Запомнете тази снимка. Това е обединената Европа, която надига глас срещу войната, идваща от руските земи. Тази снимка ще е в учебниците по история някой ден. На нея липсва българският премиер, защото ние днес премиер нямаме. Имаме руски агент, а то не е като да имаш свой премиер. Макар да сме свикнали да не виждаме разликата.
Е, изгоря билетът за къмпинг на Мидалидаре, явно всеки си има. Но нищо де – да сме здрави.
Не трябваше да взимам изобщо – ако бях решил да ходя, аз мога и в колата да спя, нямаше нужда. Къмпинг има смисъл, като сме цялата тайфа.
Но като цяло, гроздето е кисело тая година – единствено Helloween и донякъде Visions of Atlantis, Ashes of Ares и Gotthard ми бяха интересни. Но тиквите съм ги гледал вече два пъти – вярно, смазващо велики са, всеки един от тях, но все пак… Аз само за Хансен, Дерис и Киске бих пътувал до другия край на Европа, но съм ги гледал скоро. Включително на по-качествени издания на Midalidare. Тая година фестивалът е постна манджа. Hills-ът пък последните години специализира в тресни и грачения, а аз поне за граченията имам големи резерви.
И какво остана – Powerwolf, които и да ми плащат пари, пак няма да искам да гледам. Аз донякъде търпя групи, които ползват синти подложки – понякога няма как, а и малко подложки тук-там не са краят на света. Обаче група, която излиза да свири с програмиран бас и без жив бас китарист, защото, видите ли, трябвало и двамата да са на китарите, щото били много сложни… Алоу, сложни? Дръж ми бирата… не, не ми пипай бирата, а си свири с програмирания бас. Или свирите рок, или си гледайте работата и внимавайте да не ви се стече гримът. Смешници.
Виж, на Be4Hills идват само четири групи, но една от тях е Savatage! Кой пловдивски идиот ги е сложил подгряващи преди Sabaton не знам, но идват Savatage, човек! Да, без Крис Олива, лека му пръст, но тая група е легенда.
\m/__{°o°}__\m/
Страхотен концерт на най-великата рок група. София, 2026, Iron Maiden. Run for your lives!
Прекрасно изпълнение, много народ, изживяване, което си заслужаваше. Центърът на София почерня от тениски часове преди концерта. След това почерня и метрото.
Стивън беше на ниво, но на мен ми липсваше Нико. Няма друг барабанист като Нико, да е жив и здрав!
Дейв е поостарял, но само това му е кахърът. Същата мелодична унасяща китара, сола и фрази в контраст на острите рифове. Като него усмихнати, отнесени и на вълни като жита на вятъра.
Ейдриън си е китарна легенда. Още го могат с Дейв това успоредно свирене на фрази, дето им разнесе славата преди години. Като дуото на Джудас, но по-друго. Той си се кефеше на новата китара от Lado, специално за него, вариация на тема “експлорър”, супер изглежда. Повечето песни бяха с нея, оставяше си джаксъна. Лошото е, че като почнеха сола, едни явно подпийнали сърби до мен се отегчаваха и почваха да скандират и подскачат, ама айде сега, кой ходи на рок концерти на стадион, за да слуша китарните сола… Кой друг, имам предвид, де. 
Стив е бас-машина, няма нужда от думи за него. Когато хората казват “бас китара”, това е друг начин да се каже Стив Харис.
Яник ми е любим китарист. Чуйте го още от едно време с Иън Гилън, после с Fear, Блейз и досега всичко мейдънско. Тоя човек е луд – не се спря! То не бяха танци-манци, въртене и подхвърляне на китарата, всякакви пози, тичане надлъж… и през цялото това време не спира да свири, даже поне едно от солата си съм сигурен, че изкара така. Абсолютна легенда. Звукът му винаги се отличава, ако се заслушате в албумите всеки от тримата има различен звук. На Яник е един дрезгав и с размах, леко неглиже, все едно е на раздумка с приятели на крак на външно кафе. Едно такова уж разхвърляно и набързо, уж между другото, а всъщност съвсем музикантско, едно някак хендрикско. На една от песните гледам някой тича зад другите, викам си нещо е станало и от екипа оправят, а то Яник снове отзад от край до край, та косата му се вее.
Брус – за него какво да кажа, освен, че тоя човек ще го учат в музикалните училища и вокалните академии. Гласище. Аз усетих два-три момента, когато от всичкото тичане дъхът малко не му достигаше, но вие какво очаквате от рок изпълнение наживо. Даже не отварям дума за спектакъла, който прави – те Мейдън винаги са били силни в театралната част, особено последните десетилетия им е много изпипано всичко. И Брус е примото на тая опера, винаги на място, винаги изцяло в роля. Такъв е и с други групи, такъв е и със симфоничен оркестър и с Пърпъл – просто живее със сцената.
А публиката – толкова много народ не съм виждал от бая време. Фенове от всякаква възраст и социален слой, а при мен на терена повечето бяха по-млади и само тук-там колкото мен. Мисля всички имахме усещането, че сме част от нещо голямо.
Да кажа и нещо кофти. Чуха се гласове из мрежата как така като толкова много хора ценят добра музика, в държавата ни като избори и изобщо социално е пълна чалга и трагедия. Ще разочаровам някои хора, но фактът, че слушаш И добра музика, не те прави автоматично някакъв изискан познавач или култур-трегер. Сигурно огромна част, може би поне една трета, ако не и повече, от тия хора, са си селяни, чалгари и русофили путинисти. Като се прибере, удари три ракии и пребие жена си, му е еднакво дали ще си пусне Цеца, Слави или Мейдън. Да, ужасно е и да, боли, но това е истината – причината много хора да консумират някаква култура е единствено защото е станала известна, популярна. Социална инерция, един вид. И не се правете, че не знаете – има пълни идиоти и простаци и сред рокаджиите, и сред блусарите, и сред мотористите – даже при това с “клубовете” простотията вирее още по-лесно.
Comes with the territory – това е обратната страна на славата. Като оставим всичко това настрана, разбира се че има страхотни хора и фенове в метъл средите. Особено като не се бутаме задължително да сме в групи, клубове и подобни и просто изживяваме музиката на живота си пред сцената. Всеки по своя си начин. То това е метълът, това е рокът – свобода и вътрешно изживяване. Той се слуша и гледа заради себе си, ако го правиш заради поза за другите, по-скоро си чалга.
С две думи – up the irons!
Един милион членове на БКП при около 6 милиона пълнолетни. Един на всеки шест, 17%. От хората на възраст 20-30 години в края на комунизма около една четвърт са били членове на Партията. Ако са по-възрастни, ако са военни или военизирана професия, или ако са на каквото и да е ръководно ниво – почти задължително са членове на БКП.
Индоктринирани. Доносници. Опортюнисти и двуличници.
В някои семейства са били по много, затова съответно други семейства животът ги е “пощадил” от това. Те са пострадали по друг начин – от натиска на тези другите са се свили и са се научили да си траят, да се нагаждат, да оцеляват.
Народ от смазани хора.
Едните смазани от престижа на надмощието, другите – от трудностите на оцеляването.
Счупен народ.
Народ, който предава този свой комплекс и на децата си – и те са като него, макар и с времето все по-малко счупени. Лекува явно времето. Но много бавно, бе – тая травма е наследствена. Един милион партийни членове. 1 000 000. И в Съюза не е било така. По-католици от папата.
Лекувай, време, че няма време вече – животът си върви, а ние все кухи идоли издигаме…