Реализира се и тази дистопия, само щрихирана от Оруел. Появи се пропагандната медия на Съединените американски щати, финансирана от държавния бюджет, която отразява само Тръмп (понякога, и Ванс, и администрацията, вероятно и други действащи лица по преценка на Тръмп) – и само позитивно. Така и се казва – Trump TV. Тази медия не отразява, тя конструира реалност.
Появи се в отговор на бойкота на петте медии от телевизионния пул (група от избрани медии и журналисти, които получават споделен достъп до дадено събитие поради съображения за сигурност, липса на място или протокол – и споделят с останалите медии, които нямат репортери на място), към които се присъединиха и други като WP u NYT, макар временно. Целта на Trump TV (заедно със социалните мрежи на президента и Мъск) е да компенсират, доколкото е възможно, отсъствието на големите тв мрежи. В интерес на истината и Newsmax предава участията на Тръмп – колкото да покаже, че не може да осигури звук. По време на церемонията по откриването на новата вертолетна площадка в Белия дом, Доналд Тръмп говореше пред камерите и ръкомахаше, но отразяването беше без звук.
Водещата на Newsmax, Бианка де ла Гарза, откровено е признала в ефир, че това е пример как атаката на Тръмп срещу медиите „донякъде се обръща срещу него“ (backfiring just a little bit). Тъй като обичайните съоръжения се осигуряват именно от бойкотиращите големи телевизии (които Тръмп изгони), администрацията се оказва неподготвена да записва собствените си събития с професионално аудио.
Позиционирането на Newsmax е важно за разказа, защото именно за Newsmax се говори, че ще поеме Нова телевизия.
Това не е първият опит на Тръмп да ограничи достъпа до пресата. Медийни организации осъдиха многократно втората администрация на Тръмп заради подобни усилия в Белия дом и Пентагона. Американските съдилища последователно постановяват, че отричането или ограничаването на достъпа на журналист в Белия дом по причина на съдържанието на репортажите нарушава Първата поправка. Още по време на първия мандат на Тръмп Белият дом забрани достъпа на тогавашния репортер на CNN Джим Акоста, съдът отмени забраната. А през 2026 г. министърът на войната Пийт Хегсет и администрацията на Тръмп загубиха съдебна битка за ограниченията, които Пентагонът се опита да приложи за отразяване на дейността на министерството. Асошиейтед прес все още съди Белия дом за отказан достъп, след като АР отказа да нарича Мексиканския залив Американски.
CNN, Politico и MS NOW вече са завели дело за това, че Белият дом е нарушил правото им по Първата поправка, защото Тръмп е свързал забраната със съдържанието – което е забранено: „Президентът не направи опит да скрие, че забраната му наказва защитената реч, заявявайки изрично, че е решил да забрани CNN, MS NOW и POLITICO за тяхното отразяване през последните две години на него и неговата администрация, съобщава WP. Интересна подробност е, че делото ще се гледа от същия съдия, който се произнесе през 2018 по изгонването на Акоста в полза на Акоста – съдия Тимъти Дж. Кели, назначен от Тръмп (реакцията на президента в SocialTruth по този въпрос е по-долу).
В отговор ABC, CBS, Fox News и NBC заявиха, че ще спрат телевизионното отразяване на президентските събития заради забраната на Белия дом за CNN.
Придобиването чрез Paramount, на Warner Bros. Discovery беше задържано от дело, заведено от главни прокурори на сините щати заради антитръстови въпроси. Ето тази пречка е отпаднала. Делото приключва, а в замяна е договорен – както беше споменато още преди месеци – „независим“ надзор над CNN. Кавичките са в оригиналната публикация.
Развлекателният гигант се съгласи да създаде борд на журналистите, който да гарантира редакционната независимост на CNN и CBS News и се ангажира да разпространява 30 филма в кината всяка година. Компанията също така обеща да даде допълнителни 1,5 милиарда долара за филмова продукция през следващите пет години. (Че всичко това се случва, докато Дейвед Елисън подкрепя забраните на всички репортери на CNN за достъп до Белия дом добавя трагикомичен характер към историята.)
По-нататък в публикацията се обсъждат примери за “независим” борд в миналото, като част от минали придобивания на новинарски компании, с участието на Рупърт Мърдок – и нито един от тях не предлага причини за „независим“ оптимизъм:
Когато Мърдок иска да закупи The Times of London и The Sunday Times през 1981 г.
Когато през 2007 г. Мърдок отправя предложение към семейство Банкрофт да придобие Dow Jones и неговия водещ вестник The Wall Street Journal.
Колкото и добронамерени да са членовете на тези комисии, ако Дейвид Елисън иска да ги заобиколи, той ще го направи. Това е изкуствен набор от правила, които собственикът на милиардер неизбежно ще заобиколи. Тези „независими“ бордове са PR жестове, а не средства за редакционна защита. Както казlа Андрю Нийл, те са само инструменти за довеждане на спорната сделка до финала.
Макълмор е певец, рапър, поканен да участва като откриващ в турнето на Ед Шийран в Северна и Южна Америка заедно с други изпълнители и групи.
По време на два концерта на Шийран на стадион MetLife в Ню Джърси по-рано този месец Макълмор прави изявления в подкрепа на палестинците в Газа и окупирания Западен бряг. Шийран го отстранява от турнето. Подробност е, че решението е взето от промоутъра на турнето след ултиматум от Робърт Крафт, собственик на стадион до Бостън, където Шийрън трябва да пее, заедно с други собственици на стадиони.
След отстраняването на Макълмор в знак на протест са отказали да участват в концертите и останалите договорени откриващи изпълнители, между които братът на Били Айлиш, датски и ирландски изпълнители. „Парите не ви дават право да притежавате разговора“, казва техен представител.
Самият Шийран смята, че трябва да държи политиката извън концертите си и не споделя публично възгледите си за израелско-палестинския конфликт и други горещи събития. В първото си шоу след конфликта Шийрън казва на феновете си във Филаделфия, че „никога не е искал да бъде активист”, но и че “сърцето му е разбито”.
Вън от мненията остава въпросът за правото на изразяване и неговите ограничения. Политическото слово несъмнено има най-висока степен на защита. В случая обаче става въпрос за събитие с търговски характер. Въпросът е може ли изпълнител да бъде ограничаван да прави политически изявления по време на концерт извън ангажимента, за който е поканен. Практиката е частен организатор или промоутър да има право да определя условията за участие в свое събитие, включително да налага ограничения, и да прекрати договора, ако изпълнителят наруши договорни клаузи или създаде значителен риск за събитието. Това е особено валидно, ако договорът съдържа т.нар. morality clause, репутационни клаузи или разпоредби за поведение.
Няма публична информация за съдържанието на договорите.
Съдебното решение не е информация, от която гражданите могат да си съставят мнение за работата на съда. Това обяви съдия Вяра Русева от Административен съд – София-град (АССГ), по дело на “Капитал” срещу отказ на председателката на Софийския апелативен съд (САС) Даниела Дончева да ни предостави конкретно съдебно решение, което неизвестно защо не е публикувано. Според съдия Русева за работата на съда може да се съди по образуването и движението на делата, но конкретните съдебни актове са лична работа на страните по делото и нищо повече, а оповестяването им можело да доведе до разкриване на лични данни. Което пък поставя въпроса защо тогава законът предписва всички съдебни решения, с малки изключения, да се публикуват.
Конкретното съдебно решение, което САС крие упорито, а АССГ услужливо му помага, е всъщност много важно – то е едно от решенията, с които столичните съдилища отказаха изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА) на израелските организатори на измамната схема с колцентровете на българска територия, от която пострадаха много немски граждани. В същото време десетки български младежи, работили в тези колцентрове, бяха безпроблемно предадени на немското правосъдие, бяха осъдени, някои вече даже изтърпяха наказанието си.
Решение № 24980/ 22.06.2026 г.
Според статията, съдия Вяра Русева има на сметката си още поне два случая с аналогични мотиви:
първо, твърдение, че информацията за това какви действия е предприела антикорупционната комисия по повод неподадената имуществена декларация на лидера на ИТН Слави Трифонов не е обществена информация и касае “специфични признаци, свързани с физическа, социална и икономическа идентичност на лицето”, от които не може да се направи извод как работи органът, пише “Дневник”. Аргументите на съдия Русева по делото “Трифонов” са буквално същите, с които потвърждава отказа на Даниела Дончева: “Информацията по конкретен казус не представлява информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и в действителност би могла да доведе до разкриване на лични данни. Исканата със заявлението информация не съдържа сведения, свързани с обществения живот в страната, тоест живота на обществото като група хора и не би дала възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение относно дейността на задължен по закон субект.”
второ, потвърждение на отказа на Софийската градска прокуратура да предостави данни колко преписки е разгледал Делян Пеевски за времето, когато е бил следовател в столичното следствие – информацията “по никакъв начин не би могла да донесе познание и да послужи за съставянето на мнение относно дейността на прокуратурата”.
Коментар и на адв. Александър Кашъмов:
Не съм вярвал, че след решението на Европейския съд по правата на човека по делото “Гергинова”, по което преди година България беше осъдена за отказ да предостави съдебно решение по ЗДОИ, ще се натъкнем отново на подобен казус. За съжаление, това се случва в момента, когато българското правителство предостави в Страсбург план за изпълнение на мерките по решението “Гергинова”. Да припомня – делото е във връзка с отказа на Софийския градски съд от 2015 г. да предостави на журналистката Галина Гергинова достъп до мотивите към оправдателната си присъда на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов за неупражнен контрол при злоупотреба с прилагането на средства за тайно наблюдение – със същите аргументи, че това не подлежи на достъп по ЗДОИ.
Обществена информация ли са съдебните решения? Отговорът е в член 64 Закона за съдебната власт, който предвижда, че
Чл. 64. (1) Актовете на съдилищата, с изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Решенията, с които присъдите са влезли в сила, се публикуват на страницата на съответния съд в интернет, след получаване на уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането им в изпълнение.
(3) Публикуването на актовете по ал. 1 се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове.
(4) Актовете по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата, се публикуват без мотивите им.
Процесът по заличаване на лични данни в съдебните актове (деперсонализация или обезличаване) се извършва в съответствие с Общия регламент за защита на данните (GDPR), Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и специалната Наредба № 4 от 16 март 2017 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС). Всеки български съд има приети Вътрешни правила за защита на личните данни, които конкретизират кои данни се премахват от текста на решенията преди качването им в Единния портал за съдебни актове.От текста на съдебните актове, протоколите и списъците се премахва всяка информация, която може пряко или коствено да идентифицира физическо лице:
Други специфични данни: Регистрационни номера на автомобили, точни рождени дати.
Идентификатори: Единен граждански номер (ЕГН), личен номер на чужденец (ЛНЧ), номера на лични карти и паспорти.
Имена: Трите имена на страните по делото (ищци, ответници, подсъдими, свидетели, вещи лица) се съкращават до инициали
Адреси: Пълни адреси, имена на улици, квартали, блокове и номера. Обикновено се запазва само градът/населеното място, за да има яснота за юрисдикцията.
Финансови данни: Номера на банкови сметки (IBAN), данни за кредитни карти, кодове за достъп.
За да се запази общественият интерес, правната логика и възможността решенията да се ползват за научни и практически цели, не се заличават:
Имената на съдиите, прокурорите и съдебните секретари.
Имената на адвокатите и юрисконсултите (в качеството им на процесуални представители).
Наименованията на държавни институции, общини и юридически лица (фирми, АД, ООД), освен ако в името на фирмата не се съдържа цялото име на физическо лице и това би го разкрило.
За дела с класифицирана информация има тълкувателно решение на ВАС 4/2021 г. – съдът трябва да преценява в какъв обем да бъдат оповестявани публично съдебните актове, като проверява дали в съдържанието им са обсъждани документи или обстоятелства, представляващи класифицирана информация. Когато е необходимо да бъде запазена тяхната секретност, следва да се приложи техника, чрез която да бъдат публикувани съдебните актове, без да бъде нарушена секретността на изложената класифицирана информация.
Правописът на тази дума не е изрично нормиран. Съветваме ви да пишете суич, мн.ч. суичове. Думата е заета от английски – switch. Суичът е от серията Smart Switch, която се отличава с разнообразни опции за управление, бърза и сигурна връзка. Геймърската клавиатура разполага с 61 клавиша и механични Gateron суичове, които са напълно заменяеми и […]
Има ново свидетелство как администрацията на Тръмп се справя с тези, които Тръмп вярва, че са негови врагове. На първо място – критичните медии. Това е впрочем тавтология, защото не би трябвало да има други медии, освен критични: критичната дистанция към властта е част от дефинирането на съвременните медии.
Но все пак – критичните медии са обявени за “фалшиви новини” – познато – и еднолично Тръмп прекратява достъпа им до Белия дом. Администрацията е лишила от финансиране обществената телевизия и радиото. Пентагонът е уволнил редактора и издателя на традиционно независимия си вестник Stars and Stripes. Тръмп чрез шефа на FCC предприема действия за ограничаване или отнемане на лицензиите на телевизиите, които са допуснали негативно отразяване или коментар за него. Води и дела срещу тях, на първо място с цел да сплаши медийния сектор. Следи онлайн съдържанието и е решен да отказва визи на хора с възгледи, които не харесва.
Забраната на Тръмп за достъп на трите медии до Белия дом изглежда очевидно противоконституционна, защото санкционира новинарските организации за критично съдържание, казват експерти.
Това се случва в стара и утвърдена демокрация, лидер на демократичния свят.
Изглед от примерния проект на картата на застрояването
Днес излезе заявление за издаване на ПУП на имот от 26 декара в кв. Изгрев на бившото Аудиовидео Орфей. Писах преди, че заради бездействие на министерството на културата и липса на отношение от районната администрация държавата загуби имота.
През май дадох пример в картата на застрояването как би изглеждала сградата, ако се използват максимално позволените параметри. Скицата към заявлението от днес показва много по-лоши планове. Както винаги казвам откакто се вгледах в застрояването – ако се питате дали ще се застрои, то отговорът е да и ще е по-зле отколкото си представяте. Не просто надвишават разрешените параметри и практически няма място за озеленяване, но и ще блокират улиците в района.
Преглед на транспортния ад покрай проекта
Около имота има само малки квартални улици направени за няколко десетки семейства живеещи в двуетажни къщи. В случая говорим за стотици отгоре на това. Първият изход е по ул. Самоков в посока кръговото на 4-ти км. Преди това се превръща в ул. Тинтява и това кръстовище вече е изцяло блокирано сутрин и вечер. Другият път е към метроспирката на Кюри. Кръстовището там е по-малко блокирано, но не е направено за такъв трафик, нито малките квартални улици, през които ще минават стотици коли в повече всеки ден.
Нямам съмнения, че ще си купят обаче транспортен анализ с удобните изводи. Видяхме го при няколко строежа в близост. Тези не са публични все още макар да целят защита на обществените интереси и безопасност. За абсурдните твърдения в тях научаваме единствено от дискусиите в комисия на НАГ.
Изглед от моя пример как би изглеждало на максимални параметри и максимално озеленяване
Имотът е 26195, с кинт. 3.5 и максимална височина 75 метра. Дори предполагайки щедри като височина фоайета и големи студия, каквито се предвиждат в сделката с Аудиовидео Орфей, пак скицата ни показва разгърната площ от 30% повече от разрешеното по устройствен план. Единственият начин това да стане е да си купят гласове от ГЕРБ, БСП и ВМРО в СОС, които да им го позволят. Височината също се надвишава на едно място и предвижда почти 80 м.
Озеленяването трябва да е 40%, от които една четвърт да са високи дървета. Скицата показва 50% застроена площ. Като включим тротоари, алеи, входове на гаражи, трансформатори и друга инфраструктура, трудно може да се види как биха постигнали 40% озеленяване на така представената скица. Отчитайки отстоянията между сградите, практически е невъзможно да поместят и 210 дървета, какъвто е минимума, които да оцелеят и да имат задължителните по наредба отстояния от сгради и бордюри. От месеци има сигнали, че сегашните дървета се изсичат незаконно. Районната община мълчи въпреки сигналите. Няма разрешение за строеж и основание да им го разрешат, а те и не публикуват такива разрешения, макар да са длъжни по наредба. Бързат да секат обаче, защото биха били пречка за бъдещото разрешение за строеж.
А ще е пречка, защото според същата скица ще бетонират и запечатат изцяло 26-те декара за изграждането на 2 етажа подземен гараж. Това, както и масовата практика в (не)озеленяването в София, за която дадох примери. Единият беше за готови сгради, а другият – за строящи се съвсем наблизо. Отново, не очаквам да е проблем дори да не боднат едно дръвче и пак да вземат акт 16. Сега водя две дела с ДНСК, които отказват да предоставят административен документ показващ кой е подписал, че всичко е наред с озеленяването на две готови сгради с ясно видими нарушения. Не очаквам нещо различно тук.
Скицата от искането за ПУП
Проектът е още на етап заявление за ПУП. Не е прието или одобрено. Въведох го в сегашния му вид на картата на застрояването, защото това е планът на инвеститора. С други думи, общината нищо не е разрешила. Научаваме за ПУП-а заради прозрачност, която Терзиев въведе в началото на миналата година, точно, за да знаем за подобни планове и да реагираме, защото именно този етап е критичен и до сега оставаше скрит.
Тепърва ще минава комисия, ще се иска становище от районната община и експерти. Районният кмет отговаря на такива проекти винаги без забележки и съгласие до сега като пример е проекта на Тинтява 80, сега започвания в съседство и вече с проблеми строеж на бившите сервизи бензиностанция Петрол, както и кулите на мястото на сградата на ПИБ. Та не очаквам много от там. Надеждата ми е, че комисията в НАГ ще изиска значително намаление на измеренията на проекта с оглед на инфраструктурата и цялостното планиране на квартала. Ще следим обсъжданията, но именно на нито ПУП е важно какво се реши, а не да се действа както в миналото на парче.
В решението на ЕСПЧ по делото Green Alliance v Bulgaria централен въпрос е прилагането на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека в много чувствителния контекст на националната сигурност – възможността тайните служби на България да проникнат в юридически или свободни професии с „агенти на прикритие“, предвидени в националното законодателство.
Нарушение на член 8 ЕКПЧ, тъй като българското законодателство не предоставя никакви ефективни гаранции срещу произволни действия.
Въпросите пред Съда: 1) дали жалбоподателите могат да претендират, че са жертва на намеса в личния живот ; 2) дали такива намеси са оправдани или има нарушение на член 8 от Конвенцията (личен живот)
Държавната агенция за национална сигурност на България може, по решение на нейния ръководител, да проникне в държавни органи, организации и юридически лица чрез нейни агенти под прикритие. Преди 2018 г. за проникването на „агент под прикритие“ се е искало съгласието на ръководителя на организацията, но с изменение на закона това условие е отпаднало. Green Alliance са възразили, но без успех.
Green Alliance се обръща към Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), тъй като в нормативната рамка липсват достатъчно предпазни мерки и не се предвижда засегнатите да бъдат уведомявани или да оспорват разполагане на агенти, излагайки хората на риск от произвол и злоупотреба с правата им съгласно член 8 от ЕКПЧ (право на неприкосновеност на личния живот).
Съдът припомня, че по-рано въпросът кога жалбоподател може да претендира, че е жертва на намеса поради самото наличие на закон или практика, позволяваща тайно наблюдение, е обсъждан първо в Zaharov v. Русия, след това в Centrum för rättvisa v. Швеция.
Съдът заключава, че „самото съществуване на разглежданите разпоредби… може да се разглежда като намеса в правата на сдружението на жалбоподателите съгласно член 8 от ЕКПЧ, без да е необходимо да се установи конкретно дали сдружението е изложено на риск от проникването на такива агенти“, и че следователно е оправдано да се разгледат разпоредбите „абстрактно“. По-нататък Съдът прилага теста за пропорционалност – ако има намеса, тя е оправдана само ако е „в съответствие със закона“ и „необходима в демократичното общество“ за постигане на легитимна цел.
В цялостното си заключение ЕСПЧ обобщава пет проблема в регламентите, уреждащи въпросните агенти: широко определените основания и полета за тяхното разполагане, съчетани с начина, по който се решава това разполагане; липсата на какъвто и да е срок за тяхното използване; процедура за разполагане, която не е в състояние да гарантира, че те се използват само когато са „необходими в демократичното общество“; възможността за произвол и злоупотреба. Съдът признава, че българските правила относно агентите не „отговарят на изискването за качество на правото и са неспособни при намеса да я ограничат към това, което е „необходимо в едно демократично общество“ [167], и приема, че съответно е налице нарушение на член 8 от ЕКПЧ.
Хората, които изграждат A.I. искрено вярват, че това може да убие всички ни до края на десетилетието“, написа Джейкъб Коксън, бивш служител на Anthropic, в социалните мрежи, след като подаде оставка миналата седмица. Нация или терористична група може да използва A.I. за изграждане на кибероръжия, рояци с дронове или биооръжия, способни да бъдат широко разпространени. A.I. също може да се освободи от човешкия контрол, както направи това лято, когато автономните агенти на OpenAI нахлуха в системите на друга компания, без нито един служител да им каже.
Хората, които създават и управляват използването на AI, са се разделили на блокове и светът наблюдава с тревога изявите им. Особено активен в призива за намаляване на темповете на разработване и внедряване на AI е СЕО на Anthropic Дарио Амодей. Той призовава демокрациите съвместно да изработят общи стандарти за безопасност, които ще изискват правителствена подкрепа: „Дължим го на човечеството“.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заявява, че страховете за безопасността на изкуствения интелект (AI) са “измама” и че достатъчно е да има “силен и умен” президент. В този дух е и издаденият от него административен акт. Но WP изнася, че Тръмп използва времето, за да инвестира в AI и има личен финансов дял в индустрии, които се възползват от AI – намирайки се по този начин в конфликт на интереси, тъй като неговата администрация взема решения, които влияят върху стойността на тези инвестиции.
Според the Thomson Reuters Foundation само 14% от компаниите с AI оценяват влиянието на техния продукт върху неприкосновеността на личния живот, а нищожните 7% провеждат оценки на правата на човека.
Bърховният комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк се обърна към всички държави и компании, движещи надпреварата за AI с призив да бъдат отговорни и да спазват правата на човека.
