Tag Archives: EU Law

Съдебно настъпление срещу Meta в защита на децата и заради пристрастяващия ефект на продуктите й

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Meta днес отново е в съда заради твърдения, че пристрастява младите хора към социалните медии – този път в първия федерален процес, заведен от щати – Калифорния, Колорадо, Кентъки и Ню Джърси обвиняват компанията- майка на Instagram и Facebook, че е навредила на децата с технологии, предназначени да бъдат пристрастяващи. Искът обвинява компанията в нарушаване на федералните закони за поверителност на децата и за защита на потребителите, пише днес New York Times.

Искът е сред хилядите дела за телесни повреди и защита на потребителите, заведени от щати, училищни райони и физически лица срещу Meta, YouTube, TikTok и Snap, която притежава Snapchat. През март Meta и YouTube бяха признати за отговорни по знаково дело за телесна повреда в Върховния съд на окръг Лос Анджелис в Калифорния, където млада жена от Калифорния получи обезщетение от 6 милиона долара. Този месец съдия от Ню Мексико осъди Meta да плати щети на обща стойност близо 1 млрд. долара по дело, заведено от главния прокурор на щата. Меtа обжалва. Сега е в ход процес в Тенеси, показващ, че компанията е знаела за опасните ефекти от собствени проучвания сред децата.

Настоящото дело представлява значителна правна заплаха за Meta след тези загуби. Ако четирите щата спечелят, ще търсят щети, доближаващи се до 200 милиарда долара – близо 14% от цялата стойност на акциите на компанията, която възлиза на 1,45 трилиона долара. Процесът в Оукланд се води от само четири щата, но общо 29 щата стоят зад исканията срещу Меtа за над 1.4 трилиона.

От април до юни Мета е дала повече от 2 милиарда долара за съдебни разходи, свързани със съдебните процеси за пристрастяване към социалните медии и други съдебни спорове – все пак несъществена част от тримесечната печалба на компанията от 18 млрд. долара. Медиите сочат обаче, че по-сериозна заплаха е искането да се промени дизайнът на социалните мрежи, да отпаднат броят на следванията и механизми за превъртане и автоматичнно показване на видео, така че продуктите да станат по-малко пристрастяващи.

Законодатели и регулатори също се активизират

Загрижеността за използването на социалните медии се засилва в световен мащаб. Австралия миналата година стана първата страна, която забрани на деца под 16 години да използват социални медии. Оттогава Дания, Франция, Германия, Испания, Индия, Индонезия, Малайзия и други са въвели или обмислят подобни правила.

Европейският съюз миналия месец направи първата стъпка към забрана, която ще бъде най-голямата в света. На официалното заседание на Европейския съвет, на 19 и 20 март 2026 г. бяха гласувани заключения, в които за първи път онлайн защитата на децата в социалните мрежи и цифровата среда беше определена като ключов приоритет за сигурността на ЕС. Европейската комисия последва решението на Европейския съвет и готви законодателно предложение за поетапно ограничаване на достъпа на непълнолетни до социалните платформи.

ЕС установи предварително, че Instagram и Facebook на Meta са в нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги (ЗЦУ) поради това, че не са идентифицирали, оценили и смекчили рисковете, свързани с достъпа на деца под 13-годишна възраст до техните услуги.Платформите могат да предприемат мерки за отстраняване на нарушенията в съответствие с Насоките на Законодателния акт за цифровите услуги от 2025 г. относно защитата на малолетните и непълнолетните лица. В случай на нарушение глобата не е малка – до 6 на сто от общия годишен световен оборот на доставчика. Комисията може също така да налага периодични имуществени санкции, за да принуди дадена платформа да ги спазва.

New York Times отбелязва, че “Решението е необичайно пряко усилие за конкретни промени в дизайна на продукта. Това е последният знак за агресивния подход, възприет от европейските регулатори, за да се изправят срещу компаниите за социални медии заради това, което се смята за умишлени усилия за привличане на потребители, особено деца. През февруари властите на ЕС обвиниха TikTok, че използва подобни дизайнерски трикове, за да накара потребителите да се връщат отново и отново.”

През юли 2026 г. ГЕРБ внесе в Народното събрание законопроект за пълна забрана на достъпа до социални мрежи за деца под 16 години и ограничение за използване между 23:00 и 06:00 ч. за лицата от 16 до 18 години – законопроект 52-654-01-84 .

Още

A former Meta executive says Zuckerberg put growth ahead of child safety. He testified in a landmark child safety trial. (Reuters )
A former Meta executive said Zuckerberg ignored warnings about harms to kids. (Guardian)

Прогресивна България прие програма за управление 2026-2030: какво се предвижда за медиите и как го изпълнява вицепремиерът Иво Христов

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 12 август 2026 правителството на Радев прие Програма за управление 2026-2030. В програмата има 20 рездела, първият раздел се казва “Демонтаж на олигархичния модел и антикорупционни политики”. Остава неизвестно коя е българската олигархия според Прогресивна България, например олигархия ли е Георги Гергов (в светлината на собствеността на Пловдивския панаир). Заявено е само, че “Политическите фигури, срещу които бе насочен персонално гневът на българите по време на масовите протести в края на 2025 г., са само върхът на тази мощна пирамида, просмукала се във всички нива на държавните органи и съдебната система.”

Положителен факт е, че именно в този първи раздел, отнасящ се до основите на демокрацията, е разположен приоритет, свързан с медиите – но впрочем така е и при мониторинга за върховенство на правото – и там медийната свобода и медийния плурализъм са елемент от задачите. Това е приоритет 1.7. –

При законодателните мерки е предвидено изменението на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) с мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1083 EMFA и Регламент (ЕС) 2024/900 за политическото рекламиране. За това изменение срок не е предвиден.

Въпреки че в същото изменение на ЗРТ се обсъжда и промяна в регистрите, това е записано като отделна законодателна мярка със срок декември 2027 г. До същата дата се очаква да има и въвеждане на следващата ревизия на Директивата за АВ медийни услуги, която още не е факт в правото на ЕС, дори още ЕК не е излязла със законодателно предложение.

Мерките в изпълнителната власт са за прозрачност на собствеността и за реформиране на финансирането на обществените медии (като две мерки в изпълнителната власт), както и механизми за прозрачност на собствеността – по същество става дума за ефективно прилагане на обсъжданите в момента законодателни промени – всички са със срок декември 2027 г.

В Програмата за управление има и други мерки, свързани с медии, например въвеждане на публична платформа със свободен достъп, без регистрация, която показва как и къде се разходват средствата на държавните институции и общините чрез обществени поръчки – тук връзката е с прозрачност на държавните средства за медии.

В различни раздели се споменава за дигитално-медийна грамотност (медийна грамотност и цифрова компетентност са две различни понятия, в българските езикови версии на актовете на ЕС се използва изключително “медийна грамотност”, което е многодишно постижение) , за придобиване на ИИ грамотност, а някъде – за гражданска и медийна грамотност.

Целите са едно, очакваните ефекти – друго. Независимите обществени медии и изваждането на медиите от политически контрол е цел – дали обаче наистина е очакван ефект от мерките на Прогресивна България?

Update 1. За съжаление много бързо събитията доказаха разликата между написаното и реалността. Днес в свое участие по Българската национална телевизия вицепремиерът по човешкото развитие Иво Христов е направил оценки на двете обществени медии. БНР Пловдив сумира казаното: “Според Христов олигархията е превзела и българските медии. БНТ е едно от последните места, които отстояват и съхраняват някакви принципи. Трудно ми е да кажа същото за Българското национално радио. Олигархията използва обществен ресурс, за да превзема медиите, каза Христов. Гражданите мигрираха в социалните мрежи, но там орди от тролове, всичките от една партия – от “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, превзеха форумите и обезсмислиха диалога. Срещат се и други (тролове – бел. ав. ), но са рядкост, коментира Христов.”

“БНТ отстоява принципи, за БНР не може да се каже същото”. Какви принципи нарушава БНР, къде точно, какви са доказателствата на Христов – и как оценяването на обществените медии в ефир допринася за изваждането на медиите от политически контрол? Да не говорим, че това твърдение поставя под съмнение и работата на регулатора, който не ни е обърнал внимание върху тази особеност на медийния пейзаж.

Update 2. Съветът за електронни медии още в рамките на деня е излязъл с Позиция, в която практически посочва на вицепремиера Иво Христов да си изпълнява Програмата за управление –

Начало » Новини

13 Август 2026

Съветът за електронни медии намира за неприемливо високопоставени представители на изпълнителната власт да противопоставят двете обществени медии.
Българското национално радио е на първо място по обществено доверие съгласно последния доклад на института Ройтерс и е информационният лидер в радиоефира. БНР се радва на огромна аудитория в своите дигитални канали, което означава, че е сред най-разпознаваемите и предпочитани източници на новини и актуална информация. Българското националното радио е представено на най-високо ниво в Европейският съюз за радио и телевизия, което е атестат за високия професионализъм на работещите в него. БНР се ангажира с множество значими обществени каузи и има ясно разписани редакционни стандарти, гарантиращи журналистическата независимост.
Подобни са и обществените оценки за Българската национална телевизия, която също е сред водещите по обществено доверие.
Съветът за електронни медии припомня, че Европейският акт за свободата на медиите изрично предвижда укрепване на независимостта на обществените медии, заради значимата роля, която имат за демократичното функциониране на обществото.

Update 3. Дни по-късно дойде и коментарът на премиера Радев на зададени журналистически въпроси. Като защити Христов (Това не са оценки, това са констатации), Радев отказа да потвърди, че това е институционална позиция (Това е лично мнение).
Констатация е твърдение, базирано на факти. Ако Радев и Христов имат подобна констатация за БНР, да предоставят фактите. От кого е установено, че БНТ отстоява принципи, а БНР не. На какво основание двете обществени медии са противопоставени.
Към момента имаме само едно оценъчно твърдение, мнение без доказателства, заявено по време на институционално участие за представяне на правителствената програма за управление – поради което, независимо иска ли Радев или не, ангажира правителството. А това вече е в противоречие със самата правителствена програма и ангажимента за “изваждане на медиите от политически контрол”.

AI в културните и творческите индустрии: покана от ЕК за предоставяне на данни

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Ще се готви Европейска стратегия за изкуствения интелект в културните и творческите индустрии.

Европейската комисия отправя покана за предоставяне на данни, насочена към заинтересованите страни в културните и творческите индустрии (включително хора на изкуството, творци, носители на права, институции в областта на културното наследство и професионални и секторни сдружения), както и към доставчиците и разработчиците на AI, изследователите и публичните органи с компетентност в областта на културната политика. Гражданите се приканват да дадат своя принос за настоящата инициатива относно бъдещето на творчеството и да изразят вижданията си относно достъпа до култура, европейското творчество, опазването и насърчаването на културното многообразие и етичните иновации в ерата на AI.

Изкуствения интелект променя из основи създаването, съхраняването, взаимодействието и изживяването на изкуството и културата. Въпреки че открива нови възможности, изкуственият интелект създава и предизвикателства, които изискват целенасочени действия. Вече са предприети действия на ЕС в отговор на възможностите и опасенията, по-специално чрез инициативи като Стратегията за използването на AI, която насърчава внедряването на AI в стратегически сектори, включително културните и творческите индустрии, и като Акта за изкуствения интелект на законодателно равнище, който включва задължения за прозрачност и разпоредби в подкрепа на спазването на законодателството в областта на авторското право.

Комисията обаче все още не е определила цялостна стратегическа визия за AI за тези сектори, които играят уникална роля за подкрепата на европейската идентичност, демокрацията, социалното сближаване, конкурентоспособността и глобалното влияние.

Това е незаконодателна инициатива.

ПОКАНА

Нарушаването на ограничителните мерки на ЕС се криминализира

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Завърши едномесечният срок за обществено обсъждане на предложението за изменение на Наказателния кодекс с цел Република България да изпълни ангажимента си за транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673.

Според законопроекта в особената част на Наказателния кодекс се създава нова глава седма „а“ ,,Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“, която включва разпоредби от чл. 268а до чл. 268в включително. Основната разпоредба от Директивата, която установява престъпленията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки, е член 3, параграф 1. Със законопроекта се предлага изискванията на тази разпоредба да бъдат въведени в националното законодателство с разпоредбите на чл. 268а, ал. 1 – 3 от Наказателния кодекс, като в ал. 2 и 3 са изведени престъпленията, изразяващи се в поведение, с което се заобикалят ограничителни мерки на ЕС.

От субективна страна регламентираните в чл. 268а, ал. 1 – 3 от законопроекта престъпления са умишлени. Единствено в чл. 268а, ал. 5, в изпълнение на изискването на член 3, параграф 3 от Директивата, е предвидено престъпление, наказуемо при форма на вината – непредпазливост.

При установяването на съставите на престъпленията, свързани с ограничителните мерки на ЕС, е избран подход, насочен към избягване на риска от прекомерна криминализация, като се предлага България да се възползва от предоставената от Директивата възможност да предвиди, че нарушенията на ограничителните мерки на Съюза, засягащи финансови средства, икономически ресурси, стоки, услуги, сделки или дейности на стойност под 10 000 евро, не съставляват престъпления.

За извършване на престъпленията по чл. 268а, ал. 1 – 3 се предвиждат наказания в размер лишаване от свобода от една до шест години и глоба в размер от 2 500 до 10 000 евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7 от НК. Размерът на наказанието лишаване от свобода кореспондира с изискванията на член 5 от Директивата.

Разпоредбата на чл. 93 от НК се допълва чрез създаването на нова т. 33, която дефинира „ограничителна мярка на Европейския съюз“, с цел въвеждане на изискването на член 2, точка 1 от Директивата и очертаване на кръга на актовете, в които са установени тези мерки, а именно български нормативни актове по прилагане на ограничителните мерки на ЕС и актове на ЕС с пряко приложение. “Ограничителна мярка на Европейския съюз“ е ограничителна мярка, приета от
Европейския съюз въз основа на член 29 от Договора за Европейския съюз или член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз или установена в национален нормативен акт за прилагане на ограничителна мярка на Европейския съюз в Република България.“

България разполага със закон, наречен Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – но за съжаление заглавието подвежда, законът е само за прилагане на забраните по чл. 3м, нефт и нефтопродукти.

От 2022 г. има и Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на ЕС, създадена с Решение № 789 на Министерския съвет от 20 октомври 2022 г. (РМС № 789/2022 г.) – която трябва да разглежда въпроси, свързани с установяването на обхвата, съдържанието, действието и позицията на страната по ограничителните мерки и обсъжда въпроси, свързани с идентифицирането на компетентните национални институции по прилагането на ограничителните мерки и дерогациите по тях.

Специално по отношение на пропагандата и дезинформацията не е направено много. Особено като се има предвид, че мерките в Регламент 2014/833 не засягат само производителите на съдържание по Приложение XV, а и медиите, финансирани от лица от санкционния списък (като банки и търговски дружества, близки до Кремъл), а и разпространителите в каквато и да е среда, а и рекламиращите, а и медиите, републикуващи от съдържанието на медиите по Приложение XV – вж дело C-67/25 от 2 юли 2026 година.

Съд на ЕС: услуги на информационното общество, отговорност

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съдът на ЕС е приел важно решение по съединени дела C-188/24 | WebGroup Czech Republic и NKL Associates и C-190/24 |Coyote System.

Генерален адвокат по делата е Czpunar (заключение).

В отговор на въпроси, поставени от френския Conseil d’État, Съдът уточнява при какви условия държавите членки могат да наложат задължение за проверка на възрастта на ползвателите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание и да забранят разпространението на информация за някои пътни проверки на тяхна територия. Съдът потвърждава, че в рамките на системата на Директивата за електронната търговия такива задължения и забрани по принцип са от изключителната компетентност на държавата членка по установяване на съответните доставчици на услуги. Въпреки това останалите държави членки могат да налагат подобни задължения и забрани на доставчиците, които не са установени на тяхна територия, при спазване на условията, предвидени в тази директива, по-специално когато това се окаже необходимо по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или безопасност.

Втори кръг важни отговори на Съда са свързани с отговорността на оператора на услуга на информационното общество. Операторът не може да бъде освободен от отговорност за съхраняваната и разпространявана информация, върху която упражнява контрол. Такъв е случаят, когато посредством алгоритъм този оператор определя при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет информацията се разпространява или не.

Във Франция операторите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание са задължени да въведат технически средства за проверка на възрастта, за да предотвратят достъпа на непълнолетни лица до тези сайтове. Франция изисква и от сайтовете за възрастни, базирани в Чехия, да въведат технически системи за строга проверка на възрастта на потребителите, а не просто декларативно кликване на бутон „Имам 18 години“. Основни положения по С-188/24:

Защита на непълнолетните: Основният мотив на Съда на ЕС е, че защитата на децата е легитимна цел от обществен интерес от най-висок ранг. Тя позволява на една държава (в случая Франция) да наложи строги изисквания към оператори на сайтове, установени в друга държава (Чехия).
Пропорционалност на мерките: Съдът постановява, че изискването за ефективна техническа проверка на възрастта (например чрез банкова карта или личен документ) е пропорционално средство за постигане на тази защита, тъй като обикновените текстови предупреждения не спират достъпа на непълнолетни лица.
Край на „абсолютния щит“ за неприкосновеност: Както и при Coyote, Съдът подчертава, че макар Директивата за електронната търговия да защитава свободното предоставяне на услуги в ЕС, платформите не могат да използват принципа на държавата на произход, за да заобикалят системно императивни норми за защита на човешките права и децата.

Освен това на доставчиците на услуги за подпомагане на шофирането чрез геолокация може да бъде забранено да разпространяват информация, предоставена от техните потребители, относно определени пътни проверки на територията на Франция. Второто дело С- 190/24 засяга френска забрана за разпространение на информация чрез навигационни системи относно специфични полицейски проверки на пътя (за алкохол, наркотици, засади). Съдът признава, че ако шофьорите знаят точната локация на внезапните проверки за алкохол или наркотици, те лесно биха ги избегнали. Това застрашава сигурността по пътищата и помага за неутрализиране на полицейските акции.
Именно в този контекст Съдът посочва, че когато едно приложение не просто съхранява данни, а неговите алгоритми активно филтрират, подреждат по приоритет и разпространяват информацията към потребителите въз основа на търговския интерес на самата платформа, тя губи статута си на пасивен и неутрален посредник. Поради това приложението носи отговорност и трябва да се съобрази с местните забрани.

Изводите според прессъобщението на Съда:

Два френски акта, с които се въвеждат тези мерки, са предмет на жалби за отмяна пред френския Conseil d’État. По дело C-188/24 чешките дружества WebGroup Czech Republic и NKL Associates оспорват задълженията, наложени на операторите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание. По дело C-190/24 френското дружество Coyote System оспорва забраната за сигнализиране на някои пътни проверки.
Тези дружества твърдят по-специално, че спорните мерки нарушават принципа на „държавата на произход“, който е утвърден в Директивата за електронната търговия и има за цел да гарантира свободното движение на услугите на информационното общество в рамките на Европейския съюз. Съгласно този принцип, чрез който се осъществява взаимното признаване между държавите членки в тази област, услугите, попадащи в „координираната област“, се подчиняват единствено на правото на държавата членка по установяване.
В отговор на запитването на френския Conseil d’État Съдът отбелязва на първо място, че спорните мерки попадат в координираната област. Всъщност тази област не се ограничава до изискванията, уредени от хармонизиращите разпоредби на директивата, а по принцип обхваща всяко изискване, свързано с достъпа до или упражняването на услуга на информационното общество.
След това Съдът констатира, че прилагането от Франция на спорните мерки спрямо доставчици, установени в други държави членки, представлява ограничение на свободното движение на съответните услуги. Въпреки това Директивата позволява, при определени условия, подобни мерки да се прилагат и спрямо доставчици, които не са установени на тяхна територия. В конкретния случай спорните мерки преследват цели, признати от Директивата, сред които са по-специално общественият ред, който обхваща защитата на непълнолетните лица и обществената сигурност, с която е свързана забраната за разпространяване на информация относно определени пътни проверки.

Преди да се предприемат такива мерки, обаче, освен в случай на спешност, от една страна, трябва да се поиска от държавата членка по установяване на съответния доставчик сама да предприеме подходящи мерки и от друга страна, намерението за предприемане на тези мерки да бъде нотифицирано на Европейската комисия и на тази държава членка.

При спазване на всички тези условия една държава членка може да задължи доставчиците на услуги на информационното общество, установени в други държави членки, да въведат система за проверка на възрастта, за да предотвратят достъпа на непълнолетни лица до техните сайтове за разпространение на
порнографско съдържание, или да забрани на такива доставчици да разпространяват, в рамките на своите услуги за подпомагане на шофирането чрез геолокация, информация относно определени пътни проверки.

Запитващата юрисдикция следва да провери дали спорните мерки отговарят на тези условия.

Съдът се произнася по въпроса дали доставчикът на тези услуги може да бъде освободен от отговорност поради това, че информацията, която съхранява и разпространява, е предоставена от неговите потребители. В това отношение Съдът припомня, че за да бъде квалифициран като доставчик на хостинг услуги, който по принцип може да се ползва от освобождаване от отговорност за информацията, съхранявана по искане на ползвател, този доставчик не трябва нито да е запознат с тази информация, нито да има контрол върху нея.

Доставчикът, който определя посредством алгоритъм при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет такава информация трябва да се разпространява или не, упражнява контрол върху нея, така че не е освободен от отговорност.

Дори и при наличието на освобождаване от отговорност обаче, на съответния доставчик може да бъде забранено разпространяването на информация, свързана с някои пътни проверки, по съображения за обществен ред, обществена безопасност или сигурност. Това заключение на Съда засяга и системите, които използват българските шофьори, за да им помагат да се с ъобразяват с видеокамери и полицейски постове по пътищата и магистралите.

В НС е внесен законопроект за изменение на ГПК, въвеждащ анти-SLAPP директивата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С Решение № 592 на Министерския съвет от 2026 г. е приет проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Проектът е внесен в Народното сърание.

В ГПК се създава нова Глава тридесет и трета „б“ – Производство поради публичното участие на ответника. Тя въвежда разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.).

Проектът се готви от времето, коагто Атанас Славов беше министър на правосъдието, за него става дума и по времето на служебното правителство на Андрей Гюров , но така или иначе поради забавянето (срокът за въвеждане на анти-SLAPP директивата (Директива (ЕС) 2024/1069) в националното законодателство на страните от Европейския съюз беше 7 май 2026 година) на 15 юли 2026 г. Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България и още 13 държави.

Какво предвижда проектът: преди всичко е важно, че по обхват се надхвърля обхвата на защита на директивата. Независимо че директивата изисква въвеждане на уредба само за производства с трансгранично значение поради тяхната сложност и предизвикателства пред защитата в друга юрисдикция, уредбата ще бъде приложима във всички случаи, включително когато и двете страни имат местоживеене в Република България, където се намира сезираният съд, и всички други елементи от значение за съответната ситуация се намират само в Република България.

Според мотивите основните нови положения са:

Continue reading →

Ирландско председателство на Съвета: очаква се ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувана е Шестмесечна програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Ирландското председателство на Съвета на Европейския съюз (1 юли – 31 декември 2026 г.)

В частта за аудиовизия и медии е отбелязано очакваното законодателно предложение за нова ревизия на медийната директива:

АУДИОВИЗИЯ И МЕДИИ

Предложение за ревизия на Директивата за аудиовизуални и медийни услуги

Междуинституционален номер на досието: предстои

Очаквано развитие по време на Ирландското председателство

Като част от Европейския щит за демокрация се очаква ЕК да представи законодателното предложение през есента на 2026 г. с цел актуализиране на правилата за аудиовизуалния и медиен пазар. Предвижда се фокусът да бъде насочен върху защитата на малолетни и непълнолетни лица от вредно съдържание; ролята на новите играчи на медийния пазар, включително инфлуенсърите; видимостта на медийните услуги от обществен интерес и европейското съдържание; равнопоставеност между традиционни аудиовизуални медии и онлайн платформи; модернизация на правилата за реклама с цел повишаване на устойчивостта на европейските медии. Намерението на Ирландското председателство е да започне първоначално обсъждане по текста на законодателното предложение.

Национален интерес/цел и кратко описание на българската позиция

България оценява предстоящата ревизия на директивата като навременна и важна стъпка в посока подсилване и оздравяване на европейската аудиовизуална медийна среда. Подкрепяме мерки, които ще доведат до повишаване на нейната безопасност, устойчивост и конкурентоспособност във времена на бързо променящи се реалности. Приветстваме възможността за намаляване на фрагментацията при регулаторния подход в ЕС. България ще бъде подкрепящ партньор в работата за развиване на амбициозна, хармонизирана и ефективна законодателна рамка, която да подобри и подсили правилата за защита на малолетните и непълнолетните лица. Предвижданите мерки следва да адресират ефективно, където е необходимо, новите аудиовизуални онлайн платформи и нови играчи, вкл. инфлуенсъри. Особено важно е да бъде осигурена подходяща видимост и разпознаваемост на аудиовизуалните медийни услуги от обществен интерес с цел съхранение на културното многообразие и идентичност и насърчаване на местното/национално съдържание. Страната ни подкрепя мерки, които ще създадат допълнителна равнопоставеност за традиционните доставчици на аудиовизуални медийни услуги. Следва да бъде съхранен и принципът на държавата на произход, който е от значение за правната сигурност на доставчиците и за функционирането на вътрешния пазар.

Редакционна независимост и редакционна отговорност: една дискусия и бележки по чл.6.3 EMFA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В началото на юли Съветът за електронни медии публикува на сайта си съобщение, според което СЕМ ще проведе дебат за редакционната независимост. Беше посочено, че има информационен повод: “Случаят в БТВ от последните дни отново насочва вниманието към принципите за вземане на редакционни решения. Следва решенията да се основават на ясни професионални стандарти, изисквани и от Европейския акт за свободата на медиите. Съветът продължава да полага усилия и настоява за изработването на редакционни статути от самата журналистическа гилдия. Целта е да бъдат формулирани общи принципи, които да укрепват общественото доверие, без да се накърнява редакционната автономия на медиите. Във връзка с това СЕМ ще проведе дискусия за редакционната независимост с професионалната общност.”

В протокола от заседанието на 16 юли е отбелязано, че се канят и авторите на петиция по случая Асен Иванов vs Мартин Атанасов. Очаква се, следователно, да се засегне не само абстрактната тема за редакционната независимост и редакционната отговорност, но и възгледите по повод конкретната проява на Асен Иванов, директор на новинарската дирекция на БТВ, и по повод позицията на бТВ, която застава зад Асен Иванов, цитирайки го да казва: “г-н Атанасов прояви целенасочена провокация и неуважение към наш водещ….. използва ефира за предварително планирани демонстративни действия”.

На 22 юли тази дискусия се състоя. Участваха представители на регулатора, двете обществени медии, саморегулирането, АЕЖ и СБЖ, АБРО, преподаватели, експерти. Най-слабо представени бяха търговските медии (взеха думата Николина Димитрова, Александър Детев). Представител на бТВ, както впрочем и на Нова телевизия, в залата нямаше, ако не се смята за техен представител Анна Танова, АБРО.

Обществените медии информираха за правилниците и вътрешната организация за редакционна независимост. Темата за достъпа на Мартин Атанасов до ефира на бТВ беше върната на масата от Мария Черешева, АЕЖ.

Въпреки че фокус на моето участие беше какво да се прави с правилата, започнах със съжалението, че поведението на директора Асен Иванов не е получило институционална оценка. Изразени бяха мнения, че не може нищо да се направи, защото това би било “намеса в редакционната политика” и “намеса в съдържанието”. По мое мнение не е намеса в редакционната политика да се поиска повече информация по какви критерии се вземат решенията за недопускане на гости в ефир, кой ги взема и как е длъжен да ги мотивира, как се гарантира баланса между правото на информация, правото на гражданите да изразяват позиция по важни обществени теми, редакционната независимост и редакционната отговорност. Има ли цензура? Защото цензура е името на черните списъци съвсем не само в бТВ, а цензурата е забранена от Конституцията.

Беше поет ангажимент Съветът да разгледа подписката по случая.

По-подробно ще представя тезата си по чл.6 пара 3 EMFA. Това именно е разпоредбата, която засяга редакционната независимост – “доставчиците на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, предприемат мерките, които считат за подходящи, с цел гарантирането на независимостта на своите редакционни решения”.

Независимостта на новинарството е принцип в демократичните общества, всички (държава, регулатор, медии, журналисти) би трябвало да се съобразяват с него, а чл. 6-3 EMFA обръща внимание конкретно на новинарските медии – те са адресатите на чл.6-3 – да предприемат мерки за гарантиране на тази независимост.

Тъй като чл.6-3 не задължава държавите да предприемат мерки, някои участници в дискусията направиха извод, че никой няма право да изисква вътрешни етични правила от новинарските медии, защото това би било намеса в работата им.

Смятам, че чл. 6-3 не създава правна пречка в закона да се запише изискване към медиите за ясни вътрешни професионални и етични правила. Впрочем България вече е направила това по отношение на обществените медии.

За да се уверя, че записване на изрично законово изискване е възможен подход в ЕС, прегледах националните закони на държави от ЕС – за да видя има ли закони, които да изискват от медиите приемане на вътрешни етични правила. Да, възможен подход е и зависи от национални традиции и култура в медийния сектор. В Швеция например смятат, че саморегулирането работи и стандартите им са на висота. Но ето примери:

Франция, Закон 2016-1524

„Медийните предприятия изготвят етична (деонтологична) харта.“ Законът във Франция задължава всички медии да имат писмен документ, който гарантира редакционната независимост, съдържа етични правила – и това не се смята намеса, а напортив, защита на журналистите. Всеки журналист получава тези правила при назначаване с трудовия си договор.

Португалия, Lei de Imprensa

В Португалия всяка медия е законово задължена да има собствен „estatuto editorial“ – вътрешен етичен и редакционен кодекс, който определя мисията, ценностите, редакционната линия и гаранциите за независимост. Това задължение произтича от Lei de Imprensa (Закон за печата) и е едно от най-строгите в ЕС. И се приема не като ограничение, а като защита.

Гърция, Закон 5253

Гърция прие Национален план за действие за безопасност на журналистите под егидата на Съвета за Европа. На разположение са специални Формуляри за докладване на политически натиск. Планът интегрира директна връзка между формулярите за докладване и гръцката прокуратура, за да се гарантира, че сигналите за натиск няма да останат само статистика, а ще водят до реални разследвания.

Смятам, в заключение, че българският законодател има право на преценка дали да изисква или да не изисква вътрешни етични правила. В регламента медиите са поканени да ги създадат. Беше съобщено още, че АБРО готви рамка на правила за редакционна независимост.

ЕК: необходима е сигурност на децата в платформата TikTok

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия е изпратила на компанията TikTok предварителни констатации, в които се посочва, че профилите на децата в онлайн платформата не отговарят на стандартите за безопасност, изисквани съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.

В TikTok децата могат да изберат да зададат профила си като „публичен“. Това означава, че всеки потребител, включително и тези, които нямат акаунт в TikTok, може да има възможност да вижда съдържанието на непълнолетни лица. Тази настройка също така позволява съдържание, публикувано от „по-възрастни“ непълнолетни лица (на възраст между 16 и 17 години), да бъде препоръчвано на всеки друг потребител на TikTok чрез емисията For You.

Това излагане може да доведе до нежелан контакт от страна на потенциални извършители и до риск съдържанието да бъде използвано за кибертормоз. Тази функция потенциално дава на непознати прозорец в живота на детето.

Съгласно Законодателния акт за цифровите услуги платформите, достъпни за непълнолетни лица, трябва да гарантират високо равнище на неприкосновеност на личния живот, безопасност и сигурност на своите услуги. Предварително Комисията счита, че настройките на профила на TikTok не отговарят на този стандарт, тъй като излагат твърде широко съдържанието в профилите на децата.

TikTok има възможност да разгледа документите в разследващите досиета на Комисията и да отговори писмено на предварителните констатации на Европейската комисия. Ако становището на Комисията в крайна сметка бъде потвърдено, Комисията може да издаде решение за установяване на неспазване, което може да доведе до налагане на глоба, определена от естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението. Размерът на глобата трябва да бъде пропорционален и достига 6 % от общия годишен оборот на доставчика.

Прессъобщение на ЕК

Насоки на EDPB за защита на личните данни при web scraping

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският борд за защита на данните ( Европейски комитет по защита на данните, EDPB) е независим европейски орган, който гарантира еднаквото прилагане на правилата за защита на данните в ЕС. Този месец EDPB прие Насоки по повод обучението за целите на AI – Guidelines 03/2026 on web scraping in the context of generative AI

Web Scraping е процесът на събиране на суровия материал, на суровите данни от интернет, в официални източници в българската езикова версия се използва терлмин “извличане на данни”, но трябва да се прави разлика от извличане на информацията (TDM) – TDM е процесът на дълбочинен анализ и обработка с цел генериране на нови знания или обучение на изкуствен интелект=

Web Scraping – ът засяга само публичното онлайн пространство (уебсайтове), докато TDM e на базата на всякакви данни, отворени и затворени бази. TDM е интелигентният анализ.

Web Scraping – ът е често използвана техника и мащабна дейност по обработка на данни и често се случва без субектите да са наясно с това. В тези данни е вероятно да се съдържат и лични данни, което е довело до Насоките на борда. Създават се рискове за правата и свободите на индивида, и по-специално правото на защита на личните данни.

Насоките се фокусират върху ситуации, при които данните се извличат от интернет източници, в контекст на обучение генеративен AI. Засяга се само Scraping , извършван от частни субекти. GDPR се прилага за Scraping, когато включва операции по обработване на лични данни, като събиране, съхранение, организация и извличане.

Администраторът трябва да спазва принципа за ограничаване според целите, както и прозрачността като принцип. Това включва задължението да информира субекта на данните за обработване на личните им данни.