Как да си извадим европейска здравна карта дистанционно?

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Преди три години описах как може да се поръча през интернет европейска здравноосигурителна карта или ЕЗОК и да ви я доставят с куриер. Година по-рано такъв процес не съществуваше, но с упорство и няколко месеца разговори с НЗОК все пак изпълниха Закона за електронно управление и ми изкараха карта поръчана през Системата за сигурно електронно връчване.

В края на 2024-та въведоха по-лесен начин за поръчване – с формуляр, който събира сам нужната информация и изпраща съобщение на районната каса. Описах процеса, обнових първата ми статия и доста хора се възползваха. Все пак, към средата на миналата година под 6% от всички извадили такава карта използваха електронния формуляр. Повечето все още предпочитат да чакат на опашка в банка по два пъти за това нещо. Тогава описах данните за изваждането на картите, защо един единствен кандидат от БСП все печели обществената поръчка за милиони и защо НЗОК са решили, че трябва да я обновяваме всяка година.

Дистанционно стъпка по стъпка

Една от причините хората да ходят на място, която беше коментирана под предишните ми статии, е грешките във формуляра. За съжаление, има още много какво да се желае от работата на Информационно обслужване по тези точки. Затова описвам тук подробно със снимки какво трябва да се направи и как да преодолеете основния проблем, за който им писах.

Първо, трябва да имате предвид тези неща:

ЕЗОК важи за спешни случаи във всички държави на ЕС заедно с Великобритания, Исландия, Швейцария, Сърбия и Македония
ЕЗОК не покрива медицински транспорт, лечение и други. За целта препоръчвам да си правите допълнителни здравни осигуровки за пътуване.
Картите за деца важат до 5 години. За пенсионери – 10. За останалите трябва да се обновява всяка година
Може да заявите обновяване на карта само в рамките на месец преди изтичането на срока. Ако искате по-рано, по някаква причина трябва да подадете отделна молба за заличаване на старата карта.

Повече за тези и други условия може да прочетете на страницата на НЗОК. Повече за самата електронна услуга ще намерите тук.

След като отворите формуляра ще иска да влезете в портала на egov. Най-удобно е това да стане с ПИН на НАП, но може и с някой от електронните подписи. За съжаление, електронната идентичност все още не е осъществена на държавно ниво, най-вече заради блокиране от страна на МВР и лобизъм. Ако за пръв път влизате, може да ви иска да си направите профил, но няма нужда да въвеждате нищо освен навярно мейл адрес.

След това минавате през тези екрани. Сменяйте снимките им със стрелката надясно в галерията.

Първо ще иска да изберете местното си РЗОК.
Избирате „Следваща стъпка“
После изберете полето за зареждане автоматично на данните ви
Ще ви иска телефон и като изберете изпращане с куриер ще иска адрес, където да го изпрати.
Избирате „Следваща стъпка“
Тук чакате да зареди формуляра
Когато е готов ще видите, че липсва бутон за изпращане. Намирате горе вляво „Моите услуги“ и го натискате.
Избирате последния формуляр и натискате бутона с молива.
Тогава виждате бутон за изпращане.

Проблемите с EGov

Най-честата грешка в работата на формуляра е, че не се появява бутонът за изпращане на генерирания документ. Тогава трябва да натиснете „Моите услуги“ както показвам горе, за да отворите списъка с вашите формуляри. Ще ви пита дали сте сигурни, защото сте щели да загубите въведеното – не е вярно, не се губи. Като натиснете бутона с молива на последния формуляр ще се отвори същата страница, но вече с бутон за изпращане. Натискате го.

Може да потвърдите, че формулярът е изпратен като отворите ССЕВ и намерите в изходящи попълнен документ към районната здравна каса.

Друга честа грешка е, ако се опитате през няколко различни профила един след друг да подадете заявления. Няма значение дали сте излезли от стария профил, системата на EGov конкретно за формулярите може да ви покаже нещо като това олу. Оправя се като отворите формуляра в инкогнито прозорец. Ако се разровите в адресите в опит да се разлогнете отново, най-много да откриете, че Информационно обслужване си е забравило куп начални страници по подразбиране и линкове към админ панели, което никога не е добра идея.

Когато отворите формуляра, е възможно да видите съобщение в червено, че има проблем със ССЕВ. Вчера това се беше случило, независимо, че цял ден изпращах съобщения през същата система и нямаше проблем. Ако използвате ПИК на НАП и тази връзка пада понякога. Случва се и да не приема в някои дни електронни подписи.

Вероятността да хванете такива проблеми е малка, но не вдъхва особено доверие в усилията за дигитализация на държавата и работата на ИО в сегашния си формат (и ръководство), когато се случи точно на вас. Когато използвате почти всеки ден тези портали се сблъсквате с това поне веднъж седмично. Замислете се как нещата може да се случват по-добре и опитайте по-късно.

През октомври ще искам пак данните на извадилите ЕЗОК през годината и начина на подаване на заявлението. Ще е интересно дали и тази година ще видим увеличение, както миналата.

Александър Морфов окончателно спечели дело срещу Народния театър за уволнение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През 2023 г. по време на церемонията на наградите “Аскеер”, при връчването на наградата за най-добър режисьор на Александър Морфов, той казва от сцената за директора на Народния театър: “Там някъде се спотайва онази партийно-номенклатурна нищожна личност, който е директор в момента. Но да не го превръщаме в политически разговор”.

Директорът Васил Василев е завел през 2024 г. наказателно дело в СРС, с граждански иск за 100 000 лв. срещу Александър Морфов, по повод изказването му. На 27 февруари 2025 г. това дело завършва с присъда на СРС, според която Александър Морфов е осъэден да заплати глоба 1000 лева и разноски 2200 лева.

Няма данни за обжалване на това решение, междувременно Александър Морфов е уволнен и започва да води дело по КТ срещу дисциплинарното си уволнение. На 2 юни 2026 тази съдебна сага приключи, ето трите фази, през които мина:

Софийски районен съд – Решение на СРС в полза на Александър Морфов

Една част от решението ес отнася до твърдението за “уронване на добброто име на работодателя”: Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 14/ 15.03.2017г. по гр. дело №112/ 2016г. на ІV г.о.; решение № 232/18.05.2012 г. по гр. дело № 41/ 2012г. на ІV г.о.;решение № 229/ 30.10.2017г. по гр. дело № 215/ 2017г. на ІV г.о. и решение № 80/26.10.2010г.по гр. дело № 4679/ 2008г. на ІІ г.о., доброто име на работодателя е уронено, когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета на предприятието-работодател. Касае се за самостоятелен фактически състав на нарушение на трудоватадисциплина по чл. 187, т. 8 КТ, който съставлява основание за дисциплинарно уволнение, като не е необходимо нарушението да е умишлено. Може да се касае за неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата грижа, вкл.досежно приетите етични правила и норми в съответната професионална сфера, което засягасъществено интересите на работодателя.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че ищецът е написал на вратата на кабинета на директора на театъра надписите “ДПС ректор”, “официален офис на ДПС”, “ДПС”. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателствени средства- разпечаткана интервю на ищеца пред сайта https://www.ploshtadslaveikov.com, публикувано на 09.01.2023г. и от веществените доказателства- видеозаписи от камерите в театъра и на интервю на ищеца в предаването “Тази неделя”, излъчено по BTV на 05.03.2023г. В случая се установява, че в дадените интервюта ищецът е признал, че е написал посочените надписи. Тези изявления, касаещи неизгоден за ищеца факт, преценени по реда на чл. 175 ГПК, следва да се тълкуват като извънсъдебно признание. През призмата на изложеното съдът приема, че авторството на ищеца на процесните надписи е установено по безспорен начин. В този смисъл настоящият състав не кредитира показанията на св. А.К. и св. Т. Т. в частта, в която същите твърдят, че не си спомнят ищецът да е писал по вратата на кабинета на директора на театъра.

В постоянната си съдебна практика ЕСПЧ приема, че разпоредбата на чл. 10 ЕКПЧ предоставя свобода на упражняване на правото на изразяване. В т.см. Appleby and Others v. United Kingdom, Taranenko v. Russia, Handzhiyski, v. Bulgaria Sinkova v. Ukraine. В определени случаи правото на свобода на изразяване може да бъде ограничено. Предприетите мерки обаче следва да бъдат пропорционални и следователно необходими в едно демократично общество.

Преценявайки действията на ищеца през светлината на изложеното, съдът счита, че те представляват артистично изпълнение, целящо да изрази протеста на същия срещу действията на директора на театъра. Той не е упражнил форма на насилие, нито е увредил имуществото на работодателя. В контекста на изложеното, този акт на ненасилствен протест е покрит от принципа на необходимостта в едно демократично общество.

При преценката осъществил ли е ищецът вмененото му нарушение “уронване на доброто име на работодателя’ чрез израза “Аз с нищожества не контактувам” (по адрес на директора на Н.Т.) следва да бъде извършено разграничение дали процесното твърдение е фактическо или представлява оценка, респ. дали фактическите твърдения са неверни, респ. опозоряващи доброто име.

Фактическите твърдения могат да ангажират отговорността само ако позорят адресатаи са неверни. Наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни- неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността само ако представляват обида.

Разграничителният критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и практиката, и това е характерът на информацията. При клеветата не се дава личностна оценка, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта, които не са истински или се приписва престъпление, което не е извършено. При оценъчните твърдения деецът дава своя негативна оценка под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.

Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида. В този смисъл е съдебната практика (решение № 85 от 23.03.2012г. по гр.д. № 1486/ 2011г., ІV г.о., на ВКС; решение № 86 от 29.01.2010г. по гр.д. № 92/ 2009г., ІІ г.о.; решение № 62 от 06.03.2012г. по гр. д. № 1376/2011г., ІV г.о. на ВКС и др.).

Процесният израз представлява оценъчно твърдение. Заеманата публична и обществено- значима длъжност от страна на директора на Н.Т. съставлява основание за проява на по- висока толерантност от негова страна по отношение на подобен тип изказвания спрямо личността му, тъй като заеманата от него длъжност е с голямо обществено значение.

Изложеното обуславя извод, че поведението на ищеца не е противоправно, съответно не представлява нарушение на трудовата дисциплина и не осъществява състава на нарушението “уронване на доброто име на работодателя”. В обобщение, ищецът не е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, което обуславя извод, че не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на същия, съответно за основателност на предявения иск за отмяна на уволнението.

Съдът отменя уволнението и възстановява Морфов на длъжност главен режисьор. Към момента длъжността не съществува.

Софийски градски съд – Решение на СГС Народен театър / Александър Морфов

Решението е обжалвано. Решението № 5977 от 3 октомври 2025 на СГС потвърждава изводите и заключението на първата инстанция.

Съдът установява, че Морфов (М.) е трябвало да отговаря писмено на въпроси на директора Василев (В.В.), между които “надраскал ли е на 08.01.2023 г. служителят вратата на кабинет № 304 на директора на Народния театър, задраскал ли е табелата с надпис „директор“ на същия кабинет и показал ли е на трети лица надрасканата врата на кабинета; давал ли е служителят интервю за интернет сайт , публикувано на 09.01.2023 г., със заглавие „А. М.: Народният театър е дъщерна фабрика на Доган и Б.“, в което на въпрос: „Вие ли сте авторът на новите надписи на вратите на Народния театър, г-н М., този път и върху вратата на директора В.В.?“ служителят отговорил: „Да и неговата, все пак основната фигура срещу която е насочен протестът, е този директор“, както и отговорил ли е в същото интервю на въпроса „Вие как общувате с В.В.?“ с думите „Аз с нищожества не общувам“.

Видно от дадените обяснения, служителят е заявил, че няма да отговаря на въпросите, защото същите са „несъстоятелни, абсурдни и откровено глупави“.

Освен другото, уволнението е наложено (според заповедта) заради “уронване доброто име на работодателя, изразяващо се в надраскване на вратата на кабинет № 304 на директора В.В. с надпис „официален офис на ДПС“, задраскване на табелата с надпис „директор“ и изписване вместо това на „ДПСЕ ректор“ и показване надписите на трети лица, както и използвани и негативни квалификации към представляващия Народен театър „Иван Вазов“ в интервю”.

Съдът приема преди всичко, че “обстоятелството, че ищецът на процесните дати не се е намирал физически в сградата на театъра, не е равнозначно на това да не е изпълнявал работните си задължения. Отново следва да бъде съобразена спецификата на работата на ищеца, която, както бе посочено, освен ръководни, включва предимно художествено-творчески задължения, изразяващи се в развитие на художественото майсторство на актьорите, наблюдаване на представления, подготовка на спектакли, привличане на външни творци и т.н. Очевидно и житейски логично е, че тези дейности не биха могли да бъдат извършвани единствено от кабинет в сградата на театъра при работно време 8 часа дневно и 40-часова работна седмица.”

Установено е, че ищецът е “написал на вратата на кабинета на директора на Народния театър надписите „ДПС ректор“, „официален офис на ДПС“, „ДПС“. Според настоящия съдебен състав обаче чрез тези си действия ищецът е изразил своята гражданска позиция и личен протест срещу фигурата на директора на Народния театър, следователно същите не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на трудовата дисциплина.”

При преценка осъществил ли е ищецът вмененото му нарушение „уронване на доброто име на работодателя“ чрез израза „Аз с нищожества на контактувам“ следва да бъде посочено, че работодател на ищеца е Народен театър „Иван Вазов“, а не неговият директор В.В.. По делото не се установяват действия на ищеца, които обективно са от естеството да уронят доброто име на Народния театър или да накърнят репутацията му. Използваният израз по отношение на директора представлява по-скоро оценъчно твърдение, което е от естество единствено да засегне честта и достойнството на директора В.В., но не и да урони доброто име на Народния театър.

Що се отнася до оплакването на въззивника, че при преценка дали ищецът е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение районният съд не е обсъдил изявлението, направено от ищеца, в интервю, публикувано на 09.01.2023 г., в което е заявил, че Народен театър „Иван Вазов“ е дъщерна фабрика на сараите на А.Д. и Б., следва да се посочи, че според настоящия състав чрез изявленията във въпросното интервю ищецът е упражнил конституционното си право на изразяване на мнение. В случая не са причинени вреди на работодателя, като поведението на ищеца не е и противоправно, доколкото всеки гражданин има право да изразява гражданската си позиция.

Не може да бъде споделено становището на въззивника, че действията на ищеца са се отразили изключително зле на имиджа на Народния театър, доколкото по делото не са представени никакви доказателства в този смисъл. СГС потвърждава решението на СРС.

Върховен касационен съд – Определение от 2 юни 2026 г.

МОРФОВ Download

Определението е окончателно.

След приключването на делото стана известно становището на Народния театър, публикувано от Българската телеграфна агенция:

“Народният театър зачита върховенството на закона и решенията на българските съдилища. В тази връзка ще изпълним постановеното от Върховния касационен съд решение и по отношение на Александър Морфов ще бъдат приложени всички законови процедури. Съдът връща Морфов на административната длъжност “главен режисьор”, което означава, че той ще има само административни функции.

Същевременно считаме за необходимо да отбележим, че настоящото съдебно решение поставя въпроси с по-широко значение за трудовата дисциплина и управлението на културните институции. От него може да се направи извод, че дори при тридневно неявяване на работа, работещите по трудово правоотношение не подлежат на ефективни дисциплинарни мерки. Наред с това решението може да бъде тълкувано като допускане на действия, включително вандалски прояви в обекти със статут на паметници на културата и в национални културни институти, да се разглеждат като форма на творческа изява.

Народният театър остава ангажиран с опазването на общественото доверие, спазването на закона и защитата на културното наследство, както и с поддържането на високи професионални и етични стандарти.”

Съдът сочи какво означава “главен режисьор”. Ръководството на Народния театър твърди друго. Делото приключи, възниква нов въпрос: имат ли съдебните актове обвързваща сила за директора Василев или на територията на Народния театър върховенство имат неговите тълкувания.

Промяна при транспондерите за тол таксите в Гърция

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Доста хора отбелязаха в последните седмици, че са срещнали трудност при поръчването на транспондери за бързо минаване на тол станциите в Гърция. Миналия януари описах колко е лесно да се поръча такъв RFID чип, да се захрани с пари и да се избягват опашките.

В последните седмици след промени в структурата, конкретно EgnatiaPass вече не може да се доставя извън Гърция. Потвърдих това с тях. Не планират в близко бъдеще да възстановят доставките. Не ми е известно и някой от другите доставчици да позволяват такава опция. Ако имате вече такъв чип, то той ще работи. Акаунта и сумите, които сте заредили, се пазят и нищо не се променя. Просто за нови клиенти са спрели възможността да получат чипа в чужбина.

Затова единственият вариант остава да го вземете на място. Най-удобно за целта специално за EgnatiaPass е да го вземете още на първата тол станция след кулата. По техните инструкции като минете тол станцията Promachonas след Кулата, на първият светофар няколко стотин метра по-нататък завивате надясно се връщате по локалния път и ще намерите паркинг и будка на Egnatia точно до тол станцията. Там може да попълните документите и да получите чип. Според центъра за клиенти нямало нужда да се попълва нищо предварително през online формуляра – всичко се прави на място. На снимките долу се вижда какъв е пътя и как изглежда мястото.

Не намерих такъв център за клиенти при Маказа. Ако знаете други доставчици на такива танспондери с други удобни места за взимане или дори някои, които доставят в България – споделете.

Припомням също, че е много добра идея да си извадите или ако имате – да си обновите европейската здравна карта. Тя може да се поръча изцяло online и достави с куриер, макар и да трябва да я обновяваме всяка година за възрастни.

БХК: Правата на човека в България – доклад 2025

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е поредният доклад на БХК за правата на човека за 2025 година. Важен източник за състоянието на правата и защитата им.

Съдържанието:

Глава 1. Политическо развитие на България през 2025 г…………………………………….1
Глава 2. Право на живот, защита от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне……….3
Глава 3. Право на лична свобода и сигурност……………………………………………….13
Глава 4. Независимост на съдебната власт и справедлив процес…………………………..…21
Глава 5. Право на зачитане на личния и семейния живот, жилището и кореспонденц……36
Глава 6. Свобода на съвестта и религията……………………………………………………47
Глава 7. Свобода на изразяване……………………………………………………………….51
Глава 8. Свобода на сдружаване и на мирно събрание……………………………………….65
Глава 9. Условия в местата за лишаване от свобода…………………………………………..73
Глава 10. Защита от дискриминация……………………………………………………………81
Глава 11. Право на убежище и международна закрила……………………………………….89
Глава 12. Право на здраве………………………………………………………………………103
Глава 13 . Права на жените……………………………………………………………………107
Глава 14. Права на хората с психични разстройства…………………………………………119
Глава 15. Права на децата……………………………………………………………………..130
Глава 16. Права на ЛГБТИ хората……………………………………………………………139
Глава 17. Климатични права и опазване на околната среда…………………………………147
Глава 18. Цифрови права…………………………………………………………………….153

Както се вижда, има глава за свободата на изразяване и накрая на доклада е отделено място в отделна глава за цифровите права.

* Ако авторите приемат една незначителна бележка – не се налага да се говори за имплементация на регулации. “Европейски регулации за медийна свобода и тяхната имплементация в България” (стр.54) означава, както виждам по-нататък, актове на ЕС и Съвета на Европа и прилагането им.

Може би държавата не е виновна на подвелите се купувачи на незаконни имоти

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Тия дни изчетох доста от написаното за Баба Алино. Твърденията на кмета на Варна, на предишния кмет, на Радевките, на ДНСК, на инвеститора и купилите имоти. Хареса ми как Красен Николов и Димитър Николов са подредили хронологията в Медиапул, но знам, че повечето няма да си направят труда да прочетат извън лозунгите на купувачи и политици.

В понеделник говорих по Дарик за темата за незаконното строителство, нарушенията, прозрачността на документите и контрола. Също за риска за пореден път единният регистър по устройството на територията да не се случи и да не позволи прозрачността, която служебния кабинет заложи в проекта. Най-вече, че липсата на отворени данни и прозрачност пречи на комуникацията между институциите, което всъщност стои в голяма степен в корена на проблема с ония 100 декара Баба Алино. Че злоупотреби и чадър е имало – имало е, че полицията не е съдействала също е вярно, но е вярно и че измамата е успяла, защото отговорните институции не си говорят.

Говорих също, че е грешно да се смята, че банките правят някакви реални проверки и щом са дали ипотека значи, че всичко било наред. Отдавна говоря как имотния (не)пазар поставя под огромен риск банковата ни система и управлението на този риск е под всяка критика гледайки данните за заемите на БНБ. Тук липсата на прозрачност – особено за сградите без акт 16 и фалиралите фирми-бушони на инвеститори – пречи да се осъзнае колко рискови всъщност са инвестициите в имот.

Тук обаче се чудя за съвсем друго

Купувачите на тези жилища в комбина с инвеститора изглежда искат да съдят общината и държавата, че ще им бутат сградите. Учудва ме, защото вместо това следва да съдят точно инвеститора за измама, на каквото всъщност сме свидетели в момента. Мисленето обаче е, че „то незаконно, ама нали минаваше номер до сега, защо изведнъж стана проблем“ по същия начин както някой си хвърля боклука през прозореца години наред и става агресивен като му направят забележка. Щом са си платили на някого там, значи имат право независимо, че всичко е незаконно и са засегнали защитена местност.

При това доста други хора ги защитават, а в същото време крещят за скоростно събаряне на единственото жилище – макар и незаконно – на семейства в ромски махали. Единствената разлика, която виждам е, че в случая в Баба Алино става въпрос за милиони и чадъри много години назад във всякакви институции, а във втория – за социален, образователен и в немалка степен плод на ефективната сегрегация в обществото ни.

Та затова говоря, че трябва да внимаваме за червените флагове и хората със схема. На теб може да не ти пука, че някой заобикаля закон и наредби и укрива данъци за няколко процента печалба отгоре. Могъл – откраднал, нали? Какво обаче те кара да мислиш, че по същия начин няма прецака и теб? Дори толкова повече следва да си сигурен. Затова е добре да прилагаме здрав разум.

А за случая във Варна тепърва следва да разбираме фактите. По паниката на предходния кмет ми става ясно накъде ще излязат нещата, ако не се заметат под килима в премиерския кабинет. С тази прокуратура в този вид обаче не очаквам шанс за реални мерки дори да се подмени главния прокурор.

Полезно стълпновение

За само няколко дни по темата за незаконните имоти се изказа половината администрация. Хареса ми интервюто на бившия служебен министър Найденов. През час излизат отрязани снимки на разрешения и решения – дали са за строеж, дали за търпимост, дали за ПУП или изготвянето на такъв. Неизменно са придружени не само от твърдения на собственици, но и сносни обяснения на архитекти, юристи и чиновници какво значат.

Замислих се, че този поток на документи може да е искрено полезен. Липсва основно разбиране как протича процесът и какво значат отделните документи. След толкова години дълбане в темата аз също едва виждам повърхността. Според архитекти много в самата гилдия не разбират дори половината. Затова ми хрумна, че този скандал е възможност не само да се осветлят механизмите за подобни измами, пропуските в регулацията и оперативната работа на администрацията, но и да служи като средство за повишаване на общата култура поне на онези, които следят случая. И отново – разбирането не значи да приемаме проблемите, сложността и ограниченията на самата администрация, а да задаваме по-добри въпроси и да искаме промени с конкретика.

По-късо майчинство? Защо не по-дълго бащинство?

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

bTV смениха свое заглавие, когато на Радевите хора им стана неудобно как изглеждат нещата. Става въпрос за статия към интервюто им с Владимир Николов, който вече е депутат от партията на Радев. Оригиналното заглавие е за по-късо платено майчинство и по обед са го сменили със сравнение с Гърция, което впрочем е само по себе си дори грешно. Кой ли се е обадил на кого, за да стане така? Или редакторите сами са се сетили? Някак си второто е по-лошо.

Трябва ли да има по-късно майчинство?

Не, но… има две ключови мерки, които трябва да въведат.

Първо, тук единствено им искат да вържат бюджета като орежат плащанията за втората година. С това се изчерпва мярката им. Никой не се сеща, че голяма причина за увеличените разходи е редовното вдигане на максималния осигурителен доход, нали? В интервюто споменава, че трябвало повече ясли и всъщност това бил фокуса, но реално не е. Държавата не строи ясли. Може да помогне като дари земя на общините и им делегира повече бюджети, но не ги строи сама.

Тук идва първото ключово нещо, което трябва да се случи. Проблемът е, че ще им е изключително неприятно на Радевите хора и почти сигурно ще стане само с кметовете, които прегънат крак пред шефа на кабинета на Радев или алтернативно вдигнат достатъчно шум в публичното пространство. Знаем много добре колко много земя има държавата и е с „отпаднала необходимост“. Повечето е по държавни фирми, доста от които тънат в схеми. Ако искат повече ясли, това е начина.

Важна подробност – това е дългосрочна инвестиция и първите ще заработят чак след 2-3 години и то ако се намери достатъчно персонал и най-вече ако махнат безсмисленото изискването за медицински сестри в яслите. Т.е. за децата, които сега се раждат ще има обещание за повече ясли. Може би…

Тук идва втората мярка. Ок – искате да кърпите бюджета без да режете заплатите си или тези на полицията, която ще ви пази от протести или на службите, които ще снасят информация на братушките или да режете договора с Боташ. Ако искате да намалите разходите за втората година, въвеждате това, което го има вече в много европейски държави – част от платеното родителство да се използва задължително от бащата. Не е нужно да е 50/50 както скандинавските държави – 6 месеца по избор от тези две години са достатъчни за начало. Тъкмо ще направите нещо, което е всъщност прогресивно, за да се отсрамите от избора на име за партията си.

Това ще има няколко ползи, но най-вече ще е стимул бащите да участваме повече (или въобще) в гледането на децата в ранна възраст. Не просто да им се караме или да ги водим като такси, а да им сменяме памперсите и да знаем кой всъщност е личният лекар и къде са им дрехите. По-конкретно – от двете години платен отпуск един родител да може да използва до 18 месеца, а ако другият родител не използва другите шест, те се губят. Може да ги използват заедно по едно и също време.

Доказано това води освен до изграждане на по-стабилни личности от тези деца, но и до по-стабилни семейства и по-малко разводи, което ще може да го пакетирате добре в консервативната си реторика. Отделно има изследвания, че дългосрочно води до подобрение на раждаемостта, защото със споделяне на отговорностите и стабилността семействата се решават на повече деца. Ключът към демографския проблем сме бащите, но за това друг път.

За финансовия аспект, който явно предимно занимава Радевите хора – поне в ранен етап мярката ще доведе до намаляване на разходите за бюджета докато мъжете се пречупим да обърнем внимание на тия деца. Ще трябва адаптация, но хем не сте орязали социалните, хем ще направите нещо полезно за демографията, хем ще имате повече пари за лимузини и МИГ-ове.

Тези две мерки биха били нещо, което ще подкрепя. Останалото изговорено от Николов е куха реторика замаскираща опита да се орежат социални придобивки, което просто няма да стане.

Иначе bTV явно са били информирани или са се сетили, че опита им за журналистика не е Радевоугодна и освен да сменят заглавието горе са изтрили и публикацията си във Facebook, където старото заглавие се пази. До края на деня други от Радевите вече говориха, че не планират намаляване на майчинските, а искали повече ясли. Как ще стане това обаче не става ясно та им давам свободно да използват моите предложения.

Свлачищата на България – месец по-късно

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Преди четири седмици пуснах карта на свлачищата на България, тъй като намерих трите отделни карти на трите отделни държавни дружества за недостатъчно удобни. Потърсих информация за работата на тези фирми както много други хора покрай пропадналия път за Пампорово. Днес реших да обновя данните на картата и искам да ви покажа какво се е променило за този период. В статията от началото на май ще намерите подробно описание на картата, методологията и анализ на работата им през времето като брой свлачища, проверки и прочие. Картата с вече обновени данни към 31-ви май ще намерите в портала ми за отворени данни и визуализации.

За последните точно четири седмици открих, че са били добавени четири свлачища. Първото е в гр. Оряхово и е било открито през април. Първата проверка обаче е била възможна на 14-ти май. Второто в по пътя в Царево и е открито на 14-ти май. За последните над две седмици не му е правена оценка. Третото е по единствения път за село Дядовци от Ардино. Открито и изследвано веднага на 20-ти май. Не на последно място са добавили и свлачището по пътя за Пампорово. Като дата на откриване са сложили 1-ви май и е било изследвано веднъж на 5-ти май. Всички тези са отбелязани като активни.

Както споменах в предишната си статия, данните от тези регистри помагат да се разберат някои детайли относно работата на държавните фирми. Например, че през май са направили три изследвания на свлачища – по една оценка на всяка служба за целия месец. За сравнение през май месец за предходните две години са били направени съответно 7 и 8. Средният брой такива проверки за последните две години общо за цялата страна е 7.9 на месец.

Разбира се, този тип работа не е на конвейер и не следва да бъде. Механизмите да се поръчва, плаща и обследват свлачища не са съвсем публични, но явно не са по график. Отделно тези фирми имат доста друга работа свързана със становища и подготовка на застрояване на курорти и населени места. Забелязва се, че 25-те проверки на известни и нови свлачища за първите пет месеца от тази година са аналогични на активността им в последните три години. Преди това са били значително повече за същия период от годината – около 40, но може да има причини за това с липсата на специалисти. Както пресметнах преди месец обаче, с това темпо ще трябват поне 20 години, за да се изследват само известните вече свлачища.

Забелязах също, че две свлачища са отбелязани вече като активни в картата за актуалното състояние. В с. Гостун край Места и единственият път за с. Сливито от Ветрен. Първото е изследвано последно през 2021, а второто – преди шест месеца. Изглежда последното се следи по-често.

По каква работа Newsmax пристига в България

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В програмата на Прогресивна България се говори за “оздравяване на медийната среда”. Засега идеи за оздравяването има Слави Василев, който си представя да посочва журналистите, които да имат право да задават въпроси.

От вчерашния ден има информация за среща на министър-председателя Румен Радев с изпълнителния директор на Newsmax Кристофър Ръди. Той е собственик на 81 на сто от акциите с право на глас и основател на компанията. Информацията за срещата не е на сайта на МС, нито в профилите на министър-председателя в социалните мрежи. Тя е на сайта на американската компания, като Ръди казва, че Радев е “про-НАТО, про-Америка, про-Тръмп, про-Израел.”

Не знаем какво Радев казва за Ръди и за неговата медия, нито защо е решил да запази мълчание за срещата. Но има факти, позициониращи Newsmax в медийния сектор като дясна/ крайно дясна медия, far-right propaganda, източник на дезинформация, мистификации и конспиративни теории. Медията се е изправяла пред сериозни съдебни искове за клевета заради отразяването на президентските избори в САЩ през 2020 г.. Newsmax се съгласява да изплати 67 милиона долара на компанията за изборни машини Dominion Voting Systems, за да уреди дело за клевета. Преди това сключва споразумение за 40 милиона долара и с друга компания — Smartmatic. Въпреки съдебните споразумения за разпространение на неверни твърдения от нейни гости и водещи, Newsmax не е закрита поради широката защита на свободата на словото в САЩ (Първата поправка на Конституцията). По време на съдебните процеси са установени нарушения на стандартите.

От гледна точка на демократичните журналистически стандарти: водещи платформи за оценка на медиите като Media Bias/Fact Check и Ad Fontes Media посочват, че Newsmax не представя събитията безпристрастно, а ги филтрира през силна политическа призма (крайно дясно). Newsmax нарушава три от най-фундаменталните стандарти на професионалния журналистически етичен кодекс: задължението за точност и проверка на фактите, разграничението между факти и коментари, и безпристрастността. Newsmax многократно излъчва конспиративни теории без доказателства. Вътрешни документи от делата разкриха, че водещи и мениджъри в Newsmax са знаели, че твърденията са фалшиви, но въпреки това са ги пускали в ефир. Политическите коментатори и водещите представят своите пристрастия и пропаганда като фактически новини, което подвежда аудиторията. Проучванията на AllSides и медийни изследвания показват, че Newsmax целенасочено подбира теми и събеседници, които да обслужват изцяло консервативната републиканска реторика. Обратната гледна точка или се пренебрегва, или се отразява изключително негативно и с критичен тон.

В този контекст срещата на Радев с Ръди е легитимиране от страна на българския министър-председател на една медийна организация, световно известна с разпространение на конспиративни теории за победа на Тръмп на изборите през 2020 г. и други дезинформационни публикации.

По-тревожно е, ако срещата е установяване на контакт с цел каквото и да е влияние на Newsmax върху българския медиен сектор.

Италия: Списък на значими събития и мерки за защита на аудиторията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Италианският регулатор за медиите и комуникациите (AGCOM) прие Резолюция No. 102/26/CONS от 29 април 2026 г. относно актуализираната регулаторна рамка на събитията с голямо значение за обществото (major events, Art.14 AVMSD).

След транспонирането в италианското законодателство на ревизията на AVMSD – Директива (ЕС) 2018/1808 – италианският законодател възлага на Министерството на икономиката (MIMIT), след консултации с регулатора AGCOM, задачата да приеме списъка на събитията от голямо значение за обществото. На AGCOM е възложена задачата да определи подходящите мерки, за да ce гарантира, че доставчиците на медийни услуги не упражняват изключителните права, придобити във връзка със събития, включени в списъка на MIMIT, така че да лишат значителна част от обществеността в друга държава-членка на Европейския съюз от възможността да гледат събития, считани от тази държава за значими събития.

На 8 октомври 2025 MIMIT одобри новия списък, като актуализира и разшири значително предишната рамка, приета от AGCOM през 2012 г. Чрез Резолюция No. 102/26/CONS, AGCOM установява новия режим за събития, включени в списъка, одобрен от MIMIT, по начин, осигуряващ свободен достъп на най-малко 80% от италианското население. В допълнение към традиционно защитените спортни събития с голямо национално и международно значение, включително олимпийските и параолимпийските игри, официалните мачове на италианския национален отбор по футбол, полуфиналите и финалите на европейските клубни състезания с участието на италиански отбори, Джиро д’Италия, автомобилни състезания, провеждани в Италия и големи финали на световното първенство, актуализираният списък вече обхваща по-широк спектър от спортни дисциплини. Те включват избрани ръгби, колоездене, лека атлетика, плуване, гимнастика, фенски, кънки и ски събития, както и водещи национални и международни тенис състезания, включително турнири от Големия шлем и ATP Masters 1000. Преработеният списък се разпростира и върху големи културни и музикални събития, включително Фестивала Сан Ремо, последната вечер на песенния конкурс “Евровизия”, откриващи представления в Teatro alla Scala и Teatro di San Carlo, и новогодишния концерт в Teatro La Fenice.

Друг важен аспект на резолюцията се отнася до задълженията, наложени на доставчиците на платени медийни услуги, които притежават съответните права за излъчване. От тези оператори се изисква да публикуват достатъчно предварително предложение за възлагане на тези права при справедливи, разумни и недискриминационни условия, с цел да се улесни по-широкият публичен достъп до събитията, включени в списъка.

Резолюцията също така установява приложимата рамка за правоприлагане и санкции в случай на неспазване, в съответствие с италианското законодателство за прилагане на Директива (ЕС) 2018/1808 относно аудиовизуалните медийни услуги, включена в италианския консолидиран закон за аудиовизуалните медийни услуги (TUSMA). По-специално нарушенията могат да доведат до административни глоби, вариращи от 100 000 до 5 000 000 EUR, или до 1 % от годишния оборот на предприятието, когато такъв процент надвишава 5 000 000 EUR.

На последно място, регулирани са процедурите за разрешаване на спорове между доставчици на медийни услуги относно отразяването на събитията, включени в списъка, и прехвърлянето на права за излъчване.

Не ми е известно България да има защита на събития с голямо значение за обществото, със сигурност такива събития и мерки не са обсъждани от Контактния комитет по чл.29 AVMSD по определената процедура, която включва ясни стъпки за осигуряване на правна сигурност в ЕС:

Уведомяване (Нотификация): Всяка държава членка уведомява Европейската комисия (ЕК) за мерките, които предприема (или възнамерява да предприеме), за да защити излъчването на тези събития.
Консултация с Контактния комитет: ЕК се консултира с Контактния комитет, който се състои от представители на националните медийни регулатори от всички държави членки.
Проверка за съвместимост (Одобрение): ЕК извършва проверка за съвместимостта на националния списък с правото на ЕС. Това включва оценка на пропорционалността на мерките и принципа на свободно движение на услуги.
Принцип на взаимно признаване: Едва след като списъкът бъде нотифициран и одобрен по горния ред, се създава основание всички останали държави от ЕС да гарантират, че телевизионните оператори под тяхна юрисдикция спазват правилата при излъчване на събития от съответния списък – което е целта на чл.14.

От това губим ние, аудиторията, защото като държава позволяваме търговски оператори да въвеждат условен достъп до значими събития.

Как се пишат дати и периоди?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Ако денят и месецът са означени с цифри (арабски или римски), се използват две точки за отделянето им, без да се оставят интервали. След цифровото означение се оставя интервал и се поставя съкращението г. (с точка). На 27.04.2026 г. се навършиха 160 години от рождението на Пенчо Славейков. На 27.IV.2026 г. се навършиха 160 […]