1
В началото на юли Съветът за електронни медии публикува на сайта си съобщение, според което СЕМ ще проведе дебат за редакционната независимост. Беше посочено, че има информационен повод: “Случаят в БТВ от последните дни отново насочва вниманието към принципите за вземане на редакционни решения. Следва решенията да се основават на ясни професионални стандарти, изисквани и от Европейския акт за свободата на медиите. Съветът продължава да полага усилия и настоява за изработването на редакционни статути от самата журналистическа гилдия. Целта е да бъдат формулирани общи принципи, които да укрепват общественото доверие, без да се накърнява редакционната автономия на медиите. Във връзка с това СЕМ ще проведе дискусия за редакционната независимост с професионалната общност.”
В протокола от заседанието на 16 юли е отбелязано, че се канят и авторите на петиция по случая Асен Иванов vs Мартин Атанасов. Очаква се, следователно, да се засегне не само абстрактната тема за редакционната независимост и редакционната отговорност, но и възгледите по повод конкретната проява на Асен Иванов, директор на новинарската дирекция на БТВ, и по повод позицията на бТВ, която застава зад Асен Иванов, цитирайки го да казва: “г-н Атанасов прояви целенасочена провокация и неуважение към наш водещ….. използва ефира за предварително планирани демонстративни действия”.
2
На 22 юли тази дискусия се състоя. Участваха представители на регулатора, двете обществени медии, саморегулирането, АЕЖ и СБЖ, АБРО, преподаватели, експерти. Най-слабо представени бяха търговските медии (взеха думата Николина Димитрова, Александър Детев). Представител на бТВ, както впрочем и на Нова телевизия, в залата нямаше, ако не се смята за техен представител Анна Танова, АБРО.
Обществените медии информираха за правилниците и вътрешната организация за редакционна независимост. Темата за достъпа на Мартин Атанасов до ефира на бТВ беше върната на масата от Мария Черешева, АЕЖ.
Въпреки че фокус на моето участие беше какво да се прави с правилата, започнах със съжалението, че поведението на директора Асен Иванов не е получило институционална оценка. Изразени бяха мнения, че не може нищо да се направи, защото това би било “намеса в редакционната политика” и “намеса в съдържанието”. По мое мнение не е намеса в редакционната политика да се поиска повече информация по какви критерии се вземат решенията за недопускане на гости в ефир, кой ги взема и как е длъжен да ги мотивира, как се гарантира баланса между правото на информация, правото на гражданите да изразяват позиция по важни обществени теми, редакционната независимост и редакционната отговорност. Има ли цензура? Защото цензура е името на черните списъци съвсем не само в бТВ, а цензурата е забранена от Конституцията.
Беше поет ангажимент Съветът да разгледа подписката по случая.
3
По-подробно ще представя тезата си по чл.6 пара 3 EMFA. Това именно е разпоредбата, която засяга редакционната независимост – “доставчиците на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, предприемат мерките, които считат за подходящи, с цел гарантирането на независимостта на своите редакционни решения”.
Независимостта на новинарството е принцип в демократичните общества, всички (държава, регулатор, медии, журналисти) би трябвало да се съобразяват с него, а чл. 6-3 EMFA обръща внимание конкретно на новинарските медии – те са адресатите на чл.6-3 – да предприемат мерки за гарантиране на тази независимост.
Тъй като чл.6-3 не задължава държавите да предприемат мерки, някои участници в дискусията направиха извод, че никой няма право да изисква вътрешни етични правила от новинарските медии, защото това би било намеса в работата им.
Смятам, че чл. 6-3 не създава правна пречка в закона да се запише изискване към медиите за ясни вътрешни професионални и етични правила. Впрочем България вече е направила това по отношение на обществените медии.
За да се уверя, че записване на изрично законово изискване е възможен подход в ЕС, прегледах националните закони на държави от ЕС – за да видя има ли закони, които да изискват от медиите приемане на вътрешни етични правила. Да, възможен подход е и зависи от национални традиции и култура в медийния сектор. В Швеция например смятат, че саморегулирането работи и стандартите им са на висота. Но ето примери:
Франция, Закон 2016-1524
„Медийните предприятия изготвят етична (деонтологична) харта.“ Законът във Франция задължава всички медии да имат писмен документ, който гарантира редакционната независимост, съдържа етични правила – и това не се смята намеса, а напортив, защита на журналистите. Всеки журналист получава тези правила при назначаване с трудовия си договор.
Португалия, Lei de Imprensa
В Португалия всяка медия е законово задължена да има собствен „estatuto editorial“ – вътрешен етичен и редакционен кодекс, който определя мисията, ценностите, редакционната линия и гаранциите за независимост. Това задължение произтича от Lei de Imprensa (Закон за печата) и е едно от най-строгите в ЕС. И се приема не като ограничение, а като защита.
Гърция, Закон 5253
Гърция прие Национален план за действие за безопасност на журналистите под егидата на Съвета за Европа. На разположение са специални Формуляри за докладване на политически натиск. Планът интегрира директна връзка между формулярите за докладване и гръцката прокуратура, за да се гарантира, че сигналите за натиск няма да останат само статистика, а ще водят до реални разследвания.
Смятам, в заключение, че българският законодател има право на преценка дали да изисква или да не изисква вътрешни етични правила. В регламента медиите са поканени да ги създадат. Беше съобщено още, че АБРО готви рамка на правила за редакционна независимост.
