Monthly Archives: April 2024

Докладите-доноси като инструмент на дълбоката държава

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Ще дам един личен пример за механизмите на работа на дълбоката държава, за които говори Кирил Петков при Диков.

На петия месец откакто бях избран за министър получавам искане за обяснения по секретен доклад на ДАНС срещу мен, в който се твърди, че застрашавам работата на министерството (и съотв. националната сигурност).

Докладът всъщност е преразказ на получен в ДАНС донос от служител на агенцията при министерството и съдържа изцяло неверни твърдения. Пишем обяснения, в които с документи и публична информация опровергаваме „доклада“ и затваряме темата. (В него нямаше нищо секретно, та ДАНС според мен нарушава закона като свръх-класифицира такива доноси, но заради грифа не мога да споделя детайли).

Знам, че и срещу други министри е имало такъв тип доклади. И докато моята реакция беше като на рутинна неприятност, смятам, че тези доклади-доноси работят успешно като средство за сплашване на принципа „имаш проблем и можем да ти помогнем да си го решиш“, особено с по-лабилни министри.

И това е една от многото причини в меморандума на ППДБ и в проекта на споразумение да сложим „реформа в службите“. В проекта на ГЕРБ пишеше „трябва да проведем разговор за службите“. Дребна разлика.

Та ако се чудите защо отиваме на избори – защото дълбоката държава не иска да си загуби инструментите за паралелна власт, която не подлежи на демократична отчетност. А ние може да направихме много компромиси, но компромис с основната цел – освобождаване на завладяната държава – не направихме.

Материалът Докладите-доноси като инструмент на дълбоката държава е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

СРС-тата като инструмент за паралелна власт

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

В интервюто си при Сашо Диков, Кирил Петков говори за „завладяната държава“ и как с папки в прокуратурата се контролират хора в служби, съдебна система, регулатори, министерства, общини, партии.

Покрай случая „Нотариуса“ с колеги от Да, България зададохме над 40 въпроса на институциите за да установим механизмите на работа на тази скрита държава.

Една от темите бяха СРС-тата (напр. подслушване, следене), резултатите от които обикновено стоят в гореспоменатите папки. Питахме прокуратура, антикорупционна комисия, бюро за контрол на СРС, МВР. Повечето въпроси останаха без адекватен отговор поради следствена тайна, липса на статистика или просто нежелание да се отговори (КПК, вас гледам).

Другата седмица ще кача пакета въпроси и отговори, но ето няколко заключения:

  • в действащото законодателство няма ред за унищожаване на доказателства, произичащи от СРС и те се съхраняват безсрочно (според бюрото за контрол на СРС). Това създава условия за злоупотрени
  • единственият съд в страната, който изглежда да осъществява реален контрол при искания за разрешение за СРС е Софийския градски съд (там половината от исканията са отказани). Специализираният съд е бил машина за безконтролни СРС-та и добре че го закрихме. Софийският градски съд е започнал да отказва проблеми искания за СРС чак след скандала с „двете каки“ – преди това и там е било машина за СРС-та.
  • няма статистика за удължаванията и спиранията/възобновяванията на досъдебните производства, вкл. на етапа преди привличане на обвиняем, както и за неизпозкваните СРС-та. Т.е. не знаем в колко дела срещу лица на висши държавни длъжности има безкрайни удължавания, със събрани и неизползвани СРС-та.
  • сигналите за злоупотреби със СРС се препращат между институциите (бюрото за контрол на СРС, Висшия съдебен съвет, Министерство на правосъдието), стигат до инспектората на ВСС, който приема становища, че не може да предприеме действия.

Видимо е, че е създадена среда за контролиране чрез компромати, събрани по наказателно-процесуален ред или от службите за сигурност. Т.е. както казва и Кирил, прократурата и службите създават паралелен мехамизъм за упражяване на власт.

На база на събраната информация имаме разработени изменения в редица закони, за да има реални механизми за контрол, повече видимост върху дейността на тези органи и невъзможност за мащабни злоупотреби като складиране на СРС-та.

Дали тезин промени ще минат зависи от следващия парламент. Но след като махнахме стъкления таван на съдебната реформа с промените в Конституцията, само с прицелени мерки могат да попречат на паралелната държава да контролира дневния ред.

Материалът СРС-тата като инструмент за паралелна власт е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Платформите по време на предизборната кампания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С оглед на изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. Органът на регулиране на аудиовизуалната и цифровата комуникация във Франция (Arcom) е приел препоръки към платформите по време на предизборната кампания. Регулаторът препоръчва набор добри практики, които онлайн платформите могат да възприемат за борба с рисковете по време на кампанията. Тези препоръки са в съответствие с проекта на насоки за Европейската комисия относно мерките за намаляване на риска, специфични за изборни процеси съгласно Европейския регламент за цифровите услуги (DSA).

Платформите е препоръчително да:

 • адаптират методите на работа на своите услуги, за да гарантират, че няма вероятност да навредят на изборните процеси, като се има предвид френския контекст;

• създават специални вътрешни екипи, оборудвани с подходящи ресурси, специфични адаптирани езикови способности и всички съответни експертни познания по изборен период, по-специално за да се гарантира спазването на приложимите разпоредби на френския избирателен кодекс;

• определят оперативни точки за контакт, за да гарантират диалог с националните публични органи, отговорни за организирането на вота, както и с предизборните екипи;

• поддържат открит диалог с организациите на гражданското общество; изследователи и проверяващи факти помагат в борбата с дезинформацията и чужда намеса;

 • демонстрират повишена прозрачност на решенията за модериране, за да насърчава   доверието на потребителите в изборния процес – особено в случай на решение за модериране, засягащо особено видими акаунти или в случай на преразглеждане на решение за модериране, което засяга такива;

• повишават осведомеността на кандидатите и техните екипи за рисковете от имуществени щети по въпроси на интелектуалната собственост,   за да се предотврати всякакъв риск за спорове, свързани с публикуването на защитено съдържание;

 • подчертават значението на информация от официални източници за  изборите и повишават  осведомеността на потребителите относно гражданското участие, особено в насочване на потребителите към официална информация за това как и къде се провежда  гласуване във Франция;

• позволяват на потребителите да имат достъп до повече контекстуална информация, за да   могат да идентифицират  произхода или автентичността на съдържанието и свързаните акаунти, като обръщат особено внимание на чуждестранните медии, които не го правят;

• ясно идентифицират рекламите от политическо естество, когато  разпространението е разрешено от общите условия на услугата и в рамките на ограниченията на  изборния кодекс;

• въвеждат подходящи процедури за осигуряване на своевременно откриване на координирани неавтентични манипулационни операции;

• предвиждат всички последствия от правилата, приложими във Франция,   които имат за цел да осигурят гладкото протичане на изборите;   

•  информират  своите потребители, по-специално тези с голяма аудитория („инфлуенсъри“), за правилата, приложими в деня, предхождащ изборите и изборния ден, за  неразпространение на резултати от екзит полове и  да реагират своевременно при сигнал за съдържание, което би било незаконно през този период.

Европейската комисия прилага DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение от Европейската аудиовизуална обсерватория:

Законът за цифровите услуги (DSA), приет през октомври 2022 г., регулира посредническите услуги, като се фокусира особено върху много големи онлайн платформи (VLOP) и много големи онлайн търсачки (VLOSE). След прилагането му, Европейската комисия (ЕК) определи ключови VLOP и VLOSE през април 2023 г., включително Bing, Google Search, LinkedIn, Meta, Snapchat, TikTok, YouTube и X.

Едно от правомощията на ЕК съгласно DSA е правомощието да изисква информация (request for information, RFI) от VLOP и VLOSE, за да оцени тяхното съответствие със задълженията на регламента. Член 67 от DSA очертава това правомощие за разследване.

Последните действия на ЕК показват използването на RFI за оценка на съответствието на услугите с DSA:

На 1 март 2024 г. ЕК изпрати RFI до Meta, като се фокусира върху области като рекламни практики, препоръчителни системи и оценки на риска, свързани с нови функции, като опции за абонамент за реклами (членове 26, 27, 34 и 35 от DSA) .

На 14 март 2024 г. ЕК насочи отделни RFI към LinkedIn и други големи платформи (Bing, Google Search, Facebook, Instagram, Snapchat, TikTok, YouTube и X). В искането до LinkedIn специално се търси подробна информация относно спазването на забраната за представяне на реклами въз основа на профилиране с използване на специални категории лични данни (член 26, параграф 3 от DSA).

Исканията към другите платформи имат за цел да съберат подробна информация относно спазването на задължението за оценка на риска, свързано с генериращия изкуствен интелект и разпространението на невярна информация (членове 34 и 35 DSA).

Съгласно разпоредбите на DSA всяко предприятие трябва да отговори в определен срок на исканията на ЕК за информация.

Непредоставянето на точна, изчерпателна или прозрачна информация може да доведе до санкции, както е посочено в член 74, параграф 2 от DSA. ЕК ще оцени получените отговори и ще определи подходящите следващи стъпки за осигуряване на съответствие и справяне с евентуални нарушения на DSA.

Също така ЕК напомня, че в следващите дни DSA започва да се прилага към новопризнатите VLOS – The #DSA obligations will apply from 21 April for Pornhub and Stripchat & 23 April for XVideos.

Министър Калин Стоянов v BIRD.bg

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов съди двама журналисти от разследващия сайт Bird.bg за публикации, които свързват Калин Стоянов с Мартин Божанов – Нотариуса, тоест с мрежи за влияние. Претенцията е за 65 000 лева.

По този повод в своя декларация АЕЖ призовават за мерки и искат оставката на Калин Стоянов.

Намираме за недопустимо министърът на вътрешните работи да се опитва да заглуши работата на разследващи журналисти, прибягвайки до съдебен тормоз в момент, в който както съмненията за корупция в МВР, така и проблемите със зачестяващите дела шамари, представляват теми от висок и легитимен обществен интерес. Настояваме Стоянов да подаде оставката си и отново призоваваме министъра на правосъдието Мария Павлова да доведе докрай работата по законодателните предложения за ограничаване на SLAPP делата срещу журналисти и граждански активисти.

По-нататък се припомня и разпространената кореспонденция на Димитър Стоянов с негов източник:

АЕЖ-България се запозна в детайли с иска на Калин Стоянов срещу колегите ни Чобанов и Стоянов и категорично е на мнение, че заведената молба носи характеристиките на дело шамар. Министърът претендира, че изложените в материалите публикации твърдения и факти излизат извън пределите на свободата на словото и засягат достойнството и авторитета му, което “в случая е от особено значение” заради заемания от него висш държавен пост. Претенцията на ищеца е в противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека, според която неприкосновеността на политиците се ползва от по-ниска степен на закрила от тази на обикновените граждани, особено що се отнася до журналистическа критика. (Лингенс срещу Австрия, 1986). 

Нещо повече, в иска Стоянов възразява срещу използването на анонимни източници от страна на авторите на BIRD.bg, което е не само е тяхно право, но и отговорност в случаи, в които осветяването им би застрашило сигурността на информаторите им. В казуса около убийството на Нотариуса има достатъчно силни аргументи в подкрепа на тази теза.

Не на последно място, BIRD съобщиха за съдебните претенции на министъра на вътрешните работи в деня, в който Димитър Стоянов беше извикан на разпит на прокуратурата като свидетел по досъдебно производство за издаване на класифицирана информация. Това е пореден епизод от пълномащабната атака на държавни институции и фигури от криминалния свят срещу журналистите от BIRD, след като през 2023 г. прокуратурата достигнала до безпрецедентно публикуване на служебната комуникация на Димитър Стоянов с негов източник.

Още тогава призовахме категорично тормозът да спре, но вместо това виждаме точно обратното – нарастващ брой на SLAPP дела, като в редиците на ищците до личности от ъндърграунда вече се нареди и ръководителят на силовото министерство. Отново ставаме свидетели на това как вместо да защитават обществения интерес и да разследват престъпления, МВР и прокуратурата действат като бухалки срещу малкото останали критични гласове, които де факто вършат тяхната работа – разследващите журналисти. Намираме това за напълно неприемливо и призоваваме Калин Стоянов да напусне поста си.

АЕЖ-България ще окаже пълна подкрепа на своите колеги, включително и чрез правна помощ при нужда и ще уведоми всичките си международни партньори са поредното грубо посегателство над свободата на изразяване у нас.

Анти – SLAPP  директивата е приета, изготвен е анти –  SLAPP закон (изменение на ГПК), който предстои   да бъде публикуван за обществено обсъждане.

Регламент (ЕС) 2024/1083 (Европейски акт за свободата на медиите, EMFA)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес в Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2024/1083 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар и за изменение на Директива 2010/13/ЕС (Европейски акт за свободата на медиите), OВ L, 2024/1083, 17.4.2024.

От 16 септември 2022 г. законодателното предложение измина дълъг път, понякога изглеждаше, че няма да бъде подкрепено – както вече се е случвало с проекти, съдържащи мерки за медиен плурализъм. В последна сметка днес регламентът е публикуван в Официален вестник на ЕС.

Започва нова, не по-малко важна фаза: прилагането. Датите според регламента:

Член 29

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент се прилага от 8 август 2025 г. Независимо от това:

  • член 3 се прилага от 8 ноември 2024 г.;
    член 4, параграфи 1 и 2, член 6, параграф 3, членове 7 — 13 и 28 се прилагат от 8 февруари 2025 г.;
  • член 20 се прилага от 8 май 2027 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

*

Според някои представители на институциите регламентите действат пряко, поради което никой не трябва да прави нищо за прилагането им.  Няма да е възможно този регламент  да се прилага чрез бездействие, това е сигурно.

Как се пише: бърз или бръз?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише бърз, също и бърза, бързо, бързи. В едносричните думи обикновено се пише -ръ-, а не -ър-. Печели този състезател, който с изстрел уцели балона и е най-бърз.Бързите коли и бързите срещи и раздели с красиви жени са запазена марка на Агент 007.В кризисни ситуации решенията трябва да се вземат бързо.

Как се пише: едноименна, едноименно, едноименни или едноимена, едноимено, едноимени?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише с двойно н – едноименна, едноименно, едноименни, едноименният, едноименния. За думата е в сила следното правило: ако прилагателното име в м.р. ед.ч. завършва на -нен (едноименен) и в останалите форми гласната е изпада от наставката -ен, в тях се пише двойно н. Филмът „Странният случай с Бенджамин Бътън“ е заснет по […]

Публикувана е анти- SLAPP директивата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В днешния Официален вестник на ЕС е публикувана Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) или т.нар. анти – SLAPP директива.

Както е изрично посочено в нея,

В своята резолюция от 11 ноември 2021 г. относно укрепването на демокрацията и свободата и плурализма на медиите в Съюза Европейският парламент призова Комисията да предложи пакет от актове, както с незадължителен характер, така и със задължителна сила, за справяне с нарастващия брой стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие (‘SLAPPs’), по отношение на журналисти, неправителствени организации (НПО), представители на академичните среди и гражданското общество в Съюза. Парламентът изрази необходимостта от законодателни мерки в областта на гражданскопроцесуалното и наказателнопроцесуалното право, като например механизъм за прекратяване на иска на ранен етап при съдебни производства, с които се злоупотребява, правото на присъждане в пълен размер на разноските, направени от ответника, и правото на обезщетение за вреди. Резолюцията от 11 ноември 2021 г. включва също така призив за подходящо обучение на съдиите и практикуващите юристи относно стратегическите SLAPPs, специален фонд за предоставяне на финансова подкрепа за жертвите на такива производства и публичен регистър на съдебните решения по дела, свързани със SLAPPs.

Освен това Парламентът призова за преразглеждане на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета   и на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета   с цел предотвратяване на „туризъм с цел дело за клевета“ или „търсене на най-благоприятната юрисдикция“.

Целта на директивата е да се премахнат пречките за правилното протичане на гражданските производства, като същевременно се предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие по въпроси от обществен интерес, включително журналистите, издателите, медийните организации, лицата, сигнализиращи за нередности, и защитниците на правата на човека, както и организациите на гражданското общество, НПО, синдикалните организации, творците, научните изследователи и представителите на академичните среди, от съдебни производства, започнати срещу тях, за да бъдат възпрени от публично участие.

Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с настоящата директива, най-късно до 7 май 2026 г.

Как се пише: молдовец, молодованин или молдовчанин?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише молдовец, мн.ч. молдовци. Следващият съперник на нашия кикбоксьор ще бъде молдовецът Константин Русу.Много молдовци, включително президентката Мая Санду, имат и румънско гражданство.