Какво знаем и какво не за връщащите се в България

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

В доста статии и интервюта се споменава, че все повече хора се връщат в България. Коментирал съм го и аз на няколко пъти, макар и по-резервирано. Виждам, че се обсъжда често колко са се върнали всъщност, какво образование имат и от къде идват. Видимо за някои хора е по-важен оттенъка на кожата, а не какъв потенциал могат да донесат обратно сънародниците ни от чужбина.

Затова реших да внеса малко яснота относно тези твърдения. Ето какво знаем и какво не от наличните данни.

През 2020 за пръв път от доста години броят напуснали страната е по-малък от тези заселили се в България. Между 2020 и 2025-та има от 12 до 42 хиляди механичен прираст всяка година. Общо по данни на НСИ това означава, че 186717 души в повече са се нанесли в България. От тях 34257 от тях са родени в България. Още 17824 имат българско гражданство, но не са родом от България. За последните има три хипотези. Първата са натурализираните българи пренесли се в България в някакъв етап след като са получили гражданство. Втората са български мигранти върнали се от чужбина заедно с децата си, които са се родили междувременно там. Третата са наследниците на насилствено изселените в Турция българи през 80-те. По мое мнение тези почти 18 хиляди са смесица от тези групи с най-голяма тежест втората.

За същия период (2020-2025) 89606 души са получили българско гражданство. 28% от тях са родом от Македония. 14% са от Украйна, 11% са от Турция и 9% са от Молдова. Не знаем дали тези почти 90 хиляди са сред 271-те хиляди нанесли се в България. Не знаем дори дали са стъпвали въобще в страната или директно са заминали някъде по света. Съдейки по анекдотни впечатления от опашките пред консулствата, повечето получили гражданство го използват като възможност да отидат в Германия, Белгия и Австрия. Нямаме конкретни данни за това обаче.

Нямаме публични данни от къде са родом онези върнали се в страната, какъв етнос имат и други социални характеристики. Споменавам го единствено, защото изглежда занимава огромна част от обсъждащите темата. Нямаме данни не защото някой ги крие, а защото подобно на преброяването, етническата принадлежност е въпрос на самоопределяне. Давал съм многократно примери за това със себе си. Отделно най-често данните за образование, доход, продължителност на работа, размер на домакинството и прочие са на база социологически допитвания, т.е. самооценка по въпросници, а не обективни данни от регистри. Същото обясних за микропреброяването в Германия, например. Най-вече подобни въпроси не се задават когато някой се мести в България. Има въпроси за образование и съжителство при смяна на настоящ адрес, но често не се попълват и не се извеждат като справки от ГРАО.

Според същите тези данни на НСИ, едва 4062 лица са променили настоящия си адрес от Германия към България. Тук е важно да се посочи, че това далеч не са всички за които НСИ има данни, че са се върнали от там. Както обясних в статиите ми за избирателните списъци и реалните данни за раждаемостта в страната, статистиката не следи само справките на ГРАО за настоящ адрес, а редица други показатели, по които преценяват, че някой не е постоянно в България. Отделно доста хора не променят настоящия си адрес като заминават или се връщат, което прави такива косвени показатели особено важни. Резултатът е, че отклонението от преценката на НСИ за населението при преброявания е аналогично на това на немската статистическа служба Destatis за Германия. Последните, например, намалиха с 10% оценката си за българските граждани в Германия след последното си преброяване.

Данните на Destatis показват шарена картина от числа за диаспората ни, но общото е, че има голямо намаление по всички показатели. Писах през февруари подробно за това. Тези дни излязоха данните от адресните регистрации и само за 2025-та г. има намаление с 13368 български граждани или 3.7%. За 2024 и 2025 общо са 22075 или 6%. Отделно според грубата оценка от микропреброяването тези в Германия, за които се знае, че или те, или родителите им са родени в България, също намаляват, макар и с под 2%. Според данните за движението на хората, 21 хиляди български граждани в повече са напуснали Германия през 2024 и 2025 без да знаем накъде са заминали. 24300 души в повече са се преместили от Германия в България без да е уточнено място на раждане или гражданството. Тук е важно пак да се спомене, че немската статистика не отчита за български гражданин някого, когато има също немско гражданство.

Събрани тези данни по мое мнение показват, че мнозинството от българите напуснали Германия са се преместили в България. Също, че изглежда са значителен дял от 74-те хиляди души, които са се нанесли в повече у нас.

Това е всичко, което знаем от данните на Германия. Както писах в последната си статия за данните за диаспората ни там, има оценка за месторождението, колко хора са с двойно гражданство, колко деца са родени и навярно нямат българско гражданство въпреки правото си на такова и колко са получили. Знаем за социалния статус, доходите, образованието и как свързват двата края средно за диаспората ни и то на база преценка със закръгляне от социологически проучвания, не обективни данни.

Всякакви упражнения и квалификации за българите в чужбина извън описаното тук, както и опитите за разделение на групи обаче не стъпват на измерими факти. Още по-безсмислени са изказванията какви са българите върнали се в страната като произход, етнос, образование или опит. Безсмислени, най-вече защото не би трябвало да има значение – имаме нужда от всеки независимо какъв е в сегашната си ситуация. Безсмислени също, защото гарантирам, че никой няма данни за това и предимно си измисля. Давам Германия като пример, защото познавам методологията и проблемите на тяхната статистика, както и защото са най-голямата българска диаспора в света.

Трябва да спрем да спорим кой какъв е и да се опитаме да разберем по-добре какво стои зад тези положителни числа, да работим да се превърнат в тенденция и да търсим начини да се възползваме от опита на тези хора. За целта трябва да се работи много срещу предразсъдъците в обществото ни не само срещу миграцията, а и често собствените ни деца заминали в чужбина, но и срещу мигранти от страни извън Европа, от които имаме жестока нужда предвид липсата на работна ръка. Желаещи видимо има, но от нас зависи дали ще ги отпратим, дали ще работим с тях или в другата крайност ще ги изолираме в гета както направиха белгийците с предвидим ефект. Същото, впрочем, важи и са сънародниците ни връщащи се в страната. Техните действия ще са индикатор и присъда дали България има някакво бъдеще.

Съд на ЕС: сайт, който разпространява съдържание от медия под ограничителни мерки, попада в обхвата на санкциите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 3 юли 2026 стана известно решението по дело С-67/25 на Съда на ЕС за ограниченията в санкционните пакети по повод прокремълската и пропутинска пропаганда. Ограниченията са различни видове – към производството на съдържание (по Приложение XV – медиите са изброени тук) , към разпространението на съдържание в каквато и да е среда и към рекламата и финансирането на това съдържание. В рамките на наказателно производство в Германия се повдига въпросът отнася ли се забраната до лица, които чрез свой сайт или блог разпространяват забранено съдържание от медии, попадащи в Приложение XV.

Иска се от Съда да определи границите на отговорността на онлайн участниците при прилагането на европейските санкции.

Дело C-67/25 на Съда на ЕС Staatsanwaltschaft Saarbrücken е по преюдициално запитване с предмет тълкуването на член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 г. С тази разпоредба на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за разпространението на каквото и да е съдържание от образуванията или органите, изброени в приложение XV към този регламент, по-специално чрез способи като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет.

Съгласно член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014: „На операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични“.  

В приложение XV към този регламент, озаглавено „Списък на юридическите лица, образуванията или органите, посочени в член 2е“, фигурира по-специално наименованието „RT — Russia Today Germany“. Три физически лица създават сайт и разпространяват съдържание от RT чрез него. Пита се те попадат ли в обхвата на чл. 2е.

Според германското право (Закон за външната търговия) всеки, който наруши забрана за излъчване, предаване, разпространение или за предоставяне на други услуги, съдържаща се в пряко приложим правен акт на Европейските общности или на Европейския съюз, който е публикуван в Официален вестник на Европейските общности или в Официален вестник на Европейския съюз и служи за изпълнение на мярка за икономическа санкция, приета от Съвета в областта на общата външна политика и политика на сигурност, се наказва с лишаване от свобода от три месеца до пет години.

Съдът пише в решението, че на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV от този регламент, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични.  Съдържащото се в тази разпоредба понятие „оператор“ не е дефинирано нито в нея, нито в която и да е друга разпоредба от Регламент № 833/2014 и липсва препращане към правото на държавите членки за определяне на неговия смисъл и обхват. (36)

Този термин обхваща физическите или юридическите лица, отговорни за излъчването (по-точно: разпространението) на посоченото в тази разпоредба съдържание, независимо дали дейността им е икономическа или не – включително в рамките на осъществявана дейност без заплащане или в рамките на упражнявана дейност с уебсайт, финансиран с доброволни вноски от трети лица. (41)

Ако действието на забраната се ограничи само до сайтове с търговска цел, това би я обезсмислило.

Същото се отнася и до аргумента, че е забранено само разпространение над определена продължителност – , като се изключат изолираните публикации с незначителен обхват. Такова указание липсва в регламента. (55)При всички положения подобно тълкуване би могло да благоприятства действията по заобикаляне на посочената разпоредба, изразяващи се в изкуствено раздробяване на дейностите по излъчване на съдържанието, обхванато от нея.(56)

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 година,

трябва да се тълкува в смисъл, че

физическо лице, което упражнява дейност с уебсайт и излъчва на него съдържание с произход от юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение XV към този регламент, и от упражняваната с този уебсайт дейност придобива доходи единствено в резултат на доброволните вноски, направени от трети лица под формата на безвъзмездни доброволни плащания или дарения, попада в обхвата на понятието „оператор“ по смисъла на тази разпоредба.

*

Решението на Съда съответства на духа на 20 санкционен пакет, по-точно на неотдавнашното Решение на Съвета 2026/508 от 23 април 2026 г., според което “Обосновано е да се разшири съществуващата забрана за разпространение (broadcasting), за да се ограничи разпространението и улесняването на разпространението  в Съюза на съдържание на образувания, които възпроизвеждат съдържанието на други образувания, спрямо които вече се прилага забрана, с цел справяне с опитите за заобикаляне на ограничителната мярка.”

Какво означава това за разпространението на пропутинската пропаганда в България: всеки, който разпространява съдържание на медии, включени в Приложение XV на регламента, попада в обхвата на санкциите.

Да не ги изброявам, знаят се.

Кой носи отговорност за прилагането на Регламент 833/2014? Регламентите действат пряко, но би трябвало прилагащите органи и санкциите за неприлагане да са определени в националните прилагащи мерки. България има закон с подходящо име – Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – но той се отнася само за прилагане на дерогацията по отношение на суров нефт и нефтопродукти.

Интересно кой ще следи дали има лица, които имат уебсайт и излъчват с него съдържание с произход от медии по Приложение XV към този регламент, и ще ги санкционира – и с какво точно ще ги санкционира.

САЩ: Тайна на източниците

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ е оставил в сила решение на Окръжния съд – Окръг Колумбия, според което репортерката на Fox News Катрин Херидж или трябва да разкрие тайната на източниците си (откъде знае, че изследователка с китайски произход, работеща по програма за китайски астронавти, е разследвана от ФБР), или да плаща по 800 долара на ден. Херидж отказва да обясни как е научила за федералната проверка. Властите се опитват да изяснят дали от ФБР изтича информация и как; а също дали Пекин полага усилия да събере разузнавателна информация за американски военни.

Както и тук, на фокус в това дело е защитата на тайната на източниците и има ли хипотези, в които тайната да бъде разкривана.

Както и тук, в съответствие с практиката на ЕСПЧ, такива хипотези има.

Групите за свобода на пресата следят съдебната битка с нарастващата загриженост, предупреждавайки, че санкционирането на репортери за защита на поверителни източници може да възпре лицата, сигнализиращи за нередности и нарушения. От друга страна, изследователката твърди, че личният й живот е разбит, а никакви нейни нарушения не са доказани.

Съд временно отмени изискването за ескорт на журналисти в Пентагона

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ню Йорк Таймс съди Пентагона по повод наложените ограничения за работата на журналистите. Тезата на правителството е, че достъпът е привилегия, а не право. Но съдът временно отменя изискването всички журналисти, посещаващи сградата на Пентагона, да бъдат съпътствани от официален ескорт, докато “Ню Йорк таймс” съди за отмяна на правилото. Съдия Пол Фридман, от Окръжния съд – окръг Колумбия заявява, че политиката на ескорт нарушава Първата поправка.

Решението е победа за “Таймс” за времето на съдебното производство. Пентагонът ще обжалва.

Внесен е законопроект за изменение на Закона за СРС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Народният представител Божидар Божанов информира за внесен законопроект

Като част от усилието за демонтиране на модела и за реформа в правоохранителната система, днес внесохме законопроект за изменение на Закона за специалните разунавателни средства, с който поправяме много дефицити, позволяващи злоупотреби. Законопроектът е дълъг и влиза в много специфични подробности, но ето няколко важни елемента:

1. Уведомления за използване на СРС след изтичане на достатъчно дълъг срок – когато някой бива подслушван или следен от държавата, но от това не последва наказателно преследване, той трябва да бъде уведомен за това (такива са препоръките и на европейския съд по две дела срещу България). Много често тези СРС-та изобщо не влизат в съд и остават да висят някъде като оперативни материали, които да бъдат ползвани “когато потрябват” – за компроматни цели или за натиск, а обектът дори не знае, че е бил подслушван.

2. Случайно разпределение на даването на разрешение за СРС (сред кръг от специализирани съдии във всеки компетентен съд) – до момента само административните ръководители и техните заместници разрешаваха подслушването и следенето, като по този начин вертикалният контрол “политическо влияние във ВСС -> избор на административни ръководители -> подслушване” беше постиган. С нашето предложение това се премахва, като все пак съобразява особеностите на материята.

3. Ограничаване на злоупотреби при подслушване на магистрати – премахва се една важна неяснота за разрешението при използването на СРС спрямо магистрати, както и се гарнатира по-строгият режим на разрешаване при подслушването на обект (помещение, автомобил), който обичайно се използва от съдия, прокурор или следовател (с това досега също се е злоупотребявало – подслушване на обект, без да се посочва, че той принадлежи на магистрат)

4. Унищожаване на неизползвани материали – поради сложната уредба, има редица вратички, през които направени записи и текстовото им представяне се съхраняват за неопределен период от време, въпреки, че на база на тях не се повдигат обвинения и не се предприемат последващи действия. Тези вратички се затварят, като вкл. се създава ад-хок комисия с представители на различни държавни органи, която да прави нарочен преглед и да предлага за унищожаване такива, които незаконно са “залежали” някъде из службите.

5. Цифровизация, проследимост и сигурност – въвежда се отдавна чакания централизиран регистър на разрешенията за използване на СРС, като спрямо него, така и спрямо действащите системи в службите, се завишават изискванията за сигурност на достъпа (за да не седят пароли, залепени по монитори на разследващи) и за проследимост на достъпите, с гаранции, че никой не може да си зачисти следите.

6. Разширяване на правомощията на Националното бюро за контрол на СРС и върху достъпа до трафични данни – трафичните данни не са СРС, но са сериозно навлизане в личната свобода – на практика могат да се ползват за проследяване на движение и поведение. Към момента контролът върху законосъобразното и пропорционално използване на трафични данни е занижен (единствено в парламентарна комисия, която фактически не го упражнява, извън общи годишни доклади).

7. Необходимост от повече мотивираност на исканията и не продължителното съхранение – в момента законът не изисква изрично да се посочват мотиви за съпричасността на подслушвания към извършено престпъление; не се изисква периодичен преглед при дългосрочното съхранение за целите на националната сигурност – с тези допълнителни гаранции, които се предлагат със законопроекта, се намалява полето за злоупотреби.

Задкулисието работи с инструментите на тайния контрол, за да “вербува” своите подизпълнители, които държи на къса каишка и настанява на важни позиции в държавата. Нашата задача е да премахнем инструментите за тези злупотреби (без да счупим легитимното използване за разкриване на прстъпления и гарантиране на националната сигурност).

Писмо на правозащитни организации във връзка със заплахите срещу журналиста Димитър Стоянов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Разпространено е писмо в подкрепа на журналиста Димитър Стоянов:

Подписаните международни организации за свобода на медиите изразяваме тревогата си, породена от координираната кампания на натиск срещу българския разследващ журналист Димитър Стоянов и призовават националните власти да гарантират безопасността му и да реагират на твърденията за потенциална насилствена атака в отговор на репортажите му.

Стоянов е разследващ журналист, отразяващ престъпността и корупцията в Бюрото за разследващи репортажи и данни (BIRD) и отдавна е изправен пред заплахи заради разследванията си. През май 2026 г. за първи път е съобщено, че бургаската районна прокуратура е била предупредена за планирани враждебни действия срещу Стоянов, за които се твърди, че са координирани от български бизнесмен. Прокуратурата е получила предупреждение, подадено от бивш сътрудник на бизнесмена, че се готви Стоянов да бъде нападнат в отговор на работата си. Тогава от Бургаската районна прокуратура уточниха, че случаят е бил препратен до Софийската градска прокуратура.

На 17 юни след това BIRD публикува показания на втори свидетел, който твърди, че същото лице се е опитало да го вербува да нападне Стоянов. Според изданието свидетелят, бивш служител и охранител, е заявил, че по време на среща през януари 2026 г. се твърди, че лицето му е предложило работа и е поискало да удари журналиста в главата с метална бухалка и да му „счупи черепа“. Според репортажа свидетелят заявил, че не се е съгласил да извърши нападението и по-късно е отказал искането. Освен това свидетелят твърди, че след като е отказал, той е започнал да получава заплахи от лице, за което се твърди, че работи като телохранител на бизнесмена. Свидетелят заяви, че е подал сигнал в Софийската градска прокуратура, тъй като не се доверява на местните власти в Бургас, за да разследват безпристрастно обвиненията.

Освен двата отделни сигнала за планирани атаки журналистът е изправен пред няколко съдебни дела. Групите за свобода на пресата твърдят, че много от тези съдебни дела показват характеристики на SLAPPs. По-рано през 2026 г. съд разпореди замразяването на приблизително 25 000 евро в банковите сметки на Стоянов като мерки за сигурност във връзка с тези текущи съдебни производства.

Засега не са предприети конкретни действия на реда в отговор на двете отделни и достоверни твърдения за поръчки срещу Стоянов.

Долуподписаните групи за свобода на печата призовават Столичната градска прокуратура спешно да предостави обществена информация за всяко продължаващо наказателно разследване на предполагаеми заплахи за насилие срещу разследващия журналист, в координация с Бургаската окръжна прокуратура.

Засега на журналиста не е предлагана полицейска защита. Нашите организации допълнително призовават българското Министерство на правосъдието и МВР да следят отблизо тези текущи производства и да гарантират, че безопасността на журналистите се третира с най-голямо значение, в съответствие с Препоръката за безопасност на журналистите, публикувана от Европейската комисия през 2021 г. Според съображение 14 от Европейския акт за свобода на медиите достъпът до медийни услуги трябва да бъде подкрепен и чрез предотвратяване на опити за сплашване на журналистите. Заплаха срещу журналист, предлагащ журналистика от обществен интерес, представлява пряка заплаха срещу свободата на медиите.

Ще следим отблизо реакцията на българските власти.

  • Международен институт за пресата (IPI)
  • Европейски център за свобода на пресата и медиите (ECPMF)
  • Европейска федерация на журналистите (EFJ)
  • Свободна преса Unlimited (FPU)
  • Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa (OBCT)
  • Репортери без граници (RSF)

Axel Springer вече притежава и The Telegraph

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Германия може да е нокаутирана от Световното първенство, но е спечелила надпреварата да поеме контрола над британския The Telegraph, пишат британските медии. Днес Axel Springer обяви, че са преодолени всички регулаторни препятствия. The Telegraph най-накрая има нов собственик.

Собственикът и главен изпълнителен директор на Axel Springer Матиас Дьопфнер обещава днес „цифрова трансформация, задвижвана от AI“ за The Telegraph, в допълнение към изданията като

Morning Brew;

Politico;

Business Insider – водещ глобален портал за финансови, технологични и корпоративни новини;
Bild – най-тиражният и популярен таблоид в Германия и Европа;
Die Welt – престижен германски ежедневник с фокус върху политиката и икономиката;
Fakt – най-големият ежедневник в Полша.

Конституционен съд: Решение № 8/ 2026 г. за достъпа до трафични данни за нуждите на произведства по ЗЗК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2025 г. законодателят реши да даде на Комисията за защита на конкуренцията достъп до трафични данни. Беше напълно ясно, че такова правомощие не е в съответствие с Конституцията. За докладчик беше определена Павлина Панова.

Вече е известно решението, новите разпоредби са обявени за противоконституционни. Но има различия в мотивите.

Според мнозинството, анализът за пропорционалност по настоящото дело изисква проверка дали степента на намеса в правото на свобода и тайна на кореспонденцията не надхвърля необходимото за постигане на преследваната с ограничителната мярка цел. Подобна сериозна намеса в защитено от основно право пространство като тази, която предвижда запазване на трафични данни, ще е пропорционална само ако насрещният интерес е също толкова значим от гледна точка на конституционния ценностен ред. За да отговаря на изискването за съразмерност, е необходимо произтичащият от оспорената уредба достъп до трафични данни да служи на изключително важни цели от обществен интерес, заложен в ценностната система на Основния закон, като например преследване на тежки престъпления, и да съответства на специалните изисквания относно ограничаване на засегнатите от такъв достъп основни права. Това не се установява, следователно намесата не е в съответствие с Конституцията.

Според Соня Янкулова, чието становище е приведено по-долу изцяло, нарушена е тайнаат ан кореспонденцията на основание, различно от посочените в Конституцията – което е достатъчно за противоконституционност:

За мен няма съмнение, че трафичните данни са част от широкото разбиране на правото на „личен живот“, което в своята практика Конституционният съд разглежда като един комплекс от права – в случая от правото на неприкосновеност на личния живот по смисъла на чл. 32, ал. 1 и правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Конституцията (Решение № 8 от 2019 г. по к.д. № 4/2019 г.). Правото на неприкосновеност на личния живот и правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията са неотменими права, но конституционният законодател изрично е уредил ограничение на правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията. Съгласно чл. 34, ал. 2 от Конституцията правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията е допустимо да бъде ограничавано, но само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления, и то след разрешение на съдебната власт.

Народното събрание е органът, който по Конституция чрез Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс определя наказателната политика на държавата, като неговата дискреционна свобода „свършва там, където започва защитеното от Основния закон пространство от ценности и принципи“ (Решение № 13 от 2022 г. по к.д. № 8/2022 г.; Решение № 4 от 2025 г. по к.д. № 29/2025 г.).

С оспорените разпоредби законодателят е допуснал ограничаване на правото на тайната на кореспонденцията (във вида на процесните трафични данни) не за предотвратяване на тежко престъпление след разрешение на съдебната власт, а за нарушение на конкуренцията, което нарушение самият той е дефинирал като административно (чл. 99, ал. 1 ЗЗК).

Нарушаването на неприкосновеността на тайната на кореспонденцията на основание, различно от уреденото в Конституцията, според мен е достатъчно за установяване на противоконституционност на оспорените разпоредби. В този случай не е необходимо прилагането на общия стандарт за преценка на конституционната допустимост на законово ограничаване на основно право – дали накърнява същностното ядро на правото и дали е спазен принципът на пропорционалност, тъй като законодателят изрично е установил единствено допустимото основание за това ограничаване. Проверката за конституционна допустимост на законово ограничаване на основно право е необходима тогава, когато в Конституцията няма изрично посочено основание, при което ограничаването на основното право е допустимо, или когато законодателят се е позовал на конституционно допустимото основание (например Решение № 2 от 2015 г. по к.д. № 4/2014 г.).

По изложеното подписвам решението с настоящото становище.”

ССБ: Относно използването на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В открито писмо Съюзът на съдиите в България се обръща към министър-председателя във връзка със станалите през последните години обществено достояние множество данни, които пораждат сериозни съмнения относно конкретната необходимост от използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи, както и за това доколко са ефективни предвидените в закона институционални гаранции срещу злоупотребата с тези извънредни и тайни способи за събиране на информация.

Анализът на Българския хелзинкски комитет „Подслушвано правосъдие“ очерта тревожна тенденция на системно използване на специални разузнавателни средства спрямо магистрати при изключително ограничен последващ наказателноправен резултат.

Наред с това, в общественото пространство бяха публикувани журналистически разследвания, включително серията „Корупция Лийкс“, съдържащи информация за искания за прилагане на СРС спрямо съдии и други магистрати, мотивирани с твърдения за изключително тежки престъпления, без впоследствие да е известно да са последвали обвинения или осъдителни съдебни актове по описаните фактически положения.

Публикациите, известни като „Корупция Лийкс“ изискват държавата да предостави институционален отговор на два основни въпроса: дали публикуваните материали съответстват на реално съществуващи архивни документи и ако това е така, спазени ли са всички законови изисквания за тяхното използване, достъп до тях, съхраняване и защита.

Според ССБ министър – председателят разполага както с компетентността, така и със задължението да възложи извършване на цялостен междуинституционален анализ относно използваните специални разузнавателни средства спрямо съдии, прокурори и следователи, който да обхване следните въпроси:

  • броя на исканията, разрешенията и реално приложените СРС спрямо
    магистрати;
  • институциите и длъжностните лица, инициирали исканията;
  • характера и конкретността на фактическите основания, въз основа на
    които са били отправяни исканията;
  • броя на отказите за разрешаване на СРС;
  • съотношението между приложените СРС, изготвените веществени
    доказателствени средства, образуваните наказателни производства,
    внесените обвинителни актове и постановените осъдителни присъди;
  • продължителността на прилагането на СРС и случаите на
    многократно продължаване на разрешенията;
  • практиката относно унищожаването на първичната информация и
    контрола върху този процес;
  • режима на съхраняване на веществени доказателствени средства,
    когато не е образувано наказателно производство;
  • наличието на повтарящи се модели при заявителите, използваните
    мотиви и оперативните основания;
  • наличието на достатъчни гаранции, че информацията, събрана чрез
    СРС спрямо магистрати, не е използвана за цели извън тези, за които
    е разрешено прилагането им;
  • необходимостта от законодателни изменения за засилване на
    гаранциите срещу злоупотреба.
    Считаме, че анализът следва да бъде извършен при максимална
    прозрачност, с участие на компетентните институции и при възможност – с
    участието на представители на професионалната общност, академичните
    среди и правозащитните организации, така че неговите резултати да се ползват с обществено доверие.

Александър Кашъмов: Къде е архивът на антикорупционната комисия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След гостуване на Александър Кашъмов в Нова телевизия, Дневник извежда в заглавие темата за архива на антикорупционната комисия. Поради важността на въпроса ето част от публикацията с автор Георги Пауновски:

“След закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) в началото на февруари тази година без ясни мотиви, възниква сериозният въпрос къде е отишъл архивът на комисията”, каза днес по “Нова телевизия” адвокат Александър Кашъмов от програмата “Достъп до информация”. По думите му вече има спечелени дела по Закона за достъп до обществена информация, но наследникът на КПК – Сметната палата – отговаря, че не разполага с търсената информация. От ГДБОП също има писма, че не притежават тези материали. “Ако ги няма в Сметната палата, ако ги няма и в ГДБОП, тогава стои големият въпрос: Кой ги притежава? В частни ръце ли е? В ДАНС ли е? Или на някакво трето място?”, попита Кашъмов. Той допусна, че част от архива може да е в ДАНС, тъй като при разформироването на КПК една част от структурата е преминала именно там. Адвокатът не изключи и възможността част от чувствителната информация формално да е унищожена, но реално да е попаднала в частни ръце.

Според Кашъмов новият председател на ДАНС трябва да даде ясен отговор къде се намира този архив, защото става дума за огромен масив информация, събиран от 2018 г. насам – от създаването на КПКОНПИ, през КПК, до последващото ѝ закриване и прехвърляне на функции към други институции.$