Tag Archives: ЗИД ЗРТ

Един труден законопроект за обществените медии, който за пореден път се оказа неприоритетен: интервю за Тоест

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана  известно, че  последният (засега) законопроект за изменение  на ЗРТ,  уреждащ нов принцип на финансиране на обществените медии в съответствие с правилата на ЕС  за държавната помощ и  формално внесен в последните часове на работа на този парламент, няма да бъде гледан. Или поне не в този парламент.

Имаше гласове, включително на председателката на СЕМ Бетина Жотева, този законопроект да се обедини със законопроекта за въвеждане на ревизията на медийната директива (срок за въвеждане 19 септември 2020 г., приет и в сила от 2020 г.) –

“Съществуването на два проекта за закон, на един и същи закон, е възможно най-неудачният вариант за промяна на закон, тъй като има много неизчистени моменти в съгласувателните процедури и това довежда до объркване на всички, които се опитват правилно да разберат какво се случва със ЗРТ. В крайна сметка, когато двата проекта за закон влязат в парламента, там ще трябва да има една трета група, която да обедини двата проекта”.

Не се оказа така, никой не се обърка и в момента имаме приета поне национална транспозиция на медийната  директива 2018/1808. А можеше да нямаме.

Принципите на ЕК за държавната помощ в радиото и телевизията са приети през 2001,    първите 20 години не стигнаха на България да ги въведе, но защо да бързаме толкова, надеждата е в следващите 20.

Повече – в разговора ми с Венелина Попова за Тоест.

 

Закон за радиото и телевизията: измененията за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/1808 влязоха в сила

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Третата ревизия на Директивата за аудиовизуални  медийни услуги е въведена в Закона за радиото и телевизията, измененията са обнародвани в Държавен вестник, бр.109/2020  и са влезли в сила от 22 декември 2020.

Изминатият път от създаването на работна група  е описан тук, новото в измененията накратко – тук.

Консолидираният текст на Закона за радиото и телевизията след последните изменения.  

Може да се намери също вече в правните бази данни, например тук.

Предстои прилагане. Смисълът на тези изменения на Закона за радиото и телевизията  е в прилагането, иначе са само букви.

Именно прилагането води до промени, прилагането е и тест  дали разпоредбите работят или не.

Да се регламентира и онлайн присъствието на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Обединеното кралство се обсъжда бъдещето на новинарството, в частност и на новинарството в обществените медии.

Често се правят сравнения с БиБиСи, обикновено за да се посочат като недостижим образец. Те наистина са. Но ето нещо интересно: едно изказване на бившия миинстър на културата и цифровата икономика Ед Вейзи, сега член на парламентарната комисия за комуникации. Като подчертава значението на обсъждането на отношенията между платформи и издатели, по-нататък депутатът отбелязва значението на онлайн присъствието на обществените медии – тема, която в момента е актуална и тук в контекста на обсъждания ЗИД ЗРТ, засягащ финансирането на обществените медии.

Как се предлага да стане това в България? Като се промени философията на лицензирането. Това се предлага в проекта. Обществената мисия да се реализира, съответно да се финансира, независимо дали съдържанието е в услуга, която е предназначена за разпространение чрез радиочестотен спектър, или в друга услуга или дейност, необходима обаче за изпълнението на мисията. Така най-накрая обществените медии ще получават финансиране и за онлайн съдържание – което сега формално е извън тарифата на МС, предвиждаща средства “за час програма”.

В момента Офком не регулира онлайн присъствието на БиБиСи, казва Вейзи, а трябва. Точно тази задача решава (една от задачите, които решава) и въпросният ЗИД ЗРТ у нас. Вейзи се надява правителството и индустрията да обърнат внимание на препоръките в доклада на парламентарната комисия. Тук се очаква също институциите да придвижат този проект.

https://platform.twitter.com/widgets.js

Съвет за електронни медии: Становище по ЗИД ЗРТ и проект на бюджет 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Документи на Съвета за електронни медии, представляващи интерес в контекста на измененията на Закона за радиото и телевизията, от сайта на СЕМ.

Както е известно, от МК към Народното събрание са насочени два законопроекта, единият е между първо и второ четене, вторият е с приключила обществено обсъждане, очаква внасяне в МС.

Становище на СЕМ по ЗИД на ЗРТ, изготвен за въвеждане на Директива )ЕС)2018/1808 – на сайта на СЕМ не се намира подобно становище (с помощта на търсачка).

«Становище на СЕМ по ЗИД на ЗРТ, изготвен в изпълнение на § 21 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.. Становището е прието с Протокол № 36 от 04 ноември 2020 г.

Проект на бюджет за 2021 г. и актуализирана прогноза за 2022 и 2023 г. в програмен формат по функционална област и бюджетна програма на Съвета за електронни медии

Бюджетът на РБ за 2021 е приет, но не е обнародван.

ЗИД ЗРТ за промяната на принципа на финансиране на БНТ и БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както е известно,  към министъра на културата бяха създадени две работни групи, които да предложат промени на Закона за радиото и телевизията.

  • Първата работна група имаше за цел да изготви проект за националната мярка, която да въведе третата ревизия на медийната директива (Директива 2018/1808)  в Закона за радиото и телевизията. Проектът премина обществено обсъждане и следва пътя, предвиден в Закона за нормативните актове – планиран е за одобряване от МС на 21 октомври, т. 18 от дневния ред (update: одобрен) – следва внасяне в Народното събрание.
  • Втората работна група имаше за цел да приведе Закона за радиото и телевизията в съответствие със Съобщението на ЕК от 2009 г. за държавната помощ в обществените медии  (по-специално  с изискванията на т.6)  и със Закона за публичните финанси.

Новината е, че резултатът от работата на втората  група е изнесен за обществено обсъждане.

Дата на откриване: 19.10.2020 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Култура
Дата на приключване: 18.11.2020 г.

Археологията на измененията на Закона за радиото и телевизията относно обществените медии съдържа   кръгли маси, конференции, парламентарни срещи със заинтересуваните страни, експертни  групи  –   и планини от идеи, някои откровено лобистки.

Това е първи  законопроект – не говорене за  и не концепция – със задача  да се въведе Съобщението от 2009 г.  и да се  обвърже  обществената мисия на БНТ и БНР с определянето на размера на публичния ресурс.

В  чл. 6  се разработва идеята за обществената мисия и инструментите за реализацията й. Следвайки изискванията на Съобщението на ЕК,  проектът съдържа мерки за предварителен и последващ контрол както по същество (дали предлаганата услуга допринася за реализирането на мисията), така и за цената (размер на трансфера от държавния бюджет за компенсиране на нетните разходи за предоставяните от БНР и  БНТ медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената им мисия).

Дали задачата за смяна на принципа на финансиране ще бъде решена успешно  и каква ще е съдбата на проекта  – предстои да видим.

КЗК: Българска квота в програмите би ограничила конкуренцията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е образувано производство  за оценка за съответствието с правилата на конкуренцията на два изменителни закона на Закона за радиото и телевизията (ЗИД на ЗРТ):   

Проектът на ЗИД на ЗРТ със сигнатура 054-01-17 предвижда създаване на чл. 19а1, съгласно който най-малко 1/3 от дневното музикално съдържание на радио- и телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, рекламите и филмите, трябва да е предназначено за българска музика, създадена от автори, поне единият от които е български гражданин. От тази българска музика, която е с текст, най-малко 1/2 трябва да е с текст на български език. Тези съотношения трябва да бъдат постигани всеки ден в часовия пояс между 06:00 и 22:00 часа. 
Проектът на ЗИД на ЗРТ със сигнатура 954-01-85 от 05.12.2019 г. предвижда създаване на нов чл. 19а1, съгласно който се насърчават производството и разпространението на български музикални произведения в радиопрограмите, като доставчици на радиоуслуги, които излъчват български музикални произведения най-малко 30 на сто от месечното програмно време на радиопрограмите, се финансират със средства от фонд „Радио и телевизия“, като се предвижда не по-малко от 2,5 на сто от средствата във фонда да са за обществени доставчици на радиоуслуги и не по-малко от 2,5 на сто от средствата във фонда – за търговски доставчици на радиоуслуги.

 Становищата на МК, СЕМ и АБРО се позовават на правото на ЕС, което е въведено и се прилага, по отношение на европейските квоти. Посочва се, че има специализирани програми за българска или преобладаващо българска музика. Друг аргумент е, че задължителността се отразява върху качеството на включваните произведения. БНР посочва, че делът на българската музика в програмите на БНР е над 30% от музикалното съдържание, като в този процент дялове имат не само българската поп и рок музика, но и фолклорната и класическата музика. Музикаутор защитава предложенията.

В решението си АКТ-788-01.10.2020 КЗК приема, че

пазарът създава естествен стимул радио и телевизионните оператори да излъчват музика съобразно предпочитанията на аудиторията, която имат за цел да привлекат. Ако всички искаха да слушат само българска музика, радиата и телевизиите, които излъчват чуждестранна музика, нямаше да имат аудитория и щяха да са излезли от пазара. Ако предпочитанията към българска музика преобладават, това би създало стимул за повечето от операторите да излъчват повече българска музика, отколкото чуждестранна.

Въвеждането на квоти ограничава радио и телевизионните оператори сами да определят музикалното съдържание и съответно концепцията и стратегията си, с която да привличат по-голяма аудитория. Съгласно т. 2.5 от Насоките на КЗК за оценка за съответствието на нормативни и общи административни актове с правилата на конкуренция разпоредбите, които ограничават свободата на доставчиците сами да организират производствения си процес и да избират организационната си форма, могат да представляват ограничение на конкуренцията.

Радиостанциите и музикалните телевизии, които са принудени да сменят концепцията си, за да излъчват повече българска музика, рискуват да загубят традиционната си аудитория, което да доведе до спад в приходите от реклама и до излизането им от пазара.

Изискването за минимален процент българска музика създава географски бариери за свободното движение на стоки и услуги. Освен нарушаване на една от четирите свободи, които стоят в основата на Единния вътрешен пазар на Европейския съюз, ограничаването на свободното движение на стоки, каквито са
и музикалните произведения, представлява и ограничение на конкуренцията, тъй като ограничава броя или кръга от участници на пазара.

Заключение

  1. Проектите на ЗИД на ЗРТ, предвиждащи въвеждане на квоти за българска музика, ограничават конкуренцията.
  2. Създаването и популяризирането на българска музика може да бъде насърчено по редица начини, без да се ограничава конкуренцията.

Това са съображения само от конкурентноправен характер. Отделна линия на разсъждение е съответствието на предлаганата мярка с правото на ЕС.

ЗИД ЗРТ – в Държавен вестник

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законът за радиото и телевизията е в ремонт. Два законопроекта са на път към Министерския съвет и оттам – към парламента.

Но и народните представители не бездействат. Вежди Рашидов внесе проект, след ден го изнесе – но не съвсем, а почти.  От този персонален проект е останала разпоредба, която днес вече е обнародвана в Държавен вестник.

ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА (ДВ, БР. 138 ОТ 1998 Г.)

Обн. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020 г.

Параграф единствен. В чл. 52 се създава ал. 5:
“(5) Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.”
————————-
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 22 юли 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Ето как изглежда вече чл. 52, институционални ангажименти:
Чл. 52. (1) Право на обръщение по БНР и БНТ имат президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.
(2) По решение на Народното събрание БНР и БНТ са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания.
(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.
(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) С цел осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на Народното събрание БНТ предоставя програмно време на Народното събрание при условия и по ред, определени в договор.
(5) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2020 г.) Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Мотиви:
С цел осигуряване на публичност и прозрачност правилниците на НС от известно време регламентират излъчване на откритите заседания онлайн чрез интернет страницата на Народното събрание. ” Чл.52 ЗРТ регламентира предоставяне на безплатно програмно време,  но не и отношенията им относно  сигнала за интернет излъчването им.”  “Внесеният проект отстранява пропуските в уредбата.”
Предварителна оценка на въздействието:
Практически няма нищо в оценката на въздействието. Казва се – “До момента този въпрос се разглежда само в правилниците на НС, но не е уреден със специалния закон” –  но това не  е предварителна оценка на въздействието.
Правилник на НС
Чл. 31. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. По решение на комисията заседанието ѝ се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 41. (1) Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите работи по приети от нея вътрешни правила за работа в съответствие с този правилник. В правилата се определя начинът на взаимодействие с неправителствените организации.
(2) Заседанията на комисията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 51. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, с репортажи по Българската национална телевизия, както и от парламентарен телевизионен канал (БНТ). Излъчваният сигнал се предоставя за свободно и безплатно ползване. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(2) Пряко предаване на пленарни заседания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се излъчва по решение на Народното събрание.
(3) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по програма БНТ 2 на Българската национална телевизия и Българското национално радио.

ЗИД ЗРТ за въвеждане на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с който да се въведе в българското законодателство третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги – Директива (ЕС) 1808/2018 – е публикуван за обществено обсъждане на сайта strategy.bg  и на сайта на Министерството на културата –  тук може да се види и целият пакет документи:

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (Срок за обществено обсъждане от 31.07.2020 г. до 31.08.2020 г. Имейл за изпращане на становища – AVMSD2020@mc.government.bg)
Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз
Доклад ЗИД на ЗРТ
Мотиви към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията
Частична предварителна оценка на въздействие
Становище на дирекция “Модернизация на администрацията”

Очаква се и вторият законопроект за изменение и  допълнение на ЗРТ, който се готви от работна група към МК  – за привеждане на закона в съответствие със съобщението на ЕК за държавната помощ и със закона за публичните финанси. Докато този втори закон не е обвързан със срок към ЕК, първият – хармонизационният – има срок септември 2020, така че през есента е вероятно да се гледа.

ЗИД ЗРТ: Рашидов оттегля, почти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

На 14 юли 2020 Вежди Рашидов еднолично внесе законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията (054-01-68). Законопроектът засягаше въпроси, свързани основно с конституирането и функционирането на ръководствата на обществените медии и Съвета за електронни медии. Част от тях (мандатност) са предмет и назаконопроекта, изготвян от работна група, създадена със заповед на Министъра на културата, за поставяне на ЗРТ в съответствие със Съобщението на ЕК за държавната помощ.

Какво е наложило Вежди Рашидов да внесе самостоятелно проект, частично съвпадащ с готвения проект, който ще бъде внесен от МС, е открит въпрос. Възможен отговор е за ускорено приемане на част от промените, свързани с БНР и БНТ. Още повече, че  веднага – в средата на следващата седмица – беше насрочено заседание на парламентарната медийна  комисия.

2

Прилича на достоверно, ако в законопроекта нямаше и промени, свързани със СЕМ – ново основание за предсрочно прекратяване на правомощията на член на СЕМ при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения – чл.30, ал.1, нова т.5. То се извършва от “органа по избора, съответно назначаването”.

Важно за разказа е, че в следващата алинея 2  са изброени хипотезите на продсрочно прекратяване на мандат, при които основанията се обявяват от председателя на Народното събрание:  новата т.5 не е между тях.  Това оставя неяснота как точно се установява нарушението и неизпълнението по т.5.  Съответно  какъв би бил евентуалният контрол върху актовете, с които “органът по  избора, съответно назначаването” предсрочно прекратява мандата.

Основанията за предсрочно прекратяване на мандата на член на СЕМ според ЗРТ се прилагат още в две хипотези:

а) по чл.67 – за предсрочно прекратяване на мандата на генералните директори на БНР и БНТ:

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно:
1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии;
2. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори.
б) по чл.61 – за предсрочно прекратяване на мандата на членовете на УС на БНР и БНТ:
Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на член на управителен съвет се прекратява предсрочно от Съвета за електронни медии по предложение на съответния генерален директор на основанията за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии.
Посочената каскада от нови опции за предсрочно прекратяване на мандати  е проблематична – или поне крайно противоречива –  от гледна точка на принципа на мандатността и на независимостта на СЕМ и ръководствата на БНР и БНТ.  Досега подобно основание винаги е било отхвърляно в хода на дискусиите, защото се е смятало, че запазва прекалено  силна връзка между органа, който избира/назначава, и  избрания/назначения.
3
На преден план – като спорно – журналистите изведоха друго изменение –   позволяващо генералните директори да имат два пълни мандата, а действащите – и да довършат мандата си.
Не е непозната практика ръководствата на обществените медии да се задържат по-дълго на постовете си, отколкото  2 по 3 години, което позволява ЗРТ сега.  Но предложението за удължаване  получава специфични интерпретации  поради факта, че  на едната от позициите (ГД на БНТ) е Емил Кошлуков – политик, бивш депутат, бивш директор на ТВ7, бивш програмен директор на партийната телевизия Алфа.
Законопроектът създава правна възможност  Кошлуков да остане начело на обществената телевизия до 2032   в момент, когато тече подписка за оставката му. Кошлуков казва за 24 часа, че няма да позволи на политическа сила да диктува програмната политика на БНТ.  Това може само да се приветства – но  въпросната подписка, както и протестите пред БНТ, не са работа на партии,  а на граждани – които имат всички основания, право и задължение, да се произнасят по програмната политика, управлението и финансирането на обществената телевизия.
4
Два дни след внасянето на проекта – на 16 юли – Вежди Рашидов оттегли проекта – тъй внезапно, както и го внесе.  Има слухове какво е довело до оттеглянето, но няма потвърждение за нито един от тях.

1. Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на публичните средства и дейността на Българската национална телевизия, като първостепенен разпоредител с бюджет и одит за ефективността на надзорната дейност, осъществявана от Съвета за електронни медии върху националните обществени доставчици на медийни услуги, № 054-02-34, внесен от Мария Илиева и група народни представители на 15.07.2020 г.

2. Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-72, внесен от Евгени Будинов и група народни представители на 14.07.2020 г.

Какво налага ГЕРБ да иска одит на БНТ и СЕМ не е ясно, проектът на решение не е публичен, мотиви не са оповестени, и резултатите от гласуването не са оповестени  – нито дори дали заседанието е проведено.
По втора точка е внесен нов ЗИД ЗРТ – този път с единствен член
Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страниците на Народното събрание.
5
Законопроектите, които са качени на сайта на НС, са във формат пдф, който не подлежи на копиране – ако човек реши да препише текст от законопроекта, трябва да го набере на ръка. Не мисля, че това има каквото и да е общо с принципите на отвореното управление.

ЗИД ЗРТ, Рашидов внася

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес е внесен пореден законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Особеното е, че е с единствен вносител – физическото лице Вежди Рашидов, председател на парламентарната комисия за култура и медии.

Какво предлага г-н Рашидов –    някои от съществените идеи:

за СЕМ:

  • ново основание за предсрочно прекратяване на мандата – 5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;

за БНР и БНТ:

  • Мандатите на ръководството на БНР и БНТ стават петгодишни;
  • Придобива  се право на два пълни последователни мандата;
  • Мандатите на генералните директори се синхронизират  с мандатите на управителните съвети.
  • Избраните генерални директори се запазват.  Избират се нови членове на управителните съвети.