Tag Archives: BG Media

OCCE: Междинен доклад за наблюдение на изборите на 2 октомври 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бюро на ОССЕ за демократични институции и права на човека
Мисия за наблюдение на изборите

Република България

Предсрочни парламентарни избори, 2 октомври 2022 г.

На сайта на ОССЕ е публикуван Междинен доклад  за периода 30 август – 15 септември 2022 г.  В него има част за поведението на медиите. В анотацията се отбелязва, че медийният пейзаж е динамичен, като телевизията и онлайн медиите са основните източници на новини.  Правната рамка за медиите гарантира свобода на словото. Случаите на продължително съдопроизводство срещу журналисти подчертават тяхната уязвимост. Няколко събеседници  отбелязват отдавнашни проблеми, включително концентрация на собственост на медиите, симбиоза между някои медии и политически партии, които са довели до намаляване на плурализма и отслабват общественото доверие в работата на журналистите. В законодателството е предвидено балансирано отразяване и равно третиране на всички кандидати в медиите. ЦИК и политическите партии са подписали подробно споразумение с обществените медии за предоставяне на безплатно време в ефир и други видове програми, свързани с кампаниите.

В самия доклад тези изводи са представени и защитени по-обстоятелствено.

EC: инструменти на информационните технологии с цел подобряване на разпространението на информация относно ограничителните мерки на Съюза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Към темата за ефективното функциониране на санкционния механизъм на ЕС:

Ограничителните мерки, приети от Съвета на основание член 29 от Договора за Европейския съюз, както и член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз), са основен инструмент на външната политика на Съюза.

Широкото разпространение и лесният достъп до информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки, както и обменът на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията са съществено условие за ефективността на тези мерки.

Агресивната война на Русия срещу Украйна показва спешната необходимост от предприемане на действия, за да се даде възможност на държавите-членки и операторите да прилагат ограничителните мерки, приети от 24 февруари 2022 г. насам.

Ето защо с решение на Съвета се определя сума (450 000 евро) за  подкрепа на  разработването на приложения и бази данни, необходими за предоставяне на информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки и за осигуряване на лесен достъп до тази информация, по-специално за операторите, участващи в тяхното прилагане, както и разработването на инструменти на информационните технологии, позволяващи сигурен обмен на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията.

Кошлуков – запазен, рапорт даден

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Средният гражданин не знаеше нищо за Габриела Димитрова Наплатанова – Русева към момента, в който президентът я назначи за член на медийния регулатор, освен че е журналист от бТВ.

След проваления избор за генерален директор на БНТ вече имаме известна представа за нея като член на регулатор, който по закон е независим. В този много важен избор Наплатанова – Русева игра квотно, с удивителна аргументация като тази:

85F0D927-9D4F-4889-BC82-D290A4638D8F

Нейният глас можеше да бъде решаващ, защото тя не отрича качествата на Венелин Петков, но въпреки това била длъжна да остави колегите да преценят. Дано в бъдещите си участия като член на регулатора Наплатанова – Русева промени впечатлението, което остави с това изказване.

Президентската квота запази Кошлуков, това е ефектът от гласуването – независимо от обясненията за мотивите.

Симона Велева с гласуванията си показа нечетлив почерк. Да се дадат гласове в три посоки е неясно съобщение. Други казват, че е много ясно дори.

Останалите гласове не предизвикват изненада. Пролет Велкова – за Венелин Петков, Галина Георгиева – за Кошлуков.
Кошлуков е запазен, рапорт даден.

2

Ирина Величкова, кандидат за генерален директор на БНТ, заведе дело срещу СЕМ по повод провеждането на процедурата за избор, която завърши без избор.

Въпреки че отначало СЕМ декларира, че веднага ще обяви началото на нова процедура за избор на генерален директор на БНТ, впоследствие промени мнението си – и до момента нова процедура не е обявена.

Според регулатора причината за това е неяснотата, която би възникнала, ако бъде избран нов директор и същевременно съдът се произнесе в полза на Величкова. Регулаторът не е в състояние да подреди алгоритъм за излизане от тази евентуална ситуация, поради което се предпазва да влезе в нея. 

Накратко, между двете проблематични ситуации – безкраен мандат на Кошлуков (тоест никакъв мандат) и евентуални правни сложности, свързани с обжалването – СЕМ дава предимство на безкрайния мандат. 

Кошлуков е запазен.

3

Да не си помисли някой, че идеята е Кошлуков да е начело на БНТ до идващите избори. Нищо подобно. Изборите дойдоха, а на мандата не му се вижда краят. Но идват още избори.

Дневник следи делото, водено от Ирина Величкова. Първоначално Сашо Йовков, също кандидат, “е пожелал да участва лично в делото, но за днешното заседание се е разболял”. Заседанието е отложено.

На новата дата делото отново е отложено, този път защото Сашо Йовков иска съдът да задължи СЕМ да представи аудиозаписите от изслушванията на кандидатите на 27 и 28 юни и от заключителното си заседание на 29 юни, на което не се стигна до избор на нов генерален директор. Съдът е приел искането и е наредил СЕМ да предаде записите и като свидетел да се разпита стенографката от последното заседание. Следващото заседание на делото е насрочено за началото на ноември.

И да, Кошлуков като генерален директор на БНТ е запазен.

Защита на тайната на източниците: Цънцарова

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

За втори път журналистът и водещ в бТВ Мария Цънцарова е била викана на разпит в МВР с цел да разкрие източниците си за репортажа за ваксинираните срещу Covid-19 вече бивши народни представители от партия “Възраждане”, съобщава Медиапул.

Прокуратурата се е включила в натиска към Мария Цънцарова да издаде източниците си на информация, която разкри разминаването между думи и дела на популярния сред антиваксърите политик Костадин Костадинов, съобщават и други медии.

Би трябвало тази страница вече да е затворена, има ясни стандарти на Европейския съд за правата на човека, достатъчно много ги обсъждахме покрай безславния опит на Мавродиев да притиска медиите и да ги санкционира, ако не разкриват източниците си.

След анализ на практиката на ЕСПЧ писах преди години, че  към разкриване може да се премине, само когато:

  •  въпросната информация е в предмета на делото;
  •  не съществуват други начини за получаване на информацията;
  •  се докаже, че належаща обществена необходимост от разкриване на информацията надделява над правото на защита на тайната на източниците;
  •  съд или независима безпристрастна институция предварително направи оценка дали съществува неотложна социална необходимост и дали защитата на източниците и конкуриращите се интереси са добре балансирани.

В този случай четвъртото условие не е изпълнено. Тук относими са стандартите по решението на ЕСПЧ (Голям състав)  от делото Sanoma Uitgevers BV v Netherlands. Полицията  иска от журналист от изданието Autoweek диск със снимки от незаконни състезания с коли, тъй като има съмнение за участници с откраднати автомобили. Редакцията отказва, като се позовава на защитата на тайната на източниците. Прокурорът на Амстердам нарежда на главния редактор на Autoweek да предаде диска. Главният редактор отказва и е арестуван. Впоследствие   се обръща към ЕСПЧ за нарушение на свободата на изразяване. Съдът (Голям състав) се произнася, че има нарушение на Конвенцията, тъй като отсъстват адекватни правни мерки  за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ. Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна   и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще  бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.

Предизборната кампания във Facebook: “Възраждане” и всички останали

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Капитал за фейсбук кампанията преди изборите на 2 октомври 2022

През последния месец общо 37% от всички интеракции със страници и профили на политически партии са на такива, свързани с “Възраждане” – над 1.4 млн. харесвания, споделяния и коментари. На далечно второ и трето място са ГЕРБ (17%) и “Продължаваме промяната” (10%).

Зад успеха на Костадинов и “Възраждане” в социалните мрежи стои едно просто обяснение със сложни измерения: Костадинов не е точно политик. Той е по-скоро инфлуенсър, който качва редовно съдържание и кара съвсем гласно стотиците си хиляди последователи да го споделят и коментират (което те правят), за да може то да се появи във фийда на колкото се може повече хора. Освен това профилът залага на снимки, кратки видеа и компактни послания – такива, каквито алгоритъмът на Facebook харесва и често препоръчва на потребителите.

Годишен доклад на ДАНС за 2021 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Годишният доклад на ДАНС за 2021.

Свободна Европа:

Намесата на Русия във вътрешната политика на България е описана в годишния доклад на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), който е одобрен от Министерския съвет. Разсекретената част от документа за средата на сигурност, в която е преминала миналата година, е публикувана на сайтовете на службата и на правителството.

“От средата на 2021 г. Руската федерация стартира мащабна хибридна кампания за предефиниране на европейската архитектура за сигурност съобразно стратегическите си интереси, включващи прекратяване разширяването на НАТО на изток и запазване на руското влияние в съседни държави.

Тези действия прераснаха през 2022 г. в безпрецедентната в новата европейска история руска военна агресия спрямо Украйна, която ерозира международния правов ред, доведе до усилване на икономическите рискове в глобален план и създаде нов вектор на миграция”, пише в доклада.

“Същевременно руската инвазия подсили единството на Европейския съюз и НАТО и решимостта за защитата на общите ценности и интереси и за намаляване на зависимостта от Русия в сферата на енергетиката и отбраната, които Москва активно използва в рамките на хибридния си инструментариум”, казват от контраразузнаването за първи път.

Според доклада за хибридните си атаки Русия ангажира “дипломация, военна сила, специални служби, икономически лостове и зависимости (основно в енергийната сфера), информационни пропагандни и дезинформационни кампании и кибератаки”.

Имаме новина: Путин плащал на чужди политици (Капитал)

European Newsroom – многоезичен и общоевропейски новинарски проект

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Новинарски агенции от държави от ЕС, държави в процес на присъединяване и потенциални кандидати  създават  European Newsroom   – проект за  кореспонденти на агенциите, които да работят и да се обучават заедно в Брюксел с оглед на създаването и разпространението на новини по въпросите на ЕС.

Консорциумът ще произвежда новини,  предлагайки общоевропейска гледна точка по делата на ЕС на хората от целия континент, се казва в съобщението на ЕК.

Обучението ще бъде по въпроси на киберсигурността, проверката на факти, производство на мултимедийни продукти.

Ще се предлагат допълнителни  услуги (дневен ред на събитията, общо пространство за съвместни интервюта, услуги за акредитации и т.н.).

Участват DPA (Германия), AFP (Франция), Agerpres (Румъния), ANSA (Италия), APA (Австрия), Belga (Белгия), BTA (България), Europapress и EFE (Испания), HINA (Хърватия) , STA (Словения), TASR (Словакия), ATA (Албания), FENA (Босна и Херцеговина), MIA (Република Северна Македония), Tanjug (Сърбия), присъединили са се и агенции от Полша и Украйна.

Консорциумът е получил безвъзмездна помощ от 1,76 милиона евро за  производство и разпространение  на професионално и многоезично новинарско медийно съдържание (във всякакъв формат), както и за нехудожествени програми. Това съдържание трябва да отразява различните аспекти на ЕС и трябва да бъде постоянно достъпно във възможно най-много държави от ЕС  на поне пет  езика на Съюза.
Според Politico днес ще има събитие, официален старт в офисите на белгийския член на консорциума Belga news agency.

Отговорната журналистика в българската съдебна практика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е решение по делото, заведено по повод отразяването от БТВ на убийството на младеж в Борисовата градина. В репортажа се споменава за директорка  на училище, която се допуска да е знаела кой е извършител, но го е прикривала. Директорката търси по съдебен ред обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на клеветнически
изявления в предаванията BTV Новините централна
емисия, Тази събота и неделя и Преди обед.

СРС отхвърля иска.

С решението съдът (СРС) прилага някои установени в съдебната практика стандарти:

Истинност и неистинност:

На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника само ако представляват обида /в посочения смисъл – решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

Отговорната журналистика, макар понятието да не е споменато:

Константно в практиката на ВКС се поддържа, че когато журналист разпространява негативни и опозоряващи другиго факти, границите на свободно изразяване и свобода на печата следва да се считат спазени, когато истинността на сведенията е добросъвестно проверена. Обичайно се приема, че проверката изисква информацията да е потвърдена от поне два независими източника. Според практиката на ЕСПЧ, когато способът за набиране на сведенията е бил доказан по делото с достатъчна конкретика, макар и без персонализиране на източника, но с обособяване на конкретен кръг от лица, група, общност или принадлежност, стандартът за добросъвестна журналистическа практика следва да се счита за постигнат. Да се приеме обратното, би означавало да се поставят граници, несъвместими с правото на свободно разпространяване на мнения и негативна информация за определена (публична) личност, когато тази информация служи на интереса на обществото. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна (например основава се на официални източници, като прессъобщения на МВР, прокуратура, министерство и др.) вината се изключва и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение (Решение. по гр. д. No 449/2012 г., III г. о., Решение. по гр. д. No 1486/2011 г., IV г. о.,Решение. по гр. д. No 6009/2007 г., III г. о, Решение. по гр. д. No 7040/2014 г., III г. о.).
Ето защо съдът намира, че в случая доколкото източника на информация на репортажа е съдебен акт официален източник, журналистът, съответно работодателя му не може да отговаря за вреди. Не може да бъде споделена тезата, че са разгласени материали от досъдебно производство без съгласие на наблюдаващия прокурор, доколкото в случая става въпрос за мотиви на съдебен акт, изложени в публично съдебно заседание в присъствие на  представители на обществеността – медии.

Софийски районен съд,  Решение No 8716,  гр. София, 28.07.2022 г.

Радио „Фокус” и информационна агенция „Фокус” с нов собственик

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

“Медия груп 24” придобива национална радиоверига “Фокус” и информационна агенция Фокус. “Медия груп 24” бе обявена като избрана за купувач на активите на “Фокус” в началото на април, а през август 2022 сделката  е приключена.

От 12 август 2022  радио “Фокус” и информационна агенция “Фокус” функционират под шапката на юридическото дружество “Фокус Медия” ЕООД.

Управител и собственик на капитала на “Фокус Медия” ЕООД е Кирил Налджиев, който е управител и собственик на “Медия груп 24”.

Радио “Фокус” ще продуцира и разпространява наземно 17 регионални програми – Фокус-София, Фокус-Пловдив, Фокус-Варна, Фокус-Бургас, Фокус-Русе, Фокус-Стара Загора, Фокус-Пазарджик, Фокус- Велико Търново, Фокус-Северозапад, Фокус-Пирин, Фокус-Смолян, Фокус-Североизток, Фокус-Кърджали, Фокус-Плевен, Фокус-Шумен, Фокус-Сливен и Фокус-Хасково.

Съобщение на Агенция Фокус

АС – София: дискриминация в публикация на Труд

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е  Решение 4631/2022 на Административен съд – София от “Труд” (дружеството -издател)  и Петьо Блъсков като физическо лице против решение № 801 от 22.11.2021 г., постановено по преписка № 856/2019 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

Комисията за защита от дискриминация се е произнесла в полза на жалбоподателя и е констатирала дискриминация по признак сексуална ориентация за статията на “Труд” „Педерастите в САЩ бият тревога“, която и в момента е налична онлайн.

Блъсков оспорва изводите на КЗД и твърди, че медиите имат право да публикуват свободно различни материали, включително такива, които разглеждат хомосексуалността в негативен аспект. Сочи се още, че въпросната статия, публикувана в електронната страница на „Труд”, е преведена дословно от редактор на вестника от материал, публикуван в РИА „Новости“ (в момента като източник е посочена РИА “Катюша”).

На основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗД КЗД е наложила на “Труд” принудителни административни мерки, като е предписала на Блъсков : 1. разработването и въвеждането на методи и механизми за самоконтрол в медията по избор на ръководството й и правила за недопускане на дискриминация в работата на редакторите и журналистите в медията, с която да бъдат запознати всички служители, към които са съотносими, с оглед недопускане на дискриминация; 2. докладване на Комисията за защита от дискриминация на резултатите от приложението на разработените методи и механизми за самоконтрол за недопускане на дискриминация; 3. премахване на съдържанието на статията от електронната страница на „Труд“.


При така установената фактическа обстановка и след преценка за законосъобразност на оспореното решение съобразно чл. 168 АПК, АС – София прави следните правни изводи:

Легална дефиниция на понятието „тормоз” се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД, според която това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Настоящият състав споделя изцяло изводите на КЗД, че посочената статия има откровено дискриминационно съдържание и представлява „тормоз” по смисъла на § 1, т. 1 ЗЗД. Касае се за „нежелано поведение” на издателя на в. „Труд“, изразено словесно чрез публикация на статията „Педерастите в САЩ бият тревога“ в електронното издание на вестника. В случая различната сексуална ориентация е представена по начин, обективращ признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Използваните квалификации внушават враждебност и накърняват достойнството и честта на лицата с различна сексуална ориентация, създават враждебна и обидна за тях среда.
Публикуваният материал съдържа епитети с утвърдена негативна семантика, унижаващи достойнството на нехетеросексуалните хора („педерастите“, „содомити“, „перверзници“), а така също и крайно негативни и оскърбителни стереотипи, представящи сексуалната им ориентация като болест, а обществената им дейност за повишаване на равноправието им – като агресивен натиск, като подмолна и неправомерна дейност („изстреляха агентите си във властите и в медиите“, „намърдват в училището и здравеопазването“, „содомията е проникнала дори в педагогическите университети“, „води страната към бездна и като дейност опасна за децата“).
Тези внушения спрямо хората с различна сексуална ориентация неминуемо засягат достойнството им и създават враждебна, принизяваща и обидна среда. Публикуваният материал съдържа субективни и тенденциозни внушения и насажда унижение и подценяване на лицата по признак „сексуална ориентация“.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Според чл. 10 ЕКПЧ всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право обаче не е абсолютно и може да бъде ограничавано, когато се накърняват правата и доброто име на другиго; призовава се към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността – арг. от чл. 32, ал. 2 КРБ. Ограничаването на правото да се изразява мнение е допустимо по изключение с цел да се осигури защита на други, също конституционно гарантирани права и ценности, каквито са честта, достойнството и доброто име на личността – чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1 КРБ и гарантираното право на защита срещу посегателство върху тях.
Във връзка с изложеното, законосъобразен е изводът на КЗД, че посочената статия внушава на читателската аудитория една обща негативна представа спрямо всички нехетеросексуални лица, при това статията е широко разпространена чрез средство за масово осведомяване. Използваните изразни средства представят нехетеросексуалните лица в негативен аспект, като се дават осъдителни оценки за тяхната ориентация. Статията съдържа епитети с негативна семантика, които несъмнено могат да накърнят достойнството на всеки един от представителите на тази общност и да допринесат за създаването на трайно негативни и враждебни нагласи към всеки човек с различна сексуална ориентация.
Неотносимо за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че материалът е преведен дословно от редактор на вестника от материал, публикуван в РИА Новости.

Изрично правомощие на КЗД, регламентирано в чл. 47, т. 4 ЗЗД, е да дава задължителни предписания по спазването на закона. Волеизявлението на органа има властнически характер, тъй като е с обвързващо действие по отношение на жалбоподателя, поради което, за разлика от препоръките по т. 6, подлежи на съдебно обжалване. Доколкото няма спор по фактите и предвид изложеното по-горе относно извършена дискриминация под формата на „тормоз“ по признак „сексуална ориентация“ чрез публикация на посочената статия, съдът приема, че дадените задължителни предписания до собственика на „Труд“ , чрез представляващия го управител, са законосъобразни, тъй като те съответстват на установените факти и на материалния закон и са насочени към постигане на целта му.

Жалбата на “Труд” и Блъсков е отхвърлена.

Предписанията на КЗД, поне третото, видимо не е изпълнено.