На 15 октомври 2026 г. стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑591/24 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-град (България) в рамките на производство по дело „Голф България“ EOOД срещу Съвет за електронни медии.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 2010 г., стр. 1, и поправка в ОВ L 263, 2010 г., стр. 15), изменена с Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. (ОВ L 303, 2018 г., стр. 69) и на член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Запитването е отправено в рамките на спор между „Голф България“ EOOД, дружеството по българското право, и Съвета за електронни медии (България) по повод на законосъобразността на решение на последния, с което на това дружество се налага имуществена санкция за разпространение на видеоклип, който противоречи на добрите нрави.

На 5 април 2023 г. Голф България, което към тази дата е вписано в публичния регистър на СЕМ като доставчик на нелинейни медийни услуги, публикува в интернет статия, озаглавена „Емили Тротинетката се изгаври с момче със специални потребности“, в която е включен видеоклип от социалната мрежа Facebook. Този видеоклип, заснет в търговски център, показва момче със специални образователни потребности, което се придвижва на крака и ръце, имитирайки куче, и е държано на каишка от лице, представено като Емили, докато последната, както и други членове на група от хора, сред които е и тя, му нареждат „да седне“, „да даде лапа“ или „да донесе“ картонена чаша, която хвърлят, казват му „добро куче“ и го галят по главата, когато изпълнява тези нареждания.

С решение от 29 юни 2023 г. СЕМ констатира, че с публикуването на този видеоклип Голф България е извършило административно нарушение, по-конкретно на член 17, алинея 2 от ЗРТ във връзка с член 10, алинея 1, точка 6 от същия закон, за разпространение на видеоклип, който противоречи на добрите нрави.

Със спорното решение, прието на 27 юли 2023 г., СЕМ налага имуществена санкция в размер на 3 000 български лева (BGN) (около 1 534 евро) на Голф България. След като това решение е потвърдено в производство по обжалване от Софийски районен съд (България), Голф България подава касационна жалба пред Административен съд София-град (България), който е запитващата юрисдикция.

В касационната жалба Голф България поддържа, първо, че решението на Софийски районен съд е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, второ, че СЕМ е издал акт за установяване на административно нарушение за разпространение на видеоклип, който противоречи на добрите нрави, извън рамките на компетентността си по отношение на контрола на съдържанието, тъй като разпространението на разглеждания в главното производство видеоклип не попада в обхвата на понятието „аудио-визуална медийна услуга“, и трето, че квалификацията на този видеоклип като противоречащ на „добрите нрави“ е с недостатъчна обосновка, тъй като посоченият видеоклип отразява събитие, което е заснето на публично място и вече е било разпространено в социалните мрежи.

От своя страна СЕМ се позовава на националната съдебна практика относно понятието „добри нрави“, и по-специално на решение на Конституционния съд (България), в което се приема, че публичният морал представлява област, в която са меродавни най-вече националните традиции и култура, че недопустимостта да се накърняват добрите нрави не се свежда само до това да се спазват изискванията за обществено благоприличие, формирани вследствие на традициите на дадено общество, че в обществен интерес е например добрите нрави да бъдат критерий при формирането на подрастващите и че поради това не във всички случаи е необходимо да е налице ефективно накърняване.

При тези обстоятелства Административен съд София-град решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допустима ли е съгласно правото на ЕС национална правна уредба, която дава възможност чрез включване в националното законодателство на общ принцип на правото, какъвто се явява този за „добрите нрави“, да се въвеждат допълнителни мерки от държавата членка, в т.ч. въз основа на тях да се обосновава отговорност срещу дадена услуга на информационното общество по смисъла на [Директива 2010/13], и ако отговорът е положителен, то доколко използването на този абстрактен принцип, като основание за носене на отговорност при нарушение, не ограничава свободата на изразяване, прокламирана в чл. 11 от [Хартата]?“.

Съдът:

Съгласно член 1 от Хартата човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.

От Разясненията относно Хартата на основните права (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17) следва, че достойнството на човешката личност по смисъла на този член 1 е не само основно право само по себе си, но представлява фундамент на основните права. В това отношение тези разяснения се позовават по-специално на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г., която записва човешкото достойнство в своя преамбюл, уточнявайки, че „признаването на присъщото на всички членове на човешкия род достойнство и на техните равни и неотменими права представлява основата на свободата, справедливостта и мира в света“. От това според посочените разяснения следва, че нито едно от записаните в Хартата права не може да се използва за накърняване на достойнството на другия, както и че достойнството на човешката личност е част от същината на правата, записани в нея. То следователно не може да се накърнява, дори в случай на ограничаване на дадено право (решение от 21 април 2026 г., Комисия/Унгария (Ценности на Съюза), C‑769/22, EU:C:2026:326, т. 486).

От изложеното по-горе следва, че задължение, свързано със запазването на добрите нрави, доколкото представлява средство, позволяващо да се защитава ценността на човешкото достойнство, като се забранява излъчването на съдържание, което накърнява тази ценност, както изисква член 6, параграф 1 от Директива 2010/13, от една страна, отговаря на легитимно основание за ограничаване на свободата на изразяване на мнение и от друга страна, с оглед на произтичащото от него ограничение на тази свобода, по необходимост представлява пропорционална мярка по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата.

Ето защо при това положение национална правна уредба, която има посочените в точка 55 от настоящото решение характеристики и отговаря на изискванията за яснота и точност по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 57—61 от това решение, не нарушава правото на свободно на изразяване на мнение, закрепено в член 11 от Хартата.

С оглед на изложените по-горе съображения на въпроса следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 2010/13 във връзка с член 11 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността държава членка, съгласно национална правна уредба, която въз основа на общ принцип на правото на тази държава забранява предаванията, които противоречат на добрите нрави, да санкционира доставчик на медийни услуги за разпространението на видеоклип, накърняващ ценността на човешкото достойнство, при условие че доставчиците на такива услуги могат да разберат, с оглед на текста на тази национална правна уредба и евентуално чрез тълкуването ѝ от националните съдилища, че такава забрана обхваща предаванията, които накърняват тази ценност.