Tag Archives: Media Law

Атанас Бостанджиев – неофициално с интерес към Нова телевизия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Неофициално първоначален интерес към Нова телевизия е изразил новият собственик на Левски Атанас Бостанджиев. По начало финансист и банкер, преди месец – на 24 април 2026 година Бостанджиев е обявен за нов мажоритарен собственик на българския футболен клуб ПФК „Левски“ (София).

По два начина – “неофициално” и “първоначален” – авторът в Капитал ни предупреждава, че засега промени няма. Все пак статията е за отбелязване, защото съдържа обзор на евентуални участници и евентуални събития на пазара, свързани с намеренията на компанията – майка на Нова телевизия.

Кой е Атанас Бостанджиев

За руската връзка: “Атанас Бостанджиев е роден в България, учил е в САЩ, работил е за Merrill Lynch и Goldman Sachs, когато изненадващо решава да замени работата си в световни финансови гиганти заради VTB Capital – глобалното инвестиционно звено на руската Внешторгбанк. Българското подразделение на VTB Capital се ръководеше от бившия финансов министър Милен Велчев и неговия брат, а през него руснаците притежаваха около 9% от акциите на Корпоративна търговска банка. “ВТБ Капитал” беше спонсор на “Левски” между 2012-2013 г. Заради връзките с ВТБ Бостанджиев е квалифициран от американското финансово разузнаване като “политически свързано лице” с Русия в доклад от 2017. Бостанджиев твърдеше пред “Капитал”, че неговата квалификация е била с 10-годишен период на давност и е изтекла през 2023 г.”

Има още факти в Булевард България, а и в други медии – например FT съобщава, че Атанас Бостанджиев е предлагал на Гана да осигури за тази държава руската ваксина срещу Covid-19. Този именно човек има интерес към Нова телевизия.

Обединено кралство: Очаква се Зелена книга за изключване на цифровата наземна телевизия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Правителството на Обединеното кралство готви планове за изключване на цифровата наземна телевизия (DTT), като ще са необходзими предпазни мерки за по-възрастните, уязвимите и нискодоходните аудитории. Правителството подкрепя дългосрочния преход от традиционните ефирни сигнали към доставяната чрез интернет телевизия (IPTV), но само когато и където има широколентов достъп.

Очаква се условията да бъдат изложени в предстояща Зелена книга – това е документ, който ще бъде изготвен и представен за обсъждане от правителството. Условията включват достъп до супербърз широколентов достъп, прости телевизионни интерфейси за стрийминг и поддръжка от телевизионни оператори и интернет доставчици за зрителите, чиято наземна телевиизя се изключва.

Съгласно действащото законодателство цифровата наземна телевизия е гарантирана поне до 2034 г. Участниците в кампанията твърдят, че преходът трябва да бъде удължен до 2040 г., предупреждавайки, че уязвимата аудитория в противен случай може да има проблеми.

Обществените радио- и телевизионни оператори, включително BBC, ITV и Channel 4, подкрепят преминаването към онлайн разпространение, като твърдят, че поддържането на наземни преносни мрежи е все по-скъпо, тъй като гледането се променя онлайн.

Телевизиите вече стартираха Freely, базираният на стрийминг наследник на Freeview, предлагайки канали на живо и при поискване през широколентов достъп. Ключов въпрос остава достъпността. Смята се, че правителството проучва подкрепа за приблизително един милион домакинства. Говорител на DCMS е заявил, че решението дали да се разшири DTT след 2034 г. ще бъде взето „възможно най-скоро“.

България изключи аналоговия сигнал през 2012, като планът за цифров преход не беше приложен особено успешно, поради съзнателно ограничената конкуренция в DTT от правителството на Станишев в полза на Цветан Василев. Много по-късно Съдът на ЕС констатира в решение 376/13, че нито Тройната коалиция и Станишев, нито по-късно ГЕРБ са отстранили посочените от Комисията проблеми. И вместо два търовски и един обществен мултиплекс с национален обхват и на втори етап – регионални мултиплекси – набързо се оказахме с един -единствен национален мултиплекс – и той ни е много.

Та в този ред на мисли – къде е българският план за изключване на DTT?

Мъск загуби дело за 150 млрд. долара срещу Open AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Федерално жури в Оукланд, Калифорния, единодушно отхвърля иска на Илон Мъск срещу OpenAI и неговите ръководители, съобщава The New York Times. Журито приема, че Мъск е изпуснал тригодишния давностен срок, тъй като е бил наясно с преструктурирането на OpenAI още през 2021 г. Делото не стига до същинско разглеждане на обвиненията за неправомерно обогатяване, решението е изцяло процесуално — заради пропуснатия срок.

Мъск е завел делото през 2024 г. като твърди, че OpenAI неправомерно е преминала от първоначалната си форма на нестопанска структура към хибриден модел с търговска дейност. Той настоява, че ръководството е действало в собствен интерес, а корпорацията Microsoft — като голям инвеститор — е „съдействала“ за това. Според информацията, представена в съда, Мъск е дарил около 38 млн. долара за създаването на OpenAI като нестопанска организация, но по-късно се почувствал измамен, след като компанията създала и търговско дружество. Журито обаче отхвърля всички претенции поради изтеклата давност. Съдия Ивон Гонсалес Роджърс незабавно потвърждава решението на журито.

Мъск вече е заявил, че ще обжалва, но съдията е дала да се разбере, че е готова да отхвърли подобна жалба „на момента“. Според Ню Йорк Таймс “резултатът запазва статуквото в надпреварата в Силициевата долина за развитие на изкуствения интелект, като OpenAI запазва ролята си на една от най-важните компании в технологичната индустрия. Решението осуетява усилията на Мъск да взриви организацията, която той помогна да бъде създадена през 2015 г.”

Съд на ЕС: Правото на справедливо възнаграждение за издателите е съвместимо с правната уредба на Съюза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС (голям състав) по дело C-797/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) с акт от 12 декември 2023 г., постъпил в Съда на 21 декември 2023 г., в рамките на производство по дело Meta Platforms Ireland Ltd срещу Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni.

Развитието на цифровите технологии промени коренно медийния сектор, и по-специално сектора на печатната преса, който се сблъска с промените в навиците на потребителите, с разрастването на услугите за онлайн преглед на пресата и с конкуренцията на новите цифрови канали. Тези промени доведоха до драстичен спад в приходите на издателите, което застраши техния икономически модел и тяхната съществена роля в демократичните общества. За да се противодейства на този проблем бяха предприети няколко законодателни инициативи, сред които е и Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар. Тази директива въвежда специално сродно право в полза на издателите на публикации в пресата за онлайн използване на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество, като им позволява по-специално да разрешават или да забраняват подобно използване.

Италианският законодател транспонира посочената директива, като предвижда в полза на издателите право на справедливо възнаграждение за онлайн използването на техните публикации, както и механизъм, насочен към гарантирането на това възнаграждение. По този начин италианското законодателство задължава доставчиците на услуги да договарят такова възнаграждение с издателите, без да ограничават видимостта на съдържанието в резултатите от търсене по време на тези преговори, както и да предоставят данните, необходими за неговото изчисляване. Освен това то възлага на Органа за регулиране на съобщенията (AGCOM) да установи критериите за определяне на това възнаграждение, да го определи сам, ако не бъде постигнато съгласие, и да гарантира спазването на задължението на доставчиците за предоставяне на информация, включително посредством налагане на санкции.

През 2023 г. въз основа на това национално законодателство AGCOM установява критериите за определяне на справедливо възнаграждение за онлайн използването на публикации в пресата от доставчиците на услуги на информационното общество.

Един от тези доставчици, Meta Platforms Ireland, подава жалба за отмяна на това решение пред Регионален административен съд Лацио (Италия). Meta оспорва съвместимостта на въпросното решение и на посоченото италианско законодателство с правото на Съюза, по-специално с Директивата и със свободата на стопанската инициатива, гарантирана от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Поради това националната юрисдикция сезира Съда, за да провери съвместимостта на националната правна уредба с правото на Съюза.
Съдът констатира, че Директивата има за цел да предостави на издателите изключителни права за възпроизвеждане и предоставяне на публично разположение на техните публикации в пресата, като същевременно предоставя на държавите членки свобода на преценка, за да се гарантира прилагането на тези права.

В този контекст правото на издателите на публикации в пресата на справедливо възнаграждение е допустимо, при условие че това възнаграждение представлява икономическата насрещна престация за даденото на доставчиците разрешение да възпроизвеждат съответните публикации или да ги предоставят на публично разположение, и че тези издатели имат възможност да откажат да предоставят подобно разрешение или да го предоставят безвъзмездно. Освен това доставчиците не могат да бъдат задължавани да заплащат, когато не използват такива публикации. Националният съд трябва да провери дали италианското законодателство спазва тези условия.
Задълженията, наложени на доставчиците, да започнат преговори с издателите, без да ограничават видимостта на съдържанието през този период, и да предоставят данните, необходими за изчисляване на възнаграждението, също са допустими, тъй като те могат да гарантират справедливия характер на тези преговори и следователно допринасят за целта на защита на издателите. Всъщност само доставчиците разполагат с информацията, позволяваща да се определи икономическата стойност на онлайн използването на публикациите в пресата, като например приходите, генерирани или очаквани от такова използване. Следователно издателите се намират в слаба преговорна позиция спрямо тези доставчици що се отнася до определянето на справедливо възнаграждение. Също така задължението на доставчиците да се въздържат от ограничаване на видимостта на публикациите по време на преговорите позволява да се предотврати упражняването на натиск върху издателите или още да се прикрие икономическата стойност на използването на техните публикации в пресата.

Освен това правомощията, предоставени на AGCOM посредством италианското законодателство, са допустими, доколкото целят да гарантират ефективното упражняване на правата, признати на издателите.
Накрая Съдът констатира, че несъмнено тези задължения, съчетани с правомощията на AGCOM да налага санкции, представляват ограничение на свободата на стопанска инициатива4 на доставчиците.
Съдът обаче констатира, че освен ако националният съд не установи друго, посоченото ограничение изглежда обосновано и пропорционално спрямо целите на правото на Съюза да се осигури добре функциониращ и справедлив пазар за авторското право и да се даде възможност на издателите да си възстановят инвестициите, които изисква изготвянето на техните публикации. Съдът отбелязва, по-специално, че налагането на такива задължения на доставчиците позволява да се установи справедливо равновесие между свободата на стопанската инициатива, от една страна, и правото на интелектуална собственост, както и правото на свобода и плурализъм на медиите, от друга страна.

Рамкова конвенция на Съвета на Европа за изкуствения интелект и правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикувана Рамкова конвенция на Съвета на Европа за изкуствения интелект и правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава.

Разпоредбите на Конвенцията имат за цел да се гарантира, че дейностите в рамките на жизнения цикъл на системите с изкуствен интелект са в пълно съответствие с правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава.

Всяка страна приема или запазва подходящи законови, административни или други мерки, за да приведе в действие разпоредбите, съдържащи се в настоящата конвенция. Тези мерки се степенуват и разграничават, доколкото е необходимо, с оглед на тежестта и вероятността от неблагоприятно въздействие върху правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава през целия жизнен цикъл на системите с изкуствен интелект. Това може да включва специални или хоризонтални мерки, които се прилагат независимо от вида на използваната технология. За да се гарантира ефективно прилагане на разпоредбите от страните, в конвенцията се установява механизъм за последващи действия и се предвижда международно сътрудничество.

За целите на конвенцията „система с изкуствен интелект“ означава машинно базирана система, която с явна или подразбираща се цел, въз основа на въведените в нея входящи данни, извежда начина на генериране на резултати като прогнози, съдържание, препоръки или решения, които могат да окажат влияние върху физическа или виртуална среда. Системите с изкуствен интелект се различават по отношение на тяхното ниво на автономност и адаптивност след внедряването им.

Рамковата конвенция на Съвета на Европа за изкуствения интелект и правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава се одобрява от името на Европейския съюз.

Специално акцентирам върху член 20 на Конвенцията – Цифрова грамотност и цифрови умения, за да напомня, че в българските езикови версии отсъства дигитално и дигитални, а digital се превежда със съществуваща българска дума – цифров, цифрови.

Член 20

Цифрова грамотност и цифрови умения

Всяка страна насърчава и популяризира придобиването на подходяща цифрова грамотност и цифрови умения за всички сегменти от населението, включително специфични експертни умения за лицата, отговорни за набелязването, оценката, предотвратяването и смекчаването на рисковете, породени от системи с изкуствен интелект.

За съжаление Прогресивна България отстъпи от спазваното правило в официалните документи и официалната реч, като обяви наименование на ведомство в отклонение от правилото – Министерство на на иновациите и дигиталната трансформация.

Да се надяваме, че това е еднократно отклонение.

ЕСПЧ: България не защитава гражданите си от незаконно следене от ДАНС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на ЕСПЧ, засягащо защитата на гражданите от незаконно проследяване. Нарушение на чл. 8 ЕКПЧ.

Следва съобщението на БТА:

Европейският съд по правата на човека осъди България по делото „Кънев и Български хелзинкски комитет срещу България“ заради липсата на минимални гаранции срещу произволно и незаконно обработване на данни от Държавна агенция „Национална сигурност“ за граждански активисти и правозащитни организации. Съдът установява, че ако агенцията разработва някого незаконно, няма механизъм, чрез който обектът на оперативен интерес може да се защити.

България е нарушила чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, защото не е осигурила минимална степен на защита на жалбоподателите срещу произволно и незаконно обработване на данни за тях от страна на Държавна агенция “Национална сигурност”, постанови Европейският съд по правата на човека. 

Решението засяга отказа на ДАНС да разкрие дали е събирала разузнавателна информация за Красимир Кънев и Българския хелзинкски комитет по време на и след антиправителствените протести от 2020 г. И 2021 г. ЕСПЧ не установява като факт дали ДАНС е следила Красимир Кънев или Българския хелзинкски комитет (БХК). Съдът обаче приема, че липсата на институция, която може ефективно да провери дали такова събиране на информация се е случвало по законен начин, представлява намеса в правата им по чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека — правото на зачитане на личния живот и кореспонденцията.

През юни 2021 г. Красимир Кънев като председател на БХК отправя запитвания до Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) дали по отношение на него самия и на БХК са извършвани подслушвания и други тайни операции на българските служби за сигурност. Запитването е провокирано от многобройните съобщения за такива практики спрямо журналисти, политици и неправителствени организации след разпускането на правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти през май с.г. Тогавашният председател на ДАНС Пламен Тончев отказва да предостави исканата информация. Той не отрича, че агенцията е извършвала тайни операции и е събирала данни за БХК и негови служители. Но поради опасността от разкриване на източниците на информация или негласните методи и средства за нейното събиране, искането следва да се остави без уважение. 

БХК оспорва отказите пред Административен съд – София град и впоследствие пред Върховния административен съд. И двете инстанции намират жалбата за неоснователна. В различните етапи ДАНС се позовава на различни основания за отказ – първо процедурни изисквания, после „служебна тайна“, а по-късно и „държавна тайна“, като българските съдилища последователно приемат позицията на агенцията, въпреки че тези основания не могат да бъдат едновременно верни. 

С решението си от 28.04.2026 г. ЕСПЧ постановява, че за целите на защитата на националната сигурност е необходимо държавите да имат закони, предоставящи на властите правомощия да събират и съхраняват информация за хора в бази данни, които не са обществено достъпни, но трябва да има ефективни гаранции срещу произвол и злоупотреба с тези правомощия. Фактът, че Красимир Кънев и БХК не са могли да получат достъп до данни, отнасящи се до тях, които са били обработвани от ДАНС, или да получат ясен отговор на запитването си дали е имало такава обработка, сам по себе си не представлява нарушение на член 8. Но възниква въпрос за вида гаранции, които биха могли да осигурят ефективна защита срещу произвол и злоупотреба при тези обстоятелства. 

ЕСПЧ разглежда потенциалните гаранции във връзка с обработката от ДАНС на оперативни данни, свързани с жалбоподателите, и установява, че нито една от тях не е била ефективна. Нито българският съд, нито Комисията за личните данни (КЗЛД), нито Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), нито парламентът предоставят ефективни гаранции срещу произволно или незаконно обработване на данни от ДАНС. 

Националните съдилища не са видели материалите (ако изобщо е имало такива), до които се отнася решението на ДАНС и не са разгледали дали разкриването на информация действително може да навреди или застраши националната сигурност. КЗЛД няма достъп до тези данни, а на свой ред НБКСРС може да контролира само използването на „специални разузнавателни средства“, а не всички форми на събиране на разузнавателна информация и свързана с нея обработка на данни, извършвани от ДАНС. И накрая – няма индикации, че ДАНС някога е била призовавана пред българския парламент или неговите комисии да докладва конкретно дали е действала законосъобразно при обработката на данни, получени в резултат на нейните операции, нито пък има индикации, че агенцията е докладвала на правителството за начина, по който е обработила получените данни.

Така Съдът достига до заключението, че нито Кънев, нито БХК са имали  минималната степен на защита срещу произволна и незаконна обработка на техните данни от ДАНС.

БХК: В един ден – две осъдителни решения на ЕСПЧ срещу България за антиромска реч

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България по делото „Будинова и Исаев срещу България“ за липса на защита срещу език на омразата от страна на политици, нарушаващи правото на личен живот и забраната за дискриминация. Решението задължава държавата да реагира срещу дискриминационни изказвания, засягащи достойнството на цели общности. БХК представлява жалбоподателите.

Днес ЕСПЧ се произнесе с две осъдителни решения срещу България за антиромска реч на омразата, която е останала несанкционирана от националните съдилища по делата Будинова и Исаев срещу България и Асенов срещу България.

И двете се отнасят до антиромска реч, произнесена от крайнодесния политик и народен представител Валери Симеонов от трибуната на Народното събрание на 17 декември 2014 г. Решението по първото дело потвърждава, че когато публични фигури използват политическата трибуна, за да разпространяват расистки стереотипи, националните съдилища не могат да се ограничат до формално позоваване на свободата на изразяване. Те са длъжни да направят реална преценка на съдържанието, контекста, автора, обхвата и въздействието на подобна реч. Нарушението произтича не от самите изказвания на Симеонов, а от отказа на българските съдилища да осигурят ефективна защита на жалбоподателите срещу тези изказвания.

В решението си по второто дело Асенов срещу България ЕСПЧ критикува и подхода на Върховния административен съд по това национално производство. Според ЕСПЧ фактът, че Симеонов не е посочил поименно конкретни роми, включително жалбоподателя, не е достатъчна причина националните съдилища да му откажат защита. Съдът подчертава, че когато народни представители правят изявления, които противоречат на демократичните ценности на Европейската конвенция за правата на човека, тези изявления подлежат на слаба, а понякога и на никаква защита.

Решенията от днес са продължение на вече установената практика на ЕСПЧ от 2021 г. по делата Будинова и Чапразов срещу България и Бехар и Гутман срещу България, в които Съдът прие, че България не е осигурила ефективна защита срещу реч на омраза и тежко стереотипизиране на малцинствени групи.

БХК: Съдът за втори път задължи ДАНС да предостави информация за използването на СРС спрямо магистрати

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

БХК съобщава на сайта си:

Административният съд – София-град обяви за нищожно решение на председателя на ДАНС, с което агенцията повторно отказва да предостави на Българския хелзинкски комитет информация по Закона за достъп до обществена информация. В началото на 2026-а Комитетът представи анализ на данни за прилагането на СРС срещу магистрати, но ДАНС повече от година отказва да отговори на част от въпросите.

Със свое решение от 5 май 2026 г. АССГ повторно задължи Държавна агенция “Национална сигурност” да предостави информация, поискана от БХК по реда на Закона за достъп до обществена информация преди повече от година. Съдът задължи агенцията да предостави исканите данни в 14-дневен срок. Комитетът беше представляван по делото от адв. Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация”. 

АССГ приема, че повторният отказ е нищожен. Съдът подчертава, че дори когато административният орган не е съгласен със съдебното решение, той е длъжен да го изпълни. Съдът връща преписката на председателя на ДАНС за ново произнасяне, като задължава агенцията да предостави заявената информация в 14-дневен срок от постъпване на преписката. Решението е окончателно.

Прep февруари 2026 БХК представи анализ на употребата на СРС срещу магистрати, от който стана видно, че работещите в съдебната система са обект на тайно следене 1500 пъти по-често от останалите категории граждани. Именно за целите на този анализ беше отправено заявлението за информация, до което се отнася решението на АССГ. 

Решението на АССГ идва и в контекста на произнасянето на Европейския съд по правата на човека по делото „Кънев и Български хелзинкски комитет срещу България“ от 28 април 2026 г. По него ЕСПЧ установи нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека заради липсата на ефективни гаранции срещу произволна и незаконна обработка на данни от ДАНС. Съдът в Страсбург прие, че нито националните съдилища, нито Комисията за защита на личните данни, нито Националното бюро за контрол на СРС, нито парламентът осигуряват ефективна защита на гражданите, ако агенцията за национална сигурност ги разработва незаконно.

Ново проучване на медийната грамотност и работата с източници

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според представително проучване на Yettel, проведено от агенция Арбитраж сред българи на възраст между 20 и 50 години в началото на 2026 г., има още много работа за развитие на критично мислене и медийна грамотност.

Отново се потвърждава тенденцията към избягване на новини – 39% от хората избягват новини, а за групата между 20 и 29 г. – 47% избягват новини. 31% отбелязват, че ежедневно се информират, като най-много представители – 63% – ежедневно информиращите се имат във възрастта 40-49 години. Сред най-честите причини са негативните новини, стрес, липса на време и интерес.

По отношение на източниците телевизията заема водеща позиция с дял от 75%, Facebook (65%), новинарските сайтове (43%), радио (30%) – но има различия по възраст.

Дезинформация се среща често, но често се среща и самочувствието, че може да бъде разпозната:

Задавани са въпроси и за последствията от срещите с дезинформация:

Още данни в Капитал.

2026 Special 301 Report

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 30 април 2026 е публикуван 2026 Special 301 Report. Това е доклад в изпълнение на раздел 301 на Търговския кодекс на САЩ, който всяка година през пролетта, обикновено през април, очертава състоянието на защитата на интелектуалната собственост по държави.

Основен търговски приоритет за администрацията на САЩ е да използва всички възможни инструменти за защита на интелектуалната собственост (IP). Това
означава американците да могат да осигурят правата си върху IP. Специалният доклад 301 (доклад) е резултат от годишен преглед на състоянието на защитата на интелектуалната собственост и правоприлагане в търговските партньори на САЩ по целия свят, които USTR провежда съгласно Търговския закон от 1974 г., изменен през 1988 г. специално „ да се предвиди разработването на цялостна стратегия за осигуряване на адекватна и ефективна защита на права върху интелектуалната собственост и справедлив и справедлив достъп до пазара за лица от Съединените щати“.
Докладът идентифицира широк спектър от опасения, включително: а) предизвикателства с граничните и престъпните принудително изпълнение срещу фалшификати, включително в онлайн средата; б) високи нива на онлайн и излъчват пиратство, включително чрез незаконни стрийминг устройства; в) недостатъци в търговската тайна защита и правоприлагане в Китай, Русия и на други места; г) тревожни политики относно „коренното население иновации“ и принудителен трансфер на технологии (който може да варира от държавно спонсорирана кражба на търговията тайни за прехвърляне под натиск от страна на държавни участници), които може несправедливо да поставят в неравностойно положение правото на САЩ притежателите на пазари в чужбина; и д) други текущи, системни въпроси, свързани със защитата на интелектуалната собственост и правоприлагане, както и достъп до пазара, в много търговски партньори по света.

В доклада ежегодно се определят държави с проблеми в т.нар. Watch List u Priority Watch List. Държавите се разделят в зелена, жълта (Watch List) и червена зона (Priority Watch List). Напоследък България беше между държавите в Watch List. През 2026 България е заличена от тези списъци.

В доклада се казва, че България е извадена от списъка за наблюдение тази година поради значителни действия по правоприлагане и напредък в наказателните преследвания през изминалата година. През август 2023 г. България прие Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който предвижда наказателното преследване на лица, които създават условия за онлайн пиратство чрез развитие и поддържане на торент тракери, уеб платформи, чат групи в приложения за онлайн обмен на пиратско съдържание“ (Член 172а, параграф 2. През цялата 2025 г. българското правителство показа силна ангажираност и предприе стъпки за подобряване на усилията си за прилагане на интелектуалната собственост. През януари 2026 г. бяха затворени петте най-популярни български пиратски домейна (един от които беше сред 10-те най-посещавани домейна в страната) и арестува няколко лица, някои от които са обвинени по член 172а НК.

Новост е включването на ЕС в Watch List. Какви мотиви се посочват: Европейският съюз (ЕС) се добавя към списъка за наблюдение през 2026 г. Особено обезпокоително е скорошното временно споразумение относно общото фармацевтично законодателство на ЕС (GPL), както и въпроси, свързани с географските указания (GIs) и прилагането на законодателство, което оказва влияние върху авторското право (digital copyright).

.