Monthly Archives: May 2023

Административният съд -София област намери шест порока в процедурата, завършила с неизбиране на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 30 май 2023 Административният съд – София област се е произнесъл с Решение 694/2023 по делото, образувано по жалба на Ирина Величкова, кандидат за генерален директор на БНТ, срещу решение от 29 юни 2022 на СЕМ за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ.

“Съдът отменя решението като незаконосъобразно и връща делото на СЕМ за ново произнасяне от фазата – гласуване кандидатурата на всеки един от кандидатите допуснати до четвърти етап от Процедурата, като при гласуването всеки един от членовете на СЕМ гласува със „За“ или „Против”, а постановеното решение на СЕМ бъде мотивирано.”

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

Тази въпросна процедура, прекратена незаконосъобразно според АССО, има четири етапа:

първи етап – формално разглеждане на документите и допускане до участие на кандидатите;

втори етап – разглеждане на документите на кандидатите по същество;

трети етап – изслушване на кандидатите;

четвърти етап – избор на генерален директор.

Гласува се с обикновено мнозинство, ако на три поредни заседания не се постигнат три гласа за, процедурата се прекратява.

2

През 2022 имаше осем кандидати за ГД на БНТ – С. Диков, И. Величкова, С. Йовков, В. Матакиева, Е. Кошлуков, В. Петков, К. Ангелов , С. Божилова. Проведоха се три гласувания, като Габриела Наплатанова каза, че познава кандидата Венелин Петков от 22 години,  „като директор на дирекция „Новини, актуални предавания и спорт” в Би Ти Ви Медия груп той отстояваше редакционната независимост и съм сигурна, че и в БНТ ще може да гарантира плурализма на обществената медия. Но – за да няма никакви спекулации, че изборът ми е субективен или емоционален и за да няма упреци, включително от гилдията, и оспорване на решението на СЕМ, аз съм длъжна да се въздържа в този избор и да оставя на колегите да преценят кого да поставят на най-високата позиция в Българската национална телевизия.” – след което гласува “въздържала се”. Така генерален директор остана да се избере от другите четирима в СЕМ. Никой не събра три гласа, Венелин Петков получи два гласа в първото гласуване, а председателката Соня Момчилова също се въздържа: „Аз никога не съм упражнявала житейската дисциплина да избирам по-малкото зло или в този случай недостатъчното добро. Мисля, че юнакът, който ще събуди спящия великан, не го видяхме през тези два дни. […] Надявам се, че охрабреят, ще добият смелостта и всички онези, които печално ми споделяха, че няма смисъл човек да рискува, да се подлага на това изпитание, в случай че няма политическа подкрепа. И вярвам, че ще го видим ако не скоро, то в една следваща процедура. Смятам, че въздържанието понякога е, макар и по-тежко и водещ до по-сложни последствия в индивидуален план, често пъти по-почтеният и уместен избор.“

Накрая Момчилова обобщава: [„Не се произведе избор] – с което аз лично се гордея.“

Медиите написаха, че Наплатанова и Момчилова направиха всичко възможно да не се произведе избор, за да продължи да управлява Кошлуков.

Така и стана. Макар в началото да декларира, че веднага ще обяви нов конкурс, СЕМ впоследствие промени мнението си – и нова процедура не е обявена. Според регулатора причината за това е неяснотата, която би възникнала, ако бъде избран нов директор и същевременно съдът се произнесе в полза на Величкова.

Впрочем Момчилова изпрати жалба до Комисията за журналистическа етика, в която искаше Комисията да установи нарушение на Сега за твърдението, че президентската квота е направила всичко възможно, за да не се проведе избор. Комисията за журналистическа етика приложи стандартите на Съда за правата на човека по отношение на оценъчни твърдения (няма нарушение, когато оценъчното твърдение има достатъчно фактическо основание) и установи, че това твърдение има фактическо основание – както пише в решението, единият член на СЕМ от квотата на президента не гласува и в трите тура, а вторият член се въздържа в първия тур, споделя очаквания за избор „ако не скоро, в една следваща процедура“ още след първия тур, а в заключение  декларира, че „лично се гордее“ с това, че не се е  провел избор.

4

Ирина Величкова посочва няколко основания за незаконосъобразност, неин адвокат е Андрей Икономов – ако се чудите откъде знаете името – да , това е бивш съдия от ВАС, който се е явявал по доста дела срещу СЕМ именно като съдия, не както сега – като адвокат. А майка му има отстъпено право на строеж в община Приморско, ако си спомняте тази история.

Другите кандидати не вземат отношение, но заинтересованата страна Йовков и заинтересованата страна Кошлуков вземат – какво? – те смятат, че жалбата е основателна и трябва да бъде уважена. За Йовков е ясно, но за Кошлуков, останал на позицията, е интересно да се знае. Очевидно по-голямата ценност е да я заеме отново, този път стабилно. Може да се види, че съдът черпи доста от аргументите на Кошлуков, и изцяло приема аргументите на Ирина Величкова/ Икономов.

5

Ако правилно съм преброила, съдът приема шест основания за незаконосъобразност:

  • некомпетентен орган – Момчилова не внася решение за прекратяване на процедурата, а според съда взема решение еднолично, според протокола: „Ще се наложи да прекратя процедурата за избор на генерален директор,тъй като по ЗРТ се изискват три гласа в подкрепа на един от осемте в случая кандидати”.
  • липса на мотиви;
  • липса на форма – няма писмено решение на СЕМ за прекратяване, т.е на решението липсват реквизити на административен акт;
  • съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в  непровеждане на гласуване за всички кандидати, допуснати до четвъртия етап от процедурата – а  само за част от тях;
  • според съда процедурата е прекратена в противоречие с материално-правните разпоредби относно начина на гласуване на членовете му и при липса на нормативно предвидена възможност за гласуване „въздържал се“;
  • оспорваният акт е издаден и в несъответствие с целта на закона –  друго самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен.

В решението те се обсъждат доста обстоятелствено. Смятам, че липсата на мотиви и липсата на форма, в комбинация с доминиращата роля на председателката при прекратяването на процедурата,  бяха посрещнати критично още в деня на процедурата.  

Четвъртото основание е формално, трябва да се види какво предвижда процедурата от 2016 – с която наистина трябва да има съответствие. Иначе не е необичайно на последната фаза да не се гласува за всички кандидати.

Съдът твърди, че  в случая “липсва нормативно предвидена възможност за гласуване Въздържал се”. Поради което и поради спецификата на предмета на гласуване – избор – гласуването с Въздържал се  според АССО е в противоречие с материалноправните разпоредби. 

И накрая по съображение за пълнота има и едно основание “несъответствие с целта на закона”.

6

Съдът връща на фаза гласуване  – този път (1) с формално писмено решение на колегиалния орган (2) с мотиви и (2) без Въздържал се.

Кандидатите получават нов шанс.

СЕМ трябва да реши дали да обжалва, макар че – по мое мнение –  процедурата от 2022 е незащитима, обжалването евентуално може да доведе до доуточняване на указанията. 

GLOBSEC: податливостта на дезинформационни наративи е проблем

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

GLOBSEC е неправителствена организация с местни офиси в Братислава, Брюксел, Киев, Виена и Вашингтон с мисия да влияе на бъдещето чрез генериране на нови идеи и решения за един по-добър и по-безопасен свят. В борда на директорите е Иван Кръстев.

Публикуван е GLOBSEC Trends 2023 – годишен доклад (България, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия, Полша, Литва и Латвия), който взема предвид социологически проучвания (тук – на “Алфа рисърч”).

В представянето на доклада се казва, че агресията на Русия срещу Украйна продължава вече втора година. Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се оказва от правилната страна на историята, но разделена. Повечето страни остават непоколебими в подкрепата си за членство в ЕС и НАТО и признават присъщите заплахи, които автократичните режими представляват за сигурността на региона.

В същото време силната подкрепа за фалшиви и манипулативни разкази, които подкопават демокрацията и западното единство, представлява основна пречка за запазването на напредъка.

Според доклада:

  • Русия все още се възприема като заплаха;

  • Сигурността става все по-важна, въпросите на отбраната и сигурността са възвърнали статута си на основни приоритети за обществата;

  • Подкрепата за членството в НАТО остава безспорна в целия регион;

  • Обществеността в ЦИЕ е по-склонна да вярва на факти, свързани с руската инвазия в Украйна, отколкото на измислици и лъжи – но значителен сегмент от населението едновременно вярва в истински и неверни разкази;  

  • Икономическите санкции намират подкрепа;

  • Подкрепата за демокрацията като система на управление остава безспорна в целия регион, подкрепата за правата на човека като обща концепция е решителна;

  • Доверието към медиите е важно за изграждането на устойчивост на обществото и укрепването на демокрациите.

За България по-специално се казва, че има забележимо придвижване към по-прозападни позиции  и през изминалата година, като подкрепата   за членство в НАТО се увеличава от 50% през 2022 г. на 58% през 2023 г. В същото време  завладяването на държавата води до ниско  доверие в публичните институции и медиите – и това ще е трудно да се промени в общество, податливо на  дезинформационни наративи.

Как се пише: завеждащ отделение или завеждащ-отделение?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разделно – завеждащ отделение. Доктор Демирев постъпва в Окръжна болница – Пловдив като завеждащ отделение с много ентусиазъм и големи амбиции. Не знам колко лесно ще е на всеки завеждащ отделение да обясни на един икономист защо иска еди-какви си лекарства и апаратура, ако той не разбира нищо от медицина.

Twitter прекратява ангажиментите си по Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Компанията на Мъск напуска системата на доброволно саморегулиране на ЕС по Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и няма повече да бъде страна по Кодекса.  Но както се вижда от съобщението на Тиери Бретон,     комисар по вътрешните пазари,    „задълженията остават“.

„Освен доброволните ангажименти, борбата с дезинформацията ще бъде законово задължение съгласно DSA от 25 август“, пише Бретон, имайки предвид DSA.

Към професионална и деполитизирана администрация

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Реформата на администрацията е нещо, което започнахме в последното редовно правителство. Можете да проверите какъв беше подходът – съкращения на щатни бройки след функционални оптимизации и преминаване към споделени услуги. Т.е. по всички правила за тази реформа. Иначе казано – по делата ще ни познаете.

В Министерство на финансите беше приет устройствен правилник, който напълно законосъобразно оптимизираше администрацията. После беше отменен от служебния кабинет. В МЕУ подготвяхме сходна промяна, но заради преструктурирането на старата държавна агенция, не стигнахме дотам. Но пък участвахме в пилотното ползване на споделени услуги за човешко ресурси. В Министерство на транспорта също бяха съкратени щатни бройки. В областните администрации се премина към централизирано счетоводство (довършено от служебния кабинет).

От МЕУ изпратихме детайлни въпросници до всички министерства за ИТ звената им и с какво точно се занимават, за да централизираме т.нар. service desk функции. Напр. от Администрацията на Министерския съвет преназначихме целия ИТ отдел към изпълнителната агенция под МЕУ, от МФ готвихме да вземем единия отдел от двата в ИТ дирекцията.

Имахме заседание на съвета за административна реформа, на който министерствата докладваха докъде са с оптимизациите и с преминаването към споделени услуги.

Знам, знам. Скучно е. Но това е правилният начин за съкращаване и опимизиране на администрацията и работим именно по него.

Сигурно щеше да е по-интересен статус, ако бях разказал в подробности как при поемането на министерството получих информация от бивши служители, че един настоящ служител е близък до определена партия. Реакцията ми беше „ако е компетентен, няма причина да го уволнявам“. И как след това установихме, че същият пуска доноси срещу мен. Ако политическите пристрастия на един държавен служител пречат на работата на администрацията, в която работи, то той няма място там. Но смятам, че това е по-скоро изключение.

В програмата на правителството записахме въвеждане на централизиран етап на конкурсната процедура за държавни служители. И смятам, че това, заедно със споделените услуги и функционалните оптимизации, е пътят към по-професионална и деполитизирана администрация.

Материалът Към професионална и деполитизирана администрация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

България се присъединява към Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение на Министерството на външните работи:

На свое заседание, проведено на 26 май 2023 г. в Хелзинки, Управителният съвет на Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи (Hybrid CoE) одобри с единодушие кандидатурата за България за присъединяване към Центъра. Предстои да бъде отправена официална покана към Република България за присъединяване, след което министърът на външните работи да внесе нотификация за официалното присъединяване на България към Меморандума за разбирателство, подписан при създаване на Центъра, с което приключва и официалната процедура.

Европейският център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи е създаден през 2017 г. в гр. Хелзинки. В основания от Финландия Център участват държавите-членки на ЕС и съюзниците в НАТО.

Интересът на България от присъединяване към Центъра е допълнително обусловен от променената европейска архитектура на сигурност, необходимостта от повишаване на устойчивостта на страната ни, постигането на по-адекватно разбиране на хибридните заплахи и навременно адресиране на уязвимостите в национален, регионален и европейски план.

В този план е и проведената среща на 26 май между генералния директор по политически въпроси в МВнР Мая Добрева и заместник-министъра на външните работи на Литва Мантас Адоменас. Предмет на обсъждане е дневният ред на НАТО, по-специално  предстоящата Среща на НАТО на най-високо равнище във Вилнюс, 11-12 юли 2023 г. Подчертана е  необходимостта от засилване на отбранителния и възпиращ потенциал на Алианса по Източния фланг, и политическата и практическата подкрепа за Украйна, в отговор на променената среда на сигурност и нарастващите рискове в евроатлантическото пространство.

Акцент в разговора е поставен върху начините на противодействие на хибридните заплахи, включително стратегическите комуникации и борбата с дезинформацията,  както и единния отговор в рамките на ЕС и НАТО.

Как се пише: днешен или днескашен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
В книжовната реч се употребява днешен, също и днешна, днешно, днешни, а днескашен е разговорна дума. Днешният град Долни чифлик е основан в края на XV век. Очертава ли се драма на днешната среща на върха на Европейския съюз? Заради силния вятър организаторите взеха решение да отменят днешните ски състезания.

Европейски механизъм за сваляне на имунитет

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Днес в записите на Радостин Василев се чува как Христо Иванов бил измислил как да не бъде свалян имунитета на Борисов. Христо Иванов вече отрече да е имало такъв замисъл, но нека обясня детайлите, защото работих по конкретиката на тази идея за ползване на правилата на европейския парламент.

Известно е, че нашата прокуратура е бухалка и не се свени да повдига обвинения по политически причини. Конституцията е дала на народните представители имунитет, за да ги пази в случаи, включително в които с действията си провокират прокуратурата – напр. с гласуване на закони за орязване на всевластието на главния прокурор.

В правилника на Европейския парламент има разписана процедура, по която комисията по правни въпроси (JURI) разглежда в закрити заседания исканията за имунитети на евродепутати, изслушва ги и дава доклад, за да може в пленарна зала да бъде решено дали имунитетът да бъде даден. Комисията може да изисква всички материали по разследването и има обективни критерии за преценка.

Това със сигурност не отнема 6 месеца – искането на Цацаров за имунитета на Елена Йончева е отнело 2 месеца, като единият е бил празничният декември.

Към момента в правилника на нашето Народно събрание няма много подробности за този процес, преценката се прави на база на това, което прокуратурата реши да предостави като информация, и всъщност позволява „тупане на топката“. А това оставя отворена врата за спекулации, вкл. с това кой кого пази и с какви мотиви. Затова обсъждахме въвеждането на по-ясни правила, като европейските.

За да няма бланкетното даване на имунитети или бланкетното отказване на имунитети, а всеки случай да може да бъде преценен обективно. За да изпълним духа на Конституцията. И за да не може с едно гласуване, без да имаме детайли, да бъдем вкарани в нечия игра или в нечий лагер.

Такъв механизъм е особено важен в момент, в който Гешев е обявил война на Народното събрание, защото то планира да му ограничи правомощията.

А конституционната реформа със сигурност ще отнеме по-дълго от всякакъв процес по гледане на имунитет, така че съпоставката между двата процеса никога не е била обект на обсъждане.

Всяка правилна идея може да бъде изкривена до „задкулисие“, когато бъде извадена от контекст и лишена от важни подробности, затова нека не придаваме на едни записи на преразкази твърде голямо значение. И мога да потвърдя, че в Да, България не сме обсъждали пазене на имунитета на когото и да било.

Материалът Европейски механизъм за сваляне на имунитет е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Доклади на държавите от ЕС за състоянието на медийната грамотност (чл.33а Директивата за аудиовизуалните медийни услуги)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Европейската комисия са публикувани докладите на държавите за мерките по прилагане на чл.33а от Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

ЕСПЧ: ново решение за отговорност за коментари на трети лица в социална мрежа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 15 май 2023 Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е установила, че наказателното преследване на политик за това, че не е изтрил коментари, публикувани от трети страни на стената му във Facebook, не нарушава правото му на свобода на изразяване. Решението е по делото Санчес срещу Франция.

 Жулиен Санчес, общински съветник, кандидат за парламента, е осъден за подбуждане към омраза или насилие на религиозна основа. В публично достъпния си акаунт във Фейсбук той е написал кратка публикация за евродепутат, а в коментари към нея евродепутатът е обвинен, че е позволил градът да бъде „управляван от мюсюлмани“ и е позволил търговия с наркотици и проституция от тях.

Макар че по-късно Санчес предупреждава последователите си да внимават със съдържанието на коментарите си, той не е премахнал оспорваните коментари от стената си във Facebook.

Санчес и коментаторите са признати за виновни за подбуждане към омраза или насилие от френския съд. След като изчерпва вътрешните средства за защита, Санчес отнася делото до ЕСПЧ, твърдейки, че присъдата нарушава правото му на свобода на изразяване, съгласно член 10 от Европейската конвенция за правата на човека.

Голямата камара на ЕСПЧ се произнася в полза на Франция и установява, че правата на Санчес не са били нарушени. Съдът основава заключенията си на факта, че на Санчес му е липсвала „бдителност“ и той е пропуснал „да реагира по отношение на коментари, публикувани от други“.

Няма нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Става дума за отговорност за коментари – линията на решението Делфи срещу Естония, но тук – във вариант за социална мрежа. Писала съм, че след Делфи срещу Естония има решения на ЕСПЧ за отговорност за коментари, в които съдът застава на страната на собственика на сайта и се произнася за неотговорност.

Така че засега няма общи критерии, но един от важните критерии е предметът на коментарите – за враждебна реч, както е в случая, съдът е по-малко склонен към компромис.

Публикуван е критичен анализ на ARTICLE 19, в което решението се окачествява като изключително опасно за свободата на изразяване онлайн, тъй като коментарите под публикации в социалните медии са важна част от онлайн ангажираността на гражданите. 

На практика това решение означава, че някои публични фигури в социалните медии ще имат същите задължения като платформите – които също не трябва да носят отговорност за съдържание на трети страни. Този вид отговорност може да изложи определени потребители на насочване от други. Например акаунти в социалните медии на активисти за правата на човека и правата на жените или членове на малцинствени групи могат да бъдат насочени към наказателни производства с намерението да бъдат подведени под отговорност за насаждащи омраза коментари в техните социални медии, които може дори да не видят сред стотици или хиляди коментари оставени от ботове или координирани групи потребители. 

Това ще бъде още по-проблематично за публичните фигури, които вече значителен брой последователи и събират хиляди коментари под публикациите на страниците си. Отговорността за коментарите на други може всъщност да даде възможност на политици и обществени фигури да блокират коментари в техните публични акаунти само въз основа на техните възгледи. Това би било в противоречие с нарастващото признание, че членовете на обществото имат право да четат и да отговарят на тези видове съобщения. Това ще възпрепятства и намали пространството за демократичен дебат, което и без друго е в процес на редукция в съвременния свят.