Съдът на ЕС е приел важно решение по съединени дела C-188/24 | WebGroup Czech Republic и NKL Associates и C-190/24 |Coyote System.
Генерален адвокат по делата е Czpunar (заключение).
В отговор на въпроси, поставени от френския Conseil d’État, Съдът уточнява при какви условия държавите членки могат да наложат задължение за проверка на възрастта на ползвателите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание и да забранят разпространението на информация за някои пътни проверки на тяхна територия. Съдът потвърждава, че в рамките на системата на Директивата за електронната търговия такива задължения и забрани по принцип са от изключителната компетентност на държавата членка по установяване на съответните доставчици на услуги. Въпреки това останалите държави членки могат да налагат подобни задължения и забрани на доставчиците, които не са установени на тяхна територия, при спазване на условията, предвидени в тази директива, по-специално когато това се окаже необходимо по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или безопасност.
Втори кръг важни отговори на Съда са свързани с отговорността на оператора на услуга на информационното общество. Операторът не може да бъде освободен от отговорност за съхраняваната и разпространявана информация, върху която упражнява контрол. Такъв е случаят, когато посредством алгоритъм този оператор определя при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет информацията се разпространява или не.
Във Франция операторите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание са задължени да въведат технически средства за проверка на възрастта, за да предотвратят достъпа на непълнолетни лица до тези сайтове. Франция изисква и от сайтовете за възрастни, базирани в Чехия, да въведат технически системи за строга проверка на възрастта на потребителите, а не просто декларативно кликване на бутон „Имам 18 години“. Основни положения по С-188/24:
- Защита на непълнолетните: Основният мотив на Съда на ЕС е, че защитата на децата е легитимна цел от обществен интерес от най-висок ранг. Тя позволява на една държава (в случая Франция) да наложи строги изисквания към оператори на сайтове, установени в друга държава (Чехия).
- Пропорционалност на мерките: Съдът постановява, че изискването за ефективна техническа проверка на възрастта (например чрез банкова карта или личен документ) е пропорционално средство за постигане на тази защита, тъй като обикновените текстови предупреждения не спират достъпа на непълнолетни лица.
- Край на „абсолютния щит“ за неприкосновеност: Както и при Coyote, Съдът подчертава, че макар Директивата за електронната търговия да защитава свободното предоставяне на услуги в ЕС, платформите не могат да използват принципа на държавата на произход, за да заобикалят системно императивни норми за защита на човешките права и децата.
Освен това на доставчиците на услуги за подпомагане на шофирането чрез геолокация може да бъде забранено да разпространяват информация, предоставена от техните потребители, относно определени пътни проверки на територията на Франция. Второто дело С- 190/24 засяга френска забрана за разпространение на информация чрез навигационни системи относно специфични полицейски проверки на пътя (за алкохол, наркотици, засади). Съдът признава, че ако шофьорите знаят точната локация на внезапните проверки за алкохол или наркотици, те лесно биха ги избегнали. Това застрашава сигурността по пътищата и помага за неутрализиране на полицейските акции.
Именно в този контекст Съдът посочва, че когато едно приложение не просто съхранява данни, а неговите алгоритми активно филтрират, подреждат по приоритет и разпространяват информацията към потребителите въз основа на търговския интерес на самата платформа, тя губи статута си на пасивен и неутрален посредник. Поради това приложението носи отговорност и трябва да се съобрази с местните забрани.
Изводите според прессъобщението на Съда:
Два френски акта, с които се въвеждат тези мерки, са предмет на жалби за отмяна пред френския Conseil d’État. По дело C-188/24 чешките дружества WebGroup Czech Republic и NKL Associates оспорват задълженията, наложени на операторите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание. По дело C-190/24 френското дружество Coyote System оспорва забраната за сигнализиране на някои пътни проверки.
Тези дружества твърдят по-специално, че спорните мерки нарушават принципа на „държавата на произход“, който е утвърден в Директивата за електронната търговия и има за цел да гарантира свободното движение на услугите на информационното общество в рамките на Европейския съюз. Съгласно този принцип, чрез който се осъществява взаимното признаване между държавите членки в тази област, услугите, попадащи в „координираната област“, се подчиняват единствено на правото на държавата членка по установяване.
В отговор на запитването на френския Conseil d’État Съдът отбелязва на първо място, че спорните мерки попадат в координираната област. Всъщност тази област не се ограничава до изискванията, уредени от хармонизиращите разпоредби на директивата, а по принцип обхваща всяко изискване, свързано с достъпа до или упражняването на услуга на информационното общество.
След това Съдът констатира, че прилагането от Франция на спорните мерки спрямо доставчици, установени в други държави членки, представлява ограничение на свободното движение на съответните услуги. Въпреки това Директивата позволява, при определени условия, подобни мерки да се прилагат и спрямо доставчици, които не са установени на тяхна територия. В конкретния случай спорните мерки преследват цели, признати от Директивата, сред които са по-специално общественият ред, който обхваща защитата на непълнолетните лица и обществената сигурност, с която е свързана забраната за разпространяване на информация относно определени пътни проверки.
Преди да се предприемат такива мерки, обаче, освен в случай на спешност, от една страна, трябва да се поиска от държавата членка по установяване на съответния доставчик сама да предприеме подходящи мерки и от друга страна, намерението за предприемане на тези мерки да бъде нотифицирано на Европейската комисия и на тази държава членка.
При спазване на всички тези условия една държава членка може да задължи доставчиците на услуги на информационното общество, установени в други държави членки, да въведат система за проверка на възрастта, за да предотвратят достъпа на непълнолетни лица до техните сайтове за разпространение на
порнографско съдържание, или да забрани на такива доставчици да разпространяват, в рамките на своите услуги за подпомагане на шофирането чрез геолокация, информация относно определени пътни проверки.
Запитващата юрисдикция следва да провери дали спорните мерки отговарят на тези условия.
Съдът се произнася по въпроса дали доставчикът на тези услуги може да бъде освободен от отговорност поради това, че информацията, която съхранява и разпространява, е предоставена от неговите потребители. В това отношение Съдът припомня, че за да бъде квалифициран като доставчик на хостинг услуги, който по принцип може да се ползва от освобождаване от отговорност за информацията, съхранявана по искане на ползвател, този доставчик не трябва нито да е запознат с тази информация, нито да има контрол върху нея.
Доставчикът, който определя посредством алгоритъм при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет такава информация трябва да се разпространява или не, упражнява контрол върху нея, така че не е освободен от отговорност.
Дори и при наличието на освобождаване от отговорност обаче, на съответния доставчик може да бъде забранено разпространяването на информация, свързана с някои пътни проверки, по съображения за обществен ред, обществена безопасност или сигурност. Това заключение на Съда засяга и системите, които използват българските шофьори, за да им помагат да се с ъобразяват с видеокамери и полицейски постове по пътищата и магистралите.