Monthly Archives: May 2022

Които не разбират

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

България е пълна с хора, които не разбират от икономика, но са против еврото. Пълна с хора, които не разбират от политика и история, но харесват руснаците и не харесват македонците. Пълна с хора, които не разбират от музика, но искат задължително естрада и чалга в радиото. Пълна с хора, които не разбират от медицина, но във ваксините има чипове, които вибрират в резонанс с мобилните мрежи. Пълна с хора, които не разбират от физика, но самолетите пръскат с невидими влакнести вируси. Пълна с хора, които не разбират от демокрация, но все други са им виновни, че избират крадци, простаци и мутри.

България е пълна с хора… които не разбират.

Но иначе казват, били сме честни и трудолюбиви. Всеки държавен чиновник ще го потвърди. Иначе казват, били сме състрадателни и гостоприемни. За това да питаме украинските бежанци.

Иначе казват, били сме… Били сме.

Могат ли платформите да бъдат задължени да архивират доказателства за престъпления по време на война

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 12 май  членове на Конгреса в САЩ  са изпратили писма до изпълнителните директори на YouTube, TikTok, Twitter и Meta с молба  да създадат цифров архив, който да съхранява видеоклипове, снимки и други доказателства за военни престъпления,  публикувани  онлайн.

Това не е нова идея, но войната в Украйна доведе до подновяване на  дългогодишните призиви към големите технологични компании да променят начина, по който третират този вид материали. Платформите често премахват такова съдържание   въпреки потенциалната му стойност в съдебната зала. Идеята е видеоклиповете да не изчезват, когато алгоритъмът ги свали за показване на неправомерно насилие. 

Но рационализирането на процеса за събиране на данни, изграждането на хранилище за данни и  управлението на достъпа няма да бъде лесна задача.

В Калифорнийския университет в Бъркли отдавна работят по въпроса  как социалните медии могат да бъдат използвани за доказателства в международни съдилища – и как компаниите могат да свършат по-добра работа за запазването на доказателствата; как социалните медийни платформи могат да се трансформират от „случайни и нестабилни архиви за съдържание за правата на човека“ в хранилища от доказателства, достъпни за следователи и прокурори (доклад).

Екипът им дори е създал принципи и рамка  за използване на цифрова информация с отворен код в международни съдилища.

Разговор с този екип и повече информация – codastory.com

Правото на платформите да премахват съдържание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 12 май Апелативeн съд на САЩ   разреши да влезе в сила нов агресивен закон на щата Тексас, регулиращ големите онлайн платформи.

Законът, известен като HB20,  ограничава големите социални медийни платформи да премахват съдържание, качено от потребителите – и по този начин ги ограничава   да се ангажират с   модериране  на съдържанието – функция, която те имат   в момента.

Законът налага и редица изисквания за прозрачност   по отношение на модерирането на  съдържание. Група технологични компании, които оспорват закона, са подали по спешност молба до Върховния съд за спиране на действието на HB20, докато текат съдебни дела за конституционността на закона съгласно Първата поправка. 

Свободата на изразяване на потребителите и свободата на изразяване на платформите в колизия.

Баланс, който в момента се търси в ЕС, Обединеното кралство, в САЩ на федерално равнище и в много още държави.

Къде застават правозащитниците от   Knight First Amendment Institute: при ищците –   amicus brief

Източникът на тази информация е   Lawfare Blog.  Тема и на едночасово издание на The Lawfare Podcast.

On Disinformation and Large Online Platforms

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

This week I was invited to be a panelist, together with other digital ministers, on a side-event organized by Ukraine in Davos, during the World Economic Forum. The topic was disinformation, and I’d like to share my thoughts on it. The video recording is here, but below is not a transcript, but an expanded version.

Bulgaria is seemingly more susceptible to disinformation, for various reasons. We have a majority of the population that has positive sentiments about Russia, for historical reasons. And disinformation campaigns have been around before the war and after the wear started. The typical narratives that are being pushed every day are about the bad, decadent west; the slavic, traditional, conservative Russian government; the evil and aggressive NATO; the great and powerful, but peaceful Russian army, and so on.

These disinformation campaign are undermining public discourse and even public policy. COVID vaccination rates in Bulgaria are one of the lowest in the world (and therefore the mortality rate is one of the highest). Propaganda and conspiracy theories took hold into our society and literally killed our relatives and friends. The war is another example – Bulgaria is on the first spot when it comes to people thinking that the west (EU/NATO) is at fault for the war in Ukraine.

Kremlin uses the same propaganda techniques developed in the cold war, but applied on the free internet, much more efficiently. They use European values of free speech to undermine those same European values.

Their main channels are social networks, who seem to remain blissfully ignorant of the local context as the one described above.

What we’ve seen, and what has been leaked and discussed for a long time is that troll factories amplify anonymous websites. They share content, like content, make it seem like it’s noteworthy to the algorithms.

We know how it works. But governments can’t just block a website, because they think it’s false information. A government may easily go beyond the good intentions and do censorship. In 4 years I won’t be a minister and the next government may decide I’m spreading “western propaganda” and block my profiles, my blogs, my interviews in the media.

I said all of that in front of the Bulgarian parliament last week. I also said that local measures are insufficient, and risky.

That’s why we have to act smart. We need to strike down the mechanisms for weaponzing social networks – for spreading disinformation to large portions of the population, not to block the information itself. Brute force is dangerous. And helps the Kremlin in their narrative about the bad, hypocritical west that talks about free speech, but has the power to shut you down if a bureaucrat says so.

The solution, in my opinion, is to regulate recommendation engines, on a European level. To make these algorithms find and demote these networks of trolls (they fail at that – Facebook claims they found 3 Russian-linked accounts in January).

How to do it? It’s hard to answer if we don’t know the data and the details of how they currently work. Social networks can try to cluster users by IPs, ASs, VPN exit nodes, content similarity, DNS and WHOIS data for websites, photo databases, etc. They can consult national media registers (if they exist), via APIs, to make sure something is a media and not an auto-generated website with pre-written false content (which is what actually happens).

The regulation should make it a focus of social media not to moderate everything, but to not promote inauthentic behavior.

Europe and its partners must find a way to regulate algorithms without curbing freedom of expression. And I was in Brussels last week to underline that. We can use the Digital services act to do exactly that, and we have to do it wisely.

I’ve been criticized – why I’m taking on this task while I can do just cool things like eID and eServices and removing bureaucracy. I’m.doing those, of course, without delay.

But we are here as government officials to tackle the systemic risks. The eID I’ll introduce will do no good if we lose the hearts and minds of people to Kremlin propaganda.

The post On Disinformation and Large Online Platforms appeared first on Bozho's tech blog.

ЕС в киберпространството: заключения на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 23 май 2022 Съветът на ЕС е одобрил заключения относно установяване на позицията на ЕС в киберпространството.

Съветът ЩЕ РАЗГЛЕДА постигнатия напредък по изпълнението на приетите заключения през 2023 г., за да се гарантира по-нататъшното развитие на позицията на ЕС в киберпространството.

Съветът

1.ПОДЧЕРТАВА засилването през последните години на злонамереното поведение в
включително рязкото и постоянно нарастване на злонамерените дейности, насочени
срещу критичната инфраструктура, веригите на доставки и интелектуалната
собственост на ЕС и неговите държави членки, повишения риск от разпространение на
ефектите, както и увеличаването на атаките със софтуер за изнудване срещу нашите
предприятия, организации и граждани. ОТБЕЛЯЗВА, че със завръщането на силовата
политика зачестяват опитите на някои държави за оспорване и подкопаване на
основания на правила международен ред в киберпространството, които превръщат
киберпространството, наред с откритото море, въздушното и космическото
пространство, във все по-оспорвана област. ПРИЗНАВА, че широкомащабните
кибератаки или опити за намеса, нарушаване или разрушаване на мрежи и
информационни системи, предизвикващи системни последици, са зачестили, че те
могат да подкопаят нашата икономическа сигурност и да засегнат демократичните ни
институции и процеси и че демонстрират готовността на някои участници да изложат
на опасност международната сигурност и стабилност. ПОДЧЕРТАВА, че военната
агресия на Русия срещу Украйна е показала, че офанзивните действия в
киберпространството могат да бъдат неразделна част от хибридни стратегии,
съчетаващи сплашване, дестабилизация и икономически сътресения.


2. ИЗТЪКВА ОТНОВО, че в контекста на настоящите геополитически промени силата на
нашия Съюз е в единството, солидарността и решимостта и че прилагането на
Стратегическия компас ще засили стратегическата автономност на ЕС и способността
му да работи с партньори за защита на неговите ценности и интереси, включително в
киберпространството. ПОДЧЕРТАВА, че един по-силен и по-способен ЕС в областта
на сигурността и отбраната ще допринесе положително за световната и
трансатлантическата сигурност и допълва НАТО – организацията, която за държавите,
членуващи в нея, продължава да бъде основата на колективната им отбрана.
ПОТВЪРЖДАВА намерението на ЕС да засили своята подкрепа за основания на
правила международен ред, в сърцевината на който стои ООН.


3. В съответствие със Заключенията на Съвета относно Стратегията на ЕС за
киберсигурност и Стратегическия компас ИЗТЪКВА ОТНОВО, че позицията на Съюза
в киберпространството трябва да се развива, като се повишава способността ни за
предотвратяване на кибератаки посредством изграждане на капацитет, развиване на
способностите, обучение, учения и повишена устойчивост, както и чрез решителен
отпор на кибератаките срещу ЕС и неговите държави членки, като се използват всички
налични инструменти на ЕС. Това включва още по-голяма демонстрация на
решимостта на ЕС да дава незабавен и дългосрочен отговор на участниците в заплахи,
които се стремят да възпрепятстват нашия сигурен и отворен достъп до
киберпространството и да засегнат стратегическите ни интереси, включително
сигурността на нашите партньори. В този контекст ИЗТЪКВА, че позицията в
киберпространството има за цел да обедини различните инициативи в действията на
ЕС, които целят укрепването на мира и стабилността в киберпространството и са в
полза на едно отворено, свободно, глобално, стабилно и сигурно киберпространство,
като същевременно се координират по-добре краткосрочните, средносрочните и
дългосрочните действия за предотвратяване, обезкуражаване, възпиране и реагиране на
киберзаплахи и атаки и се използват киберспособностите. НАБЛЯГА, че тези елементи
следва да станат част от позицията на ЕС в киберпросранството, в съответствие с петте
функции на ЕС в киберпространството
:

укрепване на нашата киберустойчивост и капацитет за защита;

засилване на солидарното и всеобхватно управление на кризи;
популяризиране на нашата визия за киберпространството;

засилване на сътрудничеството с държави партньори и международни организации;

предотвратяване, защита и реагиране на кибератаки.

Пълният текст

Цифровият преход: Condé Nast

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Condé Nast, издател на  Vogue, Wired, The New Yorker и GQ, „вече не е компания за издаване на списания“, казва нейният изпълнителен директор Роджър Линч.

„Около 70 милиона души четат нашите списания, но имаме 300 милиона, които взаимодействат с нашите уебсайтове всеки месец,  и 450 милиона, които взаимодействат с нас в социалните медии“, каза Линч в интервю за  The New York Times .

Тъй като приходите от печатна реклама падат значително, Condé Nast започва да премества своите заглавия зад платените стени онлайн. В момента приходите от абонаменти и електронна търговия (партньорски връзки и други подобни) съставляват около една четвърт от глобалните приходи на Conde Nast, с цел  този дял да се увеличи до една трета от приходите на компанията през следващите четири години. Виждаме нарастване на абонаментите   в нашия бизнес.

Имаме ли аналогични достъпни данни за българските печатни издания?

Just lazy sunny afternoon

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC3614_rt

Минаха матурите, слънцето напече, извадиха се фанелки и шорти. Някои хукнаха по купони… Други почнаха набези над магазини… Балове идат!

02_DSC3617_rt

Трети мислят за футбол или още повече – за някоя компютърна игра. Или как да издебнат съседчето и да го поканят на сладолед (без майка му).

03_DSC3618_rt

Още повече яхнаха колела и тротинетки. Харесвам тая мода, що не. Стига да не ми връхлитат, докато снимам на велоалеята.

04_DSC3652_rt

По-рано дошлите в парка вече ги е напекло… И гледат леко заканително.

05_DSC3657_rt

С първите жеги пуснаха пролетните принцеси! Тази може и лятна да е, с тая опашчица на русалка :)

06_DSC3658_rt

Принцесите едно време са ги учели да танцуват менует, да се хранят изискано (ако въобще…), и да яздят! Сегашните нахлупват каски и яхат мотори още преди да са напуснали втора група в детската градина.

07_DSC3659_rt

Важното е, че всичко им е в тон pink – и каската, и звънчето, и фанелката…

08_DSC3660_rt

… настроението най-вече ;)
Ама то си имаше реална причина! Коя принцеса ще понесе някакъв фръцльо с яркочервен мотор (и яркожълто по човката), да се прави на интересен, че може да паркира на заден!

С мотор всеки може! Я пробвай да паркираш мирна сянката си…

DSC3622_rt

“Водя те с почти две сенчести дължини, шефе! Спечелих си бисквитка!”

Как се пише: пропилени или пропиляни?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише пропилени. Тези години може и да изглеждат пропилени, но на мен ми дадоха ценни уроци. Изпълваше го дълбока тъга за пропилените усилия и изгубените позиции. Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия преминава в е. Пише […]

Намигване

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

DSC3621_rt


Идва ден с омара
С лекота и сладост
С пух от тополи
С цвят на младост
Политнали надежди
И оня дъх на мед
А сред тревите с руси вежди
Намига Лятото и ближе сладолед…

Директива 2018/1808 (ДАВМУ): дела срещу пет държави пред Съда на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия („Комисията“) предприема правни действия срещу държавите от ЕС, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС в интерес на гражданите и предприятията.

Тъй като пет държави не са привели законодателството си в съответствие с правото на ЕС (ДАВМУ), Комисията реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу Чехия [INFR 2020/0510], Ирландия [INFR 2020/0531], Румъния [INFR 2020/0555], Словакия [INFR 2020/0563] и Испания [INFR 2020/0521] с искане за налагане на финансови санкции в съответствие с член 260, параграф 3 от ДФЕС.

Особено важно е закъснението на Ирландия – заради платформите. Директива 2018/1808 (последната ревизия на медийната директива) за пръв път предвижда изисквания към платформи, на които може да се  споделя видеосъдържание. Тези изисквания се прилагат от регулатора в държавата, под чиято юрисдикция е платформата.

Държавите-членки трябваше да транспонират третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги   и да съобщят националните мерки за транспониране на Комисията до 19 септември 2020 г. При липса на приемане на съответните национални правила, Комисията изпрати писма с официално уведомяване до 23 държави  през ноември 2020 г., последвани от девет мотивирани становища през септември и две през ноември 2021 г. Към днешна дата изброените по-горе държави-членки не са успели да транспонират изцяло и да съобщят мерките за прилагане на AVMSD. Поради тази причина днес Комисията реши да отнесе тези дела до Съда на ЕС.