Tag Archives: BG Content

Капитал: С усещане за Пеевски: шефовете на новините на Нова и БТВ сменени в синхрон

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Илия Дафов и Веселина Петракиева вече не са шефове на новините.

Ще разберем по новините какво се случва.

Полина Паунова в Капитал по темата.

Волгин, Россия, редакционни стандарти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Журналистът от Българското национално радио Петър Волгин е дал в центъра на София интервю за медия от ограничителния списък на санкциите на ЕС.  Според публикации в медиите Волгин е изложил в обичайния си стил обичайните си тези.

Тези факти са повдигнали въпроси, които могат да се сведат до два:

а. Допустимо ли е медия под ограничителните мерки на ЕС да работи в държава от ЕС и

б. Допустимо ли е журналист от обществена медия да дава интервюта на медия от ограничителния списък, в частност по горещ политически въпрос и още по в частност, според медиите, прокремълски (дискутиран е паметникът отново).

По първия въпрос

В регламентите с ограничителните мерки има следния текст: (14) В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея право на свобода на изразяване на мнение и на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива, както и право на собственост, тези мерки не пречат на медиите и техния персонал да извършват в Съюза дейност, различна от излъчване, например проучвания и интервюта.

Това е потвърдено и от Съда на ЕС в решението по делото RT France във връзка с пропорционалността на ограничителните мерки. (156 )   Освен това следва да се отбележи, че обжалваните актове не възпрепятстват всички дейности, свързани със свободата на информация и на изразяване на мнение. Всъщност, както е посочено в съображение 11 от обжалваните актове, наложената на жалбоподателя временна забрана за излъчване не му пречи да извършва в Съюза други дейности, различни от излъчване, например изследвания и интервюта. Следователно може да се твърди, както прави Съветът, че жалбоподателят и неговите журналисти имат разрешение да продължат някои дейности, свързани със свободата на информация и на изразяване на мнение, и че посочената забрана по принцип не пречи на жалбоподателя да извършва други дейности, които биха могли да генерират приходи.

Експлицитно е казано, че формално интервютата на тези медии в Съюза не са забранени.

Това е по линията на санкционните пакети. Отделен въпрос е, че медиите под ограничение сведетелстват за  откази да се издават акредитации на техни журналисти, посочени са причини във всеки конкретен случай. Тук трябва да се напомни, че от 3 ноември т.г. кореспондентът на БНР Ангел Григоров няма право да изпълнява журналистическата си работа в Москва. БНР официално заяви, че изгонването от Русия на единствения кореспондент на българска медия е изцяло политически акт.

По втория въпрос

По повод интервюто на Волгин като водещ на предаване в БНР с посланичката на РФ Митрофанова Комисията за журналистическа етика публикува позиция, че интервюта с посланици не са забранени, стига да става дума за журналистика, която освен другото изпълнява и критичната си функция.

По повод интервюто на Волгин като гост в руската телевизия четем в Редакционните стандарти на БНР  следното:

т. 12.9. Извън БНР, ние все още представляваме БНР. Залагаме на точността

Директорите на структури в БНР одобряват участия на служители в събития или в други
медии, след преценка, че то не подкопава репутацията на БНР на почтена, независима и
безпристрастна медия. Трябва да се установи каква е целта на събитието, кои са спонсорите и какви са ангажиментите на служителите.

Дали интервюто на Волгин пред медия от ограничителния списък няма потенциал да засегне репутацията на БНР като независима и безпристрастна медия? За какво свидетелства според БНР фактът, че точно Волгин - точно от БНР - е поканен от името на обикновените българи да изрази една остро политическа и предварително известна позиция по един от най-разделящите обществото въпрос?

Това са открити въпроси, не знаем какво мислят по тях в БНР. След Пеевски и премиера може би е техен ред да коментират.

Контекст:

Изготвени са вече 12 санкционни пакета към Руската федерация по повод агресията в Украйна. В трети, шести, десети, десети и единадесети пакет има ограничителни мерки срещу пропагандни медии. Общият списък на медиите под пряк или непряк контрол от Руската федерация   в Приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 вече включва:

  1. RT – Russia Today English
  2. RT – Russia Today UK
  3. RT – Russia Today Germany
  4. RT – Russia Today France
  5. RT- Russia Today Spanish
  6. Sputnik
  7. Rossiya RTR / RTR Planeta
  8. Rossiya 24 / Russia 24
  9. TV Centre International
  10. NTV/NTV Mir
  11. Rossiya 1
  12. REN TV
  13. Pervyi Kanal
  14. RT Arabic
  15. Sputnik Arabic
  16. RT Balkan,
  17. Oriental Review,
  18. Tsargrad,
  19. New Eastern Outlook,
  20. Katehon.

Санкциите се прилагат и към медии извън Приложение XV, които се финансират от Кремъл или лица от ограничителния списък.

На второ място, ограничителните мерки се прилагат към разпространителите на така описаното съдържание по какъвто и да е начин, в каквато и да е среда, офлайн и онлайн.

На трето място, ограничителните мерки се прилагат по отношение на евентуалните рекламодатели към тези медии.

Съдия Андрей Георгиев, РС София: Възхвала на Народния съд е противоправна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд“.

Фраза от личния профил в социална мрежа на Петър Волгин, журналист от общественото радио, която води до процес срещу него. Жена, чийто съпруг е изчезнал в онези години, смята подобни изказвания за подигравка с паметта на жертвите, поради което иска ответникът да бъде осъден да я обезщети.

На 26 ноември стана известно решение на Софийския районен съд, съдия Андрей Георгиев, по делото. То, в последна сметка, не е в полза на жената, по следните съображения. За да уважи иска, съдът следва да установи

първо, противоправно поведение на ответника, което с оглед на правото на свободно изразяване на мнение означава, че подобен начин на отнасяне трябва да е забранен или изрично от закона или обективно да накърнява достойнството на ясно определяем кръг лица;

на второ място – вреди на ищцата, изразени в страданието ѝ да слуша изказването,

и на трето място – причинна връзка между текста така, както разумно може да се възприеме от незаинтересован човек, и вредите, които е предизвикал от ищцата. Ако се докажат тези три елемента, вината, в смисъл на неполагане на грижа нарочно да се защити достойнството на жертвите, на ответника се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

От решението:

“Като намира, че изказването на ответника е изцяло оценъчно, съдът констатира, че практиката на Върховния касационен съд досега е била, че такива изказвания могат да нарушават правото само ако представляват обида, но също така констатира и че тази практика на Върховния касационен съд е отречена от две решения на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от февруари 2021 г. – Бехар и Гутман с/у България и Будинова и Чапразов с/у Решение от 26.11.2023 г. по гр.д. № 33611/2023 г. на СРС, България.

Поради това съдът анализира разпоредбите на Наказателния кодекс и Закона за защита от дискриминация, като посочва, че са забранени още изказвания, налагащи противодемократична идеология; защитаващи промяна на конституционния режим на управление с насилие; призоваващи към война; призоваващи за насилие или неравно третиране по защитен признак (дискриминация), както и унизяващи достойнството на определена личност (обида и клевета). Като разглежда обаче правилата за журналистическата професия и утвърденото още с Постановление на Пленума на Върховния съд на НРБ № 9/1966 г. разбиране, че противоправността може да се състои и в нарушаване на възприети опитни правила за извършване на дадена дейност, съдът намира, че и изказване, с което журналист засяга достойнството на очевидна жертва на несправедливост и засилва страданието ѝ, също следва да се приеме за противоправно. Съдът възприема въз основа на защитата на достойнството на личността по чл. 32, ал. 1 от Конституцията становището, че такова задължение съществува и за всеки гражданин, и това се поражда от особеното културно разбиране на страданието у цивилизованите народи като положение, което не трябва да бъде унизявано.

Дори и при установена противоправност обаче ответникът не може да търпи вреди, които не се подчиняват на цели, изброени в чл. 10, пар. 2 от Европейската конвенция за правата на човека (сред които са защитата на обществения ред и на достойнството на другите), поради което съдът възприема разбирането, отразено в решението на ЕСПЧ Жаблянов с/у България от юни 2023 г., че не всяко обсъждане на Народния съд или обясняване на начина на създаването и действието му е забранено от правото. Освен това, ако ответникът ще търпи негативни последици от държавата, те трябва да съответстват на тежестта на неговото изказване и отзвука му в обществото.

С оглед на тези критерии съдът анализира изказването на ответника и посочва, че то съдържа едно внушение – че Народният съд е бил нещо полезно („трябвало“ е да го има) и неговата цел е разправа с богаташите като банкера Х („достатъчно е“ да го видиш, „за да разбереш“ защо е имало Народен съд). Това внушение може да се установи достатъчно ясно при перифразиране на репликата към други подобни явления („Достатъчно е да видиш глупавия адвокат на невинния, за да разбереш защо е трябвало да лежи в затвора“; „Достатъчно е да видиш оскъдното облекло на жената, за разбереш защо е трябвало да бъде набита“; „Достатъчно е да чуеш колко нахално говори, за да разбереш, че е трябвало да го пребият“). Според съда то не цели засилване на обществения дебат или становище какви институции следва да съществуват в държавата в 21. век, а ясно изразява и виждането на ответника, че Народният съд като инструмент за борба с богаташите е бил нещо добро и необходимо. Като анализира отмяната на решенията на Народния съд от съдилищата след 1989 г. и становището на Конституционния съд, съдът по делото приема, че подобна възхвала на Народния съд е противоправна, защото в обществото е явно, че осъдените от този съд се приемат за жертви, а подобно едностранно описание на същия обижда страданието им като такива. Съдът не намира основание за оправдание на изказването […]”

По-нататък решението се спира на условието за пряка засегнатост:

“Възприемайки това обаче съдът намира, че тъй като няма общи правомощия да се бори с всякакви нарушения на закона, а като граждански съд решава само граждански спорове за лични права, засягането на ищцата, чийто съпруг не е осъден от Народния съд,  не следва от съдържанието на изказването. Като се позовава на две свои предходни отсъждания по различни казуси, съдът поддържа, че увреждането от изказани или написани думи може да се отнася само до посочените в изказването лица или тези, които имат назовано качество в думите на ответника.

Тъй като ищцата не е сред тях, а е жертва на друг вид репресия, която ответникът не засяга в оспорения текст – предмет на делото, искът се отхвърля […]”.

И да не е удовлетворен от изхода на делото в първоинстанционния съд, човек няма как да не отбележи качеството на този юридически текст, който се откроява сред морето от решения.

 Решението 

Какво е Евронюз България? ТВ Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Какво знаехме досега от сайта на ТВ Европа, който започна да се вижда онлайн на адрес https://euronewsbulgaria.com/ :

“Проектът Euronews Bulgaria се реализира благодарение на партньорство, подписано през април 2021 г., между Euronews и телевизия „Европа“. Euronews Bulgaria е четвъртият филиал, който ще последва Euronews Albania, Euronews Georgia и Euronews Serbia. В края на този месец ще стартира и Euronews Romania. Euronews Bulgaria разполага с цялото съдържание на Euronews, което е включено в редовните му новинарски бюлетини, заедно с оригиналното съдържание, създадено от местните екипи.”

Какво научаваме сега от съобщение на същия сайт под заглавие “Уточнения около отношенията между Euronews SA и ТВ Европа”:

“ТВ Европа и Euronews SA са две отделни независими компании, като ТВ Европа не е филиал на Euronews SA. Те са свързани с договор за лицензиране на марка от 29 април 2021 г. за експлоатация на марката „Euronews Bulgaria“. Що се отнася до редакционния периметър, договорът налага строги, взискателни и фундаментални условия и на двете страни за спазване на редакционната харта на Euronews.”

По-нататък в изявлението се появява термин “редакционно пилотиране”, което не се поставяло под въпрос от страните. Какво означава това, не е известно:

“Под ръководството на Euronews SA, Главният редактор на Euronews България отговаря за ежедневното отразяване на актуалните новини и за редакционния избор на Euronews България, в съответствие с редакционната линия. Това редакционно пилотиране, което включва политическите новини, по никакъв начин не се поставя под въпрос от страните.”

И още по-нататък има нещо като обещание в бъдеще да има оценка на събитията, свързващи назначаването на Ваня Бедрова като програмен директор и напускането на хора от екипа:

“С оглед на ускоряване на икономическия си растеж, ТВ Европа възнамерява да разшири своя мениджърски екип и добавя нова програмна дирекция, отговаряща за програмната схема и за различните излъчвани формати и тяхната продължителност, извън новините. Euronews SA приветства това желание за развитие, което не би могло да накърни редакционните прерогативи на Главния редактор.

За да гарантира качеството и независимостта на информацията, договорът между ТВ Европа и Euronews SA въвежда различни механизми, които са доказали своята ефективност в развитието на международната мрежа на Euronews. Един от тях е Редакционният съвет, контролиран на 2/3 от Euronews SA, председателстван от Euronews SA и в който участва член, посочен от ръководството на ТВ Европа.

Този Съвет ще заседава съвсем скоро и ще разгледа въпросите, повдигнати напоследък в редакцията в София, както и тези, изнесени през последните дни в някои български медии. Евронюз и ТВ Европа потвърждават волята си да продължат и задълбочат съвместната си работа в професионална атмосфера, за да гарантират успеха на Евронюз България в рамките на препотвърдените тук общи ценности.”

Костадин Костадинов осъден за клевета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Сега, а след това и други медии, изнасят информация, че лидерът на Възраждане Костадин Костадинов е осъден да плати 5000 лева на журналиста Васил Иванов за клеветнически твърдения.

Според решението на Софийски градски съд :

“С изявленията, „един журналист – ….., който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нералистични и подвеждащи материали…“;  „при гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки…..Ти си се навел…“;  направени от  ответника К., се внушава, че ищецът И.  се поддава в професионалната си работа на поръчки на управляващите,  а репортажите му са поръчкови, нералистични и подвеждащи. Внушението е, че в репортажите си ищецът не представя точна, вярна и проверена информация, а преднамерено изкривена, като срещу заплащане изготвя подвеждащи материали. Според речника на синонимите в българския език, синоними на глагола „навеждам“ са: прегъвам, свивам, прекланям, привеждам, превивам, всички със съдържание, което е смислово противоположно на принципа на журналистическа и редакционна независимост, залегнал в Етичния кодекс на българските медии.

Въпросните изявления са обидни – унизителни за честта и достойнството на ищеца като разследващ журналист, награждаван за професионални достижения от колегите си /Награда на СБЖ- 2006г., номинация за награда за журналистика „Валя Крушкина“ 2016г./, както и клеветнически, като с тях се разпространяват позорни обстоятелства за  ищеца, внушават че рпортажите му са в услуга на управляващите и по тяхна поръчка. Последното твърдение   не е истина, доколкото тези обстоятелства не са доказани от ответника в хода на процеса. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни лични нападки. Това е виновно и противоправно поведение.”, в този смисъл – решение № 369/26. 11. 2015 г., по гр. д. № 2098/2015 г„ ВКС, ГК, 4 г.о.

Решаващият състав  намира, че така направените изявления излизат от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България и осъществяват съставите на обидата и на клеветата. Използваните изрази: „един журналист – ….., който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нералистични и подвеждащи материали…“;  „при гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки…..Ти си се навел…“ представляват обидни и клеветнически твърдения, излизащи далеч извън допустимия тон и език, внушаващи нравствено укоримо, неморално и противоправно поведение и засягащи по недопустим начин правната сфера на ищеца.”     

Според решението, “в процесната статия водещ въпрос не е личността на ищеца, а състоянието на медийната среда у нас, през процесния период. Публикацията адресира всъщност коментира обществения проблем за свободата на словото в Република България, и съдържа оценъчни съждения.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Свобода на изразяване: тайнствата на Устава на БФС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Правото на свободно изразяване на мнение има конституционна основа: Всеки има право на свободно изразяване на мнение (член 39, ал.1).

Това право има своите ограничения и конституционни предели: Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността (член 39, ал.2).

Пределите се уточняват в различни закони, но новина от днес осветява една възможност за ограничаване на свободата на изразяване (възможно е тя да е широко известна, но за мене не е била):

Дисциплинарната комисия (ДК) към Българския футболен съюз налага по-високи глоби за неценцузрни скандирания на феновете. Те вече са 2000 лева за еднократно и 3000 лева, ако се повторят повече от веднъж на мач. Това става ясно от решенията на ДК от началото на сезон 2023-2024 и се потвърждава от Дисциплинарния правилник. От 2017 г. футболният съюз въведе глоби за нецензурни скандирания, като до този сезон те бяха по 1000 лв. на мач, независимо колко пъти се повтаряха. (Дневник)

Дисциплинарната комисия е предвидена в Устава на БФС,  размерът на санкцията е записан в Дисциплинарния правилник по чл.71, ал.2 на Устава (извадката е на Сега):

Ще се наложи още да почета за правното основание на това ограничение, вярвам, че ограничения на правата  не се налагат с подзаконови актове.

Лидерът на ПП Възраждане с възобновено дело по чл.326 НК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Чл.326 НК по начало е предвиден за борба със заблуждаващи съобщения по телефона.

Практиката да се използва в широк смисъл тази разпоредба за всяване на паника – беше отбелязана в този блог през 2015 г., вж и АКФ, и стана по-интензивна във връзка с пандемията – чл. 326 НК беше прилаган срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова, лидера на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, по случая с двамата пловдивски лекари, които разкритикуваха координацията на здравните власти в условията на пандемия и срещу Георги Георгиев от Боец за мнението му за практиката на видинската болница да не тества контактни лица.

Шумно образуваните дела бяха тихо прекратени, по-специално по случая с проф. Сербезова беше установено, че действията й по огласяване на лекарствен дефицитги не са съставомерни:

“Oбв. C. e cпoдeлилa пyбличнo инфopмaция в cфepaтa, в ĸoeтo e билa пpoфecиoнaлнo aнгaжиpaнa, ĸoятo нeйнa тeзa впocлeдcтвиe e възпpиeтa ĸaтo дъpжaвнa пoлитиĸa – нaлoжeнa е зaбpaнa зa изнoc нa лeĸapcтвeни пpoдyĸти oт тepитopиятa нa P.Бългapия имeннo във вpъзĸa c нeдoпycĸaнe нeдocтигa им в cтpaнaтa.”

Тези дни Софийският районен съд е възобновил делото срещу Костадин Костадинов за всяване на паника. За разлика от проф. Сербезова и Георги Георгиев от Боец Костадинов е твърдял, че въведените от българските власти ограничителни мерки заради пандемията от коронавирус са “пропаганда за отклоняване на вниманието и не са в интерес на гражданите”.

След цялата сага с ваксинираните антиваксъри от Възраждане днес се вижда подривната роля на Костадинов и Възраждане по отношение на разпространението на ковид и защитата от него. “Процесът е насрочен за 25 септември, след като от Народното събрание са потвърдили пред съда, че Костадинов е без имунитет по конкретното наказателно производство.”, пише Сега.

БиБиСи: Кой в България повтаря Кремълския наратив и как руската пропаганда разделя българите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Клуб Зет:

За влиянието на руската пропаганда разказва епизод (Bulgaria’s Russia Conundrum) от политическия подкаст на Би Би Си Мониторинг The Global Jigsaw (нещо като “Световната мозайка”), посветен на България и нейните особени исторически и съвременни връзки с Русия, станали в последните години още по-трудни за разгадаване в контекста на войната в Украйна и засилената заради нея прокремълска пропаганда.

“Бежанците карат скъпи коли”, “отнемат социалните придобивки, които се полагат на българите”. „Войната е грешка на НАТО“, „НАТО е провокирала Русия“, „България е кукла на конци на Запада“,  „ Западът запада,  Русия е все по-силна“ – всичко това са опорни точки на наратива на Кремъл, които се разпространяват в България.

В епизода на БиБиСи са посочени имена на политици/ Костадинов и лица от медиите/Волгин, които “повтарят едно към едно Кремълския наратив”.

И.д. Главен прокурор: в държавната прокуратура се изготвят фалшиви сигнали до определени медии с цел да се удрят определени хора

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Към палитрата от средства за натиск на главния прокурор върху “дадени хора” се добавят и нови инструменти, разкрити на заседание на ВСС, за които пишат днешните медии:

В Дирекция “Публична комуникация” на ВКП се пишеха сигнали от името на несъществуващи лища, те се входираха и по тях се извършваше проверка. Това съобщи Борислав Сарафов пред ВСС. По времето на Иван Гешев в дирекцията работили 18 човека. 

По този начин започвали проверки срещу опоненти на бившия главен прокурор.

Другият начин бил да се пишат статии от служителите на “Публична комуникация”, те се изпращали до две медии, после прокуратурата се самосезирала и започвала проверка. 

24 часа, 6 юли 2023

Не по-малко скандални разкрития направи Борислав Сарафов, който бе привикан специално във ВСС. Той каза, че проверките с цел натиск особено са “избуяли” в последния един месец от властта на Гешев.

Той разкри, че в дирекция “Публична комуникация” на държавната прокуратура се изготвят фалшиви сигнали с цел да се удрят определени хора.

Втората пракика е, че се пишат готови статии, които се пращат до ясно кои “медии”. И като излязат като статия, прокуратурата се сезира срещу дадения човек.

“За мен е стресиращо като човек и като дългогодишен магистрат, проверки да се образуват по такъв начин – по сигнали, написани собственоръно от несъществуващи лица, второ – по “статии”, които се пишат (в прокуратурата), пращат се в определени медии и после се самосезира прокуратурата.”

Атанас Славов каза, че това, което се изнася е – меко казано – стряскащо.

Клуб Зет, 6 юли 2023

“За мен е стресиращо, ще го кажа като човек и като магистрат, проверки да се образуват по такъв начин – по сигнали, написани от несъществуващи лица, или по статии, изпратени до определени медии, които след това се проверяват”, коментира Сарафов. Той потвърди, че администрацията на главния прокурор Иван Гешев са писали статии, които са били изпращани до две определени медии. Те бяха писани от служители на публична комуникация, бяха качвани на сайтовете и след това ставаха повод за образуване на предварителни проверки”, обясни механизмът Сарафов.

Дневник, 6 юли 2023

ЕСПЧ: Жаблянов срещу България. Предели на свободата на изразяване.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Още едно решение по темата незащитено слово.

Сякаш в отговор на медийните изявления на председателката на СЕМ, която – като чула, че свободата на словото има граници, това малко я напрегнало (вж Контракоментар) – Европейският съд за правата на човека прие решение по български казус и още един път констатира наличие на граници на свободата на изразяване, точно както е указано в чл. 10.2 ЕКПЧ.

Незащитено слово.

Решението е Жаблянов срещу България, обявено във вторник, 27 юни 2023.

Твърдението на Жаблянов е “Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие”. За тоав твърдение той е отстранен от поста заместник – председател на Народното събрание. БСП се обръща към Конституционния съд, който отхвърля искането. Жаблянов се обръща към ЕСПЧ и пледира нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Съдът прилага теста за пропорционалност.

Първо, установява намеса в свободата на изразяване. Намесата в правото на свобода на изразяване е съвместима с член 10 от Конвенцията, ако е “предвидена от закона”, преследва една или повече от законните цели, посочени във втория параграф, и е “необходима в едно демократично общество” за постигането на тази или тези цели.

Второ, отстраняването на жалбоподателя от поста му е “предписано от закона” – има такива правила в Правилника на НС.

Трето, Конвенцията изисква намесата да има легитимна цел: “Но Съдът може да приеме, че отстраняването на жалбоподателя от поста му е целяло да защити морала.” [104]

Четвърто, съдът преценява дали намесата е необходима в едно демократично общество.

123.  Изявлението – направено от името на политическа партия, […] представлява категорично и цялостно оправдание на този съд, без да се признава, че той е бил създаден и е действал в нарушение на основните изисквания за справедлив съдебен процес и е постановил хиляди произволни присъди и присъди на политически опоненти (вж. параграф 67 по-горе), много от които са довели до незабавни екзекуции. […]

Все пак тази свобода, тъй като носи със себе си “задължения и отговорности”, не е абсолютна (вж. Karácsony and Others, § 139, и Selahattin Demirtaş, § 245, и двете цитирани по-горе). По-специално, изявленията на парламентаристите, които са в противоречие с демократичните ценности на системата на Конвенцията, заслужават малка, ако изобщо има такава, защита (вж. цитираното по-горе Pastörs, § 47; Будинова и Чапразов срещу България, бр. 12567/13, § 90 in fine, 16 февруари 2021 г.; и Бехар и Гутман срещу България, No 29335/13, § 101 in fine, 16 февруари 2021 г.). Въпреки че тези “задължения и отговорности”, разбира се, не изключват обсъждане на деликатни или чувствителни въпроси, все пак е от решаващо значение политиците, когато се изразяват публично, да избягват коментари, които биха могли да насърчат нетолерантността, и да бъдат особено внимателни в защитата на демокрацията и нейните принципи. Поради статута и позицията на политик в обществото, той или тя е по-вероятно да повлияе на избирателите или дори да ги подтикне, пряко или косвено, да заемат позиции и поведение, които могат да се окажат незаконни (виж Sanchez v. France [GC], no. 45581/15, §§ 150-51 и 187, 15 май 2023 г.).[…]

136.  В светлината на анализираните по-горе фактори – естеството на въпросните изявления, контекстът, в който българските власти са реагирали на тях, и естеството на мярката, която са предприели в отговор – твърдяната намеса в правото на свобода на изразяване на жалбоподателя може да се разглежда като “необходима в едно демократично общество”.

137.  Следователно не е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

Пример за незащитено слово по логиката на принципа “демокрация, способна да се защитава” – отразен в член 17 от Конвенцията