Tag Archives: EU Law

EDRi: Комисията по култура на ЕП дава зелена светлина на спорни поправки в EMFA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 7 септември Комисията по култура и образование (CULT) на Европейския парламент гласува окончателното си становище относно Европейския акт за свободата на медиите (EMFA). Комисията одобри регламент, който създава нови правила в отношенията между доставчиците на медийни услуги (MSP) и много големите онлайн платформи (VLOP).

Какви промени одобри CULT според съобщението на сайта на ЕП: преди всичко, изискванията за прозрачност да се прилагат за цялото медийно съдържание, а не само за новините и текущите събития, както предлага Комисията. Освен това:

“Защита на работата на журналистите

В приетия текст комисията забранява всички форми на намеса и натиск върху медиите, включително принуждаване на журналисти да разкриват източниците си, достъп до криптирано съдържание на техните устройства и използване на шпионски софтуер срещу тях.

За да защитят по-стабилно медиите, евродепутатите също така установиха, че използването на шпионски софтуер може да бъде оправдано само за всеки отделен случай и ако е разпоредено от независим съдебен орган за разследване на сериозно престъпление, като тероризъм или трафик на хора.

Евродепутатите също така предлагат ограничаване на публичната реклама, разпределена за един медиен доставчик, онлайн платформа или търсачка, до 15% от общия рекламен бюджет, разпределен от този орган в дадена страна от ЕС.

Задължения за прозрачност на собствеността

За да оценят независимостта на медиите, евродепутатите искат да задължат медиите да публикуват информация кой ги притежава и кой се облагодетелства от това, пряко или непряко. Те също така искат те да докладват за държавна реклама и държавна финансова подкрепа, включително когато получават публични средства от страни извън ЕС.

Евродепутатите също искат да задължат доставчиците на медийни услуги да докладват за всеки потенциален конфликт на интереси и за всякакви опити за намеса в редакционните решения.

Разпоредби срещу произволни решения от големи платформи

За да гарантират, че медиите в ЕС са защитени от много големи онлайн платформи, които произволно изтриват или ограничават съдържанието им, евродепутатите въведоха процедура за самодеклариране и проверка, за да разграничат независимите медии от измамниците. Те също така предлагат 24-часов прозорец за преговори с участието на национални регулатори, преди голяма онлайн платформа да може да продължи със спиране или ограничаване на съдържание.

Икономическа жизнеспособност

Държавите членки трябва да финансират обществените медии чрез многогодишни бюджети, за да предотвратят политическа намеса и да осигурят предвидимост на бюджета, казват евродепутатите. Евродепутатите промениха и правилата за системите за измерване на аудиторията, за да ги направят по-справедливи и по-прозрачни.

По-независим медиен орган на ЕС

Депутатите искат Европейският съвет за медийни услуги (Съветът) – нов орган на ЕС, който ще бъде създаден с акта – да бъде правно и функционално независим от Комисията и да може да действа сам, а не само по искане на Комисията. И накрая, те искат независима „експертна група“, представляваща възгледите на медийния сектор и включваща гражданското общество, която да участва в работата на Борда.”

Какви рискове създава проектът според EDRi:

Организацията за цифрови права EDRi е загрижена за някои промени, които биха могли да разширят дезинформацията и вредното онлайн съдържание, като например must carry rule в член 17 на проекта.

EDRi смята, че това задължение ще попречи на онлайн платформите да спират или ограничават медийно съдържание 24 часа след публикуването му, дори ако то нарушава правилата и условията на платформите, като например разпространение на дезинформация. Това може да подкопае целта на Закона за цифровите услуги (DSA) да „определи единни правила за безопасна, предвидима и надеждна онлайн среда“.

EDRi смята, че must carry rule в член 17 на проекта не е попътно на прилагането на DSA и отваря вратата и за други заинтересовани страни (освен медиите), които искат подобни привилегии в политиките за модериране на съдържание.

Това изменение предполага, че (самодекларираната) медийна информация по своята същност е достоверна. Това не е вярно. Медийното съдържание не е имунизирано да бъде дезинформация , която може да стане вирусна и да причини вреда. В случай че тази поправка бъде одобрена от пленарната зала на Европейския парламент, медийното съдържание, евентуално засилващо дезинформацията, ще остане достъпно поне 24 часа в социалните медии.

Така EMFA въвежда специален режим на правила за модериране на съдържанието за медиите. Това се различава от DSA. По време на дебата за DSA е потвърдено, че нито един участник (в частност медиите) няма да има специално отношение към политиките за модериране на съдържание, тъй като медиите също могат да разпространяват дезинформация (вижте например RT или Sputnik). Механизмите на DSA за модериране на съдържание предвиждат бързи последващи мерки („своевременно“ и „без неоправдано забавяне“), а не предварителни мерки за модериране на съдържанието.

Предстои

обсъждане и гласуване в пленарната зала на Европейския парламент на сесията в началото на октомври. Това ще бъде последният етап за включване на подобрения в предложението, преди да се премине към триалози. Изборите за Европейски парламент през следващата година добавят допълнителен натиск върху дневния ред. В допълнение унгарското и полското председателство на Съвета на ЕС са съвсем близо. Липсата на време, политическият натиск и предвидимото несъгласие по време на унгарското и полското председателство са перфектният контекст неотложността да заглуши гласа на разума. Не трябва да позволяваме това да се случи. EDRi ще продължи да подчертава значението на постигането на редакция на EMFA в съответствие с принципите на DSA, се казва в изявлението на организацията, което е предадено накратко по-горе.

ЕК прекрати действието на Механизма за сътрудничество и проверка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Със съобщение от 15 септември 2023 Европейската комисия  прекрати Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за България и Румъния. 

Основание

Механизмът за сътрудничество и проверка беше въведен с две решения на ЕК от 2006 г. при присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз като преходна мярка за подпомагане на напредъка в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията, както и (за България) организираната престъпност. Сега Комисията отмени двете решения, с които бе създаден този механизъм.

Доклади за напредъка

От началото на МСП през 2007 г. Комисията редовно докладва за напредъка по съответните реформи в България и Румъния. През октомври 2019 г. Комисията публикува последния си доклад по МСП за България, а през ноември 2022 г. — последния доклад за Румъния. И за двете държави членки Комисията заключи, че са изпълнили по задоволителен начин задълженията си, определени по МСП към момента на присъединяването към Съюза, и че трябва да продължат да работят за изпълнението на конкретните ангажименти, посочени в заключенията от докладите. Тази работа приключи през юни 2023 г.

На 5 юли 2023 г. Комисията информира както Съвета, така и Европейския парламент за намерението си официално да прекрати МСП за България и Румъния, след като вече всички конкретни ангажименти, изброени в заключенията от докладите по МСП, са били изпълнени. В съответствие с решенията за създаване на механизма, действието на МСП приключва, когато всички показатели бъдат изпълнени по задоволителен начин. Приетите днес решения отразяват заключението на Комисията, че и за двете държави това вече е факт.

Новият инструмент

Комисията очаква да продължи сътрудничеството с България и Румъния в рамките на годишния цикъл за върховенството на закона, както за всички останали държави членки.

Контекст

При присъединяването си към ЕС на 1 януари 2007 г. България и Румъния все още не бяха постигнали достатъчно напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията, както и в областта на организираната престъпност за България. Комисията създаде МСП като преходна мярка, за да помогне на двете държави да отстранят тези недостатъци. От 2007 г. насам се извършва работа по линия на МСП с цел насърчаване и проследяване на процеса на реформи въз основа на определените показатели. Както е посочено в решенията относно МСП от 2006 г., действието на МСП се прекратява, когато всички показатели бъдат изпълнени по задоволителен начин.

През януари 2017 г. Комисията извърши цялостна оценка на напредъка, постигнат през десетте години от съществуването на механизма, което даде ясна представа за постигнатия значителен напредък. Комисията формулира редица конкретни препоръки, които, ако бъдат изпълнени по необратим начин от двете държави членки, биха били достатъчни за прекратяване на процеса по МСП.

В своя доклад по МСП от октомври 2019 г. Комисията стигна до заключението, че България е изпълнила по задоволителен начин останалите препоръки по МСП и че е постигнала достатъчен напредък по изпълнението на ангажиментите, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС, и всички показатели могат да се считат за задоволително изпълнени. България трябваше да продължи да работи за изпълнението на конкретните ангажименти, съдържащи се в заключенията от доклада, като работата по тях приключи през юни 2023 г. Оттогава за България вече не се извършва мониторинг или докладване по МСП, а се извършва наблюдение в рамките на годишния цикъл за върховенството на закона посредством годишния доклад на Комисията за върховенството на закона.

По подобен начин в доклада по МСП от ноември 2022 г. Комисията стигна до заключението, че Румъния е постигнала достатъчен напредък по изпълнението на ангажиментите, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС, и всички показатели могат да се считат за задоволително изпълнени. Румъния трябваше да продължи да работи за изпълнението на конкретните ангажименти, съдържащи се в заключенията от доклада, като работата по тях приключи през юни 2023 г.

След като през юли 2023 г. информира Съвета и Парламента за намерението си да преустанови МСП, днес Комисията прие две решения за отмяна на решения 2006/928/ЕО и 2006/929/ЕО на Комисията, с което официално прекрати действието на МСП.

Развитието на обстановката във връзка с върховенството на закона в Съюза зададе нов контекст за сътрудничеството на Комисията с България и Румъния. По-специално цикълът за върховенството на закона, стартиран от Комисията през 2019 г., осигури текуща рамка с дългосрочна перспектива, която да съпътства устойчивите реформи — за България и Румъния, както и за другите държави членки. Като част от този цикъл годишният доклад на Комисията за върховенството на закона, който от 2022 г. насам включва и препоръки към държавите членки, действа като инструмент за превенция, с който да се задълбочат диалогът и общата осведоменост по въпросите на върховенството на закона. Той също така дава възможност за мониторинг на изпълнението на много от договорените реформи в България и Румъния. Когато е уместно, напредъкът по тях се следи и в рамките на европейския семестър.

Cooperation and Verification Mechanism (CVM)

Въпроси и отговори 

Всички доклади по МСП

Доклади относно върховенството на закона

DSA от днес се прилага за много големите платформи и търсачки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Законодателният акт за цифровите услуги — #DSA — влезе в сила на 16 ноември 2022 г. и ще се прилага директно в целия ЕС от 17 февруари 2024 г. Много големите платформи и търсачки ще трябва да изпълняват задълженията си по акта още преди това – в рамките на четири месеца след определянето им за такива. Европейската комисия изготви първи списък на много големите платформи на 25 април 2023 г.

Законодателният акт за цифровите пазари— #DМA — влезе в сила на 1 ноември 2022 г., а правилата започнаха да се прилагат от 2 май 2023 г. От 25 август 2023 г. много големите цифрови компании, определени от Комисията, трябва да се съобразяват с новите изисквания.

Доклади на VLOP u VLOSE по чл.24 (2) DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Чл. 24, ал. 2 DSA изисква най-малко веднъж на всеки шест месеца доставчиците да публикуват в публично достъпен раздел от своя онлайн интерфейс във връзка с всяка онлайн платформа или онлайн търсачка информация за средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, изчислена като средна стойност за периода от последните шест месеца, и в съответствие с методиката, определена в делегираните актове, посочени в член 33, параграф 3, когато тези делегирани актове са приети.

На 16 август 2023 е публикувана такава информация за услугите Google Maps, Google Play, Google Search, Shopping и YouTube, всяка от които е VLOP или VLOSE по смисъла на 42(3) DSA. Отчетният период е февруари – юли 2023.

Ето каквo публикува Twitter/X за същия период, потребители на мрежата обсъждат, че докладът нe изпълнява изискванията на DSA.

Тук са докладите на Facebook.

.

Заобикалянето на санкциите срещу прокремълската пропаганда, епизод пореден

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според съобщения в Twitter/Х  компанията-майка на RT –  TV Novosti –  регистрира на 31 юли 2023 г. три  нови имена на домейни, позволяващи достъп до немскоезичния сайт на групата, RT DE. Между тях по-специално е домейн  freeassange.tech.

RT DE е част от мрежата RT, руска държавна международна медийна мрежа, финансирана от руското правителство. Медията RT DE е забранена в Германия през февруари 2022 г., но все още има достъпно интернет присъствие в Германия.

Заобикалянето на санкциите показва за пореден път, че противодействието на пропагандата и дезинформацията става най-сигурно чрез работа с хората, чрез убеждение и информиране с факти. Това е дълъг процес, отнема време и иска постоянство и държавна политика. Техническите средства дават незабавен ефект, ограничават донякъде разпространението на дезинформацията, но се намират начини те да бъдат заобиколени – в случая чрез достъп до огледални сайтове – копия  на уебсайта на RT, до които може да се стигне чрез други уеб адреси.

ЕС подкрепя регионалните медии: обявени са първите 17 проекта, няма български

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

The LocalMedia4Democracy project подкрепя малки регионални медии в населени места и региони, където достъпът до информация е значително ограничен. Тази схема за безвъзмездни средства се управлява от Journalismfund Europe и International Media Support (IMS) и е съфинансирана от Европейската комисия. 

17-те медии са от Белгия (1), Хърватия (1), Франция (2), Унгария (2), Ирландия (1), Италия (1), Латвия (1), Литва (1), Полша (4) , Португалия (1), Румъния (1) и Испания (1). Общата сума, разпределена между 17-те предложения, беше 524 265 евро. 

Повече за финансираните проекти

ЕС инвестира 1,2 милиона евро в нов проект за по-добро разбиране на дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на ЕК

Европейската комисия отправя покана за представяне на предложения за проекти, които имат за цел да разкрият как се появяват и разпространяват посланията, свързани с дезинформация онлайн и офлайн. Конкретно проектите трябва да са насочени към анализ на дезинформацията по теми като войната на Русия срещу Украйна, изборите и ЛГБТК+ общността, както и да помогнат за справяне с ефекта от тези послания в обществото. Настоящата покана се основава на подобен пилотен проект, който вече е в ход след покана за представяне на предложения, публикувана през юли 2022 г.

Тази нова покана включва финансиране от ЕС в размер на почти 1,2 милиона евро, за да се помогне за по-доброто разбиране на начина, по който дезинформацията се създава и разпространява, как тя оформя съзнанието на хората, както и въздействието й в реалния живот. Това е особено важно в контекста на невярната и подвеждаща информация относно незаконната война на Русия срещу Украйна, която може да дестабилизира демокрациите, и вредата, която дезинформацията може да причини на интеграцията и равенството на ЛГБТК+ общността, както и въздействието на дезинформацията върху демократичните избори за Европейски парламент през 2024 г.

В допълнение към работата на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), избраният проект следва също така да предложи стратегии и мерки, бъдещи политически действия и нови практики в подкрепа на положителните послания, и противодействие на фалшивите и вредни послания, включително чрез разобличаване на очаквани бъдещи дезинформационни послания.

Крайният срок за кандидатстване е 22 септември 2023 г., а избраният проект се очаква да започне през септември 2024 г. Право да кандидатстват имат университетите, научноизследователските центрове, НПО, публичните органи и други.

Повече информация за поканата за представяне на предложения можете да намерите тук.

Тези проекти са част от по-широките усилия за борба с дезинформацията, включително Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и инициативата “EU vs Disinfo”. До края на август много големите онлайн платформи, определени съгласно Регламента за цифровите услуги, също ще трябва да извършват първата си редовна оценка на риска, включително по отношение на разпространението на дезинформация и нереалното използване на техните услуги.

*

Ако не сте обърнали внимание, говори се за един проект.

ЕК одобри „Българско кисело мляко“ като защитено наименование за произход

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия одобри включването на „Българско кисело мляко“ като защитено наименование за произход (ЗНП) от България.

Това ново наименование ще бъде добавено към списъка от 1 641 вече защитени селскостопански продукти. Списъкът на всички защитени географски наименования може да бъде намерен в базата данни на правния регистър на наименованията на селскостопански продукти eAmbrosia.

 „Българско кисело мляко“ е млечен продукт, приготвен от сурово мляко от овце, крави, биволици, кози или смес от тях, произведени в България, и симбиотична закваска от бактериите Lactobacillicus delbrueckii ssp.bulgaricus и Streptococcus thermophilus, които не са подложени на генетична модификация. Благоприятните природо-климатични условия в страната способстват за развитието на млечнокиселата бактерия Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus, която се използва при производството му. 

Повече информация можете да намерите онлайн на уебсайта „Схеми за качество“ и на портала за географските наименования в и извън ЕС GIView.

ЕК одобри „Българско бяло саламурено сирене“ като защитено наименование за произход

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дoбра вест от ЕК

Европейската комисия одобри включването на „Българско бяло саламурено сирене“ като защитено наименование за произход (ЗНП) от България. Това ново наименование ще бъде добавено към списъка от 1 648 вече защитени селскостопански продукта.

„Българско бяло саламурено сирене“ е ферментирал млечен продукт, който се произвежда от пълномаслено краве, овче, козе, биволско или смесено мляко, с добавка на закваска от бактерии Lactococcus lactis subsp. lactis и Lactobacillus casei, както и на симбиотична закваска от бактерии Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, чрез подсирване с мая за сирене, получило необходимата обработка, претърпяло процес на зреене в саламура и предназначено за консумация.

Производството на продукта се извършва на територията на цяла България по утвърдена технология. Благоприятните климатични и природни условия в страната спомагат за развитието на млечнокиселите бактерии, от които бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus се използва при производството на продукта и влияе на неговите специфични характеристики.

Списъкът на всички защитени географски наименования може да бъде намерен в базата данни на правния регистър на наименованията на селскостопански продукти eAmbrosia.

Повече информация можете да намерите онлайн на уебсайта „Схеми за качество“ и на портала за географските наименования в и извън ЕС GIView.

Франция: законопроект за обществените медии предвижда холдинг France Médias и край на таксите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във Франция започва реформа на обществените медии, внесен е законопроект.

В българските медии този факт отсъства, което е странно предвид обичайно големия интерес към обществените медии, многобройните идеи и непрестанното позоваване на чужд опит и “в Европа е така”.

След голямата промяна в медийната регулация и регулатор (от Аудиовизуален съвет към конвергентния ARCOM), сега на ред са обществените медии.

Предвижда се създаване на холдинг France Médias. Холдингът отговаря за определянето на стратегическите насоки на France Télévisions, Radio France, France Médias Monde и Националния аудиовизуален институт, в които пряко държи целия капитал, и за координиране на усилията им за изпълнение на обществените им мисии. Собственик на холдинга е държавата. Преди Франция подобен ход извърши Унгария – и беше подложена на силни критики.

Мотивите са патриотични, в заглавието на законопроекта фигурира аудиовизуалният суверенитет. Присъства и редовният за Франция аргумент за риска от „маргинализация“ на обществения сектор поради нарастващата мощ и присъствие на американския фактор – в случая стрийминг платформите. Обединения има и в частния сектор – подобна стъпка е предприета от TF1 и M6.

Холдингът ще се управлява от Съвет, състоящ се от председател, директор и 11 избрани по сложен начин съветници. Техният мандат за период от пет години може да бъде подновен.

Председателят и директорът ще се избират от регулатора (не от президента) по предложение на Съвета на директорите на компанията. Комисия по назначенията в рамките на борда на директорите гарантира прозрачността на критериите за подбор, почтеността и компетентността.

Предвижда се нов принцип на финансиране – край на таксите, преминава се към бюджет. Макрон казва, че е обещал на 23 милиона домакинства да не плащат повече такса 138 евро за радио и телевизия. По този случай вече е имало стачки на служителите “срещу идващата несигурност”.

Общественото радио не е щастливо, президентът на Radio France Сибил Вейл казва за Le Figaro , че не подкрепя такова сливане: „нито Radio France ще помогне на France Televisions да устои на Netflix, нито France Televisions ще ни помогнат по отношение на Spotify. ”

И преди тези дебати да са се разгорели тук, защото “в Европа е така”, да напомня колко по-лесно е да се овладее един холдинг вместо съставните му части.