Tag Archives: Media Law

Европейският акт за свободата на медиите (EMFA) и българското медийно право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16 септември 2022  г.  Комисията представи предложение за регламент за   медийните услуги на вътрешния пазар (Европейски акт за свободата на медиите, EАСМ) и   Препоръка на Комисията относно вътрешните гаранции за редакционна независимост и прозрачност на собствеността в медийния сектор.

В законодателното предложение се акцентира върху ограниченото  приложно  поле на въпросите,  хармонизирани на равнището на Съюза чрез Директива 2010/13/ЕС (т.нар. координирана зона),  и обстоятелството, че директивата се ограничава до аудиовизия. Вече приет и влязъл в сила, Регламентът съществено разширява координираната зона, в която се извършва хармонизиране на националните правила.

Новият инструмент на медийното право на ЕС е ориентир за посоката на развитие на националните законодателства на държавите от ЕС.  Какво е очакваното отражение на регламента върху българското медийно право е предметът на моя публикация в юбилейния сборник “25 години Европеистика” със съставители Станислав Костов и Любомира Попова.

Тезата ми е, че се налагат промени в законодателството – и то сериозни, например създаване на рамкови условия за реализиране на правото на достъп до качествена журналистика (чл. 3 ЕАСМ).

 Огнянова, Н. (2024) Европейският акт за свободата на медиите и българското медийно право

СРС: “Аз с нищожества не контактувам” съдържа оценка, а не твърдение за факт

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директорът на Народния театър Васил Василев води наказателно дело, заедно с това е подаден граждански иск за 100 000 лв., срещу Александър Морфов по повод изказването му при получаването на наградата “Аскеер” за най-добър режисьор през 2023 г. Тогава режисьорът казва: “Там някъде се спотайва онази партийно-номенклатурна нищожна личност, който е директор в момента.”.

От своя страна Александър Морфов води дело по КТ срещу дисциплинарното си уволнение. Софийският районен съд се е произнесъл на 14 октомври 2024 г. в полза на Александър Морфов.  Част от решението се отнася до претенцията за засягане на доброто име  на работодателя:

Относно нарушението “уронване на доброто име на работодателя”:

Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 14/ 15.03.2017г. по гр. дело №112/ 2016г. на ІV г.о.; решение № 232/18.05.2012 г. по гр. дело № 41/ 2012г. на ІV г.о.;решение № 229/ 30.10.2017г. по гр. дело № 215/ 2017г. на ІV г.о. и решение № 80/26.10.2010г.по гр. дело № 4679/ 2008г. на ІІ г.о., доброто име на работодателя е уронено, когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета на предприятието-работодател. Касае се за самостоятелен фактически състав на нарушение на трудоватадисциплина по чл. 187, т. 8 КТ, който съставлява основание за дисциплинарно уволнение, като не е необходимо нарушението да е умишлено. Може да се касае за неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата грижа, вкл.досежно приетите етични правила и норми в съответната професионална сфера, което засягасъществено интересите на работодателя.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че ищецът е написал на вратата на кабинета на директора на театъра надписите “ДПС ректор”, “официален офис на ДПС”, “ДПС”. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателствени средства- разпечаткана интервю на ищеца пред сайта https://www.ploshtadslaveikov.com, публикувано на 09.01.2023г. и от веществените доказателства- видеозаписи от камерите в театъра и на интервю на ищеца в предаването “Тази неделя”, излъчено по BTV на 05.03.2023г. В случая се установява, че в дадените интервюта ищецът е признал, че е написал посочените надписи. Тези изявления, касаещи неизгоден за ищеца факт, преценени по реда на чл. 175 ГПК, следва да се тълкуват като извънсъдебно признание. През призмата на изложеното съдът приема, че авторството на ищеца на процесните надписи е установено по безспорен начин. В този смисъл настоящият състав не кредитира показанията на св. А.К. и св. Т. Т. в частта, в която същите твърдят, че не си спомнят ищецът да е писал по вратата на кабинета на директора на театъра.

В постоянната си съдебна практика ЕСПЧ приема, че разпоредбата на чл. 10 ЕКПЧ предоставя свобода на упражняване на правото на изразяване. В т.см. Appleby and Others v. United Kingdom, Taranenko v. Russia, Handzhiyski, v. Bulgaria Sinkova v. Ukraine. В определени случаи правото на свобода на изразяване може да бъде ограничено. Предприетите мерки обаче следва да бъдат пропорционални и следователно необходими в едно демократично общество.

Преценявайки действията на ищеца през светлината на изложеното, съдът счита, че те представляват артистично изпълнение, целящо да изрази протеста на същия срещу действията на директора на театъра. Той не е упражнил форма на насилие, нито е увредил имуществото на работодателя. В контекста на изложеното, този акт на ненасилствен протест е покрит от принципа на необходимостта в едно демократично общество.

При преценката осъществил ли е ищецът вмененото му нарушение “уронване на доброто име на работодателя’ чрез израза “Аз с нищожества не контактувам” (по адрес на директора на Н.Т.) следва да бъде извършено разграничение дали процесното твърдение е фактическо или представлява оценка, респ. дали фактическите твърдения са неверни, респ. опозоряващи доброто име.

Фактическите твърдения могат да ангажират отговорността само ако позорят адресатаи са неверни. Наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни- неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността само ако представляват обида.

Разграничителният критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и практиката, и това е характерът на информацията. При клеветата не се дава личностна оценка, а се  разпространяват позорни обстоятелства за честта, които не са истински или се приписва престъпление, което не е извършено. При оценъчните твърдения деецът дава своя негативна оценка под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.

Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не  представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида. В този смисъл е съдебната практика (решение № 85 от 23.03.2012г. по гр.д. № 1486/ 2011г., ІV г.о., на ВКС; решение № 86 от 29.01.2010г. по гр.д. № 92/ 2009г., ІІ г.о.; решение № 62 от 06.03.2012г. по гр. д. № 1376/2011г., ІV г.о. на ВКС и др.).

Процесният израз представлява оценъчно твърдение. Заеманата публична и обществено- значима длъжност от страна на директора на Н.Т. съставлява основание за проява на по- висока толерантност от негова страна по отношение на подобен тип изказвания спрямо личността му, тъй като заеманата от него длъжност е с голямо обществено значение.

Изложеното обуславя извод, че поведението на ищеца не е противоправно, съответно не представлява нарушение на трудовата дисциплина и не осъществява състава на нарушението “уронване на доброто име на работодателя”. В обобщение, ищецът не е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, което обуславя извод, че не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на същия, съответно за основателност на предявения иск за отмяна на уволнението.

Съдът отменя уволнението и възстановява Морфов на длъжност главен режисьор. Към момента длъжността не съществува повече.

Решението не е окончателно. Ръководството на НТ е заявило, че  ще обжалва акта.

Решение на СРС – уволнение на Александър Морфов 

Съдбата на медиите на Мърдок

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В семейство Мърдок се води съдебно дело. Семейството, водено от 93-годишния Рупърт Мърдок, контролира медийна империя, която включва Wall Street Journal, New York Post и Fox News в Съединените щати, The Times u The Sun в Обединеното кралство, група медии в Австралия. Рупърт Мърдок се оттегля от управлението през 2023 и прехвърля ролята на председател на News Corp на Лаклан Мърдок, който е и главен изпълнителен директор на Fox Corp и се смята, че политически е най-близо до баща си.

Към момента Рупърт Мърдок притежава около 40 на сто както в News Corp, така и в Fox Corp. След смъртта му акциите с право на глас, които той притежава в компаниите, ще бъдат разделени по равно между четиримата наследници от втория брак с Анна Мърдок Ман – включително Лаклан. В ново съдебно дело, водено в Рино, Невада, Рупърт Мърдок настоява да промени волята си специално за собствеността на медиите в полза само на Лаклан. За да бъде одобрена промяната, Рупърт Мърдок ще трябва да докаже, че тя е в полза на всички наследници.

Причината за предприетия ход е, че Джеймс, Елизабет и Прудънс се смятат за по-центристки настроени и биха могли да насочат медиите на семейството в по-умерена посока. Смята се, че политиката на Лаклан е дори много по-консервативна от баща му. Ако Рупърт Мърдок спечели делото, братята и сестрите на Лаклан пак ще получат наследство, но ще имат много по-малко тежест за бъдещето на медиите, подобно на двете най-малки дъщери на Рупърт, Грейс и Клои, от третия му брак с Уенди Денг.

Джеймс публично къса с баща си, включително подава оставка от позицията си в борда на News Corp през 2020 г. Той и съпругата му Катрин изразяват разочарование от отричането на изменението на климата и на събитията от 6 януари 2020.

Така или иначе, сложното съдебно дело се очаква да има сериозни последици не само за членовете на семейство Мърдок – но и за Fox и състоянието на медиите.

Повече във Vox u Sky

Мета забранява RT в мрежите си

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Meta забрани във FB u Instagram съдържанието на руски медии, включително RT, които САЩ обвиняват, че действат като разузнавателни агенции, според днешна публикация в Ню Йорк Таймс.

Преди дни Съединените щати, Канада и Великобритания обвиниха RT, че действа като инструмент на руските разузнавателни агенции и обявиха нови санкции, целящи да прекъснат международното финансиране за дезинформационни операции по целия свят.

Утре сенатската комисия по разузнаването на САЩ планира да проведе изслушване за чуждестранните заплахи за изборите. Предвижда се депутатите да задават въпроси на Ник Клег, президент в Meta, за чуждестранната намеса в платформите на компанията, както и други топ мениджъри от Google и Microsoft.

След изборите през 2016 г. Меtа следи по-отблизо дейността на чужди правителства, които използват приложенията на компанията, за да разпространяват пропаганда. Компанията беше обвинена през същата година, че позволява на Русия да влияе върху общественото мнение чрез публикации във Facebook и Instagram, със значение за резултата от изборите.

Нови санкции на САЩ срещу RT

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съединените щати, Канада и Великобритания обвиниха руската глобална телевизионна мрежа RT, че действа като част от разузнаването на Русия, пише Ню Йорк Таймс. САЩ обявяват нови санкции, предназначени да прекъснат международното финансиране за дезинформационните операции по света. Това става дни след като Министерството на правосъдието на САЩ обвини двама служители на RT за насочване на  около 10 милиона долара към Tenet Media, сайт за видеострийминг в Тенеси, с цел пропутинска пропаганда и  подкопаване на  американския демократичен политически процес.

Според официалните лица, руското правителство е създало звено за шпионаж в рамките на RT. Държавният секретар Блинкен заяви, че RT вече не е действа просто като държавна новинарска организация, а като инструмент да се подкопаят и поляризират свободните и отворени общества. Проследени са опити на RT за намеса и в други страни  като Аржентина, Франция и Молдова, в която предстоят избори. RT тайно управлява англоезична новинарска медия в Германия, наречена Red., и друга, насочена към Африка, наречена African Stream, казва Блинкен.

Руските държавноспонсорирани медии отдавна използват най-различни инструменти, за да подкопаят доверието в изборните процеси и институции в САЩ. От началото на 2024 г., ръководителите на RT – руската държавна новинарска медия –   вербуват   американски инфлуенсъри в подкрепа на тяхната   кампания за влияние. RT  действа чрез местни компании, за да  прикрие собственото си участие или участието на руското правителство в съдържание, предназначено да повлияе на американската аудитория.

Санкциите допълват действията на правоприлагащите органи, предприети от Министерството на правосъдието по отношение на на медийната група Rossiya Segodnya и пет от нейните дъщерни дружества –  РИА Новости, RT, TV-Novosti, Ruptly и Sputnik.

Отпада забраната за рекламиране на адвокатите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия официално беше уведомила България, че забраната за реклама на адвокатите нарушава правото на ЕС и беше открила наказателна процедура.

С изменение на Закона за адвокатурата забраната е отпаднала. Внасят се съответни изменения в Етичния кодекс на адвоката.

ПП Възраждане отново внасят Закон за регистрация на чуждестранните агенти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Мотивите:

Законопроектът

Законът на Путин за сравнение

ЕСПЧ, според чието решение руският закон противоречи на ЕКПЧ – следователно и българският

Путинистки, мракобесен, закон за гражданската смърт – това са квалификациите в медиите. Журналисти са си направили труда да покажат, че ПП Възраждане и съпругата на Костадинов попадат в обхвата на чуждустранните агенти.

И молба към администрацията на парламента – изисквайте изпълнение на правилника на НС:

Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от:
1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието; […]

Казусът Диона и незаконното съдържание онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Диона шмърка. Клип онлайн показва как бял прах, според нея енергийна безвредна напитка, се консумира през носа. Диона се води инфлуенсър. Клипът е в Инстаграм, платформа за видеосподеляне.

Софийската районна прокуратура се самосезира, проверката е възложена на Националната полиция, ще се проверява дали има извършено престъпление срещу здравето, съобщава БТА.

Комисията за защита на потребителите обсъжда казуса от гледна точка на правилата за онлайн търговия и установява, че са нарушени – липсва адрес на производителя и форма за отказ от поръчката. Обмисля налагане на санкция на търговското дружество.

Служебният министър на здравеопазването разпорежда на Регионалните здравни инспекции да извършат проверки във физически обекти, за които има информация, че предлагат продукта, който няма разрешение за употреба от здравното министерство.

Назначени са проверки от експерти от Националния съвет по наркотични вещества и Агенцията за безопасност на храните – на тази база ще се реши дали продуктът да бъде ограничен или забранен за употреба.

 Съветът за електронни медии получава 22 сигнала. Не за самото действие, а за рекламата на вещество, наподобяващо наркотично. СЕМ няма правомощия по закон, казва Наплатанова. Има превес върху регулацията на традиционните медии, а в онлайн пространството създателите на съдържание рекламират какво ли не, казва Симона Велева. Първо да оправим финансирането си, структурата на съвета и тогава да пристъпим към това да имаме или не нови задължения, казва Галина Георгиева.

Според мен има две линии, по които може да се обсъжда медийната страна на казуса: по линия на юридическите и етичните задължения на платформите за видеосподеляне и по линия на юридическите и етичните задължения на инфлуенсърите.

Платформите

В Закона за радиото и телевизията има разпоредби, която засягат задълженията на платформите, тя въвежда Директива 2018/1808. Това е чл.19д, ал.1: Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове предприемат подходящи мерки:

1. за защита на децата от предавания, генерирани от потребители видеоклипове и аудио-визуални търговски съобщения, които може да увредят тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие, в съответствие с чл. 17а, ал. 1 – 3; […]

(3) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове вземат подходящи мерки за спазване на определените в чл. 75, ал. 1 и ал. 4 – 9 изисквания за аудио-визуалните търговски съобщения, които не организират и позиционират, а са генерирани от потребители, като се взема предвид ограниченият контрол, упражняван от платформите за споделяне на видеоклипове над тези аудио-визуални търговски съобщения.

(4) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове ясно информират потребителите на предаванията и генерираните от потребители видеоклипове, съдържащи аудио-визуални търговски съобщения, когато потребителите са декларирали съгласно ал. 8, т. 1, че тези съобщения съдържат аудио-визуални търговски съобщения, или когато този факт е известен на доставчика.

(5) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове се задължават да спазват нормите на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение “Национален съвет за саморегулация”, включително, но не само, с цел ефективно да се намали излагането на деца на търговски съобщения за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол или натрий и захари, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен. [,,,]

СЕМ отговаря за платформите под българска юрисдикция, а в случаи като Инстаграм може да се свърже със съответния медиен регулатор, като му предостави данни за незаконното съдържание, и да очаква реакция.

Инфлуенсърите

ЕС непрекъснато разширява обхвата на услугите в регулация с цел по-добра защита на аудиторията – отначало в регулация бяха линейните медийни услуги, след това бяха добавени нелинейните, след това услугите на платформи – и сега идва ред на инфлуенсърите. Франция, Нидерландия и други държави вече регулират и инфлуенсърите – и основателно, както се вижда от казуса с Диона. В Обединеното кралство са проучили инфлуенсърите в Инстаграм и настояват търговските им съобщения да бъдат означени.

Заедно с това медийната политика на държавите предвижда обучение за инфлуенсърите – които подобно медиите трябва да познават правните и етичните стандарти, и обучение за аудиторията – която трябва да е информирана за ролята   на инфлуенсърите и създателите на онлайн съдържание като  част от медийната екосистема.

На ниво ЕС също се води подготовка за ясни стандарти, вече имаме Заключения на Съвета за инфлуенсърите, в които “се призовават държавите и Комисията да разработят политики и инструменти за насърчаване на отговорно поведение от страна на инфлуенсърите спрямо тяхната аудитория, като същевременно продължат инициативите за укрепване на медийната и цифровата грамотност на аудиторията на инфлуенсърите.”

*

По съображения за пълнота – има и жалба до Комисията за журналистическа етика.

Така или иначе, не е като да няма възможност да се реагира срещу феномени като “Диона шмърка”. Доколкото става ясно, клипът вече е изчезнал от онлайн пространството – но стоят изказванията на Диона, че в нейния бранш това било нормално.

Арестът на Дуров във Франция разпали дебати за свободното слово онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Арестът във Франция на родения в Русия основател на Телеграм Павел Дуров, гражданин на Франция, подчертава продължаващите спорове относно отговорността на социалните медии за разпространение на незаконно съдържание, пише WP.

Дуров е бил временно задържан и впоследствие освободен във връзка с разпространението на материали за сексуално насилие над деца, разпространение на наркотици, пране на пари и подпомагане на организираната престъпност, става ясно от съобщение, разпространено от френската прокуратура. Обвиненията включват и неправилно използване на криптографски средства и отказ да се позволи разрешено от закона прихващане на данни от страна на правоприлагащите органи. Френската полицейска агенция заявява, че Дуров не сътрудничи в борбата срещу детските сексуални престъпления. По проучване на ЮНЕСКО в половината от съдържанието, свързано с Холокоста, се съдържа отричане на Холокоста – престъпление във Франция.

Арестът на Дуров възобновява ожесточен спор, противопоставящ защитниците на абсолютната свобода на словото като собственика на X Илон Мъск, на правителствените усилия да се контролира разпространението на незаконна информация онлайн. Арестът поставя във фокус приложението Telegram, което според експерти създава уникално подходяща среда за незаконна дейност. През 2023 г. Бразилия е забранила Телеграм по повод неонацистка пропаганда и дейност, други правителства също са забранили приложението поради разпространение на незаконно съдържание, а Индия е поискала сваляне на детска порнография. Алекс Стамос, бивш директор на Станфордската интернет обсерватория, заявява, че Телеграм е ключов компонент в екосистемата на лицата, които търгуват с материали за сексуално насилие над деца.

В Европа нито свободата на изразяване е абсолютна, нито платформите са свободни да разпространяват незаконно съдържание, нито доставчиците са освободени от задължение да прихващат трафични данни и да сътрудничат в законово определени хипотези. И в България законодателството предвижда изключения от защитата на свободата на словото. Впрочем абсолютна свобода няма и в САЩ, защитата на Първата поправка не е абсолютна. Дори пар. 230 CDA за неотговорността не се прилага напр. при сексуално насилие над деца. Правилно абсолютистът Мъск предполага, че може да дойде ден, в който да го привлекат към съдебна отговорност за незаконно съдържание в Х.

Но отговорност се носи при определени условия, в този контекст предизвикателство за правоприлагащите органи е да докажат, че този, който ръководи компанията, е знаел за незаконната дейност и не се е опитвал да ограничи вредите, казва Дафне Келър, професор по интернет право в Юридическия факултет на Станфордския университет.

Конкретно за Дуров има и още едно важно обстоятелство – връзката му с Кремъл, която той се опитва да държи в сянка. Експерти определят връзката като дистанцирана, но сърдечна, и отбелязват, че според изтекли данни Дуров е бил десетки пъти в Русия през последните години, включително в деня, в който е отпаднала забраната за Телеграм.

Лични данни ли са заплатите на КПК и КОНПИ или за неизпълнението на съдебни решения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Важна статия в Капитал по принципен въпрос:

Не е спорно, че възнагражденията във висшия еталон на властта са данни от обществен интерес.

КПК и КОНПИ отказват да предоставят данни за възнагражденията си, което съдът смята за незаконно. “Трайно установено е в съдебната практика разбирането, че мълчаливият отказ по заявление за достъп до обществена информация е незаконосъобразен”, се казва в решението на съда.

Очевидно обаче, членовете на КПК и КОНПИ, предпочитат да не отговорят и да плащат глоби, вместо да стане ясно какви заплати получават, пише Капитал. Липсата на информация е изпитан метод за поставяне на бариери пред гражданския контрол.

За неизпълнение на съдебни решения е предвидена санкция, но недостатъчна, за да мотивира – кого? – антикорупционните органи да изпълняват закона.