Tag Archives: съд на ес

Съд на ЕС: Stripchat е много голяма онлайн платформа (T-134/24 Technius v Commission)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Общият съд на Европейския съюз отхвърли жалбата на оператора на платформата за възрастни Stripchat (Technius Ltd) срещу решението на Европейската комисия от декември 2023 г. за определянето ѝ като много голяма онлайн платформа (VLOP) по силата на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), потвърждавайки законността на първоначалното решение на Комисията.

Technius Ltd управлява Stripchat, онлайн платформа за забавление за възрастни. През февруари 2023 г. тя заявява, че средният месечен брой активни получатели (AMAR) на Stripchat в Европейския съюз възлиза на приблизително 31,8 милиона.

След проучване на метода на изчисление, използван от Technius, който се основава на данните, предоставени от услугата за маркетингови анализи Similarweb, Европейската комисия установява, че намалението поради „отхвърлени посещения“ е довело до този брой. Според Комисията средният месечен брой на уникалните посетители на Stripchat всъщност е бил повече от 62 милиона и следователно прагът от 45 милиона, посочен в Закона за цифровите услуги (DSA), е бил надвишен. Съответно с решение от 20 декември 2023 г. тя определя Stripchat като много голяма онлайн платформа, като по този начин я подлага на допълнителни и по-строги задължения по отношение на прозрачността, управлението на риска и надзора.

Technius подава молба до Общия съд на Европейския съюз за отмяна на това решение, като по-специално оспорва надеждността на данните, използвани от Комисията, и твърди нарушение на принципа на правна сигурност.

Общият съд отхвърля изцяло иска на Technius.

Според Съда Комисията е посочила адекватни причини за своето решение. От това решение от това решение става ясно, че Комисията се е позовала на същите данни, получени от Similarweb, като на данните, на които се позовава Stripchat, и че счита тези данни за надеждни. Комисията също така прозрачно определя методологията, която е използвала за изчисляване на броя на уникалните посетители, и обяснява по подходящ начин защо методологията, използвана от заявителя, не е в състояние да даде надежден резултат. Общият съд приема още, че DSA съдържа достатъчно насоки, свързани с понятието „активни получатели“, за да се даде възможност на доставчиците на онлайн платформи да изчисляват своя AMAR.

Пълният текст на решението на Общия съд.

Съд на ЕС: Понятието “аудиовизуални медийни услуги” – свобода на изразяване – ограничения

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 15 октомври 2026 г. стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑591/24 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-град (България) в рамките на производство по дело „Голф България“ EOOД срещу Съвет за електронни медии.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 2010 г., стр. 1, и поправка в ОВ L 263, 2010 г., стр. 15), изменена с Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. (ОВ L 303, 2018 г., стр. 69) и на член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Запитването е отправено в рамките на спор между „Голф България“ EOOД, дружеството по българското право, и Съвета за електронни медии (България) по повод на законосъобразността на решение на последния, с което на това дружество се налага имуществена санкция за разпространение на видеоклип, който противоречи на добрите нрави.

На 5 април 2023 г. Голф България, което към тази дата е вписано в публичния регистър на СЕМ като доставчик на нелинейни медийни услуги, публикува в интернет статия, озаглавена „Емили Тротинетката се изгаври с момче със специални потребности“, в която е включен видеоклип от социалната мрежа Facebook. Този видеоклип, заснет в търговски център, показва момче със специални образователни потребности, което се придвижва на крака и ръце, имитирайки куче, и е държано на каишка от лице, представено като Емили, докато последната, както и други членове на група от хора, сред които е и тя, му нареждат „да седне“, „да даде лапа“ или „да донесе“ картонена чаша, която хвърлят, казват му „добро куче“ и го галят по главата, когато изпълнява тези нареждания.

С решение от 29 юни 2023 г. СЕМ констатира, че с публикуването на този видеоклип Голф България е извършило административно нарушение, по-конкретно на член 17, алинея 2 от ЗРТ във връзка с член 10, алинея 1, точка 6 от същия закон, за разпространение на видеоклип, който противоречи на добрите нрави.

Със спорното решение, прието на 27 юли 2023 г., СЕМ налага имуществена санкция в размер на 3 000 български лева (BGN) (около 1 534 евро) на Голф България. След като това решение е потвърдено в производство по обжалване от Софийски районен съд (България), Голф България подава касационна жалба пред Административен съд София-град (България), който е запитващата юрисдикция.

В касационната жалба Голф България поддържа, първо, че решението на Софийски районен съд е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, второ, че СЕМ е издал акт за установяване на административно нарушение за разпространение на видеоклип, който противоречи на добрите нрави, извън рамките на компетентността си по отношение на контрола на съдържанието, тъй като разпространението на разглеждания в главното производство видеоклип не попада в обхвата на понятието „аудио-визуална медийна услуга“, и трето, че квалификацията на този видеоклип като противоречащ на „добрите нрави“ е с недостатъчна обосновка, тъй като посоченият видеоклип отразява събитие, което е заснето на публично място и вече е било разпространено в социалните мрежи.

От своя страна СЕМ се позовава на националната съдебна практика относно понятието „добри нрави“, и по-специално на решение на Конституционния съд (България), в което се приема, че публичният морал представлява област, в която са меродавни най-вече националните традиции и култура, че недопустимостта да се накърняват добрите нрави не се свежда само до това да се спазват изискванията за обществено благоприличие, формирани вследствие на традициите на дадено общество, че в обществен интерес е например добрите нрави да бъдат критерий при формирането на подрастващите и че поради това не във всички случаи е необходимо да е налице ефективно накърняване.

При тези обстоятелства Административен съд София-град решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допустима ли е съгласно правото на ЕС национална правна уредба, която дава възможност чрез включване в националното законодателство на общ принцип на правото, какъвто се явява този за „добрите нрави“, да се въвеждат допълнителни мерки от държавата членка, в т.ч. въз основа на тях да се обосновава отговорност срещу дадена услуга на информационното общество по смисъла на [Директива 2010/13], и ако отговорът е положителен, то доколко използването на този абстрактен принцип, като основание за носене на отговорност при нарушение, не ограничава свободата на изразяване, прокламирана в чл. 11 от [Хартата]?“.

Съдът:

Съгласно член 1 от Хартата човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.

От Разясненията относно Хартата на основните права (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17) следва, че достойнството на човешката личност по смисъла на този член 1 е не само основно право само по себе си, но представлява фундамент на основните права. В това отношение тези разяснения се позовават по-специално на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г., която записва човешкото достойнство в своя преамбюл, уточнявайки, че „признаването на присъщото на всички членове на човешкия род достойнство и на техните равни и неотменими права представлява основата на свободата, справедливостта и мира в света“. От това според посочените разяснения следва, че нито едно от записаните в Хартата права не може да се използва за накърняване на достойнството на другия, както и че достойнството на човешката личност е част от същината на правата, записани в нея. То следователно не може да се накърнява, дори в случай на ограничаване на дадено право (решение от 21 април 2026 г., Комисия/Унгария (Ценности на Съюза), C‑769/22, EU:C:2026:326, т. 486).

От изложеното по-горе следва, че задължение, свързано със запазването на добрите нрави, доколкото представлява средство, позволяващо да се защитава ценността на човешкото достойнство, като се забранява излъчването на съдържание, което накърнява тази ценност, както изисква член 6, параграф 1 от Директива 2010/13, от една страна, отговаря на легитимно основание за ограничаване на свободата на изразяване на мнение и от друга страна, с оглед на произтичащото от него ограничение на тази свобода, по необходимост представлява пропорционална мярка по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата.

Ето защо при това положение национална правна уредба, която има посочените в точка 55 от настоящото решение характеристики и отговаря на изискванията за яснота и точност по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 57—61 от това решение, не нарушава правото на свободно на изразяване на мнение, закрепено в член 11 от Хартата.

С оглед на изложените по-горе съображения на въпроса следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 2010/13 във връзка с член 11 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността държава членка, съгласно национална правна уредба, която въз основа на общ принцип на правото на тази държава забранява предаванията, които противоречат на добрите нрави, да санкционира доставчик на медийни услуги за разпространението на видеоклип, накърняващ ценността на човешкото достойнство, при условие че доставчиците на такива услуги могат да разберат, с оглед на текста на тази национална правна уредба и евентуално чрез тълкуването ѝ от националните съдилища, че такава забрана обхваща предаванията, които накърняват тази ценност.

Съд на ЕС: представлява ли мнение във фейсбук защитено от авторското право произведение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението по дело C‑598/24 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Înalta Curte de Casaţie şi Justiție (Върховен касационен съд, Румъния) в рамките на производство по дело CY срещу Gândul Media Network SRL.

Спорът

На 8 септември 2021 г. жалбоподателката в главното производство, CY, която е учителка, публикува на страницата си във Фейсбук текст от 22 реда, озаглавен „Кратко ръководство за родители за първия учебен ден“. В него тя посочва, че не желае да получава подаръци от родителите на учениците си.

На 14 септември 2021 г. на уебсайта на онлайн всекидневника „Гъндул“ журналистът НО публикува статия, озаглавена „Оригинално съобщение на учителка до родителите, които смятат да ѝ дават подаръци за първия учебен ден“. В статията е възпроизведен целият текст на CY, без преди това да е взето съгласието ѝ. От акта за преюдициално запитване следва, че впоследствие са били добавени името на жалбоподателката в главното производство и източникът на текста, посредством хипервръзка към нейната страница във Фейсбук.

CY предявява иск пред Tribunalul București (Окръжен съд Букурещ, Румъния) за установяване на нарушение на авторското ѝ право и за присъждане на обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди от това нарушение. С решение от 26 април 2022 г. посоченият съд отхвърля иска, като приема, че разглежданият текст не би могъл да се ползва с авторскоправна закрила. С решение от 3 май 2023 г. Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния) потвърждава първоинстанционния съдебен акт.

CY подава касационна жалба до Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд, Румъния), като се поставя въпрос дали разглежданият текст може да се квалифицира като „произведение“ по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2001/29. Ако се приеме, че текстът би трябвало да се квалифицира като произведение, посочената юрисдикция се пита и какъв е обхватът на предвиденото в член 5, параграф 3, буква в), второ предложение от тази директива изключение от правото на възпроизвеждане при „използването на произведения или други закриляни обекти във връзка със съобщаването на актуални събития“ – дали когато на уебсайта на онлайн всекидневник се възпроизвежда публикуван в социална мрежа текст, в който се изразява мнение, това възпроизвеждане на текста би могло да представлява съобщаване за „актуално събитие“.

Също така националното законодателство предвижда възможност да се възпроизвеждат кратки откъси от произведенията, стига да не се извлича пряка или непряка икономическа или търговска изгода – каквито условия липсват в Директива 2001/29.

При тези обстоятелства Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли разпоредбите на член 2, буква а) от Директива [2001/29] да се тълкуват в смисъл, че публикуван в социална мрежа текст, в който се изразява мнение относно обществени практики, смятани за неуместни, може да се счита за защитено с авторско право произведение?

2) Трябва ли член 5, параграф 3, буква в) от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на националното законодателство, която позволява за целите на съобщаването на информация за актуални събития да се заимстват само кратки откъси от произведение, но не и цялото произведение, особено когато то е кратко, и само при условие че не е налице пряка или непряка икономическа или търговска изгода от това?“.

По първия въпрос

Както следва от постоянната практика на Съда, понятието „произведение“ е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува и прилага еднообразно и което предполага да са изпълнени две кумулативни условия: 1. съответният обект трябва да е оригинален, в смисъл да е собствено интелектуално творение на своя автор и 2. само за елементите, които са израз на такова интелектуално творение.

Оригинален обект – необходимо и достатъчно е той да отразява личността на своя автор, като дава проява на неговия свободен творчески избор. За целите на квалифицирането на текста като „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29 нямат значение обстоятелства като дължината му, това, че е публикуван онлайн, и дали евентуално принадлежи към някой предварително определен литературен жанр, освен ако тези обстоятелства не се дължат на правила, технически съображения или изисквания, които не са оставяли място за упражняването на творческа свобода от страна на автора – тогава не би бил оригинален. Националният съд трябва да провери дали при съставянето на текста авторът е имал възможност да направи свободен творчески избор, годен да предаде на читателя оригиналността на съответния обект, като тази оригиналност произтича от избора, подредбата и съчетанието на думите, с които авторът е изразил своя творчески дух по оригинален начин и е достигнал до резултат, представляващ интелектуално творение.

Член 2, буква а) от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че публикуваният в социална мрежа текст, в който се изразява мнение относно смятани за неуместни обществени практики, попада в обхвата на понятието „произведение“ по смисъла на тази разпоредба, при условие че представлява израз на интелектуално творение, което отразява личността на своя автор.

По втория въпрос

Съобщаването трябва да се отнася до „актуално събитие“, тоест до събитие, което към момента на съобщаването си представлява информационен интерес за обществеността.Задача на компетентния национален съд е да определи с оглед на обстоятелствата по делото дали с публикувания текст се съобщава за актуално събитие.

Свободата на държавите е ограничена по няколко причини, например свободата на преценка не бива да бъде използвана така, че да се застрашат целите на тази директива, свързани с въвеждането на висока степен на закрила в полза на авторите и с безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.

В светлината на изложените съображения член 5, параграф 3, буква в), второ предложение от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която ограничава обхвата на посоченото в тази разпоредба изключение или ограничение до заимстването на кратки откъси от закриляно произведение, но не допуска забраната за извличане на пряка или непряка икономическа или търговска изгода от заимстването им

Авторско право в ЕС и геоблокиране

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението по делото C-788/24 | Anne Frank Fonds с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) с акт от 8 ноември 2024 г., постъпил в Съда на 14 ноември 2024 г., в рамките на производство по дело Anne Frank Fonds срещу Anne Frank Stichting и др.Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО.

Ане Франк е водила личен дневник (Дневникът на Ане Франк). След смъртта ѝ в концентрационен лагер, баща ѝ, Ото Франк, единственият оцелял в семейството, създава фонда „Ане Франк“ с цел да разпространява идеалите, завещани на света в Дневника на Ане Франк.

След смъртта на Ото Франк фондът на Ане Франк е станал носител на правата върху творбите на Ане Франк. Част от тези произведения е, както става ясно от окончателно решение на Районен съд, Амстердам, Нидерландия от 23 декември 2015 г., защитена в Нидерландия до 2037 г.

В други държави-членки, включително Кралство Белгия, тези произведения вече са обществено достояние.

Безплатно научно издание на ръкописите на Ане Франк е публикувано на уебсайт, чието име на домейн е собственост на Асоциация, регистрирана в Белгия. Достъпът до този сайт е ограничен от система за геоблокиране, която не позволява достъп до уебсайта, ако потребителят се опита да се свърже с него от държава членка, в която ръкописите все още са защитени с авторски права.

Завежда се дело и при тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„(1) Трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че публикуването на произведение в интернет трябва да се разглежда като публично съобщаване в определена държава, само ако публикацията е адресирана до обществеността в тази държава? Ако е така, какви фактори трябва да се вземат предвид при оценката на това?

(2) Може ли да има съобщение до обществеността в определена държава, ако чрез (най-съвременно) геоблокиране се гарантира, че уебсайтът, на който се публикува произведението, може да бъде достъпен от обществеността в тази държава само чрез заобикаляне на блокиращата мярка с помощта на VPN или подобна услуга? Дали степента, до която обществеността в блокираната държава желае и има възможност за достъп до въпросния уебсайт чрез такава услуга от значение в това отношение? При отговора на този въпрос има ли някакво значение дали освен мярката за геоблокиране са предприети други мерки за възпрепятстване или възпиране на обществения достъп до уебсайта в блокираната страна?

(3) Ако възможността за заобикаляне на мярката за блокиране води до съобщаване на произведението, публикувано в интернет на обществеността в блокираната държава по смисъла на член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29], това съобщение, направено от страната, която е публикувала работата в интернет, въпреки че знанието за това съобщение изисква намесата на доставчика на въпросната VPN услуга или подобна услуга?“

Съдът:

На първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че произведение, което е станало обществено достояние в някои държави членки, но все още е защитено с авторско право в друга държава членка и е публикувано безплатно на уебсайт, на който има приложена мярка за блокиране на географски принцип, целяща да блокира достъпа до този сайт за интернет потребителите, които го посещават от тази държава членка, не е обект на „публично разгласяване“ в последната държава по смисъла на тази разпоредба, когато мярката за блокиране е „ефективна“ по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива, тъй като е „най-съвременната технология“, дори тези интернет потребители да могат да я заобиколят, като използват VPN или подобна услуга.

На третия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че когато публикуването на уебсайт на произведение, което е станало публично достояние в някои държави членки, но все още е защитено с авторско право в друга държава членка, представлява „публично разгласяване“ в тази държава членка, тъй като въведената на този уебсайт мярка за блокиране на достъпа на географски принцип не е „ефективна“ по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива, за отговорно за такова разгласяване трябва да се счита лицето, публикувало произведението на уебсайта, а не доставчика на VPN или на подобна услуга, който е позволил на ползвателя на тази услуга да заобиколи тази неефективна мярка.

Заключението на ГА Rantos

Към въпроса за отговорността: юристите коментират, че VPN доставчиците могат да си отдъхнат, но издателите трябва да внимават. VPN доставчиците ще приветстват потвърждението на CJEU, че не носят отговорност за улесняване на достъпа. Но издателите да имат предвид, че ако избраната от тях мярка за блокиране на географски принцип не е ефективна, произтичащото от това нарушение е тяхна отговорност. Това изглежда ще доведе до необходимост от поддържане и актуализиране на технически мерки с течение на времето, тъй като технологията се развива стремително.

Съд на ЕС: сайт, който разпространява съдържание от медия под ограничителни мерки, попада в обхвата на санкциите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 3 юли 2026 стана известно решението по дело С-67/25 на Съда на ЕС за ограниченията в санкционните пакети по повод прокремълската и пропутинска пропаганда. Ограниченията са различни видове – към производството на съдържание (по Приложение XV – медиите са изброени тук) , към разпространението на съдържание в каквато и да е среда и към рекламата и финансирането на това съдържание. В рамките на наказателно производство в Германия се повдига въпросът отнася ли се забраната до лица, които чрез свой сайт или блог разпространяват забранено съдържание от медии, попадащи в Приложение XV.

Иска се от Съда да определи границите на отговорността на онлайн участниците при прилагането на европейските санкции.

Дело C-67/25 на Съда на ЕС Staatsanwaltschaft Saarbrücken е по преюдициално запитване с предмет тълкуването на член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 г. С тази разпоредба на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за разпространението на каквото и да е съдържание от образуванията или органите, изброени в приложение XV към този регламент, по-специално чрез способи като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет.

Съгласно член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014: „На операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични“.

В приложение XV към този регламент, озаглавено „Списък на юридическите лица, образуванията или органите, посочени в член 2е“, фигурира по-специално наименованието „RT — Russia Today Germany“. Три физически лица създават сайт и разпространяват съдържание от RT чрез него. Пита се те попадат ли в обхвата на чл. 2е.

Според германското право (Закон за външната търговия) всеки, който наруши забрана за излъчване, предаване, разпространение или за предоставяне на други услуги, съдържаща се в пряко приложим правен акт на Европейските общности или на Европейския съюз, който е публикуван в Официален вестник на Европейските общности или в Официален вестник на Европейския съюз и служи за изпълнение на мярка за икономическа санкция, приета от Съвета в областта на общата външна политика и политика на сигурност, се наказва с лишаване от свобода от три месеца до пет години.

Съдът пише в решението, че на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV от този регламент, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични. Съдържащото се в тази разпоредба понятие „оператор“ не е дефинирано нито в нея, нито в която и да е друга разпоредба от Регламент № 833/2014 и липсва препращане към правото на държавите членки за определяне на неговия смисъл и обхват. (36)

Този термин обхваща физическите или юридическите лица, отговорни за излъчването (по-точно: разпространението) на посоченото в тази разпоредба съдържание, независимо дали дейността им е икономическа или не – включително в рамките на осъществявана дейност без заплащане или в рамките на упражнявана дейност с уебсайт, финансиран с доброволни вноски от трети лица. (41)

Ако действието на забраната се ограничи само до сайтове с търговска цел, това би я обезсмислило.

Същото се отнася и до аргумента, че е забранено само разпространение над определена продължителност – , като се изключат изолираните публикации с незначителен обхват. Такова указание липсва в регламента. (55)При всички положения подобно тълкуване би могло да благоприятства действията по заобикаляне на посочената разпоредба, изразяващи се в изкуствено раздробяване на дейностите по излъчване на съдържанието, обхванато от нея.(56)

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 година,

трябва да се тълкува в смисъл, че

физическо лице, което упражнява дейност с уебсайт и излъчва на него съдържание с произход от юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение XV към този регламент, и от упражняваната с този уебсайт дейност придобива доходи единствено в резултат на доброволните вноски, направени от трети лица под формата на безвъзмездни доброволни плащания или дарения, попада в обхвата на понятието „оператор“ по смисъла на тази разпоредба.

Решението на Съда съответства на духа на 20 санкционен пакет, по-точно на неотдавнашното Решение на Съвета 2026/508 от 23 април 2026 г., според което “Обосновано е да се разшири съществуващата забрана за разпространение (broadcasting), за да се ограничи разпространението и улесняването на разпространението в Съюза на съдържание на образувания, които възпроизвеждат съдържанието на други образувания, спрямо които вече се прилага забрана, с цел справяне с опитите за заобикаляне на ограничителната мярка.”

Какво означава това за разпространението на пропутинската пропаганда в България: всеки, който разпространява съдържание на медии, включени в Приложение XV на регламента, попада в обхвата на санкциите.

Да не ги изброявам, знаят се.

Кой носи отговорност за прилагането на Регламент 833/2014? Регламентите действат пряко, но би трябвало прилагащите органи и санкциите за неприлагане да са определени в националните прилагащи мерки. България има закон с подходящо име – Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – но той се отнася само за прилагане на дерогацията по отношение на суров нефт и нефтопродукти.

Интересно кой ще следи дали има лица, които имат уебсайт и излъчват с него съдържание с произход от медии по Приложение XV към този регламент, и ще ги санкционира – и с какво точно ще ги санкционира.

Съд на ЕС: Решението Klubrádió

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно Решение на Съда по дело C-92/23 | Комисия/Унгария (Право на предоставяне на медийни услуги на дадена радиочестота).

Klubrádió е унгарска търговска радиостанция, която разпространява програмата си наземно. През 2014 г. тя получава от регулатора . унгарския Медиен съвет – правото да предоставя медийни услуги на честота 92,9 MHz в зоната на излъчване на Будапеща за срок от седем години с възможност за подновяване за период от пет години.
След изтичането на срока Медийният съвет отказва да уважи искането за подновяване: той приема, че Klubrádió на два пъти не е изпълнило задължението си за ежемесечно предоставяне на информация относно квотите за излъчване, което представлява повторно нарушение. Съгласно унгарския закон за медиите обаче такова нарушение води автоматично до отказ за подновяване.

Впоследствие Медийният съвет публикува покана за представяне на оферти за предоставянето на медийни услуги на съответната честота, но кандидатурата на Klubrádió е обявена за недействителна. Това решение е обосновано с недостатъци в програмната схема и с наличието на отрицателен собствен капитал на Klubrádió през петте години, предшестващи подаването на кандидатурата му, което правело офертата му неподходяща за осигуряване на присъствието на медийния пазар на радиостанция, която е стабилна и предвидима що се отнася до нейното функциониране.

Считайки, че Унгария е нарушила по-специално регулаторната рамка на Съюза в областта на електронните съобщения, принципите на пропорционалност, недопускане на дискриминация и добра администрация, както и свободата на изразяване и на информация, закрепена в Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската комисия предявява иск за неизпълнение на задължения пред Съда на Европейския съюз.

В решението си Съдът уважава повечето твърдения на Комисията за нарушения и констатира, че Унгария не е изпълнила задълженията си по силата на правото на Съюза.Съдът счита, че Унгария е нарушила свободата на изразяване и на информация, закрепена в член 11 от Хартата на основните права, от една страна, с приемането на решението за отказ за подновяване и на закона за медиите, и от друга страна, с приемането на решението за недействителност и за съответната конкурсна процедура. Всъщност според Съда всяка национална мярка, която намалява или ограничава достъпа на радио и тв организации до радиочестотите, може да представлява намеса в правото им на свобода на медиите, свързано със свободата на радио- и телевизионно разпространение. Във връзка с това Съдът
констатира, че нарушенията и пропуските, в които се упреква Klubrádió в настоящия случай, стоящи в основата както на решението за отказ, така и на решението за недействителност и които конкретно са попречили на тази радиостанция да продължи дейността си, се отнасят или до незначителни неточности от формален характер, или до аспекти, които като такива не би трябвало да водят до невъзможност за радиостанцията да продължи дейността си.

Заключение на ГА

Решение на Съда на ЕС

Съд на ЕС: Заключение на генералния адвокат по дело C-797/23 | Meta Platforms Ireland

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Цифровата революция доведе до драстичен спад на приходите на издателите, застрашавайки техния бизнес модел и ключовата им роля в демократичните общества. По този повод са предприети различни законодателни инициативи в трети държави като Австралия, в държави от ЕС като Германия и Испания, а също и на ниво ЕС. Директивата за авторското право в цифровия единен пазар въвежда ново специфично сродно право в полза на издателите на публикации в пресата за онлайн използване на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество – като дружеството Meta Platforms Ireland Limited, което управлява социалната мрежа Facebook. За отношението между медийното съдържание и платформите в представения по-долу акт се казва следното:

Положението на издателите на публикации в пресата по отношение на онлайн платформите всъщност не е толкова просто, колкото изглежда. Макар тези платформи да вредят на интересите на издателите, по-специално посредством „ефекта на заместване“, и конкуренцията, която осъществяват, те имат също и положителен „ефект на експанзия“, като привличат нови потребители. Оказва се обаче, че навиците на ползвателите са се променили до такава степен, че много значителна част от тях си осигуряват достъп до журналистическо съдържание само посредством различните платформи. Следователно издателите до голяма степен зависят от тези платформи за спечелването на нови клиенти, поради което наличието на тяхното съдържание на тези платформи е необходимо. Обратното обаче не е вярно: наличието на това съдържание не е от основно значение за онлайн платформите. Следователно издателите са в уязвимо положение спрямо тези платформи, в резултат на което ефективността на опитите да се излезе от това положение, чрез предоставянето на тези издатели на нови права на интелектуална собственост, е малка. От друга страна, всички издатели на публикации в пресата не са еднакво засегнати: ако големите заглавия са засегнати в по-голяма степен от ефекта на заместване, малките издатели, по-специално локалните такива, се ползват по-скоро от ефекта на експанзия, като достигат до читатели, до които не биха могли да достигнат с традиционните способи.

Meta подава жалба пред Регионалния административен съд Лацио (Италия) за отмяна на решение на италианския орган за регулиране на съобщенията (AGCOM), като оспорва съвместимостта на това решение и на приложимото италианско законодателство с правото на Съюза, по-специално с Директивата и с Хартата на основните права на Европейския съюз. Тъй като счита, че тези въпроси пораждат съмнения относно тълкуването на правото на Съюза, италианският съд решава да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Той поставя въпроси по-специално относно естеството на това право, задълженията на доставчиците и ролята, възложена на AGCOM в рамките на преговорите между издателите и платформите.

Публикувано е заключението на генералния адвокат Maciej Szpunar по дело C-797/23 | Meta Platforms Ireland. Според ГА правата, които законодателят на Съюза е желал да предостави на издателите на публикации в пресата, нямат общия характер на авторското право или на други сродни права. Всъщност те нямат за цел просто да позволят на издателите на публикации в пресата да се противопоставят на използването на техните публикации от доставчиците без насрещна финансова престация, това би било по-вредно за издателите, отколкото за доставчиците. Целта на посочените мерки е по-скоро да се установят условията, при които тези публикациите се използват ефективно, като същевременно се даде възможност на издателите да получават справедлив дял от приходите на доставчиците от това използване.

Ето защо държавите трябва да разполагат със свобода на действие, за да гарантират ефективността на тези права. Така мерки като задължението на доставчиците да започнат преговори, да предоставят определена информация или да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите по време на тези преговори по принцип не противоречат на Директивата, тъй като не задължават да се сключи договор или да се извърши плащане без реално или предвидено използване. Според ГА предоставените на AGCOM правомощия — включително определянето на примерни критерии за възнаграждение, разрешаването на разногласия и упражняването на контрол върху задължението за предоставяне на информация — са допустими, ако остават в рамките на подпомагането и не лишават страните от свободата им на договаряне. Тези механизми имат за цел да възстановят равновесието на пазара, който се характеризира със силна асиметрия между платформите и издателите.
Според ГА така въведените ограничения не засягат свободата на стопанска инициатива, защитена от Хартата, тъй като преследват цел от общ интерес, призната от европейския законодател: засилване на икономическата жизнеспособност на пресата като основен стълб на демокрацията.

Заключението –

„Член 15 от Директива (ЕС) 2019/790, както и членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Съюза, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национални разпоредби на държава членка, които

– предвиждат за издателите на публикации в пресата правото да получават справедливо възнаграждение като насрещна престация за разрешението за използването на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество,

– налагат на доставчиците на услуги на информационното общество, които желаят да използват такива публикации, определени задължения в областта на преговорите с издателите, за огласяване на информация и за добросъвестност по време на преговорите,

– предоставят на публично образувание правомощия за регламентиране, за надзор и за налагане на санкции, включително възможността да предлага критерии за определяне на дължимото на издателите възнаграждение или размера на това възнаграждение,

при условие че тези разпоредби не лишават издателите на публикации в пресата от възможността да откажат да дадат такова разрешение, нито от възможността да го дадат безвъзмездно, че не налагат на доставчиците на услуги на информационното общество никакво плащане, което няма връзка с ефективно или предвиждано използване на такива публикации, и че не ограничават по задължителен начин свободата на договаряне на страните“.

Достъп до трафични данни

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 17 ноември 2022 стана известно решението на Съда на ЕС по С-350/21:

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска:

– национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни,

– национално законодателство, което не предвижда ясно и точно, че достъпът до запазените данни е ограничен до строго необходимото за постигането на преследваната с това запазване цел;

– национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.

Впрочем в това решение Съдът напомня, че не за пръв път се произнася по темата:

42 На първо място, безспорно е, че още преди отправянето на настоящото преюдициално запитване Съдът вече е постановил, по-специално в решение от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др. (C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 141 и 168), че правото на Съюза, и по-специално член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) не допуска законодателни мерки, които предвиждат превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение.

43 След подробен преглед на различните разглеждани законни интереси и права тази съдебна практика е потвърдена с решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258). По-специално в точки 68—101 от посоченото решение Съдът разглежда и отхвърля довода, че само общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение би позволило ефективна борба с тежката престъпност.

44 Тази констатация не може да бъде поставена под въпрос от доводите, изтъкнати в настоящото производство пред Съда, че от една страна, по силата на Регламент 2016/679 общото запазване било допустимо и разрешено в няколко сектора, като например наблюдението с камери, и от друга страна, възможността за целево запазване, каквото се препоръчва в практиката на Съда, налагала да е възможно да се извърши подбор сред потенциалните престъпници или сред потенциалните жертви, с което да се засегне презумпцията за невиновност, а по отношение на потенциалните жертви — принципа на равно третиране.

45 Всъщност фактът, че запазването на лични данни чрез видеонаблюдение може да бъде в съответствие с правото на Съюза, не влияе върху констатацията, че общото и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение не е в съответствие с това право, като се имат предвид различията в естеството и обхвата на тези две форми на наблюдение.

46 Освен това следва да се припомни, че в точки 78 и 101 от решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258), Съдът е подчертал, че за да бъде в съответствие с правото на Съюза, целевото запазване в зависимост от категориите лица трябва да се основава на „обективни и недискриминационни критерии“, така че по естеството си то не може да има дискриминационен характер по отношение на лицата, до които се отнася. Освен това целенасоченото запазване не може да накърни презумпцията за невиновност, като се има предвид, че то е само едно средство за разследване, с което разполагат компетентните органи, за да установят дали наказателното право е нарушено.

47 Съдът вече е постановил, че когато данни за трафик и данни за местонахождение по изключение са били предмет на общо и неизбирателно запазване за целите на опазването на националната сигурност от действителна и настояща или предвидима заплаха, националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, не биха могли да получат достъп до посочените данни в рамките на наказателно преследване, тъй като в противен случай би се лишила от всякакво полезно действие забраната за такова запазване за целите на борбата с тежката престъпност (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 100).

На 28 февруари 2024 г. Божидар Божанов и др. народни представители от ПП-ДБ внасят законопроект за изменение и допълнение на ЗЕС, с които според мотивите се цели баланс между защитата на лицата от незаконно следене и профилиране и възможността за предотвратяване и разкриване на престъпления.

На сайта на НС няма данни за движение по този законопроект.

по темата

Съд на ЕС: Свобода на медиите и признаване на съдебни решения в ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС от 4 октомври 2024 г. по делото Real Madrid vs Le Monde (CJEU C-633/2022). Решението засяга баланса между обезщетенията за клевета, свободата на медиите и признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Съдът на ЕС постанови, че признаването и изпълнението на испанско решение, получено от испанския футболен отбор Реал Мадрид в Испания, срещу френския вестник Le Monde във Франция, съдържащо прекомерни обезщетения за клевета, може да наруши свободата на печата и основните свободи и следователно може да бъде отказано от френските съдилища , чрез позоваване на изключение за „ обществен ред “ съгласно Регламент Брюксел I (сега заменен от Преработен текст Брюксел I – Регламент (ЕС) № 1215/2012). Решението очертава границите на принципа на „взаимно доверие“ между държавите-членки в полза на „съществени“ изключения, които могат да бъдат използвани от държавите-членки на ЕС при определени обстоятелства.

Фактите: испанският футболен клуб Реал Мадрид и неговият медицински екип съдят Le Monde за клевета след статии, свързани с допинг скандал (твърдението е, че и Реал Мадрид, и ФК Барселона са използвали услугите на лекар, свързан с допинг мрежа в света на колоезденето). Съдът в Мадрид отсъжда в полза на Реал Мадрид, присъждайки 330 000 евро обезщетение. Парижкият апелативен съд отменя изпълняемостта на това решение във Франция.

Реал Мадрид обжалва пред френския Касационен съд , който отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.

След анализа на отправените въпроси Съдът на ЕС заключава, че признаването и изпълнението на испанското съдебно решение може да бъде отказано от френските съдилища, ако щетите са непропорционални и биха могли да възпрат свободата на печата, което води до „ явно нарушение на обществения ред “ в съответната държава членка. Според решението (60) всяко неоправдано ограничение на свободата на изразяване на мнение крие опасност от възпрепятстване или парализиране на бъдещото медийно отразяване на подобни въпроси. От значение е самият факт на постановяване на съдебно решение срещу заинтересованото лице, дори когато такова решение е чисто гражданскоправно по своя характер и наложената санкция е незначителна.

Според експерти решението на Съда признава възможността национален съд да преразгледа и евентуално да коригира санкция, ако се установи, че първоначално присъдената сума е явно непропорционална с оглед на нейните последици за основните права (тук свободата на печата). Действително обхватът за отказ да се изпълни решението на испанските съдилища е, както е посочено в параграф 73, строго ограничен до частта от наказанието, която се счита за явно непропорционална.

Съд на ЕС: Признаване на промяна на пола

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Lex.bg за едно заключение на Генералния адвокат:

Отказът на една държава членка на Европейския съюз да признае промяната на пола и съответно на имената, извършени в друга страна от съюза противоречи на правото на общността. Това заявява генералният адвокат на съда в Люксембург Ришар де ла Тур по казус на румънец, чиято промяна на пола, извършена във Великобритания, не е призната от властите в родината му (пълния текст на заключението, виж тук).

Заключението му представлява интерес, тъй като за юридическата промяна на пола в България също се очаква произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС). Както е известното през 2023 г. Гражданската колегия на Върховния касационен съд „затвори вратата“ за юридическа промяна на пола пред транссексуалните с едно от най-оспорваните си тълкувателни решения (повече за него виж тук). Преди няколко месеца обаче трима върховни съдии сезираха СЕС в опит да преодолеят практическата забрана за промяна на данните, свързани с пола, в актовете за гражданско състояние, до която води то (повече за преюдициалното им запитване виж тук).