Claude на Anthropic e получил достъп до публично достъпни данни за гласоподавателите в щата Джорджия без разрешение от човека – разкритие, което със сигурност ще добави нови опасения към нарастващите тревоги за сигурността на AI преди предстоящите междинни избори в САЩ.
AI компаниите продължават да докладват инциденти от различен характер и неоторизиран достъп, като често има оплаквания и от компаниите – за закъсняла или неадекватна реакция.
Десет години изминаха от 2016 година, когато две събития разтърсиха политиката – изборът на Тръмп за президент и Брекзит. Години по-късно нямаше достатъчно категорични потвърждения за външна намеса в изборите и референдума, макар че данни в тази посока има.
Ако не друго, Европейският съюз започна да гледа сериозно на външната намеса и манипулирането на общественото мнение, съответно вота.
В САЩ отново предстоят избори. Борбата е с големи залози – бъдещето на САЩ и на света. В този контекст New York Times информира за следното:
Онлайн операция за влияние, подкрепена от руското правителство, засилва опитите си да всее разделение в САЩ и да разпали напрежението около Израел според ново проучване на независима компания, която проследява цифрови заплахи и чуждестранни пропагандни кампании.
Операцията за влияние, известна като Doppelgänger, създава поток от публикации в социалните медии, които прокарват теми за това как двупартийната подкрепа за Израел се срива. Doppelgänger се управлява от руската Агенция за социален дизайн, фирма за връзки с обществеността. И правителството на САЩ, и Европейският съюз наложиха наказателни санкции върху тази агенция, макар Тръмп да не е особено последователен в политиката на санкции.
В доклада се казва, че сайтовете за фалшиви новини се създават и умножават в продължение на 17 месеца, а усилването на влиянието е предназначено да избягва инструментите, които следят за това. Изфабрикуваните му статии вече се индексират от Google, където AI чатботовете, особено Grok, цитират именно тях в отговори за изборите.
.
Би Би Си организира защитата си по делото, заведено от Тръмп срещу телевизията. Корпорацията е поискала свидетелски показания да дадат най-големият син на Тръмп Доналд Тръмп-младши, първата му дъщеря Иванка Тръмп и зет му Джаред Къшнър. Доналд Тръмп-младши и Иванка Тръмп са присъствали на речта на баща си на 6 януари и са разговаряли с президента, докато насилието избухва в Капитолия.
Въпреки че Тръмп призова съда да откаже да даде разрешение за връчване на призовки, съдът е дал разрешение на Би БиСи да връчва документи по имейл, след като тайните служби блокираха доставката на поща от телевизията до дома на Иванка и Джаред Къшнър в Маями.
Заедно с това Би Би Си иска от федерален съдия във Флорида да принуди Доналд Тръмп да даде показания като част от делото за клевета на стойност 10 млрд. долара, заведено от президента срещу британската обществена телевизия. Адвокатите на Би Би Си пишат до съдията, че са прекарали месеци в опити да осигурят показанията на екипа на Тръмп. Имало е съгласие за 16 октомври, но адвокатите на Тръмп са заявили пред адвоката на Би Би Си, че президентът „вече не е на разположение за показанията си на 16 октомври поради други въпроси от национално значение“.
„Ищецът избра да заведе това дело и по този начин прие задълженията по граждански съдебни спорове“, се казва в искането на Би Би Си. „Ето защо Би Би Си иска от Съда да принуди ищеца да потвърди дата за даване на показания”, да уведоми Би Би Си за сигурно място, където такова отлагане е възможно и всяка друга логистика, необходима за гарантиране на безопасността на ищеца, и да седне за отлагането, както изискват основните правила за откриване.“
Федерален съдия нареди на администрацията на Тръмп да спре излъчването на телевизионни реклами, финансирани от данъкоплатците, които възхваляват президента Тръмп.
Рекламите са платени чрез договор за 20 милиона долара от Министерството на вътрешната сигурност. Едната от тях квалифицира политическите врагове на президента Тръмп като „злодеи“.
Коалиция от либерални организации е завела дело срещу тази “крещящо незаконна политическа пропаганда“. Вече е известно нареждането на съдията да се отмени всеки договор за излъчване или разпространение на оспорваните реклами.
Представители на Белия дом са заявили, че това ще се прилага само „напред“ и че президентът няма да възстанови на данъкоплатците това, което вече е било изразходвано.
Делото Garcia v. Character Technologies (Меган Гарсия срещу Character Technologies, Inc. и др.) е знаково федерално съдебно дело в САЩ, Флорида (Орландо) относно отговорността на компаниите за изкуствен интелект и свободата на словото. Делото се води от Меган Гарсия, майка на 14-годишния Сеуел Сетцер III, който се самоубива след месеци на интензивно общуване с чатбот на платформата Character.AI, вдъхновен от герои от „Игра на тронове“, срещу компанията Character Technologies (създала Character.AI), съоснователите Ноам Шазеер и Даниел Де Фрейтас, както и Google (финансирала проекта).
Character Technologies пледира, че текстовете, генерирани от техния езиков модел (LLM), представляват защитена реч по Първата поправка на американската конституция, а потребителите имат право да получават тази информация. Те цитират решението Citizens United, според което защитата е за речта, а не за произнасящите я. От своя страна майката се позовава на дело за Blackie the Talking Cat, говорещата котка, за която съдът е казал, че няма закрила по Първата поправка, макар да е обучена да “издава “говори”.
Притежават ли AI чатботовете права на свобода на изразяване, предоставени съгласно Първата поправка на Конституцията на САЩ на хората?
На 21 май 2025 г. съдия Ан Конуей отхвърля искането на компанията за прекратяване на делото и да дефинира алгоритмично генерирания от изкуствен интелект текст като „реч“ в смисъла на Първата поправка. Съдия Конуей не приема, че поредицата от думи, генерирана от алгоритми чрез статистическа обработка на данни, представлява конституционно защитена “реч”, тъй като на модела липсва човешко намерение за изразяване.
Фактите по делото: Sewell, 14-годишен деветокласник от Орландо, Флорида, е прекарал месеци в разговори с чатботове на Character.AI, приложение за ролеви игри, което позволява на потребителите да създават свои собствени A.I. герои или да разговарят с герои, създадени от други. Той знаеше, че „Дани“, както той наричаше чатбота, не беше истински човек — че отговорите му са само изходите на един A.I. езиков модел, че няма човек от другата страна на екрана, който му отговаря. Но въпреки това разви емоционална привързаност. Той постоянно пишеше на бота, актуализирайки го десетки пъти на ден и участвайки в дълги ролеви диалози. Съобщава, че е влюбен и щастлив и когато ТЯ го вика при себе си, той се самоубива.
Условията за ползване на Character.AI изискват потребителите да бъдат най-малко на 13 години в Съединените щати и на 16 – в Европа. Няма специфични функции за безопасност за непълнолетни потребители и няма родителски контрол, който да позволява на родителите да ограничават използването на платформата от децата си или да наблюдават техните съобщения, пише New York Times.
Решението е правен прецедент. Смята се, че отваря врата към търсене на съдебна отговорност на разработчиците при вредни последици от техните модели.
Съдия Тимъти Кели нареди на Белия дом временно да възстанови пълномощията на журналистите от CNN, MS NOW и POLITICO и заяви, че забраната вероятно е противоконституционна.
Докато правното оспорване на заповедта на Тръмп продължава, съдът разпореди Белият дом да „върне и възстанови“ пълномощията на журналистите.
От своя страна Белият дом твърди в съдебни документи, че действията на Тръмп са законосъобразни съгласно Първата поправка и обвинява медиите, че застрашават националната сигурност „чрез трафик от проверими лъжи“ и публикуват чувствителна или класифицирана информация.
Американският медиен сектор преживява трудни времена по време на втория мандат на Тръмп. Очевидната неприязън на президента към критичните гласове намери нов – противоконституционен, смята се – израз преди дни, когато на три критични медии беше показана вратата на Белия дом, едната от тях – CNN.
Това не е първият опит на Тръмп да ограничи достъпа до пресата. Медийни организации осъдиха многократно втората администрация на Тръмп заради подобни усилия в Белия дом и Пентагона. Американските съдилища последователно постановяват, че отричането или ограничаването на достъпа на журналист в Белия дом по причина на съдържанието на репортажите нарушава Първата поправка. Още по време на първия мандат на Тръмп Белият дом забрани достъпа на тогавашния репортер на CNN Джим Акоста, съдът отмени забраната. А през 2026 г. министърът на войната Пийт Хегсет и администрацията на Тръмп загубиха съдебна битка за ограниченията, които Пентагонът се опита да приложи за отразяване на дейността на министерството. Асошиейтед прес все още съди Белия дом за отказан достъп, след като АР отказа да нарича Мексиканския залив Американски.
CNN, Politico и MS NOW вече са завели дело за това, че Белият дом е нарушил правото им по Първата поправка, защото Тръмп е свързал забраната със съдържанието – което е забранено: „Президентът не направи опит да скрие, че забраната му наказва защитената реч, заявявайки изрично, че е решил да забрани CNN, MS NOW и POLITICO за тяхното отразяване през последните две години на него и неговата администрация, съобщава WP. Интересна подробност е, че делото ще се гледа от същия съдия, който се произнесе през 2018 по изгонването на Акоста в полза на Акоста – съдия Тимъти Дж. Кели, назначен от Тръмп (реакцията на президента в SocialTruth по този въпрос е по-долу).
В отговор ABC, CBS, Fox News и NBC заявиха, че ще спрат телевизионното отразяване на президентските събития заради забраната на Белия дом за CNN.
И WP няма да публикува никакви снимки на президентските събития през деня – включително напускането на Тръмп на Белия дом и участиието му в ООН в Ню Йорк до полунощ източно време – присъединявайки се по този начин към колективна инициатива на фотографи, отразяващи Белия дом.
Президентът вероятно смяташе: И какво от това, че медиите няма да ме отразяват повече? Той е научил изкуството на директната комуникация с обществеността чрез социалните медии и собствената си (иронично наречена) Truth Social. Като кандидат той успешно използва недоверието на обществото в журналистите и го увеличи чрез постоянно осъждане на неблагоприятното му отразяване в медиите, наричайки го „фалшиви новини“.
Но Trump TV е провал, според медиите аудиторията й се е задържала на около 400 души. Това, което става ясно, е, че, Боже мой, Белият дом се нуждае от CNN.
Дейвид Елисън все пак ще получи контрол над CNN (не се преструвайте, че „независима редколегия“ ще означава друго) – така е озаглавена публикация днес в изданието на Харвард NiemanLab.
Придобиването чрез Paramount, на Warner Bros. Discovery беше задържано от дело, заведено от главни прокурори на сините щати заради антитръстови въпроси. Ето тази пречка е отпаднала. Делото приключва, а в замяна е договорен – както беше споменато още преди месеци – „независим“ надзор над CNN. Кавичките са в оригиналната публикация.
Развлекателният гигант се съгласи да създаде борд на журналистите, който да гарантира редакционната независимост на CNN и CBS News и се ангажира да разпространява 30 филма в кината всяка година. Компанията също така обеща да даде допълнителни 1,5 милиарда долара за филмова продукция през следващите пет години. (Че всичко това се случва, докато Дейвед Елисън подкрепя забраните на всички репортери на CNN за достъп до Белия дом добавя трагикомичен характер към историята.)
По-нататък в публикацията се обсъждат примери за “независим” борд в миналото, като част от минали придобивания на новинарски компании, с участието на Рупърт Мърдок – и нито един от тях не предлага причини за „независим“ оптимизъм:
Колкото и добронамерени да са членовете на тези комисии, ако Дейвид Елисън иска да ги заобиколи, той ще го направи. Това е изкуствен набор от правила, които собственикът на милиардер неизбежно ще заобиколи. Тези „независими“ бордове са PR жестове, а не средства за редакционна защита. Както казlа Андрю Нийл, те са само инструменти за довеждане на спорната сделка до финала.
Има ново свидетелство как администрацията на Тръмп се справя с тези, които Тръмп вярва, че са негови врагове. На първо място – критичните медии. Това е впрочем тавтология, защото не би трябвало да има други медии, освен критични: критичната дистанция към властта е част от дефинирането на съвременните медии.
Но все пак – критичните медии са обявени за “фалшиви новини” – познато – и еднолично Тръмп прекратява достъпа им до Белия дом. Администрацията е лишила от финансиране обществената телевизия и радиото. Пентагонът е уволнил редактора и издателя на традиционно независимия си вестник Stars and Stripes. Тръмп чрез шефа на FCC предприема действия за ограничаване или отнемане на лицензиите на телевизиите, които са допуснали негативно отразяване или коментар за него. Води и дела срещу тях, на първо място с цел да сплаши медийния сектор. Следи онлайн съдържанието и е решен да отказва визи на хора с възгледи, които не харесва.
Да не говорим за цензурата върху историческия разказ, която Тръмп се опитва да наложи на Smithsonian. И понеже институцията отказа да се подчини, Тръмп разположи собствения си прочит на историята в алеята, която води към галерията – и призивът е Не вярвайте на това, което ще видите вътре! По подобен начин Тръмп се кани да санкционира и Kennedy Art Center – тук се разказва за съдбата на центъра, след като съдът не утвърди преименуването му на Кенеди – Тръмп център.
Забраната на Тръмп за достъп на трите медии до Белия дом изглежда очевидно противоконституционна, защото санкционира новинарските организации за критично съдържание, казват експерти.
Това се случва в стара и утвърдена демокрация, лидер на демократичния свят.
Компанията на Илон Мъск SpaceXAI управлява платформата за социални медии X и инструмента за изкуствен интелект Grok. Известно е, че Grok може да се използва за създаване на експлицитни сексуални изображения -т.е. представлява AI-nudification technology.
В Минесота е приет закон, забраняващ създаването на сексуални дийпфейк изображения. Съответствието на закона с Първата поправка на Конституцията (където е и защитата на свободата на изразяване) се оспорва от SpaceXAI на Мъск.
Новината е, че федералният съдия Донован Франк е отказал да признае закона за противоконституционен. Според решението интересите на държавата надвишават тези на компанията. Посочени са доказателства за „набор от вреди, причинени от технологията за AI – разсъбличане“, включително неконсенсусно порно и материали за сексуално насилие над деца. Франк отбелязва още, че компанията е изправени пред поредица от съдебни дела, свързани със създаването на сексуализирани образи от Grok.
SpaceXAI твърди, че увеличеното модериране на съдържанието може да му струва приходи и потребители, посочвайки глоби, които могат да достигнат $500,000 на нарушение.
„Държавата е приела демократично и почти единодушно правила, целящи да защитят обществеността от безспорната вреда, произтичаща от технологията и разпространението на фотореалистични сексуализирани изображения“, пише съдията. „И когато сравнява интересите на държавата с всяка потенциална вреда, нанесена на интересите на xAI, Съдът намира без колебание, че балансът натежава решително в полза на държавата.“
Но къде в тази история е Министерството на првосъдието? Министерството на правосъдието приема аргументите на SpaceXAI, че законът на Минесота нарушава правата на свобода на словото, и цитира изпълнителна заповед от президента Доналд Тръмп която се стреми да ограничи регулирането на AI.
С акта на Тръмп администрацията се стреми да ограничи отделните щати да налагат свои собствени правила, които според Белия дом забавят иновациите.
Създадена е специална група (AI Litigation Task Force) към Министерството на правосъдието на САЩ за оспорване на щатски закони за AI в съда.