Tag Archives: Media Law

Британски депутат: Платформите съзнателно монетизират омразата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На събитие на организацията за медийна реформа   Hacked Off  Крис Брайънт, депутат от лейбъристите, е аргументирал тезата, че платформите „съзнателно монетизират омразата“.

Той е цитирал проучване на анализатори на данни Bot Sentinel, които са прегледали 114 000 туита за принц Хари и Меган  между януари 2020 г. и октомври 2021 г. и са установили, че системата за препоръки на Twitter „призовава тези, които са гледали реч на омразата в един акаунт, да последват и няколко други”.  Установено е, че „83 акаунта са отговорни за 70% от негативното съдържание, насочено към двойката”, но платформата насочва към тях. “Това е съзнателно и координирано. Системата за препоръчване се използва, за да засили омразата”.

Депутатът препоръчва „по-строго регулиране на радио- и телевизионните оператори, които умишлено разпространяват теории на конспирацията,  и онлайн платформите, които допълнително ги засилват“, както и по-високи  журналистически стандарти „за противодействие на присъщата на алгоритмите тенденция към неистина”.

Брайънт призовава и за „нови правила за собственост на медиите, които са подходящи за цифровата ера и позволяват на регулаторите да решават дали даден оператор или компания за новинарски услуги е собственост или се управлява например от  лице, което е регистрирано за данъчни цели в Обединеното кралство“.

В този контекст става ясно каква е ролята на повече прозрачност при модерацията – което се цели от внесения от Демократична България законопроект за изменение на ЗЕТ.

Насочената реклама в платформите на Meta

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

European Data Protection Board (EDPB) е съставен от представители на  националните регулатори  на държавите от ЕС в областта на личните данни и европейския надзорник за личните данни.

EDPB e приел три решения за разрешаване на спорове на основание чл. 65 GDPR, засягащи Meta Platforms Ireland Limited (Meta IE), според съобщение на сайта на EDPB от 6 декември.  Обвързващите решения разглеждат важни правни въпроси за ирландския орган SA като водещ надзорен орган (LSA) по отношение на платформите Meta IE Facebook, Instagram и WhatsApp.

Обвързващите решения на EDPB играят ключова роля за гарантиране на правилното и последователно прилагане на GDPR от националните надзорни органи. В своите обвързващи решения от 6 декември т.г.  EDPB урежда  въпроса дали обработването на лични данни за изпълнение на договор е подходящо правно основание за насочената (таргетираната)  реклама.  EDPB ще публикува своите решения на уебсайта си, след като ирландският регулатор  уведоми администратора за своите национални решения.

Според Wall Street Journal,  EDPB е „постановил, че законодателството на ЕС за поверителността не позволява на  платформи  като Instagram и Facebook  да използват техните условия  като оправдание за разрешаване на насочена реклама .Решението на EDPB изисква Meta да не използва лични данни за реклами въз основа на предполагаем „договор“. Следователно потребителите трябва да имат опция за съгласие с да/не. Сега Meta се опитва да заобиколи изискването за съгласие за проследяване и онлайн реклама  с аргумента, че рекламите са част от   договорените условия с потребителите. 

В допълнение към пълното спиране на насочените реклами в платформите на Meta, EDPB настоява и за  глоба за Meta, пише WSJ.

Макс Шремс:  Хората трябва да бъдат попитани дали искат данните им да се използват за реклами или не.

Резолюция на Съвета относно работния план на ЕС за културата за периода 2023 – 2026 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Държавите от ЕС определят приоритетите си за разработване на политики за културата на равнището на ЕС в многогодишни работни планове, приети под формата на заключения на Съвета на ЕС.

 Работните планове досега са три –  2019-2022,  2015—2018,  2011—2014.  Поредният работен план е за периода 2023-2026. 

Според Регламента за създаване на програма Творческа Европа обхватът на културата се определя, като  „сектори на културата и творчеството“ означава всички сектори, чиито дейности се основават на културни ценности и/или художествени и други творчески форми на изразяване, независимо дали тези дейности са пазарно ориентирани или не, без оглед на вида организация, която ги осъществява, както и без оглед на начина на финансиране на същата организация. Тези дейности включват разработването, създаването, производството, разпространението и съхраняването на стоки и услуги, които представляват културни, художествени или други творчески форми на изразяване, както и свързани с тях функции, като образование или управление. Секторите на културата и творчеството включват, inter alia архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудио-визуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедийни продукти), материално и нематериално културно наследство, проектиране, фестивали, музика, литература, сценично изкуство, издателска дейност, радио и изобразително изкуство;

В Официален вестник на ЕС е публикувана Резолюция   на Съвета относно работния план на ЕС за културата за периода 2023 – 2026.

Новият работен план се приема в контекста на четири фактора с глобално значение:

  • продължаващата война на Русия срещу Украйна, страна – кандидатка за членство в ЕС; война, която представлява грубо нарушение на международното право и посегателство срещу правата на човека и основните ценности и принципи на ЕС, заплашва да унищожи богатия културен живот и наследство на Украйна и предизвика най-голямото разселване на хора в Европа след Втората световна война и обезпокоителна енергийна криза;
  • сериозното въздействие на пандемията от COVID-19 върху обществото като цяло, върху всеки човек поотделно и върху много икономически сектори, особено културно-творческите, много от които продължават да търпят нейните последици;
  • темпото, с което се ускорява изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и необходимостта вследствие на това от засилване на осигуряващата устойчивост трансформация, на която културата може да даде тласък чрез повишаване на осведомеността, творчество и иновации;
  • протичащите процеси като цифровизацията и трайните предизвикателства като специфичните условия на труд на хората на изкуството, творците и други професионалисти в сферата на културата

и се базира върху четири приоритета:

  • Творци и професионалисти в сферата на културата: овластяване в културно-творческите сектори
  • Култура за хората: укрепване на културното участие и ролята на културата в обществото
  • Култура за планетата: освобождаване на мощта на културата
  • Култура за съвместни творчески партньорства: укрепване на културното измерение на външните отношения на ЕС

Капитал: Собственикът на “Виваком” United Group е кредитирал сделката на Спас Русев за “Булсатком”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

  • Отчетът на United Group показва кредит от 127 млн. евро към компанията на Русев Viva Corporate.
  • Като част от нея UG придобива базовите станции и оптичната мрежа на тв и интернет доставчика.
  • Косвеното участие на “Виваком” като финансираща страна и притежаването на инфраструктурата ще има ефект върху конкуренцията.

Публикацията в Капитал, автор Константин Николов


На пазара на доставка на телевизия и интернет от поне десетилетие властва трио – “Виваком”, “Булсатком” и ” А1 България”. Операторите често сменяха собствениците си и едновременно купуваха малки конкуренти. От тази есен е факт поредната рокада – “Булсатком” беше купено от дружество на Спас Русев. А сега става ясно, че сделката е била директно финансирана от собственика на “Виваком” United Group. Новината се вижда в отчета на групата за деветмесечието на 2022 г.

Собственикът на “Виваком” и “Нова тв” планира скоро да придобие инфраструктура (базови станции и мрежа) от “Булсатком” за 90 млн. евро. Макар че клиентската база не е обект на сделката, договореностите не са обявени пред антимонополния орган КЗК. Но косвеното участие на “Виваком” като финансираща страна и притежаването на инфраструктурата ще даде ефект върху конкуренцията –  по-свързани два оператора и по-малко алтернативи за клиентите.

Потърсен за коментар, Спас Русев отказа да говори за заема от United Group. “Капитал” изпрати запитване и към собственика на “Виваком”, но до момента няма получен отговор.

Френската агенция за защита на данните CNIL: технологиите за проверка на възрастта са проблематични

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Френската агенция за защита на данните, CNIL, обявява, че  съществуващите  технологии за проверка на възрастта не са безопасни.

CNIL анализира няколко съществуващи решения за онлайн проверка на възрастта, като провери дали те притежават следните свойства:  надеждност, пълно покритие на населението и зачитане на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот.

CNIL установява, че понастоящем няма решение, което да отговаря задоволително на тези три изисквания. Ето защо  призоваваме публичните органи и заинтересованите страни да разработят нови решения, следвайки препоръките в тази публикация. 

Понастоящем всички предложени решения могат лесно да бъдат заобиколени. При това използването на обикновен VPN, локализиращ интернет потребителя в държава, която не изисква проверка на възрастта по този ред, може да позволи на непълнолетно лице да заобиколи система за проверка на възрастта, прилагана във Франция, или да заобиколи блокирането на уебсайт, който не спазва законовите си задължения.

Публикацията в  Techdirt

Анализът на CNIL

Референдум в Словения: 62 на сто от гласувалите са за независимост на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интересно съобщение за референдум в Словения.

В неделя в Словения се е провел референдум с три въпроса. Единият въпрос е дали гражданите подкрепят  законопроект за намаляване на политическото влияние и възстановяване на редакционната независимост на обществената телевизия на страната.

Смята се, че RTV Словения отразява събитията пристрастно в полза на бившето дясно правителство. След спечелване на изборите левите изготвят законопроект за реформиране на управлението на  RTV. Той засилва ролята на гражданското общество и не позволява обвързване на управлението на обществената медия с резултатите от изборите. Бившият  премиер   иска референдум в последен опит да осуети законопроекта, но повече от 62 процента от избирателите са подкрепили законопроекта, отваряйки пътя за влизането му в сила.

По време на мандата си бившият премиер  сменя  директорите на RTV и главния редактор на новинарската програма, което доведе до протести срещу прекратени предавания, преназначени журналисти и други действия, смятани за намеса в свободата на медиите. Рейтингът на свободата на медиите  в Словения се срива от 36-то на 54-то място, според доклад на Репортери без граници (RSF) за 2022 г.

 

И Хърватия изоставя таксите за обществени медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Broadbandtvnews.com съобщава, че програмният съвет на хърватската обществена телевизия HRT е одобрил нов  модел на финансиране. Генералният директор на HRT  казва, че настоящата система за събиране на  такси, свързани с приемниците, е остаряла и има големи ограничения. Домакинствата в Хърватия са все по-малко и процентът на хората, които не плащат, се увеличава. HRT сега не се гледа дори от една четвърт от хърватите и това е проблем според генералния директор.   Освен това медийният пазар сега е доминиран от глобални платформи, „които имат огромни стратегически предимства във финансите и достъпа до информация“. Според генералния директор,  на законодателя ще бъде предложен нов модел на финансиране на хърватските обществени медии.

За нов модел на финансиране на БиБиСи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Една публикация в британската преса по въпроса за финансирането на БиБиСи твърди, че таксата може да бъде заменена от местен данък. Това е извод от дейността на специализирана парламентарна комисия.

Това “ще сложи край на традиционната връзка на финансирането с притежаването на телевизор”.

Лицензионната такса е £159 на година и трябва да бъде платена от всяко домакинство в Обединеното кралство, което гледа телевизия на живо или използва услугата iPlayer на БиБиСи. Тези, които не плащат, са изправени пред риска от наказателно преследване.Общият брой на домакинствата, плащащи лицензионна такса, постоянно намалява през последните години. Приходите от лицензионни такси – 3,8 милиарда британски лири годишно – също намаляват.

През последните години много други европейски страни, включително Швеция и Швейцария, премахнаха лицензионните си такси за телевизия и преминаха към различни модели на финансиране за своите национални радио- и телевизионни оператори – включително директно финансиране от бюджета или въвеждане на нови данъци за домакинствата.

Възможните модели:

Модел, финансиран от реклама: би довел до „многомилиардно намаление на приходите “ и би навредил на други комерсиални телевизионни оператори.

Абонамент в стил Netflix: Малко вероятно е да донесе достатъчно пари и е технически предизвикателство предвид продължаващата популярност на традиционните телевизионни и радио канали. Paywall би компрометирал идеята за обща национална аудитория.

Нов данък върху доходите: Би било „политически противоречиво“ да се добави нов ред към фишовете за заплати за финансиране на обществената медия.

Местен данък: доколкото виждам, изглежда приемлива опция.

Пряко правителствено финансиране на BBC: Риск от засягане на независимостта.

Частичен абонамент: при този модел се предвижда публично финансиране за новини и други услуги, но развлеченията и драмата са платени. Според комисията това би донесло „значителен търговски риск без гаранция за успех“

Гражданско обединение Боец осъди Тома Биков за клеветнически твърдения в тв предаване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В предаване, излъчено по Нова телевизия („Неделята по Нова) Тома Биков – “политолог, журналист, политик”, член на действащото НС и на парламентарната комисия по културата и медиите –  е направил следните изявления: Боец, това е една организация от двама души, която се организира от Цветан Василев. Купуват една страница в испански вестник, близък до сепаратистите в Барселона с определени връзки с руски служби. Които не го казваме ние, това е ясно доста преди тази публикация; „А иначе, че Боец и Бивол от време на време заработват за Цветан Василев,  мисля, че това е ясно на всички. Това не е никаква тайна. И че господин Василев от шест години се опитва нещо да се реабилитира по някакъв начин през такъв тип медии или организации, също е…те не крият, те имат снимки с него.

Сдружение “Гражданско обединение Боец” подава иск за обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на ищеца в телевизионно предаване. С решение на СРС искът е отхвърлен изцяло. “ГО Боец” подава въззивна жалба.

Според СГС:

Клеветническите твърдения по правило представляват разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства,
определени факти, които са позорни неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото.
Позорно обстоятелство е конкретен неистински факт, който или дава конкретна информация за определени негативни прояви на личността или са илюстрация за определени негативни последици от поведението му. Правно значение на приписаните неистински обстоятелства има обаче, ако те са обективно позорни. В изявленията на ответника Тома Биков . се съдържат изявления, с които насочват зрителите на предаването към извода, че сдружението Боец е организирано и финансирано от лице, по отношение на което е повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление, както и че
поддържа връзки с руски тайни служби и каталунска сепаратистка организация.
Посочените твърдения са обективно позорни, тъй като обществено неприемливо е сдружение, което си поставя цели, свързани с промяна на устройството на съдебната система, за контрол върху дейността на главния прокурор, да се организира и финансира от лице, по отношение на което има образувано наказателно производство.
Неприемливо е и обстоятелството сдружение, което цели промяна във формата на управление (в частта за съдебната власт) да бъде повлияно от чуждестранни тайни служби, както и да си партнира със сепаратистка организация в Испания. Независимо от това, че изявленията, съдържат твърдения за позорни обстоятелства, те не биха били клеветнически, ако са верни. Установяване на верността на изложените факти е било в тежест на ответника Тома Биков, а именно той е следвало да ангажира доказателства относно това, че сдружението  е организирано и финансирано от Ц.В., както и че то има връзки с тайни служби и сепаратистка организация. Такива доказателства липсват.

Тома Биков организира защитата си около две възражения:

  • че това вече било известно и
  • че това било мнение, а не твърдение.

СГС не ги приема – първо, няма препратки към предходни публикации; второ, използваните изрази не представляват оценка, мнение, тъй като съдържат изявление за знание на определени обстоятелства. По правило, за разлика от разпространяването на информация, изразяването на мнение има оценъчен характер, поради което мнението не може да бъде вярно или невярно и е противоправно единствено ако е изразено в обидна форма, т.е. ако съдържа обидни
оценки и квалификации.

Следователно изявлението на Тома Биков няма оценъчен характер и по своя характер е клеветническо твърдение относно позорни обстоятелства, за съществуването на които по делото не са ангажирани доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция променя доказателствената тежест и задължението за установяване на обстоятелствата, които  изключват вината, е възложено на ответника, се казва в решението.

Първоинстанционният съд е приел, че на юридическо лице не могат да бъдат причинени неимуществени вреди. По този въпрос СГС  казва следното:
Действително в българската теория и съдебна практика до последните години не е съществувало съмнение, че юридически лица не могат да търпят неимуществени вреди, настъпили в резултат на виновно противоправно поведение, включително и в резултат на изразени публично клеветнически твърдения като процесните. Това е така, доколкото неимуществените вреди се свързват с негативни психически преживявания, физически болки и страдания, засягане на чест и достойнство и др., т.е. с всички негативни преживявания в духовния живот на физическо лице.
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, обаче не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т. ч. и на юридическо лице.
Липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди от юридическо лице и в последващите разпоредби в закона, вкл. и чл. 52 ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди. Юридическите лица с нестопанска цел, какъвто е ищецът, доколкото осъществяването на стопанска дейност не му е присъща, а се създава в обществена или частна полза, то възможността да претендират неимуществени вреди е поскоро сходна с тази на физическите лица.
Тези вреди не могат да бъдат оценени в пари, тъй като нямат имуществено проявление. Юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза се създават, за да постигнат обществено значими цели, които не са в интерес само на членуващите в тях лица. Всяко деяние, което води до засягане на доброто име и всяко друго неоценимо в пари право на това юридическо лице може да повлияе негативно върху постигането на обществените цели и да затрудни дейността му.
Именно в този смисъл е и установилата се съдебна практика Решение No 274/18.03.2019 г. по гр. д. No 5120/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., както и Решение No 29/10.03.2020 г. по гр. д. No 1690/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение No 206/26.03.2019 г. по гр. д. No 4762/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о.
Въз основа на изложеното и при съобразяване на дадените от ВКС насоки, въззивният съд приема, че законът признава правото на юридическо лице с нестопанска цел, създадено в обществена полза да бъде активно легитимирано да претендира обезщетение за неимуществени вреди.
С процесните изрази са причинени неимуществени вреди на юридическо лице Обезщетението следва да бъде определено като се прецени тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на ответника, ефектът върху трети лица, който е породен от неправомерното му поведение, степента на накърняване на репутацията, несигуроността прри планиране, нарушение в управлението на сдружението, безпокойство и неудобство, причинено на членовете на ръководството на фирмата (в този смисъл освен цитираната погоре съдебна практика и Решение No 35/12.08.2022 г. по к.гр.д. No 3901/2018 г. по описа на ВКС IV ГО).
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение No 2016777/04.08.2021 г. по гр.д. No 50274/2020 г. по описа на СРС, 38 състав в частта, с която предявеният от Сдружение Гражданско движение Боец. против Тома Биков е иск с правно основание чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите е отхвърлен за сумата от […]  и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите  Тома Биков  да заплати на Сдружение с дейност в обществена полза Боец.“, сумата от […], представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изрази, използвани в интервю, излъчено на 23.03.2020 г. в предаване Неделята на Нова по Нова телевизия.
Това решение е илюстративно поне за
  • гражданската отговорност на народните представители за клеветнически твърдения;
  • твърдения за факт vs мнение и оценка;
  • възможност за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на юридическо лице;
  • тежест на доказване за ответника.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, срокът не е изтекъл.

*

Съд на ЕС: Степента на поверителност в областта на възлагането на обществени поръчки е въпрос на баланс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда по дело  C54/21 | ANTEA POLSKA и др.

Правото на Съюза не допуска национално законодателство, което предвижда задължение за
публичност на всяка информация, съобщена от оферентите, с изключение единствено на
търговските тайни, тъй като такова законодателство може да попречи на възлагащия орган да
не разкрива определена информация, която, макар да не е търговска тайна, не трябва да бъде
достъпвана
.

С решението си Съдът дава уточнения относно обхвата и приложимостта на забраната за възлагащите
органи да разкриват информацията, която кандидатите и оферентите им предоставят в рамките на
процедурите за възлагане на такива поръчки.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 18, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС  за обществените поръчки, на член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/943  относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване и някои разпоредби от Директивата за обществените поръчки по-конкретно    за доставки и за строителство.

Съдържа седем конкретни въпроса –

преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли да се приеме, че принципът на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност, закрепен в член 18, параграф 1 от Директива [2014/24], позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива [2016/943], и конкретно съдържащите се в тях изрази „като цяло или в точната си конфигурация и сбор от компоненти не е общоизвестна или лесно достъпна“ и „има търговска стойност поради това че е тайна“, както и разпоредбата, че „възлагащият орган не може да разкрива информация, която икономическите оператори са определили като поверителна“, да се тълкуват в смисъл, че икономическият оператор може да декларира всякаква информация за конфиденциална като представляваща търговска тайна, поради това че не иска тя да бъде разкрита на конкуриращите се с него икономически оператори?

2)      Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност позволява член 21, параграф 1 от тази директива и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че участващите в процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператори могат изцяло или частично да декларират за конфиденциални като представляващи търговска тайна документите, посочени в членове 59 и 60 от Директива 2014/24 и в приложение XII към нея, в частност що се отнася до списъка във връзка с притежавания опит, референциите, списъка на лицата, предложени да изпълняват поръчката, и професионалната им квалификация, наименованията и капацитета на субектите, чийто капацитет ще се използва, или на подизпълнителите, ако тези документи се изискват за целите на доказването на изпълнението на условията за участие в процедурата или за оценката по критериите за оценяване на офертите, или за установяването на съответствието на офертата с други изисквания на възлагащия орган, съдържащи се в документацията за поръчката (обявление за поръчката, спецификация на поръчката)?

3)      Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност във връзка с член 58, параграф 1, член 63, параграф 1 и член 67, параграф 2, буква б) от тази директива позволява на възлагащия орган да приеме едновременно декларацията на икономическия оператор, че разполага с изискваните от възлагащия орган или самостоятелно декларирани лични ресурси, субекти, чиито ресурси смята да използва, или подизпълнители, което в съответствие с приложимите разпоредби трябва да се докаже на възлагащия орган, и декларацията му, че още самото разкриване на данните за тези лица и субекти (имена, наименования, опит, квалификация) пред конкуриращите се с него икономически оператори може да доведе до „открадването“ им от тези икономически оператори, поради което е необходимо тази информация да се третира като търговска тайна? В това отношение може ли такава неустойчива връзка между икономическия оператор и тези лица и субекти да се приеме за доказателство, че той разполага с тези ресурси, и в частност да му се присъдят допълнителни точки по критериите за оценяване на офертите?

4)      Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност позволява член 21, параграф 1 от тази директива и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че участващите в процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператори могат да декларират за конфиденциални като представляващи търговска тайна документите, изисквани за целите на преценката на съответствието на офертата с изискванията на възложителя, съдържащи се в спецификацията на поръчката (в това число в описанието на предмета на поръчката), или за целите на оценяването на офертите по критериите за оценяване на офертите, в частност ако тези документи се отнасят до изпълнението на изискванията на възлагащия орган, съдържащи се в спецификацията на поръчката, в правните разпоредби или в други документи, които са общодостъпни или са достъпни за заинтересованите лица, в частност ако оценяването не се извършва по обективно сравними схеми и математически или физически измерими и сравними показатели, а по индивидуална преценка на възлагащия орган? Като последица от това може ли член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че може за търговска тайна на съответния икономически оператор да се приеме направената от него в офертата декларация за изпълнение на предмета на поръчката съгласно указанията на възлагащия орган, съдържащи се в спецификацията на поръчката, проверявани и оценявани от възлагащия орган от гледна точка на съвместимостта с тези изисквания, дори ако икономическият оператор следва да избере методите за постигане на изисквания от възлагащия орган резултат (предмет на поръчката)?

5)      Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност във връзка с член 67, параграф 4 от тази директива, който гласи, че критериите за възлагане не трябва да водят до предоставянето на неограничена свобода на избор на възлагащия орган и трябва да гарантират, че е възможна реална конкуренция, и да позволяват ефективна проверка на представената от оферентите информация с цел да се прецени доколко офертите отговарят на критериите за възлагане, позволява на възлагащия орган да въведе определен критерий за оценяване на офертите, в частност критерий, оценяван по индивидуална преценка на възлагащия орган, въпреки че към момента на въвеждането на този критерий е известно, че икономическите оператори ще определят отнасящата се до този критерий част от офертата като търговска тайна, срещу което възлагащият орган не възразява, а поради това конкурентните икономически оператори няма да могат да проверят офертите на конкурентите и да ги сравнят със своите и така може да останат с впечатление за пълен произвол при разглеждането и оценяването на офертите от възлагащия орган?

6)      Може ли закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност във връзка с член 67, параграф 4 от тази директива, който гласи, че критериите за възлагане не трябва да водят до предоставянето на неограничена свобода на избор на възлагащия орган и трябва да гарантират, че е възможна реална конкуренция, и да позволяват ефективна проверка на представената от оферентите информация с цел да се прецени доколко офертите отговарят на критериите за възлагане, да се тълкува в смисъл, че позволява на възлагащия орган да въведе критерий за оценяване на офертите като определените в настоящия случай критерии „концепция на разработката“ и „описание на начина на осъществяване на поръчката“?

7)      Трябва ли член 1, параграфи 1 и 3 от [Директива 89/665], който задължава държавите членки да осигурят на икономическите оператори ефективно средство за правна защита срещу решенията на възлагащите органи и да гарантират достъп до процедурите по преразглеждане за всяко лице, което има интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение, да се тълкува в смисъл, че констатацията на правораздавателния орган, че документите, които икономическите оператори са декларирали за конфиденциални в съответната процедура, не представляват търговска тайна, от което произтича изискване за разкриването им от възлагащия орган и за предоставяне на достъп до тях на конкурентните икономически оператори — ако такава последица не произтича пряко от правните разпоредби — води до възникването на задължение за правораздавателния орган да се произнесе по такъв начин, че да даде възможност на този икономически оператор отново да подаде жалба — по въпросите, свързани със съдържанието на посочените документи, с което той преди това не е бил запознат и по тази причина не е можел ефективно да използва средството за правна защита — против акт, който иначе няма право да обжалва поради изтичането на срока за това, например като отмени актовете за разглеждането и оценяването на офертите, до които се отнасят въпросните декларирани като търговска тайна документи?“.

По така отправените въпроси Съдът е развил съображения за баланс на комуникационните права

и е формулирал следните изводи:

1)      Член 18, параграф 1 и член 21, параграф 1 във връзка с член 50, параграф 4 и член 55, параграф 3 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

не допускат национално законодателство в областта на възлагането на обществени поръчки, което изисква предоставената от оферентите на възлагащите органи информация, с изключение единствено на търговските тайни, да се публикува или съобщава изцяло на другите оференти, и не допуска практика на възлагащите органи системно да уважават исканията за поверително третиране като търговска тайна.

2)      Член 18, параграф 1, член 21, параграф 1 и член 55, параграф 3 от Директива 2014/24

трябва да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган:

–        за да реши дали ще откаже на оферент, чиято допустима оферта е била отхвърлена, достъп до информацията, която другите оференти са представили във връзка с релевантния си опит и референциите за него, със самоличността и професионалната квалификация на предложените да изпълняват поръчката лица или подизпълнителите и с концепцията на разработката на проектите, чието изпълнение се предвижда в рамките на поръчката, и начина на осъществяването на последната, трябва да прецени дали тази информация има икономическа стойност, която не се ограничава до съответната обществена поръчка, доколкото разкриването ѝ може да накърни законни търговски интереси или лоялната конкуренция,

–        освен това може да откаже да предостави достъп до тази информация, когато, дори и тя да няма такава икономическа стойност, разкриването ѝ би попречило на правоприлагането или би било в противоречие с обществения интерес, и

–        когато е отказан цялостен достъп до информацията, трябва да предостави на посочения оферент достъп до основното съдържание на тази информация, така че да се гарантира спазването на правото на ефективни правни средства за защита.

3)      Член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 във връзка с член 67, параграф 4 от нея

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска критериите за възлагане на поръчката да включват критериите „концепция на разработката“ на проектите, чието изпълнение се предвижда в рамките на съответната обществена поръчка, и „описание на начина на осъществяване на поръчката“, стига тези критерии да се придружават от спецификации, които позволяват на възлагащия орган да направи конкретна и обективна оценка на представените оферти.

4)      Член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато при разглеждането на жалба срещу решение за възлагане на обществена поръчка се установи, че възлагащият орган е длъжен да разкрие пред жалбоподателя информация, която неправилно е била третирана като поверителна, и че правото на ефективни правни средства за защита е било нарушено поради неразкриването на тази информация, тази констатация не трябва непременно да води до приемането от възлагащия орган на ново решение за възлагане на поръчката, стига националното процесуално право да позволява на сезираната юрисдикция да вземе в хода на производството мерки, с които да се гарантира отново спазването на правото на ефективни правни средства за защита, или да ѝ позволява да приеме, че жалбоподателят може отново да подаде жалба срещу вече приетото решение за възлагане. Срокът за подаване на такава жалба трябва да започва да тече едва от момента, в който жалбоподателят е получил достъп до цялата информация, която неправилно е била квалифицирана като поверителна.