В края на 2025-та отиващото си скоро правителство на Желязков промени правилника за вписванията. Това се готвеше от месеци, а тогавашния министър на правосъдието Георги Валентинов Георгиев още по-отдавна разораваше почвата с твърдения, че се бори срещу имотните измами. Даже се снима с няколко баби за пред медиите.

Много журналисти и организации се обявиха срещу промяната, защото не беше доказан какъвто и да е възпиращ ефект срещу имотните измами, но за сметка на това съвсем ясно затрудняваше значително журналистическите разследвания. Това, всъщност, пролича като най-ярката цел на тази промяна, особено предвид историята и работата на бившия общински съветник от ГЕРБ, няколкото разследвания за корупция сред съпартийците му и данните за възможното разпродаване на 4400 държавни имота, за което писах. Именно, защото ми беше полезен инструмент за няколко материала поместени тук, описах моите резерви спрямо текста и заедно с препратка към критичните становища на юристи. Общественото обсъждане и с какви аргументи са излезли вносителите все още може да се намери на страницата на кабинета.

Проба, 1, 2, 3… месеца

Все пак, промяната беше подписана и влезе в сила на 15-ти януари. Реших да пробвам как работи „новия режим“ месец по-късно. Не го направих веднага, защото исках да дам време на и без това претоварената Агенция по вписванията да намери начин да приложи новите правила, особено предвид, че създават много повече работа на съдиите по вписванията. Междувременно журналисти се оплакаха, че изпитват трудности да получават информация.

На 13-ти февруари исках незаверен препис на нотариалният акт, с който министърът в оставка Георгиев е дарил апартамент на съпругата си. Трябваше ми за друг материал, който пиша. Именно това писах в причините да търся препис – за журналистическо разследване. Доколкото няколко елемента като имена, дати и от скоро – оценка на имота са достъпни през портала на Имотния регистър, в нотариалните актове има много детайли, които са важни и в отделни случаи сочат към потенциална корупция, укриване на доходи, фиктивни прехвърляния и прочие. Платих таксата от 2.5 лв. и зачаках.

Още на следващия ден получих отговор, че имат нужда от повече информация. Първо – трябва да уточня точно за кое лице упоменато в акта имам интерес в разследването си, второ – повече подробности за самото разследване, както и доказателство, че съм журналист. Предоставих информацията както бяха инструкциите, описах, че не работя в никоя медия, но имам блог и статии се поместват в други медии. Отговор не последва. Питах няколко пъти за състоянието и след месец се сетих да звънна. Оказа се, че преписката е затворена и пряко на инструкциите просто да им пиша, трябвало да подам ново заявление.

Подадох ново заявление със същата информация и платих пак 2.5 лв. за преписката. Още на следващия ден ми казаха, че задължително трябва да предоставя журналистическа карта. Такава нямам. Всъщност, такъв официален документ не съществува по принцип. Затова си направих собствена с ChatGPT. Би била фалшификат, ако се представях за журналист от Капитал или БТА или член на някой съюз, но не това правя аз. Съвсем оригинална си е за проекта ми GovAlert. Няма нормативна дефиниция какво е журналистическа карта или изискване да е обвързана с организация с определена дейност или въобще регистрирана организация. В този смисъл журналистическата карта е толкова валидна, колко институциите решат да я припознаят.

И да, на картата пише „Репуика Българи“. Според ChatGPT така се изписва на печат и реших да го оставя да видя дали някой ще забележи от агенцията. Този път вече знаех, че трябва да подам ново заявление, а не да чакам. Копирах всичко до тук, добавих картата и след няколко часа получих преписката.

В миналото не се е налагало да предоставям такава информация, особено не и да обяснявам в кое лице или фирма се вглеждам и каква е целта на разследването ми. Към момента, в който получих нотариалният акт, Георгиев вече не беше министър. Дори преди това не мога да твърдя, че е упражнявал натиск да не бъде предоставена информация или че е бил изрично уведомен. С промените обаче има такава възможност от ръководната си позиция, но нямам причини да смятам, че се възползвал.

Това в известен смисъл е дори по-лошо – този утежнен процес е вече новият „нормален“ и по дизайн е направен да работи точно така. Той и други в кабинета се оправдаваха, че нямало всъщност да се пречи на журналистическите разследвания. Оказва се, че съвсем не е така и станах свидетел. Съдиите по вписванията са натоварени с нелеката задача да преценяват дали журналисти могат да разследват министри и магистрати, както и да бъдат между чука и наковалнята между общественото мнение и нужда от прозрачност и схемите на политици и икономически интереси.

С други думи, тестът ми на „новия режим“ не откри нарочното вмешателство станало възможно с новия текст на правилника, а новото базовото ниво на влошена прозрачност и затруднено разследване на корупция.

Впрочем, както е по същия правилник можех да си върна таксите за неизпълнените заявления. Попълва се този формуляр с извлечение от плащането. Пратих го през ССЕВ на 13-ти март отново като проба дали работи процесът. Едната такса получих месец по-късно – на 17-ти април, а другата преди седмица на 8-ми май.

Исканията и отказите за преписки

Междувременно, исках по ЗДОИ от Агенцията по вписванията данните за всички заявки по преписки по чл. 51 за последните 16 години. Тъй като е имало промени в правилата междувременно, особено обсъжданото тук, исках справката е по новия смисъл на правилника, т.е. предоставиха ми отделно заверени по ал. 1 и незаверени по ал. 3 и отделно незаверени по ал. 1. Общо данните показват 4.8 милиона заявки за цялата страна от 2010 г. до март 2026-та. 85% от тях или 4 милиона са незаверени преписи по чл. 51, ал. 1. На 2.14% от тях е отказано. 25% от всички искания за страната или 1.15 млн. са били в София

На графиката долу виждате как се увеличават през времето. От разговори с адвокати, най-общо казано може да се каже, че в синьо виждате справките поискани по служебен път от институции, както и в последните два месеца от журналисти. В червено са исканията за преписки от бъдещи купувачи и други лица чрез адвокати, брокери и частни съдебни изпълнители. Вижда се, че заверените остават почти константа през последните две години и почти няма промяна в последните два месеца.

Тук интересна е разбивката по брой одобрени, т.е. кога териториалните звена на Агенцията по вписванията е преценявала, че може да предостави документи. Тук виждате в синьо границите, в които са се движили одобренията между 2010 и 2024 включително – 97 до 100%. В жълто показвам 2025-та, която минава през същата зона, макар след изказванията на Георгиев да се вижда отчетливо намаление. В началото на 2026-та виждаме обаче драстичен спад до под 95%. Графиката отбелязва нивото преди 15-ти януари, когато влизат в сила промените, както и след него.

Незаверените преписи по ал. 1, които са значително повече, показва аналогичен спад. В червено се вижда как след въвеждането на промените одобрените преписи намаляват с почти 4 процентни точки средно за страната и остават под миниума за последните 15 години.

Показвам тези графики с 94 до 100% във вертикалната скала, за да се виждат по-ясно разликите. В действителност, ефектът е доста малък, както се вижда на коригираната графика долу. Това е защото журналистите търсещи такива данни са сравнително малко и както показах в началото, дори да не откажат информация, процесът е много затруднен и се разкрива на институциите и понякога самите разследвани лица информация за разследването докато още тече.

Разглеждайки данните по териториални дирекции забелязвам някои аномалии. Има доста ниски нива на одобрение като в Асеновград, Монтана, Трън, Елин Пелин и Плевен. Някои от тях имат по 94% одобрение, а други – под 80%. При някои като Елин Пелин одобренията спадат наполовина през летните месеци, а други като Хасково и Разлог и Монтана – в началото на годината. При повечето от тях обаче причините са, че имат твърде малко заявления по принцип и дори няколко отказа се отразяват значително

Най-голяма аномалия има обаче в Благоевград. Споменах ги изрично покрай данните на НСИ за застрояването, защото имаше аномалия и там. При преписките на нотариални актове се забелязва огромен брой откази – в пъти повече като дял от цялата страна. При това не виждаме това в определени месеци, а изглежда става дума за редовна практика.

Тук виждате, че вече съм сложил вертикалната скала от 0 до 100%, защото за разлика от горната, диапазонът на одобрения през последните 15 години се движи от 65 до 100% при първата хипотеза. Към края на 2025-та са одобрявали едва едно от четири заявления на моменти. В началото на тази интересно, но има скок в одобренията след 15-ти януари. След това обаче пак пада под 50%.

При незаверените преписи по ал. 1 – мнозинството от исканията, положението е една идея по-добре, макар отново значително по-зле от цялата страна. Особено през август виждаме спад до 50-65% одобрение. Интересното е, че отново обратно на останалата част от страната, в първите месеци на тази година няма драстичен спад и нивата на одобрение се движат в рамките на нормалното конкретно за Благоевград.

Не виждам нищо, което дори се доближава до този тип на работа в която и да е териториална дирекция в страната. Нямам представа на какво се дължи това и не смея да спекулирам. Може да отговорят единствено служителите.

Предупрежденията бяха точни

В публичното пространство като единствена причина за тези промени се тиражираше желанието на бившия вече министър Георгиев да пресече имотните измами. Доколкото съществуваше теоретична възможност това да се случи с искане наслуки на извадки от нотариални актове с цел откриване на уязвими жертви, аз и много други предупредихме, че тезата на министъра е абсурдна. Първо не бяха показани доказателства това да се е случвало някога, а още повече да се е превръщало в системен проблем, второ за да сработи трябва масово искане на извадки, което би следвало да се засече в съответната служба, ако изпълняват задълженията си по наредба, трето, собствениците ще знаят, че някой е искал извадка и четвърто и най-важно – нищо от това и фактическата измама не е възможна без участието на адвокати и корумпирани нотариуси. Именно това видяхме при няколко такива схеми, особено тази от последната седмица. Нищо от промените не пречи на тази категория хора да имат неограничен достъп до същите документи.

Като контрааргумент посочихме, че свободният достъп сега се използва масово за сверяване на предоставени документи от продавачи на имоти и строителни компании. Това предотвратява имотни измами, особено когато става дума за тежести или особени клаузи в нотариалните актове. Сравнително чести са тези при инвеститорите в нови сгради и продажбата на стари къщи и апартаменти. Виждаме от данните колко често се искат незаверени преписи. Промените ефективно влошават този важен за купувачите инструмент и всъщност така Георгиев помага на имотната мафия

В аргументацията на промените се посочва още нещо – правото на неприкосновеност на хората. Т.е. да не се разкриват детайли от частния им живот и конкретно какво пише като условия и детайли в актовете. Този аргумент има повече смисъл и засяга баланса между личните данни като договори и собственост и публичния интерес като предотвратяване на имотни и журналистически разследвания за корупция и пране на пари. Този баланс е уреден на редица места в закона, включително в Закона за достъп до обществена информация. В стария режим на вписванията има допълнителни защити за това, че се документира кой е имал достъп до преписките, има задължение да не се разпространяват личните данни отвъд целите на разследването и прочие.

В този смисъл в опита ми да взема препис на нотариалния акт на бившия министър, данните от самата агенция и същността на аргументите за промените прозира ясно това, за което предупреждавахме преди година – целта винаги е била блокиране или най-малкото затрудняване възможността за разследване на имотното състояние и подкупите в натура на политици, магистрати и свързани с тях лица.

Затова призовавам да бъде върната старата версия на правилника. Подобрение би било дори да се включи, че данните за собствеността и оценката на прехвърлянето, както и история на актовете към имот се публикуват като отворени данни по подобие на това, което прави кадастъра. Разбира се, това следва да става с кодирани лични данни също както се прави сега от кадастъра и търговския регистър. Дори следва да използват същия алгоритъм и кодове, за да може да се свързват уникалните хешове заместващи ЕГН-тата.

Това би помогнало на прозрачността и разследванията както за имотни измами, така и за корупция – нещо, за което този кабинет неспирно повтаря, че ще започне да бори. Ще е възможност също да докажат, че ще възпират лобизма и схемите от управлението на ГЕРБ и всичко това само с една министерска заповед.

Пренесох всички данни за актове по справката, която БОЕЦ разпространи с твърдение, че липсват от архивите на Агенцията по вписванията в София. Потърсих дали се споменават в данните за собствеността на кадастъра. Те не са пълни предвид липсата на свързаност между имотния регистър и кадастъра, но поне дават някаква представа.

От около 2000-те, за които говори БОЕЦ, открих къде са 8. Виждате ги на картата ориентировъчно. Беше ми интересно дали ще изскочи нещо. За съжаление, липсват голяма част от старите записи като описание в публичната част на кадастъра. Не споделям точните идентификатори нарочно.

Писах за данните на кадастъра, когато ги публикуваха, както и за проблемите, които виждам в тях и защо все пак са изключително важен инструмент. На страницата на БОЕЦ може да проследите развитието на историята с одита и изгубените нотариални актове.

В процеса на обновяване на данните от потенциалното застрояване в 3D картата попадам на доста документи и планове. От януари 2025-та насам добавих или промених над 8600 сгради на база визи за проектиране, искания за ПУП и градоустройствени заповеди. Една такава промяна е за въведения първо през 2024-та на картата блок на ул. Шишман, за който през март имаше входирано искане за нов ПУП с по-голяма височина. Стана известен в последните дни след като публикувах визуализация и има вече петиция срещу плановете най-вече на Българската православна църква. Разбра се, че Столична община е разглеждала от самото начало сериозно искането и търси начин да се запази облика на улицата и културното наследство. Район Сердика публикува също отрицателното си становище. Няма издадено разрешение, но е важно да се спомене, че действията на Министерството на културата са ключови в този процес.

Всички сгради на картата са на база такива документи или на нанесените вече скици в слоевете Застрояване в портала на общината. Обясних подробно процеса и отговорих на критиките за тази методология.

Зеленина в рекламите, бетон в експлоатация

Излиза обаче още доста информация. Особено, ако обръщате повече внимание на темата, ще бъдете залети в социалните мрежи от реклами на нови проекти за сгради. Всички са плувнали в зеленина, с обещания за чист въздух, широки пространства и природа наоколо. Разбира се, практически никога реалността не наподобява тези картинки. Често си личи още от рано, например при снимките пуснати от кмета на Младост.

В някои случаи обаче чрез такива реклами научаваме за плановете на инвеститори за големи проекти, за които не само няма още разрешение за строеж, но не е искано промяна на ПУП дори или задействан какъвто и да е процес. Някои са по-скоро мечти, а други е ясно че ще се осъществят под някаква форма. Причини за това може да бъде собствеността на имота, зонирането в ОУП, както и връзките им в политически и съдебен контекст.

Тези планове се публикуват най-често с цел предварителна продажба. Това всъщност е забранено, но както много други неща в установената практика на строителството в България, просто формално се оформя по различен начин и регулаторите спят. В други случаи обаче – какъвто ще видим тук – целта е с помощта на платено съдържание и имотни инфлуенсъри да се масажира общественото мнение, за да се намали отпорът при искането за промяна на ПУП и разрешение за строеж в условията на повишена прозрачност. Важно е да поставяме такива планове в контекст, за да оценяваме ефекта на вече течащи проекти, както и като антидот на купеното влияние.

С тази цел добавих нова категория в 3D картата – проекти въведени само по картинки. За тези липсват скици, искания за ПУП или какъвто и да е процес в Столична община или СОС. По редица причини обаче имам достатъчно основания да смятам, че ще се случва в тези или аналогични параметри. Тук ще дам три примера и описвам защо съм ги добавил. По подразбиране са скрити на картата, но може да се покажат като отворите филтрите горе вляво и изберете категория „Само картинки“. Оцветил съм ги в златен цвят като компенсация за архитектите, които все негодуват колко грозни съм направил „следващите им зелени бижута“.

Залез над Дубайбад

В квартал Дианабад, район Изгрев където метрото пресича ул. Тинтява се е сгушил огромен комплекс, който почти две години стоеше изоставен. Все още е на акт 14 и наскоро беше ребрандиран в опит все пак да продадат апартаментите в него. Обещанието на небезизвестният инвеститор Грийн Лайф е да бъде завършен през 2027-ма, когато се надяваме да разчисти и незаконното сметище за строителни отпадъци на територията на бъдещия линеен парк.

Срещу тази сграда вече има разрешение за строеж на друг 50 метрова. Нейният инвеститор предлага да облагороди подмостовото пространство, за да е по-малко шумно на бъдещите купувачи, а и вероятно да пасва по-добре визуални с двора на сградата му. Следващата сграда, която сега се завършва, е сравнително малка, но първо е върху земя отредена за обществено обсъждане, второ се намира направо върху колектор, в който е натикана река Новачица. Последното създаде проблеми с наводняване на гаражите по време на строежа, но съдът вече беше отредил, че проблем не вижда. По-надолу на мястото на сегашната бензиностанция Петрол се обсъжда няколко пъти в комисия изграждането на 75 метрова сграда. Именно от тези обсъждания стана ясно интересното становище от транспортен анализ, че улиците там са били толкова блокирани от трафик, че още 100 семейства в повече няма какво толкова повече да влошат положението. Проблемът е, че не са само 100 и не е само тази една или три сгради.

От документите на портала на общината разбираме, че по Тинтява на мястото на сегашния автосервиз залепена до сградата на АППК ще има друга 50 метрова сграда. Зоната е сМФ също както всички съседни. Странното определяне точно на тези имоти, както и следващия, за който ще говорим, буди съмнения за добре известния лобизъм  в оформянето на ОУП на София. Тази сграда ще бъде съвсем близо до прозорците на ребрандираната Тинтява 80.

Наскоро ми изпратиха проект на още една 50 метрова сграда, която ще е отсреща на улицата. Инвеститорът Виа Ахинора е същият, който построи съседната сграда съдържаща клиника и ресторант Адела, но с практическа липса на озеленяване. Виждате я отбелязана в жълт… златно. За сградата няма искане за ПУП, виза или какъвто и да е публичен документ. Вече я рекламират на сайта си обаче и предвид зонирането и собствеността нямам съмнения, че ще я изпълнят както са решили. Картинките, разбира се, нямат общо с реалната ситуация в района, околните сгради зеленината и дори какво има в далечината. Друг проблем в случая е, че сградата ще е буквално на брега на река Новачица, която редовно прелива.

Това надали е известно на хората инвестирали вече в Тинтява 80, както и на онези замислящи се да купят от останалите апартаменти или в съседните изброени кули. Отделно, дори да се абстрахираме от плачевното състояние на улица Тинтява, тя е само 10 метра широка и практически без тротоари. Всичките ѝ изходи свършват в тапи, които и сега са крайно натоварени.

Единственото успокоение, ако може да се нарече така, е че съседният имот помещаващ сега Софтуни е собственост на Областна управа София. Т.е. държавна собственост. Той попада също в сМФ зона та ако правителството реши, може тихомълком да го продаде по отпаднала необходимост и да видим още една кула там и 30 хиляди кв.м. разгърната площ.

Към този „ансамбъл“, разбира се, следва да се добавят сградите на Артекс в близост, точно заради които в медиите се обсъжда, че са въведени лобистките промени в ЗУТ направили възможно всичко тук. В другата посока до метростанция Г.М. Димитров вече имаме данни за планираните кули на мястото на сградата на ПИБ.

Културна безстопанственост и фонд с история

На метри от злополучното кръстовище на Тинтява ще има друг проект, за който се говори отдавна. Историята около Аудиовидео Орфей в квартал Изгрев е дълга и емблематична за липсата на интерес на Министерството на културата да опазва не само на културата, но държавната собственост. Препоръчвам статията на Mediapool, в която Радослав Александров проследява делата и участниците. Също текста на Генка Шикерова в Свободна Европа от 2023 г. Холдингът стоящ зад тази драма е свързван от самото начало с Иван Костов и Стефан Софиянски.

Тук нямаме картинка, на която да стъпим. От изхода на делото обаче знаем, че се предвижда строеж на ново студио за Орфей като компенсация. Знаем също, че зоната позволява до 75 метра височина и абсурднен кинт 3.5, т.е. могат да построят 92 хиляди кв.м. разгърната площ. Разбира се, има доста други изисквания като отстояние, озеленяване и прочие, които ще повлияят на крайния проект. Ако се опитаме да си представим възможното, за да се увеличи максимално печалбата от това парче земя, ще получим нещо подобно на снимката долу.

Нямаме представа дали в крайна сметка ще изглежда така. Тук виждаме само една възможност Теоретично може да решат да запазят стила на квартала, да се концентрират върху качество, спокойствие, разумно строителство и реална зеленина, а не 5-те см. почва на Артекс. Това би било прекрасно, но предвид всичко видяно в града по-скоро се съмнявам. На този етап няма никаква публична информация или задействан процес. Ще обновя картата когато научим нещо.

Детска градина – залагалка

Говорейки за Артекс третият проект е техен. Отдавна се говори, че ще се строи нещо на мястото на Била в квартал Младост. Научихме какво миналата година от серия интервюта на собствениците на строителната фирма. Еднотипното съдържание, което само на места беше отбелязано като платено, каквото е изискването, видимо целеше да промотира проекта като едва ли не „полезен“ за квартала. Описват как ще подаряват детска градина на града. Аз го описах като подигравка и зададох насрещни въпроси като това кой ще поема разходите за довършителните работи, дали ще плащат родителите вход, за да влизат в комплекса. Най-вече дали наистина общината ще притежава имот или само акции в дружество, което реално държи сградата по добре познатата и опасна схема за избягване на данъци, в която НАП ги обвини. Що се отнася до публична инфраструктура и дарения на общината обаче, бих бил много внимателен какво всъщност правят и какво качество доставя Артекс предвид видимите резултати наскоро.

През януари виждам, че отново са говорили за сградата и са пуснали нови визуализации. В тези, както и предишните се забелязва, че са използвали аналогични полигони на тези в 3D картата ми, но сиви. Всъщност, не са аналогични – използвали са буквално стара версия на данните ми във визуализацията си. Точно това е целта на картата и се радвам, че е била полезна на тях или хората, които са наели да им правят картинките. При това условие обаче нямат право да я критикуват като неточна. Дори би следвало да се радват, че по снимките включвам модел на сградата им тук.

Този проект също няма задействана процедура, обсъждания или някаква публична информация извън опитите на Мирянови да омилостивят общественото внимание. Включвам я първо заради историята на Артекс в „магическо“ преодоляване на всякакви административни, законодателни и съдебни пречки. Второ, защото нямам съмнение, че след отшумяването на скандала с другия проект за 75 метрова сграда, районният кмет на Младост Кукурин ще лобира от името и на този инвеститор пред общината, СОС и жителите на квартала.

В съседство виждате вече строяща се друга сграда-стена пак на Артекс. Зад нея е старият неосъществен проект на Гаранти Коза. За него съм сигурен, че няма да изглежда така в бъдеще, но нямаме данни за промяна. Затова, както с другите над 20 хиляди сгради в София, разчитам на наличните документи.

Много шум за нещо

Изключение от това правило са тези три сгради и има причини да бъдат включени. Целта е същата както с целия проект – да информира за потенциалното строителство в София, как е замислено и какво е възможно. Почти всички сгради, които виждате, са одобрени от години или най-малкото строеж на това място с конкретните параметри е подсигурено административно с решения на СОС и/или ПУП-ове отдавна. Оперативно общината в момента може да забави или изиска корекция, но рядко да спре строеж. Без промени в ОУП, ЗУТ и Закона за София от страна на парламента, без строго съблюдаване на изпълнението на параметрите и озеленяването от ДНСК и самата община, но дори по-важно – без постоянство в съдебната практика и поне някакво разумно намаление на корупцията в административните съдилища, почти сигурно всичко червено на картата ще стане сиво от бетон. Разбира се, действията и практиките в общината са важни, но са предимно следствие и се движат в рамките на описаното.

Осъзнавам, че картата създава шум, който дразни инвеститори и създава допълнителна работа на общината. Всъщност, бивш и.д. главен архитект на София не пропусна да ме нахока точно за това в началото на миналата година настоявайки освен всичко друго, че изискванията за озеленяване са глупост и няма такова нещо като презастрояване. Отчитам, че картата понякога не се разбира въпреки подробно описаната методология. В същото време е вярно, че служи като инструмент за визуализация на притеснителни ситуации из града, които все по-често виждаме да се материализират. В този мисъл още тогава отговорих, че проблемът не е моето представяне, а в липсата на проследимост и абсолютна прозрачност от край до край на процеса, разбиране у обществото на базовите проблеми в градоустройството в София и да – липсата на доверие.

В посока на една от тези точки би помогнал отдавна закъснелият регистър по начина, по който е предложен от служебния министър Николай Найденов и съдържащ дигитално досие на всички такива планове и строежи в цялата страна. Както и другите отворени от него данни, този регистър ще предложи степен на прозрачност и свързаност на информацията надминаващо дори напредъка на София в последните две години. Сега постановлението е на етап съгласуване. Ако настоящото правителство на Радев реши да не спъне и тази прозрачност, каквито съмнения има, че се случва с данните на МВР и МРРБ, ще видим 3D карта като моята, но за цяла България.

Ако попаднете на други подобни реклами на сгради, за които не намирате информация, ще се радвам да ми ги изпратите. Ще се разровя и преценя дали може да се поместят на картата.