Управлението на Тръмп започна със заявка за оптимизация на ефективността на администрацията, с т.нар. DOGE (Department of government efficiency) на Илон Мъск. В първия ден написах, че ще следя с интерес действията на DOGE по оптимизацията на администрацията. Това е задача, която и ние имаме, като електронното управление е инструмент за това. Още в деня на указа за създаване на DOGE написах на колеги, че „рисковото е, че всяка структура трабва да им предоставя всички некласифицирани документи“ и че вероятно ще се търсят „скелети в гардероба“.
Този риск, произтичащ от указа, бързо се реализира, поради действия на служители на DOGE (или USDS, което е структурата от американското правителство за ИТ услуги и модернизация на администрацият, което е основният инструмент на DOGE). Служителите, които са 20-25 годишни ИТ-специалисти, са получили достъп до системите и базите данни на редица ключови администрации, вкл. като са закачали външни твърди дискове. Това предизвика сериозно недоволство, и с право.
Не оспорвам правото на достъп на специализирани звена до данни и документи в цялата структура на едно правителство. Нито отричам правото да бъдат закривани структури или прекратявани финансирания – това са политически решения (подлежащи на съдебен контрол), на които всяко управление има право (и всеки има право да не е съгласен с тях и да ги оспори в съд). Още повече, че със сигурност има измами и неефективност в разходите, и външен поглед върху данните и системите може да ги идентифицира и да ги спре.
Но за да има легитимност изпълнението на тези политически решения, то трябва да е по правила. Изглежда Мъск и хората му са с разбиране, че са над правилата – че могат да превземат информационните системи на ключови администрации с „разпореждане отгоре“. Тези неща могат да се правят както трябва, вкл. заради информационната сигурност и защитата на данните, които са под риск от такива ад-хок действия.
Ще дам няколко примера от времето, в което съм бил министър, а преди това и когато бях съветник, с пълното разбиране, че мащабите са различни, но все пак има някои много преки паралели.
Първият пример е системата СЕБРА (системата за бюджетни разплащания на Министерството на финансите). Мъск в момента прави на практика същото – изваждане и евентуално публикуване на всички държавни плащания. Само че ние го направихме правилно – съвместно с министъра на финансите внесохме проект на решение на Министерския съвет, с което определихме данните за плащанията като приоритетен набор от данни, в изпълнение на изискванията на Закона за достъп до обществена информация. С това решение МФ бяха задължени да предоставят на МЕУ данните в определен вид, така че да могат да бъдат обработени, анонимизирани и публикувани. МФ възложи на своя изпълнител да извади данните, предаде ги по сигурен начин на МЕУ, където кодът за обработка и анонимизация беше публикуван в хранилището с отворен код. Паралелно с това беше създадена работна група, която промени наредба, така че системата автоматично да публикува такива данни. Ако го бяхме направили като Мъск, щях аз да пратя мой съветник и да кажа „свържете му лаптопа и му дайте достъп до базата данни“. И това щеше да е неправилно.
През 2016 г. отворихме данните от Търговския регистър и от регистъра на обществените поръчки. Тогава бях съветник, но отварянето на данните беше придружено с писма, а достъп до базата данни съм нямал – експерти от съответните институции писаха заявки към базата, а аз получих тестова база данни без реални данни, на която също да работя по заявките за изваждане на информацията. Публикувахме и кода на инструмента за анонимизиране на данните в Търговския регистър. Това беше в резултат на официална кореспонденция, на база на валидно правно основание в Закона за достъп до обществена информация.
Като министър (все пак официално избран от парламента, а не неизвестен служител) съм искал да разглеждам системи, но винаги някой друг да ми показва, а аз само да насочвам какво точно да бъде извадено (въпреки, че можех и сам да си го намеря и то по-бързо). В тези случаи ситуацията винаги е била „седни тук и ми покажи“ както и „на основание … моля да ми предоставите следните данни“, а не „дай ми достъп до базата данни и се махай“.
Да, има риск от отказ или саботаж на тези усилия, но тогава има други мерки – този, който саботира, може да бъде преместен или дори уволнен, ако не изпълнява законосъобразна заповед. В момента, обаче, Мъск прави обратното – неговите хора (непроверени по надлежния ред) действат незаконосъобразно и биват спирани от съда. На места вътрешните екипи правилно определиха тези действия като „вътрешна заплаха“ (insider threat). По принцип всеки достъп до базите данни трябва да оставя следа, а достъпът на обичайните лица трябва да бъде контролиран, защото не само външни лица могат да злоупотребяват с данните – вътрешните също понякога го правят.
Въпросът за достъпа до данните на институциите е изключително сериозен и не може да бъде решен с едно бланкетно изречение в президентски указ. А той е толкова сериозен, защото реално една модерна държава зависи до голяма степен от регистрите си и базите си данни. Тяхната сигурност и пълнота са в основата на редица политики и техния успех или неуспех. „Овладяването“ на регистрите и базите данни е ключов властови инструмент с голям негативен потенциал.
Излизайки от тази конкретика, ако DOGE беше действал „както трябва“, щеше да му отнеме няколко месеца повече, но щеше да има повече легитимност в действията. Видимо обаче, в унисон с други действия и заявки на американското правителство, по-скоро те искат да рушат и да газят правилата.
Ефективността на правителството е важна и ограничаването на излишните разходи е валиден политически приоритет. Но както може да бъде легитимна цел, така може да бъде и параван за по-нелицеприятни неща. И макар да идвам от стартъп света, не съм съгласен с подхода, че правителство и администрация могат да се управляват като стартъп. В стартъпите целта е да се движиш бързо, с риск да чупиш неща. В публичния сектор е по-важно да не чупиш неща, защото от това зависят съдби и животи, поради което нещата стават по-бавно. И когато действаш, нарушавайки правилата, с мотиви за политическа целесъобразност, не генерираш, а рушиш доверие.
Материалът Оценка на действията на DOGE и Мъск за правителствена ефективност е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.