Германия: Съдът държи Google отговорен за AI Overview

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Виждали сте “Отговорите на AI може да съдържат грешки. За правен съвет се консултирайте със специалист. Научете повече” – когато отворите Google AI Overviews. На пръв поглед, Google не носи отговорност за възможните грешки, предупредени сме. Но така ли е ?

Библитеката на Конгреса (автор Катарина Вагнер) съобщава за дело в Мюнхен, може би първото известно дело, в което предупреждението на Google не го спасява от отговорност.

Делото в Мюнхен

На 28 май 2026 г. Мюнхенският I окръжен съд (LG München I) постановява, че Google може да бъде пряко подведен под отговорност за невярна информация в AI Overview. Тази функция използва изкуствен интелект, за да генерира обобщени отговори на заявки за търсене, вместо да показва връзки към съответните уебсайтове.

Решението се различава от по-ранните решения на Германския федерален съд (Bundesgerichtshof, BGH), най-висшата съдебна инстанция, по отношение на търсачките и функцията Autocomplete за автоматично завършване на въпроса за търсене (решение на Федералния върховен съд (BGH) от 14 май 2013 г. (Дело VI ZR 269/12). Германският съд обикновено ограничава отговорността на операторите на търсачки за съдържание на трети страни, като твърди, че те обикновено са отговорни само за предоставянето на връзките към информация, а не за проверка на факти.

Факти

Ищците са базирана в Мюнхен издателска компания и нейното дъщерно дружество. Ответникът е Google, който управлява домейна на търсачката „google.de“ в Германия. Ищците искат предварително разпореждане срещу Google, за да го спрат да показва определени неверни изявления в своите AI Overview. Ищците твърдят, че функцията на Google за AI Overview невярно ги свързва със схеми за измами. На 20 януари 2026 г. търсене, съчетаващо името на компанията на ищец с германския термин Betrugsmasche„Betrugsmasche“ (което означава „схема за измама“ или „измама“), връща AI Overview, в който се посочва, че издателят е известен със съмнителни бизнес практики и често е свързан със схеми за измами. Търсене на 26 януари 2026 г. генерира подобен отговор. И в двата случая отговорът на AI Overview e на базата на предупреждение на адвокатски блог за измами. Ищците изпращат на Google писмо Notice-and-Take-Down. Въпреки това, на 10 февруари 2026 г. същата неправилна информация все още се появява в генериран отговор. Ищците твърдят, че генерираните твърдения нарушават техни права.

Google твърди, че информацията в AI Overviews се генерира автоматично от източници на трети страни и следователно компанията може да не носи отговорност за съдържанието. Google твърди, че не приема съдържанието като свое и ясно го обозначава като AI съдържание.

Съдът

Районният съд в Мюнхен I се произнася в полза на ищците и реши, че Google носи пряка отговорност за неправилните изявления. Той класифицира генерирания AI Overview като собствено изявление на Google, а не като просто показване на резултатите от търсенето.

Съгласно германското законодателство лице или дружество, което причинява вреда или създава риск от вреда, може да бъде подведено под отговорност като отговорна страна. (Граждански код (Bürgerliches Gesetzbuch, BGB), § 1004). Това включва пряко отговорни страни, които се намесват в правата на дадена страна чрез собствените си действия. Той също така включва косвено отговорни страни, които не са причинили намесата чрез собствените си действия, но са допринесли за нейното възникване по други начини. В контекста на операторите на търсачки разграничението между пряка и непряка отговорност зависи от това дали операторът просто предоставя достъп до съдържание на трети страни чрез връзки или приема съдържанието като свое. Съдът по това дело твърди, че AI Overview не показва само резултатите от търсенето. За разлика от традиционните търсачки, функцията AI Overview обобщава информацията със свои думи. Той също така структурира информация и директно отговаря на въпросите на потребителите. Следователно според съда AI Overview създава нови изявления, които надхвърлят свързаните източници на трети страни. Тъй като Google разработи и управлява AI системата и контролира нейните алгоритми, съдът прие, че тези изявления се приписват директно на Google. (Пара. 34.)

Google обяви, че планира да обжалва решението на Регионалния съд в Мюнхен.На практика обаче делото завършва със споразумение, за което повече не е известно.

Делото в Аахен

С решение от 24 септември 2026 г. Регионалният съд в Аахен забранява на Google да разпространява определени неверни твърдения и изрично се позовава на мотивите от решението в Мюнхен.

Факти

В този нов случай за лекар в Аахен се разпространяват сериозни неверни твърдения чрез функцията AI Overview на Google. Лекарят е работил като главен лекар и професор по неврорадиология от 2010 г. до края на юни 2026 г. На 28 август колега го уведомява, че AI на Google обяснява напускането му, като цитира предполагаемо сексуално насилие срещу секретарката му. Когато потребителите правят допълнителни търсения с термини като “спиране”, “уволнение” и “съдебно производство”, AI Overview връща подробни измислици, вероятно отнасящи се до друг професор.

Въпреки че лекарят описва объркването подробно в края на август и иска от Google по имейл да премахне съдържанието, компанията заявява в средата на септември, че няма да предприеме действия. Официално правно искане, изпратено същия ден, също не дава резултат. Google е потвърдил, че е получил искането, но според съда фалшивите съобщения, генерирани от изкуствен интелект, все още са активни.

Съдът

Регионалният съд в Аахен забранява по-нататъшното разпространение на текста. Най-значимата част от решението по делото Aachen точно следва разсъжденията от Мюнхен: Google използва AI, за да създава собствени изявления, вместо просто да прави информация от трети страни откриваема. “Ответникът предоставя съдържание, генерирано от изкуствен интелект, и следователно е отговорен за него”. Решението не е окончателно.

Залогът е голям. Ако се възприеме тази теза, ще се срути икономиката на AI търсенето изцяло, пишат експерти. Трудно се изгражда консистентна теория за отговорността онлайн.

Съд на ЕС: Stripchat е много голяма онлайн платформа (T-134/24 Technius v Commission)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Общият съд на Европейския съюз отхвърли жалбата на оператора на платформата за възрастни Stripchat (Technius Ltd) срещу решението на Европейската комисия от декември 2023 г. за определянето ѝ като много голяма онлайн платформа (VLOP) по силата на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), потвърждавайки законността на първоначалното решение на Комисията.

Technius Ltd управлява Stripchat, онлайн платформа за забавление за възрастни. През февруари 2023 г. тя заявява, че средният месечен брой активни получатели (AMAR) на Stripchat в Европейския съюз възлиза на приблизително 31,8 милиона.

След проучване на метода на изчисление, използван от Technius, който се основава на данните, предоставени от услугата за маркетингови анализи Similarweb, Европейската комисия установява, че намалението поради „отхвърлени посещения“ е довело до този брой. Според Комисията средният месечен брой на уникалните посетители на Stripchat всъщност е бил повече от 62 милиона и следователно прагът от 45 милиона, посочен в Закона за цифровите услуги (DSA), е бил надвишен. Съответно с решение от 20 декември 2023 г. тя определя Stripchat като много голяма онлайн платформа, като по този начин я подлага на допълнителни и по-строги задължения по отношение на прозрачността, управлението на риска и надзора.

Technius подава молба до Общия съд на Европейския съюз за отмяна на това решение, като по-специално оспорва надеждността на данните, използвани от Комисията, и твърди нарушение на принципа на правна сигурност.

Общият съд отхвърля изцяло иска на Technius.

Според Съда Комисията е посочила адекватни причини за своето решение. От това решение от това решение става ясно, че Комисията се е позовала на същите данни, получени от Similarweb, като на данните, на които се позовава Stripchat, и че счита тези данни за надеждни. Комисията също така прозрачно определя методологията, която е използвала за изчисляване на броя на уникалните посетители, и обяснява по подходящ начин защо методологията, използвана от заявителя, не е в състояние да даде надежден резултат. Общият съд приема още, че DSA съдържа достатъчно насоки, свързани с понятието „активни получатели“, за да се даде възможност на доставчиците на онлайн платформи да изчисляват своя AMAR.

Пълният текст на решението на Общия съд.

Как се пише: императрица майка или императрица-майка?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това съчетание от две съществителни имена се пише разделно – императрица майка, защото първото може да се членува: императрицата майка. През 914 г. начело на регентския съвет застанала императрицата майка Зоя, която отказала замисления годеж и решила отново да прибегне към силата на оръжието. Забележка: В източника е посочено само правилото, на което се подчиняват […]

В навечерието на междинните избори в САЩ се засилват опитите за влияние от страна на Кремъл

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Десет години изминаха от 2016 година, когато две събития разтърсиха политиката – изборът на Тръмп за президент и Брекзит. Години по-късно нямаше достатъчно категорични потвърждения за външна намеса в изборите и референдума, макар че данни в тази посока има.

Ако не друго, Европейският съюз започна да гледа сериозно на външната намеса и манипулирането на общественото мнение, съответно вота.

В САЩ отново предстоят избори. Борбата е с големи залози – бъдещето на САЩ и на света. В този контекст New York Times информира за следното:

Онлайн операция за влияние, подкрепена от руското правителство, засилва опитите си да всее разделение в САЩ и да разпали напрежението около Израел според ново проучване на независима компания, която проследява цифрови заплахи и чуждестранни пропагандни кампании.

Операцията за влияние, известна като Doppelgänger, създава поток от публикации в социалните медии, които прокарват теми за това как двупартийната подкрепа за Израел се срива. Doppelgänger се управлява от руската Агенция за социален дизайн, фирма за връзки с обществеността. И правителството на САЩ, и Европейският съюз наложиха наказателни санкции върху тази агенция, макар Тръмп да не е особено последователен в политиката на санкции.

В доклада се казва, че сайтовете за фалшиви новини се създават и умножават в продължение на 17 месеца, а усилването на влиянието е предназначено да избягва инструментите, които следят за това. Изфабрикуваните му статии вече се индексират от Google, където AI чатботовете, особено Grok, цитират именно тях в отговори за изборите.

.

Би Би Си поиска Тръмп да бъде принуден да даде показания по делото за клевета, връчени са и призовки на членове на семейството

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Би Би Си организира защитата си по делото, заведено от Тръмп срещу телевизията. Корпорацията е поискала свидетелски показания да дадат най-големият син на Тръмп Доналд Тръмп-младши, първата му дъщеря Иванка Тръмп и зет му Джаред Къшнър. Доналд Тръмп-младши и Иванка Тръмп са присъствали на речта на баща си на 6 януари и са разговаряли с президента, докато насилието избухва в Капитолия.

Въпреки че Тръмп призова съда да откаже да даде разрешение за връчване на призовки, съдът е дал разрешение на Би БиСи да връчва документи по имейл, след като тайните служби блокираха доставката на поща от телевизията до дома на Иванка и Джаред Къшнър в Маями.

Заедно с това Би Би Си иска от федерален съдия във Флорида да принуди Доналд Тръмп да даде показания като част от делото за клевета на стойност 10 млрд. долара, заведено от президента срещу британската обществена телевизия. Адвокатите на Би Би Си пишат до съдията, че са прекарали месеци в опити да осигурят показанията на екипа на Тръмп. Имало е съгласие за 16 октомври, но адвокатите на Тръмп са заявили пред адвоката на Би Би Си, че президентът „вече не е на разположение за показанията си на 16 октомври поради други въпроси от национално значение“.

„Ищецът избра да заведе това дело и по този начин прие задълженията по граждански съдебни спорове“, се казва в искането на Би Би Си. „Ето защо Би Би Си иска от Съда да принуди ищеца да потвърди дата за даване на показания”, да уведоми Би Би Си за сигурно място, където такова отлагане е възможно и всяка друга логистика, необходима за гарантиране на безопасността на ищеца, и да седне за отлагането, както изискват основните правила за откриване.“

Съд на ЕС: Понятието “аудиовизуални медийни услуги” – свобода на изразяване – ограничения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 15 октомври 2026 г. стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑591/24 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-град (България) в рамките на производство по дело „Голф България“ EOOД срещу Съвет за електронни медии.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 2010 г., стр. 1, и поправка в ОВ L 263, 2010 г., стр. 15), изменена с Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. (ОВ L 303, 2018 г., стр. 69) и на член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Запитването е отправено в рамките на спор между „Голф България“ EOOД, дружеството по българското право, и Съвета за електронни медии (България) по повод на законосъобразността на решение на последния, с което на това дружество се налага имуществена санкция за разпространение на видеоклип, който противоречи на добрите нрави.

На 5 април 2023 г. Голф България, което към тази дата е вписано в публичния регистър на СЕМ като доставчик на нелинейни медийни услуги, публикува в интернет статия, озаглавена „Емили Тротинетката се изгаври с момче със специални потребности“, в която е включен видеоклип от социалната мрежа Facebook. Този видеоклип, заснет в търговски център, показва момче със специални образователни потребности, което се придвижва на крака и ръце, имитирайки куче, и е държано на каишка от лице, представено като Емили, докато последната, както и други членове на група от хора, сред които е и тя, му нареждат „да седне“, „да даде лапа“ или „да донесе“ картонена чаша, която хвърлят, казват му „добро куче“ и го галят по главата, когато изпълнява тези нареждания.

С решение от 29 юни 2023 г. СЕМ констатира, че с публикуването на този видеоклип Голф България е извършило административно нарушение, по-конкретно на член 17, алинея 2 от ЗРТ във връзка с член 10, алинея 1, точка 6 от същия закон, за разпространение на видеоклип, който противоречи на добрите нрави.

Със спорното решение, прието на 27 юли 2023 г., СЕМ налага имуществена санкция в размер на 3 000 български лева (BGN) (около 1 534 евро) на Голф България. След като това решение е потвърдено в производство по обжалване от Софийски районен съд (България), Голф България подава касационна жалба пред Административен съд София-град (България), който е запитващата юрисдикция.

В касационната жалба Голф България поддържа, първо, че решението на Софийски районен съд е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, второ, че СЕМ е издал акт за установяване на административно нарушение за разпространение на видеоклип, който противоречи на добрите нрави, извън рамките на компетентността си по отношение на контрола на съдържанието, тъй като разпространението на разглеждания в главното производство видеоклип не попада в обхвата на понятието „аудио-визуална медийна услуга“, и трето, че квалификацията на този видеоклип като противоречащ на „добрите нрави“ е с недостатъчна обосновка, тъй като посоченият видеоклип отразява събитие, което е заснето на публично място и вече е било разпространено в социалните мрежи.

От своя страна СЕМ се позовава на националната съдебна практика относно понятието „добри нрави“, и по-специално на решение на Конституционния съд (България), в което се приема, че публичният морал представлява област, в която са меродавни най-вече националните традиции и култура, че недопустимостта да се накърняват добрите нрави не се свежда само до това да се спазват изискванията за обществено благоприличие, формирани вследствие на традициите на дадено общество, че в обществен интерес е например добрите нрави да бъдат критерий при формирането на подрастващите и че поради това не във всички случаи е необходимо да е налице ефективно накърняване.

При тези обстоятелства Административен съд София-град решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допустима ли е съгласно правото на ЕС национална правна уредба, която дава възможност чрез включване в националното законодателство на общ принцип на правото, какъвто се явява този за „добрите нрави“, да се въвеждат допълнителни мерки от държавата членка, в т.ч. въз основа на тях да се обосновава отговорност срещу дадена услуга на информационното общество по смисъла на [Директива 2010/13], и ако отговорът е положителен, то доколко използването на този абстрактен принцип, като основание за носене на отговорност при нарушение, не ограничава свободата на изразяване, прокламирана в чл. 11 от [Хартата]?“.

Съдът:

Съгласно член 1 от Хартата човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.

От Разясненията относно Хартата на основните права (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17) следва, че достойнството на човешката личност по смисъла на този член 1 е не само основно право само по себе си, но представлява фундамент на основните права. В това отношение тези разяснения се позовават по-специално на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г., която записва човешкото достойнство в своя преамбюл, уточнявайки, че „признаването на присъщото на всички членове на човешкия род достойнство и на техните равни и неотменими права представлява основата на свободата, справедливостта и мира в света“. От това според посочените разяснения следва, че нито едно от записаните в Хартата права не може да се използва за накърняване на достойнството на другия, както и че достойнството на човешката личност е част от същината на правата, записани в нея. То следователно не може да се накърнява, дори в случай на ограничаване на дадено право (решение от 21 април 2026 г., Комисия/Унгария (Ценности на Съюза), C‑769/22, EU:C:2026:326, т. 486).

От изложеното по-горе следва, че задължение, свързано със запазването на добрите нрави, доколкото представлява средство, позволяващо да се защитава ценността на човешкото достойнство, като се забранява излъчването на съдържание, което накърнява тази ценност, както изисква член 6, параграф 1 от Директива 2010/13, от една страна, отговаря на легитимно основание за ограничаване на свободата на изразяване на мнение и от друга страна, с оглед на произтичащото от него ограничение на тази свобода, по необходимост представлява пропорционална мярка по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата.

Ето защо при това положение национална правна уредба, която има посочените в точка 55 от настоящото решение характеристики и отговаря на изискванията за яснота и точност по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 57—61 от това решение, не нарушава правото на свободно на изразяване на мнение, закрепено в член 11 от Хартата.

С оглед на изложените по-горе съображения на въпроса следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 2010/13 във връзка с член 11 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността държава членка, съгласно национална правна уредба, която въз основа на общ принцип на правото на тази държава забранява предаванията, които противоречат на добрите нрави, да санкционира доставчик на медийни услуги за разпространението на видеоклип, накърняващ ценността на човешкото достойнство, при условие че доставчиците на такива услуги могат да разберат, с оглед на текста на тази национална правна уредба и евентуално чрез тълкуването ѝ от националните съдилища, че такава забрана обхваща предаванията, които накърняват тази ценност.

Бориславова обяви програма за правна защита с обезщетението по делото срещу дружеството на Слави Трифонов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Попада ли вулгарното отношение към публична личност в защитеното слово? Не, казват българските съдилища. Казусът е Лена Бориславова срещу дружеството на Слави Трифонов, поводът е “Песен за Лена”.

Софийският градски съд се произнесе в решение 3762/ 16 юни 2025: Не, не е защитено слово.

Софийският апелативен съд в решение от 2 септември 2026 : ОСЪЖДА на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД „СЕДЕМ-ОСМИ“ АД ДА ЗАПЛАТИ на Лена Бориславова допълнително сумата от 10225.84евро /разликата от 20 000лв. до 40 000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от разпространение на аудиовизуалното произведение „Песен за Л.“, ведно със законната лихва от 28.02.2023г. до окончателното плащане.

С известно закъснение публикувам и това решение, за да е налично и тук. След решението Лена Бориславова обяви, че с полученото обезщетение ще направи фонд за правна защита на жени, „атакувани по същия грозен начин от слаби мъже или жени или неуспели политици“. Бориславова ще поема разноските по дела на жени, атакувани заради гражданската си активност. Програмата ще обхваща случаи на клевети и обиди, кибертормоз и сплашване, както и дела, свързани с незаконни действия на прокуратурата и полицията срещу тях. Условията на програмата са обявени на адрес www.lena.bg

Отворено писмо на научната общност във връзка с бъдещето на AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е писмо на над 450 учени, които работят с областта на изкуствения интелект. Както става ясно от публикация на проф. д-р Мартин Вечев, основател и научен директор на INSAIT (Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, “Обикновените хора, които използват чатове/агенти/различни приложения и не работят по създаването и модифицирането на изкуствения интелект, нямат идея какво може да причини тази технология. Същевременно много от нещата за които знаем, не могат да бъдат споделени публично по ред причини. Новите европейски AI регулации са също тотално неефективни тук. Разбира се, има много неща, които могат да се направят. Писмото е кратко и предлага три такива препоръки:

повече предпазливост;

международен орган;

прозрачност, вкл. за инциденти.

Признаване на имунизации от чужбина и опитът за промени в една наредба

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Днес ми попадна обществено обсъждане на предложение за промени в наредба, които засягат имунизациите на деца в чужбина. Тъй като съм се сблъсквал с този проблем се зачетох. Наистина има нормативен вакум в това отношение и с връщането на все повече семейства в страната темата става все по-належаща.

Моят опит беше, че се върнахме малко преди началото на първи клас. Дъщеря ми имаше всички ваксини според тогавашния календар в Германия и няколко препоръчителни. Това означаваше, че имаше ваксина срещу менингококи B и рота вирус, когато още не бяха широко разпространени в България, но нямаше срещу туберкулоза, тъй като не се прилага в Германия. Всичко беше въведено в международната имунизационна книжка, която е стандартна там, както и в повечето държави по света. Когато трябваше да вадим бележка за училище, дадохме тази книжка на личния лекар. БЦЖ ваксината беше поставена като дойде време да правим манту.

Процес за това обаче няма. Няма и общи препоръки какво да се прави когато дете е имунизирано по чужд календар, който се различава от българския. Например, в Германия слагат МПР ваксините на 11 и 15 месеца заедно с ваксината за варицела. В България се слагат на 13 месеца и 11 или 12 години. Дъщеря ми имаше две дози и се допитахме до РЗИ дали има нужда да слагаме дозата на 12 години. чудиха се и в крайна сметка препоръчаха да я сложим, тъй като не пречи. Аз аналогично се реимунизирах на 30 години след серия от локални епидемии от морбили в Германия, защото моят като деца са ми сложили само една доза.

Какво предлагат МЗ?

Промените са всъщност в наредба за прием в детски градини. Това е първият им порок. Не решава генерално казуса с ваксини поставени в чужбина или липсата им при пренасяне в България. Аналогични проблеми има при прием в ясла и училище, последното от които се сблъсках аз. Тоест потенциално трябва да правят подобни предложения в други наредбаи, които вероятно да имат различен процес.

Вторият проблем е, че вменяват задължение на РЗИ-тата да решават случай по случай дали да се признят ваксини поставени в чужбина. Това е отчасти иронично предвид намеренията на сегашния кабинет да закрива РЗИ. В същото време предвиждат, че личният лекар може да направи такова становище, но само ако е поставил/а някаква ваксина от българския календар. Това като условие е повече от странно предвид, че личният лекар отговаря по начало за здравето на детето и изготвя служебни бележки за състоянието му независимо дали е поставял ваксина или не. Отделно, за да се приеме дете в градина, то трябва да има личен лекар така или иначе, защото само такъв може да издава бележка. Проблем е, че не дават и срок, в който РЗИ следва да вземе решение поставяйки в риск кандидатстването за общински заведения. Отчитат в мотивите, че вероятно РЗИ-тата нямат капацитет, но никъде не правят анализ колко такива случая се очакава да има на година и за какво натоварване следва да се готвят.

Проблем е и втората точка, в която изискват заклет превод с нотариална заверка на подписа на преводача. Първо, налагало ми се е да превеждам медицински документи и за целта трябва специализирани преводачи, които са малко, концентрирани в големите градове и услугите им струват значително повече. Второ, нотариалната заверка на превода и самият превод са напълно излишни. Не знам за лекар, който да не знае латинските или английските имена на болестите, срещу които се имунизираме, но най-вече важното в случая са имената на препаратите. Това всъщност споменават и в проекта. Имената не се превеждат също катко и датите на поставянето им. Приета практика почти навсякъде е да се лепят отрязък от етикета с името и сериен номер за проследяване в имунизационните картони. По имената се разбира за какво е ваксината, още повече, че са регистрирани централно. Това е напълно достатъчно да се разбере кога какви ваксини за какво са сложени. Нищо в превода, заклетия преводач или нотариалната заверка не предпазва от грешки при разчитане на книжката или от документални измами. Ако книжката няма лепенки от ваксините, а са написани на ръка, може би има смисъл от превод и разчитане, но отново нотариалната заверка не помага за някаква сигурност. Имам и съмнение, че никой лекар няма да приеме написан на ръка картон по този начин съдейки от разговорите ми днес.

Липсата на срокове и уточнение кога се прилага това изискване са огромна пречка. В предложението пише, че се отнася до първи прием в градина. Не става ясно дали се отнася до конкретна или градина като цяло. Смяната на градини не е рядка в големите градове и по мои наблюдения познавайки доста семейства върнали се от чужбина е дори по-често сред тях особено в началото. Така разписана точката може да се разчете от директорите на градините, че при всяка смяна трябва да се мине през РЗИ за становище. Това добавя към и без това излишната административна тежест за родители и администрация.

Предложнията не определеят и какво следва да се случи при установяване на пропуск в имунизациите – било то заради отказ от ваксини, липса на достъп до адекватно здравеопазване или в по-честия случай разминаване в календарите. Не е определено дали РЗИ със становището си следва да направи препоръка как да навакса. Не е вмемено задължение за указания или стандарти за личните лекари, когато те изготвят такива становища.

Този и други пропуски в процеса излизат от целта на наредбата, защото проблемът далеч не е само с приема в детска градина. Това предложение е единствено и само бюрократична кръпка за конкретен казус.

Алтернативно предложение

Когато минавах сам през тази ситуация питах лекари, РЗИ, НЗОК и НЗИС как може да се въведат тези ваксини в електронния картон. По онова време имаше три различни системи, в които се въвеждаха ваксини – НЗОК, НЗИС и една пилотна на НЦЗПБ, но сега вече всичко е в НЗИС. Беше ми отговорено, че там може да се въвеждат само тези поставени лично от лекар. В това има логика, но следва същият начин на мислене наследен от НЗОК, които проследяваха какво е платено, а не здравето на хората.

В случая може да се разшири системата да се въвеждат ваксини на база чуждестранни документи като се отбележи, че ваксината е поставена от друг лекар по чужд календар и се прикачи снимка на въпросния документ за справка на други лекари. Ще е буквално две полета в базата в повече. Това въвеждане може да се прави от личния лекар или РЗИ и ще следва логиката на становището за признаване на имунизации от чужбина, която е разписана в предложението на МЗ.

Това ще реши веднъж за винаги проблема с липсващите ваксини. Ще може служебно да се проверява дали детето отговаря на всички изисквания за превантивна грижа не само за градината, но и за ясла и училище. Ще се прави веднъж, а не да се рискува при всяка смята да искат ново становище. Най-вече ще може да се проследи колко деца имат ваксини поставени по различен календар и при промяна на препоръките – например, че е добра идея да се сложи МПР на 12 години, а някое от РЗИ-тата е решило различно – може да се свържат с родителите.

Вероятно ще има критика, че това може да доведе до злоупотреби, в които лични лекари да въвеждат служебно ваксини уж, че са поставени в чужбина. В действителност, сегашното предложение на МЗ носи именно такъв риск, тъй като всеки лекар може да сложи – включително фиктивно – една ваксина и да отпише другите. Всичко това остава на хартия и се използва единствено за прием в градината. При моя вариант се въвежда някаква проследимост, в която се вижда точно кой ги е признал и на база какви документи. При концентрация на такива случаи с анализ на данните може да се открият системни нарушители.

Ролята на РЗИ в този процес следва да бъде както и сега на надзор и препоръки. Вместо да разглеждат всеки отделен случай, следва личните лекари да се допитват при особени такива. В общия случай обаче следва да се издадат препоръки към лекарите на база сравнение на календарите поне в рамките на ЕС. При въвеждане на данните в НЗИС проверката може да става служебно и автоматично на база тези правила и препоръки дори. Няма нужда родителите да ходят изрично и да чакат становище. По-добре би било самите лекари да отбелязват на база изготвените препорък и при нужда допитвания до РЗИ, че ваксините въведени по описания горе начин се приемат за еквивалентни на календара в България.

Какво следва?

Предложението е на етап обществено обсъждане до 11-ти ноември. Описах критиките си към него и препоръките си в коментар към това обсъждане. Ако сте съгласни и/или имате какво да добавите, добра идея е да напишете своя обратна връзка там, за да се обърне внимание. Похвално е, че най-накрая е намерен капацитет да се обърне внимание на този нормативен пропуск. Решението на МЗ създава повече трудности от проблема прибягвайки към чисто бюрократични способи и мислене.

Ако се приеме в този си вид, рискуваме една от първите срещи на връщащите се в България семейства да е с процедуален абсурд, излишни разходи и загуба на време за нещо тривиално. Споменават същото, впрочем, в доводите си и фактът, че го приемат за нормално или неизбежно отговаря на въпроса защо виждаме всички недъзи описани до тук.

Тук трябва да се спомене, че нито предложението на МЗ, нито това, което аз предлагам засягат системен проблем с липса на имунизации и проследяване на здравното състояние на деца, които често се местят през граница. Проблемът засяга основно семейства в риск включително мигранти. Не е уникален до България, а централен проблем в Европа поради практическата липса на обмен на информация не само между държавите, а често и в тях. Наредба за прием в градина няма да обхване тези деца, защото немалко от тях няма да тръгнат на градина. Здравната система в другите държави не ги обхваща, защото понякога не знае, че са там. В България също нямаме инфорамция, че са извън страната докато не стане време да тръгнат на училище и учители или социални работници започват да ги издирват. Този проблем съществува включително в рамките на страната ни с ширещата се сегрегация в училищата, проблемите с достъпа до здравеопазване и най-вече наличието на лични лекари, проблемите с гражданската регистрация и здравното образование. Един регистър или наредба няма да оправят това, но е проблем, за който трябва да признаем и да започнем да говорим.

Повече по темата с българите в чужбина, градините и имунизациите:

Съд спря реклами на Тръмп, платени от бюджета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Федерален съдия нареди на администрацията на Тръмп да спре излъчването на телевизионни реклами, финансирани от данъкоплатците, които възхваляват президента Тръмп.

Рекламите са платени чрез договор за 20 милиона долара от Министерството на вътрешната сигурност. Едната от тях квалифицира политическите врагове на президента Тръмп като „злодеи“.

Коалиция от либерални организации е завела дело срещу тази “крещящо незаконна политическа пропаганда“. Вече е известно нареждането на съдията да се отмени всеки договор за излъчване или разпространение на оспорваните реклами.

Представители на Белия дом са заявили, че това ще се прилага само „напред“ и че президентът няма да възстанови на данъкоплатците това, което вече е било изразходвано.