Италия прилага санкционния механизъм срещу RT

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Италианският орган по комуникациите (AGCOM) е поискал сваляне на видеосъдържание (видеоклипове), разпространени в YouTube и X.

По доклад от италианското Министерство на външните работи, AGCOM е поискал от YouTube и X (бивш Twitter) да премахнат множество видеоклипове, свързани с документален филм, продуциран от RT, които са били достъпни от Италия. Въпросният документален филм представя украинското население като нацисти, които имат намерение да унищожат собствения си народ със съучастничеството на НАТО, САЩ и Европейския съюз. Съдържанието е идентифицирано като руска пропаганда, предназначена за дискредитиране на държави от ЕС и европейски институции.

Регламент (ЕС) № 833/2014 на Европейския съвет (член 2е, параграф 1) забранява на доставчиците „да излъчват или да позволяват, улесняват или по друг начин да допринасят за излъчването на всяко съдържание от изброените юридически лица, образувания или органи в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез всякакви средства като кабел, сателит, IP-TV, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видео в интернет, независимо дали са нови или предварително инсталирани.“ RT е в Приложение XV.

Разпространението на това съдържание е окачествено като особено сериозно предвид изборите за ЕП на 8-9 юни 2024 г. и риска от повлияване на общественото мнение чрез невярно представяне на текущите събития. Това налага AGCOM да защити гражданите, като започне процедури срещу Google Ireland Limited за услугата YouTube и Twitter International Unlimited Company за услугата X, и поиска от тях да ограничат разпространението на документалния филм, озаглавен „Донбас: вчера, днес и утре“, произведен от RT, заедно със свързани видеоклипове.

Google незабавно e премахнал съдържанието и свързаните видеоклипове в световен мащаб, като е блокирал канала. Twitter също се е съобразил с искането.

Източник: IRIS 2024-7:1/14

В Русия осъждат на 6 години лишаване от свобода за театрален спектакъл. Какво е деструктология.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Евгения Беркович и Светлана Петрийчук са осъдени от московски съд на шест години лишаване от свобода по дело за оправдаване на тероризма (част 2 на член 205.2 от Наказателния кодекс на Руската федерация). Беркович и Петрийчук вече са прекарали повече от година в следствения арест – от 5 май 2023 г., съобщава руската служба на БиБиСи. В допълнение съдът забранява на Беркович и Петрийчук за три години да „се занимават с дейности, свързани с администриране на уебсайтове на електронни и информационни и телекомуникационни мрежи, включително интернет“.

Беркович и Петрийчук са режисьор и автор на пиесата „Финист Ясний Сокол“, в която се разказва за момичета, които започват връзки онлайн с членове на терористични ислямски организации. Пиесата е получила наградата „Златна маска“ през 2022 г., наградена е и Светлана Петрийчук.

Срещу продукцията обаче е подаден сигнал, според който „терористите се показват като жертви, а руската държава и общество са посочени като виновни, защото именно те са тласнали момичетата да се присъединят към Ислямска държава“. Наказателните дела, образувани за антивоенни изявления, обикновено се основават на анализ на изказване или публикация в социална мрежа. В случая има позоваване на Роман Силантиев – човек, измислил псевдонаука, наречена деструктология. Силантиев сътрудничи на службите. Той твърди, че Финист едновременно оправдава ислямския тероризъм и насърчава радикалния феминизъм. Според екипа на спектакъла е точно обратното.

Решението ще бъде обжалвано.

Навършват се 95 години от рождението на проф. Тончо Жечев

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В тежко ударилата ни криза на авторитети да си спомним за професор Тончо Жечев. Литературен анализатор и критик, юрист по образование, член на медийния регулатор, неизчерпаем и колоритен разказвач, автор на Българският великден, добър човек, приятел. Роден на 6 юли.

Вече не се помни – но беше време, когато в медийния регулатор едновременно бяха Тончо Жечев и Ивайло Петров. С думите на трети от големите, Константин Павлов:

Аз вярвам, че отново пак!
Но няма да е точно, както. […]

И няма да се възприеме като чудо –
ще липсва памет за сравнение.

Не разпадане, а прегрупиране на сивата държава

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Всички гледаме отстрани извадили пуканки шоуто на привидното разпадане на ДПС. Някои си мислят, че е развръзката на края им. Проблемът е, че не е. Това е само страница от същото преразпределение на власт, на което сме свидетели в последните поне 35 години. Просто за това време куршумите вместо от месинг станаха не изцяло, но все повече под формата на заглавия в медиите, полицейски палки и прокурорски папки.

Преразпределението стана и все по-публично, срамно за страните и лесно проследимо. Това е заради множеството макар и малки стъпки за прозрачност, които не успяват да заобиколят. Също заради разбираемо омразната за голяма част от избирателите, но страшно неудобна за ключовите играчи на сцената вътрешна и външна политическа обстановка.

Покрай чистката в ДПС се изнасят добре известни факти за обръчи от фирми, купени магистрати, депутати-пионки, зекрепостени села и цели общини и дори външни политически и икономически зависимости и скрити ангажименти. Всичко е банално ясно и крайно показателно за липсата на реакция на служби и прокуратура, освен в помощ на една или друга фракция. До такава степен не сме учудени, че дори журналисти почти не го отбелязват къде от подценяване на и услужливост към мисловния процес на зрителя, къде за да не им изстине столчето.

На повечето хора поне привидно не им пука, защото отмятат с „керванът си върви“, нали? Не вярваме, че може да съществува съдебна система в България, която да пресече тази корпоративна партия заедно с други аналогични схеми и зависимости. Поне не без няколко надали глава прокурори и съдии да бъдат разстреляни по подобие на войните с италианската мафия.

Опасявам се обаче, че има и сериозна част от хората, които тръпнат следейки кой ще надделее, за да разберат дали тази част от схемата, в която те участват, ще е отгоре или ще трябва бързо да се преориентират към нов тартор. Такива са както баналните батки с диагоналки тичащи по ежедневни задания, така и висши магистрати и политици с досиета където не им се ще. Сред тях има и много хора, чиито цял живот е преминал в този паралелен свят и не виждат как нещо може да вирее на светло и как те самите биха оцелели без схеми, чадъри и черни капитали. Това са често иначе добри професионалисти и обикновени работници, които си гледат семейството и други със собствен бизнес, но зависещ изцяло от нечие благоволение и в голяма степен в сивия сектор.

Тези хора гледат с най-голям интерес случващото се и чакат да видят кой ще им плаща сметката в кафенето утре, защото сами не могат и никога не са могли, нищо че се снимат с мощни коли, по инста-почивки, със скъпи тениски и хиалуронови аксесоари. Някои пък дежурят в студия да правят анализи и прогнози в опит да насочат нещата, но без тази паралелна държава не биха оцелели. Трудно може да очакваме някой от тях да иска, гласува или работи за нещо различно, защото ги е страх от различното, не го познават и не могат да си представят себе си в него.

Хубавата новина е, че не са мнозинство. Останалите не че не ни пука – предимно ги търпим, защото и без това имаме достатъчно драма в живота си. Търпим като форсират двигатели прелитайки на метър от детските ни колички, като бият и убиват на пътя, по барове и паркове. Търпим като вардят изборни секции, кафета на прокурори, кресла на регулатори, комисии на висши съдилища и яхти на любими облагодетелствани. Търпим като ни сплашват през медиите с нещо дребно, което дори не ни засяга, въпреки добре да знаем, че зад цялата драма стои плетеница от интереси прокарани чрез закон, послушен кадър и съдия.

На този етап в историята много от търпящите ще кажат „айде закривай и последният да угаси лампата“. Истината е, че все това правим и ако продължим, все повече същата тази „сива държава“ ще изкупи всичко на безценица както става при фалит или направо ще го заграби при липсва на обществен, институционален или съдебен контрол. „Закривай“ води само до повече от същото, на което се възмущаваме вече 30 години на пресекулки. В кратките периоди, когато сме се обръщали срещу течението да направляваме в някаква желана посока, сме постигнали много. Доста хора жертваха себе си да се случат тези кратки моменти и неизменно ги почернихме в един тон със сивата държава.

Та не гледам на шумните събития в ДПС – както и по-малко публичните в ГЕРБ и БСП и другите комични в партията-пирамида – като на разпадане, а като прегрупиране и престрелка в мафиотската структура, която наричаме политико-икономически зависимости. Стрелят все още само служби, полиция и прокуратура по нареждане от който трябва. Те така са свикнали, така са правили десетилетия и надали някой сред тях ще очаква вие или аз да го защитим, ако нададе глава, нали? Дали?

The post Не разпадане, а прегрупиране на сивата държава first appeared on Блогът на Юруков.

Европейският акт за свобода на медиите EMFA: подготовка за прилагане в България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът за електронни медии беше домакин на дискусия на тема Европейският акт за свобода на медиите: възможности и предизвикателства. Поводът е необходимостта да се обсъди прилагането на регламента в България.

Регламентът (ЕС) 2024/1083 влезе в сила и е действащо медийно право на ЕС. Не успяха усилията да бъде осуетено приемането му. Регламентът е посветен на сериозни и за българския медиен сектор въпроси. Макар че като цяло се прилага от 8 август 2025 г., в отделни части актът ще се прилага още от 8 ноември т.г., което изисква да има концепция как точно ще стане това.

Изказването ми ( 24’30” и сл.) беше изцяло посветено на прилагането от държавите, в частност от България. Времето беше ограничено, в следващите дни ще кача тук и текст, който в по-голяма пълнота обсъжда въпроса за прилагането на EMFA в България.

ВС на САЩ връща във федералните апелативни съдилища делата за щатските закони за модериране на съдържание в платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Флорида и Тексас приеха два закона, засягащи въпроса за модериране на съдържание от страна интернет компаниите за социални медии. Щатските закони ограничават властта на компаниите за социални медии да модерират съдържание. Това ограничение се оспорва от компаниите. Администрацията на Байдън и в двата случая е подкрепила исканията на компаниите – по Moody v. NetChoice, No. 22-277, и NetChoice v. Paxton, No. 22-555.

Въпросът пред ВС на САЩ е дали Първата поправка на Конституцията на САЩ позволява на Флорида и Тексас да забранят на големите компании за социални медии да премахват публикации по критерий гледна точка.

ВС не отговаря по същество. С решение от 1 юли 2024 г. с докладчик съдия Кейган ВС на САЩ връща на федералните апелативни съдилища делата за нов анализ. До решаване на делата щатските закони не се прилагат.

Решението е единодушно, но съдиите са се разделили по мотивите. Законите, приети през 2021 г. от Флорида и Тексас, се различават по това какви компании обхващат и какви дейности ограничават. Въпреки това, пише съдия Кейгън, и двата закона ограничават избора на платформите за това какво генерирано от потребителите съдържание да бъде показвано на обществеността. И двата закона също така изискват от платформите да дават причини за своя избор при модериране на съдържание.

Съдия Кейгън прави аналогия между платформите и известните ни медии. Накратко, според решението операторите на платформите са субекти с права по Първата поправка: „Те включват и изключват, организират и приоритизират – и при вземането на милиони решения всеки ден произвеждат свои собствени отличителни компилации от изрази“ подобно на традиционните издатели и редактори. „Многократно сме твърдяли, че законите, ограничаващи техния редакционен избор, трябва да отговарят на изискванията на Първата поправка“, пише съдия Кейган. „Принципът не се променя, само защото словото е преминало от физическия във виртуалния свят.“

Този въпрос води към въпроса за отговорността на платформите. Досега – и в ЕС също – се прави разлика между медийните услуги и услугите на платформите. Миналата година ВС отказа по две дела да се произнесе, че платформите носят отговорност – едното за Google и другото за Twitter. Нито едно от решенията обаче не влезе в дълбочина по същество за обхвата на действие на закона, който защитава платформите от отговорност – раздел 230 CDA.

Въпросните закони във Флорида и Тексас в понеделник бяха провокирани отчасти от решенията на някои платформи да отстранят Доналд Тръмп след нападението на Капитолия на 6 януари 2021 г. Поддръжниците на законите казаха, че те са опит за борба с тези решения, обявени от тях за цензура в Силиконовата долина. Противниците на законите казаха, че законите не зачитат правата на платформите по Първата поправка да модерират и ще ги превърнат в дом на дезинформацията и омразата.

Двете търговски асоциации, оспорващи щатските закони – NetChoice и Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия – заявиха, че няма цензура, а редакционни решения, защитени от Първата поправка, и че компаниите за социални медии имат право на същата конституционна защита, която имат вестниците.

Съдия Кейган пише, че на платформите се забраняват редакционни решения, които Върховният съд преди това е считал за защитени от Първата поправка, поради което законите е „малко вероятно да издържат проверката на Първата поправка“.

Освен всичко, казусите имат идеологически аспект, защото има мнение, че ограниченията са само за поддръжниците на Тръмп.

Юли

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_PICT6740_dt


Жарко – като открадната целувка
Загадъчно – като пътека в злак
На брега видях забравена обувка…
Разбрах, че Лятото е тук! И пак!

02_PICT6585_dt


Полепва залезът по длани на смокини
Солта рисува изсъхваща кора
Търпението чакам да отмине
Да се слея с идната зора…

/Flo, 07.2024/

03_PICT6706_dt

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС: публикуван е новият доклад #MPM2024 по данните за 2023 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните десет години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.

Доклад MPM2024 представя картината за 2023 година.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови ( законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък (0-33%), среден (34-66%) или висок риск (67-100%) – зелена-жълта-червена зона.

Въпросникът ce актуализира, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда, но данните позволяват сравнимост по години и по държави.  Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

България участва в изследването от началото (пилотното изследване за 2014) – 2024, 2023, 2022, 2021, 2020, 2017, 2016 и 2014 година.

Общият доклад за ЕС е изготвен от екип на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към EUI – Флоренция.

Докладът за България е изготвен от български екип.

Най-нисък риск е определен по базовите показатели – законодателна рамка. По-висок е рискът в другите три области – политически показатели, пазарен плурализъм и социално включване. По-подробно аргументацията може да се види в доклада за България, тук – на български език.

ВС на САЩ за марката “Тръмп е твърде малък”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 13 юни 2024 Върховният съд на САЩ единодушно постановява , че 15 USC § 1052(c) , разпоредба от закона за търговските марки, забраняваща регистрациите на име на живо лице от лице, различно от това лице, не нарушава разпоредбите за свобода на словото на Първата поправка.

По този начин ВС на САЩ потвърждава отхвърлянето на Службата за патенти и търговски марки на САЩ на заявка за търговска марка за „Тръмп е твърде малък“, препратка към разговор между Доналд Тръмп и Марко Рубио по време на президентски дебат през 2016 г.

Специализираните издания коментират по-широкото значение на това решение. Въпросът е в разнообразието на мотивите. Водещото решение се позовава на история и традиции, аргумент, характерен за консервативното крило. Томас, Самуел Алито и Джон Робъртс са съгласни с този аргумент, но използването му заплашва установени демократични стандарти, които по този път биха могли да бъдат преразгледани, особено става дума за стандарта Съливан (New York Times v. Sullivan).

Неслучайно ирландският професор Eoin ODell казва в блога си “ще гледам с нарастващ ужас как прилагат този подход”.

ВС на САЩ: Как Първата поправка на Конституцията на САЩ се прилага към технологичните платформи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението по делото Murthy v Missouri . Върховният съд на САЩ с решение, взето с 6 на 3 гласа, остави отново открит въпроса какви ограничения налага Първата поправка на Конституцията на САЩ. Става дума за властта на правителството да влияе върху технологичните платформи за споделяне на съдържание. Съдът не се произнесе по съществото на делото и вместо това постанови, че ищците не са легитимирани да водят делото. Решението се фокусира върху процедурни въпроси и липса на правни основания за завеждане на делото.

Съдия Алито е автор на особеното мнение, към което се присъединяват съдиите Томас и Горсуч. Според него „високопоставени правителствени служители оказват непрестанен натиск върху Facebook, за да потиснат свободата на словото на американците” и “съдът неоснователно отказва да разгледа тази сериозна заплаха за Първата поправка”.

Случаят възниква от искания на служители на администрацията платформите да премахват конспиративни теории и публикации относно ваксината срещу коронавируса и т.нар. изборни измами. Главните прокурори на Мисури и Луизиана, и двамата републиканци, се обявяват “за свобода на изразяване” и срещу възможността да се противодейства на дезинформацията като обвиняват федералните агенции, че са поели ролята на „министерство на истината“ на Оруел. Апелативният съд на САЩ за пети окръг издава категорична забрана за комуникация между правителството и технологичните компании. Върховният съд, в решение, написано от съдия Барет, постанови, че Апелативният съд греши в своите заключения.

Медиите окачествяват решението като победа на администрацията на Байдън, защото ВС не установява, че комуникациите на правителството с платформите на социалните медии за дезинформация за Covid-19 нарушават Първата поправка. Решението на ВС позволява на правителството да призовава технологичните компании да премахват неистините, без това да е нарушение на Първата поправка – което е ключов проблем, тъй като дезинформацията се разпространява и сега, в навечерието на президентските избори 2024.

Наричат решението “удар върху дългогодишното усилие, подкрепяно от републиканците, за приравняване на модерирането на съдържанието с цензурата”.

И тук е така, ако слушаме най-големите източници на дезинформация.