В средата на миналата 2024 г. година в политическите насоки за бъдещата си работа председателката на ЕК обяви нова инициатива – Европейски щит на демокрацията (European
Democracy Shield), с цел да се противодейства на чуждестранните информационни манипулации и намеса онлайн и за повишаване на осведомеността чрез откриване, анализиране и проактивно противодействие на дезинформацията и манипулирането на информация и намесата онлайн (foreign information manipulation and interference online, FIMI).

Европейският щит на демокрацията включва Digital Services Act, Artificial Intelligence Act, Democracy Action Plan , Defence of Democracy Package, the European Media Freedom Act, the Regulation on Transparency and Targeting of Political Advertising, 2022 Strengthened Code of Practice on Disinformation.

Инициативата свързва съществуващите мерки (ключово законодателство и инициативи) за противодействие на манипулирането на чуждестранна информация и намеса за подобряване на състоянието (интегритета) на информационната сфера. Тя следва и изводите на доклада на OECD ‘Facts not fakes: Tackling disinformation, strengthening information integrity‘.

Отговорността за Европейския щит на демокрацията е основно в ръцете на комисаря по въпросите на демокрацията, правосъдието и върховенство на правото Майкъл Макграт, въз основа на Плана за действие за европейската демокрация (COM(2020)0790) и Пакета за защита на демокрацията (COM(2023)0630 ).

Европейският парламент, като има предвид, че се очаква чуждестранната намеса, дезинформацията и многобройните атаки и заплахи срещу демокрацията да продължат във все по-голям брой и по-сложни начини, е формирал комисия, наречена „специална комисия за Европейския щит на демокрацията“, за оценка на съответното съществуващо и планирано законодателство и политики за по-нататъшно откриване на възможни вратички, пропуски и припокривания, които биха могли да бъдат използвани за злонамерена намеса в демократичните процеси, включително по отношение на следните въпроси:

(i) политики, законодателни предложения и структури, които трябва да бъдат създадени в рамките на Европейския демократичен щит и вече създадени в рамките на Европейския план за действие за демокрация, както и съответните инструменти в рамките на Стратегическия компас, като например хибридния набор от инструменти на ЕС;

(ii) възможности за сътрудничество между агенциите на Съюза и националните органи в областта на правосъдието и вътрешните работи, включително за целите на обмена на информация, разузнаване и механизми за предварително откриване;

(iii) политики и препоръки, изложени в доклада от 30 октомври 2024 г., озаглавен „По-безопасни заедно – укрепване на гражданската и военната готовност и готовност на Европа“;

(iv) политики, допринасящи за демократичните процеси в Съюза, демократична устойчивост чрез осведоменост за ситуацията, медийна и информационна грамотност, медиен плурализъм и независима журналистика, насърчаване на гражданска ангажираност, образование, критично мислене и осведоменост и участие на гражданите;

(в) демократична устойчивост срещу местни хибридни заплахи и атаки и злонамерена намеса;

(ние) намеса чрез използване на онлайн платформи, по-специално чрез задълбочена оценка на отговорността и ефектите, които много големите онлайн платформи имат върху демокрацията и демократичните процеси в Съюза;

(vii) въздействието на смущенията върху критична инфраструктура и стратегически сектори, включително чуждестранни инвестиции и собственост върху имоти, намиращи се в Съюза;

(viii) хибридни заплахи и атаки, включително, но не само: кибератаки, включително срещу военни и невоенни цели, текстово и аудиовизуално съдържание, създадено от хора, както и генерирано от AI съдържание и „дълбоки фалшификации“, използвани за целите на чужда намеса и дезинформация, намеса в политически институции, икономическо влияние или принуда, намеса чрез глобални актьори чрез залавяне на елит, национални диаспори, университети и културни събития, прикрити финансиране на политически дейности от злонамерени чуждестранни участници и донори, манипулиране на чужда информация и намеса, насочени към действия на Съюза в чужбина, и експлоатация на изкуствено създадени миграционни потоци чрез засилена роля на държавни участници;

(ix) политики, гарантиращи високо общо ниво на киберсигурност в целия Съюз и устойчивост срещу кибератаки, когато това е свързано с демократичните процеси;

(х) ролята на злонамерените държавни и недържавни субекти, техния начин на действие и финансиране, както и извършваните от тях физически саботажи;

(xi) въздействието на намесата върху правата на малцинствата и други дискриминирани групи;

(xii) възпиране, приписване и колективни мерки за противодействие, включително санкции.

Регламент (ЕС) 2024/900 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 година относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране влезе в сила и ще се прилага от 10 октомври 2025 г.

„Политическо рекламиране“ означава изготвянето, позиционирането, популяризирането, публикуването, доставянето или разпространението на послание по какъвто и да е начин, обикновено предоставяно срещу възнаграждение, чрез вътрешни дейности или като част от кампания за политическо рекламиране:

a) от, за или от името на политически участник, освен ако не е от изцяло частен или изцяло търговски характер; или

б) което може и е предназначено да повлияе на резултата от избори или референдум, на поведението при гласуване или на законодателния или регулаторния процес на равнището на Съюза, на национално, регионално или местно равнище;

и което не включва:

i)съобщения от официални източници на държавите членки или на Съюза, строго ограничени до организацията и условията за участие в избори или референдуми, включително обявяването на кандидатурите или на въпроса, поставен на референдума, или за насърчаване на участието в избори или референдуми;

ii)публични съобщения, чиято цел е да предоставят официална информация на обществеността от, за или от името на публичен орган на държава членка или от, за или от името на Съюза, включително от, за или от името на членове на правителството на държава членка, при условие че не могат и не са предназначени да повлияят на резултатите от избори или референдум, на поведението при гласуване или на законодателен или регулаторен процес; и

iii)представянето на кандидатите в определени обществени пространства или в медиите, което е изрично предвидено от закона и се предоставя безплатно, като същевременно се гарантира равно третиране на кандидатите.

Според регламента през последните три месеца преди избори или референдум, организирани на равнището на Съюза или на национално, регионално или местно равнище в държава членка, услугите за политическо рекламиране, свързани с тези избори или референдум, се предоставят само на спонсор или доставчик на услуги, действащ от името на спонсор, който декларира, че е:
a) гражданин на Съюза; или б) гражданин на трета държава, който пребивава постоянно в Съюза и има право да гласува на тези избори или референдум в съответствие с националното право на държавата членка по пребиваване; или в) юридическо лице, установено в Съюза, което в крайна сметка не е притежавано или контролирано от гражданин на трета държава, с изключение на гражданите на трети държави, посочени в буква б), или от юридическо лице, установено в трета държава.

В този контекст Google е заявил, че политическата реклама е много широко дефинирана, а законодателите в ЕС са много неясно дефинирани – поради което и в очакване на още нормативни актове Google оповестява две решения: първо, спира да предоставя политическа реклама в ЕС до старта на прилагането през октомври 2025 г. и, второ, политически реклами занапред няма да бъдат разрешени в YouTube в ЕС.

Google не е единствената компания, която реши да не допуска политически реклами на своите платформи (напр. TikTok и LinkedIn). А ЕС не е единственият регион (също напр. Канада и Бразилия), в който компанията спира да предоставя политически реклами.

Неправителствени организации призовават Европейската комисия да пристъпи към по-бързо запълване на регулаторните пропуски в Регламента, като същевременно позволи гъвкавост по отношение на крайните срокове за това. По-специално Комисията следва да изясни тълкуването на определението за политически реклами в делегираните актове и да проучи дали свалянето на политическо съдържание следва да се счита за изпълнение на Регламента. Като се има предвид нарастващата тенденция от страна на платформите да изваждат политиката от своите услуги, ние също така насърчаваме Комисията да извърши оценка на корпоративните решения за оттегляне на услуги, които са от решаващо значение за осигуряване на функционираща онлайн платформа за граждански дебат – и въздействието, което те имат върху основни права.

Пояснява се, че решението на Google да спре да предлага политическа реклама в ЕС ще ограничи основните права на хората по три важни начина:

непартийните инициативи, включително кампаниите „излезте и гласувайте“, ще бъдат забранени в услугите на Google;

кампании на организации на гражданското общество по въпроси като аборт или домашно насилие, ако са свързани със законодателни актове, вече няма да бъдат разрешени в услугите на Google, най-вече в YouTube, в ЕС – а някои хора получават информацията си изключително чрез тези платформи;

излизането на Google от пазара на политическа реклама по същество създава дисбаланс в сектора, отстъпвайки монопола върху платформите на Meta.

Д-р Габриела Занфир-Фортуна публикува резюме на решението на КС на Румъния за анулиране на президентските избори – първи тур. Накратко публикацията информира за следното – като се позовава и на правото на ЕС, по-специално на DSA u Регламент (ЕС) 2024/900 за политическото рекламиране.

Румънският конституционен съд публикува кратко решение за анулиране на изборите за президент на Румъния по средата на изборния процес (между първия и втория тур на изборите), след също толкова безпрецедентното разсекретяване на докладите от тайните служби, разкриващи кампания за влияние на чужда държава (очевидно Русия, но неназована в Докладите) за насърчаване на ултранационалистически, анти-НАТО, кандидат в социалните медии чрез координирани действия в TikTok с подкрепата на мрежи в Telegram и Discord. (изявление на Държавния департамент на САЩ относно решението).

Бележка на авторката: Пиша това строго от лична гледна точка и без каквото и да е официално възлагане. Пиша го и от уважение към моите родители, които излязоха на улицата през декември 1989 г. в Румъния и техните приятели, които загинаха по време на революцията, за да се борят за правата на децата си да живеят свободно, в демократично общество . За мен демокрацията е свещена. Никога не я приемам за даденост, защото не съм родена в нея.

Основните аргументи на Съда се въртят около подкупването на свободни и честни избори в една демокрация чрез манипулация, дезинформация и липса на прозрачност като цяло в социалните медийни платформи и с помощта на AI, включително по отношение на финансирането на предизборна реклама онлайн.

Съдът анулира изборите след публикуването на Докладите и констатира нарушение на „основните принципи на свободните демократични избори“, като най-сериозно тревожат Съда „манипулирането на гласовете и изкривяването на равните възможности на конкурентите на изборите чрез използването на цифрови технологии и изкуствен интелект в предизборната кампания в не- прозрачен начин и чрез нарушаване на изборния закон , както и финансирането на предизборната кампания чрез недекларирани източници, включително онлайн ” (ал. 10). 

Според Съда „изборът на президент е бил опорочен през цялото време и по време на всички негови фази от множество нередности и нарушения на избирателния закон, които изкривяват свободния и честен характер на вота, изразен от гражданите, както и равни възможности на изборните конкуренти, засегна прозрачния и справедлив характер на предизборната кампания и наруши законовите изисквания за изборно финансиране.“ (параграф 5).

По-конкретно, Съдът установи, че държавата „има положително задължение да предотвратява всяка неоправдана намеса в изборния процес“ и „задължение да повиши осведомеността на избирателите по отношение на използването на цифрови технологии по време на избори, по-специално чрез предоставяне на адекватна информация и подкрепа.“ Освен това Съдът установи, че „ държавата трябва да бъде устойчива пред предизвикателствата и рисковете, генерирани от организирани кампании за дезинформация, които засягат целостта на изборните процеси “ (параграф 10). Решението се позовава на документ, приет в деня на решението, 6 декември 2024 г., от Венецианската комисия – „тълкувателната декларация към Кодекса на добрите практики по изборни въпроси относно цифровите технологии и изкуствения интелект“ , който все още не е достъпен за обществеността (вж т.21). 

Съдът обяснява, че „свободата на избирателите да формират своето мнение включва правото им да бъдат правилно информирани, преди да вземат решение. По-конкретно, свободата на избирателите да формират мнение включва правото на достъп до точна информация за кандидатите и за изборния процес от всички източници, включително онлайн, както и защитата срещу неоправдано влияние върху тяхното избирателно поведение чрез незаконни и непропорционални действия или факти” (параграф 13). 

Съдът се позовава на разпоредбите на Регламент 2024/900 на ЕС относно прозрачността и насочването на политическата реклама и изтъква конкретно факта, че „политическата реклама често може да се превърне в „дезинформация, особено когато рекламата не разкрива политическия си характер , идва от спонсори извън Съюза или е обект на техники за насочване или техники за показване на реклами“ (параграф 13).

• Липсата на разкриване на финансиране за политически реклами в подкрепа на ултранационалистическия кандидат в TikTok беше официално заявена от румънските власти на платформата с искане за премахване на това съдържание, следвайки процедурата по DSA, но платформата не предприе действия по нея въпреки писменото съобщение, че е премахнала достъпа до съдържанието от Румъния, според Докладите .

В този контекст Съдът прави единственото позоваване в Решението на „намесата на държавни и недържавни участници в пропагандни кампании и изборна дезинформация“, която „трябва да бъде премахната“ (параграф 13).

Съдът се позовава на „злоупотреба с алгоритми“ в социалните медии от кандидат, като отбелязва, че „естеството на свободните избори е нарушено от дезинформацията на гласоподавателите чрез предизборна кампания, при която един от кандидатите се възползва от агресивна промоция, като избягва националното избирателно законодателство и чрез злоупотреба с алгоритми в социалните медийни платформи . (…) Освен това кандидатът се е възползвал от преференциално третиране в социалните медии, което е довело до изкривяване на проявата на избирателната воля” (параграф 14). Информацията, включена в докладите, подчертава, че кандидатите, които законно са етикетирали съдържанието си като „политическо“ или „изборно“ и са разкрили финансирането си, са били филтрирани от алгоритмите за усилване. 

В този смисъл Съдът отбелязва, че „равните възможности трябва да бъдат оценени и чрез електоралното поведение на конкурентите при използване на социални мрежи, нови технологии, системи с изкуствен интелект и финансиране на кампании“ (параграф 15) и установява, че „нередностите от предизборната кампания са имали последствия върху конкурентите, тъй като са създали очевидна разлика в третирането между кандидата, който манипулира цифровите технологии, и другите кандидати, участващи в изборния процес“ (параграф 15).

Съдът заключава: „ използването на цифрови технологии и изкуствен интелект от кандидати, политически партии и техните поддръжници трябва да бъде прозрачно, за да се гарантира почтеността и безпристрастността на изборите . При липса на такава прозрачност избирателите са възпрепятствани да формират мнение за кандидатите и изборите или биват заблуждавани относно самоличността на кандидата и дори факта, че лицето, което споделя съдържание, се кандидатира, за да бъде избрано“ (параграф 16). 

• Публикациите в подкрепа на кандидата от платени влиятелни лица не са етикетирани като политически реклами и не са етикетирани като „платена реклама”. 

„Социалните медийни платформи трябва да бъдат задължени непрекъснато да разкриват информация относно политическата реклама и изборните спонсори ”(параграф 17), отбелязва Съдът. Кандидатът е нарушил закона, когато официално обявява 0 (нула) бюджет, изразходван за предизборната кампания, когато Докладите потвърждават информация от TikTok, че за политическо съдържание, популяризиращо кандидата, е платено. 

Датата на новите избори все още не е определена и се очаква да бъде насрочена поне след няколко месеца.

И едно допълнение: Кампанията на Джорджеску е свързана с 53 търговски дружества, регистрирани в Пловдив от Гиорги Валериевич Абуладзе, вече български гражданин, и през които минават само плащания за външни услуги. 

Bozhidar Bozhanov

@bozhobg

Когато преди по-малко от година публикувахме за обсъждане законопроект за ограничаване на дезинформацията, много хора креснаха “цензура” преди да са го прочели. А основен елемент беше прозрачността и задълженията на рекламните мрежи. Днес става ясно от информация на румънските служби, че руската рекламна мрежа AdNow (която и тогава бях идентифицирал като една от съмнителните такива, опериращи в България), е използвана за пряка чуждестранна намеса в румънските избори. Може би наближава моментът за сериозен дебат за справянето с чуждестранните злонамерени цифрови намеси, които ще ни се случват все повече, особено по избори. Защото когато тези неща се проспиват, нещата ескалират – отмяната на първия тур може да звучи като добро решение за някои, но тя може да бъде възприета като отнемане на гласа на хората, защото Джорджеску има легитимни гласове и изразява реални фрустрации на румънското общество. За да не се стига до такъв тип решения, цифровата среда трябва да бъде по-защитена от такива прониквания, вкл. чрез рекламни мрежи като AdNow.

Британският регулатор публикува пореден доклад за състоянието на местните медии.

Предизвикателства при предоставянето на надеждни и точни местни новини в Обединеното кралство според регулатора включват: аудитории, мигриращи от печатни и телевизионни източници на новини до онлайн източници; намаляващи приходи от реклама; разширяването в ролята на онлайн посредниците във веригата на стойността на новините; ожесточена конкуренция онлайн за вниманието на публиката, която до голяма степен не желае да плаща за новини; нарастване на броя на хората, които активно избягват новините.

Консолидацията и съкращенията в отговор на тези предизвикателства се отразяват върху предлагането на местни новини в телевизия, радио и печат.

Регулаторът изразява виждане, че в перспектива увеличаването на онлайн местните новини на БиБиСи е част от факторите, създаващи затруднения на местните медии и в някои райони БиБиСи може да измества търговските медии. Но засега връзката между увеличения интерес към БиБиСи и намаляващия интерес към местните медии не е доказана като причинно-следствена.