Category Archives: интернет

Какво се случи с Изборния кодекс и машинното гласуване

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

След като Изборният кодекс беше приет от хартиеното мнозинство, е време да опиша детайлите и пълната хронология на неговото приемане.

Ще започна с обобщение на хронологията с някои важни моменти по нея:

  1. Внасяне – БСП внасят законопроекта на първия работен ден на Народното събрание (19.10). Ден по-късно Възраждане внасят техен законопроект. В понеделник, 31.10, когато излиза дневния ред на правната комисия и в него присъстват Изборния кодекс, аз и Ивайло Мирчев внасяме нашите изменения за повишаване на доверието в машинното гласуване, за да може да се гледат едновременно, както е по правилник. Атанасова (ГЕРБ) спекулираше в един свой статус, че и ние сме били бързали с Изборния кодекс и затова сме внесли изменения, но ние реагирахме на тяхното бързане.
  2. Първо гласуване в комисии – комисията по правни въпроси е водеща и след нейното заседание е възможно да се разглежда в пленарна зала. Още преди да бъде приет от правна комисия, Изборният кодекс е включен в дневния ред за пленарното заседание, като нито една от другите комисии, на които е разпределен, не стига до това да гледа законопроекта. Не е дадено време и за становища на заинтересовани организации.
  3. Първо гласуване – проектът е приет, като веднага след това е даден съкратен срок за предложения между двете гласувания. В зала аргументите са „дайте само да дадем възможност да се гласува и с хартия, какво толкова“, което след това се оказва прах в очите, тъй като хартиената коалиция премахва машинното преброяване. На първо гласуване е приет и законопроектът на Демократична България, като ГЕРБ гласува „против“, което не кореспондира със заявките им, че искат повече гаранции за машинното гласуване. Накрая на дебата колегата Мирчев взема думата, за да обяви, че тъй като явно мнозинството ще връща хартията, ние ще предложим преброителни центрове, които да решат проблемите с преброяването и отчитането на резултат от секционните комисии
  4. Предложения между двете гласувания – между двете гласувания има 5 групи предложения. На ГЕРБ за премахване на машинното броене; пак на ГЕРБ за осакатяване на разнообразни права по кодекса, в т.ч. район Чужбина, откриване на секции в чужбина, закриване на обществен съвет, прекратяване на дистанционно електронно гласуване; на ДПС за въвеждане на оптични скенери и връщане на 100% хартия; на ДБ за въвеждане на преброителни центрове; на ПП по много на брой теми, някои от които свързани с хартия и машини, а други – не.
  5. Правна комисия – веднага след изтичането на срока, правна комисия провежда 18-часово заседание, продължило цяла нощ и завършило сутринта след изгрев слънце. Предложения, които не са в обхвата на приетите на първо гласуване, са подложени на гласуване, което противоречи на правилника. Предложено е създаване на работна група (от колегите от ПП), която мнозинството отхвърля. БСП гласуват против собствените си текстове, като вместо това подкрепят текстовете, предложени от ГЕРБ. Аргументът на мнозинството, че „и вие миналата година така погазихте правилата“ не издържат – миналата година между първо и второ гласуване не беше приемано нищо извън първоначалния обхват.
  6. Дискусия преди пленарна зала – след заседанието на правна комисия и вкарването на точката в пленарна зала, от ДБ и ПП обявяваме, че искаме всички предложения да бъдат обсъдени експертно в структуриран формат – временна комисия, която да изследва всички варианти и да представи доклад, който да помогне на депутатите да вземат решение. В проекта на дневен ред на такава комисия има одит на машините, изслушване на ЦИК и МЕУ, проучване на оптични скенери и тяхната приложимост и др. Въпреки, че малко преди това Борисов заявява, че няма проблем седмица-две да поработи такава комисия, мнозинството (вкл. ГЕРБ) я отхвърля (дори не е внесена за гласуване от председателя). Диалогът е отказан, отново без аргументи (притеснението на мнозинството е, че целта ни е да забавим приемането на кодекса, който те искат да приемат „с 200“)
  7. Второ гласуване – второто гласуване в зала произвежда редица абсурдни скандали, като в крайна сметка, въпреки заявките, че „машинното гласуване остава“ и въпреки, че ГЕРБ отричат, че ще се маха машинния протокол, всичко машинно, освен принтера е премахнато. Флашката остава, но никой няма достъп до нея, а всички предложения тя да се свали в РИК, да се публикува от ЦИК или машинния протокол да се приложи към другия протокол, са отхвърлени. Ще се броят разписки (превърнати в „бюлетина за машинно гласуване“ чрез защитена хартия), а машината няма да брои. Достъп до флашките на практика ще има след съдебно обжалване на резултат (или ако ЦИК прояви инициатива, което при блокиращата квота на ГЕРБ, ДПС и БСП изглежда невъзможно). В един момент в гласуването се оказва, че ГЕРБ, ДПС и БСП са се разбрали за въвеждане на оптични скенери за местните избори, но бързо след това се отказват. Малко повече за това – по-долу

Ето няколко по-значими теми:

  • Временната комисия – във временната комисия, която предложихме, трябваше да се обсъдят всички спорни моменти и технически детайли, включително избор на дългосрочно решение за изборна технология. Комисията можеше да възложи социологически проучвания на нагласите към различни изборни технологии и да провери опорните точки за доверието в машините (социологията, с която ние разполагаме, казва, че мнозинството от хората имат доверие в машините, с изключение на избирателите на ГЕРБ, които от година и половина се облъчват с конспирации, но дори при тях средното доверие е 5 от 10). Отказът от тази комисия, въпреки заявките за диалог, доведоха до това да се правят съществени редакционни предложения в пленарна зала – много лоша законодателна практика, по известна като „законодателство на колянце“. Доведоха и до продължаващото говорене на неистини за машинното гласуване. Най-важната цел на тази комисия беше да постигне успокояване, след като крехкият диалогичен тон в парламента беше „взривен“ с 18-часовото заседание на правна комисия и газенето на правилата. Дори при проект на дневен ред на комисията, който не би забавил приемането на кодекса, мнозинството не я прие.
  • Преброителните центрове – от ДБ предложихме преброителните центрове като решение на проблема с поправяните протоколи и недействителните бюлетини, които се връщат след връщането на хартията. Нашата теза беше: „като така и така ще връщате хартията, хайде поне да увеличим доверието в отчитането на резултата“. Представихме проекта на всички партии в нарочна среща, като БСП и ГЕРБ взеха думата, за да кажат, че „то това няма как да стане“. Те имаха тази позиция още преди да са видели проекта и детайлите по него, което значеше „ще правим каквото сме си решили“. Пренасянето на запечатани урни, според някои от тях, нямало да възстанови доверието. На това има решение, вкл. видеонаблюдение при транспорт, в допълнение на запечатващите защитени ленти, които предлагахме, но и това не беше обсъдено извън 2-3 кулоарни разговора.
  • Оптичните секенери – ДПС между четенията предложиха оптични скенери. Настрана факта, че такава фундаментална промяна не може и не бива да се предлага между четенията, тя поставя много въпроси, които не могат да бъдат отговорени нито в 6ч сутринта на правна комисия, нито в пленарна зала. В изказване по темата очертах някои от въпросите, без отговори на които не можем да въведем нова технология, въпреки, че тя изглежда приемлива на пръв поглед и може да бъде консенсусна. Но начинът на нейното „промушване“, с някакво съгласие между ГЕРБ, ДПС и БСП, за което останалите разбираме в пленарна зала, с редакционно предложение „чл. 206“ да стане „чл. 206а“, е неприемлив. Въпросите са: дали скенерите ще доведат до смяна на знака и средството за гласуване (Х и V с химикал могат ли да бъдат разпознати с достатъчно високо ниво на точност или трябва да преминем към плътно кръгче с маркер); трябва ли да променим вида на бюлетината – номера на партията да бъде извън квадратчето, за да не обърква скенера; колко пъти ще може скенерът да връща на избирателя невалидна бюлетина и какво става след 2-рия/n-тия път – избирателят си тръгва без да е гласувал или скенерът приема бюлетината с ясната идея, че е невалидна, или се дава възможност с тъчскрийн да се посочи кой е избраният вариант; как се отговаря на същите въпроси, поставени при настоящите машини за изходния код и машинните протоколи – тази машина също брои и трябва да има същите нива на прозрачност, достъп до кода, гаранции за интегритета на данните; броят ли са пуснатите бюлетини, броят ли се контролни разписки (ако има такива), какво става при разминаване между тези две числа и резултата от машинния протокол; дали пъхането на хартия в скенер, който може да ти я върне, е по-удобно и „неплашещо“ за избирателите от машина с тъчскрийн; колко и как да бъде организиран преходния период и експериментите с новата технология. Всички тези въпроси нямаха отговор, а след отказа да бъдат обсъждани в специална комисия, нямаше и как да получат, поради което ние излязохме от зала. След това ГЕРБ и БСП „дадоха заден“ и се върнаха да прегласуват и отхвърлят чл. 206а. Проблемът при този начин на приемане на законодателство е, че имаше риск да „отстреляме“ поредната изборна технология, която иначе има потенциал.
  • Разминаванията в протоколите – от трибуната и ДПС и БСП развяваха протоколи, при които имало разминаване между броенето на разписките и резултата от машината. Това беше изцяло пропагандно усилие, тъй като при дебата в комисия по електронно управление (който се случи след първо четене в зала, и беше критикуван от ГЕРБ, БСП и ДПС, като дори не участваха във втората му част) ЦИК посочиха, че при всички разминавания в минали избори, при повторна проверка се е оказвало, че машината е права, а грешката е в секционната комисия (при броенето или при преписването на машинния протокол, което също се случва). На тези избори повторната проверка на разминаванията още не е направена, но най-вероятно резултатът ще е същия. Още повече, че секциите с такива разминавания са неповече от 20. Проверих една от цитираните секции и се оказа, че в пълния протокол пише, че машината е спряла да работи за кратко и на база на това 2 гласа са признати без нея. В другия случай, в който за ДБ имало 7 гласа според разписките и 77 според машината, става дума за грешно преписване на машинния протокол. Няма нито системен, нито дори локален проблем. Има просто злоупотреба с предварителни данни и внушения. Но най-лошото е, че докато ГЕРБ, ДПС и БСП говорят за разминавания, техните представители в ЦИК гласуват против пълен следизборен одит на разписките. Както на предни избори бяха гласували против предоставяне на изходния код, въпреки законовата разпоредба, приета по предложение на ДБ.
  • Машинните протоколи и флашките – машината вече няма да отпечатва протокол. Не просто той няма да е водещ, а няма да го има дори за справка (за да не го преписват комисиите, имаше идея дори да се отпечатва след определено време от машината, но и това не бе прието). За малко да премахнат и флашката, а с редакционно предложение в зала беше уредено все пак на флашката да се записва нещо (иначе щеше да стои празна). Но мнозинството отказа данните от тази флашка да се свалят в РИК и да се публикуват. Т.е. тя остава скрита. Защо – вносителите и защитниците на това предложение отказаха да го мотивират от трибуната. А съдържанието на флашката е електронно подписано и не може да бъде променяно, без това да се открие в РИК, така че тя е сигурен носител на информация. Смесването на хартиените бюлетини и разпечатките прави машинния протокол (разпечатан или на флашка) по-малко полезен, но все пак полезен за допълнителна контрола. Мнозинството отказа да има такава контрола. Хората, които искат машинно гласуване, вярват именно на машинното отчитане на гласовете, като хартиената коалиция хвърли това в коша.
  • Машинната бюлетина – предвижда се машината да разпечатва избора на защитена хартия, като после машинните бюлетини и хартиените бюлетини се смесват и се броят заедно. Смятаме, че това ще доведе до объркване при броенето, но по-големият проблем е дали машинните принтери ще работят с новата хартия – има изисквания за ширина, дебелина, тежест, а също така трябва да може да бъде перфорирана и сгъвана. Все неща, за които нямаше ясен отговор от вносителите. Все пак, по мое предложение, беше приета преходна разпоредба, с която се задължава ЦИК да стартира експерименти в новата хартия максимално бързо след приемане на закона, за да не се окаже 10 дни преди изборите, че машините не могат да се ползват. Не беше прието моето предложение в правна комисия да се уреди QR кода на разписката като защитна мярка (той също е електронно подписан, т.е. не може отвън да бъдат внесени фалшиви разписки)

В заключение смятам, че Народното събрание прие лош изборен кодекс със също толкова лош процес. Диалогът беше отхвърлен въпреки заявките, а като изключим няколко редакционни предложения, видеозаписването в допълнение на видеозаснемането, и на практика вече излишните мерки за допълнителна прозрачност на машините (които няма да смятат), критиката и предложенията на опозицията не бяха чути. Изборният кодекс трябва да носи доверие в получения резултат както със съдържанието си, така и с процеса си на приемане. Мнозинството изглежда имаше за цел обратното, като използва всяка възможност да внушава, че нещо с машините не е наред въпреки липсата на каквито и да било доказателства.

Явно имаме много път да извървим като политическа класа, за да стигнем до информирани дебати по същество, които повишават доверието в институциите, а не го рушат с газене на правилата, дребни интриги, абсурдни скандали и добре подготвени внушения.

Материалът Какво се случи с Изборния кодекс и машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Пет подвеждащи твърдения за машинното гласуване

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Тези дни се наслушах на неистини и подвеждащи твърдения за машините. Когато мога, ги опровергавам на момента (напр. в комисия или от трибуната). Но ето списък:

  • „никъде в Европа не се гласува с машини“ – невярно, в Белгия се гласува с машини и то със същите
  • „германският конституционен съд ги обяви за ненадеждни“ – първо, българският конституционен съд има значение, не германският, а той е обявил действащия кодекс за отговарящ на Конституцията. А Германският, ако прочетем решението, казва, че по принцип не изключва машинното гласуване, но в конкретния им случай е нямало разписка, с която да се провери как машината отчита подадения глас и това е било проблем.
  • „машините на Мадуро“ – основателите на компанията са венецуелци, а машините са ползвани във Венецуела и секционните комисии са добявяли гласове накрая на изборния ден. Това нарушение е обявено именно от Смартматик, които след това се изтеглят оттам. То не е манипулация на машината. С хартиена бюлетина става същото – пускат се бюлетини от името на негласували избиратели. Машината обаче пази информация за това кога е вкарана картата за гласуване, така че за разлика от на хартия, тук това е откриваемо нарушение. Затова ние предложихме да се публикува журналът на събитията. ГЕРБ, ДПС и БСП не го подкрепиха.
  • „дневникът е подправен показва манипулация“ – точно обратното, това показва, че ако има каквото и да било разминаване във флашките (дали заради дефектирала флашка или заради опит за слагане на манипулирана флашка), машината открива това и спира изборния ден. Това съобщение ни казва, че машината се пази от манипулации.
  • „техните машини“ – това го коментирах вчера. Министерският съвет на ГЕРБ гласува да купи машини. ЦИК в предишен състав, доминиран от ГЕРБ, БСП и ДПС и с председател от квотата на ГЕРБ ги поръча.

Съзнателното създаване на недоверие в машините не е просто дребно политиканстване. То създава недоверие в изборния процес и в резултата, съответно в излъчените управления. И е безотговорно.

Материалът Пет подвеждащи твърдения за машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Десет електронни законопроекта

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

От началото на 48-мото Народното събрание от Демократична България внесохме няколко законопроекта, които са свързани с електронното управление и информационните технологии. Тук ще направя кратък списък с описание на проектите (ЗИД значи Закона за изменение и допълнение, а ЗД е закон за допълнение):

  1. ЗИД на Закона за електронното управление – този закон го писахме с екипа ми в Министерство на електронното управление. Той урежда мерки по Плана за възстановяване и устойчивост, отпадането на удостоверенията (на които гражданите са куриери в момента) и на задължението за ползване на квалифициран електронен подпис. Предвижда отпадане на удостоверенията, с които гражданите са превърнати в куриери на администрацията. Въвежда и пълна електронизация на регистрите, електронно връчване на актове и фишове, напомняне за изтичащи документи и др.
  2. ЗИД на Закона за движението по пътищата. Първата цел на проекта е да направим стъпки към ограничаване на рецидивистите на пътя. С пълното разбиране, че е нужна пълна реформа на административното наказване, предлагаме две неща: от една страна, задължение за МВР да спира на пътя всички автомобили, чиито собственици имат пет или повече невръчени фиша, а от друга страна задължение за публикуване на индивидуални анонимизирани данни за всички нарушения (което бях поискал от МВР като министър). Така обществото ще следи дали МВР изпълнява задължението си. Втората цел е намаляване на административната тежест и улесняване на добросъвестните водачи. Премахване на всички стикери от предното стъкло, премахване на синия талон и въвеждане на възможност за електронно плащане на фишове, без да ходим до КАТ да ни ги връчат. Затрудняваме редовните нарушители и улесняваме мнозинството добросъвестни. И повишаваме прозрачността на работата на МВР.
  3. ЗД на Закона за обществените поръчки – целта е да се постигне максимална прозрачност и с който да се прекратят схемите с т.нар. „инженеринг“. Въвежда се задължение за публикуване на отворени данни по международен стандарт (Open contracting data standard), публикуване на договорите, които са сключени без проведени процедури (защото са изключения по закон), публикуване на заявки по рамкови договори, както и разкриване на принадлежност към ДС на членове на органите на фирми, които печелят над половин милион от обществени поръчки.
  4. ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане – въвеждане на електронни ваучери за храна. Нещо толкова просто (на пръв поглед), което се „точи“ като тема от 2015 г, най-накрая намира законодателно изражение
  5. ЗД на Изборния кодекс – предвиждаме достъп до кода без ограничение във времето, публичен план за провеждане на изборите, извадкови проверки и задължително публикуване на криптографска информация. Така ще се елиминират опорките за ‘пипане’ на машини, а процесът ще е по-добре планиран, предвидим и вдъхващ повече доверие.
  6. ЗИД на Гражданския процесуален кодекс – въвежда се електронно заповедно производство, като това е инструмент за облекчаване работата на свръхнатоварените съдилища, за сметка на ненатоварените.
  7. ЗИД на Търговския закон – освен създаване на изцяло нов вид дружество с променлив капитал, подходящ за стартиращи компании, набиращи инвестиции, предвиждаме и отпадане на спесимена на подписа при регистрация на дружество за български граждани (вместо това той да се извлича от МВР).
  8. Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения – законопроектът предвижда цялостна уредба на защитата на лицата, подаващи сигнали (whistleblowers), но в конкретния случай на сигнали за корупция, предвиждаме полу-анонимни сигнали – предлагаме сигналите да се анонимизират в момента на подаване по електронен път, с криптографски средства, като антикорупционната комисия да не може да вижда кой е подател, но данните да могат да се деанонимизират от съда, ако е нужно завеждане на дело за вреди.
  9. ЗИД на Закона за юридическите лица с нестопанска цел – предвижда нещо дребно, но улесняващо голям брой неправителствени организации – провеждане на заседания по електронен път на управителните им органи.
  10. ЗД на Закона за електронната търговия – въвеждаме мерки, с които големите онлайн платформи (напр. Фейсбук) да ограничат ефектна на троловете (фалшивите акаунти, които се използват с пропагандна цел), да са по-прозрачни с това кой извършва модерацията и да позволят обжалване на некоректно блокиране на профили. Т.е. на практика увеличаваме защитата на свободата на словото с процес по извънсъдебно обжалване, като същевременно не позволяваме удавянето на свободното слово в море от пропаганда.

Има още много закони, които имат нужда от осъвременяване. Съвесем скоро ще внесем изменения в Кодекса на труда за въвеждане на електронна трудова книжка, например. Но смятам, че с тази законодателна програма, облекчаваме гражданите и бизнеса, модернизираме администрацията и правим разходването на публични средства по-прозрачно.

Материалът Десет електронни законопроекта е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Ден трети от избора на председател и ролята на Демократична България

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

За председател е избран е Вежди Рашидов, като най-възрастен народен представител. Възрастта беше единственият критерий, събрал подкрепа. От ДБ нямаше как да подкрепим Рашидов, по ред причини. На председателски съвет сондирахме възможността наша кандидатура да събере подкрепа. Отговорът беше „не“. Бяхме разумни, конструктивни и направихме възможното. Сега парламентът може да започне работа.

Но има една критика към Демократична България за изминалите три дни – че не сме издигнали наш кандидат за председател.

Общата причина за това е, че се фокусирахме върху търсене на решение на безпрецедентен проблем, а не в това да покажем колко подходящи хора имаме за председател.

След като ГЕРБ бяха неспособни да съберат мнозинство, на третия ден нещата бяха зациклили и кандидатура на ДБ може би е изглеждала като възможен изход. Затова тя беше обсъдена на засесание на парламентарната група и Христо Иванов отиде на председателски съвет, където да го предложи. ГЕРБ и БСП са били твърдо против. Т.е. подкрепа нямаше.

Паралелно с това в кулоарите разговаряхме с депутати от ПП и обсъдихме рисковете и плюсовете на наш кандидат, след което Кирил Петков влезе на председателския съвет, за да повдигнв същия въпрос. Втори път е последвал отказ от ГЕРБ и БСП. Т.е. подкрепа стабилно нямаше.

А защо нямаше подкрепа? Защото всеки избор извън този по технически критерий като възраст ще изглежда политически и ще очертае мнозинство. И щяха да последват резонни реакции от типа на „Ее, прегърнаха се“. Ако подкрепата беше само от ГЕРБ (освен от нас и ПП) – „ето я евроатлантическата коалиция“.

Ако и БСП се бяха включили, те пък трябваше да обясняват на своите избиратели защо подкрепят председател, който ще вкара точката за модернизация на армията и оръжие за Украйна и ще блокира връщането на хартиените бюлетини.

Ако въпреки ясната липса на подкрепа бяхме предложили кандидат в зала той очаквано не беше събрал подкрепа, щяхме да нарушим трайното си поведение на конструктивният субект, който в сложна ситуация не търси нищо за себе си и своя тяснопартиен интерес и не прави пиарски ходове, които усложняват ситуацията. А и щяхме да изхлеждаме нелепо.

Тезата, че ГЕРБ и БСП са щели да размислят в зала, като видят какъв хубав кандидат издигаме е наивна и игнорира три дни разговори във всякакви формати. И по-важното – игнорира реалността, че политически избор беше избгяван на всяка цена. Сега мнозинството, избрало Рашидов може да твърди, че е временно мнозинство, което просто е следвало духа на конституцията.

Грешно е да сглобяваме политически (а не технически) мнозинства в такава ситуация, а наш кандидат би довел такъв наратив – и поради това той не би събрал подкрепа.

В този смисъл, поведението на ДПС и ГЕРБ, които само при мириса на мнозинство се озлобиха и започнаха да газят правилника, е грешка – те превърнаха техническото мнозинство в политическо и колкото и да мажат сега, че с предложението за избор на технически критерий Хтисто Иванов, видиш ли, бил предложил Рашидов, грешката е налице и мнозинството им изглежда повече от техническо.

Демократична България, с 20 депутати, през цялото време беше (като каза Цветанка Ризова) перпетуум мобиле за консенсусни предложения. И поставихме работата на парламента и решаването на кризисната ситуация над партийния интерес и пиарските ходове. Защото целта на политиката не са фейсбук лайкове, а постигане на резултати.

Разбирам неудовлетворението от избора на Рашидов. Затова и от ДБ имаше 20 гласа „против“. Но сложната, фрагментирана среда произведе това. Сега предстои в същата тази среда, обогатена от тридневната сага, да опитаме да намираме решения на по-трудни въпроси.

Материалът Ден трети от избора на председател и ролята на Демократична България е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Резюме на първия парламентарен ден

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

За следящите с половин ухо парламентарните драми, нека обясня какво се случи вчера.

По Конституция на първото заседание трябва да бъде избран председател на Народното събрание. 4 партии бяха заявили, че ще издигнат кандидат – ГЕРБ (Росен Желязков), ПП (Никола Минчев), БСП (Крисриян Вигенин) и Възраждане (Петър Петров).

Процедурните правила, ползвани в предишни парламенти, бяха внесени и сега и предвиждат ако никой не събере повече от половината гласове, двамата кандидати с най-много да отидат на балотаж, и там който е събрал повече – става председател.

На балотажа Желязков събра 103 (ГЕРБ и ДПС), Минчев 97 (ПП, ДБ и БСП). Възраждане и Възход се въздържаха. Обаче Конституцията не позволява решение с по-малко от 50%+1, така че избран председател нямаше.

Трябваше да се направи втора процедура, около която имаше дебати. ГЕРБ казваха на ПП „Вие хем искате да се опозиция, хем да имате председател“, казваха на ДБ „вие защо не ни подкрепите, за да тръгне това Народно събрание, оставете ги тия ПП“.

Ние на това отговорихме, че изборът на председател е сигнал за формиране на мнозинство, а ние с ГЕРБ мнозинство няма да формираме и затова няма как да очакват подкрепа.

На изказванията на ДПС, че такава била традицията – да се избира председател от най-голямата партия, отговорът е, че такава ситуация е нямало, че да има традиция. Имало е управляващо мнозинство без първия (2013) и „опозиционно мнозинство“ (2021). Но сега ме сме в нито една от тези хипотези.

Изборът се повтори (на втория път ДПС издигнаха Йордан Цонев), но логично никой нямаше 121 гласа. Така се оттеглихме на почивка за вечерта, а заседанието ще продължи днес.

В ДБ се събрахме и отчетохме реалностите – мнозинство няма и съответно никой не може да има председател, ако следваме трайната политическа логика. Липсата на председател, обаче, блокира парламента. Първото засесание не може да приключи и нищо друго не може да бъде гласувано.

А тъй като дори без кабинет, НС трябва да гласува важни неща – бюджет, закони по Плана за възстановяване, в т.ч. за разследване на главния прокурор, не може просто да се саморазпуснем. А и ще излгежда несериозно и ще срине допълнително доверието в парламентарната демокрация.

Затова в този блокаж обмислихме как да действаме и предложихме ротационно председателство (такова има в Европейския парламент, а механиката как да стане това у нас няма да я обсъждам тук, но тя включва както официални решения на НС, така и разбирателство, обявено пред хората, което никой няма интерес дс наруши).

Такъв подход прескача темата за мнозинствата, каквито няма. Решава техническия въпрос, без да сме избрали председател нито от ГЕРБ, нито от ПП, макар формално един от двамата в даден момент да бъде с функцията на председател и има позитивния аспект, че най-големите партии ще са начело.

Заедно с решаване на техническия въпрос, можем да вземем решение за бързо формиране на комисии, приоритизиране на законопроекти, деприоритизиране на други (напр. че няма да се връща хартията в Изборния кодекс) и да започнем работа по това, за което са ни избрали.

Снощи ПП оттеглиха Никола Минчев, което допълнително ще покаже и затвърди това, което отвътре беше очевидно вчера – дори само Желязков да беше кандидат, ГЕРБ нямат мнозинство. На практика ще зависят от Възраждане, но те едва ли биха подкрепили нещо различно от своя кандидат.

Надявам се след това да влезем в алтернативни, „технически“ сценарии за избиране на председател, за да разблокираме парламента. Нашето предложение е един такъв вариант, но има и други. Плюсът е, че липсата на мнозинство предполага, че никой няма монопол над дневния ред.

Фрагментираният парламент изисква разговори, но не необявени договорки. Изисква компромиси, но не в нарушение на принципи. Но можеше да спестим вчерашния ден на българските граждани. ГЕРБ знаят, че нямат мнозинство и вместо да са назидателни от трибуната, можеше днешните предстоящи разговори да са се случили онзи ден, а вчера да обясним на хората, че тъй като в обичайната хипотеза не можем да изберем предсесател, за да отключим работата на парламента, предлагаме определен компромис.

Предстои ден втори от първото заседание на може би най-трудния парламент в най-новата ни история.

Материалът Резюме на първия парламентарен ден е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Отговор на Тома Биков за машинното гласуване

от Божидар Божанов
лиценз CC BY
Днес Тома Биков беше в Нова, да ми отговори за машините. Вчера казах, че няма индикации за манипулация, а ГЕРБ не са дошли да анализират сорс кода в законоустановения за това момент.
Нека да ползвам „право на дуплика“ по всички твърдения на г-н Биков. Като няма да влизам в реториката „вие къде бяхте, когато…“, защото сигурно е омръзнала – ДБ и аз лично от години предлагаме мерки за подобряване на процеса, а ГЕРБ са против. Но да приемем, че вече не са.
  • Биков твърди, че оспорвам правото им да се съмняват. Ни най-малко. Длъжни сме да се съмняваме всички и да правим институционални действия за подобрение на процеса. Но да излезе председателя на ГЕРБ и да каже „100% машините са пипани“ не е изразяване на съмнение, а поредното безотговорно внушение.
  • „не сме получили покана“ – на имейлите за контакт МЕУ изпращаше покани за всяко едно събитие. Колегата от ТУ, излъчен от ГЕРБ беше на първите три, по спомен. Покана сме получили останалите две формации (ДБ и ПП), та бих препоръчал да си проверите пак имейла. Но да, не е това най-важното.
  • „1 час не стига“- така е. Но не беше един час. Никой не ме изгони, но прецених, че базовите сценарии, които могат да се проверят в рамките на деня, съм ги покрил. Напомням, че ние затова обжалвахме решението на ЦИК, искайки повече време. Представителите на ГЕРБ в ЦИК какво отношение взеха по жалбата? Дали са нужни два месеца – не мисля, но не вреди. Кодът е много добре покрит с автоматизирани тестове, а аз проверих всички места, които пишат по файловата система (и как се стига до тях). Затова за краткото време имам степен на увереност, че в кода „шашми“ няма.
  • предложенията за подобрения на Изборния кодекс ги приветствам по принцип, но в случая има риск да са „капан“, и като се отвори темата, ГЕРБ да предложат връщане на хартията. Което г-н Биков не отрече (още не били взели решение, ама предния път били за връщане). Затова нека ЦИК да предложи допълнително споразумение към договора (сключен от предния ЦИК, доминиран от ГЕРБ), с което да договори допълнителни варианти за достъп на експерти след изборния ден. Не вярвам Смартматик да откажат, то е и в техен интерес.
  • Има твърде много гласове „Не подкрепям никого“. Да, има. Защото това са 4-ти поредни избори и има много разочаровани хора. А и да върнем лентата към 2017 г (където активността все пак беше доста по-висока) – там също има 87 хиляди „не подкрепям никого“.
  • „колкото по-висок резултат има ГЕРБ, толкова повече гласове „не подкрепям никого“ има“- това е базово неразбиране на това как работи статистиката. Водещите хванаха този проблем в графиката – естествено, че колкото по-голям е избирателния район, толкова повече гласове за ГЕРБ и съответно повече гласове „не подкрепям никого“. Направихме си труда да направим реално сравнение на процентите, а не на абсолютните стойности и не – няма никаква корелация между резултата на ГЕРБ и „не подкрепям никого“ (прилагам графика)
  • г-н Биков твърди, че докато съм бил министър, не съм свършил нищо за прозрачността на машинното гласуване. Реалността е друга – дотолкова друга, че медии, приближени до ГЕРБ, ме обвиниха, че съм се месил на ЦИК, тъй като от МЕУ сме изпратили проект на правила за достъп до кода. Така че да решат кое е – че съм работил с ЦИК и съм изпращал документи, или че нищо не съм направил.
Да, трябва да подобрим процесите около машинното гласуване и трябва да повишим доверието. Твърдения, като тези на ГЕРБ, че „машините са пипани“, не правят това. Съмненията са задължителни, подобренията – също, но внушенията са безотговорни.

Материалът Отговор на Тома Биков за машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Колекция от опорки

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Колекционирам си опорни точки на опоненти и тролове. Ето някои от тях, които редовно изплуват, вкл. в следизборни пресконференции:

  • „искате просто да смените Гешев с ваш човек, това не е съдебна реформа“. Не, този опит за омаловажаване на позоцията ни се ползва отдавна, но няма общо с реалността. Да, Гешев трябва да си ходи, като олицетворение на всичко изгнило в съдебната система, но реформата е много повече – отчетност, премахване на безконтролността и възможността за чадъри (отказ от разследване). Имаме проект на изменение на Конституцията и там не пише „Гешев“.
  • „Подкрепихте Радев, виновни сте за избора му“ – никога нито Демократична България, нито Да, България е подкрепяла явно или тайно Радев. Имахме свой кандидат, а на балотажа нашите избиратели гласуваха по съвест, без партийни инструкции, каквито така или иначе не можем да им даваме
  • „коленичихте пред Радев и му палихте свещи“ – този злощастен флашмоб в близост до президентството беше иницииран от граждански активисти, които обясниха след това мотивите и те нямаха общо с Радев. При всички случаи не ми е известно някой от ДБ да е бил тази вечер там, камо ли да го е организирал.
  • „Демократична България вече е била е коалиция с ГЕРБ“ – полуистините (или в този случай – 1/14 истини) са типичен пропаганден инструмент. Реформаторският блок беше в коалиция с ГЕРБ. ДСБ (1 от 7 партии) излязоха в опозиция след оставката на Христо Иванов след първата година. ДСБ е 1 от 3 партии в ДБ, но Реформаторския блок се разпадна именно заради тази коалиция. А Да, България беше създадена отчасти като отговор на този разпаднал се блок, с изцяло нови лица.
  • „Реформата на Христо Иванов беше приета, какво повече искате“. Не, не беше, затова той подаде оставка. С типична за ГЕРБ и ДПС процедурна врътка, внесена и гласувана в последния момент от най-малкия партньор тогва – АБВ – основата на реформата беше променена, за да може главният прокурор запази влиянието си във ВСС и така да остане безконтролен.

„Опорките“ няма да спрат, но тяхното опровергаване може да ги отслаби.

Материалът Колекция от опорки е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

10 бюрократични пречки, чието премахване започнахме

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

В рамките на предходна кампания публикувах списък с бюрократични пречки, за чието отпадане ще работя. Ето ревизирана версия, с прогреса, който постигнахме за седем месеца:

1. Удостоверенията – голяма част от обикалянето по гишета е събирането на удостоверения и бележки за данни, които администрацията има за вас. Тя е длъжна да ги събира по електронен път, служебно, но се оправдава, че не го прави, защото „нашият закон е специален“ и „нямаме техническа възможност“. Подготвихме и приехме на Министерски съвет изменения в Закона за електронното управление, което приравнява служебните справки на предоставено удостоверение, като по този начин елиминираме оправданието с „нашия специален закон“. На първия ден на Народното събрание този закон ще бъде внесен.

2. Печатите – Имахме готов законопроект, който дадох на работна група, която създадох. Стигнахме до извода, че за да е трайна и системна реформата, трябва изцяло нов закон, който да урежда работата с документи и печати, като по този закон вече се работи. Никой няма да има право да ви върне, защото на нещо някъде липсва печат.

3. „Тук не е информация“ – отношението към гражданите, че те трябва сами да си знаят всички бюрократични процедури, трябва да спре. Закон забраняващ „тук не е информация“ е комично да има, но може да има ясни правила за „дизайн на услугите“ както в дигиталната, така и във физическата среда, които да правят омразния надпис „Тук не е информация“ излишен. В края на мандата изготвихме проект на изменение на наредба, с която се въвежда забрана за надписи с отрицание, вкл. „Тук не е информация“. В следващ кабинет ще има време да мине обществено обсъждане и да бъде приета.

4. „Това не може по електронен път, елате на място“ – по закон всичко трябва да може да се прави по електронен път. Докато бях министър, получих редица сигнали за такива откази и ги разпределих на отговорните за контрола, които да съставят актове на нарушаващите администрации.

5. Разпечатването на платежни – дори електронизирани към момента услуги изисква прикачване на платежно (макар нормативната уредба, създавана с мое участие преди години, да го забранява). В рамките на мандата присъединихме много нови институции към системата за електронни плащания, което да елиминира тези проблеми, а заедно с МФ инструктирахме администрациите да позволят плащане и с чуждестранни карти и иновативни платежни услуги, така че онлайн плащанията да се все по-достъпни.

6. Сканираните PDF-и – всички документи се създават в електронен вид. След това, заради аналоговото мислене в администрацията, се разпечатват, подписват, подпечатват и сканират. Това ги прави (почти) невъзможни за търсене и индексиране. Отпадането на печатите ще реши и този проблем. В МЕУ сканирани документи нямаше.

7. Трудовата книжка – по-предното редовно правителство предложи смяна на дизайна на трудовата книжка. Крайно време е този документ да отпадне. Създадох работна група, която предостави пълен анализ на данните от трудовата книжка и нормативните актове, в които те са уредени и предложения за пълна електронизация.

8. Медицинския картон – единният (електронен) здравен запис, до който има всеки лекар при нужда, трябва да замени парцалите, които разнасяме по лекари (или които сме загубили много отдавна). МЗ, в сътрудничество с МЕУ и Информационно обслужване, въведе изцяло електронна рецепта, която е важна стъпка към пълнотата на здравния запис, а аз изисках от НЗОК да спазят закона, като предоставят данните си на Министерсетво на здравеопазването.

9. Подписване с електронен подпис – Java вече (почти) не е проблем, но електронните подписи са неудобни. Затова стартирахме приоритетно проекта за електронна идентификация, който ще е готов в началото на следващата година, и чрез който ще могат да се заявяват услуги без електронен подпис (след като минат и измененията в Закона за електронното управление, които подготвихме)

10. Хартиените ваучери за храна – тези ваучери са полезни, но администрирането им е ужасно бюрократично – по-големите вериги строят отделни складове за хартиените ваучери, напр. Подготвихме електронизирането им с наредба, като нужните изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане ще ги внесем в първия ден народното събрание.

Бюрокрацията пречи на гражданите, на бизнеса и на администрацията. Нейното отпадане е трудно, защото „винаги така сме го правили“, но задължително. Ще продължим започнатото по всички тези теми.

#25

 

Материалът 10 бюрократични пречки, чието премахване започнахме е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Проблемите на тол системата и техните решения

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Вчера пътувах до Ловеч за откриване на кампанията. Пътният знак за „винетка“ и предизборният билборд на ГЕРБ с водач – бившият министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков се преплeтоха в една тема – тол системата, с която проблемите са твърде много. И смятам че е важно да ги разкажа, както на избирателите в ловешкия избирателен район, така и на всички останали, които пътуваме по републиканската пътна мрежа.

Проблемите са поне четири:

Първият, който засяга гражданите пряко, е липсата на елементарни функционалности на сайта за онлайн винетки на пътната агенция (АПИ). Той не ни известява, когато ни изтече винетката. Трупат ни се глоби за едно и също нарушение, ако сме забравили да си купим нова. И за тях не получаваме известия, макар че сме си оставили имейла. Сайтът работи бавно, а понякога не работи.

За тези проблеми, като министър, изпратих писмо до АПИ още през февруари, за да добавят тези прости, но важни за гражданите функционалности. Оттам обещаха, че ще заявят към изпълнителя това да бъде реализирано. За да сме сигурни, че няма да има такива пропуски в никоя система, в проекта на Закон за електронното управление задължаваме всички администрации да уведомяват гражданите за изтичащи документи – не само за винетки, а за лични документи, разрешителни, лицензи и др.

Вторият проблем са грешките (съзнателни или от некомпетентност) при възлагането – сметната палата в свой доклад до Народното събрание установи, че възлагането на втората поръчка е станало в нарушение на Закона за обществените поръчки. Изпълнителят е избран без търг с аргумент, че никой друг не може да поддържа системата. Ако това е вярно, то първият договор не е бил изпълнен, тъй като там има изрични изисквания изходният код да бъде предоставен на АПИ. Това, обаче, не се е случило, а под ръководството на министър Нанков системата е приета, в ущърб на държавата, обвързвайки ни с Капш завинаги.

При първия договор за тол системата има и друг проблем – той е анексиран, с анекс, който не беше публикуван, заради вратичка в ЗОП, чието затваряне предложихме, но не стигна времето да бъде прието. В анекса двете страни се договарят, че от първоначалният обхват ще отпаднат дейности, като за тяхна сметка се добавят други, уж на същата стойност. Липсва обаче остойностяване на отпадналото, като е напълно възможно държавата да е била ощетена и при този анекс – отпада прокарване на оптична свързаност до ГКПП-та, както и известен брой рамки.

Третият проблем е с модела на посредниците, които прибират 7% комисионна от всяка винетка. В доклада на Световната банка, на база на който е изградена тол системата, изрично се казва, че не е целесъобразно посредници (т.нар. НДУ) да продават винетки. Въпреки това, политическото ръководство на МРРБ при ГЕРБ в лицето на министър Нанков променя този модел и посредниците не само продават винетки онлайн, а благодарение на google реклама излизат преди сайта на АПИ (а АПИ не си плаща за реклама). Съответно държавата губи милиони (по оценка на предходен служебен кабинет, около 25 милиона годишно). Самите условия за посредничество са излишно тежки, така че дори телекомите, които имат технически капацитет да изградят връзка с тол системата, минават през трета страна, като така губят част от собствената си комисионна.

На заседание на Министерски съвет веднъж взех думата и казах, че посредниците при продажба на винетки онлайн са напълно излишни и не добавят стойност. Да, пунктове за продажба като бензиностанции, интегрираните мобилни приложения на телекомите и подобни добавят удобство за гражданите и там има смисъл. Но няма никакъв смисъл от няколко сайта за винетки, освен, че едни милиони „отичат“ към частни фирми.

Четвъртият проблем е липсата на технически капацитет в тол управлението. Извън няколкото ИТ експерта, там за толкова години не е изградена достатъчен капацитет за да управлява тол системата. Пример за това е, че въпреки мое изрично писмо като министър, все още в публичния регистър на мрежите (RIPE DB), мрежата на тол управлението се води, че се управлява от единия от подизпълнителите на Капш.

ГЕРБ са направили почти всички възможни грешки при изграждането на тол системата. И правни, и технически, и организационни.

Похарчени са милиони, ежегодно изтичат милиони към посредници, гражданите не получават удобна услуга, а капацитет за нейното поддържане няма. За седемте месеца в управлението, съвместно с МРРБ и АПИ, проведохме няколко срещи, установихме в дълбочина проблемите, предложихме законодателни изменения за част от тях, и предприехме първи стъпки за това онлайн винетките да станат по-удобни за гражданите и да гарантираме устойчивост и независимост от един софтуерен доставчик.

След изборите ще продължим с решаването на тези проблеми, за да спестим главоболия на шофьорите и за да спестим милиони на бюджета.

Материалът Проблемите на тол системата и техните решения е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Електронно управление срещу корупцията

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

„Корупцията“ звучи абстрактно. И предвид, че на практика няма осъдени за корупция, можем да си вадим заключенията от слухове и от журналистически разследвания.

Много пъти съм казвал, че електронното управление е силен инструмент срещу корупцията. Но как?

Като не могат да се подменят документи (напр. страници в договори или букви в тефтерчета), защото електронният подпис защитава от промени.

Като не могат да се създават документи със задна дата, защото квалифицираните времеви печати защитават от антидатиране.

Като не могат да изчезват документи, защото ги има в деловодна система, която не позволява „хвърляне в кошчето“.

Като всяко плащане е регистрирано (в СЕБРА) и публично, за да има проследимост къде отиват парите ни.

Като човешкият фактор в много задачи е автоматизиран, за да премахнем възможността за корумпиране.

Като не може плик с оферта за поръчка или търг да бъде отворен преди крайния срок, за да няма предимство подставен кандидат.

Като връзките между фирми, поръчки, имоти и публични личности са в електронен вид, за да може разследващите органи и журналисти да откриват корупционни практики.

Като има проследимост и случайно разпределение за всяка проверка, за да не може контролните органи да рекетират бизнеса.

Електронното управление пречи на корупцията. И затова трябва да продължим с бързото му въвеждане навсякъде, за да имаме институции, чисти от корупция.

Материалът Електронно управление срещу корупцията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.