Category Archives: закони и право

2026: Медии, журналистика, технологии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад на Ник Нюман за Ройтерс Институт на базата на проучване с участието на 280 лидери в медийния сектор от 51 страни :

  • Една трета (38%) от нашата извадка от редактори, изпълнителни директори и дигитални ръководители казват, че са уверени в перспективите за журналистика през следващата година – това е с 22pp по-ниско от преди четири години. Заявените опасения се отнасят до политически мотивирани атаки срещу журналистиката, загуба на средствата, предоставени от USAID за независими медии в много части на света, значителни спадове в трафика към много онлайн новинарски сайтове.
  • Около половината (53%) казват, че са уверени в собствените си бизнес перспективи. По-скоро издателите, базирани на абонамент и директен трафик, отколкото тези, които остават зависими от рекламата и печата и от резките спадове на приходите и потенциалното въздействие на търсенето в условията на AI.
  • Издателите очакват трафикът от търсачките да намалее с повече от 40% през следващите три години – доклад на Chartbeat, показва, че съвкупният трафик към стотици новинарски сайтове от търсенето в Google вече е започнал да се понижава, има значителни спадове в трафика на препратки към новинарски сайтове от Facebook (-43%) и X (-46%) през последните три години.
  • Какво ще се предлага: по-оригинални разследвания (+91), контекстуален анализ и обяснение (+82) и човешки истории (+72). Повече видео (+79), повече аудио (+71) като подкасти.
  • YouTube ще бъде основният фокус за издателите (+74), което е значително повече от миналата година; TikTok (+56) и Instagram (+41), също са ключови приоритети – и разпространението чрез AI платформи (+61) като ChatGPT на OpenAI, Gemini на Google и Perplexity. Някои издатели търсят да намерят нови аудитории чрез платформи за бюлетини като Substack (+8). За разлика от това, издателите ще деприоритизират Google SEO в стар стил (-25), Facebook (-23) и X (-52).
  • Абонаментът и членството остават най-големият фокус върху приходите (76%) за издателите, реклама (64%). Онлайн и физическите събития (54%) също стават все по-важни като част от диверсифицирана стратегия за приходите. Разчитането на филантропската и фундаментната подкрепа (18%) е намаляло тази година, след съкращения на бюджетите за медийна подкрепа в САЩ и на други места.
  • Използването на AI: автоматизацията на бек-енда се счита за „важна“ тази година от по-голямата част (97%) от анкетираните издатели, събиране на новини (82%), кодиране и разработването на продукти (81%).
  • Възходът на създателите на новини и инфлуенсърите е грижа за издателите по два начина. Повече от две трети (70%) от нашите анкетирани са загрижени, че отнемат време и внимание от съдържанието на издателите. Четирима от всеки десет (39%) се притесняват, че са изложени на риск да загубят топ редакторски талант в посока екосистемата на създателите, която предлага потенциално по-висок приход.
  • В отговор на засилената конкуренция и изместването на доверието към личности, три четвърти (76%) от анкетираните издатели казват, че ще се опитат да накарат персонала си да се държи повече като създатели тази година. Половината (50%) заявяват, че ще си партнират със създателите, за да помогнат за разпространението на съдържание, около една трета (31%) заявяват, че ще наемат създатели, например да управляват акаунтите си в социалните медии. Още 28% се стремят да създадат студия за създатели и да улеснят съвместните предприятия.

Дейвид Елисън се опитва да получи контрол над WBD

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Главният изпълнителен директор на Paramount Дейвид Елисън обяви, че е завел дело в Delaware Chancery Court с настояване за повече прозрачност за решението на Warner Bros. Discovery (WBD) да фаворизира офертата на Netflix за Warner Bros. и HBO.

Елисън се опитва от месеци да купи цялата компания WBD, но молбите му са отхвърлени. Големите акционери на WBD са разделени: някои одобряват офертата на Paramount, други бяха за сделка с Netflix, но WBD се движи напред с подписаното си споразумение за продажба на Warner Bros. и HBO на Netflix за 27,75 долара за акция. Netflix заяви, че вече води преговори с регулаторите на САЩ и ЕС за необходимите одобрения за сделката.

WBD изрази различни опасения относно дълговото финансиране на Paramount, тежките условия, свързани с офертата, и други въпроси.

Бордът на WBD също така обърна внимание върху кабелните активи, които Netflix не придобива – кабелните канали, включително CNN, се включват в отделна нова публично търгувана компания, наречена Discovery Global.

Би Би Си иска от съда делото, заведено от Тръмп, да бъде прекратено

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Британската обществена медия Би Би Си беше критикувана за излъчването на епизод от разследваща документална поредица, която включва редактиран клип на обръщението на Тръмп към митинг на 6 януари 2021 г., за който се твърди, че създава впечатлението, че насърчава поддръжниците му да щурмуват сградата на Капитолия във Вашингтон.

Тръмп заведе дело – за 5 милиарда (БиБиСи) или 10 милиарда (CNN) . Медията е поискала вчера от съда във Флорида да отхвърли иска.

В нови документи, представени на съда във Флорида, който ще разглежда случая, корпорацията твърди, че ще се стреми делото да бъде прекратено. Епизодът никога не се е излъчвал в САЩ и се очаква Би Би Си да твърди, че не е оказал значително влияние върху репутацията на Тръмп пред американската публика.

Въпреки това се разбира също, че начинът, по който Тръмп е изготвил правния си иск, може да е основание за значителни разкрития за неговите финанси, бизнес и имоти. Адвокатите на Тръмп твърдят, че Би Би Си е причинила „пряка вреда на неговите професионални и професионални интереси, имоти и бизнес“. Би Би Си вероятно ще използва тази претенция, за да поиска публикуването на чувствителни подробности за имотите и бизнеса на Тръмп.

Тръмп не е склонен да разкрива информация за финансите си, като многократно е отказвал да разкрие данъчните си декларации,

Тим Дейви, който подаде оставка след твърденията на “Панорама” миналата година, продължава на поста, докато не бъде намерен наследникът му. Съдебната битка ще се проведе през 2027 г.

Европейска стратегия за отворена цифрова екосистема

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Насърчаването на европейския технологичен суверенитет е ключов приоритет за Комисията, като секторът с отворен код се счита за особено важен за ЕС. Комисията планира да определи стратегически подход към open source сектора (OSS) в ЕС и да представи преглед на OSS за периода 2020—2023 г.

В ЕС има процъфтяващи общности от разработчици в OSS, чиято работа е в съответствие с цифровите права и принципи на ЕС.

ЕК готви стратегия за OSS, следвайки успешни инициативи като наскоро стартиралия консорциум за цифрова инфраструктура на Digital Commons (EDIC). Стратегията, която се очаква през първото тримесечие на 2026 г., ще създаде цялостна рамка, подкрепяща целия жизнен цикъл с отворен код от развитието до интеграцията на пазара.

Провежда се консултация, която ще приключи на 3 февруари 2026 г. Обратната връзка може да бъде подадена на специално създадена платформа.

Решение на Комисията за журналистическа етика по получения сигнал от СЕМ относно разпространена информация от Христо Грозев за Диляна Гайтанджиева

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Комисията за журналистическа етика постъпи сигнал от Съвета за електронни медии по случая с разкритията на Христо Грозев срещу Диляна Гайтанджиева. Каква е тезата накратко: ГРУ (Главно разузнавателно управление) е централният орган на военното разузнаване на Русия, ГРУ има хакерско звено 29155, то използва външни връзки за разпространение на незаконно получена и вредяща информация, Диляна Гайтанджиева, българска журналистка, е тъкмо такава външна връзка. 

СЕМ не е установил нарушение на Закона за радиото и телевизията от страна на БНТ, бТВ и Нова, но “доколкото преценката за съответствието с Етичния кодекс на българските медии е от компетентността на Комисията за журналистическа етика, медийният регулатор реши да сезира Комисията дали БНТ, бТВ и Нова са спазили Етичния кодекс на българските медии”, по-конкретно 1.1. Точност и 2.5.1. Дискриминация. Предложението е на Къдринка Къдринова, член на СЕМ от квотата на президента.

Комисията за журналистическа етика поиска становища от трите медии и получи такива само от търговските медии. БНТ не изпрати становище.

През декември 2025 решението на Комисията за журналистическа етика беше публикувано и предоставено на Съвета за електронни медии.

Съюзът на българските журналисти е потърсил за коментар Диляна Гайтанджиева, която е казала следното: „Благодаря на СЕМ, че защитава журналистическата етика и принципи. Търся правата си по съдебен път. А що се отнася до аргумента, че клеветите срещу мен са изречени от човек, участвал във филм, спечелил „Оскар“, и следователно те не трябва да се подлагат на съмнение, ще припомня, че и свързаните с „Ал Кайда“ в Сирия „Бели каски“ също взеха „Оскар“.“ Няма данни да е търсен за коментар Христо Грозев.

До този момент Комисията няма данни, че Гайтанджиева води дело по обсъждания въпрос. Това е важно, защото Етичната комисия не гледа жалби в случай, че по същия въпрос се води съдебно дело.

Никъде в решението не е записано че “твърденията на получили “Оскар” не трябва да се подлагат на съмнение“. Напротив, както всеки може да се убеди от решението, Комисията взема предвид както Оскара, така и множество аргументи и други източници.

Няма данни Гайтанджиева да е искала право на отговор и да й е било отказано.

Нормативи за цена на час програма за 2026 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През декември 2025 със свое решение правителството е утвърдило нови нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2026 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми: на БНТ – 1410 евро и на БНР – 353 евро.

Размерите на нормативите за час програма са съобразени с предвидения обем/часове телевизионна програма и радиопрограма за 2026 г., съответно на БНТ и на БНР, съгласно издадените от Съвета за електронни медии лицензии за доставяне на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга. Съобразени са и с основните допускания при разработването на проекта на Бюджет 2026 г.  

Взети са предвид ефектите от увеличението на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход от 1 януари 2026 г. По проектите на бюджети на БНТ и БНР е разчетена политика по доходите и са заложени средства за актуализиране на възнагражденията на членовете на управителните съвети на обществените медии в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията. 

Предложените нормативи за час програма са изчислени при общ обем телевизионна програма – 35 040 часа и радиопрограма – 100 375 часа.

На база на определените нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

Гласуваната стойност е с три процента над стойностите по проект.

“Водещият твърде много питаше”: кампания в подкрепа на журналисти, уволнени след политически натиск

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Етичният кодекс на българските медии е създаден преди повече от 20 години. За това време няма много примери за журналистическа солидарност. Напротив, медиите на Пеевски създадоха втори Етичен кодекс, почти неразличаващ се от първия, който да се прилага за тях, обединени в Български медиен съюз, от друга, собствена етична комисия. Този съюз заедно с кодекса и комисията си се загуби в годините, но разделението в българските медии и българската журналистика остава.

Същевременно в Етичния кодекс на българските медии има разпоредби, отнасящи се до журналистическата солидарност:

“4.7 Ще подкрепяме наши колеги от други медии, когато те са несправедливо нападани или критикувани. Oт друга страна обаче, професионалната солидарност не ще бъде извинение за укриване или изкривяване на информация.

4.8 Ние вярваме, че журналистите, които са спазили буквата и духа на този Кодекс, но са преследвани в съда от трети страни заради техни публикации, трябва да бъдат подкрепяни от медиите, в които работят.”

По тази причина заслужава отбелязване фактът, че в последните дни журналисти от различни национални и регионални медии се обединяват “за подкрепа към колегите, свалени от ефир след политически натиск за това, че са задали „неудобни“ въпроси.”  Основанието неправедливо нападани или критикувани е конкретизирано: свалени след политически натиск.

Ето и текстът, открит за присъединяване, с присъединилите се досега:

“Уволнението на Мария Цънцарова от БиТи Ви е последното, но и поредно професионално поражение за журналистиката в България. Този случай е част от практиката на подмолна саморазправа, изхвърлила от екрана на националните телевизии не един или двама журналисти през последните години. Уволнението на Цънцарова от Би Ти Ви обосновава подозренията, че медията е завладяна от дълбоката държава. По-лошото е, че то е и поредна конвулсия на полуживата медийна свобода в България.

Обединени от тревогата за нейното бъдеще ние, журналистите от:

  • Actualno.com
  • „Булевард България“
  • „ВИЖ“
  • Gospodari.com
  • Gramofona.com
  • „Дарик радио“
  • „Ден“
  • „Дневник“
  • „Дупница нюз“
  • „Журито“
  • „За истината“
  • „Икономически живот“
  • „Капитал“
  • „Клуб Z“
  • „Маргиналия“
  • Mediapool.bg
  • „Момичетата от града“
  • OFFNews
  • „Отзвук“
  • „Под тепето“
  • „Радиан“
  • „Сакар нюз“
  • „Сега“
  • „Тоест“
  • zagabrovo.bg
  • EUalive.bg и EUalive.net
  • Metrocast

изразяваме своята подкрепа към колегите, свалени от ефир след политически натиск за това, че са задали „неудобни“ въпроси. 

Водещият твърде много питаше е кампания в подкрепа на всички наши колеги, уволнени или пострадали след политически натиск. Всички медии или инфлуенсъри, които биха искали да се присъединят към кампанията, могат да получат материалите, свързани с кампанията.”

Разпоредбите от Етичния кодекс 4.7. и 4.8. (при съдебни производства), са предвидени тъкмо защото журналистическата солидарност е преценена като въпрос на доброволен избор, основан на етични съображения.

Медийната 2025 в 365 думи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Традиционна рубрика на АЕЖ.

Последните оценки, събрани от Илия Вълков, са четири разказа от първо лице за променящата се медийна среда.

Пламена Игнатова работи за Клуб Зет: “Днес питащата журналистика е на изчезване, систематично и удобно подменяна с неопитната. Или още по-лошо – със сервилната журналистика. Вместо една редакция да застане с името си, кадровия, финансовия си ресурс и с юридическата си подготовка зад своите задаващи въпроси журналисти, нейната работа вече вършат блогъри, влогъри и неправителствени организации. Т.нар. мейнстрийм медии се сведоха до новини без контекст и риалити формати за забавление на народа, но пък отказват да отстъпят претенцията си, че правят публицистика и представят максимално широк кръг от гледни точки. Дори афишират тази неистина със самочувствие.”

Кирил Фалин има интересен поглед на журналист от Кюстендил: “Някога в Кюстендил имаше 5–6 радиа – „Перун“, „Ултра“, „Ритъм плюс“, „Осогово“, седесарското „999“, вървеше още и Общинското радио с неговите радиоточки. Две радиа „бълваха“ и в Дупница. В руенския манастир „Св. Иван Рилски“ тръгна и веднага спря първото църковно радио в България. И всички сдадоха скоропостижно. Имаше и няколко вестника – „Сряда“, „Стримон“, „Нова България“, партийните „Посоки“, „Синева“ в предизборно време, предимно в областния град. И в Дупница ги имаше. Всичко приключи.”

Даниел Чипев и Антон Балтаков не са представени с организацията/медията, за която работят.

Даниел Чипев през същата тази изминаваща година е напуснал позицията на директор на новините на БНТ – не е ясно по какви причини, има само слухове – и според медии е консултант на Нова телевизия. Така че неговото мнение е не просто мнение на гражданин, а на човек от кухнята на новинарството – макар че Чипев и тук се въздържа от критични оценки, освен да препоръча новинарство “без пропаганда, директно и честно”. Защо, има ли пропаганда вместо новини?

Андон Балтаков напусна позицията си на генерален директор на Българското национално радио през август 2021 г. по дълбоко лични причини, също така не обявени публично. Той дойде да заеме позицията от САЩ и вероятно се е върнал отново в САЩ, с което може да се обясни неговият фокус върху американската журналистика.

Администрацията на Тръмп с ограничения за петима граждани на ЕС заради “цензуриране”, съд в Ню Йорк временно блокира мярката

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Реакцията на официален Вашинтон срещу прилагането на правото на ЕС по отношение на американски платформи ескалира. Преди дни администрацията на Тръмп санкционира пет физически лица, граждани на ЕС и Обединеното кралство, с обвинението, че участват в онлайн цензура на американците. Един от тях е бивш член на ЕК – Тиери Бретон, останалите изследват речта на омазата и дезинформацията в социалните мрежи.

Интересно е какво казва държавният секретар Марко Рубио в социалните мрежи: на лицата, които работят за справяне с дезинформацията и злоупотребите в интернет, е било забранено да влизат в Съединените щати, тъй като според него те са ръководили организирани усилия за принуждаване на американските платформи да цензурират, демонетизират и потискат американските гледни точки, на които се противопоставят. Държавният департамент заяви в отделно съобщение, че е „предприел стъпки за налагане на визови ограничения“ на тези лица и че администрацията е оправдана да ги изгони от страната.

Един от петимата, британски гражданин, ангажиран с правозащитна организация, е обжалвал административния акт пред съда в Ню Йорк поради непосредствената перспектива за противоконституционен арест, наказателно задържане и експулсиране за упражняване на основните си права на Първа поправка. На Коледа съдът е издал временна ограничителна заповед срещу евентуално задържане на Имран Ахмед, британски гражданин, който в момента със семейството си е на територията на САЩ.

Теодора Георгиева от Европрокуратурата осъди Бгнес Корпорейшън за клеветнически твърдения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Апелативен съд – София се произнесе по въззивна жалба на Теодора Георгиева от Прокуратурата на ЕС срещу решение № 3284 от 29.05.2025 г. по гр.д. 4663/2024 г. на СГС, с което е отхвърлен нейния иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД срещу „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД, за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на клеветнически твърдения в статия със заглавие: „Починалият“ Пепи Еврото до Кьовеши: Давах по 10 000 лв. на месец подкуп на европрокурорката Теодора Георгиева, публикувана на 17.10. 2023 г. на интернет сайта http://www.bgnes.bg.

Има възражение за преобладаващ обществен интерес и за нисък праг на защита срещу критика, тъй като Теодора Георгиева е публична фигура.

Според АСС не е спорно, че статията е публикувана, както и че съдържа въпроса “Коя е европрокурорката Теодора Георгиева, вземала подкупи в „Осемте джуджета“?”

Свободата на словото се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. В този смисъл е и основополагащата практика на КС по тълкуването на конституционните норми, уреждащи свободата на словото.
(РКС № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г., РКС № 20/1998 г. по к.д. № 16/1998 г.).

ЕСПЧ винаги е изследвал въпроса дали е постигнат справедлив баланс между конкуриращи се интереси и права (напр.- Решение от 04.12.2007 г. по дело Dickson v. the United Kingdom, № 44362/04; Решение от 16.12.2010 г. по дело A., B. and C. v. Ireland, № 25579/05, Решение от 15.09.2011 г. по дело Mosley v. the United Kingdom, № 48009/08). Като относими критерии, които трябва да бъдат взети предвид при балансирането в конфликта между правото на личен живот по чл. 8 и правото по чл. 10 ЕКПЧ, през годините ЕСПЧ е посочвал: приносът за дебат от обществен интерес; обществения статус, известността на засегнатото лице (приемано е, че допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частните лица са много по-широки); предмета на репортажа/статията, досегашното поведение на съответното лице; съдържанието (лексика и изразни средства), формата и последиците от казаното, от публикацията; начинът и обстоятелствата, при които е получена информацията, нейната достоверност и източници; разграничение дали се касае за оценъчни съждения или за фактически твърдения; отговорностите и изискванията за упражняването на журналистическа дейност – посочвано е, че журналистите са длъжни да действат добросъвестно, да предоставят проверена и точна информация, но свободата на словото по отношение на тях може да включва известна степен на преувеличение, представяне на шокиращи мнения, идеи и дори провокации (вж. – Решение от 07.12.1976 г. по дело Handyside v.
the United Kingdom; Решение от 08.07.1986 г. по дело Lingens v. Austria; Решение от 27.06.2017 г. по дело Satakunnan Markkinapörssi Oy и Satamedia Oy v. Finland, № 931/13, § 165; Решение от 07.02.2012 г. по дело Von Hannover v. Germany, № 40660/08 и 60641/08).

В решение № 253 по гр.д. 1251/2012 г. на ВКС, III ГО са обобщени решенията за уеднаквяване на практиката във връзка с отговорността за разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценки. Когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно.
Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие (срв. решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1438/ 2009 г., постановено по чл. 290 ГПК). Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл.39 ал.2 КРБ (решение на ВКС, І г.о, по гр. д. № 5059/2008г.), но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди
оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата. Настоящият съд намира, че тези принципни разрешения важат и за електронните издания.

„Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета“?“ e въпрос, съдържащ твърдение, че ищцата е вземала подкупи, а не е информация относно сигнала до Кьовеши. По делото не се установява твърдението да е истина. Ето защо, изявлението е противоправно.

Основателен е и искът за премахване на статията поради приетото противоправно засягане на честта и достойнството на ищцата. АСС присъжда обезщетение от 2000 (две хиляди) лева.

Рeшението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

 Решението на АСС 2025_12_18