Tag Archives: BG Law Making

Достъп до информация: прозрачност за разходването на публични средства

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Държавните институции нямат право да крият имената на фирмите, които са получили средства от финансирани от бюджета програми, размера на поръчката и как точно е избран конкретният външен изпълнител. Това са част от изводите от решението на съдия Калина Пецова от Административния съд – София-град, по дело срещу Изпълнителна агенция “Медицински надзор” (ИАМН), заведено от Десислава Николова, журналист от “Капитал”, представлявана от адвокат Мария Шаркова, управляващ съдружник в “Шаркова и партньори”, за нарушение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Важно заключение на съда за прилагането на ЗДОИ, за което пише Капитал.

С жалбата се иска отмяна на решението в частта му, с която се отказва достъп до поисканата информация по Националната програма по насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията 2024 г. – 2028 г. – в частност колко средства са получили външни изпълнители по тази програма и как са избрани външните изпълнители по всеки един от проектите. Изпълнителната агенция Медицински надзор издава отказ, като го мотивира със засягане на третите лица. В решението се изяснява, че в случая има преобладаващ обществен интерес:

Не е налице хипотезата на чл. 31 от ЗДОИ, тъй като заявителката не изисква данни за самите външни изпълнители, а само за проектите, възложени на такива изпълнители, съответното финансиране и начина на избора им. Извън това, дори да беше изискана и поименна информация за външните изпълнители, последните отговарят на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, тъй като същите са обект на искането само по отношение на дейността им, реализирана посредством средства, финансирани от средства по проект, финансиран от държавна програма, респ. от държавния бюджет. Те са задължени субекти по ЗДОИ и не следва да се иска тяхното съгласие за предоставяне на информацията в този обем. Освен това липсват доказателства за търсене на съгласието им и респ. за отказ. Извън всичко изложено, налице е надделяващ обществен интерес, който не е коментиран в мотивите на органа, както го задължава законът. По изложените съображения, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Решение АССГ ЗДОИ 2025

Съд на ЕС: две решения срещу България за забавено транспониране на две директиви

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С решение на Съда на ЕС от 8 май 2025 г. по дело C‑198/23 Европейска комисия срещу България с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС на 28 март 2023 г., постанови:

1)      Като до изтичането на определения в мотивираното становище на Европейската комисия от 19 май 2022 г. срок не е приела всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета, и съответно като не е съобщила на Комисията тези разпоредби, Република България не е изпълнила задълженията си по член 12 от тази директива.

2)      Осъжда Република България да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 1 000 000 евро.

3)      Осъжда Република България да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

На 19 май 2022 г. Комисията изпраща на Република България мотивирано становище, с което я приканва в срок от два месеца, считано от получаването му, да се съобрази с посочените в него задължения. Към момента на изтичането на този срок Република България не е приела никакви мерки за транспониране на Директива 2019/789 и a fortiori не е съобщила на Комисията за такива мерки. На 1 декември 2023 г. Комисията е уведомена за публикувания и влязъл в сила на същата дата Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ДВ, бр. 100 от 1 декември 2023 г.).С писмено изявление от 24 януари 2024 г. Комисията уведомява Съда, че с този закон транспонирането на Директива 2019/789 може да се счита за пълно. Вследствие на това тази институция, от една страна, оттегля искането си за налагане на периодична имуществена санкция, и от друга страна, уточнява по размер искането си за осъждане на Република България да заплати еднократна сума.

Република България излага три съображения за отхвърляне на иска на ЕК: непреодолима сила поради настъпването на глобалната пандемия от COVID‑19, довела до обявяването на извънредна обстановка в България шестнадесет пъти; четирите разпускания на Народното събрание между април 2021 г. и февруари 2023 г., и накрая, третото съображение — с късното публикуване, на 4 юни 2021 г., на Насоките на Комисията във връзка с член 17 от Директива 2019/790.

Доводът за четирите последователни разпускания на Народното събрание, който Република България изтъква в подкрепа на твърдението, че е налице абсолютна обективна невъзможност да се изпълнят изискванията на член 12 от Директива 2019/789, може само да бъде отхвърлен с оглед на постоянната практика на Съда, съгласно която положения или практики, съществуващи във вътрешния правен ред на държава членка, не могат да са оправдание за неспазването на задълженията и сроковете, произтичащи от директивите на Съюза, нито следователно за късното или непълното транспониране на тези директиви (решение от 13 януари 2021 г., Комисия/Словения (ПФИ II), C‑628/18, EU:C:2021:1, т. 79 и цитираната съдебна практика).

С решение на Съда на ЕС от 8 май 2025 г. по дело C‑186/23 Европейска комисия срещу България с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС на 28 март 2023 г., постанови:

1)      Като до изтичането на определения в мотивираното становище на Европейската комисия от 19 май 2022 г. срок не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО, и съответно като не е съобщила на Комисията тези разпоредби, Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от тази директива.

2)      Осъжда Република България да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 1 000 000 евро.

3)      Осъжда Република България да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

Съдът отново приема, че ковид не е непреодолима сила, нито се зачита фактор като неработещо Народно събрание.

Интересно е как Съдът оценява значението на много късно издадените Насоки на ЕК, предвидени в директивата: “относно факта, че насоките на Комисията във връзка с член 17 от Директива 2019/790 са публикувани едва на 4 юни 2021 г., следва да се констатира, от една страна, че прилагането на член 17 от тази директива не е спряно до приемането на тези насоки и от друга страна, че посочените насоки не са изменили самия текст на тази разпоредба, така че няма как да са засегнали транспонирането на същия член 17 в националното право.”

Да е принципно ясно, че ЕК има право да бави издаването на Насоки, но държавите нямат право на съответно забавяне на транспонирането.

Новите възможности пред съда да сезира Конституционния съд (видео)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дискусия на тема “Новите възможности пред съда да сезира Конституционния съд и паралели с приложимостта на правото на ЕС и КЗПЧОС”, организирана от Съюза на съдиите в България и Българският институт за правни инициативи, може да се види на около тричасово видео*.

*не може да се види, видеото не е достъпно повече.

Гл. ас. д-р Александър Цеков от СУ прави преглед на практиката на КС по допустимостта на исканията за обявяване на противоконституционност.

Съдията от СРС Константин Кунчев предлага тезата си за съотношението между принципа на непосредствено действие на Конституцията и правомощието на съда да сезира КС.

Съдия Александър Арабаджиев от Съда на ЕС и бившият съдия от ЕСПЧ Йонко Грозев информират за паралелите между процедурите по сезиране на КС и съответно на двете международни съдилища.

Видеозапис на дискусията

ЕСПЧ: Решение по делото Гиргинова срещу България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека от 4 март т.г. по делото Гиргинова срещу България. Галина Гиргинова е журналистка, отразяваща съдебната система. Освен другото, тя търси достъп до мотивите, с които бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов е оправдан по обвинение, че съзнателно е позволил на подчинените си да извършват незаконно тайно наблюдение. Искането й е отхвърлено от съда, защото мотивите съдържали подробности, свързани с наблюдението, които били класифицирана информация. Отхвърлено е и искането за съдебен контрол върху този отказ.

За пореден път до ЕСПЧ достига българско дело за незаконно подслушване. Междувременно парламентът прекратява тайното звено за наблюдение на Министерството на вътрешните работи и прехвърля правомощията за използване на “специални средства за наблюдение” на Агенция за технически операции под прекия контрол на правителството. В обяснителните бележки към законопроекта (354-01-19) се казва, че промяната е необходима, за да се намалят многобройните злоупотреби на системата за скрито наблюдение, включително използването му за „политически и бизнес интереси“, чиято кулминация е „механизмът за незаконно подслушване, създаден и действащ в Министерството на вътрешните работи под надзора на министъра“.

Жалбоподателката се позовава на чл.10 ЕКПЧ – право на достъп до информация. Съгласно практиката на Съда (Голямата камара по дело Magyar Helsinki Bizotts срещу Унгария, 156), такова право може да възникне, ако достъпът до информацията е инструмент за упражняване на правото на свобода на изразяване на лицето, което я търси – в зависимост от: (а) целта на искането за информация; б) естеството на търсената информация; в) ролята на търсещия информация при получаването й и предаването й на обществеността; и г) дали информацията е готова и налична (пак там, No  157-70). Тези критерии по принцип са кумулативни. ЕСПЧ установява, че в случая критериите са изпълнени и жалбата е допустима.

По същество ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:

а) Има намеса в свободата на изразяване.

б) Спорно е дали намесата е предвидена в закон, защото право на достъп до мотиви не е изрично предвидено. Липсват правила за това как не-страни могат да получат достъп до наказателни решения, ако не са били публикувани.

в) Независимо дали е предвидена в закон, намесата не е необходима в едно демократично общество:

Необходима е публичност на мотивите за оправдаване на високопоставен служител по сериозни наказателни обвинения предвид необходимостта да се увери обществеността, че наказателното право се прилага еднакво и безпристрастно, включително когато се повдигат обвинения срещу хора на власт. Освен това в конкретния случай тези обвинения, свързани с твърдения за сериозна злоупотреба с тайно оборудване за наблюдение, което, както вече беше отбелязано, е въпрос от значителен обществен интерес в България, тъй като в съответния момент е имало повтарящи се скандали, свързани със злоупотребата с „специални средства за наблюдение“.

Дали този принцип може да бъде дерогиран поради съображения, свързани с националната сигурност: Съдът вече е приел, че дори когато даден случай се отнася до въпроси, свързани с националната сигурност и включва класифицирана информация, прикриването изцяло на решението не е обосновано. Съществуват техники, като например да се класифицира частично съдебно решение или да бъде публикувано в редактирана форма.

Изборът на съда да пази в тайна мотивите за това оправдателното решение – и произтичащата от това намеса в правата на жалбоподателката по член 10 от Конвенцията – съответно трябва да се разглеждат като попадащи извън всяка приемлива свобода на преценка на българските власти по разглеждания въпрос, а оттам и като надхвърлящи това, което е “необходимо в едно демократично общество”.

97.   Следователно е налице нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

За Сега адв. Кашъмов обсъжда ефектите на решението.

Юнайтед Груп България/Булсатком: и ВАС разрешава концентрацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

КЗК разреши сделката Юнайтед Груп България/Булсатком точно преди година. Към решението на КЗК е приложено особено мнение на Димитър Кюмюрджиев, заместник – председател на КЗК, според което в резултат на планираната концентрация ще са налице негативни ефекти в конкурентната среда на съответния продуктов и географски пазари, защото ще се създаде предприятие с господстващо положение на пазара по смисъла на чл.20 от ЗЗК.

И Административен съд София-област (АССО), и Върховният административен съд с решение от 18 февруари т.г. отхвърлят като неоснователни жалбите против решението на КЗК.

Делото пред ВАС е образувано по четири касационни жалби, подадени от „А1 България“; „Цетин България“ ЕАД; „Йеттел България“ ЕАД и „БТВ Медия Груп“ ЕАД. Поддържа се, че КЗК е следвало да забрани планираната концентрация, тъй като участниците в нея не са представили мерки за запазване на ефективната конкуренция и ограничаване на отрицателното й въздействие върху засегнатия пазар.

Според ВАС – по доклад на съдия Таня Дамянова – оплакването, поддържано от всички касатори, че при разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, е неоснователно. Следва да се приемат за правилни и обосновани изводите на КЗК, споделени и от АССО, че процесната сделка не би довела до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на съответните пазари. Тъй като оспореното първоинстанционно решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби, а е валидно, допустимо и правилно, то следва да бъде оставено в сила. Решението не подлежи на обжалване. По-рано съдът е потвърдил и допуснатото незабавно изпълнение.

Пеевски ще разчиства соросите, Костадинов иска списъци, Борисов не казва, че грантовете са лошо нещо

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 30 януари 2025 г. Пеевски и депутатите от ДПС – Ново начало внесоха Проект на решение за създаване на Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техни фондации на територията на Република България, финансиращи български физически и юридически лица и неправителствени организации, както и установяване на свързаността им с политически партии, магистрати, образователни институции, медии, бизнес структури и органи на държавната власт.

Част от мотивите – компрометира се демокрацията, руши се държавата в частен интерес. Като овладени области чрез инфилтрирани лица се посочват администрацията, съдебната власт, университетите, медиите.

Проектът за решение  получи 62 гласа “за” (1 от ГЕРБ, 29 от “Ново начало”, 5 от БСП, 16 от ИТН и 11 от МЕЧ), 74 “против” (25 от ГЕРБ, 30 от ПП-ДБ и 19 от ДПС-Доган) и 43 “въздържал се” (36 от ГЕРБ и 7 от БСП).  “Възраждане” напусна, като по този начин допринесе за отхвърлянето на законопроекта. Обявеният мотив беше липсата на подкрепа за техния законопроект за чуждестранните агенти. 

Скоро след това Пеевски е обявил, че отново ще внесе решение анти-Сорос и ще освободи България от соросите. 

Паралелно Костадинов е обявил, че “още днес внася” в Народното събрание проект на решение за създаване на временна комисия, която да разследва дейността на чужди фондации- посочени са  “Отворено общество“, Институт “Отворено общество”, фондациите “Америка за България“, “Ханс Зайдел“, “Конрад Аденауер“, Норвежкия фонд и др. подобни организации. По думите на Костадинов  през последните 30 години  те са създали “мрежа от структури, които буквално паразитират върху гражданското общество и върху медийния сектор и имат своята откровена и неприкрита намеса в българското политическо пространство” –  “кои са стипендиантите, да получим списък, да ги обявим, да видим кой колко пари е взимал, защото тези фондации работят изключително непрозрачно”.

Големият апетит на политиците да правят списъци на представители на гражданското общество и медиите и да изнасят лична информация за активни граждани не секва.

Чуждестранно финансиране на неправителствения сектор и медиите съществува и в най-развитите демокрации, и в развиващите се държави. Средствата от ЕС също са публичен ресурс, който не е от българския бюджет. Тъй като и авторите на обсъжданите проекторешения, семействата им и пр. (видно от медиите) са получавали европейски, а може ли и други средства от чужди организации и лица, много трудно им се удава да разграничат укоримото от неукоримото. Не им се удава.

Борисов (който традиционно говори за грандове, вместо за грантове – безвъзмездно финансиране на проекти) вчера казва, че грантове повече няма да има, а днес казва че “по европейските програми има заделени пари, включително и за телевизиите, които са дадени от Европейската комисия. Всички правителства, не на Бойко Борисов, до едно са давали пари, които са по европейски програми за българските медии – за рекламни кампании, свързани с ЕС, както сега има пари за еврото. Всички сме го правили и то е бяло, официално и точно”.

Днес проблемът според Борисов е другаде: правителството дава “на много“, а грантовете се дават “само на някои“: “Аз не казвам, че грантовете са лошо нещо. Прави впечатление обаче, че тези грантове, ако си извадите справката по европейските програми, ще видите, че много медии са получавали, а по грантовете са само определен тип медии. Но когато си частна медия и защитаваш една политическа партия и получаваш дотации повече, отколкото другите политически партии, единственото, което съм казал, е, че много големи пари са влезли в тези медии“.

Борисов, без да иска, е навлязъл в област, за която носи лична отговорност като дългогодишен шеф на ГЕРБ и премиер – разпределянето на държавната реклама. Отдавна се знае, че в раздаването на европейски пари и т.нар. държавна реклама за медии извън режима на ЗОП има проблем. Това позволява правителство и държавни субекти да финансират проправителствено отразяване на събитията, така и става. Парите, които се дават “на много”, според Борисов, най-често са пари за комфорт. И това е проблем, който ЕК ни посочва в докладите за върховенството на правото.

За четвърти път законопроектът за чуждестранните агенти беше гласуван и отхвърлен в НС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

За четвърти път беше включен в дневния ред на Народното събрание и отхвърлен Законопроект за чуждестранните агенти.

Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти51-454-01-511/11/2024КОСТАДИН ТОДОРОВ КОСТАДИНОВ; ЦОНЧО ТОМОВ ГАНЕВ;
2Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти50-454-01-8510/09/2024КОСТАДИН ТОДОРОВ КОСТАДИНОВ; ЦОНЧО ТОМОВ ГАНЕВ; и др.
3Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти49-354-01-1928/04/2023КОСТАДИН ТОДОРОВ КОСТАДИНОВ; ЦОНЧО ТОМОВ ГАНЕВ; и др.
4Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти48-254-01-3627/10/2022КОСТАДИН ТОДОРОВ КОСТАДИНОВ; ПЕТЪР НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ; ЦОНЧО ТОМОВ ГАНЕВ;

Ограниченията – според последната версия

Два скандални опита за отстъпление от съществуващата правна рамка на достъпа до обществена информация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Публикацията “Сарафов поиска от Върховния административен съд да отмени достъпа до информация за разследвания и проверки на прокуратурата” е на сайта на Програма Достъп до информация и се отнася до искане на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов срещу съдебната практика, според която прокурорските постановления и други актове на прокурора по разследването са обществена информация с надделяващ обществен интерес и не могат да бъдат укривани от обществеността.

В един от предпоследните работни дни от 2024 и.ф. главният прокурор и единствен кандидат за длъжността „главен прокурор“ Борислав Сарафов поиска от Върховния административен съд (ВАС) да извади съществена част от дейността на прокуратурата от обхвата на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

В искане до Върховния административен съд (ВАС ) и.ф. главният прокурор и поискал произнасяне по 5 въпроса, като твърди, че е налице противоречие в практиката на съдилищата. Според него, постановленията на прокурорите за прекратяване на досъдебно производство, както и свързаните с т.нар. проверки не представляват „обществена информация“. Твърди, че съществува практика на ВАС в тази посока и че административните съдилища са се отклонили от тази практика. Смята, че тестът за „надделяващ обществен интерес“, регламентиран в ЗДОИ през 2008 г. не следва да се прилага спрямо посочените прокурорски постановления.

Сарафов […]  всъщност е предприел реални стъпки за тълкувателно решение, чрез което да бъде покрита с булото на тайната и малкото информация за прокурорските разследвания и проверки, която обществото можеше да получи.

 

Засега този въпрос е открит.

2

Капитал обръща внимание и на друг опит за удар срещу прозрачността :

Служебното правителство първо предложи, а после свали скандален законопроект за промени в Закона за класифицираната информация (ЗККИ). След като проектът бе публикуван за обществено обсъждане на 2 януари със срок за консултации да началото на февруари и предизвика коментари и възмущение, в петък вечер текстът е бил свален от правителствения портал за обществени консултации.[…]

Самият текст предвижда нови сериозни правомощия на ДАНС, включително възможност да задейства процедура по предсрочно прекратяване на кметски мандати заради отказ на достъп до класифицирана информация, право да налага конфискации на вещи, с които е извършено административно нарушение, възможност за вечно засекретяване на информация до момента на унищожаването й, без обществото да има възможност да се запознае с нея и др.

Едно от най-скандалните нови правомощия на ДАНС беше идеята тя да може да сваля избрани кметове. В заключителните разпоредби на проекта се предвиждаше промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация, според която пълномощията на избран кмет се прекратяват “при неподаване на документи за проучване за надеждност в двумесечен срок от встъпването в длъжност, при отказ за издаване или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация”.

ЮЗУ и ректорът Марин водят SLAPPs срещу бивш преподавател

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Югозападният университет “Неофит Рилски” и ректорът му Николай Марин са завели три дела с характеристиките на SLAPP (strategic lawsuits against public participation, SLAPPs) срещу бившия преподавател в учебното заведение Стефан Дечев, съобщи Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България). Исковете са почти идентични на обща стойност 650 хил. лева. Исковите молби са подписани Николай Марин – две в качеството му на ректор и една в лично качество.
През декември миналата година историкът и вече бивш преподавател в Югозападния университет доц. Стефан Дечев подава сигнал до Министерството на образованието и науката, в който твърди, че системно подписът му е бил фалшифициран под оценки от изпити, които никога не са се провеждали. Оценките са вписвани в главните книги, в които преподавателите нанасят оценките от протоколите.

След Лев Инс срещу Медиапул с иска за един милион и АЕЦ Козлодуй срещу медицинската сестра Наталия Кънчева за половин милион, това е поредна серия SLAPPs. Едното дело на ЮЗУ също е за половин милион.

Дневник с повече информация

КЗЛД обучава, не санкционира за разгласяване на лични данни, вкл. ЕГН-та, с цел стигматизиране

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията за защита на личните данни не санкционира партия “Възраждане” за нарушаване на правилата за разгласяване на лични данни – за това съобщава изданието Сега в публикация “Възраждане” са помилвани след мащабна злоупотреба с лични данни.

През август 2022 г. ръководството на партия “Възраждане” оповестява списък с неправителствени организации и медии, които обяви за “октоподоподобна структура”, заплашваща националната сигурност. Според лидера на партията Костадин Костадинов тези организации трябвало да се регистрират като агенти на чуждо влияние. “Възраждане” и в този парламент внесе мракобесния си закон по кремълски образец за регистрация на чуждестранните агенти. Личните данни, вкл. ЕГН, на над 800 физически лица, участници в управителни и надзорни органи на неправителствените организации и медии остават видими на сайта на партията от 11 август 2022 г. до януари 2023 г. – като “се налага асоциирането на тези хора с думи като агенти, шпиони, корупция, “завладяна държава”, “злокобна фондация””, пише Сега.

В резултат санкция няма, има само препоръка да се спазват разпоредбите на GDPR. Решението още не е публикувано, Сега са стигнали до проекта.