СЕМ изслуша кандидатите и избра Милена Милотинова за генерален директор на БНТ, Кошлуков обжалва

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 19 февруари 2026 г. Съветът за електронни медии проведе изслушване на кандидатите, подали молби за участие в процедурата за генерален директор на БНТ.

Сашо Йовков не се яви и е направил изявление, че ще обжалва. Явиха се Емил Кошлуков, Невена Андонова, Милена Милотинова и Свилена Димитрова, правилата за изслушване бяха обявени продварително. Изслушването се предаваше пряко по БНТ2.

На 20 февруари от 11 часа е проведено гласуване, с три гласа (необходимо обикновено мнозинство) е избрана Милена Милотинова – това са гласовете на посочените от президента Радев Габриела Наплатанова и Къдринка Къдринова и на избраната от парламента Симона Велева. Останалите членове на парламентарната квота са гласували против.

Същият ден в Административния съд София – Област е постъпила жалба от Емил Кошлуков срещу решението на Съвета за електронни медии (СЕМ) за избор на Милена Милотинова за генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ). В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на изпълнението на обжалваното решение. По жалбата е образувано дело и на случаен принцип е определен докладчик от състава на съда, пише още в съобщението.

Доколкото актът за откриване на процедурата беше обявен за необжалваем, тъй като проверката за законосъобразност на този акт се извършва в производството по оспорване на крайния индивидуален административен акт по реда на чл.38, ал.2 от ЗРТ – това е именно актът за определяне на Милена Милотинова за генерален директор – сега предстои въпросният цялостен контрол за законосъобразност.

Кошлуков иска спиране на решението за избор на Милотинова, във връзка с което интригата е кой ще е обитателят на кабинета на генералния директор, докато тече делото. И, разбира се, в последна сметка: има ли законосъобразен избор.

АССО остави без разглеждане искането за спиране на изпълнението на решението за откриване на процедура за избор на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно становището на Административен съд – София Област, изразено в Определение 208/ 18 февруари 2025 г. Следвайки решението на ВАС, АССО приема, че е налице необжалваемост на решеието на СЕМ от 15 юли 2025 г.

Административният съд – София Област – I състав, съдия ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА, разгледа административно дело № 20257020700863 / 2025 г.. по жалба от Е. И. К./ Кошлуков срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии за обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия. Кошлуков да се прогласи за нищожно, а евентуално да се отмени като незаконосъобразно обжалваното решение.

С определение №1105 от 26.08.2025г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Е. К. на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК и е прекратил производството по делото. Това определение е обжалвано пред ВАС на РБ. С определение №10569 от 29.10.2025г. на ВАС на РБ е отменено определението на АССО и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение №1419 от 12.11.2025г. на АССО към настоящото дело е присъединено адм. дело №1029/2025г., образувано по жалба на С. С. Й./Сашо Йовков срещу същото решение на СЕМ. Искането на С. Й. е да се обяви за нищожно решението на СЕМ, направено е и искане за спиране на изпълнението на оспорения административен акт.

С определение №1432 от 13.11.2025г. на АССО, съдът е спрял изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии до решаване с влязъл в сила акт на спора по настоящото дело. Съдът е постановил спиране на настоящото дело до приключване на адм. дело №850/2025г. по описа на АССО с влязъл в сила съдебен акт. Това определение е обжалвано пред ВАС на РБ и с определение №1668 от 13.02.2026г. е обезсилено в частта, с която е спряно изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии и вместо него е оставено без разглеждане искането на С. Й. за спиране на изпълнението. Определението на АССО е отменено в частта, с която е спряно производството по делото и е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Междувременно с определение №76 от 19.01.2026г. на АССО към настоящото дело е присъединено адм. дело №1011/2025г., образувано по жалба на И. Д. В./Ирина Величкова срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии и с искане за спиране на решението до влизане в сила на решението по адм. дело №850/2025г. по описа на АССО.

На 17.02.2026г. е постъпило искане от Е. К. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, счита че са налице основания за прекратяване на производството по делото. Съобразявайки се със становището на ВАС на РБ, изразено в определение №1668 от 13.02.2026г. първоинстанционният съд приема, че оспореното Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии не притежава белезите на общ административен акт, нито на индивидуален административен акт. Оспореното решение не е от кръга на обжалваемите по съдебен ред актове, тъй като съдържа волеизявление, което е част от процедура за избор, приключваща с избора на генерален директор на БНТ. Решението попада в хипотезата на чл.21, ал.5 от АПК. Проверката за законосъобразност на този акт се извършва в производството по оспорване на крайния индивидуален административен акт по реда на чл.38, ал.2 от ЗРТ. Налице е недопустимост на оспорването. В тази връзка недопустими са и исканията за спиране на изпълнението на процесното решение.

По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Е. И. К. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И. Д. В. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Е. И. К., С. С. Й. и И. Д. В. срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №863/2025г. по описа на АССО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ.

Как се пише: литературноинтерпретативен, литературно-интерпретативен или литературно интерпретативен?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Това прилагателно име се пише слято – литературноинтерпретативен, също и литературноинтерпретативна, литературноинтерпретативно, литературноинтерпретативни, тъй като е образувано от съчетание на прилагателно и съществително име – литературна интерпретация. Литературноинтерпретативното съчинение има регламентирана структура – състои се от уводна част, изложение и заключение. Изчерпателният анализ в това отношение следва да е обект на литературноинтерпретативна критика, а не […]

Избори за Народно събрание 2026 – какво знаем и какво не за гласуването в чужбина

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

На 19-ти април 2026 ще се проведат избори за Народно събрание. Ето най-важното към този момент.

Все още не е публикуван електронният формуляр за заявление за гласуване. Очакваме го в следващите дни, когато ще изпратя мейл с нужната информация на всички абонирали се в Glasvuam.org. Разбираме от хронограмата на ЦИК, че срокът на подаване е 24-ти март. В последните 10 години времето за подаване на заявления варира от 17 дни на изборите през 2023-та до 28 дни през октомври 2024 и април 2021-ва. Това значи, че може да очакваме да пуснат формуляра между 24 февруари и 7-ми март. Както и на предишни избори, събирането на заявления ще се следи в реално време на карта на Glasuvam.org.

В Народното събрание бяха приети редица промени в Изборния кодекс. Най-вече беше въведено ограничаване на броя секции в държави извън Европейския съюз. Как се стигна до това предложение и кои депутати гласуваха за него ще намерите обобщено в тези данни и на записа на дебатите в зала. Тъй като има вето върху тези промени, не знаем все още дали и по какви правила ще се проведат изборите през април. Затова, ако се намирате извън Европейския съюз, призовавам да подавате възможно най-много заявления за местата, където сте гласували до сега. Така ще стане видно, че има желание за гласуване, което се ограничава също както правата на хиляди наши сънародници.

До 27-ми февруари ще бъдат обявени и местата в чужбина, където в последните пет години е имало поне 100 гласували. Това ще включва 6-те вота между юли 2021-ва до сега. От това дали сегашния парламент ще потвърди отново промените в Избирателния кодекс зависи на кои от тях ще има секции. Отделно някои държави като Германия трябва изрично да дадат съгласие за досегашните места. Тук подаването на заявления отново ще е от значние, защото от една страна ще даде сведение на МВнР за местата, където има интерес, а от друга – ще бъде повод да се отварят повече секции на едно и също място предвид повишения интерес.

Както стана видно в последните няколко вота, проблем с провеждането на изборите има, особено що се отнася до гладкото провеждане на изборния ден, надеждността на броенето, предотвратяване на злоупотреби и грешки. Затова, ако имате възможност, ви призовавам да се присъедините към секционните комисии или като доброволци. За целта се свържете с най-близкото до вас посолство като изявите това желание. Алтернативно, може да се присъедините като доброволец към инициативата ТиБроиш за следене честността на вота. Дори от дистанция може да участвате като следите излъчванията от секции в цяла България и да пренасяте данните от сниманите протоколи. В последните години много злоупотреби станали вече емблематични са били засечени именно по този начин. Може да се запишете тук и ще се свържат с вас за повече подробности.

Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК и МВнР. Условията и редът за създаване на секции, провеждане на изборния ден и незабавните задачи пред посолствата и МВнР ще намерите в решението на ЦИК от 19-ти февруари.

Ако желаете да получавате такава полезна информация за изборите в чужбина, може да се абонирате на Glasuvam.org.

Как се пише: взаимозависимост или взаимнозависимост?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише взаимозависимост. Глобализацията представлява нещо повече от движение на пари и стоки – тя е растящата взаимозависимост между хората чрез намаляващо пространство, намаляващо време и изчезващи граници. Взаимозависимостта на държавите от Европейския съюз в рамките на единния пазар изискват от тях да си сътрудничат при оценката на рисковете за сигурността и […]

Заключения на Съвета относно оценка на правната рамка за аудио-визуалните медийни услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове (2025)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Един акт на Съвета отпреди няколко месеца, важен за идващата дейност в областта на медийното законодателство през 2026 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

ОТЧИТА, ЧЕ:

Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) е основният правен акт за регулиране на аудио-визуалния медиен пазар на ЕС. След изменението на директивата през 2018 г. в нейния обхват бяха включени и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове и беше създадена Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA) — висококвалифициран орган, съставен от представители на националните регулаторни органи.
В Европейския акт за свободата на медиите (ЕАСМ) се акцентира допълнително върху уникалната роля на медийните услуги. С него се създава Европейски съвет за медийни услуги (ЕСМУ), който заменя ERGA и е неин правоприемник и има за задача да насърчава последователното и ефективно прилагане на ДАВМУ и ЕАСМ. Освен това в ЕАСМ се припомня факта, че защитата на свободата на медиите и медийният плурализъм са два от основните стълбове на демокрацията.
Правната яснота, както и опростените и съгласувани правила са важни за всички доставчици на аудио-визуални медийни услуги и доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове. Връзката между ДАВМУ и други съответни правни актове на ЕС, по-специално Акта за цифровите услуги и Директивата за електронната търговия , следва да бъде ясна. Въпреки че в Акта за цифровите услуги и Директивата за електронната търговия са установени хоризонтални правила за дейностите на доставчиците на посреднически услуги онлайн, ДАВМУ определя секторни правила за конкретни видове съдържание и следва да остане основната правна рамка за регулиране на аудио-визуалния сектор, за да се защити и насърчи по-нататъшното развитие на разнообразен, справедлив, безопасен, надежден и конкурентен аудио-визуален медиен пазар на ЕС, както и на независимо, надеждно и разнообразно в културно отношение европейско аудио-визуално съдържание.
Аудио-визуалният медиен пазар, потребителските навици и цялостната правна рамка на ЕС непрекъснато се развиват. Съгласно член 33 от ДАВМУ Европейската комисия трябва да представи на Европейския парламент и на Съвета последваща оценка на въздействието на директивата и нейната добавена стойност, придружена, когато е целесъобразно, от предложения за прегледа ѝ.
С настоящите заключения Съветът възнамерява да насочи вниманието на Комисията едновременно към:

а)цялостното значение на ДАВМУ и нейната способност, в качеството ѝ на директива за вътрешния пазар, да осигури баланс между запазването на принципа на субсидиарност и зачитането на компетентността на държавите членки да разработват културни политики в съответствие с Договорите и други правни актове на Съюза, от една страна, и осъществяването на останалите цели на ЕС, включително правилното функциониране на вътрешния пазар, чрез, наред с другото, принципа на държавата на произход, от друга страна;

б)някои области, които съвкупно се считат за важни и които, наред с другото, следва да бъдат анализирани задълбочено от Комисията в рамките на процедурата за оценка.

Остават и някои теми, повдигнати от държавите членки, така че настоящите заключения не следва да се разглеждат като установяващи изчерпателен списък на областите, за които Съветът счита, че се нуждаят от оценка. Целта на Съвета е да започне основано на факти обсъждане на някои аспекти на аудио-визуалната медийна рамка, без да се ограничава това обсъждане или да се предопределят евентуалните бъдещи преговори по ДАВМУ.

ОБХВАТ НА ДИРЕКТИВАТА

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ:

От първостепенно значение е обхватът на ДАВМУ да остане адаптивен, тъй като аудио-визуалният пазар продължава да се развива. Обхватът следва да бъде достатъчно широк и ясен, за да включи всички съответни видове аудио-визуално медийно съдържание и услуги, предлагани на вътрешния пазар, независимо от средствата за тяхното разпространение. Забелязва се известна несигурност по отношение на класификацията на нововъзникващите форми на аудио-визуални онлайн дейности .
В съображение 3 от ДАВМУ се пояснява, че каналите или всякакви други аудио-визуални услуги под редакционната отговорност на доставчик могат да представляват аудио-визуални медийни услуги сами по себе си дори и ако се предлагат на платформи за споделяне на видеоклипове. Някои ползватели на услуги на платформите за споделяне на видеоклипове (често наричани „инфлуенсъри“ или „професионални създатели на съдържание“ ) в днешно време са утвърдени участници на аудио-визуалния медиен пазар, оказващи значително въздействие върху пазара и общественото мнение. Техните услуги често се използват от деца и младежи. Същевременно има данни за някои несъответствия в рамките на вътрешния пазар по отношение на класифицирането на тези участници като доставчици на аудио-визуални медийни услуги .

ПРИКАНВА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ:

Да анализира дали определенията в ДАВМУ обхващат всички съответни услуги за предоставяне на аудио-визуално медийно съдържание и въз основа на анализа да оцени евентуалната необходимост от пояснения, като се вземат предвид целите и основните ценности на ДАВМУ, включително високо равнище на защита на зрителите (особено на малолетните и непълнолетните лица), еднакви условия на конкуренция, както и необходимостта от пропорционалност. Това включва оценка на необходимостта от допълнително пояснение, че конкретни групи създатели на съдържание на платформи за споделяне на видеоклипове (често наричани „инфлуенсъри“ или „професионални създатели на съдържание“) попадат в обхвата на ДАВМУ.

Следва текстът на Заключенията

ЕСПЧ: Кофи срещу България (чл.3 ЕКПЧ, насилие с расистки мотиви)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението по делото Koffi v Bulgaria.

Жалбоподателят, Леон Франсоа д’Асисес Кофи, е роден през 1970 г. и живее в Шефилд (Обединеното кралство). На 29 септември 2018 г., след футболния мач между ЦСКА София и ПФК Левски София на Националния стадион в София, Кофи се разхождал с двама приятели по ул. “Генерал Паренсов” край сградата на МВР. Голяма група фенове на Левски (оценявана на 150–200 души от полицаи) се движела по улицата, последвана от полицейски микробус със седем офицери. Няколко членове на групата нападнали жалбоподателя, ритайки го в главата и тялото. Случката продължила по-малко от две минути. Запитващият е получил сътресение, фрактура на челюстта, загуба на зъби, хематоми и ожулвания.

Разследването е започнало своевременно, но полицията не е успяла да осигури доказателства на мястото на инцидента; свидетелите са разпитани с неоправдани закъснения; записите от камерите за видеонаблюдение не са адекватни към случая и пет години и половина по-късно никой не е обвинен.

ЕСПЧ подчертава, че положителните задължения по член 3 включват: а) задължение за въвеждане на законодателна и регулаторна рамка за защита, б) задължение за предприемане на оперативни защитни мерки и в) задължение за провеждане на ефективно разследване.

Съдът установи, че не са положени конкретни усилия за разследване на потенциални расистки мотиви. Първоначално разследването е образувано за причиняване на умерена телесна повреда и само две години по-късно е модифицирано, за да включва хулиганска мотивация — без обаче изрично да се изследва расисткият мотив.

Решението е част от поредицата дела срещу България относно расистко насилие, след Абду срещу. България (2014) и Ангелова и Илиев срещу. България (2007). Докато в Абду акцентът е бил върху неразследването на расисткия мотив, Кофи добавя измерението на полицейските масови спортни събития, като едновременно с това прилага теста на Осман и свързаната с него линия на съдебната практика относно „общата защита на обществото“ (както е формулирано, наред с другото, в Mastromatteo v. Италия [GC]) в контекста на насилието на феновете.

Кофи срещу. България представлява важен прецедент, изясняващ минималните стандарти за ефективно разследване в случаи на расистко насилие от страна на частни лица в контекста на спортни събития. Посланието до държавите-членки е ясно: невъзможността за идентифициране на извършителите не освобождава органите от задължението за провеждане на разследване по същество, докато неразглеждането на расистки мотиви представлява нарушение на член 14 във връзка с член 3 от ЕКПЧ.

ЕСПЧ: Зелен Алианс срещу България (нарушение на член 8 ЕКПЧ)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В решение по делото Зелен алианс v. България (заявление No 6580/22) Европейският съд по правата на човека приема единодушно, че е налице нарушение на член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) на Европейската конвенция за правата на човека.

Делото се отнася до разпоредби, които позволяват на българската ДАНС – Държавна агенция за национална сигурност – да внедрява информатори в частни организации.

Съдът установява, че разпоредбите, регулиращи използването на такива информатори не отговаря на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреби, изисквани по член 8 ЕКПЧ: точно определяне на функциите, времеви ограничения, гаранции, че ще се използват само когато “е необходимо в едно демократично общество”, гаранции за ефективен надзор, защита по отношение на за тяхната незаконна или неоправдана употреба.

Зелен алианс е НПО, базирана в Костенец (България). През октомври 2018 г. Зеленият алианс иска от ВАС отмяна на въпросните разпоредби поради противоречие с чл. 8 ЕКПЧ, но безуспешно. Организацията се обръща към ЕСПЧ. Съдът установява, че всяка НПО в България може да бъде засегната от тези разпоредби. Същевременно ДАНС систематично е отказвала да разкрие каквато и да е информация по темата и административните съдилища последователно потвърждават тези откази за достъп. Според ЕСПЧ разпоредбите за внедряване на информатори не отговарят на изискванията за минимални гаранции срещу произвол и злоупотреби по член 8 ЕКПЧ.

Нарушение на член 8 от Конвенцията.

Възрастово разпределение при раждане от 1960 до сега и за какво отказваме да говорим

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Трябва да благодаря на НСИ, че ми предоставиха справка за броя жени и живородени деца по възрасти за последните 65 години. Имах по възрастови групи, но за това тук и други данни, които разглеждам ми трябваха с по-голяма точност. Може да свалите справките, които ми предоставиха тук и тук, в случай че може да са ви от полза.

Тук се опитвам да покажа сравнение между това колко деца са се родили спрямо броя жени във всяка възраст от 15 до 49 г. от 1960 до сега. Максимумът е бил сред 21 годишните през 1978-ма – на всеки 1000 жени от тази възраст са се родили 229 деца във въпросната година. Доколкото е имало близнати и тризнаци, те са малко и това означава, че над 22% от жените на 21 години са родили в рамките на година. През 2024-та най-много деца са родили жените навършили 28 години – 105 на всеки 1000. Виждаме свиването през 90-те и повишаването на ражданията след 2000 година, макар и с изместена възсрастова група.

Много се говори за тези числа, за демографската криза, за индивудуалните решения на двойките и последствията им за цялото общество. Има много аргументи и интерпретации. За съжаление, виждам, че почти винаги всички се спират точно преди да стане дума за един от корените на проблема – липсата на адекватно участие, поемане на отговорност и роля в дългосрочната сигурност в бъдещето на семейството и всеки един член от него от страна на нас бащите. Огромна част от останалото – включително косвения дългосрочен ефект, който виждаме на графиката – е следствие в контекста на променяща се икономическа и най-вече социална среда през последните няколко поколения при слабо променени очаквания и отговорност на бащите.

Тък като се забелязва доста тъмни цветове сред непълнолетните момичета, направих отделна графика по тази тема. Писах подробно по темата преди десет години с тогавашните данни. От тогава виждаме намаление на такива случаи при покачваща се обща раждаемост. Може би ще засегна отново темата като прегледам подробно данните по регионален принцип като излязат последните за 2025-та през април.

За тези и други аспекти по темата съм писал в миналото:

Тръмп и властта върху фактите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Федерален съдия, предизвикващ антиутопичния свят на романа на Джордж Оруел „1984“, нареди на администрацията на президента Тръмп да върне дългогодишната експозиция за робството, която беше изнесена от парка към популярния исторически музей във Филаделфия.

Съдията включи множество препратки към Оруел в решението си, с което се приема искането на град Филаделфия да възстанови изложбените панели в Националния исторически парк “Независимост”, докато съдебните спорове за отстраняването им продължават.

„Сякаш Министерството на истината в 1984-те години на Джордж Оруел съществува, заедно с мотото си „Невежеството е сила“. Съдът трябва да определи дали федералното правителство има властта, която претендира – да има владение над историческите истини и историческите факти. Не, няма такава власт“, се казва в решението.

Миналия месец работни екипи свалиха експозицията от района, където някога са живели президентите Джордж Вашингтон и Джон Адамс. Скоро след това кметът Паркър подаде иск от името на града срещу администрацията във федералния съд, твърдейки, че правителството е задължено да се консултира с града, преди да направи каквито и да било промени.

Медиите използват повода, за да направят дълъг каталог на случаите, в които Тръмп се е заел да заличава фактите или да създава нови. В изпълнителна заповед, подписана през март, президентът Доналд Тръмп, позовавайки се на парка “Независимост”, нареди на вътрешния министър да премахне съдържанието, което “неподходящо пренебрегва американците”. Белият дом също започна и преглед на музеите и експонатите на Smithsonian, за да премахне това, което смята за антиамериканска пропаганда. А Американската комисия за бойни паметници – малко известна федерална агенция, също свали изложба на гробище в Холандия, която отбеляза приноса на афроамериканските войници от Втората световна война.