Tag Archives: BG Content

Лев инс загуби делото срещу Mediapool на втора инстанция, но продължава спора във ВАС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Делото на Лев инс срещу Медиапул стана известно с това, че искът е за 1 милион лева. То присъства в докладите на правозащитните организации като пример за неадекватност и необоснованост.

Преди седмици Лев инс загуби делото и на втора инстанция. Решението на Софийския апелативен съд от 7 април 2025 г. не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Медиапул обръща внимание, че втората инстанция е отхвърлила иска с различни мотиви:

Първата инстанция приема, че статията не съдържа клевети или обиди за Лев инс, като принципно е допустимо юридическите лица да претендират неимуществени вреди по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Втората инстанция отхвърля иска на “Лев инс”, защото намира, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за тях, освен в изрично и изчерпателно посочените в някои специални закони хипотези, които дерогират общите правила на ЗЗД.

Съдебният състав на САС припомня, че по въпроса за претендирането на неимуществени вреди от юридически лица има висящо тълкувателно дело.

Застрахователната компания “Лев инс” е отнесла казуса пред Върховния касационен съд.

През 2023 г. делото е включено в годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото като едно от т. нар. дела шамари (SLAPPs) срещу журналисти и граждански активисти.

Нова хипотеза на законна намеса в съдържанието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Парламентът прие окончателно Закона за пазарите на криптоактиви, внесен от Министерския съвет, информира Дневник. С този закон се въвеждат мерки за прилагане на законодателство на ЕС.

Опозицията възрази срещу разпоредбата, с която се дава възможност Комисията за финансов надзор да премахва съдържание. Поправка, направена от Божидар Божанов от “Продължаваме промяната-Демократична България” това да става със съдебен контрол, беше отхвърлена.

Мартин Димитров от ПП-ДБ предупреди за опасност от цензура, но според Делян Добрев от ГЕРБ това са действащи текстове и по други закони и се прави и сега. Когато имаш застраховател или финансов посредник – измамник, КФН по същата процедура му сваля сайта и рекламата във фейсбук, даде пример Добрев.

Сайтове се свалят и по Закона за хазарта, или поне така е предвидено в закона.

Но новината е, че се създава нова хипотеза на законна намеса в съдържанието според новия закон.

ПДИ: Състоянието на достъпа до информация в България 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Програма Достъп до информация (ПДИ) представя двадесет и петия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България за 2024 г.

Докладът започва с препоръки на ПДИ относно подобряване на достъпа до обществена информация в България.

По отношение на законодателството за достъп до обществена информацияи приложението му:

  • Присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи.
  • Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) да се запази в съответствие с Конституцията и международните стандарти. Достъпът следва да се отнася до всяка информация, съхранявана от всички органи на публичната власт. Ограничения са допустими само по изключение, с цел защита на конкуриращо право или легитимен интерес от увреждане, ако не надделява общественият интерес от достъпа.
  • Проектите за нормативни актове, дейността на работни групи и становищата по изготвянето и обсъждането им, официалните и неофициални заседания и срещите с участието на държавни органи и държавни служители следва да бъдат общодостъпна информация. Общественият интерес от прозрачност на управлението и избягване на възможни невидими влияния върху процеса на вземане на решения винаги да надделява  („управление на слънчева светлина“).
  • Kонтрол на решенията по ЗДОИ, така че да се избегне формирането на противоречива, нееднаква или неясна съдебна практика.
  • Секциите „Достъп до информация“ в интернет страниците на институциите да се поддържат според изискванията на ЗДОИ и да улесняват търсещите информация.
  • Обученията на администрацията да се фокусират върху надделяващия обществен интерес, съдържанието на секциите „Достъп до информация“ с разяснителна информация за упражняване на правото и работата с електронни заявления.
  • Институциите да публикуват в интернет страниците си консолидирани версии на издадените от тях изменени и допълнени нормативни и общи административни актове. 

Пълният текст на доклада и приложенията към него са публикувани на страницата на ПДИ в интернет.  

Инфлуенсъри създават сдружение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 5 февруари 2025 г. в Търговския регистър е регистрирана Българска асоциация на създателите на съдържание (БАСС).

Българската асоциация на създателите на съдържание e сдружение с нестопанска цел. Сдружението ще развива, утвърждава и повишава качеството и авторитета на общността от влиятелни личности онлайн и офлайн. Ще работи за подобряване на социалната роля на създателите на съдържание, тяхната изява и прогрес онлайн и на живо.

Учредители са седем физически лица. Асоциацията се създава да подпомага развитието на инфлуенсър маркетинга.

Асоциацията има етичен кодекс.

Достъп до информация: прозрачност за разходването на публични средства

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Държавните институции нямат право да крият имената на фирмите, които са получили средства от финансирани от бюджета програми, размера на поръчката и как точно е избран конкретният външен изпълнител. Това са част от изводите от решението на съдия Калина Пецова от Административния съд – София-град, по дело срещу Изпълнителна агенция “Медицински надзор” (ИАМН), заведено от Десислава Николова, журналист от “Капитал”, представлявана от адвокат Мария Шаркова, управляващ съдружник в “Шаркова и партньори”, за нарушение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Важно заключение на съда за прилагането на ЗДОИ, за което пише Капитал.

С жалбата се иска отмяна на решението в частта му, с която се отказва достъп до поисканата информация по Националната програма по насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията 2024 г. – 2028 г. – в частност колко средства са получили външни изпълнители по тази програма и как са избрани външните изпълнители по всеки един от проектите. Изпълнителната агенция Медицински надзор издава отказ, като го мотивира със засягане на третите лица. В решението се изяснява, че в случая има преобладаващ обществен интерес:

Не е налице хипотезата на чл. 31 от ЗДОИ, тъй като заявителката не изисква данни за самите външни изпълнители, а само за проектите, възложени на такива изпълнители, съответното финансиране и начина на избора им. Извън това, дори да беше изискана и поименна информация за външните изпълнители, последните отговарят на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, тъй като същите са обект на искането само по отношение на дейността им, реализирана посредством средства, финансирани от средства по проект, финансиран от държавна програма, респ. от държавния бюджет. Те са задължени субекти по ЗДОИ и не следва да се иска тяхното съгласие за предоставяне на информацията в този обем. Освен това липсват доказателства за търсене на съгласието им и респ. за отказ. Извън всичко изложено, налице е надделяващ обществен интерес, който не е коментиран в мотивите на органа, както го задължава законът. По изложените съображения, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Решение АССГ ЗДОИ 2025

Владислав Панев печели дело срещу ПИК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 2 май 2025 стана известно решението на СГС по делото на Владислав Панев, Зелено движение, срещу „Пик Нюз“ ЕООД по иск с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Панев твърди, че чрез електронното издание на сайта pik.bg и телевизионното излъчване на „ПИК ТВ“ са разпространени обидни квалификации и клеветнически твърдения, приписващи му престъпление, които не отговарят на истината и засягат честта и достойнството му.

За да бъде уважен този иск, трябва да е установен следният фактически състав: 1/противоправно поведение; 2/вреда; 3/причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата; 4/вина на дееца; 5/противоправното поведение да е проявено при или по повод възложена от ответника работа.

Неблагоприятните факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да бъдат разпространени. В законодателството ни липсва конкретна нормативна уредба за начина, по който тази проверка да бъде извършена. Утвърдено е схващането, че преди да изнесе конкретни фактиу журналистът трябва да получи потвърждение за тях от поне два независими източника. Ако проверката действително е била извършена добросъвестно, се изключва вината на журналиста и неговата отговорност не може да бъде ангажирана за вредите от противоправното поведение.
По настоящото дело не бе доказано да е извършена предварително добросъвестна журналистическа проверка на изнесените факти, които опозоряват ищеца, нито бе доказана
верността на изнесените твърдения, а тежестта на доказване на тези обстоятелства е върху
ответното дружество. Нито един от посочените от ответника източници не съдържа информация, която да потвъждава клеветническите изявления по адрес на ищеца.

Съдът определи размера на обезщетението на 25 000 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Европейски “заговор” за отнемане на спестяванията на хората – или как България се оказа в центъра на буря от дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикация от официалната страница на Euranet Plus, върху публикацията работи Мария Петрова.

Фалшивата информация, че Европейската комисия търси начини да конфискува до 10 трилиона евро, които са лични спестявания на граждани, може да бъде открита в плаформите Екс, ТикТок, Фейсбук и Ютюб. Достоверност на грешните твърдения се опитва да даде публикация на руската държавнa информационна агенция ТАСС, в която се посочва, че Европейската комисия иска да създаде нова схема за мобилизация на спестяванията на частните вложители, така че да бъдат инвестирани в отбранителната промишленост.

Фалшивата теза обаче получи най-голяма популярност благодарение на евродепутата Рада Лайкова. На 3-ти април тя заяви, че в Европейската комисия и Европейския парламент се обсъжда как заплатата на гражданите на Европейския съюз да им бъде вземана, ако не бъде използвана до 6 месеца.

Ще ограничи ли Актът за цифровите услуги разпространението на дезинформацията в ЕС?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикация от официалната страница на Euranet Plus, върху публикацията работи Ангелина Пискова

Има няколко случая, при които има силни исторически връзки между Русия и приемащата страна, но дезинформацията беше успешно преборена.  Говоря за Балтийските държави, Грузия, а и Украйна. Тези страни инвестираха в образованието на хората по информационна грамотност – да мислят откъде идва информацията, кой стои зад нея, каква е неговата цел.

В Балтийските страни се инвестира много сериозно в обществените медии. Изключително е важно да се оборудват хората с факти. Ако погледнете Обединеното кралство, ще видите, че те имат до голяма степен същите проблеми като в Съединените щати. Но когато ги попиташ кой е източникът им на информация при кризи, всички казват БиБиСи. Същото е и при финландците, които са малко по-недоверчиви към руснаците от някои други страни и инвестираха около 200 долара на човек във финландските обществени радио и телевизия. Обществените медии са толкова важни, защото учат хората как да плуват в тази изключително объркана информационна среда. А извършителите трябва да се назовават бързо и активно, така че хората да са наясно с информационните кампании и тяхната цел.

Pуска дезинформация атакува България 12 пъти повече, отколкото Западна Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Pуска “екосистема за дезинформация” отделя специално внимание на България в силно концентриран модел на информационни операции, извършвани през мрежата.

От общо изследвани 45 държави интензивността на публикациите поставя България на четвърто място след Молдова, Грузия и Словакия.

Публикация в Дневник

ВКС: Всеки гражданин има право да иска премахване на клеветнически и обидни твърдения от публикация в електронно медийно издание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ВКС от 4 април 2025 г. по делото на съдия Цариградска срещу ПИК.

През 2024 г. делото на съдия Цариградска срещу ПИК за публикуване на статии с невярна информация, обидни реплики и клеветнически твърдения стигна до Върховния касационен съд (ВКС). ВКС отхвърля довода, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на автора да изразява мнение относно дейността на съдията. Дружеството ПИК е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения и обидни изрази.

Но съдия Цариградска продължава с още един важен правен въпрос, по който ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с което е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта с електронен адрес http://www.pik.bg статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения. Тезата на СРС е, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването“. Съдия Цариграска поставя въпроса има ли всеки гражданин субективно право на защита срещу противоправно посегателство върху правата му чрез предявяване на иск за премахване на публикувана в електронно медийно издание статия, съдържаща клеветнически твърдения и обиди.

ВКС: Основна гражданскоправна последица от деликта е възникването на задължение за делинквента да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законът не въвежда ограничения относно начините, по които да бъде осъществено поправянето на вредите.

При непозволено увреждане, изразяващо се в накърняване на честта, достойнството, доброто име чрез публикуване в електронно издание на статия, съдържаща обидни и клеветнически твърдения, „поправянето на вредите“ не би се постигнало само с присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, защото това не би удовлетворило в пълна степен интереса на увредения да се заличат напълно негативните последици от противоправното поведение на делинквента. Ако статията не бъде свалена от сайта на електронната медия, безпрепятственият достъп до съдържанието й на множество субекти ще продължи, и то неограничено във времето.

По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори в смисъл, че всеки гражданин, чиято личност е накърнена чрез статия в електронно издание, съдържаща отправени към него обиди и клевети, има право, на основание чл. 45 ЗЗД, да предяви, наред с иска за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, и иск за осъждане на собственика на електронното издание да възстанови положението отпреди непозволеното увреждане, като премахне от сайта си статията. Този способ за защита се включва в обхвата на задължението на делинквента за „поправяне на вредите“, предвидено в чл. 45 ЗЗД.

Отменя решението на СГС в частта, в която се потвърждава решение на СРС, в частта, в която се отказва премахване. Осъжда ПИК да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения.