(БТА) Европейската комисия съобщава, че България е поискала задействане на европейския механизъм за ранно предупреждение в навечерието на предсрочните парламентарни избори у нас на 19 април 2026. Системата ще продължи да действа по отношение на нашата страна до 26 април, уточни говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпрос. Всички средства, с които разполагаме, може да бъдат използвани при всички избори в ЕС, за да могат гражданите да вземат неутрални решения, посочи говорителят. Той поясни, че засега ЕК не е била поканена на обща среща с онлайн платформите, посветена на изборите у нас и необходимостта от предотвратяване на разпространението на дезинформация и на възможни опити за външна намеса. По неговите думи подобни срещи се свикват от европейските държави по тяхна преценка.
ЕК разполага с възможности за осигуряване на сътрудничество между държавите от ЕС за обмен на данни и опит, включително с гражданското общество и проверители на факти, добави говорителят. Той отбеляза, че има също възможности за допълнително съдействие при спешни случаи, както и за обмен на предупреждения чрез системата на Европейската служба за външна дейност. Говорителят поясни, че ако онлайн платформите подсилват опитите за намеса в изборите и дезинформацията, може да бъдат разследвани. Изборите са отговорност на отделните държави, ние не се намесваме, каза той.
Както БТА съобщи, вчера със заповед на служебния министър на външните работи Надежда Нейнски в Министерството на външните работи бе създаден временен координационен механизъм за противодействие на дезинформацията и борба с хибридните заплахи в навечерието на предстоящите на 19 април избори. Механизмът е насочен към поддържане на информационна устойчивост на фона на очаквано засилване на опитите за дезинформационни кампании и манипулиране на външнополитическа информация, уточни министерството. Предвижда се също взаимодействие с международни партньори и структури на ЕС и НАТО.
Повече – заместник – министърът на външните работи Велизар Шаламанов пред БНР:
Този механизъм за мониторинг работи на 4 нива. На първо ниво се следят електронните и печатни медии, получава се и информация от задграничните представителства, поканени са НПО и академични звена, които ще представят регулярно на седмична база свои доклади. На второ ниво се по същество се определят основните наративи, които са риск за честността на изборите и риск за нашата външна сигурност. Идентифицираните рискове се докладват на министъра на външните работи и на министър-председателя”.
“По въпроси, по които е необходимо съдействие от ЕК, се разчита на създадените механизми за ранно предупреждение и за бързо реагиране. Едва на следващо ниво, ако има постъпила информация, която да бъде проверена от специалните служби, тук е функцията на премиера Гюров, който ръководи специалните служби – да не бъде допуснато да бъдат подведени хората, които вземат решение. … Доклади, които получаваме от наши съюзници, ние задължително настояваме да бъдат проверявани от нашите служби, защото МВнР не разполага с такива инструменти”, посочи Шламанов.
“Към момента наративите са за натрупване на недоверие към институциите. … Ние очакваме, по опита на други европейски страни, които минаха през избори, и моделът беше, че в последните дни преди изборите рязко се активират вече изградени мрежи за влияние, ботове, рекламни мрежи, които превключват на политически наратива. Наративите се появяват в резултат на анализ от другата страна на това какво би разделило нацията. ... В миналото тези наративи са идвали основно от Москва. На база на европейския акт за цифрови услуги могат да бъдат премахнати публикации, които идват от санкционирани от ЕС източници”, посочи още той.
