Tag Archives: BG Law Making

Проект на Постановление на Министерския съвет за координация при прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16 септември 2022 е публикуван за обществено обсъждане проект на  Постановление на Министерския съвет за координация при прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз. Срокът е до 30 септември.

Проектът има за цел “надграждане на националната координация по прилагането на ограничителните мерки, приети с актове на Европейския съюз, както и въвеждането на единна институционална структура по въпросите, свързани с прилагането на санкциите”.

Най-накрая се появи абсолютно задължителната и логична нормативна основа на прилагането на санкциите на ЕС. Като  постановление, не като закон – но все пак.

Към МС се създава Междуведомствен съвет с председател министърът на външните работи или негов заместник. Съставът на съвета се определя със заповед на министър-председателя, като се изисква членовете да имат разрешение за достъп до класифицирана информация.

От доклада към проекта разбираме още, че ЕС планира работна група на наднационално равнище за по-добър колективен отговор  предвид трансграничния  характер на мерките, като първото заседание е през октомври т.г.

Предвижда се и позиция за национален координатор, който ще бъде и заместник – председател на  Междуведомствения съвет.

Компетентността на съвета е определена в чл.7, ал.3 на проекта – при необходимост дава насоки и указания за прилагане на ограничителните мерки, следи за спазването и събира информация за прилагането, координира действията.

ВАС: изборните книжа могат да се подават с електронен подпис

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният административен съд (ВАС) позволи изборните книжа за определяне на членове на районните избирателни комисии да се подават и с електронен подпис (решението тук).

Делото е образувано по жалба на “Демократична България” срещу решение на ЦИК от 2 август, което въвежда изискване за саморъчно подписани документи.

Според ВАС това противоречи на разпоредби от националното и правото на ЕС. “Общият принцип (извън изключенията) е, че документите могат да бъдат подписани с ръчно положен подпис или с квалифициран електронен подпис”, приема тричленният състав на ВАС.

Законът за електронното управление  и Административнопроцесуалният кодекс предвиждат, че административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да предоставят всички услуги в рамките на своята компетентност и по електронен път, освен ако закон предвижда особена форма за извършване на отделни действия или за издаване на съответните актове, приема съдът.

Лора Филева в Дневник.

Координационен механизъм за върховенство на правото: ПМС 237/2022 за изменение на ПМС 240/2019

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник е публикувано ПМС 237/2022 за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенство на закона и на Съвет за координация и сътрудничество.

В специализираните среди се проведе дискусия за термина Rule of law – “върховенство на закона” или “върховенство на правото”. Както се вижда, дискусията не е достигнала по автора на постановлението, възприет е терминът “върховенство на закона”.

Промените:

  • Една от основните промени спрямо ПМС 240/2019 е, че се добавят медийният плурализъм и свободата на медиите като наблюдаван параметър. В чл. 2, очертаващ предмета, се добавят т. 5 и 6:
„5. медиен плурализъм и свобода на медиите;
6. други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване“.
  • Към задължените организации, които предоставят информация по чл.10,  се добавя
9. Министерството на културата – за мерките, касаещи медийния плурализъм и свобода на медиите
(На вниманието на МС: няма дума “касая”, “касаещи” в българския език, а особено в нормативната материя).
Също чрез промяна в чл. 10, ал. 1, т.5 ВКС се задължава, освен другото, да предоставя и информация за  дела срещу журналисти и медии.
  • Съставът на Гражданския съвет по чл. 7 вече се формира така:

(5) Гражданският съвет включва до 10 членове. Шестима от членовете са представители от професионалните организации на съдиите, прокурорите, следователите и журналистите, един представител на организация с опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията, един представител на организация с опит в съдебната реформа, един представител на организация с опит в областта на медийния плурализъм и един представител на организациите на работодателите, признати на национално равнище.

  • Непосредствено от новоприетото постановление следват организационни действия:
    § 3. В 10-дневен срок от влизането в сила на постановлението всеки ръководител на министерство или институция, включен в състава на съвета, определя лица или структура, които осъществяват техническата координация със секретариата.
    § 4. В едномесечен срок от влизане в сила на постановлението Министерството на правосъдието обявява процедура за попълване на състава на Гражданския съвет.

Неофициален консолидиран текст на ПМС 240/2019 с измененията.

СРС осъди Бойко Борисов за засягане на доброто име на началничката на кабинета на Бойко Рашков

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Решение No 8932 от 04.08.2022 г. на Софийския районен съд по гражданско дело №20211110132142 по описа за 2021 година.

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от Елена Фичерова    –  учредител на партията на Васил Божков и за известно време началник на кабинета на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков, сама подала оставка  –   заради това, че Бойко Борисов, председател на партия ГЕРБ, на пресконференция е казал следното:

„…вчера си е подала оставката. Кога –  когато вече всичко, което я е интересувало в МВР и службите го е взела, за да информира този, който я е пратил там. Нямаше друго обяснение. Аз нямам друго обяснение.

В исковата молба се поддържа, че твърдението засяга името, честта и достойнството на Елена Фичерова.

Защитата на Борисов:

1 – Името на Фичерова не е споменато;

2- Това не е твърдение за факт, а персонална оценка, мнение. “Цитираните думи имат оценъчен характер и тяхната вярност или невярност не може да бъде проверявана”;

3- Аргумент за прага на защита на публичните фигури – Фичерова “е заемала длъжност в институция и следва да бъде подготвена да понася критика,  като не е допустимо ограничаване
свободата на словото.”

Съдът

  • Софийският районен съд намира, че излагането на твърдение, че е изнесена информация от МВР и службите е от естеството си да накърни доброто име и професионалната репутация на лицето адресат на изявлението, тъй като всяко лице, на което е служебно достъпна информация е длъжно да опазва известната му информация. Разкриването на информация, която е от значение за опазване на сигурността и обществения ред представлява всякога неправомерно действие и предвид това, че ответникът сочи,че информацията е взета и е информиран този, който я е пратил дава достатъчно основание за ангажиране деликтната отговорност на ответника, защото представлява твърдение за непрофесионално и недобросъвестно изпълнение на задължения от кръга на изпълняваната служба,а и същевременно не се явява доказано по настоящото
    производство, че информация от МВР е изнесена от ищцата и предадена на друго лице. Изводът на съда не се променя предвид доводите на ответника чрез процесуалния му представител, че в изявлението на ответника не се съдържат конкретни описани факти каква е взетата информация и на кого е следвало да бъде предадена, поради което от обективна страна липсва осъществен състав на престъпление по чл.147 от НК. Както беше посочено, понятието деликт е пошироко от понятието престъпление и за ангажиране деликтната отговорност не се явява задължително да бъде доказано,че е извършен състав на престъпление обида или клевета, а е необходимо да бъде доказано,че са засегнати честта, доброто име, достойнството на лицето.
  • Действително от събраните в хода на производството доказателства се установява, че името на ищцата не е споменато. Преценката за адресата на изявлението обаче се реализира не само чрез посочване на имената му, а и по друг начин, ако описанието е такова, позволяващо да бъде възприето, че се отнася до конкретна личност.
  • Мнението представлява оценка или възприятие на лицето относно определени факти и обстоятелства, съдържа анализа на определени факти като дори мнението да е негативно, изразяването на мнение не може да породи основание за ангажиране отговорността на лицето… В конкретния случай съдът приема, че твърденията на ответника не представляват мнение или оценка, тъй като не се коментира, нито анализира изпълнението на служебните задължения на ищцата, а са изложени факти за неправомерно служене с информация, известна по повод заеманата длъжност.
  • Изразяването на мнение относно публична личност и неговата дейност не се явяват неограничени, а ограничаването свободата на изразяване е обусловено от това, че не следва да бъдат засягани личността, честта и достойнството на лицето чл.32 от Конституцията изрично предвижда, че всяко лице се ползва от защита срещу посегателство върху честтадостойнството и доброто име.

Водим от горното, съдът осъжда Бойко Борисов да заплати 5 000 лева  обезщетение за неимуществени вреди.

Решението подлежи на обжалване пред СГС.

Споделям правните изводи, но те заслужават по-добри мотиви.  Ако Борисов обжалва, надявам се СГС да включи в мотивите си и практиката на Европейския съд за правата на човека. Съдия Г.В.К. представя мотиви, като че ли Конвенцията за правата на човека и практиката за прилагането на чл.10 не съществува.

Фичерова е осъдила и Блиц за публикация “Елена Фичерова-Караиванова напуснала и Гранична полиция със скандал, малко преди да я уволнят”.  Решението на СРС – този път на съдия Красен Пл. Вълев– е с позоваване на българска практика и практика на ЕСПЧ.

Задържане на трафични данни за престъпления срещу интелектуалната собственост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Влезли са в сила измененията на Наказателния кодекс, които повишават определени санкции.

Писах два пъти – през март и през април, по-специално за санкциите в областта на интелектуалната собственост. Голям беше натискът върху законодателя за увеличаване на тези санкции през годините –   с цел размерът на предвидените санкции да е над 5 години лишаване от свобода  и да се разшири приложното поле на задържането на трафични данни.

За съжаление това, срещу което съм излизала няколко пъти на протест, сега се случи. Ето отвореното писмо на  носителите на права от онова време – е,  тогава в Народното събрание на председателя  Пирински   предложението не мина, но сега мина.

Измененията на НК в Държавен вестник.

Ето за тази част от измененията говоря:

§ 4. В чл. 172а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „до пет години“ се заменят с „от една до шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
2. В ал. 2 думите „пет години“ се заменят с „шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
3. В ал. 3 думите „от една до шест години“ се заменят с „от две до осем години“ и думите „десет хиляди“ се заменят с „петнадесет хиляди“.
§ 5. В чл. 172б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „марка“ се добавя „изобретение, полезен модел“ и думите „до пет години и с глоба до пет хиляди“ се заменят с „от една до шест години и с глоба до десет хиляди“.
2. В ал. 2 думите „от пет хиляди до осем хиляди“ се заменят с „от десет хиляди до петнадесет хиляди“.
§ 6. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „две“ се заменя с „три“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено в интернет или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.“

Ето ги и мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет.

Използва се,  че изискуемият максимален праг на наказанието лишаване от свобода, предвиден в случаите, посочени в чл. 9, параграф 4 от Директива 2013/40/ЕС следва да бъде не по-малък от пет години, когато деянията по чл. 4 и 5 от Директивата са причинили сериозни вреди или са извършени срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура.

Но това се отнася  за компютърните престъпления.  И сега – внимание:

Сред предлаганите изменения се включва и актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления по чл. 172а, 172б и 173 от НК срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детската сексуална експлоатация по чл. 155б, 155в и 159, ал. 3 от НК с оглед на постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от закона наказания. Тези престъпления следва да се възприемат за деяния с висока степен на обществена опасност […]

Компютърносвързани престъпления  –  термин за осъществената мечта  на ОКУП-ите – с предвидено наказание над 5 години и задържане на трафични данни – в мотивите са подредени в едно изречение с онлайн детската сексуална експлоатация.

Сега знаете.

Пореден законопроект за изискване за българска квота в ЗРТ – този път на ПП Възраждане

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Не просто има пореден законопроект (ЗИД ЗРТ) за въвеждане на изискване за българска квота – но и повече: с 10 от 12 присъстващи законопроектът е подкрепен на първо четене в Комисията по културата и медиите на НС в четвъртък, на 7 юли 2022 г. Двата гласа  “въздържал се” са на Антоанета Цонева (ДБ) и Христо Петров (ПП), ето и видеозапис.

Позицията на Христо Петров от едно предходно заседание goes viral. 

Законопроектът на Възраждане е приет за публикуване на сайта на НС в нарушение на чл.70, ал. 1 т.1  от парламентарния правилник във вид, който не позволява последващо редактиране на съдържанието. Няма да го препиша на ръка, това е сигурно.

Становищата:

Министерството на културата знае за какво става дума в контекста на правото на ЕС и е съвсем в целта този път.
БНТ няма възражения, доколкото проектът не противоречи на правото на ЕС – тук не става ясно “доколкото” дали е в смисъл “тъй като” или в смисъл “в случай, че”.
БНР подкрепя законопроекта, АБРО – не.
Аз съм изразявала многократно отрицателно мнение, например тук и тук, във връзка с  решението на КЗК срещу бг квота.

СЕМ: Кодекс за поведение за защита на децата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Изтича срокът на общественото обсъждане на проекта на Кодекс за защита на децата.

На 8 юни 2022 Съветът за електронни медии откри обществено обсъждане на проект на Кодекс  за поведение относно мерките за оценка, означаване и ограничаване на достъпа до предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата (Кодекс за поведение).

Проектът е приет с Решение № РД-05-44/ 08.06.2022 г. и е изготвен съвместно с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Българската национална телевизия и Българското национално радио в изпълнение на изискванията на ЗРТ.
В 30-дневен срок, считано от датата на публикуване на съобщението на сайта на СЕМ, заинтересованите лица могат да представят писмени становища по приетия проект на адрес: гр. София, бул. Шипченски проход № 69 или на e-mail: office@cem.bg .

Проект на Кодекса

Решение № РД-05-44/08.06.2022 г. Кодекс

Труд и Блъсков осъдени за дискриминация под формата на тормоз по признак сексуална ориентация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Който е поглеждал сайта Труд, знае за стила на публикациите там и  няма да се изненада от решението на съда в полза на засегнато от публикация лице.Медиите отразяват решението с акцент върху източника и пропагандната работа, която Труд върши.

Ето и историята:

Оригиналът на публикацията е на руската РИА Катюша. В материала, оформен като антизападна и прокремълска пропаганда, хомосексуалността е описана като болест, а хомосексуалните като опасни хора. Според публикацията те организирано са били внедрявани като „агенти“ във властта, медиите, училищата, здравеопазването. Тяхната цел, според оригиналния текст на РИА „Катюша“, е била да се извършва „агресивен натиск“ върху руската държава, а децата да се „склоняват към опасно поведение“, изяснява Свободна Европа. Няма съмнение, че с това републикуване Труд транслира дискриминационните тези на Кремъл.

На 22 ноември 2021 г. Комисията за защита от дискриминация установява  с Решение №801/2021 по отношение на Радослав Стоянов от гр. София, че публикуването на статия на 02.09.2019 г. в електронната страница във вестник „Труд”, собственост на „Труд Медия” ЕООД със заглавие „Педерастите в САЩ бият тревога” на адрес: htрs://trud.Ьg/педерастите-в-сащ-бият-тревога/ (архивирана на адрес: https: //vveb.aгchive .org/weЬ/20191021123804/https://trL1d.Ьg/педерастите-в-сащ-бият-тревога/) ответните страни „Труд Медия” ЕООД и Петьо Блъсков в качеството на управител и предствляващ „Труд Медия” ЕООД са допуснали извършването на дискриминация , представляаща нарушение под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 от ЗЗДискр. по признак „сексуална ориентация” и нарушение на чл.6 от ЗЗДискр.
Комисията налага на „Труд Медия” ЕООД на основание чл. 76 ал. l т. l от ЗЗДискр. принудителни административни мерки , като ПРЕДПИСВА на Петьо Блъсков в качеството на управител и представляващ „Труд Медия” ЕООД следното:
1 .разработването и въвеждането в „Труд Медия” ЕООД на методи и механизми за самоконтрол в медията по избор на ръководството й и правила за недопускане на дискриминация в работата на редакторите и журнаистите в медията, с която да бъдат запознати всички служители, към които са съотносими, с оглед недопускане на дискриминация;
2. докладване на Комисията за защита от дискриминация на резултатите от приложението на разработените методи и механизми за самоконтрол за недопускане на дискриминация;
3. премахване на съдържанието на статията от електронната страница на вестник ,,Труд”.
Комисията определя тридесетдневен срок от уведомяването за изпълнение на  задължителните предписания, след изтичане на който адресатът на предписанията  писмено да уведоми Комисията за защита от дискриминация за изпълнението им.

Решението е обжалвано. Статията все още е налична и на сайта на Труд.

С Решение № 4631/6 юли 2022 г. Административен съд – София град отхвърля жалбата на Петьо Блъсков и Труд Медия.

Мотиви:

В чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е въведена забраната на всяка пряка или непряка дискриминация по различни признаци, сред които и сексуална ориентация”. В чл. 5 от ЗЗД е предвидено, че тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 се смята за дискриминация. Легална дефиниция на
понятието тормоз се съдържа в § 1, T. 1 от ДР на ЗЗД, според която това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебнапринизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Настоящият състав СПОдеЛЯ изцяло изводите на КЗД, че посочената статия има откровено дискриминационно съдържание и представлява тормозп о смисъла н а § 1, T. 1 ЗЗД. Касае се за нежелано поведение н а издателя н а в. „Труд“, изразено словесно чрез публикация на статията Педерастите в САЩ бият тревога в електронното издание на вестника. В случая различната сексуална ориентация е представена по начин, обективращ признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Използваните квалификации внушават враждебност и  накърняват достойнството и честта на лицата с различна сексуална ориентация, създават враждебна  и обидна за тях среда.
Публикуваният материал съдържа епитети с утвърдена негативна семантика, унижаващи достойнството на нехетеросексуалните хора („педерастите“, „содомити“, перверзници“), а така също и крайно негативни и оскърбителни стереотипи, представящи сексуалната им ориентация като болест, а обществената им дейност за повишаване на равноправието им като
агресивен натиск, като подмолна и неправомерна дейност („изстреляха агентите си във властите и в медиите“, намърдват в училището и здравеопазването“, содомията е проникнала дори в педагогическите   университети“, ВОДИ страната към бездна и като дейност, опасна за децата“).
Тези внушения спрямО хораТа ’c различна сексуална ориентация неминуемо засягат достойнството им и създават враждебна, принизяваща и обидна среда. Публикуваният материал съдържа субективни и тенденциозни внушения и насажда унижение и подценяване на лицата по признак сексуална ориентация”.


Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Софияград, 27-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от ТРУД МЕДИА ЕООД, представлявано от Петьо Христов Блъсков, както и от Петьо Христов Блъсков, в качеството му на управител и представляващ ТРУД МЕДИА ЕООД, чрез пълномощник адв. Ива ИосифоваТакева, против решение N9 801 от 22.11.2021г., постановено по
преписка N9 856/2019г. no описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

 

 Решението на АС 2022

Решението подлежи на обжалване.
 

Решение №5/2022 на Конституционния съд и принципът на равенството в правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Конституционното дело е образувано по искане на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) за установяване на противоконституционност на чл. 194, ал. 4, т. 1 от Закона за водите, докладчик Атанас Семов.

Според lex.bg това е “фундаментално решение, от чиито мотиви може да се ръководи всеки съдия, когато трябва да си изясни приложимото вътрешно право в контекста на правото на ЕС (ПЕС)”. Статията продължава така:

Съдиите намират за наложително да дадат за първи път в практиката си уточнения на последователните стъпки, които трябва да бъдат следвани от всеки съд по всяко дело, за да установи дали по делото му е приложимо правото на ЕС. Мотивите дават ценни указания и по два други въпроса – кога е нарушен конституционният принцип на еднакво третиране и за конституционната основа на правния режим на таксите.

През последните две години КС предприе серия от мерки, за да убеди сезиращите го съдии да изследват приложимото ПЕС преди да се обърнат към него. Той прие специална разпоредба в правилника си (повече виж тук), а след това направо отклони искане заради липсата на анализ за относимото европейско право (повече виж тук). Сега КС дава подробни разяснения, които имат широко приложение и са валидни не само за върховните съдии, които единствени имат право да сезират КС, но и за всеки съдия по всяко дело, а се отнасят и за всеки, който прилага правна норма.

съществена част от решението е посветена на принципа на равенството в правото на ЕС и на конституционната защита на конкуренцията.

Решението

ВАС за прилагането в България на закона Магнитски

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По важния  въпрос как в България да бъде прилаган Магнитски – най-важните факти от  lex.bg  u  Лора Филева в Дневник:

ВАС окончателно обяви, че решението на МС за български списък по закона “Магнитски” е нищожно

Решението на служебното правителство за създаване на български разширен списък по закона „Магнитски“ е нищожно, защото е издадено при липса на компетентност – липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде такова решение, а липсата на материална компетентност винаги води до нищожност на издадения акт.

Това приемат поотделно два различни петчленни състава на Върховния административен съд (ВАС), които потвърдиха решенията на тричленните състави по две от общо над 60 дела, образувани заради наложените санкции по американския глобален закон. Първите две окончателни решения са по жалби на Ирена Кръстева (решението тук) и по жалба на „Интернюз 98“ ООД със съдружници Елена Динева и Нове интернал” ЕООД (решението тук) срещу три точки от решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет – за създаване на работна група, която да изготви и поддържа списъка, той да бъде публикуван на сайтовете на МФ и НАП, а държавните органи и дружества да прекратят отношенията си с тях.

Обявяването на решенията стана в контекста и на скандала с изтеклия вариант на проект/чернова/ идеи за  т.нар. “български закон Магнитски”. Дневник  информира, че според министъра на финансите  се работи по текстове, които да защитават държавата и бизнеса в случаи на наложени санкции от други държави, които заплашват финансовата система и икономиката на страната.

Очакването е за нормативен акт за прилагането на закона Магнитски и санкции,  наложени от други държави, това казва и ВАС: “липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде такова решение”  –  а не за “собствен Магнитски”:  това са две различни идеи.

По отношение на идеята за собствен Магнитски   главният прокурор Гешев е заявил в Брюксел, цитиран от Клуб Z, че закон “Магнитски”, подобен на американския, трябва първо да бъде приет на ниво ЕС, след което да бъде транспониран в националните законодателства.