Tag Archives: BG Law Making

2026: Доклад за състоянието на цифровото десетилетие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад на ЕК за състоянието на цифровото десетилетие – общо и по държави – COM(2026) 288 final.

Схемата показва целите и как те са довели до политики и действия. Укрепването на демокрацията се свързва с DSA, EMFA, Щита за европейска демокрация (долу вдясно). Има интересни наблюдения за осъществяването на цифровия суверенитет.

Като част от приложенията се дават и данни по държави. В доклада за България се казва, че властите планират да представят Националната стратегия за цифровите технологии и цифрова трансформация 2026 – 2030, която в момента била на етап консултации със заинтересованите страни. Тя включвала приоритети за цифровизацията на бизнеса и иновациите, сигурна и приобщаваща цифрова трансформация, модернизация на публичната администрация, цифрови умения, оперативно съвместими цифрови услуги, киберсигурност и по-широкото използване на данни и нововъзникващи технологии в подкрепа на икономическото и социалното развитие. Предстои да видим.

Според Евробарометър през 2026 г. 74% от българите смятат, че цифровата политика трябва да бъде приоритет за ЕС при оформянето на нашето бъдеще в Европа. Те също мислят, че ЕС следва да си сътрудничи с държавите членки за укрепване на киберсигурността и защита от онлайн заплахи (88%), насърчаване на програми за цифрово образование и умения (84%) и засилване на регулирането на онлайн платформите (81%). Освен това 73% от българските респонденти мислят, че ЕС трябва да намали зависимостите си от цифрови технологии от страни извън ЕС, а 80%, че ЕС следва да даде приоритет на инвестициите в цифрова инфраструктура и услуги, които са разработени в Европа. Междувременно 45% биха били готови да преминат към базиран в ЕС доставчик на цифрова услуга,
дори ако това означава малко по-високи разходи.

Pegasus и мерките за противодействие срещу инвазивния софтуер

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Компанията Meta съобщи, че е блокирала нови фишинг атаки през WhatsApp, свързани с приложението Pegasus на компанията NSO Group. Meta внася искане в американски съд да санкционира израелската компания заради нарушаване на постоянната забрана да атакува потребители на платформата. Това действие от страна на WhatsApp идва, след като платформата спечели съдебна забрана срещу NSO, целяща да спре достъпа ѝ до приложението. Забраната е свързана с предишни мащабни хакерски атаки срещу журналисти и активисти.

Pegasus стана синоним на понятията за шпионски софтуер, инвазивен софтуер и др. под. Други известни варианти за шпиониране са конкурентни приложения като Predator и Graphite.

Според резолюции на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, България е определяна като “хъб за разпространение на шпионски софтуер”, като се обсъжда криминализирането му в Наказателния кодекс. Народният представител Божидар Божанов съобщава, че дъщерното дружество на NSO Group – Съркълс България, все още оперира активно.

Преди няколко седмици Human Rights Watch са публикували информация за експорт на софтуера за проследяване от Европа към трети страни, някои от които – репресивни режими. HRW определя България като ключов износител от Европейския съюз на технологии за наблюдение на авторитарни режими. Въпреки строгия регламент на ЕС за двойна употреба за 2021 г., който има за цел да предотврати продажбата на шпионски инструменти на режими за злоупотреба с права, HRW установява, че България, заедно с Полша, разрешава износа на технологии за наблюдение. Цялостно разследване на HRW разкрива, че българските власти са предоставили лицензи за износ на софтуер за проникване и системи за прихващане на телекомуникации на държави извън ЕС като Азербайджан.

В Испания съдът прекрати разследване срещу NSO за шпионаж над политици, заради липса на съдействие от израелските власти.

“Време е в светлината на тази информация да се предприемат мерки. В предния парламента внесохме предложение за изменение на Наказателния кодекс, според което се криминализира създаването, разпространението и използването на шпионски софтуер. Ще го внесем отново, като част от инициативите ни за гарантиране на цифровите права. И не, не трябва да има изкючение за службите за сигурност. Особено за нашите, за които през годините е станало ясно, че се използват за политически цели поне толкова, колкото за гарантиране на националната сигурност.”, пише Божанов.

Акцентирам върху изричното убеждзение на Божанов, че не трябва да има изключение за ползване на шпионски софтуер от службите.

Ще допълня, че когато се създаваше Европейския акт за свободата на медиите – регламент, който освен другото съдържа забрана на инвазивен софтуер по отношение на журналисти и семействата им, група държави от ЕС настояваха службите да имат право да го ползват без предварителен съдебен контрол. Сигурна съм, че тази идея продължава да се върти в някои глави.

По съвпадение точно преди три години точно тук съм писала отново за този риск: EMFA: изключението за шпионски софтуер срещу журналисти June 14, 2023

Член 4 EMFA действа пряко, но в българското законодателство не още не са въведени мерки и гаранции, нито са посочени националните правоприлагащи органи, нито са определени санкции при неизпълнение. От 8 август 2025 г. регламентът е предвидено да се прилага.

Владимир Панев е осъдил ПИК и на втора инстанция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С решение №581 от 5 май 2026 г. Апелативен съд – София потвърждава решение № 2715 от 02.05.2025 г. по гр. д. № 72/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-5 състав. Първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД „ПИК НЮЗ“ ЕООД, да заплати на Владислав Панев сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията му, ведно със законната лихва от датата на първата публикация на електронния сайт http://www.pik.bg на „ПИК НЮЗ“ ЕООД срещу ищеца , до окончателното изплащане.ПИК НЮЗ е обжалвал, позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека: “от журналистите не може да се очаква да са напълно обективни, защото за тях е допустимо и преувеличение, и дори провокация, когато целят да привлекат общественото внимание. Да се приеме противното означавало да се ограничат да изпълняват функциите си по информиране на обеществеността.”

Съдът приема следното:

В статия и репортаж по телевизия ПИК е отправено обвинение, че Владо Панев, тогава кандидат-депутат в кампания, е педофил. Организирани са статии и в други сайтове. Съдът установява, че са разпространени клеветнически твърдения по отношение на ищеца за педофилия и хомосексуализъм спрямо непълнолетни. Като клевета се квалифицира съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Педофилията е
престъпление против половата неприкосновеност, обозначавани в НК като „Разврат“ – Раздел VIII от Глава II „Престъпления против личността“.

Публикувани са твърдения за конкретни факти, които са обективно позорни – те приписват на ищеца извършване на престъпление и засягат авторитета и доброто име му име в обществото. Неблагоприятните факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да бъдат разпространени.

ПИК прави възражение, че авторът не е на щат в редакцията. Съдът посочва, че съгласно трайно установената съдебна практика с ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 7/1958 г., отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително гаранционна функция. Цитираната разпоредба не изисква непременно трудови правоотношения между автора и издателя на статията – достатъчно е, че първият доброволно я е предоставил, а вторият – че по тяхно взаимно съгласие я е одобрил, приел и издал. С оглед на това напълно следва да бъде споделен изводът, че ответното дружество медия, като възложител, е имало възможност да контролира и направлява характера и съдържанието публикувания материал, и съответно – носи отговорност за верността на изнесената информация, поради което е без значение дали авторът на статията работи по трудов договор при ответника или е журналист на свободна практика.

На последно място, некоректно се явява и позоваването от страна на жалбоподателя-ответник на практиката на Европейския съд по правата на човека относно свободата на изразяване, че от журналистите не може да се очаква да са напълно обективни, защото за тях е допустимо и преувеличение, и дори провокация, когато целят да привлекат общественото внимание. В случая не се касае до изказване на мнение или до поднасяне на идеи с широка обществена значимост, за да попаднат действията му под закрилата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията ни, респ. – на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), а до твърдения за факти, които са обективно неверни. Няма закон или друг нормативен акт, вътрешно-национален или международен, който да разрешава съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление, независимо от качеството на субекта, който извършва това посегателство срещу честта и достойнството на личността. Напротив, такова поведение съставлява запретено деяние, което покрива състава на клеветата и нито Основният закон, нито ЕКЗПЧОС го допускат или толерират.

МП публикува проект за въвеждане на анти-SLAPP директивата с разширен обхват

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с който се въвежда ново особено производство, предназначено да осигури защита срещу т.нар. дела “шамари” или SLAPP дела (Strategic Lawsuit Against Public Participation – стратегически дела срещу публичното участие), съобщава Капитал.

Става въпрос за явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява, по граждански и търговски дела, насочени основно срещу публично участие, т.е. срещу изявления или действия по въпрос от обществен интерес.

В част трета на ГПК – особени искови производства, се въвежда нова Глава тридесет и трета “б” – “Производство поради публичното участие на ответника”. Предвижда се, че правилата на тази глава се прилагат във всяко производство по граждански и търговски дела, водено поради публичното участие на ответника.

С предложения законопроект се въвежда анти-SLAPP директивата – Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява.

Важно за разказа е, че предложените решения надхвърлят изискванията на директивата, като предвиждат, че правилата ще важат не само за трансгранични, а и за чисто национални дела.

Достъп до информация: Кметът на Стара Загора да предостави информация за работещите пенсионери в общината

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Сайтът За истината информира, че Административният съд в Стара Загора е отменил като незаконосъобразен отказа на кмета Живко Тодоров да предостави информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) на Венелина Попова, журналист на „За истината“ за работещите пенсионери в администрацията му. Решението е на съдия Райна Тодорова от 23 март 2026 г.

В заявлението за достъп до обществена информация по ЗДОИ За истината поставя три въпроса:

Колко пенсионери работят в общината и в общинските дружества и с какви договори?

Колко от тези пенсионери заемат ръководни длъжности и кои точно?

Колко средства годишно се изплащат на работещите пенсионери в общината и в общинските дружества?

Решението да откаже исканата информация, Правният отдел на община Стара Загора обосновава с аргумента, че тя е свързана с обществения живот в страната, но не може да се приеме, че предоставянето й би дало възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на общинската администрация.

Според юристите „търсената информация, независимо от нейния характер, не се създава и съхранява от задължения субект…, същата не е налична, а трябва да се създава (чрез събиране на данни, изготвяне на справки и др.)  по повод направеното искане по ЗДОИ, включително и относно какви средства се изплащат годишно на работещите пенсионери като обобщена цифрова стойност“.

Съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е основателна, а обжалваното решение е постановено в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона.  Административният съд връща преписката на кмета на Община Стара Загора за ново произнасяне по подаденото заявление за достъп до обществена информация при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението не подлежи на касационно оспорване.

РЕШЕНИЕ на Административен съд – Стара Загора

Нов участник на политическата сцена: информационен дефицит и еднопосочна комуникация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Започва предизборната кампания, завесата пред новата политическа сила на Румен Радев се вдига. Първата изява на водача на листата в Пловдив Владимир Николов разкрива по-специално профила на хората от залите, които се готвят да поемат управлението на спорта, при това не от парламента, а от изпълнителната власт. “В крайна сметка те са си изкарали парите с труд – много труд и пот на челото. Не ме е засегнало, по-скоро ми стана смешно, че хора, които може би не са се събличали дори в час по физическо, си позволяват да дават оценки на хора като Петър Стойчев, Данчо Йовчев или Ивет Горанова, което е някак нелепо.”

Не е необходимо да си се събличал, за да имаш мнение като гражданин за кандидатите за народни представители. Ако нещо е нелепо, това е да се отговаря неопределено, че “не сме в състояние да делим българите на леви и десни” и “ние не трябва да делим на изток и на запад” , “България да има мнение, а не да правим, каквото каже Меркел”.

Аз съм от хората, които си купиха книгата на Владо Николов за пътя му във волейбола. Книгата успя да ми продаде, сега се опитва да ми продаде политически продукт. Не е същото.

Кампанията започва със съществен информационен дефицит – и точно поради това заслужава отбелязване еднопосочната комуникация. След Борисов от джипа и Станислав Трифонов от дивана, засега и Радев отбягва ситуации, в които може да бъде питан, критикуван, атакуван за липса на информация и ясно определени позиции. Очевидно ще пази поведението си от президентския период – с идея да пази и рейтинга си от този период. Дори от представянето на програмата на Прогресивна България не се научи много повече – освен че: „Без демонтаж на завладелия България олигархичен модел всякакви следващи управленски конфигурации и техните икономически и социални политики ще попадат отново и отново в плен на олигархията и ще бъдат обречени на провал“.

Олигархия, демонтаж, “и на изток, и на запад” – кампанията започва. С мечтата за лидерски дебати, каквито никой не вярва, че ще видим и сега. Както призова писателят Александър Шпатов, нека избирателите да санкционират тези, които отказват да говорят.

Достъп до информация: технологиите за кибернаблюдение са от обществена значимост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В съобщение на Програма Достъп до информация се казва, че Административен съд София-град отменя частично решение на министъра на икономиката и индустрията, с което е отказан достъп до подробна информация за износ на изделия за кибернаблюдение от България.

Със заявление за достъп до обществена информация журналистката Мария Черешева иска копия от всички разрешения за износ, както и съгласия за реекспорт на изделия за кибернаблюдение – включително номера на разрешенията, количествата, стойността, държавите-получатели, имената на износителите, вида и произхода на продуктите, както и информация за крайния потребител.

Министерството е предоставило само обобщени данни по години – брой разрешения, обща стойност и държави на местоназначение – но не и поисканите конкретни документи и подробности. Голяма част от държавите, купили изделия за кибернаблюдение, не са част от установените демокрации и за не малко от тях съществуват съмнения за нарушаване на правата на човека.

Съдия Зорница Дойчинова приема, че решението е незаконосъобразно, тъй като в него липсват ясни мотиви защо се отказва достъп до конкретната информация. Администрацията формално е предоставила част от данните, но реално е отказала достъп до основната поисканa информация, без да посочи конкретно правно основание за това.

В друго дело с подобен предмет, водено от Зак Кембъл, изследовател на Хюман райтс уоч (Human Rights Watch), подкрепено от ПДИ, съдът също застава на страната на заявителя и отмени немотивирания отказ на Министерството на икономиката и индустрията.

Бъдещето на музикалните състави на БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Служебният министър на културата Найден Тодоров е провел разговор с генералния директор на БНР за съдбата на музикалните състави на общественото радио. Проблемът е в ниското заплащане на музикантите и в по-широк план – несигурността, произтичаща от недостатъчното финансиране на Симфоничния оркестър, Биг бенда, Оркестъра за народна музика и Смесения хор на БНР. Съставите временно са спрели концертна дейност.

Според информацията от сайта на БНР министърът е предложил решение. На среща в НС, инициирана от депутата от ПП – ДБ Манол Пейков, министър Тодоров е подчертал, че “най-доброто решение, което успява да неутрализира минусите на останалите решения, е създаването на второстепенен разпоредител към БНР – културен институт. Един или няколко, това вече е решение на ръководството на радиото. Съставите на радиото да бъдат самостоятелна юридическа единица със собствен бюджет по бюджетна програма, която да бъде гласувана ежегодно заедно с бюджета на БНР от парламента на Република България”. 

На срещата е договорено да бъде създадена работна група, която да обсъди параметрите на законовите промени. Според министъра “Това на практика може да стане още в началото на живота на следващия парламент, в момента, в който бъде създадена Комисия по култура. Ние дотогава ще сме готови с проект за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия и след неговото гласуване в Комисията по култура той може да влезе в пленарна зала, и на практика за две до три седмици да се приключи цялата драма. Това, което е много важно обаче, е тази промяна да се случи преди приемането на бюджета за 2026 година, за да може да има ефект веднага”. 

Окончателно: Лорер осъди Костадинов за реч на омразата във фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на Българския Хелзинкски комитет:

ВАС осъди лидера на пропутинската партия “Възраждане” за реч на омразата във фейсбук. Това е първото дело за реч на омразата от политик, което приключва с осъдителна присъда на последна инстанция. 

Върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърди, че лидерът на пропутинската партия “Възраждане” Костадин Костадинов е упражнил тормоз и е използвал реч на омразата във “Фейсбук”, насочени срещу народния представител Даниел Лорер. Според съда Костадинов е сторил това както със свои публикации, така и чрез съзнателно бездействие спрямо последвалите подстрекателски и антисемитски коментари от негови последователи. 

Първоначалната жалба до Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е подадена от Даниел Лорер, представляван от Българския хелзинкски комитет. С окончателното си решение ВАС остави в сила изцяло решение на Административен съд – Варна, с което бе потвърдено по-ранното решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В решението на КЗД се установява, че спрямо Лорер е осъществена дискриминация под формата на тормоз на основата на произход, етническа принадлежност и религия, като на Костадинов бе наложено задължително предписание да премахне публикациите от “Фейсбук” профила си, както и да отстрани направените към тях дискриминационни коментари. 

В серия от публикации, разпространени през 2022 и 2023 г., председателят на ПП “Възраждане” отправя публични нападки срещу Лорер. Лорер бива изобразен като влечуго и наричан “българомразец”, “чужд агент”, “национален предател”, “превърнал държавата в колония”, “искащ българите и българската държава да изчезнат”, “субект”, “същество”, “лъжец”, “нелицеприятно същество”, “действащ нагло и с безумие” и други подобни квалификации. Въпросните постове провокират крайни коментари от последователи на Костадинов, сред които се срещат призиви за изпращането на Лорер в концентрационния лагер “Бухенвалд”, както и изразено съжаление, че “Хитлер не е поживял по-дълго”.

В своята защита Костадинов поддържа тезата, че разглежданите публични изявления представляват допустима политическа критика и като такава следва да се ползва със защитата на свободата на изразяване. Съдът обаче ясно посочва, че изказванията на Костадинов, свързани с произхода и етническата принадлежност на Лорер и провокираните от тях коментари, имат дискриминационен характер, поради което не могат да се ползват от конституционноправната закрила на свободата на словото. 

ВАС отчита, че свободата на изразяване на мнение, закрепена в чл. 39, ал. 1 от Конституцията и в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), не може и не бива да се абсолютизира, дори и когато става въпрос за политически диалог. Правото, уредено в горепосочените разпоредби, следва да бъде ограничавано, когато трябва да се осигури защита на други конституционно признати права като правото на човешко достойнство, на добро име и на репутация. 

Според съда разпоредбата на чл. 10, пар. 2 от ЕКПЧ предвижда, че ползването на свободата на мнение е съпроводено със задължения и в определени случаи с ограничения или санкции, необходими за постигане на баланс в едно демократично общество. Свободата на словото не може да се ползва с превес над останалите права, а напротив – следва да бъде упражнявана при съобразяване с техните предели на защита.

ВАС споделя виждането, че политикът Костадинов, собственик на профил в социалната мрежа, носи отговорност и за коментарите на стената: “Правилно първоинстанционният съд е потвърдил изводите на КЗД, че с оглед съдържанието на конкретните изявления и на провокираните от тях коментари на трети лица, по отношение на които К. е бездействал и конклудентно е толерирал, приемайки ги на собствения си профил в социалната мрежа Фейсбук, по несъмнен начин се доказва създаването на негативна среда на враждебност, отхвърляне и омраза към това лице, обект на публикациите и коментарите, на плоскостта на [произход] и принадлежността му към [общност] в България. Правилен е изводът, че с тези действия и бездействия обективно е постигнато като резултат създаването на враждебна, унизителна, обидна и застрашителна среда и е накърнено достойнството на коментираното лице. В допълнение публикациите и коментарите са продължили да бъдат публично достъпни в профила във Фейсбук, без да предприети каквито и да е действия от негова страна за премахването или ограничаването на тези от тях, които съдържат обидни думи, епитети и закани било лично към Д. Л. или към [етническа принадлежност] като цяло, основани на произхода, религията и етническата им принадлежност.”

Интересно е, че в решението няма нито една препратка към практиката на ЕСПЧ, макар че се споменава Конвенцията. Точно по този въпрос – отговорност на политик за коментари, съдържащи реч на омразата, има решение на ЕСПЧ по делото Санчес срещу Франция.

“Правилна е констатацията на АС – Варна, че публикациите, предмет на производството, не съдържат конкретни забележки, предложения или критики към определени политики и действия на Д. Л. в обществения сектор, а единствено личностни нападки, обидни квалификации и изрази, които по своето естество засягат достойнството на лицето, към което са насочени, и внушават усещане за враждебност, отхвърляне и омраза спрямо него. Съдът обосновано е счел, че предвид публичността и достъпността им на официалната Фейсбук страница на касатора – политически лидер и обществена фигура с хиляди последователи, процесните изявленията имат потенциала да достигнат до значителен и неограничен кръг от хора, оказвайки активно въздействие върху начина им на възприемане и изразяване по отношение на коментираното лице. Правилно е посочил че последвалите множество негативни коментари под процесните публикации, голяма част от които с откровено антисемитско съдържание и ксенофобски нагласи, подробно пресъздадени и коректно цитирани в решението на съда и на Комисията, показват, че изказванията на жалбоподателя по адрес на ответника са въздействали на аудиторията, като са мултиплицирали неприязненото и унизително отношение, въплътено в т.н. реч/слово на омразата.”

В решението си ВАС приема, че публикациите и коментарите са продължили да бъдат публично достъпни във “Фейсбук” профила на Костадинов, без той да предприема каквито и да е действия за премахването им. Поради това бяха потвърдени и задължителните предписания към Костадинов, според които той трябва да премахне дискриминационното съдържание и активно да модерира коментарите, съдържащи език на омраза.

По съображения за пълнота добавям препратка към решението по делото, водено от съдия Цариградска срещу ПИК.

Костадинов е първият политик осъден на последна инстанция от български съд за реч на омразата, завършва публикацията си БХК.

Аудиовидео Орфей: печалната съдба на държавната собственост върху 30 дка в центъра на София

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 1982 г. Министерският съвет дава сградите на бившата фабрика за капачки Победа на Комитета за култура (сегашното Министерство на културата). Комитетът пък ги дава на предшествениците на “Аудиовидео Орфей” – “Българско видео”. С друга заповед две години след това е разпоредено стопанисването на сградите да се осъществява от киностудиото. Става дума за студио върху голям терен на бул. “Самоков” 60 в един от най-скъпите столични квартали – “Изгрев”.

През годините Аудиовидео Орфей ту влиза, ту илиза от забранителния списък за приватизация. И продължава да остава привлекателно, както се вижда от описанието тук.

Преди известно време се появиха сигнали, че Министерството на културата губи земята – докато в последна сметка преди дни Медиапул публикува иинформация за активите на Аудиовидео Орфей под заглавие “Да загубиш имот за 75 млн. евро – нов жилищен комплекс може да изникне на държавен терен в Изгрев“.