Category Archives: технология

Анти-примери в озеленяването – сградата на Блъсков в Дианабад

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Поредният пример от поредицата ми за нередности в задължителното озеленяване е тази на Блъсков в Дианабад. За разлика от предишният пример, който е буквално отсреща на улицата, тази сграда е готова от години. Аналогично дава ярки примери за пълно незачитане на нормативните разпоредби, нарушения при приемането на обектите и какво неизменно следва веднага като мине акт 16. Разликата с описаното в предишните статии може би е, че там инвеститорите развяват претенции за лукс, качество и най-вече всеобхватна зеленина и екологичност на строежите. Твърдения в рязък контраст с наблюдаваното както в проектната документация, така и на място в строежите. Блъсков и близките му замесени в този строеж поне не се крият какви са.

Както на много други строежи, озеленяването е навярно най-малкия проблем. Този конкретно стана злощастно известен със схемата, в която Фандъкова направи заменка на имот на един от синовете на Блъсков с това място, което трябваше да стане разширение на детската градина. Повече за това и протестите ще намерите в Mediapool и Капитал. Бях на протестите тогава и станах свидетел колко нагло се държа Блъсков и колко лъга. В крайна сметка схемата му успя и прибра значителна печалба с подаръка от същото икономическо мнозинство, което държи и сега СОС.

Част от тази печалба беше възможна именно, защото приложи масовата схема да застрои сградата значително повече от разрешеното. Формално кинтът е спазен, но това е възможно единствено, защото са спестили значително от озеленяването. Преди дни получих от ДНСК протокола на приемателната комисия и ще споделя какви са изводите им. Първо нека разгледаме какво се вижда на място.

Сегашно състояние

Сградата е върху два парцела – 68134.803.3950 и 68134.803.3951. На практика е една и съща и е свързана. На първата снимка виждате южната страна, където с вкопани няколко саксии с храсчета, а останалото, което би следвало да се е зелена площ, винаги е било запълнено с декоративни камъни и трици. Под него на съвсем плитко е бетон та дори трева не би оцеляла.

На втората снимка виждате другата страна на южната част където се вижда първото дърво. Както всички останали, които ще видите, то е в „кашпа“ представляваща бетонен елемент за тръба с диаметър и височина 80 см. За почти четири години дървото е с дебелина от два сантиметра. Причината е, че няма дори теоретична възможност да порасне. Изискванията за почвен слой са минимум 120 см., а при кашпа трябва да има поне един кубичен метър почва. Всяка от тези тръби побира най-много 0.4 кубични метра. С други думи нито тази, нито която и от другите подобни дървета не отговаря на нормативните изисквания нито сега, нито когато е била завършена сградата. До него се виждат още едно декоративно дърво, което е практически под стряхата и също не отговаря на изискванията.

На третата снимка се вижда алеята между сградата и детската градина. Има няколко дървета останали от преди строежа. Преди строежа отсякоха много дървета в имота – най-вероятно без разрешение. Зад няколкото оцелели на снимки четири до седем се виждат седем дървета в кашпи подобни на предишната и още три дървета засадени в земята. Всички са останали тънки вейки след четири години в земята. Нито едно от седемте кашпи не отговаря на изискванията. В протокола на приемателната комисия твърдят, че някои от дърветата са с 140 см. почвен слой. Предвид видяното на място и схемите за подземните гаражи това не изглежда да е вярно.

На осма снимка се вижда малка градинка, с която според протокола са заменили зелен хълм в плана за озеленяване. Тя е изцяло под навес на фасадата, няма дървета и храсти, но поне явно някой се занимава да я поддържа. Това личи и на девета снимка, която направих две седмици по-късно. Вижда се, че са засадили нови цветя и махнали други растения. Причината вероятно е, че лехата е крайно недостатъчна, за да оцелеят храсти и по-сериозна растителност.

Не това може да се каже за вътрешния двор. На снимка десет се вижда зелена площ, която е почти изцяло покрита с плочи или техника. Почвеният слой е под 5 см., което значи, че не може да се зачита към индекса за задължителното озеленяване. В синьо на същата снимка виждате паркоместа зад нея, които според акт 16 е зелена площ на ивици с дървета. По-добре се вижда мястото на снимка единадесет. Същото важи за снимки 12 и 13 – в синьо може да си мислите, че виждате паркоместа върху паваж, но всъщност е зелена площ на ивици, отново с дървета засадени между тях.

Зад паркоместата до фасадата виждаме малкото оцеляла зеленина. Виждаме я на снимка 14. Тя е изцяло под стреха и има 1-2 дървета, едно от които буквално удря в тавана. Изискването е да е на поне метър от навеса, но навън, не навътре. Виждаме, че и почва почти няма в лехата, което ни позволява да наблюдаваме чест проблем – половината всъщност е бетонирана. Когато се мерят подобни лехи по размерите до бордюра се пропуска, че буквално сантиметри надолу е бетон под ъгъл, за да държи на място въпросния бордюр. Така често в поне 30% от площта зелените площи не може да говорим за нужната дълбочина на почвения слой. Това обаче не е регламентирано в наредбата. Всъщност, дори регламентираните неща в нея не се спазват масово, което показвам с тази поредица.

Снимка 15 показва малка леха от северната страна. Там са заболи един клен, който бере душа. Почвеният слой е колкото саксия на балкон. На 16-та снимка се виждат още паркоместа, които се водят за озеленяване. Всъщност, маркираното в синьо е било леха с предполагаемо дърво, но веднага е бетонирано, защото явно е пречело. На последната снимка 17 се вижда издигната леха, която се води за „вертикално озеленяване“ според проекта. Почвеният слой, отстоянията от бордюра и всичко не отговарят на изискванията. Затова и онова, което се води за дървета е изсъхнало.

Промени през времето

Както видяхме при Диамант 2 на Артекс, зелените площи стават паркоместа веднага след като мине приемателната комисия. На снимката долу виждате сателитна снимка от Google Maps на обсъжданата сграда докато още се строеше през 2022 г. Виждат се зелените площи на лехи където сега има бетон и паркоместа. Същите се виждат горе в снимките отбелязани в синьо. Виждат се храсти, но не и дървета. В горната част се виждат 12 „кашпи“ и предполагаемо дървета, а не 7 както сега. На този етап сградата се довършваше и подготвяше за проверка.

Следващата снимка е от последните сателитни данни на КАИС. МРРБ се похвалиха с тях първо твърдейки, че са от 2026, но след критиката ми се поправиха и стана ясно, че София е заснета през лятото на 2023 г. Това значи, че лехите са оцелели около шест месеца. Все още не се виждат дървета където сега има паркоместа и където акт 16 настоява, че са били някак открити.

В iSofMap имаме снимки от 2024 и там вече се вижда, че лехите са бетонирани изцяло и имотът е вече в сегашното състояние.

Сателитните снимки показват, че е имало промени в озеленяването между края на 2022 г. и 2024 г. Отделно снимките от лятото на 2023 г. и тези преди това показват, че никога не е имало дървета в лехите между или под паркоместата. Бетонната плоча над гаражите прави най-малкото невъзможно това.

Какво казва акт 16?

На 22 декември 2022 има заседание на приемателна комисия назначена със заповед на ДНСК три дни по-рано – РД-19-706/19.12.2022. Още на следващия ден – последен преди коледните празници – е извадено разрешение за ползване СТ-05-714/23.12.2022 за основната сграда. Това показва изключителна експедитивност за придвижване на документи и строеж видимо пълни с нарушения. Шест месеца по-късно има вече разрешение и за малката част – СТ-05-310/21.06.2023. Първото още не е достъпно сканирано, но второто ще намерите на страницата на ДНСК.

Получих протокола от приемателната комисия на голямата сградата след запитване по ЗДОИ до ДНСК (и споменаване на двете дела за идентичен документ, които спечелих). В него се забелязват няколко интересни факта. Първо, според декларираното в протокола зелените площи са изпълнени според всички изисквания, между паркоместата има бетонни пръстени и засети дървета. Твърди се че там почвения слой достига 140 см.

Изброеното е не само невярно, но и невъзможно. При паркоместата има бетонна плоча на сантиметри под тогавашните лехи и сегашните павета. Най-фрапантното е, че в протокола се описват въпросните бетонни пръстени с височина и диаметър 80 см. Изискването през 2022-ра също както сега е дърветата в кашпи да имат поне един кубичен метър почва. Така описани бетонните пръстени осигуряват 0.4 кубични метра. Дори да беше вярно това с дълбочината от 1.4 метра, това прави 0.7 кубика.

Това означава не само, че дърветата не могат да се развиват и ще умрат, но и че не може да се причисляват към изисканията за озеленяване според наредбата на Столична община. Доколкото в протокола са споменати промени спрямо планът за паркоустройство, от описаното и видяното на място става ясно, че изначално е било заложено бутафорно озеленяване с цел бетониране на паркоместата, липса на достатъчен почвен слой, никакъв шанс зеленината да оцелее или да е изпълнена заложената в изискванията цел.

Такова мнение може да си направим от думите на комисията и видяното на място. Противното може да се докаже единствено от архитектурните планове за конструкцията и паркоустройството. В протоколът е споменат архитектът отговорен за последното. По една странна и откровено лобистка дефиниция на закона за авторското право не мога да публикувам тези части от строителните книжа. Затова ще поискам да бъдат публикувани от арх. Василева или да даде разрешение да го сторя. Ако се окаже, че са изрядни и сградата е построена грешно, то значи протоколът лъже по различен начин и други хора следва да носят отговорност.

Независимо от това, вижда се ясно на място, както и от сателитни снимки малко и преди комисията, че дървета е нямало, почвеният слой не се различава от сегашния и не отговаря на изискванията. Дори от самия протокол разбираме, че кашпите не е следвало да се приемат. Конкретно за приемане на озеленяването отговаря районната община. В протокола пише, че от район Изгрев за това се е подписал арх. Горанов. Т.е. на база описаното сградата никога не е следвало да бъде пускана в експлоатация най-малкото заради озеленяването и този подпис неправомерно е позволил това.

Този протокол се отнася до имот 68134.803.3951 и първото разрешение за ползване. Описват параметрите на застрояване. Според тях са постигнали поне 40% озеленяване. На място премерих не повече от 25% включвайки зеления покрив. Включвайки бетонираните паркоместа трудно би минало 35%. Тук следва да се вземе предвид, че повечето от тези зелени площи не следва въобще да се включат в сметката заради малкия почвен слой, липсата на отстояния и други несъответствия.

От същата страница научаваме, че само в голямата част от сградата са предвидили 53 паркоместа и още 138 за колелета. Доколкото е трудно да се прецени колко коли са побрали в подземните гаражи без да се влезе там, убеден съм, че няма място за дори 20 колелета. Според изискванията, трябва да имат поне 79.

Какво следва?

Разрешенията за ползване са съответно от декември 2022 и юни 2023. Това значи, че районната администрация е длъжна да проверява дали озеленяването отговаря на тогавашните изисквания до декември 2027 и юни 2028. При аналогични сигнали за сграда на Артекс районният кмет на Изгрев години наред настояваше, че не вижда нередности, после като откри такива отказа да провери цялата сграда, а като все пак получих плана за озеленяване и описах несъответствията, отсече, че то хубаво, ама тъкмо бил изтекъл срокът и вече не можело нищо да направи.

В този случай не очаквам нещо по-различно. Всъщност, още няма действия по сигналите ми за хотела на 4-ти км. където освен незаконния видео билборд се оказа, че поне половината задължително озеленяване липсва. Очаквам същите проблеми когато ДНСК разреши ползване на новата сграда на Артекс и тази на Тинтява 80 въпреки, че по аналогични на горния пример причини озеленяването никога не може да отговаря на изискванията с такава интензивност на застрояване и къде е излят бетонът. Може да прочетете повече защо е важно озеленяването и за тази серия от статии.

Това не значи, че няма да предам откритото като сигнал до районната община. Най-малкото, за да се документира отказът им и/или липсата на действие. Истината тук е, че процесът на контрол е счупен, а изискванията са крайно недостатъчни и меко дефинирани. Знам, че според някои архитекти и всички инвеститори са дори прекомерни, но в действителност не са достатъчни, за да осигурят заложените в тях целите. Отделно дори това, което е ясно разписано не се спазва, отчасти заради оставените вратички.

Затова следва да се разширят значително като параметри – почвен слой, отстояния и да се прецизират като изисквания. Следва да се промени ЗУТ и да се махне ограничението от 5 години за последващи проверки и промяната да важи за вече построени сгради независимо кога са били завършени. С последното няма да се нарушава правата на собствениците, тъй като никъде в закона няма презумпция, че след 5 години (или както е по-често – 5 дни) могат да разкарат всички кашпи и да бетонират всички лехи. Срокът ограничава възможността за контрол, а не дава имплицитно разрешение за неразрешени по архитектурен план промени.

Още по-важно е да се документират всички дървета в градската среда и приоритетно в тези регистри да влизат дърветата установени при приемане на строежи, компенсиращото залесяване и съществуващите дървета в частни имоти. Следва да се облекчи и автоматизира режимът на подаване на сигнали и налагане на глоби на база свидетелски показания с цел намаление на административната тежест и покриване на хилядите строежи никнещи всяка година. Трябва да започне да се прилага европейският регламент диктуващ, че дърветата и зелените площи в градска среда не може да намаляват. Това трябва да стане чрез отказ от премахване на дървета за нови строежи и значително увеличаване на изискванията за компенсиращо залесяване в рамките на самия имот.

Не на последно място, трябва да въведем принципа на виртуалното дърво – ако някой отсече неправомерно или умъртви дърво, това трябва да се документира и точното местоположение да се отбележи запазено за бъдещо такова в следващите поне 15 години. Често извършителят остава неизвестен въпреки хилещите се наблизо ръководители на бъдещия строеж. Местната администрация даже не се занимава да документира или глобява. За тази цел не трябва да има значение чия е земята и кой е извършителят – имало ли е дърво, мястото трябва да остане незастроено и в поне радиус от 4 метра около или под него не следва да има бетон, фасади или други конструкции. Мястото да бъде определено за залесяване от общината и да се посади същият или аналогичен вид дърво. Промени на тези обстоятелства да стават единствено с решение на общинския съвет.

Често обаче дърветата не са в регистър и се изсичат през почивните дни, премахват се пъновете и се маха всякаква следа. При липса на преки доказателства или документация, трябва да се приемат сведения от трима живущи в района като достатъчно доказателство. Т.е. да може трима съседи да се подпишат носейки отговорност за думите си, че на това място до скоро е имало дърво. Тогава да се определя това място като „виртуално дърво“ с цел защита срещу бъдещо бетониране, за да се засади ново и да получи шанс да порасне до размерите на отсеченото. Щом трима свидетели са достатъчни за възстановяване на земя чрез реституция заради спомени, че някой я е бил орал преди десетилетия, то същият принцип не пречи да се приложи за едно дърво и събития случили се преди дни.

Това е единственият шанс да се вдигне реалната цена на незаконно унищожено дърво. Глобите са недостатъчни и не се налагат. Когато премахнато дърво поставя под риск цял инвестиционен проект, може би ще започне да се мисли повече за зеленината в градската среда също от страна на строителите. Разбира се, очаквам веднага да креснат с аргументи за цената на жилищата, които отдавна бяха оборени.

Тази и предишните мерки следва да се приложат не само в София, но и за цялата страна. Аналогични проблеми има във всички градове и всеки от нас може да даде примери. Тези, с които илюстрирам казуса в тази поредица, срещам всеки ден пътувайки из града. Някои са само на хвърлей камък един от друг и демонстрират фрапантни нарушения сам по себе си.

А за тази конкретно сграда ще видим. Никой няма надежда, че в следващите 12 до 18 месеца местната администрация ще започне да взима мерки дори в рамките на сегашните си правомощия. Доколкото отчасти е несъмнено въпрос на липсващ административен капацитет и скъпа съдебна процедура, в случая е въпрос на липса на желание от страна на районната администрация отговорна за всички сгради описани до тук. Документите показват, че може да става въпрос и за съучастие. Скоро ще разкажа за протоколите за сградата на Артекс и хотелът на Тиков и ще се разбере дали същото ще изскочи и там.

Защита на децата от рисковете на социалните мрежи

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

В цялата Европа се обсъжда решаването на проблема с вредното влияние на социалните мрежи върху децата. За съжаление, подходът, който са избрали от Европейската комисия, не е най-подходящия – проверка на възрастта.

Ние внесохме законопроект с друг подход – използване на приложения за родителски контрол. И вчера говорих на тази тема на OpenFest. Прилагам слайдовете тук:

Също така изпратих писмо на Европейската комисия, с което критикувам подхода с проверка на възрастта и предлагам алтернативния подход:

Материалът Защита на децата от рисковете на социалните мрежи е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Letter To The European Commission About Age Verification And Social Networks

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

My previous post here in August was about the age verification plans of the European Commission. Since then the EC has proposed the EU KIDS Act, which implements the idea of age verification.

Yesterday I presented the alternative approach – heavily relying on parental control apps – on the OpenFest conference. Apart from proposing a local legislation in Bulgarian parliament, I’ve sent a letter the the European Commission. You can find it here. The text is as follows:


Dear President von der Leyen,
Dear Executive Vice-President Virkkunen,

Subject: The right approach to protecting children from the negative effects of social media

I’m writing this letter as a member of parliament from Bulgaria, as a former minister for digital transformation, as a technical expert and as a father.

Protecting children online has become a priority for the European Commission and for many EU governments, and rightly so. The threats online, the negative psychological effects of addictive designs and the algorithms that prioritize virality over quality have significant negative effects on children.

The European Commission has started addressing the addictive design problem, analyzes algorithmic bias and has undertaken an age verification initiative, in addition to long-term measures against CSAM, online crimes against children, etc.

While we all see the good intentions behind these initiatives, they sometimes lack the technical depth and the ambition to achieve swift results. My focus in this letter will be age verification, as the measure that is the most polarizing and may have significant negative side effects if done wrong. And I’m concerned that the currently selected approach by the European Commission is the wrong one.

The idea sounds simple – “social networks are proven to be detrimental to children’s mental health, and so they must not be allowed to use it. The way to do it is to add an age check before registration, so that only adults can use the service”. While simple to formulate, it’s much more difficult to implement, if not impossible.

There is an inherent paradox – if a solution is fully privacy-preserving, it’s ineffective. If it’s effective, it bears significant risks to privacy, as it will require every citizen to prove their identity online in order to use everyday services.

The European Commission has made a well-meaning attempt to design and implement a proper zero-knowledge proof of age. It’s a great tool, with proper cryptography, complex-yet-elegant. It has “just” one problem – it doesn’t account for the actual “threat actor” in this scenario – the user, who would try many things to circumvent the age limitation. As security consultant Paul Moore has brilliantly shown, you don’t have to compromise the age verification app in order to circumvent the flow – by a simple relay attack, where you just present someone else’s verified age credentials in order to use a service. The proof of concept was implemented as a chrome extension which relays age checks to 3rd party service, backed by an over-18 person’s device, which sends the proof to the service. That way a single adult can verify the accounts of all minors, and because of the necessary privacy guarantees, the relying party (the social network) won’t even know.

This is very likely to happen – “age verification as a service” providers will certainly pop-up to help minors get into social networks. What’s worse – some of these providers may collect children’s personal data, including phone number or social network account ID, in order to provide them with the much coveted proof of age. That data, purposefully or after an inevitable data breach, may be used by sex predators to target children. There are completely realistic nightmare scenarios, born from the good intention to limit the negative effects of social networks.

Even in a school context, a single over-18 (or over-16) student can lend their age verification app to help younger children register profiles. What are policy makers going to do then? Issue administrative fines for sharing age tokens/attestations? Criminalize it?

Any attempt to fix that technically, breaks the privacy guarantees; any attempt to fix it legally, is doomed to fail in enforcement.

My advice, in all my capacities listed in the beginning of this letter, is to abandon that approach and focus on a different approach – rely on parental control apps.

Parental control apps remain rudimentary, and perhaps there are reasons for this. They are not widely used and are often unintuitive and unreliable. However, they can be regulated and improved. They can also incorporate government-mandated lists of apps and domains restricted for children according to age. For example, a child protection agency could publish a list that parental control apps would be required to import automatically. Legislators could also require these apps to be pre-installed on every phone sold in their country. Parents would remain in control and could adjust the settings if they considered their children ready to use particular services responsibly.

Certain apps can be banned for under-14, others for under-16 and others – for under-18. Governments would have much better control over the exact services they deem risky for children, without the need for any changes on the service’s side. Or, if an app vendor wants to have it whitelisted, they may have to implement children-friendly versions.

Going further, this may eventually lead to platform-level parental control APIs, so that each app can read parental control settings, and on the other hand export parental control configuration options to be used in the parental control app.

What’s even better about this approach, is that VPNs can’t be used to circumvent it – it’s a device-level limitation, not service-level limitation, which needs to figure out the country of the user, which can only be done by their IP address.

And It’s completely privacy-preserving, as users don’t have to show or prove anything to anyone.
Of course, the harder part is making sure every child and parent has a parental control app installed. Information campaigns and teachers can help with that, and I’m sure it will achieve much better results than what we are seeing in Australia for example.
Even if the right age limitation measures are implemented, the efforts to limit the addictiveness and so-called “brainrot” on online platforms should continue.
We have proposed national legislation to implement the approach above. But in order to avoid fragmentation in the digital single market, and in order to have a working, cross-border model, where the experience of each country improves the model EU-wide, a solution should be discussed on a EU-level.

Yours sincerely,
Bozhidar Bozhanov,
Member of parliament of the Republic of Bulgaria

The post Letter To The European Commission About Age Verification And Social Networks appeared first on Bozho's tech blog.

Президентски избори 2026 – балотаж в чужбина

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

След три дни в неделя, 1-ви ноември 2026 ще се проведе балотаж за президент и вицепрезидент. Българите зад граница ще могат да гласуват на същите места извън страната, както и в първия тур на изборите. Някои секции обаче са със сменени адреси – поне 5 в последните дни. Затова отново препоръчвам да сверите мястото преди деня на вота. За тези и бъдещи промени ще изпратя индивидуални мейли за абониралите се в портала на Glasuvam.org.

Ето най-важното, което следва да знаете:

  • Може да гласува всеки български гражданин независимо дали сте подали заявление преди първия тур, дали сте гласували тогава и къде, както и къде пребивавате обичайно
  • Може да гласувате на различно място извън страната от първия тур
  • Гласува се с валидна българска лична карта или паспорт.
  • Отново се подписва декларация на място пред комисията
  • Препоръчвам да се гласува с машина където е възможно. Освен, че е по-бързо, проверката на първия тур показа, че човешките грешки в броенето са практически елиминирани

Адресите на секциите зад граница ще намерите на картата, която подготвям за всеки вот в последните над 12 години. Същите ще намерите в таблицата на МВнР, както и тяхната карта. Препоръчвам да следите и страницата на ЦИК за изборите. Ако срещнете трудности или видите нарушения, може да сигнализирате на инициативата за следене на вота Ти Броиш.

Анти-примери в озеленяването – Harmony One

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Озеленяването е задължителен и значителен елемент от всеки нов строеж. Доколкото има изисквания залегнали в ЗУТ, всеки град има свои наредби. В София специално се отнасят до дълбочината на почвения слой отстоянията от фасадата, стълбове и тротоарите и прочие. Целта е да се избегне посяването на дървета под тераси и каквото и да е озеленяване без почвен слой. Въпреки тези изисквания бутафорното озеленяване или практическата му липса е масово явление.

Приемателните комисии си затварят очите при издаване на акт 16, а в последствие контролът практически липсва. Положението е толкова лошо, че инвеститори в прав текст казват на контролите органи, че ще си бетонират и без това никаквата трева за паркоместа, а кашпите са под наем и ще бъдат преместени на следващия им обект веднага след заветния документ за ползване.

Опитвам се да разбера и покажа този проблем по няколко причини. Първо, защото има пряк ефект към качеството и безопасността на градската среда. Второ, защото при стриктно спазване на и без това доста леките изисквания за озеленяване интензивността и височината на застрояването ще намалеят до 30%. Не на последно място, защото за разлика от други нарушения като спестяването на материали, незаконния пясък и структурни проблеми, проблемите в озеленяването може да се видят с просто око и липсата на контрол и надзор е червен флаг и добра илюстрация за аналогичните над незаконното и некачественото строителсто като цяло.

Тук ще намерите някои от предишните ми статии по темата. Днес ще дам още един пример за такъв обект, които е класически пример за бутафорно озеленяване. Намира се на метри от другите, с които илюстрирах системния проблем преди

Harmony One

Строителите рекламират сградата, че е в кв. Изгрев, защото изглежда „по-елитно“, но в действителност е в Дианабад. По-важното е, че е построена върху имот, които според устройствения план трябва да е за обществено обслужване. Т.е. градина, училище, ресторант или нещо подобно. Не жилищна сграда. След дълъг процес и дела все пак Здравков издава заповед за изготвяне на ПУП в края на 2018 и разрешение за строеж през 2021 г. През 2025 г. Панайотова прави няколко съществени промени по разрешението – предимно във вътрешното устройство.

Устройствения план и разрешението предвиждат 20 метра височина, кинт от 3.0, минимално озеленяване от 30% и 10% от площа на имота да е във висока дървесна растителност. Когато говорим за максимална височина в документите, разбира се, архитектите се карат, че всъщност се имало предвид кота курниз, т.е. можело да се боцнат 1-2 етажа отгоре. Тук това е сторено и реалната височина е 25 метра и осем етажа. Последният на теория се води терасовиден.

Според кинт-а би трябвало разгърнатата застроена площта да е 4641. Разрешили са застроена площ до 732 кв. Според скиците подадени в кадастъра са застроили 573 и така с осем етажа РЗП-то пасва. Интересното обаче е, че рекламират последния етаж като апартамент от 352 кв. заедно с „неизползван плосък покрив“ от 171 кв. Даже на скицата е отбелязан като усвоени тераси, а на някои от визуализациите си се вижда, че от самото начало планират въпросния неизползван покрив да се затвори и остъкли.

Този апартамент вече е купен за разлика от 17% от останалите жилищата в сградата въпреки, че се строи от пет години. Това е обща тенденция, която се забелязва включително в т.н. „луксозен“ сегмент, в който до 40% от жилищата застояват. Затова и някои строежи се изоставят с години, други фирми фалират, а трети се обръщат към отчаяни рекламни тактики, бонуси и медийни кампании.

Тук ще се спрем обаче по-подробно на озеленяването. В галерията долу виждате различни изгледи от състоянието към края на октомври 2026 г. Първите две снимки показват липсата на дървета в задната част на сградата. Следващите четири показват 13 дървета забодени непосредствено пред терасите или направо под тях. Поне три от дърветата са в малки кашпи.

Изискването за тези дървета е да има поне метър от стъблото до издадени елементи на фасадата, което не е вярно за поне седем от тях. Кашпите на тези трите не са достатъчни за дори храст, а какво остава за дърво и не отговарят на наредбата. Останалите дървета нямат и достатъчен почвен слой. Преди да изсипят малкото пръст се виждаше, че дълбочината не е повече от 60 см. до бетонната плоча над гаражите при изискване от 120 см. Отделно лехите са много малки, а трябва да има поне 70 см. от стъблото във всички страни до паважа. Всичко това са абсолютно минимални и честно казано крайно недостатъчни изисквания, за да оцелее едно дърво.

Причината обаче да няма нормална дълбочина и широчина на лехите, както и дърветата да не са на по-голямо отстояние от фасадата е, че просто всичко това е предвидено за паркоместа и ще бъде бетонирано след няколко месеца. Вижда се ясно и в собствените им визуализации и брошури. Показал съм какво от озеленяването ще изчезне в 7-ма и 8-ма снимка. Дори сега не следва да се счита към задължителното озеленяване, тъй като дълбочината на почвения слой не отговаря на изискванията (9-та снимка).

На 10-та и 11-та снимка показвам разликите между рекламните визуализации и реалното изпълнение. Освен, че не са оставили достатъчно място за зелени площи, липсват всички дървета и храсти, които несъмнено са заложили в плана за озеленяване. Тук почвеният слой също е доста по-малък от изискванията – на места под 15 см. Лесно се проверява, но се виждаше лесно докато строяха сградата. Аналогично 12-та и 13-та снимка показват храстите и това, което трябва да се води за зелени площи под стрехите на сградата отзад. Надали някой очаква да оцелеят дълго така, но отново не отговарят на изискванията, за да считат към задължителното озеленяване.

Почуда будят други няколко кашпи сложени върху тротоара пред сградата. Технически отговарят на изискванията за 1 куб. метър почвен слой. Абсурдно е, че нормативно е позволено такова нещо, но в случая е изпълнено. Всеки арборист ще ви каже, че дърветата няма да оцелеят или пораснат отвъд това, което виждаме на снимката сега. В случая интересното е, че кашпите са върху общински имот. В червено на снимката е отбелязана частта на тротоара, която е общинска. На картата долу виждате къде са кашпите и къде минава границата на имота. Снимката е от iSofMap с изглед отгоре от 2024 г.

Единствената причина, която ми хрумва, да е позволено на строителят да слага такива кашпи на тротоара (ако въобще е позволено) е, че става въпрос за компенсаторно залесяване. Не ми е известно да е разрешено такова под тази форма. Възможно е да искат да не се паркира на тротоара, но това е по-лесно с колчета. По-скоро става въпрос за кашпи под наем колкото да мине акт 16. За целта обаче приемателната комисия трябва да си затвори очите, че въпросните „дървета под наем“ не са в самия имот.

Това може и да не е нужно. Имотът е 1547 кв.м. Длъжни са да имат 10% високо дървесно озеленяване. Ако приемем, че ония пръчки ще израстнат в дървета над 5 метра въпреки, че са долепени до терасите и въпреки, че нямат почвен слой и въпреки, че първата паркирана кола ще ги пречупи, то може да вземем щедрото 12.5 кв.м. на дърво. Така за да изпълнят минималните изисквания им трябват 13 дървета. Имат ги – ония същите от първите снимки горе. Нито едно от тях не отговаря на изискванията по наредбата на Столична община – повечето не отговарят на всички изисквания.

Това никога не изглежда да е спирало приемателната комисия до сега. Ако озеленяването на тази сграда мине акт 16, то личното ми мнение е, че поне няколко души от комисията следва да бъдат подведени под наказателна отговорност. Тъй като не следва да се съмняваме в професионалните качества на хората в тези комисии – нещо, което архитекти, инвеститори и самите ДНСК са ми изтъквали многократно, то разумен човек би останал единствено с разумното обяснение, че подобно затваряне на очите е обвързано с корупция или престъпление по служба. Разбира се, възможно е да греша и всъщност проектът да е бил позволен с нулево озеленяване или скрито изключение от нормативните изисквания. Тогава такава отговорността би следвало да се търси от издалия разрешението за строеж … който в момента ръководи ДНСК в София.

Друго интересно за тази сграда е, че е построена точно до колектора на река Новачица. Той минава точно през средата на имота. Непонятно е как е позволено строителство на такава сграда толкова близо до него. Докато лееха основите се виждаше, че колекторът тече и реката наводнява подземните гаражи. В последствие работниците там са споделяли същото. Предполагам, че са оправили проблема, но това ще се установи в бъдеще.

Какво следва?

Не знам дали сградата е минала приемателна комисия. Няма публична информация за това. Със сигурност районната община Изгрев ще има роля в този процес и следва да знаят. Районният кмет се беше похвалил преди години, че е водил дела да не се случва тази сграда заради колектора, но ги е загубил. Това би могло да значи, че този път ще обърне внимание на липсващото озеленяване и прекомерното застрояване и администрацията му няма да допусне сградата да мине метър за разлика от другите примери, които дадох.

Ще поискам плана за озеленяване на този имот и всички други документи, свързани с наблюденията ми на място. Вече получих тези за другите примери от тази серия статии. Спечелих две дела срещу ДНСК именно за актовете на приемателните комисии и скоро ще знам точно какво са разглеждали, подписал и за какво са си затворили очите. Ще научим и за тази сграда. Въпросът винаги е бил да не се налага – да не се позволява подобни своеволия още на ниво инвестиционен проект, ПУП и разрешение.

Прозрачността тук е ключова и всичко, което пиша е на база документите достъпни на страницата на общината. Трябва обаче документите за озеленяването, пожарната безопасност, транспортните анализи и всички други, които засягат безопасността и интересите на околните да бъдат публични по подразбиране. Административният съд категорично каза на два пъти, че документите на приемателната комисия и въобще пускането в експлоатация следва да са публични и да ги получаваме най-малкото по ЗДОИ. Надявам се скоро да научим повече.

Ограничения в отворените данни и в кадастъра

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Тези дни ми сигнализираха, че е въведено ограничение в свалянето на отворените данни в кадастъра. През януари 2025 писах, че заедно с новата им система са въведени отворени данни включващи всички поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти заедно с анонимизирани данни за собствеността. Скоро след това писах за ограниченията на предоставената информация и причината за тях. От тогава тези данни са крайъгълен камък на десетки анализи и визуализации, които съм правил аз и много други. В това число данните за държавните имоти с отпаднала необходимост и имотите на вероизповеданията.

Както писах преди две години обаче свалянето на данните не е лесно. Разделени са на по шест архива с пространствени данни или такива за собственост за всяко село или град в България. Не всички населени места имат всички данни за всички обекти. Някои всъщност нямат никакви използваеми данни, защото просто не са нанесени в кадастъра, а има фиктивен „парцел“ обхващащ цялото село.

Така обаче архивите, които трябва да се свалят, за да получите всичко за България са над 23 хиляди. Отделно, за да разберете кои населени места какви данни имат и как се казват файловете трябва да свалите 5407 други индекс файла. За целта направих скрипт, който използвам веднъж в месеца, за да получа последните промени. След това обръща формата на кадастъра в по-лесен за използване във визуализации и събира всички данни за собствеността в един общ файл. В ZIP файл индексът е 3.4 Мб. Таблицата със собствеността е около 800 Мб. Очертанията на всички обекти в пространствени данни са 2.2Gb. Държа ги в 3 ZIP файла. За да ги получа се налага да сваля над 28 хиляди файла с общ размер от 6.5 Gb. от кадастъра.

Нови ограничения

Последно свалих данните на 15-ти октомври. Скоро след това получих сигнал, че е въведено ограничение. Проверих на 21-ви и наистина е така. След известно активност блокират който се опитва да свали отворените данни. Ограничението е временно, но достатъчно, за да направи още по-невъзможно свалянето.

Попитах ги за причините, какви са измеренията на натоварването и дали е временно докато въведат друго решение. В действителност. още в началото на 2025-та предупредих, че начинът на публикуване ще им създаде проблеми. Нищо не пречи да пакетират данните в 28 архива за всяка област. Всеки ще е от няколко стотин Мб и ще трябват 28 заявки към сървъра, а не 28 хиляди. Отделно създаването на нов архив при всяка промяна изисква същите ресурси като обновяване на няколко файла в един голям архив.

Когато го предложих в началото един аргумент беше, че при обновяване на данните за едно населено място ще се обнови само архива за него и съответно при желание всеки ще има нужда да сваля само обновените. Това звучи логично, но практиката показва друго. За да се разбере кои файлове са обновени пак трябва да се направят няколко стотин запитвания към индекс файловете и доста по-сложна логика. Т.е. някой трябва да прави програма или скрипт като моя специално за това. Най-вече обаче видяхме, че практически всички общини имат промени в рамките на даден месец и така или иначе повечето информация трябва да се сваля.

Казано иначе, чисто технически не пречи да се групират данните в 28 архива и отказът им да го направят е причината за трудностите, с които се аргументират в момента. Отделно, че съдейки по обществената поръчка, ако са получили сървърите, които са предвидени, не би трябвало да имат затруднения дори със сегашното положение.

Когато някой бъде блокиран така, на страницата се показва мейл адрес. Очаквам все още отговор на мейла, който писах до него. Междувременно получих отговор на Fb страницата им по същата тема. Надявам се техническите лица да дадат по-смислена информация.

Най-вече се надявам да махнат ограничението и да направят свалянето на отворените данни практично. Както съм казвал много пъти в интервюта и лекции, ключова характеристика на отворените данни е не само, че са в подходящ формат, добре описани и изчерпателни, но и че са свободни за сваляне и използване. Това означава техническа и юридическа възможност. Сайтът на министерството – както и твърде много обществени органи – все още има лиценз с „всички права запазени“, което е абсурдно за държавна институция. В случая обаче спърват и техническата достъпност.

Давал съм данните на кадастъра многократно като положителен пример за базисни и критични данни, които подпомагат из основи разследвания, визуализации и инструменти, които нашумяха много в последните две години. Първият случай мисля, че беше е лекцията ми за Ratio. С това просто техническо недомислие обаче тръгват в обратната посока. Това започва да става системен проблем в действията на този кабинет.

Ново заснемане на България

Междувременно МРРБ обявиха, че са добавили нов слой с ортофото заснемане на България. Това е аналогично на добре познатите сателитни снимки на картите на Google, Apple и много други. В случая обаче е поръчано от български институции и се прави независимо от големите доставчици. Това е добре, защото последните данни бяха на четири години. Странното обаче е, че беше представено както иновация и разширяване на възможностите при условие, че съществува като функционалност в различни формати от 15 години.

Разгледах го подробно и забелязах нещо странно. Заснемането беше представено в изказванията като актуално към 2026 г. В самата карта беше маркирано като направено през 2025 г. Разгледах София специално търсейки конкретни строежи, за които знам кога са започнали и на каква фаза са били в последните години. Видях, че на заснемането бул. Филип Кутев не е бил дори завършен. Това значи, че поне южна София е била заснета през лятото на 2023 г. и новите снимки са на поне три години.

После се оказа, че всъщност са имали предвид, че МРРБ са получили данните през март 2026 г., а заснемането е било в периода между 2023 и 2025 г. Това е нормално предвид, че България е голяма и не могат да я заснемат със самолети за няколко месеца или да използват сателитни снимки без облачна покривка за кратък период от време. След коментара ми във Fb забелязах, че са променили заглавията на слоевете с по-точна информация, което е добре.

Новото заснемане определено е полезно, макар и не актуално и не някаква нова функционалност. Снимките са по-нови от тези на Google Maps, както и 3D заснемането, което използвам във визуализацията на застрояването. Специално за София има по-ново заснемане от 2024 г., което е достъпно на iSofMap. Знам, че и други градове в България имат подобни заснемания. Така получаваме доста интересна снимка през година от различни източници.

Ще гласувам с #4 за Гюров и Кандев

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

В неделя ще гласувам за Гюров и Кандев.

Не защото не искам някой друг, а защото искам точно те двамата да се президент и вицепрезидент. Знам какви са правомощията им, каква е пряката и непряката роля на институцията. Вярвам, че са правилните хора за тези позиции и върнат президентската институция от политически инструмент за заграбване на власт в нещо, което всъщност работи за България. Вярвам, че са хора с план, а не със схема и са го показали през кариерата си.

Затова ще гласувам с номер 4.

Президентски избори 2026 – гласувайте!

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

В неделя 25-ти октомври българите живеещи зад граница, тези на почивка или в командировка ще могат да гласуват в 613 секции на 556 места по света. 280 от тях са с машинно гласуване. Призовавам всички да излязат да гласуват рано. Секциите отварят в 7:00. Споделете къде ще гласувате с близки и познати, за да им припомните, че имат тази възможност. Много хора все още не знаят, че имат това право без да са подавали заявление или че могат в друга секция от тази в заявлени

В последната седмица около 30 секции в чужбина бяха с нов адрес. Изпратих допълнителен мейл с промяната на всеки засегнат. Все пак, препоръчвам да сверите секцията си преди деня на вота. След като гласувате може да отбележите с бутоните на картата дали е било натоварено. Напомням, че този път декларациите, че не сме гласували другаде, се попълват лично пред самата комисия. Повече за процеса на гласуване ще намерите в мейла ми преди две седмици или в тази статия. Още информация ще намерите на сайта на ЦИК, МВнР, както и в предишните ми статии.

Този път ще има доста машини в страната и в чужбина, но все пак много секции ще са само с хартиено гласуване. Ако искате да помогнете със засичане на нередности с броенето на тези, има време да се включите в инициативата на Ти Броиш.

Признаване на имунизации от чужбина и опитът за промени в една наредба

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Днес ми попадна обществено обсъждане на предложение за промени в наредба, които засягат имунизациите на деца в чужбина. Тъй като съм се сблъсквал с този проблем се зачетох. Наистина има нормативен вакум в това отношение и с връщането на все повече семейства в страната темата става все по-належаща.

Моят опит беше, че се върнахме малко преди началото на първи клас. Дъщеря ми имаше всички ваксини според тогавашния календар в Германия и няколко препоръчителни. Това означаваше, че имаше ваксина срещу менингококи B и рота вирус, когато още не бяха широко разпространени в България, но нямаше срещу туберкулоза, тъй като не се прилага в Германия. Всичко беше въведено в международната имунизационна книжка, която е стандартна там, както и в повечето държави по света. Когато трябваше да вадим бележка за училище, дадохме тази книжка на личния лекар. БЦЖ ваксината беше поставена като дойде време да правим манту.

Процес за това обаче няма. Няма и общи препоръки какво да се прави когато дете е имунизирано по чужд календар, който се различава от българския. Например, в Германия слагат МПР ваксините на 11 и 15 месеца заедно с ваксината за варицела. В България се слагат на 13 месеца и 11 или 12 години. Дъщеря ми имаше две дози и се допитахме до РЗИ дали има нужда да слагаме дозата на 12 години. чудиха се и в крайна сметка препоръчаха да я сложим, тъй като не пречи. Аз аналогично се реимунизирах на 30 години след серия от локални епидемии от морбили в Германия, защото моят като деца са ми сложили само една доза.

Какво предлагат МЗ?

Промените са всъщност в наредба за прием в детски градини. Това е първият им порок. Не решава генерално казуса с ваксини поставени в чужбина или липсата им при пренасяне в България. Аналогични проблеми има при прием в ясла и училище, последното от които се сблъсках аз. Тоест потенциално трябва да правят подобни предложения в други наредбаи, които вероятно да имат различен процес.

Вторият проблем е, че вменяват задължение на РЗИ-тата да решават случай по случай дали да се признят ваксини поставени в чужбина. Това е отчасти иронично предвид намеренията на сегашния кабинет да закрива РЗИ. В същото време предвиждат, че личният лекар може да направи такова становище, но само ако е поставил/а някаква ваксина от българския календар. Това като условие е повече от странно предвид, че личният лекар отговаря по начало за здравето на детето и изготвя служебни бележки за състоянието му независимо дали е поставял ваксина или не. Отделно, за да се приеме дете в градина, то трябва да има личен лекар така или иначе, защото само такъв може да издава бележка. Проблем е, че не дават и срок, в който РЗИ следва да вземе решение поставяйки в риск кандидатстването за общински заведения. Отчитат в мотивите, че вероятно РЗИ-тата нямат капацитет, но никъде не правят анализ колко такива случая се очакава да има на година и за какво натоварване следва да се готвят.

Проблем е и втората точка, в която изискват заклет превод с нотариална заверка на подписа на преводача. Първо, налагало ми се е да превеждам медицински документи и за целта трябва специализирани преводачи, които са малко, концентрирани в големите градове и услугите им струват значително повече. Второ, нотариалната заверка на превода и самият превод са напълно излишни. Не знам за лекар, който да не знае латинските или английските имена на болестите, срещу които се имунизираме, но най-вече важното в случая са имената на препаратите. Това всъщност споменават и в проекта. Имената не се превеждат също катко и датите на поставянето им. Приета практика почти навсякъде е да се лепят отрязък от етикета с името и сериен номер за проследяване в имунизационните картони. По имената се разбира за какво е ваксината, още повече, че са регистрирани централно. Това е напълно достатъчно да се разбере кога какви ваксини за какво са сложени. Нищо в превода, заклетия преводач или нотариалната заверка не предпазва от грешки при разчитане на книжката или от документални измами. Ако книжката няма лепенки от ваксините, а са написани на ръка, може би има смисъл от превод и разчитане, но отново нотариалната заверка не помага за някаква сигурност. Имам и съмнение, че никой лекар няма да приеме написан на ръка картон по този начин съдейки от разговорите ми днес.

Липсата на срокове и уточнение кога се прилага това изискване са огромна пречка. В предложението пише, че се отнася до първи прием в градина. Не става ясно дали се отнася до конкретна или градина като цяло. Смяната на градини не е рядка в големите градове и по мои наблюдения познавайки доста семейства върнали се от чужбина е дори по-често сред тях особено в началото. Така разписана точката може да се разчете от директорите на градините, че при всяка смяна трябва да се мине през РЗИ за становище. Това добавя към и без това излишната административна тежест за родители и администрация.

Предложнията не определеят и какво следва да се случи при установяване на пропуск в имунизациите – било то заради отказ от ваксини, липса на достъп до адекватно здравеопазване или в по-честия случай разминаване в календарите. Не е определено дали РЗИ със становището си следва да направи препоръка как да навакса. Не е вмемено задължение за указания или стандарти за личните лекари, когато те изготвят такива становища.

Този и други пропуски в процеса излизат от целта на наредбата, защото проблемът далеч не е само с приема в детска градина. Това предложение е единствено и само бюрократична кръпка за конкретен казус.

Алтернативно предложение

Когато минавах сам през тази ситуация питах лекари, РЗИ, НЗОК и НЗИС как може да се въведат тези ваксини в електронния картон. По онова време имаше три различни системи, в които се въвеждаха ваксини – НЗОК, НЗИС и една пилотна на НЦЗПБ, но сега вече всичко е в НЗИС. Беше ми отговорено, че там може да се въвеждат само тези поставени лично от лекар. В това има логика, но следва същият начин на мислене наследен от НЗОК, които проследяваха какво е платено, а не здравето на хората.

В случая може да се разшири системата да се въвеждат ваксини на база чуждестранни документи като се отбележи, че ваксината е поставена от друг лекар по чужд календар и се прикачи снимка на въпросния документ за справка на други лекари. Ще е буквално две полета в базата в повече. Това въвеждане може да се прави от личния лекар или РЗИ и ще следва логиката на становището за признаване на имунизации от чужбина, която е разписана в предложението на МЗ.

Това ще реши веднъж за винаги проблема с липсващите ваксини. Ще може служебно да се проверява дали детето отговаря на всички изисквания за превантивна грижа не само за градината, но и за ясла и училище. Ще се прави веднъж, а не да се рискува при всяка смята да искат ново становище. Най-вече ще може да се проследи колко деца имат ваксини поставени по различен календар и при промяна на препоръките – например, че е добра идея да се сложи МПР на 12 години, а някое от РЗИ-тата е решило различно – може да се свържат с родителите.

Вероятно ще има критика, че това може да доведе до злоупотреби, в които лични лекари да въвеждат служебно ваксини уж, че са поставени в чужбина. В действителност, сегашното предложение на МЗ носи именно такъв риск, тъй като всеки лекар може да сложи – включително фиктивно – една ваксина и да отпише другите. Всичко това остава на хартия и се използва единствено за прием в градината. При моя вариант се въвежда някаква проследимост, в която се вижда точно кой ги е признал и на база какви документи. При концентрация на такива случаи с анализ на данните може да се открият системни нарушители.

Ролята на РЗИ в този процес следва да бъде както и сега на надзор и препоръки. Вместо да разглеждат всеки отделен случай, следва личните лекари да се допитват при особени такива. В общия случай обаче следва да се издадат препоръки към лекарите на база сравнение на календарите поне в рамките на ЕС. При въвеждане на данните в НЗИС проверката може да става служебно и автоматично на база тези правила и препоръки дори. Няма нужда родителите да ходят изрично и да чакат становище. По-добре би било самите лекари да отбелязват на база изготвените препорък и при нужда допитвания до РЗИ, че ваксините въведени по описания горе начин се приемат за еквивалентни на календара в България.

Какво следва?

Предложението е на етап обществено обсъждане до 11-ти ноември. Описах критиките си към него и препоръките си в коментар към това обсъждане. Ако сте съгласни и/или имате какво да добавите, добра идея е да напишете своя обратна връзка там, за да се обърне внимание. Похвално е, че най-накрая е намерен капацитет да се обърне внимание на този нормативен пропуск. Решението на МЗ създава повече трудности от проблема прибягвайки към чисто бюрократични способи и мислене.

Ако се приеме в този си вид, рискуваме една от първите срещи на връщащите се в България семейства да е с процедуален абсурд, излишни разходи и загуба на време за нещо тривиално. Споменават същото, впрочем, в доводите си и фактът, че го приемат за нормално или неизбежно отговаря на въпроса защо виждаме всички недъзи описани до тук.

Тук трябва да се спомене, че нито предложението на МЗ, нито това, което аз предлагам засягат системен проблем с липса на имунизации и проследяване на здравното състояние на деца, които често се местят през граница. Проблемът засяга основно семейства в риск включително мигранти. Не е уникален до България, а централен проблем в Европа поради практическата липса на обмен на информация не само между държавите, а често и в тях. Наредба за прием в градина няма да обхване тези деца, защото немалко от тях няма да тръгнат на градина. Здравната система в другите държави не ги обхваща, защото понякога не знае, че са там. В България също нямаме инфорамция, че са извън страната докато не стане време да тръгнат на училище и учители или социални работници започват да ги издирват. Този проблем съществува включително в рамките на страната ни с ширещата се сегрегация в училищата, проблемите с достъпа до здравеопазване и най-вече наличието на лични лекари, проблемите с гражданската регистрация и здравното образование. Един регистър или наредба няма да оправят това, но е проблем, за който трябва да признаем и да започнем да говорим.


Повече по темата с българите в чужбина, градините и имунизациите:

Президентски избори 2026 – секциите в чужбина

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

На 25-ти октомври 2026 ще се проведат избори за президент и вицепрезидент. Вече знаем къде ще са секциите извън страната, където всеки българин може да упражни гласа си.

До 29-ти септември всички българи зад граница имаха възможност да подадат заявление за гласуване. Това помагаше както да се открият секции, така и да гласуват по-бързо в деня на вота. Това направиха малко над 39 хиляди души, което е третото най-ниско ниво след вотовете през 2024 г. Тогава за разлика от сега обаче секции се откриваха автоматично по цял свят.

На 2-ри октомври ЦИК обяви 613 секции на 556 различни места по света. На 9-ти октомври обяви и 200-те места, където ще бъдат разпределени 280 машини за гласуване. Междувременно МВнР пусна заповедите за образуване на секции зад граница с всички адреси. Обновяват и своя карта с тях.

Най-много секции ще има във Великобритания – 82 на 76 места. Следва Турция със 78 на 69 места. После е Германия със 70 секции на 50 места. Според МВнР при запитване германците не са позволили да има секции на места различни от предишния вот. Това е странно, тъй като точните адреси на доста от секциите са различни от парламентарните избори. Може би са искали да ограничат броя. Испания са 67 секции, в САЩ – 44 секции. Гърция, Италия и Нидерландия са с двадесет и нещо. Доста от адресите в Италия и Испания също са различни от минали години. Като цяло е добра идея да проверите преди деня на вота.

Събрах цялата тази инфорамция на едно място и направих карта на секциите в чужбина. Всички са потвърдени спрямо данните на Външно. Ще обновявам картата, ако някой адрес се промени. В следващите дни ще изпратя персонализирани мейли на над 3000 българи в чужбина, които са се абонирали за бюлетина на Glasuvam.org. При промяна на някоя секция ще получат мейл отново.

Ето и няколко важни неща, които следва да знаете:

  • Изборният ден започва в 7:00 сутринта местно време и свършва в 8:00 часа вечерта
  • Може да гласува всеки български гражданин независимо дали е подал заявление или не. Тогава просто попълвате на място декларация, за да ви добавят в списъка.
  • Гласува се с валидна българска лична карта или паспорт. 
  • Секциите отбелязани горе са актуални към 11-ти октомври. Възможно е в следващите две седмици да има промени или корекции. Затова Ви препоръчвам да проверите преди изборния ден отново на картата и на сайта на МВнР. 
  • Независимо от отбелязаната в заявлението Ви секция, дали е открита там или не или дали сте подали въобще такова, може да гласувате където и да е в чужбина. 
  • Извън България може да гласува всеки български гражданин независимо от обичайното му пребиваване. Това означава, че ако пътувате зад граница по работа или на почивка, може да упражните гласа си в близка до Вас секция. Отново, няма значение дали сте подавали заявление.
  • Ако все пак сте в България по време на изборите, може да гласувате само по постоянен адрес. Тогава попълвате декларация, че не сте гласували в чужбина и са длъжни да Ви отбележат. Присъствате в списъка и след името Ви е отбелязано МВнР.
  • Препоръчвам да се гласува с машина, където това е възможно. На картата ще видите тази информация избирайки секция до вас. Гласуването с машина е по-бързо и гарантира, че гласът Ви ще бъде преброен и няма шанс да бъде отбелязан като невалиден.
  • Препоръчвам да се гласува възможно най-рано, тъй като опитът показва, че с хартиено гласуване с напредването на деня стават струпвания на някои места. Ако имате съмнения и спомени за такива и имате друга близка секция с по-малко натоварване, препоръчваме да отидете там. На картата на Glasuvam.org може също да споделяте и преглеждате обратна връзка от други колко са чакали на това място.

Ако сте в България?

Секциите в чужбина са от полза също за тези от нас пребиваващи постоянно в България. Почти сигурно ще има втори тур, който трябва да се проведе на 1-ви ноември по конституция. Няма да спекулирам дали нарочно Йотова е избрала 25-ти октомври за първи тур.

Въпреки добре установената традиция на МОН да пуска абсурно кратки училищни ваканции, доста хора ще искат да пътуват нанякъде. Всеки с ученици би го разбрал – покрай домашни и уроци тези възможности са малко. Все пак, за да не пропуснете възможността да гласувате заради десетилетие отказ да се въведе някаква форма на ранно или дистанционно гласуване, имате все пак вариант да гласувате в чужбина близо до границата на България.

Всеки може да гласува където и да е зад граница независимо дали е на почивка, в командировка или живее постоянно там. Няма нужда да сте подавали заявление предварително. Появявате се само с валидна лична карта или паспорт и попълвате декларация на място.

В близост до границите на България има поне дузина секции из Сърбия, Македония и Гърция. Карта с всички ще намерите в линка в коментарите. Следете я за точните адреси, които ще публикувам в близката седмица. Оказва се също, че хотелите, къщите за гости и ресторантите са доста по-евтини, а разстоянието често е аналогично. Просто идея.