Специалните разузнавателни средства – тайният контрол, подслушването – са един от важните инструменти на завладяната държава. Иначе легитимно средство за разкриване на тежки престъпления, СРС-тата са превърнати в инструмент не за правосъдие, а за държане в зависимост. Наскоро стана популярна и темата за масовото подслушване на съдии и прокурори, с което след това подслушваните се контролират – вкл. как да отсъдят или какво да внесат по определени дела.

Затова, като част от усилието за демонтиране на модела и за реформа в правоохранителната система, днес внесохме законопроект за изменение на Закона за специалните разунавателни средства, с който поправяме много дефицити, позволяващи злоупотреби. Законопроектът е дълъг и влиза в много специфични подробности, но ето няколко важни елемента:

1. Уведомления за използване на СРС след изтичане на достатъчно дълъг срок – когато някой бива подслушван или следен от държавата, но от това не последва наказателно преследване, той трябва да бъде уведомен за това (такива са препоръките и на европейския съд по две дела срещу България). Много често тези СРС-та изобщо не влизат в съд и остават да висят някъде като оперативни материали, които да бъдат ползвани „когато потрябват“ – за компроматни цели или за натиск, а обектът дори не знае, че е бил подслушван.

2. Случайно разпределение на даването на разрешение за СРС (сред кръг от специализирани съдии във всеки компетентен съд) – до момента само административните ръководители и техните заместници разрешаваха подслушването и следенето, като по този начин вертикалният контрол „политическо влияние във ВСС -> избор на административни ръководители -> подслушване“ беше постиган. С нашето предложение това се премахва, като все пак съобразява особеностите на материята.

3. Ограничаване на злоупотреби при подслушване на магистрати – премахва се една важна неяснота за разрешението при използването на СРС спрямо магистрати, както и се гарнатира по-строгият режим на разрешаване при подслушването на обект (помещение, автомобил), който обичайно се използва от съдия, прокурор или следовател (с това досега също се е злоупотребявало – подслушване на обект, без да се посочва, че той принадлежи на магистрат)

4. Унищожаване на неизползвани материали – поради сложната уредба, има редица вратички, през които направени записи и текстовото им представяне се съхраняват за неопределен период от време, въпреки, че на база на тях не се повдигат обвинения и не се предприемат последващи действия. Тези вратички се затварят, като вкл. се създава ад-хок комисия с представители на различни държавни органи, която да прави нарочен преглед и да предлага за унищожаване такива, които незаконно са „залежали“ някъде из службите.

5. Дигитализация, проследимост и сигурност – въвежда се отдавна чакания централизиран регистър на разрешенията за използване на СРС, като спрямо него, така и спрямо действащите системи в службите, се завишават изискванията за сигурност на достъпа (за да не седят пароли, залепени по монитори на разследващи) и за проследимост на достъпите, с гаранции, че никой не може да си зачисти следите.

6. Разширяване на правомощията на Националното бюро за контрол на СРС и върху достъпа до трафични данни – трафичните данни не са СРС, но са сериозно навлизане в личната свобода – на практика могат да се ползват за проследяване на движение и поведение. Към момента контролът върху законосъобразното и пропорционално използване на трафични данни е занижен (единствено в парламентарна комисия, която фактически не го упражнява, извън общи годишни доклади).

7. Необходимост от повече мотивираност на исканията и не продължителното съхранение – в момента законът не изисква изрично да се посочват мотиви за съпричасността на подслушвания към извършено престпъление; не се изисква периодичен преглед при дългосрочното съхранение за целите на националната сигурност – с тези допълнителни гаранции, които се предлагат със законопроекта, се намалява полето за злоупотреби.

Задкулисието работи с инструментите на тайния контрол, за да „вербува“ своите подизпълнители, които държи на къса каишка и разстанова по важни позиции в държавата. Нашата задача е да премахнем инструментите за тези злупотреби (без да счупим легитимното използване за разкриване на прстъпления и гарантиране на националната сигурност).

Материалът Ограничаване на злоупотреби с подслушване и следене е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Изкуственият интелект навлиза в много сектори, но един от тези, в които повишаването на ефективността има най-голям потенциал и технологията е най-развит вид, е ИТ секторът. Изкуственият интелект пише код сам, и макар писането на код да е само част от работата, това може да има сериозен ефект върху пазара на труда. Има и едно усещане сред хора в сектора, че тъсренето се охлажда и има съкращения извън обичайното.
Затова поисках от НАП данни за динамиката на трудовия пазар в ИТ сектора (можете да ги свалите тук) – брой трудови договори по месеци, за всяка от многото длъжности в ИТ сферата.

Резултатът е, че поне на този етап не се вижда ясна негативна тенденция – общият брой на заетите във всички длъжности за последните 3 години расте – от 84 хиляди през юни 2023 до 90 хиляди през май 2026 г., като ръст има всеки месец спрямо предходния. С изключение на последния – май спрямо април 2026 г, с 200 заети по-малко. Ще следя дали това е начало на негативен тренд или временна флуктуация.

Когато влезем на ниво отделни длъжности, картината е същата – ръст навсякъде в последните три години, и спад в последните 1-2 месеца. Спадът в последните 2 месеца на основните 2 позиции: „програмист софтуерни приложения“ и „разработчик софтуер“ е около 100 заети (от общо над 22 хиляди). Разбира се, това не са всички длъжности за програмисти – има „програмист уеб сайтове“, „експерт по проектиране и програмиране“, „програмист-аналитик“ и др. – можете да ги видите в качения по-горе файл.

Разбира се, данните не включват някои други начини на наемане в ИТ сектора – напр. консултанти чрез B2B договор, в който случай експертът е управител, и съответно не влиза в статистиката. Не влизат и граждански договори, и някои freelance отношения през платформи като upwork. Данните не включват и нетехнически персонал на ИТ компании (т.е. самият сектор е по-голям от 90 хиляди). Но дори без тези данни, трудовите договори са достатъчни, за да се отбележи тенденция. Разбира се, гражданските, freelance и консултантските договори в повечето компании се прекратяват първо (тъй като е по-лесно), а чак след това – трудовите. Така че кривата вече може и да е тръгнала надолу, просто през трудовите договори това се отчита със закъснение.

Изкуственият интелект е и възможност, и риск. Но секторът е гъвкав и силен и смятам, че ролята на държавата на този етап трябва да е единствено в облекчаването на регулаторната тежест, за да могат компаниите да са по-конкурентни на тези от други държави (дългосрочните политки по подготовка на кадрите са отделна важна тема)

Материалът Изкуственият интелект и пазара на труда в ИТ сектора е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

В дебата за избор на правителството казах следното:

Българските граждани дадоха абсолютно мнозинство на една партия.

И това върви с недвусмислен мандат за демонтиране на модела на завладяната държава. С мандат не за общи приказки, а за отдавна закъсняла промяна, за смели реформи в затлачени системи и за визия за България.

За съжаление, на база на представения персонален състав, на заявките (и на липсата на такива) и на действията на мнозинството дотук, имаме всички основания да сме скептични, дали този мандат от българските граждани ще бъде изпълнен.

Защото едва ли ще видим смели реформи от опитни бюрократи, вероятно съучаствали в затлачването на редица публични системи.

Едва ли ще видим пълно демонтиране на модела, когато иззад някои министри надничат стари кръгове от икономически интереси.

Едва ли ще видим промяна от “квотата” на Има такъв народ, които се оказаха най-голямото недоразумение в българската политика – при доста силна конкуренция за този приз – и бяха изхвърлени от българските граждани.

Но въпреки тези основателни опасения сме длъжни да пожелаем успех на правителството, защото ако то се справи, това ще е успех за България. А всички ние сме тук, за да успее България, без значение от скептицизма си към опонента.

В дебата за гласуване на предходния кабинет, свален след по-малко от година с масови протести, казах следното:

“Ще бъдем силна опозиция. Не деструктивна, не креслива, а такава, която показва, че може по-добре.

Няма да злорадстваме за всеки неуспех, да профанизираме трудните компромиси и да атакуваме малките неволни грешки. Но управляващите добре знаят, че различаваме неволните грешки от съзнателното потъпкване на обществения интерес.

Ще се противопоставяме остро на всички опити за дозавладяване на държавата и за укрепване на нелегитимните влияния.

Но и ще подкрепяме всички правилни политики, свързани с борбата с корупцията, модернизацията на страната, намаляването на административната тежест, оптимизацията на публичните разходи. Ще предлагаме решения, които са в духа на постигнатите широки, принципни съгласия.”

Казвам това и днес със същата убеденост. Защото сме последователни. През миналата година подходихме именно така – с конструктивни, разумни предложения. И с остро противопоставяне тогава, когато интересите на задкулисието изместваха обществения интерес.

Ще участваме в избора на Висш съдебен съвет, защото това е конституционното ни задължение и защото демонтирането на модела започва от там. Но изобщо не свършва там.

Ще участваме с конкретни предложения за премахване на инструментите за нелегитимно упражняване на власт и корупционните кранчета, овладяни до съвършенство от модела Пеевски-Борисов, но чакащи своя нов господар и брокер.

Ще подкрепяме всяка воля за ограничаване на публичните разходи и всяка друга трудна и закъсняла реформа.

Но и ще се противопоставяме на всеки опит за прегрупиране на олигархии и за договорки с предишните властелини на модела под фанфарите на внушителната изборна победа.

Ще се противопоставяме на всяко отклоняване от мандата за реформи и за елиминиране на завладяната държава.

Ще се противопоставяме на всеки опит българските граждани да бъдат разделяни и насъсквсни едни срещу друти от някой умел вицепремиер по пропагандата.

Ще се противопоставяме на всеки опит за завой на изток или за превръщане на България в троянски кон на външни сили, прикрит зад клишета за българския глас в Европа или зад имагинерни ползи от подмазване на агресори и авторитарни режими.

Дано не ни се наложи. Но с гласа си не можем да носим отговорност за бъдещите действия на чуждо правителство, когато избирателите са ни отредили ролята на опозиция. Затова няма да подкрепим предложеното правителство.

Все пак му пожелавам успех в трудната задача да премахне системните предпоставки за политическата криза, която го доведе на власт. Демократична България ще изпълним нашия ангажимент да сме силна опозиция, за да може и управлението да бъде по-силно.

Материалът Отново ще бъдем силна опозиция е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Център-дясното демократично пространство в България е минало през много перипетии. След 2001 г. е в непрекъснат цикъл от роене и последващо коалиране. А и преди това също – СДС става единен субект едва 1997 г., преди това е коалиция. И даже има няколко СДС-та.

В България факторът „новост“ дава електорален бонус, което стимулира възникването на нови субекти в същото пространство. Дори често (макар и невинаги) те да са формирани от бивши членове на някой от предишните субекти. Но това е еднократен бонус, след което нещата се връщат към изходното положение.

И също така, поради естеството на избирателите – с ценностите на свободата и демокрацията – тези субекти винаги са били идеологически вдясно от центъра (дори да са го отричали в началото).

Само че ролята на партиите е те да са устойчив инструмент за политическо представителство. Да осигуряват кадрово допълване, еволюция на позиции, устойчивост на ценности и приемственост на знанията за политическата технология. За да не се открива топлата вода всеки път, за да има трайна кадрова банка от проверени хора, за се намали лутането по политическия спектър.

В единен субект, разбира се, винаги има течения, различни мнения и вътрешна демокрация; спорове сред политически ангажирани симпатизанти защо един не е депутат, а друг е, защо е гласувано по определен начин и т.н. – и това е нормално, когато субектът е формиран на база на общи демократични ценности.

Затова съм убеден в предложението ни от Да, България да начертаем пътна карта към единен политически субект – една партия, която да включва партиите от коалицията и партии извън нея. И това да е дългосрочна инвестиция в инструмент на тази политическа общност, който ще може да се разширява. Защото можеш да се разширяваш само ако изглеждаш устойчив и ако не си зает с „опазване на периметъра“.

Още по-важен е такъв знак на фона на идващите президентски избори, където за първи път от много време имаме шанс за силен резултат.

А моментът е подходящ и по друга причина – предстои ни вероятно дълъг период в опозиция, защото за да падне правителство, излъчено от абсолютно парламентарно мнозинство на един субект, трябва да се случи нещо много кардинално. И в този период има време за формиране и укрепване на единния субект, за да е в пълна готовност за следващи избори. Сега е моментът да се мисли и действа стратегически, с дълъг хоризонт, загърбвайки дребнотемията и тясно-партийното его.

Материалът Към единен политически субект в център-дясно е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Благодаря на всички, гласували за ППДБ и особено на тези 13528, гласували за мен с преференция в София и още 1305 в Бургас. Ценим тази подкрепа и разбираме отговорността, която идва с нея.

Коалицията има ръст на гласовете с 62 хиляди и е единственият от субектите в предходния парламент, който има значим нетен прираст на гласове.

Но този резултат не е успех. Не е успех, защото хората не припознаха нас като годен субект да поеме управлението на страната.

И причините за това трябва да търсим в себе си. Нужно е да анализираме внимателно грешките и да предприемем корективни действия. Да отчетем проблемите в кампанията (разнопосочните послания, липсата на кохерентност на слогани, цветове, програми), за да сме в адекватна организационна форма, която да дава убедителна заявка за управление.

В парламента ще са налице 160 гласа, с които да бъде избран нов Висш съдебен съвет и съответно главен прокурор. С това не свършва демонтирането на модела, но е ключова стъпка, без която не може.

Още веднъж благодаря на избирателите за доверието. Ще действаме стриктно съгласно предизборните си ангажименти.

Материалът След изборите е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Темата с “влиянието в социалните мрежи” става все по-популярна, че чак Борисов ме е споменал вчера („Божанов разбира от тези неща, ама си мълчи“). И тъй като упражненията се вихрят по всички канали, а по анонимните сайтове има какви ли не измислици, вкл., че аз съм наел украински хакери за дискредитират опонентите ни, нека да дам моята гледна точка.

Докладът на BFMI и Sensika, който се цитира напоследък, наистина е интересен. Той е от преди няколко седмици и самият факт, че стана тема една седмица преди изборите е странен. Докладът показва, че хаштагът на Радев в ТикТок има 20 пъти повече гледания (близо 90 милиона) спрямо този на Възраждане напр. И изразява обосновани съмнения, че това не е само органично (отчитайки, че за периода на доклада не е ясно кой стои зад това съдържание).

Докладът посочва и ГЕРБ като бенефициенти на координирано неавтентично поведение, посочвайки и конкретни сайтове. Също така казва, че хаштагът на ППДБ е „отвлечен“ – ползва се, за да се злепостави ППДБ. И това е единственият отвлечен хаштаг в тикток, според доклада.

В същото време, ТикТок преди два дни обяви, че са свалени 34 фалшиви профила с 66 763 последователи, които са свързани с ДПС-Ново начало. Т.е. според ТикТок, които имат достъп до най-много данни за собствената си платформа, основен манипулатор е Пеевски.

Преди 2 седмици популярно стана и друго координирано неавтентично поведение – статуси на ИТН бяха харесвани масово със сърчица от профили с виетнамски, индийски и италиански имена – явно са си купили евтини тролове, които да им усилват съдържанието.

Виждаме, че почти всички (без нас) използват в някаква степен скрити механизми за влияние през социалните мрежи и неавтентично поведение.

Работа е основно на социалните мрежи да следят за това, тъй като те разполагат с най-много информация. Според ТикТок, 99.6% от сваленото съдържание е проактивно от тяхна страна, т.е. без да бъде докладвано от някого.

Този тип манипулации се борят с превенция. А когато социалните мрежи не се справят добре (Мета/Фейсбук продължават да не се справят никак добре), такъв мониторинг може да прави държавата и Европейската комисия. Да установява аномалии в поведението (без да прави оценка на съдържанието по същество и без да налага цензура). Борисов сега се жалва, но преди 2 г. не подкрепи мерки в тази посока. Българските институции нямат изграден капацитет за това и са само зрители – в този смисъл, служебният кабинет не може да разчита на вече изградени знания, умения и инструментариум за мониторинг и реакция.

Но дали има „румънски сценарий“ – не. Няма индикации за мащабна манипулация. Няма данни за ползване на рекламни мрежи (както беше в Румъния). Това, че всеки (без нас) се опитва да направи някаква мушенгия, докато не ги хванат и не им свалят фалшивите профили, е лошо и опасно. И призовавам всички политически партии и техните щабове и консултанти да спрат да го правят. Защото това се използва за подкопаване на доверието в изборите.

Призовавам и никой да не се прави на жертва и да не чертае румънски сценарий за изборните резултати. И нека също така да спрат спекулациите кой как щял да си изкара резултата на изборите – достатъчно се наслушахме на брътвежи за “пипане на кодове”, няма нужда сега и от такива за “пипане на алгоритми”.

Резултатът на изборите зависи изцяло от българските граждани, а нашата цел в кампанията е да им покажем кой къде стои по важните за страната въпроси. Влизането в конспиративни теории не е заместител на ясните политически позиции.

Материалът Влияние в социалните мрежи и „Румънски сценарий“ е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Вчера беше последният работен ден на това Народно събрание.

Малко числа: вносител (и съавтор) съм на 77 законопроекта. И на 40 предложения между четенията. Задал съм 172 въпроса на министри. Имам близо 400 изказвания в зала и в комисии.

Но числата не са най-важните за равносметката – важно е съдържанието и политическият прочит.

От съдържанието, като най-голямо усилие, мога да откроя закона за изкуствения интелект – технология, с която България изостава на всички фронтове, и е нужно насърчителни мерки на законово ниво, за да „не изпуснем влака“. Такъв позитивен дневен ред е нужен в политическия живот, защото непрестанното плюене не носи просперитет.

А относно политическия прочит – този парламент можеше да сложи санитарен кордон около пълзящото завладяване на държавата. И мнозинството в него отказа да го направи. Затова санитарния кордон го сложиха гражданите, които с многохилядни протести свалиха правителството, съучастващо в завладяването на институциите, така че те все повече да работят за частни интересни и все по-малко – за обществения интерес.

Едно от много малкото позитивни неща, което се случиха, беше еврозоната – успех, дължащ се на работата на много правителства, а и на нашия натиск върху разколебаното правителство в началото на мандата.

Извън това, дневният ред беше доминиран почти изцяло от желанията на Пеевски да я преяде с власт. И това свърши както винаги свършва – с протести, които го свалиха, и нелепи обяснения от трибуната как протестите били на Сорос.

Много от цитираните по-горе законопроекти бяха или с антикорупционна цел, или с цел дигитализация и модернизация, или с цел намаляване на административната тежест и провеждане на десни политики. Почти нито един от тях не беше приет.

На тези избори търсим подкрепа, така че всички нереализирани правилни, десни, антикорупционни политики да намерят мнозинство и да се случат. За да живеят българските граждани по-добре.

#7 #105

Материалът Равносметка за 51-ото Народно събрание е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Борбата с корупцията не е просто слоган, а конкретни действия. На предните избори имахме подробна антикорупционна програма. И макар и в опозиция, следвахме тази програма. Ето 20 антикорупционни законодтелни промени, които внесохме в рамките на този парламент:

1. Закон за здравното осигуряване – електронни уведомления към пациента за извършени здравни дейности, така че пациентите да контролират фиктивните дейности, чрез които се източва здравната каса (напр. болница казва на здравната каса, че сте в болница, а вие дори не знаете).

2. Наказателно-процесуален кодекс – ограничаване на държането на дела „на трупчета“, което е основен инструмент за натиск на задкулисно-завладяната прокуратура.

3. Закон за специалните разузнавателни средства – ограничаване на злоупотребите със СРС-та (напр. подслушване), тъй като нерядко вместо инструмент за доказване на престъпления, това се е превърнало в инструмент за събиране на компромати.

4. Закон за обществените поръчки – частни болници да правят търгове за лекарства, за да постигат по-добри цени, а не да възлагат на свързани фирми и така сами да определят цената, която здравната каса след това да има плаща.

5. Закон за управление на отпадъците – либерализация на режима за оползотворяване на отпадъци, което да доведе до намаляване на продутковите такси, които плащат всички, когато си купуват продукти, които оставят отпадък. Тези такси бяха вдигнати десетократно и това се отрази на цените, а причината беше, че едни мутри са превзели и МОСВ, и оползотворяващите организации.

6. Закон за здравето – ограничаване на фалшивите ТЕЛК-ове чрез система за автоматизирана оценка на риска. Има 800 хиляди души с ТЕЛК, което е огромен разход за бюджета. Част от тези хора всъщност нямат никакво сериозно заболяване, а си плащат за ТЕЛК, за да ползват привилегии – паркомясто, намалени такси и др.

7. Закон за публичните предприятия – плащанията на големите и средните публични предприятия (държавни и общински) да бъдат публикувани, както направихме с държавната администрация – всяко плащане е публично, тъй като отворихме данните на системата СЕБРА. Прозрачността е ключов инструмент за борба на корупцията.

8. Закон за движението по пътищата – отпадане на стикерите от предното стъкло. Това е корупция записана в закона и трябва да бъде премахната.

9. Закон за съдебната власт – разширяване на кръга от имащите право да номинират членове на Висшия съдебен съвет. Виждаме, че много често не е важно само какво пише в закона, а кой го прилага. Затова във Висшия съдебен съвет трябва да има хора с добра репутация и професионален опит, номинирани от университети, адвокатура и др, а не само от партиите.

10. Наказателно-процесуален кодекс – ограничаване на злоупотребите със следствената тайна. Когато Сметната палата или АДФИ открият корупция и предадат информацията на прокуратурата, тази информация потъва под булото на следствената тайна и прокуратурата я смакчва. Така стана с делото за корупцията в „Монтажи“, откъдето се източиха милиони. Предлагаме пуликуване на докладите на Сметна палата и АДФИ и много други промени, с които прокуратурата да не прикрива корупция.

11. Закон за обществените поръчки – предварително обявяване на критерии за отстраняване. В момента някои възложители правят следния „номер“ – обявяват поръчката на „най-ниска цена“ и после отстраняват всички участници с най-ниски цени по напълно изсмукани от пръстите критерии, за които са намерили да се заядат, за да спечели „който трябва“. Това трябва да спре.

12. Закон за ветеринарномедицинската дейност – публикуване на данни в реално време за регистрирани животни в системата на БАБХ. Това ще ограничи използването на фиктивни животни, които се появяват и изчезват от системата. А това пък води до ограничава на източването на субсидии.

13. Закон за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ – разширяване на обхвата на отворените данни от регистъра, вкл. включване на данни за акционерите в акционерни дружества. Това дава на разследващи журналисти много повече възможности за откриване на връзки, които предполагат корупция. Напр. „брат на шеф на агенция и акционер в изпълнител на обществена поръчка.“

14. Закон за съдебната власт – обжалване на кадрови въпроси пред смесени съдебни съставки между двете върховни съдилища (ВАС и ВКС). В момента се обжалват само във ВАС, а там Чолаков гарантираше на Пеевски как ще приключат делата, което позволява пълно кадрово овладяване на съдебната система. Добавянето на ВКС ще въведе гаранции за обективно произнасяне.

15. Закон за мерките срещу изпирането на пари – въвеждане на задължения за банките за прилагане на санкции на партньорски държави (напр. санкциите по закона Магнитски). В момента санкционирани лица за корупция имат банкови сметки, а това е риск за финансовата система, предвид глобалния обхват на закона Магнитски.

16. Наказателно-процесуален кодекс – дигитализация на досъдебното производство, така че делата да не са на хартия в папки, да не се губят, да не се преправят тефтерчета, да не се бавят между разследващ орган и прокурор, докато не се падне удобен съдебен състав и др. Всяка дигитализация ограничава корупционни практики.

17. Закон за държавния бюджет – ясна поредност на плащанията по общинската програма. В редовното правителство плащанията бяха приоритизирани за хора, които са се снимали под герба на Пеевски, вкл. бяха изнудвани с това, че няма да им бъдат отпуснати пари за общинските проекти, докато не „припознаят новото начало“. С нашите предложения такъв субективизъм отпада, тъй като плащанията стават дължими по реда на получаване (и отстраняване на нередовности) на документацията.

18. Закон за превенция и противодействие на корупцията – на мястото на закритата КПК да бъде създадена комисия за превенция на корупцията и конфликта на интереси, която да се занимава с превенция – напр. да проверява обществени поръчки за дискриминационни условия още преди да има сключен договор и корупцията да се случи; да проверява предложения на депутати между първо и второ четене за „лобистки поправки“ и др. КПК беше бухалка, която се ползваше за натиск и увеличаване на корупционния риск – трябва институция, която да го ограничава.

19. Закон за чужденците в Република България – въвеждане на електронна система за разрешения за пребиваване със случайно разпределение, за да се ограничи корупцията в дирекция „Миграция“, където едни преписки „на правилни хора“ се движат бързо и без бележки, а други чакат с месеци.

20. Закон за здравното осигуряване – отворени данни за плащанията от НЗОК – когато касата плаща лекарства, медицински издели и дейности, тя има данните колко, на кого, какво е платено. Тези данни трябва да са публични, за да могат гражданите и разследващите журналисти да търсят аномалии – напр. защо на една болница е платено 3 пъти повече за едно лекарство или медицинско изделие от друга.

Корупцията, за съжаление, е навсякъде. Тя се ползва както за източване на обществени средства, така и за изкриваяване на политическата система чрез компромати и изнудване. Корупцията се бори трудно, особено когато прокуратурата е основен съучастник.

Затова предлагаме всички мерки по-горе, както и още много, много такива, залегнали в антикорупционната ни програма. Чрез дигитализация, прозрачност, правила, затваряне на „вратички“ и институционални гаранции, може корупцията стане твърде рискована и дори невъзможна за извършителите. Ще опитаме да приложим тези мерки в следващия парламент. За тях обаче трябва мнозинство, а за да бъдат ефективно приложени – изпълнителна власт.

Материалът 20 антикорупционни закона е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Предстои нов договор с Майкрософт за държавната администрация. На фона на централните политически събития и многото комуникационен шум, на заден план остана решението на Министерския съвет да възложи на министъра на електронното управление да проведе обществена поръчка за продукти на Майкрософт.

Преди да отворя темата за офис пакета, трябва да уточня две неща: 1) държавната администрация ползва много продукти на Microsoft, чието лицензиране и поддръжка трябва да уреди – Windows Server, SQL Server и др. Това не е офис пакета и там дори да имаме технологични спорове за Windows vs Linux и за най-удачния избор за системи за бази данни, безпорна е нуждата от поддръжка. и 2) Microsoft е компания с добра репутация и големи и компетентни партньорски мрежи, което осигурява достатъчни гаранции за администрацията, че няма да бъде оставена да се оправя сама (което тя не може).

След тези уточнения, да минем на темата с офис пакета. Microsoft от много години предлага Office365 – облачен офис, при който Word, Excel и PowerPoint продължават да работят локално, но имат и функционалности за споделяне и колаборация, които пък изискват облачна интеграция. Предлага и централизирано управление на имейл. В частния сектор съм бил клиент на Office365, и той спестява много главоболия и налага много добри практики, вкл. във връзка с киберсигурността. Имам и негативен опит с поддръжката в Индия, която един месец не можа да разбере какво ги питам и накрая си призна, че имат бъг, но нетният резултат е безспорно позитивен.

Но тук идва проблемът, с който се сблъсках като министър – Майкрософт изисква всички потребителски акаунти да бъдат в облачната активна директория (AzureAD/Entra). Това означава цялата държавна администрация (десетки хиляди служители) да бъдат управлявани в облака на Майкрософт. Друг проблем са данните – Microsoft не предлагаше на правителствата възможността да контролират изцяло ключовете за криптиране на данните, което значеше, че Microsoft на теория има достъп до всички данни.

През 2022 г. като министър, повдигнах тези въпроси като проблем за България, защото от гледна точка на националната сигурност и суверенитета, е дългосрочен риск да отдадем толкова много контрол на компания от трета страна. Оттогава Майкрософт въведоха повече възможности за криптиране на данните от правителства – през 2025 г. въведоха поддръжка за хибридни среди с държавна инфраструктура, което е стъпка в правилната посока.

На този фон, обаче, идва проблемът е международния наказателен съд в Хага. След като Тръмп санкционира съда в хага, достъпът до имейла (в Office365) на главния прокурор към съда е бил спрян. Майкрософт първо не коментира, а после отрича да са правили нещо нередно. Но каквато и да е реалната ситуация, администрацията на САЩ разполага с инструменти да наложи определени действия на американските технологични компании.

Друга история от 2022 г. – един от големите облачни доставчици (hyperscaler-и) разглеждаше възможност за партньорство с българското правителство. Бидейки наясно с вътрешния капацитет за поддържане на облачна инфраструктура, бях много отворен към хибридни модели, в които ползваме и дори насърчаваме инвестиции на hyperscaler-и в страната, съвместно с наша инфраструктура. За съжаление времето беше твърде кратко за се развие такова партньорство, но в рамките на една среща казах, че е изключително важно да има възможност за безпроблемна мгирация извън облака, поне на ниво виртуална машина, за да няма т.нар. vendor lock-in. Те ме увериха, че няма никакъв проблем с миграцията на виртуални машини, без да знаят, че предната вечер бях мигрирал такава, във връзка със спешното създаване на български сайт за украински бежанци и се беше оказало, че изобщо не е безпроблмно и има доста скрити пречки.

В този контекст, дългосрочното обвързване на държавата с външен доставчик на такива централни услуги, без възможност и подготовка за миграция в рамките на часове, е доста рисково. Както от гледна точка на достъпа до данните, така и от гледна точка на наличността на услулгата – ако някой може да спре от днес за утре достъпа до ключова услуга по политически причини, това е проблем.

Германия отдавна е осъзнала този проблем, поради което е създала Центъра за цифров суверенитет (ZenDIS), който разработва продукти, които немската администрация ползва и чрез които не зависи от външни доставчици. След гореописания инцидент, Международният наказателен съд в Хага мигрира от Office365 към openDesk на ZenDIS, който е изцяло с отворен код.

Нека горното да не се чете като обвинение към американските компании – не че нямам технологични критики към тях, но те предоставят добри продукти, които за съжаление никоя европейска компания не е успяла да развие и наложи в такава степен.

Но от гледна точка на дългосрочните рискове и на новата ситуация, в която партньорството между САЩ и Европа е поставено под въпрос от Белия дом, следва да оценяваме внимателно и технологичните си решения.

В решението на Министерския съвет е записано „или еквивалентни“, което позволява на МЕУ да разграничи поддръжката на съществуващи сървърни продукти от офис пакета и да помисли за отворени алтернативи, които да гарантират цифров суверенитет.

Материалът Нов договор с Майкрософт или търсене на алтернативи? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.