С решение №581 от 5 май 2026 г. Апелативен съд – София потвърждава решение № 2715 от 02.05.2025 г. по гр. д. № 72/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-5 състав. Първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД „ПИК НЮЗ“ ЕООД, да заплати на Владислав Панев сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията му, ведно със законната лихва от датата на първата публикация на електронния сайт http://www.pik.bg на „ПИК НЮЗ“ ЕООД срещу ищеца , до окончателното изплащане.ПИК НЮЗ е обжалвал, позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека: “от журналистите не може да се очаква да са напълно обективни, защото за тях е допустимо и преувеличение, и дори провокация, когато целят да привлекат общественото внимание. Да се приеме противното означавало да се ограничат да изпълняват функциите си по информиране на обеществеността.”
Съдът приема следното:
В статия и репортаж по телевизия ПИК е отправено обвинение, че Владо Панев, тогава кандидат-депутат в кампания, е педофил. Организирани са статии и в други сайтове. Съдът установява, че са разпространени клеветнически твърдения по отношение на ищеца за педофилия и хомосексуализъм спрямо непълнолетни. Като клевета се квалифицира съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Педофилията е
престъпление против половата неприкосновеност, обозначавани в НК като „Разврат“ – Раздел VIII от Глава II „Престъпления против личността“.
Публикувани са твърдения за конкретни факти, които са обективно позорни – те приписват на ищеца извършване на престъпление и засягат авторитета и доброто име му име в обществото. Неблагоприятните факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да бъдат разпространени.
ПИК прави възражение, че авторът не е на щат в редакцията. Съдът посочва, че съгласно трайно установената съдебна практика с ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 7/1958 г., отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително гаранционна функция. Цитираната разпоредба не изисква непременно трудови правоотношения между автора и издателя на статията – достатъчно е, че първият доброволно я е предоставил, а вторият – че по тяхно взаимно съгласие я е одобрил, приел и издал. С оглед на това напълно следва да бъде споделен изводът, че ответното дружество медия, като възложител, е имало възможност да контролира и направлява характера и съдържанието публикувания материал, и съответно – носи отговорност за верността на изнесената информация, поради което е без значение дали авторът на статията работи по трудов договор при ответника или е журналист на свободна практика.
На последно място, некоректно се явява и позоваването от страна на жалбоподателя-ответник на практиката на Европейския съд по правата на човека относно свободата на изразяване, че от журналистите не може да се очаква да са напълно обективни, защото за тях е допустимо и преувеличение, и дори провокация, когато целят да привлекат общественото внимание. В случая не се касае до изказване на мнение или до поднасяне на идеи с широка обществена значимост, за да попаднат действията му под закрилата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията ни, респ. – на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), а до твърдения за факти, които са обективно неверни. Няма закон или друг нормативен акт, вътрешно-национален или международен, който да разрешава съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление, независимо от качеството на субекта, който извършва това посегателство срещу честта и достойнството на личността. Напротив, такова поведение съставлява запретено деяние, което покрива състава на клеветата и нито Основният закон, нито ЕКЗПЧОС го допускат или толерират.
