Category Archives: закони и право

Съд на ЕС: услуги на информационното общество, отговорност

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съдът на ЕС е приел важно решение по съединени дела C-188/24 | WebGroup Czech Republic и NKL Associates и C-190/24 |Coyote System.

Генерален адвокат по делата е Czpunar (заключение).

В отговор на въпроси, поставени от френския Conseil d’État, Съдът уточнява при какви условия държавите членки могат да наложат задължение за проверка на възрастта на ползвателите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание и да забранят разпространението на информация за някои пътни проверки на тяхна територия. Съдът потвърждава, че в рамките на системата на Директивата за електронната търговия такива задължения и забрани по принцип са от изключителната компетентност на държавата членка по установяване на съответните доставчици на услуги. Въпреки това останалите държави членки могат да налагат подобни задължения и забрани на доставчиците, които не са установени на тяхна територия, при спазване на условията, предвидени в тази директива, по-специално когато това се окаже необходимо по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или безопасност.

Втори кръг важни отговори на Съда са свързани с отговорността на оператора на услуга на информационното общество. Операторът не може да бъде освободен от отговорност за съхраняваната и разпространявана информация, върху която упражнява контрол. Такъв е случаят, когато посредством алгоритъм този оператор определя при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет информацията се разпространява или не.

Във Франция операторите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание са задължени да въведат технически средства за проверка на възрастта, за да предотвратят достъпа на непълнолетни лица до тези сайтове. Франция изисква и от сайтовете за възрастни, базирани в Чехия, да въведат технически системи за строга проверка на възрастта на потребителите, а не просто декларативно кликване на бутон „Имам 18 години“. Основни положения по С-188/24:

Защита на непълнолетните: Основният мотив на Съда на ЕС е, че защитата на децата е легитимна цел от обществен интерес от най-висок ранг. Тя позволява на една държава (в случая Франция) да наложи строги изисквания към оператори на сайтове, установени в друга държава (Чехия).
Пропорционалност на мерките: Съдът постановява, че изискването за ефективна техническа проверка на възрастта (например чрез банкова карта или личен документ) е пропорционално средство за постигане на тази защита, тъй като обикновените текстови предупреждения не спират достъпа на непълнолетни лица.
Край на „абсолютния щит“ за неприкосновеност: Както и при Coyote, Съдът подчертава, че макар Директивата за електронната търговия да защитава свободното предоставяне на услуги в ЕС, платформите не могат да използват принципа на държавата на произход, за да заобикалят системно императивни норми за защита на човешките права и децата.

Освен това на доставчиците на услуги за подпомагане на шофирането чрез геолокация може да бъде забранено да разпространяват информация, предоставена от техните потребители, относно определени пътни проверки на територията на Франция. Второто дело С- 190/24 засяга френска забрана за разпространение на информация чрез навигационни системи относно специфични полицейски проверки на пътя (за алкохол, наркотици, засади). Съдът признава, че ако шофьорите знаят точната локация на внезапните проверки за алкохол или наркотици, те лесно биха ги избегнали. Това застрашава сигурността по пътищата и помага за неутрализиране на полицейските акции.
Именно в този контекст Съдът посочва, че когато едно приложение не просто съхранява данни, а неговите алгоритми активно филтрират, подреждат по приоритет и разпространяват информацията към потребителите въз основа на търговския интерес на самата платформа, тя губи статута си на пасивен и неутрален посредник. Поради това приложението носи отговорност и трябва да се съобрази с местните забрани.

Изводите според прессъобщението на Съда:

Два френски акта, с които се въвеждат тези мерки, са предмет на жалби за отмяна пред френския Conseil d’État. По дело C-188/24 чешките дружества WebGroup Czech Republic и NKL Associates оспорват задълженията, наложени на операторите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание. По дело C-190/24 френското дружество Coyote System оспорва забраната за сигнализиране на някои пътни проверки.
Тези дружества твърдят по-специално, че спорните мерки нарушават принципа на „държавата на произход“, който е утвърден в Директивата за електронната търговия и има за цел да гарантира свободното движение на услугите на информационното общество в рамките на Европейския съюз. Съгласно този принцип, чрез който се осъществява взаимното признаване между държавите членки в тази област, услугите, попадащи в „координираната област“, се подчиняват единствено на правото на държавата членка по установяване.
В отговор на запитването на френския Conseil d’État Съдът отбелязва на първо място, че спорните мерки попадат в координираната област. Всъщност тази област не се ограничава до изискванията, уредени от хармонизиращите разпоредби на директивата, а по принцип обхваща всяко изискване, свързано с достъпа до или упражняването на услуга на информационното общество.
След това Съдът констатира, че прилагането от Франция на спорните мерки спрямо доставчици, установени в други държави членки, представлява ограничение на свободното движение на съответните услуги. Въпреки това Директивата позволява, при определени условия, подобни мерки да се прилагат и спрямо доставчици, които не са установени на тяхна територия. В конкретния случай спорните мерки преследват цели, признати от Директивата, сред които са по-специално общественият ред, който обхваща защитата на непълнолетните лица и обществената сигурност, с която е свързана забраната за разпространяване на информация относно определени пътни проверки.

Преди да се предприемат такива мерки, обаче, освен в случай на спешност, от една страна, трябва да се поиска от държавата членка по установяване на съответния доставчик сама да предприеме подходящи мерки и от друга страна, намерението за предприемане на тези мерки да бъде нотифицирано на Европейската комисия и на тази държава членка.

При спазване на всички тези условия една държава членка може да задължи доставчиците на услуги на информационното общество, установени в други държави членки, да въведат система за проверка на възрастта, за да предотвратят достъпа на непълнолетни лица до техните сайтове за разпространение на
порнографско съдържание, или да забрани на такива доставчици да разпространяват, в рамките на своите услуги за подпомагане на шофирането чрез геолокация, информация относно определени пътни проверки.

Запитващата юрисдикция следва да провери дали спорните мерки отговарят на тези условия.

Съдът се произнася по въпроса дали доставчикът на тези услуги може да бъде освободен от отговорност поради това, че информацията, която съхранява и разпространява, е предоставена от неговите потребители. В това отношение Съдът припомня, че за да бъде квалифициран като доставчик на хостинг услуги, който по принцип може да се ползва от освобождаване от отговорност за информацията, съхранявана по искане на ползвател, този доставчик не трябва нито да е запознат с тази информация, нито да има контрол върху нея.

Доставчикът, който определя посредством алгоритъм при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет такава информация трябва да се разпространява или не, упражнява контрол върху нея, така че не е освободен от отговорност.

Дори и при наличието на освобождаване от отговорност обаче, на съответния доставчик може да бъде забранено разпространяването на информация, свързана с някои пътни проверки, по съображения за обществен ред, обществена безопасност или сигурност. Това заключение на Съда засяга и системите, които използват българските шофьори, за да им помагат да се с ъобразяват с видеокамери и полицейски постове по пътищата и магистралите.

Бюджетът 2026, финансирането на обществените медии БНР и БНТ и други въпроси

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Законът за държавния бюджет 2026 е обнародван. Обичайно преглеждам сумите за обществените медии, но тази година прегледът ще е с отклонения и завършва с въпроси.

За обществените медии БНР и БНТ са определени следните суми в бюджета (млн евро) – 35. 290 и 49. 503.

За информационния институт БТА – 9.761 млн евро.

Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2026 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

№	Показатели	Сума (хил. евро)
	1	2
1.	Българско национално радио	35 299,2
	в т.ч.
	– по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията	1 994,0
2.	Българска национална телевизия	49 503,7
	в т.ч.
	– по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията	3 118,9
3.	Българска телеграфна агенция	9 761,6

В Закона за държавния бюджет 2026 има важна разпоредба за нормативната уредба на БНР и БНТ – това е §10:

§ 10. Министърът на културата в срок до 30 септември 2026 г. да внесе в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавните помощи.

Ако ви напомня нещо – да, Закона за държавния бюджет, обнародван през 2019 – там е оригиналната разпоредба отпреди шест години:

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)

§ 21. Министърът на културата в срок до 31 март 2020 г. внася в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд “Радио и телевизия” в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи.

“Привеждане в съответствие със ЗПФ” значи закриване на фонда, така се твърди. Владислав Горанов не е министър на финансите, но България е още в тази точка. Нито фондът е закрит, нито финансирането на БНР и БНТ е по правилата на ЕС.

Тъй като такси от аудиторията не са събирани по този закон и с висока степен на вероятност няма да се събират никога, заместването със субсидия от държавния бюджет (която МФ настояваше, ако правилно помня, да се нарича “трансфер от бюджета”) всяка година се обявява в ПЗР ЗРТ.

Ето какво е положението в този §2 ПЗР ЗРТ – слагам и връзка към Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. , с който е приет текстът на действащата алинея 4 на §2:

§ 2. (1) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 31 декември 2026 г.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2026 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) Българското национално радио, Българската национална телевизия и Съветът за електронни медии получават субсидия от държавния бюджет и финансиране от фонд “Радио и телевизия” в размер, определен по норматив за час програма, одобрен от Министерския съвет.

(4) От 1 януари 2027 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд “Радио и телевизия”. Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

От друга страна, фондът ще се закрива – защото според сега обнародвания §10 ЗДБ до 30 септември 2026 г. – виж по-горе – трябва да се внесе ЗИД ЗРТ за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, което МФ обяснява, че означава фондът да бъде закрит.

От една трета страна, Антон Кутев е казал в интервю, че може да не се закрие, а да се преобразува в медиен фонд. Очевидно според него несе налага закриване, а преобразуването е в съответствие със Закона за публичните финанси.

Ще се закрива (§10 ЗДБ), няма да се закрива (§2, ал.4 ПЗР ЗРТ – което значи да се назначава управителен съвет и пр.) или ще се преобразува, та от фонда според Кутев да се финансират и обществените медии?

А ако остане фондът, откъде ще са приходите – но това е друг разговор.

Инициативата на Прогресивна България за прилагане на Изборния кодекс и по отношение на социалните мрежи

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Един път вече ВМРО бяха внесли законопроект, с който искаха контрол върху интернет материали в личните блогове, социални мрежи и интернет пространството. Тогава идеите им не се превърнаха в закон, особено остро реагира – освен гражданското общество – Министерството на правосъдието.

Сега Прогресивна България внесоха законопроект за изменение на Изборния кодекс, с който – освен другото – в §75 искат понятието медия в легалните дефиниции на ИК да включва частни пространства – 52-654-01-80.pdf. Обобщеният законопроект предвиждаше следното изменение в допълнителните разпоредби:

Едно е ИК да се прилага по отношение на “профилите на медиите в социалните мрежи”, друго е да се прилага по отношение на цялото съдържание на социалните мрежи. Съображенията срещу този текст са много, като се започне от чисто техническите – от години няма мрежа туитър. От времето на Искра Фидосова в §1 т.15 ИК влезе “и други подобни”, може би е време законодателят да се откаже от тези неясни граници. Изречение трето в §1 т.15 започва със “за целите на този кодекс” и завършва със “за нуждите на този кодекс”: нуждите не са легална категория, не са дефинирани, не е ясно защо се появяват наред с целите в същото изречение.

Личните профили по естеството си съдържат лични съобщения, предназначени за краен брой приятели. За разлика от профилите на медиите в социалните мрежи личните профили не са обект на медийното законодателство – нито по националния закон (ЗРТ), нито по правото на ЕС (Директива за АВ медийни услуги не се прилага за “съдържание, произведено от частни ползватели с цел неговото споделяне и обмен в рамките на общности по интереси”.) В личните профили липсва професионален редакционен контрол, не се разпространява платено предизборно съдържание по смисъла на официалните медийни пакети, поради което ЦИК досега не следи съдържанието им.

Регламентът за политическото рекламиране 2024/900 също изрично посочва, че “Политическите възгледи, изразени в лично качество, представляват особено проявление на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация. Не става въпрос за политическо рекламиране и е необходимо това разграничение да се прави ясно. За тази цел политическите възгледи, изразени в лично качество, не следва да бъдат обхванати от настоящия регламент.”

Законодателят би трябвало да си дава сметка и за прилагането – с думите на Алексей Лазаров (във фейсбук): “Пожелавам на законодателите успех в преследването на доставчиците на тези медийни услуги Марк Цукърбърг, Илон Мъск “и други подобни”, в които между другото влиза и Доналд Тръмп.” Факт. В “други подобни” е и Truth Social на Тръмп.

На 30 юли измененията в ЕК са приети на второ четене, като §75 е оттеглен, според медиите. Ново ограничение е влязло в друга редакция – социологическите агенции ще бъдат задължени да подписват декларации, че няма да предоставят данни от екзитполове на медии и политически партии до официалното приключване на изборния ден. Впрочем в лично качество близки до ПБ анализатори поддържат в медиите, че хората се влияят при гласуването си от прогнозите и подобно ограничение трябва да има на всяка цена.

ЗИД ИК още не е обнародван в Държавен вестник, както и стенограмата от 30 юли още не е публикувана – така че редакцията на измененията трябва да се провери допълнително (когато излезе официалният текст, ще уточня текста тук).

В НС е внесен законопроект за изменение на ГПК, въвеждащ анти-SLAPP директивата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С Решение № 592 на Министерския съвет от 2026 г. е приет проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Проектът е внесен в Народното сърание.

В ГПК се създава нова Глава тридесет и трета „б“ – Производство поради публичното участие на ответника. Тя въвежда разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.).

Проектът се готви от времето, коагто Атанас Славов беше министър на правосъдието, за него става дума и по времето на служебното правителство на Андрей Гюров , но така или иначе поради забавянето (срокът за въвеждане на анти-SLAPP директивата (Директива (ЕС) 2024/1069) в националното законодателство на страните от Европейския съюз беше 7 май 2026 година) на 15 юли 2026 г. Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България и още 13 държави.

Какво предвижда проектът: преди всичко е важно, че по обхват се надхвърля обхвата на защита на директивата. Независимо че директивата изисква въвеждане на уредба само за производства с трансгранично значение поради тяхната сложност и предизвикателства пред защитата в друга юрисдикция, уредбата ще бъде приложима във всички случаи, включително когато и двете страни имат местоживеене в Република България, където се намира сезираният съд, и всички други елементи от значение за съответната ситуация се намират само в Република България.

Според мотивите основните нови положения са:

Continue reading →

Законодателна програма на МС за юли – декември 2026 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 29 юли 2026 г. с решение на МС е приета Законодателната програма на МС за идващото полугодие.

Има предвиден ЗИД на Закона за авторското право и сродните му права, има предвиден и ЗИД на Закона за филмовата индустрия.

Няма предвиден ЗИД на Закона за радиото и телевизията за целите на прилагането на регламент (ЕС) 2024/1083 (EMFA).

Ирландско председателство на Съвета: очаква се ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувана е Шестмесечна програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Ирландското председателство на Съвета на Европейския съюз (1 юли – 31 декември 2026 г.)

В частта за аудиовизия и медии е отбелязано очакваното законодателно предложение за нова ревизия на медийната директива:

АУДИОВИЗИЯ И МЕДИИ

Предложение за ревизия на Директивата за аудиовизуални и медийни услуги

Междуинституционален номер на досието: предстои

Очаквано развитие по време на Ирландското председателство

Като част от Европейския щит за демокрация се очаква ЕК да представи законодателното предложение през есента на 2026 г. с цел актуализиране на правилата за аудиовизуалния и медиен пазар. Предвижда се фокусът да бъде насочен върху защитата на малолетни и непълнолетни лица от вредно съдържание; ролята на новите играчи на медийния пазар, включително инфлуенсърите; видимостта на медийните услуги от обществен интерес и европейското съдържание; равнопоставеност между традиционни аудиовизуални медии и онлайн платформи; модернизация на правилата за реклама с цел повишаване на устойчивостта на европейските медии. Намерението на Ирландското председателство е да започне първоначално обсъждане по текста на законодателното предложение.

Национален интерес/цел и кратко описание на българската позиция

България оценява предстоящата ревизия на директивата като навременна и важна стъпка в посока подсилване и оздравяване на европейската аудиовизуална медийна среда. Подкрепяме мерки, които ще доведат до повишаване на нейната безопасност, устойчивост и конкурентоспособност във времена на бързо променящи се реалности. Приветстваме възможността за намаляване на фрагментацията при регулаторния подход в ЕС. България ще бъде подкрепящ партньор в работата за развиване на амбициозна, хармонизирана и ефективна законодателна рамка, която да подобри и подсили правилата за защита на малолетните и непълнолетните лица. Предвижданите мерки следва да адресират ефективно, където е необходимо, новите аудиовизуални онлайн платформи и нови играчи, вкл. инфлуенсъри. Особено важно е да бъде осигурена подходяща видимост и разпознаваемост на аудиовизуалните медийни услуги от обществен интерес с цел съхранение на културното многообразие и идентичност и насърчаване на местното/национално съдържание. Страната ни подкрепя мерки, които ще създадат допълнителна равнопоставеност за традиционните доставчици на аудиовизуални медийни услуги. Следва да бъде съхранен и принципът на държавата на произход, който е от значение за правната сигурност на доставчиците и за функционирането на вътрешния пазар.

EFF: Поверителност на данните, събирани от т.нар. здравни устройства

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Все повече технологични устройства обещават да наблюдават нашето здраве и фитнес, да ни насочват към по-здравословен живот и да предоставят полезни здравни показатели. Но малко от тези инструменти предоставят обещания за поверителност и сигурност, които изискваме от всички технологии, показва проучване на EFF.

Проучванията показват, че около 40% от хората в Съединените щати притежават някакъв вид здравни устройства, които обаче не е ясно дали имат защити за поверителност. Компаниите, които правят тези устройства, събират изобилие от данни и много от тях споделят тези данни с трети страни за маркетинг или за влияние или ги използват за свои собствени цели, като обучение на модели на изкуствен интелект.

Фондация ЕFF се съсредоточава върху два аспекта 1) дали компанията споделя информация с правоприлагащите органи и правителствата и 2) дали предлага криптиране от край до край – което означава, че самата компания няма достъп до тези здравни данни като начало. Ето изводите:

Компаниите трябва да предоставят доклади за прозрачност за това дали и колко често предоставят данни на правителството, включително информация за това дали това е официално искане или неофициално искане. Само две от компаниите – Apple и Google (която притежава и Fitbit) – в момента публикуват доклади за прозрачност. Apple, Google и Whoop обещават да уведомят потребителите за искания на правоприлагащите органи в публично достъпна документация.

Поддръжката за криптиране от край до край е по-рядка и от отчетите за прозрачност. Apple Watch, поне с данни, които се съхраняват в приложението Health, е единственото популярно фитнес устройство, което поддържа криптиране от край до край. Собствениците на Apple Watch обаче трябва да помнят, че тази защита е само за данни, съхранявани в приложението Apple Health. Ако използвате други приложения на часовника си, тези данни вероятно не са криптирани. Никое друго популярно потребителско здравно средство не предлага криптиране от край до край за данните, които събира и съхранява онлайн. Нито Google, нито останалите.

Здравните данни са едни от най-личните данни, които произвеждаме, и повечето компании за носене изостават от времето, когато става въпрос за основни практики за поверителност и прозрачност. Сега е моментът да се подобрят тези практики.

Редакционна независимост и редакционна отговорност: една дискусия и бележки по чл.6.3 EMFA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В началото на юли Съветът за електронни медии публикува на сайта си съобщение, според което СЕМ ще проведе дебат за редакционната независимост. Беше посочено, че има информационен повод: “Случаят в БТВ от последните дни отново насочва вниманието към принципите за вземане на редакционни решения. Следва решенията да се основават на ясни професионални стандарти, изисквани и от Европейския акт за свободата на медиите. Съветът продължава да полага усилия и настоява за изработването на редакционни статути от самата журналистическа гилдия. Целта е да бъдат формулирани общи принципи, които да укрепват общественото доверие, без да се накърнява редакционната автономия на медиите. Във връзка с това СЕМ ще проведе дискусия за редакционната независимост с професионалната общност.”

В протокола от заседанието на 16 юли е отбелязано, че се канят и авторите на петиция по случая Асен Иванов vs Мартин Атанасов. Очаква се, следователно, да се засегне не само абстрактната тема за редакционната независимост и редакционната отговорност, но и възгледите по повод конкретната проява на Асен Иванов, директор на новинарската дирекция на БТВ, и по повод позицията на бТВ, която застава зад Асен Иванов, цитирайки го да казва: “г-н Атанасов прояви целенасочена провокация и неуважение към наш водещ….. използва ефира за предварително планирани демонстративни действия”.

На 22 юли тази дискусия се състоя. Участваха представители на регулатора, двете обществени медии, саморегулирането, АЕЖ и СБЖ, АБРО, преподаватели, експерти. Най-слабо представени бяха търговските медии (взеха думата Николина Димитрова, Александър Детев). Представител на бТВ, както впрочем и на Нова телевизия, в залата нямаше, ако не се смята за техен представител Анна Танова, АБРО.

Обществените медии информираха за правилниците и вътрешната организация за редакционна независимост. Темата за достъпа на Мартин Атанасов до ефира на бТВ беше върната на масата от Мария Черешева, АЕЖ.

Въпреки че фокус на моето участие беше какво да се прави с правилата, започнах със съжалението, че поведението на директора Асен Иванов не е получило институционална оценка. Изразени бяха мнения, че не може нищо да се направи, защото това би било “намеса в редакционната политика” и “намеса в съдържанието”. По мое мнение не е намеса в редакционната политика да се поиска повече информация по какви критерии се вземат решенията за недопускане на гости в ефир, кой ги взема и как е длъжен да ги мотивира, как се гарантира баланса между правото на информация, правото на гражданите да изразяват позиция по важни обществени теми, редакционната независимост и редакционната отговорност. Има ли цензура? Защото цензура е името на черните списъци съвсем не само в бТВ, а цензурата е забранена от Конституцията.

Беше поет ангажимент Съветът да разгледа подписката по случая.

По-подробно ще представя тезата си по чл.6 пара 3 EMFA. Това именно е разпоредбата, която засяга редакционната независимост – “доставчиците на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, предприемат мерките, които считат за подходящи, с цел гарантирането на независимостта на своите редакционни решения”.

Независимостта на новинарството е принцип в демократичните общества, всички (държава, регулатор, медии, журналисти) би трябвало да се съобразяват с него, а чл. 6-3 EMFA обръща внимание конкретно на новинарските медии – те са адресатите на чл.6-3 – да предприемат мерки за гарантиране на тази независимост.

Тъй като чл.6-3 не задължава държавите да предприемат мерки, някои участници в дискусията направиха извод, че никой няма право да изисква вътрешни етични правила от новинарските медии, защото това би било намеса в работата им.

Смятам, че чл. 6-3 не създава правна пречка в закона да се запише изискване към медиите за ясни вътрешни професионални и етични правила. Впрочем България вече е направила това по отношение на обществените медии.

За да се уверя, че записване на изрично законово изискване е възможен подход в ЕС, прегледах националните закони на държави от ЕС – за да видя има ли закони, които да изискват от медиите приемане на вътрешни етични правила. Да, възможен подход е и зависи от национални традиции и култура в медийния сектор. В Швеция например смятат, че саморегулирането работи и стандартите им са на висота. Но ето примери:

Франция, Закон 2016-1524

„Медийните предприятия изготвят етична (деонтологична) харта.“ Законът във Франция задължава всички медии да имат писмен документ, който гарантира редакционната независимост, съдържа етични правила – и това не се смята намеса, а напортив, защита на журналистите. Всеки журналист получава тези правила при назначаване с трудовия си договор.

Португалия, Lei de Imprensa

В Португалия всяка медия е законово задължена да има собствен „estatuto editorial“ – вътрешен етичен и редакционен кодекс, който определя мисията, ценностите, редакционната линия и гаранциите за независимост. Това задължение произтича от Lei de Imprensa (Закон за печата) и е едно от най-строгите в ЕС. И се приема не като ограничение, а като защита.

Гърция, Закон 5253

Гърция прие Национален план за действие за безопасност на журналистите под егидата на Съвета за Европа. На разположение са специални Формуляри за докладване на политически натиск. Планът интегрира директна връзка между формулярите за докладване и гръцката прокуратура, за да се гарантира, че сигналите за натиск няма да останат само статистика, а ще водят до реални разследвания.

Смятам, в заключение, че българският законодател има право на преценка дали да изисква или да не изисква вътрешни етични правила. В регламента медиите са поканени да ги създадат. Беше съобщено още, че АБРО готви рамка на правила за редакционна независимост.

ЕК: необходима е сигурност на децата в платформата TikTok

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия е изпратила на компанията TikTok предварителни констатации, в които се посочва, че профилите на децата в онлайн платформата не отговарят на стандартите за безопасност, изисквани съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.

В TikTok децата могат да изберат да зададат профила си като „публичен“. Това означава, че всеки потребител, включително и тези, които нямат акаунт в TikTok, може да има възможност да вижда съдържанието на непълнолетни лица. Тази настройка също така позволява съдържание, публикувано от „по-възрастни“ непълнолетни лица (на възраст между 16 и 17 години), да бъде препоръчвано на всеки друг потребител на TikTok чрез емисията For You.

Това излагане може да доведе до нежелан контакт от страна на потенциални извършители и до риск съдържанието да бъде използвано за кибертормоз. Тази функция потенциално дава на непознати прозорец в живота на детето.

Съгласно Законодателния акт за цифровите услуги платформите, достъпни за непълнолетни лица, трябва да гарантират високо равнище на неприкосновеност на личния живот, безопасност и сигурност на своите услуги. Предварително Комисията счита, че настройките на профила на TikTok не отговарят на този стандарт, тъй като излагат твърде широко съдържанието в профилите на децата.

TikTok има възможност да разгледа документите в разследващите досиета на Комисията и да отговори писмено на предварителните констатации на Европейската комисия. Ако становището на Комисията в крайна сметка бъде потвърдено, Комисията може да издаде решение за установяване на неспазване, което може да доведе до налагане на глоба, определена от естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението. Размерът на глобата трябва да бъде пропорционален и достига 6 % от общия годишен оборот на доставчика.

Прессъобщение на ЕК

Насоки на EDPB за защита на личните данни при web scraping

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският борд за защита на данните ( Европейски комитет по защита на данните, EDPB) е независим европейски орган, който гарантира еднаквото прилагане на правилата за защита на данните в ЕС. Този месец EDPB прие Насоки по повод обучението за целите на AI – Guidelines 03/2026 on web scraping in the context of generative AI

Web Scraping е процесът на събиране на суровия материал, на суровите данни от интернет, в официални източници в българската езикова версия се използва терлмин “извличане на данни”, но трябва да се прави разлика от извличане на информацията (TDM) – TDM е процесът на дълбочинен анализ и обработка с цел генериране на нови знания или обучение на изкуствен интелект=

Web Scraping – ът засяга само публичното онлайн пространство (уебсайтове), докато TDM e на базата на всякакви данни, отворени и затворени бази. TDM е интелигентният анализ.

Web Scraping – ът е често използвана техника и мащабна дейност по обработка на данни и често се случва без субектите да са наясно с това. В тези данни е вероятно да се съдържат и лични данни, което е довело до Насоките на борда. Създават се рискове за правата и свободите на индивида, и по-специално правото на защита на личните данни.

Насоките се фокусират върху ситуации, при които данните се извличат от интернет източници, в контекст на обучение генеративен AI. Засяга се само Scraping , извършван от частни субекти. GDPR се прилага за Scraping, когато включва операции по обработване на лични данни, като събиране, съхранение, организация и извличане.

Администраторът трябва да спазва принципа за ограничаване според целите, както и прозрачността като принцип. Това включва задължението да информира субекта на данните за обработване на личните им данни.