Озеленяването е задължителен и значителен елемент от всеки нов строеж. Доколкото има изисквания залегнали в ЗУТ, всеки град има свои наредби. В София специално се отнасят до дълбочината на почвения слой отстоянията от фасадата, стълбове и тротоарите и прочие. Целта е да се избегне посяването на дървета под тераси и каквото и да е озеленяване без почвен слой. Въпреки тези изисквания бутафорното озеленяване или практическата му липса е масово явление.

Приемателните комисии си затварят очите при издаване на акт 16, а в последствие контролът практически липсва. Положението е толкова лошо, че инвеститори в прав текст казват на контролите органи, че ще си бетонират и без това никаквата трева за паркоместа, а кашпите са под наем и ще бъдат преместени на следващия им обект веднага след заветния документ за ползване.

Опитвам се да разбера и покажа този проблем по няколко причини. Първо, защото има пряк ефект към качеството и безопасността на градската среда. Второ, защото при стриктно спазване на и без това доста леките изисквания за озеленяване интензивността и височината на застрояването ще намалеят до 30%. Не на последно място, защото за разлика от други нарушения като спестяването на материали, незаконния пясък и структурни проблеми, проблемите в озеленяването може да се видят с просто око и липсата на контрол и надзор е червен флаг и добра илюстрация за аналогичните над незаконното и некачественото строителсто като цяло.

Тук ще намерите някои от предишните ми статии по темата. Днес ще дам още един пример за такъв обект, които е класически пример за бутафорно озеленяване. Намира се на метри от другите, с които илюстрирах системния проблем преди

• Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София
• Озеленяването при нови строежи – планове, документи и как се крият
• Озеленяването при нови строежи – два завършени анти-примера
• Озеленяването при нови строежи – два бъдещи анти-примера
• Малък пример как липсата на контрол вреди на градската среда

Harmony One

Строителите рекламират сградата, че е в кв. Изгрев, защото изглежда „по-елитно“, но в действителност е в Дианабад. По-важното е, че е построена върху имот, които според устройствения план трябва да е за обществено обслужване. Т.е. градина, училище, ресторант или нещо подобно. Не жилищна сграда. След дълъг процес и дела все пак Здравков издава заповед за изготвяне на ПУП в края на 2018 и разрешение за строеж през 2021 г. През 2025 г. Панайотова прави няколко съществени промени по разрешението – предимно във вътрешното устройство.

Устройствения план и разрешението предвиждат 20 метра височина, кинт от 3.0, минимално озеленяване от 30% и 10% от площа на имота да е във висока дървесна растителност. Когато говорим за максимална височина в документите, разбира се, архитектите се карат, че всъщност се имало предвид кота курниз, т.е. можело да се боцнат 1-2 етажа отгоре. Тук това е сторено и реалната височина е 25 метра и осем етажа. Последният на теория се води терасовиден.

Според кинт-а би трябвало разгърнатата застроена площта да е 4641. Разрешили са застроена площ до 732 кв. Според скиците подадени в кадастъра са застроили 573 и така с осем етажа РЗП-то пасва. Интересното обаче е, че рекламират последния етаж като апартамент от 352 кв. заедно с „неизползван плосък покрив“ от 171 кв. Даже на скицата е отбелязан като усвоени тераси, а на някои от визуализациите си се вижда, че от самото начало планират въпросния неизползван покрив да се затвори и остъкли.

Този апартамент вече е купен за разлика от 17% от останалите жилищата в сградата въпреки, че се строи от пет години. Това е обща тенденция, която се забелязва включително в т.н. „луксозен“ сегмент, в който до 40% от жилищата застояват. Затова и някои строежи се изоставят с години, други фирми фалират, а трети се обръщат към отчаяни рекламни тактики, бонуси и медийни кампании.

Тук ще се спрем обаче по-подробно на озеленяването. В галерията долу виждате различни изгледи от състоянието към края на октомври 2026 г. Първите две снимки показват липсата на дървета в задната част на сградата. Следващите четири показват 13 дървета забодени непосредствено пред терасите или направо под тях. Поне три от дърветата са в малки кашпи.

Изискването за тези дървета е да има поне метър от стъблото до издадени елементи на фасадата, което не е вярно за поне седем от тях. Кашпите на тези трите не са достатъчни за дори храст, а какво остава за дърво и не отговарят на наредбата. Останалите дървета нямат и достатъчен почвен слой. Преди да изсипят малкото пръст се виждаше, че дълбочината не е повече от 60 см. до бетонната плоча над гаражите при изискване от 120 см. Отделно лехите са много малки, а трябва да има поне 70 см. от стъблото във всички страни до паважа. Всичко това са абсолютно минимални и честно казано крайно недостатъчни изисквания, за да оцелее едно дърво.

Причината обаче да няма нормална дълбочина и широчина на лехите, както и дърветата да не са на по-голямо отстояние от фасадата е, че просто всичко това е предвидено за паркоместа и ще бъде бетонирано след няколко месеца. Вижда се ясно и в собствените им визуализации и брошури. Показал съм какво от озеленяването ще изчезне в 7-ма и 8-ма снимка. Дори сега не следва да се счита към задължителното озеленяване, тъй като дълбочината на почвения слой не отговаря на изискванията (9-та снимка).

На 10-та и 11-та снимка показвам разликите между рекламните визуализации и реалното изпълнение. Освен, че не са оставили достатъчно място за зелени площи, липсват всички дървета и храсти, които несъмнено са заложили в плана за озеленяване. Тук почвеният слой също е доста по-малък от изискванията – на места под 15 см. Лесно се проверява, но се виждаше лесно докато строяха сградата. Аналогично 12-та и 13-та снимка показват храстите и това, което трябва да се води за зелени площи под стрехите на сградата отзад. Надали някой очаква да оцелеят дълго така, но отново не отговарят на изискванията, за да считат към задължителното озеленяване.

Почуда будят други няколко кашпи сложени върху тротоара пред сградата. Технически отговарят на изискванията за 1 куб. метър почвен слой. Абсурдно е, че нормативно е позволено такова нещо, но в случая е изпълнено. Всеки арборист ще ви каже, че дърветата няма да оцелеят или пораснат отвъд това, което виждаме на снимката сега. В случая интересното е, че кашпите са върху общински имот. В червено на снимката е отбелязана частта на тротоара, която е общинска. На картата долу виждате къде са кашпите и къде минава границата на имота. Снимката е от iSofMap с изглед отгоре от 2024 г.

Единствената причина, която ми хрумва, да е позволено на строителят да слага такива кашпи на тротоара (ако въобще е позволено) е, че става въпрос за компенсаторно залесяване. Не ми е известно да е разрешено такова под тази форма. Възможно е да искат да не се паркира на тротоара, но това е по-лесно с колчета. По-скоро става въпрос за кашпи под наем колкото да мине акт 16. За целта обаче приемателната комисия трябва да си затвори очите, че въпросните „дървета под наем“ не са в самия имот.

Това може и да не е нужно. Имотът е 1547 кв.м. Длъжни са да имат 10% високо дървесно озеленяване. Ако приемем, че ония пръчки ще израстнат в дървета над 5 метра въпреки, че са долепени до терасите и въпреки, че нямат почвен слой и въпреки, че първата паркирана кола ще ги пречупи, то може да вземем щедрото 12.5 кв.м. на дърво. Така за да изпълнят минималните изисквания им трябват 13 дървета. Имат ги – ония същите от първите снимки горе. Нито едно от тях не отговаря на изискванията по наредбата на Столична община – повечето не отговарят на всички изисквания.

Това никога не изглежда да е спирало приемателната комисия до сега. Ако озеленяването на тази сграда мине акт 16, то личното ми мнение е, че поне няколко души от комисията следва да бъдат подведени под наказателна отговорност. Тъй като не следва да се съмняваме в професионалните качества на хората в тези комисии – нещо, което архитекти, инвеститори и самите ДНСК са ми изтъквали многократно, то разумен човек би останал единствено с разумното обяснение, че подобно затваряне на очите е обвързано с корупция или престъпление по служба. Разбира се, възможно е да греша и всъщност проектът да е бил позволен с нулево озеленяване или скрито изключение от нормативните изисквания. Тогава такава отговорността би следвало да се търси от издалия разрешението за строеж … който в момента ръководи ДНСК в София.

Друго интересно за тази сграда е, че е построена точно до колектора на река Новачица. Той минава точно през средата на имота. Непонятно е как е позволено строителство на такава сграда толкова близо до него. Докато лееха основите се виждаше, че колекторът тече и реката наводнява подземните гаражи. В последствие работниците там са споделяли същото. Предполагам, че са оправили проблема, но това ще се установи в бъдеще.

Какво следва?

Не знам дали сградата е минала приемателна комисия. Няма публична информация за това. Със сигурност районната община Изгрев ще има роля в този процес и следва да знаят. Районният кмет се беше похвалил преди години, че е водил дела да не се случва тази сграда заради колектора, но ги е загубил. Това би могло да значи, че този път ще обърне внимание на липсващото озеленяване и прекомерното застрояване и администрацията му няма да допусне сградата да мине метър за разлика от другите примери, които дадох.

Ще поискам плана за озеленяване на този имот и всички други документи, свързани с наблюденията ми на място. Вече получих тези за другите примери от тази серия статии. Спечелих две дела срещу ДНСК именно за актовете на приемателните комисии и скоро ще знам точно какво са разглеждали, подписал и за какво са си затворили очите. Ще научим и за тази сграда. Въпросът винаги е бил да не се налага – да не се позволява подобни своеволия още на ниво инвестиционен проект, ПУП и разрешение.

Прозрачността тук е ключова и всичко, което пиша е на база документите достъпни на страницата на общината. Трябва обаче документите за озеленяването, пожарната безопасност, транспортните анализи и всички други, които засягат безопасността и интересите на околните да бъдат публични по подразбиране. Административният съд категорично каза на два пъти, че документите на приемателната комисия и въобще пускането в експлоатация следва да са публични и да ги получаваме най-малкото по ЗДОИ. Надявам се скоро да научим повече.

Тези дни ми сигнализираха, че е въведено ограничение в свалянето на отворените данни в кадастъра. През януари 2025 писах, че заедно с новата им система са въведени отворени данни включващи всички поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти заедно с анонимизирани данни за собствеността. Скоро след това писах за ограниченията на предоставената информация и причината за тях. От тогава тези данни са крайъгълен камък на десетки анализи и визуализации, които съм правил аз и много други. В това число данните за държавните имоти с отпаднала необходимост и имотите на вероизповеданията.

Както писах преди две години обаче свалянето на данните не е лесно. Разделени са на по шест архива с пространствени данни или такива за собственост за всяко село или град в България. Не всички населени места имат всички данни за всички обекти. Някои всъщност нямат никакви използваеми данни, защото просто не са нанесени в кадастъра, а има фиктивен „парцел“ обхващащ цялото село.

Така обаче архивите, които трябва да се свалят, за да получите всичко за България са над 23 хиляди. Отделно, за да разберете кои населени места какви данни имат и как се казват файловете трябва да свалите 5407 други индекс файла. За целта направих скрипт, който използвам веднъж в месеца, за да получа последните промени. След това обръща формата на кадастъра в по-лесен за използване във визуализации и събира всички данни за собствеността в един общ файл. В ZIP файл индексът е 3.4 Мб. Таблицата със собствеността е около 800 Мб. Очертанията на всички обекти в пространствени данни са 2.2Gb. Държа ги в 3 ZIP файла. За да ги получа се налага да сваля над 28 хиляди файла с общ размер от 6.5 Gb. от кадастъра.

Нови ограничения

Последно свалих данните на 15-ти октомври. Скоро след това получих сигнал, че е въведено ограничение. Проверих на 21-ви и наистина е така. След известно активност блокират който се опитва да свали отворените данни. Ограничението е временно, но достатъчно, за да направи още по-невъзможно свалянето.

Попитах ги за причините, какви са измеренията на натоварването и дали е временно докато въведат друго решение. В действителност. още в началото на 2025-та предупредих, че начинът на публикуване ще им създаде проблеми. Нищо не пречи да пакетират данните в 28 архива за всяка област. Всеки ще е от няколко стотин Мб и ще трябват 28 заявки към сървъра, а не 28 хиляди. Отделно създаването на нов архив при всяка промяна изисква същите ресурси като обновяване на няколко файла в един голям архив.

Когато го предложих в началото един аргумент беше, че при обновяване на данните за едно населено място ще се обнови само архива за него и съответно при желание всеки ще има нужда да сваля само обновените. Това звучи логично, но практиката показва друго. За да се разбере кои файлове са обновени пак трябва да се направят няколко стотин запитвания към индекс файловете и доста по-сложна логика. Т.е. някой трябва да прави програма или скрипт като моя специално за това. Най-вече обаче видяхме, че практически всички общини имат промени в рамките на даден месец и така или иначе повечето информация трябва да се сваля.

Казано иначе, чисто технически не пречи да се групират данните в 28 архива и отказът им да го направят е причината за трудностите, с които се аргументират в момента. Отделно, че съдейки по обществената поръчка, ако са получили сървърите, които са предвидени, не би трябвало да имат затруднения дори със сегашното положение.

Когато някой бъде блокиран така, на страницата се показва мейл адрес. Очаквам все още отговор на мейла, който писах до него. Междувременно получих отговор на Fb страницата им по същата тема. Надявам се техническите лица да дадат по-смислена информация.

Най-вече се надявам да махнат ограничението и да направят свалянето на отворените данни практично. Както съм казвал много пъти в интервюта и лекции, ключова характеристика на отворените данни е не само, че са в подходящ формат, добре описани и изчерпателни, но и че са свободни за сваляне и използване. Това означава техническа и юридическа възможност. Сайтът на министерството – както и твърде много обществени органи – все още има лиценз с „всички права запазени“, което е абсурдно за държавна институция. В случая обаче спърват и техническата достъпност.

Давал съм данните на кадастъра многократно като положителен пример за базисни и критични данни, които подпомагат из основи разследвания, визуализации и инструменти, които нашумяха много в последните две години. Първият случай мисля, че беше е лекцията ми за Ratio. С това просто техническо недомислие обаче тръгват в обратната посока. Това започва да става системен проблем в действията на този кабинет.

Ново заснемане на България

Междувременно МРРБ обявиха, че са добавили нов слой с ортофото заснемане на България. Това е аналогично на добре познатите сателитни снимки на картите на Google, Apple и много други. В случая обаче е поръчано от български институции и се прави независимо от големите доставчици. Това е добре, защото последните данни бяха на четири години. Странното обаче е, че беше представено както иновация и разширяване на възможностите при условие, че съществува като функционалност в различни формати от 15 години.

Разгледах го подробно и забелязах нещо странно. Заснемането беше представено в изказванията като актуално към 2026 г. В самата карта беше маркирано като направено през 2025 г. Разгледах София специално търсейки конкретни строежи, за които знам кога са започнали и на каква фаза са били в последните години. Видях, че на заснемането бул. Филип Кутев не е бил дори завършен. Това значи, че поне южна София е била заснета през лятото на 2023 г. и новите снимки са на поне три години.

После се оказа, че всъщност са имали предвид, че МРРБ са получили данните през март 2026 г., а заснемането е било в периода между 2023 и 2025 г. Това е нормално предвид, че България е голяма и не могат да я заснемат със самолети за няколко месеца или да използват сателитни снимки без облачна покривка за кратък период от време. След коментара ми във Fb забелязах, че са променили заглавията на слоевете с по-точна информация, което е добре.

Новото заснемане определено е полезно, макар и не актуално и не някаква нова функционалност. Снимките са по-нови от тези на Google Maps, както и 3D заснемането, което използвам във визуализацията на застрояването. Специално за София има по-ново заснемане от 2024 г., което е достъпно на iSofMap. Знам, че и други градове в България имат подобни заснемания. Така получаваме доста интересна снимка през година от различни източници.

Днес ми попадна обществено обсъждане на предложение за промени в наредба, които засягат имунизациите на деца в чужбина. Тъй като съм се сблъсквал с този проблем се зачетох. Наистина има нормативен вакум в това отношение и с връщането на все повече семейства в страната темата става все по-належаща.

Моят опит беше, че се върнахме малко преди началото на първи клас. Дъщеря ми имаше всички ваксини според тогавашния календар в Германия и няколко препоръчителни. Това означаваше, че имаше ваксина срещу менингококи B и рота вирус, когато още не бяха широко разпространени в България, но нямаше срещу туберкулоза, тъй като не се прилага в Германия. Всичко беше въведено в международната имунизационна книжка, която е стандартна там, както и в повечето държави по света. Когато трябваше да вадим бележка за училище, дадохме тази книжка на личния лекар. БЦЖ ваксината беше поставена като дойде време да правим манту.

Процес за това обаче няма. Няма и общи препоръки какво да се прави когато дете е имунизирано по чужд календар, който се различава от българския. Например, в Германия слагат МПР ваксините на 11 и 15 месеца заедно с ваксината за варицела. В България се слагат на 13 месеца и 11 или 12 години. Дъщеря ми имаше две дози и се допитахме до РЗИ дали има нужда да слагаме дозата на 12 години. чудиха се и в крайна сметка препоръчаха да я сложим, тъй като не пречи. Аз аналогично се реимунизирах на 30 години след серия от локални епидемии от морбили в Германия, защото моят като деца са ми сложили само една доза.

Какво предлагат МЗ?

Промените са всъщност в наредба за прием в детски градини. Това е първият им порок. Не решава генерално казуса с ваксини поставени в чужбина или липсата им при пренасяне в България. Аналогични проблеми има при прием в ясла и училище, последното от които се сблъсках аз. Тоест потенциално трябва да правят подобни предложения в други наредбаи, които вероятно да имат различен процес.

Вторият проблем е, че вменяват задължение на РЗИ-тата да решават случай по случай дали да се признят ваксини поставени в чужбина. Това е отчасти иронично предвид намеренията на сегашния кабинет да закрива РЗИ. В същото време предвиждат, че личният лекар може да направи такова становище, но само ако е поставил/а някаква ваксина от българския календар. Това като условие е повече от странно предвид, че личният лекар отговаря по начало за здравето на детето и изготвя служебни бележки за състоянието му независимо дали е поставял ваксина или не. Отделно, за да се приеме дете в градина, то трябва да има личен лекар така или иначе, защото само такъв може да издава бележка. Проблем е, че не дават и срок, в който РЗИ следва да вземе решение поставяйки в риск кандидатстването за общински заведения. Отчитат в мотивите, че вероятно РЗИ-тата нямат капацитет, но никъде не правят анализ колко такива случая се очакава да има на година и за какво натоварване следва да се готвят.

Проблем е и втората точка, в която изискват заклет превод с нотариална заверка на подписа на преводача. Първо, налагало ми се е да превеждам медицински документи и за целта трябва специализирани преводачи, които са малко, концентрирани в големите градове и услугите им струват значително повече. Второ, нотариалната заверка на превода и самият превод са напълно излишни. Не знам за лекар, който да не знае латинските или английските имена на болестите, срещу които се имунизираме, но най-вече важното в случая са имената на препаратите. Това всъщност споменават и в проекта. Имената не се превеждат също катко и датите на поставянето им. Приета практика почти навсякъде е да се лепят отрязък от етикета с името и сериен номер за проследяване в имунизационните картони. По имената се разбира за какво е ваксината, още повече, че са регистрирани централно. Това е напълно достатъчно да се разбере кога какви ваксини за какво са сложени. Нищо в превода, заклетия преводач или нотариалната заверка не предпазва от грешки при разчитане на книжката или от документални измами. Ако книжката няма лепенки от ваксините, а са написани на ръка, може би има смисъл от превод и разчитане, но отново нотариалната заверка не помага за някаква сигурност. Имам и съмнение, че никой лекар няма да приеме написан на ръка картон по този начин съдейки от разговорите ми днес.

Липсата на срокове и уточнение кога се прилага това изискване са огромна пречка. В предложението пише, че се отнася до първи прием в градина. Не става ясно дали се отнася до конкретна или градина като цяло. Смяната на градини не е рядка в големите градове и по мои наблюдения познавайки доста семейства върнали се от чужбина е дори по-често сред тях особено в началото. Така разписана точката може да се разчете от директорите на градините, че при всяка смяна трябва да се мине през РЗИ за становище. Това добавя към и без това излишната административна тежест за родители и администрация.

Предложнията не определеят и какво следва да се случи при установяване на пропуск в имунизациите – било то заради отказ от ваксини, липса на достъп до адекватно здравеопазване или в по-честия случай разминаване в календарите. Не е определено дали РЗИ със становището си следва да направи препоръка как да навакса. Не е вмемено задължение за указания или стандарти за личните лекари, когато те изготвят такива становища.

Този и други пропуски в процеса излизат от целта на наредбата, защото проблемът далеч не е само с приема в детска градина. Това предложение е единствено и само бюрократична кръпка за конкретен казус.

Алтернативно предложение

Когато минавах сам през тази ситуация питах лекари, РЗИ, НЗОК и НЗИС как може да се въведат тези ваксини в електронния картон. По онова време имаше три различни системи, в които се въвеждаха ваксини – НЗОК, НЗИС и една пилотна на НЦЗПБ, но сега вече всичко е в НЗИС. Беше ми отговорено, че там може да се въвеждат само тези поставени лично от лекар. В това има логика, но следва същият начин на мислене наследен от НЗОК, които проследяваха какво е платено, а не здравето на хората.

В случая може да се разшири системата да се въвеждат ваксини на база чуждестранни документи като се отбележи, че ваксината е поставена от друг лекар по чужд календар и се прикачи снимка на въпросния документ за справка на други лекари. Ще е буквално две полета в базата в повече. Това въвеждане може да се прави от личния лекар или РЗИ и ще следва логиката на становището за признаване на имунизации от чужбина, която е разписана в предложението на МЗ.

Това ще реши веднъж за винаги проблема с липсващите ваксини. Ще може служебно да се проверява дали детето отговаря на всички изисквания за превантивна грижа не само за градината, но и за ясла и училище. Ще се прави веднъж, а не да се рискува при всяка смята да искат ново становище. Най-вече ще може да се проследи колко деца имат ваксини поставени по различен календар и при промяна на препоръките – например, че е добра идея да се сложи МПР на 12 години, а някое от РЗИ-тата е решило различно – може да се свържат с родителите.

Вероятно ще има критика, че това може да доведе до злоупотреби, в които лични лекари да въвеждат служебно ваксини уж, че са поставени в чужбина. В действителност, сегашното предложение на МЗ носи именно такъв риск, тъй като всеки лекар може да сложи – включително фиктивно – една ваксина и да отпише другите. Всичко това остава на хартия и се използва единствено за прием в градината. При моя вариант се въвежда някаква проследимост, в която се вижда точно кой ги е признал и на база какви документи. При концентрация на такива случаи с анализ на данните може да се открият системни нарушители.

Ролята на РЗИ в този процес следва да бъде както и сега на надзор и препоръки. Вместо да разглеждат всеки отделен случай, следва личните лекари да се допитват при особени такива. В общия случай обаче следва да се издадат препоръки към лекарите на база сравнение на календарите поне в рамките на ЕС. При въвеждане на данните в НЗИС проверката може да става служебно и автоматично на база тези правила и препоръки дори. Няма нужда родителите да ходят изрично и да чакат становище. По-добре би било самите лекари да отбелязват на база изготвените препорък и при нужда допитвания до РЗИ, че ваксините въведени по описания горе начин се приемат за еквивалентни на календара в България.

Какво следва?

Предложението е на етап обществено обсъждане до 11-ти ноември. Описах критиките си към него и препоръките си в коментар към това обсъждане. Ако сте съгласни и/или имате какво да добавите, добра идея е да напишете своя обратна връзка там, за да се обърне внимание. Похвално е, че най-накрая е намерен капацитет да се обърне внимание на този нормативен пропуск. Решението на МЗ създава повече трудности от проблема прибягвайки към чисто бюрократични способи и мислене.

Ако се приеме в този си вид, рискуваме една от първите срещи на връщащите се в България семейства да е с процедуален абсурд, излишни разходи и загуба на време за нещо тривиално. Споменават същото, впрочем, в доводите си и фактът, че го приемат за нормално или неизбежно отговаря на въпроса защо виждаме всички недъзи описани до тук.

Тук трябва да се спомене, че нито предложението на МЗ, нито това, което аз предлагам засягат системен проблем с липса на имунизации и проследяване на здравното състояние на деца, които често се местят през граница. Проблемът засяга основно семейства в риск включително мигранти. Не е уникален до България, а централен проблем в Европа поради практическата липса на обмен на информация не само между държавите, а често и в тях. Наредба за прием в градина няма да обхване тези деца, защото немалко от тях няма да тръгнат на градина. Здравната система в другите държави не ги обхваща, защото понякога не знае, че са там. В България също нямаме инфорамция, че са извън страната докато не стане време да тръгнат на училище и учители или социални работници започват да ги издирват. Този проблем съществува включително в рамките на страната ни с ширещата се сегрегация в училищата, проблемите с достъпа до здравеопазване и най-вече наличието на лични лекари, проблемите с гражданската регистрация и здравното образование. Един регистър или наредба няма да оправят това, но е проблем, за който трябва да признаем и да започнем да говорим.

---

Повече по темата с българите в чужбина, градините и имунизациите:

• Бащино име на родените в чужбина ще се получава вече лесно
• Германия вече със задължение да се ваксинира
• Ваксините и една ясла в Германия
• Целева имунизация на бременни жени срещу RSV – къде и защо?
• Какво знаем и какво не за връщащите се в България
• Данни за българите в Германия за 2025
• Как да си извадим европейска здравна карта дистанционно?

Днес излезе заявление за издаване на ПУП на имот от 26 декара в кв. Изгрев на бившото Аудиовидео Орфей. Писах преди, че заради бездействие на министерството на културата и липса на отношение от районната администрация държавата загуби имота.

През май дадох пример в картата на застрояването как би изглеждала сградата, ако се използват максимално позволените параметри. Скицата към заявлението от днес показва много по-лоши планове. Както винаги казвам откакто се вгледах в застрояването – ако се питате дали ще се застрои, то отговорът е да и ще е по-зле отколкото си представяте. Не просто надвишават разрешените параметри и практически няма място за озеленяване, но и ще блокират улиците в района.

Около имота има само малки квартални улици направени за няколко десетки семейства живеещи в двуетажни къщи. В случая говорим за стотици отгоре на това. Първият изход е по ул. Самоков в посока кръговото на 4-ти км. Преди това се превръща в ул. Тинтява и това кръстовище вече е изцяло блокирано сутрин и вечер. Другият път е към метроспирката на Кюри. Кръстовището там е по-малко блокирано, но не е направено за такъв трафик, нито малките квартални улици, през които ще минават стотици коли в повече всеки ден.

Нямам съмнения, че ще си купят обаче транспортен анализ с удобните изводи. Видяхме го при няколко строежа в близост. Тези не са публични все още макар да целят защита на обществените интереси и безопасност. За абсурдните твърдения в тях научаваме единствено от дискусиите в комисия на НАГ.

Имотът е 26195, с кинт. 3.5 и максимална височина 75 метра. Дори предполагайки щедри като височина фоайета и големи студия, каквито се предвиждат в сделката с Аудиовидео Орфей, пак скицата ни показва разгърната площ от 30% повече от разрешеното по устройствен план. Единственият начин това да стане е да си купят гласове от ГЕРБ, БСП и ВМРО в СОС, които да им го позволят. Височината също се надвишава на едно място и предвижда почти 80 м.

Озеленяването трябва да е 40%, от които една четвърт да са високи дървета. Скицата показва 50% застроена площ. Като включим тротоари, алеи, входове на гаражи, трансформатори и друга инфраструктура, трудно може да се види как биха постигнали 40% озеленяване на така представената скица. Отчитайки отстоянията между сградите, практически е невъзможно да поместят и 210 дървета, какъвто е минимума, които да оцелеят и да имат задължителните по наредба отстояния от сгради и бордюри. От месеци има сигнали, че сегашните дървета се изсичат незаконно. Районната община мълчи въпреки сигналите. Няма разрешение за строеж и основание да им го разрешат, а те и не публикуват такива разрешения, макар да са длъжни по наредба. Бързат да секат обаче, защото биха били пречка за бъдещото разрешение за строеж.

А ще е пречка, защото според същата скица ще бетонират и запечатат изцяло 26-те декара за изграждането на 2 етажа подземен гараж. Това, както и масовата практика в (не)озеленяването в София, за която дадох примери. Единият беше за готови сгради, а другият – за строящи се съвсем наблизо. Отново, не очаквам да е проблем дори да не боднат едно дръвче и пак да вземат акт 16. Сега водя две дела с ДНСК, които отказват да предоставят административен документ показващ кой е подписал, че всичко е наред с озеленяването на две готови сгради с ясно видими нарушения. Не очаквам нещо различно тук.

Проектът е още на етап заявление за ПУП. Не е прието или одобрено. Въведох го в сегашния му вид на картата на застрояването, защото това е планът на инвеститора. С други думи, общината нищо не е разрешила. Научаваме за ПУП-а заради прозрачност, която Терзиев въведе в началото на миналата година, точно, за да знаем за подобни планове и да реагираме, защото именно този етап е критичен и до сега оставаше скрит.

Тепърва ще минава комисия, ще се иска становище от районната община и експерти. Районният кмет отговаря на такива проекти винаги без забележки и съгласие до сега като пример е проекта на Тинтява 80, сега започвания в съседство и вече с проблеми строеж на бившите сервизи бензиностанция Петрол, както и кулите на мястото на сградата на ПИБ. Та не очаквам много от там. Надеждата ми е, че комисията в НАГ ще изиска значително намаление на измеренията на проекта с оглед на инфраструктурата и цялостното планиране на квартала. Ще следим обсъжданията, но именно на нито ПУП е важно какво се реши, а не да се действа както в миналото на парче.