Tag Archives: US Law

САЩ: прозрачност на политическата реклама в платформите, делото Washington State v Facebook

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Щатът Вашингтон в САЩ има уникален за САЩ, казват медиите, закон за прозрачност на политическата реклама в платформите. Въпреки това    Facebook и Google отказват да предоставят данните за предизборни реклами публично. Щатът води дело срещу Facebook от 2020 г.

Съдът в Сиатъл застава на страната на  щата Вашингтон  по делото Washington State v  Facebook и отхвърля аргумента на компанията майка на Facebook Meta, че законът за кампанията на щата противоречи на Първата поправка. Съвсем си е конституционен, казва съдът.

Това не е първото дело по въпроса, преди години вече е имало такива дела и срещу FB, и срещу  Google, по което те са платили глоби. Но компанията продължава да твърди, че трябва “щатът Вашингтон да се приведе  в съответствие с останалите 49 щата, които налагат изисквания за разкриване на информация, без да затварят   цели канали на основната политическа коменикация.“

Мета казва, че Facebook е спрял да показва реклами в изборните кампании в щата, след като компанията е установила, че   няма да може разумно да спазва закона. Според щата,  Meta просто е „направила бизнес избор да не предоставя необходимата информация, въпреки че вече я е събрала“ чрез своята рекламна платформа: „Няма конституционно право да се крие информация, свързана с разходите за предизборна реклама, само защото една компания предпочита да не я предостави. Едностранното решение на Meta е умишлен бизнес избор, а не необходимост, и не показва нищо друго освен, че предполагаемият ангажимент на Meta за прозрачност на изборите е само при условията на Meta и само когато прозрачността   устройва компанията.“

„Този стандарт служи на жизнено важната цел да бъде информирана обществеността за опитите за влияние върху изборите във Вашингтон“, смята щатът. „Тази цел никога не е била по-важна, отколкото е днес, тъй като чуждестранни участници  агресивно разпространяват дезинформация за изборите, включително във Facebook.” Ако е обременително да поддържаш висок стандарт за прозрачност, откажи се от регламата,  може би просто не си заслужава, е позицията на щата.

Интересно е какво става в съда във Вашингтон  – първо,  заради значението за САЩ и второ, предвид процеса на приемане на Регламент на ЕС относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране (предложението).

31 милиона обезщетение за снимки от катастрофата, в която загина Коби Брайънт

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В една мъглива неделна сутрин през януари 2020 г. Коби Брайънт, на 41 години, и още осем души, между които дъщеря му,  летят от Ориндж Каунти за младежки баскетболен турнир в предградие на  Лос Анджелис.     Хеликоптерът се разбива  и всички на борда загиват. В първите часове след катастрофата  пожарникарите от  Лос Анджелис и  хората от сигурността са правили  снимки в близък план на катастрофата и останките, след което  снимките са споделени, макар разпространението им бързо да е ограничено.

 Тази седмица съдът в ЛА се произнесе по иска на Ванеса Брайънт и Крис Честър, чиято съпруга и дъщеря също са сред загиналите. Те трябва да получат съответно 16 и 15, или общо 31 милиона долара от общината в ЛА, към която са противопожарната служба и шерифството.

Журито установява, че “провалът на двете агенции да обучат служителите си относно правото на личен живот представлява конституционно нарушение”. Според тях практиката на службите да правят и споделят снимки на човешки останки нарушава конституционните права на членовете на семействата.

Ню Йорк Таймс за решението

ЛА Таймс за решението

TikTok и междинните избори в САЩ 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди междинните избори в САЩ тази есен TikTok се очертава като основен източник на неоснователна и подвеждаща информация,  казват изследователи, които проследяват онлайн дезинформацията. Големият брой потребители, кратката дължина на  видеоклиповете,  мощният, но зле разбран алгоритъм за препоръки  на платформата  правят неверните твърдения трудни за ограничаване – Ню Йорк Таймс информира днес.

„Когато имате изключително кратки видеоклипове с изключително ограничено текстово съдържание, вие просто нямате място и време за нюансирани дискусии за политиката“, казват от проекта Shorenstein на Harvard Kennedy School.

Американските законодатели призовават за повече информация относно операциите на TikTok, на фона на подновени опасения, че връзките на компанията с Китай могат да я превърнат в заплаха за сигурността.  „Без ресурси, без  достъп до данни ние не знаем кой е спрян, какво съдържание е свалено, дали действат по сигнали или какви са критериите. Това е напълно непрозрачно и ние не можем независимо да оценим нищо”.

Същевременно  американските  потребители прекарват средно по 82 минути на ден в платформата   – три пъти повече, отколкото в Snapchat или Twitter и два пъти повече, отколкото в Instagram или Facebook, според  доклад на  Sensor Tower.

На този фон изглежда обоснован подходът на ЕС за проитводействие на дезинформацията – т.нар.  двойна  предпазна мрежа – както ангажиране на платформите с кодекс,  така и законодателни мерки.

Dominion Voting Systems v Fox: отговорност на медията за разпространение на неверни твърдения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Когато Тръмп загуби изборите през 2020 г., Fox News Media разпространяваше тезата, че разполага с „огромни доказателства“, че Тръмп печели, но се извършва гигантска изборна измама. Доказателства не се появяват, но медията обвини търговските дружества, занимаващи се с изборните технологии – Smartmatic u Dominion Voting Systems – във фалшифициране на резултатите в полза на демократите.

Smartmatic, компания, свързана с изборните технологии и оборудване, води дело срещу Fox, журналисти във Fox News Media   и адвокатите  на Тръмп Pудолф У. Джулиани и Сидни Пауъл.  Подаден във Върховния съд на щата Ню Йорк, искът на Smartmatic е за 2,7 млрд. долара.  В 280 страници се твърди, че адвокатите  са започнали, а   Fox News Media   са се присъединили към конспирацията, засягайки доброто име на  Smartmatic и неговите изборни технологии и софтуер. “Подсъдимите са знаели, че изборите не са били манипулирани или подправени. Те са знаели фактите, както са знаели, че Земята е кръгла и две плюс две равни четири.” Fox News избира да твърди, че медията само е информирала за обстоятелства, които обществото има право да знае, защото са от обществен интерес.

Dominion Voting Systems твърди, че Fox News Media ден след ден разпространява лъжи за компанията, включително твърдения, че Dominion е параван за комунистическото правителство във Венецуела и че неговите машини за гласуване могат да прехвърлят гласовете от един кандидат на друг. Искът на Dominion е за 1,6 милиарда долара. Компанията прави връзка между лъжите на Fox и обсадата на Капитолия на 6 януари 2021. „Тези лъжи не просто навредиха на Dominion“, се казва в жалбата на компанията. „те навредиха на демокрацията”.

Юридическият екип на Fox сочи защитата на Първата поправка на Конституцията и твърди, че изявленията на водещи и на гости като Рудолф У. Джулиани и Сидни Пауъл са защитено мнение.

Ключово място за изхода на процесите има практиката на ВС на САЩ по Първата поправка, в частност решението New York Times v. Sullivan. Според стандартите в това решение и неверни твърдения по отношение на представители на властта са защитено слово в определени хипотези.

Двата процеса са част от серия процеси срещу Тръмп по различни поводи – като проблеми със семейния му бизнес и неправомерно иззети документи от Белия дом.

Мета, противодействието на дезинформацията и междинните избори 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Мета блокира руски тролове, разпространиха медиите през седмицата, дори се посочиха числа – над хиляда. Източник не беше посочен.

1

Източникът е редовният тримесечен доклад на Мета за заплахи и враждебно поведение. В увода се сочи, че публичното отчитане на заплахи започва преди пет години.

“За да предоставим по-изчерпателен поглед върху рисковете, с които се справяме, ние разширихме нашите редовни доклади за заплахи, за да включват кибершпионаж, неавтентично поведение и други нововъзникващи заплахи. Докладът няма за цел да отразява всички наши мерки за сигурност, а да споделя забележими тенденции и анализи, които да помогнат за  за разбирането на развиващите се заплахи за сигурността.”

Именно там, в секцията за Русия, се споменават тези закрити акаунти (45 – във Facebook  и  1,037 – в Instagram).

2

Втори документ от седмицата, свързан с противодействие на дезинформацията, взема повод от приближаващите междинни избори в САЩ. Документът се казва “Подход на Мета към идващите през 2022 междинни избори в САЩ”.

Компанията информира, че е създаден  специален екип, фокусиран върху междинните избори през 2022 г.   Заети са 40 000 души с финансиране 5 милиарда долара за безопасност и сигурност само през 2021 г.  “Ние работим с партньори от федералното правителство, включително ФБР и Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата, както и с местни и щатски служители по изборите.  Актуализираме инструментите за сигурност и допълнителна защита на кандидатите, техните кампании и длъжностните лица в изборната администрация. Идентифицираме операции за чужда намеса и вътрешно влияние, премахнахме над 150 мрежи от 2017 г. Възприемаме твърда позиция срещу фалшивите акаунти и блокираме милиони всеки ден, повечето от тях по време на създаването им.”, се казва в документа на Мета.   

Свободно слово или слово без отговорност: процесът срещу Алекс Джоунс, Infowars

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Алекс Джоунс – собственик   на сайта InfoWars –  стана много известен с разпространение на дезинформация и конспиративни теории, а върхът на популярността му се свързва с тормоза, който той чрез сайта си осъществи срещу родителите на убитите деца при стрелба в училище Sandy Hook в Нютаун, Кънектикът, през 2012 г.  Алекс Джоунс разпространяваше тезата, че стрелба не е имало и че родителите си измислят. Те, от своя страна, заведоха дела срещу него.

Infowars беше изхвърлен от платформите и приложенията. Това беше преди години, Тръмп още беше в Туитър и една започваше разговорът може ли частните компании да определят границите на свободата на словото онлайн. И отнася ли се Първата поправка за тях. И ако се отнася, не може ли Алекс Джоунс да говори, каквото пожелае.

Десет години по-късно Джоунс казва на родителите, че никога не е имал намерение да ги нарани. Че стрелба е имало, въпреки че многократно е казвал година след година, че стрелбата е била инсценирана. Но твърди, че  упражнява правото си на свобода на словото. И досега намира начини да разпространява конспиративни теории и да привлича милиони зрители всеки месец, някои от които също са заплашвали родителите, дори са им изпращали смъртни заплахи. 

Семействата на 10-те жертви водят четири отделни дела, стана известно първото решение. Текущият процес в Остин, където е базиран крайнодесният уебсайт на Джоунс Infowars и неговата компания-издател, произтича от иск от 2018 г., подаден от Нийл Хеслин и Скарлет Луис, чийто 6-годишен син беше убит при атаката през 2012 г. с още 19 първокласници и шестима възпитатели. Съдът присъди общо 49,2 милиона долара на семейството.  Другите дела са отложени. 

AP22213782881051_1

“Save the First” пише на лентата, която си е сложил Алекс Джоунс. Снимката е на АР,  Briana Sanchez/Austin American-Statesman via AP.

За Първата поправка става дума. В процеса се е очаквало защитата на Джоунс да доказва, че речта му е защитена по смисъла на Първата поправка на Конституцията, но това не се е случило,  не са представени необходимите доказателства – поради което реално не се е провела очакваната дискусия, макар че Алекс Джоунс отново е успял да говори пред медиите, че – ако бъде санкциониран – “това не е Америка”.

САЩ: модериране на онлайн речта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

image

Techdirt:

Тексас, Флорида и Ню Йорк са единствените щати досега, приели такива закони, но  Флорида и Тексас чакат съдилищата да се произнесат.

Искания за регулиране идват от двете страни на политическия спектър. Републиканците внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да хостват реч.  Демократите внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да цензурират реч. И понякога те се обединяват, за да прокарат ужасно, опасно, противоконституционно законодателство „ за децата“.

В Politico  Ребека Керн e обобщила опитите на щатските законодатели в цялата страна да прокарат тези закони –  почти всички от които вероятно са противоконституционни. Картата илюстрира невероятно нелепата морална паника в социалните медии.

Дали Първата поправка позволява цензуриране на реч относно медицинска процедура, която ще стане незаконна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В днешния Ню Йорк Таймс се обсъждат ефектите на решението на Върховния съд на САЩ за абортите върху свободата на изразяване. Или иначе казано, дали Първата поправка на Конституцията позволява цензуриране (забрана) на реч относно осъществяването на аборти. Не е ясно дали съдилищата ще установят, че защитата, предоставена от Конституцията,  ще се прилага за поддръжниците на правата на аборт, тъй като те се стремят да заобиколят множеството нови ограничения.

Прави се паралел с хазарта, разрешен или забранен на щатско равнище, и се сочи решението United States v. Edge Broadcasting Company, което потвърждава федерален закон, забраняващ рекламирането на лотарии в щати, които не ги разрешават.

Какво ще стане, ако щатът Ню Йорк купи билбордове в Тексас, предлагащи да помогнат на жените там да пътуват на север за законен аборт?

 

Но новият правен пейзаж в САЩ е неизследван, оставяйки много малко сигурност за това какви закони сега отделните щати могат да приемат свободно, завършва публикацията.

Европейците имат в историята си решението по делото Open Door and Dublin Well Woman v. Ireland  на ЕСПЧ отпреди 30 години, с което се позволи информиран избор на жените от Ирландия за аборти другаде, където това е законно.
И едно позитивно развитие на самото законодателство в Ирландия.

ВАС за прилагането в България на закона Магнитски

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По важния  въпрос как в България да бъде прилаган Магнитски – най-важните факти от  lex.bg  u  Лора Филева в Дневник:

ВАС окончателно обяви, че решението на МС за български списък по закона “Магнитски” е нищожно

Решението на служебното правителство за създаване на български разширен списък по закона „Магнитски“ е нищожно, защото е издадено при липса на компетентност – липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде такова решение, а липсата на материална компетентност винаги води до нищожност на издадения акт.

Това приемат поотделно два различни петчленни състава на Върховния административен съд (ВАС), които потвърдиха решенията на тричленните състави по две от общо над 60 дела, образувани заради наложените санкции по американския глобален закон. Първите две окончателни решения са по жалби на Ирена Кръстева (решението тук) и по жалба на „Интернюз 98“ ООД със съдружници Елена Динева и Нове интернал” ЕООД (решението тук) срещу три точки от решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет – за създаване на работна група, която да изготви и поддържа списъка, той да бъде публикуван на сайтовете на МФ и НАП, а държавните органи и дружества да прекратят отношенията си с тях.

Обявяването на решенията стана в контекста и на скандала с изтеклия вариант на проект/чернова/ идеи за  т.нар. “български закон Магнитски”. Дневник  информира, че според министъра на финансите  се работи по текстове, които да защитават държавата и бизнеса в случаи на наложени санкции от други държави, които заплашват финансовата система и икономиката на страната.

Очакването е за нормативен акт за прилагането на закона Магнитски и санкции,  наложени от други държави, това казва и ВАС: “липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде такова решение”  –  а не за “собствен Магнитски”:  това са две различни идеи.

По отношение на идеята за собствен Магнитски   главният прокурор Гешев е заявил в Брюксел, цитиран от Клуб Z, че закон “Магнитски”, подобен на американския, трябва първо да бъде приет на ниво ЕС, след което да бъде транспониран в националните законодателства.

Могат ли платформите да бъдат задължени да архивират доказателства за престъпления по време на война

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 12 май  членове на Конгреса в САЩ  са изпратили писма до изпълнителните директори на YouTube, TikTok, Twitter и Meta с молба  да създадат цифров архив, който да съхранява видеоклипове, снимки и други доказателства за военни престъпления,  публикувани  онлайн.

Това не е нова идея, но войната в Украйна доведе до подновяване на  дългогодишните призиви към големите технологични компании да променят начина, по който третират този вид материали. Платформите често премахват такова съдържание   въпреки потенциалната му стойност в съдебната зала. Идеята е видеоклиповете да не изчезват, когато алгоритъмът ги свали за показване на неправомерно насилие. 

Но рационализирането на процеса за събиране на данни, изграждането на хранилище за данни и  управлението на достъпа няма да бъде лесна задача.

В Калифорнийския университет в Бъркли отдавна работят по въпроса  как социалните медии могат да бъдат използвани за доказателства в международни съдилища – и как компаниите могат да свършат по-добра работа за запазването на доказателствата; как социалните медийни платформи могат да се трансформират от „случайни и нестабилни архиви за съдържание за правата на човека“ в хранилища от доказателства, достъпни за следователи и прокурори (доклад).

Екипът им дори е създал принципи и рамка  за използване на цифрова информация с отворен код в международни съдилища.

Разговор с този екип и повече информация – codastory.com