Компаниите се ангажират да извършват вътрешни тестове и да разрешат външно тестване на новите модели на AI, преди те да бъдат официално пуснати в употреба. Компаниите имат задължението да гарантират, че продуктите им са безопасни. Рисковете, за които компаниите са помолени да внимават, включват нарушения на поверителността и дори биологични заплахи.
Компаниите ще разработят системи за маркиране, които улесняват хората да идентифицират аудио и изображения, генерирани от AI. OpenAI вече добавя такива маркери към изображения, създадени от неговия генератор на изображения. Според Google разпознаването кое е истинско и кое е фалшиво е нарастващ проблем, тъй като политическите кампании изглежда се обръщат към AI преди изборите в САЩ през 2024 г.
Последните постижения в генеративните AI системи, които могат да създават текст или изображения, са полезни за решаване на много задачи, но заедно с това могат да служат за укрепване на потиснически режими, сексизъм и расизъм, засилване на дезинформацията за изборите или киберпрестъпления. В резултат призивите за нова регулация, включително изисквания за оценка на AI преди внедряването, се множат.
Потенциалните обществени рискове, за които споразумението обещава компаниите да следят, не включват въглеродния отпечатък вследствие обучението – тъй като създаването на система като ChatGPT изисква хиляди компютърни процесори с висока мощност, работещи за продължителни периоди от време.
Професионални издания в САЩ съобщават, че законопроект, изискващ от Върховния съд на САЩ да приеме етичен кодекс, е одобрен в правната комисия на Сената с 11 срещу 10 гласа – с гласовете на демократите.
„За разлика от всеки друг федерален служител, съдиите от Върховния съд не са обвързани от кодекс за етично поведение“, казват демократите в американския сенат.„Те са най-влиятелните съдии в Америка. И не се изисква да следват дори най-основните етични стандарти”.
Законопроектът SCERT (The Supreme Court Ethics, Recusal and Transparency Act ) изисква от Върховния съд да приеме етичен кодекс, да установи процедури за подаването на жалби от хората и да изпрати тези жалби до съдебен разследващ състав от пет произволно избрани съдии. Този състав ще направи констатации и препоръки и ще ги представи на Върховния съд. Препоръките могат да включват отхвърляне на жалбата, дисциплинарни действия или промени в процедурата на Върховния съд. Законопроектът също така изисква приемането на правила за разкриване на информация за дарения и подаръци, поне толкова строги, колкото правилата, които се прилагат за Сената на САЩ и Камарата на представителите на САЩ. Предвиждат се писмени обяснения за решенията за отвод и разглеждане на исканията за отвод.
Републиканците от правната комисия на Сената се противопоставят:„Това, което се опитвате да направите, не е да подобрите работата на съда; вие се опитвате да го унищожите такъв, какъвто съществува. Приемането на законодателство за микроуправление на работата на съда унищожава съда.“
Покойният съдия Антонин Скалия „е взел много десетки необявени безплатни ваканции, често с политически другари“. Кларънс Томас не е направил отвод по дела, свързани с бунта на Капитолия на 6 януари 2021 г., въпреки че съпругата му подкрепи усилията за отмяна на президентските избори през 2020 г. Съдии са приемали „огромни тайни подаръци за пътуване, а също гостоприемство“ от „политически активни десни милиардери“. Съдия Самуел Алито е приел пътуване до Аляска, финансирано от милиардер. Съдия Кларънс Томас е приемал безплатни пътувания от милиардер, уточнява се – това е републиканецът Харлан Кроу. А съдия Соня Сотомайор е продавала книгите си по време на ангажиментите си!
Били Реймънд Каунтерман многократно се свързва с потребителка на Facebook през 2014 г., като й изпраща заплашителни съобщения от множество различни акаунти, дори след като тя многократно го блокира. Според съобщенията Каунтерман я наблюдава и иска тя да умре. Тя докладва, той е арестуван и обвинен в тормоз. Пред съда защитата твърди, че той има право на свобода на изразяване съгласно Първата поправка, тъй като това не били „истински заплахи“. На две инстанции присъдата е потвърдена. Въпросът към ВС е: За да се установи, че дадено изявление е „истинска заплаха“, незащитена от Първата поправка, трябва ли да се докаже, че говорещият субективно осъзнава заплашителния характер на изявлението.
Това решение е интересно, освен другото, заради връзката с New York Times v. Sullivan, ключово решение за свободата на изразяване. Съдия Томас в особено мнение изразява отново неприязънта си към решението, наричайки го „погрешно, водено от политика“ решение, „маскирано като конституционен закон“. Никой от ВС не се присъединява към него.
Стандартите на New York Times v. Sullivan засега оцеляват.
Върховният съд на САЩ в решението по делото 21-476 303 Creative LLC v. Elenis (06/30/2023) застана на страната на Лори Смит, уебдизайнер, която казва, че Първата поправка на Конституцията й дава право да откаже да проектира сватбени уебсайтове за еднополови двойки.
Случаят е сблъсък между свободата на словото и правото на сексуална ориентация като част от правото на личен живот. Мнозинството разглежда решението като победа, която защитава правото на артистично изразяване според Първата поправка. Либералните съдии разглеждат решението като отстъпление от обществената защита на правата на гей хората. Президентът Байдън нарече решението на съда „разочароващо“: “Днешното решение отслабва дългогодишните закони, които защитават всички американци срещу дискриминация – включително цветнокожи, хора с увреждания, вярващи и жени.“
Съдът „потвърди днес, че Колорадо не може да принуди мен или някой друг да каже нещо, в което не вярваме“, казва след решението Лори Смит. Съдия Горсуч от своя страна казва, че съдиите са разглеждали един и същи случай, но са виждали напълно различни проблеми. Консервативните съдии виждат въпроса Може ли държава да принуди някого да говори противно на убежденията си. Той добави, цитирайки Оруел от „Свободата на печата“, есе, което той пише през 1945 г.: Ако свободата изобщо означава нещо, тя означава правото да казваш на хората това, което не искат да чуят.
Върховният съд вече разгледа подобен спор през 2018 г., след като пекар от Колорадо отказа да създаде сватбена торта по поръчка за еднополов брак. Но този случай, Masterpiece Cakeshop срещу Комисията за граждански права в Колорадо , не успя да доведе до окончателно решение.
Оттогава съставът на съда се промени с пенсионирането на съдия Кенеди и смъртта на съдия Рут Бадер Гинсбърг. Техните наследници, съдиите Брет М. Кавано и Ейми Кони Барет, изместиха съда надясно.
Според медиите двете решения бележат голяма победа за технологичната индустрия, която твърдeше, че изменението на раздел 230 може да се окаже катастрофално за интернет, ако платформите могат да бъдат съдени за решенията им за модериране на съдържание.
В първия случай, Twitter срещу Taamneh, Върховният съд отхвърля иск, който настоява Twitter, Google и Facebook да бъдат държани отговорни за нападение в нощен клуб в Турция през 2017 г.
Решението по второто дело Gonzalez срещу Google се води от семейството на студент от калифорнийски колеж, който е убит при терористична атака през 2015 г. в Париж. Семейството твърди, че алгоритмите на Google в YouTube са популяризирали видеоклипове, допринесли за атаката.
Съдиите скоро може да имат още една възможност да се изкажат по темата – на ВС предстои да решава дали да разгледа редица дела, отнасящи се до конституционността на щатските закони, приети от Тексас и Флорида, които ограничават компетентността на онлайн платформите да модерират съдържание.
Проучването, публикувано преди Световния ден на свободата на печата 3 май, показва, че американците изпитват значителна загриженост относно дезинформацията – и ролята, която играят медиите, политиците и компаниите за социални медии в разпространението й. 9 от 10 възрастни в САЩ казват, че дезинформацията е проблем. 6 от 10 заявяват, че новинарските медии носят вина за разпространението на дезинформация, но и отговорността – заедно с политиците – за справяне с нея.
Проучването разкрива сложната връзка, която американците имат с медиите: мнозинството оценява задълбочените и разследващи репортажи като много полезни или изключително полезни за разбирането на проблемите, които ги вълнуват, но също така по-скоро гледат заглавията, отколкото четат задълбочено разследващите статии.
Проучването също така разкрива, че 4 от всеки 10 казват, че пресата вреди на американската демокрация, докато само около 2 от всеки 10 казват, че пресата прави повече, за да я защити. Републиканците гледат на новинарските медии по-неблагосклонно от демократите, като 61% от републиканците казват, че новинарските медии вредят на демокрацията, в сравнение с 23% от демократите и 36% от независимите. Около три четвърти смятат, че политическите предпочитания на собствениците имат голямо влияние върху новинарските медии в Съединените щати.
Що се отнася до защитата на свободата на пресата в САЩ, 44% от анкетираните казват, че правителството на САЩ върши добре работата си, повече от 24% са на обратно мнение.
Това е история за информираността на хората за финансовото състояние и спазването на законите от стара на елита. И за правото и задължението на медиите да информират по въпроси от обществен интерес.
Данъците на бившия президент Тръмп стават предмет на обществено безпокойство, след като той не публикува данъчните си декларации по време на президентската кампания през 2016 г., както е прието. Това води до критики, които продължават през цялото му президентство, и до въпроси относно собствеността и финансовото му състояние.
Тази седмица съд в Ню Йорк се произнася, че разследването на финансите на Тръмп, наградено с наградата Пулицър, е ясно защитено от Първата поправка. „Съдилищата отдавна са признали, че репортерите имат право да участват в обичайните законни дейности по събиране на новини, без да се страхуват от юридическа отговорност – тъй като тези действия са в основата на защитената дейност по Първата поправка“, казва съдът.
Компанията ще плати на дружеството за изборни технологии Dominion Voting Systems 787,5 милиона долара, предотвратявайки в последния момент съдебен процес.
Въпреки че е за около половината от иска за обезщетение от $1,6 милиарда, поискани от Dominion, споразумението е доста над размера на обезщетенията за клевета.
Единственото по-голямо обезщетение за клевета е присъденото на Алекс Джоунс към семействата Санди Хук, макар че адвокатът на Джоунс се стреми да намали присъдената от съда сума от 1,4 милиарда долара.
Адвокатите на Fox ще продължат да се занимават с правните последици от отразяването на изборите през 2020 г. на мрежата с потенциално много по-голям иск от технологичната компания Smartmatic, както и с отделно, но свързано дело от наскоро уволнен продуцент.
Fox News все още е изправена пред съдебно дело за 2,7 милиарда долара от друга компания за технологии за гласуване, Smartmatic USA. Smartmatic твърди в делото си във Върховния съд на окръг Ню Йорк, че ответниците съзнателно са разпространявали неверни твърдения, че техният софтуер е бил използван за манипулиране на вота.
В допълнение Аби Гросберг, доскоро продуцент в телевизията, твърди, че е несправедливо уволнена, след като се е противопоставила на опити за натиск да даде подвеждащи показания по делото Dominion. Fox казва, че “енергично” ще се защитава срещу всички твърдения на Гросберг.
Снимки на хартиени копия на секретни документи на военното разузнаване на САЩ са се появили онлайн в няколко руски канала в приложението за съобщения Телеграм.
Има документи с гриф “строго секретно”. Засягат войната в Украйна. Според Свободна Европа в един от документите се твърди, че България е изразила готовност да дари на Украйна изтребителите си МиГ-29, което “би оставило България без изтребители, които да охраняват въздушното пространство, докато не бъдат доставени произведените в САЩ F-16, което ще стане поне след година”. От българското Министерство на отбраната (МО) са отрекли да са провеждани разговори за безвъзмездно предоставяне на български изтребители МиГ-29 на Украйна.
Според Washington Post темите далеч надхвърлят Украйна. Изключително чувствителните документи били споделени “от млад харизматичен човек с група познати, търсещи компания на сървър на Discord, според членове на групата. Човекът, който някои наричат “OG”, казва, че е прекарал часове в транскрибиране на класифицирани документи от работата си във “военна база”, за да ги сподели с групата, каза член на групата Discord пред The Washington Post.” Твърди се, че “все още има още много документи, за които все още не е съобщено, с още разкрития”.
“Фактът, че изтичането на информация изглежда не е злонамерен чуждестранен акт, а акт на човек, който просто иска да я сподели с приятелите си за забавление, сочи към по-фундаментален проблем с класифицираното събиране на разузнавателна информация на нацията: Съединените щати просто събират твърде много информация и я споделят с твърде много хора, за да остане всичко това в тайна“, заключава изданието.
БНР публикува информация от кореспондента си в Москва, че според Кремъл “изтичането на секретните документи на Пентагона може да е целенасочена фалшификация, чиято цел е да заблуди Москва. Съединените щати са страна в конфликта и водят хибридна война срещу Русия.”
Патриша Коен пише в New York Times, че министър-председателите на осем европейски страни – Украйна, Молдова и Полша, Чехия и Словакия, Литва, Латвия и Естония – но не и България – са подписали отворено писмо по повод дезинформацията и пропагандата в платформите. Първоначално обявените държави бяха шест, вече са осем, последна се е присъединила Полша.
Министър- председателите приканват големите платформи да предприемат по-агресивни стъпки „срещу дезинформацията, която подкопава мира и стабилността“.
„Технологичните платформи се превърнаха във виртуални бойни полета и враждебните чужди сили ги използват, за да разпространяват фалшиви разкази, които противоречат на докладите в базираните на факти новинарски издания“, се казва в писмото. „Платените реклами и изкуственото усилване на платформите на Meta, включително Facebook, често се използват за призоваване към социални вълнения, насилие по улиците и дестабилизиране на правителствата.“
Писмото се публикува по време на т.нар. среща на върха за демокрация във Вашингтон. Писмото е адресирано до CEOs на Big Tech.
Писмото:
Meta е публикувала изявление, в което се казва, че компанията вече „предприема значителни стъпки“ срещу дезинформация, свързана с войната в Украйна, включително премахване на подвеждаща информация, „която има вероятност да причини непосредствена вреда или насилие“ и използване на услуга за проверка на факти от трета страна за да се определи дали публикациите съдържат неверни твърдения, които след това получават по-ниска видимост.
Meta променя политиките си за съдържание, за да се справи с бързо развиващия се характер на публикациите за войната. Компанията отдавна забранява публикации, които могат да подбуждат към насилие. Но на 26 февруари, два дни след като Русия нахлу в Украйна, Meta информира своите модератори на съдържанието, че ще позволи призиви за смъртта на г-н Путин и „призиви за насилие срещу руснаци и руски войници в контекста на нахлуването в Украйна“.
Meta ограничи достъпа до RT и Sputnik, управляван от руското правителство сайт за новини и коментари, които разпространяват пропаганда и дезинформация. Русия незабавно отговори, като прекрати достъпа до Facebook в Руската федерация, твърдейки, че компанията дискриминира руските медии, и след това блокира Instagram. Meta въпреки това продължава ограниченията за руската държавна пропаганда.
New York Times съобщава, че на една от редовните срещи със служители е имало въпроси защо компанията е чакала война, за да предприеме тези мерки срещу прокремълската дезинформация, след като “дейността на руската държава е в центъра на неуспеха на компанията да защити президентските избори в САЩ през 2016 г.”
“Аз ще се въздържа обаче. Не бих нарекла „нормален акт на контрол“ спирането на телевизионен канал, дори, ако би бил той само един, защото ще се позова на житейски истини. Те са, че когато има война, когато има конфликт, а войната е еманация на конфликт, акутен конфликт, първа бива посечена истината и ако не е предоставена възможността за това да се огледат и двете страни поне в конфликта, или колкото са те, тогава зрителят бива лишен от изконното си и най-демократично право – да направи сам изводите за себе си, да формира лично мнение и да прецени каква е истината. Историческата истина. Другата, изпитана от мен, професионална и житейска максима е, че когато се затваря една врата, се отваря широко вратата за фейк новини, за фалшиви новини. Любимият хабитат на постистината е тъкмо този – тогава, когато има само един вход и само един източник. И това го зная от опит. Ако съвсем до скоро някой ми беше казал, че ще се наложи да съм фактор и гласът ми да има значение при гласуване на подобно решение, сигурно щях дълго да се смея. Мъчен е, да не кажа, мъчителен е подобен избор. Може би, защото сме в навечерието на Трети март. Наречете ме ретроградна, сантиментална, но аз мисля, че няма да се чувствам спокойна със собствената си съвест, защото поводите за празнуване са и поводи за pавносметка, съвестта ми не би била спокойна пред хилядите жертви – украински и руски, дали живота си за нашата свобода, което ще отбележим.”
