Всички знаем, че в строителството има нередности. Не са нужни дори пет минути в който и да е град в България без да се сблъскаш с пресни примери разпознаващи се с просто око. Всички знаем, че има изисквания за озеленяване при строежи, както и знаем, че повсеместно не се спазват. На места липсва съвсем озеленяване, а на повечето от останалите е бутафорно или вече заменено с паркоместа и кафенета.

Озеленяването не е просто желание или за красота. Има критична роля в чистотата на въздуха, намаляване на шумовото замърсяване, защитата от наводнения и биоразнообразието в града, което от своя страна помага за намаление на вредители. Специално за наводненията видяхме ярък пример наскоро, където наистина сериозно количество дъжд веднага потече по улиците вместо да се задържи от огромното количество сгради построени наскоро. Запечатването на повърхностния слой е сериозен проблеми прави озеленяването все по-важно.

Да започнем от началото

Писал съм и преди за озеленяването, изискванията и защо не се спазва. Описах и колко е мъчно да се накара районна администация да направи проверка и да защити дори няколко квадрата трева и едно дърво. Писах какво обществото има предвид когато говори за презастрояване и че зелените площи са съществен компонент от това. Последната статия, впрочем, беше подбудена от среща с тогавашния в.и. главен архитект. Това той сподели личното си мнение, че изискванията за озеленяване били неадекватни и затова той и други не следели за тях много-много. Възможно е и да има връзка с оценката, която други негови колеги дадоха, че при строго спазване на дори старите изисквания интензивността на новото застрояване на София би намаляла с 20 до 30%, а доста сгради построени в последните пет години биха загубили я паркоместата си, я цял вход или крило. Всъщност, изискванията за озеленяването са дори твърде занижени и дават предпоставки за злоупотреби.

От доста време се опитвам да разбера този проблем от нормативна, административна, практическа и дори корупционна гледна точка. Затова съм пускал десетки искания за достъп до обществена информация до различни институции. В повечето случаи получавам входящи номера или части от документи, които хем нарочно не ми дават никаква информация, хем номинално се водят за отговор. Затова подобрявах исканията ми по ЗДОИ и питах отново. В други случаи получавах отговор, че такава информация или документи липсват, което само по себе си е полезно, защото знам, че лъжат и ми помага в следващото искане. В трети случаи се налагаше да изчаквам шест месеца да пусна ново искане с надеждата, че ще забравят с какви извинения са отказали преди или какво са скрили с справките. Последното работи учудващо добре.

След четири години игра на котка и мишка се фокусирах върху четири сгради като примери за подобни практики. Не защото са специални, а просто защото често минавам покрай тях и виждам какво се случва. Отделно са добри примери за наглост в контраст със заявките за плувнали в зеленина и устойчивост сгради. В крайна сметка едва тази година получих достъп до документите на проектите им и мога да говоря с числа и конкретни примери за нарушенията.

Ще ги събера във втората част на тази статия. Първо трябва да обсъдим защо беше толкова труден процесът. Подобно на промените в кадастъра ще покаже отново лобистки текстове в закона и нарочна липса на прозрачност целяща опазването на именно такива схеми. Надявам се, че ще внесе и повече разбиране какво виждате в снимките в следващата част.

Преди това обаче важно уточнение: знам, че далеч не всички термини, които използвам са точни и обясненията изчерпателни. Целта ми тук е да внеса яснота на разговорен език, а не да цитирам наредби и лекции по архитектура. Ще се радвам на всяко допълнение и корекция и ще го обсъдим в коментарите.

Какво точно търсех?

Обичам да казвам, че отворените данни ни помагат да задаваме по-добри въпроси. Същото може да се каже и тук. Всички гледаме в разрешението за строеж, а то е само последната фаза от дълъг процес понякога продължаващ над десетилетие. Преди него има виза за проектиране, често промяна на ПУП, серия от градоустройствени заповеди, обсъждания в специализирани комисии и всичко това на база инвестиционни проекти. Нерядко има и промени и заповеди след разрешението за строеж като намаляване броя на паркоместата, промени в разпределението, а в един случай, на който попаднах тия дни – цялостна промяна на предназначението, конструкцията, мястото и всичко по сградата независимо, че оригиналното разрешение вече няма правно действие.

Всички тези стъпки носят риск за нарушения, пропуски, умишлено забавяне и корупция, особено предвид, че процесът упорито не се дигитализира, за да е лесно проследим. Част от документите като искания за промени на ПУП, издадените визи и заповеди са публични. Строителните книжа заедно с всички тези административни документи следва да се качват в регистъра по ЗУТ, който обаче все още не е видял бял свят – мина обсъждане и от началото на мандата чака само подписа на Шишков.

Час от тези строителни книжа и инвестиционното намерение са и плановете за озеленяване. Това са няколко скици, които в детайли показват къде ще са зелените площи, колко ще е дълбок почвения слой, къде и колко дървета и храсти ще има и какъв процент от изискванията ще бъде постигнат.

Защо е важно?

Плановете за озеленяване са неразделна част от проекта и на тяхна база се издава разрешение за строеж. В последствие приемателната комисия сравнява тези и други документи с това, което на практика виждат на място и решават дали да издадат акт 16. Това е поне на теория. Конкретно за София и озеленяването подписът е на служител на районната община. По принцип трябва да е ландшафт архитект, но в практиката често самият районен кмет или трето лице, на което е делегирал, се подписва. Длъжни са обаче и потвърждават с подписва си, че довършеният имот отговаря на описаното в плана.

В статията си за бутафорното озеленяване описах някои от изискванията в наредбата за зелената система в София. Някои ключови аспекти са:

• Почвеният слой трябва да е минимум 120 см. дълбочина при дърветата, а ако са в кашпа – поне 1 м³ обем на почвата
• За храсти почвения слой трябва да е поне 60 см, а за трева – поне 40 см.
• При строежи над 2 декара – задължителен резервоар за дъждовна вода и използването ѝ за поливане на зелените площи
• Отстояние на дървета от сгради – 1.5 м. или и 3 м., ако дървото стига 5 метра.
• Отстояние от бордюри – 70 см.
• Отстояние от пътни платна – 2 м.
• Отстояние от откоси и тераси – 1м.
• Отстояние от стълбове – 4м.

Тези изисквания не значат, например, че не може да се засади дърво точно до бордюра на пътя без достатъчно почва. Безсмислено би било, защото ще изсъхне, но също така не следва да се брои при смятането на озеленяването. Това е важно, защото освен дялът земя като зелена площ има изискване и какъв процент от нея е във висока дървесна растителност. За широколистни дървета с височина между 3 и 5 м. на 12 годишна възраст броят 12 кв.м. площ за това изчисление. Над 5 м. – 20. При иглолистните е съответно 5 и 7 кв.м.

Ключов аспект тук е, че доста от тези изисквания влизат в сила през юли 2023, т.е. за разрешения за строеж издадени преди това важат старите разпоредби за отстояния и почвен слой. През 2019 г., например, изискват да има почвен слой от поне 60 см., а когато е не по-малко от 30 см. площта важи с индекс 50% към общия коефициент на озеленяване. Отстоянията от бордюри, стени и тераси обаче са били същите.

Трябва да се разбере също, че плановете не са абсолютни. Това е просто илюстрация как си представят, че ще стане озеленяването, но на терен може да се окаже друго. Аналогично скиците къде ще бъдат сградите почти никога не отговарят в мащаб – отстоянията не са същите, височината не е тази и прочие. Затова ключовия момент е при приемане на обект на груб строеж да не се гледа по документи, а да се измерват реалната височина и отстояния. Аналогично при премателната комисия не се гледа дали точно в това пространство има дърво, а колко са на брой, дали са същия вид (има значение колко големи ще станат) и дали почвения слой и отстоянията са правилните.

Защо не виждаме тези планове?

Най-честата причина за отказ при поискване на тези скици, е че се засягали правата на трети лица. Това са инвеститорските компании и архитектите. Те от своя страна изрично са искали да не получавам плановете за озеленяване. Доколкото не изясняват никога в отговорите си точно какви права биха били засегнати и по какъв начин, може само да гадаем, че всъщност замесените се притесняват от разкриване на нарушения.

Подобни откази са доста спорни, защото става въпрос за документи неразделна част от строителните книжа. ЗУТ изрично посочва, че поне част от тях трябва да се публикуват в регистъра (когато види бял свят), т.е. са публични по дефиниция. Отделно свободно може да се използват в рамките на административен процес и производство, част от който спокойно да изиска публичността им какъвто вече в случая с исканията за промяна на ПУП и други аналогични скици от същите инвестиционни проекти. Няма основателна причина да се прилагат тези правила за публичност за едни чертежи, а не за други. Най-вече законът за достъп до обществена информация предвижда, че дори да има съмнение за засегнати права, при надделяващ обществен интерес може да се предостави достъп при минимизиране на предполагаемата щета. Т.е. могат да редактират имена и елементи, които ги притесняват и пак да предоставят скиците.

Експлоатиране на авторски права за прикриване

Попаднах и на друг аргумент – авторски права. Законът третира архитектурните планове и всичко свързано с градоустройството по любопитен начин. През последните 10 години са вкарани множество стратегически промени, които силно ограничават разпространението на архитектурни планове освен, ако изрично не се изисква от друг закон – например както ЗУТ дава възможност това да се определели с наредба. Тук ограничението сериозно надвишава опазване на имуществените и неимуществените права. Забранили са притежанието на копия от архитектурни планове дори за лична употреба без търговска цел.

Както се сещате, в тази хипотеза попадат и плановете за озеленяване като част от архитектурния проект. Те съдържат лични данни като кой ги е изготвил и подписал. Тези данни стандартно се заличават по GDPR. Това от своя страна създава интересна хипотеза – ако все пак получа тези скици със скрити имена и подписи, мога ли да спазя Закона за авторските права и да опиша както съм задължен източникът и авторът му, когато не го знам.

Голяма част от възможностите за т.е. „безкористно използване“ на авторски материали като журналистически материали, критика, сатира и прочие нарочно и изрично изключват тези свързани с архитектурата и градоустройството. Трудно ми е да определя тези точки като лобистки опити да се скрие ключова за обществото информация злоупотребявайки с принципите на авторското право. Аналогичен случай имах преди години, когато направих карта на разрешителните за сеч в България и няколко лесовъда ме заплашиха със съд, тъй като имали авторски права върху актовете и никой нямал право да ги използва без тяхно съгласие.

Административни документи в квантова суперпозиция

Всичко описаното до тук не важи за официалните актове и документи издадени от различните институции като част от административния процес. По принцип всички те са по подразбиране публични и специално тези по ЗУТ трябва вече да се публикуват от общини, ДНСК и министерства. Някои, които засягат вътрешни процедури и актове стават публични и обект на поискване по ЗДОИ две години след издаването им. Дори за тях никой държавен служител няма право да откаже предоставяне на вътрешните номера на такива документи, както и да признае съществуването им, освен ако не са засекретени. Тук няма значение дали същите се отнасят или засягат трети лица.

Това значи, че документ като протокола от държавната приемателна комисия, разрешението за ползване и всички документи издадени от общината и ДНСК следва да са публични и то най-късно две години след датата. Отделно копия от протоколите се дават на подписалите ги страни и членове на комисията.

Именно заради тези важни аспекти обжалвах два отказа на ДНСК да ми предоставят точно такива актове издадени от тях, както и протоколи по приемане. В тях се съдържа ключова информация какво са видели, какви забележки са имали и кой се е подписал, че всичко е наред. Делата са насрочени в рамките на следващия месец и се надявам до края на годината да имаме резултат.

Компромисният път

Авторските права в България са доста строги и подобни тенденциозни ограничения специално за архитектурата съвсем естествено притесняват всеки. Дори когато няма зла умисъл и опит за прикриване, това механично води до отказ от действие „за всеки случай“. Както споменах, ЗДОИ дава възможност да се търсят алтернативи при надделяващ обществен интерес. В случая несъмнено има такъв предвид изложеното в началото на този текст. Затова на няколко поредни искания за достъп до обществена информация от Столична община ми дадоха възможност да видя все пак плановете за озеленяване. Условието бе нямам дигитално копие, да ги чета само физически на място и да не правя снимки.

Това ми позволи да видя истинските параметри, разпределени на озеленяването, колко дървета, вертикално озеленяване и отстояния са обещали, както и как тези планове са се променяли с времето. Това е важно, защото често не знаем какво търсим докато не го видим. Не стига просто да се искат няколко числа от документите. Пробвал съм и дори такива са ми били отказвани с аргумента, че не им била работа да ровят по дигиталните архиви. Тази седмица получих такъв отказ по свързана тема, за която ще пиша също скоро. Нямах възможност да видя също протоколите от приемателната комисия, защото те са били при ДНСК, а районната администрация, където са разглежданите сгради и е била страна, отрича да има копие.

Затова в следващата част на тази статия няма да мога да ви покажа самите планове. Първо, защото години наред получавах откази от вече бивши главни архитекти. Второ заради ограниченията в закона за авторското право целящи именно избягване на подобна прозрачност. Трето, защото все още нямаме публичен регистър по ЗУТ, който да се надгради да включва документи защитаващи обществения интерес заедно с други подобни като транспортния анализ и становищата за пожарна безопасност.

Този начин на предоставяне е силно ограничаващ, най-малкото защото мога само да преразкажа какво съм видял на база няколко числа в наредбата. Ландшафт архитект би хванал с един погледа всички нередности, ако документите бяха публични. Все пак, Столична община направи една крачка повече от всички други институции и предишни администрации и ми даде поне някакъв достъп. Следващата стъпка би била довършването на регистъра по ЗУТ от Шишков и изискване да се качват този тип документи там.

В близките дни ще публикувам следващата част от темата, че която ще покажа с конкретни примери какво видях, какво липсва и защо е толкова нужна прозрачност и безкомпромисност.

Всички забелязваме колко много реклама – най-вече такава на хазарт – има по улиците и пътищата на страната, по билбордове, фасади, покриви и какво ли не. Наскоро реших да науча повече как се получава така. Разгледах първо положението в София и създадох инструмент, с който всеки може да провери какви разрешения за реклама има около него и да подаде сигнал, ако вижда нередности. Аналогичен проблем има във всички български градове, но там липсват документи и данни, които да позволят такава прозрачност.

Обърнах се към билбордовете извън населените места на България, защото там виждаме преобладаващо реклама на хазарт и пренасищане. Както и преди, направих карта, която показва различни аспекти на проблема. Ще опиша методологията и какво показва по-късно. Ще започнем с проблемите, за които научих.

Практически всички са незаконни

Билбордовете извън населените места, а в някои случаи и в тях, следва да отговарят на Наредбата за специално използване на пътищата. Чл. 13 на тази наредба описва как се изграждат и пускат в експлоатация тези съоръжения. На практика фирмите плащат такса и минават многостъпков процес на одобрение при Агенция пътна инфраструктура. Няма значение дали билбордът ще е на частна, общинска или държавна земя – АПИ трябва да одобри и прибере такса, тъй като е край пътя. Същото се отнася впрочем и за бензиностанциите и крайпътните заведения.

Тук се сблъскваме с първото масово нарушение. Чл. 56 на Законът за устройството на територията позволява да се слагат такива преместваеми обекти, но ясно посочва, че разрешение за това може да се дава единствено от общината. Наредбата, по която оперира АПИ, сама споменава ЗУТ, не може да отмени закон и не дава право на АПИ да издава разрешителни за строеж. Всеки един от тези междуградски билбордове освен разрешение за специално ползване от АПИ следва да има и разрешение за поставяне от съответната община по проект.

Не открих нито едно разрешение за поставяне на билбордовете в данните на АПИ. Най-лесно беше да се провери в София, където Столична община отговаря за издаването на такива в началото на магистралите. В други общини беше значително по-трудно като повечето въобще не публикуват тези документи. Всички са задължени да ги качват в публичния регистър по ЗУТ. Наредба по него беше пусната най-накрая за обществено обсъждане от служебния кабинет на Гюров и от месеци чака един подпис от министър Шишков. Този регистър ще позволи лесно да се провери законността на всички тези и много други обекти и строежи. Именно това е и причината да беше бавен с години и да се отлага отново и при кабинета на Радев.

Вторият проблем са търговете. Не може да се използва държавна или общинска земя без да е проведен търг. Пътищата на страната са на държавна земя, а мнозинството от билбордовете са в същите имоти или на съседни общински. АПИ не е собственик на тази земя и няма право да я отдава. Това следва да прави областните управители или в случая на общинската земя – търгове към общината. Не открих в публичната информация за търгове нещо свързано с тези билбордове.

Състояние и обезопасяване

В данните на АПИ открих информация за местоположението и състоянието на 3783 билборда. Към средата на август 11 от тях са повредени. 369 или почти 10% са опасни, но необезопасени. Още 367 са обезопасени. Необезопасените са предимно около Стара Загора, Русе, Благоевград и Варна. Отговорност за това би следвало да е на собствениците и АПИ, а не на общините, които както описах по-горе изглежда не са включени в процеса.

102 или 2.6% са с изтекло или прекратено разрешение от АПИ. При 55 или 1.5% са намерени несъответствия с наредбата като недостатъчно отстояние от възли, пътя или един от друг. Към средата на август във фаза на проектиране са били 23 нови билборда.

12% от рекламите са мегабордове – онези най-големите на високи пилони. 27% са големи билбордове. 56% са малки билбордове, а останалото са табели и други видове реклама.

Ключовата 2027-ма

Чл. 16, ал. 4 от НСПП определя, че срокът за разрешението за специално ползване е 10 г. Това е различно от разрешение за строеж или поставяне, срокът на които се различава. В София, например, е 5 г. В данните на АПИ има дати на такова разрешение за 3600 обекта. Тук виждате разпределението им по години.

От тях е видно, че огромна част са издадени 2017 г. Всъщност, 61% от разрешенията за всички билбордове извън градовете изтичат до края на 2027 г. Интересното е, че още 12.5% са по-стари и би следвало вече да са изтекли. Само 20% тях обаче са отбелязани като такива. Това значи, че вероятно договорите им са подновени без да е отразено изрично в данните.

Това прави 2027-ма особено важна, защото позволява сериозно намаление на специалното използване на междуградските пътища и магистралите по този начин. Предвид какво знаем за АПИ, интересите и влиянието на хазартния бизнес, вероятно може да очакваме сериозно преразпределяне на пазара на билбордове извън градовете. Тук не трябва да забравяме и ролята на фирмите опериращи билбордове из страната в предизборни кампании – те са сред основните фактори в такива кампании и не са регулирани от ЦИК за разлика от електронните медии – нито като достъпност, равна представителство или дори цена и произход на средствата. Видяхме го ясно при последните парламентарни избори когато огромна част от билбордовете извън градовете бяха обсипани с послания именно на Радев, финансирането за което така и не беше осветено. Всякакви действия в посока регулиране на този бизнес неизбежно следва да се гледа и през тази призма.

Собственост

От данните на АПИ е изключително трудно да се прецени кой оперира различните билбордове. Има множество свързани фирми, някои са вече преименувани или закрити. Заради грешки в данните като изписване на имена на фирми и ЕИК се наложи да проверя и поправя 10% от записите. Дори тогава беше трудно да се прецени чии са всъщност рекламните обекти.

Затова се обърнах към самите компании и какви рекламни площи продават. Събрах данни за шестте най-големи, за които има публична информация. DMD Consulting, Mart Media, Метрореклама, Sun Ooh Media, Metropolis и JCDecaux. Не успях да свържа данните им с тези на АПИ тъй като нямат общи идентификатори и координатите в много случаи не съвпадат. Затова на картата се зареждат като отделен набор от данни.

Ще видите също на картата, че се показват билбордове на тези фирми, които са в градове. Успях да разгранича кои са в населени места и кои са извън. Оставих всички на картата, за да стане видимо присъствието и това разграничение. По публичните данни DMD, например, има 227 билборда и всички са извън градовете. Аналогично изглежда е положението със Sun Ooh Media с 116 билборда. Половината от 381-те билборда на Mart Media са извън градовете, също както 22% от 701-те билборда на Метрореклама и 26% от 311 билборда на Metropolis. JCDecaux имат само 18 билборда извън градовете от общо 1233, което прави 1.5%. Само първите пет фирми управляват 20% от билбордовете в страната и то изглежда на местата с най-голям трафик – по магистралите и морето.

Десетки пъти повече билбордове

В данните на АПИ виждаме разрешенията им за специално използване, също и данни къде са предвидили да позволяват още билбордове. Това са пространства предимно в държавна земя от двете страни на пътища и магистрали. По наредба има изисквания за отстояние 1500 м. от пътни възли на магистрали и 500 м. от кръстовища на други пътища. Виждаме обаче на картата им, че са отбелязали такива места за бъдеща реклама включително вътре в самите пътни възли. Както споменах по-горе, има и доста изградени вече билбордове, които не отговарят на тези изисквания.

Общата дължина на тези пространства е 62504 км. В това число включваме отсечка и от двете страни на пътя. Би следвало билбордовете да са през 300 метра на магистрали и 200 метра на други пътища, но нека приемем 500 м. отстояние като консервативна оценка. Това означава, че ако рекламният бранш има финансов стимул, би имал възможността да изгради 125 хиляди билборда в страната. Това число изглежда невероятно, но при сегашната процедура и условия на АПИ е не само реалистично и дори консервативно като оценка.

Към този момент имаме данни за 3783 билборда, което прави 3% от тази оценка. Вече ги виждаме на всеки ъгъл по пътищата на страната и дори да стигнем до 10% от разрешеното по наредба. Това означава три пъти повече реклама, разсейване на пътя и почти само хазарт пред очите на пътуващите.

Тук пак трябва да напомня, че АПИ няма право да дава разрешение за строеж нито на 125 хиляди, нито на 3 хиляди билборда. Те могат да позволят само да са до пътя. Разрешението за поставяне или строеж може да се издаде единствено и само от общините. Ако се спази това правило, почти 3800 билборда из страната трябва да се демонтират ведната и да се започне процес отначало всяка община в територията си да ги одобрява.

Методология

Данните на АПИ взех от публичния ГИС сървър. Там има още много информация, включително указателни табели, крайпътни обекти и самата пътна мрежа. За рекламните съоръжения и местата за бъдещи такива има два отделни масива. Единият е този показан на тяхната карта, данните от които разглеждам тук. Другият има доста повече данни, които изглежда обаче са архивни и не мога да потвърдя като точност.

Като цяло проблемът с качеството на данните съществува и тук. Информацията се обновява на ръка, което е трудоемко и води до грешки. Обсъждах това в статиите ми за външната реклама на София и изследването на свлачища в страната. В записите за тези билбордове има доста информация, включително бележки за предишни собственици. Споменах по-горе обаче, че имената им са изписвани по няколко различни начини, а ЕИК номерата липсваха или бяха сгрешени в 10% от записите. Поправих ги на ръка като оставих данните където фирма подписала течащ договор за билборд е вече затворена. В такива случаи се оказа, че често билбордовете са купени от друга фирма поела контрола над тях и изглежда АПИ не е обновила новото обстоятелство.

Друг проблем, който открих, са около 50-тина ЕГН-та на частни лица, собственици на фирми или други. Поне 60 от билбордовете са изградени от частни лица, а не фирми по данни на АПИ. Има и много малки фирми, които са направили такива в имотите си или в конкретен район. Всички тези над 3700 билборда се притежават от 685 юридически лица. Това е поне според собствените данни на АПИ, което може би значи, че толкова са подписали договор. Възможно е и често срещам, че след това са препродавани на някой от големите оператори.

Всичко написано до тук като изводи и статистика се базира на собствените данни на АПИ. Както с други карти и анализи, които съм правил, те са толкова точни, колкото самата агенция създава информацията си. Доколкото е видно, че само част от полетата в ГИС сървъра им са видими на публичния портал, може да предположим, че останалото е предимно за вътрешна употреба и представлява поглед над оперативната им дейност. Ако това предположение е вярно, то изводите тук отразяват директно това, което АПИ знае за билбордовете в страната.

Данните за собствеността взех от портали за продажба на рекламни пространства и посредници. Такива далеч не са достъпни за всички оператори на билбордове, затова не мога да твърдя, че картата предоставя представителна извадка в тази категория. Показва обаче добре разпределението на обекти в и извън градовете и как има фирми представени в различни райони или предимно извън градовете или в тях. Ако са ви известни други такива фирми и масиви от данни, изпратете ми ги и ще се опитам да ги добавя.

Местата, където АПИ предвижда, че може да се поставят реклами, са също достъпни на портала на АПИ. Поради огромният обем данни обаче не са налични все още на картата. Ще обновя тази статия като успея да ги добавя така, че да е разбираемо.

Представяне на данните

Картата, в която събрах данните, е в стандартният формат на всичко, което правя в последните години. Горе вляво има бутони за обща информация, смяна на базов слой със сателитни снимки от Google и фокусиране на картата върху собственото местоположение.

При натискане върху някой билборд се показва подробна информация за него. При данните от АПИ тази информация е разделена на три раздела – общи данни за статус, опасност, собственик и площ, след това подробни данни за разрешението и възможни несъответствия с наредбата и накрая бележки и информация кога е създаден записът. Втори и трети раздел се отварят като натиснете на заглавията. Когато разглеждате собствеността се показва наличната информация за билбордовете според каквото е публично достъпно.

Легендата показва начини на категоризиране и съответните категории. Натискане върху вида категории сменя цветовете на картата според категоризацията. Първите три са от данните на АПИ. При изгледа за собственост се сменят данните към агрегираните от публични източници. Когато натиснете някоя категория се показва само тях изключвайки останалите. За да включите други към този изглед натиснете тях. Когато остане една да бъде скрита се връща изходното състояние показвайки всички.

Картата може да разгледате тук или да я отворите на цял екран.

Следващи стъпки

Имаше много запитвания дали мога да направя карта подобна на тази за София и за други градове. Споменах по-горе, че разрешенията за поставяне са скрити в много общини. Задължени са да ги публикуват, но наредбата за регистъра по ЗУТ се бави. Повечето нямат и регистър на рекламните обекти както в София, който макар и неточен все пак съществува. Данните за собствеността от самите оператори и посредници помага в тази насока и за следващата статия в поредицата ще започна работа по този масив от данни. Ако имате още източници, които не виждате или идеи как може да се агрегира тази информация, ще се радвам да споделите в коментарите.

Както обещах преди две седмици, в тази статия се концентрираме върху билбордовете извън градовете. Не е тайна, че повечето от тях са заети с реклама на хазарт. Тук НАП има важна роля, която не изпълнява. Едно от извиненията, които са давали в интервюта, отговори по ЗДОИ и включително на депутати е, че нямат данни къде и колко са тези билбордове. Наивно е да се смята, че това извинение е нещо повече от прикриване на желанието за бездействие и обслужване на интересите както на операторите на билбордове, така и на хазартния бизнес. Ако наистина липсата на данни е пречка. На драго сърце бих предоставил всичко, което съм събрал.

Както в предишната си статия, така и сега поставих под съмнение законността на голяма част от рекламните площи. Всъщност, на база публично достъпната информация може да твърдим, че почти няма билборд извън градовете, който да е законен. АПИ е иззела функции по ЗУТ и изглежда няма община, която да им се опълчи. Премахването на незаконни билбордове и преместваеми обекти е проблем като цяло – скъпо начинание е усложнено допълнително от АПК и бавните и непостоянни административни съдилища. Отделно държавата и самите общини следва да правят търгове за поставяне на такива обекти. Това не се случва и отново е оставен АПИ да вършее.

Докато работих по тази карта в последните дни излезе слух, че кабинетът на Радев обмисля забрана на рекламата на хазарт в градовете. Това остава рекламата им съвсем да залее билбордовете, които изброявам горе. Такава идея е била прокарвана и в миналото без резултат по разбираеми причини. Данните на АПИ и тези за собствеността показват, че това обслужва точно определени бизнес интереси, както и че ще засили стимулът да се изграждат още хиляди до десетки хиляди билбордове на всеки 200 до 300 метра междуградски път. Промяната, ако наистина сериозно се обмисля, е несъмнено лобистка и се прави точно в момент, в който пазарът се преразпределя.

По-важното обаче е, че подобна мярка би била дим пред реалният проблем – огромната щета за обществото и печалби, които този бизнес прави. Несъмнено има постъпления за бюджета, които далеч не са дори реалните суми, които следва да плащат. Дори така те са на практика данък уязвимост и данък бедност. Заедно с бързите кредити, телефонните измами, цигарите и вейповете хазартът има най-голяма роля в разрушаването на финансовата стабилност и живота на стотици хиляди български семейства.

Петте процента ограничение за рекламите беше приемлив компромис. Предвид невъзможността, а явно нежеланието да се съблюдава и санкционират нарушителите, единственото възможно решение е пълна забрана за реклама на хазарт. Всичко останало е нищо повече от обслужване на лобистки интереси.

Преди две седмици писах как за кратка отсечка в София преброих 28 билборда. Повечето рекламираха хазарт, което е забранено по закон. Закон, който изглежда никой не спазва и никой не налага. Както доста други преди мен се запитах как е възможно това. НАП са се извинявали в миналото, че тия не били баш реклама на хазарт, а и не знаели къде и колко са всъщност билбордовете. Затова реших да отговоря на този въпрос. Като за начало за София.

За целта свалих данните на Столична община за билбордовете от слой на iSofMap. Там открих 468 билборда на общинска земя по предварителна схема приета от Столичен общински съвет преди доста години. Заедно с тях са отбелязани 976 билборда на частна земя. Забелязах, че много рекламни пространства, които виждам, ги няма на тази карта и добавих данните от GovAlert за всички разрешения за поставяне, в които се споменава „реклама“ под някаква форма. Това добави още 1355 записа към данните.

Така получих 1917 точки на картата. Подробности как съм ги обработил и методологията ще прочетете след малко, но същественото е, че минавайки из града в последната седмица виждах билбордове на всяка от отбелязаните точки. Изключенията бяха единици, но за сметка на това виждах доста рекламни пана, които не бяха на картата. Ярък пример е установената за незаконна видео рекламна стена на Тиков на 4-ти км.

Но от данните видях нещо също толкова притеснително – над една трета от билбордовете и рекламите по сгради в София са с изтекли разрешителни и няма данни да са продължавани. Някои са изтекли в последните три месеца, други – преди години. Още 59 изтичат до края на годината. Отделно повечето от онези по общинска схема или 27% от всички са изтекли или ще изтекат скоро, а не изглежда да има дискусия или план какво да се прави с тях.

Затова нека се вгледаме по-подробно в данните, какво знаем, какви са известните проблеми и какво е неизвестно по темата.

• Източници и методология
• Карта и сигнали
• Оперативни и нормативни проблеми
• Какво следва да се случи?

Източници и методология

Както споменах по-горе, основните данни идват от картата за реклами и преместваеми обекти на Столична община. Изключвам от там схемите за поставяне на маси. Разрешителните за ползване взех от регистъра на НАГ като ги свързвам с поземления имот през алгоритъма на GovAlert. Ще ги намерите също на картата с документите от градоустройството. От тях взимам само тези споменаващи реклама в описанието.

Данните от iSofMap имат няколко особености и проблеми. Първо, няма много информация за схемите на билбордове на общински парцели. В доста от записите липсва и последната цифра на разрешението и затова ще видите въпросителна в картата ми. Повечето са обаче на около 10 години. Доколкото разбирам, много от договорите са изтекли, но са оставени в сила, докато не истекат останали и се реши какво да се прави за всички пространства.

За рекламите на частни парцели знаем повече. Вторият проблем е, че много разрешителни налични в НАГ липсват на картата, както и много рекламни пространства. Точките на тази карта показват конкретните елементи като някои са с общо разрешение за поставяне. Обединявам ги на картата само, когато географските координати са еднакви, т.е. са практически един до друг.

По номера на разрешителните свързах повечето от тях с регистъра на НАГ, т.е. може да достъпите самия документ. За 68 от тях или 8.1% разрешителното не е публично. Всъщност, става въпрос за 46 разрешителни, защото няколко от тях са за повече обекти. Всеки служител издаващ такива документи е длъжен да го публикува в регистъра, т.е. говорим за пропуски или умисъл. Не са дори стари разрешения – някои са от 2012, но има и такива, които все още са валидни от 2023 и 2024 и също липсват. Липсващи документи в регистрите на НАГ не са изключения обаче и особено такива за поставяния съм засичал неколкократно да се укриват, особено покрай обекти на Национална спортна база в Изгрев.

Тук е важно да се спомене и срокът за валидност на разрешенията. Докато при общинските схеми за поставяне е доста мътно какво се случва, тези на частни земи се издават със срок от пет години. Този е намален от 10 години с решение в средата на 2018-та и влиза сила през септември същата година. Т.е. би следвало разрешения за поставяне издадени преди септември да са с 10 годишен срок. Например, разрешението за светещия надпис на Артекс над първия Диамант е издадено през юли 2018 и важи още две години, освен, ако живеещите в сградата не решат да прекратят договора за надписа, по който би следвало да получават наем. Подалите след септември следва да са с 5 годишен срок.

Практиката е друга. Първо, че за смятане на кой режим се използва е взета не датата на заповедта или обсъждането в комисия, а датата на подаване на заявлението. Един пример тук е покривна реклама над сградата на Джъмбо на бул. България. Има обаче няколко случая, в които тогавашния главен архитект Здравков е налагал двоен стандарт. Някои подадени през август са получили 5 години срок, а други като надпис на Harmony Group на офис сграда на бул. Черни връх има срок от 10 г. независимо, че молбата е подадена през октомври. Заради тези противоречия прегледа всички разрешителни издадени през 2018 и 2019-та и отбелязах какъв е реалният срок. Някои са издавани с 10 годишен срок чак през март 2029-та.

По номерата на разрешителните свързах линковете в регистъра с точките от картата с преместваемите обекти от iSofMap. Както спомена горе, за някои разрешения има отбелязани повече точки, тъй като са позволени повече рекламни обекти. Така 721 разрешения бяха свързани с 839 точки на частни имоти. Когато обаче подобно свързване не беше възможно в 610 разрешителни, не можех да отбележа точното местоположение на рекламата. Затова ги сложих в центъра на парцела и при натискането му се показва цялата зона, където би могъл да бъде. Докато някои парцели са малки, други са значителни и имат по няколко билборда. Това има страничен ефект, че една точка може да разрешава няколко билборда пръснати из голям имот, а на картата да стоят като една точка. Това произтича от липсата на актуални данни в НАГ.

Друг проблем е, че някои билбордове и други рекламни елементи имат няколко поредни разрешителни, някои изтекли, а други – не. В данните на iSofMap те са като отделни точки с няколко метра разстояние. По контекста се разбира, че става дума за същото място или същия обект. В други случаи това не е ясно. Когато такива точки са много близки, ги свързвам и показвам списък на разрешения за това място. Ако последното като хронология е още валидно, отбелязвам точката като валидна. В други случаи обаче има само изтекло разрешение в данните на рекламните елементи и откривам ново в регистъра с разрешенията. При вторите знам само парцела, а не точното място. Независимо, че бих могъл да ги свържа, ако в този парцел има само един рекламен елемент, това предразполага към грешки. Затова е възможно на места на картата да видите близко един до друг изтекъл билборд и до него в същия парцел нов валиден такъв. Макар да са доста малко тези случаи и бих могъл да ги разгледам един по един, не искам да правя предположения по заглавията и имената на фирмите и представих данните във вида и с качеството както са на страницата на общината.

Не на последно място, категоризирах някои от валидните разрешителни според това дали са билбордове или реклами върху сгради или на стени. Направих това отново по ключови думи и сложих филтри в легендата. Макар някои от тях да са реално фирмени надписи, това отново е реклама, която допринася до визуалното замърсяване на града, особено предвид, че повечето светят нощем.

Може да свалите таблиците с изходните данни за схемите за поставяне на общинска земя, елементи и разрешителни. Включил съм координатите и номерата на поземлените имоти.

Карта и сигнали

Поставих всички точки на карта аналогична на тези, които съм правил с подобни визуализации. От бутоните вляво може да смените базовия слой със сателитна карта на София и да фокусирате картата върху местоположението си. От легендата може да изключвате от картата различни категории реклами и разрешения.

При натискане на някоя точка се отваря известната за това място информация. Ако е само разрешение, на картата ще се покаже и района на поземления имот, където вероятно все още е билборда или рекламния обект. Ако виждате нарушение, може да натиснете на линк с указания как да подадете сигнал.

Тук може да разгледате картата, както и да я отворите на цял екран за по-удобно.

За разлика от другите проекти на отваряне на данни, този има заглавна страница представяща нещата различно. Тя започва с два бутона. Единият води към картата, а другият използва същите данни и местоположението на посетителя (ако разреши достъп до такова), за да установи най-близките рекламни пространства и дали са валидни. Показва ги в списък и натискане на някой от тях представя същите подробности и линк към документа, ако такъв е известен.

Под списъка и подробностите има указания как да се подаде сигнал към Столична община през системата Call.Sofia. С обновлението ѝ, линкът позволява предварително въвеждане на категория и подкатегория. Остава да се избере точно място, да се отговори на въпрос, че става въпрос за „Извършване на нерегламентирана рекламна дейност“ и да се попълни заглавие и описание. Съветвам да се добавя тага #noads, за да намирам по-лесно сигналите и да мога да ги покажа на картата. Важно е да се добави и снимка, на която се вижда улицата и съседните сгради, за да може ясно да се идентифицира за кой точно билборд става дума. Както сами сте свидетели има места из града с до 20 такива наоколо, което както затруднява свързването на сигнала с конкретен обект, така и още веднъж показва колко са излезли нещата извън контрол.

Трябва да подаваме сигнали, за да се установи дали тези обекти имат разрешения, дали са валидни въобще, но също и дали обектът отговаря на разрешението. Примерите в следващата секция показват, че намираме валидно понякога разрешение за малък едностранен билборд, а на място се вижда значително по-голям такъв. Ако отговорят, че има разрешение за поставяне, следва въпросът защо не е публично, както е нормативното изискване в общината и защо не присъства на картата с рекламите в София.

Оперативни и нормативни проблеми

Обществена тайна е, че много от рекламните площи са незаконни, с изтекли разрешения или че такива въобще не е трябвало да бъдат издавани. Системният контрол над тези и други преместваеми обекти е труден и както сам съм свидетел редовно, не се случва дори при подадени сигнали. Пример за това са проблемите със задължителното озеленяване на жилищни комплекси и строителство без разрешение от НСБ в Изгрев. Дори причината да се вгледам в тази тема – видеостената на хотела на 4-ти км. – беше установена като незаконна едва след множество сигнали от района. Въпреки това все още си е там докато сигналът пътува между офисите из НАГ. В този смисъл, за този портал, данните и евентуалните сигнали произтичащи от тях може да благодарим на Тиков.

Не трябва да гледаме далеч от този казус обаче, за да видим други проблеми. В рамките на кръговото на 4-ти км. се забелязват 15 билборда и една реклама на комин. На картата ги виждаме всички плюс няколко надписа на сгради. Поне три от тях са с изтекли разрешителни, а две от тях заедно с още едно с валидно разрешително до март 2028-ма са за едностранни билбордове. На снимките виждате последните три, които имат реклами от две или три страни.

В центъра на кръговото виждаме шест билборда по схеми за поставяне от общината заедно с още поне два малко извън кръговото. Всички са на общинска земя и в зелени площи. По наредба за ремонт и смяна на рекламите може да влизат и паркират тежки коли в зелените площи, както и да се изсичат дървета и друга зеленина, за да са видими тези и други реклами. Освен визуалното замърсяване, всичко това допринася и много до унищожаването на зелени площи. Тук не говорим само шест билборда, а стотици, които всеки месец налагат подобни действия на подобни места.

Следващите два примера пък показват как точките от картата с рекламите на общината се групират. В случая става въпрос за билбордовете по периметъра на мол СкайСити. Разрешението е за общо 19 такива пространства. Точките от данните на общината са 9 като няколко от тях събират по 2 или 3 билборда. Разрешителното за всички тях са изтекли преди три години след като са имали 10 години срок на действие.

Тук се сблъскваме с няколко проблема. Първо, както обсъдих преди не е ясно дали и колко от тези рекламни пространства имат нови разрешения за ползване, които по някаква причина не са станали публични. За онези 46 неизвестни попитах НАГ с номерата, за да се разбере дали е техническа грешка, не съществуват или е друго. Тук още по-ярко се вижда липсата на единния регистър по ЗУТ, който все още очаква подписа под наредба на кабинета на Радев. Писах за това покрай случая в Баба Алино. Този регистър следва да помести не само тези разрешения за поставяне, но и всички в цялата страна с ясна проследимост.

Лошото качество на данните личи най-вече в слоя с рекламите и преместваемите обекти, където много нови билбордове с валидни разрешителни липсват, а изтекли такива изглежда все още стоят. Не може да разчитаме на него като източник на реалното състояние в София и затова призовавам всички да се огледат и да подават сигнали.

Оперативно изглежда няма достатъчно проверки или поне резултат от тях. Възможно да е въпрос на капацитет или желание. Доколкото получих отговори, тази задача се пада на Столичен инспекторат, който следва да следи за изпълнението на задълженията по тези договори и разрешения. Възможно е да не са само те. Възможно е да страдат от същият недостиг на качествени данни кое е законно и кое не, с който се сблъсках аз. Фактите са обаче, че при редица сигнали дори за елементарни бутки и бариери или сеч на дървета, районно кметство, който единствен отговаря за издаване на такива разрешителни, пита установения извършител да предостави документ. Т.е. не си вярват на собствената деловодна система или не си спомнят какво са подписали и за кого. Вероятно е било на крак, вероятно нарочно не е входирано дигитално и направено публично. Надявам се да е просто тяхното разбиране за процеса, а не тупат топката докато всички забравят, за да не се налага да пишат акт. Такива случаи имам наскоро по сигнали за отрязани дървета в Младост и преместваеми обекти в Изгрев.

Лошата проследимост до сега, липсата на документи, отчетност и отговорност скриваше подобни случаи. Получих уверения, че новата система на Call.Sofia ще поправи това и следва да го тестваме. Трябва обаче да се вдигнем очи и да се огледаме и вместо да се ядосваме защо има повсеместни реклами на хазарт и следващото уж зелено бетонно туловище, да се запитаме защо въобще е бодната тази реклама там и не само дали е законна, а следва ли да е там въобще.

Тук стигаме до нормативните проблеми. И сега има законов път, по който да се получи разрешение за такива реклами. Този процес обаче от една страна е утежнен процедурно – комисия в НАГ за схемата и после отделно молба за поставяне. От друга времето за такова разрешение силно варира и е значителен източник на корупция. Както стана видно от решенията по времето на Здравков, срокът е даван както дойде. Тогава някои решения са били получавани месец след искане, а други – година и половина. Срокът трябва да е в седмици и да може да се продължи разрешение в рамките на шест месеца преди да изтече старото. Реалността обаче е, че за някои от тези билбордове, за които ще подадем сигнали, има молба за разрешение, която престоява с години, а обектът още си стои с погрешен претекст, че има производство по случая. Нищо, че вероятно не може да получат разрешение по принцип.

По принцип има редица ограничения, но далеч не са достатъчни, за да не се претоварва града с 1500 билборда закачени къде ли не. Скоро ще тръгне отново темата за тези общинските билбордове, но те са само малка част от всички. Липсва стандарт, който да се следва. Може да е визуален или метрика на площ. Разумно би било да се намалят рекламните площи най-малкото три пъти. Ако приложим стандартите на други големи европейски градове, както много обичат да правят общински съветници и архитекти, следва да забраним изцяло рекламата на покриви и стени на сгради и да има не повече от 100 билборда в града по булевардите.

Какво следва да се случи?

Първото нещо е да покажем колко масов е проблемът с незаконните реклами подавайки сигнали. Описал съм в проекта как може да стане това.

Второто е, че трябва да решим как искаме да изглежда градът ни – описан с билбордове и реклами по покриви или изчистена градска среда. Тук едни ще кажат, че това носи доходи на общината, а частни лица следва да могат да правят каквото си искат с имотите си. В действителност никой имот не е в изолация в града и трябва да се съобразява с останалите, а доходите за общината може да се компенсират с по-малки и незатормозяващи рекламни пространства. Тук следва да решим какви следва да са тези правила и да изискаме от Столичния общински съвет да ги наложи.

Трето, следва да следим пътят на сигналите, позициите на местните избраници, предложенията и дискусиите им. Често последните минават набързо и на тъмно защото обществото така и не разбира, че е тема в дневния ред или че това, което се готви ги засяга пряко.

Четвърто, започнах с темата за хазарта с причина. Рекламите на хазарт са основен двигател на всичко, което описвам и много от билбордовете са собственост именно на фирми свързани с хазартния бизнес. Докато рекламата на хазарт не бъде повсеместно забранена независимо къде се намира, няма да има решение този проблем. Заедно с бързите кредити и телефонните измамници, хазартът носи най-големи негативи за благосъстоянието на българското общество и особено най-уязвимите от него. Намирам за изключително цинично да се обсъждат акцизи и печалби за местна и централна власт в този контекст. Не по-малко цинично и опитите за триене на имиджа им чрез финансиране на спортни отбори и зали. Ако приемем всички тези като каквито са – просто реклама на хазарт и разпознаем щетата, която има върху обществото ни, то дори това би бил достатъчен повод да преразгледаме основно броя и разположението на рекламните площи в града.

Не на последно място, трябва да направим крачка назад и да разберем, че градската среда не е просто красива картинка, която виждаме само по рекламите на жилищни сгради, а съвкупност от планиране, изпълнение и контрол. Тук засягаме планирането и контрола по един елемент от нея – рекламите. Освен него има замърсяване на въздуха, водата, почвата, с шум и светлина, които влияят пряко на качеството на живота и здравето ни. Тук фактори са достъпността на средата, обществения транспорт, качеството на строителството и спазването на стандартите и прочие. Важен фактор е и озеленяването, темата за която ще засегна нашироко скоро. Не може да отмятаме с лека ръка който и да е от тези компоненти смятайки, че не е най-големият проблем. Това се случва всъщност с всеки един от тях един по един и накрая се чудим защо градовете ни изглеждат толкова зле.

Осъзнаването на проблема е важна стъпка, но често спираме там. Този път молбата ми е да направим следващите две крачки и да подаваме сигнали, да следим изпълнението им, да изискваме отговори резултат. Може би ще даде полезен пример за другите елементи на градската среда и модел за засягането на проблемите там.

Не, не говоря за пазенето на паркомясто със стол, щайга или саксия.

Преди месец писах за служебното паркиране в София и отправих критика към качеството на данните, които получих тогава. Междувременно пуснах ново запитване по ЗДОИ, с което освен същите данни поисках и всички паркоместа за хора с увреждания. Това беше честа обратна връзка след последната ми карта.

Този път данните бяха в добра форма и практически не се налагаха корекции. Всички данни за абонаменти бяха с имената на платилите ги. Частните лица са с инициали и при тях липсва личен адрес. При фирмите има адрес на централен офис. Данните са абонамента са също много по-добре структурирани – събрани са договорите на едно показвайки какви пакети са групирани. Където има различни периоди на абонамент, това е защото са добавяни пакети на по-късен етап.

Новите данни включват 2246 паркоместа като част от 1317 договора за абонамент с 1048 лица. За сравнение, старата справка от март имаше 48 паркоместа по-малко. Открих само 12 абонамента да са на физически лица. Най-много паркоместа имат ОББ – 51, ДСК – 35, Ц.Б.С. ООД (свързано с хазарт) и Юробанк – по 26, ПИБ 22. Британското посолство има 21 служебни паркоместа. Министерствата имат общо 63, различни агенции – 28, комисии – 15. КТБ още има 3 паркоместа и договорът им е подновен през март тази година. В тези данни не са включени паркоместата, които съдилищата са си осигурили със спорни решения за охранителните зони около сградите си.

Обнових картата да показва новите данни и архивирах картата на друг адрес. Тъй като не се налага да обработвам данните и да гадая, няма паркоместа с неизвестен абонамент. Вместо това добавих категория в легендата за паркоместата запазени за хора с увреждания – общо 1177. За тях се показва като информация само района и зоната. Не получих информация за такива паркоместа извън синя и зелена зона, което е странно. Известни са ми поне няколко паркоместа за хора с увеждания извън тези зони. Попитах ги отново защо липсват.

Обновената карта ще намерите тук или може да я отворите на цял екран.

В миналата карта забелязах няколко служебни паркоместа, които имаха нощен режим без да имат основния. Това най-вероятно беше проблем със справката. Този път няма такива, но се забелязва нещо друго странно. Гранд хотел Милениум София ООД са заплатили през ноември 2024-та пет паркоместа с дневен, разширен и нощен режим. Това значи, че местата са резервирани за тях постоянно – понеделник до неделя, 24 часа на ден. Нощният режим обаче е наличен само за синя зона според условията на сайта на ЦГМ. Тези паркоместа се намират в зелена зона и дори справката по моето искане за достъп до данни го показва.

Не става ясно как се е случило това и две години хотелът се радва на денонощни служебни паркоместа почти две години. Възможно е да е било по стара версия на наредбата, но не открих да е имало разлики. Ще питам и ще допълня статията.

В отговора си ЦГМ споделиха и някои финансови данни. Споделят, че за цялата 2025 г. приходите от слъжебен абонамент възлизат на 9.537 млн. лв. или 4.876 млн. € без ДДС. Разходите за осигуряване и поддръжка на служебните паркоместа са 549 хил. лв. или 280.7 хил. € без ДДС. Последното включва само очертаването и слагането на табели, а не махането на погрешно паркирали коли.

Проста сметка показва, че според сега сключените договори приходите без ДДС ще са 505.8 хил. €. Макар броят им и включените пакети да варират, виждам, че се увеличават като брой места в последните години. Така по груби сметки и ако приемем, че всички са се възползвали от намалението от 10% при предплащане за цяла година, биха излезли 5.462 млн. € без ДДС прогнозни приходи за 2026 или 12% повече от предходната. Така предоставените суми за миналата година изглеждат логични като имаме предвид скокът в броя на служебните паркоместа.

В доста статии и интервюта се споменава, че все повече хора се връщат в България. Коментирал съм го и аз на няколко пъти, макар и по-резервирано. Виждам, че се обсъжда често колко са се върнали всъщност, какво образование имат и от къде идват. Видимо за някои хора е по-важен оттенъка на кожата, а не какъв потенциал могат да донесат обратно сънародниците ни от чужбина.

Затова реших да внеса малко яснота относно тези твърдения. Ето какво знаем и какво не от наличните данни.

През 2020 за пръв път от доста години броят напуснали страната е по-малък от тези заселили се в България. Между 2020 и 2025-та има от 12 до 42 хиляди механичен прираст всяка година. Общо по данни на НСИ това означава, че 186717 души в повече са се нанесли в България. От тях 34257 от тях са родени в България. Още 17824 имат българско гражданство, но не са родом от България. За последните има три хипотези. Първата са натурализираните българи пренесли се в България в някакъв етап след като са получили гражданство. Втората са български мигранти върнали се от чужбина заедно с децата си, които са се родили междувременно там. Третата са наследниците на насилствено изселените в Турция българи през 80-те. По мое мнение тези почти 18 хиляди са смесица от тези групи с най-голяма тежест втората.

За същия период (2020-2025) 89606 души са получили българско гражданство. 28% от тях са родом от Македония. 14% са от Украйна, 11% са от Турция и 9% са от Молдова. Не знаем дали тези почти 90 хиляди са сред 271-те хиляди нанесли се в България. Не знаем дори дали са стъпвали въобще в страната или директно са заминали някъде по света. Съдейки по анекдотни впечатления от опашките пред консулствата, повечето получили гражданство го използват като възможност да отидат в Германия, Белгия и Австрия. Нямаме конкретни данни за това обаче.

Нямаме публични данни от къде са родом онези върнали се в страната, какъв етнос имат и други социални характеристики. Споменавам го единствено, защото изглежда занимава огромна част от обсъждащите темата. Нямаме данни не защото някой ги крие, а защото подобно на преброяването, етническата принадлежност е въпрос на самоопределяне. Давал съм многократно примери за това със себе си. Отделно най-често данните за образование, доход, продължителност на работа, размер на домакинството и прочие са на база социологически допитвания, т.е. самооценка по въпросници, а не обективни данни от регистри. Същото обясних за микропреброяването в Германия, например. Най-вече подобни въпроси не се задават когато някой се мести в България. Има въпроси за образование и съжителство при смяна на настоящ адрес, но често не се попълват и не се извеждат като справки от ГРАО.

Според същите тези данни на НСИ, едва 4062 лица са променили настоящия си адрес от Германия към България. Тук е важно да се посочи, че това далеч не са всички за които НСИ има данни, че са се върнали от там. Както обясних в статиите ми за избирателните списъци и реалните данни за раждаемостта в страната, статистиката не следи само справките на ГРАО за настоящ адрес, а редица други показатели, по които преценяват, че някой не е постоянно в България. Отделно доста хора не променят настоящия си адрес като заминават или се връщат, което прави такива косвени показатели особено важни. Резултатът е, че отклонението от преценката на НСИ за населението при преброявания е аналогично на това на немската статистическа служба Destatis за Германия. Последните, например, намалиха с 10% оценката си за българските граждани в Германия след последното си преброяване.

Данните на Destatis показват шарена картина от числа за диаспората ни, но общото е, че има голямо намаление по всички показатели. Писах през февруари подробно за това. Тези дни излязоха данните от адресните регистрации и само за 2025-та г. има намаление с 13368 български граждани или 3.7%. За 2024 и 2025 общо са 22075 или 6%. Отделно според грубата оценка от микропреброяването тези в Германия, за които се знае, че или те, или родителите им са родени в България, също намаляват, макар и с под 2%. Според данните за движението на хората, 21 хиляди български граждани в повече са напуснали Германия през 2024 и 2025 без да знаем накъде са заминали. 24300 души в повече са се преместили от Германия в България без да е уточнено място на раждане или гражданството. Тук е важно пак да се спомене, че немската статистика не отчита за български гражданин някого, когато има също немско гражданство.

Събрани тези данни по мое мнение показват, че мнозинството от българите напуснали Германия са се преместили в България. Също, че изглежда са значителен дял от 74-те хиляди души, които са се нанесли в повече у нас.

Това е всичко, което знаем от данните на Германия. Както писах в последната си статия за данните за диаспората ни там, има оценка за месторождението, колко хора са с двойно гражданство, колко деца са родени и навярно нямат българско гражданство въпреки правото си на такова и колко са получили. Знаем за социалния статус, доходите, образованието и как свързват двата края средно за диаспората ни и то на база преценка със закръгляне от социологически проучвания, не обективни данни.

Всякакви упражнения и квалификации за българите в чужбина извън описаното тук, както и опитите за разделение на групи обаче не стъпват на измерими факти. Още по-безсмислени са изказванията какви са българите върнали се в страната като произход, етнос, образование или опит. Безсмислени, най-вече защото не би трябвало да има значение – имаме нужда от всеки независимо какъв е в сегашната си ситуация. Безсмислени също, защото гарантирам, че никой няма данни за това и предимно си измисля. Давам Германия като пример, защото познавам методологията и проблемите на тяхната статистика, както и защото са най-голямата българска диаспора в света.

Трябва да спрем да спорим кой какъв е и да се опитаме да разберем по-добре какво стои зад тези положителни числа, да работим да се превърнат в тенденция и да търсим начини да се възползваме от опита на тези хора. За целта трябва да се работи много срещу предразсъдъците в обществото ни не само срещу миграцията, а и често собствените ни деца заминали в чужбина, но и срещу мигранти от страни извън Европа, от които имаме жестока нужда предвид липсата на работна ръка. Желаещи видимо има, но от нас зависи дали ще ги отпратим, дали ще работим с тях или в другата крайност ще ги изолираме в гета както направиха белгийците с предвидим ефект. Същото, впрочем, важи и са сънародниците ни връщащи се в страната. Техните действия ще са индикатор и присъда дали България има някакво бъдеще.

В началото на годината забелязах, че няколко паркоместа извън синя и зелена зона, където често спирам, са вече служебен абонамент. Стори ми се странно предвид, че бяха пред офис сграда, която си има паркоместа в имота, а служебните бяха запазени включително за събота и неделя. Зачудих се как става това и колко такива има наоколо. Затова поисках от Центъра за градска мобилност информация за всички паркоместа в София – в и извън зоните за платено паркиране, служебни и обикновени, с точно местоположение и детайли за абонамента.

Отговориха ми в края на март като ми предоставиха две таблици. Първата с данни за 1447 абонамента, а втората с координатите и адресите на 2188 служебни паркоместа.

Методология и условности

От отговорът става ясно, че нямат координатите на всички паркоместа в София. Уточниха обаче, че в синя и зелена зона са около 33 хиляди. Имат географските координати единствено на тези за служебен абонамент, но и те са ориентировъчни. Казаха и че не пазят информация какво е лицето, което плаща за служебния абонамент – дали е общинска или държавна институция, юридическо или физическо лице. В таблицата с абонаментите около половината записи са с имената на фирмите или институциите. Предполагам, че останалите са частни лица. Съдържат също срок и вид на абонамента, брой и адрес на паркоместата.

Тук трябва да уточним няколко термина. Условията и цените на служебните паркоместа са разписани на сайта на ЦГМ в съответствие със приложената към настоящия момент наредба. Последните промени в нея бяха обжалвани и въпреки спечеленото от общината дело, не са приведени в действие.

Това значи, че сега има три вида абонамент – дневен, удължен, разширен и нощен. Дневният е между 8:30 и 19:30 в работни дни. Ако към него добавите удължен може да паркирате между 8:30 и 23:30 пак в работни дни. Разширеният позволява паркиране в събота и неделя между 8:30 и 19:30. Нощният важи само за синя зона и прави мястото запазено 24 часа. Всичко абонаменти са допълнителни към дневния. Така, например, ако вземете дневен за място в синя зона и добавите нощният, ще е запазено за вас денонощно в работни дни. Ако добавите и разширеният пакет, мястото ще е само за вас 7 дни в седмицата, 24 часа в денонощието.

В таблицата за абонаменти за едно и също паркомясто може да има няколко записа според дневния и допълнителните абонаменти. Възможно е допълнителните да са само за едно място, а дневният да е за повече. По-голям проблем обаче се оказаха адресите. В данните предоставени от ЦГМ адресите при абонаментите и тези за паркоместата не съвпадаха почти никога. В някои случаи бяха описателни (след кръстовището) , в други – липсва номер на улицата. Понякога нямаха нищо общо между двете таблици. Не знам дали ЦГМ така си организира данните или просто така са ми ги предоставили за справката. Ако е първото, не бих се учудил да води до редовно объркване.

Самите паркоместа бяха с доста точни координати и лесно можех да ги сложа на карта. За да ги свържа с абонаментите обаче трябваше да гадая по адресите. Опитах с няколко AI модела, но резултатите не бяха добри. Това беше причината да започвам и спирам работа по този проект цели три месеца. Наскоро ми писна и написах собствени инструмент, с който да свържа данните. Използвах това, което Claude постигна като начало и поправих повече от половината. Междинен кадър от работата виждате долу. Не успях да намеря паркоместата за три абонамента и обратното за около 25 служебни паркоместа.

В крайна сметка успях да покажа възможно най-точно кое паркомясто от кого е взето и до кога. Възможни са грешки и ако намерите такива, пишете в коментарите, за да ги оправя. В някои случаи не успях точно да определя кое от 10-те паркоместа с еднакъв адрес е на една или друга фирма. Затова ще ги виждате групирани със списък с възможните абонаменти на това място.

Важно е да се уточни, че справката е актуална към 20-ти март 2026. Това значи, че някои абонаменти може да изтичат от тогава насам и да не са подновени, а други паркоместа, които не се виждат на тази карта, да са обособени от тогава. Миналата седмица открих такова пред НСА сградата до НДК, например.

Карта на служебното паркиране

Представих данните по начин, който беше разбираем за мен. Категориите по цветове се опитват да представят пакета на абонамента. Ако е само дневен, показвам зоната или ако е извън платените зони – в оранжево. Другите цветове показват разширен, удължен или нощен. Когато натискате легендата, може да филтрирате по категории. При натискане на паркомясто ще видите информацията за абонаментите, които е възможно да са свързани с това място.

Интерактивната карта може да разгледате тук или на цял екран.

С бутоните горе вдясно може да сменяте основата на картата на сателитни снимки, да фокусирате върху настоящото си местоположение или да отваряте описанието на проекта.

Статистика

Според справка изнесена в края на 2024 от общинския съветник Симеон Ставрев, в София тогава е имало 33555 паркоместа в синя и зелена зона и са били продадени 36 хиляди стикери за живеещите в тях. Според същата справка към края на 2023-та е имало 1758 служебни паркоместа, а към ноември 2024-та са били 1693.

Година и половина по-късно те са значително повече – 2188 за целия град. От тях 1304 са в синя или зелена зона или около 4% от всички налични там. 15 паркоместа имат нощен абонамент в синя зона. 51 са с удължен, т.е. до 23:30. За общо 229 в синя и зелена зона и 114 извън тях е платено да се пазят събота и неделя. По груби сметки само за март, когато получих данните, Центърът за градска мобилност е получил 1070242 евро такси само от тези абонаменти.

Много може да се каже дали и колко такива служебни паркоместа трябва да има. Определено има легитимни причини за такава възможност и дори да е задължително за някои обекти. Например, при зареждане на магазини следва да имат такива места, а не да блокират улицата или както почти винаги се случва – да се качват върху тротоара или близка зелена площ. В някои случаи е важно за офиси и ресторанти да има къде да спрат посетителите им, ако не разчитат основно на потока от хора и градски транспорт. В други случаи обаче офис сгради с големи паркинги ги взимат най-вече за представителни цели или удобство.

В този смисъл вече беше обсъдено, че цените на служебния абонамент са твърде ниски. В новата наредба това се поправя, макар и с твърде малко – вдигат таксите за синя зона с 23%, а за 24/7 абонамента – с 41%. За зелена зона има увеличение с 11%, а извън тези двете има дори намаление с 3.4%. Въвежда се обаче възможност за денонощно паркиране извън синя зона, което до сега го нямаше.

В разбивката по абонаменти се виждат някои интересни несъответствия. Както споменах по-горе, за да може някой да паркира след 17:30 или в почивните дни, трябва да си е взел дневният абонамент. Това е така за почти всички и се вижда в данните – където има допълнителен пакет се вижда и основният. Според справката обаче ОББ изглежда са платили разширен пакет за зелена зона без да имат дневният за тази зона. Имат 4 за синя и 4 извън зоните, но нищо за зелена зона. Фантастико според данните са си платили за две места – едно в зелена зона и едно извън зоните като за второто имат само разширен пакет без дневен. Аналогично за Хепинес ЕООД, но с две места през почивните дни без основен пакет. БАКБ и Офис Сгради ООД имат дневни пакети извън зоните, но разширени в синя зона с различни адреси. Дексиа България ООФ, Еврофинанс Сървисис ООД и частно лице имат по две нощни тарифи за синя зона обаче без да имат дневен абонамент.

Открих така 89 лица, при които липсва дневен абонамент за едно или повече паркоместа при допълнителни пакети. В този списък виждаме също Сигмамед, Делта гард, хотел Милениум, Уникредит, НАП и други. Това не значи, че някой от изброените е направил нещо нередно или не си плаща. Както споменах, в справката бяха предоставени само половината от имената. Възможно е към всеки от тези абонаменти за допълнителни пакети да има съвпадащ дневен. За повечето от тях обаче не открих такъв, който да съответства на адреса или продължителността. Описаното несъответствие по-скоро говори за лошото водене на данните от страна на ЦГМ. Възможно е също да са ми предоставили грешни или непълни данни по искането ми по ЗДОИ. Това обаче би било административно нарушение от тяхна страна и не мисля, че следва да го очакваме от който и да е общински или държавен чиновник.

Много или малко са те

Отворен е въпросът дали всеки, който иска следва да получи такъв абонамент. В наредбата остава определението, че „може“ да се правят служебни паркоместа и „може“ да се използват от частни лица и обществени институции. Това обаче не значи, че трябва и следва да има преценка за аргументите за и против. Виждаме как редица министерства и агенции си осигуряват необезпокоявано цели паркинги. Народното събрание е ярък пример за това.

Съдилищата пък използват странна интерпретация на изискването за периметър за сигурност като включват освен сградата си – какъвто е нормативният замисъл – също околните паркоместа. В този случай предложих наскоро къде на шега, къде насериозно, щом от тези паркоместа може да дойде заплаха за информацията в съда, то следва на тяхно място да бъдат сложени бетонни блокове или по-добре … големи кашпи с дървета или зеленина. Ефектът ще е троен – хем повече сигурност за съда, хем повече зеленина в града, хем по-малко кашпи със зелени вейки в обръщение за отдаване под наем на строители, които искат някак да симулират озеленяване за пред приемателната комисия и да ги върнат след заветния акт 16.

Но разбира се, съдилищата, парламента и ред други държавни институции не са лесни за разговори, особено когато ръководството им възприема не само институцията, но и прилежащите имоти като бащиния. За тази цел, но и за всички останали така запазени места из града, има нужда от обществен натиск и промяна на очакванията към конкретни хора на висши позиции.

От друга страна, видно е, че тези абонаменти са сериозен източник на приходи за общината и е факт, че никой не е длъжен да осигурява безплатно или изключително евтино паркомясто на някого, само защото има жилище наблизо независимо дали говорим за синя зона в центъра или в края на града. Остра липса на места за паркиране има отдавна и ще се влошава драстично в следващите години с презастрояването. Същото важи за всеки голям град в Европа. Има аргумент в полза на това, че при такъв недостиг общината следва да спечели максимално от тези паркоместа, но при условие, че подобрява възможностите за придвижване с градски транспорт и други средства като колело.

Направих тази карта, за да разбера защо постоянно виждам нови служебни паркоместа да изникват. Може да се използва и за да осмислим какво е моментното състояние и да задаваме въпроси на ЦГМ защо са взели решение да дадат дадено паркомясто при условие, че нищо в наредбата не ги задължава. Отделен, но дори по-важен разговор е за какво се използват тези над милион евро на ден.

Вчера кабинетът обяви Сигма – инструмент за разглеждане на обществените поръчки. Прегледах какво показва, прегледах кода. Похвално е, че публикуват такъв портал, че е с отворен код, че е описана доста добре методологията и използва отворени данни. Взимат пример поне частично от служебния кабинет.

Трябва да се уточни обаче, че това не е нищо ново или различно. Всъщност, има редица такива портали конкретно за обществени поръчки. Преди години BIRD пуснаха търсачка за такива свързана с данните от търговския регистър и десетина други. Дори на картата ми със застрояването на София съм включил данни от обществени поръчки свързани с конкретни физически обекти и имоти. Такива портали за изследване на данни или dashboards правя от 15 години, а в последните две години аналогични със същата сложност виждаме да се правят от ученици и студенти за 1-2 седмици използвайки AI инструменти за генериране на код. И не, Сигма поне на този етап не използва никакъв изкуствен интелект да анализира поръчките – написан е просто с AI генератор.

Разликата тук е, че е официален държавен dashboard по подобие на няколкото, които служебния кабинет публикува за кратко за парите на АПИ, данните от натовареността на пътищата и други.

По-важното обаче е, че със Сигма правителството не публикува нови отворени данни. Разчита изцяло на това, което от години има в портала за обществени поръчки. Да, по-прегледно е, но на много други места също е прегледно. Месеци по-рано видяхме осветлени договори за стотици милиони крити до тогава, масиви с огромна стойност за обществото като данните за времето и от енергийната система. Тук кабинета не отваря и не изсветлява нищо ново.

В този смисъл, може да сравним Сигма с картата за катастрофите по пътищата, но онази на МВР. Излезе първо Черна писта и после МВР реши да пусне някаква своя. Да се надяваме поне, че този път няма да заключат данните за обществените поръчки както направиха с катастрофите отказвайки изведнъж по-детайлни справки по ЗДОИ.

Сигма е добър ПР ход и по принцип полезен инструмент. Не бих се учудил, ако до края на седмицата видим още няколко дори по-добри от ученици, каквито виждаме всяка седмица с различни публични данни.

Бих се учудил, ако правителството публикува повече отворени данни и бъде прозрачно за нещата, които говори. Не, не трябва време – видяхме как служебния кабинет го прави за дни и седмици.

Ето няколко идеи – имат на масата проект за регистъра по ЗУТ, с които ще се изсветли много сектора и измами като тази в Баба Алино ще станат много по-трудни. Само трябва да го подпишат. Могат лесно да отменят и промените ограничаващи достъпа до нотариалните актове, които се видя, че само защитават корумпирани нотариуси и политици. Могат да затворят дупката за точене на НЗОК през прескъпите лекарства и да улеснят гражданите да разбират, че лекари и болници ги използват за измама. Лесни стъпки, които до сега коалицията НН спъваше.

Всяка от тези точки и много други идват с много данни. Подобни dashboards като Сигма се правят лесно. Данните са ни нужни. Нека най-напред спрат да ги отказват.

Тогава бих бил впечатлен.

Тия дни изчетох доста от написаното за Баба Алино. Твърденията на кмета на Варна, на предишния кмет, на Радевките, на ДНСК, на инвеститора и купилите имоти. Хареса ми как Красен Николов и Димитър Николов са подредили хронологията в Медиапул, но знам, че повечето няма да си направят труда да прочетат извън лозунгите на купувачи и политици.

В понеделник говорих по Дарик за темата за незаконното строителство, нарушенията, прозрачността на документите и контрола. Също за риска за пореден път единният регистър по устройството на територията да не се случи и да не позволи прозрачността, която служебния кабинет заложи в проекта. Най-вече, че липсата на отворени данни и прозрачност пречи на комуникацията между институциите, което всъщност стои в голяма степен в корена на проблема с ония 100 декара Баба Алино. Че злоупотреби и чадър е имало – имало е, че полицията не е съдействала също е вярно, но е вярно и че измамата е успяла, защото отговорните институции не си говорят.

Говорих също, че е грешно да се смята, че банките правят някакви реални проверки и щом са дали ипотека значи, че всичко било наред. Отдавна говоря как имотния (не)пазар поставя под огромен риск банковата ни система и управлението на този риск е под всяка критика гледайки данните за заемите на БНБ. Тук липсата на прозрачност – особено за сградите без акт 16 и фалиралите фирми-бушони на инвеститори – пречи да се осъзнае колко рискови всъщност са инвестициите в имот.

Тук обаче се чудя за съвсем друго

Купувачите на тези жилища в комбина с инвеститора изглежда искат да съдят общината и държавата, че ще им бутат сградите. Учудва ме, защото вместо това следва да съдят точно инвеститора за измама, на каквото всъщност сме свидетели в момента. Мисленето обаче е, че „то незаконно, ама нали минаваше номер до сега, защо изведнъж стана проблем“ по същия начин както някой си хвърля боклука през прозореца години наред и става агресивен като му направят забележка. Щом са си платили на някого там, значи имат право независимо, че всичко е незаконно и са засегнали защитена местност.

При това доста други хора ги защитават, а в същото време крещят за скоростно събаряне на единственото жилище – макар и незаконно – на семейства в ромски махали. Единствената разлика, която виждам е, че в случая в Баба Алино става въпрос за милиони и чадъри много години назад във всякакви институции, а във втория – за социален, образователен и в немалка степен плод на ефективната сегрегация в обществото ни.

Та затова говоря, че трябва да внимаваме за червените флагове и хората със схема. На теб може да не ти пука, че някой заобикаля закон и наредби и укрива данъци за няколко процента печалба отгоре. Могъл – откраднал, нали? Какво обаче те кара да мислиш, че по същия начин няма прецака и теб? Дори толкова повече следва да си сигурен. Затова е добре да прилагаме здрав разум.

А за случая във Варна тепърва следва да разбираме фактите. По паниката на предходния кмет ми става ясно накъде ще излязат нещата, ако не се заметат под килима в премиерския кабинет. С тази прокуратура в този вид обаче не очаквам шанс за реални мерки дори да се подмени главния прокурор.

Полезно стълпновение

За само няколко дни по темата за незаконните имоти се изказа половината администрация. Хареса ми интервюто на бившия служебен министър Найденов. През час излизат отрязани снимки на разрешения и решения – дали са за строеж, дали за търпимост, дали за ПУП или изготвянето на такъв. Неизменно са придружени не само от твърдения на собственици, но и сносни обяснения на архитекти, юристи и чиновници какво значат.

Замислих се, че този поток на документи може да е искрено полезен. Липсва основно разбиране как протича процесът и какво значат отделните документи. След толкова години дълбане в темата аз също едва виждам повърхността. Според архитекти много в самата гилдия не разбират дори половината. Затова ми хрумна, че този скандал е възможност не само да се осветлят механизмите за подобни измами, пропуските в регулацията и оперативната работа на администрацията, но и да служи като средство за повишаване на общата култура поне на онези, които следят случая. И отново – разбирането не значи да приемаме проблемите, сложността и ограниченията на самата администрация, а да задаваме по-добри въпроси и да искаме промени с конкретика.