Tag Archives: съд на ес

Авторско право в ЕС и геоблокиране

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението по делото C-788/24 | Anne Frank Fonds с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) с акт от 8 ноември 2024 г., постъпил в Съда на 14 ноември 2024 г., в рамките на производство по дело Anne Frank Fonds срещу Anne Frank Stichting и др.Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО.

Ане Франк е водила личен дневник (Дневникът на Ане Франк). След смъртта ѝ в концентрационен лагер, баща ѝ, Ото Франк, единственият оцелял в семейството, създава фонда „Ане Франк“ с цел да разпространява идеалите, завещани на света в Дневника на Ане Франк.

След смъртта на Ото Франк фондът на Ане Франк е станал носител на правата върху творбите на Ане Франк. Част от тези произведения е, както става ясно от окончателно решение на Районен съд, Амстердам, Нидерландия от 23 декември 2015 г., защитена в Нидерландия до 2037 г.

В други държави-членки, включително Кралство Белгия, тези произведения вече са обществено достояние.

Безплатно научно издание на ръкописите на Ане Франк е публикувано на уебсайт, чието име на домейн е собственост на Асоциация, регистрирана в Белгия. Достъпът до този сайт е ограничен от система за геоблокиране, която не позволява достъп до уебсайта, ако потребителят се опита да се свърже с него от държава членка, в която ръкописите все още са защитени с авторски права.

Завежда се дело и при тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„(1) Трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че публикуването на произведение в интернет трябва да се разглежда като публично съобщаване в определена държава, само ако публикацията е адресирана до обществеността в тази държава? Ако е така, какви фактори трябва да се вземат предвид при оценката на това?

(2) Може ли да има съобщение до обществеността в определена държава, ако чрез (най-съвременно) геоблокиране се гарантира, че уебсайтът, на който се публикува произведението, може да бъде достъпен от обществеността в тази държава само чрез заобикаляне на блокиращата мярка с помощта на VPN или подобна услуга? Дали степента, до която обществеността в блокираната държава желае и има възможност за достъп до въпросния уебсайт чрез такава услуга от значение в това отношение? При отговора на този въпрос има ли някакво значение дали освен мярката за геоблокиране са предприети други мерки за възпрепятстване или възпиране на обществения достъп до уебсайта в блокираната страна?

(3) Ако възможността за заобикаляне на мярката за блокиране води до съобщаване на произведението, публикувано в интернет на обществеността в блокираната държава по смисъла на член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29], това съобщение, направено от страната, която е публикувала работата в интернет, въпреки че знанието за това съобщение изисква намесата на доставчика на въпросната VPN услуга или подобна услуга?“

Съдът:

На първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че произведение, което е станало обществено достояние в някои държави членки, но все още е защитено с авторско право в друга държава членка и е публикувано безплатно на уебсайт, на който има приложена мярка за блокиране на географски принцип, целяща да блокира достъпа до този сайт за интернет потребителите, които го посещават от тази държава членка, не е обект на „публично разгласяване“ в последната държава по смисъла на тази разпоредба, когато мярката за блокиране е „ефективна“ по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива, тъй като е „най-съвременната технология“, дори тези интернет потребители да могат да я заобиколят, като използват VPN или подобна услуга.

На третия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че когато публикуването на уебсайт на произведение, което е станало публично достояние в някои държави членки, но все още е защитено с авторско право в друга държава членка, представлява „публично разгласяване“ в тази държава членка, тъй като въведената на този уебсайт мярка за блокиране на достъпа на географски принцип не е „ефективна“ по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива, за отговорно за такова разгласяване трябва да се счита лицето, публикувало произведението на уебсайта, а не доставчика на VPN или на подобна услуга, който е позволил на ползвателя на тази услуга да заобиколи тази неефективна мярка.

Заключението на ГА Rantos

Към въпроса за отговорността: юристите коментират, че VPN доставчиците могат да си отдъхнат, но издателите трябва да внимават. VPN доставчиците ще приветстват потвърждението на CJEU, че не носят отговорност за улесняване на достъпа. Но издателите да имат предвид, че ако избраната от тях мярка за блокиране на географски принцип не е ефективна, произтичащото от това нарушение е тяхна отговорност. Това изглежда ще доведе до необходимост от поддържане и актуализиране на технически мерки с течение на времето, тъй като технологията се развива стремително.

Съд на ЕС: сайт, който разпространява съдържание от медия под ограничителни мерки, попада в обхвата на санкциите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 3 юли 2026 стана известно решението по дело С-67/25 на Съда на ЕС за ограниченията в санкционните пакети по повод прокремълската и пропутинска пропаганда. Ограниченията са различни видове – към производството на съдържание (по Приложение XV – медиите са изброени тук) , към разпространението на съдържание в каквато и да е среда и към рекламата и финансирането на това съдържание. В рамките на наказателно производство в Германия се повдига въпросът отнася ли се забраната до лица, които чрез свой сайт или блог разпространяват забранено съдържание от медии, попадащи в Приложение XV.

Иска се от Съда да определи границите на отговорността на онлайн участниците при прилагането на европейските санкции.

Дело C-67/25 на Съда на ЕС Staatsanwaltschaft Saarbrücken е по преюдициално запитване с предмет тълкуването на член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 г. С тази разпоредба на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за разпространението на каквото и да е съдържание от образуванията или органите, изброени в приложение XV към този регламент, по-специално чрез способи като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет.

Съгласно член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014: „На операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични“.  

В приложение XV към този регламент, озаглавено „Списък на юридическите лица, образуванията или органите, посочени в член 2е“, фигурира по-специално наименованието „RT — Russia Today Germany“. Три физически лица създават сайт и разпространяват съдържание от RT чрез него. Пита се те попадат ли в обхвата на чл. 2е.

Според германското право (Закон за външната търговия) всеки, който наруши забрана за излъчване, предаване, разпространение или за предоставяне на други услуги, съдържаща се в пряко приложим правен акт на Европейските общности или на Европейския съюз, който е публикуван в Официален вестник на Европейските общности или в Официален вестник на Европейския съюз и служи за изпълнение на мярка за икономическа санкция, приета от Съвета в областта на общата външна политика и политика на сигурност, се наказва с лишаване от свобода от три месеца до пет години.

Съдът пише в решението, че на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV от този регламент, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични.  Съдържащото се в тази разпоредба понятие „оператор“ не е дефинирано нито в нея, нито в която и да е друга разпоредба от Регламент № 833/2014 и липсва препращане към правото на държавите членки за определяне на неговия смисъл и обхват. (36)

Този термин обхваща физическите или юридическите лица, отговорни за излъчването (по-точно: разпространението) на посоченото в тази разпоредба съдържание, независимо дали дейността им е икономическа или не – включително в рамките на осъществявана дейност без заплащане или в рамките на упражнявана дейност с уебсайт, финансиран с доброволни вноски от трети лица. (41)

Ако действието на забраната се ограничи само до сайтове с търговска цел, това би я обезсмислило.

Същото се отнася и до аргумента, че е забранено само разпространение над определена продължителност – , като се изключат изолираните публикации с незначителен обхват. Такова указание липсва в регламента. (55)При всички положения подобно тълкуване би могло да благоприятства действията по заобикаляне на посочената разпоредба, изразяващи се в изкуствено раздробяване на дейностите по излъчване на съдържанието, обхванато от нея.(56)

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 година,

трябва да се тълкува в смисъл, че

физическо лице, което упражнява дейност с уебсайт и излъчва на него съдържание с произход от юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение XV към този регламент, и от упражняваната с този уебсайт дейност придобива доходи единствено в резултат на доброволните вноски, направени от трети лица под формата на безвъзмездни доброволни плащания или дарения, попада в обхвата на понятието „оператор“ по смисъла на тази разпоредба.

*

Решението на Съда съответства на духа на 20 санкционен пакет, по-точно на неотдавнашното Решение на Съвета 2026/508 от 23 април 2026 г., според което “Обосновано е да се разшири съществуващата забрана за разпространение (broadcasting), за да се ограничи разпространението и улесняването на разпространението  в Съюза на съдържание на образувания, които възпроизвеждат съдържанието на други образувания, спрямо които вече се прилага забрана, с цел справяне с опитите за заобикаляне на ограничителната мярка.”

Какво означава това за разпространението на пропутинската пропаганда в България: всеки, който разпространява съдържание на медии, включени в Приложение XV на регламента, попада в обхвата на санкциите.

Да не ги изброявам, знаят се.

Кой носи отговорност за прилагането на Регламент 833/2014? Регламентите действат пряко, но би трябвало прилагащите органи и санкциите за неприлагане да са определени в националните прилагащи мерки. България има закон с подходящо име – Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – но той се отнася само за прилагане на дерогацията по отношение на суров нефт и нефтопродукти.

Интересно кой ще следи дали има лица, които имат уебсайт и излъчват с него съдържание с произход от медии по Приложение XV към този регламент, и ще ги санкционира – и с какво точно ще ги санкционира.

Съд на ЕС: Решението Klubrádió

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Решение на Съда по дело C-92/23 | Комисия/Унгария (Право на предоставяне на медийни услуги на дадена радиочестота).

Klubrádió е унгарска търговска радиостанция, която разпространява програмата си наземно. През 2014 г. тя получава от регулатора . унгарския Медиен съвет – правото да предоставя медийни услуги на честота 92,9 MHz в зоната на излъчване на Будапеща за срок от седем години с възможност за подновяване за период от пет години.
След изтичането на срока Медийният съвет отказва да уважи искането за подновяване: той приема, че Klubrádió на два пъти не е изпълнило задължението си за ежемесечно предоставяне на информация относно квотите за излъчване, което представлява повторно нарушение. Съгласно унгарския закон за медиите обаче такова нарушение води автоматично до отказ за подновяване.

Впоследствие Медийният съвет публикува покана за представяне на оферти за предоставянето на медийни услуги на съответната честота, но кандидатурата на Klubrádió е обявена за недействителна. Това решение е обосновано с недостатъци в програмната схема и с наличието на отрицателен собствен капитал на Klubrádió през петте години, предшестващи подаването на кандидатурата му, което правело офертата му неподходяща за осигуряване на присъствието на медийния пазар на радиостанция, която е стабилна и предвидима що се отнася до нейното функциониране.

Считайки, че Унгария е нарушила по-специално регулаторната рамка на Съюза в областта на електронните съобщения, принципите на пропорционалност, недопускане на дискриминация и добра администрация, както и свободата на изразяване и на информация, закрепена в Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската комисия предявява иск за неизпълнение на задължения пред Съда на Европейския съюз.

В решението си Съдът уважава повечето твърдения на Комисията за нарушения и констатира, че Унгария не е изпълнила задълженията си по силата на правото на Съюза.Съдът счита, че Унгария е нарушила свободата на изразяване и на информация, закрепена в член 11 от Хартата на основните права, от една страна, с приемането на решението за отказ за подновяване и на закона за медиите, и от друга страна, с приемането на решението за недействителност и за съответната конкурсна процедура. Всъщност според Съда всяка национална мярка, която намалява или ограничава достъпа на радио и тв организации до радиочестотите, може да представлява намеса в правото им на свобода на медиите, свързано със свободата на радио- и телевизионно разпространение. Във връзка с това Съдът
констатира, че нарушенията и пропуските, в които се упреква Klubrádió в настоящия случай, стоящи в основата както на решението за отказ, така и на решението за недействителност и които конкретно са попречили на тази радиостанция да продължи дейността си, се отнасят или до незначителни неточности от формален характер, или до аспекти, които като такива не би трябвало да водят до невъзможност за радиостанцията да продължи дейността си.

Заключение на ГА

Решение на Съда на ЕС

Съд на ЕС: Заключение на генералния адвокат по дело C-797/23 | Meta Platforms Ireland

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Цифровата революция доведе до драстичен спад на приходите на издателите, застрашавайки техния бизнес модел и ключовата им роля в демократичните общества. По този повод са предприети различни законодателни инициативи в трети държави като Австралия, в държави от ЕС като Германия и Испания, а също и на ниво ЕС. Директивата за авторското право в цифровия единен пазар въвежда ново специфично сродно право в полза на издателите на публикации в пресата за онлайн използване на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество – като дружеството Meta Platforms Ireland Limited, което управлява социалната мрежа Facebook. За отношението между медийното съдържание и платформите в представения по-долу акт се казва следното:

Положението на издателите на публикации в пресата по отношение на онлайн платформите всъщност не е толкова просто, колкото изглежда. Макар тези платформи да вредят на интересите на издателите, по-специално посредством „ефекта на заместване“, и конкуренцията, която осъществяват, те имат също и положителен „ефект на експанзия“, като привличат нови потребители. Оказва се обаче, че навиците на ползвателите са се променили до такава степен, че много значителна част от тях си осигуряват достъп до журналистическо съдържание само посредством различните платформи. Следователно издателите до голяма степен зависят от тези платформи за спечелването на нови клиенти, поради което наличието на тяхното съдържание на тези платформи е необходимо. Обратното обаче не е вярно: наличието на това съдържание не е от основно значение за онлайн платформите. Следователно издателите са в уязвимо положение спрямо тези платформи, в резултат на което ефективността на опитите да се излезе от това положение, чрез предоставянето на тези издатели на нови права на интелектуална собственост, е малка. От друга страна, всички издатели на публикации в пресата не са еднакво засегнати: ако големите заглавия са засегнати в по-голяма степен от ефекта на заместване, малките издатели, по-специално локалните такива, се ползват по-скоро от ефекта на експанзия, като достигат до читатели, до които не биха могли да достигнат с традиционните способи.

Meta подава жалба пред Регионалния административен съд Лацио (Италия) за отмяна на решение на италианския орган за регулиране на съобщенията (AGCOM), като оспорва съвместимостта на това решение и на приложимото италианско законодателство с правото на Съюза, по-специално с Директивата и с Хартата на основните права на Европейския съюз. Тъй като счита, че тези въпроси пораждат съмнения относно тълкуването на правото на Съюза, италианският съд решава да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Той поставя въпроси по-специално относно естеството на това право, задълженията на доставчиците и ролята, възложена на AGCOM в рамките на преговорите между издателите и платформите.

Публикувано е заключението на генералния адвокат Maciej Szpunar по дело C-797/23 | Meta Platforms Ireland. Според ГА правата, които законодателят на Съюза е желал да предостави на издателите на публикации в пресата, нямат общия характер на авторското право или на други сродни права. Всъщност те нямат за цел просто да позволят на издателите на публикации в пресата да се противопоставят на използването на техните публикации от доставчиците без насрещна финансова престация, това би било по-вредно за издателите, отколкото за доставчиците. Целта на посочените мерки е по-скоро да се установят условията, при които тези публикациите се използват ефективно, като същевременно се даде възможност на издателите да получават справедлив дял от приходите на доставчиците от това използване.

Ето защо държавите трябва да разполагат със свобода на действие, за да гарантират ефективността на тези права. Така мерки като задължението на доставчиците да започнат преговори, да предоставят определена информация или да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите по време на тези преговори по принцип не противоречат на Директивата, тъй като не задължават да се сключи договор или да се извърши плащане без реално или предвидено използване. Според ГА предоставените на AGCOM правомощия — включително определянето на примерни критерии за възнаграждение, разрешаването на разногласия и упражняването на контрол върху задължението за предоставяне на информация — са допустими, ако остават в рамките на подпомагането и не лишават страните от свободата им на договаряне. Тези механизми имат за цел да възстановят равновесието на пазара, който се характеризира със силна асиметрия между платформите и издателите.
Според ГА така въведените ограничения не засягат свободата на стопанска инициатива, защитена от Хартата, тъй като преследват цел от общ интерес, призната от европейския законодател: засилване на икономическата жизнеспособност на пресата като основен стълб на демокрацията.

Заключението –

„Член 15 от Директива (ЕС) 2019/790, както и членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Съюза, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национални разпоредби на държава членка, които

–        предвиждат за издателите на публикации в пресата правото да получават справедливо възнаграждение като насрещна престация за разрешението за използването на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество,

–        налагат на доставчиците на услуги на информационното общество, които желаят да използват такива публикации, определени задължения в областта на преговорите с издателите, за огласяване на информация и за добросъвестност по време на преговорите,

–        предоставят на публично образувание правомощия за регламентиране, за надзор и за налагане на санкции, включително възможността да предлага критерии за определяне на дължимото на издателите възнаграждение или размера на това възнаграждение,

при условие че тези разпоредби не лишават издателите на публикации в пресата от възможността да откажат да дадат такова разрешение, нито от възможността да го дадат безвъзмездно, че не налагат на доставчиците на услуги на информационното общество никакво плащане, което няма връзка с ефективно или предвиждано използване на такива публикации, и че не ограничават по задължителен начин свободата на договаряне на страните“.

Достъп до трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 17 ноември 2022 стана известно решението на Съда на ЕС по С-350/21:

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска:

–        национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни,

–        национално законодателство, което не предвижда ясно и точно, че достъпът до запазените данни е ограничен до строго необходимото за постигането на преследваната с това запазване цел;

–    национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.

Впрочем в това решение Съдът напомня, че не за пръв път се произнася по темата:

42 На първо място, безспорно е, че още преди отправянето на настоящото преюдициално запитване Съдът вече е постановил, по-специално в решение от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др. (C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 141 и 168), че правото на Съюза, и по-специално член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) не допуска законодателни мерки, които предвиждат превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение.

43 След подробен преглед на различните разглеждани законни интереси и права тази съдебна практика е потвърдена с решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258). По-специално в точки 68—101 от посоченото решение Съдът разглежда и отхвърля довода, че само общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение би позволило ефективна борба с тежката престъпност.

44 Тази констатация не може да бъде поставена под въпрос от доводите, изтъкнати в настоящото производство пред Съда, че от една страна, по силата на Регламент 2016/679 общото запазване било допустимо и разрешено в няколко сектора, като например наблюдението с камери, и от друга страна, възможността за целево запазване, каквото се препоръчва в практиката на Съда, налагала да е възможно да се извърши подбор сред потенциалните престъпници или сред потенциалните жертви, с което да се засегне презумпцията за невиновност, а по отношение на потенциалните жертви — принципа на равно третиране.

45 Всъщност фактът, че запазването на лични данни чрез видеонаблюдение може да бъде в съответствие с правото на Съюза, не влияе върху констатацията, че общото и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение не е в съответствие с това право, като се имат предвид различията в естеството и обхвата на тези две форми на наблюдение.

46 Освен това следва да се припомни, че в точки 78 и 101 от решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258), Съдът е подчертал, че за да бъде в съответствие с правото на Съюза, целевото запазване в зависимост от категориите лица трябва да се основава на „обективни и недискриминационни критерии“, така че по естеството си то не може да има дискриминационен характер по отношение на лицата, до които се отнася. Освен това целенасоченото запазване не може да накърни презумпцията за невиновност, като се има предвид, че то е само едно средство за разследване, с което разполагат компетентните органи, за да установят дали наказателното право е нарушено.

47 Съдът вече е постановил, че когато данни за трафик и данни за местонахождение по изключение са били предмет на общо и неизбирателно запазване за целите на опазването на националната сигурност от действителна и настояща или предвидима заплаха, националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, не биха могли да получат достъп до посочените данни в рамките на наказателно преследване, тъй като в противен случай би се лишила от всякакво полезно действие забраната за такова запазване за целите на борбата с тежката престъпност (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 100).

*

На 28 февруари 2024 г. Божидар Божанов и др. народни представители от ПП-ДБ внасят законопроект за изменение и допълнение на ЗЕС, с които според мотивите се цели баланс между защитата на лицата от незаконно следене и профилиране и възможността за предотвратяване и разкриване на престъпления.

На сайта на НС няма данни за движение по този законопроект.

по темата

Съд на ЕС: Свобода на медиите и признаване на съдебни решения в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС от 4 октомври 2024 г. по делото Real Madrid vs Le Monde (CJEU C-633/2022). Решението засяга баланса между обезщетенията за клевета, свободата на медиите и признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Съдът на ЕС постанови, че признаването и изпълнението на испанско решение, получено от испанския футболен отбор Реал Мадрид в Испания, срещу френския вестник Le Monde във Франция, съдържащо прекомерни обезщетения за клевета, може да наруши свободата на печата и основните свободи и следователно може да бъде отказано от френските съдилища , чрез позоваване на изключение за „ обществен ред “ съгласно Регламент Брюксел I (сега заменен от Преработен текст Брюксел I – Регламент (ЕС) № 1215/2012). Решението очертава границите на принципа на „взаимно доверие“ между държавите-членки в полза на „съществени“ изключения, които могат да бъдат използвани от държавите-членки на ЕС при определени обстоятелства.

Фактите: испанският футболен клуб Реал Мадрид и неговият медицински екип съдят Le Monde за клевета след статии, свързани с допинг скандал (твърдението е, че и Реал Мадрид, и ФК Барселона са използвали услугите на лекар, свързан с допинг мрежа в света на колоезденето). Съдът в Мадрид отсъжда в полза на Реал Мадрид, присъждайки 330 000 евро обезщетение. Парижкият апелативен съд отменя изпълняемостта на това решение във Франция.

Реал Мадрид обжалва пред френския Касационен съд , който отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.

След анализа на отправените въпроси Съдът на ЕС заключава, че признаването и изпълнението на испанското съдебно решение може да бъде отказано от френските съдилища, ако щетите са непропорционални и биха могли да възпрат свободата на печата, което води до „ явно нарушение на обществения ред “ в съответната държава членка. Според решението (60) всяко неоправдано ограничение на свободата на изразяване на мнение крие опасност от възпрепятстване или парализиране на бъдещото медийно отразяване на подобни въпроси. От значение е самият факт на постановяване на съдебно решение срещу заинтересованото лице, дори когато такова решение е чисто гражданскоправно по своя характер и наложената санкция е незначителна.

Според експерти решението на Съда признава възможността национален съд да преразгледа и евентуално да коригира санкция, ако се установи, че първоначално присъдената сума е явно непропорционална с оглед на нейните последици за основните права (тук свободата на печата). Действително обхватът за отказ да се изпълни решението на испанските съдилища е, както е посочено в параграф 73, строго ограничен до частта от наказанието, която се счита за явно непропорционална.

Съд на ЕС: Признаване на промяна на пола

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Lex.bg за едно заключение на Генералния адвокат:

Отказът на една държава членка на Европейския съюз да признае промяната на пола и съответно на имената, извършени в друга страна от съюза противоречи на правото на общността. Това заявява генералният адвокат на съда в Люксембург Ришар де ла Тур по казус на румънец, чиято промяна на пола, извършена във Великобритания, не е призната от властите в родината му (пълния текст на заключението, виж тук).

Заключението му представлява интерес, тъй като за юридическата промяна на пола в България също се очаква произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС). Както е известното през 2023 г. Гражданската колегия на Върховния касационен съд „затвори вратата“ за юридическа промяна на пола пред транссексуалните с едно от най-оспорваните си тълкувателни решения (повече за него виж тук). Преди няколко месеца обаче трима върховни съдии сезираха СЕС в опит да преодолеят практическата забрана за промяна на данните, свързани с пола, в актовете за гражданско състояние, до която води то (повече за преюдициалното им запитване виж тук).

Съд на ЕС: Задължителното включване на пръстови отпечатъци в личните карти е съвместимо с основните права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C-61/22 | Landeshauptstadt Wiesbaden.

Преюдициалното запитване се отнася до валидността на Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (ОВ L 188, 2019 г., стр. 67), и по-специално на член 3, параграф 5 от него.

Запитването е отправено в рамките на спор между RL и Landeshauptstadt Wiesbaden (град Висбаден, столица на провинция, Германия) (наричан по-нататък „град Висбаден“), тъй като градът отхвърля заявлението на RL за издаване на лична карта, която не включва пръстовите му отпечатъци.

Съдът:

Задължителното включване на два пръстови отпечатъка в личните карти е съвместимо с основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни. То е обосновано от целите да се
противодейства на производството на подправени лични карти и на кражбата на самоличност, както и да се гарантира оперативната съвместимост на системите за проверка.

Съдът обаче обявява регламента, в който се предвижда тази мярка, за невалиден, тъй като е приет въз основа на погрешно правно основание и следователно в съответствие с неправилната законодателна процедура. Поради сериозните отрицателни последици, които би имало обявяването му за невалиден с незабавно действие, Съдът запазва правните последици на регламента най-късно до 31 декември 2026 г. до влизането в сила на нов регламент.

Съд на ЕС: Достъп до документи и права на интелектуална собственост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обжалване — Достъп до документи на институциите на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Член 4, параграф 2 — Изключения — Отказан достъп до документ, чието оповестяване би засегнало търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост — По-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването — Хармонизирани стандарти, приети от Европейския комитет по стандартизация (CEN) — Авторскоправна закрила — Принцип на правовата държава — Принцип на прозрачност — Принцип на добро управление

Стана известно решението на Съда от 5 март 2024 г. по дело C‑588/21 P с предмет жалба, подадена от Public.Resource.Org Inc., установено в Себастопол, Калифорния (Съединени щати) и Right to Know CLG, установено в Дъблин (Ирландия), срещу Комисията и Eвропейския комитет по стандартизация (CEN).

Става въпрос за отказан достъп на граждански организации до документи на институциите на ЕС по съображения за защита на интелектуална собственост. Обсъжда се дали има по-висш интерес, който да доведе до оповестяване на информацията.

Public.Resource.Org Inc. и Right to Know CLG искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 14 юли 2021 г., Public.Resource.Org и Right to Know/Комисия (T‑185/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:445), с което Общият съд отхвърля жалбата им за отмяна на Решение C(2019) 639 final на Комисията от 22 януари 2019 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), с което Европейската комисия отказва да уважи заявлението им за достъп до четири хармонизирани стандарта, приети от Европейския комитет по стандартизация (CEN).

Регламент на ЕС съдържа следната разпоредба относно употребата на никел:

„1.      Забранява се употребата му:

а)      във всички изделия или аксесоари, които се поставят в продупчени уши или в други продупчени части на човешкото тяло, с изключение на случаите когато нивото на отделяне на никел от тези изделия е по-малко от 0,2 [микрограм (μg)]/cm2/седмица (граница на миграция).

б)      в изделия, предназначени да влязат в директен и продължителен контакт с кожата, като:

–        обици,

–        огърлици, гривни и верижки, верижки за глезен, пръстени,

–        капаци за ръчни часовници, каишки за часовници и части за затягане,

–        занитени копчета, катарами, нитове, ципове и метални знаци, които се използват за дрехи,

ако нивото на отделяне на никел от частите на тези изделия, които влизат в директен и продължителен контакт с кожата, е по-голямо от 0,5 μg/cm2/седмица.

в)      в изделията, изброени в буква б), в случаите когато те са с покритие, което не съдържа никел, с изключение на случаите когато то е достатъчно, за да се гарантира, че отделяното количество никел от изделията, влизащи в директен и продължителен контакт с кожата, не надвишава 0,5 μg/cm2/седмица най-малко за период от две години при нормална употреба на изделието.

2.      Забранява се пускането на пазара на изделията, посочени в параграф 1, освен ако те отговарят на условията, посочени в същия параграф.

3.      Стандартите, приети от [CEN] се използват като методи за изпитване за демонстриране на съответствие на изделията с параграфи 1 и 2“.

При това положение се отказва достъп до стандартите по точка 3! Първо ЕК, после Общият съд – защото липсвал по-висш обществен интерес по смисъла на този член 4, параграф 2 Регламент 1049/2001, налагащ свободен достъп до законодателството.

Жалбоподателите: Тези стандарти са част от правото на Съюза. По силата на принципа на правовата държава, налагащ свободен достъп до правото на Съюза, е налице по-висш обществен интерес, обосноваващ достъпа до документи на институциите на ЕС за всички физически или юридически лица, които пребивават или имат седалище в държава членка.

Съдът:

Съдът вече е постановил, че хармонизиран стандарт, който е приет въз основа на дадена директива и данните за който са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, е част от правото на Съюза поради правните си последици (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., James Elliott Construction, C‑613/14, EU:C:2016:821, EU:C:2016:821, т. 40).

Член 2 ДЕС предвижда, че Съюзът се основава на принципа на правовата държава, който изисква свободен достъп до правото на Съюза за всички физически или юридически лица от Съюза, както и възможност за правните субекти да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения (решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др., C‑160/20, EU:C:2022:101, т. 41 и цитираната съдебна практика). Този свободен достъп трябва по-специално да позволява на защитаваните с даден закон лица да проверяват в допустимите съгласно правото граници дали адресатите на правилата, предвидени в този закон, действително се съобразяват с тях.

При това положение следва да се констатира, че по-висш обществен интерес (по смисъла на член 4, параграф 2, последна част на изречението от Регламент № 1049/2001) диктува оповестяването на исканите хармонизирани стандарти.

Заменките на Станишев стигнаха до Съда на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Станишев не е във властта, но следите от управлението му са незаличими. Така наречените заменки на Сергей Станишев: Красимир Гергов, Трейшън Клифс. Ето един материал от 2010 година: Красимир Гергов и бизнесменът Георг Цветански са основните инвеститори в изграждащото се игрище за голф “Трейшън клифс” (“Тракийски скали”). Планът е за седемзвезден комплекс по проект на легендата в голфа Гари Плеър. Теренът е от горския фонд близо до село Топола в община Каварна и е сред 47-те, за които Брюксел плаши България със санкция от поне 50 млн. евро. Имотът от 138,5 дка е на входа на голф игрището “Трейшън клифс”. Един от собствениците във фирмата е Тодор Гергов, братът на Красимир Гергов.

Както се вижда, контролът за съответствие с правото на ЕС е представен като Брюксел плаши.

През 2011 ЕК открива процедура, тук е описанието на фактите за заменките, и перспективата:

(88) Българските власти не са уведомили в съответствие с член 108, параграф 3 от ДФЕС за мярка, свързана с предоставянето на помощ в контекста на замените на горска земя, преди да я приведат в действие. Поради това, ако Комисията наистина установи наличието на държавна помощ, такава помощ би била незаконна. В допълнение към това, ако такава помощ бъде определена като несъвместима с вътрешния пазар, тя ще подлежи на възстановяване.

ЕК установява наличието на неправомерна държавна помощ. Но България не взема мерки за възстановяване от получателите на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар. Нещо повече, оказва се, че според България няма проблем.

Последното развитие: в Официален вестник на ЕС четем за иск на ЕК до Съда на ЕС:

Иск, предявен на 19.10.2023 — Европейска комисия / Република България

(Дело C-632/23)

(C/2023/1295)

Комисията приканва Съда да:

—постанови, че като не е взела в определения срок всички необходими мерки за възстановяване от получателите на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар с решение по дела SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведени в действие от Република България, C (2014) 6207 final (1) и не е предоставила необходимата информация, Република България не е изпълнила задълженията си по член 288, четвърта алинея от ДФЕС и членове 4, 5 и 6 от решението на Комисията,
—да осъди Република България да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Делото се отнася до искова молба, представена на основание на член 108, параграф 2 и член 288, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Комисията счита, че Република България не е взела в определения срок всички необходими мерки за възстановяване от получателите на държавна помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар с решение на Комисията по дела SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), C (2014) 6207 final.

Липсата на навременно и ефективно изпълнение на решението се дължи на трудности по назначаването на независим експерт, който да изчисли размера на помощта, както и на методите за оценка на пазарната цена на имотите, прилагани от Република България, които водят до оценка на имотите, неотговаряща на реалната пазарна цена. Не са налице обстоятелства, показващи абсолютна невъзможност за изпълнение на решението.

Република България също така не е предоставила необходимата информация, предвидена в член 6 от решението. Въз основа на това Комисията счита, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 288, четвърта алинея от ДФЕС и членове 4, 5 и 6 от решението на Комисията.

Историята, разказана от Александър Дунчев.