Tag Archives: BG Content

“Не е читав човек” или за правото на свободно изразяване на мнение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

B Софийския районен съд е образувано дело по тъжба на директора на Народния театър Васил Василев, който се почувствал обиден от изказване на актьора Камен Донев:

“…в изкуството няма място за мижитурки, както и във всяка една област на живота, но особено в изкуството, защото сцената, изкуството, това е една декларация , това е послание, това е изразяване, това е обръщение към хората. Мисля, че Сашо [Морфов] тук няма какво да коментираме дори, през годините е показал какво е да умееш да правиш това, докато тоя човечец, който в момента е директор, нищо не е показал. Аз даже имах с него преди години една глупава случка, която няма да споделям пред хората и още тогава ми светна лампата, че не е читав човек. Та, по-добре да се маха и да бъде назначен друг директор”.

Директорът на Народния театър настоява Донев да бъде признат за виновен за обида.

Тъжбата е цитирана в медиите – „Обидните изрази, изразяващи се в негативни епитети и квалификации, са извършени публично, разпространени са чрез едно от средствата за масова информация, а именно в ефира на националната телевизия бТВ, както и са насочени и адресирани срещу длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата или функцията му“. „Мижитурка“ означава човек, който е без достойнство или самочувствие и е готов да угодничи, да се подмазва, обикновено за облага. Като синоними на думата са шушумига, дребнав, плах, ограничен, мухльо. „Човечец“ е жалък, нищожен човек, а „читав“ значи невредим, цял. По отношение на използвания израз от Камен Донев, че Васил Василев „не е читав човек“, следва да се има предвид, че когато определяш някого по този начин, безспорно се влага негативно значение, че този човек не става, не струва, не е добър в най-общ смисъл“.

Едва ли някой ще оспори тезата на Камен Донев, че в изкуството няма място за мижитурки. А наказателно дело за “не е читав човек” вече сме имали (точният цитат е не е чист човек) и изходът е известен.

Историята е следната:

Господин Р., началник на отдел в Министерството на правосъдието, участва в заседание на Висшия съдебен съвет и в хода на заседанието казва за член на ВСС “Според мене той не е чист човек“. Става скандал и Р. е осъден за обида със следните мотиви:

“Деянието (actus reus) се състои в отправянето на непочтителни и унизителни за [г-н С.] думи в негово присъствие. Безспорно е, … че обвиняемият … е казал по отношение на [г-н С.] ‘За мен той не е чист човек’. Изразът има обиден характер, защото той опозорява [г-н С]. Той съдържа неодобрение на неговите етични и морални качества, нещо, което е несъвместимо с неговите отговорности, свързани с разпореждане с бюджетни средства на съдебната власт. По този начин са били опозорени личността и авторитета на [г-н С.] пред останалите членове на [Висшия съдебен съвет]. Тълкуването на ‘Не е чист човек’ може да бъде само едно, а именно, че това лице е безнравствено и няма морал. Дори това да е било личното мнение на [жалбоподателя] за качествата на [г-н С.],  целта на казаното е била да засегне честта и достойнството на [г-н С.]. Критика …, особено, когато е чрез публично изявление по отношение на лица представляващи публични институции, трябва да бъде съобразена с обществените правила, етиката и общоприетите норми за почтеност и морал. Последните не трябва да бъдат погазвани с претенцията, че личното мнение по отношение на някого е въпрос на разбиране и [представлява упражняване] на конституционното право на свобода на изразяване… Противоконституционно и наказуемо е, както е по настоящето дело, да се критикува в обидна форма…Обидата е била преднамерена.

“Не може да се подкрепи аргументът на защитата, че деянието на г-н Р. не е престъпно, защото на практика представлява израз на личната критика на лице упражняващо свободата си на изразяване на мнение …. .  Правото на свободно изразяване на мнение върви заедно със задължението уредено в член 39 алинея 2 от Конституцията, правото да не се упражнява за накърняване доброто име на друго лице. Настоящето дело представлява нарушение на това право, тъй като личното неодобрение по отношение на [г-н С.] изразено публично от г-н Р. е било с унизително съдържание. Отрицателното мнение е било изразено непочтено, по обиден и унизителен начин, което противоречи на закона.”

Р. обжалва, защитата се основава на това, че казаното е лично мнение. При това думите не са груби, вулгарни или цинични.

Губи в СГС и ВКС. Обръща се към Европейския съд за правата на човека и твърди нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ установява, че има намеса в свободата на изразяване и прилага теста за пропорционалност. Намесата е предвидена от закона, разпоредбата е необходима, остава да се види дали е приложена адекватно. Съдът приема, че

  • твърденията са част от дебати по обществено значим въпрос, изискващ засилена защита по член 10 ЕКПЧ;
  • за високопоставен държавен служител границите на приемливата критика са по-широки. “Необходимостта да се осигури обществено доверие към държавните служители при такива условия, може да оправдае намеса, ограничаваща свободата на изразяване на мнение само когато съществува истинска опасност в това отношение. Коментарите на жалбоподателя очевидно не са представлявали такава опасност и не са попречили на г-н С. при изпълнението на неговите служебни задължения”;
  • твърденията имат фактическа основа  и “жалбоподателят очевидно е произнесъл коментара, въз основа на материал, който е предложил да предостави като потвърждение”;
  • доминиращата позиция на властимащите ги задължава да се въздържат от образуване на наказателни производства, особено когато са налични други средства, чрез които да се отговори на несправедливите критики на техните противници.

Въз основа на изложените съображения, Съдът заключава, че не са били налице достатъчно причини за намесата по въпроса. Следователно, ограничаването на свободата на изразяване на мнение на жалбоподателя не се налага от никакви неотложни социални нужди и не е адекватно в едно демократично общество. Нарушение на чл 10 ЕКПЧ.

Решението е по делото Райчинов срещу България (2006).

Разбира се,  българският съд ще се произнесе относно границата на правото на свободно изразяване на Камен Донев,  освен ако не последва друго развитие –  например Василев да приеме предложението на Камен Донев да се срещнат на ринга.    

Клеветата чрез публикация: едно решение на СГС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Състав на Софийския градски съд с председател Мирослава Тодорова гледа дело от частен характер No 20221100601495 по описа за 2022 година, докладвано от съдия Мирослава Тодорова, и се произнася с решение 173 от 17 март 2023 година.

С присъда от 24.06.2021 г., постановена по н.ч.х.д. No 8303/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106-ти състав, подсъдимият Д. М. Й. е признат за невиновен в това в периода 7.02.2020 г. – 8.02.2020 г. в гр. София на интернет страницата https://www.24chasa.bg/novini/article/8163201 и в хартиено издание на вестник „24 часа“, в две идентични по съдържание статии  да е приписал извършването на престъпление „въоръжен грабеж“ на С. М. З. с изразите: „С пушка и нож младеж в условна присъда и гаджето му обраха мъж, когото нападнали в дома му и го вързали за стола. Нападението стА.ло на 4 февруари в София, дни преди да изтече изпитателният срок на грабителя Л.А. 22-годишният рецидивист и гаджето му С. З. влезли в дома на млад мъж, който бил забравил вратата отключена. Заплашили
го с нож и пушка и с кабел го вързали за стол. Двамата откраднали телевизор, китарно кубе, монитор и смартфон, след което избягали. Бързо обаче ги хванали“, като клеветата е разпространена чрез печатно произведение – вестник „24 часа“, и по друг начин – глобалната мрежа „Интернет“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК.
С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявеният граждански иск от частната тъжителка С. З. срещу подс. Д. Й. за сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Иска се отмяна на присъдата като неправилна и  постановяване  на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. СГС намира жалбата за неоснователна.

Статията „Мъж с условна присъда и гаджето му обират с пушка младеж, връзват го за стол“ е публикувана през 2020 г.  “Гаджето” подава частна тъжба по-късно през юни 2020 г., а през 2021 г. воденото срещу мъжа наказателно преследване за престъпление по чл.198, ал. 1 от НК било прекратено поради недоказаност на обвинението, а наказателното производство – спряно поради неразкриване на извършителя на деянието.

Решението съдържа важни и обстойно  обосновани тези и изводи, между които:

  • Доказателствената тежест е за лицето, повдигнало обвинение.

Въззивният съд установява, че подсъдимият е автор на двете публикации. Съдът се спира на “обхвата на проверката,
която подсъдимият е извършил, преди да представи текста си за публикуване.” Доказателствената тежест е за страната, повдигнала обвинението, тоест за тъжителката. Нейната позиция е, че обвинението е доказано, защото подсъдимият не е доказал истинността на фактите за нейното участие. НПК обаче изрично закрепва положението, че не могат да се
правят изводи във вреда на обвиняемия от това, че той не е успял да докаже възраженията си. Подсъдимият в наказателния процес никога не носи доказателствена тежест, нито от някакъв стадий занапред   тя може да се прехвърли върху него, се казва в решението. “Поради това и чл. 147, ал.2 НК постановява, че деецът не се наказва, не “ако той докаже”, а ако “се докаже” истинността на разгласените обстоятелства.” В съгласие с основните принципи за справедлив наказателен процес по чл. 6 ЕКПЧ за подсъдимия не възникват неблагоприятни последици при пасивно поведение.

  • За да носи наказателна отговорност, лицето трябва да съзнава, че разпространява неверни и позорящи факти и да има цел да навреди.

Нещо повече. Тъжителката не просто трябва да докаже, че твърденията в статията не са верни.  Криминализацията на клеветата е предвидена като една от юридическите гаранции, осигуряващи закрилата на достойнството на личността срещу злоупотреба с конституционните права на информация, на свобода на изразяване, в частност – на разпространяване на информация, в случаите в които словесното изразяване не представлява квалификация или оценка, а целенасочено разпространяване на неверни и позорящи факти. Поради това и се изисква нещо повече – да бъдат събрани доказателства, че чрез публикацията подсъдимият е злоупотребил с професионалната си дейност, като е съзнавал, че обстоятелствата в текста му са неверни, но го е публикувал не за да се информира обществото, а за да злепостави тъжителката и така да й навреди. В случая не се установява цел злепоставяне.

Престъплението е формално и то е довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия.

  • Няма правна пречка да се пише за престъпления, преди да е завършило производството – но  трябва да бъде съобщено, че въпросите не са решени окончателно.

По въпроса за верността: едва след публикацията се изяснява  истината за това извършено ли е престъпление и от кого.   Освен това, доколкото постановлението за прекратяване спрямо Л.А.не е било предмет на съдебен  контрол,   то не е придобило стабилитет. Така че частната тъжителка не може да докаже клевета:  по делото не е било категорично установено, че тя не е съпричастна.

Съдът подчертава, че не съществува законова забрана да се отразяват факти за престъпления преди да е приключил наказателния процес или дори преди да е започнал, ако журналистът разполага с информация от няколко надеждно осведомени източници както относно деянието, така и за неговото авторство.
Това положение следва от обществената задача на журналистиката в демократичното общество да информира гражданите, включително и като част от механизмите за контрол върху публичните власти в обществен интерес, например – за да привличат вниманието върху дейност на органите на досъдебното производство, която не покрива изискванията за професионално свършена работа. Същевременно “добросъвестното представяне на информация по неприключило наказателно производство в журналистически материал изисква да бъде упоменато, че въпросите не са решени окончателно с влязла в сила присъда.

Видно е от текста на процесната публикация, че подсъдимият е посочил процесуални факти за започнало наказателно производство и изрично е отбелязал, че частната тъжителка не е привлечена като обвиняема. Всички тези факти са верни,
което е установено от писмените доказателства, изводими от приобщеното ДП No 170/2020 г. на 4 РУ-СДВР.

  • Изпълнителното деяние на клеветата като противоправно личностно поведение не включва търсенето, получаването или самото разпространение на материалните носители на информация като съвкупност от факти и обстоятелства, вече създадена от някой друг.

Според решението криминализацията на клеветата е

  • една от юридическите гаранции срещу злоупотреба с конституционните права на информация и на изразяване на мнение, в случаите в които мнението не представлява квалификация или оценка, а становище по факти;
  • държавна намеса, предвидена от закона, в правото на дееца да съобщава конкретни твърдения за някого, когато те са позорни или му приписват престъпление и не отговарят  на истината, т.е когато засягат  неправомерно доброто име.

Към това съдът смята, че криминализацията на клеветата  предоставя защита  от недобросъвестно упражняване на правото на свободно изразяване чрез разпространяване на информация, когато деецът е субектът на гледната точка и автор на изразеното становище. Изпълнителното деяние на клеветата като противоправно личностно поведение не включва търсенето, получаването или самото разпространение на материалните носители на информация като съвкупност от факти и  обстоятелства, вече създадена от някой друг.

Според точен цитат:

“Същественото обстоятелство в настоящия случая е, че подсъдимият не си е измислил информацията, а я е научил от публичен източник и от информатор и тя възпроизвежда точно данните в досъдебното производство. Следователно,
подсъдимият не е източникът на информацията за извършеното престъпление, а пресъздава коректно съдържанието както на публично оповестената информация от СДВР, така и на информацията, която се е съдържала към този момент в ДП No
170/2020 г. на 4 РУ–СДВР. Това означава, че подсъдимият, оповестявайки обективно съществуваща информация, не осъществява изпълнителното деяние на клеветата. Обратното тълкуване би довело до създаване на такова ограничение на правото на информация, което би застрашило съществуването на свободния поток на информация и на журналистиката изобщо и би обезкуражило откритото обсъждане от гражданите на въпросите от обществено значение. Подобно тълкуване, освен че е противно на закона, не кореспондира на никаква необходимост в едно демократично общество, така
както се изисква в чл.10 ЕКПЧ.”

По този извод ще си позволя коментар – струва ми се, че  има хипотези, които заслужават обсъждане поотделно. По тази логика и в медийното право, вж Закон  за радиото и телевизията, чл. 17, ал. 4,  изрично се предвижда, че медиите не носят редакционна отговорност  за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са: 1. получени по официален ред; 2. цитати от официални документи; 3. точно възпроизвеждане на публични изявления. Но т. 4 на същата алинея, която предвиждаше да не се носи отговорност при републикуване, беше отменена, защото законодателят прие – според мен основателно – че републикуването е редакционна дейност, при която би трябвало да се носи отговорност за селекцията на източника и съдържанието. В случая съдът приема, че и в хипотеза на републикуване (“оповестяване на обективно съществуваща информация”) не се носи наказателна отговорност.

  • Потвърден е принципът на отговорната журналистика, известен от практиката на ЕСПЧ.

В решението се казва изрично, че “когато е извършена необходимата проверка относно истинността на
информацията съгласно установената журналистическа практика чрез използване на обективно съществуващите и възможни източници на информация, е налице професионална добросъвестност, която изключва наказателната и гражданската отговорност (решение No 111/26.05.2000г. по н. д. No 23/2000г., ВКС, II НО).

Също така изрично се подчертава, че добросъвестната  журналистическа практика “освен умисъла за извършване на престъпление изключва и непредпазливостта на подсъдимия.”

  • Журналистическите източници на информация се ползват с особена закрила, с позоваване на решението Гудуин срещу ОК. 

Съдът  потвърждава и принципа на защитата на тайната на журналистическите източници като аспект на защитената свобода на изразяване, “защото защитата на източниците е задължително условие, за да може пресата да изпълнява ролята си на „куче-пазач” в демократичното общество. В практиката на ЕСПЧ се поддържа, че едно нареждане за разкриване на източника би имало потенциален възпиращ ефект върху готовността на хората да дават информация. Такова нареждане може да почива само на изключителни обстоятелства, свързани с жизненоважни обществени или лични интереси. По делото Гудуин (1994 г.) Европейската комисия по правата на човека провъзгласява за основен принцип защитата на източниците на информация от разкриване.”

КПКОНПИ да предостави информация за прилагането на закона/ казус Слави Трифонов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изданието Сега информира за спечелено дело по Закона за достъп до обществена информация:

Сега потърси информацията за Слави Трифонов от КПКОНПИ миналата есен – колко пъти той не е изпълнил законовото си задължение да декларира имуществото си, проверен ли е от КПКОНПИ, глобен ли, каква му е глобата и дали е събрана. А също и дали комисията потвърждава твърденията на Трифонов, че той е бил проверен и не са открити проблеми. Членът на КПКОНПИ Пламен Йоцов отговаря, че “ако даде информация, това би попречило при хипотетични бъдещи проверки”.

Трифонов е задължен да подава имуществена декларация пред КПКОНПИ, откакто беше обявен от ЦИК за депутат, избран в 45-ото Народно събрание през април 2021 г. Освен това Трифонов трябва да подава и като лидер на ИТН, тъй като партията му получава държавна субсидия. Тя се полага за над 1% гласове на парламентарните избори, т.е. макар и ИТН да остана извън Народното събрание на последните избори, задължението на Трифонов не е отпаднало. Той обаче системно отказваше да се съобрази със закона с мотив, че няма да прави сеир. Едва в началото на тази година обяви, че е размислил, защото законът важал за всички. Декларация обаче още не е подал, вероятно ще го стори през май, когато е кампанията за деклариране на имущество за м.г.

Административният съд приема, че информацията за действията на КПКОНПИ във връзка със Слави Трифонов е обществена и за предоставянето й надделява общественият интерес, тъй като тя ще повиши прозрачността и отчетността на комисията.

*

Не мога да приложа цитираното решение на съдия Диляна Николова, но ето аналогично решение на АССГ по дело 7128/22 от 6 февруари 2023, което се отнася до трима депутати от ИТН, трима депутати от ГЕРБ и един от Обединени патриоти – въпросите на жалбоподателя са същите, както в посочената по-горе публикация:

1) Започнала ли е КПКОНПИ имуществена проверка срещу депутатите С. Т. Т., В. М. А. и Р. Н. Б. – тримата от политическа партия „Има такъв народ“, срещу депутатите Р.П. Г., С. М. Н. и Г. Е. М. – тримата от политическа партия ГЕРБ, както и срещу С. Р.Б. от коалиция „Обединени патриоти“;
2) Ако не е започнала проверка, защо не е;
3) Ако е започнала проверка, на какъв етап е тя;
4) Ако е започнала проверка, в какъв срок се очаква да приключи;
5)Ако проверката вече е приключила, установила ли е КПКОНПИ несъответствие и ще пристъпи ли към внасяне на конфискационен иск в съда;
6) Каква е причината да не се предоставя информация на официалната страница на КПКОНПИ за посочените лица в т.1 лица.

Извадка от мотивите на АССГ по това дело, съдия Татяна Жилова:

Наведеният от ответника довод, че предоставянето на търсената информация би нарушило личните данни на трети лица, е неоснователен.

На първо място, информацията може да бъде предоставена със заличени лични данни. Общият регламент за защита на личните данни 2016/679 изрично посочва, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност – П., рецитал 4. Следователно правото на защита на личните данни трябва да се разглежда пропорционално на правото на достъп до информация. Предоставянето на достъп до обществена информация не
може да се основава единствено на правото на защита на личните данни, тъй като съществува техническа възможност за заличаването им при предоставяне на информация. Имената на народните представители са публично известни и не
попадат в ограниченията на Закона за защита на личните данни и на 2016/679, а ако се разкриват лични данни за други лица, те могат да бъдат анонимизирани.

На второ място, в случаите, когато се засягат интересите на трети лица, законът допуска отказ да се предостави достъп до обществена информация само ако засегнатото лице изрично е отказало предоставянето й – чл.37, ал1, т.2 от ЗДОИ.

По административната преписка липсват данни органът да е поискал съгласие от засегнатите лица и те изрично да са отказали предоставяне на информацията. Но дори и да е налице изрично несъгласие, в случаите на надделяващ обществен интерес информацията следва да се предостави.

Преценка за надделяващ обществен интерес изобщо не е правена от ответника, въпреки че жалбоподателят го е мотивирал в заявлението. Личната сфера на лицата, заемащи висши публични длъжности, е защитена в по-ниска степен от личната сфера на останалите граждани, като доминиращо значение се отдава на необходимостта на обществото да знае – аргументи в този смисъл са изложени от Конституционния съд в Решение No 4 от 26 март 2012 г. по конституционно дело No 14 от 2011 г.,относими и към настоящия случай.

Този извод следва и от обстоятелството, че Комисията публикува на страницата си подадените имуществени декларации и списък на лицата, които не са подали декларации.

Легалната дефиниция за “надделяващ обществен интерес” е дадена в §1, т.6 от ДР на ЗДОИ – този интерес е налице тогава, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В случая чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността на дейността на КПКОНПИ – дали тя упражнява ефективно правомощията си, дали тя подхожда еднакво към различните лица, заемащи висша публична длъжност – следователно надделяващият обществен интерес е налице.

ОТМЕНЯ Решение NoДОИ-9#3 от 12.05.2022г., издадено от член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

ИЗПРАЩА административната преписка на КПКОНПИ за повторно разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от получаване на решението.

Решението е окончателно.


Тарифа за предизборните предавания по БНТ и БНР за изборите на 2 април 2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С ПМС №26/2023 е приета   Тарифа, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове при произвеждането на изборите за народни представители на 2 април 2023 г.

Постановлението се приема на основание чл. 197 от Изборния кодекс.

Изборите за 48 НС: 6 милиона лв за медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Институтът за развитие на публичната среда е подготвил анализ на приходите и разходите за  парламентарните избори през октомври 2022.

Отчетите от изборите на 2-и октомври, 2022 г. показват, че участниците са похарчили общо 8 060 866 лв. И в тази кампания средствата за медийно отразяване заемат най-голям дял от общите разходи – 72.7% или 5 866 081 лв. В тази сума са включени и средствата от медийни пакети, които възлизат на 714 740 лв.

В кампанията за изборите на 2-ри октомври 2022 г. средствата за медии са насочени основно към онлайн платформи (2 240 131 лв. или 39%) и частни телевизии (2 016 338 лв. 35%). Най-малко пък са разходите за БНР – 82 224 лв. (1.3%) и частни радиостанции – 276 675 лв. (4.8%).

Отделна публикация е посветена на медийните пакети.  

Капитал: Собственикът на “Виваком” United Group е кредитирал сделката на Спас Русев за “Булсатком”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

  • Отчетът на United Group показва кредит от 127 млн. евро към компанията на Русев Viva Corporate.
  • Като част от нея UG придобива базовите станции и оптичната мрежа на тв и интернет доставчика.
  • Косвеното участие на “Виваком” като финансираща страна и притежаването на инфраструктурата ще има ефект върху конкуренцията.

Публикацията в Капитал, автор Константин Николов

На пазара на доставка на телевизия и интернет от поне десетилетие властва трио – “Виваком”, “Булсатком” и ” А1 България”. Операторите често сменяха собствениците си и едновременно купуваха малки конкуренти. От тази есен е факт поредната рокада – “Булсатком” беше купено от дружество на Спас Русев. А сега става ясно, че сделката е била директно финансирана от собственика на “Виваком” United Group. Новината се вижда в отчета на групата за деветмесечието на 2022 г.

Собственикът на “Виваком” и “Нова тв” планира скоро да придобие инфраструктура (базови станции и мрежа) от “Булсатком” за 90 млн. евро. Макар че клиентската база не е обект на сделката, договореностите не са обявени пред антимонополния орган КЗК. Но косвеното участие на “Виваком” като финансираща страна и притежаването на инфраструктурата ще даде ефект върху конкуренцията –  по-свързани два оператора и по-малко алтернативи за клиентите.

Потърсен за коментар, Спас Русев отказа да говори за заема от United Group. “Капитал” изпрати запитване и към собственика на “Виваком”, но до момента няма получен отговор.

Гражданско обединение Боец осъди Тома Биков за клеветнически твърдения в тв предаване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В предаване, излъчено по Нова телевизия („Неделята по Нова“) Тома Биков – “политолог, журналист, политик”, член на действащото НС и на парламентарната комисия по културата и медиите –  е направил следните изявления: „Боец, това е една организация от двама души, която се организира от Цветан Василев. Купуват една страница в испански вестник, близък до сепаратистите в Барселона с определени връзки с руски служби. Които не го казваме ние, това е ясно доста преди тази публикация; „А иначе, че Боец и Бивол от време на време заработват за Цветан Василев,  мисля, че това е ясно на всички. Това не е никаква тайна. И че господин Василев от шест години се опитва нещо да се реабилитира по някакъв начин през такъв тип медии или организации, също е…те не крият, те имат снимки с него.“

Сдружение “Гражданско обединение Боец” подава иск за обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на ищеца в телевизионно предаване. С решение на СРС искът е отхвърлен изцяло. “ГО Боец” подава въззивна жалба.

Според СГС:

Клеветническите твърдения по правило представляват разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства,
определени факти, които са позорни – неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото.
Позорно обстоятелство е конкретен неистински факт, който или дава конкретна информация за определени негативни прояви на личността или са илюстрация за определени негативни последици от поведението му. Правно значение на приписаните неистински обстоятелства има обаче, ако те са обективно позорни. В изявленията на ответника Тома Биков . се съдържат изявления, с които насочват зрителите на предаването към извода, че сдружението „Боец“ е организирано и финансирано от лице, по отношение на което е повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление, както и че
поддържа връзки с руски тайни служби и каталунска сепаратистка организация.
Посочените твърдения са обективно позорни, тъй като обществено неприемливо е сдружение, което си поставя цели, свързани с промяна на устройството на съдебната система, за контрол върху дейността на главния прокурор, да се организира и финансира от лице, по отношение на което има образувано наказателно производство.
Неприемливо е и обстоятелството сдружение, което цели промяна във формата на управление (в частта за съдебната власт) да бъде повлияно от чуждестранни тайни служби, както и да си партнира със сепаратистка организация в Испания. Независимо от това, че изявленията, съдържат твърдения за позорни обстоятелства, те не биха били клеветнически, ако са верни. Установяване на верността на изложените факти е било в тежест на ответника Тома Биков, а именно той е следвало да ангажира доказателства относно това, че сдружението  е организирано и финансирано от Ц.В., както и че то има връзки с тайни служби и сепаратистка организация. Такива доказателства липсват.

Тома Биков организира защитата си около две възражения:

  • че това вече било известно и
  • че това било мнение, а не твърдение.

СГС не ги приема – първо, няма препратки към предходни публикации; второ, използваните изрази не представляват оценка, мнение, тъй като съдържат изявление за знание на определени обстоятелства. По правило, за разлика от разпространяването на информация, изразяването на мнение има оценъчен характер, поради което мнението не може да бъде вярно или невярно и е противоправно единствено ако е изразено в обидна форма, т.е. ако съдържа обидни
оценки и квалификации.

Следователно изявлението на Тома Биков няма оценъчен характер и по своя характер е клеветническо твърдение относно позорни обстоятелства, за съществуването на които по делото не са ангажирани доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция променя доказателствената тежест и задължението за установяване на обстоятелствата, които  изключват вината, е възложено на ответника, се казва в решението.

Първоинстанционният съд е приел, че на юридическо лице не могат да бъдат причинени неимуществени вреди. По този въпрос СГС  казва следното:
Действително в българската теория и съдебна практика до последните години не е съществувало съмнение, че юридически лица не могат да търпят неимуществени вреди, настъпили в резултат на виновно противоправно поведение, включително и в резултат на изразени публично клеветнически твърдения като процесните. Това е така, доколкото неимуществените вреди се свързват с негативни психически преживявания, физически болки и страдания, засягане на чест и достойнство и др., т.е. с всички негативни преживявания в духовния живот на физическо лице.
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, обаче не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане – всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т. ч. и на юридическо лице.
Липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди от юридическо лице и в последващите разпоредби в закона, вкл. и чл. 52 ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди. Юридическите лица с нестопанска цел, какъвто е ищецът, доколкото осъществяването на стопанска дейност не му е присъща, а се създава в обществена или частна полза, то възможността да претендират неимуществени вреди е по–скоро сходна с тази на физическите лица.
Тези вреди не могат да бъдат оценени в пари, тъй като нямат имуществено проявление. Юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза се създават, за да постигнат обществено значими цели, които не са в интерес само на членуващите в тях лица. Всяко деяние, което води до засягане на доброто име и всяко друго неоценимо в пари право на това юридическо лице може да повлияе негативно върху постигането на обществените цели и да затрудни дейността му.
Именно в този смисъл е и установилата се съдебна практика – Решение No 274/18.03.2019 г. по гр. д. No 5120/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., както и Решение No 29/10.03.2020 г. по гр. д. No 1690/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение No 206/26.03.2019 г. по гр. д. No 4762/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о.
Въз основа на изложеното и при съобразяване на дадените от ВКС насоки, въззивният съд приема, че законът признава правото на юридическо лице с нестопанска цел, създадено в обществена полза да бъде активно легитимирано да претендира обезщетение за неимуществени вреди.
С процесните изрази са причинени неимуществени вреди на юридическо лице.  Обезщетението следва да бъде определено като се прецени тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на ответника, ефектът върху трети лица, който е породен от неправомерното му поведение, степента на накърняване на репутацията, несигуроността прри планиране, нарушение в управлението на сдружението, безпокойство и неудобство, причинено на членовете на ръководството на фирмата (в този смисъл освен цитираната по–горе съдебна практика и Решение No 35/12.08.2022 г. по к.гр.д. No 3901/2018 г. по описа на ВКС IV ГО).
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение No 2016777/04.08.2021 г. по гр.д. No 50274/2020 г. по описа на СРС, 38 състав в частта, с която предявеният от Сдружение Гражданско движение „Боец.“ против Тома Биков е иск с правно основание чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите е отхвърлен за сумата от […]  и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите  Тома Биков  да заплати на Сдружение с дейност в обществена полза „Боец.“, сумата от […], представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изрази, използвани в интервю, излъчено на 23.03.2020 г. в предаване „Неделята на Нова“ по Нова телевизия.
Това решение е илюстративно поне за
  • гражданската отговорност на народните представители за клеветнически твърдения;
  • твърдения за факт vs мнение и оценка;
  • възможност за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на юридическо лице;
  • тежест на доказване за ответника.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, срокът не е изтекъл.

*

Венелин Петков пред БНР: ГЕРБ оказваше натиск над bTV

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Заглавието е заимствано от БНР.

Даниел Ненчев интервюира за БНР,   Късното шоу на Радио София,  Венелин Петков,  бивш шеф на новините в бТВ и неизбран кандидат за генерален директор на БНТ.

Венелин Петков разказва за натиск   по време на управлението на ГЕРБ, предизвикан от желанието на ГЕРБ да наложи  как трябва да се отразява управлението, партията, Борисов, включително в сравнение с отразяването на президента.  Казва още, че конкурсът за генерален директор на БНТ е бил фарс.

На сайта на БНР интервюто първоначално е публикувано със заглавие: “Венелин Петков пред БНР: ГЕРБ оказваше натиск над bTV”. Впоследствие заглавието е променено на: “Венелин Петков пред БНР: Срещу нас е имало опити за натиск”.

отбелязва Емилия Милчева за Дойче Веле.

Така към казуса бТВ  се добавя казусът БНР. Работата е в това, че старото заглавие на сайта по-точно отразява казаното от госта. По какви причини е променено? Генералният директор в отговор на запитване  казва, че “Решенията относно съдържанието на материалите, включително тяхната редакция, се вземат от автора или от отговорните членове на екипа на уебсайта на БНР.” В случая като  автор на информацията на сайта е посочен водещият на интервюто с Петков – Даниел Ненчев.

ГЕРБ е заличен в заглавието и в публикацията, но  – както сочи Божидар Божанов – е останал в интернет адреса й – https://bnr.bg/post/101734334/venelin-petkov-pred-bnr-gerb-okazvashe-natisk-nad-btv

Не знаем има ли намеса, едва ли ще научим, освен ако Ненчев не реши да обясни корекцията – но защо авторът би се отдалечил от съдържанието на интервюто и би пропуснал шанса да привлече вниманието с важна новина.

А ако се върнем към Венелин Петков:  ето цялото участие, близо два часа, от което научаваме за доносите на ГЕРБ до централата на телевизията. Петков нарича този тип тормоз опити за натиск, тъй като според него тормозът не е бил успешен.

Не може да не се отбележи, че научаваме за сложните отношения, когато вече и ГЕРБ, и Петков не са на предишните си позиции.

Съвет на Европа: Препоръка 2022/4 относно насърчаване на благоприятна среда за качествена журналистика в цифровата ера

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел три препоръки на 1429-то заседание през 2022 г., едната от които е Препоръка до държавите членки относно насърчаването на благоприятна среда за качествена журналистика в цифровата ера.

Признавайки, че качествената журналистика, която се основава на стандартите на професионалната етика, като същевременно приема различни форми в съответствие с географския, правния и обществения контекст, преследва двойната цел да действа като обществен пазач в демократичните общества и да допринася за обществената осведоменост и просвета;

Подчертавайки, че цифровата трансформация създаде важни възможности, но също така и предизвикателства за медиите и комуникациите, и че преминаването към все по-цифрова, мобилна и социална медийна среда дълбоко промени динамиката на производството, разпространението и потреблението на новини и друго медийно съдържание, и като отбеляза, че в резултат на това качествената журналистика се конкурира за вниманието на аудиторията с други видове съдържание, които не са предмет на същото правно съдържание,  регулаторни или етични рамки;

Отбелязвайки, че онлайн платформите са поели основна роля в разпространението и популяризирането на новини и друго медийно съдържание, като по този начин придобиват голяма сила в цифровата икономика, като същевременно засягат традиционните медийни бизнес модели, и че това изисква внимателно наблюдение на тяхната роля и съответните им отговорности в медийния сектор;

Решени да насърчават благоприятна среда за качествена журналистика и отворени за   иновации по отношение на съдържание, формати и методи за разпространение, да подкрепят сътрудничеството между медийните сектори и платформи и   да поддържат творчески и иновативни идеи чрез положителни мерки и адекватна финансова подкрепа;

Решени да насърчат медийно грамотна и информационно грамотна общественост, която е оправомощена да взема информирани и автономни решения относно използването на медиите, която е в състояние и желае да се ангажира критично с медиите, която оценява качествената журналистика и се доверява на надеждни източници на новини –

препоръчва на правителствата да популяризират настоящата препоръка.

Ако и до вас не е достигнала препоръката, която правителството трябва да популаризира,  ето  началото:

  1. Качествената журналистика, с непоколебимата си ангажираност към преследването на истината, справедливостта и точността, към независимостта, прозрачността и хуманността, както и силното чувство за обществен интерес за насърчаване на отчетността във всички сектори на обществото, остава от съществено значение както винаги за здравето на демокрациите.
  2. Всички видове медии, в тяхното все по-голямо разнообразие, играят важна роля в изпълнението на обещанието на журналистиката в момент, когато все по-нарастващото количество информация, достъпна за голяма аудитория, съчетано с трудността да се определят източниците на цялата тази информация, разширява способността на обществата да оценяват нейната точност и надеждност. Журналистическите практики, които поддържат тази роля, както и ценностите и принципите, изложени по-горе, трябва да бъдат признати като обществено благо.
  3. Цифровата трансформация откри безпрецедентни възможности за трансгранична комуникация, включително чрез създаване на нови пространства за изразяване на  хората в недемократични режими и за информационните нужди на групите в неравностойно положение. Разработването на онлайн инструменти също е от полза за журналистиката, като улеснява, наред с другото, журналистиката на данни и широкомащабното трансгранично сътрудничество между организациите и инициативите на разследващите журналисти.
  4. В същото време бързото технологично развитие доведе до това, че онлайн платформите играят влиятелна роля в публикуването, разпространението и популяризирането на новини и друго медийно съдържание. Това дълбоко наруши новинарския бизнес като цяло и запазването на качествената журналистика в частност. Неумолимият темп на споделяне на информация онлайн рискува да компрометира дълбочината и точността на докладването. Разпространението на медийно съдържание е радикално трансформирано и решенията, свързани с новините, веднъж взети от човешки редактори, все повече се вземат от непрозрачни алгоритми на големи световни онлайн платформи, които се ръководят от търговски съображения за мащаб, споделяне и монетизация. Наблюдението на журналистите и техните източници също стана по-лесно и по-широко разпространено чрез използването на алгоритми.
  5. Новата информационна екосистема също радикално трансформира навиците за потребление на новини, особено сред младите и по-малко привилегировани социални групи, и продължава да го прави. Има изобилие от информация онлайн, често достъпна чрез платформи, управлявани от алгоритми, които нямат редакторски контрол и / или прозрачност и все повече се споделят чрез затворени приложения за съобщения. Това, заедно с алгоритмичната манипулация и въздействието на информационното претоварване върху фокуса и обхвата на вниманието на хората, направи значително по-трудно за мнозина да идентифицират и да получат достъп до качествена журналистика. Бизнес моделите на онлайн платформите и другите посредници, които се превърнаха в основен източник на новини и информация за голяма глобална аудитория, изглежда улесняват или дори стимулират разпространението на сензационно, подвеждащо и ненадеждно медийно съдържание, допринасяйки за нарастващото разделение в обществото.
  6. Демокрациите изпитват нарастващи заплахи, породени от разпространението на дезинформация и онлайн пропагандни кампании, включително като част от мащабни координирани усилия за подкопаване на демократичните процеси. Тези заплахи доведоха до редица обществени разследвания и инициативи на високо равнище, включително от страна на Съвета на Европа, за разбиране и разработване на начини за справяне с масовата дезинформация. Освен това някои онлайн платформи положиха значителни усилия, за да предотвратят използването на техните мрежи като проводници за широкомащабна дезинформация и манипулиране на общественото мнение, както и да отдадат по-голямо значение на общонадеждните източници на новини и информация. Въздействието на тези мерки върху свободния поток на информация и идеи в демократичните общества обаче трябва да бъде проучено внимателно.
  7. В  настоящата среда на засилена политическа партизанщина  безскрупулните политици използват дневен ред на “фалшивите новини”, за да започнат самоцелни атаки срещу критичните медии, подкопавайки легитимността на журналистиката и затягайки законовите ограничения за легитимно изразяване. В тази все по-поляризирана информационна екосистема доверието на хората в медиите, както и доверието в политиката, институциите и експертизата, в много държави е намаляло до тревожно ниско ниво. Редица медии, които традиционно се ангажират да произвеждат надеждна информация, сега се оказват неспособни да противодействат на тези процеси поради намаляващата читателска или зрителска база. Те се борят да адаптират операциите си към цифрова среда и да останат свързани с общностите, на които служат.
  8. Повишеният професионализъм, по-добрата журналистика и усилията за проверка на фактите, ангажираността на аудиторията, прозрачността и по-високата отчетност в рамките на медийните организации и интернет посредниците могат да допринесат за (пре)възстановяване на доверието и здравите взаимоотношения между медийните участници и обществеността. Освен това дейността в цифрова среда следва последователно да се ръководи от твърди правни и етични стандарти, по-специално по отношение на използването на генерирано от потребителите съдържание, личните данни на потребителите, проследяването, правата на авторите и зачитането на неприкосновеността на личния живот.
  9. При тези условия медийната и информационната грамотност (MIL) е ключов фактор, който дава възможност на хората да се справят с медиите по самоопределен начин. Тя включва развитието на когнитивни, технически и социални умения и способности, които дават възможност на хората да:

− са способни на ефективен достъп до медийно съдържание и критичен анализ на информацията, като по този начин им се дава възможност да разберат как се произвежда, финансира и регулира медийното съдържание, както и да имат увереността и компетентността да вземат информирани решения за това кои медии използват и как ги използват;

− разбират етичните последици от медиите и технологиите;

− комуникират ефективно, включително чрез устен превод, създаване и публикуване на съдържание.

  1. Инициативите на MIL за всички възрастови групи – не само за деца и младежи – които популяризират уменията и знанията, необходими за признаване и оценяване на качествената журналистика, или илюстрират ползите от качествената журналистика за различни аудитории, следва да получат максимална подкрепа от държавите.
  2. Финансовата устойчивост остава едно от най-големите предизвикателства пред качествената журналистика. Традиционните, базирани на реклами медийни бизнес модели бяха нарушени, докато трансформацията на големите онлайн платформи в много отношения в издателски организации отдели производството на новини от разпространението на новини и направи жизнеспособността на медиите зависима от променящите се алгоритмични политики на платформите и различните практики на ангажиране с медиите. Както традиционните, така и дигиталните издатели са изправени пред сериозни финансови проблеми. Тези проблеми доведоха до продължителни операции за намаляване на разходите и съкращения на служители в много държави, увеличавайки несигурността на журналистиката и допринасяйки за влошаването на условията на труд за голям брой медийни специалисти, които в преследване на доходоносна заетост са готови да поемат все по-голямо натоварване, както и рискове за тяхното здраве и безопасност.
  3. Тенденцията към по-голяма концентрация и конвергенция в сектора на новинарските медии и на националните пазари застрашава разнообразието от източници и гледни точки, които са основополагащи за демокрацията. Местната журналистика е особено силно засегната от новите икономически основи и е на ръба да изчезне напълно на много места, лишавайки общностите от решаващи пазители над местните власти и обществените дела. Разследващата журналистика и трансграничната журналистика са от решаващо значение както за надзорната функция на медиите, така и за доверието в сектора, но те са скъпи дейности и също така са силно засегнати от финансови ограничения.
  4. Идентифицирането на нови бизнес модели и превръщането им в устойчиви е от решаващо значение за бъдещето на качествената журналистика в дигиталната ера. В тази връзка е трудно да си представим, предвид мащаба на нарушаването на финансовите основи на качествената журналистика, каквато я познаваме, че качествената журналистика ще може да оцелее и да просперира, без да признае и възнагради стойността си в рамките на базирания на данни бизнес модел на големите платформи. Това ще изисква, наред с други мерки, значителни трансфери на приходи от платформите, които са натрупали безпрецедентни нива на богатство чрез монетизиране на съдържание на трети страни, потребителски данни и внимание от страна на потребителите.

14. Освен това е важно да се гарантира, че всеки има достъп до разнообразно журналистическо съдържание, независимо от равнището на доходите и социално-икономическите бариери. Обществените медии и обществените медии с нестопанска цел трябва да могат да запазят решаващата си роля в това отношение. Те следва да бъдат подпомагани в напредъка им към цифрова трансформация, включително чрез подходящи средства и финансиране, за да се запази тяхната социална стойност и значимост. Обществените медии, които до голяма степен се считат за надежден и надежден източник на информация, могат да имат стабилизиращ ефект върху медийния сектор, доколкото е гарантирана неговата независимост от политически и търговски натиск […]

Прозрачност на предоставянето на държавната реклама: служебното правителство чете ли докладите за върховенство на правото?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Служебното правителство – по инициатива на служебния  министър на туризма Илин Димитров –   предлага промяна в Закона за обществените поръчки, с която рекламно съдържание в платформите да може да се публикува без обществена поръчка, съобщава Христо Николов в 24 часа. Министърът казал, че процедурите му били прекалено тромави  и не можел да прави спешни кампании.

Проектът за промени е огласен за обществено обсъждане във вторник,  срокът за общественото обсъждане  е 30 дни и ще приключи на 11 ноември. Ето и проектът:

В чл. 13, ал.1, т. 5, след думите „медийни услуги“ се поставя съюзът „и“ и се допълват думите „и при поръчки за услуги на платформа за споделяне на видеоклипове, които се възлагат на доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове, включително услугите на социалните медии, при които съществената функционална възможност е посветена на предоставянето на широката общественост на програми и/или генерирано от потребителите съдържание.“

 В момента член 13 ал.1 т.5 ЗОП предвижда много спорно изключение от реда на ЗОП със следното съдържание:

5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги;

То позволява на властта много години да осъществява така критикувания бартер публичен ресурс срещу позитивно отразяване.

И вместо тази врата да бъде затворена, служебното правителство  е побързало да  я  разшири  с нова възможност – реклама в платформите.

Това е скандално в контекста на Доклада за върховенство на правото за България, където този проблем е изрично е изведен на първа страница:

 “Липсата на ясна регулаторна рамка за гарантиране на прозрачност при разпределянето на държавната реклама продължава да буди безпокойство, въпреки че са предприети някои мерки за подобряване на прозрачността.” 

Поради огромната значимост, икономическо и политическо измерение на проблема, на него е посветена разпоредба в оповестения тази седмица проект на Европейски акт за свободата на медиите – член 24:

Член 24 Разпределение на държавната реклама

1. Публични средства или всяко друго възнаграждение или предимство, предоставено от публичните органи на доставчиците на медийни услуги за целите на рекламата се отпускат съгласно прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии и чрез открити, пропорционални и недискриминационни процедури.[…]

Общественото обсъждане трябва да завърши с отхвърляне на идеята на служебното правителство, а в отговор на Европейския акт за свободата на медиите да се преразгледа и разпоредбата на чл. 13 ал.1 т.5 ЗОП, която съвършено очевидно не отговаря на духа и буквата на чл. 24 от проекта – къде са тези прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии?

Нищо в мотивите и в оценката на въздействието дори не напомня за тежкия проблем, който България има, с непрозрачността на разпределяне на държавната реклама.

Служебното правителство е застанало здраво на страната на индустрията, облагодетелствана от непрозрачния ред, и това не е изненадващо. Но не е приемливо.