Няма угодия! Друга година като се запилее нанякъде, като се замотае и я чакаме чак до юни да ни се яви… Пролетта! А сега ни връхлетя с устрема на рояк гладни пчели, надушили бъчва сладко от вишни. Като се развихри, разви цветчетата, издърпа стръкчетата на тревите, и дори успя да изтегли към слънцето ей, това – близо 60-70 см стъбло!
Че да увеси на него най-страхотно оранжевите камбанки, които може да си представи една зажадняла за снимане душа, която си броди из малката градинка под балкона!
Гледам и не вярвам на очите си! В градинката ни се спотайвала грудка на Нейно Величество Fritilaria imperialis (Императорска ведрица)! Няма да описвам как ревниво дебна някоя хищна “птица” да не и смъкне камбанките, докато си разхожда трътлестия дакел…
А че сега и ей тези бледи, прекрасни лилиоподобни красоти наглеждам.
Раздиплила се е една копринена красота! И не мога да свърша нищо тези два дни, защото ме тегли навън постоянно. Намирам си работа я да простра, я да прибирам пране, дори само да сглобя някоя паянтова щипка и … в следващия момент, вече усещам тежестта на любимия обектив, уютно разположил се върху предлакътя ми 
Докато аз клеча в лехата с лалета и гледам да се вардя от гъмжащото семейство на някакви дребни, земни пчелички, които са решили да презимуват в градинката, и сега усърдно се опитват да превърнат всеки сантиметър, свободен от посадъчен материал и горски ягоди, в холандско сирене,… ей, ти я Мая!
Видна квартална хубавица, Мая е на отглеждане на всички, но най-вече на една от съседките ни, която има 3 кучета. Като тръгне с цялата кавалкада от една немска овчарка, и две по-мънички, Мая подтичва заедно с тях и оглежда терена… Да няма изненади! Работа трябва да се върши!
И сега сякаш ме пита защо клеча … като ягодите не са узрели все още! А останалите тревки не стават за ядене.
Сутрин, сладураната обикновено посреща всеки, излизащ за работа от входа, с невинно мяукане изпод най-близката кола на паркинга. А често познатия звук идва някъде отвисоко… От клоните на джанката 
Сега е сита и доволна, само леко любопитна. Подушва въздуха, потрепват мустачките, пошавва леко с ушета и продължава покрай пътечката между липите…
И тях не ги подминава лудетината Пролет! Раздипля с невидими пръстчета тънките листенца. И със закачлива усмивка предвкусва мига, когато всеки ще слиза от автобуса и замаяно ще се спре … зашеметен от дъха на липи.
Ееее, обичам да е Пролет! Дива, луда, бърза, ненаситна, разпиляна, жужаща, цвърчаща и зелена! Е, и да съм с бирата из тревите – в свобода и безвремие…
