Category Archives: общество

Trump TV, позитивната медия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Реализира се и тази дистопия, само щрихирана от Оруел. Появи се пропагандната медия на Съединените американски щати, финансирана от държавния бюджет, която отразява само Тръмп (понякога, и Ванс, и администрацията, вероятно и други действащи лица по преценка на Тръмп) – и само позитивно. Така и се казва – Trump TV. Тази медия не отразява, тя конструира реалност.

Появи се в отговор на бойкота на петте медии от телевизионния пул (група от избрани медии и журналисти, които получават споделен достъп до дадено събитие поради съображения за сигурност, липса на място или протокол – и споделят с останалите медии, които нямат репортери на място), към които се присъединиха и други като WP u NYT, макар временно. Целта на Trump TV (заедно със социалните мрежи на президента и Мъск) е да компенсират, доколкото е възможно, отсъствието на големите тв мрежи. В интерес на истината и Newsmax предава участията на Тръмп – колкото да покаже, че не може да осигури звук. По време на церемонията по откриването на новата вертолетна площадка в Белия дом, Доналд Тръмп говореше пред камерите и ръкомахаше, но отразяването беше без звук.

Водещата на Newsmax, Бианка де ла Гарза, откровено е признала в ефир, че това е пример как атаката на Тръмп срещу медиите „донякъде се обръща срещу него“ (backfiring just a little bit). Тъй като обичайните съоръжения се осигуряват именно от бойкотиращите големи телевизии (които Тръмп изгони), администрацията се оказва неподготвена да записва собствените си събития с професионално аудио.

Позиционирането на Newsmax е важно за разказа, защото именно за Newsmax се говори, че ще поеме Нова телевизия.

В отговор на ограниченията тв мрежи отказват отразяване на Тръмп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Американският медиен сектор преживява трудни времена по време на втория мандат на Тръмп. Очевидната неприязън на президента към критичните гласове намери нов – противоконституционен, смята се – израз преди дни, когато на три критични медии беше показана вратата на Белия дом, едната от тях – CNN.

Това не е първият опит на Тръмп да ограничи достъпа до пресата. Медийни организации осъдиха многократно втората администрация на Тръмп заради подобни усилия в Белия дом и Пентагона. Американските съдилища последователно постановяват, че отричането или ограничаването на достъпа на журналист в Белия дом по причина на съдържанието на репортажите нарушава Първата поправка. Още по време на първия мандат на Тръмп Белият дом забрани достъпа на тогавашния репортер на CNN Джим Акоста, съдът отмени забраната. А през 2026 г. министърът на войната Пийт Хегсет и администрацията на Тръмп загубиха съдебна битка за ограниченията, които Пентагонът се опита да приложи за отразяване на дейността на министерството. Асошиейтед прес все още съди Белия дом за отказан достъп, след като АР отказа да нарича Мексиканския залив Американски.

CNN, Politico и MS NOW вече са завели дело за това, че Белият дом е нарушил правото им по Първата поправка, защото Тръмп е свързал забраната със съдържанието – което е забранено: „Президентът не направи опит да скрие, че забраната му наказва защитената реч, заявявайки изрично, че е решил да забрани CNN, MS NOW и POLITICO за тяхното отразяване през последните две години на него и неговата администрация, съобщава WP. Интересна подробност е, че делото ще се гледа от същия съдия, който се произнесе през 2018 по изгонването на Акоста в полза на Акоста – съдия Тимъти Дж. Кели, назначен от Тръмп (реакцията на президента в SocialTruth по този въпрос е по-долу).

В отговор ABC, CBS, Fox News и NBC заявиха, че ще спрат телевизионното отразяване на президентските събития заради забраната на Белия дом за CNN.

И WP няма да публикува никакви снимки на президентските събития през деня – включително напускането на Тръмп на Белия дом и участиието му в ООН в Ню Йорк до полунощ източно време – присъединявайки се по този начин към колективна инициатива на фотографи, отразяващи Белия дом.

Елисън все пак получава контрол над CNN

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дейвид Елисън все пак ще получи контрол над CNN (не се преструвайте, че „независима редколегия“ ще означава друго) – така е озаглавена публикация днес в изданието на Харвард NiemanLab. 

Придобиването  чрез Paramount, на Warner Bros. Discovery беше задържано от дело, заведено от главни прокурори на сините щати заради антитръстови въпроси. Ето тази пречка е отпаднала. Делото приключва, а в замяна е договорен – както беше споменато още преди месеци –   „независим“ надзор над CNN.  Кавичките са в оригиналната публикация.

Развлекателният гигант се съгласи да създаде борд на журналистите, който да гарантира редакционната независимост на CNN и CBS News и се ангажира да разпространява 30 филма в кината всяка година. Компанията също така обеща да даде допълнителни 1,5 милиарда долара за филмова продукция през следващите пет години. (Че всичко това се случва, докато Дейвед Елисън подкрепя забраните на всички репортери на CNN за достъп до  Белия дом добавя трагикомичен характер към историята.)

По-нататък в публикацията се обсъждат примери за “независим” борд в миналото,  като част от минали придобивания на новинарски компании, с участието на  Рупърт Мърдок – и нито един от тях не предлага   причини за „независим“ оптимизъм: 

  • Когато Мърдок иска да закупи The Times of London и The Sunday Times през 1981 г.
  • Когато през 2007 г. Мърдок отправя  предложение към семейство Банкрофт да придобие Dow Jones и неговия водещ вестник The Wall Street Journal.

Колкото и добронамерени да са членовете на тези комисии, ако Дейвид Елисън иска да ги заобиколи, той ще го направи. Това е изкуствен набор от правила, които собственикът на милиардер неизбежно ще заобиколи. Тези „независими“ бордове  са PR жестове, а не  средства за редакционна защита. Както казlа Андрю Нийл, те са само инструменти за довеждане  на спорната сделка до финала.

Шийран, Макълмор и политическото слово

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Макълмор е певец, рапър, поканен да участва като откриващ в турнето на Ед Шийран в Северна и Южна Америка заедно с други изпълнители и групи.

По време на два концерта на Шийран на стадион MetLife в Ню Джърси по-рано този месец Макълмор прави изявления в подкрепа на палестинците в Газа и окупирания Западен бряг. Шийран го отстранява от турнето. Подробност е, че решението е взето от промоутъра на турнето след ултиматум от Робърт Крафт, собственик на стадион до Бостън, където Шийрън трябва да пее, заедно с други собственици на стадиони.

След отстраняването на Макълмор в знак на протест са отказали да участват в концертите и останалите договорени откриващи изпълнители, между които братът на Били Айлиш, датски и ирландски изпълнители. „Парите не ви дават право да притежавате разговора“, казва техен представител.

Самият Шийран смята, че трябва да държи политиката извън концертите си и не споделя публично възгледите си за израелско-палестинския конфликт и други горещи събития. В първото си шоу след конфликта Шийрън казва на феновете си във Филаделфия, че „никога не е искал да бъде активист”, но и че “сърцето му е разбито”.

Мненията на британците са разделени очевидно по политически признак –

Вън от мненията остава въпросът за правото на изразяване и неговите ограничения. Политическото слово несъмнено има най-висока степен на защита. В случая обаче става въпрос за събитие с търговски характер. Въпросът е може ли изпълнител да бъде ограничаван да прави политически изявления по време на концерт извън ангажимента, за който е поканен. Практиката е частен организатор или промоутър да има право да определя условията за участие в свое събитие, включително да налага ограничения, и да прекрати договора, ако изпълнителят наруши договорни клаузи или създаде значителен риск за събитието. Това е особено валидно, ако договорът съдържа т.нар. morality clause, репутационни клаузи или разпоредби за поведение.

Няма публична информация за съдържанието на договорите.

Достъп до съдебни решения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Научаваме от статия на Мирела Веселинова в Капитал, че
Съдебното решение не е информация, от която гражданите могат да си съставят мнение за работата на съда. Това обяви съдия Вяра Русева от Административен съд – София-град (АССГ), по дело на “Капитал” срещу отказ на председателката на Софийския апелативен съд (САС) Даниела Дончева да ни предостави конкретно съдебно решение, което неизвестно защо не е публикувано. Според съдия Русева за работата на съда може да се съди по образуването и движението на делата, но конкретните съдебни актове са лична работа на страните по делото и нищо повече, а оповестяването им можело да доведе до разкриване на лични данни. Което пък поставя въпроса защо тогава законът предписва всички съдебни решения, с малки изключения, да се публикуват. Конкретното съдебно решение, което САС крие упорито, а АССГ услужливо му помага, е всъщност много важно – то е едно от решенията, с които столичните съдилища отказаха изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА) на израелските организатори на измамната схема с колцентровете на българска територия, от която пострадаха много немски граждани. В същото време десетки български младежи, работили в тези колцентрове, бяха безпроблемно предадени на немското правосъдие, бяха осъдени, някои вече даже изтърпяха наказанието си.
 
Решение № 24980/ 22.06.2026 г.   Според статията, съдия Вяра Русева има на сметката си още поне два случая с аналогични мотиви:   първо, твърдение, че информацията за това какви действия е предприела антикорупционната комисия по повод неподадената имуществена декларация на лидера на ИТН Слави Трифонов не е обществена информация и касае “специфични признаци, свързани с физическа, социална и икономическа идентичност на лицето”, от които не може да се направи извод как работи органът, пише “Дневник”. Аргументите на съдия Русева по делото “Трифонов” са буквално същите, с които потвърждава отказа на Даниела Дончева: “Информацията по конкретен казус не представлява информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и в действителност би могла да доведе до разкриване на лични данни. Исканата със заявлението информация не съдържа сведения, свързани с обществения живот в страната, тоест живота на обществото като група хора и не би дала възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение относно дейността на задължен по закон субект.”   второ, потвърждение на отказа на Софийската градска прокуратура да предостави данни колко преписки е разгледал Делян Пеевски за времето, когато е бил следовател в столичното следствие – информацията “по никакъв начин не би могла да донесе познание и да послужи за съставянето на мнение относно дейността на прокуратурата”.   Коментар и на адв. Александър Кашъмов:  
Не съм вярвал, че след решението на Европейския съд по правата на човека по делото “Гергинова”, по което преди година България беше осъдена за отказ да предостави съдебно решение по ЗДОИ, ще се натъкнем отново на подобен казус. За съжаление, това се случва в момента, когато българското правителство предостави в Страсбург план за изпълнение на мерките по решението “Гергинова”. Да припомня – делото е във връзка с отказа на Софийския градски съд от 2015 г. да предостави на журналистката Галина Гергинова достъп до мотивите към оправдателната си присъда на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов за неупражнен контрол при злоупотреба с прилагането на средства за тайно наблюдение – със същите аргументи, че това не подлежи на достъп по ЗДОИ.
  Обществена информация ли са съдебните решения? Отговорът е в член 64 Закона за съдебната власт, който предвижда, че   Чл. 64. (1) Актовете на съдилищата, с изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.   (2) Решенията, с които присъдите са влезли в сила, се публикуват на страницата на съответния съд в интернет, след получаване на уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането им в изпълнение.   (3) Публикуването на актовете по ал. 1 се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове.   (4) Актовете по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата, се публикуват без мотивите им.   Процесът по заличаване на лични данни в съдебните актове (деперсонализация или обезличаване) се извършва в съответствие с Общия регламент за защита на данните (GDPR), Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и специалната Наредба № 4 от 16 март 2017 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС). Всеки български съд има приети Вътрешни правила за защита на личните данни, които конкретизират кои данни се премахват от текста на решенията преди качването им в Единния портал за съдебни актове.От текста на съдебните актове, протоколите и списъците се премахва всяка информация, която може пряко или коствено да идентифицира физическо лице:  
  • Други специфични данни: Регистрационни номера на автомобили, точни рождени дати.
  • Идентификатори: Единен граждански номер (ЕГН), личен номер на чужденец (ЛНЧ), номера на лични карти и паспорти.
  • Имена: Трите имена на страните по делото (ищци, ответници, подсъдими, свидетели, вещи лица) се съкращават до инициали
  • Адреси: Пълни адреси, имена на улици, квартали, блокове и номера. Обикновено се запазва само градът/населеното място, за да има яснота за юрисдикцията.
  • Финансови данни: Номера на банкови сметки (IBAN), данни за кредитни карти, кодове за достъп.
  • Контакти: Телефонни номера, имейл адреси, лични сайтове.
За да се запази общественият интерес, правната логика и възможността решенията да се ползват за научни и практически цели, не се заличават:
  • Имената на съдиите, прокурорите и съдебните секретари.
  • Имената на адвокатите и юрисконсултите (в качеството им на процесуални представители).
  •  Наименованията на държавни институции, общини и юридически лица (фирми, АД, ООД), освен ако в името на фирмата не се съдържа цялото име на физическо лице и това би го разкрило.
  За дела с класифицирана информация има тълкувателно решение на ВАС 4/2021 г. – съдът трябва да преценява в какъв обем да бъдат оповестявани публично съдебните актове, като проверява дали в съдържанието им са обсъждани документи или обстоятелства, представляващи класифицирана информация. Когато е необходимо да бъде запазена тяхната секретност, следва да се приложи техника, чрез която да бъдат публикувани съдебните актове, без да бъде нарушена секретността на изложената класифицирана информация.

Тръмп забранява достъп на медии в Белия дом заради “фалшиви новини”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Има ново свидетелство как администрацията на Тръмп се справя с тези, които Тръмп вярва, че са негови врагове. На първо място – критичните медии. Това е впрочем тавтология, защото не би трябвало да има други медии, освен критични: критичната дистанция към властта е част от дефинирането на съвременните медии.

Но все пак – критичните медии са обявени за “фалшиви новини” – познато – и еднолично Тръмп прекратява достъпа им до Белия дом. Администрацията е лишила от финансиране обществената телевизия и радиото. Пентагонът е уволнил редактора и издателя на традиционно независимия си вестник Stars and Stripes. Тръмп чрез шефа на FCC предприема действия за ограничаване или отнемане на лицензиите на телевизиите, които са допуснали негативно отразяване или коментар за него. Води и дела срещу тях, на първо място с цел да сплаши медийния сектор. Следи онлайн съдържанието и е решен да отказва визи на хора с възгледи, които не харесва.

Да не говорим за цензурата върху историческия разказ, която Тръмп се опитва да наложи на Smithsonian. И понеже институцията отказа да се подчини, Тръмп разположи собствения си прочит на историята в алеята, която води към галерията – и призивът е Не вярвайте на това, което ще видите вътре! По подобен начин Тръмп се кани да санкционира и Kennedy Art Center – тук се разказва за съдбата на центъра, след като съдът не утвърди преименуването му на Кенеди – Тръмп център.

Забраната на Тръмп за достъп на трите медии до Белия дом изглежда очевидно противоконституционна, защото санкционира новинарските организации за критично съдържание, казват експерти.

Това се случва в стара и утвърдена демокрация, лидер на демократичния свят.

ЕСПЧ: Green Alliance срещу България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В решението на ЕСПЧ по делото Green Alliance v Bulgaria централен въпрос е прилагането на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека в много чувствителния контекст на националната сигурност – възможността тайните служби на България да проникнат в юридически или свободни професии с „агенти на прикритие“, предвидени в националното законодателство.

Нарушение на член 8 ЕКПЧ, тъй като българското законодателство не предоставя никакви ефективни гаранции срещу произволни действия.

Въпросите пред Съда: 1) дали жалбоподателите могат да претендират, че са жертва на намеса в личния живот ; 2) дали такива намеси са оправдани или има нарушение на член 8 от Конвенцията (личен живот)

Държавната агенция за национална сигурност на България може, по решение на нейния ръководител, да проникне в държавни органи, организации и юридически лица чрез нейни агенти под прикритие. Преди 2018 г. за проникването на „агент под прикритие“ се е искало съгласието на ръководителя на организацията, но с изменение на закона това условие е отпаднало. Green Alliance са възразили, но без успех.

Green Alliance се обръща към Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), тъй като в нормативната рамка липсват достатъчно предпазни мерки и не се предвижда засегнатите да бъдат уведомявани или да оспорват разполагане на агенти, излагайки хората на риск от произвол и злоупотреба с правата им съгласно член 8 от ЕКПЧ (право на неприкосновеност на личния живот).

Съдът припомня, че по-рано въпросът кога жалбоподател може да претендира, че е жертва на намеса поради самото наличие на закон или практика, позволяваща тайно наблюдение, е обсъждан първо в Zaharov v. Русия, след това в Centrum för rättvisa v. Швеция.

Съдът заключава, че „самото съществуване на разглежданите разпоредби… може да се разглежда като намеса в правата на сдружението на жалбоподателите съгласно член 8 от ЕКПЧ, без да е необходимо да се установи конкретно дали сдружението е изложено на риск от проникването на такива агенти“, и че следователно е оправдано да се разгледат разпоредбите „абстрактно“. По-нататък Съдът прилага теста за пропорционалност – ако има намеса, тя е оправдана само ако е „в съответствие със закона“ и „необходима в демократичното общество“ за постигане на легитимна цел.

В цялостното си заключение ЕСПЧ обобщава пет проблема в регламентите, уреждащи въпросните агенти: широко определените основания и полета за тяхното разполагане, съчетани с начина, по който се решава това разполагане; липсата на какъвто и да е срок за тяхното използване; процедура за разполагане, която не е в състояние да гарантира, че те се използват само когато са „необходими в демократичното общество“; възможността за произвол и злоупотреба. Съдът признава, че българските правила относно агентите не „отговарят на изискването за качество на правото и са неспособни при намеса да я ограничат към това, което е „необходимо в едно демократично общество“ [167], и приема, че съответно е налице нарушение на член 8 от ЕКПЧ.

Тревога за AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Световните медии започват с тази тревога, ето днес обръщение на редакционния съвет на New York Times:

The Editorial Board

Humanity Has Avoided Apocalypse Before. Let’s Do It Again.

Хората, които изграждат A.I. искрено вярват, че това може да убие всички ни до края на десетилетието“, написа Джейкъб Коксън, бивш служител на Anthropic, в социалните мрежи, след като подаде оставка миналата седмица. Нация или терористична група може да използва A.I. за изграждане на кибероръжия, рояци с дронове или биооръжия, способни да бъдат широко разпространени. A.I. също може да се освободи от човешкия контрол, както направи това лято, когато автономните агенти на OpenAI нахлуха в системите на друга компания, без нито един служител да им каже.

Хората, които създават и управляват използването на AI, са се разделили на блокове и светът наблюдава с тревога изявите им. Особено активен в призива за намаляване на темповете на разработване и внедряване на AI е СЕО на Anthropic Дарио Амодей. Той призовава демокрациите съвместно да изработят общи стандарти за безопасност, които ще изискват правителствена подкрепа: „Дължим го на човечеството“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заявява, че страховете за безопасността на изкуствения интелект (AI) са “измама” и че достатъчно е да има “силен и умен” президент. В този дух е и издаденият от него административен акт. Но WP изнася, че Тръмп използва времето, за да инвестира в AI и има личен финансов дял в индустрии, които се възползват от AI – намирайки се по този начин в конфликт на интереси, тъй като неговата администрация взема решения, които влияят върху стойността на тези инвестиции.

Според the Thomson Reuters Foundation само 14% от компаниите с AI оценяват влиянието на техния продукт върху неприкосновеността на личния живот, а нищожните 7% провеждат оценки на правата на човека.

Bърховният комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк се обърна към всички държави и компании, движещи надпреварата за AI с призив да бъдат отговорни и да спазват правата на човека.

Според New York Times разделението изглежда така:

Картината не е пълна, липсват авторитетни гласове като например Бил Гейтс. Но съобщението е повече от ясно.

Отново допълнителен трансфер за БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както се вижда от приложения текст, БНТ за пореден път получава трансфер от бюджета за да плати цифрово наземно разпространение на програми. Просрочени задължения.

Ето какво е казал Борисов през 2010 година по въпроса за заплащането на разпространението на програмите на БНТ.

Трансферите към БНТ извън предвиденото по законите за държавния бюджет не са еднократен акт, от много години е така (вж например 2021 – за непрекъснатост на разпространението,  за българското председателство на ЕС, за  правата за мачовете от А група)  – какво е това от гледна точка на правилата на ЕС за държавната помощ?

Изпълнението се възлага на генералната директорка на БНТ – но “при спазване на законодателството по държавните помощи, включително избягването на свръхкомпенсиране на БНТ за възложената обществена услуга.” Значи държавна помощ все пак. Значи компенсиране за обществена услуга. Ако е така, защо толкова години се налагат допълнителни трансфери специално за БНТ?

ПОСТАНОВЛЕНИЕ  № 147

от   17 септември   2026 година

За одобряване на допълнителен трансфер за Българската национална телевизия за 2026 г.

М И Н И С Т Е Р С К И Я Т    С Ъ В Е Т

П О С Т А Н О В И:

Чл. 1. (1) Одобрява допълнителен трансфер в размер
10 000 000 евро за Българската национална телевизия (БНТ) за 2026 г. за заплащане на просрочени задължения за електронни съобщителни услуги за разпространение на телевизионни програми чрез наземно цифрово радиоразпръскване.

(2) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2026 г.

Чл. 2. Със сумата по чл. 1, ал. 1 да се увеличи бюджетното взаимоотношение на централния бюджет с бюджета на Българската национална телевизия за 2026 г.

Чл. 3. Генералният директор на Българската национална телевизия да извърши съответните промени по бюджета на БНТ за 2026 г. и да уведоми министъра на финансите.

Чл. 4. Министърът на финансите да извърши произтичащите от чл. 1 промени по централния бюджет за 2026 г.

Заключителни разпоредби

§ 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.

§ 2. Изпълнението на постановлението се възлага на генералния директор на Българската национална телевизия, който отговаря и за използването и отчитането на средствата при спазване на законодателството по държавните помощи, включително избягването на свръхкомпенсиране на БНТ за възложената обществена услуга.

§ 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЕН РАДЕВ

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА

Комисията публикува законодателното предложение EU Kids Act

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От речта за състоянието на Съюза за 2026 г. стана ясно, че по отношение на платформите онлайн ЕС решава две задачи с правни инструменти:

  • първо, защита на децата – с регламент EU Kids Act,
  • второ, защита на всички от пристрастяващия дизайн и техниките за задържане на вниманието в мрежите – с Digital Fairness Act.

Още на следващия ден Европейската комисия публикува ЪДП (2026) 681 Законодателно предложение за Акт на ЕС за децата (EU KIDS Act), чиято цел е да повиши безопасността на децата онлайн в Европейския съюз.

EU KIDS ACT = ‘EU Keeping Internet Digital Spaces Accountable and Trustworthy’

Предложението:

  • въвежда забрана на социални медийни платформи да дават достъп на деца под 13-годишна възраст;
  • за децата на възраст от 13 до 15 години предложението предвижда родителски контрол, като родителите или настойниците ще могат да създават детски профили, до които децата ще имат достъп чрез профила на родителя или настойника.
  • въвежда единна минимална възраст от 15 години, от която непълнолетните в ЕС могат самостоятелно да създават свой профил. По този начин се въвежда поетапен подход.
  • обръща и тежестта на доказване: доставчиците на услуги вече ще трябва да доказват, че услугите им са съобразени с възрастта на децата и са безопасни още при проектирането им.
  • въвежда редица задължения за всички онлайн услуги, които предлагат на потребители под 18-годишна възраст социални медии, платформи за споделяне на видеоклипове, видеоигри, виртуални събеседници с изкуствен интелект и чатботове. Сред тях е забрана на пристрастяващи функции и на системи за препоръчване на съдържание въз основа на профилиране. Въвежда се забрана за безкрайното превъртане и за насочените известия (“push” нотификации) по време на часовете за сън.

Съгласно Акта на ЕС за децата онлайн услугите и магазините за сваляне на приложения трябва да използват инструменти за удостоверяване на възрастта – например приложението на ЕС за проверка на възрастта, което не съхранява документи за самоличност или биометрични данни и по този начин осигурява най-високо равнище на защита на личните данни. Освен това доставчиците на социални медии и платформи за споделяне на видеоклипове ще трябва да проверяват възрастта на потребителите при създаването на нов профил.

Механизмът за прилагане се основава на вече изградените структури по Акта за цифровите услуги и Акта за изкуствения интелект, като използва установените механизми и натрупания експертен опит.

Повече информация ще намерите в съобщението за медиите и документа „Въпроси и отговори“.

Заедно със законодателното предложение са публикувани Съобщение на комисията СОМ (2024) 680 final An EU approach to online child safety Download  u Staff Working Document (SWD) (2026) 681 – Analysis of Impacts accompanying the proposal for EU kids Act Download