Tag Archives: BG Media

Владислав Панев печели дело срещу ПИК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 2 май 2025 стана известно решението на СГС по делото на Владислав Панев, Зелено движение, срещу „Пик Нюз“ ЕООД по иск с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Панев твърди, че чрез електронното издание на сайта pik.bg и телевизионното излъчване на „ПИК ТВ“ са разпространени обидни квалификации и клеветнически твърдения, приписващи му престъпление, които не отговарят на истината и засягат честта и достойнството му.

За да бъде уважен този иск, трябва да е установен следният фактически състав: 1/противоправно поведение; 2/вреда; 3/причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата; 4/вина на дееца; 5/противоправното поведение да е проявено при или по повод възложена от ответника работа.

Неблагоприятните факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да бъдат разпространени. В законодателството ни липсва конкретна нормативна уредба за начина, по който тази проверка да бъде извършена. Утвърдено е схващането, че преди да изнесе конкретни фактиу журналистът трябва да получи потвърждение за тях от поне два независими източника. Ако проверката действително е била извършена добросъвестно, се изключва вината на журналиста и неговата отговорност не може да бъде ангажирана за вредите от противоправното поведение.
По настоящото дело не бе доказано да е извършена предварително добросъвестна журналистическа проверка на изнесените факти, които опозоряват ищеца, нито бе доказана
верността на изнесените твърдения, а тежестта на доказване на тези обстоятелства е върху
ответното дружество. Нито един от посочените от ответника източници не съдържа информация, която да потвъждава клеветническите изявления по адрес на ищеца.

Съдът определи размера на обезщетението на 25 000 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Доклад за свободата на медиите на Liberties с участието на БХК за България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Докладът за свободата на медиите обсъжда съответните законодателни и регулаторни действия на ниво ЕС и национално ниво през 2024 г. и картографира основните тенденции и развития в свободата на медиите в 21 държави членки на ЕС, а именно: Белгия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция.

RSF INDEX 2025 | 70 (-11)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известен годишният доклад 2025 на Репортери без граници.

Докладът се придружава от подреждане на държавите според  степента на свобода. Именно това подреждане е източникът на числа като 112 (за 2021 година), 91 (за 2022 година), 71 (за 2023), 59 (за 2024)  и сега 70 (за 2025) – това е мястото на България  в подреждането (индекса) на Репортери без граници.

Водещите: отново №1 е Норвегия, отново следват Естония (най-високо от ЕС) и скандинавските страни.

България е класирана с 11 позиции надолу след три години ръст и вече заема 70-то място. В рамките на ЕС България е назад, но новите последни в ЕС са Кипър и Гърция, дори Унгария – този образец за новия авторитаризъм в медиите – е пред България, макар и само с две места.

Оценката на Репортери без граници   за 2024 започва със следното –  станало традиционно  – твърдение: Свободата на медиите в една от най-бедните и най-корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна.

За 2025 разликата е в словореда: Свободата на медиите е крехка и нестабилна в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз. Малкото независими медии в България са подложени на натиск.

Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в други регулирани сектори.

Сплашването на журналисти от страна на политици и манипулирането на определени медии за политически цели е обичайна практика в България.

Общата законодателна рамка на страната предвижда минимални стандарти за защита на журналистите в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Съда в Страсбург. В същото време корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често безсилна по отношение на нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти често са подложени на SLAPP процедури.

Медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, която до голяма степен се контролира от държавата. Раздаването на национални и евросредства на медиите от правителството липсва прозрачност, което улеснява партийното разпределение в полза на медиите, които подкрепят правителството.

Постоянните заплахи и физическите нападения срещу журналисти в България – особено по време на предизборни периоди – са основен проблем. Ефектът от това насилие, което засяга особено репортерите извън столицата, се влошава от нивото на безнаказаност за подобни престъпления. Непропорционалното използване на полицейска сила срещу журналисти на масови събития е системен въпрос.

Pуска дезинформация атакува България 12 пъти повече, отколкото Западна Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Pуска “екосистема за дезинформация” отделя специално внимание на България в силно концентриран модел на информационни операции, извършвани през мрежата.

От общо изследвани 45 държави интензивността на публикациите поставя България на четвърто място след Молдова, Грузия и Словакия.

Публикация в Дневник

SLAPP-делата в България: Лев Инс губи на втора инстанция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Решение от 7 април 2025 г. на Софийския апелативен съд отвърля изцяло предявения от ЗК „Лев инс“ АД срещу „Медиапул“ ООД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне в обществото, засягане на доброто име и разрушаване на обществената репутация вследствие клеветнически твърдения в публикация на сайта на ответника със заглавие: „България пак е заплашена да бъде изключена от системата „Зелена карта“ и подзаглавие: „Държавата води преговори с „Лев инс“.

В публикацията е представено изказване на министъра на финансите при обсъждане на въпрос от дневния ред на заседание на МС относно застраховка „Зелена карта“. Преди публично достъпното съдържание на изказването да бъде доведено до знанието на обществеността, е била потърсена гледната точка на ЗК „Лев инс“ АД, като журналистът Цветелина Соколова е изпратила въпроси до изпълнителния директор. Темата с автомобилното застраховане представлява интерес за обществото и е широко отразявана не само от „Медиапул“ ООД, но и от други медии. Самият материал има характер на информационна сводка и отразява изказване на министър.

Според апелативния съд стенограмите от заседания на Министерския съвет са “публичен източник на информация, което освобождава журналистът, автор на материала, от задължението да проверява нейната истинност, стига да е предадена точно и вярно”.

Медиапул посочва, че новото решение отхвърля исканията на Лев Инс на различно основание:

Първата инстанция отхвърли иска на “Лев инс”, като прие, че принципно е допустимо юридическите лица да претендират неимуществени вреди по членове от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но посочи, че статията на журналиста Цветелина Соколова не съдържа нито клевети, нито обиди.

Втората инстанция отхвърля иска на “Лев инс”, защото намира за правилно становището, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за репарирането им, освен в изрично и изчерпателно посочените в някои специални закони хипотези, които дерогират общите правила на ЗЗД. Намира за недопустимо разширително тълкуване на закона в тази насока.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

ВКС: Всеки гражданин има право да иска премахване на клеветнически и обидни твърдения от публикация в електронно медийно издание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ВКС от 4 април 2025 г. по делото на съдия Цариградска срещу ПИК.

През 2024 г. делото на съдия Цариградска срещу ПИК за публикуване на статии с невярна информация, обидни реплики и клеветнически твърдения стигна до Върховния касационен съд (ВКС). ВКС отхвърля довода, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на автора да изразява мнение относно дейността на съдията. Дружеството ПИК е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения и обидни изрази.

Но съдия Цариградска продължава с още един важен правен въпрос, по който ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с което е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта с електронен адрес http://www.pik.bg статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения. Тезата на СРС е, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването“. Съдия Цариграска поставя въпроса има ли всеки гражданин субективно право на защита срещу противоправно посегателство върху правата му чрез предявяване на иск за премахване на публикувана в електронно медийно издание статия, съдържаща клеветнически твърдения и обиди.

ВКС: Основна гражданскоправна последица от деликта е възникването на задължение за делинквента да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законът не въвежда ограничения относно начините, по които да бъде осъществено поправянето на вредите.

При непозволено увреждане, изразяващо се в накърняване на честта, достойнството, доброто име чрез публикуване в електронно издание на статия, съдържаща обидни и клеветнически твърдения, „поправянето на вредите“ не би се постигнало само с присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, защото това не би удовлетворило в пълна степен интереса на увредения да се заличат напълно негативните последици от противоправното поведение на делинквента. Ако статията не бъде свалена от сайта на електронната медия, безпрепятственият достъп до съдържанието й на множество субекти ще продължи, и то неограничено във времето.

По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори в смисъл, че всеки гражданин, чиято личност е накърнена чрез статия в електронно издание, съдържаща отправени към него обиди и клевети, има право, на основание чл. 45 ЗЗД, да предяви, наред с иска за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, и иск за осъждане на собственика на електронното издание да възстанови положението отпреди непозволеното увреждане, като премахне от сайта си статията. Този способ за защита се включва в обхвата на задължението на делинквента за „поправяне на вредите“, предвидено в чл. 45 ЗЗД.

Отменя решението на СГС в частта, в която се потвърждава решение на СРС, в частта, в която се отказва премахване. Осъжда ПИК да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения.

За какво му е на Добрин Иванов национална рок радиомрежа?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Опитвам се да възстановя какво е станало с честотите на Радио Свободна Европа.

Свободна Европа беше първата лицензирана по ЗРТ (1998) медия в България през 1999 година. С ентусиазъм и желание – като обществено информационно радио, със съответна далекосъобщителна лицензия, за София-град, Пловдив, Варна, Бургас, Видин, Плевен, Стара Загора, Хасково и Велико Търново. На същите честоти в друг времеви слот, тъй като Свободна Европа нямаше 24-часова програма, се разпространяваше и Класик FM.

През 2003 г. американският конгрeс реши да прекрати финансирането на 10-те езикови редакции на държавите, които ще бъдат приети в НАТО през 2004 г. От 2004 г. Радио Свободна Европа прекратява излъчването си на български език, като освободените й честоти бяха естествен предмет на интерес. През 2019 Свободна Европа се върна в България като мултимедийна платформа – вж Иван Бедров: “Свободна Европа” работи там, където се усеща дефицит на качествена информация 21 януари 2019 .

Каква беше съдбата на честотите, дадени през 1999 на Радио Свободна Европа?

Първоначално на честотите на Радио Свободна Европа се появява Радио Нова Европа. Медийният регулатор разрешава програмата Радио Нова Европа да се разпространява на честотите на Свободна Европа, разрешава и съвместяването на тази програма отново с Класик FM. Зад новата програма стои Фондация Нова Европа. С управлението на Радио Нова Европа има връзка Моника Йосифова, по-късно Станишева.

На 4 септември 2006 г. на мястото на програма Радио Нова Европа се появява новата програма Z-Rock. Медийният регулатор разрешава промяната в лицензията. Разрешението на СЕМ е атакувано неуспешно в съда. Честотите на Радио Свободна Европа, получени от Фондация Нова Европа, се ползват от програмата Z-Rock. Понеже Z-Rock е 24-часова, програмата Classic FM от 5 септември 2006 намира нов дом – започва да се разпространява заедно с програмата Радио Алма Матер на университетските честоти за София по договор с университета.

Васил Димитров става управител в радиогрупата на БТВ и така- до 2017, когато е освободен. Изглежда, че Васил Димитров напуска БТВ Радио Груп заедно със Z-Rock – защото програма Z-Rock излиза извън БТВ Груп. БТВ публикува текст, в който твърди, че е подложена на натиск, споменава се Фондация Радио Нова Европа но все пак продължава онлайн разпространение на своя програма със същото наименование – и България се оказва с две програми Z-Rock.

Подобна съдба има програмата Classic FM – и тук се появяват две програми, но с различни имена – Classic FM се разпространява онлайн и остава в БТВ Радио Груп, която включва още четири радиостанции – N-JOY, bTV Radio, Jazz FM, Z-Rock, а Васил Димитров прави програма Classic А, която от 1 януари 2023 вече е на 88.0.

Фондация Радио Нова Европа в момента според регистъра на СЕМ има 15 лицензии за радиопрограма Z-Rock . Управлението на фондацията за кратко поема Мирослав Янев – вероятно същият, който с обещание за стабилизиране ликвидира БИТ и който се е предлагал на Кеймбридж Аналитика, компанията със скандала с профилирането на хората в мрежите.

Наскоро Мирослав Янев е освободен, управлението на Фондация Радио Нова Европа поема Добрин Иванов Иванов със сина си (вероятно) Иван Добринов Иванов и Константин Великов.

Добрин Иванов според регистъра на СЕМ е също и председател на борда на директорите на Евронюз България.

Добрин Иванов от компания Дипи, свързван в медиите с Дунарит, Пеевски, Магнитски – вж проучването и въпросите на Медиапул:

– Наясно ли сте с факта, че основният бизнес на г-н Добрин Иванов, с който финансира Телевизия Европа, е търговията с оръжия и през нея той е замесен в скандала с отравянето на друг български оръжеен търговец с “Новичок”?

– Наясно ли сте с факта, че г-н Добрин Иванов има общи бизнес интереси с г-н Делян Пеевски, олигарх, сочен като “айсберга на коруцпията в България и основен фактор за потъването на свободата на словото в България през последните 10 години?

– Наясно ли сте с факта, че г-н Добрин Иванов е получавал пари от офшорка свързана със скандала “Магнитски” – разкритие на Международния консорциум на разследващите журналисти ICIJ? 

В общи линии това е съдбата на честотите, първоначално определени за програмата на общественото Радио Свободна Европа в служба на демокрацията.

Може да се гадае за какво му е на Добрин Иванов от Дипи национална рок радиомрежа.

Пропаганда и дезинформация срещу Европейския съюз и европейските институции в българските медии онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) представя доклад Пропаганда и дезинформация срещу Европейския съюз и европейските институции в българските медии онлайн (01.01.2024 – 31.12.2024 г.), създаден в рамките на инициативата „Европа срещу антидемократичната пропаганда“.

Пълна версия на доклада със свободен достъп се намира на страницата на ФХСИ  тук.

Юнайтед Груп България/Булсатком: и ВАС разрешава концентрацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

КЗК разреши сделката Юнайтед Груп България/Булсатком точно преди година. Към решението на КЗК е приложено особено мнение на Димитър Кюмюрджиев, заместник – председател на КЗК, според което в резултат на планираната концентрация ще са налице негативни ефекти в конкурентната среда на съответния продуктов и географски пазари, защото ще се създаде предприятие с господстващо положение на пазара по смисъла на чл.20 от ЗЗК.

И Административен съд София-област (АССО), и Върховният административен съд с решение от 18 февруари т.г. отхвърлят като неоснователни жалбите против решението на КЗК.

Делото пред ВАС е образувано по четири касационни жалби, подадени от „А1 България“; „Цетин България“ ЕАД; „Йеттел България“ ЕАД и „БТВ Медия Груп“ ЕАД. Поддържа се, че КЗК е следвало да забрани планираната концентрация, тъй като участниците в нея не са представили мерки за запазване на ефективната конкуренция и ограничаване на отрицателното й въздействие върху засегнатия пазар.

Според ВАС – по доклад на съдия Таня Дамянова – оплакването, поддържано от всички касатори, че при разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, е неоснователно. Следва да се приемат за правилни и обосновани изводите на КЗК, споделени и от АССО, че процесната сделка не би довела до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на съответните пазари. Тъй като оспореното първоинстанционно решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби, а е валидно, допустимо и правилно, то следва да бъде оставено в сила. Решението не подлежи на обжалване. По-рано съдът е потвърдил и допуснатото незабавно изпълнение.

И съпругата на президента осъди ПИК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Решение на СГС № 783/ 07.02.2025 г.

Предмет на делото са предявените от Десислава Радева срещу „Пик Нюз“ ЕООД, ЕИК 202235999 в качеството му на доставчик на медийни услуги чрез интернет страницата с домейн http://www.pik.bg искове с правно основания чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетения за претърпените от нея вследствие на 23 клеветнически и обидни публикации в сайта http://www.pik.bg неимуществени вреди, като точно преди година, на 14 февруари 2024 г., са посочени конкретните обидни, позорни, уронващи честта и достойнството думи и изрази, причинили неимуществените вреди във всяка статия, като се претендира между 1000 и 50000 лв за отделните публикации.

Съдът изяснява, че издателят на печатно произведение чрез своите длъжностни лица носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно
журналистическо разследване. Издателят на печатно произведение чрез своите длъжностни
лица отговаря за верността на изнесената информация и в случай на поместване на писма на
читатели. Дали авторът на публикацията се намира в трудовоправни или гражданскоправни
отношения с издателя или е свободно практикуващ журналист или гражданин е без значение
за отговорността на издателя по чл. 49 ЗЗД.
Издателят на печатното произведение, респ. електронно такова, определя характера и съдържанието на публикуваните материали, има качеството на възложител на работа и носи
отговорност на основание чл. 49 ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Издателят на печатно произведение носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на друго лице на работата по съставяне на печатни материали, за вредите, причинени при изпълнението на тази работа.

Има заключение на вещо лице от езиковедска гледна точка – Радева е определена като нахална, нагла, самохвална, властна и деспотична, жестока, безпощадна и немилостива, проста, невъзпитана, безсрамна, цинична и претенциозна, своеволна и като човек, който се афектира; притежава комплекси, лош вкус, синдром на „криворазбраната цивилизация“, няма достатъчно лични качества, върши редица неморални действия – безобразия, интриги, скандали, инициира фабрика за фалшиви новини, злоупотребява със служебното положение на съпруга си, причинила е развалянето, раздялата на бившето семейство на сегашния си мъж, била е в афери /в съмнителни отношения/ с политици, използва протекции и връзкарство.

Съдът обявява, че ще се занимава с преценка на баланса между правото на защита на честта и доброто име по чл. 32 КРБ и свободата на средствата за масова информация, гарантирана в чл. 40, ал. 1 КРБ. За целта съдът взема предвид:

  • ролята на пресата на „публичен блюстител”;
  • следва да се прави разлика между частно лице и лице, действащо в публичен контекст  -публичните фигури, по отношение на които границите на допустимата критика са по-широки;
  • да се разграничава и съобщаването на факти, които са годни да допринесат за дебат в едно демократично общество и за такива, които целят да накърнят репутацията на едно лице;
  • начинът, по който е получена информацията и нейната достоверност;
  • начинът на представяне на засегнатото лице в публикацията;
  • дали използваните думи и изрази са обидни или клеветнически;
  • дали публикуваните думи и изрази не представляват оценки и мнения.

На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, във връзка с които може да бъде ангажирана отговорността само ако са неверни и позорят адресата. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността само ако представляват обида.

Съдът обсъжда посочените публикации и присъжда общо сумата 25 500 лева и законна лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

 Решението Радева срещу ПИК Нюз