На 18-ти юни премиерът Радев споделил, че се обмисля прогресивен данък сгради. Това мимолетно изказване се разви в следващите дни с протестни становища на анализатори, строителни инвеститори и финансисти. Беше допълнено от хора в кабинета му с това, че не е ясно как точно ще стане, но се обсъжда актуализирането на данъчните оценки. Преглед както всъщност каза и какво е състоянието в момента може да прочетете от Цветелина Соколова в Медиапул и Таня Петрова в Сега.

Опипване със задни помисли

По същността си, това е политически ход. Никой няма съмнение, че е опит за ухажване на кметове и общински съветници като подготовка за изборите догодина. Години преди да подаде оставка водеше активна кампания за събиране на метни кандидати на постове. С това, както и кадруването в съдебната система се опитваше да следва моделът на идване на власт на Орбан. Не се получи, но сега отново има нужда от тях, за да оцелее това, което ще е не само ефективно втори вот на доверие към кабинета в края на 2027-ма, но и следващата голяма битка за страната с Борисов и Пеевски. Повече доходи за общините значи повече средства за преразпределяне от общинските съвети на фона на все по-трудни за крадене еврофондове.

Това изказване също е и опипване на почвата. Колко ще се приеме, какви идеи ще има, каква политическа цена ще трябва да плати. Аналогичното видяхме при идеите му за въвеждане на прогресивен подоходен данък. Там се опита да внуши, че ще се прави заради задължение от Европейския съюз прехвърляйки негативите върху лошия Брюксел. Доколкото има препоръчки за такава стъпка от международни наблюдатели като МВФ и Световната банка, същото има и за имотните данъци. Не му се получи особено и почти универсално беше отхвърлено от икономистите. Тук препоръчвам да прочетете коментара на Лъчезар Богданов по темата.

Моето мнение за подоходните данъци е, че наистина не е честна сегашната система и следва да са прогресивни. Против съм въвеждането им обаче заради негативните ефекти от самата промяна. Понякога се взираме твърде много в желаният резултат от промените в регулации и данъци – било то намаление или увеличение. Не се разбира и внимава обаче как точно се правят тези промени и дали пътят до този желан резултат не носи повече краткосрочни и дългосрочни щети. В случая – при липса на добър контрол над събираемостта, лесно пране на пари и укриване на доходи, анемични вътрешни инвестиции и лесна мобилност на капитали ще видим намаление на данъчните приходи при отлив на работни места с висока добавена стойност или регистрирането им под друга форма.

При имотните данъци обаче съм на мнение, че е отдавна закъсняла мярка и може да се направи повече, за да не се повишат наемите и цените на имотите. Дори обратното – има шанс да се намалят.

Данъчната оценка като политическа дъвка

Последната реална актуализация в данъчната оценка на имотите в България е през 2007 г. – преди почти 20 години. За този период пазарните цени в цяла България са скочили няколкократно. Когато се върнах в България през 2020-та, купих апартамента си на цена три пъти и половина по-висока от данъчната оценка. Шест години по-късно разликата е вече пет пъти и половина. Актуализацията на тези оценки към пазарни цени е предлагана в парламента многократно, но отпада по политически причини. От една страна никой не иска да изглежда, че вдига данъците, но от друга – строителното лоби работи активно срещу такава мярка, защото ефективно им бърка в джоба.

В момента има хиляди сгради в страната, които стоят на груб строеж или са готови и в тях се живее, но нямат акт 16. Последното понякога е заради бюрокрация в общините, но по-често е заради нарушения при строежа, фалит на строителя или нарочно нежелание да се довърши процеса. В миналото това беше начин да се избягват данъци, но тази дупка беше затворена и след две години на акт 14 вече се дължи местен данък. Това е особен проблем за строителите, които са взели парите на купувачи и са зарязали строежите си. Наскоро получих справка, която показва, че само в София има поне 2500 сгради – предимно жилищни блокове – които са на акт 14 повече от две години, но не са пуснати в експлоатация. Дали са изоставени или се живее в тях не може да знаем – чакам още данни, за да разбера.

Актуализирането на данъчната оценка обаче не е нещо спорно. Винаги се е знаело, че се блокира нарочно. Въпросът е единствено дали някой ще има смелостта и гласовете в парламента, както и дали ще се направи формула за автоматично актуализиране, за да е предвидимо за купувачите и бизнеса, а не зависимо от политически прищявки.

Данък сгради като социален инструмент

Вторият компонент тук е данъчната ставка. В момента законът позволява общините да го слагат между 0.1 и 4.5 на 1000 като за основно жилище има намаление от 50%. София, например, слагат данък сгради на 1.875 на 1000. Не е ясна каква е дефиницията на „основно жилище“ и съществува проблем с декларирането на такова в различни общини. Това означава, че ако сте купили апартамент за 100 хиляди евро преди 10 години, за да живеете в него, то данъчната му оценка ще е не по-малко от 50 хиляди и данъка на година ще е около 45 евро на година. Ако сте купили още няколко такива апартамента като инвестиция, годишният данък ще е по-малко от вечеря в ресторант в София със семейството ви. Това важи както за семейства с деца, така и за инвеститори купуващи десетки апартаменти и цели комплекси.

Смятам, че това е не е редно и трябва да се промени. Предложението ми цели запазване на данъчната тежест при първо жилище и на жилища на частни лица отдадени законно под наем, но драстичен скок при едрите инвеститори, схемите с жилища и това, което аз наричам криптобетон. Има три компонента:

• Драстично вдигане на границата на ставката не в промили, а в проценти – от 0.3% до 1.5% от данъчната оценка
• Намалението за основно жилище скача на 90%.
• Местният данък платен за жилище отдадено под наем се зачита като данъчно облекчение към данъците на физическите лица, но не повече от 75% от дължимите данъци за приходите от наем

С първата точка се вдига между два и три пъти ставката. С втората точка не само се запазва сегашната ефективна ставка за основно жилище, но и в някои случаи се намаля. Например, в момента София е избрала 1.875 на 1000 или 0.1875%. Дори да реши да вдигне ставката пет пъти на .9375%, при новото облекчение няма да има промяна в платения данък за това семейство.

Третата точка позволява да не се вдигне данъка на физическите лица, които отдават апартаменти под наем. При тях ставката ще остане висока, тъй като не е основно жилище, но ще могат да я приспаднат от данъците си. Разбира се, тук доста ще посочат, че мнозинството от хазаите не плащат данъци и няма от какво да приспадат. Тази мярка ще помогне да се изсветли сектора, което е също в полза на наемателите. Не следва да се прави данъчна политика, която пази или по някакъв начин се опитва да не засегне сивата икономика и укриването на доходи.

Ще забележите, че говоря само за собственици физически лица. Тази мярка цели неколкопластов ефект. Първо, много често се пишат имоти на фирми независимо, че се използват изцяло за лични цели, с цел избягване на данъци и изписване на фактури за тях. Второ, много жилища са необитавани – между 25 и 40 по различни оценки – с цел паркиране на капитали. Трето, вече настъпват едри капитали, които строят или изкупуват жилища с цел отдаване под наем. В доста страни в Европа бизнес моделът на последните е довел до пагубни последствия за имотния пазар.

Всичко това води до концентрация на жилища в малък кръг от лица и влошава значително възможността на млади семейства да се сдобият с жилище. Последното води до отлив на свободен финансов ресурс за друга дейност като образование и пътуване. По-важното обаче е че доказано липсата на достъп до по-голяма жилищна площ и добри условия влияе негативно на демографската обстановка. Семействата се решават по-трудно на деца като не могат да си позволят наем или жилище.

Тези мерки правят неизгодно да се държат жилища на мазилка или да се концентрират такива за наем в големи конгломерати диктуващи пазара. В същото време физически лица наемодатели, каквито са огромното мнозинство в България, няма да видят особена промяна в данъчната ставка. Тази мярка ще създаде стимул многото празни апартаменти да бъдат пуснати на пазара, което би качило предлагането и свалило цената на наемите. Основна пречка пред това е недостигът на майстори, които да преведат тези жилища във вид за живеене. Това и сега е проблем покрай бума на пуснатите в експлоатация жилища. Затова някои жилища ще бъдат пуснати в продажба, което ако не да свали, то ще забави и дори спре ръста на цените на имотите.

Отдавна чуваме от архитекти, строители и инвеститори, че цените на имотите били високи, защото не се строяло достатъчно. Настояват, че в градовете ни имало предостатъчно междублокови пространства и градинки, където нямало проблем да се уплътнява повече. В същото време броят на жилищата пуснати в експлоатация надвишава не само населението, но и броят на домакинствата. В този контекст и предвид броят на започналите строеж жилища виждаме не само цените, но и наемите да скачат с бързи темпове. Проблемът тук не е, че няма достатъчно жилища на пазара, а че последният не се ръководни от пазарни принципи. Пратено на пари, липсата на защита на инвестициите и като цяло лошата бизнес среда в България, както и прилива на спекулативни капитали изкривяват пазара до степен, в която създава трудност за семейства да намерят адекватно жилище.

Това създава социален проблем и следва да се разглежда данъчното облагане като инструмент за влияние върху тази социална функция. Виждаме, че свободния пазар, свободията в строителството, неефективността на регулаторите и липсата съдебен контрол над нарушителите довежда до огромни проблеми в градската среда. Предложената горе промяна не цели и не може да адресира това. Инвеститори и спекуланти обаче в немалка степен се радват на същите привилегии замислени като социални, както младо семейство очакващо първото си дете. Това не следва да е така и ако декларираната сега воля не е просто политическа пиратка, имат шанс да се случи.

Разбира се, говорейки за спекула и пране на пари следва да се осъждат с лека ръка всички, които са намерили за добре да инвестират спестяванията си във втори или трети апартамент. Точно обратното – присъдата тук е за държавата, която не е осигурила предвидимост, сигурност на инвестициите, намалена бюрокрация и корупционен риск. В такава среда и липса на прозрачност за рисковете в имотния пазар, подобен избор си е логичен. Не следва обаче подобни инвестиции, дори когато става дума за физически лица, да се приравняват към жилище за обитаване. В единия случай говорим за рискова капиталова инвестиция, а в другия – критичен за съществуването актив. Инвестициите следва да се третират като такива данъчно и ефектът им върху градската среда е достатъчно значителен, за да обоснове предложените мерки.

Възможни ефекти и мерки

Всяка такава промяна – дори само актуализация на данъчните ефекти – могат да имат неочаквани ефекти. Всяка намеса в пазара на строителството, наемите и имотите може да има нежелани ефекти. Дори с по-голяма сила важи същото, когато не се прави нищо. Виждаме го в момента. Нямам съмнение, че дори така въведени мерки ще бъдат намерени начини за заобикаляне на закона, укриване на данъци и други схеми. Такива има и в момента.

В изказванията на хора от кабинета стана ясно, че виждат техническа трудност в липсата на свързаност в местните данъци на общините. Тяхната идея е за прогресивен данък, което значи, че трябва да има споделени данни за броя жилища и кой какво е декларирал някъде. Затова моето предложение не прави такова разграничение и не изисква никаква синхронизация между общините. Последното би било изключително трудно предвид опита от подобни инициативи в миналото. Дори техническата част да се случи, ще има нужда от значителен административен ресурс да се следи къде какво се декларира и проверки след това. Отделно недостатък на мярката е, че поставя юридическите лица на същото ниво като семействата с деца, което е нередно.

Затова за основно жилище следва да се води там където човек има настоящ адрес. Знам, че системата за адресна регистрация не работи добре и причината е контрола. Понякога има и злоупотреби – например се сменя настоящ адрес, за да се гласува другаде или за да се трупат точки за различно училище и детска градина. Това ще стане неизгодно, ако като резултат се увеличи данъчната ставка за жилището. Ако то е съсобственост на няколко души, то всеки ще получи намалението от 90% за жилището, където живее основно. Ако живее под наем на едно място, но притежава жилище на друго, то не може да се каже, че второто е основно жилище така или иначе. Ако имота е приписан на юридическо лице като формалност, то отново говорим за взаимоотношения аналогични на наемодател независимо дали собственик на фирмата живее в него.

Има аргумент, че следва да се направи облекчение за второ жилище. Причината за това е, че има много хора с наследствени такива или вили. Това би било по-сложно административно и изисква отново централизация на информацията, тъй като трябва да се декларира кое жилище се води като почивно. Възможно е да се осъществи и общините биха имали стимул да обменят информация дали другаде няма така подадени декларации, което би било укриване на данъци.

В миналото се обсъждаше друг вариант – данъчната ставка да зависи от това дали някой живее в жилището било то като собственик или като наемател. Това би спестило въртележката с данъчните облекчения, би осветлило пазара на наемите и би извадило много празни жилища на пазара. Тази промяна обаче беше отхвърлена от Конституционния съд с доста спорно решение, че не може да се обвързва данък върху имущество с това как се използва. Всъщност, именно Радев обжалва тогава промените в местните данъци, част от които вероятно ще предложи сам сега. Описаните горе мерки дават възможност за данъчно облекчение, което не попада в обсега на това решение.

Очаквам съпротива срещу тази или подобни мерки, тъй като засягат пряко пазара на нови жилища. В момента излиза практически безплатно да се държат неизползвани вече построените или ако се нанесе в тях – това, което са освободили. Строителите разчитат на това, защото така на пазара излизат предимно това, което са започнали да строят. Разчитат и че остават скрити измеренията на фалити в сектора, изоставените строежи, невъведени в експлоатация и въобще рисковете в имотния пазар. Конкретни предложените данъчни промени няма да променят особено последното, но имат потенциал да раздвижат пазара на имоти създавайки стимул да се освободи паркирания в бетон капитал.

Финансово ще има повече постъпления за общините, от където започна предложението на Радев. Ще има и повече приходи за държавата покрай изсветляването на наемите, ако то се случи. Ако не – поради данъчното облекчение ще има намаление на приходите към хазната. Това обаче е в рамките на децентрализацията, за която Радев говори. Разбира се, ще значи увеличена данъчна тежест най-вече за хората и фирмите инвестирали в множество имоти. Няма да има засегне обаче мнозинството от хората, които притежават жилището си или тези отдаващи няколко такива. Общините могат да изберат ставка, с която дори на намалят данъчната тежест за мнозинството докато в същото време увеличат приходите си от това, което наричам криптобетон.

Технически и административно нищо от тези промени не изисква свързаност на системите на общините. Такава е добра идея по принцип, но би блокирала мерки като споменатите от Радев с години. Една промяна би била справка за настоящ адрес при изчисляването на данъците от общините. Това обаче вече се прави от тях постоянно и всъщност именно те отговарят за този процес. От страна на НАП ще трябва да се предвиди ново данъчно облекчение и промяна на декларацията каква част от приходите са от наеми в страната.

Добре за семействата, зле за инвеститорите

Убеден съм, че много хора ще са срещу това предложение и като цяло срещу всяка актуализация. Чуват се вече аргументи как един и същи доход се облага многократно, как не получаваме нищо срещу тези данъци, как се крадат и как трябва да бъде оправена събираемостта, а не да се вдигат ставките за всички останали. Има различни философии как да се облага икономическата активност и собствеността. Част е подоходна, част е на потреблението, а част е на акумулираните активи. Колкото и абстрактно и наивно да звучи думата, целта винаги е била да е честно.

Събираемостта на данъци, такси и глоби, сивата икономика, неработещата прокуратура са проблеми, за които говорим всеки ден. С местните данъци не може да се решат, но това не значи, че данъчните оценки не са крайно остарели, а спекула, тъмни капитали, а в последно време и хищнически бизнес практики не създават социален проблем допринасящ към демографската криза. Предложените мерки имат потенциал да раздвижат пазара достатъчно, за да променят поведението на играчите в нея, да направят оценката за риска по-консервативна и първото жилище по-достъпно.

Надявам се, че сред псевдо-либертарианските възгласи ще се чуят достатъчно разумни аргументи против предложението ми. Не се съмнявам, че има недостатъци както всяка друга промяна или настоящото положение. Да не се прави нищо често е по-зле, а привидната ненамеса е форма на заемане на страна. В настоящия случай – тази на едрия капитал и инвеститорите.

В началото на годината забелязах, че няколко паркоместа извън синя и зелена зона, където често спирам, са вече служебен абонамент. Стори ми се странно предвид, че бяха пред офис сграда, която си има паркоместа в имота, а служебните бяха запазени включително за събота и неделя. Зачудих се как става това и колко такива има наоколо. Затова поисках от Центъра за градска мобилност информация за всички паркоместа в София – в и извън зоните за платено паркиране, служебни и обикновени, с точно местоположение и детайли за абонамента.

Отговориха ми в края на март като ми предоставиха две таблици. Първата с данни за 1447 абонамента, а втората с координатите и адресите на 2188 служебни паркоместа.

Методология и условности

От отговорът става ясно, че нямат координатите на всички паркоместа в София. Уточниха обаче, че в синя и зелена зона са около 33 хиляди. Имат географските координати единствено на тези за служебен абонамент, но и те са ориентировъчни. Казаха и че не пазят информация какво е лицето, което плаща за служебния абонамент – дали е общинска или държавна институция, юридическо или физическо лице. В таблицата с абонаментите около половината записи са с имената на фирмите или институциите. Предполагам, че останалите са частни лица. Съдържат също срок и вид на абонамента, брой и адрес на паркоместата.

Тук трябва да уточним няколко термина. Условията и цените на служебните паркоместа са разписани на сайта на ЦГМ в съответствие със приложената към настоящия момент наредба. Последните промени в нея бяха обжалвани и въпреки спечеленото от общината дело, не са приведени в действие.

Това значи, че сега има три вида абонамент – дневен, удължен, разширен и нощен. Дневният е между 8:30 и 19:30 в работни дни. Ако към него добавите удължен може да паркирате между 8:30 и 23:30 пак в работни дни. Разширеният позволява паркиране в събота и неделя между 8:30 и 19:30. Нощният важи само за синя зона и прави мястото запазено 24 часа. Всичко абонаменти са допълнителни към дневния. Така, например, ако вземете дневен за място в синя зона и добавите нощният, ще е запазено за вас денонощно в работни дни. Ако добавите и разширеният пакет, мястото ще е само за вас 7 дни в седмицата, 24 часа в денонощието.

В таблицата за абонаменти за едно и също паркомясто може да има няколко записа според дневния и допълнителните абонаменти. Възможно е допълнителните да са само за едно място, а дневният да е за повече. По-голям проблем обаче се оказаха адресите. В данните предоставени от ЦГМ адресите при абонаментите и тези за паркоместата не съвпадаха почти никога. В някои случаи бяха описателни (след кръстовището) , в други – липсва номер на улицата. Понякога нямаха нищо общо между двете таблици. Не знам дали ЦГМ така си организира данните или просто така са ми ги предоставили за справката. Ако е първото, не бих се учудил да води до редовно объркване.

Самите паркоместа бяха с доста точни координати и лесно можех да ги сложа на карта. За да ги свържа с абонаментите обаче трябваше да гадая по адресите. Опитах с няколко AI модела, но резултатите не бяха добри. Това беше причината да започвам и спирам работа по този проект цели три месеца. Наскоро ми писна и написах собствени инструмент, с който да свържа данните. Използвах това, което Claude постигна като начало и поправих повече от половината. Междинен кадър от работата виждате долу. Не успях да намеря паркоместата за три абонамента и обратното за около 25 служебни паркоместа.

В крайна сметка успях да покажа възможно най-точно кое паркомясто от кого е взето и до кога. Възможни са грешки и ако намерите такива, пишете в коментарите, за да ги оправя. В някои случаи не успях точно да определя кое от 10-те паркоместа с еднакъв адрес е на една или друга фирма. Затова ще ги виждате групирани със списък с възможните абонаменти на това място.

Важно е да се уточни, че справката е актуална към 20-ти март 2026. Това значи, че някои абонаменти може да изтичат от тогава насам и да не са подновени, а други паркоместа, които не се виждат на тази карта, да са обособени от тогава. Миналата седмица открих такова пред НСА сградата до НДК, например.

Карта на служебното паркиране

Представих данните по начин, който беше разбираем за мен. Категориите по цветове се опитват да представят пакета на абонамента. Ако е само дневен, показвам зоната или ако е извън платените зони – в оранжево. Другите цветове показват разширен, удължен или нощен. Когато натискате легендата, може да филтрирате по категории. При натискане на паркомясто ще видите информацията за абонаментите, които е възможно да са свързани с това място.

Интерактивната карта може да разгледате тук или на цял екран.

С бутоните горе вдясно може да сменяте основата на картата на сателитни снимки, да фокусирате върху настоящото си местоположение или да отваряте описанието на проекта.

Статистика

Според справка изнесена в края на 2024 от общинския съветник Симеон Ставрев, в София тогава е имало 33555 паркоместа в синя и зелена зона и са били продадени 36 хиляди стикери за живеещите в тях. Според същата справка към края на 2023-та е имало 1758 служебни паркоместа, а към ноември 2024-та са били 1693.

Година и половина по-късно те са значително повече – 2188 за целия град. От тях 1304 са в синя или зелена зона или около 4% от всички налични там. 15 паркоместа имат нощен абонамент в синя зона. 51 са с удължен, т.е. до 23:30. За общо 229 в синя и зелена зона и 114 извън тях е платено да се пазят събота и неделя. По груби сметки само за март, когато получих данните, Центърът за градска мобилност е получил 1070242 евро такси само от тези абонаменти.

Много може да се каже дали и колко такива служебни паркоместа трябва да има. Определено има легитимни причини за такава възможност и дори да е задължително за някои обекти. Например, при зареждане на магазини следва да имат такива места, а не да блокират улицата или както почти винаги се случва – да се качват върху тротоара или близка зелена площ. В някои случаи е важно за офиси и ресторанти да има къде да спрат посетителите им, ако не разчитат основно на потока от хора и градски транспорт. В други случаи обаче офис сгради с големи паркинги ги взимат най-вече за представителни цели или удобство.

В този смисъл вече беше обсъдено, че цените на служебния абонамент са твърде ниски. В новата наредба това се поправя, макар и с твърде малко – вдигат таксите за синя зона с 23%, а за 24/7 абонамента – с 41%. За зелена зона има увеличение с 11%, а извън тези двете има дори намаление с 3.4%. Въвежда се обаче възможност за денонощно паркиране извън синя зона, което до сега го нямаше.

В разбивката по абонаменти се виждат някои интересни несъответствия. Както споменах по-горе, за да може някой да паркира след 17:30 или в почивните дни, трябва да си е взел дневният абонамент. Това е така за почти всички и се вижда в данните – където има допълнителен пакет се вижда и основният. Според справката обаче ОББ изглежда са платили разширен пакет за зелена зона без да имат дневният за тази зона. Имат 4 за синя и 4 извън зоните, но нищо за зелена зона. Фантастико според данните са си платили за две места – едно в зелена зона и едно извън зоните като за второто имат само разширен пакет без дневен. Аналогично за Хепинес ЕООД, но с две места през почивните дни без основен пакет. БАКБ и Офис Сгради ООД имат дневни пакети извън зоните, но разширени в синя зона с различни адреси. Дексиа България ООФ, Еврофинанс Сървисис ООД и частно лице имат по две нощни тарифи за синя зона обаче без да имат дневен абонамент.

Открих така 89 лица, при които липсва дневен абонамент за едно или повече паркоместа при допълнителни пакети. В този списък виждаме също Сигмамед, Делта гард, хотел Милениум, Уникредит, НАП и други. Това не значи, че някой от изброените е направил нещо нередно или не си плаща. Както споменах, в справката бяха предоставени само половината от имената. Възможно е към всеки от тези абонаменти за допълнителни пакети да има съвпадащ дневен. За повечето от тях обаче не открих такъв, който да съответства на адреса или продължителността. Описаното несъответствие по-скоро говори за лошото водене на данните от страна на ЦГМ. Възможно е също да са ми предоставили грешни или непълни данни по искането ми по ЗДОИ. Това обаче би било административно нарушение от тяхна страна и не мисля, че следва да го очакваме от който и да е общински или държавен чиновник.

Много или малко са те

Отворен е въпросът дали всеки, който иска следва да получи такъв абонамент. В наредбата остава определението, че „може“ да се правят служебни паркоместа и „може“ да се използват от частни лица и обществени институции. Това обаче не значи, че трябва и следва да има преценка за аргументите за и против. Виждаме как редица министерства и агенции си осигуряват необезпокоявано цели паркинги. Народното събрание е ярък пример за това.

Съдилищата пък използват странна интерпретация на изискването за периметър за сигурност като включват освен сградата си – какъвто е нормативният замисъл – също околните паркоместа. В този случай предложих наскоро къде на шега, къде насериозно, щом от тези паркоместа може да дойде заплаха за информацията в съда, то следва на тяхно място да бъдат сложени бетонни блокове или по-добре … големи кашпи с дървета или зеленина. Ефектът ще е троен – хем повече сигурност за съда, хем повече зеленина в града, хем по-малко кашпи със зелени вейки в обръщение за отдаване под наем на строители, които искат някак да симулират озеленяване за пред приемателната комисия и да ги върнат след заветния акт 16.

Но разбира се, съдилищата, парламента и ред други държавни институции не са лесни за разговори, особено когато ръководството им възприема не само институцията, но и прилежащите имоти като бащиния. За тази цел, но и за всички останали така запазени места из града, има нужда от обществен натиск и промяна на очакванията към конкретни хора на висши позиции.

От друга страна, видно е, че тези абонаменти са сериозен източник на приходи за общината и е факт, че никой не е длъжен да осигурява безплатно или изключително евтино паркомясто на някого, само защото има жилище наблизо независимо дали говорим за синя зона в центъра или в края на града. Остра липса на места за паркиране има отдавна и ще се влошава драстично в следващите години с презастрояването. Същото важи за всеки голям град в Европа. Има аргумент в полза на това, че при такъв недостиг общината следва да спечели максимално от тези паркоместа, но при условие, че подобрява възможностите за придвижване с градски транспорт и други средства като колело.

Направих тази карта, за да разбера защо постоянно виждам нови служебни паркоместа да изникват. Може да се използва и за да осмислим какво е моментното състояние и да задаваме въпроси на ЦГМ защо са взели решение да дадат дадено паркомясто при условие, че нищо в наредбата не ги задължава. Отделен, но дори по-важен разговор е за какво се използват тези над милион евро на ден.

Вчера кабинетът обяви Сигма – инструмент за разглеждане на обществените поръчки. Прегледах какво показва, прегледах кода. Похвално е, че публикуват такъв портал, че е с отворен код, че е описана доста добре методологията и използва отворени данни. Взимат пример поне частично от служебния кабинет.

Трябва да се уточни обаче, че това не е нищо ново или различно. Всъщност, има редица такива портали конкретно за обществени поръчки. Преди години BIRD пуснаха търсачка за такива свързана с данните от търговския регистър и десетина други. Дори на картата ми със застрояването на София съм включил данни от обществени поръчки свързани с конкретни физически обекти и имоти. Такива портали за изследване на данни или dashboards правя от 15 години, а в последните две години аналогични със същата сложност виждаме да се правят от ученици и студенти за 1-2 седмици използвайки AI инструменти за генериране на код. И не, Сигма поне на този етап не използва никакъв изкуствен интелект да анализира поръчките – написан е просто с AI генератор.

Разликата тук е, че е официален държавен dashboard по подобие на няколкото, които служебния кабинет публикува за кратко за парите на АПИ, данните от натовареността на пътищата и други.

По-важното обаче е, че със Сигма правителството не публикува нови отворени данни. Разчита изцяло на това, което от години има в портала за обществени поръчки. Да, по-прегледно е, но на много други места също е прегледно. Месеци по-рано видяхме осветлени договори за стотици милиони крити до тогава, масиви с огромна стойност за обществото като данните за времето и от енергийната система. Тук кабинета не отваря и не изсветлява нищо ново.

В този смисъл, може да сравним Сигма с картата за катастрофите по пътищата, но онази на МВР. Излезе първо Черна писта и после МВР реши да пусне някаква своя. Да се надяваме поне, че този път няма да заключат данните за обществените поръчки както направиха с катастрофите отказвайки изведнъж по-детайлни справки по ЗДОИ.

Сигма е добър ПР ход и по принцип полезен инструмент. Не бих се учудил, ако до края на седмицата видим още няколко дори по-добри от ученици, каквито виждаме всяка седмица с различни публични данни.

Бих се учудил, ако правителството публикува повече отворени данни и бъде прозрачно за нещата, които говори. Не, не трябва време – видяхме как служебния кабинет го прави за дни и седмици.

Ето няколко идеи – имат на масата проект за регистъра по ЗУТ, с които ще се изсветли много сектора и измами като тази в Баба Алино ще станат много по-трудни. Само трябва да го подпишат. Могат лесно да отменят и промените ограничаващи достъпа до нотариалните актове, които се видя, че само защитават корумпирани нотариуси и политици. Могат да затворят дупката за точене на НЗОК през прескъпите лекарства и да улеснят гражданите да разбират, че лекари и болници ги използват за измама. Лесни стъпки, които до сега коалицията НН спъваше.

Всяка от тези точки и много други идват с много данни. Подобни dashboards като Сигма се правят лесно. Данните са ни нужни. Нека най-напред спрат да ги отказват.

Тогава бих бил впечатлен.