В светлината на румънския казус, довел до решение на Конституционния съд и засягащ практиките на TikTok, събитията в САЩ представялват интерес.
Законът ще забрани TikTok в САЩ до 19 януари 2025, ако собственикът ByteDance не продаде платформата на некитайско дружество. В TikTok са 170 милиона американци. Така започва публикацията на Ню Йорк Таймс от 6 декември.
Апелативният съд за окръг Колумбия отхвърля петицията на TikTok за отмяна на вече приет закон, който съдържа горното изискване за собствеността. TikTok твърди, че забраната ще наруши правата на американските потребители по Първата поправка на Конституцията (свобода на изразяване). Според съда “Правителството действа единствено, за да защити свободата по Първата поправка от чужда противникова нация и да ограничи способността на този противник да събира данни за хората в Съединените щати”. Според публикацията депутати и служители на разузнаването заявяват, че TikTok представлява заплаха за националната сигурност при собственик ByteDance. Те казват, че надзорът на китайското правителство върху частните компании позволява извличане на чувствителна информация за американците или разпространяване на пропаганда, въпреки че не са споделили публично доказателства, че това се е случило. Те също така отбелязват, че приложения като Facebook и YouTube са забранени в Китай.
TikTok заявява, че ще обжалва решението пред Върховния съд, който “очаква да се произнесе по различен начин”. И наистина, в съседна публикац;ия отново в Ню Йорк Таймс е изложено мнението на директора на Knight Institute, научен институт по въпросите на свободата на изразяване към Колумбийския университет:
Върховният съд трябва да се намеси, за да отхвърли мотивите на апелативния съд, да обезсили закона TikTok и да насърчи Конгреса да се заеме с много реалните патологии на цифровата публична сфера чрез широкообхватна регулация, а не чрез насочване към конкретни компании и гледни точки. Първата поправка не трябва да се използва като оправдание за отделяне на американците от TikTok или от останалия свят.
Рупърт Мърдок създава семейния тръст Мърдок през 2006 г., години след като се жени за третата си съпруга, Уенди Денг, и имат деца, Грейс и Клои. Той запазва контрола върху бизнеса до смъртта си, след което акциите му с право на глас трябва да бъдат разпределени по равно между четирите му най-големи деца – Лаклан, Елизабет, Джеймс и Прудънс. Но в документите има разпоредба, даваща на г-н Мърдок правото да прави промени, стига да действа в най-добрия интерес на своите бенефициенти.
Мърдок иска промяна в полза на Лаклан, за причините – тук. Три от децата му не са достатъчно консервативни. При сегашното положение Мърдок няма да може да гарантира, че Fox News ще остане десен новинарски канал след смъртта му, излагайки на опасност наследството на консервативната империя, която той е изграждал през целия си живот . В стремежа си да консолидира контрола на Лаклан върху тази империя, г-н Мърдок твърди, че запазването на политическата насоченост на неговите медии – и отнемането на правото на глас на три от децата му – е във финансовия интерес на всички негови бенефициенти.
Битката не е за пари, дяловете на останалите няма да се намалят, а само за контрол над най-мощната консервативна медийна империя в света, която включва Fox News, The Wall Street Journal, The New York Post и големи вестници и телевизионни издания в Австралия и Обединеното кралство.
Делото се води в Невада, ето и новината: стана известен изходът на първата фаза – решение, според което бащата и Лаклан, който е ръководител на Fox News и News Corp., са действали „недобросъвестно“ в усилията си да променят неотменимото доверие , която разделя контрола върху компанията по равно между четирите най-големи деца на г-н Мърдок – Лаклан, Джеймс, Елизабет и Пруденс – след неговата смърт.
Усилието е било да се подреди колодата в полза на Лаклан, се казва в решението, но тази сделка няма да надделее над подписа на съда. Автор на решението е особена фигура по американското право, назначена от съда да анализира фактите – т.нар. probate commissioner – Edmund J. Gorman Jr. му е името.
Д-р Габриела Занфир-Фортуна публикува резюме на решението на КС на Румъния за анулиране на президентските избори – първи тур. Накратко публикацията информира за следното – като се позовава и на правото на ЕС, по-специално на DSA u Регламент (ЕС) 2024/900за политическото рекламиране.
Румънският конституционен съд публикува кратко решение за анулиране на изборите за президент на Румъния по средата на изборния процес (между първия и втория тур на изборите), след също толкова безпрецедентното разсекретяване на докладите от тайните служби, разкриващи кампания за влияние на чужда държава (очевидно Русия, но неназована в Докладите) за насърчаване на ултранационалистически, анти-НАТО, кандидат в социалните медии чрез координирани действия в TikTok с подкрепата на мрежи в Telegram и Discord. (изявление на Държавния департамент на САЩ относно решението).
Бележка на авторката: Пиша това строго от лична гледна точка и без каквото и да е официално възлагане. Пиша го и от уважение към моите родители, които излязоха на улицата през декември 1989 г. в Румъния и техните приятели, които загинаха по време на революцията, за да се борят за правата на децата си да живеят свободно, в демократично общество . За мен демокрацията е свещена. Никога не я приемам за даденост, защото не съм родена в нея.
Основните аргументи на Съда се въртят около подкупването на свободни и честни избори в една демокрация чрез манипулация, дезинформация и липса на прозрачност като цяло в социалните медийни платформи и с помощта на AI, включително по отношение на финансирането на предизборна реклама онлайн.
Съдът анулира изборите след публикуването на Докладите и констатира нарушение на „основните принципи на свободните демократични избори“, като най-сериозно тревожат Съда „манипулирането на гласовете и изкривяването на равните възможности на конкурентите на изборите чрез използването на цифрови технологии и изкуствен интелект в предизборната кампания в не- прозрачен начин и чрез нарушаване на изборния закон , както и финансирането на предизборната кампания чрез недекларирани източници, включително онлайн ” (ал. 10).
Според Съда „изборът на президент е бил опорочен през цялото време и по време на всички негови фази от множество нередности и нарушения на избирателния закон, които изкривяват свободния и честен характер на вота, изразен от гражданите, както и равни възможности на изборните конкуренти, засегна прозрачния и справедлив характер на предизборната кампания и наруши законовите изисквания за изборно финансиране.“ (параграф 5).
По-конкретно, Съдът установи, че държавата „има положително задължение да предотвратява всяка неоправдана намеса в изборния процес“ и „задължение да повиши осведомеността на избирателите по отношение на използването на цифрови технологии по време на избори, по-специално чрез предоставяне на адекватна информация и подкрепа.“ Освен това Съдът установи, че „ държавата трябва да бъде устойчива пред предизвикателствата и рисковете, генерирани от организирани кампании за дезинформация, които засягат целостта на изборните процеси “ (параграф 10). Решението се позовава на документ, приет в деня на решението, 6 декември 2024 г., от Венецианската комисия – „тълкувателната декларация към Кодекса на добрите практики по изборни въпроси относно цифровите технологии и изкуствения интелект“ , който все още не е достъпен за обществеността (вж т.21).
Съдът обяснява, че „свободата на избирателите да формират своето мнение включва правото им да бъдат правилно информирани, преди да вземат решение. По-конкретно, свободата на избирателите да формират мнение включва правото на достъп до точна информация за кандидатите и за изборния процес от всички източници, включително онлайн, както и защитата срещу неоправдано влияние върху тяхното избирателно поведение чрез незаконни и непропорционални действия или факти” (параграф 13).
Съдът се позовава на разпоредбите на Регламент 2024/900 на ЕС относно прозрачността и насочването на политическата реклама и изтъква конкретно факта, че „политическата реклама често може да се превърне в „дезинформация, особено когато рекламата не разкрива политическия си характер , идва от спонсори извън Съюза или е обект на техники за насочване или техники за показване на реклами“ (параграф 13).
Липсата на разкриване на финансиране за политически реклами в подкрепа на ултранационалистическия кандидат в TikTok беше официално заявена от румънските власти на платформата с искане за премахване на това съдържание, следвайки процедурата по DSA, но платформата не предприе действия по нея въпреки писменото съобщение, че е премахнала достъпа до съдържанието от Румъния, според Докладите .
В този контекст Съдът прави единственото позоваване в Решението на „намесата на държавни и недържавни участници в пропагандни кампании и изборна дезинформация“, която „трябва да бъде премахната“ (параграф 13).
Съдът се позовава на „злоупотреба с алгоритми“ в социалните медии от кандидат, като отбелязва, че „естеството на свободните избори е нарушено от дезинформацията на гласоподавателите чрез предизборна кампания, при която един от кандидатите се възползва от агресивна промоция, като избягва националното избирателно законодателство и чрез злоупотреба с алгоритми в социалните медийни платформи . (…) Освен това кандидатът се е възползвал от преференциално третиране в социалните медии, което е довело до изкривяване на проявата на избирателната воля” (параграф 14). Информацията, включена в докладите, подчертава, че кандидатите, които законно са етикетирали съдържанието си като „политическо“ или „изборно“ и са разкрили финансирането си, са били филтрирани от алгоритмите за усилване.
В този смисъл Съдът отбелязва, че „равните възможности трябва да бъдат оценени и чрез електоралното поведение на конкурентите при използване на социални мрежи, нови технологии, системи с изкуствен интелект и финансиране на кампании“ (параграф 15) и установява, че „нередностите от предизборната кампания са имали последствия върху конкурентите, тъй като са създали очевидна разлика в третирането между кандидата, който манипулира цифровите технологии, и другите кандидати, участващи в изборния процес“ (параграф 15).
Съдът заключава: „ използването на цифрови технологии и изкуствен интелект от кандидати, политически партии и техните поддръжници трябва да бъде прозрачно, за да се гарантира почтеността и безпристрастността на изборите . При липса на такава прозрачност избирателите са възпрепятствани да формират мнение за кандидатите и изборите или биват заблуждавани относно самоличността на кандидата и дори факта, че лицето, което споделя съдържание, се кандидатира, за да бъде избрано“ (параграф 16).
Публикациите в подкрепа на кандидата от платени влиятелни лица не са етикетирани като политически реклами и не са етикетирани като „платена реклама”.
„Социалните медийни платформи трябва да бъдат задължени непрекъснато да разкриват информация относно политическата реклама и изборните спонсори ”(параграф 17), отбелязва Съдът. Кандидатът е нарушил закона, когато официално обявява 0 (нула) бюджет, изразходван за предизборната кампания, когато Докладите потвърждават информация от TikTok, че за политическо съдържание, популяризиращо кандидата, е платено.
Датата на новите избори все още не е определена и се очаква да бъде насрочена поне след няколко месеца.
Когато преди по-малко от година публикувахме за обсъждане законопроект за ограничаване на дезинформацията, много хора креснаха “цензура” преди да са го прочели. А основен елемент беше прозрачността и задълженията на рекламните мрежи. Днес става ясно от информация на румънските служби, че руската рекламна мрежа AdNow (която и тогава бях идентифицирал като една от съмнителните такива, опериращи в България), е използвана за пряка чуждестранна намеса в румънските избори. Може би наближава моментът за сериозен дебат за справянето с чуждестранните злонамерени цифрови намеси, които ще ни се случват все повече, особено по избори. Защото когато тези неща се проспиват, нещата ескалират – отмяната на първия тур може да звучи като добро решение за някои, но тя може да бъде възприета като отнемане на гласа на хората, защото Джорджеску има легитимни гласове и изразява реални фрустрации на румънското общество. За да не се стига до такъв тип решения, цифровата среда трябва да бъде по-защитена от такива прониквания, вкл. чрез рекламни мрежи като AdNow.
Софийският градски съд през 2023 г. потвърди решението на СРС – вж решението на СГС.
През 2024 г. делото на съдия Цариградска срещу сайта ПИК за публикуване на статии с невярна информация, обидни реплики и клеветнически твърдения стигна до Върховния касационен съд (ВКС). ВКС отхвърля довода, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на автора да изразява мнение относно дейността на съдията. Твърденията, които включват обвинения, че съдийката е „свързана с организираната престъпност“, „свързана с престъпни дейности по Черноморието и в Плевен“ и има „тесни връзки с ъндърграунда“ или е „спечелила от престъпните връзки на съпруга си. ”, се считат за фактически твърдения, формиращи основание за отговорност. Определението не подлежи на обжалване. ВКС не допуска касационно обжалване по жалбата на ПИК в частта, с която Пик Нюз ЕООД е осъдено, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на ищцата сумата 24900 лв. (частична претенция от 500000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения и обидни изрази, съдържащи се в статии, публикувани в електронното издание „Информационна агенция ПИК“.
Предстои ВКС да се заеме и с важен правен въпрос, поставен от съдия Цариградска. ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с която е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищцата.
ВКС ще обсъди дали всеки гражданин има субективно право да иска премахване на клеветнически твърдения, публикувани онлайн. Първоинстанционният съд преди това отхвърли искането й за премахване на подобни изявления, заявявайки, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването им“. Този въпрос все още не е разглеждан в съдебната практика на Върховния касационен съд.
Както може да се проследи в първата препратка, Комисията за журналистическа етика се произнесе още през 2020 г. за нарушения на Етичния кодекс на българските медии от страна на ПИК. Борбата на Цариградска срещу клеветническата кампания е само елемент от по-широка картина, която Борис Митов описва в публикация за Свободна Европа:
“Съдия открито се изправя срещу мафията. Твърди, че властите са се сраснали с престъпни мрежи за влияние. Следват смъртни заплахи. Назначена ѝ е охрана, а за заплахите е обвинен един скитник. Месеци по-късно обвиняемият е на свобода, съдията е без охрана, а за мрежите за влияние вече никой не говори.
Ако искаш да спреш някого да говори, първо му спри достъпа до информация. Ако той все пак не спре да говори, създай условията да се чувства уязвим. Особено, когато е заплашен. Това се случва със съдия Владислава Цариградска. Тя публично разказваше за подземния свят, който притиска магистрати и остава безнаказан. Но за десетина месеца нещата се промениха.”
Големиет канадски новинарски организации се присъединиха към медиите, които съдят създателя на ChatGPT OpenAI, разширявайки войната между развитието на изкуствения интелект и защитата на авторските права извън Съединените щати. Canadian Broadcasting Corp., Globe and Mail, Canadian Press и собствениците на Torstar и Postmedia, твърдят, че OpenAI незаконно е изтеглил тяхното съдържание и го е използвал за обучение на своите AI инструменти. Подобни съдебни дела са започнати в Съединените щати от New York Times, Chicago Tribune, New York Daily Newsи др..
В Съединените щати новинарските организации се разделиха по отношение на това как да реагират на компаниите, занимаващи се с изкуствен интелект, като някои заведоха дела, а други решиха да подпишат споразумения с OpenAI, за да се ползва лицензирано съдържание в бъдеще. в Канада са обединени и в делото участват по-голямата част от канадските текстови медии, с десетки новинарски марки.
Компаниите за изкуствен интелект, включително OpenAI, Google и Microsoft, които пуснаха продукти за изкуствен интелект, настояват, че тази практика е законна при fair use, концепция в закона за авторското право, която позволява законно използване на защиетни произведения при определени условия. Но все по-голям брой новинарски организации, автори, музиканти и художници съдят AI компании за използването на тяхното съдържание в обучение, заявявайки, че никога не са давали разрешение или получавали плащане и че новите AI инструменти могат да бъдат използвани, за да се конкурират с тях и дори да ги извадят от бизнеса. Компаниите с изкуствен интелект, включително OpenAI и Google, също започнаха да използват AI, за да обобщават уебсайтове директно в собствените си сайтове, което съществено променя икономиката на световната мрежа.
През 2023 г. Канада прие закон, принуждаващ Google и Meta да плащат за новини, публикувани на техните платформи, което предизвика битка с двете големи технологични компании и постоянното блокиране от страна на Meta на новини в Канада.
Предизвикателства при предоставянето на надеждни и точни местни новини в Обединеното кралство според регулатора включват: аудитории, мигриращи от печатни и телевизионни източници на новини до онлайн източници; намаляващи приходи от реклама; разширяването в ролята на онлайн посредниците във веригата на стойността на новините; ожесточена конкуренция онлайн за вниманието на публиката, която до голяма степен не желае да плаща за новини; нарастване на броя на хората, които активно избягват новините.
Консолидацията и съкращенията в отговор на тези предизвикателства се отразяват върху предлагането на местни новини в телевизия, радио и печат.
Регулаторът изразява виждане, че в перспектива увеличаването на онлайн местните новини на БиБиСи е част от факторите, създаващи затруднения на местните медии и в някои райони БиБиСи може да измества търговските медии. Но засега връзката между увеличения интерес към БиБиСи и намаляващия интерес към местните медии не е доказана като причинно-следствена.
ЕК публикува съобщение COM(2024) 260 final, което съдържа доклада за състоянието на цифровото десетилетие за 2024 г. В него се разглежда развитието на цифровата политика след доклада за 2023 г. и се представя напредъкът на ЕС в постигането на договорените цели и задачи за успешна цифрова трансформация за хората, предприятията и околната среда, както е посочено в Решението за създаване на политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г.
Докладът включва в приложение оценка на националните стратегически пътни карти за цифровото десетилетие. Въз основа на това в него се очертава индивидуалният принос на държавите от ЕС за колективното постигане на целите и задачите на цифровото десетилетие.
The Balkan Free Media Initiative (BFMI) e неправителствена организация, базирана в Брюксел. Създадена е през 2021 г. от Антоанета Николова. В борда на организацията е посочена Меглена Кунева.
Жалбоподателката е журналистка, работи във всекидневника Blikk. Телефонът й е бил подслушван от разследващите органи с цел идентифициране на журналистическите ѝ източници, макар формално да е подлушван телефона на друго лице, срещу което се води наказателно преследване. Източниците й са разкрити, а на нея е отказан достъп до информация за събраните данни и законосъобразността на събирането с мотива за класифицирана информация.
Жалбата до ЕСПЧ е на основание членове 8, 10 и 13 от Конвенцията за подслушването на телефонните разговори и за липса на ефективна защита.
Решението
49. Съдът припомня, че i) телефонните разговори попадат в обхвата на понятията “личен живот” и “кореспонденция” по смисъла на член 8, ii) тяхното наблюдение представлява намеса в упражняването на правата по член 8 и iii) такава намеса е оправдана от условията на член 8, параграф 2 само ако е “в съответствие със закона”, преследва една или повече от законните цели, посочени в параграф 2, и е “необходимо в едно демократично общество”, за да постигне целта на уредбата.
51. В практиката си относно прихващането на съобщения при наказателни разследвания Съдът е разработил следните минимални изисквания, които следва да бъдат определени в закона, за да се избегнат злоупотреби с власт: i) естеството на престъпленията, които могат да доведат до издаване на заповед за прихващане; (ii) определение на категориите лица, на които комуникациите могат да бъдат прихванати; iii) ограничение на продължителността на прихващането; iv) процедурата, която трябва да се следва за разглеждане, използване и съхраняване на получените данни; v) предпазните мерки, които трябва да се вземат при съобщаването на данните на други страни; и (vi) обстоятелствата, при които прихванатите данни могат или трябва да бъдат изтрити или унищожени
53. Всяка намеса в правото на защита на журналистическите източници трябва да бъде съпътствана от правни процесуални гаранции, съизмерими със значението на разглеждания принцип. На първо място сред тези гаранции е гаранцията за преценка от съдия или друг независим и безпристрастен орган, който има правомощия да определи дали съществува изискване от обществен интерес, надделяващо над принципа на защита на журналистическите източници, преди достъпа до такъв материал, за да предотврати ненужен достъп до информация, която може да разкрие самоличността на източниците.
Съдът не счита, че са били налице подходящи процесуални гаранции, за да може жалбоподателката да оспори твърдяното използване на тайно наблюдение срещу нея.
AFP Fact Check е отдел в рамките на Agence France-Presse (AFP). През 2017 г. AFP създава специален екип за проверка на факти и разследвания в цифрова среда, работи се на 26 езика, един от тях е български език. Проверката на факти е по утвърдени международни стандарти.
Резултатите от собствени проверки, както и от работата на други екипи, когато представлява интерес за българската общественост, са на сайта AFP Провери.
