Дубайбад – бившото Аудиовидео Орфей в Изгрев

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Днес излезе заявление за издаване на ПУП на имот от 26 декара в кв. Изгрев на бившото Аудиовидео Орфей. Писах преди, че заради бездействие на министерството на културата и липса на отношение от районната администрация държавата загуби имота.

През май дадох пример в картата на застрояването как би изглеждала сградата, ако се използват максимално позволените параметри. Скицата към заявлението от днес показва много по-лоши планове. Както винаги казвам откакто се вгледах в застрояването – ако се питате дали ще се застрои, то отговорът е да и ще е по-зле отколкото си представяте. Не просто надвишават разрешените параметри и практически няма място за озеленяване, но и ще блокират улиците в района.

Около имота има само малки квартални улици направени за няколко десетки семейства живеещи в двуетажни къщи. В случая говорим за стотици отгоре на това. Първият изход е по ул. Самоков в посока кръговото на 4-ти км. Преди това се превръща в ул. Тинтява и това кръстовище вече е изцяло блокирано сутрин и вечер. Другият път е към метроспирката на Кюри. Кръстовището там е по-малко блокирано, но не е направено за такъв трафик, нито малките квартални улици, през които ще минават стотици коли в повече всеки ден.

Нямам съмнения, че ще си купят обаче транспортен анализ с удобните изводи. Видяхме го при няколко строежа в близост. Тези не са публични все още макар да целят защита на обществените интереси и безопасност. За абсурдните твърдения в тях научаваме единствено от дискусиите в комисия на НАГ.

Имотът е 26195, с кинт. 3.5 и максимална височина 75 метра. Дори предполагайки щедри като височина фоайета и големи студия, каквито се предвиждат в сделката с Аудиовидео Орфей, пак скицата ни показва разгърната площ от 30% повече от разрешеното по устройствен план. Единственият начин това да стане е да си купят гласове от ГЕРБ, БСП и ВМРО в СОС, които да им го позволят. Височината също се надвишава на едно място и предвижда почти 80 м.

Озеленяването трябва да е 40%, от които една четвърт да са високи дървета. Скицата показва 50% застроена площ. Като включим тротоари, алеи, входове на гаражи, трансформатори и друга инфраструктура, трудно може да се види как биха постигнали 40% озеленяване на така представената скица. Отчитайки отстоянията между сградите, практически е невъзможно да поместят и 210 дървета, какъвто е минимума, които да оцелеят и да имат задължителните по наредба отстояния от сгради и бордюри. От месеци има сигнали, че сегашните дървета се изсичат незаконно. Районната община мълчи въпреки сигналите. Няма разрешение за строеж и основание да им го разрешат, а те и не публикуват такива разрешения, макар да са длъжни по наредба. Бързат да секат обаче, защото биха били пречка за бъдещото разрешение за строеж.

А ще е пречка, защото според същата скица ще бетонират и запечатат изцяло 26-те декара за изграждането на 2 етажа подземен гараж. Това, както и масовата практика в (не)озеленяването в София, за която дадох примери. Единият беше за готови сгради, а другият – за строящи се съвсем наблизо. Отново, не очаквам да е проблем дори да не боднат едно дръвче и пак да вземат акт 16. Сега водя две дела с ДНСК, които отказват да предоставят административен документ показващ кой е подписал, че всичко е наред с озеленяването на две готови сгради с ясно видими нарушения. Не очаквам нещо различно тук.

Проектът е още на етап заявление за ПУП. Не е прието или одобрено. Въведох го в сегашния му вид на картата на застрояването, защото това е планът на инвеститора. С други думи, общината нищо не е разрешила. Научаваме за ПУП-а заради прозрачност, която Терзиев въведе в началото на миналата година, точно, за да знаем за подобни планове и да реагираме, защото именно този етап е критичен и до сега оставаше скрит.

Тепърва ще минава комисия, ще се иска становище от районната община и експерти. Районният кмет отговаря на такива проекти винаги без забележки и съгласие до сега като пример е проекта на Тинтява 80, сега започвания в съседство и вече с проблеми строеж на бившите сервизи бензиностанция Петрол, както и кулите на мястото на сградата на ПИБ. Та не очаквам много от там. Надеждата ми е, че комисията в НАГ ще изиска значително намаление на измеренията на проекта с оглед на инфраструктурата и цялостното планиране на квартала. Ще следим обсъжданията, но именно на нито ПУП е важно какво се реши, а не да се действа както в миналото на парче.

ЕСПЧ: Green Alliance срещу България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В решението на ЕСПЧ по делото Green Alliance v Bulgaria централен въпрос е прилагането на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека в много чувствителния контекст на националната сигурност – възможността тайните служби на България да проникнат в юридически или свободни професии с „агенти на прикритие“, предвидени в националното законодателство.

Нарушение на член 8 ЕКПЧ, тъй като българското законодателство не предоставя никакви ефективни гаранции срещу произволни действия.

Въпросите пред Съда: 1) дали жалбоподателите могат да претендират, че са жертва на намеса в личния живот ; 2) дали такива намеси са оправдани или има нарушение на член 8 от Конвенцията (личен живот)

Държавната агенция за национална сигурност на България може, по решение на нейния ръководител, да проникне в държавни органи, организации и юридически лица чрез нейни агенти под прикритие. Преди 2018 г. за проникването на „агент под прикритие“ се е искало съгласието на ръководителя на организацията, но с изменение на закона това условие е отпаднало. Green Alliance са възразили, но без успех.

Green Alliance се обръща към Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), тъй като в нормативната рамка липсват достатъчно предпазни мерки и не се предвижда засегнатите да бъдат уведомявани или да оспорват разполагане на агенти, излагайки хората на риск от произвол и злоупотреба с правата им съгласно член 8 от ЕКПЧ (право на неприкосновеност на личния живот).

Съдът припомня, че по-рано въпросът кога жалбоподател може да претендира, че е жертва на намеса поради самото наличие на закон или практика, позволяваща тайно наблюдение, е обсъждан първо в Zaharov v. Русия, след това в Centrum för rättvisa v. Швеция.

Съдът заключава, че „самото съществуване на разглежданите разпоредби… може да се разглежда като намеса в правата на сдружението на жалбоподателите съгласно член 8 от ЕКПЧ, без да е необходимо да се установи конкретно дали сдружението е изложено на риск от проникването на такива агенти“, и че следователно е оправдано да се разгледат разпоредбите „абстрактно“. По-нататък Съдът прилага теста за пропорционалност – ако има намеса, тя е оправдана само ако е „в съответствие със закона“ и „необходима в демократичното общество“ за постигане на легитимна цел.

В цялостното си заключение ЕСПЧ обобщава пет проблема в регламентите, уреждащи въпросните агенти: широко определените основания и полета за тяхното разполагане, съчетани с начина, по който се решава това разполагане; липсата на какъвто и да е срок за тяхното използване; процедура за разполагане, която не е в състояние да гарантира, че те се използват само когато са „необходими в демократичното общество“; възможността за произвол и злоупотреба. Съдът признава, че българските правила относно агентите не „отговарят на изискването за качество на правото и са неспособни при намеса да я ограничат към това, което е „необходимо в едно демократично общество“ [167], и приема, че съответно е налице нарушение на член 8 от ЕКПЧ.

Тревога за AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Световните медии започват с тази тревога, ето днес обръщение на редакционния съвет на New York Times:

The Editorial Board

Humanity Has Avoided Apocalypse Before. Let’s Do It Again.

Хората, които изграждат A.I. искрено вярват, че това може да убие всички ни до края на десетилетието“, написа Джейкъб Коксън, бивш служител на Anthropic, в социалните мрежи, след като подаде оставка миналата седмица. Нация или терористична група може да използва A.I. за изграждане на кибероръжия, рояци с дронове или биооръжия, способни да бъдат широко разпространени. A.I. също може да се освободи от човешкия контрол, както направи това лято, когато автономните агенти на OpenAI нахлуха в системите на друга компания, без нито един служител да им каже.


Хората, които създават и управляват използването на AI, са се разделили на блокове и светът наблюдава с тревога изявите им. Особено активен в призива за намаляване на темповете на разработване и внедряване на AI е СЕО на Anthropic Дарио Амодей. Той призовава демокрациите съвместно да изработят общи стандарти за безопасност, които ще изискват правителствена подкрепа: „Дължим го на човечеството“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заявява, че страховете за безопасността на изкуствения интелект (AI) са “измама” и че достатъчно е да има силен и умен президент.

Според the Thomson Reuters Foundation само 14% от компаниите с AI оценяват влиянието на техния продукт върху неприкосновеността на личния живот, а нищожните 7% провеждат оценки на правата на човека.

Bърховният комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк се обърна към всички държави и компании, движещи надпреварата за AI с призив да бъдат отговорни и да спазват правата на човека.

Според New York Times разделението изглежда така:

Картината не е пълна, липсват авторитетни гласове като например Бил Гейтс. Но съобщението е повече от ясно.

Отново допълнителен трансфер за БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както се вижда от приложения текст, БНТ за пореден път получава трансфер от бюджета за да плати цифрово наземно разпространение на програми. Просрочени задължения.

Ето какво е казал Борисов през 2010 година по въпроса за заплащането на разпространението на програмите на БНТ.

Трансферите към БНТ извън предвиденото по законите за държавния бюджет не са еднократен акт, от много години е така (вж например 2021 – за непрекъснатост на разпространението,  за българското председателство на ЕС, за  правата за мачовете от А група)  – какво е това от гледна точка на правилата на ЕС за държавната помощ?

Изпълнението се възлага на генералната директорка на БНТ – но “при спазване на законодателството по държавните помощи, включително избягването на свръхкомпенсиране на БНТ за възложената обществена услуга.” Значи държавна помощ все пак. Значи компенсиране за обществена услуга. Ако е така, защо толкова години се налагат допълнителни трансфери специално за БНТ?

ПОСТАНОВЛЕНИЕ  № 147

от   17 септември   2026 година

За одобряване на допълнителен трансфер за Българската национална телевизия за 2026 г.

М И Н И С Т Е Р С К И Я Т    С Ъ В Е Т

П О С Т А Н О В И:

Чл. 1. (1) Одобрява допълнителен трансфер в размер
10 000 000 евро за Българската национална телевизия (БНТ) за 2026 г. за заплащане на просрочени задължения за електронни съобщителни услуги за разпространение на телевизионни програми чрез наземно цифрово радиоразпръскване.

(2) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2026 г.

Чл. 2. Със сумата по чл. 1, ал. 1 да се увеличи бюджетното взаимоотношение на централния бюджет с бюджета на Българската национална телевизия за 2026 г.

Чл. 3. Генералният директор на Българската национална телевизия да извърши съответните промени по бюджета на БНТ за 2026 г. и да уведоми министъра на финансите.

Чл. 4. Министърът на финансите да извърши произтичащите от чл. 1 промени по централния бюджет за 2026 г.

Заключителни разпоредби

§ 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.

§ 2. Изпълнението на постановлението се възлага на генералния директор на Българската национална телевизия, който отговаря и за използването и отчитането на средствата при спазване на законодателството по държавните помощи, включително избягването на свръхкомпенсиране на БНТ за възложената обществена услуга.

§ 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЕН РАДЕВ

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА

Комисията публикува законодателното предложение EU Kids Act

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От речта за състоянието на Съюза за 2026 г. стана ясно, че по отношение на платформите онлайн ЕС решава две задачи с правни инструменти:

  • първо, защита на децата – с регламент EU Kids Act,
  • второ, защита на всички от пристрастяващия дизайн и техниките за задържане на вниманието в мрежите – с Digital Fairness Act.

Още на следващия ден Европейската комисия публикува ЪДП (2026) 681 Законодателно предложение за Акт на ЕС за децата (EU KIDS Act), чиято цел е да повиши безопасността на децата онлайн в Европейския съюз.

EU KIDS ACT = ‘EU Keeping Internet Digital Spaces Accountable and Trustworthy’

Предложението:

  • въвежда забрана на социални медийни платформи да дават достъп на деца под 13-годишна възраст;
  • за децата на възраст от 13 до 15 години предложението предвижда родителски контрол, като родителите или настойниците ще могат да създават детски профили, до които децата ще имат достъп чрез профила на родителя или настойника.
  • въвежда единна минимална възраст от 15 години, от която непълнолетните в ЕС могат самостоятелно да създават свой профил. По този начин се въвежда поетапен подход.
  • обръща и тежестта на доказване: доставчиците на услуги вече ще трябва да доказват, че услугите им са съобразени с възрастта на децата и са безопасни още при проектирането им.
  • въвежда редица задължения за всички онлайн услуги, които предлагат на потребители под 18-годишна възраст социални медии, платформи за споделяне на видеоклипове, видеоигри, виртуални събеседници с изкуствен интелект и чатботове. Сред тях е забрана на пристрастяващи функции и на системи за препоръчване на съдържание въз основа на профилиране. Въвежда се забрана за безкрайното превъртане и за насочените известия (“push” нотификации) по време на часовете за сън.

Съгласно Акта на ЕС за децата онлайн услугите и магазините за сваляне на приложения трябва да използват инструменти за удостоверяване на възрастта – например приложението на ЕС за проверка на възрастта, което не съхранява документи за самоличност или биометрични данни и по този начин осигурява най-високо равнище на защита на личните данни. Освен това доставчиците на социални медии и платформи за споделяне на видеоклипове ще трябва да проверяват възрастта на потребителите при създаването на нов профил.

Механизмът за прилагане се основава на вече изградените структури по Акта за цифровите услуги и Акта за изкуствения интелект, като използва установените механизми и натрупания експертен опит.

Повече информация ще намерите в съобщението за медиите и документа „Въпроси и отговори“.

Заедно със законодателното предложение са публикувани Съобщение на комисията СОМ (2024) 680 final An EU approach to online child safety Download  u Staff Working Document (SWD) (2026) 681 – Analysis of Impacts accompanying the proposal for EU kids Act Download 

Президентски избори 2026 – напредък на заявленията

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Измина седмица откакто ЦИК пусна формуляра за заявленията за гласуване зад граница. Писах подробно за него и защо е важен. Чести проблеми и грешки при попълването ще намерите в статията ми от март т.г.

За този период са подадени почти 7000 заявления. Това са най-малко на този етап от кампанията за последните девет години. През 2017 г. имаше 5161 след седмица, а през октомври 2024 – 7284. Преди две годни обаче нямаше нужда от заявления, защото повечето секции зад граница се отваряха автоматично на база стара активност. Това беше силно ограничено преди парламентарния вот в началото на 2026 и все още не се случва за секции извън ЕС след последните промени.

На Glasuvam.org ще намерите карта показваща в реално време къде са събрани колко заявления, както и подробна разбивка по места. На следващите две графики виждате сравнение в броя събрани заявления. Смятайки спрямо началото или края на кампанията пак виждаме, че е една от най-ниските активности в последните 10 вота.

В Германия, където са одобрени доста секции автоматично, виждаме подобен спад в активността. Повече са от първата седмица при изборите през октомври 2024 и тези през 2017 г., но не с много. Пет пъти по-малко са събрани за седмица, отколкото през юли 2021 и 2.5 пъти по-малко от последния вот.

Във Великобритания положението е по-добре като единствено рекордните кампании от началото на 2026, април и юли 2021-ва са значително повече.

В Турция кампанията започва отчетливо различно от други години и се доближава до органичния растеж подобен на други държави по света като Германия и UK. Това е и причината броят заявления да е по-малък от всички вотове след 2017-та, когато почти нямаше заявления през първите 12 дни.

Остават две седмици до края на кампанията – 29-ти септември в полунощ българско време. Графиките горе показват, че в различни кампании е имало голямо увеличение на заявленията в последната седмица. На този етап обаче виждаме слаб интерес. Отчасти това може да се обясни с традиционно ниското внимание към президентските избори. Вярно е също, че липсва разбиране за промените на Избирателния кодекс, важността на подаването на заявления, както и отново всякаква информационна кампания от страна на ЦИК или МВнР за българите зад граница. Затова проекти като Glasuvam.org съществуват. Може да се регистрирате за бъдещи новини и събития.

Законите за дигитална България

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Предлагаме 40 законопроекта за реална дигитализация. Дигиталната трансформация има за цел да осигури удобство за гражданите, оптимална работа на администрацията, прозрачност, ограничаване на корупционния риск и конкурентна среда за развитие на бизнеса.

Затова предлагаме законодателна програма “Законите за дигитална България”, разделена на 8 групи, които можете да видите тук: digital.dabulgaria.bg. На същия адрес можете и да предлагате и нови инициативи, с които да допълним програмата. Ето накратко нашите предложения:

  1. Нулева бюрокрация – отпадане на излишни документи, хартийки, книжки, бележки, дневници и какво ли още не. В тази група има 9 законопроекта, за отпадане на здравноосигурителна книжка, отпадане на хартиения болничен лист, отпадане на удостоверенията за наследници и за липса на задължения, премахване на печата и изискването на печати, отпадане на стикери по автомобила, заявления за EORI номер, хартиени документи за таксиметрови превози, както и за дигитализиране на риболовния и ловния билет.
  2. Дигитализация на процеси – 10 законопроекта за преминаване от хартиени или полу-електронни процеси към изцяло електронни процеси – електронно досъдебно производство, електронен процес по инвестиционно проектиране и устройствено планиране, възможност за електронни нотариални производства, за електронна регистрация на автомобил, регистрация на фирма и производство за намена на чужденци. Въвеждане на електронни фактури и съхранение на електронни копия на хартиени фактури, пълна дигитализация на процесите по издаване на ТЕЛК, както и централизирано електронно проследяване на спазването на сроковете за произнасяне на всички администрации.
  3. Закона за използването и развитието на изкуствения интелект – цялостна уредба, свързана с прилагането на европейския регламент за искуствения интелект, както и използването на ИИ в публичния сектор, развитие на уменията на работниците и служителите за работа с ИИ, въвеждане на стимули за развитие на ИИ и ограничаване на рисковете.
  4. Национален цифров портфейл – въвеждане на единно приложение за достъп до електронни услуги, справки, кореспонденция с държавни органи, както и европейски портфейл за цифрова самоличност, вкл. възможност за представяне на личен документ през смартфон.
  5. Управление на ИКТ в обществения сектор – изцяло нов закон, който подробно да уреди как държавата и общините управляват информационните и комуникационните технологии – как ефективно да планират, възлагат и приемат резултати, така че използването на информационни технологии да не е тромаво, скъпо и безрезултатно усилие. Уреждане на ролята на системния интегратор и прозрачното възлагане.
  6. Права и защита в дигиталния свят – в процеса на дигитализация трябва да бъдат гарантирани основни права и защита на уязвими групи. По тази причина в тази група са включени законопроекти за защита на данните на шофьорите в тол-системата, защита на трафичните данни, криминализиране на шпионския софтуер, възможност за отказ от съхраняване на биометрични данни в МВР, възможност за лица с увреждания да ползват ефективно телефон 112, ограничаване на онлайн рекламата на хазарт, ограничаване на пристрастяващите елементи на социалните мрежи.
  7. Публичност и прозрачност – публикуването на колкото може повече данни за работата на държавата, особено когато става дума за разходване на публични средства, е изключително важна мярка – в тази група са включени законопроекти, с които администрацията се задължава да публикува данни за плащанията на НЗОК, плащанията на държавните дружества, земеделските субсидии, данните от системата за ветеринарен контрол (с цел ограничаване на фиктивните животни), отворени данни за ПТП, пътни нарушения и рецидивисти на пътя, както и увеличаване на данните в структуриран вид в Търговския регистър.
  8. Дигитални мерки срещу корупция и злоупотреби – дигитализацията сама по себе си е антикорупционна мярка, но в тази група са конкретни мерки, насочени срещу злоупотреби в различни сектори: дигитални мерки срещу корупцията в здравеопазването, мерки срещу имотните измами, ограничаване на фалшиви ТЕЛК-решения и измами с лични асистенти, както и ограничаване на злоупотребите със специални разузнавателни средства чрез дигитализация и повишаване на сигурността на процесите в органите, използващи СРС.

Част от законопроектите в тази законодателна програма вече са внесени. Други ще бъдат внесени след като бъдат обсъдени (системата, в която са качени, създадена с изкуствен интелект, позволява обществено обсъждане и призоваваме всеки да остави становище).

Тези 40 законопроекта са следваща стъпка, след десетките законопроекти и поправки, които бяха приети в последните няколко народни събрания по наше предложения (някои от тях: отпадане на трудова книжка, син талон, удостоверения и документ за платена такса с печат, въвеждане на единна входна точка за финансови отчети, пълна дигитализация на здравните данни, публичност на всички плащания на държавата, разширяване на публикуваните данни за обществени поръчки, изцяло електронно плащане на фишове, електронна връзка между НАП и КАТ, електронни документи в НЗОК, електронни ваучери за храна, служебно получаване на информация за местни данъци и такси от кадастъра и имотния регистър, отпадане на копието на електронни фактури, разширяване на електронните касови бележки и др.).

Не спираме с усилията за модернизация на страната, без значение дали сме управляващи или опозиция. Ако управляващите искат да правят правилните неща, няма да е достатъчно да напишат думата “дигитализация” няколко десетки пъти в програмата си – трябва ясен ангажимент, визия и приоритети.

Днес представяме такава визия, за която ще търсим подкрепа в парламента. Защото България има спешна нужда от модернизация и дигитална трансформация.

Материалът Законите за дигитална България е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Must be surreal

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Must be surreal to live history all over
repeating the same lies of self-defense,
superiority, destiny and final solution
watching passively as everyone –
yourself included – prays, votes, kills,
burns and rebuilds atop graves.

Must be heartbreaking to watch
your bloodline relive what you endured
now from the perpetrator’s desk
history forgotten, repeated, rebranded
uttering those exact excuses and hate
following through as orders are followed.

Must be difficult to face the tape rolling
once ashes and truth settle alike,
to explain once more, eighty years later,
to insist common folk didn’t know,
only sought safety and promised destiny,
to feel the shame once those lies crumble.

Must be painful for the witness and learned
to watch events unfold and reconstruct
what was once labeled as „never again“
knowing that in eighty more years
the bloodline of those who now slay
will emerge from the shame and lead yet again.

Must be terrifying to entertain the thought
that what remains of a charred people –
scattered across, but not at home –
will rise to hunt the monsters down
one by one, as decades past,
to end, to seek justice, to avenge.

Must be certain some labels will be named:
terror, and stench of decaying foe
or truth seekers and retribution
for a humanity failing yet again.

Must be up to the scribes or those
who will still utter „never again“
and still fail to know how or what,
yet dream of safety and promised destiny.

Как се пише: отпред или отпреде?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише отпред. Думата отпреде е остаряла и диалектна. Вашите спирачки може и да са в перфектно състояние, но на автомобила отпред – не, така че внимавайте! Дамската чанта е изработена от екокожа и има две вътрешни прегради, както и удобни джобове отпред и отзад.

БХК: Костадин Костадинов и партия „Възраждане“ са окончателно осъдени за антисемитска дискриминация спрямо Соломон Паси

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Народният представител Костадин Костадинов, лидер на прокремълската партия „Възраждане“, е осъден на последна инстанция за дискриминационна реч спрямо бившия народен представител и министър на външните работи Соломон Паси, съобщава Българският хелзинкски комитет. От БХК са предоставили правна помощ на Паси по случая.

С решение от 3 август 2026 г. Върховният административен съд е оставил в сила решение на Административен съд – София-град от 26 септември 2025 г., с което се оставя в сила решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) от 25 март 2025 г. Тази поредица от произнасяния е по жалба на Соломон Паси срещу серия публикации на партия „Възраждане“ и председателя ѝ Костадин Костадинов в социалниет мрежи.

В решението си КЗД установява, че Костадинов е осъществил нарушение на законовата забрана за дискриминация под формата на „тормоз“ и „подбуждане към дискриминация“. Комисията установява, че нарушенията са осъществени и чрез липсата на премахване на антисемитски коментари от потребители на социалните мрежи под публикациите.

С решението на КЗД, което е оставено в сила с окончателното и неподлежащо на обжалване решение на Върховния административен съд от 3 август 2026 г., Костадин Костадинов и партията „Възраждане“ са задължени да премахнат публикациите.

КЗД е установила още, че както Костадинов и партията, така и други двама ответници по преписката, не са осъществили дискриминация като са бездействали да бъде премахнат колаж с антисемитско съдържание и образа на г-н Паси в „Телеграм“ канал, свързан с партията. В тази част и двете съдебни инстанции са отхвърлили жалбите на г-н Паси и са оставили установеното от КЗД в сила.