Tag Archives: EU Law

2026: Доклад за състоянието на цифровото десетилетие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад на ЕК за състоянието на цифровото десетилетие – общо и по държави – COM(2026) 288 final.

Схемата показва целите и как те са довели до политики и действия. Укрепването на демокрацията се свързва с DSA, EMFA, Щита за европейска демокрация (долу вдясно). Има интересни наблюдения за осъществяването на цифровия суверенитет.

Като част от приложенията се дават и данни по държави. В доклада за България се казва, че властите планират да представят Националната стратегия за цифровите технологии и цифрова трансформация 2026 – 2030, която в момента била на етап консултации със заинтересованите страни. Тя включвала приоритети за цифровизацията на бизнеса и иновациите, сигурна и приобщаваща цифрова трансформация, модернизация на публичната администрация, цифрови умения, оперативно съвместими цифрови услуги, киберсигурност и по-широкото използване на данни и нововъзникващи технологии в подкрепа на икономическото и социалното развитие. Предстои да видим.

Според Евробарометър през 2026 г. 74% от българите смятат, че цифровата политика трябва да бъде приоритет за ЕС при оформянето на нашето бъдеще в Европа. Те също мислят, че ЕС следва да си сътрудничи с държавите членки за укрепване на киберсигурността и защита от онлайн заплахи (88%), насърчаване на програми за цифрово образование и умения (84%) и засилване на регулирането на онлайн платформите (81%). Освен това 73% от българските респонденти мислят, че ЕС трябва да намали зависимостите си от цифрови технологии от страни извън ЕС, а 80%, че ЕС следва да даде приоритет на инвестициите в цифрова инфраструктура и услуги, които са разработени в Европа. Междувременно 45% биха били готови да преминат към базиран в ЕС доставчик на цифрова услуга,
дори ако това означава малко по-високи разходи.

Pegasus и мерките за противодействие срещу инвазивния софтуер

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Компанията Meta съобщи, че е блокирала нови фишинг атаки през WhatsApp, свързани с приложението Pegasus на компанията NSO Group. Meta внася искане в американски съд да санкционира израелската компания заради нарушаване на постоянната забрана да атакува потребители на платформата. Това действие от страна на WhatsApp идва, след като платформата спечели съдебна забрана срещу NSO, целяща да спре достъпа ѝ до приложението. Забраната е свързана с предишни мащабни хакерски атаки срещу журналисти и активисти.

Pegasus стана синоним на понятията за шпионски софтуер, инвазивен софтуер и др. под. Други известни варианти за шпиониране са конкурентни приложения като Predator и Graphite.

Според резолюции на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, България е определяна като “хъб за разпространение на шпионски софтуер”, като се обсъжда криминализирането му в Наказателния кодекс. Народният представител Божидар Божанов съобщава, че дъщерното дружество на NSO Group – Съркълс България, все още оперира активно.

Преди няколко седмици Human Rights Watch са публикували информация за експорт на софтуера за проследяване от Европа към трети страни, някои от които – репресивни режими. HRW определя България като ключов износител от Европейския съюз на технологии за наблюдение на авторитарни режими. Въпреки строгия регламент на ЕС за двойна употреба за 2021 г., който има за цел да предотврати продажбата на шпионски инструменти на режими за злоупотреба с права, HRW установява, че България, заедно с Полша, разрешава износа на технологии за наблюдение. Цялостно разследване на HRW разкрива, че българските власти са предоставили лицензи за износ на софтуер за проникване и системи за прихващане на телекомуникации на държави извън ЕС като Азербайджан.

В Испания съдът прекрати разследване срещу NSO за шпионаж над политици, заради липса на съдействие от израелските власти.

“Време е в светлината на тази информация да се предприемат мерки. В предния парламента внесохме предложение за изменение на Наказателния кодекс, според което се криминализира създаването, разпространението и използването на шпионски софтуер. Ще го внесем отново, като част от инициативите ни за гарантиране на цифровите права. И не, не трябва да има изкючение за службите за сигурност. Особено за нашите, за които през годините е станало ясно, че се използват за политически цели поне толкова, колкото за гарантиране на националната сигурност.”, пише Божанов.

Акцентирам върху изричното убеждзение на Божанов, че не трябва да има изключение за ползване на шпионски софтуер от службите.

Ще допълня, че когато се създаваше Европейския акт за свободата на медиите – регламент, който освен другото съдържа забрана на инвазивен софтуер по отношение на журналисти и семействата им, група държави от ЕС настояваха службите да имат право да го ползват без предварителен съдебен контрол. Сигурна съм, че тази идея продължава да се върти в някои глави.

По съвпадение точно преди три години точно тук съм писала отново за този риск: EMFA: изключението за шпионски софтуер срещу журналисти June 14, 2023

Член 4 EMFA действа пряко, но в българското законодателство не още не са въведени мерки и гаранции, нито са посочени националните правоприлагащи органи, нито са определени санкции при неизпълнение. От 8 август 2025 г. регламентът е предвидено да се прилага.

Основните права на човека в ЕС: доклад 2025

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Агенцията за правата на човека в ЕС (EUFRA) публикува поредния си доклад за състоянието на основните (фундаменталните) права в ЕС.

Fundamental Rights Report – Challenges and achievements in 2025 (5.82 MB)

Агенцията обръща внимание, че през 2025 се навършват 25 години от провъзгласяването на Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), както и че това е била година на значителни тестове на ценностите, които тя закрепва.

Събитията през годината подчертават трайното значение на Хартата и основополагащите ценности на ЕС. В перспектива ценностите на ЕС следва да бъдат превърнати в практически и приложими права, като Хартата е практически инструмент за реализирането им.

Италия: Списък на значими събития и мерки за защита на аудиторията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Италианският регулатор за медиите и комуникациите (AGCOM) прие Резолюция No. 102/26/CONS от 29 април 2026 г. относно актуализираната регулаторна рамка на събитията с голямо значение за обществото (major events, Art.14 AVMSD).

След транспонирането в италианското законодателство на ревизията на AVMSD – Директива (ЕС) 2018/1808 – италианският законодател възлага на Министерството на икономиката (MIMIT), след консултации с регулатора AGCOM, задачата да приеме списъка на събитията от голямо значение за обществото. На AGCOM е възложена задачата да определи подходящите мерки, за да ce гарантира, че доставчиците на медийни услуги не упражняват изключителните права, придобити във връзка със събития, включени в списъка на MIMIT, така че да лишат значителна част от обществеността в друга държава-членка на Европейския съюз от възможността да гледат събития, считани от тази държава за значими събития.

На 8 октомври 2025 MIMIT одобри новия списък, като актуализира и разшири значително предишната рамка, приета от AGCOM през 2012 г. Чрез Резолюция No. 102/26/CONS, AGCOM установява новия режим за събития, включени в списъка, одобрен от MIMIT, по начин, осигуряващ свободен достъп на най-малко 80% от италианското население. В допълнение към традиционно защитените спортни събития с голямо национално и международно значение, включително олимпийските и параолимпийските игри, официалните мачове на италианския национален отбор по футбол, полуфиналите и финалите на европейските клубни състезания с участието на италиански отбори, Джиро д’Италия, автомобилни състезания, провеждани в Италия и големи финали на световното първенство, актуализираният списък вече обхваща по-широк спектър от спортни дисциплини. Те включват избрани ръгби, колоездене, лека атлетика, плуване, гимнастика, фенски, кънки и ски събития, както и водещи национални и международни тенис състезания, включително турнири от Големия шлем и ATP Masters 1000. Преработеният списък се разпростира и върху големи културни и музикални събития, включително Фестивала Сан Ремо, последната вечер на песенния конкурс “Евровизия”, откриващи представления в Teatro alla Scala и Teatro di San Carlo, и новогодишния концерт в Teatro La Fenice.

Друг важен аспект на резолюцията се отнася до задълженията, наложени на доставчиците на платени медийни услуги, които притежават съответните права за излъчване. От тези оператори се изисква да публикуват достатъчно предварително предложение за възлагане на тези права при справедливи, разумни и недискриминационни условия, с цел да се улесни по-широкият публичен достъп до събитията, включени в списъка.

Резолюцията също така установява приложимата рамка за правоприлагане и санкции в случай на неспазване, в съответствие с италианското законодателство за прилагане на Директива (ЕС) 2018/1808 относно аудиовизуалните медийни услуги, включена в италианския консолидиран закон за аудиовизуалните медийни услуги (TUSMA). По-специално нарушенията могат да доведат до административни глоби, вариращи от 100 000 до 5 000 000 EUR, или до 1 % от годишния оборот на предприятието, когато такъв процент надвишава 5 000 000 EUR.

На последно място, регулирани са процедурите за разрешаване на спорове между доставчици на медийни услуги относно отразяването на събитията, включени в списъка, и прехвърлянето на права за излъчване.

Не ми е известно България да има защита на събития с голямо значение за обществото, със сигурност такива събития и мерки не са обсъждани от Контактния комитет по чл.29 AVMSD по определената процедура, която включва ясни стъпки за осигуряване на правна сигурност в ЕС:

  • Уведомяване (Нотификация): Всяка държава членка уведомява Европейската комисия (ЕК) за мерките, които предприема (или възнамерява да предприеме), за да защити излъчването на тези събития.
  • Консултация с Контактния комитет: ЕК се консултира с Контактния комитет, който се състои от представители на националните медийни регулатори от всички държави членки.
  • Проверка за съвместимост (Одобрение): ЕК извършва проверка за съвместимостта на националния списък с правото на ЕС. Това включва оценка на пропорционалността на мерките и принципа на свободно движение на услуги.
  • Принцип на взаимно признаване: Едва след като списъкът бъде нотифициран и одобрен по горния ред, се създава основание всички останали държави от ЕС да гарантират, че телевизионните оператори под тяхна юрисдикция спазват правилата при излъчване на събития от съответния списък – което е целта на чл.14.

От това губим ние, аудиторията, защото като държава позволяваме търговски оператори да въвеждат условен достъп до значими събития.

За доверените податели на сигнали съгласно Законодателния акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия търси обратна връзка относно своя проект на насоки за доверените податели на сигнали — организации, специализирани в идентифицирането на незаконно съдържание онлайн съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.

Съгласно Законодателния акт за цифровите услуги онлайн платформите трябва да дават приоритет на сигналите от доверени податели на сигнали, сигнализиращи за незаконно съдържание, като например малтретиране на деца, нарушения на правата върху интелектуалната собственост и онлайн измами, като същевременно запазват отговорността си да проверяват дали съдържанието е незаконно. Вече са определени над 70 доверени податели на сигнали с разнообразен експертен опит. Сред тях са Bank of Ireland, специализирана във финансови измами, Someturva, съсредоточена върху онлайн тормоза, като например споделяне без съгласие на интимни материали, и Child focus, занимаваща се онлайн с материали, съдържащи насилие над деца.

В проекта на насоки се изясняват критериите, както и процесът, чрез който координаторите на цифровите услуги предоставят статут на „доверен подател на сигнали“. Те също така предоставят насоки относно техническите изисквания, които доверените податели на сигнали и платформите следва да спазват при обработването на уведомления за незаконно съдържание. И накрая, насоките имат за цел да гарантират, че доверените податели на сигнали остават независими, обективни и отговорни и че работят със свободата на изразяване на мнение.

Комисията приканва заинтересованите страни със съответния експертен опит, включително платформи, доверени податели на сигнали, кандидати, изследователи и организации на гражданското общество, да споделят мненията си по проекта на насоки до 26 юни 2026 г. на следната страница.

След като получи обратната информация, Комисията планира да приеме насоките през втората половина на 2026 г.

Доклад за 2025 г. относно прилагането на регламента за цифровите пазари

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публикува третия си годишен доклад, в който очертава напредъкa към постигане на целите на Регламента за цифровите пазари („DMA“).

Докладът предоставя информация за напредъка в откритите производства по DMA. Някои от производствата достигнаха до приключване на приемането на две решения за несъответствие, придружени от глоби: едно за борба с управлението и едно, свързано с възможностите на потребителите относно използването на личните им данни. Освен това миналата година Комисията определи условията за оперативна съвместимост със свързани устройства, като например смарт часовници или други носими устройства, като приключи две производства по спецификация, открити през 2024 г.

Комисията също така започна три пазарни разследвания, свързани със сектора на облачните услуги : две разследвания за това дали някои облачни изчислителни услуги трябва да бъдат определени като gatekeepers, и трето разследване на ефективността на DMA в подкрепа на конкурентоспособността и справедливостта на сектора на облачните изчисления, в допълнение към разследване за неспазване на възможно понижаване на количеството съдържание на медийните издатели в резултатите от търсенето.

Белгия въведе анти-SLAPP директивата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 21 май федералният парламент на Белгия одобри правителствения законопроект, с който се транспонира изцяло Директивата на ЕС за борба със SLAPP, стратегически съдебни дела срещу публичното участие. Законопроектът ще стане закон след подписа на краля и публикуването на закона в официалния вестник/ Belgisch Staatsblad.

Предложеният режим ще се прилага не само за трансгранични спорове, но и за чисто вътрешни граждански производства.

Основните предложени мерки включват:

• Механизми за предсрочно прекратяване за явно неоснователни искове;
• Увеличени санкции за процесуални злоупотреби (до 25 000 евро);
• Разширено възстановяване на съдебните разходи;
• Формален механизъм за amicus curiae за НПО и други заинтересовани страни.

Съд на ЕС: Правото на справедливо възнаграждение за издателите е съвместимо с правната уредба на Съюза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС (голям състав) по дело C-797/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) с акт от 12 декември 2023 г., постъпил в Съда на 21 декември 2023 г., в рамките на производство по дело Meta Platforms Ireland Ltd срещу Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni.

Развитието на цифровите технологии промени коренно медийния сектор, и по-специално сектора на печатната преса, който се сблъска с промените в навиците на потребителите, с разрастването на услугите за онлайн преглед на пресата и с конкуренцията на новите цифрови канали. Тези промени доведоха до драстичен спад в приходите на издателите, което застраши техния икономически модел и тяхната съществена роля в демократичните общества. За да се противодейства на този проблем бяха предприети няколко законодателни инициативи, сред които е и Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар. Тази директива въвежда специално сродно право в полза на издателите на публикации в пресата за онлайн използване на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество, като им позволява по-специално да разрешават или да забраняват подобно използване.

Италианският законодател транспонира посочената директива, като предвижда в полза на издателите право на справедливо възнаграждение за онлайн използването на техните публикации, както и механизъм, насочен към гарантирането на това възнаграждение. По този начин италианското законодателство задължава доставчиците на услуги да договарят такова възнаграждение с издателите, без да ограничават видимостта на съдържанието в резултатите от търсене по време на тези преговори, както и да предоставят данните, необходими за неговото изчисляване. Освен това то възлага на Органа за регулиране на съобщенията (AGCOM) да установи критериите за определяне на това възнаграждение, да го определи сам, ако не бъде постигнато съгласие, и да гарантира спазването на задължението на доставчиците за предоставяне на информация, включително посредством налагане на санкции.

През 2023 г. въз основа на това национално законодателство AGCOM установява критериите за определяне на справедливо възнаграждение за онлайн използването на публикации в пресата от доставчиците на услуги на информационното общество.

Един от тези доставчици, Meta Platforms Ireland, подава жалба за отмяна на това решение пред Регионален административен съд Лацио (Италия). Meta оспорва съвместимостта на въпросното решение и на посоченото италианско законодателство с правото на Съюза, по-специално с Директивата и със свободата на стопанската инициатива, гарантирана от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Поради това националната юрисдикция сезира Съда, за да провери съвместимостта на националната правна уредба с правото на Съюза.
Съдът констатира, че Директивата има за цел да предостави на издателите изключителни права за възпроизвеждане и предоставяне на публично разположение на техните публикации в пресата, като същевременно предоставя на държавите членки свобода на преценка, за да се гарантира прилагането на тези права.

В този контекст правото на издателите на публикации в пресата на справедливо възнаграждение е допустимо, при условие че това възнаграждение представлява икономическата насрещна престация за даденото на доставчиците разрешение да възпроизвеждат съответните публикации или да ги предоставят на публично разположение, и че тези издатели имат възможност да откажат да предоставят подобно разрешение или да го предоставят безвъзмездно. Освен това доставчиците не могат да бъдат задължавани да заплащат, когато не използват такива публикации. Националният съд трябва да провери дали италианското законодателство спазва тези условия.
Задълженията, наложени на доставчиците, да започнат преговори с издателите, без да ограничават видимостта на съдържанието през този период, и да предоставят данните, необходими за изчисляване на възнаграждението, също са допустими, тъй като те могат да гарантират справедливия характер на тези преговори и следователно допринасят за целта на защита на издателите. Всъщност само доставчиците разполагат с информацията, позволяваща да се определи икономическата стойност на онлайн използването на публикациите в пресата, като например приходите, генерирани или очаквани от такова използване. Следователно издателите се намират в слаба преговорна позиция спрямо тези доставчици що се отнася до определянето на справедливо възнаграждение. Също така задължението на доставчиците да се въздържат от ограничаване на видимостта на публикациите по време на преговорите позволява да се предотврати упражняването на натиск върху издателите или още да се прикрие икономическата стойност на използването на техните публикации в пресата.

Освен това правомощията, предоставени на AGCOM посредством италианското законодателство, са допустими, доколкото целят да гарантират ефективното упражняване на правата, признати на издателите.
Накрая Съдът констатира, че несъмнено тези задължения, съчетани с правомощията на AGCOM да налага санкции, представляват ограничение на свободата на стопанска инициатива4 на доставчиците.
Съдът обаче констатира, че освен ако националният съд не установи друго, посоченото ограничение изглежда обосновано и пропорционално спрямо целите на правото на Съюза да се осигури добре функциониращ и справедлив пазар за авторското право и да се даде възможност на издателите да си възстановят инвестициите, които изисква изготвянето на техните публикации. Съдът отбелязва, по-специално, че налагането на такива задължения на доставчиците позволява да се установи справедливо равновесие между свободата на стопанската инициатива, от една страна, и правото на интелектуална собственост, както и правото на свобода и плурализъм на медиите, от друга страна.

Анализ Kluwer Copyright Blog

EDRI: Визия за технологичната политика на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

European Digital Rights (EDRi) заедно с други организации на гражданското общество в областта на цифровите права свиква в края на юни (23 юни) среща на европейски законодатели, регулатори, журналисти и ключови гласове на гражданското общество за обсъждане на визия за технологични закони и практики, които са в центъра на обществения интерес, защитата на данните и други права.

Подходът на Европа към управлението за развитие на технологиите в цифровата ера е подложен на натиск, като предложенията за „опростяване“ засягат основите на най-важните цифрови защити. В същото време гражданското общество е уникално позиционирано да развива съвместно визията на ЕС за технологичните закони, политики и практики от обществен интерес, се казва в съобщението.

Какво се очаква:

  • Оживен дебат за Digital Omnibus, Digital Fitness Check – и как да се сложи край на цифровата дерегулация;
  • Реални истории за това, което е заложено на карта – и къде Европа трябва да се съсредоточи, вместо да предприеме дерегулация;
  • Доказателства за ефекта на цифровите разпоредби на Европа, като GDPR;
  • Технологиите от обществен интерес – и как да се възползват от глобалното лидерство на ЕС в цифровото регулиране;
  • Практически примери за това как можем да постигнем правна сигурност, добро съответствие и да насърчаваме иновациите, без да правим компромис с основните права и други основни социални, обществени и екологични защити.

Комисията призовава държавите от ЕС да въведат новото приложение за проверка на възрастта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на ЕК: Европейската комисия прие препоръка с призив към държавите членки да ускорят въвеждането на европейското приложение за проверка на възрастта и то да заработи до края на годината. Приложението е стъпка към защитата на децата от вредно и неподходящо онлайн съдържание.

Държавите членки могат да внедрят това цифрово решение като самостоятелно приложение или да го интегрират в европейския портфейл за цифрова самоличност. В препоръката се посочват техническите действия, които държавите членки следва да предприемат, за да гарантират бързото му въвеждане и оперативната му съвместимост.

Комисията разработи подробен план за европейското приложение за проверка на възрастта, което дава възможност на потребителите да докажат, че отговарят на изисквания възрастов праг, без да разкриват точната си възраст, самоличност или други лични данни. Сега държавите членки трябва да персонализират приложението.

Защитата на децата онлайн е приоритет за Комисията. Съгласно Законодателния акт на ЕС за цифровите услуги, онлайн платформите трябва да гарантират високо равнище на неприкосновеност на личния живот, сигурност и безопасност за малолетните и непълнолетните лица онлайн.

Паралелно с това съобщение ЕК съобщава за предварителни констатации за нарушения на DSA във връзка с минималната възраст на ползвателите на „Фейсбук“ и „Инстаграм“. Платформите „Инстаграм“ и „Фейсбук“ на компанията „Мета“ са в нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги поради това, че не са идентифицирали, оценили и смекчили надлежно рисковете, свързани с достъпа до техните услуги на лица под 13 години.

Въпреки че в общите условия на „Мета“ минималната възраст за безопасен достъп до „Инстаграм“ и „Фейсбук“ се определя на 13 години, мерките, въведени от компанията за прилагане на тези ограничения, изглежда не са ефективни. Мерките не възпрепятстват ефективно достъпа до техните услуги, нито ги идентифицират и премахват незабавно, ако те вече са получили достъп до тях.

Например при създаването на профил лицата под 13 години могат да въведат фалшива дата на раждане и липсват ефективни проверки за верността на декларираната дата на раждане. Инструментът на „Мета“ за докладване на малолетни и непълнолетни е труден за използване, като изисква до седем щраквания само за достъп до формуляра за докладване, който не се попълва автоматично предварително.

Допълнителна информация е налична в съобщението за медиите.