Tag Archives: FB

Нет Инфо срещу Фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Централната избрателна комисия е посътпил сигнал от Нет Инфо АД за нарушение на Изборния кодекс, състоящо се в това, че дружеството Фейсбук не е публикувало тарифа за политическа реклама, каквито са изискванвията на ИК, и така е извлякло недобросъвестно конкурентно предимство пред останалите задължени субекти.

Сигнал МИ – 20-360  от 20.11.2019 Нетинфо срещу Фейсбук

Медиите твърдят, че има решение на ЦИК, в което искането за санкция се отхвърля на основание, че Фейсбук не е медийна услуга по смисъла на ИК.

Според ИК, §1 –

15. (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г.) “Медийна услуга” е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. Медийни услуги са:
а) печатните медии – вестници, списания и други периодични издания;
б) медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като:
аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги;
бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.
Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”.
16. “Доставчик на медийна услуга” е физическо лице – едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол върху съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните услуги.

 

Изричното изключване на Фейсбук от обхвата на ИК е известно и на Нет Инфо, защото в сигнала те посочват разпоредбата.

Не  намирам решението на сайта на ЦИК, когато го намеря, ще го публикувам изцяло.

 

 

САЩ: неотговорност на интернет посредниците (47 USC § 230) – делото Force v Facebook

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Параграф 230 урежда неотговорността на интернет посредниците в САЩ. В момента темата за неотговорността е на дневен ред и в САЩ и в Европа, има желаещи да се изменя  актът, уреждзащ отговорността на посредниците в ЕС – Директивата за електронната търговия –  точно в тази й част.

А  Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ревизията 2018) включи в обхвата си  платформите  за споделяне на видеосъдържание — държавите гарантират по подходящ начин, че аудиовизуалните медийни услуги, предоставяни от доставчици на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, не съдържат публично подбуждане към извършване на терористично престъпление.

Новината е, че на 31 юли 2019 г.  има ново решение на Апелативния съд на Втори съдебен окръг по делото Force v Facebook.  Предмет на делото е отговорността на Фейсбук за използването на мрежата от терористичната организация Хамас.  Жертви на атентати на Хамас и техни близки  твърдят, че социалната мрежа неправомерно е подпомагала терористичната група. Жертвите на тероризма се опитват за първи път да аргументират, че социалните медийни компании могат да бъдат подведени под отговорност съгласно Американския закон за борба с тероризма.

В решение от 66 страници се приема, че Facebook  не е издател, не редактира   съдържанието, което неговите потребители – включително  Хамас – публикуват  и действа като „ неутрален посредник.”  Решението не е единодушно, единият от тримата съдии Robert A. Katzmann смята, че  Facebook прави нещо повече от публикуване на съдържание: проактивно създава мрежи от хора. “Алгоритмите му създават връзки в реалния свят   чрез предложения за приятели и групи и се опитват да създадат подобни връзки във физическия свят чрез предложения за събития. “

Конгресът продължава да е загрижен за терористичното съдържание онлайн, въпреки че доставчиците   са предприели  мерки за ограничаване на свободата на словото, за да намалят това съдържание. Доставчиците работят за ограничаване на терористичното съдържание, въпреки  че са защитени от §230, пише експертът Ерик Голдман в коментар.

Case citation: Force v. Facebook, Inc., 2019 WL 3432818 (2d Cir. July 31, 2019)

EFF:  ключови решения по §230.

 

 

 

Съд на ЕС: Лични данни, LIKE, отговорност на уебсайтовете

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на миналата година е оповестено заkлючението на генералния адвокат Bobek по дело С-40/17 Fashion ID GmbH & Co.KG срещу Verbraucherzentrale NRW e.V.

Делото се води по преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия.

Фактите и преюдициалното запитване

Fashion ID GmbH & Co.KG е онлайн търговец, който продава модни артикули. Същият интегрира софтуерна приставка в своя уебсайт: т.нар. бутон „харесва ми“ на Facebook. В резултат на това, когато даден ползвател посети уебсайта на Fashion ID, информация за IP адреса на ползвателя и стринга на неговия браузър се предава на Facebook. Това предаване става автоматично при зареждане на уебсайта на Fashion ID, независимо дали ползвателят е натиснал бутона „харесва ми“ и независимо дали той има профил във Facebook.

Verbraucherzentrale NRW e.V., германско сдружение за защита на потребителите, предявява иск за преустановяване на нарушение срещу Fashion ID на основание, че използването на тази софтуерна приставка води до нарушаване на законодателството за защита на данните.

Сезираният със спора Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) иска тълкуване на няколко разпоредби от Директива 95/46/ЕО. Запитващата юрисдикция иска първо да се установи дали тази директива допуска национално законодателство, което предоставя процесуална легитимация на сдружение на потребителите да предяви иск като разглеждания в главното производство. По същество основният поставен въпрос е дали Fashion ID трябва да се счита за „администратор“ по отношение на обработването на данни и, при положителен отговор, как точно следва да се изпълняват в такъв случай индивидуалните задължения, наложени с Директива 95/46. Чии законни интереси следва да се вземат предвид при претеглянето на интереси съгласно член 7, буква е) от Директива 95/46? Длъжно ли е Fashion ID да уведоми субектите на данни за обработването? Има ли Fashion ID задължение да получи информираното съгласие на субектите на данни в това отношение?

Заключението на ГА

Използването на уебсайта на бутона LIKE на Facebook, което води до обработване на личните данни на потребителите, прави уебсайта съвместно отговорен – заедно с  третата страна (тук Facebook Ireland) –  за този етап от обработването  на данни, казва генералният адвокат на ЕС. Тази съвместна отговорност на контрольора следва да се ограничи до онези операции, за които уебсайтът взема решенията относно средствата и целите на обработката на личните данни.

Това означава, според  заключението на генералния адвокат Bobek, че уебсайтът има задължения   по отношение на операциите по обработка на данни – например да предостави на потребителите  информация и да получи, когато е необходимо, тяхното съгласие, преди данните да бъдат събрани и обработени.

Но уебсайтът  не може да бъде подведен  под отговорност нито за предходния, нито за по-късния етап от общата верига на обработване, за които не е бил  в състояние да определи нито целите, нито средствата.

Съд на ЕС: Задължения на Facebook при клевета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 4 юни 2019 г. стана известно заключението на генералния адвокат Szpunar по делото С-18/18 Eva Glawischnig-Piesczek срещу Facebook Ireland Limited (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

Ето първите редове на заключението – този път Szpunar  започва с цитати от филм:

1.        Не пишем с молив, а с мастило, заявява герой от американски филм, излязъл през 2010 г. Тук неслучайно цитирам филма The Social Network.

2.        Действително основният въпрос в настоящото дело е дали доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа онлайн, може да бъде задължен да заличи с виртуален коректор определено съдържание, публикувано онлайн от потребители на тази платформа.

3.        С преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция иска по-конкретно от Съда да уточни личния и материалния обхват на задълженията, които могат да бъдат наложени на доставчик на хостинг услуги, без това да води до налагане на общо задължение за контрол, което е забранено от член 15, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО(2). Запитващата юрисдикция иска също така от Съда да се произнесе дали доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен със заповед, издадена от юрисдикция на държава членка, да премахне определено съдържание не само за потребителите на интернет в тази държава членка, но и в целия свят.

Делото е важно, защото засяга сърцевината на Директивата за електронната търговия – регламентацията за отговорността на доставчиците. Известно е, че тази уредба има и своите критици и има опити за преразглеждане на установените принципи.

Чл.14 ДЕТ урежда условната неотговорност на доставчиците, а чл.15 ДЕТ въвежда забрана за общо задължение за контрол: Държавите членки не налагат общо задължение на доставчиците при предоставянето на услугите по членове 12, 13 и 14 да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност.

 Фактите и преюдициалното запитване

За австрийска депутатка от Зелените е публикуван унижаващ текст във Фейсбук –  „мръсна предателка на народа“, „корумпирана глупачка“ и член на „фашистка партия“. Публикуваното   е било   за всеки ползвател на разглежданата платформа.

Върховен съд в Австрия  приема, че въпросните изявления имат за цел да засегнат честта на жалбоподателката, да я обидят и да я оклеветят. Но по отношение на кого да важи ограничението?

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) с акт за преюдициално запитване от 25 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 10 януари 2018 г., решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от по-нататък посочените задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:

а)      в целия свят?

б)      в съответната държава членка?

в)      относно съответния ползвател в целия свят?

г)      относно съответния ползвател в съответната държава членка?

2.      При положителен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за идентична по смисъл информация?

3.      Отнася ли се това и за идентична по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?

Заключението на ГА

Платформите на социални мрежи са медии, чието съдържание се създава основно не от дружествата, които са ги създали или ги управляват, а от ползвателите им. Нещо повече, това съдържание, междувременно възпроизведено и променено, е обект на постоянен обмен между ползвателите.

За да попадне в обхвата на член 14 ДЕТ, съхраняването, извършвано от доставчик на услуга на информационното общество, трябва да се свежда до дейността на  междинен доставчик/посредник – и  съгласно съображение 42 от посочената директива дейността му е чисто техническа, автоматична и пасивна, което означава, че той не познава или не контролира данните, които съхранява, и следователно ролята му е неутрална.

Според запитващата юрисдикция е безспорно, че Facebook Ireland е доставчик на хостинг услуги, чиято дейност се свежда до тази на междинен доставчик.

От решение L’Oréal и др. следва, че доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да вземе мерки, с които да се избегне извършването от същия получател на тези услуги на нови нарушения от същияхарактер.

При това положение наистина става въпрос за конкретен случай на конкретно установено нарушение, така че задължението за идентифициране на информация, идентична на квалифицираната като незаконна, сред тази, произхождаща от един-единствен ползвател, дори и от други ползватели,  не представлява общо задължение за контрол.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на първия и втория въпрос да се отговори,  че член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа, да бъде задължен да търси и идентифицира сред цялата разпространявана от ползвателите на тази платформа информация тази, която е идентична на квалифицираната като незаконна от юрисдикцията, издала тази заповед. С такава заповед доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да търси и идентифицира информация, подобна на квалифицираната като незаконна, само сред информацията, разпространявана от ползвателя, който е разпространил незаконната информация. Юрисдикция, която се произнася по премахването на такава подобна информация, трябва да гарантира, че последиците на заповедта ѝ са ясни, точни и предвидими. При това тя трябва да претегли съответните основни права и да вземе предвид принципа на пропорционалност.[75]

Юрисдикцията на държава членка по принцип може да се произнесе относно премахването на съдържание извън територията на тази държава членка, тъй като териториалният обхват на компетентността ѝ има универсален характер. Юрисдикция на държава членка може да бъде възпрепятствана да се произнесе относно премахването на съдържание в целия свят не поради въпрос на компетентност, а евентуално поради въпрос по същество.[86]

 Що се отнася до териториалния обхват на задължението за премахване на съдържание, наложено на доставчик на хостинг услуги със съдебна заповед, следва да се приеме, че той не е уреден нито от член 15, параграф 1 от Директива 2000/31, нито от която и да било друга разпоредба от тази директива, и следователно тази разпоредба допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне в целия свят информация, разпространявана чрез платформа на социална мрежа. Освен това посоченият териториален обхват не се урежда и от правото на Съюза, доколкото в конкретния случай молбата на жалбоподателката не се основава на него.[93]

Член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне информация, подобна на квалифицираната като незаконна, при положение че задължението за премахване на съдържание не предполага общ контрол на съхраняваната информация и следва от узнаването вследствие на уведомяване от съответното лице, от трети лица или от друг източник [108].

Реакцията на FB: Заключението подкопава свободата на изразяване, предвижда да се задължи компанията да издирва съдържание под чиято и да е юрисдикция,  атакува дългогодишния принцип, че една държава не трябва да има право да ограничава свободното изразяване в други държави.

Обединено кралство: Фейсбук глобен 500 000 паунда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Facebook се наказва с глоба от 500 000 британски лири от офиса на комисаря по информацията в Обединеното кралство (ICO), след като се установява, че компанията е отговорна за сериозни нарушения на законите за защита на данните в Обединеното кралство. 

 Facebook допуска трета страна  – разработчици на приложения –  да получи данните на потребителите и техните “приятели” във Facebook.

 Според ICO Facebook нарушава разпоредбите, които изискват от компанията да гарантира, че личните данни, за които отговаря, са обработвани справедливо и че са в сила подходящи технически и организационни мерки, за да бъдат предпазени от неразрешено или незаконно обработване на данните. 

Facebook е отговорен за достъпа на други компании до данните на потребителите. Такъв е случаят със  SCL Group, компанията-майка на Cambridge Analytica, които подпомагаха изборната кампания в САЩ. 

ICO установsld, че личната информация на най-малко един милион потребители в Обединеното кралство е сред събраните данни и следователно британски граждани са изложени на риск от по-нататъшна злоупотреба. Глобата от 500 000 паунда е максималната, която  е била приложима по времето, когато са настъпили нарушенията. 

Решението

Facebook разширява възможностите за проверка на факти за снимки и видеоклипове

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Facebook обяви, че разширява възможностите си за проверка на факти за снимки и видеоклипове.

Знаем от нашите изследвания, че дезинформацията не се ограничава до текст, се казва в съобщението. –  Невярната информация може да се появи в статии, снимки, видеоклипове. Фалшивото съобщение  може да се появи като заглавие на статията, като текст върху снимка или като аудио във фонов режим на видеоклип. За да се борим с дезинформацията, трябва да сме в състояние да я проверим във всички тези различни типове съдържание.

Степента, в която има погрешно информиране в текст, снимки или видеоклипове, варира в отделните страни. В някои страни статиите съставляват по-голяма част от информационната емисия за хора, в други –  обратното. Причините могат да са различни – например ако цената е висока,  хората могат да бъдат по-малко склонни да кликват върху видеоклиповете. Има значение и степента на грамотност. В страни, където медийната екосистема е по-слабо развита или процентите на грамотност са по-ниски,  манипулирана снимка е по-вероятно да бъде възприета като новина,  докато в страни със силни новинарски екосистеми концепцията за “новини” е по-свързана със статиите.

Използва се комбинация от технологии и хора, се казва в съобщението.

Изслушванията в САЩ днес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Сенатската комисия за разузнаване – Чуждото влияние и платформите     

 

Комисията за търговия и енергетика на Конгреса – Решенията на Twitter относно съдържанието

 

Паралелно може да се слуша и изслушването на кандидата за ВС на САЩ Брет Кавано.

Фейсбук модерира

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

fb

От стената на офиса на Facebook  в  Менло Парк, снимка  Jason Koebler
FB модерира, няма съмнение.
Краят на легендата, че платформите не се намесват в съдържанието.
Край на легендата, че платформите са чист транспорт.
Край на легендата, че няма основание платформите да носят отговорност за съдържанието.

САЩ: идва регулиране на политическата реклама онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В САЩ въвеждат по-строги правила за онлайн политическа реклама преди изборите в средата на ноември – в момента на щатско равнище – за да се предотврати повторение на руската намеса, наблюдавана през 2016 г., пише Bloomberg.  Политическите кампании са време за инвестиране на милиони рекламни долари във Facebook Inc., Twitter Inc. и Google Alphabet Inc., поради което щатите, включително Мериленд, Вашингтон и Ню Йорк, оказват по-голям натиск върху технологичните компании за прозрачност на финансирането. И в Калифорния   сенаторите обсъждат законопроект, който  изисква  интернет компаниите да предоставят на обществеността повече информация за   финансирането на политическа реклама.

Kомпаниите преработват собствените си политики, за да предотвратят заплахата от чуждо влияние, но не искат да бъдат обект на предписания как да разкриват информация за рекламите, или да бъдат държани отговорни за точността на тази информация. Наистина забелязва се известно активизиране, Facebook заличи десетки страници  на лоши играчи, използващи фалшиви идентичности, които  са се опитвали да предизвикат политически вълнения.

Публикацията на Bloomberg потвърждава, че се търсят  оптимални решения както на законодателно ниво, така и на  ниво корпоративни политики. Лобистките организации  се стараят да противодействат на надигащата се вълна от законодателни мерки. Точно така е и в Европа.

От гледната точка на обществения интерес решенията продължават да изглеждат трудни: не е докрай ясно възможна ли е ефективна  защита на гражданите, която да не преминава в намеса в личния живот или в цензура.

Гражданите не се чувстват комфортно нито  до държавата, която не се  колебае да цензурира, нито до индустриите, съпротивляващи се на всяко – буквално на всяко –  регулиране.

ЕП: изслушванията по случая Facebook/ Cambridge Analytica

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След изслушванията на Зукърбърг в Конгреса на САЩ през април 2018 г., вкл. писмените отговори,  след сложните комуникации на Facebook с британския парламент и след явяването на Зукърбърг в Европейския парламент  малко по-късно (22 май 2018 г.),  интересът на законодателите към случая Facebook/ CA продължава.

В Европейския парламент комисията LIBE заедно с други парламентарни комисии проведе три парламентарни изслушвания –

 

Обсъжда се какви промени в политиките си вече е въвел Facebook, ролята на националните регулатори в областта на защитата на личните данни и на избирателните комисии.

По време на първото изслушване се взема предвид  и Opinion 3/2018 EDPS Opinion on online manipulation and personal data