Monthly Archives: June 2011

AdaptableGIMP за задачно-ориентирана работа

от Владимир Колев
лиценз CC BY-NC-ND
АртПриложения

Под името AdaptableGIMP намираме нова модифицирана версия на програмата за обработка на изображения GIMP. Основната разлика е това, че не инструментите, а задачите са на преден план в интерфейса.

AdaptableGIMP представя не инструментите, а задачите, които потребителят иска да изпълни. Промените в потребителския интерфейс разработчиците наричат Task Sets (Комплект задачи). В тях се обобщават действията, от които потребителят се нуждае за решаването на дадена задача, като на пример простото обработване на снимка или премахването на “червени очи”.


Комплектите от задачи предлагат съответния избор от действия – при простата обработка на изображение това ще са действията за изрязване на снимка. Създадените от потребителите Комплекти се записват централно и по-късно се предлагат на други потребители от едно Wiki.

Концептът обединява задачно-ориентирана работа с уроци, тъй като комплектите със задачи, могат да съдържат подробни описания за това как да бъдат решени отделни задачи. По този начин проектът се опитва да запознае потребителите с многото функции на GIMP.

 

AdaptableGIMP е проект на University of Waterloo в съвместна работа с University of Manitoba в Канада. Институтът с името Human Computer Interaction Lab публикува първо модифицирана версия на GIMP под името Inigimp. Тази версия дълго време записвала действията на 200 потребителя. След двугодишно изследване работниците в института публикуват първо анализ на данните. На база на тях през май 2010 се създава първата концепция за тяхната версия на свободната програма за обработка на изображения.

AdaptableGIMP може да бъде изтеглен за Windows и като Debian-пакет на страницата на проекта. Там може да бъде намерен и изходния код на GIMP-варианта.

Нещо зло се задава

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Нещо зло се задава
Рей Бредбъри








Месецът е октомври, училището вече е започнало, а следващото лято е след век. Момент на безвремие за всички 13-годишни момчета.
Продавач на гръмоотводи вещае мрачна, есенна буря.
През нощта със стар влак пристига пътуващ цирк. Тайно, неочаквано, сред скърцане и зовяща мелодия.
Шатрите са издигат сами, сляпа вещица полита над града с балон, улиците осъмват с плакати, които карат момчешките сърца да танцуват.

Който е чел Бредбъри, знае как умее да те завърти и запрати назад, назад във времето. Там където сладкият сироп на закуска се влива направо във вените ти, където летните поляни са безкрайни, а до теб тичат най-добрите приятели.
Романтичен и приятнострашен, носталгичен до болка и екстаз.
Защото всяко момче знае колко иска да стане голям, а всеки мъж поглежда към летните ваканции на своето детство и мечтае за тях, за още поне ден под онова по-истинско слънце.

Две момчета разбират колко злокобен е цирка - с неговия примамлив огледален лабиринт, в който хиляди различни твои отражения искат да те отвлекат; със странната въртележка, която може да те прати назад или напред във времето; с уродливите хора, които дори нямат спомен за миналото си.
Но съкровените желания са по-силни от разума, от страха, а понякога и от приятелството.

Всички други неща на Бредбъри, които съм чел, не помня като история, а само като усещане. Тук сюжетът е изненадващо ясно оформен, простичък и по детски разбираем - и като случки, и като внушение.
Само глупаците искат всичко. Не можеш да си на 13 и изведнъж да станеш на 21, да си силен, да имаш момиче и да отпътуваш. Не можеш и да си на 50, а да се събудиш отново млад и жизнен, само защото го желаеш толкова силно.
Само глупаците искат всичко. Изкушението си има цена.

Книгата е свръхвъздействаща и в типичния стил на Бредбъри - красиви описания и забравени думи, които се появяват, за да ти припомнят нещо отдавна изчезнало.
Нямам представа дали твърде момчешката тематика би се харесала на жена. Мисля, че да. Всеки има нужда да вземе страна и да знае как трябва да изживее живота си, преди да започне да копнее за детството.

Препоръвам от сърце! (и смятам да си я купя на хартия, защото заслужава)

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 63/67 - "Кугър & Дарк"

Академик Невиждан У.

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Академик Невиждан У.
Тери Пратчет







Официално: неиздавана и непозната книга за българския пазар.
Неофициално: още един триумф на фенския алтруизъм над издателската немощ.

Забелязали ли сте, че в книгите от Света на диска досега нямаше нищо за гоблини и орки? Гъмжи от пародийни образи на почти цялата приказна паплач, но за тези - нито дума. Ако пък в някоя книга е имало, явно съм забравил (защото съм чел всичко, издадено на български), а и сигурно не е било в центъра на събитията.
Гоблините са дребни, таласъмоподобни същества, които крадат кокошки. Анкх-Морпорк няма проблем с това, градът отдавна асимилира всичко и всеки (включително вражески армии).
Орките са друга история. Създадени от Игори, кръвожадни, много трудни за убиване и с афинитет към откъсване на глави. Смразяващ повей от кофти епоха. Вярва се, че са изчезнали завинаги.

Но всъщност не са.
И освен страха от тях, на голяма градска сцена (зад канала) се появява Футболът. Груб, първичен, израз по-скоро на желанието за сблъсък, а не за победа.
Стана ли ясна манджата? Различни агитки, различни раси. Омразата на тълпата, страхът на тълпата. Правилата в живота, правилата в играта.
Различните, другите.

За да е по-весело новите футболните правила за поверени на магьосниците от Невиждания (да, това е правилно, а не "невидимия") Университет, които сформират свой собствен отбор. Звезда и централен нападател е гостуващ магсоьник от Генуа. Вратар, разбира се, е Библиотекаря.
Как е измислена засадата и защо не е правилно да ядеш баничка с месо пред вратата и да чакаш на гюме? С каква топка да се играе? Трябва ли да има две полувремена, за да се пият разхладителни напитки по време на почивката?
А оркът е дребен, свръхинтелигентен, начетен и скромен. Работи в свещоливницата на Университета и иска "да струва". Титулярен централен защитник и старши треньор.

Забелязвам, че с времето Пратчет променя подхода си към някои знакови герои и особено Ветинари. Забуленият в мистика Патриций на Анкх-Морпорк вече не е само всяваща респект сянка, която кове пирони с къси изречения и подмятания.
Ветинари става все по-достъпен, все по-разбираем, дори предвидим. Говори с готвачките. Напива се с капитаните на футболния отбор. Открито изразява симпатиите си към Морголота.
Това всъщност е хубаво. Светът на диска е достатъчно добре измислен и поставен на сцена. Време е да чуем всичко за всеки, още сега, докато има време, мамка му.

Любителският превод се намира тук.
Хвалебствени мнения за други книги на Пратчет, дошли у нас по същия начин: Дребнио волен народ, Пощоряване и Да направиш пари.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 67/70 - О, Жулиета!..