Tag Archives: Digital

Намерението на Мета за нови правила на достъп на AI до съдържанието на издателите в платформите е „крещяща кражба“ според издателите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Meta е актуализирала правилата и условията си, за да си даде широки права да изстъргва съдържание/ to scrape websites от всеки издател или друг собственик на уебсайт с бизнес акаунт във Facebook, Instagram, WhatsApp и Threads  и да го използва повторно – дори ако съдържанието не е публикувано в платформа на Meta.

 

В съответния раздел в новите Мета условия се посочва, че чрез използване на нейните платформи „Вие ни упълномощавате (нас или който и да е субект, действащ от наше име) да използваме автоматизиран софтуер (като web scrapers, bots, robots, spiders, crawlers and user agents) и да създаваме тестови идентификационни данни за достъп, индексиране, кеширане, анализ, събиране, извличане или обхождане на домейните, уеб страници или URL адреси (и всяко съдържание, достъпно чрез тях), свързани с вашето или на други потребители използване на продукти и услуги на  Meta, за да предоставя, развива, подобрява, проучва, обучава и поддържа продуктите на Meta Company“.

 

Новите условия е трябвало да влязат в сила  на 30 октомври, но са отложени за 20 ноември. Дотогава издателите на новини трябва да решат дали да напуснат социалните платформи на Meta като Facebook и Instagram или да осигурят достъп до съдържанието си на  изкуствения интелект на технологичния гигант при нови условия.

 

Британският орган за защита на конкуренцията и пазарите (СМА) приема плана на Meta да приложи нови правила  за достъп на AI до съдържание на издатели  в платформите на компанията   „много сериозно“, казва неговият главен изпълнителен директор пред Парламента. CMA не е в състояние да предприеме официални действия, спирайки Meta да направи промените, тъй като все още не е определила технологичния гигант за компания със стратегически пазарен статус по DMA.

 

Движение за отворена мрежа вече е подало официална жалба до CMA, както и до Генерална дирекция за конкуренция на Европейската комисия.„Опитът на Meta да принуди издателите да позволят неограничено изстъргване на своите уебсайтове да захранват своите AI продукти е скандално нападение срещу журналистиката. Промените ще засегнат най-силно местните издатели в Обединеното кралство, тъй като значителни количества от техния трафик идват от Facebook. От жизненоважно значение е издателите да имат силно присъствие там, за да се борят с дезинформацията във  Facebook.“ Напуснали  издатели обясняват, че не могат   нито да дадат „нашия трудно спечелен, изцяло оригинален, изцяло човешки новинарски продукт“, нито да изложат   потребителите „на хищническо сканиране и експлоатация на AI“.

 

Две германски структури, Германската асоциация на свободните медии (MVFP) и Федералната асоциация на цифровите издатели и издатели на вестници (BDZV), също призовават Европейската комисия да разследва и да спре влизането в сила на новите правила:  „Meta възнамерява автоматично да заснема, копира и съхранява пълните уебсайтове и архиви на издателите и да ги анализира за собствените си автоматизирани и неавтоматизирани търговски продукти. Това прави достъпа ни до платформите на Meta да  зависи от безплатното предаване на целия продукт за цифрово публикуване. Това е крещяща кражба  и нарушение на DMA.“

 

Подходът на Meta контрастира с този на Google, който е сключил лицензионни сделки с издатели, представляващи повече от 400 публикации, за да му позволят да изстъргва и използва повторно съдържанието им за целите на AI. Въпреки това твърди се, че   Google AI също  злоупотребява с монополна власт.

Update.

Обявените промени предизвикват двупартийни критики в САЩ. Сенаторът от Демократическата партия Адам Шиф от Калифорния призовава Meta да не прилага новите търговски условия на 20 ноември.  В писмо, изпратено до главния изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг, Шиф призовава компанията да отговори до понеделник, 2 ноември, какви са  конкретните стъпки, които ще предприеме, за да отговори на опасенията на потребителите. Марша Блекбърн от Тенеси GOP заяви, че  Meta се опитва да експлоатира американските творци и бизнеси. Блекбърн, която председателства сенатската подкомисия,    призовава компанията да оттегли промените.

Стана известно и първото заведено дело срещу предлаганите промени. Коалиция от норвежки издатели на новини съди Meta  и иска от Окръжния съд в Осло да блокира влизането им в сила.  NRK, TV 2, Schibsted, Amedia, Polaris, Aller, DN, Mentor Media, NTB и Hordaland Folkblad – обединени в  Асоциацията на норвежките медийни компании – искат от съда да спре новите условия на Meta, докато съдът прецени дали те са законни. Според тях социалните медии са важно място за норвежкия народ да извлича информация и новини, поради което те ще продължават да публикуват медийно съдържание там. Само някои, като местният вестник Fjell-Ljom в Røros,  са избрали да прекъснат всички връзки с Meta.

 

Комисията откри процедура по DSA срещу Booking.com

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия започна официално производство, за да прецени дали Booking.com е нарушил Регламента за цифровите услуги (DSA) като не е оценил или редуцирал рисковете, свързани с измами и фишинг измами. Платформата може също да е нарушила DSA, когато става въпрос за прозрачност, тъй като не е маркирала ясно като реклами тези обяви, чиито доставчици са платили за по-добро класиране в резултатите от търсенето, показани на потребителите. Разследването ще се фокусира върху следните области:

1. Измамни и несъответстващи на изискванията обяви на Booking.com

Комисията ще провери дали доставчикът на Booking.com е идентифицирал правилно и е оценил системните рискове, свързани с разпространението на незаконно съдържание. Фалшивите обяви, като например за несъществуващи имоти, измами с имитация и несъответстващи оферти за настаняване, могат да имат отрицателно въздействие върху защитата на потребителите. Разследването също така ще оцени дали платформата е въвела ефективни мерки за смекчаване на тези рискове, включително чрез премахване на измамни обяви.

2. Фишинг измами, използващи резервационните данни и данните за гостите на Booking.com

Комисията също така ще проучи дали доставчикът на Booking.com е оценил и съобразил рисковете, които фишинг измамите представляват за потребителите. По-специално, разследването ще се съсредоточи върху рисковете, свързани с начина, по който се споделят данните за резервации и гости с доставчиците на настаняване, както и върху дизайна и функционирането на услугата за съобщения на Booking.com. Комисията също така ще проучи дали дружеството е въвело достатъчно предпазни мерки, за да предотврати злоупотребата с данни за извършване на фишинг и привличане на съответни плащания.

3. Обяви, които не са ясно разпознаваеми като реклами

Комисията най-накрая ще проучи дали Booking.com спазва задълженията на DSA за прозрачност на рекламата. Доставчиците на настаняване могат да направят своите обяви по-видими в резултатите от търсенето на Booking.com, като плащат по-висока комисионна. Потребителите трябва да могат ясно да разпознаят, че тези „обяви“ всъщност са реклами. Комисията също така ще проучи дали за всяка реклама, показана на Booking.com, потребителите могат лесно да видят кой е подателят, кой е платил за нея, защо я виждат и как могат да променят настройките, които определят кои реклами виждат. Съгласно DSA потребителите имат право да разберат кога и от чие име им е показана реклама. Без това те не могат да кажат дали дадена обява изглежда на видно място, защото съвпада с тяхното търсене или защото доставчикът на настаняване е платил за тази видимост.

Ако бъдат доказани, тези неуспехи биха представлявали нарушения на членове 34 и 35 от DSA, които задължават много големи онлайн платформи и търсачки да идентифицират, анализират, оценяват и смекчават системните рискове; и на член 26, параграф 1, който изисква от доставчиците на онлайн платформи да гарантират, че потребителите могат ясно да идентифицират рекламите и информацията за тях.

Следващи стъпки

Комисията ще извърши приоритетно задълбочено разследване, като продължава да събира доказателства, например чрез изпращане на допълнителни искания за информация, провеждане на интервюта или проверки. Започването на официални производства също така оправомощава Комисията да предприеме по-нататъшни стъпки за изпълнение.

Комисията си сътрудничи с Нидерландския орган за потребителите и пазарите – координатор на цифровите услуги на държавата, в която е установен Booking.com.

Booking.com беше определен като много голяма онлайн платформа съгласно Закона за цифровите услуги на ЕС на 25 април 2023 г.

Премахване на критично съдържание от фейсбук в изборния ден и предходните дни: КРС се е обърнала към Мета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В последните предизборни дни неколкократно бяха премахвани групи страници с критично за правителството и властта съдържание. Ето обяснението на страницата Копейкин защо вероятно това е работа на ГДБОП, а не на Мета поради нарушаване на общностни стандарти:

Румен Радев излъга в национален ефир, че правителството няма нищо общо с изтриването на страниците. Това са пълни глупости.
Няма правило на МЕТА в тази Вселена, което над 20 несвързани една с друга Фейсбук страници, всички до една иронизиращи властта, да нарушат едновременно, за да бъдат изтрити.
След като изтриха страниците, блокираха и всички администраторски профили към тях. Точно поради тази причина не можех да публикувам в решаващите часове от изборите.
Целта на цялото това фиаско беше просто да ни заглушат, за да не можем да ви мотивираме да гласувате. Ниската избирателна активност е опасност за властта, ако от другата страна има силно мотивирани хора, които са решени да гласуват!
Това днес беше учебникарски КГБ-ейски пример за налагане на цензура и контрол над събитията!

Ето и съобщение от днес на NDC, националния цифров координатор:

Във връзка със запитвания от медии Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), в качеството си на национален координатор за цифровите услуги (Digital Services Coordinator – DSC) по прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2065 – Акта за цифровите услуги (DSA), информира, че към момента не е сезирана официално във връзка с публично разпространената информация за премахване на „сатирични“ страници в социалната мрежа „Фейсбук“ в изборния ден.

КРС осъществява надзор върху доставчиците на посреднически услуги, включително онлайн платформи, и координира обмена на информация с европейските институции и други национални органи. Комисията не регулира съдържанието, публикувано в социалните мрежи, но има правомощия да приема и обработва надлежно подадени уведомления за предполагаеми нарушения на задълженията на платформите по DSA.

В деня на изборите онлайн платформите следва да прилагат своите политики за защита на изборния процес, включително мерки срещу дезинформация, нерегламентирана политическа реклама и други рискове за интегритета на изборите. При наличие на предполагаемо незаконно съдържание или нарушение на приложимото законодателство, компетентните институции или засегнато лице могат да сезират КРС, като предоставят: точни URL адреси на засегнатото съдържание; правно основание за твърдяното нарушение; мотивирано изложение на фактическите и правните основания и информация за реакцията на платформата.

КРС подчертава, че не е получавала уведомление или сигнал относно описания случай. При постъпване на надлежно оформено уведомление Комисията ще предприеме действия в рамките на своите правомощия по Акта за цифровите услуги.

КРС е отправила запитване към Meta по случая и следи неговото развитие.

AI инцидент с данни на гласоподаватели

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Claude на Anthropic e получил достъп до публично достъпни данни за гласоподавателите в щата Джорджия без разрешение от човека – разкритие, което със сигурност ще добави нови опасения към нарастващите тревоги за сигурността на AI преди предстоящите междинни избори в САЩ.

AI компаниите продължават да докладват инциденти от различен характер и неоторизиран достъп, като често има оплаквания и от компаниите – за закъсняла или неадекватна реакция.

Германия: Съдът държи Google отговорен за AI Overview

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Виждали сте “Отговорите на AI може да съдържат грешки. За правен съвет се консултирайте със специалист. Научете повече” – когато отворите Google AI Overviews. На пръв поглед, Google не носи отговорност за възможните грешки, предупредени сме. Но така ли е ?

Библитеката на Конгреса (автор Катарина Вагнер) съобщава за дело в Мюнхен, може би първото известно дело, в което предупреждението на Google не го спасява от отговорност.

Делото в Мюнхен

На 28 май 2026 г. Мюнхенският I окръжен съд (LG München I) постановява, че Google може да бъде пряко подведен под отговорност за невярна информация в AI Overview. Тази функция използва изкуствен интелект, за да генерира обобщени отговори на заявки за търсене, вместо да показва връзки към съответните уебсайтове.

Решението се различава от по-ранните решения на Германския федерален съд (Bundesgerichtshof, BGH), най-висшата съдебна инстанция, по отношение на търсачките и функцията Autocomplete за автоматично завършване на въпроса за търсене (решение на Федералния върховен съд (BGH) от 14 май 2013 г. (Дело VI ZR 269/12). Германският съд обикновено ограничава отговорността на операторите на търсачки за съдържание на трети страни, като твърди, че те обикновено са отговорни само за предоставянето на връзките към информация, а не за проверка на факти.

Факти

Ищците са базирана в Мюнхен издателска компания и нейното дъщерно дружество. Ответникът е Google, който управлява домейна на търсачката „google.de“ в Германия. Ищците искат предварително разпореждане срещу Google, за да го спрат да показва определени неверни изявления в своите AI Overview. Ищците твърдят, че функцията на Google за AI Overview невярно ги свързва със схеми за измами. На 20 януари 2026 г. търсене, съчетаващо името на компанията на ищец с германския термин Betrugsmasche„Betrugsmasche“ (което означава „схема за измама“ или „измама“), връща AI Overview, в който се посочва, че издателят е известен със съмнителни бизнес практики и често е свързан със схеми за измами. Търсене на 26 януари 2026 г. генерира подобен отговор. И в двата случая отговорът на AI Overview e на базата на предупреждение на адвокатски блог за измами. Ищците изпращат на Google писмо Notice-and-Take-Down. Въпреки това, на 10 февруари 2026 г. същата неправилна информация все още се появява в генериран отговор. Ищците твърдят, че генерираните твърдения нарушават техни права.

Google твърди, че информацията в AI Overviews се генерира автоматично от източници на трети страни и следователно компанията може да не носи отговорност за съдържанието. Google твърди, че не приема съдържанието като свое и ясно го обозначава като AI съдържание.

Съдът

Районният съд в Мюнхен I се произнася в полза на ищците и реши, че Google носи пряка отговорност за неправилните изявления. Той класифицира генерирания AI Overview като собствено изявление на Google, а не като просто показване на резултатите от търсенето.

Съгласно германското законодателство лице или дружество, което причинява вреда или създава риск от вреда, може да бъде подведено под отговорност като отговорна страна. (Граждански код (Bürgerliches Gesetzbuch, BGB), § 1004). Това включва пряко отговорни страни, които се намесват в правата на дадена страна чрез собствените си действия. Той също така включва косвено отговорни страни, които не са причинили намесата чрез собствените си действия, но са допринесли за нейното възникване по други начини. В контекста на операторите на търсачки разграничението между пряка и непряка отговорност зависи от това дали операторът просто предоставя достъп до съдържание на трети страни чрез връзки или приема съдържанието като свое. Съдът по това дело твърди, че AI Overview не показва само резултатите от търсенето. За разлика от традиционните търсачки, функцията AI Overview обобщава информацията със свои думи. Той също така структурира информация и директно отговаря на въпросите на потребителите. Следователно според съда AI Overview създава нови изявления, които надхвърлят свързаните източници на трети страни. Тъй като Google разработи и управлява AI системата и контролира нейните алгоритми, съдът прие, че тези изявления се приписват директно на Google. (Пара. 34.)

Google обяви, че планира да обжалва решението на Регионалния съд в Мюнхен.На практика обаче делото завършва със споразумение, за което повече не е известно.

Делото в Аахен

С решение от 24 септември 2026 г. Регионалният съд в Аахен забранява на Google да разпространява определени неверни твърдения и изрично се позовава на мотивите от решението в Мюнхен.

Факти

В този нов случай за лекар в Аахен се разпространяват сериозни неверни твърдения чрез функцията AI Overview на Google. Лекарят е работил като главен лекар и професор по неврорадиология от 2010 г. до края на юни 2026 г. На 28 август колега го уведомява, че AI на Google обяснява напускането му, като цитира предполагаемо сексуално насилие срещу секретарката му. Когато потребителите правят допълнителни търсения с термини като “спиране”, “уволнение” и “съдебно производство”, AI Overview връща подробни измислици, вероятно отнасящи се до друг професор.

Въпреки че лекарят описва объркването подробно в края на август и иска от Google по имейл да премахне съдържанието, компанията заявява в средата на септември, че няма да предприеме действия. Официално правно искане, изпратено същия ден, също не дава резултат. Google е потвърдил, че е получил искането, но според съда фалшивите съобщения, генерирани от изкуствен интелект, все още са активни.

Съдът

Регионалният съд в Аахен забранява по-нататъшното разпространение на текста. Най-значимата част от решението по делото Aachen точно следва разсъжденията от Мюнхен: Google използва AI, за да създава собствени изявления, вместо просто да прави информация от трети страни откриваема. “Ответникът предоставя съдържание, генерирано от изкуствен интелект, и следователно е отговорен за него”. Решението не е окончателно.

Залогът е голям. Ако се възприеме тази теза, ще се срути икономиката на AI търсенето изцяло, пишат експерти. Трудно се изгражда консистентна теория за отговорността онлайн.

В навечерието на междинните избори в САЩ се засилват опитите за влияние от страна на Кремъл

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Десет години изминаха от 2016 година, когато две събития разтърсиха политиката – изборът на Тръмп за президент и Брекзит. Години по-късно нямаше достатъчно категорични потвърждения за външна намеса в изборите и референдума, макар че данни в тази посока има.

Ако не друго, Европейският съюз започна да гледа сериозно на външната намеса и манипулирането на общественото мнение, съответно вота.

В САЩ отново предстоят избори. Борбата е с големи залози – бъдещето на САЩ и на света. В този контекст New York Times информира за следното:

Онлайн операция за влияние, подкрепена от руското правителство, засилва опитите си да всее разделение в САЩ и да разпали напрежението около Израел според ново проучване на независима компания, която проследява цифрови заплахи и чуждестранни пропагандни кампании.

Операцията за влияние, известна като Doppelgänger, създава поток от публикации в социалните медии, които прокарват теми за това как двупартийната подкрепа за Израел се срива. Doppelgänger се управлява от руската Агенция за социален дизайн, фирма за връзки с обществеността. И правителството на САЩ, и Европейският съюз наложиха наказателни санкции върху тази агенция, макар Тръмп да не е особено последователен в политиката на санкции.

В доклада се казва, че сайтовете за фалшиви новини се създават и умножават в продължение на 17 месеца, а усилването на влиянието е предназначено да избягва инструментите, които следят за това. Изфабрикуваните му статии вече се индексират от Google, където AI чатботовете, особено Grok, цитират именно тях в отговори за изборите.

.

Отворено писмо на научната общност във връзка с бъдещето на AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е писмо на над 450 учени, които работят с областта на изкуствения интелект. Както става ясно от публикация на проф. д-р Мартин Вечев, основател и научен директор на INSAIT (Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, “Обикновените хора, които използват чатове/агенти/различни приложения и не работят по създаването и модифицирането на изкуствения интелект, нямат идея какво може да причини тази технология. Същевременно много от нещата за които знаем, не могат да бъдат споделени публично по ред причини. Новите европейски AI регулации са също тотално неефективни тук. Разбира се, има много неща, които могат да се направят. Писмото е кратко и предлага три такива препоръки:

повече предпазливост;

международен орган;

прозрачност, вкл. за инциденти.

Според Комисията България все още не спазва DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 17 февруари 2024 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2022/2065 относно единния пазар за цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги).

С последните изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), приети през ноември 2025 г.,  е създадена цялостна национална правна рамка за прилагане на Акта за цифровите услуги, която дава възможност на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да осъществява реален надзор върху доставчиците на посреднически услуги. Законът регламентира правомощията за контрол, сертифициране на органи за извънсъдебно решаване на спорове, предоставяне на статут на доверени податели на сигнали и проверени изследователи, както и координацията с други компетентни институции. Съгласно ЗЕС, КРС е координатор за цифровите услуги за България. Компетентните органи, които отговарят за прилагането на Акта за цифровите услуги, са КРС, Съветът за електронни медии (СЕМ) и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

КРС осъществява надзор върху дейността на доставчиците на посреднически услуги относно изпълнението на задълженията им по Акта за цифровите услуги, с изключение на случаите, в които контролът върху доставчиците на посреднически услуги се осъществява от СЕМ. КРС контролира изпълнението на задълженията по чл. 25 и 27 от DSA на всички доставчици на посреднически услуги.

СЕМ контролира платформите за споделяне на видеоклипове с изключение на задълженията по чл. 25 и 27 от DSA.

КЗЛД осъществява надзор върху обработването на лични данни при прилагането на DSA, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните – GDPR) и Закона за защита на личните данни, при упражняване на правомощията ѝ съгласно чл. 51 и чл. 56 от DSA.

Условията и редът за координация на изпълнението на дейностите по DSA между комисията, Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни  ще се уреждат със съвместна инструкция №3 от 30 юли 2026 г. за условията и реда за координация на изпълнението на дейностите, произтичащи от прилагането на Акта за цифровите услуги (DSA) по чл.49а ЗЕС. Публикувана е в Държавен вестник, бр. 87 от 24 септември 2026 г. (Решение № 260 на КРС от 30 юли 2026 г.).

ИнституцияРоля по Акта за цифровите услуги (DSA)Специфична компетентност в медийното право
КРС (Комисия за регулиране на съобщенията)Национален координатор (водещ орган)Общ надзор над доставчиците на посреднически услуги, хостинг, социални мрежи и онлайн пазари. Сертифицира т.нар. „доверени податели на сигнали“.
СЕМ (Съвет за електронни медии)Компетентен органИзключителен надзор над платформите за споделяне на видеоклипове (прилага Закона за радиото и телевизията).
КЗЛД (Комисия за защита на личните данни)Компетентен органСледи за защитата на личните данни, поверителността и таргетираната реклама в платформите.

Независимо от това Европейската комисия изпрати допълнително официално уведомително писмо до България (INFR(2024)2241) за неспазване на Регламента за цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2022/2065).

Комисията вече изрази опасенията си в мотивирано становище, изпратено до България през май 2025 г. Комисията счита, че България не спазва изцяло ДСС. Всъщност съгласно DSA държавите-членки трябва да определят координатори на цифрови услуги, национални органи, отговорни за прилагането на регламента в рамките на тяхната юрисдикция. Координаторите на цифровите услуги трябва да са напълно оперативни, за да приведат в пълна сила разпоредбите на DSA на територията на тяхната държава-членка, за да гарантират, че потребителите се възползват от неговите правила и да създадат правна сигурност за дружествата. След официалното уведомително писмо на Комисията и последващото мотивирано становище България прие законодателство, с което оправомощи един от органите, действащи като координатори на цифрови услуги.

Комисията смята, че България:

все още не спазва регламента, като не определя и оправомощава Комисията за защита на личните данни и Съвета за електронни медии, национални органи, които биха завършили националната рамка за правоприлагане на DSA;

неправомерно е приложила правомощията за санкциониране, предвидени от DSA, тъй като законът не винаги спазва максималните лимити, нито гарантира, че всички санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи,

не е спазила регламента и с оглед на отчетливото третиране на физически и юридически лица, което не е установено съгласно регламента.

България разполага с два месеца, за да отговори и да се справи с недостатъците, повдигнати от Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде допълнително мотивирано становище.

За конституционните права, свързани с генерирано от изкуствен интелект съдържание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Делото Garcia v. Character Technologies (Меган Гарсия срещу Character Technologies, Inc. и др.) е знаково федерално съдебно дело в САЩ, Флорида (Орландо) относно отговорността на компаниите за изкуствен интелект и свободата на словото. Делото се води от Меган Гарсия, майка на 14-годишния Сеуел Сетцер III, който се самоубива след месеци на интензивно общуване с чатбот на платформата Character.AI, вдъхновен от герои от „Игра на тронове“, срещу компанията Character Technologies (създала Character.AI), съоснователите Ноам Шазеер и Даниел Де Фрейтас, както и Google (финансирала проекта).

Character Technologies пледира, че текстовете, генерирани от техния езиков модел (LLM), представляват защитена реч по Първата поправка на американската конституция, а потребителите имат право да получават тази информация. Те цитират решението Citizens United, според което защитата е за речта, а не за произнасящите я. От своя страна майката се позовава на дело за Blackie the Talking Cat, говорещата котка, за която съдът е казал, че няма закрила по Първата поправка, макар да е обучена да “издава “говори”.

Притежават ли AI чатботовете права на свобода на изразяване, предоставени съгласно Първата поправка на Конституцията на САЩ на хората?

На 21 май 2025 г. съдия Ан Конуей отхвърля искането на компанията за прекратяване на делото и да дефинира алгоритмично генерирания от изкуствен интелект текст като „реч“ в смисъла на Първата поправка. Съдия Конуей не приема, че поредицата от думи, генерирана от алгоритми чрез статистическа обработка на данни, представлява конституционно защитена “реч”, тъй като на модела липсва човешко намерение за изразяване.

Фактите по делото: Sewell, 14-годишен деветокласник от Орландо, Флорида, е прекарал месеци в разговори с чатботове на Character.AI, приложение за ролеви игри, което позволява на потребителите да създават свои собствени A.I. герои или да разговарят с герои, създадени от други. Той знаеше, че „Дани“, както той наричаше чатбота, не беше истински човек — че отговорите му са само изходите на един A.I. езиков модел, че няма човек от другата страна на екрана, който му отговаря. Но въпреки това разви емоционална привързаност. Той постоянно пишеше на бота, актуализирайки го десетки пъти на ден и участвайки в дълги ролеви диалози. Съобщава, че е влюбен и щастлив и когато ТЯ го вика при себе си, той се самоубива.

Условията за ползване на Character.AI изискват потребителите да бъдат най-малко на 13 години в Съединените щати и на 16 – в Европа. Няма специфични функции за безопасност за непълнолетни потребители и няма родителски контрол, който да позволява на родителите да ограничават използването на платформата от децата си или да наблюдават техните съобщения, пише New York Times.

Решението е правен прецедент. Смята се, че отваря врата към търсене на съдебна отговорност на разработчиците при вредни последици от техните модели.

Тръмп забранява достъп на медии в Белия дом заради “фалшиви новини”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Има ново свидетелство как администрацията на Тръмп се справя с тези, които Тръмп вярва, че са негови врагове. На първо място – критичните медии. Това е впрочем тавтология, защото не би трябвало да има други медии, освен критични: критичната дистанция към властта е част от дефинирането на съвременните медии.

Но все пак – критичните медии са обявени за “фалшиви новини” – познато – и еднолично Тръмп прекратява достъпа им до Белия дом. Администрацията е лишила от финансиране обществената телевизия и радиото. Пентагонът е уволнил редактора и издателя на традиционно независимия си вестник Stars and Stripes. Тръмп чрез шефа на FCC предприема действия за ограничаване или отнемане на лицензиите на телевизиите, които са допуснали негативно отразяване или коментар за него. Води и дела срещу тях, на първо място с цел да сплаши медийния сектор. Следи онлайн съдържанието и е решен да отказва визи на хора с възгледи, които не харесва.

Да не говорим за цензурата върху историческия разказ, която Тръмп се опитва да наложи на Smithsonian. И понеже институцията отказа да се подчини, Тръмп разположи собствения си прочит на историята в алеята, която води към галерията – и призивът е Не вярвайте на това, което ще видите вътре! По подобен начин Тръмп се кани да санкционира и Kennedy Art Center – тук се разказва за съдбата на центъра, след като съдът не утвърди преименуването му на Кенеди – Тръмп център.

Забраната на Тръмп за достъп на трите медии до Белия дом изглежда очевидно противоконституционна, защото санкционира новинарските организации за критично съдържание, казват експерти.

Това се случва в стара и утвърдена демокрация, лидер на демократичния свят.