Президентски избори 2026 – заявление за гласуване

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Тази информация беше изпратена на над 3000 абонирали се за бюлетина на Glasvam.org заедно с новини и полезни съвети за подготовката и провеждането на гласуването в чужбина.


На 25-ти октомври 2026 ще се проведат избори за президент и вицепрезидент. Вече може да подавате заявление за гласуване зад граница. Ще намерите формуляра на страницата на ЦИК. Там може да проверите и дали правилно е записано заявлението ви. Ето няколко важни неща, които трябва да знаете:

  • Крайният срок за подаване е 29-ти септември в полунощ българско време
  • Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
  • Заявление се подава за всеки вот поотделно. Т.е. не се пренасят от предходни избори
  • Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 25-ти октомври сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация
  • Вече са предварително одобрени 362 места за секции в чужбина, където в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Те са в 293 града в 57 държави. Това е значително по-малко от предишни години, тъй като автоматичното одобрение на секции по чл. 14, ал. 2, т. 2 беше ограничено до рамките на Европейския съюз. По-малко е дори от преходните, където бяха силно ограничени секциите в чужбина.
  • За отваряне на секции извън Европейския съюз остава единствено възможността да се съберат поне 40 заявления и след преценка на дипломатическите представителства. През 2026 г. поне отпаднаха ограниченията за броя секции извън ЕС, което засягаше основно Великобритания, Турция и САЩ. Това означава, че подаването на заявление е още по-важно от предходни години.
  • Автоматичното одобрение и събраните заявления не означава, че непременно ще има секции на тези места. Това зависи от възможностите на помещенията и дали има комисии и доброволци към тях. Решението е на ЦИК по препоръка на Външно. Могат да се увеличат шансовете като се подават заявления за тези места и повече хора се включат като членове на комисии и доброволци.
  • На някои места като Германия е нужно да се иска разрешение от местните власти. Това вече би трябвало да се случва предвид предварително одобрените места. Очакваме информация от МВнР
  • Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота

В началото на 2026 г. трябваше да се въведе избирателен район Чужбина с 4 депутата, които щяха да представляват единствено българските граждани зад граница. Тази възможност обаче беше отложена отново до януари 2028-ма в последния момент преди парламентарните избори в началото на годината. Повече по темата описах преди предишния вот.

Събирането на заявленията ще може да следите в реално време на картата, както и на подробната таблица. Възможно е автоматичното зареждане на данните да спре заради промени по сайта на ЦИК, каквито случаи имаше в последните години. Ще допълня, ако има промяна.

Хибридната война на Русия в Европа: доклад R49134 на Изследователската служба на Конгреса на САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Конгреса на САЩ е публикуван доклад R49134 Руските дейности по хибридна война в Европа: съображения за Конгреса.

CRS Report R49134 е доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ (Congressional Research Service), публикуван на 11 август 2026 г.

Докладът разглежда продължаващата кампания на Русия за зловредно влияние, целяща да подкопае европейската подкрепа за Украйна и да дестабилизира региона след инвазията през 2022 г. Ето кои са конкретните автори и техните ресори в службата:

Катрин А. Теохари (Catherine A. Theohary) – Експерт по национална сигурност, киберсигурност и информационни операции. Тя изследва руските методи за електронна война, заглушаване на сигнали и цифрова пропаганда.

Андрю С. Боуен (Andrew S. Bowen) – Главен анализатор по въпросите на Русия и европейската сигурност. Експерт по военни, разузнавателни и отбранителни въпроси в Евразийския регион.

Сара Е. Гардинг (Sarah E. Garding) – Анализатор по европейски въпроси. Фокусира се върху регионалната сигурност и политическите процеси в Източна Европа.

Дерек Е. Микс (Derek E. Mix) – Специалист по европейски въпроси и международни отношения. Анализира ролята на НАТО, Европейския съюз и трансатлантическите връзки.

Ето частта, засягаща България, в автоматичен превод:

Румъния и България

Румъния и България, две страни-членки на НАТО и ЕС, разположени по Черно море, са изправени пред засилени руски хибридни заплахи от 2022 г. насам. Излагането на такива тактики може да има последици за вътрешната стабилност, критичната инфраструктура и сигурността на двете страни, както и за развитието на офшорни енергийни ресурси и други стратегически търговски възможности.   Примери за предполагаеми руски хибридни заплахи включват следното:

  • GPS заглушаване. Румънските и българските власти наблюдават нарастващи случаи на GPS заглушаване в Черно море. През 2023 г. пресата цитира тогавашния началник на отбранителния щаб на Румъния, че е заявил, че Русия “активно и постоянно” заглушава GPS комуникациите в черноморските териториални води на Румъния. Български служители на отбраната съобщават, че са приписали засилено заглушаване на “радиоелектрическите бойни системи”, но според съобщенията са отказали да назоват отговорната страна.
  • Нарушения на въздушното пространство. Румъния, която граничи с Украйна, преживя множество нарушения на въздушното си пространство с дронове от 2022 г. насам. Според румънското министерство на отбраната Русия е извършила повече от 100 атаки срещу украински цели близо до границата между Украйна и Румъния от 2022 г.91 г.  В контекста на тези атаки е имало 29 неразрешени нахлувания на руски дронове във въздушното пространство на Румъния, а множество случаи на отломки от дронове на румънска територия.  През май 2026 г. руски дрон GERAN-2 се разби в жилищна сграда в Галаши, Румъния, което доведе до две наранявания. Румънска неправителствена организация твърди, че координирани публикации в социалните медии след катастрофата привидно се стремят да подклаждат страх сред обществеността и да сее съмнения относно официалната информация относно инцидента.  При отделни инциденти в течение на три дни през юли 2026 г. румънски изтребители F-16 са свалили дронове, които са навлезли в румънското въздушно пространство, поне един от които е оценен като от руски произход.   Румънските власти са извикали руския посланик и са изгонили руски дипломат. 
  • Кибератаки. Румъния и България са преживели DDoS атаки и други разрушителни кибератаки, които властите и други експерти приписват на проруските хакерски групи. Съобщава се, че тези кибератаки са се насочили към системи, свързани с изборите, други правителствени системи и критична инфраструктура.
  • Саботажи. През 2025 г. румънските разузнавателни власти съобщиха, че са осуетили саботажна операция, насочена срещу критична инфраструктура, и свързаха заподозрения с “обширна мрежа от саботьори, насочени към европейски страни, контролирани чрез посредници от руските тайни служби”.  По продължаващо наказателно дело двама украински граждани (за които се предполага, че са били вербувани и насочвани от руското разузнаване) са изправени пред обвинения в опит за саботаж на физическите помещения на украинската куриерска компания Nova Post в Букурещ; според съобщенията прокурорите са свързали случая с по-широк заговор, включващ обекти в Полша. Съобщава се, че отбранителната индустрия на България може да е била обект на свързани с Русия саботажни операции.
  • Политическа намеса и дезинформация. Проучване от 2024 г. заключава, че Румъния е “основна цел за руските политически военни кампании”, като Русия има за цел да “създаде климат на несигурност и безпокойство” в румънското общество, да “счупи сближаването на румънското общество”, “ерозира доверието в алианса на НАТО и институциите на ЕС” и да отслаби народната подкрепа за Украйна.  румънски власти и други наблюдатели обвиниха Русия, че се стреми да се намеси в румънските избори чрез комбинация от дезинформация, манипулиране на социалните медии и кибератаки  В очакване на възможна намеса в изборите през 2026 г. според съобщенията българските власти са стартирали инициатива за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи и са потърсили помощ от ЕС.

Съображения за Конгреса, с които завършва докладът:

При провеждането на надзор върху политиките и отговорите на изпълнителната власт, Конгресът може да оцени дали и до каква степен правоприлагащите органи, разузнаването или конвенционалните военни инструменти или комбинации от тях могат да бъдат разположени за противодействие на дейностите по хибридна война. Освен това Конгресът може да изиска или да поиска от разузнавателната общност да представи Национална разузнавателна оценка, в класифицирана и некласифицирана форма, относно руските хибридни военни и разузнавателни операции.

Конгресът може също така да разгледа други политики, като например правоприлагащите или разузнавателните действия, а не конвенционалните военни операции, и да проведе надзор или да се стреми да оформи политиките на САЩ по отношение на усилията на НАТО за противодействие на руските хибридни заплахи. НАТО, по-специално, предприе множество стъпки за противодействие на хибридните заплахи. Например, през 2025 г. НАТО стартира две мисии, Baltic Sentry и Eastern Sentry, за да наблюдава, възпира и отговаря на руския саботаж на нарушенията на CUI и въздушното пространство

Още издатели завеждат дела срещу AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

The Seattle Times and Newsday, местно новинарско издание, отразяващо Лонг Айлънд и Ню Йорк, са завели дело срещу OpenAI и Microsoft. Искът е подаден на 7 септември и това е поредното дело срещу AI компания. Говорител на Microsoft каза пред Geek Wire : „Въпреки че сме изненадани от съдебния иск, ние оценяваме значението на Seattle Times за нашия регион“. OpenAI казва пред The Seattle Times, че става въпрос за fair use u овластяване на човешкото творчество, наука и медицински изследвания. Обосновават се с трансформативност, тъй като моделите имат цел, различна от целта на журналистиката.

The Seattle Times и Newsday не са съгласни и смятат, че продуктите на ответниците се конкурират директно с медиите “за едни и същи читатели, същите рекламодатели и същите абонаментни долари.“, информира Press Gazette

Издателите, които съдят AI платформи

AI компания (ответник)Медии / издатели (ищец)
OpenAISeattle Times; Newsday; Editorial Perfil; Wikihow; Encyclopedia Britannica; Merriam‑Webster; DPCMO; US News & World Report; Folha (settled); Ziff Davis; Indian news publishers; Coalition of Canadian news outlets; Mumsnet; The Center for Investigative Reporting; Eight Alden Global Capital newspapers; The Intercept; Raw Story; AlterNet; The New York Times; Associated Press; Time; Vox Media; The Atlantic; News Corp; Dotdash Meredith; Financial Times; Le Monde & Prisa Media; Axel Springer
MicrosoftSeattle Times; Newsday; Editorial Perfil; Nine Media News Group (Alden Global Capital); The Center for Investigative Reporting; Eight Alden Global Capital newspapers; The New York Times; FT, Reuters, Axel Springer, Hearst Mags, USA Today Network; Informa; Axel Springer
PerplexityReddit; New York Times; Chicago Tribune; Getty; Gannett; Le Monde; The Independent; LA Times; Lee Enterprises; Time; Der Spiegel; Fortune; Texas Tribune; Yomiuri Shimbun; News Corp
GooglePenske
AnthropicReddit
Brave AINews Corp
CohereNews/Media Alliance members
Stability AIGetty Images
SerpApiReddit
OxylabsReddit
AWMProxyReddit

Издателите на новини/организации, които са подписали сделки с компании с AI

AI компанияМедии / издатели
MicrosoftNine; People Inc; FT, Reuters, Axel Springer, Hearst Mags, USA Today Network; Informa; Axel Springer
OpenAIFolha; WP; Guardian; Schibsted; Axios; Future; Hearst; Conde Nast; FT; Le Monde & Prisa; Axel Springer; AP; Time; Vox; Atlantic; News Corp; Dotdash Meredith; Shutterstock
GoogleFolha; Guardian/WP/FT; AP
MetaNews Corp; CNN/Fox/People; Reuters
AmazonReach; Conde Nast & Hearst; NYT
PerplexityGetty; Gannett; Le Monde; Independent/LA Times/Lee; Time/Der Spiegel/Fortune/Texas Tribune
Prorata.ai500+ publications; News/Media Alliance; DMG Media/Guardian/Sky/Prospect; FT/Axel Springer/Atlantic/Fortune
BriaNews/Media Alliance
MistralAFP
SnowflakeSeveral publishers

Как се пише: кадем или къдем?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на тази дума не е изрично нормиран. Съветваме ви да пишете кадем. Думата е заета от арабски чрез турски – kadem. Намерих една стара монета на плажа и оттогава си я нося в джоба за кадем. В този мач в отбора нямаше и един чужденец за кадем.

Противоконституционен ли е закон, забраняващ AI-nudification technology

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Компанията на Илон Мъск SpaceXAI управлява платформата за социални медии X и инструмента за изкуствен интелект Grok. Известно е, че Grok може да се използва за създаване на експлицитни сексуални изображения -т.е. представлява AI-nudification technology.

В Минесота е приет закон, забраняващ създаването на сексуални дийпфейк изображения. Съответствието на закона с Първата поправка на Конституцията (където е и защитата на свободата на изразяване) се оспорва от SpaceXAI на Мъск.

Новината е, че федералният съдия Донован Франк е отказал да признае закона за противоконституционен. Според решението интересите на държавата надвишават тези на компанията. Посочени са доказателства за „набор от вреди, причинени от технологията за AI – разсъбличане“, включително неконсенсусно порно и материали за сексуално насилие над деца. Франк отбелязва още, че компанията е изправени пред поредица от съдебни дела, свързани със създаването на сексуализирани образи от Grok.

SpaceXAI твърди, че увеличеното модериране на съдържанието може да му струва приходи и потребители, посочвайки глоби, които могат да достигнат $500,000 на нарушение.

„Държавата е приела демократично и почти единодушно правила, целящи да защитят обществеността от безспорната вреда, произтичаща от технологията и разпространението на фотореалистични сексуализирани изображения“, пише съдията. „И когато сравнява интересите на държавата с всяка потенциална вреда, нанесена на интересите на xAI, Съдът намира без колебание, че балансът натежава решително в полза на държавата.“

Но къде в тази история е Министерството на првосъдието? Министерството на правосъдието приема аргументите на SpaceXAI, че законът на Минесота нарушава правата на свобода на словото, и цитира изпълнителна заповед от президента Доналд Тръмп която се стреми да ограничи регулирането на AI.

С акта на Тръмп администрацията се стреми да ограничи отделните щати да налагат свои собствени правила, които според Белия дом забавят иновациите.
Създадена е специална група (AI Litigation Task Force) към Министерството на правосъдието на САЩ за оспорване на щатски закони за AI в съда.

Ще проследяват дали ползващите iPlayer плащат тв такса

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Когато обществената медия се финансира от такси от потребителите, винаги стои въпросът кой гледа и кой не гледа – защото таксата е цена за услуга и само който ползва услугата, той плаща.

Проследяването е трудно, но в цифровото време би трябвало да се вижда кой ползва мрежите. По този въпрос днес има новина от Обединеното кралство – ще се проследява използването на iPlayer , за да се идентифицират домакинствата, които не плащат таксата си (годишната такса е £174.50 или €201).

Би Би Си има законово задължение да събира лицензионната такса и в момента използва целеви писма и имейли до домакинствата, които смята, че вероятно избягват плащането. Неплащането може да доведе до съдебно преследване и глоба до 1,000 паунда (1,152 евро).

Би Би Си събра 3,8 млрд. паунда (4,38 млрд. евро) от над 23 млн. домакинства през 2024–25 г., а около 550 млн. паунда (633 млн. евро) се оценяват като загубени чрез укриване.

Има отстъпки за някои групи, включително за домакинства с членове над 75 години, незрящи и др.

Словения: призовават властта да преразгледа предложените промени в правната уредба на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Словенското министерство на културата публикува промени в Закона за обществените радио и тв в Словения (RTV Slovenia Act) на 26 август 2026.

Предложенията ще заменят управителния съвет на обществената телевизия с генерален директор и ще създадат 7-членен надзорен съвет, като правителството официално ще назначи 6 членове.

Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) в писмо е обърнал внимание на Словения, че предложената структура на управление може да увеличи риска от политическо влияние. EBU има подобни скорошни интервенции във връзка с управлението и в Чехия и Литва. EBU напомня, че Европейския закон за свободата на медиите изисква от държавите-членки на ЕС да запазят редакционната и функционалната независимост на обществените медии, включително обективни и прозрачни процедури за назначаване и защита срещу неоправдано уволнение.

EBU коментира със загриженост и промените във финансирането, като подчертава, че всеки нов механизъм трябва да осигури адекватно, устойчиво и предвидимо финансиране въз основа на прозрачни и обективни критерии. Словения се подготвя за консултативен референдум на 11 октомври за отпадане на таксите след решение на Националното събрание на 28 август.

EBU призовава за по-дълъг период на консултации. Настоящата консултация приключва на 9 септември, като EBU твърди, че около 2 седмици през летния ваканционен период е недостатъчна, за да могат заинтересованите страни да оценят правилно реформите.

Изявлението е подкрепено от коалиция, включваща Асоциацията на европейските журналисти, Европейската федерация на журналистите, “Репортери без граници” и обществени медии от цяла Европа.

Струва ми се важно за разказа, че БНР и БНТ са сред организациите, подкрепили призива.

Как се пише: контрастна или контрасна?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише контрастна, също и контрастно, контрастни, контрастният, контрасния. Проверка на правописа при групи от съгласни се прави с такава форма на думата или със сродна дума (със същия корен), в която след съмнителната съгласна стои гласна: контрастна/контрасна – контрастен, има т, следователно се пише контрастна. Но: опастност/опасност – опасен, опасение, няма […]

Президентски избори 2026 – подготовка

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

На 25-ти октомври 2026 ще се проведат избори за президент и вицепрезидент. Ето най-важното към този момент.

Все още не е публикуван електронният формуляр за заявление за гласуване. Очакваме го до 11-ти септември, когато ще ви изпратя допълнителен мейл на абониралите се с нужната информация. Разбираме от хронограмата на ЦИК, че срокът на подаване е 29-ти септември. В последните 10 години времето за подаване на заявления варира от 17 дни на изборите през 2023-та до 28 дни през октомври 2024 и април 2021-ва. Както и на предишни избори, събирането на заявления ще се следи в реално време на карта на Glasuvam.org.

През 2026 г. бяха приети редица промени в Изборния кодекс. Преди парламентарните избори в началото на годината беше въведено ограничаване на броя секции в държави извън Европейския съюз. Как се стигна до това предложение и кои депутати гласуваха за него ще намерите обобщено в тези данни и на записа на дебатите в зала. Обобщил съм ги в тази статия. След изборите това ограничение отпадна, но остана правилото, че извън ЕС ще могат да се отварят секции само при 40 подадени заявления и по преценка на дипломатическите представителства. Това означава, че подаването на заявление е още по-важно от предходни години.

В следващите три дни – до 4-ти септември – трябва да бъдат обявени местата в чужбина, където в последните пет години е имало поне 100 гласували. Това ще включва 5-те вота от 25 октомври 2021-ва до сега. Изключва последните президентски изори, които се проведоха на 21-ви октомври. Отделно някои държави като Германия трябва изрично да дадат съгласие за досегашните места. Тук подаването на заявления отново ще е от значение, защото от една страна ще даде сведение на МВнР за местата, където има интерес, а от друга – ще бъде повод да се отварят повече секции на едно и също място предвид повишения интерес.

Важно е да се отбележи, че подаването на заявления не е задължително. Може да гласувате където и да е по света дори да не сте подали заявление или да не живеете постоянно в чужбина. Може да гласувате на което и да е място дори да сте подали заявление за друго. Заявленията обаче са критични за възможността Ви да упражните гласа си, както и за по-бързото провеждане на изборния ден.

Както стана видно в последните няколко вота, проблем с провеждането на изборите има, особено що се отнася до гладкото провеждане на изборния ден, надеждността на броенето, предотвратяване на злоупотреби и грешки. Затова, ако имате възможност, ви призовавам да се присъедините към секционните комисии или като доброволци. За целта се свържете с най-близкото до вас посолство като изявите това желание. Алтернативно, може да се присъедините като доброволец към инициативата ТиБроиш за следене честността на вота. Дори от дистанция може да участвате като следите излъчванията от секции в цяла България и да пренасяте данните от сниманите протоколи. В последните години много злоупотреби станали вече емблематични са били засечени именно по този начин. Може да се запишете тук и ще се свържат с вас за повече подробности.

Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК, МВнР, както и в следващите статии в блога ми. Условията и редът за създаване на секции, провеждане на изборния ден и незабавните задачи пред посолствата и МВнР ще намерите в решението на ЦИК от 27-ми август.

Как се пише: джебчия или джепчия?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише джебчия, мн.ч. джебчии. Ако сте станали жертва на кражба, доброто описание на джебчията ще улесни работата на полицията при разкриване на престъплението. Джебчиите най-често дебнат в градския транспорт и на оживени места.