Monthly Archives: November 2020

Как се пише: обитавам или убитавам?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише обитавам. Балканската пъстърва обитава чисти и студени, богати на кислород води. Жилищата в Кюстендилска област се обитават средно от 1,3 лица.

Как се пише: опазвам (се), опазя (се) или упазвам (се), упазя (се)?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише опазвам (се), опазя (се). Чрез забавни занимания и игри децата учиха как да опазват природата. Каква е тази държава, в която дори премиерът не може да се опази от подслушване?

Съвет за електронни медии: Становище по ЗИД ЗРТ и проект на бюджет 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Документи на Съвета за електронни медии, представляващи интерес в контекста на измененията на Закона за радиото и телевизията, от сайта на СЕМ.

Както е известно, от МК към Народното събрание са насочени два законопроекта, единият е между първо и второ четене, вторият е с приключила обществено обсъждане, очаква внасяне в МС.

Становище на СЕМ по ЗИД на ЗРТ, изготвен за въвеждане на Директива )ЕС)2018/1808 – на сайта на СЕМ не се намира подобно становище (с помощта на търсачка).

«Становище на СЕМ по ЗИД на ЗРТ, изготвен в изпълнение на § 21 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.. Становището е прието с Протокол № 36 от 04 ноември 2020 г.

Проект на бюджет за 2021 г. и актуализирана прогноза за 2022 и 2023 г. в програмен формат по функционална област и бюджетна програма на Съвета за електронни медии

Бюджетът на РБ за 2021 е приет, но не е обнародван.

Резолюция на Европейския парламент за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 25 ноември 2020 Европейският парламент прие резолюция относно укрепването на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите (2020/2009(INI)) –_пълният текст.

Парламентът посочва „опитите на някои правителства на държави членки да заглушат критичните и независимите медии и да подкопаят медийната свобода и плурализъм“.

Евродепутатите са особено обезпокоени от състоянието на обществените медии в някои страни от ЕС, където те са се превърнали в „пример за проправителствена пропаганда“.

Те подчертават, че свободата на медиите, плурализмът, независимостта и безопасността на журналистите са основни елементи на правото на свобода на изразяване и на информация и са от съществено значение за демократичното функциониране на ЕС.

Евродепутатите виждат „задълбочаващ се модел на сплашване с цел заглушаване на гласовете на журналистите“.

Резолюцията отбелязва, че когато собствеността върху медиите е концентрирана в ръцете на твърде малко хора, плурализмът е изложен на риск, което възпрепятства борбата с разпространението на дезинформация. Членовете на ЕП настояват държавите от ЕС да предприемат действия, за да се избегне прекалената концентрация и да се гарантира прозрачност. Те критикуват намесата на правителствата в публичната реклама и заявяват категорично, че фондовете на ЕС не трябва да се изразходват за контролирани от държавата медии и за медии, които разпространяват политическа пропаганда.

Парламентът също призовава Европейската комисия да включи в годишния си доклад относно принципите на правовата държава в отделните държави членки оценка на прозрачността на собствеността върху медиите, както и на равнището на намеса в сектора от страна на правителствата и на частни лица.. Евродепутатите настояват, че опитите да се навреди на свободата и плурализма на медиите следва да се разглеждат като сериозна и системна злоупотреба с власт и като опит за подронване на основните ценности на ЕС.

Евродепутатите искат по-стабилна правна рамка за предотвратяване и противодействие на увеличаването на онлайн изказванията, подбуждащи към омраза. Отбелязва се, обаче, че онлайн платформите „не бива да се превръщат в частни органи за цензура“ и че премахването на незаконно съдържание трябва винаги да бъде обект на мерки за сигурност.

И накрая, приетият текст подчертава загрижеността относно чуждестранната намеса в демократичния процес.

План в отговор на Доклада на Европейската комисия относно върховенството на правото

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 806 от 6 ноември 2020 г. Министерският съвет е приел План за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. относно върховенството на правото за 2020 г.

При необходимост от нови мерки или изменение на текущите заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи и министърът на правосъдието ще предприемат действия за допълване или актуализиране на Плана. 

Планът обхваща мерки по четирите стълба на доклада на Комисията – правосъдни системи, уредба (правна рамка) за борба с корупцията, медиен плурализъм и свобода на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване.

Мерките по т.нар. трети стълб – Медиен плурализъм – според Приложение 1:

III.Медиен плурализъм

Предизвикателства/ Препоръки    Мерки    Срок  Отговорна институция

 Финансова зависимост и недостиг на ресурси в Съвета за електронни медии

 1 В бюджетна прогноза за периода 2021 г. —2023 г.е предвидено увеличение с 10% на средствата за персонал, в проектобюджета на СЕМ са планирани допълнителни разходи за персонал за укрепване на административния капацитет на СЕМ с 6 щатни бройки и за изплащане на дължими обезщетения на персонала. С цел създаване на условия за изпълнението на определените със Закона за радиото и телевизията правомощия на СЕМ, са предвидени допълнителни разходи за издръжка в размер на 200.0 хил. лв., както и допълнителни капиталови разходи в размер на 650.0 хил. лв. за придобиване на система за мониторинг на медийно съдържание и осигуряване на сигурността на информационните системи.г.

  • Министерство на финансите във  връзка с разработването на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2021
  • СЕМ –изпълнение на мярката след влизане в сила на ЗДБРБ за 2021 г.

Недостатъчна прозрачност на собствеността на медии и финансирането им

  1. Подобряване на медийната среда в България -в проекта на детайлизирана стратегия по Приоритет 10 „Институционална рамка“ в Националната програма за развитие България 2030 е включена темата за медийния плурализъм. Разработване на план за действие с мерки заподобряване на медийния плурализъм след «поставяне на масата» на всички теми и проблеми, посочени в международните стандарти и доклади, базиран и на широки обществени консултации със заинтересованите страни и техните съсловни организации, включително чрез привличане на академичната общност и признати експерти в съответната област по отношение на следните въпроси:

2.1. Засилване на прозрачността в изразходването на публични средства за комуникационни инструменти („държавна реклама“)

  • В срок до 2 години Заместник министър-председател

2.2. Мерки за защита на журналистите от посегателства, тормоз и намеса. Повишена прозрачност и отчетност на разследванията в подобни случаи

  • В срок до 2 години Министерство на културата Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи Прокуратурата на Република България

2.3. Осигуряване на пазарно-базирано разпространение на печатните медии

  • В срок до 2 години МТИТС

2.4. Мерки, свързани с прозрачността на собствеността върху медии. Засилване на контрола за деклариране на собственост.

  • В срок до 2 години Министерство на културата

2.5. Организация и финансиране на обществените електронни медии

  • В срок до 2 години Министерство на културата Министерство на финансите

2.6. Подобряване на достъпа до обществена информация за нуждите на медиите

  • В срок до 2 години Министерство на културата Администрация на Министерския съвет

2.7. Повишаване на капацитета на институцията, отговаряща за медийната среда.

Определяне на състава на институцията чрез прилагане на най-високи стандарти, осигуряващи необвързаност, безпристрастност и професионализъм

  • В срок до 2 години Министерство на културата

Целият план на български и английски език заедно с мерките в Приложение:

Докладът на ЕК, в отговор на който се приема този План

Как се пише: пастелна, пастелно, пастелни или пастелена, пастелено, пастелени?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише пастелна, пастелно, пастелни. Грозните мебели са заменени със стилна холна гарнитура с изчистен дизайн и пастелни тонове. Пастелната живопис е предпочитана от доста художници, сред които е и Едгар Дега.

Директива за аудиовизуалните медийни услуги: процедура за нарушение срещу България и още 23 държави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейската комисия е открила процедури за нарушение срещу 23 държави от ЕС  и Обединеното кралство, тъй като не са приели новите правила в третата ревизия на медийната директива. Тези нови правила на ЕС имат за цел да създадат регулаторна рамка на медийните услуги в цифровото време.

Крайният срок за транспониране на ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги в националното законодателство беше 19 септември 2020 г. Според ЕК  само Дания, Унгария, Холандия и Швеция са нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.

Няма как  – по съображения за пълнота – да не се отбележи, че  въвеждането на директивата зависи от издаването на указания от  ЕК в две особено сложни зони, а указанията бяха издадени през юли 2020 – два месеца преди изтичане на 21-месечния срок  – когато законопроектите е трябвало по общата логика вече да са минали през правителствата и да са в националните парламенти.

Това са фактите за сроковете.

САЩ: шефът на Агенцията за киберсигурност уволнен с туит

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Доналд Тръмп е уволнил с туит Крис Кребс, един от най-висшите държавни служители в киберсигурността. Причината е отношението на Кребс към дезинформацията за изборите, голяма част от която идваше от самия Белия дом.

Тръмп беше назначил Кребс за директор на Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (Cybersecurity and Infrastructure Security Agency, CISA) през 2017 г. CISA е натоварена със защитата на американската критична инфраструктура, обширна област, варираща от изборна технология до производство на ваксини и информационна сигурност на правителствени системи. Много от най-чувствителните мрежи на САЩ попадат в обхвата на CISA. Бъдещата роля на CISA ще бъде ключова, тъй като правителството се опитва да подреди стратегията си във все по-сложно киберпространство.

CISA е в много силна позиция, казва Сузана Сполдинг, чието име се носи като потенциален секретар по вътрешната сигурност в администрацията на Байдън. С наближаването на президентството на Байдън членовете на двете партии се надяват на по-голям бюджет за агенцията. Мандатът на CISA включва управление на проблеми с киберсигурността, но също така защита срещу други видове заплахи, като тероризъм u климатични бедствия.

Източник: MIT Technology Review

Как се пише: юрист или юрис?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише юрист. Проверка на правописа се прави с такава форма на думата, в която след съмнителната съгласна стои гласна: юрист/юрис – юристи, юристът, има т, следователно се пише юрист. Но: ужаст/ужас – ужаси, ужасът, няма т, следователно се пише ужас. Думата е заета чрез руски или немски от средновековнолатински – iurista. […]