Tag Archives: BG Media

Черните списъци: “Този няма да стъпи в ефир на бTВ”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Асен Иванов е директор на дирекция Новини, актуални предавания и спорт на БТВ. Той е авторът на забраната, изнесена в заглавието. Става дума за Мартин Атанасов, поканен за участие в предаването Лице в лице.

Атанасов обаче е известен на директора Иванов, защото в друго предаване е изразил подкрепа на Мария Цънцарова. Това е основание вратата на бТВ да се затвори за него – поне докато Иванов е директор. Атанасов публикува скриншот от указанията на директора – Този няма да стъпи в ефир, докато зависи от мен. Да ходи в Извън ефир. Можете да го скрийшотнете и сложите във фейса.

Черни списъци. Забрана за достъп до ефир. Цензура.

Забрана за критични гласове е имало и друг път. Но тази забрана е дадена по особено арогантен начин. Някой е скрийншотнал наистина. Потърпевшият Мартин Атанасов е публикувал нареждането.

А на Мартин Атанасов е казано нещо за извинение от продуцента – което няма общо с истинските причини.

След известно време се появяват две позиции – първо на Асен Иванов във фейсбук, а след това – на бТВ Медия Груп на сайта на телевизията. И двете са доста тъжни. Къде е проблемът: не в цензурата, а в колегата, който е изнесъл казуса в социалните мрежи:

Разпространението на вътрешна кореспонденция е недобросъвестно, нарушава професионалната етика и цели да дискредитира работата на широк кръг журналисти, редактори и продуценти. Опитите за натиск върху редакционните решения чрез лични нападки, публикации в социалните мрежи или публични изявления, включително от страна на политически представители, са неприемливи и няма да повлияят на редакционната независимост на медията.

Източник: https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/pozicija-na-btv-media-group-9.html?campaignsrc=clipboard

Отбелязвам случая, за да се следи развитието, защото ще попадне в доклада за медийната свобода и медийния плурализъм, където му е мястото. Въпросът е ще има ли мерки.

Доклад на ЕК за върховенството на правото 2026

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 17 юли 2026 Европейската комисия публикува седмия годишен доклад относно върховенството на правото, който разглежда развитието във всяка държава от ЕС и в четири страни кандидатки: Албания, Черна Гора, Северна Македония и Сърбия.

Докладът се състои от съобщение, в което се разглежда положението в ЕС като цяло, и 27 глави по държави (включително България), в които се представят значимите промени във всяка от тях. В доклада се прави оценка на изпълнението на препоръките към държавите, отправени миналата година и въз основа на това се формулират нови конкретни препоръки.

Какво казва Комисията за критерия Свобода и плурализъм на медиите:

В държавите са в ход реформи за привеждане на националното им законодателство в съответствие с Европейския законодателен акт за свободата на медиите (ЕАСМ). Няколко държави предприемат реформи за укрепване на независимото функциониране и финансиране на обществените медии, както и на справедливостта и прозрачността при разпределянето на държавната реклама. Тъй като в ЕАСМ се предвижда обвързващо законодателство по няколко теми, свързани със свободата на медиите, докладът относно върховенството на закона вече не включва препоръки по тези аспекти. Те се проследяват като част от прилагането на ЕАСМ от страна на Комисията. Освен това се обръща по-голямо внимание на подобряването на безопасността и защитата на журналистите от продължаващи заплахи. Комисията ще продължи да подкрепя по-силна благоприятна среда и безопасност за журналистите и за качественото отразяване на новини, включително чрез актуализиране на своята препоръка относно безопасността на журналистите. Много държави членки предприемат конкретни стъпки за справяне с явлението стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (т.нар. стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността), и Комисията продължава да работи с тях в подкрепа на транспонирането и прилагането на Директивата за борба със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. В повечето обхванати от доклада държави, обхванати от процеса на разширяване, назначенията в управленските структури на обществените медии и медийните регулатори повишиха тяхната стабилност, като същевременно продължават да съществуват опасения относно концентрацията на медийния пазар и редакционната независимост на обществените радио- и телевизионни оператори.

По-конкретно за България по този критерий:

Заключение по този критерий: Действията, предприети от предишния председател на Съвета за електронни медии, се оценяват положително, като същевременно бяха изразени опасения във връзка с вътрешни конфликти при вземането на решения. След години закъснение в Българската национална телевизия (БНТ) е назначен нов генерален директор и са в ход законодателни реформи за подобряване на независимостта на обществените медии. В ход са законодателни реформи за преодоляване на оставащите недостатъци по отношение на прилагането на задълженията за оповестяване на собствеността върху медиите и по отношение на прозрачността на държавната реклама. Продължават да съществуват признаци за политическо и икономическо влияние върху медиите.
Предприети са няколко законодателни инициативи с възможно неблагоприятно въздействие върху обществения достъп до информация. През изминалата година се
наблюдава намаляване на физическите нападения срещу журналисти, но словесните нападения и онлайн тормозът са се увеличили, а правният натиск върху журналистите продължават. Подробно фактите са изложени на стр.25-29 от доклада с множество препратки.

Внесен е законопроект за изменение на Закона за СРС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Народният представител Божидар Божанов информира за внесен законопроект

Като част от усилието за демонтиране на модела и за реформа в правоохранителната система, днес внесохме законопроект за изменение на Закона за специалните разунавателни средства, с който поправяме много дефицити, позволяващи злоупотреби. Законопроектът е дълъг и влиза в много специфични подробности, но ето няколко важни елемента:

1. Уведомления за използване на СРС след изтичане на достатъчно дълъг срок – когато някой бива подслушван или следен от държавата, но от това не последва наказателно преследване, той трябва да бъде уведомен за това (такива са препоръките и на европейския съд по две дела срещу България). Много често тези СРС-та изобщо не влизат в съд и остават да висят някъде като оперативни материали, които да бъдат ползвани “когато потрябват” – за компроматни цели или за натиск, а обектът дори не знае, че е бил подслушван.

2. Случайно разпределение на даването на разрешение за СРС (сред кръг от специализирани съдии във всеки компетентен съд) – до момента само административните ръководители и техните заместници разрешаваха подслушването и следенето, като по този начин вертикалният контрол “политическо влияние във ВСС -> избор на административни ръководители -> подслушване” беше постиган. С нашето предложение това се премахва, като все пак съобразява особеностите на материята.

3. Ограничаване на злоупотреби при подслушване на магистрати – премахва се една важна неяснота за разрешението при използването на СРС спрямо магистрати, както и се гарнатира по-строгият режим на разрешаване при подслушването на обект (помещение, автомобил), който обичайно се използва от съдия, прокурор или следовател (с това досега също се е злоупотребявало – подслушване на обект, без да се посочва, че той принадлежи на магистрат)

4. Унищожаване на неизползвани материали – поради сложната уредба, има редица вратички, през които направени записи и текстовото им представяне се съхраняват за неопределен период от време, въпреки, че на база на тях не се повдигат обвинения и не се предприемат последващи действия. Тези вратички се затварят, като вкл. се създава ад-хок комисия с представители на различни държавни органи, която да прави нарочен преглед и да предлага за унищожаване такива, които незаконно са “залежали” някъде из службите.

5. Цифровизация, проследимост и сигурност – въвежда се отдавна чакания централизиран регистър на разрешенията за използване на СРС, като спрямо него, така и спрямо действащите системи в службите, се завишават изискванията за сигурност на достъпа (за да не седят пароли, залепени по монитори на разследващи) и за проследимост на достъпите, с гаранции, че никой не може да си зачисти следите.

6. Разширяване на правомощията на Националното бюро за контрол на СРС и върху достъпа до трафични данни – трафичните данни не са СРС, но са сериозно навлизане в личната свобода – на практика могат да се ползват за проследяване на движение и поведение. Към момента контролът върху законосъобразното и пропорционално използване на трафични данни е занижен (единствено в парламентарна комисия, която фактически не го упражнява, извън общи годишни доклади).

7. Необходимост от повече мотивираност на исканията и не продължителното съхранение – в момента законът не изисква изрично да се посочват мотиви за съпричасността на подслушвания към извършено престпъление; не се изисква периодичен преглед при дългосрочното съхранение за целите на националната сигурност – с тези допълнителни гаранции, които се предлагат със законопроекта, се намалява полето за злоупотреби.

Задкулисието работи с инструментите на тайния контрол, за да “вербува” своите подизпълнители, които държи на къса каишка и настанява на важни позиции в държавата. Нашата задача е да премахнем инструментите за тези злупотреби (без да счупим легитимното използване за разкриване на прстъпления и гарантиране на националната сигурност).

Писмо на правозащитни организации във връзка със заплахите срещу журналиста Димитър Стоянов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Разпространено е писмо в подкрепа на журналиста Димитър Стоянов:

Подписаните международни организации за свобода на медиите изразяваме тревогата си, породена от координираната кампания на натиск срещу българския разследващ журналист Димитър Стоянов и призовават националните власти да гарантират безопасността му и да реагират на твърденията за потенциална насилствена атака в отговор на репортажите му.

Стоянов е разследващ журналист, отразяващ престъпността и корупцията в Бюрото за разследващи репортажи и данни (BIRD) и отдавна е изправен пред заплахи заради разследванията си. През май 2026 г. за първи път е съобщено, че бургаската районна прокуратура е била предупредена за планирани враждебни действия срещу Стоянов, за които се твърди, че са координирани от български бизнесмен. Прокуратурата е получила предупреждение, подадено от бивш сътрудник на бизнесмена, че се готви Стоянов да бъде нападнат в отговор на работата си. Тогава от Бургаската районна прокуратура уточниха, че случаят е бил препратен до Софийската градска прокуратура.

На 17 юни след това BIRD публикува показания на втори свидетел, който твърди, че същото лице се е опитало да го вербува да нападне Стоянов. Според изданието свидетелят, бивш служител и охранител, е заявил, че по време на среща през януари 2026 г. се твърди, че лицето му е предложило работа и е поискало да удари журналиста в главата с метална бухалка и да му „счупи черепа“. Според репортажа свидетелят заявил, че не се е съгласил да извърши нападението и по-късно е отказал искането. Освен това свидетелят твърди, че след като е отказал, той е започнал да получава заплахи от лице, за което се твърди, че работи като телохранител на бизнесмена. Свидетелят заяви, че е подал сигнал в Софийската градска прокуратура, тъй като не се доверява на местните власти в Бургас, за да разследват безпристрастно обвиненията.

Освен двата отделни сигнала за планирани атаки журналистът е изправен пред няколко съдебни дела. Групите за свобода на пресата твърдят, че много от тези съдебни дела показват характеристики на SLAPPs. По-рано през 2026 г. съд разпореди замразяването на приблизително 25 000 евро в банковите сметки на Стоянов като мерки за сигурност във връзка с тези текущи съдебни производства.

Засега не са предприети конкретни действия на реда в отговор на двете отделни и достоверни твърдения за поръчки срещу Стоянов.

Долуподписаните групи за свобода на печата призовават Столичната градска прокуратура спешно да предостави обществена информация за всяко продължаващо наказателно разследване на предполагаеми заплахи за насилие срещу разследващия журналист, в координация с Бургаската окръжна прокуратура.

Засега на журналиста не е предлагана полицейска защита. Нашите организации допълнително призовават българското Министерство на правосъдието и МВР да следят отблизо тези текущи производства и да гарантират, че безопасността на журналистите се третира с най-голямо значение, в съответствие с Препоръката за безопасност на журналистите, публикувана от Европейската комисия през 2021 г. Според съображение 14 от Европейския акт за свобода на медиите достъпът до медийни услуги трябва да бъде подкрепен и чрез предотвратяване на опити за сплашване на журналистите. Заплаха срещу журналист, предлагащ журналистика от обществен интерес, представлява пряка заплаха срещу свободата на медиите.

Ще следим отблизо реакцията на българските власти.

  • Международен институт за пресата (IPI)
  • Европейски център за свобода на пресата и медиите (ECPMF)
  • Европейска федерация на журналистите (EFJ)
  • Свободна преса Unlimited (FPU)
  • Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa (OBCT)
  • Репортери без граници (RSF)

Digital News Report 2026

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е новият доклад на Института Ройтерс за цифровите медии, цифровото новинарство и потреблението на новини. Според авторите данните показват “тревожност, неангажиране и цинизъм, но също така и откритост към нови източници и формати и продължаваща вяра в това, което новините в най-добрия случай могат да предложат.”

Частта за България този път е написана от Lada T. Price. Някои от изводите –

Отбелязва се, че няма особен напредък във връзка с въвеждането на Европейския акт за свободата на медиите. Въпроси като политически натиск върху журналисти, обществените медии, ограничен плурализъм и непрозрачна собственост все още тормозят българския медиен пейзаж и законодателните реформи бяха забавени.

Случаите на стратегически съдебни дела срещу публичното участие (SLAPP) редовно се използват от политици и служители за заглушаване на журналисти. Отличен пример е случаят с разследващия журналист Борис Митов и независимия новинарски канал Mediapool, които бяха осъдени от Върховния касационен съд и глобени с над 20 000 евро за клевета на висш съдия. Дългогодишната съдебна битка на Митов е свързана с фактологически точните му доклади за професионалния произход и личното богатство на магистрата.

Отстраняването през декември на журналистка от bTV, Мария Цънцарова, водеща на популярното сутрешно токшоу, заедно с отстраняването на Златимир Йочев от сутрешния блок, предизвика протести в подкрепа на журналистите.

Използването на големи новинарски марки в България остава до голяма степен непроменено както в традиционните, така и в онлайн платформите. Водещите телевизионни оператори – Nova TV News, собственост на Nova Broadcasting Group, и bTV news, собственост на bTV group – запазват доминиращите си пазарни позиции и продължават да отчитат над 90% от общите рекламни бюджети. 24 Chasa остава лидер на сравнително стабилния печатен пазар. Въпреки въвеждането на платени дигитални абонаменти, Дневник и Капитал (Икономедия АД) отбелязват ръст в онлайн употребата. Капитал е едно от малкото традиционни издания, създаващи съдържание, пригодено за по-млади читатели. България вече не води в избягването на новини (60%), повече граждани се обръщат към AI чатботовете за ежедневни новини.

Pegasus и мерките за противодействие срещу инвазивния софтуер

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Компанията Meta съобщи, че е блокирала нови фишинг атаки през WhatsApp, свързани с приложението Pegasus на компанията NSO Group. Meta внася искане в американски съд да санкционира израелската компания заради нарушаване на постоянната забрана да атакува потребители на платформата. Това действие от страна на WhatsApp идва, след като платформата спечели съдебна забрана срещу NSO, целяща да спре достъпа ѝ до приложението. Забраната е свързана с предишни мащабни хакерски атаки срещу журналисти и активисти.

Pegasus стана синоним на понятията за шпионски софтуер, инвазивен софтуер и др. под. Други известни варианти за шпиониране са конкурентни приложения като Predator и Graphite.

Според резолюции на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, България е определяна като “хъб за разпространение на шпионски софтуер”, като се обсъжда криминализирането му в Наказателния кодекс. Народният представител Божидар Божанов съобщава, че дъщерното дружество на NSO Group – Съркълс България, все още оперира активно.

Преди няколко седмици Human Rights Watch са публикували информация за експорт на софтуера за проследяване от Европа към трети страни, някои от които – репресивни режими. HRW определя България като ключов износител от Европейския съюз на технологии за наблюдение на авторитарни режими. Въпреки строгия регламент на ЕС за двойна употреба за 2021 г., който има за цел да предотврати продажбата на шпионски инструменти на режими за злоупотреба с права, HRW установява, че България, заедно с Полша, разрешава износа на технологии за наблюдение. Цялостно разследване на HRW разкрива, че българските власти са предоставили лицензи за износ на софтуер за проникване и системи за прихващане на телекомуникации на държави извън ЕС като Азербайджан.

В Испания съдът прекрати разследване срещу NSO за шпионаж над политици, заради липса на съдействие от израелските власти.

“Време е в светлината на тази информация да се предприемат мерки. В предния парламента внесохме предложение за изменение на Наказателния кодекс, според което се криминализира създаването, разпространението и използването на шпионски софтуер. Ще го внесем отново, като част от инициативите ни за гарантиране на цифровите права. И не, не трябва да има изкючение за службите за сигурност. Особено за нашите, за които през годините е станало ясно, че се използват за политически цели поне толкова, колкото за гарантиране на националната сигурност.”, пише Божанов.

Акцентирам върху изричното убеждзение на Божанов, че не трябва да има изключение за ползване на шпионски софтуер от службите.

Ще допълня, че когато се създаваше Европейския акт за свободата на медиите – регламент, който освен другото съдържа забрана на инвазивен софтуер по отношение на журналисти и семействата им, група държави от ЕС настояваха службите да имат право да го ползват без предварителен съдебен контрол. Сигурна съм, че тази идея продължава да се върти в някои глави.

По съвпадение точно преди три години точно тук съм писала отново за този риск: EMFA: изключението за шпионски софтуер срещу журналисти June 14, 2023

Член 4 EMFA действа пряко, но в българското законодателство не още не са въведени мерки и гаранции, нито са посочени националните правоприлагащи органи, нито са определени санкции при неизпълнение. От 8 август 2025 г. регламентът е предвидено да се прилага.

Съдът увеличи наказанията за побоя над Слави Ангелов на 6 години

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Извършителите на побоя над журналиста Слави Ангелов от 2020 г. са издирени, съдът е признал близнаците Георги и Никола Асенови и Бисер Митрев за виновни.

Присъдата е обжалвана, Апелативният съд е увеличил наказанията с една година и всеки от тях е наказан с по 6 години затвор. Присъдата може да бъде обжалвана, пише Лора Филева в Дневник.

Отбелязвам и аз това събитие, защото има отношение към свободата на медиите.

Владимир Панев е осъдил ПИК и на втора инстанция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С решение №581 от 5 май 2026 г. Апелативен съд – София потвърждава решение № 2715 от 02.05.2025 г. по гр. д. № 72/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-5 състав. Първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД „ПИК НЮЗ“ ЕООД, да заплати на Владислав Панев сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията му, ведно със законната лихва от датата на първата публикация на електронния сайт http://www.pik.bg на „ПИК НЮЗ“ ЕООД срещу ищеца , до окончателното изплащане.ПИК НЮЗ е обжалвал, позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека: “от журналистите не може да се очаква да са напълно обективни, защото за тях е допустимо и преувеличение, и дори провокация, когато целят да привлекат общественото внимание. Да се приеме противното означавало да се ограничат да изпълняват функциите си по информиране на обеществеността.”

Съдът приема следното:

В статия и репортаж по телевизия ПИК е отправено обвинение, че Владо Панев, тогава кандидат-депутат в кампания, е педофил. Организирани са статии и в други сайтове. Съдът установява, че са разпространени клеветнически твърдения по отношение на ищеца за педофилия и хомосексуализъм спрямо непълнолетни. Като клевета се квалифицира съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Педофилията е
престъпление против половата неприкосновеност, обозначавани в НК като „Разврат“ – Раздел VIII от Глава II „Престъпления против личността“.

Публикувани са твърдения за конкретни факти, които са обективно позорни – те приписват на ищеца извършване на престъпление и засягат авторитета и доброто име му име в обществото. Неблагоприятните факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да бъдат разпространени.

ПИК прави възражение, че авторът не е на щат в редакцията. Съдът посочва, че съгласно трайно установената съдебна практика с ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 7/1958 г., отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително гаранционна функция. Цитираната разпоредба не изисква непременно трудови правоотношения между автора и издателя на статията – достатъчно е, че първият доброволно я е предоставил, а вторият – че по тяхно взаимно съгласие я е одобрил, приел и издал. С оглед на това напълно следва да бъде споделен изводът, че ответното дружество медия, като възложител, е имало възможност да контролира и направлява характера и съдържанието публикувания материал, и съответно – носи отговорност за верността на изнесената информация, поради което е без значение дали авторът на статията работи по трудов договор при ответника или е журналист на свободна практика.

На последно място, некоректно се явява и позоваването от страна на жалбоподателя-ответник на практиката на Европейския съд по правата на човека относно свободата на изразяване, че от журналистите не може да се очаква да са напълно обективни, защото за тях е допустимо и преувеличение, и дори провокация, когато целят да привлекат общественото внимание. В случая не се касае до изказване на мнение или до поднасяне на идеи с широка обществена значимост, за да попаднат действията му под закрилата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията ни, респ. – на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), а до твърдения за факти, които са обективно неверни. Няма закон или друг нормативен акт, вътрешно-национален или международен, който да разрешава съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление, независимо от качеството на субекта, който извършва това посегателство срещу честта и достойнството на личността. Напротив, такова поведение съставлява запретено деяние, което покрива състава на клеветата и нито Основният закон, нито ЕКЗПЧОС го допускат или толерират.

БХК: Правата на човека в България – доклад 2025

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е поредният доклад на БХК за правата на човека за 2025 година. Важен източник за състоянието на правата и защитата им.

Съдържанието:

Глава 1. Политическо развитие на България през 2025 г…………………………………….1
Глава 2. Право на живот, защита от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне……….3
Глава 3. Право на лична свобода и сигурност……………………………………………….13
Глава 4. Независимост на съдебната власт и справедлив процес…………………………..…21
Глава 5. Право на зачитане на личния и семейния живот, жилището и кореспонденц……36
Глава 6. Свобода на съвестта и религията……………………………………………………47
Глава 7. Свобода на изразяване……………………………………………………………….51
Глава 8. Свобода на сдружаване и на мирно събрание……………………………………….65
Глава 9. Условия в местата за лишаване от свобода…………………………………………..73
Глава 10. Защита от дискриминация……………………………………………………………81
Глава 11. Право на убежище и международна закрила……………………………………….89
Глава 12. Право на здраве………………………………………………………………………103
Глава 13 . Права на жените……………………………………………………………………107
Глава 14. Права на хората с психични разстройства…………………………………………119
Глава 15. Права на децата……………………………………………………………………..130
Глава 16. Права на ЛГБТИ хората……………………………………………………………139
Глава 17. Климатични права и опазване на околната среда…………………………………147
Глава 18. Цифрови права…………………………………………………………………….153

Както се вижда, има глава за свободата на изразяване и накрая на доклада е отделено място в отделна глава за цифровите права.

* Ако авторите приемат една незначителна бележка – не се налага да се говори за имплементация на регулации. “Европейски регулации за медийна свобода и тяхната имплементация в България” (стр.54) означава, както виждам по-нататък, актове на ЕС и Съвета на Европа и прилагането им.

По каква работа Newsmax пристига в България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В програмата на Прогресивна България се говори за “оздравяване на медийната среда”. Засега идеи за оздравяването има Слави Василев, който си представя да посочва журналистите, които да имат право да задават въпроси.

От вчерашния ден има информация за среща на министър-председателя Румен Радев с изпълнителния директор на Newsmax Кристофър Ръди. Той е собственик на 81 на сто от акциите с право на глас и основател на компанията. Информацията за срещата не е на сайта на МС, нито в профилите на министър-председателя в социалните мрежи. Тя е на сайта на американската компания, като Ръди казва, че Радев е “про-НАТО, про-Америка, про-Тръмп, про-Израел.”

Не знаем какво Радев казва за Ръди и за неговата медия, нито защо е решил да запази мълчание за срещата. Но има факти, позициониращи Newsmax в медийния сектор като дясна/ крайно дясна медия, far-right propaganda, източник на дезинформация, мистификации и конспиративни теории. Медията се е изправяла пред сериозни съдебни искове за клевета заради отразяването на президентските избори в САЩ през 2020 г.. Newsmax се съгласява да изплати 67 милиона долара на компанията за изборни машини Dominion Voting Systems, за да уреди дело за клевета. Преди това сключва споразумение за 40 милиона долара и с друга компания — Smartmatic. Въпреки съдебните споразумения за разпространение на неверни твърдения от нейни гости и водещи, Newsmax не е закрита поради широката защита на свободата на словото в САЩ (Първата поправка на Конституцията). По време на съдебните процеси са установени нарушения на стандартите.

От гледна точка на демократичните журналистически стандарти: водещи платформи за оценка на медиите като Media Bias/Fact Check и Ad Fontes Media посочват, че Newsmax не представя събитията безпристрастно, а ги филтрира през силна политическа призма (крайно дясно). Newsmax нарушава три от най-фундаменталните стандарти на професионалния журналистически етичен кодекс: задължението за точност и проверка на фактите, разграничението между факти и коментари, и безпристрастността. Newsmax многократно излъчва конспиративни теории без доказателства. Вътрешни документи от делата разкриха, че водещи и мениджъри в Newsmax са знаели, че твърденията са фалшиви, но въпреки това са ги пускали в ефир. Политическите коментатори и водещите представят своите пристрастия и пропаганда като фактически новини, което подвежда аудиторията. Проучванията на AllSides и медийни изследвания показват, че Newsmax целенасочено подбира теми и събеседници, които да обслужват изцяло консервативната републиканска реторика. Обратната гледна точка или се пренебрегва, или се отразява изключително негативно и с критичен тон.

В този контекст срещата на Радев с Ръди е легитимиране от страна на българския министър-председател на една медийна организация, световно известна с разпространение на конспиративни теории за победа на Тръмп на изборите през 2020 г. и други дезинформационни публикации.

По-тревожно е, ако срещата е установяване на контакт с цел каквото и да е влияние на Newsmax върху българския медиен сектор.