Случващото се в София в момента е наказание за софиянци, че посмяха да гласуват за някой различен от поставено лице на Борисов, който да продължи схемите.
Затова Вълкът сега се включва, че ще спира извозването на боклука. Впрочем данните от СПТО показват, че именно неговите фирми са били сред най-злоупотребяващите съдейки по намаляването на курсовете за извозване на боклук, за които му плащахме милиони при Фандъкова. Също ресторантите под командата на „ония“ ще роптаят – надявам се на тъмно и сами. Утре и метрото вече с новото подставено лице за шеф може да се включи (ПП: оказа се, че няма), а в последните два дни профсъюз под контрола на съветник от БСП извадиха шофьорите въпреки, че преди това, но с човек на ГЕРБ са затривали исканията за по-високо заплащане.
Пропуски в общината има. Постигнатото далеч не е това, което се надявахме, зададохме и имаше амбиции да стане. Има много междуособици, цупене и недоверие между партньори в това управление и е изведено на преден план докато в Столичния общински съвет старите мутри и пионки си развяват коня и трудно може да се прокара нещо смислено само с гласовете стоящи горе-долу зад кмета.
Обаче… трудно може да се илюстрира по-добре колко неудобно е новото ръководство на общината въпреки всичко изброено от събитията тази седмица и думите на Борисов, че е наказание – от него за нас жителите на града. Също трудно може да се покаже по-ясно колко нездраво влияние имат сенчести хора във всякакви институции засягащи пряко ежедневието ни и как се обръща по команда това влияние в оръжие срещу самите нас.
Та, ако както казва Борисов трябва да си го изстрадаме, аз викам да си го изстрадаме. Да видим кой е по-голям инат.
Вчера във Fb групата Татковците на София имаше въпрос за поръчване на лекарство с рецепта, което е изчерпано от доста време в България. За съжаление, това се случва доста често и е отчасти заради схеми на болници и отделни лекари, но също и липсата на адекватен, а понякога какъвто и да е контрол на здравните и съдебните власти. Фактор е, че сме малък пазар и далеч не приоритет за резерви от дори критично важни лекарства. Доста хора прибягват към поръчване на лекарства от аптеки в Гърция. Описах вече как може да си поръчате препоръчителни ваксини като тези срещу менингит и хепатит А, където съхранението по цялата верига на доставка е важно. В случая на този татко обаче препаратът беше свършил и там.
Затова се разрових и писах на няколко аптеки в Германия, където може да се поръчва през интернет. Една Disapo ми отговори, че приемат рецепти от ЕС, но има няколко важни условия наложени им нормативно:
Рецептата трябва да се предостави в оригинал
Доставката трябва да е на адрес в Германия
Плаща се предварително и по цена непокрита от здравна каса
Уточнихме преди малко процесът и реших да го споделя, защото може да е полезен някому. Важно уточнение е, че не съм поръчвал така – това са инструкциите на една аптека. За разлика от дистанционното вадене на ЕЗОК, ваксините или чиповете за тол пунковете в Гърция, където исках първо да мина целия процес преди да го споделя, тук нямам какво да поръчвам, за го пробвам.
Вземете рецепта от лекар с ясно изписано името на лекарството, подпис и печат
Направете си акаунт на фирма за доставки от Германия. Аз използвам GGBG.
Поръчайте от сайта лекарството избирайки производител и количество и изберете „Privatrecept“, т.е. не електронна от немски лекар
При поръчката въведете адреса в Германия на фирмата за доставки. Този на GGBG е в Берлин.
Изпратете рецептата с писмо до посочения от тях адрес в инструкциите. Добавете в писмото номер на поръчката. Препоръчвам да използвате куриер, но и с български пощи ще стане – просто последните може да отнемат между една и три седмици да пристигне писмото
Когато бъде обработена рецептата, ще получите инструкции за плащане
След като платите ще изпратят лекарството на фирмата за доставки, а те ще го докарат в България
Целият процес оскъпява лекарството по няколко причини. Първо, лекарствата в Германия без каса са доста по-скъпи от България. Въпросния препарат, който беше причината да проверя това, има двойна цена в Германия,… но е наличен. Второ, изпращането на писмо с куриер, ако бързате, не е евтино. Не на последно място макар доставката над 30 евро да е безплатна от самата аптека, доставянето до България ще струва още 5 до 10 лв. в зависимост дали искате да се донесе до вкъщи.
Разбира се, всичко може много да се опрости, ако познавате някой в Германия, изпратите му рецептата и той купи лекарството директно от аптека. Доста хора обаче нямат такива познати или не могат да чакат същите да пътуват за България. Във всеки случай, ако имате въпроси или намерите търсеното от вас лекарство в друга аптека, препоръчвам ви да им пишете. Тази тук просто беше първата, която ми отговори и то на добър английски.
Ако някой поръча така лекарства с рецепта от тази или друга аптека в тази или друга държава, моля да сподели опит в коментарите. Интересно ми е колко време отнема и дали има спънки.
Разбира се, за да не прибягваме до такива еквилибристики както за лекарства, така и за ваксини, трябва да изискваме доста по-настоятелно от Министерството на здравеопазването да ги осигурят в достатъчни количества. При това следва да го правим не само с коментари из фейса, а с търсене на сметка на народните ни избраници и висшите чиновници, от които пряко зависи това. Макар навсякъде да се случват проблеми с доставките в това турболентно време, няма две мнения, че сме свидетели на абсурдно отношение и бездействие към злоупотреби и критични липси.
На 7-ми май беше открита изложба „Картите на София“, която включва визуализации на различни аспекти от града. В нея участват Данни за добро, Софияплан, института GATE, ГИС-София и други. Поканиха ме да участвам с няколко мои проекта, които ще опиша по-подробно тук. Може да видите всички на Моста на влюбените зад НДК до 20-ти май. Изложбата е част от календара със събития на Нощта на музеите 2025.
Картите в изложбата са представени на 60 пана, някои от които показват рисунки на ученици в рамките на конкурс със същата тема. Данните и линкове към всички визуализации ще намерите на страницата на събитието. На самите пана има QR кодове към съответните им страници. От тези, които предложих единствено не беше включено в паната 3D визуализацията на възможното застрояване над 50 метра, но е достъпна на страницата на общината и вероятно ще намери място в бъдещи изложби.
Реших да включа четири от моите проекти. Първият е визуализация на максималната височина позволена от ОУП. Това е карта, която направих за община София в картата им показваща обсъждани и приети ПУП-ове. Трябва да изберете бутона за 3D визуализацията. Има филтър за различни зони като част от града. Забелязава се, че по бул. Тодор Александров на теория няма ограничение колко високо може да се строи. Ограничение има единствено от колко голям парцел може да се окрупни, който заедно с необосновано големия кинт 3.5 и вратичките в закона умножаващи интензивността на застрояване.
Втората карта е проекта ми за визуализация на сигналите в call.sofia. Там се зареждат всеки ден нови сигнали и новини по старите. Има статистика по райони, квартали, статус и категории. Повече за проекта ще намерите в статията ми от 2022-ра.
Друг проект, е визуализация на разрешителните за фойерверки в София. За проблемът съм писал няколко пъти, но самата карта не съм я последял до сега. Тази вдясно показва къде следва да се отказват разрешения от районните кметове и полицията, ако се спазва буквата на закона и наредбата на общината. Последната беше оспорвана и потвърдена от съда. На картата натискайки на всяко от разрешенията ще видите какви са нарушенията в издаването му. Ще забележите, че доста от разрешенията не е трябвало да бъдат издавани.
Особено няколко в район Изгрев бях оспорил, включително, защото едно беше издадено за двор на училище. После беше преиздадено непосредствено пред прозорците на жилищен блок. Наложи се да отбележа и този проблем. Друго в същия район беше подписано и публикувано със задна дата в нарушение на наредбата и то 24 часа след самото гърмене. Дори да беше вярна датата на подписа, пак е в нарушение, защото не са спазили срока. Отново преди три години писах за тези проблеми.
Третата карта беше вариация на визуализацията ми за шахтите на София. Показал съм тези за вода, отпадни води и топлофикация. Интересното в случая е покритието на тази подземна инфраструктура, особено канализацията.
Картата, която за съжаление не беше сред тези намерили място в изложбата, беше на възможното застрояване в града. Както споменах, достъпна е на сайта на общината заедно с другите. Обявих пилотната версия на картата в края на 2023-та и в сегашния ѝ вид миналото лято. Има доста критика към нея и какви въпроси кара хората да задават на общината и строителите. Отговорих на повечето подробно. Имаше още критика от чиновници в НАГ, инвеститори и архитекти в съсловни организации от … друго естество, които ще събера и отговоря по-нататък. Самото пано, както трябваше да изглежда, виждате отдолу, а тук може да го отворите в пълна резолюция. Споделям го единствено, защото може да е интересно на някои.
Повече за тези проекти и данните в тях ще научите и от участието ми в Ratio от януари 2025. Там разглеждам именно тези данни и други като спирането на тока.
Подаванията ми към github сигурно ще станат 1400 за една година. От 22 май миналата година, когато реших да правя система за следене и преглед на логовете на Jitsi. Казах си – поне по едно на ден, когато мога – и повече. Всъщност са към мой gitea, който обаче има огледала в github, codeberg и gitlab. Не че има смисъл, поне засега – така и така съм само аз.
Повечето промени от около половин година са не в Jilo, а в TotalMeet, което застояваше отдавна. Идеята е за платформа за споделена работа, проекти и видео срещи. Странна работа – колкото повече неща правя, толкова по-далечно ми изглежда пускането на сайта и проекта наживо.
И друго е неприятно – все повече ми харесва да ровя в кода и да си правя тия неща и все повече усещам как клиентите от другата ми, плащаща-храната-на-масата работа не са винаги ок. Даже леко се притеснявам. Зарязал съм търсенето на нови клиенти, затова е. Винаги трябват нови клиенти за консултант. Преди пишех писма, говорех с хора, убеждавах, правех презентации и начални безплатни консултации, какво ли не. Напоследък това ми е трудно, досадно и затова на практика неефективно и просто май го избягвам. Като нещо не ти е ок, не стават нещата.
От друга страна знам, че не съм програмист – защо се залъгвам на стари години да дебъгвам класове и модули, вместо да си гледам работата, да говоря с клиенти и да дебъгвам сървъри, в което знам, че съм добър? Ако ще е криза на средната възраст, не може ли да е с ферарита и яхти, като нормалните хора от филмите…
Ама не се оплаквам де, просто си говоря. Не, всъщност се хваля – 1400 git commits си е бая! Не че вярвам в онова с количеството и качеството де, ама… Честит петък!
Вчера подпитах в коментар поредния проект над 50 метра дали са си „подсигурили“ предварително акт 16 предвид кой кадър е в ДНСК и дали нямат още проблем да продадат всички апартаменти предвид колко са още свободни и не изглежда да намаляват. Днес виждам, че са пуснали реклама успокояваща, че през 2026-та ще има акт 16. Може би дори сте попадали на нея. Със сигурност е било случайност.
Ако ви се струва, че доста строежи в София затихват по някое време след акт 14, това е така. Много инвеститори имат проблем да продадат докрай пространствата, а от там нямат капитал да достроят сградите. Прибират парите на акт 14 и зарязват довършителните работи докато се концентрират върху нови проекти, които да докарат пак на акт 14. Лесно се набиват на очи поне няколко такива, ако се разходите из града. Има и все повече случаи на фалити, които остават купувачите да се оправят със съд, разрешителни и допълнителни разходи години наред. Очаквайте все повече от последните в скоро време.
Два съвета в тази връзка
Първо, разгледайте портфолията на тези, от които планирате да купите. Разходете се да видите старите им сгради – дали са готови или как изглеждат след няколко години експлоатация.
Второ, разпитайте живеещите в старите им проекти, както и кранистите и багеристите на сегашните – ако са прецаквали купувачите и работниците си, как очаквате да са честни с вас дори с договор? Занимавка е, но давате стотици хиляди все пак. Отделно, ако не плащат редовно на най-квалифицираните си работници, това е ранен знак, че са пред фалит. Също, ако се опитват да ви пробутат или схема за избягване на данъци, т.е. мамят с регулациите, как очаквате да не са мамили където не виждате по конструкцията и е критично важно?
Схемичките излизат скъпо накрая и всичко ще е за ваша сметка.
В началото на 20-ти век, процентът на левичарите, т.е. хора с доминантна лява ръка, не надвишава 4% според допитвания в училищата. След 20-та година се покачва многократно и към 70-те вече стига нивата, които виждаме днес – около 10-12% с превес при мъжете. В различните държави това увеличение отбелязано в статистиката се вижда по-късно, а при други – още 50-те.
Може да предположите, че това е заради химикали в храната, пластмаса, упадък на цивилизацията и традициите, различни вируси или заболявания, ваксини и антибиотици, замърсяване и всякакви други неща, с които обвързваме този период. Тогава бихте се присъедини към множеството, които са смятали левичарството за дефект и са се опитвали да го лекуват.
А може да помислите, че в този период учители и родители са положили неимоверни усилия да скъсат с предразсъдъците на по-възрастните и закостенели предположения в литературата без доказателства или метод, но вкоренени в образованието и възпитанието на децата. Като биенето на ръцете, вързването на лява ръка зад гърба, психологически тормоз чрез засрамване, нападки и определения за неадекватност и недъг. Тогава бихте разбрали, че винаги хората с доминантна лява ръка са били толкова, колкото сега, но са били „коригирани“, отхвърляни и определено не са влизали в статистиката.
Аналогично, сега се говори за някакъв взрив на броя деца с аутизъм. Има премного реклами и кампании за събиране на пари за подвеждащи или откровено опасни терапии, които обещават „лечение“ за тези деца. Някак прозира аналогия на лекуването с връзването на левичарите. Говори се отново за химикали, пластмаси и ваксини.
А може да се замислим, че винаги са били такива. Че хората в спектъра са много и различни и в повечето случаи функционират и винаги са функционирали както обществото очаква от тях въпреки липсата на разбиране и подкрепа, но с цената на голяма лична жертва – жертва, която може да им спестим със съвсем леко усилие или внимание. Може би тежките случаи, които нямат такава възможност или имат нужда от постоянна помощ, някога са били изоставяни в манастири или в гората, а до скоро в лудници или сиропиталища, където са срещали същата съдба, каквато биха в гората. В случая на „лудниците“ я срещат и днес.
Това, че някой не ни е пред очите не значи, че не съществува. Също ако не си го спомняме от детството си или бабите ни не си го спомнят, не значи, че не ги е имало и тогава. Просто сега оцеляват по-често. Както би трябвало да бъде в едно развиващо се общество.
Преди седмица научих за поредната поръчка за т.н. инженеринг в Пловдив – този път за разширение на гимназия, която е и паметник на културата. Разговаряхме с Чило Попов, който е започнал подписка срещу този проект и най-вече как се провежда. Исках да разбера по-добре за какво става дума. Разгледахме в детайли поръчката и документацията към нея заедно със скици, визи и изискания. Въз основа на тези документи направих две илюстрации какво е налично на този етап и кои дървета са в риск.
Илюстрация на база сегашната виза в документите на поръчкатаЗасегнати дървета на база сегашната виза към поръчката
Сградите, които съм очертал горе, са на база настоящата скица-виза. Важно уточнение е, че виза показва данните от последната заповед за това мяасто на общината от 2017-та и илюстрира какво е предвидено към този момент за застрояване. В рамките на проекта се говори, че може да се измени конкретното положение на сградата като се предполага, че ще се опазят вековните дървета, оградата и старата сграда. Предлагат дори два варианта – новата сграда да наподобява старата и да я допълва или да е изцяло модерна, за да прави контраст.
Тук обаче има противоречия като например, че в изискванията и отговорите на община Пловдив към общински съветници се говори, че ще се запазят игрищата. В изискванията са включени много зали, включително закрита спортна зала с публика. Не е ясно къде ще поберат всичко това без да пострадат поне част от дърветата, дори да не се придържат към сегашните линии на застрояване.
Данните за застроена и разгърната площ и сравнението със старата пък ни дава представа, че при настоящия контур на сградата височината следва да бъде същата. Разбира се, това също подлежи на промяна. Впрочем в ранното съгласуване с Министерството на културата, те отказват да съгласуват конкретно визата, защото не е отбелязана именно височината и посочват, че това трябва да се коригира при по-нататъшни стъпки. Виждаме също, че според разрешеното за парцела, може да решат в крайна сметка да застроят значително повече от двора на училището.
Визата към документацията на поръчкатаИзвадка от изискванията за проекта.
Тук идва първият ключов въпрос – поръчката е направена така, че да има нулева прозрачност на процеса. Инженерингът дава възможност за много корупция, загуба на обществен ресурс и заобикаляне на изисквания и обществено внимание към това, което се строи. Дори Съюза на архитектите, които много критикуват заради приноса на водещи техни фигури към опропастяване на градската среда на градове като Пловдив и София, сочат инженеринга като порочна практика. В случая се дава възможност на една фирма да направи проекта и да построи сградата. Правилната алтернатива, особено предвид статута на сградата и чувствителността, която пловдивчани по принцип имаме към такива посегателства над града, би било да има конкурс за архитектура, публично обсъждане и след това да се прави поръчка за строежа.
В отговора на общината на въпроси на общински съветници се посочва, че имало възможност за обществено обсъждане и в сегашния вариант. Не става ясно дали ще се направи все пак, на какъв етап, дали ще се отчетат критиките на граждани, организации, училището и самото кметство и дали въобще има механизъм в договора за такива корекции. Вложено е в поръчката, че трябва съгласуване с Министерството на културата, но както знаем добре от работата им до сега, решенията често се заобикалят или по един или другия начин се подсигуряват удобни такива, за да не се пречкат много.
Отделно притеснение представлява липсата на прозрачност на градоустройството в община Пловдив. Видяхме го ясно при опита на кмета да прокара между капките онзи огромен частен проект за застрояване в северен Пловдив, който в последствие беше спрян именно заради прозрачността постигната от общински съветници. Доколкото има портал за промени на ПУП-ове и решения за строеж, той се попълва през няколко месеца наведнъж със стари и непълни документи. Липсват визите, заповеди, инвестиционни намерения и други документи, с които може да проследим какво се прави по този и други проекти. Критикувах старата администрация за тази им практика преди местния вот. Няколко дни след критиката ми те случайно се сетиха да пуснат наведнъж документите за шест месеца назад. С новата/стара администрация на община Пловдив тази прозрачност се е влошила дори повече. Следя ги на картата с документите за застрояване на Пловдив.
Затова не е въобще учудващо, че Попов е започнал подписка срещу действията на общината, а няколко новинарски сайта, включително Под тепето и Сега писаха по темата.
На фона на всичко това, кметът на район Централен е цитиран да казва, че е смаян от визуализацията ми и думите на Попов. Настоява, че „разумен човек“ не би могъл да си помисли, че ще се изсекат толкова много дървета. Всъщност, един разумен човек следва точно това да си помисли за общината. Особено в контекста на всички абсурди, които бяха предотвратени именно заради разкрития, публичност и обществено недоволство – пример са готвената сеч и разширяване на пътя по Марица, както и идеите в общинския съвет за махане на всички дървета по Руски. Имаше и такива, които не успяхме да предотвратим като сечта по бул. Освобождение за строеж или абсурдното разширение на ул. Даме Груев започващо и свършващо в тапа и отсичането на десетки дървета пазещи квартала от прегряване лятно време.
Затова притесненията относно проекта, колко непрозрачно е съставен и се води се базират изцяло на досегашната практика и достъпните към този момент документи. Доколкото е възможно новото застрояване на паметника на културата да не спада към илюстрирания горе силует, обществото няма да разбере това докато не е завършен процеса на разрешителните за строеж и сеч и не влязат първите багери и резачки. Затова смайването на Георги Стаменов е по-скоро опит за отклоняване на усилията да се разбере какво всъщност ще прави любимата фирма на местната власт взела тази и много други поръчки и парцели из града и как всъщност общината смята да контролира изпълнителя и консултира обществото за този проект в контраст на повечето досегашни.
Чуват се доста нападки за Столичното предприятие за третиране на отпадъци или както по-често се нарича – завода за боклук. Като цяло извозването и преработката на мръсотиите на всеки град е сложна тема пълна с много компромиси, екологични катастрофи, пари и интереси.
Няколко реки на София, например, са вече унищожени заради насочени към тях отпадни води, вкарани в канали и колектори или директно заровени, за да се построят сгради на често незаконно присвоена или реституирана земя. Още много сгради, ресторанти, производства и сервизи изливат мръсна вода и химикали в реките, защото е по-евтино. Смесването на мръсна и чиста вода води не само до екологична катастрофа, вонящи дерета и влошена градска среда, но и пречат на работата на пречиствателните станции.
Тук обаче ще стане въпрос за твърдите отпадъци от кофите ни за боклук. По-специално за сивите контейнери. Мнозинството от хората вярват, че няма значение къде изхвърляме пластмаса, хартия, стъкло и битови отпадъци, защото отивали на едно и също място. В действителност, в СПТО отиват само боклука от сивите контейнери. Или поне би следвало, но за това после. За жълтите за хартия и пластмаса, както и зелените за стъкло, отговарят фирми, на които се плаща да ги рециклират в собствени инсталации. Това значи, че не само не отиват на едно място, а и се товарят в различни камиони от битовите отпадъци (сивите контейнери). Доколкото разбирам, минават и в различни дни от седмицата, така че може да го наблюдавате сами, ако ви се занимава.
Сивите контейнери трябва да имат само боклук от дома и малки бизнеси и няколко фирми отговарят за пренасянето му до СПТО. Производства и някои големи комерсиални сгради трябва да имат отделни договори. Здравни заведения, сервизи, строежи и други генериращи опасни отпадъци пък трябва да имат специални договори за обезопасяването им. Сведения от предприятието и различни сигнали показват обаче, че боклукът се е смесвал в предишни години и безпрепятствено се е депонирал директно на сметищата. Има все още няколко стотин незаконни сметища най-вече за строителни отпадъци, корупционната схема за които в администрацията на Фандъкова беше разкрита от сегашния инспекторат. От СТПО даваха примери за измами с тонажа и броя курсове на фирмите донасящи боклук, за донасяне на индустриални и строителни отпадъци и други измами за милиони с доставка на части и материали за рециклиране.
В опит да разбера поне част от това, поисках данните, които биха могли да ми дадат от предприятието. Исках да видя дали нещо ще проличи от тях. Ще опиша първо няколко извода, които бихме могли да си извадим, а след това ще обсъдим какво означават.
Какво виждаме в данните?
Най-ясният сигнал, който виждаме е рязкото намаление на боклука изхвърлен директно в т.н. сметища. Средната стойност между януари и октомври 2023, когато се сменя ръководството е 9362 тона на месец. Пикът е бил през юни 2023 от 24316 тона. От ноември 2023 до преди две седмици средно са депонирали 621 тона или 15 пъти по-малко. За сравнение, средното количество боклук, който се донася на месец в предприятието от София е 30330 тона и остава практически същото в този период.
Следващия интересен момент е от къде идват боклуците. Това исках първо да видя като исках да разбера къде се произвежда най-много. Тук виждате изгладена графика на динамиката на количествата донесен боклук. Различни фирми отговарят за различни части от Триадица, Искър и Кремиковци.
Виждате и т.н. „фирми по чл. 24“, които са въпросните специални договори за докарване на битови отпадъци от заводи, например. При тях виждате намаление в от лятото насам, което съвпада със съобщенията на предприятието, че правят повече проверки и връщат камиони с боклук, когато засекат индустриални отпадъци, които нямат място в депото. Такива злоупотреби има явно немалко. Виждаме това намаление и в други райони на събиране, което отчетливо е по-изразено от останалите.
Тук ми беше интересно как тези количества се съпоставят с населението. За целта използвах данните на Софияплан за 2020. Опитах се да ги комбинирам възможно най-точно спрямо описаните горе региони. Така получаваме следната карта. Тя показва колко килограма боклук изхвърля всеки от жителите в този регион изхвърля всеки месец.
На следващата графика ще видите същите данни и как се променят през времето. Доколкото има някаква динамика, тя по-скоро върви в паралел, с изключение на Красна поляна, където има сериозен скок около времето, когато се е депонирало голямо количество отпадъци през 2023-та.
Тук интересен въпрос е колко курсове на камионите на частни фирми са били направени през времето и колко тона боклуци са донесли. От графиките горе изглежда, че няма динамика, но в следващата графика показвам каква е промяната от януари 2024 до сега спрямо същия период на предходната година. Докато в началото на 2024-та е било повече, със завишаването на проверките броят им спада значително.
Интересно е и производството на РДФ – това е ефективно гориво направено от боклуци със съответни спецификации и обработени за намаляване на емисиите. Те се продават с печалба за общината. Тук сравнявам първите 13 седмици от всяка от последните три години, за които получих данни и се вижда сериозен скок в последните няколко, както и доста повече през 2025-та като цяло. Именно тези бали гориво от боклук снимаха едни общински съветници възмутено наскоро. Те всъщност показват какъв трябва да е един от положителните резултати от това предприятие.
Дискусия
Първо, трябва да разберем, че числата, които виждаме горе и се публикуват редовно на страницата на СПТО показват какво количество боклук се донася дневно в предприятието. Между нашите кофи и общинското предприятие отговорност носят фирми, на които се плаща баснословни суми да се грижат за това да е чисто и да се рециклира възможно най-много. За следене дали го спазват пък отговаря инспектората към СО. За целта правят проверки, следят ги с GPS и дронове.
От част от данните и разговорите с СПТО се разбра, че всъщност количеството боклук е сравнително постоянно през годината. Има няколко пика и спад, например след новогодишните празници или през лятото, но те са значително по-малки, отколкото смятаме. От това тяхно наблюдение излизат няколко важни извода.
Вариациите в броя курсове на камиони за боклук и тонажа им през времето се дължат в голяма степен на опити за измама. Станаха известни няколко такива схеми със строителни отпадъци, такива от производства, а наскоро и боклук от други общини. Доколкото винаги ще има известни вариации заради графика им по седмици спрямо получените данни на месечна база, това не обяснява промяната с над 20% в някои периоди. Единствено на база тези числа обаче не може да посочим коя фирма мами, защото след края на 2023-та е имало множество проверки и акции за проверка на боклука на отделни камиони и цели маршрути. Имало е дни с по няколко паралелни проверки на самото предприятие от всякакви държавни органи и други, в които са имали възможност да контролират точно какви отпадъци се внасят като ги пръснат на плаца. Именно с последните са откривали опасните медицински отпадъци от няколко болници.
Медицински отпадъци в сиви контейнери от столична болница от декември 2024
Продължаваме с това, че няма логика да има толкова голяма разлика между боклука създаван на година на всеки човек живеещ в различни региони на града. Би следвало да е същия. В този смисъл картата, която пуснах горе показва не, че някои софиянци изхвърлят повече от други, а дава натрупан ефект от три фактора.
Първият е, че навярно данните за населението не са верни. Числата, които взех, са прогноза за 2020-та, но не намерих други с достатъчно добра разбивка на ниво квартали. Отделно самите маршрути на фирмите събиращи боклук не покриват винаги цели квартали, а разпределението на хората в кварталите не е еднакво. Населението несъмнено се е променило за годините от изготвянето на оценката и най-вече се е преместило в рамките на града. Всъщност, именно тази динамика на промяна на заселването и разпределението из града именно е един от основните проблеми на т.н. презастрояване, за което често говорим. Така част от разминаването в килограмите боклук в сиви контейнери на човек отчита отчасти грешките в оценката на населението. Възможно е, разбира се, в някои региони хората да са по-отговорни и да изхвърлят по-голяма част от пластмасата, хартията и стъклото където трябва, за да се рециклира. Не може да го кажем обаче това заради следващите два недостатъка.
Вторият е заради черното петно между сивите кофи и кантара на предприятието. Това са фирмите и камионите, които пренасят този боклук. Както стана въпрос, има немалко измами, извозване на чужди отпадъци или опасен боклук. Това се добавя към общия тонаж и дори да не става въпрос за огромни количества, освен, че загубите за общината се измерват в десетки милиони, изкривява и данните за това, което виждаме в сивите контейнери.
Не на последно място се случва твърде често да се намират строителни отпадъци, едрогабаритни и други, които не следва да се пренасят, но се прави заради липса на контрол от страна на въпросните фирми и мотивацията им да вкарват повече тонове към сметката.
Общински съветници от ГЕРБ и БСП се снимат с РДФ готов за продажба
Всичко това събрано заедно ни показва, че числата от СПТО в последните над 50 месеца сами по себе си не показват къде какви нарушения е имало. Показват значително по-висока степен да обработване на отпадъците спрямо депониране. Показват ясно, че има значително увеличение на РДФ и намаление на броя курсове към предприятието. Кампанийността на проверките, хващането на нови и нови злоупотреби от фирмите докарващи боклук, които изглежда са били масова практика в миналото, както и сравнително малките като обем, но проблеми като съдържание количества опасни отпадъци внасят шум в данните, които не могат да се видят с тези числа.
Много повече информация има в Национална информационна система отпадъци, където всеки камион с тегло се отчита поотделно. Имаше коментари от МОСВ, че не били въвеждани данните от общината там, но числата горе извадени по същото време като изказването именно от тази система показват съвсем друго. Отделно координатите на камионите в реално време ще покажат кой боклук къде се носи и ще дадат много по-добри индикации за измами – например курсове до нерегламентирани сметища или директно от строителни площадки до предприятието.
Всъщност, въпреки продължителен отпор от съветници от ГЕРБ/СДС и ВМРО, все пак миналата седмица беше гласувано предложение от Столична община да се публикуват в реално време данните на градския транспорт – координати, закъснение и график и прочие. Това все още не включва Метрополитен, защото отказват да сътрудничат на общината по много начини. Ако се публикуват по подобен начин в реално време данните на камионите за смет – както тези от сивите контейнери, така и тези за жълтите и зелените, освен, че ще виждаме в реално време какво се случва с боклука на града и ще правим изводи и анализи, ще може да виждаме кои квартални улици са блокирани кога заради кой камион на фирма длъжна да чисти града ни. Същото може би и със снегорините зиме, които също имат GPS-и за следене.
Както често казвам, данните и прозрачността, каквато виждаме в случая от СПТО, по-често ни дават възможност да задаваме по-добри и точни въпроси, отколкото сами по себе си да дават отговорите. Системата на събиране, оползотворяване, горене и депониране на боклука е изключително сложна и за нея отговарят множество институции, включително няколко министерства и агенции, независимо дали последните искат да си признаят или не. Искаме някой да реши тези проблеми, боклука да го няма, да не ни пречат сутрин камионите, да не ни шумят през нощта, да не се краде от общинските средства и да не се замърсява земя и води. Нормално е да го искаме, но зад тези искания има много процеси, подробности, схеми и история, за които трябва да научим преди да разберем кой носи отговорност и кой ни лъже от екрана, министерското кресло или скамейката в СОС.
На 1-ви април чрез БОЕЦ са публикувани чатове между служители и ръководители в ГДБОП, от които става ясно, че ръководители са опитали да спрат операция срещу контрабандни цигари. От публикуваната информация става ясно и че един от контрабандистите получава обаждане по време на операцията, което дава възможност на замесените да избягат. От публичната информация и от разследвания на журналисти става ясно, че замесени в канала са хора, свързани с Пеевски. Оттогава от ДБ предприемаме редица парламентарни действия, които намират само частично и разпокъсано медийно отразяване, поради което ще ги обобщя тук. На всеки етап правим изявления пред медиите и оборваме твърденията на управляващите.
1. На 01.04 колегата Ивайло Мирчев задава три парламентарни въпроса на министъра на вътрешните работи: 1-ви, 2-ри и 3-ти. Днес, 11.04, по правилник трябваше да е получен отговор. Такъв не е получен до края на работния ден.
2. Също на 01.04 аз изпращам искане за документи до МВР, в т.ч. номера на прокурорска преписка и/или на досъдебно производство по случая, както и доклада, който министърът каза, че е бил изпратен до ГДБОП и прокуратурата (в случай, че не представлява следствена тайна), както и с какъв гриф за сигурност е бил създаден. Срокът е 14-дневен, отговор все още няма.
3. На 03.04 има заседание на комисията по вътрешна сигурност. На комисията става две неща:
3.1. В рамките на т.нар. „блиц контрол“ на министъра (който се провежда всяка първа седмица в комисия) задавам два въпроса на министъра, като първият е по-обширен и министърът отговаря, че има отстранени от МВР служители, вкл. че заместник-директорът на ГДБОП е отстранен на 02.04 (т.е. предишния ден, когато Борисов казва в кулоарите, че съветва министъра да „разчисти“). Вторият ми въпрос е дали заместник-директорът на ГДБОП (който по изнесените данни е опитал да спре операцията) е бил преназначен, временно отстранен за дисцирплинарна проверка, или освободен от МВР (за да сме терминологично точни). Оказва се, че всъщност е преназначен на друга позиция. Пускам статус във фейсбук, като в реално време министърът го прочита, взема думата в комисия и обяснява как не съм прав, че така прикриват зам-директора.
3.2. Преди комисията внасям проект за решение на комисията, за да ни предостави МВР цялата документация, която е класифицирана (т.е. държавна тайна), както се изисква от чл. 39, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация – че народните представители имат право на достъп до такава информация само при решение на комисия или решение на самия парламент. Председателят на комисията Маноил Манев от ГЕРБ обяснява, че такова решение не може да има и ГЕРБ и Ново начало (може би и БСП) гласуват против допустимостта на решението. Манев отказва да ми даде думата няколко пъти, вкл. след гласуването и закрива заседанието, като аз казвам, че прикриват информация за контрабанда.
4. На следващия ден (04.04) внасяме проект за решение на Народното събрание за същото – да ни бъде предоставена тази информация – всички доклади, документи по дисциплинарните производства и друга относима информация. В решението отбелязваме и че в случай, че информацията е следствена тайна (освен, че е класифицирана), следва министърът да поиска разрешение от прокуратурата за нейното изпращане (съгласно чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс). В мотивите отбелязваме, че смятаме, че решението не следва да се разпределя на комисия, а да се гласува в зала, тъй като е по процедурен въпрос – процедурата в чл. 39, ал. 3, т. 2 от ЗЗКИ. Председателят Киселова все пак го разпределя на Комисията по вътрешна сигурност.
5. Във вторник (08.04) внасяме изслушване на министъра на вътрешните работи и на 8-те полицаи, участвали в операцията на терен.
6. В сряда (09.04) се гласува дневния ред за седмицата, като Киселова прочита писмо от министъра на вътрешните работи, който не е в София и не може да участва. Въпреки това, цялата опозиция + БСП гласуват „за“ изслушването и точката е приета. На трибуната излиза Костадин Ангелов, иска прегласуване и казва, че министърът го няма. Колегата Йордан Иванов излиза за процедура и казва, че не ни пречи, че министърът го няма – ще се задоволим със заместник министър (както по друго изслушване, което беше гласувано малко по-рано), и че са ни важни 8-те полицаи. На прегласуването Костадин Ангелов от ГЕРБ прави знак на БСП с пръст надолу и БСП (с изключение на двама, доколкото знам пловдивски депутати) обръщат гласуването си.
7. Отново в срада, колегата Йордан Иванов анонсира, че рокадите в ГДБОП в Пловдив са фиктивни – че на мястото на отстранен началник, е назначен нов такъв, който обаче е много близък до първия, т.е. смяната е проформа. Министър Митов от Търговище ехидно обяснява как лъжем и нищо не разбираме. Но се оказва, че са го подвели и има такава заповед за назначаване.
8. В четъвъртък (10.04) предстои заседание на комисията по вътрешна сигурност. В дневния ред председателят от ГЕРБ не е влкючил проекта за решение за задължаване на министъра на вътрешните работи да предостави докладите. Правим брифинг, на който казваме, че ще предложим в дневния ред на комисията да бъде включена тази точка и каня медиите на комисия. Половин час по-късно председателят на комисията отменя заседанието поради здравословни причини. Пиша в групата на комисията, че може да води заместник-председател, но заседанието е отменено.
9. Преди края на заседанието на 10.04 правя процедурно предложение от трибуната – председателят Киселова да свика заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с тази точка, тъй като председателят Манев не може да присъства и я е отменил. След това изпращам официално писмо на Кислова за същото. Тя не свиква заседание.
10. Днес (11.04) Иво Мирчев чете декларация от трибуната, в която обвинява ГЕРБ и мнозинството в прикриване на информация за контрабандния канал на Пеевски, като споделя част от горната хронология. След това председателя на комисията по вътрешна сигурност Маноил Манев идва при него в пленарна зала да му се кара, че е споменал от трибуната, че се е разболял. Аз казвам да свика заседанието днес. Той отговаря „свиквай си го сам“ (което нямам право като член на комисията).
11. Отново днес, след горната случка, излизам на трибуната и правя предложение – председателя на парламента (Киселова) или председателя на вътрешната комисия (Манев) да свикат заседанието днес, за да не се бавим. Те отказват, като Манев обяснява, че следващата седмица ще го разгледаме в редовното заседание на комисията, в последния работен ден преди ваканцията.
Очевидно и за непознаващите парламентарните процедури, че мнозинството опитва да прикрие документите за контрабандата. Забавянето във времето има две цели 1) темата да бъде забравена покрай празниците и 2) всеки един документ, който още не е следствена тайна, да попадне под нейния обхват. Например, това са дисцриплинарните производства, които вероятно не са част от досъдебното производство, но очаквам в осигурения от ГЕРБ времеви прозорец вече да са приобщени.
ГЕРБ, с разпореждания към останалите партньори в мнозинството им с ДПС Ново начало, успешно отлагат разкриването на информация и прикриват контрабандния канал, за който се твърди, че е на Пеевски. И видимо са много нервни от това.
Ние ще продължим да изискваме всичко по тази тема и да я държим, доколкото можем, във фокуса на общественото внимание, защото не може в европейска държава да се случват такива неща. И нашата роля като опозиция е да искаме информация, отчетност и отговорност от управляващите. Особено когато съзнателно прикриват какво се е случило.
Тъй като конспиративните теории за еврото от няколко дни са „на стероиди“, ето една контра-конспиративна теория. За тези, които не приемат аргументите, че дигиталното евро няма да се ползва за проследяване, тъй като в самия регламент има изрични текстове за анонимност на офлайн плащанията и липса на централна проследимост на трансакциите.
Ами ако „лошият ЕС“ реши да следи кеша? Всяка банкнота има индивидуален номер. Т.е. всяка банкнота е проследима. Банкоматът ще знае на кого са отпуснати дадени банкноти. В магазина могат много лесно тези номера да се сканират и така да се следи потокът им. На касите може да се въведе задължително показване на лична карта, така че дори рестото да е ясно при кого отива.
Или дори лицево разпознаване, вързано с базата данни със снимки на МВР. И може НАП да затваря магазини, които не изпълняват тези исиквания. (А, чакай, лошият ЕС на практика забрани лицевото разпознаване на обществени места, но сигурно това е заблуждаваща маневра)
Затова – никакъв кеш. Ще ни следят с него какво купуваме. Не веднага, но един ден… Така че само в злато. Хм, те пък и кюлчетата си имат серийни номера. Значи бартери.
Между другото, следят ви и в момента какво купувате. Дори като плащате с наложен платеж. И дори когато не сте го купили онлайн, а само сте си хо харесали. (Благодарение на проследяващите бисквитки, за които бъдещият председател на КЗЛД нищо не знаеше)
Само че не ви следи лошият ЕС, а Гугъл и Фейсбук, които лошият ЕС глобява заради неправомерно обработване на лични данни.
Следят ви и къде ходите. През GPS-a и през клетките на телефоните. Благодарение на ЕС можете да забраните да се записват данните от GPS-a централно. А благодарение на съда на ЕС, държавите трябва да ограничат телекомите в събиране на данни за местоположение доста под 6 месеца, именно за да не може да се анализира поведение.
Не е въпрос на технологии. Не е въпрос да измислим конспиративна теория как някой централно ще ни следи – има стотици начини за това и без дигитално евро. Въпрос на ценности е. А ценностите на европейските народи не допускат тоталитаризъм. Защото са го допускали в миналото и са видели какво следва. И това стои в колективната ни памет (защото и ние сме европейци).
