Световните медии започват с тази тревога, ето днес обръщение на редакционния съвет на New York Times:

The Editorial Board

Humanity Has Avoided Apocalypse Before. Let’s Do It Again.

Хората, които изграждат A.I. искрено вярват, че това може да убие всички ни до края на десетилетието“, написа Джейкъб Коксън, бивш служител на Anthropic, в социалните мрежи, след като подаде оставка миналата седмица. Нация или терористична група може да използва A.I. за изграждане на кибероръжия, рояци с дронове или биооръжия, способни да бъдат широко разпространени. A.I. също може да се освободи от човешкия контрол, както направи това лято, когато автономните агенти на OpenAI нахлуха в системите на друга компания, без нито един служител да им каже.

Хората, които създават и управляват използването на AI, са се разделили на блокове и светът наблюдава с тревога изявите им. Особено активен в призива за намаляване на темповете на разработване и внедряване на AI е СЕО на Anthropic Дарио Амодей. Той призовава демокрациите съвместно да изработят общи стандарти за безопасност, които ще изискват правителствена подкрепа: „Дължим го на човечеството“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заявява, че страховете за безопасността на изкуствения интелект (AI) са “измама” и че достатъчно е да има силен и умен президент.

Според the Thomson Reuters Foundation само 14% от компаниите с AI оценяват влиянието на техния продукт върху неприкосновеността на личния живот, а нищожните 7% провеждат оценки на правата на човека.

Bърховният комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк се обърна към всички държави и компании, движещи надпреварата за AI с призив да бъдат отговорни и да спазват правата на човека.

Според New York Times разделението изглежда така:

Картината не е пълна, липсват авторитетни гласове като например Бил Гейтс. Но съобщението е повече от ясно.

Публикация в NYT, посветена на т.нар. мозъчно гниене, от професионалисти, които се занимават с изследването на проблема. Изводът: има проблем в пристрастяващия дизайн. Толкова повече става важна институционалнаат реакция, която ще последва делото срещу Мета в Калифорния и делата по DSA в Европа.

Фивналната част на публикацията –

Трябва да се притесняваме. Но не и за нашите деца или съдържанието, което произвеждат и консумират. Трябва да се притесняваме за инфраструктурата на социалните медии, която накара устойчивото, фокусирано внимание – самият капацитет, необходим за индивидуалното израстване, дълбоката лична връзка и общественото участие – да e непостижимо за цяло поколение. Вместо да обсъждаме дали тийнейджърите си съсипват мозъците с Ballerina Cappuccina*, трябва да се запитаме защо най-сложните технологични компании в света систематично оптимизират алгоритмите, за да привлекат вниманието ни.

За справяне с Brain Rot трябва да лекуваме инфраструктурния проблем. Платформите могат да измерват успеха не с времето, прекарано там, а с добре прекараното време. Те биха могли да се стремят да направят алгоритмичното вземане на решения по-прозрачно, а не по-непрозрачно. Нищо от това не е технически трудно, но не е попътно на бизнес целите на платформите. И затова няма да стане доброволно.

*Фигура от т.нар. италиански brainrot (Italian Brainrot) – „brainrot“ (буквално „изгнил мозък“) се използва за описване на сюрреалистично, бързо и абсурдно онлайн съдържание. В този конкретен случай хуморът и образите са изградени изцяло около стереотипи за италианската култура, кафето, мафията, операта и др.

На сайта на Конгреса на САЩ е публикуван доклад R49134 Руските дейности по хибридна война в Европа: съображения за Конгреса.

CRS Report R49134 е доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ (Congressional Research Service), публикуван на 11 август 2026 г.

Докладът разглежда продължаващата кампания на Русия за зловредно влияние, целяща да подкопае европейската подкрепа за Украйна и да дестабилизира региона след инвазията през 2022 г. Ето кои са конкретните автори и техните ресори в службата:

Катрин А. Теохари (Catherine A. Theohary) – Експерт по национална сигурност, киберсигурност и информационни операции. Тя изследва руските методи за електронна война, заглушаване на сигнали и цифрова пропаганда.

Андрю С. Боуен (Andrew S. Bowen) – Главен анализатор по въпросите на Русия и европейската сигурност. Експерт по военни, разузнавателни и отбранителни въпроси в Евразийския регион.

Сара Е. Гардинг (Sarah E. Garding) – Анализатор по европейски въпроси. Фокусира се върху регионалната сигурност и политическите процеси в Източна Европа.

Дерек Е. Микс (Derek E. Mix) – Специалист по европейски въпроси и международни отношения. Анализира ролята на НАТО, Европейския съюз и трансатлантическите връзки.

Ето частта, засягаща България, в автоматичен превод:

Румъния и България

Румъния и България, две страни-членки на НАТО и ЕС, разположени по Черно море, са изправени пред засилени руски хибридни заплахи от 2022 г. насам. Излагането на такива тактики може да има последици за вътрешната стабилност, критичната инфраструктура и сигурността на двете страни, както и за развитието на офшорни енергийни ресурси и други стратегически търговски възможности.   Примери за предполагаеми руски хибридни заплахи включват следното:

• GPS заглушаване. Румънските и българските власти наблюдават нарастващи случаи на GPS заглушаване в Черно море. През 2023 г. пресата цитира тогавашния началник на отбранителния щаб на Румъния, че е заявил, че Русия “активно и постоянно” заглушава GPS комуникациите в черноморските териториални води на Румъния. Български служители на отбраната съобщават, че са приписали засилено заглушаване на “радиоелектрическите бойни системи”, но според съобщенията са отказали да назоват отговорната страна.
• Нарушения на въздушното пространство. Румъния, която граничи с Украйна, преживя множество нарушения на въздушното си пространство с дронове от 2022 г. насам. Според румънското министерство на отбраната Русия е извършила повече от 100 атаки срещу украински цели близо до границата между Украйна и Румъния от 2022 г.91 г.  В контекста на тези атаки е имало 29 неразрешени нахлувания на руски дронове във въздушното пространство на Румъния, а множество случаи на отломки от дронове на румънска територия.  През май 2026 г. руски дрон GERAN-2 се разби в жилищна сграда в Галаши, Румъния, което доведе до две наранявания. Румънска неправителствена организация твърди, че координирани публикации в социалните медии след катастрофата привидно се стремят да подклаждат страх сред обществеността и да сее съмнения относно официалната информация относно инцидента.  При отделни инциденти в течение на три дни през юли 2026 г. румънски изтребители F-16 са свалили дронове, които са навлезли в румънското въздушно пространство, поне един от които е оценен като от руски произход.   Румънските власти са извикали руския посланик и са изгонили руски дипломат. 
• Кибератаки. Румъния и България са преживели DDoS атаки и други разрушителни кибератаки, които властите и други експерти приписват на проруските хакерски групи. Съобщава се, че тези кибератаки са се насочили към системи, свързани с изборите, други правителствени системи и критична инфраструктура.
• Саботажи. През 2025 г. румънските разузнавателни власти съобщиха, че са осуетили саботажна операция, насочена срещу критична инфраструктура, и свързаха заподозрения с “обширна мрежа от саботьори, насочени към европейски страни, контролирани чрез посредници от руските тайни служби”.  По продължаващо наказателно дело двама украински граждани (за които се предполага, че са били вербувани и насочвани от руското разузнаване) са изправени пред обвинения в опит за саботаж на физическите помещения на украинската куриерска компания Nova Post в Букурещ; според съобщенията прокурорите са свързали случая с по-широк заговор, включващ обекти в Полша. Съобщава се, че отбранителната индустрия на България може да е била обект на свързани с Русия саботажни операции^.
• Политическа намеса и дезинформация. Проучване от 2024 г. заключава, че Румъния е “основна цел за руските политически военни кампании”, като Русия има за цел да “създаде климат на несигурност и безпокойство” в румънското общество, да “счупи сближаването на румънското общество”, “ерозира доверието в алианса на НАТО и институциите на ЕС” и да отслаби народната подкрепа за Украйна.  румънски власти и други наблюдатели обвиниха Русия, че се стреми да се намеси в румънските избори чрез комбинация от дезинформация, манипулиране на социалните медии и кибератаки  В очакване на възможна намеса в изборите през 2026 г. според съобщенията българските власти са стартирали инициатива за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи и са потърсили помощ от ЕС.

Съображения за Конгреса, с които завършва докладът:

При провеждането на надзор върху политиките и отговорите на изпълнителната власт, Конгресът може да оцени дали и до каква степен правоприлагащите органи, разузнаването или конвенционалните военни инструменти или комбинации от тях могат да бъдат разположени за противодействие на дейностите по хибридна война. Освен това Конгресът може да изиска или да поиска от разузнавателната общност да представи Национална разузнавателна оценка, в класифицирана и некласифицирана форма, относно руските хибридни военни и разузнавателни операции.

Конгресът може също така да разгледа други политики, като например правоприлагащите или разузнавателните действия, а не конвенционалните военни операции, и да проведе надзор или да се стреми да оформи политиките на САЩ по отношение на усилията на НАТО за противодействие на руските хибридни заплахи. НАТО, по-специално, предприе множество стъпки за противодействие на хибридните заплахи. Например, през 2025 г. НАТО стартира две мисии, Baltic Sentry и Eastern Sentry, за да наблюдава, възпира и отговаря на руския саботаж на нарушенията на CUI и въздушното пространство