Witnessing a historic moment in the making.
So small, yet so huge.
I wish they would make a new album with all the past and present members who are still with us. Or at least one new song. Bring Steve, Glenn and David back and get everyone together. I know it’s a lot to ask, and as someone said, it is already very late.
Still, this is a piece of history right here.
Преди две седмици писах как за кратка отсечка в София преброих 28 билборда. Повечето рекламираха хазарт, което е забранено по закон. Закон, който изглежда никой не спазва и никой не налага. Както доста други преди мен се запитах как е възможно това. НАП са се извинявали в миналото, че тия не били баш реклама на хазарт, а и не знаели къде и колко са всъщност билбордовете. Затова реших да отговоря на този въпрос. Като за начало за София.
За целта свалих данните на Столична община за билбордовете от слой на iSofMap. Там открих 468 билборда на общинска земя по предварителна схема приета от Столичен общински съвет преди доста години. Заедно с тях са отбелязани 976 билборда на частна земя. Забелязах, че много рекламни пространства, които виждам, ги няма на тази карта и добавих данните от GovAlert за всички разрешения за поставяне, в които се споменава „реклама“ под някаква форма. Това добави още 1355 записа към данните.
Така получих 1917 точки на картата. Подробности как съм ги обработил и методологията ще прочетете след малко, но същественото е, че минавайки из града в последната седмица виждах билбордове на всяка от отбелязаните точки. Изключенията бяха единици, но за сметка на това виждах доста рекламни пана, които не бяха на картата. Ярък пример е установената за незаконна видео рекламна стена на Тиков на 4-ти км.
Но от данните видях нещо също толкова притеснително – над една трета от билбордовете и рекламите по сгради в София са с изтекли разрешителни и няма данни да са продължавани. Някои са изтекли в последните три месеца, други – преди години. Още 59 изтичат до края на годината. Отделно повечето от онези по общинска схема или 27% от всички са изтекли или ще изтекат скоро, а не изглежда да има дискусия или план какво да се прави с тях.
Затова нека се вгледаме по-подробно в данните, какво знаем, какви са известните проблеми и какво е неизвестно по темата.
Както споменах по-горе, основните данни идват от картата за реклами и преместваеми обекти на Столична община. Изключвам от там схемите за поставяне на маси. Разрешителните за ползване взех от регистъра на НАГ като ги свързвам с поземления имот през алгоритъма на GovAlert. Ще ги намерите също на картата с документите от градоустройството. От тях взимам само тези споменаващи реклама в описанието.
Данните от iSofMap имат няколко особености и проблеми. Първо, няма много информация за схемите на билбордове на общински парцели. В доста от записите липсва и последната цифра на разрешението и затова ще видите въпросителна в картата ми. Повечето са обаче на около 10 години. Доколкото разбирам, много от договорите са изтекли, но са оставени в сила, докато не истекат останали и се реши какво да се прави за всички пространства.
За рекламите на частни парцели знаем повече. Вторият проблем е, че много разрешителни налични в НАГ липсват на картата, както и много рекламни пространства. Точките на тази карта показват конкретните елементи като някои са с общо разрешение за поставяне. Обединявам ги на картата само, когато географските координати са еднакви, т.е. са практически един до друг.
По номера на разрешителните свързах повечето от тях с регистъра на НАГ, т.е. може да достъпите самия документ. За 68 от тях или 8.1% разрешителното не е публично. Всъщност, става въпрос за 46 разрешителни, защото няколко от тях са за повече обекти. Всеки служител издаващ такива документи е длъжен да го публикува в регистъра, т.е. говорим за пропуски или умисъл. Не са дори стари разрешения – някои са от 2012, но има и такива, които все още са валидни от 2023 и 2024 и също липсват. Липсващи документи в регистрите на НАГ не са изключения обаче и особено такива за поставяния съм засичал неколкократно да се укриват, особено покрай обекти на Национална спортна база в Изгрев.
Тук е важно да се спомене и срокът за валидност на разрешенията. Докато при общинските схеми за поставяне е доста мътно какво се случва, тези на частни земи се издават със срок от пет години. Този е намален от 10 години с решение в средата на 2018-та и влиза сила през септември същата година. Т.е. би следвало разрешения за поставяне издадени преди септември да са с 10 годишен срок. Например, разрешението за светещия надпис на Артекс над първия Диамант е издадено през юли 2018 и важи още две години, освен, ако живеещите в сградата не решат да прекратят договора за надписа, по който би следвало да получават наем. Подалите след септември следва да са с 5 годишен срок.
Практиката е друга. Първо, че за смятане на кой режим се използва е взета не датата на заповедта или обсъждането в комисия, а датата на подаване на заявлението. Един пример тук е покривна реклама над сградата на Джъмбо на бул. България. Има обаче няколко случая, в които тогавашния главен архитект Здравков е налагал двоен стандарт. Някои подадени през август са получили 5 години срок, а други като надпис на Harmony Group на офис сграда на бул. Черни връх има срок от 10 г. независимо, че молбата е подадена през октомври. Заради тези противоречия прегледа всички разрешителни издадени през 2018 и 2019-та и отбелязах какъв е реалният срок. Някои са издавани с 10 годишен срок чак през март 2029-та.
По номерата на разрешителните свързах линковете в регистъра с точките от картата с преместваемите обекти от iSofMap. Както спомена горе, за някои разрешения има отбелязани повече точки, тъй като са позволени повече рекламни обекти. Така 721 разрешения бяха свързани с 839 точки на частни имоти. Когато обаче подобно свързване не беше възможно в 610 разрешителни, не можех да отбележа точното местоположение на рекламата. Затова ги сложих в центъра на парцела и при натискането му се показва цялата зона, където би могъл да бъде. Докато някои парцели са малки, други са значителни и имат по няколко билборда. Това има страничен ефект, че една точка може да разрешава няколко билборда пръснати из голям имот, а на картата да стоят като една точка. Това произтича от липсата на актуални данни в НАГ.
Друг проблем е, че някои билбордове и други рекламни елементи имат няколко поредни разрешителни, някои изтекли, а други – не. В данните на iSofMap те са като отделни точки с няколко метра разстояние. По контекста се разбира, че става дума за същото място или същия обект. В други случаи това не е ясно. Когато такива точки са много близки, ги свързвам и показвам списък на разрешения за това място. Ако последното като хронология е още валидно, отбелязвам точката като валидна. В други случаи обаче има само изтекло разрешение в данните на рекламните елементи и откривам ново в регистъра с разрешенията. При вторите знам само парцела, а не точното място. Независимо, че бих могъл да ги свържа, ако в този парцел има само един рекламен елемент, това предразполага към грешки. Затова е възможно на места на картата да видите близко един до друг изтекъл билборд и до него в същия парцел нов валиден такъв. Макар да са доста малко тези случаи и бих могъл да ги разгледам един по един, не искам да правя предположения по заглавията и имената на фирмите и представих данните във вида и с качеството както са на страницата на общината.
Не на последно място, категоризирах някои от валидните разрешителни според това дали са билбордове или реклами върху сгради или на стени. Направих това отново по ключови думи и сложих филтри в легендата. Макар някои от тях да са реално фирмени надписи, това отново е реклама, която допринася до визуалното замърсяване на града, особено предвид, че повечето светят нощем.
Може да свалите таблиците с изходните данни за схемите за поставяне на общинска земя, елементи и разрешителни. Включил съм координатите и номерата на поземлените имоти.
Поставих всички точки на карта аналогична на тези, които съм правил с подобни визуализации. От бутоните вляво може да смените базовия слой със сателитна карта на София и да фокусирате картата върху местоположението си. От легендата може да изключвате от картата различни категории реклами и разрешения.
При натискане на някоя точка се отваря известната за това място информация. Ако е само разрешение, на картата ще се покаже и района на поземления имот, където вероятно все още е билборда или рекламния обект. Ако виждате нарушение, може да натиснете на линк с указания как да подадете сигнал.
Тук може да разгледате картата, както и да я отворите на цял екран за по-удобно.
За разлика от другите проекти на отваряне на данни, този има заглавна страница представяща нещата различно. Тя започва с два бутона. Единият води към картата, а другият използва същите данни и местоположението на посетителя (ако разреши достъп до такова), за да установи най-близките рекламни пространства и дали са валидни. Показва ги в списък и натискане на някой от тях представя същите подробности и линк към документа, ако такъв е известен.
Под списъка и подробностите има указания как да се подаде сигнал към Столична община през системата Call.Sofia. С обновлението ѝ, линкът позволява предварително въвеждане на категория и подкатегория. Остава да се избере точно място, да се отговори на въпрос, че става въпрос за „Извършване на нерегламентирана рекламна дейност“ и да се попълни заглавие и описание. Съветвам да се добавя тага #noads, за да намирам по-лесно сигналите и да мога да ги покажа на картата. Важно е да се добави и снимка, на която се вижда улицата и съседните сгради, за да може ясно да се идентифицира за кой точно билборд става дума. Както сами сте свидетели има места из града с до 20 такива наоколо, което както затруднява свързването на сигнала с конкретен обект, така и още веднъж показва колко са излезли нещата извън контрол.
Трябва да подаваме сигнали, за да се установи дали тези обекти имат разрешения, дали са валидни въобще, но също и дали обектът отговаря на разрешението. Примерите в следващата секция показват, че намираме валидно понякога разрешение за малък едностранен билборд, а на място се вижда значително по-голям такъв. Ако отговорят, че има разрешение за поставяне, следва въпросът защо не е публично, както е нормативното изискване в общината и защо не присъства на картата с рекламите в София.
Обществена тайна е, че много от рекламните площи са незаконни, с изтекли разрешения или че такива въобще не е трябвало да бъдат издавани. Системният контрол над тези и други преместваеми обекти е труден и както сам съм свидетел редовно, не се случва дори при подадени сигнали. Пример за това са проблемите със задължителното озеленяване на жилищни комплекси и строителство без разрешение от НСБ в Изгрев. Дори причината да се вгледам в тази тема – видеостената на хотела на 4-ти км. – беше установена като незаконна едва след множество сигнали от района. Въпреки това все още си е там докато сигналът пътува между офисите из НАГ. В този смисъл, за този портал, данните и евентуалните сигнали произтичащи от тях може да благодарим на Тиков.
Не трябва да гледаме далеч от този казус обаче, за да видим други проблеми. В рамките на кръговото на 4-ти км. се забелязват 15 билборда и една реклама на комин. На картата ги виждаме всички плюс няколко надписа на сгради. Поне три от тях са с изтекли разрешителни, а две от тях заедно с още едно с валидно разрешително до март 2028-ма са за едностранни билбордове. На снимките виждате последните три, които имат реклами от две или три страни.
В центъра на кръговото виждаме шест билборда по схеми за поставяне от общината заедно с още поне два малко извън кръговото. Всички са на общинска земя и в зелени площи. По наредба за ремонт и смяна на рекламите може да влизат и паркират тежки коли в зелените площи, както и да се изсичат дървета и друга зеленина, за да са видими тези и други реклами. Освен визуалното замърсяване, всичко това допринася и много до унищожаването на зелени площи. Тук не говорим само шест билборда, а стотици, които всеки месец налагат подобни действия на подобни места.
Следващите два примера пък показват как точките от картата с рекламите на общината се групират. В случая става въпрос за билбордовете по периметъра на мол СкайСити. Разрешението е за общо 19 такива пространства. Точките от данните на общината са 9 като няколко от тях събират по 2 или 3 билборда. Разрешителното за всички тях са изтекли преди три години след като са имали 10 години срок на действие.
Тук се сблъскваме с няколко проблема. Първо, както обсъдих преди не е ясно дали и колко от тези рекламни пространства имат нови разрешения за ползване, които по някаква причина не са станали публични. За онези 46 неизвестни попитах НАГ с номерата, за да се разбере дали е техническа грешка, не съществуват или е друго. Тук още по-ярко се вижда липсата на единния регистър по ЗУТ, който все още очаква подписа под наредба на кабинета на Радев. Писах за това покрай случая в Баба Алино. Този регистър следва да помести не само тези разрешения за поставяне, но и всички в цялата страна с ясна проследимост.
Лошото качество на данните личи най-вече в слоя с рекламите и преместваемите обекти, където много нови билбордове с валидни разрешителни липсват, а изтекли такива изглежда все още стоят. Не може да разчитаме на него като източник на реалното състояние в София и затова призовавам всички да се огледат и да подават сигнали.
Оперативно изглежда няма достатъчно проверки или поне резултат от тях. Възможно да е въпрос на капацитет или желание. Доколкото получих отговори, тази задача се пада на Столичен инспекторат, който следва да следи за изпълнението на задълженията по тези договори и разрешения. Възможно е да не са само те. Възможно е да страдат от същият недостиг на качествени данни кое е законно и кое не, с който се сблъсках аз. Фактите са обаче, че при редица сигнали дори за елементарни бутки и бариери или сеч на дървета, районно кметство, който единствен отговаря за издаване на такива разрешителни, пита установения извършител да предостави документ. Т.е. не си вярват на собствената деловодна система или не си спомнят какво са подписали и за кого. Вероятно е било на крак, вероятно нарочно не е входирано дигитално и направено публично. Надявам се да е просто тяхното разбиране за процеса, а не тупат топката докато всички забравят, за да не се налага да пишат акт. Такива случаи имам наскоро по сигнали за отрязани дървета в Младост и преместваеми обекти в Изгрев.
Лошата проследимост до сега, липсата на документи, отчетност и отговорност скриваше подобни случаи. Получих уверения, че новата система на Call.Sofia ще поправи това и следва да го тестваме. Трябва обаче да се вдигнем очи и да се огледаме и вместо да се ядосваме защо има повсеместни реклами на хазарт и следващото уж зелено бетонно туловище, да се запитаме защо въобще е бодната тази реклама там и не само дали е законна, а следва ли да е там въобще.
Тук стигаме до нормативните проблеми. И сега има законов път, по който да се получи разрешение за такива реклами. Този процес обаче от една страна е утежнен процедурно – комисия в НАГ за схемата и после отделно молба за поставяне. От друга времето за такова разрешение силно варира и е значителен източник на корупция. Както стана видно от решенията по времето на Здравков, срокът е даван както дойде. Тогава някои решения са били получавани месец след искане, а други – година и половина. Срокът трябва да е в седмици и да може да се продължи разрешение в рамките на шест месеца преди да изтече старото. Реалността обаче е, че за някои от тези билбордове, за които ще подадем сигнали, има молба за разрешение, която престоява с години, а обектът още си стои с погрешен претекст, че има производство по случая. Нищо, че вероятно не може да получат разрешение по принцип.
По принцип има редица ограничения, но далеч не са достатъчни, за да не се претоварва града с 1500 билборда закачени къде ли не. Скоро ще тръгне отново темата за тези общинските билбордове, но те са само малка част от всички. Липсва стандарт, който да се следва. Може да е визуален или метрика на площ. Разумно би било да се намалят рекламните площи най-малкото три пъти. Ако приложим стандартите на други големи европейски градове, както много обичат да правят общински съветници и архитекти, следва да забраним изцяло рекламата на покриви и стени на сгради и да има не повече от 100 билборда в града по булевардите.
Първото нещо е да покажем колко масов е проблемът с незаконните реклами подавайки сигнали. Описал съм в проекта как може да стане това.
Второто е, че трябва да решим как искаме да изглежда градът ни – описан с билбордове и реклами по покриви или изчистена градска среда. Тук едни ще кажат, че това носи доходи на общината, а частни лица следва да могат да правят каквото си искат с имотите си. В действителност никой имот не е в изолация в града и трябва да се съобразява с останалите, а доходите за общината може да се компенсират с по-малки и незатормозяващи рекламни пространства. Тук следва да решим какви следва да са тези правила и да изискаме от Столичния общински съвет да ги наложи.
Трето, следва да следим пътят на сигналите, позициите на местните избраници, предложенията и дискусиите им. Често последните минават набързо и на тъмно защото обществото така и не разбира, че е тема в дневния ред или че това, което се готви ги засяга пряко.
Четвърто, започнах с темата за хазарта с причина. Рекламите на хазарт са основен двигател на всичко, което описвам и много от билбордовете са собственост именно на фирми свързани с хазартния бизнес. Докато рекламата на хазарт не бъде повсеместно забранена независимо къде се намира, няма да има решение този проблем. Заедно с бързите кредити и телефонните измамници, хазартът носи най-големи негативи за благосъстоянието на българското общество и особено най-уязвимите от него. Намирам за изключително цинично да се обсъждат акцизи и печалби за местна и централна власт в този контекст. Не по-малко цинично и опитите за триене на имиджа им чрез финансиране на спортни отбори и зали. Ако приемем всички тези като каквито са – просто реклама на хазарт и разпознаем щетата, която има върху обществото ни, то дори това би бил достатъчен повод да преразгледаме основно броя и разположението на рекламните площи в града.
Не на последно място, трябва да направим крачка назад и да разберем, че градската среда не е просто красива картинка, която виждаме само по рекламите на жилищни сгради, а съвкупност от планиране, изпълнение и контрол. Тук засягаме планирането и контрола по един елемент от нея – рекламите. Освен него има замърсяване на въздуха, водата, почвата, с шум и светлина, които влияят пряко на качеството на живота и здравето ни. Тук фактори са достъпността на средата, обществения транспорт, качеството на строителството и спазването на стандартите и прочие. Важен фактор е и озеленяването, темата за която ще засегна нашироко скоро. Не може да отмятаме с лека ръка който и да е от тези компоненти смятайки, че не е най-големият проблем. Това се случва всъщност с всеки един от тях един по един и накрая се чудим защо градовете ни изглеждат толкова зле.
Осъзнаването на проблема е важна стъпка, но често спираме там. Този път молбата ми е да направим следващите две крачки и да подаваме сигнали, да следим изпълнението им, да изискваме отговори резултат. Може би ще даде полезен пример за другите елементи на градската среда и модел за засягането на проблемите там.
Две медийни организации са завели дело срещу президента Тръмп заради новата услуга на социалната медийна платформа Truth Social, предлагаща по-бърз достъп срещу заплащане до публикациите на президента – в иска услугата се нарича “извънредна, корумпирана и противоконституционна”, пише NPR. The Intercept и неправителствената организация Freedom of the Press Foundation смятат, че се нарушава гарантираното от Първата поправка право на равен публичен достъп до изявленията на президента. От федералния съд в Ню Йорк се иска да блокира президента да публикува официална правителствена информация изключително в Truth Social, в която той е най-големият акционер.
До 100 000 долара на месец се изискват, за да получат потребителите привилегирован/ по-бърз достъп до публикации на Truth Social от президента и други високопоставени лица. В света на Уолстрийт дори няколко милисекунди могат да означават разлика от милиони, се казва в публикацията. “Президентът тук използва силата на позицията си, за да се обогати значително и мисля, че това е безпрецедентно в американската история”, заявява в интервю Брендън Балу, който представлява медийните организации в процеса. “В някои отношения Тръмп е Пикасо на корупцията. Той измисля схеми, които просто не биха хрумнали на вас или мен, Truth Social е пример за това.”
Говорител на Trump Media & Technology Group, която притежава Truth Social, заявява, че монетизирането на данни от платформите за социални медии е нещо обичайно сред технологичните компании.
Абонаментната услуга Truth Social е само последният пример как Тръмп използва позицията си за лични цели. Демократите от Конгреса, правни експерти и дори някои ръководители на Уолстрийт заявяват пред NPR, че е възможно нарушение на законите срещу търговията с вътрешна информация. Също така журналистите, отразяващи Белия дом, които не плащат за услугата, са в неравностойно положение – и по отношение на точността, и по отношение на скоростта.
Българската проекция на казуса се състои в привилегирования достъп, който се дава на някои медии до обществено значима информация. Разследващи медии са поставяли въпроса за „привилегирования достъп“ на отделни медии и дори журналисти до информация, вкл. чрез участие в делегации, посещения, събития и др. като награда за лоялност към управлението и метод за цензура. Преодоляването на този проблем е чрез правила, осигуряващи равнопоставеност.
На 12 август 2026 правителството на Радев прие Програма за управление 2026-2030. В програмата има 20 рездела, първият раздел се казва “Демонтаж на олигархичния модел и антикорупционни политики”. Остава неизвестно коя е българската олигархия според Прогресивна България, например олигархия ли е Георги Гергов (в светлината на собствеността на Пловдивския панаир). Заявено е само, че “Политическите фигури, срещу които бе насочен персонално гневът на българите по време на масовите протести в края на 2025 г., са само върхът на тази мощна пирамида, просмукала се във всички нива на държавните органи и съдебната система.”
Положителен факт е, че именно в този първи раздел, отнасящ се до основите на демокрацията, е разположен приоритет, свързан с медиите – но впрочем така е и при мониторинга за върховенство на правото – и там медийната свобода и медийния плурализъм са елемент от задачите. Това е приоритет 1.7. –
При законодателните мерки е предвидено изменението на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) с мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1083 EMFA и Регламент (ЕС) 2024/900 за политическото рекламиране. За това изменение срок не е предвиден.
Въпреки че в същото изменение на ЗРТ се обсъжда и промяна в регистрите, това е записано като отделна законодателна мярка със срок декември 2027 г. До същата дата се очаква да има и въвеждане на следващата ревизия на Директивата за АВ медийни услуги, която още не е факт в правото на ЕС, дори още ЕК не е излязла със законодателно предложение.
Мерките в изпълнителната власт са за прозрачност на собствеността и за реформиране на финансирането на обществените медии (като две мерки в изпълнителната власт), както и механизми за прозрачност на собствеността – по същество става дума за ефективно прилагане на обсъжданите в момента законодателни промени – всички са със срок декември 2027 г.
В Програмата за управление има и други мерки, свързани с медии, например въвеждане на публична платформа със свободен достъп, без регистрация, която показва как и къде се разходват средствата на държавните институции и общините чрез обществени поръчки – тук връзката е с прозрачност на държавните средства за медии.
В различни раздели се споменава за дигитално-медийна грамотност (медийна грамотност и цифрова компетентност са две различни понятия, в българските езикови версии на актовете на ЕС се използва изключително “медийна грамотност”, което е многодишно постижение) , за придобиване на ИИ грамотност, а някъде – за гражданска и медийна грамотност.
Целите са едно, очакваните ефекти – друго. Независимите обществени медии и изваждането на медиите от политически контрол е цел – дали обаче наистина е очакван ефект от мерките на Прогресивна България?
*
Update 1. За съжаление много бързо събитията доказаха разликата между написаното и реалността. Днес в свое участие по Българската национална телевизия вицепремиерът по човешкото развитие Иво Христов е направил оценки на двете обществени медии. БНР Пловдив сумира казаното: “Според Христов олигархията е превзела и българските медии. БНТ е едно от последните места, които отстояват и съхраняват някакви принципи. Трудно ми е да кажа същото за Българското национално радио. Олигархията използва обществен ресурс, за да превзема медиите, каза Христов. Гражданите мигрираха в социалните мрежи, но там орди от тролове, всичките от една партия – от “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, превзеха форумите и обезсмислиха диалога. Срещат се и други (тролове – бел. ав. ), но са рядкост, коментира Христов.”
“БНТ отстоява принципи, за БНР не може да се каже същото”. Какви принципи нарушава БНР, къде точно, какви са доказателствата на Христов – и как оценяването на обществените медии в ефир допринася за изваждането на медиите от политически контрол? Да не говорим, че това твърдение поставя под съмнение и работата на регулатора, който не ни е обърнал внимание върху тази особеност на медийния пейзаж.
*
Update 2. Съветът за електронни медии още в рамките на деня е излязъл с Позиция, в която практически посочва на вицепремиера Иво Христов да си изпълнява Програмата за управление –
13 Август 2026
Съветът за електронни медии намира за неприемливо високопоставени представители на изпълнителната власт да противопоставят двете обществени медии.
Българското национално радио е на първо място по обществено доверие съгласно последния доклад на института Ройтерс и е информационният лидер в радиоефира. БНР се радва на огромна аудитория в своите дигитални канали, което означава, че е сред най-разпознаваемите и предпочитани източници на новини и актуална информация. Българското националното радио е представено на най-високо ниво в Европейският съюз за радио и телевизия, което е атестат за високия професионализъм на работещите в него. БНР се ангажира с множество значими обществени каузи и има ясно разписани редакционни стандарти, гарантиращи журналистическата независимост.
Подобни са и обществените оценки за Българската национална телевизия, която също е сред водещите по обществено доверие.
Съветът за електронни медии припомня, че Европейският акт за свободата на медиите изрично предвижда укрепване на независимостта на обществените медии, заради значимата роля, която имат за демократичното функциониране на обществото.
Радев е прав. Символите на антифашизма и борбата срещу политическата, националистическа и религиозна радикализация ерозират.
Това, което изначално бърка е, че тези символи никога не са били статуи. Особено не на чужди войски, които някога са окупирали България и държавниците от потретите в кабинета му яростно са пъдили от страната. Не и на същата, която сега заплашва България с ядрени удари.
Символите на тази борба са в ежедневното поведение на политици и общественици. Това, което приемаме за допустимо в ефира, трибуната на парламента и обществения диалог. Това, от което искаме децата ни да се учат и вдъхва доверие, а не страх в самите нас и близките ни. Тези символи ерозират всеки път, когато се затворят очи за паравоенни организации, преиначат случаи на банди с тийнове биещи по паркове и неудобни за властта протести, обърне гръб на изнасилвания, домашно насилие, убийства на жени и различни и активно се подкрепят и хвалят елементи подклаждащи омаза и водещи до подобни убийства.
Символите на тази борба са обществени, а не инфраструктура. Те са с личен пример, а не от камък. Радев е в политиката отдавна и поведението му през годините, както и това на съветниците и хората около него сега, не може да се нарече обществено или за пример. Това включва както залитанията към радикални идеологии и обслужване на чужди военни интереси, така и тъпкането на религия в гърлото на светското образование и децата ни.
Паметникът е нещо, зад което можеш да се скриеш физически и в преносен смисъл. Повечето се вдигат именно с тази цел. Пред постъпките си всеки следва да стои гордо изправен, а не да отклонява вниманието и да сочи към купчина бетон или другите.
Убийството в Пловдив, при което човек беше пребит от група тийнейджъри и впоследствие умря от раните си, причинени по особено жесток начин, е поредната трамва за българското общество. Такива травмиращи моменти не бива да стават повод за политически престрелки и затова няма да видите сочене с пръст от страна на политическата сила, която представлявам. Освен за едно – за политическата злоупотреба с трагедии.
За съжаление, премиерът Радев подходи политически безотговорно и нападна опозицията, на практика обвинявайки я за убийствата – точно обратното на това, което трябва да направи един държавник в такъв момент.
В същото време идеологическите крепители на правителството му от няколко дни опитват да омаловажат случая и да го представят като битов инцидент – не, това не е битов инцидент или едни инициали, споменати между другото в криминалните хроники. Това е същият “идеен кръг”, който пригласяше при превръщането на предходния травматичен случай с убийства и самоубийства в политическо оръжие (случая “Петрохан”).
Разбира се, от никой случай не бива да се правят генерални заключения за държавата и обществото, но от всеки такъв случай трябва да се извадят поуки, да се научат уроци и да се вземат мерки.
Фундаментално заболяване, от което страда нашето общество, е недоверието към институциите – и то, за съжаление, е напълно основателно, предвид всеизвестното използване на тези институции за лични цели. Когато е широкоизвестно, че МВР пази наркодилъри, службите покровителстват радикални групи, а прокуратурата пази корумпирани политици, когато много публични политики са проформа, а дори тези, които не са, рядко постигат резултати, когато “за милиони няма закони, за кокошка няма прошка” е национален слоган, няма как да се култивира такова доверие.
Но общото говорене за “недоверие в институциите” не върши работа. При убийството в Пловдив се преплитат поне 5 конкретни сюжета от неработещата държава и недоверието към нея.
1. Вземането на правосъдието в свои ръце – когато държавните органи не си вършат добре работата по преследване на определени престъпления – в случая сексуални посегателства срещу малолетни и непълнолетни – това отваря вратата за “ловци на педофили”. Но ловците не постигат правосъдие – освен очевидно грешният подход за улично правосъдие, в наказателният кодекс няма престъпление, при което някой се представя за лице под 16 години. Т.е. дори някой “ловец” да хване и да предаде някого на полицията, тя няма много какво да направи. Но това не означава, че няма цяло движение, което се занимава с тази тема – има издадена книга, телевизионни репортажи. Сега вече всички вижда защо това е неправилно, а някои бързат да трият статии и статуси, но фактът, че определени говорители промотират вземането на правосъдието в свои ръце (без значение с какви евфемизми е облечено то), е компонент от случилото се.
2. Превръщането на чувствителни теми в остри и разделящи политически позиции – популистки партии като Възраждане и ИТН, вземат на въоръжение инструментариума за политическо разделение от други държави – и от Русия, и от запада, и го прилагат пряко в България. Чуждестранни агенти, “пропаганда” в училище и какво ли още не. Всеки, който заеме нюансирана позиция, бива обявен за защитник на сексуални престъпници, за чуждестранен агент, а броячът на лайковете на очернящите статуси срещу него расте като брояч на такси-копърка. Това се пренася и на парламентарната трибуна – аз и мои колеги сме наричани какво ли не. И в поляризираната политическа среда и при непрестанните избори, човек става много внимателен да не вземе някой да извади две изречение от контекст и да бъде нарочен, че защитава насилници на деца.
Примери могат да бъдат дадени много, но ето един: моят опит да направя ефективна уредба за превенция на това осъдени (или дори обвинени) за сексуални посегателства да не могат да заемат длъжности, свързани с работа с деца, беше изкривен на 180 градуса и превърнат в заглавие “иска да премахне регистъра на педофилите”. Затова и в момента няма адекватна уредба, но не сме тръгнали да обвиняваме гласувалите против тези мерки или развилите фейсбук кампания срещу тях, че са виновни за това, че се наемат осъдени за сексуални посегателства да работят с деца. А прословутият регистър е много недомислен, поради което и не върши работа, но това може да бъде оправено само ако имаш мнозинство. Ако нямаш, всяко предложение става жертва на изостреното говорене срещу “морално-деградиралия” опонент.
Отговорността на публични говорители и политици да не радикализират общественото мнение не е осъзната в българското публично пространство. А тази радикализация на говоренето води и до радикализация в действията. Не директно и не веднага, но рано или късно ефектът е такъв.
3. Радикализацията – службите за сигурност трябва да проучват затворени групи, да установяват радикални елементи, да противодействат на паравоенни организации. Да изследват проникването на опасни и противозаконни идеологии, като нацизма, фашизма, неонацизма и да предприемат действия по тяхното пресичане. В случая с Пловдив става дума за последователи на руски неонацист. В други случаи произходът на лошия пример може да е друг. Но общото е неефективната работа на службите за сигурност срещу идеологии и течения, свързани с политическо и идеологическо насилие.
Вместо да пресичат такива опасни течения, службите за сигурност правят едно от две неща: или бездействат, или си отглеждат такива радикални групички, за “когато потрябват”. Бездействието е поради лиса на фокус и разбиране за значението на тези течения. Но дори когато има сигнали или инциденти, най-често службите (и МВР) започват да покровителстват такива групи, вкл. чрез вербуване на секретни сътрудници. За когато потрябват – ако трябва да се подготви някой компромат срещу публична личност, ако трябва да се хвърлят пиротехнически изделия по полицията по време на протести, ако трябва да се нагнети напрежение в определен момент. Само че понякога това излиза извън контрол. По този начин радикализацията или се проспива, или се покровителства.
Но трябва да имаме предвид и друго – заради гореописаното недоверие, ако ДАНС започне по-активно да следи какво се случва в социалните мрежи, ще има сериозно и оправдано недоволство – как така ДАНС ще следи какво пишем. Защото когато една служба е ползвана дълги години с политически цели, за компромати, за задкулисни игри, обществото ѝ няма доверие, че с няма да има злоупотреби. И така службите си самовръзват ръцете заради собствената си завладяност.
4. Образователната система е в колапс – ако има нещо, което може да противодейства дългосрочно и ефективно на всяка пропаганда, на всяко радикализиращо течение и не всеки популист, това е образователната система. Само че нашата е в пълна невъзможност да го направи, а дори напротив – вместо критично мислене, произвежда функционална неграмотност. И фатално се проваля в създаването на умения за идентифициране и отсяване на пропаганда и логически заблуди – нещо, с което например Финландия се справя много добре, поради дългосрочни целенасочени усилия. Няма да правя анализ на какви структурни предпоставки се дължи този ефект, но той е лесно установим и количествено, и качествено.
Има и редица въпроси към образователната система – можело ли е при работещи образователни институции това да бъде предотвратено? Имало ли е знаци и сигнали, че тази група ученици е склонна към агресия и каква е била реакцията? Вероятно част от тези въпроси ще получат незадоволителни отговори в следващите дни и седмици.
5. Социалните мрежи – мегафонът на крайностите. Алгоритмичното усилване на скандала, на радикалното, на разделящото, е фундаментален проблем на съвременните общества. Този ефект е изследван отдавна, и отричан от социалните мрежи, които търгуват вниманието ни за парите на рекламодателите. Със социалните мрежи има множество под-проблеми: използването на алгоритмичното усилване за разпространение на пропаганда. Руската федерация е особено добра в това, прилагайки старите учебници на КГБ в 21-ви век, чрез тролски ферми и мрежи от свързани сайтове, групи и страници, да насажда – дълго и методично – наративите за упадъчния запад, за великата Русия, но по-лошото: да дълбае в съществуващи разделения в европейските общества, като поляризира дебата.
Но ще бъде грешка, ако за всяка несгода обвиним руската пропаганда. Тя работи, ако има почва за това, ако има съществуващи разделения, и местни безотговорни играчи, които да се възползват. Тя усилва и разкрасява реалните усещанията на хората за съвременни проблеми, които държавите (в т.ч. България) не успява да реши. И да, в случая руски неонацист – инфлуенсър, в комбинация с български такъв, са създали в главата на обвиняемите за убийството фалшива реалност, която ги е превърнала в чудовища.
Извън усилването на крайности и среда за пропаганда, социалните мрежи са пристрастяващи и увреждащи неизградените психики на подрастващите. Затова в цяла Европа (и не само) е активен дебатът за забрана на социалните мрежи за деца. Ако нямаха достъп до социални мрежи, щяха ли да имат стимул да правят видеа на побоя и да ги качват за няколко лайка? Ако нямаха достъп до социални мрежи, щяха ли да паднат в заешката дупка на неонацистки течения? Много хора си задават тези въпроси и отговорът изглежда примамливо лесен. Той технологично и правно е много по-сложен, но след такива травмиращи обществото случаи, нюансите се чуват още по-малко.
Индивидуалната наказателна и морална отговорност за убийството безспорно е на извършителите, но комбинацията от (поне) тези пет структурни проблема няма как рано или късно да не доведе до това, което се случи в Пловдив. И затова дискусията е толкова хаотична и разнопосочна – защото се преплитат твърде много проблеми, които отдавана имат нужда от решения, но никога не са на фокус.
Ако имахме същата мотивация като нашите опоненти, ако бяхме толкова безотговорни и безочливи, колкото тях, и ако имахме същия медиен инструментариум, вероятно този случай можеше да се превърне в “консервативния” Петрохан – политически експлоатиран срещу тези, които насъскваха срещу различните, които дехуманизираха опонентите си, които създадоха абсолютно измислени идеологически разкази и политизираха до червено трагедията с шест трупа от началото на годината.
Но ние нямаме ни най-малко намерение да правим така, както биха те – всеки ден, през платени говорители и тролски ферми (каквито нямаме), да свързваме родители с нашите опоненти и да чертаем сценарии за ценностния упадък – единият баща бил избирател на Възраждане, другият баща бил съдружник на човека на Пеевски и коалиционен партньор на Борисов в Пловдив, едната майка била отявлен русофил, кандидат-депутатът на Прогресивна България от сдружение РОД промотирал ловеца на педофили (и след убийството изтрил статията), под ръководството на любимия на Радев шеф на ДАНС не е свършено нищо за ограничаване на радикализацията, а сигнал срещу един от убийците е имало преди месец, но убийството не е предотвратено. Няма да доукрасим тази фактология и да я навържем в конспиративен разказ за това, че една или друга партия е виновна за убийството.
Не просто от желание за по-висок политически стандарт, а защото това само би задълбочило проблема, разделенията и недоверието. Но няма и да валидираме желанието на идеологически защитници на властта всички дружно да махнем с ръка и да кажем, че това е просто битов инцидент. Няма и да мълчим, когато премиерът Радев безотговорно създава поредното противопоставяне, хвърляйки вината върху опозицията с абсурдни аргументи за паметници (нищо, че убийството е станало под зоркия поглед на Альоша).
Случаят в Пловдив трябва да има политическа реакция. Но не негативна, деструктивна и безотговорна, като тази на премиера, който за пореден път с подпъхнати думи от свои идеологически съветници разделя обществото, а осъзната и насочена към решаване на проблеми.
По горните 5 точки трябва да се вземат политически и законодателни решения. И те ще бъдат трудни.
По въпроса с преследването на сексуални посегателства срещу малолетни и непълнолетни трябва да бъде обсъдена уредба (в Наказателния кодекс), така че ако служители под прикритие се представя онлайн за лице под 16 г, да може осъществяващите контакти със сексуални цели да бъдат осъдени (ако не е налице провокация пък престъпление). А по по-широкия въпрос с ефективното правосъдие, има още много, много работа, която започва от предстоящия избор на ВСС.
По въпроса с острите и разделящи политически позиции по чувствителни теми ще трябва бавно да бъде изграден консенсус, че когато когато си политик, публичен говорител, журналист, нямаш право да радикализираш хората и дебата, да дехуманизираш, да сочиш с пръст. За щастие ИТН и Възраждане получиха своето електорално наказание на тези избори, но опасявам се, че не е само заради безотгвоорното им поведение. А Прогресивна България под ръководството на Радев и съветите на Иво Христов започва да заема тяхното място.
По въпроса с радикализацията ще е нужна сериозна реформа в службите за сигурност, в института за доброволните (секретни) сътрудници на ДАНС и МВР (и контрола върху злоупотребата с тях), и фундаментално премахване на ченгеджийския маниер на цялата ни правоохранителна система, която приоритизира създаването на компромати и зависимости пред справедливостта и сигурността.
По въпроса с образованието ще са нужни съществени промени в разбирането за това какви са целите на средното образование и как те се постигат – и добавянето на един час по каквото и да било – по добродетели, религия, гражданско образование, дигитални умения и какво ли още не – само по себе си няма да реши тези проблеми. Ако не начертаем път към постигане на функционална грамотност, гражданска осъзнатост, инициативност и устойчивост на дезинформация и пропаганда, не правим нищо.
А по темата със социалните мрежи – дебатът за забраните на социалните мрежи ще продължи (и според мен такива мерки трябва да стъпят не на проверка на възрастта през електронна идентификация за всички потребители, а на приложенията за родителски контрол); ще трябва да се обсъдят мерки срещу координираното неавтентично поведение, използвано за усилване на пропагандни наративи, ще стигнем и до дебата за ограничаване на пристрастяващите елементи от дизайна.
Когато тези промени изискват законодателна инициатива, ние ще представим съответните законопроекти – няма да избягаме от своята отговорност да даваме предложения и идеи и с необходимата умереност за достигане до консенсус – не просто парламентарен консенсус, а обществен такъв.
А политческият урок е, че тези, които имаме повече видимост и мненията ни се чуват, трябва да подхождаме орговорно с тази привилегия. И да не я ползваме за насъскване и разделяне и за краткосрочни политически дивиденти, водещи до дългосрочни проблеми. Трябва всички, които с лекота се качваме на парламентарната трибуна или заставаме пред десетките микрофони, да достигнем до разбирането, че от думите ни има последствия. И да, този призив важи повече за нашите опоненти, но в никакъв случай не се изключваме от него.
Материалът За политическите поуки и политическата злоупотреба при травмиращи обществото инциденти е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
AFP съобщава, че близо триста френски вестника са се присъединили към жалба, подадена тази седмица от APIG, the Alliance de la Presse d’Information Générale, до органа за защита на конкуренцията във Франция заради обобщенията на Google, генерирани от AI, на резултатите от търсенето. Според издателите функцията ерозира трафика към новинарски уебсайтове, а използването на техните статии и друго съдържание от страна на американския технологичен гигант води до намаляване на приходите от реклами. Спадът идва от факта, че много потребители вече не кликват, за да прочетат оригиналния източник на информацията.
Google стартира своите AI обобщения във Франция в края на юли. Те се появяват над редовните връзки към резултатите от търсенето и обобщават информация от широк спектър от източници. Асоциацията на вестниците APIG иска регулаторът на конкуренцията да гарантира “изпълнението на ангажиментите на Google, поети през 2022 г”. като част от сделка за компенсации с френски медийни групи. Google предлага новите резюмета без тяхното съгласие, което според APIG е нарушение на сделката от 2022 г.
Органът за защита на конкуренцията вече е глобил Google с 250 млн. евро през 2024 г. за това, че не е спазил части от споразумението.
ЕС също обяви през декември 2025 г., че разследва дали Google нарушава правилата за конкуренция, като използва съдържание онлайн, за да обучава и предоставя AI услуги без съответно обезщетение.
Съгласно правилата на Министерството на вътрешната сигурност, планирани да влязат в сила от 15 септември, американските визи за чуждестранни журналисти ще бъдат ограничени до 240 дни, осем месеца. Журналистите от Китай ще имат своите визи ограничени до 90 дни. Журналистите могат да кандидатстват за удължаване, но за обработката на исковете се чакало с месеци.
Съгласно действащите регламенти за I-виза чуждестранните журналисти могат да останат толкова дълго, колкото е необходимо, за да завършат задачата, описана в заявлението им за виза. В момента чуждестранните представители на медиите могат да кандидатстват и за петгодишна I-виза (през което време могат да напуснат и да се върнат в страната).
Ню Йорк Таймс отбелязва, че администрацията на Тръмп вече проверява чуждестранните посетители въз основа на техните профили в социалните медии. Големите медии и организациите за свобода на пресата в САЩ и в чужбина осъждат планираната промяна на политиката на администрацията, включително “Репортери без граници” и Комитета за защита на журналистите. „САЩ винаги са отстоявали откритост, свобода на изразяване и силна, независима преса“, се казва в отворено писмо, организирано от Европейския съюз за радио и телевизия и подписано от 118 медийни организации, включително BBC, Financial Times и Reuters, по повод проекта за правила.
Ще се готви Европейска стратегия за изкуствения интелект в културните и творческите индустрии.
Европейската комисия отправя покана за предоставяне на данни, насочена към заинтересованите страни в културните и творческите индустрии (включително хора на изкуството, творци, носители на права, институции в областта на културното наследство и професионални и секторни сдружения), както и към доставчиците и разработчиците на AI, изследователите и публичните органи с компетентност в областта на културната политика. Гражданите се приканват да дадат своя принос за настоящата инициатива относно бъдещето на творчеството и да изразят вижданията си относно достъпа до култура, европейското творчество, опазването и насърчаването на културното многообразие и етичните иновации в ерата на AI.
Изкуствения интелект променя из основи създаването, съхраняването, взаимодействието и изживяването на изкуството и културата. Въпреки че открива нови възможности, изкуственият интелект създава и предизвикателства, които изискват целенасочени действия. Вече са предприети действия на ЕС в отговор на възможностите и опасенията, по-специално чрез инициативи като Стратегията за използването на AI, която насърчава внедряването на AI в стратегически сектори, включително културните и творческите индустрии, и като Акта за изкуствения интелект на законодателно равнище, който включва задължения за прозрачност и разпоредби в подкрепа на спазването на законодателството в областта на авторското право.
Комисията обаче все още не е определила цялостна стратегическа визия за AI за тези сектори, които играят уникална роля за подкрепата на европейската идентичност, демокрацията, социалното сближаване, конкурентоспособността и глобалното влияние.
Това е незаконодателна инициатива.
