Tag Archives: Digital

EDRi: Комисията по култура на ЕП дава зелена светлина на спорни поправки в EMFA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 7 септември Комисията по култура и образование (CULT) на Европейския парламент гласува окончателното си становище относно Европейския акт за свободата на медиите (EMFA). Комисията одобри регламент, който създава нови правила в отношенията между доставчиците на медийни услуги (MSP) и много големите онлайн платформи (VLOP).

Какви промени одобри CULT според съобщението на сайта на ЕП: преди всичко, изискванията за прозрачност да се прилагат за цялото медийно съдържание, а не само за новините и текущите събития, както предлага Комисията. Освен това:

Защита на работата на журналистите

В приетия текст комисията забранява всички форми на намеса и натиск върху медиите, включително принуждаване на журналисти да разкриват източниците си, достъп до криптирано съдържание на техните устройства и използване на шпионски софтуер срещу тях.

За да защитят по-стабилно медиите, евродепутатите също така установиха, че използването на шпионски софтуер може да бъде оправдано само за всеки отделен случай и ако е разпоредено от независим съдебен орган за разследване на сериозно престъпление, като тероризъм или трафик на хора.

Евродепутатите също така предлагат ограничаване на публичната реклама, разпределена за един медиен доставчик, онлайн платформа или търсачка, до 15% от общия рекламен бюджет, разпределен от този орган в дадена страна от ЕС.

Задължения за прозрачност на собствеността

За да оценят независимостта на медиите, евродепутатите искат да задължат медиите да публикуват информация кой ги притежава и кой се облагодетелства от това, пряко или непряко. Те също така искат те да докладват за държавна реклама и държавна финансова подкрепа, включително когато получават публични средства от страни извън ЕС.

Евродепутатите също искат да задължат доставчиците на медийни услуги да докладват за всеки потенциален конфликт на интереси и за всякакви опити за намеса в редакционните решения.

Разпоредби срещу произволни решения от големи платформи

За да гарантират, че медиите в ЕС са защитени от много големи онлайн платформи, които произволно изтриват или ограничават съдържанието им, евродепутатите въведоха процедура за самодеклариране и проверка, за да разграничат независимите медии от измамниците. Те също така предлагат 24-часов прозорец за преговори с участието на национални регулатори, преди голяма онлайн платформа да може да продължи със спиране или ограничаване на съдържание.

Икономическа жизнеспособност

Държавите членки трябва да финансират обществените медии чрез многогодишни бюджети, за да предотвратят политическа намеса и да осигурят предвидимост на бюджета, казват евродепутатите. Евродепутатите промениха и правилата за системите за измерване на аудиторията, за да ги направят по-справедливи и по-прозрачни.

По-независим медиен орган на ЕС

Депутатите искат Европейският съвет за медийни услуги (Съветът) – нов орган на ЕС, който ще бъде създаден с акта – да бъде правно и функционално независим от Комисията и да може да действа сам, а не само по искане на Комисията. И накрая, те искат независима „експертна група“, представляваща възгледите на медийния сектор и включваща гражданското общество, която да участва в работата на Борда.”

Какви рискове създава проектът според EDRi:

Организацията за цифрови права EDRi е загрижена за някои промени, които биха могли да разширят дезинформацията и вредното онлайн съдържание, като например must carry rule в член 17 на проекта.

EDRi смята, че това задължение ще попречи на онлайн платформите да спират или ограничават медийно съдържание 24 часа след публикуването му, дори ако то нарушава правилата и условията на платформите, като например разпространение на дезинформация. Това може да подкопае целта на Закона за цифровите услуги (DSA) да „определи единни правила за безопасна, предвидима и надеждна онлайн среда“.

EDRi смята, че must carry rule в член 17 на проекта не е попътно на прилагането на DSA и отваря вратата и за други заинтересовани страни (освен медиите), които искат подобни привилегии в политиките за модериране на съдържание.

Това изменение предполага, че (самодекларираната) медийна информация по своята същност е достоверна. Това не е вярно. Медийното съдържание не е имунизирано да бъде дезинформация , която може да стане вирусна и да причини вреда. В случай че тази поправка бъде одобрена от пленарната зала на Европейския парламент, медийното съдържание, евентуално засилващо дезинформацията, ще остане достъпно поне 24 часа в социалните медии.

Така EMFA въвежда специален режим на правила за модериране на съдържанието за медиите. Това се различава от DSA. По време на дебата за DSA е потвърдено, че нито един участник (в частност медиите) няма да има специално отношение към политиките за модериране на съдържание, тъй като медиите също могат да разпространяват дезинформация (вижте например RT или Sputnik). Механизмите на DSA за модериране на съдържание предвиждат бързи последващи мерки („своевременно“ и „без неоправдано забавяне“), а не предварителни мерки за модериране на съдържанието.

Предстои

обсъждане и гласуване в пленарната зала на Европейския парламент на сесията в началото на октомври. Това ще бъде последният етап за включване на подобрения в предложението, преди да се премине към триалози. Изборите за Европейски парламент през следващата година добавят допълнителен натиск върху дневния ред. В допълнение унгарското и полското председателство на Съвета на ЕС са съвсем близо. Липсата на време, политическият натиск и предвидимото несъгласие по време на унгарското и полското председателство са перфектният контекст неотложността да заглуши гласа на разума. Не трябва да позволяваме това да се случи. EDRi ще продължи да подчертава значението на постигането на редакция на EMFA в съответствие с принципите на DSA, се казва в изявлението на организацията, което е предадено накратко по-горе.

Новинарската индустрия 2023, доклад на EBU

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Засега в две държави от държавите в EBU – Гърция и Унгария – социалните медии водят като източник на новини, в останалите държави  първи източник остава телевизията.

Втората графика показва тревожно висок дял на хората, които са декларирали, че не се интересуват от новини.

В България те са повече от половината.

Източник: EBU 2023

Съвместно изявление на органи за защита на данни относно извличането на данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Службата на комисаря по информацията в Обединеното кралство и единадесет други органа за защита на данните и поверителността от цял ​​свят в съвместно изявление призовават за защита на личните данни на хората от незаконно извличане на данни/data scraping, което се извършва в сайтовете на социалните медии.

Data scraping е автоматизиран начин за извличане на големи количества информация от мрежата.

Капацитетът на технологиите да събират и обработват огромни количества лична информация на лица от интернет поражда значителни опасения дори когато информацията е публично достъпна.

Така информацията, която хората публикуват онлайн, се използва по причини, които хората не са предвидили или разрешили, за кибератаки или за измами, за монетизация чрез препродажба на данни на трети страни, включително на злонамерени лица, за събиране на разузнавателна информация. Компаниите за социални медии и другите доставчици, които хостват обществено достъпна лична информация, имат задължения за защита на данните по отношение на извличане от трети страни.

Съвместното изявление призовава компаниите за социални медии да защитават данните на хората от незаконно извличане на данни. Препоръчват се и стъпки, които хората могат да предприемат, за да сведат до минимум рисковете при споделяне на информация онлайн.

“Организациите трябва да имат законова причина да събират и използват данните на хората, дори когато те са публично достъпни.”

„Компаниите за социални медии имат задължения съгласно законите за защита на данните да защитават информацията, която хората публикуват на техните платформи.”

Съвместното изявление е подписано от дванадесет органа, обединени от Global Privacy Assembly.

  • Служба на комисаря по информацията в Австралия
  • Службата на комисаря по поверителността в Канада
  • Служба на комисаря по информацията в Обединеното кралство
  • Служба на комисаря по защита на личните данни – Хонконг, Китай
  • Федерален комисар по защита на данните и информацията – Швейцария
  • Орган за защита на данните – Норвегия
  • Служба на комисаря по поверителността – Нова Зеландия
  • Управление на промишлеността и търговията – Колумбия
  • Офисът на комисаря по информацията в Джърси
  • CNDP (Национална комисия за контрол на защитата на личните данни) – Мароко
  • AAIP (Агенция за достъп до обществена информация) – Аржентина
  • INAI (Национален институт за прозрачност, достъп до информация и защита на личните данни) – Мексико

DSA от днес се прилага за много големите платформи и търсачки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Законодателният акт за цифровите услуги — #DSA — влезе в сила на 16 ноември 2022 г. и ще се прилага директно в целия ЕС от 17 февруари 2024 г. Много големите платформи и търсачки ще трябва да изпълняват задълженията си по акта още преди това – в рамките на четири месеца след определянето им за такива. Европейската комисия изготви първи списък на много големите платформи на 25 април 2023 г.

Законодателният акт за цифровите пазари— #DМA — влезе в сила на 1 ноември 2022 г., а правилата започнаха да се прилагат от 2 май 2023 г. От 25 август 2023 г. много големите цифрови компании, определени от Комисията, трябва да се съобразяват с новите изисквания.

Доклади на VLOP u VLOSE по чл.24 (2) DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Чл. 24, ал. 2 DSA изисква най-малко веднъж на всеки шест месеца доставчиците да публикуват в публично достъпен раздел от своя онлайн интерфейс във връзка с всяка онлайн платформа или онлайн търсачка информация за средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, изчислена като средна стойност за периода от последните шест месеца, и в съответствие с методиката, определена в делегираните актове, посочени в член 33, параграф 3, когато тези делегирани актове са приети.

На 16 август 2023 е публикувана такава информация за услугите Google Maps, Google Play, Google Search, Shopping и YouTube, всяка от които е VLOP или VLOSE по смисъла на 42(3) DSA. Отчетният период е февруари – юли 2023.

Ето каквo публикува Twitter/X за същия период, потребители на мрежата обсъждат, че докладът нe изпълнява изискванията на DSA.

Тук са докладите на Facebook.

.

New York Times vs Open AI: използване на медийни публикации за обучение на генеративни AI инструменти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

New York Times забранява съдържанието на публикациите в изданието да се използват за обучение на модели с изкуствен интелект. Медията актуализира своите Условия за ползване на 3 август 2023, за да забрани съдържанието — включително текст, снимки, изображения, аудио/видеоклипове, метаданни или компилации – да се използва в разработката на „всяка софтуерна програма, включително, но не само, обучение на система за машинно обучение или изкуствен интелект (AI).“

Актуализираните условия уточняват, че автоматизирани инструменти като роботи на уебсайтове, предназначени да използват, имат достъп или събират такова съдържание, не могат да се използват без писмено разрешение, а несъобразяването с тези нови ограничения може да доведе до санкции, информира The Verge.

Изданието предполага, че мерките може да са в отговор на актуализацията на политиката на Google, според която търсачката може да събира публични данни от мрежата, за да обучава различните си AI услуги, като Bard или Cloud AI. Много големи езикови модели, захранващи популярни AI услуги като ChatGPT също са обучени върху данни от защитени материали, извлечени от мрежата без разрешението на автора.

Организации като The Associated Press призовават за правила, които ще изискват прозрачност и съгласие на носителите на права за използване на данните за обучение.

Според друга публикация в NPR от миналата седмица New York Times обмисля да заведе съдебно дело срещу създателя на ChatGPT. Отначало са водени преговори за сключване на споразумение, по силата на което OpenAI да плаща възнаграждение, но на този етап нещата вървят към съд.

“ChatGPT в известен смисъл се превръща в пряк конкурент на медията, като създава текст, който отговаря на въпроси въз основа на оригиналните доклади на автори от медията. Допълнителен аргумент е практиката на технологичните компании, които вече използват генеративни AI инструменти в търсачките – напр. Microsoft инвестира милиарди в OpenAI, а сега захранва своята търсачка Bing с ChatGPT. Ако, когато някой търси онлайн, получи отговор с дължина от абзац от инструмент с изкуствен интелект, който използва репортажи от Times, необходимостта от посещение на уебсайта на издателя значително намалява, казва един от участниците в разговорите.”

Ако в съдебния спор съдът се произнесе, че OpenAI незаконно е използвал статиите на Times, за да обучи своя AI модел, съдът би могъл да нареди на компанията да разпореди компанията да работи само с данни, която може законно да използва, пише NPR.

ЕС инвестира 1,2 милиона евро в нов проект за по-добро разбиране на дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на ЕК

Европейската комисия отправя покана за представяне на предложения за проекти, които имат за цел да разкрият как се появяват и разпространяват посланията, свързани с дезинформация онлайн и офлайн. Конкретно проектите трябва да са насочени към анализ на дезинформацията по теми като войната на Русия срещу Украйна, изборите и ЛГБТК+ общността, както и да помогнат за справяне с ефекта от тези послания в обществото. Настоящата покана се основава на подобен пилотен проект, който вече е в ход след покана за представяне на предложения, публикувана през юли 2022 г.

Тази нова покана включва финансиране от ЕС в размер на почти 1,2 милиона евро, за да се помогне за по-доброто разбиране на начина, по който дезинформацията се създава и разпространява, как тя оформя съзнанието на хората, както и въздействието й в реалния живот. Това е особено важно в контекста на невярната и подвеждаща информация относно незаконната война на Русия срещу Украйна, която може да дестабилизира демокрациите, и вредата, която дезинформацията може да причини на интеграцията и равенството на ЛГБТК+ общността, както и въздействието на дезинформацията върху демократичните избори за Европейски парламент през 2024 г.

В допълнение към работата на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), избраният проект следва също така да предложи стратегии и мерки, бъдещи политически действия и нови практики в подкрепа на положителните послания, и противодействие на фалшивите и вредни послания, включително чрез разобличаване на очаквани бъдещи дезинформационни послания.

Крайният срок за кандидатстване е 22 септември 2023 г., а избраният проект се очаква да започне през септември 2024 г. Право да кандидатстват имат университетите, научноизследователските центрове, НПО, публичните органи и други.

Повече информация за поканата за представяне на предложения можете да намерите тук.

Тези проекти са част от по-широките усилия за борба с дезинформацията, включително Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и инициативата “EU vs Disinfo”. До края на август много големите онлайн платформи, определени съгласно Регламента за цифровите услуги, също ще трябва да извършват първата си редовна оценка на риска, включително по отношение на разпространението на дезинформация и нереалното използване на техните услуги.

*

Ако не сте обърнали внимание, говори се за един проект.

Франция: законопроект за обществените медии предвижда холдинг France Médias и край на таксите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във Франция започва реформа на обществените медии, внесен е законопроект.

В българските медии този факт отсъства, което е странно предвид обичайно големия интерес към обществените медии, многобройните идеи и непрестанното позоваване на чужд опит и “в Европа е така”.

След голямата промяна в медийната регулация и регулатор (от Аудиовизуален съвет към конвергентния ARCOM), сега на ред са обществените медии.

Предвижда се създаване на холдинг France Médias. Холдингът отговаря за определянето на стратегическите насоки на France Télévisions, Radio France, France Médias Monde и Националния аудиовизуален институт, в които пряко държи целия капитал, и за координиране на усилията им за изпълнение на обществените им мисии. Собственик на холдинга е държавата. Преди Франция подобен ход извърши Унгария – и беше подложена на силни критики.

Мотивите са патриотични, в заглавието на законопроекта фигурира аудиовизуалният суверенитет. Присъства и редовният за Франция аргумент за риска от „маргинализация“ на обществения сектор поради нарастващата мощ и присъствие на американския фактор – в случая стрийминг платформите. Обединения има и в частния сектор – подобна стъпка е предприета от TF1 и M6.

Холдингът ще се управлява от Съвет, състоящ се от председател, директор и 11 избрани по сложен начин съветници. Техният мандат за период от пет години може да бъде подновен.

Председателят и директорът ще се избират от регулатора (не от президента) по предложение на Съвета на директорите на компанията. Комисия по назначенията в рамките на борда на директорите гарантира прозрачността на критериите за подбор, почтеността и компетентността.

Предвижда се нов принцип на финансиране – край на таксите, преминава се към бюджет. Макрон казва, че е обещал на 23 милиона домакинства да не плащат повече такса 138 евро за радио и телевизия. По този случай вече е имало стачки на служителите “срещу идващата несигурност”.

Общественото радио не е щастливо, президентът на Radio France Сибил Вейл казва за Le Figaro , че не подкрепя такова сливане: „нито Radio France ще помогне на France Televisions да устои на Netflix, нито France Televisions ще ни помогнат по отношение на Spotify. ”

И преди тези дебати да са се разгорели тук, защото “в Европа е така”, да напомня колко по-лесно е да се овладее един холдинг вместо съставните му части.

Тwitter стана част от популярната култура и културния речник, но Мъск сложи точка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Трансформациите на Twitter включват преименуване и ново лого.

Платформата ще бъде наследена от “X, the everything app” – а Bloomberg уточнява: в “one-stop shop for financial services”.

The Guardian за употребата на 24-тата буква от азбуката.

Байдън: AI да се разработва отговорно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Белият дом е сключил споразумение  с големи разработчици на AI – включително Amazon, Google, Meta, Microsoft и OpenAI –   да предприемат действия, за да предотвратят пускането на вредни AI модели. Съперници на ChatGPT на OpenAI  са също участвали в споразумението – ето списък на седемте компании и самото споразумение от 21 юли на сайта на Белия дом.

Компаниите се ангажират да извършват вътрешни тестове и да разрешат външно тестване на новите модели на AI, преди те да бъдат официално пуснати в употреба. Компаниите имат задължението да гарантират, че продуктите им са безопасни. Рисковете, за които компаниите са помолени да внимават, включват нарушения на поверителността и дори биологични заплахи.

Компаниите ще разработят системи за маркиране, които улесняват хората да идентифицират аудио и изображения, генерирани от AI. OpenAI вече добавя такива маркери към изображения, създадени от неговия генератор на изображения.   Според Google  разпознаването кое е истинско и кое е фалшиво е нарастващ проблем, тъй като политическите кампании изглежда се обръщат към AI    преди изборите в САЩ през 2024 г.

Последните постижения в генеративните AI системи, които могат да създават текст или изображения, са полезни за решаване на много задачи, но заедно с това  могат да служат за укрепване на  потиснически режими,  сексизъм и  расизъм, засилване на  дезинформацията за изборите или   киберпрестъпления. В резултат   призивите за нова регулация, включително изисквания за оценка на AI преди внедряването, се множат.

Потенциалните обществени рискове, за които споразумението обещава компаниите да следят, не включват въглеродния отпечатък вследствие обучението – тъй като създаването на система като ChatGPT   изисква хиляди компютърни процесори с висока мощност, работещи за продължителни периоди от време.