Tag Archives: Digital

Кодекс за прозрачност на съдържанието, генерирано от AI

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Този кодекс подкрепя спазването на задълженията за прозрачност на Законодателния акт за изкуствения интелект (The EU AI Act), свързани с маркирането и етикетирането на генерирано от изкуствен интелект съдържание.

Кодексът насърчава последователно, практическо и пропорционално прилагане на задълженията за прозрачност на AI Act. Той не го замества, не замества и насоките на Комисията по член 50. Той обаче предоставя призната в целия ЕС практическа рамка за подписалите страни, която да докаже спазването на тези задължения.

Кодексът за прозрачност на генерираното от AI съдържание (PDF)

Формуляр за присъединяване и инструкции

Въпроси и отговори относно Кодекса

Цифровото образование в ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува насоки — два нови и два актуализирани текста — за да помогне на учителите да използват по етичен начин изкуствения интелект (ИИ) и данните в образованието, да насърчават цифровата грамотност, да подбират висококачествено цифрово образователно съдържание и да преподават информатика.Тези насоки попадат в обхвата на Плана за действие в областта на цифровото образование:

—насоки относно етичното използване на ИИ и данни в преподаването и ученето

—насоки за борба с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност

—насоки относно цифровото образователно съдържание

–насоки за преподаване на информатика

Насоките вече са достъпни на уебсайта на европейското пространство за образование.

Axel Springer вече притежава и The Telegraph

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Германия може да е нокаутирана от Световното първенство, но е спечелила надпреварата да поеме контрола над британския The Telegraph, пишат британските медии. Днес Axel Springer обяви, че са преодолени всички регулаторни препятствия. The Telegraph най-накрая има нов собственик.

Собственикът и главен изпълнителен директор на Axel Springer Матиас Дьопфнер обещава днес „цифрова трансформация, задвижвана от AI“ за The Telegraph, в допълнение към изданията като

Morning Brew;

Politico;

Business Insider – водещ глобален портал за финансови, технологични и корпоративни новини;
Bild – най-тиражният и популярен таблоид в Германия и Европа;
Die Welt – престижен германски ежедневник с фокус върху политиката и икономиката;
Fakt – най-големият ежедневник в Полша.

Втори доклад относно системните рискове за много големите онлайн платформи и търсачки съгласно Законодателния акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Всяка година Съветът за цифрови услуги и Европейската комисия публикуват доклад относно системните рискове за много големите онлайн платформи (VLOP) и търсачките (VLOSE) в Европейския съюз.

Text "Digital Services Act" inside a white triangle inside a white triangle against a pink background.

В току-що излезлия втори доклад по DSA се посочват системните рискове, като например разпространението на незаконно съдържание или заплахите за основните права, които възникват на много големи онлайн платформи. В него също така се прави преглед на мерките за смекчаване, предприети от платформите за противодействие на установените рискове.

Докладът предоставя отправна точка за разбиране на системните рискове в ЕС и представлява ключов инструмент за прозрачност и отчетност, който в крайна сметка допринася за по-безопасна и по-надеждна онлайн среда.

Подчертават се рисковете за децата и младите хора онлайн и как Законодателният акт за цифровите услуги изгражда ефективен дългосрочен подход за борба с тези рискове.

Google Android: Съдът на ЕС потвърди глобата на Google за 4,1 млрд. евро

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес Съдът на ЕС потвърди глоба от 4,1 млрд. евро срещу Google, наложена от ЕК за злоупотреба с господстващото положение на мобилната операционна система Android. Решението потвърждава констатацията на Европейската комисия за злоупотреба с Android с цел укрепване на пазарната позиция на Google Search, браузъра Chrome и други продукти на Google. В позиция на неправителствената организация за цифрови права EDRi се казва, че “Въпреки че това решение е мощно утвърждаване на антитръстовите усилия на Европейската комисия, които ще нарушат монополните практики на Big Tech, това също е напомняне колко важна е ролята на Законодателния акт за цифровите пазари #DMA”. Това решение урежда многодишен спор, започнат от FairSearch, лобистка група на конкуренти на Google.

DMA трябва да направи тези десетилетни съдебни битки ненужни, като забрани на gatekeepers като Google определени практики аз злоупотреба с господстващо положение.

Решението на Съда на ЕС: Жалбата, подадена от Google и неговата компания майка Alphabet срещу решението на Общия съд, е отхвърлена, включително се потвърждава наказанието, наложено за злоупотребата на Google Search с господстващо положение в контекста на операционната система Android.

2026: Доклад за състоянието на цифровото десетилетие

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е доклад на ЕК за състоянието на цифровото десетилетие – общо и по държави – COM(2026) 288 final.

Схемата показва целите и как те са довели до политики и действия. Укрепването на демокрацията се свързва с DSA, EMFA, Щита за европейска демокрация (долу вдясно). Има интересни наблюдения за осъществяването на цифровия суверенитет.

Като част от приложенията се дават и данни по държави. В доклада за България се казва, че властите планират да представят Националната стратегия за цифровите технологии и цифрова трансформация 2026 – 2030, която в момента била на етап консултации със заинтересованите страни. Тя включвала приоритети за цифровизацията на бизнеса и иновациите, сигурна и приобщаваща цифрова трансформация, модернизация на публичната администрация, цифрови умения, оперативно съвместими цифрови услуги, киберсигурност и по-широкото използване на данни и нововъзникващи технологии в подкрепа на икономическото и социалното развитие. Предстои да видим.

Според Евробарометър през 2026 г. 74% от българите смятат, че цифровата политика трябва да бъде приоритет за ЕС при оформянето на нашето бъдеще в Европа. Те също мислят, че ЕС следва да си сътрудничи с държавите членки за укрепване на киберсигурността и защита от онлайн заплахи (88%), насърчаване на програми за цифрово образование и умения (84%) и засилване на регулирането на онлайн платформите (81%). Освен това 73% от българските респонденти мислят, че ЕС трябва да намали зависимостите си от цифрови технологии от страни извън ЕС, а 80%, че ЕС следва да даде приоритет на инвестициите в цифрова инфраструктура и услуги, които са разработени в Европа. Междувременно 45% биха били готови да преминат към базиран в ЕС доставчик на цифрова услуга,
дори ако това означава малко по-високи разходи.

Digital News Report 2026

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е новият доклад на Института Ройтерс за цифровите медии, цифровото новинарство и потреблението на новини. Според авторите данните показват “тревожност, неангажиране и цинизъм, но също така и откритост към нови източници и формати и продължаваща вяра в това, което новините в най-добрия случай могат да предложат.”

Частта за България този път е написана от Lada T. Price. Някои от изводите –

Отбелязва се, че няма особен напредък във връзка с въвеждането на Европейския акт за свободата на медиите. Въпроси като политически натиск върху журналисти, обществените медии, ограничен плурализъм и непрозрачна собственост все още тормозят българския медиен пейзаж и законодателните реформи бяха забавени.

Случаите на стратегически съдебни дела срещу публичното участие (SLAPP) редовно се използват от политици и служители за заглушаване на журналисти. Отличен пример е случаят с разследващия журналист Борис Митов и независимия новинарски канал Mediapool, които бяха осъдени от Върховния касационен съд и глобени с над 20 000 евро за клевета на висш съдия. Дългогодишната съдебна битка на Митов е свързана с фактологически точните му доклади за професионалния произход и личното богатство на магистрата.

Отстраняването през декември на журналистка от bTV, Мария Цънцарова, водеща на популярното сутрешно токшоу, заедно с отстраняването на Златимир Йочев от сутрешния блок, предизвика протести в подкрепа на журналистите.

Използването на големи новинарски марки в България остава до голяма степен непроменено както в традиционните, така и в онлайн платформите. Водещите телевизионни оператори – Nova TV News, собственост на Nova Broadcasting Group, и bTV news, собственост на bTV group – запазват доминиращите си пазарни позиции и продължават да отчитат над 90% от общите рекламни бюджети. 24 Chasa остава лидер на сравнително стабилния печатен пазар. Въпреки въвеждането на платени дигитални абонаменти, Дневник и Капитал (Икономедия АД) отбелязват ръст в онлайн употребата. Капитал е едно от малкото традиционни издания, създаващи съдържание, пригодено за по-млади читатели. България вече не води в избягването на новини (60%), повече граждани се обръщат към AI чатботовете за ежедневни новини.

Pegasus и мерките за противодействие срещу инвазивния софтуер

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Компанията Meta съобщи, че е блокирала нови фишинг атаки през WhatsApp, свързани с приложението Pegasus на компанията NSO Group. Meta внася искане в американски съд да санкционира израелската компания заради нарушаване на постоянната забрана да атакува потребители на платформата. Това действие от страна на WhatsApp идва, след като платформата спечели съдебна забрана срещу NSO, целяща да спре достъпа ѝ до приложението. Забраната е свързана с предишни мащабни хакерски атаки срещу журналисти и активисти.

Pegasus стана синоним на понятията за шпионски софтуер, инвазивен софтуер и др. под. Други известни варианти за шпиониране са конкурентни приложения като Predator и Graphite.

Според резолюции на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, България е определяна като “хъб за разпространение на шпионски софтуер”, като се обсъжда криминализирането му в Наказателния кодекс. Народният представител Божидар Божанов съобщава, че дъщерното дружество на NSO Group – Съркълс България, все още оперира активно.

Преди няколко седмици Human Rights Watch са публикували информация за експорт на софтуера за проследяване от Европа към трети страни, някои от които – репресивни режими. HRW определя България като ключов износител от Европейския съюз на технологии за наблюдение на авторитарни режими. Въпреки строгия регламент на ЕС за двойна употреба за 2021 г., който има за цел да предотврати продажбата на шпионски инструменти на режими за злоупотреба с права, HRW установява, че България, заедно с Полша, разрешава износа на технологии за наблюдение. Цялостно разследване на HRW разкрива, че българските власти са предоставили лицензи за износ на софтуер за проникване и системи за прихващане на телекомуникации на държави извън ЕС като Азербайджан.

В Испания съдът прекрати разследване срещу NSO за шпионаж над политици, заради липса на съдействие от израелските власти.

“Време е в светлината на тази информация да се предприемат мерки. В предния парламента внесохме предложение за изменение на Наказателния кодекс, според което се криминализира създаването, разпространението и използването на шпионски софтуер. Ще го внесем отново, като част от инициативите ни за гарантиране на цифровите права. И не, не трябва да има изкючение за службите за сигурност. Особено за нашите, за които през годините е станало ясно, че се използват за политически цели поне толкова, колкото за гарантиране на националната сигурност.”, пише Божанов.

Акцентирам върху изричното убеждзение на Божанов, че не трябва да има изключение за ползване на шпионски софтуер от службите.

Ще допълня, че когато се създаваше Европейския акт за свободата на медиите – регламент, който освен другото съдържа забрана на инвазивен софтуер по отношение на журналисти и семействата им, група държави от ЕС настояваха службите да имат право да го ползват без предварителен съдебен контрол. Сигурна съм, че тази идея продължава да се върти в някои глави.

По съвпадение точно преди три години точно тук съм писала отново за този риск: EMFA: изключението за шпионски софтуер срещу журналисти June 14, 2023

Член 4 EMFA действа пряко, но в българското законодателство не още не са въведени мерки и гаранции, нито са посочени националните правоприлагащи органи, нито са определени санкции при неизпълнение. От 8 август 2025 г. регламентът е предвидено да се прилага.

Безопасно използване на онлайн технологиите: ръководство за родители

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Екип от експерти е работил върху това издание на Станфордския университет. Написано е за родители на малолетни и тийнейджъри, засяга работата в платформите Instagram, TikTok, Snapchat, WhatsApp, а също взаимодействието с AI chatbots.

Онлайн средата предлага положителни и отрицателни преживявания, целта е да подкрепим децата и да разширим знанията им как да се справят с рисковете онлайн.

Family Digital Habits Guidebook

Стратегически документ за използването на AI в работата на британския регулатор Ofcom

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В новопубликуван документ на британския регулатор в областта на медиите и електронните съобщения се обяснява подходът му към изкуствения интелект в отговор на искането на правителството регулаторите да демонстрират как подкрепят програмата за растеж на Обединеното кралство, както е посочено в националния План за действие за AI.

Стратегическият подход към AI е структуриран в четири стълба:

Прилагането на определени регулаторни принципи към AI;
Безопасно и сигурно приемане на AI, подкрепа на иновациите и управление на риска;
Подходът на практика – как се използва AI в регулатора;
Перспективата – как работата в тази област трябва да продължи да се развива.

В перспектива има идеи за използването на AI в различните сектори, които Ofcom регулира. За сектора на радиото и телевизията се готви пилотен проект, в който да се изследват възможностите за използване на големи езикови модели (LLM) за анализ на съдържание и за подкрепа на регулаторни функции. Пилотният проект ще се фокусира върху AI за анализ на новинарското съдържание, а също и за анализ на онлайн съдържание в подкрепа на работата на регулатора за видимост на съдържанието.

Има идеи и за използване на AI в помощ на потребителите – за намиране на съдържание според интересите, но регулаторът предупреждава, че тази употреба е свързана с евентуално възникване на ехо-камери /балони и ограничаване на експозицията към широк спектър от съдържание.

Британският регулатор не участва в органа на европейските регулатори за прилагане на EMFA, но участва в друг по-широк координационен формат – EPRA – и в стратегическия документ е специално отбелязано, че националните регулатори ще си сътрудничат и в тази област.