Слави Трифонов съди Радостин Василев за неимуществени вреди за изказване в сутрешен блок на БНТ1 и в сутрешен блок на БТВ.

Стига се до Въззивен съд, който приема, че

” спорните изказвания имат изцяло политически характер и представляват критика срещу намираното за недопустимо политическо поведение. С тях се провокира вниманието по повод политическите процеси и в частност относно политическата партия, в която е членувал В., изразявайки негативната си оценка и лично разочарование от фактът, че е бил част от този политически проект, доколкото той има различни представи за начина на правене на политика, което е негово лично право, прокламирано в КРБ. Макар и в голямата си част посочените от ищеца изрази да носят негативен смисъл и дори някои от тях да са отвъд рамките на добрия и етичен тон, същите не следва да се приемат, че се използват целенасочено за накърняване на правата и доброто име на личността на ищеца С. Т.. Така поднесени чрез интервюто, в общия негов контекст и смисъл, изразите се явяват допустимо средство в политическата реторика, когато се критикува поведение на друг политик, съгласно константната практика на Върховен касационен съд, практиката на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека, поради което и предявеният иск е неоснователен.”

Въззивният съд е направил извод, че макар тези оценки да са със засилена черна емоционална краска, те не излизат извън допустимото политическо говорене. Посочил е, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или занятие. Негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 1 от Конституцията, представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност. Обидата като противоправно деяние е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за частта и достойнството на другиго. В процесния случай се касае за видни политически и обществени фигури, а изказванията на ответника са по повод развиващите се по това време политически процеси в държавата. политиците са приели доброволно една публична роля, която изисква от тях да подлагат на критика поведението и действията на другите политически субекти и държавни органи, като по този начин ги контролират в интерес на обществото, което предполага да са в и по-голяма степен настоятелни, настъпателни и безкомпромисни. В същото време, те от своя страна съзнателно и неизбежно се излагат на близкото наблюдение и критика на своите политически опоненти, на журналисти и на цялото общество, което налага и самите те да проявяват по-висока степен на толерантност, да са готови да бъдат обект на оценка и критика в по – висока степен от частните лица, включително чрез използване на различни художествени езикови и изразни похвати. Свободата на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи, които се възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за изявления, които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото. Съобразно стандартите, установени КРБ и практиката на ЕСПЧ, се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. Критерият следва да бъде доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това, дали то се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго, като границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура са значително по-широки, в полза на обществения контрол и политическия дебат.
За тези изводи въззивният съд се е позовал на тълкуванията в практиката на ВКС, на практиката на ЕСПЧ по дело „Де Хайс и Гайселс срещу Белгия“, дело „Хендисайд срещу Обединеното кралство“, Решения на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по к. д. 14/2011 г., № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г. и № 20/1998 г. по к.д. № 16/1998 г.

ВКС: липса на основание за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд отказва да допусне казуса до обжалване, с което оставя в сила решенията на по-долните инстанции.

Определение № 1815 / София, 06.04.2026 год.

Дейността на журналистите, отразяващи Пентагона, отново е във фокуса на вниманието. Администрацията на Тръмп наложи ограничения, големите издания не се съгласиха, напуснаха, обжалваха и спечелиха през март т.г. Пентагонът отмени ограничителната политика и прие нова, но журналистите я оцениха отново като противоконституционна и обжалваха.

Днес има информация за ново решение на съда – Федералният съдия Пол Л. Фридман във Вашингтон постановява, че Пентагонът е нарушил решението му за възстановяване на достъпа за журналистите на Ню Йорк Таймс, установявайки, че ревизираната политика на Министерството на отбраната противоконституционно заобикаля по-ранното му решение.Фридман завършва мнението си с необичайно остър упрек към администрацията на Тръмп: „Съдът не може да заключи това становище, без да отбележи още веднъж за какво всъщност става дума в този случай: опитът на министъра на отбраната да диктува информацията, получавана от американския народ, да контролира посланието, така че обществеността да чуе и да види само това, което секретарят и администрацията на Тръмп искат от тях да чуят и видят“, пише той. „Конституцията изисква повече. Американската общественост също изисква повече.“

„Съкращаването на правата на Първата поправка е опасно по всяко време и още повече – във време на война. Потискането на политическата реч е белег на автокрация, а не на демокрация – както подчертаха Бащите-основатели, когато изготвиха Първата поправка на Конституцията”.

„Днешното решение отново потвърждава конституционните ни права и изпраща ясно послание към Пентагона: спазването на законна заповед на съда не е незадължително; то се изисква в една демокрация, ангажирана с върховенството на правото. Доволни сме, че съдия Фридман видя преразгледаната политика, издадена от Пентагона след последното му решение, такава, каквато е: лошо прикрит опит да продължи да нарушава конституционните права на Таймс и неговите журналисти“, казват от редакцията на Ню Йорк Таймс.

През 2026 в ЕС се очакват важни законодателни актове, засягащи цифровите индустрии:

Digital Omnibus – 2026 г. е годината на предложенията за Digital Omnibus, целящи опростяване на GDPR, Data Act и AI Act. През ноември 2025 Европейската комисия публикува две предложения за цифров омнибус (Digital Omnibus и Digital Omnibus за AI) и откри Digital Fitness Check, част от мащабна програма за дерегулация на цифровите политики на ЕС. Предложенията Digital Omnibus бяха посрещнати критично. EDRi нарича предложението предателство.

Digital Networks Act (DNA) – На 21 януари 2026 Европейската комисия поставя началото на промени в регулацията на електронните съобщения със законодателно предложение за Законодателен акт за цифровите мрежи с цел модернизиране, опростяване и хармонизиране на правилата на ЕС относно мрежите за свързаност. Настоящите правила трябва да бъдат актуализирани, за да се създадат условия за операторите да инвестират в разгръщането на модерни оптични и мобилни мрежи. Мрежите с голям капацитет дават възможност за иновативни технологии като изкуствен интелект и компютърни услуги в облак. Важни теми: хармонизиране на политиката в областта на радиочестотния спектър, мрежова неутралност, облачна свързаност, механизми за разрешаване на спорове, както и потенциално опростяване за насърчаване на инвестициите и иновациите. Предложението беше посрещнато критично: ето първи анализ на цифровите правозащитни организации.

Cybersecurity Act (CSA) – На 20 януари 2026 Комисията предложи нов Акт за киберсигурността, който трябва да засили допълнително устойчивостта и способностите на ЕС в областта на киберсигурността. Съгласно предложението ENISA ще подкрепи допълнително дружествата и заинтересованите страни, които работят в ЕС, като издават ранни сигнали за киберзаплахи и инциденти. Комисията също така ще представи ревизии на Директивата NIS2 и Cyber Resilience Act.

Digital Fairness Act – По-късно през 2026 Комисията ще представи законодателно предложение за Digital Fairness Act, целящо да подобри регулаторните гаранции за потребителите по отношение на пристрастяващия дизайн, тъмните модели и новите правила за видеоигри, нелоялните практики за персонализация и маркетинга на инфлуенсърите. EDRi представи Позиция по проекта.

Извън това стратегията Европейски щит за демокрация предвижда промени, по-тясно свързани с медиите и медийните услуги.

Смяташе се, че Paramount е фаворит в търга за WBD. Компанията излъчваше увереност, известни са и отношенията на фамилията Елисън с президента Тръмп.

Засега печели Netflix – по-точно Warner Bros. Discovery (WBD) се движи напред с плановете си да се раздели на две публично търгувани половини. След като подялбата влезе в сила, вероятно следващото лято, Netflix възнамерява да придобие Time Warner (Warner Bros.′ film studio + streaming service HBO Max). Другата половина, като отделна компания Discovery Global, ще включи кабелните канали CNN, TNT Sports и Discovery и се очаква да има друг собственик. Мотивите на Netflix: активите имат допълващ се характер и сделката ще създаде “повече възможности за творческата общност”.

Прессъобщението

Сделката може да бъде задържана с месеци и дори години от лоялни на Тръмп, изпълняващи желанията му, или от бюрократи с истински възражения срещу концентрацията на медиите. CNBC вече цитира анонимен високопоставен служител на администрацията, който казва, че администрацията гледа на сделката с “тежък скептицизъм”.

Според собствениците на киносалони сделката “представлява безпрецедентна заплаха”, макар от Netflix да твърдят, че Warner Bros. ще продължи да пуска филми по кината.

Идва времето на регулаторите, именно поради това Paramount не губи надежда.

Eвропейската комисия наложи санкция в размер 120 милиона евро на X на Илон Мъск, първата санкция по Законодателния акт за цифровите услуги, DSA.

За мотивите се знае следното:

Първо, в Х всеки може да плати, за да получи статус „проверен“ (син знак), без дружеството да проверява по съдържателен начин кой стои зад профила, което затруднява потребителите да преценят автентичността на профилите и съдържанието, с които се ангажират.

Второ, в базата за реклами на X липсва критична информация, като например съдържанието и темата на рекламата, както и юридическото лице, което плаща за нея. Това възпрепятства изследователите и обществеността да контролират по независим начин всички потенциални рискове в онлайн рекламата.

Трето, X не изпълнява задълженията си по Законодателния акт за цифровите услуги да предоставя на изследователите достъп до публичните данни на платформата.

Комисията откри официална процедура, за да прецени дали Х е нарушил Законодателния акт за цифровите услуги преди две години, в края на 2023 г. Процедура е открита и за ТикТок, но тя завършва без налагане на глоба.

Веднага постъпи реакция от високите нива на американската администрация, отново от вицепрезидента Ванс, според когото ЕС не трябва да “напада американски компании за глупости”. Според него отново става дума за налагане на цензура и наказанието се прилага, “защото Х не се ангажира с цензура”.

Третото действие от този епизод също е логично: “Брюксел се обедини срещу атаките на JD Vance срещу цифровите правила на ЕС”, пише Euractiv. „DSA и нашето цифрово законодателство нямат нищо общо с цензурата“, казват от ЕК.

В Европарламента докладчикът за DSA Кристел Шалдемозе заявява, че „Съюзът няма да бъде повлиян от натиска на JD Vance и администрацията на Тръмп“.

Медиите подчертават, че с тази санкция приключва само един етап от действията на ЕК по отношение на Х. Проучването продължава по други въпроси.

Днес Европейската комисия открива обществена консултация за ревизия на Съобщението за държавните помощи в обществените радио и телевизия, която ще трае до 14 януари 2026 г. и има за цел да се оцени как е прилагано Съобщението и дали правилата все още са годни за целта, ще се вземат предвид последните технологични, пазарни и правни развития и ще се реши може ли Съобщението да бъде опростено или усъвършенствано.

Съобщението е важно за финансирането на обществените БНТ и БНР, но в България не прилагаме правилата вече четвърт век.

Първите правила на ЕС за държавните помощи в системата на обществените медии са в Съобщение на ЕК от 2001 г. Комисията обяснява, че правилата са различни за съществуваща помощ и нова помощ. Понятието съществуваща помощ е дефинирано в чл.1 Регламент (ЕС) 1589/2015 г. с изрично позоваване на допълнението към Приложение V към Акта за присъединяване на България и Румъния към ЕС. Според това приложение, в раздела Политика на конкуренцията, като съществуваща помощ се дефинира помощ, влязла в сила преди датата на присъединяване и все още приложима след тази дата. Всички мерки, все още приложими след датата на присъединяване, които представляват държавна помощ и не отговарят на изложените по-горе условия, се считат за нова помощ.

Още през 2005 г. е изготвен доклад по темата и Работната група за аудиовизия (днес РГ 18 към СЕВ) внася питане в КЗК. КЗК в решение 226/2005 г. се произнася, че „общественото финансиране на националните радио- и телевизионни оператори представлява държавна помощ. Това от своя страна обуславя спазването на чл. 7, ал. 1 от ЗДП за предварително уведомяване на Комисията за защита на конкуренцията, която да оцени допустимостта на съответното държавно подпомагане. Доколкото и към настоящия момент БНТ и БНР получават за своята дейност в обществен интерес субсидии от държавния бюджет, то следва на общо основание да бъде представено надлежно уведомление пред Комисията за защита на конкуренцията за произнасяне по допустимостта на това публично финансиране.“

Нищо подобно не се случва. Сега положението е променено: не КЗК, а Министърът на финансите е националният орган, който отговаря за наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи и взаимодействието с Европейската комисия.

Независимо, че схемата (смесеното финансиране) е прилагана преди 10 декември 1994 дата, определена в Регламент 2015/1589) и по съществото си е съществуваща помощ, нито Договорът за присъединяване на България и Румъния към ЕС предвижда изрично финансирането на БНР и БНТ като съществуваща помощ, нито министърът на финансите включва финансирането на БНТ и БНР в годишните си доклади по чл.26 от Регламент 2015/1589 относно съществуващата помощ – въпреки че министърът е длъжен по силата на чл.7, ал 2, т. 9 от Закона за държавната помощ да „изготвя годишен доклад и тематични доклади за държавните помощи и ги изпраща на Европейската комисия“.

А в Европейския съюз правилата се обновяват. През 2009 г. ЕК приема ревизирано Съобщение за прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на обществените медии, което действа и сега.

И то не е въведено в българското право, но са регистрирани неуспешни опити, последният – чрез законопроект на МС от 2021 г., внесен в НС и “оставен за следващия парламент”.

Няколко парламента минаха оттогава, законопроектът отлежава в НС.*

А сега участвайте в обществената консултация, която ЕК провежда до 14 януари 2026 г., за актуализиране на правилата на Съюза за държавните помощи в обществените медии. И дано обявената ревизия на правилата на ЕС не отложи за неопределено време въвеждането на Съобщението у нас.

*За несъстоялото се въвеждане на Съобщението вж статията Огнянова, Н. (2020) Правна уредба на обществените медии в България и правото на ЕС

Чрез споразумение за 3.3 милиарда долара Рупърт Мърдок постига целите си: осигурено е бъдещето на Fox като консервативна политическа медийна сила, братята и сестрите на Лаклан Мърдок няма да могат да изтръгнат контрола над компанията от него и Лаклан се очаква да запази сегашната редакционна посока на Fox.

Лаклан Мърдок получава възможност да преобрази семейната империя, както намери за добре. Да, споразумението намалява контрола му върху компаниите от 44% от акциите с право на глас във Fox и 41% в News Corp. до 36% и 33 процента, но това все още е повече от достатъчно.

Наследствената война свърши, пише Холивуд Репортър.