В цялата Европа се обсъжда решаването на проблема с вредното влияние на социалните мрежи върху децата. За съжаление, подходът, който са избрали от Европейската комисия, не е най-подходящия – проверка на възрастта.
Ние внесохме законопроект с друг подход – използване на приложения за родителски контрол. И вчера говорих на тази тема на OpenFest. Прилагам слайдовете тук:
My previous post here in August was about the age verification plans of the European Commission. Since then the EC has proposed the EU KIDS Act, which implements the idea of age verification.
Yesterday I presented the alternative approach – heavily relying on parental control apps – on the OpenFest conference. Apart from proposing a local legislation in Bulgarian parliament, I’ve sent a letter the the European Commission. You can find it here. The text is as follows:
Dear President von der Leyen,
Dear Executive Vice-President Virkkunen,
Subject: The right approach to protecting children from the negative effects of social media
I’m writing this letter as a member of parliament from Bulgaria, as a former minister for digital transformation, as a technical expert and as a father.
Protecting children online has become a priority for the European Commission and for many EU governments, and rightly so. The threats online, the negative psychological effects of addictive designs and the algorithms that prioritize virality over quality have significant negative effects on children.
The European Commission has started addressing the addictive design problem, analyzes algorithmic bias and has undertaken an age verification initiative, in addition to long-term measures against CSAM, online crimes against children, etc.
While we all see the good intentions behind these initiatives, they sometimes lack the technical depth and the ambition to achieve swift results. My focus in this letter will be age verification, as the measure that is the most polarizing and may have significant negative side effects if done wrong. And I’m concerned that the currently selected approach by the European Commission is the wrong one.
The idea sounds simple – “social networks are proven to be detrimental to children’s mental health, and so they must not be allowed to use it. The way to do it is to add an age check before registration, so that only adults can use the service”. While simple to formulate, it’s much more difficult to implement, if not impossible.
There is an inherent paradox – if a solution is fully privacy-preserving, it’s ineffective. If it’s effective, it bears significant risks to privacy, as it will require every citizen to prove their identity online in order to use everyday services.
The European Commission has made a well-meaning attempt to design and implement a proper zero-knowledge proof of age. It’s a great tool, with proper cryptography, complex-yet-elegant. It has “just” one problem – it doesn’t account for the actual “threat actor” in this scenario – the user, who would try many things to circumvent the age limitation. As security consultant Paul Moore has brilliantly shown, you don’t have to compromise the age verification app in order to circumvent the flow – by a simple relay attack, where you just present someone else’s verified age credentials in order to use a service. The proof of concept was implemented as a chrome extension which relays age checks to 3rd party service, backed by an over-18 person’s device, which sends the proof to the service. That way a single adult can verify the accounts of all minors, and because of the necessary privacy guarantees, the relying party (the social network) won’t even know.
This is very likely to happen – “age verification as a service” providers will certainly pop-up to help minors get into social networks. What’s worse – some of these providers may collect children’s personal data, including phone number or social network account ID, in order to provide them with the much coveted proof of age. That data, purposefully or after an inevitable data breach, may be used by sex predators to target children. There are completely realistic nightmare scenarios, born from the good intention to limit the negative effects of social networks.
Even in a school context, a single over-18 (or over-16) student can lend their age verification app to help younger children register profiles. What are policy makers going to do then? Issue administrative fines for sharing age tokens/attestations? Criminalize it?
Any attempt to fix that technically, breaks the privacy guarantees; any attempt to fix it legally, is doomed to fail in enforcement.
My advice, in all my capacities listed in the beginning of this letter, is to abandon that approach and focus on a different approach – rely on parental control apps.
Parental control apps remain rudimentary, and perhaps there are reasons for this. They are not widely used and are often unintuitive and unreliable. However, they can be regulated and improved. They can also incorporate government-mandated lists of apps and domains restricted for children according to age. For example, a child protection agency could publish a list that parental control apps would be required to import automatically. Legislators could also require these apps to be pre-installed on every phone sold in their country. Parents would remain in control and could adjust the settings if they considered their children ready to use particular services responsibly.
Certain apps can be banned for under-14, others for under-16 and others – for under-18. Governments would have much better control over the exact services they deem risky for children, without the need for any changes on the service’s side. Or, if an app vendor wants to have it whitelisted, they may have to implement children-friendly versions.
Going further, this may eventually lead to platform-level parental control APIs, so that each app can read parental control settings, and on the other hand export parental control configuration options to be used in the parental control app.
What’s even better about this approach, is that VPNs can’t be used to circumvent it – it’s a device-level limitation, not service-level limitation, which needs to figure out the country of the user, which can only be done by their IP address.
And It’s completely privacy-preserving, as users don’t have to show or prove anything to anyone.
Of course, the harder part is making sure every child and parent has a parental control app installed. Information campaigns and teachers can help with that, and I’m sure it will achieve much better results than what we are seeing in Australia for example.
Even if the right age limitation measures are implemented, the efforts to limit the addictiveness and so-called “brainrot” on online platforms should continue.
We have proposed national legislation to implement the approach above. But in order to avoid fragmentation in the digital single market, and in order to have a working, cross-border model, where the experience of each country improves the model EU-wide, a solution should be discussed on a EU-level.
Yours sincerely,
Bozhidar Bozhanov,
Member of parliament of the Republic of Bulgaria
Двете форми са дублетни. В езиковата практика по-често се среща белка. Формата за мн.ч. и на белка, и на бялка е белки. Белката/Бялката се среща на много места в българските планини и равнини. Все по-често лисици, чакали, белки и язовци нахлуват в селищата, но най-често това става в запустяващи села.
Публикувани са две решения на ЦИК относно участия на политици в различни медии в деня за размисъл (министър Пулев) и в изборния ден (депутат Асен Василев). ЦИК установява, че в участията няма призиви за гласуване, а политически оценки в по-широк смисъл.
439-ПВР / ОТНОСНО: сигнал от Съвета за електронни медии за предизборна агитация от вицепремиера Александър Пулев по време на участие в предаване на 31 октомври 2026 г. по програма БНТ 1
438-ПВР / ОТНОСНО: постъпили сигнали относно участие на Асен Василев в програмата на „Дарик радио“ на 1 ноември 2026 г. и публикуването на материал с изявленията му от „Дарик радио“
Серия решения на ЦИК се отнасят до нарушения на ИК относно оповестяване на резултати от социологически проучвания на интернет страници.
Ето решението за Блиц: както се вижда, ЦИК не приема предложението за налагане на санкция на Блиц с 6:5 гласа. Няма мотиви защо 6 членове на ЦИК са гласували против.
РЕШЕНИЕ № 444-ПВР София, 3 ноември 2026 г.
ОТНОСНО: сигнал за нарушение на забраната за огласяване на резултати от допитвания до общественото мнение по повод изборите чрез публикации на интернет страницата Blitz.bg в изборния ден
В Централната избирателна комисия е постъпил сигнал с вх. № С 128 от 01.11.2026 г. от С. М., в който се твърди за нарушение на забраната за огласяване на резултати от допитвания до общественото мнение по повод изборите в изборния ден. Към сигнала е посочена публикация на интернет страницата Blitz.bg със заглавие „Малко преди края на рали „България“ червената „Лада“ запазва предимството си пред „Тесла“-та на полицая“.
В публикацията от 15:00 ч. е посочено: „Ето най-актуалните резултати от втория етап на рали „България“: червената „Лада“ – 51 км/ч, „Тесла“-та на полицая – 42 км/ч“, а в публикацията от 18:00 ч. е посочено: „Ето най-актуалните резултати от втория етап на рали „България“: червената „Лада“ – 51 км/ч, „Тесла“-та на полицая – 43 км/ч“.
Централната избирателна комисия, след като се запозна със сигнала и приложените към него материали, приема следното:
Съгласно чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс резултати от социологически проучвания не може да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.
Забраната обхваща не само прякото оповестяване на резултати от социологически проучвания, но и представянето им под друга форма, включително чрез използване на условни обозначения, символи или други средства, когато от съдържанието и контекста на публикацията може да се установи, че действително се огласяват резултати от допитване до общественото мнение по повод изборите.
В конкретния случай информацията е представена под формата на резултати от автомобилно състезание, като са използвани обозначенията „червената „Лада“ и „Тесла“-та на полицая“, а стойностите са посочени в км/ч. В двете публикации, направени в 15:00 ч. и 18:00 ч. на 1 ноември 2026 г., са представени конкретни числови стойности, като във втората публикация е отразена промяна в резултата на единия от условно обозначените участници. Използваните изрази „най-актуалните резултати“ и „запазва предимството си“, както и съпоставянето на посочените стойности, следва да бъдат преценени в контекста на провеждащите се избори.
На същата интернет страница е публикувана и забележка със следния текст: „На вниманието на ЦИК! Рали „България“ няма нищо общо с провеждащите се в държавата избори“. Това уточнение следва да бъде преценено заедно с цялостното съдържание на публикациите и използваните в тях обозначения. Самото заявяване, че публикациите нямат връзка с изборите, не е достатъчно, за да изключи приложението на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс, ако действителното им съдържание разкрива огласяване на резултати от допитване до общественото мнение по повод изборите.
От събраните материали се установява, че обозначенията „червената „Лада“ и „Тесла“-та на полицая“ се отнасят до участващите в изборите кандидатски двойки, а посочените числови стойности представляват резултати от социологически проучвания относно подкрепата за тях. Обстоятелството, че тези данни са представени под формата на резултати от автомобилно състезание, не променя действителното им съдържание и не изключва приложението на законовата забрана.
С оглед на изложеното Комисията приема, че чрез публикациите на интернет страницата Blitz.bg на 1 ноември 2026 г. в 15:00 ч. и 18:00 ч. са огласени резултати от социологически проучвания по повод изборите преди обявяване края на изборния ден на територията на страната, с което е нарушена разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс.
Съгласно чл. 475, ал. 1 от Изборния кодекс за нарушението се налага глоба или имуществена санкция.
При разглеждане на жалбата Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство по чл. 53, ал. 4, изр. първо ИК за приемане на направеното предложение, като от присъстващите в залата 11 членове на комисията „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 5 членове и „ПРОТИВ“ – 6 членове.
Предвид изложеното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 53, ал. 4, изр. второ от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА решение за отхвърляне по смисъла на чл. 53, ал. 4, изр. второ от Изборния кодекс.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването му.
Няма информация за обжалване.
Не е такъв случаят с Икономедия и Дневник. Тук решение е взето: 449-ПВР / ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 1 ноември 2026 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК е налице забрана за обявяване резултати от допитвания до общественото мнение по повод на избори да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден и до обявяване края на изборния ден на територията на страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 475, ал. 1 ИК лицето, което е нарушило разпоредбата на чл. 205 ИК, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 евро, респективно субект на административното нарушение може да бъде физическо или юридическо лице.
Още решения по повод нарушения на 204.3 и 205.5 ИК – тук са Пик, Марица, Факти.бг и др.
457-ПВР / ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 204, ал. 3 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент на републикатана 1 ноември 2026 г.
456-ПВР / ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 204, ал. 3 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 1 ноември 2026 г.
455-ПВР / ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 204, ал. 3 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент на 1 ноември 2026 г.
454-ПВР / ОТНОСНО: сигнал за допуснато нарушение на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс чрез публикация на интернет страницата Infomreja.bg
453-ПВР / ОТНОСНО: Установяване на нарушения на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс във връзка с публикуване на резултати от социологически проучвания преди 20:00 ч. на изборния ден на интернет страницата Fakti.bg
452-ПВР / ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 1 ноември 2026 г.
451-ПВР / ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 1 ноември 2026 г.
450-ПВР / ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 1 ноември 2026 г.
449-ПВР / ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 1 ноември 2026 г.
Ако и вие знаете, че има забрана за оповестяване на резултати преди официалното приключване на изборния ден, но виждате телевизиите да го правят – и се чудита да не би ограничението да е отпаднало – бъдете известени: не е. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 3 е налице забрана за оповестяване на резултатите от социологическите проучвания преди 20,00 ч. на изборния ден.
Защо? Мога само да предполагам, че една глоба е цената да се привлече и задържи аудиторията. Но ако това е трайна практика, законодателят има какво да прецени отново: или самото ограничение – или, алтернативно, размера на санкцията.
РЕШЕНИЕ № 442-ПВР София, 3 ноември 2026 г.
ОТНОСНО: сигнал от Съвета за електронни медии за допуснато нарушение на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс
В Централната избирателна комисия е постъпил сигнал с вх. № С-92 от 25.10.2026 г. от В. А. за нарушаване на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс от БНТ, БТВ и Нова ТВ, изразяващо се в обявяване на резултатите от exit-poll от произведените избори в 19:35 часа. След изискване от Централната избирателна комисия от Съвета за електронни медии с писмо с вх. № ЦИК-ПВР-18-1458/1 от 28.10.2026 г. е предоставен запис на предаване, излъчено на 25.10.2026 г. от 19:34:51 ч. по програма на БНТ1, създавана и предоставяна за разпространение от доставчика на медийни услуги БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ.
В Централната избирателна комисия е постъпило и писмо с вх. № С-140 от 01.11.2026 г. (вх. № ЦИК-ПВР-18-1854/01.11.2026 г.) от Съвета за електронни медии, ведно с линк към запис на предаване, излъчено на 01.11.2026 г. от 19:20:20 ч., на програма БНТ1 на доставчика на медийни услуги БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ за преценка по компетентност относно спазване на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс.
Централната избирателна комисия в изпълнение на правомощията си по чл. 57, ал. 1, т. 1 от Изборния кодекс извърши проверка на подадените сигнали, като констатира следното:
От предоставения с писмо с вх. № ЦИК-ПВР-18-1458/1 от 28.10.2026 г. от Съвета за електронни медии запис, достъпен на линк: https://cloud.cem.bg/index.php/s/cHNwkfyq3mdoqYR е видно, че на 25.10.2026 г. по програма на БНТ1 на доставчика на медийни услуги БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ от студиото на БНТ1 с водещи Бойко Василев и Аделина Радева е излъчен видеозапис с оповестяване на данни от социологическо проучване „на изхода“ (exit-poll) за вота на избирателите в изборния ден в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 25.10.2026 г., извършено от „АЛФА РИСЪРЧ“ ООД и от „Мяра“ ЕООД, като същото е оповестено преди 20:00 часа на изборния ден, както следва:
– на „АЛФА РИСЪРЧ“ ООД към 19:37 ч.: Илияна Йотова – 35,3%, Андрей Гюров – 32,4%, Костадин Костадинов – 12,6%, Радостин Василев – 4,1%, Ивелин Михайлов – 3,5%, Иван Христанов – 2,2%;
– на „Мяра“ ЕООД към 19:37 ч.: Илияна Йотова – 35,2%, Андрей Гюров – 32,2%, Костадин Костадинов – 13,4%, Радостин Василев – 3,9%, Ивелин Михайлов – 3,3%, Иван Христанов – 1,6%.
От предоставения с писмо с вх. № С-140/01.11.2026 г. запис, достъпен на: https://cloud.cem.bg/index.php/s/GTCbfT4kQm7karg е видно, че на 01.11.2026 г. – деня на новия избор за президент и вицепрезидент на републиката по програма БНТ1 на доставчика на медийни услуги БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ от студиото на БНТ1 с водещи Бойко Василев и Аделина Радева е излъчен видеозапис с оповестяване на данни от социологическо проучване „на изхода“ (exit-poll) за вота на избирателите, извършено от „АЛФА РИСЪРЧ“ ООД и от „Мяра“ ЕООД, като същото е оповестено преди 20:00 часа на изборния ден, както следва:
– на „АЛФА РИСЪРЧ“ ООД към 19:20 ч.: Илияна Йотова – 52,5%, Андрей Гюров – 43,4%;
– на „Мяра“ ЕООД към 19:20 ч.: Илияна Йотова – 51,1%, Андрей Гюров – 44,6%.
„АЛФА РИСЪРЧ“ ООД, ЕИК 121309392 с Решение № 325-ПВР от 7 октомври 2026 г. и „Мяра“ ЕООД, ЕИК 208071777 с Решение № 327-ПВР от 8 октомври 2026 г. са регистрирани от ЦИК като агенции, които ще извършват социологическо проучване „на изхода“ (exit-poll) в изборния ден в изборите за президент и вицепрезидент.
Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 3 е налице забрана за оповестяване на резултатите от социологическите проучвания преди 20,00 ч. на изборния ден.
Съгласно разпоредбата на чл. 475, ал. 1, предложение първо от Изборния кодекс, лицето, което е нарушило разпоредбата на чл. 204, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Изборния кодекс, се наказва с глоба или имуществена санкция.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 475, чл. 496 и чл. 498 във връзка с чл. 204, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:
УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс, извършено от БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, ЕИК: 000672350, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Сан Стефано“ № 29, представлявана от Милена Иванова Милотинова-Колева – генерален директор, затова че на 25 октомври 2026 г. по програма БНТ1 е излъчен видеозапис в програма, създавана и предоставяна за разпространение от доставчика на медийни услуги БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, с оповестяване на резултати от социологическо проучване „на изхода“ (exit-poll):
– на „АЛФА РИСЪРЧ“ ООД към 19:37 ч.: Илияна Йотова – 35,3%, Андрей Гюров – 32,4%, Костадин Костадинов – 12,6%, Радостин Василев – 4,1%, Ивелин Михайлов – 3,5%, Иван Христанов – 2,2%;
– на „Мяра“ ЕООД към 19:37 ч.: Илияна Йотова – 35,2%, Андрей Гюров – 32,2%, Костадин Костадинов – 13,4%, Радостин Василев – 3,9%, Ивелин Михайлов – 3,3%, Иван Христанов – 1,6%.
УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс, извършено от БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, ЕИК: 000672350, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Сан Стефано“ № 29, представлявана от Милена Иванова Милотинова-Колева – генерален директор, затова че на 1 ноември 2026 г. по програма БНТ1 е излъчен видеозапис в програма, създавана и предоставяна за разпространение от доставчика на медийни услуги БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, с оповестяване на резултати от социологическо проучване „на изхода“ (exit-poll):
– на „АЛФА РИСЪРЧ“ ООД към 19:20 ч.: Илияна Йотова – 52,5%, Андрей Гюров – 43,4%;
– на „Мяра“ ЕООД към 19:20 ч.: Илияна Йотова – 51,1%, Андрей Гюров – 44,6%.
ОПРАВОМОЩАВА Десислава Емилова Абрашева – член на ЦИК да състави акт за установените административни нарушения по чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс.
Председател: Георги Хорозов
Секретар: Йорданка Ганчева
Аналогични решения има и за Нова и бТВ, оповестявали са резултати в 19.35, ТВ Евроком, България он Ер и Евронюз – България- в 19.58:
443-ПВР / ОТНОСНО: сигнал от Съвета за електронни медии за допуснато нарушение на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс
445-ПВР / ОТНОСНО: сигнал от Съвета за електронни медии за допуснато нарушение на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс
446-ПВР / ОТНОСНО: сигнал от Съвета за електронни медии за допуснато нарушение на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс
448-ПВР / ОТНОСНО: сигнал от Съвета за електронни медии за допуснато нарушение на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс
447-ПВР / ОТНОСНО: сигнал от Съвета за електронни медии за допуснато нарушение на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс
Правилно е да се пише инициирам. Кметът на Шумен инициира среща за изграждането на паметник на Седми пехотен преславски полк. Маратонът, който инициираха студенти от УАСГ, е благотворителен и събраните средства от таксите за участие са предназначени за младежи в неравностойно положение.
На сайта на БНТ в деня за размисъл 31 октомври се е появило горното съобщение. То информира гражданите, че временно им е отнет достъпът до “предизборните форми” на сайта. Достъпът ще бъде възстановен в деня след изборите, тоест когато те са упражнили или не правото си на избор.
Посочва се правно основание – 182 ал. 4 Изборния кодекс, който забранява предизборната агитация в деня за размисъл и в деня на изборите.
Не е дефинирано понятието “предизборни форми”, нито кой е извършил определянето им за целите на ограничението.
В социалните мрежи се съобщава, че:
а) ограничението засяга дебатите на кандидатите и участията, вкл. дебатите на членове на инициативните комитети;
б) достъпът до запис на дебата не е ограничен в канала на БНТ в YouTube;
в) предаването Панорама е налично частично без участия на членове на ИК.
Не съществува общо законово задължение архивни журналистически материали, вече публикувани преди началото на деня за размисъл, да бъдат сваляни от сайтове, платформи или медийни архиви. По тази причина няма и такава практика. Забранена е предизборната агитация, но се има предвид нова агитация, поради което се прави разграничение между:
архивно съдържание, публикувано по-рано и останало достъпно без допълнително популяризиране;
активно препубликуване, повторно излъчване, изтъкване или промотиране на съдържание с пряк агитационен характер в деня за размисъл или в изборния ден.
Ако телевизия или сайт държи в архива си запис на интервю, репортаж или дебати, публикувани преди посочения период, самото пасивно съществуване на записите, до които гражданите имат достъп, не се приема за нарушение.
Българската национална телевизия очевидно е извършила ново тълкуване на ИК и е отнесла забраната към архива. Това е в разрез с практиката, нелогично и неопределено, а вероятно и технически трудно изпълнимо. Доказателство за това е наличието на достъпни записи на дебати и участия в архива в YouTube.
Мотивите на БНТ могат да бъдат различни. В социалните мрежи има предположения – и това не е укоримо, когато няма логично обяснение. Смята се, че в свалените “форми” има дискредитиращи за Йотова-Вълчев изказвания или моменти. Доколкото нито БНТ, нито БНР съобщиха в централните си емисии за подкрепата на Борисов за двойката Гюров – Кандев, а това направи Бойко Василев в Панорама, друга хипотеза е, че БНТ иска да ограничи разпространението на новината за подкрепата на Борисов до след изборите.
Прекратяването на достъпа на гражданите до информация, свързана с правата им на избиратели, без правно основание е цензура и нарушение на политическите им права. Наличието на публикуван архив не е нова агитация и наличието онлайн на пасивно архивно съдържание, доколкото ми е известно, никога не се е смятало за нарушение.
Впрочем ако се приеме новото тълкуване, че това е нарушение, би трябвало разпоредбата да се прилага еднообразно към цялото архивно съдържание не само на БНТ, а на всички медии онлайн и офлайн (тиражите от вчера да се заключат?) – което е абсурд.
Съветът за електронни медии следва да се произнесе налице ли е цензура и как се се стигнало до нея, като изясни фактическата страна – какво точно е отстранено от архива и по какви причини, кой е издал заповед за прекратяване на достъпа до записите, тъкмо когато са най-необходими за информиран избор, а също заповед и за монтиране на съкратени версии и публикуването им. Необходима е бърза и ясна институционална оценка.
БНТ създава опасен прецедент на намеса в съдържанието преди важен, дори съдбовен вот.
В Централната избирателна комисия е постъпил сигнал с вх. № ЦИК-ПВР-17-1513 от 28.10.2026 г. от Е. Г. Г. с копие до Сметната палата на Република България относно данни за евентуално използване на публичен административен ресурс и извършване на предизборна агитация в държавни и общински институции във връзка с предизборната кампания на кандидатската двойка Илияна Йотова – Кирил Вълчев в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 25 октомври 2026 г.
В сигнала се излагат твърдения за евентуално използване на служебни автомобили, бюджетни средства и труд на служители от администрацията на президента при осъществяване на предизборни посещения на кандидата за президент Илияна Йотова в периода 25 септември – 23 октомври 2026 г., като за пример се посочват предизборни срещи на 21 октомври 2026 г. в Свиленград, Димитровград и Хасково.
Излагат се и твърдения относно провеждането на 22 октомври 2026 г. на мероприятие за закриване на предизборната кампания на кандидатската двойка в зала „Съединение“ на Регионалния исторически музей – Пловдив, като се поставят въпроси относно основанието и условията за предоставяне на залата, финансирането и организацията на мероприятието, както и евентуалното използване на служители, техника и други ресурси на музея. Подателката сочи, че музеят е публична културна институция, второстепенен разпоредител с бюджет на Община Пловдив и предлага залата под наем.
В сигнала се съдържат и твърдения относно използването на Facebook страницата „Илияна Йотова“ за разпространение на предизборно съдържание, като се поставя въпросът дали сред лицата, които администрират страницата, има служители на президентската администрация.
От направената справка в регистър Булстат се установява, че собствеността на Регионалния исторически музей – Пловдив, е общинска. Предвид изложеното и доколкото твърденията се отнасят до провеждане на предизборна агитация в общинска културна институция, сигналът в тази част следва да бъде изпратен по компетентност на Районната избирателна комисия – Пловдив, за извършване на проверка и преценка за наличие на нарушение на чл. 182, ал. 1 от Изборния кодекс.
От материалите по преписката не се установяват конкретни данни, позволяващи да се направи разграничение между използването на служебните автомобили във връзка с изпълнението на конституционните правомощия на президента и осигуряването на неговата охрана, от една страна, и използването им за предизборна агитация, от друга. Няма данни за нарушение.
В сигнала се съдържат твърдения за евентуално използване на публичен административен ресурс, включително разходи за транспорт, гориво и командировки, участие на служители на президентската администрация в организирането, обслужването и информационното отразяване на предизборните прояви, както и в администрирането на Facebook страницата „Илияна Йотова“. Поставят се и въпроси относно използването на помещения и други ресурси на Регионалния исторически музей – Пловдив. Съгласно чл. 497, ал. 1 от Изборния кодекс актовете за установяване на административни нарушения на забраните по чл. 168 от Изборния кодекс се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Сметната палата, а наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата. Предвид така установената в Изборния кодекс компетентност на Сметната палата по отношение на нарушенията на чл. 168 от Изборния кодекс, сигналът и приложенията към него в тази част следва да бъдат изпратени на Сметната палата
При разглеждане на жалбата Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство по чл. 53, ал. 4, изр. първо ИК за приемане на направеното предложение, като от присъстващите в залата 11 членове на комисията „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 6 членове и „ПРОТИВ“ – 5 членове, поради което постановява решение за отхвърляне по смисъла на чл. 53, ал. 4, изр. второ от Изборния кодекс.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването му.
За разлика от предходните над сто сигнала, по които поне има препращане, тук вече е отхвърлено и това предложение.
След три дни в неделя, 1-ви ноември 2026 ще се проведе балотаж за президент и вицепрезидент. Българите зад граница ще могат да гласуват на същите места извън страната, както и в първия тур на изборите. Някои секции обаче са със сменени адреси – поне 5 в последните дни. Затова отново препоръчвам да сверите мястото преди деня на вота. За тези и бъдещи промени ще изпратя индивидуални мейли за абониралите се в портала на Glasuvam.org.
Ето най-важното, което следва да знаете:
Може да гласува всеки български гражданин независимо дали сте подали заявление преди първия тур, дали сте гласували тогава и къде, както и къде пребивавате обичайно
Може да гласувате на различно място извън страната от първия тур
Гласува се с валидна българска лична карта или паспорт.
Отново се подписва декларация на място пред комисията
Препоръчвам да се гласува с машина където е възможно. Освен, че е по-бързо, проверката на първия тур показа, че човешките грешки в броенето са практически елиминирани
Адресите на секциите зад граница ще намерите на картата, която подготвям за всеки вот в последните над 12 години. Същите ще намерите в таблицата на МВнР, както и тяхната карта. Препоръчвам да следите и страницата на ЦИК за изборите. Ако срещнете трудности или видите нарушения, може да сигнализирате на инициативата за следене на вота Ти Броиш.
