Category Archives: общество

Решение на Комисията за журналистическа етика от юни 2020 по жалба на съдия Цариградска срещу ПИК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдия Цариградска днес и в предходни дни разказва в различни медийни изяви за намесата в работата на независимата съдебна власт и натиска върху магистратите, които изнасят данни за намесата.

В потвърждение на казаното публикувам решение на Комисията за журналистическа етика по жалба на съдия Цариградска от юни 2020 г.

В жалбата по повод публикация в ПИК се подчертава, че се засяга действащ съдия, чиято обществена функция е базирана на доверието в интегритета и почтеността му – и по този начин се засяга професионалната роля на жалбоподателя, но и се нанасят вреда на доверието в съдебната власт в цялост и оттам – подкопават държавността и установения правов ред. Според жалбоподателя, налице е съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства и приписването на престъпления. „Вредите, които ми бяха нанесени и продължават да ми бъдат нанасяни, са изключително сериозни, защото съм действащ магистрат и хвърлянето на безпочвено съмнение върху моя интегритет и почтеност засяга същността на упражняваната от мен функция да правораздавам.“, се казва още в жалбата. В жалбата се отправя искане към Комисията по журналистическа етика да бъде констатирано нарушение на Етичния кодекс на българските медии.

Комиисята намира жалбата срещу ПИК НЮЗ ЕООД по повод публикация от 12 януари 2020 г. за основателна и констатира нарушение на Етичния кодекс на българските медии по следните разпоредби: 1.1.1. точност, 1.1.4. разграничаване на факти от коментари, 1.1.6 право на позиция на засегнатото лице, 1.3.1. проверка на информацията преди публикуване, 2.3.5. личен живот, 2.7.1. благоприличие и 4.4. авторско право.

Комисията намира за необходимо да отбележи, че това не е първата жалба срещу публикации, засягащи авторитета на представители на съдебната власт, която намира за основателна.
Конвенцията за правата на човека и основните свободи предвижда изрично в чл. 10, ал. 2, че упражняването на свободата по чл. 10 (свобода на изразяване), „доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество […] за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.“ Свободата на словото не е бланкетно разрешение за неоснователни и непочиващи на факти вербални атаки срещу магистрати.

Комисията приема, че критикуването на съдебната власт е възможно и допустимо, но по начин, който не допуска накърняване на независимостта и безпристрастността на съдебната власт. В конкретния случай става въпрос за съвършено неоснователни и деструктивни атаки, поради
което статията е в нарушение на Етичния кодекс.

Комисията обръща внимание, че съдебната власт има отговорност пред обществото и медиите са гарант на гражданското общество за реализирането на тази отговорност, но от това не следва, че чрез лишени от фактическо основание нападки медиите могат да застрашават способността на съдебната власт да упражнява конституционната си роля.

Решение  на КЖЕ №-6/09.06.2020 В.Ц. срещу pik.bg_

Решение  на СРС от май 2021 г. 

От 17 февруари 2024 г. DSA се прилага в неговата цялост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От 17 февруари 2024 регламентът за цифровите услуги (DSA), който цели да направи онлайн средата по-безопасна, по-справедлива и по-прозрачна, започва да се прилага за всички онлайн платформи с потребители в ЕС, с изключение на малки и микропредприятия, в които работят по-малко от 50 души и с годишен оборот под 10 милиона евро.

  • Противодействие на незаконното съдържание, стоки и услуги;
  • Защита на децата, включително пълна забрана за реклами въз основа на профилиране на деца;
  • Информиране на потребителите за рекламите, които виждат, като например защо рекламите им се показват и кой е платил за рекламата;
  • Забрана за насочване на реклами въз основа на чувствителни данни;
  • Информиране на потребители, засегнати от решение за модериране на съдържание , напр. премахване на съдържание, спиране на акаунт;
  • Механизъм за оспорване на решенията за модериране на съдържание;
  • Прозрачност на процедурите за модериране на съдържание;
  • Прозрачност на правилата, по които се извършва препоръчване на съдържание;
  • Точка за контакт за държавите и за потребителите.

От края на август 2023 г. DSA вече се прилага към 19-те много големи онлайн платформи (VLOP) и търсачки (VLOSE), определени през април 2023 г. (с повече от 45 милиона потребители месечно). Три други платформи, определени като VLOP през декември 2023 г. (Pornhub, Stripchat, XVideos), трябва да изпълнят съответните задължения за VLOP по DSA до края на април. Те обаче ще трябва да спазват общите задължения за DSA от 17 февруари.

Платформите, които не са определени като VLOP или VLOSE, ще бъдат наблюдавани на ниво държава членка от независим регулатор, действащ като национален координатор за цифрови услуги (DSC). DSC ще контролират и прилагат DSA за платформите, установени на тяхна територия.

Координаторите се обединяват в Европейски съвет за цифрови услуги, който ще заседава за първи път на 19 февруари 2024 г., разбираме от сайта на ЕК.

През март ЕК възнамерява да приеме Насоки във връзка с мерките за намаляване на риска за изборните процеси.

Решение на EK за създаване на Европейската служба по изкуствен интелект

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията внесе предложение за регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) и за изменение на някои законодателни актове на Съюза с цел насърчаване на разработването, използването и навлизането на вътрешния пазар на изкуствен интелект, който същевременно осигурява високо равнище на защита на обществените интереси, като здравето и безопасността и защитата на основните права, признати и защитени от законодателството на Съюза. В този контекст следва да бъдат положени основите на единна система за управление на изкуствения интелект в Съюза, като се създаде структура, която да упражнява надзор върху развитието на моделите на изкуствен интелект.

Създава се Европейска служба по изкуствен интелект.

Службата е част от административната структура на генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“.

Решение от 24 януари 2024

ЕСПЧ: платформи, криптиране, права на потребителите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2017 г. Федералната служба за сигурност на Русия (FSS) започва да изисква от Telegram да споделя с властите криптирани съобщения на потребителите, за целите на борбата с тероризма.

Telegram отказва да изпълни заповед на FSS, защото „всяко разкриване на ключове за криптиране“ би засегнало „поверителност на кореспонденцията на всички потребители на Telegram“, заради което компанията е глобена и един съд дори е наредил приложението да бъде блокирано в Русия.

Руски потребител на Telegram твърди, че искането на FSS нарушава правата му на личен живот и неприкосновеност на кореспонденцията, както и правата на всички потребители на Telegram – и в последна сметка се обръща към ЕСПЧ. Делото Подчасов срещу Русия оспорва руския закон, задължаващ доставчиците на телекомуникационни услуги да съхраняват съдържание и комуникационни данни за определени периоди от време, както и заповед за разкриване на информация от 2017 г. от Руската федерална служба за сигурност, изискваща от компанията Telegram да разкрива техническа информация, която улеснява „декодирането на комуникациите“.

Според държавата „твърденията, че службите за сигурност са имали достъп до комуникациите на всички потребители“ са „необосновани“, тъй като искането им се отнася само до шестима потребители на Telegram. Освен това персоналът бил дискретен. Правителството твърди освен това, че  терористична атака  е била предотвратена по този начин, след като правителството открило, че атаката е била координирана чрез чатове в Telegram.

Експертите: не може да има “задна врата” за правителствата, без да засегнат всички потребители. Мерките, изискващи декодиране на криптирани комуникации, не могат да бъдат ограничени до това, което е необходимо в едно демократично общество, и неизбежно компрометират целостта и сигурността на комуникациите за милиарди потребители по целия свят.Дори ако правителствата никога не са използвали опцията за масово наблюдение на граждани, самата възможност има  смразяващ ефект. Мерки, които се стремят да улеснят декодирането на криптирани комуникации, са сериозна намеса в правото на зачитане на личния живот и кореспонденцията . Налагането на задължения на доставчиците на телекомуникационни услуги активно да променят софтуера, който предлагат на потребителите, чрез вмъкване на “задни врати”, които значително влошават сигурността, нарушава задължението на държавите да защитават правото на зачитане на личния живот и кореспонденция. Освен това “задните врати”, създадени за правоприлагането, „могат лесно да бъдат експлоатирани от терористи, кибертерористи или други престъпници“, потенциално излагайки потребителите на повече вреди, отколкото са ползите с цел подпомагане на разследванията. Към това се добавя, че “независимите прегледи, извършени в Съединените щати”, са установили, че “масовото наблюдение не изглежда да е допринесло за предотвратяването на терористични атаки, противно на по-ранни твърдения, направени от висши служители на разузнаването”.

ЕСПЧ приема, че има нарушение на член 8 ЕКПЧ, право на личен живот: „Поверителността на комуникациите е съществен елемент от правото на зачитане на личния живот и кореспонденцията“, се казва в решението на ЕСПЧ. По този начин изискването съобщенията да бъдат дешифрирани от правоприлагащите органи „не може да се приеме за необходимо в едно демократично общество“.

Становище на Института за информационно общество

Решението Podchasov v Russia

В очакване на 2024 Special 301

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министърът на икономиката в телевизионни изяви се позовава на 2023 Special 301 .

Това е доклад в изпълнение на раздел 301 на Търговския кодекс на САЩ, който всяка година през пролетта, обикновено през април, очертава състоянието на защитата на интелектуалната собственост по държави.

Държавите се разделят – по този критерий – в зелена, жълта (Watch List) и червена зона (Priority Watch List). През 2023 България е между държавите в Watch List и това е проблем. По този случай миналата година се внасяха промени в закони.

В момента във Вашингтон се провеждат изслушвания с оглед подготовката на новия доклад.

ЕС: Пакет мерки за защита на демокрацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Демокрацията в ЕС е изправена пред сериозни предизвикателства — засилващ се екстремизъм, намеса в избори, разпространяване на манипулативна информация и заплахи срещу журналисти.

Гражданите следва да могат да правят избора си на гласоподаватели в публично пространство, в което свободно могат да бъдат изразявани различни гледни точки. Свободните медии, академичните среди и гражданското общество трябва да играят своята роля за стимулиране на открит дебат, без намеса, независимо дали тя е външна или вътрешна.

Ето защо през 2020 г. ЕС представи Плана за действие за европейската демокрация и за да допълни и задълбочи това действие, през декември 2023 г. Комисията представи пакета за защита на демокрацията. Той съдържа:

Документите

БиБиСи в числа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Таксата на домакинство, което осигурява по-голямата част от финансирането на БиБиСи, ще се повиши до £169,50 ($213) от £159, считано от април 2024 г., съобщава британското Министерство на културата, медиите и спорта. Това е по-малко от очаквания ръст.

През 2022 правителството обяви, че лицензионната такса ще бъде напълно премахната през 2027 г., като следват две години на замразяване на таксата от £159 за гледане на телевизия на живо и достъп до услугите на iPlayer, преди леко да се покачи през следващите три години – което именно се наблюдава сега. Това ще бъде краят на сегашния модел на финансиране от лицензионни такси. “БиБиСи ще трябва да преговаря с правителството за изцяло нов модел на финансиране, когато окончателната сделка за финансиране на лицензионни такси изтече през 2027 г. – с опции за абонамент, частична приватизация или директно правителствено финансиране.”, писа Тhe Guardian. Медията вече се подготвя за края на лицензионната такса с предложения, включващи финансиране от общото данъчно облагане – въпреки че това може да подкопае неговата редакционна независимост. Признава се, че е трудно превръщането на обществената медия в платена абонаментна услуга, подобна на Netflix.

В БиБиСИ работят повече от 17 000 души, като обществената медия разполага с 5 244 журналисти, 186 наети със специалност връзки с обществеността и 433 водещи различни предавания, според информация, получена по Закона за достъп до информация  The Sunday Times.

 

ЕС: Проект на насоки за VLOP/VLOSE за защита на демократичния изборен процес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е съобщение за консултация с едномесечен срок – от 8 февруари до 7 март 2024 – за Насоки съгласно член 35 DSA, които  да представят на много големите онлайн платформи и търсачки най-добри практики и възможни мерки за смекчаване на системните рискове на техните платформи, които могат да застрашат демократичните изборни процеси. Към съобщението е приложен и проект за Насоки/DSA Election Guidelines.

Съгласно член 35 DSA Комисията заедно с координаторите на цифровите услуги на държавите може да издаде Насоки във връзка със специфични рискове,  да представи най-добрите практики и да препоръча възможни мерки за смекчаване на рисковете, в случая – в навечерието на изборите за ЕП.

Качествена журналистика: анотирано съдебно решение в Ню Йорк Таймс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ню Йорк Таймс е лидер в много отношения, включително в мултимедийния и трансмедийния разказ на събитията и в журналистиката на данните.

Един пример за техниките, които се използват. Съобщавайки за особено важни за избирателите (в изборната 2024 -та) съдебни решения, колегията не тръгва по двата известни пътя – да преразкаже решението или да публикува решението (за по-изкушените от правото читатели). Изданието предлага анотирано съдебно решение – техника, която заслужава отбелязване, доколкото съчетава достоверност и пълнота (самото решение, самият източник) с подпомагане на по-широк кръг читатели да направят изводи от това, което четат.

Няма посочено име на известен конституционалист, дори да е използвана помощ, анотацията е посочена като собствено на редакцията дело – “The New York Times annotated the ruling.”

AI и право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдебната система, подобно на правната система като цяло, се счита за една от най-големите „индустрии за обработка на текст“. Езикът, документите и текстовете са суровината в правната сфера. 

Правната система претърпява голяма трансформация благодарение на възприемането на технологиите. AI също може да допринесе за организирането, търсенето и обобщаването на правни текстове.

В ЕС цифровизацията се въвежда за всички граждански, административни, трудови и наказателни производства. Когато текстовете са в електронен вид, данните могат да се използват по нови начини. AI, със способността си да разбира естествения език, позволява на основната работа на съдебната система напълно да преосмисли производствените процеси на анализиране, създаване и архивиране на текстове.

В някои провинции на Германия се препоръчва използването на AI с разбиране на естествен език (NLU) и други възможности, за да помогне за по-бързо решаване на делата. Съдиите са освободени от много повтарящи се задачи и могат да се съсредоточат върху сложните въпроси, а съдилищата съобщават, че предвиждат времето за обработка на делата да бъде намалено с над 50%.

В същото време има широк консенсус относно ограниченията за използването на AI в съдебната система. Например когато адвокати използват генеративен AI, това не трябва да води до разкриване на поверителна  клиентска информация. За да се демонстрира, че генеративният AI се използва по отговорен начин, е необходимо да се предложи възможност за проследяване на стъпките, които системата предприема при категоризиране, обобщаване и сравняване на документи.

Източник: Блог на IBM