Tag Archives: BG Media

Прогресивна България прие програма за управление 2026-2030: какво се предвижда за медиите и как го изпълнява вицепремиерът Иво Христов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 12 август 2026 правителството на Радев прие Програма за управление 2026-2030. В програмата има 20 рездела, първият раздел се казва “Демонтаж на олигархичния модел и антикорупционни политики”. Остава неизвестно коя е българската олигархия според Прогресивна България, например олигархия ли е Георги Гергов (в светлината на собствеността на Пловдивския панаир). Заявено е само, че “Политическите фигури, срещу които бе насочен персонално гневът на българите по време на масовите протести в края на 2025 г., са само върхът на тази мощна пирамида, просмукала се във всички нива на държавните органи и съдебната система.”

Положителен факт е, че именно в този първи раздел, отнасящ се до основите на демокрацията, е разположен приоритет, свързан с медиите – но впрочем така е и при мониторинга за върховенство на правото – и там медийната свобода и медийния плурализъм са елемент от задачите. Това е приоритет 1.7. –

При законодателните мерки  е предвидено изменението на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) с мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1083 EMFA и Регламент (ЕС) 2024/900 за политическото рекламиране. За това изменение срок не е предвиден. 

Въпреки че в същото изменение на ЗРТ се обсъжда и промяна в регистрите, това е записано като отделна законодателна мярка със срок декември 2027 г. До същата дата  се очаква да има и въвеждане на следващата ревизия на Директивата за АВ медийни услуги, която още не е факт в правото на ЕС, дори още ЕК не е излязла със законодателно предложение. 

Мерките в изпълнителната власт са за прозрачност на собствеността и за реформиране на финансирането на обществените медии (като две мерки в изпълнителната власт), както и механизми за прозрачност на собствеността –  по същество става дума за ефективно прилагане на обсъжданите в момента законодателни промени – всички са със срок  декември 2027 г.

В Програмата за управление има и други мерки, свързани с медии, например въвеждане на публична платформа със свободен достъп, без регистрация, която показва как и къде се разходват средствата на държавните институции и общините чрез обществени поръчки – тук връзката е с прозрачност на държавните средства за медии. 

В различни раздели  се споменава за  дигитално-медийна грамотност (медийна грамотност и цифрова компетентност  са две различни понятия, в българските езикови версии на актовете на ЕС се използва изключително “медийна грамотност”, което е многодишно постижение) , за придобиване на ИИ грамотност,  а някъде – за гражданска и медийна грамотност. 

 

 

Целите са едно, очакваните ефекти – друго. Независимите обществени медии и изваждането на медиите от политически контрол е цел – дали обаче наистина е очакван ефект от мерките на Прогресивна България?

*

Update 1. За съжаление много бързо събитията доказаха разликата между написаното и реалността. Днес в свое участие по Българската национална телевизия вицепремиерът по човешкото развитие Иво Христов е направил оценки на двете обществени медии. БНР Пловдив сумира казаното: “Според Христов олигархията е превзела и българските медии. БНТ е едно от последните места, които отстояват и съхраняват някакви принципи. Трудно ми е да кажа същото за Българското национално радио. Олигархията използва обществен ресурс, за да превзема медиите, каза Христов. Гражданите мигрираха в социалните мрежи, но там орди от тролове, всичките от една партия – от “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, превзеха форумите и обезсмислиха диалога. Срещат се и други (тролове – бел. ав. ), но са рядкост, коментира Христов.”

“БНТ отстоява принципи, за БНР не може да се каже същото”. Какви принципи нарушава БНР, къде точно, какви са доказателствата на Христов – и как оценяването на обществените медии в ефир допринася за изваждането на медиите от политически контрол? Да не говорим, че това твърдение поставя под съмнение и работата на регулатора, който не ни е обърнал внимание върху тази особеност на медийния пейзаж.

*

Update 2. Съветът за електронни медии още в рамките на деня е излязъл с Позиция, в която практически посочва на вицепремиера Иво Христов да си изпълнява Програмата за управление –

Начало » Новини

13 Август 2026

Съветът за електронни медии намира за неприемливо високопоставени представители на изпълнителната власт да противопоставят двете обществени медии.
Българското национално радио е на първо място по обществено доверие съгласно последния доклад на института Ройтерс и е информационният лидер в радиоефира. БНР се радва на огромна аудитория в своите дигитални канали, което означава, че е сред най-разпознаваемите и предпочитани източници на новини и актуална информация. Българското националното радио е представено на най-високо ниво в Европейският съюз за радио и телевизия, което е атестат за високия професионализъм на работещите в него. БНР се ангажира с множество значими обществени каузи и има ясно разписани редакционни стандарти, гарантиращи журналистическата независимост.
Подобни са и обществените оценки за Българската национална телевизия, която също е сред водещите по обществено доверие.
Съветът за електронни медии припомня, че Европейският акт за свободата на медиите изрично предвижда укрепване на независимостта на обществените медии, заради значимата роля, която имат за демократичното функциониране на обществото.

*

Update 3. Дни по-късно дойде и коментарът на премиера Радев на зададени журналистически въпроси. Като защити Христов (Това не са оценки, това са констатации), Радев отказа да потвърди, че това е институционална позиция (Това е лично мнение).
Констатация е твърдение, базирано на факти. Ако Радев и Христов имат подобна констатация за БНР, да предоставят фактите. От кого е установено, че БНТ отстоява принципи, а БНР не. На какво основание двете обществени медии са противопоставени.
Към момента имаме само едно оценъчно твърдение, мнение без доказателства, заявено по време на институционално участие за представяне на правителствената програма за управление – поради което, независимо иска ли Радев или не, ангажира правителството. А това вече е в противоречие със самата правителствена програма и ангажимента за “изваждане на медиите от политически контрол”.


Бюджетът 2026, финансирането на обществените медии БНР и БНТ и други въпроси

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законът за държавния бюджет 2026 е обнародван. Обичайно преглеждам сумите за обществените медии, но тази година прегледът ще е с отклонения и завършва с въпроси.

1

За обществените медии БНР и БНТ са определени следните суми в бюджета (млн евро) – 35. 290 и 49. 503.

За информационния институт БТА – 9.761 млн евро.

Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2026 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

№ПоказателиСума
(хил. евро)
 12
1.Българско национално радио35 299,2
      в т.ч. 
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията1 994,0
2.Българска национална телевизия49 503,7
      в т.ч. 
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията3 118,9
3.Българска телеграфна агенция9 761,6

2

В Закона за държавния бюджет 2026 има важна разпоредба за нормативната уредба на БНР и БНТ – това е §10:

§ 10. Министърът на културата в срок до 30 септември 2026 г. да внесе в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавните помощи.

Ако ви напомня нещо – да, Закона за държавния бюджет, обнародван през 2019 – там е оригиналната разпоредба отпреди шест години:

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)

§ 21. Министърът на културата в срок до 31 март 2020 г. внася в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд “Радио и телевизия” в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи.

“Привеждане в съответствие със ЗПФ” значи закриване на фонда, така се твърди. Владислав Горанов не е министър на финансите, но България е още в тази точка. Нито фондът е закрит, нито финансирането на БНР и БНТ е по правилата на ЕС.

3

Тъй като такси от аудиторията не са събирани по този закон и с висока степен на вероятност няма да се събират никога, заместването със субсидия от държавния бюджет (която МФ настояваше, ако правилно помня, да се нарича “трансфер от бюджета”) всяка година се обявява в ПЗР ЗРТ.

Ето какво е положението в този §2 ПЗР ЗРТ – слагам и връзка към Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. , с който е приет текстът на действащата алинея 4 на §2:

§ 2. (1) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 31 декември 2026 г.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2026 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) Българското национално радио, Българската национална телевизия и Съветът за електронни медии получават субсидия от държавния бюджет и финансиране от фонд “Радио и телевизия” в размер, определен по норматив за час програма, одобрен от Министерския съвет.

(4) От 1 януари 2027 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд “Радио и телевизия”. Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

От друга страна, фондът ще се закрива – защото според сега обнародвания §10 ЗДБ до 30 септември 2026 г. – виж по-горе – трябва да се внесе ЗИД ЗРТ за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, което МФ обяснява, че означава фондът да бъде закрит.

От една трета страна, Антон Кутев е казал в интервю, че може да не се закрие, а да се преобразува в медиен фонд. Очевидно според него несе налага закриване, а преобразуването е в съответствие със Закона за публичните финанси.

Ще се закрива (§10 ЗДБ), няма да се закрива (§2, ал.4 ПЗР ЗРТ – което значи да се назначава управителен съвет и пр.) или ще се преобразува, та от фонда според Кутев да се финансират и обществените медии?

А ако остане фондът, откъде ще са приходите – но това е друг разговор.

Избори 2026 в Унгария, България, Кипър и Малта: електоралната дезинформация според EDMO

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Идват още избори – полезно е да погледнем назад към последните избори в Унгария, България, Кипър и Малта през второто тримесечие на 2026 г. и да извлечем някои поуки от електоралния мониторинг на EDMO Network, се казва в последния бюлетин на мрежата.

Изкуственият интелект се очертава като една от определящите характеристики на четирите изборни процеса, със забележими различия обаче от страна в страна. Унгария е най-ясната лаборатория за манипулиране, задвижвано от изкуствен интелект. HDMO откри находки от съдържание, генерирано от изкуствен интелект, в различни платформи за социални медии, включително синтетично съдържание, проектирано да предизвиква страх и гняв около чувствителни теми като войната в Украйна, имиграцията и политиките на ЕС, главно разпространени от мрежи, свързани с ФИДЕС. Голяма част от манипулативното съдържание се състоеше от евтини фалшификати, съчетаващи автентични кадри с манипулирани субтитри, променено аудио, синтетични изображения или измамно редактиране. HDMO също така идентифицира стотици високообхватни акаунти в TikTok, всички създадени през март 2026 г. и работещи по координиран начин, в които AI персони – включително аватар на Péter Magyar прокарват анти-Tisza съобщения.

В България AI изигра само незначителна роля, се казва в доклада. Повече подробности – на сайта на EDMO.

Жените в журналистиката: АЕЖ представя изследване на условията на работа за жените в журналистиката

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Докато жените са гръбнакът на българските медии, те често плащат за това с финансова несигурност, стрес и риск за личната си безопасност. Това показва проучването „Да бъдеш журналистка: цената на професията“, според съобщение на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ).

„Картината в медийната среда не е хомогенна, но несигурната заетост, ниските възнаграждения и липсата на социална защита са сред основните предизвикателства пред жените в журналистиката”, коментира авторката на изследването Николета Даскалова, медийна анализаторка в екипа на фондация „Медийна демокрация”. Докладът е базиран на дълбочинни интервюта и фокус групи с 30 журналистки от цялата страна в периода декември 2025 – юни 2026 г. 

Пълният текст на изследването е  тук.  

Черните списъци: “Този няма да стъпи в ефир на бTВ”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Асен Иванов е директор на дирекция Новини, актуални предавания и спорт на БТВ. Той е авторът на забраната, изнесена в заглавието. Става дума за Мартин Атанасов, поканен за участие в предаването Лице в лице.

Атанасов обаче е известен на директора Иванов, защото в друго предаване е изразил подкрепа на Мария Цънцарова. Това е основание вратата на бТВ да се затвори за него – поне докато Иванов е директор. Атанасов публикува скриншот от указанията на директора – Този няма да стъпи в ефир, докато зависи от мен. Да ходи в Извън ефир. Можете да го скрийшотнете и сложите във фейса.

Черни списъци. Забрана за достъп до ефир. Цензура.

Забрана за критични гласове е имало и друг път. Но тази забрана е дадена по особено арогантен начин. Някой е скрийншотнал наистина. Потърпевшият Мартин Атанасов е публикувал нареждането.

А на Мартин Атанасов е казано нещо за извинение от продуцента – което няма общо с истинските причини.

След известно време се появяват две позиции – първо на Асен Иванов във фейсбук, а след това – на бТВ Медия Груп на сайта на телевизията. И двете са доста тъжни. Къде е проблемът: не в цензурата, а “в колегата, който е изнесъл казуса в социалните мрежи”: “Разпространението на вътрешна кореспонденция е недобросъвестно, нарушава професионалната етика и цели да дискредитира работата на широк кръг журналисти, редактори и продуценти. Опитите за натиск върху редакционните решения чрез лични нападки, публикации в социалните мрежи или публични изявления, включително от страна на политически представители, са неприемливи и няма да повлияят на редакционната независимост на медията.”

Източник: https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/pozicija-na-btv-media-group-9.html?campaignsrc=clipboard

Отбелязвам случая, за да се следи развитието, защото ще попадне в доклада за медийната свобода и медийния плурализъм, където му е мястото. Въпросът е ще има ли мерки.

Доклад на ЕК за върховенството на правото 2026

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 17 юли 2026 Европейската комисия публикува седмия годишен доклад относно върховенството на правото, който разглежда развитието във всяка държава от ЕС и в четири страни кандидатки: Албания, Черна Гора, Северна Македония и Сърбия.

Докладът се състои от съобщение, в което се разглежда положението в ЕС като цяло, и 27 глави по държави (включително България), в които се представят значимите промени във всяка от тях. В доклада се прави оценка на изпълнението на препоръките към държавите, отправени миналата година и въз основа на това се формулират нови конкретни препоръки.

Какво казва Комисията за критерия Свобода и плурализъм на медиите:

В държавите са в ход реформи за привеждане на националното им законодателство в съответствие с Европейския законодателен акт за свободата на медиите (ЕАСМ). Няколко държави предприемат реформи за укрепване на независимото функциониране и финансиране на обществените медии, както и на справедливостта и прозрачността при разпределянето на държавната реклама. Тъй като в ЕАСМ се предвижда обвързващо законодателство по няколко теми, свързани със свободата на медиите, докладът относно върховенството на закона вече не включва препоръки по тези аспекти. Те се проследяват като част от прилагането на ЕАСМ от страна на Комисията. Освен това се обръща по-голямо внимание на подобряването на безопасността и защитата на журналистите от продължаващи заплахи. Комисията ще продължи да подкрепя по-силна благоприятна среда и безопасност за журналистите и за качественото отразяване на новини, включително чрез актуализиране на своята препоръка относно безопасността на журналистите. Много държави членки предприемат конкретни стъпки за справяне с явлението стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (т.нар. стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността), и Комисията продължава да работи с тях в подкрепа на транспонирането и прилагането на Директивата за борба със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. В повечето обхванати от доклада държави, обхванати от процеса на разширяване, назначенията в управленските структури на обществените медии и медийните регулатори повишиха тяхната стабилност, като същевременно продължават да съществуват опасения относно концентрацията на медийния пазар и редакционната независимост на обществените радио- и телевизионни оператори.

По-конкретно за България по този критерий:

Заключение по този критерий: Действията, предприети от предишния председател на Съвета за електронни медии, се оценяват положително, като същевременно бяха изразени опасения във връзка с вътрешни конфликти при вземането на решения. След години закъснение в Българската национална телевизия (БНТ) е назначен нов генерален директор и са в ход законодателни реформи за подобряване на независимостта на обществените медии. В ход са законодателни реформи за преодоляване на оставащите недостатъци по отношение на прилагането на задълженията за оповестяване на собствеността върху медиите и по отношение на прозрачността на държавната реклама. Продължават да съществуват признаци за политическо и икономическо влияние върху медиите.
Предприети са няколко законодателни инициативи с възможно неблагоприятно въздействие върху обществения достъп до информация. През изминалата година се
наблюдава намаляване на физическите нападения срещу журналисти, но словесните нападения и онлайн тормозът са се увеличили, а правният натиск върху журналистите продължават. Подробно фактите са изложени на стр.25-29 от доклада с множество препратки.

Внесен е законопроект за изменение на Закона за СРС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Народният представител Божидар Божанов информира за внесен законопроект

Като част от усилието за демонтиране на модела и за реформа в правоохранителната система, днес внесохме законопроект за изменение на Закона за специалните разунавателни средства, с който поправяме много дефицити, позволяващи злоупотреби. Законопроектът е дълъг и влиза в много специфични подробности, но ето няколко важни елемента:

1. Уведомления за използване на СРС след изтичане на достатъчно дълъг срок – когато някой бива подслушван или следен от държавата, но от това не последва наказателно преследване, той трябва да бъде уведомен за това (такива са препоръките и на европейския съд по две дела срещу България). Много често тези СРС-та изобщо не влизат в съд и остават да висят някъде като оперативни материали, които да бъдат ползвани “когато потрябват” – за компроматни цели или за натиск, а обектът дори не знае, че е бил подслушван.

2. Случайно разпределение на даването на разрешение за СРС (сред кръг от специализирани съдии във всеки компетентен съд) – до момента само административните ръководители и техните заместници разрешаваха подслушването и следенето, като по този начин вертикалният контрол “политическо влияние във ВСС -> избор на административни ръководители -> подслушване” беше постиган. С нашето предложение това се премахва, като все пак съобразява особеностите на материята.

3. Ограничаване на злоупотреби при подслушване на магистрати – премахва се една важна неяснота за разрешението при използването на СРС спрямо магистрати, както и се гарнатира по-строгият режим на разрешаване при подслушването на обект (помещение, автомобил), който обичайно се използва от съдия, прокурор или следовател (с това досега също се е злоупотребявало – подслушване на обект, без да се посочва, че той принадлежи на магистрат)

4. Унищожаване на неизползвани материали – поради сложната уредба, има редица вратички, през които направени записи и текстовото им представяне се съхраняват за неопределен период от време, въпреки, че на база на тях не се повдигат обвинения и не се предприемат последващи действия. Тези вратички се затварят, като вкл. се създава ад-хок комисия с представители на различни държавни органи, която да прави нарочен преглед и да предлага за унищожаване такива, които незаконно са “залежали” някъде из службите.

5. Цифровизация, проследимост и сигурност – въвежда се отдавна чакания централизиран регистър на разрешенията за използване на СРС, като спрямо него, така и спрямо действащите системи в службите, се завишават изискванията за сигурност на достъпа (за да не седят пароли, залепени по монитори на разследващи) и за проследимост на достъпите, с гаранции, че никой не може да си зачисти следите.

6. Разширяване на правомощията на Националното бюро за контрол на СРС и върху достъпа до трафични данни – трафичните данни не са СРС, но са сериозно навлизане в личната свобода – на практика могат да се ползват за проследяване на движение и поведение. Към момента контролът върху законосъобразното и пропорционално използване на трафични данни е занижен (единствено в парламентарна комисия, която фактически не го упражнява, извън общи годишни доклади).

7. Необходимост от повече мотивираност на исканията и не продължителното съхранение – в момента законът не изисква изрично да се посочват мотиви за съпричасността на подслушвания към извършено престпъление; не се изисква периодичен преглед при дългосрочното съхранение за целите на националната сигурност – с тези допълнителни гаранции, които се предлагат със законопроекта, се намалява полето за злоупотреби.

Задкулисието работи с инструментите на тайния контрол, за да “вербува” своите подизпълнители, които държи на къса каишка и настанява на важни позиции в държавата. Нашата задача е да премахнем инструментите за тези злупотреби (без да счупим легитимното използване за разкриване на прстъпления и гарантиране на националната сигурност).

Писмо на правозащитни организации във връзка със заплахите срещу журналиста Димитър Стоянов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Разпространено е писмо в подкрепа на журналиста Димитър Стоянов:

Подписаните международни организации за свобода на медиите изразяваме тревогата си, породена от координираната кампания на натиск срещу българския разследващ журналист Димитър Стоянов и призовават националните власти да гарантират безопасността му и да реагират на твърденията за потенциална насилствена атака в отговор на репортажите му.

Стоянов е разследващ журналист, отразяващ престъпността и корупцията в Бюрото за разследващи репортажи и данни (BIRD) и отдавна е изправен пред заплахи заради разследванията си. През май 2026 г. за първи път е съобщено, че бургаската районна прокуратура е била предупредена за планирани враждебни действия срещу Стоянов, за които се твърди, че са координирани от български бизнесмен. Прокуратурата е получила предупреждение, подадено от бивш сътрудник на бизнесмена, че се готви Стоянов да бъде нападнат в отговор на работата си. Тогава от Бургаската районна прокуратура уточниха, че случаят е бил препратен до Софийската градска прокуратура.

На 17 юни след това BIRD публикува показания на втори свидетел, който твърди, че същото лице се е опитало да го вербува да нападне Стоянов. Според изданието свидетелят, бивш служител и охранител, е заявил, че по време на среща през януари 2026 г. се твърди, че лицето му е предложило работа и е поискало да удари журналиста в главата с метална бухалка и да му „счупи черепа“. Според репортажа свидетелят заявил, че не се е съгласил да извърши нападението и по-късно е отказал искането. Освен това свидетелят твърди, че след като е отказал, той е започнал да получава заплахи от лице, за което се твърди, че работи като телохранител на бизнесмена. Свидетелят заяви, че е подал сигнал в Софийската градска прокуратура, тъй като не се доверява на местните власти в Бургас, за да разследват безпристрастно обвиненията.

Освен двата отделни сигнала за планирани атаки журналистът е изправен пред няколко съдебни дела. Групите за свобода на пресата твърдят, че много от тези съдебни дела показват характеристики на SLAPPs. По-рано през 2026 г. съд разпореди замразяването на приблизително 25 000 евро в банковите сметки на Стоянов като мерки за сигурност във връзка с тези текущи съдебни производства.

Засега не са предприети конкретни действия на реда в отговор на двете отделни и достоверни твърдения за поръчки срещу Стоянов.

Долуподписаните групи за свобода на печата призовават Столичната градска прокуратура спешно да предостави обществена информация за всяко продължаващо наказателно разследване на предполагаеми заплахи за насилие срещу разследващия журналист, в координация с Бургаската окръжна прокуратура.

Засега на журналиста не е предлагана полицейска защита. Нашите организации допълнително призовават българското Министерство на правосъдието и МВР да следят отблизо тези текущи производства и да гарантират, че безопасността на журналистите се третира с най-голямо значение, в съответствие с Препоръката за безопасност на журналистите, публикувана от Европейската комисия през 2021 г. Според съображение 14 от Европейския акт за свобода на медиите достъпът до медийни услуги трябва да бъде подкрепен и чрез предотвратяване на опити за сплашване на журналистите. Заплаха срещу журналист, предлагащ журналистика от обществен интерес, представлява пряка заплаха срещу свободата на медиите.

Ще следим отблизо реакцията на българските власти.

  • Международен институт за пресата (IPI)
  • Европейски център за свобода на пресата и медиите (ECPMF)
  • Европейска федерация на журналистите (EFJ)
  • Свободна преса Unlimited (FPU)
  • Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa (OBCT)
  • Репортери без граници (RSF)

Digital News Report 2026

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е новият доклад на Института Ройтерс за цифровите медии, цифровото новинарство и потреблението на новини. Според авторите данните показват “тревожност, неангажиране и цинизъм, но също така и откритост към нови източници и формати и продължаваща вяра в това, което новините в най-добрия случай могат да предложат.”

Частта за България този път е написана от Lada T. Price. Някои от изводите –

Отбелязва се, че няма особен напредък във връзка с въвеждането на Европейския акт за свободата на медиите. Въпроси като политически натиск върху журналисти, обществените медии, ограничен плурализъм и непрозрачна собственост все още тормозят българския медиен пейзаж и законодателните реформи бяха забавени.

Случаите на стратегически съдебни дела срещу публичното участие (SLAPP) редовно се използват от политици и служители за заглушаване на журналисти. Отличен пример е случаят с разследващия журналист Борис Митов и независимия новинарски канал Mediapool, които бяха осъдени от Върховния касационен съд и глобени с над 20 000 евро за клевета на висш съдия. Дългогодишната съдебна битка на Митов е свързана с фактологически точните му доклади за професионалния произход и личното богатство на магистрата.

Отстраняването през декември на журналистка от bTV, Мария Цънцарова, водеща на популярното сутрешно токшоу, заедно с отстраняването на Златимир Йочев от сутрешния блок, предизвика протести в подкрепа на журналистите.

Използването на големи новинарски марки в България остава до голяма степен непроменено както в традиционните, така и в онлайн платформите. Водещите телевизионни оператори – Nova TV News, собственост на Nova Broadcasting Group, и bTV news, собственост на bTV group – запазват доминиращите си пазарни позиции и продължават да отчитат над 90% от общите рекламни бюджети. 24 Chasa остава лидер на сравнително стабилния печатен пазар. Въпреки въвеждането на платени дигитални абонаменти, Дневник и Капитал (Икономедия АД) отбелязват ръст в онлайн употребата. Капитал е едно от малкото традиционни издания, създаващи съдържание, пригодено за по-млади читатели. България вече не води в избягването на новини (60%), повече граждани се обръщат към AI чатботовете за ежедневни новини.

Pegasus и мерките за противодействие срещу инвазивния софтуер

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Компанията Meta съобщи, че е блокирала нови фишинг атаки през WhatsApp, свързани с приложението Pegasus на компанията NSO Group. Meta внася искане в американски съд да санкционира израелската компания заради нарушаване на постоянната забрана да атакува потребители на платформата. Това действие от страна на WhatsApp идва, след като платформата спечели съдебна забрана срещу NSO, целяща да спре достъпа ѝ до приложението. Забраната е свързана с предишни мащабни хакерски атаки срещу журналисти и активисти.

Pegasus стана синоним на понятията за шпионски софтуер, инвазивен софтуер и др. под. Други известни варианти за шпиониране са конкурентни приложения като Predator и Graphite.

Според резолюции на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, България е определяна като “хъб за разпространение на шпионски софтуер”, като се обсъжда криминализирането му в Наказателния кодекс. Народният представител Божидар Божанов съобщава, че дъщерното дружество на NSO Group – Съркълс България, все още оперира активно.

Преди няколко седмици Human Rights Watch са публикували информация за експорт на софтуера за проследяване от Европа към трети страни, някои от които – репресивни режими. HRW определя България като ключов износител от Европейския съюз на технологии за наблюдение на авторитарни режими. Въпреки строгия регламент на ЕС за двойна употреба за 2021 г., който има за цел да предотврати продажбата на шпионски инструменти на режими за злоупотреба с права, HRW установява, че България, заедно с Полша, разрешава износа на технологии за наблюдение. Цялостно разследване на HRW разкрива, че българските власти са предоставили лицензи за износ на софтуер за проникване и системи за прихващане на телекомуникации на държави извън ЕС като Азербайджан.

В Испания съдът прекрати разследване срещу NSO за шпионаж над политици, заради липса на съдействие от израелските власти.

“Време е в светлината на тази информация да се предприемат мерки. В предния парламента внесохме предложение за изменение на Наказателния кодекс, според което се криминализира създаването, разпространението и използването на шпионски софтуер. Ще го внесем отново, като част от инициативите ни за гарантиране на цифровите права. И не, не трябва да има изкючение за службите за сигурност. Особено за нашите, за които през годините е станало ясно, че се използват за политически цели поне толкова, колкото за гарантиране на националната сигурност.”, пише Божанов.

Акцентирам върху изричното убеждзение на Божанов, че не трябва да има изключение за ползване на шпионски софтуер от службите.

Ще допълня, че когато се създаваше Европейския акт за свободата на медиите – регламент, който освен другото съдържа забрана на инвазивен софтуер по отношение на журналисти и семействата им, група държави от ЕС настояваха службите да имат право да го ползват без предварителен съдебен контрол. Сигурна съм, че тази идея продължава да се върти в някои глави.

По съвпадение точно преди три години точно тук съм писала отново за този риск: EMFA: изключението за шпионски софтуер срещу журналисти June 14, 2023

Член 4 EMFA действа пряко, но в българското законодателство не още не са въведени мерки и гаранции, нито са посочени националните правоприлагащи органи, нито са определени санкции при неизпълнение. От 8 август 2025 г. регламентът е предвидено да се прилага.