Е, изгоря билетът за къмпинг на Мидалидаре, явно всеки си има. Но нищо де – да сме здрави. Не трябваше да взимам изобщо – ако бях решил да ходя, аз мога и в колата да спя, нямаше нужда. Къмпинг има смисъл, като сме цялата тайфа.
Но като цяло, гроздето е кисело тая година – единствено Helloween и донякъде Visions of Atlantis, Ashes of Ares и Gotthard ми бяха интересни. Но тиквите съм ги гледал вече два пъти – вярно, смазващо велики са, всеки един от тях, но все пак… Аз само за Хансен, Дерис и Киске бих пътувал до другия край на Европа, но съм ги гледал скоро. Включително на по-качествени издания на Midalidare. Тая година фестивалът е постна манджа. Hills-ът пък последните години специализира в тресни и грачения, а аз поне за граченията имам големи резерви.
И какво остана – Powerwolf, които и да ми плащат пари, пак няма да искам да гледам. Аз донякъде търпя групи, които ползват синти подложки – понякога няма как, а и малко подложки тук-там не са краят на света. Обаче група, която излиза да свири с програмиран бас и без жив бас китарист, защото, видите ли, трябвало и двамата да са на китарите, щото били много сложни… Алоу, сложни? Дръж ми бирата… не, не ми пипай бирата, а си свири с програмирания бас. Или свирите рок, или си гледайте работата и внимавайте да не ви се стече гримът. Смешници.
Виж, на Be4Hills идват само четири групи, но една от тях е Savatage! Кой пловдивски идиот ги е сложил подгряващи преди Sabaton не знам, но идват Savatage, човек! Да, без Крис Олива, лека му пръст, но тая група е легенда.
Страхотен концерт на най-великата рок група. София, 2026, Iron Maiden. Run for your lives!
Човекът-баскитара, SteveHarris, на практика не сменя китарата си. Другите извъртяха няколко различни модела и цветове, а Стив си дърпа стария Precision. Басисти, ко да ги праиш
Прекрасно изпълнение, много народ, изживяване, което си заслужаваше. Центърът на София почерня от тениски часове преди концерта. След това почерня и метрото.
Стивън беше на ниво, но на мен ми липсваше Нико. Няма друг барабанист като Нико, да е жив и здрав!
Дейв е поостарял, но само това му е кахърът. Същата мелодична унасяща китара, сола и фрази в контраст на острите рифове. Като него усмихнати, отнесени и на вълни като жита на вятъра.
Тук се вижда новото Lado Earth, правена специално за Adrian от Joe Lado, а в същото време в левия край виждате част от сцената, където е Janick – точно в момента нещо замахва, я за да завърти китарата, я за да подскочи…
Ейдриън си е китарна легенда. Още го могат с Дейв това успоредно свирене на фрази, дето им разнесе славата преди години. Като дуото на Джудас, но по-друго. Той си се кефеше на новата китара от Lado, специално за него, вариация на тема “експлорър”, супер изглежда. Повечето песни бяха с нея, оставяше си джаксъна. Лошото е, че като почнеха сола, едни явно подпийнали сърби до мен се отегчаваха и почваха да скандират и подскачат, ама айде сега, кой ходи на рок концерти на стадион, за да слуша китарните сола… Кой друг, имам предвид, де.
Стив е бас-машина, няма нужда от думи за него. Когато хората казват “бас китара”, това е друг начин да се каже Стив Харис.
Яник ми е любим китарист. Чуйте го още от едно време с Иън Гилън, после с Fear, Блейз и досега всичко мейдънско. Тоя човек е луд – не се спря! То не бяха танци-манци, въртене и подхвърляне на китарата, всякакви пози, тичане надлъж… и през цялото това време не спира да свири, даже поне едно от солата си съм сигурен, че изкара така. Абсолютна легенда. Звукът му винаги се отличава, ако се заслушате в албумите всеки от тримата има различен звук. На Яник е един дрезгав и с размах, леко неглиже, все едно е на раздумка с приятели на крак на външно кафе. Едно такова уж разхвърляно и набързо, уж между другото, а всъщност съвсем музикантско, едно някак хендрикско. На една от песните гледам някой тича зад другите, викам си нещо е станало и от екипа оправят, а то Яник снове отзад от край до край, та косата му се вее.
Брус – за него какво да кажа, освен, че тоя човек ще го учат в музикалните училища и вокалните академии. Гласище. Аз усетих два-три момента, когато от всичкото тичане дъхът малко не му достигаше, но вие какво очаквате от рок изпълнение наживо. Даже не отварям дума за спектакъла, който прави – те Мейдън винаги са били силни в театралната част, особено последните десетилетия им е много изпипано всичко. И Брус е примото на тая опера, винаги на място, винаги изцяло в роля. Такъв е и с други групи, такъв е и със симфоничен оркестър и с Пърпъл – просто живее със сцената.
А публиката – толкова много народ не съм виждал от бая време. Фенове от всякаква възраст и социален слой, а при мен на терена повечето бяха по-млади и само тук-там колкото мен. Мисля всички имахме усещането, че сме част от нещо голямо.
Да кажа и нещо кофти. Чуха се гласове из мрежата как така като толкова много хора ценят добра музика, в държавата ни като избори и изобщо социално е пълна чалга и трагедия. Ще разочаровам някои хора, но фактът, че слушаш И добра музика, не те прави автоматично някакъв изискан познавач или култур-трегер. Сигурно огромна част, може би поне една трета, ако не и повече, от тия хора, са си селяни, чалгари и русофили путинисти. Като се прибере, удари три ракии и пребие жена си, му е еднакво дали ще си пусне Цеца, Слави или Мейдън. Да, ужасно е и да, боли, но това е истината – причината много хора да консумират някаква култура е единствено защото е станала известна, популярна. Социална инерция, един вид. И не се правете, че не знаете – има пълни идиоти и простаци и сред рокаджиите, и сред блусарите, и сред мотористите – даже при това с “клубовете” простотията вирее още по-лесно.
Comes with the territory – това е обратната страна на славата. Като оставим всичко това настрана, разбира се че има страхотни хора и фенове в метъл средите. Особено като не се бутаме задължително да сме в групи, клубове и подобни и просто изживяваме музиката на живота си пред сцената. Всеки по своя си начин. То това е метълът, това е рокът – свобода и вътрешно изживяване. Той се слуша и гледа заради себе си, ако го правиш заради поза за другите, по-скоро си чалга.
Един милион членове на БКП при около 6 милиона пълнолетни. Един на всеки шест, 17%. От хората на възраст 20-30 години в края на комунизма около една четвърт са били членове на Партията. Ако са по-възрастни, ако са военни или военизирана професия, или ако са на каквото и да е ръководно ниво – почти задължително са членове на БКП.
Индоктринирани. Доносници. Опортюнисти и двуличници.
В някои семейства са били по много, затова съответно други семейства животът ги е “пощадил” от това. Те са пострадали по друг начин – от натиска на тези другите са се свили и са се научили да си траят, да се нагаждат, да оцеляват.
Народ от смазани хора.
Едните смазани от престижа на надмощието, другите – от трудностите на оцеляването.
Счупен народ.
Народ, който предава този свой комплекс и на децата си – и те са като него, макар и с времето все по-малко счупени. Лекува явно времето. Но много бавно, бе – тая травма е наследствена. Един милион партийни членове. 1 000 000. И в Съюза не е било така. По-католици от папата.
Лекувай, време, че няма време вече – животът си върви, а ние все кухи идоли издигаме…
