Прочетох становището на Венецианската комисия за проекта за изменение на Конституцията. И смятам, че е като цяло положително. На практика комисията потвърждава собствените си препоръки от миналото по основните въпроси за съдебната реформа и изразява одобрение за това, че тези препоръки са залегнали в проекта. Има елементи, по които дава предложения за подобрения и настоява някои части да се преосмислят. Излага и критика за недостатъчните мотивии и обществени консултации.

Горният абзац звучи скучно и нюансирано. Не става за заглавие. За сметка на това се появиха заглавия като „шамар за измененията в Конституцията“, „Венецианската комисия установи липса на мотиви“, „Венецианската комисия не подкрепя измененията“, „унищожителна критика“, „не пести критики“ и подобни.

В становището на комисията обаче пише, че „Най-важната част от промените са измененията в глава IV (съдебна власт), като проектът на изменения прави няколко стъпки в правилната посока“, „съставът на ВСС е в съответствие с препоръките на Венецианската комисия“ и др.

Венецианската комисия не гласува проекта на първо четене. Тя не трябва да реши с „да“ или „не“, а трябва да напише мотивирано становище по всяко едно от предложенията, и то по различните негови елементи (напр. одобрява посоката за повече отчетност на прокуратурата, но смята, че само 3-ма действащи прокурори в състава на прокурорския съвет е недостатъчно). И тя именно това прави – експертно и нюансирано.

Има две критики, които някои използват, за да дискредитират целия проект. Едната е за кратките мотиви към законопроекта, а другата е за недостатъчното обществено обсъждане. По мотивите – формално са прави, че писмените мотиви са кратки. В парламентарната процедура, обаче, има т.нар. „становище на вносител“, в която Христо Иванов говори 20 минути, излагайки мотивите за предложените изменения в дълбочина. В този смисъл, писмените мотиви са недостатъчни, но се допълват от становището на вносителя. По хронологични причини, Венецианската комисия не ги е виждала, поради което има тази точка в становището ѝ.

По критиката за общественото обсъждане – в правилника на НС общественото обсъждане се провежда по вече внесени текстове, при първото гласуване във водещата комисия. Преди внасяне на проекта няма такава формална процедура, но темите са били обсъждани многократно в различни формати (политически, експертни и медийни) и не може да се каже, че е нямало достатъчно обществен дебат. Той обаче не е бил структуриран около конкретните предложения.

Именно за да има такъв дебат, Конституцията предвижда един месец между внасяне и разглеждане на първо гласуване. И на база на множеството постъпили становища смятам, че обществено обсъждане е имало – всяка заинтересована страна е дала своето становище и писмено, и устно (и то влезе в доклада на конституционната комисия). И тези становища, заедно с това на Венецианската комисия, ще бъдат отчетени при предложенията между 1-во и 2-ро четене, защото те са именно по детайлите.

Можеше ли да има кръгли маси преди първо гласуване – можеше. Не са формално по процедура, но щеше да е добра добавка към процеса. Можем да подобрим правилника на НС, за да включим предварителна стъпка на обществено обсъждане. Смятам, че това има потенциал да подобри законодателния процес (не само по изменения в Конституцията).

Сега, преди второто първо гласуване през декември, имаме време да обясним още по-добре промените. Не детайлите, защото те са строго специфични, и аз, макар да участвам в процеса, нямам самочувствието да разбирам балансите в съдебната власт.

Но ще комуникираме духа и целите на промените, а именно – независимост на съда, отчетност на прокуратурата и премахване на свръховластеността на главния прокурор. Цели, които Венецианската комисия не само подкрепя, а е препоръчвала дълги години и сега отчита позитивно тяхното включване в проекта за изменения на Конституцията.

Материалът Коментар по становището на Венецианската комисия за измененията в Конституцията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Ясно е, че мнозинството в Народното събрание не иска главния прокурор да може да бъде разследван от независим от него прокурор и съответно да му бъде повдигано обвинение. И ГЕРБ, ДПС и БСП опитват да прикрият това си нежелание зад процедури и неочаквани съюзи. Нека да разгледам хронологията на това нежелание. Не претендирам за пълнота на стъпките до предишния парламент.

1. През 2009 г. Европейският съд за правата на човек осъжда България по делото „Колеви срещу България“ заради недосегаемостта на главния прокурор. Прокурор Колев е бил убит, като има съмнения, че главният прокурор е намесен в убийството, но няма кой да го разследва заради кариерна и организационна зависимост.

2. Накрая на мандата на ГЕРБ, през 2021 г., месец преди разпускането на Народното събрание, е прието изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, с което се въвежда механизъм за разследване и повдигане на обвинение. Но този механизъм не е добре обмислен (дали съзнателно или не – не знам), и бива отменен от Конституционния съд по-късно през годината.

3. След обявяването на механизма за противоконституционен, от Демократична България говорим за ефективен механизъм за разследване на главния прокурор в две кампании поред.

4. Възраждане внасят проект за разследване на главния прокурор от шефа на следствието, което противоречи на изискването за независимост (за повече детайли – коментарът на бившия прокурор Янкулов) в началото на 47-мото Народно събрание.

5. Министерство на правосъдието, с министър Йорданова, разработва проект за механизъм за разследване на главния прокурор. Механизмът става условие в Плана за възстановяване и устойчивост, като за да бъде приет, трябва да е получил становище от Венецианската комисия. Нейното заседание е в началото на есента, поради което той не е внесен в 47-мото Народно събрание. Публикуван е за обсъждане на сайта на Министерство на правосъдието. Освен механизма за разследване, в законопроекта се предвижда и ред за обжалване на отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство – иначе казано, ограничава „опъването на чадър“ от прокуратурата.

6. На първия ден на настоящото Народно събрание Демократична България внасяме законопроекта, след като вече Венецианската комисия е дала своето становище. След това и Възраждане внасят техния.

7. Законопроектът на Демократична България е разпределен на много комисии, но е гледан от водещата комисия два месеца по-късно – на 11.01. През това време е нямало желание да се разгледа законопроекта. Може би оправдание би било, че се чака законопроектът на Министерски съвет, който доразвива законопроекта, който министър Йорданова „оставя“ в МП. Само че ако имаше желание това да мине, можеше подобренията на МП да бъдат внесени между първо и второ четене. Желание нямаше, съответно това не беше направено.

8. От 11-ти нататък започна едно бавене – първото заседание на правна комисия по този законопроект беше прекратено, а следващото беше седмица по-късно. 6 часа четене на становища, които са изпратени на комисията и тя се е запознала с тях няма никаква полза, освен за бавене.

9. Същата седмица (след 11-ви), в петък предложихме включване на нашия законопроект в дневния ред на пленарното заседание без доклад от водещата комисия, тъй като срокът от два месеца след внасяне е изтекъл. Мнозинството (с участие на ГЕРБ, ДПС и БСП) го отхвърли, за да не наваксаме забавянето, което същото това мнозинство постигна.

10. Законопроектът беше включен в дневния ред за 26.01. Защо не за 25.01 – за да може да се забави, както ще видим в следващите изречения. На 26.01 сутринта залата размени двете точки – тази по законопроекта на Възраждане и другата, с проектите на ДБ и на Министерски съвет. Така на 26.01 до обяд минава проекта на Възраждане. След това започва четене на доклади. Докладът на водещата комисия се чете от няколко човека и отнема около час и половина (абсолютно излишно губене на време). Заради други изменения на НПК, има доклади от общо 8 комисии (като подкрепящите са с по-кратки доклади, но все пак над 2 часа се четат доклади, които всички трябва да са чели). Към 5:20 вземаме почивка, за да направим изслушване на Мета и Телус за модерацията. При обявяване на края на почивката, председателят на комисията Калина Константинова обявява край на заседанието на комисията. В зала ГЕРБ и ДПС правят проверка на кворума и не се регистрират, като по този начин прекратяват заседанието. Опитват да обвинят това липсващите депутати от ПП и ДБ, но дори всички да бяха в зала, кворум нямаше да има, защото когато 100+ депутати от ГЕРБ и ДПС не се регистрират, няма как да има кворум. Така ГЕРБ и ДПС генерират още един ден забавяне.

11. На следващия ден залата приема да продължи разглеждането на НПК и приема този на Министерски съвет (за разследване на главния прокурор, който надгражда проекта на ДБ). Има обаче един детайл – за да започнат да текат сроковете между първо и второ гласуване, когато повече от един законопроект за изменение на един и същи закон е приет на първо четене, трябва комисията да одобри обединен законопроект. От трибуната призоваваме Правна комисия да изготви обобщения законопроект в рамките на деня, но това не се случва. Не се случва и в понеделник. Заседанието на Правна комисия е свикано във вторник. Като контраст – когато се бърза по даден законопроект, такива заседания за одобряване на общи законопроекти се свикват в почивки, и са изцяло формални. Така стана по Изборния кодекс, например. Тук се загубиха още два дни.

12. Във вторник (31.01) има извънредно пленарно заседание. За да започнат да текат срокове по предложения, трябва обобщения законопроект да бъде съобщен в пленарна зала. Тогава могат да се предложат и съкратени срокове. Часове наред или председателят на Правна комисия не изпраща съобщението до председателя на НС, или съобщението се „мотае по коридорите“. Съобщението стига до председателстващия чак когато заседанието е станало закрито, за да приеме докладите на службите за сигурност (поради потенциалното наличие на класифицирана информация). Тогава Надежда Йорданова предлага тридневен срок за предложения. След почивката, поискана от ДБ, ДПС също иска почивка. Може би за да изчислят точно колко човека трябва да гласуват, за да изглежда, че е можело предложението да мине, ако е нямало отсъстващи депутати? (Някой ден бих проверил дали в такива ситуации се вземат данни от системата за достъп, за да е ясно от коя група колко човека има в сградата).

В крайна сметка в зала сме 17 души от ДБ и 40 от ПП (от ДБ има двама отсъстващи за целия ден, една от които е родилата предната вечер Илина Мутафчиева). Първото гласуване на минава, но от ГЕРБ поискват прегласуване. При прегласуването в ГЕРБ промяна няма, но последният човек от Възраждане успява да гласува, а един объркал се от Български възход си сменя гласа от „възъдржал се“ на „за“. Крайният резултат е, че ако целите групи на ПП и ДБ са били в зала, е щяло да мине (но разбира се, няма как Илина, която е родила снощи, да е в зала). Съвсем очаквано, веднага след това, Костадинов (Възраждане) обяснява пред журналисти как заради нас не е минал съкратения срок. Днес казва същото в декларация от трибуната. Тази опорка има за цел само едно – да замаскира отказа на мнозинството от ГЕРБ, ДПС и БСП да има реален механизъм за разследване на главния прокурор. Защо този път използват Костадинов за говорител – защото предния път (по 10) изглеждаше доста кухо да обвиниш другите, а ти да не си се регистрирал.

Седмица по седмица, ден по ден, процедурен трик след процедурен трик, ГЕРБ и ДПС, придружени от БСП и Възраждане, отлагат приемането на механизма за разследване на главния прокурор. И не само това – доста други промени, които ограничават безконтролната власт на главния прокурор. Толкова много усилие съсредоточено върху браненето на главния прокурор не е добро начало за предизборна кампания за колегите, но дано в следващия парламент не продължат да измислят нови начини да забавят неизбежното.

Материалът Хронология на нежеланието да бъде разследван главния прокурор е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.