Meta забрани във FB u Instagram съдържанието на руски медии, включително RT, които САЩ обвиняват, че действат като разузнавателни агенции, според днешна публикация в Ню Йорк Таймс.

Преди дни Съединените щати, Канада и Великобритания обвиниха RT, че действа като инструмент на руските разузнавателни агенции и обявиха нови санкции, целящи да прекъснат международното финансиране за дезинформационни операции по целия свят.

Утре сенатската комисия по разузнаването на САЩ планира да проведе изслушване за чуждестранните заплахи за изборите. Предвижда се депутатите да задават въпроси на Ник Клег, президент в Meta, за чуждестранната намеса в платформите на компанията, както и други топ мениджъри от Google и Microsoft.

След изборите през 2016 г. Меtа следи по-отблизо дейността на чужди правителства, които използват приложенията на компанията, за да разпространяват пропаганда. Компанията беше обвинена през същата година, че позволява на Русия да влияе върху общественото мнение чрез публикации във Facebook и Instagram, със значение за резултата от изборите.

Съединените щати, Канада и Великобритания обвиниха руската глобална телевизионна мрежа RT, че действа като част от разузнаването на Русия, пише Ню Йорк Таймс. САЩ обявяват нови санкции, предназначени да прекъснат международното финансиране за дезинформационните операции по света. Това става дни след като Министерството на правосъдието на САЩ обвини двама служители на RT за насочване на  около 10 милиона долара към Tenet Media, сайт за видеострийминг в Тенеси, с цел пропутинска пропаганда и  подкопаване на  американския демократичен политически процес.

Според официалните лица, руското правителство е създало звено за шпионаж в рамките на RT. Държавният секретар Блинкен заяви, че RT вече не е действа просто като държавна новинарска организация, а като инструмент да се подкопаят и поляризират свободните и отворени общества. Проследени са опити на RT за намеса и в други страни  като Аржентина, Франция и Молдова, в която предстоят избори. RT тайно управлява англоезична новинарска медия в Германия, наречена Red., и друга, насочена към Африка, наречена African Stream, казва Блинкен.

Руските държавноспонсорирани медии отдавна използват най-различни инструменти, за да подкопаят доверието в изборните процеси и институции в САЩ. От началото на 2024 г., ръководителите на RT – руската държавна новинарска медия –   вербуват   американски инфлуенсъри в подкрепа на тяхната   кампания за влияние. RT  действа чрез местни компании, за да  прикрие собственото си участие или участието на руското правителство в съдържание, предназначено да повлияе на американската аудитория.

Санкциите допълват действията на правоприлагащите органи, предприети от Министерството на правосъдието по отношение на на медийната група Rossiya Segodnya и пет от нейните дъщерни дружества –  РИА Новости, RT, TV-Novosti, Ruptly и Sputnik.

Google действа незаконно, за да поддържа монопол в онлайн търсенето, постанови федерален съдия. Според Ню Йорк Таймс това е забележително решение, което засяга силата на технологичните гиганти в съвременната интернет ера и което може да промени фундаментално начина, по който правят бизнес.

Съдия Амит П. Мехта заявява в решение от 277 страници, че Google е злоупотребил с монопола си в търсенето. Министерството на правосъдието обвини Google в незаконно циментиране на господството му: „Google е монополист и е действал като монополист, за да запази своя монопол“, каза съдия Мехта в своето решение.

Решението е сериозен удар за Google, който е толкова тясно свързан с онлайн търсенето, че името му се превърна в глагол. Компанията трябва да промени начина, по който работи, или да продаде част от бизнеса си. Делото е U.S. et al. срещу Google.

Google е платил на Apple 20 милиарда долара през 2022 г., за да бъде Google търсачката по подразбиране на Safari, става ясно от документи, подадени по антитръстовото дело на DoJ срещу Google. Това е изнесено за първи път, като освен това се вижда, че има ръст спрямо сумата от 18 милиарда, платена за 2021 г. Google отдавна плаща, за да бъде търсачка по подразбиране в Safari и други браузъри като Firefox, и за 2021 г. е платила за тази цел общо над 26 милиарда долара.

Главният изпълнителен директор на Google, Сундар Пичай, заявява в показанията си, че Google е предпочитан, защото е създал по-добра услуга за потребителите. Но медиите изнасят интересни подробности от кореспонденция през годините, която показва налагането на монопола на търсачката.

Парадът от големи антимонополни федерални дела срещу технологичните гиганти едва сега започва, пише Ню Йорк Таймс. Министерството на правосъдието и Федералната търговска комисия са се насочили към Amazon, Apple, Google и Meta, компанията-майка на Instagram и WhatsApp – – в опит да овладеят властта им и да насърчат повече конкуренция. FTC съди Amazon за фаворизиране на собствените му услуги. Министерството на правосъдието съди Apple, защото ограничава компаниите да предлагат приложения, които се конкурират с продуктите на Apple. Министерството има и друго дело – срещу Google, защото компанията е придобила конкуренти чрез антиконкурентни сливания и изисква издателите и рекламодателите да използват нейните технологии. Накрая, FTC съди и Meta за създаване на монопол в социалните медии чрез закупуване на Instagram и WhatsApp. Сливанията лишават потребителите от алтернативни социални медийни платформи, смята FTC.

Флорида и Тексас приеха два закона, засягащи въпроса за модериране на съдържание от страна интернет компаниите за социални медии. Щатските закони ограничават властта на компаниите за социални медии да модерират съдържание. Това ограничение се оспорва от компаниите. Администрацията на Байдън и в двата случая е подкрепила исканията на компаниите – по Moody v. NetChoice, No. 22-277, и NetChoice v. Paxton, No. 22-555.

Въпросът пред ВС на САЩ е дали Първата поправка на Конституцията на САЩ позволява на Флорида и Тексас да забранят на големите компании за социални медии да премахват публикации по критерий гледна точка.

ВС не отговаря по същество. С решение от 1 юли 2024 г. с докладчик съдия Кейган ВС на САЩ връща на федералните апелативни съдилища делата за нов анализ. До решаване на делата щатските закони не се прилагат.

Решението е единодушно, но съдиите са се разделили по мотивите. Законите, приети през 2021 г. от Флорида и Тексас, се различават по това какви компании обхващат и какви дейности ограничават. Въпреки това, пише съдия Кейгън, и двата закона ограничават избора на платформите за това какво генерирано от потребителите съдържание да бъде показвано на обществеността. И двата закона също така изискват от платформите да дават причини за своя избор при модериране на съдържание.

Съдия Кейгън прави аналогия между платформите и известните ни медии. Накратко, според решението операторите на платформите са субекти с права по Първата поправка: „Те включват и изключват, организират и приоритизират – и при вземането на милиони решения всеки ден произвеждат свои собствени отличителни компилации от изрази“ подобно на традиционните издатели и редактори. „Многократно сме твърдяли, че законите, ограничаващи техния редакционен избор, трябва да отговарят на изискванията на Първата поправка“, пише съдия Кейган. „Принципът не се променя, само защото словото е преминало от физическия във виртуалния свят.“

Този въпрос води към въпроса за отговорността на платформите. Досега – и в ЕС също – се прави разлика между медийните услуги и услугите на платформите. Миналата година ВС отказа по две дела да се произнесе, че платформите носят отговорност – едното за Google и другото за Twitter. Нито едно от решенията обаче не влезе в дълбочина по същество за обхвата на действие на закона, който защитава платформите от отговорност – раздел 230 CDA.

Въпросните закони във Флорида и Тексас в понеделник бяха провокирани отчасти от решенията на някои платформи да отстранят Доналд Тръмп след нападението на Капитолия на 6 януари 2021 г. Поддръжниците на законите казаха, че те са опит за борба с тези решения, обявени от тях за цензура в Силиконовата долина. Противниците на законите казаха, че законите не зачитат правата на платформите по Първата поправка да модерират и ще ги превърнат в дом на дезинформацията и омразата.

Двете търговски асоциации, оспорващи щатските закони – NetChoice и Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия – заявиха, че няма цензура, а редакционни решения, защитени от Първата поправка, и че компаниите за социални медии имат право на същата конституционна защита, която имат вестниците.

Съдия Кейган пише, че на платформите се забраняват редакционни решения, които Върховният съд преди това е считал за защитени от Първата поправка, поради което законите е „малко вероятно да издържат проверката на Първата поправка“.

Освен всичко, казусите имат идеологически аспект, защото има мнение, че ограниченията са само за поддръжниците на Тръмп.

Американските медии широко отразяват призива на Вивек Х. Мърти за поставянето на предупредителни етикети (подобно на тези върху тютюневи изделия) на видно място в социалните медии, за да предупреждават потребителите, че платформите могат да навредят на психичното здраве на децата, ескалирайки своите предупреждения за ефектите от онлайн услуги като Facebook, Instagram и TikTok.

Мърти призовава Конгреса да приеме законодателство, изискващо социалните медийни платформи да включват съобщение за „редовно напомняне на родителите и юношите, че социалните медии не са доказано безопасни“.

Той цитира доказателства, че подрастващите, които прекарват много време в мрежите, са изложени на по-голям риск от тревожност и депресия. Мърти казва, че е доказано, че предупредителните етикети, като тези върху тютюневите и алкохолните продукти, променят поведението на хората.

Изследователи и държавни служители настояват за увеличаване на федералното финансиране за изучаване на темата и критикуват технологичните компании, че не предоставят повече вътрешни данни по въпроса на обществеността.

Но Мърти и други държавни служители твърдят, че има достатъчно доказателства, които предполагат, че социалните медии могат да бъдат опасни, независимо от пропуските в изследванията.

„Един от най-важните уроци, които научих в медицинското училище, беше, че при спешни случаи нямате лукса да чакате перфектна информация“, казва Мърти.