До 29-ти септември в полунощ българите зад граница могат да подават заявления за гласуване в секциите в чужбина. Дори с последните промени в Изборния кодекс тези заявления са особено важни предвид рекордно ниския брой автоматично одобрени секции, с които бяхме свикнали на предходните няколко вота.
На 15-ти септември писах за напредъка в рамките на първата седмица. Преди това писах защо е важно, а през март – често за срещани грешки в попълването. Два дни и половина преди крайния срок има около 27500 подадени заявления. Това е рекордно малък брой спрямо последните десет години като изключим изборите през октомври 2024, когато имаше много автоматично обявени секции и заявленията не бяха толкова важни за отварянето им.
Сравнение на броя заявление към 20-ти я ден от подаването им като кампаниите са с различна продължителностСравнение на броя заявления спрямо дни преди крайния срок
Сега обаче ситуацията е различна особено за българите извън Европейския съюз, където се отварят секции само в дипломатическите представителства или със заявление. Във Великобритания виждаме сравнително висока активност спрямо вотовете между 2022 и 2024, но двойно и тройно по-ниска от изборите през април 2026 и тези през 2021-ва.
В Германия картината е подобна, но говорим за два до пет пъти по-малко от годините със силна активност. В Германия се очаква да има по-малко секции от минали години по тази причина.
Както съм показвал преди, кривите на активността на подаване на заявления в Турция традиционно са различни от всички други държави. Това е индикация за различно поведение. През двата вота тази година обаче това не е така. Освен, че има значително по-малко заявления, активността следва траекторията на всички останали български диаспори.
Предварително сравнение на броя заявления между изборите в последните 10 години показва, че ще има значително намаление не само спрямо април, но и спрямо предишните президентски избори. Вижда се ясно намалението в активността в Турция от 2023 до сега. Заради промените в Избирателния кодекс има повече активност в САЩ и Великобритания, видимо доста по-малко от април.
Когато завърши кампанията и обявят секциите зад граница, ще направя нова карта с тях и адресите им. Виждам, че МВнР готви вече своя карта, което е добре. Ще пусна и съвети и обяснение за казуси особено предвид, че има значителна несигурност за гласуването в чужбина при балотажа. Забелязах обаче и притеснителни индикации, че са си решили къде да са секциите в чужбина още преди диаспорите ни да имат възможност да заявят желанието си и да се организират. За сега това е само съмнение, което се надявам да отхвърля когато публикуват решението за секциите.
Изглед от примерния проект на картата на застрояването
Днес излезе заявление за издаване на ПУП на имот от 26 декара в кв. Изгрев на бившото Аудиовидео Орфей. Писах преди, че заради бездействие на министерството на културата и липса на отношение от районната администрация държавата загуби имота.
През май дадох пример в картата на застрояването как би изглеждала сградата, ако се използват максимално позволените параметри. Скицата към заявлението от днес показва много по-лоши планове. Както винаги казвам откакто се вгледах в застрояването – ако се питате дали ще се застрои, то отговорът е да и ще е по-зле отколкото си представяте. Не просто надвишават разрешените параметри и практически няма място за озеленяване, но и ще блокират улиците в района.
Преглед на транспортния ад покрай проекта
Около имота има само малки квартални улици направени за няколко десетки семейства живеещи в двуетажни къщи. В случая говорим за стотици отгоре на това. Първият изход е по ул. Самоков в посока кръговото на 4-ти км. Преди това се превръща в ул. Тинтява и това кръстовище вече е изцяло блокирано сутрин и вечер. Другият път е към метроспирката на Кюри. Кръстовището там е по-малко блокирано, но не е направено за такъв трафик, нито малките квартални улици, през които ще минават стотици коли в повече всеки ден.
Нямам съмнения, че ще си купят обаче транспортен анализ с удобните изводи. Видяхме го при няколко строежа в близост. Тези не са публични все още макар да целят защита на обществените интереси и безопасност. За абсурдните твърдения в тях научаваме единствено от дискусиите в комисия на НАГ.
Изглед от моя пример как би изглеждало на максимални параметри и максимално озеленяване
Имотът е 26195, с кинт. 3.5 и максимална височина 75 метра. Дори предполагайки щедри като височина фоайета и големи студия, каквито се предвиждат в сделката с Аудиовидео Орфей, пак скицата ни показва разгърната площ от 30% повече от разрешеното по устройствен план. Единственият начин това да стане е да си купят гласове от ГЕРБ, БСП и ВМРО в СОС, които да им го позволят. Височината също се надвишава на едно място и предвижда почти 80 м.
Озеленяването трябва да е 40%, от които една четвърт да са високи дървета. Скицата показва 50% застроена площ. Като включим тротоари, алеи, входове на гаражи, трансформатори и друга инфраструктура, трудно може да се види как биха постигнали 40% озеленяване на така представената скица. Отчитайки отстоянията между сградите, практически е невъзможно да поместят и 210 дървета, какъвто е минимума, които да оцелеят и да имат задължителните по наредба отстояния от сгради и бордюри. От месеци има сигнали, че сегашните дървета се изсичат незаконно. Районната община мълчи въпреки сигналите. Няма разрешение за строеж и основание да им го разрешат, а те и не публикуват такива разрешения, макар да са длъжни по наредба. Бързат да секат обаче, защото биха били пречка за бъдещото разрешение за строеж.
А ще е пречка, защото според същата скица ще бетонират и запечатат изцяло 26-те декара за изграждането на 2 етажа подземен гараж. Това, както и масовата практика в (не)озеленяването в София, за която дадох примери. Единият беше за готови сгради, а другият – за строящи се съвсем наблизо. Отново, не очаквам да е проблем дори да не боднат едно дръвче и пак да вземат акт 16. Сега водя две дела с ДНСК, които отказват да предоставят административен документ показващ кой е подписал, че всичко е наред с озеленяването на две готови сгради с ясно видими нарушения. Не очаквам нещо различно тук.
Скицата от искането за ПУП
Проектът е още на етап заявление за ПУП. Не е прието или одобрено. Въведох го в сегашния му вид на картата на застрояването, защото това е планът на инвеститора. С други думи, общината нищо не е разрешила. Научаваме за ПУП-а заради прозрачност, която Терзиев въведе в началото на миналата година, точно, за да знаем за подобни планове и да реагираме, защото именно този етап е критичен и до сега оставаше скрит.
Тепърва ще минава комисия, ще се иска становище от районната община и експерти. Районният кмет отговаря на такива проекти винаги без забележки и съгласие до сега като пример е проекта на Тинтява 80, сега започвания в съседство и вече с проблеми строеж на бившите сервизи бензиностанция Петрол, както и кулите на мястото на сградата на ПИБ. Та не очаквам много от там. Надеждата ми е, че комисията в НАГ ще изиска значително намаление на измеренията на проекта с оглед на инфраструктурата и цялостното планиране на квартала. Ще следим обсъжданията, но именно на нито ПУП е важно какво се реши, а не да се действа както в миналото на парче.
За този период са подадени почти 7000 заявления. Това са най-малко на този етап от кампанията за последните девет години. През 2017 г. имаше 5161 след седмица, а през октомври 2024 – 7284. Преди две годни обаче нямаше нужда от заявления, защото повечето секции зад граница се отваряха автоматично на база стара активност. Това беше силно ограничено преди парламентарния вот в началото на 2026 и все още не се случва за секции извън ЕС след последните промени.
На Glasuvam.org ще намерите карта показваща в реално време къде са събрани колко заявления, както и подробна разбивка по места. На следващите две графики виждате сравнение в броя събрани заявления. Смятайки спрямо началото или края на кампанията пак виждаме, че е една от най-ниските активности в последните 10 вота.
В Германия, където са одобрени доста секции автоматично, виждаме подобен спад в активността. Повече са от първата седмица при изборите през октомври 2024 и тези през 2017 г., но не с много. Пет пъти по-малко са събрани за седмица, отколкото през юли 2021 и 2.5 пъти по-малко от последния вот.
Във Великобритания положението е по-добре като единствено рекордните кампании от началото на 2026, април и юли 2021-ва са значително повече.
В Турция кампанията започва отчетливо различно от други години и се доближава до органичния растеж подобен на други държави по света като Германия и UK. Това е и причината броят заявления да е по-малък от всички вотове след 2017-та, когато почти нямаше заявления през първите 12 дни.
Остават две седмици до края на кампанията – 29-ти септември в полунощ българско време. Графиките горе показват, че в различни кампании е имало голямо увеличение на заявленията в последната седмица. На този етап обаче виждаме слаб интерес. Отчасти това може да се обясни с традиционно ниското внимание към президентските избори. Вярно е също, че липсва разбиране за промените на Избирателния кодекс, важността на подаването на заявления, както и отново всякаква информационна кампания от страна на ЦИК или МВнР за българите зад граница. Затова проекти като Glasuvam.org съществуват. Може да се регистрирате за бъдещи новини и събития.
Предлагаме 40 законопроекта за реална дигитализация. Дигиталната трансформация има за цел да осигури удобство за гражданите, оптимална работа на администрацията, прозрачност, ограничаване на корупционния риск и конкурентна среда за развитие на бизнеса.
Затова предлагаме законодателна програма “Законите за дигитална България”, разделена на 8 групи, които можете да видите тук: digital.dabulgaria.bg. На същия адрес можете и да предлагате и нови инициативи, с които да допълним програмата. Ето накратко нашите предложения:
Нулева бюрокрация – отпадане на излишни документи, хартийки, книжки, бележки, дневници и какво ли още не. В тази група има 9 законопроекта, за отпадане на здравноосигурителна книжка, отпадане на хартиения болничен лист, отпадане на удостоверенията за наследници и за липса на задължения, премахване на печата и изискването на печати, отпадане на стикери по автомобила, заявления за EORI номер, хартиени документи за таксиметрови превози, както и за дигитализиране на риболовния и ловния билет.
Дигитализация на процеси – 10 законопроекта за преминаване от хартиени или полу-електронни процеси към изцяло електронни процеси – електронно досъдебно производство, електронен процес по инвестиционно проектиране и устройствено планиране, възможност за електронни нотариални производства, за електронна регистрация на автомобил, регистрация на фирма и производство за намена на чужденци. Въвеждане на електронни фактури и съхранение на електронни копия на хартиени фактури, пълна дигитализация на процесите по издаване на ТЕЛК, както и централизирано електронно проследяване на спазването на сроковете за произнасяне на всички администрации.
Закона за използването и развитието на изкуствения интелект – цялостна уредба, свързана с прилагането на европейския регламент за искуствения интелект, както и използването на ИИ в публичния сектор, развитие на уменията на работниците и служителите за работа с ИИ, въвеждане на стимули за развитие на ИИ и ограничаване на рисковете.
Национален цифров портфейл – въвеждане на единно приложение за достъп до електронни услуги, справки, кореспонденция с държавни органи, както и европейски портфейл за цифрова самоличност, вкл. възможност за представяне на личен документ през смартфон.
Управление на ИКТ в обществения сектор – изцяло нов закон, който подробно да уреди как държавата и общините управляват информационните и комуникационните технологии – как ефективно да планират, възлагат и приемат резултати, така че използването на информационни технологии да не е тромаво, скъпо и безрезултатно усилие. Уреждане на ролята на системния интегратор и прозрачното възлагане.
Права и защита в дигиталния свят – в процеса на дигитализация трябва да бъдат гарантирани основни права и защита на уязвими групи. По тази причина в тази група са включени законопроекти за защита на данните на шофьорите в тол-системата, защита на трафичните данни, криминализиране на шпионския софтуер, възможност за отказ от съхраняване на биометрични данни в МВР, възможност за лица с увреждания да ползват ефективно телефон 112, ограничаване на онлайн рекламата на хазарт, ограничаване на пристрастяващите елементи на социалните мрежи.
Публичност и прозрачност – публикуването на колкото може повече данни за работата на държавата, особено когато става дума за разходване на публични средства, е изключително важна мярка – в тази група са включени законопроекти, с които администрацията се задължава да публикува данни за плащанията на НЗОК, плащанията на държавните дружества, земеделските субсидии, данните от системата за ветеринарен контрол (с цел ограничаване на фиктивните животни), отворени данни за ПТП, пътни нарушения и рецидивисти на пътя, както и увеличаване на данните в структуриран вид в Търговския регистър.
Дигитални мерки срещу корупция и злоупотреби – дигитализацията сама по себе си е антикорупционна мярка, но в тази група са конкретни мерки, насочени срещу злоупотреби в различни сектори: дигитални мерки срещу корупцията в здравеопазването, мерки срещу имотните измами, ограничаване на фалшиви ТЕЛК-решения и измами с лични асистенти, както и ограничаване на злоупотребите със специални разузнавателни средства чрез дигитализация и повишаване на сигурността на процесите в органите, използващи СРС.
Част от законопроектите в тази законодателна програма вече са внесени. Други ще бъдат внесени след като бъдат обсъдени (системата, в която са качени, създадена с изкуствен интелект, позволява обществено обсъждане и призоваваме всеки да остави становище).
Тези 40 законопроекта са следваща стъпка, след десетките законопроекти и поправки, които бяха приети в последните няколко народни събрания по наше предложения (някои от тях: отпадане на трудова книжка, син талон, удостоверения и документ за платена такса с печат, въвеждане на единна входна точка за финансови отчети, пълна дигитализация на здравните данни, публичност на всички плащания на държавата, разширяване на публикуваните данни за обществени поръчки, изцяло електронно плащане на фишове, електронна връзка между НАП и КАТ, електронни документи в НЗОК, електронни ваучери за храна, служебно получаване на информация за местни данъци и такси от кадастъра и имотния регистър, отпадане на копието на електронни фактури, разширяване на електронните касови бележки и др.).
Не спираме с усилията за модернизация на страната, без значение дали сме управляващи или опозиция. Ако управляващите искат да правят правилните неща, няма да е достатъчно да напишат думата “дигитализация” няколко десетки пъти в програмата си – трябва ясен ангажимент, визия и приоритети.
Днес представяме такава визия, за която ще търсим подкрепа в парламента. Защото България има спешна нужда от модернизация и дигитална трансформация.
Must be surreal to live history all over repeating the same lies of self-defense, superiority, destiny and final solution watching passively as everyone – yourself included – prays, votes, kills, burns and rebuilds atop graves.
Must be heartbreaking to watch your bloodline relive what you endured now from the perpetrator’s desk history forgotten, repeated, rebranded uttering those exact excuses and hate following through as orders are followed.
Must be difficult to face the tape rolling once ashes and truth settle alike, to explain once more, eighty years later, to insist common folk didn’t know, only sought safety and promised destiny, to feel the shame once those lies crumble.
Must be painful for the witness and learned to watch events unfold and reconstruct what was once labeled as „never again“ knowing that in eighty more years the bloodline of those who now slay will emerge from the shame and lead yet again.
Must be terrifying to entertain the thought that what remains of a charred people – scattered across, but not at home – will rise to hunt the monsters down one by one, as decades past, to end, to seek justice, to avenge.
Must be certain some labels will be named: terror, and stench of decaying foe or truth seekers and retribution for a humanity failing yet again.
Must be up to the scribes or those who will still utter „never again“ and still fail to know how or what, yet dream of safety and promised destiny.
Тази информация беше изпратена на над 3000 абонирали се за бюлетина на Glasvam.org заедно с новини и полезни съвети за подготовката и провеждането на гласуването в чужбина.
На 25-ти октомври 2026 ще се проведат избори за президент и вицепрезидент. Вече може да подавате заявление за гласуване зад граница. Ще намерите формуляра на страницата на ЦИК. Там може да проверите и дали правилно е записано заявлението ви. Ето няколко важни неща, които трябва да знаете:
Крайният срок за подаване е 29-ти септември в полунощ българско време
Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
Заявление се подава за всеки вот поотделно. Т.е. не се пренасят от предходни избори
Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 25-ти октомври сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация
Вече са предварително одобрени 362 места за секции в чужбина, където в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Те са в 293 града в 57 държави. Това е значително по-малко от предишни години, тъй като автоматичното одобрение на секции по чл. 14, ал. 2, т. 2 беше ограничено до рамките на Европейския съюз. По-малко е дори от преходните, където бяха силно ограничени секциите в чужбина.
За отваряне на секции извън Европейския съюз остава единствено възможността да се съберат поне 40 заявления и след преценка на дипломатическите представителства. През 2026 г. поне отпаднаха ограниченията за броя секции извън ЕС, което засягаше основно Великобритания, Турция и САЩ. Това означава, че подаването на заявление е още по-важно от предходни години.
Автоматичното одобрение и събраните заявления не означава, че непременно ще има секции на тези места. Това зависи от възможностите на помещенията и дали има комисии и доброволци към тях. Решението е на ЦИК по препоръка на Външно. Могат да се увеличат шансовете като се подават заявления за тези места и повече хора се включат като членове на комисии и доброволци.
На някои места като Германия е нужно да се иска разрешение от местните власти. Това вече би трябвало да се случва предвид предварително одобрените места. Очакваме информация от МВнР
Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота
В началото на 2026 г. трябваше да се въведе избирателен район Чужбина с 4 депутата, които щяха да представляват единствено българските граждани зад граница. Тази възможност обаче беше отложена отново до януари 2028-ма в последния момент преди парламентарните избори в началото на годината. Повече по темата описах преди предишния вот.
Събирането на заявленията ще може да следите в реално време на картата, както и на подробната таблица. Възможно е автоматичното зареждане на данните да спре заради промени по сайта на ЦИК, каквито случаи имаше в последните години. Ще допълня, ако има промяна.
На 25-ти октомври 2026 ще се проведат избори за президент и вицепрезидент. Ето най-важното към този момент.
Все още не е публикуван електронният формуляр за заявление за гласуване. Очакваме го до 11-ти септември, когато ще ви изпратя допълнителен мейл на абониралите се с нужната информация. Разбираме от хронограмата на ЦИК, че срокът на подаване е 29-ти септември. В последните 10 години времето за подаване на заявления варира от 17 дни на изборите през 2023-та до 28 дни през октомври 2024 и април 2021-ва. Както и на предишни избори, събирането на заявления ще се следи в реално време на карта на Glasuvam.org.
През 2026 г. бяха приети редица промени в Изборния кодекс. Преди парламентарните избори в началото на годината беше въведено ограничаване на броя секции в държави извън Европейския съюз. Как се стигна до това предложение и кои депутати гласуваха за него ще намерите обобщено в тези данни и на записа на дебатите в зала. Обобщил съм ги в тази статия. След изборите това ограничение отпадна, но остана правилото, че извън ЕС ще могат да се отварят секции само при 40 подадени заявления и по преценка на дипломатическите представителства. Това означава, че подаването на заявление е още по-важно от предходни години.
В следващите три дни – до 4-ти септември – трябва да бъдат обявени местата в чужбина, където в последните пет години е имало поне 100 гласували. Това ще включва 5-те вота от 25 октомври 2021-ва до сега. Изключва последните президентски изори, които се проведоха на 21-ви октомври. Отделно някои държави като Германия трябва изрично да дадат съгласие за досегашните места. Тук подаването на заявления отново ще е от значение, защото от една страна ще даде сведение на МВнР за местата, където има интерес, а от друга – ще бъде повод да се отварят повече секции на едно и също място предвид повишения интерес.
Важно е да се отбележи, че подаването на заявления не е задължително. Може да гласувате където и да е по света дори да не сте подали заявление или да не живеете постоянно в чужбина. Може да гласувате на което и да е място дори да сте подали заявление за друго. Заявленията обаче са критични за възможността Ви да упражните гласа си, както и за по-бързото провеждане на изборния ден.
Както стана видно в последните няколко вота, проблем с провеждането на изборите има, особено що се отнася до гладкото провеждане на изборния ден, надеждността на броенето, предотвратяване на злоупотреби и грешки. Затова, ако имате възможност, ви призовавам да се присъедините към секционните комисии или като доброволци. За целта се свържете с най-близкото до вас посолство като изявите това желание. Алтернативно, може да се присъедините като доброволец към инициативата ТиБроиш за следене честността на вота. Дори от дистанция може да участвате като следите излъчванията от секции в цяла България и да пренасяте данните от сниманите протоколи. В последните години много злоупотреби станали вече емблематични са били засечени именно по този начин. Може да се запишете тук и ще се свържат с вас за повече подробности.
Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК, МВнР, както и в следващите статии в блога ми. Условията и редът за създаване на секции, провеждане на изборния ден и незабавните задачи пред посолствата и МВнР ще намерите в решението на ЦИК от 27-ми август.
ДАНС предлага скандални законови промени – за овладяване, централизиране, прикриване, безконтролност на службите.
Вече разбирам защо в правителствената програма имаше само „Реформа в службите“ без никаква конкретика. Защото конкретиката е вредна и опасна. Ще се спра само на най-скандалните промени.
През „преходни и заключителни разпоредби“ изтърбушват Закона за защита на класифицираната информация. Но не в посока на намалява на прекомерното класифициране, заради което отказват дори статистически данни, а в обратната посока.
1. Вечни тайни. В момента максималният срок за „строго секретно“ е 60 години – сега ДАНС предлага безкрайно удължаване, ако „националните интереси налагат това“. На кои ли тайни им изтичат сроковете и биха били разкрити?
2. Бързо и безконтролно унищожаване на информация – в момента, след изтичане на срока на защита (от гриф „поверително“, „секретно“ или „строго секретно“) документите става достъпни при поискване за определен срок. ДАНС предлага да може да ги унищожава веднага по собствена преценка. Без разрешение от ДКСИ и без съдебен контрол, каквито са налице в момента – предлага се всичко това да отпадне и ДАНС да си решава. Припомням, че много от исканията за подслушване и следене са класифицирана информация и ще могат да бъдат зачиствани бързо.
3. Кадрово овладяване – усъвършенстван е инструментариума за кадрово овладяване на ДАНС – въвеждане на повишаване без конкурс по субективна преценка на председателя; удвояване на изпитателния срок с цел по-дълго държане в кадрова зависимост; премахване на длъжностната характеристика от служебното досие на служителите; премахване изцяло на държавните служители по общия ред – т.е. дори деловодителят ще трябва да е служител по специалния ред за ДАНС (с 15 заплати и др.); улесняване на ад-хок разместването на служители и дори премахване на вътрешните правила за него; дори вътрешната структура на ДАНС вече няма да се определя нито от закона, нито от Министерския съвет, а от председателя на ДАНС – което е инструмент за пълно кадрово овладяване. И нещо дребно – вече и служителите на трудов договор ще имат безплатен градски транспорт, така че и те да бъдат обгрижени с привилегии.
4. Централизация на разрешенията за достъп до класифицирана информация – към момента достъп до „поверително“ може да се дава след проучване от служителя по сигурността на информацията (ССИ) към съответното ведомство. ДАНС предлага вече всички да минава през тях и нито ССИ, нито Държавната комисия по сигурността на инфорамцията да могат да издават разрешения за достъп. Това е допълнителен инструмент за централизиран кадрови контрол през ДАНС.
5. И един куриозен текст – „предвижда се несъвместимост да не е налице и в случаите на осъществяване на психологическо консултиране и психотерапия, което ще позволи на психолозите в Агенцията да развиват своите умения в областта“. Т.е. на служлите на ДАНС е забранено да правят всичко, освен да преподават в университет и да са психолози и психотерапевти. Значи, отивате на психотерапевт, но той може да е служител на ДАНС и в изпълнение на ЗДАНС да започне да води оперативна разработка във връзка със споделеното. Но тук има и друга хипотеза – текстът да е нужен, за да могат психолозите на ДАНС да участват в новоприетите тестове за почтеност на държавни служители. Т.е. още един механизъм за кадрови контрол в цялата администрация.
Част от тези промени ДАНС опита да пробута и по времето на верния на Пеевски Главчев – тогава обществената реакция ги спря, но сега Пламен Тончев е с нов кредит на доверие от новата власт и явно е решил, че службите ще си правят каквото си искат.
Реформата на службите трябва да е в обратна посока – адекватен външен контрол, преустановяване на злоупотреби с класифицирана информация, СРС и тайни сътрудници, фокусиране върху контраразузнавателните дейности и националната сигурност (която ДАНС системно проспива – при взривове, пране на пари, радикализация, стратегически обекти със сламени собственици и какво ли още не).
Засега е публикувано на обществено обсъждане – докато стигне в парламента има време, но заявката е ясна – централизация, кадрово овладяване, прикриване и замитане на информация, вечни тайни – неща, присъщи за тоталитарни режими.
В първата част от материала описах какви са изискванията, причините да търся публичност на плановете за озеленяване, защо и как се предотвратява това. Във втората част дадох примери за проблеми с озеленяването при вече готови и пуснати в експлоатация сгради. Това беше възможно, защото Столична община разпозна надделяващия публичен интерес и предостави плановете.
В тази част ще дам още два примера на стоящи се в момента сгради. При тях виждам потенциал за проблеми предвид запечатания повърхностен слой, плитките лехи или пълната им липса, бетонните плочи на нивото на улицата без място за достатъчен почвен слой и други проблеми. В миналата статия споделих защо се спирам на тези четири примера, въпреки че нито инвеститорите, нито проектите са нещо специално що се отнася до строителството и проблемите в него в София и в цялата страна.
В тази част ще разгледаме строежите на Тинтява 80 и Диамант 3. Виждате ги отбелязани на картата. Накрая ще обсъдим защо това е важно и какво следва да се направи, за да се пресекат тези порочни практики. Както и в предишната част снимките в галериите се въртят автоматично. Може да ги спрете с бутона за пауза горе вдясно.
Тинтява 80
Разрешението за строеж е от 2019 г. и няколко пъти се променяше вътрешното устройство. След завършване на грубия строеж в края на 2023 г. или точно четири години след разрешението. В следващите над две години сградата беше изоставена и едва в началото на 2026-та беше подновена работа и името ѝ беше сменено на Twin Light.
Инвеститорът стана известен с друга негова сграда, която подобно на тази е отнела много време да се завърши, но точно преди пускане в експлоатация къса договорите и я препродава на значително по-високи цени. При тази сграда се е опитал друго – да индексира с до 100% платеното от купувачите. Доколкото става ясно от групите има множество дела срещу него, някои от които вече спечелени. Дали ще опита схемата с препродаването тук ще видим тепърва.
Междувременно имаше редица проблеми. Улицата беше разкопана без разрешение в почивен ден и оставена със зеещи дупки по думите на работниците, за да върже ТЕЦ и вода. Имот в близо собственост на държавата, а от скоро и на общината беше превърнато в сметище за строителни отпадъци и все още стои заградено (снимка 1). То също трябва да е част от Зеления ринг, макар да бяха изсечени всички дървета и почвеният слой беше изнесен, за да се заравни терена. От коментари на районната администрация става ясно, че е установено, че инвеститорът на тази сграда е виновен, но реални последствия нямаше.
В този контекст не следва да сме учудени, че срещаме проблемът и с изпълнението на самата сграда. За разлика от предишните две сгради, тази все още не е завършена. Това обаче ни позволя да видим какво е възможно, колко място са оставили за озеленяване и почвен слой. Проектът за озеленяване на имотът не беше много изчерпателен, но даде ключовите числа.
Сградата трябва да има 53 широколистни дървета, 22 иглолистни и 2277 храста. Предвижда 40.22% озеленена площ, 35% от нея да е висока дървесна растителност. От това озеленяване 10% ще са вертикално озеленяване по ограда като тук очаквам аналогични проблеми като предишната сграда – т.е. да ги няма. Плана за озеленяване предвижда, че 20% от него ще е върху естествен терен, т.е. няма да е върху бетонна плоча или гараж. Такива са терените отбелязани в зелено на снимки 2, 3, 5 7, 8 и 10. На място се вижда как те са бетонирани, както е целият парцел от край до край.
Аналогично в същия план е декларирано, че 52% от зелените площи ще са с дълбочина от над 120 см., което да позволи на дървета да оцелеят. Това е градината както във вътрешното пространство, така и задната част по източната ограда, която се вижда на снимка 9. На място и в двата случая се вижда, че бетонната плоча е не само плитка, а дори над нивото на улицата и не позволява добавяне описаният над метър почвен слой.
Общински имот заграден от години за сметище.
Планира се да има градинка и дърво в ъгъла.
Планирани за градинки по ръба на сградата.
Би следвало да има градинка с шест дървета между старото дърво и фасадата.
Тук по план е маркирано, че няма бетон, а естествена почва.
Тук е отбелязано, че няма бетон и ще има 21 дървета върху естествена почва
Тук е отбелязано, че няма бетон и ще има 21 дървета върху естествена почва
Тук е отбелязано, че няма бетон и ще има 21 дървета
Тук е отбелязано, че ще има 120 см почва и дръвета
Тук е отбелязано, че няма бетон, а естествена почва и място за градинка
Не знаем колко дървета ще има на имота, но на място вече се вижда, че планът одобрен от разрешението за строеж е невъзможен. На снимка 2 би трябвало да има високо широколистно дърво. За да оцелее и да отговаря на изискванията, освен, че трябва почвен слой, който плочата отдолу не позволява, трябва да има 3 метра от стената на сградата и още 2 метра до пътя. на място обаче се вижда, че вместо 5 метра разстояние има само 2.5 м., което е крайно недостатъчно и ако има дърво, то не може да се зачете към озеленяването и надали ще живее дълго.
Аналогично е положението при снимки 3, 4 и 5. Там не само трябва почвения слой да е естествен, т.е. да няма бетонна плоча отдолу, каквато се вижда ясно на снимките, но трябва да съберат общо 6 високи широколистни дървета. Там вече има дърво и според изискванията и измерените отстояния на място биха могли да съберат най-много две и то единствено, ако са точно пред планираните за витрини и вход на сградата. На тези места няма място оставено за адекватен почвен слой нито, за да може да оцелее дървото, нито да отговори на наредбата.
В снимки 6, 7, 8 и 9 се вижда отсечката от източната ограда. Там следва да посадят 21 високи широколистни дървета. Дори да успеят да ги сложат там отново отстоянията от сградата, оградата на съседния имот и моста на метрото не позволяват да се зачетат към коефициентът на висока дървесна растителност. Остава мистерия и как въобще е одобрен подобен план за озеленяване, който ще натика дърветата практически под моста на метрото. На снимките се вижда и бетонната стена на строежа, която не оставя място за корените на дърветата или почвен слой. Вероятно планират да сложат фиданки залепени до бетонната стена и да я скрият под 5 см. почва с малко трева както видяхме при Диамант 2. Разбира се, това би било в нарушение на наредбата и одобрения план, но при благожелателна приемателна комисия и особено членове там от районното кметство би им се разминало.
Не снимка 10 се вижда пространство, което би трябвало да е поне 50 квадрата зелена площ, поне една трета от което е с дълбочина от 120 см под нивото на улицата, а останалото – естествена почва без бетонни плочи под нея. Вижда се с просто око, че нито има толкова място за зеленина, нито вертикално е предвидено място за толкова почва.
Вътре в самия имот са описали 58 дървета в различни лехи. Там отново се вижда, че бетонът е на нивото на улицата и няма място за декларираните 120 см. почва. Вероятно ще поставят кашпи по подобие не East Plasa. Дори тогава обаче няма място за 58 дървета предвид изискванията за отстояние едно от други и 3 метра от сградата. Биха се побрали не повече от 40 дървета и то, ако няма никакви пътеки и други елементи и целият двор е само озеленяване.
Това, което видях в скиците ми показа, че не само ако се изпълни не би отговаряло на изискванията, но и предвид излятия вече бетон на нивото на улицата и по границите на имота е невъзможно да се осъществи по друг начин спазвайки минималните изисквания. В този смисъл сградата не би трябвало да получи акт 16 без сериозни нарушения от страна на ДНСК и районната администрация.
Диамант 3
Официалното име на проекта е „Зафир и Емералда“, но всички го познават като Диамант 3 по обясними причини. Сградата се рекламира като „първата озеленена терасовидна сграда на Балканите“. На визуализациите виждате, че практически целият покрив е в трева (снимка 1) и поне между 10 и 20 дървета според коя картинка облепена по оградата гледате. В зимният вариант на визуализациите са сменили широколистните дървета с коледни елхи (снимка 2). Това може би предполага, че всички ще са на кашпи, които ще се сменят с кран или хеликоптер по два пъти в годината.
Разбира се, никой няма илюзии, че визуализаците имат нещо общо с реалността и затова имаме нужда от плановете за озеленяване. В тях изцяло липсва всякакво озеленяване по покрива. Няма причина да не го включат освен, ако нямат намерение да не го правят въобще. Също така, както се досещате, озеленяването в двоа няма да има нищо общо с картината на снимка 1.
В плана като неразделна част от строителните книжа и разрешителното за строеж са предвидени 64 широколистни дървета, 106 иглолистни дървета и храсти и 3221 цветя. С това и обещаните по скица зелени площи се надяват да достигнат 40% озеленяване, от които 36% са висока дървесна растителност.
Нещо любопитно в този строеж са два парцела в съседство. Първият е 68134.803.4140 отбелязан с червено в снимка 3 и в началото си е с широчина едва три метра. Тогавашния главен архитект Здравков позволи той да се отдели от големия парцел с една единствена цел – да не позволи на съседните имоти да обжалват последвалите процедури и разрешение за строеж. Иначе е собственост на същия инвеститор. Впрочем, докато се е готвела тази схема, в интервю за Капитал споменах, че сградата ще има същите проблеми както другите им в карето с често спиране на тока. Тогава ми отговориха, че било лъжа и нямало спиране на тока в Диамант 1 и Диамант 2. Затова отговорих с данните от електроразпределителното дружество и други детайли. Над него има друг имот – 68134.803.1229. Той е държавна частна собственост и се използва за път за вход на гаража на Диамант 1. В лилаво е отбелязана обаче частта, която е в момента заградена от строежа. Очаквам подобно на общинският парцел да бъде приобщена към сградата и да си остане част от комплекса въпреки, че е държавна собственост.
Ключовото при тези два парцела е, че в тях няма разрешение за строеж и съответно всякакво озеленяване там не може да се брои към задължителното такова на Диамант 3. Аналогично на Диамант 2 обаче очаквам все пак да си ги препишат. В снимки 4 и 5 виждате в червено кое не се смята към строежа. Половината от червеното на снимка 7 е в държавния имот, а останалото червено в снимки 6 и 7 е предвидено за тротоар покрай входа на гаражите.
Визуализация представяща какво озеленяване обещават на купувачите.
Различна визуализация, в която дърветата по терасите са сменени с елхи.
Снимка на обекта от 2024 с наложени одобрената сграда и съседния държавен парцел.
Отбелязан е „буферен“ парцел невлизащ в разрешението за строеж.
Отбелязан е „буферен“ парцел невлизащ в разрешението за строеж.
Отбелязан е държавен имот, както и къде трябва да има озеленяване.
Отбелязан е държавен имот, както и къде трябва да има озеленяване.
Отбелязано къде трябва да има озеленяване с дървета.
Отбелязано къде трябва да има озеленяване с дървета.
Отбелязано къде трябва да има озеленяване с дървета.
Отбелязано къде трябва да има озеленяване.
Отбелязана е липса на дълбочина за почва според изискванията за дървета.
Снимка на подземните гаражи в строеж към 2025 г.
Зеленото в снимки 5 до 9 са предвидени за зелени площи с храсти и дървета според скицата на плана. Това задължава поне 30 см. почва за тревата, 60 см. за храстите и 120 см. за дърветата. На всички тях виждаме, че горната плоча на гаражите е на нивото на улицата и входовете на сградата. Това означава, че най-вероятно подобно на Диамант 2 ще пропуснат дърветата и ще сложа 5-10 см. бутафорна трева колкото за снимките. В същото време според плана за озеленяване там трябва да има поне 25 широколистни дървета и още 10 иглолистни. Същото важи и за снимка 10, където са предвидени поне 10 дървета в зоните отбелязани в зелено. Видимо това е невъзможно дори за изискванията за храсти.
Снимка 11 е от обратната страна на сградата, където е предвидена голяма зелена зона на ъгъла на Тинтява. Бетонът е на нивото на улицата и видимо няма място за почвен слой или храсти та ще е пак същото като Диамант 2. В снимка 12 виждаме нещо, което е обнадеждаващо, защото вече изглежда като издигнати лехи. Проблемът е, че са под метър във високата част, т.е. стават за храсти, но не и за дървета, които според плана за озеленяване трябва да са 7 там. На снимка 13 виждате изглед от подземните етажи във фаза на строежа към февруари 2025 г.
Друг съществен аспект от планът за озеленяването е отчетливата липса на резервоари за съхранение на дъждовна вода и системи за използването ѝ за напояване. Чл. 45, ал. 3 от наредбата влиза в сила на 27.07.2023, а разрешението за строеж на Диамант 3 е издадено на 2-ри ноември 2023 и влиза на 28-ми ноември. Това значи, че инвеститорът е длъжен да спази изискването. Разбира се, възможно е просто да не е отразена и да в предвидена в някоя част на подземията. Поради липсата на уточнение на за размера на резервоара, не бих се учудил инвеститорът да купи 70 л. варел за кисело зеле и да отбие номера също както с бутафорната трева. Само 30 евро ще излезе и с благожелателна приемателна комисия и особено членове там от районното кметство би им се разминало.
Какво от това?
Освен очевидното нехайство на отговорни институции в лицето на ДНСК и членовете на приемателната комисия, виждаме и системен отказ за извършваме на служебните задължения при сигнали за тези и други нарушения. Нещо повече, видяното от плановете за озеленяване на двата готови проекта показва, че проверки в миналото са били неправомерно затваряни и описаното в официални отговори в тях не отговаря на фактите.
Всичко това е възможно в немалка степен поради липсата на публичност на тези и други документи свързани с подобни мащабни проекти. Доколкото всеки има право да печели икономически от собствеността си – оставайки настрана придобиването на такава чрез корупция, измама или търговия на влияние във властта – има редица ограничения, с които всеки трябва да се съобразява. Целта на тези ограничения е да се запази безопасността на околните, публичната инфраструктура и интересите на съседите. Затова не би трябвало да се строи дискотека или казино до училище или в жилищен квартал като цяло. Затова има отстояния и безопасност както на използващите сградата, така и на околните. В огромната си част тези изисквания се заобикалят, но в някои случаи просто се пренебрегват.
Озеленяването може да не изглежда важно, но масовата му липса всъщност влошава здравето на всички чрез по-мръсния въздух и мръсотията, която се довлича след наводненията. Особено предполагаемата липса на резервоари за дъждовна вода в последния пример би показала нехайството за обществената безопасност, която инвеститорите имат. Вторият пример вече дава такива „резултати“, както е видно на снимките. В същото време всички се надпреварват да рекламират сградите си окъпани в зеленина с дървета никнещи от всяка стреха и канавка. Явно търсене за това има, но предлагането и най-вече изпълнението практически липсва.
Вторичен ефект от стриктното спазване на изискванията за озеленяване и основна причина да не се прави е, че се намалява печалбата от тези имоти. Тинтява 80 щеше да има поне едно от крилата по-малко. Хотелът на 4-ти км. щеше да е значително по-нисък и трудно щеше да направи схемата с чл. 27. Диамант 3 пък нямаше да може да продаде толкова паркоместа и навярно щеше да се наложи да направи сградата по-малка. Това не е угодно и цените на имотите в момента предразполагат към сериозен корекционен риск както за допускане на неправомерни планове, така и за бездействие при последващи проверки.
Разбира се, единствено циничността като типично българско качество ни води към предположението за описания риск. Не може да твърдим, че подобни практики е имало при който и да е от описаните тук и в предишната примери. За жалост, медийните статии в миналото за асансьори, едноименно лобистки поправки в закони, дела за укриване на данъци и некоректни търговски практики определено подплатяват значително тази циничност. Ако прочитът ми на документите е неправилен, което би било също разумно предположение, то не може да говорим дори за административно нарушение, с което се изчерпва личното ми мнение относно разминаването между видяното на място и плановете, до които ми беше даден достъп. При липсата на публичност на тези планове обаче трудно биха били прегледани от специалисти.
Всичко описано до тук показва нуждата от още прозрачност. Следва частите от строителните книжа като плановете за озеленяване, пожарна безопасност и транспортен анализ да са публични и свободно достъпни още на фаза инвестиционно намерение. Единният регистър към ЗУТ трябва да заработи и дори да се разшири с тези изисквания. Затова трябва законът за авторските права да се опрости позволявайки използването на тези части от архитектурни планове за нетърговски цели и лични цели изключвайки прилагането им в нови строежи. Така ще се защити интереса на архитекта като автор и в същото време ще позволи използването им от журналисти и жители на кварталите за обществен надзор.
Такъв надзор не би трябвало да бъде нужен. Положението не само в София, а и в цяла България е толкова плачевно, че дори при добро желание общините нямат достатъчно ресурс да проверяват всеки строеж. Затова не само се налага да се включва гражданското общество повече, но и трябват безкомпромисни мерки при нарушения. Включително разрушаване на части или цели сгради или задължение да се приведат според изискванията. Да, това ще засегне купувачите на имоти и ще се превърне в политически проблем абсолютно както виждаме в Баба Алино. Следва обаче да съдят инвеститорите за измама и некоректни практики и да се разбере най-накрая, че инвестицията в имоти е една от най-рисковите в България. Повече публични данни ще помагат на по-информиран избор в тази посока.
В предишната част от материала описах какви са изискванията, причините да търся публичност на плановете за озеленяване, защо и как се предотвратява това. За щастие, Столична община разпозна надделяващия публичен интерес и предостави плановете. За съжаление, не мога да ги споделя директно заради това, което аз смятам за лобистки текстове в закона.
Мога обаче да опиша със снимки какво се вижда на място и какво е трябвало да бъде. Избрах тези четири обекта по няколко причини. Първо, защото инвеститорите се рекламират основно със заявки за окъпани в зелени сгради, коректност и лукс. Второ, защото всяка от тях показва различни аспекти от неспазването на изискванията и ефектът от тях. Трето защото те са в различни фази на строеж и експлоатация позволяваща ни да разискваме възможностите за реакция. Четвърто – просто защото минавам почти всеки ден покрай тях, което освен че ми позволява да следя развитието им, ме връща редовно към мисълта, че така повече не може да се продължава.
Това в никакъв случай не значи, че по някакъв начин инвеститорите, сградите или нарушенията, които може би са били допуснати, са специални или уникални по някакъв начин. Виждаме същите в цяла София и цяла България. Докато има премного строежи въобще без разрешение или надвишили етажите, усвоили покриви или дори имоти публична собственост, при озеленяването нещата са далеч по-разпознаваеми и лесни за доказване. Поне би трябвало са, ако се упражняваше контрол. Ако имате други такива примери, бих се радвал да ги споделите в коментарите с описание какво разпознавате, че липсва.
На снимката долу съм отбелязал първите два, на които се спрях – Диамант 2 и East Plasa Hotel. Тъй като предпочетох да съм изчерпателен, се налага да разделя примерите в два текста. Следващите два примера на сгради все още в строеж ще опиша утре. Снимките в галериите долу се сменят автоматично. Може да ги спрете с бутона за пауза горе вдясно.
Диамант 2
Сградата беше рекламирана като изключително зелена от инвеститора. Гледайки плановете за озеленяване, наистина изглежда така – 86 широколистни и 52 иглолистни дървета, 168 високи иглолистни храсти, над 6000 цветя и други храсти. Заявяват, че 41% от площта ще е в озеленяване, минимум 25% от която са високи дървета. Сградата се намира на поземлени имоти 68134.803.4008, 68134.803.4005 и 68134.803.4050 с обща площ малко над 7 декара. Те имат две отделни разрешителни за строеж с отделни изисквания за озеленяване. Това означава, че поне 2824 кв.м. от площта трябва да е в зеленина и трябва да има поне 59 високи дървета като минимум общо за двата строежа.
На място виждаме, че въпреки заявките на инвеститора, има 76 широколистни дървета, 7 иглолистни и не повече от 100 храсти от какъвто и да е вид. Отделно има 18 дървета, които не отговарят на изискванията, тъй като са долепени до бордюра с отстояние под два метра от улицата и под 70 см от тротоара (снимки 13 и 14 и всички отбелязани в жълто). Няколко други са твърде близо до фасадата или балкони, които отново ги дисквалифицира (снимка 16). Има още 23 дървета, които са всъщност в общински имот, който инвеститорът е на практика приобщил към комплекса (снимка 10). Там има и тяхна рекламна табела без разрешение за поставяне.
Споменатите над 40 дървета не може да се считат към озеленяването. От останалите обаче високите са не повече от 50, което е крайно недостатъчно, за да покрие изискванията. Друго любопитно нещо е, че половината са в първият етап на строежа, който е с отделно разрешение за строеж в парцел 4005. Там нещата изглеждат добре и отговарят на изискванията. Другият парцел 4008, който е значително по-голям и има отделно разрешение с отделно изчисление на озеленяването. Там липсват поне 55 дървета и коефициентът на високи дървета е значително под 25%.
Липсват четири дървета в паркинг, който е трябвало да бъде зелена площ.
лед акт 16. още зелени алеи в съседния паркинг бяха покрити с плочи
Снимката е от 2021 г. и показва лехи, които после бяха бетонирани.
Тук броят дървета е правилен, но както в голяма част от строежа почвеният слой е минимален и не отговаря на изискванията
Снимката е от 2024 и показва място с премахнато дърво и бетонирана зелена площ.
Тук липсват две дървета
Липсва едно дърво, а други две са на 30 см. от пътя
Пет дървета са близо до бордюра, а три са в общински имот
Само две от дърветата са в имота на сградата
Всички дървета тук са в общински имот. Табелата на Артекс няма разрешение за поставяне.
Отбелязаният в жълто имот е общински
Има пет дървета, а трябва да са поне девет
По цялото продължение на имота дърветата са долепени до бордюра.
Вижда се разстоянието от ствола до бордюра и недостатъчно оставената почва.
Налага се напоителна система, защото отдолу е бетон и дърветата не могат да оцелеят
Аналогично в другия край на сградата
Дори това дърво няма достатъчно отстояние от терасата
Липсват половината дървета
Липсват половината дървета
Тук са правилният брой, но отново има съмнения за почвения слой.
Липсват повечето дървета във вътрешния двор.
Не съм отбелязал местата на повечето липсващи
Тези са на ръба на имота. Няколко са изсъхнали
Отделен проблем е самата зелена площ. На много места се вижда, че почвата е не повече от 5 до 10 см. дълбочина. Изискването по старата наредба е поне 30 см. и 60 см. където има дървета и храсти. Пример за това е инцидент от 2024 г., когато едно от и без това малките дървета беше премахнато и част от градинката пред него беше превърната в паркомясто. Под него личеше, че е оставено малко малко дълбочина, но и това беше бетонирано и бяха сложени плочи направо на бетона симулираща, че има почва отдолу (снимка 4). В последствие след множество сигнали и месеци напомняне на районния кмет все пак върнаха дървото и сложиха трева. Дървото обаче сега е в малка вкопана кашпа, а тревата е с не повече от 5 см. почва под нея. Т.е. дефиницията на бутафорно озеленяване.
Аналогична е ситуацията вляво, където предвидена за зелена площ има отново бетонна плоча точно над паркингите и същите плочи за паркинг. Пред същото място по план трябва да има пет дървета, но има само едно, което също няма достатъчно отстояние или почва, за да оцелее. На това и на други места части от задължителното озеленяване е изчезнало спрямо когато са получили акт 16. В някои случаи това се е случило след година. В други – в рамките на последващи разрешения за строеж с цел промяна на предназначение, където е имало промени в озеленяването на имота. Последното е дори документирано от районната община като част от сигнали.
На няколко стари сигнала за описаните случаи районната община на Изгрев отговаряше, че всичко е наред и отговаря на проекта и изискванията. Отказваха на няколко пъти да предоставят плана за озеленяване като част от този проект. Сега разбираме защо – липсват десетки дървета и не са изпълнили дори базисните изисквания за отстояния, дълбочина на почвен слой и висока дървесна растителност. В крайна сметка пет годишният срок по ЗУТ от оригиналното разрешение за строеж, в който имат задължение да правят проверки изтече в началото на 2026 г.
За щастие, има две последващи разрешения за строеж на това място за преустройство на помещения с изходи към улицата – медицински център и магазин. Извинението на районната община този път е, че срокът от първото разрешение за строеж е изтекъл, а новите разрешения не предвиждали промени по озеленяването. Това не значи, че такива промени не е имало и отговори на стари сигнали го доказва. Изискване в последвалите разрешения за строеж е да не се променя нищо по имота, включително параметрите на озеленяването. Към него задължително се прилагат оригиналните планове.
Особеното тук е, че чл. 63, ал. 5 от ЗУТ не разграничава разрешенията за строеж и срокът от пет години започва да тече отново. Конкретно районната община следва да установи към днешна дата дали озеленяването отговаря като дълбочина на почвения слой във всички лехи, като брой дървета и отстояние на оригиналния план и изискванията. При липса на документация какво са установили при проверки между 2021 и 2024 г. единствената хипотеза е, че промените са се случили във връзка и след промените на предназначението на двата обекта. Това се подкрепя от случая в края на 2024-та, където именно това беше установено, но не и възстановено според изискванията. Тогава изрично районният кмет описа, че е ограничил проверката си до тези няколко квадрата и е установил проблем свързан с преустройството на магазина. Длъжен е да го направи за целия имот и има срок от още поне три години.
East Plasa Hotel
За разлика от предишната сграда, тази влиза в експлоатация през ноември 2024-та и районната администрация има задължение до края на 2029 г. да следи дали всичко отговаря на изискванията. Разрешението за строеж обаче е от 2019 г., т.е. важи старата наредба за озеленяването.
Тук първоначално е важало изискването за 40% озеленяване и това е отчетено в първите скици, които видях. Там предвиждаха значително по-малка интензивност на строежа, дървета и градинки по високите етажи и прочие. Заради един отчетливо лобисти текст в чл. 27 на ЗУТ това се променя. Имотът изкуствено се разделя на две през 2020 от Здравков. По-малката част е от страната на бъдещият зелен ринг и се застроява почти напълно (с изключение на 4 дървета от снимка 9). Така основната сграда се води ъглова, отпадат всички ограничения и успяват да постигнат тази височина и степен на застрояване. На практика сградата е една и без каквато и да е възможност за разграничение.
Все пак, в проекта, разрешението на строеж и при влизане в експлоатация твърдят, че имат 33.28% озеленяване, 34.75% от които са висока дървесна растителност. Това е важно, защото това би трябвало да видим на място и както сами се досещате не е съвсем така.
При дърветата има проблем, но не толкова голям, колкото при Диамант 2. По план трябва да имат 56 дървета. Десет от тях следва да по терасите на 6-тия етаж. Трудно се виждат, а височината и структурата на терасите не позволява да са спазени изискванията за кашпите. Трудно е, но нека предположим, че там всичко в наред.
С тях дърветата на място стават 50. Голяма част от тях не отговарят на изискванията за отстояние едно от друго или размер на кашпа или клоц (снимки 13, 14, 15 и 23). Същото важи впрочем и за храстите в снимки 16, 17 и 18. В края на 2024 г. имаше още едно място с озеленяване отбелязано на снимка 19, което обаче после беше бетонирано. Дори с тези липси обаче покриват сериозно намалените изисквания при условие, че дърветата на 6-тия етаж съществуват и си затворим очите за отстоянията и почвения слой.
Изглед от бъдещия Зелен ринг
Украсили са фасадата с идеята, че отдолу ще се минава
Отбелязано е в зелено къде трябва да има над 100 кв.м. вертикално озеленяване по ограда.
Отбелязано е къде трябва да има озеленяване над и под перога
Изглед от началото на фактическото озеленяване
Отбелязана е частта от озеленяването, която попада в имота на малката „съседна“ сграда.
Отбелязана е частта от озеленяването, която попада в имота на малката „съседна“ сграда.
Близкото дърво е към имота. Останалите са в общински имот.
Четирите дървета към „съседската“ малка сграда.
Изглед към бъдещия Зелен ринг
Отбелязано е къде трябва да има поне 150 кв.м. зеленина.
Отбелязано е вертикално озеленяване на ограда и къде трябвало да има перога над дърветата с още вертикално озеленяване.
Ниски храсти на мястото на вертикално озеленяване върху ограда от няколко метра.
Кашпите на дърветата с вътрешна страна от 70 см.
Ниските лехи пред сградата. Вътре са още по-плитки.
Лехите отпред. Вижда се, че част не са дори с пръст.
Лехите отпред.
Отбелязано е липсващо вече озеленяване.
Дърветата отпред в кашпи
Дърветата отпред в кашпи
Височината на почвения слой не отговаря на изискванията.
Къде се забелязват дървета и къде изглежда, че липсват.
Липсващо вертикално озеленяване върху перога.
Входът разделя „съседната сграда“
Изглед към незаконния билборд
Паркът направен скоро след пускането на хотела
Частта от улицата направена скоро след пускането на хотела
Наводнението на същата улица заляло фоайето
Наводнението на същата улица заляло фоайето
Тук фрапантното нарушение е друго. За да постигнат дори малкия дял от 33.28%, тази сграда залага много на вертикално озеленяване. Това значи увивни и други растения, които покриват няколко пероги, вертикално по огради и стени на сградата. Общо в плана има 7 такива места, които да допринасят цели 48% от общия коефициент на озеленяване.
На място не виждаме нито едно от тези вертикални озеленявания. На снимка 3 виждате озеленяване, което трябва да е значително по-високо по оградата, но представлява ниски храсти с почвен слой от около 20 см. На снимки 4 и 11 виждате нещо, което е трябвало да бъде перога покрита изцяло в зеленина допринасяйки над 350 кв.м. към общото озеленяване. Това включва както по самата конструкция, така и вертикално на оградата пред нея и пълзяща още 160 кв.м. по стените наоколо. На снимка 12 виждате, че над дърветата по план е трябвало да има още озеленяване, вероятно на мястото на терасите, както и пълзящо по стените. На снимка 24 виждате място, където е трябвало да има над 120 кв.м. вертикално озеленяване по същия начин върху перога, което липсва.
Така изпълненото озеленяване не надвишава 20% дори с много уговорки за недостатъчния почвен слой. В края 2024, но преди пускането в експлоатация имаше сигнал, че почти готовата сграда видимо не може да отговаря на изискванията на озеленяване, че кашпите са твърде малки и плитки, а дърветата и храстите няма как да оцелеят и да се развият. Тогава отговорът от районната администрация беше, че щели да видят като е готово. Месец по-късно са подписали протокол като част от приемателна комисия, че всичко е наред. Поисках този протокол като административен акт на публична институция, но районната община ми отговори, че го нямали, което не би следвало да е вярно. Поисках го от ДНСК, които също отказаха, защото засягало интересите на инвеститора, а той изрично отказал да бъде публикуван. Обжалвах това решение в съда и предстои заседание.
Под тази сграда ще минава скоро новият Зелен ринг. Липсата на озеленяване и способност да се задържа дъждовна вода означава, че рингът ще се превръща в река. Това вече се случва постоянно на улицата пред въпросния хотел. При последните дъждове беше толкова зле положението, че зеленикавата вода влезе право във фоайето на хотела (снимки 29 и 30). Въпросната отсечка от улица Тинтява, но само до входа на гаражите на въпросния хотел, както и паркът срещу хотела(снимки 27 и 28) бяха ремонтирани приоритетно с публични средства от районната община. На въпроси от жителите на района беше настоявано, че няма връзка. Същият хотел има проблем и с огромният видео билборд, който е незаконен по три различни начина(снимка 26). Сигналите към районният кмет отново остават без отговор.
Какво от това?
Това са само два примера, но типични за новото строителство в София и в цялата страна. Често изниква въпросът има ли възможност да се засичат тези проблеми още докато се строи сградата. Отговорът често е да. Доколкото озеленяването се „забожда“ и „постила“ малко преди пускане в експлоатация, много преди това се разпознават плитките кашпи, бетонните плочи на нивото на бъдещата зелена площ, липсата на резервоари за дъждовна вода или въобще място за дървета. Затова в следващата част ще споделя два примера на строящи се сгради с подобен преглед и сравнение с плана им.
Несъмнено задължение е на приемателната комисия да разпознае тези проблеми предвид, че има експерти в нея. От примерите виждаме, че това не се случва. Натрупването на такива случаи води пряко и непряко до доста от проблемите в градска среда, включително риск за безопасността и здравето на хората. Никой строеж сам по себе си не е виновен за това, но в съвкупност общото нехайство, неспазване на изискванията и дори грубо нарушаване на закона прикривани със съмнения за корупция допринасят до това, което наричаме презастрояване.
Разбира се, единствено циничността като типично българско качество ни води към предположението, че е намесена корупция. Не може да твърдим, че подобни практики е имало при който и да е от описаните тук примери. Ако прочитът ми на документите е неправилен, което би било също разумно предположение, то не може да говорим дори за административно нарушение, с което се изчерпва личното ми мнение относно разминаването между видяното на място и плановете, до които ми беше даден достъп.
Очаквайте утре следващата част от темата с още такива примери. В първата част от серията бях описал трудностите да стигна до тези документи.
