Данни за българите в Германия за 2025

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

От над десетилетие следя данните за диаспората ни в Германия. Разглеждал съм различни аспекти като защо имаме няколко различни числа за броя им, колко деца се раждат на българи в Германия, както и социалните, образователните и икономическите показатели. В края на този текст ще пусна списък с всичките ми статии по темата.

Повечето данни, които разглеждам идват от DeStatis – немското НСИ. В последните два месеца излязоха два ресурса от тях – данните на имиграционните и тези от т.н. микропреброяване. Макар да съм критикувал доста числата на имиграционните им, те са единствените, които имаме с разбивка по общини. Т.е. само от тях може да научим къде точно са българите в Германия. Има още няколко числа посочващи общия брой българи в Германия обаче, които е важно да разберем.

Българите в Германия намаляват

През февруари описах подробно защо има различни числа за броя българи в Германия, как се различават те, какво значат, какво показват и какви условности имат. Накратко, имиграционните казват, че през 2023-та в Германия е имало 436860 хора с българско гражданство, а според адресите регистрации статистическата служба казват, че са 410623. След преброяването в Германия обаче, последното число обаче е коригирано с около 10% надолу и вече ще намерите, че българите в Германия са 371128 през 2023-та. В този брой не се включват българите взели германско гражданство, които са между 1600 и 2800 в последните 10 години.

През 2024-та година виждаме намаление в оценките за диаспората ни – имиграционните отчитат 1.1% намаление или 4780 души на 432080, а по адресна регистрация намалението е с 2.4% на 362421. За 2025-та имаме данните само на имиграционните и виждаме ускоряване на намалението с 2.36% или 10185 души достигайки 421895 български граждани. Данните за демографията на Германия ще излязат през август, така че тогава ще разберем колко е тяхната оценка за намаление.

На долната графика виждате динамиката на данните на имиграционните от 1990 до сега. В жълто е промяната година за година в процент. Виждаме, че през 2004-та година е имало за кратко намаление и почти никаква промяна през 2005 и 2006-та. След присъединяването към ЕС се вижда няколко години подред 25% растеж в миграцията ни, който обаче отслабва след 2017-та поради редица фактори в България и най-вече в Германия. След короната практически се изравняват напусналите и пристигащите се в Германия като в последните две вече намаляват.

Карта на българите по общини

В последните 10 години поддържам една карта, която показва оценката на имиграционните къде се намират българите по общини. Пуснал съм картата в статии подобни на тази през времето, които ще намерите в линковете накрая. Тази година освен, че обнових данните, реших да обновя картата. Първо защото кодът ѝ беше на десетилетие, второ, защото открих някои неточности и исках да я направя по-функционална.

Картата разглежда периодът от 1998-ма до сега. Междувременно е имало няколко промени на административното делене в Германия, където общини са били сливани, свободни градове са променяли статута си и прочие. Това усложнява задачата за разглеждане на данните, тъй като тези за предходни години трябва да се преразпределят в различно териториално деление в сегашния контекст. Отделно на места като Saarland събират данни за няколко общини наедно, затова съм ги събрал. Доколкото отчитах тези промени в миналото, заех се да преразгледам всички такива в последните 30 години и да ги отбележа наново. На картата виждате сегашното административно делене на Германия и в сегашните общини се събират демографската и имиграционна статистика от предишни години преди промените.

Друга промяна е, че направих картата да работи на цял екран и на мобилно устройство. Добавих изглед освен абсолютен брой на българите и индекс спрямо населението (българи на всеки 100 хиляди души), също и промяна в броя българи спрямо предходната година. Така може да се види по-лесно къде има отлив на българи и къде има увеличение. Не показвам тази оценка за места, където има до 50 българи, защото тогава дори 10 добавени ще означават 20% увеличение, което не е толкова релевантно. Остава възможността за анимация, която може да пуснете през менюто и ще върти през годините, за да покаже нагледно промените. Натискайки на отделна община ще покаже графика само за нея и детайли като съотношение мъже/жени, население и прочие.

Картата може да разгледате и на цял екран тук.

Демографски аспекти

Следващите данни и числа се базират на т.н. микро-преброяване. Това е редовно допитване, което немската статистическа служба осъществява, което допълва интересни аспекти за населението на Германия. В случая – миграцията. Таблиците им ще намерите тук. Достъпна информация за самото преброяване има тук. Следващите изводи и графики се основават на тези данни за 2025-та като използвам същите методи и изчисления като в предходните ми статии по темата. Поради промяна в параметри, метрики и възрастови отрязъци обаче сравнение с предходни години не винаги възможно.

На долната графика ще видите възрастовата структура на диаспората ни. Виждате, че най-много хора има между 30 и 50 годишна възраст. Разпределението мъже/жени не изненадва и следва това,което срещаме в България. Вижда се ясно, че има все по-малко хора между 19 и 30 годишна възраст, което потвърждава тенденцията описана горе.

На следващата графика виждаме колко време са стояли българите в Германия. Избраните периоди не са с равномерен отрязък, тъй като се базира на това как имиграционните водят статистиката си, а тях ги интересува колко хора имат право на немско гражданство след 7-мата и 8-мата година. Тук виждаме, че най-много българи вече за минали 10-тата година престой в Германия. На този фон намаляващия дял на българите взели немско гражданство всяка година трудно може да се обясни само с тромавата администрация. Изглежда остава мнението сред диаспортата ни, че няма особен смисъл.

Интересен е погледа над това къде са родени българските граждани в Германия. Тук виждаме, че мнозинството от българчетата до 5 г. са родени в страната, както и над половината от тези между 6 и 9 години. Това значи, че са деца на мигранти, които все още нямат право на немско гражданство. В противен случай биха получили автоматично такова и нямаше да се причисляват към тази статистика. Пикът при възрастите над 45 г. е поради това, че в статистиката ги бяха групирали на 10 годишни отрязъци.

В данните от микропреброяването виждаме и няколко нови интересни метрики, които дават нов изглед над произхода на българските граждани в Германия. Една от тях е за месторождението по държави.

Както споменах, оценката на имиграционните за българите в страната е за 421895. От тях обаче 77.8% са родени в България. 10.1% са родени в Германия, както се вижда на графиката горе. 18165 български граждани или 4.3% са родени в Македония. 6255 или 1.5% са родени в Турция – най-вероятно наследниците на насилствено изселените български турци. 4395 или около 1% са родом от Молдова. Иначе казано, 22% от диаспората ни или около 39 хиляди български граждани в Германия не са родени в България.

94.8% от българите са в западна Германия. По провинции най-много има в Nordrhein-Westfalen – 24.2%, следвана от Bayern – 15.5% и Baden-Württemberg с 12.3%.

В това число не се включват обаче тези, които са взели германско гражданство. Според оценката на имиграционните това са 33 хиляди души родени в България. Доколкото някои от тях са се отказали от българското си гражданство, тези случаи са около 4 хиляди и са предимно от преди приемането ни в ЕС. 29 хиляди души родени в България имат двойно гражданство като жените са две трети от тях. Сред децата на българи родени в Германия, за които родителите им се е занимавало да извадят български акт за раждане, 15 хиляди има двойно гражданство и разпределението момчета и момичета е равномерно. Общо 44 хиляди български граждани имат двойно гражданство според германските институции.

Социални аспекти

Следващите данни се отнасят само за хората в Германия, които са родом от България и нямат германско гражданство, както и за техните деца и домакинства.

39% от българите в Германия са неженени. 52.9% имат брак като 84.8% от тези с брак към са се оженили за друг мигрант в Германия – предимно други българи. Това е високо предвид повечето млади хора в диаспората ни спрямо населението на България и причината е, че има финансова изгода – със семейното доходно облагане включването на брак дори фиктивно намалява данъчната тежест в мнозинството от случаите. Около 5.48% са разведени.

12.6% от българите са все още в училищна възраст или са в университет. От останалите, 32.5% имат завършено само основно образование. 31% имат само средно. Отгоре на тях още 18.5% имат професионално и само 18% имат някакво висше образование, което не е дори непременно университет. Писал съм за този аспект преди и как влиза в противоречие с възприятието на обществото за структурата на имиграцията ни.

Като домакинства, 61% от българите в Германия живеят в семейства с деца. Трудно е да се прецени колко средно деца имат, тъй като тази статистика не отчита партньорите немци, както и децата с немско гражданство. 19.7% от хората родени в България, но живеещи в Германия живеят в двойки без деца. 18.4% живеят сами като 26% тях се налага да споделят жилище с други (т.н. WG или просто съквартиранти).

58.4% от българите са заети. Тук интересното е, че тези нива са значително по-високи от средното за Германия. Само 47.9% от жените в Германия са заети – без значение гражданство или произход. Сред жените мигрирали в Германия средното е 49.1%. При българките – 53.1%. Аналогично е при мъжете – средното за всички в Германия е 54.9%. Сред мигрантите – 62.09%, а сред българските мъже – 64.9%.

По часове на графиката долу виждаме, че мнозинството работи по около 40-42 часа седмично. Почти толкова българки обаче работят на половина работен ден, колкото на пълен. Основна причина за това, според мен, е лошият достъп до детски градини и късият им график. Често затварят в 4 или 5 следобед. Същото важи и за доста училища, където местата в занималните не стигат. Това е особено вярно в големите градове, където мнозинството от съгражданите ни живеят.

32% от сънародниците ни работят в неделя като отново има превес при мъжете – 34.4% спрямо 30.2% за жените. 21.6% работят в неделя и 16.6% работят на смени. 24.3% работят в производството. 34.3% работят в магазини, места за настаняване или транспорт.

Гледайки доходите, най-голямата група българи в Германия (около 43%) получава между 1500 и 2500 евро чисти (т.е. нето). При жените доходите са значително по-ниски и най-голямата група получава между 1000 и 2000 евро нето. Причините за това са отчасти по-малкото отработени часове, но и редица типични за Германия и Европа фактори ограничаващи растежа в кариерата. Разбира се, от тези „чисти“ пари, не сме приспаднали значителните местни такси, сметки за ток, множеството практически задължителни застраховки и прочие.

Средно може да кажем, че работещите българи получават около 1986 евро нето. При жените това е 6.9% по-малко на 1849 евро, а при мъжете – 6.4% повече и 2114 евро нето. Тези стойности са значително по-ниски за средното за Германия. Нето заплатата на българите е 11% по-ниска от средното за страната. При жените е аналогична заплатата спрямо средното за мигрантите, но отново с 11% надолу спрямо всички работещи жени в Германия. При мъжете разликата е по-драматична – 16% по-малко от средното за всички мигранти и 23.5% по-малко от средното за страната.

На следващите графики виждате разбивка по нето доходи и какъв дял от съответната демография спада към коя група. Първо виждате средно за хората в Германия родени в България като сравнение с другите мигранти и всички в страната. Вижда се, че мнозинството получават под 2500 евро и много малък дял получават над 3500 в сравнение със средното за страната.

В следващите две графики виждате разбивка на мъже и жени отделно. При жените се забелязва подобна крива сред българките и всички мигрантки. Тази е за българките е с определена грешка заради по-малката извадка и закръглянето от DeStatis до 1000 души. Интересно е, че кривата сред всички жени в Германия не много по-различна. Това дава допълнителни индикации за структурните проблеми в Германия по отношение на възможностите, образованието и подкрепата в семейството влияещи на тези и други индикатори за равенство на половете.

При мъжете се вижда аналогични криви, но с отчетливо изместване на по-голямата част от сънародниците ни към позиции със значително по-ниски доходи. Докато най-голям дял от хората в Германия печели над 3500 евро нето, аналогичен дял сред българите прибира двойно по-малко на месец.

Разчитайки само на тези доходи получаваме, че поне 34.3% от българи пренесли се в Германия живеят под прага на бедността. Ако добавим допълнителните социални помощи този дял намалява на 22.9%. Това отново е доста над средното за България за 2025-та от 21.2%. Някой ще оспорят, че линията на бедност е различна и означава различни неща. Индикаторът обаче е условен с причина и се отнася до разпределението на доходите на населението по еднаква формула. Линията на бедността е условна и е индикатор каква част от населението има проблем да свързва двата края независимо, че работи. Много от тези хора под линията са т.н. работещи бедни.

Сред работещите българи има 42% по-голяма вероятност да живеят в бедност въпреки труда си, отколкото средното за Германия и 21% по-голяма вероятност от всички мигранти. Има сериозна разлика и при половете. При работещите българки в Германия 44.2% са под линията на бедността или 83.3% по-голяма вероятност от средното за населението на Германия и 56.3% повече от средното за всички жени работещи е страната. Подобно е нивото на българките и всички останали мигрантки. При мъжете ни има само 8% по-високо ниво на бедност от средното за цялото население. Ако обаче сравняваме с всички мъже в Германия обаче, вероятността мъж роден в България и работещ в Германия да е под линията на бедността е с 74% по-голяма, отколкото при останалите мъже там. За разлика от жените, има голяма разлика между българските мъже и останалите мигранти – 55% по-висок шанс да са в бедност.

Затова не трябва да ви учудва, че 16.5% получават помощи за безработица и социални. Пенсия получават 3.9%. Още 10.3% получават друга форма на помощ, което значи, че доходите им са твърде ниски, за да свързват двата края. Доколкото виждаме увеличение сред получаващите помощи за безработица (например спрямо 2018-та г. когато отчетох 15%) и намаление сред т.н. бедните работещи, сравнението е подвеждащо. Първо, защото микропреброяването тогава разглеждаше домакинства, а не отделни работещи, но най-вече защото промените в социалната система са причина много хора в затруднено положение да нямат достъп до помощ. Не на последно място, много се говори за работата на черно и как заетостта реално е по-висока. Доколкото го има този феномен, също е вярно, че хиляди българи само се водят проформа регистрирани в Германия надувайки статистиката на отпадналите от трудовия пазар.

Предишни статии за българите в Германия

Тук съм събрал повечето от статиите, които съм писал в последните 14 години за диаспората ни в Германия, икономически и социални аспекти, които ги засягат. Картата поместена горе публикувах за пръв път през август 2017-та. В някои от останалите статии съм публикувал обновени версии, както данни аналогични на тези, които описах горе.

Други статии свързани с Германия, които може да са ви интересни:

ЕС прие 20-ти пакет санкции срещу Русия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия приветства приемането от държавите от ЕС на 20-ия пакет от санкции срещу Русия. Този пакет оказва допълнителен натиск върху Русия да започне преговори и да направи това при условия, приемливи за Украйна. Новите санкции включват строги енергийни мерки, както и задействането за първи път на „инструмента срещу заобикалянето“. Пакетът е насочен и към финансовите услуги, търговията и медийната пропаганда и включва допълнителни мерки за защита на операторите от ЕС.

Сред основните елементи в 20-ия пакет санкции са и нови мерки, насочени към борба с пропагандата, по-специално към медии, които разпространяват онлайн същото съдържание като включените в списъка пропагандни медии (като „Русия днес“, „Спутник“ и др.). Съдържанието на тези огледални сайтове и домейни също ще бъде забранено за разпространение в ЕС.

Съответните правни актове ще бъдат публикувани в Официален вестник на ЕС – и ще има линк към тях тук.

Избори 2026: Партиите са похарчили близо един милион евро за реклама

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта Отворен парламент на Института за развитие на публичната среда става ясно, че за парламентарните избори на 19 април 2026 г. партиите са похарчили почти един милион евро за медийна реклама.

В публикацията има интерактивни графики на финансирането по партии/коалиции и по медии. Най-много средства вече е привлякла обществената БНТ – 186 446 евро. Следва я ТВ „Евроком“ със 158 148 евро и Нова ТВ със 144 960 евро, която бележи значителен ръст спрямо предходния период. Подчертава се, че тарифите на БНТ (и БНР) се определят от Министерския съвет и обичайно са по-ниски от пазарните, което влияе върху размера на привлечените средства. Освен това БНТ е задължена да предоставя и редица безплатни формати, в които редица кандидати запознаваха избирателите с позициите си по най-разнообразни теми.

ТВ Евроком пък по традиция привлича голяма част т. нар. медийни пакети, което с голяма степен на вероятност е така и в тази кампания. Пълна информация за медийните пакети ще може да се публикува едва след като партиите подадат отчетите за кампанията си. За съжаление и в тази кампания от Централната избирателна комисия не създадоха публичен регистър за разходването на тези държавни средства. От Комисията разполагат с цялата информация, тъй като именно те одобряват договорите между медиите и формациите, за които се плаща с медийни пакети. 

С над 3.2 милиона потребители у нас TikTok става важен фактор в политическата комуникация, пише Капитал.

След изборите

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Благодаря на всички, гласували за ППДБ и особено на тези 13528, гласували за мен с преференция в София и още 1305 в Бургас. Ценим тази подкрепа и разбираме отговорността, която идва с нея.

Коалицията има ръст на гласовете с 62 хиляди и е единственият от субектите в предходния парламент, който има значим нетен прираст на гласове.

Но този резултат не е успех. Не е успех, защото хората не припознаха нас като годен субект да поеме управлението на страната.

И причините за това трябва да търсим в себе си. Нужно е да анализираме внимателно грешките и да предприемем корективни действия. Да отчетем проблемите в кампанията (разнопосочните послания, липсата на кохерентност на слогани, цветове, програми), за да сме в адекватна организационна форма, която да дава убедителна заявка за управление.

В парламента ще са налице 160 гласа, с които да бъде избран нов Висш съдебен съвет и съответно главен прокурор. С това не свършва демонтирането на модела, но е ключова стъпка, без която не може.

Още веднъж благодаря на избирателите за доверието. Ще действаме стриктно съгласно предизборните си ангажименти.

Материалът След изборите е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Как се пише: финтифлюшки, флинтифлюшки или фринтифлюшки?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише финтифлюшки – форма за мн.ч. на финтифлюшка. Беше уханен пролетен ден, всички братовчедки се бяхме докарали с муселинени рокли и с шапки с цветя и финтифлюшки, а момчетата се кипреха в най-хубавите си неделни костюми. (И. Алиенде, „Къщата на духовете“) Поезията на Иван С. Вълев е директна и честна, пестелива […]

МП публикува проект за въвеждане на анти-SLAPP директивата с разширен обхват

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с който се въвежда ново особено производство, предназначено да осигури защита срещу т.нар. дела “шамари” или SLAPP дела (Strategic Lawsuit Against Public Participation – стратегически дела срещу публичното участие), съобщава Капитал.

Става въпрос за явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява, по граждански и търговски дела, насочени основно срещу публично участие, т.е. срещу изявления или действия по въпрос от обществен интерес.

В част трета на ГПК – особени искови производства, се въвежда нова Глава тридесет и трета “б” – “Производство поради публичното участие на ответника”. Предвижда се, че правилата на тази глава се прилагат във всяко производство по граждански и търговски дела, водено поради публичното участие на ответника.

С предложения законопроект се въвежда анти-SLAPP директивата – Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява.

Важно за разказа е, че предложените решения надхвърлят изискванията на директивата, като предвиждат, че правилата ще важат не само за трансгранични, а и за чисто национални дела.

Народ от смазани хора

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Един милион членове на БКП при около 6 милиона пълнолетни. Един на всеки шест, 17%. От хората на възраст 20-30 години в края на комунизма около една четвърт са били членове на Партията. Ако са по-възрастни, ако са военни или военизирана професия, или ако са на каквото и да е ръководно ниво – почти задължително са членове на БКП.

Индоктринирани. Доносници. Опортюнисти и двуличници.

В някои семейства са били по много, затова съответно други семейства животът ги е “пощадил” от това. Те са пострадали по друг начин – от натиска на тези другите са се свили и са се научили да си траят, да се нагаждат, да оцеляват.

Народ от смазани хора.

Едните смазани от престижа на надмощието, другите – от трудностите на оцеляването.

Счупен народ.

Народ, който предава този свой комплекс и на децата си – и те са като него, макар и с времето все по-малко счупени. Лекува явно времето. Но много бавно, бе – тая травма е наследствена. Един милион партийни членове. 1 000 000. И в Съюза не е било така. По-католици от папата.

Лекувай, време, че няма време вече – животът си върви, а ние все кухи идоли издигаме…

Как се пише: регулярен или регуларен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на тази дума не е изрично нормиран. Съветваме ви да пишете регулярен, също и регулярна, регулярно, регулярни. За безопасно движение на автомобила е препоръчително регулярно да се проверява спирачната течност. Модулът java.util.regex е полезен инструмент за работа с регулярни изрази в Java.

В неделя ще гласувам с номер 7

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

В неделя ще гласувам.

Не защото едните си мечтаят да са следващите „мишки“ на Путин, както се самоопредели Орбан, а другите са в джоба на Пеевски. Не дори защо при схемите за гласове изскачат едни и същи лица и партии, а други привличат невъобразими капитали със съмнителен произход. Това са все добри и валидни причини.

Ще гласувам със 7️⃣, защото искам хора с правилна мотивация, знания и план да влязат в парламента, а не едни хора със схема. Всички се дразним на схемаджиите и ги подминаваме, но същите са редовно в управлението. Прокуратурата е една голяма схема, регулаторите – също. В същото време всички сме свидетели как когато хора с план поемат юздите нещата се случват в полза на хората и закона. Виждаме го в МВР и МРРБ и много други в последните седмици.

Ще гласувам със 7️⃣ с преференция в моя район 23 София за Божидар Божанов (105). Съжалявам, че не съм в район 24, за да гласувам за Анна Бодакова (105) или в Пловдив за Чило Попов (108) или за многото други, които виждате в снимките долу.

Защото истината е, че след изборите на шахматната дъска наречена парламент фигурите ще се наредят и макар броят във всяка група да има значение, в края на деня всичко ще опре до няколко царици, топове и офицери. Защото когато наистина трябва да се свърши нещо, да се приемат закони, да се пресече наказателна процедура, да се потуши криза или вземат мерки за обществено значим въпрос, тогава всички спират камерите, притихват и в комисии и лидерски съвети гледат гузно към лицата, които виждате долу. Всички, които сега крещят от сцени, сменят партии, за да се закрепят на избираемо място, продават влиянието си за пари за гласове и апартаменти в Дубай или тръпнат докато Пеевски държи тях и тежкаря им лидер на каишка, когато трябва да се свърши нещо в парламента се обръщат конкретно към хора от Да, България или направо копират програмата или законопроекти.

Тогава защо да не дадем на именно тези, които идват с план повече тежест в този парламент, за да се случват нещата не само, когато ножът опре до кокала или някой висш държавен служител изтупа съвестта си от прахта? В понеделник всички ще се поздравяват с някакво разбиране за победа, но ще знаят, че управляването на държавата не е възможно без конкретни знания и опит – не как се правят схеми, а как се градят работещи институции и се решават проблемите на хората с дела, а не с думи.

След това ще трябва да намерят начин да работят заедно от наше име, да намерят обща основа, на която да стъпят, за да изпълнят програмите си. Как ще протече това пренареждане зависи единствено и само от гласовете ни тази неделя.

Затова моля гласувайте на 19-ти април.

Карта на купения вот за избори 2026

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Когато има желание и ръководството на МВР сериозно се заеме с изборните измами, резултатите идват бързо. Всички бяхме учудени колко добре работи полицията, която „отгоре“ не им вързват ръцете, не се опъва чадър и не ги карат „да се прибират“. Всеки ден ставаме свидетели на поток от снимки на сериозни суми, схеми и фалшива валута, с която се осигуряват гласове на определени партии. Това не е нищо ново в изборния процес в България. Разликата е, че сега го виждаме в реално време.

Снощи ми дадоха идея, че толкова много съобщение за арести и разкрити схеми биха били по-лесно осмислени, ако се сложат на карта. Затова седнах на правих набързо такава. В тази карта се оптивам да събера информацията за тези случаи. Източникът на известните случаи в профилът на Георги Кандев във Facebook и страницата на МВР. Към всеки случай има линк към оригиналния му пост. На картата виждате случаи за поне 810 хил. евро между 18 март и 15 април 2026, т.е. около 80% от обявените от главния секретар на МВР заловени суми. Някои от разкритите случаи нямат упомената точна сума, затова не се вижда на картата. Някои от схемите нямат споменато местоположение или са организирани online, затова не са поместени тук.

Местоположението на случаите в тази карта е приблизително спрямо споменатите градове, села и общини. При всяко отваряне ще е малко различно за тази цел. Поместената информация се базира изцяло на публикациите на лица от МВР и обвиненията за купуване на гласове следва да се докажат в съда от разследващите и прокуратурата, ако последните благоволят да се заемат въобще с тези случаи вместо да опъват чадър. За разлика от МВР, те все още се управляват от незаконен главен прокурор, който се държи на поста именно с цел спокойствие за купения и контролиран вот и атаки срещу длъжностни лица опитващи се да му се противопоставят.

Може да видите картата на цял екран тук.

Този сайт не е обвързан МВР, Георги Кандев или който и да е държавен орган или официално лице. Създаден е без тяхно знание или разрешение на база публична информация и не претендира за изчерпателност или точност на детайлите отвъд това, което е публикувано към дадения момент. Ще го допълвам с още информация, когато стане налична.