Tag Archives: Digital

2026: Доклад за състоянието на цифровото десетилетие

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е доклад на ЕК за състоянието на цифровото десетилетие – общо и по държави – COM(2026) 288 final.

Схемата показва целите и как те са довели до политики и действия. Укрепването на демокрацията се свързва с DSA, EMFA, Щита за европейска демокрация (долу вдясно). Има интересни наблюдения за осъществяването на цифровия суверенитет.

Като част от приложенията се дават и данни по държави. В доклада за България се казва, че властите планират да представят Националната стратегия за цифровите технологии и цифрова трансформация 2026 – 2030, която в момента била на етап консултации със заинтересованите страни. Тя включвала приоритети за цифровизацията на бизнеса и иновациите, сигурна и приобщаваща цифрова трансформация, модернизация на публичната администрация, цифрови умения, оперативно съвместими цифрови услуги, киберсигурност и по-широкото използване на данни и нововъзникващи технологии в подкрепа на икономическото и социалното развитие. Предстои да видим.

Според Евробарометър през 2026 г. 74% от българите смятат, че цифровата политика трябва да бъде приоритет за ЕС при оформянето на нашето бъдеще в Европа. Те също мислят, че ЕС следва да си сътрудничи с държавите членки за укрепване на киберсигурността и защита от онлайн заплахи (88%), насърчаване на програми за цифрово образование и умения (84%) и засилване на регулирането на онлайн платформите (81%). Освен това 73% от българските респонденти мислят, че ЕС трябва да намали зависимостите си от цифрови технологии от страни извън ЕС, а 80%, че ЕС следва да даде приоритет на инвестициите в цифрова инфраструктура и услуги, които са разработени в Европа. Междувременно 45% биха били готови да преминат към базиран в ЕС доставчик на цифрова услуга,
дори ако това означава малко по-високи разходи.

Digital News Report 2026

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е новият доклад на Института Ройтерс за цифровите медии, цифровото новинарство и потреблението на новини. Според авторите данните показват “тревожност, неангажиране и цинизъм, но също така и откритост към нови източници и формати и продължаваща вяра в това, което новините в най-добрия случай могат да предложат.”

Частта за България този път е написана от Lada T. Price. Някои от изводите –

Отбелязва се, че няма особен напредък във връзка с въвеждането на Европейския акт за свободата на медиите. Въпроси като политически натиск върху журналисти, обществените медии, ограничен плурализъм и непрозрачна собственост все още тормозят българския медиен пейзаж и законодателните реформи бяха забавени.

Случаите на стратегически съдебни дела срещу публичното участие (SLAPP) редовно се използват от политици и служители за заглушаване на журналисти. Отличен пример е случаят с разследващия журналист Борис Митов и независимия новинарски канал Mediapool, които бяха осъдени от Върховния касационен съд и глобени с над 20 000 евро за клевета на висш съдия. Дългогодишната съдебна битка на Митов е свързана с фактологически точните му доклади за професионалния произход и личното богатство на магистрата.

Отстраняването през декември на журналистка от bTV, Мария Цънцарова, водеща на популярното сутрешно токшоу, заедно с отстраняването на Златимир Йочев от сутрешния блок, предизвика протести в подкрепа на журналистите.

Използването на големи новинарски марки в България остава до голяма степен непроменено както в традиционните, така и в онлайн платформите. Водещите телевизионни оператори – Nova TV News, собственост на Nova Broadcasting Group, и bTV news, собственост на bTV group – запазват доминиращите си пазарни позиции и продължават да отчитат над 90% от общите рекламни бюджети. 24 Chasa остава лидер на сравнително стабилния печатен пазар. Въпреки въвеждането на платени дигитални абонаменти, Дневник и Капитал (Икономедия АД) отбелязват ръст в онлайн употребата. Капитал е едно от малкото традиционни издания, създаващи съдържание, пригодено за по-млади читатели. България вече не води в избягването на новини (60%), повече граждани се обръщат към AI чатботовете за ежедневни новини.

Pegasus и мерките за противодействие срещу инвазивния софтуер

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Компанията Meta съобщи, че е блокирала нови фишинг атаки през WhatsApp, свързани с приложението Pegasus на компанията NSO Group. Meta внася искане в американски съд да санкционира израелската компания заради нарушаване на постоянната забрана да атакува потребители на платформата. Това действие от страна на WhatsApp идва, след като платформата спечели съдебна забрана срещу NSO, целяща да спре достъпа ѝ до приложението. Забраната е свързана с предишни мащабни хакерски атаки срещу журналисти и активисти.

Pegasus стана синоним на понятията за шпионски софтуер, инвазивен софтуер и др. под. Други известни варианти за шпиониране са конкурентни приложения като Predator и Graphite.

Според резолюции на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, България е определяна като “хъб за разпространение на шпионски софтуер”, като се обсъжда криминализирането му в Наказателния кодекс. Народният представител Божидар Божанов съобщава, че дъщерното дружество на NSO Group – Съркълс България, все още оперира активно.

Преди няколко седмици Human Rights Watch са публикували информация за експорт на софтуера за проследяване от Европа към трети страни, някои от които – репресивни режими. HRW определя България като ключов износител от Европейския съюз на технологии за наблюдение на авторитарни режими. Въпреки строгия регламент на ЕС за двойна употреба за 2021 г., който има за цел да предотврати продажбата на шпионски инструменти на режими за злоупотреба с права, HRW установява, че България, заедно с Полша, разрешава износа на технологии за наблюдение. Цялостно разследване на HRW разкрива, че българските власти са предоставили лицензи за износ на софтуер за проникване и системи за прихващане на телекомуникации на държави извън ЕС като Азербайджан.

В Испания съдът прекрати разследване срещу NSO за шпионаж над политици, заради липса на съдействие от израелските власти.

“Време е в светлината на тази информация да се предприемат мерки. В предния парламента внесохме предложение за изменение на Наказателния кодекс, според което се криминализира създаването, разпространението и използването на шпионски софтуер. Ще го внесем отново, като част от инициативите ни за гарантиране на цифровите права. И не, не трябва да има изкючение за службите за сигурност. Особено за нашите, за които през годините е станало ясно, че се използват за политически цели поне толкова, колкото за гарантиране на националната сигурност.”, пише Божанов.

Акцентирам върху изричното убеждзение на Божанов, че не трябва да има изключение за ползване на шпионски софтуер от службите.

Ще допълня, че когато се създаваше Европейския акт за свободата на медиите – регламент, който освен другото съдържа забрана на инвазивен софтуер по отношение на журналисти и семействата им, група държави от ЕС настояваха службите да имат право да го ползват без предварителен съдебен контрол. Сигурна съм, че тази идея продължава да се върти в някои глави.

По съвпадение точно преди три години точно тук съм писала отново за този риск: EMFA: изключението за шпионски софтуер срещу журналисти June 14, 2023

Член 4 EMFA действа пряко, но в българското законодателство не още не са въведени мерки и гаранции, нито са посочени националните правоприлагащи органи, нито са определени санкции при неизпълнение. От 8 август 2025 г. регламентът е предвидено да се прилага.

Безопасно използване на онлайн технологиите: ръководство за родители

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Екип от експерти е работил върху това издание на Станфордския университет. Написано е за родители на малолетни и тийнейджъри, засяга работата в платформите Instagram, TikTok, Snapchat, WhatsApp, а също взаимодействието с AI chatbots.

Онлайн средата предлага положителни и отрицателни преживявания, целта е да подкрепим децата и да разширим знанията им как да се справят с рисковете онлайн.

Family Digital Habits Guidebook

Стратегически документ за използването на AI в работата на британския регулатор Ofcom

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В новопубликуван документ на британския регулатор в областта на медиите и електронните съобщения се обяснява подходът му към изкуствения интелект в отговор на искането на правителството регулаторите да демонстрират как подкрепят програмата за растеж на Обединеното кралство, както е посочено в националния План за действие за AI.

Стратегическият подход към AI е структуриран в четири стълба:

Прилагането на определени регулаторни принципи към AI;
Безопасно и сигурно приемане на AI, подкрепа на иновациите и управление на риска;
Подходът на практика – как се използва AI в регулатора;
Перспективата – как работата в тази област трябва да продължи да се развива.

В перспектива има идеи за използването на AI в различните сектори, които Ofcom регулира. За сектора на радиото и телевизията се готви пилотен проект, в който да се изследват възможностите за използване на големи езикови модели (LLM) за анализ на съдържание и за подкрепа на регулаторни функции. Пилотният проект ще се фокусира върху AI за анализ на новинарското съдържание, а също и за анализ на онлайн съдържание в подкрепа на работата на регулатора за видимост на съдържанието.

Има идеи и за използване на AI в помощ на потребителите – за намиране на съдържание според интересите, но регулаторът предупреждава, че тази употреба е свързана с евентуално възникване на ехо-камери /балони и ограничаване на експозицията към широк спектър от съдържание.

Британският регулатор не участва в органа на европейските регулатори за прилагане на EMFA, но участва в друг по-широк координационен формат – EPRA – и в стратегическия документ е специално отбелязано, че националните регулатори ще си сътрудничат и в тази област.

Трябва време за създателите на политики в областта на AI

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Би било „добре за света“ да забави темпото на развитие на AI, според в публикация в блога на Anthropic , написана от съоснователя на Anthropic Джак Кларк и изследователката Марина Фаваро. Anthropic се представя като по-загрижената за безопасността алтернатива на OpenAI, откъдето произхождат нейните съоснователи.

Американският президент Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, насочваща Министерството на финансите да създаде институция за киберсигурност на AI, която работи с индустрията, за да координира използването на усъвършенствани инструменти за изкуствен интелект. И това идва на фона на нарастващата обществена реакция към бързо разширяване на центровете за данни.

Алтернативният сценарий обаче е, че настоящата тенденция на модели, които се подобряват много бързо, може да се задържи.

Ново финансиране за Надзорния съвет на Meta

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Meta взе изненадващо решение за допълнително финансиране на своя Надзорен съвет/ Meta’s Oversight Board – колегиален експертен орган, който прави преглед на решенията на компанията да премахне или разреши съдържание. По този начин дейността на Съвета е осигурена до 2028 г.

Meta ще продължи да препраща трудни случаи и да търси отговори на въпроси, да се консултира и публично да дава отчет за изпълнение на препоръките на Съвета. Финансирането “ще бъде използвано, за да помогне на Meta да се справи със системните проблеми, които често усложняват или са в основата на сложни решения”, според Съвета. През 2024 г. Meta отпусна 30 млн. долара за финансиране на операциите на Съвета до 2027 г.

През април 2025 г. Съветът рязко критикува компанията, че “набързо” е демонтирала операциите за проверка на фактите в САЩ и е облекчила ограниченията по спорни теми ⁠като имиграцията и половата идентичност. Главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг инициира тези промени през януари 2025 г. с аргумента, че предишните правила са довели до “твърде много цензура”.

За доверените податели на сигнали съгласно Законодателния акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия търси обратна връзка относно своя проект на насоки за доверените податели на сигнали — организации, специализирани в идентифицирането на незаконно съдържание онлайн съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.

Съгласно Законодателния акт за цифровите услуги онлайн платформите трябва да дават приоритет на сигналите от доверени податели на сигнали, сигнализиращи за незаконно съдържание, като например малтретиране на деца, нарушения на правата върху интелектуалната собственост и онлайн измами, като същевременно запазват отговорността си да проверяват дали съдържанието е незаконно. Вече са определени над 70 доверени податели на сигнали с разнообразен експертен опит. Сред тях са Bank of Ireland, специализирана във финансови измами, Someturva, съсредоточена върху онлайн тормоза, като например споделяне без съгласие на интимни материали, и Child focus, занимаваща се онлайн с материали, съдържащи насилие над деца.

В проекта на насоки се изясняват критериите, както и процесът, чрез който координаторите на цифровите услуги предоставят статут на „доверен подател на сигнали“. Те също така предоставят насоки относно техническите изисквания, които доверените податели на сигнали и платформите следва да спазват при обработването на уведомления за незаконно съдържание. И накрая, насоките имат за цел да гарантират, че доверените податели на сигнали остават независими, обективни и отговорни и че работят със свободата на изразяване на мнение.

Комисията приканва заинтересованите страни със съответния експертен опит, включително платформи, доверени податели на сигнали, кандидати, изследователи и организации на гражданското общество, да споделят мненията си по проекта на насоки до 26 юни 2026 г. на следната страница.

След като получи обратната информация, Комисията планира да приеме насоките през втората половина на 2026 г.

Доклад за 2025 г. относно прилагането на регламента за цифровите пазари

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува третия си годишен доклад, в който очертава напредъкa към постигане на целите на Регламента за цифровите пазари („DMA“).

Докладът предоставя информация за напредъка в откритите производства по DMA. Някои от производствата достигнаха до приключване на приемането на две решения за несъответствие, придружени от глоби: едно за борба с управлението и едно, свързано с възможностите на потребителите относно използването на личните им данни. Освен това миналата година Комисията определи условията за оперативна съвместимост със свързани устройства, като например смарт часовници или други носими устройства, като приключи две производства по спецификация, открити през 2024 г.

Комисията също така започна три пазарни разследвания, свързани със сектора на облачните услуги : две разследвания за това дали някои облачни изчислителни услуги трябва да бъдат определени като gatekeepers, и трето разследване на ефективността на DMA в подкрепа на конкурентоспособността и справедливостта на сектора на облачните изчисления, в допълнение към разследване за неспазване на възможно понижаване на количеството съдържание на медийните издатели в резултатите от търсенето.

Обединено кралство: Очаква се Зелена книга за изключване на цифровата наземна телевизия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Правителството на Обединеното кралство готви планове за изключване на цифровата наземна телевизия (DTT), като ще са необходзими предпазни мерки за по-възрастните, уязвимите и нискодоходните аудитории. Правителството подкрепя дългосрочния преход от традиционните ефирни сигнали към доставяната чрез интернет телевизия (IPTV), но само когато и където има широколентов достъп.

Очаква се условията да бъдат изложени в предстояща Зелена книга – това е документ, който ще бъде изготвен и представен за обсъждане от правителството. Условията включват достъп до супербърз широколентов достъп, прости телевизионни интерфейси за стрийминг и поддръжка от телевизионни оператори и интернет доставчици за зрителите, чиято наземна телевиизя се изключва.

Съгласно действащото законодателство цифровата наземна телевизия е гарантирана поне до 2034 г. Участниците в кампанията твърдят, че преходът трябва да бъде удължен до 2040 г., предупреждавайки, че уязвимата аудитория в противен случай може да има проблеми.

Обществените радио- и телевизионни оператори, включително BBC, ITV и Channel 4, подкрепят преминаването към онлайн разпространение, като твърдят, че поддържането на наземни преносни мрежи е все по-скъпо, тъй като гледането се променя онлайн.

Телевизиите вече стартираха Freely, базираният на стрийминг наследник на Freeview, предлагайки канали на живо и при поискване през широколентов достъп. Ключов въпрос остава достъпността. Смята се, че правителството проучва подкрепа за приблизително един милион домакинства. Говорител на DCMS е заявил, че решението дали да се разшири DTT след 2034 г. ще бъде взето „възможно най-скоро“.

България изключи аналоговия сигнал през 2012, като планът за цифров преход не беше приложен особено успешно, поради съзнателно ограничената конкуренция в DTT от правителството на Станишев в полза на Цветан Василев. Много по-късно Съдът на ЕС констатира в решение 376/13, че нито Тройната коалиция и Станишев, нито по-късно ГЕРБ са отстранили посочените от Комисията проблеми. И вместо два търовски и един обществен мултиплекс с национален обхват и на втори етап – регионални мултиплекси – набързо се оказахме с един -единствен национален мултиплекс – и той ни е много.

Та в този ред на мисли – къде е българският план за изключване на DTT?