Tag Archives: EU Law

Съд на ЕС: Забрана за разпространяване на прокремълска пропаганда. Прилагат ли се решенията на Съда на ЕС в България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Когато Съдът на ЕС се произнесе по преюдициално запитване (по чл. 267 от ДФЕС), неговото тълкуване е задължително за националната юрисдикция, която е отправила въпроса, но администрацията и съдилищата в държавите-членки също трябва да издават актовете си в пълно съответствие с практиката на Съда на ЕС. И в България също.

Решението на Съда на ЕС по делото C-67/25 (Traugott Ickeroth) от 2 юли 2026 г. се отнася до разпространение на съдържание от медии, попадащи в Приложение XV на Регламент (ЕС) 833/2014. Делото C-67/25 се води по повод преюдициално запитване, отправено от Landgericht Saarbrücken (Областен съд Саарбрюкен, Германия) на основание член 267 ДФЕС, има за предмет тълкуването на член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350. С тази разпоредба на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от образуванията или органите, изброени в приложение XV към този регламент, по-специално чрез способи като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет.

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство срещу няколко лица, заподозрени, че са излъчили чрез публичен блог различно съдържание, включително видеоматериали от медиен канал, за който се прилага тази забрана. Ключовият въпрос ще бъде да се определи обхватът на понятието „оператор“ по смисъла на член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014 – дали това понятие може да се прилага спрямо физически лица, които управляват уебсайт, без да извършват икономическа дейност, но като излъчват забранено съдържание, и по този начин да се определят границите на отговорността на онлайн участниците при прилагането на европейските санкции.

Заключение на Генералния адвокат: Член 2е трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „оператори“ за целите на тази разпоредба обхваща и физическите лица, които управляват уебсайт. За целите на тази квалификация е без значение дали от това управление такива лица генерират приходи под каквато и да е форма“.

Решение на Съда на ЕС от 2 юли 2026 г. : Въпросът е дали ограничението се отнася до лице, което упражнява дейност с уебсайт и на него качва съдържание с произход от юридически лица, образувания или органи, изброени в Приложение XV към този регламент.

Ето аргументацията и решението на Съда, потвърждаващо извода на Генералния адвокат:

Член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014, той гласи, че на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV от този регламент, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични. Понятието оператор не е дефинирано.

Не може да се приеме защитаваното от R тълкуване, според което за целите на тълкуването на понятието „оператор“ по смисъла на член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014 трябвало да се вземе предвид само дейността по разпространение, която е в рамките на определена продължителност, като се изключат изолираните публикации с незначителен обхват. Нито тази разпоредба, нито този регламент предвиждат, че обхватът или продължителността на извършеното излъчване трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали дадено лице попада в обхвата на понятието „оператор“. При всички положения подобно тълкуване би могло да благоприятства действията по заобикаляне на посочената разпоредба, изразяващи се в изкуствено раздробяване на дейностите по излъчване на съдържанието, обхванато от нея.

57 От тази гледна точка единствено тълкуване на понятието „оператор“ по смисъла на член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014, което не зависи нито от търговския характер на дейността по излъчване, нито от начина на финансирането ѝ и което не зависи от обхвата или продължителността на извършеното излъчване, може да има за резултат разрешение, което да съответства на преследваната от тази разпоредба цел, а именно да се предотврати излъчването на провежданата от Руската федерация пропаганда и следователно да се защитят общественият ред и сигурността на Съюза.

*

Има информация за републикуване на РИА Новости в България. С Регламент (ЕС) 2024/1428 РИА Новости са в списъка със санкционирани медии заради системно разпространение на дезинформация и подкрепа за войната срещу Украйна. Ограничителните мерки са в сила на територията на целия ЕС от 25 юни 2024 г. Ако се установи републикуване на РИА Новости от БТА за периода 2024 – 2026, това ще е в мандата на Генералния директор на БТА, който все още е на работа като такъв – преди да встъпи като вицепрезидент.

Въпрос:

Кой в България трябва да провери спазват ли се стандартите на ЕС от БТА?

Прилагат ли се стандартите на ЕС от медийните услуги и услугите на платформи?

Акт за лоялни практики в цифровата среда (DFA, Digital Fairness Act)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 11 ноември 2026 г. Европейската комисия представи предложението си за Акт за лоялни практики в цифровата среда — основна актуализация на правилата на ЕС за защита на потребителите, за да се гарантира, че потребителите в ЕС се ползват със същото високо равнище на защита онлайн, както офлайн.

Отново става дума за нов регламент: Digital Fairness Act (DFA) Regulation. Съществуващата Директива за нелоялните търговски практики ще бъде отменена и заменена с пряко приложимия регламент DFA. Установената рамка до голяма степен ще бъде запазена, но ще бъде опростена и допълнена с нови правила за цифрово съдържание.

Заедно с това Комисията предлага преразглеждане на Регламента за сътрудничество в областта на защитата на потребителите (Регламента за СОЗП), с което на Комисията се предоставят по-големи правомощия за пряко разследване и налагане на глоби в определени случаи.

Комисията цели да бъде предоставена защита за потребителите , които пазаруват и търсят стоки или услуги онлайн. Предложението за Акт за лоялни практики в цифровата среда се основава на констатациите от извършената от Комисията проверка за пригодност относно справедливостта в областта на цифровите технологии от 2024 г.

Основните положения в предложението според прессъобщението на ЕК включват:

  • Забрана на манипулативните маркетингови тактики (т.нар. „тъмни модели“), като например фалшиви твърдения, че даден продукт е продаден почти изцяло, което оказва натиск върху потребителите да вземат решения за покупка, които иначе не биха взели.
  • Ясно и прозрачно ценообразуване, по-специално цените на покупките, направени с виртуални валути в приложенията, и когато за културни и спортни прояви се използва динамично ценообразуване. На виртуални опашки дружествата ще трябва да показват текущата цена в реално време и възможно най-високата цена.
  • Справедливост още при проектирането, с възможност потребителите да изключват характеристики на проектирането, водещо до пристрастяване, които насърчават прекомерни или принудителни покупки, като например постоянни подтиквания. С предложението също така ще бъдат ограничени нелоялните практики, които насърчават прекомерните покупки, например чрез забрана на характеристики, подобни на хазартни игри, за малолетни и непълнолетни лица, като „плати, за да спечелиш“ (pay-to-win) и „плати, за да напредваш“ (pay-to-progress).
  • Ясно оповестяване на маркетинга от инфлуенсъри, като се изисква инфлуенсърите да бъдат прозрачни по отношение на търговското съдържание и като се предотвратява експлоатацията на доверието на малолетни и непълнолетни лица сред тяхната аудитория.
  • Ограничаване на нелоялните персонализирани реклами и цени, които са насочени към малолетни и непълнолетни лица или се възползват от чувствителни данни.
  • Цифрови договори и абонаменти, които могат по-лесно да бъдат анулирани, и прекратяване на нежеланите автоматични подновявания и безплатни пробни периоди, които се превръщат в абонаментни капани. Потребителите ще имат право да комуникират с човек в рамките на обслужването на клиенти и ще имат ясни права, когато използват агент с ИИ, който да купува продукти от тяхно име.

Предложенията ще бъдат обсъдени от Европейския парламент и от Съвета. Повече информация на сайта на ЕК.

За позицията на БТА по въпроса с изключването на ТАСС от ЕАНА и други въпроси

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 13 ноември на заседанието си в Кипър Европейският алианс на новинарските агенции е изключил руската ТАСС, научаваме от прессъобщения на украинската и чешката агенции, които БТА препредава. В Алианса участват 33 агенции (вече 34, в Кипър е приета литовска агенция ELTA) – включително БТА. На заседанието са взели участие 20, за изключването са гласували 19 агенции.

В публикацията на БТА се говори за изключването през информацията на други агенции, така сякаш БТА е отсъствала от срещата, но това не е казано изрично.

Въпрос 1.

За гражданите не е маловажно дали БТА – една финанасирана от гражданите чрез бюджета агенция – подкрепя пропагандната машина на Кремъл или не. Надявам се това да се изясни без отлагане.

Въпрос 2.

Няма официална информация как стои въпросът с представителството на БТА след избирането на генералния директор за вицепрезидент и преди встъпването му в новата длъжност. Интересно е кой в момента взема решенията за БТА и я представлява.

Междувременно преди седмица Медиапул публикува анализ под заглавие ТАСС като посредник на БТА: защо руска държавна агенция преразказва новините от Запада? Екип на медията е проучил работата на БТА с руски източници, по-специално с две държавни агенции – ТАСС и РИА Новости, като втората е в ограничителния списък – Приложение XV към Регламент (ЕС) 833/2014.

Данните от архива на bta.bg за периода 1 февруари 2022 г. – 3 септември 2026 г. показват трайна практика: при търсене по темата за войната в Украйна се откриват 698 публикации, цитиращи “РИА Новости” или ТАСС. В значителна част от тях схемата е една и съща: западна медия публикува новина, ТАСС я препредава, а БТА цитира ТАСС (понякога наред с първоизточника, но често и самостоятелно).

Въпрос 3.

Разпространява ли се съдържание на ТАСС и на РИА Новости чрез него?

Ако има съдържание на РИА Новости, разпространявано пряко или косвено от БТА, това е нарушение на правото на ЕС. С решението на Съда на ЕС от 2 юли 2026 г. по дело C-67/25 (Traugott Ickeroth) Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови, че понятието „оператор“ в член 2е на Регламент (ЕС) 833/2014 обхваща всяко физическо или юридическо лице, което пряко или косвено е отговорно за предоставянето на достъп до или предаването на забранено медийно съдържание на публиката. С това тълкуване на член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014 съдът изрично потвърди, че препредаването на съдържание от санкционирани медии е нарушение.

Съвсем очевидно е, че цитирането на РИА Новости директно или чрез ТАСС би било опит за заобикаляне на забраната за разпространение на прокремълска пропаганда. След налагането на санкции от Европейския съюз срещу РИА Новости и RT, директното им препубликуване и разпространение в ЕС подлежи на ограничения. Когато дадена информация се предава през агенция или трета медия (като ТАСС), санкционираният първоизточник остава на заден план, докато посланието достига до българската аудитория, но това също нарушава ограничението на член 2е.

Така стигаме до

Въпрос 4. В чия компетентност е надзорът върху съдържанието на БТА?

Впрочем опити за заобикаляне на ограничението има повече – подобни данни по-рано тази година огласи За истината: “Българският сайт „Гласове“ системно публикува и препредава съдържание от руски медии, които са под санкции на Европейския съюз. Това показва анализ на DFRLab (Digital Forensic Research Lab към Atlantic Council), който проследява активността на платформата в периода 2024 – март 2026 г. – над 1000 публикации и 4.2 млн. прочитания за периода. Но сега става дума за държавно финансирана агенция – за разлика от частния сайт Гласове.

Update.

Има отговор на първите два въпроса.

БТА не е участвала на срещата в Кипър. Няма информация защо.

Кирил Вълчев се е върнал на работа като генерален директор до встъпване в длъжност като вицепрезидент.

Италия: санкционират Meta за достъп до снимки и клипове в смартфони

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Италианският регулатор е глобил Meta с 805 млн. евро (670 млн. паунда; 887 млн. долара) за достъп до снимки на потребителите на Android без тяхното съгласие. Италианският орган за защита на данните заяви, че Meta не е информирала правилно около 20 милиона потребители на смартфони, че има достъп до техните снимки и видеоклипове чрез функция на приложението Facebook. Той е дал на Meta 60 дни, за да деактивира функцията по подразбиране и да потърси съгласието на потребителите отделно.

Говорител на Meta е заявил пред Би Би Си, че планира да обжалва:”Категорично не сме съгласни с оценката на [регулатора] за фактите, прилагането му на закона и непропорционалното ниво на глобата”.

Сега Facebook иска достъп до фотогалериите на потребителите чрез едно разрешение за цялото приложение. Според италианския регулатор тази процедура не позволява да се разбере, че разрешението дава възможност на Facebook да генерира предложения въз основа на снимки в галерията си. Според компанията “Това е проста функция, която помага на хората да публикуват снимки и видеоклипове във Facebook. Хората трябва да дадат разрешение на устройството си, преди то да може да работи, и могат да променят това разрешение по всяко време чрез настройките си.”

Миналия месец Meta, която стои зад Instagram и WhatsApp, беше осъдена да плати най-голямата глоба досега за бизнес практиките си. Американски съдия в Ню Мексико нареди на компанията да плати 25 млрд. долара (18,6 млрд. паунда), след като установи, че заблуждава потребителите как се обработват потребителските данни във Facebook.

Предварителни констатации на EK: емисията на TikTok „For You“ е в нарушение на DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия предварително установи, че TikTok е в нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) поради своята система за препоръчване. Емисията „For You“ на TikTok показва на потребителите непрекъснат поток от персонализирани видеоклипове. Колкото повече потребителят взаимодейства с определен тип съдържание, толкова повече алгоритъмът за емисия на TikTok „For You“ препоръчва подобно съдържание. Този дизайн може да бъде вреден, когато такова безкрайно и повтарящо се излагане включва например съдържание, предизвикващо изолация. Възможно е вредно въздействие върху психичното здраве на потребителите, особено на уязвимите възрастни и непълнолетни лица.

Алгоритъмът използва информация за ангажираността на потребителите, като гледане и харесване на видеоклипове, за да персонализира препоръчаното им съдържание. Повтарящото се излагане на такова съдържание може да има сериозни отрицателни ефекти – включително повишено чувство на тъга или тревожност, по-ниско самочувствие или влошаване на съществуващи хранителни разстройства и психични състояния. TikTok не прилага пропорционални, разумни и ефективни мерки за смекчаване на тези рискове.

TikTok вече има възможност да отговори писмено на предварителните констатации на Комисията. Успоредно с това ще бъдат проведени консултации с Европейския съвет за цифровите услуги. Ако становището на Комисията в крайна сметка бъде потвърдено, Комисията може да издаде решение за установяване на неспазване, което може да доведе до налагане на глоба, пропорционална на естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението, и да достигне до, но не повече от, 6 % от общия годишен световен оборот на доставчика.

Предварителните констатации на Комисията днес са част от официалното ѝ производство за разследване на съответствието на TikTok със Законодателния акт за цифровите услуги.

Много големите платформи и търсачки и изборите: Насоки на Комисията (2024)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Онлайн платформите и търсачките се превърнаха във важни места за обществен дебат и за формиране на общественото мнение и поведението на гласоподавателите. С Регламент (ЕС) 2022/2065 („Акта за цифровите услуги“) се налагат задължения на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки да извършват оценки на специфични рискове и да въвеждат разумни, пропорционални и ефективни мерки за смекчаване на риска, включително за „всички действителни или предвидими отрицателни последици за гражданския диалог и изборните процеси и обществената сигурност.”

Съгласно член 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065 Комисията може да отправи насоки относно мерките за смекчаване на риска, които VLOP u VLOSE трябва да приемат във връзка със специфични рискове. В тези насоки може по-специално да се представят най-добри практики и да се препоръчат възможни мерки, като надлежно се отчетат евентуалните последици от мерките за основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз за всички участници.

Широк спектър от явления, свързани с онлайн платформите и търсачките, пораждат повишен риск за почтеността на изборите. Те включват, но не се ограничават до разпространението онлайн на незаконни изказвания, пораждащи омраза, заплахите, свързани с чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, както и по-широкото явление дезинформация, разпространението на (изпълнено с насилие) екстремистко съдържание и на съдържание с цел радикализиране на хора, както и разпространението на съдържание, генерирано чрез нови технологии като генеративния изкуствен интелект.

Ето защо е полезно да се напомнят Насоките на ЕК.

Очаква се скоро те да бъдат допълнени и актуализирани.

Намерението на Мета за нови правила на достъп на AI до съдържанието на издателите в платформите е „крещяща кражба“ според издателите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Meta е актуализирала правилата и условията си, за да си даде широки права да изстъргва съдържание/ to scrape websites от всеки издател или друг собственик на уебсайт с бизнес акаунт във Facebook, Instagram, WhatsApp и Threads  и да го използва повторно – дори ако съдържанието не е публикувано в платформа на Meta.

 

В съответния раздел в новите Мета условия се посочва, че чрез използване на нейните платформи „Вие ни упълномощавате (нас или който и да е субект, действащ от наше име) да използваме автоматизиран софтуер (като web scrapers, bots, robots, spiders, crawlers and user agents) и да създаваме тестови идентификационни данни за достъп, индексиране, кеширане, анализ, събиране, извличане или обхождане на домейните, уеб страници или URL адреси (и всяко съдържание, достъпно чрез тях), свързани с вашето или на други потребители използване на продукти и услуги на  Meta, за да предоставя, развива, подобрява, проучва, обучава и поддържа продуктите на Meta Company“.

 

Новите условия е трябвало да влязат в сила  на 30 октомври, но са отложени за 20 ноември. Дотогава издателите на новини трябва да решат дали да напуснат социалните платформи на Meta като Facebook и Instagram или да осигурят достъп до съдържанието си на  изкуствения интелект на технологичния гигант при нови условия.

 

Британският орган за защита на конкуренцията и пазарите (СМА) приема плана на Meta да приложи нови правила  за достъп на AI до съдържание на издатели  в платформите на компанията   „много сериозно“, казва неговият главен изпълнителен директор пред Парламента. CMA не е в състояние да предприеме официални действия, спирайки Meta да направи промените, тъй като все още не е определила технологичния гигант за компания със стратегически пазарен статус по DMA.

 

Движение за отворена мрежа вече е подало официална жалба до CMA, както и до Генерална дирекция за конкуренция на Европейската комисия.„Опитът на Meta да принуди издателите да позволят неограничено изстъргване на своите уебсайтове да захранват своите AI продукти е скандално нападение срещу журналистиката. Промените ще засегнат най-силно местните издатели в Обединеното кралство, тъй като значителни количества от техния трафик идват от Facebook. От жизненоважно значение е издателите да имат силно присъствие там, за да се борят с дезинформацията във  Facebook.“ Напуснали  издатели обясняват, че не могат   нито да дадат „нашия трудно спечелен, изцяло оригинален, изцяло човешки новинарски продукт“, нито да изложат   потребителите „на хищническо сканиране и експлоатация на AI“.

 

Две германски структури, Германската асоциация на свободните медии (MVFP) и Федералната асоциация на цифровите издатели и издатели на вестници (BDZV), също призовават Европейската комисия да разследва и да спре влизането в сила на новите правила:  „Meta възнамерява автоматично да заснема, копира и съхранява пълните уебсайтове и архиви на издателите и да ги анализира за собствените си автоматизирани и неавтоматизирани търговски продукти. Това прави достъпа ни до платформите на Meta да  зависи от безплатното предаване на целия продукт за цифрово публикуване. Това е крещяща кражба  и нарушение на DMA.“

 

Подходът на Meta контрастира с този на Google, който е сключил лицензионни сделки с издатели, представляващи повече от 400 публикации, за да му позволят да изстъргва и използва повторно съдържанието им за целите на AI. Въпреки това твърди се, че   Google AI също  злоупотребява с монополна власт.

Update.

Обявените промени предизвикват двупартийни критики в САЩ. Сенаторът от Демократическата партия Адам Шиф от Калифорния призовава Meta да не прилага новите търговски условия на 20 ноември.  В писмо, изпратено до главния изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг, Шиф призовава компанията да отговори до понеделник, 2 ноември, какви са  конкретните стъпки, които ще предприеме, за да отговори на опасенията на потребителите. Марша Блекбърн от Тенеси GOP заяви, че  Meta се опитва да експлоатира американските творци и бизнеси. Блекбърн, която председателства сенатската подкомисия,    призовава компанията да оттегли промените.

Стана известно и първото  дело  срещу предлаганите промени. Коалиция от норвежки издатели на новини (MBL) съди Meta  и иска от Окръжния съд в Осло да блокира влизането им в сила.  NRK, TV 2, Schibsted, Amedia, Polaris, Aller, DN, Mentor Media, NTB и Hordaland Folkblad – обединени в  Асоциацията на норвежките медийни компании – искат от съда да спре новите условия на Meta, докато съдът прецени дали те са законни. Според тях социалните медии са важно място за норвежкия народ да извлича информация и новини, поради което те ще продължават да публикуват медийно съдържание там. Само някои, като местният вестник Fjell-Ljom в Røros,  са избрали да прекъснат всички връзки с Meta.

По нова информация съдът е  блокирал влизането в сила на условията на Meta на 20 ноември, докато в съдебно производство не бъде оценена тяхната законност, съобщава обществената телевизия NRK в страната. „Удовлетворени сме, че съдът се съгласи с нас, че Meta заема господстващо положение на съответния пазар и че новите условия са неразумни“, казват от  MBL в съобщение за медиите. „Съдът признава, че алтернативата е  медийните компании   да загубят контрол върху редакционното съдържание, изградено в продължение на много години.“

След съобщението за съдебните развития в Норвегия от Meta са обявили, че ще проведат консултация с медиите, без да уточняват кои, и срокът 20 ноември за въвеждане на измененията може да не бъде спазен.

 

 

Комисията откри процедура по DSA срещу Booking.com

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия започна официално производство, за да прецени дали Booking.com е нарушил Регламента за цифровите услуги (DSA) като не е оценил или редуцирал рисковете, свързани с измами и фишинг измами. Платформата може също да е нарушила DSA, когато става въпрос за прозрачност, тъй като не е маркирала ясно като реклами тези обяви, чиито доставчици са платили за по-добро класиране в резултатите от търсенето, показани на потребителите. Разследването ще се фокусира върху следните области:

1. Измамни и несъответстващи на изискванията обяви на Booking.com

Комисията ще провери дали доставчикът на Booking.com е идентифицирал правилно и е оценил системните рискове, свързани с разпространението на незаконно съдържание. Фалшивите обяви, като например за несъществуващи имоти, измами с имитация и несъответстващи оферти за настаняване, могат да имат отрицателно въздействие върху защитата на потребителите. Разследването също така ще оцени дали платформата е въвела ефективни мерки за смекчаване на тези рискове, включително чрез премахване на измамни обяви.

2. Фишинг измами, използващи резервационните данни и данните за гостите на Booking.com

Комисията също така ще проучи дали доставчикът на Booking.com е оценил и съобразил рисковете, които фишинг измамите представляват за потребителите. По-специално, разследването ще се съсредоточи върху рисковете, свързани с начина, по който се споделят данните за резервации и гости с доставчиците на настаняване, както и върху дизайна и функционирането на услугата за съобщения на Booking.com. Комисията също така ще проучи дали дружеството е въвело достатъчно предпазни мерки, за да предотврати злоупотребата с данни за извършване на фишинг и привличане на съответни плащания.

3. Обяви, които не са ясно разпознаваеми като реклами

Комисията най-накрая ще проучи дали Booking.com спазва задълженията на DSA за прозрачност на рекламата. Доставчиците на настаняване могат да направят своите обяви по-видими в резултатите от търсенето на Booking.com, като плащат по-висока комисионна. Потребителите трябва да могат ясно да разпознаят, че тези „обяви“ всъщност са реклами. Комисията също така ще проучи дали за всяка реклама, показана на Booking.com, потребителите могат лесно да видят кой е подателят, кой е платил за нея, защо я виждат и как могат да променят настройките, които определят кои реклами виждат. Съгласно DSA потребителите имат право да разберат кога и от чие име им е показана реклама. Без това те не могат да кажат дали дадена обява изглежда на видно място, защото съвпада с тяхното търсене или защото доставчикът на настаняване е платил за тази видимост.

Ако бъдат доказани, тези неуспехи биха представлявали нарушения на членове 34 и 35 от DSA, които задължават много големи онлайн платформи и търсачки да идентифицират, анализират, оценяват и смекчават системните рискове; и на член 26, параграф 1, който изисква от доставчиците на онлайн платформи да гарантират, че потребителите могат ясно да идентифицират рекламите и информацията за тях.

Следващи стъпки

Комисията ще извърши приоритетно задълбочено разследване, като продължава да събира доказателства, например чрез изпращане на допълнителни искания за информация, провеждане на интервюта или проверки. Започването на официални производства също така оправомощава Комисията да предприеме по-нататъшни стъпки за изпълнение.

Комисията си сътрудничи с Нидерландския орган за потребителите и пазарите – координатор на цифровите услуги на държавата, в която е установен Booking.com.

Booking.com беше определен като много голяма онлайн платформа съгласно Закона за цифровите услуги на ЕС на 25 април 2023 г.

КРС се готви за извънсъдебно уреждане на спорове по DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 314 от 08.10.2026 г. Комисията за регулиране на съобщенията прие проект на Правила за сертифициране, прекратяване и отнемане на сертификат на орган за извънсъдебно уреждане на спорове по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065.

Проектът на Правила се представя за обществени консултации на заинтересованите лица и е публикуван на интернет страницата на КРС в раздел „Обществено обсъждане и консултации”.

  • 15/10/26, 16:00

Законопроект на МС за изменение на ЗДОИ във връзка с прилагането на Акта за управление на данните

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2022 г. бе приет Регламент (ЕС) № 2022/868 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 г. относно европейска рамка за управление на данните и за изменение на Регламент (ЕС) № 2018/1724 (Акт за управление на данните), който регламентира достъпа за повторно използване, при стриктни условия, до данни, притежавани от организациите от обществения сектор, които са защитени по своята природа (лични данни, търговска и статистическа тайна, обекти на права върху интелектуална собственост на трети лица). Република България следва да осигури прилагането на изискванията на Акта за управление на данните (АУД), като уреди на национално ниво следните въпроси:

  •  условията за повторното използване на посочените категории защитени данни;
  • дейността на националната единна информационна точка по чл. 8 от АУД;
  • компетентните органи по чл. 7 от АУД, които оказват съдействие на организациите от обществения сектор, предоставящи или отказващи достъп с цел повторно използване до определени категории защитени данни;
  • реда и условията за уведомяване и органа за надзор на лицата, предоставящи посреднически услуги за данни по чл. 13 от АУД;
  • реда и условията за доброволна регистрация на организациите за алтруистично споделяне на данни и органа за регистрация и надзор на тези организации по чл. 23 от АУД;
  • създаването и поддържането на регистър на признатите организации за алтруистично споделяне на данни;
  • санкциите, които се налагат при извършване на нарушения от лицата, предоставящи посреднически услуги за данни, и от организациите за алтруистично споделяне на данни;
  • предаването на нелични данни към трети държави (чл. 5, параграф 14 и чл. 31).

Към настоящия момент приетите европейски регулаторни мерки в областта на данните са намерили отражение в националната уредба в най-голяма степен в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Имайки предвид областите, които попадат в обхвата на АУД и които следва да бъдат регламентирани на национално ниво, е изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на ЗДОИ. Предлаганият вариант на правна намеса осигурява в краткосрочен план изпълнението на ангажиментите на България, произтичащи от АУД, и се ограничава до въвеждане на минимално необходимите правни институти и дефиниции на национално ниво.

С проекта на ЗИД на ЗДОИ, приет от Министерския съвет и станал известен днес,  са регламентирани условията и процедурата за предоставяне на достъп до категориите защитени данни, посочени в чл. 3, параграф 1 от АУД, с цел повторното им използване; определен е органът, който ще изпълнява функциите на национална единна информационна точка (министърът на иновациите и дигиталната трансформация); уредени са задълженията на организациите от обществения сектор във връзка с предоставянето на достъп до защитени данни; посочени са компетентните органи, които ще оказват съдействие на организациите от обществения сектор при предоставяне на достъп до защитени данни – министърът на иновациите и цифровата трансформация и председателят на Националния статистически институт (за данните от област „Статистика“).

Актът за управление на данните (Data Governance Act – DGA) е предвиден за пълна отмяна като самостоятелен регламент, но неговите основни правила се прехвърлят и консолидират в Акта за данните (Data Act). Това се случва в рамката на мащабната ревизия  „Цифров омнибус“ (Digital Omnibus).

ЗИД на ЗДОИ / 26RH798

Мотиви /   26RH798pr