Tag Archives: Digital

Законодателен акт за свободата на медиите – проект на регламент и препоръка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вече е известен проектът на Законодателен акт за свободата на медиите (EMFA, European Media Freedom Act).

Комисията предлага да се създаде нов независим Европейски съвет за медийни услуги, съставен от представители на  националните медийни регулатори. Съветът се предвижда да насърчава ефективното и последователно прилагане на медийната правна рамка на ЕС, по-специално като подпомага Комисията при изготвянето на насоки по въпроси, свързани с медийното регулиране. Той също така ще може да издава становища относно национални мерки и решения, засягащи медийните пазари и концентрациите на медийния пазар. Съветът също така ще координира националните регулаторни мерки по отношение на медии извън ЕС, които представляват риск за обществената сигурност, за да се гарантира, че тези медии не заобикалят приложимите правила в ЕС. Съветът  ще организира структуриран диалог между много големи онлайн платформи и медийния сектор, за да насърчи достъпа до разнообразни медийни предложения и да наблюдава съответствието на платформите с инициативите за саморегулиране, като Кодекса на ЕС относно дезинформацията.

В пакета има и Препоръка, съдържаща  най-добри практики, събрани от сектора и насочени към насърчаване на редакционната независимост и по-голяма прозрачност на собствеността. Препоръката предоставя инструментариум от доброволни мерки, които медийните компании да вземат предвид, като например условията за независимо създаване на редакционно съдържание, чрез овластяване на журналистите да участват в решаващи решения за функционирането на медиите, до стратегии за осигуряване на дългосрочна стабилност на новините производство на съдържание.

 
Предстои Европейският парламент и държавите-членки да обсъдят предложението на Комисията за регламент съгласно обикновената законодателна процедура. След като бъде приет, той ще бъде пряко приложим в целия Европейски съюз.  “Пряко приложим” не значи държавите нищо да не правят, напротив –  тежестта по прилагането е върху тях.

Целият пакет, подготвен от ЕК, е достъпен тук:

Questions and Answers on the European Media Freedom Act

Factpage: European Media Freedom Act

Factsheet: European Media Freedom Act

European Media Freedom Act Proposal and Recommendation

European Media Freedom Act Impact Assessment

Video of Vice-President Jourová on the Media Freedom Act

EC: инструменти на информационните технологии с цел подобряване на разпространението на информация относно ограничителните мерки на Съюза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Към темата за ефективното функциониране на санкционния механизъм на ЕС:

Ограничителните мерки, приети от Съвета на основание член 29 от Договора за Европейския съюз, както и член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз), са основен инструмент на външната политика на Съюза.

Широкото разпространение и лесният достъп до информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки, както и обменът на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията са съществено условие за ефективността на тези мерки.

Агресивната война на Русия срещу Украйна показва спешната необходимост от предприемане на действия, за да се даде възможност на държавите-членки и операторите да прилагат ограничителните мерки, приети от 24 февруари 2022 г. насам.

Ето защо с решение на Съвета се определя сума (450 000 евро) за  подкрепа на  разработването на приложения и бази данни, необходими за предоставяне на информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки и за осигуряване на лесен достъп до тази информация, по-специално за операторите, участващи в тяхното прилагане, както и разработването на инструменти на информационните технологии, позволяващи сигурен обмен на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията.

Френският регулатор по конкуренцията се противопостави на сливането на TF1 и M6

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интересен случай, показващ изключителната роля на конкурентните регулатори в държавите от ЕС в защита на медийния плурализъм, broadbandtvnews информира.

Френският орган за защита на конкуренцията се проитвопостави на предложеното сливане между TF1 и M6. Двата телевизионни оператора са се отказали от сливането си,  след като са обсъдили   предложените от регулатора мерки  и ги отхвърлят като несъстоятелни.

Председателят на конкурентния регулатор е съобщил в телевизионно изявление,   че “операцията не е възможна в настоящия си вид, защото би създала ултрадоминиращ играч в телевизионната реклама“ с  повече от 70% от общите рекламни приходи.

Новият субект TF1-M6 „би имал и много силна пазарна мощ върху разпространението от доставчиците на интернет услуги и щеше да може не само да наложи, но и да увеличи тарифите си във вреда на зрителите“.

Тезата, че сливането на телевизии ще помогне срещу конкуренцията от американски платформи, според регулатора не е аргумент, защото  „платформите се насочват към таргетирана реклама, те знаят всичко за вас… и са насочени към хора, които не гледат една и съща програма по едно и също време“.

DSA очаква гласуване в Съвета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1. На 16 декември 2020 г. Комисията изпрати своето предложение за Законодателен акт за цифровите услуги до Съвета въз основа на член 114 от ДФЕС.

2. Европейският надзорен орган по защита на данните даде своето становище на 10 февруари 2021 г.

3. Европейският икономически и социален комитет даде своето становище на 27 април 2021 г.

4. Комитетът на регионите даде своето становище на 30 юни 2021 г.

5. На 5 юли 2022 г. Европейският парламент прие своята позиция на първо четене относно предложението на Комисията. След като Парламентът одобри корекция на тази позиция на своята пленарна сесия от 12 до 15 септември 2022 г., резултатът от гласуването в Европейския парламент отразява постигнатото компромисно споразумение между институциите.

6.  Комисията подкрепя актуалната версия. Изявлението на Комисията ще бъде публикувано в серия С на Официален вестник на Европейския съюз. Изявлението на Дания за протокола от Съвета декларира подкрепа, като изразява съжаление, че регламентът не определя допълнителни отговорности за доставчиците на онлайн пазари по отношение на безопасността на продуктите. Според Дания  отговорностите, посочени в регламента, не съответстват на ключовата роля, която онлайн пазарите играят при разпространението на продуктите.  Възможно е до европейските потребители да достигат опасни и незаконни продукти от трети държави. Прави впечатление, че Дания, много въздържана по отношение на ново законодателство, в случая е настоявала за по-широк обхват на DSA.

7. Поради това Комитетът на постоянните представители се приканва да потвърди съгласието си и да предложи на Съвета да одобри позицията на Европейския парламент.

8. Ако Съветът одобри позицията на Европейския парламент, законодателният акт ще бъде приет. След като бъде подписан от председателите на Европейския парламент и на Съвета, законодателният акт ще бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.

DSA/ Законодателен акт за цифровите услуги: коригиран текст

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувана е последна   коригирана версия на Законодателния акт за цифровите услуги от 7 септември 2022.

https://platform.twitter.com/widgets.js

Google налага незаконни ограничения: Общият съд потвърждава голямата част от решението на ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 14 септември 2022 стана известно решението на Общия съд по дело  T-604/18 Google LLC,  и Alphabet, Inc. v Европейска комисия. С жалбата си Google LLC   и Alphabet, Inc. искат отмяна на Решение C(2018) 4761  на Комисията от 18 юли 2018 г.,

Google е предприятие в сектора на информационните и комуникационните технологии, специализирано в свързани с интернет продукти и услуги и извършващо дейност в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП).  През 2005 г.,   Google придобива предприятието, което първоначално е разработило операционната система Android (наричана по-нататък “OS”) за интелигентни мобилни устройства. Според Европейската комисия през юли 2018 г. приблизително 80 % от интелигентните мобилни устройства, използвани в Европа и в световен мащаб, работят с Android.

Производителите на оригинално оборудване, които желаят да получат приложения и услуги на Google, трябва да сключват споразумения с Google. Google сключва такива споразумения и с операторите на мобилни мрежи, които желаят да   инсталират патентованите приложения и услуги на Google на устройства, продавани на крайни потребители.

На 25 март 2013 г. FairSearch AISBL, сдружение на предприятия, осъществяващи дейност в сектора на информационните и комуникационните технологии, подава жалба до Комисията по отношение на някои от бизнес практиките на Google в мобилния интернет.   На 15 април 2015 г. Комисията започва процедура срещу Google във връзка с Android.  На 18 юли 2018 г. Комисията приема обжалваното решение. В това решение Комисията налага глоба на Google LLC и отчасти на Alphabet, Inc. за това, че   нарушават правилата за конкуренция, като налагат антиконкурентни договорни ограничения, за да защитят и консолидират господстващото положение на Google на националните пазари, в рамките на ЕИП, за общите услуги за търсене.  За да санкционира  тези практики на злоупотреба, Комисията налага на Google глоба в размер на 4 342 865 000 EUR и  задължава Google да прекрати тези практики в срок от 90 дни от съобщаването на обжалваното решение.

На 9 октомври 2018 г. Google подава  жалба срещу решението на шест правни основания (вж т.52).

Общият съд

Google извлича по-голямата част от приходите си от водещия си продукт, търсачката си Google Search.  Бизнес моделът на Google се основава на взаимодействието между онлайн продуктите и услугите, предлагани в по-голямата си част безплатно на потребителите, и от друга страна, услугите за онлайн рекламиране, от които извлича по-голямата част от приходите си.   Android OS, магазинът за приложения Play Store, приложението Google Search, браузърът Chrome, услугата за електронна поща Gmail, услугата за съхранение и редактиране на файлове Google Drive, услугата за геолокация Google Map и услугата за разпространение на съдържание YouTube се предлагат безплатно. Други услуги са платени услуги, като Google Play, а някои предлагат платена премиум версия, като YouTube и Google Drive. През 2016 г. например онлайн рекламата представлява 88,7 % от общите приходи на Google, 80 % от които са генерирани чрез уебсайтовете на Google, и по-специално началната страница на Google Search. За разлика от бизнес модела, приет например от компанията Apple, която се основава на вертикална интеграция и продажбата на интелигентни мобилни устройства от по-висок клас, бизнес моделът на Google се основава преди всичко на увеличаване на броя на потребителите на своите услуги за онлайн търсене, така че да може да продава своите онлайн рекламни услуги .

Когато потребителите взаимодействат с неговите продукти и услуги, Google събира данни за търговските си дейности и използването на техните устройства. Получените данни включват по-специално информация за контакт (име, адрес, имейл адрес, телефонен номер); данни за удостоверяване на профила (потребителско име и парола); демографска информация (пол и дата на раждане); данни за използваната карта или банкова сметка; информация за съдържанието, което се сервира на потребителя (реклама, посетени страници и т.ч.); данни за взаимодействието, като кликвания; данни за местоположението; и данни, свързани с използваното устройство и оператор. Тези данни позволяват на Google по-ефективно  да представя съответните отговори и реклами при търсене.

През 2005 г. Google придобива първоначалния разработчик на Android OS. През 2007 г. Google сключва споразумение с Apple, чрез което Google Search става услугата по подразбиране за общо търсене на всички интелигентни мобилни устройства на Apple от стартирането на iPhone. В резултат на това споразумение Google Search отчита през 2010 г. повече от половината от интернет трафика на iPhone и почти една трета от целия мобилен интернет трафик.

Комисията установява, че някои аспекти на стратегията на Google за адаптиране на неговия бизнес модел към прехода към мобилния интернет представляват злоупотреба с господстващо положение. Чрез определени ограничения (вж т.66)  Google  си гарантира, че трафикът на устройства с Google Android ще бъде насочен към търсачката Google Search.

Първо, Google незаконно принуждава производителите на телефони да инсталират предварително приложението Google Search и браузъра Chrome като условие за лицензиране на неговия Play Store – пазарът за приложения за Android.

Второ, Google е плащал на някои големи производители и оператори при условие, че те ексклузивно предварително инсталират приложението Google Search. По този въпрос съдиите от ЕС смятат, че регулаторът не е предоставил достатъчно доказателства.

И накрая, ЕС казва, че базираната в Маунтин Вю, Калифорния компания е попречила на производителите, които искат да инсталират предварително приложения, да работят с алтернативни версии на Android, които не са одобрени от Google.

Според Комисията тези практики са имали за последица лишаването на конкурентите на Google   от възможността да се конкурират,  а на  потребителите на ЕС  – от предимствата на ефективната конкуренция, като например възможността за използване на търсачка, която дава приоритет на защитата на неприкосновеността на личния живот,   адаптирана е към особени езикови особености или се фокусира върху съдържанието с добавена стойност.

Това  нарушение е имало няколко аспекта, като всеки от тях е еволюирал във времето според собствените си параметри, като все пак всички са свързани с общата цел да се гарантира, че Google има възможно най-добрия достъп до общите търсения, извършвани от потребителите на интелигентни мобилни устройства.

Тежестта на нарушението трябва да се преценява на индивидуално основание и   за да се определи размерът на глобата, е необходимо да се вземе предвид продължителността на нарушението и на всички фактори, които могат да повлияят на преценката на тежестта му,  като по-специално поведението на съответното предприятие, ролята му при установяването на практиките на злоупотреба, печалбата, която е успяла да извлече от тези практики или интензивността на инцидентите на антиконкурентно поведение.

Общият съд  разглежда подробно шестте правни основания, изтъкнати от Google в подкрепа на жалбата, както и всички представени от страните доказателства. В резултат Общият съд “до голяма степен потвърждава решението на комисията, че компанията Google е наложила незаконни ограничения на производителите на мобилни устройства с Android и операторите на мобилни мрежи, за да консолидира господстващата позиция на своята търсачка”.

Много обемната аргументация тепърва ще се анализира от експертите, кратко резюме в прессъобщението на Съда има тук.  Съдиите подкрепят по-голямата част от аргументите на Европейската комисия, но намаляват леко наказанието от 4.3 на 4,1 милиарда евро,   посочват  грешки в някои от анализите на регулатора, но намират още, че правото на Google на справедлив процес е било частично нарушено .

  1. Отменя частично (членове 1, 3 и 4) от Решение С(2018) 4761 на Европейската комисия от 18 юли 2018 г. ;
  2. определя размера на глобата на 4 125 000 000 EUR (по решението на ЕК – 4 342 865 000 EUR), за които Alphabet, Inc. носи солидарна отговорност в размер на 1 520 605 895 EUR;

3. Отхвърля жалбата по отношение на останалата част.

Решението може да бъде обжалвано пред Съда на ЕС.

Пълният текст

Politico

Медиите подчертават, че ЕК глоби технологичния гигант за антиконкурентно поведение три пъти за три години (във връзка с търсенето, пазаруването и за Android) : първо с 2,8 милиарда долара през 2017 г.,  с 5 милиарда долара през 2018 г. и още веднъж с 1,7 милиарда долара през 2019 г.

Нидерландия: инфлуенсърите вече са под надзора на медийния регулатор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Медиите са много чувствителни към обхвата на регулирането. Въпреки това в други държави от ЕС обхватът се разширява. Този път – към съдържанието на инфлуенсърите.

От 1 юли 2022 г. лицата, качващи видеоклипове в Нидерландия, при определени условия трябва да се регистрират и да спазват Dutch Media Act.

Инфлуенсъри в YouTube, Instagram и TikTok с повече от 500 000 последователи и публикували поне 25 видеоклипа през последните две години са първите, които попадат под активния надзор на Commissariaat voor de Media  (CvdM).  Те имаха срок от  два месеца да се регистрират в Търговската камара.

Целта на тези нови разпоредби е   инфлуенсърите да осъзнаят задълженията си по отношение на своите зрители, и особено по отношение на децата, и да ги защитят от вредно съдържание, като предоставят повече прозрачност за публикуваното съдържание.

Основните правила са:

  • Бъдете ясни по отношение на рекламата (Инфлуенсърите са задължени да се присъединят към Advertising Code Foundation – Stichting Reclame Code );
  • Вземете под внимание непълнолетните (инфлуенсърите са във връзка с  NICAM, агенция за децата);
  • Обявете самоличността си.

Качващите видеоклипове могат да използват „ Проверка за регистрация“ на уебсайта на CvdM, за да знаят дали попадат под това ново изискване за регистрация. Уебсайтът също така предоставя подробни обяснения за новите законови изисквания и CvdM възнамерява да организира специални обучения с качващите видеоклипове.

На по-късен етап CvdM ще следи за още  задължения, предвидени в   Закона за медиите (европейски квоти, достъпност, реч на омразата ).

ЕСПЧ: авторски права, позитивно задължение на държавата да ги защитава

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 1 септември 2022 стана известно решението на ЕСПЧ по делото Safarov v. Azerbaijan. Делото е по  жалба  относно неспособността на държавата да защити  интелектуална собственост на Сафаров  при нарушаването на авторските му права поради неразрешено възпроизвеждане на неговата книга и нейното онлайн публикуване. То повдига въпроси главно по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

Фактите

Сафаров е автор на книга. Неправителствена организация  публикува електронна версия на книгата на уебсайта си  http://www.history.az. Сафаров поискал сваляне на книгата и обезщетение. Не получил, обърнал се към съда и загубил делата си.

ЕСПЧ: Прилага се член 1 от Протокол 1, жалбоподателят има права на собственост. Спорът  е между частноправни лица. В тази връзка Съдът припомня, че държавата има положително задължение да предприеме необходимите мерки за защита на правото на собственост, дори в случаи на съдебни спорове между частни лица. Това положително задължение има за цел да гарантира, че правата на собственост са достатъчно защитени от закона и че са осигурени адекватни средства за защита. Необходимите мерки могат да бъдат превантивни или коригиращи.  Що се отнася до коригиращите мерки, държавите са задължени да осигурят съдебни процедури, които предлагат необходимите процедурни гаранции и следователно позволяват на националните съдилища  да решават ефективно и справедливо всякакви спорове между частни лица.  Ролята на ЕСПЧ е само да гарантира, че решенията на националните съдилища не са произволни или явно неразумни, без да ги замества.

Съгласно член 18 от Закона за авторското право на библиотеки, архиви и образователни институции е разрешено да възпроизвеждат произведения без разрешение в определени случаи. Жалбоподателят в своята жалба пред националните съдилища (вж. параграф 11 по-горе) твърди, че ответникът не принадлежи към нито една от тези категории. Въпреки че Върховният съд не уточнява изрично този аргумент, той отбелязва, че книгата на жалбоподателя е била публикувана в библиотечната секция на уебсайта на ответника и че целта е била да предостави информация за историята на Азербайджан. Правителството представя подобен аргумент, като твърди, че не е имало търговска цел от страна на ответника.

Съдът отбелязва, че макар липсата на каквато и да е търговска цел да е релевантна при прилагането на член 18 от Закона за авторското право, това не е единственият елемент, който трябва да се вземе предвид. Дори да се приеме, че онлайн услугите, предлагани от ответника, могат да се считат за обхванати от понятието „библиотеки“, националните съдилища не са анализирали какво може да оправдае възпроизвеждането на книгата на жалбоподателя без негово разрешение. Тъй като ответникът е направил книгата на жалбоподателя свободно достъпна онлайн и следователно – на практика за публика от цял ​​свят, а не за посетители на сграда на библиотека, би трябвало съдилищата да имат някакви мотиви в този смисъл.

В заключение, националните съдилища не са представили мотиви, доказващи, че  разпоредбите от Закона за авторското право, на които се позовават, могат да представляват правно основание за публикуването онлайн на произведението без разрешение.

ЕСПЧ рядко гледа дела за интелектуална собственост, но това е някаква своеобразна азърбайджанска Читанка, затова подходът е интересен.

Хазарт: санкции за реклама в платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Италианският регулатор налага санкции на платформата за видеосподеляне YouTube за забранена реклама на хазарт.

Член 9 от закон №. 87/218 забранява пряка и непряка реклама на  хазарт ( реклама за игри с парични награди ) и предвижда отговорност за клиенти, собственици на медии, организатори на събития.

В този случай компанията  Top Ads разпространява забранена реклама на хазарт на своя уебсайт  и свързаните с него пет канала в YouTube, поради което трябва да плати  глоба от 700 000 €  .

Регулаторът издава отделно решение  за санкциониране на доставчика на хостинг услуги –  платформата за споделяне на видео YouTube.  YouTube – Google Ireland Limited – носи отговорност за това, че не е предприел действия за премахване на незаконното съдържание, масово разпространявано на неговата платформа  – и за платформата е определена глоба от 750 000 € .

В допълнение към имуществените административни санкции  Agcom издаде заповед “a notice and take down”   за Top Ads, така и за YouTube (Google), както и за първи път a “notice and stay down”, позовавайки се на С-18/18 на Съда на Европейския съюз* с  цел да забрани разпространението и качването на подобно незаконно съдържание.

 Top Ads Ltd са обявили намерение  да подадат жалба.

Източник EPRA

САЩ: прозрачност на политическата реклама в платформите, делото Washington State v Facebook

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Щатът Вашингтон в САЩ има уникален за САЩ, казват медиите, закон за прозрачност на политическата реклама в платформите. Въпреки това    Facebook и Google отказват да предоставят данните за предизборни реклами публично. Щатът води дело срещу Facebook от 2020 г.

Съдът в Сиатъл застава на страната на  щата Вашингтон  по делото Washington State v  Facebook и отхвърля аргумента на компанията майка на Facebook Meta, че законът за кампанията на щата противоречи на Първата поправка. Съвсем си е конституционен, казва съдът.

Това не е първото дело по въпроса, преди години вече е имало такива дела и срещу FB, и срещу  Google, по което те са платили глоби. Но компанията продължава да твърди, че трябва “щатът Вашингтон да се приведе  в съответствие с останалите 49 щата, които налагат изисквания за разкриване на информация, без да затварят   цели канали на основната политическа коменикация.“

Мета казва, че Facebook е спрял да показва реклами в изборните кампании в щата, след като компанията е установила, че   няма да може разумно да спазва закона. Според щата,  Meta просто е „направила бизнес избор да не предоставя необходимата информация, въпреки че вече я е събрала“ чрез своята рекламна платформа: „Няма конституционно право да се крие информация, свързана с разходите за предизборна реклама, само защото една компания предпочита да не я предостави. Едностранното решение на Meta е умишлен бизнес избор, а не необходимост, и не показва нищо друго освен, че предполагаемият ангажимент на Meta за прозрачност на изборите е само при условията на Meta и само когато прозрачността   устройва компанията.“

„Този стандарт служи на жизнено важната цел да бъде информирана обществеността за опитите за влияние върху изборите във Вашингтон“, смята щатът. „Тази цел никога не е била по-важна, отколкото е днес, тъй като чуждестранни участници  агресивно разпространяват дезинформация за изборите, включително във Facebook.” Ако е обременително да поддържаш висок стандарт за прозрачност, откажи се от регламата,  може би просто не си заслужава, е позицията на щата.

Интересно е какво става в съда във Вашингтон  – първо,  заради значението за САЩ и второ, предвид процеса на приемане на Регламент на ЕС относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране (предложението).