Tag Archives: BG Content

Избори 2026 в Унгария, България, Кипър и Малта: електоралната дезинформация според EDMO

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Идват още избори – полезно е да погледнем назад към последните избори в Унгария, България, Кипър и Малта през второто тримесечие на 2026 г. и да извлечем някои поуки от електоралния мониторинг на EDMO Network, се казва в последния бюлетин на мрежата.

Изкуственият интелект се очертава като една от определящите характеристики на четирите изборни процеса, със забележими различия обаче от страна в страна. Унгария е най-ясната лаборатория за манипулиране, задвижвано от изкуствен интелект. HDMO откри находки от съдържание, генерирано от изкуствен интелект, в различни платформи за социални медии, включително синтетично съдържание, проектирано да предизвиква страх и гняв около чувствителни теми като войната в Украйна, имиграцията и политиките на ЕС, главно разпространени от мрежи, свързани с ФИДЕС. Голяма част от манипулативното съдържание се състоеше от евтини фалшификати, съчетаващи автентични кадри с манипулирани субтитри, променено аудио, синтетични изображения или измамно редактиране. HDMO също така идентифицира стотици високообхватни акаунти в TikTok, всички създадени през март 2026 г. и работещи по координиран начин, в които AI персони – включително аватар на Péter Magyar прокарват анти-Tisza съобщения.

В България AI изигра само незначителна роля, се казва в доклада. Повече подробности – на сайта на EDMO.

Черните списъци: “Този няма да стъпи в ефир на бTВ”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Асен Иванов е директор на дирекция Новини, актуални предавания и спорт на БТВ. Той е авторът на забраната, изнесена в заглавието. Става дума за Мартин Атанасов, поканен за участие в предаването Лице в лице.

Атанасов обаче е известен на директора Иванов, защото в друго предаване е изразил подкрепа на Мария Цънцарова. Това е основание вратата на бТВ да се затвори за него – поне докато Иванов е директор. Атанасов публикува скриншот от указанията на директора – Този няма да стъпи в ефир, докато зависи от мен. Да ходи в Извън ефир. Можете да го скрийшотнете и сложите във фейса.

Черни списъци. Забрана за достъп до ефир. Цензура.

Забрана за критични гласове е имало и друг път. Но тази забрана е дадена по особено арогантен начин. Някой е скрийншотнал наистина. Потърпевшият Мартин Атанасов е публикувал нареждането.

А на Мартин Атанасов е казано нещо за извинение от продуцента – което няма общо с истинските причини.

След известно време се появяват две позиции – първо на Асен Иванов във фейсбук, а след това – на бТВ Медия Груп на сайта на телевизията. И двете са доста тъжни. Къде е проблемът: не в цензурата, а “в колегата, който е изнесъл казуса в социалните мрежи”: “Разпространението на вътрешна кореспонденция е недобросъвестно, нарушава професионалната етика и цели да дискредитира работата на широк кръг журналисти, редактори и продуценти. Опитите за натиск върху редакционните решения чрез лични нападки, публикации в социалните мрежи или публични изявления, включително от страна на политически представители, са неприемливи и няма да повлияят на редакционната независимост на медията.”

Източник: https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/pozicija-na-btv-media-group-9.html?campaignsrc=clipboard

Отбелязвам случая, за да се следи развитието, защото ще попадне в доклада за медийната свобода и медийния плурализъм, където му е мястото. Въпросът е ще има ли мерки.

Доклад на ЕК за върховенството на правото 2026

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 17 юли 2026 Европейската комисия публикува седмия годишен доклад относно върховенството на правото, който разглежда развитието във всяка държава от ЕС и в четири страни кандидатки: Албания, Черна Гора, Северна Македония и Сърбия.

Докладът се състои от съобщение, в което се разглежда положението в ЕС като цяло, и 27 глави по държави (включително България), в които се представят значимите промени във всяка от тях. В доклада се прави оценка на изпълнението на препоръките към държавите, отправени миналата година и въз основа на това се формулират нови конкретни препоръки.

Какво казва Комисията за критерия Свобода и плурализъм на медиите:

В държавите са в ход реформи за привеждане на националното им законодателство в съответствие с Европейския законодателен акт за свободата на медиите (ЕАСМ). Няколко държави предприемат реформи за укрепване на независимото функциониране и финансиране на обществените медии, както и на справедливостта и прозрачността при разпределянето на държавната реклама. Тъй като в ЕАСМ се предвижда обвързващо законодателство по няколко теми, свързани със свободата на медиите, докладът относно върховенството на закона вече не включва препоръки по тези аспекти. Те се проследяват като част от прилагането на ЕАСМ от страна на Комисията. Освен това се обръща по-голямо внимание на подобряването на безопасността и защитата на журналистите от продължаващи заплахи. Комисията ще продължи да подкрепя по-силна благоприятна среда и безопасност за журналистите и за качественото отразяване на новини, включително чрез актуализиране на своята препоръка относно безопасността на журналистите. Много държави членки предприемат конкретни стъпки за справяне с явлението стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (т.нар. стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността), и Комисията продължава да работи с тях в подкрепа на транспонирането и прилагането на Директивата за борба със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. В повечето обхванати от доклада държави, обхванати от процеса на разширяване, назначенията в управленските структури на обществените медии и медийните регулатори повишиха тяхната стабилност, като същевременно продължават да съществуват опасения относно концентрацията на медийния пазар и редакционната независимост на обществените радио- и телевизионни оператори.

По-конкретно за България по този критерий:

Заключение по този критерий: Действията, предприети от предишния председател на Съвета за електронни медии, се оценяват положително, като същевременно бяха изразени опасения във връзка с вътрешни конфликти при вземането на решения. След години закъснение в Българската национална телевизия (БНТ) е назначен нов генерален директор и са в ход законодателни реформи за подобряване на независимостта на обществените медии. В ход са законодателни реформи за преодоляване на оставащите недостатъци по отношение на прилагането на задълженията за оповестяване на собствеността върху медиите и по отношение на прозрачността на държавната реклама. Продължават да съществуват признаци за политическо и икономическо влияние върху медиите.
Предприети са няколко законодателни инициативи с възможно неблагоприятно въздействие върху обществения достъп до информация. През изминалата година се
наблюдава намаляване на физическите нападения срещу журналисти, но словесните нападения и онлайн тормозът са се увеличили, а правният натиск върху журналистите продължават. Подробно фактите са изложени на стр.25-29 от доклада с множество препратки.

Съд на ЕС: сайт, който разпространява съдържание от медия под ограничителни мерки, попада в обхвата на санкциите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 3 юли 2026 стана известно решението по дело С-67/25 на Съда на ЕС за ограниченията в санкционните пакети по повод прокремълската и пропутинска пропаганда. Ограниченията са различни видове – към производството на съдържание (по Приложение XV – медиите са изброени тук) , към разпространението на съдържание в каквато и да е среда и към рекламата и финансирането на това съдържание. В рамките на наказателно производство в Германия се повдига въпросът отнася ли се забраната до лица, които чрез свой сайт или блог разпространяват забранено съдържание от медии, попадащи в Приложение XV.

Иска се от Съда да определи границите на отговорността на онлайн участниците при прилагането на европейските санкции.

Дело C-67/25 на Съда на ЕС Staatsanwaltschaft Saarbrücken е по преюдициално запитване с предмет тълкуването на член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 г. С тази разпоредба на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за разпространението на каквото и да е съдържание от образуванията или органите, изброени в приложение XV към този регламент, по-специално чрез способи като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет.

Съгласно член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014: „На операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични“.  

В приложение XV към този регламент, озаглавено „Списък на юридическите лица, образуванията или органите, посочени в член 2е“, фигурира по-специално наименованието „RT — Russia Today Germany“. Три физически лица създават сайт и разпространяват съдържание от RT чрез него. Пита се те попадат ли в обхвата на чл. 2е.

Според германското право (Закон за външната търговия) всеки, който наруши забрана за излъчване, предаване, разпространение или за предоставяне на други услуги, съдържаща се в пряко приложим правен акт на Европейските общности или на Европейския съюз, който е публикуван в Официален вестник на Европейските общности или в Официален вестник на Европейския съюз и служи за изпълнение на мярка за икономическа санкция, приета от Съвета в областта на общата външна политика и политика на сигурност, се наказва с лишаване от свобода от три месеца до пет години.

Съдът пише в решението, че на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV от този регламент, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични.  Съдържащото се в тази разпоредба понятие „оператор“ не е дефинирано нито в нея, нито в която и да е друга разпоредба от Регламент № 833/2014 и липсва препращане към правото на държавите членки за определяне на неговия смисъл и обхват. (36)

Този термин обхваща физическите или юридическите лица, отговорни за излъчването (по-точно: разпространението) на посоченото в тази разпоредба съдържание, независимо дали дейността им е икономическа или не – включително в рамките на осъществявана дейност без заплащане или в рамките на упражнявана дейност с уебсайт, финансиран с доброволни вноски от трети лица. (41)

Ако действието на забраната се ограничи само до сайтове с търговска цел, това би я обезсмислило.

Същото се отнася и до аргумента, че е забранено само разпространение над определена продължителност – , като се изключат изолираните публикации с незначителен обхват. Такова указание липсва в регламента. (55)При всички положения подобно тълкуване би могло да благоприятства действията по заобикаляне на посочената разпоредба, изразяващи се в изкуствено раздробяване на дейностите по излъчване на съдържанието, обхванато от нея.(56)

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 година,

трябва да се тълкува в смисъл, че

физическо лице, което упражнява дейност с уебсайт и излъчва на него съдържание с произход от юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение XV към този регламент, и от упражняваната с този уебсайт дейност придобива доходи единствено в резултат на доброволните вноски, направени от трети лица под формата на безвъзмездни доброволни плащания или дарения, попада в обхвата на понятието „оператор“ по смисъла на тази разпоредба.

*

Решението на Съда съответства на духа на 20 санкционен пакет, по-точно на неотдавнашното Решение на Съвета 2026/508 от 23 април 2026 г., според което “Обосновано е да се разшири съществуващата забрана за разпространение (broadcasting), за да се ограничи разпространението и улесняването на разпространението  в Съюза на съдържание на образувания, които възпроизвеждат съдържанието на други образувания, спрямо които вече се прилага забрана, с цел справяне с опитите за заобикаляне на ограничителната мярка.”

Какво означава това за разпространението на пропутинската пропаганда в България: всеки, който разпространява съдържание на медии, включени в Приложение XV на регламента, попада в обхвата на санкциите.

Да не ги изброявам, знаят се.

Кой носи отговорност за прилагането на Регламент 833/2014? Регламентите действат пряко, но би трябвало прилагащите органи и санкциите за неприлагане да са определени в националните прилагащи мерки. България има закон с подходящо име – Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – но той се отнася само за прилагане на дерогацията по отношение на суров нефт и нефтопродукти.

Интересно кой ще следи дали има лица, които имат уебсайт и излъчват с него съдържание с произход от медии по Приложение XV към този регламент, и ще ги санкционира – и с какво точно ще ги санкционира.

Внесен е законопроект за изменение на Закона за СРС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Народният представител Божидар Божанов информира за внесен законопроект

Като част от усилието за демонтиране на модела и за реформа в правоохранителната система, днес внесохме законопроект за изменение на Закона за специалните разунавателни средства, с който поправяме много дефицити, позволяващи злоупотреби. Законопроектът е дълъг и влиза в много специфични подробности, но ето няколко важни елемента:

1. Уведомления за използване на СРС след изтичане на достатъчно дълъг срок – когато някой бива подслушван или следен от държавата, но от това не последва наказателно преследване, той трябва да бъде уведомен за това (такива са препоръките и на европейския съд по две дела срещу България). Много често тези СРС-та изобщо не влизат в съд и остават да висят някъде като оперативни материали, които да бъдат ползвани “когато потрябват” – за компроматни цели или за натиск, а обектът дори не знае, че е бил подслушван.

2. Случайно разпределение на даването на разрешение за СРС (сред кръг от специализирани съдии във всеки компетентен съд) – до момента само административните ръководители и техните заместници разрешаваха подслушването и следенето, като по този начин вертикалният контрол “политическо влияние във ВСС -> избор на административни ръководители -> подслушване” беше постиган. С нашето предложение това се премахва, като все пак съобразява особеностите на материята.

3. Ограничаване на злоупотреби при подслушване на магистрати – премахва се една важна неяснота за разрешението при използването на СРС спрямо магистрати, както и се гарнатира по-строгият режим на разрешаване при подслушването на обект (помещение, автомобил), който обичайно се използва от съдия, прокурор или следовател (с това досега също се е злоупотребявало – подслушване на обект, без да се посочва, че той принадлежи на магистрат)

4. Унищожаване на неизползвани материали – поради сложната уредба, има редица вратички, през които направени записи и текстовото им представяне се съхраняват за неопределен период от време, въпреки, че на база на тях не се повдигат обвинения и не се предприемат последващи действия. Тези вратички се затварят, като вкл. се създава ад-хок комисия с представители на различни държавни органи, която да прави нарочен преглед и да предлага за унищожаване такива, които незаконно са “залежали” някъде из службите.

5. Цифровизация, проследимост и сигурност – въвежда се отдавна чакания централизиран регистър на разрешенията за използване на СРС, като спрямо него, така и спрямо действащите системи в службите, се завишават изискванията за сигурност на достъпа (за да не седят пароли, залепени по монитори на разследващи) и за проследимост на достъпите, с гаранции, че никой не може да си зачисти следите.

6. Разширяване на правомощията на Националното бюро за контрол на СРС и върху достъпа до трафични данни – трафичните данни не са СРС, но са сериозно навлизане в личната свобода – на практика могат да се ползват за проследяване на движение и поведение. Към момента контролът върху законосъобразното и пропорционално използване на трафични данни е занижен (единствено в парламентарна комисия, която фактически не го упражнява, извън общи годишни доклади).

7. Необходимост от повече мотивираност на исканията и не продължителното съхранение – в момента законът не изисква изрично да се посочват мотиви за съпричасността на подслушвания към извършено престпъление; не се изисква периодичен преглед при дългосрочното съхранение за целите на националната сигурност – с тези допълнителни гаранции, които се предлагат със законопроекта, се намалява полето за злоупотреби.

Задкулисието работи с инструментите на тайния контрол, за да “вербува” своите подизпълнители, които държи на къса каишка и настанява на важни позиции в държавата. Нашата задача е да премахнем инструментите за тези злупотреби (без да счупим легитимното използване за разкриване на прстъпления и гарантиране на националната сигурност).

Писмо на правозащитни организации във връзка със заплахите срещу журналиста Димитър Стоянов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Разпространено е писмо в подкрепа на журналиста Димитър Стоянов:

Подписаните международни организации за свобода на медиите изразяваме тревогата си, породена от координираната кампания на натиск срещу българския разследващ журналист Димитър Стоянов и призовават националните власти да гарантират безопасността му и да реагират на твърденията за потенциална насилствена атака в отговор на репортажите му.

Стоянов е разследващ журналист, отразяващ престъпността и корупцията в Бюрото за разследващи репортажи и данни (BIRD) и отдавна е изправен пред заплахи заради разследванията си. През май 2026 г. за първи път е съобщено, че бургаската районна прокуратура е била предупредена за планирани враждебни действия срещу Стоянов, за които се твърди, че са координирани от български бизнесмен. Прокуратурата е получила предупреждение, подадено от бивш сътрудник на бизнесмена, че се готви Стоянов да бъде нападнат в отговор на работата си. Тогава от Бургаската районна прокуратура уточниха, че случаят е бил препратен до Софийската градска прокуратура.

На 17 юни след това BIRD публикува показания на втори свидетел, който твърди, че същото лице се е опитало да го вербува да нападне Стоянов. Според изданието свидетелят, бивш служител и охранител, е заявил, че по време на среща през януари 2026 г. се твърди, че лицето му е предложило работа и е поискало да удари журналиста в главата с метална бухалка и да му „счупи черепа“. Според репортажа свидетелят заявил, че не се е съгласил да извърши нападението и по-късно е отказал искането. Освен това свидетелят твърди, че след като е отказал, той е започнал да получава заплахи от лице, за което се твърди, че работи като телохранител на бизнесмена. Свидетелят заяви, че е подал сигнал в Софийската градска прокуратура, тъй като не се доверява на местните власти в Бургас, за да разследват безпристрастно обвиненията.

Освен двата отделни сигнала за планирани атаки журналистът е изправен пред няколко съдебни дела. Групите за свобода на пресата твърдят, че много от тези съдебни дела показват характеристики на SLAPPs. По-рано през 2026 г. съд разпореди замразяването на приблизително 25 000 евро в банковите сметки на Стоянов като мерки за сигурност във връзка с тези текущи съдебни производства.

Засега не са предприети конкретни действия на реда в отговор на двете отделни и достоверни твърдения за поръчки срещу Стоянов.

Долуподписаните групи за свобода на печата призовават Столичната градска прокуратура спешно да предостави обществена информация за всяко продължаващо наказателно разследване на предполагаеми заплахи за насилие срещу разследващия журналист, в координация с Бургаската окръжна прокуратура.

Засега на журналиста не е предлагана полицейска защита. Нашите организации допълнително призовават българското Министерство на правосъдието и МВР да следят отблизо тези текущи производства и да гарантират, че безопасността на журналистите се третира с най-голямо значение, в съответствие с Препоръката за безопасност на журналистите, публикувана от Европейската комисия през 2021 г. Според съображение 14 от Европейския акт за свобода на медиите достъпът до медийни услуги трябва да бъде подкрепен и чрез предотвратяване на опити за сплашване на журналистите. Заплаха срещу журналист, предлагащ журналистика от обществен интерес, представлява пряка заплаха срещу свободата на медиите.

Ще следим отблизо реакцията на българските власти.

  • Международен институт за пресата (IPI)
  • Европейски център за свобода на пресата и медиите (ECPMF)
  • Европейска федерация на журналистите (EFJ)
  • Свободна преса Unlimited (FPU)
  • Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa (OBCT)
  • Репортери без граници (RSF)

ССБ: Относно използването на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В открито писмо Съюзът на съдиите в България се обръща към министър-председателя във връзка със станалите през последните години обществено достояние множество данни, които пораждат сериозни съмнения относно конкретната необходимост от използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи, както и за това доколко са ефективни предвидените в закона институционални гаранции срещу злоупотребата с тези извънредни и тайни способи за събиране на информация.

Анализът на Българския хелзинкски комитет „Подслушвано правосъдие“ очерта тревожна тенденция на системно използване на специални разузнавателни средства спрямо магистрати при изключително ограничен последващ наказателноправен резултат.

Наред с това, в общественото пространство бяха публикувани журналистически разследвания, включително серията „Корупция Лийкс“, съдържащи информация за искания за прилагане на СРС спрямо съдии и други магистрати, мотивирани с твърдения за изключително тежки престъпления, без впоследствие да е известно да са последвали обвинения или осъдителни съдебни актове по описаните фактически положения.

Публикациите, известни като „Корупция Лийкс“ изискват държавата да предостави институционален отговор на два основни въпроса: дали публикуваните материали съответстват на реално съществуващи архивни документи и ако това е така, спазени ли са всички законови изисквания за тяхното използване, достъп до тях, съхраняване и защита.

Според ССБ министър – председателят разполага както с компетентността, така и със задължението да възложи извършване на цялостен междуинституционален анализ относно използваните специални разузнавателни средства спрямо съдии, прокурори и следователи, който да обхване следните въпроси:

  • броя на исканията, разрешенията и реално приложените СРС спрямо
    магистрати;
  • институциите и длъжностните лица, инициирали исканията;
  • характера и конкретността на фактическите основания, въз основа на
    които са били отправяни исканията;
  • броя на отказите за разрешаване на СРС;
  • съотношението между приложените СРС, изготвените веществени
    доказателствени средства, образуваните наказателни производства,
    внесените обвинителни актове и постановените осъдителни присъди;
  • продължителността на прилагането на СРС и случаите на
    многократно продължаване на разрешенията;
  • практиката относно унищожаването на първичната информация и
    контрола върху този процес;
  • режима на съхраняване на веществени доказателствени средства,
    когато не е образувано наказателно производство;
  • наличието на повтарящи се модели при заявителите, използваните
    мотиви и оперативните основания;
  • наличието на достатъчни гаранции, че информацията, събрана чрез
    СРС спрямо магистрати, не е използвана за цели извън тези, за които
    е разрешено прилагането им;
  • необходимостта от законодателни изменения за засилване на
    гаранциите срещу злоупотреба.
    Считаме, че анализът следва да бъде извършен при максимална
    прозрачност, с участие на компетентните институции и при възможност – с
    участието на представители на професионалната общност, академичните
    среди и правозащитните организации, така че неговите резултати да се ползват с обществено доверие.

Александър Кашъмов: Къде е архивът на антикорупционната комисия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След гостуване на Александър Кашъмов в Нова телевизия, Дневник извежда в заглавие темата за архива на антикорупционната комисия. Поради важността на въпроса ето част от публикацията с автор Георги Пауновски:

“След закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) в началото на февруари тази година без ясни мотиви, възниква сериозният въпрос къде е отишъл архивът на комисията”, каза днес по “Нова телевизия” адвокат Александър Кашъмов от програмата “Достъп до информация”. По думите му вече има спечелени дела по Закона за достъп до обществена информация, но наследникът на КПК – Сметната палата – отговаря, че не разполага с търсената информация. От ГДБОП също има писма, че не притежават тези материали. “Ако ги няма в Сметната палата, ако ги няма и в ГДБОП, тогава стои големият въпрос: Кой ги притежава? В частни ръце ли е? В ДАНС ли е? Или на някакво трето място?”, попита Кашъмов. Той допусна, че част от архива може да е в ДАНС, тъй като при разформироването на КПК една част от структурата е преминала именно там. Адвокатът не изключи и възможността част от чувствителната информация формално да е унищожена, но реално да е попаднала в частни ръце.

Според Кашъмов новият председател на ДАНС трябва да даде ясен отговор къде се намира този архив, защото става дума за огромен масив информация, събиран от 2018 г. насам – от създаването на КПКОНПИ, през КПК, до последващото ѝ закриване и прехвърляне на функции към други институции.$

2026: Доклад за състоянието на цифровото десетилетие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад на ЕК за състоянието на цифровото десетилетие – общо и по държави – COM(2026) 288 final.

Схемата показва целите и как те са довели до политики и действия. Укрепването на демокрацията се свързва с DSA, EMFA, Щита за европейска демокрация (долу вдясно). Има интересни наблюдения за осъществяването на цифровия суверенитет.

Като част от приложенията се дават и данни по държави. В доклада за България се казва, че властите планират да представят Националната стратегия за цифровите технологии и цифрова трансформация 2026 – 2030, която в момента била на етап консултации със заинтересованите страни. Тя включвала приоритети за цифровизацията на бизнеса и иновациите, сигурна и приобщаваща цифрова трансформация, модернизация на публичната администрация, цифрови умения, оперативно съвместими цифрови услуги, киберсигурност и по-широкото използване на данни и нововъзникващи технологии в подкрепа на икономическото и социалното развитие. Предстои да видим.

Според Евробарометър през 2026 г. 74% от българите смятат, че цифровата политика трябва да бъде приоритет за ЕС при оформянето на нашето бъдеще в Европа. Те също мислят, че ЕС следва да си сътрудничи с държавите членки за укрепване на киберсигурността и защита от онлайн заплахи (88%), насърчаване на програми за цифрово образование и умения (84%) и засилване на регулирането на онлайн платформите (81%). Освен това 73% от българските респонденти мислят, че ЕС трябва да намали зависимостите си от цифрови технологии от страни извън ЕС, а 80%, че ЕС следва да даде приоритет на инвестициите в цифрова инфраструктура и услуги, които са разработени в Европа. Междувременно 45% биха били готови да преминат към базиран в ЕС доставчик на цифрова услуга,
дори ако това означава малко по-високи разходи.

БХК: Правата на човека в България – доклад 2025

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е поредният доклад на БХК за правата на човека за 2025 година. Важен източник за състоянието на правата и защитата им.

Съдържанието:

Глава 1. Политическо развитие на България през 2025 г…………………………………….1
Глава 2. Право на живот, защита от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне……….3
Глава 3. Право на лична свобода и сигурност……………………………………………….13
Глава 4. Независимост на съдебната власт и справедлив процес…………………………..…21
Глава 5. Право на зачитане на личния и семейния живот, жилището и кореспонденц……36
Глава 6. Свобода на съвестта и религията……………………………………………………47
Глава 7. Свобода на изразяване……………………………………………………………….51
Глава 8. Свобода на сдружаване и на мирно събрание……………………………………….65
Глава 9. Условия в местата за лишаване от свобода…………………………………………..73
Глава 10. Защита от дискриминация……………………………………………………………81
Глава 11. Право на убежище и международна закрила……………………………………….89
Глава 12. Право на здраве………………………………………………………………………103
Глава 13 . Права на жените……………………………………………………………………107
Глава 14. Права на хората с психични разстройства…………………………………………119
Глава 15. Права на децата……………………………………………………………………..130
Глава 16. Права на ЛГБТИ хората……………………………………………………………139
Глава 17. Климатични права и опазване на околната среда…………………………………147
Глава 18. Цифрови права…………………………………………………………………….153

Както се вижда, има глава за свободата на изразяване и накрая на доклада е отделено място в отделна глава за цифровите права.

* Ако авторите приемат една незначителна бележка – не се налага да се говори за имплементация на регулации. “Европейски регулации за медийна свобода и тяхната имплементация в България” (стр.54) означава, както виждам по-нататък, актове на ЕС и Съвета на Европа и прилагането им.