Tag Archives: EU Law

Европейската комисия прилага DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение от Европейската аудиовизуална обсерватория:

Законът за цифровите услуги (DSA), приет през октомври 2022 г., регулира посредническите услуги, като се фокусира особено върху много големи онлайн платформи (VLOP) и много големи онлайн търсачки (VLOSE). След прилагането му, Европейската комисия (ЕК) определи ключови VLOP и VLOSE през април 2023 г., включително Bing, Google Search, LinkedIn, Meta, Snapchat, TikTok, YouTube и X.

Едно от правомощията на ЕК съгласно DSA е правомощието да изисква информация (request for information, RFI) от VLOP и VLOSE, за да оцени тяхното съответствие със задълженията на регламента. Член 67 от DSA очертава това правомощие за разследване.

Последните действия на ЕК показват използването на RFI за оценка на съответствието на услугите с DSA:

На 1 март 2024 г. ЕК изпрати RFI до Meta, като се фокусира върху области като рекламни практики, препоръчителни системи и оценки на риска, свързани с нови функции, като опции за абонамент за реклами (членове 26, 27, 34 и 35 от DSA) .

На 14 март 2024 г. ЕК насочи отделни RFI към LinkedIn и други големи платформи (Bing, Google Search, Facebook, Instagram, Snapchat, TikTok, YouTube и X). В искането до LinkedIn специално се търси подробна информация относно спазването на забраната за представяне на реклами въз основа на профилиране с използване на специални категории лични данни (член 26, параграф 3 от DSA).

Исканията към другите платформи имат за цел да съберат подробна информация относно спазването на задължението за оценка на риска, свързано с генериращия изкуствен интелект и разпространението на невярна информация (членове 34 и 35 DSA).

Съгласно разпоредбите на DSA всяко предприятие трябва да отговори в определен срок на исканията на ЕК за информация.

Непредоставянето на точна, изчерпателна или прозрачна информация може да доведе до санкции, както е посочено в член 74, параграф 2 от DSA. ЕК ще оцени получените отговори и ще определи подходящите следващи стъпки за осигуряване на съответствие и справяне с евентуални нарушения на DSA.

Също така ЕК напомня, че в следващите дни DSA започва да се прилага към новопризнатите VLOS – The #DSA obligations will apply from 21 April for Pornhub and Stripchat & 23 April for XVideos.

Регламент (ЕС) 2024/1083 (Европейски акт за свободата на медиите, EMFA)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес в Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2024/1083 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар и за изменение на Директива 2010/13/ЕС (Европейски акт за свободата на медиите), OВ L, 2024/1083, 17.4.2024.

От 16 септември 2022 г. законодателното предложение измина дълъг път, понякога изглеждаше, че няма да бъде подкрепено – както вече се е случвало с проекти, съдържащи мерки за медиен плурализъм. В последна сметка днес регламентът е публикуван в Официален вестник на ЕС.

Започва нова, не по-малко важна фаза: прилагането. Датите според регламента:

Член 29

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент се прилага от 8 август 2025 г. Независимо от това:

  • член 3 се прилага от 8 ноември 2024 г.;
    член 4, параграфи 1 и 2, член 6, параграф 3, членове 7 — 13 и 28 се прилагат от 8 февруари 2025 г.;
  • член 20 се прилага от 8 май 2027 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

*

Според някои представители на институциите регламентите действат пряко, поради което никой не трябва да прави нищо за прилагането им.  Няма да е възможно този регламент  да се прилага чрез бездействие, това е сигурно.

Публикувана е анти- SLAPP директивата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В днешния Официален вестник на ЕС е публикувана Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) или т.нар. анти – SLAPP директива.

Както е изрично посочено в нея,

В своята резолюция от 11 ноември 2021 г. относно укрепването на демокрацията и свободата и плурализма на медиите в Съюза Европейският парламент призова Комисията да предложи пакет от актове, както с незадължителен характер, така и със задължителна сила, за справяне с нарастващия брой стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие (‘SLAPPs’), по отношение на журналисти, неправителствени организации (НПО), представители на академичните среди и гражданското общество в Съюза. Парламентът изрази необходимостта от законодателни мерки в областта на гражданскопроцесуалното и наказателнопроцесуалното право, като например механизъм за прекратяване на иска на ранен етап при съдебни производства, с които се злоупотребява, правото на присъждане в пълен размер на разноските, направени от ответника, и правото на обезщетение за вреди. Резолюцията от 11 ноември 2021 г. включва също така призив за подходящо обучение на съдиите и практикуващите юристи относно стратегическите SLAPPs, специален фонд за предоставяне на финансова подкрепа за жертвите на такива производства и публичен регистър на съдебните решения по дела, свързани със SLAPPs.

Освен това Парламентът призова за преразглеждане на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета   и на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета   с цел предотвратяване на „туризъм с цел дело за клевета“ или „търсене на най-благоприятната юрисдикция“.

Целта на директивата е да се премахнат пречките за правилното протичане на гражданските производства, като същевременно се предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие по въпроси от обществен интерес, включително журналистите, издателите, медийните организации, лицата, сигнализиращи за нередности, и защитниците на правата на човека, както и организациите на гражданското общество, НПО, синдикалните организации, творците, научните изследователи и представителите на академичните среди, от съдебни производства, започнати срещу тях, за да бъдат възпрени от публично участие.

Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с настоящата директива, най-късно до 7 май 2026 г.

За неикономическия контрол при концентрациите на медийния пазар

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Консерваторите в британския парламент са внесли законопроект, който да не допуска чуждестранни лица да придобиват медии в Обединеното кралство. Повод за законодателното предложение е проявеният интерес към евентуалното придобиване на важни за консерваторите медии – Telegraph и Spectator – от консорциум с участието на Обединените арабски емирства.

Български медии са отразили очакваната сделка в светлината на развитията в британския политически живот. Това е интересно, но в сравнителен план заслужава да се отбележи друго: в Обединеното кралство законодателството предвижда т.нар. двоен контрол при сливане и придобиване на медии – от страна на конкурентния регулатор, а също и от Ofcom, регулатора за медии и електронни съобщения. Вторият доклад се отнася до отражението на евентуалната сделка върху медийния плурализъм.

Сега Луси Фрейзър, министър на културата, разглежда докладите, представени от регулаторите на конкуренцията и медиите, за това дали е необходимо по-подробно разследване на планираното придобиване от консорциума, пише The Guardian. Според медиите тя е изпратила писмо до консорциума, в което съобщава, че е наясно, че консорциумът има връзки с медийни организации, които са били критикувани за пристрастни възгледи, поради което смята, че може да има въздействие върху медийния плурализъм в Обединеното кралство.

Паралелно с това интерес към изданията е проявил и Мърдок, който очевидно е по-благоприятен вариант за консерваторите.

Разбира се, помним, че Обединеното кралство не е в ЕС, а в Съюза са гарантирани четирите свободи. Затова акцентът е не върху забраната (тя и още не е действащо право), а върху анализите и оценките, които законодателят е предвидил още от времето, когато Обединеното кралство беше в ЕС.

2

В България е имало идеи за въвеждане на двоен контрол при медийни концентрации, но те са отхвърляни. Сега обаче двойният контрол се предвиди в регламент. Приетият вече и още непубликуван в Официален вестник на ЕС Законодателен акт за свободата на медиите предвижда двоен контрол в член 22:

Член 22
Оценка на концентрациите на медийния пазар

1.    Държавите членки предвиждат в националното право материалноправни и процесуалноправни правила, които дават възможност за оценка на концентрациите на медийния пазар, които биха могли да окажат значително въздействие върху медийния плурализъм и редакционната независимост. Тези правила трябва да:

a)    са прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни;

б)    изискват от страните, участващи в концентрацията на медийния пазар, да уведомяват предварително съответните национални органи или служби за такава концентрация или да предоставят на тези органи или структури подходящи правомощия да получават необходимата информация от тези страни за оценка на концентрацията;

в)    определят националните регулаторни органи или служби като отговарящи за оценката    или гарантират тяхното участие по същество в такава оценка;

г)     определят предварително обективни, недискриминационни и пропорционални критерии за уведомяване за такива концентрации на медийния пазар   и за оценяване на въздействието   върху медийния плурализъм и редакционната независимост;

д)    определят предварително сроковете за приключване на оценката.

Оценката на концентрации на медийния пазар, посочена в настоящия параграф, се различава от оценките съгласно националното право и правото на Съюза в областта на конкуренцията, включително предвидените съгласно правилата за контрол върху сливанията. Тя не засяга член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004, когато той е приложим.

2.    При оценката на концентрации на медийния пазар, посочена в параграф 1, се вземат предвид следните елементи:

a)    очакваното въздействие на концентрацията на медийния пазар върху медийния плурализъм, включително нейните последици за формирането на общественото мнение и за многообразието на медийните услуги и медийното предлагане на пазара, като се вземат предвид онлайн средата и интересите, връзките или дейностите на страните в други медийни или немедийни предприятия;

б)    гаранциите за редакционна независимост, включително мерките, предприети от доставчиците на медийни услуги   с цел гарантиране на независимостта на    редакционните решения;

в)    дали при липсата на концентрация на медийния пазар съответните страни, участващи в концентрацията на медийния пазар, ще продължат да бъдат икономически устойчиви и дали съществуват възможни алтернативи за гарантиране на тяхната икономическа устойчивост;

г)    когато е целесъобразно, констатациите в годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона по отношение на плурализма и свободата на медиите; и

д)    когато е приложимо, ангажиментите, които всяка от страните, участващи в концентрацията на медийния пазар, може да предложи за защита на медийния плурализъм и редакционната независимост.

3.    Комисията, подпомагана от ЕСМУ, приема насоки относно елементите, посочени в параграф 2, букви а), б) и в).

4.    Когато има вероятност концентрацията на медийния пазар да засегне функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги, съответният национален регулаторен орган или служба се консултира предварително с  ЕСМУ относно своя проект на оценка или  на становище.

5.    В сроковете, определени от ЕСМУ в неговия процедурен правилник, ЕСМУ изготвя становище по проекта, посочен в параграф 4, като взема предвид елементите, посочени в параграф 2, и предава това становище на съответния национален регулаторен орган или служба и на Комисията.

6.    Националният регулаторен орган или служба, посочени в параграф 4, отчитат в максимална степен становището, посочено в параграф 5. Когато този национален регулаторен орган или служба не се съобрази изцяло или отчасти със становището, този орган или служба предоставя на ЕСМУ и на Комисията в сроковете, определени от ЕСМУ в неговия процедурен правилник, мотивирана обосновка, с която обяснява позицията си.

3

Регламентите действат пряко, но – както се вижда – няма да мине без национално законодателство, което най-малко да определи органа, който ще извършва неикономически контрол, и процедурата, в която този неикономически контрол ще бъде вземан предвид. Подготовка за прилагането на регламента трябва. Не само по въпроса за оценката на концентрациите.

И информационна кампания за прилагането на регламента трябва. Защото кампанията срещу регламента не е стихвала – първо срещу приемането, сега срещу прилагането. Епицентър, Гласове, Поглед Инфо, Лентата са само част от сайтовете, които публикуват тези от този спектър.

Капитал за медиите в Полша: как се реформират завладяни медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Желанието за контрол над медиите не е нещо, което се случва само у нас. През последните осем години бившата управляваща партия “Право и справедливост” (PiS) в Полша контролираше изцяло обществените медии, използвайки ги като средство за политическа пропаганда. Сега Доналд Туск иска да промени това.

В интервю с “Капитал” зам. главният редактор на Gazeta Wyborcza Пьотр Сташински разказва за случващото се там. Разговорът с него представлява своеобразен урок за това каква трябва да бъде ролята на медиите. 

Съд на ЕС: Задължителното включване на пръстови отпечатъци в личните карти е съвместимо с основните права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C-61/22 | Landeshauptstadt Wiesbaden.

Преюдициалното запитване се отнася до валидността на Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (ОВ L 188, 2019 г., стр. 67), и по-специално на член 3, параграф 5 от него.

Запитването е отправено в рамките на спор между RL и Landeshauptstadt Wiesbaden (град Висбаден, столица на провинция, Германия) (наричан по-нататък „град Висбаден“), тъй като градът отхвърля заявлението на RL за издаване на лична карта, която не включва пръстовите му отпечатъци.

Съдът:

Задължителното включване на два пръстови отпечатъка в личните карти е съвместимо с основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни. То е обосновано от целите да се
противодейства на производството на подправени лични карти и на кражбата на самоличност, както и да се гарантира оперативната съвместимост на системите за проверка.

Съдът обаче обявява регламента, в който се предвижда тази мярка, за невалиден, тъй като е приет въз основа на погрешно правно основание и следователно в съответствие с неправилната законодателна процедура. Поради сериозните отрицателни последици, които би имало обявяването му за невалиден с незабавно действие, Съдът запазва правните последици на регламента най-късно до 31 декември 2026 г. до влизането в сила на нов регламент.

Препоръка за борба с фалшификатите и защита на интелектуалната собственост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 19 март 2024 Европейската комисия прие Препоръка с мерки за борба с фалшифицирането онлайн и офлайн и за по-ефективно прилагане на правата върху интелектуалната собственост.

Препоръката има за цел да насърчи сътрудничеството между носителите на права, доставчиците на услуги и правоприлагащите органи. Това са политически инициативи за борба с фалшифицирането и укрепване на прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

Комисията ще направи оценка на въздействието на препоръката в срок от три години след приемането ѝ. Препоръката е продължение на Плана за действие в областта на интелектуалната собственост от 2020 г., в който Комисията се ангажира да подобри правоприлагането в областта на интелектуалната собственост.

Обществените медии в Словакия под заплаха: съобщение на EBU

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Eвропейският съюз за радио и телевизия, обединението на обществените медии в Европа (EBU) е силно обезпокоен от законопроект в Словакия, който застрашава редакционната независимост на неговия член Радио и телевизия Словакия (RTVS).

Съгласно законопроекта RTVS ще бъде преименуван, след което всички настоящи членове на управителния съвет на RTVS, включително генералния директор, ще бъдат освободени. Новият управителен съвет се предвижда да бъде съставен от седем членове – трима, назначени от Министерството на културата и четирима от парламента, контролиран от правителствената коалиция. Генералният директор ще бъде назначен от този съвет, който също ще има правомощието да освобождава ръководството от длъжност на всякакви основания.

Генералният директор на EBU Ноел Къран каза: „Това изглежда е слабо завоалиран опит да се превърне словашкият обществен оператор в контролирана от държавата медия.  Това би било опасна стъпка назад за демокрацията и свободата на изразяване. Независимите, обективни обществени медии служат като крайъгълен камък на едно здраво общество, като предоставят на гражданите разнообразни гледни точки и държат отговорни властимащите. Трябва с всички сили да защитим целостта и независимостта на RTVS, което е от съществено значение за насърчаването на информирано гражданство и защитата на демократичните ценности.“ 

Предложеният закон би бил в нарушение на различни международни стандарти като Препоръката на Съвета на Европа CM/Rec (2012)1 на Комитета на министрите към държавите-членки относно управлението на обществените медии (PSM), която изисква редакционна и оперативна независимост, и новоприетия Законодателен акт за свобода на медиите в ЕС (EMFA), който определя строги гаранции за независимото функциониране на PSM. EBU подчертава, че законопроектът е в пряко противоречие с доклада за върховенството на правото в Словакия, който препоръчва укрепване на правилата и механизмите за подобряване на независимото управление и редакционната независимост на обществените медии, като вземе предвид европейските стандарти за обществените медии“.

“Призоваваме словашките власти да преразгледат предложението си, да позволят открит обществен дебат, да се приведат в съответствие с международните стандарти и предстоящото законодателство на ЕС и да направят всичко по силите си, за да гарантират правилното функциониране на свободната преса и независимите обществени медии в тяхната страна”, пишат от EBU.

В Полша Право и справедливост бяха превърнали обществените медии в пропагандна машина, поради което правителството на Туск, дошло на власт в края на 2023, беше изправено пред трудната задача да гарантира независимост на обществените медии и на регулатора, без да прилага методите за намеса на Право и справедливост. Полша има два обществени оператора: телевизия и радио, което управлява пет национални и множество регионални станции – сега всички 17 обществени радиостанции официално са в ликвидация, а телевизията е с изцяло ново ръководство.

Обществените медии и в двете държави се следят внимателно и със загриженост от ЕС и международните организации.

Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът прие нов регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране, с цел противодействие на манипулирането на информацията и на чуждестранната намеса в изборите.

Регламентът ще помогне на гражданите да разпознават политическите реклами, да разберат кой стои зад тях и да знаят дали са получили целева реклама, така че да са в по-добра позиция да направят информиран избор. С него също така ще се гарантира, че политическата реклама се осъществява при пълно зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот и че свободата на мнение и свободата на словото са защитени.

Съгласно правилата:

  • Политическите реклами трябва да се предоставят със знак за прозрачност и лесно достъпно обявление за прозрачност. Те трябва ясно да идентифицират политическите реклами като такива и да предоставят ключова информация за тях, включително техния спонсор, изборите или референдума, с които са свързани, платените суми и всяко използване на техники за таргетиране.
  • Таргетирането на политическото рекламиране онлайн ще бъде разрешено само при строги условия. Данните трябва да се събират от субекта на данните и могат да се използват само след като субектът на данните е дал изрично и отделно съгласие за използването им за политическо рекламиране. Специални категории лични данни, като например данни, разкриващи расов или етнически произход или политически възгледи, не могат да се използват за профилиране.
  • За да се предотврати външна намеса, ще има забрана за предоставянето на рекламни услуги на спонсори от трети държави три месеца преди избори или референдум.

Предстои регламентът да бъде подписан, публикуван в Официален вестник на ЕС и да влезе в сила 20 дни по-късно. Повечето от неговите разпоредби ще започнат да се прилагат 18 месеца след влизането в сила на регламента, т.е. през есента на 2025 г.

Европейският парламент гласува EMFA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законодателният акт за свободата на медиите, предложен от ЕК през септември 2022 г., беше приет с огромно мнозинство в сряда с 464 гласа „за“, 92 „против“ и 65 „въздържал се“. Това е новина, защото през времето на законодателния процес срещу проекта определено имаше съпротива от държави, образувания и лица.

Става дума за регламент, който – както е известно – действа пряко, но за да се приложи този регламент, ще има нужда от промени в националното законодателство

Кои акценти от акта са избрали да посочат на сайта на Европейския парламент:

Защита на работата на журналистите

На властите ще бъде забранено да оказват натиск върху журналисти и редактори да разкриват своите източници. Използването на шпионски софтуер ще бъде възможно с разрешение от съдебен орган, разследващ тежки престъпления, наказуеми с лишаване от свобода. Дори в тези случаи субектите ще имат право да бъдат информирани след извършване на наблюдението и ще могат да го оспорват в съда.

Редакционна независимост на обществените медии

За да се предотврати използването на обществени медии за политически цели, техните ръководства трябва да бъдат избирани чрез прозрачни и недискриминационни процедури за достатъчно дълги мандати. Няма да е възможно предсрочно прекратяване на мандата, освен ан ограничени основания.

Обществените медии ще трябва да се финансират по прозрачни и обективни процедури, като финансирането трябва да бъде устойчиво и предвидимо.

Прозрачност на собствеността

За да може обществото да разбере кой контролира медиите и какви интереси влияят върху съдържанието, всички новинарски и актуални издания трябва да публикуват информация за своите собственици в национална база данни.

Справедливо разпределение на държавната реклама

Медиите ще трябва да отчитат и средствата, получени от държавна реклама и държавна финансова подкрепа, включително от страни извън ЕС.

Публичните средства за медии и онлайн платформи ще трябва да се разпределят чрез публични, пропорционални и недискриминационни критерии. Информацията за държавните разходи за реклама ще бъде публична, включително общата годишна сума и сумата за обект.

По този въпрос виж: изменението на Закона за туризма от 2023 г., което вади средствата за онлайн реклама от ЗОП

Защита на свободата на медиите в ЕС от големите платформи

В акта се съдържа и механизъм за предотвратяване на произволно ограничаване или изтриване на независимо медийно съдържание от страна на много големи онлайн платформи, като Facebook, X (бивш Twitter) или Instagram. Платформите първо ще трябва да разграничат независимите медии от източници, които не са независими. Медиите ще бъдат уведомени, когато платформата възнамерява да изтрие или ограничи тяхното съдържание и ще имат 24 часа за отговор. Само след отговор (или при липса на такъв) платформата може да изтрие или ограничи съдържанието, ако то все още не отговаря на нейните условия.

Медиите ще имат възможност да отнесат случая до извънсъдебен орган за разрешаване на спорове и да поискат становище от Европейския съвет за медийни услуги (нов съвет на националните регулатори на ЕС, който ще бъде създаден по силата на EMFA).

С приемането на този доклад Парламентът отговаря на очакванията на гражданите за ЕС, изразени в заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа да се въведе законодателство за справяне със заплахите за независимостта на медиите и да се наложат правилата на ЕС за конкуренцията в медийния сектор, за да се предотвратят големи медийни монополи, както и да се гарантира плурализъм и независимост на медиите от неправомерна политическа, корпоративна и/или чужда намеса; да се противодейства на дезинформацията и да се усили защитата на журналистите.