Съд на ЕС: Решението Klubrádió

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно Решение на Съда по дело C-92/23 | Комисия/Унгария (Право на предоставяне на медийни услуги на дадена радиочестота).

Klubrádió е унгарска търговска радиостанция, която разпространява програмата си наземно. През 2014 г. тя получава от регулатора . унгарския Медиен съвет – правото да предоставя медийни услуги на честота 92,9 MHz в зоната на излъчване на Будапеща за срок от седем години с възможност за подновяване за период от пет години.
След изтичането на срока Медийният съвет отказва да уважи искането за подновяване: той приема, че Klubrádió на два пъти не е изпълнило задължението си за ежемесечно предоставяне на информация относно квотите за излъчване, което представлява повторно нарушение. Съгласно унгарския закон за медиите обаче такова нарушение води автоматично до отказ за подновяване.

Впоследствие Медийният съвет публикува покана за представяне на оферти за предоставянето на медийни услуги на съответната честота, но кандидатурата на Klubrádió е обявена за недействителна. Това решение е обосновано с недостатъци в програмната схема и с наличието на отрицателен собствен капитал на Klubrádió през петте години, предшестващи подаването на кандидатурата му, което правело офертата му неподходяща за осигуряване на присъствието на медийния пазар на радиостанция, която е стабилна и предвидима що се отнася до нейното функциониране.

Считайки, че Унгария е нарушила по-специално регулаторната рамка на Съюза в областта на електронните съобщения, принципите на пропорционалност, недопускане на дискриминация и добра администрация, както и свободата на изразяване и на информация, закрепена в Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската комисия предявява иск за неизпълнение на задължения пред Съда на Европейския съюз.

В решението си Съдът уважава повечето твърдения на Комисията за нарушения и констатира, че Унгария не е изпълнила задълженията си по силата на правото на Съюза.Съдът счита, че Унгария е нарушила свободата на изразяване и на информация, закрепена в член 11 от Хартата на основните права, от една страна, с приемането на решението за отказ за подновяване и на закона за медиите, и от друга страна, с приемането на решението за недействителност и за съответната конкурсна процедура. Всъщност според Съда всяка национална мярка, която намалява или ограничава достъпа на радио и тв организации до радиочестотите, може да представлява намеса в правото им на свобода на медиите, свързано със свободата на радио- и телевизионно разпространение. Във връзка с това Съдът
констатира, че нарушенията и пропуските, в които се упреква Klubrádió в настоящия случай, стоящи в основата както на решението за отказ, така и на решението за недействителност и които конкретно са попречили на тази радиостанция да продължи дейността си, се отнасят или до незначителни неточности от формален характер, или до аспекти, които като такива не би трябвало да водят до невъзможност за радиостанцията да продължи дейността си.

Заключение на ГА

Решение на Съда на ЕС

Подслушвано правосъдие

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Капитал:

“Статистическият парадокс: При общо около 4200 магистрати в България, в периода 2014 – 2025 г. са регистрирани 251 случая на прилагане на СРС спрямо тях, което означава, че 6% от съдиите, прокурорите и следователите са били обект на скрито наблюдение, или всеки 17-и магистрат. Това означава, че вероятността един магистрат да бъде подслушван или следен е над 1500 пъти по-висока, отколкото за средностатистическия български гражданин. Този висок интензитет е насочен предимно към съдиите, което ерозира тяхната независимост и създава климат на несигурност. Това са изводи от анализа на адвокат Адела Качаунова, озаглавен “Подслушвано правосъдие. Специалните разузнавателни средства като инструмент за натиск върху съдии, прокурори и следователи”.”

“Равносметката от анализа е, че са налице стотици разрешения за СРС, въз основа на които са изготвяни веществени доказателствени средства, но почти липсват последващи досъдебни производства и повдигнати обвинения. Общо за целия период са докладвани 18 наказателни производства срещу 16 съдии (срещу двама от съдиите са образувани по две производства). Има 4 осъдителни присъди спрямо съдии, 3 за прокурори/ следователи, но няма яснота дали тези присъди са постигнати след употреба на СРС. По останалите досъдебни производства изобщо няма внесени обвинителни актове в съда.

Масовото прилагане на СРС без последващ наказателноправен резултат предполага липса на реални основания за подслушване или друг таен способ за наблюдение, което пък означава, че СРС се използват извън предназначението им – не за разследване на престъпление, а за наблюдение, събиране на компромати или оказване на институционален натиск.”

Как се пише: железобетон или желязобетон?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише железобетон. В по-старата или повлияна от руски източници литература стоманобетонът се нарича и железобетон. Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия преминава в е. Пише се я, когато са изпълнени едновременно три условия: 1) я се […]

Съдбата на сатиричната страница “Копейкин”

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ГДБОП опитва да установи IP адресите, използвани за управление на сатиричната страница във Фейсбук “Копейкин” с 46 000 последователи, която редовно публикува статуси, колажи, снимки и т.н. срещу управляващите. Това се вижда от отговор на вътрешния министър в оставка Даниел Митов на депутатски въпрос на Стоян Таслаков от “Възраждане”, информира електронното издание Сега.

Това не е първият случай на интерес към страница в социална мрежа, “сайтът ни novonachalo.com бе свален след директно позвъняване по телефона от ГДБОП до хостинг доставчика”, пише съпредседателят на ДБ Ивайло Мирчев под поста на Копейкин. Въпросният сайт пародираше санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски, вж тук и тук.

Подобна съдба имаше и страницата на Правосъдие за всеки.

Европейски център за демократична устойчивост

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На последното заседание на Съвета по общи въпроси е поставено началото на дейността на европейския център за демократична устойчивост. Центърът е част от инициативата европейски щит за демокрацията. Новата структура ще служи като доброволен стратегически център за сътрудничество между държавите членки. Европейската комисия предоставя административна и оперативна подкрепа на центъра чрез секретариат. Центърът ще сътрудничи със системата за бързо предупреждение, управлявана от Европейската служба за външна дейност, и ще бъде свързващо звено между съществуващите мрежи и структури.

Инициативата ще бъде осъществена с практически проекти за изграждане на капацитет. Центърът ще работи за преодоляване на фрагментацията на усилията по превенция, откриване, анализ и реакция на заплахите за информационното пространство като свърже съществуващите мрежи и структури и им помогне да разгърнат пълния си потенциал.

Приоритетите в работата на Центъра за демократична устойчивост през първата година включват:

Разработване на инструменти в подкрепа на устойчивостта на изборите,
Подробен план на равнище ЕС за борба с чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство и дезинформацията,
Създаване на платформа на заинтересованите страни за обмен на знания и идеи за работа с държавите членки,
Насърчаване на изграждането на капацитет и взаимното обучение, включително споделяне на експертен опит и добри практики,
Определяне на възможности за сътрудничество със страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство,
Проучване на различни модели за включване на гражданите в усилията за защита на демокрацията.

Комисията, с участието на Европейската служба за външна дейност, ще подкрепя дейностите на центъра.

Допълнителна информация е налична в съобщението за медиите и на уебсайта на европейския център за демократична устойчивост.

АССО отхвърля искането за спиране на решението на СЕМ за избор на генерален директор на БНТ, решението не е окончателно

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Прессъобщение на Съвета за електронни медии от 24 февруари 2026 г. дава отговор на въпроса кой ще обитава кабинета на десетия етаж на БНТ – като вземем предвид, че решението на АССО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок.

“Административен съд София – област отхвърли подаденото от Емил Кошлуков искане за спиране изпълнението на Решение № РД-05-5/20.02.2026 г. на Съвета за електронни медии, с което за генерален директор на БНТ е избрана Милена Милотинова.

Съдът приема, че от приложените доказателства не се установява наличие на вреда за г-н Кошлуков, противопоставима като степен на значимост на защитимите от законодателя важни обществени интереси.

Решението на СЕМ е породило своите правни последици, г-жа Милотинова е встъпила в длъжност генерален директор на БНТ и считано от 20.02.2026 г. изпълнява в пълен обем правата и задълженията си, съгласно Закона за радиото и телевизията.”

Паарлелно с това Съветът за електронни медии е утвърдил Управителния съвет на БНТ в състав Вера Александрова, Ивелина Димитрова, Георги Сланчев, Елена Яръмова. “Вера Александрова ще отговаря за програмното съдържание и програмното развитие. Георги Сланчев – правна дейност и финансова дисциплина. Елена Яръмова – мултимедийно съдържание, онлайн платформи, дигитални права, спортни права и спортни мероприятия, маркетинг. Ивелина Димитрова – международно сътрудничество и регулаторна дейност, спазване на лицензионните условия на Българската национална телевизия”, е коментирала Милотинова.

Как се пише: евромонета, евро-монета или евро монети?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Това сложно съществително име се пише слято – евромонета, мн.ч. евромонети, или разделно – евро монета, евро монети. Когато първата съставна част на сложно съществително име пояснява втората, двете (или само първата) имат чужд произход и се употребяват като самостоятелни думи, съществителното се пише или слято, или разделно. Първата колекционерска сребърна евромонета на БНБ очаквано предизвика […]

СЕМ изслуша кандидатите и избра Милена Милотинова за генерален директор на БНТ, Кошлуков обжалва

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 19 февруари 2026 г. Съветът за електронни медии проведе изслушване на кандидатите, подали молби за участие в процедурата за генерален директор на БНТ.

Сашо Йовков не се яви и е направил изявление, че ще обжалва. Явиха се Емил Кошлуков, Невена Андонова, Милена Милотинова и Свилена Димитрова, правилата за изслушване бяха обявени продварително. Изслушването се предаваше пряко по БНТ2.

На 20 февруари от 11 часа е проведено гласуване, с три гласа (необходимо обикновено мнозинство) е избрана Милена Милотинова – това са гласовете на посочените от президента Радев Габриела Наплатанова и Къдринка Къдринова и на избраната от парламента Симона Велева. Останалите членове на парламентарната квота са гласували против.

Същият ден в Административния съд София – Област е постъпила жалба от Емил Кошлуков срещу решението на Съвета за електронни медии (СЕМ) за избор на Милена Милотинова за генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ). В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на изпълнението на обжалваното решение. По жалбата е образувано дело и на случаен принцип е определен докладчик от състава на съда, пише още в съобщението.

Доколкото актът за откриване на процедурата беше обявен за необжалваем, тъй като проверката за законосъобразност на този акт се извършва в производството по оспорване на крайния индивидуален административен акт по реда на чл.38, ал.2 от ЗРТ – това е именно актът за определяне на Милена Милотинова за генерален директор – сега предстои въпросният цялостен контрол за законосъобразност.

Кошлуков иска спиране на решението за избор на Милотинова, във връзка с което интригата е кой ще е обитателят на кабинета на генералния директор, докато тече делото. И, разбира се, в последна сметка: има ли законосъобразен избор.

АССО остави без разглеждане искането за спиране на изпълнението на решението за откриване на процедура за избор на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно становището на Административен съд – София Област, изразено в Определение 208/ 18 февруари 2025 г. Следвайки решението на ВАС, АССО приема, че е налице необжалваемост на решеието на СЕМ от 15 юли 2025 г.

Административният съд – София Област – I състав, съдия ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА, разгледа административно дело № 20257020700863 / 2025 г.. по жалба от Е. И. К./ Кошлуков срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии за обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия. Кошлуков да се прогласи за нищожно, а евентуално да се отмени като незаконосъобразно обжалваното решение.

С определение №1105 от 26.08.2025г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Е. К. на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК и е прекратил производството по делото. Това определение е обжалвано пред ВАС на РБ. С определение №10569 от 29.10.2025г. на ВАС на РБ е отменено определението на АССО и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение №1419 от 12.11.2025г. на АССО към настоящото дело е присъединено адм. дело №1029/2025г., образувано по жалба на С. С. Й./Сашо Йовков срещу същото решение на СЕМ. Искането на С. Й. е да се обяви за нищожно решението на СЕМ, направено е и искане за спиране на изпълнението на оспорения административен акт.

С определение №1432 от 13.11.2025г. на АССО, съдът е спрял изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии до решаване с влязъл в сила акт на спора по настоящото дело. Съдът е постановил спиране на настоящото дело до приключване на адм. дело №850/2025г. по описа на АССО с влязъл в сила съдебен акт. Това определение е обжалвано пред ВАС на РБ и с определение №1668 от 13.02.2026г. е обезсилено в частта, с която е спряно изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии и вместо него е оставено без разглеждане искането на С. Й. за спиране на изпълнението. Определението на АССО е отменено в частта, с която е спряно производството по делото и е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Междувременно с определение №76 от 19.01.2026г. на АССО към настоящото дело е присъединено адм. дело №1011/2025г., образувано по жалба на И. Д. В./Ирина Величкова срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии и с искане за спиране на решението до влизане в сила на решението по адм. дело №850/2025г. по описа на АССО.

На 17.02.2026г. е постъпило искане от Е. К. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, счита че са налице основания за прекратяване на производството по делото. Съобразявайки се със становището на ВАС на РБ, изразено в определение №1668 от 13.02.2026г. първоинстанционният съд приема, че оспореното Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии не притежава белезите на общ административен акт, нито на индивидуален административен акт. Оспореното решение не е от кръга на обжалваемите по съдебен ред актове, тъй като съдържа волеизявление, което е част от процедура за избор, приключваща с избора на генерален директор на БНТ. Решението попада в хипотезата на чл.21, ал.5 от АПК. Проверката за законосъобразност на този акт се извършва в производството по оспорване на крайния индивидуален административен акт по реда на чл.38, ал.2 от ЗРТ. Налице е недопустимост на оспорването. В тази връзка недопустими са и исканията за спиране на изпълнението на процесното решение.

По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Е. И. К. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И. Д. В. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Е. И. К., С. С. Й. и И. Д. В. срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №863/2025г. по описа на АССО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ.

Как се пише: литературноинтерпретативен, литературно-интерпретативен или литературно интерпретативен?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Това прилагателно име се пише слято – литературноинтерпретативен, също и литературноинтерпретативна, литературноинтерпретативно, литературноинтерпретативни, тъй като е образувано от съчетание на прилагателно и съществително име – литературна интерпретация. Литературноинтерпретативното съчинение има регламентирана структура – състои се от уводна част, изложение и заключение. Изчерпателният анализ в това отношение следва да е обект на литературноинтерпретативна критика, а не […]