Tag Archives: Media Law

Обществените медии в Словакия под заплаха: съобщение на EBU

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Eвропейският съюз за радио и телевизия, обединението на обществените медии в Европа (EBU) е силно обезпокоен от законопроект в Словакия, който застрашава редакционната независимост на неговия член Радио и телевизия Словакия (RTVS).

Съгласно законопроекта RTVS ще бъде преименуван, след което всички настоящи членове на управителния съвет на RTVS, включително генералния директор, ще бъдат освободени. Новият управителен съвет се предвижда да бъде съставен от седем членове – трима, назначени от Министерството на културата и четирима от парламента, контролиран от правителствената коалиция. Генералният директор ще бъде назначен от този съвет, който също ще има правомощието да освобождава ръководството от длъжност на всякакви основания.

Генералният директор на EBU Ноел Къран каза: „Това изглежда е слабо завоалиран опит да се превърне словашкият обществен оператор в контролирана от държавата медия.  Това би било опасна стъпка назад за демокрацията и свободата на изразяване. Независимите, обективни обществени медии служат като крайъгълен камък на едно здраво общество, като предоставят на гражданите разнообразни гледни точки и държат отговорни властимащите. Трябва с всички сили да защитим целостта и независимостта на RTVS, което е от съществено значение за насърчаването на информирано гражданство и защитата на демократичните ценности.“ 

Предложеният закон би бил в нарушение на различни международни стандарти като Препоръката на Съвета на Европа CM/Rec (2012)1 на Комитета на министрите към държавите-членки относно управлението на обществените медии (PSM), която изисква редакционна и оперативна независимост, и новоприетия Законодателен акт за свобода на медиите в ЕС (EMFA), който определя строги гаранции за независимото функциониране на PSM. EBU подчертава, че законопроектът е в пряко противоречие с доклада за върховенството на правото в Словакия, който препоръчва укрепване на правилата и механизмите за подобряване на независимото управление и редакционната независимост на обществените медии, като вземе предвид европейските стандарти за обществените медии“.

“Призоваваме словашките власти да преразгледат предложението си, да позволят открит обществен дебат, да се приведат в съответствие с международните стандарти и предстоящото законодателство на ЕС и да направят всичко по силите си, за да гарантират правилното функциониране на свободната преса и независимите обществени медии в тяхната страна”, пишат от EBU.

В Полша Право и справедливост бяха превърнали обществените медии в пропагандна машина, поради което правителството на Туск, дошло на власт в края на 2023, беше изправено пред трудната задача да гарантира независимост на обществените медии и на регулатора, без да прилага методите за намеса на Право и справедливост. Полша има два обществени оператора: телевизия и радио, което управлява пет национални и множество регионални станции – сега всички 17 обществени радиостанции официално са в ликвидация, а телевизията е с изцяло ново ръководство.

Обществените медии и в двете държави се следят внимателно и със загриженост от ЕС и международните организации.

Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът прие нов регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране, с цел противодействие на манипулирането на информацията и на чуждестранната намеса в изборите.

Регламентът ще помогне на гражданите да разпознават политическите реклами, да разберат кой стои зад тях и да знаят дали са получили целева реклама, така че да са в по-добра позиция да направят информиран избор. С него също така ще се гарантира, че политическата реклама се осъществява при пълно зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот и че свободата на мнение и свободата на словото са защитени.

Съгласно правилата:

  • Политическите реклами трябва да се предоставят със знак за прозрачност и лесно достъпно обявление за прозрачност. Те трябва ясно да идентифицират политическите реклами като такива и да предоставят ключова информация за тях, включително техния спонсор, изборите или референдума, с които са свързани, платените суми и всяко използване на техники за таргетиране.
  • Таргетирането на политическото рекламиране онлайн ще бъде разрешено само при строги условия. Данните трябва да се събират от субекта на данните и могат да се използват само след като субектът на данните е дал изрично и отделно съгласие за използването им за политическо рекламиране. Специални категории лични данни, като например данни, разкриващи расов или етнически произход или политически възгледи, не могат да се използват за профилиране.
  • За да се предотврати външна намеса, ще има забрана за предоставянето на рекламни услуги на спонсори от трети държави три месеца преди избори или референдум.

Предстои регламентът да бъде подписан, публикуван в Официален вестник на ЕС и да влезе в сила 20 дни по-късно. Повечето от неговите разпоредби ще започнат да се прилагат 18 месеца след влизането в сила на регламента, т.е. през есента на 2025 г.

Европейският парламент гласува EMFA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законодателният акт за свободата на медиите, предложен от ЕК през септември 2022 г., беше приет с огромно мнозинство в сряда с 464 гласа „за“, 92 „против“ и 65 „въздържал се“. Това е новина, защото през времето на законодателния процес срещу проекта определено имаше съпротива от държави, образувания и лица.

Става дума за регламент, който – както е известно – действа пряко, но за да се приложи този регламент, ще има нужда от промени в националното законодателство

Кои акценти от акта са избрали да посочат на сайта на Европейския парламент:

Защита на работата на журналистите

На властите ще бъде забранено да оказват натиск върху журналисти и редактори да разкриват своите източници. Използването на шпионски софтуер ще бъде възможно с разрешение от съдебен орган, разследващ тежки престъпления, наказуеми с лишаване от свобода. Дори в тези случаи субектите ще имат право да бъдат информирани след извършване на наблюдението и ще могат да го оспорват в съда.

Редакционна независимост на обществените медии

За да се предотврати използването на обществени медии за политически цели, техните ръководства трябва да бъдат избирани чрез прозрачни и недискриминационни процедури за достатъчно дълги мандати. Няма да е възможно предсрочно прекратяване на мандата, освен ан ограничени основания.

Обществените медии ще трябва да се финансират по прозрачни и обективни процедури, като финансирането трябва да бъде устойчиво и предвидимо.

Прозрачност на собствеността

За да може обществото да разбере кой контролира медиите и какви интереси влияят върху съдържанието, всички новинарски и актуални издания трябва да публикуват информация за своите собственици в национална база данни.

Справедливо разпределение на държавната реклама

Медиите ще трябва да отчитат и средствата, получени от държавна реклама и държавна финансова подкрепа, включително от страни извън ЕС.

Публичните средства за медии и онлайн платформи ще трябва да се разпределят чрез публични, пропорционални и недискриминационни критерии. Информацията за държавните разходи за реклама ще бъде публична, включително общата годишна сума и сумата за обект.

По този въпрос виж: изменението на Закона за туризма от 2023 г., което вади средствата за онлайн реклама от ЗОП

Защита на свободата на медиите в ЕС от големите платформи

В акта се съдържа и механизъм за предотвратяване на произволно ограничаване или изтриване на независимо медийно съдържание от страна на много големи онлайн платформи, като Facebook, X (бивш Twitter) или Instagram. Платформите първо ще трябва да разграничат независимите медии от източници, които не са независими. Медиите ще бъдат уведомени, когато платформата възнамерява да изтрие или ограничи тяхното съдържание и ще имат 24 часа за отговор. Само след отговор (или при липса на такъв) платформата може да изтрие или ограничи съдържанието, ако то все още не отговаря на нейните условия.

Медиите ще имат възможност да отнесат случая до извънсъдебен орган за разрешаване на спорове и да поискат становище от Европейския съвет за медийни услуги (нов съвет на националните регулатори на ЕС, който ще бъде създаден по силата на EMFA).

С приемането на този доклад Парламентът отговаря на очакванията на гражданите за ЕС, изразени в заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа да се въведе законодателство за справяне със заплахите за независимостта на медиите и да се наложат правилата на ЕС за конкуренцията в медийния сектор, за да се предотвратят големи медийни монополи, както и да се гарантира плурализъм и независимост на медиите от неправомерна политическа, корпоративна и/или чужда намеса; да се противодейства на дезинформацията и да се усили защитата на журналистите.

Комисията призовава България да транспонира правилно правото на ЕС за борба с расизма и ксенофобията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

  
ДЕвропейската комисия реши да изпрати допълнително официално уведомително писмо на България (INFR(2020)2321) поради това, че не е транспонирала правилно правилата на ЕС относно расизма и ксенофобията (Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета). Целта на Рамковото решение е да се гарантира, че тежките прояви на расизъм и ксенофобия, като публичното подбуждане към насилие или омраза, подлежат на наказание с ефективни, съразмерни и възпиращи наказателноправни санкции в целия Европейски съюз. През февруари 2021 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо на България. През юли 2023 г. България прие закон за изменение на Наказателния кодекс, с който частично бяха разрешени повдигнатите от Комисията оплаквания. Комисията обаче счита, че това изменение не е в пълно съответствие с член 4 от Рамковото решение, съгласно който се изисква расистките и ксенофобските подбуди да бъдат утежняващо обстоятелство за всички престъпления, или да се гарантира, че тези подбуди се вземат предвид при определянето на санкциите. Поради това Комисията изпраща допълнително официално уведомително писмо на България, която разполага със срок от два месеца, за да отговори и да отстрани посочените от Комисията недостатъци. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.   

Терористично съдържание онлайн: ЕК изпраща мотивирано становище до България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията призовава БЪЛГАРИЯ, КИПЪР и СЛОВЕНИЯ да изпълнят задълженията по силата на Регламента относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн  
Европейската комисия реши днес, 13 март 2024, да изпрати мотивирани становища на България (INFR(2022)2113), Кипър (INFR(2022)2114) и Словения (INFR(2022)2132) за неизпълнение на определени задължения съгласно Регламента относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент за ТСО, Регламент (ЕС) 2021/784). Регламентът за ТСО, чието прилагане започна на 7 юни 2022 г., изисква терористично съдържание онлайн в ЕС да се сваля от онлайн платформите в рамките на един час от постъпване на заповед за премахване, издадена от органите на държавите членки. Това помага да се противодейства на разпространението на екстремистки идеологии онлайн, което е от ключово значение за предотвратяването на нападения и справянето с радикализацията, като същевременно се защитават основните права. Комисията започна няколко на брой производства за установяване на нарушения през януари 2023 г., като изпрати официални уведомителни писма на 22 държави членки. Комисията счита, че България, Кипър и Словения не са изпълнили едно или повече задължения съгласно Регламента за ТСО.

Поради това Комисията реши да изпрати мотивирано становище на България, Кипър и Словения, които сега разполагат с два месеца, за да отговорят и да предприемат необходимите мерки.  В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.    

Путин забранява реклама на „чуждестранни агенти“ и реклама в медиите им

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Владимир Путин e подписал закон, който забранява на рекламодателите да работят с „чуждестранни агенти“ – и по този начин засяга финансирането на независими медии, засегнати от означението.

Според новия закон бизнесът вече не може да рекламира продуктите и услугите си с физически и юридически лица, които Министерството на правосъдието квалифицира като „чуждестранни агенти“. 

Също така, на „чуждестранните агенти“ – които включват журналисти, блогъри, новинарски уебсайтове и страници в социални медии – е забранено да рекламират свои собствени продукти и услуги.

Физическо лице, което наруши закона, може да получи глоба до 50 000 рубли (552 долара), докато юридическите лица могат да бъдат глобени до 500 000 рубли (5 520 долара). Нарушаването на закона два пъти за една година може да доведе до лишаване от свобода за две години. 

The Moscow Times сочи примери за журналисти, които са обявили, че закриват медиите си.

Акт на ЕС за солидарност в кибернетичното пространство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на Комисията:

Европейската комисия приветства постигнатото политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета относно Актa на ЕС за солидарност в кибернетичното пространствo, предложен от Комисията през април 2023 г.

Актът ще спомогне за по-ефективно разкриване и реагиране при киберзаплахи и инциденти и подобряване на киберсигурността в ЕС. Актът предвижда създаването на Европейска система за предупреждение в областта на киберсигурността, състояща се от мрежа от национални и трансгранични киберцентрове, която ще използва съвременни инструменти и инфраструктури за навременно откриване на киберзаплахи и инциденти.

С акта се създава и Механизъм за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността, който ще подобри готовността и способностите за реагиране при значителни и мащабни киберинциденти. С предложението се създава също така Европейски механизъм за преглед на киберинциденти с цел мониторинг и оценка на мащабни инциденти и предоставяне на препоръки за по-добра киберсигурност.

Законодателният акт ще увеличи финансирането за действия в областта на киберсигурността по програмата „Цифрова Европа“ за периода 2025—2027 г.

Европейският парламент и Съветът постигнаха съгласие и по изменението на Акта за киберсигурността, което дава възможност за приемане на европейски схеми за сертифициране на управляваните услуги за сигурност. Това ще спомогне за осигуряването на рамка за създаване на доверени доставчици на услуги в областта на киберсигурността.

Повече информация е налична в съобщението за медиите.

Актуализиран Наръчник по киберсигурност за изборите за ЕП 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на Комисията:

Актуализиран наръчник за това как да се опази честността на изборите от гледна точка на киберсигурността бе публикуван днес с подкрепата на Европейската комисия и на Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA).

Сборникът за киберсигурността и изборите чието първо издание бе през 2018 г., представя потенциалните киберзаплахи на всеки етап от изборния цикъл. Той е изготвен от Групата за сътрудничество в областта на сигурността на мрежите и информационните системи.

В сравнение с предишните избори за Европейски парламент през 2019 година, положението с киберзаплахите е усложнено: умножават се действията, извършени от хактивисти-наемници, а използваните методи стават все по-сложни. В същото време изборните процеси претърпяха сериозен технологичен напредък.

Ето защо актуализираното издание на наръчника включва теми като: актуализирана карта на изборните киберзаплахи, анализ на нови случаи, добри практики, както и проучване на потенциалните заплахи, произтичащи от нововъзникващи технологии, които биха могли да засегнат устойчивостта на изборния процес, а именно: чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство, дезинформацията в социалните медии, изкуствения интелект и дийп-фейка.

Новият сборник представя препоръки към държавите членки и полезни съвети за справяне с потенциални киберинциденти по време на изборите. Предложените мерки включват: добри практики в обмена на информация, повишаване на осведомеността и обучението, управление на риска, подкрепа за киберсигурността за кампании, партии и кандидати, както и технологии за електронно гласуване.

Повече информация е налична в съобщението за медиите.

Съд на ЕС: Достъп до документи и права на интелектуална собственост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обжалване — Достъп до документи на институциите на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Член 4, параграф 2 — Изключения — Отказан достъп до документ, чието оповестяване би засегнало търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост — По-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването — Хармонизирани стандарти, приети от Европейския комитет по стандартизация (CEN) — Авторскоправна закрила — Принцип на правовата държава — Принцип на прозрачност — Принцип на добро управление

Стана известно решението на Съда от 5 март 2024 г. по дело C‑588/21 P с предмет жалба, подадена от Public.Resource.Org Inc., установено в Себастопол, Калифорния (Съединени щати) и Right to Know CLG, установено в Дъблин (Ирландия), срещу Комисията и Eвропейския комитет по стандартизация (CEN).

Става въпрос за отказан достъп на граждански организации до документи на институциите на ЕС по съображения за защита на интелектуална собственост. Обсъжда се дали има по-висш интерес, който да доведе до оповестяване на информацията.

Public.Resource.Org Inc. и Right to Know CLG искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 14 юли 2021 г., Public.Resource.Org и Right to Know/Комисия (T‑185/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:445), с което Общият съд отхвърля жалбата им за отмяна на Решение C(2019) 639 final на Комисията от 22 януари 2019 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), с което Европейската комисия отказва да уважи заявлението им за достъп до четири хармонизирани стандарта, приети от Европейския комитет по стандартизация (CEN).

Регламент на ЕС съдържа следната разпоредба относно употребата на никел:

„1.      Забранява се употребата му:

а)      във всички изделия или аксесоари, които се поставят в продупчени уши или в други продупчени части на човешкото тяло, с изключение на случаите когато нивото на отделяне на никел от тези изделия е по-малко от 0,2 [микрограм (μg)]/cm2/седмица (граница на миграция).

б)      в изделия, предназначени да влязат в директен и продължителен контакт с кожата, като:

–        обици,

–        огърлици, гривни и верижки, верижки за глезен, пръстени,

–        капаци за ръчни часовници, каишки за часовници и части за затягане,

–        занитени копчета, катарами, нитове, ципове и метални знаци, които се използват за дрехи,

ако нивото на отделяне на никел от частите на тези изделия, които влизат в директен и продължителен контакт с кожата, е по-голямо от 0,5 μg/cm2/седмица.

в)      в изделията, изброени в буква б), в случаите когато те са с покритие, което не съдържа никел, с изключение на случаите когато то е достатъчно, за да се гарантира, че отделяното количество никел от изделията, влизащи в директен и продължителен контакт с кожата, не надвишава 0,5 μg/cm2/седмица най-малко за период от две години при нормална употреба на изделието.

2.      Забранява се пускането на пазара на изделията, посочени в параграф 1, освен ако те отговарят на условията, посочени в същия параграф.

3.      Стандартите, приети от [CEN] се използват като методи за изпитване за демонстриране на съответствие на изделията с параграфи 1 и 2“.

При това положение се отказва достъп до стандартите по точка 3! Първо ЕК, после Общият съд – защото липсвал по-висш обществен интерес по смисъла на този член 4, параграф 2 Регламент 1049/2001, налагащ свободен достъп до законодателството.

Жалбоподателите: Тези стандарти са част от правото на Съюза. По силата на принципа на правовата държава, налагащ свободен достъп до правото на Съюза, е налице по-висш обществен интерес, обосноваващ достъпа до документи на институциите на ЕС за всички физически или юридически лица, които пребивават или имат седалище в държава членка.

Съдът:

Съдът вече е постановил, че хармонизиран стандарт, който е приет въз основа на дадена директива и данните за който са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, е част от правото на Съюза поради правните си последици (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., James Elliott Construction, C‑613/14, EU:C:2016:821, EU:C:2016:821, т. 40).

Член 2 ДЕС предвижда, че Съюзът се основава на принципа на правовата държава, който изисква свободен достъп до правото на Съюза за всички физически или юридически лица от Съюза, както и възможност за правните субекти да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения (решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др., C‑160/20, EU:C:2022:101, т. 41 и цитираната съдебна практика). Този свободен достъп трябва по-специално да позволява на защитаваните с даден закон лица да проверяват в допустимите съгласно правото граници дали адресатите на правилата, предвидени в този закон, действително се съобразяват с тях.

При това положение следва да се констатира, че по-висш обществен интерес (по смисъла на член 4, параграф 2, последна част на изречението от Регламент № 1049/2001) диктува оповестяването на исканите хармонизирани стандарти.

Новинарски пустини в ЕС: проучване на местни и общностнии медии в държавите от ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Проучването на т.нар. новинарски пустини е по методология на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) за оценка на рисковете въз основа на 55 въпроса, които се отнасят до условията на местния медиен пазар; безопасност и условия на работа на местните журналисти, редакционна независимост и социална насоченост на местните медии. Установена е значителната липса на данни не само за географското разпределение на местните медии, но и за тяхното финансиране, приходи и измервания на местната аудитория в целия ЕС. 

Проучването показва намаляващи приходи и тенденциозно разпределение на държавната реклама и субсидиите за местните медии . Друг спешен проблем е политическият контрол, упражняван чрез пряка и/или косвена собственост върху местни медии.

Намаляването на броя на местните журналисти – широко разпространено в целия ЕС – до голяма степен произтича от нарастващата тенденция за централизиране на редакциите в големите градове и преобладаването на настолната журналистика. Съобщава се за  незадоволителни условия на труд за местни журналисти, особено за журналисти на свободна практика и самостоятелно заети журналисти, а онлайн атаките срещу тях нарастват. 

Проектът е в помощ на LM4D Схема за независими местни и общностни медии, разположени в новинарски пустини

Докладът за държавите от ЕС, интерактивни карти и картината за България