Monthly Archives: April 2021

Цифровото десетилетие на ЕС: какво предстои

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията Фон дер Лайен очертава  политиката на ЕС по отношение на цифровата икономика и цифровото общество.

През март 2021,   една година след приемането на цифровата стратегия, ЕК прие съобщение, с което обяви нов инструмент за управление – т.нар. цифров компас – начин на представяне на дейности, свързани с цифровата икономика и цифровото общество, в четири предметни области.

ЕС предстои да решава важни задачи със значение  за ефективно цифрово десетилетие (2020-2030):

  • До края на 2021 ще бъде подписана междуинституционална декларация на ЕК, ЕП и Съвета за цифровите права и цифровите принципи на ЕС и 
  • До края на третото тримесечие на 2021. ще бъде предложена  Програма  за цифрова политика, която да се приеме от съзаконодателите;
  • Продължава обсъждането на  проектите на законодателни актове за цифровите услуги и цифровите пазари, предложени от ЕК през декември 2020 г. 

По предварителна информация в декларацията ще се препотвърдят  основните права на ЕС като свобода на изразяване, достъп до информация, защита на личните данни и личната неприкосноваеност онлайн, защита на интелектуалната собственост.  Заедно с това обаче ще се изисква универсален достъп до интернет услуги, сигурна и надеждна онлайн среда, универсално цифрова компетентност и медийна грамотност,  достъпни и ориентирани към човека цифрови обществени услуги и администрация, защита и овластяване на децата в онлайн пространството, достъп до цифрови здравни услуги.

Как се пише: Ваше Светейшество, Ваше светейшество или ваше Светейшество?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише с две главни букви – Ваше Светейшество (обръщение към патриарха). С главна буква се пишат местоименията и съществителните имена при титулуване на висши църковни служители. Позволявам си да се обърна към Вас, Ваше Светейшество, като смирен мирянин.

Как се пише: за начало или заначало?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разделно – за начало. Правописът на това съчетание не е нормиран изрично. Като за начало е важно да си поставиш конкретна цел, която да постигнеш за един месец. За този проект трябва да намериш стабилно финансиране за начало.

Европейски надзорен орган по защита на данните: становища относно DSA u DMA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 15 декември 2020 г. Комисията публикува Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (DMA, Digital Markets Act, Законодателен акт за цифровите пазари) и DSA, Digital Services Act, Законодателен акт за цифровите услуги.

Становище 1/2021 се отнася до акта за цифровите услуги  DSA.

Становище 2/2021 е важно от гледна точка на организация на прилагането на DMA  съвместно с GDPR и приложимото законодателство на Съюза относно европейската стандартизация.

Пише ли се запетая при съответно?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Думата съответно е наречие и употребата ѝ НЕ налага поставянето на запетая.   Силвия Стефанова и Виолета Тотева заеха съответно второ и трето място в генералното класиране при жените. Законът бе променен през април и тогава съответно бяха задвижени замразените до този момент проекти. Ако обаче по силата на определени правила трябва да се постави запетая, тя […]

Как се пише: за кратко или закратко?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разделно – за кратко. Правописът на това съчетание не е изрично нормиран. Радостта от победата беше голяма, но за кратко. Дори и да излизате за кратко от автомобила, не оставяйте в него чанти с документи и ценни вещи. 

Как се пише: за разлика или заразлика?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разделно – за разлика. Правописът на това съчетание не е нормиран изрично. Аз, за разлика от теб, харесвам работата си. Хладни оръжия са всички ножове, саби, мечове, брадви и мачете, за разлика от огнестрелните – пистолети, автомати и картечници.

Как се пише: непрекратен или не прекратен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – непрекратен, също и непрекратена, непрекратено, непрекратени.   Към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие е била налице валидно сключена, непрекратена полица за застраховка за гражданска отговорност. Освободени са 260 служители на дружеството, а 170 души са с непрекратени договори.   Частицата не се пише слято със следващото съществително, […]

За делото на Полша в Съда на ЕС, Директивата за авторското право и цензурата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Пол Келер от  Institute for Information Law (IViR) e автор на публикация, която заслужава отбелязване: It’s 23 April 2021, so where is the Advocate General opinion in Case C-401/19 Poland v Parliament and Council? 23 април е, къде е становището на Генералния адвокат по дело C-401/19 Полша срещу Парламента и Съвета?

Публикацията засяга въпроси, свързани с  хода на въвеждане на Директивата за авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (ЕС) 2019/790.

Полша атакува разпоредбата пред Съда на ЕС и поиска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790. Полша твърди, че  прилагането на  член 17  ще доведе до цензура и ще ограничи свободата на изразяване и свободата да се получава и разпространява информация, гарантирана в член 13 от Хартата на основните права на ЕС.

В публикацията на КСВ*  се напомня, че  на изслушването на страните през ноември 2020 генералният адвокат Saugmandsgaard Øe е обявил, че ще представи заключението си на 22 април 2021 г.  Но миналата седмица Съдът е обявил нова дата – 15 юли 2021 г.

Същевременно от ЕК се очакват насоки за прилагане на чл.17, но такива все още няма. 

Крайният срок за прилагане на директивата (ЕС) 2019/790 е   7 юни 2021, така че държавите действат в ситуация не само без произнасяне на Съда, но и без заключение на ГА, а също и без обещаните насоки на ЕК. 

Няма как да не направим паралел с въвеждането на третата ревизия на медийната директива – Директива (ЕС) 2018/1808: насоките на ЕК бяха оповестени през юли, срокът за въвеждане изтече през септември и  веднага след изтичане на срока ЕК откри  процедури срещу 23 държави, които не бяха завършили въвеждането към изтичане на срока, въпреки че голямата част имаха законопроекти и очакваха началото на работата на парламента, какъвто беше и случаят с България.

Според публикацията пренасрочването на датата за заключението на ГА изглежда като опит на ГА да се опита да вземе предвид  липсващите към момента насоки на ЕК. Така че ЕК или трябва да действа, или рискува да увеличи вероятността от отмяна на части от член 17.

Отбелязва се още събитие от изминалата седмица – изказването на комисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон пред комисиите CULT и JURI на Европейския парламент, в което именно беше анонсът за Акт за свободата на медиите. В публикацията се извежда друг акцент от участието на Бретон:  “насоките на ЕК ще бъдат публикувани  през следващите седмици, но в същото време той отказа да потвърди, че съдържанието на насоките ще се основава на правната интерпретация, която Комисията е представила пред Съда на ЕС.” Това според автора може да е знак, че “Комисията е намалила ангажимента си да гарантира, че прилагането на член 17 трябва да защитава основните права на потребителите – което  прави решението на ГА да отложи заключението си още по-разумно”.

Изглежда, че – специално по отношение на крайно неясния и много противоречиво посрещнат член 17 – държавите са оставени сами на себе си седмици преди изтичане на срока за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790.

И това започва да прилича на стил на Комисията: (когато) в директивите се приемат неясни текстове, държавите успяват да задължат ЕК за издаде насоки по най-противоречиво тълкуваните разпоредби, насоките се бавят и се създава впечатление, че не ЕК, а определени държави стават водещи в идеите за постигане на трудни баланси, а ЕК само ги следва.

В България е формирана работна група със заповед на министъра на културата за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790. На сайта на МК беше обявена и Консултация със заинтересованите страни по въвеждане на Директива (ЕС) 2019/790 на ЕП и на Съвета в националното законодателство (26 юни 2020).

*Kluwer Copyright Blog e блог №2 в блоговете за интелектуална собственост, сериозен източник на информация и  форум за научни дискусии.

ЕСПЧ: Критика срещу съда в медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Решението на ЕСПЧ по делото Benitez Moriana and Iñigo Fernandez v. Spain ( 9 март 2021) се отнася до двама  испански граждани, публикували  отворено писмо в регионален вестник, в което те  критикуват решение  на административния съд и твърдят, че съдията е показал „пристрастност и липса на компетентност“, липса на интерес към техническите въпроси и  непознаване на съдебната практика.

В отговор срещу тях започва наказателно производство и те са осъдени  за „тежка обида, извършена публично“.  При обжалване решението е потвърдено,   като съдът се позовава на ограничението, породено от необходимостта от защита на честта на другите. Жалбоподателите подават жалба до ЕСПЧ, твърдейки, че тези решения в испанските съдилища представляват неоправдана намеса в правото им на свобода на изразяване съгласно член 10 от Конвенцията за правата на човека.

Съдът прилага теста за пропорционалност и установява, че има намеса в свободата на изразяване, тя е предвидена в  закона и има цел в обществен интерес. Но необходима ли е намесата в едно демократично общество? Съдът намира, че намесата е непропорционална по следните причини:

  • Обхватът на приемливата критика на съда е   по-широк за официалните действия. Тъй като жалбоподателите са коментирали текущи съдебни производства относно екологичен интерес на местното население, коментарите се ползват от по-висока степен на защита. Неправителствените организации, които са водени от такива обществени интереси, получават защита, подобна на тази, дадена на медиите. [50]
  • Съдиите трябва да бъдат защитени от неоснователни  атаки, тъй като за обществото са важни авторитетът и   доверието  в съдебната власт. Но  не би трябвало да се забранява на хората да изразяват  мнения и ценностни преценки по въпроси от обществен интерес, когато имат достатъчно фактически основания.  [57]
  • Съдът отбелязва необходимостта да се разграничат   твърдения за факт от оценки.  Отвореното писмо съдържа ценностни оценки.   Пропорционалността на ограничението на такива ценностни преценки зависи от съществуването на „фактическа” основа за твърдението. Съдът установява, че  съществува достатъчна фактическа основа, тъй като писмото има „достатъчно тясна връзка с фактите по делото“ и  не е подвеждащо. Освен това  свободата на изразяване също защитава информация и идеи, които са склонни да „обиждат, шокират или смущават“. [55]
  • Съдът   отбелязва, че естеството и тежестта на наказанията са от значение за преценката за пропорционалност. Санкциите  имат смразяващ ефект върху свободата на изразяване. Наложеното наказание    е непропорционално и ненужно.

Нарушение на чл.10.