Тия дни изчетох доста от написаното за Баба Алино. Твърденията на кмета на Варна, на предишния кмет, на Радевките, на ДНСК, на инвеститора и купилите имоти. Хареса ми как Красен Николов и Димитър Николов са подредили хронологията в Медиапул, но знам, че повечето няма да си направят труда да прочетат извън лозунгите на купувачи и политици.

В понеделник говорих по Дарик за темата за незаконното строителство, нарушенията, прозрачността на документите и контрола. Също за риска за пореден път единният регистър по устройството на територията да не се случи и да не позволи прозрачността, която служебния кабинет заложи в проекта. Най-вече, че липсата на отворени данни и прозрачност пречи на комуникацията между институциите, което всъщност стои в голяма степен в корена на проблема с ония 100 декара Баба Алино. Че злоупотреби и чадър е имало – имало е, че полицията не е съдействала също е вярно, но е вярно и че измамата е успяла, защото отговорните институции не си говорят.

Говорих също, че е грешно да се смята, че банките правят някакви реални проверки и щом са дали ипотека значи, че всичко било наред. Отдавна говоря как имотния (не)пазар поставя под огромен риск банковата ни система и управлението на този риск е под всяка критика гледайки данните за заемите на БНБ. Тук липсата на прозрачност – особено за сградите без акт 16 и фалиралите фирми-бушони на инвеститори – пречи да се осъзнае колко рискови всъщност са инвестициите в имот.

Тук обаче се чудя за съвсем друго

Купувачите на тези жилища в комбина с инвеститора изглежда искат да съдят общината и държавата, че ще им бутат сградите. Учудва ме, защото вместо това следва да съдят точно инвеститора за измама, на каквото всъщност сме свидетели в момента. Мисленето обаче е, че „то незаконно, ама нали минаваше номер до сега, защо изведнъж стана проблем“ по същия начин както някой си хвърля боклука през прозореца години наред и става агресивен като му направят забележка. Щом са си платили на някого там, значи имат право независимо, че всичко е незаконно и са засегнали защитена местност.

При това доста други хора ги защитават, а в същото време крещят за скоростно събаряне на единственото жилище – макар и незаконно – на семейства в ромски махали. Единствената разлика, която виждам е, че в случая в Баба Алино става въпрос за милиони и чадъри много години назад във всякакви институции, а във втория – за социален, образователен и в немалка степен плод на ефективната сегрегация в обществото ни.

Та затова говоря, че трябва да внимаваме за червените флагове и хората със схема. На теб може да не ти пука, че някой заобикаля закон и наредби и укрива данъци за няколко процента печалба отгоре. Могъл – откраднал, нали? Какво обаче те кара да мислиш, че по същия начин няма прецака и теб? Дори толкова повече следва да си сигурен. Затова е добре да прилагаме здрав разум.

А за случая във Варна тепърва следва да разбираме фактите. По паниката на предходния кмет ми става ясно накъде ще излязат нещата, ако не се заметат под килима в премиерския кабинет. С тази прокуратура в този вид обаче не очаквам шанс за реални мерки дори да се подмени главния прокурор.

Полезно стълпновение

За само няколко дни по темата за незаконните имоти се изказа половината администрация. Хареса ми интервюто на бившия служебен министър Найденов. През час излизат отрязани снимки на разрешения и решения – дали са за строеж, дали за търпимост, дали за ПУП или изготвянето на такъв. Неизменно са придружени не само от твърдения на собственици, но и сносни обяснения на архитекти, юристи и чиновници какво значат.

Замислих се, че този поток на документи може да е искрено полезен. Липсва основно разбиране как протича процесът и какво значат отделните документи. След толкова години дълбане в темата аз също едва виждам повърхността. Според архитекти много в самата гилдия не разбират дори половината. Затова ми хрумна, че този скандал е възможност не само да се осветлят механизмите за подобни измами, пропуските в регулацията и оперативната работа на администрацията, но и да служи като средство за повишаване на общата култура поне на онези, които следят случая. И отново – разбирането не значи да приемаме проблемите, сложността и ограниченията на самата администрация, а да задаваме по-добри въпроси и да искаме промени с конкретика.

bTV смениха свое заглавие, когато на Радевите хора им стана неудобно как изглеждат нещата. Става въпрос за статия към интервюто им с Владимир Николов, който вече е депутат от партията на Радев. Оригиналното заглавие е за по-късо платено майчинство и по обед са го сменили със сравнение с Гърция, което впрочем е само по себе си дори грешно. Кой ли се е обадил на кого, за да стане така? Или редакторите сами са се сетили? Някак си второто е по-лошо.

Трябва ли да има по-късно майчинство?

Не, но… има две ключови мерки, които трябва да въведат.

Първо, тук единствено им искат да вържат бюджета като орежат плащанията за втората година. С това се изчерпва мярката им. Никой не се сеща, че голяма причина за увеличените разходи е редовното вдигане на максималния осигурителен доход, нали? В интервюто споменава, че трябвало повече ясли и всъщност това бил фокуса, но реално не е. Държавата не строи ясли. Може да помогне като дари земя на общините и им делегира повече бюджети, но не ги строи сама.

Тук идва първото ключово нещо, което трябва да се случи. Проблемът е, че ще им е изключително неприятно на Радевите хора и почти сигурно ще стане само с кметовете, които прегънат крак пред шефа на кабинета на Радев или алтернативно вдигнат достатъчно шум в публичното пространство. Знаем много добре колко много земя има държавата и е с „отпаднала необходимост“. Повечето е по държавни фирми, доста от които тънат в схеми. Ако искат повече ясли, това е начина.

Важна подробност – това е дългосрочна инвестиция и първите ще заработят чак след 2-3 години и то ако се намери достатъчно персонал и най-вече ако махнат безсмисленото изискването за медицински сестри в яслите. Т.е. за децата, които сега се раждат ще има обещание за повече ясли. Може би…

Тук идва втората мярка. Ок – искате да кърпите бюджета без да режете заплатите си или тези на полицията, която ще ви пази от протести или на службите, които ще снасят информация на братушките или да режете договора с Боташ. Ако искате да намалите разходите за втората година, въвеждате това, което го има вече в много европейски държави – част от платеното родителство да се използва задължително от бащата. Не е нужно да е 50/50 както скандинавските държави – 6 месеца по избор от тези две години са достатъчни за начало. Тъкмо ще направите нещо, което е всъщност прогресивно, за да се отсрамите от избора на име за партията си.

Това ще има няколко ползи, но най-вече ще е стимул бащите да участваме повече (или въобще) в гледането на децата в ранна възраст. Не просто да им се караме или да ги водим като такси, а да им сменяме памперсите и да знаем кой всъщност е личният лекар и къде са им дрехите. По-конкретно – от двете години платен отпуск един родител да може да използва до 18 месеца, а ако другият родител не използва другите шест, те се губят. Може да ги използват заедно по едно и също време.

Доказано това води освен до изграждане на по-стабилни личности от тези деца, но и до по-стабилни семейства и по-малко разводи, което ще може да го пакетирате добре в консервативната си реторика. Отделно има изследвания, че дългосрочно води до подобрение на раждаемостта, защото със споделяне на отговорностите и стабилността семействата се решават на повече деца. Ключът към демографския проблем сме бащите, но за това друг път.

За финансовия аспект, който явно предимно занимава Радевите хора – поне в ранен етап мярката ще доведе до намаляване на разходите за бюджета докато мъжете се пречупим да обърнем внимание на тия деца. Ще трябва адаптация, но хем не сте орязали социалните, хем ще направите нещо полезно за демографията, хем ще имате повече пари за лимузини и МИГ-ове.

Тези две мерки биха били нещо, което ще подкрепя. Останалото изговорено от Николов е куха реторика замаскираща опита да се орежат социални придобивки, което просто няма да стане.

Иначе bTV явно са били информирани или са се сетили, че опита им за журналистика не е Радевоугодна и освен да сменят заглавието горе са изтрили и публикацията си във Facebook, където старото заглавие се пази. До края на деня други от Радевите вече говориха, че не планират намаляване на майчинските, а искали повече ясли. Как ще стане това обаче не става ясно та им давам свободно да използват моите предложения.

Преди четири седмици пуснах карта на свлачищата на България, тъй като намерих трите отделни карти на трите отделни държавни дружества за недостатъчно удобни. Потърсих информация за работата на тези фирми както много други хора покрай пропадналия път за Пампорово. Днес реших да обновя данните на картата и искам да ви покажа какво се е променило за този период. В статията от началото на май ще намерите подробно описание на картата, методологията и анализ на работата им през времето като брой свлачища, проверки и прочие. Картата с вече обновени данни към 31-ви май ще намерите в портала ми за отворени данни и визуализации.

За последните точно четири седмици открих, че са били добавени четири свлачища. Първото е в гр. Оряхово и е било открито през април. Първата проверка обаче е била възможна на 14-ти май. Второто в по пътя в Царево и е открито на 14-ти май. За последните над две седмици не му е правена оценка. Третото е по единствения път за село Дядовци от Ардино. Открито и изследвано веднага на 20-ти май. Не на последно място са добавили и свлачището по пътя за Пампорово. Като дата на откриване са сложили 1-ви май и е било изследвано веднъж на 5-ти май. Всички тези са отбелязани като активни.

Както споменах в предишната си статия, данните от тези регистри помагат да се разберат някои детайли относно работата на държавните фирми. Например, че през май са направили три изследвания на свлачища – по една оценка на всяка служба за целия месец. За сравнение през май месец за предходните две години са били направени съответно 7 и 8. Средният брой такива проверки за последните две години общо за цялата страна е 7.9 на месец.

Разбира се, този тип работа не е на конвейер и не следва да бъде. Механизмите да се поръчва, плаща и обследват свлачища не са съвсем публични, но явно не са по график. Отделно тези фирми имат доста друга работа свързана със становища и подготовка на застрояване на курорти и населени места. Забелязва се, че 25-те проверки на известни и нови свлачища за първите пет месеца от тази година са аналогични на активността им в последните три години. Преди това са били значително повече за същия период от годината – около 40, но може да има причини за това с липсата на специалисти. Както пресметнах преди месец обаче, с това темпо ще трябват поне 20 години, за да се изследват само известните вече свлачища.

Забелязах също, че две свлачища са отбелязани вече като активни в картата за актуалното състояние. В с. Гостун край Места и единственият път за с. Сливито от Ветрен. Първото е изследвано последно през 2021, а второто – преди шест месеца. Изглежда последното се следи по-често.

Преди две седмици писах за „Дубайбад“ и няколко проекта, които са на идейна фаза, но почти сигурно ще се случат под някаква форма и затова ги поместих в картата на (пре)застрояването. Там коментирах как улицата, където е един от проектите – Тинтява, вече е претоварена и ще става по-зле. В дните след статията ми видяхме нагледно как би изглеждало това.

Точно при кръстовището разкопаха улицата. Първо я блокираха изцяло, а от тогава е заградена на три места. Липсва сигнализация или знаци, липса регулиране на движението, липсва информация защо и до кога. Колите се разминават и изчакват както си знаят. Боклукчийските камиони имат проблем да минат въобще, а ровът не беше обезопасен отвътре и се рискуваше пропадане на пътя, тъй като коли минават буквално по ръба.

Интересното тук е, че разкопките са най-вероятно незаконни. Точно на това място липсва действащо в момента разрешение за т.н. благоустройство. Това значи, че могат да копаят и прокарват каквото им трябва, ако обещаят да оправят настилката. Както видяхме в случая с Артекс на няколко стотин метра от там, казачеството е покъртително и трябваше 3-4 ремонта на ремонта. Когато нямат разрешително, практика е да се копае набързо през почивните дни и никой не проверява. Точно това се случи и тук. Друга честа схема е да се разберат с Топлофикация или Софийска вода, които да си измислят авария, инвеститора да плати за някакъв ремонт, който така или иначе се налага и междувременно да си свърже сградата заобикаляйки всякакви изисквания и процес. В случая се видя, че Топлофикация ремонтира нещо, но нито бяха отбелязали на страницата си, че има планиран или извънреден ремонт на това място, нито има такава информация където и да е на страницата на общината. Като питах работниците на място дали е авария отговориха, че свързват Тинтява 80. Виждаше се ясно от изкопите включително.

Дупките вече се запълват и даже на места е плеснат малко асфалт. Ще видим колко време ще пропада. Важното в случая е, че нещата се правят отново по другия начин, което за всеки купувач би следвало е червен флаг. Не, че практиката, с която конкретния инвеститор стана известен не е достатъчен такъв. По-важното е защо подобни действия се позволяват и им се разминава. Като блокираха пътя на място имаше патрулка и полицаят сам се чудеше какво да прави. Нямали разрешение да блокират толкова централна за района улица.

Макар да става въпрос „само“ за ремонт, който почти блокира улицата за „само“ десетина дни, такива ще има много в бъдещите години докато построят сградите наоколо. По-важното е, че предвид колко е малка улицата, колко движение има сега и колко се очаква да се увеличи, дори без ремонти подобно блокиране ще е ежедневна практика в бъдеще. Достатъчно е една кола да спре на стопове „за 5 мин“ и опашката от коли ще стигне туловищата на Артекс. Вече го виждаме. Тинтява далеч не е специална или изключение, а просто пример, който мога да дам.

Разбира се, възможно е да има разрешение да копаят там по начина по който го направиха. Възможно е Топлофикация да са забравили специално този ремонт да отбележат на сайта си. Тогава въпросите са дори по-сериозни в посока общината, комисията по транспорта, общинската фирма и КАТ защо се позволява нещо такова, защо не е публично и обявено, защо няма контрол над липсата на сигнализация, обезопасяване и възстановяване след това. Ключова роля за това има районния кмет, който би следвало да контролира именно такива случаи, но опитът на квартала показва, че не може да очакваме нищо от него, особено когато става дума за незаконни строежи и едри инвеститори.

Според закона за вероизповеданията те са свободни и равноправни. Според същия закон източното православие е традиционно за България, но това в никакъв случай не му дава привилегии спрямо останалите. Също така, че изповядването на религия не може да бъде използвано за политически цели, срещу здравето и правата както на членовете им, така и на другите. Доста може да се каже за това как основните религии у нас нарушават чл. 7, особено що се отнася до публичното здраве и вмешателството в светското образование. Тук ще говорим за друго обаче.

Чл. 18 задължава Софийски градски съд да поддържа публичен регистър на вероизповеданията и юридическите лица свързани с тях. Такъв публичен регистър не може да бъде намерен на страницата на съда. Чл. 12 ал. 3 задължава дирекция към министерски съвет да поддържа регистър на храмовете. Дирекция „Вероизповедания“ на МС има регистър, но както ще стане дума след малко, с него има проблеми. Чл. 21 посочва, че вероизповеданията имат право на имоти, но регистър на тези няма.

Започнах да се ровя в темата покрай картата ми за собствеността на имотите в България. Тогава бях шокиран, че голяма част от Рила е собственост на Българската православна църква. Тогава започнах да събирам информация за собствеността им. Задачата се оказа доста трудна. Върнах се към нея наскоро след като припомних за защитените стари сгради на ул. Шишман в София, които БПЦ като съсобственик има намерение да събори и застрои с жилищни блокове.

Успях да събера информация за над 19 хиляди поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти собственост на всички 71 регистрирани в България вероизповедания. Това е т.н. КИД 94.91. За целта използвах комбинация от няколко източника – имотния и търговския регистър и кадастъра. Не използвах регистъра на храмовете поради простата причина, че 45% от съдържанието няма координати, а доста от останалите са грешни – например поставени върху улицата, а не сградата, където е офиса на фирма регистрирана като религия.

Методология

В събирането на данните и изготвянето на картата разчитам изцяло на публични източници. Доколкото се налагаше да изчиства голяма част от тях, както и да комбинирам данните по подходящ начин, възможно е да има грешки в представянето на информацията. Ако откриете такива, моля оставете коментар, за да ги оправя. Някои от поземлените имоти или обекти имат повече собственици и само един да е вероизповедание. Има случаи, в които са вписани взаимоотношения различни от собственост като договор за ползване. В доста случаи ще забележите, че на картата е отбелязан поземлен имот, а религиозна организация притежава само сграда или офис на това място. Затова в описанието съм описал точно за какъв обект и взаимоотношения става дума.

Имотен регистър

Събрах над 100 справки за имотното състояние на юридически лица регистрирани като вероизповедания. Някои от тях купих, други ми бяха изпратени от други, които са търсели информация по темата. Имотния регистър е най-точният източник предвид, че е т.н. system of records що се отнася до собствеността. Не е без своите проблеми. Най-очевидния са липсващи или унищожени актове, за което стана въпрос наскоро и дори се стигна до уволнения.

Не е нужно да има злоупотреба обаче. Сериозна част от актовете не са налични, тъй като никога не са били вписвани. Това става обикновено при прехвърляне или продажба. Макар да има записи дори от 1960 г., за голяма част от имотите в картата ми няма да намерите нищо там. Най-големият проблем е, че въобще се налага да се плащат тези справки особено за юридически лица. Има проблем и с формата – получаваме PDF, който изписва всякакви актове и всички замесени лица в тях. Това е полезна информация, но първо се обработва трудно, второ получаваме доста записи като уреждане на сервитути. В крайна сметка намерих начин да обработя информацията и да отделя само онези имоти, които конкретната проверявана фирма притежава.

Търговски регистър

Откакто отвориха данните им е значително по-лесно да се сверява информацията. В случая използвах един от многото сайтове предлагащи такава услуга, тъй като показваше архивирани юридически лица с прекъсната дейност. Търсейки по 94.91 открих 3843 юридически лица. 79 са с прекратена дейност. Открих също 39 фирми, които имат цялостна или частична собственост друго юридическо лице, което е регистрирано като вероизповедание. Доколкото в данните на търговския регистър по принцип няма данни за собственост, може да използваме събраният така списък с ЕИК за следващите стъпки.

Всичко това би следвало да е налично заедно с много друга информация на страницата на Софийски градски съд. Или аз не мога да го намеря, или наистина не е публичен както е изискването по закон. Това означава, че трябва да минаваме през Търговския регистър, както аз направих или да искаме информацията по ЗДОИ, от което чакам отговор от тях. Тази публичност е несъмнено важна за обществото. Така например разбрах, че преди 17 години собствениците на Артекс са участвали в основаването на строителна фирма в Габрово заедно с евангелистична църква.

Кадастър

Тук получаваме информация по няколко направления. В отворените данни на кадастъра намираме списък със собствеността на имотите. Коментирах вече проблемите с точността на тези данни. Знаем най-малкото, че вероятно не са актуални заради спецификите на вписването и липсата на свързаност между държавните регистри. Взимайки списъка с ЕИК номера, за които знаем, че са на вероизповедания, получаваме списък с имоти, за които кадастъра знае, че са тяхна собственост. Проблемът тук е, че за доста записи в кадастъра ЕИК номерата са объркани или са случайни, особено когато става дума за актове от преди повече от 20 години.

Отделно, в описанието на всеки имот има информация за вид собственост и тям е отбелязано когато е на „частна религиозна организация“. Може да използваме това категоризиране, за да съберем още имоти, които по една или друга причина не са намерени директно през ЕИК. Тук е важно да се повтори, че така получаваме информация не само за поземлени имоти, но и за сгради, магазини, офиси и жилища. Също така получаваме известната на кадастъра собственост за всякакви лица – не само търсените.

На последно място, взимам имотите отбелязани, че са на частни религиозни организации в кадастъра, взимам имената на юридически лица, за които кадастъра знае, че са собственици на имота. Изчистих тези, които видимо не са религиозни организации, а съсобственици или имат някакви други взаимоотношения. След това намерих всички имоти, които са собственост на фирми с точно тези имена. Правя това, защото както споменах има грешки с ЕИК номерата в кадастъра. Има обаче и грешки в изписването на името и това е просто защото се подава грешна информация. Този подход ми позволи да намеря още няколко стотин, за които нито има данни в имотния регистър, нито самия кадастър беше отбелязал че е на религиозна организация.

Един голям проблем тук е, че много села не са въведени в кадастъра. Стотици църкви в тези села не намират място на картата ми, тъй като просто не съществуват в кадастъра. Липсата на кадастриален идентификатор значи, че е практически невъзможно да бъдат намерени в имотния регистър дори да има информация за собственостт там.

Храмовете

Както споменах по-горе, не използвах този източник за търсене на имоти. Първо, координатите в регистъра или липсват, или са грешни за много от храмовете. Второ, това, че църква е в парк, не значи, че поземленият имот е на църквата. Възможно да е само сградата. Това обаче изисква да имам точни координати, за да открия полигоните на обекта. Все пак, добавих всички известни храмове на картата, за да може да съпоставяте информацията събирана от Министерски съвет, имотите и какво виждате на място.

Това, което получих от този регистър обаче е списъка вероизповеданията. Намира се във файл с номенклатурите. Впрочем сайта на дирекцията беше паднал за две седмици, но използвах архивно копие, което пазя. Този списък не може да замести регистъра задължение на СГС, тъй като липсват много детайли.

Представяне на данните

Комбинирайки цялата тази информация създадох карта на имотите на всички вероизповедания в България. За да е по-прегледна при разглеждайки големи площи като области или цялата страна, показвам в началото с шестограми къде има най-много такава собственост. При увеличение на ниво град вече се виждат отделните поземлени имоти. Колкото по-тъмен е цветът на шестограмите или имотите, толкова повече територия е на религиозни организации в първия случай или толкова по-надеждна е информацията. Например, справка в имотния регистър е по-надеждно от косвените данни в кадастъра.

Когато натиснете на някой поземлен имот ще видите данни за него, както и каква информация за какви обекти в него или самия него съм намерил. Понякога има еднакви записи както от имотния регистър, така и в кадастъра, защото съм засякъл, че юридическото лице е по КИД 94.91.

Горе вляво има бутон за добавяне на всички известни храмове на картата. Работи само когато се увеличили на ниво град и виждате отделни парцели. Ако натиснете някой маркер ще видите името и вида на църквата или джамията или каквото е, името на вероизповеданието и съобщеното ѝ състояние. С другия бутон над него може да смените на сателитни снимки на мястото.

Картата може да разгледате тук или на цял екран.

Така от картата виждаме няколко интересни неща. Първо, тук виждаме набралата известност сграда по Шишман отчасти собственост на настоятелството на Ал. Невски. За това разбираме както от имотния регистър, така и от проверка в данните на кадастъра след справка в търговския регистър за ЕИК. В съседство виждаме обаче апартамент собственост на църква, цяла сграда собственост на софийската митрополия, още един парцел със сграда собственост на друга църква, 18 апартамента възстановени от нотариален акт от 1981 на синода и още два парцела и обекти на евангелистична църква.

На тази снимка е илюстрирано това, което описах в методологията. На картата ще видите отбелязан цял парк – в случая този на ул. Опълченска в София, а в детайлите се вижда, че има собственост само на един обект – в случая църква.

Виждаме и доста големи масиви из България. Голяма част от Рила, заради която започнах всичко това, както и земите около Бачково, Орехово, Сатовча, Мелник, Чепеларе, Сливен и Бургас. Има още много други из страната, но тези ми направиха най-голямо впечатление.

На следващата снимка виждаме индикация защо за още много имоти нямаме данни. Това е центъра на София. Виждаме Невски и Св. София вдясно и джамията и снагогата горе вляво. Виждат се обаче няколко православни църки, които не са отбелязани, включително Св. Петка и руската църква. Виждат се два молитвени домове на евангелисти и адвентисти, за които не намирам данни за собственост никъде. За сметка на това виждаме премного апартаменти и офиси пръснати из града и собственост на вероизповедания.

Липса на прозрачност

Целта на тази карта, както и всички останали, които съм правил, е да разберем по-добре какво е положението. Даряват се стотици милиони в публични средства, имоти и преки дарения към вероизповеданията. Това е добре и така следва да бъде. Дали следва да се дават публични средства и имоти и какъв да е механизма е въпрос на дебат, който изглежда не сме говори да проведем. Има доста противоречиви данни за това колко религиозни са българите и какво разбираме под религиозност. Преди девет години писах за това с импровизирано изследване. Изглежда БПЦ специално се притесняват да се отвори такъв дебат, за да не се окаже, че ще пресъхнат субсидиите и даренията, тъй като за разлика от немците много малко българи биха искали да им се взимат 8-9% от заплата и да се дават на местния свещеник.

От другата страна притеснения будят действията на редица вероизповедания и особено БПЦ с безотчетната си дейност. Доколкото следва да декларират печалби от наеми и търговия и да плащат данъци за тях, журналистически разследвания показват, че това практически не се случва. Имотите имат огромна роля в това и съществуват съмнения, че са инструмент за пране на тъмни капитали. На този фон постоянно се въртят каси и кампании за дарения за ремонт и строеж на църкви, които после заедно с общински имоти да бъдат прехвърляни синода. Имоти, които са били паркове и градинки, а биха могли да бъдат градини и училища.

Липсата на прозрачност кои юридически лица могат да си спестяват данъци и да остават необезпокоявани от регулаторите е повече от притеснителна. Затвореният с цел приход за хазната имотен регистър освен, че не позволява да разкрием измеренията на проблемите и вероятно злоупотребите в Агенцията по вписванията, пречи да видим кои имоти се управляват от тези лица. Вместо да се отвори повече, имотният регистър беше наскоро още повече ограничен със зле прикритата цел да попречи именно на журналистически разследвания.

Фасадна вяра

В този контекст всички вопли специално на БПЦ срещу Sofia Pride, срещу конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие в комбина на съветниците на Радев, срещу светското образование чрез въвеждането на ефективно вероучение – всички тези са изглежда са само шум за отклонение на вниманието от същинската дейност на синода – да е най-голямата агенция за недвижими имоти в България.

Не виждам никакви сигнали от патриарха нещо от това, от ролексите и скъпите коли да се промени. Не виждам инициативи от тях за подпомагане на болни, гладни, уязвими, зависими, на строежа на градини и училища. Не виждам каквото и да е усилие от няколкото традиционни за държавата изповедания да дадат отпор на външни капитали финансиращи откровени секти експлоатиращи уязвими групи в обществото ни. Не виждам усилия, визия или дори интерес у висшия клир за връщане на доверието у вярващите в искреността на каквото и да е излизащо от устата на митрополитите.

А това доверие е крайно важно. Има хора, които имат нужда от вяра и някаква форма на организирана религия. В това няма нищо лошо. Липсата на доверие и деструктивната роля, която БПЦ специално има за правата, образованието и дори здравето на хората неизменно кара много да търсят тази вяра в първият, която им обърне повече внимание. За съжаление, нашумяха случаи, а и доста от нас имат познати, за които това не е свършвало въобще добре. Това в допълнение на опитите за политическо и социално влияние.

С действията и отказа си от основната си мисия БПЦ като най-масовата у нас религия има косвена вина за всичко това. Щом настояват да се занимават предимно с имотите си, значи следва и ние да се вгледаме повече в тях.

Преди седмица написах статия за това как все още няма ограничителни зони за дронове около площадките за медицински хеликоптери. Макар това да е вероятно най-малкият проблем в това начинание, все пак създава риск. Скоро след това @dhardestbattles.bsky.social ме поправи в Blusky, че всъщност има сериозно разминаване между интерактивната карта на ГД ГВА и JSON файла, който предоставят. Наистина, на страницата им пише, че картата е само индикативна. Моя грешка е да предположа, че няма толкова голяма разлика между двете.

Затова, както правя обикновено, седнах да направя карта, която да показва реалните данни на ограниченията на въздушното пространство. Доколкото има готови професионални инструменти за представяне на специализирания формат, целта ми беше по-скоро да направя карта, която да ни позволи да оценим работата на дирекцията и най-вече исканията за такива ограничения. Картата няма за цел да е отправна точка и всеки следва да сверява с официалната страница на ГД ГВА.

Методология и условности

Този път реших да направя картата на английски заради съдържанието на повечето полета във формата. Само текстовото описание на ограничението е на български, което намирам за странно в случая. Добавих филтри по тип ограничение и към тях добавих зоните над 50м. около летищата. Така може да се изключват категории като натиснете на легендата. При натискане където и да е се отваря информация за всички ограничения на това място спрямо филтрите. Така разбираме какво е естеството на ограниченията. Повечето са изискване за уведомяване или искане на разрешение в определен период преди полета. Има лице за контакт и други параметри. С бутоните горе вляво може да сменяте картата на сателитна снимка както и да я фокусирате върху местоположението си.

Направих така, че картата да зарежда всеки ден информацията за ограниченията, ако има нова такава. Докато я правих забелязах, че са обновили файла междувременно – на 15 и 18-ти май. Затова ми хрумна да заредя всички публични промени в последните години. Има 21 такива от май 2023-та насам. Преди това не са публикували JSON файла, а са разчитали на въпросната индикативна карта. Тя обаче няма историческа справка. Затова нямаме данните за зоната, например, около игрището, където Борисов риташе мачле край ресторанта на Сталийски.

19 от тези архива с ограничения добавих на картата. Може да се покажат с бутона горе вляво за филтър и после да се избере дата от менюто. Архивите от май и юни 2023-та, за съжаление, са неизползваеми. Както виждате долу, при създаването им са объркали географския формат на полигоните. Можех да ги оправя, но тогава ще трябва да правят твърде много предположения и се губи смисълът.

Това, което са добавяли тогава обаче в последствие е въведено все пак във валидни ограничения и ги виждаме в следващите архиви. Някои от зоните са изтривани и въвеждани наново. Ако натиснете на някоя от тях ще видите кога са първо въведени и кога са изтрити. Някои от тях обаче е да са въведени наново на по-късен етап и на същото място да е имало друга зона дори със същия идентификатор, макар с различни параметри. На доста от зоните пиша, че са въведени най-късно през 2023-та, тъй като нямам по-стари данни.

Хеликоптерните площадки

Както споменах в предишната си статия, към този момент има 20 площадки за медицински хеликоптери в болници из цяла България. На интерактивната карта на ГД ГВА няма ограничения за дронове на никоя от тях. В официалния JSON файл обаче има за 12 от тях. Тези без ограничения са:

• УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора
• МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ и МБАЛ „Свети Иван Рилски“ в Габрово
• МБАЛ „Света Петка“ във Видин
• МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен
• МБАЛ „Сърце и Мозък“ в Плевен
• МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД в Смолян
• МБАЛ „Хасково“

Всички тези са добавени в списъка на дирекцията след средата на 2025-та. Повечето от ограниченията за останалите 12 са добавени през 2024-та и преди запитването ми до ГД ГВА през 2025-та защо не се виждат такива на картата. Интересното тук е, че тогава те не ми отговориха, че всъщност има ограничения и картата е само индикативна. Вместо това ми отговориха, че все още се работи по процеса и всъщност не било задължително да има ограничения за дронове.

Особености на ограниченията

Моята интерактивна карта може да разгледате тук или на нов екран.

По нея може да направим няколко интересни наблюдения. В Тракия между Сливен и София, както и в северозападна България на запад от Плевен се виждат множество ограничителни зони свързани с площадки за борба с градушките. Друг пример са ограниченията около Росенец обхващащи почти целия полуостров, но без резиденцията на Доган.

Като друг пример виждате ограничения въведени между 8-ми и 15-ти май от земята до 305 метра за дронове по пътя между Бургас и Велико Търново и Пловдив и София. Това изглежда са ограничения свързани с провеждането на Giro d’Italia по това време. Тогава имаше доста хеликоптери отразяващи събитието и явно целта е била да се пазят те от дронове на зрителите.

По същото време се забелязва и добавено ограничение в Лозенец и Изгрев. Те съвпадат с Руското посолство, Руското търговско представителство и Руското училище в Лозенец и са в категория чувствителни обекти. Махнати са на на 18-ти май и не откривам публична информация защо. На същата карта виждате ограниченията около посолствата на Израел и САЩ в категория „чужда територия“. Такива обаче няма около руското, немското и другите посолства в района. Виждаме ограничения за „чувствителни обекти“ около комплекса на НСС и МВнР

Виждаме също ограничение ERM2 в Лозенец на границата на Борисовата градина. Там се намира намира подстанция Рила. Стана известна след спирането на тока в целия център на София по време на масовите протести през декември 2025-та. Тогава имаше обосновани предположения за умишлен саботаж. Интересно е, че ограниченията за дронове на това място до 120 м. е въведено четири месеца по-рано – през август.

На картата може да се видят още доста такива зони. Повечето са свързани с летища, военни или други държавни обекти. Има няколко в категория природни обекти, макар да се броят на пръсти. Един такъв е целият язовир Бели Искър. По някаква причина са добавили пречиствателните станции Бистрица, Панчерево и Кубратово в тази категория. Изглежда категорията не се отнася до опазване на защитени природни зони от шум, а на инфраструктура.

Какво друго интересно забелязвате в данните?

В края на 2025-та отиващото си скоро правителство на Желязков промени правилника за вписванията. Това се готвеше от месеци, а тогавашния министър на правосъдието Георги Валентинов Георгиев още по-отдавна разораваше почвата с твърдения, че се бори срещу имотните измами. Даже се снима с няколко баби за пред медиите.

Много журналисти и организации се обявиха срещу промяната, защото не беше доказан какъвто и да е възпиращ ефект срещу имотните измами, но за сметка на това съвсем ясно затрудняваше значително журналистическите разследвания. Това, всъщност, пролича като най-ярката цел на тази промяна, особено предвид историята и работата на бившия общински съветник от ГЕРБ, няколкото разследвания за корупция сред съпартийците му и данните за възможното разпродаване на 4400 държавни имота, за което писах. Именно, защото ми беше полезен инструмент за няколко материала поместени тук, описах моите резерви спрямо текста и заедно с препратка към критичните становища на юристи. Общественото обсъждане и с какви аргументи са излезли вносителите все още може да се намери на страницата на кабинета.

Проба, 1, 2, 3… месеца

Все пак, промяната беше подписана и влезе в сила на 15-ти януари. Реших да пробвам как работи „новия режим“ месец по-късно. Не го направих веднага, защото исках да дам време на и без това претоварената Агенция по вписванията да намери начин да приложи новите правила, особено предвид, че създават много повече работа на съдиите по вписванията. Междувременно журналисти се оплакаха, че изпитват трудности да получават информация.

На 13-ти февруари исках незаверен препис на нотариалният акт, с който министърът в оставка Георгиев е дарил апартамент на съпругата си. Трябваше ми за друг материал, който пиша. Именно това писах в причините да търся препис – за журналистическо разследване. Доколкото няколко елемента като имена, дати и от скоро – оценка на имота са достъпни през портала на Имотния регистър, в нотариалните актове има много детайли, които са важни и в отделни случаи сочат към потенциална корупция, укриване на доходи, фиктивни прехвърляния и прочие. Платих таксата от 2.5 лв. и зачаках.

Още на следващия ден получих отговор, че имат нужда от повече информация. Първо – трябва да уточня точно за кое лице упоменато в акта имам интерес в разследването си, второ – повече подробности за самото разследване, както и доказателство, че съм журналист. Предоставих информацията както бяха инструкциите, описах, че не работя в никоя медия, но имам блог и статии се поместват в други медии. Отговор не последва. Питах няколко пъти за състоянието и след месец се сетих да звънна. Оказа се, че преписката е затворена и пряко на инструкциите просто да им пиша, трябвало да подам ново заявление.

Подадох ново заявление със същата информация и платих пак 2.5 лв. за преписката. Още на следващия ден ми казаха, че задължително трябва да предоставя журналистическа карта. Такава нямам. Всъщност, такъв официален документ не съществува по принцип. Затова си направих собствена с ChatGPT. Би била фалшификат, ако се представях за журналист от Капитал или БТА или член на някой съюз, но не това правя аз. Съвсем оригинална си е за проекта ми GovAlert. Няма нормативна дефиниция какво е журналистическа карта или изискване да е обвързана с организация с определена дейност или въобще регистрирана организация. В този смисъл журналистическата карта е толкова валидна, колко институциите решат да я припознаят.

И да, на картата пише „Репуика Българи“. Според ChatGPT така се изписва на печат и реших да го оставя да видя дали някой ще забележи от агенцията. Този път вече знаех, че трябва да подам ново заявление, а не да чакам. Копирах всичко до тук, добавих картата и след няколко часа получих преписката.

В миналото не се е налагало да предоставям такава информация, особено не и да обяснявам в кое лице или фирма се вглеждам и каква е целта на разследването ми. Към момента, в който получих нотариалният акт, Георгиев вече не беше министър. Дори преди това не мога да твърдя, че е упражнявал натиск да не бъде предоставена информация или че е бил изрично уведомен. С промените обаче има такава възможност от ръководната си позиция, но нямам причини да смятам, че се възползвал.

Това в известен смисъл е дори по-лошо – този утежнен процес е вече новият „нормален“ и по дизайн е направен да работи точно така. Той и други в кабинета се оправдаваха, че нямало всъщност да се пречи на журналистическите разследвания. Оказва се, че съвсем не е така и станах свидетел. Съдиите по вписванията са натоварени с нелеката задача да преценяват дали журналисти могат да разследват министри и магистрати, както и да бъдат между чука и наковалнята между общественото мнение и нужда от прозрачност и схемите на политици и икономически интереси.

С други думи, тестът ми на „новия режим“ не откри нарочното вмешателство станало възможно с новия текст на правилника, а новото базовото ниво на влошена прозрачност и затруднено разследване на корупция.

Впрочем, както е по същия правилник можех да си върна таксите за неизпълнените заявления. Попълва се този формуляр с извлечение от плащането. Пратих го през ССЕВ на 13-ти март отново като проба дали работи процесът. Едната такса получих месец по-късно – на 17-ти април, а другата преди седмица на 8-ми май.

Исканията и отказите за преписки

Междувременно, исках по ЗДОИ от Агенцията по вписванията данните за всички заявки по преписки по чл. 51 за последните 16 години. Тъй като е имало промени в правилата междувременно, особено обсъжданото тук, исках справката е по новия смисъл на правилника, т.е. предоставиха ми отделно заверени по ал. 1 и незаверени по ал. 3 и отделно незаверени по ал. 1. Общо данните показват 4.8 милиона заявки за цялата страна от 2010 г. до март 2026-та. 85% от тях или 4 милиона са незаверени преписи по чл. 51, ал. 1. На 2.14% от тях е отказано. 25% от всички искания за страната или 1.15 млн. са били в София

На графиката долу виждате как се увеличават през времето. От разговори с адвокати, най-общо казано може да се каже, че в синьо виждате справките поискани по служебен път от институции, както и в последните два месеца от журналисти. В червено са исканията за преписки от бъдещи купувачи и други лица чрез адвокати, брокери и частни съдебни изпълнители. Вижда се, че заверените остават почти константа през последните две години и почти няма промяна в последните два месеца.

Тук интересна е разбивката по брой одобрени, т.е. кога териториалните звена на Агенцията по вписванията е преценявала, че може да предостави документи. Тук виждате в синьо границите, в които са се движили одобренията между 2010 и 2024 включително – 97 до 100%. В жълто показвам 2025-та, която минава през същата зона, макар след изказванията на Георгиев да се вижда отчетливо намаление. В началото на 2026-та виждаме обаче драстичен спад до под 95%. Графиката отбелязва нивото преди 15-ти януари, когато влизат в сила промените, както и след него.

Незаверените преписи по ал. 1, които са значително повече, показва аналогичен спад. В червено се вижда как след въвеждането на промените одобрените преписи намаляват с почти 4 процентни точки средно за страната и остават под миниума за последните 15 години.

Показвам тези графики с 94 до 100% във вертикалната скала, за да се виждат по-ясно разликите. В действителност, ефектът е доста малък, както се вижда на коригираната графика долу. Това е защото журналистите търсещи такива данни са сравнително малко и както показах в началото, дори да не откажат информация, процесът е много затруднен и се разкрива на институциите и понякога самите разследвани лица информация за разследването докато още тече.

Разглеждайки данните по териториални дирекции забелязвам някои аномалии. Има доста ниски нива на одобрение като в Асеновград, Монтана, Трън, Елин Пелин и Плевен. Някои от тях имат по 94% одобрение, а други – под 80%. При някои като Елин Пелин одобренията спадат наполовина през летните месеци, а други като Хасково и Разлог и Монтана – в началото на годината. При повечето от тях обаче причините са, че имат твърде малко заявления по принцип и дори няколко отказа се отразяват значително

Най-голяма аномалия има обаче в Благоевград. Споменах ги изрично покрай данните на НСИ за застрояването, защото имаше аномалия и там. При преписките на нотариални актове се забелязва огромен брой откази – в пъти повече като дял от цялата страна. При това не виждаме това в определени месеци, а изглежда става дума за редовна практика.

Тук виждате, че вече съм сложил вертикалната скала от 0 до 100%, защото за разлика от горната, диапазонът на одобрения през последните 15 години се движи от 65 до 100% при първата хипотеза. Към края на 2025-та са одобрявали едва едно от четири заявления на моменти. В началото на тази интересно, но има скок в одобренията след 15-ти януари. След това обаче пак пада под 50%.

При незаверените преписи по ал. 1 – мнозинството от исканията, положението е една идея по-добре, макар отново значително по-зле от цялата страна. Особено през август виждаме спад до 50-65% одобрение. Интересното е, че отново обратно на останалата част от страната, в първите месеци на тази година няма драстичен спад и нивата на одобрение се движат в рамките на нормалното конкретно за Благоевград.

Не виждам нищо, което дори се доближава до този тип на работа в която и да е териториална дирекция в страната. Нямам представа на какво се дължи това и не смея да спекулирам. Може да отговорят единствено служителите.

Предупрежденията бяха точни

В публичното пространство като единствена причина за тези промени се тиражираше желанието на бившия вече министър Георгиев да пресече имотните измами. Доколкото съществуваше теоретична възможност това да се случи с искане наслуки на извадки от нотариални актове с цел откриване на уязвими жертви, аз и много други предупредихме, че тезата на министъра е абсурдна. Първо не бяха показани доказателства това да се е случвало някога, а още повече да се е превръщало в системен проблем, второ за да сработи трябва масово искане на извадки, което би следвало да се засече в съответната служба, ако изпълняват задълженията си по наредба, трето, собствениците ще знаят, че някой е искал извадка и четвърто и най-важно – нищо от това и фактическата измама не е възможна без участието на адвокати и корумпирани нотариуси. Именно това видяхме при няколко такива схеми, особено тази от последната седмица. Нищо от промените не пречи на тази категория хора да имат неограничен достъп до същите документи.

Като контрааргумент посочихме, че свободният достъп сега се използва масово за сверяване на предоставени документи от продавачи на имоти и строителни компании. Това предотвратява имотни измами, особено когато става дума за тежести или особени клаузи в нотариалните актове. Сравнително чести са тези при инвеститорите в нови сгради и продажбата на стари къщи и апартаменти. Виждаме от данните колко често се искат незаверени преписи. Промените ефективно влошават този важен за купувачите инструмент и всъщност така Георгиев помага на имотната мафия

В аргументацията на промените се посочва още нещо – правото на неприкосновеност на хората. Т.е. да не се разкриват детайли от частния им живот и конкретно какво пише като условия и детайли в актовете. Този аргумент има повече смисъл и засяга баланса между личните данни като договори и собственост и публичния интерес като предотвратяване на имотни и журналистически разследвания за корупция и пране на пари. Този баланс е уреден на редица места в закона, включително в Закона за достъп до обществена информация. В стария режим на вписванията има допълнителни защити за това, че се документира кой е имал достъп до преписките, има задължение да не се разпространяват личните данни отвъд целите на разследването и прочие.

В този смисъл в опита ми да взема препис на нотариалния акт на бившия министър, данните от самата агенция и същността на аргументите за промените прозира ясно това, за което предупреждавахме преди година – целта винаги е била блокиране или най-малкото затрудняване възможността за разследване на имотното състояние и подкупите в натура на политици, магистрати и свързани с тях лица.

Затова призовавам да бъде върната старата версия на правилника. Подобрение би било дори да се включи, че данните за собствеността и оценката на прехвърлянето, както и история на актовете към имот се публикуват като отворени данни по подобие на това, което прави кадастъра. Разбира се, това следва да става с кодирани лични данни също както се прави сега от кадастъра и търговския регистър. Дори следва да използват същия алгоритъм и кодове, за да може да се свързват уникалните хешове заместващи ЕГН-тата.

Това би помогнало на прозрачността и разследванията както за имотни измами, така и за корупция – нещо, за което този кабинет неспирно повтаря, че ще започне да бори. Ще е възможност също да докажат, че ще възпират лобизма и схемите от управлението на ГЕРБ и всичко това само с една министерска заповед.

Пренесох всички данни за актове по справката, която БОЕЦ разпространи с твърдение, че липсват от архивите на Агенцията по вписванията в София. Потърсих дали се споменават в данните за собствеността на кадастъра. Те не са пълни предвид липсата на свързаност между имотния регистър и кадастъра, но поне дават някаква представа.

От около 2000-те, за които говори БОЕЦ, открих къде са 8. Виждате ги на картата ориентировъчно. Беше ми интересно дали ще изскочи нещо. За съжаление, липсват голяма част от старите записи като описание в публичната част на кадастъра. Не споделям точните идентификатори нарочно.

Писах за данните на кадастъра, когато ги публикуваха, както и за проблемите, които виждам в тях и защо все пак са изключително важен инструмент. На страницата на БОЕЦ може да проследите развитието на историята с одита и изгубените нотариални актове.