Monthly Archives: March 2023

Чадър на трупчета: как прокуратурата има безконтролна власт

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Чадър на трупчета. Така метафорично може да бъде описана прокуратурата. Заради чадърите, които се опъват над определени разследвания. И заради делата, които се държат „на трупчета“, за да бъдат държани хора в зависимост.

Защо искаме реформа на прокуратурата? Защото е важно не какви пресконференции дава прокуратурата, и дори не колко процента осъдителни присъди има, а колко обвинения и какви са повдигнати в един конкретен сегмент – висши публични длъжности (министри, зам-министри, председатели на агенции, кметове и др.).

Кого НЕ е обвинила прокуратурата? Ако знаеш, че всяка схема ще ти се размине, защото „имаш човек/чадър в прокуратурата“, корупцията е неизбежна.

Кого са обвинили със съзнателни пропуски в обвинението, за да падне в съда?

Кого са обвинили без доказателства, за назидание, че не се е подчинил (да, тези дела се разпадат в съда, но на човека му се лепи етикета „обвиняем“)

И най-важното: за кого главният прокурор има „папки“, които чакат „на трупчета“ да бъдат отворени – когато си на властова позиция и ти покажат папката в прокуратурата, за да не се отклоняваш от „правия път“.

Какво общо има главния прокурор с това? Че то се случва с негово формално или неформално искане. И че всички прокурори зависят кариерно от него.

В Конституцията има чл. 126, ал. 2: „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Заради тази алинея и заради няколко други структурни предпоставки няма как да има съдебна реформа без изменение в Конституцията. И затова настояваме за такава от години. За да няма чадъри и трупчета по решение на един свръховластен и безконтролен човек, който и да е той. Защото това е основна пречка пред нормалното функциониране на държавата във всички нейни части.

Материалът Чадър на трупчета: как прокуратурата има безконтролна власт е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Как се пише: скудоумие или скодоумие?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише скудоумие. Как да определя тази постъпка – като проява на скудоумие или просто на дебилност? Не оставяйте троловете и скудоумието да шетат под постовете ви!

Как се пише: вуз, вузове или ВУЗ, ВУЗ-ове?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на тази дума не е изрично нормиран. Съветваме ви да пишете вуз, мн.ч. вузове. Абревиатурата ВУЗ отдавна се употребява като съществително нарицателно име, подобно на тец, тир, чийто правопис е нормиран. Както разкри bTV, вузът е обучавал студенти, без да има програмна акредитация за част от специалностите си. Едно от опасенията на ректорите е, […]

Как се пише: видео обръщение, видео-обръщение или видеообръщение?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разделно – видео обръщение, мн.ч. видео обръщения, или слято – видеообръщение, мн.ч. видеообръщения. Когато първата съставна част на сложно съществително име пояснява втората, двете (или само първата) имат чужд произход и се употребяват като самостоятелни думи, съществителното се пише или слято, или разделно. През януари тази година украинският президент Зеленски […]

Как се пише: варено-пушен, варенопушен или варено пушен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише полуслято – варено-пушен, също и варено-пушена, варено-пушено, варено-пушени. Полуслято се пишат сложните прилагателни имена, чиито съставни части са в равноправно отношение помежду си (варен и пушен). Варено-пушен свински врат може да приготвите и в домашни условия. Тази шунка всъщност е варено-пушена и никога не съм попадала на лоша партида. Забележка: […]

Nothing Is Secure [slides]

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Yesterday I gave a talk on a local BSides conference in Bulgaria titled “Nothing is secure”.

The point is simple: security is very hard, there are many details, many tools, many processes that we need to tackles and many problems that we need to solve day and night. And this, combined with the inherent complexity of IT systems, makes things inherently insecure. We have to manage risks and governments need to have long-term policies in education (in order to have trained experts), in standardization (in order to let systems “talk” to each other easily and reduce moving parts) and responsibility of vendors for (at least) critical infrastructure. Below are my slides:

The post Nothing Is Secure [slides] appeared first on Bozho's tech blog.

Как се пише: тенденции или тенденций?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише тенденции – форма за мн.ч. на тенденция. Формата за мн.ч. на никоя дума в българския език не завършва на -й. Свободни кройки, естествени материи и слънчеви цветове – това са част от модните тенденции за лятото. Тенденциите в икономиката, особено в енергийния сектор, са тревожни.

Как се пише: паунди или паундове?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише паунди – форма за мн.ч. на паунд. Думата е заета от английски – pound. В обращение са пуснати нов клас акции, оценени в тройунции злато, а не както беше досега – в долари, паунди или евро. Ако плащаш в паунди, Revolut автоматични ще тегли паунди; ако няма достатъчно наличност, ще […]

Eфектът Fox News

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2012 г. проучване на университета Fairleigh Dickinson стига до извода, че зрителите на Fox News са по-малко информирани за текущите събития от хората, които изобщо не следят новини.

Проучването задава въпроси за текущи събития като например “Коя партия има най-много места в Камарата на представителите?” и същевременно отбелязва какъв е източникът на новини на съответния гражданин. Иинформираността на зрителите на Fox е по-ниска от информираността на хората, които не следят новини по медиите. Това наблюдение стана известно като ефекта на Fox News.

Както пишат анализатори, Fox News е черна дупка, в която фактите изчезват и се преобразуват в пропаганда. Пропагандата е предубедена, пристрастна информация, която трябва да попречи на аудиторията да мисли самостоятелно и да я накара да повярва в идея, политика, политически играч или продукт.

“Гледането на Fox News може да бъде като влизане в алтернативна вселена – свят, в който Владимир Путин всъщност не е толкова лош, но ваксините може и да са; и където някои необуздани десни фигури се славят като герои, но Антъни Фаучи, висш служител на общественото здравеопазване на Америка, е ненадминат злодей”, пише The Guardian.

Поразително, но да се пренесем у нас – зрителите на определени медии вероятно също ще се окажат по-малко информирани за фактите, отколкото някой в планината.

ЕСПЧ: защита на лицата, подаващи сигнал за нарушение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, Голяма камара) постанови решение по делото Halet v. Luxembourg, засягащо лицата, подаващи сигнали за нередности (whistleblowers), по член 10 от Европейския Конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – свобода на изразяване.

Голямата камара надгражда  практиката след   решението по делото  Guja v. Moldova   през 2008 г.

Решението   се позовава на Директива на ЕС 2019/1937 относно защитата на лицата, които съобщават за нарушения на правото на Съюза, и Препоръката на Съвета на министрите на Съвета на Европа ( CM/Rec(2014)7).

През 2021 г. състав на ЕСПЧ не установява нарушение на правата на лицето, подало сигнал за нарушение.

През 2023 Голямата камара установява нарушение ( с 12:5 гласа).

Фактите

Става дума за казуса LuxLeaks – когато се разкриват данъчни споразумения между мултинационални компании и люксембургските данъчни власти. В основата на разкритията са служители на PricewaterhouseCoopers (PwC), като Рафаел Халет предоставя поверителни документи на медиите. По искане на работодателя си Халет е осъден в Люксембург да плати глоба и обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от работодателя му PwC. Междувременно той е освободен от работата си в PwC. След изчерпване на всички национални средства за защита и след като ЕСПЧ през 2021 г. не установява нарушение на правата на Халет по член 10 от ЕКПЧ, делото е отнесено до Голямата камара на ЕСПЧ.

Решението на Голямата камара

Голямата камара прилага теста за пропорционалност, констатира, че има намеса в свободата на изразяване, че намесата е предвидена от закона и преследва легитимна цел, а именно защитата на доброто име или правата на други лица, по-специално защитата на доброто име и правата на компанията PwC.

Но необходима и пропорционална ли е намесата под формата на наказателна санкция? Голямата камара припомня шестте критерия, изведени в решението по делото Guja (114):

(1) дали са налични алтернативни канали за разкриване на нарушенията;
(2) автентичността на разкритата информация;
(3) дали подателят на сигнал е действал добросъвестно;
(4) обществения интерес от разкритата информация;
(5) вредата за работодателя; и
(6) тежестта на санкцията.

При прилагането на тези принципи и критерии в настоящия случай Голямата камара стига до заключението, че решението на Апелативния съд на Люксембург по-специално не балансира правилно обществения интерес от разкритата информация и вредните последици от разкриването. В същата посока е и решението на ЕСПЧ от 2021 г.

Тук изходът от балансиращото упражнение е в обратната посока (202):

информацията, разкрита от жалбоподателя, безспорно е от обществен интерес. В същото време не може да се пренебрегне фактът, че оспорваното разкриване е извършено чрез кражба на данни и нарушаване на професионалната тайна, с която жалбоподателят е бил обвързан. При това положение ЕСПЧ отбелязва относителната тежест на разкритата информация, като има предвид нейното естество и степента на риска, свързан с нейното разкриване. В светлината на неговите констатации относно значението, както на национално, така и на европейско ниво, на публичния дебат относно данъчните практики на мултинационалните дружества, за които информацията, разкрита от жалбоподателя, има съществен принос, Съдът смята, че общественият интерес от разкриването на тази информация надвишава всички вредни последици.

Съдът намира още, че наказателната присъда на жалбоподателя не може да се приеме за пропорционална в светлината на преследваната законна цел.