В първата част от материала описах какви са изискванията, причините да търся публичност на плановете за озеленяване, защо и как се предотвратява това. Във втората част дадох примери за проблеми с озеленяването при вече готови и пуснати в експлоатация сгради. Това беше възможно, защото Столична община разпозна надделяващия публичен интерес и предостави плановете. 

В тази част ще дам още два примера на стоящи се в момента сгради. При тях виждам потенциал за проблеми предвид запечатания повърхностен слой, плитките лехи или пълната им липса, бетонните плочи на нивото на улицата без място за достатъчен почвен слой и други проблеми. В миналата статия споделих защо се спирам на тези четири примера, въпреки че нито инвеститорите, нито проектите са нещо специално що се отнася до строителството и проблемите в него в София и в цялата страна.

В тази част ще разгледаме строежите на Тинтява 80 и Диамант 3. Виждате ги отбелязани на картата. Накрая ще обсъдим защо това е важно и какво следва да се направи, за да се пресекат тези порочни практики. Както и в предишната част снимките в галериите се въртят автоматично. Може да ги спрете с бутона за пауза горе вдясно.

Тинтява 80

Разрешението за строеж е от 2019 г. и няколко пъти се променяше вътрешното устройство. След завършване на грубия строеж в края на 2023 г. или точно четири години след разрешението. В следващите над две години сградата беше изоставена и едва в началото на 2026-та беше подновена работа и името ѝ беше сменено на Twin Light.

Инвеститорът стана известен с друга негова сграда, която подобно на тази е отнела много време да се завърши, но точно преди пускане в експлоатация къса договорите и я препродава на значително по-високи цени. При тази сграда се е опитал друго – да индексира с до 100% платеното от купувачите. Доколкото става ясно от групите има множество дела срещу него, някои от които вече спечелени. Дали ще опита схемата с препродаването тук ще видим тепърва.

Междувременно имаше редица проблеми. Улицата беше разкопана без разрешение в почивен ден и оставена със зеещи дупки по думите на работниците, за да върже ТЕЦ и вода. Имот в близо собственост на държавата, а от скоро и на общината беше превърнато в сметище за строителни отпадъци и все още стои заградено (снимка 1). То също трябва да е част от Зеления ринг, макар да бяха изсечени всички дървета и почвеният слой беше изнесен, за да се заравни терена. От коментари на районната администрация става ясно, че е установено, че инвеститорът на тази сграда е виновен, но реални последствия нямаше.

В този контекст не следва да сме учудени, че срещаме проблемът и с изпълнението на самата сграда. За разлика от предишните две сгради, тази все още не е завършена. Това обаче ни позволя да видим какво е възможно, колко място са оставили за озеленяване и почвен слой. Проектът за озеленяване на имотът не беше много изчерпателен, но даде ключовите числа.

Сградата трябва да има 53 широколистни дървета, 22 иглолистни и 2277 храста. Предвижда 40.22% озеленена площ, 35% от нея да е висока дървесна растителност. От това озеленяване 10% ще са вертикално озеленяване по ограда като тук очаквам аналогични проблеми като предишната сграда – т.е. да ги няма. Плана за озеленяване предвижда, че 20% от него ще е върху естествен терен, т.е. няма да е върху бетонна плоча или гараж. Такива са терените отбелязани в зелено на снимки 2, 3, 5 7, 8 и 10. На място се вижда как те са бетонирани, както е целият парцел от край до край.

Аналогично в същия план е декларирано, че 52% от зелените площи ще са с дълбочина от над 120 см., което да позволи на дървета да оцелеят. Това е градината както във вътрешното пространство, така и задната част по източната ограда, която се вижда на снимка 9. На място и в двата случая се вижда, че бетонната плоча е не само плитка, а дори над нивото на улицата и не позволява добавяне описаният над метър почвен слой.

Не знаем колко дървета ще има на имота, но на място вече се вижда, че планът одобрен от разрешението за строеж е невъзможен. На снимка 2 би трябвало да има високо широколистно дърво. За да оцелее и да отговаря на изискванията, освен, че трябва почвен слой, който плочата отдолу не позволява, трябва да има 3 метра от стената на сградата и още 2 метра до пътя. на място обаче се вижда, че вместо 5 метра разстояние има само 2.5 м., което е крайно недостатъчно и ако има дърво, то не може да се зачете към озеленяването и надали ще живее дълго.

Аналогично е положението при снимки 3, 4 и 5. Там не само трябва почвения слой да е естествен, т.е. да няма бетонна плоча отдолу, каквато се вижда ясно на снимките, но трябва да съберат общо 6 високи широколистни дървета. Там вече има дърво и според изискванията и измерените отстояния на място биха могли да съберат най-много две и то единствено, ако са точно пред планираните за витрини и вход на сградата. На тези места няма място оставено за адекватен почвен слой нито, за да може да оцелее дървото, нито да отговори на наредбата.

В снимки 6, 7, 8 и 9 се вижда отсечката от източната ограда. Там следва да посадят 21 високи широколистни дървета. Дори да успеят да ги сложат там отново отстоянията от сградата, оградата на съседния имот и моста на метрото не позволяват да се зачетат към коефициентът на висока дървесна растителност. Остава мистерия и как въобще е одобрен подобен план за озеленяване, който ще натика дърветата практически под моста на метрото. На снимките се вижда и бетонната стена на строежа, която не оставя място за корените на дърветата или почвен слой. Вероятно планират да сложат фиданки залепени до бетонната стена и да я скрият под 5 см. почва с малко трева както видяхме при Диамант 2. Разбира се, това би било в нарушение на наредбата и одобрения план, но при благожелателна приемателна комисия и особено членове там от районното кметство би им се разминало.

Не снимка 10 се вижда пространство, което би трябвало да е поне 50 квадрата зелена площ, поне една трета от което е с дълбочина от 120 см под нивото на улицата, а останалото – естествена почва без бетонни плочи под нея. Вижда се с просто око, че нито има толкова място за зеленина, нито вертикално е предвидено място за толкова почва.

Вътре в самия имот са описали 58 дървета в различни лехи. Там отново се вижда, че бетонът е на нивото на улицата и няма място за декларираните 120 см. почва. Вероятно ще поставят кашпи по подобие не East Plasa. Дори тогава обаче няма място за 58 дървета предвид изискванията за отстояние едно от други и 3 метра от сградата. Биха се побрали не повече от 40 дървета и то, ако няма никакви пътеки и други елементи и целият двор е само озеленяване.

Това, което видях в скиците ми показа, че не само ако се изпълни не би отговаряло на изискванията, но и предвид излятия вече бетон на нивото на улицата и по границите на имота е невъзможно да се осъществи по друг начин спазвайки минималните изисквания. В този смисъл сградата не би трябвало да получи акт 16 без сериозни нарушения от страна на ДНСК и районната администрация.

Диамант 3

Официалното име на проекта е „Зафир и Емералда“, но всички го познават като Диамант 3 по обясними причини. Сградата се рекламира като „първата озеленена терасовидна сграда на Балканите“. На визуализациите виждате, че практически целият покрив е в трева (снимка 1) и поне между 10 и 20 дървета според коя картинка облепена по оградата гледате. В зимният вариант на визуализациите са сменили широколистните дървета с коледни елхи (снимка 2). Това може би предполага, че всички ще са на кашпи, които ще се сменят с кран или хеликоптер по два пъти в годината.

Разбира се, никой няма илюзии, че визуализаците имат нещо общо с реалността и затова имаме нужда от плановете за озеленяване. В тях изцяло липсва всякакво озеленяване по покрива. Няма причина да не го включат освен, ако нямат намерение да не го правят въобще. Също така, както се досещате, озеленяването в двоа няма да има нищо общо с картината на снимка 1.

В плана като неразделна част от строителните книжа и разрешителното за строеж са предвидени 64 широколистни дървета, 106 иглолистни дървета и храсти и 3221 цветя. С това и обещаните по скица зелени площи се надяват да достигнат 40% озеленяване, от които 36% са висока дървесна растителност.

Нещо любопитно в този строеж са два парцела в съседство. Първият е 68134.803.4140 отбелязан с червено в снимка 3 и в началото си е с широчина едва три метра. Тогавашния главен архитект Здравков позволи той да се отдели от големия парцел с една единствена цел – да не позволи на съседните имоти да обжалват последвалите процедури и разрешение за строеж. Иначе е собственост на същия инвеститор. Впрочем, докато се е готвела тази схема, в интервю за Капитал споменах, че сградата ще има същите проблеми както другите им в карето с често спиране на тока. Тогава ми отговориха, че било лъжа и нямало спиране на тока в Диамант 1 и Диамант 2. Затова отговорих с данните от електроразпределителното дружество и други детайли. Над него има друг имот – 68134.803.1229. Той е държавна частна собственост и се използва за път за вход на гаража на Диамант 1. В лилаво е отбелязана обаче частта, която е в момента заградена от строежа. Очаквам подобно на общинският парцел да бъде приобщена към сградата и да си остане част от комплекса въпреки, че е държавна собственост.

Ключовото при тези два парцела е, че в тях няма разрешение за строеж и съответно всякакво озеленяване там не може да се брои към задължителното такова на Диамант 3. Аналогично на Диамант 2 обаче очаквам все пак да си ги препишат. В снимки 4 и 5 виждате в червено кое не се смята към строежа. Половината от червеното на снимка 7 е в държавния имот, а останалото червено в снимки 6 и 7 е предвидено за тротоар покрай входа на гаражите.

Зеленото в снимки 5 до 9 са предвидени за зелени площи с храсти и дървета според скицата на плана. Това задължава поне 30 см. почва за тревата, 60 см. за храстите и 120 см. за дърветата. На всички тях виждаме, че горната плоча на гаражите е на нивото на улицата и входовете на сградата. Това означава, че най-вероятно подобно на Диамант 2 ще пропуснат дърветата и ще сложа 5-10 см. бутафорна трева колкото за снимките. В същото време според плана за озеленяване там трябва да има поне 25 широколистни дървета и още 10 иглолистни. Същото важи и за снимка 10, където са предвидени поне 10 дървета в зоните отбелязани в зелено. Видимо това е невъзможно дори за изискванията за храсти.

Снимка 11 е от обратната страна на сградата, където е предвидена голяма зелена зона на ъгъла на Тинтява. Бетонът е на нивото на улицата и видимо няма място за почвен слой или храсти та ще е пак същото като Диамант 2. В снимка 12 виждаме нещо, което е обнадеждаващо, защото вече изглежда като издигнати лехи. Проблемът е, че са под метър във високата част, т.е. стават за храсти, но не и за дървета, които според плана за озеленяване трябва да са 7 там. На снимка 13 виждате изглед от подземните етажи във фаза на строежа към февруари 2025 г.

Друг съществен аспект от планът за озеленяването е отчетливата липса на резервоари за съхранение на дъждовна вода и системи за използването ѝ за напояване. Чл. 45, ал. 3 от наредбата влиза в сила на 27.07.2023, а разрешението за строеж на Диамант 3 е издадено на 2-ри ноември 2023 и влиза на 28-ми ноември. Това значи, че инвеститорът е длъжен да спази изискването. Разбира се, възможно е просто да не е отразена и да в предвидена в някоя част на подземията. Поради липсата на уточнение на за размера на резервоара, не бих се учудил инвеститорът да купи 70 л. варел за кисело зеле и да отбие номера също както с бутафорната трева. Само 30 евро ще излезе и с благожелателна приемателна комисия и особено членове там от районното кметство би им се разминало.

Какво от това?

Освен очевидното нехайство на отговорни институции в лицето на ДНСК и членовете на приемателната комисия, виждаме и системен отказ за извършваме на служебните задължения при сигнали за тези и други нарушения. Нещо повече, видяното от плановете за озеленяване на двата готови проекта показва, че проверки в миналото са били неправомерно затваряни и описаното в официални отговори в тях не отговаря на фактите.

Всичко това е възможно в немалка степен поради липсата на публичност на тези и други документи свързани с подобни мащабни проекти. Доколкото всеки има право да печели икономически от собствеността си – оставайки настрана придобиването на такава чрез корупция, измама или търговия на влияние във властта – има редица ограничения, с които всеки трябва да се съобразява. Целта на тези ограничения е да се запази безопасността на околните, публичната инфраструктура и интересите на съседите. Затова не би трябвало да се строи дискотека или казино до училище или в жилищен квартал като цяло. Затова има отстояния и безопасност както на използващите сградата, така и на околните. В огромната си част тези изисквания се заобикалят, но в някои случаи просто се пренебрегват.

Озеленяването може да не изглежда важно, но масовата му липса всъщност влошава здравето на всички чрез по-мръсния въздух и мръсотията, която се довлича след наводненията. Особено предполагаемата липса на резервоари за дъждовна вода в последния пример би показала нехайството за обществената безопасност, която инвеститорите имат. Вторият пример вече дава такива „резултати“, както е видно на снимките. В същото време всички се надпреварват да рекламират сградите си окъпани в зеленина с дървета никнещи от всяка стреха и канавка. Явно търсене за това има, но предлагането и най-вече изпълнението практически липсва.

Вторичен ефект от стриктното спазване на изискванията за озеленяване и основна причина да не се прави е, че се намалява печалбата от тези имоти. Тинтява 80 щеше да има поне едно от крилата по-малко. Хотелът на 4-ти км. щеше да е значително по-нисък и трудно щеше да направи схемата с чл. 27. Диамант 3 пък нямаше да може да продаде толкова паркоместа и навярно щеше да се наложи да направи сградата по-малка. Това не е угодно и цените на имотите в момента предразполагат към сериозен корекционен риск както за допускане на неправомерни планове, така и за бездействие при последващи проверки.

Разбира се, единствено циничността като типично българско качество ни води към предположението за описания риск. Не може да твърдим, че подобни практики е имало при който и да е от описаните тук и в предишната примери. За жалост, медийните статии в миналото за асансьори, едноименно лобистки поправки в закони, дела за укриване на данъци и некоректни търговски практики определено подплатяват значително тази циничност. Ако прочитът ми на документите е неправилен, което би било също разумно предположение, то не може да говорим дори за административно нарушение, с което се изчерпва личното ми мнение относно разминаването между видяното на място и плановете, до които ми беше даден достъп. При липсата на публичност на тези планове обаче трудно биха били прегледани от специалисти.

Всичко описано до тук показва нуждата от още прозрачност. Следва частите от строителните книжа като плановете за озеленяване, пожарна безопасност и транспортен анализ да са публични и свободно достъпни още на фаза инвестиционно намерение. Единният регистър към ЗУТ трябва да заработи и дори да се разшири с тези изисквания. Затова трябва законът за авторските права да се опрости позволявайки използването на тези части от архитектурни планове за нетърговски цели и лични цели изключвайки прилагането им в нови строежи. Така ще се защити интереса на архитекта като автор и в същото време ще позволи използването им от журналисти и жители на кварталите за обществен надзор.

Такъв надзор не би трябвало да бъде нужен. Положението не само в София, а и в цяла България е толкова плачевно, че дори при добро желание общините нямат достатъчно ресурс да проверяват всеки строеж. Затова не само се налага да се включва гражданското общество повече, но и трябват безкомпромисни мерки при нарушения. Включително разрушаване на части или цели сгради или задължение да се приведат според изискванията. Да, това ще засегне купувачите на имоти и ще се превърне в политически проблем абсолютно както виждаме в Баба Алино. Следва обаче да съдят инвеститорите за измама и некоректни практики и да се разбере най-накрая, че инвестицията в имоти е една от най-рисковите в България. Повече публични данни ще помагат на по-информиран избор в тази посока.

В предишната част от материала описах какви са изискванията, причините да търся публичност на плановете за озеленяване, защо и как се предотвратява това. За щастие, Столична община разпозна надделяващия публичен интерес и предостави плановете. За съжаление, не мога да ги споделя директно заради това, което аз смятам за лобистки текстове в закона.

Мога обаче да опиша със снимки какво се вижда на място и какво е трябвало да бъде. Избрах тези четири обекта по няколко причини. Първо, защото инвеститорите се рекламират основно със заявки за окъпани в зелени сгради, коректност и лукс. Второ, защото всяка от тях показва различни аспекти от неспазването на изискванията и ефектът от тях. Трето защото те са в различни фази на строеж и експлоатация позволяваща ни да разискваме възможностите за реакция. Четвърто – просто защото минавам почти всеки ден покрай тях, което освен че ми позволява да следя развитието им, ме връща редовно към мисълта, че така повече не може да се продължава.

Това в никакъв случай не значи, че по някакъв начин инвеститорите, сградите или нарушенията, които може би са били допуснати, са специални или уникални по някакъв начин. Виждаме същите в цяла София и цяла България. Докато има премного строежи въобще без разрешение или надвишили етажите, усвоили покриви или дори имоти публична собственост, при озеленяването нещата са далеч по-разпознаваеми и лесни за доказване. Поне би трябвало са, ако се упражняваше контрол. Ако имате други такива примери, бих се радвал да ги споделите в коментарите с описание какво разпознавате, че липсва.

На снимката долу съм отбелязал първите два, на които се спрях – Диамант 2 и East Plasa Hotel. Тъй като предпочетох да съм изчерпателен, се налага да разделя примерите в два текста. Следващите два примера на сгради все още в строеж ще опиша утре. Снимките в галериите долу се сменят автоматично. Може да ги спрете с бутона за пауза горе вдясно.

Диамант 2

Сградата беше рекламирана като изключително зелена от инвеститора. Гледайки плановете за озеленяване, наистина изглежда така – 86 широколистни и 52 иглолистни дървета, 168 високи иглолистни храсти, над 6000 цветя и други храсти. Заявяват, че 41% от площта ще е в озеленяване, минимум 25% от която са високи дървета. Сградата се намира на поземлени имоти 68134.803.4008, 68134.803.4005 и 68134.803.4050 с обща площ малко над 7 декара. Те имат две отделни разрешителни за строеж с отделни изисквания за озеленяване. Това означава, че поне 2824 кв.м. от площта трябва да е в зеленина и трябва да има поне 59 високи дървета като минимум общо за двата строежа.

На място виждаме, че въпреки заявките на инвеститора, има 76 широколистни дървета, 7 иглолистни и не повече от 100 храсти от какъвто и да е вид. Отделно има 18 дървета, които не отговарят на изискванията, тъй като са долепени до бордюра с отстояние под два метра от улицата и под 70 см от тротоара (снимки 13 и 14 и всички отбелязани в жълто). Няколко други са твърде близо до фасадата или балкони, които отново ги дисквалифицира (снимка 16). Има още 23 дървета, които са всъщност в общински имот, който инвеститорът е на практика приобщил към комплекса (снимка 10). Там има и тяхна рекламна табела без разрешение за поставяне.

Споменатите над 40 дървета не може да се считат към озеленяването. От останалите обаче високите са не повече от 50, което е крайно недостатъчно, за да покрие изискванията. Друго любопитно нещо е, че половината са в първият етап на строежа, който е с отделно разрешение за строеж в парцел 4005. Там нещата изглеждат добре и отговарят на изискванията. Другият парцел 4008, който е значително по-голям и има отделно разрешение с отделно изчисление на озеленяването. Там липсват поне 55 дървета и коефициентът на високи дървета е значително под 25%.

Отделен проблем е самата зелена площ. На много места се вижда, че почвата е не повече от 5 до 10 см. дълбочина. Изискването по старата наредба е поне 30 см. и 60 см. където има дървета и храсти. Пример за това е инцидент от 2024 г., когато едно от и без това малките дървета беше премахнато и част от градинката пред него беше превърната в паркомясто. Под него личеше, че е оставено малко малко дълбочина, но и това беше бетонирано и бяха сложени плочи направо на бетона симулираща, че има почва отдолу (снимка 4). В последствие след множество сигнали и месеци напомняне на районния кмет все пак върнаха дървото и сложиха трева. Дървото обаче сега е в малка вкопана кашпа, а тревата е с не повече от 5 см. почва под нея. Т.е. дефиницията на бутафорно озеленяване.

Аналогична е ситуацията вляво, където предвидена за зелена площ има отново бетонна плоча точно над паркингите и същите плочи за паркинг. Пред същото място по план трябва да има пет дървета, но има само едно, което също няма достатъчно отстояние или почва, за да оцелее. На това и на други места части от задължителното озеленяване е изчезнало спрямо когато са получили акт 16. В някои случаи това се е случило след година. В други – в рамките на последващи разрешения за строеж с цел промяна на предназначение, където е имало промени в озеленяването на имота. Последното е дори документирано от районната община като част от сигнали.

На няколко стари сигнала за описаните случаи районната община на Изгрев отговаряше, че всичко е наред и отговаря на проекта и изискванията. Отказваха на няколко пъти да предоставят плана за озеленяване като част от този проект. Сега разбираме защо – липсват десетки дървета и не са изпълнили дори базисните изисквания за отстояния, дълбочина на почвен слой и висока дървесна растителност. В крайна сметка пет годишният срок по ЗУТ от оригиналното разрешение за строеж, в който имат задължение да правят проверки изтече в началото на 2026 г.

За щастие, има две последващи разрешения за строеж на това място за преустройство на помещения с изходи към улицата – медицински център и магазин. Извинението на районната община този път е, че срокът от първото разрешение за строеж е изтекъл, а новите разрешения не предвиждали промени по озеленяването. Това не значи, че такива промени не е имало и отговори на стари сигнали го доказва. Изискване в последвалите разрешения за строеж е да не се променя нищо по имота, включително параметрите на озеленяването. Към него задължително се прилагат оригиналните планове.

Особеното тук е, че чл. 63, ал. 5 от ЗУТ не разграничава разрешенията за строеж и срокът от пет години започва да тече отново. Конкретно районната община следва да установи към днешна дата дали озеленяването отговаря като дълбочина на почвения слой във всички лехи, като брой дървета и отстояние на оригиналния план и изискванията. При липса на документация какво са установили при проверки между 2021 и 2024 г. единствената хипотеза е, че промените са се случили във връзка и след промените на предназначението на двата обекта. Това се подкрепя от случая в края на 2024-та, където именно това беше установено, но не и възстановено според изискванията. Тогава изрично районният кмет описа, че е ограничил проверката си до тези няколко квадрата и е установил проблем свързан с преустройството на магазина. Длъжен е да го направи за целия имот и има срок от още поне три години.

East Plasa Hotel

За разлика от предишната сграда, тази влиза в експлоатация през ноември 2024-та и районната администрация има задължение до края на 2029 г. да следи дали всичко отговаря на изискванията. Разрешението за строеж обаче е от 2019 г., т.е. важи старата наредба за озеленяването.

Тук първоначално е важало изискването за 40% озеленяване и това е отчетено в първите скици, които видях. Там предвиждаха значително по-малка интензивност на строежа, дървета и градинки по високите етажи и прочие. Заради един отчетливо лобисти текст в чл. 27 на ЗУТ това се променя. Имотът изкуствено се разделя на две през 2020 от Здравков. По-малката част е от страната на бъдещият зелен ринг и се застроява почти напълно (с изключение на 4 дървета от снимка 9). Така основната сграда се води ъглова, отпадат всички ограничения и успяват да постигнат тази височина и степен на застрояване. На практика сградата е една и без каквато и да е възможност за разграничение.

Все пак, в проекта, разрешението на строеж и при влизане в експлоатация твърдят, че имат 33.28% озеленяване, 34.75% от които са висока дървесна растителност. Това е важно, защото това би трябвало да видим на място и както сами се досещате не е съвсем така.

При дърветата има проблем, но не толкова голям, колкото при Диамант 2. По план трябва да имат 56 дървета. Десет от тях следва да по терасите на 6-тия етаж. Трудно се виждат, а височината и структурата на терасите не позволява да са спазени изискванията за кашпите. Трудно е, но нека предположим, че там всичко в наред.

С тях дърветата на място стават 50. Голяма част от тях не отговарят на изискванията за отстояние едно от друго или размер на кашпа или клоц (снимки 13, 14, 15 и 23). Същото важи впрочем и за храстите в снимки 16, 17 и 18. В края на 2024 г. имаше още едно място с озеленяване отбелязано на снимка 19, което обаче после беше бетонирано. Дори с тези липси обаче покриват сериозно намалените изисквания при условие, че дърветата на 6-тия етаж съществуват и си затворим очите за отстоянията и почвения слой.

Тук фрапантното нарушение е друго. За да постигнат дори малкия дял от 33.28%, тази сграда залага много на вертикално озеленяване. Това значи увивни и други растения, които покриват няколко пероги, вертикално по огради и стени на сградата. Общо в плана има 7 такива места, които да допринасят цели 48% от общия коефициент на озеленяване.

На място не виждаме нито едно от тези вертикални озеленявания. На снимка 3 виждате озеленяване, което трябва да е значително по-високо по оградата, но представлява ниски храсти с почвен слой от около 20 см. На снимки 4 и 11 виждате нещо, което е трябвало да бъде перога покрита изцяло в зеленина допринасяйки над 350 кв.м. към общото озеленяване. Това включва както по самата конструкция, така и вертикално на оградата пред нея и пълзяща още 160 кв.м. по стените наоколо. На снимка 12 виждате, че над дърветата по план е трябвало да има още озеленяване, вероятно на мястото на терасите, както и пълзящо по стените. На снимка 24 виждате място, където е трябвало да има над 120 кв.м. вертикално озеленяване по същия начин върху перога, което липсва.

Така изпълненото озеленяване не надвишава 20% дори с много уговорки за недостатъчния почвен слой. В края 2024, но преди пускането в експлоатация имаше сигнал, че почти готовата сграда видимо не може да отговаря на изискванията на озеленяване, че кашпите са твърде малки и плитки, а дърветата и храстите няма как да оцелеят и да се развият. Тогава отговорът от районната администрация беше, че щели да видят като е готово. Месец по-късно са подписали протокол като част от приемателна комисия, че всичко е наред. Поисках този протокол като административен акт на публична институция, но районната община ми отговори, че го нямали, което не би следвало да е вярно. Поисках го от ДНСК, които също отказаха, защото засягало интересите на инвеститора, а той изрично отказал да бъде публикуван. Обжалвах това решение в съда и предстои заседание.

Под тази сграда ще минава скоро новият Зелен ринг. Липсата на озеленяване и способност да се задържа дъждовна вода означава, че рингът ще се превръща в река. Това вече се случва постоянно на улицата пред въпросния хотел. При последните дъждове беше толкова зле положението, че зеленикавата вода влезе право във фоайето на хотела (снимки 29 и 30). Въпросната отсечка от улица Тинтява, но само до входа на гаражите на въпросния хотел, както и паркът срещу хотела (снимки 27 и 28) бяха ремонтирани приоритетно с публични средства от районната община. На въпроси от жителите на района беше настоявано, че няма връзка. Същият хотел има проблем и с огромният видео билборд, който е незаконен по три различни начина (снимка 26). Сигналите към районният кмет отново остават без отговор.

Какво от това?

Това са само два примера, но типични за новото строителство в София и в цялата страна. Често изниква въпросът има ли възможност да се засичат тези проблеми още докато се строи сградата. Отговорът често е да. Доколкото озеленяването се „забожда“ и „постила“ малко преди пускане в експлоатация, много преди това се разпознават плитките кашпи, бетонните плочи на нивото на бъдещата зелена площ, липсата на резервоари за дъждовна вода или въобще място за дървета. Затова в следващата част ще споделя два примера на строящи се сгради с подобен преглед и сравнение с плана им.

Несъмнено задължение е на приемателната комисия да разпознае тези проблеми предвид, че има експерти в нея. От примерите виждаме, че това не се случва. Натрупването на такива случаи води пряко и непряко до доста от проблемите в градска среда, включително риск за безопасността и здравето на хората. Никой строеж сам по себе си не е виновен за това, но в съвкупност общото нехайство, неспазване на изискванията и дори грубо нарушаване на закона прикривани със съмнения за корупция допринасят до това, което наричаме презастрояване.

Разбира се, единствено циничността като типично българско качество ни води към предположението, че е намесена корупция. Не може да твърдим, че подобни практики е имало при който и да е от описаните тук примери. Ако прочитът ми на документите е неправилен, което би било също разумно предположение, то не може да говорим дори за административно нарушение, с което се изчерпва личното ми мнение относно разминаването между видяното на място и плановете, до които ми беше даден достъп.

Очаквайте утре следващата част от темата с още такива примери. В първата част от серията бях описал трудностите да стигна до тези документи.

Всички знаем, че в строителството има нередности. Не са нужни дори пет минути в който и да е град в България без да се сблъскаш с пресни примери разпознаващи се с просто око. Всички знаем, че има изисквания за озеленяване при строежи, както и знаем, че повсеместно не се спазват. На места липсва съвсем озеленяване, а на повечето от останалите е бутафорно или вече заменено с паркоместа и кафенета.

Озеленяването не е просто желание или за красота. Има критична роля в чистотата на въздуха, намаляване на шумовото замърсяване, защитата от наводнения и биоразнообразието в града, което от своя страна помага за намаление на вредители. Специално за наводненията видяхме ярък пример наскоро, където наистина сериозно количество дъжд веднага потече по улиците вместо да се задържи от огромното количество сгради построени наскоро. Запечатването на повърхностния слой е сериозен проблеми прави озеленяването все по-важно.

Да започнем от началото

Писал съм и преди за озеленяването, изискванията и защо не се спазва. Описах и колко е мъчно да се накара районна администация да направи проверка и да защити дори няколко квадрата трева и едно дърво. Писах какво обществото има предвид когато говори за презастрояване и че зелените площи са съществен компонент от това. Последната статия, впрочем, беше подбудена от среща с тогавашния в.и. главен архитект. Това той сподели личното си мнение, че изискванията за озеленяване били неадекватни и затова той и други не следели за тях много-много. Възможно е и да има връзка с оценката, която други негови колеги дадоха, че при строго спазване на дори старите изисквания интензивността на новото застрояване на София би намаляла с 20 до 30%, а доста сгради построени в последните пет години биха загубили я паркоместата си, я цял вход или крило. Всъщност, изискванията за озеленяването са дори твърде занижени и дават предпоставки за злоупотреби.

От доста време се опитвам да разбера този проблем от нормативна, административна, практическа и дори корупционна гледна точка. Затова съм пускал десетки искания за достъп до обществена информация до различни институции. В повечето случаи получавам входящи номера или части от документи, които хем нарочно не ми дават никаква информация, хем номинално се водят за отговор. Затова подобрявах исканията ми по ЗДОИ и питах отново. В други случаи получавах отговор, че такава информация или документи липсват, което само по себе си е полезно, защото знам, че лъжат и ми помага в следващото искане. В трети случаи се налагаше да изчаквам шест месеца да пусна ново искане с надеждата, че ще забравят с какви извинения са отказали преди или какво са скрили с справките. Последното работи учудващо добре.

След четири години игра на котка и мишка се фокусирах върху четири сгради като примери за подобни практики. Не защото са специални, а просто защото често минавам покрай тях и виждам какво се случва. Отделно са добри примери за наглост в контраст със заявките за плувнали в зеленина и устойчивост сгради. В крайна сметка едва тази година получих достъп до документите на проектите им и мога да говоря с числа и конкретни примери за нарушенията.

Ще ги събера във втората част на тази статия. Първо трябва да обсъдим защо беше толкова труден процесът. Подобно на промените в кадастъра ще покаже отново лобистки текстове в закона и нарочна липса на прозрачност целяща опазването на именно такива схеми. Надявам се, че ще внесе и повече разбиране какво виждате в снимките в следващата част.

Преди това обаче важно уточнение: знам, че далеч не всички термини, които използвам са точни и обясненията изчерпателни. Целта ми тук е да внеса яснота на разговорен език, а не да цитирам наредби и лекции по архитектура. Ще се радвам на всяко допълнение и корекция и ще го обсъдим в коментарите.

Какво точно търсех?

Обичам да казвам, че отворените данни ни помагат да задаваме по-добри въпроси. Същото може да се каже и тук. Всички гледаме в разрешението за строеж, а то е само последната фаза от дълъг процес понякога продължаващ над десетилетие. Преди него има виза за проектиране, често промяна на ПУП, серия от градоустройствени заповеди, обсъждания в специализирани комисии и всичко това на база инвестиционни проекти. Нерядко има и промени и заповеди след разрешението за строеж като намаляване броя на паркоместата, промени в разпределението, а в един случай, на който попаднах тия дни – цялостна промяна на предназначението, конструкцията, мястото и всичко по сградата независимо, че оригиналното разрешение вече няма правно действие.

Всички тези стъпки носят риск за нарушения, пропуски, умишлено забавяне и корупция, особено предвид, че процесът упорито не се дигитализира, за да е лесно проследим. Част от документите като искания за промени на ПУП, издадените визи и заповеди са публични. Строителните книжа заедно с всички тези административни документи следва да се качват в регистъра по ЗУТ, който обаче все още не е видял бял свят – мина обсъждане и от началото на мандата чака само подписа на Шишков.

Час от тези строителни книжа и инвестиционното намерение са и плановете за озеленяване. Това са няколко скици, които в детайли показват къде ще са зелените площи, колко ще е дълбок почвения слой, къде и колко дървета и храсти ще има и какъв процент от изискванията ще бъде постигнат.

Защо е важно?

Плановете за озеленяване са неразделна част от проекта и на тяхна база се издава разрешение за строеж. В последствие приемателната комисия сравнява тези и други документи с това, което на практика виждат на място и решават дали да издадат акт 16. Това е поне на теория. Конкретно за София и озеленяването подписът е на служител на районната община. По принцип трябва да е ландшафт архитект, но в практиката често самият районен кмет или трето лице, на което е делегирал, се подписва. Длъжни са обаче и потвърждават с подписва си, че довършеният имот отговаря на описаното в плана.

В статията си за бутафорното озеленяване описах някои от изискванията в наредбата за зелената система в София. Някои ключови аспекти са:

• Почвеният слой трябва да е минимум 120 см. дълбочина при дърветата, а ако са в кашпа – поне 1 м³ обем на почвата
• За храсти почвения слой трябва да е поне 60 см, а за трева – поне 40 см.
• При строежи над 2 декара – задължителен резервоар за дъждовна вода и използването ѝ за поливане на зелените площи
• Отстояние на дървета от сгради – 1.5 м. или и 3 м., ако дървото стига 5 метра.
• Отстояние от бордюри – 70 см.
• Отстояние от пътни платна – 2 м.
• Отстояние от откоси и тераси – 1м.
• Отстояние от стълбове – 4м.

Тези изисквания не значат, например, че не може да се засади дърво точно до бордюра на пътя без достатъчно почва. Безсмислено би било, защото ще изсъхне, но също така не следва да се брои при смятането на озеленяването. Това е важно, защото освен дялът земя като зелена площ има изискване и какъв процент от нея е във висока дървесна растителност. За широколистни дървета с височина между 3 и 5 м. на 12 годишна възраст броят 12 кв.м. площ за това изчисление. Над 5 м. – 20. При иглолистните е съответно 5 и 7 кв.м.

Ключов аспект тук е, че доста от тези изисквания влизат в сила през юли 2023, т.е. за разрешения за строеж издадени преди това важат старите разпоредби за отстояния и почвен слой. През 2019 г., например, изискват да има почвен слой от поне 60 см., а когато е не по-малко от 30 см. площта важи с индекс 50% към общия коефициент на озеленяване. Отстоянията от бордюри, стени и тераси обаче са били същите.

Трябва да се разбере също, че плановете не са абсолютни. Това е просто илюстрация как си представят, че ще стане озеленяването, но на терен може да се окаже друго. Аналогично скиците къде ще бъдат сградите почти никога не отговарят в мащаб – отстоянията не са същите, височината не е тази и прочие. Затова ключовия момент е при приемане на обект на груб строеж да не се гледа по документи, а да се измерват реалната височина и отстояния. Аналогично при премателната комисия не се гледа дали точно в това пространство има дърво, а колко са на брой, дали са същия вид (има значение колко големи ще станат) и дали почвения слой и отстоянията са правилните.

Защо не виждаме тези планове?

Най-честата причина за отказ при поискване на тези скици, е че се засягали правата на трети лица. Това са инвеститорските компании и архитектите. Те от своя страна изрично са искали да не получавам плановете за озеленяване. Доколкото не изясняват никога в отговорите си точно какви права биха били засегнати и по какъв начин, може само да гадаем, че всъщност замесените се притесняват от разкриване на нарушения.

Подобни откази са доста спорни, защото става въпрос за документи неразделна част от строителните книжа. ЗУТ изрично посочва, че поне част от тях трябва да се публикуват в регистъра (когато види бял свят), т.е. са публични по дефиниция. Отделно свободно може да се използват в рамките на административен процес и производство, част от който спокойно да изиска публичността им какъвто вече в случая с исканията за промяна на ПУП и други аналогични скици от същите инвестиционни проекти. Няма основателна причина да се прилагат тези правила за публичност за едни чертежи, а не за други. Най-вече законът за достъп до обществена информация предвижда, че дори да има съмнение за засегнати права, при надделяващ обществен интерес може да се предостави достъп при минимизиране на предполагаемата щета. Т.е. могат да редактират имена и елементи, които ги притесняват и пак да предоставят скиците.

Експлоатиране на авторски права за прикриване

Попаднах и на друг аргумент – авторски права. Законът третира архитектурните планове и всичко свързано с градоустройството по любопитен начин. През последните 10 години са вкарани множество стратегически промени, които силно ограничават разпространението на архитектурни планове освен, ако изрично не се изисква от друг закон – например както ЗУТ дава възможност това да се определели с наредба. Тук ограничението сериозно надвишава опазване на имуществените и неимуществените права. Забранили са притежанието на копия от архитектурни планове дори за лична употреба без търговска цел.

Както се сещате, в тази хипотеза попадат и плановете за озеленяване като част от архитектурния проект. Те съдържат лични данни като кой ги е изготвил и подписал. Тези данни стандартно се заличават по GDPR. Това от своя страна създава интересна хипотеза – ако все пак получа тези скици със скрити имена и подписи, мога ли да спазя Закона за авторските права и да опиша както съм задължен източникът и авторът му, когато не го знам.

Голяма част от възможностите за т.е. „безкористно използване“ на авторски материали като журналистически материали, критика, сатира и прочие нарочно и изрично изключват тези свързани с архитектурата и градоустройството. Трудно ми е да определя тези точки като лобистки опити да се скрие ключова за обществото информация злоупотребявайки с принципите на авторското право. Аналогичен случай имах преди години, когато направих карта на разрешителните за сеч в България и няколко лесовъда ме заплашиха със съд, тъй като имали авторски права върху актовете и никой нямал право да ги използва без тяхно съгласие.

Административни документи в квантова суперпозиция

Всичко описаното до тук не важи за официалните актове и документи издадени от различните институции като част от административния процес. По принцип всички те са по подразбиране публични и специално тези по ЗУТ трябва вече да се публикуват от общини, ДНСК и министерства. Някои, които засягат вътрешни процедури и актове стават публични и обект на поискване по ЗДОИ две години след издаването им. Дори за тях никой държавен служител няма право да откаже предоставяне на вътрешните номера на такива документи, както и да признае съществуването им, освен ако не са засекретени. Тук няма значение дали същите се отнасят или засягат трети лица.

Това значи, че документ като протокола от държавната приемателна комисия, разрешението за ползване и всички документи издадени от общината и ДНСК следва да са публични и то най-късно две години след датата. Отделно копия от протоколите се дават на подписалите ги страни и членове на комисията.

Именно заради тези важни аспекти обжалвах два отказа на ДНСК да ми предоставят точно такива актове издадени от тях, както и протоколи по приемане. В тях се съдържа ключова информация какво са видели, какви забележки са имали и кой се е подписал, че всичко е наред. Делата са насрочени в рамките на следващия месец и се надявам до края на годината да имаме резултат.

Компромисният път

Авторските права в България са доста строги и подобни тенденциозни ограничения специално за архитектурата съвсем естествено притесняват всеки. Дори когато няма зла умисъл и опит за прикриване, това механично води до отказ от действие „за всеки случай“. Както споменах, ЗДОИ дава възможност да се търсят алтернативи при надделяващ обществен интерес. В случая несъмнено има такъв предвид изложеното в началото на този текст. Затова на няколко поредни искания за достъп до обществена информация от Столична община ми дадоха възможност да видя все пак плановете за озеленяване. Условието бе нямам дигитално копие, да ги чета само физически на място и да не правя снимки.

Това ми позволи да видя истинските параметри, разпределени на озеленяването, колко дървета, вертикално озеленяване и отстояния са обещали, както и как тези планове са се променяли с времето. Това е важно, защото често не знаем какво търсим докато не го видим. Не стига просто да се искат няколко числа от документите. Пробвал съм и дори такива са ми били отказвани с аргумента, че не им била работа да ровят по дигиталните архиви. Тази седмица получих такъв отказ по свързана тема, за която ще пиша също скоро. Нямах възможност да видя също протоколите от приемателната комисия, защото те са били при ДНСК, а районната администрация, където са разглежданите сгради и е била страна, отрича да има копие.

Затова в следващата част на тази статия няма да мога да ви покажа самите планове. Първо, защото години наред получавах откази от вече бивши главни архитекти. Второ заради ограниченията в закона за авторското право целящи именно избягване на подобна прозрачност. Трето, защото все още нямаме публичен регистър по ЗУТ, който да се надгради да включва документи защитаващи обществения интерес заедно с други подобни като транспортния анализ и становищата за пожарна безопасност.

Този начин на предоставяне е силно ограничаващ, най-малкото защото мога само да преразкажа какво съм видял на база няколко числа в наредбата. Ландшафт архитект би хванал с един погледа всички нередности, ако документите бяха публични. Все пак, Столична община направи една крачка повече от всички други институции и предишни администрации и ми даде поне някакъв достъп. Следващата стъпка би била довършването на регистъра по ЗУТ от Шишков и изискване да се качват този тип документи там.

В близките дни ще публикувам следващата част от темата, че която ще покажа с конкретни примери какво видях, какво липсва и защо е толкова нужна прозрачност и безкомпромисност.

В събота реших да мина през отсечката на Зеления ринг в Изгрев и Слатина, за която от общината през страницата си за проекта за Зеления ринг писаха, че ще се ремонтира и доведе до временно състояние, за да могат феновете да стигат по-лесно до европейското по волейбол в Арената след две седмици. Това всъщност е много добра идея, тъй като всеки път като има събитие там тротоарите и пешеходните пътеки около кръговото на 4-ти км. се препълват създавайки опасност както за пешеходците, така и блокирайки движението.

Отсечката е от началото на хотела на Тиков до края Арената. Вижда се, че са сложили бордюри и вече е насипан част от чакъла. Хотел East Plasa партнирали като ще предоставят достъп за 10 метра през имота си и ще изградят стълби до нивото на зеления ринг. Това, всъщност, е най-малкото, което следва да направят предвид, че изсякоха дърветата там, унищожиха почвения слой и са оставили строителни отпадъци в края на разчистената площ докато строяха хотела си.

Попитах и ми отговориха, че няма да се слага асфалт и бордюрите са само, за да държат чакъла. Лампите са също временно докато не се реши как да изглежда цялата отсечка от гара Пионер. Събитията за обсъждане на плановете щели започнат през септември. Питах и какви са плановете за минаване с колело или детска количка и отговориха, че се обмисля и това.

Ако искате да стигнете до същото място. Единственият начин в момента е да влезете откъм ул. Любен Русев – където е Топлофикация и където районният кмет на Изгрев иска да му строи частник ново кметство по схема кон за кокошка. Там има едно мостче (единственото водещо до бъдещото кметство), по което ще стигнете до още неразчистената част от зеления ринг. Завивате надясно и ще ви пречат само строителните отпадъци от строежа на East Plasa. Ако се разчистят бетонните блокове, ще може да се минава с колело и от там.

Има една пътека вляво, която обаче стига до частен имот (дясното кръгче на последната снимка). Би трябвало да може да се влезе и от пътека още на изток, но общински имот-улица стигаща до зеления ринг е застроена с вход на гараж (лявото кръгче). Не е ясно дали и как е позволено това, но ще трябва да се разруши.

Всъщност, докато бях в Зеления ринг видях поне три случая на незаконно строителство или нарушения в готови сгради. Разпознават се с просто око. Когато районният ни кмет, на когото са разпределени от call.sofia тези сигнали, неизбежно слезе да се снима за фейса след две седмици на вече свършената работа, надявам се да ги забележи и най-вече да ги санкционира. Ха дано, ама надали.

Още статии свързани с темата за Зеления ринг може да прочетете тук:

• Зеленият ринг в София vs. „ма туй си е мое бе“
• Зеленият ринг на София и елементарното беззаконие закотвено около него
• Възможно ли е градската среда да изглежда добре с ниски местни данъци?
• Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София
• Запечатаната земя на София

Всички забелязваме колко много реклама – най-вече такава на хазарт – има по улиците и пътищата на страната, по билбордове, фасади, покриви и какво ли не. Наскоро реших да науча повече как се получава така. Разгледах първо положението в София и създадох инструмент, с който всеки може да провери какви разрешения за реклама има около него и да подаде сигнал, ако вижда нередности. Аналогичен проблем има във всички български градове, но там липсват документи и данни, които да позволят такава прозрачност.

Обърнах се към билбордовете извън населените места на България, защото там виждаме преобладаващо реклама на хазарт и пренасищане. Както и преди, направих карта, която показва различни аспекти на проблема. Ще опиша методологията и какво показва по-късно. Ще започнем с проблемите, за които научих.

Практически всички са незаконни

Билбордовете извън населените места, а в някои случаи и в тях, следва да отговарят на Наредбата за специално използване на пътищата. Чл. 13 на тази наредба описва как се изграждат и пускат в експлоатация тези съоръжения. На практика фирмите плащат такса и минават многостъпков процес на одобрение при Агенция пътна инфраструктура. Няма значение дали билбордът ще е на частна, общинска или държавна земя – АПИ трябва да одобри и прибере такса, тъй като е край пътя. Същото се отнася впрочем и за бензиностанциите и крайпътните заведения.

Тук се сблъскваме с първото масово нарушение. Чл. 56 на Законът за устройството на територията позволява да се слагат такива преместваеми обекти, но ясно посочва, че разрешение за това може да се дава единствено от общината. Наредбата, по която оперира АПИ, сама споменава ЗУТ, не може да отмени закон и не дава право на АПИ да издава разрешителни за строеж. Всеки един от тези междуградски билбордове освен разрешение за специално ползване от АПИ следва да има и разрешение за поставяне от съответната община по проект.

Не открих нито едно разрешение за поставяне на билбордовете в данните на АПИ. Най-лесно беше да се провери в София, където Столична община отговаря за издаването на такива в началото на магистралите. В други общини беше значително по-трудно като повечето въобще не публикуват тези документи. Всички са задължени да ги качват в публичния регистър по ЗУТ. Наредба по него беше пусната най-накрая за обществено обсъждане от служебния кабинет на Гюров и от месеци чака един подпис от министър Шишков. Този регистър ще позволи лесно да се провери законността на всички тези и много други обекти и строежи. Именно това е и причината да беше бавен с години и да се отлага отново и при кабинета на Радев.

Вторият проблем са търговете. Не може да се използва държавна или общинска земя без да е проведен търг. Пътищата на страната са на държавна земя, а мнозинството от билбордовете са в същите имоти или на съседни общински. АПИ не е собственик на тази земя и няма право да я отдава. Това следва да прави областните управители или в случая на общинската земя – търгове към общината. Не открих в публичната информация за търгове нещо свързано с тези билбордове.

Състояние и обезопасяване

В данните на АПИ открих информация за местоположението и състоянието на 3783 билборда. Към средата на август 11 от тях са повредени. 369 или почти 10% са опасни, но необезопасени. Още 367 са обезопасени. Необезопасените са предимно около Стара Загора, Русе, Благоевград и Варна. Отговорност за това би следвало да е на собствениците и АПИ, а не на общините, които както описах по-горе изглежда не са включени в процеса.

102 или 2.6% са с изтекло или прекратено разрешение от АПИ. При 55 или 1.5% са намерени несъответствия с наредбата като недостатъчно отстояние от възли, пътя или един от друг. Към средата на август във фаза на проектиране са били 23 нови билборда.

12% от рекламите са мегабордове – онези най-големите на високи пилони. 27% са големи билбордове. 56% са малки билбордове, а останалото са табели и други видове реклама.

Ключовата 2027-ма

Чл. 16, ал. 4 от НСПП определя, че срокът за разрешението за специално ползване е 10 г. Това е различно от разрешение за строеж или поставяне, срокът на които се различава. В София, например, е 5 г. В данните на АПИ има дати на такова разрешение за 3600 обекта. Тук виждате разпределението им по години.

От тях е видно, че огромна част са издадени 2017 г. Всъщност, 61% от разрешенията за всички билбордове извън градовете изтичат до края на 2027 г. Интересното е, че още 12.5% са по-стари и би следвало вече да са изтекли. Само 20% тях обаче са отбелязани като такива. Това значи, че вероятно договорите им са подновени без да е отразено изрично в данните.

Това прави 2027-ма особено важна, защото позволява сериозно намаление на специалното използване на междуградските пътища и магистралите по този начин. Предвид какво знаем за АПИ, интересите и влиянието на хазартния бизнес, вероятно може да очакваме сериозно преразпределяне на пазара на билбордове извън градовете. Тук не трябва да забравяме и ролята на фирмите опериращи билбордове из страната в предизборни кампании – те са сред основните фактори в такива кампании и не са регулирани от ЦИК за разлика от електронните медии – нито като достъпност, равна представителство или дори цена и произход на средствата. Видяхме го ясно при последните парламентарни избори когато огромна част от билбордовете извън градовете бяха обсипани с послания именно на Радев, финансирането за което така и не беше осветено. Всякакви действия в посока регулиране на този бизнес неизбежно следва да се гледа и през тази призма.

Собственост

От данните на АПИ е изключително трудно да се прецени кой оперира различните билбордове. Има множество свързани фирми, някои са вече преименувани или закрити. Заради грешки в данните като изписване на имена на фирми и ЕИК се наложи да проверя и поправя 10% от записите. Дори тогава беше трудно да се прецени чии са всъщност рекламните обекти.

Затова се обърнах към самите компании и какви рекламни площи продават. Събрах данни за шестте най-големи, за които има публична информация. DMD Consulting, Mart Media, Метрореклама, Sun Ooh Media, Metropolis и JCDecaux. Не успях да свържа данните им с тези на АПИ тъй като нямат общи идентификатори и координатите в много случаи не съвпадат. Затова на картата се зареждат като отделен набор от данни.

Ще видите също на картата, че се показват билбордове на тези фирми, които са в градове. Успях да разгранича кои са в населени места и кои са извън. Оставих всички на картата, за да стане видимо присъствието и това разграничение. По публичните данни DMD, например, има 227 билборда и всички са извън градовете. Аналогично изглежда е положението със Sun Ooh Media с 116 билборда. Половината от 381-те билборда на Mart Media са извън градовете, също както 22% от 701-те билборда на Метрореклама и 26% от 311 билборда на Metropolis. JCDecaux имат само 18 билборда извън градовете от общо 1233, което прави 1.5%. Само първите пет фирми управляват 20% от билбордовете в страната и то изглежда на местата с най-голям трафик – по магистралите и морето.

Десетки пъти повече билбордове

В данните на АПИ виждаме разрешенията им за специално използване, също и данни къде са предвидили да позволяват още билбордове. Това са пространства предимно в държавна земя от двете страни на пътища и магистрали. По наредба има изисквания за отстояние 1500 м. от пътни възли на магистрали и 500 м. от кръстовища на други пътища. Виждаме обаче на картата им, че са отбелязали такива места за бъдеща реклама включително вътре в самите пътни възли. Както споменах по-горе, има и доста изградени вече билбордове, които не отговарят на тези изисквания.

Общата дължина на тези пространства е 62504 км. В това число включваме отсечка и от двете страни на пътя. Би следвало билбордовете да са през 300 метра на магистрали и 200 метра на други пътища, но нека приемем 500 м. отстояние като консервативна оценка. Това означава, че ако рекламният бранш има финансов стимул, би имал възможността да изгради 125 хиляди билборда в страната. Това число изглежда невероятно, но при сегашната процедура и условия на АПИ е не само реалистично и дори консервативно като оценка.

Към този момент имаме данни за 3783 билборда, което прави 3% от тази оценка. Вече ги виждаме на всеки ъгъл по пътищата на страната и дори да стигнем до 10% от разрешеното по наредба. Това означава три пъти повече реклама, разсейване на пътя и почти само хазарт пред очите на пътуващите.

Тук пак трябва да напомня, че АПИ няма право да дава разрешение за строеж нито на 125 хиляди, нито на 3 хиляди билборда. Те могат да позволят само да са до пътя. Разрешението за поставяне или строеж може да се издаде единствено и само от общините. Ако се спази това правило, почти 3800 билборда из страната трябва да се демонтират ведната и да се започне процес отначало всяка община в територията си да ги одобрява.

Методология

Данните на АПИ взех от публичния ГИС сървър. Там има още много информация, включително указателни табели, крайпътни обекти и самата пътна мрежа. За рекламните съоръжения и местата за бъдещи такива има два отделни масива. Единият е този показан на тяхната карта, данните от които разглеждам тук. Другият има доста повече данни, които изглежда обаче са архивни и не мога да потвърдя като точност.

Като цяло проблемът с качеството на данните съществува и тук. Информацията се обновява на ръка, което е трудоемко и води до грешки. Обсъждах това в статиите ми за външната реклама на София и изследването на свлачища в страната. В записите за тези билбордове има доста информация, включително бележки за предишни собственици. Споменах по-горе обаче, че имената им са изписвани по няколко различни начини, а ЕИК номерата липсваха или бяха сгрешени в 10% от записите. Поправих ги на ръка като оставих данните където фирма подписала течащ договор за билборд е вече затворена. В такива случаи се оказа, че често билбордовете са купени от друга фирма поела контрола над тях и изглежда АПИ не е обновила новото обстоятелство.

Друг проблем, който открих, са около 50-тина ЕГН-та на частни лица, собственици на фирми или други. Поне 60 от билбордовете са изградени от частни лица, а не фирми по данни на АПИ. Има и много малки фирми, които са направили такива в имотите си или в конкретен район. Всички тези над 3700 билборда се притежават от 685 юридически лица. Това е поне според собствените данни на АПИ, което може би значи, че толкова са подписали договор. Възможно е и често срещам, че след това са препродавани на някой от големите оператори.

Всичко написано до тук като изводи и статистика се базира на собствените данни на АПИ. Както с други карти и анализи, които съм правил, те са толкова точни, колкото самата агенция създава информацията си. Доколкото е видно, че само част от полетата в ГИС сървъра им са видими на публичния портал, може да предположим, че останалото е предимно за вътрешна употреба и представлява поглед над оперативната им дейност. Ако това предположение е вярно, то изводите тук отразяват директно това, което АПИ знае за билбордовете в страната.

Данните за собствеността взех от портали за продажба на рекламни пространства и посредници. Такива далеч не са достъпни за всички оператори на билбордове, затова не мога да твърдя, че картата предоставя представителна извадка в тази категория. Показва обаче добре разпределението на обекти в и извън градовете и как има фирми представени в различни райони или предимно извън градовете или в тях. Ако са ви известни други такива фирми и масиви от данни, изпратете ми ги и ще се опитам да ги добавя.

Местата, където АПИ предвижда, че може да се поставят реклами, са също достъпни на портала на АПИ. Поради огромният обем данни обаче не са налични все още на картата. Ще обновя тази статия като успея да ги добавя така, че да е разбираемо.

Представяне на данните

Картата, в която събрах данните, е в стандартният формат на всичко, което правя в последните години. Горе вляво има бутони за обща информация, смяна на базов слой със сателитни снимки от Google и фокусиране на картата върху собственото местоположение.

При натискане върху някой билборд се показва подробна информация за него. При данните от АПИ тази информация е разделена на три раздела – общи данни за статус, опасност, собственик и площ, след това подробни данни за разрешението и възможни несъответствия с наредбата и накрая бележки и информация кога е създаден записът. Втори и трети раздел се отварят като натиснете на заглавията. Когато разглеждате собствеността се показва наличната информация за билбордовете според каквото е публично достъпно.

Легендата показва начини на категоризиране и съответните категории. Натискане върху вида категории сменя цветовете на картата според категоризацията. Първите три са от данните на АПИ. При изгледа за собственост се сменят данните към агрегираните от публични източници. Когато натиснете някоя категория се показва само тях изключвайки останалите. За да включите други към този изглед натиснете тях. Когато остане една да бъде скрита се връща изходното състояние показвайки всички.

Картата може да разгледате тук или да я отворите на цял екран.

Следващи стъпки

Имаше много запитвания дали мога да направя карта подобна на тази за София и за други градове. Споменах по-горе, че разрешенията за поставяне са скрити в много общини. Задължени са да ги публикуват, но наредбата за регистъра по ЗУТ се бави. Повечето нямат и регистър на рекламните обекти както в София, който макар и неточен все пак съществува. Данните за собствеността от самите оператори и посредници помага в тази насока и за следващата статия в поредицата ще започна работа по този масив от данни. Ако имате още източници, които не виждате или идеи как може да се агрегира тази информация, ще се радвам да споделите в коментарите.

Както обещах преди две седмици, в тази статия се концентрираме върху билбордовете извън градовете. Не е тайна, че повечето от тях са заети с реклама на хазарт. Тук НАП има важна роля, която не изпълнява. Едно от извиненията, които са давали в интервюта, отговори по ЗДОИ и включително на депутати е, че нямат данни къде и колко са тези билбордове. Наивно е да се смята, че това извинение е нещо повече от прикриване на желанието за бездействие и обслужване на интересите както на операторите на билбордове, така и на хазартния бизнес. Ако наистина липсата на данни е пречка. На драго сърце бих предоставил всичко, което съм събрал.

Както в предишната си статия, така и сега поставих под съмнение законността на голяма част от рекламните площи. Всъщност, на база публично достъпната информация може да твърдим, че почти няма билборд извън градовете, който да е законен. АПИ е иззела функции по ЗУТ и изглежда няма община, която да им се опълчи. Премахването на незаконни билбордове и преместваеми обекти е проблем като цяло – скъпо начинание е усложнено допълнително от АПК и бавните и непостоянни административни съдилища. Отделно държавата и самите общини следва да правят търгове за поставяне на такива обекти. Това не се случва и отново е оставен АПИ да вършее.

Докато работих по тази карта в последните дни излезе слух, че кабинетът на Радев обмисля забрана на рекламата на хазарт в градовете. Това остава рекламата им съвсем да залее билбордовете, които изброявам горе. Такава идея е била прокарвана и в миналото без резултат по разбираеми причини. Данните на АПИ и тези за собствеността показват, че това обслужва точно определени бизнес интереси, както и че ще засили стимулът да се изграждат още хиляди до десетки хиляди билбордове на всеки 200 до 300 метра междуградски път. Промяната, ако наистина сериозно се обмисля, е несъмнено лобистка и се прави точно в момент, в който пазарът се преразпределя.

По-важното обаче е, че подобна мярка би била дим пред реалният проблем – огромната щета за обществото и печалби, които този бизнес прави. Несъмнено има постъпления за бюджета, които далеч не са дори реалните суми, които следва да плащат. Дори така те са на практика данък уязвимост и данък бедност. Заедно с бързите кредити, телефонните измами, цигарите и вейповете хазартът има най-голяма роля в разрушаването на финансовата стабилност и живота на стотици хиляди български семейства.

Петте процента ограничение за рекламите беше приемлив компромис. Предвид невъзможността, а явно нежеланието да се съблюдава и санкционират нарушителите, единственото възможно решение е пълна забрана за реклама на хазарт. Всичко останало е нищо повече от обслужване на лобистки интереси.

Преди две седмици писах как за кратка отсечка в София преброих 28 билборда. Повечето рекламираха хазарт, което е забранено по закон. Закон, който изглежда никой не спазва и никой не налага. Както доста други преди мен се запитах как е възможно това. НАП са се извинявали в миналото, че тия не били баш реклама на хазарт, а и не знаели къде и колко са всъщност билбордовете. Затова реших да отговоря на този въпрос. Като за начало за София.

За целта свалих данните на Столична община за билбордовете от слой на iSofMap. Там открих 468 билборда на общинска земя по предварителна схема приета от Столичен общински съвет преди доста години. Заедно с тях са отбелязани 976 билборда на частна земя. Забелязах, че много рекламни пространства, които виждам, ги няма на тази карта и добавих данните от GovAlert за всички разрешения за поставяне, в които се споменава „реклама“ под някаква форма. Това добави още 1355 записа към данните.

Така получих 1917 точки на картата. Подробности как съм ги обработил и методологията ще прочетете след малко, но същественото е, че минавайки из града в последната седмица виждах билбордове на всяка от отбелязаните точки. Изключенията бяха единици, но за сметка на това виждах доста рекламни пана, които не бяха на картата. Ярък пример е установената за незаконна видео рекламна стена на Тиков на 4-ти км.

Но от данните видях нещо също толкова притеснително – над една трета от билбордовете и рекламите по сгради в София са с изтекли разрешителни и няма данни да са продължавани. Някои са изтекли в последните три месеца, други – преди години. Още 59 изтичат до края на годината. Отделно повечето от онези по общинска схема или 27% от всички са изтекли или ще изтекат скоро, а не изглежда да има дискусия или план какво да се прави с тях.

Затова нека се вгледаме по-подробно в данните, какво знаем, какви са известните проблеми и какво е неизвестно по темата.

• Източници и методология
• Карта и сигнали
• Оперативни и нормативни проблеми
• Какво следва да се случи?

Източници и методология

Както споменах по-горе, основните данни идват от картата за реклами и преместваеми обекти на Столична община. Изключвам от там схемите за поставяне на маси. Разрешителните за ползване взех от регистъра на НАГ като ги свързвам с поземления имот през алгоритъма на GovAlert. Ще ги намерите също на картата с документите от градоустройството. От тях взимам само тези споменаващи реклама в описанието.

Данните от iSofMap имат няколко особености и проблеми. Първо, няма много информация за схемите на билбордове на общински парцели. В доста от записите липсва и последната цифра на разрешението и затова ще видите въпросителна в картата ми. Повечето са обаче на около 10 години. Доколкото разбирам, много от договорите са изтекли, но са оставени в сила, докато не истекат останали и се реши какво да се прави за всички пространства.

За рекламите на частни парцели знаем повече. Вторият проблем е, че много разрешителни налични в НАГ липсват на картата, както и много рекламни пространства. Точките на тази карта показват конкретните елементи като някои са с общо разрешение за поставяне. Обединявам ги на картата само, когато географските координати са еднакви, т.е. са практически един до друг.

По номера на разрешителните свързах повечето от тях с регистъра на НАГ, т.е. може да достъпите самия документ. За 68 от тях или 8.1% разрешителното не е публично. Всъщност, става въпрос за 46 разрешителни, защото няколко от тях са за повече обекти. Всеки служител издаващ такива документи е длъжен да го публикува в регистъра, т.е. говорим за пропуски или умисъл. Не са дори стари разрешения – някои са от 2012, но има и такива, които все още са валидни от 2023 и 2024 и също липсват. Липсващи документи в регистрите на НАГ не са изключения обаче и особено такива за поставяния съм засичал неколкократно да се укриват, особено покрай обекти на Национална спортна база в Изгрев.

Тук е важно да се спомене и срокът за валидност на разрешенията. Докато при общинските схеми за поставяне е доста мътно какво се случва, тези на частни земи се издават със срок от пет години. Този е намален от 10 години с решение в средата на 2018-та и влиза сила през септември същата година. Т.е. би следвало разрешения за поставяне издадени преди септември да са с 10 годишен срок. Например, разрешението за светещия надпис на Артекс над първия Диамант е издадено през юли 2018 и важи още две години, освен, ако живеещите в сградата не решат да прекратят договора за надписа, по който би следвало да получават наем. Подалите след септември следва да са с 5 годишен срок.

Практиката е друга. Първо, че за смятане на кой режим се използва е взета не датата на заповедта или обсъждането в комисия, а датата на подаване на заявлението. Един пример тук е покривна реклама над сградата на Джъмбо на бул. България. Има обаче няколко случая, в които тогавашния главен архитект Здравков е налагал двоен стандарт. Някои подадени през август са получили 5 години срок, а други като надпис на Harmony Group на офис сграда на бул. Черни връх има срок от 10 г. независимо, че молбата е подадена през октомври. Заради тези противоречия прегледа всички разрешителни издадени през 2018 и 2019-та и отбелязах какъв е реалният срок. Някои са издавани с 10 годишен срок чак през март 2029-та.

По номерата на разрешителните свързах линковете в регистъра с точките от картата с преместваемите обекти от iSofMap. Както спомена горе, за някои разрешения има отбелязани повече точки, тъй като са позволени повече рекламни обекти. Така 721 разрешения бяха свързани с 839 точки на частни имоти. Когато обаче подобно свързване не беше възможно в 610 разрешителни, не можех да отбележа точното местоположение на рекламата. Затова ги сложих в центъра на парцела и при натискането му се показва цялата зона, където би могъл да бъде. Докато някои парцели са малки, други са значителни и имат по няколко билборда. Това има страничен ефект, че една точка може да разрешава няколко билборда пръснати из голям имот, а на картата да стоят като една точка. Това произтича от липсата на актуални данни в НАГ.

Друг проблем е, че някои билбордове и други рекламни елементи имат няколко поредни разрешителни, някои изтекли, а други – не. В данните на iSofMap те са като отделни точки с няколко метра разстояние. По контекста се разбира, че става дума за същото място или същия обект. В други случаи това не е ясно. Когато такива точки са много близки, ги свързвам и показвам списък на разрешения за това място. Ако последното като хронология е още валидно, отбелязвам точката като валидна. В други случаи обаче има само изтекло разрешение в данните на рекламните елементи и откривам ново в регистъра с разрешенията. При вторите знам само парцела, а не точното място. Независимо, че бих могъл да ги свържа, ако в този парцел има само един рекламен елемент, това предразполага към грешки. Затова е възможно на места на картата да видите близко един до друг изтекъл билборд и до него в същия парцел нов валиден такъв. Макар да са доста малко тези случаи и бих могъл да ги разгледам един по един, не искам да правя предположения по заглавията и имената на фирмите и представих данните във вида и с качеството както са на страницата на общината.

Не на последно място, категоризирах някои от валидните разрешителни според това дали са билбордове или реклами върху сгради или на стени. Направих това отново по ключови думи и сложих филтри в легендата. Макар някои от тях да са реално фирмени надписи, това отново е реклама, която допринася до визуалното замърсяване на града, особено предвид, че повечето светят нощем.

Може да свалите таблиците с изходните данни за схемите за поставяне на общинска земя, елементи и разрешителни. Включил съм координатите и номерата на поземлените имоти.

Карта и сигнали

Поставих всички точки на карта аналогична на тези, които съм правил с подобни визуализации. От бутоните вляво може да смените базовия слой със сателитна карта на София и да фокусирате картата върху местоположението си. От легендата може да изключвате от картата различни категории реклами и разрешения.

При натискане на някоя точка се отваря известната за това място информация. Ако е само разрешение, на картата ще се покаже и района на поземления имот, където вероятно все още е билборда или рекламния обект. Ако виждате нарушение, може да натиснете на линк с указания как да подадете сигнал.

Тук може да разгледате картата, както и да я отворите на цял екран за по-удобно.

За разлика от другите проекти на отваряне на данни, този има заглавна страница представяща нещата различно. Тя започва с два бутона. Единият води към картата, а другият използва същите данни и местоположението на посетителя (ако разреши достъп до такова), за да установи най-близките рекламни пространства и дали са валидни. Показва ги в списък и натискане на някой от тях представя същите подробности и линк към документа, ако такъв е известен.

Под списъка и подробностите има указания как да се подаде сигнал към Столична община през системата Call.Sofia. С обновлението ѝ, линкът позволява предварително въвеждане на категория и подкатегория. Остава да се избере точно място, да се отговори на въпрос, че става въпрос за „Извършване на нерегламентирана рекламна дейност“ и да се попълни заглавие и описание. Съветвам да се добавя тага #noads, за да намирам по-лесно сигналите и да мога да ги покажа на картата. Важно е да се добави и снимка, на която се вижда улицата и съседните сгради, за да може ясно да се идентифицира за кой точно билборд става дума. Както сами сте свидетели има места из града с до 20 такива наоколо, което както затруднява свързването на сигнала с конкретен обект, така и още веднъж показва колко са излезли нещата извън контрол.

Трябва да подаваме сигнали, за да се установи дали тези обекти имат разрешения, дали са валидни въобще, но също и дали обектът отговаря на разрешението. Примерите в следващата секция показват, че намираме валидно понякога разрешение за малък едностранен билборд, а на място се вижда значително по-голям такъв. Ако отговорят, че има разрешение за поставяне, следва въпросът защо не е публично, както е нормативното изискване в общината и защо не присъства на картата с рекламите в София.

Оперативни и нормативни проблеми

Обществена тайна е, че много от рекламните площи са незаконни, с изтекли разрешения или че такива въобще не е трябвало да бъдат издавани. Системният контрол над тези и други преместваеми обекти е труден и както сам съм свидетел редовно, не се случва дори при подадени сигнали. Пример за това са проблемите със задължителното озеленяване на жилищни комплекси и строителство без разрешение от НСБ в Изгрев. Дори причината да се вгледам в тази тема – видеостената на хотела на 4-ти км. – беше установена като незаконна едва след множество сигнали от района. Въпреки това все още си е там докато сигналът пътува между офисите из НАГ. В този смисъл, за този портал, данните и евентуалните сигнали произтичащи от тях може да благодарим на Тиков.

Не трябва да гледаме далеч от този казус обаче, за да видим други проблеми. В рамките на кръговото на 4-ти км. се забелязват 15 билборда и една реклама на комин. На картата ги виждаме всички плюс няколко надписа на сгради. Поне три от тях са с изтекли разрешителни, а две от тях заедно с още едно с валидно разрешително до март 2028-ма са за едностранни билбордове. На снимките виждате последните три, които имат реклами от две или три страни.

В центъра на кръговото виждаме шест билборда по схеми за поставяне от общината заедно с още поне два малко извън кръговото. Всички са на общинска земя и в зелени площи. По наредба за ремонт и смяна на рекламите може да влизат и паркират тежки коли в зелените площи, както и да се изсичат дървета и друга зеленина, за да са видими тези и други реклами. Освен визуалното замърсяване, всичко това допринася и много до унищожаването на зелени площи. Тук не говорим само шест билборда, а стотици, които всеки месец налагат подобни действия на подобни места.

Следващите два примера пък показват как точките от картата с рекламите на общината се групират. В случая става въпрос за билбордовете по периметъра на мол СкайСити. Разрешението е за общо 19 такива пространства. Точките от данните на общината са 9 като няколко от тях събират по 2 или 3 билборда. Разрешителното за всички тях са изтекли преди три години след като са имали 10 години срок на действие.

Тук се сблъскваме с няколко проблема. Първо, както обсъдих преди не е ясно дали и колко от тези рекламни пространства имат нови разрешения за ползване, които по някаква причина не са станали публични. За онези 46 неизвестни попитах НАГ с номерата, за да се разбере дали е техническа грешка, не съществуват или е друго. Тук още по-ярко се вижда липсата на единния регистър по ЗУТ, който все още очаква подписа под наредба на кабинета на Радев. Писах за това покрай случая в Баба Алино. Този регистър следва да помести не само тези разрешения за поставяне, но и всички в цялата страна с ясна проследимост.

Лошото качество на данните личи най-вече в слоя с рекламите и преместваемите обекти, където много нови билбордове с валидни разрешителни липсват, а изтекли такива изглежда все още стоят. Не може да разчитаме на него като източник на реалното състояние в София и затова призовавам всички да се огледат и да подават сигнали.

Оперативно изглежда няма достатъчно проверки или поне резултат от тях. Възможно да е въпрос на капацитет или желание. Доколкото получих отговори, тази задача се пада на Столичен инспекторат, който следва да следи за изпълнението на задълженията по тези договори и разрешения. Възможно е да не са само те. Възможно е да страдат от същият недостиг на качествени данни кое е законно и кое не, с който се сблъсках аз. Фактите са обаче, че при редица сигнали дори за елементарни бутки и бариери или сеч на дървета, районно кметство, който единствен отговаря за издаване на такива разрешителни, пита установения извършител да предостави документ. Т.е. не си вярват на собствената деловодна система или не си спомнят какво са подписали и за кого. Вероятно е било на крак, вероятно нарочно не е входирано дигитално и направено публично. Надявам се да е просто тяхното разбиране за процеса, а не тупат топката докато всички забравят, за да не се налага да пишат акт. Такива случаи имам наскоро по сигнали за отрязани дървета в Младост и преместваеми обекти в Изгрев.

Лошата проследимост до сега, липсата на документи, отчетност и отговорност скриваше подобни случаи. Получих уверения, че новата система на Call.Sofia ще поправи това и следва да го тестваме. Трябва обаче да се вдигнем очи и да се огледаме и вместо да се ядосваме защо има повсеместни реклами на хазарт и следващото уж зелено бетонно туловище, да се запитаме защо въобще е бодната тази реклама там и не само дали е законна, а следва ли да е там въобще.

Тук стигаме до нормативните проблеми. И сега има законов път, по който да се получи разрешение за такива реклами. Този процес обаче от една страна е утежнен процедурно – комисия в НАГ за схемата и после отделно молба за поставяне. От друга времето за такова разрешение силно варира и е значителен източник на корупция. Както стана видно от решенията по времето на Здравков, срокът е даван както дойде. Тогава някои решения са били получавани месец след искане, а други – година и половина. Срокът трябва да е в седмици и да може да се продължи разрешение в рамките на шест месеца преди да изтече старото. Реалността обаче е, че за някои от тези билбордове, за които ще подадем сигнали, има молба за разрешение, която престоява с години, а обектът още си стои с погрешен претекст, че има производство по случая. Нищо, че вероятно не може да получат разрешение по принцип.

По принцип има редица ограничения, но далеч не са достатъчни, за да не се претоварва града с 1500 билборда закачени къде ли не. Скоро ще тръгне отново темата за тези общинските билбордове, но те са само малка част от всички. Липсва стандарт, който да се следва. Може да е визуален или метрика на площ. Разумно би било да се намалят рекламните площи най-малкото три пъти. Ако приложим стандартите на други големи европейски градове, както много обичат да правят общински съветници и архитекти, следва да забраним изцяло рекламата на покриви и стени на сгради и да има не повече от 100 билборда в града по булевардите.

Какво следва да се случи?

Първото нещо е да покажем колко масов е проблемът с незаконните реклами подавайки сигнали. Описал съм в проекта как може да стане това.

Второто е, че трябва да решим как искаме да изглежда градът ни – описан с билбордове и реклами по покриви или изчистена градска среда. Тук едни ще кажат, че това носи доходи на общината, а частни лица следва да могат да правят каквото си искат с имотите си. В действителност никой имот не е в изолация в града и трябва да се съобразява с останалите, а доходите за общината може да се компенсират с по-малки и незатормозяващи рекламни пространства. Тук следва да решим какви следва да са тези правила и да изискаме от Столичния общински съвет да ги наложи.

Трето, следва да следим пътят на сигналите, позициите на местните избраници, предложенията и дискусиите им. Често последните минават набързо и на тъмно защото обществото така и не разбира, че е тема в дневния ред или че това, което се готви ги засяга пряко.

Четвърто, започнах с темата за хазарта с причина. Рекламите на хазарт са основен двигател на всичко, което описвам и много от билбордовете са собственост именно на фирми свързани с хазартния бизнес. Докато рекламата на хазарт не бъде повсеместно забранена независимо къде се намира, няма да има решение този проблем. Заедно с бързите кредити и телефонните измамници, хазартът носи най-големи негативи за благосъстоянието на българското общество и особено най-уязвимите от него. Намирам за изключително цинично да се обсъждат акцизи и печалби за местна и централна власт в този контекст. Не по-малко цинично и опитите за триене на имиджа им чрез финансиране на спортни отбори и зали. Ако приемем всички тези като каквито са – просто реклама на хазарт и разпознаем щетата, която има върху обществото ни, то дори това би бил достатъчен повод да преразгледаме основно броя и разположението на рекламните площи в града.

Не на последно място, трябва да направим крачка назад и да разберем, че градската среда не е просто красива картинка, която виждаме само по рекламите на жилищни сгради, а съвкупност от планиране, изпълнение и контрол. Тук засягаме планирането и контрола по един елемент от нея – рекламите. Освен него има замърсяване на въздуха, водата, почвата, с шум и светлина, които влияят пряко на качеството на живота и здравето ни. Тук фактори са достъпността на средата, обществения транспорт, качеството на строителството и спазването на стандартите и прочие. Важен фактор е и озеленяването, темата за която ще засегна нашироко скоро. Не може да отмятаме с лека ръка който и да е от тези компоненти смятайки, че не е най-големият проблем. Това се случва всъщност с всеки един от тях един по един и накрая се чудим защо градовете ни изглеждат толкова зле.

Осъзнаването на проблема е важна стъпка, но често спираме там. Този път молбата ми е да направим следващите две крачки и да подаваме сигнали, да следим изпълнението им, да изискваме отговори резултат. Може би ще даде полезен пример за другите елементи на градската среда и модел за засягането на проблемите там.