Докладът за свободата на медиите обсъжда съответните законодателни и регулаторни действия на ниво ЕС и национално ниво през 2024 г. и картографира основните тенденции и развития в свободата на медиите в 21 държави членки на ЕС, а именно: Белгия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция.

Стана известен годишният доклад 2025 на Репортери без граници.

Докладът се придружава от подреждане на държавите според  степента на свобода. Именно това подреждане е източникът на числа като 112 (за 2021 година), 91 (за 2022 година), 71 (за 2023), 59 (за 2024)  и сега 70 (за 2025) – това е мястото на България  в подреждането (индекса) на Репортери без граници.

Водещите: отново №1 е Норвегия, отново следват Естония (най-високо от ЕС) и скандинавските страни.

България е класирана с 11 позиции надолу след три години ръст и вече заема 70-то място. В рамките на ЕС България е назад, но новите последни в ЕС са Кипър и Гърция, дори Унгария – този образец за новия авторитаризъм в медиите – е пред България, макар и само с две места.

Оценката на Репортери без граници   за 2024 започва със следното –  станало традиционно  – твърдение: Свободата на медиите в една от най-бедните и най-корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна.

За 2025 разликата е в словореда: Свободата на медиите е крехка и нестабилна в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз. Малкото независими медии в България са подложени на натиск.

Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в други регулирани сектори.

Сплашването на журналисти от страна на политици и манипулирането на определени медии за политически цели е обичайна практика в България.

Общата законодателна рамка на страната предвижда минимални стандарти за защита на журналистите в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Съда в Страсбург. В същото време корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често безсилна по отношение на нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти често са подложени на SLAPP процедури.

Медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, която до голяма степен се контролира от държавата. Раздаването на национални и евросредства на медиите от правителството липсва прозрачност, което улеснява партийното разпределение в полза на медиите, които подкрепят правителството.

Постоянните заплахи и физическите нападения срещу журналисти в България – особено по време на предизборни периоди – са основен проблем. Ефектът от това насилие, което засяга особено репортерите извън столицата, се влошава от нивото на безнаказаност за подобни престъпления. Непропорционалното използване на полицейска сила срещу журналисти на масови събития е системен въпрос.

Решение от 7 април 2025 г. на Софийския апелативен съд отвърля изцяло предявения от ЗК „Лев инс“ АД срещу „Медиапул“ ООД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне в обществото, засягане на доброто име и разрушаване на обществената репутация вследствие клеветнически твърдения в публикация на сайта на ответника със заглавие: „България пак е заплашена да бъде изключена от системата „Зелена карта“ и подзаглавие: „Държавата води преговори с „Лев инс“.

В публикацията е представено изказване на министъра на финансите при обсъждане на въпрос от дневния ред на заседание на МС относно застраховка „Зелена карта“. Преди публично достъпното съдържание на изказването да бъде доведено до знанието на обществеността, е била потърсена гледната точка на ЗК „Лев инс“ АД, като журналистът Цветелина Соколова е изпратила въпроси до изпълнителния директор. Темата с автомобилното застраховане представлява интерес за обществото и е широко отразявана не само от „Медиапул“ ООД, но и от други медии. Самият материал има характер на информационна сводка и отразява изказване на министър.

Според апелативния съд стенограмите от заседания на Министерския съвет са “публичен източник на информация, което освобождава журналистът, автор на материала, от задължението да проверява нейната истинност, стига да е предадена точно и вярно”.

Медиапул посочва, че новото решение отхвърля исканията на Лев Инс на различно основание:

Първата инстанция отхвърли иска на “Лев инс”, като прие, че принципно е допустимо юридическите лица да претендират неимуществени вреди по членове от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но посочи, че статията на журналиста Цветелина Соколова не съдържа нито клевети, нито обиди.

Втората инстанция отхвърля иска на “Лев инс”, защото намира за правилно становището, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за репарирането им, освен в изрично и изчерпателно посочените в някои специални закони хипотези, които дерогират общите правила на ЗЗД. Намира за недопустимо разширително тълкуване на закона в тази насока.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

Опитвам се да възстановя какво е станало с честотите на Радио Свободна Европа.

Свободна Европа беше първата лицензирана по ЗРТ (1998) медия в България през 1999 година. С ентусиазъм и желание – като обществено информационно радио, със съответна далекосъобщителна лицензия, за София-град, Пловдив, Варна, Бургас, Видин, Плевен, Стара Загора, Хасково и Велико Търново. На същите честоти в друг времеви слот, тъй като Свободна Европа нямаше 24-часова програма, се разпространяваше и Класик FM.

През 2003 г. американският конгрeс реши да прекрати финансирането на 10-те езикови редакции на държавите, които ще бъдат приети в НАТО през 2004 г. От 2004 г. Радио Свободна Европа прекратява излъчването си на български език, като освободените й честоти бяха естествен предмет на интерес. През 2019 Свободна Европа се върна в България като мултимедийна платформа – вж Иван Бедров: “Свободна Европа” работи там, където се усеща дефицит на качествена информация 21 януари 2019 .

Каква беше съдбата на честотите, дадени през 1999 на Радио Свободна Европа?

Първоначално на честотите на Радио Свободна Европа се появява Радио Нова Европа. Медийният регулатор разрешава програмата Радио Нова Европа да се разпространява на честотите на Свободна Европа, разрешава и съвместяването на тази програма отново с Класик FM. Зад новата програма стои Фондация Нова Европа. С управлението на Радио Нова Европа има връзка Моника Йосифова, по-късно Станишева.

На 4 септември 2006 г. на мястото на програма Радио Нова Европа се появява новата програма Z-Rock. Медийният регулатор разрешава промяната в лицензията. Разрешението на СЕМ е атакувано неуспешно в съда. Честотите на Радио Свободна Европа, получени от Фондация Нова Европа, се ползват от програмата Z-Rock. Понеже Z-Rock е 24-часова, програмата Classic FM от 5 септември 2006 намира нов дом – започва да се разпространява заедно с програмата Радио Алма Матер на университетските честоти за София по договор с университета.

Васил Димитров става управител в радиогрупата на БТВ и така- до 2017, когато е освободен. Изглежда, че Васил Димитров напуска БТВ Радио Груп заедно със Z-Rock – защото програма Z-Rock излиза извън БТВ Груп. БТВ публикува текст, в който твърди, че е подложена на натиск, споменава се Фондация Радио Нова Европа – но все пак продължава онлайн разпространение на своя програма със същото наименование – и България се оказва с две програми Z-Rock.

Подобна съдба има програмата Classic FM – и тук се появяват две програми, но с различни имена – Classic FM се разпространява онлайн и остава в БТВ Радио Груп, която включва още четири радиостанции – N-JOY, bTV Radio, Jazz FM, Z-Rock, а Васил Димитров прави програма Classic А, която от 1 януари 2023 вече е на 88.0.

Фондация Радио Нова Европа в момента според регистъра на СЕМ има 15 лицензии за радиопрограма Z-Rock . Управлението на фондацията за кратко поема Мирослав Янев – вероятно същият, който с обещание за стабилизиране ликвидира БИТ и който се е предлагал на Кеймбридж Аналитика, компанията със скандала с профилирането на хората в мрежите.

Наскоро Мирослав Янев е освободен, управлението на Фондация Радио Нова Европа поема Добрин Иванов Иванов със сина си (вероятно) Иван Добринов Иванов и Константин Великов.

Добрин Иванов според регистъра на СЕМ е също и председател на борда на директорите на Евронюз България.

Добрин Иванов от компания Дипи, свързван в медиите с Дунарит, Пеевски, Магнитски – вж проучването и въпросите на Медиапул:

– Наясно ли сте с факта, че основният бизнес на г-н Добрин Иванов, с който финансира Телевизия Европа, е търговията с оръжия и през нея той е замесен в скандала с отравянето на друг български оръжеен търговец с “Новичок”?

– Наясно ли сте с факта, че г-н Добрин Иванов има общи бизнес интереси с г-н Делян Пеевски, олигарх, сочен като “айсберга на коруцпията в България и основен фактор за потъването на свободата на словото в България през последните 10 години?

– Наясно ли сте с факта, че г-н Добрин Иванов е получавал пари от офшорка свързана със скандала “Магнитски” – разкритие на Международния консорциум на разследващите журналисти ICIJ? 

В общи линии това е съдбата на честотите, първоначално определени за програмата на общественото Радио Свободна Европа в служба на демокрацията.

Може да се гадае за какво му е на Добрин Иванов от Дипи национална рок радиомрежа.