Tag Archives: Media Law

Съдбата на медиите на Мърдок

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В семейство Мърдок се води съдебно дело. Семейството, водено от 93-годишния Рупърт Мърдок, контролира медийна империя, която включва Wall Street Journal, New York Post и Fox News в Съединените щати, The Times u The Sun в Обединеното кралство, група медии в Австралия. Рупърт Мърдок се оттегля от управлението през 2023 и прехвърля ролята на председател на News Corp на Лаклан Мърдок, който е и главен изпълнителен директор на Fox Corp и се смята, че политически е най-близо до баща си.

Към момента Рупърт Мърдок притежава около 40 на сто както в News Corp, така и в Fox Corp. След смъртта му акциите с право на глас, които той притежава в компаниите, ще бъдат разделени по равно между четиримата наследници от втория брак с Анна Мърдок Ман – включително Лаклан. В ново съдебно дело, водено в Рино, Невада, Рупърт Мърдок настоява да промени волята си специално за собствеността на медиите в полза само на Лаклан. За да бъде одобрена промяната, Рупърт Мърдок ще трябва да докаже, че тя е в полза на всички наследници.

Причината за предприетия ход е, че Джеймс, Елизабет и Прудънс се смятат за по-центристки настроени и биха могли да насочат медиите на семейството в по-умерена посока. Смята се, че политиката на Лаклан е дори много по-консервативна от баща му. Ако Рупърт Мърдок спечели делото, братята и сестрите на Лаклан пак ще получат наследство, но ще имат много по-малко тежест за бъдещето на медиите, подобно на двете най-малки дъщери на Рупърт, Грейс и Клои, от третия му брак с Уенди Денг.

Джеймс публично къса с баща си, включително подава оставка от позицията си в борда на News Corp през 2020 г. Той и съпругата му Катрин изразяват разочарование от отричането на изменението на климата и на събитията от 6 януари 2020.

Така или иначе, сложното съдебно дело се очаква да има сериозни последици не само за членовете на семейство Мърдок – но и за Fox и състоянието на медиите.

Повече във Vox u Sky

Мета забранява RT в мрежите си

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Meta забрани във FB u Instagram съдържанието на руски медии, включително RT, които САЩ обвиняват, че действат като разузнавателни агенции, според днешна публикация в Ню Йорк Таймс.

Преди дни Съединените щати, Канада и Великобритания обвиниха RT, че действа като инструмент на руските разузнавателни агенции и обявиха нови санкции, целящи да прекъснат международното финансиране за дезинформационни операции по целия свят.

Утре сенатската комисия по разузнаването на САЩ планира да проведе изслушване за чуждестранните заплахи за изборите. Предвижда се депутатите да задават въпроси на Ник Клег, президент в Meta, за чуждестранната намеса в платформите на компанията, както и други топ мениджъри от Google и Microsoft.

След изборите през 2016 г. Меtа следи по-отблизо дейността на чужди правителства, които използват приложенията на компанията, за да разпространяват пропаганда. Компанията беше обвинена през същата година, че позволява на Русия да влияе върху общественото мнение чрез публикации във Facebook и Instagram, със значение за резултата от изборите.

Нови санкции на САЩ срещу RT

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съединените щати, Канада и Великобритания обвиниха руската глобална телевизионна мрежа RT, че действа като част от разузнаването на Русия, пише Ню Йорк Таймс. САЩ обявяват нови санкции, предназначени да прекъснат международното финансиране за дезинформационните операции по света. Това става дни след като Министерството на правосъдието на САЩ обвини двама служители на RT за насочване на  около 10 милиона долара към Tenet Media, сайт за видеострийминг в Тенеси, с цел пропутинска пропаганда и  подкопаване на  американския демократичен политически процес.

Според официалните лица, руското правителство е създало звено за шпионаж в рамките на RT. Държавният секретар Блинкен заяви, че RT вече не е действа просто като държавна новинарска организация, а като инструмент да се подкопаят и поляризират свободните и отворени общества. Проследени са опити на RT за намеса и в други страни  като Аржентина, Франция и Молдова, в която предстоят избори. RT тайно управлява англоезична новинарска медия в Германия, наречена Red., и друга, насочена към Африка, наречена African Stream, казва Блинкен.

Руските държавноспонсорирани медии отдавна използват най-различни инструменти, за да подкопаят доверието в изборните процеси и институции в САЩ. От началото на 2024 г., ръководителите на RT – руската държавна новинарска медия –   вербуват   американски инфлуенсъри в подкрепа на тяхната   кампания за влияние. RT  действа чрез местни компании, за да  прикрие собственото си участие или участието на руското правителство в съдържание, предназначено да повлияе на американската аудитория.

Санкциите допълват действията на правоприлагащите органи, предприети от Министерството на правосъдието по отношение на на медийната група Rossiya Segodnya и пет от нейните дъщерни дружества –  РИА Новости, RT, TV-Novosti, Ruptly и Sputnik.

Отпада забраната за рекламиране на адвокатите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия официално беше уведомила България, че забраната за реклама на адвокатите нарушава правото на ЕС и беше открила наказателна процедура.

С изменение на Закона за адвокатурата забраната е отпаднала. Внасят се съответни изменения в Етичния кодекс на адвоката.

ПП Възраждане отново внасят Закон за регистрация на чуждестранните агенти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Мотивите:

Законопроектът

Законът на Путин за сравнение

ЕСПЧ, според чието решение руският закон противоречи на ЕКПЧ – следователно и българският

Путинистки, мракобесен, закон за гражданската смърт – това са квалификациите в медиите. Журналисти са си направили труда да покажат, че ПП Възраждане и съпругата на Костадинов попадат в обхвата на чуждустранните агенти.

И молба към администрацията на парламента – изисквайте изпълнение на правилника на НС:

Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от:
1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието; […]

Казусът Диона и незаконното съдържание онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Диона шмърка. Клип онлайн показва как бял прах, според нея енергийна безвредна напитка, се консумира през носа. Диона се води инфлуенсър. Клипът е в Инстаграм, платформа за видеосподеляне.

Софийската районна прокуратура се самосезира, проверката е възложена на Националната полиция, ще се проверява дали има извършено престъпление срещу здравето, съобщава БТА.

Комисията за защита на потребителите обсъжда казуса от гледна точка на правилата за онлайн търговия и установява, че са нарушени – липсва адрес на производителя и форма за отказ от поръчката. Обмисля налагане на санкция на търговското дружество.

Служебният министър на здравеопазването разпорежда на Регионалните здравни инспекции да извършат проверки във физически обекти, за които има информация, че предлагат продукта, който няма разрешение за употреба от здравното министерство.

Назначени са проверки от експерти от Националния съвет по наркотични вещества и Агенцията за безопасност на храните – на тази база ще се реши дали продуктът да бъде ограничен или забранен за употреба.

 Съветът за електронни медии получава 22 сигнала. Не за самото действие, а за рекламата на вещество, наподобяващо наркотично. СЕМ няма правомощия по закон, казва Наплатанова. Има превес върху регулацията на традиционните медии, а в онлайн пространството създателите на съдържание рекламират какво ли не, казва Симона Велева. Първо да оправим финансирането си, структурата на съвета и тогава да пристъпим към това да имаме или не нови задължения, казва Галина Георгиева.

Според мен има две линии, по които може да се обсъжда медийната страна на казуса: по линия на юридическите и етичните задължения на платформите за видеосподеляне и по линия на юридическите и етичните задължения на инфлуенсърите.

Платформите

В Закона за радиото и телевизията има разпоредби, която засягат задълженията на платформите, тя въвежда Директива 2018/1808. Това е чл.19д, ал.1: Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове предприемат подходящи мерки:

1. за защита на децата от предавания, генерирани от потребители видеоклипове и аудио-визуални търговски съобщения, които може да увредят тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие, в съответствие с чл. 17а, ал. 1 – 3; […]

(3) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове вземат подходящи мерки за спазване на определените в чл. 75, ал. 1 и ал. 4 – 9 изисквания за аудио-визуалните търговски съобщения, които не организират и позиционират, а са генерирани от потребители, като се взема предвид ограниченият контрол, упражняван от платформите за споделяне на видеоклипове над тези аудио-визуални търговски съобщения.

(4) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове ясно информират потребителите на предаванията и генерираните от потребители видеоклипове, съдържащи аудио-визуални търговски съобщения, когато потребителите са декларирали съгласно ал. 8, т. 1, че тези съобщения съдържат аудио-визуални търговски съобщения, или когато този факт е известен на доставчика.

(5) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове се задължават да спазват нормите на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение “Национален съвет за саморегулация”, включително, но не само, с цел ефективно да се намали излагането на деца на търговски съобщения за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол или натрий и захари, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен. [,,,]

СЕМ отговаря за платформите под българска юрисдикция, а в случаи като Инстаграм може да се свърже със съответния медиен регулатор, като му предостави данни за незаконното съдържание, и да очаква реакция.

Инфлуенсърите

ЕС непрекъснато разширява обхвата на услугите в регулация с цел по-добра защита на аудиторията – отначало в регулация бяха линейните медийни услуги, след това бяха добавени нелинейните, след това услугите на платформи – и сега идва ред на инфлуенсърите. Франция, Нидерландия и други държави вече регулират и инфлуенсърите – и основателно, както се вижда от казуса с Диона. В Обединеното кралство са проучили инфлуенсърите в Инстаграм и настояват търговските им съобщения да бъдат означени.

Заедно с това медийната политика на държавите предвижда обучение за инфлуенсърите – които подобно медиите трябва да познават правните и етичните стандарти, и обучение за аудиторията – която трябва да е информирана за ролята   на инфлуенсърите и създателите на онлайн съдържание като  част от медийната екосистема.

На ниво ЕС също се води подготовка за ясни стандарти, вече имаме Заключения на Съвета за инфлуенсърите, в които “се призовават държавите и Комисията да разработят политики и инструменти за насърчаване на отговорно поведение от страна на инфлуенсърите спрямо тяхната аудитория, като същевременно продължат инициативите за укрепване на медийната и цифровата грамотност на аудиторията на инфлуенсърите.”

*

По съображения за пълнота – има и жалба до Комисията за журналистическа етика.

Така или иначе, не е като да няма възможност да се реагира срещу феномени като “Диона шмърка”. Доколкото става ясно, клипът вече е изчезнал от онлайн пространството – но стоят изказванията на Диона, че в нейния бранш това било нормално.

Арестът на Дуров във Франция разпали дебати за свободното слово онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Арестът във Франция на родения в Русия основател на Телеграм Павел Дуров, гражданин на Франция, подчертава продължаващите спорове относно отговорността на социалните медии за разпространение на незаконно съдържание, пише WP.

Дуров е бил временно задържан и впоследствие освободен във връзка с разпространението на материали за сексуално насилие над деца, разпространение на наркотици, пране на пари и подпомагане на организираната престъпност, става ясно от съобщение, разпространено от френската прокуратура. Обвиненията включват и неправилно използване на криптографски средства и отказ да се позволи разрешено от закона прихващане на данни от страна на правоприлагащите органи. Френската полицейска агенция заявява, че Дуров не сътрудничи в борбата срещу детските сексуални престъпления. По проучване на ЮНЕСКО в половината от съдържанието, свързано с Холокоста, се съдържа отричане на Холокоста – престъпление във Франция.

Арестът на Дуров възобновява ожесточен спор, противопоставящ защитниците на абсолютната свобода на словото като собственика на X Илон Мъск, на правителствените усилия да се контролира разпространението на незаконна информация онлайн. Арестът поставя във фокус приложението Telegram, което според експерти създава уникално подходяща среда за незаконна дейност. През 2023 г. Бразилия е забранила Телеграм по повод неонацистка пропаганда и дейност, други правителства също са забранили приложението поради разпространение на незаконно съдържание, а Индия е поискала сваляне на детска порнография. Алекс Стамос, бивш директор на Станфордската интернет обсерватория, заявява, че Телеграм е ключов компонент в екосистемата на лицата, които търгуват с материали за сексуално насилие над деца.

В Европа нито свободата на изразяване е абсолютна, нито платформите са свободни да разпространяват незаконно съдържание, нито доставчиците са освободени от задължение да прихващат трафични данни и да сътрудничат в законово определени хипотези. И в България законодателството предвижда изключения от защитата на свободата на словото. Впрочем абсолютна свобода няма и в САЩ, защитата на Първата поправка не е абсолютна. Дори пар. 230 CDA за неотговорността не се прилага напр. при сексуално насилие над деца. Правилно абсолютистът Мъск предполага, че може да дойде ден, в който да го привлекат към съдебна отговорност за незаконно съдържание в Х.

Но отговорност се носи при определени условия, в този контекст предизвикателство за правоприлагащите органи е да докажат, че този, който ръководи компанията, е знаел за незаконната дейност и не се е опитвал да ограничи вредите, казва Дафне Келър, професор по интернет право в Юридическия факултет на Станфордския университет.

Конкретно за Дуров има и още едно важно обстоятелство – връзката му с Кремъл, която той се опитва да държи в сянка. Експерти определят връзката като дистанцирана, но сърдечна, и отбелязват, че според изтекли данни Дуров е бил десетки пъти в Русия през последните години, включително в деня, в който е отпаднала забраната за Телеграм.

Лични данни ли са заплатите на КПК и КОНПИ или за неизпълнението на съдебни решения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Важна статия в Капитал по принципен въпрос:

Не е спорно, че възнагражденията във висшия еталон на властта са данни от обществен интерес.

КПК и КОНПИ отказват да предоставят данни за възнагражденията си, което съдът смята за незаконно. “Трайно установено е в съдебната практика разбирането, че мълчаливият отказ по заявление за достъп до обществена информация е незаконосъобразен”, се казва в решението на съда.

Очевидно обаче, членовете на КПК и КОНПИ, предпочитат да не отговорят и да плащат глоби, вместо да стане ясно какви заплати получават, пише Капитал. Липсата на информация е изпитан метод за поставяне на бариери пред гражданския контрол.

За неизпълнение на съдебни решения е предвидена санкция, но недостатъчна, за да мотивира – кого? – антикорупционните органи да изпълняват закона.

НАП разяснява забраната на рекламата на хазарт

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Забраната на рекламата на хазарта беше събитие в медийния сектор. За някои забраната беше желана, за други – удар. Защо – в Капитал има обстоятелствена публикация. В нея дори има хипотеза, че се въвежда забрана, но скоро ще се наложи забраната да се отмени, ако настъпят промени в собствеността на някои медии.

Става известно, че НАП е издала отговор на питане по Закона за достъп до обществената информация/ЗДОИ. Отговорът на практика ограничава обхвата на забраната на рекламата на хазарта, приета през 2024 г. с последните изменения на ЗХ.

Според дефиницията в ЗХ „реклама на хазартни игри“    (§1, т.23) е „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства  информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] След отговора на НАП по ЗДОИ се оказва, че така дефинираната реклама на хазарта е забранена в по-малко случаи, отколкото си мислим.

2

Според чл.16 и 17 ЗХ Държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Именно той “организира разясняването на законодателството в областта на хазарта и свързаните с него дейности по подходящ начин”. На сайта на НАП има информация какъв е начинът – запитвания във връзка с прилагане на законодателството в областта на хазарта се адресират към Централно  управление на НАП. Проектите на отговори на тези запитвания се изготвят от дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ при ЦУ на НАП.

3

Изясняването на разпоредбите на ЗХ в конкретния случай е оформено като отговор на запитване по ЗДОИ. Въпросите, на които се иска отговор и на които НАП е отговорила по реда на ЗДОИ, са следните:

Има ли право инфлуенсър да рекламира съдържание (да се разбира продуктово позициониране) на лицензиран хазартен доставчик в Instagram – социална мрежа?

Попадат ли социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok в промените за забрана на хазарт в България или така обнародвания закон, не ги обхваща?“.

Имат ли право журналисти да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube – социална мрежа?

Имат ли право медии да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube -социална мрежа?

Как НАП определя, какво съдържание е допустимо, ако в него присъства продуктово позициониране на лицензиран хазартен доставчик (без то да бъде рекламирано) в социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok?

4

Отговорът на НАП завършва така:

“Следва да се има предвид, че в настоящия акт се обективира разбирането на Националната агенция за приходите по отношение на приложимото законодателство.

В тази връзка е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено в рамките на производство по извършване на конкретна проверка по ЗХ, да формират основание за третиране, различно от изложеното.

 В изпълнение на разпоредбата на чл. 15в, ал. 3, т. 1 от ЗДОИ, решението ще бъде публикувано в Платформата за достъп до обществена информация на Министерския съвет.

На основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, решението подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от датата на връчване или получаване на уведомление.”

Подлежи на обжалване по ЗДОИ решението за издаване/неиздаване на отговор, но не и решението по същество. Интересно е в каква правна форма НАП издава становищата си по приложението на ЗХ (когато няма запитване по ЗДОИ). Съответно дали и как се оспорва становището за разясняване на законодателството.

5

По същество запитването по ЗДОИ е фокусирано върху забраната на рекламата в социалните мрежи. ЗХ дефинира реклама на хазарт така: „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства  информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] (пар.1, т.23)

Според Чл. 10 ЗХ (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.) (1) Забранява се рекламата на хазартни игри:

1. в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие “Български спортен тотализатор” и тяхното анонсиране;

2. на обществени места, включително фасади на сгради;

3. в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници;

4. върху имущество – държавна собственост и общинска собственост, с изключение на обекти, които имат издаден лиценз по реда на този закон; 5. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения

Ако се фокусираме върху онлайн рекламата, изрично забранени са две зони: “радио – и телевизионни програми” по т.1 и “електронни медии, включително интернет страници” по т.3, като първата зона напълно се съдържа във втората, по-широка зона. Ключовият въпрос е дали социалните мрежи се включват във формулировката “електронни медии, включително интернет страници”, където рекламата на хазарт е забранена.

НАП твърди, че ЗРТ има предвид платформите, когато казва в чл. 4, ал. 4 , че: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“.

Всъщност не. Регламент 2024/1083 (Законодателен акт за свободата на медиите) казва изрично: “На цифровия медиен пазар доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчиците на много големи онлайн платформи могат да попаднат в обхвата на определението за доставчик на медийни услуги. Като цяло тези доставчици имат ключово значение за организацията на съдържанието, включително чрез автоматизирани средства или алгоритми, но не носят редакционна отговорност за съдържанието, до което предоставят достъп. Във все по-интегрираната медийна среда обаче някои доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчици на много големи онлайн платформи започнаха да упражняват редакционен контрол върху дадена част или части от своите услуги. Поради това, когато такива доставчици упражняват редакционен контрол над част или части от своите услуги, те биха могли да бъдат квалифицирани както като доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или като доставчици на много големи онлайн платформи, така и като доставчици на медийни услуги.”

Накратко, YouTube и останалите платформи не са “лица, които само разпространяват” съдържание и чл.4 ал.4 ЗРТ не се отнася за тях – както приема НАП в отговора си:

считам, че може да се приеме, че по своята правна същност социалните платформи от типа на Facebook, Twitter/X, Instagram, TikTok  не са медии по смисъла на ЗРТ, поради което при спазване на законовите ограничения на ЗХ, по отношение на рекламата, няма причина за тяхното ограничаване, като водещо отново остава самото съдържание на представяната информация.
Гореизложеното е относимо и по отношение на „Youtube“ като платформа.
Базирайки се на последните изменения в ЗРТ, съгласно които: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“, това е критерият за определянето и на съответната отговорност. В този смисъл няма пречка в YouTube да се представя информация с хазартно съдържание, при условие, че същата е съобразена с разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта.

6

Специално внимание заслужава и отговорът за рекламирането на хазарт в социалните мрежи от инфлуенсъри – НАП отново отговаря, че няма причина такъв тип действия да бъдат окачествявани като забранена реклама по смисъла на ЗХ.

Без значение какво е инфлуенсър, основен аргумент отново е, че платформите не са медии. Както беше показано, Регламент 2024/1083 не дава основание за подобен категоричен възглед.

И отговорът за реклама, осъществявана от журналисти в мрежите, е аналогичен. Без значение какво е журналист – според НАП няма пречка от страна на журналисти, чрез PodCast в YouTube да представят информация с хазартно съдържание в масовите платформи за споделяне на информация по отношение на рекламата, съобразявайки разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта (изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.).

След такова изясняване на обхвата на забраната за реклама ще бъдат облагодетелствани тези, за които НАП е казал, че няма пречка. Така едно писмо по ЗДОИ се оказва икономически важно.

7

НАП изрично казва, че по конкретни случаи може да има и друго третиране. Но неяснотите остават – и те идват от самата лексика на измененията на ЗХ.

Би следвало законодателят да постъпи като в Изборния кодекс – и да определи какво е електронни медии и интернет страници по смисъла на ЗХ. Впрочем дори ако имаше препратка към легалната дефиниция за медии (медийни услуги) в Изборния кодекс, отговорът по ЗДОИ не би бил обоснован, защото понятието медии според ИК включва и медийните профили и канали в платформите.

Изобщо измененията на ЗХ е хубаво да се преразгледат, не само заради горните проблеми. В ЗХ пише още, че СЕМ осъществява надзор в медийното пространство, което наистина никой не знае какво означава и винаги може да е основание за оспорване.

РЕШЕНИЕ_№Р -ЦУ– 138 /17.07.2024 г. ЗДОИ

Добавям публикация от 30 август в Капитал по темата.

Руската пропаганда в България 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувани са резултати от качествено и количествено проучване, реализирани в рамките на проект „Социална уязвимост и пропаганда“, изпълняван от „Фондация за хуманитарни и социални изследвания“.
Изследвани са основни характеристики и тенденции в нагласите на българското общество и различни социални групи и възприемането на посланията на хибридната пропаганда.

Благоприятни предпоставки за разколебаност на общественото мнение относно направения евроатлантически избор и степента на идентификация с него: в общи линии това е картината, която регистрират проучванията през последните 6-7 години. Според ориентацията по партии картината изглежда така:

Но като цяло данните за 2024 г. препотвърждават високата степен на подкрепа за европейската принадлежност на България и членството в Европейския съюз (61% срещу едва 16% неодобряващи).

Спада делът на активно информиращите се по вътрешно или външно политически теми (от 56% на 43%), за сметка на ръст в рядко или изобщо неследящите актуалните събития (21% през 2024 г., при 15% през 2023 г. заявяват, че не следят).

Целият доклад