Tag Archives: Media Law

Хора на Орбан финансират Euronews

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

AFP съобщава, че близки до унгарския премиер Виктор Орбан са участвали тайно в купуването на канала Euronews според съвместно разследване на унгарски, френски и португалски медии.

Базираният в Португалия инвестиционен фонд Alpac Capital купува мажоритарен дял в Euronews през 2022 г., но поне една трета от средствата идват от източници, свързани с Орбан, разкриват унгарският разследващ уебсайт Direkt36, френският всекидневник Le Monde и португалското седмично списание Expresso. Унгарският инвестиционен фонд Szechenyi Funds е внесъл 45 милиона евро, се казва в доклада, позоваващ се на вътрешни документи.

Предполагат се политически причини. Хората, които правят инвестицията, са били инструктирани нищо да не се оповестява публично. Основният комуникационен партньор на унгарското правителство New Land Media също е предоставил дългосрочен заем от 12,5 милиона евро на местно дъщерно дружество на Alpac Capital, участващо в придобиването. Но в мейл до AFP шефът на пресата на Орбан Берталан Хаваси каза, че унгарското правителство “не знае нищо” за сделката.

Ръководителят на купувача Alpac Capital Педро Варгас Давид е син на бивш член на Европейския парламент Марио Давид, бивш съветник и личен приятел на Орбан.

Стартиран през 1993 г. от около 20 европейски канала, Euronews първоначално излъчва от Лион на 15 езика с редакционен екип от 400 журналисти. Сега седалището е преместено в Брюксел, а екипът е съществено редуциран. Синдикатите посочват рекламни договори, подписани със страни като Азербайджан или Саудитска Арабия, като казват, че те влияят върху съдържанието. Има и реакции срещу начина, по който се отразява войната в Украйна.

Точно преди две години съм писала по въпроса за ролята на ТВ Европа, брандирана като Евронюз България и връзките на телевизията -майка с Орбан, а точно преди три години – за телевизионера Добрин Иванов.

Толкова по въпроса за Евронюз България.

Граждански организации призовават срещу политическата пропаганда и дезинформацията, основани на AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Повече от 200 граждански организации призовават интернет компаниите да засилят мерките срещу основаната на изкуствен интелект дезинформация, съобщава WP.

Милиарди гласоподаватели се отправят към урните тази година на избори по целия свят. Коалицията от активисти писа до главните изпълнителни директори на Meta, Reddit, Google и X, както и до други големи компании, призовавайки ги да приемат по-агресивни политики, които биха могли да спрат вълната от опасна политическа пропаганда. Тези допълнителни стъпки са критични през 2024 г., като се има предвид, че повече от 60 държави провеждат национални избори – а платформите са един от най-важните начини, по които хората обикновено получават информация.

Технологични компании като Meta и Google съобщават, че работят върху системи за идентифициране на генерирано от AI съдържание с воден знак. Meta обяви, че ще разшири политиката си за етикетиране на AI.

Активистите призовават технологичните компании да бъдат по-прозрачни по отношение на данните в основата на AI, и ги критикуват за неефективните мерки срещу политическата дезинформация. X, например, промени някои от правилата си срещу дезинформация и позволи на крайнодесните екстремисти да се върнат към платформата. Meta предлага на потребителите опцията да се откажат от програмата за проверка на фактите на компанията, позволявайки на маркирани публикации все пак да бъдат приоритизирани в новинарските емисии. YouTube отмени политиката, забраняваща видеоклипове, фалшиво насърчаващи идеята, че изборите през 2020 г. са били откраднати, а Meta започна да разрешава подобни твърдения в политически реклами.

Междувременно масовите съкращения в X, бивш Twitter, и в други големи технологични компании драстично намали екипите, популяризиращи точна информация онлайн. Ако технологичните компании не се активизират, опасната пропаганда в социалните медии може да доведе до екстремизъм или политическо насилие, твърдят активистите.

Манифест на Европейската федерация на журналистите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди изборите за Европейски парламент 2024 Европейската федерация на журналистите представи програмен акт – Манифест, в който се призовава обществото да подкрепя журналистиката като общо благо и да работи в следните три направления:

Насърчаване на жизнеспособна журналистика

  • Прозрачно финансиране; 
  • Независимост и устойчиво финансиране на обществените медии;
  • Tax Big Tech: гарантирано възнаграждение от платформи за публикувано журналистическо съдържание;
  • Осигуряване на справедливо възнаграждение и авторски права за журналистите;
  • Постоянен бюджет на ЕС за проекти за независима журналистика, медийна грамотност, наблюдение на нарушения и друга помощ.

Насърчаване на безопасността на журналистите

  • Мерки за безопасна среда за журналистите;
  • Недопускане на безнаказаност за посегателства срещу журналисти;
  • Anti-SLAPP мерки;
  • Мерки срещу незаконното разполагане на шпионски софтуер срещу журналисти.

Регулиране на генеративния изкуствен интелект

  • Прозрачност на данните за обучение и изкуствено генерирано съдържание ;
  • Възнаграждение на авторите за съдържание, генерирано от AI, използвайки журналистическа работа;
  • Разработване на насоки за отговорно използване и развитие на журналистически AI;
  • Обучението на журналистите и заетите в медиите, влючително за предотвратяване на злоупотреба с генеративен изкуствен интелект за създаване на невярна и дезинформация.

НС отхвърли предложението за забрана на рекламата на хазарта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Народното събрание с гласовете на ГЕРБ, ПП – ДБ и ДПС отхвърли предложение за промени в Закона за хазарта за забрана на рекламата на хазартните игри.

Вносителите от Възраждане са предложили забрана и на пряката, и на непряката реклама, като в срок от две години се забрани непряката реклама на спортни мероприятия, което според вносителите ще освободи спортните клубове от грижата да осигуряват спонсорство от организатори на хазарт.

Тезата на опозицията е, че предложението за забрана е отхвърлено, защото мнозинството не иска да загуби благоприятното си медийно отразяване. А – наистина – защо забраната е отхвърлена? Не е ли ясно какво показва балансът между да има и да няма повсеместна реклама на хазарта?

Дневник

Сега

БНР закри програмната дирекция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според протокол от 7 март 2024 за заседанието на Управителния съвет на Българското национално радио, по предложение на генералния директор се приема промяна в щатното разписание на Българското национално радио. Закрива се Програмна дирекция с численост 6 (шест) щатни бройки: една щатна бройка от длъжността „програмен директор“, една щатна бройка от длъжността „координатор“, Отдел „Информация“ с численост 2 (две) щатни бройки от длъжността „главен експерт“ и Отдел „Програмни анализи“ и подчинения сектор „Мониторинг на програмите“ с численост 2 (две) щатни бройки, съответно една щатна бройка от длъжността „главен експерт“ и една щатна бройка от длъжността „редактор“.

По-долу в протокола се посочва, че всички от дирекцията остават част от екипа на БНР, съответно дейностите анализ и мониторинг ще продължат да се извършват.

Даниела Късовска, досегашен програмен директор, изпраща жалба до СЕМ, в която се казва, че закриването на дирекцията е спешно, без мотиви и “има потенциала да компрометира процеса на саморегулация на БНР, да маргинализира редакционната отговорност и обезцени контролната дейност, свързана с придържане към професионалните стандарти.” В жалбата се казва, че закриването е “наказателна акция заради решението на Програмния съвет свързано с неизлъченото интервю с руския посланик Елеонора Митрофанова през декември 2023 г. и моята роля като председател на Съвета”. Изнася се още, че “в част от мониторинговите доклади са констатирани нарушения на ЗРТ или на редакционните стандарти. След нито една такава констатация обаче не ми е известно да са предприемани никакви действия от ръководните органи на съответната програма или на БНР.” Поставя се въпрос действало ли е ръководството на БНР под външен натиск и ако е така – чий е той. Ако закриването е резултат от външен натиск в полза на чужда държава, обявила нашата за неприятелска, то има ли риск за националната ни сигурност, при положение, че се касае за решение на управителен орган на обществената медия, която е част от системата за национална сигурност?

Управителният съвет обосновава решението си в позиция, наречена Редакционната демокрация няма нужда от посредник, публикувана на сайта на БНР. Основната теза в позицията е, че решението е взето на професионална основа. Друга теза, изведена и в заглавието, е, че според УС управлението на програмите е по-ефективно без посредничеството на административна структура. За целта се подчертава отново разликата между Програмен съвет като орган на саморегулиране и Програмна дирекция като административна структура. А по повод връзката между решението на УС и спряното интервю се изяснява, че интервюто с руския посланик не е спряно от бившия Програмен директор, тъй като това не е в неговите правомощия, нито в правомощията на Програмния съвет – предвид независимостта на програмите. Решението е взето от директора на програма “Хоризонт”. 

Асоциацията на европейските журналисти – България призовава Съвета за електронни медии да изслуша генералния директор на Българското национално радио и членовете на УС на радиото относно решението им от 7 март за закриване на Програмна дирекция, а също така Даниела Късовска, бивш директор на закритото звено, и журналисти от дирекцията. Ръководството на радиото би трябвало да обясни пред регулатора по какъв начин ще се осъществява вътрешната саморегулация в БНР от тук нататък, се казва в позицията на АЕЖ – България.

На сайта на БНР има и информация за обсъждане в СЕМ по същата тема. Съветът е отхвърлил предложението на члена на регулатора Пролет Велкова да бъде изслушан генералният директор на Българското национално радио във връзка със закриването на Програмната дирекция на БНР и постъпила жалба от доскорошния ѝ ръководител Даниела Късовска. “Против” са гласували председателят на СЕМ Соня Момчилова, Габриела Наплатанова и Галина Георгиева, а “за” – Пролет Велкова и Симона Велева. Аргументът на Велкова е, че става въпрос за обществен интерес. 

Соня Момчилова е “изразила опасение, че с подобно изслушване на генералния директор има риск СЕМ да влезе в ролята на цензор. А и автономността и независимостта на генералните директори, както и отговорността, която те трябва да носят за кадровите решения, които поемат, мисля, че е нещо, което трябва да се поощрява, дори да се насърчава. Директорът трябва да има свободата да прави своите промени. Няма свещени крави”.

Да видим фактите. Факт е, че саморегулирането не се осъществява от щатните служители на Програмната дирекция, а от Програмния съвет, който включва и главните редактори на всички програми – които отговарят за съдържанието. Факт е, че спирането на интервюто на Митрофанова е извън правомощията (и в този смисъл извън заслугите) на Програмната дирекция.

Дали има спрени доклади на Програмна дирекция за нарушения – ние не знаем. Ако са предоставени на СЕМ и свидетелстват за чадър, нека получат публичност. Факт е обаче, че Комисията за журналистическа етика в последните месеци има няколко решения по постъпили жалби срещу БНР, свързани предимно с водещия Петър Волгин, вж напр. решенията по жалба на Р.З.К. срещу БНР, по жалба 11-003 срещу БНР и др., (изключвам казуса Царевна, за който имаше реакция в БНР) – въпреки тези решения констатираните проблеми остават, цитирам решението по жалба 11-006:

Предаването Политически некоректно – независимо какъв е бил неговият замисъл – не е форум за обществени дебати. Идеи, към които в обществото има противоречиво отношение, се  разпространяват безкритично и безалтернативно в ефира на общественото радио в противоречие с етичните принципи на българските медии. Като се самообявява за „опозиция на господстващия медиен дискурс“, водещият [жалбата е за съботната емисия] се самоизключва от задължението да спазва етичния принцип за плурализъм на гледни точки (т. 1.1.5:  В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки.).

.

Руската пропаганда в България онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувани са нови анализи на екип на Фондацията за социални и хуманитарни изследвания.

БЮЛЕТИН, бр. 3: Руската пропаганда в България онлайн (юли-септември 2023 г.)

БЮЛЕТИН, бр. 4: Руската пропаганда в България онлайн (октомври-декември 2023 г.)

Още информация от проф. Димитър Вацов пред БНР:

“Нашата фондация следи една мрежа от около 400 сайта “гъби” – роботизирани сайтове с едно и също съдържание. Тази мрежа гравитира около “Блиц”, която се свързва с Делян Пеевски, без да можем да докажем категорично, че е така. Тези сайтове бяха създадени през ноември 2022, непосредствено около началото на горещата война в Украйна. Първо, през март 2022 бяха 7-8, през ноември станаха 370. И те започнаха да разпространяват руски пропагандни послания включително чрез директни преводи от руските медии и военни кореспонденти. Тези сайтове биват ретранслирани в социалните мрежи вероятно през хора, на които се заплаща да споделят това съдържание. Тази огромна машина избълва в началото на 2023 над 150 хиляди публикации, които въртят руски опорки и си представете колко пъти са споделени в социалните мрежи, и какъв ефект имат върху потребителите. Тази машина започна полека да спада през второто и третото тримесечие на миналата година, интересното е, че в последното тримесечие на 2023 внезапно тази машина започна да пада. От 150 хиляди падна на 60 хиляди публикации, които тиражират руски опорки и то много по-смекчени. 

И забележете, какво съвпадение – рязко в същите тези сайтове изгря Делян Пеевски като пръв евроатлантик. Те започнаха да тиражират изцяло новото му лице на евроатлантически ястреб. Като гледам как текат патакламите около правителството, очаквам пак да видим обратния резултат, тъй като самият Пеевски, карайки се с Христо Иванов, тия дни се върна към добре овладяната от него руска реторика.

Трябва да кажем, че Пеевски е човекът, който 2013-2014 чрез собствената си тогава медийна група и присъдружни медии, той въведе руските пропагандни клишета в българското медийно пространство. През 2013 за първи път тези руски опорки бяха вкарани за омаскаряване на тогавашните протести срещу Пеевски и Орешарски. От медиите на Пеевски – “Телеграф”, “Блиц” и т.н. Те започнаха да наричат протестиращите “соросоиди”, “либерасти”, “толерасти”, “гендари” – все изрази, директно взети от руския език. Това са калки от руски език и изобретени от руската пропагандна машина да омаскарява на последните големи протести в Русия на Балатая през 2011-2012 и след това за всяка гражданска съпротива, която излезе на терен.

Този репертоар за омаскаряване на граждански, икономически и политически противници на всеки, който ти е неудобен, чрез метода на бухалката, беше вкаран от медиите на Пеевски в България.”

За неикономическия контрол при концентрациите на медийния пазар

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Консерваторите в британския парламент са внесли законопроект, който да не допуска чуждестранни лица да придобиват медии в Обединеното кралство. Повод за законодателното предложение е проявеният интерес към евентуалното придобиване на важни за консерваторите медии – Telegraph и Spectator – от консорциум с участието на Обединените арабски емирства.

Български медии са отразили очакваната сделка в светлината на развитията в британския политически живот. Това е интересно, но в сравнителен план заслужава да се отбележи друго: в Обединеното кралство законодателството предвижда т.нар. двоен контрол при сливане и придобиване на медии – от страна на конкурентния регулатор, а също и от Ofcom, регулатора за медии и електронни съобщения. Вторият доклад се отнася до отражението на евентуалната сделка върху медийния плурализъм.

Сега Луси Фрейзър, министър на културата, разглежда докладите, представени от регулаторите на конкуренцията и медиите, за това дали е необходимо по-подробно разследване на планираното придобиване от консорциума, пише The Guardian. Според медиите тя е изпратила писмо до консорциума, в което съобщава, че е наясно, че консорциумът има връзки с медийни организации, които са били критикувани за пристрастни възгледи, поради което смята, че може да има въздействие върху медийния плурализъм в Обединеното кралство.

Паралелно с това интерес към изданията е проявил и Мърдок, който очевидно е по-благоприятен вариант за консерваторите.

Разбира се, помним, че Обединеното кралство не е в ЕС, а в Съюза са гарантирани четирите свободи. Затова акцентът е не върху забраната (тя и още не е действащо право), а върху анализите и оценките, които законодателят е предвидил още от времето, когато Обединеното кралство беше в ЕС.

2

В България е имало идеи за въвеждане на двоен контрол при медийни концентрации, но те са отхвърляни. Сега обаче двойният контрол се предвиди в регламент. Приетият вече и още непубликуван в Официален вестник на ЕС Законодателен акт за свободата на медиите предвижда двоен контрол в член 22:

Член 22
Оценка на концентрациите на медийния пазар

1.    Държавите членки предвиждат в националното право материалноправни и процесуалноправни правила, които дават възможност за оценка на концентрациите на медийния пазар, които биха могли да окажат значително въздействие върху медийния плурализъм и редакционната независимост. Тези правила трябва да:

a)    са прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни;

б)    изискват от страните, участващи в концентрацията на медийния пазар, да уведомяват предварително съответните национални органи или служби за такава концентрация или да предоставят на тези органи или структури подходящи правомощия да получават необходимата информация от тези страни за оценка на концентрацията;

в)    определят националните регулаторни органи или служби като отговарящи за оценката    или гарантират тяхното участие по същество в такава оценка;

г)     определят предварително обективни, недискриминационни и пропорционални критерии за уведомяване за такива концентрации на медийния пазар   и за оценяване на въздействието   върху медийния плурализъм и редакционната независимост;

д)    определят предварително сроковете за приключване на оценката.

Оценката на концентрации на медийния пазар, посочена в настоящия параграф, се различава от оценките съгласно националното право и правото на Съюза в областта на конкуренцията, включително предвидените съгласно правилата за контрол върху сливанията. Тя не засяга член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004, когато той е приложим.

2.    При оценката на концентрации на медийния пазар, посочена в параграф 1, се вземат предвид следните елементи:

a)    очакваното въздействие на концентрацията на медийния пазар върху медийния плурализъм, включително нейните последици за формирането на общественото мнение и за многообразието на медийните услуги и медийното предлагане на пазара, като се вземат предвид онлайн средата и интересите, връзките или дейностите на страните в други медийни или немедийни предприятия;

б)    гаранциите за редакционна независимост, включително мерките, предприети от доставчиците на медийни услуги   с цел гарантиране на независимостта на    редакционните решения;

в)    дали при липсата на концентрация на медийния пазар съответните страни, участващи в концентрацията на медийния пазар, ще продължат да бъдат икономически устойчиви и дали съществуват възможни алтернативи за гарантиране на тяхната икономическа устойчивост;

г)    когато е целесъобразно, констатациите в годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона по отношение на плурализма и свободата на медиите; и

д)    когато е приложимо, ангажиментите, които всяка от страните, участващи в концентрацията на медийния пазар, може да предложи за защита на медийния плурализъм и редакционната независимост.

3.    Комисията, подпомагана от ЕСМУ, приема насоки относно елементите, посочени в параграф 2, букви а), б) и в).

4.    Когато има вероятност концентрацията на медийния пазар да засегне функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги, съответният национален регулаторен орган или служба се консултира предварително с  ЕСМУ относно своя проект на оценка или  на становище.

5.    В сроковете, определени от ЕСМУ в неговия процедурен правилник, ЕСМУ изготвя становище по проекта, посочен в параграф 4, като взема предвид елементите, посочени в параграф 2, и предава това становище на съответния национален регулаторен орган или служба и на Комисията.

6.    Националният регулаторен орган или служба, посочени в параграф 4, отчитат в максимална степен становището, посочено в параграф 5. Когато този национален регулаторен орган или служба не се съобрази изцяло или отчасти със становището, този орган или служба предоставя на ЕСМУ и на Комисията в сроковете, определени от ЕСМУ в неговия процедурен правилник, мотивирана обосновка, с която обяснява позицията си.

3

Регламентите действат пряко, но – както се вижда – няма да мине без национално законодателство, което най-малко да определи органа, който ще извършва неикономически контрол, и процедурата, в която този неикономически контрол ще бъде вземан предвид. Подготовка за прилагането на регламента трябва. Не само по въпроса за оценката на концентрациите.

И информационна кампания за прилагането на регламента трябва. Защото кампанията срещу регламента не е стихвала – първо срещу приемането, сега срещу прилагането. Епицентър, Гласове, Поглед Инфо, Лентата са само част от сайтовете, които публикуват тези от този спектър.

Капитал за медиите в Полша: как се реформират завладяни медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Желанието за контрол над медиите не е нещо, което се случва само у нас. През последните осем години бившата управляваща партия “Право и справедливост” (PiS) в Полша контролираше изцяло обществените медии, използвайки ги като средство за политическа пропаганда. Сега Доналд Туск иска да промени това.

В интервю с “Капитал” зам. главният редактор на Gazeta Wyborcza Пьотр Сташински разказва за случващото се там. Разговорът с него представлява своеобразен урок за това каква трябва да бъде ролята на медиите. 

Препоръка за борба с фалшификатите и защита на интелектуалната собственост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 19 март 2024 Европейската комисия прие Препоръка с мерки за борба с фалшифицирането онлайн и офлайн и за по-ефективно прилагане на правата върху интелектуалната собственост.

Препоръката има за цел да насърчи сътрудничеството между носителите на права, доставчиците на услуги и правоприлагащите органи. Това са политически инициативи за борба с фалшифицирането и укрепване на прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

Комисията ще направи оценка на въздействието на препоръката в срок от три години след приемането ѝ. Препоръката е продължение на Плана за действие в областта на интелектуалната собственост от 2020 г., в който Комисията се ангажира да подобри правоприлагането в областта на интелектуалната собственост.

Обществените медии в Словакия под заплаха: съобщение на EBU

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Eвропейският съюз за радио и телевизия, обединението на обществените медии в Европа (EBU) е силно обезпокоен от законопроект в Словакия, който застрашава редакционната независимост на неговия член Радио и телевизия Словакия (RTVS).

Съгласно законопроекта RTVS ще бъде преименуван, след което всички настоящи членове на управителния съвет на RTVS, включително генералния директор, ще бъдат освободени. Новият управителен съвет се предвижда да бъде съставен от седем членове – трима, назначени от Министерството на културата и четирима от парламента, контролиран от правителствената коалиция. Генералният директор ще бъде назначен от този съвет, който също ще има правомощието да освобождава ръководството от длъжност на всякакви основания.

Генералният директор на EBU Ноел Къран каза: „Това изглежда е слабо завоалиран опит да се превърне словашкият обществен оператор в контролирана от държавата медия.  Това би било опасна стъпка назад за демокрацията и свободата на изразяване. Независимите, обективни обществени медии служат като крайъгълен камък на едно здраво общество, като предоставят на гражданите разнообразни гледни точки и държат отговорни властимащите. Трябва с всички сили да защитим целостта и независимостта на RTVS, което е от съществено значение за насърчаването на информирано гражданство и защитата на демократичните ценности.“ 

Предложеният закон би бил в нарушение на различни международни стандарти като Препоръката на Съвета на Европа CM/Rec (2012)1 на Комитета на министрите към държавите-членки относно управлението на обществените медии (PSM), която изисква редакционна и оперативна независимост, и новоприетия Законодателен акт за свобода на медиите в ЕС (EMFA), който определя строги гаранции за независимото функциониране на PSM. EBU подчертава, че законопроектът е в пряко противоречие с доклада за върховенството на правото в Словакия, който препоръчва укрепване на правилата и механизмите за подобряване на независимото управление и редакционната независимост на обществените медии, като вземе предвид европейските стандарти за обществените медии“.

“Призоваваме словашките власти да преразгледат предложението си, да позволят открит обществен дебат, да се приведат в съответствие с международните стандарти и предстоящото законодателство на ЕС и да направят всичко по силите си, за да гарантират правилното функциониране на свободната преса и независимите обществени медии в тяхната страна”, пишат от EBU.

В Полша Право и справедливост бяха превърнали обществените медии в пропагандна машина, поради което правителството на Туск, дошло на власт в края на 2023, беше изправено пред трудната задача да гарантира независимост на обществените медии и на регулатора, без да прилага методите за намеса на Право и справедливост. Полша има два обществени оператора: телевизия и радио, което управлява пет национални и множество регионални станции – сега всички 17 обществени радиостанции официално са в ликвидация, а телевизията е с изцяло ново ръководство.

Обществените медии и в двете държави се следят внимателно и със загриженост от ЕС и международните организации.