Tag Archives: Digital

Съд на ЕС: услуги на информационното общество, отговорност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдът на ЕС е приел важно решение по съединени дела C-188/24 | WebGroup Czech Republic и NKL Associates и C-190/24 |Coyote System.

Генерален адвокат по делата е Czpunar (заключение).

В отговор на въпроси, поставени от френския Conseil d’État, Съдът уточнява при какви условия държавите членки могат да наложат задължение за проверка на възрастта на ползвателите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание и да забранят разпространението на информация за някои пътни проверки на тяхна територия. Съдът потвърждава, че в рамките на системата на Директивата за електронната търговия такива задължения и забрани по принцип са от изключителната компетентност на държавата членка по установяване на съответните доставчици на услуги. Въпреки това останалите държави членки могат да налагат подобни задължения и забрани на доставчиците, които не са установени на тяхна територия, при спазване на условията, предвидени в тази директива, по-специално когато това се окаже необходимо по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или безопасност.

Втори кръг важни отговори на Съда са свързани с отговорността на оператора на услуга на информационното общество. Операторът не може да бъде освободен от отговорност за съхраняваната и разпространявана информация, върху която упражнява контрол. Такъв е случаят, когато посредством алгоритъм този оператор определя при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет информацията се разпространява или не.

Във Франция операторите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание са задължени да въведат технически средства за проверка на възрастта, за да предотвратят достъпа на непълнолетни лица до тези сайтове. Франция изисква и от сайтовете за възрастни, базирани в Чехия, да въведат технически системи за строга проверка на възрастта на потребителите, а не просто декларативно кликване на бутон „Имам 18 години“. Основни положения по С-188/24:

  • Защита на непълнолетните: Основният мотив на Съда на ЕС е, че защитата на децата е легитимна цел от обществен интерес от най-висок ранг. Тя позволява на една държава (в случая Франция) да наложи строги изисквания към оператори на сайтове, установени в друга държава (Чехия).
  • Пропорционалност на мерките: Съдът постановява, че изискването за ефективна техническа проверка на възрастта (например чрез банкова карта или личен документ) е пропорционално средство за постигане на тази защита, тъй като обикновените текстови предупреждения не спират достъпа на непълнолетни лица.
  • Край на „абсолютния щит“ за неприкосновеност: Както и при Coyote, Съдът подчертава, че макар Директивата за електронната търговия да защитава свободното предоставяне на услуги в ЕС, платформите не могат да използват принципа на държавата на произход, за да заобикалят системно императивни норми за защита на човешките права и децата.


Освен това на доставчиците на услуги за подпомагане на шофирането чрез геолокация може да бъде забранено да разпространяват информация, предоставена от техните потребители, относно определени пътни проверки на територията на Франция. Второто дело С- 190/24 засяга френска забрана за разпространение на информация чрез навигационни системи относно специфични полицейски проверки на пътя (за алкохол, наркотици, засади). Съдът признава, че ако шофьорите знаят точната локация на внезапните проверки за алкохол или наркотици, те лесно биха ги избегнали. Това застрашава сигурността по пътищата и помага за неутрализиране на полицейските акции.
Именно в този контекст Съдът посочва, че когато едно приложение не просто съхранява данни, а неговите алгоритми активно филтрират, подреждат по приоритет и разпространяват информацията към потребителите въз основа на търговския интерес на самата платформа, тя губи статута си на пасивен и неутрален посредник. Поради това приложението носи отговорност и трябва да се съобрази с местните забрани.

Изводите според прессъобщението на Съда:

Два френски акта, с които се въвеждат тези мерки, са предмет на жалби за отмяна пред френския Conseil d’État. По дело C-188/24 чешките дружества WebGroup Czech Republic и NKL Associates оспорват задълженията, наложени на операторите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание. По дело C-190/24 френското дружество Coyote System оспорва забраната за сигнализиране на някои пътни проверки.
Тези дружества твърдят по-специално, че спорните мерки нарушават принципа на „държавата на произход“, който е утвърден в Директивата за електронната търговия и има за цел да гарантира свободното движение на услугите на информационното общество в рамките на Европейския съюз. Съгласно този принцип, чрез който се осъществява взаимното признаване между държавите членки в тази област, услугите, попадащи в „координираната област“, се подчиняват единствено на правото на държавата членка по установяване.
В отговор на запитването на френския Conseil d’État Съдът отбелязва на първо място, че спорните мерки попадат в координираната област. Всъщност тази област не се ограничава до изискванията, уредени от хармонизиращите разпоредби на директивата, а по принцип обхваща всяко изискване, свързано с достъпа до или упражняването на услуга на информационното общество.
След това Съдът констатира, че прилагането от Франция на спорните мерки спрямо доставчици, установени в други държави членки, представлява ограничение на свободното движение на съответните услуги. Въпреки това Директивата позволява, при определени условия, подобни мерки да се прилагат и спрямо доставчици, които не са установени на тяхна територия. В конкретния случай спорните мерки преследват цели, признати от Директивата, сред които са по-специално общественият ред, който обхваща защитата на непълнолетните лица и обществената сигурност, с която е свързана забраната за разпространяване на информация относно определени пътни проверки.

Преди да се предприемат такива мерки, обаче, освен в случай на спешност, от една страна, трябва да се поиска от държавата членка по установяване на съответния доставчик сама да предприеме подходящи мерки и от друга страна, намерението за предприемане на тези мерки да бъде нотифицирано на Европейската комисия и на тази държава членка.

При спазване на всички тези условия една държава членка може да задължи доставчиците на услуги на информационното общество, установени в други държави членки, да въведат система за проверка на възрастта, за да предотвратят достъпа на непълнолетни лица до техните сайтове за разпространение на
порнографско съдържание, или да забрани на такива доставчици да разпространяват, в рамките на своите услуги за подпомагане на шофирането чрез геолокация, информация относно определени пътни проверки.

Запитващата юрисдикция следва да провери дали спорните мерки отговарят на тези условия.

Съдът се произнася по въпроса дали доставчикът на тези услуги може да бъде освободен от отговорност поради това, че информацията, която съхранява и разпространява, е предоставена от неговите потребители. В това отношение Съдът припомня, че за да бъде квалифициран като доставчик на хостинг услуги, който по принцип може да се ползва от освобождаване от отговорност за информацията, съхранявана по искане на ползвател, този доставчик не трябва нито да е запознат с тази информация, нито да има контрол върху нея.

Доставчикът, който определя посредством алгоритъм при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет такава информация трябва да се разпространява или не, упражнява контрол върху нея, така че не е освободен от отговорност.

Дори и при наличието на освобождаване от отговорност обаче, на съответния доставчик може да бъде забранено разпространяването на информация, свързана с някои пътни проверки, по съображения за обществен ред, обществена безопасност или сигурност. Това заключение на Съда засяга и системите, които използват българските шофьори, за да им помагат да се с ъобразяват с видеокамери и полицейски постове по пътищата и магистралите.

EFF: Поверителност на данните, събирани от т.нар. здравни устройства

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Все повече технологични устройства обещават да наблюдават нашето здраве и фитнес, да ни насочват към по-здравословен живот и да предоставят полезни здравни показатели. Но малко от тези инструменти предоставят обещания за поверителност и сигурност, които изискваме от всички технологии, показва проучване на EFF.

Проучванията показват, че около 40% от хората в Съединените щати притежават някакъв вид здравни устройства, които обаче не е ясно дали имат защити за поверителност. Компаниите, които правят тези устройства, събират изобилие от данни и много от тях споделят тези данни с трети страни за маркетинг или за влияние или ги използват за свои собствени цели, като обучение на модели на изкуствен интелект.

Фондация ЕFF се съсредоточава върху два аспекта 1) дали компанията споделя информация с правоприлагащите органи и правителствата и 2) дали предлага криптиране от край до край – което означава, че самата компания няма достъп до тези здравни данни като начало. Ето изводите:

Компаниите трябва да предоставят доклади за прозрачност за това дали и колко често предоставят данни на правителството, включително информация за това дали това е официално искане или неофициално искане. Само две от компаниите – Apple и Google (която притежава и Fitbit) – в момента публикуват доклади за прозрачност. Apple, Google и Whoop обещават да уведомят потребителите за искания на правоприлагащите органи в публично достъпна документация.

Поддръжката за криптиране от край до край е по-рядка и от отчетите за прозрачност. Apple Watch, поне с данни, които се съхраняват в приложението Health, е единственото популярно фитнес устройство, което поддържа криптиране от край до край. Собствениците на Apple Watch обаче трябва да помнят, че тази защита е само за данни, съхранявани в приложението Apple Health. Ако използвате други приложения на часовника си, тези данни вероятно не са криптирани. Никое друго популярно потребителско здравно средство не предлага криптиране от край до край за данните, които събира и съхранява онлайн. Нито Google, нито останалите.

Здравните данни са едни от най-личните данни, които произвеждаме, и повечето компании за носене изостават от времето, когато става въпрос за основни практики за поверителност и прозрачност. Сега е моментът да се подобрят тези практики.

ЕК: необходима е сигурност на децата в платформата TikTok

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия е изпратила на компанията TikTok предварителни констатации, в които се посочва, че профилите на децата в онлайн платформата не отговарят на стандартите за безопасност, изисквани съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.

В TikTok децата могат да изберат да зададат профила си като „публичен“. Това означава, че всеки потребител, включително и тези, които нямат акаунт в TikTok, може да има възможност да вижда съдържанието на непълнолетни лица. Тази настройка също така позволява съдържание, публикувано от „по-възрастни“ непълнолетни лица (на възраст между 16 и 17 години), да бъде препоръчвано на всеки друг потребител на TikTok чрез емисията For You.

Това излагане може да доведе до нежелан контакт от страна на потенциални извършители и до риск съдържанието да бъде използвано за кибертормоз. Тази функция потенциално дава на непознати прозорец в живота на детето.

Съгласно Законодателния акт за цифровите услуги платформите, достъпни за непълнолетни лица, трябва да гарантират високо равнище на неприкосновеност на личния живот, безопасност и сигурност на своите услуги. Предварително Комисията счита, че настройките на профила на TikTok не отговарят на този стандарт, тъй като излагат твърде широко съдържанието в профилите на децата. 

TikTok има възможност да разгледа документите в разследващите досиета на Комисията и да отговори писмено на предварителните констатации на Европейската комисия. Ако становището на Комисията в крайна сметка бъде потвърдено, Комисията може да издаде решение за установяване на неспазване, което може да доведе до налагане на глоба, определена от естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението. Размерът на глобата трябва да бъде пропорционален и достига 6 % от общия годишен оборот на доставчика.

Прессъобщение на ЕК

Насоки на EDPB за защита на личните данни при web scraping

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският борд за защита на данните ( Европейски комитет по защита на данните, EDPB) е независим европейски орган, който гарантира еднаквото прилагане на правилата за защита на данните в ЕС. Този месец EDPB прие Насоки по повод обучението за целите на AI – Guidelines 03/2026 on web scraping in the context of generative AI

Web Scraping е процесът на събиране на суровия материал, на суровите данни от интернет, в официални източници в българската езикова версия се използва терлмин “извличане на данни”, но трябва да се прави разлика от извличане на информацията (TDM) – TDM е процесът на дълбочинен анализ и обработка с цел генериране на нови знания или обучение на изкуствен интелект=

Web Scraping – ът засяга само публичното онлайн пространство (уебсайтове), докато TDM e на базата на всякакви данни, отворени и затворени бази. TDM е интелигентният анализ.

Web Scraping – ът е често използвана техника и мащабна дейност по обработка на данни и често се случва без субектите да са наясно с това. В тези данни е вероятно да се съдържат и лични данни, което е довело до Насоките на борда. Създават се рискове за правата и свободите на индивида, и по-специално правото на защита на личните данни.

Насоките се фокусират върху ситуации, при които данните се извличат от интернет източници, в контекст на обучение генеративен AI. Засяга се само Scraping , извършван от частни субекти. GDPR се прилага за Scraping, когато включва операции по обработване на лични данни, като събиране, съхранение, организация и извличане.

Администраторът трябва да спазва принципа за ограничаване според целите, както и прозрачността като принцип. Това включва задължението да информира субекта на данните за обработване на личните им данни.

Изкуствен интелект и авторско право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Когато говорим за AI, лицата зад машинното самообучение настояват, че това самообучение трябва да се осъществи без съгласието на авторите или
собствениците.
Обучение. Съгласие. Вреда. Европейската аудиовизуална обсерватория (ЕАО) публикува доклад, свързващ тези три понятия, като се разглеждат възникващите правни въпроси по време на обучението на системи с изкуствен интелект. За тази цел се изследва как основните принципи на авторското право се прилагат към „входните“ фази на AI, както и към текущото взаимодействие между авторски права и генеративни и агентски AI. Първото (и може би очевидно) наблюдение е, че
подходите към авторското право и AI все още са много различни в зависимост от коя страна на Атлантика се намираме.

Анализът на ЕАО (юли 2026)

Избори 2026 в Унгария, България, Кипър и Малта: електоралната дезинформация според EDMO

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Идват още избори – полезно е да погледнем назад към последните избори в Унгария, България, Кипър и Малта през второто тримесечие на 2026 г. и да извлечем някои поуки от електоралния мониторинг на EDMO Network, се казва в последния бюлетин на мрежата.

Изкуственият интелект се очертава като една от определящите характеристики на четирите изборни процеса, със забележими различия обаче от страна в страна. Унгария е най-ясната лаборатория за манипулиране, задвижвано от изкуствен интелект. HDMO откри находки от съдържание, генерирано от изкуствен интелект, в различни платформи за социални медии, включително синтетично съдържание, проектирано да предизвиква страх и гняв около чувствителни теми като войната в Украйна, имиграцията и политиките на ЕС, главно разпространени от мрежи, свързани с ФИДЕС. Голяма част от манипулативното съдържание се състоеше от евтини фалшификати, съчетаващи автентични кадри с манипулирани субтитри, променено аудио, синтетични изображения или измамно редактиране. HDMO също така идентифицира стотици високообхватни акаунти в TikTok, всички създадени през март 2026 г. и работещи по координиран начин, в които AI персони – включително аватар на Péter Magyar прокарват анти-Tisza съобщения.

В България AI изигра само незначителна роля, се казва в доклада. Повече подробности – на сайта на EDMO.

Търсят ли хората безпристрастни новини?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както отбелязва Би Би Си, „определянето на безпристрастността е лесно … това означава да се отразяват всички аспекти и да не се облагодетелстват никоя страна“. Но как изглежда това на практика е сложен въпрос. Дали хората искат да формират свои собствени мнения, неповлияни от възгледите на журналистите, или новинарските издания „могат да спорят за възгледите, които смятат за най-добри“.

Търсят ли хората безпристрастни новини? Едно изследване към DNR от 2021 г. стига до извода, че различните възгледи е добре да стигат до обществено обсъждане, за да могат да бъдат разгледани (дори ако не им бъде предоставена еднаква тежест).

Данните от тазгодишното проучване към DNR 2026 показват, че подкрепата за безпристрастни новини е изненадващо устойчива. Същевременно в страни, където повече хора казват, че разчитат на социалните медии за новини, по-малко хора казват, че предпочитат да получават новини от източници, които нямат определена гледна точка. Засиленото информиране от социалните медии се съпровожда с възприемане на възможността медията да защитава определена гледна точка.

И подкаст по темата. Заключителни думи на Расмус Нилсен:

Има реални предизвикателства, пред които е изправено предоставянето и идеалът за безпристрастни новини. Има търговски аргумент да се служи на силно ангажирано, по-партийно малцинство, които изрично казват, че искат новини, които потвърждават тяхната гледна точка. Така че те са по-привлекателни в търговски аспект, отколкото техните колеги граждани.

Също така е ясно, че тъй като виждаме промяна към по-голяма и по-голяма роля за социалните медии и други видове цифрови платформи, има натиск върху тези, които се стремят да предоставят безпристрастни новини.

Но още много по-голям дял от обществеността казват, че предпочитат да получават новини от източници, които нямат определена гледна точка. Те превъзхождат тези, които казват, че искат новини от източници, които споделят тяхната гледна точка, с около две към едно.

EП: По-добро прилагане на правилата за по-безопасни социални медии и онлайн среда 

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В прессъобщение на Европейския парламент по темата се извеждат като основни акценти:

  • Покана за алгоритмична прозрачност и „режим за деца“, вкл. деактивиране на целенасочена реклама към деца;
  • Кодекс на ЕС за поведение на инфлуенсърите; 
  • Забрана на пристрастяващите функции, защита на децата от практики като споделяне и етични стандарти.

За да се защитят непълнолетните от въздействието на социалните медии, евродепутатите искат законодателството на ЕС да бъде по-добре прилагано. В доклад, приет във вторник от комисията по култура и образование на ЕП те казват, че онлайн средата трябва да се регулира от принципите на неприкосновеността на личния живот по дизайн и безопасността по подразбиране, подходящия за възрастта дизайн и алгоритмичната прозрачност.

Онлайн платформите са отговорни за защитата на децата

Посочвайки въздействието на пристрастяващите и убедителни характеристики на дизайна върху благосъстоянието на децата и младите хора, евродепутатите искат забрана на най-вредните практики за пристрастяване и настоятелно призовават платформите да включат гаранции, основани на риска, за своите системи за препоръчване. Те насърчават Комисията да въведе лична отговорност в случай на сериозно и трайно неспазване на разпоредбите относно защитата на децата.

Текстът също така подчертава необходимостта от повишена прозрачност около алгоритмичните системи на социалните медии, тъй като непрозрачните алгоритми и модерирането на съдържанието затрудняват способността на младите потребители да разберат защо определено съдържание се препоръчва, потиска или премахва, като умишлено подкопава капацитета им да навигират в онлайн съдържанието.

Евродепутатите също така подкрепят въвеждането на „режим за деца“, който деактивира целенасочената реклама и ограничава пристрастяващите дизайнерски характеристики за непълнолетни.

Регулиране на инфлуенсърите и предотвратяване на цифровото преекспониране на децата

Отбелязвайки „все по-значимата роля за оформяне на възприятията, стремежите и социалните нагласи на децата и младите хора“, които играят инфлуенсърите, евродепутатите искат Комисията и страните от ЕС да разработят кодекс за поведение на ЕС за тази дейност и за хармонизирано определение за „инфлуенсър маркетинг“.

Децата трябва да бъдат защитени от дейности за търговска експлоатация – напр. когато децата се използват като инфлуенсъри и споделяне – напр. когато родителите документират живота на децата си онлайн.

Законодателство на ЕС

Комисията трябва, твърдят евродепутатите, да осигури съгласуваност между всички ключови правни инструменти на ЕС, включително Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD), Общия регламент за защита на данните (GDPR), Закона за цифровите услуги (DSA), Закона за AI и Закона за цифровата справедливост.

Евродепутатите също така имат предложения за

  • задължителни етични стандарти за AI и симулиране на виртуални приятелства, за да се предотврати манипулирането на емоционалната уязвимост на непълнолетните;
  • подобрена прозрачност за обучението на моделите на AI, включително ясна информация за наборите от данни и материалите, използвани за системите с AI, и мерките за закрила на детето;
  • ограничаване на така наречените „измами на знаменитости“, които Комисията да класифицира като систематичен риск и да засили текущите разследвания съгласно DSA;
  • онлайн платформите да гарантират, че системите за препоръчване и механизмите за модериране на съдържанието дават по-голяма видимост на надеждното и подходящо за възрастта съдържание и услуги, предоставяни от професионални медийни организации;
  • изричната забрана на AI системи, генериращи, манипулиращи или променящи реалистични изображения или видеоклипове, изобразяващи сексуално съдържание на лице, което може да бъде идентифицирано без съгласие, и синтетично сдържание за сексуално насилие над деца (CSAM);
  • систематичен мониторинг в държавите-членки на ЕС, включително разработването на сравними показатели, относно цифровите навици на децата, достъпа до образование и ефективността на мерките за защита, включително прилагането на възрастови ограничения, проверка на възрастта и настройки за безопасност.

Евробарометър: Рисковете за децата онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публикува ново проучване на Евробарометър, което показва, че гражданите на ЕС са преобладаващо загрижени за рисковете, пред които са изправени децата в социалните медии.

Според Евростат средно 97% от младите хора в ЕС са използвали интернет всеки ден през 2024 г., като глобалното време на екрана варира от средно девет часа на ден за 11-14-годишни групи до шест часа на ден за деца на възраст 8-10 години.

Над 80% от младите хора в Европа ежедневно използват социалните медии, като времето, прекарано онлайн от деца и младежи на възраст 9-16 години, е средно по три часа на ден. Времето, прекарано в социалните мрежи, се е увеличило повече от два пъти от 2010 г. насам, според Съвместния изследователски център на ЕС.

Няколко проучвания съобщават и за отрицателното въздействие на прекомерното време пред екрана и социалните медии върху психичното здраве на младите хора.

Кодекс за прозрачност на съдържанието, генерирано от AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Този кодекс подкрепя спазването на задълженията за прозрачност на Законодателния акт за изкуствения интелект (The EU AI Act), свързани с маркирането и етикетирането на генерирано от изкуствен интелект съдържание.

Кодексът насърчава последователно, практическо и пропорционално прилагане на задълженията за прозрачност на AI Act. Той не го замества, не замества и насоките на Комисията по член 50. Той обаче предоставя призната в целия ЕС практическа рамка за подписалите страни, която да докаже спазването на тези задължения.

Кодексът за прозрачност на генерираното от AI съдържание (PDF)

Формуляр за присъединяване и инструкции

Въпроси и отговори относно Кодекса