Tag Archives: BG Law Making

Сега: България не може да търси от Google и Meta спешна помощ по дела

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изданието Сега публикува важна новина под горното заглавие. Става дума за европейско законодателство – Регламент за електронните доказателства (Регламент (ЕС) 2023/1543), който влиза в сила на 17 август 2023 г., но става изцяло приложим в целия ЕС на 18 август 2026 г. , и съпътстващата Директива (ЕС) 2023/1544, която задължава доставчиците на цифрови услуги да определят свой законен представител в ЕС.

С правилата разследващите органи в ЕС получават два мощни инструмента: европейска заповед за предоставяне и европейска заповед за запазване на данни, която блокира риска данните да изчезнат, докато бъде поискано предоставянето им, информира Сега.

По силата на регламента разследващите могат да искат данните директно, без тромави бюрократични процедури между държавите, когато се разследва каквото и да е престъпление – от кражба, до убийства и сложни киберизмами. Стандартният срок за получаване на данните е 10 дни, а при спешни случаи – 8 часа. За сравнение, досегашните процедури отнемат от 4 месеца до близо година. Може да се искат данни за абонатите, за самоличността на ползвателите, за трафичните данни и за съдържанието. В последните два случая трябва да има и санкция на съд.

Не намирам на сайта на НС законопроект за изменение на НПК, Сега твърди, че има внесен законопроект от МС, който чака ред.

Съдебно настъпление срещу Meta в защита на децата и заради пристрастяващия ефект на продуктите й

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Meta днес отново е в съда заради твърдения, че пристрастява младите хора към социалните медии – този път в първия федерален процес, заведен от щати – Калифорния, Колорадо, Кентъки и Ню Джърси обвиняват компанията- майка на Instagram и Facebook, че е навредила на децата с технологии, предназначени да бъдат пристрастяващи. Искът обвинява компанията в нарушаване на федералните закони за поверителност на децата и за защита на потребителите, пише днес New York Times.

Искът е сред хилядите дела за телесни повреди и защита на потребителите, заведени от щати, училищни райони и физически лица срещу Meta, YouTube, TikTok и Snap, която притежава Snapchat. През март Meta и YouTube бяха признати за отговорни по знаково дело за телесна повреда в Върховния съд на окръг Лос Анджелис в Калифорния, където млада жена от Калифорния получи обезщетение от 6 милиона долара. Този месец съдия от Ню Мексико осъди Meta да плати щети на обща стойност близо 1 млрд. долара по дело, заведено от главния прокурор на щата. Меtа обжалва. Сега е в ход процес в Тенеси, показващ, че компанията е знаела за опасните ефекти от собствени проучвания сред децата.

Настоящото дело представлява значителна правна заплаха за Meta след тези загуби. Ако четирите щата спечелят, ще търсят щети, доближаващи се до 200 милиарда долара – близо 14% от цялата стойност на акциите на компанията, която възлиза на 1,45 трилиона долара. Процесът в Оукланд се води от само четири щата, но общо 29 щата стоят зад исканията срещу Меtа за над 1.4 трилиона.

От април до юни Мета е дала повече от 2 милиарда долара за съдебни разходи, свързани със съдебните процеси за пристрастяване към социалните медии и други съдебни спорове – все пак несъществена част от тримесечната печалба на компанията от 18 млрд. долара. Медиите сочат обаче, че по-сериозна заплаха е искането да се промени дизайнът на социалните мрежи, да отпаднат броят на следванията и механизми за превъртане и автоматичнно показване на видео, така че продуктите да станат по-малко пристрастяващи.

Законодатели и регулатори също се активизират

Загрижеността за използването на социалните медии се засилва в световен мащаб. Австралия миналата година стана първата страна, която забрани на деца под 16 години да използват социални медии. Оттогава Дания, Франция, Германия, Испания, Индия, Индонезия, Малайзия и други са въвели или обмислят подобни правила.

Европейският съюз миналия месец направи първата стъпка към забрана, която ще бъде най-голямата в света. На официалното заседание на Европейския съвет, на 19 и 20 март 2026 г. бяха гласувани заключения, в които за първи път онлайн защитата на децата в социалните мрежи и цифровата среда беше определена като ключов приоритет за сигурността на ЕС. Европейската комисия последва решението на Европейския съвет и готви законодателно предложение за поетапно ограничаване на достъпа на непълнолетни до социалните платформи.

ЕС установи предварително, че Instagram и Facebook на Meta са в нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги (ЗЦУ) поради това, че не са идентифицирали, оценили и смекчили рисковете, свързани с достъпа на деца под 13-годишна възраст до техните услуги.Платформите могат да предприемат мерки за отстраняване на нарушенията в съответствие с Насоките на Законодателния акт за цифровите услуги от 2025 г. относно защитата на малолетните и непълнолетните лица. В случай на нарушение глобата не е малка – до 6 на сто от общия годишен световен оборот на доставчика. Комисията може също така да налага периодични имуществени санкции, за да принуди дадена платформа да ги спазва.

New York Times отбелязва, че “Решението е необичайно пряко усилие за конкретни промени в дизайна на продукта. Това е последният знак за агресивния подход, възприет от европейските регулатори, за да се изправят срещу компаниите за социални медии заради това, което се смята за умишлени усилия за привличане на потребители, особено деца. През февруари властите на ЕС обвиниха TikTok, че използва подобни дизайнерски трикове, за да накара потребителите да се връщат отново и отново.”

През юли 2026 г. ГЕРБ внесе в Народното събрание законопроект за пълна забрана на достъпа до социални мрежи за деца под 16 години и ограничение за използване между 23:00 и 06:00 ч. за лицата от 16 до 18 години – законопроект 52-654-01-84 .

Още

A former Meta executive says Zuckerberg put growth ahead of child safety. He testified in a landmark child safety trial. (Reuters )
A former Meta executive said Zuckerberg ignored warnings about harms to kids. (Guardian)

Прогресивна България прие програма за управление 2026-2030: какво се предвижда за медиите и как го изпълнява вицепремиерът Иво Христов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 12 август 2026 правителството на Радев прие Програма за управление 2026-2030. В програмата има 20 рездела, първият раздел се казва “Демонтаж на олигархичния модел и антикорупционни политики”. Остава неизвестно коя е българската олигархия според Прогресивна България, например олигархия ли е Георги Гергов (в светлината на собствеността на Пловдивския панаир). Заявено е само, че “Политическите фигури, срещу които бе насочен персонално гневът на българите по време на масовите протести в края на 2025 г., са само върхът на тази мощна пирамида, просмукала се във всички нива на държавните органи и съдебната система.”

Положителен факт е, че именно в този първи раздел, отнасящ се до основите на демокрацията, е разположен приоритет, свързан с медиите – но впрочем така е и при мониторинга за върховенство на правото – и там медийната свобода и медийния плурализъм са елемент от задачите. Това е приоритет 1.7. –

При законодателните мерки  е предвидено изменението на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) с мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1083 EMFA и Регламент (ЕС) 2024/900 за политическото рекламиране. За това изменение срок не е предвиден. 

Въпреки че в същото изменение на ЗРТ се обсъжда и промяна в регистрите, това е записано като отделна законодателна мярка със срок декември 2027 г. До същата дата  се очаква да има и въвеждане на следващата ревизия на Директивата за АВ медийни услуги, която още не е факт в правото на ЕС, дори още ЕК не е излязла със законодателно предложение. 

Мерките в изпълнителната власт са за прозрачност на собствеността и за реформиране на финансирането на обществените медии (като две мерки в изпълнителната власт), както и механизми за прозрачност на собствеността –  по същество става дума за ефективно прилагане на обсъжданите в момента законодателни промени – всички са със срок  декември 2027 г.

В Програмата за управление има и други мерки, свързани с медии, например въвеждане на публична платформа със свободен достъп, без регистрация, която показва как и къде се разходват средствата на държавните институции и общините чрез обществени поръчки – тук връзката е с прозрачност на държавните средства за медии. 

В различни раздели  се споменава за  дигитално-медийна грамотност (медийна грамотност и цифрова компетентност  са две различни понятия, в българските езикови версии на актовете на ЕС се използва изключително “медийна грамотност”, което е многодишно постижение) , за придобиване на ИИ грамотност,  а някъде – за гражданска и медийна грамотност. 

 

 

Целите са едно, очакваните ефекти – друго. Независимите обществени медии и изваждането на медиите от политически контрол е цел – дали обаче наистина е очакван ефект от мерките на Прогресивна България?

*

Update 1. За съжаление много бързо събитията доказаха разликата между написаното и реалността. Днес в свое участие по Българската национална телевизия вицепремиерът по човешкото развитие Иво Христов е направил оценки на двете обществени медии. БНР Пловдив сумира казаното: “Според Христов олигархията е превзела и българските медии. БНТ е едно от последните места, които отстояват и съхраняват някакви принципи. Трудно ми е да кажа същото за Българското национално радио. Олигархията използва обществен ресурс, за да превзема медиите, каза Христов. Гражданите мигрираха в социалните мрежи, но там орди от тролове, всичките от една партия – от “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, превзеха форумите и обезсмислиха диалога. Срещат се и други (тролове – бел. ав. ), но са рядкост, коментира Христов.”

“БНТ отстоява принципи, за БНР не може да се каже същото”. Какви принципи нарушава БНР, къде точно, какви са доказателствата на Христов – и как оценяването на обществените медии в ефир допринася за изваждането на медиите от политически контрол? Да не говорим, че това твърдение поставя под съмнение и работата на регулатора, който не ни е обърнал внимание върху тази особеност на медийния пейзаж.

*

Update 2. Съветът за електронни медии още в рамките на деня е излязъл с Позиция, в която практически посочва на вицепремиера Иво Христов да си изпълнява Програмата за управление –

Начало » Новини

13 Август 2026

Съветът за електронни медии намира за неприемливо високопоставени представители на изпълнителната власт да противопоставят двете обществени медии.
Българското национално радио е на първо място по обществено доверие съгласно последния доклад на института Ройтерс и е информационният лидер в радиоефира. БНР се радва на огромна аудитория в своите дигитални канали, което означава, че е сред най-разпознаваемите и предпочитани източници на новини и актуална информация. Българското националното радио е представено на най-високо ниво в Европейският съюз за радио и телевизия, което е атестат за високия професионализъм на работещите в него. БНР се ангажира с множество значими обществени каузи и има ясно разписани редакционни стандарти, гарантиращи журналистическата независимост.
Подобни са и обществените оценки за Българската национална телевизия, която също е сред водещите по обществено доверие.
Съветът за електронни медии припомня, че Европейският акт за свободата на медиите изрично предвижда укрепване на независимостта на обществените медии, заради значимата роля, която имат за демократичното функциониране на обществото.

*

Update 3. Дни по-късно дойде и коментарът на премиера Радев на зададени журналистически въпроси. Като защити Христов (Това не са оценки, това са констатации), Радев отказа да потвърди, че това е институционална позиция (Това е лично мнение).
Констатация е твърдение, базирано на факти. Ако Радев и Христов имат подобна констатация за БНР, да предоставят фактите. От кого е установено, че БНТ отстоява принципи, а БНР не. На какво основание двете обществени медии са противопоставени.
Към момента имаме само едно оценъчно твърдение, мнение без доказателства, заявено по време на институционално участие за представяне на правителствената програма за управление – поради което, независимо иска ли Радев или не, ангажира правителството. А това вече е в противоречие със самата правителствена програма и ангажимента за “изваждане на медиите от политически контрол”.


Нарушаването на ограничителните мерки на ЕС се криминализира

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Завърши едномесечният срок за обществено обсъждане на предложението за изменение на Наказателния кодекс с цел Република България да изпълни ангажимента си за транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673.

Според законопроекта в особената част на Наказателния кодекс се създава нова глава седма „а“ ,,Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“, която включва разпоредби от чл. 268а до чл. 268в включително. Основната разпоредба от Директивата, която установява престъпленията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки, е член 3, параграф 1. Със законопроекта се предлага изискванията на тази разпоредба да бъдат въведени в националното законодателство с разпоредбите на чл. 268а, ал. 1 – 3 от Наказателния кодекс, като в ал. 2 и 3 са изведени престъпленията, изразяващи се в поведение, с което се заобикалят ограничителни мерки на ЕС. 

От субективна страна регламентираните в чл. 268а, ал. 1 – 3 от законопроекта престъпления са умишлени. Единствено в чл. 268а, ал. 5, в изпълнение на изискването на член 3, параграф 3 от Директивата, е предвидено престъпление, наказуемо при форма на вината – непредпазливост.

При установяването на съставите на престъпленията, свързани с ограничителните мерки на ЕС, е избран подход, насочен към избягване на риска от прекомерна криминализация, като се предлага България да се възползва от предоставената от Директивата възможност да предвиди, че нарушенията на ограничителните мерки на Съюза, засягащи финансови средства, икономически ресурси, стоки, услуги, сделки или дейности на стойност под 10 000 евро, не съставляват престъпления.

За извършване на престъпленията по чл. 268а, ал. 1 – 3 се предвиждат наказания в размер лишаване от свобода от една до шест години и глоба в размер от 2 500 до 10 000 евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7 от НК. Размерът на наказанието лишаване от свобода кореспондира с изискванията на член 5 от Директивата.

Разпоредбата на чл. 93 от НК се допълва чрез създаването на нова т. 33, която дефинира „ограничителна мярка на Европейския съюз“, с цел въвеждане на изискването на член 2, точка 1 от Директивата и очертаване на кръга на актовете, в които са установени тези мерки, а именно български нормативни актове по прилагане на ограничителните мерки на ЕС и актове на ЕС с пряко приложение. “Ограничителна мярка на Европейския съюз“ е ограничителна мярка, приета от
Европейския съюз въз основа на член 29 от Договора за Европейския съюз или член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз или установена в национален нормативен акт за прилагане на ограничителна мярка на Европейския съюз в Република България.“

България разполага със закон, наречен Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – но за съжаление заглавието подвежда, законът е само за прилагане на забраните по чл. 3м, нефт и нефтопродукти.

От 2022 г. има и Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на ЕС, създадена с Решение № 789 на Министерския съвет от 20 октомври 2022 г. (РМС № 789/2022 г.) – която трябва да разглежда въпроси, свързани с установяването на обхвата, съдържанието, действието и позицията на страната по ограничителните мерки и обсъжда въпроси, свързани с идентифицирането на компетентните национални институции по прилагането на ограничителните мерки и дерогациите по тях.

Специално по отношение на пропагандата и дезинформацията не е направено много. Особено като се има предвид, че мерките в Регламент 2014/833 не засягат само производителите на съдържание по Приложение XV, а и медиите, финансирани от лица от санкционния списък (като банки и търговски дружества, близки до Кремъл), а и разпространителите в каквато и да е среда, а и рекламиращите, а и медиите, републикуващи от съдържанието на медиите по Приложение XV – вж дело C-67/25 от 2 юли 2026 година.

Бюджетът 2026, финансирането на обществените медии БНР и БНТ и други въпроси

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законът за държавния бюджет 2026 е обнародван. Обичайно преглеждам сумите за обществените медии, но тази година прегледът ще е с отклонения и завършва с въпроси.

1

За обществените медии БНР и БНТ са определени следните суми в бюджета (млн евро) – 35. 290 и 49. 503.

За информационния институт БТА – 9.761 млн евро.

Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2026 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

№ПоказателиСума
(хил. евро)
 12
1.Българско национално радио35 299,2
      в т.ч. 
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията1 994,0
2.Българска национална телевизия49 503,7
      в т.ч. 
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията3 118,9
3.Българска телеграфна агенция9 761,6

2

В Закона за държавния бюджет 2026 има важна разпоредба за нормативната уредба на БНР и БНТ – това е §10:

§ 10. Министърът на културата в срок до 30 септември 2026 г. да внесе в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавните помощи.

Ако ви напомня нещо – да, Закона за държавния бюджет, обнародван през 2019 – там е оригиналната разпоредба отпреди шест години:

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)

§ 21. Министърът на културата в срок до 31 март 2020 г. внася в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд “Радио и телевизия” в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи.

“Привеждане в съответствие със ЗПФ” значи закриване на фонда, така се твърди. Владислав Горанов не е министър на финансите, но България е още в тази точка. Нито фондът е закрит, нито финансирането на БНР и БНТ е по правилата на ЕС.

3

Тъй като такси от аудиторията не са събирани по този закон и с висока степен на вероятност няма да се събират никога, заместването със субсидия от държавния бюджет (която МФ настояваше, ако правилно помня, да се нарича “трансфер от бюджета”) всяка година се обявява в ПЗР ЗРТ.

Ето какво е положението в този §2 ПЗР ЗРТ – слагам и връзка към Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. , с който е приет текстът на действащата алинея 4 на §2:

§ 2. (1) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 31 декември 2026 г.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2026 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) Българското национално радио, Българската национална телевизия и Съветът за електронни медии получават субсидия от държавния бюджет и финансиране от фонд “Радио и телевизия” в размер, определен по норматив за час програма, одобрен от Министерския съвет.

(4) От 1 януари 2027 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд “Радио и телевизия”. Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

От друга страна, фондът ще се закрива – защото според сега обнародвания §10 ЗДБ до 30 септември 2026 г. – виж по-горе – трябва да се внесе ЗИД ЗРТ за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, което МФ обяснява, че означава фондът да бъде закрит.

От една трета страна, Антон Кутев е казал в интервю, че може да не се закрие, а да се преобразува в медиен фонд. Очевидно според него несе налага закриване, а преобразуването е в съответствие със Закона за публичните финанси.

Ще се закрива (§10 ЗДБ), няма да се закрива (§2, ал.4 ПЗР ЗРТ – което значи да се назначава управителен съвет и пр.) или ще се преобразува, та от фонда според Кутев да се финансират и обществените медии?

А ако остане фондът, откъде ще са приходите – но това е друг разговор.

Инициативата на Прогресивна България за прилагане на Изборния кодекс и по отношение на социалните мрежи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Един път вече ВМРО бяха внесли законопроект, с който искаха контрол върху интернет материали в личните блогове, социални мрежи и интернет пространството. Тогава идеите им не се превърнаха в закон, особено остро реагира – освен гражданското общество – Министерството на правосъдието.

Сега Прогресивна България внесоха законопроект за изменение на Изборния кодекс, с който – освен другото – в §75 искат понятието медия в легалните дефиниции на ИК да включва частни пространства – 52-654-01-80.pdf. Обобщеният законопроект предвиждаше следното изменение в допълнителните разпоредби:

Едно е ИК да се прилага по отношение на “профилите на медиите в социалните мрежи”, друго е да се прилага по отношение на цялото съдържание на социалните мрежи. Съображенията срещу този текст са много, като се започне от чисто техническите – от години няма мрежа туитър. От времето на Искра Фидосова в §1 т.15 ИК влезе “и други подобни”, може би е време законодателят да се откаже от тези неясни граници. Изречение трето в §1 т.15 започва със “за целите на този кодекс” и завършва със “за нуждите на този кодекс”: нуждите не са легална категория, не са дефинирани, не е ясно защо се появяват наред с целите в същото изречение.

Личните профили по естеството си съдържат лични съобщения, предназначени за краен брой приятели. За разлика от профилите на медиите в социалните мрежи личните профили не са обект на медийното законодателство – нито по националния закон (ЗРТ), нито по правото на ЕС (Директива за АВ медийни услуги не се прилага за “съдържание, произведено от частни ползватели с цел неговото споделяне и обмен в рамките на общности по интереси”.) В личните профили липсва професионален редакционен контрол, не се разпространява платено предизборно съдържание по смисъла на официалните медийни пакети, поради което ЦИК досега не следи съдържанието им.

Регламентът за политическото рекламиране 2024/900 също изрично посочва, че “Политическите възгледи, изразени в лично качество, представляват особено проявление на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация. Не става въпрос за политическо рекламиране и е необходимо това разграничение да се прави ясно. За тази цел политическите възгледи, изразени в лично качество, не следва да бъдат обхванати от настоящия регламент.”

Законодателят би трябвало да си дава сметка и за прилагането – с думите на Алексей Лазаров (във фейсбук): “Пожелавам на законодателите успех в преследването на доставчиците на тези медийни услуги Марк Цукърбърг, Илон Мъск “и други подобни”, в които между другото влиза и Доналд Тръмп.” Факт. В “други подобни” е и Truth Social на Тръмп.

На 30 юли измененията в ЕК са приети на второ четене, като §75 е оттеглен, според медиите. Ново ограничение е влязло в друга редакция – социологическите агенции ще бъдат задължени да подписват декларации, че няма да предоставят данни от екзитполове на медии и политически партии до официалното приключване на изборния ден. Впрочем в лично качество близки до ПБ анализатори поддържат в медиите, че хората се влияят при гласуването си от прогнозите и подобно ограничение трябва да има на всяка цена.

ЗИД ИК още не е обнародван в Държавен вестник, както и стенограмата от 30 юли още не е публикувана – така че редакцията на измененията трябва да се провери допълнително.

Update.

§ 63. В § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби в изречение трето накрая се добавя „за които се прилагат забраните по чл. 182, ал. 4 и чл. 205, ал. 5“.

Дефиницията за медии вече гласи така:

    “§1 15. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г., доп. – ДВ, бр. 71 от 2026 г., в сила от 07.08.2026 г.) “Медийна услуга” е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. Медийни услуги са:

    а) печатните медии – вестници, списания и други периодични издания;

    б) медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като:

    аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги;

    бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.

    Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”, за които се прилагат забраните по чл. 182, ал. 4 и чл. 205, ал. 5.”

    “Не са медийни услуги социалните мрежи и блоговете с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”, за които се прилагат забраните …” – за кои които? за медийните услуги, за социалните мрежи, за профилите? за кои?

    А забраните са:

    Чл. 182 (4) Не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден.

    Чл.205 (5) Резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите не може да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

    Законодателна програма на МС за юли – декември 2026 г.

    от Нели Огнянова
    лиценз CC BY

    На 29 юли 2026 г. с решение на МС е приета Законодателната програма на МС за идващото полугодие.

    Има предвиден ЗИД на Закона за авторското право и сродните му права, има предвиден и ЗИД на Закона за филмовата индустрия.

    Няма предвиден ЗИД на Закона за радиото и телевизията за целите на прилагането на регламент (ЕС) 2024/1083 (EMFA).

    Редакционна независимост и редакционна отговорност: една дискусия и бележки по чл.6.3 EMFA

    от Нели Огнянова
    лиценз CC BY

    1

    В началото на юли Съветът за електронни медии публикува на сайта си съобщение, според което СЕМ ще проведе дебат за редакционната независимост. Беше посочено, че има информационен повод: “Случаят в БТВ от последните дни отново насочва вниманието към принципите за вземане на редакционни решения. Следва решенията да се основават на ясни професионални стандарти, изисквани и от Европейския акт за свободата на медиите. Съветът продължава да полага усилия и настоява за изработването на редакционни статути от самата журналистическа гилдия. Целта е да бъдат формулирани общи принципи, които да укрепват общественото доверие, без да се накърнява редакционната автономия на медиите. Във връзка с това СЕМ ще проведе дискусия за редакционната независимост с професионалната общност.”

    В протокола от заседанието на 16 юли е отбелязано, че се канят и авторите на петиция по случая Асен Иванов vs Мартин Атанасов. Очаква се, следователно, да се засегне не само абстрактната тема за редакционната независимост и редакционната отговорност, но и възгледите по повод конкретната проява на Асен Иванов, директор на новинарската дирекция на БТВ, и по повод позицията на бТВ, която застава зад Асен Иванов, цитирайки го да казва: “г-н Атанасов прояви целенасочена провокация и неуважение към наш водещ….. използва ефира за предварително планирани демонстративни действия”.

    2

    На 22 юли тази дискусия се състоя. Участваха представители на регулатора, двете обществени медии, саморегулирането, АЕЖ и СБЖ, АБРО, преподаватели, експерти. Най-слабо представени бяха търговските медии (взеха думата Николина Димитрова, Александър Детев). Представител на бТВ, както впрочем и на Нова телевизия, в залата нямаше, ако не се смята за техен представител Анна Танова, АБРО.

    Обществените медии информираха за правилниците и вътрешната организация за редакционна независимост. Темата за достъпа на Мартин Атанасов до ефира на бТВ беше върната на масата от Мария Черешева, АЕЖ.

    Въпреки че фокус на моето участие беше какво да се прави с правилата, започнах със съжалението, че поведението на директора Асен Иванов не е получило институционална оценка. Изразени бяха мнения, че не може нищо да се направи, защото това би било “намеса в редакционната политика” и “намеса в съдържанието”. По мое мнение не е намеса в редакционната политика да се поиска повече информация по какви критерии се вземат решенията за недопускане на гости в ефир, кой ги взема и как е длъжен да ги мотивира, как се гарантира баланса между правото на информация, правото на гражданите да изразяват позиция по важни обществени теми, редакционната независимост и редакционната отговорност. Има ли цензура? Защото цензура е името на черните списъци съвсем не само в бТВ, а цензурата е забранена от Конституцията.

    Беше поет ангажимент Съветът да разгледа подписката по случая.

    3

    По-подробно ще представя тезата си по чл.6 пара 3 EMFA. Това именно е разпоредбата, която засяга редакционната независимост – “доставчиците на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, предприемат мерките, които считат за подходящи, с цел гарантирането на независимостта на своите редакционни решения”.

    Независимостта на новинарството е принцип в демократичните общества, всички (държава, регулатор, медии, журналисти) би трябвало да се съобразяват с него, а чл. 6-3 EMFA обръща внимание конкретно на новинарските медии – те са адресатите на чл.6-3 – да предприемат мерки за гарантиране на тази независимост.

    Тъй като чл.6-3 не задължава държавите да предприемат мерки, някои участници в дискусията направиха извод, че никой няма право да изисква вътрешни етични правила от новинарските медии, защото това би било намеса в работата им.

    Смятам, че чл. 6-3 не създава правна пречка в закона да се запише изискване към медиите за ясни вътрешни професионални и етични правила. Впрочем България вече е направила това по отношение на обществените медии.

    За да се уверя, че записване на изрично законово изискване е възможен подход в ЕС, прегледах националните закони на държави от ЕС – за да видя има ли закони, които да изискват от медиите приемане на вътрешни етични правила. Да, възможен подход е и зависи от национални традиции и култура в медийния сектор. В Швеция например смятат, че саморегулирането работи и стандартите им са на висота. Но ето примери:

    Франция, Закон 2016-1524

    „Медийните предприятия изготвят етична (деонтологична) харта.“ Законът във Франция задължава всички медии да имат писмен документ, който гарантира редакционната независимост, съдържа етични правила – и това не се смята намеса, а напортив, защита на журналистите. Всеки журналист получава тези правила при назначаване с трудовия си договор.

    Португалия, Lei de Imprensa

    В Португалия всяка медия е законово задължена да има собствен „estatuto editorial“ – вътрешен етичен и редакционен кодекс, който определя мисията, ценностите, редакционната линия и гаранциите за независимост. Това задължение произтича от Lei de Imprensa (Закон за печата) и е едно от най-строгите в ЕС. И се приема не като ограничение, а като защита.

    Гърция, Закон 5253

    Гърция прие Национален план за действие за безопасност на журналистите под егидата на Съвета за Европа. На разположение са специални Формуляри за докладване на политически натиск. Планът интегрира директна връзка между формулярите за докладване и гръцката прокуратура, за да се гарантира, че сигналите за натиск няма да останат само статистика, а ще водят до реални разследвания.

    Смятам, в заключение, че българският законодател има право на преценка дали да изисква или да не изисква вътрешни етични правила. В регламента медиите са поканени да ги създадат. Беше съобщено още, че АБРО готви рамка на правила за редакционна независимост.

    Черните списъци: “Този няма да стъпи в ефир на бTВ”

    от Нели Огнянова
    лиценз CC BY

    Асен Иванов е директор на дирекция Новини, актуални предавания и спорт на БТВ. Той е авторът на забраната, изнесена в заглавието. Става дума за Мартин Атанасов, поканен за участие в предаването Лице в лице.

    Атанасов обаче е известен на директора Иванов, защото в друго предаване е изразил подкрепа на Мария Цънцарова. Това е основание вратата на бТВ да се затвори за него – поне докато Иванов е директор. Атанасов публикува скриншот от указанията на директора – Този няма да стъпи в ефир, докато зависи от мен. Да ходи в Извън ефир. Можете да го скрийшотнете и сложите във фейса.

    Черни списъци. Забрана за достъп до ефир. Цензура.

    Забрана за критични гласове е имало и друг път. Но тази забрана е дадена по особено арогантен начин. Някой е скрийншотнал наистина. Потърпевшият Мартин Атанасов е публикувал нареждането.

    А на Мартин Атанасов е казано нещо за извинение от продуцента – което няма общо с истинските причини.

    След известно време се появяват две позиции – първо на Асен Иванов във фейсбук, а след това – на бТВ Медия Груп на сайта на телевизията. И двете са доста тъжни. Къде е проблемът: не в цензурата, а “в колегата, който е изнесъл казуса в социалните мрежи”: “Разпространението на вътрешна кореспонденция е недобросъвестно, нарушава професионалната етика и цели да дискредитира работата на широк кръг журналисти, редактори и продуценти. Опитите за натиск върху редакционните решения чрез лични нападки, публикации в социалните мрежи или публични изявления, включително от страна на политически представители, са неприемливи и няма да повлияят на редакционната независимост на медията.”

    Източник: https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/pozicija-na-btv-media-group-9.html?campaignsrc=clipboard

    Отбелязвам случая, за да се следи развитието, защото ще попадне в доклада за медийната свобода и медийния плурализъм, където му е мястото. Въпросът е ще има ли мерки.

    Доклад на ЕК за върховенството на правото 2026

    от Нели Огнянова
    лиценз CC BY

    На 17 юли 2026 Европейската комисия публикува седмия годишен доклад относно върховенството на правото, който разглежда развитието във всяка държава от ЕС и в четири страни кандидатки: Албания, Черна Гора, Северна Македония и Сърбия.

    Докладът се състои от съобщение, в което се разглежда положението в ЕС като цяло, и 27 глави по държави (включително България), в които се представят значимите промени във всяка от тях. В доклада се прави оценка на изпълнението на препоръките към държавите, отправени миналата година и въз основа на това се формулират нови конкретни препоръки.

    Какво казва Комисията за критерия Свобода и плурализъм на медиите:

    В държавите са в ход реформи за привеждане на националното им законодателство в съответствие с Европейския законодателен акт за свободата на медиите (ЕАСМ). Няколко държави предприемат реформи за укрепване на независимото функциониране и финансиране на обществените медии, както и на справедливостта и прозрачността при разпределянето на държавната реклама. Тъй като в ЕАСМ се предвижда обвързващо законодателство по няколко теми, свързани със свободата на медиите, докладът относно върховенството на закона вече не включва препоръки по тези аспекти. Те се проследяват като част от прилагането на ЕАСМ от страна на Комисията. Освен това се обръща по-голямо внимание на подобряването на безопасността и защитата на журналистите от продължаващи заплахи. Комисията ще продължи да подкрепя по-силна благоприятна среда и безопасност за журналистите и за качественото отразяване на новини, включително чрез актуализиране на своята препоръка относно безопасността на журналистите. Много държави членки предприемат конкретни стъпки за справяне с явлението стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (т.нар. стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността), и Комисията продължава да работи с тях в подкрепа на транспонирането и прилагането на Директивата за борба със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. В повечето обхванати от доклада държави, обхванати от процеса на разширяване, назначенията в управленските структури на обществените медии и медийните регулатори повишиха тяхната стабилност, като същевременно продължават да съществуват опасения относно концентрацията на медийния пазар и редакционната независимост на обществените радио- и телевизионни оператори.

    По-конкретно за България по този критерий:

    Заключение по този критерий: Действията, предприети от предишния председател на Съвета за електронни медии, се оценяват положително, като същевременно бяха изразени опасения във връзка с вътрешни конфликти при вземането на решения. След години закъснение в Българската национална телевизия (БНТ) е назначен нов генерален директор и са в ход законодателни реформи за подобряване на независимостта на обществените медии. В ход са законодателни реформи за преодоляване на оставащите недостатъци по отношение на прилагането на задълженията за оповестяване на собствеността върху медиите и по отношение на прозрачността на държавната реклама. Продължават да съществуват признаци за политическо и икономическо влияние върху медиите.
    Предприети са няколко законодателни инициативи с възможно неблагоприятно въздействие върху обществения достъп до информация. През изминалата година се
    наблюдава намаляване на физическите нападения срещу журналисти, но словесните нападения и онлайн тормозът са се увеличили, а правният натиск върху журналистите продължават. Подробно фактите са изложени на стр.25-29 от доклада с множество препратки.