На 29 юли 2026 г. с решение на МС е приета Законодателната програма на МС за идващото полугодие.
Има предвиден ЗИД на Закона за авторското право и сродните му права, има предвиден и ЗИД на Закона за филмовата индустрия.
Няма предвиден ЗИД на Закона за радиото и телевизията за целите на прилагането на регламент (ЕС) 2024/1083 (EMFA).
Публикувана е Шестмесечна програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Ирландското председателство на Съвета на Европейския съюз (1 юли – 31 декември 2026 г.)
В частта за аудиовизия и медии е отбелязано очакваното законодателно предложение за нова ревизия на медийната директива:
Предложение за ревизия на Директивата за аудиовизуални и медийни услуги
Междуинституционален номер на досието: предстои
| Очаквано развитие по време на Ирландското председателство | Като част от Европейския щит за демокрация се очаква ЕК да представи законодателното предложение през есента на 2026 г. с цел актуализиране на правилата за аудиовизуалния и медиен пазар. Предвижда се фокусът да бъде насочен върху защитата на малолетни и непълнолетни лица от вредно съдържание; ролята на новите играчи на медийния пазар, включително инфлуенсърите; видимостта на медийните услуги от обществен интерес и европейското съдържание; равнопоставеност между традиционни аудиовизуални медии и онлайн платформи; модернизация на правилата за реклама с цел повишаване на устойчивостта на европейските медии. Намерението на Ирландското председателство е да започне първоначално обсъждане по текста на законодателното предложение. |
| Национален интерес/цел и кратко описание на българската позиция | България оценява предстоящата ревизия на директивата като навременна и важна стъпка в посока подсилване и оздравяване на европейската аудиовизуална медийна среда. Подкрепяме мерки, които ще доведат до повишаване на нейната безопасност, устойчивост и конкурентоспособност във времена на бързо променящи се реалности. Приветстваме възможността за намаляване на фрагментацията при регулаторния подход в ЕС. България ще бъде подкрепящ партньор в работата за развиване на амбициозна, хармонизирана и ефективна законодателна рамка, която да подобри и подсили правилата за защита на малолетните и непълнолетните лица. Предвижданите мерки следва да адресират ефективно, където е необходимо, новите аудиовизуални онлайн платформи и нови играчи, вкл. инфлуенсъри. Особено важно е да бъде осигурена подходяща видимост и разпознаваемост на аудиовизуалните медийни услуги от обществен интерес с цел съхранение на културното многообразие и идентичност и насърчаване на местното/национално съдържание. Страната ни подкрепя мерки, които ще създадат допълнителна равнопоставеност за традиционните доставчици на аудиовизуални медийни услуги. Следва да бъде съхранен и принципът на държавата на произход, който е от значение за правната сигурност на доставчиците и за функционирането на вътрешния пазар. |
1
В началото на юли Съветът за електронни медии публикува на сайта си съобщение, според което СЕМ ще проведе дебат за редакционната независимост. Беше посочено, че има информационен повод: “Случаят в БТВ от последните дни отново насочва вниманието към принципите за вземане на редакционни решения. Следва решенията да се основават на ясни професионални стандарти, изисквани и от Европейския акт за свободата на медиите. Съветът продължава да полага усилия и настоява за изработването на редакционни статути от самата журналистическа гилдия. Целта е да бъдат формулирани общи принципи, които да укрепват общественото доверие, без да се накърнява редакционната автономия на медиите. Във връзка с това СЕМ ще проведе дискусия за редакционната независимост с професионалната общност.”
В протокола от заседанието на 16 юли е отбелязано, че се канят и авторите на петиция по случая Асен Иванов vs Мартин Атанасов. Очаква се, следователно, да се засегне не само абстрактната тема за редакционната независимост и редакционната отговорност, но и възгледите по повод конкретната проява на Асен Иванов, директор на новинарската дирекция на БТВ, и по повод позицията на бТВ, която застава зад Асен Иванов, цитирайки го да казва: “г-н Атанасов прояви целенасочена провокация и неуважение към наш водещ….. използва ефира за предварително планирани демонстративни действия”.
2
На 22 юли тази дискусия се състоя. Участваха представители на регулатора, двете обществени медии, саморегулирането, АЕЖ и СБЖ, АБРО, преподаватели, експерти. Най-слабо представени бяха търговските медии (взеха думата Николина Димитрова, Александър Детев). Представител на бТВ, както впрочем и на Нова телевизия, в залата нямаше, ако не се смята за техен представител Анна Танова, АБРО.
Обществените медии информираха за правилниците и вътрешната организация за редакционна независимост. Темата за достъпа на Мартин Атанасов до ефира на бТВ беше върната на масата от Мария Черешева, АЕЖ.
Въпреки че фокус на моето участие беше какво да се прави с правилата, започнах със съжалението, че поведението на директора Асен Иванов не е получило институционална оценка. Изразени бяха мнения, че не може нищо да се направи, защото това би било “намеса в редакционната политика” и “намеса в съдържанието”. По мое мнение не е намеса в редакционната политика да се поиска повече информация по какви критерии се вземат решенията за недопускане на гости в ефир, кой ги взема и как е длъжен да ги мотивира, как се гарантира баланса между правото на информация, правото на гражданите да изразяват позиция по важни обществени теми, редакционната независимост и редакционната отговорност. Има ли цензура? Защото цензура е името на черните списъци съвсем не само в бТВ, а цензурата е забранена от Конституцията.
Беше поет ангажимент Съветът да разгледа подписката по случая.
3
По-подробно ще представя тезата си по чл.6 пара 3 EMFA. Това именно е разпоредбата, която засяга редакционната независимост – “доставчиците на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, предприемат мерките, които считат за подходящи, с цел гарантирането на независимостта на своите редакционни решения”.
Независимостта на новинарството е принцип в демократичните общества, всички (държава, регулатор, медии, журналисти) би трябвало да се съобразяват с него, а чл. 6-3 EMFA обръща внимание конкретно на новинарските медии – те са адресатите на чл.6-3 – да предприемат мерки за гарантиране на тази независимост.
Тъй като чл.6-3 не задължава държавите да предприемат мерки, някои участници в дискусията направиха извод, че никой няма право да изисква вътрешни етични правила от новинарските медии, защото това би било намеса в работата им.
Смятам, че чл. 6-3 не създава правна пречка в закона да се запише изискване към медиите за ясни вътрешни професионални и етични правила. Впрочем България вече е направила това по отношение на обществените медии.
За да се уверя, че записване на изрично законово изискване е възможен подход в ЕС, прегледах националните закони на държави от ЕС – за да видя има ли закони, които да изискват от медиите приемане на вътрешни етични правила. Да, възможен подход е и зависи от национални традиции и култура в медийния сектор. В Швеция например смятат, че саморегулирането работи и стандартите им са на висота. Но ето примери:
Франция, Закон 2016-1524
„Медийните предприятия изготвят етична (деонтологична) харта.“ Законът във Франция задължава всички медии да имат писмен документ, който гарантира редакционната независимост, съдържа етични правила – и това не се смята намеса, а напортив, защита на журналистите. Всеки журналист получава тези правила при назначаване с трудовия си договор.
Португалия, Lei de Imprensa
В Португалия всяка медия е законово задължена да има собствен „estatuto editorial“ – вътрешен етичен и редакционен кодекс, който определя мисията, ценностите, редакционната линия и гаранциите за независимост. Това задължение произтича от Lei de Imprensa (Закон за печата) и е едно от най-строгите в ЕС. И се приема не като ограничение, а като защита.
Гърция, Закон 5253
Гърция прие Национален план за действие за безопасност на журналистите под егидата на Съвета за Европа. На разположение са специални Формуляри за докладване на политически натиск. Планът интегрира директна връзка между формулярите за докладване и гръцката прокуратура, за да се гарантира, че сигналите за натиск няма да останат само статистика, а ще водят до реални разследвания.
Смятам, в заключение, че българският законодател има право на преценка дали да изисква или да не изисква вътрешни етични правила. В регламента медиите са поканени да ги създадат. Беше съобщено още, че АБРО готви рамка на правила за редакционна независимост.
Асен Иванов е директор на дирекция Новини, актуални предавания и спорт на БТВ. Той е авторът на забраната, изнесена в заглавието. Става дума за Мартин Атанасов, поканен за участие в предаването Лице в лице.
Атанасов обаче е известен на директора Иванов, защото в друго предаване е изразил подкрепа на Мария Цънцарова. Това е основание вратата на бТВ да се затвори за него – поне докато Иванов е директор. Атанасов публикува скриншот от указанията на директора – Този няма да стъпи в ефир, докато зависи от мен. Да ходи в Извън ефир. Можете да го скрийшотнете и сложите във фейса.
Черни списъци. Забрана за достъп до ефир. Цензура.
Забрана за критични гласове е имало и друг път. Но тази забрана е дадена по особено арогантен начин. Някой е скрийншотнал наистина. Потърпевшият Мартин Атанасов е публикувал нареждането.
А на Мартин Атанасов е казано нещо за извинение от продуцента – което няма общо с истинските причини.
След известно време се появяват две позиции – първо на Асен Иванов във фейсбук, а след това – на бТВ Медия Груп на сайта на телевизията. И двете са доста тъжни. Къде е проблемът: не в цензурата, а “в колегата, който е изнесъл казуса в социалните мрежи”: “Разпространението на вътрешна кореспонденция е недобросъвестно, нарушава професионалната етика и цели да дискредитира работата на широк кръг журналисти, редактори и продуценти. Опитите за натиск върху редакционните решения чрез лични нападки, публикации в социалните мрежи или публични изявления, включително от страна на политически представители, са неприемливи и няма да повлияят на редакционната независимост на медията.”
Източник: https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/pozicija-na-btv-media-group-9.html?campaignsrc=clipboard
Отбелязвам случая, за да се следи развитието, защото ще попадне в доклада за медийната свобода и медийния плурализъм, където му е мястото. Въпросът е ще има ли мерки.
На 17 юли 2026 Европейската комисия публикува седмия годишен доклад относно върховенството на правото, който разглежда развитието във всяка държава от ЕС и в четири страни кандидатки: Албания, Черна Гора, Северна Македония и Сърбия.
Докладът се състои от съобщение, в което се разглежда положението в ЕС като цяло, и 27 глави по държави (включително България), в които се представят значимите промени във всяка от тях. В доклада се прави оценка на изпълнението на препоръките към държавите, отправени миналата година и въз основа на това се формулират нови конкретни препоръки.
Какво казва Комисията за критерия Свобода и плурализъм на медиите:
В държавите са в ход реформи за привеждане на националното им законодателство в съответствие с Европейския законодателен акт за свободата на медиите (ЕАСМ). Няколко държави предприемат реформи за укрепване на независимото функциониране и финансиране на обществените медии, както и на справедливостта и прозрачността при разпределянето на държавната реклама. Тъй като в ЕАСМ се предвижда обвързващо законодателство по няколко теми, свързани със свободата на медиите, докладът относно върховенството на закона вече не включва препоръки по тези аспекти. Те се проследяват като част от прилагането на ЕАСМ от страна на Комисията. Освен това се обръща по-голямо внимание на подобряването на безопасността и защитата на журналистите от продължаващи заплахи. Комисията ще продължи да подкрепя по-силна благоприятна среда и безопасност за журналистите и за качественото отразяване на новини, включително чрез актуализиране на своята препоръка относно безопасността на журналистите. Много държави членки предприемат конкретни стъпки за справяне с явлението стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (т.нар. стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността), и Комисията продължава да работи с тях в подкрепа на транспонирането и прилагането на Директивата за борба със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. В повечето обхванати от доклада държави, обхванати от процеса на разширяване, назначенията в управленските структури на обществените медии и медийните регулатори повишиха тяхната стабилност, като същевременно продължават да съществуват опасения относно концентрацията на медийния пазар и редакционната независимост на обществените радио- и телевизионни оператори.
По-конкретно за България по този критерий:
Заключение по този критерий: Действията, предприети от предишния председател на Съвета за електронни медии, се оценяват положително, като същевременно бяха изразени опасения във връзка с вътрешни конфликти при вземането на решения. След години закъснение в Българската национална телевизия (БНТ) е назначен нов генерален директор и са в ход законодателни реформи за подобряване на независимостта на обществените медии. В ход са законодателни реформи за преодоляване на оставащите недостатъци по отношение на прилагането на задълженията за оповестяване на собствеността върху медиите и по отношение на прозрачността на държавната реклама. Продължават да съществуват признаци за политическо и икономическо влияние върху медиите.
Предприети са няколко законодателни инициативи с възможно неблагоприятно въздействие върху обществения достъп до информация. През изминалата година се
наблюдава намаляване на физическите нападения срещу журналисти, но словесните нападения и онлайн тормозът са се увеличили, а правният натиск върху журналистите продължават. Подробно фактите са изложени на стр.25-29 от доклада с множество препратки.
В края на миналата година е публикуван доклад за финансовото състояние на France Télévisions, най-голямото обществено аудиовизуално дружество, чийто капитал е 100% собственост на държавата. France Télévisions безплатно предлага две водещи платформи, france.tv и franceinfo.fr. В среда, белязана от цифрова революция, France Télévisions успя да затвърди водещото си място в линейните и нелинейните услуги. Този доклад не оценява качеството на програмите, излъчвани от France Télévisions, или начина, по който групата изпълнява задачите, поставени от нейните актове, а се фокусира върху въпросите на икономическото и финансовото управление. Той анализира еволюцията на France Télévisions от 2017 г., когато предишният доклад изискваше реформиране на икономически модел, определен като „неустойчив в дългосрочен план“.
Прочетете доклада (PDF – 4 MB)
Паралелно с това съществува и втора опасност: според Делфин Ерно, главен изп. директор на France Télévisions, възможно е приватизиране на френските обществени медии. Ерно говори за това в интервю пред Политико. Льо Пен и нейните съюзници отдавна обвиняват френската държава, че използва парите на данъкоплатците за финансиране на отразяване на новини и културно съдържание, което насърчава прогресивен дневен ред. И тъй като социологическите проучвания показват, че тя е добре подготвена да спечели президентските избори догодина, обещанието на Националния сбор да приватизира или демонтира финансираните от държавата медии никога не е било по-близо до превръщането в реалност, казва Ерно. В Италия назначават мениджъри […] В Чехия намалиха финансирането“, казва Ерно, имайки предвид твърденията за политическа намеса в италианската държавна телевизия RAI и усилията на чешкото правителство да премахне потребителските тв такси в Чехия.
Ерно подкрепя обединението на обществените радио и телевизия. Политико информира още, че наскоро Ерно е започнала четвъртия си мандат начело на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Като президент на EBU тя има намерение да използва ролята си, за да накара Европа да започне да разглежда новинарството като „критична инфраструктура“, която трябва да бъде защитена от вътрешни и задгранични заплахи.
Един от основните й фокуси като президент на EBU ще бъде ревизията на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, която се очаква да започне до края на годината. Нейните приоритети включват гарантиране, че френското и европейското съдържание се показват на видно място в платформите и че телевизионните оператори са справедливо възнаградени, когато тяхното програмиране се използва от платформи и от изкуствен интелект.
Насочвайки се към президентските избори догодина, Ерно иска властите да осигурят повече инструменти за борба с чуждестранната намеса. France TV вече има партньорство с Viginum – наблюдател за чуждестранната намеса на френското правителство – но Ерно има по-амбициозни планове.
Днес министърът на културата каза в сутрешния блок на бТВ, че липсват 400 декара от активите на Аудиовидео Орфей ЕАД.
За голямо мое съжаление държавата направи точно, каквото очаквах, за да опази тази перла в държавното имущество: нищо. Имаше тревожни сигнали, че земята в Бояна и земята в Изток са обект на частни интереси. От Тройната коалиция до днес. И сега: 400 декара липсват. Не липсват, там са си, но вече са собственост сега ще се установява на кого.
2008 НУРТС: случайни случайности и съвпадения
2012 Идва ли ред на Аудиовидео Орфей
2023 Аудиовидео Орфей ЕАД – едно славно държавно дружество със значителни недвижими имоти
2023 Аудиовидео Орфей ЕАД: къде е държавата
2026 Аудиовидео Орфей: печалната съдба на държавната собственост върху 30 дка в центъра на София
На 3 юли 2026 стана известно решението по дело С-67/25 на Съда на ЕС за ограниченията в санкционните пакети по повод прокремълската и пропутинска пропаганда. Ограниченията са различни видове – към производството на съдържание (по Приложение XV – медиите са изброени тук) , към разпространението на съдържание в каквато и да е среда и към рекламата и финансирането на това съдържание. В рамките на наказателно производство в Германия се повдига въпросът отнася ли се забраната до лица, които чрез свой сайт или блог разпространяват забранено съдържание от медии, попадащи в Приложение XV.
Иска се от Съда да определи границите на отговорността на онлайн участниците при прилагането на европейските санкции.
Дело C-67/25 на Съда на ЕС Staatsanwaltschaft Saarbrücken е по преюдициално запитване с предмет тълкуването на член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 г. С тази разпоредба на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за разпространението на каквото и да е съдържание от образуванията или органите, изброени в приложение XV към този регламент, по-специално чрез способи като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет.
Съгласно член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014: „На операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични“.
В приложение XV към този регламент, озаглавено „Списък на юридическите лица, образуванията или органите, посочени в член 2е“, фигурира по-специално наименованието „RT — Russia Today Germany“. Три физически лица създават сайт и разпространяват съдържание от RT чрез него. Пита се те попадат ли в обхвата на чл. 2е.
Според германското право (Закон за външната търговия) всеки, който наруши забрана за излъчване, предаване, разпространение или за предоставяне на други услуги, съдържаща се в пряко приложим правен акт на Европейските общности или на Европейския съюз, който е публикуван в Официален вестник на Европейските общности или в Официален вестник на Европейския съюз и служи за изпълнение на мярка за икономическа санкция, приета от Съвета в областта на общата външна политика и политика на сигурност, се наказва с лишаване от свобода от три месеца до пет години.
Съдът пише в решението, че на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV от този регламент, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични. Съдържащото се в тази разпоредба понятие „оператор“ не е дефинирано нито в нея, нито в която и да е друга разпоредба от Регламент № 833/2014 и липсва препращане към правото на държавите членки за определяне на неговия смисъл и обхват. (36)
Този термин обхваща физическите или юридическите лица, отговорни за излъчването (по-точно: разпространението) на посоченото в тази разпоредба съдържание, независимо дали дейността им е икономическа или не – включително в рамките на осъществявана дейност без заплащане или в рамките на упражнявана дейност с уебсайт, финансиран с доброволни вноски от трети лица. (41)
Ако действието на забраната се ограничи само до сайтове с търговска цел, това би я обезсмислило.
Същото се отнася и до аргумента, че е забранено само разпространение над определена продължителност – , като се изключат изолираните публикации с незначителен обхват. Такова указание липсва в регламента. (55)При всички положения подобно тълкуване би могло да благоприятства действията по заобикаляне на посочената разпоредба, изразяващи се в изкуствено раздробяване на дейностите по излъчване на съдържанието, обхванато от нея.(56)
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 година,
трябва да се тълкува в смисъл, че
физическо лице, което упражнява дейност с уебсайт и излъчва на него съдържание с произход от юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение XV към този регламент, и от упражняваната с този уебсайт дейност придобива доходи единствено в резултат на доброволните вноски, направени от трети лица под формата на безвъзмездни доброволни плащания или дарения, попада в обхвата на понятието „оператор“ по смисъла на тази разпоредба.
*
Решението на Съда съответства на духа на 20 санкционен пакет, по-точно на неотдавнашното Решение на Съвета 2026/508 от 23 април 2026 г., според което “Обосновано е да се разшири съществуващата забрана за разпространение (broadcasting), за да се ограничи разпространението и улесняването на разпространението в Съюза на съдържание на образувания, които възпроизвеждат съдържанието на други образувания, спрямо които вече се прилага забрана, с цел справяне с опитите за заобикаляне на ограничителната мярка.”
Какво означава това за разпространението на пропутинската пропаганда в България: всеки, който разпространява съдържание на медии, включени в Приложение XV на регламента, попада в обхвата на санкциите.
Да не ги изброявам, знаят се.
Кой носи отговорност за прилагането на Регламент 833/2014? Регламентите действат пряко, но би трябвало прилагащите органи и санкциите за неприлагане да са определени в националните прилагащи мерки. България има закон с подходящо име – Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – но той се отнася само за прилагане на дерогацията по отношение на суров нефт и нефтопродукти.
Интересно кой ще следи дали има лица, които имат уебсайт и излъчват с него съдържание с произход от медии по Приложение XV към този регламент, и ще ги санкционира – и с какво точно ще ги санкционира.
Върховният съд на САЩ е оставил в сила решение на Окръжния съд – Окръг Колумбия, според което репортерката на Fox News Катрин Херидж или трябва да разкрие тайната на източниците си (откъде знае, че изследователка с китайски произход, работеща по програма за китайски астронавти, е разследвана от ФБР), или да плаща по 800 долара на ден. Херидж отказва да обясни как е научила за федералната проверка. Властите се опитват да изяснят дали от ФБР изтича информация и как; а също дали Пекин полага усилия да събере разузнавателна информация за американски военни.
Както и тук, на фокус в това дело е защитата на тайната на източниците и има ли хипотези, в които тайната да бъде разкривана.
Както и тук, в съответствие с практиката на ЕСПЧ, такива хипотези има.
Групите за свобода на пресата следят съдебната битка с нарастваща загриженост, предупреждавайки, че санкционирането на репортери за защита на поверителни източници може да възпре лицата, сигнализиращи за нередности и нарушения. От друга страна, изследователката твърди, че личният й живот е разбит, а никакви нейни нарушения не са доказани.
Ню Йорк Таймс съди Пентагона по повод наложените ограничения за работата на журналистите. Тезата на правителството е, че достъпът е привилегия, а не право. Но съдът временно отменя изискването всички журналисти, посещаващи сградата на Пентагона, да бъдат съпътствани от официален ескорт, докато “Ню Йорк таймс” съди за отмяна на правилото. Съдия Пол Фридман, от Окръжния съд – окръг Колумбия заявява, че политиката на ескорт нарушава Първата поправка.
Решението е победа за “Таймс” за времето на съдебното производство. Пентагонът ще обжалва.