Tag Archives: BG Law Making

Капитал: Собственикът на “Виваком” United Group е кредитирал сделката на Спас Русев за “Булсатком”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

  • Отчетът на United Group показва кредит от 127 млн. евро към компанията на Русев Viva Corporate.
  • Като част от нея UG придобива базовите станции и оптичната мрежа на тв и интернет доставчика.
  • Косвеното участие на “Виваком” като финансираща страна и притежаването на инфраструктурата ще има ефект върху конкуренцията.

Публикацията в Капитал, автор Константин Николов


На пазара на доставка на телевизия и интернет от поне десетилетие властва трио – “Виваком”, “Булсатком” и ” А1 България”. Операторите често сменяха собствениците си и едновременно купуваха малки конкуренти. От тази есен е факт поредната рокада – “Булсатком” беше купено от дружество на Спас Русев. А сега става ясно, че сделката е била директно финансирана от собственика на “Виваком” United Group. Новината се вижда в отчета на групата за деветмесечието на 2022 г.

Собственикът на “Виваком” и “Нова тв” планира скоро да придобие инфраструктура (базови станции и мрежа) от “Булсатком” за 90 млн. евро. Макар че клиентската база не е обект на сделката, договореностите не са обявени пред антимонополния орган КЗК. Но косвеното участие на “Виваком” като финансираща страна и притежаването на инфраструктурата ще даде ефект върху конкуренцията –  по-свързани два оператора и по-малко алтернативи за клиентите.

Потърсен за коментар, Спас Русев отказа да говори за заема от United Group. “Капитал” изпрати запитване и към собственика на “Виваком”, но до момента няма получен отговор.

Гражданско обединение Боец осъди Тома Биков за клеветнически твърдения в тв предаване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В предаване, излъчено по Нова телевизия („Неделята по Нова) Тома Биков – “политолог, журналист, политик”, член на действащото НС и на парламентарната комисия по културата и медиите –  е направил следните изявления: Боец, това е една организация от двама души, която се организира от Цветан Василев. Купуват една страница в испански вестник, близък до сепаратистите в Барселона с определени връзки с руски служби. Които не го казваме ние, това е ясно доста преди тази публикация; „А иначе, че Боец и Бивол от време на време заработват за Цветан Василев,  мисля, че това е ясно на всички. Това не е никаква тайна. И че господин Василев от шест години се опитва нещо да се реабилитира по някакъв начин през такъв тип медии или организации, също е…те не крият, те имат снимки с него.

Сдружение “Гражданско обединение Боец” подава иск за обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на ищеца в телевизионно предаване. С решение на СРС искът е отхвърлен изцяло. “ГО Боец” подава въззивна жалба.

Според СГС:

Клеветническите твърдения по правило представляват разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства,
определени факти, които са позорни неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото.
Позорно обстоятелство е конкретен неистински факт, който или дава конкретна информация за определени негативни прояви на личността или са илюстрация за определени негативни последици от поведението му. Правно значение на приписаните неистински обстоятелства има обаче, ако те са обективно позорни. В изявленията на ответника Тома Биков . се съдържат изявления, с които насочват зрителите на предаването към извода, че сдружението Боец е организирано и финансирано от лице, по отношение на което е повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление, както и че
поддържа връзки с руски тайни служби и каталунска сепаратистка организация.
Посочените твърдения са обективно позорни, тъй като обществено неприемливо е сдружение, което си поставя цели, свързани с промяна на устройството на съдебната система, за контрол върху дейността на главния прокурор, да се организира и финансира от лице, по отношение на което има образувано наказателно производство.
Неприемливо е и обстоятелството сдружение, което цели промяна във формата на управление (в частта за съдебната власт) да бъде повлияно от чуждестранни тайни служби, както и да си партнира със сепаратистка организация в Испания. Независимо от това, че изявленията, съдържат твърдения за позорни обстоятелства, те не биха били клеветнически, ако са верни. Установяване на верността на изложените факти е било в тежест на ответника Тома Биков, а именно той е следвало да ангажира доказателства относно това, че сдружението  е организирано и финансирано от Ц.В., както и че то има връзки с тайни служби и сепаратистка организация. Такива доказателства липсват.

Тома Биков организира защитата си около две възражения:

  • че това вече било известно и
  • че това било мнение, а не твърдение.

СГС не ги приема – първо, няма препратки към предходни публикации; второ, използваните изрази не представляват оценка, мнение, тъй като съдържат изявление за знание на определени обстоятелства. По правило, за разлика от разпространяването на информация, изразяването на мнение има оценъчен характер, поради което мнението не може да бъде вярно или невярно и е противоправно единствено ако е изразено в обидна форма, т.е. ако съдържа обидни
оценки и квалификации.

Следователно изявлението на Тома Биков няма оценъчен характер и по своя характер е клеветническо твърдение относно позорни обстоятелства, за съществуването на които по делото не са ангажирани доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция променя доказателствената тежест и задължението за установяване на обстоятелствата, които  изключват вината, е възложено на ответника, се казва в решението.

Първоинстанционният съд е приел, че на юридическо лице не могат да бъдат причинени неимуществени вреди. По този въпрос СГС  казва следното:
Действително в българската теория и съдебна практика до последните години не е съществувало съмнение, че юридически лица не могат да търпят неимуществени вреди, настъпили в резултат на виновно противоправно поведение, включително и в резултат на изразени публично клеветнически твърдения като процесните. Това е така, доколкото неимуществените вреди се свързват с негативни психически преживявания, физически болки и страдания, засягане на чест и достойнство и др., т.е. с всички негативни преживявания в духовния живот на физическо лице.
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, обаче не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т. ч. и на юридическо лице.
Липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди от юридическо лице и в последващите разпоредби в закона, вкл. и чл. 52 ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди. Юридическите лица с нестопанска цел, какъвто е ищецът, доколкото осъществяването на стопанска дейност не му е присъща, а се създава в обществена или частна полза, то възможността да претендират неимуществени вреди е поскоро сходна с тази на физическите лица.
Тези вреди не могат да бъдат оценени в пари, тъй като нямат имуществено проявление. Юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза се създават, за да постигнат обществено значими цели, които не са в интерес само на членуващите в тях лица. Всяко деяние, което води до засягане на доброто име и всяко друго неоценимо в пари право на това юридическо лице може да повлияе негативно върху постигането на обществените цели и да затрудни дейността му.
Именно в този смисъл е и установилата се съдебна практика Решение No 274/18.03.2019 г. по гр. д. No 5120/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., както и Решение No 29/10.03.2020 г. по гр. д. No 1690/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение No 206/26.03.2019 г. по гр. д. No 4762/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о.
Въз основа на изложеното и при съобразяване на дадените от ВКС насоки, въззивният съд приема, че законът признава правото на юридическо лице с нестопанска цел, създадено в обществена полза да бъде активно легитимирано да претендира обезщетение за неимуществени вреди.
С процесните изрази са причинени неимуществени вреди на юридическо лице Обезщетението следва да бъде определено като се прецени тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на ответника, ефектът върху трети лица, който е породен от неправомерното му поведение, степента на накърняване на репутацията, несигуроността прри планиране, нарушение в управлението на сдружението, безпокойство и неудобство, причинено на членовете на ръководството на фирмата (в този смисъл освен цитираната погоре съдебна практика и Решение No 35/12.08.2022 г. по к.гр.д. No 3901/2018 г. по описа на ВКС IV ГО).
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение No 2016777/04.08.2021 г. по гр.д. No 50274/2020 г. по описа на СРС, 38 състав в частта, с която предявеният от Сдружение Гражданско движение Боец. против Тома Биков е иск с правно основание чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите е отхвърлен за сумата от […]  и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите  Тома Биков  да заплати на Сдружение с дейност в обществена полза Боец.“, сумата от […], представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изрази, използвани в интервю, излъчено на 23.03.2020 г. в предаване Неделята на Нова по Нова телевизия.
Това решение е илюстративно поне за
  • гражданската отговорност на народните представители за клеветнически твърдения;
  • твърдения за факт vs мнение и оценка;
  • възможност за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на юридическо лице;
  • тежест на доказване за ответника.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, срокът не е изтекъл.

*

Отново Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 17 ноември 2022 е публикуван за обществено обсъждане Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз. Проектът е внесен от министъра на финансите.

Това е хубаво. Правна основа на прилагането на ограничителните мерки трябва да има.

Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз беше публикуван за обществено обсъждане  и на 16 септември т.г., внесен от министъра на правосъдието и министъра на външните работи. Срокът беше кратък – две седмици.

Какво е станало междувременно четем в доклада, придружаващ проекта.

Проект на доклад от министъра на финансите относно проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз и проект на Решение на Министерския съвет за отмяна на Решение № 789 на Министерския съвет от 2022 г. за създаване на Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз

  • Създадена е  ad hoc работна група на високо равнище по прилагането на ограничителните мерки на ЕС към Европейската комисия, ръководена от комисаря по финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари Марейд Макгинес, чието първо заседание е проведено през октомври 2022 г. Целта на работната група на високо ниво е ефективното прилагане на ограничителните мерки, необходимостта от колективен отговор и трансграничен подход,  включително по отношение опитите за заобикаляне на санкциите от Русия през определени трети страни, както и с цел подпомагане на сътрудничеството между държавите членки на найвисоко експертно равнище.Определянето на министъра на външните работи за национален координатор, който ще участва в ad hoc работна група на високо равнище по прилагането на ограничителните мерки на ЕС произтича от очертаната по-горе компетентност, се казва в доклада – поради което се отменя решението за национален координатор да бъде избран заместник- министър на финансите.
  • И по-важното:

Проектът на постановление цели създаване на механизъм за национална координация с цел осигуряване на условия за прилагането на европейските регламенти в националното законодателство, което не налага изготвяне на справка за съответствието му с европейското право. Регламентите на ЕС са пряко приложими в държавите членки, като е допустимо на национално равнище да се приемат нормативни актове, необходими за ефективното им прилагане, какъвто е и предлаганият проект на постановление.”

Разбира се, че е допустимо, да не кажа, че в случая е задължително.

Иначе има риск  регламентите – колкото и да са пряко приложими – да се окажат неприложени – или неприложими –  в България. 

  • В член 6 на проекта е определен състав  на координационното звено – междуведомствен съвет по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз в състав:

1. председател министърът на външните работи или оправомощен от него заместникминистър;
2. заместникпредседател министърът на правосъдието или оправомощен от него заместникминистър;

3. членове:

а) заместникминистри от всички министерства съобразно тяхната компетентност по европейските политики;

б) председателят на Държавна агенция Национална сигурност” или определен от него заместникпредседател;

в) представители на органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията , които имат функции във връзка с прилагането на ограничителните мерки.

(2) За участие в заседанията на Междуведомствения съвет със съвещателни функции могат да бъдат поканени подуправител на Българската народна банка и заместникпредседател на Комисията за финансов надзор.

(3) Поименният състав на Междуведомствения съвет се определя със заповед на министърпредседателя, като включените в него лица следва да притежават валидно разрешение за достъп до класифицираната информация, издадено по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

ДАНС е там,  а зад формулировката органи по член 19, алинея 4 от ЗА стои ето какво: 

Чл. 19 (4) За органи на изпълнителната власт се считат и:
1. председателите на държавните агенции;
2. държавните комисии;
3. изпълнителните директори на изпълнителните агенции;
4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

Ръководителката на медийния регулатор, представляваща го – евентуално и  в съвета по прилагането на ограничителните  мерки на ЕС, когато става дума за противодействие на пропагандата –    е гласувала   “въздържал се” за прилагането на мерките от третия санкционен пакет,  такива са фактите  (протокол от заседание на СЕМ от 1 март, стр. 3).

Съд на ЕС: българската правна уредба за запазване и достъп до трафични данни не съответства на правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През лятото на 2021 година, когато сме провеждали избори и вниманието ни е било в събитията след тях, Официален вестник на ЕС е съобщил за две  интересни преюдициални запитвания към Съда на ЕС, които идват от България.

Дело C-349/21

Съответна ли е на чл.15 ал.1 вр чл.5 ал.1 вр съобр.11 от Директива 2002/58 (1) национална съдебна практика по наказателни производства, съобразно която при даване на разрешение за подслушване, записване и съхраняване на телефонни разговори на заподозрени, съдът се произнася с предварително съставен общ текст, в който само се твърди, че са спазени нормите на закона, без никаква индивидуализация.
При отрицателен отговор — ще противоречи ли на правото на Съюза, ако така се тълкува националният закон, че информацията, събрана след даване на такова разрешение, се ползва за нуждите на доказването на наказателното обвинение.

Дело C-350/21

Съответен ли е на чл.15 ал.1 вр чл.5 ал.1 вр съобр.11 от Директива 2002/58 (1) национален закон — чл.251б ал.1 от Закона за електронните съобщения — съобразно който се предвижда общо и неизбирателно запазване на всички трафични данни (данни за трафик и за местонахождение на ползватели на електронни съобщителни средства) за период от 6 месеца, с цел борба с тежките форми на престъпност, при условие, че в националния закон са предвидени определени гаранции.
Съответен ли е на чл. 15 ал.1 вр чл.5 ал.1 вр съобр.11 от Директива 2002/58 национален закон — чл. 159а от Наказателно-процесуалния кодекс — който не ограничава достъпа до трафични данни само когато това е строго необходимо и не
предвижда право на лицата, до чийто трафични данни е бил осъществен достъп от органите на наказателното производство, да бъдат уведомени за това, когато това уведомяване няма да попречи на наказателното производство, респективно не предвижда в тяхна полза правно средство за защита срещу неправомерен достъп.

Има развитие и по двете дела.

На 13 октомври 2022 е оповестено заключението на Генералния адвокат Колинс по С-349/21.

На 17 ноември 2022 стана известно решението по С-350/21:

1)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска:

–        национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни,

–        национално законодателство, което не предвижда ясно и точно, че достъпът до запазените данни е ограничен до строго необходимото за постигането на преследваната с това запазване цел.

2)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и във връзка с членове 13 и 54 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета

трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.

*

Тежко се ражда националното законодателство за задържане и предоставяне на достъп до трафични данни, отново на сцената излиза 251б ЗЕС. Директивата беше обявена за невалидна, Конституционният съд обяви противоконституционност на текстовете, които я въвеждаха, сега и Съдът на ЕС се произнася.

 

*

И в допълнение и за контекст  – още две решения на Съда на ЕС за режима на трафичните данни от същия период:

Решение на Съда по съединени дела C‑339/20 | VD и C-397/20 | SR

Не е разрешено превантивното общо и неизбирателно запазване на данните за трафик от операторите на електронни съобщителни услуги в продължение на една година, считано от деня на записването, за целите на борбата с престъпленията, свързани с пазарната злоупотреба, сред които е злоупотребата с вътрешна информация 

Освен това национална юрисдикция не може да ограничава във времето действието на обявяването на невалидност на национална правна уредба, предвиждаща такова запазване 

 

Решение на Съда по съединени дела C‑793/19 | SpaceNet и C‑794/19 | Telekom Deutschlan

Съдът потвърждава, че правото на Съюза не допуска общо и неизбирателно съхраняване на данни за трафик и на данни за местонахождение, освен в случай на сериозна заплаха за националната сигурност 

 

За целите на борбата с тежката престъпност обаче държавите членки могат, при строго спазване на принципа на пропорционалност, да предвиждат по-специално целево и/или бързо съхраняване на такива данни, както и общо и неизбирателно съхраняване на IP адреси 

ДБ внесе Закон за допълнение на Закона за електронната търговия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От името на Демократична България говори  Божидар Божанов:

Днес внесохме законопроект, с който да задължим социалните мрежи да полагат допълнителни усилия за идентифициране на фалшиви/анонимни/тролски профили. Правим го на база на приетия наскоро Акт за цифровите услуги на ЕС, като го прилагаме върху предизборния процес, в който фабриките за тролове са особено активни.

Много е важно да подчертая, че това няма да се случва на база на съдържанието (статуси, коментари), а само на база на косвени признаци, детайлно описни в проекта (линк в коментар). Т.е. нито държавята, нито социалните мрежи ще могат да определят кое е истина и кое не.

Уреждаме и предвиденото в регламента извънсъдебното уреждане на спорове, свързани с модерацията – ако ни блокират за 30 дни, вече Фейсбук няма да е най-горна инстанция.

Като става дума за модерация, въвеждаме и прозрачност на подизпълнителите. Трябва да знаем кой, от името на Фейсбук, решава кое да изтрие и кое не. Социалните мрежи ще трябва да посочат и кой е действителен собственик на тези подизпълнители. Задължаваме компаниите, които са решили да извършват модерация, да имат определен капацитет за български език. Не може да разчитаме на автомтична модерация, защото троловете се възползват най-ефективно.

Темата е деликатна и затова много хора бягат от нея. Ние подхождаме отговорно и внимателно, с пълно зачитане на свободата на словото и с цел гарантирането на тази свобода не просто с възможността да обжалваме решения, но и с това гласовете на гражданите да не бъдат заглушавани от тролове и удавяни в пропаганда.

Медиите подчертават, че според Божидар Божанов  Facebook няма интерес законопроектът да бъде приет в България, защото би послужил за пример на други държави-членки и на Европейската комисия. Като министър в предишното правителство Божанов редовно е отправял  запитвания към платформата дали прилага някои от изредените мерки за идентификация на тролове, но не е полчил отговор.

Ао Facebook не изтрие акаунта след приемането на разпоредбата, платформата ще подлежи на сериозна глоба – процент от годишния глобален оборот. Законът е на базата на вече действащия Акт за цифрови услуги на Европейския съюз, който изисква повече прозрачност и информация от Facebook и Twitter.

Законопроектът не упълномощава цензурата на статуси и коментари в социалната мрежа и не дава право на държавата и платформите да определят кое съдържание е истина и кое – не. Предложението включва редица технически мерки за идентифициране на тролове, които разпространяват дезинформация и блокират истински профили. “Водещият принцип е именно запазване на свободата на словото, а не някой да го удави в пропаганда и да го задуши чрез докладване. Много хора стават жертва на докладване от тролове и съдържанието им бива сваляно”.

Законопроект за допълнение на Закона за електронната търговия

 

Съвет на Европа: Препоръка 2022/4 относно насърчаване на благоприятна среда за качествена журналистика в цифровата ера

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел три препоръки на 1429-то заседание през 2022 г., едната от които е Препоръка до държавите членки относно насърчаването на благоприятна среда за качествена журналистика в цифровата ера.

Признавайки, че качествената журналистика, която се основава на стандартите на професионалната етика, като същевременно приема различни форми в съответствие с географския, правния и обществения контекст, преследва двойната цел да действа като обществен пазач в демократичните общества и да допринася за обществената осведоменост и просвета;

Подчертавайки, че цифровата трансформация създаде важни възможности, но също така и предизвикателства за медиите и комуникациите, и че преминаването към все по-цифрова, мобилна и социална медийна среда дълбоко промени динамиката на производството, разпространението и потреблението на новини и друго медийно съдържание, и като отбеляза, че в резултат на това качествената журналистика се конкурира за вниманието на аудиторията с други видове съдържание, които не са предмет на същото правно съдържание,  регулаторни или етични рамки;

Отбелязвайки, че онлайн платформите са поели основна роля в разпространението и популяризирането на новини и друго медийно съдържание, като по този начин придобиват голяма сила в цифровата икономика, като същевременно засягат традиционните медийни бизнес модели, и че това изисква внимателно наблюдение на тяхната роля и съответните им отговорности в медийния сектор;

Решени да насърчават благоприятна среда за качествена журналистика и отворени за   иновации по отношение на съдържание, формати и методи за разпространение, да подкрепят сътрудничеството между медийните сектори и платформи и   да поддържат творчески и иновативни идеи чрез положителни мерки и адекватна финансова подкрепа;

Решени да насърчат медийно грамотна и информационно грамотна общественост, която е оправомощена да взема информирани и автономни решения относно използването на медиите, която е в състояние и желае да се ангажира критично с медиите, която оценява качествената журналистика и се доверява на надеждни източници на новини –

препоръчва на правителствата да популяризират настоящата препоръка.

Ако и до вас не е достигнала препоръката, която правителството трябва да популаризира,  ето  началото:

  1. Качествената журналистика, с непоколебимата си ангажираност към преследването на истината, справедливостта и точността, към независимостта, прозрачността и хуманността, както и силното чувство за обществен интерес за насърчаване на отчетността във всички сектори на обществото, остава от съществено значение както винаги за здравето на демокрациите.
  2. Всички видове медии, в тяхното все по-голямо разнообразие, играят важна роля в изпълнението на обещанието на журналистиката в момент, когато все по-нарастващото количество информация, достъпна за голяма аудитория, съчетано с трудността да се определят източниците на цялата тази информация, разширява способността на обществата да оценяват нейната точност и надеждност. Журналистическите практики, които поддържат тази роля, както и ценностите и принципите, изложени по-горе, трябва да бъдат признати като обществено благо.
  3. Цифровата трансформация откри безпрецедентни възможности за трансгранична комуникация, включително чрез създаване на нови пространства за изразяване на  хората в недемократични режими и за информационните нужди на групите в неравностойно положение. Разработването на онлайн инструменти също е от полза за журналистиката, като улеснява, наред с другото, журналистиката на данни и широкомащабното трансгранично сътрудничество между организациите и инициативите на разследващите журналисти.
  4. В същото време бързото технологично развитие доведе до това, че онлайн платформите играят влиятелна роля в публикуването, разпространението и популяризирането на новини и друго медийно съдържание. Това дълбоко наруши новинарския бизнес като цяло и запазването на качествената журналистика в частност. Неумолимият темп на споделяне на информация онлайн рискува да компрометира дълбочината и точността на докладването. Разпространението на медийно съдържание е радикално трансформирано и решенията, свързани с новините, веднъж взети от човешки редактори, все повече се вземат от непрозрачни алгоритми на големи световни онлайн платформи, които се ръководят от търговски съображения за мащаб, споделяне и монетизация. Наблюдението на журналистите и техните източници също стана по-лесно и по-широко разпространено чрез използването на алгоритми.
  5. Новата информационна екосистема също радикално трансформира навиците за потребление на новини, особено сред младите и по-малко привилегировани социални групи, и продължава да го прави. Има изобилие от информация онлайн, често достъпна чрез платформи, управлявани от алгоритми, които нямат редакторски контрол и / или прозрачност и все повече се споделят чрез затворени приложения за съобщения. Това, заедно с алгоритмичната манипулация и въздействието на информационното претоварване върху фокуса и обхвата на вниманието на хората, направи значително по-трудно за мнозина да идентифицират и да получат достъп до качествена журналистика. Бизнес моделите на онлайн платформите и другите посредници, които се превърнаха в основен източник на новини и информация за голяма глобална аудитория, изглежда улесняват или дори стимулират разпространението на сензационно, подвеждащо и ненадеждно медийно съдържание, допринасяйки за нарастващото разделение в обществото.
  6. Демокрациите изпитват нарастващи заплахи, породени от разпространението на дезинформация и онлайн пропагандни кампании, включително като част от мащабни координирани усилия за подкопаване на демократичните процеси. Тези заплахи доведоха до редица обществени разследвания и инициативи на високо равнище, включително от страна на Съвета на Европа, за разбиране и разработване на начини за справяне с масовата дезинформация. Освен това някои онлайн платформи положиха значителни усилия, за да предотвратят използването на техните мрежи като проводници за широкомащабна дезинформация и манипулиране на общественото мнение, както и да отдадат по-голямо значение на общонадеждните източници на новини и информация. Въздействието на тези мерки върху свободния поток на информация и идеи в демократичните общества обаче трябва да бъде проучено внимателно.
  7. В  настоящата среда на засилена политическа партизанщина  безскрупулните политици използват дневен ред на “фалшивите новини”, за да започнат самоцелни атаки срещу критичните медии, подкопавайки легитимността на журналистиката и затягайки законовите ограничения за легитимно изразяване. В тази все по-поляризирана информационна екосистема доверието на хората в медиите, както и доверието в политиката, институциите и експертизата, в много държави е намаляло до тревожно ниско ниво. Редица медии, които традиционно се ангажират да произвеждат надеждна информация, сега се оказват неспособни да противодействат на тези процеси поради намаляващата читателска или зрителска база. Те се борят да адаптират операциите си към цифрова среда и да останат свързани с общностите, на които служат.
  8. Повишеният професионализъм, по-добрата журналистика и усилията за проверка на фактите, ангажираността на аудиторията, прозрачността и по-високата отчетност в рамките на медийните организации и интернет посредниците могат да допринесат за (пре)възстановяване на доверието и здравите взаимоотношения между медийните участници и обществеността. Освен това дейността в цифрова среда следва последователно да се ръководи от твърди правни и етични стандарти, по-специално по отношение на използването на генерирано от потребителите съдържание, личните данни на потребителите, проследяването, правата на авторите и зачитането на неприкосновеността на личния живот.
  9. При тези условия медийната и информационната грамотност (MIL) е ключов фактор, който дава възможност на хората да се справят с медиите по самоопределен начин. Тя включва развитието на когнитивни, технически и социални умения и способности, които дават възможност на хората да:

− са способни на ефективен достъп до медийно съдържание и критичен анализ на информацията, като по този начин им се дава възможност да разберат как се произвежда, финансира и регулира медийното съдържание, както и да имат увереността и компетентността да вземат информирани решения за това кои медии използват и как ги използват;

− разбират етичните последици от медиите и технологиите;

− комуникират ефективно, включително чрез устен превод, създаване и публикуване на съдържание.

  1. Инициативите на MIL за всички възрастови групи – не само за деца и младежи – които популяризират уменията и знанията, необходими за признаване и оценяване на качествената журналистика, или илюстрират ползите от качествената журналистика за различни аудитории, следва да получат максимална подкрепа от държавите.
  2. Финансовата устойчивост остава едно от най-големите предизвикателства пред качествената журналистика. Традиционните, базирани на реклами медийни бизнес модели бяха нарушени, докато трансформацията на големите онлайн платформи в много отношения в издателски организации отдели производството на новини от разпространението на новини и направи жизнеспособността на медиите зависима от променящите се алгоритмични политики на платформите и различните практики на ангажиране с медиите. Както традиционните, така и дигиталните издатели са изправени пред сериозни финансови проблеми. Тези проблеми доведоха до продължителни операции за намаляване на разходите и съкращения на служители в много държави, увеличавайки несигурността на журналистиката и допринасяйки за влошаването на условията на труд за голям брой медийни специалисти, които в преследване на доходоносна заетост са готови да поемат все по-голямо натоварване, както и рискове за тяхното здраве и безопасност.
  3. Тенденцията към по-голяма концентрация и конвергенция в сектора на новинарските медии и на националните пазари застрашава разнообразието от източници и гледни точки, които са основополагащи за демокрацията. Местната журналистика е особено силно засегната от новите икономически основи и е на ръба да изчезне напълно на много места, лишавайки общностите от решаващи пазители над местните власти и обществените дела. Разследващата журналистика и трансграничната журналистика са от решаващо значение както за надзорната функция на медиите, така и за доверието в сектора, но те са скъпи дейности и също така са силно засегнати от финансови ограничения.
  4. Идентифицирането на нови бизнес модели и превръщането им в устойчиви е от решаващо значение за бъдещето на качествената журналистика в дигиталната ера. В тази връзка е трудно да си представим, предвид мащаба на нарушаването на финансовите основи на качествената журналистика, каквато я познаваме, че качествената журналистика ще може да оцелее и да просперира, без да признае и възнагради стойността си в рамките на базирания на данни бизнес модел на големите платформи. Това ще изисква, наред с други мерки, значителни трансфери на приходи от платформите, които са натрупали безпрецедентни нива на богатство чрез монетизиране на съдържание на трети страни, потребителски данни и внимание от страна на потребителите.

14. Освен това е важно да се гарантира, че всеки има достъп до разнообразно журналистическо съдържание, независимо от равнището на доходите и социално-икономическите бариери. Обществените медии и обществените медии с нестопанска цел трябва да могат да запазят решаващата си роля в това отношение. Те следва да бъдат подпомагани в напредъка им към цифрова трансформация, включително чрез подходящи средства и финансиране, за да се запази тяхната социална стойност и значимост. Обществените медии, които до голяма степен се считат за надежден и надежден източник на информация, могат да имат стабилизиращ ефект върху медийния сектор, доколкото е гарантирана неговата независимост от политически и търговски натиск […]

Възраждане внесе в НС Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Не се изискваше особен прогностичен талант, за да предвиди човек, че  пропутинската българска партия Възраждане ще последва примера на Путин и ще се появи българска езикова версия на Федеральный закон от 14 июля 2022 г. N 255-ФЗ “О контроле за деятельностью лиц, находящихся под иностранным влиянием” или т.нар. закон за иноагентите.

В Народното събрание е внесен Законопроект за регистрация на чуждeстранните агенти.

Текстът не може да бъде копиран (технически имам предвид – за целите на изучаването, анализ и коментар), което според мен е в нарушение на (досегашната версия на) Правилника за организация и дейност на Народното събрание, член 70,  изискващ законопроектите да  се внасят на хартия или в електронен вид,   позволяващ последващо редактиране на съдържанието – какъвто случаят не е:

9a.1. To:u 3aKon ypexAa o6uecrseHfire orHortreHrrr, cBBp3aHu c unrfopuupanero ua
o6rqecrneuocrra .rpes cpeacrBara 3a rtracona rurfopMarllur rr rry6nu.{Hocrra rtpfi
rf lruaucupanero ua rlr,rsuvecxlr uluswt topugfi,tecKx cy6eKfl.r pa3BuBarqu aefiHocr Ha
Teplrropuqra Ha Perry6nxKa Eorrapux, flpxt<o r.tJru KocBeHo rronyqaBar[[ MareprraJrHo
flo.qnoMaraHe or vyN6uu4 B ToBa rrficJro n or qyx,Er, flpaBr,rrencrBa nrn or .ryx.uecrpaHuu
arpxilBHr, flpelnpurfl{r, syxaecrpaurrrr r}u:ruecxu nErI4 r{yxIecrpannr rr,proBcKn
apyxecrBa. qyxaecrpru{Hr-r Qosaaqus, opraufl3aqnu c Hecrorrrurc(a uer, qyxaecrpaHnx
rpax.qaHcKH apyxecrBa n apyru o6eansenz-e Ha nuu4 KaKTo rr perucrpaqurra rra raxr.tBa
MecrHn nuua, nonyqaBarqfi MarepuaurHo noanouarane or vyx6ana.

Не знам защо това не се проследява при внасянето на законопроектите.

Така или иначе няма да преписвам на ръка текста, само ще отбележа, че вносителите са изключили от приложното поле на закона финансирането със средства от Европейския съюз – за разлика от руския прототип.

Но нататък всичко си върви, както е при Путин, включително забраната за дейност в училища и университети.

Прозрачност на предоставянето на държавната реклама: служебното правителство чете ли докладите за върховенство на правото?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Служебното правителство – по инициатива на служебния  министър на туризма Илин Димитров –   предлага промяна в Закона за обществените поръчки, с която рекламно съдържание в платформите да може да се публикува без обществена поръчка, съобщава Христо Николов в 24 часа. Министърът казал, че процедурите му били прекалено тромави  и не можел да прави спешни кампании.

Проектът за промени е огласен за обществено обсъждане във вторник,  срокът за общественото обсъждане  е 30 дни и ще приключи на 11 ноември. Ето и проектът:

В чл. 13, ал.1, т. 5, след думите „медийни услуги“ се поставя съюзът „и“ и се допълват думите „и при поръчки за услуги на платформа за споделяне на видеоклипове, които се възлагат на доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове, включително услугите на социалните медии, при които съществената функционална възможност е посветена на предоставянето на широката общественост на програми и/или генерирано от потребителите съдържание.“

 В момента член 13 ал.1 т.5 ЗОП предвижда много спорно изключение от реда на ЗОП със следното съдържание:

5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги;

То позволява на властта много години да осъществява така критикувания бартер публичен ресурс срещу позитивно отразяване.

И вместо тази врата да бъде затворена, служебното правителство  е побързало да  я  разшири  с нова възможност – реклама в платформите.

Това е скандално в контекста на Доклада за върховенство на правото за България, където този проблем е изрично е изведен на първа страница:

 “Липсата на ясна регулаторна рамка за гарантиране на прозрачност при разпределянето на държавната реклама продължава да буди безпокойство, въпреки че са предприети някои мерки за подобряване на прозрачността.” 

Поради огромната значимост, икономическо и политическо измерение на проблема, на него е посветена разпоредба в оповестения тази седмица проект на Европейски акт за свободата на медиите – член 24:

Член 24 Разпределение на държавната реклама

1. Публични средства или всяко друго възнаграждение или предимство, предоставено от публичните органи на доставчиците на медийни услуги за целите на рекламата се отпускат съгласно прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии и чрез открити, пропорционални и недискриминационни процедури.[…]

Общественото обсъждане трябва да завърши с отхвърляне на идеята на служебното правителство, а в отговор на Европейския акт за свободата на медиите да се преразгледа и разпоредбата на чл. 13 ал.1 т.5 ЗОП, която съвършено очевидно не отговаря на духа и буквата на чл. 24 от проекта – къде са тези прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии?

Нищо в мотивите и в оценката на въздействието дори не напомня за тежкия проблем, който България има, с непрозрачността на разпределяне на държавната реклама.

Служебното правителство е застанало здраво на страната на индустрията, облагодетелствана от непрозрачния ред, и това не е изненадващо. Но не е приемливо.

Проект на Постановление на Министерския съвет за координация при прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16 септември 2022 е публикуван за обществено обсъждане проект на  Постановление на Министерския съвет за координация при прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз. Срокът е до 30 септември.

Проектът има за цел “надграждане на националната координация по прилагането на ограничителните мерки, приети с актове на Европейския съюз, както и въвеждането на единна институционална структура по въпросите, свързани с прилагането на санкциите”.

Най-накрая се появи абсолютно задължителната и логична нормативна основа на прилагането на санкциите на ЕС. Като  постановление, не като закон – но все пак.

Към МС се създава Междуведомствен съвет с председател министърът на външните работи или негов заместник. Съставът на съвета се определя със заповед на министър-председателя, като се изисква членовете да имат разрешение за достъп до класифицирана информация.

От доклада към проекта разбираме още, че ЕС планира работна група на наднационално равнище за по-добър колективен отговор  предвид трансграничния  характер на мерките, като първото заседание е през октомври т.г.

Предвижда се и позиция за национален координатор, който ще бъде и заместник – председател на  Междуведомствения съвет.

Компетентността на съвета е определена в чл.7, ал.3 на проекта – при необходимост дава насоки и указания за прилагане на ограничителните мерки, следи за спазването и събира информация за прилагането, координира действията.

ВАС: изборните книжа могат да се подават с електронен подпис

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният административен съд (ВАС) позволи изборните книжа за определяне на членове на районните избирателни комисии да се подават и с електронен подпис (решението тук).

Делото е образувано по жалба на “Демократична България” срещу решение на ЦИК от 2 август, което въвежда изискване за саморъчно подписани документи.

Според ВАС това противоречи на разпоредби от националното и правото на ЕС. “Общият принцип (извън изключенията) е, че документите могат да бъдат подписани с ръчно положен подпис или с квалифициран електронен подпис”, приема тричленният състав на ВАС.

Законът за електронното управление  и Административнопроцесуалният кодекс предвиждат, че административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да предоставят всички услуги в рамките на своята компетентност и по електронен път, освен ако закон предвижда особена форма за извършване на отделни действия или за издаване на съответните актове, приема съдът.

Лора Филева в Дневник.