Tag Archives: България

Имотният пазар не е пазарен, а балонът е всъщност пералня

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Капитал цитира данни, че пазарът на имоти намалява вече година и половина. В същото време 3-4 строителни инвеститори са пред фалит, а няколко сгради в София, които дефилират по награди за „сгради на годината“ и реклами из фейса за „ей сега тука супер луксозен апартамент“ са замразени от половин година, защото явно не могат да се продадат. Включително няколко от онези, за които съм писал тук.

Отделно, според НСИ цитирани от злополучния анализ на UniCredit, само в София в следващите 2-3 години се очаква да се пуснат още 2-3 милиона кв.м. площ в жилища и офиси. Одобреното строителство от главния архитект Здравков в последната година е за още толкова.

Балонът не се е спукал до сега и всякакви прогнози от ефира се провалят, защото у нас строителството не се развива на пазарен принцип. Иначе най-малкото нямаше да има 50 до 100% надценка в новите сгради. Растежът от поне десетилетие е основно на база пране на пари. Както от страна на инвеститорите, така и на база на хора с асансьори, къщи за тъщи, едни пари от пътища, наркотици, за които не знаели, повсеместната корупция та до най-тривиалното укриване на данъци и сивата икономика. И всичко това е възможно с активното прикриване от страна на банки финансиращи тези проекти, което е неразделна и ужасно лесна за проследяване част от най-базовата схема за изпиране. Вече виждаме същото и в Пловдив, Бургас и Варна.

Балонът ще се спука, когато БНБ, ДАНС и прокуратурата направят нещо реално срещу прането на пари. До сега единствено му опъваха чадър и активно пречат да се покаже какъв проблем има всъщност.

Много хора ще ги заболи доста. Не само купилите имот сега. Покрай всичко описано се е създала цяла обслужваща индустрия от финансисти, проектанти, архитекти, строителни компании и обикновени схемаджии. Много от тях са с напълно законни доходи, но изцяло зависещи от онези мръсни пари, които се въртят в тази клика. Някои ги виждаме редовно от екрана. Други – в криминалните хроники. Трети – от протоколите на общински съвети и комисии в НС.

The post Имотният пазар не е пазарен, а балонът е всъщност пералня first appeared on Блогът на Юруков.

Доза реализъм към добрите новини за имиграцията

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Многократно съм казвал, че всичко свързано с Германия в българската версия на DW трябва да се чете с едно наум. Особено преводите на немски статии, които изначално да тенденциозни.

В този смисъл и в подкрепа на това, имам няколко бележки по скорошния им текст, че 1.2 млн. души са напуснали Германия само през 2022. Повечето – чужденци живеещи там, някои с паспорти, а българите са на четвърто място сред тях. Това е добавка и към мой коментар под изказване на Асен Василев в подобна посока, където коментирах източника и надеждността на данните.

Първо, цитираните данни от няколко института разпознаваемо са или директно цитират службата по миграция и бежанци. Писах преди години, че данните им не са верни и статистическата служба го признава. Нищо не се е променило от тогава. След (псевдо) пребояването според неофициален отговор на последните се опитат да консолидират информацията без да прекъснат серията и да генерират странни изводи, но не е направено още.

Тази липса на информация колко са чужденците важи особено за мигрантите от ЕС и засяга особено българите. Все пак, дори с разминаващите се данни виждаме поне 400 хиляди българи в Германия преди пандемията. Също, че стотици хиляди ще имат вече право на немски паспорт в следващите години. Сигналите след 2020 обаче са разнопосочни. Истината е, че много хора не се отрегистрат в Германия и не ги „лови“ статистиката, също както концепцията за „постоянен адрес“ в България обърква местната статистика.

Анекдотни наблюдения сочат наистина към много млади хора и цели семейства с деца, които се прибират в България. Особено такива родени в чужбина. Аз съм сред тях. Тук обаче човек не може да разчита на балона си, тъй както и българската общност в Германия не е хомогенна а грубо може да се раздели на поне 6 части. Има много социално-икономически фактори (социални, пенсии), очаквания към страната и работата, а кризите от последните години и сегашната стагнация засяга всеки сектор по различен начин.

Макар преведеното от DW въпреки увъртанията им да звучи оптимистично за България, трябва и това да приемаме с щипка сол. Преди години когато започна драстичния скок на българите в Германия, имаше възгласи, че стотици хиляди се изнасят. Особено покрай демографската криза това е една от честите камбани, на която се бие. В действителност огромна част от ръстът беше от българи мигриращи от други страни в тежко положение – Италия, Испания, Гърция и Великобритания. Сега има голяма вероятност това да се случва в обратна посока. Фактите са, че въпреки гръмките имена на демографски институти и агенции, всички работят с извадки и изначално грешни данни и никой не може да каже със сигурност.

Важно е да се говори за тези неща с разбиране и да знаем какво се случва. Най-малкото, защото трябва да можем да измерим ефектът от различни мерки в продължителен период от време. В горния случай говорим за вътрешна и външна миграция и важността на децентрализацията, но аналогичен проблем има и със смъртността и раждаемостта. Има явно объркване сред редица политици дори колко българи има зад граница.

На първо време обаче имаме нужда от най-важният елемент – драстични и смели реформи в образованието, здравеопазването, социалната сфера и районите извън големите градове и то с постоянство и продължителност. Отпорът срещу последните е значителен, къде заради инертност в системата, къде заради его на ключови хора. До сега сме били свидетели само на козметични промени, кампании като за пред медиите и еднократни мерки с увеличаване на надбавки.

Има шанс да го направим и не бива да го изпускаме. Много хора предупреждават, че „демографският влак“ вече е заминал и в известен смисъл са прави. Това не означава, че сме в пагубна ситуация, а че колкото повече отлагаме, толкова по-тежко ще е решението. Българите в чужбина не се връщат заради една или друга инициатива и медийна кампания, а въпреки тях. Особено една конкретна организация по-скоро показва защо много от сънародниците ни сме заминали от България на първо време. Обръщането на тенденцията, доколкото я има, не е заради мерките на едно или друго правителство, а заради обстановката около нас. Имаме шанс да се възползваме от тази ситуация и да я задържим като посока и има предостатъчно хора, които се борят това да стане.

The post Доза реализъм към добрите новини за имиграцията first appeared on Блогът на Юруков.

Шахтите на София

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Откакто се преместих от Франкфурт в София едно от нещата, за които се чудех, е защо има толкова много шахти навсякъде. Покрай случая с убитото от незаконно прекаран ток дете стана ясно, че липсва всякакъв контрол над това кой къде какви шахти прави. Положението практически не се подобри през следващите години. Имаше множество сигнали за подобни проблеми и примери за несправянето на Столичен инспекторат и общината като цяло с тях.

В опит да разбера по-добре проблема се обърнах към данните. Такива обаче нямаше преди три години. Наскоро забелязах, че в картата на общинската ГИС София са добавили слой за подземни проводи и съоръжения. Един от слоевете е именно за шахти и други връзки със сгради и надземна инфраструктура. Някои от тях са шахтите за дъждовна вода по улиците. Други са сервизни за ток и парно. Трети са просто връзки към съседните сгради с ниско напрежение. Не видях описани онези на телекомите. Доколкото проверих няколко известни такива, оптиките минават през или покрай каналите на слаботоковата мрежа. Поне няколко шахти на БТК видях, че са означение по този начин.

Тъй като не бяха в удобен за мен формат, намерих начин да сваля всички данни за въпросните шахти заедно с категорията им. Опростих ги до точка и ги сложих на картата долу. В синьо е вода. В кафяво е канализация – отпадни води и отводняване. В лилаво са колекторите. В зелено са силно- и слаботоковата мрежа и изглежда това включва телекомуникациите. В червено е топлофикация. Целия dataset може да свалите в CSV формат.

За тези данни писах в средата на декември тук, тук и тук. След това изчистих данните от грешки и сега има малко над 322 хиляди шахти и друга подобна подземна инфраструктура. Това означава, че на всеки две семейства в община София се пада по една шахта, доколкото това сравнение може да даде представа за мащаба.

Те са разположени по улици, тротоари и градинки. За всяка промяна се разкопава от край до край същите и се оставят почти винаги в окаяно състояние. Това става видно и от всички разрешения за строеж позволяващи именно разкопаване на подземната инфраструктура, създаване на шахти и после възстановяване на улици и тротоари „по одобрен план и срок“. От данните на НАГ показани на картата долу разбираме, че има почти 4000 такива разкопки в последните 11 години – от началото на 2013-та до сега. Писах за това в началото на декември и всъщност това ме накара да дръпна данните за шахтите.

Всичко това говори за трайна липса на управление и контрол над подземната инфраструктура, липса на план и разбиране както и ограничения над свързването и носене на отговорност за последствията както върху градската среда и инфраструктурата, така и за здравето на хората. От описаното горе страдат не само хората в града пряко в ежедневието си, но се оскъпяват значително всякакви ремонти, рушат се по-често паважи, създават се повече опасности за прекъсване аварии и инциденти.

The post Шахтите на София first appeared on Блогът на Юруков.

Нагледно какво ще се строи в една част на София

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Застрояването на един район се решава – често в разрез на закона – много преди да видим багерите да изриват детски площадки и градинки или да се вдигат кранове на метри от прозорците. С проекта GovAlert.eu се опитах да помогна с информираността, но тези решения се взимат много преди визите за проектиране и разрешенията за строеж. Истината е, че са скрити в градоустройствени заповеди, протоколи на общинските съвети, продажби на общинска земя, а нерядко – незаконно вписване на такава като частна и фалшифициране на становища и съгласуване. Контрол няма – къде умишлено, къде от некадърност.

Ситуацията в София класически пример за този начин на работа. Едно положително нещо обаче е, че в сайтът на НАГ може да се видят скиците от въпросните градоустройствени планове. Днес между другото седнах да си играя да въведа сградите в и около квартал Дианабад, които не са започнати или довършени заедно с височината им. За някои от тях са издадени визи, за други – разрешителни за строеж. Повечето обаче са одобрени от НАГ за строеж и е само формалност да получат разрешително. Някои одобрените сгради – като тези на 5-тата снимка – се намират на все още общински имоти, което показва, че вече се подготвя продажбата им.

Направих това като експеримент. Реших, че този начин на визуализация би бил полезен на живущите в квартала да си представят какво ги очаква и как ще се промени градската среда в близките години. В червено са въпросните планирани сгради. Останалите се виждат триизмерно и макар очертанията им да не са точни, достатъчно близо са, за да дадат представа. Списъкът не е изчерпателен като може да има няколко по-малки сгради.

Може да видите интерактивна версия тук:

На снимките виждате няколко ключови точки в квартала.

Ето тук ще намерите (почти) всички градоустройствени заповеди от района за последните 10 г. Някои от решенията за застрояване долу са от преди това. Други са укрити от сайта на НАГ.

The post Нагледно какво ще се строи в една част на София first appeared on Блогът на Юруков.

Авариите покрай обилния сняг

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Доста снимки в мрежата видяхме за паднали дървета в София. Още повече съобщения за спиране на тока в последните два дни. Видяхме и репортажи в медиите и за двете и дискусии какво се прави и какво следва да се прави по въпроса. За да илюстрирам както мащаба на проблема, така и колко е полезно да гледаме на тези неща с данни, извадих две справки от последните 48 часа.

Паднало дърво в София снощи.

Първата справка е директно от базата ми с данни от сигнали до столична община – CallSofia. Писах за това колко непрегледен е сайтът им и как трудно се намират стари сигнали. Затова направих удобен инструмент, с който да се преглеждат. В тези данни извадих справка за всички сигнали за проблеми със зелена система подадени на 25 и 26 ноември. Практически всички без няколко бяха за паднали дървета и клони. За улеснение ги поставих на тази карта. Общо бяха 1130.

Разбира се, това далеч не са всички такива случаи, а само онези, за които е подаден сигнал. Такива обикновено са онези блокиращи пътното платно. Дори като се обезопасят дърветата, най-често се оставят на тротоара – също както снегът, който се избутва от пътя, където явно пречи най-много. Ще забележите също, че почти липсват сигнали за парковете, където несъмнено ще има доста повече. Въобще пешеходните зони са винаги второстепенни и по-скоро място за складиране.

Втората справка е от данни, които така и не ми е останало време да визуализирам по правилен начин. Опитах се, всъщност, в началото на година като експеримент. Преди време започнах да тегля всички аварии на ток, вода и парно в София. За тока събирам данни за целият регион на ЕРМ Запад. Получих въпроси защо не събирам и данните за другите части на България. Причината е, че просто не ги публикуват в достатъчно ясен и подробен формат, за да позволи следене и картографиране на инцидентите. Поне не без значителни усилия.

В последните два дни сайтът особено на ЕРМ падаше доста често. Затова имам доста дупки в данните. Предвид обаче колко чести и продължителни бяха авариите, може да се каже, че съм получил данни най-малкото за всички продължителни. Навярно е имало още по-краткотрайни. Общо видях 5549 трафопоста, които са имали авария поне веднъж поне за 30 мин. Колко имота или хора са засегнати обаче е невъзможно да се каже. Търсих такава справка по различни канали, но изглежда никой не си правил труда да разбере.

2.4% са между половин и един час. 20% са между 1 и 6 часа. 25% са между 6 и 24 часа, а над половината са повече от ден. Средно спиранията на тока са имали прогнозна продължителност от 22 часа и 35 мин. Тук ще видите конкретно София:

Тук може да отворите двете карти на нова страница – тази за сигналите за дърветата и тази за спиранията на тока.

The post Авариите покрай обилния сняг first appeared on Блогът на Юруков.

Колко се възползваха от изкарването на ЕЗОК дистанционно?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

В края на юни разказах за история започнала още през януари 2022. Става въпрос за възможността да се издава Европейска здравноосигурителна карта изцяло дистанционно. В последствие в. Сега допълни, че няма нужда от електронен подпис, а е достатъчен ПИК на НАП, за да се осъществи подаването. Това улесни значително процеса.

От тогава доста хора споделиха в социалните мрежи и коментарите тук какъв е бил опита им. След като минаха летните отпуски, реших да попитам НЗОК все пак колко хора все пак са се възползвали спрямо общия брой изкарани карти. Ето какво научих.

През януари 2022 е подадено едно заявление през ССЕВ – моето. След три месеца увещаване получих картата си през април. Тогава писах за пръв път за случая в twitter. Според предоставените данни, следващите подадени заявления са чак август – общо 12. Три от тях са отново от мен за останалите от семейството ми. След това има между по 2 до 11 между ноември и април 2023. През май тази година пуснах още 4 заявления, за да обновя картите. Още 13 души са подали тогава.

В края на юни пуснах статията си как работи процеса и 58 души са го използвал. През юли вече беше копиран текста от няколко медии и 195 са подали заявление, а през август и септември – още общо 209. Откакто показах, че може и следва да е опция, над 400 души са попълнили заявлението и са получили картите с куриер.

За сравнение, от началото на 2022-ра до края на септември 2023 са били издадени 283625 карти на гише. Приемайки, че в този период някои са били преиздадени, това означава, че поне 164 хиляди души са се редели два пъти почти изцяло в клонове на партньорските им банки, за да си вземат картите от НЗОК.

Подновените карти са 60% от всички издадени. За такива се считат всички карти на хора, които някога са си изваждали ЕЗОК. Забелязва се сериозно покачване на новоиздадените карти през това лято, отчасти заради кампания в медиите колко са полезни всъщност. Интересно е, че немалко количество карти се издават в рамките на цялата година, не само през летните месеци, когато е основният поток от пътувания зад граница. Кривата съвпада доста добре с тази на излизащите от страната с цел почивка. Закономерно се вижда пик през юни и юли, т.е. преди летните отпуски.

Интересно наблюдение е, че немалка част от картите издадени пред 2022-ра не се преиздават скоро след изтичането на едногодишния им срок през 2023-та. Пикът това лято е основно от нови карти. Има обаче поне една група от около 100 хиляди души, които редовно си обновяват картите. Може да свалите всички числа от отговора на НЗОК тук.

Тук отново изниква въпроса защо е нужно всичко това. Обяснението на НЗОК от край време е, за да се пресичат злоупотребите. Попитах колко притежатели на карти са губили здравните си права докато са имали активна карта. Казаха ми, че не знаят. Причината е, че не го следят активно, а при искане за покриване на лечение. Отделно се оказа, че НЗОК нямат справка в реално време кой си плаща здравните вноски и кой не – налага се индивидуално да проверяват всеки за конкретен период през интерфейс на НАП. Това, както сами се сещате, е абсурдно на много нива.

Това, което ми отговориха обаче е, че от 140669 заявления подадени по какъвто и да е начин през 2022-ра, 2371 или 1.69% са били отказани заради прекъснати здравни права. Това число и съответно процент намалява значително откакто има ЕЗОК – от 5662 в 2013, през 4374 през 2018 до наполовина сега спрямо преди 10 години. Така смисълът от краткия срок на тези карти се обезсмисля, предвид, че разходът за издаването всяка година, разпространението и времето, което хората губят е повече, отколкото потенциалните щети за касата.

Докато някой в НЗОК започне да мисли за този и други далеч по-тежки пороци в системата, това, което огромна част от хората губещи време по каси и банки могат да направят е да използват дистанционния вариант. Това, с което Министерството за електронното управление от една страна и здравеопазването от друга могат да спомогнат, е да се направи прост формуляр, което да попълва всичко автоматично. Особено предвид, че 90% от информацията изисквана в наредбата е достъпна служебно правейки наредбата противозаконна.

Към този момент под 0.78% от ЕЗОК издадени след статията ми са били поискани през ССЕВ. Не съм фен на оптимизирането на процеси, които не следва да съществуват на първо място, но това тук е полезно упражнение в комуникация и честно казано – обучение на собствените ни институции. По този начин съм подавал както адресна регистрация, така и искания за акт за раждане, заявления по ЗДОИ и други документи.

The post Колко се възползваха от изкарването на ЕЗОК дистанционно? first appeared on Блогът на Юруков.

Спирам свалянето на данни за въздуха

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

В последните почти петнадесет години съм отварял, визуализирал и анализирал доста данни. Една част от тях пускам в отворен формат, някои – в реално време. Едни такива данни бяха замерванията за въздуха в София. В началото на 2016-та година започнах да ги тегля със свой скрейпър, който интерпретираше графиките на общината и ги записваше в разбираем и отворен формат.

Това се случи във време, когато въпреки многобройните призиви и запитвания по ЗДОИ, ИАОС отказваше да публикува суровите данни от измерванията. Официалните данни бяха само от пет станции в София с ясна методология. Година по-късно се появиха първите частни станции, но данните от институциите все така бяха недостъпни. Затова данните отваряни в реално време от моя скрипт бяха използвани дълго време от няколко сайта и приложения като отправна точка.

Всичко това спря на 1-ви септември. Тогава съответните антични графики на общината спряха да работят и скриптовете се счупиха. Почти осем години по-късно слагам край на проекта и за това има няколко причини. Архивът му ще остане активен на този сайт.

Първо, след масиран натиск, но най-вече съвестни хора на ключови позиции в определени кабинети, които натискаха за прозрачност и дигитализация, ИАОС все пак публикува данните си. Това става в профила им в портала за отворени данни на кабинета.

Второ, покрай популярността на airbg Столична община подобри визуализацията на сайта си и данните са по-достъпни, включително от ИАОС. Добавиха и още станции в рамките на проекта AirThings, където има удобно api.

Трето, института Gates започна пилотен проект за следене на не само на замърсяването, но и на редица други параметри и проблеми от градската ни среда. Картата им може да намерите на сайта.

Всъщност, именно разговор с Петър от Gates днес на кошера на Тук-Там ме накара да погледна пак скриптовете и да забележа, че са спрели да работят също както и съобщенията за грешки. На практика голяма част от scraper-ите ми вървят от години без поддръжка или да им обръщам особено внимание. Това важи както за документите на институциите, така и за спиранията на ток, парно и вода в София, безследно изчезналите, строежите в София, производството на енергия и прочие.

За разлика от преди 8 години, днес има предостатъчно източници на данни за замърсяването. Това е резултат от инвестираното време, нерви и внимание на множество хора. Продуктът е огромно количество информация, което трябва да се превърне в ефективни политики базирани и оценени като ефект с данни.

Именно заради тази достъпност няма да обръщам внимание на Столична община, че им са се скапали графиките и ще спра скриптовете. В линковете горе ще намерите данните от другите източници.

Ето някои от статии по темата, които съм писал през годините:

The post Спирам свалянето на данни за въздуха first appeared on Блогът на Юруков.

За българската и немската потребителска кошница

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Тази вечер имаше репортаж по bTV Новините за цените и хранителната кошница. Сравняваха с Германия. Наскоро имах два разговора точно по тази тема и затова се заслушах. Изкараха около 300 лв на човек разход за здравословно хранене в България срещу 380 лв. в Германия. Имам четири забележки към репортажа за неща, с които подвеждат зрителите си.

Първо, говориха за здравословно хранене повече като реклама на определени стоки, отколкото като разнообразна диета. Вкарването на прескъпи „био“ продукти в темата беше повече от излишно. Огромен проблем на здравето ни е не само липсата на движение и спорт масово заместена с пушене, но и еднообразната храна с премного кебапчета, пържено и бира и твърде малко плодове и зеленчуци. И не, салатата покрай бирата не се брои.

Второ, взимаха цените от неназован интернет магазин за доставка на храна и … Фантастико. Харесвам Фантастико, но там цените са често 30% от тези в други магазини. Същото важи за сайтовете за доставка, макар и по други причини. Затова не може да се каже, че който и да е от източниците им беше представителен за това, което плащаме.

Трето, в Германия може да се храни човек много по-евтино от България. Ще последва едно „обаче“ след малко, но фактите са, че с ниското ДДС за храните с чисто социална насоченост, големият пазар, работещата дотация на ключови за немското земеделие и животновъдство сектори и в голяма степен наложената от държавната машина практическа липса на печалба у същите компании държащи големите вериги у нас, цените на някои продукти и марки са по-ниски. Комбинирано със значително по-високата средна заплата това означава, че е възможно разходите на човек да са по-ниски не само като процент от бюджета, но и в абсолютна стойност.

Не на последно място обаче, също толкова вярно е, че много вероятно е за вас специално това да не важи. Това казвам често когато се отвори темата – да, може да се храниш по-евтино, но ти точно няма. Причината е многопластова и първата улика е в самия репортаж на bTV – сред главните примери за здравословното хранене бяха домати, краставици и яйца. Да, има по-евтини яйца в Германия, но ако искаш всъщност да имат някакъв вкус и жълтъкът да е жълт, ще платиш 3 пъти отгоре на скъпите във Фантастико. Доматите и краставиците са далеч по-сложни. В Германия трябва бая да се търси, за да намериш нещо с някакъв вкус. При турците е по-скоро добре, но не винаги. Аз плащах по 7 евро килото за домати, които що-годе ставаха когато в България бяха по 3 лева. Някои свикват след години и не им е такъв проблем – въпрос на приоритети.

Втората улика отново се виждаше в репортажа – сиренето. Към него може да се добави лютеница, баница и прочие. Все неща, с които сте израснали и ще търсите. Намират се по български магазини и са значително по-скъпи от България. В зависимост колко пазарувате там, това ще бъде перо в бюджета, което не е за пренебрегване.

Трети и основен фактор е хранителната култура. В България обичаме храната и вкуса ѝ. Немската потребителска кошница е различна от българската по много отношения, особено в липсата на вкус. Имах колеги немци със сходни възможности като моите, които пазаруваха неща, до които от безпаричие съм прибягвал в студентските си години. Те просто не правиха разлика във вкуса. Тук дори не включвам храненето навън или традиционната им вечеря със хляб и шунка. Гледали са ме като луд излизайки с копър, три кила краставици и две кила кисело мляко от магазина. Да напълните количката си с нещата, с които сте свикнали да се храните в България с дори близък вкус и качество ще се охарчите значително повече от онова, което bTV съобщава.

Всичко това е строго индивидуално спрямо това как се храните, какви пари получавате в България и бихте получавали в Германия, както и на какви жертви сте готови. Някои хора свикват, на други не им е проблем изначално, на трети им харесва дори повече. За 17 години съм минал през широк спектър на възможности и съображения за храненето си. В последните 8 следя в таблица всичките си разходи. Прецених, че ще е полезно да следя изкъсо финансите си, а и исках да видя как се променят през времето спрямо инфлацията. Затова знам точно колко съм харчил за храна и каква част от бюджета ми беше.

Продължих да го правя след като се върнах в България на този ден преди точно три години. За това време видях, че разходите ми за храна намаляха между три и четири пъти. Храним се по същия начин, в повечето случаи дори със същите продукти. Сирене, лютеница и киселото мляко ни излизат по-евтино, но шоколадът, телешкото и алкохолът са значително по-скъпи. При други хора, с които сме споделяли по темата, разликата би била по-скоро между 80% и два пъти, което отново е значително. Всичко зависи от навиците и за какво решиш да даваш пари.

Затова когато видите следващия път снимки на разминаващи се цени в български и немски, холандски, британски или където и да е там магазин, замислете се дали не е поредната въдица за кликове караща ви да гледате през ключалка нещо изолирано и крайно конкретно. Също, ако наистина сте решени да заминете за друга държава, приемете, че ще трябва да промените значително доста повече от езика и пощенския код. Може би това е целта ви и е добра цел стига да е добре осъзната.

The post За българската и немската потребителска кошница first appeared on Блогът на Юруков.

Динко, неговите камиони и една спяща държавна машина

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Вчера стана ясно, че камион се е обърнал блокирайки магистрала Тракия в двете посоки. Тривиална вече за нашия информационен канал история, която иначе би се загубила в потокът жлъч, кръв и скандали. Нещо обаче в отразяването на подробностите около случая ме подразни и реших да потърся сам информация.

За 20-тина минути излязоха доста неща, които описах в пост в социалките. Поради интереса добавих още в коментарите. Ще ги събера тук накратко и ще добавя накрая къде може да се правят такива проверки, ако някой има интерес. Надявам се най-малкото в националните ни медиите да започнат да го правят, защото това, на което сме свидетели е трагично.


Вече беше обявено, че камионът е на Господин Вълев Вълев по известен като Динко. Не, нямам никакво уважение към човека, просто първото му име наистина е „Господин“. Твърди, че имало метал и камъни по пътя, което от АПИ отричат, но добавят, че камионът е с изтекъл технически преглед от април и гумите били изключително изтъркани.

Припомням, че камионът е спукал гума, което се случва лесно при неизправни, поправяни незаконно или просто изпилени гуми, още повече при съмнения за претоварен камион, в резултат на което няколко коли са пострадали, няколко души са в болница, но като по чудо няма жертви.

Ето какво научаваме от регистрите:

Фирмата му е разследвана за данъчни измами, има множество санкции за нарушения с разрешителните за управление на отпадъци и други проблеми покрай тях, включително за нерегламентирана площадка, пожари и прочие. Отделно имаше скандал преди две години, в които със схема трябваше да се продаде цялата въздушно-контактна и канална високоволтова мрежа на Градски транспорт Пловдив за скрап на неговата фирма. Процедурата беше спряна и уж материалите са в прокуратурата. Познайте къде залежават.

Последното разрешително за управление на отпадъци му е от юни. Разрешителното за транспорт обаче е от 13-ти април и включва седем камиона. Още едно разрешително има за други три камиона на другата си фирма. Сред първите е злополучният от днес явно с номер A1256HH. На него му е изтекъл техническия преглед три дни по-рано – на 10-ти април. На още четири от камионите са им изтекли между февруари 2022 и март 2023, но това не пречи явно да са в разрешителното. И така до днес. Не пречи също, че два от тях все още също нямат гражданска.

Впрочем три от същите камиони без технически преглед, включително двата без гражданска, са вписани като средства за извършване на пътна помощ към 20 юни 2023.

Отделно в някои медии го хвалят, че докарал „уникален за района“ камион, който да изгребе отпадъците. Не се вижда точният номер, но изглежда да е със смолянска регистрация. В разрешителните от различните инспекции на която и да от фирмите му липсва камион с близка до тази регистрация, който да има право да превозва отпадъци.

За последните две години камионите му са насъбрали 17 нарушения, за които дължи компенсаторни такси за над 11 хиляди лева. Някои от тях са от 2021-ва. Един от камионите му – У0049АТ, с изтекъл гтп през септември 2022-ра, има регистрирано нарушение, че е карал без маршрутна карта през април 2023-та. Т.е. доказано е карал без ГТП и преди. Отделно двата му камиона Волво, включително този, който се блъсна днес, освен, че са без гтп, нямат нито една маршрутна карта, т.е. тол такса за пътищата в последно време. Включително за днес. Това е още едно нарушение отгоре на другите и отново не е отчитано дълго време.

Горе виждате карта на всички места, където камионите на Динко са хващани между юли 2021 и юни 2023, че не си плащат тол таксите като хората. В червено са местата, където е хващан два пъти. В синьо са местата, където е карал без ГТП и тол такса. В данните липсват двете нарушения на камионът A1256HH, който най-вероятно се е обърнал днес, защото май не е на името на фирмите му. Поне така може да съдим по регистъра отказващ справка по ЕИК. Най-много установени нарушения има през 2022-ра – 10.


От къде научаваме всичко това:

The post Динко, неговите камиони и една спяща държавна машина first appeared on Блогът на Юруков.

За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Твърде много хора ми препратиха статията на Христо и Марин Генчеви в Гласове, за да се накарам да я прочета въпреки къде е публикувана.

Тестът е пълен с грешки и крещящо неразбиране на демографските процеси в последните 100 години. Та сипвам си чаша вино и описвам най-очевидните:

Оставям настрана съчиненията какво е направил Бисмарк през 1881 и най-вече защо, но обвързването на каквато и да е форма на социална система с намаляващата раждаемост е подвеждаща до абсурдна. Демографският преход е феномен наблюдаван във всички индустриални общества до ден днешен и идва скоро след урбанизация и специализиране на голяма част от обществото. Сещайте се за повече фабрики и офиси и по-малко земеделие и крехка самодостатъчност. Често идва след бум в раждаемостта причинена от напредъка медицината, някакво здравеопазване и сносна инфраструктура, която не позволява на 2 до 5 от 12-те раждания на жена в началото на 20-ти век да са мъртвородени, а още 4-5 да не доживеят до венчило. Това виждаме и в България.

Прескачат после към соца 80 години по-късно, но там социалните мерки като градини и ясли са въведени, защото са осъзнали, че имат нужда и от жените да работят във фабриките. В голяма степен факта, че се хвалим колко жени имаме в инженерните науки днес е страничен резултат от именно това.

Коефициентът на плодовитост не е среден брой на децата, които една жена има между 15 и 49 г. Да отворят методологията на НСИ най-малкото. Най-общо казано това е индекс показващ колко деца би имала една жена, ако решенията и възможностите ѝ да има деца съвпадаха през целия ѝ живота с тези на жени от различни възрасти родили през дадената година. С други думи едно поколение жени може да има през една година или период нисък коефициент и пак да има толкова деца, колкото родителите си, но просто по-късно – точно каквото наблюдаваме сега. И България се пише с „я“ накрая.

Спадът през 90-те беше продължение на тенденция започнала още 70-те на база отново главно урбанизацията и подобрено здравеопазване, но се задълбочи заради кризите, несигурността и пропадането именно на социалните системи, които описват.

Скокът до преди 15 години се захранваше отчасти с повишаващата се сигурност, но най-вече с решения за първо или следващи деца отлагани от 90-те в някои двойки. Тези сигнали се виждат ясно във възрастовото разпределение на родилките в този период и особено около 2009-та.

Скокът през 2022-ра на 1.78 е странен, но всъщност има просто обяснение – преброяването показа, че има по-малко жени в детеродна възраст. Следва да коригираме старите данни както се прави с оценката на населението след всяко преброяване. Така ще видим същото плавно покачване, както в последните 10 години.

Индексът на плодовитост е един фактор, но е безсмислен най-малкото без да смяташ средната възраст и относителния брой жени в детеродна възраст. Отделно за развитието на населението и повъзрастовата смъртност и демографския преход като цяло. Да не говорим за емиграцията и шовинизма ни, който в голяма степен спира така нужната ни имиграция, а в немалка степен – и емигрантите да се върнат.

Нищо от това няма общо с връщането към някакъв традиционализъм. Всъщност, нарастването на консервативни настроения в едно общество винаги съпровождат застаряването на това общество. Младите са тези, които носят промяна, готови са да поставят установеното под въпрос и да не се водят по предразсъдъците на родителите си. Всъщност, готовността на повече двойки да имат деца е въпреки това наблюдение и заради вече описаното икономическо развитие. Към него може да добавим и елементи като повече сигурност за майките, все повече гъвкавост в работното място, мобилност и покачващ се среден размер на жилищата в градовете.

Не на последно място – да гледаш единствено две точки в развитието на една метрика от многото определящи демографската ситуация и да вадиш генерални изводи за обществото, църквата и семейството не е нещо, което си заслужава сериозно внимание, но ей на – обърнах му някакво. 🍷

The post За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа first appeared on Блогът на Юруков.