Tag Archives: Media Law

Съд на ЕС: Компенсация на далекосъобщителните оператори за прихващане на комуникационни потоци, разпоредено от съдебен орган

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16 март 2023 стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑339/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) в рамките на производство по дела

Colt Technology Services и др.

Wind Tre SpA,

Telecom Italia SpA,

Vodafone Italia SpA

срещу

Ministero della Giustizia и др.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, на членове 3 и 13 от Директива (ЕС) 2018/1972 за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 2018 г., стр. 36) и на членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

 Запитването е отправено във връзка със спорове, първо, между далекосъобщителни оператори и Ministero della Giustizia (Министерство на правосъдието, Италия), Ministero dello Sviluppo economico (Министерство на икономическото развитие, Италия) и Ministero dell’Economia delle Finanze (Министерство на икономиката и финансите, Италия) и др. по повод на национална правна уредба, която срещу годишна фиксирана такса задължава всички далекосъобщителни оператори, действащи на територията на страната, да предоставят по искане на съдебните органи услуги по прихващане на далекосъобщения.

Consiglio di Stato (Държавен съвет) отправя до Съда следния преюдициален въпрос:

„Допускат ли членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, членове 3 и 13 от [Директива 2018/1972], както и членове 16 и 52 от [Хартата] национална правна уредба, която, като възлага на административния орган да определи компенсацията, дължима на далекосъобщителните оператори за вменената им в задължение дейност по прихващане на комуникационни потоци, разпоредено от съдебен орган, не налага спазването на принципа на пълно възстановяване на конкретно направените и надлежно документирани разходи във връзка с тази дейност, а освен това изисква от административния орган да постигне икономия на разходите спрямо предходните критерии за изчисляване на компенсацията?“.

Отговорът на Съда: Да, допуска.

Член 13, във връзка с член 3 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения, и част А, точка 4 от приложение I към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не изисква пълно възстановяване на разходите, които доставчиците на електронни съобщителни услуги действително са направили, за да осигурят възможност за законно прихващане от компетентните национални органи на електронни съобщения, стига тази уредба да е недискриминационна, пропорционална и прозрачна.

ЕСПЧ: защита на лицата, подаващи сигнал за нарушение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, Голяма камара) постанови решение по делото Halet v. Luxembourg, засягащо лицата, подаващи сигнали за нередности (whistleblowers), по член 10 от Европейския Конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – свобода на изразяване.

Голямата камара надгражда  практиката след   решението по делото  Guja v. Moldova   през 2008 г.

Решението   се позовава на Директива на ЕС 2019/1937 относно защитата на лицата, които съобщават за нарушения на правото на Съюза, и Препоръката на Съвета на министрите на Съвета на Европа ( CM/Rec(2014)7).

През 2021 г. състав на ЕСПЧ не установява нарушение на правата на лицето, подало сигнал за нарушение.

През 2023 Голямата камара установява нарушение ( с 12:5 гласа).

Фактите

Става дума за казуса LuxLeaks – когато се разкриват данъчни споразумения между мултинационални компании и люксембургските данъчни власти. В основата на разкритията са служители на PricewaterhouseCoopers (PwC), като Рафаел Халет предоставя поверителни документи на медиите. По искане на работодателя си Халет е осъден в Люксембург да плати глоба и обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от работодателя му PwC. Междувременно той е освободен от работата си в PwC. След изчерпване на всички национални средства за защита и след като ЕСПЧ през 2021 г. не установява нарушение на правата на Халет по член 10 от ЕКПЧ, делото е отнесено до Голямата камара на ЕСПЧ.

Решението на Голямата камара

Голямата камара прилага теста за пропорционалност, констатира, че има намеса в свободата на изразяване, че намесата е предвидена от закона и преследва легитимна цел, а именно защитата на доброто име или правата на други лица, по-специално защитата на доброто име и правата на компанията PwC.

Но необходима и пропорционална ли е намесата под формата на наказателна санкция? Голямата камара припомня шестте критерия, изведени в решението по делото Guja (114):

(1) дали са налични алтернативни канали за разкриване на нарушенията;
(2) автентичността на разкритата информация;
(3) дали подателят на сигнал е действал добросъвестно;
(4) обществения интерес от разкритата информация;
(5) вредата за работодателя; и
(6) тежестта на санкцията.

При прилагането на тези принципи и критерии в настоящия случай Голямата камара стига до заключението, че решението на Апелативния съд на Люксембург по-специално не балансира правилно обществения интерес от разкритата информация и вредните последици от разкриването. В същата посока е и решението на ЕСПЧ от 2021 г.

Тук изходът от балансиращото упражнение е в обратната посока (202):

информацията, разкрита от жалбоподателя, безспорно е от обществен интерес. В същото време не може да се пренебрегне фактът, че оспорваното разкриване е извършено чрез кражба на данни и нарушаване на професионалната тайна, с която жалбоподателят е бил обвързан. При това положение ЕСПЧ отбелязва относителната тежест на разкритата информация, като има предвид нейното естество и степента на риска, свързан с нейното разкриване. В светлината на неговите констатации относно значението, както на национално, така и на европейско ниво, на публичния дебат относно данъчните практики на мултинационалните дружества, за които информацията, разкрита от жалбоподателя, има съществен принос, Съдът смята, че общественият интерес от разкриването на тази информация надвишава всички вредни последици.

Съдът намира още, че наказателната присъда на жалбоподателя не може да се приеме за пропорционална в светлината на преследваната законна цел.

Новият медиен регулатор на Ирландия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
В Ирландия е приет Закон за онлайн безопасността и регулирането на медиите (2022). Според трета глава досегашният медиен регулатор (The Broadcasting Authority of Ireland) от 15 март 2023 става част от  Coimisiún na Meán | Ireland’s media commission – Медийна комисия. . Смята се, че това ще е най-важният медиен регулатор в Европа, предвид правомощията му – но, разбира се, всеки регулатор е важен, особено за услугите в неговата юрисдикция. Много решения в този закон са интересни, като започнем от формирането на регулатора, който според закона е независим. Членовете – председател и между 3 и 6 члена, като броят се определя от министъра – се назначават от министъра по препоръка на Службата за обществени назначения за срок не по-дълъг от пет години, конкретно определен от министъра. Вече са известни председателят (математик) и тримата члена, заедно с техните ресори – електронни медии (юрист, досегашният председател на BAI), онлайн сигурност (юрист) и развитие на медиите (публична администрация). Комисарят заема длъжността при условия, определени от министъра със съгласието на министъра на публичните разходи и реформата.Комисарят получава възнаграждение, определено от министъра със съгласието на министъра на публичните разходи и реформата. Правителството може по всяко време да отстрани комисар от длъжност, ако е убедено, че:а) комисарят е станал неспособен поради лошо здраве или по друг начин да изпълнява функциите на службата,(b) комисарят е извършил сериозно нарушение,(c) членът на Комисията има конфликт на интереси от такава значимост, че той трябва да прекрати длъжността си, или (г) Комисарят не е успял без основателна причина да изпълнява функциите си за непрекъснат период от най-малко 3 месеца. Администрацията се назначава с одобрението на министъра, дадено със съгласието на министъра на публичните разходи и реформата. И така нататък, министър означава в случая министърът на културата, спорта и медиите. Подобно е положението при финансирането на регулатора. Това – по темата за независимостта на регулатора. Как държавата Ирландия е убедила ЕК, че няма риск за независимостта на медийния регулатор при толкова правомощия на правителството, остава загадка. . Иначе законът е интересен и детайлен. Има какво да се види в него. Ето една разпоредба за отношението между регулиране и саморегулиране, все в същата трета глава, по която също може да се мисли: Сътрудничество със системи за саморегулиране, член 34 (1) Комисията може да сътрудничи или да оказва помощ на лице или група лица, независимо дали са установени в страната или другаде: (a) при подготовката от това лице или група стандарти, или б) при установяването и управлението от това лице или група на система за саморегулиране, свързани с регулирането на програмен материал, генерирано от потребителите видео или друго съдържание. (2) В този раздел „система за саморегулиране“ означава система, чрез която членовете на група лица със споделен интерес доброволно се придържат към правилата или кодексите на поведение, установени от тази група, и може да включва система, която предвижда разрешаване на спорове.

Казусът Гари Линекер

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

https://platform.twitter.com/widgets.js

Това е туит на Гари Линекер. Критичен туит по отношение на политиката на правителството към имигрантите в Обединеното кралство.

Гари Линекер е водещ на спортното предаване Match of the Day в обществената медия БиБиСи. Не е на щат. Има договор от много години, почти 30. Несъмнено хорага свързват спорта в БиБи Си с него и него с БиБиСи, освен с футбола. Казват, че няма равен. И възнаграждението няма равно – 1.3 милиона паунда годишно.

БиБиСи има правила. Освен другото, има правила, които трябва да гарантират независимо отразяване на събитията и процесите, БиБиСи държи на доверието, а то се основава на убеждението, че обществената медия е независима от правителството.

Правилата се отнасят не само до щатните журналисти, а до имената, които хората асоциират с БиБиСи. Гари Линекер е такова име, няма съмнение. И няма разграничение между политически журналисти и спортни журналисти, правилата за независимост се отнасят за всички.

Правилата се отнасят не само за поведението и твърденията на въпросните хора в ефир, а до цялостното им поведение, включително в личните им профили, където очевидно не говорят от името на БиБиСи, а в лично качество. Нямат право да правят политически изказвания, които биха могли да доведат до съмнение, че не са безпристрастни. По публичното им поведение  и по изказванията им не трябва да може да се прави извод за политическите им убеждения.

Линекер говори за “неизмеримо жестока политика, насочена към най-уязвимите хора на език, който не се различава от този, използван от Германия през 30-те години”. Политиката на правителството към мигрантите е политическо слово, тук съмнения няма. Става въпрос за лично мнение, не подлежи на оценка за достоверност, само можем да му симпатизираме или не.

Генералният директор Тим Дейви казва, че не е за първи път Гари Линекер да прави политически изказвания в социалните мрежи. Но преди години правилата са били други, не са били все още разширени по обхват до твърдения в социалните мрежи или до нещатните водещи, или и до двете.

Това са фактите.

Какво се случва нататък.

БиБиСи прилага правилата си. Сваля Линекер от ефир. Линекер отказва да се извини. Колегите му в знак на солидарност не влизат в студио, ководещи и алтернативни коментатори “се оттеглят”, не се водят и другите съботни спортни предавания Football Focus и Final Score.  БиБиСи свежда спорта до минути информация за някои основни събития. Извинява се на слушателите затова, че не получават новините, за които плащат.  Кани Линекер да обсъдят ситуацията. Обсъждат я. Линекер се връща, а медията обявява, че независими експерти ще анализират отново правилата “с акцент върху това как се прилагат към работещите на свободна практика извън новините и текущите събития”.

„Скоро BBC ще обяви кой ще извърши този преглед. Докато тази работа бъде предприета, текущите правила на BBC за социалните медии остават в сила.”

Оценките на ситуацията в социалните мрежи: Линекер печелел схватката с БиБиСи с 3:0 – защото не се е извинил, защото е върнат и, накрая, защото правилата ще бъдат преразгледани.

Аудиторията на спортните предавания губи, това е факт. Журналистическата солидарност съществува, и това е факт. Не виждам особена печалба за Линекер, освен че позицията му е възможно да бъде изведена извън рестрикциите, важащи за всички.

Но да видим как действа БиБиСи: не прекратява договора, а временно отстранява Линекер и го кани да обсъдят ситуацията.  БиБиСи прилага правилата, докато не бъдат променени, но същевременно веднага обявява анализ на целесъобразността им  – при това  ще бъде възложен на независими външни експерти. Ограниченията имат нормативна основа, ще бъде разгледана отново пропорционалността им.

Уроци.

ЕСПЧ: отразяване на деца в новините

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Едно решение на Европейския съд за правата на човека от 2022 г. се отнася до стандартите за отразяване на деца в новините и, в частност, до изискването за съгласие на родителите. Изискването за съгласие е стандарт и в България.

Решението е по делото IVT v Romania

Фактите

Дете умира при падане от влак по време на училищна екскурзия. Репортер на румънски телевизионен канал интервюира съученичка на детето, тогава на 11 години. Не е искано съгласието на родителите й, не са присъствали и учителите й. Интервюто е излъчено същият ден. Лицето на интервюираното дете е замъглено, но гласът й не е променен. На сайта на телевизията е публикуван запис със заглавие „Съученици на падналото от влака дете са шокирани. Детето е отивало до тоалетна, когато се е случила трагедията” . След интервюто отношението към интервюираното дете се променя негативно, защото то е коментирало персонала и училищните власти.

Води се дело в Румъния за обезщетение, на първа инстанция детето печели, съдът установява, че дори лицето на детето да е било замъглено, то все още е можело да бъде разпозната, дори само по гласа, който не е бил променен по никакъв начин, за да се защити тайната на личния живот.

Втората инстанция отменя това решение, позовавайки се на журналистическата свобода и обществения интерес, както и че медията не трябва да носи отговорност за поведението на училищния персонал.

Решението на ЕСПЧ

Съдът отбелязва, че понятието „личен живот“ обхваща аспекти, свързани с личната идентичност, като образа на дадено лице. Според съда всеки човек има правото да контролира използването на изображението/образа си. Това право включва възможността дадено лице да откаже публикуването на изображението, но то обхваща и правото на лицето да възрази срещу записването, запазването и възпроизвеждането на изображението – вж. López Ribalda и други срещу Испания,  Реклос срещу Гърция, а за използване на снимката на дете, направена без родителско съгласие, вж и   Dupate срещу Латвия.

За проверка на справедливия баланс, който трябва да бъде постигнат между правата на жалбоподателя по член 8 и правата на телевизионния оператор и журналиста да разпространяват информация, както е гарантирано от член 10, ЕСПЧ очаквано препраща към прилагането на добре известните критерии Axel Springer.

Съдът констатира, че има очевиден обществен интерес, но че детето не е публична фигура, ползва се от висока степен ан защита и изискването за родителско съгласие е важен елемент при оценката на случая.

Според ЕСПЧ „дори когато даден новинарски репортаж допринася за обществения дебат, разкриването на лична информация, като например самоличността на непълнолетно лице, което е станало свидетел на драматично събитие, трябва да бъде оправдано“.

В резултат на това Съдът установи, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.

В заключение, нарушението идва от липсата на достатъчно добра преценка на балнса на права по чл. 8 и чл. 10 ЕКПЧ. Образът на дадено лице е съществен аспект от неговата личност и той има право да контролира използването на това изображение. Ясно е, че всяка употреба без съгласие изисква ясна обосновка по член 10 ЕКПЧ. Използването на изображение на дете изисква родителско съгласие. Разкриването на самоличността на дете в медиите изисква особено силна обосновка за преобладаващ обществен интерес, че в случая няма такава.

Комисията за журналистическа етика има практика във връзка с отразяването на деца за целите на новините и актуалната публицистика и е имала възможност да каже в решенията си, че наличието на съгласие е важна, но недостатъчна предпоставка за включването на деца: дори когато има съгласие, това не отменя задължението на редакцията да направи преценка за баланс и за пропорционалност на включването на дете по отношение на целите на медията да информира, в частност да се анализира и информативната стойност на това включване.

вж например

Решение № 19 от 19 април 2021 г. по жалби на Ц.Б. и Асоциация Родители срещу Нова Телевизия

“4. Относно съгласието на родителите КЖЕ потвърждава изразяваното вече мнение, че съгласието на родителите е необходимо, но не достатъчно условие за разпространяване на лични данни на деца по журналистически причини
(;журналистическо изключение). С други думи, медиите носят редакционна отговорност за включване на лични данни в публикациите и предаванията независимо от одобрението и съгласието на родителите и не могат да прехвърлят
върху тях отговорността за защитата на децата. Ето защо КЖЕ приема за сведение информацията, че медията има съгласие на родителите, но смята, че Нова телевизия е трябвало да разграничи данните, които са абсолютно необходими, за да се информира обществеността за риска от коронавирус за тежко протичане в детска възраст, от данните, които са неоснователно разпространени и допускат идентифициране на лицето.


5. КЖЕ обсъди приложимостта на 2.3.5 Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот. и 2.4.3 Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес.
Значителен обществен интерес несъмнено е налице, става въпрос за вероятността от коронавирус да се разболяват деца, намаляване на възрастта на болните, реалната заплаха за най-младата възрастова категория, която още не подлежи на ваксиниране.
Публикацията показва едно относително тежко протичане на заболяването, с необходимост от апаратна вентилация, впоследствие и инсулт. Това е реален случай, който се противопоставя на разпространеното мнение, че децата не боледуват.
Специално внимание следва да се обърне върху идентифицирането на конкретното дете с две имена, възраст и местоживеене. Същото послание за внимание и предпазливост за защита на децата от ковид можеше да бъде включено в информация само с посочване на възрастта (тъй като възрастта е важна за противодействието и предприеманите мерки) и
обща характеристика на състоянието.
КЖЕ взе предвид, че с решение от 14 февруари 2019 г. по дело C-345/17 Buivids2 Съдът на ЕС посочва, че за да намери равновесната точка между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на словото, Европейският съд по правата на човека е разработил поредица от критерии, по-специално принос към дебат от обществен интерес, известността на засегнатото лице, предмета на репортажа, досегашното поведение на съответното лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, начина и обстоятелствата, при които е била получена информацията, както и нейната достоверност. КЗЛД в практиката си прилага принципа на „свеждане на данните до минимум“, посочен в чл. 5, пар. 1, „в“ Регламент (ЕС) 679/2016, съгласно който обработваните лични данни следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимия минимум във връзка с целите за които се обработват (вж Решение No ППН-01-360/2019 г. / 22.05.2020 г.).”

САЩ: Стандартите на The New York Times Company v. Sullivan под заплаха

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ню Йорк Таймс за пореден път обръща внимание върху факта, че стандартите на решението The New York Times Company v. Sullivan са под заплаха – в случая заради законопроект в щата Флорида, свързван с губернатора Рон Де Сантис.

Родител, разстроен от премахването на книга на гей тематика от рафтовете на библиотеката, отива на среща на училищното настоятелство и нарича председателя на настоятелството фанатик и хомофоб. Напълно законна реч, защитена от Конституцията. Върховният съд по дело, което датира отпреди близо 60 години, постановява, че дори тази реч да включва фактически грешки, тя е защитена срещу искове за клевета. Даваната в момента защита няма да бъде възможна, ако бъде приет законопроект, внесен в парламента на Флорида.

ДеСантис се готви за президентска кампания през 2024 г. Според Ню Йорк Таймс има вероятност законопроектът да бъде приет. Той ще бъде оспоред във ВС, но вече открито се говори, че това е начин “да се даде ход” на Върховния съд да отмени или съществено да промени стандартите в Ню Йорк Таймс срещу Съливан. Двама съдии, Кларънс Томас и Нийл Горсуч, вече призоваха ВС да преразгледа това решение.

Атакуването на този стандарт е сериозен риск за свободата на изразяване.

Публикацията в Ню Йорк Таймс

Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта за обществено обсъждане на проекти на нормативни актове на 2 март е публикуван кратък проект на ЗИД на НК. Общественото обсъждане е със срок един месец до 3 април 2023 .

§ 1. В чл. 172а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова алинея 2:
„(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който изгражда или поддържа информационна система или предоставя услуга на информационното общество с цел извършване на престъпления по ал. 1.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Който без необходимото по закон съгласие държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право, при което паричната равностойност на един или повече от обектите надхвърля десет хиляди лева или обектите надхвърлят петдесет броя, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Ако деянието по ал. 1–3 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева.“
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 2“се заменят с „ал. 3“.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така: „(7) Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.“
§ 2. В чл. 172б ал. 3 се изменя така: „(3) Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.“


ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. В Наказателно–процесуалния кодекс  се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 172, ал. 2, след думите „както и за престъпления по“ се добавя „чл. 172а, ал.1, 2, 3 и 4, чл.172б, ал. 1 и 2.“
2. В чл. 194 ал. 2 се изменя така:
„(2) Разследването по дела за престъпления по чл. 155а–в, чл. 159 ал. 4–7, чл. 162, чл. 164, чл. 171, ал. 1 т. 3, ал. 3 и ал. 4, чл. 171а, чл.172а, ал. 3 и ал.4, чл. 172б, ал. 2, чл. 212а,
чл. 216, ал. 3, чл. 249, чл. 334, ал. 2, чл. 335, ал. 2, чл. 341а, чл. 341б, чл. 342, ал. 3 вр. с ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 343, ал. 3 вр. с чл. 342, ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 349а, чл. 353в, чл. 356г – 356к и по глава девета „а“ от особената част на Наказателния кодекс се извършва от следовател при Националната следствена служба. Главният прокурор или оправомощен от него заместник може да възложи разследването и по други дела по ал. 1 да бъде извършено от следовател при Националната следствена служба.“
§ 4. В Закона за специалните разузнавателни средства  в чл. 3, ал. 1 след думите „както и за престъпления по“ се добавя „чл. 172а, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 172б, ал. 1 и 2.“

—

Преди няколко месеца  мина едно изменение на НК, което повиши санкциите – включително за престъпления срещу интелектуалната собственост – така че да имат горна граница 6 и повече години. Ясно защо – за да се използват СРС-та.

Този път вносителят откровено е записал в мотивите (миналият път имаше известна свенливост):

“Предложението за допълнение на НПК и ЗСРС е свързано с използването на специални разузнавателни средства за престъпления по чл. 172а и 172б от НК след измененията в Наказателния кодекс, обн., ДВ, бр. 53 от 2022 г. Извън престъпленията, които попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, в останалите случаи често пъти се касае за усложнена организирана престъпна дейност, в която се използват информационни системи за комуникация, контрол и действие и необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин освен чрез използване и прилагане на специални разузнавателни средства.”

Така за нарушение на стойност десет хиляди лева се допуска да се използва  проследяване, по начало предвидено за случаи на тероризъм и тежки престъпления.

Ето чия мечта стои зад ЗИД-а – 2009 Отворено писмо до председателя на НС . Само че тогава доста хора излизаха на протести при поява на идеи  за използване на СРС-та, задържане на трафични данни и пр.

Напомням срока за обществено обсъждане – 3 април.

КПКОНПИ да предостави информация за прилагането на закона/ казус Слави Трифонов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изданието Сега информира за спечелено дело по Закона за достъп до обществена информация:

Сега потърси информацията за Слави Трифонов от КПКОНПИ миналата есен – колко пъти той не е изпълнил законовото си задължение да декларира имуществото си, проверен ли е от КПКОНПИ, глобен ли, каква му е глобата и дали е събрана. А също и дали комисията потвърждава твърденията на Трифонов, че той е бил проверен и не са открити проблеми. Членът на КПКОНПИ Пламен Йоцов отговаря, че “ако даде информация, това би попречило при хипотетични бъдещи проверки”.

Трифонов е задължен да подава имуществена декларация пред КПКОНПИ, откакто беше обявен от ЦИК за депутат, избран в 45-ото Народно събрание през април 2021 г. Освен това Трифонов трябва да подава и като лидер на ИТН, тъй като партията му получава държавна субсидия. Тя се полага за над 1% гласове на парламентарните избори, т.е. макар и ИТН да остана извън Народното събрание на последните избори, задължението на Трифонов не е отпаднало. Той обаче системно отказваше да се съобрази със закона с мотив, че няма да прави сеир. Едва в началото на тази година обяви, че е размислил, защото законът важал за всички. Декларация обаче още не е подал, вероятно ще го стори през май, когато е кампанията за деклариране на имущество за м.г.

Административният съд приема, че информацията за действията на КПКОНПИ във връзка със Слави Трифонов е обществена и за предоставянето й надделява общественият интерес, тъй като тя ще повиши прозрачността и отчетността на комисията.

*

Не мога да приложа цитираното решение на съдия Диляна Николова, но ето аналогично решение на АССГ по дело 7128/22 от 6 февруари 2023, което се отнася до трима депутати от ИТН, трима депутати от ГЕРБ и един от Обединени патриоти – въпросите на жалбоподателя са същите, както в посочената по-горе публикация:

1) Започнала ли е КПКОНПИ имуществена проверка срещу депутатите С. Т. Т., В. М. А. и Р. Н. Б. – тримата от политическа партия „Има такъв народ“, срещу депутатите Р.П. Г., С. М. Н. и Г. Е. М. – тримата от политическа партия ГЕРБ, както и срещу С. Р.Б. от коалиция „Обединени патриоти“;
2) Ако не е започнала проверка, защо не е;
3) Ако е започнала проверка, на какъв етап е тя;
4) Ако е започнала проверка, в какъв срок се очаква да приключи;
5)Ако проверката вече е приключила, установила ли е КПКОНПИ несъответствие и ще пристъпи ли към внасяне на конфискационен иск в съда;
6) Каква е причината да не се предоставя информация на официалната страница на КПКОНПИ за посочените лица в т.1 лица.

Извадка от мотивите на АССГ по това дело, съдия Татяна Жилова:

Наведеният от ответника довод, че предоставянето на търсената информация би нарушило личните данни на трети лица, е неоснователен.

На първо място, информацията може да бъде предоставена със заличени лични данни. Общият регламент за защита на личните данни 2016/679 изрично посочва, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност – П., рецитал 4. Следователно правото на защита на личните данни трябва да се разглежда пропорционално на правото на достъп до информация. Предоставянето на достъп до обществена информация не
може да се основава единствено на правото на защита на личните данни, тъй като съществува техническа възможност за заличаването им при предоставяне на информация. Имената на народните представители са публично известни и не
попадат в ограниченията на Закона за защита на личните данни и на 2016/679, а ако се разкриват лични данни за други лица, те могат да бъдат анонимизирани.

На второ място, в случаите, когато се засягат интересите на трети лица, законът допуска отказ да се предостави достъп до обществена информация само ако засегнатото лице изрично е отказало предоставянето й – чл.37, ал1, т.2 от ЗДОИ.

По административната преписка липсват данни органът да е поискал съгласие от засегнатите лица и те изрично да са отказали предоставяне на информацията. Но дори и да е налице изрично несъгласие, в случаите на надделяващ обществен интерес информацията следва да се предостави.

Преценка за надделяващ обществен интерес изобщо не е правена от ответника, въпреки че жалбоподателят го е мотивирал в заявлението. Личната сфера на лицата, заемащи висши публични длъжности, е защитена в по-ниска степен от личната сфера на останалите граждани, като доминиращо значение се отдава на необходимостта на обществото да знае – аргументи в този смисъл са изложени от Конституционния съд в Решение No 4 от 26 март 2012 г. по конституционно дело No 14 от 2011 г.,относими и към настоящия случай.

Този извод следва и от обстоятелството, че Комисията публикува на страницата си подадените имуществени декларации и списък на лицата, които не са подали декларации.

Легалната дефиниция за “надделяващ обществен интерес” е дадена в §1, т.6 от ДР на ЗДОИ – този интерес е налице тогава, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В случая чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността на дейността на КПКОНПИ – дали тя упражнява ефективно правомощията си, дали тя подхожда еднакво към различните лица, заемащи висша публична длъжност – следователно надделяващият обществен интерес е налице.

ОТМЕНЯ Решение NoДОИ-9#3 от 12.05.2022г., издадено от член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

ИЗПРАЩА административната преписка на КПКОНПИ за повторно разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от получаване на решението.

Решението е окончателно.


Платформите и дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През седмицата е публикувано изявление на  Изпълнителния  съвет на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) във връзка с  публикуването на първите доклади на подписалите Укрепения кодекс на практиката относно дезинформацията.

EDMO приканва подписалите да бъдат по-точни, ясни и прозрачни в своите доклади. Публикуваните доклади не демонстрират нужната степен на съответствие с ангажиментите, поети от подписалите страни.

Подписалите Кодекса   се ангажираха да работят за разработване на структурни индикатори и да публикуват първи набор от тях в рамките на девет месеца от подписването на кодекса. По искане на Европейската комисия EDMO представи  предложение за структурни показатели, с акцент върху разпространението, източниците и аудиторията на дезинформацията. EDMO насърчава подписалите се да постигнат съгласие по индикаторите възможно най-скоро. За успешното прилагане на индикаторите във всички държави-членки на ЕС ще са необходими както достъп до данните на платформите, така и допълнителни икономически ресурси.

EDMO е загрижен за неотдавнашното съобщение на Twitter да въведе платен достъп  до интерфейса си. Достъпът до публичните данни на Twitter е ключов за изследване на дезинформацията. Таксуването за такъв достъп до данни сериозно засяга осъществимостта и непрекъснатостта на редица изследователски проекти, както и създава дискриминация сред изследователите въз основа на финансиране. Обявеният край на безплатния достъп чрез TwitterAPI за академични изследователи застрашава текущи и бъдещи проекти, като например изследващи реч на омразата и дезинформация. Платеният достъп  ще изостри съществуващите неравенства. 

Очаква се Twitter да бъде класифициран като много голяма онлайн платформа съгласно Законодателни акт за цифровите услуги и следователно ще има само четири месеца, за да стане напълно съвместим с регламента. В допълнение, компанията се ангажира да изпълни редица ангажименти съгласно Укрепения кодекс на практиката относно дезинформацията, включително предоставяне на достъп до данни за изследвания на дезинформация. EDMO силно насърчава Twitter и всички платформи да изпълняват тези ангажименти.

Oграничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна: Регламент (ЕС) 2023/427

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикувана серия актове, свързани с ограничителните мерки на ЕС по повод войната в Украйна – очаквания десети пакет. Има промени и в частта, отнасяща се до противодействие на пропагандата.

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/427 НА СЪВЕТА от 25 февруари 2023 година  за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна предвижда, на първо място, разширяване на списъка на  образуванията, пряко подкрепящи военно-промишления комплекс на Русия във военната ѝ агресия срещу Украйна, на които са наложени по-строги ограничения  –  като в този списък се добавят 96 нови образувания.

По отношение на пропагандните медии в съображенията на регламента се казва следното:

(9) С Решение (ОВППС) 2023/434 се удължава спирането на действието на лицензиите за излъчване в Съюза на руските медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство, както и забраната за излъчване на тяхно съдържание.

(10) Руската федерация предприе системна международна кампания за медийна манипулация и изопачаване на фактите, за да засили стратегията си за дестабилизация на съседните ѝ държави, а и на Съюза и неговите държави членки. Мишена на пропагандата по-специално станаха — многократно и последователно — европейските политически партии, особено по време на избори, а също така гражданското общество, лицата, търсещи убежище, руските етнически малцинства, половите малцинства, както и функционирането на демократичните институции в Съюза и неговите държави членки.

(11) С цел да обоснове и подкрепи агресивната си война срещу Украйна Руската федерация предприе продължителна и съгласувана пропагандна дейност, насочена към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, като сериозно изопачава и манипулира фактите.

(12) Тази пропаганда се осъществява чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобна дейност пряко и сериозно заплашва обществения ред и сигурността на Съюза. Тези медии са основен инструмент за извеждане на преден план и изразяване на подкрепа за агресивната война срещу Украйна, както и за дестабилизиране на съседните на Украйна държави.

(13) С оглед на сериозната обстановка и в отговор на агресивната война на Русия срещу Украйна е необходимо, в съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатото в член 11 от нея право на свобода на изразяване на мнение и на получаване и разпространяване на информация, да се въведат допълнителни ограничителни мерки за спиране на дейностите по излъчване на такива медии — в Съюза или насочени към Съюза. Мерките следва да се запазят докато се прекрати агресията срещу Украйна и докато Руската федерация и свързаните с нея медии престанат да извършват пропагандна дейност срещу Съюза и неговите държави членки.

(14)  В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея право на свобода на изразяване на мнение и на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива, както и право на собственост, тези мерки не пречат на медиите и техния персонал да извършват в Съюза дейност, различна от излъчване, например проучвания и интервюта. Тези мерки в частност не променят задължението за зачитане на правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.

(15)  С цел да се осигури съгласуваност с процедурата, предвидена в Решение 2014/512/ОВППС за спиране на действието на лицензиите за излъчване, Съветът следва да упражни изпълнителни правомощия, за да реши, след разглеждане на съответните случаи, дали по отношение на няколко образувания, изброени в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014, ограничителните мерки да започнат да се прилагат от посочената в настоящия регламент дата.

Предвижда се Приложение XV на Регламент 2014/833  (списъкът на медиите, към които се прилагат ограничителни мерки) да се допълни в съответствие  с Приложение V към настоящия регламент,  от 10 април 2023 г.,  и ако Съветът, след като разгледа съответния случай, вземе решение за това чрез акт за изпълнение (т.20). Изпратено е известие на засегнатите медии.

RT Arabic 

Sputnik Arabic