Tag Archives: EU Law

Кодекс за прозрачност на съдържанието, генерирано от AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Този кодекс подкрепя спазването на задълженията за прозрачност на Законодателния акт за изкуствения интелект (The EU AI Act), свързани с маркирането и етикетирането на генерирано от изкуствен интелект съдържание.

Кодексът насърчава последователно, практическо и пропорционално прилагане на задълженията за прозрачност на AI Act. Той не го замества, не замества и насоките на Комисията по член 50. Той обаче предоставя призната в целия ЕС практическа рамка за подписалите страни, която да докаже спазването на тези задължения.

Кодексът за прозрачност на генерираното от AI съдържание (PDF)

Формуляр за присъединяване и инструкции

Въпроси и отговори относно Кодекса

Съд на ЕС: сайт, който разпространява съдържание от медия под ограничителни мерки, попада в обхвата на санкциите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 3 юли 2026 стана известно решението по дело С-67/25 на Съда на ЕС за ограниченията в санкционните пакети по повод прокремълската и пропутинска пропаганда. Ограниченията са различни видове – към производството на съдържание (по Приложение XV – медиите са изброени тук) , към разпространението на съдържание в каквато и да е среда и към рекламата и финансирането на това съдържание. В рамките на наказателно производство в Германия се повдига въпросът отнася ли се забраната до лица, които чрез свой сайт или блог разпространяват забранено съдържание от медии, попадащи в Приложение XV.

Иска се от Съда да определи границите на отговорността на онлайн участниците при прилагането на европейските санкции.

Дело C-67/25 на Съда на ЕС Staatsanwaltschaft Saarbrücken е по преюдициално запитване с предмет тълкуването на член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 г. С тази разпоредба на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за разпространението на каквото и да е съдържание от образуванията или органите, изброени в приложение XV към този регламент, по-специално чрез способи като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет.

Съгласно член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014: „На операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични“.  

В приложение XV към този регламент, озаглавено „Списък на юридическите лица, образуванията или органите, посочени в член 2е“, фигурира по-специално наименованието „RT — Russia Today Germany“. Три физически лица създават сайт и разпространяват съдържание от RT чрез него. Пита се те попадат ли в обхвата на чл. 2е.

Според германското право (Закон за външната търговия) всеки, който наруши забрана за излъчване, предаване, разпространение или за предоставяне на други услуги, съдържаща се в пряко приложим правен акт на Европейските общности или на Европейския съюз, който е публикуван в Официален вестник на Европейските общности или в Официален вестник на Европейския съюз и служи за изпълнение на мярка за икономическа санкция, приета от Съвета в областта на общата външна политика и политика на сигурност, се наказва с лишаване от свобода от три месеца до пет години.

Съдът пише в решението, че на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV от този регламент, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични.  Съдържащото се в тази разпоредба понятие „оператор“ не е дефинирано нито в нея, нито в която и да е друга разпоредба от Регламент № 833/2014 и липсва препращане към правото на държавите членки за определяне на неговия смисъл и обхват. (36)

Този термин обхваща физическите или юридическите лица, отговорни за излъчването (по-точно: разпространението) на посоченото в тази разпоредба съдържание, независимо дали дейността им е икономическа или не – включително в рамките на осъществявана дейност без заплащане или в рамките на упражнявана дейност с уебсайт, финансиран с доброволни вноски от трети лица. (41)

Ако действието на забраната се ограничи само до сайтове с търговска цел, това би я обезсмислило.

Същото се отнася и до аргумента, че е забранено само разпространение над определена продължителност – , като се изключат изолираните публикации с незначителен обхват. Такова указание липсва в регламента. (55)При всички положения подобно тълкуване би могло да благоприятства действията по заобикаляне на посочената разпоредба, изразяващи се в изкуствено раздробяване на дейностите по излъчване на съдържанието, обхванато от нея.(56)

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 година,

трябва да се тълкува в смисъл, че

физическо лице, което упражнява дейност с уебсайт и излъчва на него съдържание с произход от юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение XV към този регламент, и от упражняваната с този уебсайт дейност придобива доходи единствено в резултат на доброволните вноски, направени от трети лица под формата на безвъзмездни доброволни плащания или дарения, попада в обхвата на понятието „оператор“ по смисъла на тази разпоредба.

*

Решението на Съда съответства на духа на 20 санкционен пакет, по-точно на неотдавнашното Решение на Съвета 2026/508 от 23 април 2026 г., според което “Обосновано е да се разшири съществуващата забрана за разпространение (broadcasting), за да се ограничи разпространението и улесняването на разпространението  в Съюза на съдържание на образувания, които възпроизвеждат съдържанието на други образувания, спрямо които вече се прилага забрана, с цел справяне с опитите за заобикаляне на ограничителната мярка.”

Какво означава това за разпространението на пропутинската пропаганда в България: всеки, който разпространява съдържание на медии, включени в Приложение XV на регламента, попада в обхвата на санкциите.

Да не ги изброявам, знаят се.

Кой носи отговорност за прилагането на Регламент 833/2014? Регламентите действат пряко, но би трябвало прилагащите органи и санкциите за неприлагане да са определени в националните прилагащи мерки. България има закон с подходящо име – Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – но той се отнася само за прилагане на дерогацията по отношение на суров нефт и нефтопродукти.

Интересно кой ще следи дали има лица, които имат уебсайт и излъчват с него съдържание с произход от медии по Приложение XV към този регламент, и ще ги санкционира – и с какво точно ще ги санкционира.

Axel Springer вече притежава и The Telegraph

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Германия може да е нокаутирана от Световното първенство, но е спечелила надпреварата да поеме контрола над британския The Telegraph, пишат британските медии. Днес Axel Springer обяви, че са преодолени всички регулаторни препятствия. The Telegraph най-накрая има нов собственик.

Собственикът и главен изпълнителен директор на Axel Springer Матиас Дьопфнер обещава днес „цифрова трансформация, задвижвана от AI“ за The Telegraph, в допълнение към изданията като

Morning Brew;

Politico;

Business Insider – водещ глобален портал за финансови, технологични и корпоративни новини;
Bild – най-тиражният и популярен таблоид в Германия и Европа;
Die Welt – престижен германски ежедневник с фокус върху политиката и икономиката;
Fakt – най-големият ежедневник в Полша.

ССБ: Относно използването на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В открито писмо Съюзът на съдиите в България се обръща към министър-председателя във връзка със станалите през последните години обществено достояние множество данни, които пораждат сериозни съмнения относно конкретната необходимост от използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи, както и за това доколко са ефективни предвидените в закона институционални гаранции срещу злоупотребата с тези извънредни и тайни способи за събиране на информация.

Анализът на Българския хелзинкски комитет „Подслушвано правосъдие“ очерта тревожна тенденция на системно използване на специални разузнавателни средства спрямо магистрати при изключително ограничен последващ наказателноправен резултат.

Наред с това, в общественото пространство бяха публикувани журналистически разследвания, включително серията „Корупция Лийкс“, съдържащи информация за искания за прилагане на СРС спрямо съдии и други магистрати, мотивирани с твърдения за изключително тежки престъпления, без впоследствие да е известно да са последвали обвинения или осъдителни съдебни актове по описаните фактически положения.

Публикациите, известни като „Корупция Лийкс“ изискват държавата да предостави институционален отговор на два основни въпроса: дали публикуваните материали съответстват на реално съществуващи архивни документи и ако това е така, спазени ли са всички законови изисквания за тяхното използване, достъп до тях, съхраняване и защита.

Според ССБ министър – председателят разполага както с компетентността, така и със задължението да възложи извършване на цялостен междуинституционален анализ относно използваните специални разузнавателни средства спрямо съдии, прокурори и следователи, който да обхване следните въпроси:

  • броя на исканията, разрешенията и реално приложените СРС спрямо
    магистрати;
  • институциите и длъжностните лица, инициирали исканията;
  • характера и конкретността на фактическите основания, въз основа на
    които са били отправяни исканията;
  • броя на отказите за разрешаване на СРС;
  • съотношението между приложените СРС, изготвените веществени
    доказателствени средства, образуваните наказателни производства,
    внесените обвинителни актове и постановените осъдителни присъди;
  • продължителността на прилагането на СРС и случаите на
    многократно продължаване на разрешенията;
  • практиката относно унищожаването на първичната информация и
    контрола върху този процес;
  • режима на съхраняване на веществени доказателствени средства,
    когато не е образувано наказателно производство;
  • наличието на повтарящи се модели при заявителите, използваните
    мотиви и оперативните основания;
  • наличието на достатъчни гаранции, че информацията, събрана чрез
    СРС спрямо магистрати, не е използвана за цели извън тези, за които
    е разрешено прилагането им;
  • необходимостта от законодателни изменения за засилване на
    гаранциите срещу злоупотреба.
    Считаме, че анализът следва да бъде извършен при максимална
    прозрачност, с участие на компетентните институции и при възможност – с
    участието на представители на професионалната общност, академичните
    среди и правозащитните организации, така че неговите резултати да се ползват с обществено доверие.

Втори доклад относно системните рискове за много големите онлайн платформи и търсачки съгласно Законодателния акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Всяка година Съветът за цифрови услуги и Европейската комисия публикуват доклад относно системните рискове за много големите онлайн платформи (VLOP) и търсачките (VLOSE) в Европейския съюз.

Text "Digital Services Act" inside a white triangle inside a white triangle against a pink background.

В току-що излезлия втори доклад по DSA се посочват системните рискове, като например разпространението на незаконно съдържание или заплахите за основните права, които възникват на много големи онлайн платформи. В него също така се прави преглед на мерките за смекчаване, предприети от платформите за противодействие на установените рискове.

Докладът предоставя отправна точка за разбиране на системните рискове в ЕС и представлява ключов инструмент за прозрачност и отчетност, който в крайна сметка допринася за по-безопасна и по-надеждна онлайн среда.

Подчертават се рисковете за децата и младите хора онлайн и как Законодателният акт за цифровите услуги изгражда ефективен дългосрочен подход за борба с тези рискове.

Google Android: Съдът на ЕС потвърди глобата на Google за 4,1 млрд. евро

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Съдът на ЕС потвърди глоба от 4,1 млрд. евро срещу Google, наложена от ЕК за злоупотреба с господстващото положение на мобилната операционна система Android. Решението потвърждава констатацията на Европейската комисия за злоупотреба с Android с цел укрепване на пазарната позиция на Google Search, браузъра Chrome и други продукти на Google. В позиция на неправителствената организация за цифрови права EDRi се казва, че “Въпреки че това решение е мощно утвърждаване на антитръстовите усилия на Европейската комисия, които ще нарушат монополните практики на Big Tech, това също е напомняне колко важна е ролята на Законодателния акт за цифровите пазари #DMA”. Това решение урежда многодишен спор, започнат от FairSearch, лобистка група на конкуренти на Google.

DMA трябва да направи тези десетилетни съдебни битки ненужни, като забрани на gatekeepers като Google определени практики аз злоупотреба с господстващо положение.

Решението на Съда на ЕС: Жалбата, подадена от Google и неговата компания майка Alphabet срещу решението на Общия съд, е отхвърлена, включително се потвърждава наказанието, наложено за злоупотребата на Google Search с господстващо положение в контекста на операционната система Android.

Очаква се решение на ЕК по придобиването на Warner Bros Discovery от Paramount

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 22 юли се очаква решение на ЕК по придобиването на WBD от Paramount. Сделката е за около 100 милиарда евро и предизвиква редица опасения и в САЩ, и в Европа. Споразумението за мегасделката, подписано през февруари след продължителна битка с Netflix, ще обедини активи на Paramount, включително CBS, CBS News, Paramount Pictures и Paramount+ с HBO и HBO Max на WBD, Warner Bros. Pictures, CNN, TNT, TBS, HGTV и др.

„Работим конструктивно с Комисията от осем месеца и сме уверени, че взехме предвид всички опасения, изразени в предварителната оценка на Европейската комисия“, се казва в изявление на Paramount. „Очакваме с нетърпение да продължим да работим конструктивно с Европейската комисия и всички останали регулаторни агенции, докато те напредват в процеса си на преглед за тази сделка.“ Paramount е информирал ЕК за готовност за отстъпки, изданията ги свързват с разпространението на филми в Европа поради опасения, изразени от европейската киноиндустрия.

Министерството на правосъдието на САЩ разреши сделката, но Paramount може да бъде изправена пред препятствие, тъй като Калифорния, Ню Йорк и други американски щати подготвят съдебен иск, за да я блокират, съобщават източници на Reuters.

2026: Доклад за състоянието на цифровото десетилетие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад на ЕК за състоянието на цифровото десетилетие – общо и по държави – COM(2026) 288 final.

Схемата показва целите и как те са довели до политики и действия. Укрепването на демокрацията се свързва с DSA, EMFA, Щита за европейска демокрация (долу вдясно). Има интересни наблюдения за осъществяването на цифровия суверенитет.

Като част от приложенията се дават и данни по държави. В доклада за България се казва, че властите планират да представят Националната стратегия за цифровите технологии и цифрова трансформация 2026 – 2030, която в момента била на етап консултации със заинтересованите страни. Тя включвала приоритети за цифровизацията на бизнеса и иновациите, сигурна и приобщаваща цифрова трансформация, модернизация на публичната администрация, цифрови умения, оперативно съвместими цифрови услуги, киберсигурност и по-широкото използване на данни и нововъзникващи технологии в подкрепа на икономическото и социалното развитие. Предстои да видим.

Според Евробарометър през 2026 г. 74% от българите смятат, че цифровата политика трябва да бъде приоритет за ЕС при оформянето на нашето бъдеще в Европа. Те също мислят, че ЕС следва да си сътрудничи с държавите членки за укрепване на киберсигурността и защита от онлайн заплахи (88%), насърчаване на програми за цифрово образование и умения (84%) и засилване на регулирането на онлайн платформите (81%). Освен това 73% от българските респонденти мислят, че ЕС трябва да намали зависимостите си от цифрови технологии от страни извън ЕС, а 80%, че ЕС следва да даде приоритет на инвестициите в цифрова инфраструктура и услуги, които са разработени в Европа. Междувременно 45% биха били готови да преминат към базиран в ЕС доставчик на цифрова услуга,
дори ако това означава малко по-високи разходи.

Pegasus и мерките за противодействие срещу инвазивния софтуер

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Компанията Meta съобщи, че е блокирала нови фишинг атаки през WhatsApp, свързани с приложението Pegasus на компанията NSO Group. Meta внася искане в американски съд да санкционира израелската компания заради нарушаване на постоянната забрана да атакува потребители на платформата. Това действие от страна на WhatsApp идва, след като платформата спечели съдебна забрана срещу NSO, целяща да спре достъпа ѝ до приложението. Забраната е свързана с предишни мащабни хакерски атаки срещу журналисти и активисти.

Pegasus стана синоним на понятията за шпионски софтуер, инвазивен софтуер и др. под. Други известни варианти за шпиониране са конкурентни приложения като Predator и Graphite.

Според резолюции на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, България е определяна като “хъб за разпространение на шпионски софтуер”, като се обсъжда криминализирането му в Наказателния кодекс. Народният представител Божидар Божанов съобщава, че дъщерното дружество на NSO Group – Съркълс България, все още оперира активно.

Преди няколко седмици Human Rights Watch са публикували информация за експорт на софтуера за проследяване от Европа към трети страни, някои от които – репресивни режими. HRW определя България като ключов износител от Европейския съюз на технологии за наблюдение на авторитарни режими. Въпреки строгия регламент на ЕС за двойна употреба за 2021 г., който има за цел да предотврати продажбата на шпионски инструменти на режими за злоупотреба с права, HRW установява, че България, заедно с Полша, разрешава износа на технологии за наблюдение. Цялостно разследване на HRW разкрива, че българските власти са предоставили лицензи за износ на софтуер за проникване и системи за прихващане на телекомуникации на държави извън ЕС като Азербайджан.

В Испания съдът прекрати разследване срещу NSO за шпионаж над политици, заради липса на съдействие от израелските власти.

“Време е в светлината на тази информация да се предприемат мерки. В предния парламента внесохме предложение за изменение на Наказателния кодекс, според което се криминализира създаването, разпространението и използването на шпионски софтуер. Ще го внесем отново, като част от инициативите ни за гарантиране на цифровите права. И не, не трябва да има изкючение за службите за сигурност. Особено за нашите, за които през годините е станало ясно, че се използват за политически цели поне толкова, колкото за гарантиране на националната сигурност.”, пише Божанов.

Акцентирам върху изричното убеждзение на Божанов, че не трябва да има изключение за ползване на шпионски софтуер от службите.

Ще допълня, че когато се създаваше Европейския акт за свободата на медиите – регламент, който освен другото съдържа забрана на инвазивен софтуер по отношение на журналисти и семействата им, група държави от ЕС настояваха службите да имат право да го ползват без предварителен съдебен контрол. Сигурна съм, че тази идея продължава да се върти в някои глави.

По съвпадение точно преди три години точно тук съм писала отново за този риск: EMFA: изключението за шпионски софтуер срещу журналисти June 14, 2023

Член 4 EMFA действа пряко, но в българското законодателство не още не са въведени мерки и гаранции, нито са посочени националните правоприлагащи органи, нито са определени санкции при неизпълнение. От 8 август 2025 г. регламентът е предвидено да се прилага.

Основните права на човека в ЕС: доклад 2025

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Агенцията за правата на човека в ЕС (EUFRA) публикува поредния си доклад за състоянието на основните (фундаменталните) права в ЕС.

Fundamental Rights Report – Challenges and achievements in 2025 (5.82 MB)

Агенцията обръща внимание, че през 2025 се навършват 25 години от провъзгласяването на Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), както и че това е била година на значителни тестове на ценностите, които тя закрепва.

Събитията през годината подчертават трайното значение на Хартата и основополагащите ценности на ЕС. В перспектива ценностите на ЕС следва да бъдат превърнати в практически и приложими права, като Хартата е практически инструмент за реализирането им.