Tag Archives: EU Law

Законодателен акт за свободата на медиите, ЕМFA: състоянието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия оповести законодателно предложение COM(2022)0457 за регламент за свободата на медиите през есента на 2022 г.

Съзаконодателите:

Париса Лилестранд, министър на културата на Швеция, очерта намеренията на Председателството на Съвета (2023 – 1) относно предложението за EMFA така:

“Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз. “Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз.

Въпросът за правното основание за предложението на Комисията е въпрос, който Съветът сега разглежда много внимателно.

Нашата цел по отношение на Европейския закон за свободата на медиите е да се опитаме да постигнем общ подход на срещата на Съвета по образование, младеж, култура и спорт през май, ако условията са налице. Това е амбициозна цел, тъй като около предложението има много въпроси, на които трябва да се отговори.”

В Европейския парламент се проведоха обсъждания и изслушвания във водещата комисия CULT и в комисията по гражданските свободи LIBE , има записи.

Други становища, позиции, декларации:

Досието на EMFA на сайта на Европейския парламент, заедно с постъпили становища от държави членки и институции.

Становището срещу чл. 17 (медийното изключение) на EDRI и др.

Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране: актуалното състояние

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 25 ноември 2021 г. Комисията представи предложението си за Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.

На 13 декември 2022  Съветът постигна съгласие по своя мандат (общ подход) за преговорите с Европейския парламент по предложението за регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.

През февруари ЕП с голямо мнозинство прие изменения в законодателното предложение, съответно преговорната позиция, предложена от комисията на ЕП по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) и дава зелена светлина на водещия преговарящ на Парламента, Сандро Гоци (Renew, Франция), да започне разговори с представителите на държавите членки за постигане на съгласие по текста навреме за европейските избори през 2024 г.

Следват триалози.

На 28 март Бюрото на Европейския парламент в България, заедно с бюрата на Европейския парламент в Румъния и Германия, ще проведе технически брифинг във връзка със законодателното предложение за прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране. Темата ще бъде представена от Ясмина Якимова и Джон Шранц, пресаташета на Европейския парламент.

Брифингът ще се проведе на 28 март, вторник, от 13:00 до 14:00 ч. (българско време) в платформата Zoom.

Съд на ЕС: Компенсация на далекосъобщителните оператори за прихващане на комуникационни потоци, разпоредено от съдебен орган

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16 март 2023 стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑339/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) в рамките на производство по дела

Colt Technology Services и др.

Wind Tre SpA,

Telecom Italia SpA,

Vodafone Italia SpA

срещу

Ministero della Giustizia и др.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, на членове 3 и 13 от Директива (ЕС) 2018/1972 за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 2018 г., стр. 36) и на членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

 Запитването е отправено във връзка със спорове, първо, между далекосъобщителни оператори и Ministero della Giustizia (Министерство на правосъдието, Италия), Ministero dello Sviluppo economico (Министерство на икономическото развитие, Италия) и Ministero dell’Economia delle Finanze (Министерство на икономиката и финансите, Италия) и др. по повод на национална правна уредба, която срещу годишна фиксирана такса задължава всички далекосъобщителни оператори, действащи на територията на страната, да предоставят по искане на съдебните органи услуги по прихващане на далекосъобщения.

Consiglio di Stato (Държавен съвет) отправя до Съда следния преюдициален въпрос:

„Допускат ли членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, членове 3 и 13 от [Директива 2018/1972], както и членове 16 и 52 от [Хартата] национална правна уредба, която, като възлага на административния орган да определи компенсацията, дължима на далекосъобщителните оператори за вменената им в задължение дейност по прихващане на комуникационни потоци, разпоредено от съдебен орган, не налага спазването на принципа на пълно възстановяване на конкретно направените и надлежно документирани разходи във връзка с тази дейност, а освен това изисква от административния орган да постигне икономия на разходите спрямо предходните критерии за изчисляване на компенсацията?“.

Отговорът на Съда: Да, допуска.

Член 13, във връзка с член 3 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения, и част А, точка 4 от приложение I към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не изисква пълно възстановяване на разходите, които доставчиците на електронни съобщителни услуги действително са направили, за да осигурят възможност за законно прихващане от компетентните национални органи на електронни съобщения, стига тази уредба да е недискриминационна, пропорционална и прозрачна.

Новият медиен регулатор на Ирландия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
В Ирландия е приет Закон за онлайн безопасността и регулирането на медиите (2022). Според трета глава досегашният медиен регулатор (The Broadcasting Authority of Ireland) от 15 март 2023 става част от  Coimisiún na Meán | Ireland’s media commission – Медийна комисия. . Смята се, че това ще е най-важният медиен регулатор в Европа, предвид правомощията му – но, разбира се, всеки регулатор е важен, особено за услугите в неговата юрисдикция. Много решения в този закон са интересни, като започнем от формирането на регулатора, който според закона е независим. Членовете – председател и между 3 и 6 члена, като броят се определя от министъра – се назначават от министъра по препоръка на Службата за обществени назначения за срок не по-дълъг от пет години, конкретно определен от министъра. Вече са известни председателят (математик) и тримата члена, заедно с техните ресори – електронни медии (юрист, досегашният председател на BAI), онлайн сигурност (юрист) и развитие на медиите (публична администрация). Комисарят заема длъжността при условия, определени от министъра със съгласието на министъра на публичните разходи и реформата.Комисарят получава възнаграждение, определено от министъра със съгласието на министъра на публичните разходи и реформата. Правителството може по всяко време да отстрани комисар от длъжност, ако е убедено, че:а) комисарят е станал неспособен поради лошо здраве или по друг начин да изпълнява функциите на службата,(b) комисарят е извършил сериозно нарушение,(c) членът на Комисията има конфликт на интереси от такава значимост, че той трябва да прекрати длъжността си, или (г) Комисарят не е успял без основателна причина да изпълнява функциите си за непрекъснат период от най-малко 3 месеца. Администрацията се назначава с одобрението на министъра, дадено със съгласието на министъра на публичните разходи и реформата. И така нататък, министър означава в случая министърът на културата, спорта и медиите. Подобно е положението при финансирането на регулатора. Това – по темата за независимостта на регулатора. Как държавата Ирландия е убедила ЕК, че няма риск за независимостта на медийния регулатор при толкова правомощия на правителството, остава загадка. . Иначе законът е интересен и детайлен. Има какво да се види в него. Ето една разпоредба за отношението между регулиране и саморегулиране, все в същата трета глава, по която също може да се мисли: Сътрудничество със системи за саморегулиране, член 34 (1) Комисията може да сътрудничи или да оказва помощ на лице или група лица, независимо дали са установени в страната или другаде: (a) при подготовката от това лице или група стандарти, или б) при установяването и управлението от това лице или група на система за саморегулиране, свързани с регулирането на програмен материал, генерирано от потребителите видео или друго съдържание. (2) В този раздел „система за саморегулиране“ означава система, чрез която членовете на група лица със споделен интерес доброволно се придържат към правилата или кодексите на поведение, установени от тази група, и може да включва система, която предвижда разрешаване на спорове.

Съд на ЕС: Независимост на съдиите след навършване на пенсионна възраст

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението но Генералния адвокат по дело C-718/21 | Krajowa Rada Sądownictwa. Накратко:
Генералният адвокат Athanasios Rantos изразява съмнения, че механизмът за даване на разрешение от KRS полските съдии да продължат да изпълняват длъжността си след навършване на пенсионна възраст, предоставя достатъчно гаранции за
независимост. Решението да се разреши или не евентуално да се продължи изпълняването на функциите на съдия не може да се основа на твърде неясни и трудни за проверка критерии.

В Полша Законът за устройството на общите съдилища предвижда, че съдиите, които желаят да продължат да изпълняват длъжността си след навършване на пенсионна възраст са длъжни да декларират волята си в този смисъл пред Националния съдебен съвет (Полша, наричан по-нататък „KRS“). Тази декларация трябва да се направи в законоустановен срок, чието неспазване води до недопустимост на молбата. KRS може да разреши на съдията да продължи да изпълнява функциите си, ако оставането на длъжност отговаря, наред с друго, на интересите на правосъдието или на значим обществен интерес.
Колегията за извънреден контрол и публични въпроси към полския Върховен съд е сезирана с жалба от съдия срещу решението на KRS да не разглежда молбата му за продължаване на неговия мандат, поради това, че молбата е подадена след изтичане на предвидения в закона срок.

Питането е дали не се нарушава принципа на независимост на съдиите, залегнал в Договора за Европейския съюз, доколкото тази правна уредба обвързва изпълняването на функциите на съдия след навършване на пенсионна възраст с разрешението на друг орган.

Генералният адвокат преди всичко обсъжда дали Колегията за извънреден контрол и публични въпроси към полския Върховен съд има качествоот юрисдикция, която има право да отправя до Съда преюдициални запитвания. Според него юрисдикцията има „функционален“ характер, ето защо той приема, че Съдът е надлежно сезиран от Колегията за извънреден контрол е компетентен да отговори на преюдициалните въпроси.

Що се отнася обаче до материалноправните условия и процесуалните правила обаче, генералният адвокат отбелязва, че критериите, на които се основава решението на KRS относно оставането на съдийска длъжност, са твърде неясни и трудни за проверка4. Съмнения възникват и поради това, че полският закон не определя срок, в който KRS трябва да приеме решението си.
Като взема предвид всички релевантни обстоятелства, както от фактическа, така и от правна страна, които имат отношение към характера на самия KRS и начина, по който този орган изпълнява задачата си, Генералният адвокат заключава, че принципът за несменяемост и независимост на съдиите в Договора за Европейския съюз, не допуска национална правна уредба, съгласно която настъпването на правни последици от декларацията на съдия за волята му да продължи да заема съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст, зависи от разрешението на орган, за който е доказано, че липсва независимост от законодателната или изпълнителната власт и който
постановява решенията си въз основа на неясни и трудни за проверка критерии.

Платформите и дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През седмицата е публикувано изявление на  Изпълнителния  съвет на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) във връзка с  публикуването на първите доклади на подписалите Укрепения кодекс на практиката относно дезинформацията.

EDMO приканва подписалите да бъдат по-точни, ясни и прозрачни в своите доклади. Публикуваните доклади не демонстрират нужната степен на съответствие с ангажиментите, поети от подписалите страни.

Подписалите Кодекса   се ангажираха да работят за разработване на структурни индикатори и да публикуват първи набор от тях в рамките на девет месеца от подписването на кодекса. По искане на Европейската комисия EDMO представи  предложение за структурни показатели, с акцент върху разпространението, източниците и аудиторията на дезинформацията. EDMO насърчава подписалите се да постигнат съгласие по индикаторите възможно най-скоро. За успешното прилагане на индикаторите във всички държави-членки на ЕС ще са необходими както достъп до данните на платформите, така и допълнителни икономически ресурси.

EDMO е загрижен за неотдавнашното съобщение на Twitter да въведе платен достъп  до интерфейса си. Достъпът до публичните данни на Twitter е ключов за изследване на дезинформацията. Таксуването за такъв достъп до данни сериозно засяга осъществимостта и непрекъснатостта на редица изследователски проекти, както и създава дискриминация сред изследователите въз основа на финансиране. Обявеният край на безплатния достъп чрез TwitterAPI за академични изследователи застрашава текущи и бъдещи проекти, като например изследващи реч на омразата и дезинформация. Платеният достъп  ще изостри съществуващите неравенства. 

Очаква се Twitter да бъде класифициран като много голяма онлайн платформа съгласно Законодателни акт за цифровите услуги и следователно ще има само четири месеца, за да стане напълно съвместим с регламента. В допълнение, компанията се ангажира да изпълни редица ангажименти съгласно Укрепения кодекс на практиката относно дезинформацията, включително предоставяне на достъп до данни за изследвания на дезинформация. EDMO силно насърчава Twitter и всички платформи да изпълняват тези ангажименти.

Oграничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна: Регламент (ЕС) 2023/427

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикувана серия актове, свързани с ограничителните мерки на ЕС по повод войната в Украйна – очаквания десети пакет. Има промени и в частта, отнасяща се до противодействие на пропагандата.

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/427 НА СЪВЕТА от 25 февруари 2023 година  за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна предвижда, на първо място, разширяване на списъка на  образуванията, пряко подкрепящи военно-промишления комплекс на Русия във военната ѝ агресия срещу Украйна, на които са наложени по-строги ограничения  –  като в този списък се добавят 96 нови образувания.

По отношение на пропагандните медии в съображенията на регламента се казва следното:

(9) С Решение (ОВППС) 2023/434 се удължава спирането на действието на лицензиите за излъчване в Съюза на руските медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство, както и забраната за излъчване на тяхно съдържание.

(10) Руската федерация предприе системна международна кампания за медийна манипулация и изопачаване на фактите, за да засили стратегията си за дестабилизация на съседните ѝ държави, а и на Съюза и неговите държави членки. Мишена на пропагандата по-специално станаха — многократно и последователно — европейските политически партии, особено по време на избори, а също така гражданското общество, лицата, търсещи убежище, руските етнически малцинства, половите малцинства, както и функционирането на демократичните институции в Съюза и неговите държави членки.

(11) С цел да обоснове и подкрепи агресивната си война срещу Украйна Руската федерация предприе продължителна и съгласувана пропагандна дейност, насочена към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, като сериозно изопачава и манипулира фактите.

(12) Тази пропаганда се осъществява чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобна дейност пряко и сериозно заплашва обществения ред и сигурността на Съюза. Тези медии са основен инструмент за извеждане на преден план и изразяване на подкрепа за агресивната война срещу Украйна, както и за дестабилизиране на съседните на Украйна държави.

(13) С оглед на сериозната обстановка и в отговор на агресивната война на Русия срещу Украйна е необходимо, в съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатото в член 11 от нея право на свобода на изразяване на мнение и на получаване и разпространяване на информация, да се въведат допълнителни ограничителни мерки за спиране на дейностите по излъчване на такива медии — в Съюза или насочени към Съюза. Мерките следва да се запазят докато се прекрати агресията срещу Украйна и докато Руската федерация и свързаните с нея медии престанат да извършват пропагандна дейност срещу Съюза и неговите държави членки.

(14)  В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея право на свобода на изразяване на мнение и на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива, както и право на собственост, тези мерки не пречат на медиите и техния персонал да извършват в Съюза дейност, различна от излъчване, например проучвания и интервюта. Тези мерки в частност не променят задължението за зачитане на правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.

(15)  С цел да се осигури съгласуваност с процедурата, предвидена в Решение 2014/512/ОВППС за спиране на действието на лицензиите за излъчване, Съветът следва да упражни изпълнителни правомощия, за да реши, след разглеждане на съответните случаи, дали по отношение на няколко образувания, изброени в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014, ограничителните мерки да започнат да се прилагат от посочената в настоящия регламент дата.

Предвижда се Приложение XV на Регламент 2014/833  (списъкът на медиите, към които се прилагат ограничителни мерки) да се допълни в съответствие  с Приложение V към настоящия регламент,  от 10 април 2023 г.,  и ако Съветът, след като разгледа съответния случай, вземе решение за това чрез акт за изпълнение (т.20). Изпратено е известие на засегнатите медии.

RT Arabic 

Sputnik Arabic

Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник (ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2023 г.)  е публикуван Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.

Законът лиза в сила от 4 май 2023 г., като глава втора, раздел I с чл. 12 – 18 се прилагат по отношение на работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители, от 17 декември 2023 г.

Приложно поле

Чл. 3. (1) Този закон се прилага по отношение на сигнали или публично оповестяване на информация за:
1. нарушения на българското законодателство или на посочените в приложението към закона актове на Европейския съюз в областта на:
а) обществените поръчки;
б) финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
в) безопасността и съответствието на продуктите;
г) безопасността на транспорта;
д) опазването на околната среда;
е) радиационната защита и ядрената безопасност;
ж) безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях;
з) общественото здраве;
и) защитата на потребителите;
к) защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни;
л) сигурността на мрежите и информационните системи;
2. нарушения, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
3. нарушения на правилата на вътрешния пазар по смисъла на чл. 26, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително правилата на Европейския съюз и българското законодателство относно конкуренцията и държавните помощи;
4. нарушения, свързани с трансгранични данъчни схеми, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане;
5. извършено престъпление от общ характер, за което лице по чл. 5 е узнало във връзка с извършване на своята работа или при изпълнение на служебните си задължения.
(2) Този закон се прилага и по отношение на сигнали или публично оповестяване на информация за нарушения на българското законодателство в областта на:
1. правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания;
2. трудовото законодателство;
3. законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба.
(3) Когато в секторните актове на Европейския съюз, посочени в част II от приложението, се предвиждат специални правила относно подаването на сигнали за нарушения, се прилагат правилата, посочени в тези актове или национални разпоредби, които въвеждат съответните правила. Този закон се прилага, доколкото даден въпрос не е императивно уреден в съответните секторни актове и национални разпоредби.
(4) Този закон не засяга:
1. правото на работниците и служителите, както и на работодателите да се консултират със своите представителни, синдикални организации и представители по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда;
2. правилата за независимост на представителните органи на работниците и служителите и на работодателите и правото им да сключват колективни трудови договори.

Изключения от приложното поле

Чл. 4. Този закон не се прилага за сигнали за нарушения:
1. на правилата за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и националната сигурност, когато те попадат в обхвата на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
2. на защитата на класифицирана информация по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация;
3. които са станали известни на лица, упражняващи правна професия и за които съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна;
4. на поверителността на здравната информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето;
5. на тайната на съдебното съвещание;
6. на правилата на наказателното производство.

DSA: много големите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

123

Текат срокове по DSA за определяне (по декларация) на много големите онлайн платформи (VLOP) и другите адресати на регламента, за които са предвидени специални задължения – съгласно член 33

Член 33

Много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки

1.   Настоящият раздел се прилага за онлайн платформи и онлайн търсачки, чийто брой средномесечни активни получатели на услугата в Съюза е равен на или по-голям от 45 милиона и които са определени като много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки съгласно параграф 4.

Martin Husovec om LSE информира в социалната мрежа Twitter как изглежда картината:

8 VLOPs (Facebook, Instagram, LinkedIn, Pinterest, Snapchat, TikTok, Twitter, YouTube,),

2 app stores (Google, Apple),

3 marketplaces (Amazon, Bookingcom, Google Shopping),

1 maps (Google Maps),

1 wikipedia (Wikipedia) and

2 VLOSEs (Bing, Google) = 17 VLs

Не са VLOPs: eBay, Airbnb, Dailymotion, PornHub and other porn sites.

Липсват Spotify, Reddit, Etsy.

EK публикува Насоки за медийна грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Наскоро преразгледаната  Директива за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD)  изисква от държавите да насърчават и предприемат мерки за развиване на умения за медийна грамотност и да докладват периодично за тези действия.

Член 33а изисква първият доклад за мерките за медийна грамотност да бъде предаден до 19 декември 2022 г. България предаде доклада си по чл. 33а, параграф 3 от AVMSD

Публикуваните сега насоки  са предвидени в помощ на подготовката на тези доклади от  държавите.  Малко късно – но така или иначе, полезно е да се  знае позицията на ЕК.

Download