\m/__{°o°}__\m/
Страхотен концерт на най-великата рок група. София, 2026, Iron Maiden. Run for your lives!
Прекрасно изпълнение, много народ, изживяване, което си заслужаваше. Центърът на София почерня от тениски часове преди концерта. След това почерня и метрото.
Стивън беше на ниво, но на мен ми липсваше Нико. Няма друг барабанист като Нико, да е жив и здрав!
Дейв е поостарял, но само това му е кахърът. Същата мелодична унасяща китара, сола и фрази в контраст на острите рифове. Като него усмихнати, отнесени и на вълни като жита на вятъра.
Ейдриън си е китарна легенда. Още го могат с Дейв това успоредно свирене на фрази, дето им разнесе славата преди години. Като дуото на Джудас, но по-друго. Той си се кефеше на новата китара от Lado, специално за него, вариация на тема “експлорър”, супер изглежда. Повечето песни бяха с нея, оставяше си джаксъна. Лошото е, че като почнеха сола, едни явно подпийнали сърби до мен се отегчаваха и почваха да скандират и подскачат, ама айде сега, кой ходи на рок концерти на стадион, за да слуша китарните сола… Кой друг, имам предвид, де. 
Стив е бас-машина, няма нужда от думи за него. Когато хората казват “бас китара”, това е друг начин да се каже Стив Харис.
Яник ми е любим китарист. Чуйте го още от едно време с Иън Гилън, после с Fear, Блейз и досега всичко мейдънско. Тоя човек е луд – не се спря! То не бяха танци-манци, въртене и подхвърляне на китарата, всякакви пози, тичане надлъж… и през цялото това време не спира да свири, даже поне едно от солата си съм сигурен, че изкара така. Абсолютна легенда. Звукът му винаги се отличава, ако се заслушате в албумите всеки от тримата има различен звук. На Яник е един дрезгав и с размах, леко неглиже, все едно е на раздумка с приятели на крак на външно кафе. Едно такова уж разхвърляно и набързо, уж между другото, а всъщност съвсем музикантско, едно някак хендрикско. На една от песните гледам някой тича зад другите, викам си нещо е станало и от екипа оправят, а то Яник снове отзад от край до край, та косата му се вее.
Брус – за него какво да кажа, освен, че тоя човек ще го учат в музикалните училища и вокалните академии. Гласище. Аз усетих два-три момента, когато от всичкото тичане дъхът малко не му достигаше, но вие какво очаквате от рок изпълнение наживо. Даже не отварям дума за спектакъла, който прави – те Мейдън винаги са били силни в театралната част, особено последните десетилетия им е много изпипано всичко. И Брус е примото на тая опера, винаги на място, винаги изцяло в роля. Такъв е и с други групи, такъв е и със симфоничен оркестър и с Пърпъл – просто живее със сцената.
А публиката – толкова много народ не съм виждал от бая време. Фенове от всякаква възраст и социален слой, а при мен на терена повечето бяха по-млади и само тук-там колкото мен. Мисля всички имахме усещането, че сме част от нещо голямо.
Да кажа и нещо кофти. Чуха се гласове из мрежата как така като толкова много хора ценят добра музика, в държавата ни като избори и изобщо социално е пълна чалга и трагедия. Ще разочаровам някои хора, но фактът, че слушаш И добра музика, не те прави автоматично някакъв изискан познавач или култур-трегер. Сигурно огромна част, може би поне една трета, ако не и повече, от тия хора, са си селяни, чалгари и русофили путинисти. Като се прибере, удари три ракии и пребие жена си, му е еднакво дали ще си пусне Цеца, Слави или Мейдън. Да, ужасно е и да, боли, но това е истината – причината много хора да консумират някаква култура е единствено защото е станала известна, популярна. Социална инерция, един вид. И не се правете, че не знаете – има пълни идиоти и простаци и сред рокаджиите, и сред блусарите, и сред мотористите – даже при това с “клубовете” простотията вирее още по-лесно.
Comes with the territory – това е обратната страна на славата. Като оставим всичко това настрана, разбира се че има страхотни хора и фенове в метъл средите. Особено като не се бутаме задължително да сме в групи, клубове и подобни и просто изживяваме музиката на живота си пред сцената. Всеки по своя си начин. То това е метълът, това е рокът – свобода и вътрешно изживяване. Той се слуша и гледа заради себе си, ако го правиш заради поза за другите, по-скоро си чалга.
С две думи – up the irons!
Една публикация в theconversation.com по повод спирането на CBS Radio News днес, ударите, на които е подложена медийната екосистема в обществен интерес и правото на хората да бъдат информирани.
Когато CBS Radio News замлъкне на 22 май 2026 г., американците ще загубят достъп до новинарски програми, които слушат в продължение на почти век. Отива си и двупартийната идея, че медиите трябва да съществуват, за да служат на демокрацията.
Когато CBS се роди през 1927 г., се водеха дискусии как медиите могат по-добре да служат на демокрацията. Американците вече бяха видели деформирането на новинарската екосистема в полза на богатите. Първата световна война демонстрира и силата на средствата за масова информация да оформят общественото мнение чрез пропаганда. Имаше широк консенсус между партиите, че правителството може да играе роля в защитата на обществеността от концентрирана медийна власт, чуждестранна дезинформация, съобщения със специален интерес или измамна реклама.
Въпреки че се разминават как най-добре да го постигнат, демократите и републиканците се съгласяват, че радиото трябва да служи на обществения интерес. С други думи, тъй като ефирът е принадлежал на всички американци, електронните медии имат задължения извън печалбата. Те предоставят надеждна информация, различни гледни точки и въпроси от обществен интерес. По времето, когато Законът за комуникациите от 1934 г. създава Федералната комисия по комуникациите, идеята, че радиото трябва да служи на обществеността, е нормализирана. Завладяващото отразяване на CBS от Втората световна война затвърждава значението му като американска институция.
През 60-те години на миналия век дебатите за това как радиото може по-добре да служи на демокрацията до голяма степен изчезват. Задълженията за новини от обществен интерес, ограничения на чуждестранната собственост и правила за плурализъм – отпадат. Всяко обществено задължение извън печалбата започва да се описва като заплаха за американския начин на живот. Тези, които твърдят, че медиите трябва да бъдат регулирани като общо благо в плуралистичната демокрация, се игнорират.
След като президентът Бил Клинтън подписа Закона за далекосъобщенията от 1996 г., критиците твърдят, че лобизмът в индустрията води към демонтирането на голяма част от рамката в полза на обществения интерес. Законодателството облекчава ограниченията на собствеността, което позволява на малък брой големи корпорации да придобият много повече станции. Все по-често дерегулираната медийна екосистема не успява да изпълни обществената си мисия.
Във втория си мандат Тръмп злоупотреби с властта си над медийната екосистема. През 2025 г. FCC на администрацията на Тръмп одобри сливането на Paramount Global, компанията майка на CBS, със Skydance Media. Но това стана едва след като Paramount Global уреди дело, което Тръмп заведе срещу CBS за 16 милиона долара. Въпреки че много талантливи журналисти и продуценти остават, новата главна редакторка на CBS News Бари Вайс работи, за да направи мрежата по-приятелска към администрацията на Тръмп. Рейтингите на станциите в мрежата се сринаха.
Въпреки че Paramount Skydance сочи финансови причини за спирането на CBS Radio News, компанията се опитва да закупи нови активи, включително компанията майка на CNN, Warner Bros. Discovery, което ще увеличи монополизацията на новинарските медии.
Американците не могат да кажат, че Мъроу не ги е предупредил: Със сигурност ще платим за начина на използване на този най-мощен инструмент за комуникация. Този инструмент може да образова, може да осветява света; да, и дори може да вдъхновява. Но може да го направи само доколкото хората са решени да го използват за тези цели. В противен случай той не е нищо друго освен жици и лампи в кутия. Има голяма и решителна битка, която трябва да се води срещу невежеството, нетолерантността и безразличието. В тази битка оръжието на телевизията може да бъде полезно.
„Тръбата трепти“, казва той през 1958 г. И ако американците не си върнат правото на информация, която не е оцветена от мотива за печалба и специални интереси, „скоро ще видим, че цялата борба е загубена“.
Преди седмица написах статия за това как все още няма ограничителни зони за дронове около площадките за медицински хеликоптери. Макар това да е вероятно най-малкият проблем в това начинание, все пак създава риск. Скоро след това @dhardestbattles.bsky.social ме поправи в Blusky, че всъщност има сериозно разминаване между интерактивната карта на ГД ГВА и JSON файла, който предоставят. Наистина, на страницата им пише, че картата е само индикативна. Моя грешка е да предположа, че няма толкова голяма разлика между двете.
Затова, както правя обикновено, седнах да направя карта, която да показва реалните данни на ограниченията на въздушното пространство. Доколкото има готови професионални инструменти за представяне на специализирания формат, целта ми беше по-скоро да направя карта, която да ни позволи да оценим работата на дирекцията и най-вече исканията за такива ограничения. Картата няма за цел да е отправна точка и всеки следва да сверява с официалната страница на ГД ГВА.
Този път реших да направя картата на английски заради съдържанието на повечето полета във формата. Само текстовото описание на ограничението е на български, което намирам за странно в случая. Добавих филтри по тип ограничение и към тях добавих зоните над 50м. около летищата. Така може да се изключват категории като натиснете на легендата. При натискане където и да е се отваря информация за всички ограничения на това място спрямо филтрите. Така разбираме какво е естеството на ограниченията. Повечето са изискване за уведомяване или искане на разрешение в определен период преди полета. Има лице за контакт и други параметри. С бутоните горе вляво може да сменяте картата на сателитна снимка както и да я фокусирате върху местоположението си.
Направих така, че картата да зарежда всеки ден информацията за ограниченията, ако има нова такава. Докато я правих забелязах, че са обновили файла междувременно – на 15 и 18-ти май. Затова ми хрумна да заредя всички публични промени в последните години. Има 21 такива от май 2023-та насам. Преди това не са публикували JSON файла, а са разчитали на въпросната индикативна карта. Тя обаче няма историческа справка. Затова нямаме данните за зоната, например, около игрището, където Борисов риташе мачле край ресторанта на Сталийски.
19 от тези архива с ограничения добавих на картата. Може да се покажат с бутона горе вляво за филтър и после да се избере дата от менюто. Архивите от май и юни 2023-та, за съжаление, са неизползваеми. Както виждате долу, при създаването им са объркали географския формат на полигоните. Можех да ги оправя, но тогава ще трябва да правят твърде много предположения и се губи смисълът.
Това, което са добавяли тогава обаче в последствие е въведено все пак във валидни ограничения и ги виждаме в следващите архиви. Някои от зоните са изтривани и въвеждани наново. Ако натиснете на някоя от тях ще видите кога са първо въведени и кога са изтрити. Някои от тях обаче е да са въведени наново на по-късен етап и на същото място да е имало друга зона дори със същия идентификатор, макар с различни параметри. На доста от зоните пиша, че са въведени най-късно през 2023-та, тъй като нямам по-стари данни.
Както споменах в предишната си статия, към този момент има 20 площадки за медицински хеликоптери в болници из цяла България. На интерактивната карта на ГД ГВА няма ограничения за дронове на никоя от тях. В официалния JSON файл обаче има за 12 от тях. Тези без ограничения са:
Всички тези са добавени в списъка на дирекцията след средата на 2025-та. Повечето от ограниченията за останалите 12 са добавени през 2024-та и преди запитването ми до ГД ГВА през 2025-та защо не се виждат такива на картата. Интересното тук е, че тогава те не ми отговориха, че всъщност има ограничения и картата е само индикативна. Вместо това ми отговориха, че все още се работи по процеса и всъщност не било задължително да има ограничения за дронове.
Моята интерактивна карта може да разгледате тук или на нов екран.
По нея може да направим няколко интересни наблюдения. В Тракия между Сливен и София, както и в северозападна България на запад от Плевен се виждат множество ограничителни зони свързани с площадки за борба с градушките. Друг пример са ограниченията около Росенец обхващащи почти целия полуостров, но без резиденцията на Доган.
Като друг пример виждате ограничения въведени между 8-ми и 15-ти май от земята до 305 метра за дронове по пътя между Бургас и Велико Търново и Пловдив и София. Това изглежда са ограничения свързани с провеждането на Giro d’Italia по това време. Тогава имаше доста хеликоптери отразяващи събитието и явно целта е била да се пазят те от дронове на зрителите.
По същото време се забелязва и добавено ограничение в Лозенец и Изгрев. Те съвпадат с Руското посолство, Руското търговско представителство и Руското училище в Лозенец и са в категория чувствителни обекти. Махнати са на на 18-ти май и не откривам публична информация защо. На същата карта виждате ограниченията около посолствата на Израел и САЩ в категория „чужда територия“. Такива обаче няма около руското, немското и другите посолства в района. Виждаме ограничения за „чувствителни обекти“ около комплекса на НСС и МВнР
Виждаме също ограничение ERM2 в Лозенец на границата на Борисовата градина. Там се намира намира подстанция Рила. Стана известна след спирането на тока в целия център на София по време на масовите протести през декември 2025-та. Тогава имаше обосновани предположения за умишлен саботаж. Интересно е, че ограниченията за дронове на това място до 120 м. е въведено четири месеца по-рано – през август.
На картата може да се видят още доста такива зони. Повечето са свързани с летища, военни или други държавни обекти. Има няколко в категория природни обекти, макар да се броят на пръсти. Един такъв е целият язовир Бели Искър. По някаква причина са добавили пречиствателните станции Бистрица, Панчерево и Кубратово в тази категория. Изглежда категорията не се отнася до опазване на защитени природни зони от шум, а на инфраструктура.
Какво друго интересно забелязвате в данните?
Неофициално първоначален интерес към Нова телевизия е изразил новият собственик на Левски Атанас Бостанджиев. По начало финансист и банкер, преди месец – на 24 април 2026 година Бостанджиев е обявен за нов мажоритарен собственик на българския футболен клуб ПФК „Левски“ (София).
По два начина – “неофициално” и “първоначален” – авторът в Капитал ни предупреждава, че засега промени няма. Все пак статията е за отбелязване, защото съдържа обзор на евентуални участници и евентуални събития на пазара, свързани с намеренията на компанията – майка на Нова телевизия.
За руската връзка: “Атанас Бостанджиев е роден в България, учил е в САЩ, работил е за Merrill Lynch и Goldman Sachs, когато изненадващо решава да замени работата си в световни финансови гиганти заради VTB Capital – глобалното инвестиционно звено на руската Внешторгбанк. Българското подразделение на VTB Capital се ръководеше от бившия финансов министър Милен Велчев и неговия брат, а през него руснаците притежаваха около 9% от акциите на Корпоративна търговска банка. “ВТБ Капитал” беше спонсор на “Левски” между 2012-2013 г. Заради връзките с ВТБ Бостанджиев е квалифициран от американското финансово разузнаване като “политически свързано лице” с Русия в доклад от 2017. Бостанджиев твърдеше пред “Капитал”, че неговата квалификация е била с 10-годишен период на давност и е изтекла през 2023 г.”
Има още факти в Булевард България, а и в други медии – например FT съобщава, че Атанас Бостанджиев е предлагал на Гана да осигури за тази държава руската ваксина срещу Covid-19. Този именно човек има интерес към Нова телевизия.
Правителството на Обединеното кралство готви планове за изключване на цифровата наземна телевизия (DTT), като ще са необходзими предпазни мерки за по-възрастните, уязвимите и нискодоходните аудитории. Правителството подкрепя дългосрочния преход от традиционните ефирни сигнали към доставяната чрез интернет телевизия (IPTV), но само когато и където има широколентов достъп.
Очаква се условията да бъдат изложени в предстояща Зелена книга – това е документ, който ще бъде изготвен и представен за обсъждане от правителството. Условията включват достъп до супербърз широколентов достъп, прости телевизионни интерфейси за стрийминг и поддръжка от телевизионни оператори и интернет доставчици за зрителите, чиято наземна телевиизя се изключва.
Съгласно действащото законодателство цифровата наземна телевизия е гарантирана поне до 2034 г. Участниците в кампанията твърдят, че преходът трябва да бъде удължен до 2040 г., предупреждавайки, че уязвимата аудитория в противен случай може да има проблеми.
Обществените радио- и телевизионни оператори, включително BBC, ITV и Channel 4, подкрепят преминаването към онлайн разпространение, като твърдят, че поддържането на наземни преносни мрежи е все по-скъпо, тъй като гледането се променя онлайн.
Телевизиите вече стартираха Freely, базираният на стрийминг наследник на Freeview, предлагайки канали на живо и при поискване през широколентов достъп. Ключов въпрос остава достъпността. Смята се, че правителството проучва подкрепа за приблизително един милион домакинства. Говорител на DCMS е заявил, че решението дали да се разшири DTT след 2034 г. ще бъде взето „възможно най-скоро“.
България изключи аналоговия сигнал през 2012, като планът за цифров преход не беше приложен особено успешно, поради съзнателно ограничената конкуренция в DTT от правителството на Станишев в полза на Цветан Василев. Много по-късно Съдът на ЕС констатира в решение 376/13, че нито Тройната коалиция и Станишев, нито по-късно ГЕРБ са отстранили посочените от Комисията проблеми. И вместо два търовски и един обществен мултиплекс с национален обхват и на втори етап – регионални мултиплекси – набързо се оказахме с един -единствен национален мултиплекс – и той ни е много.
Та в този ред на мисли – къде е българският план за изключване на DTT?
Федерално жури в Оукланд, Калифорния, единодушно отхвърля иска на Илон Мъск срещу OpenAI и неговите ръководители, съобщава The New York Times. Журито приема, че Мъск е изпуснал тригодишния давностен срок, тъй като е бил наясно с преструктурирането на OpenAI още през 2021 г. Делото не стига до същинско разглеждане на обвиненията за неправомерно обогатяване, решението е изцяло процесуално — заради пропуснатия срок.
Мъск е завел делото през 2024 г. като твърди, че OpenAI неправомерно е преминала от първоначалната си форма на нестопанска структура към хибриден модел с търговска дейност. Той настоява, че ръководството е действало в собствен интерес, а корпорацията Microsoft — като голям инвеститор — е „съдействала“ за това. Според информацията, представена в съда, Мъск е дарил около 38 млн. долара за създаването на OpenAI като нестопанска организация, но по-късно се почувствал измамен, след като компанията създала и търговско дружество. Журито обаче отхвърля всички претенции поради изтеклата давност. Съдия Ивон Гонсалес Роджърс незабавно потвърждава решението на журито.
Мъск вече е заявил, че ще обжалва, но съдията е дала да се разбере, че е готова да отхвърли подобна жалба „на момента“. Според Ню Йорк Таймс “резултатът запазва статуквото в надпреварата в Силициевата долина за развитие на изкуствения интелект, като OpenAI запазва ролята си на една от най-важните компании в технологичната индустрия. Решението осуетява усилията на Мъск да взриви организацията, която той помогна да бъде създадена през 2015 г.”