Tag Archives: Digital

По повод публикация в WSJ – отново за етиката на използване на AI в медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

WSJ съобщава, че Stanley F. Druckenmiller – финансист, дългогодишен сътрудник на изданието – е дал за публикуване статия, за която е използвал AI. В самата статия липсва разкриване на този факт. Но когато питат автора използвал ли е AI, той отговаря утвърдително и продължава, че това не го смущава, направил го е, “както смята с машина”.

Редакцията заявява, че AI е „факт на съвременния живот“, който хората ще използват, за да подпомогнат писането, изследванията и редактирането си. „Въпросът за нас е дали това, което публикуваме от сътрудниците, отразява оригиналния аргумент на автора и дали авторът има позицията и доверието да го направи“, а в случая “сме имали връзка с него в продължение на много години и никой не може да се съмнява, че неговата операция е неговото истинско мнение.“ На уебсайта на изданието се казва, че използват генеративен AI за разследвания, базирани на данни,за обобщаване и за превод, като текстът винаги се преглежда от журналист преди публикуване.

Стандартите за това как медиите ползват AI не са унифицирани. “Преди AI гости публикуваха op-eds под собственото си име, но текстовете често бяха написани от техни подчинени и не мисля, че имаше много спорове по въпроса”, казват някои, други виждат проблем с етиката. Но какво се брои за AI? Ясна ли е разликата между обобщение, изследване, проверка на факти – и написване? Остана ли издание, което не използва AI – и дори често проверяващият журналист се отнася формално към проверката.

Ето за пълнота правилата на някои големи издания и една агенция – обобщени с AI :)) –

  • AI не може да пише журналистически материали;
  • Забрана за генериране на изображения, които могат да заблудят аудиторията;
  • Задължително разкриване при използване на AI инструменти;
  • Строга защита на данните и авторските права.
  • AI може да подпомага анализ, обработка на данни, графики;
  • Забрана за генериране на текстове, които се представят като журналистика;
  • Задължително човешко редактиране и проверка;
  • Прозрачност при използване на AI.

WSJ изрично забранява генериране на новини чрез AI, допуска ограничена употреба за проверка на факти и изследване, забранява писане на журналистически материали.

  • AI не пише новини;
  • Забрана за генериране на изображения, които могат да заблудят;
  • AI може да подпомага транскрипция, превод, обработка на данни;
  • Задължителна човешка проверка и редакция.

И БТА е публикувала политика през 2026 г., според която

AI се използва само като подпомагащ инструмент. Журналистът остава единственият автор. Всяко съдържание, обработено с AI, минава през задължителна човешка редакция. AI не може да генерира новини. AI не се посочва като автор. Единствено изключение: bullet highlights, ясно маркирани като генерирани с AI (моделът е взет от Reuters).

Бил Гейтс: Тази безпрецедентна технология изисква безпрецедентен отговор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Американските медии информират за ново есе на Бил Гейтс, публикувано вчера. The Washington Post напомня, че Бил Гейтс си е изградил образ на оптимист по отношение на технологиите, той е заявявал, че светът ще се превърне в по-добро място благодарение на изкуствения интелект. Но в новопубликуваното есе Гейтс изразява тревога за света, защото AI може да причини повече вреда, отколкото полза, ако липсва спешна намеса.

През последната година, казва Гейтс, съм “все по-разтревожен от увеличаващите се възможности на технологията, но особено от липсата на напредък в регулирането на AI и минимизирането на недостатъците му.” И още малка част от есето, посветено на перспективата на света:

Откакто се помня, ми се иска иновациите да се случват по-бързо. С AI чувствата ми са по-сложни.

Трябва време, за да се подготвим за социалните, политическите и икономическите катаклизми.

Иска ми се светът да получи ползите бързо и да забави проблемите, които ще причини възможно най-дълго, но ползите и проблемите пристигат едновременно. Вярвам, че се нуждаем от време, за да се подготвим за периода на социални, политически и икономически катаклизми, в който предстои да влезем.

AI ще даде възможност на хората (а може би и на AI) да нанесат повече вреда.

Много преди AI да влезе в мейнстрийма, имаше информация онлайн за това как да се създават оръжия като бомби, биооръжия, дори компютърни вируси. AI ще направи много по-лесно не само да получите тази информация, но и да действате по нея. Дори престъпници с много ограничени умения ще могат да се насочват към жертви във всеки мащаб: физически лица, компании и правителства. Дори престъпници с много ограничени умения ще могат да се насочват към жертвите във всеки мащаб.

Едва сега започваме да разбираме опасностите, които интернет – особено социалните медии – могат да представляват за развитието на младите хора. Виждаме натрапчива употреба, нарушен сън, кибертормоз и излагане на вредно съдържание. AI може да увеличи много от тези рискове, като ги направи по-убедителни и трудни за бягство, и не трябва да чакаме друго поколение, за да започнем да ги приемаме сериозно. Страните, включително Австралия, Обединеното кралство и Норвегия, приемат защита за деца онлайн. Китай е отишъл най-далеч. Неговите правила ограничават широко приложенията и дизайните, които насърчават емоционалната зависимост […]

Най-големият приоритет е монументалната задача: създаване на вътрешна и международна рамка за справяне с AI.

Нито една от настоящите ни институции не е проектирана да се справи с технология, която се разпространява толкова бързо и засяга толкова много части от живота ни. Така че ще трябва да направим нови.

Трудно е да се надцени какво огромно начинание ще бъде това. След атаките от 11 септември правителството на САЩ премина през най-голямата си реорганизация след Втората световна война с цел подобряване само на една функция, националната сигурност.

AI ще изисква много, много повече.

Макрон решително за защита на децата от инвазивни технологии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Френският Конституционен съвет e отхвърлил основна част от внесения законопроект за забрана на социалните мрежи за деца под 15 години. Причините за отххвълянето се свеждат до следните три:

  • Свобода на словото: Съдът обяви пълната забрана за прекомерна и нарушаваща правото на изразяване на непълнолетните.
  • Лични данни: Задължителната проверка на възрастта би принудила всички граждани да споделят данни, което застрашава поверителността.
  • Родителски права: Законът не предвижда възможност родителите сами да разрешават достъп на децата си.

Президентът Еманюел Макрон незабавно обнародва останалата част от закона, която не e блокирана от съда. Той възложи на премиера Себастиан Лекорню да подготви нов, юридически издържан текст за защита на младежите онлайн. A oсновната мярка, която президентът Еманюел Макрон обнародва незабавно от остатъка на закона, е пълната забрана на мобилни телефони в прогимназиалните училища (колежите). Учебната година започва след седмица и забраната влиза в сила.

Правителството бърза с реформата преди президентските избори през пролетта на 2027 г.

Процесът срещу Meta: загубата на компанията ще е краят на социалните медии, каквито ги познаваме

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Процесът срещу Мeta в Калифорния продължава да е в центъра на общественото внимание.

  • Meta обяви, че може да бъде изправена пред щети за над един трилион долара;
  • Компанията може да бъде принудена да премахне пристрастяващи функции. Щатите, които водят делото, искат съдът да принуди Meta да премахне „определени функции за пристрастяващ дизайн“ от своите платформи, Instagram и Facebook. Тези функции включват включват безкрайно превъртане, автоматично възпроизвеждане на видеоклипове, изчезващо съдържание като Instagram Stories, филтри и доминирани от алгоритми емисии.
  • Процесът може да отиде далеч отвъд една компания. Главният прокурор на Калифорния потвърди, че другите платформи за социални медии също ще бъдат държани под отговорност. Това може да направи социалните медии неузнаваеми. 
  • Делото се води от двупартийна коалиция от щати.
  • Акциите на Meta са паднали от началото на процеса и са вече със 17 на сто надолу за тази година. Има риск, ако се промени моделът, по който една компания прави бизнес, казват финансови анализатори.

Според ищците Meta избира печалбата пред безопасността, допуска деца под 13-годишна възраст на своите платформи, бизнес моделът му е да „закачи потребителите, да ги държи толкова дълго, колкото може, да събира данните им и да крие истината от обществеността“.

„Този процес е потенциално краят на социалните медии, каквито ги познаваме“, казва Кейт Уиник, главен анализатор във Forrester. Не само за Meta, има висящи съдебни дела срещу YouTube и Snap. По всяка вероятност след загуба на Meta в това дело, другите социални медии ще подготвят „превантивни промени“, за да се приведат в съответствие с всички препоръки към Meta от процеса.

Алгоритъмът на X научава какво мразите и ви показва повече от него

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Алгоритъмът на X научава какво мразите и ви показва повече от него, според ново проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS). Aлгоритъмът на сайта дава приоритет на ангажираността преди всичко друго.

Когато потребител на X види публикация, която го ядосва или дразни – като прессъобщение от политик от политическа партия, която не харесва – има вероятност да отговори. X чете отговора като ангажираност и ще изпрати повече от дразнещите този потребител публикации. Това е логично, когато борбата е за задържане на потребителя в съответния сайт. Когато харесваш и републикуваш съдържание, само в малък процент от взаимодействията получаваш повече от същото. Но когато се възмущаваш, получаваш повече.

На такава ескалация са подложени повече демократите. Не е ясно защо: може да се окаже, че има повече дясно съдържание в X като цяло или може да се окаже, че демократите са склонни по-често да се ангажират с публикации, с които не са съгласни.

Nikita Bier – бивш ръководител на продукта на X – потвърждава за 404media : бяхме наясно, че гневните отговори карат хората да виждат повече от това съдържание и така актуализирахме алторитъма.

Франция: жалба до конкурентния регулатор заради Google AI Overviews

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

AFP съобщава, че близо триста френски вестника са се присъединили към жалба, подадена тази седмица от APIG, the Alliance de la Presse d’Information Générale, до органа за защита на конкуренцията във Франция заради обобщенията на Google, генерирани от AI, на резултатите от търсенето. Според издателите функцията ерозира трафика към новинарски уебсайтове, а използването на техните статии и друго съдържание от страна на американския технологичен гигант води до намаляване на приходите от реклами. Спадът идва от факта, че много потребители вече не кликват, за да прочетат оригиналния източник на информацията.

Google стартира своите AI обобщения във Франция в края на юли. Те се появяват над редовните връзки към резултатите от търсенето и обобщават информация от широк спектър от източници. Асоциацията на вестниците APIG иска регулаторът на конкуренцията да гарантира “изпълнението на ангажиментите на Google, поети през 2022 г”. като част от сделка за компенсации с френски медийни групи. Google предлага новите резюмета без тяхното съгласие, което според APIG е нарушение на сделката от 2022 г.

Органът за защита на конкуренцията вече е глобил Google с 250 млн. евро през 2024 г. за това, че не е спазил части от споразумението.

ЕС също обяви през декември 2025 г., че разследва дали Google нарушава правилата за конкуренция, като използва съдържание онлайн, за да обучава и предоставя AI услуги без съответно обезщетение.

AI в културните и творческите индустрии: покана от ЕК за предоставяне на данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ще се готви Европейска стратегия за изкуствения интелект в културните и творческите индустрии.

Европейската комисия отправя покана за предоставяне на данни, насочена към заинтересованите страни в културните и творческите индустрии (включително хора на изкуството, творци, носители на права, институции в областта на културното наследство и професионални и секторни сдружения), както и към доставчиците и разработчиците на AI, изследователите и публичните органи с компетентност в областта на културната политика. Гражданите се приканват да дадат своя принос за настоящата инициатива относно бъдещето на творчеството и да изразят вижданията си относно достъпа до култура, европейското творчество, опазването и насърчаването на културното многообразие и етичните иновации в ерата на AI.

Изкуствения интелект променя из основи създаването, съхраняването, взаимодействието и изживяването на изкуството и културата. Въпреки че открива нови възможности, изкуственият интелект създава и предизвикателства, които изискват целенасочени действия. Вече са предприети действия на ЕС в отговор на възможностите и опасенията, по-специално чрез инициативи като Стратегията за използването на AI, която насърчава внедряването на AI в стратегически сектори, включително културните и творческите индустрии, и като Акта за изкуствения интелект на законодателно равнище, който включва задължения за прозрачност и разпоредби в подкрепа на спазването на законодателството в областта на авторското право.

Комисията обаче все още не е определила цялостна стратегическа визия за AI за тези сектори, които играят уникална роля за подкрепата на европейската идентичност, демокрацията, социалното сближаване, конкурентоспособността и глобалното влияние.

Това е незаконодателна инициатива.

ПОКАНА

Нарушаването на ограничителните мерки на ЕС се криминализира

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Завърши едномесечният срок за обществено обсъждане на предложението за изменение на Наказателния кодекс с цел Република България да изпълни ангажимента си за транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673.

Според законопроекта в особената част на Наказателния кодекс се създава нова глава седма „а“ ,,Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“, която включва разпоредби от чл. 268а до чл. 268в включително. Основната разпоредба от Директивата, която установява престъпленията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки, е член 3, параграф 1. Със законопроекта се предлага изискванията на тази разпоредба да бъдат въведени в националното законодателство с разпоредбите на чл. 268а, ал. 1 – 3 от Наказателния кодекс, като в ал. 2 и 3 са изведени престъпленията, изразяващи се в поведение, с което се заобикалят ограничителни мерки на ЕС. 

От субективна страна регламентираните в чл. 268а, ал. 1 – 3 от законопроекта престъпления са умишлени. Единствено в чл. 268а, ал. 5, в изпълнение на изискването на член 3, параграф 3 от Директивата, е предвидено престъпление, наказуемо при форма на вината – непредпазливост.

При установяването на съставите на престъпленията, свързани с ограничителните мерки на ЕС, е избран подход, насочен към избягване на риска от прекомерна криминализация, като се предлага България да се възползва от предоставената от Директивата възможност да предвиди, че нарушенията на ограничителните мерки на Съюза, засягащи финансови средства, икономически ресурси, стоки, услуги, сделки или дейности на стойност под 10 000 евро, не съставляват престъпления.

За извършване на престъпленията по чл. 268а, ал. 1 – 3 се предвиждат наказания в размер лишаване от свобода от една до шест години и глоба в размер от 2 500 до 10 000 евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7 от НК. Размерът на наказанието лишаване от свобода кореспондира с изискванията на член 5 от Директивата.

Разпоредбата на чл. 93 от НК се допълва чрез създаването на нова т. 33, която дефинира „ограничителна мярка на Европейския съюз“, с цел въвеждане на изискването на член 2, точка 1 от Директивата и очертаване на кръга на актовете, в които са установени тези мерки, а именно български нормативни актове по прилагане на ограничителните мерки на ЕС и актове на ЕС с пряко приложение. “Ограничителна мярка на Европейския съюз“ е ограничителна мярка, приета от
Европейския съюз въз основа на член 29 от Договора за Европейския съюз или член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз или установена в национален нормативен акт за прилагане на ограничителна мярка на Европейския съюз в Република България.“

България разполага със закон, наречен Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – но за съжаление заглавието подвежда, законът е само за прилагане на забраните по чл. 3м, нефт и нефтопродукти.

От 2022 г. има и Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на ЕС, създадена с Решение № 789 на Министерския съвет от 20 октомври 2022 г. (РМС № 789/2022 г.) – която трябва да разглежда въпроси, свързани с установяването на обхвата, съдържанието, действието и позицията на страната по ограничителните мерки и обсъжда въпроси, свързани с идентифицирането на компетентните национални институции по прилагането на ограничителните мерки и дерогациите по тях.

Специално по отношение на пропагандата и дезинформацията не е направено много. Особено като се има предвид, че мерките в Регламент 2014/833 не засягат само производителите на съдържание по Приложение XV, а и медиите, финансирани от лица от санкционния списък (като банки и търговски дружества, близки до Кремъл), а и разпространителите в каквато и да е среда, а и рекламиращите, а и медиите, републикуващи от съдържанието на медиите по Приложение XV – вж дело C-67/25 от 2 юли 2026 година.

Съд на ЕС: услуги на информационното общество, отговорност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдът на ЕС е приел важно решение по съединени дела C-188/24 | WebGroup Czech Republic и NKL Associates и C-190/24 |Coyote System.

Генерален адвокат по делата е Czpunar (заключение).

В отговор на въпроси, поставени от френския Conseil d’État, Съдът уточнява при какви условия държавите членки могат да наложат задължение за проверка на възрастта на ползвателите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание и да забранят разпространението на информация за някои пътни проверки на тяхна територия. Съдът потвърждава, че в рамките на системата на Директивата за електронната търговия такива задължения и забрани по принцип са от изключителната компетентност на държавата членка по установяване на съответните доставчици на услуги. Въпреки това останалите държави членки могат да налагат подобни задължения и забрани на доставчиците, които не са установени на тяхна територия, при спазване на условията, предвидени в тази директива, по-специално когато това се окаже необходимо по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или безопасност.

Втори кръг важни отговори на Съда са свързани с отговорността на оператора на услуга на информационното общество. Операторът не може да бъде освободен от отговорност за съхраняваната и разпространявана информация, върху която упражнява контрол. Такъв е случаят, когато посредством алгоритъм този оператор определя при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет информацията се разпространява или не.

Във Франция операторите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание са задължени да въведат технически средства за проверка на възрастта, за да предотвратят достъпа на непълнолетни лица до тези сайтове. Франция изисква и от сайтовете за възрастни, базирани в Чехия, да въведат технически системи за строга проверка на възрастта на потребителите, а не просто декларативно кликване на бутон „Имам 18 години“. Основни положения по С-188/24:

  • Защита на непълнолетните: Основният мотив на Съда на ЕС е, че защитата на децата е легитимна цел от обществен интерес от най-висок ранг. Тя позволява на една държава (в случая Франция) да наложи строги изисквания към оператори на сайтове, установени в друга държава (Чехия).
  • Пропорционалност на мерките: Съдът постановява, че изискването за ефективна техническа проверка на възрастта (например чрез банкова карта или личен документ) е пропорционално средство за постигане на тази защита, тъй като обикновените текстови предупреждения не спират достъпа на непълнолетни лица.
  • Край на „абсолютния щит“ за неприкосновеност: Както и при Coyote, Съдът подчертава, че макар Директивата за електронната търговия да защитава свободното предоставяне на услуги в ЕС, платформите не могат да използват принципа на държавата на произход, за да заобикалят системно императивни норми за защита на човешките права и децата.


Освен това на доставчиците на услуги за подпомагане на шофирането чрез геолокация може да бъде забранено да разпространяват информация, предоставена от техните потребители, относно определени пътни проверки на територията на Франция. Второто дело С- 190/24 засяга френска забрана за разпространение на информация чрез навигационни системи относно специфични полицейски проверки на пътя (за алкохол, наркотици, засади). Съдът признава, че ако шофьорите знаят точната локация на внезапните проверки за алкохол или наркотици, те лесно биха ги избегнали. Това застрашава сигурността по пътищата и помага за неутрализиране на полицейските акции.
Именно в този контекст Съдът посочва, че когато едно приложение не просто съхранява данни, а неговите алгоритми активно филтрират, подреждат по приоритет и разпространяват информацията към потребителите въз основа на търговския интерес на самата платформа, тя губи статута си на пасивен и неутрален посредник. Поради това приложението носи отговорност и трябва да се съобрази с местните забрани.

Изводите според прессъобщението на Съда:

Два френски акта, с които се въвеждат тези мерки, са предмет на жалби за отмяна пред френския Conseil d’État. По дело C-188/24 чешките дружества WebGroup Czech Republic и NKL Associates оспорват задълженията, наложени на операторите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание. По дело C-190/24 френското дружество Coyote System оспорва забраната за сигнализиране на някои пътни проверки.
Тези дружества твърдят по-специално, че спорните мерки нарушават принципа на „държавата на произход“, който е утвърден в Директивата за електронната търговия и има за цел да гарантира свободното движение на услугите на информационното общество в рамките на Европейския съюз. Съгласно този принцип, чрез който се осъществява взаимното признаване между държавите членки в тази област, услугите, попадащи в „координираната област“, се подчиняват единствено на правото на държавата членка по установяване.
В отговор на запитването на френския Conseil d’État Съдът отбелязва на първо място, че спорните мерки попадат в координираната област. Всъщност тази област не се ограничава до изискванията, уредени от хармонизиращите разпоредби на директивата, а по принцип обхваща всяко изискване, свързано с достъпа до или упражняването на услуга на информационното общество.
След това Съдът констатира, че прилагането от Франция на спорните мерки спрямо доставчици, установени в други държави членки, представлява ограничение на свободното движение на съответните услуги. Въпреки това Директивата позволява, при определени условия, подобни мерки да се прилагат и спрямо доставчици, които не са установени на тяхна територия. В конкретния случай спорните мерки преследват цели, признати от Директивата, сред които са по-специално общественият ред, който обхваща защитата на непълнолетните лица и обществената сигурност, с която е свързана забраната за разпространяване на информация относно определени пътни проверки.

Преди да се предприемат такива мерки, обаче, освен в случай на спешност, от една страна, трябва да се поиска от държавата членка по установяване на съответния доставчик сама да предприеме подходящи мерки и от друга страна, намерението за предприемане на тези мерки да бъде нотифицирано на Европейската комисия и на тази държава членка.

При спазване на всички тези условия една държава членка може да задължи доставчиците на услуги на информационното общество, установени в други държави членки, да въведат система за проверка на възрастта, за да предотвратят достъпа на непълнолетни лица до техните сайтове за разпространение на
порнографско съдържание, или да забрани на такива доставчици да разпространяват, в рамките на своите услуги за подпомагане на шофирането чрез геолокация, информация относно определени пътни проверки.

Запитващата юрисдикция следва да провери дали спорните мерки отговарят на тези условия.

Съдът се произнася по въпроса дали доставчикът на тези услуги може да бъде освободен от отговорност поради това, че информацията, която съхранява и разпространява, е предоставена от неговите потребители. В това отношение Съдът припомня, че за да бъде квалифициран като доставчик на хостинг услуги, който по принцип може да се ползва от освобождаване от отговорност за информацията, съхранявана по искане на ползвател, този доставчик не трябва нито да е запознат с тази информация, нито да има контрол върху нея.

Доставчикът, който определя посредством алгоритъм при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет такава информация трябва да се разпространява или не, упражнява контрол върху нея, така че не е освободен от отговорност.

Дори и при наличието на освобождаване от отговорност обаче, на съответния доставчик може да бъде забранено разпространяването на информация, свързана с някои пътни проверки, по съображения за обществен ред, обществена безопасност или сигурност. Това заключение на Съда засяга и системите, които използват българските шофьори, за да им помагат да се с ъобразяват с видеокамери и полицейски постове по пътищата и магистралите.

EFF: Поверителност на данните, събирани от т.нар. здравни устройства

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Все повече технологични устройства обещават да наблюдават нашето здраве и фитнес, да ни насочват към по-здравословен живот и да предоставят полезни здравни показатели. Но малко от тези инструменти предоставят обещания за поверителност и сигурност, които изискваме от всички технологии, показва проучване на EFF.

Проучванията показват, че около 40% от хората в Съединените щати притежават някакъв вид здравни устройства, които обаче не е ясно дали имат защити за поверителност. Компаниите, които правят тези устройства, събират изобилие от данни и много от тях споделят тези данни с трети страни за маркетинг или за влияние или ги използват за свои собствени цели, като обучение на модели на изкуствен интелект.

Фондация ЕFF се съсредоточава върху два аспекта 1) дали компанията споделя информация с правоприлагащите органи и правителствата и 2) дали предлага криптиране от край до край – което означава, че самата компания няма достъп до тези здравни данни като начало. Ето изводите:

Компаниите трябва да предоставят доклади за прозрачност за това дали и колко често предоставят данни на правителството, включително информация за това дали това е официално искане или неофициално искане. Само две от компаниите – Apple и Google (която притежава и Fitbit) – в момента публикуват доклади за прозрачност. Apple, Google и Whoop обещават да уведомят потребителите за искания на правоприлагащите органи в публично достъпна документация.

Поддръжката за криптиране от край до край е по-рядка и от отчетите за прозрачност. Apple Watch, поне с данни, които се съхраняват в приложението Health, е единственото популярно фитнес устройство, което поддържа криптиране от край до край. Собствениците на Apple Watch обаче трябва да помнят, че тази защита е само за данни, съхранявани в приложението Apple Health. Ако използвате други приложения на часовника си, тези данни вероятно не са криптирани. Никое друго популярно потребителско здравно средство не предлага криптиране от край до край за данните, които събира и съхранява онлайн. Нито Google, нито останалите.

Здравните данни са едни от най-личните данни, които произвеждаме, и повечето компании за носене изостават от времето, когато става въпрос за основни практики за поверителност и прозрачност. Сега е моментът да се подобрят тези практики.