Monthly Archives: April 2023

EMFA: Открито писмо по повод проектодоклада на парламентарната комисия на ЕП за култура и образование (CULT)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ход е законодателната процедура за обсъждане и приемане на Законодателния акт за свободата на медиите (European Media Freedom Act, EMFA), който се предвижда да бъде регламент и да има общозадължителен характер и директен ефект.

Паралелно работят експерти в съзаконодателните органи.

В Европейския парламент водеща комисия е CULT, Комисията за култура и образование с председател Sabine Verheyen, DE.

Известни са проектите на трите парламентарни комисии CULT (проектодоклад), LIBE u IMCO (становища). Обсъжданията показват, че и този път няма да е безпроблемно приемането на нови мерки за защита на свободата на медиите.

Същото е впечатлението от работата по време на Шведското председателство на Съвета, където Швеция говори за общ подход до края на председателството.

Проектодокладът на CULT предизвиква реакции в граждански и професионални организации, става ясно от техни изяви.

Като отбелязват укрепването на независимостта на Европейския съвет за медийни услуги в проекта за регламент, организациите пишат, че са

много загрижени за много промени, които намаляват въздействието на предложението, както и усилията за хармонизиране, които движат EMFA. Освен това премахването на изричното позоваване и гаранцията за редакционната независимост на журналистите и редакторите в цялото предложение и промяната на характера на теста за медиен плурализъм от задължителен в незадължителен в националните правила поражда загриженост по отношение на капацитета на EMFA да защитава адекватно медийния плурализъм и медийната свобода в ЕС.

Критиката е насочена главно към:  

  • Премахването на почти всички препратки към редакционната независимост в предложението и вмъкването на правото на собствениците на медии да поемат водеща редакторска роля (член 6.2);
  • Включването на VLOP в оценката на медийния плурализъм и промяната в характера на теста – от задължителен в доброволен (член 21); и
  • Отказа от засилване на правилата за прозрачност на медийната собственост (член 6.1).

EMFA e натиск за нови гаранции в подкрепа на свободата и плурализма. Очакваме общоевропейски решения, защото очевидно не сме в състояние да приемем национални решения за свободата на медиите и медийния плурализъм. Предвид класациите за свободата на медиите, оглавявани от държави от ЕС, не всички имат еднаква нужда от EMFA. България е от тези, които имат нужда.

Има фактори, които не пропускат да окачествят мерките за плурализъм като цензура и пречка пред развитието на медийния бизнес. Щеше да е чудно този път да е нещо различно. Зад тези фактори има много повече организирани лобистки усилия, отколкото зад движещите сили на EMFA.

Затова е важна самоорганизацията на европейските граждани и професионалните журалистически организации – откритото писмо е подписано от

  • Civil Liberties Union for Europe (Liberties)
  • Eurocadres
  • European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF)
  • European Federation of Journalists (EFJ)
  • Global Forum for Media Development (GFMD)
  • International Press Institute (IPI)
  • Association of European Journalists (AEJ Belgium)
  • OBC Transeuropa (OBCT)
  • South East Europe Media Organisation (SEEMO)

Неподадената декларация на Слави Трифонов и съдебният контрол

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуция в Дневник с автор Лора Филева информира, че по повод неподадената декларация на Слави Трифонов и отказът на КПКОНПИ да реагира два състава на Административиня съд – София град са се произнесли с противоположни становища:

Съдия Вяра Русева: Информацията какви действия е предприела КПКОНПИ заради неподадената декларация на лидера на “Има такъв народ” Слави Трифонов не е обществена информация и касае “специфични признаци, свързани с физическа, социална и икономическа идентичност на лицето”, от които не може да се направи извод как работи органът. Решението на АС-София 2

Съдия Диляна Николова: исканата информация е обществена и за предоставянето й надделява общественият интерес, тъй като тя ще повиши прозрачността и отчетността на комисията. Решението на АС София-град 1. За съжаление по данни на Сега КПКОНПИ отказва достъп до информация по това съдебно решение.

Междувременно Слави Трифонов бил разбрал, че законите са за всички и е заявил във фейсбук, че ще подаде декларация.

Отново да напомня – отмяната на втората съдебна инстанция по делата за достъп до информация е най-тежкият удар върху публичността, откакто в България има Закон за достъп до информация.

VLOPs u VLOSEs

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 25 април 2023 г. Комисията на базата на Digital Services Act (DSA) определи 17 много големи онлайн платформи (Very Large Online Platforms, VLOPs) and 2 много големи търсачки (Very Large Online Search Engines, VLOSEs) :

Very Large Online Platforms:

  • Alibaba AliExpress
  • Amazon Store
  • Apple AppStore
  • Booking.com
  • Facebook
  • Google Play
  • Google Maps
  • Google Shopping
  • Instagram
  • LinkedIn
  • Pinterest
  • Snapchat
  • TikTok
  • Twitter
  • Wikipedia
  • YouTube
  • Zalando

Very Large Online Search Engines:

  • Bing
  • Google Search

Съобщението

Какво следва от това: повече задължения.

До четири месеца от уведомяването за посочените решения, определените платформи и търсачки трябва да адаптират своите системи, ресурси и процеси в съответствие с изискванията, да създадат независима система за оценка на съответствието и да извършат и докладват на Комисията първа оценка на риска.

Как се пише председател – с малка или с главна буква?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
При обикновена употреба думата се пише с малка буква, тъй като не е собствено име. С нея се назовава длъжност.   Премиерът и председателят на Народното събрание се срещнаха с посланика на САЩ в България. Според председателя на Европейската комисия страната все още не е узряла за членство в Европейския съюз. При адресиране и при […]

Доверие и недоверие към медиите: нов доклад

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е нов доклад на Reuters Institute for the Study of Journalism за факторите, поради които се създава недоверие към медиите, предимно сред маргинализирани и недостатъчно обслужвани общности, изразяващи разочарования към новинарските медии.

Каквото и да смятат медиите, казват авторите, изобщо не е очевидно за хората, които участваха в нашите фокус-групи, че има някакво искрено разбиране за ситуацията в новинарските медии, да не говорим за ангажимент за съществена промяна.

Докладът

Европейска сметна палата: Цифровизация на училищата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ЕС отговорността за разработването на образователната политика и организацията на училищата е изцяло на държавите членки. ЕС допълва и подкрепя действията на държавите членки и предоставя значителна финансова подкрепа за цифровизацията на училищата. За тази цел се използват различни инструменти като фондовете на политиката на сближаване, Механизма за възстановяване и устойчивост и програма „Еразъм+“. В периода 2014—2026 г. по
една от тези програми са изплатени или ще бъдат изплатени значителни суми с цел укрепване на цифровото образование.


Европейската сметна палата прави оценка на действията, финансирани от бюджета на ЕС, в подкрепа на цифровото образование в училищата. ЕСП провери дали действията на Комисията са оказали подходяща подкрепа за цифровизацията на училищата. ЕСП също така разгледа дали националните, регионалните и местните органи в държавите членки са използвали наличното финансиране от ЕС по предназначение в подкрепа на цифровизацията на училищата и дали училищата имат достатъчно добра връзка с гигабитов интернет, за да постигнат целите на ЕС.

Целта на доклада на ЕСП е да помогне на Комисията и на националните и регионалните органи на държавите членки да се справят по-ефективно с предизвикателствата, свързани с цифровизацията на училищата през периода 2021—2027 г. ЕСП стига до заключението, че като цяло тези мерки са помогнали на училищата в усилията им за цифровизация, но че държавите членки нямат стратегически акцент при използване на финансирането от ЕС.

Доклад

БиБиСи: към бъдеще онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е парламентарен доклад за прехода на БиБиСи към бъдеще изцяло онлайн. Тук тази задача не знам изобщо да е формулирана. Но поне студентите могат да четат доклада и да знаят, че има държави, в които се работи и така.

В продължение на няколко години БиБиСи се стреми да допълни традиционното си телевизионно и радио излъчване чрез разработване на цифрови услуги.

През декември 2022 г. генералният директор на БиБиСи обяви, че бъдещето на обществената медия е онлайн. Задачата е преминаване към изцяло цифрово бъдеще.

Целият доклад е относим принципно и за нашата среда, стига да има кой да се занимава с бъдещето на обществените медии.

Ето само три от идеите:

Планиране

BBC Three беше затворен като линеен канал през 2016 г. и беше прехвърлен онлайн, но след това отново шест години по-късно започна традиционно излъчване – трансформацията очевидно е направена твърде рано и публиката не последва съдържанието онлайн. Поради това БиБиСи признава необходимостта от планиране на бъдещето си онлайн и правилното определяне на времето.

Наемане и обучение

БиБиСи е изправена пред значително предизвикателство на много конкурентен пазар да наеме и задържи персонал с подходящите цифрови умения. Би Би Си има 23% текучество на персонала в съответния сектор за юни 2022 г. Недостигът на цифрови умения е предизвикателство за цялата икономика, което не е уникално за Би Би Си, но медията не плаща на персонала толкова, колкото много от конкурентите й. Компанията признава, че е увеличила диапазоните за някои от цифровите си работни места с повече от стандартното увеличение на заплатите.

Сигурност и лични данни

БиБиСи разработва подход към сигурността на данните от 2019 г. , но все още не прави достатъчно, за да управлява рисковете, произтичащи от увеличения достъп до личните данни на потребителите. Потребителите се регистрират и използват акаунт за достъп до нейните цифрови услуги. БиБиСи се опитва да не събира или съхранява повече данни за потребители, отколкото е необходимо, но трябва да преразгледа своите политики за събиране и съхранение на данни и да определи минималното количество данни, което е необходимо за постигане на целите и как тези данни да бъдат в безопасност.

Как се пише: еничар, йеничар или яничар?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише еничар, мн.ч. еничари. Думата е заета от турски – yeniçeri ’нова войска’. Изписването ѝ на български се разграничава от оригиналното изписване. Първоначално Скендербег служи като еничар и израства в двора на Мурад II, но впоследствие се превръща в един от най-яростните противници на султана. При султан Мурад I (1362 – […]

България: Обзор на образованието и обучението за 2022 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия изготвя Обзор на образованието и обучението по държави. Обзорите представят и оценяват актуалното и текущо развитие на политиката на всички образователни степени в държавите — членки на ЕС. Те предоставят задълбочена информация за резултатите на държавите по отношение на целите на равнище ЕС. Те се основават на актуални налични количествени и качествени данни.

Публикуван е последният доклад за България – за 2022 г.

Докладите по държави са изготвени от Генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ на Европейската комисия с участието на Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“.

Как се пише: възпиране или възспиране?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише възпиране. Думата има представка въз- и корен -пир-. За възпиране на агресивни намерения България днес разчита на други съюзни държави. Теорията за възпирането изхожда от презумпцията, че голямата военна мощ е най-сигурната гаранция за една държава, че ще бъде оставена на мира.