Tag Archives: BG Law Making

Съд на ЕС: сайт, който разпространява съдържание от медия под ограничителни мерки, попада в обхвата на санкциите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 3 юли 2026 стана известно решението по дело С-67/25 на Съда на ЕС за ограниченията в санкционните пакети по повод прокремълската и пропутинска пропаганда. Ограниченията са различни видове – към производството на съдържание (по Приложение XV – медиите са изброени тук) , към разпространението на съдържание в каквато и да е среда и към рекламата и финансирането на това съдържание. В рамките на наказателно производство в Германия се повдига въпросът отнася ли се забраната до лица, които чрез свой сайт или блог разпространяват забранено съдържание от медии, попадащи в Приложение XV.

Иска се от Съда да определи границите на отговорността на онлайн участниците при прилагането на европейските санкции.

Дело C-67/25 на Съда на ЕС Staatsanwaltschaft Saarbrücken е по преюдициално запитване с предмет тълкуването на член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 г. С тази разпоредба на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за разпространението на каквото и да е съдържание от образуванията или органите, изброени в приложение XV към този регламент, по-специално чрез способи като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет.

Съгласно член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014: „На операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични“.

В приложение XV към този регламент, озаглавено „Списък на юридическите лица, образуванията или органите, посочени в член 2е“, фигурира по-специално наименованието „RT — Russia Today Germany“. Три физически лица създават сайт и разпространяват съдържание от RT чрез него. Пита се те попадат ли в обхвата на чл. 2е.

Според германското право (Закон за външната търговия) всеки, който наруши забрана за излъчване, предаване, разпространение или за предоставяне на други услуги, съдържаща се в пряко приложим правен акт на Европейските общности или на Европейския съюз, който е публикуван в Официален вестник на Европейските общности или в Официален вестник на Европейския съюз и служи за изпълнение на мярка за икономическа санкция, приета от Съвета в областта на общата външна политика и политика на сигурност, се наказва с лишаване от свобода от три месеца до пет години.

Съдът пише в решението, че на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV от този регламент, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични. Съдържащото се в тази разпоредба понятие „оператор“ не е дефинирано нито в нея, нито в която и да е друга разпоредба от Регламент № 833/2014 и липсва препращане към правото на държавите членки за определяне на неговия смисъл и обхват. (36)

Този термин обхваща физическите или юридическите лица, отговорни за излъчването (по-точно: разпространението) на посоченото в тази разпоредба съдържание, независимо дали дейността им е икономическа или не – включително в рамките на осъществявана дейност без заплащане или в рамките на упражнявана дейност с уебсайт, финансиран с доброволни вноски от трети лица. (41)

Ако действието на забраната се ограничи само до сайтове с търговска цел, това би я обезсмислило.

Същото се отнася и до аргумента, че е забранено само разпространение над определена продължителност – , като се изключат изолираните публикации с незначителен обхват. Такова указание липсва в регламента. (55)При всички положения подобно тълкуване би могло да благоприятства действията по заобикаляне на посочената разпоредба, изразяващи се в изкуствено раздробяване на дейностите по излъчване на съдържанието, обхванато от нея.(56)

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 година,

трябва да се тълкува в смисъл, че

физическо лице, което упражнява дейност с уебсайт и излъчва на него съдържание с произход от юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение XV към този регламент, и от упражняваната с този уебсайт дейност придобива доходи единствено в резултат на доброволните вноски, направени от трети лица под формата на безвъзмездни доброволни плащания или дарения, попада в обхвата на понятието „оператор“ по смисъла на тази разпоредба.

Решението на Съда съответства на духа на 20 санкционен пакет, по-точно на неотдавнашното Решение на Съвета 2026/508 от 23 април 2026 г., според което “Обосновано е да се разшири съществуващата забрана за разпространение (broadcasting), за да се ограничи разпространението и улесняването на разпространението в Съюза на съдържание на образувания, които възпроизвеждат съдържанието на други образувания, спрямо които вече се прилага забрана, с цел справяне с опитите за заобикаляне на ограничителната мярка.”

Какво означава това за разпространението на пропутинската пропаганда в България: всеки, който разпространява съдържание на медии, включени в Приложение XV на регламента, попада в обхвата на санкциите.

Да не ги изброявам, знаят се.

Кой носи отговорност за прилагането на Регламент 833/2014? Регламентите действат пряко, но би трябвало прилагащите органи и санкциите за неприлагане да са определени в националните прилагащи мерки. България има закон с подходящо име – Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – но той се отнася само за прилагане на дерогацията по отношение на суров нефт и нефтопродукти.

Интересно кой ще следи дали има лица, които имат уебсайт и излъчват с него съдържание с произход от медии по Приложение XV към този регламент, и ще ги санкционира – и с какво точно ще ги санкционира.

Внесен е законопроект за изменение на Закона за СРС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Народният представител Божидар Божанов информира за внесен законопроект

Като част от усилието за демонтиране на модела и за реформа в правоохранителната система, днес внесохме законопроект за изменение на Закона за специалните разунавателни средства, с който поправяме много дефицити, позволяващи злоупотреби. Законопроектът е дълъг и влиза в много специфични подробности, но ето няколко важни елемента:

1. Уведомления за използване на СРС след изтичане на достатъчно дълъг срок – когато някой бива подслушван или следен от държавата, но от това не последва наказателно преследване, той трябва да бъде уведомен за това (такива са препоръките и на европейския съд по две дела срещу България). Много често тези СРС-та изобщо не влизат в съд и остават да висят някъде като оперативни материали, които да бъдат ползвани “когато потрябват” – за компроматни цели или за натиск, а обектът дори не знае, че е бил подслушван.

2. Случайно разпределение на даването на разрешение за СРС (сред кръг от специализирани съдии във всеки компетентен съд) – до момента само административните ръководители и техните заместници разрешаваха подслушването и следенето, като по този начин вертикалният контрол “политическо влияние във ВСС -> избор на административни ръководители -> подслушване” беше постиган. С нашето предложение това се премахва, като все пак съобразява особеностите на материята.

3. Ограничаване на злоупотреби при подслушване на магистрати – премахва се една важна неяснота за разрешението при използването на СРС спрямо магистрати, както и се гарнатира по-строгият режим на разрешаване при подслушването на обект (помещение, автомобил), който обичайно се използва от съдия, прокурор или следовател (с това досега също се е злоупотребявало – подслушване на обект, без да се посочва, че той принадлежи на магистрат)

4. Унищожаване на неизползвани материали – поради сложната уредба, има редица вратички, през които направени записи и текстовото им представяне се съхраняват за неопределен период от време, въпреки, че на база на тях не се повдигат обвинения и не се предприемат последващи действия. Тези вратички се затварят, като вкл. се създава ад-хок комисия с представители на различни държавни органи, която да прави нарочен преглед и да предлага за унищожаване такива, които незаконно са “залежали” някъде из службите.

5. Цифровизация, проследимост и сигурност – въвежда се отдавна чакания централизиран регистър на разрешенията за използване на СРС, като спрямо него, така и спрямо действащите системи в службите, се завишават изискванията за сигурност на достъпа (за да не седят пароли, залепени по монитори на разследващи) и за проследимост на достъпите, с гаранции, че никой не може да си зачисти следите.

6. Разширяване на правомощията на Националното бюро за контрол на СРС и върху достъпа до трафични данни – трафичните данни не са СРС, но са сериозно навлизане в личната свобода – на практика могат да се ползват за проследяване на движение и поведение. Към момента контролът върху законосъобразното и пропорционално използване на трафични данни е занижен (единствено в парламентарна комисия, която фактически не го упражнява, извън общи годишни доклади).

7. Необходимост от повече мотивираност на исканията и не продължителното съхранение – в момента законът не изисква изрично да се посочват мотиви за съпричасността на подслушвания към извършено престпъление; не се изисква периодичен преглед при дългосрочното съхранение за целите на националната сигурност – с тези допълнителни гаранции, които се предлагат със законопроекта, се намалява полето за злоупотреби.

Задкулисието работи с инструментите на тайния контрол, за да “вербува” своите подизпълнители, които държи на къса каишка и настанява на важни позиции в държавата. Нашата задача е да премахнем инструментите за тези злупотреби (без да счупим легитимното използване за разкриване на прстъпления и гарантиране на националната сигурност).

Конституционен съд: Решение № 8/ 2026 г. за достъпа до трафични данни за нуждите на произведства по ЗЗК

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През 2025 г. законодателят реши да даде на Комисията за защита на конкуренцията достъп до трафични данни. Беше напълно ясно, че такова правомощие не е в съответствие с Конституцията. За докладчик беше определена Павлина Панова.

Вече е известно решението, новите разпоредби са обявени за противоконституционни. Но има различия в мотивите.

Според мнозинството, анализът за пропорционалност по настоящото дело изисква проверка дали степента на намеса в правото на свобода и тайна на кореспонденцията не надхвърля необходимото за постигане на преследваната с ограничителната мярка цел. Подобна сериозна намеса в защитено от основно право пространство като тази, която предвижда запазване на трафични данни, ще е пропорционална само ако насрещният интерес е също толкова значим от гледна точка на конституционния ценностен ред. За да отговаря на изискването за съразмерност, е необходимо произтичащият от оспорената уредба достъп до трафични данни да служи на изключително важни цели от обществен интерес, заложен в ценностната система на Основния закон, като например преследване на тежки престъпления, и да съответства на специалните изисквания относно ограничаване на засегнатите от такъв достъп основни права. Това не се установява, следователно намесата не е в съответствие с Конституцията.

Според Соня Янкулова, чието становище е приведено по-долу изцяло, нарушена е тайнаат ан кореспонденцията на основание, различно от посочените в Конституцията – което е достатъчно за противоконституционност:

За мен няма съмнение, че трафичните данни са част от широкото разбиране на правото на „личен живот“, което в своята практика Конституционният съд разглежда като един комплекс от права – в случая от правото на неприкосновеност на личния живот по смисъла на чл. 32, ал. 1 и правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Конституцията (Решение № 8 от 2019 г. по к.д. № 4/2019 г.). Правото на неприкосновеност на личния живот и правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията са неотменими права, но конституционният законодател изрично е уредил ограничение на правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията. Съгласно чл. 34, ал. 2 от Конституцията правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията е допустимо да бъде ограничавано, но само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления, и то след разрешение на съдебната власт.

Народното събрание е органът, който по Конституция чрез Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс определя наказателната политика на държавата, като неговата дискреционна свобода „свършва там, където започва защитеното от Основния закон пространство от ценности и принципи“ (Решение № 13 от 2022 г. по к.д. № 8/2022 г.; Решение № 4 от 2025 г. по к.д. № 29/2025 г.).

С оспорените разпоредби законодателят е допуснал ограничаване на правото на тайната на кореспонденцията (във вида на процесните трафични данни) не за предотвратяване на тежко престъпление след разрешение на съдебната власт, а за нарушение на конкуренцията, което нарушение самият той е дефинирал като административно (чл. 99, ал. 1 ЗЗК).

Нарушаването на неприкосновеността на тайната на кореспонденцията на основание, различно от уреденото в Конституцията, според мен е достатъчно за установяване на противоконституционност на оспорените разпоредби. В този случай не е необходимо прилагането на общия стандарт за преценка на конституционната допустимост на законово ограничаване на основно право – дали накърнява същностното ядро на правото и дали е спазен принципът на пропорционалност, тъй като законодателят изрично е установил единствено допустимото основание за това ограничаване. Проверката за конституционна допустимост на законово ограничаване на основно право е необходима тогава, когато в Конституцията няма изрично посочено основание, при което ограничаването на основното право е допустимо, или когато законодателят се е позовал на конституционно допустимото основание (например Решение № 2 от 2015 г. по к.д. № 4/2014 г.).

По изложеното подписвам решението с настоящото становище.”

ССБ: Относно използването на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В открито писмо Съюзът на съдиите в България се обръща към министър-председателя във връзка със станалите през последните години обществено достояние множество данни, които пораждат сериозни съмнения относно конкретната необходимост от използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи, както и за това доколко са ефективни предвидените в закона институционални гаранции срещу злоупотребата с тези извънредни и тайни способи за събиране на информация.

Анализът на Българския хелзинкски комитет „Подслушвано правосъдие“ очерта тревожна тенденция на системно използване на специални разузнавателни средства спрямо магистрати при изключително ограничен последващ наказателноправен резултат.

Наред с това, в общественото пространство бяха публикувани журналистически разследвания, включително серията „Корупция Лийкс“, съдържащи информация за искания за прилагане на СРС спрямо съдии и други магистрати, мотивирани с твърдения за изключително тежки престъпления, без впоследствие да е известно да са последвали обвинения или осъдителни съдебни актове по описаните фактически положения.

Публикациите, известни като „Корупция Лийкс“ изискват държавата да предостави институционален отговор на два основни въпроса: дали публикуваните материали съответстват на реално съществуващи архивни документи и ако това е така, спазени ли са всички законови изисквания за тяхното използване, достъп до тях, съхраняване и защита.

Според ССБ министър – председателят разполага както с компетентността, така и със задължението да възложи извършване на цялостен междуинституционален анализ относно използваните специални разузнавателни средства спрямо съдии, прокурори и следователи, който да обхване следните въпроси:

броя на исканията, разрешенията и реално приложените СРС спрямо
магистрати;
институциите и длъжностните лица, инициирали исканията;
характера и конкретността на фактическите основания, въз основа на
които са били отправяни исканията;
броя на отказите за разрешаване на СРС;
съотношението между приложените СРС, изготвените веществени
доказателствени средства, образуваните наказателни производства,
внесените обвинителни актове и постановените осъдителни присъди;
продължителността на прилагането на СРС и случаите на
многократно продължаване на разрешенията;
практиката относно унищожаването на първичната информация и
контрола върху този процес;
режима на съхраняване на веществени доказателствени средства,
когато не е образувано наказателно производство;
наличието на повтарящи се модели при заявителите, използваните
мотиви и оперативните основания;
наличието на достатъчни гаранции, че информацията, събрана чрез
СРС спрямо магистрати, не е използвана за цели извън тези, за които
е разрешено прилагането им;
необходимостта от законодателни изменения за засилване на
гаранциите срещу злоупотреба.
Считаме, че анализът следва да бъде извършен при максимална
прозрачност, с участие на компетентните институции и при възможност – с
участието на представители на професионалната общност, академичните
среди и правозащитните организации, така че неговите резултати да се ползват с обществено доверие.

Александър Кашъмов: Къде е архивът на антикорупционната комисия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След гостуване на Александър Кашъмов в Нова телевизия, Дневник извежда в заглавие темата за архива на антикорупционната комисия. Поради важността на въпроса ето част от публикацията с автор Георги Пауновски:

“След закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) в началото на февруари тази година без ясни мотиви, възниква сериозният въпрос къде е отишъл архивът на комисията”, каза днес по “Нова телевизия” адвокат Александър Кашъмов от програмата “Достъп до информация”. По думите му вече има спечелени дела по Закона за достъп до обществена информация, но наследникът на КПК – Сметната палата – отговаря, че не разполага с търсената информация. От ГДБОП също има писма, че не притежават тези материали. “Ако ги няма в Сметната палата, ако ги няма и в ГДБОП, тогава стои големият въпрос: Кой ги притежава? В частни ръце ли е? В ДАНС ли е? Или на някакво трето място?”, попита Кашъмов. Той допусна, че част от архива може да е в ДАНС, тъй като при разформироването на КПК една част от структурата е преминала именно там. Адвокатът не изключи и възможността част от чувствителната информация формално да е унищожена, но реално да е попаднала в частни ръце.

Според Кашъмов новият председател на ДАНС трябва да даде ясен отговор къде се намира този архив, защото става дума за огромен масив информация, събиран от 2018 г. насам – от създаването на КПКОНПИ, през КПК, до последващото ѝ закриване и прехвърляне на функции към други институции.$

2026: Доклад за състоянието на цифровото десетилетие

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е доклад на ЕК за състоянието на цифровото десетилетие – общо и по държави – COM(2026) 288 final.

Схемата показва целите и как те са довели до политики и действия. Укрепването на демокрацията се свързва с DSA, EMFA, Щита за европейска демокрация (долу вдясно). Има интересни наблюдения за осъществяването на цифровия суверенитет.

Като част от приложенията се дават и данни по държави. В доклада за България се казва, че властите планират да представят Националната стратегия за цифровите технологии и цифрова трансформация 2026 – 2030, която в момента била на етап консултации със заинтересованите страни. Тя включвала приоритети за цифровизацията на бизнеса и иновациите, сигурна и приобщаваща цифрова трансформация, модернизация на публичната администрация, цифрови умения, оперативно съвместими цифрови услуги, киберсигурност и по-широкото използване на данни и нововъзникващи технологии в подкрепа на икономическото и социалното развитие. Предстои да видим.

Според Евробарометър през 2026 г. 74% от българите смятат, че цифровата политика трябва да бъде приоритет за ЕС при оформянето на нашето бъдеще в Европа. Те също мислят, че ЕС следва да си сътрудничи с държавите членки за укрепване на киберсигурността и защита от онлайн заплахи (88%), насърчаване на програми за цифрово образование и умения (84%) и засилване на регулирането на онлайн платформите (81%). Освен това 73% от българските респонденти мислят, че ЕС трябва да намали зависимостите си от цифрови технологии от страни извън ЕС, а 80%, че ЕС следва да даде приоритет на инвестициите в цифрова инфраструктура и услуги, които са разработени в Европа. Междувременно 45% биха били готови да преминат към базиран в ЕС доставчик на цифрова услуга,
дори ако това означава малко по-високи разходи.

Pegasus и мерките за противодействие срещу инвазивния софтуер

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Компанията Meta съобщи, че е блокирала нови фишинг атаки през WhatsApp, свързани с приложението Pegasus на компанията NSO Group. Meta внася искане в американски съд да санкционира израелската компания заради нарушаване на постоянната забрана да атакува потребители на платформата. Това действие от страна на WhatsApp идва, след като платформата спечели съдебна забрана срещу NSO, целяща да спре достъпа ѝ до приложението. Забраната е свързана с предишни мащабни хакерски атаки срещу журналисти и активисти.

Pegasus стана синоним на понятията за шпионски софтуер, инвазивен софтуер и др. под. Други известни варианти за шпиониране са конкурентни приложения като Predator и Graphite.

Според резолюции на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, България е определяна като “хъб за разпространение на шпионски софтуер”, като се обсъжда криминализирането му в Наказателния кодекс. Народният представител Божидар Божанов съобщава, че дъщерното дружество на NSO Group – Съркълс България, все още оперира активно.

Преди няколко седмици Human Rights Watch са публикували информация за експорт на софтуера за проследяване от Европа към трети страни, някои от които – репресивни режими. HRW определя България като ключов износител от Европейския съюз на технологии за наблюдение на авторитарни режими. Въпреки строгия регламент на ЕС за двойна употреба за 2021 г., който има за цел да предотврати продажбата на шпионски инструменти на режими за злоупотреба с права, HRW установява, че България, заедно с Полша, разрешава износа на технологии за наблюдение. Цялостно разследване на HRW разкрива, че българските власти са предоставили лицензи за износ на софтуер за проникване и системи за прихващане на телекомуникации на държави извън ЕС като Азербайджан.

В Испания съдът прекрати разследване срещу NSO за шпионаж над политици, заради липса на съдействие от израелските власти.

“Време е в светлината на тази информация да се предприемат мерки. В предния парламента внесохме предложение за изменение на Наказателния кодекс, според което се криминализира създаването, разпространението и използването на шпионски софтуер. Ще го внесем отново, като част от инициативите ни за гарантиране на цифровите права. И не, не трябва да има изкючение за службите за сигурност. Особено за нашите, за които през годините е станало ясно, че се използват за политически цели поне толкова, колкото за гарантиране на националната сигурност.”, пише Божанов.

Акцентирам върху изричното убеждзение на Божанов, че не трябва да има изключение за ползване на шпионски софтуер от службите.

Ще допълня, че когато се създаваше Европейския акт за свободата на медиите – регламент, който освен другото съдържа забрана на инвазивен софтуер по отношение на журналисти и семействата им, група държави от ЕС настояваха службите да имат право да го ползват без предварителен съдебен контрол. Сигурна съм, че тази идея продължава да се върти в някои глави.

По съвпадение точно преди три години точно тук съм писала отново за този риск: EMFA: изключението за шпионски софтуер срещу журналисти June 14, 2023

Член 4 EMFA действа пряко, но в българското законодателство не още не са въведени мерки и гаранции, нито са посочени националните правоприлагащи органи, нито са определени санкции при неизпълнение. От 8 август 2025 г. регламентът е предвидено да се прилага.

Владимир Панев е осъдил ПИК и на втора инстанция

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С решение №581 от 5 май 2026 г. Апелативен съд – София потвърждава решение № 2715 от 02.05.2025 г. по гр. д. № 72/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-5 състав. Първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД „ПИК НЮЗ“ ЕООД, да заплати на Владислав Панев сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията му, ведно със законната лихва от датата на първата публикация на електронния сайт http://www.pik.bg на „ПИК НЮЗ“ ЕООД срещу ищеца , до окончателното изплащане.ПИК НЮЗ е обжалвал, позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека: “от журналистите не може да се очаква да са напълно обективни, защото за тях е допустимо и преувеличение, и дори провокация, когато целят да привлекат общественото внимание. Да се приеме противното означавало да се ограничат да изпълняват функциите си по информиране на обеществеността.”

Съдът приема следното:

В статия и репортаж по телевизия ПИК е отправено обвинение, че Владо Панев, тогава кандидат-депутат в кампания, е педофил. Организирани са статии и в други сайтове. Съдът установява, че са разпространени клеветнически твърдения по отношение на ищеца за педофилия и хомосексуализъм спрямо непълнолетни. Като клевета се квалифицира съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Педофилията е
престъпление против половата неприкосновеност, обозначавани в НК като „Разврат“ – Раздел VIII от Глава II „Престъпления против личността“.

Публикувани са твърдения за конкретни факти, които са обективно позорни – те приписват на ищеца извършване на престъпление и засягат авторитета и доброто име му име в обществото. Неблагоприятните факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да бъдат разпространени.

ПИК прави възражение, че авторът не е на щат в редакцията. Съдът посочва, че съгласно трайно установената съдебна практика с ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 7/1958 г., отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително гаранционна функция. Цитираната разпоредба не изисква непременно трудови правоотношения между автора и издателя на статията – достатъчно е, че първият доброволно я е предоставил, а вторият – че по тяхно взаимно съгласие я е одобрил, приел и издал. С оглед на това напълно следва да бъде споделен изводът, че ответното дружество медия, като възложител, е имало възможност да контролира и направлява характера и съдържанието публикувания материал, и съответно – носи отговорност за верността на изнесената информация, поради което е без значение дали авторът на статията работи по трудов договор при ответника или е журналист на свободна практика.

На последно място, некоректно се явява и позоваването от страна на жалбоподателя-ответник на практиката на Европейския съд по правата на човека относно свободата на изразяване, че от журналистите не може да се очаква да са напълно обективни, защото за тях е допустимо и преувеличение, и дори провокация, когато целят да привлекат общественото внимание. В случая не се касае до изказване на мнение или до поднасяне на идеи с широка обществена значимост, за да попаднат действията му под закрилата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията ни, респ. – на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), а до твърдения за факти, които са обективно неверни. Няма закон или друг нормативен акт, вътрешно-национален или международен, който да разрешава съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление, независимо от качеството на субекта, който извършва това посегателство срещу честта и достойнството на личността. Напротив, такова поведение съставлява запретено деяние, което покрива състава на клеветата и нито Основният закон, нито ЕКЗПЧОС го допускат или толерират.

act_2026_5_5 PANEV Download

МП публикува проект за въвеждане на анти-SLAPP директивата с разширен обхват

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с който се въвежда ново особено производство, предназначено да осигури защита срещу т.нар. дела “шамари” или SLAPP дела (Strategic Lawsuit Against Public Participation – стратегически дела срещу публичното участие), съобщава Капитал.

Става въпрос за явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява, по граждански и търговски дела, насочени основно срещу публично участие, т.е. срещу изявления или действия по въпрос от обществен интерес.

В част трета на ГПК – особени искови производства, се въвежда нова Глава тридесет и трета “б” – “Производство поради публичното участие на ответника”. Предвижда се, че правилата на тази глава се прилагат във всяко производство по граждански и търговски дела, водено поради публичното участие на ответника.

С предложения законопроект се въвежда анти-SLAPP директивата – Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява.

Важно за разказа е, че предложените решения надхвърлят изискванията на директивата, като предвиждат, че правилата ще важат не само за трансгранични, а и за чисто национални дела.

Достъп до информация: Кметът на Стара Загора да предостави информация за работещите пенсионери в общината

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Сайтът За истината информира, че Административният съд в Стара Загора е отменил като незаконосъобразен отказа на кмета Живко Тодоров да предостави информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) на Венелина Попова, журналист на „За истината“ за работещите пенсионери в администрацията му. Решението е на съдия Райна Тодорова от 23 март 2026 г.

В заявлението за достъп до обществена информация по ЗДОИ За истината поставя три въпроса:

Колко пенсионери работят в общината и в общинските дружества и с какви договори?

Колко от тези пенсионери заемат ръководни длъжности и кои точно?

Колко средства годишно се изплащат на работещите пенсионери в общината и в общинските дружества?

Решението да откаже исканата информация, Правният отдел на община Стара Загора обосновава с аргумента, че тя е свързана с обществения живот в страната, но не може да се приеме, че предоставянето й би дало възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на общинската администрация.

Според юристите „търсената информация, независимо от нейния характер, не се създава и съхранява от задължения субект…, същата не е налична, а трябва да се създава (чрез събиране на данни, изготвяне на справки и др.) по повод направеното искане по ЗДОИ, включително и относно какви средства се изплащат годишно на работещите пенсионери като обобщена цифрова стойност“.

Съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е основателна, а обжалваното решение е постановено в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Административният съд връща преписката на кмета на Община Стара Загора за ново произнасяне по подаденото заявление за достъп до обществена информация при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението не подлежи на касационно оспорване.

РЕШЕНИЕ на Административен съд – Стара Загора