Публикация в NYT, посветена на т.нар. мозъчно гниене, от професионалисти, които се занимават с изследването на проблема. Изводът: има проблем в пристрастяващия дизайн. Толкова повече става важна институционалнаат реакция, която ще последва делото срещу Мета в Калифорния и делата по DSA в Европа.

Фивналната част на публикацията –

Трябва да се притесняваме. Но не и за нашите деца или съдържанието, което произвеждат и консумират. Трябва да се притесняваме за инфраструктурата на социалните медии, която накара устойчивото, фокусирано внимание – самият капацитет, необходим за индивидуалното израстване, дълбоката лична връзка и общественото участие – да e непостижимо за цяло поколение. Вместо да обсъждаме дали тийнейджърите си съсипват мозъците с Ballerina Cappuccina*, трябва да се запитаме защо най-сложните технологични компании в света систематично оптимизират алгоритмите, за да привлекат вниманието ни.

За справяне с Brain Rot трябва да лекуваме инфраструктурния проблем. Платформите могат да измерват успеха не с времето, прекарано там, а с добре прекараното време. Те биха могли да се стремят да направят алгоритмичното вземане на решения по-прозрачно, а не по-непрозрачно. Нищо от това не е технически трудно, но не е попътно на бизнес целите на платформите. И затова няма да стане доброволно.

*Фигура от т.нар. италиански brainrot (Italian Brainrot) – „brainrot“ (буквално „изгнил мозък“) се използва за описване на сюрреалистично, бързо и абсурдно онлайн съдържание. В този конкретен случай хуморът и образите са изградени изцяло около стереотипи за италианската култура, кафето, мафията, операта и др.

На сайта на Конгреса на САЩ е публикуван доклад R49134 Руските дейности по хибридна война в Европа: съображения за Конгреса.

CRS Report R49134 е доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ (Congressional Research Service), публикуван на 11 август 2026 г.

Докладът разглежда продължаващата кампания на Русия за зловредно влияние, целяща да подкопае европейската подкрепа за Украйна и да дестабилизира региона след инвазията през 2022 г. Ето кои са конкретните автори и техните ресори в службата:

Катрин А. Теохари (Catherine A. Theohary) – Експерт по национална сигурност, киберсигурност и информационни операции. Тя изследва руските методи за електронна война, заглушаване на сигнали и цифрова пропаганда.

Андрю С. Боуен (Andrew S. Bowen) – Главен анализатор по въпросите на Русия и европейската сигурност. Експерт по военни, разузнавателни и отбранителни въпроси в Евразийския регион.

Сара Е. Гардинг (Sarah E. Garding) – Анализатор по европейски въпроси. Фокусира се върху регионалната сигурност и политическите процеси в Източна Европа.

Дерек Е. Микс (Derek E. Mix) – Специалист по европейски въпроси и международни отношения. Анализира ролята на НАТО, Европейския съюз и трансатлантическите връзки.

Ето частта, засягаща България, в автоматичен превод:

Румъния и България

Румъния и България, две страни-членки на НАТО и ЕС, разположени по Черно море, са изправени пред засилени руски хибридни заплахи от 2022 г. насам. Излагането на такива тактики може да има последици за вътрешната стабилност, критичната инфраструктура и сигурността на двете страни, както и за развитието на офшорни енергийни ресурси и други стратегически търговски възможности.   Примери за предполагаеми руски хибридни заплахи включват следното:

• GPS заглушаване. Румънските и българските власти наблюдават нарастващи случаи на GPS заглушаване в Черно море. През 2023 г. пресата цитира тогавашния началник на отбранителния щаб на Румъния, че е заявил, че Русия “активно и постоянно” заглушава GPS комуникациите в черноморските териториални води на Румъния. Български служители на отбраната съобщават, че са приписали засилено заглушаване на “радиоелектрическите бойни системи”, но според съобщенията са отказали да назоват отговорната страна.
• Нарушения на въздушното пространство. Румъния, която граничи с Украйна, преживя множество нарушения на въздушното си пространство с дронове от 2022 г. насам. Според румънското министерство на отбраната Русия е извършила повече от 100 атаки срещу украински цели близо до границата между Украйна и Румъния от 2022 г.91 г.  В контекста на тези атаки е имало 29 неразрешени нахлувания на руски дронове във въздушното пространство на Румъния, а множество случаи на отломки от дронове на румънска територия.  През май 2026 г. руски дрон GERAN-2 се разби в жилищна сграда в Галаши, Румъния, което доведе до две наранявания. Румънска неправителствена организация твърди, че координирани публикации в социалните медии след катастрофата привидно се стремят да подклаждат страх сред обществеността и да сее съмнения относно официалната информация относно инцидента.  При отделни инциденти в течение на три дни през юли 2026 г. румънски изтребители F-16 са свалили дронове, които са навлезли в румънското въздушно пространство, поне един от които е оценен като от руски произход.   Румънските власти са извикали руския посланик и са изгонили руски дипломат. 
• Кибератаки. Румъния и България са преживели DDoS атаки и други разрушителни кибератаки, които властите и други експерти приписват на проруските хакерски групи. Съобщава се, че тези кибератаки са се насочили към системи, свързани с изборите, други правителствени системи и критична инфраструктура.
• Саботажи. През 2025 г. румънските разузнавателни власти съобщиха, че са осуетили саботажна операция, насочена срещу критична инфраструктура, и свързаха заподозрения с “обширна мрежа от саботьори, насочени към европейски страни, контролирани чрез посредници от руските тайни служби”.  По продължаващо наказателно дело двама украински граждани (за които се предполага, че са били вербувани и насочвани от руското разузнаване) са изправени пред обвинения в опит за саботаж на физическите помещения на украинската куриерска компания Nova Post в Букурещ; според съобщенията прокурорите са свързали случая с по-широк заговор, включващ обекти в Полша. Съобщава се, че отбранителната индустрия на България може да е била обект на свързани с Русия саботажни операции^.
• Политическа намеса и дезинформация. Проучване от 2024 г. заключава, че Румъния е “основна цел за руските политически военни кампании”, като Русия има за цел да “създаде климат на несигурност и безпокойство” в румънското общество, да “счупи сближаването на румънското общество”, “ерозира доверието в алианса на НАТО и институциите на ЕС” и да отслаби народната подкрепа за Украйна.  румънски власти и други наблюдатели обвиниха Русия, че се стреми да се намеси в румънските избори чрез комбинация от дезинформация, манипулиране на социалните медии и кибератаки  В очакване на възможна намеса в изборите през 2026 г. според съобщенията българските власти са стартирали инициатива за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи и са потърсили помощ от ЕС.

Съображения за Конгреса, с които завършва докладът:

При провеждането на надзор върху политиките и отговорите на изпълнителната власт, Конгресът може да оцени дали и до каква степен правоприлагащите органи, разузнаването или конвенционалните военни инструменти или комбинации от тях могат да бъдат разположени за противодействие на дейностите по хибридна война. Освен това Конгресът може да изиска или да поиска от разузнавателната общност да представи Национална разузнавателна оценка, в класифицирана и некласифицирана форма, относно руските хибридни военни и разузнавателни операции.

Конгресът може също така да разгледа други политики, като например правоприлагащите или разузнавателните действия, а не конвенционалните военни операции, и да проведе надзор или да се стреми да оформи политиките на САЩ по отношение на усилията на НАТО за противодействие на руските хибридни заплахи. НАТО, по-специално, предприе множество стъпки за противодействие на хибридните заплахи. Например, през 2025 г. НАТО стартира две мисии, Baltic Sentry и Eastern Sentry, за да наблюдава, възпира и отговаря на руския саботаж на нарушенията на CUI и въздушното пространство

В изследователската област Бъдещето на архитектурата на националната сигурност и политики в цифровото общество платформата Frontiers публикува статия на проф. Тодор Тагарев, посветена на моделите за включване на борбата с дезинформацията в архитектурите на националната сигурност.

Статията е с отворен достъп.

След първоначално изследване на повече от 14 000 публикации и аналитични доклади, свързани с дезинформация, мисинформация, малинформация, информационно влияние, хибридни заплахи, стратегическа комуникация, устойчивост, киберсигурност и свързаните с нея въпроси, анализът продължава по предварително избрана методология. Разработени са шест концептуални институционални модела. Определени са параметри (измерения) за сравнителен анализ.Сравнението е локализирано в рамките на 15 демократични държави.

На базата на публично достъпни политически документи, стратегии, мандати, официални изявления и аналитични доклади чрез качествени оценки държавите са позиционирани в изследователското поле. Има посочени и възможни насоки за бъдещи изследвания върху включването на противодействието срещу дезинформацията в демократичните архитектури на националната сигурност.

WSJ съобщава, че Stanley F. Druckenmiller – финансист, дългогодишен сътрудник на изданието – е дал за публикуване статия, за която е използвал AI. В самата статия липсва разкриване на този факт. Но когато питат автора използвал ли е AI, той отговаря утвърдително и продължава, че това не го смущава, направил го е, “както смята с машина”.

Редакцията заявява, че AI е „факт на съвременния живот“, който хората ще използват, за да подпомогнат писането, изследванията и редактирането си. „Въпросът за нас е дали това, което публикуваме от сътрудниците, отразява оригиналния аргумент на автора и дали авторът има позицията и доверието да го направи“, а в случая “сме имали връзка с него в продължение на много години и никой не може да се съмнява, че неговата операция е неговото истинско мнение.“ На уебсайта на изданието се казва, че използват генеративен AI за разследвания, базирани на данни,за обобщаване и за превод, като текстът винаги се преглежда от журналист преди публикуване.

Стандартите за това как медиите ползват AI не са унифицирани. “Преди AI гости публикуваха op-eds под собственото си име, но текстовете често бяха написани от техни подчинени и не мисля, че имаше много спорове по въпроса”, казват някои, други виждат проблем с етиката. Но какво се брои за AI? Ясна ли е разликата между обобщение, изследване, проверка на факти – и написване? Остана ли издание, което не използва AI – и дори често проверяващият журналист се отнася формално към проверката.

Ето за пълнота правилата на някои големи издания и една агенция – обобщени с AI :)) –

• NYT – Guidelines on Artificial Intelligence

• AI не може да пише журналистически материали;
• Забрана за генериране на изображения, които могат да заблудят аудиторията;
• Задължително разкриване при използване на AI инструменти;
• Строга защита на данните и авторските права.

• Washington Post – Standards & Ethics: Use of AI

• AI може да подпомага анализ, обработка на данни, графики;
• Забрана за генериране на текстове, които се представят като журналистика;
• Задължително човешко редактиране и проверка;
• Прозрачност при използване на AI.

• Dow Jones Editorial Standards – AI Use (dowjones.com in Bing) (Раздел Artificial Intelligence and Automation)

WSJ изрично забранява генериране на новини чрез AI, допуска ограничена употреба за проверка на факти и изследване, забранява писане на журналистически материали.

• AP – Standards: Artificial Intelligence

• AI не пише новини;
• Забрана за генериране на изображения, които могат да заблудят;
• AI може да подпомага транскрипция, превод, обработка на данни;
• Задължителна човешка проверка и редакция.

И БТА е публикувала политика през 2026 г., според която

AI се използва само като подпомагащ инструмент. Журналистът остава единственият автор. Всяко съдържание, обработено с AI, минава през задължителна човешка редакция. AI не може да генерира новини. AI не се посочва като автор. Единствено изключение: bullet highlights, ясно маркирани като генерирани с AI (моделът е взет от Reuters).

Френският Конституционен съвет e отхвърлил основна част от внесения законопроект за забрана на социалните мрежи за деца под 15 години. Причините за отххвълянето се свеждат до следните три:

• Свобода на словото: Съдът обяви пълната забрана за прекомерна и нарушаваща правото на изразяване на непълнолетните.
• Лични данни: Задължителната проверка на възрастта би принудила всички граждани да споделят данни, което застрашава поверителността.
• Родителски права: Законът не предвижда възможност родителите сами да разрешават достъп на децата си.

Президентът Еманюел Макрон незабавно обнародва останалата част от закона, която не e блокирана от съда. Той възложи на премиера Себастиан Лекорню да подготви нов, юридически издържан текст за защита на младежите онлайн. A oсновната мярка, която президентът Еманюел Макрон обнародва незабавно от остатъка на закона, е пълната забрана на мобилни телефони в прогимназиалните училища (колежите). Учебната година започва след седмица и забраната влиза в сила.

Правителството бърза с реформата преди президентските избори през пролетта на 2027 г.

Алгоритъмът на X научава какво мразите и ви показва повече от него, според ново проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS). Aлгоритъмът на сайта дава приоритет на ангажираността преди всичко друго.

Когато потребител на X види публикация, която го ядосва или дразни – като прессъобщение от политик от политическа партия, която не харесва – има вероятност да отговори. X чете отговора като ангажираност и ще изпрати повече от дразнещите този потребител публикации. Това е логично, когато борбата е за задържане на потребителя в съответния сайт. Когато харесваш и републикуваш съдържание, само в малък процент от взаимодействията получаваш повече от същото. Но когато се възмущаваш, получаваш повече.

На такава ескалация са подложени повече демократите. Не е ясно защо: може да се окаже, че има повече дясно съдържание в X като цяло или може да се окаже, че демократите са склонни по-често да се ангажират с публикации, с които не са съгласни.

Nikita Bier – бивш ръководител на продукта на X – потвърждава за 404media : бяхме наясно, че гневните отговори карат хората да виждат повече от това съдържание и така актуализирахме алторитъма.