Tag Archives: Media Law

Paramount Skydance в битка за WBD обяви създаването на борд, който да гарантира независимостта на CNN

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Paramount готви придобиване на WBD – Worner Brothers Discovery. Поради мащаба на сделката и перспективата за пазара съпротивата е огромна. Сега сделката е в застой, след като антитръстово дело, заведено от Калифорния и 11 други щата си проправя път през системата на федералния съд; процесът е насрочен за март. Ищците твърдят, че комбинирането на Warner и Paramount би дало на една компания твърде много власт над разпространението на филми и кабелната телевизия.

Дейвид Елисън, главният изпълнителен директор на Paramount Skydance , казва, че съдебният иск всъщност не е за антитръстови въпроси, а по-скоро има за цел да му попречи да притежава CNN. Елисън е син на милиардера Лари Елисън, съюзник на Тръмп. Сега репортажите на CNN са критични към Тръмп и президентът често се оплаква от отразяването на мрежата.

През последните месеци се обсъжда създаването на редакционна колегия за CNN и други предпазни мерки, за да се облекчат опасенията относно независимостта на новинарството в кабелната телевизия, пише Wall Street Journal. Опасенията за политически контрол върху новините непрекъснато растат, откакто Paramount се съгласи миналата година да плати 16 милиона долара за уреждане на съдебно дело от президента Тръмп заради редактирането в „60 минути“ на интервю с бившия вицепрезидент Камала Харис.

Концепцията за създаване на субект, който да наблюдава целостта на новинарската организация, не е нова. Когато News Corp на Рупърт Мърдок купи издателя на Wall Street Journal Dow Jones през 2007 г., компанията се съгласи да създаде специална комисия, която да гарантира обективността и независимостта на публикациите на Dow Jones.

Paramount казва, че сделката с Warner е в полза на потребителите и ще помогне за повече конкуренция с по-големи технологични и медийни компании, включително Disney, Netflix и Amazon.com. Предложената сделка има вече зелена светлина от Министерство на правосъдието на САЩ и регулатори в Европейския съюз, Великобритания и др.

В последните дни главният изпълнителен директор на Paramount Skydance Дейвид Елисън заплаши да започне извеждането на дейността на компанията извън Калифорния считано от 1 октомври 2026 г., като ултиматум към главния прокурор на щата Роб Бонта с искане за постигане на извънсъдебно споразумение по антимонополното дело, целящо да блокира сливането с Warner Bros.

И две идеи за местна употреба:

В светлината на информацията, че Newsmax се интересува от придобиването на Нова телевизия, няма да е зле и в България да се проучи практиката за създаване на независима редакционна колегия за Нова и други предпазни мерки, гарантиращи независимостта на новинарството.

Втора идея по същия повод е защитата на журналистите при смяна на собствеността. Такива мерки са предвидени във Франция, Португалия, Италия и другаде.

Привилегирован достъп до официална информация в Truth Social срещу заплащане

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Две медийни организации са завели дело срещу президента Тръмп заради новата услуга на социалната медийна платформа Truth Social, предлагаща по-бърз достъп срещу заплащане до публикациите на президента – в иска услугата се нарича “извънредна, корумпирана и противоконституционна”, пише NPR. The Intercept и неправителствената организация Freedom of the Press Foundation смятат, че се нарушава гарантираното от Първата поправка право на равен публичен достъп до изявленията на президента. От федералния съд в Ню Йорк се иска да блокира президента да публикува официална правителствена информация изключително в Truth Social, в която той е най-големият акционер.

До 100 000 долара на месец се изискват, за да получат потребителите привилегирован/ по-бърз достъп до публикации на Truth Social от президента и други високопоставени лица. В света на Уолстрийт дори няколко милисекунди могат да означават разлика от милиони, се казва в публикацията. “Президентът тук използва силата на позицията си, за да се обогати значително и мисля, че това е безпрецедентно в американската история”, заявява в интервю Брендън Балу, който представлява медийните организации в процеса. “В някои отношения Тръмп е Пикасо на корупцията. Той измисля схеми, които просто не биха хрумнали на вас или мен, Truth Social е пример за това.”

Говорител на Trump Media & Technology Group, която притежава Truth Social, заявява, че монетизирането на данни от платформите за социални медии е нещо обичайно сред технологичните компании.

Абонаментната услуга Truth Social е само последният пример как Тръмп използва позицията си за лични цели. Демократите от Конгреса, правни експерти и дори някои ръководители на Уолстрийт заявяват пред NPR, че е възможно нарушение на законите срещу търговията с вътрешна информация. Също така журналистите, отразяващи Белия дом, които не плащат за услугата, са в неравностойно положение – и по отношение на точността, и по отношение на скоростта.

Българската проекция на казуса се състои в привилегирования достъп, който се дава на някои медии до обществено значима информация. Разследващи медии са поставяли въпроса за „привилегирования достъп“ на отделни медии и дори журналисти до информация, вкл. чрез участие в делегации, посещения, събития и др. като награда за лоялност към управлението и метод за цензура. Преодоляването на този проблем е чрез правила, осигуряващи равнопоставеност.

Прогресивна България прие програма за управление 2026-2030: какво се предвижда за медиите и как го изпълнява вицепремиерът Иво Христов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 12 август 2026 правителството на Радев прие Програма за управление 2026-2030. В програмата има 20 рездела, първият раздел се казва “Демонтаж на олигархичния модел и антикорупционни политики”. Остава неизвестно коя е българската олигархия според Прогресивна България, например олигархия ли е Георги Гергов (в светлината на собствеността на Пловдивския панаир). Заявено е само, че “Политическите фигури, срещу които бе насочен персонално гневът на българите по време на масовите протести в края на 2025 г., са само върхът на тази мощна пирамида, просмукала се във всички нива на държавните органи и съдебната система.”

Положителен факт е, че именно в този първи раздел, отнасящ се до основите на демокрацията, е разположен приоритет, свързан с медиите – но впрочем така е и при мониторинга за върховенство на правото – и там медийната свобода и медийния плурализъм са елемент от задачите. Това е приоритет 1.7. –

При законодателните мерки  е предвидено изменението на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) с мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1083 EMFA и Регламент (ЕС) 2024/900 за политическото рекламиране. За това изменение срок не е предвиден. 

Въпреки че в същото изменение на ЗРТ се обсъжда и промяна в регистрите, това е записано като отделна законодателна мярка със срок декември 2027 г. До същата дата  се очаква да има и въвеждане на следващата ревизия на Директивата за АВ медийни услуги, която още не е факт в правото на ЕС, дори още ЕК не е излязла със законодателно предложение. 

Мерките в изпълнителната власт са за прозрачност на собствеността и за реформиране на финансирането на обществените медии (като две мерки в изпълнителната власт), както и механизми за прозрачност на собствеността –  по същество става дума за ефективно прилагане на обсъжданите в момента законодателни промени – всички са със срок  декември 2027 г.

В Програмата за управление има и други мерки, свързани с медии, например въвеждане на публична платформа със свободен достъп, без регистрация, която показва как и къде се разходват средствата на държавните институции и общините чрез обществени поръчки – тук връзката е с прозрачност на държавните средства за медии. 

В различни раздели  се споменава за  дигитално-медийна грамотност (медийна грамотност и цифрова компетентност  са две различни понятия, в българските езикови версии на актовете на ЕС се използва изключително “медийна грамотност”, което е многодишно постижение) , за придобиване на ИИ грамотност,  а някъде – за гражданска и медийна грамотност. 

 

 

Целите са едно, очакваните ефекти – друго. Независимите обществени медии и изваждането на медиите от политически контрол е цел – дали обаче наистина е очакван ефект от мерките на Прогресивна България?

*

Update 1. За съжаление много бързо събитията доказаха разликата между написаното и реалността. Днес в свое участие по Българската национална телевизия вицепремиерът по човешкото развитие Иво Христов е направил оценки на двете обществени медии. БНР Пловдив сумира казаното: “Според Христов олигархията е превзела и българските медии. БНТ е едно от последните места, които отстояват и съхраняват някакви принципи. Трудно ми е да кажа същото за Българското национално радио. Олигархията използва обществен ресурс, за да превзема медиите, каза Христов. Гражданите мигрираха в социалните мрежи, но там орди от тролове, всичките от една партия – от “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, превзеха форумите и обезсмислиха диалога. Срещат се и други (тролове – бел. ав. ), но са рядкост, коментира Христов.”

“БНТ отстоява принципи, за БНР не може да се каже същото”. Какви принципи нарушава БНР, къде точно, какви са доказателствата на Христов – и как оценяването на обществените медии в ефир допринася за изваждането на медиите от политически контрол? Да не говорим, че това твърдение поставя под съмнение и работата на регулатора, който не ни е обърнал внимание върху тази особеност на медийния пейзаж.

*

Update 2. Съветът за електронни медии още в рамките на деня е излязъл с Позиция, в която практически посочва на вицепремиера Иво Христов да си изпълнява Програмата за управление –

Начало » Новини

13 Август 2026

Съветът за електронни медии намира за неприемливо високопоставени представители на изпълнителната власт да противопоставят двете обществени медии.
Българското национално радио е на първо място по обществено доверие съгласно последния доклад на института Ройтерс и е информационният лидер в радиоефира. БНР се радва на огромна аудитория в своите дигитални канали, което означава, че е сред най-разпознаваемите и предпочитани източници на новини и актуална информация. Българското националното радио е представено на най-високо ниво в Европейският съюз за радио и телевизия, което е атестат за високия професионализъм на работещите в него. БНР се ангажира с множество значими обществени каузи и има ясно разписани редакционни стандарти, гарантиращи журналистическата независимост.
Подобни са и обществените оценки за Българската национална телевизия, която също е сред водещите по обществено доверие.
Съветът за електронни медии припомня, че Европейският акт за свободата на медиите изрично предвижда укрепване на независимостта на обществените медии, заради значимата роля, която имат за демократичното функциониране на обществото.

*

Update 3. Дни по-късно дойде и коментарът на премиера Радев на зададени журналистически въпроси. Като защити Христов (Това не са оценки, това са констатации), Радев отказа да потвърди, че това е институционална позиция (Това е лично мнение).
Констатация е твърдение, базирано на факти. Ако Радев и Христов имат подобна констатация за БНР, да предоставят фактите. От кого е установено, че БНТ отстоява принципи, а БНР не. На какво основание двете обществени медии са противопоставени.
Към момента имаме само едно оценъчно твърдение, мнение без доказателства, заявено по време на институционално участие за представяне на правителствената програма за управление – поради което, независимо иска ли Радев или не, ангажира правителството. А това вече е в противоречие със самата правителствена програма и ангажимента за “изваждане на медиите от политически контрол”.


Франция: жалба до конкурентния регулатор заради Google AI Overviews

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

AFP съобщава, че близо триста френски вестника са се присъединили към жалба, подадена тази седмица от APIG, the Alliance de la Presse d’Information Générale, до органа за защита на конкуренцията във Франция заради обобщенията на Google, генерирани от AI, на резултатите от търсенето. Според издателите функцията ерозира трафика към новинарски уебсайтове, а използването на техните статии и друго съдържание от страна на американския технологичен гигант води до намаляване на приходите от реклами. Спадът идва от факта, че много потребители вече не кликват, за да прочетат оригиналния източник на информацията.

Google стартира своите AI обобщения във Франция в края на юли. Те се появяват над редовните връзки към резултатите от търсенето и обобщават информация от широк спектър от източници. Асоциацията на вестниците APIG иска регулаторът на конкуренцията да гарантира “изпълнението на ангажиментите на Google, поети през 2022 г”. като част от сделка за компенсации с френски медийни групи. Google предлага новите резюмета без тяхното съгласие, което според APIG е нарушение на сделката от 2022 г.

Органът за защита на конкуренцията вече е глобил Google с 250 млн. евро през 2024 г. за това, че не е спазил части от споразумението.

ЕС също обяви през декември 2025 г., че разследва дали Google нарушава правилата за конкуренция, като използва съдържание онлайн, за да обучава и предоставя AI услуги без съответно обезщетение.

Нарушаването на ограничителните мерки на ЕС се криминализира

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Завърши едномесечният срок за обществено обсъждане на предложението за изменение на Наказателния кодекс с цел Република България да изпълни ангажимента си за транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673.

Според законопроекта в особената част на Наказателния кодекс се създава нова глава седма „а“ ,,Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“, която включва разпоредби от чл. 268а до чл. 268в включително. Основната разпоредба от Директивата, която установява престъпленията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки, е член 3, параграф 1. Със законопроекта се предлага изискванията на тази разпоредба да бъдат въведени в националното законодателство с разпоредбите на чл. 268а, ал. 1 – 3 от Наказателния кодекс, като в ал. 2 и 3 са изведени престъпленията, изразяващи се в поведение, с което се заобикалят ограничителни мерки на ЕС. 

От субективна страна регламентираните в чл. 268а, ал. 1 – 3 от законопроекта престъпления са умишлени. Единствено в чл. 268а, ал. 5, в изпълнение на изискването на член 3, параграф 3 от Директивата, е предвидено престъпление, наказуемо при форма на вината – непредпазливост.

При установяването на съставите на престъпленията, свързани с ограничителните мерки на ЕС, е избран подход, насочен към избягване на риска от прекомерна криминализация, като се предлага България да се възползва от предоставената от Директивата възможност да предвиди, че нарушенията на ограничителните мерки на Съюза, засягащи финансови средства, икономически ресурси, стоки, услуги, сделки или дейности на стойност под 10 000 евро, не съставляват престъпления.

За извършване на престъпленията по чл. 268а, ал. 1 – 3 се предвиждат наказания в размер лишаване от свобода от една до шест години и глоба в размер от 2 500 до 10 000 евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7 от НК. Размерът на наказанието лишаване от свобода кореспондира с изискванията на член 5 от Директивата.

Разпоредбата на чл. 93 от НК се допълва чрез създаването на нова т. 33, която дефинира „ограничителна мярка на Европейския съюз“, с цел въвеждане на изискването на член 2, точка 1 от Директивата и очертаване на кръга на актовете, в които са установени тези мерки, а именно български нормативни актове по прилагане на ограничителните мерки на ЕС и актове на ЕС с пряко приложение. “Ограничителна мярка на Европейския съюз“ е ограничителна мярка, приета от
Европейския съюз въз основа на член 29 от Договора за Европейския съюз или член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз или установена в национален нормативен акт за прилагане на ограничителна мярка на Европейския съюз в Република България.“

България разполага със закон, наречен Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – но за съжаление заглавието подвежда, законът е само за прилагане на забраните по чл. 3м, нефт и нефтопродукти.

От 2022 г. има и Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на ЕС, създадена с Решение № 789 на Министерския съвет от 20 октомври 2022 г. (РМС № 789/2022 г.) – която трябва да разглежда въпроси, свързани с установяването на обхвата, съдържанието, действието и позицията на страната по ограничителните мерки и обсъжда въпроси, свързани с идентифицирането на компетентните национални институции по прилагането на ограничителните мерки и дерогациите по тях.

Специално по отношение на пропагандата и дезинформацията не е направено много. Особено като се има предвид, че мерките в Регламент 2014/833 не засягат само производителите на съдържание по Приложение XV, а и медиите, финансирани от лица от санкционния списък (като банки и търговски дружества, близки до Кремъл), а и разпространителите в каквато и да е среда, а и рекламиращите, а и медиите, републикуващи от съдържанието на медиите по Приложение XV – вж дело C-67/25 от 2 юли 2026 година.

Бюджетът 2026, финансирането на обществените медии БНР и БНТ и други въпроси

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законът за държавния бюджет 2026 е обнародван. Обичайно преглеждам сумите за обществените медии, но тази година прегледът ще е с отклонения и завършва с въпроси.

1

За обществените медии БНР и БНТ са определени следните суми в бюджета (млн евро) – 35. 290 и 49. 503.

За информационния институт БТА – 9.761 млн евро.

Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2026 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

№ПоказателиСума
(хил. евро)
 12
1.Българско национално радио35 299,2
      в т.ч. 
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията1 994,0
2.Българска национална телевизия49 503,7
      в т.ч. 
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията3 118,9
3.Българска телеграфна агенция9 761,6

2

В Закона за държавния бюджет 2026 има важна разпоредба за нормативната уредба на БНР и БНТ – това е §10:

§ 10. Министърът на културата в срок до 30 септември 2026 г. да внесе в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавните помощи.

Ако ви напомня нещо – да, Закона за държавния бюджет, обнародван през 2019 – там е оригиналната разпоредба отпреди шест години:

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)

§ 21. Министърът на културата в срок до 31 март 2020 г. внася в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд “Радио и телевизия” в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи.

“Привеждане в съответствие със ЗПФ” значи закриване на фонда, така се твърди. Владислав Горанов не е министър на финансите, но България е още в тази точка. Нито фондът е закрит, нито финансирането на БНР и БНТ е по правилата на ЕС.

3

Тъй като такси от аудиторията не са събирани по този закон и с висока степен на вероятност няма да се събират никога, заместването със субсидия от държавния бюджет (която МФ настояваше, ако правилно помня, да се нарича “трансфер от бюджета”) всяка година се обявява в ПЗР ЗРТ.

Ето какво е положението в този §2 ПЗР ЗРТ – слагам и връзка към Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. , с който е приет текстът на действащата алинея 4 на §2:

§ 2. (1) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 31 декември 2026 г.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2026 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) Българското национално радио, Българската национална телевизия и Съветът за електронни медии получават субсидия от държавния бюджет и финансиране от фонд “Радио и телевизия” в размер, определен по норматив за час програма, одобрен от Министерския съвет.

(4) От 1 януари 2027 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд “Радио и телевизия”. Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

От друга страна, фондът ще се закрива – защото според сега обнародвания §10 ЗДБ до 30 септември 2026 г. – виж по-горе – трябва да се внесе ЗИД ЗРТ за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, което МФ обяснява, че означава фондът да бъде закрит.

От една трета страна, Антон Кутев е казал в интервю, че може да не се закрие, а да се преобразува в медиен фонд. Очевидно според него несе налага закриване, а преобразуването е в съответствие със Закона за публичните финанси.

Ще се закрива (§10 ЗДБ), няма да се закрива (§2, ал.4 ПЗР ЗРТ – което значи да се назначава управителен съвет и пр.) или ще се преобразува, та от фонда според Кутев да се финансират и обществените медии?

А ако остане фондът, откъде ще са приходите – но това е друг разговор.

Инициативата на Прогресивна България за прилагане на Изборния кодекс и по отношение на социалните мрежи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Един път вече ВМРО бяха внесли законопроект, с който искаха контрол върху интернет материали в личните блогове, социални мрежи и интернет пространството. Тогава идеите им не се превърнаха в закон, особено остро реагира – освен гражданското общество – Министерството на правосъдието.

Сега Прогресивна България внесоха законопроект за изменение на Изборния кодекс, с който – освен другото – в §75 искат понятието медия в легалните дефиниции на ИК да включва частни пространства – 52-654-01-80.pdf. Обобщеният законопроект предвиждаше следното изменение в допълнителните разпоредби:

Едно е ИК да се прилага по отношение на “профилите на медиите в социалните мрежи”, друго е да се прилага по отношение на цялото съдържание на социалните мрежи. Съображенията срещу този текст са много, като се започне от чисто техническите – от години няма мрежа туитър. От времето на Искра Фидосова в §1 т.15 ИК влезе “и други подобни”, може би е време законодателят да се откаже от тези неясни граници. Изречение трето в §1 т.15 започва със “за целите на този кодекс” и завършва със “за нуждите на този кодекс”: нуждите не са легална категория, не са дефинирани, не е ясно защо се появяват наред с целите в същото изречение.

Личните профили по естеството си съдържат лични съобщения, предназначени за краен брой приятели. За разлика от профилите на медиите в социалните мрежи личните профили не са обект на медийното законодателство – нито по националния закон (ЗРТ), нито по правото на ЕС (Директива за АВ медийни услуги не се прилага за “съдържание, произведено от частни ползватели с цел неговото споделяне и обмен в рамките на общности по интереси”.) В личните профили липсва професионален редакционен контрол, не се разпространява платено предизборно съдържание по смисъла на официалните медийни пакети, поради което ЦИК досега не следи съдържанието им.

Регламентът за политическото рекламиране 2024/900 също изрично посочва, че “Политическите възгледи, изразени в лично качество, представляват особено проявление на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация. Не става въпрос за политическо рекламиране и е необходимо това разграничение да се прави ясно. За тази цел политическите възгледи, изразени в лично качество, не следва да бъдат обхванати от настоящия регламент.”

Законодателят би трябвало да си дава сметка и за прилагането – с думите на Алексей Лазаров (във фейсбук): “Пожелавам на законодателите успех в преследването на доставчиците на тези медийни услуги Марк Цукърбърг, Илон Мъск “и други подобни”, в които между другото влиза и Доналд Тръмп.” Факт. В “други подобни” е и Truth Social на Тръмп.

На 30 юли измененията в ЕК са приети на второ четене, като §75 е оттеглен, според медиите. Ново ограничение е влязло в друга редакция – социологическите агенции ще бъдат задължени да подписват декларации, че няма да предоставят данни от екзитполове на медии и политически партии до официалното приключване на изборния ден. Впрочем в лично качество близки до ПБ анализатори поддържат в медиите, че хората се влияят при гласуването си от прогнозите и подобно ограничение трябва да има на всяка цена.

ЗИД ИК още не е обнародван в Държавен вестник, както и стенограмата от 30 юли още не е публикувана – така че редакцията на измененията трябва да се провери допълнително.

Update.

§ 63. В § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби в изречение трето накрая се добавя „за които се прилагат забраните по чл. 182, ал. 4 и чл. 205, ал. 5“.

Дефиницията за медии вече гласи така:

    “§1 15. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г., доп. – ДВ, бр. 71 от 2026 г., в сила от 07.08.2026 г.) “Медийна услуга” е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. Медийни услуги са:

    а) печатните медии – вестници, списания и други периодични издания;

    б) медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като:

    аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги;

    бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.

    Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”, за които се прилагат забраните по чл. 182, ал. 4 и чл. 205, ал. 5.”

    “Не са медийни услуги социалните мрежи и блоговете с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”, за които се прилагат забраните …” – за кои които? за медийните услуги, за социалните мрежи, за профилите? за кои?

    А забраните са:

    Чл. 182 (4) Не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден.

    Чл.205 (5) Резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите не може да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

    В НС е внесен законопроект за изменение на ГПК, въвеждащ анти-SLAPP директивата

    от Нели Огнянова
    лиценз CC BY

    С Решение № 592 на Министерския съвет от 2026 г. е приет проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Проектът е внесен в Народното сърание.

    В ГПК се създава нова Глава тридесет и трета „б“ – Производство поради публичното участие на ответника. Тя въвежда разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.).

    Проектът се готви от времето, коагто Атанас Славов беше министър на правосъдието, за него става дума и по времето на служебното правителство на Андрей Гюров , но така или иначе поради забавянето (срокът за въвеждане на анти-SLAPP директивата (Директива (ЕС) 2024/1069) в националното законодателство на страните от Европейския съюз беше 7 май 2026 година) на 15 юли 2026 г. Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България и още 13 държави.

    Какво предвижда проектът: преди всичко е важно, че по обхват се надхвърля обхвата на защита на директивата. Независимо че директивата изисква въвеждане на уредба само за производства с трансгранично значение поради тяхната сложност и предизвикателства пред защитата в друга юрисдикция, уредбата ще бъде приложима във всички случаи, включително когато и двете страни имат местоживеене в Република България, където се намира сезираният съд, и всички други елементи от значение за съответната ситуация се намират само в Република България.

    Според мотивите основните нови положения са:

    Continue reading →

    Законодателна програма на МС за юли – декември 2026 г.

    от Нели Огнянова
    лиценз CC BY

    На 29 юли 2026 г. с решение на МС е приета Законодателната програма на МС за идващото полугодие.

    Има предвиден ЗИД на Закона за авторското право и сродните му права, има предвиден и ЗИД на Закона за филмовата индустрия.

    Няма предвиден ЗИД на Закона за радиото и телевизията за целите на прилагането на регламент (ЕС) 2024/1083 (EMFA).

    Ирландско председателство на Съвета: очаква се ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

    от Нели Огнянова
    лиценз CC BY

    Публикувана е Шестмесечна програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на  Ирландското председателство на Съвета на Европейския съюз (1 юли – 31 декември 2026 г.)

    В частта за аудиовизия и медии е отбелязано очакваното законодателно предложение за нова ревизия на медийната директива:

    АУДИОВИЗИЯ И МЕДИИ

    Предложение за ревизия на Директивата за аудиовизуални и медийни услуги

    Междуинституционален номер на досието: предстои

    Очаквано развитие по време на Ирландското председателствоКато част от Европейския щит за демокрация се очаква ЕК да представи законодателното предложение през есента на 2026 г. с цел актуализиране на правилата за аудиовизуалния и медиен пазар. Предвижда се фокусът да бъде насочен върху защитата на малолетни и непълнолетни лица от вредно съдържание; ролята на новите играчи на медийния пазар, включително инфлуенсърите; видимостта на  медийните услуги от обществен интерес и европейското съдържание; равнопоставеност между традиционни аудиовизуални медии и онлайн платформи; модернизация на правилата за реклама с цел повишаване на устойчивостта на европейските медии. Намерението на Ирландското председателство е да започне първоначално обсъждане по текста на законодателното предложение.
    Национален интерес/цел и кратко описание на българската позиция  България оценява предстоящата ревизия на директивата като навременна и важна стъпка в посока подсилване и оздравяване на европейската аудиовизуална медийна среда. Подкрепяме мерки, които ще доведат до повишаване на нейната безопасност, устойчивост и конкурентоспособност във времена на бързо променящи се реалности. Приветстваме възможността за намаляване на фрагментацията при регулаторния подход в ЕС.  България ще бъде подкрепящ партньор в работата за развиване на амбициозна, хармонизирана и ефективна законодателна рамка, която да подобри и подсили правилата за защита на малолетните и непълнолетните лица. Предвижданите мерки следва да адресират ефективно, където е необходимо, новите аудиовизуални онлайн платформи и нови играчи, вкл. инфлуенсъри. Особено важно е да бъде осигурена подходяща видимост и разпознаваемост на аудиовизуалните медийни услуги от обществен интерес с цел съхранение на културното многообразие и идентичност и насърчаване на местното/национално съдържание. Страната ни подкрепя мерки, които ще създадат допълнителна равнопоставеност за традиционните доставчици на аудиовизуални медийни услуги. Следва да бъде съхранен и принципът на държавата на произход, който е от значение за правната сигурност на доставчиците и за функционирането на вътрешния пазар.