предразполага към грешки. Затова е възможно на места на картата да видите близко един до друг изтекъл билборд и до него в същия парцел нов валиден такъв. Макар да са доста малко тези случаи и бих могъл да ги разгледам един по един, не искам да правя предположения по заглавията и имената на фирмите и представих данните във вида и с качеството както са на страницата на общината.
Не на последно място, категоризирах някои от валидните разрешителни според това дали са билбордове или реклами върху сгради или на стени. Направих това отново по ключови думи и сложих филтри в легендата. Макар някои от тях да са реално фирмени надписи, това отново е реклама, която допринася до визуалното замърсяване на града, особено предвид, че повечето светят нощем.
Може да свалите таблиците с изходните данни за схемите за поставяне на общинска земя, елементи и разрешителни. Включил съм координатите и номерата на поземлените имоти.
Карта и сигнали
Поставих всички точки на карта аналогична на тези, които съм правил с подобни визуализации. От бутоните вляво може да смените базовия слой със сателитна карта на София и да фокусирате картата върху местоположението си. От легендата може да изключвате от картата различни категории реклами и разрешения.
При натискане на някоя точка се отваря известната за това място информация. Ако е само разрешение, на картата ще се покаже и района на поземления имот, където вероятно все още е билборда или рекламния обект. Ако виждате нарушение, може да натиснете на линк с указания как да подадете сигнал.
Тук може да разгледате картата, както и да я отворите на цял екран за по-удобно.
За разлика от другите проекти на отваряне на данни, този има заглавна страница представяща нещата различно. Тя започва с два бутона. Единият води към картата, а другият използва същите данни и местоположението на посетителя (ако разреши достъп до такова), за да установи най-близките рекламни пространства и дали са валидни. Показва ги в списък и натискане на някой от тях представя същите подробности и линк към документа, ако такъв е известен.
Под списъка и подробностите има указания как да се подаде сигнал към Столична община през системата Call.Sofia. С обновлението ѝ, линкът позволява предварително въвеждане на категория и подкатегория. Остава да се избере точно място, да се отговори на въпрос, че става въпрос за „Извършване на нерегламентирана рекламна дейност“ и да се попълни заглавие и описание. Съветвам да се добавя тага #noads, за да намирам по-лесно сигналите и да мога да ги покажа на картата. Важно е да се добави и снимка, на която се вижда улицата и съседните сгради, за да може ясно да се идентифицира за кой точно билборд става дума. Както сами сте свидетели има места из града с до 20 такива наоколо, което както затруднява свързването на сигнала с конкретен обект, така и още веднъж показва колко са излезли нещата извън контрол.
Трябва да подаваме сигнали, за да се установи дали тези обекти имат разрешения, дали са валидни въобще, но също и дали обектът отговаря на разрешението. Примерите в следващата секция показват, че намираме валидно понякога разрешение за малък едностранен билборд, а на място се вижда значително по-голям такъв. Ако отговорят, че има разрешение за поставяне, следва въпросът защо не е публично, както е нормативното изискване в общината и защо не присъства на картата с рекламите в София.
Оперативни и нормативни проблеми
Обществена тайна е, че много от рекламните площи са незаконни, с изтекли разрешения или че такива въобще не е трябвало да бъдат издавани. Системният контрол над тези и други преместваеми обекти е труден и както сам съм свидетел редовно, не се случва дори при подадени сигнали. Пример за това са проблемите със задължителното озеленяване на жилищни комплекси и строителство без разрешение от НСБ в Изгрев. Дори причината да се вгледам в тази тема – видеостената на хотела на 4-ти км. – беше установена като незаконна едва след множество сигнали от района. Въпреки това все още си е там докато сигналът пътува между офисите из НАГ. В този смисъл, за този портал, данните и евентуалните сигнали произтичащи от тях може да благодарим на Тиков.
Не трябва да гледаме далеч от този казус обаче, за да видим други проблеми. В рамките на кръговото на 4-ти км. се забелязват 15 билборда и една реклама на комин. На картата ги виждаме всички плюс няколко надписа на сгради. Поне три от тях са с изтекли разрешителни, а две от тях заедно с още едно с валидно разрешително до март 2028-ма са за едностранни билбордове. На снимките виждате последните три, които имат реклами от две или три страни.
В центъра на кръговото виждаме шест билборда по схеми за поставяне от общината заедно с още поне два малко извън кръговото. Всички са на общинска земя и в зелени площи. По наредба за ремонт и смяна на рекламите може да влизат и паркират тежки коли в зелените площи, както и да се изсичат дървета и друга зеленина, за да са видими тези и други реклами. Освен визуалното замърсяване, всичко това допринася и много до унищожаването на зелени площи. Тук не говорим само шест билборда, а стотици, които всеки месец налагат подобни действия на подобни места.
Следващите два примера пък показват как точките от картата с рекламите на общината се групират. В случая става въпрос за билбордовете по периметъра на мол СкайСити. Разрешението е за общо 19 такива пространства. Точките от данните на общината са 9 като няколко от тях събират по 2 или 3 билборда. Разрешителното за всички тях са изтекли преди три години след като са имали 10 години срок на действие.
Тук се сблъскваме с няколко проблема. Първо, както обсъдих преди не е ясно дали и колко от тези рекламни пространства имат нови разрешения за ползване, които по някаква причина не са станали публични. За онези 46 неизвестни попитах НАГ с номерата, за да се разбере дали е техническа грешка, не съществуват или е друго. Тук още по-ярко се вижда липсата на единния регистър по ЗУТ, който все още очаква подписа под наредба на кабинета на Радев. Писах за това покрай случая в Баба Алино. Този регистър следва да помести не само тези разрешения за поставяне, но и всички в цялата страна с ясна проследимост.
Лошото качество на данните личи най-вече в слоя с рекламите и преместваемите обекти, където много нови билбордове с валидни разрешителни липсват, а изтекли такива изглежда все още стоят. Не може да разчитаме на него като източник на реалното състояние в София и затова призовавам всички да се огледат и да подават сигнали.
Оперативно изглежда няма достатъчно проверки или поне резултат от тях. Възможно да е въпрос на капацитет или желание. Доколкото получих отговори, тази задача се пада на Столичен инспекторат, който следва да следи за изпълнението на задълженията по тези договори и разрешения. Възможно е да не са само те. Възможно е да страдат от същият недостиг на качествени данни кое е законно и кое не, с който се сблъсках аз. Фактите са обаче, че при редица сигнали дори за елементарни бутки и бариери или сеч на дървета, районно кметство, който единствен отговаря за издаване на такива разрешителни, пита установения извършител да предостави документ. Т.е. не си вярват на собствената деловодна система или не си спомнят какво са подписали и за кого. Вероятно е било на крак, вероятно нарочно не е входирано дигитално и направено публично. Надявам се да е просто тяхното разбиране за процеса, а не тупат топката докато всички забравят, за да не се налага да пишат акт. Такива случаи имам наскоро по сигнали за отрязани дървета в Младост и преместваеми обекти в Изгрев.
Лошата проследимост до сега, липсата на документи, отчетност и отговорност скриваше подобни случаи. Получих уверения, че новата система на Call.Sofia ще поправи това и следва да го тестваме. Трябва обаче да се вдигнем очи и да се огледаме и вместо да се ядосваме защо има повсеместни реклами на хазарт и следващото уж зелено бетонно туловище, да се запитаме защо въобще е бодната тази реклама там и не само дали е законна, а следва ли да е там въобще.
Тук стигаме до нормативните проблеми. И сега има законов път, по който да се получи разрешение за такива реклами. Този процес обаче от една страна е утежнен процедурно – комисия в НАГ за схемата и после отделно молба за поставяне. От друга времето за такова разрешение силно варира и е значителен източник на корупция. Както стана видно от решенията по времето на Здравков, срокът е даван както дойде. Тогава някои решения са били получавани месец след искане, а други – година и половина. Срокът трябва да е в седмици и да може да се продължи разрешение в рамките на шест месеца преди да изтече старото. Реалността обаче е, че за някои от тези билбордове, за които ще подадем сигнали, има молба за разрешение, която престоява с години, а обектът още си стои с погрешен претекст, че има производство по случая. Нищо, че вероятно не може да получат разрешение по принцип.
По принцип има редица ограничения, но далеч не са достатъчни, за да не се претоварва града с 1500 билборда закачени къде ли не. Скоро ще тръгне отново темата за тези общинските билбордове, но те са само малка част от всички. Липсва стандарт, който да се следва. Може да е визуален или метрика на площ. Разумно би било да се намалят рекламните площи най-малкото три пъти. Ако приложим стандартите на други големи европейски градове, както много обичат да правят общински съветници и архитекти, следва да забраним изцяло рекламата на покриви и стени на сгради и да има не повече от 100 билборда в града по булевардите.
Какво следва да се случи?
Първото нещо е да покажем колко масов е проблемът с незаконните реклами подавайки сигнали. Описал съм в проекта как може да стане това.
Второто е, че трябва да решим как искаме да изглежда градът ни – описан с билбордове и реклами по покриви или изчистена градска среда. Тук едни ще кажат, че това носи доходи на общината, а частни лица следва да могат да правят каквото си искат с имотите си. В действителност никой имот не е в изолация в града и трябва да се съобразява с останалите, а доходите за общината може да се компенсират с по-малки и незатормозяващи рекламни пространства. Тук следва да решим какви следва да са тези правила и да изискаме от Столичния общински съвет да ги наложи.
Трето, следва да следим пътят на сигналите, позициите на местните избраници, предложенията и дискусиите им. Често последните минават набързо и на тъмно защото обществото така и не разбира, че е тема в дневния ред или че това, което се готви ги засяга пряко.
Четвърто, започнах с темата за хазарта с причина. Рекламите на хазарт са основен двигател на всичко, което описвам и много от билбордовете са собственост именно на фирми свързани с хазартния бизнес. Докато рекламата на хазарт не бъде повсеместно забранена независимо къде се намира, няма да има решение този проблем. Заедно с бързите кредити и телефонните измамници, хазартът носи най-големи негативи за благосъстоянието на българското общество и особено най-уязвимите от него. Намирам за изключително цинично да се обсъждат акцизи и печалби за местна и централна власт в този контекст. Не по-малко цинично и опитите за триене на имиджа им чрез финансиране на спортни отбори и зали. Ако приемем всички тези като каквито са – просто реклама на хазарт и разпознаем щетата, която има върху обществото ни, то дори това би бил достатъчен повод да преразгледаме основно броя и разположението на рекламните площи в града.
Не на последно място, трябва да направим крачка назад и да разберем, че градската среда не е просто красива картинка, която виждаме само по рекламите на жилищни сгради, а съвкупност от планиране, изпълнение и контрол. Тук засягаме планирането и контрола по един елемент от нея – рекламите. Освен него има замърсяване на въздуха, водата, почвата, с шум и светлина, които влияят пряко на качеството на живота и здравето ни. Тук фактори са достъпността на средата, обществения транспорт, качеството на строителството и спазването на стандартите и прочие. Важен фактор е и озеленяването, темата за която ще засегна нашироко скоро. Не може да отмятаме с лека ръка който и да е от тези компоненти смятайки, че не е най-големият проблем. Това се случва всъщност с всеки един от тях един по един и накрая се чудим защо градовете ни изглеждат толкова зле.
Осъзнаването на проблема е важна стъпка, но често спираме там. Този път молбата ми е да направим следващите две крачки и да подаваме сигнали, да следим изпълнението им, да изискваме отговори резултат. Може би ще даде полезен пример за другите елементи на градската среда и модел за засягането на проблемите там.
Две медийни организации са завели дело срещу президента Тръмп заради новата услуга на социалната медийна платформа Truth Social, предлагаща по-бърз достъп срещу заплащане до публикациите на президента – в иска услугата се нарича “извънредна, корумпирана и противоконституционна”, пише NPR. The Intercept и неправителствената организация Freedom of the Press Foundation смятат, че се нарушава гарантираното от Първата поправка право на равен публичен достъп до изявленията на президента. От федералния съд в Ню Йорк се иска да блокира президента да публикува официална правителствена информация изключително в Truth Social, в която той е най-големият акционер.
До 100 000 долара на месец се изискват, за да получат потребителите привилегирован/ по-бърз достъп до публикации на Truth Social от президента и други високопоставени лица. В света на Уолстрийт дори няколко милисекунди могат да означават разлика от милиони, се казва в публикацията. “Президентът тук използва силата на позицията си, за да се обогати значително и мисля, че това е безпрецедентно в американската история”, заявява в интервю Брендън Балу, който представлява медийните организации в процеса. “В някои отношения Тръмп е Пикасо на корупцията. Той измисля схеми, които просто не биха хрумнали на вас или мен, Truth Social е пример за това.”
Говорител на Trump Media & Technology Group, която притежава Truth Social, заявява, че монетизирането на данни от платформите за социални медии е нещо обичайно сред технологичните компании.
Абонаментната услуга Truth Social е само последният пример как Тръмп използва позицията си за лични цели. Демократите от Конгреса, правни експерти и дори някои ръководители на Уолстрийт заявяват пред NPR, че е възможно нарушение на законите срещу търговията с вътрешна информация. Също така журналистите, отразяващи Белия дом, които не плащат за услугата, са в неравностойно положение – и по отношение на точността, и по отношение на скоростта.
Българската проекция на казуса се състои в привилегирования достъп, който се дава на някои медии до обществено значима информация. Разследващи медии са поставяли въпроса за „привилегирования достъп“ на отделни медии и дори журналисти до информация, вкл. чрез участие в делегации, посещения, събития и др. като награда за лоялност към управлението и метод за цензура. Преодоляването на този проблем е чрез правила, осигуряващи равнопоставеност.
