Tag Archives: BG Media

Прекратяване на достъпа до архив, необходим за информирания избор на гражданите: изискване на закона или цензура?

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На сайта на БНТ в деня за размисъл 31 октомври се е появило горното съобщение. То информира гражданите, че временно им е отнет достъпът до “предизборните форми” на сайта. Достъпът ще бъде възстановен в деня след изборите, тоест когато те са упражнили или не правото си на избор.

Посочва се правно основание – 182 ал. 4 Изборния кодекс, който забранява предизборната агитация в деня за размисъл и в деня на изборите.

Не е дефинирано понятието “предизборни форми”, нито кой е извършил определянето им за целите на ограничението.

В социалните мрежи се съобщава, че:

а) ограничението засяга дебатите на кандидатите и участията, вкл. дебатите на членове на инициативните комитети;

б) достъпът до запис на дебата не е ограничен в канала на БНТ в YouTube;

в) предаването Панорама е налично частично без участия на членове на ИК.

Не съществува общо законово задължение архивни журналистически материали, вече публикувани преди началото на деня за размисъл, да бъдат сваляни от сайтове, платформи или медийни архиви. По тази причина няма и такава практика. Забранена е предизборната агитация, но се има предвид нова агитация, поради което се прави разграничение между:

архивно съдържание, публикувано по-рано и останало достъпно без допълнително популяризиране;
активно препубликуване, повторно излъчване, изтъкване или промотиране на съдържание с пряк агитационен характер в деня за размисъл или в изборния ден.

Ако телевизия или сайт държи в архива си запис на интервю, репортаж или дебати, публикувани преди посочения период, самото пасивно съществуване на записите, до които гражданите имат достъп, не се приема за нарушение.

Българската национална телевизия очевидно е извършила ново тълкуване на ИК и е отнесла забраната към архива. Това е в разрез с практиката, нелогично и неопределено, а вероятно и технически трудно изпълнимо. Доказателство за това е наличието на достъпни записи на дебати и участия в архива в YouTube.

Мотивите на БНТ могат да бъдат различни. В социалните мрежи има предположения – и това не е укоримо, когато няма логично обяснение. Смята се, че в свалените “форми” има дискредитиращи за Йотова-Вълчев изказвания или моменти. Доколкото нито БНТ, нито БНР съобщиха в централните си емисии за подкрепата на Борисов за двойката Гюров – Кандев, а това направи Бойко Василев в Панорама, друга хипотеза е, че БНТ иска да ограничи разпространението на новината за подкрепата на Борисов до след изборите.

Прекратяването на достъпа на гражданите до информация, свързана с правата им на избиратели, без правно основание е цензура и нарушение на политическите им права. Наличието на публикуван архив не е нова агитация и наличието онлайн на пасивно архивно съдържание, доколкото ми е известно, никога не се е смятало за нарушение.

Впрочем ако се приеме новото тълкуване, че това е нарушение, би трябвало разпоредбата да се прилага еднообразно към цялото архивно съдържание не само на БНТ, а на всички медии онлайн и офлайн (тиражите от вчера да се заключат?) – което е абсурд.

Съветът за електронни медии следва да се произнесе налице ли е цензура и как се се стигнало до нея, като изясни фактическата страна – какво точно е отстранено от архива и по какви причини, кой е издал заповед за прекратяване на достъпа до записите, тъкмо когато са най-необходими за информиран избор, а също заповед и за монтиране на съкратени версии и публикуването им. Необходима е бърза и ясна институционална оценка.

БНТ създава опасен прецедент на намеса в съдържанието преди важен, дори съдбовен вот.

КРС се готви за извънсъдебно уреждане на спорове по DSA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С Решение № 314 от 08.10.2026 г. Комисията за регулиране на съобщенията прие проект на Правила за сертифициране, прекратяване и отнемане на сертификат на орган за извънсъдебно уреждане на спорове по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065.

Проектът на Правила се представя за обществени консултации на заинтересованите лица и е публикуван на интернет страницата на КРС в раздел „Обществено обсъждане и консултации”.

15/10/26, 16:00

Първият застрелян председател на парламентарната Комисия за култура и медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През годините парламентарната Комисия за култура и медии има интересни председатели – чак до Антон Кутев, председател в момента. На 24 октомври е застрелян един от тях – Слави Бинев, бивш председател.

В началото на 90-те той е лидер на т.нар. „Бригада на каратистите“ и съосновател на асоциация „Защита“. Тази структура се декларира като конкурент на охранителния бизнес на борците, което води до т.нар. „гангстерска война“ през декември 1993 г. и нападението над него в спортния комплекс „Дескрим“ от водещи фигури на подземния свят.

Другият съосновател на”Защита”, доцентът по Административно право Цветан Цветанов, шеф на БСФС и спортния тотализатор, председател на федерацията по таекуондо – съвпадения! – беше застрелян още през 1994 г. Някои казват – първото знаково убийство на прехода. Заварих го докторант в Правния институт на БАН, защити успешно дисертация на тема “Общите (ненормативни) административни актове”, изглеждаше, че ще прави кариера в правото – но по-късно стана ясно, че се е заел с тежката задача да консолидира и легализира силовия бизнес. Не успя.

Бинев преживява доц. Цветанов и също като него поддържа официален статут на висш спортен функционер (президент на Българската федерация по таекуондо). Но влиза в политиката, избиран е за евродепутат с два поредни мандата от “Атака” (2007–2014 г.) След конфликт със Сидеров е избран за народен представител в 43-тото Народно събрание от Патриотичния фронт (Валери Симеонов и Кр. Каракачанов), когато е издигнат и за председател на парламентарната Комисия за култура и медии. Какво общо има Бинев с култура и медии? Той всъщност е искал да оглави Комисията по европейските въпроси, но след като тя е дадена на друга формация, Бинев е компенсиран с ККМ. Бързо напуска шефското място поради обществени протести. Ето как са защитавали този избор (Бинев, arbiter elegantiae) и ето каква тактика е имал Бинев: викам двама лобиста… (Комисията, културата, ресурс).

По-късно отново опитва да влезе в НС – този път от ДПС при Карадайъ – вижда се колко е идеологически последователен.

Наскоро Бинев отново излезе на светло с подкрепа на Йотова за президент. Присъствал е на учредяването на нейния Инициативен комитет, но името му не е в списъка. Един от заподозрените за убийството му е съдружник с Юлия Тодорова Ивкова, началник на политическия кабинет на регионалния министър в правителството на Радев – Иван Шишков. Ивкова не е декларирала това участие при встъпването си в длъжност.

Подкрепа за журналистиката и медийната грамотност по програма „Творческа Европа“

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува три покани за представяне на предложения по програма „Творческа Европа“ в подкрепа на професионалната журналистика, медийния плурализъм и медийната грамотност. Конкурсните процедури са част от подкрепата на ЕС за информационните медии.

Първата покана е с общ бюджет от 14 милиона евро и ще финансира партньорства между журналисти, сътрудничество между медии, както и дейността на местни медии и медии в обществен интерес. Поканата обхваща две направления: плурализъм и сътрудничество. Срокът за кандидатстване е 4 февруари 2027 г.

Втората процедура с бюджет от 3,5 милиона евро е насочена към трансгранични проекти за медийна грамотност. Целта е да се подобрят уменията на гражданите за критично възприемане на медийно съдържание и да се повиши устойчивостта на обществото срещу дезинформацията, както и срещу манипулирането на информация и чуждестранната намеса. Предложения се подават до 20 януари 2027 г.

Третият конкурс с бюджет от 3 милиона евро ще подкрепи независим общоевропейски механизъм за бързо реагиране, който да следи за нарушения на свободата на печата и медиите, заплахи за медийния плурализъм и безопасността на журналистите. Събраната информация ще бъде използвана при изготвянето на годишните доклади за върховенството на закона. Срокът за подаване на предложения е 27 януари 2027 г.

Европейският щит за демокрацията предвижда финансова подкрепа за независимата и местната журналистика чрез Програмата за устойчивост на медиите.

Тя ще осигури приемственост между подкрепата за медии, която се предоставя сега, и бъдещите програми за финансиране, предложени в новата многогодишна финансова рамка. Комисията също така предлага по-съществено финансиране за новинарските медии в рамките на програмата AgoraEU.

Ирландското председателство на Съвета предложи намаляване на бюджета, включително 30 на сто намаление за средствата за медии в Агора. При това положение не споделям мнението на външната министърка на Радев Чамова, че намaляването на бюджета било в посоката, в която ние искаме. Ние не искаме намаляване на средствата за медии. И ЕК не иска намаляване, както става ясно.

Бориславова обяви програма за правна защита с обезщетението по делото срещу дружеството на Слави Трифонов

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Попада ли вулгарното отношение към публична личност в защитеното слово? Не, казват българските съдилища. Казусът е Лена Бориславова срещу дружеството на Слави Трифонов, поводът е “Песен за Лена”.

Софийският градски съд се произнесе в решение 3762/ 16 юни 2025: Не, не е защитено слово.

Софийският апелативен съд в решение от 2 септември 2026 : ОСЪЖДА на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД „СЕДЕМ-ОСМИ“ АД ДА ЗАПЛАТИ на Лена Бориславова допълнително сумата от 10225.84евро /разликата от 20 000лв. до 40 000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от разпространение на аудиовизуалното произведение „Песен за Л.“, ведно със законната лихва от 28.02.2023г. до окончателното плащане.

С известно закъснение публикувам и това решение, за да е налично и тук. След решението Лена Бориславова обяви, че с полученото обезщетение ще направи фонд за правна защита на жени, „атакувани по същия грозен начин от слаби мъже или жени или неуспели политици“. Бориславова ще поема разноските по дела на жени, атакувани заради гражданската си активност. Програмата ще обхваща случаи на клевети и обиди, кибертормоз и сплашване, както и дела, свързани с незаконни действия на прокуратурата и полицията срещу тях. Условията на програмата са обявени на адрес www.lena.bg

Образът на ЕС в българските медии онлайн и руската пропаганда: доклад на ФХСИ за 2025 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е доклад „Пропаганда и дезинформация в българските медии онлайн срещу Европейския съюз и европейските институции (1.01–31.12.2025)“ на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания – София.

В оценка на BROD се подчертава, че според данните от системата за медиен мониторинг SENSIKA през 2025 г. са регистрирани 61 026 публикации, свързани с наблюдаваните пропагандни и дезинформационни наративи в български онлайн медии. Година по-рано те са били 190 193, което означава спад от около две трети. Авторите свързват намалението основно със спирането на т.нар. „машина от сайтове гъби“ през ноември 2024 г. и отбелязват, че активността се връща приблизително до равнищата от 2021 г. Въпреки количествения спад изследването установява промяна във фокуса. Ако през 2024 г. сред водещите теми е миграцията, през 2025 г. на преден план излиза общият негативен образ на Европа. Единственият наблюдаван поднаратив с ръст е този за „колективния Запад“, в който ЕС все по-често е представян като директен противник на Русия.

Тук е отразен предходният доклад за 2024 г.

България въведе анти- SLAPP директивата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Държавен вестник от 6 октомври 2026 е публикуван Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. С него се въвежда анти-SLAPP директивата (Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява -„стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) в българското законодателство.

В част трета на ГПК се създава глава тридесет и трета „б“ с чл. 388с – 388ч: Производство поради публичното участие на ответника.

Чл. 388т. (1) Ответникът може да поиска отхвърляне на иска, предявен поради публичното му участие, като очевидно неоснователен. Искането може да бъде направено най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. (2) Съдът в едноседмичен срок от искането на ответника указва на ищеца да изрази становище по искането и да обоснове иска си в едноседмичен срок.(3) В случай че искането на ответника е основателно и ищецът не обоснове иска си, съдът постановява решение, с което отхвърля иска. Когато искането е неоснователно, съдът продължава разглеждането на делото. (4) Съдът обявява решението си по ал. 3 с мотивите в двуседмичен срок след изтичането на срока по ал. 2. (5) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по общия ред.

Чл. 388у. (1) Съдът преценява дали производството има за цел да осигури защита на накърнени права и законни интереси чрез основателен иск, или има за основна цел да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие, като взема предвид следните обстоятелства:

неравнопоставеност на силите между страните;
необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него, включително на цената на иска, спрямо твърдяното засягане на правата и законните интереси на ищеца;
множество производства или координирани правни действия, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или основани на едни и същи факти, включително с трансграничен елемент;
сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск, както и сходно поведение на ищеца по други дела;
злоупотреба с процесуални права от ищеца, включително забавяне на производството, избор на съд, прекратяване на производствата на по-късен етап, с цел създаване на затруднения за процесуалната защита на ответника или извършването на допълнителни разноски;
умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените в исковата молба действия или изявления;
действия по накърняване на доброто име или разкриване на подробности от личния живот на ответника;
други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация по въпроси от обществен интерес, на свобода на изкуствата и науките или на свобода на събранията и сдруженията по въпроси от обществен интерес.

Също така:

В чл. 391 се създава ал. 6: „(6) Не се допуска обезпечение на иск в производство по глава тридесет и трета „б“, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства.“

Новите определения – досега общественият интерес беше определен в Етичния кодекс на българските медии, вече има и законово определение:

„5. „Публично участие“ е изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес.

6.„Въпрос от обществен интерес“ e въпрос, който е от естество да засегне правата и законните интереси на обществото в области, като:

а) основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда или климат;

б) дейности на лице, което е публична фигура в обществения или частния сектор;

в) въпроси, обсъждани в производства пред органите на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, органите на местното самоуправление и други производства, предвидени в закона;

г) сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения;

д) дейности, насочени към защита на ценностите, съгласно чл. 2 от Договора за Европейския съюз или Конституцията на Република България, включително защитата на демократичните процеси от незаконна намеса, по-специално чрез борба с дезинформацията.“

В Закона за съдебната власт се предвижда ново задължение на ВСС – Чл. 377б. Висшият съдебен съвет публикува ежегодно данни относно приключилите съдебни производства, по които са били приложени правилата по глава тридесет и трета „б“ от Гражданския процесуален кодекс, които включват:

1. брой на съдебните производства, приключили с решение по чл. 388т, ал. 3 и с решение по чл. 388х, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс;

2. брой на съдебните производства, класифицирани по видове ответници и ищци;

3. вида на предявените искове според правното основание;

4. вида на предявените искове – дали са с трансгранично значение по смисъла на чл. 5 от Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.), или не.“

И още две добри новини: за обхвата на закона по време и по отношение на юрисдикцията:

§ 6. В образуваните до влизането в сила на този закон производства, по които е проведено първото заседание за разглеждане на делото, ответникът може да направи искане за прилагане на правилата по глава тридесет и трета „б“ до приключване на съдебното дирене.

Законвт ще се прилага не само по отношение на съдебни производства с трансграничен елемент, както предвижда директивата. За мотивите вж 52-602-01-34.rtf и тук – основни нови положения .

Рискове за медийния плурализъм при евентуално придобиване на Нова от Newsmax

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Говори се за евентуално навлизане на Newsmax в България чрез придобиване на Нова Бродкастинг Груп. Групата притежава 11 телевизионни програми, радио, цифрова компания Нетинфо и печатни издания. Чрез Нетинфо групата управлява аbv.bg, vesti.bg и gong.bg, а също издава всекидневниците “Телеграф” и “Мач Телеграф”.

През седмицата Капитал пише, че Newsmax е фаворит. Newsmax се определя на сайта си като четвъртия по оценка кабелен новинарски канал в САЩ с 30 милиона потребители на платени услуги и продължава: Голям брой международни медийни партньори са лицензирали името и марката на Newsmax, за да стартират локализирани канали и програмиране на Newsmax на местни езици. Съгласно тези споразумения Newsmax обикновено получава комбинация от такси за лицензиране на марката, приходи от реклама и други приходи от партньорство. Компанията е подписала споразумения за разширяване на марката Newsmax в Германия, Италия, Гърция, Унгария, България и Украйна, с партньори, носещи местни езикови канали.

За проблематичната в много отношения българска медийна среда идеята за придобиване на голяма национална телевизия e възможност най-малко по две линии: първо, инвестиции от голям играч със значение за качественото новинарство и устойчивостта на медийната система; второ, навлизане на водещи технологии и практики, които да издигнат на ново ниво качеството на журналистиката и производството на съдържание при гарантиране на редакционната независимост и медийния плурализъм.

По първия въпрос – не е ясен инвестиционният план на компанията, след проучване Медиапул пише, че “Обикновено партньорствата на Newsmax позволяват запазване на предаванията, но телевизиите започват да излъчват предимно оригинални продукции на Newsmax срещу заплащане”. Това би означавало модел, при който съдържанието и марката Newsmax навлизат, без да поемат отговорност за устойчивостта на медийната система, но влияят върху редакционната линия. Ако Newsmax не инвестира у нас, но търси контрол върху съдържанието, това няма да е позитив за медийната ни система.

По втория въпрос оценката може да се основава на доста повече факти, известни от досегашната биография на медията. Основната тревога е по линията на редакционната свобода, редакционната независимост, медийния плурализъм. Влезлият в сила Европейски акт за медийната свобода/ EMFA има категорични разпоредби в това отношение, тъкмо поради необходимостта да се даде нормативна защита на качественото новинарство в основата на европейската демокрация. Регламентът изисква двойна – икономическа и неикономическа – оценка за медиен плурализъм при сливане и придобиване. Все още българският парламент не е приел изменение на закона, с което да уреди логичния факт, че неикономическата оценка в България ще се извършва от медийния регулатор, очаква се приемането на това изменение да стане скоро.

Чл. 22 -2 При оценката на концентрации на медийния пазар се вземат предвид следните елементи:

очакваното въздействие на концентрацията на медийния пазар върху медийния плурализъм, включително нейните последици за формирането на общественото мнение и за многообразието на медийните услуги и медийното предлагане на пазара, като се вземат предвид онлайн средата и интересите, връзките или дейностите на страните в други медийни или немедийни предприятия;
гаранциите за редакционна независимост, включително мерките, предприети от доставчиците на медийни услуги с цел гарантиране на независимостта на редакционните решения;
дали при липсата на концентрация на медийния пазар съответните страни, участващи в концентрацията на медийния пазар, ще продължат да бъдат икономически устойчиви и дали съществуват възможни алтернативи за гарантиране на тяхната икономическа устойчивост;
когато е целесъобразно, констатациите в годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона по отношение на плурализма и свободата на медиите; и
когато е приложимо, ангажиментите, които всяка от страните, участващи в концентрацията на медийния пазар, може да предложи за защита на медийния плурализъм и редакционната независимост.

Чл.22-4 Когато има вероятност концентрацията на медийния пазар да засегне функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги, съответният национален регулаторен орган или служба се консултира предварително с ЕСМУ (представители на всички национални регулатори) относно своя проект на оценка или на становище.

Дори в държави извън ЕС, без защитата, осигурявана от правото на ЕС, при сделки, будещи тревога от гледна точка на риск за редакционната независимост, предварително се обсъждат мерки за гарантирането й. В последните дни по повод сделката Paramount – WBD се припомниха практиките в САЩ. Когато News Corp на Рупърт Мърдок купува издателя на Wall Street Journal Dow Jones през 2007 г., компанията се съгласява да създаде специална комисия, която да гарантира обективността и независимостта на публикациите на Dow Jones. Друга възможна линия на размисъл е защитата на журналистите при смяна на собствеността.

А едно изследване на Pew за консервативните медии показва колко силно идеологизирана е Newsmax.

Да стане ли Нова ретранслатор на една външна крайно консервативна и едностранчива политическа линия: този въпрос ни засяга. Оценките, свързани със сделката, предстоят, но по известните данни може да се обсъжда какви биха могли да бъдат рисковете за медийния плурализъм и на какво се основават:

Основание	Факти, върху които се основава рискът	При придобиване на Нова ТВ
Медийна линия на Newsmax	Крайнодясна, про‑Тръмп, силно идеологизирана, поляризираща обществото медия	Заплаха за значително въздействие върху редакционната независимост и медийния плурализъм. Всяка силно идеологизирана външна медийна компания, която придобива контрол, би могла да превърне новинарските и публицистичните формати в инструмент за политическо влияние, а не за плуралистична информация. Плурализмът не е просто “още един глас” или много гласове – има значение и какви са гласовете: проблематично е собственик да бъде силно идеологизирана и поляризираща компания
Възможна концентрация	Нова телевизия има политематична програма със силно информационно и новинарско значение. Заедно с новинарска програма Nova News и радиото те биха преминали у външен политически оцветен играч, заплаха за медийния плурализъм	Засилване на зависимостите и политическо влияние. Типичният модел на партньорства на Newsmax е: запазване на местния канал, но постепенно доминиране на програмата от оригинално съдържание на Newsmax. Медии, притежавани от външен силно поляризиращ източник, трудно запазват редакционна независимост.
Дезинформация, конспиративни теории, клевета – съответно последващи съдебни дела	Богата история на разпространение на неверни твърдения и конспиративни теории в САЩ, тясно свързани с конспирациите за избирането на Тръмп за президент през 2020 и “откраднатите избори”. Извънсъдебни споразумения за десетки милиони по дела за клевета, фалшиви твърдения и конспиративни теории за манипулиране на изборите в САЩ през 2020 г. – Smartmatic, Dominion Voting Systems.	В българските медии би навлязло лицето на конспиративните теории на консервативна Америка. Риск за качеството на информацията, достоверността и качеството на медийните услуги и общественото доверие. Придобиването би увеличило риска от нормализиране на дезинформационни практики, което е в противоречие с европейските ценности и целите на ЕС за борба с дезинформацията.
Липса на прозрачност – към момента	Тайни посещения, срещи с премиера Радев, за които МС няма прессъобщение, необявени финансови намерения	Проблем за регулаторите и гражданския контрол върху медиите
Възможно несъответствие с европейските стандарти – Директива за аудио‑визуални услуги EMFA – изисквания за медиен плурализъм и редакционна независимост евентуално DSA при конспиративни теории и дезинформация онлайн		Потенциални ефекти на европейската рамка – EMFA, съобр.14 – Качествените медийни услуги противодействат на разпространението на дезинформация и на чуждестранното манипулиране на информация и намеса; съобр.53 – не се ползват от медийното изключение доставчици на медийни услуги, които системно участват в дезинформация и др.

Разсъжденията са хипотетични, сделка няма, но шефът на Newsmax има посещение при Радев и снимка с него, снимката и позитивни материали за Радев се явяват на сайта на компанията. Добре е, че EMFA e в сила – медийният прлурализъм и редакционната свобода са ценности, които трябва да се вземат предвид при сливане и придобиване, като придобиването на Нова.

Прогресивна България прие програма за управление 2026-2030: какво се предвижда за медиите и как го изпълнява вицепремиерът Иво Христов

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 12 август 2026 правителството на Радев прие Програма за управление 2026-2030. В програмата има 20 рездела, първият раздел се казва “Демонтаж на олигархичния модел и антикорупционни политики”. Остава неизвестно коя е българската олигархия според Прогресивна България, например олигархия ли е Георги Гергов (в светлината на собствеността на Пловдивския панаир). Заявено е само, че “Политическите фигури, срещу които бе насочен персонално гневът на българите по време на масовите протести в края на 2025 г., са само върхът на тази мощна пирамида, просмукала се във всички нива на държавните органи и съдебната система.”

Положителен факт е, че именно в този първи раздел, отнасящ се до основите на демокрацията, е разположен приоритет, свързан с медиите – но впрочем така е и при мониторинга за върховенство на правото – и там медийната свобода и медийния плурализъм са елемент от задачите. Това е приоритет 1.7. –

При законодателните мерки е предвидено изменението на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) с мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1083 EMFA и Регламент (ЕС) 2024/900 за политическото рекламиране. За това изменение срок не е предвиден.

Въпреки че в същото изменение на ЗРТ се обсъжда и промяна в регистрите, това е записано като отделна законодателна мярка със срок декември 2027 г. До същата дата се очаква да има и въвеждане на следващата ревизия на Директивата за АВ медийни услуги, която още не е факт в правото на ЕС, дори още ЕК не е излязла със законодателно предложение.

Мерките в изпълнителната власт са за прозрачност на собствеността и за реформиране на финансирането на обществените медии (като две мерки в изпълнителната власт), както и механизми за прозрачност на собствеността – по същество става дума за ефективно прилагане на обсъжданите в момента законодателни промени – всички са със срок декември 2027 г.

В Програмата за управление има и други мерки, свързани с медии, например въвеждане на публична платформа със свободен достъп, без регистрация, която показва как и къде се разходват средствата на държавните институции и общините чрез обществени поръчки – тук връзката е с прозрачност на държавните средства за медии.

В различни раздели се споменава за дигитално-медийна грамотност (медийна грамотност и цифрова компетентност са две различни понятия, в българските езикови версии на актовете на ЕС се използва изключително “медийна грамотност”, което е многодишно постижение) , за придобиване на ИИ грамотност, а някъде – за гражданска и медийна грамотност.

Целите са едно, очакваните ефекти – друго. Независимите обществени медии и изваждането на медиите от политически контрол е цел – дали обаче наистина е очакван ефект от мерките на Прогресивна България?

Update 1. За съжаление много бързо събитията доказаха разликата между написаното и реалността. Днес в свое участие по Българската национална телевизия вицепремиерът по човешкото развитие Иво Христов е направил оценки на двете обществени медии. БНР Пловдив сумира казаното: “Според Христов олигархията е превзела и българските медии. БНТ е едно от последните места, които отстояват и съхраняват някакви принципи. Трудно ми е да кажа същото за Българското национално радио. Олигархията използва обществен ресурс, за да превзема медиите, каза Христов. Гражданите мигрираха в социалните мрежи, но там орди от тролове, всичките от една партия – от “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, превзеха форумите и обезсмислиха диалога. Срещат се и други (тролове – бел. ав. ), но са рядкост, коментира Христов.”

“БНТ отстоява принципи, за БНР не може да се каже същото”. Какви принципи нарушава БНР, къде точно, какви са доказателствата на Христов – и как оценяването на обществените медии в ефир допринася за изваждането на медиите от политически контрол? Да не говорим, че това твърдение поставя под съмнение и работата на регулатора, който не ни е обърнал внимание върху тази особеност на медийния пейзаж.

Update 2. Съветът за електронни медии още в рамките на деня е излязъл с Позиция, в която практически посочва на вицепремиера Иво Христов да си изпълнява Програмата за управление –

Начало » Новини

13 Август 2026

Съветът за електронни медии намира за неприемливо високопоставени представители на изпълнителната власт да противопоставят двете обществени медии.
Българското национално радио е на първо място по обществено доверие съгласно последния доклад на института Ройтерс и е информационният лидер в радиоефира. БНР се радва на огромна аудитория в своите дигитални канали, което означава, че е сред най-разпознаваемите и предпочитани източници на новини и актуална информация. Българското националното радио е представено на най-високо ниво в Европейският съюз за радио и телевизия, което е атестат за високия професионализъм на работещите в него. БНР се ангажира с множество значими обществени каузи и има ясно разписани редакционни стандарти, гарантиращи журналистическата независимост.
Подобни са и обществените оценки за Българската национална телевизия, която също е сред водещите по обществено доверие.
Съветът за електронни медии припомня, че Европейският акт за свободата на медиите изрично предвижда укрепване на независимостта на обществените медии, заради значимата роля, която имат за демократичното функциониране на обществото.

Update 3. Дни по-късно дойде и коментарът на премиера Радев на зададени журналистически въпроси. Като защити Христов (Това не са оценки, това са констатации), Радев отказа да потвърди, че това е институционална позиция (Това е лично мнение).
Констатация е твърдение, базирано на факти. Ако Радев и Христов имат подобна констатация за БНР, да предоставят фактите. От кого е установено, че БНТ отстоява принципи, а БНР не. На какво основание двете обществени медии са противопоставени.
Към момента имаме само едно оценъчно твърдение, мнение без доказателства, заявено по време на институционално участие за представяне на правителствената програма за управление – поради което, независимо иска ли Радев или не, ангажира правителството. А това вече е в противоречие със самата правителствена програма и ангажимента за “изваждане на медиите от политически контрол”.

Бюджетът 2026, финансирането на обществените медии БНР и БНТ и други въпроси

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Законът за държавния бюджет 2026 е обнародван. Обичайно преглеждам сумите за обществените медии, но тази година прегледът ще е с отклонения и завършва с въпроси.

За обществените медии БНР и БНТ са определени следните суми в бюджета (млн евро) – 35. 290 и 49. 503.

За информационния институт БТА – 9.761 млн евро.

Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2026 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

№	Показатели	Сума (хил. евро)
	1	2
1.	Българско национално радио	35 299,2
	в т.ч.
	– по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията	1 994,0
2.	Българска национална телевизия	49 503,7
	в т.ч.
	– по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията	3 118,9
3.	Българска телеграфна агенция	9 761,6

В Закона за държавния бюджет 2026 има важна разпоредба за нормативната уредба на БНР и БНТ – това е §10:

§ 10. Министърът на културата в срок до 30 септември 2026 г. да внесе в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавните помощи.

Ако ви напомня нещо – да, Закона за държавния бюджет, обнародван през 2019 – там е оригиналната разпоредба отпреди шест години:

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)

§ 21. Министърът на културата в срок до 31 март 2020 г. внася в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд “Радио и телевизия” в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи.

“Привеждане в съответствие със ЗПФ” значи закриване на фонда, така се твърди. Владислав Горанов не е министър на финансите, но България е още в тази точка. Нито фондът е закрит, нито финансирането на БНР и БНТ е по правилата на ЕС.

Тъй като такси от аудиторията не са събирани по този закон и с висока степен на вероятност няма да се събират никога, заместването със субсидия от държавния бюджет (която МФ настояваше, ако правилно помня, да се нарича “трансфер от бюджета”) всяка година се обявява в ПЗР ЗРТ.

Ето какво е положението в този §2 ПЗР ЗРТ – слагам и връзка към Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. , с който е приет текстът на действащата алинея 4 на §2:

§ 2. (1) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 31 декември 2026 г.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2026 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) Българското национално радио, Българската национална телевизия и Съветът за електронни медии получават субсидия от държавния бюджет и финансиране от фонд “Радио и телевизия” в размер, определен по норматив за час програма, одобрен от Министерския съвет.

(4) От 1 януари 2027 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд “Радио и телевизия”. Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

От друга страна, фондът ще се закрива – защото според сега обнародвания §10 ЗДБ до 30 септември 2026 г. – виж по-горе – трябва да се внесе ЗИД ЗРТ за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, което МФ обяснява, че означава фондът да бъде закрит.

От една трета страна, Антон Кутев е казал в интервю, че може да не се закрие, а да се преобразува в медиен фонд. Очевидно според него несе налага закриване, а преобразуването е в съответствие със Закона за публичните финанси.

Ще се закрива (§10 ЗДБ), няма да се закрива (§2, ал.4 ПЗР ЗРТ – което значи да се назначава управителен съвет и пр.) или ще се преобразува, та от фонда според Кутев да се финансират и обществените медии?

А ако остане фондът, откъде ще са приходите – но това е друг разговор.