Tag Archives: Media Law

Италия: Списък на значими събития и мерки за защита на аудиторията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Италианският регулатор за медиите и комуникациите (AGCOM) прие Резолюция No. 102/26/CONS от 29 април 2026 г. относно актуализираната регулаторна рамка на събитията с голямо значение за обществото (major events, Art.14 AVMSD).

След транспонирането в италианското законодателство на ревизията на AVMSD – Директива (ЕС) 2018/1808 – италианският законодател възлага на Министерството на икономиката (MIMIT), след консултации с регулатора AGCOM, задачата да приеме списъка на събитията от голямо значение за обществото. На AGCOM е възложена задачата да определи подходящите мерки, за да ce гарантира, че доставчиците на медийни услуги не упражняват изключителните права, придобити във връзка със събития, включени в списъка на MIMIT, така че да лишат значителна част от обществеността в друга държава-членка на Европейския съюз от възможността да гледат събития, считани от тази държава за значими събития.

На 8 октомври 2025 MIMIT одобри новия списък, като актуализира и разшири значително предишната рамка, приета от AGCOM през 2012 г. Чрез Резолюция No. 102/26/CONS, AGCOM установява новия режим за събития, включени в списъка, одобрен от MIMIT, по начин, осигуряващ свободен достъп на най-малко 80% от италианското население. В допълнение към традиционно защитените спортни събития с голямо национално и международно значение, включително олимпийските и параолимпийските игри, официалните мачове на италианския национален отбор по футбол, полуфиналите и финалите на европейските клубни състезания с участието на италиански отбори, Джиро д’Италия, автомобилни състезания, провеждани в Италия и големи финали на световното първенство, актуализираният списък вече обхваща по-широк спектър от спортни дисциплини. Те включват избрани ръгби, колоездене, лека атлетика, плуване, гимнастика, фенски, кънки и ски събития, както и водещи национални и международни тенис състезания, включително турнири от Големия шлем и ATP Masters 1000. Преработеният списък се разпростира и върху големи културни и музикални събития, включително Фестивала Сан Ремо, последната вечер на песенния конкурс “Евровизия”, откриващи представления в Teatro alla Scala и Teatro di San Carlo, и новогодишния концерт в Teatro La Fenice.

Друг важен аспект на резолюцията се отнася до задълженията, наложени на доставчиците на платени медийни услуги, които притежават съответните права за излъчване. От тези оператори се изисква да публикуват достатъчно предварително предложение за възлагане на тези права при справедливи, разумни и недискриминационни условия, с цел да се улесни по-широкият публичен достъп до събитията, включени в списъка.

Резолюцията също така установява приложимата рамка за правоприлагане и санкции в случай на неспазване, в съответствие с италианското законодателство за прилагане на Директива (ЕС) 2018/1808 относно аудиовизуалните медийни услуги, включена в италианския консолидиран закон за аудиовизуалните медийни услуги (TUSMA). По-специално нарушенията могат да доведат до административни глоби, вариращи от 100 000 до 5 000 000 EUR, или до 1 % от годишния оборот на предприятието, когато такъв процент надвишава 5 000 000 EUR.

На последно място, регулирани са процедурите за разрешаване на спорове между доставчици на медийни услуги относно отразяването на събитията, включени в списъка, и прехвърлянето на права за излъчване.

Не ми е известно България да има защита на събития с голямо значение за обществото, със сигурност такива събития и мерки не са обсъждани от Контактния комитет по чл.29 AVMSD по определената процедура, която включва ясни стъпки за осигуряване на правна сигурност в ЕС:

Уведомяване (Нотификация): Всяка държава членка уведомява Европейската комисия (ЕК) за мерките, които предприема (или възнамерява да предприеме), за да защити излъчването на тези събития.
Консултация с Контактния комитет: ЕК се консултира с Контактния комитет, който се състои от представители на националните медийни регулатори от всички държави членки.
Проверка за съвместимост (Одобрение): ЕК извършва проверка за съвместимостта на националния списък с правото на ЕС. Това включва оценка на пропорционалността на мерките и принципа на свободно движение на услуги.
Принцип на взаимно признаване: Едва след като списъкът бъде нотифициран и одобрен по горния ред, се създава основание всички останали държави от ЕС да гарантират, че телевизионните оператори под тяхна юрисдикция спазват правилата при излъчване на събития от съответния списък – което е целта на чл.14.

От това губим ние, аудиторията, защото като държава позволяваме търговски оператори да въвеждат условен достъп до значими събития.

FCC и речта, която властта не харесва

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Американският регулатор за радио и телевизия FCC нареди на ABC да кандидатства за подновяване на лицензиите си години преди изтичане на срока им. Искането на агенцията подхрани опасенията, че администрацията на Тръмп се стреми да лиши ABC от възможността да функционира. Искането на регулатора постъпи точно след като президентът Тръмп и Мелания Тръмп призоваха за уволнението на среднощния водещ на ABC Джими Кимъл заради шега, която той разказа за тях в монолог. Брендън Кар, председателят на FCC, отрече връзката. Според него агенцията действа от загриженост, че ABC не сътрудничи напълно с агенцията във връзка с държавните политики за разнообразие и приобщаване.

NYT съобщава, че официалните заявления за подновяване на лицензиите за мрежата на ABC са подадени, но това е пореден сблъсък между администрацията на Тръмп и ABC за свободата на словото, цензурата и политическите пристрастия. По повод подадените заявления Кар е заявил, че ABC не приема сериозно проверката на агенцията за твърденията, че ABC е действала „в нарушение на федералните закони за недискриминация“, което ABC отрича.

ABC, която е собственост на Walt Disney Company, за втори път този месец обвинява FCC, че нарушава свободата на словото заради това, което нарича „реч, която властта не харесва“. Преди това поводът беше намесата за предаването политически изяви на „The View“.) Тръмп атакува мрежата от години, като през 2024 Disney плати 15 милиона долара, за да прекрати дело срещу журналиста Джордж Стефанопулос от ABC News отново по повод коментари за Тръмп.

Новоподадените заявления засягат осемте станции, които мрежата притежава на големите пазари, включително Ню Йорк, Лос Анджелис и Филаделфия. Също така ABC осигурява съдържание на повече от 240 станции, собственост на други компании.

Ново финансиране за Надзорния съвет на Meta

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Meta взе изненадващо решение за допълнително финансиране на своя Надзорен съвет/ Meta’s Oversight Board – колегиален експертен орган, който прави преглед на решенията на компанията да премахне или разреши съдържание. По този начин дейността на Съвета е осигурена до 2028 г.

Meta ще продължи да препраща трудни случаи и да търси отговори на въпроси, да се консултира и публично да дава отчет за изпълнение на препоръките на Съвета. Финансирането “ще бъде използвано, за да помогне на Meta да се справи със системните проблеми, които често усложняват или са в основата на сложни решения”, според Съвета. През 2024 г. Meta отпусна 30 млн. долара за финансиране на операциите на Съвета до 2027 г.

През април 2025 г. Съветът рязко критикува компанията, че “набързо” е демонтирала операциите за проверка на фактите в САЩ и е облекчила ограниченията по спорни теми ⁠като имиграцията и половата идентичност. Главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг инициира тези промени през януари 2025 г. с аргумента, че предишните правила са довели до “твърде много цензура”.

Доклад за 2025 г. относно прилагането на регламента за цифровите пазари

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува третия си годишен доклад, в който очертава напредъкa към постигане на целите на Регламента за цифровите пазари („DMA“).

Докладът предоставя информация за напредъка в откритите производства по DMA. Някои от производствата достигнаха до приключване на приемането на две решения за несъответствие, придружени от глоби: едно за борба с управлението и едно, свързано с възможностите на потребителите относно използването на личните им данни. Освен това миналата година Комисията определи условията за оперативна съвместимост със свързани устройства, като например смарт часовници или други носими устройства, като приключи две производства по спецификация, открити през 2024 г.

Комисията също така започна три пазарни разследвания, свързани със сектора на облачните услуги : две разследвания за това дали някои облачни изчислителни услуги трябва да бъдат определени като gatekeepers, и трето разследване на ефективността на DMA в подкрепа на конкурентоспособността и справедливостта на сектора на облачните изчисления, в допълнение към разследване за неспазване на възможно понижаване на количеството съдържание на медийните издатели в резултатите от търсенето.

Белгия въведе анти-SLAPP директивата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 21 май федералният парламент на Белгия одобри правителствения законопроект, с който се транспонира изцяло Директивата на ЕС за борба със SLAPP, стратегически съдебни дела срещу публичното участие. Законопроектът ще стане закон след подписа на краля и публикуването на закона в официалния вестник/ Belgisch Staatsblad.

Предложеният режим ще се прилага не само за трансгранични спорове, но и за чисто вътрешни граждански производства.

Основните предложени мерки включват:

• Механизми за предсрочно прекратяване за явно неоснователни искове;
• Увеличени санкции за процесуални злоупотреби (до 25 000 евро);
• Разширено възстановяване на съдебните разходи;
• Формален механизъм за amicus curiae за НПО и други заинтересовани страни.

Днес е последният ден на CBS Radio News, а също и на идеята, че новинарските медии трябва да служат на обществения интерес

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Една публикация в theconversation.com по повод спирането на CBS Radio News днес, ударите, на които е подложена медийната екосистема в обществен интерес и правото на хората да бъдат информирани.

Когато CBS Radio News замлъкне на 22 май 2026 г., американците ще загубят достъп до новинарски програми, които слушат в продължение на почти век. Отива си и двупартийната идея, че медиите трябва да съществуват, за да служат на демокрацията.

Когато CBS се роди през 1927 г., се водеха дискусии как медиите могат по-добре да служат на демокрацията. Американците вече бяха видели деформирането на новинарската екосистема в полза на богатите. Първата световна война демонстрира и силата на средствата за масова информация да оформят общественото мнение чрез пропаганда. Имаше широк консенсус между партиите, че правителството може да играе роля в защитата на обществеността от концентрирана медийна власт, чуждестранна дезинформация, съобщения със специален интерес или измамна реклама.

Въпреки че се разминават как най-добре да го постигнат, демократите и републиканците се съгласяват, че радиото трябва да служи на обществения интерес. С други думи, тъй като ефирът е принадлежал на всички американци, електронните медии имат задължения извън печалбата. Те предоставят надеждна информация, различни гледни точки и въпроси от обществен интерес. По времето, когато Законът за комуникациите от 1934 г. създава Федералната комисия по комуникациите, идеята, че радиото трябва да служи на обществеността, е нормализирана. Завладяващото отразяване на CBS от Втората световна война затвърждава значението му като американска институция.

През 60-те години на миналия век дебатите за това как радиото може по-добре да служи на демокрацията до голяма степен изчезват. Задълженията за новини от обществен интерес, ограничения на чуждестранната собственост и правила за плурализъм – отпадат. Всяко обществено задължение извън печалбата започва да се описва като заплаха за американския начин на живот. Тези, които твърдят, че медиите трябва да бъдат регулирани като общо благо в плуралистичната демокрация, се игнорират.

След като президентът Бил Клинтън подписа Закона за далекосъобщенията от 1996 г., критиците твърдят, че лобизмът в индустрията води към демонтирането на голяма част от рамката в полза на обществения интерес. Законодателството облекчава ограниченията на собствеността, което позволява на малък брой големи корпорации да придобият много повече станции. Все по-често дерегулираната медийна екосистема не успява да изпълни обществената си мисия.

Във втория си мандат Тръмп злоупотреби с властта си над медийната екосистема. През 2025 г. FCC на администрацията на Тръмп одобри сливането на Paramount Global, компанията майка на CBS, със Skydance Media. Но това стана едва след като Paramount Global уреди дело, което Тръмп заведе срещу CBS за 16 милиона долара. Въпреки че много талантливи журналисти и продуценти остават, новата главна редакторка на CBS News Бари Вайс работи, за да направи мрежата по-приятелска към администрацията на Тръмп. Рейтингите на станциите в мрежата се сринаха.

Въпреки че Paramount Skydance сочи финансови причини за спирането на CBS Radio News, компанията се опитва да закупи нови активи, включително компанията майка на CNN, Warner Bros. Discovery, което ще увеличи монополизацията на новинарските медии.

Американците не могат да кажат, че Мъроу не ги е предупредил: Със сигурност ще платим за начина на използване на този най-мощен инструмент за комуникация. Този инструмент може да образова, може да осветява света; да, и дори може да вдъхновява. Но може да го направи само доколкото хората са решени да го използват за тези цели. В противен случай той не е нищо друго освен жици и лампи в кутия. Има голяма и решителна битка, която трябва да се води срещу невежеството, нетолерантността и безразличието. В тази битка оръжието на телевизията може да бъде полезно.

„Тръбата трепти“, казва той през 1958 г. И ако американците не си върнат правото на информация, която не е оцветена от мотива за печалба и специални интереси, „скоро ще видим, че цялата борба е загубена“.

Атанас Бостанджиев – неофициално с интерес към Нова телевизия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Неофициално първоначален интерес към Нова телевизия е изразил новият собственик на Левски Атанас Бостанджиев. По начало финансист и банкер, преди месец – на 24 април 2026 година Бостанджиев е обявен за нов мажоритарен собственик на българския футболен клуб ПФК „Левски“ (София).

По два начина – “неофициално” и “първоначален” – авторът в Капитал ни предупреждава, че засега промени няма. Все пак статията е за отбелязване, защото съдържа обзор на евентуални участници и евентуални събития на пазара, свързани с намеренията на компанията – майка на Нова телевизия.

Кой е Атанас Бостанджиев

За руската връзка: “Атанас Бостанджиев е роден в България, учил е в САЩ, работил е за Merrill Lynch и Goldman Sachs, когато изненадващо решава да замени работата си в световни финансови гиганти заради VTB Capital – глобалното инвестиционно звено на руската Внешторгбанк. Българското подразделение на VTB Capital се ръководеше от бившия финансов министър Милен Велчев и неговия брат, а през него руснаците притежаваха около 9% от акциите на Корпоративна търговска банка. “ВТБ Капитал” беше спонсор на “Левски” между 2012-2013 г. Заради връзките с ВТБ Бостанджиев е квалифициран от американското финансово разузнаване като “политически свързано лице” с Русия в доклад от 2017. Бостанджиев твърдеше пред “Капитал”, че неговата квалификация е била с 10-годишен период на давност и е изтекла през 2023 г.”

Има още факти в Булевард България, а и в други медии – например FT съобщава, че Атанас Бостанджиев е предлагал на Гана да осигури за тази държава руската ваксина срещу Covid-19. Този именно човек има интерес към Нова телевизия.

Обединено кралство: Очаква се Зелена книга за изключване на цифровата наземна телевизия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Правителството на Обединеното кралство готви планове за изключване на цифровата наземна телевизия (DTT), като ще са необходзими предпазни мерки за по-възрастните, уязвимите и нискодоходните аудитории. Правителството подкрепя дългосрочния преход от традиционните ефирни сигнали към доставяната чрез интернет телевизия (IPTV), но само когато и където има широколентов достъп.

Очаква се условията да бъдат изложени в предстояща Зелена книга – това е документ, който ще бъде изготвен и представен за обсъждане от правителството. Условията включват достъп до супербърз широколентов достъп, прости телевизионни интерфейси за стрийминг и поддръжка от телевизионни оператори и интернет доставчици за зрителите, чиято наземна телевиизя се изключва.

Съгласно действащото законодателство цифровата наземна телевизия е гарантирана поне до 2034 г. Участниците в кампанията твърдят, че преходът трябва да бъде удължен до 2040 г., предупреждавайки, че уязвимата аудитория в противен случай може да има проблеми.

Обществените радио- и телевизионни оператори, включително BBC, ITV и Channel 4, подкрепят преминаването към онлайн разпространение, като твърдят, че поддържането на наземни преносни мрежи е все по-скъпо, тъй като гледането се променя онлайн.

Телевизиите вече стартираха Freely, базираният на стрийминг наследник на Freeview, предлагайки канали на живо и при поискване през широколентов достъп. Ключов въпрос остава достъпността. Смята се, че правителството проучва подкрепа за приблизително един милион домакинства. Говорител на DCMS е заявил, че решението дали да се разшири DTT след 2034 г. ще бъде взето „възможно най-скоро“.

България изключи аналоговия сигнал през 2012, като планът за цифров преход не беше приложен особено успешно, поради съзнателно ограничената конкуренция в DTT от правителството на Станишев в полза на Цветан Василев. Много по-късно Съдът на ЕС констатира в решение 376/13, че нито Тройната коалиция и Станишев, нито по-късно ГЕРБ са отстранили посочените от Комисията проблеми. И вместо два търовски и един обществен мултиплекс с национален обхват и на втори етап – регионални мултиплекси – набързо се оказахме с един -единствен национален мултиплекс – и той ни е много.

Та в този ред на мисли – къде е българският план за изключване на DTT?

Мъск загуби дело за 150 млрд. долара срещу Open AI

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Федерално жури в Оукланд, Калифорния, единодушно отхвърля иска на Илон Мъск срещу OpenAI и неговите ръководители, съобщава The New York Times. Журито приема, че Мъск е изпуснал тригодишния давностен срок, тъй като е бил наясно с преструктурирането на OpenAI още през 2021 г. Делото не стига до същинско разглеждане на обвиненията за неправомерно обогатяване, решението е изцяло процесуално — заради пропуснатия срок.

Мъск е завел делото през 2024 г. като твърди, че OpenAI неправомерно е преминала от първоначалната си форма на нестопанска структура към хибриден модел с търговска дейност. Той настоява, че ръководството е действало в собствен интерес, а корпорацията Microsoft — като голям инвеститор — е „съдействала“ за това. Според информацията, представена в съда, Мъск е дарил около 38 млн. долара за създаването на OpenAI като нестопанска организация, но по-късно се почувствал измамен, след като компанията създала и търговско дружество. Журито обаче отхвърля всички претенции поради изтеклата давност. Съдия Ивон Гонсалес Роджърс незабавно потвърждава решението на журито.

Мъск вече е заявил, че ще обжалва, но съдията е дала да се разбере, че е готова да отхвърли подобна жалба „на момента“. Според Ню Йорк Таймс “резултатът запазва статуквото в надпреварата в Силициевата долина за развитие на изкуствения интелект, като OpenAI запазва ролята си на една от най-важните компании в технологичната индустрия. Решението осуетява усилията на Мъск да взриви организацията, която той помогна да бъде създадена през 2015 г.”

Съд на ЕС: Правото на справедливо възнаграждение за издателите е съвместимо с правната уредба на Съюза

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС (голям състав) по дело C-797/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) с акт от 12 декември 2023 г., постъпил в Съда на 21 декември 2023 г., в рамките на производство по дело Meta Platforms Ireland Ltd срещу Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni.

Развитието на цифровите технологии промени коренно медийния сектор, и по-специално сектора на печатната преса, който се сблъска с промените в навиците на потребителите, с разрастването на услугите за онлайн преглед на пресата и с конкуренцията на новите цифрови канали. Тези промени доведоха до драстичен спад в приходите на издателите, което застраши техния икономически модел и тяхната съществена роля в демократичните общества. За да се противодейства на този проблем бяха предприети няколко законодателни инициативи, сред които е и Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар. Тази директива въвежда специално сродно право в полза на издателите на публикации в пресата за онлайн използване на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество, като им позволява по-специално да разрешават или да забраняват подобно използване.

Италианският законодател транспонира посочената директива, като предвижда в полза на издателите право на справедливо възнаграждение за онлайн използването на техните публикации, както и механизъм, насочен към гарантирането на това възнаграждение. По този начин италианското законодателство задължава доставчиците на услуги да договарят такова възнаграждение с издателите, без да ограничават видимостта на съдържанието в резултатите от търсене по време на тези преговори, както и да предоставят данните, необходими за неговото изчисляване. Освен това то възлага на Органа за регулиране на съобщенията (AGCOM) да установи критериите за определяне на това възнаграждение, да го определи сам, ако не бъде постигнато съгласие, и да гарантира спазването на задължението на доставчиците за предоставяне на информация, включително посредством налагане на санкции.

През 2023 г. въз основа на това национално законодателство AGCOM установява критериите за определяне на справедливо възнаграждение за онлайн използването на публикации в пресата от доставчиците на услуги на информационното общество.

Един от тези доставчици, Meta Platforms Ireland, подава жалба за отмяна на това решение пред Регионален административен съд Лацио (Италия). Meta оспорва съвместимостта на въпросното решение и на посоченото италианско законодателство с правото на Съюза, по-специално с Директивата и със свободата на стопанската инициатива, гарантирана от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Поради това националната юрисдикция сезира Съда, за да провери съвместимостта на националната правна уредба с правото на Съюза.
Съдът констатира, че Директивата има за цел да предостави на издателите изключителни права за възпроизвеждане и предоставяне на публично разположение на техните публикации в пресата, като същевременно предоставя на държавите членки свобода на преценка, за да се гарантира прилагането на тези права.

В този контекст правото на издателите на публикации в пресата на справедливо възнаграждение е допустимо, при условие че това възнаграждение представлява икономическата насрещна престация за даденото на доставчиците разрешение да възпроизвеждат съответните публикации или да ги предоставят на публично разположение, и че тези издатели имат възможност да откажат да предоставят подобно разрешение или да го предоставят безвъзмездно. Освен това доставчиците не могат да бъдат задължавани да заплащат, когато не използват такива публикации. Националният съд трябва да провери дали италианското законодателство спазва тези условия.
Задълженията, наложени на доставчиците, да започнат преговори с издателите, без да ограничават видимостта на съдържанието през този период, и да предоставят данните, необходими за изчисляване на възнаграждението, също са допустими, тъй като те могат да гарантират справедливия характер на тези преговори и следователно допринасят за целта на защита на издателите. Всъщност само доставчиците разполагат с информацията, позволяваща да се определи икономическата стойност на онлайн използването на публикациите в пресата, като например приходите, генерирани или очаквани от такова използване. Следователно издателите се намират в слаба преговорна позиция спрямо тези доставчици що се отнася до определянето на справедливо възнаграждение. Също така задължението на доставчиците да се въздържат от ограничаване на видимостта на публикациите по време на преговорите позволява да се предотврати упражняването на натиск върху издателите или още да се прикрие икономическата стойност на използването на техните публикации в пресата.

Освен това правомощията, предоставени на AGCOM посредством италианското законодателство, са допустими, доколкото целят да гарантират ефективното упражняване на правата, признати на издателите.
Накрая Съдът констатира, че несъмнено тези задължения, съчетани с правомощията на AGCOM да налага санкции, представляват ограничение на свободата на стопанска инициатива4 на доставчиците.
Съдът обаче констатира, че освен ако националният съд не установи друго, посоченото ограничение изглежда обосновано и пропорционално спрямо целите на правото на Съюза да се осигури добре функциониращ и справедлив пазар за авторското право и да се даде възможност на издателите да си възстановят инвестициите, които изисква изготвянето на техните публикации. Съдът отбелязва, по-специално, че налагането на такива задължения на доставчиците позволява да се установи справедливо равновесие между свободата на стопанската инициатива, от една страна, и правото на интелектуална собственост, както и правото на свобода и плурализъм на медиите, от друга страна.