Когато Съдът на ЕС се произнесе по преюдициално запитване (по чл. 267 от ДФЕС), неговото тълкуване е задължително за националната юрисдикция, която е отправила въпроса, но администрацията и съдилищата в държавите-членки също трябва да издават актовете си в пълно съответствие с практиката на Съда на ЕС. И в България също.
Решението на Съда на ЕС по делото C-67/25 (Traugott Ickeroth) от 2 юли 2026 г. се отнася до разпространение на съдържание от медии, попадащи в Приложение XV на Регламент (ЕС) 833/2014. Делото C-67/25 се води по повод преюдициално запитване, отправено от Landgericht Saarbrücken (Областен съд Саарбрюкен, Германия) на основание член 267 ДФЕС, има за предмет тълкуването на член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350. С тази разпоредба на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от образуванията или органите, изброени в приложение XV към този регламент, по-специално чрез способи като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет.
Запитването е отправено в рамките на наказателно производство срещу няколко лица, заподозрени, че са излъчили чрез публичен блог различно съдържание, включително видеоматериали от медиен канал, за който се прилага тази забрана. Ключовият въпрос ще бъде да се определи обхватът на понятието „оператор“ по смисъла на член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014 – дали това понятие може да се прилага спрямо физически лица, които управляват уебсайт, без да извършват икономическа дейност, но като излъчват забранено съдържание, и по този начин да се определят границите на отговорността на онлайн участниците при прилагането на европейските санкции.
Заключение на Генералния адвокат: Член 2е трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „оператори“ за целите на тази разпоредба обхваща и физическите лица, които управляват уебсайт. За целите на тази квалификация е без значение дали от това управление такива лица генерират приходи под каквато и да е форма“.
Решение на Съда на ЕС от 2 юли 2026 г. : Въпросът е дали ограничението се отнася до лице, което упражнява дейност с уебсайт и на него качва съдържание с произход от юридически лица, образувания или органи, изброени в Приложение XV към този регламент.
Ето аргументацията и решението на Съда, потвърждаващо извода на Генералния адвокат:
Член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014, той гласи, че на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV от този регламент, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични. Понятието оператор не е дефинирано.
Не може да се приеме защитаваното от R тълкуване, според което за целите на тълкуването на понятието „оператор“ по смисъла на член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014 трябвало да се вземе предвид само дейността по разпространение, която е в рамките на определена продължителност, като се изключат изолираните публикации с незначителен обхват. Нито тази разпоредба, нито този регламент предвиждат, че обхватът или продължителността на извършеното излъчване трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали дадено лице попада в обхвата на понятието „оператор“. При всички положения подобно тълкуване би могло да благоприятства действията по заобикаляне на посочената разпоредба, изразяващи се в изкуствено раздробяване на дейностите по излъчване на съдържанието, обхванато от нея.
57 От тази гледна точка единствено тълкуване на понятието „оператор“ по смисъла на член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014, което не зависи нито от търговския характер на дейността по излъчване, нито от начина на финансирането ѝ и което не зависи от обхвата или продължителността на извършеното излъчване, може да има за резултат разрешение, което да съответства на преследваната от тази разпоредба цел, а именно да се предотврати излъчването на провежданата от Руската федерация пропаганда и следователно да се защитят общественият ред и сигурността на Съюза.
*
Има информация за републикуване на РИА Новости в България. С Регламент (ЕС) 2024/1428 РИА Новости са в списъка със санкционирани медии заради системно разпространение на дезинформация и подкрепа за войната срещу Украйна. Ограничителните мерки са в сила на територията на целия ЕС от 25 юни 2024 г. Ако се установи републикуване на РИА Новости от БТА за периода 2024 – 2026, това ще е в мандата на Генералния директор на БТА, който все още е на работа като такъв – преди да встъпи като вицепрезидент.
Въпрос:
Кой в България трябва да провери спазват ли се стандартите на ЕС от БТА?
Прилагат ли се стандартите на ЕС от медийните услуги и услугите на платформи?