Бюджетът 2026, финансирането на обществените медии БНР и БНТ и други въпроси

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законът за държавния бюджет 2026 е обнародван. Обичайно преглеждам сумите за обществените медии, но тази година прегледът ще е с отклонения и завършва с въпроси.

1

За обществените медии БНР и БНТ са определени следните суми в бюджета (млн евро) – 35. 290 и 49. 503.

За информационния институт БТА – 9.761 млн евро.

Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2026 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

ПоказателиСума
(хил. евро)
 12
1.Българско национално радио35 299,2
      в т.ч. 
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията1 994,0
2.Българска национална телевизия49 503,7
      в т.ч. 
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията3 118,9
3.Българска телеграфна агенция9 761,6

2

В Закона за държавния бюджет 2026 има важна разпоредба за нормативната уредба на БНР и БНТ – това е §10:

§ 10. Министърът на културата в срок до 30 септември 2026 г. да внесе в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавните помощи.

Ако ви напомня нещо – да, Закона за държавния бюджет, обнародван през 2019 – там е оригиналната разпоредба отпреди шест години:

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)

§ 21. Министърът на културата в срок до 31 март 2020 г. внася в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд “Радио и телевизия” в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи.

“Привеждане в съответствие със ЗПФ” значи закриване на фонда, така се твърди. Владислав Горанов не е министър на финансите, но България е още в тази точка. Нито фондът е закрит, нито финансирането на БНР и БНТ е по правилата на ЕС.

3

Тъй като такси от аудиторията не са събирани по този закон и с висока степен на вероятност няма да се събират никога, заместването със субсидия от държавния бюджет (която МФ настояваше, ако правилно помня, да се нарича “трансфер от бюджета”) всяка година се обявява в ПЗР ЗРТ.

Ето какво е положението в този §2 ПЗР ЗРТ – слагам и връзка към Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. , с който е приет текстът на действащата алинея 4 на §2:

§ 2. (1) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 31 декември 2026 г.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2026 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) Българското национално радио, Българската национална телевизия и Съветът за електронни медии получават субсидия от държавния бюджет и финансиране от фонд “Радио и телевизия” в размер, определен по норматив за час програма, одобрен от Министерския съвет.

(4) От 1 януари 2027 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд “Радио и телевизия”. Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

От друга страна, фондът ще се закрива – защото според сега обнародвания §10 ЗДБ до 30 септември 2026 г. – виж по-горе – трябва да се внесе ЗИД ЗРТ за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, което МФ обяснява, че означава фондът да бъде закрит.

От една трета страна, Антон Кутев е казал в интервю, че може да не се закрие, а да се преобразува в медиен фонд. Очевидно според него несе налага закриване, а преобразуването е в съответствие със Закона за публичните финанси.

Ще се закрива (§10 ЗДБ), няма да се закрива (§2, ал.4 ПЗР ЗРТ – което значи да се назначава управителен съвет и пр.) или ще се преобразува, та от фонда според Кутев да се финансират и обществените медии?

А ако остане фондът, откъде ще са приходите – но това е друг разговор.

Как се пише: амфора или анфора?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише амфора, мн.ч. амфори. Думата е заета чрез латински от гръцки – ἀμφορεύς. Панагюрското златно съкровище е култов сервиз, състоящ се от девет съда: фиала, амфора и ритони, по чиито външни стени, са изобразени сцени от трако-гръцкия пантеон. При подводен оглед в залива са намерени фрагменти от късноантични амфори.

Инициативата на Прогресивна България за прилагане на Изборния кодекс и по отношение на социалните мрежи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Един път вече ВМРО бяха внесли законопроект, с който искаха контрол върху интернет материали в личните блогове, социални мрежи и интернет пространството. Тогава идеите им не се превърнаха в закон, особено остро реагира – освен гражданското общество – Министерството на правосъдието.

Сега Прогресивна България внесоха законопроект за изменение на Изборния кодекс, с който – освен другото – в §75 искат понятието медия в легалните дефиниции на ИК да включва частни пространства – 52-654-01-80.pdf. Обобщеният законопроект предвиждаше следното изменение в допълнителните разпоредби:

Едно е ИК да се прилага по отношение на “профилите на медиите в социалните мрежи”, друго е да се прилага по отношение на цялото съдържание на социалните мрежи. Съображенията срещу този текст са много, като се започне от чисто техническите – от години няма мрежа туитър. От времето на Искра Фидосова в §1 т.15 ИК влезе “и други подобни”, може би е време законодателят да се откаже от тези неясни граници. Изречение трето в §1 т.15 започва със “за целите на този кодекс” и завършва със “за нуждите на този кодекс”: нуждите не са легална категория, не са дефинирани, не е ясно защо се появяват наред с целите в същото изречение.

Личните профили по естеството си съдържат лични съобщения, предназначени за краен брой приятели. За разлика от профилите на медиите в социалните мрежи личните профили не са обект на медийното законодателство – нито по националния закон (ЗРТ), нито по правото на ЕС (Директива за АВ медийни услуги не се прилага за “съдържание, произведено от частни ползватели с цел неговото споделяне и обмен в рамките на общности по интереси”.) В личните профили липсва професионален редакционен контрол, не се разпространява платено предизборно съдържание по смисъла на официалните медийни пакети, поради което ЦИК досега не следи съдържанието им.

Регламентът за политическото рекламиране 2024/900 също изрично посочва, че “Политическите възгледи, изразени в лично качество, представляват особено проявление на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация. Не става въпрос за политическо рекламиране и е необходимо това разграничение да се прави ясно. За тази цел политическите възгледи, изразени в лично качество, не следва да бъдат обхванати от настоящия регламент.”

Законодателят би трябвало да си дава сметка и за прилагането – с думите на Алексей Лазаров (във фейсбук): “Пожелавам на законодателите успех в преследването на доставчиците на тези медийни услуги Марк Цукърбърг, Илон Мъск “и други подобни”, в които между другото влиза и Доналд Тръмп.” Факт. В “други подобни” е и Truth Social на Тръмп.

На 30 юли измененията в ЕК са приети на второ четене, като §75 е оттеглен, според медиите. Ново ограничение е влязло в друга редакция – социологическите агенции ще бъдат задължени да подписват декларации, че няма да предоставят данни от екзитполове на медии и политически партии до официалното приключване на изборния ден. Впрочем в лично качество близки до ПБ анализатори поддържат в медиите, че хората се влияят при гласуването си от прогнозите и подобно ограничение трябва да има на всяка цена.

ЗИД ИК още не е обнародван в Държавен вестник, както и стенограмата от 30 юли още не е публикувана – така че редакцията на измененията трябва да се провери допълнително (когато излезе официалният текст, ще уточня текста тук).

За опитите на властта да разруши европейския консенсус

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Радев в рамките на десетина дни каза следните две противоречащи си неща:

„Държавното ръководство на Иран много добре разбира, че американските самолети, които ще бъдат разположени на авиобаза „Безмер“, в никакъв случай не са за бойни мисии“ и „На 17 юли получихме нота от американското посолство с искане за разполагане на до 8 самолета-цистерни на летище „Безмер“ за подкрепа на операциите на САЩ в района на Близкия изток“

Тук има един въпрос, извън явното противоречие и „гънене“ – защо на Радев му е нужно да изглежда в приятелски отношения с Иран? Извън очевидното „за да си мислят хората, че сме си приятелчета с Иран и те няма нищо да ни направят“.

Част от дългогодишната руска пропаганда, насочена към България, включва основните линии за упадъчния запад, за великата руска армия, но и позитивна пропаганда за съюзниците и икономически партньори на Русия, в т.ч. Иран.

Русофилският електорат, към който се е прицелил Радев, е бил облъчван дълги години с антизападни наративи, които включват тезата за добрия Иран, борещ се срещу „хегемонията на колективния загниващ запад“.

Не е случайно, че Радев и неговите говорители ползват устойчиви словосъчетания от наръчниците на Кремъл: „колективния запад“, „това не е война, а специална военна операция“ (глупост, казана от зам-председателя на парламента), „военната помощ за Украйна само удължава войната“, заплахата за „тактически ядрен удар“ и много други.

Дезинформационните онлайн кампании са посяли семената, а говорителите на Прогресивна България, експлоатирайки същите опорни точки, се опитват да пожънат резултатите, като създадат трайно политическо ядро, което се идентифицира с този разказ – вкл. за загниващия колективен запад, лицемерно налагащ със сила ултралиберални ценности на нормалния консервативен свят.

Част от идеолозите и ключови медийни инструменти на ПБ опитват да наложат именно това разделение. Кризата в Сеута бива безмилостно експлоатирана в тази посока – въпреки критичната реакция на почти всички европейски държави срещу нелегалната миграция, и въпреки, че Испания с помощта на армията върна почти всички нелегални от Сеута обратно в Мароко, тезата ще продължи да бъде „Либерална Европа позволява да бъде превзета от африкански нашественици“.

И тук не е въпрос на това, дали чужда пропаганда попива на местна почва. И ще бъде грешка да оправдаваме всяка политическа несгода и криволичене с “руска пропаганда”. Особено защото е видно, че има достатъчно местни политически играчи, които опитват да налагат и експлоатират този фалшив разказ.

Да, „колективният запад“ прави грешки, залита прекалено по някои теми, действа мудно по стратегически въпроси. Но за България е вредно и опасно властта да се идентифицира с антизападния разказ, макар и камуфлажно прикрит заради нуждата от еврофондове и „силните карти“, с които САЩ разполага в геополитическата игра.

Вредно и опасно е, защото идентификацията на властта с този политически разказ го прави „мейнстрийм“, а от него следва дезинтеграция на европейския консенсус, който дълги години е необходимо условие за просперитет, а вбъдеще е единствената гаранция за сигурност. Да, България не е забогатяла толкова от членството си в ЕС, колкото можеше, ако местни феодали и мутри не я дърпаха назад заради контрола си върху съдебна система и служби, но е факт, че откакто в България има европейски консенсус, българите стават по-богати и живеят по-добре.

Всеки опит да бъде разрушен този консенсус, докато някой се мъчи да стане българския Орбан или Вучич, е опасен за България в дългосрочен план.

Затова една дума, едно изречение, едно интервю, едно действие, понякога предизвиква привидна свръхреакция у по-вслушващите се проевропейски избиратели. Защото когато премиерът каже “колективният запад”, а правителството се старае да изглежда като близък приятел на репресивния режим на аятоласите, хората усещат с кожата си опасността за собствения си начин на живот в средносрочен план.

Прогресивна България беше избрана от електорална коалиция – от група избиратели, в която далеч не всички споделят тази посока и този политически разказ. Радев беше избран като инструмента за демонтиране на модела Пеевски-Борисов (който попречи на реализирането на ползите от членството в ЕС) от едни, и като инструмент за откъсване от европейския път от други.

Ако обаче моделът не бъде демонтиран, а овладян, докато идеолози и пропагандисти налагат от най-високата държавна трибуна антиевропейския разказ, тази електорална коалиция много бързо ще се разпадне, защото и по-силно европейски настроените, и по прагматично настроените, ще видят, че ако останем в периферията на общата европейска сигурност и на европейската солидарност, това ще има само негативи за тяхното благосъстояние и начин на живот. И то далеч не само защото няма да има еврофондове.

Вероятно надеждата на стратезите на властта от кръга “петолъчка” е след 2 години европейският елит да бъде сменен и техните маргинални позиции в момента да се окажат мейнстрийм и в Европа. Но ще останат разочаровани. Както те самите осъзнават, когато дойдеш на власт, много бързо трябва да започнеш да вземаш реални решения и популизмът става доста по-трудна политическа линия, а носителите му се отварят за атака срещу политическото им лицемерие (както стана в случая с американските самолети). А и няма никаква гаранция, че евентуални нови европейски лидери ще гледат към Русия, даже напротив (ако гледаме Мелони, напр.)

Нашата роля (на Демократина България) като опозиция е да кажем тези неща достатъчно рано – не за да ерозираме властта самоцелно, а за да гарантираме, че грешните ходове не остават електорално ненаказани. И най-вече за да ги предотвратим, доколкото това е възможно.

Но ние не сме просто опозиция, която критикува и предупреждава. Нашата цел е да бъдем политически авангард на удържането на европейския курс на България, на европейския консенсус, на солидарността, законността и споделената сигурност.

За тази цел ние сме готови да проявяваме последователна умереност, за да не позволяваме на идеолозите на войните на идентичности да разрушават възможностите за създаване на електорална коалиция в полза на този дневен ред. Залогът е изграждане на ново издание на широкия проевропейски консенсус, който включва разбирането за важността да участваме в политиките по европейска сигурност и консолидация на ЕС в геополитически полюс.

Материалът За опитите на властта да разруши европейския консенсус е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

В НС е внесен законопроект за изменение на ГПК, въвеждащ анти-SLAPP директивата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 592 на Министерския съвет от 2026 г. е приет проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Проектът е внесен в Народното сърание.

В ГПК се създава нова Глава тридесет и трета „б“ – Производство поради публичното участие на ответника. Тя въвежда разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.).

Проектът се готви от времето, коагто Атанас Славов беше министър на правосъдието, за него става дума и по времето на служебното правителство на Андрей Гюров , но така или иначе поради забавянето (срокът за въвеждане на анти-SLAPP директивата (Директива (ЕС) 2024/1069) в националното законодателство на страните от Европейския съюз беше 7 май 2026 година) на 15 юли 2026 г. Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България и още 13 държави.

Какво предвижда проектът: преди всичко е важно, че по обхват се надхвърля обхвата на защита на директивата. Независимо че директивата изисква въвеждане на уредба само за производства с трансгранично значение поради тяхната сложност и предизвикателства пред защитата в друга юрисдикция, уредбата ще бъде приложима във всички случаи, включително когато и двете страни имат местоживеене в Република България, където се намира сезираният съд, и всички други елементи от значение за съответната ситуация се намират само в Република България.

Според мотивите основните нови положения са:

Continue reading

Законодателна програма на МС за юли – декември 2026 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 29 юли 2026 г. с решение на МС е приета Законодателната програма на МС за идващото полугодие.

Има предвиден ЗИД на Закона за авторското право и сродните му права, има предвиден и ЗИД на Закона за филмовата индустрия.

Няма предвиден ЗИД на Закона за радиото и телевизията за целите на прилагането на регламент (ЕС) 2024/1083 (EMFA).

Ирландско председателство на Съвета: очаква се ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувана е Шестмесечна програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на  Ирландското председателство на Съвета на Европейския съюз (1 юли – 31 декември 2026 г.)

В частта за аудиовизия и медии е отбелязано очакваното законодателно предложение за нова ревизия на медийната директива:

АУДИОВИЗИЯ И МЕДИИ

Предложение за ревизия на Директивата за аудиовизуални и медийни услуги

Междуинституционален номер на досието: предстои

Очаквано развитие по време на Ирландското председателствоКато част от Европейския щит за демокрация се очаква ЕК да представи законодателното предложение през есента на 2026 г. с цел актуализиране на правилата за аудиовизуалния и медиен пазар. Предвижда се фокусът да бъде насочен върху защитата на малолетни и непълнолетни лица от вредно съдържание; ролята на новите играчи на медийния пазар, включително инфлуенсърите; видимостта на  медийните услуги от обществен интерес и европейското съдържание; равнопоставеност между традиционни аудиовизуални медии и онлайн платформи; модернизация на правилата за реклама с цел повишаване на устойчивостта на европейските медии. Намерението на Ирландското председателство е да започне първоначално обсъждане по текста на законодателното предложение.
Национален интерес/цел и кратко описание на българската позиция  България оценява предстоящата ревизия на директивата като навременна и важна стъпка в посока подсилване и оздравяване на европейската аудиовизуална медийна среда. Подкрепяме мерки, които ще доведат до повишаване на нейната безопасност, устойчивост и конкурентоспособност във времена на бързо променящи се реалности. Приветстваме възможността за намаляване на фрагментацията при регулаторния подход в ЕС.  България ще бъде подкрепящ партньор в работата за развиване на амбициозна, хармонизирана и ефективна законодателна рамка, която да подобри и подсили правилата за защита на малолетните и непълнолетните лица. Предвижданите мерки следва да адресират ефективно, където е необходимо, новите аудиовизуални онлайн платформи и нови играчи, вкл. инфлуенсъри. Особено важно е да бъде осигурена подходяща видимост и разпознаваемост на аудиовизуалните медийни услуги от обществен интерес с цел съхранение на културното многообразие и идентичност и насърчаване на местното/национално съдържание. Страната ни подкрепя мерки, които ще създадат допълнителна равнопоставеност за традиционните доставчици на аудиовизуални медийни услуги. Следва да бъде съхранен и принципът на държавата на произход, който е от значение за правната сигурност на доставчиците и за функционирането на вътрешния пазар.

EFF: Поверителност на данните, събирани от т.нар. здравни устройства

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Все повече технологични устройства обещават да наблюдават нашето здраве и фитнес, да ни насочват към по-здравословен живот и да предоставят полезни здравни показатели. Но малко от тези инструменти предоставят обещания за поверителност и сигурност, които изискваме от всички технологии, показва проучване на EFF.

Проучванията показват, че около 40% от хората в Съединените щати притежават някакъв вид здравни устройства, които обаче не е ясно дали имат защити за поверителност. Компаниите, които правят тези устройства, събират изобилие от данни и много от тях споделят тези данни с трети страни за маркетинг или за влияние или ги използват за свои собствени цели, като обучение на модели на изкуствен интелект.

Фондация ЕFF се съсредоточава върху два аспекта 1) дали компанията споделя информация с правоприлагащите органи и правителствата и 2) дали предлага криптиране от край до край – което означава, че самата компания няма достъп до тези здравни данни като начало. Ето изводите:

Компаниите трябва да предоставят доклади за прозрачност за това дали и колко често предоставят данни на правителството, включително информация за това дали това е официално искане или неофициално искане. Само две от компаниите – Apple и Google (която притежава и Fitbit) – в момента публикуват доклади за прозрачност. Apple, Google и Whoop обещават да уведомят потребителите за искания на правоприлагащите органи в публично достъпна документация.

Поддръжката за криптиране от край до край е по-рядка и от отчетите за прозрачност. Apple Watch, поне с данни, които се съхраняват в приложението Health, е единственото популярно фитнес устройство, което поддържа криптиране от край до край. Собствениците на Apple Watch обаче трябва да помнят, че тази защита е само за данни, съхранявани в приложението Apple Health. Ако използвате други приложения на часовника си, тези данни вероятно не са криптирани. Никое друго популярно потребителско здравно средство не предлага криптиране от край до край за данните, които събира и съхранява онлайн. Нито Google, нито останалите.

Здравните данни са едни от най-личните данни, които произвеждаме, и повечето компании за носене изостават от времето, когато става въпрос за основни практики за поверителност и прозрачност. Сега е моментът да се подобрят тези практики.

Как се пише: операции или операций?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише операции – форма за мн.ч. на операция. Формата за мн.ч. на никоя дума в българския език не завършва на -й. Visa тества система за мигновено уведомяване за операции с банкови карти. Честа причина за сърдечни операции е исхемичната болест на сърцето.

Как се пише: неразрешаване или не разрешаване?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – неразрешаване. При неразрешаване на спор частни клиенти могат да потърсят съдействие от помирителна комисия. Всеки конфликт, чието разрешаване или неразрешаване проследяваме, предизвиква размисъл. ► Частицата не се пише слято със следващото съществително, прилагателно или наречие, когато с нея се образува нова дума с противоположно значение. щастие – нещастие; […]