В началото на годината забелязах, че няколко паркоместа извън синя и зелена зона, където често спирам, са вече служебен абонамент. Стори ми се странно предвид, че бяха пред офис сграда, която си има паркоместа в имота, а служебните бяха запазени включително за събота и неделя. Зачудих се как става това и колко такива има наоколо. Затова поисках от Центъра за градска мобилност информация за всички паркоместа в София – в и извън зоните за платено паркиране, служебни и обикновени, с точно местоположение и детайли за абонамента.

Отговориха ми в края на март като ми предоставиха две таблици. Първата с данни за 1447 абонамента, а втората с координатите и адресите на 2188 служебни паркоместа.

Методология и условности

От отговорът става ясно, че нямат координатите на всички паркоместа в София. Уточниха обаче, че в синя и зелена зона са около 33 хиляди. Имат географските координати единствено на тези за служебен абонамент, но и те са ориентировъчни. Казаха и че не пазят информация какво е лицето, което плаща за служебния абонамент – дали е общинска или държавна институция, юридическо или физическо лице. В таблицата с абонаментите около половината записи са с имената на фирмите или институциите. Предполагам, че останалите са частни лица. Съдържат също срок и вид на абонамента, брой и адрес на паркоместата.

Тук трябва да уточним няколко термина. Условията и цените на служебните паркоместа са разписани на сайта на ЦГМ в съответствие със приложената към настоящия момент наредба. Последните промени в нея бяха обжалвани и въпреки спечеленото от общината дело, не са приведени в действие.

Това значи, че сега има три вида абонамент – дневен, удължен, разширен и нощен. Дневният е между 8:30 и 19:30 в работни дни. Ако към него добавите удължен може да паркирате между 8:30 и 23:30 пак в работни дни. Разширеният позволява паркиране в събота и неделя между 8:30 и 19:30. Нощният важи само за синя зона и прави мястото запазено 24 часа. Всичко абонаменти са допълнителни към дневния. Така, например, ако вземете дневен за място в синя зона и добавите нощният, ще е запазено за вас денонощно в работни дни. Ако добавите и разширеният пакет, мястото ще е само за вас 7 дни в седмицата, 24 часа в денонощието.

В таблицата за абонаменти за едно и също паркомясто може да има няколко записа според дневния и допълнителните абонаменти. Възможно е допълнителните да са само за едно място, а дневният да е за повече. По-голям проблем обаче се оказаха адресите. В данните предоставени от ЦГМ адресите при абонаментите и тези за паркоместата не съвпадаха почти никога. В някои случаи бяха описателни (след кръстовището) , в други – липсва номер на улицата. Понякога нямаха нищо общо между двете таблици. Не знам дали ЦГМ така си организира данните или просто така са ми ги предоставили за справката. Ако е първото, не бих се учудил да води до редовно объркване.

Самите паркоместа бяха с доста точни координати и лесно можех да ги сложа на карта. За да ги свържа с абонаментите обаче трябваше да гадая по адресите. Опитах с няколко AI модела, но резултатите не бяха добри. Това беше причината да започвам и спирам работа по този проект цели три месеца. Наскоро ми писна и написах собствени инструмент, с който да свържа данните. Използвах това, което Claude постигна като начало и поправих повече от половината. Междинен кадър от работата виждате долу. Не успях да намеря паркоместата за три абонамента и обратното за около 25 служебни паркоместа.

В крайна сметка успях да покажа възможно най-точно кое паркомясто от кого е взето и до кога. Възможни са грешки и ако намерите такива, пишете в коментарите, за да ги оправя. В някои случаи не успях точно да определя кое от 10-те паркоместа с еднакъв адрес е на една или друга фирма. Затова ще ги виждате групирани със списък с възможните абонаменти на това място.

Важно е да се уточни, че справката е актуална към 20-ти март 2026. Това значи, че някои абонаменти може да изтичат от тогава насам и да не са подновени, а други паркоместа, които не се виждат на тази карта, да са обособени от тогава. Миналата седмица открих такова пред НСА сградата до НДК, например.

Карта на служебното паркиране

Представих данните по начин, който беше разбираем за мен. Категориите по цветове се опитват да представят пакета на абонамента. Ако е само дневен, показвам зоната или ако е извън платените зони – в оранжево. Другите цветове показват разширен, удължен или нощен. Когато натискате легендата, може да филтрирате по категории. При натискане на паркомясто ще видите информацията за абонаментите, които е възможно да са свързани с това място.

Интерактивната карта може да разгледате тук или на цял екран.

С бутоните горе вдясно може да сменяте основата на картата на сателитни снимки, да фокусирате върху настоящото си местоположение или да отваряте описанието на проекта.

Статистика

Според справка изнесена в края на 2024 от общинския съветник Симеон Ставрев, в София тогава е имало 33555 паркоместа в синя и зелена зона и са били продадени 36 хиляди стикери за живеещите в тях. Според същата справка към края на 2023-та е имало 1758 служебни паркоместа, а към ноември 2024-та са били 1693.

Година и половина по-късно те са значително повече – 2188 за целия град. От тях 1304 са в синя или зелена зона или около 4% от всички налични там. 15 паркоместа имат нощен абонамент в синя зона. 51 са с удължен, т.е. до 23:30. За общо 229 в синя и зелена зона и 114 извън тях е платено да се пазят събота и неделя. По груби сметки само за март, когато получих данните, Центърът за градска мобилност е получил 1070242 евро такси само от тези абонаменти.

Много може да се каже дали и колко такива служебни паркоместа трябва да има. Определено има легитимни причини за такава възможност и дори да е задължително за някои обекти. Например, при зареждане на магазини следва да имат такива места, а не да блокират улицата или както почти винаги се случва – да се качват върху тротоара или близка зелена площ. В някои случаи е важно за офиси и ресторанти да има къде да спрат посетителите им, ако не разчитат основно на потока от хора и градски транспорт. В други случаи обаче офис сгради с големи паркинги ги взимат най-вече за представителни цели или удобство.

В този смисъл вече беше обсъдено, че цените на служебния абонамент са твърде ниски. В новата наредба това се поправя, макар и с твърде малко – вдигат таксите за синя зона с 23%, а за 24/7 абонамента – с 41%. За зелена зона има увеличение с 11%, а извън тези двете има дори намаление с 3.4%. Въвежда се обаче възможност за денонощно паркиране извън синя зона, което до сега го нямаше.

В разбивката по абонаменти се виждат някои интересни несъответствия. Както споменах по-горе, за да може някой да паркира след 17:30 или в почивните дни, трябва да си е взел дневният абонамент. Това е така за почти всички и се вижда в данните – където има допълнителен пакет се вижда и основният. Според справката обаче ОББ изглежда са платили разширен пакет за зелена зона без да имат дневният за тази зона. Имат 4 за синя и 4 извън зоните, но нищо за зелена зона. Фантастико според данните са си платили за две места – едно в зелена зона и едно извън зоните като за второто имат само разширен пакет без дневен. Аналогично за Хепинес ЕООД, но с две места през почивните дни без основен пакет. БАКБ и Офис Сгради ООД имат дневни пакети извън зоните, но разширени в синя зона с различни адреси. Дексиа България ООФ, Еврофинанс Сървисис ООД и частно лице имат по две нощни тарифи за синя зона обаче без да имат дневен абонамент.

Открих така 89 лица, при които липсва дневен абонамент за едно или повече паркоместа при допълнителни пакети. В този списък виждаме също Сигмамед, Делта гард, хотел Милениум, Уникредит, НАП и други. Това не значи, че някой от изброените е направил нещо нередно или не си плаща. Както споменах, в справката бяха предоставени само половината от имената. Възможно е към всеки от тези абонаменти за допълнителни пакети да има съвпадащ дневен. За повечето от тях обаче не открих такъв, който да съответства на адреса или продължителността. Описаното несъответствие по-скоро говори за лошото водене на данните от страна на ЦГМ. Възможно е също да са ми предоставили грешни или непълни данни по искането ми по ЗДОИ. Това обаче би било административно нарушение от тяхна страна и не мисля, че следва да го очакваме от който и да е общински или държавен чиновник.

Много или малко са те

Отворен е въпросът дали всеки, който иска следва да получи такъв абонамент. В наредбата остава определението, че „може“ да се правят служебни паркоместа и „може“ да се използват от частни лица и обществени институции. Това обаче не значи, че трябва и следва да има преценка за аргументите за и против. Виждаме как редица министерства и агенции си осигуряват необезпокоявано цели паркинги. Народното събрание е ярък пример за това.

Съдилищата пък използват странна интерпретация на изискването за периметър за сигурност като включват освен сградата си – какъвто е нормативният замисъл – също околните паркоместа. В този случай предложих наскоро къде на шега, къде насериозно, щом от тези паркоместа може да дойде заплаха за информацията в съда, то следва на тяхно място да бъдат сложени бетонни блокове или по-добре … големи кашпи с дървета или зеленина. Ефектът ще е троен – хем повече сигурност за съда, хем повече зеленина в града, хем по-малко кашпи със зелени вейки в обръщение за отдаване под наем на строители, които искат някак да симулират озеленяване за пред приемателната комисия и да ги върнат след заветния акт 16.

Но разбира се, съдилищата, парламента и ред други държавни институции не са лесни за разговори, особено когато ръководството им възприема не само институцията, но и прилежащите имоти като бащиния. За тази цел, но и за всички останали така запазени места из града, има нужда от обществен натиск и промяна на очакванията към конкретни хора на висши позиции.

От друга страна, видно е, че тези абонаменти са сериозен източник на приходи за общината и е факт, че никой не е длъжен да осигурява безплатно или изключително евтино паркомясто на някого, само защото има жилище наблизо независимо дали говорим за синя зона в центъра или в края на града. Остра липса на места за паркиране има отдавна и ще се влошава драстично в следващите години с презастрояването. Същото важи за всеки голям град в Европа. Има аргумент в полза на това, че при такъв недостиг общината следва да спечели максимално от тези паркоместа, но при условие, че подобрява възможностите за придвижване с градски транспорт и други средства като колело.

Направих тази карта, за да разбера защо постоянно виждам нови служебни паркоместа да изникват. Може да се използва и за да осмислим какво е моментното състояние и да задаваме въпроси на ЦГМ защо са взели решение да дадат дадено паркомясто при условие, че нищо в наредбата не ги задължава. Отделен, но дори по-важен разговор е за какво се използват тези над милион евро на ден.

Преди две седмици писах за „Дубайбад“ и няколко проекта, които са на идейна фаза, но почти сигурно ще се случат под някаква форма и затова ги поместих в картата на (пре)застрояването. Там коментирах как улицата, където е един от проектите – Тинтява, вече е претоварена и ще става по-зле. В дните след статията ми видяхме нагледно как би изглеждало това.

Точно при кръстовището разкопаха улицата. Първо я блокираха изцяло, а от тогава е заградена на три места. Липсва сигнализация или знаци, липса регулиране на движението, липсва информация защо и до кога. Колите се разминават и изчакват както си знаят. Боклукчийските камиони имат проблем да минат въобще, а ровът не беше обезопасен отвътре и се рискуваше пропадане на пътя, тъй като коли минават буквално по ръба.

Интересното тук е, че разкопките са най-вероятно незаконни. Точно на това място липсва действащо в момента разрешение за т.н. благоустройство. Това значи, че могат да копаят и прокарват каквото им трябва, ако обещаят да оправят настилката. Както видяхме в случая с Артекс на няколко стотин метра от там, казачеството е покъртително и трябваше 3-4 ремонта на ремонта. Когато нямат разрешително, практика е да се копае набързо през почивните дни и никой не проверява. Точно това се случи и тук. Друга честа схема е да се разберат с Топлофикация или Софийска вода, които да си измислят авария, инвеститора да плати за някакъв ремонт, който така или иначе се налага и междувременно да си свърже сградата заобикаляйки всякакви изисквания и процес. В случая се видя, че Топлофикация ремонтира нещо, но нито бяха отбелязали на страницата си, че има планиран или извънреден ремонт на това място, нито има такава информация където и да е на страницата на общината. Като питах работниците на място дали е авария отговориха, че свързват Тинтява 80. Виждаше се ясно от изкопите включително.

Дупките вече се запълват и даже на места е плеснат малко асфалт. Ще видим колко време ще пропада. Важното в случая е, че нещата се правят отново по другия начин, което за всеки купувач би следвало е червен флаг. Не, че практиката, с която конкретния инвеститор стана известен не е достатъчен такъв. По-важното е защо подобни действия се позволяват и им се разминава. Като блокираха пътя на място имаше патрулка и полицаят сам се чудеше какво да прави. Нямали разрешение да блокират толкова централна за района улица.

Макар да става въпрос „само“ за ремонт, който почти блокира улицата за „само“ десетина дни, такива ще има много в бъдещите години докато построят сградите наоколо. По-важното е, че предвид колко е малка улицата, колко движение има сега и колко се очаква да се увеличи, дори без ремонти подобно блокиране ще е ежедневна практика в бъдеще. Достатъчно е една кола да спре на стопове „за 5 мин“ и опашката от коли ще стигне туловищата на Артекс. Вече го виждаме. Тинтява далеч не е специална или изключение, а просто пример, който мога да дам.

Разбира се, възможно е да има разрешение да копаят там по начина по който го направиха. Възможно е Топлофикация да са забравили специално този ремонт да отбележат на сайта си. Тогава въпросите са дори по-сериозни в посока общината, комисията по транспорта, общинската фирма и КАТ защо се позволява нещо такова, защо не е публично и обявено, защо няма контрол над липсата на сигнализация, обезопасяване и възстановяване след това. Ключова роля за това има районния кмет, който би следвало да контролира именно такива случаи, но опитът на квартала показва, че не може да очакваме нищо от него, особено когато става дума за незаконни строежи и едри инвеститори.

Попаднах на мой стар пост от преди 8 години показващ как правят тротоар в тогавашния ми квартал във Франкфурт, Германия. Тогава го сравних с оплакванията на ремонтите на Дондуков и Цариградско. В продължение на темата от вчера реших да проверя, колко всъщност е струвал да се направи така. Намерих аналогичен тротоар в съседно село, който миналата година е бил направен за около 120 евро на кв.м. Това включва основа, бордьори, подобни очертания на зелени площи без осветление.

За сравнение, цената на тротоарите, които виждаме да се правят в София, при последните поръчки излиза около 100 евро на кв. м. Имайки предвид, че разходите за труд са по-ниски, цените са почти идентични Разликите в качеството на изпълнение, плочите и елементите се виждат с просто око. Бях във Франкфурт пет години след като завършиха този тротоар и не беше мръднал. Някои от тези в София вече ги виждам как пропадат.

По социалки и групи се възмущаваме на общината и липсата на контрол когато нещо е нескопосано. „Ремонт на ремонта“ стана нарицателно по време на Фандъкова за лошо свършена работа и криво-ляво закърпена след това. Доколкото си мислим, че това става само когато държавата и общината плаща, показах как частни компании правят път и се налага поне четири пъти да го поправят защото пропада. В случая това беше по поръчка и под зоркото око на Артекс, но важи с пълна сила при изпълнение на всякакви сгради и инфраструктура. При тротоарите обаче, особено ремонтите, наистина голяма отговорност носи общината в целия процес.

Има обаче поне седем фактора, които влияят дори повече на тези ремонти. Някои от тях оскъпяват работата значително, други блокират налагането на контрол, а трети в най-добрия случай удължават времето за изпълнение.

Подземна инфраструктура

В София и практически всеки български град който не е коп’нал, той не е направил шахта или прекарал нещо под земята. Понякога кабели, тръби и оптика са на сантиметри под краката на хората. Понякога са дори опасни. Спомняте си смъртта на детето, което го хвана ток. Столичния общински съвет обеща да се захване с решаване на проблема и създаване на структура, която да отговаря. Това не се случи.

Преди две години пуснах карта на шахтите на София. Това са поне тези, за които общината знае и са в ГИС системата на НАГ. Има още много кабели и трасета между тях и още доста, за които не се знае. Всички следва да са достатъчно дълбоко, за да не пречат на тротоари и улици. Проблемът е, че понякога са буквално сантиметри под плочки, корени и бордюри. Това се установява едва когато започне ремонта, т.е. когато работата е планирана, бюджетирана и поръчката е спечелена.

Дори когато са незаконни не могат просто да се отрежат. Когато са законни обаче, но не на правилната дълбочина, проблемът възниква когато някой чиновник някога е подписал, че приема обекта както си е. Дали е било въпрос на корупция или нехайство, факт е, че сега разходът за преместването им на правилна дълбочина е на общината години по-късно. Това оскъпява значително нещата.

Лошо или липса на планиране на улици и тротоари

ПУП-овете на парче, позволяването улиците да са с намалена широчина оставяйки никакво място за тротоарите, приватизирането на места за паркиране или повече ленти на булевардите за сметка на тротоари и велоалеи, странните архитектурни чупки по сградите усложнявайки достъпа до гаражи, входове и съседни сгради, липсата на отчуждаване на достатъчно от частните имоти преди урегулирането им години назад във времето за нормална инфраструктура и редица други проблеми около хаоса в презастрояването в София и редица други градове води до там, че тротоарите не са просто 2.5 метра широки алеи подходящи за хора с проблеми с придвижването, незрящи или родители с колички, а криволичеща какафония от неравности и абсурди.

Дори при липса на подземни „мини“, най-съвестно изпълнение на строителя и контрол от общината, каквото и да бъде направено на определени места ще е абсурдно. В Изгрев видях тротоар широк една педя с бордюр още 10 см. Опитах и сам не мога да стъпя на него. Но имаше знак „мини на отсрещния тротоар“, т.е. на тия 30 см., защото се строеше поредният голям комплекс наблизо.

Дори когато се ремонтират улиците, се прави единствено смяна на горния слой на асфалта. Не се преосмисля концепцията на улицата, новата натовареност, дали следва да има издадени части на тротоара за по-лесно преминаване на учениците по пътеките, дали трябва да се обособят паркоместа и стесни на места платното, за да се намали скоростта и шума. Именно това очаквах при поръчката за ремонт на улицата в най-лошо състояние в район Изгрев – Тинтява. Районният кмет се хвалеше години наред, че работи над промяната ѝ, че мисли и готови всичко и подава предложения как да е в общината. Накрая като излезе поръчката се оказа, че нищо не е подал като предложения, а се използва остарели и вече неверни скици и планове от преди 10 години. Това е пример как не се прави и накрая плащаме много по-вече от данъците си за нещо по-лошо.

Строителен надзор

При такива проекти се взима строителен надзор, който би следвало да е независим. Проблемът е, че често става въпрос за свързани фирми. Независимият надзор трябва да следи за изпълнението на параметрите и изискванията за качество. Както добре виждаме обаче, това почти никога не се случва. Общините често нямат експертен капацитет да преценят дали нещо следва да е така или не и чисто естетическата им оценка и това, че някои неща са очевидни не издържат в съда. Становището на „независимия“ надзор натежава.

Непостоянни съдебни практики с дъх на корупция

Всяка обществена поръчка, всяко искане за поправка, всяка наложена глоба за несвършена работа или лошо изпълнение, всичко може и често се обжалва пред административните съдилища. Те имат крайно противоречива практика. Отчасти това е заради неспазен процес от страна на общината въпреки наличието на нарушения. По-често е защото става дума за сериозни пари и съдиите или не им пука, защото „ма то така си беше“, или са заставени да не им пука. Аналогични проблеми има при отказите за разрешения за строеж или ПУП-ове.

В тази среда административните съдилища в България носят със себе си един от най-негативните ефекти на градската среда. Несигурността, че законът и публичният интерес ще бъдат запазени води до там, че общините масово не се възползват от възможността да рестарвират или поне укрепят разпадащи се паметници на културата и да заставят собствениците да платят, ако ще със самия имот. Страх ги е, че никога няма да си върнат парите, защото е по-евтино да подариш апартамент във Витоша на сина на съдийка в Административния съд, отколкото да върнеш парите, които сме дали от данъците си.

При поръчките за тротоарите ситуацията е подобна. Затова винаги се гледа да се разберат с добро, ако ще да е на база компромиси и ниско качество на резултатът. Най-лошото е, че следващия път най-вероятно същите хора ще спечелят поръчката отново и ще трябва да се работи с тях отново

Липса на конкуренция и некачествена работа

Доколкото има страшно много строителни фирми в България покрай манията за крипто-бетона, всъщност много малко фирми кандидатстват за подобни поръчки. Отчасти това е заради изискванията за опит и мащаб, отчасти защото много от фирмите работят на черно и не могат да докажат доходи от подобна работа, отчасти, защото хора като Вълка и Таки извиват оркестрират кой да кандидатства къде. Така разпределят територия и сфери и дори общините да не са „в кюпа“ и да се стараят да получат качество на разумна цена, често са изправени пред свършен факт. Пример за това беше боклука в София, където изведнъж всички камиони за смет в страната потънаха в дън земя, когато община София искаше да наеме такива.

Липсва конкуренция заради такива мафиотски тактики и малкия брой фирми по принцип. Отделно качеството на работата е изключително лошо. Въпреки възторгът на инфлуенсъри и брокери, ако се наблюдавате строежите преди да сложат фасадата виждате с просто око невъзможни неща. Залепят ли фасадата и покрият бетона на гаражите с боядисан в зелено тънък слой трева вече изглежда готино като за снимки.

При тротоарите това го забелязваме по-бързо, защото е пред нас. При първият лек дъжд се виждат и проблемите в основата като се разкривят и започнат да плюят плочките. Бордюрите започват да се чупят от качващи се коли. Плочите и бордюрите не са изрязани правилно, а се пълнят с малко бетон ронещ се на втората седмица. Липсват хора, но дори тези служители не са обучени, нямат достъп до правилната техника и не им се плаща достатъчно. Твърде малък пазар сме, че фирми да дойдат за няколко тротоара от други държави, а и мафиотските схеми по-горе ги гонят. Материалите не са достатъчно добри, дори да има сложени изисквания.

Специфични изисквания, схеми и планове

За да може да се аргументира използването на 5 см. тежки плочи вместо 1.5 см. или специални бордюри с изрязани плочи около тях или многослойна основа от точно определен чакъл, а не каквито строителни отпадъци фирмата не е успяла да изхвърли вероятно нелегално някъде, трябва да е разписано ясно и недвусмислено в стандарт и схеми за тротоарите. Предложения за такива е имало доста през времето, но или не са били технически издържани отвъд шарените картини, или просто не са били придвижвани в Столичния общински съвет.

Именно тяхна е отговорността за приемане на такива изисквания, схеми и планове. Аналогично могат да изискат разработването и да приемат разписана единна визия на фасадите в централната част или да засилят вместо да зачеркват, както явно се готви икономическото мнозинство, изискванията за озеленяване на нови сгради. За да може да се изисква качество като описаното горе, трябва да се стъпи на такава схема. Именно това имат във Франкфурт в различни варианти и всеки район си избира специфика и дори цветове.

Паркиране върху тротоарите

Никой тротоар не се прави с идеята да може да се паркира върху него. Това би оскъпило значително процеса, особено предвид увеличения брой тежки джипове из града. У нас всеки паркира където си иска и се кара като му направят забележка „ма къде да паркирам другаде“. Новите тротоари в София масово се използват за паркоместа. Това се вижда дори и особено когато тротоарите са пред училища и детски градини точно когато десетки деца трябва да минат точно от там. Доколкото изпълнението е лошо като цяло, именно паркирането е основна причина за скапването им.

В Германия за паркиране като този горе се плаща 100 евро глоба на момента. Няма нужда от катаджия на място – просто снимка от някой, където се вижда номера и мястото. Дори да стъпиш с гума на бордюра, което неизменно го чупи с времето, значи глоба. У нас имаме изключително странна нарочно бюрократизирана система с предразполагаща към корупция и отказ от отговорност, в която практически не се глобяват повечето нарушения, а събираемостта е плачевна. Столична община няма право да налага глоби, за това, че им чупи някой тротоарите. Само ако са паркирали в зона. СДВР не приема да използва камерите на общината, не следи за минаване на червено или престрояване на кръстовище и масово не налага глоби. Никога не са взимали подписаните с електронен подпис сигнали от Гражданите или собственият им мейл за сигнали, например, за разлика от останалата част от страната.

И не, колчетата не решават нищо. Тротоарите и без това са крайно тесни с всички лампи, стълбове, дървета, кофи за боклук, стълби на нечий магазин или щъркели на някой бар или направо маси на заведение наблъскани така че и сам човек да не може да мине, а какво остава за детска или инвалидна количка. Тук се налагат законодателни промени даващи повече лостове на общината и възможности за гражданско участие, както и автоматизация на процеса както на установяване, така и на връчване и налагане на глобите.

Какви други причини смятате, че са замесени тук? Ще ми е интересно да го обсъдим в коментарите.

Наскоро в групите в район Изгрев, София се отвори тема за ремонти с публични средства направени изглежда приоритетно пред новия хотел на 4-ти километър. Писал съм за това преди. Районният кмет отрича да има връзка, но нов асфалт на навярно най-разбитата улица в района е положен буквално до гаражите на сданието, а парк в края на района до булеварда беше направен скоростно точно след като заработи хотела при множество проблемни детски площадки и паркове до училища и градини из целия район.

Има съмнения за доста проблеми около разрешенията на самия хотел, озеленяването му и огромния билборд, който са направили. Обърнаха се към мен обаче в една група с принципен въпрос – как се очаква с толкова ниски местни данъци да се оправят градинки, паркове, детски площадки и цялата инфраструктура.

Отговорът ми се получи доста изчерпателен и тъй като не обичам да обяснявам едно и също на много места, ще го поместя тук с дребни корекции, за да препращам към него в бъдеще. Сложих и няколко линка към стари статии, в които съм разгледал в детайли аспекти от темата.

---

Новото строителство има задължителна озеленяване, което трябва да се поддържа. Често не се прави въобще или недостатъчно или не по изискванията или просто 2 до 5 години каквото има като зеленина се бетонира за паркоместа. Отговорност на районният кмет е да не го допуска, но не го прави. Подавал съм много сигнали за такива проблеми, но или ги заравя, или зачерква без реални проверки.

Ако се поддържа въобще, както е в комплексите, това идва от таксата на сградата. Решава се от блока, но като цяло не отиват повече от 5 до 20 лв. на месец. Това обаче е само за прилежащата зеленина към имота.

В квартала, където живеех във Франкфурт, нямаше такава такса, каквато говорите. Имаше си такса към блока отново за прилежащата зеленина. Парковете и зеленината в квартала се поддържаха от данъка на жилищата. Всеки град в Германия има различни политики и такси. Често по квартали е различно дори, особено в историческите части. Във Франкфурт имаше дори обществени съвети по квартали, където да се обсъждат и поставят такива теми. Понякога и да се налагат местни такси за определена цел. В някои села, поне в Хесен, карат живеещите според зоната да плащат част от разхода за ремонт на пътища, тротоари и зеленина. Не е пожелателно и стига десетки хиляди. Чел съм за случаи, в които хора продават къщите си заради такива наложени такси.

В София всичко на общинска собственост се поддържа от бюджета на общината. Той идва както от данъците на жилищата, така и от доста други проходи като такси за строителство, продажба или наеми на общински имоти за сгради, търговски площи и билбордове и прочие. Голяма част идва директно от държавния бюджет, както и конкретни целеви програми – предимно за инфраструктура. От същият бюджет идва чистенето на улиците, махането на снега и прочие.

Дали софиянци биха се съгласили на нова такса е спорно. Повечето по-скоро не, защото не смятат, че ще се използва рационално. Пример са таксите и глобите за паркиране, които трябваше да отиват за оправяне на тротоари и пътища, но потъват предимно в частни ръце заради ръководството на ЦГМ.

В този смисъл проблемът си остава управлението на сегашните приходи и да се покаже на жителите на града, че ако дават повече, ще получават повече. Отделно го има политическия аспект, че СОС в сегашния си формат може и да приеме вдигане на данъците, но предвид историята му ще ги натика в общински фирми с лошо управление, за да изтекат, а вината за това ще прехвърли на общината. Разбира се, харченето на публични средства в полза на няколко едри инвеститори, а не мнозинството живеещи в един квартал, каквито съмнения има нерядко, също разрушава доверието, че се използват целесъобразно. Не на последно място в зависимо какъв данък се вдига, вероятно ще трябват законодателни промени, за да се предвиди новата схема от ставки и намаления за първо жилище и/или необитавани такива.

Определено данък жилища е много нисък. Говори се отдавна за вдигане на процентът от данъчната оценка, особено за второ и трето жилище и такива, в които не се живее. Не бяха приети предложенията, а Конституционният съд излезе преди години с доста странно и изпълнено със съмнения за лобизъм решение, че не можело данъка да зависи от използването на даден имот. Миналата година имаше инициатива да се преизчислят данъчните оценки на реални пазарни цени, защото сега са многократно по-ниски, но беше блокирано отново от икономически интереси. Местните данъци и много други такси се изчисляват на база данъчна оценка. Та има много законодателни и нормативни инициативи за това, но се блокират по политически или лобистки причини в СОС и НС.

Друг важен детайл е, че в София много зелени площи всъщност са частни, а не държавни. Особено междублокови пространства. Затова направих карта на известната собственост в 25 български града, за да може всеки от нас да провери. Общината няма задължение, а в известен смисъл и право, да поддържа тези площи. Понякога хора от квартала се хващат и ги оправят, включително с пейки и алеи. След това се появява собственика, загражда и строи. Има отново редовно инициативи да се изкупят тези пространства, както и аналогични в паркове, но са нужни милиарди евро за целта. Имаше шанс да струват стотици милиони и по-малко ако по времето на Фандъкова бяха използвали възможност в закона преди повече от 5 г., но отчасти нарочно не беше направено.

Иначе детските градини и инфраструктура се плащат често от държавния бюджет или европрограми. Компенсациите за неприемане на дете в градина или ясла, например, са от държавния бюджет. Има и доста държавни имоти, за които отговаря държавата или държавни фирми, но буренясват.

Още информация по тази тема:

• Каква е собствеността на земята в България?
• Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София
• Що е то презастрояване и има ли почва у нас?
• Зеленият ринг на София и елементарното беззаконие закотвено около него
• Малък пример как липсата на контрол прави градската среда опасна
• Малък пример как липсата на контрол вреди на градската среда

Един от многото повдигнати въпроса покрай картата ми с 4400-те имота готвени за продажба от правителството на Желязков беше, че много хора включително кметове не са знаели, че определени имоти са собственост на държавни институции и фирми. Трагедията в Елените пък постави интересени въпроси за собствеността на парцелите около и върху заличеното корито на реката, както и на склоновете над селището. Един от ключовите въпроси за изчезващите градинки, градоустройството и презастрояването не само в София, но във всички градове в България е изненадаващата частна собственост на междублокови пространства, градинки и места иначе предназначени и отдавна използвани за инфраструктура, училища и публични пространства.

С други думи, собствеността на земята е важен аспект засягащ много публични дебати ставащ често неразбран и настрана. Част от причината за това е огромното количество на данни, ниското качество на източниците и липсата на публичност на първоизточника – имотния регистър

Затова преди няколко месеца седнах и изготвих картата на собствеността на няколко български града. Исках да видя кои градинки са частни, кои реки са държавни, кои поля и места за инфраструктура са останали общински или вече са в частни ръце с цел застрояване. Наскоро реших, че ще е полезно да публикувам картата. Това обаче беше отново техническо предизвикателство отново заради огромното количество информация, качеството и принципът на който изготвям всичките си визуализации.

Картата ще намерите на govalert.eu/landown. Препоръчвам преди да я разгледате да се запознаете със секциите в тази статия, защото ще отговорят на почти всички въпроси за самата карта и какво показва. Други подобни карти ще намерите на opendata.yurukov.net/govbg и govalert.eu.

Съдържание

1. Условности и методология
2. Източници на данни
3. Техническо изпълнение
4. Конкретни казуси
5. Защо е важно и какво трябва да се случи?

Условности и методология

За целите на този текст е възможно да използвам думите парцел и имот в един и същи смисъл. Имот може да има значение и за апартамент, офис, къща или друг вид сграда. В случая за избягване на тафтологии ще използвам в смисъл конкретно на парцел.

Доколкото по-нататък обсъждам качеството на данните, картата почти сигурно не показва реалното положение. Причината е не само в наличността на данните, а и че много имоти са с неизвестна собственост. В този смисъл и както винаги, картата следва да бъде начална точка за проверки, търсене на информация и задаване на въпроси, отколкото като източник на фактическо положение. Данните от кадастъра са свалени на 13-ти ноември 2025, а от общински и държавни регистри – в рамките на ноември.

Когато споменах в социалките, че ще публикувам нещо такова, се появи критика, че това ще е възможност за измамници да се възползват и да крадат земя от частни лица и институции. В действителност, подобно на достъпа до нотариалните актове, измамниците почти винаги имат вече тази информация, както и вътрешен източник и достъп. Често ограбването на общински имоти става със съдействие на общинския съвет и служители в общината. Кражбата на частни и държавни имоти става с корумпирани съдии и нотариуси. Липсата на прозрачност е тази, която позволява в голяма степен всичко това. Също липсата на работеща прокуратура.

Източници на данни

Като основа използвах отворените данни от кадастъра. Те имат своите проблеми, един от които е именно с точността на данните за собствеността. Причината е, че доста сделки не обявават сменена собственост в кадастъра. Доколкото в повечето случаи това би засегнало смяна на записа за крайния собственик, виждаме как приватизация и одържавяване може да не бъде отбелязана като такава.

Въпреки споразумение за обмен на данни между кадастъра и имотния регистър – способ за взаимна работа, който принципно е абсурден като концепция – изглежда кадастъра използва достъпа си до данните за собственост единствено за административни операции, а не да приведе отворените си данни в нужното качество. Това е най-доброто обаче, което имаме като за начало и все пак се радвам, че въобще съществува, особено на фона на напъните за по-малко прозрачност и как под прикритието на протестите срещу бюджета и дърпането на уши от Пеевски на министри, една марионетка на ГЕРБ в кабинета всъщност затри критичен елемент на публичност на имотния регистър с оправданието. Оправданието му е, че така борил имотните измами, но практически всички юристи, нотариуси и журналисти обявиха, че прави точно обратното с крайна цел спиране на журналистически разследвания.

Концентрирах се върху 25 български града – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. По-нататък обяснявам защо не можах да покрия в детайли цяла България. В повечето взех самото землище на града, но където виждам свързани квартали и села добавих и тях. Така получих 1095933 парцела.

За да коригираме данните, трябва да черпим от други източници. Започнах от данните на АППК, където имаме над 1000 търга от последните години. Презумпцията там е, че щом един търг е успешен, значи имотът вече е в частни ръце. Ако не е успешен, значи все още е в държавната фирма или инстритуция. Доста от търговете са за жилища, офиси и сгради. Някои въобще не споменават идентификатора на имота. Има и имоти, които са имали няколко неуспешни търга. Намерих един с два успешни търга, което говори, че спечелилият не е платил за имота. Няма как да знаем дали и колко още такива. Приемам, че след търговете земята е била сменена, както и че споменати там имоти не са продавани без търг. Също така не разглеждам имоти, които са отбелязани правилно в кадастъра. С тези презумпции обаче намерих 71 имота, които са минали в частни ръце и 13, които предполагаме, че са останали в държавни. Т.е. 84 имота, които много вероятно са отбелязани грешно в кадастъра.

На база тази и следващите корекции ще видите тези имоти в новия си цвят – например при успешен търг парцел маркиран като държавен в кадастъра ще се вижда като частен в моята карта. Тогава в информацията към този парцел ще виждате защо и линк към източника.

След това се обърнах към общинската собственост тя е пръсната и разнородна. Често трудна за сваляне и обработка. Отне ми значително време да сваля данните от София, Пловдив и Варна. Започнах да обработвам и останалите 22 града, но често или липсва регистър, или липсват данни за идентифициране на имотите. Пример е Бургас, където макар да има регистър, той не позволява по никакъв начин да се разбере за кои имоти всъщност става дума. Има предвидена функция за идентификатор, географски данни и прикачени документи, но липсват навсякъде. Именно за това лошо качество на данните говорих в началото и доколкото за други има бюрократично или обективно обяснение, в случая с общинската собственост най-често става въпрос за умишлено прикриване.

Подобно е положението в много други общини. Обработвам ги една по една и скоро ще обновя картата с нова информация. Публикувам я преди това, защото очаквам сравнително малко нови данни и съответно корекции за по-малките градове. В София „поправих“ собствеността на 3738 парцела, което е 0.96% от всички. В Пловдив – 239 или 0.62% от всички в общината. Във Варна – 1497 или 1.88% от парцелите.

Това не са всички общински имоти, а само тези, които сметнах за сгрешени в кадастъра. Също така не значи, че почти 1% от територията на София е сгешена, тъй като някои от парцелите са много малки. Не на последно място, данните в самите регистри са под въпрос, защото как се поддържат не е много ясно. Общинската собственост е чест източник на измами и схеми, особено от страна на общински съветници, чиновници и свързани с тях лица. По времето на Фандъкова, например, точният списък е бил изключително ревностно пазена тайна дори в рамките на администрацията. Това означава, че като правило липсват технически и организационни механизми тази информация да се публикува коректно и автоматично.

Това, което ни липсва като данни, е собствеността на държавни и общински фирми. Много години имаше обещания за такъв регистър, но не видя бял свят. Това изглежда е отчати лоша организация, отчасти нужда от продължително усилие на иначе кратковременни кабинети, отчасти чадър над многобройни схеми и точене на публичен ресурс по места, но също и факта, че изглежда много институции всъщност не знаят къде какво притежават.

Бихме могли да използваме информацията в АППК за отдаване под наем. Някои от тях са на държавни фирми. Като правило тези обаче се отнасят за офиси и сгради и няма яснота дали земята под тях е на същата фирма. Бихме могли да използваме решенията на Министерски съвет за промяна на предназначение на имоти, одържавяването или приватизацията им – добавих всички тези за София, Пловдив и Благоевграда в картата ми с документите за градоустройството. Оказва се обаче, че не е ясно колко от тези решения са изпълнени. Пример е решението за 12 имота в София да се прехвърлят на общината за изграждане на линеен парк, от които областния управител прехвърли след много време едва два.

Друг косвен индикатор би могъл да бъде списъкът с 4400 имота на Желязков. Там наистина има инфорамция коя държавна фирма какво държи и с какво кабинета би му се искало да закърпи невъзможния бюджет. Оказва се обаче, че данните са също крайно ненадеждни. Това не е учудващо предвид изписаното до тук и методът за събиране на инфорамцията първоначално „на крак“. Впрочем, след като списъка „изчезна“ не са публикували нов въпреки уверенията, че работят по такъв. Отказват да отговорят защо. В сега известния списък обаче намираме парцели, които са вече минали търгове и са продадени. Преглеждам отново данните за такива несъответствия и ще преценя дали има смисъл да се използват за тази цел. Вероятно ще трябва да прегледам повечето един по един. Това обаче би покрило само описаните като „отпаднала необходимост“ имоти, а не всички на съответните фирми.

Бих могъл, разбира се, да мина всички държавни фирми от регистъра на АППК и да извадя собствеността на всички 307 предприятия от Имотния регистър. Това би отнело значително време и ресурс предвид таксата за такава операция, възможни дъщерни фирми и прочие. Дори тогава не бихме имали цялата картина, тъй като немалко имоти не са с вписана собственост и дори понякога липсват документи за собственост.

Разбира се, всичко това следва да бъде излишно. Задължително трябва да имаме регистър на държавна и общинска частна и публична собственост, както и на такава на компании с над 50% държавно и общинско участие. Следва данните от имотния регистър да бъдат свободно достъпни без личните данни на частни лица и да бъдат обновени в съответните записи в отворените данни на кадастъра.

Ефект от тази липса на прозрачност и неточности в регистрите сега ще видите доста собственост на държавни и общински фирми като частна такава. В известен смисъл следва да бъде такава, защото въпреки формалните правила за използване на публични търгове през съответната агенция, всъщност нищо не спира борда на дадено ЕООД да продава имотите си пряко или прикрито чрез продажба на дъщерни фирми. Подсъдимо би било, но в определени случаи самата операция не би била обратима, а виновните могат да са спокойни при така услужлива и опъваща чадъри прокуратура.

Техническо изпълнение

Използвам Leaflet с d3js както винаги. За базов слой използвам OSM със стил от Carto и сателитните снимки на Google. За обработка и обръщане на формати и създаване на tiles използвам mapshaper и QGIS.

В повечето си проекти зареждам данните директно и ги визуализирам директно в browser-a. Затова и 3D картата или тази с документите е толкова тежка и бавна понякога. Това обаче ми позволява да филтрирам в реално време, да се клика за повече информация за конкретен обект и прочие операции. В този случай говорим обаче за гигабайти, което е невъзможно да се обработи в реално време на почти всички устройства.

Класическия подход е да се вдигне една GIS система отзад, която да кешира слой с данните и когато някой натисне някъде, с отделни заявки да се зарежда информацията. Това изисква значително пространство и отделен сървър, който да обработва заявките. Това правят кадастъра, всички GIS системи на общините (където въобще има). Основна задача когато изготвям визуализациите си обаче е да са портативни. Тоест да няма сървърна част, която динамично да изготвя всичко. Използвам само статични ресурси, които лесно да може да се свалят локално или прехвърлят другаде. Това означава първо, че практически липсват разходи за сайта, но най-вече, че не се изисква специализиран софтуер и поддържка. Най-вече обаче значи и че картите и графиките ще продължат да съществуват дори да ги изоставя.

Затова се обърнах към vector tiles, които позволяват хем статично зареждане, хем може да се стилизират в реално време според филтриране – например да се скрият всички държавни парцели. Генерирах ги използвайки две node библиотеки – geojson-vt и vt-pbf. Първо опростявам геометрията където не е нужна голяма точност (например при по-малко увеличение), а после ги режа на tiles, които да се зареждат.

Това създаде друг проблем. Доколкото при голямо увеличение (над 15) картата да работи добре, при отдалечаване се зарежда твърде много отделни пацели във всеки квадрат. Тъй като при отдалечаване на картата трудно се различават така или иначе отделни парцели – освен най-големите – минах на растерни tiles. Тях генерирах на база същите данни с QGIS. Тъй като не може да се клика на отделни парцели и поради спецификата на обръщането на снимки, за да не се виждат празни линии межди парцели от един и същи тип ги слях с mapshaper. Все пак запазих само данните за отделни градове поради големият обем данни при това увеличение. Ето, например, Смолян. Вижда се границата на пацелите, които съм показал.

При още по-голямо отдалечение, когато виждаме вече цели области, размерът на слоя стана доста малък при растерно изображение. Затова се пробвах да извадя снимки на цялата страна. Така виждаме снимката в началото. При промяна на увеличението на картата се зареждат различни източници – векторни, растерни и цялата страна. Отдолу ще се покаже каратко съобщение какво виждаме и кога може да кликаме на отделни имоти. Ето същото място на Смолян при отдалечаване. Вижда се землището на Бостина и земите около Пампорово нагоре.

При промяна на увеличението на картата ще видите освен съобщение, промяна и в легендата. С натискане на категориите ще може да скриете някои от тях. С бутона наподобяващ карта вляво горе може да смените между административна карта на OSM или сателитна на Google. Сега търся начин да взема ортофото картите от кадастъра. Ето например карта на централната част на Бургас с отбелязани частни парцели.

Бутона над него е за промяна на прозрачността на слоя с имотите. С повече натискания се увеличава на стъпки между 20% и 100%. Най-отдолу се извежда информацията за картата с различни линкове. Ще добавя тия дни и бутон за локация и търсене на адреси – да довежда картата до местоположението на гледащия я, както и да се намират адреси градове директно. Тук виждате изглед на Странджа при 40% прозрачност на имотите.

При отваряне на всеки парцел ще виждате собствеността му според кадастъра, друга информация за същото, ако съм я открил, кадастрален идентификатор и линкове към източници като КАИС и АППК. Макар конкретния собственик – конкретна община, фирма или частно лице са публикувани без разкриване на лична инфорамция, зареждането на тези данни статично би било твърде много. Би могло да се вложи като инфорамция в статичния слой, но пак ще стане твърде тежка картатам особено предвид, че за няколко клика ще са нужни данни.

Алтернативата е от страна на сървъра да има услуга, която да предоставя конкретния собственик при поискване. По-горе обаче обясних защо не съм го направил. По-важното тук е, че дори да покажа собственика според кадастъра, както беше обсъдено до тук Имотния регистър е отправната точка. Затова давам идентификатора и ако някой се интересува, може да плати лев да провери историята на въпросния парцел. Би било интересно да събираме тези справки на едно място. Вече имам няколко стотин по други поводи.

Конкретни казуси

Когато направих първата карта със София и ведната се забеляза как природен парк Пирин е собственост на държавата. Далеч не целия обаче. Виждат се много частни имоти доста навътре в парка. Може да се отриентирате ясно къде следва да минава границата на парка и как „инвеститорския интерес“ го окупира.

Аналогично във Варна исках да видя как стоят нещата с Алея първа и къщата на Копейкин. Тук виждате в червено всичко по алеята в Приморски парк, както и имоти зад нея. Вижда се и че в жк. Бриз нагоре почти няма общинска земя, с изключение на улиците.

Когато направих растерния слой на цялата страна, забелязах няколко неща, които ме накараха да мисля че съм объркал обработването на информацията или съм свалил нещо грешно. Първото шокиращо нещо беше, че половината планина Рила е всъщност частна. Виждаме го долу. Става въпрос за парцели 62685.10.1, 62685.10.2, 62685.50.3, 62685.45.1, 62685.46.1 и много други. Отблязани са като земеделска или горска земя и са собственост на „частни религиозни организации“. Разбирайте Българска православна църква. С изкючение на самите природни паркове, това е най-голямото непрекъснато парче земя собственост на няколко в България. Знаех, че имат доста земи около Рилския манастир, но мащабите ме шокираха. Това поставя редица въпроси, на които ще отговоря по-нататък.

На картата се виждат и доста „бели петна“ – липсващи райони, обикновено около села. Най-голямото е около с. Голец край Ловеч, с. Равнище край Правец (където също има липси), част от средногорието край Златица и Пирдоп и слоновете над Обзор и Бяла на морето. Виждат се и други странности като това долу – един вид линия от държавни имоти между Стара Загора и Казанлък простираща се от изток на запад до село Розовец. Става дума за десетки държавни имоти, които обаче на практика отрязват имотите над съседните села. В кадастъра се виждат едва когато човек увеличи значително. Търсете, например, парцели 05431.57.66 и 54314.238.3.

На горната карта се вижда и че доста села са отбелязани като съсобственост. В действителност, отделните парцели в тях не са отбелязани, а всичко е сложено наедно като „съсобственост“. Това е по-скоро правилото, отколкото изключението в България. Затова ако се чудите защо наследствената ви къща няма идентификатор и не може да я намерите, това е причината. Ето пример за с. Остра Могила в Стара Загора. Всичко е под КИ 54314.888.9901

Аналогично нещо виждаме и в планините около Чепеларе. Тук съм склонен да вярвам, че става дума за грешка, но не съм седнал да проверявам отделните парцели в Имотния регистър. Повечето, които разгледах са си наистина отбелязани като съсобственост и са всъщност иглолистни гори. Пример е 80371.202.42 от 1566 декара иглолистна гора.

Връщайки се на ниво град отново става интересна собствеността на парцелите около гребната база в Пловдив и неспирните опити да се застроят малкото останали зелени площи там. Оттатък реката, където искаха да правят нов канал, битката вече е загубена. С активните действия сегашния кмет и екипа му, градът се разпродава и презастроява още повече.

Защо е важно и какво трябва да се случи?

Описах няколко неща, които ми направиха впечатление. Подобно на картата за имотите на Желязков и много други, целта ми е да дам възможност на хора с местно знание, които ги е грижа за района им да си задават въпроси. Детайлите са налични, за съжаление, само за големи градове, но и общата картина помага, както видяхме в горните примери.

Най-простата употреба на картата е да проверите дали градинката, паркинга или полето край блока ви всъщност е частна собственост. Предвид изписаното до тук като методология, източници на данни и тяхното качество, това може да е само първа стъпка към по-нататъшно търсене. Препоръчвам тази статия, където описах миналата година как да търсим такава информация. Фокусира се върху София, но някои от линковете важат и за други градове.

Важно е да задаваме въпроси защо няма публичен регистър на общински и държавни имоти, както и какво всъщност притежават държавните и общинските фирми. Доколкото наистина последните като форма позволяват далеч по-голяма гъвкавост, всъщност най-често са средище на злоупотреби и източване на публичен ресурс. Именно имотите заедно с еврофондовете и бюджетните средства са основни източници за това.

Изискването сделките да стават само през АППК и с решение (в повечето случаи) на Министерски съвет е добра стъпка. Проблемът е, че практически липсва контрол при прокуратура и административен съд, които са в кюпа. Няма такова задължение и за общинските имоти и фирми. В действителност, прехвърлянето на имоти от държавата на общините понякога е схема за продажбата им на точно определени интереси. Причината е, че работата на общинските съвети се следи много по-малко, по-трудно е и се разбира от шепа хора. Вероятно затова почти всички от разпорежданията за прехвърляне на част от имотите с отпадната необходимост на общини отиде именно при кметове от ГЕРБ и ДПС пряко или непряко контролирани от Пеевски.

Казват, че светлината е най-добрия дезинфектант. Макар да имам забележки към тази максима, наистина е важно да разберем по-добре какво се случва в страната ни в мащаб, за да търсим отговори да настояваме за решения. Защото онези, които иска и вече я грабят ги знаят тези неща. Също работят неспирно в парламента, общински съвети, съдебни зали и тъмни офиси на нотариуси по нощите да прехвърлят и заличават следи. Работят и през една марионетка в министерски съвет, за да спрат разследванията, към които настоявам затваряйки публичността в Имотния регистър и блокират отварянето на данните ѝ.

Тази статия и картата имаха работно заглавие „Кой притежава България?“ В действителност не отговаря на този въпрос, а за го задава. Картата показва само каква територия вече не е в публични ръце. Доколкото повечето от описаните схеми крадат земя от наподозиращи наследници, най-големият грабеж именно е на публичен ресурс. Затова е добре да питаме кой всъщност държи даден парцел, гора, плажна ивица, природен парк, детска градина, езеро или река, кой го е позволил и кой прокурор е затрил преписката.

The post Каква е собствеността на земята в България? first appeared on Блогът на Юруков.

Тази вечер по БНТ след новините темата беше презастрояването в София. Включиха части от интервю, което дадох наскоро, както и кадри от 3D картата на възможното застрояване. Трябва обаче да направя две корекции в репортажа.

Първо, на едно място казвам, че дори някак да спрат да се издават разрешителни за строеж пряко закона и спорни съдебни решения, пак застрояването ще продължи. Години наред са позволявамк милиони кв.м. застроена площ. В интервюто в бързината казах „стотици хиляди сгради“. Имах предвид „стотици хиляди кв.м. площ“, каквато е статистиката на година в последните години.

Второ, цитатът, че част от проблемите е в липсата на „кадърни кадри“ в общината, е в известен смисъл неточно обобщение. В разговора посочих, че има остра липса на кадри, особено в районните администрации. Също и че често тези, които са лобирали и са вписали вратичките в закона, работят за инвеститорите, намират начини да скрият нередностите и заобиколят нормативните изисквания. В общината има немалко кадърни кадри и често работят там заради единия принцип въпреки проблемите, бюрокрацията и заплахите отвън.

Имаше и твърдения за спряни проекти и подписване на документи от този или онзи. В разговора обясних, че любима практика на Здравков е да „забравя“ за преписка в чехмедже. Често, за да се изкара че е спрял строеж, след което лесно в съда го задължават и от нашите данъци плащаме сериозни обезщетения. Също обаче тази практика е огромен източник на риск за корупция. Когато съдът отмени заповед или директно задължи някого, особено заради пропуски и години бездействие на предходните, не значи, че този следващия е „пуснал“ строежа. Както споменавам многократно, незаконните действия и злоупотреби са отдавна заровени в ПУП-ове, заповеди и лични асансьори, а сега някак всичко им е изрядно.

Предаването покрива доста аспекти от темата, които са важни и е добре да се види. Всъщност, това е първият репортаж в някоя от трите национални медии, в които картата се споменава или показва. Дори когато ме интервюираха за имотите за разпродажба на Желязков или картата ми за собствеността в Елените не я показаха. Обсъжда се от година и половина по други медии, в групи на кварталите и включително от общината, но дори когато протестиращи са показвали снимки от картата не са намирали място в репортажите за строителството, сред които протестират. Наскоро някой ми го отбеляза в коментарите и се замислих, че наистина е станно. Разбира се, не е нужно да го правят, но за година и половина вече 20% от софиянци с видели картата поне веднъж.

Репортажа на БНТ ще намерите тук, а тук има няколко статии, които ще ви помогнат да разберете какво показва картата, защо някои браншови организации и архитекти я критикуват и как може да ви е полезна:

• Триизмерна карта на бъдещото строителство в София
• Събрах 20-те чести критики към 3D картата със застрояването и съм съгласен с тях
• Що е то презастрояване и има ли почва у нас?
• Четем сгрешени цени на имотите и това е сериозен проблем
• Още документи от МС, АППК, ОВОС и ДНСК в GovAlert картата

The post След репортажа на БНТ за презастрояването first appeared on Блогът на Юруков.

На 28-ми март 2025 бях поканен от тогавашния и.д. главен архитект Аспарухов в Направление градоустройство и архитектура в община София да обсъдим как може да се подобри прозрачността и комуникацията на отдела. Срещата се оказа със съвсем друга цел, но в рамките ѝ докато обосновавах работата си по темата използвах на няколко пъти думата „презастрояване“. Бях контриран, че такъв термин няма, което ме подтикна да изложа пред пълната зала какво всъщност носи като значение.

Наистина, термин „презастрояване“ в градоустройството няма. Това не значи, че е лишен от смисъл. Аналогично, в медицината няма термин „оздравял“. Както повтарям неспирно в статии и интервюта, а и многократно ми беше изтъквано на срещата, аз не съм архитект, строителен инженер или какъвто и да е специалист в сферата. Аз съм жител на града и като такъв се интересувам какво се случва с него. В ежедневието си, обикновените граждани използваме думи, които обобщават позиции, настроения, усещания и желания. За целта може да заемем термини от някоя професионална сфера, може да използваме такива погрешно изменяйки смисъла им или да си измислим нова дума. В лингвистиката тези се наричат неологизми.

„Презастрояване“ е такава дума. В нея не се събират конкретни параметри на отстояние, височина, кинт и озеленяване, а усещането на живеещите в един град за уплътняване на пространството със сгради, бетониране на до скоро зелени и понякога диви площи, концентрацията на по-голямо население и трафик в определени части на града, липса на инфраструктура и като цяло влошаване на градската среда. Доколкото говорим за усещане, то неизменно е субективно, особено ще се отнася до елементи като височина и озеленяване. Практически всички обаче са единни в това, че липсва контрол и описаните процеси влошават условията за живот въпреки всички подобрения и инвестиции.

В този смисъл говорим за презастрояване не само като уплътняване на междублоковите пространства с нови жилищни сгради, не само като стената от почти залепени една до друга сдания по Черни връх, не само за кулите, които никнат със спорна и понякога откровено корупционна история на разрешение. Говорим за това как това строителство в иначе частни имоти се отразява на всички околни. Говорим за това, че над две десетилетия общината не е защитавала обществения интерес както изисква законът и да изземе част от частни парцели за пътища, училища и градини в кварталите в полите на Витоша. Затова сега рекламирани като „луксозни“ сгради тънат в кал по виещи се улици сякаш извадени от роман на Дикенс описващ мрачна чумава алея.

Това усещане не носи със себе конкретни параметри. Колкото има спор дали сегашните кули в София може да се квалифицират като небостъргачи, така няма единно мнение дали помагат или пречат на градската среда. Истината е, че могат да бъдат полезни, но разговорът спира само с етажност и кинт – може би защото те чакат подпис от общината. Биха били полезни, ако цялата останала площ не е изпълнена с шикозни бит-пазари или бутафорна зеленина, а са истински обществени площи като паркове. Ако са наистина достъпни и потребни на околните, а не просто красива фасада криеща дефекти и/или каквото някой е успял да изпере като пари. В противен случай независимо от височината, сградата единствено затормозява по всички важни критерии районна и е нормално засегнатите да търсят ограничаване.

Може би най-важното тук е, че това усещане за града се изменя през времето. Това става както с развитието на инфраструктурата и икономиката, така и на демографията и възможностите. Доста сякаш още очакват всички останали да им осигуряват безплатно паркоместо точно пред входа. Все повече обаче осъзнават, че да си купиш кола в голям град значи вече да имаш гараж. Аналогично хората свикнаха да карат децата си по-далеч на училище и градина и имат по-високи очаквания от градския транспорт. Промени в разпределението на живущите между кварталите, възрастовата структура, възможностите за работа от вкъщи и прочие също влияят на тази динамика и усещане. Следва да е така и трябва да говорим за това.

Тези разговори са важни и е разбираемо защо архитекти и инвеститори не ги харесват. Първите, защото боравят с точни термини и параметри, но най-вече разбират колко трудно е да се кодифицират изисквания, които да отговарят на описаното усещане на живущите за града им. Вторите, защото се опитват всякак да спрат опити за ограничаване. Всъщност, точно Националната асоциация на строителните предприемачи настояваше, че такова нещо като презастрояване няма, че през социализма е било позволено нереалистично голямо пространство между блоковете, което сега може съвсем спокойно да се уплътни.

Всъщност критика към мен, че „такъв термин презастрояване няма“, беше отправена първо именно от архитекти притежаващи или работещи в такива инвеститорски фирми. Някои настояваха, че картата ми с 3D застрояването била манипулативна и София никога нямала да изглежда така. Те бяха причината да опиша в статия 20-те най-чести критики към проекта. В онази среща в НАГ Аспарухов във временната длъжност главен архитект изказа като свои дословно позициите на тези инвеститори, които следва да регулира. Намерих го за странно, но не учудващо.

Важното тук е, че доколкото наистина няма такъв професионален термин „презастояване“, той съществува като неологизъм обобщаващ масовото обществено недоволство от влошаването на градската среда породено от привидно безразборното, изпълнено с корупция и липса на контрол, планирано на парче и без инфраструктура, а понякога обективно опасно за жителите строителство. Като такова да, презастрояване в България има и то е повсеместно. На дона на демографската криза е и също абсурдно и спекулативно.

The post Що е то презастрояване и има ли почва у нас? first appeared on Блогът на Юруков.