С документи на американските власти, публикувани от BIRD, отново се поставя темата за подкупа, даден от Божков на Борисов и Горанов, за да си спести милиони в данъци за хазартната му дейност.
Затова днес от ДБ пратихме писма до OFAC, прокуратурата и ДАНС. За да се изясни докрай с какво разполага САЩ, с какво разполагат българските органи и не следва ли наказателното производство да бъде възобновено.
И както винаги въпросът е не само за това какво установяват в САЩ, а защо българските правоохранителни органи се интересуват по-малко от корупционни престъпления в България, отколкото се интересува друга държава.
Въпросът е риторичен, разбира се – защото Борисов и Пеевски се ползват от чадъри в прокуратурата, която е задкулисно завладяна вече дълги години.
Но конкретната механика на завладяването е важна. И конкретните лица – също. Защото докато десетки независими прокурори учредяват втора прокурорска асоциация, сред останалите са най-верните слуги на модела, и то позицинирани на ключови постове.
Говорил съм и преди за прокурора, който не се интересува от показанията на Божков и други свидетели за дадения подкуп – прокурор Марина Ненкова от СГП, която винаги се „пада“ по особено интересните дела. Дела за ББР, за контрабандата в Митниците, за подкупа към Борисов, както и делото срещу мен.
За това, което OFAC установява за Божков и Борисов, прокурор Ненкова казва „дума срещу дума“ и прекратява досъдебното производство. Същата обаче кредитира показания на един единствен свидетел, че съм му дал флашка (каквато флашка не съществува) и ми повдига обвинение.
Но как Марина Ненкова се оказва прокурор по толкова много дела от висок обществен интерес? В СГП има около 120 прокурори, как така малка група прокурори винаги се падат по важните дела?
Отговорът е в специализацията и в административния ръководител, който може да определя групи прокурори, които гледат отделни групи дела. И така, скрити зад валидния аргумент за специализацията, с помощта на едни изтекли инструкции за донагласяне на случайното разпределение, административните ръководители в Софийска градска прокуратура си правят шпиц-команди за политически поръчки.
Само че за да имаш десетина прокурори за политически поръчки и съдии, които да потвърждават безобразията им, те трябва да са зависими – хванати в някое прегрешение и държани с него. Иначе едва ли доброволно биха газили закона – по-скоро биха си правили отводи.
Затова в СГП съществува „6-ти отдел“ – прокурори, разследващи само престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи. В момента 6-ти отдел е най-малък, само с верни хора на джуджето Емилия Русинова. Тези прокурори образуват досъдебни производства срещу “неизвестен” техен колега, искат СРС-та срещу магистрати, и всичко това после се превръща не в обвинителни актове, а потъва в компроматните банки. И така, малко по малко, системата се овладява.
Главният прокурор може да контролира всичко това. Да иззема дела, да отменя постановления, да налага организационни ограничения, за да няма шпиц-команди. Но рядко го прави, защото „е в играта“. Когато го направи, е защото някой е решил да “играем сам” или “да пропее”. А подчинените му прокурори, временно установени в прокурорската колегия, чинно избират административни ръководители, особено на СГП, които да гарантират, че смазаната машина ще продължи да функционира.
Разбира се, в картинката винаги участват и службите за сигурност – ДАНС, ДАТО, КПКОНПИ/КПК, чиито ръководители виждат и знаят какво става, разписват разпореждания за подслушване, притискат свидетели, но не носят отговорност – и изгряват назначение на някой нов пост – дали пак като шефове на ДАНС, дали като прокурори.
И така ОПГ-то си работи – част от него, облечено в прокурорски тоги, а друга част – в изпълнителна и законодателна власт.
Това е “моделът”, който трябва да бъде демонтиран. Това става с политическа воля, със законодателни и с кадрови действия – смяна на ВСС, така че да не се назначават такива административни ръководители, смяна на законодателството, така че злоупотребите със СРС-та, държането на трупчета, съзнателното наказателно-процесуално бездействие и др. способи да бъдат много по-трудни за реализиране, смяна на структурата на вземане на решения и управление на съдебната власт.
Без да бъде демонтиран този модел, все ще гледаме някъде навън да ни решават корупционните проблеми, които ограничават благосъстоянието и развитието. И това все няма да се случва, защото корупционните проблеми трябва да си ги решим ние като суверенна държава.
Материалът OFAC действа, прокуратурата спи – симптомите на завладяната съдебна система е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
