Tag Archives: EU Law

Съд на ЕС: C-486/24 Hungary v Parliament and Council

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 10 юли 2024 Унгария е внесла жалба в Съда за отмяна на Европейския акт за свободата на медиите (чл.263 ДФЕС).

От мрежите – защото жалбата не е качена още на сайта на съда – разбираме, че като аргументи са посочени: правното основание (чл.114 ДФЕС), нарушение на принципа на субсидиарност и др.

Правните служби на Съвета и Комисията вече гледаха и потвърдиха правното основание. При това във финалната версия съображенията в регламент 2024/1083 са силно променени в сравнение със законодателното предложение на ЕК и една от причините за промените е именно засилването на аргументите за избора на инструмента.

При условията на евентуалност Унгария иска и отмяна на някои разпоредби от регламента.

Подробности следват [ще бъдат допълнени, когато станат публични].

Пореден опит да се препречи пътя на защитата на медийния плурализъм. Имаше проект за директива за медиен плурализъм, който не беше подкрепен. Не мина и гражданската инициатива за медиен плурализъм. Очевидно регламентът ще мине по възможно най-дългия път, дано с успех. Мобилизирани са всякакви средства срещу акта. И Орбан насред унгарското председателство на Съвета.

Същевременно председателката на ЕК е включила прилагането на Европейския акт за свободата на медиите в приоритетите си.

Италия прилага санкционния механизъм срещу RT

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Италианският орган по комуникациите (AGCOM) е поискал сваляне на видеосъдържание (видеоклипове), разпространени в YouTube и X.

По доклад от италианското Министерство на външните работи, AGCOM е поискал от YouTube и X (бивш Twitter) да премахнат множество видеоклипове, свързани с документален филм, продуциран от RT, които са били достъпни от Италия. Въпросният документален филм представя украинското население като нацисти, които имат намерение да унищожат собствения си народ със съучастничеството на НАТО, САЩ и Европейския съюз. Съдържанието е идентифицирано като руска пропаганда, предназначена за дискредитиране на държави от ЕС и европейски институции.

Регламент (ЕС) № 833/2014 на Европейския съвет (член 2е, параграф 1) забранява на доставчиците „да излъчват или да позволяват, улесняват или по друг начин да допринасят за излъчването на всяко съдържание от изброените юридически лица, образувания или органи в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез всякакви средства като кабел, сателит, IP-TV, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видео в интернет, независимо дали са нови или предварително инсталирани.“ RT е в Приложение XV.

Разпространението на това съдържание е окачествено като особено сериозно предвид изборите за ЕП на 8-9 юни 2024 г. и риска от повлияване на общественото мнение чрез невярно представяне на текущите събития. Това налага AGCOM да защити гражданите, като започне процедури срещу Google Ireland Limited за услугата YouTube и Twitter International Unlimited Company за услугата X, и поиска от тях да ограничат разпространението на документалния филм, озаглавен „Донбас: вчера, днес и утре“, произведен от RT, заедно със свързани видеоклипове.

Google незабавно e премахнал съдържанието и свързаните видеоклипове в световен мащаб, като е блокирал канала. Twitter също се е съобразил с искането.

Източник: IRIS 2024-7:1/14

Европейският акт за свобода на медиите EMFA: подготовка за прилагане в България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът за електронни медии беше домакин на дискусия на тема Европейският акт за свобода на медиите: възможности и предизвикателства. Поводът е необходимостта да се обсъди прилагането на регламента в България.

Регламентът (ЕС) 2024/1083 влезе в сила и е действащо медийно право на ЕС. Не успяха усилията да бъде осуетено приемането му. Регламентът е посветен на сериозни и за българския медиен сектор въпроси. Макар че като цяло се прилага от 8 август 2025 г., в отделни части актът ще се прилага още от 8 ноември т.г., което изисква да има концепция как точно ще стане това.

Изказването ми ( 24’30” и сл.) беше изцяло посветено на прилагането от държавите, в частност от България. Времето беше ограничено, в следващите дни ще кача тук и текст, който в по-голяма пълнота обсъжда въпроса за прилагането на EMFA в България.

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС: публикуван е новият доклад #MPM2024 по данните за 2023 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните десет години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.

Доклад MPM2024 представя картината за 2023 година.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови ( законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък (0-33%), среден (34-66%) или висок риск (67-100%) – зелена-жълта-червена зона.

Въпросникът ce актуализира, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда, но данните позволяват сравнимост по години и по държави.  Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

България участва в изследването от началото (пилотното изследване за 2014) – 2024, 2023, 2022, 2021, 2020, 2017, 2016 и 2014 година.

Общият доклад за ЕС е изготвен от екип на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към EUI – Флоренция.

Докладът за България е изготвен от български екип.

Най-нисък риск е определен по базовите показатели – законодателна рамка. По-висок е рискът в другите три области – политически показатели, пазарен плурализъм и социално включване. По-подробно аргументацията може да се види в доклада за България, тук – на български език.

Словакия: RTVS става STVR и минава под държавен контрол

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Словашкият парламент одобри планираното от правителството преустройство и смяна на ръководството на обществения оператор RTVS, като отрича опасенията, че промените ще поставят RTVS под политически контрол и ще навредят на медийната свобода и медийния плурализъм.

Граждански организации предупреждават, че законодателството е част от орбанизацията на медиите в Словакия и очевидно противоречи на новия Законодателен акт за свободата на медиите на ЕС. Фицо действа като Орбан.

Европейската федерация на журналистите (EFJ) настоява Петер Пелегрини, президент на Словашката република, да наложи вето на законопроекта за общественото радио и телевизия. Противно на европейските правни стандарти, включително новоприетия Европейски акт за свободата на медиите (EMFA), новото словашко законодателство рискува да превърне обществените медии в правителствени пропагандни издания.

EFJ се присъединява към Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и оценява приемането на законопроекта без обществена консултация като удар по демокрацията и медийната свобода в Словакия. „Новият закон организира чисто и просто завладяване на обществените медии от управляващата коалиция, в разрез с европейските правни стандарти за независимост и плурализъм“, каза президентът на EFJ Мая Север. Генералният директор на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), Ноел Къран също е взел отношение: съставът и правомощията, предоставени на новия управителен съвет на STVR, биха били в нарушение на ЕMFA.

Разбира се, регламентът е последна преграда, законът не може да му противоречи, но в демократичния свят просто не се прави така.

вж и реакциите срещу законопроекта

EK прилага Законодателния акт за цифровите пазари

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От ЕК съобщават за активизиране на проверките за прилагане на DMA. Комисията вярва, че DMA е от полза за малкия бизнес и иноваторите, защото не добавя регулаторна тежест за по-малките компании. Новите отговорности са само за най-големите играчи, т. нар. gatekeepers. Това обикновено са мултиплатформени екосистеми. Праговете за тях са значителни: клиентска база от около 10% от населението на ЕС. Досега са определени само седем основни играча, покриващи 24 основни платформени услуги. Те включват търсачки, социални мрежи, платформи за споделяне на видео и операционни системи – Alphabet, Amazon, Apple, ByteDance, Meta, Microsoft, Samsung.

Компаниите не трябва да предпочитат собствените си продукти или услуги пред подобни предложения на трети страни. Те трябва да позволяват на потребителите да преместват данните си на други платформи или да споделят данните си между различни платформи. Също така те трябва да отворят своите екосистеми, за да позволят на по-малките компании да работят и да предлагат своите услуги на потребителите.

Според ЕК “топката сега е в полето на компаниите”. Те трябва да ни убедят, че мерките, които предприемат, са в пълно съответствие с DMA. В рамките на един месец след крайния срок за съответствие, ЕК е открила различни случаи на несъответствие. Според Комисията Apple е проектирала своя нов бизнес модел, като ограничава разработчиците на приложения и крайните потребители да се възползват от възможностите, предоставени им от DMA. ЕК посочва, че техните нови условия не отговарят на изискванията на DMA по отношение на насочването на потребителите към опции извън Apple App Store. Според ЕК тези нови условия не позволяват на разработчиците на приложения да общуват свободно с крайните си потребители и да сключват договори с тях. От своя страна Apple обвинява регулаторната несигурност, свързана с DMA, за забавянето на пускането на основните функции на iOS 18 за европейските потребители.

ЕК продължава антитръстовите разследвания на цифровите пазари по отношение на Apple, Facebook, Microsoft и Google. Европейската комисия информира Microsoft за своето предварително мнение, че Microsoft е нарушила антитръстовите правила на ЕС, като е обвързала своя продукт Teams с популярните си приложения, включени в пакетите за бизнеса
Office 365 и Microsoft 365 .

Ако Комисията заключи, след като компанията е упражнила правото си на защита, че има достатъчно доказателства за нарушение, тя може да приеме решение за забрана на поведението и налагане на глоба в размер до 10% от годишния световен оборот на компанията. Комисията може също така да наложи на дружеството каквито и да е корективни средства, които са пропорционални за ефективно прекратяване на нарушението.

Няма законов срок за Комисията да завърши антитръстови разследвания на антиконкурентно поведение. Продължителността на антитръстовото разследване зависи от редица фактори, включително сложността на случая, степента, в която засегнатите компании сътрудничат на Комисията и упражняването на правото на защита.

 

Ирландия: Насоки за отразяване на избори

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 30 април 2024 г. ирландският медиен регулатор Coimisiún na Meán публикува Насоки за отразяване на избори, разработени в допълнение към Правило 27 от Кодекса за справедливост, обективност и безпристрастност в новините и актуалните предавания.

Насоките се прилагат само за радио и телевизия (с изключение на печатни издания, социални медии, аудиовизуални медийни услуги по заявка и електронни издания) в рамките на юрисдикцията на Република Ирландия. Въпреки това Coimisiún na Meán насърчава радио- и телевизионните оператори извън юрисдикцията на Ирландия, чиито услуги се приемат в Ирландия и които отразяват ирландски новини и актуални събития, да вземат предвид Насоките.

Насоките имат за цел да постигнат справедливост, обективност и безпристрастност чрез различни средства, включително чрез подбор на участници, обхват на дебата, структура на програмата, поведение на водещия или чрез други подходящи средства. Насоките засягат и редакционната отговорност на радио- и телевизионните оператори.

Guidelines in Respect of Coverage of Elections, 30 April 2024

Code of Fairness, Objectivity and Impartiality

Противодействие на чуждестранна намеса: ръководство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Операциите за чуждо злонамерено влияние не са нещо ново, но развитието на технологиите позволява да се провеждат операции, като участниците по-ефективно крият самоличността си. Да помогне на заинтересованите страни да повишат устойчивостта на изборния процес спрямо чуждестранни операции за злонамерено влияние, Агенцията за киберсигурност на САЩ CISA публикува материали като това ръководство, за да обясни тактиките за намеса и противодействието срещу тях.

Според офиса на директора на националното разузнаване Китай (КНР), Руската федерация и Ислямската република Иран продължават да бъдат основни източници на риск. Тези участници използват различни операции за злонамерено влияние с цел да изострят съществуващите социални разделения, да засилят поляризацията и да утвърждават наративи, които подкопават общественото доверие в сигурността на изборния процес и повишават партийното напрежение.

Не е по -различно положението и у нас.

Стрес тестове за готовността на платформите за избори съгласно Закона за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия съобщава, че работи с определени платформи, координатори на цифровите услуги и организации на гражданското общество, за да тества тяхната готовност срещу изборна манипулация и намеса във връзка с европейските избори. Стрес тестът включва поредица от фиктивни сценарии, базирани на предишни опити за изборна манипулация и намеса, както и кибернетично манипулиране на информация и хибридни заплахи, за да се тества готовността на платформите да се справят с манипулативното поведение, което може да възникне в навечерието на изборите, по-специално:

  • Манипулиране на информация чрез deep fake или чрез употреба на изкуствен интелект за манипулиране на аудио-визуално съдържание, 
  • Тормоз и заплахи онлайн, 
  • Умишлено разпространяване на невярна информация за изборния процес с цел заблуда на избирателите, 
  • Онлайн подбуждане към насилие въз основа на манипулирана информация,
  • Киберактивност, която се използва за манипулиране на информация. 

Въз основа на сценария участниците: 

  • тестват ефективността на мерките, процедурите и структурите, които платформите имат за изборите за Европейски парламент при различни сценарии; 
  • откриват пропуски в светлината на насоките относно DSA , издадени от Комисията, и идентифицират как се прилагат разпоредбите; 
  • обсъждат укрепване на сътрудничеството между участващите заинтересовани страни. 

Европейският съюз разполага със силен и безпрецедентен инструмент за смекчаване на рисковете при много големите онлайн платформи (VLOP) и търсачките (VLOSE) с оглед на предстоящите европейски избори. Успехът на Закона за цифровите услуги зависи от редица заинтересовани страни, включително VLOP и VLOSE, координаторите на цифровите услуги – националните регулатори – и организации на гражданското общество. Всички заинтересовани страни трябва активно да си сътрудничат и да са наясно с ролите си съгласно DSA.   

Служба за изкуствен интелект

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Информация от Комисията:

Европейската комисия разкри Служба за изкуствен интелект, която има за цел да даде възможност за бъдещото разработване, внедряване и използване на AI по начин, който насърчава обществените и икономическите ползи и иновациите, и ограничава рисковете от неговото използване. 

Службата ще играе ключова роля в прилагането на Законодателния акт за изкуствения интелект– първия в света всеобхватен закон в тази област, който влиза в сила в края на юли 2024 г. – особено по отношение на моделите на AI с общо предназначение. Тя ще работи също за насърчаване на научните изследвания и иновациите и за позициониране на ЕС като лидер в международните дискусии.

Службата за AI ще координира изготвянето на кодекси за поведение, ще провежда изпитания и оценки на AI-модели, както и ще налага санкции при необходимост. Службата се състои от звена за регулиране, безопасност, високи постижения и за иновации и в нея ще работят 140 служители. Първото й заседание се очаква да се проведе до края на юни 2024 г.

През януари 2024 г. Комисията стартира пакет от мерки  в подкрепа на европейските стартиращи предприятия и МСП при разработването на надежден AI. Като част от тези мерки беше прието решение на Комисията за създаване на Служба за AI.

Cъобщението за медиите.