Съд на ЕС: Забрана за разпространяване на прокремълска пропаганда. Прилагат ли се решенията на Съда на ЕС в България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Когато Съдът на ЕС се произнесе по преюдициално запитване (по чл. 267 от ДФЕС), неговото тълкуване е задължително за националната юрисдикция, която е отправила въпроса, но администрацията и съдилищата в държавите-членки също трябва да издават актовете си в пълно съответствие с практиката на Съда на ЕС. И в България също.

Решението на Съда на ЕС по делото C-67/25 (Traugott Ickeroth) от 2 юли 2026 г. се отнася до разпространение на съдържание от медии, попадащи в Приложение XV на Регламент (ЕС) 833/2014. Делото C-67/25 се води по повод преюдициално запитване, отправено от Landgericht Saarbrücken (Областен съд Саарбрюкен, Германия) на основание член 267 ДФЕС, има за предмет тълкуването на член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350. С тази разпоредба на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от образуванията или органите, изброени в приложение XV към този регламент, по-специално чрез способи като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет.

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство срещу няколко лица, заподозрени, че са излъчили чрез публичен блог различно съдържание, включително видеоматериали от медиен канал, за който се прилага тази забрана. Ключовият въпрос ще бъде да се определи обхватът на понятието „оператор“ по смисъла на член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014 – дали това понятие може да се прилага спрямо физически лица, които управляват уебсайт, без да извършват икономическа дейност, но като излъчват забранено съдържание, и по този начин да се определят границите на отговорността на онлайн участниците при прилагането на европейските санкции.

Заключение на Генералния адвокат: Член 2е трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „оператори“ за целите на тази разпоредба обхваща и физическите лица, които управляват уебсайт. За целите на тази квалификация е без значение дали от това управление такива лица генерират приходи под каквато и да е форма“.

Решение на Съда на ЕС от 2 юли 2026 г. : Въпросът е дали ограничението се отнася до лице, което упражнява дейност с уебсайт и на него качва съдържание с произход от юридически лица, образувания или органи, изброени в Приложение XV към този регламент.

Ето аргументацията и решението на Съда, потвърждаващо извода на Генералния адвокат:

Член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014, той гласи, че на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV от този регламент, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични. Понятието оператор не е дефинирано.

Не може да се приеме защитаваното от R тълкуване, според което за целите на тълкуването на понятието „оператор“ по смисъла на член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014 трябвало да се вземе предвид само дейността по разпространение, която е в рамките на определена продължителност, като се изключат изолираните публикации с незначителен обхват. Нито тази разпоредба, нито този регламент предвиждат, че обхватът или продължителността на извършеното излъчване трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали дадено лице попада в обхвата на понятието „оператор“. При всички положения подобно тълкуване би могло да благоприятства действията по заобикаляне на посочената разпоредба, изразяващи се в изкуствено раздробяване на дейностите по излъчване на съдържанието, обхванато от нея.

57 От тази гледна точка единствено тълкуване на понятието „оператор“ по смисъла на член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014, което не зависи нито от търговския характер на дейността по излъчване, нито от начина на финансирането ѝ и което не зависи от обхвата или продължителността на извършеното излъчване, може да има за резултат разрешение, което да съответства на преследваната от тази разпоредба цел, а именно да се предотврати излъчването на провежданата от Руската федерация пропаганда и следователно да се защитят общественият ред и сигурността на Съюза.

*

Има информация за републикуване на РИА Новости в България. С Регламент (ЕС) 2024/1428 РИА Новости са в списъка със санкционирани медии заради системно разпространение на дезинформация и подкрепа за войната срещу Украйна. Ограничителните мерки са в сила на територията на целия ЕС от 25 юни 2024 г. Ако се установи републикуване на РИА Новости от БТА за периода 2024 – 2026, това ще е в мандата на Генералния директор на БТА, който все още е на работа като такъв – преди да встъпи като вицепрезидент.

Въпрос:

Кой в България трябва да провери спазват ли се стандартите на ЕС от БТА?

Прилагат ли се стандартите на ЕС от медийните услуги и услугите на платформи?

Акт за лоялни практики в цифровата среда (DFA, Digital Fairness Act)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 11 ноември 2026 г. Европейската комисия представи предложението си за Акт за лоялни практики в цифровата среда — основна актуализация на правилата на ЕС за защита на потребителите, за да се гарантира, че потребителите в ЕС се ползват със същото високо равнище на защита онлайн, както офлайн.

Отново става дума за нов регламент: Digital Fairness Act (DFA) Regulation. Съществуващата Директива за нелоялните търговски практики ще бъде отменена и заменена с пряко приложимия регламент DFA. Установената рамка до голяма степен ще бъде запазена, но ще бъде опростена и допълнена с нови правила за цифрово съдържание.

Заедно с това Комисията предлага преразглеждане на Регламента за сътрудничество в областта на защитата на потребителите (Регламента за СОЗП), с което на Комисията се предоставят по-големи правомощия за пряко разследване и налагане на глоби в определени случаи.

Комисията цели да бъде предоставена защита за потребителите , които пазаруват и търсят стоки или услуги онлайн. Предложението за Акт за лоялни практики в цифровата среда се основава на констатациите от извършената от Комисията проверка за пригодност относно справедливостта в областта на цифровите технологии от 2024 г.

Основните положения в предложението според прессъобщението на ЕК включват:

  • Забрана на манипулативните маркетингови тактики (т.нар. „тъмни модели“), като например фалшиви твърдения, че даден продукт е продаден почти изцяло, което оказва натиск върху потребителите да вземат решения за покупка, които иначе не биха взели.
  • Ясно и прозрачно ценообразуване, по-специално цените на покупките, направени с виртуални валути в приложенията, и когато за културни и спортни прояви се използва динамично ценообразуване. На виртуални опашки дружествата ще трябва да показват текущата цена в реално време и възможно най-високата цена.
  • Справедливост още при проектирането, с възможност потребителите да изключват характеристики на проектирането, водещо до пристрастяване, които насърчават прекомерни или принудителни покупки, като например постоянни подтиквания. С предложението също така ще бъдат ограничени нелоялните практики, които насърчават прекомерните покупки, например чрез забрана на характеристики, подобни на хазартни игри, за малолетни и непълнолетни лица, като „плати, за да спечелиш“ (pay-to-win) и „плати, за да напредваш“ (pay-to-progress).
  • Ясно оповестяване на маркетинга от инфлуенсъри, като се изисква инфлуенсърите да бъдат прозрачни по отношение на търговското съдържание и като се предотвратява експлоатацията на доверието на малолетни и непълнолетни лица сред тяхната аудитория.
  • Ограничаване на нелоялните персонализирани реклами и цени, които са насочени към малолетни и непълнолетни лица или се възползват от чувствителни данни.
  • Цифрови договори и абонаменти, които могат по-лесно да бъдат анулирани, и прекратяване на нежеланите автоматични подновявания и безплатни пробни периоди, които се превръщат в абонаментни капани. Потребителите ще имат право да комуникират с човек в рамките на обслужването на клиенти и ще имат ясни права, когато използват агент с ИИ, който да купува продукти от тяхно име.

Предложенията ще бъдат обсъдени от Европейския парламент и от Съвета. Повече информация на сайта на ЕК.

За позицията на БТА по въпроса с изключването на ТАСС от ЕАНА и други въпроси

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 13 ноември на заседанието си в Кипър Европейският алианс на новинарските агенции е изключил руската ТАСС, научаваме от прессъобщения на украинската и чешката агенции, които БТА препредава. В Алианса участват 33 агенции (вече 34, в Кипър е приета литовска агенция ELTA) – включително БТА. На заседанието са взели участие 20, за изключването са гласували 19 агенции.

В публикацията на БТА се говори за изключването през информацията на други агенции, така сякаш БТА е отсъствала от срещата, но това не е казано изрично.

Въпрос 1.

За гражданите не е маловажно дали БТА – една финанасирана от гражданите чрез бюджета агенция – подкрепя пропагандната машина на Кремъл или не. Надявам се това да се изясни без отлагане.

Въпрос 2.

Няма официална информация как стои въпросът с представителството на БТА след избирането на генералния директор за вицепрезидент и преди встъпването му в новата длъжност. Интересно е кой в момента взема решенията за БТА и я представлява.

Междувременно преди седмица Медиапул публикува анализ под заглавие ТАСС като посредник на БТА: защо руска държавна агенция преразказва новините от Запада? Екип на медията е проучил работата на БТА с руски източници, по-специално с две държавни агенции – ТАСС и РИА Новости, като втората е в ограничителния списък – Приложение XV към Регламент (ЕС) 833/2014.

Данните от архива на bta.bg за периода 1 февруари 2022 г. – 3 септември 2026 г. показват трайна практика: при търсене по темата за войната в Украйна се откриват 698 публикации, цитиращи “РИА Новости” или ТАСС. В значителна част от тях схемата е една и съща: западна медия публикува новина, ТАСС я препредава, а БТА цитира ТАСС (понякога наред с първоизточника, но често и самостоятелно).

Въпрос 3.

Разпространява ли се съдържание на ТАСС и на РИА Новости чрез него?

Ако има съдържание на РИА Новости, разпространявано пряко или косвено от БТА, това е нарушение на правото на ЕС. С решението на Съда на ЕС от 2 юли 2026 г. по дело C-67/25 (Traugott Ickeroth) Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови, че понятието „оператор“ в член 2е на Регламент (ЕС) 833/2014 обхваща всяко физическо или юридическо лице, което пряко или косвено е отговорно за предоставянето на достъп до или предаването на забранено медийно съдържание на публиката. С това тълкуване на член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014 съдът изрично потвърди, че препредаването на съдържание от санкционирани медии е нарушение.

Съвсем очевидно е, че цитирането на РИА Новости директно или чрез ТАСС би било опит за заобикаляне на забраната за разпространение на прокремълска пропаганда. След налагането на санкции от Европейския съюз срещу РИА Новости и RT, директното им препубликуване и разпространение в ЕС подлежи на ограничения. Когато дадена информация се предава през агенция или трета медия (като ТАСС), санкционираният първоизточник остава на заден план, докато посланието достига до българската аудитория, но това също нарушава ограничението на член 2е.

Така стигаме до

Въпрос 4. В чия компетентност е надзорът върху съдържанието на БТА?

Впрочем опити за заобикаляне на ограничението има повече – подобни данни по-рано тази година огласи За истината: “Българският сайт „Гласове“ системно публикува и препредава съдържание от руски медии, които са под санкции на Европейския съюз. Това показва анализ на DFRLab (Digital Forensic Research Lab към Atlantic Council), който проследява активността на платформата в периода 2024 – март 2026 г. – над 1000 публикации и 4.2 млн. прочитания за периода. Но сега става дума за държавно финансирана агенция – за разлика от частния сайт Гласове.

Update.

Има отговор на първите два въпроса.

БТА не е участвала на срещата в Кипър. Няма информация защо.

Кирил Вълчев се е върнал на работа като генерален директор до встъпване в длъжност като вицепрезидент.

Италия: санкционират Meta за достъп до снимки и клипове в смартфони

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Италианският регулатор е глобил Meta с 805 млн. евро (670 млн. паунда; 887 млн. долара) за достъп до снимки на потребителите на Android без тяхното съгласие. Италианският орган за защита на данните заяви, че Meta не е информирала правилно около 20 милиона потребители на смартфони, че има достъп до техните снимки и видеоклипове чрез функция на приложението Facebook. Той е дал на Meta 60 дни, за да деактивира функцията по подразбиране и да потърси съгласието на потребителите отделно.

Говорител на Meta е заявил пред Би Би Си, че планира да обжалва:”Категорично не сме съгласни с оценката на [регулатора] за фактите, прилагането му на закона и непропорционалното ниво на глобата”.

Сега Facebook иска достъп до фотогалериите на потребителите чрез едно разрешение за цялото приложение. Според италианския регулатор тази процедура не позволява да се разбере, че разрешението дава възможност на Facebook да генерира предложения въз основа на снимки в галерията си. Според компанията “Това е проста функция, която помага на хората да публикуват снимки и видеоклипове във Facebook. Хората трябва да дадат разрешение на устройството си, преди то да може да работи, и могат да променят това разрешение по всяко време чрез настройките си.”

Миналия месец Meta, която стои зад Instagram и WhatsApp, беше осъдена да плати най-голямата глоба досега за бизнес практиките си. Американски съдия в Ню Мексико нареди на компанията да плати 25 млрд. долара (18,6 млрд. паунда), след като установи, че заблуждава потребителите как се обработват потребителските данни във Facebook.

Анти-примери в озеленяването – сградата на Блъсков в Дианабад

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Поредният пример от поредицата ми за нередности в задължителното озеленяване е тази на Блъсков в Дианабад. За разлика от предишният пример, който е буквално отсреща на улицата, тази сграда е готова от години. Аналогично дава ярки примери за пълно незачитане на нормативните разпоредби, нарушения при приемането на обектите и какво неизменно следва веднага като мине акт 16. Разликата с описаното в предишните статии може би е, че там инвеститорите развяват претенции за лукс, качество и най-вече всеобхватна зеленина и екологичност на строежите. Твърдения в рязък контраст с наблюдаваното както в проектната документация, така и на място в строежите. Блъсков и близките му замесени в този строеж поне не се крият какви са.

Както на много други строежи, озеленяването е навярно най-малкия проблем. Този конкретно стана злощастно известен със схемата, в която Фандъкова направи заменка на имот на един от синовете на Блъсков с това място, което трябваше да стане разширение на детската градина. Повече за това и протестите ще намерите в Mediapool и Капитал. Бях на протестите тогава и станах свидетел колко нагло се държа Блъсков и колко лъга. В крайна сметка схемата му успя и прибра значителна печалба с подаръка от същото икономическо мнозинство, което държи и сега СОС.

Част от тази печалба беше възможна именно, защото приложи масовата схема да застрои сградата значително повече от разрешеното. Формално кинтът е спазен, но това е възможно единствено, защото са спестили значително от озеленяването. Преди дни получих от ДНСК протокола на приемателната комисия и ще споделя какви са изводите им. Първо нека разгледаме какво се вижда на място.

Сегашно състояние

Сградата е върху два парцела – 68134.803.3950 и 68134.803.3951. На практика е една и съща и е свързана. На първата снимка виждате южната страна, където с вкопани няколко саксии с храсчета, а останалото, което би следвало да се е зелена площ, винаги е било запълнено с декоративни камъни и трици. Под него на съвсем плитко е бетон та дори трева не би оцеляла.

На втората снимка виждате другата страна на южната част където се вижда първото дърво. Както всички останали, които ще видите, то е в „кашпа“ представляваща бетонен елемент за тръба с диаметър и височина 80 см. За почти четири години дървото е с дебелина от два сантиметра. Причината е, че няма дори теоретична възможност да порасне. Изискванията за почвен слой са минимум 120 см., а при кашпа трябва да има поне един кубичен метър почва. Всяка от тези тръби побира най-много 0.4 кубични метра. С други думи нито тази, нито която и от другите подобни дървета не отговаря на нормативните изисквания нито сега, нито когато е била завършена сградата. До него се виждат още едно декоративно дърво, което е практически под стряхата и също не отговаря на изискванията.

На третата снимка се вижда алеята между сградата и детската градина. Има няколко дървета останали от преди строежа. Преди строежа отсякоха много дървета в имота – най-вероятно без разрешение. Зад няколкото оцелели на снимки четири до седем се виждат седем дървета в кашпи подобни на предишната и още три дървета засадени в земята. Всички са останали тънки вейки след четири години в земята. Нито едно от седемте кашпи не отговаря на изискванията. В протокола на приемателната комисия твърдят, че някои от дърветата са с 140 см. почвен слой. Предвид видяното на място и схемите за подземните гаражи това не изглежда да е вярно.

На осма снимка се вижда малка градинка, с която според протокола са заменили зелен хълм в плана за озеленяване. Тя е изцяло под навес на фасадата, няма дървета и храсти, но поне явно някой се занимава да я поддържа. Това личи и на девета снимка, която направих две седмици по-късно. Вижда се, че са засадили нови цветя и махнали други растения. Причината вероятно е, че лехата е крайно недостатъчна, за да оцелеят храсти и по-сериозна растителност.

Не това може да се каже за вътрешния двор. На снимка десет се вижда зелена площ, която е почти изцяло покрита с плочи или техника. Почвеният слой е под 5 см., което значи, че не може да се зачита към индекса за задължителното озеленяване. В синьо на същата снимка виждате паркоместа зад нея, които според акт 16 е зелена площ на ивици с дървета. По-добре се вижда мястото на снимка единадесет. Същото важи за снимки 12 и 13 – в синьо може да си мислите, че виждате паркоместа върху паваж, но всъщност е зелена площ на ивици, отново с дървета засадени между тях.

Зад паркоместата до фасадата виждаме малкото оцеляла зеленина. Виждаме я на снимка 14. Тя е изцяло под стреха и има 1-2 дървета, едно от които буквално удря в тавана. Изискването е да е на поне метър от навеса, но навън, не навътре. Виждаме, че и почва почти няма в лехата, което ни позволява да наблюдаваме чест проблем – половината всъщност е бетонирана. Когато се мерят подобни лехи по размерите до бордюра се пропуска, че буквално сантиметри надолу е бетон под ъгъл, за да държи на място въпросния бордюр. Така често в поне 30% от площта зелените площи не може да говорим за нужната дълбочина на почвения слой. Това обаче не е регламентирано в наредбата. Всъщност, дори регламентираните неща в нея не се спазват масово, което показвам с тази поредица.

Снимка 15 показва малка леха от северната страна. Там са заболи един клен, който бере душа. Почвеният слой е колкото саксия на балкон. На 16-та снимка се виждат още паркоместа, които се водят за озеленяване. Всъщност, маркираното в синьо е било леха с предполагаемо дърво, но веднага е бетонирано, защото явно е пречело. На последната снимка 17 се вижда издигната леха, която се води за „вертикално озеленяване“ според проекта. Почвеният слой, отстоянията от бордюра и всичко не отговарят на изискванията. Затова и онова, което се води за дървета е изсъхнало.

Промени през времето

Както видяхме при Диамант 2 на Артекс, зелените площи стават паркоместа веднага след като мине приемателната комисия. На снимката долу виждате сателитна снимка от Google Maps на обсъжданата сграда докато още се строеше през 2022 г. Виждат се зелените площи на лехи където сега има бетон и паркоместа. Същите се виждат горе в снимките отбелязани в синьо. Виждат се храсти, но не и дървета. В горната част се виждат 12 „кашпи“ и предполагаемо дървета, а не 7 както сега. На този етап сградата се довършваше и подготвяше за проверка.

Следващата снимка е от последните сателитни данни на КАИС. МРРБ се похвалиха с тях първо твърдейки, че са от 2026, но след критиката ми се поправиха и стана ясно, че София е заснета през лятото на 2023 г. Това значи, че лехите са оцелели около шест месеца. Все още не се виждат дървета където сега има паркоместа и където акт 16 настоява, че са били някак открити.

В iSofMap имаме снимки от 2024 и там вече се вижда, че лехите са бетонирани изцяло и имотът е вече в сегашното състояние.

Сателитните снимки показват, че е имало промени в озеленяването между края на 2022 г. и 2024 г. Отделно снимките от лятото на 2023 г. и тези преди това показват, че никога не е имало дървета в лехите между или под паркоместата. Бетонната плоча над гаражите прави най-малкото невъзможно това.

Какво казва акт 16?

На 22 декември 2022 има заседание на приемателна комисия назначена със заповед на ДНСК три дни по-рано – РД-19-706/19.12.2022. Още на следващия ден – последен преди коледните празници – е извадено разрешение за ползване СТ-05-714/23.12.2022 за основната сграда. Това показва изключителна експедитивност за придвижване на документи и строеж видимо пълни с нарушения. Шест месеца по-късно има вече разрешение и за малката част – СТ-05-310/21.06.2023. Първото още не е достъпно сканирано, но второто ще намерите на страницата на ДНСК.

Получих протокола от приемателната комисия на голямата сградата след запитване по ЗДОИ до ДНСК (и споменаване на двете дела за идентичен документ, които спечелих). В него се забелязват няколко интересни факта. Първо, според декларираното в протокола зелените площи са изпълнени според всички изисквания, между паркоместата има бетонни пръстени и засети дървета. Твърди се че там почвения слой достига 140 см.

Изброеното е не само невярно, но и невъзможно. При паркоместата има бетонна плоча на сантиметри под тогавашните лехи и сегашните павета. Най-фрапантното е, че в протокола се описват въпросните бетонни пръстени с височина и диаметър 80 см. Изискването през 2022-ра също както сега е дърветата в кашпи да имат поне един кубичен метър почва. Така описани бетонните пръстени осигуряват 0.4 кубични метра. Дори да беше вярно това с дълбочината от 1.4 метра, това прави 0.7 кубика.

Това означава не само, че дърветата не могат да се развиват и ще умрат, но и че не може да се причисляват към изисканията за озеленяване според наредбата на Столична община. Доколкото в протокола са споменати промени спрямо планът за паркоустройство, от описаното и видяното на място става ясно, че изначално е било заложено бутафорно озеленяване с цел бетониране на паркоместата, липса на достатъчен почвен слой, никакъв шанс зеленината да оцелее или да е изпълнена заложената в изискванията цел.

Такова мнение може да си направим от думите на комисията и видяното на място. Противното може да се докаже единствено от архитектурните планове за конструкцията и паркоустройството. В протоколът е споменат архитектът отговорен за последното. По една странна и откровено лобистка дефиниция на закона за авторското право не мога да публикувам тези части от строителните книжа. Затова ще поискам да бъдат публикувани от арх. Василева или да даде разрешение да го сторя. Ако се окаже, че са изрядни и сградата е построена грешно, то значи протоколът лъже по различен начин и други хора следва да носят отговорност.

Независимо от това, вижда се ясно на място, както и от сателитни снимки малко и преди комисията, че дървета е нямало, почвеният слой не се различава от сегашния и не отговаря на изискванията. Дори от самия протокол разбираме, че кашпите не е следвало да се приемат. Конкретно за приемане на озеленяването отговаря районната община. В протокола пише, че от район Изгрев за това се е подписал арх. Горанов. Т.е. на база описаното сградата никога не е следвало да бъде пускана в експлоатация най-малкото заради озеленяването и този подпис неправомерно е позволил това.

Този протокол се отнася до имот 68134.803.3951 и първото разрешение за ползване. Описват параметрите на застрояване. Според тях са постигнали поне 40% озеленяване. На място премерих не повече от 25% включвайки зеления покрив. Включвайки бетонираните паркоместа трудно би минало 35%. Тук следва да се вземе предвид, че повечето от тези зелени площи не следва въобще да се включат в сметката заради малкия почвен слой, липсата на отстояния и други несъответствия.

От същата страница научаваме, че само в голямата част от сградата са предвидили 53 паркоместа и още 138 за колелета. Доколкото е трудно да се прецени колко коли са побрали в подземните гаражи без да се влезе там, убеден съм, че няма място за дори 20 колелета. Според изискванията, трябва да имат поне 79.

Какво следва?

Разрешенията за ползване са съответно от декември 2022 и юни 2023. Това значи, че районната администрация е длъжна да проверява дали озеленяването отговаря на тогавашните изисквания до декември 2027 и юни 2028. При аналогични сигнали за сграда на Артекс районният кмет на Изгрев години наред настояваше, че не вижда нередности, после като откри такива отказа да провери цялата сграда, а като все пак получих плана за озеленяване и описах несъответствията, отсече, че то хубаво, ама тъкмо бил изтекъл срокът и вече не можело нищо да направи.

В този случай не очаквам нещо по-различно. Всъщност, още няма действия по сигналите ми за хотела на 4-ти км. където освен незаконния видео билборд се оказа, че поне половината задължително озеленяване липсва. Очаквам същите проблеми когато ДНСК разреши ползване на новата сграда на Артекс и тази на Тинтява 80 въпреки, че по аналогични на горния пример причини озеленяването никога не може да отговаря на изискванията с такава интензивност на застрояване и къде е излят бетонът. Може да прочетете повече защо е важно озеленяването и за тази серия от статии.

Това не значи, че няма да предам откритото като сигнал до районната община. Най-малкото, за да се документира отказът им и/или липсата на действие. Истината тук е, че процесът на контрол е счупен, а изискванията са крайно недостатъчни и меко дефинирани. Знам, че според някои архитекти и всички инвеститори са дори прекомерни, но в действителност не са достатъчни, за да осигурят заложените в тях целите. Отделно дори това, което е ясно разписано не се спазва, отчасти заради оставените вратички.

Затова следва да се разширят значително като параметри – почвен слой, отстояния и да се прецизират като изисквания. Следва да се промени ЗУТ и да се махне ограничението от 5 години за последващи проверки и промяната да важи за вече построени сгради независимо кога са били завършени. С последното няма да се нарушава правата на собствениците, тъй като никъде в закона няма презумпция, че след 5 години (или както е по-често – 5 дни) могат да разкарат всички кашпи и да бетонират всички лехи. Срокът ограничава възможността за контрол, а не дава имплицитно разрешение за неразрешени по архитектурен план промени.

Още по-важно е да се документират всички дървета в градската среда и приоритетно в тези регистри да влизат дърветата установени при приемане на строежи, компенсиращото залесяване и съществуващите дървета в частни имоти. Следва да се облекчи и автоматизира режимът на подаване на сигнали и налагане на глоби на база свидетелски показания с цел намаление на административната тежест и покриване на хилядите строежи никнещи всяка година. Трябва да започне да се прилага европейският регламент диктуващ, че дърветата и зелените площи в градска среда не може да намаляват. Това трябва да стане чрез отказ от премахване на дървета за нови строежи и значително увеличаване на изискванията за компенсиращо залесяване в рамките на самия имот.

Не на последно място, трябва да въведем принципа на виртуалното дърво – ако някой отсече неправомерно или умъртви дърво, това трябва да се документира и точното местоположение да се отбележи запазено за бъдещо такова в следващите поне 15 години. Често извършителят остава неизвестен въпреки хилещите се наблизо ръководители на бъдещия строеж. Местната администрация даже не се занимава да документира или глобява. За тази цел не трябва да има значение чия е земята и кой е извършителят – имало ли е дърво, мястото трябва да остане незастроено и в поне радиус от 4 метра около или под него не следва да има бетон, фасади или други конструкции. Мястото да бъде определено за залесяване от общината и да се посади същият или аналогичен вид дърво. Промени на тези обстоятелства да стават единствено с решение на общинския съвет.

Често обаче дърветата не са в регистър и се изсичат през почивните дни, премахват се пъновете и се маха всякаква следа. При липса на преки доказателства или документация, трябва да се приемат сведения от трима живущи в района като достатъчно доказателство. Т.е. да може трима съседи да се подпишат носейки отговорност за думите си, че на това място до скоро е имало дърво. Тогава да се определя това място като „виртуално дърво“ с цел защита срещу бъдещо бетониране, за да се засади ново и да получи шанс да порасне до размерите на отсеченото. Щом трима свидетели са достатъчни за възстановяване на земя чрез реституция заради спомени, че някой я е бил орал преди десетилетия, то същият принцип не пречи да се приложи за едно дърво и събития случили се преди дни.

Това е единственият шанс да се вдигне реалната цена на незаконно унищожено дърво. Глобите са недостатъчни и не се налагат. Когато премахнато дърво поставя под риск цял инвестиционен проект, може би ще започне да се мисли повече за зеленината в градската среда също от страна на строителите. Разбира се, очаквам веднага да креснат с аргументи за цената на жилищата, които отдавна бяха оборени.

Тази и предишните мерки следва да се приложат не само в София, но и за цялата страна. Аналогични проблеми има във всички градове и всеки от нас може да даде примери. Тези, с които илюстрирам казуса в тази поредица, срещам всеки ден пътувайки из града. Някои са само на хвърлей камък един от друг и демонстрират фрапантни нарушения сам по себе си.

А за тази конкретно сграда ще видим. Никой няма надежда, че в следващите 12 до 18 месеца местната администрация ще започне да взима мерки дори в рамките на сегашните си правомощия. Доколкото отчасти е несъмнено въпрос на липсващ административен капацитет и скъпа съдебна процедура, в случая е въпрос на липса на желание от страна на районната администрация отговорна за всички сгради описани до тук. Документите показват, че може да става въпрос и за съучастие. Скоро ще разкажа за протоколите за сградата на Артекс и хотелът на Тиков и ще се разбере дали същото ще изскочи и там.

Как се пише: некомпетентен или не компетентен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – некомпетентен, също и некомпетентна, некомпетентно, некомпетентни.   Прекият ми началник е некомпетентен и арогантен, но явно тези качества се толерират в компанията. Промените в закона са направени некомпетентно според опозицията.   ► Частицата не се пише слято със следващото съществително, прилагателно или наречие, когато с нея се образува […]

VBox7.com преустановява предоставянето на услугите си за споделяне на видео от потребители

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

VBox7.com преустановява предоставянето на услугите си за споделяне на видео от потребители, считано от 04.12.2026 г.

В съобщение до потребителите се казва, че “до 03.12.2026 г. – 30 дни от датата на настоящото съобщение включително, ще можете да влезете в своя профил и да свалите съдържанието, което сте качили във vbox7.com и което искате да запазите. След изтичането на този 30-дневен срок функционалностите за потребителско видеосподеляне ще бъдат преустановени, а потребителското съдържание, независимо дали е с личен или публичен достъп, ще бъде окончателно и необратимо изтрито като няма да може да бъде възстановено. Ще запазим единствено информация и съдържание, за които съществува законово задължение за съхранение или които следва да бъдат съхранявани във връзка с валидно искане или разпореждане на компетентен държавен или друг оправомощен орган, когато и доколкото такова е приложимо.”

VBox7.com няма да изчезне. Сайтът ще продължи да съществува и ще се развива като новинарски сайт и медийна платформа с новини, видео и друго съдържание под редакционната отговорност на Ви Бокс. В тази връзка предстои да започнат да се прилагат и нови Общи условия, които са публикувани и достъпни на сайта. Те ще влязат в сила считано от деня, следващ дена на прекратяване на платформата като такава за видеосподеляне – 04.12.2026 г., след изтичането на посочения по-горе 30-дневен срок.

Повече за платформата

Становище на Програма Достъп до информация срещу законопроекта за закриването на Комисията по досиетата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 8 октомври 2026 г. на Портала за обществени консултации бе публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
(ЗДРДОПБГДСРСБНА). С него се предвижда закриването на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) и преминаването на нейните функции и правомощия към Държавна агенция „Архиви“ (ДА „Архиви“) и към председателя на агенцията. Според мотивите, промените „са обусловени от необходимостта действащата нормативна уредба да бъде приведена в съответствие с разпоредбата на § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.“ (ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г.).

Програма Достъп до Информация (ПДИ) представя Становище срещу закриването на Комисията по досиетата.

 Становище на Програма Достъп до информация  

Предварителни констатации на EK: емисията на TikTok „For You“ е в нарушение на DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия предварително установи, че TikTok е в нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) поради своята система за препоръчване. Емисията „For You“ на TikTok показва на потребителите непрекъснат поток от персонализирани видеоклипове. Колкото повече потребителят взаимодейства с определен тип съдържание, толкова повече алгоритъмът за емисия на TikTok „For You“ препоръчва подобно съдържание. Този дизайн може да бъде вреден, когато такова безкрайно и повтарящо се излагане включва например съдържание, предизвикващо изолация. Възможно е вредно въздействие върху психичното здраве на потребителите, особено на уязвимите възрастни и непълнолетни лица.

Алгоритъмът използва информация за ангажираността на потребителите, като гледане и харесване на видеоклипове, за да персонализира препоръчаното им съдържание. Повтарящото се излагане на такова съдържание може да има сериозни отрицателни ефекти – включително повишено чувство на тъга или тревожност, по-ниско самочувствие или влошаване на съществуващи хранителни разстройства и психични състояния. TikTok не прилага пропорционални, разумни и ефективни мерки за смекчаване на тези рискове.

TikTok вече има възможност да отговори писмено на предварителните констатации на Комисията. Успоредно с това ще бъдат проведени консултации с Европейския съвет за цифровите услуги. Ако становището на Комисията в крайна сметка бъде потвърдено, Комисията може да издаде решение за установяване на неспазване, което може да доведе до налагане на глоба, пропорционална на естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението, и да достигне до, но не повече от, 6 % от общия годишен световен оборот на доставчика.

Предварителните констатации на Комисията днес са част от официалното ѝ производство за разследване на съответствието на TikTok със Законодателния акт за цифровите услуги.

Защита на децата от рисковете на социалните мрежи

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

В цялата Европа се обсъжда решаването на проблема с вредното влияние на социалните мрежи върху децата. За съжаление, подходът, който са избрали от Европейската комисия, не е най-подходящия – проверка на възрастта.

Ние внесохме законопроект с друг подход – използване на приложения за родителски контрол. И вчера говорих на тази тема на OpenFest. Прилагам слайдовете тук:

Също така изпратих писмо на Европейската комисия, с което критикувам подхода с проверка на възрастта и предлагам алтернативния подход:

Материалът Защита на децата от рисковете на социалните мрежи е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.