Monthly Archives: May 2023

Twitter прекратява ангажиментите си по Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Компанията на Мъск напуска системата на доброволно саморегулиране на ЕС по Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и няма повече да бъде страна по Кодекса.  Но както се вижда от съобщението на Тиери Бретон,     комисар по вътрешните пазари,    „задълженията остават“.

„Освен доброволните ангажименти, борбата с дезинформацията ще бъде законово задължение съгласно DSA от 25 август“, пише Бретон, имайки предвид DSA.

Към професионална и деполитизирана администрация

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Реформата на администрацията е нещо, което започнахме в последното редовно правителство. Можете да проверите какъв беше подходът – съкращения на щатни бройки след функционални оптимизации и преминаване към споделени услуги. Т.е. по всички правила за тази реформа. Иначе казано – по делата ще ни познаете.

В Министерство на финансите беше приет устройствен правилник, който напълно законосъобразно оптимизираше администрацията. После беше отменен от служебния кабинет. В МЕУ подготвяхме сходна промяна, но заради преструктурирането на старата държавна агенция, не стигнахме дотам. Но пък участвахме в пилотното ползване на споделени услуги за човешко ресурси. В Министерство на транспорта също бяха съкратени щатни бройки. В областните администрации се премина към централизирано счетоводство (довършено от служебния кабинет).

От МЕУ изпратихме детайлни въпросници до всички министерства за ИТ звената им и с какво точно се занимават, за да централизираме т.нар. service desk функции. Напр. от Администрацията на Министерския съвет преназначихме целия ИТ отдел към изпълнителната агенция под МЕУ, от МФ готвихме да вземем единия отдел от двата в ИТ дирекцията.

Имахме заседание на съвета за административна реформа, на който министерствата докладваха докъде са с оптимизациите и с преминаването към споделени услуги.

Знам, знам. Скучно е. Но това е правилният начин за съкращаване и опимизиране на администрацията и работим именно по него.

Сигурно щеше да е по-интересен статус, ако бях разказал в подробности как при поемането на министерството получих информация от бивши служители, че един настоящ служител е близък до определена партия. Реакцията ми беше „ако е компетентен, няма причина да го уволнявам“. И как след това установихме, че същият пуска доноси срещу мен. Ако политическите пристрастия на един държавен служител пречат на работата на администрацията, в която работи, то той няма място там. Но смятам, че това е по-скоро изключение.

В програмата на правителството записахме въвеждане на централизиран етап на конкурсната процедура за държавни служители. И смятам, че това, заедно със споделените услуги и функционалните оптимизации, е пътят към по-професионална и деполитизирана администрация.

Материалът Към професионална и деполитизирана администрация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

България се присъединява към Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение на Министерството на Външните работи:

На свое заседание, проведено на 26 май 2023 г. в Хелзинки, Управителният съвет на Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи (Hybrid CoE) одобри с единодушие кандидатурата за България за присъединяване към Центъра. Предстои да бъде отправена официална покана към Република България за присъединяване, след което министърът на външните работи да внесе нотификация за официалното присъединяване на България към Меморандума за разбирателство, подписан при създаване на Центъра, с което приключва и официалната процедура.

Европейският център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи е създаден през 2017 г. в гр. Хелзинки. В основания от Финландия Център участват държавите-членки на ЕС и съюзниците в НАТО.

Интересът на България от присъединяване към Центъра е допълнително обусловен от променената европейска архитектура на сигурност, необходимостта от повишаване на устойчивостта на страната ни, постигането на по-адекватно разбиране на хибридните заплахи и навременно адресиране на уязвимостите в национален, регионален и европейски план.

В този план е и проведената среща на 26 май между генералния директор по политически въпроси в МВнР Мая Добрева и заместник-министъра на външните работи на Литва Мантас Адоменас. Предмет на обсъждане е дневният ред на НАТО, по-специално  предстоящата Среща на НАТО на най-високо равнище във Вилнюс, 11-12 юли 2023 г. Подчертана е  необходимостта от засилване на отбранителния и възпиращ потенциал на Алианса по Източния фланг, и политическата и практическата подкрепа за Украйна, в отговор на променената среда на сигурност и нарастващите рискове в евроатлантическото пространство.

Акцент в разговора е поставен върху начините на противодействие на хибридните заплахи, включително стратегическите комуникации и борбата с дезинформацията,  както и единния отговор в рамките на ЕС и НАТО.

Как се пише: днешен или днескашен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
В книжовната реч се употребява днешен, също и днешна, днешно, днешни, а днескашен е разговорна дума. Днешният град Долни чифлик е основан в края на XV век. Очертава ли се драма на днешната среща на върха на Европейския съюз? Заради силния вятър организаторите взеха решение да отменят днешните ски състезания.

Европейски механизъм за сваляне на имунитет

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Днес в записите на Радостин Василев се чува как Христо Иванов бил измислил как да не бъде свалян имунитета на Борисов. Христо Иванов вече отрече да е имало такъв замисъл, но нека обясня детайлите, защото работих по конкретиката на тази идея за ползване на правилата на европейския парламент.

Известно е, че нашата прокуратура е бухалка и не се свени да повдига обвинения по политически причини. Конституцията е дала на народните представители имунитет, за да ги пази в случаи, включително в които с действията си провокират прокуратурата – напр. с гласуване на закони за орязване на всевластието на главния прокурор.

В правилника на Европейския парламент има разписана процедура, по която комисията по правни въпроси (JURI) разглежда в закрити заседания исканията за имунитети на евродепутати, изслушва ги и дава доклад, за да може в пленарна зала да бъде решено дали имунитетът да бъде даден. Комисията може да изисква всички материали по разследването и има обективни критерии за преценка.

Това със сигурност не отнема 6 месеца – искането на Цацаров за имунитета на Елена Йончева е отнело 2 месеца, като единият е бил празничният декември.

Към момента в правилника на нашето Народно събрание няма много подробности за този процес, преценката се прави на база на това, което прокуратурата реши да предостави като информация, и всъщност позволява „тупане на топката“. А това оставя отворена врата за спекулации, вкл. с това кой кого пази и с какви мотиви. Затова обсъждахме въвеждането на по-ясни правила, като европейските.

За да няма бланкетното даване на имунитети или бланкетното отказване на имунитети, а всеки случай да може да бъде преценен обективно. За да изпълним духа на Конституцията. И за да не може с едно гласуване, без да имаме детайли, да бъдем вкарани в нечия игра или в нечий лагер.

Такъв механизъм е особено важен в момент, в който Гешев е обявил война на Народното събрание, защото то планира да му ограничи правомощията.

А конституционната реформа със сигурност ще отнеме по-дълго от всякакъв процес по гледане на имунитет, така че съпоставката между двата процеса никога не е била обект на обсъждане.

Всяка правилна идея може да бъде изкривена до „задкулисие“, когато бъде извадена от контекст и лишена от важни подробности, затова нека не придаваме на едни записи на преразкази твърде голямо значение. И мога да потвърдя, че в Да, България не сме обсъждали пазене на имунитета на когото и да било.

Материалът Европейски механизъм за сваляне на имунитет е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Доклади на държавите от ЕС за състоянието на медийната грамотност (чл.33а Директивата за аудиовизуалните медийни услуги)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Европейската комисия са публикувани докладите на държавите за мерките по прилагане на чл.33а от Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

ЕСПЧ: ново решение за отговорност за коментари на трети лица в социална мрежа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 15 май 2023 Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е установила, че наказателното преследване на политик за това, че не е изтрил коментари, публикувани от трети страни на стената му във Facebook, не нарушава правото му на свобода на изразяване. Решението е по делото Санчес срещу Франция.

 Жулиен Санчес, общински съветник, кандидат за парламента, е осъден за подбуждане към омраза или насилие на религиозна основа. В публично достъпния си акаунт във Фейсбук той е написал кратка публикация за евродепутат, а в коментари към нея евродепутатът е обвинен, че е позволил градът да бъде „управляван от мюсюлмани“ и е позволил търговия с наркотици и проституция от тях.

Макар че по-късно Санчес предупреждава последователите си да внимават със съдържанието на коментарите си, той не е премахнал оспорваните коментари от стената си във Facebook.

Санчес и коментаторите са признати за виновни за подбуждане към омраза или насилие от френския съд. След като изчерпва вътрешните средства за защита, Санчес отнася делото до ЕСПЧ, твърдейки, че присъдата нарушава правото му на свобода на изразяване, съгласно член 10 от Европейската конвенция за правата на човека.

Голямата камара на ЕСПЧ се произнася в полза на Франция и установява, че правата на Санчес не са били нарушени. Съдът основава заключенията си на факта, че на Санчес му е липсвала „бдителност“ и той е пропуснал „да реагира по отношение на коментари, публикувани от други“.

Няма нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Става дума за отговорност за коментари – линията на решението Делфи срещу Естония, но тук – във вариант за социална мрежа. Писала съм, че след Делфи срещу Естония има решения на ЕСПЧ за отговорност за коментари, в които съдът застава на страната на собственика на сайта и се произнася за неотговорност.

Така че засега няма общи критерии, но един от важните критерии е предметът на коментарите – за враждебна реч, както е в случая, съдът е по-малко склонен към компромис.

Публикуван е критичен анализ на ARTICLE 19, в което решението се окачествява като изключително опасно за свободата на изразяване онлайн, тъй като коментарите под публикации в социалните медии са важна част от онлайн ангажираността на гражданите. 

На практика това решение означава, че някои публични фигури в социалните медии ще имат същите задължения като платформите – които също не трябва да носят отговорност за съдържание на трети страни. Този вид отговорност може да изложи определени потребители на насочване от други. Например акаунти в социалните медии на активисти за правата на човека и правата на жените или членове на малцинствени групи могат да бъдат насочени към наказателни производства с намерението да бъдат подведени под отговорност за насаждащи омраза коментари в техните социални медии, които може дори да не видят сред стотици или хиляди коментари оставени от ботове или координирани групи потребители. 

Това ще бъде още по-проблематично за публичните фигури, които вече значителен брой последователи и събират хиляди коментари под публикациите на страниците си. Отговорността за коментарите на други може всъщност да даде възможност на политици и обществени фигури да блокират коментари в техните публични акаунти само въз основа на техните възгледи. Това би било в противоречие с нарастващото признание, че членовете на обществото имат право да четат и да отговарят на тези видове съобщения. Това ще възпрепятства и намали пространството за демократичен дебат, което и без друго е в процес на редукция в съвременния свят.

Европейски произведения: доклад на ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Съвета е публикуван доклад SWD(2023) 152 final за редовния мониторинг на изпълнението на мерките относно популяризирането на европейски произведения чрез аудиовизуални медийни услуги, както е посочено в Директива 2010/13/ЕС, Директивата за аудиовизуалните медийни услуги („AVMSD от 2010 г.“)

Последният доклад беше за периода периода 2011-2014 г. Настоящият доклад обхваща години 2015–2019 както за линейни, така и за нелинейни услуги.

Докладът се основава на националните доклади, предоставени от държавите-членки на прилагането на членове 13, 16 и 17 и на независимо проучване, което също предвижда информация относно Обединеното кралство, Исландия и Норвегия.

Директивата от 2018 г. („ревизираната AVMSD“) въведе нови правила за засилване на насърчаването на европейски произведения. Новите правила, които бяха изяснени в насоките на Комисията, задължават държавите да гарантират, че доставчиците на медийни услуги на аудиовизуални медии по заявка службите под тяхна юрисдикция осигуряват поне 30 % дял от европейските произведения в своите каталози и осигуряване на известност на тези произведения.

Периодичното докладване от страна на държавите относно чл 13 е промененo – от всеки четири на всеки две години и следователно е приведенo в съответствие със задълженията за докладване по чл. 16 и 17 (също на всеки две години).

Доклад за състоянието и тенденциите на медийната индустрия в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад на Европейската комисия, чиято цел е да проучи медийните тенденции и да анализира потенциалното им въздействие върху медийните пазари в ЕС. Той разглежда три медийни сектора (аудиовизуални медии, по-специално новинарски медии и видео игри), предоставяйки преглед на пазара, технологични тенденции и нововъзникващи модели на производство и потребление на ниво ЕС 27.

Прогнозните оценки се основават на потребителски проучвания, въпросници, структуриран принос на заинтересованите страни и вторични източници около общата тема за конкурентоспособността на индустрията на ЕС.

Това е първо издание на доклада в отговор на Плана за действие на ЕК за медии и аудиовизия от 2020 г. (Media and Audiovisual Action Plan).

СЕМ: Доклад за мониторинг върху предаването Политически некоректно (БНР)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на СЕМ е публикуван доклад с резултатите от мониторинга върху предаването Политически некоректно по Българското национално радио.

Мониторингът включва изданията, разпространени от 05.11.2022 г. до 29.01.2023 г. В периода на наблюдение в СЕМ са постъпили 11 писма по повод съдържането на предаването „Политически некоректно“, като 9 от тях се отнасят до изданията през месец януари 2023 г. и 2 за предаванията през месец ноември 2022 г. Писмата съдържат сигнали
относно поведението на водещия Петър Волгин в ефир, свободата на словото и коментарите в предаването, а също и твърдения за излъчване на дезинформация и пропаганда за войната в Украйна, както и за „невярна“ информация за природния газ и газовите доставки.

Финалната част на доклада:

Наличието на коментар на водещия в събота „оцветява“ предаването и то става авторско, коeто преимуществено критикува либералната ценностна система и съответните припознаващи я политически субекти. Мониторингът отчита следването на една основна линия на иронизиране и порицаване на политическите представители, които биват
определени като „проатлантически (или евроатлантически) настроени“. По този начин негативно се фокусира вниманието на аудиторията само срещу едни политически участници, които са обект на критика през целия наблюдаван период. Тези политически послания се подсилват и от изразените от гостите критични мнения. Гостите, водещият и авторите на
рубрики, рядко изказват противоположни становища по обсъжданите теми.
Мониторингът отчита, че Петър Волгин активно изразява собствена позиция, прокарвана във всички издания, на които е водещ, и тя е критична към партиите на „умнокрасивитета“, към „неуки и невъзпитани“ политици. В поредица от авторски материали в рубриката „По ръба“ също присъства авторова позиция срещу „политическите шарлатани“ и подписаните газови договори (споменават се казусът „Николай Павлов“ (бивш шеф на „Булгаргаз“) и меморандума „Джемкорп“). Наслагването на негативизъм и неудовлетвореност създава трайна тенденция в предаването, която ражда предпоставки за оформяне на нагласа на нетърпимост към определени политически идеи и субекти.
Едновременно с това обаче, в съдържателно отношение, липсват изрични директни призиви за нетърпимост или насилие срещу конкретни личности или представители на политически сили.

По отношение на участниците, наблюдението отчита отново превес на представители на гражданското общество и неправителствени организации, заедно с експерти, журналисти, хора от академичните среди. Изцяло липсват представители на местната и съдебната власт, както и на президентството. Изпълнителната власт е представена само от един участник.
Участие в предаването за трите месеца взимат политиците: Костадин Костадинов (05.11.2022 г.); Николай Хаджигенов “Ние идваме” (06.11.2022 г.); Христо Иванов „Демократична България“ (20.11.2022 г.); Стефан Янев „Български възход“ (27.11.2022 г.); Росен Желязков ГЕРБ-СДС (4.12.2022 г.); Крум Зарков БСП (11.12.2022 г.), Асен Василев „Продължаваме промяната“ (08.01.2023 г.), Александър Симов от БСП (15.01.2023 г)., Татяна Дончева (22.01.2023 г.) и Вежди Рашидов (28.01.2023 г.).
Предвид всеобщата критичност срещу партиите и политиците, се разпространява мнението, че те са „шарлатани“, „мошеници“. Преобладаващите позиции са критични и негативни спрямо коментираните процеси, събития, личности. Предаването не дава трибуна на представители на изпълнителната власт, с едно изключение. То основно предоставя на
слушателите позицията/ коментарите по актуални теми от обществения живот на авторите/ журналисти и техните избрани гости

2023 – Доклад за наблюдение на предаването Политически некоректно