Monthly Archives: June 2013

Предсезонна подготовка на „Куинс Парк“ – 2013

от Киунс Парк България
лиценз CC BY-SA

qpalt-crСтанаха известни някои от мачовете от предсезонната подготовка на „Куинс Парк“. Повечето от срещите ще се изиграят на Малкия Хемпдън, а има и мачове в Ларгс. Мениджърът Гарднър Спиърс ще наблюдава няколко нови състезатели в тези контроли и евентуално одобрените ще подппишат  с клуба за новия сезон. Възможно е по-късно този списък да бъде променен или допълнен.

Ето и предварителния списък с контролите:

Контролни мачове на „Куинс Парк“ – лято 2013

Сб., 29.06: Куинс Парк – Фолкърк (Малък Хемпдън)

Вт., 02.07: Куинс Парк – Трийв Роувърс (Малък Хемпдън)

Сб., 06.07: Куинс Парк – Куин ъф дъ Саут (Малък Хемпдън)

Вт., 09.06: Куинс Парк – Еър Юнайтед (Малък Хемпдън)

Пт., 12.07: Куинс Парк – Килмарнък (Ларгс)

Сб., 13.07: Куинс Парк – Брикин Сити (Ларгс)

Вт., 16.07: Куинс Парк – Еърдриониънс (TBC)

Сб., 20.07: Куинс Парк – Алоа Атлетик (Малък Хемпдън)

Инфо: spiderstalk.com

На четири колела до Края на Европа (2): Лисабон, Кабо да Рока и Порто

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
< Днес заедно с ще стигнем до най-западната точка на Европа – Кабо да Рока в Португалия. До него стигнахме след посещението на  Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто Приятно четене:

На четири колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там (Андора, Испания и Португалия)

част втора

Лисабон, Кабо да Рока, Порто, Сантяго де Компостела и Билбао

Ден 9

Лисабон!

В Португалия веднага авто парка се приближи до нашия като години на производство и разнородност на МПС-тата. Е, руски класики не се мяркаха, но всичко останало беше налице. И така града е пръснат на няколко хълма, има и равнинна част, има си и голяма река. Абе бая е хубав, а със старинния трамвай, който катери из стръмните улички атмосферата се допълва.  

Трамвай – Лисабон, Португалия

 

Мост – Лисабон, Португалия

  Изключително много прилича на Сан Франциско в щатите. Дори има и мост, който е досущ като Golden Gate. Разходката ни започва от един от хълмовете, където се намираме. Само след 10 минути ходене и се разкрива чудна гледка от една от терасите на града. В съседство се вижда и крепостта Сейнт Джордж (подозирам, че все пак се казва Свети Георги на португалски – бел.Ст.), която е неизменна спирка на всеки турист.  

Крепост Свети Георги – Лисабон, Португалия

Continue reading

Как се съкращава железопътен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Съкратено тази дума се изписва жп (без точки). Първата жп линия в днешните български земи е линията Русе – Варна.…

Пътепис Индия (1): През Бомбай до Кочи

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Започваме един пътепис за Индия. Наш водач ще бъде Бале, а всеки от вас чете на собствен страх, риск и отговорност ;)  Не смея да проверявам колко големи са описаните, напълно неизвестни в България, селища ;)   Приятно четене:  

Пътепис Индия

част първа

През Бомбай до Кочи

Заминаване

Индийското приключение започна в един студен и сив януарски ден, от спирката на ес-бана в нашия квартал. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]S-бан в Берлин Сив и безнадежден берлински ден[/caption]   Взехме ес-бана и след няколко прекачвания, дотъркаляхме куфарите до едно заведение за хамбургери на Варшауер щрасе. Изтумбихме по един дебел хамбургер, а аз си купих и бира. На излизане си взех още една от хладилника – за из път. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Улица в Берлин Втората биричка ми се услади дори повече и от първата[/caption] Втората биричка ми се услади дори повече и от първата След хамбургерите се насочихме към аерогарата. Там имаше хора с куфари, които пътуваха в различни посоки. Тъй като и ние пътувахме в различни посоки – сбогувахме се и всеки пое сам към своя си гейт. На моя гейт беше паркирал

самолетът за Истанбул,

в който аз се настаних удобно. До мен се намърдаха майка германка от турски произход и бебето .. За огромна радост бебето започна да реве. Аз се опитах да туширам рева на бебето, поръчвайки си “Ефес” след “Ефес”. Бебето не спря да надува гайдата през целия път, а на финала повърна обилно по посока към мене. За щастие не можа да прати, а само оплеска седалките.

В Истанбул имах 50 минути за прекачване,

но самолетът ни закъсня и беше на косъм да не изпусна следващия. Тичах като луд през летището и успях да се метна вътре в последния момент, секунди преди да затвори вратите. Този самолет беше широк и прохладен, и аз бих се почувствал отлично, ако не беше тъпият ми стомах, който ми даде

еднозначен сигнал за наближаващо разстройство

На всичкото отгоре ме сложиха и до прозореца! До мен седна благовъзпитан и изискано облечен индийски бизнесмен, който разполагаше с всички възможни чудеса на безжичните и компютърни технологии. Бизнесменът се обърна към мен с думите: “За разлика от вас, европейците, ние индийците много лесно влизаме в контакт с непознати.” и веднага влезе в контакт с мене. Заразправя ми надълго и нашироко за работата си, за пътуванията си, за семейството си и т.н., и т.н. Не стигна това, ами започна и да ми пуска клипчета на смартфона! Аз само кимах вежливо и всячески се опитвах да не се насера. Когато болките станаха нетърпими, а по слепоочията ми рукнаха вадички от студена пот, казах на индиеца: “Пардон!”, взех си мократа тоалетна хартия и тръгнах. В самолета имаше толкова много пътници, че пред всички тоалетни се бяха извили опашки. Прекосих целия салон и преминах в следващия, където ситуацията с тоалетните беше дори по-трагична. Прекосих и него, отметнах една копринена завеса и попаднах в притихналия лукс на богаташите от бизнес-класата. За щастие богаташите кротко спяха и цели две бизнестоалетни ме очакваха! Когато се върнах, общителният индиец спеше, така че смело си поръчах бира “Ефес”, пуснах си музика и отворих капандурката на прозореца. http://www.youtube.com/watch?v=sBIUlc2iJd4 Поради комбинирания ефект от бирата и музиката, започнах да изпитвам силен копнеж по космоса, а студената светлина на звездите ме привличаше неудържимо. Наблюдавах и огромното крило на самолета, което се поклащаше монотонно в нощта, мислейки си, че по него направо може да се тича. По това време съм заспал. Събудих се когато светнаха лампите, а пилотът се разприказва по уредбата. Обърсах потеклите лиги с опакото на ръката си и попитах индиеца дали кацаме. Той отговори, че тая мътеница долу е неговият роден град Бомбай, че жена му очаква подаръци от Европа, а аз да съм освободял сърцето и съзнанието си от всичко, което съм чул за

Индия

Така пристигнахме в

Бомбай

[caption id="" align="aligncenter" width="576"]Летището в Бомбай Летището в Бомбай[/caption]    

От Бомбай към Керала

    На летището в Бомбай беше душно и имаше комари. Стигнах до едно помещение с ниски тавани, където се наредих за проверка на паспорта. След проверката хванах едно безплатно автобусче, което ме закара до летището за вътрешни полети. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Летището в Бомбай В автобусчето[/caption]  

На летището за вътрешни полети трябваше да взема самолет до град Кочи,

който се намира на 1000 километра южно от Бомбай. Да, обаче една изключително арогантна и нелюбезна служителка на компанията SpiceJet отказа да ми издаде boarding pass, докато не си платя билета още веднъж. Аз казах: “Госпожо, на идиот ли Ви приличам?!”, но тя ми посочи касата и продължи да обслужва опашката след мене. Отидох да се разправям с касиерката, но тя беше дори още по-нелюбезна. Когато . се запених, тази ми се смя. Пробвах да се върна при оная на чек-ин-а, но се оказа, че нямам право да вляза обратно докато не изчакам огромна опашка. Пламнах от справедлив гняв и пробвах да се предредя. Тия от опашката ми налетяха на бой и дотича ушев с дрънчащи белезници. Тогава горе-долу пуснах статус във Фейсбук, че съм в Бомбай, но са ми вдигнали кръвното.   Както и да е, след около 2 часа разправии, разбрах че ако не платя билета за втори път – ще изпусна самолета и се предадох. Дадох им 4500 рупии (в лева) и получих заветния boarding pass. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Летището в Бомбай, Spicejet Качваме се в самолета за Кочи[/caption]         В самолета беше мръсно, а храната и напитките се заплащаха допълнително. Точно кипях вътрешно как ми се подиграха и ме направиха на идиот, когато мина една мустаката стюардеса, носеща миризлива индийска манджа със сос. Поради нескопосаност или злоба – мустакатата обърна подносчето и ми изля манджата във врата. Каза ми: “Екскюз ми, сър!”.   Около 10 сутринта

пристигнахме в Кочи

Там беше слънчево и се полюшваха палмички, та ми стана по-леко на душата.

 Кочи, Индия

 Кочи, Индия

 Кочи, Индия

Кочи, Индия

От Кочи трябваше да мина още около стотина километра на юг, до селцето Алепей, което беше крайната точка на пътуването. Най-лесният вариант беше с такси за около 20-30 евро,но аз предпочетох да импровизирам с локалния транспорт, за да се потопя малко в индийската атмосфера. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Все пак първата ми работа беше да вляза в контакт с Ицо и Мария Баева, които по моите сметки, би трябвало да се намират в Бомбай. Изходящите разговори по джиесема струваха по 7 лева на минута, така че намерих някакво работещо гише и попитах за Интернет-кафе. Чичката ми каза: “Влизай тука!” и ми направи място на бюрото до него, където имаше компютър. Беше доста абсурдно. Дори колежката му си събра някакви партакеши от “моята” клавиатура, а после рови в едни шкафчета под краката ми. Накрая им платих малко рупии и излязох пред летището. Там ми наскачаха таксиджиите, но аз им дадох “свободно” и се отправих към един самотен автобус 604, който чакаше под палещите слънчеви лъчи. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Автобус – Кочи, Индия Автобус 604[/caption]       Почаках около половин час и шофьорът дойде. Пусна климатика, надъни индийска музичка и потегли с мръзна газ. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Автобус – Кочи, Индия Климатизираният 604 отвътре[/caption]         Учуди ме фактът, че шофьорът спираше автобуса покрай всеки минувач и му подвикваше дали не иска да се качи. Така, вече в най-отлично настроение, поех по пътя на юг.  

 Кочи, Индия

  Една от първите гледки, които видях в Индия   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Алува, Индия Разклонът за Алува[/caption] На разклона за село Алува (снимката горе) слязох от 604 и тръгнах пеша по посока към центъра на селото.   Очаквайте продължението Автор: Бале Снимки: авторът     Други разкази свързани с Индия] – на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности    

Как се пише: съпредседател или съ-председател?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – съпредседател, мн.ч. съпредседатели, тъй като съ- е представка в думата. Решението за изключването…

Как се пише: бизнескомуникация, бизнес-комуникация или бизнес комуникация?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – бизнескомуникация, мн.ч. бизнескомуникации, или разделно – бизнес комуникация, мн.ч. бизнес комуникации. Когато първата…

2383

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Разболявам се пак – стресът около уволняването ми и преди това стресът от целоседмичните нощни дежурства ми дойде явно в повече. Дано в близките седмици си закрепя здравето и дневния ритъм.

Но не мога да ида днес на протест – затова нека един от вас, който е решил да не ходи (защото не вярва в промяна, защото е уморен още отпреди 16 години и т.н.), иде вместо мен. Не, не един – двама нека идат. Идете заедно. После разкажете тук отдолу, пък аз ви благодаря, че ще ме отмените.

Понеже трябва някаква промяна. Каква – не знам, но поне трябва да я започнем.

2383

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Разболявам се пак – стресът около уволняването ми и преди това стресът от целоседмичните нощни дежурства ми дойде явно в повече. Дано в близките седмици си закрепя здравето и дневния ритъм.

Но не мога да ида днес на протест – затова нека един от вас, който е решил да не ходи (защото не вярва в промяна, защото е уморен още отпреди 16 години и т.н.), иде вместо мен. Не, не един – двама нека идат. Идете заедно. После разкажете тук отдолу, пък аз ви благодаря, че ще ме отмените.

Понеже трябва някаква промяна. Каква – не знам, но поне трябва да я започнем.

Dual head setup с Linux

от Йордан Радунчев
лиценз CC BY

Dual head setup е работна станция (десктоп, лаптоп) с включени към нея два екрана. Идеята е да се увеличи площта на работния плот, като така стане възможно да имате отворени повече приложения И да ги следите едновременно, защото прозорците им не се припокриват.

Dual Head Setup

Когато говорим за десктоп, трябва да е ясно, че се нуждаете от видеокарта, която има два изхода, или специален сплитер. Този вариант не е предмет на тази статия.

Друго приложение на този сетъп е при изнасяне на презентации с лаптоп - мултимедийния проектор играе ролята на втори дисплей, на който може да прехвърлите слайдовете за публиката, докато на основния дисплей на лаптопа сте отворили бележките си.

Как се прави това под Линукс? Лесно. Повечето мейнстрийм графични среди за Линукс ви предлагат инструменти с които да направите необходимите настройки. Обикновено след като включите външен дисплей към извода на лаптопа си, в аплета за настройка на дисплея се появяват и двата - вградения и външния - и имате възможност да ги управлявате от там.

Обаче аз искам да ви покажа как да го направите от командния ред - защото може, а и защото може да попаднете в ситуация, когато лесния вариант не е под ръка.

Използва се xrandr - приложение разработвано и поддържано от freedesktop.org, базирано на RandR X протокола. Много накратко казано това е протокол за откриване, конфигуриране и прочие на дисплеи. xrandr е част от стандартния Xorg пакет, така че се намира на всяка машина с инсталиран X.

Нашия сценарий е прост - презентатор с линукс лаптоп и мултимедиен проектор. Първата стъпка е да включите проектора към VGA извода на лаптопа. След това да прегледате как го намира Xorg:

09:14:40 yradunchev:~ $ xrandr -q   
Screen 0: minimum 320 x 200, current 1024 x 600, maximum 4096 x 4096   
  LVDS1 connected 1024x600+0+0 (normal left inverted right x axis y axis) 195mm x 113mm   
     1024x600       60.0*+   
     800x600        60.3     56.2     
     640x480        59.9     
  VGA1 connected (normal left inverted right x axis y axis)   
     1440x900       59.9 +   75.0     
     1280x1024      75.0     60.0      
     1280x960       60.0      
     1152x864       75.0      
     1024x768       75.1     70.1     60.0      
     832x624        74.6      
     800x600        72.2     75.0     60.3     56.2      
     640x480        72.8     75.0     66.7     60.0      
     720x400        70.1      
09:14:43 yradunchev:~ $     

Както виждате, xrandr -q ще покаже всички дисплеи, които открива, както и всички възможни режими на работа, които те предлагат. LVDS1 e основния, вградения дисплей на лаптопа, а VGA1, логично, е проектора включен към VGA изхода на лаптопа. За да го използвате, издавате следната команда към xrandr:

09:34:50 yradunchev:~ $ xrandr --output VGA1 --mode 1440x900 --right-of LVDS1

Това ще "добави" екрана на проектора към десктопа ви, в дясно от основния - това значи, че ако мръднете в с мишката надясно от дясната граница на основния екран на лаптопа, ще се озовете на екрана на проектора. Можете просто да завлачвате прозорци от основния екран надясно, за да ги видите на проектора. Когато пожелаете да изключите сигнала към проектора:

10:20:10 yradunchev:~ $ xrandr --output VGA1 --off

И шоуто приключва. Из Интернет можете да намерите шел скриптове, които можете да закачите за някоя клавишна комбинация или функционален/мултимедиен бутон на лаптопа си, и с тяхна помощ да включвате и изключвате външния екран в различни комбинации с основния. Тук няма да давам такъв, това ще ви е за домашно. :)

Протестни идеи

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Вече знаем, че много неща не ни харесват в държавата. Знаем, че можем да си го кажем и да не ни пратят да копаем въглища или да трошим чакъл в никому неизвестно място, откъдето я се върнем, я не. Знаем и че можем да накараме всички да ни слушат.

Всичко това е прекрасно. Но досега винаги или не сме правели последната крачка, или сме оставяли някоя партия да ни хване за ръчичка и да прекрачим с нея. В някоя нейна си, друга посока.

Трябва да кажем какво точно не ни харесва и как искаме да се промени.

Но точно и ясно – общи приказки от сорта на “искам да съм щастлив в България”, “искам да имам деца и внуци тук”, “искам на всички да ни стигат парите” не вършат работа. Да, умиляват и разплакват, но не са политически и обществени идеи. Нито такива са и хаштаговете и детските рисунки на асфалт – те са част от предишната стъпка, от “проба-проба”-та на мегафона.

Много хора ще ми се ядосат, но досега не съм чул разумна и конструктивна идея. Имаме детската площадка, това е страхотно – но на какво ще играем?

Не “без партии” – и аз не ги искам, аз по душа съм анархист даже, но реалността е, че партии ще има и занапред. Пък от време на време може да изпълняват и ролята си да ни представляват.

Не и “искаме нова конституция” – то и аз много неща искам, ама колко хора знаят какво е конституция, какво се пише в нея, кои точно неща са лоши в сегашната и как ще бъдат поправени в следващата? Също и като с “без лоши хора във властта” – как да ги знаем какви са, а и да не би да се заблуждаваме, че тия лоши хора са попаднали там случайно, неорганизирано и самодейно? Ако имахме конкретен критерий, както например при лустрация на комунистическата номенклатура… ама нали преди години изпуснахме тоя влак…

Не и “искаме нови избори” – ако ще са същите, да идат които ги искат на някой остров и да си ги правят всяка неделя. “Пак и пак, докато ни хареса” не ми допада като основа за дълготрайна връзка.

Не и “по-малък парламент” – не е в бройката депутати проблемът, проблемът е, че депутатите са ненаяли се свине. По-малък парламент означава директно по-малка представителност. Все пак представителството на депутата в събранието е неделима единица – или поне би било етично да е неделима – как така по-малко депутати ще представляват по-добре? Проблемът не е в бройката. Проблемът е в това, което правят. А какво да правят – ами ние какво искаме да правят? Нови избори – хубаво – ами после? Какво искаме да работят за нас в парламента? Защото като няма работа, се раждат интригите, клеветенето и далаверите. Също като в бизнеса, фирмите и офисното им работене – вярвайте ми, имам пресни примери.

Без конкретни идеи протестите са само уличен карнавал – което не е лошо, даже напротив, липсват истински фиести у нас, няма друго веселие в общото пространство. Без конкретни идеи протестите са разходка след работа, разпускане на политическото напрежение с малко “креативни лозунги” преди следващия работен ден. Но аз от два дни съм вече без работа и такава схема не ме устройва. ;)

Така че – идеи, защото ги няма, а трябват. Конкретни. Ясни. Разбираеми. Логични. Утре който протестира, нека се сети и за това.

Идеи?