Tag Archives: BG Media

Digital News Report 2026

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е новият доклад на Института Ройтерс за цифровите медии, цифровото новинарство и потреблението на новини. Според авторите данните показват “тревожност, неангажиране и цинизъм, но също така и откритост към нови източници и формати и продължаваща вяра в това, което новините в най-добрия случай могат да предложат.”

Частта за България този път е написана от Lada T. Price. Някои от изводите –

Отбелязва се, че няма особен напредък във връзка с въвеждането на Европейския акт за свободата на медиите. Въпроси като политически натиск върху журналисти, обществените медии, ограничен плурализъм и непрозрачна собственост все още тормозят българския медиен пейзаж и законодателните реформи бяха забавени.

Случаите на стратегически съдебни дела срещу публичното участие (SLAPP) редовно се използват от политици и служители за заглушаване на журналисти. Отличен пример е случаят с разследващия журналист Борис Митов и независимия новинарски канал Mediapool, които бяха осъдени от Върховния касационен съд и глобени с над 20 000 евро за клевета на висш съдия. Дългогодишната съдебна битка на Митов е свързана с фактологически точните му доклади за професионалния произход и личното богатство на магистрата.

Отстраняването през декември на журналистка от bTV, Мария Цънцарова, водеща на популярното сутрешно токшоу, заедно с отстраняването на Златимир Йочев от сутрешния блок, предизвика протести в подкрепа на журналистите.

Използването на големи новинарски марки в България остава до голяма степен непроменено както в традиционните, така и в онлайн платформите. Водещите телевизионни оператори – Nova TV News, собственост на Nova Broadcasting Group, и bTV news, собственост на bTV group – запазват доминиращите си пазарни позиции и продължават да отчитат над 90% от общите рекламни бюджети. 24 Chasa остава лидер на сравнително стабилния печатен пазар. Въпреки въвеждането на платени дигитални абонаменти, Дневник и Капитал (Икономедия АД) отбелязват ръст в онлайн употребата. Капитал е едно от малкото традиционни издания, създаващи съдържание, пригодено за по-млади читатели. България вече не води в избягването на новини (60%), повече граждани се обръщат към AI чатботовете за ежедневни новини.

Pegasus и мерките за противодействие срещу инвазивния софтуер

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Компанията Meta съобщи, че е блокирала нови фишинг атаки през WhatsApp, свързани с приложението Pegasus на компанията NSO Group. Meta внася искане в американски съд да санкционира израелската компания заради нарушаване на постоянната забрана да атакува потребители на платформата. Това действие от страна на WhatsApp идва, след като платформата спечели съдебна забрана срещу NSO, целяща да спре достъпа ѝ до приложението. Забраната е свързана с предишни мащабни хакерски атаки срещу журналисти и активисти.

Pegasus стана синоним на понятията за шпионски софтуер, инвазивен софтуер и др. под. Други известни варианти за шпиониране са конкурентни приложения като Predator и Graphite.

Според резолюции на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, България е определяна като “хъб за разпространение на шпионски софтуер”, като се обсъжда криминализирането му в Наказателния кодекс. Народният представител Божидар Божанов съобщава, че дъщерното дружество на NSO Group – Съркълс България, все още оперира активно.

Преди няколко седмици Human Rights Watch са публикували информация за експорт на софтуера за проследяване от Европа към трети страни, някои от които – репресивни режими. HRW определя България като ключов износител от Европейския съюз на технологии за наблюдение на авторитарни режими. Въпреки строгия регламент на ЕС за двойна употреба за 2021 г., който има за цел да предотврати продажбата на шпионски инструменти на режими за злоупотреба с права, HRW установява, че България, заедно с Полша, разрешава износа на технологии за наблюдение. Цялостно разследване на HRW разкрива, че българските власти са предоставили лицензи за износ на софтуер за проникване и системи за прихващане на телекомуникации на държави извън ЕС като Азербайджан.

В Испания съдът прекрати разследване срещу NSO за шпионаж над политици, заради липса на съдействие от израелските власти.

“Време е в светлината на тази информация да се предприемат мерки. В предния парламента внесохме предложение за изменение на Наказателния кодекс, според което се криминализира създаването, разпространението и използването на шпионски софтуер. Ще го внесем отново, като част от инициативите ни за гарантиране на цифровите права. И не, не трябва да има изкючение за службите за сигурност. Особено за нашите, за които през годините е станало ясно, че се използват за политически цели поне толкова, колкото за гарантиране на националната сигурност.”, пише Божанов.

Акцентирам върху изричното убеждзение на Божанов, че не трябва да има изключение за ползване на шпионски софтуер от службите.

Ще допълня, че когато се създаваше Европейския акт за свободата на медиите – регламент, който освен другото съдържа забрана на инвазивен софтуер по отношение на журналисти и семействата им, група държави от ЕС настояваха службите да имат право да го ползват без предварителен съдебен контрол. Сигурна съм, че тази идея продължава да се върти в някои глави.

По съвпадение точно преди три години точно тук съм писала отново за този риск: EMFA: изключението за шпионски софтуер срещу журналисти June 14, 2023

Член 4 EMFA действа пряко, но в българското законодателство не още не са въведени мерки и гаранции, нито са посочени националните правоприлагащи органи, нито са определени санкции при неизпълнение. От 8 август 2025 г. регламентът е предвидено да се прилага.

Съдът увеличи наказанията за побоя над Слави Ангелов на 6 години

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Извършителите на побоя над журналиста Слави Ангелов от 2020 г. са издирени, съдът е признал близнаците Георги и Никола Асенови и Бисер Митрев за виновни.

Присъдата е обжалвана, Апелативният съд е увеличил наказанията с една година и всеки от тях е наказан с по 6 години затвор. Присъдата може да бъде обжалвана, пише Лора Филева в Дневник.

Отбелязвам и аз това събитие, защото има отношение към свободата на медиите.

Владимир Панев е осъдил ПИК и на втора инстанция

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С решение №581 от 5 май 2026 г. Апелативен съд – София потвърждава решение № 2715 от 02.05.2025 г. по гр. д. № 72/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-5 състав. Първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД „ПИК НЮЗ“ ЕООД, да заплати на Владислав Панев сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията му, ведно със законната лихва от датата на първата публикация на електронния сайт http://www.pik.bg на „ПИК НЮЗ“ ЕООД срещу ищеца , до окончателното изплащане.ПИК НЮЗ е обжалвал, позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека: “от журналистите не може да се очаква да са напълно обективни, защото за тях е допустимо и преувеличение, и дори провокация, когато целят да привлекат общественото внимание. Да се приеме противното означавало да се ограничат да изпълняват функциите си по информиране на обеществеността.”

Съдът приема следното:

В статия и репортаж по телевизия ПИК е отправено обвинение, че Владо Панев, тогава кандидат-депутат в кампания, е педофил. Организирани са статии и в други сайтове. Съдът установява, че са разпространени клеветнически твърдения по отношение на ищеца за педофилия и хомосексуализъм спрямо непълнолетни. Като клевета се квалифицира съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Педофилията е
престъпление против половата неприкосновеност, обозначавани в НК като „Разврат“ – Раздел VIII от Глава II „Престъпления против личността“.

Публикувани са твърдения за конкретни факти, които са обективно позорни – те приписват на ищеца извършване на престъпление и засягат авторитета и доброто име му име в обществото. Неблагоприятните факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да бъдат разпространени.

ПИК прави възражение, че авторът не е на щат в редакцията. Съдът посочва, че съгласно трайно установената съдебна практика с ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 7/1958 г., отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително гаранционна функция. Цитираната разпоредба не изисква непременно трудови правоотношения между автора и издателя на статията – достатъчно е, че първият доброволно я е предоставил, а вторият – че по тяхно взаимно съгласие я е одобрил, приел и издал. С оглед на това напълно следва да бъде споделен изводът, че ответното дружество медия, като възложител, е имало възможност да контролира и направлява характера и съдържанието публикувания материал, и съответно – носи отговорност за верността на изнесената информация, поради което е без значение дали авторът на статията работи по трудов договор при ответника или е журналист на свободна практика.

На последно място, некоректно се явява и позоваването от страна на жалбоподателя-ответник на практиката на Европейския съд по правата на човека относно свободата на изразяване, че от журналистите не може да се очаква да са напълно обективни, защото за тях е допустимо и преувеличение, и дори провокация, когато целят да привлекат общественото внимание. В случая не се касае до изказване на мнение или до поднасяне на идеи с широка обществена значимост, за да попаднат действията му под закрилата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията ни, респ. – на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), а до твърдения за факти, които са обективно неверни. Няма закон или друг нормативен акт, вътрешно-национален или международен, който да разрешава съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление, независимо от качеството на субекта, който извършва това посегателство срещу честта и достойнството на личността. Напротив, такова поведение съставлява запретено деяние, което покрива състава на клеветата и нито Основният закон, нито ЕКЗПЧОС го допускат или толерират.

act_2026_5_5 PANEV Download

БХК: Правата на човека в България – доклад 2025

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е поредният доклад на БХК за правата на човека за 2025 година. Важен източник за състоянието на правата и защитата им.

Съдържанието:

Глава 1. Политическо развитие на България през 2025 г…………………………………….1
Глава 2. Право на живот, защита от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне……….3
Глава 3. Право на лична свобода и сигурност……………………………………………….13
Глава 4. Независимост на съдебната власт и справедлив процес…………………………..…21
Глава 5. Право на зачитане на личния и семейния живот, жилището и кореспонденц……36
Глава 6. Свобода на съвестта и религията……………………………………………………47
Глава 7. Свобода на изразяване……………………………………………………………….51
Глава 8. Свобода на сдружаване и на мирно събрание……………………………………….65
Глава 9. Условия в местата за лишаване от свобода…………………………………………..73
Глава 10. Защита от дискриминация……………………………………………………………81
Глава 11. Право на убежище и международна закрила……………………………………….89
Глава 12. Право на здраве………………………………………………………………………103
Глава 13 . Права на жените……………………………………………………………………107
Глава 14. Права на хората с психични разстройства…………………………………………119
Глава 15. Права на децата……………………………………………………………………..130
Глава 16. Права на ЛГБТИ хората……………………………………………………………139
Глава 17. Климатични права и опазване на околната среда…………………………………147
Глава 18. Цифрови права…………………………………………………………………….153

Както се вижда, има глава за свободата на изразяване и накрая на доклада е отделено място в отделна глава за цифровите права.

* Ако авторите приемат една незначителна бележка – не се налага да се говори за имплементация на регулации. “Европейски регулации за медийна свобода и тяхната имплементация в България” (стр.54) означава, както виждам по-нататък, актове на ЕС и Съвета на Европа и прилагането им.

По каква работа Newsmax пристига в България

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В програмата на Прогресивна България се говори за “оздравяване на медийната среда”. Засега идеи за оздравяването има Слави Василев, който си представя да посочва журналистите, които да имат право да задават въпроси.

От вчерашния ден има информация за среща на министър-председателя Румен Радев с изпълнителния директор на Newsmax Кристофър Ръди. Той е собственик на 81 на сто от акциите с право на глас и основател на компанията. Информацията за срещата не е на сайта на МС, нито в профилите на министър-председателя в социалните мрежи. Тя е на сайта на американската компания, като Ръди казва, че Радев е “про-НАТО, про-Америка, про-Тръмп, про-Израел.”

Не знаем какво Радев казва за Ръди и за неговата медия, нито защо е решил да запази мълчание за срещата. Но има факти, позициониращи Newsmax в медийния сектор като дясна/ крайно дясна медия, far-right propaganda, източник на дезинформация, мистификации и конспиративни теории. Медията се е изправяла пред сериозни съдебни искове за клевета заради отразяването на президентските избори в САЩ през 2020 г.. Newsmax се съгласява да изплати 67 милиона долара на компанията за изборни машини Dominion Voting Systems, за да уреди дело за клевета. Преди това сключва споразумение за 40 милиона долара и с друга компания — Smartmatic. Въпреки съдебните споразумения за разпространение на неверни твърдения от нейни гости и водещи, Newsmax не е закрита поради широката защита на свободата на словото в САЩ (Първата поправка на Конституцията). По време на съдебните процеси са установени нарушения на стандартите.

От гледна точка на демократичните журналистически стандарти: водещи платформи за оценка на медиите като Media Bias/Fact Check и Ad Fontes Media посочват, че Newsmax не представя събитията безпристрастно, а ги филтрира през силна политическа призма (крайно дясно). Newsmax нарушава три от най-фундаменталните стандарти на професионалния журналистически етичен кодекс: задължението за точност и проверка на фактите, разграничението между факти и коментари, и безпристрастността. Newsmax многократно излъчва конспиративни теории без доказателства. Вътрешни документи от делата разкриха, че водещи и мениджъри в Newsmax са знаели, че твърденията са фалшиви, но въпреки това са ги пускали в ефир. Политическите коментатори и водещите представят своите пристрастия и пропаганда като фактически новини, което подвежда аудиторията. Проучванията на AllSides и медийни изследвания показват, че Newsmax целенасочено подбира теми и събеседници, които да обслужват изцяло консервативната републиканска реторика. Обратната гледна точка или се пренебрегва, или се отразява изключително негативно и с критичен тон.

В този контекст срещата на Радев с Ръди е легитимиране от страна на българския министър-председател на една медийна организация, световно известна с разпространение на конспиративни теории за победа на Тръмп на изборите през 2020 г. и други дезинформационни публикации.

По-тревожно е, ако срещата е установяване на контакт с цел каквото и да е влияние на Newsmax върху българския медиен сектор.

Атанас Бостанджиев – неофициално с интерес към Нова телевизия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Неофициално първоначален интерес към Нова телевизия е изразил новият собственик на Левски Атанас Бостанджиев. По начало финансист и банкер, преди месец – на 24 април 2026 година Бостанджиев е обявен за нов мажоритарен собственик на българския футболен клуб ПФК „Левски“ (София).

По два начина – “неофициално” и “първоначален” – авторът в Капитал ни предупреждава, че засега промени няма. Все пак статията е за отбелязване, защото съдържа обзор на евентуални участници и евентуални събития на пазара, свързани с намеренията на компанията – майка на Нова телевизия.

Кой е Атанас Бостанджиев

За руската връзка: “Атанас Бостанджиев е роден в България, учил е в САЩ, работил е за Merrill Lynch и Goldman Sachs, когато изненадващо решава да замени работата си в световни финансови гиганти заради VTB Capital – глобалното инвестиционно звено на руската Внешторгбанк. Българското подразделение на VTB Capital се ръководеше от бившия финансов министър Милен Велчев и неговия брат, а през него руснаците притежаваха около 9% от акциите на Корпоративна търговска банка. “ВТБ Капитал” беше спонсор на “Левски” между 2012-2013 г. Заради връзките с ВТБ Бостанджиев е квалифициран от американското финансово разузнаване като “политически свързано лице” с Русия в доклад от 2017. Бостанджиев твърдеше пред “Капитал”, че неговата квалификация е била с 10-годишен период на давност и е изтекла през 2023 г.”

Има още факти в Булевард България, а и в други медии – например FT съобщава, че Атанас Бостанджиев е предлагал на Гана да осигури за тази държава руската ваксина срещу Covid-19. Този именно човек има интерес към Нова телевизия.

ЕСПЧ: България не защитава гражданите си от незаконно следене от ДАНС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решение на ЕСПЧ, засягащо защитата на гражданите от незаконно проследяване. Нарушение на чл. 8 ЕКПЧ.

Следва съобщението на БТА:

Европейският съд по правата на човека осъди България по делото „Кънев и Български хелзинкски комитет срещу България“ заради липсата на минимални гаранции срещу произволно и незаконно обработване на данни от Държавна агенция „Национална сигурност“ за граждански активисти и правозащитни организации. Съдът установява, че ако агенцията разработва някого незаконно, няма механизъм, чрез който обектът на оперативен интерес може да се защити.

България е нарушила чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, защото не е осигурила минимална степен на защита на жалбоподателите срещу произволно и незаконно обработване на данни за тях от страна на Държавна агенция “Национална сигурност”, постанови Европейският съд по правата на човека.

Решението засяга отказа на ДАНС да разкрие дали е събирала разузнавателна информация за Красимир Кънев и Българския хелзинкски комитет по време на и след антиправителствените протести от 2020 г. И 2021 г. ЕСПЧ не установява като факт дали ДАНС е следила Красимир Кънев или Българския хелзинкски комитет (БХК). Съдът обаче приема, че липсата на институция, която може ефективно да провери дали такова събиране на информация се е случвало по законен начин, представлява намеса в правата им по чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека — правото на зачитане на личния живот и кореспонденцията.

През юни 2021 г. Красимир Кънев като председател на БХК отправя запитвания до Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) дали по отношение на него самия и на БХК са извършвани подслушвания и други тайни операции на българските служби за сигурност. Запитването е провокирано от многобройните съобщения за такива практики спрямо журналисти, политици и неправителствени организации след разпускането на правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти през май с.г. Тогавашният председател на ДАНС Пламен Тончев отказва да предостави исканата информация. Той не отрича, че агенцията е извършвала тайни операции и е събирала данни за БХК и негови служители. Но поради опасността от разкриване на източниците на информация или негласните методи и средства за нейното събиране, искането следва да се остави без уважение.

БХК оспорва отказите пред Административен съд – София град и впоследствие пред Върховния административен съд. И двете инстанции намират жалбата за неоснователна. В различните етапи ДАНС се позовава на различни основания за отказ – първо процедурни изисквания, после „служебна тайна“, а по-късно и „държавна тайна“, като българските съдилища последователно приемат позицията на агенцията, въпреки че тези основания не могат да бъдат едновременно верни.

С решението си от 28.04.2026 г. ЕСПЧ постановява, че за целите на защитата на националната сигурност е необходимо държавите да имат закони, предоставящи на властите правомощия да събират и съхраняват информация за хора в бази данни, които не са обществено достъпни, но трябва да има ефективни гаранции срещу произвол и злоупотреба с тези правомощия. Фактът, че Красимир Кънев и БХК не са могли да получат достъп до данни, отнасящи се до тях, които са били обработвани от ДАНС, или да получат ясен отговор на запитването си дали е имало такава обработка, сам по себе си не представлява нарушение на член 8. Но възниква въпрос за вида гаранции, които биха могли да осигурят ефективна защита срещу произвол и злоупотреба при тези обстоятелства.

ЕСПЧ разглежда потенциалните гаранции във връзка с обработката от ДАНС на оперативни данни, свързани с жалбоподателите, и установява, че нито една от тях не е била ефективна. Нито българският съд, нито Комисията за личните данни (КЗЛД), нито Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), нито парламентът предоставят ефективни гаранции срещу произволно или незаконно обработване на данни от ДАНС.

Националните съдилища не са видели материалите (ако изобщо е имало такива), до които се отнася решението на ДАНС и не са разгледали дали разкриването на информация действително може да навреди или застраши националната сигурност. КЗЛД няма достъп до тези данни, а на свой ред НБКСРС може да контролира само използването на „специални разузнавателни средства“, а не всички форми на събиране на разузнавателна информация и свързана с нея обработка на данни, извършвани от ДАНС. И накрая – няма индикации, че ДАНС някога е била призовавана пред българския парламент или неговите комисии да докладва конкретно дали е действала законосъобразно при обработката на данни, получени в резултат на нейните операции, нито пък има индикации, че агенцията е докладвала на правителството за начина, по който е обработила получените данни.

Така Съдът достига до заключението, че нито Кънев, нито БХК са имали минималната степен на защита срещу произволна и незаконна обработка на техните данни от ДАНС.

БХК: Съдът за втори път задължи ДАНС да предостави информация за използването на СРС спрямо магистрати

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

БХК съобщава на сайта си:

Административният съд – София-град обяви за нищожно решение на председателя на ДАНС, с което агенцията повторно отказва да предостави на Българския хелзинкски комитет информация по Закона за достъп до обществена информация. В началото на 2026-а Комитетът представи анализ на данни за прилагането на СРС срещу магистрати, но ДАНС повече от година отказва да отговори на част от въпросите.

Със свое решение от 5 май 2026 г. АССГ повторно задължи Държавна агенция “Национална сигурност” да предостави информация, поискана от БХК по реда на Закона за достъп до обществена информация преди повече от година. Съдът задължи агенцията да предостави исканите данни в 14-дневен срок. Комитетът беше представляван по делото от адв. Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация”.

АССГ приема, че повторният отказ е нищожен. Съдът подчертава, че дори когато административният орган не е съгласен със съдебното решение, той е длъжен да го изпълни. Съдът връща преписката на председателя на ДАНС за ново произнасяне, като задължава агенцията да предостави заявената информация в 14-дневен срок от постъпване на преписката. Решението е окончателно.

Прep февруари 2026 БХК представи анализ на употребата на СРС срещу магистрати, от който стана видно, че работещите в съдебната система са обект на тайно следене 1500 пъти по-често от останалите категории граждани. Именно за целите на този анализ беше отправено заявлението за информация, до което се отнася решението на АССГ.

Решението на АССГ идва и в контекста на произнасянето на Европейския съд по правата на човека по делото „Кънев и Български хелзинкски комитет срещу България“ от 28 април 2026 г. По него ЕСПЧ установи нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека заради липсата на ефективни гаранции срещу произволна и незаконна обработка на данни от ДАНС. Съдът в Страсбург прие, че нито националните съдилища, нито Комисията за защита на личните данни, нито Националното бюро за контрол на СРС, нито парламентът осигуряват ефективна защита на гражданите, ако агенцията за национална сигурност ги разработва незаконно.

“Дума” остава само онлайн

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Печатното издание Дума – партиен орган на БСП – спира да излиза. В бъдеще Дума ще се издава само онлайн. Преди време спря партийната телевизия БСТ, сега адресът продължава да е активен и на него е новинарски сайт.

Новинарски сайт е и Алфа, след като Алфа – партийната телевизия на ПП Атака – спря излъчване, въпреки че до 2027 има лицензия., а има и регистрация, макар не на ПП Атака, а на Фондация Алфа.