Публикация в NYT, посветена на т.нар. мозъчно гниене, от професионалисти, които се занимават с изследването на проблема. Изводът: има проблем в пристрастяващия дизайн. Толкова повече става важна институционалнаат реакция, която ще последва делото срещу Мета в Калифорния и делата по DSA в Европа.
Фивналната част на публикацията –
Трябва да се притесняваме. Но не и за нашите деца или съдържанието, което произвеждат и консумират. Трябва да се притесняваме за инфраструктурата на социалните медии, която накара устойчивото, фокусирано внимание – самият капацитет, необходим за индивидуалното израстване, дълбоката лична връзка и общественото участие – да e непостижимо за цяло поколение. Вместо да обсъждаме дали тийнейджърите си съсипват мозъците с Ballerina Cappuccina*, трябва да се запитаме защо най-сложните технологични компании в света систематично оптимизират алгоритмите, за да привлекат вниманието ни.
За справяне с Brain Rot трябва да лекуваме инфраструктурния проблем. Платформите могат да измерват успеха не с времето, прекарано там, а с добре прекараното време. Те биха могли да се стремят да направят алгоритмичното вземане на решения по-прозрачно, а не по-непрозрачно. Нищо от това не е технически трудно, но не е попътно на бизнес целите на платформите. И затова няма да стане доброволно.
*Фигура от т.нар. италиански brainrot (Italian Brainrot) – „brainrot“ (буквално „изгнил мозък“) се използва за описване на сюрреалистично, бързо и абсурдно онлайн съдържание. В този конкретен случай хуморът и образите са изградени изцяло около стереотипи за италианската култура, кафето, мафията, операта и др.
