Не, не говоря за пазенето на паркомясто със стол, щайга или саксия.

Преди месец писах за служебното паркиране в София и отправих критика към качеството на данните, които получих тогава. Междувременно пуснах ново запитване по ЗДОИ, с което освен същите данни поисках и всички паркоместа за хора с увреждания. Това беше честа обратна връзка след последната ми карта.

Този път данните бяха в добра форма и практически не се налагаха корекции. Всички данни за абонаменти бяха с имената на платилите ги. Частните лица са с инициали и при тях липсва личен адрес. При фирмите има адрес на централен офис. Данните са абонамента са също много по-добре структурирани – събрани са договорите на едно показвайки какви пакети са групирани. Където има различни периоди на абонамент, това е защото са добавяни пакети на по-късен етап.

Новите данни включват 2246 паркоместа като част от 1317 договора за абонамент с 1048 лица. За сравнение, старата справка от март имаше 48 паркоместа по-малко. Открих само 12 абонамента да са на физически лица. Най-много паркоместа имат ОББ – 51, ДСК – 35, Ц.Б.С. ООД (свързано с хазарт) и Юробанк – по 26, ПИБ 22. Британското посолство има 21 служебни паркоместа. Министерствата имат общо 63, различни агенции – 28, комисии – 15. КТБ още има 3 паркоместа и договорът им е подновен през март тази година. В тези данни не са включени паркоместата, които съдилищата са си осигурили със спорни решения за охранителните зони около сградите си.

Обнових картата да показва новите данни и архивирах картата на друг адрес. Тъй като не се налага да обработвам данните и да гадая, няма паркоместа с неизвестен абонамент. Вместо това добавих категория в легендата за паркоместата запазени за хора с увреждания – общо 1177. За тях се показва като информация само района и зоната. Не получих информация за такива паркоместа извън синя и зелена зона, което е странно. Известни са ми поне няколко паркоместа за хора с увеждания извън тези зони. Попитах ги отново защо липсват.

Обновената карта ще намерите тук или може да я отворите на цял екран.

В миналата карта забелязах няколко служебни паркоместа, които имаха нощен режим без да имат основния. Това най-вероятно беше проблем със справката. Този път няма такива, но се забелязва нещо друго странно. Гранд хотел Милениум София ООД са заплатили през ноември 2024-та пет паркоместа с дневен, разширен и нощен режим. Това значи, че местата са резервирани за тях постоянно – понеделник до неделя, 24 часа на ден. Нощният режим обаче е наличен само за синя зона според условията на сайта на ЦГМ. Тези паркоместа се намират в зелена зона и дори справката по моето искане за достъп до данни го показва.

Не става ясно как се е случило това и две години хотелът се радва на денонощни служебни паркоместа почти две години. Възможно е да е било по стара версия на наредбата, но не открих да е имало разлики. Ще питам и ще допълня статията.

В отговора си ЦГМ споделиха и някои финансови данни. Споделят, че за цялата 2025 г. приходите от слъжебен абонамент възлизат на 9.537 млн. лв. или 4.876 млн. € без ДДС. Разходите за осигуряване и поддръжка на служебните паркоместа са 549 хил. лв. или 280.7 хил. € без ДДС. Последното включва само очертаването и слагането на табели, а не махането на погрешно паркирали коли.

Проста сметка показва, че според сега сключените договори приходите без ДДС ще са 505.8 хил. €. Макар броят им и включените пакети да варират, виждам, че се увеличават като брой места в последните години. Така по груби сметки и ако приемем, че всички са се възползвали от намалението от 10% при предплащане за цяла година, биха излезли 5.462 млн. € без ДДС прогнозни приходи за 2026 или 12% повече от предходната. Така предоставените суми за миналата година изглеждат логични като имаме предвид скокът в броя на служебните паркоместа.

В доста статии и интервюта се споменава, че все повече хора се връщат в България. Коментирал съм го и аз на няколко пъти, макар и по-резервирано. Виждам, че се обсъжда често колко са се върнали всъщност, какво образование имат и от къде идват. Видимо за някои хора е по-важен оттенъка на кожата, а не какъв потенциал могат да донесат обратно сънародниците ни от чужбина.

Затова реших да внеса малко яснота относно тези твърдения. Ето какво знаем и какво не от наличните данни.

През 2020 за пръв път от доста години броят напуснали страната е по-малък от тези заселили се в България. Между 2020 и 2025-та има от 12 до 42 хиляди механичен прираст всяка година. Общо по данни на НСИ това означава, че 186717 души в повече са се нанесли в България. От тях 34257 от тях са родени в България. Още 17824 имат българско гражданство, но не са родом от България. За последните има три хипотези. Първата са натурализираните българи пренесли се в България в някакъв етап след като са получили гражданство. Втората са български мигранти върнали се от чужбина заедно с децата си, които са се родили междувременно там. Третата са наследниците на насилствено изселените в Турция българи през 80-те. По мое мнение тези почти 18 хиляди са смесица от тези групи с най-голяма тежест втората.

За същия период (2020-2025) 89606 души са получили българско гражданство. 28% от тях са родом от Македония. 14% са от Украйна, 11% са от Турция и 9% са от Молдова. Не знаем дали тези почти 90 хиляди са сред 271-те хиляди нанесли се в България. Не знаем дори дали са стъпвали въобще в страната или директно са заминали някъде по света. Съдейки по анекдотни впечатления от опашките пред консулствата, повечето получили гражданство го използват като възможност да отидат в Германия, Белгия и Австрия. Нямаме конкретни данни за това обаче.

Нямаме публични данни от къде са родом онези върнали се в страната, какъв етнос имат и други социални характеристики. Споменавам го единствено, защото изглежда занимава огромна част от обсъждащите темата. Нямаме данни не защото някой ги крие, а защото подобно на преброяването, етническата принадлежност е въпрос на самоопределяне. Давал съм многократно примери за това със себе си. Отделно най-често данните за образование, доход, продължителност на работа, размер на домакинството и прочие са на база социологически допитвания, т.е. самооценка по въпросници, а не обективни данни от регистри. Същото обясних за микропреброяването в Германия, например. Най-вече подобни въпроси не се задават когато някой се мести в България. Има въпроси за образование и съжителство при смяна на настоящ адрес, но често не се попълват и не се извеждат като справки от ГРАО.

Според същите тези данни на НСИ, едва 4062 лица са променили настоящия си адрес от Германия към България. Тук е важно да се посочи, че това далеч не са всички за които НСИ има данни, че са се върнали от там. Както обясних в статиите ми за избирателните списъци и реалните данни за раждаемостта в страната, статистиката не следи само справките на ГРАО за настоящ адрес, а редица други показатели, по които преценяват, че някой не е постоянно в България. Отделно доста хора не променят настоящия си адрес като заминават или се връщат, което прави такива косвени показатели особено важни. Резултатът е, че отклонението от преценката на НСИ за населението при преброявания е аналогично на това на немската статистическа служба Destatis за Германия. Последните, например, намалиха с 10% оценката си за българските граждани в Германия след последното си преброяване.

Данните на Destatis показват шарена картина от числа за диаспората ни, но общото е, че има голямо намаление по всички показатели. Писах през февруари подробно за това. Тези дни излязоха данните от адресните регистрации и само за 2025-та г. има намаление с 13368 български граждани или 3.7%. За 2024 и 2025 общо са 22075 или 6%. Отделно според грубата оценка от микропреброяването тези в Германия, за които се знае, че или те, или родителите им са родени в България, също намаляват, макар и с под 2%. Според данните за движението на хората, 21 хиляди български граждани в повече са напуснали Германия през 2024 и 2025 без да знаем накъде са заминали. 24300 души в повече са се преместили от Германия в България без да е уточнено място на раждане или гражданството. Тук е важно пак да се спомене, че немската статистика не отчита за български гражданин някого, когато има също немско гражданство.

Събрани тези данни по мое мнение показват, че мнозинството от българите напуснали Германия са се преместили в България. Също, че изглежда са значителен дял от 74-те хиляди души, които са се нанесли в повече у нас.

Това е всичко, което знаем от данните на Германия. Както писах в последната си статия за данните за диаспората ни там, има оценка за месторождението, колко хора са с двойно гражданство, колко деца са родени и навярно нямат българско гражданство въпреки правото си на такова и колко са получили. Знаем за социалния статус, доходите, образованието и как свързват двата края средно за диаспората ни и то на база преценка със закръгляне от социологически проучвания, не обективни данни.

Всякакви упражнения и квалификации за българите в чужбина извън описаното тук, както и опитите за разделение на групи обаче не стъпват на измерими факти. Още по-безсмислени са изказванията какви са българите върнали се в страната като произход, етнос, образование или опит. Безсмислени, най-вече защото не би трябвало да има значение – имаме нужда от всеки независимо какъв е в сегашната си ситуация. Безсмислени също, защото гарантирам, че никой няма данни за това и предимно си измисля. Давам Германия като пример, защото познавам методологията и проблемите на тяхната статистика, както и защото са най-голямата българска диаспора в света.

Трябва да спрем да спорим кой какъв е и да се опитаме да разберем по-добре какво стои зад тези положителни числа, да работим да се превърнат в тенденция и да търсим начини да се възползваме от опита на тези хора. За целта трябва да се работи много срещу предразсъдъците в обществото ни не само срещу миграцията, а и често собствените ни деца заминали в чужбина, но и срещу мигранти от страни извън Европа, от които имаме жестока нужда предвид липсата на работна ръка. Желаещи видимо има, но от нас зависи дали ще ги отпратим, дали ще работим с тях или в другата крайност ще ги изолираме в гета както направиха белгийците с предвидим ефект. Същото, впрочем, важи и са сънародниците ни връщащи се в страната. Техните действия ще са индикатор и присъда дали България има някакво бъдеще.

В началото на годината забелязах, че няколко паркоместа извън синя и зелена зона, където често спирам, са вече служебен абонамент. Стори ми се странно предвид, че бяха пред офис сграда, която си има паркоместа в имота, а служебните бяха запазени включително за събота и неделя. Зачудих се как става това и колко такива има наоколо. Затова поисках от Центъра за градска мобилност информация за всички паркоместа в София – в и извън зоните за платено паркиране, служебни и обикновени, с точно местоположение и детайли за абонамента.

Отговориха ми в края на март като ми предоставиха две таблици. Първата с данни за 1447 абонамента, а втората с координатите и адресите на 2188 служебни паркоместа.

Методология и условности

От отговорът става ясно, че нямат координатите на всички паркоместа в София. Уточниха обаче, че в синя и зелена зона са около 33 хиляди. Имат географските координати единствено на тези за служебен абонамент, но и те са ориентировъчни. Казаха и че не пазят информация какво е лицето, което плаща за служебния абонамент – дали е общинска или държавна институция, юридическо или физическо лице. В таблицата с абонаментите около половината записи са с имената на фирмите или институциите. Предполагам, че останалите са частни лица. Съдържат също срок и вид на абонамента, брой и адрес на паркоместата.

Тук трябва да уточним няколко термина. Условията и цените на служебните паркоместа са разписани на сайта на ЦГМ в съответствие със приложената към настоящия момент наредба. Последните промени в нея бяха обжалвани и въпреки спечеленото от общината дело, не са приведени в действие.

Това значи, че сега има три вида абонамент – дневен, удължен, разширен и нощен. Дневният е между 8:30 и 19:30 в работни дни. Ако към него добавите удължен може да паркирате между 8:30 и 23:30 пак в работни дни. Разширеният позволява паркиране в събота и неделя между 8:30 и 19:30. Нощният важи само за синя зона и прави мястото запазено 24 часа. Всичко абонаменти са допълнителни към дневния. Така, например, ако вземете дневен за място в синя зона и добавите нощният, ще е запазено за вас денонощно в работни дни. Ако добавите и разширеният пакет, мястото ще е само за вас 7 дни в седмицата, 24 часа в денонощието.

В таблицата за абонаменти за едно и също паркомясто може да има няколко записа според дневния и допълнителните абонаменти. Възможно е допълнителните да са само за едно място, а дневният да е за повече. По-голям проблем обаче се оказаха адресите. В данните предоставени от ЦГМ адресите при абонаментите и тези за паркоместата не съвпадаха почти никога. В някои случаи бяха описателни (след кръстовището) , в други – липсва номер на улицата. Понякога нямаха нищо общо между двете таблици. Не знам дали ЦГМ така си организира данните или просто така са ми ги предоставили за справката. Ако е първото, не бих се учудил да води до редовно объркване.

Самите паркоместа бяха с доста точни координати и лесно можех да ги сложа на карта. За да ги свържа с абонаментите обаче трябваше да гадая по адресите. Опитах с няколко AI модела, но резултатите не бяха добри. Това беше причината да започвам и спирам работа по този проект цели три месеца. Наскоро ми писна и написах собствени инструмент, с който да свържа данните. Използвах това, което Claude постигна като начало и поправих повече от половината. Междинен кадър от работата виждате долу. Не успях да намеря паркоместата за три абонамента и обратното за около 25 служебни паркоместа.

В крайна сметка успях да покажа възможно най-точно кое паркомясто от кого е взето и до кога. Възможни са грешки и ако намерите такива, пишете в коментарите, за да ги оправя. В някои случаи не успях точно да определя кое от 10-те паркоместа с еднакъв адрес е на една или друга фирма. Затова ще ги виждате групирани със списък с възможните абонаменти на това място.

Важно е да се уточни, че справката е актуална към 20-ти март 2026. Това значи, че някои абонаменти може да изтичат от тогава насам и да не са подновени, а други паркоместа, които не се виждат на тази карта, да са обособени от тогава. Миналата седмица открих такова пред НСА сградата до НДК, например.

Карта на служебното паркиране

Представих данните по начин, който беше разбираем за мен. Категориите по цветове се опитват да представят пакета на абонамента. Ако е само дневен, показвам зоната или ако е извън платените зони – в оранжево. Другите цветове показват разширен, удължен или нощен. Когато натискате легендата, може да филтрирате по категории. При натискане на паркомясто ще видите информацията за абонаментите, които е възможно да са свързани с това място.

Интерактивната карта може да разгледате тук или на цял екран.

С бутоните горе вдясно може да сменяте основата на картата на сателитни снимки, да фокусирате върху настоящото си местоположение или да отваряте описанието на проекта.

Статистика

Според справка изнесена в края на 2024 от общинския съветник Симеон Ставрев, в София тогава е имало 33555 паркоместа в синя и зелена зона и са били продадени 36 хиляди стикери за живеещите в тях. Според същата справка към края на 2023-та е имало 1758 служебни паркоместа, а към ноември 2024-та са били 1693.

Година и половина по-късно те са значително повече – 2188 за целия град. От тях 1304 са в синя или зелена зона или около 4% от всички налични там. 15 паркоместа имат нощен абонамент в синя зона. 51 са с удължен, т.е. до 23:30. За общо 229 в синя и зелена зона и 114 извън тях е платено да се пазят събота и неделя. По груби сметки само за март, когато получих данните, Центърът за градска мобилност е получил 1070242 евро такси само от тези абонаменти.

Много може да се каже дали и колко такива служебни паркоместа трябва да има. Определено има легитимни причини за такава възможност и дори да е задължително за някои обекти. Например, при зареждане на магазини следва да имат такива места, а не да блокират улицата или както почти винаги се случва – да се качват върху тротоара или близка зелена площ. В някои случаи е важно за офиси и ресторанти да има къде да спрат посетителите им, ако не разчитат основно на потока от хора и градски транспорт. В други случаи обаче офис сгради с големи паркинги ги взимат най-вече за представителни цели или удобство.

В този смисъл вече беше обсъдено, че цените на служебния абонамент са твърде ниски. В новата наредба това се поправя, макар и с твърде малко – вдигат таксите за синя зона с 23%, а за 24/7 абонамента – с 41%. За зелена зона има увеличение с 11%, а извън тези двете има дори намаление с 3.4%. Въвежда се обаче възможност за денонощно паркиране извън синя зона, което до сега го нямаше.

В разбивката по абонаменти се виждат някои интересни несъответствия. Както споменах по-горе, за да може някой да паркира след 17:30 или в почивните дни, трябва да си е взел дневният абонамент. Това е така за почти всички и се вижда в данните – където има допълнителен пакет се вижда и основният. Според справката обаче ОББ изглежда са платили разширен пакет за зелена зона без да имат дневният за тази зона. Имат 4 за синя и 4 извън зоните, но нищо за зелена зона. Фантастико според данните са си платили за две места – едно в зелена зона и едно извън зоните като за второто имат само разширен пакет без дневен. Аналогично за Хепинес ЕООД, но с две места през почивните дни без основен пакет. БАКБ и Офис Сгради ООД имат дневни пакети извън зоните, но разширени в синя зона с различни адреси. Дексиа България ООФ, Еврофинанс Сървисис ООД и частно лице имат по две нощни тарифи за синя зона обаче без да имат дневен абонамент.

Открих така 89 лица, при които липсва дневен абонамент за едно или повече паркоместа при допълнителни пакети. В този списък виждаме също Сигмамед, Делта гард, хотел Милениум, Уникредит, НАП и други. Това не значи, че някой от изброените е направил нещо нередно или не си плаща. Както споменах, в справката бяха предоставени само половината от имената. Възможно е към всеки от тези абонаменти за допълнителни пакети да има съвпадащ дневен. За повечето от тях обаче не открих такъв, който да съответства на адреса или продължителността. Описаното несъответствие по-скоро говори за лошото водене на данните от страна на ЦГМ. Възможно е също да са ми предоставили грешни или непълни данни по искането ми по ЗДОИ. Това обаче би било административно нарушение от тяхна страна и не мисля, че следва да го очакваме от който и да е общински или държавен чиновник.

Много или малко са те

Отворен е въпросът дали всеки, който иска следва да получи такъв абонамент. В наредбата остава определението, че „може“ да се правят служебни паркоместа и „може“ да се използват от частни лица и обществени институции. Това обаче не значи, че трябва и следва да има преценка за аргументите за и против. Виждаме как редица министерства и агенции си осигуряват необезпокоявано цели паркинги. Народното събрание е ярък пример за това.

Съдилищата пък използват странна интерпретация на изискването за периметър за сигурност като включват освен сградата си – какъвто е нормативният замисъл – също околните паркоместа. В този случай предложих наскоро къде на шега, къде насериозно, щом от тези паркоместа може да дойде заплаха за информацията в съда, то следва на тяхно място да бъдат сложени бетонни блокове или по-добре … големи кашпи с дървета или зеленина. Ефектът ще е троен – хем повече сигурност за съда, хем повече зеленина в града, хем по-малко кашпи със зелени вейки в обръщение за отдаване под наем на строители, които искат някак да симулират озеленяване за пред приемателната комисия и да ги върнат след заветния акт 16.

Но разбира се, съдилищата, парламента и ред други държавни институции не са лесни за разговори, особено когато ръководството им възприема не само институцията, но и прилежащите имоти като бащиния. За тази цел, но и за всички останали така запазени места из града, има нужда от обществен натиск и промяна на очакванията към конкретни хора на висши позиции.

От друга страна, видно е, че тези абонаменти са сериозен източник на приходи за общината и е факт, че никой не е длъжен да осигурява безплатно или изключително евтино паркомясто на някого, само защото има жилище наблизо независимо дали говорим за синя зона в центъра или в края на града. Остра липса на места за паркиране има отдавна и ще се влошава драстично в следващите години с презастрояването. Същото важи за всеки голям град в Европа. Има аргумент в полза на това, че при такъв недостиг общината следва да спечели максимално от тези паркоместа, но при условие, че подобрява възможностите за придвижване с градски транспорт и други средства като колело.

Направих тази карта, за да разбера защо постоянно виждам нови служебни паркоместа да изникват. Може да се използва и за да осмислим какво е моментното състояние и да задаваме въпроси на ЦГМ защо са взели решение да дадат дадено паркомясто при условие, че нищо в наредбата не ги задължава. Отделен, но дори по-важен разговор е за какво се използват тези над милион евро на ден.

Вчера кабинетът обяви Сигма – инструмент за разглеждане на обществените поръчки. Прегледах какво показва, прегледах кода. Похвално е, че публикуват такъв портал, че е с отворен код, че е описана доста добре методологията и използва отворени данни. Взимат пример поне частично от служебния кабинет.

Трябва да се уточни обаче, че това не е нищо ново или различно. Всъщност, има редица такива портали конкретно за обществени поръчки. Преди години BIRD пуснаха търсачка за такива свързана с данните от търговския регистър и десетина други. Дори на картата ми със застрояването на София съм включил данни от обществени поръчки свързани с конкретни физически обекти и имоти. Такива портали за изследване на данни или dashboards правя от 15 години, а в последните две години аналогични със същата сложност виждаме да се правят от ученици и студенти за 1-2 седмици използвайки AI инструменти за генериране на код. И не, Сигма поне на този етап не използва никакъв изкуствен интелект да анализира поръчките – написан е просто с AI генератор.

Разликата тук е, че е официален държавен dashboard по подобие на няколкото, които служебния кабинет публикува за кратко за парите на АПИ, данните от натовареността на пътищата и други.

По-важното обаче е, че със Сигма правителството не публикува нови отворени данни. Разчита изцяло на това, което от години има в портала за обществени поръчки. Да, по-прегледно е, но на много други места също е прегледно. Месеци по-рано видяхме осветлени договори за стотици милиони крити до тогава, масиви с огромна стойност за обществото като данните за времето и от енергийната система. Тук кабинета не отваря и не изсветлява нищо ново.

В този смисъл, може да сравним Сигма с картата за катастрофите по пътищата, но онази на МВР. Излезе първо Черна писта и после МВР реши да пусне някаква своя. Да се надяваме поне, че този път няма да заключат данните за обществените поръчки както направиха с катастрофите отказвайки изведнъж по-детайлни справки по ЗДОИ.

Сигма е добър ПР ход и по принцип полезен инструмент. Не бих се учудил, ако до края на седмицата видим още няколко дори по-добри от ученици, каквито виждаме всяка седмица с различни публични данни.

Бих се учудил, ако правителството публикува повече отворени данни и бъде прозрачно за нещата, които говори. Не, не трябва време – видяхме как служебния кабинет го прави за дни и седмици.

Ето няколко идеи – имат на масата проект за регистъра по ЗУТ, с които ще се изсветли много сектора и измами като тази в Баба Алино ще станат много по-трудни. Само трябва да го подпишат. Могат лесно да отменят и промените ограничаващи достъпа до нотариалните актове, които се видя, че само защитават корумпирани нотариуси и политици. Могат да затворят дупката за точене на НЗОК през прескъпите лекарства и да улеснят гражданите да разбират, че лекари и болници ги използват за измама. Лесни стъпки, които до сега коалицията НН спъваше.

Всяка от тези точки и много други идват с много данни. Подобни dashboards като Сигма се правят лесно. Данните са ни нужни. Нека най-напред спрат да ги отказват.

Тогава бих бил впечатлен.

Тия дни изчетох доста от написаното за Баба Алино. Твърденията на кмета на Варна, на предишния кмет, на Радевките, на ДНСК, на инвеститора и купилите имоти. Хареса ми как Красен Николов и Димитър Николов са подредили хронологията в Медиапул, но знам, че повечето няма да си направят труда да прочетат извън лозунгите на купувачи и политици.

В понеделник говорих по Дарик за темата за незаконното строителство, нарушенията, прозрачността на документите и контрола. Също за риска за пореден път единният регистър по устройството на територията да не се случи и да не позволи прозрачността, която служебния кабинет заложи в проекта. Най-вече, че липсата на отворени данни и прозрачност пречи на комуникацията между институциите, което всъщност стои в голяма степен в корена на проблема с ония 100 декара Баба Алино. Че злоупотреби и чадър е имало – имало е, че полицията не е съдействала също е вярно, но е вярно и че измамата е успяла, защото отговорните институции не си говорят.

Говорих също, че е грешно да се смята, че банките правят някакви реални проверки и щом са дали ипотека значи, че всичко било наред. Отдавна говоря как имотния (не)пазар поставя под огромен риск банковата ни система и управлението на този риск е под всяка критика гледайки данните за заемите на БНБ. Тук липсата на прозрачност – особено за сградите без акт 16 и фалиралите фирми-бушони на инвеститори – пречи да се осъзнае колко рискови всъщност са инвестициите в имот.

Тук обаче се чудя за съвсем друго

Купувачите на тези жилища в комбина с инвеститора изглежда искат да съдят общината и държавата, че ще им бутат сградите. Учудва ме, защото вместо това следва да съдят точно инвеститора за измама, на каквото всъщност сме свидетели в момента. Мисленето обаче е, че „то незаконно, ама нали минаваше номер до сега, защо изведнъж стана проблем“ по същия начин както някой си хвърля боклука през прозореца години наред и става агресивен като му направят забележка. Щом са си платили на някого там, значи имат право независимо, че всичко е незаконно и са засегнали защитена местност.

При това доста други хора ги защитават, а в същото време крещят за скоростно събаряне на единственото жилище – макар и незаконно – на семейства в ромски махали. Единствената разлика, която виждам е, че в случая в Баба Алино става въпрос за милиони и чадъри много години назад във всякакви институции, а във втория – за социален, образователен и в немалка степен плод на ефективната сегрегация в обществото ни.

Та затова говоря, че трябва да внимаваме за червените флагове и хората със схема. На теб може да не ти пука, че някой заобикаля закон и наредби и укрива данъци за няколко процента печалба отгоре. Могъл – откраднал, нали? Какво обаче те кара да мислиш, че по същия начин няма прецака и теб? Дори толкова повече следва да си сигурен. Затова е добре да прилагаме здрав разум.

А за случая във Варна тепърва следва да разбираме фактите. По паниката на предходния кмет ми става ясно накъде ще излязат нещата, ако не се заметат под килима в премиерския кабинет. С тази прокуратура в този вид обаче не очаквам шанс за реални мерки дори да се подмени главния прокурор.

Полезно стълпновение

За само няколко дни по темата за незаконните имоти се изказа половината администрация. Хареса ми интервюто на бившия служебен министър Найденов. През час излизат отрязани снимки на разрешения и решения – дали са за строеж, дали за търпимост, дали за ПУП или изготвянето на такъв. Неизменно са придружени не само от твърдения на собственици, но и сносни обяснения на архитекти, юристи и чиновници какво значат.

Замислих се, че този поток на документи може да е искрено полезен. Липсва основно разбиране как протича процесът и какво значат отделните документи. След толкова години дълбане в темата аз също едва виждам повърхността. Според архитекти много в самата гилдия не разбират дори половината. Затова ми хрумна, че този скандал е възможност не само да се осветлят механизмите за подобни измами, пропуските в регулацията и оперативната работа на администрацията, но и да служи като средство за повишаване на общата култура поне на онези, които следят случая. И отново – разбирането не значи да приемаме проблемите, сложността и ограниченията на самата администрация, а да задаваме по-добри въпроси и да искаме промени с конкретика.

Преди четири седмици пуснах карта на свлачищата на България, тъй като намерих трите отделни карти на трите отделни държавни дружества за недостатъчно удобни. Потърсих информация за работата на тези фирми както много други хора покрай пропадналия път за Пампорово. Днес реших да обновя данните на картата и искам да ви покажа какво се е променило за този период. В статията от началото на май ще намерите подробно описание на картата, методологията и анализ на работата им през времето като брой свлачища, проверки и прочие. Картата с вече обновени данни към 31-ви май ще намерите в портала ми за отворени данни и визуализации.

За последните точно четири седмици открих, че са били добавени четири свлачища. Първото е в гр. Оряхово и е било открито през април. Първата проверка обаче е била възможна на 14-ти май. Второто в по пътя в Царево и е открито на 14-ти май. За последните над две седмици не му е правена оценка. Третото е по единствения път за село Дядовци от Ардино. Открито и изследвано веднага на 20-ти май. Не на последно място са добавили и свлачището по пътя за Пампорово. Като дата на откриване са сложили 1-ви май и е било изследвано веднъж на 5-ти май. Всички тези са отбелязани като активни.

Както споменах в предишната си статия, данните от тези регистри помагат да се разберат някои детайли относно работата на държавните фирми. Например, че през май са направили три изследвания на свлачища – по една оценка на всяка служба за целия месец. За сравнение през май месец за предходните две години са били направени съответно 7 и 8. Средният брой такива проверки за последните две години общо за цялата страна е 7.9 на месец.

Разбира се, този тип работа не е на конвейер и не следва да бъде. Механизмите да се поръчва, плаща и обследват свлачища не са съвсем публични, но явно не са по график. Отделно тези фирми имат доста друга работа свързана със становища и подготовка на застрояване на курорти и населени места. Забелязва се, че 25-те проверки на известни и нови свлачища за първите пет месеца от тази година са аналогични на активността им в последните три години. Преди това са били значително повече за същия период от годината – около 40, но може да има причини за това с липсата на специалисти. Както пресметнах преди месец обаче, с това темпо ще трябват поне 20 години, за да се изследват само известните вече свлачища.

Забелязах също, че две свлачища са отбелязани вече като активни в картата за актуалното състояние. В с. Гостун край Места и единственият път за с. Сливито от Ветрен. Първото е изследвано последно през 2021, а второто – преди шест месеца. Изглежда последното се следи по-често.

Според закона за вероизповеданията те са свободни и равноправни. Според същия закон източното православие е традиционно за България, но това в никакъв случай не му дава привилегии спрямо останалите. Също така, че изповядването на религия не може да бъде използвано за политически цели, срещу здравето и правата както на членовете им, така и на другите. Доста може да се каже за това как основните религии у нас нарушават чл. 7, особено що се отнася до публичното здраве и вмешателството в светското образование. Тук ще говорим за друго обаче.

Чл. 18 задължава Софийски градски съд да поддържа публичен регистър на вероизповеданията и юридическите лица свързани с тях. Такъв публичен регистър не може да бъде намерен на страницата на съда. Чл. 12 ал. 3 задължава дирекция към министерски съвет да поддържа регистър на храмовете. Дирекция „Вероизповедания“ на МС има регистър, но както ще стане дума след малко, с него има проблеми. Чл. 21 посочва, че вероизповеданията имат право на имоти, но регистър на тези няма.

Започнах да се ровя в темата покрай картата ми за собствеността на имотите в България. Тогава бях шокиран, че голяма част от Рила е собственост на Българската православна църква. Тогава започнах да събирам информация за собствеността им. Задачата се оказа доста трудна. Върнах се към нея наскоро след като припомних за защитените стари сгради на ул. Шишман в София, които БПЦ като съсобственик има намерение да събори и застрои с жилищни блокове.

Успях да събера информация за над 19 хиляди поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти собственост на всички 71 регистрирани в България вероизповедания. Това е т.н. КИД 94.91. За целта използвах комбинация от няколко източника – имотния и търговския регистър и кадастъра. Не използвах регистъра на храмовете поради простата причина, че 45% от съдържанието няма координати, а доста от останалите са грешни – например поставени върху улицата, а не сградата, където е офиса на фирма регистрирана като религия.

Методология

В събирането на данните и изготвянето на картата разчитам изцяло на публични източници. Доколкото се налагаше да изчиства голяма част от тях, както и да комбинирам данните по подходящ начин, възможно е да има грешки в представянето на информацията. Ако откриете такива, моля оставете коментар, за да ги оправя. Някои от поземлените имоти или обекти имат повече собственици и само един да е вероизповедание. Има случаи, в които са вписани взаимоотношения различни от собственост като договор за ползване. В доста случаи ще забележите, че на картата е отбелязан поземлен имот, а религиозна организация притежава само сграда или офис на това място. Затова в описанието съм описал точно за какъв обект и взаимоотношения става дума.

Имотен регистър

Събрах над 100 справки за имотното състояние на юридически лица регистрирани като вероизповедания. Някои от тях купих, други ми бяха изпратени от други, които са търсели информация по темата. Имотния регистър е най-точният източник предвид, че е т.н. system of records що се отнася до собствеността. Не е без своите проблеми. Най-очевидния са липсващи или унищожени актове, за което стана въпрос наскоро и дори се стигна до уволнения.

Не е нужно да има злоупотреба обаче. Сериозна част от актовете не са налични, тъй като никога не са били вписвани. Това става обикновено при прехвърляне или продажба. Макар да има записи дори от 1960 г., за голяма част от имотите в картата ми няма да намерите нищо там. Най-големият проблем е, че въобще се налага да се плащат тези справки особено за юридически лица. Има проблем и с формата – получаваме PDF, който изписва всякакви актове и всички замесени лица в тях. Това е полезна информация, но първо се обработва трудно, второ получаваме доста записи като уреждане на сервитути. В крайна сметка намерих начин да обработя информацията и да отделя само онези имоти, които конкретната проверявана фирма притежава.

Търговски регистър

Откакто отвориха данните им е значително по-лесно да се сверява информацията. В случая използвах един от многото сайтове предлагащи такава услуга, тъй като показваше архивирани юридически лица с прекъсната дейност. Търсейки по 94.91 открих 3843 юридически лица. 79 са с прекратена дейност. Открих също 39 фирми, които имат цялостна или частична собственост друго юридическо лице, което е регистрирано като вероизповедание. Доколкото в данните на търговския регистър по принцип няма данни за собственост, може да използваме събраният така списък с ЕИК за следващите стъпки.

Всичко това би следвало да е налично заедно с много друга информация на страницата на Софийски градски съд. Или аз не мога да го намеря, или наистина не е публичен както е изискването по закон. Това означава, че трябва да минаваме през Търговския регистър, както аз направих или да искаме информацията по ЗДОИ, от което чакам отговор от тях. Тази публичност е несъмнено важна за обществото. Така например разбрах, че преди 17 години собствениците на Артекс са участвали в основаването на строителна фирма в Габрово заедно с евангелистична църква.

Кадастър

Тук получаваме информация по няколко направления. В отворените данни на кадастъра намираме списък със собствеността на имотите. Коментирах вече проблемите с точността на тези данни. Знаем най-малкото, че вероятно не са актуални заради спецификите на вписването и липсата на свързаност между държавните регистри. Взимайки списъка с ЕИК номера, за които знаем, че са на вероизповедания, получаваме списък с имоти, за които кадастъра знае, че са тяхна собственост. Проблемът тук е, че за доста записи в кадастъра ЕИК номерата са объркани или са случайни, особено когато става дума за актове от преди повече от 20 години.

Отделно, в описанието на всеки имот има информация за вид собственост и тям е отбелязано когато е на „частна религиозна организация“. Може да използваме това категоризиране, за да съберем още имоти, които по една или друга причина не са намерени директно през ЕИК. Тук е важно да се повтори, че така получаваме информация не само за поземлени имоти, но и за сгради, магазини, офиси и жилища. Също така получаваме известната на кадастъра собственост за всякакви лица – не само търсените.

На последно място, взимам имотите отбелязани, че са на частни религиозни организации в кадастъра, взимам имената на юридически лица, за които кадастъра знае, че са собственици на имота. Изчистих тези, които видимо не са религиозни организации, а съсобственици или имат някакви други взаимоотношения. След това намерих всички имоти, които са собственост на фирми с точно тези имена. Правя това, защото както споменах има грешки с ЕИК номерата в кадастъра. Има обаче и грешки в изписването на името и това е просто защото се подава грешна информация. Този подход ми позволи да намеря още няколко стотин, за които нито има данни в имотния регистър, нито самия кадастър беше отбелязал че е на религиозна организация.

Един голям проблем тук е, че много села не са въведени в кадастъра. Стотици църкви в тези села не намират място на картата ми, тъй като просто не съществуват в кадастъра. Липсата на кадастриален идентификатор значи, че е практически невъзможно да бъдат намерени в имотния регистър дори да има информация за собственостт там.

Храмовете

Както споменах по-горе, не използвах този източник за търсене на имоти. Първо, координатите в регистъра или липсват, или са грешни за много от храмовете. Второ, това, че църква е в парк, не значи, че поземленият имот е на църквата. Възможно да е само сградата. Това обаче изисква да имам точни координати, за да открия полигоните на обекта. Все пак, добавих всички известни храмове на картата, за да може да съпоставяте информацията събирана от Министерски съвет, имотите и какво виждате на място.

Това, което получих от този регистър обаче е списъка вероизповеданията. Намира се във файл с номенклатурите. Впрочем сайта на дирекцията беше паднал за две седмици, но използвах архивно копие, което пазя. Този списък не може да замести регистъра задължение на СГС, тъй като липсват много детайли.

Представяне на данните

Комбинирайки цялата тази информация създадох карта на имотите на всички вероизповедания в България. За да е по-прегледна при разглеждайки големи площи като области или цялата страна, показвам в началото с шестограми къде има най-много такава собственост. При увеличение на ниво град вече се виждат отделните поземлени имоти. Колкото по-тъмен е цветът на шестограмите или имотите, толкова повече територия е на религиозни организации в първия случай или толкова по-надеждна е информацията. Например, справка в имотния регистър е по-надеждно от косвените данни в кадастъра.

Когато натиснете на някой поземлен имот ще видите данни за него, както и каква информация за какви обекти в него или самия него съм намерил. Понякога има еднакви записи както от имотния регистър, така и в кадастъра, защото съм засякъл, че юридическото лице е по КИД 94.91.

Горе вляво има бутон за добавяне на всички известни храмове на картата. Работи само когато се увеличили на ниво град и виждате отделни парцели. Ако натиснете някой маркер ще видите името и вида на църквата или джамията или каквото е, името на вероизповеданието и съобщеното ѝ състояние. С другия бутон над него може да смените на сателитни снимки на мястото.

Картата може да разгледате тук или на цял екран.

Така от картата виждаме няколко интересни неща. Първо, тук виждаме набралата известност сграда по Шишман отчасти собственост на настоятелството на Ал. Невски. За това разбираме както от имотния регистър, така и от проверка в данните на кадастъра след справка в търговския регистър за ЕИК. В съседство виждаме обаче апартамент собственост на църква, цяла сграда собственост на софийската митрополия, още един парцел със сграда собственост на друга църква, 18 апартамента възстановени от нотариален акт от 1981 на синода и още два парцела и обекти на евангелистична църква.

На тази снимка е илюстрирано това, което описах в методологията. На картата ще видите отбелязан цял парк – в случая този на ул. Опълченска в София, а в детайлите се вижда, че има собственост само на един обект – в случая църква.

Виждаме и доста големи масиви из България. Голяма част от Рила, заради която започнах всичко това, както и земите около Бачково, Орехово, Сатовча, Мелник, Чепеларе, Сливен и Бургас. Има още много други из страната, но тези ми направиха най-голямо впечатление.

На следващата снимка виждаме индикация защо за още много имоти нямаме данни. Това е центъра на София. Виждаме Невски и Св. София вдясно и джамията и снагогата горе вляво. Виждат се обаче няколко православни църки, които не са отбелязани, включително Св. Петка и руската църква. Виждат се два молитвени домове на евангелисти и адвентисти, за които не намирам данни за собственост никъде. За сметка на това виждаме премного апартаменти и офиси пръснати из града и собственост на вероизповедания.

Липса на прозрачност

Целта на тази карта, както и всички останали, които съм правил, е да разберем по-добре какво е положението. Даряват се стотици милиони в публични средства, имоти и преки дарения към вероизповеданията. Това е добре и така следва да бъде. Дали следва да се дават публични средства и имоти и какъв да е механизма е въпрос на дебат, който изглежда не сме говори да проведем. Има доста противоречиви данни за това колко религиозни са българите и какво разбираме под религиозност. Преди девет години писах за това с импровизирано изследване. Изглежда БПЦ специално се притесняват да се отвори такъв дебат, за да не се окаже, че ще пресъхнат субсидиите и даренията, тъй като за разлика от немците много малко българи биха искали да им се взимат 8-9% от заплата и да се дават на местния свещеник.

От другата страна притеснения будят действията на редица вероизповедания и особено БПЦ с безотчетната си дейност. Доколкото следва да декларират печалби от наеми и търговия и да плащат данъци за тях, журналистически разследвания показват, че това практически не се случва. Имотите имат огромна роля в това и съществуват съмнения, че са инструмент за пране на тъмни капитали. На този фон постоянно се въртят каси и кампании за дарения за ремонт и строеж на църкви, които после заедно с общински имоти да бъдат прехвърляни синода. Имоти, които са били паркове и градинки, а биха могли да бъдат градини и училища.

Липсата на прозрачност кои юридически лица могат да си спестяват данъци и да остават необезпокоявани от регулаторите е повече от притеснителна. Затвореният с цел приход за хазната имотен регистър освен, че не позволява да разкрием измеренията на проблемите и вероятно злоупотребите в Агенцията по вписванията, пречи да видим кои имоти се управляват от тези лица. Вместо да се отвори повече, имотният регистър беше наскоро още повече ограничен със зле прикритата цел да попречи именно на журналистически разследвания.

Фасадна вяра

В този контекст всички вопли специално на БПЦ срещу Sofia Pride, срещу конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие в комбина на съветниците на Радев, срещу светското образование чрез въвеждането на ефективно вероучение – всички тези са изглежда са само шум за отклонение на вниманието от същинската дейност на синода – да е най-голямата агенция за недвижими имоти в България.

Не виждам никакви сигнали от патриарха нещо от това, от ролексите и скъпите коли да се промени. Не виждам инициативи от тях за подпомагане на болни, гладни, уязвими, зависими, на строежа на градини и училища. Не виждам каквото и да е усилие от няколкото традиционни за държавата изповедания да дадат отпор на външни капитали финансиращи откровени секти експлоатиращи уязвими групи в обществото ни. Не виждам усилия, визия или дори интерес у висшия клир за връщане на доверието у вярващите в искреността на каквото и да е излизащо от устата на митрополитите.

А това доверие е крайно важно. Има хора, които имат нужда от вяра и някаква форма на организирана религия. В това няма нищо лошо. Липсата на доверие и деструктивната роля, която БПЦ специално има за правата, образованието и дори здравето на хората неизменно кара много да търсят тази вяра в първият, която им обърне повече внимание. За съжаление, нашумяха случаи, а и доста от нас имат познати, за които това не е свършвало въобще добре. Това в допълнение на опитите за политическо и социално влияние.

С действията и отказа си от основната си мисия БПЦ като най-масовата у нас религия има косвена вина за всичко това. Щом настояват да се занимават предимно с имотите си, значи следва и ние да се вгледаме повече в тях.

Преди седмица написах статия за това как все още няма ограничителни зони за дронове около площадките за медицински хеликоптери. Макар това да е вероятно най-малкият проблем в това начинание, все пак създава риск. Скоро след това @dhardestbattles.bsky.social ме поправи в Blusky, че всъщност има сериозно разминаване между интерактивната карта на ГД ГВА и JSON файла, който предоставят. Наистина, на страницата им пише, че картата е само индикативна. Моя грешка е да предположа, че няма толкова голяма разлика между двете.

Затова, както правя обикновено, седнах да направя карта, която да показва реалните данни на ограниченията на въздушното пространство. Доколкото има готови професионални инструменти за представяне на специализирания формат, целта ми беше по-скоро да направя карта, която да ни позволи да оценим работата на дирекцията и най-вече исканията за такива ограничения. Картата няма за цел да е отправна точка и всеки следва да сверява с официалната страница на ГД ГВА.

Методология и условности

Този път реших да направя картата на английски заради съдържанието на повечето полета във формата. Само текстовото описание на ограничението е на български, което намирам за странно в случая. Добавих филтри по тип ограничение и към тях добавих зоните над 50м. около летищата. Така може да се изключват категории като натиснете на легендата. При натискане където и да е се отваря информация за всички ограничения на това място спрямо филтрите. Така разбираме какво е естеството на ограниченията. Повечето са изискване за уведомяване или искане на разрешение в определен период преди полета. Има лице за контакт и други параметри. С бутоните горе вляво може да сменяте картата на сателитна снимка както и да я фокусирате върху местоположението си.

Направих така, че картата да зарежда всеки ден информацията за ограниченията, ако има нова такава. Докато я правих забелязах, че са обновили файла междувременно – на 15 и 18-ти май. Затова ми хрумна да заредя всички публични промени в последните години. Има 21 такива от май 2023-та насам. Преди това не са публикували JSON файла, а са разчитали на въпросната индикативна карта. Тя обаче няма историческа справка. Затова нямаме данните за зоната, например, около игрището, където Борисов риташе мачле край ресторанта на Сталийски.

19 от тези архива с ограничения добавих на картата. Може да се покажат с бутона горе вляво за филтър и после да се избере дата от менюто. Архивите от май и юни 2023-та, за съжаление, са неизползваеми. Както виждате долу, при създаването им са объркали географския формат на полигоните. Можех да ги оправя, но тогава ще трябва да правят твърде много предположения и се губи смисълът.

Това, което са добавяли тогава обаче в последствие е въведено все пак във валидни ограничения и ги виждаме в следващите архиви. Някои от зоните са изтривани и въвеждани наново. Ако натиснете на някоя от тях ще видите кога са първо въведени и кога са изтрити. Някои от тях обаче е да са въведени наново на по-късен етап и на същото място да е имало друга зона дори със същия идентификатор, макар с различни параметри. На доста от зоните пиша, че са въведени най-късно през 2023-та, тъй като нямам по-стари данни.

Хеликоптерните площадки

Както споменах в предишната си статия, към този момент има 20 площадки за медицински хеликоптери в болници из цяла България. На интерактивната карта на ГД ГВА няма ограничения за дронове на никоя от тях. В официалния JSON файл обаче има за 12 от тях. Тези без ограничения са:

• УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора
• МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ и МБАЛ „Свети Иван Рилски“ в Габрово
• МБАЛ „Света Петка“ във Видин
• МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен
• МБАЛ „Сърце и Мозък“ в Плевен
• МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД в Смолян
• МБАЛ „Хасково“

Всички тези са добавени в списъка на дирекцията след средата на 2025-та. Повечето от ограниченията за останалите 12 са добавени през 2024-та и преди запитването ми до ГД ГВА през 2025-та защо не се виждат такива на картата. Интересното тук е, че тогава те не ми отговориха, че всъщност има ограничения и картата е само индикативна. Вместо това ми отговориха, че все още се работи по процеса и всъщност не било задължително да има ограничения за дронове.

Особености на ограниченията

Моята интерактивна карта може да разгледате тук или на нов екран.

По нея може да направим няколко интересни наблюдения. В Тракия между Сливен и София, както и в северозападна България на запад от Плевен се виждат множество ограничителни зони свързани с площадки за борба с градушките. Друг пример са ограниченията около Росенец обхващащи почти целия полуостров, но без резиденцията на Доган.

Като друг пример виждате ограничения въведени между 8-ми и 15-ти май от земята до 305 метра за дронове по пътя между Бургас и Велико Търново и Пловдив и София. Това изглежда са ограничения свързани с провеждането на Giro d’Italia по това време. Тогава имаше доста хеликоптери отразяващи събитието и явно целта е била да се пазят те от дронове на зрителите.

По същото време се забелязва и добавено ограничение в Лозенец и Изгрев. Те съвпадат с Руското посолство, Руското търговско представителство и Руското училище в Лозенец и са в категория чувствителни обекти. Махнати са на на 18-ти май и не откривам публична информация защо. На същата карта виждате ограниченията около посолствата на Израел и САЩ в категория „чужда територия“. Такива обаче няма около руското, немското и другите посолства в района. Виждаме ограничения за „чувствителни обекти“ около комплекса на НСС и МВнР

Виждаме също ограничение ERM2 в Лозенец на границата на Борисовата градина. Там се намира намира подстанция Рила. Стана известна след спирането на тока в целия център на София по време на масовите протести през декември 2025-та. Тогава имаше обосновани предположения за умишлен саботаж. Интересно е, че ограниченията за дронове на това място до 120 м. е въведено четири месеца по-рано – през август.

На картата може да се видят още доста такива зони. Повечето са свързани с летища, военни или други държавни обекти. Има няколко в категория природни обекти, макар да се броят на пръсти. Един такъв е целият язовир Бели Искър. По някаква причина са добавили пречиствателните станции Бистрица, Панчерево и Кубратово в тази категория. Изглежда категорията не се отнася до опазване на защитени природни зони от шум, а на инфраструктура.

Какво друго интересно забелязвате в данните?