Tag Archives: Media Law

Законодателен акт за свободата на медиите – проект на регламент и препоръка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вече е известен проектът на Законодателен акт за свободата на медиите (EMFA, European Media Freedom Act).

Комисията предлага да се създаде нов независим Европейски съвет за медийни услуги, съставен от представители на  националните медийни регулатори. Съветът се предвижда да насърчава ефективното и последователно прилагане на медийната правна рамка на ЕС, по-специално като подпомага Комисията при изготвянето на насоки по въпроси, свързани с медийното регулиране. Той също така ще може да издава становища относно национални мерки и решения, засягащи медийните пазари и концентрациите на медийния пазар. Съветът също така ще координира националните регулаторни мерки по отношение на медии извън ЕС, които представляват риск за обществената сигурност, за да се гарантира, че тези медии не заобикалят приложимите правила в ЕС. Съветът  ще организира структуриран диалог между много големи онлайн платформи и медийния сектор, за да насърчи достъпа до разнообразни медийни предложения и да наблюдава съответствието на платформите с инициативите за саморегулиране, като Кодекса на ЕС относно дезинформацията.

В пакета има и Препоръка, съдържаща  най-добри практики, събрани от сектора и насочени към насърчаване на редакционната независимост и по-голяма прозрачност на собствеността. Препоръката предоставя инструментариум от доброволни мерки, които медийните компании да вземат предвид, като например условията за независимо създаване на редакционно съдържание, чрез овластяване на журналистите да участват в решаващи решения за функционирането на медиите, до стратегии за осигуряване на дългосрочна стабилност на новините производство на съдържание.

 
Предстои Европейският парламент и държавите-членки да обсъдят предложението на Комисията за регламент съгласно обикновената законодателна процедура. След като бъде приет, той ще бъде пряко приложим в целия Европейски съюз.  “Пряко приложим” не значи държавите нищо да не правят, напротив –  тежестта по прилагането е върху тях.

Целият пакет, подготвен от ЕК, е достъпен тук:

Questions and Answers on the European Media Freedom Act

Factpage: European Media Freedom Act

Factsheet: European Media Freedom Act

European Media Freedom Act Proposal and Recommendation

European Media Freedom Act Impact Assessment

Video of Vice-President Jourová on the Media Freedom Act

OCCE: Междинен доклад за наблюдение на изборите на 2 октомври 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бюро на ОССЕ за демократични институции и права на човека
Мисия за наблюдение на изборите

Република България

Предсрочни парламентарни избори, 2 октомври 2022 г.

На сайта на ОССЕ е публикуван Междинен доклад  за периода 30 август – 15 септември 2022 г.  В него има част за поведението на медиите. В анотацията се отбелязва, че медийният пейзаж е динамичен, като телевизията и онлайн медиите са основните източници на новини.  Правната рамка за медиите гарантира свобода на словото. Случаите на продължително съдопроизводство срещу журналисти подчертават тяхната уязвимост. Няколко събеседници  отбелязват отдавнашни проблеми, включително концентрация на собственост на медиите, симбиоза между някои медии и политически партии, които са довели до намаляване на плурализма и отслабват общественото доверие в работата на журналистите. В законодателството е предвидено балансирано отразяване и равно третиране на всички кандидати в медиите. ЦИК и политическите партии са подписали подробно споразумение с обществените медии за предоставяне на безплатно време в ефир и други видове програми, свързани с кампаниите.

В самия доклад тези изводи са представени и защитени по-обстоятелствено.

Френският регулатор по конкуренцията се противопостави на сливането на TF1 и M6

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интересен случай, показващ изключителната роля на конкурентните регулатори в държавите от ЕС в защита на медийния плурализъм, broadbandtvnews информира.

Френският орган за защита на конкуренцията се проитвопостави на предложеното сливане между TF1 и M6. Двата телевизионни оператора са се отказали от сливането си,  след като са обсъдили   предложените от регулатора мерки  и ги отхвърлят като несъстоятелни.

Председателят на конкурентния регулатор е съобщил в телевизионно изявление,   че “операцията не е възможна в настоящия си вид, защото би създала ултрадоминиращ играч в телевизионната реклама“ с  повече от 70% от общите рекламни приходи.

Новият субект TF1-M6 „би имал и много силна пазарна мощ върху разпространението от доставчиците на интернет услуги и щеше да може не само да наложи, но и да увеличи тарифите си във вреда на зрителите“.

Тезата, че сливането на телевизии ще помогне срещу конкуренцията от американски платформи, според регулатора не е аргумент, защото  „платформите се насочват към таргетирана реклама, те знаят всичко за вас… и са насочени към хора, които не гледат една и съща програма по едно и също време“.

Съдебното оспорване на мерките срещу програмите на RT France и разпространението им

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С молба, съобщена на Съвета на 11 март 2022 г. (дело T-125/22),  RT France подава жалба за отмяна на Решение (ОВППС) 2022/351 на Съвета от 1 март 2022 г. за изменение на Решение 2014/512/ОВППС и Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) No 833/2014 относно ограничителни мерки по отношение на дестабилизиращите действия на Русия в Украйна. С решение от 27 юли 2022 г. големият състав на Общия съд следва основната линия на доводите на Съвета и отхвърля изцяло жалбата на RT France.

RT France обяви, че ще подаде жалба пред Съда на ЕС срещу съдебното решение. Жалбата  трябва да бъде подадена в срок от два месеца и десет дни след уведомлението за съдебното решение (или краен срок е на 7 октомври 2022 г.).

Междувременно трима нидерландски доставчици на интернет услуги – A2B Connect B.V., BIT B.V., Freedom Internet B.V. – подават жалба за отмяна на същите правни актове   – дело T-307/22 Жалбоподателите искат от Общия съд да отмени на основание член 263 ДФЕС Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна и Решение (ОВППС) 2022/351 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС.  Жалбоподателите изтъкват три основания в подкрепа на своята жалба:

С първото основание се твърди, че член 29 от ДЕС и член 215 от ДФЕС не предоставят правна основа съответно за обжалваното решение и за обжалвания регламент, и/или ответникът е надхвърлил установената в Договорите своя компетентност, в частност в дял V от ДЕС.

С второто основание се твърди, че обжалваният регламент и обжалваното решение нарушават член 11 и член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

С третото основание се твърди, че обжалваният регламент и обжалваното решение нарушават член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и представляват нарушение на правните норми относно прилагането на Договорите, и по-точно на общия принцип на добра администрация.

Кошлуков – запазен, рапорт даден

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Средният гражданин не знаеше нищо за Габриела Димитрова Наплатанова – Русева към момента, в който президентът я назначи за член на медийния регулатор, освен че е журналист от бТВ.

След проваления избор за генерален директор на БНТ вече имаме известна представа за нея като член на регулатор, който по закон е независим. В този много важен избор Наплатанова – Русева игра квотно, с удивителна аргументация като тази:

85F0D927-9D4F-4889-BC82-D290A4638D8F

Нейният глас можеше да бъде решаващ, защото тя не отрича качествата на Венелин Петков, но въпреки това била длъжна да остави колегите да преценят. Дано в бъдещите си участия като член на регулатора Наплатанова – Русева промени впечатлението, което остави с това изказване.

Президентската квота запази Кошлуков, това е ефектът от гласуването – независимо от обясненията за мотивите.

Симона Велева с гласуванията си показа нечетлив почерк. Да се дадат гласове в три посоки е неясно съобщение. Други казват, че е много ясно дори.

Останалите гласове не предизвикват изненада. Пролет Велкова – за Венелин Петков, Галина Георгиева – за Кошлуков.
Кошлуков е запазен, рапорт даден.

2

Ирина Величкова, кандидат за генерален директор на БНТ, заведе дело срещу СЕМ по повод провеждането на процедурата за избор, която завърши без избор.

Въпреки че отначало СЕМ декларира, че веднага ще обяви началото на нова процедура за избор на генерален директор на БНТ, впоследствие промени мнението си – и до момента нова процедура не е обявена.

Според регулатора причината за това е неяснотата, която би възникнала, ако бъде избран нов директор и същевременно съдът се произнесе в полза на Величкова. Регулаторът не е в състояние да подреди алгоритъм за излизане от тази евентуална ситуация, поради което се предпазва да влезе в нея. 

Накратко, между двете проблематични ситуации – безкраен мандат на Кошлуков (тоест никакъв мандат) и евентуални правни сложности, свързани с обжалването – СЕМ дава предимство на безкрайния мандат. 

Кошлуков е запазен.

3

Да не си помисли някой, че идеята е Кошлуков да е начело на БНТ до идващите избори. Нищо подобно. Изборите дойдоха, а на мандата не му се вижда краят. Но идват още избори.

Дневник следи делото, водено от Ирина Величкова. Първоначално Сашо Йовков, също кандидат, “е пожелал да участва лично в делото, но за днешното заседание се е разболял”. Заседанието е отложено.

На новата дата делото отново е отложено, този път защото Сашо Йовков иска съдът да задължи СЕМ да представи аудиозаписите от изслушванията на кандидатите на 27 и 28 юни и от заключителното си заседание на 29 юни, на което не се стигна до избор на нов генерален директор. Съдът е приел искането и е наредил СЕМ да предаде записите и като свидетел да се разпита стенографката от последното заседание. Следващото заседание на делото е насрочено за началото на ноември.

И да, Кошлуков като генерален директор на БНТ е запазен.

Защита на тайната на източниците: Цънцарова

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

За втори път журналистът и водещ в бТВ Мария Цънцарова е била викана на разпит в МВР с цел да разкрие източниците си за репортажа за ваксинираните срещу Covid-19 вече бивши народни представители от партия “Възраждане”, съобщава Медиапул.

Прокуратурата се е включила в натиска към Мария Цънцарова да издаде източниците си на информация, която разкри разминаването между думи и дела на популярния сред антиваксърите политик Костадин Костадинов, съобщават и други медии.

Би трябвало тази страница вече да е затворена, има ясни стандарти на Европейския съд за правата на човека, достатъчно много ги обсъждахме покрай безславния опит на Мавродиев да притиска медиите и да ги санкционира, ако не разкриват източниците си.

След анализ на практиката на ЕСПЧ писах преди години, че  към разкриване може да се премине, само когато:

  •  въпросната информация е в предмета на делото;
  •  не съществуват други начини за получаване на информацията;
  •  се докаже, че належаща обществена необходимост от разкриване на информацията надделява над правото на защита на тайната на източниците;
  •  съд или независима безпристрастна институция предварително направи оценка дали съществува неотложна социална необходимост и дали защитата на източниците и конкуриращите се интереси са добре балансирани.

В този случай четвъртото условие не е изпълнено. Тук относими са стандартите по решението на ЕСПЧ (Голям състав)  от делото Sanoma Uitgevers BV v Netherlands. Полицията  иска от журналист от изданието Autoweek диск със снимки от незаконни състезания с коли, тъй като има съмнение за участници с откраднати автомобили. Редакцията отказва, като се позовава на защитата на тайната на източниците. Прокурорът на Амстердам нарежда на главния редактор на Autoweek да предаде диска. Главният редактор отказва и е арестуван. Впоследствие   се обръща към ЕСПЧ за нарушение на свободата на изразяване. Съдът (Голям състав) се произнася, че има нарушение на Конвенцията, тъй като отсъстват адекватни правни мерки  за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ. Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна   и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще  бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.

СГС: Антон Кутев осъден от бивш министър на ГЕРБ за публично злепоставяне

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Николай Нанков е бивш министър в правителството на ГЕРБ, един от постоянните пътници в джипа на Борисов, от който ГЕРБ предаваше пряко обиколките на различни обекти.

Антон Кутев е говорител на служебното правителство.

СГС / съдия Даниела Христова с Решение №2413 от 7 септември 2022 осъжда Кутев да плати обезщетение от 50 000 лева на Нанков за нанесени неимуществени вреди.

Противоправността на деянието според СГС се изразява в това, че чрез словото е разпространена невярна информация за действия, които не са извършени от ищеца – подписване на договори за повече от 1 милиард лева, които не са обезпечени със Закона за държавния бюджет, квалифицирано от говорителя, като „нещо, което следва да стигне до прокуратурата. Защото то представлява форма на измама“, т.е. като противоправно деяние съдържащо данни за извършено престъпление – „очевидно ги мамиш“ и следва изброяване на жертвите – гражданите на които си обещал пътища, следващите управляващи, които ще трябва да плащат парите, което не са били осигурени.

Деянието

“Според говорителя, подписването на договори за заплащане на цени, които не са обезпечени с бюджет представлява измама и в този смисъл са разясненията, които е направил в текста на своето изказване на 13.08.2021 ,г. Освен, че си е послужил с наименование на изпълнително деяние, което осъществява състав на престъпление, а именно „измама“, говорителят е направил и морална оценка на деянието – „опит да бъдат излъгани много хора“. Пояснението в края на цитата е, че всички квалификации и разсъждения са на базата на „договор, който не е обезпечен финансово“, т.е., че Държавата не разполага с парите, за които се е задължила по тези договори.
Верността на твърденията изложени в изказването не са подкрепени нито с писмени , нито с гласни доказателства. Свидетелските показания, според които комисии са установили факта на необезпечените договори сключени през 2018 г. , т.е. тяхното съществуване и съдържание, което не съответства на Закона за държавния бюджет от 2021 г. съдът приема, като недостоверни, защото, на първо място, не се подкрепят от писмените доказателства и, на второ, са опосредени от лични впечатления, а предвид тогавашните позиции в администрацията на служебното правителство, вероятно и от лоялността на лицата, разпитани като свидетели.”

Стандартите според съда

“Изявления от длъжностни лица, натоварени със задължението да правят публично достояние определени факти, да съобщават решения и да информират обществеността за фазата на развитие на определен конфликт, следва да си служат с фрази, с които да не накърняват честта, достойнството и професионализма на конкретни личности, защото нито законът, нито етичните правила ги освобождава от отговорността за вреди в следствие на емоционални изблици или
преднамерено обмисляни политики за насочване на обществения негатив към определени хора. Служенето с фрази „мамиш“, „това е измама“ и изброяването на конкретни жертви, в това число и служебното правителство е изключително непрофесионално и макар да е обичай в политическото говорене, срещу него е нормата на чл. 45 от ЗЗД.”

Коментар на възраженията на ответника

“Според становището на пр. представител на ответника деянието, представлява фундаментален израз на принципа за свобода на словото. Изразът „свобода на словото“ има своя правен режим, който определя границите в правото на изразителя, да заяви публично своя позиция, по конкретен въпрос. Безспорно е, че на плоскостта на позитивно или негативно публично изразено отношение към определен факт, няма пречка субекта на свобода на словото да формулира изрази и/или да извършва действия, които да отличат позицията с характеристиките – одобрява, възхвалява/неодобрява, критикува. Това право е гарантирано чл. 39-41 от КРБ. В тази част, тя – КРБ съответства на чл. 10 ЕКПЧ, чл. 19 от МПГПП и чл. 11 от Хартата на основаните права на ЕС. Но когато субект на правото на свободното слово, твърди неверни факти за поведението на друг равнопоставен субект, който не е ограничен или лишен от граждански права по предвидения от закона ред, за деянията, които му се приписват и не са верни, нарушава неговите граждански права. Затова и нормата на чл. 45 от ЗЗД не е в противоречие с принципа „свобода на словото“.”


“Решение No 1/96 г. на КС допуска публичните личности да бъдат критикувани на „ниво по-високо от това, на което са подложени частните лица“. Критиката е изрязване не съгласие с действията на публичната личност, а не твърдение, че личността извършва престъпление като изброява нейните жертви. Между критика за сключени неизгодни договори, ревизия на неизгодните условия с изнасяне на информация за конкретни факти от една страна и съждения или твърдения за извършена измама от друга страна има съществена юридическа разлика, поради което, съдът не приема възражението, че деянието на ответника представлява упражняване на демократичен принцип – свобода на словото. Напротив, деянието представлява злонамерено действие за отклоняване на обществен негатив от тези към, които е насочен – управляващо служебно правителство, към конкретни личности.
Мотивите на това деяние са без значение за настъпилата вреда над тази, която се отнася до личността на ищеца, поради което съдът като лишен от правото на политически пристрастия, не ги обсъжда.
“Политическото говорене следва да се основава на принципи. Установяване на истината, преди манипулиране на общественото мнение, е фундамент на сериозната политика. Макар и пренебрегван до степен, в която обществото предполага, че моралът на политиците е дълбоко покварен, принципът за установяване на истината е основополагащ за съда /чл.10 от ГПК/. Затова съда, преди да прецени дали едно деяние е деликт или не, дава възможност на страните да докажат фактите, за които са направили публични твърдения. След като Конституционният съд приема, че публичните личности следва да поемат критики, на „ниво по-високо от това, на което са подложени частните лица“, то в случаите, при които те са извършили противоправни деяния“, би следвало да претърпят по-висока имуществена отговорност към претърпелия вредата. Впрочем вредите не са само за частноправния субект, който претендира обезщетение, те за цялото общество, което е било дезинформирано и за онази част от протестиращите, които са били насочени да търсят възмездие за незаплатения им труд от конкретни лица. Затова съдът приема, че когато противоправно деяние се извършва от политик или от лице, което изпълнява служебно политическа длъжност, то следва да понесе по-висока отговорност, а когато с деянието е нанесана вреда на друг политик, който не е извършител на приписваните му измамливи действия, то той има право на по-висок размер обезщетение. На обезщетение подлежат всички преки и непосредствени вреди. Пряка е вредата, която е в причинно-следствена връзка с деянието.
Отдръпването на симпатизанти от партията, в която членува ищеца е пряка последица от деянието, наред с тревогите, физическите неразположения, притесненията за близките, обясненията пред съпартийци, напускането на дома под страх от нашествия на протестиращи и подигравките на народните представител.

Не на последно място, следва да се има предвид, че задълженията на служебните правителства, както и гражданската отговорност на длъжностните лица, които се назначават, е да осъществяват властта, в името на сигурността на нацията, да действат надпартийно, а не в интерес на конкурентна партия, на която принадлежат. Затова тези лица, следва да се разграничават от политически пристрастия, като боравят в публичното пространство само с истината и да се въздържат от оценки, които не са основани на факти.

Освен всичко останало, разделението на властите, което е принцип на политическата структура на Р България, не допуска изпълнителната власт, независимо дали тя е изборна или служебно назначена, да обявява определени лица за извършители на престъпления, още по малко в правомощията на тази власт е да насочва протестиращи към възмездие, което не е постановено от съд. Такова поведение, представлява израз на анархистични намерения, които съда не само, че не толерира, а и възприема като политически примитивизъм.
По изложените съображения, настоящият съд приема, че претенцията е доказана по основание и по размер и следва да бъде изцяло уважена.”

Присъденото обезщетение

е 50 000 лева, представляващи обезщетение на нанесени неимуществени вреди, в следствие на публично изявление направено на 13.08.2021 г. в сградата на Народното събрание в качеството на говорител на МС на Р България, със следното съдържание:
„Извинявам се само, колеги, момент само. Искам в качеството си на говорител па
правителството малко уточнения. Значи става дума за това, дали ги има в бюджета сега
в актуализацията или не и защо ги няма. Няма ги по една проста причина – тези пари
трябваше да бъдат в бюджета тази година. Хората, които са подписали, а става дума,
кои са хората, става дума за Н. със сигурност, тоест за министъра, за зам. Министъра на
регионалното развитие и за министър-председателя. Когато се подписват договори за
повече от 1 млрд., които са необезпечени в бюджета, това противоречи на закона. Тоест
това е нещо, което трябва да стигне до прокуратурата. Защото то представлява форма
на измама. Когато обещаеш на някой 1 млрд. лв., когато ти очевидно не можещ да ги
платиш, защото тях ги няма в бюджета, ти не си предвидил тези пари в бюджета, а си
обещал да ги платиш, а си накарал хората да свършат работа за този 1 млрд., ти
очевидно го мамиш. Мамиш този, на който си обещал, мамиш работниците му, които са
отишли да работят и не могат да си получат заплатите, мамиш гражданите, на които си
обещал пътища, които няма как да станат, защото ти нямаш парите, мамиш следващите
управляващи в наше лице, които ще трябва да плащат пари, които на практика не са
осигурени. И тези пари не могат и не трябва да бъдат осигурявани през актуализация на
бюджета. Защото тези договори са сключени още тогава, когато се е правил предишният
бюджет. Така че смятам, че всички, които протестират, трябва да отидат на определен
адрес в Банкя или не знам, където живеят съответните Н. и компания, за да обяснят защо
са ги измамили, защо са подписали за милиарди договори, които не са предвидени в
бюджета. Те много добре знаят, че тези пари ги няма в бюджета и на практика в
момента поставят в ситуация всички нас. Да. ние бихме искали да платим на фирмите.
Само че тези пари ги няма в бюджета. Те знаят, че ги няма в бюджета. И сега, когато
П.А. пита – защо ги няма в актуализацията. А защо ги няма в бюджета? Защо подписахте
договори, като ги няма в бюджета. Това е измама. Друг е въпросът, че Наказателния
кодекс вероятно би трябвало да погледнем към Закона за бюджета, в който пише, изрично
има текст, че нямаш право да подписваш договори, които не са финансово обезпечени…
Задължително ще подадем всички възможни сигнали по този въпрос специално, защото пак
казвам, че аз лично считам, че това е, сега дали прокуратурата, аз не мога да давам нали
присъди, не мога да кажа дали това НК ще каже измама. Но категорично мога да кажа, че
тук става дума за опит да бъдат излъгани много хора. А дали, какво ще кажат
прокуратурата, нека си направят разследването, нека дадат резултатите. Дано
резултатите не са такива, като с Автомагистрали. Надявам се много по-бързо да ги
получим… Тук не става дума за прогнозни договори, а за договор, който не е обезпечен
финансово. Който в момента, в който изпълни, няма парите, които да плати бюджетът,
за да бъде изпълнен. “, на основание чл. 45 от ЗЗД
.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.”

Първи впечатления от решението

Съдия Даниела Христова не се позовава на практиката на ЕСПЧ, за разлика от адвоката на Кутев, но пък извежда свои стандарти, например: “служенето с “мамиш” е непрофесионално”; съдът като лишен от правото на политически пристрастия не обсъжда аргументи, които могат да имат политически характер – което очевидно не е вярно; при спор между двама политици (а не между двама души въобще) този, който не извършва измамливи действия, има право има право на по-висок размер обезщетение.

Решението съдържа и изводи и квалификации, които са с неясна аргументация, например “Такова поведение, представлява израз на анархистични намерения, които съда не само, че не толерира, а и възприема като политически примитивизъм.

  решение Нанков срещу Кутев / СГС_7 септември 2022

Предизборната кампания във Facebook: “Възраждане” и всички останали

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Капитал за фейсбук кампанията преди изборите на 2 октомври 2022

През последния месец общо 37% от всички интеракции със страници и профили на политически партии са на такива, свързани с “Възраждане” – над 1.4 млн. харесвания, споделяния и коментари. На далечно второ и трето място са ГЕРБ (17%) и “Продължаваме промяната” (10%).

Зад успеха на Костадинов и “Възраждане” в социалните мрежи стои едно просто обяснение със сложни измерения: Костадинов не е точно политик. Той е по-скоро инфлуенсър, който качва редовно съдържание и кара съвсем гласно стотиците си хиляди последователи да го споделят и коментират (което те правят), за да може то да се появи във фийда на колкото се може повече хора. Освен това профилът залага на снимки, кратки видеа и компактни послания – такива, каквито алгоритъмът на Facebook харесва и често препоръчва на потребителите.

Годишен доклад на ДАНС за 2021 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Годишният доклад на ДАНС за 2021.

Свободна Европа:

Намесата на Русия във вътрешната политика на България е описана в годишния доклад на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), който е одобрен от Министерския съвет. Разсекретената част от документа за средата на сигурност, в която е преминала миналата година, е публикувана на сайтовете на службата и на правителството.

“От средата на 2021 г. Руската федерация стартира мащабна хибридна кампания за предефиниране на европейската архитектура за сигурност съобразно стратегическите си интереси, включващи прекратяване разширяването на НАТО на изток и запазване на руското влияние в съседни държави.

Тези действия прераснаха през 2022 г. в безпрецедентната в новата европейска история руска военна агресия спрямо Украйна, която ерозира международния правов ред, доведе до усилване на икономическите рискове в глобален план и създаде нов вектор на миграция”, пише в доклада.

“Същевременно руската инвазия подсили единството на Европейския съюз и НАТО и решимостта за защитата на общите ценности и интереси и за намаляване на зависимостта от Русия в сферата на енергетиката и отбраната, които Москва активно използва в рамките на хибридния си инструментариум”, казват от контраразузнаването за първи път.

Според доклада за хибридните си атаки Русия ангажира “дипломация, военна сила, специални служби, икономически лостове и зависимости (основно в енергийната сфера), информационни пропагандни и дезинформационни кампании и кибератаки”.

Имаме новина: Путин плащал на чужди политици (Капитал)

Отворено писмо до Евронюз по повод прокремълска пропаганда в рускоезичната версия на телевизията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Украинската медийна общност изпрати отворено писмо до инвестиционната компания Alpac Capital, която наскоро придоби контролния пакет акции в телевизионния оператор Euronews,   и до Европейската комисия (ЕК).

Водещите медийни групи в Украйна (1+1 Media и StraLight Media),  Министерството на културата и информационната политика,  общественото радио на Украйна, обществената телевизия,  Mediarukh и други  организации заявяват, че версията на руски език на Euronews „се занимава с масова ежедневна медийна манипулация по темата [войната в Украйна] и „на зрителите неусетно се налага проруско разбиране за причинно-следствените връзки на случващото се в Украйна, за ролята на Русия в тези процеси, за отговорността на страните във войната и т.н.”.

Отвореното писмо е придружено от  анализ на материали, публикувани в продължение на пет дни (понеделник-петък, 15.08-19.08) в рускоезичната версия на Euronews.

Струва си да се замислим какво би показал анализът на материали за съдържанието на някои канали тук.

Авторите на писмото призовават и всички заинтересовани журналисти, представители на обществени организации и медийната общност от цял ​​свят да се присъединят към подписалите отвореното писмо. Това може да стане чрез изпращане на заявка до prgroup@1plus1.tv.