Category Archives: изкуство

Park tulipifera

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC04254_dt

Не е да нямам снимки – имам! И още как, и още колко… Но да можех толкова и време да имам, че да ги споделя. Че и както искам… Ще се чака пенсиониране явно. Само че тя пролетта ще се оттече (и в прекия смисъл), докато се накумя. Затова – насипвам малко пъстрина и свежест от една “бирена” серия из Южния парк.

02_DSC04257_dt

Традиционно си снимам любимите лехи в началото на май, обаче нали всичко бърза та се къса тая пролет – ей, на! Докато се усетя и лалеената феерия за малко да замине.

03_DSC04255_dt

А имам какво да се види. Има на какво да се възрадва душата, да се усмихне и да поеме всичката тази копринена красота.

04_DSC04261_dt

… На фона на която, с кеф да издебваш всякакви Майстори на спорта…

05_DSC04287_dt

… влюбени…

06_DSC04288_dt

… баби и дядовци на всякаквовъзрастови внуци…

07_DSC04291_dt

08_DSC04293_dt

Дори и наперени батковци (заголили бляди зимни бедра) могат да се поспрат, да се порадват на гледката ;)

09_DSC04294_dt

А отговорни татковци внимават къде капе разтопения сладолед, има ли лавка за царевица, ох – лалета! и… да не сгазят някое четириного…

10_DSC04297_dt

Има и скептици, въздържали се от първо лятно разхвърляне… Друго си е да си имаш някое горнище!

11_DSC04298_dt

… други си идват от Малибу и лятото си ходи с тях!

12_DSC04300_dt

Някои направо си откриха плажния сезон (децата дали вече нагазиха в реката или може още да се поизпънем…).

13_DSC04229_dt

Много има още, ама ще си ги запазя. Може пък някой ден, Музата ми за приказки и фейски сладкодумия да се събуди, да скокне над всички и да извърчи като новоизлюпен синигер “Я колко цветно и топло, и светло било тук!!”…

14_DSC04296_dt

Подир хвърчилките…

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_R0000436_dtbw


Да са пълни шепите ти – когато всичко в тях дариш
Да са бодри крачките ти – като вярваш, че летиш!

02_R0000441_dtbw


Да носят слънце мислите ти – като в хвърчилките живот
С топлота да срещат думите ти – като дърво наляло плод

R0000438_dtbw


Да оставиш да отлитат дните – като вятър бурите в степта
Човек с добро и обич сит е – и пътят му намира все целта.

Честит да си, Ний! :*
Здраве, радост, топлота, хармония, спокойствие, късмет и всички останали хвърчилки да кръжат около теб неспирно!
(в гонитбата е трикът и радостта от живота ;) :* )

Пролет и… бира

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC04174_dt

Няма угодия! Друга година като се запилее нанякъде, като се замотае и я чакаме чак до юни да ни се яви… Пролетта! А сега ни връхлетя с устрема на рояк гладни пчели, надушили бъчва сладко от вишни. Като се развихри, разви цветчетата, издърпа стръкчетата на тревите, и дори успя да изтегли към слънцето ей, това – близо 60-70 см стъбло!

02_DSC04138_dt

Че да увеси на него най-страхотно оранжевите камбанки, които може да си представи една зажадняла за снимане душа, която си броди из малката градинка под балкона!

03_DSC04166_dt

Гледам и не вярвам на очите си! В градинката ни се спотайвала грудка на Нейно Величество Fritilaria imperialis (Императорска ведрица)! Няма да описвам как ревниво дебна някоя хищна “птица” да не и смъкне камбанките, докато си разхожда трътлестия дакел…

04_DSC04168_dt

А че сега и ей тези бледи, прекрасни лилиоподобни красоти наглеждам.

06_DSC04178_dt

Раздиплила се е една копринена красота! И не мога да свърша нищо тези два дни, защото ме тегли навън постоянно. Намирам си работа я да простра, я да прибирам пране, дори само да сглобя някоя паянтова щипка и … в следващия момент, вече усещам тежестта на любимия обектив, уютно разположил се върху предлакътя ми :D

07_DSC04179_dt

Докато аз клеча в лехата с лалета и гледам да се вардя от гъмжащото семейство на някакви дребни, земни пчелички, които са решили да презимуват в градинката, и сега усърдно се опитват да превърнат всеки сантиметър, свободен от посадъчен материал и горски ягоди, в холандско сирене,… ей, ти я Мая!

08_DSC04171_dt

Видна квартална хубавица, Мая е на отглеждане на всички, но най-вече на една от съседките ни, която има 3 кучета. Като тръгне с цялата кавалкада от една немска овчарка, и две по-мънички, Мая подтичва заедно с тях и оглежда терена… Да няма изненади! Работа трябва да се върши!

09_DSC04172_dt

И сега сякаш ме пита защо клеча … като ягодите не са узрели все още! А останалите тревки не стават за ядене.

10_DSC04186_dt

Сутрин, сладураната обикновено посреща всеки, излизащ за работа от входа, с невинно мяукане изпод най-близката кола на паркинга. А често познатия звук идва някъде отвисоко… От клоните на джанката :)

11_DSC04173_dt

Сега е сита и доволна, само леко любопитна. Подушва въздуха, потрепват мустачките, пошавва леко с ушета и продължава покрай пътечката между липите…

12_DSC04183_dt

И тях не ги подминава лудетината Пролет! Раздипля с невидими пръстчета тънките листенца. И със закачлива усмивка предвкусва мига, когато всеки ще слиза от автобуса и замаяно ще се спре … зашеметен от дъха на липи.

Ееее, обичам да е Пролет! Дива, луда, бърза, ненаситна, разпиляна, жужаща, цвърчаща и зелена! Е, и да съм с бирата из тревите – в свобода и безвремие…

Every Day is a New Life

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

DSC04160_dt


Обещавам си…
Да си го казвам всеки ден по три пъти
Поне по три пъти, до обяд!
И още толкова, и пак…
По пътя, осеян с паднали цветчета

DSC04158_dt


Да пусна дъжда!
Да изглади сенките
Да влезе в съня ми
Да ме отнесе и да разтвори
Устните ми в усмивка…

DSC04159_dt


Обещавам (си)
Да поискам пак
Да съм Пролет!
Отново, всеки път!
Както онзи – първият път!
Когато съм поела дъх
Орисана за Щастие…

Равноденствие (по Башо)

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC6764_rt


Temple bells die out.
The fragrant blossoms remain.
A perfect evening!

02_DSC04071_dt

Mountain-rose petals
falling, falling,
falling now . . .

03_DSC03787_dtcg

Silent clouds of stars
Why so scrawny, cat?
starving for fat fish
or mice . . .
Or backyard love?

DSC6927_rt


Must springtime fade?
then cry all birds . . .
and fishes
Cold pale eyes pour tears

/Matsuo Bashō/

Стари ленти – чернобяла зима

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_PICT3475_dtbw

Да побързам да пусна още от Зимата, преди да е избухнала зелената бомба! Да да, не се подсмихвайте – ще си избухне независимо дали сте се сетили поне веднъж да посетите зимните пейки в Шарколес.

02_PICT8278_dtbw

Или сте имали оная смелост, еее… отпреди десетина (или 15?) години, когато преследвахме заскрежените клони и листа. И на минус 15 се гушеха минолтите зад ципа на якетата и се вадеха, колкото да щракнеш два-три кадъра, и пак се прибираха. Преди да ти замръзнат и чорапите в ботушите.

03_pict7474_dtbw

Сегашните са някакви остри зими, сухи… Няма ги тези накити, които Щерката на Зимата разхвърля след всеки нощен бал.

04_pict0012_dtbw

.. Нито пък Малък Сечко си забравя виличката за чийзкейк по первазите на балконите…

05_PICT8891_dtbw

Да не говорим, че клюнести ледени пеликани хептен влязоха в Синята книга (Книга на изчезналите и застрашените от изчезване създания от Леденото царство, издателство “GlobalWarming”)…

06_PICT3524_dtbw

Тази зима само веднъж чух песента на капчуците – веднага след последния сняг. Подкупващо усмихващата мелодия, в която усещаш скокливите стъпки на косовете и дъха на кокичета, изпод снега.

07_PICT6129_dtbw

Обичам го това време… Когато чакам чудото на следващия ден. Когато радост е всяко събуждане и усмивка – всяко късче синьо небе. И когато трябва да се разделя с отминалото време и предния сезон с целувка.

08_pict7082_dtbw

Януарско – почти пролетно

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC03227_dt

Махнах лампичките. И Дядо Коледа замина в едно кисе да дреме. Какво си пожелавам?… Да мога да ги окача пак.

Тези първите седмици са винаги много тегави. Като началото на нанагорнище. Крачиш и си викаш “Нищо и никакво, ей сега ще го гътна!”, а подметките ти сякаш са метални… И си глътнал цял средиземноморски циклон с ветровете…

02_DSC03235_dt

… Да видя Ариана пълна, и с патици с нова реколта патенца.

03_DSC03241_dt

И дали украсата на Орлов мост ще надмине тазгодишната. Не е непостижимо, като гледам. Желанието за жива елха следващия път се изпари. Ей затова, заради тази гледка обикновено…

04_DSC03253_dt

Празни улици, празни кръчми, празни места,… обичам и толкова искам и аз да изпразня изцяло кошера в главата ми…

05_DSC03266_dt

И все не успявам! Всяка година си го пожелавам и после пак се оказвам като стара къща – пълна със спомени, затънала в бурени…

06_DSC03270_dt

Та си мечтая за една пожарна… Да вземе да пусне маркуча и да ми промие всички черни камъчета в кофата.

07_DSC03293_dt

Да ми остави само въображението – рещо се свободно, като клоните на вятъра… Чисто, синеоко и ледено като локвите през януари!

08_DSC03310_dt

Поне винаги знам, че природата е в съзвучие с мен. Има ли буря вътре, има я или ще се появи и над мен.

09_DSC03299_dt

10_DSC03308_dt

Пък после си казвам “Дано не става ей такава, зареяна! Нищо не виждаща, не усещаща”. Всяка радост е чудо, всяка болка – и тя!

11_DSC03313_dt

Та нали това е да усетиш самия живот – захапката му здрава!

12_DSC03309_dt

Всяка роза е с бодли, всеки цвят вехне… друг да се роди.

13_DSC03265_dt2

Зад всяка руина има стрък нова кръв. Коя съм аз, че да отменям природните закони?!

14_DSC03279_dt

… просто брънка, бодил, пчела, пейка или скала. Всеки ден различна, и себе си.

Морско дъно

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC00745_dt

Някога някъде из далечните морета, там където слънцето обича всяка сутрин да изплаква косите си в лазур, а всяка вечер къносва пръстите си и рисува по облаците,… имало една синя лагуна. Какво ли не пърхало из прозрачните и води!

02_DSC00748_dt

Хиляди малки рибки блещукали и се стрелкали между водораслите. Величествени скатове се носели като птици. Мускулести кефали, пъргави змиорки, зъбати миноги. И сред всичката тая пъстрота, живеели ято делфини. Весело семейство били те! Посрещали слънцето с цвъркот и изпращали всеки кораб, подскачайки в разпенената следа от витлата. Но двама от това семейство били особено палави – братче и сестриче – Усмивка и Палавко.

03_DSC00751_dt

Все успявали някак да се забъркат в някоя беля, правейки си шеги с лагунните обитатели. Един ден Палавко решил да разкаже на Усмивка приказката за Пътешествията на една песъчинка. А сестричката се радвала, пляскала във вълните, докато Палавко и разказвал как песъчинката е стигнала до Морето. По едно време Усмивка му казала:

- Братко! Ами ако тя е някъде тук, в нашата лагуна? Същата тази песъчинка?!
- Ооо, мислиш ли, че ще седи на едно място? Я погледни колко пясък има под нас – посочил с муцунка Палавко към набразденото дъно.

- Ами има, но някой може да е виждал една по-особена, по-блестяща песъчинка, която може би дори е станала перла? – Усмивка направи пирует и после се приземи сред блестящи пръски.
- Добре… хайде да питаме някой – речено сторено и двамата палавници се гмурнаха към крайбрежните скали. Решиха първо да питат медузите.

04_DSC00750_dt

- Ехей, здравейте госпожо Аурелия – помаха с плавник Усмивка – Колко сте красива днес!
Медузата претенциозно присви капела и пипалата и описаха валсова стъпка.
- Здравеееейте! Мдаа, бодливко се опита да среши пипалата ми и се получи… осооообено феерична прическа.

05_DSC00759_dt

Бодливката пусна няколко нервни струйки въздушни мехурчета и избълбука:
- Ми .. ако не беше си пуснала стреличките, нямаше да си толкоз накъдрена. Още ме сърбят няколко шипа на гръбната перка.

- Не искам да ви прекъсвам, но дали може да ви попитаме нещо – Палавко не беше от търпеливите – Дали сте виждали скоро по дъното някоя особено блестяща песъчинка или мида, която да е отгледала перла скоро?

Краищата на шапката на госпожа Аурелия леко побеляха, което винаги ставаше като се замисли дълбоко:
- Ммм, не помня да съм филтрирала скоро нещо такова. Може да попитате съседите от долния етаж.

06_DSC00763_dt

- Благодарим много! – Усмивка се гмурна подир брат си – Какво искаше да каже с това дъртата пипалеста вещица?
- Шшшшт – облак мехурчета изригна от дихателния отвор на брат и – Ще вземе да те чуе! Искаше да каже дънните обитатели.

- Мадам Писияма-сан, дали може да ви питаме нещо? – Палавко много внимателно заобиколи наглед едноокото плоско туловище, сливащо се с дънния пейзаж.
- Все се намери някой от светлото да дойде и да те събуди – Писията плесна недоволно с опашка – Е, какво е толкоз важно?
- Мисля, че се сещам какво води децата насам – делфините изненадано се заоглеждаха. Една въз едра черупка помръдна и се приближи на прилично разстояние от писията.

- Ние раците-пустинници ежедневно прекосяваме дъното и под щипките ни са минали милиони песъчинки. А отгоре долетя част от разговора ви с медузата.
- Да, да – радостно запърха Усмивка – Дали сте виждали една перлена, блестяща песъчинка, която разказва историйки?
- Те всички разказват истории, мило бозайниче – ракът разкърши щипки – Когато се приплъзват и трият една с друга, когато вълните ги люлеят, песъчинките разказват. Но тази една, определено е минала от тук, защото другарчетата и разказват за новите и истории. За пътешествия на гърба на големите риби, акулите и скатовете!

07_DSC00761_dt

Делфините благодариха на рака-пустинник и поеха да търсят скатовете.
- Внимавай, дребен! – Палавко предупреди сестра си – Опасни са тия чичковци, да не вземеш да ги дразниш?
- Не съм много по-дребна от теб! – възрази Усмивка и в тоя миг видя срещу тях да се носят цяла хайка от тези чичковци. Плавно, грациозно, като потънали листа от тополите около лагуната.

08_DSC00738_dt

- Извинете, уважаеми – започна отдалеч Палавко, прибутвайки с опашен плавник Усмивка зад него – Дали сте виждали по време на вашите патрулирания над морското дъно, една … песъчинка?
- Хее хе, това бозайниците били върха на интелекта, бе! – единия скат завибрира от кикот. Другите ги заобиколиха и също трепкаха с гъвкавите си тела – Една, значи, казваш? Със сигурност съм виждал една, нали, Флети? – нов кикот наоколо.

- Ама тя е особена такава – Усмивка се измъкна от пазача си – Тя блести повече от другите, сякаш носи слънчевите лъчи тук долу… И разказва истории!
Скатовете известно време ритмично мърдаха с хриле и накрая един от тях се приближи до Усмивка:

- Истории казваш? Мдаа, спомням си за една такава песъчинка. Разказваше за треви, за скали, и за пътешествия.
- А да – друг скат се обади – и искаше да плува надалеч с нас. Но я пратихме да пътешества с косатките.

- Ииистина е! – делфините чак сега видяха, че същински събор се е струпал около тях и една пъстра морска костенурка енергично кимаше с глава – Спомням си я, возила се е и на моята коруба и от тогава е гладка и блестяща, досадните водорасли не ме закачат. Питайте косатките, въртят се около старото пристанище.

Речено-сторено! Усмивка и Палавко щурмуваха останките от пристанището.

09_DSC00749_dt

Преди още да влязат зад кея и ей го насреща, Орциний Биколор де Орка, сеньорът и господар на пристанището:

- Оооуу карамммба, само месо дома дошло!
- Уффф защо все трябва да е така смразяващо ухилен – прошепна Усмивка, опитвайки се да изглежда като хилава мръвка за такава огромна паст.

- Простете, сеньор, пор фавор… Ние искаме да ви питаме нещо, ако е удобно и не сте зает – Палавко се опита да не размътва много водата, че да му е открит пътя за бягство.
- Claro, claro – озъби се Орциний – Освен красив съм и учтив и готов да помогна.

- Дали случайно сте виждали един особен екземпляр песъчинка – издалече започна Палавко – Тя е особена, много блестяща, много любопитна и сладкодумна. Дали случайно не е минавала през пристанището?
- Мдаа, имаше сякаш нещо такова – Орциний присви очи – Беше много блестяща и прелюбопитна, бих казал досадна… Но пък успя да ме помири с вечните ми врагове. Спорехме със Скуалитос и Гладиус кой е най-бърз.

10_DSC00742_dt

Делфините почувстваха как водата около тях се сгъсти сякаш, защото… изведнъж се намериха заобиколени и от другите пирати на Орциний, акулата Скуалитос и рибата-меч Гладиус.

- Охх, да не си чуят имената пък тези – промърмори Усмивка
- Значи, ние така си спорихме и за малко Гладиус да ни направи на шашлик – ухили се акулата – Ама ей на, тая златиста песъчинка ни организира състезание и … показа, че всеки е победител.

- Карамба, така беше – потвърди Орциний – аз съм победител в открито море, Гладиус в лагуната, а Скуалитос – в плитчиниииите. За награда… я заведохме при Оракула.
- При Оракула??! – изцвърча Усмивка

- Даа, pequena – мило се ухили Гладиус и побутна Усмивка с острия си нос – Оракула Октопус. Тя искаше много да се свърже с него и аз лично я заведох. Това е в подмола между скалите “Тризъбеца на Посейдон”.

11_DSC00753_dt

- Знам я къде е! – възторжено извика Палавко – Благодарим ви, сеньори! Мучас грациас и да не свършва благодатта в мирния свят на пиратското ви пристанище!
Делфините си плюха на плавниците преди зъбатите усмивки на трите хищника да са придобили зловещ вид.

12_DSC00746_dt

Скоро скалите на Тризъбеца се очертаха през прозрачните води. Делфините се гмурнаха под тях и заоглеждаха внимателно камъните, водораслите и останките от древни сгради, които някога са се извисявали на мястото. Така и не можаха да го видят, докато Оракула сам не примигна.

- Кой смущава взора и покоя ми!? – просвистя гласът му, изпод цяла камара опасно извиващи се пипала.
- О, велики Оракуле Октопус – Палавко се опита да направи нещо като реверанс на заден плавник и се заплете във водораслите – Тримата сеньори в пристанището,..

- Ама моля ви се, тия пирати! Отрепки някакви – Октопус блъвна мастило и се премести на друга туфа водорасли, докато делфините се опитваха да изгазят през тъмата.
- Ами…, те казаха, че са изпратили при вас една блестяща песъчинка – кротко опита Усмивка.

Оракулът сви на кълбо пипалата си, после плавно ги отпусна и сякаш дори водата стана по-светла и по-топла около него:
- Дааа, доведоха я и цялата ми бърлога светна, сякаш слънцето беше слязло тук долу.
- Да, да, точно тя е! – изцвърчаха делфините в един глас – Можете ли да кажете къде е сега? Толкова искаме да я видим, да си поговорим, да ни разкаже още от приключенията си.

Октопус въздъхна дълбоко:
- Искаше да види отново слънцето и небето. И нямаше какво друго да направя, освен да и помогна – оракулът ги погледна с огромните си тъжни очи – Повиках тюлените, те излизат на сушата и можеха да я заведат отново там. Можете да ги намерите по крайбрежието – октоподът порозовя леко – Безделници! По цял ден се препичат и се надвикват. Вървете! И ако я намерите, кажете и пак да се гмурне при нас. Толкова е мъничка, а толкова светлина носи!…

Палавко и Усмивка се сбогуваха с оракула и заплуваха към брега.

13_DSC00757_dt

- Ама че работа – смутено измънка Палавко – Е кои сега са тюлените, извадили песъчинката.
Пред очите им беше пълно с излегнали се тюлени надлъж и нашир. В тоя миг някой ги плесна по лъскавите челца:

- Привет, блейки! – една ухилена мустаката муцуна изплува с капеща по мустаците вода – Ко търсите на базара?
- На базара!?
- Еми да! Морски тигри, леопардова принцеса, гуано, пера от скуа, от розово фламинго, яйце на императорски пингвин?… Евтинджос!

Делфините се спогледаха, категорично решили, че пак се забъркват в каша.
- Слушай, мустакатко, ние само търсим една песъчинка – една такава, много златиста, блестяща, прекрасна и любопитна. И ни казаха…
- Да бе да бе, оня дъртия смукалник!

Преди да успеят да изригнат фонтани от възмущение, тюленът се изкикоти:
- Знам знам за нея. Дядо Октопи ни я повери, да я пренесем до тук. Че искаше да бъде отново на брега.
- Чудесно! – изписука Усмивка – А къде е сега?
Тюленът се гмурна и отново изплува още по-ухилен:
- Ми ей там! – посочи с перка.

14_DSC00759_dt

Делфините удивено гледаха кацналия на скалите фар.
- Тя поиска да я оставим тук, на скалите – обясни тюлена – Ама толкова силно светеше, че рибарите видяха светлинката и дойдоха през нощта да видят какво свети така. Тогава я взеха и са я сложили във фара – да осветява и показва пътя на всички в Морето.

Усмивка и Палавко се спогледаха. Значи пак .. оказа се, че пак са били толкова морски мили по следите на една песъчинка, описвайки нейното пътешествие! Зацвърчаха от радост и забълбукаха! Разпени се водата около тях, станала цялата златна от залязващото слънце…

- Леле, дребен, да се прибираме, че ще има хокане и тупалки! – Палавко се гмурна светкавично.
- Не-ме-на-ри-чай Дребен! – Усмивка се опита да го догони…

С последната целувка на Слънцето фарът заблестя.

15_pict4105u

Скъпи читателю!

Приказката е плод на вдъхновението от великолепния стенопис “Морско дъно”, нарисуван от Цвети Асенова, на пристанището на Приморско.

16_DSC00732_dt

А поводът, естествено е (хем графити, хем риби!…) имения ден на Ники!

Честито да ти е името, Древний!

Да си жив и здрав! И нови, и свежи цветове да ти обагрят лентите! :*

Стари ленти на нов глас

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_PICT6827_a

02_PICT6827_dt

Или,.. когато светът беше млад, сезоните – неотместени с 3 седмици назад. Животът – по-спокоен, утрото – пълно със светлина и надежда. Когато въображението ми си беше пуснато на спокойствие, а душата – пълна с вяра и живот…

Няколко есенни щрихи, правени с Дейна – първият кадър, обработен с ufraw (2008), вторият – с Darktable (2023).

03_PICT6842_u

04_PICT6842_dt

05_PICT7030_u

06_PICT7030_dt

07_PICT7143_u

08_PICT7143_dt

09_PICT7797_u

10_PICT7797_dt

11_PICT7957_u

12_PICT7957_dt

Есенно лято по Шишман

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC02101_dt

Или лятна есен,… както и да го наречем важното е, че този топъл вятър, който ни накара да хвърлим якетата, който плисна усмивки по улиците, който завихри палитри по тротоари и улици и пребоядиса настроенията…

02_DSC02071_dt

… е нетипичен! Неочаквана някаква такава ваканция. Всяко утро си казваш “Е, хайде още малко, още ден, два… А може и седмица да се задържи така!” Има още пътеки необходени, още рокли неразмятани, още коси нецелунати от слънце. И още сладоледи… неопитани! ;)

03_DSC02075_dt

И с удивление си намираш цветовете, които цяло лято някак си пропуснал. И детайлите, които после изплуват заедно с усмивка и спомен за мелодия…

04_DSC02080_dt

А пък е жега! Истинска лятна жега та чак гюрука да свалиш. Да се изфукаш… Докато не ти декорират предното стъкло…

05_DSC02085_dt

Вървиш и попиваш с всички сетива – това вибриращо и бълбукащо разнообразие от образи, звуци, форми и цветове.

06_DSC02079_dt2

07_DSC02092_dt

Време за чудо и приказ! Време да се забавиш след работа, да пиеш по бира или кафе, … да пориташ след училище…

08_DSC02097_dt

… да срещнеш сродна душа.

09_DSC02102_dt

Изненадващо, неочаквано, като топлия вятър…