Tag Archives: elections

Възможност за Васил Терзиев

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Васил Терзиев спечели кметския избор в София, това е хубаво на фона на алтернативата. Аз бях казал, че ще гласувам, но не успях да събера сили и доверие. Не мога да дам картбланш, прекалено много пъти съм го правил, откакто гласувам. Особено на син на ДС, не мога.

Искрено се надявам Васил Терзиев с действията си като кмет да опровергае тия съмнения и да заслужи достатъчно много доверие у мен и всички като мен за следващи избори след 4 години. Има времето, явно има уменията, сега има и властта. Просто предварително не мога да се доверя вече, особено на човек от такава среда. Пак казвам – човекът може да е много читав и ще е много добре да се докаже като такъв. Когато се докаже като демократ, ще го подкрепя с чиста съвест. Предварително не мога.

Това всъщност е хубаво, защото е нова възможност. Докажи се и на следващи избори може да имаш гласовете на хората, които бяхме принудени сега да си останем вкъщи.

Има много проблеми за решаване в София, но не е лошо да се започне с чисто символичните:

1) махане на МОЧА

2) махане на руските имена на улици и на катедралния храм

3) на всеки 1-ви февруари – отдаване на почит на жертвите на комунизма, пред мемориала край НДК – това ще значи ужасно много, наистина

И отделно – чисто оперативните задачи в града. Ремонти, улици, пари, корупция, транспорт… Но тези символичните ще значат много.

Предизборно ’23

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

ПП/ДБ/СпасиСофия са ми пуснали предизборен вестник в пощата и го чета. Всичко е супер, даже и районният ни кандидат-кмет е ок. Ако дори половината неща направят – супер. Но остава горчивият вкус, че пак трябва да избирам по-малкото зло. Как да гласувам за човек, на когото цялата рода е от ДС? Ама той не бил виновен за “грешките” на родителите си…

Вижте сега, това не са “грешки” – това е манталитет.

Да си в ДС, да си висш кадър в тоталитарните служби не е “грешка”, а е светоглед. То е това, което в едно семейство на практика възпитава децата.

Грешка е да си забравиш портмонето в магазина или да сбъркаш вратите на тоалетните. Грешка е да изпуснеш последния трамвай и да трябва да се прибираш пеш.

Да си в ДС, заедно с цялото семейство, не е грешка.

Та не знам как да гласувам за син на агенти комунисти. Сега всички соц-носталгици, прикрити комунисти и атако-възрожденци злорадстват “ха, още един няма да гласува и ще има повече за нас”. Не, няма да стане – ще гласувам, но цялата лоша карма ще се изсипе на тези, дето поставиха хора като мен пред трудно решение. Вместо да издигнат човек без петна в миналото си и в семейната си история, те на практика разединиха десния вот в София… Доколкото хора като Бонев и Хр. Иванов са десни изобщо, разбира се… И не, не ми харесва вариантът да гласувам за Лилков, заради хората около него и заради съмнението за връзка с герб.

А можеше да спечелите София на първи тур.

Които не разбират

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

България е пълна с хора, които не разбират от икономика, но са против еврото. Пълна с хора, които не разбират от политика и история, но харесват руснаците и не харесват македонците. Пълна с хора, които не разбират от музика, но искат задължително естрада и чалга в радиото. Пълна с хора, които не разбират от медицина, но във ваксините има чипове, които вибрират в резонанс с мобилните мрежи. Пълна с хора, които не разбират от физика, но самолетите пръскат с невидими влакнести вируси. Пълна с хора, които не разбират от демокрация, но все други са им виновни, че избират крадци, простаци и мутри.

България е пълна с хора… които не разбират.

Но иначе казват, били сме честни и трудолюбиви. Всеки държавен чиновник ще го потвърди. Иначе казват, били сме състрадателни и гостоприемни. За това да питаме украинските бежанци.

Иначе казват, били сме… Били сме.

Политиците лъжат, не социологията

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Помня как Костов загуби изборите. Социолозите казаха, че ще загуби, а той повтаряше “не е вярно, ние имаме наши си проучвания, побеждаваме”. И изгуби.

Сега – пак от същото. Социолозите казваха, че така ще стане, но не – “ние си имаме наши проучвания, и двете коалиции минават бариерата”. И изгубиха.

Как може повече да вярвате на предизборни обещания, отколкото на статистика и математика? Казват ти, че ще изгубиш и ти вместо да събереш всички сили, да се обединиш без оглед на ляв, десен, либерал, консерватор, а с оглед на това че сте против мафията – вместо това ти си повтаряш “ние си имаме наши проучвания, спокойно” и завличаш едни гласове в небитието.

Ами, евала. Това, ако го правиш искрено и не за пари, значи си идиот и не ставаш за политик. Ако го правиш за пари и за да отвееш гласове – пак не ставаш за политик. И ти, и другият като теб.

Правата като привилегия, Хайнлайн и България

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Минаха още едни избори, в които статуквото спечели. Всички знаем, че не е някакво добро и златно статукво, всички мрънкаме колко зле било, как всички искат рушвети, не си вършат работата и само гледат да се намърдат в някоя схема и да се краде. Всички знаем, но пак статуквото спечели. Как спечели – със свободни избори… иди го разбери…

Зная, че образователният избирателен ценз е едно от тия неща, “за които не се говори”, но във вечери като тази се чудя дали наистина има смисъл да се дава избирателно право на хора, които злоупотребяват с него. Които или търгуват с него, или го принизяват и обезсмислят, като не прилагат нужното усилие на ума и морална преценка, за да изберат кое наистина е по-доброто за обществото. Защото избирането на представители и делегирането на управленски права е точно това – решаване на бъдещето на обществото, а не някаква глупава телевизионна игра с проценти и иха-уха, нашият човек влезе.

Понякога си мисля, че освен ценз на основата на възраст и гражданство, трябва да има и друг начин избирането да бъде защитено. Трябва да има начин избирането да бъде припознато като важно, ценно и ако щете социално определящо.

Чак сега разбирам Хайнлайн в “Звездни рейнджъри”, която миналата есен ми се видя претенциозна и философски неиздържана книга, но сега ми е ясно какво е имал предвид. Екзистенциално ясно, изживявам го – разочарованието и подигравката с гражданското право от хора, които не са положили усилия да преценят ползите и вредите за обществото от дадено гласуване, може да бъде избегнато или с цялостна промяна на нагласите на народа, някакъв вид масово образование, пробуждане, ако щете, или със силово ограничаване. Ограничаване на правата, което да ги направи по-скъпи и човек да трябва да се труди, за да заслужи правото да бъде гражданин, който избира.

Да, звучи крайно, а пък е и фантастика, но все пак когато за пореден път виждаш как народът ти продължава да гласува за потисниците си, човек се замисля дали пък не е добре хората да трябва да заслужат правата си. Правата да избират имам предвид, правата да могат да определят бъдещето, а не другите права, свързани с живота им като индивиди. Живей си, пътувай си, дишай, обичай, говори – но правото да казваш как да живеят другите някак не ми се вижда да е много базисно и изначално… А ако трябваше да го заслужим, ако трябваше да се борим за него и можеше да ни бъде отказвано, тогава дали щяхме да го използваме безразсъдно?

Знам, денят е такъв, затова ги мисля тия неща. Иначе в една нормална страна не липсата на ценз е оправдание, а липсата на убедителност, мисъл и личен пример у политиците.

Но все пак, да чуем Хайнлайн:

“Man has no moral instinct. He is not born with moral sense. You were not born with it, I was not – and a puppy has none. We acquire moral sense, when we do, through training, experience, and hard sweat of the mind.”

“Social responsibility above the level of family, or at most of tribe, requires imagination– devotion, loyalty, all the higher virtues — which a man must develop himself; if he has them forced down him, he will vomit them out.”

“Citizenship is an attitude, a state of mind, an emotional conviction that the whole is greater than the part…and that the part should be humbly proud to sacrifice itself that the whole may live.”

“Under our system every voter and officeholder is a man who has demonstrated through voluntary and difficult service that he places the welfare of the group ahead of personal advantage.”
― Robert A. Heinlein, Starship Troopers, 1959

По-късният Хайнлайн май разбира, че така не стават нещата и подобни схеми най-много да бъдат разбрани криво и с тях да се укрепят вътрешно всякаквите терористи и комунисти, които той ненавижда искрено.

Идеята за заслужаване на гражданското право не е развита повече, нито е популярна в реалния свят – и така може би е правилно. Но отново – има дни, в които ти се иска самата система да прочиства себе си от неправилната употреба на гласуването, а не само да се разчита на плакати за нарушенията и залъгване с предизборни обещания.

Избиране, но на кого?

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Решението този път да гласувам беше трудно. Веднъж решил да гласувам, въпросът за кого точно вече е наистина труден. У нас има утвърдена тенденция кандидатите за депутати да ги избират с конкурс. Конкурс за селски пияници. Силни в убеждаването на масите, силни в убеждаването на чашите и с винаги бистър поглед върху съвременната геополитика, футбола и корупцията. Изразяваща се най-вече в криенето на пари от тях – порочна практика, на която са готови с един замах да сложат край, веднъж стиснали властта… за гърлото… на бутилката. Да не ми се обиждат истинските пияници. Но кандидатският ни мат’риял е под всякаква критика. Лош мат’риял.

Сега малко конкретно.

За всички партии, които не скъсват открито с тоталитаризма или вече при предишни управления са си сътрудничили с останките от него не смятам да гласувам. Затова даже няма и да им пиша имената. Също така няма да гласувам за някои съвсем малки партии и независими кандидати – не че са лоши, а просто системата ни е такава, за добро или лошо – с висок праг, а аз искам представителство все пак.

Остават Реформаторски блок, ГЕРБ, евентуално Зелените. С уговорката, че Зелените сигурно няма да влязат. Ама то и РБ и те може така… Зелените – заради Атанас Чобанов. ГЕРБ – заради Андрей Ковачев. РБ – заради Радан Кънев. Трима човека, от всички. Не казвам, че всички други са от типа селски пияница – може да има читави хора още няколко, просто тези тримата успях аз да избера.

Това е добрата новина. Лошата е, че не бих гласувал за партиите им.

Защо ми е трудно да гласувам за ГЕРБ? Ами защото има една шепа външно видимо кадърни и принципни хора там, останалите са събирани от кол и въже. Особено тези, които влизат в родния парламент. Майка плаче! Да не говорим пък за лидерите им. Трагедия! Четох доста за Андрей Ковачев, какво е правил, говорил и писал, най-вече в европармалента и съм ОК за него. Споделям и позициите му спрямо тоталитарния режим у нас. Може би и част от другите в евролистата са ОК. Но иначе, самата им партия, която след това ще се тупа в гърдите и с моя глас?

Защо ми е трудно да гласувам за РБ? Защото Костов вече неведнъж предава доверие, а ДСБ сега в РБ води доста странна политика – хем се конфронтира с Надежда Нейнски/Михайлова, хем се прегръща с Меглена Кунева (не че съм за едната или за другата, де). Хем накрая е в ненападение с ГЕРБ. Можеха да поведат целия протестен вот, можеха да съберат хора с по-голямо доверие за лидери на листата. За Малинов не ми се гласува също, писал съм преди. Единственият, когото бих одобрил, е Радан Кънев – и то само защото съм го чел още отпреди да се активизира толкова в политиката. Но пък той е по-добре да представлява тук, не в ЕП – и предполагам, че дори да бъде избран преференциално (малко вероятно), ще се върне после така и така.

Защо ми е трудно да гласувам за Зелените? Много просто – защото са неизбираеми в момента. Мой глас за тях няма да се различава принципно от невалидна бюлетина – ще вдигна процента на гласувалите и толкова. Иначе са ОК. А и съм впечатлен от Атанас Чобанов и Биволъ.

Ако листата на РБ се водеше от Андрей Ковачев и Атанас Чобанов, това щеше да е моят личен глас сега. Но както е, ми е трудно. Всяко решение ще е голям компромис. И все пак ще се водя от личността и преференцията, а не от партията.

Имам още два дни да реша. :)

П.П.: Виктор Лилов от РБ също е добър вариант.

Решете и гласувайте!

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Това ще прозвучи странно за доста от хората, които ме познават или са ме чели преди. Но вярвайте ми, добре съм и съм си същият. Винаги съм говорил против общата представителна демокрация, против централизацията на властта и против далечното делегиране на права. Винаги съм казвал, че истинската република е това, което виждаш от покрива на къщата си или от върха на близкия хълм. Всяко по-далечно делегиране е повече или по-малко подмяна на вот. Но този път ще гласувам. Тези избори са различни, защото определят посока. Чертаят граници и задават път. Истинската промяна е еволюционна, но тези избори са цивилизационни. Така ни повтарят на всички избори, но точно това им повтаряне ни замъглява погледа и обърква посоките на света. И завиваме, без да знаем накъде. Пропуснахме прекалено много възможности да скъсаме с тоталитарното минало, да се обърнем и да продължим по свой си път, за да се откажем и от тази.

Преди години спрях да гласувам, не помня точно, но може би последните ми избори бяха тези след виденовата зима, когато като студент ходих по протести и барикади и всички имахме надежди. Както битово и ежедневно, така и професионално, по философски, имах тогава тревогите и въодушевленията, които завихрят хората около всеки развиващ се обществен проект. След това видях какво направиха с властта тези, които мислехме за по-добрите – не всички, но тук-там – знаете какво казват за развалянето на кацата с мед. Е, такъв мед не исках да ям вече, такъв мед си е за санитарната инспекция. Лошото е, че всички се оказаха от едно каче мед, дренки от един и същи дол. Тогава беше, или може би малко след това, не помня точно, но престанах да гласувам – съзнателно, нарочно, преценено и с убеждение. Не “за гъби” и не “не ме интересува”. А защото знаех, че по-лошото би било да си стъпя на лицето и да оставя гласа си някъде.

Гласът не трябва да се дава. Трябва да е с теб всеки ден и всеки ден да гласуваш в изборите на ежедневната ти среда. Не съм се отметнал от това, и днес казвам, че истинската промяна е промяна на нагласите, на културата. Истинската промяна е въпрос на поколения и това, че не се забелязва не е проблем – проблем би било, ако не работим за нея всеки ден, с всяко наше действие.

Но голямата промяна започва с малко побутване. Голямото ново пътуване започва с обръщане на гръб на старото пътуване. Без това обръщане на гръб и без това побутване работим против разбиранията си, дори и да сме искрени в ежедневните си мотиви. Защото посоката е грешна.

Има такива моменти, когато е важно да се гласува. Има избори, които решават посоките. Те, промените в посоките, също както нашата ежедневна поколенческа еволюция, са незабележими в ежедневието. Политиците подменят декорите на постановката си не изведнъж, а малко по малко. Има избори, за които няма смисъл да се гласува. Има избори, на които нито един не заслужава да бъде избран. Има избори, в които участието наистина само ги окуражава. Има избори, които не променят нищо.

Но има и избори, които трябва да променят посоките. Избори, които да ни дават възможност съзнателно и нарочно да не гласуваме на следващи избори. Мисля, че сегашните избори за европейски парламент, както и евентуалните следващи предсрочни за наше си народно събрание са такива – решаващи, обръщащи посоката, затварящи едни врати и отварящи други.

Вчера големият ни син завърши първи клас. Следващия месец очакваме трето дете. Може би затова от началото на годината, когато бях за кратко в Брюксел, често наум сравнявам България и Белгия и колкото и да е трудно да се прецени от потока на ежедневието, знам че съществува цивилизационният избор. Както би казал Йода, трудно е да се прецени – Тъмната страна замъглява всичко. Но балансът на Силата трябва да бъде възстановен. Не искам да прехвърлям на децата ми днешната ми отговорност за бъдещето на страната ни. Когато пораснат, те ще имат своите си отговорности. Своите избори и своите откази. Но днес изборът е мой – нищо, че всички са маскари, нищо, че изборите не променят нищо. Достатъчно е да обърнат посоката. След това дали ще пълзим или тичаме, е друг въпрос – важното е да е в правилната посока.

Така че този път ще избера да избирам и ще гласувам. Изберете и вие и гласувайте – не заради политиците, не заради медиите, а заради избора на посока и заради възможността после да не е толкова важно да гласувате.

А еволюционната промяна, изборите всеки ден – те са много по-важни, но все пак са друго нещо.