Tag Archives: Валентин Дрехарски

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (6): През южната половина на Аляска

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме през 2018-та година с Валентин  (http://patepis.com/?p=83932). Следващата 2019-та година правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ).

Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади, влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме националните паркове Глейсър и Йохо.

 Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до пътя „Айсфийлдс паркуей“.

Третата част (http://patepis.com/?p=87569) започнахме с ледника Колумбия, опознахме Национален парк Джаспър и поехме на северозапад през канадската провинция Британска Колумбия.  

В четвъртата част (http://patepis.com/?p=87932) прекосихме северозападна Канада и стигнахме до границата с Аляска.  

В петата част (http://patepis.com/?p=89372) продължихме през северната половина на най-големия американски щат – Аляска.  

Днес ще обиколим южната половина на Аляска.

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка

с Хюндай

2019

шеста част

Към южната част на Аляска

На връщане от северната част на Аляска спрях във Феърбанкс единствeно за да заредя с гориво и да напазарувам хранителни продукти в супермаркет. Вече бях разгледал този град пътувайки на север.

Река Танана (Tanana River)

протича през средната част на Аляска. Дължината й е 940 км. и се влива в Юкон. Дългата 230 км.

река Ненана тече от юг на север и се влива в река Танана близо да град Ненана

Любопитна подробност е, че от началото на миналия век жителите на това градче правят залагания на коя дата ще започне ледохода (топене на ледовете) по река Танана. Местна забележителност е железопътния мост над тази река, който носи името „Mears Memorial Bridge“.

Устието на река Ненана при вливането й в река Танана
Устието на река Ненана при вливането й в река Танана
Река Танана протича край град Ненана. В далечината се вижда железопътния мост „Mears Memorial Bridge“
Река Танана протича край град Ненана. В далечината се вижда железопътния мост „Mears Memorial Bridge“

Градчето Ненана (Nenana)

няма и 500 жители, но се оказа приятно място за кратка почивка по пътя. Беше 5-ти юли, петък, и явно жителите продължаваха да празнуват Деня на независимостта.

Музеят на железопътния транспорт

е разположен до гарата, но не работеше, вероятно заради празника.

Жителите на градчето Ненана продължаваха да празнуват Деня на независимостта, въпреки че беше следващия ден, 5-ти юли, петък
Жителите на градчето Ненана продължаваха да празнуват Деня на независимостта, въпреки че беше следващия ден, 5-ти юли, петък
Младежки състав в градчето Ненана, чиито жители продължаваха да празнуват Деня на независимостта, въпреки че беше следващия ден, 5-ти юли, петък (Обиколка на Северна Америка)
Младежки състав в градчето Ненана, чиито жители продължаваха да празнуват Деня на независимостта, въпреки че беше следващия ден, 5-ти юли, петък
Музеят на железопътния транспорт в градчето Ненана е разположен до гарата
Музеят на железопътния транспорт в градчето Ненана е разположен до гарата
Приятна къща в градчето Ненана
Приятна къща в градчето Ненана

В градчето Ненана ми направи впечатление

паметника на доброволците,

които през Втората световна война са охранявали бреговете на Аляска. Мемориалният надпис към него дава информация, че от 1942г. до края на войната над 6 хиляди доброволци, включително от 7 местни етнически групи,  са изпълнявали охранителни функции. Те са били на възраст от 12 до 80 години, а сред тях е имало и 30 жени.

Паметник на доброволците, които през Втората световна война са охранявали бреговете на Аляска
Паметник на доброволците, които през Втората световна война са охранявали бреговете на Аляска

Национален парк Денали (Denali National Park)

е разположен в южната част на полуострова. Той е най-посещаван не само поради красотата на природата, но и поради близкото разположение на големи населени места. Там могат да се видят скалисти планински върхове, езера и реки. Тук се намира и най-високият връх в Северна Америка „Денали“ (до 2015г. носи името „Маккинли“). Той се извисява на 6194 метра надморска височина.

Главният път на юг към Анкъридж минава край националния парк, чиято източна граница се оформя от реките Ненана, Чулитна и Суситна.

Мост над река Ненана, близо до Национален парк Денали
Мост над река Ненана, близо до Национален парк Денали

В Национален парк Денали са създадени чудесни условия за туристите:

информационни центрове, хотели, къмпинги, туристически автобуси до основните забележителности, обозначени пешеходни маршрути.

Туристически информационен център в Национален парк Денали
Туристически информационен център в Национален парк Денали
В Национален парк Денали има множество хотели, магазини и заведения за хранене
В Национален парк Денали има множество хотели, магазини и заведения за хранене
Музеен кът към туристически информационен център в Национален парк Денали
Музеен кът към туристически информационен център в Национален парк Денали

Започнах опознаването на Национален парк Денали с района около

езерото Копитото на коня (Horseshoe Lake)

Панорамен поглед към езерото Копитото на коня (Horseshoe Lake)
Панорамен поглед към езерото Копитото на коня (Horseshoe Lake)

В района около езерото Копитото на коня имах приятна среща с лос, който пасеше трева от дъното на плитко езерце. Стоях до едно дърво край брега и го гледах. След като се беше нахранил, лосът тръгна да излиза и се насочи право към мен. Явно бях застанал на пътя му към гората. Доближавайки ме на няколко метра лосът се спря и ме загледа втренчено. Вероятно се чудеше дали съм животно или растение. След около една минута явно осъзна, че съм живо същество, т. е. опасност. Върна се обратно и излезе от езерцето в друга посока.

Този лос пасеше трева от дъното на плитко езерце
Този лос пасеше трева от дъното на плитко езерце
Този лос излиза плитко езеро, след като се беше нахранил с трева и водорасли от дъното му. Преди това тръгна към мен защото бях застанал на пътя му към гората, но се изплаши и върна.
Този лос излиза плитко езеро, след като се беше нахранил с трева и водорасли от дъното му. Преди това тръгна към мен защото бях застанал на пътя му към гората, но се изплаши и върна.

Интересни са

срещите с дивите животни

Повечето от тях са свикнали с хората.

Единственото ми разочарование беше, че не видях мечка гризли. Имаше доста предупредителни надписи как трябва да се държи човек при среща с мечка. При среща с нея не трябва да се приближава или да се бяга. Трябва да се говори силно, да се пляска и маха с ръце. По този начин мечката ще разбере, че това не е животно за храна.

Предупредителна табела как трябва да се държи човек при среща с черна мечка или с гризли
Предупредителна табела как трябва да се държи човек при среща с черна мечка или с гризли

По-далечните дестинации в националния парк Денали можеха да бъдат посетени само с туристически автобуси. Автомобилите се допускаха свободно само да високопланинската

река Сеъвидж (Savage River)

В превод името й означава Дивата река. Много приятна се оказа разходката около тази река и изкачването на хълмовете около нея.

Река Сеъвидж (Savage River) тече високо в планината Денали
Река Сеъвидж (Savage River) тече високо в планината Денали
Авторът край река Сеъвидж (Savage River), Национален парк Денали
Авторът край река Сеъвидж (Savage River), Национален парк Денали
Поглед към река Сеъвидж (Savage River), Национален парк Денали
Поглед към река Сеъвидж (Savage River), Национален парк Денали

На доста места се разкриваха чудесни природни гледки. Не пропусках да спирам за да се любувам на планините, реките и растителността в тази южна част на Аляска. Минах известно разстояние и по главен път без асфалтово покритие наречен

Denali Highway

Скалист хълм в Национален парк Денали
Скалист хълм в Национален парк Денали
Малка река в южната част на Аляска, край пътя Denali Highway
Малка река в южната част на Аляска, край пътя Denali Highway
С автомобила под наем съм спрял за почивка край пътя Denali Highway
С автомобила под наем съм спрял за почивка край пътя Denali Highway
Мочурлива местност в южната част на полуостров Аляска
Мочурлива местност в южната част на полуостров Аляска
Често спирах за да се любувам на природните гледки в южната част на Аляска
Често спирах за да се любувам на природните гледки в южната част на Аляска

Пренощувах в автомобила на паркинга при

Мемориалния комплекс,

издигнат в памет на защитниците на Аляска през Втората световна война

Може би тук е мястото да отбележа, че едно от впечатляващите качества на американците е техния патриотизъм.

Мемориалния комплекс, издигнат в памет на защитниците на Аляска през Втората световна война
Мемориалния комплекс, издигнат в памет на защитниците на Аляска през Втората световна война

В южната част на националния парк Денали има няколко точки, от които се разкриват чудесни изгледи към планината и заснежените върхове. Виждаше се и

най-високия връх в Северна Америка „Денали“

(преди се е наричал „Маккинли“). Неговата надморска височина е 6194 метра.

Поглед към най-високия връх в Северна Америка „Денали“ (6194 м.)
Поглед към най-високия връх в Северна Америка „Денали“ (6194 м.)
В далечината се виждат заснежените върхове на планината Хънтър (Mount Hunter)
В далечината се виждат заснежените върхове на планината Хънтър (Mount Hunter)

Град Талкитна (Talkeetna)

в южната част на американския щат Аляска е популярен туристически център. Наричат го исторически поради няколкото запазени дървени къщи на първите заселници тук.

Аз, обаче, ще запомня Талкитна преди всичко като град на хумора. Имам предвид надписите в хумористичен стил, които видях, включително в градския музей. В продължение на 15 години жителите на града са си избирали за почетен кмет … КОТКА.

Дървените къщи в Талкитна (Talkeetna) привличат туристите с оригинално външно оформление
Дървените къщи в Талкитна (Talkeetna) привличат туристите с оригинално външно оформление
Магазините за сувенири, кафетата и ресторантите в град Талкитна (Talkeetna) не могат да бъдат подминати от многото туристи тук
Магазините за сувенири, кафетата и ресторантите в град Талкитна (Talkeetna) не могат да бъдат подминати от многото туристи тук
Малки хидросамолети извършват развлекателни полети с туристи край град Талкитна
Малки хидросамолети извършват развлекателни полети с туристи край град Талкитна
Исторически хотел в центъра на град Талкитна, Южна Аляска. Въобще, всичко което е на възраст над 80 години тук наричат историческо.
Исторически хотел в центъра на град Талкитна, Южна Аляска. Въобще, всичко което е на възраст над 80 години тук наричат историческо.

В личната си класация на хумора в Талкитна слагам на първо място надписа, който прочетох в тоалетната на една бензиностанция, където заредих автомобила с гориво. Той указваше няколко неща, които да не се хвърлят в тоалетната чиния, започвайки с тампони и продължавайки с ненужни писма, детски пелени и златни рибки. А пък най-отдолу пишеше да не изхвърляме в тоалетната чиния така също своите НАДЕЖДИ И МЕЧТИ.

Снимка на хумористичния надпис, който прочетох в тоалетната на една бензиностанция. Той указва няколко неща, които да не се хвърлят в тоалетната чиния, започвайки с тампони и продължавайки с ненужни писма, детски пелени и златни рибки. А пък най-отдолу пише да не изхвърляме в тоалетната чиния така също своите надежди и мечти.
Снимка на хумористичния надпис, който прочетох в тоалетната на една бензиностанция. Той указва няколко неща, които да не се хвърлят в тоалетната чиния, започвайки с тампони и продължавайки с ненужни писма, детски пелени и златни рибки. А пък най-отдолу пише да не изхвърляме в тоалетната чиния така също своите надежди и мечти.

Анкъридж (Anchorage)

има 400 хиляди жители и е най-големият град в американския щат Аляска. Той е не само голямо търговско пристанище на Тихия океан, но и основен икономически, научен и културен център на Аляска.

Първите впечатления при влизането в града са, че е разпръснат върху много голяма площ. Разположен е в подножието на високи скалисти планини и в центъра му няма небостъргачи като в другите големи американски градове. В южната част на Анкъридж има няколко улици с имена на европейски държави, сред които е и

Bulgaria Drive

Разходка из централната част на Анкъридж, който е най-големия град в Аляска
Разходка из централната част на Анкъридж, който е най-големия град в Аляска
Из централната част на Анкъридж, който е най-големия град в Аляска
Из централната част на Анкъридж, който е най-големия град в Аляска
В Анкъридж няма небостъргачи като в другите големи американски градове
В Анкъридж няма небостъргачи като в другите големи американски градове
Езеро в парковата зона на Анкъридж, който е най-големия град в Аляска
Езеро в парковата зона на Анкъридж, който е най-големия град в Аляска

Не мога да кажа, че Анкъридж ми направи някакво особено впечатление от архитектурна гледна точка. За мен като турист най-много заслужават да се видят музеите в този град. Личната ми класация на четирите музейни центрове, които посетих, е следната. На първо място слагам

Аляска Нейтив Херитидж Сентър (Alaska Native Heritage Center),

което представлява етнографски комплекс отразяващ бита и културата на коренното население.  На второ място класирам

Anchorage Museum,

който е най-големият исторически музей в Аляска със стотици артефакти. Интересен ми беше и

Aviation Museum,

отразяващ развитието на авиацията в региона през последния един век. Тяхната

зоологическа градина Alaska Zoo

е „гола вода” на жаргонен език, софийската е в пъти по-добра.

Песни и танци на коренното население в етнографския комплекс Аляска Нейтив Херитидж Сентър
Песни и танци на коренното население в етнографския комплекс Аляска Нейтив Херитидж Сентър
Авторът на територията на етнографския комплекс Аляска Нейтив Херитидж Сентър
Авторът на територията на етнографския комплекс Аляска Нейтив Херитидж Сентър
Девойки, представителки на коренното население, изработват традиционни изделия в етнографския комплекс Аляска Нейтив Херитидж Сентър
Девойки, представителки на коренното население, изработват традиционни изделия в етнографския комплекс Аляска Нейтив Херитидж Сентър
Картина в художествената галерия към Anchorage Museum, най-големият исторически музей в Аляска
Картина в художествената галерия към Anchorage Museum, най-големият исторически музей в Аляска
Експонати в Anchorage Museum, най-големият исторически музей в Аляска
Експонати в Anchorage Museum, най-големият исторически музей в Аляска
Тук съм в Музея на авиацията в Анкъридж, който е най-големия град в Аляска
Тук съм в Музея на авиацията в Анкъридж, който е най-големия град в Аляска
Тюлени в зоологическа градина Alaska Zoo, град Анкъридж
Тюлени в зоологическа градина Alaska Zoo, град Анкъридж

По пътя от Анкъридж на североизток към границата с Канада не пропуснах да спирам и да разглеждам природните забележителности. Най-много бях впечатлен от

ледника Матънуска (Matanuska Glacier)

Ледникът Матънуска (Matanuska Glacier) се намира в южната част на Аляска
Ледникът Матънуска (Matanuska Glacier) се намира в южната част на Аляска
Въпреки мъгливото време човек добива представа от природните красоти в Южна Аляска
Въпреки мъгливото време човек добива представа от природните красоти в Южна Аляска
С автомобила под наем съм спрял за почивка край езеро в Аляска
С автомобила под наем съм спрял за почивка край езеро в Аляска
Бензиностанция в малко населено място в Аляска
Бензиностанция в малко населено място в Аляска

За пореден път обърнах внимание на факта, че

едно от основните транспортни средства в Аляска са малките самолети

Дори неголемите градчета имат писти и самолетчета, които обикновено стоят завързани за да не ги издуха силния вятър. Там където терена е хълмист и няма възможност за летища се използват хеликоптери. В Аляска дори има пицария, която прави доставки със самолет.

Малките самолети са предпочитано транспортно средство в Аляска поради големите разстояния и слабо развитата пътна мрежа
Малките самолети са предпочитано транспортно средство в Аляска поради големите разстояния и слабо развитата пътна мрежа
Там където няма равни терени за самолетни писти се използват хеликоптери
Там където няма равни терени за самолетни писти се използват хеликоптери
Хидросамолети се използват по морското крайбрежие на Аляска и там където има по-големи езера
Хидросамолети се използват по морското крайбрежие на Аляска и там където има по-големи езера

Последната ми спирка в Аляска беше градче с името

Чикън (Chicken)

Там напълних до горе резервоара с бензин.

Преминах в Канада през най-северния граничен пункт вечерта, малко преди затварянето му.

Вместо заключително впечатление от Аляска

ще спомена част от текста на една стара песен. В нея влюбеният младеж увещава своята любима да я вземе със себе си в тундрата, зад Полярния кръг, и й говори нежно: ТИ ЩЕ РАЗБЕРЕШ, ЧЕ НАПРАЗНО КАЗВАТ „КРАЙНИЯ СЕВЕР”. ТИ ЩЕ ВИДИШ, ЧЕ ТОЙ Е БЕЗКРАЕН. И АЗ ЩЕ ГО ПОДАРЯ НА ТЕБ.

Юни – Август 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg



Booking.com

Booking.com

Други разкази свързани с Аляска или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Аляска и Валентин Дрехарски


    
        Booking.com

The post Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (6): През южната половина на Аляска first appeared on Пътуване до....

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (5): През северната половина на Аляска

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме през 2018-та година с Валентин  (http://patepis.com/?p=83932). Следващата 2019-та година правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ).

Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади, влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме националните паркове Глейсър и Йохо.

 Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до пътя „Айсфийлдс паркуей“.

Третата част (http://patepis.com/?p=87569) започнахме с ледника Колумбия, опознахме Национален парк Джаспър и поехме на северозапад през канадската провинция Британска Колумбия.  

В четвъртата част (http://patepis.com/?p=87932) прекосихме северозападна Канада и стигнахме до границата с Аляска.  

Днес продължаваме през северната половина на най-големия американски щат – Аляска.

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019

пета част

През северната половина на Аляска

Аляска

Със своите 1,7 милиона квадратни километра Аляска е най-големият американски щат. Територията му е 15 пъти колкото България. Населението е по-малко от 800 хиляди, т. е. близо 10 пъти по-малко от българското. Столица е Джуно, град с 40 хиляди жители. Десет пъти повече е населението на най-големия град – Анкъридж. От 1867 година тази територия принадлежи на САЩ, а през 1959 година Аляска е обявена за 49-ти щат.

На 30-ти юни 2019 година преминах от Канада в Аляска. На следващата снимка зад мен е автомобилът под наем, с който обикалях Северна Америка.  

На 30-ти юни 2019 година преминах от Канада в Аляска. Зад мен е автомобилът под наем, с който обикалях Северна Америка.
На 30-ти юни 2019 година преминах от Канада в Аляска. Зад мен е автомобилът под наем, с който обикалях Северна Америка.

Отделих 10 денонощия за разглеждането на Аляска, изминавайки 3600 километра праз този щат.

На следващата снимка е северозападния край на Американския континент. Черният контур със стрелки за посоките в лявата част на картата показва маршрута ми през Аляска.

Черният контур в лявата част на картата показва маршрута ми през американския щат Аляска
Черният контур в лявата част на картата показва маршрута ми през американския щат Аляска

Аляска заема крайната северозападна част от американския континент

На север граничи със Северния ледовити океан, а на юг с Тихия океан. На изток е канадската територия Юкон, на запад са бреговете на Берингово море. Разстоянието до Русия през Беринговия проток е само 86 километра. 

Бреговете на Аляска са силно начупени с множество заливи, полуострови и острови край тях. Бреговата линия е по-дълга от тази на всички останали американски щати взети заедно.

Повърхността на полуострова е с разнообразен терен като преобладават планините. Тук се намира и най-високият връх в Северна Америка – Денали (6194 м.). Многобройни са реките като най-голямата е Юкон, пресичаща полуострова от изток на запад.

Предците на коренното население мигрират от Североизточна Азия преди 15–20 хиляди години. Те преминават от Чукотка към Аляска по суша, от която сега са останали да стърчат над водата Алеутските острови.

Първите европейски заселници идват от Русия и се занимават предимно с търговия и добив на суровини. Наричат тази територия Руската Америка, но по-късно тя е продадена на САЩ. През втората световна война двете държави са съюзници и Аляска играе значителна военно-транспортна роля в отношенията им. Най-голямото регистрирано земетресение в Северна Америка разтърсва територията на този щат през 1964 година. Силата му е с магнитуд 9,2 по скалата на Рихтер.

Информация в американски музей за периода, през който Русия владее Аляска
Информация в американски музей за периода, през който Русия владее Аляска

Защо Русия продава Аляска на Съединените щати?

В музеите на американския щат Аляска се дава точно описание на причините, поради които Русия продава тази територия на САЩ. През Кримската война (1853г – 1856г.) Руската империя търпи поражение, а разрушенията в южната част на страната са значителни. Възстановяването им натоварва икономиката и изисква от бюджета значителни финансови средства. Разходите за водене на самата война са направили държавния дълг и бюджетния дефицит огромни. Това е първата причина. Втората причина е, че административните разходи за издръжка на Аляска са станали по-големи от приходите от търговска дейност в този регион. Покриването на загубите допълнително натоварва бюджета на Русия. Начин за частично справяне с тежките финансови проблеми правителството намира в продажбата на Аляска през 1867 година.

 За мен беше доста интересно да науча в музеите на Аляска как точно е реализирана

сделката за покупко-продажбата на тази територия

В края на март 1867 година руският посланик в САЩ посещава американския държавен секретар Уилям Сюард и му съобщава, че руският цар е одобрил продажбата на Аляска. Предлага въпроса да се обсъди от правителството на Съединените щати. Държавният секретар, „усещайки вкуса на изгодна сделка“, предлага всичко да се реши веднага. Преговорите продължават цяла нощ и в 4 часа сутринта предварителния договор е подписан. Ето какво означава американски бизнес-нюх: предусещайки изгодата американецът не отлага, а действа „на момента“.

Описание на сделката, с която САЩ купува Аляска от Русия, и отзивите в американските вестници тогава
Описание на сделката, с която САЩ купува Аляска от Русия, и отзивите в американските вестници тогава

САЩ заплащат на Русия 7,2 милиона долара за Аляска. Противниците на сделката обвиняват държавния секретар, че е направил глупост и е дал парите „за един куфар с лед“. Толкова много ли са тези пари за онова време? Близка до тази сума дава управата на Ню Йорк за купуването на триетажна сграда в центъра на града. Сравнението е показателно.

Само няколко десетилетия по-късно почва масовия добив на злато по време на така наречената „Златна треска“. Едно столетие след продажбата са открити значителни находища от нефт и газ, които днес носят огромни приходи. Решавайки своите временни финансови проблеми Русия допуска огромна стратегическа грешка с продажбата на Аляска.

И за да завърша темата, ще кажа дали можах да видя следи от

руското наследство в Аляска

Почти по нищо сега не си личи, че този щат някога е бил руска територия. Само някои острови и градчета носят руски имена. По мои наблюдения наследниците на руските заселници сега вече напълно са се американизирали. Все пак най-ясно „руската връзка“ се разкрива в гробищните паркове. Там могат да се видят стотици гробове с руски православни кръстове и с руски имена на починалите.

Аляска: Надгробна плоча на Сергей - лекар с руски произход, поставена от любящата му съпруга Елена
Аляска: Надгробна плоча на Сергей – лекар с руски произход, поставена от любящата му съпруга Елена

Ток

е първия град, в който се спрях след влизането ми в Аляска. Това е кръстопът, където пътят на югозапад продължава към Анкъридж, а на северозапад отива към Феърбанкс. Нищо впечатляващо нямаше в това градче. Видях два големи магазина за сувенири, хотели, ресторанти, бензиностанции и доста голямо летище.

Преди години това е било работещ ресторант в град Ток, Аляска
Преди години това е било работещ ресторант в град Ток, Аляска
Летището в град Ток, Аляска
Летището в град Ток, Аляска

Делта Джънкшън

е малко градче, разположено край река Делта. Там спрях за да си почина, а в библиотеката ползвах интернет.

Интересно архитектурно решение в градчето Делта Джънкшън, Аляска
Интересно архитектурно решение в градчето Делта Джънкшън, Аляска

В американския щат Аляска са разположени множество

военни летища, радарни системи и различни обекти с военно-стратегическо предназначение

Около една десета от хората в този щат са заети в сферата на американските въоръжени сили. Реших, че това милитаризиране на Аляска е още от времето на „Студената война“ (противопоставяне на двата военни блока НАТО и Варшавския договор, съответно САЩ и СССР). Минах покрай няколко военни летища, но надписи край пътя предупреждаваха, че е забранено спирането и снимането.

Военно-транспортни самолети, които снимах от движение, минавайки покрай летища в Аляска
Военно-транспортни самолети, които снимах от движение, минавайки покрай летища в Аляска

Феърбанкс

Разположеният в централната част на Аляска град Феърбанкс (Fairbanks) е разпръснат върху голяма площ с гори между отделните квартали. Започнах опознаването му с

Музея на Севера,

където са изложени артефакти от историята и културата на отделните региони в този най-голям американски щат. Музеят е разположен на територията на университета в град Феърбанкс.

Кости от мамути в Музея на Севера в град Феърбанкс, Аляска
Кости от мамути в Музея на Севера в град Феърбанкс, Аляска
Експонати в Музея на Севера в град Феърбанкс, Аляска
Експонати в Музея на Севера в град Феърбанкс, Аляска

Продължих с музейните експонати в Културно-информационния център, намиращ се в централната градска част на Феърбанкс. Той носи сложното име

„Морис Томсън Кълчърал енд визитър сентър“

Артефакти в „Морис Томсън Кълчърал енд визитър сентър“ в град Феърбанкс, Аляска
Артефакти в „Морис Томсън Кълчърал енд визитър сентър“ в град Феърбанкс

След музеите обиколих

централната част на Феърбанкс

Градът е основан в самото начало на 20-ти век във връзка с откритите залежи от злато и разразилата се „Златна треска“. Днес в него живеят повече от 30 хиляди души, което го прави втори по големина в Аляска, след Анкъридж.  

Центърът на Феърбанкс с паметника на първите заселници в града – Аляска
Центърът на Феърбанкс с паметника на първите заселници в града
Разходка из град Феърбанкс, който е разположен в средната част на Аляска
Разходка из град Феърбанкс, който е разположен в средната част на Аляска

Паметникът на Ленд-лиза

във Феъбанкс е издигнат по повод военно-икономическата помощ, оказана от САЩ на Съветския съюз по време на Втората световна война. Той символизира героизма и дружбата между американските и съветски летци. Доставяните за Червената армия американски самолети са били предавани на съветските летци именно тук във Феъбанкс. Съветските пилоти са прелитали с тях от Аляска, през Сибир до Източния фронт за да воюват срещу германските военно-въздушни сили.

Този паметник във Феъбанкс е издигнат за да отрази героизма и дружбата между американските и съветски летци, извършили хиляди полети между Аляска и Сибир по време на Втората световна война
Този паметник във Феъбанкс е издигнат за да отрази героизма и дружбата между американските и съветски летци, извършили хиляди полети между Аляска и Сибир по време на Втората световна война

На няколко места в Аляска видях отразена ролята на този щат в

американо-съветските отношения през Втората световна война

Оттук е билосновният път за доставка на бойна техника, автомобили и продоволствени стоки от САЩ за Червената армия, воюваща срещу нацистка Германия и съюзниците й. По различни оценки  предоставената помощ на Съветския съюз през тази война се равнява между 4% и 10% от неговия брутен вътрешен продукт. Например, около 15% от танковете и самолетите в армията на СССР са американски (предимно) и английски. Доставените главно от Америка (по-малко от Великобритания) автомобили са един път и половина повече от произведените в заводите на самия Съветски съюз. 90% от постъпилите през войната локомотиви за железопътния транспорт на СССР са произведени в САЩ по съветски лиценз. Около половината от цялата военно-икономическа помощ за Съветския съюз е доставена по северно-тихоокеанския морски и въздушен път с маршрут от Аляска до съветския Далечен изток и Сибир.

Информационно табло с моделите и бройките военни самолети, доставени през Аляска от Съединените щати на Съветския съюз по време на Втората световна война по програмата Ленд-лийз (Lend-Lease)
Информационно табло с моделите и бройките военни самолети, доставени през Аляска от Съединените щати на Съветския съюз по време на Втората световна война по програмата Ленд-лийз (Lend-Lease)

Ретро-спомен от 2014 година.

На гарата в руския град Владивосток беше изложен като музеен експонат локомотив, произведен по съветски лиценз от Американската локомотивна компания и доставен на Съветския съюз по програмата Ленд-лийз. Пояснителният надпис сочеше, че по тази програма през войната по Транссибирската железопътна линия са превозени осем милиона тона доставени от САЩ оръжия, оборудване и продоволствие. (от пътешествие през 2014г. „С автомобил от Беларус до Японско море, през Монголия“).

Произведен в САЩ по съветски лиценз локомотив и доставен по програмата Ленд-лийз, като музеен експонат на гарата в руския град Владивосток

Ето линк към тази част от пътеписа:   http://patepis.com/?p=56839

Край на ретро-спомена

В Аляска има един единствен път, по който може да се стигне с автомобил до Северния ледовити океан

Пътувайки по него прекосих река Юкон, Северния полярен кръг и голямата северна планинска верига наречена Хребет Брукс. Шосето следва трасето на нефтопровода, започващ от полетата за добив на нефт край океана и свършващ в южната част на Аляска. Около ¾ от пътя е без асфалтово покритие, а неравностите и дупките изискват непрекъснато внимание.

Най-голямото разстояние без бензиностанция е 390 километра между градчето Колдфут (Coldfoot) и разположения близо до океана Дедхорс (Deadhorse). Цената на бензина на север беше с 2/3 по-висока отколкото в град Феърбанкс.

Нефтопровода, който започва от полетата за добив на нефт край Северния ледовити океан и свършва на юг, където е терминала за претоварване на танкери – Аляска
Нефтопровода, който започва от полетата за добив на нефт край Северния ледовити океан и свършва на юг, където е терминала за претоварване на танкери
Неравностите и дупките по пътя към Северния ледовити океан изискват повишено внимание при шофиране в Аляска
Неравностите и дупките по пътя към Северния ледовити океан изискват повишено внимание при шофиране в Аляска

Юкон е най-голямата река в Аляска

Тя пресича полуострова почти хоризонтално от изток на запад и се влива в Тихия океан. Мястото където пътят на север пресича тази река не можа да ме впечатли с нищо
(За сравнение:
Дължина: Юкон – 3 190 km, Дунав – 2 850 km;
Водосборен басейн: Юкон – 832 700 km²; Дунав – 817 000 km² – бел.Ст
.)

За туристите има изграден едноетажен хотел с ресторант. В съседство се намира бензиноколонка за зареждане с гориво, а наблизо е направен голям паркинг с отъпкан чакъл.

Юкон е най-голямата река в Аляска, но не можа да ме впечатли
Юкон е най-голямата река в Аляска, но не можа да ме впечатли
Поглед към река Юкон и моста над нея. Тя пресича Аляска от изток на запад и се влива в Тихия океан.
Поглед към река Юкон и моста над нея. Тя пресича Аляска от изток на запад и се влива в Тихия океан.
Бензиноколонката, на която заредих с гориво. Там където пътят на север пресича река Юкон – Аляска
Бензиноколонката, на която заредих с гориво. Там където пътят на север пресича река Юкон.

Фингър маунтин

не е планина, а покрит с големи гранитни камъни хълм в северната половина на Аляска. Името е дадено от една единствена стърчаща скала, оприличена на пръст. Тя беше доста далече от паркинга и до нея нямаше пътека. Тази скала Фингър рок се вижда с голямо приближение на следващата снимка.

В далечината е скалата Фингър рок, снимана с голямо приближение – Аляска
В далечината е скалата Фингър рок, снимана с голямо приближение
Фингър маунтин не е планина, а покрит с големи гранитни камъни хълм – Аляска
Фингър маунтин не е планина, а покрит с големи гранитни камъни хълм

Продължавайки по пътя пресякох

Северния полярен кръг

Това е условната линия, северно от която поне един ден през лятото слънцето не залязва (22-ри юни)  и  поне един ден през зимата (22-ри декември) слънцето не изгрява.

С автомобила под наем прекосявам Северния полярен кръг – Аляска
С автомобила под наем прекосявам Северния полярен кръг

Колдфут (Coldfoot)

е малко градче, от което до Бофортово море (след него е Северния ледовити океан) остават само 400 километра. Няколко десетки са жителите на това населено място, но то има летище, два малки мотела, ресторант, туристически център и бензиностанция. Последното е най-важно защото следващите 390 километра няма къде да се зареди гориво, нито пък къде да се хапне или пренощува. 

Някога това е било магазин в Колдфут, сега запазен като туристическа атракция – Аляска
Някога това е било магазин в Колдфут, сега запазен като туристическа атракция
Току що съм напълнил резервоара на автомобила под наем в Колдфут. Следващите 390 километра няма бензиностанции – Колдфут, Аляска
Току що съм напълнил резервоара на автомобила под наем в Колдфут. Следващите 390 километра няма бензиностанции.

По пътя на север нямаше туристически забележителности.

Тук-таме се срещаха съоръжения, свързани с обслужването на военни обекти или инфраструктурата.

Край пътя виждах съоръжения, свързани с обслужването на военни обекти или инфраструктурата – Аляска
Край пътя виждах съоръжения, свързани с обслужването на военни обекти или инфраструктурата

Отклонявайки се от основното трасе, за да разгледам какво има наоколо, попадах на обикновени черни пътища.

Отклонявайки се от основното трасе, за да разгледам какво има наоколо, попадах на обикновени черни пътища – Аляска
Отклонявайки се от основното трасе, за да разгледам какво има наоколо, попадах на обикновени черни пътища

Неголеми летища имаше край отдалечените населени места. Малките самолети обикновено бяха завързани, за да не ги отвее вятъра.

Тези малки самолети за завързани за тежки греди за да не ги отвее вятъра – Аляска
Тези малки самолети за завързани за тежки греди за да не ги отвее вятъра

На доста места в северна Аляска виждах красиви планини, гори, езера и реки. Времето, обаче, беше мрачно и дъждовно.

Красиви са планините в северната част на Аляска
Красиви са планините в северната част на Аляска
С автомобила под наем съм спрял за почивка край река Саг (пълното й име е Sagavanirktok River) – Аляска
С автомобила под наем съм спрял за почивка край река Саг (пълното й име е Sagavanirktok River)

Не бих нарекъл град в традиционния смисъл разположения близо до брега на Северния ледовити океан

Дедхорс (Deadhorse)

Това е по-скоро индустриална зона, свързана с добива на нефт и обслужващите го дейности. Върху големи площи са разположени производствените зони на отделните компании. Всяка от тях си има жилищен блок за своите работници, наречен Кемп (Camp). Това не са познатите ни блокове, а стоманени модулни конструкции.

Опитах се да стигна до

Прудое бей (Prudhoe Bay)

с нефтените сондажи, но и на двата контролни пункта (Chack Point) ме спряха. Туристи там не се допускат, а само работещи в нефтодобива.

Съоръжения, свързани с нефтодобива в Дедхорс. Най-северната част на Аляска.
Съоръжения, свързани с нефтодобива в Дедхорс. Най-северната част на Аляска.
Жилищен блок изграден на модулен принцип (наричат го Кемп) за работещите в една от компаниите, свързана с нефтодобива. Град Дедхорс, най-северната част на Аляска.
Жилищен блок изграден на модулен принцип (наричат го Кемп) за работещите в една от компаниите, свързана с нефтодобива. Град Дедхорс, най-северната част на Аляска.
Комуникационни съоръжения в Дедхорс, северна Аляска
Комуникационни съоръжения в Дедхорс, северна Аляска
Част от транспортните средства в Дедхорс са верижни заради снега през зимата и калта през останалото време – Аляска
Част от транспортните средства в Дедхорс са верижни заради снега през зимата и калта през останалото време
Съоръжения, свързани с нефтодобива в Дедхорс. Най-северната част на Аляска.
Съоръжения, свързани с нефтодобива в Дедхорс. Най-северната част на Аляска.

През Аляскаот север на юг

Докато пътувах към Северния ледовити океан времето беше облачно и дъждовно. На връщане, обаче, слънцето се показа и имах възможност да се любувам на природата. В същност, слънцето се показа иззад облаците в един часа през нощта докато спях в автомобила и ме събуди с блясъка на лъчите си. В началото на юли там на север то въобще не залязва, а само се спуска ниско над хоризонта.

Северна Аляска. В един часа през нощта слънцето се показа иззад облаците, докато спях в автомобила, и ме събуди с лъчите си. В началото на юли на север то въобще не залязва, а само се спуска ниско над хоризонта.
Северна Аляска. В един часа през нощта слънцето се показа иззад облаците, докато спях в автомобила, и ме събуди с лъчите си. В началото на юли на север то въобще не залязва, а само се спуска ниско над хоризонта.

Стотиците километри път без асфалт, а твърд насип с дребен чакъл изискват да си непрекъснато в напрежение, за да се избягват дупките и неравностите. При дъжд покритието става на кал, а при сухо време се вдигат облаци прах от автомобилите и големите камиони.

Пътят през северната половина на Аляска е без асфалтово покритие. При дъжд всичко става на кал, която полепва и по автомобила, както се вижда на горната снимка.
Пътят през северната половина на Аляска е без асфалтово покритие. При дъжд всичко става на кал, която полепва и по автомобила, както се вижда на горната снимка.

Привечер бързащ камион ме надмина и едно от изскачащите изпод гумите му камъчета удари и пукна челното стъкло на автомобила ми. Естествено, последва една българска псувня по адрес на шофьора.

На следваща сутрин, на стотина километра напред по трасето видях същия камион катастрофирал. Явно на калния и неравен терен тежкият камион се е подхлъзнал и напуснал пътното платно. Реших, че това е възмездието за изскочилия под гумите му камък, който беше пукнал челното ми стъкло (колкото и гадно да е от моя страна).

По неравния и хлъзгав от дъжда път този камион е напуснал трасето. Стотина километра преди това изскочило изпод гумите на същия този камион камъче пукна челното стъкло на автомобила ми. Реших, че шофьорът му е получил възмездие за причинената ми щета.
По неравния и хлъзгав от дъжда път този камион е напуснал трасето. Стотина километра преди това изскочило изпод гумите на същия този камион камъче пукна челното стъкло на автомобила ми. Реших, че шофьорът му е получил възмездие за причинената ми щета.

Природата в северната половина на Аляска

Пътувайки през северната половина на Аляска в обратна посока, от Северния ледовити океан на юг, не престанах да спирам на места откъдето се разкриваха чудесни изгледи. Любувах се на красиви планини, долини, езера, реки и гори (следващите пет снимки).

Множество по-малки и по-големи езера са разпръснати из Аляска
Множество по-малки и по-големи езера са разпръснати из Аляска
Долина и обграждащите я планини в северната част на Аляска
Долина и обграждащите я планини в северната част на Аляска
Много малки планински реки текат през северната част на Аляска
Много малки планински реки текат през северната част на Аляска
Северната планинска верига на Аляска
Северната планинска верига на Аляска
Такива са дърветата и цветята в северната част на Аляска
Такива са дърветата и цветята в северната част на Аляска

Юни – Август 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg



Booking.com



Booking.com

Други разкази свързани с Аляска или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Аляска и Валентин Дрехарски


    
        Booking.com

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (4): През западна Канада към Аляска

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме предишната 2018-та година с Валентин  (http://patepis.com/?p=83932). Сега правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ), изминавайки 25 860 километра с Хюндай под наем,  над хиляда километра пеша и разглеждайки общо 130 туристически и природни забележителности и градове.

Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади, влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме националните паркове Глейсър и Йохо.

 Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до пътя „Айсфийлдс паркуей“.

Третата част (http://patepis.com/?p=87569) започнахме с ледника Колумбия, опознахме Национален парк Джаспър и поехме на северозапад през канадската провинция Британска Колумбия.  

Днес продължаваме през западна Канада за да достигнем границата с Аляска.

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019

четвърта част

През западна Канада към Аляска

При малкия индиански резерват

Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve)

пътят се разклонява. На изток продължава към Принс Рупърт и тихоокеанското крайбрежие. На север се отива към Юкон и Аляска, след като се премине по моста над река Скина. В съседство е разположено

градчето Китванга (Kitwanga),

в чийто северен край има исторически хълм. На него е имало дървено укрепление и там са се провели две големи сражения. Местните индианци са били предвождани от смел воин. Мястото е наречено „Kitwanga Battle Hill National Historic Site“.

Първоначално смятах да отида до Принс Рупърт за да разгледам града и тихоокеанския бряг. Потеглих на изток, но след няколко километра спрях и се замислих. Навигацията ми показваше разстояние от 240 километра до океана. Отиването, обиколката там и връщането щяха да означават над 500 километра път и едно денонощие като време. Прецених, че загубата на това денонощие ще ме лиши от възможността да разгледам нещо по-значително. Върнах се обратно, минах по моста над река Скина и продължих на север. Ето така „в движение“ на няколко пъти променях плановете си.

Англиканската черква в малкия индиански резерват Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve), Канада
Англиканската черква в малкия индиански резерват Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve)
Паркингът край бензиностанцията на Petro-Canada е до пътния разклон при Гитвангак (Gitwangak)

На следващата карта най-долният черен контур показва маршрута през западна Канада към американския щат Аляска.

Най-долният черен контур показва маршрута през западна Канада към Аляска

Движейки се по пътя в посока север не престанах да спирам на места, където природата ми харесваше: езера, реки, гори …

Езерото Мезиадин (Meziadin Lake) е заобиколено от иглолистни гори
Хълмовете край езерото Кинаскан (Kinaskan Lake) се отразяват във водите му
Край езерото Еддонтена-жон (Eddontena-jon Lake) се извисяват планински хълмове
Впечатляват многото малки езера в северната част на канадската провинция Британска Колумбия
Спрях на самия бряг на езерото Дийз (Dease Lake) за кратка почивка

Срещи с диви животни

Край пътища и в националните паркове на западна Канада можах да видя доста диви животни. Някои от тях бяха свикнали с автомобилите и хората. Други, обаче, се плашеха и бягаха. Пътувайки привечер през Кананаскис кънтри излязъл на шосето вълк се изплаши, затича се и се удари странично в автомобила ми. Два дни по-късно една мечка с малкото си мече бързо пресече пътя пред мен.

Тази мечка се разхождаше край пътя без да бяга от автомобила ми
Карибу (животно сродно на елените и лосовете) пасеше привечер край пътя и се остави да го доближа
Дивите коне на пътя не се поместиха когато минах край тях

Къмпинги

Многобройни са местата за къмпингуване в западната част на Канада. В повечето случаи къмпингите са разположени край езера. Обособени са отделни места за всяко къмпинг-ремарке или кемпер. Много малко на брой бяха опънатите палатки. Средната цена на къмпинг-място беше около 40 лева за едно денонощие.

Обособени места за къмпингуващите край Езерото Мезиадин (Meziadin Lake) в западна Канада
Големите къмпинг-ремаркета са с богато обзавеждане, почти като малки апартаменти

Индиански резервати

Индианските резервати в Канада се различават значително от тези в САЩ. Ако в Съединените щати резерватите на коренното индианско население заемат големи площи обикновено неплодородна земя, то канадските индиански резервати приличат на малки села с 20-30 къщи. В територията на резервата е включена и прилежащата към селото земя, обикновено до брега на съседната река или езеро. Влязох в няколко такива селца защото ми беше интересно да видя как живеят наследниците на коренното индианско население.

Жилища в типичен индиански резерват в западна Канада

В канадските индиански резервати ми направиха впечатление няколко неща.

  • На първо място е това, че за всяко семейство е осигурено жилище с достатъчна площ.
  • Второ: около индианските къщи е разхвърляно и не е така чисто и благоустроено както на други места.
  • На трето място слагам факта, че напускайки главния път в посока индианското селище асфалта свършва. И в самите села улиците са само с насип от чакъл.
  • Четвърто: пред някои от къщите седяха възрастни индианци. Повечето ме гледаха особено, сякаш питаха „Тоя пък какво търси тука?“. Имаше и такива, които ми махаха дружелюбно с ръка.
Къща в индиански резерват, пред която са разхвърляни предмети от бита

И в най-северната част на провинция Британска Колумбия продължих да спирам и да се любувам на природните красоти.

Движейки се по пътя в посока север не престанах да отделям време на места, където природата ми харесваше: езера, реки, гори …

С автомобилът под наем съм спрял край планинско езеро в северната част на провинция Британска Колумбия
Името на езерото Кук (Cook Lake) може би се превежда като „Езерото на готвача“
Поглед към езеро „Добра надежда“ (Good Hope Lake)
Околните планини се отразяват в гладката повърхност на езерото

Вече пътувах през южната част на

канадската северозападна територия Юкон.

Този слабо населен регион граничи на запад с Аляска, на север с Арктическия океан и на юг с Британска Колумбия. Площта на Юкон е 482 хил. км², или почти колкото четири и половина Българии. Населението е само 36 хиляди, което е 10 пъти по-малко от жителите на град Пловдив. Столица е град Уайтхорс (Whitehorse). Европейските заселници навлизат в тези територии през средата на 19-ти век. Няколко десетилетия по-късно десетки хиляди се отправят към река Клондайк по време на така наречената „Златна треска“. Днес минната индустрия е основен икономически отрасъл в Юкон, следвана от туризма.

Теслин (Teslin)

е малко градче, разположено край езеро със същото име. Река Теслин се влива в река Юкон северно от град Уайтхорс. На хълм, преди моста над езерото, имаше панорамна площадка с информационни табла за пътя на сьомгата. Малките се излюпват от хвърления в района на Теслин хайвер и поемат към океана. Там живеят 2 до 6 години, след което тръгват обратно срещу течението на реките Юкон и Теслин. За няколко месеца възрастните сьомги изминават 3 хиляди километра за да достигнат родното си място, където хвърлят хайвера си и умират.

На едно от информационните табла е очертан пътя, който изминава сьомгата за да хвърли хайвера си
Училището в град Теслин
Музея на севера в град Теслин
Бях впечатлен от големия пясъчен плаж на езерото Марш (Marsh Lake)

Уайтхорс (Whitehorse)

е столица на канадската северозападна територия Юкон от 1953 година. Видях, че този град с 27 хиляди жители е много добре уреден, чист и добре подържан. Освен административен,

Уайтхорс е икономически, транспортен и културен център на Юкон

А също така и туристически, за което говорят многото магазини, ресторанти, пъбове, хотели и офиси за туристическо обслужване.

Whitehorse, Yukon, Y1A, CA

В буквален превод името на столицата означава „Бял кон“ и идва от пенливите бързеи на река Юкон, които са оприличавани на развята конска грива.

Магазини на една от централните улици в град Уайтхорс (Whitehorse)
Културния център в столичния град Уайтхорс

Започнах опознаването на Уайтхорс с природонаучния и исторически музей, наречен

МакБрайд (MacBride Museum of Yukon History)

Богатата колекция от експонати дава чудесна представа за природата и за живота в северозападната част на Канада.

Възстановка на магазин от началото на 20-ти век в музея МакБрайд (MacBride Museum)
Експонати в музея МакБрайд (MacBride Museum), показващи дивия живот на север

В град Уайтхорс ми направиха впечатление немалкото на брой паметници и  бюстове на известни личности, предимно от областта на културата. Под всеки от тях имаше подробно описание какъв е конкретния принос на този човек. Например, под бюста на Джек Лондон се даваше информация, че през 1897 година, едва 21-годишен, обикаля северните територии и живее известно време в Уайтхорс. Впечатлен от преживяното на следващата година той пише поредица от романи и кратки разкази. „Дивото зове“ и „Белият зъб“ веднага стават бестселъри.

Бюстът на Джек Лондон в Уайтхорс, където писателят е живял известно време

Градският парк не е голям, но е приятно място за разходка и отдих. Добре оформена е и крайбрежната алея на река Юкон. Като музеен експонат е поставен кораб, плавал по реката до град Доусън през първата половина на 20-ти век.

Паркът в Уайтхорс е приятно място за разходка и отдих
Жилищни блокове в град Уайтхорс с „раздвижени“ фасади
Популярен бар в Уайтхорс посреща жители и гости на града

Дистръкшън бей (Destruction Bay)

е малко селище край езерото Клуейн (Kluane Lake). Името „Разрушения залив“ е дадено след разразила се в средата на миналия век ураганна буря, нанесла много щети в района. Дългото 70 километра и заемащо площ над 400 км² езеро Клуейн е най-голямото на територията на Юкон.

Поглед към езерото Клуейн (Kluane Lake) и Дистръкшън бей (Destruction Bay)

Бъруош лендинг (Burwash Landing)

е следващото населено място на брега на езерото Клуейн (Kluane Lake). Местният музей (Kluane Museum) не е голям, но съдържа много добре подбрани експонати, отразяващи природата и живота на местните хора.

Експонати, отразяващи живота на индианското население в музея Клуейн
Католическата черква в Бъруош лендинг (Burwash Landing) е една от туристическите забележителности край езерото Клуейн (Kluane Lake)

Продължих да спирам край реки, езера и гори, наслаждавайки се на северната природа.

Река Коайдърн (Koidern River)
Характерни за северна Канада цветя и дървета
Неголямо езеро в северна Канада
По пътя на север дърветата постепенно намаляват размера си и заприличват на тундра

Малкото селище

Бивър крик (Beaver Creek)

е последното преди границата с Аляска. В буквален превод името му означава „Реката на бобрите“. Наличието на мотел и къмпинг дават възможност на туристите да пренощуват там. На бензиноколонката напълних резервоара на автомобила защото допусках, че в Аляска като северен щат горивото ще бъде по-скъпо. Прецаках се, защото се оказа точно обратното. За мен най-същественото беше, че зад бензиностанцията имаше душове, където се изкъпах и си изпрах дрехите. За тях не се плащаше и затова реших, че ползването им влиза в цената на бензина, който не беше евтин.

Селището Бивър крик (Beaver Creek) е последното преди границата с Аляска

Канадският граничен пункт

е на три километра северно от Бивър крик. Там никой не проверяваше напускащите страната автомобили. Около 25 километра по на север е границата със САЩ и американския контролно-пропускателен граничен пункт.

Авторът на граничната бразда между Канада и американския щат Аляска

Юни – Август 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg



Booking.com



Booking.com

Други разкази свързани с Канада или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Канада и Валентин Дрехарски


    
        Booking.com

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (3): Национален парк Джаспър, на северозапад през провинция Британска Колумбия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме предишната 2018-та година с Валентин  (http://patepis.com/?p=83932). Сега правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ), изминавайки 25 860 километра с Хюндай под наем,  над хиляда километра пеша и разглеждайки общо 130 туристически и природни забележителности и градове.

Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади, влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме националните паркове Глейсър и Йохо.

 Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до панорамния туристически път „Айсфийлдс паркуей“.

Днес продължаваме по този туристически път за да опознаем Национален парк Джаспър, започвайки от ледника Колумбия. После поемаме на северозапад през провинция Британска Колумбия.  

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019

трета част

Национален парк Джаспър, на северозапад през провинция Британска Колумбия

Ледник Колумбия

Ледниковото поле Колумбия (Columia Icefield) е най-впечатляващата природна забележителност по панорамния туристически път „Айсфийлдс паркуей“ (Icefields Parkway). Площта на това ледено поле е 300 км² и представлява една от най-големите ледени маси южно от Северната полярна окръжност. Близо до ледника има удобен паркинг, а обиколката по пешеходния маршрут отнема по-малко от един час. Възможна е и малка разходка върху ледника със специални триосни туристически автобуси наречени „Айс експлорър“, но това е скъпо удоволствие. Те тръгват от туристическия информационен център (Columia Icefield Discovery Centre), който е разположен в огромна сграда от другата страна на главния път. Интересно ми беше да разбера колко бързо ледниковото поле Колумбия намалява размера си поради глобалното затопляне.

Columia Icefield - Тук съм пред ледника Колумбия (Columia Icefield), Канада
Тук съм пред ледника Колумбия (Columia Icefield)
Columia Icefield – Ледникът Колумбия айсфийлд постоянно намалява размера си поради глобалното затопляне. Преди 13 години е стигал до мястото означено с табела „2006“ - Канада
Ледникът Колумбия айсфийлд постоянно намалява размера си поради глобалното затопляне. Преди 13 години е стигал до мястото означено с табела „2006“

Продължавайки на север по панорамния път „Айсфийлдс паркуей“ (Icefields Parkway) направих отбивки за да разгледам водопадите Тенгъл (Tangle Creek Falls), Сънуапта (Sunwapta Falls) и Атабаска (Athabasca Falls).

Водопадът Тенгъл Kриик (Tangle Creek Falls)

е най-леснодостъпен, тъй като е разположен до самия път.

Tangle creek Falls – Водопадът Тенгъл Kриик (Tangle Creek Falls), Канада
Водопадът Тенгъл Kриик (Tangle Creek Falls)

Двата водопада Сънуапта (Sunwapta Falls)

носят името на реката, по чието течение се спускат. В превод името означава „бурни води“. Горният водопад е с височина около 20 метра и широчина около 10 метра. След него видите на река Сънуапта текат през живописен каньон за да се спуснат през долния водопад. Буйните води са издълбали няколко ниши в скалите.

Sunwapta Falls – Водопадът Сънуапта (Sunwapta Falls) пада от височина 20 метра, Канада
Водопадът Сънуапта (Sunwapta Falls) пада от височина 20 метра
Sunwapta Falls – След водопада река Сънуапта протича през живописен каньон
След водопада река Сънуапта протича през живописен каньон

Водопадът Атабаска (Athabasca Falls)

се спуска от височина 23 метра. От двете му страни има наблюдателни площадки. След падането долу водата лъкатуши образувайки ниши в скалите и продължавайки през живописен тесен пролом. Според мен това дълбоко ждрело на река Атабаска е по-красиво от самия водопад.

Athabasca Falls – Водопадът Атабаска (Athabasca Falls) е висок 23 метра – Канада
Водопадът Атабаска (Athabasca Falls) е висок 23 метра
Athabasca Falls – Водите на реката минават през красиво ждрело, след спускането си по водопада Атабаска – Канада
Водите на реката минават през красиво ждрело, след спускането си по водопада Атабаска

Тези водопади, както и ледникът Колумбия, се намират в южната част на

Национален парк Джаспър (Jasper National Park).

Паркът заема площ от 11 хил. км², което е равно на 1/10 от територията на България. Освен водопади и ледници тук видях езера, каньони, горещи минерални извори и живописни планински върхове. Често срещах край пътя диви животни, предимно карибу (сродни на елените и лосовете). Джаспър е включен в списъците на ЮНЕСКО за световното природно наследство през 1984 година.

Western Alberta (Jasper), Alberta, T0E, CA

Мога да нарека романтично

езерото Копитото на коня (Horseshoe Lake).

То се намира южно от град Джаспър край самия туристически път „Айсфийлдс паркуей“ (Icefields Parkway), но не се вижда от него тъй като е скрито зад малък горист хълм. Пътека има само от едната му страна, водеща до полуостров с формата на конско копито. Аз обаче упорито го обиколих провирайки се през обграждащата го иглолистна гора с гниещи храсти и паднали дървета.

Horseshoe Lake – Панорамен поглед към езерото Копитото на коня (Horseshoe Lake) – Канада
Панорамен поглед към езерото Копитото на коня (Horseshoe Lake)
Отляво е полуострова с формата на конско копито, даващ името Horseshoe Lake

Град Джаспър (Jasper Town)

се счита за административен център на националния парк със същото име. Разположен е на западния бряг на

река Атабаска (Athabasca River)

Той е изходен пункт към основните забележителности в региона. За обслужването на туристите са изградени доста хотели, ресторанти, нощни клубове и магазини. Жителите на Джаспър са само пет хиляди. Това уютно градче и за мен се оказа изходна база към природните забележителности наоколо, защото две нощи спах там в автомобила на закътан паркинг почти в самия център.

Поредица от магазини и ресторанти обслужват туристите в град Джаспър – Канада
Поредица от магазини и ресторанти обслужват туристите в град Джаспър
Много са хотелите и ресторантите в туристическия град Джаспър – Канада
Много са хотелите и ресторантите в туристическия град Джаспър

От природните забележителности близо до град Джаспър в личната си класация на първо място поставям

Каньона на река Малайн (Maligne Canyon).

Той е издълбан от водите на тази малка река в продължение на милиони години. Достига над 50 метра дълбочина. Живописният пешеходен маршрут е с дължина 2 километра и включва пет моста над каньона. От тях, както и от поредица наблюдателни площадки се разкриват прекрасни гледки към дълбокото ждрело, към околните скали и гори. Три часа ми бяха необходими за да обходя каньона в двете посоки и да се любувам на красотата му.

Малайн каньон (Maligne Canyon) в канадския Национален парк Джаспър
Малайн каньон (Maligne Canyon) в канадския Национален парк Джаспър
Малайн каньон (Maligne Canyon) достига над 50 метра дълбочина – Канада
Малайн каньон (Maligne Canyon) достига над 50 метра дълбочина
Малайн каньон (Maligne Canyon) в канадския Национален парк Джаспър – Канада
Малайн каньон (Maligne Canyon) в канадския Национален парк Джаспър

По живописен туристически път нагоре в планината достигнах

езерото Медсън (Medicine Lake),

което се счита за геоложка рядкост защото водите му се оттичат през отвори в дъното. Поради тази причина през пролетта то се пълни от топящите се снегове и дъждовете. По-късно през лятото водата изтича през отворите на дъното и нивото му спада значително.

Езерото Медсън (Medicine Lake) в канадския Национален парк Джаспър – Канада
Езерото Медсън (Medicine Lake) в канадския Национален парк Джаспър

Още по-високо в планината, в края на туристическия път, се намира

езерото Малайн (Maligne Lake).

То е дълго повече от 20 километра и се счита за най-красивото в националния парк Джаспър. По-голямата му част е заградена от планински върхове, а топящите се ледници го захранват. Съдържащите се в ледниковата вода утайки придават на езерото цвят наречен бебешко-синьо.

Лодки возят туристите по дългото над 20 километра високопланинско езеро Малайн
Лодки возят туристите по дългото над 20 километра високопланинско езеро Малайн

На няколко километра от град Джаспър се намира

езерото Патриша (Patricia Lake).

Тук през Втората световна война в секретна база са правени опити за създаване на непотопяем кораб. Сега се предлага гмуркане до останките от тази база. На югоизточния бряг на езерото е изградена голяма почивна база с бунгала.

Езерото Патриша (Patricia  Lake) е чудесно място за отдих в Национален парк Джаспър – Канада
Езерото Патриша (Patricia Lake) е чудесно място за отдих в Национален парк Джаспър

Езерото Пиръмид (Pyramid Lake)

е съседно на Патриша. То се счита за курортна зона с хотели, като се предлагат възможности за каране на кану и каяк. По дървен мост се стига до малък остров, обрасъл с иглолистни дървета.

По дървен мост се стига до малък остров в езерото Пиръмид (Pyramid Lake) – Канада
По дървен мост се стига до малък остров в езерото Пиръмид (Pyramid Lake)

„Изучаването“ на езерата в националния парк Джаспър завърших с

Долината на петте езера (Valley of the Five Lakes).

Тези пет езера са разположени каскадно едно след друго. Обхождането им по туристическите пътеки ми отне около четири часа.

Първото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър – Канада
Първото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър
Второто езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър – Канада
Второто езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър
Третото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър - Канада
Третото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър
Четвъртото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър – Канада
Четвъртото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър
Петото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър – Канада
Петото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър

Най-приятното ми изживяване в националния парк Джаспър беше къпането в басейните с топла минерална вода

Миет хот спрингс (Miette Hot Springs).

Те са отдалечени на 60 километра от град Джаспър. Разположени са в североизточния край на националния парк. Счита се, че 40-градусовата вода действа успокояващо на нервната система. За това спомага изгледът към заобикалящите басейните иглолистни гори и стръмни планински склонове. Когато пристигнах там валеше дъжд и на входа имаше надпис, че не се допуска къпане поради опасност от гръмотевици. Опашка от няколко десетки хора чакаше преминаването на бурята. Наредих се и аз като реших за себе си, че ще стоя на нея най-много един час. За мой късмет след петнайсетина минути времето поутихна и започнаха да пускат вътре. Повече от два часа се плациках в басейна, а през това време дъждът ту се усилваше, ту отслабваше.

Басейните при топлите минерални извори Миет хот спрингс (Miette Hot Springs), Национален парк Джаспър – Канада
Басейните при топлите минерални извори Миет хот спрингс (Miette Hot Springs), Национален парк Джаспър

Напуснах Джаспър и потеглих по дългия път на северозапад към Аляска, без да пропускам природните красоти. Впечатляващи бяха гледките към скалистите планински върхове в

провинциалния парк Робсън (Mount Robson Provincial Park).

Поглед към заснежените върхове на планината Робсън (Mount Robson) - Канада
Поглед към заснежените върхове на планината Робсън (Mount Robson)
Крайпътно кафе в канадската планина Робсън (Mount Robson) – Канада
Крайпътно кафе в канадската планина Робсън (Mount Robson)

Влязох от Алберта в провинция

Британска Колумбия

Изминах 1600 километра през нейната северна половина. Спирах в малки градчета, любувах се на езера, реки и планини.

Река Фрейзър (Fraser River) – Канада
Река Фрейзър (Fraser River)
Градчето Макбрайд (McBride) – Канада
Градчето Макбрайд (McBride)

Град Принс Джордж (Prince George)

има 80 хиляди жители и е разположен при сливането на реките Фрейзър (Fraser) и Нечако (Nechako). Наричат го „Северната столица на Британска Колумбия“, защото се явява икономически и културен център на тази част от провинцията.

Град Принс Джордж (Prince George) – Канада
Град Принс Джордж (Prince George)
Оригинална дървена къщичка, монтирана на стар камион в град Принс Джордж – Канада
Оригинална дървена къщичка, монтирана на стар камион в град Принс Джордж
Типични канадски домове в град Принс Джордж – Канада
Типични канадски домове в град Принс Джордж

Пренощувах в автомобила на паркинг в градчето

Смитърс (Smithers),

което е разположено в подножието на планината, край река Бълкли (Bulkley River). През този град с по-малко от 10 хиляди жители минава главен път и има ж.п. гара, което обяснява защо там са построени няколко хотела. Наличието на тучни пасища по долината на реката е причината, поради която кравите са няколко пъти повече от хората. Самата река Бълкли е популярно място за риболов.

Голям крайпътен хотел в град Смитърс (Smithers) – Канада
Голям крайпътен хотел в град Смитърс (Smithers)
Художествената галерия в град Смитърс (Smithers) – Канада
Художествената галерия в град Смитърс (Smithers)

Следващият малък град, в който спрях за почивка, беше

Ню Хейзълтън (New Hazelton)

Booking.com

Всъщност това е най-големия квартал от общо три. Другите две са стария Хейзълтън и Южен Хейзълтън.  На това място река Бълкли се влива в река Скина.

Туристическия информационен център в град Хейзълтън (Hazelton) – Канада
Туристическия информационен център в град Хейзълтън (Hazelton)
Спрях за почивка край парка в град Ню Хейзълтън (New Hazelton) – Канада
Спрях за почивка край парка в град Ню Хейзълтън (New Hazelton)

Юни – Август 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com <

Други разкази свързани с Канада или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Канада и Валентин Дрехарски

Booking.com

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (2): Национален парк Банф, Кананаскис кънтри, град Калгари, Айсфийлдс паркуей

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме обиколката на Америка, която започнахме предишната 2018-та година с Валентин  (http://patepis.com/?p=83932). Тогава двамата със сина му изминаха с Тойота под наем 11 350 км. през южната половина на САЩ, от Сан Франциско до Ню Йорк. Сега за два месеца ще пропътуваме 25 860 километра с Хюндай под наем и над хиляда километра пеша през Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ). Ще разгледаме общо 130 туристически и природни забележителности и градове.

Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234) и маркирахме маршрута. Потеглихме от Сиатъл, обиколихме национален парк Северни каскади и влязохме в Канада. След Ванкувър продължихме на изток през планините, разгледахме градовете Камлупс, Ревълстоук и Голдън. Любувахме се на природата в националните паркове Глейсър и Йохо, където ни впечатлиха езерото Емералд и водопада Такакау.

Днес влизаме в канадската провинция Алберта и разглеждаме националния парк Банф. Преминаваме край заснежените върхове на Кананаскис кънтри и се разхождаме в град Калгари. Продължаваме на северозапад към канадските Скалисти планини и панорамния туристически път „Айсфийлдс паркуей“.

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019

втора част

Национален парк Банф, Кананаскис кънтри, град Калгари, Айсфийлдс паркуей

След националния парк Йохо преминах в канадската

провинция Алберта,

която е разположена източно от Британска Колумбия.

С автомобила под наем влизам в канадската провинция Алберта, Канада
С автомобила под наем влизам в канадската провинция Алберта

Алберта е с територия 662 хил. км²,

т. е. шест пъти по-голяма от България. Нейното население е 4,5 милиона, което е 2/3 от това на страната ни. Столица на провинцията е Едмънтън, а най-голям град е Калгари. Основните икономически отрасли са свързани с добива на нефт и природен газ. Значителна роля играе туризма, за което допринася красивата природа в югозападната част от провинцията. Тук в района на Скалистите планини се намират и

двата най-красиви национални паркове в Канада – Банф и Джаспър

Впечатляващи са природните забележителности: езера, водопади, планински реки, ледници, каньони, горещи извори …

Впечатляващи са езерата, горите и заснежените върхове в канадската провинция Алберта, Канада
Впечатляващи са езерата, горите и заснежените върхове в канадската провинция Алберта
Югозападният край на канадската провинция Алберта заема част от Скалистите планини, Канада
Югозападният край на канадската провинция Алберта заема част от Скалистите планини

Национален парк Банф (Banff National Park)

е създаден през 1885 година и един век по-късно е включен в списъците на ЮНЕСКО за световното природно наследство. Паркът заема площ от близо 7 хил. км² и се намира северозападно от град Калгари. Най-популярни тук са езерата Луис и Морейн, които са заобиколени от скалисти върхове. Водата в езерата има нефритенозелен цвят.

Езерото Луис (Lake Louise) в Национален парк Банф, Канада
Езерото Луис (Lake Louise) в Национален парк Банф, Канада
От туристическата пътека край езерото Луис се разкриват чудесни изгледи, Канада
От туристическата пътека край езерото Луис се разкриват чудесни изгледи

Край брега на

езерото Луис (Lake Louise)

е издигнат един от най-популярните хотели в канадските Скалисти планини „Феърмонт Шато Лейк Луис“.

Луксозният хотел „Феърмонт Шато Лейк Луис“ е издигнат на брега на езерото Луис, Канада
Луксозният хотел „Феърмонт Шато Лейк Луис“ е издигнат на брега на езерото Луис

Езерото Морейн (Moraine Lake)

се намира на около 15 километра по-нагоре в планината. По северния му бряг е прокарана удобна туристическа пътека, която не пропуснах да премина и да се полюбувам на красивите гледки към езерото и към извисяващите се над него планински върхове.

Авторът на брега на езерото Морейн (Moraine Lake) в Национален парк Банф, Канада
Авторът на брега на езерото Морейн (Moraine Lake) в Национален парк Банф
От туристическата пътека край езерото Морейн се разкриват чудесни гледки, Канада
От туристическата пътека край езерото Морейн се разкриват чудесни гледки

Градът Банф (Banff Town)

се е развил като туристически център и е изходен пункт към основните забележителности в региона. Много са хотелите, ресторантите, нощните клубове и магазините в това градче, чиито жители са по-малко от десет хиляди. Сред красив парк с каскадни езера и градини в каменна сграда в стил старинен замък е разположено административното управление на Националния парк Банф. През града протича река Боу, която в един участък се спуска под наклон, което тук наричат водопад.

Административната сграда на Национален парк Банф е разположена в парк с каскадни езера и градини, Канада
Административната сграда на Национален парк Банф е разположена в парк с каскадни езера и градини
В град Банф (Banff Town) има множество магазини, ресторанти, нощните клубове и хотели, Канада
В град Банф (Banff Town) има множество магазини, ресторанти, нощните клубове и хотели
Река Боу се спуска под наклон, което тук наричат водопад (Bow Falls), град Банф, Канада
Река Боу се спуска под наклон, което тук наричат водопад (Bow Falls), град Банф

Около един километър е разстоянието от град Банф до неголяма

пещера с термален извор и басейн вътре в нея (Cave & Basin National Historic Site)

Отстрани има още един басейн с топла вода, чиито води преливат в различни нюанси на синьото.

Пещера с термален извор край град Банф, Канада
Пещера с термален извор край град Банф
Термален басейн край град Банф, чиито води преливат в различни нюанси на синьото, Канада
Термален басейн край град Банф, чиито води преливат в различни нюанси на синьото

Два са големите музеи в град Банф, които разгледах.

Музеят Бъфало (Buffalo Nations Museum)

е разположен на брега на река Боу в помещения зад дървена ограда с кули, наподобяващи укрепен форт от 19-ти век. Експонатите отразяват живота на местното индианско население. Изучаването на Скалистите планини в региона е основна тема на създадения от двойка местни художници

музей „Whyte Museum of Canadian Rockies“.

Музея Бъфало в град Банф е разположен в сграда наподобяваща укрепен форт от 19-ти век
Музея Бъфало в град Банф отразява живота на коренното индианско население
Експонати в Музея на канадските скалисти планини (Whyte Museum of the Canadian Rockies)

Може би най-приятното изживяване е къпането в

басейна с топла минерална вода (Upper Hot Springs Pool)

Той се намира в планината на около 4 километра от град Банф. Пълни се с вода от извори, чиято температура е около 40 градуса. Счита се, че наличието на сероводород, магнезий, калций и бикарбонат придава лечебни свойства на водата.

Горещите минерални извори близо до град Банф са разположени сред красивата планина

Съвсем близо до горещите минерални извори с басейна е началната станция на

кабинков лифт (Banff Gondola)

За десетина минути туристите се изкачват до върха на близката планина Сулфур (Sulphur Mountain).

Началната станция на кабинковия лифт (Banff Gondola)

Кананаскис кънтри

Кананаскис кънтри  (Kananaskis Country) е слабо населен високопланински район, намиращ се южно от градовете Банф и Калгари. Характерен е с красивата си девствена природа. Има добри условия за планинско катерене, а край езерата може да се отдъхне.

Поглед към планинско езеро с гори и скалисти върхове над него в Кананаскис кънтри
Пътят през Кананаскис кънтри минава през гори и скалисти планини

Планинските пейзажи са впечатляващи и обиколката на района Кананаскис си заслужава.

Kananaskis Country (Claresholm), Alberta, T0L, CA

Местността носи името на известен местен индианец.

Планинско езеро с извисяващи се над него скалисти върхове, Кананаскис кънтри

На високите места имаше сняг по пътя, въпреки че беше към края на месец юни.

По високите места в Кананаскис кънтри все още имаше сняг край пътя
Гледките към заснежените скалисти планини в Кананаскис кънтри бяха впечатляващи

Много диви животни обитават района на Кананаскис: мечки, вълци, лосове, планински кози … Когато започна да се стъмва видях на пътя отпред вълк. Той се изплаши, затича се и се удари странично в автомобила ми. Изглеждаше доста възрастен, със влошено зрение и нарушена ориентация.

През Кананаскис кънтри след залез слънце. Малко по-късно стар вълк се удари в автомобила ми.

Калгари

С население от един милион и триста хиляди Калгари (Calgary) е най-големият град в западната половина на Канада. Той е домакин на Зимните олимпийски игри през 1988 година, което допринася за неговата световна известност. Икономиката на Калгари е свързана преди всичко с нефтената и газовата промишленост. Тук се намира централният офис на Канадските железопътни линии. Има достатъчно забележителности в града, започвайки от телевизионната кула. Сред основните музеи могат да се посочат Националния музикален център (National Music Centre) и Гленбоу (Glenbow Museum).

Множеството заведения за хранене, барове и нощни клубове задоволяват съответните интереси на туристите и жителите на града. Немалко на брой са парковете, които са приятни места за разходки и отдих. Калгари се счита за център на кънтри музиката в Канада. Единственото нещо, което ми направи лошо впечатление, бяха бездомниците по някои от централните улици и паркове.

Олимпийският площад (Olympic Plaza) е едно от най-популярните места в Калгари
Пешеходната зона на Калгари и уличен музикант (отдясно)

Кулата (Calgary Tower)

е завършена през 1967 година и се счита за един от символите на Калгари. През 1988 година олимпийският огън прекосява Канада горящ на факел с формата на тази кула. Той е запален на върха на кулата и гори там от началото до края на Зимните Олимпийски игри. От наблюдателната площадка се разкрива гледка към града и небостъргачите в съседство. През стъкления под виждаш под краката си улиците, автомобилите и хората долу край основата на кулата.

Поглед към телевизионната кула в град Калгари
Авторът стъпил върху стъкления под на наблюдателната площадка на кулата в Калгари
Поглед от наблюдателната площадка на кулата в Калгари към града и небостъргачите в съседство

Разгледах не само центъра на Калгари, а и близките райони като Китайския квартал, парковата зона на Принцовия остров (Prince’s Island Park), крайбрежната алея на река Боу (Bow River), района на някогашния укрепен форт (Fort Calgary).

Разгледах и китайския квартал в град Калгари
Паркът на Принцовия остров е едно от популярните места за отдих в град Калгари
Приятна е разходката по улиците на канадския град Калгари

След Калгари продължих първо на север към град Ред Диър (Red Deer), където завих в посока запад по долината на река Саскачеван (Saskatchewan River). Навлизайки в канадските Скалисти планини започнах да се любувам на красивите езера, реки, гори и заснежени върхове. Достигайки път номер 93, поех по него на север към ледниковите полета на Атабаска. Този панорамен туристически път носи името

„Айсфийлдс паркуей“ (Icefields Parkway)

и свързва националните паркове Банф и Джаспър.

Езерото Ейбрахам (Abraham Lake)
Река Клайн (Cline River)
Красивите реки, гори и скалисти върхове са обичайна гледка в Скалистите планини
Поглед към канадските Скалисти планини
Долини с реки, гори и скалисти върхове впечатляват по пътя „Айсфийлдс паркуей“ (Icefields Parkway)
Планински водопад край панорамния път „Айсфийлдс паркуей“ (Icefields Parkway)

По пътя на север ме очакваше Ледникът Колумбия и Национален парк Джаспър.

Юни – Август 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Канада или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Канада и Валентин Дрехарски

Booking.com

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (1): Началото

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме обиколката на Америка, която започнахме предишната 2018-та година с Валентин  (http://patepis.com/?p=83932). Тогава двамата със сина му изминаха с Тойота под наем 11 350 км. през южната половина на САЩ, от Сан Франциско до Ню Йорк. Сега за два месеца ще пропътуваме 25 860 километра с Хюндай под наем и над хиляда километра пеша през Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ). Ще разгледаме общо 130 туристически и природни забележителности и градове.

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019

първа част

Началото

Пътешествието ми от 2019 година продължи два месеца като изминах почти 26 хиляди километра с автомобил под наем и над хиляда километра пеша през Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ). Разгледах общо 130 туристически и природни забележителности и градове.

Маркирам само възловите места по

маршрута:

– Начало в Сиатъл (северозападния край на САЩ), след полет от София;

– Национален парк Северни каскади;

– Преминаване от САЩ в Канада; Ванкувър;

– Национални паркове Йохо, Банф и Джаспър;

– Калгари;

– Уайтхорс;

– Преминаване от Канада в Аляска;

– Феърбенкс;

– Дедхорс (брега на Северния ледовити океан);

– Национален парк Денали; Анкъридж;

– Чикън и преминаване от Аляска в Канада;

– Доусън и Клондайк;

– Едмънтън;

– Уинипег;

– Преминаване от Канада в САЩ;

– Минеаполис;

– Милуоки;

– Чикаго;

– Детройт;

– Преминаване от САЩ в Канада;

– Ниагарски водопад;

– Торонто;

– Отава;

– Монреал;

– Квебек;

– Халифакс;

– Преминаване от Канада в САЩ;

– Бостън;

– Филаделфия;

– Вашингтон;

– Сейнт Луис; Денвър;

– Национален парк Скалисти планини;

– Солт Лейк Сити;

– Национален парк Йелоустоун;

– Сиатъл и полет до София.

Върху картата по-долу с черен контур е очертан маршрута, по който от средата на юни до средата на август 2019 г. изминах 25 860 километра с автомобила през северна Америка. Отдолу с червен контур е очертан маршрута, изминат с автомобил под наем от мен и сина ми през предходната 2018-та година: 11 350 км. през южната половина на САЩ, от Сан Франциско до Ню Йорк.

С черен контур е очертан маршрута, по който за два месеца изминах 25 860 километра с автомобила през северна Америка. Отдолу с червен контур е очертан маршрута, изминат с автомобил под наем от мен и сина ми през предходната 2018-та година
С черен контур е очертан маршрута, по който за два месеца изминах 25 860 километра с автомобила през северна Америка. Отдолу с червен контур е очертан маршрута, изминат с автомобил под наем от мен и сина ми през предходната 2018-та година

Въведение

От посетените

градове

за мен най-впечатляващи бяха: Доусън (Канада), където е запазена архитектурата и атмосферата от края на 19-ти и началото на 20-ти век; Квебек (Канада), чиято стара част е най-близка до европейските градове.

В град Доусън (Северозападна Канада) е запазена атмосферата от началото на миналия век. Сградите са реставрирани и са във вида си от едно време, улиците са прашни, а тротоарите са дървени.
В град Доусън (Северозападна Канада) е запазена атмосферата от началото на миналия век. Сградите са реставрирани и са във вида си от едно време, улиците са прашни, а тротоарите са дървени.

От съвременните големи градове най-много ми харесаха Торонто в Канада и американските Чикаго, Филаделфия, Сейнт Пол, Денвър, Сейнт Луис.

Най-странен ми беше Дедхорс (Северна Аляска), който няма нищо общо с класическите градове, а само модулни блокове (кемп) за работниците от нефтодобива.

Авторът в централната част на американския град Чикаго
Авторът в централната част на американския град Чикаго

Личната ми класация на посетените

природни забележителности

е следната:          

1) „Спящия вулкан“ Йелоустоун в САЩ;

2) Националните паркове Банф, Джаспър и Йохо в югозападна Канада;

3) Природата в Аляска и северозападна Канада;                  

4) Ниагарския водопад;

5) Националните паркове Северни каскади, Скалисти планини и Гранд Тетон в САЩ;

6) Атлантическото крайбрежие на канадската провинция Нова Скотия и североизточния край на САЩ.

Национален парк Йелоустоун в САЩ
Национален парк Йелоустоун в САЩ
Езерото Малайн в канадския Национален парк Джаспър се захранва от водата на глетчерите
Езерото Малайн в канадския Национален парк Джаспър се захранва от водата на глетчерите

От посетените

музейни експозиции,

според мен, най-добри бяха (в хронологичен ред):

  • Музея с арт-произведения от стъкло Chihuli Garden & Glass в Сиатъл (САЩ);
  • Музея на Севера във Феърбенкс (Аляска);
  • Alaska Native Heritage Center в Анкъридж (етнографски комплекс отразяващ бита и културата на коренното население в Аляска);
  • Dredge No 4 в Клондайк (огромен машинен комплекс за добив на злато);
  • Гората от хиляди табели в канадското градче Watson Lake;
  • Eтнографският комплекс Ukrainial Cultural Heritage Village, който отразява живота на украинските емигранти в Канада в началото на 20-ти век; 
  • Regina Royal Saskatchewan Museum, който бих нарекъл природо-научен и културно-исторически музей (Канада);
  • Art Institute of  Chicago, който е прекрасен художествен музей (Чикаго, САЩ); 
  • Завода за производство на автомобили Форд в Детройт (САЩ);
  • Музея на американските нововъведения Henry Ford Museum of American Innovation в Детройт е най-добрия технически музей, който съм посещавал;
  • Royal Ontario Museum канадския град Торонто;
  • Националната художествена галерия на Канада в столицата Отава;
  • Укрепен форт Halifax Citadel с Военния музей в канадския град Халифакс;
  • Националната художествена галерия на Съединените щати в столицата Вашингтон.
САЩ, Аляска. Традиционен танц на коренното население в Alaska Native Heritage Center
САЩ, Аляска. Традиционен танц на коренното население в Alaska Native Heritage Center

Много приятна изненада за мен беше скулптурата на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянобългарската азбука, която видях в катедралата на лежащия край река Мисисипи американски град Сейнт Пол.

Скулптурата на Кирил и Методий в американския град Сейнт Пол
Скулптурата на Кирил и Методий в американския град Сейнт Пол

Не мога да пропусна и

срещите с диви животни

Мечки, бизони, лосове, елени, карибу, диви кози, един вълк, множество малки североамерикански катерици, диви зайци и какво ли още не.

В Северна Канада бизоните пасяха край пътя и не се смущаваха от автомобила ми
В Северна Канада бизоните пасяха край пътя и не се смущаваха от автомобила ми

Този паметник в канадския град Уайтхорс (Whitehorse) стана моят любим паметник. Защо? Защото е посветен на хората, които следват своите мечти.

Надписът на този паметник в град Уайтхорс гласи, че той е издигнат в чест на всички хора, които следват своите мечти
Надписът на този паметник в град Уайтхорс гласи, че той е издигнат в чест на всички хора, които следват своите мечти

Като икономист по професия следва да посоча

разходите за двумесечната обиколка на Северна Америка:

11500 лв., в това число: 

  • 3970 лв. за автомобила под наем; 
  • 2210 лв. самолетни билети;  2750 лв. за гориво; 
  • 30 лв. входни такси за музеи и забележителности; 
  • 800 лв. за храна;  3
  • 20 лв. за телефонни разговори с България; 
  • 520 лв. застраховки, пътни такси, паркинг и други разходи.
  • Спане само в автомобила, поради което няма плащания за хотели и къмпинги.

Сиатъл

От град Сиатъл (Seattle) в северозападната част на САЩ стартира обиколката ми на Северна Америка с автомобил под наем през 2019 година. Населението му е 700 хиляди и от края на 20-ти век се оформя като център на високите технологии и IT-сектора. Тук е седалището на компании като Амазон и Майкрософ, на веригата заведения за бързо хранене Старбъкс. В Сиатъл е роден компютърния гений Бил Гейтс.

Централната част на Сиатъл
Централната част на Сиатъл

В моя туристически пътеводител като най-голяма забележителност на града е посочен

обществения пазар Пайк плейс маркет (Pike Place Market)

Многобройните щандове са запълнени с разнообразни хранителни продукти (риби, меса, колбаси, млечни произведения, зеленчуци, плодове …), цветя, книги, сувенири, антикварни стоки, занаятчийски произведения. Между тях обикаляха хиляди посетители и туристи, поради което блъсканицата беше ужасна. Много са ресторантите, кафетата и баровете. Всичко това е разположено в огромна шестетажна сграда на хълм над тихоокеанския залив Елиот.

Морски продукти на щанд в пазара Pike Place Market, който е една от основните туристически атракции в Сиатъл
Морски продукти на щанд в пазара Pike Place Market, който е една от основните туристически атракции в Сиатъл
Поглед към Сиатъл и залива Елиот от терасата на популярния градски пазар Пайк плейс маркет
Поглед към Сиатъл и залива Елиот от терасата на популярния градски пазар Пайк плейс маркет

Сред туристическите забележителности, които посетих в Сиатъл, най-много ме впечатли музейната експозиция и парка с арт-произведения от стъкло

Чихули гардън енд глас (Chihuli Garden & Glass)

В залите и сред растенията в градините са разположени великолепни художествени произведения от цветно стъкло. Всичко това трябва да се види и да се почувства. Неописуемо е естетическото удоволствие, което изпитва човек, разглеждайки тези арт творби.

Сред арт-произведенията от стъкло в Chihuli Garden & Glass
Сред арт-произведенията от стъкло в Chihuli Garden & Glass
Музея-градина „Чихули гардън енд глас“ с арт-произведения от стъкло в град Сиатъл
Музея-градина „Чихули гардън енд глас“ с арт-произведения от стъкло в град Сиатъл
В Музея с арт-произведения от стъкло Chihuli Garden & Glass, град Сиатъл
В Музея с арт-произведения от стъкло Chihuli Garden & Glass, град Сиатъл

Кулата Спейс Нийдъл (Space Needle)

е един от символите на град Сиатъл. Намира се на територията на изложбения комплекс Seattle Center, в непосредствена близост до музея Чихули гардън енд глас. Купих си комбиниран билет за двете на стойност 62 долара. 

Кулата е висока 184 метра и е проектирана да издържа ураганни ветрове. От наблюдателната площадка се разкрива панорамен изглед към Сиатъл, тихоокеанския залив Елиот и езерото Вашингтон. Ниските облаци и стелещата се мъгла пречеха да се видят далечните Каскадни планини, които обиколих на следващия ден.

Поглед към Сиатъл и залива Елиот от наблюдателната площадка на кулата Space Needle
Поглед към Сиатъл и залива Елиот от наблюдателната площадка на кулата Space Needle

На кейовете (Piers) бяха разположени ресторанти, барове, магазини, Аквариум и виенско колело. Не можаха да ме впечатлят металните модернистични скулптури в крайбрежния Олимпик скалпчър парк (Olympic Sculpture Park).

Национален парк Северни каскади

се намира северозападно от Сиатъл, близо до границата с Канада.

Първо обиколих район от парка, характерен със: скалисти планински върхове; долини, прорязани преди хиляди години от свличащите се ледници; водопади; по-малки и по-големи планински реки; златисти гори, където дърветата са обрасли с жълти лишеи.

Скалисти планински върхове в Национален парк Северни каскади, САЩ
Скалисти планински върхове в Национален парк Северни каскади, САЩ
Дърветата и камъните са обрасли с жълти лишеи, което придава златист цвят на гората
Дърветата и камъните са обрасли с жълти лишеи, което придава златист цвят на гората
Водопадите са част от забележителностите в американския национален парк Северни каскади
Водопадите са част от забележителностите в американския национален парк Северни каскади
Преди хиляди години спускащ се ледник е прорязал тази долина в Национален парк Северни каскади
Преди хиляди години спускащ се ледник е прорязал тази долина в Национален парк Северни каскади

Втората част от националния парк Северни каскади (North Cascades National Park),

която разгледах обхваща район с три язовира. Те са изградени през първата половина на миналия век и представляват хидроенергийна система с водноелектрически централи. Наричат ги езера, които са разположени каскадно едно след друго:   Ross Lake, Diablo Lake, Gorge Lake.

Gorge Lake запълва планинска клисура, откъдето идва и името му
Gorge Lake запълва планинска клисура, откъдето идва и името му

Най-красиво е

Дяволското езеро (Diablo Lake),

което е характерно със своята студена тюркоазено синя вода. Един от източниците за захранване на езерото е топящ се ледник, което е причина за ниската температура. Стичащите се с водата миниатюрни частици от ледникови минерали придават характерния за езерото цвят.

Diablo Lake е най-красивото от трите каскадни езера (язовири)
Diablo Lake е най-красивото от трите каскадни езера (язовири)
Diablo Lake дължи своя цвят на микроскопичните частици от ледникови минерали във водата
Diablo Lake дължи своя цвят на микроскопичните частици от ледникови минерали във водата

Преминах от САЩ в Канада

рано сутринта, чакайки двадесетина минути на границата.  Интересно ми беше, че не се интересуваха от документите на автомобила. Провериха само паспорта ми като попитаха с каква цел пътувам и дали пренасям забранени предмети като оръжие, наркотици и семена за растения.

Ванкувър

беше първия канадски град, който разгледах. Той е разположен в югозападната част на страната, в провинция Британска Колумбия. По територия тази провинция е 9 пъти по-голяма от България. Населението й, обаче, е само 5 милиона. Лежащият на тихоокеанския бряг Ванкувър (Vancouver) има 650 хиляди жители.  Градът добива най-голяма популярност през 2010 година, когато в него се провеждат Зимните олимпийски игри.

През 2010 година Ванкувър е домакин на Зимните олимпийски игри
През 2010 година Ванкувър е домакин на Зимните олимпийски игри

Сред основните забележителности на Ванкувър бих посочил:

  • чудесната крайбрежна алея с хотели, ресторанти и барове;
  • разположения на полуостров парк Стенли (Stanley Park);
  • художествената галерия (Vancouver Art Galery);
  • заемащия огромна площ обществен пазар Гранвил (Granville Island Public Market);
  • парковата зона с плажове по югозападния бряг, наречен Английски (English Bay).
Приятен малък площад до крайбрежната алея на Ванкувър
Приятен малък площад до крайбрежната алея на Ванкувър
Нестандартна скулптурна композиция до югозападния бряг, наречен Английски (English Bay)
Нестандартна скулптурна композиция до югозападния бряг, наречен Английски (English Bay)
Историческият център на канадския град Ванкувър
Историческият център на канадския град Ванкувър
Поглед към моста Granville Bridge, а от дясно e обществения пазар Granville Island Public Market
Поглед към моста Granville Bridge, а от дясно e обществения пазар Granville Island Public Market

Впечатлиха ме многото хидросамолети, които почти непрекъснато излитаха от залива и извършваха полети над града.

От залива на Ванкувър непрекъснато излитаха хидросамолети, извършвайки полети над града
От залива на Ванкувър непрекъснато излитаха хидросамолети, извършвайки полети над града
Сред яхтите на пристанището във Ванкувър имаше и плаващи домове
Сред яхтите на пристанището във Ванкувър имаше и плаващи домове

Освен туристически,

Ванкувър е и голям индустриален град с натоварено търговско пристанище.

Той е и център на канадската филмова индустрия.

За мен представляваха интерес информационните табели край пристанището, отразяващи някои от най-важните исторически моменти, например голяма стачка на докерите през 1935 година и взривяване на кораб, натоварен със запалителни материали, през 1945 година.

Камлупс

беше първата ми спирка по пътя от Ванкувър на изток към Калгари. Този град е регионален център с население от близо 100 хиляди. Намира се в южната част на канадската провинция Британска Колумбия и е разположен край река Томпсън. Името на тази река носи и големият университет в Камлупс (Kamloops). Не бих казал, че в града има впечатляващи забележителности. Според мен най-приятното място беше крайбрежния парк, в който се провеждаше музикален фестивал. Плажът на реката беше малък, но до него беше направен неголям детски кът с водни забавления.

Художествената галерия е централната част на град Камлупс
Художествената галерия е централната част на град Камлупс
В крайбрежния парк на Камлупс се провеждаше музикален фестивал
В крайбрежния парк на Камлупс се провеждаше музикален фестивал
Край брега на река Томпсън в канадския град Камлупс
Край брега на река Томпсън в канадския град Камлупс

Природата

по планинския път на изток беше красива с множество езера, реки и планински върхове.

Едно от многото планински езера в югозападна Канада
Едно от многото планински езера в югозападна Канада
Край това езеро беше изграден голям хотел, а по северния му бряг минаваше железопътната линия
Край това езеро беше изграден голям хотел, а по северния му бряг минаваше железопътната линия

Ревълстоук

е малко градче в югозападна Канада, разположено край река Колумбия. Северно от него реката е преградена с язовирна стена, образувайки дълго и тясно водохранилище. Основна забележителност в Ревълстоук (Revelstoke) е

Музея на железопътния транспорт

В сградата на музея има множество експонати и фотоси, разказващи за развитието на железопътните превози в Канада. Отвън пък бяха разположени локомотиви и вагони, които са се движели по ж.п. линиите в страната през миналия век. В града има множество хотели, тъй като той е изходна база за планинския и ски туризъм в района.

На преден план е локомотив за разчистване на снежните преспи в Музея на железопътния транспорт
На преден план е локомотив за разчистване на снежните преспи в Музея на железопътния транспорт
Жилищните домове в Ревълстоук бяха добре подържани
Жилищните домове в Ревълстоук бяха добре подържани
Поглед към река Колумбия от крайбрежния парк в град Ревълстоук
Поглед към река Колумбия от крайбрежния парк в град Ревълстоук

Национален парк Глейсър

се намира североизточно от град Ревълстоук, от двете страни на пътя към град Калгари. Основан е като такъв през 1986 година. Ледниците тук постепенно изчезват в резултат на глобалното затопляне. Красиви са скалистите върхове и горите под тях. По долините се спускат планински потоци с малки водопади. Водите им се вливат в река Дънкан, която протича през територията на националния парк Глейсър (Glacier).

Поглед към планините в национален парк Глейсър, югозападна Канада
Поглед към планините в национален парк Глейсър, югозападна Канада
Острите скалисти върхове в национален парк Глейсър бяха все още заснежени
Острите скалисти върхове в национален парк Глейсър бяха все още заснежени
Заснежените скалистите върхове се издигат над горите в национален парк Глейсър
Заснежените скалистите върхове се издигат над горите в национален парк Глейсър

Голдън

е градче с 4 хиляди жители, разположено край река Кикинг хорс (Kicking Horse River). Името на града се превежда буквално като „Златен“, а пък името на реката в превод е „Ритащият кон“.  Голдън (Golden) се счита за център на рафтинга в района. Близостта на градчето до националните паркове Йохо, Банф и Кутенай предопределя наличието на на множество хотели, ресторанти и барове.

.

В градчето Голдън има множество хотели и ресторанти
В градчето Голдън има множество хотели и ресторанти
Покритият пешеходен мост над река Кикинг хорс е сред основните забележителности в Голдън
Покритият пешеходен мост над река Кикинг хорс е сред основните забележителности в Голдън
Изрисувана тухлена стена на стара сграда в градчето Голдън, югозападна Канада
Изрисувана тухлена стена на стара сграда в градчето Голдън, югозападна Канада

Национален парк Йохо

е характерен преди всичко със своите красиви езера и водопади. Впечатляващи са така също и гледките към скалистите върхове, към прорязаните от ледникови долини планински склонове, към горите и към реките. Името на парка „Йохо“ произхожда от дума на местното индианско население, която означава „благоговение“.

Хълмовете над реката са покрити с гори, а над тях се извисяват скалисти върхове, Национален парк Йохо
Хълмовете над реката са покрити с гори, а над тях се извисяват скалисти върхове, Национален парк Йохо
Заснежен планински връх в Национален парк Йохо, Западна Канада
Заснежен планински връх в Национален парк Йохо, Западна Канада
Скалисти планински върхове в Национален парк Йохо, Западна Канада
Скалисти планински върхове в Национален парк Йохо, Западна Канада

Езерото Емералд (Emerald Lake)

е най-красивото в Национален парк Йохо. В превод името му означава „Изумрудено езеро“ и отговаря на цвета на водата му. Този характерен цвят се дължи на микроскопичните скални частици в ледниците, от чието топене се е образувало това езеро. Във водите му се отразяват съседните планинските върхове. Пешеходният туристическият маршрут е по брега и обикаля цялото езеро. Не пропуснах да го обходя, любувайки се на красивите пейзажи.

Авторът край езерото Емералд (Emerald Lake) в Национален парк Йохо, Западна Канада
Авторът край езерото Емералд (Emerald Lake) в Национален парк Йохо, Западна Канада
Планинските върхове се отразяват във водите на езерото Емералд, Национален парк Йохо
Планинските върхове се отразяват във водите на езерото Емералд, Национален парк Йохо

„Среща на водите“ (Meeting of the weaters)

се нарича мястото, където река Йохо (Yoho River) се влива в река Кикинг хорс (Kicking Horse River). Характерен е контрастът в цветовете на двете реки. Водата на река Йохо е оцветена млечно-бяло от ледниковите утайки. Река Кикинг хорс носи чисти води защото поредица езера са задържали носените утайки от топящите се ледници.

„Среща на водите“ се нарича мястото, където река Йохо се влива в река Кикинг хорс
„Среща на водите“ се нарича мястото, където река Йохо се влива в река Кикинг хорс

Водопадът Такакау  (Takakkaw Falls)

пада от височина 255 метра, което го поставя на второ място в Канада. Водите му идват от близкия ледник Дали (Daly Glacier).

Водопадът Такакау  (Takakkaw Falls) е висок 255 метра. Национален парк Йохо, Канада
Водопадът Такакау (Takakkaw Falls) е висок 255 метра. Национален парк Йохо, Канада
Тук съм пред водопада Такакау в канадския национален парк Йохо
Тук съм пред водопада Такакау в канадския национален парк Йохо

Юни – Август 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com

Нощувки в района на водопада Такакау

Booking.com

Други разкази свързани с Калифорния – на картата:

Калифорния

Booking.com

Обиколка на Албания с Форд (2): Югът

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътешествие на Валентин из Албания. Започнахме със северна Албания, а днес сме в южната част на страната.

Приятно четене и да не забравите заключението 🙂

Обиколка на Албания с Форд

април-май 2019

част втора

Южна Албания

Албанският град

Дурес

се е разпрострял по крайбрежието на Адриатическо море, а разстоянието до столицата Тирана е по-малко от 40 км. Със своите 250 хиляди жители той е втория по големина град в страната. Основан е през 7-ми век преди новата ера и има богато историческо минало, за което свидетелстват експонатите в Археологическия музей, останките от амфитеатъра и от градските укрепления. През 14-ти век Дурес е бил столица на малкото по територия княжество Албания.

Durres - Поглед от главния кей към крайбрежната зона на Дурес. Албания
Поглед от главния кей към крайбрежната зона на Дурес
Историческата централна част на албанския град Дурес, Албания
Историческата централна част на албанския град Дурес
Останки от амфитеатъра в Дурес, който е изграден в началото на 2-ри век от н. е., Албания
Останки от амфитеатъра в Дурес, който е изграден в началото на 2-ри век от н. е.
Вечерна разходка по крайбрежната алея на град Дурес, Албания
Вечерна разходка по крайбрежната алея на град Дурес

Пренощувахме в хотел на крайбрежната алея срещу главния кей, а на сутринта отделихме достатъчно време на

Археологическия музей

за да разгледаме множеството артефакти от времето на илирите, елините и римляните.

Durres - Археологическият музей в Дурeс съхранява множество артефакти от античността, Албания
Археологическият музей в Дурeс съхранява множество артефакти от античността

През средновековието в продължение на десетилетия Дурес е в състава на България и тогава се нарича Драч. През този период значителна част от територията на днешна Албания е част от Българската държава. И днес в някои източни албански села живеят българи.

Тирана

е основана като град в началото на 17-ти век. Тя е столица на Албания от 20-те години на миналия век. През последното столетие тук се развива бързо индустрията и населението нараства от 10 хиляди до 700 хиляди души.

Тирана е център на политическия живот, на науката и културата в Албания. Сред основните забележителности в града бих посочил централния площад Скендербег с паметника на този национален герой, националния исторически музей, джамията на Етем бей, часовниковата кула, катедрала, черква, университета, археологическия музей и чудесния парк. Доста стари жилищни блокове от времето на социализма са боядисани в различни цветове, което ги прави приятни на външен вид. Автомобилният трафик е натоварен и шофирането през централната част на Тирана не е от най-лесните.

Авторът на централния площад Скендербег в албанската столица Тирана, Албания
Авторът на централния площад Скендербег в албанската столица Тирана
В историческия музей на столицата Тирана, Албания
В историческия музей на столицата Тирана
В албанската столица Тирана има доста нови сгради и градът е обновен в значителна степен, Албания
В албанската столица Тирана има доста нови сгради и градът е обновен в значителна степен
Из централната част на Тирана, Албания
Из централната част на Тирана
Този ресторант е разположен до градския парк на Тирана, Албания
Този ресторант е разположен до градския парк на Тирана

Пропуснахме останките от античната Аполония и старинния град Берат поради две причини. Първата е, че времето не ни стигаше за да разгледаме всичко, а втората причина е, че тези две места бях опознал добре при пътуването ми из Албания през 2008 година.

Ретро-спомен от

Аполония,

2008 година.

Градът е основан от гръцки преселници през 6-ти век преди новата ера и носи името на бог Аполон. Развива се бързо като икономически център, забогатява от търговията с роби и започва да сече собствени монети. След завладяването й от римляните през 229 година преди н.е. Аполония става културен център със собствена философска школа. За съжаление останките от античността не са много и не можаха да ме впечатлят. Разположеният на територията на археологическия комплекс византийски манастир има по-внушителен вид.

Останки от административния център на Аполония, Албания
Останки от административния център на Аполония, снимка от 2008 година
Останки от малък амфитеатър в Аполония, Албания
Останки от малък амфитеатър в Аполония, снимка от 2008 година
Византийският манастир е на територията на археологическия комплекс Аполония, Албания
Византийският манастир е на територията на археологическия комплекс, снимка от 2008 година

Ретро-спомен от

Берат,

2008 година.

Градът е включен в списъците на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Характерен е с разположените по хълмовете белоснежни къщи с покриви от турски керемиди и калдъръмените си улици. Този си вид Берат добива през 18-ти и 19-ти век, когато става занаятчийски център. Майсторите дърворезбари от града са едни от най-добрите на територията на Османската империя.

Град Берат. Дървеният иконостас от 16-ти век в черквата Успение Богородично е дело на най-прочутия албански майстор-зограф Онуфри, Албания
Град Берат. Дървеният иконостас от 16-ти век в черквата Успение Богородично е дело на най-прочутия албански майстор-зограф Онуфри. Снимка от 2008 година.

Пътувайки през 2008 година от Аполония към Берат на едно кръстовище нямаше табели за посоките и спрях да питам човек, който стоеше до нещо като автобусна спирка. Показах му на картата града, а той ми посочи кой път да хвана. После на същата карта ми показа градче, малко преди Берат. Пътувал за там и ме попита може ли да го закарам. Качих го и се запознахме, казваше се Сами. Като стигнахме неговото място спряхме пред едно кафе и той ми предложи да ме почерпи. Обясних му, че се стъмва, пътят е с много дупки и бързам да стигна Берат. Човекът ме попита къде ще спя там. Притесних се да му обясня, че нощувам в автомобила, взех туристическия си пътеводител и му посочих най-евтиния хотел. Сами погледна написаното, каза че познава собственика Томи и ще ме заведе до там. Добре, продължихме и вече по тъмно спряхме пред хотела в историческата част на града. Избрах си стая за 15 евро, настаних се и слязох долу, където Сами и Томи си приказваха. Предложих да ги почерпя, но Сами каза, че трябва да си върви и стана. Попитах го автобус ли ще вземе, а той отговори че няма такъв, до града му са „само“ 13 километра и ще се прибере пеша. Не му предложих да го закарам защото пътят беше ужасно разбит, с много дупки и в тъмнината рискувах да си счупя автомобила. Разделихме се като приятели и Сами тръгна в тъмното. Той знаеше само десетина думи на английски и още толкова на руски, но се разбирахме през цялото време. Останах дълбоко впечатлен от този човек, който дойде с мен да ми покаже търсенето място и после си тръгна пеша за в къщи в тъмнината.

Вечерен поглед към един от кварталите в Берат, Албания
Вечерен поглед към един от кварталите в Берат, снимка от 2008 година

На територията на днешен Берат е съществувало антично селище, над което гърците издигат крепост през 3-ти век преди н. е. По-късно византийците я разширяват, укрепват и заедно с това изграждат много черкви в града. През средновековието в продължение на десетилетия Берат е в състава на Българската държава. Счита се, че градът съхранява част от средновековното българско културно наследство. В средата на 14-ти век Сърбия завладява Берат и го преименува на Белиград. Един век по-късно градът е вече в състава на Османската империя, а от началото на 18-ти век се развива бързо като занаятчийски център.

Поглед към крепостта, разположена на хълм над Берат, Албания
Поглед към крепостта, разположена на хълм над Берат, снимка от 2008 година
Средновековна черква на територията на крепостта в Берат, Албания
Средновековна черква на територията на крепостта в Берат, снимка от 2008 година

Сред основните забележителности в Берат мога да посоча: Музея на майстора-иконописец от 16-ти век Онуфри; Етнографския музей; множество средновековни черкви; няколко джамии от османския период; сводестия каменен мост над реката.

Етнографският музей е разположен в голяма къща от 18-ти век – Берат, Албания
Етнографският музей е разположен в голяма къща от 18-ти век, снимка от 2008 година
Белоснежните къщи с множество прозорци са характерни за Берат, Албания
Белоснежните къщи с множество прозорци са характерни за Берат, снимка от 2008 година
Край на ретро-спомените от 2008 година.

Вльора

е втория по големина пристанищен град в Албания, след Дурес. През средновековието се е наричал Авлона и Валона, каквото е и името му на италиански. През ноември 1912 година тук е обявена независимостта на Албания от Османската империя. След Втората световна война близо до Вльора се е намирала военноморска база на Съветския съюз, която е закрита през 1961 година, а намиращите се там 4 съветски подводници са задържани от албанското правителство.

В последните години Вльора се е оформил като голям курортен център с множество хотели и заведения за хранене край плажната ивица. В един от тези хотели на морския бряг пренощувахме и ние. Сред основните забележителности тук мога да посоча музея на националната независимост, историческия и етнографския музеи, паметникът на независимостта и старата джамия Мурадие в центъра на града.

Вечерната разходка из град Вльора беше приятна защото се усещаше нощния дух на този курортен град, Албания
Вечерната разходка из град Вльора беше приятна защото се усещаше нощния дух на този курортен град
Приятелката ми Веселка в курортната зона на град Вльора, Албания
Приятелката ми Веселка в курортната зона на град Вльора
Ретро-спомен от град Вльора: тук съм в Музея на националната независимост - Вльора
Ретро-спомен от град Вльора: тук съм в Музея на националната независимост през 2008 година
Край голямата плажна ивица на Вльора са изградени множество нови хотели, Албания
Край голямата плажна ивица на Вльора са изградени множество нови хотели

Южна Албания

Пътят от град Вльора на юг преминава през планинския Национален парк Логара и няколко градчета с приятни плажове на Йонийско море.

Превалът Логара

е на височина 1025 м. над морското равнище. Наоколо се виждат борови гори и хвойнови дървата. Изгледът към спускащите се към морето планински склонове е впечатляващ.

Панорамен поглед от превала Логара към спускащите се към морето планински склонове, Албания
Панорамен поглед от превала Логара към спускащите се към морето планински склонове

Отклонения от главния път водят към няколко

малки пясъчни плажа като Палас и Дримадес

Разходихме се край плажа на Дерми, докато самото градче е високо в планината.

Над южноалбанското градче Дерми се извисява манастир с черквата „Света Богородица Панагия“, Албания
Над южноалбанското градче Дерми се извисява манастир с черквата „Света Богородица Панагия“
Плажната ивица на Дерми е покрита с едър пясък, Албания
Плажната ивица на Дерми е покрита с едър пясък

Не пропуснахме разположеното високо над морето градче с каменни къщи Вуно, чиято крайморска част с два плажа се нарича Яла.

Вуно е разположено в планината високо над морския бряг и е характерно с каменните си къщи, Албания
Вуно е разположено в планината високо над морския бряг и е характерно с каменните си къщи
Крайбрежната курортна част под градчето Вуно се нарича Яла.  Тук край двата плажа са изградени малки хотели. Албания
Крайбрежната курортна част под градчето Вуно се нарича Яла. Тук край двата плажа са изградени малки хотели.

Химара

е крайморско градче в Южна Албания с пет хиляди жители. Старата историческа част се намира на хълм над морето. Каменните сгради са полуразрушени, но разходката по тесните калдъръмени улички е романтична и запомняща се. Една от средновековните черкви е сравнително добре запазена, включително стенописите вътре. Няколко от старинните каменни къщи са реставрирани и в тях живеят хора. Красиви са панорамните гледки към морето и към съседната дълбока долина.

Разходка из старата историческа част на град Химара, Албания
Разходка из старата историческа част на град Химара
В средновековна черква в историческата част на Химара са запазени стенописите, Албания
В средновековна черква в историческата част на Химара са запазени стенописите
Тази старинна каменна къща в историческата част на Химара е добре подържана и в нея живеят хора, Албания
Тази старинна каменна къща в историческата част на Химара е добре подържана и в нея живеят хора

Централната туристическа част на Химара е застроена с хотели. Пешеходната крайбрежна алея е приятна за разходка. Там си пихме спокойно кафето до малък кей. И трите плажа на града са покрити с едър пясък. В Химара живеят много гърци.

Поглед от кея към централната туристическа част на град Химара, която е застроена с хотели. В многото крайбрежни заведения човек може да се отпусне на чаша кафе. Албания
Поглед от кея към централната туристическа част на град Химара, която е застроена с хотели. В многото крайбрежни заведения човек може да се отпусне на чаша кафе.

Природата в южната част на Албания

не е така впечатляваща както планините на север. Преобладава скалисто крайбрежие с малки плажове на Йонийско море. На няколко места видяхме и по-дълги плажни ивици. Често се отбивахме от главния път за да разглеждаме самите плажове, някои от които оставаха почти незастроени.

По албанското крайбрежие на Йонийско море могат да се видят и дълги плажни ивици, някои от които са почти незастроени, Албания
По албанското крайбрежие на Йонийско море могат да се видят и дълги плажни ивици, някои от които са почти незастроени
Тази крепост от османско време се издига над малък остров близо до брега, Албания
Тази крепост от османско време се издига над малък остров близо до брега
В южната част на Албания най много ни харесаха малките плажове, които изглеждаха съвсем спокойни
В южната част на Албания най много ни харесаха малките плажове, които изглеждаха съвсем спокойни

Лежащият край Йонийско море град

Саранда

е може би най-романтичния морски курорт в Албания. Неговата централна част се извива под формата на подкова около дълбок залив и като разположение може да се направи далечна аналогия с френския град Кан. Новите хотели са десетки и са накацали по хълмовете над залива.

Пристигайки в града привечер първата ни задача беше да си намерим хотел като избрахме стая с изглед към пристанището и залива. Вечеряхме в таверна и хапнахме морска храна приготвена по гръцки.

На следващия ден започна силна буря и от хотелската стая наблюдавахме големите вълни в морето. Пристигащ кораб с туристи дълго време не можа да бъде привързан към кея поради силното вълнение. Едва след като вятърът поутихна успях с бърз ход под дъжда да обиколя централната част на Саранда. Между града и близкия гръцки остров Корфу пътуват туристически кораби, както и ферибот.

Вечерен поглед към пристанището и залива на град Саранда, южна Албания
Вечерен поглед към пристанището и залива на град Саранда, южна Албания
Поглед под дъжда към брега и крайбрежната алея на град Саранда, Албания
Поглед под дъжда към брега и крайбрежната алея на град Саранда
Средновековните руини говорят за богатото историческо минало на Саранда, Албания
Средновековните руини говорят за богатото историческо минало на Саранда
Тук съм на терасата на хотелската ни стая в Саранда

Бутринт

е най-добре запазения античен и средновековен град на територията на Албания. Разположените на полуостров останки са включени в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство през 1992 година. Няколко века преди новата ера тук е създаден гръцки град, който се е оформил като икономически и културен център. През този период е изграден и внушителен амфитеатър. След превземането му от римляните Бутринт е доукрепен с обграждащи го стени и продължава да се развива. Изградени са нови храмове, термални бани, фонтани, канализация, форум (градски площад и център на обществения живот), частни вили. Амфитеатърът е преустроен в римски стил и е побирал 2500 зрители. През византийския период градът става епископско селище. Построени са голямата базилика, баптистерия (място за покръстване) и нови сгради. За развитието на този град е способствал фактът, че полуостровът е добре защитен. Девет десети от него са обградени от водите на морето, от езерото Бутринт и от река Павла. Здравите крепостни стени са го предпазвали от завоеватели. На най-високата част, където някога е бил гръцкия акропол, сега има по-нов замък, в чиито подземия се съхраняват музейни артефакти.

Гръцкият амфитеатър в Бутринт е доста добре съхранен. Албания
Гръцкият амфитеатър в Бутринт е доста добре съхранен
На най-високата част, където някога е бил гръцкия акропол, сега има новоизграден замък, в чиито подземия се съхраняват музейни артефакти, Албания
На най-високата част, където някога е бил гръцкия акропол, сега има новоизграден замък, в чиито подземия се съхраняват музейни артефакти
Тук съм сред останките от византийската базилика в Бутринт, която е построена през 6-ти век от н. е., Албания
Тук съм сред останките от византийската базилика в Бутринт, която е построена през 6-ти век от н. е.
Останки от римски жилищни сгради в Бутринт, Албания
Останки от римски жилищни сгради в Бутринт
Венецианската кула в Бутринт е изградена през 15-ти век, Албания
Венецианската кула в Бутринт е изградена през 15-ти век

Ксамил

е приятен курортен град в най-южната част на Албания. Десетки хотели, ресторанти и кафета са разпръснати около няколко заливчета на Йонийско море. Десетина на брой са малките плажове покрити с фин бял пясък. Близо до брега има три острова, до които може да се стигне с лодка или с плуване. Ксамил е мястото, където с удоволствие бих прекарал 3-4 дни за да се пека на плажа и да плувам в топлата морска вода.

Панорамен поглед към един от заливите на Ксамил с множество хотели на брега, Албания
Панорамен поглед към един от заливите на Ксамил с множество хотели на брега
Този малък плаж в Ксамил е покрит с фин бял пясък, а срещу него се вижда един от трите острова, Албания
Този малък плаж в Ксамил е покрит с фин бял пясък, а срещу него се вижда един от трите острова
Поглед към още един малък плаж в Ксамил и към хотел Мъджестик на хълма в далечината, Албания
Поглед към още един малък плаж в Ксамил и към хотел Маджестик на хълма в далечината

Изворът „Синьото око“

е едно от най-впечатляващите творения на природата в южната част на Албания. Водата извира от земните недра и поставя началото на река Бистрица. Проучен е до дълбочина 50 метра и не е известно колко надолу под земната повърхност е началото. Най-вероятно това е подземна река, която на това място излиза вертикално нагоре. Мястото, където достига повърхността има тюркоазено син цвят и наподобява човешко око със зеница. Оттук идва и името – „Синьото око“. Цветовете му преливат от светло синьо до тъмно синьо.

Над извора е направена дървена наблюдателна площадка за туристите, а над него са надвесени клоните на многолетен дъб. До „Синьото око“ се стига по двукилометрово отклонение от пътя между Саранда и Аргирокастро.

Изворът „Синьото око“ и малката наблюдателна площадка над него, Албания
Изворът „Синьото око“ и малката наблюдателна площадка над него
Неописуемо е чувството когато наблюдаваш извиращата вода и преливащите цветове от светло синьо до тъмно синьо - Синьото око, Албания
Неописуемо е чувството когато наблюдаваш извиращата вода и преливащите цветове от светло синьо до тъмно синьо

Аргирокастро

е старинен град в Южна Албания, характерен със своите каменни къщи в традиционен стил. Включен е в списъците на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Името се превежда от гръцки като „Сребърна крепост“. Счита се, че първи гърците са заселили това място пет столетия преди новата ера. Византийците изграждат крепост, която е оформена в днешния й вид от османските турци. Приятна е разходката по калдъръмените улици и край каменните къщи с покриви от плоски камъни.

Панорамен поглед към историческата част на Аргирокастро. Албания
Панорамен поглед към историческата част на Аргирокастро

Пристигнахме в Аргирокастро на свечеряване, избрахме си малък хотел, а след това се разходихме из историческата част и хапнахме в традиционно албанско ресторантче.

Вечерна разходка из старата част на Аргирокастро. Над къщата в дясно се виждат осветените стени на крепостта. Албания
Вечерна разходка из старата част на Аргирокастро. Над къщата в дясно се виждат осветените стени на крепостта.

На следващия ден разгледахме старинната къща Зекате, етнографския музей и крепостта с музея.

Триетажната къща Зекате е на два века и в нея може да се види какъв е бил бита на богатите семейства. Най-красива е стаята за гости, но там снимането беше забранено.

Къщата Зекате е на два века и впечатлява със своето архитектурно оформление, както и с подредбата на стаите в нея, Албания
Къщата Зекате е на два века и впечатлява със своето архитектурно оформление, както и с подредбата на стаите в нея

Етнографският музей съдържа множество експонати, отразяващи живота на местното население в миналото.

Приятелката ми Веселка в Етнографския музей на Аргирокастро, Албания
Приятелката ми Веселка в Етнографския музей на Аргирокастро

В крепостта е струпано голямо количество оръжия, предимно от Втората световна война. В музея има доста артефакти от времето на социализма, там могат да се видят и множество затворнически килии. В двора на крепостта като експонат стои американски шпионски самолет, който през 1957 година е прехванат от албански изтребители и приземен.

Поглед от крепостта към централните търговски улици в Аргирокастро, Албания
Поглед от крепостта към централните търговски улици в Аргирокастро

Най-известната личност родом от Аргирокастро е световно известният албанският писател Исмаил Кадере. Тук е роден и политика Енвер Ходжа, който през Втората световна война е сред ръководителите на антинацистката съпротива, а после стои начело на държавното и партийно управление в Албания до 1985 година.

Традиционни каменни къщи в Аргирокастро, Албания
Традиционни каменни къщи в Аргирокастро

В три часа след обяд приключихме с обиколката на Аргирокастро и потеглихме към България през Гърция. На сутринта трябваше да се тръгва за работа.

Бюджет

Дванадесетдневното пътуване из Албания струва на двамата с приятелката ми общо 1 740 лева, или 870 лева на човек.

Разпределени по видове разходите ни имат следния вид:

  • 790 лева за единадесет нощувки като в почти всички случаи имаше включена закуска в цената. Не сме правили резервации, а когато започваше да се свечерява спирахме и си избирахме хотел от средна класа;
  • 362 лева за гориво на автомобила. В Албания бензинът и дизелът бяха с ¼ по-скъпи отколкото у нас. Газта беше малко по-евтина спрямо цената й в България;
  • 328 лева за храна и напитки;
  • 105 лева входни такси за музеи и забележителности. Средната цена за музеите беше 3,50 лв. на човек. Входната такса за исторически забележителности като Бутринт беше 12 лева;
  • 70 лева за ферибот по езерото Коман;
  • 20 лева пътни такси;
  • 65 лева за сувенири и други разходи.

Вместо заключение

Когато през 2008 година посетих Музея на националната независимост в град Вльора, в края на обиколката екскурзоводката разказа за предсмъртното завещание на техния първи министър председател. Малко преди да умре той събира синовете си и им казва: „Аз работих цял живот, но не можах да натрупам пари и имоти. Поради това нямам какво да ви оставя в наследство. Но пък ви оставям Албания и моето завещание към вас е да работите всеотдайно за нея така, както работих и аз!“.

Край

Април – Май 2019 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Албания или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Албания и Валентин Дрехарски

Booking.com

Обиколка на Албания с Форд (1): Северът

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Тръгваме за близката Албания. Отново заедно с Валентин и с неговия пернишки Форд. Същият Форд, с който две години по-рано той обиколи Западна Африка. Този път ще пътуваме само 12 дни и ще разгледаме Албания от най-северната до най-южната й част.

А сега: приятно четене!  И не пропускайте заключението!

Обиколка на Албания с Форд

април-май 2019

част първа

Северна Албания

В края на април и началото на май 2019 година се събраха няколко празника: Великден, Първи и Шести май. Между тях имаше само три работни дни и това позволи да заделим общо 12 дни за да направим една добра обиколка на Албания с автомобила.

Първите ден и половина отделихме на съседната

Република (от скоро: Северна) Македония

След като подминахме Скопие с приятелката ми Веселка разгледахме няколко природни и културни забележителности, преди да пресечем границата с Албания. 

Езерото Матка

е разположено живописно в каньона, образуван от река Треска. В действителност висока язовирна стена събира водите на реката в тясно и дълго водохранилище. Разходката по него с лодка беше приятно преживяване.

Каньон Матка, Македония
Разходката с лодка по езерото Матка беше приятно преживяване

Национален парк Маврово

обхваща планински район в северозападната част на Македония. Характерен е с приятни горски масиви, както и със зони за отдих, туризъм и спорт. Тук е и най-високата планина на Македония – Кораб (2764м.).

езерото Маврово, Македония
Поглед към езерото Маврово от терасата на хотела, в който спахме
Високите части на планините в Национален парк Маврово, Македония
Високите части на планините в Национален парк Маврово бяха все още заснежени

Село Галичник

е характерно със старите си каменни къщи и сватбите в традиционен селски дух. Там ядохме чудесна домашна баница с местно кисело мляко.

Старинното село Галичник се намира в Национален парк Маврово, Македония
Старинното село Галичник се намира в Национален парк Маврово

Бигорския манастир „Св. Йоан Кръстител“

в западната част на Македония е разположен близо до град Дебър и е класически пример за Българската възрожденска живопис и дърворезба. Преди доста години в училище по история бяхме учили за Дебърската художествена школа от 18-ти и 19-ти век. Дърворезбата и иконите в Бигорския манастир са завладяващи. Дървеният иконостас съдържа библейски сюжети и 700 фигури на хора, животни и растения. Изработен е в периода 1829г.÷1835г.

Бигорският манастир „Св. Йоан Кръстител“ - Дебър, Македония
Бигорският манастир „Св. Йоан Кръстител“ се намира близо до град Дебър
Бигорски манастир „Св. Йоан Кръстител“ - Дебър, Македония
Дървеният иконостас на черквата в манастира „Св. Йоан Кръстител“ съдържа библейски сюжети и 700 фигури на хора, животни и растения
Бигорски манастир „Св. Йоан Кръстител“ - Дебър, Македония
Художествена живопис в Бигорския манастир „Св. Йоан Кръстител“. На снимката са светите братя Кирил и Методий – Славянски и Моравски просветители, както гласи надписът.

Северната част на Албания

е предимно планинска с малки градчета и села. Централните части на тези градове са обновени и приятни. Но страничните квартали са занемарени, бедни и мръсни.

След македонския град Дебър влязохме в Албания и пренощувахме в

Пешкопия

Пешеходната зона на Пешкопия, Албания
Пешеходната зона на Пешкопия, град с 15 хиляди жители

Приятно градче в Северна Албания се оказа 20-хилядния

Кукъс,

който е близо до границата с Косово.

Кукъс, Албания
Кукъс е 20-хиляден град, разположен в североизточна Албания

Най-приятния малък град по пътя към албанския север беше

Байрам Цури

Той има 10 хиляди жители и след него започва живописната долина на река Валбона.

Град Байрам Цури на река Валбона, Албания
10-хилядния град Байрам Цури е изходен пункт към живописната долина на река Валбона

Северните части на Албания се характеризират с планински релеф.

Тук могат да се видят високи планински върхове и дълбоки долини. Пътищата са тесни с много завои, спускания и изкачвания. Пътува се бавно и на ден минавахме с автомобила само по 150 километра, включвайки и времето за разглеждане. В този район е изградена каскада от три язовира по долината на река Дрин.

Единия от трите язовира, изградени на река Дрин, Албания
Единия от трите язовира, изградени на река Дрин
Планините в Северна Албания
Планините в Северна Албания впечатляват със своята девствена красота
Северна Албания. Хотел „Алпин“, в който пренощувахме.
Северна Албания. Хотел „Алпин“, в който пренощувахме.
Поглед към един от язовирите, изградени по долината на река Дрин в Северна Албания
Поглед към един от язовирите, изградени по долината на река Дрин в Северна Албания

Мога да определя

долината на река Валбона

като едно от най-красивите места не само в Северна Албания, но и в цялата страна. Тя е разположена сред планината Проклетия, или „проклетите планини“, както още местните наричат този район. Обявена е за национален парк, а туристическите фирми го рекламират като „Албанските Алпи“. Пътят през долината е много добър за разлика от второстепенните планински шосета в северната част на Албания.

С моя пернишки автомобил през долината на река Валбона в Северна Албания
С моя пернишки автомобил през долината на река Валбона в Северна Албания
Малък каньон, през който протича река Валбона, Албания
Малък каньон, през който протича река Валбона
Албанските Алпи. Вечерна разходка по долината на река Валбона, Албания
Приятелката ми Веселка сред Албанските Алпи. Вечерна разходка по долината на река Валбона.
Валбона е една от най-чистите реки в Албания
Валбона е една от най-чистите реки в Албания
Поглед към скалистите върхове на Албанските Алпи. Национален парк Валбона, Албания
Поглед към скалистите върхове на Албанските Алпи. Национален парк Валбона.

Едно от най-приятните преживявания в Албания беше

прекосяването на езерото Коман с ферибот.

Наричат езеро средния от трите дълги десетки километри язовира, запълващи долината на река Дрин в северната част на страната. Тази язовирна каскада е строена през 70-те и 80-те години на миналия век. Времето за пътуване от края на водохранилището при село Фиерза до язовирната стена при село Коман беше три часа. 35 евро ни струваше ферибота – за автомобила и нас двамата. Преминахме през няколко каньона на река Дрин и се възхитихме на прекрасните гледки към околните планини. На отделни места язовирът се разширява, а при долините се образуват красиви малки заливи. Тези три часа не слязохме от най-горната палуба, а след всеки завой се появяваше нов чудесен изглед.

Авторът на горната палуба на ферибота, прекосяващ язовир Коман по дължина, Албания
Авторът на горната палуба на ферибота, прекосяващ язовир Коман по дължина
Поглед от ферибота към малка река, която се влива в язовира Коман, Албания
Поглед от ферибота към малка река, която се влива в язовира Коман
Пътуващите с ферибота не издържаха дълго на горната палуба поради силния вятър - Коман, Албания
Пътуващите с ферибота не издържаха дълго на горната палуба поради силния вятър
Приятелката ми Веселка на горната палуба на ферибота, с който за три часа прекосихме язовир Коман по дължина, Албания
Приятелката ми Веселка на горната палуба на ферибота, с който за три часа прекосихме язовир Коман по дължина
На някои места извън каньоните язовир Коман се разширява, Албания
На някои места извън каньоните язовир Коман се разширява

Със своите сто хиляди жители

Шкодра

е най-големият град в Северозападна Албания. Разположен е до Шкодренското езеро. Историческата част е реставрирана и е приятно място за разходки. Част от старите сгради са в стил близък до венецианския. Това се обяснява с факта, че през 15-ти век градът е бил в състава на Венецианската република. Чиста и добре подържана Шкодра има най-европейски вид от всички албански населени места. Правят впечатление многото велосипедисти по улиците на града.

Шкодра е съвременен град в Северозападна Албания
Шкодра е съвременен град в Северозападна Албания
Историческата част на град Шкодра е напълно реставрирана, Албания
Историческата част на град Шкодра е напълно реставрирана
Централната част на албанския град Шкодра, Албания
Централната част на албанския град Шкодра
Пешеходната зона на Шкодра е приятно място за разходка, Албания
Пешеходната зона на Шкодра е приятно място за разходка

Край

Шкодренското езеро

е изградена алея за пешеходци, а по брега му са отворени доста ресторанти.

Залез над Шкодренското езеро, Албания
Залез над Шкодренското езеро

Крепостта Розафа

е разположена на висок хълм, намиращ се на три километра южно от центъра на град Шкодра. Според легендата това е име на млада жена, която под формата на жертвоприношение е зазидана в стените на крепостта за да бъде градежът здрав. Укрепление на това място е съществувало от времето на илирите, но е оформено като крепост от римляните. Крепостта е разширяване и доукрепвана от византийци, венецианци и османски турци. Тя е естествено защитена от обграждащите я реки Дрин и Бояна. От крепостните стени се разкрива панорама към град Шкодра и Шкодренското езеро.

Веселка пред останките от средновековната черква в крепостта Розафа – Шкодра, Албания
Веселка пред останките от средновековната черква в крепостта Розафа
Поглед от стената на крепостта Розафа към реките Дрин и Бояна, Албания
Поглед от стената на крепостта Розафа към реките Дрин и Бояна
Вътрешния двор на албанската крепост Розафа, Албания
Вътрешния двор на албанската крепост Розафа

Историческият Круя

е разположен в централната част на Албания. Този град е родно място на

националния герой Скендербег,

с рождено име Георги Кастриоти. Като син на албански княз, в младежка възраст той е взет за заложник от турците и получава военно образование в Одрин. Там започват да му казват Искандер (с това име мюсюлманите наричат Александър Велики) заради проявените качества на военачалник. Султанът му дава титлата бей (областен управител) и така Кастриоти става Искандер-бей, или съкратено Скендербег. След разгрома на турците от унгарците в битката при Ниш през 1443 година патриотично настроения Скендербег се възползва от ситуацията. Той напуска турската армия, отрича се от исляма и сплотява албанците за борба с турските завоеватели. Столица на създадената от него независима албанска държава става родният му град Круя. В продължение на четвърт век водената от Скендербег армия отблъсква 13 турски нашествия в Албания.

Основна туристическа забележителност в Круя е крепостта, на чиято територия е разположен музея на Скендербег. В близост до него се намира етнографския музей, чиято експозиция е в голяма къща в старинен стил. Струва си да се видят текето (молитвен дом на бекташите, които са привърженици на суфиското направление в исляма) и турската баня. По пътя от центъра на града към крепостта се минава през пазара, изграден в османски стил. Там има огромно разнообразие от всякакви сувенири.

Панорамен поглед към хълма с крепостта в град Круя, Албания
Панорамен поглед към хълма с крепостта в град Круя
Пазарът в град Круя е изграден в османски стил и там могат да се купят всякакви сувенири – Албания
Пазарът в град Круя е изграден в османски стил и там могат да се купят всякакви сувенири
Музеят на албанския национален герой Скендербег е разположен на територията на крепостта – Круя, Албания
Музеят на албанския национален герой Скендербег е разположен на територията на крепостта
В музея на Скендербег – национален герой на Албания от 15-ти век, Круя, Албания
В музея на Скендербег – национален герой на Албания от 15-ти век
Панорамен поглед от крепостта към град Круя, Албания
Панорамен поглед от крепостта към град Круя
В етнографския музей, който е разположен в старинна сграда на територията на крепостта - Круя, Албания
В етнографския музей, който е разположен в старинна сграда на територията на крепостта

Тук ще спомена за добрите си впечатления от

състоянието на пътната мрежа в Албания.

Всички главни пътища са обновени и в добро състояние

При предишното ми пътуване в тази страна през 2008 година по-голямата част от шосетата бяха разбити с много дупки. При второкласните планински пътища сега (2019г.) минахме през няколко участъка в лошо състояние с разбит асфалт. Тъй като обичам да експериментирам пропътувах няколко десетки километра по третокласни планински пътища, които бяха без покритие, както се вижда на снимката по-долу.

В Албания пропътувахме няколко десетки километра и по такива третокласни планински пътища
В Албания пропътувахме няколко десетки километра и по такива третокласни планински пътища

Имайки предвид бързото икономическо развитие, повсеместното строителство и мащабното обновяване на инфраструктурата мога да кажа че от бившите социалистически страни Албания е дръпнала най-много напред, в сравнение с миналото.

Април – Май 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Албания или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Албания и Валентин Дрехарски

Booking.com

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (4): Калифорния

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме из Америка! Заедно с Валентин и сина му Александър. Пътешествието е с Тойота-ван под наем. Стартира от Сан Франциско на Тихия океан и завършва в Ню Йорк на атлантическото крайбрежие. В първата част от пътеписа (http://patepis.com/?p=83932) започнахме с извадка от обиколените туристически забележителности. Втората част дава информация за икономиката, историята и американското общество (http://patepis.com/?p=84587). Третата част (http://patepis.com/?p=84620) ни запозна с различни страни от американския живот. Сега започваме същинското опознаване на конкретните забележителности, посетени от двамата пътешественици. Стартираме от Калифорния. Този щат ще обиколим на зиг-заг, почвайки от Сан Франциско и стигайки до Долината на смъртта.

А сега, приятно четене!

С Тойота през Съединените американски щати, 2018

четвърта част

Калифорния

Полет София – Сан Франциско

Най-трудната, по-скоро „инфарктна“, част от цялото пътешествие беше неговият „Старт“. Полетът с Турските авиолинии от София, за да се прехвърлим в Истанбул, закъсня с повече от един час. Времето по разписание между кацането на самолета от София на истанбулското летище и излитането на следващия за САЩ беше час и половина. Поради закъснението останаха само 20 минути, за което време беше невъзможно самолета да рулира от пистата до терминала, да слезем и минем през проверките към следващата зона, да претичаме до изхода, където чакаше самолета за Сан Франциско и да се качим на него.

Спасиха ни, по всяка вероятност, икономическите разчети на превозвача. Те са пресметнали, че за тях е по-евтино самолетът за Щатите да ни изчака, отколкото да ни осигуряват хотел и места за следващ полет до Сан Франциско. Презокеанският полет закъсня с половин час и самолетът „се отлепи“ от ръкава за качване на пътниците едва след като се бяхме настанили на седалките.

Тринадесет часа продължи полетът от Истанбул до Сан Франциско.?

Следейки маршрута, интересният момент беше, че най-краткият път е на север, явно поради кръглата форма на Земята. Самолетът премина над южната част на Норвегия, заобиколи от север Ислания, прелетя над южната част на Гренландия, почти по диагонал мина над Канада за да кацне в

Сан Франциско на брега на Тихия океан

След приземяването на летището следваше два часа чакане на много дълга опашка от пристигащи, за да минем през граничния паспортен контрол. После отидохме за да си вземем предварително платения и резервиран автомобил под наем (1300 $ за 25 денонощия). Съгласно договорното споразумение, на място трябваше да доплатя само 500 долара за това, че колата се взема в единия край на Щатите (Сан Франциско), а се оставя на другия (Ню Йорк). Към тази сума, обаче, ми начислиха още 118 $ два вида такси. И още 200 $ ми блокираха по кредитната карта, в случай че колата се остави с празен резервоар накрая.

Приятната изненада беше, че на паркомястото ни чакаше чисто нов ван Тойота Сиена. Е, преживяхме това, че първата седмица в купето се усещаше неприятната миризма на нов автомобил.

Започнахме опознаването на САЩ от щата Калифорния.

Калифорния

Щатът Калифорния е разположен в западната част на САЩ, край брега на Тихия океан. С население от 40 милиона души, това е най-многочисления американски щат. Територията е 424 хил. кв. км., т.е. почти четири пъти колкото България. Наричат Калифорния „Златния щат“ поради откритите залежи от ценния метал и разгорялата се Златна треска в средата на 19-ти век. Името на щата произхожда от приключенски испански роман, в който се разказва за райски остров с името Калифорния.

Завладяването на региона е започнато от испанците

в средата на 16-ти век, а след като Мексико се освобождава от испанско колониално господство Калифорния става част от новата държава. Северна Калифорния е отнета от мексиканците след войната от 1847 година. Малко след това, в района се стичат хиляди преселници, търсещи бързо забогатяване чрез добив на злато. Те обявяват така наречената Калифорнийска република. Последната съществува за кратко време, до стъпването там на американската армия и присъединяването й към САЩ.

Подходящите природно-климатични условия способстват за бързо развитие на земеделието, предимно отглеждане на цитрусови плодове. През първата половина на 20-ти век тук се оформя

световния център на филмовата индустрия Холивуд

През втората половина на миналия век Калифорния става център на бързо развиващата се компютърна промишленост и информационни технологии (така наречената Силициева долина). Следват биотехнологиите, космическата промишленост и други модерни отрасли на икономиката и науката. Като най-богат щат Калифорния формира 1/7 от брутния вътрешен продукт на САЩ.

Доста неща привличат туристите в този щат. Със сина ми разгледахме няколко града като Сан Франциско, Лос Анджелис и Сан Диего. Посетихме и основните природни забележителности като Йосемити, Кралския каньон, Националния парк Секвоя, пустинята Мохаве, Долината на смъртта.

Сан Франциско (San Francisco)

От Сан Франциско започнахме обиколката на Съединените щати. Населението му наближава един милион жители. На мястото на града през 18-ти век е основано селище от испанските колонизатори. Счита се, че като американски град се оформя в средата на 19-ти век. През 1945 година

в Сан Франциско е учредена Организацията на обединените нации.

Днес той е и един от най-красивите американски градове. Тук се срещат културите на Европа, Латинска Америка и Азия. Два дни отделихме за разглеждане на забележителностите. Започнахме с градския център (Civic center), където са разположени сградата на общината, парк, паметник и пешеходна зона.

Площад „Сивик Сентър“ със сградата на Санфранциския градски съвет
Площад „Сивик Сентър“ със сградата на Санфранциския градски съвет

Един от най-атрактивните площади с парк е


Аламо (Alamo square),

разположен на висок хълм. Освен че е приятно място за отдих, оттам се открива гледка към централната част на Сан Франциско. От едната страна на парка са разположени няколко къщи във викториански стил, боядисани в различни цветове. Наричат ги „Painted ladies“.

Авторът и синът му в парка Аламо. Точно зад нас са къщите „Painted ladies“.

Една от туристическите атракции в Сан Франциско е


Кей 39 (Pier 39)

където на плаващи дървени платформи живеят морски лъвове (Sea Lions). Доста време се любувахме на тези животни, сродни на тюлените. Интересно беше как тромавите им на вид туловища изскачаха от водата и се просваха върху платформите.

Морски лъвове на един от кейовете в Сан Франциско

Не мога да пропусна и да не спомена за


старинните трамваи,

които също са една от характерните за Сан Франциско атракции. Те се изкачват и спускат по стръмните улици на града.

Старинните трамваи са една от атракциите за туристите в Сан Франциско

Впечатляващ е бизнес квартала с небостъргачите, оформящ финансовия район на града. Близо до него е Китайския квартал със сгради в източноазиатски стил. Най-характерния за Сан Франциско небостъргач е


Пирамида Трансамерика (Transamerica Pyramid),

отличаващ се с островърхата си форма. Той е с височина 260 метра, откроява се сред околните сгради и се смята за един от символите на града.

Небостъргачът Пирамида Трансамерика е висок 260 метра

Не пропуснахме да минем пеша и през участък от


улица Ломбард,

който се спуска по стръмен хълм. Автомобилите вървят бавно на зиг-заг, а оформените с цветя алеи са приятни за слизащите по стълбите туристи.

В централната част на града има доста сгради във викториански стил, с характерни архитектурни форми и отлично подържани. Не пропуснахме да им се полюбуваме, вървейки по стръмните улици.

Къщи във викториански стил, характерни за Сан Франциско

Красива гледка представлява и вечерния Сан Франциско, който успяхме да поразгледаме вече доста изморени след повече от 20 километра пеша из града.

Панорамен вечерен поглед към централната част на Сан Франциско

Сутринта на втория ден започнахме с обикаляне на


Голдън Гейт Парк (Golden Gate Park),

който е най-големият в Сан Франциско. По форма той прилича, а по размер е близък до нюйоркския Сентръл Парк. Откъм океана паркът свършва до просторен пясъчен плаж. Крайбрежието наоколо е красиво с характерни дървесни видове.

Разходка из Голдън Гейт Парк в Сан Франциско

Стигнахме и до следващия символ на града –


моста Голдън Гейт (Golden Gate Bridge)


Той е построен през 30-те години на 20-ти век и е характерен с червения си цвят. Неговата висяща стоманена конструкция е голямо техническо постижение за онези години. Мостът лежи над пролива свързващ залива на Сан Франциско с Тихия океан.

Мосът Голдън Гейт в Сан Франциско е построен през 30-те години на 20-ти век

На връщане минахме с автомобила през споменатия вече участък от улица Ломбард. Там тя се извива на зиг-заг и се смята за най-кривата улица в света. Докато синът ми шофираше, аз направих видео-клип на спускането.

Късния следобед на втория ден напуснахме Сан Франциско и потеглихме към националния парк Йосемити.


Национален парк Йосемити

Този национален парк (Yosemite National Park) е разположен на 300 километра източно от Сан Франциско по склоновете на планинската верига Сиера Невада. Централната му част представлява долина, прорязана някога от спускащ се ледник. По този начин са се образували гигантски монолитни скали от гранит и високи водопади. Плоското дъно на U-образния каньон е покрито с ливади, храсти, широколистни и иглолистни гори. Разположен високо в планината, паркът осигурява прохлада през лятото със зеленината си и с течащата вода. Сред множеството дървесни видове, като дъб, кедър, ела и бор, най-известни са гигантските секвои. От животинските видове най-популярни са черните мечки, елените, дивите овце и койотите. Много на брой са големите красиви пеперуди наречени Монарх, каквито виждахме на доста места. Национален парк Йосемити е един от първите в САЩ, създаден през далечната 1890 година. Той е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство.

Авторът на фона на долината Йосемити с отвесни скали, придаващи й формата на каньон


Големите водопади са няколко,

всеки от които е със собствено име: Йосемити, Брайдълвейл (Булчински воал), Върнал, Невада, Илилует. Първият от тях е най-впечатляващ, пада от 700 метра височина и е разделен на три части, което го прави каскаден водопад.

Поглед от долината към високия каскаден водопад Йосемити
Синът ми Александър пред водопада Брайдълвейл (Булчински воал)

На огромните скални масиви са дадени собствени имена: Ел Капитано, Катидрал, Халф Доум (Половин купол). За първия от тях се твърди, че е по-голям от Гибралтарската скала.

Авторът пред гранитния скален масив, наречен Ел Капитано



Кингс Каньон

Националният парк Каньонът на кралете (Kings Canyon National Park) се намира в щата Калифорния, в южната част на планинската верига Сиера Невада. Създаден е през 1940 година, а в далечното минало е бил обитаван от индианските племена Моно. Каньонът има няколко долини с типичната V-образна форма. Наред с дълбоките клисури, тук могат да се видят водопади, езеро и пещери.

Поглед към Кингс Каньон с неговите V-образни форми
Синът ми е застанал на брега на езерото Хюм (Hume), разположено в Кингс Каньон
С наетия автомобил през Кингс Каньон

По дъното на каньона протича Kings River (Реката на кралете).

Кигс Ривър тече по дъното на Кингс Каньон

В единия край на Кингс Каньон могат да се видят няколко групи от дървесния вид Секвоя. За тяхното разглеждане са прокарани удобни туристически пътеки.


Национален парк Секвоя

Националният парк Секвоя (Sequoia National Park) е разположен в южната част на планината Сиера Невада, щата Калифорния. Създаден е през 1890 година. Основната забележителност тук са огромните дървета секвои, достигащи 80 метра височина и няколко метра в диаметър. На територията на парка има и множество пещери, като най-известна от тях е Кристалната пещера (Crystal Cave).

Някои от най-големите секвои носят имената на известни американски генерали. Най-голямото по обем дърво е наречено Генерал Шърман (General Sherman).

Със сина ми Александър пред гигантската Секвоя, наречена Генерал Шърман

Любопитен факт е произхода на името на тези дървета. Те носят името на индианеца Секвоя, който в началото на 19-ти век е създал азбука за племето Чероки.

Туристическата пътека минава между две големи Секвои

Секвоите са се приспособили чудесно към огъня, като дървесината и кората им са станали пожароустойчиви. Черни белези върху редица големи дървета показват, че те са устояли на много унищожителни пожари. За най-стара се счита

секвоята Гризли Джаянт (Сивият гигант), която е на 2700 години.

Дърветата секвоя падат на земята, когато изгният в основата си и тя вече не може да издържи огромната тежест на дебелото стебло и клоните.

Със сина ми пред Секвоя, която е започнала да гние в основата си и предстои да падне на земята

През някои от падналите секвои са прорязани тунели, които са една от туристическите атракции в района.

Авторът пред пешеходен тунел, прорязан през паднала Секвоя


Лос Анджелис

Със своите 4 милиона жители Лос Анджелис (Los Angeles)

е вторият по големина град в Съединените щати,

след Ню Йорк. Той е и административен център на едноименния окръг в южната част на щата Калифорния. Целият този район носи общото наименование Голям Лос Анджелис и има население от близо 20 милиона души. Самият град е разпръснат върху огромна площ и се простира в протежение на 70 километра от север на юг и на 45 километра от изток на запад до Тихия океан. Лос Анджелис се намира близо до голям разлом в земната кора, в област на силна сеизмична активност. Там земните трусове са чести, а само през миналия век са станали четири големи земетресения. Районът се характеризира със субтропичен средиземноморски климат, сходен с този в южна Испания.

Поглед към централната част на Лос Анджелис с фуникульора Полетът на ангела (Angel’s flight)

Земите в региона са обитавани в продължение на хилядолетия от индиански племена, а през 16-ти век са завладени от испанските колонизатори. След мексиканската война за независимост, районът става част от новата държава Мексико през 1821 година. Присъединен е към САЩ в средата на 19-ти век, след Американо-Мексиканската война. Първото селище на мястото на днешния Лос Анджелис е основано в края на 18-ти век, а когато става част от Съединените щати населението му е само две хиляди души. Бързото икономическо развитие през втората половина на 19-ти и през 20-ти век превръща Лос Анджелис в един от най-големите промишлени, технологични и научни центрове не само в САЩ, но и в света.

Символ на филмовата и развлекателна индустрия става Холивуд.

Освен с множеството възможности за развлечения, градът е известен със своя блясък и лукс. През миналия век Лос Анджелис е два пъти домакин на Световните Олимпийски игри – през 1932 година и през 1984 година.


Забележителностите в Ел Ей (LA),

както съкратено наричат района на града, са десетки и за разглеждането на всички е необходима поне седмица. Ние разполагахме само с два дни за да обиколим основните места. Започнахме с централната част Downtown, след като намерихме удобно място за паркиране „на пъпа на града“, до

площад Пършинг (Pershing Square).

За по-малко от ден обходихме най-интересните места, които са разположени относително компактно в правоъгълник с размери 4 км х 3 км. ?Една от забележителностите в центъра на Лос Анджелис е


Културно-развлекателния център Уолтдисни (Walt Disney Concert Hall)

Сградата се отличава със своята метална конструкция и с футуристичен дизайн.

Синът ми пред Културно-развлекателния център Уолтдисни (Walt Disney Concert Hall) в Лос Анджелис

В Лос Анджелис живеят хора от 150 националности, говорещи множество различни езици. След английския, като втори език е приет испанския. Причина за това са множеството емигранти от Мексико. На доста места надписите освен на английски език, са дублирани и на испански. Има етнически обособени части от града: Китайска, Корейска, Японска, Тайландска, Арменска, Етиопска, Иранска и така нататък. Спокойно може да се каже, че


в Ел Ей се срещат културите от повечето части на света

Със сина ми отделихме време за да обиколим три от тези обособени района: Китайския, Мексиканския и Японския.

Най-атрактивен за нас беше


Китайския квартал (Chinatown)

Доста от сградите там са в традиционен китайски стил: магазини, ресторанти, храмове, хотели.

В Китайския квартал на Лос Анджелис

В един от мексиканските райони на Лос Анджелис попаднахме на народно забавление. На площад с парк свиреше оркестър, вокалистка пееше на испански, а хората танцуваха и се веселяха.

Музика и танци в район на Лос Анджелис, обитаван от мексиканци

Японският квартал на Ел Ей се нарича


Малкото Токио (Little Tokyo)

Лично за мен, най-интересно беше голямо информационно табло, на което с фотоси и текст се даваше информация за японците в САЩ. Емигранти от „Страната на изгряващото слънце“ започват да пристигат в Щатите към края на 19-ти век. Със своето трудолюбие и инженерни умения, японците дават съществен принос за развитието на селското стопанство и индустрията. Малко известен факт е, че след започването на войната с Япония през декември 1941 година, всички живеещи в САЩ японци са интернирани и затворени в лагери. С капитулацията на Япония, тези хора са върнати от лагерите и са продължили с обичайните си дейности. В туристическата част на Малкото Токио има предимно Суши-барове и магазини с японски стоки и сувенири.

Японския квартал на Лос Анджелис се нарича Малкото Токио


Санта Моника

Градът Санта Моника (Santa Monica) е разположен на брега на Тихия океан и има сто хиляди жители. Той е част от района на Голям Лос Анджелис. Смята се, че Санта Моника е мястото, където се е зародила културата на скейтборда (skateboard). Оформил се е като туристически и курортен град поради разположението си на тихоокеанското крайбрежие и приятния субтропичен климат. Като основни забележителности тук бих посочил дългия плаж с фин пясък, крайбрежната алея и огромния кей с атракциони.

Крайбрежната алея е приятно място за разходки, където могат да се видят младежи на ролери, велосипедисти, както и спортуващи хора. Счита се, че на това място се е зародила съвременната фитнес култура. Край брега видяхме и къщи на богати американци.

Край плажа на Санта Моника, до крайбрежната алея се издигат къщите на богати американци


Плажната ивица на Санта Моника

е дълга около пет километра, а широчината й е между 50 и 200 метра. Покрита е със ситен златист пясък. Океанската вода е приятна за къпане, когато няма голямо вълнение.

Плажът на Санта Моника привечер. Той е дълъг, широк и покрит с дребен златист пясък.

Най-популярното място в Санта Моника е


внушителния дървен кей (Santa Monica Pier)

Построен през 1908 година, той е дълъг над 300 метра. Започва от плажната ивица и завършва навътре в океана. Две трети от него е със ширина около 80 метра, а останалата част е широка между 20 и 40 метра. В началото на кея е построен морски аквариум. В дървени сгради са разположени множество кафета, ресторанти и магазини. Средната част е заета от увеселителен парк с въртележки, виенско колело и множество други атракциони. На този кей отделихме десетина минути за да послушаме изпълнението на един виртуозен цигулар.

Вечерна разходка по кея на Санта Моника, който беше изпълнен с хора
Със сина ми Александър на последната площадка от прочутия кей в Санта Моника

При пристигането в Санта Моника бяхме паркирали край плажа на Тихия океан, недалеч от огромния кей с атракциони. Най-отдолу на табелка с подробни указания пишеше, че от залез до изгрев слънце паркирането е забранено. Тогава това ни се видя толкова глупаво и безсмислено, че не му обърнахме никакво внимание. След като бяхме изживели приятни емоции на кея с толкова забавления, се прибрахме при автомобила малко след 23 часа. На предното стъкло беше залепена бланка с глоба от 53 долара за това, че автомобилът е паркиран в периода от залез до изгрев слънце.


Малибу

Малибу (Malibu) е малък град, разположен покрай брега на Тихия океан, в района на Голям Лос Анджелис. Хубавите плажове, мекия климат и тропическата растителност са привлекли на това място стотици от най-богатите американци. Изключително престижно е да притежаваш къща за десетки милиони долари, разположена на пясъка до водите на океана. Като турист бих посочил за основна забележителност именно тези домове на свръхбогати знаменитости. Те са издигнати върху колони на пясъка, за да не ги заливат океанските вълни при бурно време.

Синът ми се разхожда по пясъка пред къщи на свръхбогати американци, разположени на плаж в Малибу

Луксозните крайбрежни вили в Малибу са познати от доста американски филми. Тези домове и плажовете в района на града присъстват в култови сериали като „Спасители на плажа“ и „Двама мъже и половина“.

Дълъг е списъка на знаменитостите с къщи на първа линия. Ще спомена само някои от тях:

  • Актьори като Брус Уилис, Дейвид Духовни, Деми Мур, Дъстин Хофман, Леонардо ди Каприо, Мел Гибсън, Памела Андерсън, Ричърд Гиър, Чарли Шийн;
  • Певци и музиканти като Барбара Стрейзънд, Боб Дилън, Бритни Спиърс, Джанет Джексън, Мадона, Шер;
  • Режисьори и продуценти като Стивън Спилбърг;
  • Спортисти като Реджи Милър;
  • Бизнесмени като съоснователя на компанията Oracle Лорънс Елисън;
  • И така нататък, и така нататък …
Малибу: Вили на плажа с изглед към океана, каквито малко хора могат да си позволят

В Малибу разгледахме няколко плажа, започвайки от Зума (станал популярен от някои филми). Там пясъкът е фин и светъл, почти бял. С автомобила минахме през обширни квартали с имения, скрити зад високи огради. Не пропуснахме и луксозен търговски център. Най-много време отделихме на две от четирите зони с вили, разположени на пясъка на брега на ?Тихия океан.

Най-незабравимото ни преживяване в Малибу беше


срещата и отношението на мултимилионера Кевин,

за което разказах в уводната част (резюме) на настоящия пътепис. Този човек без да ни познава прояви съпричастност към нас, като туристи и ни пусна през богатата си вила да излезем на брега. Така можахме да минем покрай къщите на знаменитости като актьорите Леонардо ди Каприо и Памела Андерсън.

Това е „скромният“ дом на Кевин, разположен на плажа в централната част на Малибу
Сред тази поредица от къщи са домовете на знаменитости като Леонардо ди Каприо и Памела Андерсън


Бевърли хилс

Бевърли Хилс (Beverly Hills) е град в състава на Голям Лос Анджелис. Често се определя и като негов квартал, един от най-богатите не само в САЩ, но и в света. Тук живеят повечето холивудски звезди и знаменитости. Смята се, че Родео драйв е една от най-скъпите търговски улици.? Минавайки с автомобила през Бевълли Хилс, видяхме доста богати домове и имения. За съжаление, не можахме да отделим достатъчно време на този баровски квартал.

“Скромна къщичка“ в Бевърли хилс


Холивуд

Наричат Холивуд столица на американската филмова индустрия. Негов най-популярен символ е огромният надпис

HOLLYWOOD,

поставен на един от хълмовете над квартала. Изработен през 20-те години на миналия век, надписът си стои и до днес, привличайки ежедневно хиляди туристи. Дължината му е 110 метра, а буквите са с височина 14 метра. Обиколихме няколко стръмни и тесни улици, преди да намерим удобно място за паркиране с добър изглед към този прословут надпис.

Синът ми Александър сочи към световноизвестния надпис HOLLYWOOD

Другото най-популярно място в Холивуд е така наречената

Алея на славата (Hollywood Walk of Fame).

Тук всяка от най-известните знаменитости в света на шоубизнеса има своя звезда. Алеята заема няколко стотин метра от двата тротоара на булевард Холивуд. На нея са разположени 2500 звезди на актьори, певци и музиканти.

Алеята на славата в Холивуд. Авторът пред звездата на актьора Чарли Чаплин.
Синът ми сред звездите на актьори, певци и музиканти – Алеята на славата в Холивуд

Сред другите забележителности в Холивуд могат да се посочат


Китайския театър (Grauman’s Chinese Theatre), театър Долби (Dolby Theatre) и Музея на киното (Hollywood Museum)

Не са малко и другите кинотеатри. Много на брой са увеселителните заведения, барове, ресторанти и магазини за сувенири. Предлагат се и организирани турове из някои от филмовите студии.

Китайският театър (Grauman’s Chinese Theatre) е разположен на Булевард Холивуд
Авторът в Холивуд – култовите филмови герои са сред десетките туристически атракции

Дисниленд

Първият развлекателен парк Дисниленд (Disneyland) е открит през 1955 година в град Анахайм, влизащ в състава на Голям Лос Анджелис. Идеята на създателя му Уолт Дисни е била да направи място, където родители и деца да се забавляват заедно. Тук е дворецът на спящата красавица, влакчето на ужасите и десетки други атракциони.

Дисниленд, Калифорния привечер

Пристигнахме в разположения в Анахайм увеселителен парк Дисниленд привечер. Паркингът струваше 20 долара, а извозването от него до входа на парка с атракциони ставаше с автовлакове с вагончета. Установихме, че входната такса е 120 долара на човек. Не беше оправдано да плащаме общо 240 долара за оставащите 3-4 часа, предимно тъмно време. Задоволихме се с това, което можахме да видим отвън. Доста магазини, ресторанти и забавления имаше и извън платената част от увеселителния парк.

Вечерта из Дисниленд – Калифорния
Вечерни музикални изпълнения в Дисниленд – Калифорния

С името Дисниленд наричат пет увеселителни парка в света. Освен първият от тях в Калифорния, това станало популярно име използват и за парка в град Орландо (щата Флорида), чието официално наименование е „Вълшебното кралство“. Останалите три увеселителни парка, собственост на Уолт Дисни Къмпъни, се намират в Токио (открит 1983 година), в Париж (открит 1992 година) и в Хонг Конг (открит 2005 година).

Сан Диего

С население от милион и половина Сан Диего е осмия по големина град в Щатите. Намира се в югозападния ъгъл на Калифорния до границата с Мексико. Основано в края на 18-ти век, това селище носи името на испанския католически свещеник и мисионер от 15-ти век Диего де Алкала. След Мексиканско-американската война, Сан Диего заедно със Северна Калифорния става част от САЩ. Признат е за град през 1850 година. През 20-ти век тук се разполагат бази на военно-морските сили и на бреговата охрана, развива се военната индустрия. И днес там е разположена най-голямата група военни кораби на Съединените щати. Тя включва два самолетоносача, няколко подводници и множество бойни кораби с различно предназначение.

Авторът пред самолетоносача Мидуей, действал до 1991 година, а сега превърнат в музей

Сан Диего се смята за един от центровете на съвременните технологии със своите научно-изследователски институти. Тук са разположени предприятията на доста известни компании работещи в сферите на биотехнологиите, компютрите, електрониката, комуникациите, фармацевтиката. Може да се добави корабостроенето и обслужването на армейските подразделения.

Като голям туристически център, Сан Диего предлага множество интересни места за посещение: плажове, паркове, зоопарк, аквариум с представления Морски свят, превърнатия в музей самолетоносач Мидуей, Морския музей, Стария град, полуостров Коронадо. За съжаление, нямахме време да посетим всичките тези места.

Поглед към залива на Сан Диего и моста към полуостров Коронадо в далечината

Трудно намерихме свободно място за паркиране, при това в страни от централната част. Това обаче ни позволи, вървейки пеша да разгледаме кварталите Газламп и Ембаркадеро. Половин ден отделихме на самолетоносача Мидуей, който сега е превърнат в музей. Този огромен кораб е действал 45 години в състава на американските военноморски сили. Последното му участие в бойни действия е в Персийския залив през 1991 година по време на първата война срещу Ирак.

На палубата на самолетоносача Мидуей са разположени самолети от втората половина на 20-ти век

На този самолетоносач наистина имаше какво да се види. Всички основни зони сега са достъпни за туристите, а пояснителни надписи ги запознават с предназначението: силово отделение, центрове за управление на кораба и на самолетите, помещения за екипажа и така нататък. Около тридесет самолета и вертолета могат да се видят и разгледат като музейни експонати. Те са били на въоръжение в армията на САЩ през втората половина на 20-ти век.

Авторът на самолетоносача Мидуей в Сан Диего

Продължихме по крайбрежната част с Морския музей, а след това през италианския квартал (Little Italy) към административния център на Сан Диего.

Италианския квартал в Сан Диего е наречен Малката Италия
В центъра на Сан Диего

Пустинята Мохаве

Мохаве се намира в югозападната част на САЩ. Разположена е предимно в щата Калифорния, а по-малки части от пустинята заемат територии в щатите Аризона, Невада и Юта. Площта й е близка по размер до територията на България. Планината Сиера Невада спира влажните въздушни течения от Тихия океан, което заедно с интензивното нагряване от слънцето е предпоставка за пустинния климат. Там пясъкът и дюните не са толкова много като в другите пустини. Преобладава ниска суха растителност, виреят кактуси и характерни за Мохаве ниски бодливи дървета.

Навлизаме в територията заета от пустинята Мохав

В Мохаве се виждат и големи пясъчни дюни, което и придава вид на типична пустиня.

Синът ми сред пясъците на пустинята Мохаве

Дървото Джошуа

е причудливо растение, което може да се види само тук в Мохаве.

Авторът сред характерна за пустинята Мохаве растителност

През пустинята са прокарани хубави пътища, макар че пътната мрежа не е гъста. Причина за това е слабата населеност и малкото на брой селища. Там има и доста изоставени градове.

Ниските бодливи храсти са типични за Мохаве. Срещат се и каменистите хълмове.

По какво се различава Мохаве от пустините в Азия и Африка, през които съм минавал? По специфичните растителни видове в американската пустиня, по-малкото пясък в нея и липсата на камили.

Ето малко ретро-спомени от други пустини, в хронологичен ред:

“Любов с камила“ до автомобила ми в пустинята Сахара, 2008 година
Отделила се от стадото любопитна камила оглежда моя автомобил в пустинята Гоби – Монголия, 2014 година

Ето и линк към тази част от пътеписа „С автомобил от Беларус до Японско море, през Монголия“: http://patepis.com/?p=56080

С моя пернишки Опел минаваме през пустинята Каракум в Казахстан, 2015 година

Ето и линк към тази част от пътеписа „С автомобил до Средна Азия“: http://patepis.com/?p=65546

Автомобилът на автора през пустинята Сахара – пясъкът затрупва шосето, 2017 година
Валентин Дрехарски със своя пернишки автомобил в Западна Африка, 2017 година

Ето и линк към тази част от пътеписа „С автомобил до Западна Африка“: http://patepis.com/?p=75659

Следва кратък отказ от този пътепис: „Срещнах много сърдечни хора в Африка. Например: Движейки се в мавританската столица Нуакшот от центъра към сенегалското посолство един полицай ме спря за проверка. Прегледа паспорта ми с визата и документите на автомобила. Явно му беше интересно да види автотурист от България. На следващия ден по същия маршрут и на същото място полицаят ме видя от далече и ми махна да спра. Помислих си тоя пък сега пак ли ще ми проверява документите. Полицаят се затича към мен, разтвори ръце и с думите „О-о, туристе Булгариа“ ме прегърна и целуна по бузата, сякаш сме приятели от години.“

Край на Ретро-спомените.

Долината на смъртта

Едно от най-вълнуващите преживявания в Щатите за нас беше обиколката на Долината на смъртта (Death Valley). Бяхме впечатлени от няколко природни образувания без каквато и да било растителност: причудливи скални хълмове напомнящи извънземен пейзаж, каменни мостове, дяволското игрище за голф. Там нямаше вятър, който да ни разхлажда, слънцето напичаше, жегата беше потискаща и температурата достигаше 50 градуса по Целзий. Малко езерце със солена вода покрива най-ниската точка в Северна Америка, намираща се на 85,5 метра под морското равнище.

Започнахме обиколката на тази долина с така наречения Забриски пойнт (Zabriskie point). Тук голите вулканични скали са придобили характерни форми под влияние на природните сили и ерозията. Това място трябва да се види и усети, защото нито снимките, нито филмите дават ясна представа.

Синът ми Александър на фона на Забриски пойнт в Долината на смъртта (Death Valley)

Мястото носи името на Кристиян Забриски, който преди един век е ръководил добива на минерала боракс в този район. Добива световна известност от филма „Забриски пойнт“ на италианския режисьор Микеланджело Антониони.

Тази значителна по площ област е наречена „Долина на смъртта“ , защото през ?19-ти век някои от пътуващи на запад преселници са намерили смъртта си сред горещата безводна пустош.

На доста места имаше предупредителни надписи за опасността от големите горещини, които съветваха туристите да тръгват пеша само с достатъчно количество вода в себе си.

Така нареченото

Дяволско игрище за голф (Devil Golf Course)

представлява голямо поле от големи назъбени кристали от сол, с добавка на кал и пясък. Носи такова име защото хората са смятали, че само Дяволът може да хареса това място.

Авторът в Дяволско игрище за голф

Сред малки каньони на няколко места са образувани така наречените Скални мостове. Те свързват двата горни края на почти вертикалните скали. Най-известният носи наименованието Каньона на естествените мостове (Natural Bridge Canyon).

Един от Скалните мостове сред малък каньон, разположен в Долината на смъртта

Тук се намира

най-ниската точка в Северна Америка, разположена на 85,5 метра под морското равнище.

Равното дъно е покрито със сол, а малко плитко езерце е запълнено със силно солена вода. Носи името Badwater Pool, в буквален превод Басейна с лошата вода. Наречена е така, защото не е годна за пиене. Това беше единствената вода, която видяхме в Долината на смъртта.

Най-ниската точка в Северна Америка е покритото със сол дъно на Долината на смъртта

Приключихме обиколката на Долината на смъртта по тъмно, когато вече нищо не можеше да се види. Синът ми седна зад волана, а аз легнах в задната част на вана за да спя на моя надуваем дюшек. Александър беше шофирал няколко часа, когато ме събуди късно след полунощ за да ми каже, че сме спрели в центъра на Лас Вегас.

Юни – Юли 2018 година

Следва продължение

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com

Нощувки в района на пустинята Мохаве

Booking.com

Други разкази свързани с Калифорния или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Калифорния и Валентин Дрехарски

Booking.com

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (2): Резюме (продължение)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме из Америка! Заедно с Валентин и сина му Александър. Пътешествието е с Тойота-ван под наем. Стартира от Сан Франциско на Тихия океан и завършва в Ню Йорк на атлантическото крайбрежие. В първата част от пътеписа (http://patepis.com/?p=83932) започнахме с извадка от обиколените 50 града, природни и туристически забележителности в южната половина на Съединените щати. Сега продължаваме с информация за икономиката и историята (включително войната между България и САЩ). Ще се запознаем с впечатленията на двамата от американското общество.

А сега, за тези които се интересуват от горепосоченото: приятно четене!

С Тойота през Съединените американски щати, 2018

втора част

Резюме (продължение)

Икономика на САЩ

Да, като икономист по професия не мога да пропусна тази тема. Съединените щати произвеждат една шеста от световния брутен вътрешен продукт, оценен по паритет на покупателната способност. Това е реалното количество стоки и услуги, които могат да се придобият, поради което именно преизчисления БВП е база за сравнение, а не неговата номинална стойност в долари. По показателя преизчислен БВП на база реална покупателна сила САЩ останаха на второ място в света, след като Китай ги изпревари преди няколко години. В продължение на близо столетие и половина Съединените щати бяха първа индустриална сила в света. През 70-те години на 19-ти век те надминават Великобритания. Дотогава колониалната Британска империя е световен лидер в областта на икономиката.

Бруклинският мост е завършен през 1883 г. и е уникално за времето си техническо съоръжение

Бруклинският мост е завършен през 1883 г. и е уникално за времето си техническо съоръжение

База за бързото индустриално развитие на Съединените щати е изобилието на природни ресурси. Щатите са сред водещите производители на природен газ, нефт и въглища (страната е износител на земен газ). Залежите от руди на черни, цветни и ценни метали, както и минерални суровини са в основата на индустриалното развитие. Основните предприятия на машиностроенето, автомобилостроенето (1/5 от автомобилите в света) и тежката индустрия са съсредоточени в североизточната част на страната. В южните щати (Калифорния, Тексас, Луизиана) съществуват и се разрастват предприятия свързани с високите технологии и компютърната промишленост. Там е развита нефтохимическата индустрия, производството на самолети, и на космически кораби. Например, над 2/3 от самолетите в света са произведени в Съединените щати.

Космодрума в Кейп Канаверал, където синът ми се разхожда сред експонати на космически ракети

Космодрума в Кейп Канаверал, където синът ми се разхожда сред експонати на космически ракети

Характерна особеност на САЩ е

тясното обвързване на науката и икономиката

Иновациите (нововъведенията) в индустрията са резултат от съвместната й работа с научните и изследователски институти. Това превръща страната във водеща световна сила в областта на науката, технологиите и икономиката. Моето скромно мнение на икономист е, че най-голямото богатство на Съединените щати е техният интелектуален потенциал. Това са стотици хиляди първокласни учени, IT-специалисти, инженери, изследователи, лекари и много други специалисти, разработващи нововъведения във всички сфери. И ако по обем на индустриалното производство Щатите останаха на второ място, то в областта на науката и технологиите те ще бъдат водещи в света още десетилетия напред.

Водещото място на Съединените американски щати в областта на науката и технологиите, както и тяхната индустриална мощ, им позволяват да имат

най-модерната и най-силна армия в света

По количество съвременни високотехнологични оръжейни системи американската армия превъзхожда китайската и руската. Благодарение на военната сила страната доминира над голяма част от нашата планета, налагайки своето политическо господство. Над една трета от световните разходи за въоръжаване се падат на САЩ. Те са на първо място в света по износ на военна техника, превъзхождайки значително останалите държави износителки на оръжие.

На палубата на самолетоносача Мидуей в град Сан Диего

На палубата на самолетоносача Мидуей в град Сан Диего

Селското стопанство

на Съединените щати е окрупнено, силно механизирано и автоматизирано. Средната площ на земеделските ферми е около 2000 декара. Близо половината от територията на страната се използва за селскостопански цели. Производството на растителна и животинска продукция е силно специализирано. Количеството зърнени и технически култури, месо, мляко и други фермерски продукти значително надминава потребностите на страната. Поради тази причина немалка част от селскостопанската продукция се изнася.

Секторът на услугите

е силно развит като в него работят три четвърти от заетите. Отлично развитата комуникационна система подпомага всички сектори на стопанството. Нараства делът на туризма в икономиката. По брой туристически посещения от чужденци Щатите са на трето място в света. Направи ни впечатление големия брой на туристите от Индия. Повечето американци предпочитат да обикалят собствената си страна и не пътуват много по другите континенти.

Съединените щати имат превъзходна

транспортна инфраструктура,

обхващаща цялата територия на страната. Сами се убедихме в чудесно организирания автомобилен транспорт и изградената мрежа от магистрали и пътища, изминавайки 11 хил. км. Именно личните автомобили са основния начин на придвижване между населените места и в градовете. Обществен превоз има само в големите градове и между големите населени места. За далечни разстояния се използват самолети, като страната генерира 2/5 от световния въздушен трафик.

История

Предците на коренното индианско население мигрират от Североизточна Азия до днешните Съединени щати преди 15 хиляди години. Те преминават от Чукотка към Аляска по суша, от която сега са останали да стърчат над водата Алеутските острови. Първоначално мигрантите са се препитавали от лов и от събиране на готови плодове от природата. По-късно започват да отглеждат земеделски култури и да развиват занаятчийско производство. Откъснати от Евразия, индианците изостават в своето развитие с хилядолетия от цивилизованите държави.

Пресъздаване на индианския бит в музея в Меса Верде

Пресъздаване на индианския бит в музея в Меса Верде

Европейската колонизация

започва през 16-ти век като първи испанците завладяват южната част на съвременните САЩ. От началото на 17-ти век предимно англичаните колонизират Атлантическото крайбрежие. Заедно с тях се заселват много холандци, германци, французи, скандинавци. Първоначално европейските заселници и местното население съжителстват относително мирно и конфликтите между тях не са много на брой. Те развиват търговията помежду си, обменят производствен опит и знания.

Поради политически и икономически спорове между възникналите тринадесет английски колонии и централната власт в Лондон, започва война за тяхната независимост. На страната на Щатите във войната се включват Франция и Испания. На страната на Великобритания воюват няколко германски херцогства (малки държави, съществували на територията на днешна Германия). На 4-ти юли 1776 година представителите на тринадесетте щата приемат

Декларацията за независимост

На тази дата е поставено началото на държавата Съединени американски щати. Войната за независимост приключва през 1883 година, когато Британското кралство признава новата държава в Америка. Четири години по-късно е приета сегашната Конституция, а през 1791 година десет нейни поправки, наречени Закон за правата. Така се гарантират основните човешки права и свободи: на вероизповеданията, на словото, на пресата, на събранията, неприкосновеност на собствеността, гарантирани обществени съдебни процеси, право да се притежава оръжие.

През 19-ти век Съединените щати увеличават неколкократно територията си, използвайки за обосновка на своите действия така наречената Доктрина за явното предначертание. Според този политически възглед нацията е предопределена да завладее териториите на Северна Америка. В днешно време тази доктрина е модифицирана в идеята, че САЩ имат историческата мисия да разпространяват и да защитават демокрацията по света.

Увеличаването на територията

на Съединените американски щати през деветнадесети век се извършва по три основни начина:

  • Първият е чрез изтласкване на коренното население и присъединяване на неговите земи към държавата. Това води до насилие и продължителни войни с индианците, които завършват към края на века. В резултат на тези войни, както и в резултат на пренесените от новите заселници заразни болести (индианците нямат естествен имунитет срещу едра шарка и морбили) числеността на местните намалява многократно. Те са изтласкани в индиански резервати, обхващащи в повечето случаи неплодородни земи.
  • Вторият начин за териториално разширение са завоевателните войни. В средата на 19-ти век, след войната с Мексико, са завладени териториите на днешните югозападни щати (Калифорния, Аризона, Ню Мексико, Невада, Юта). Преди това съществувалата малко повече от едно десетилетие Тексаска република е анексирана от САЩ. След войната с Испания от 1898 година са завладени Пуерто Рико, Гуам и Филипините. Установено е влияние над Куба и са анексирани Хаваите.
  • Третият способ за териториално разширение е най-хуманен и се изразява в закупуване на територии. През 1803 година от Франция е закупен днешния щат Луизиана. С покупка от Испания е придобита Флорида. Русия продава Аляска на САЩ през 1867 година.

Относно втория начин за териториално разширение ми направи впечатление американската фразеология. В някои музеи пишеше не за завоевателите на югозападните щати във войната с Мексико, а за освободителите на тези щати. Например, командващия американските войски при завладяването на днешния щат Ню Мексико беше наречен „освободителя на Ню Мексико“. Стана ми ясно, че днешната американска фразеология има дълбоки корени в миналото. САЩ на „завладяват“, те „освобождават“! (в днешния свят само германците не използват този вид израз. Да не давам примери с разни „освободители“ – бел.Ст.) И сега, когато Америка започва военни действия някъде по света, медиите избягват думата „Война“. Те казват, че американците отиват на „Мисия“. А тяхната мисия е известна – да носят „свобода и демокрация“ на народите.

През 18-ти и първата половина на 19-ти век от Африка са докарани милиони негри, които са продадени като роби. Именно робският труд е един от факторите, способстващи за развитието на стопанството. В американското общество тогава съществува разделение относно робството. Противоречията между индустриалната северна част на страната и робовладелческия Юг довеждат до избухването на

Гражданската война

Този кръвопроливен конфликт от първата половина на 60-те години на 19-ти век приключва с отмяната на робството.

Заселването на западните части от страната е стимулирано от Златната треска в Калифорния и появата на трансконтинентални железопътни линии. Продължава приливът на емигранти от Европа и други части на света. Бързото индустриално развитие превръща Съединените щати в най-голямата икономическа сила, измествайки Великобритания от първото място. През продължителния период на така наречената Прогресивна ера са извършени промени в много обществени области като подобряване условията на работа, предоставяне избирателни права на жените, антитръстови мерки за защита на конкуренцията.

В началото на Първата световна война

САЩ остават неутрални, но през 1917 година се включват във военните действия на страната на Антантата (Великобритания, Франция, Русия и други държави). Трайно място в американското обществено съзнание заема Голямата депресия (1929г.÷1933г.), която е най-тежката икономическа криза в американската и световна история.

В началото на Втората световна война

Съединените щати са неутрални, макар че подкрепят материално Великобритания и съюзниците й. След извършеното на 7-ми декември 1941 година нападение от Япония над американската база в Пърл Харбър, Щатите се включват във войната срещу Тристранния пакт (Германия, Япония и Италия). Като лоялен съюзник на нацистка Германия,

България обявява война на САЩ

през декември 1941 година. Фактически военните действия се изразяват във въздушни боеве между нашата изтребителна авиация и бомбардиращите София и други градове самолети на Съединените щати и Великобритания. Тези две държави оказват подкрепа с оръжие и военно оборудване на партизанските отряди, действащи срещу официалната власт в Царство България. Войната между България и САЩ продължава близо три години. Втората световна война завършва през 1945 година с пълната победа на съюзниците (САЩ, Съветски съюз, Великобритания, Франция, Китай и други държави). Един от американските символи на тази победа става публикувана снимка, на която празнуващ края на войната моряк целува на улицата случайна медицинска сестра. Красива реплика на тази снимка под формата на паметник привличаше туристите в град Сан Диего.

Паметник – реплика на снимка от 1945г., отразяваща празнуването на края на войната и радостта от победата. Щастлив моряк целува случайна медицинска сестра на улицата, сред празнуващото множество.

Паметник – реплика на снимка от 1945г., отразяваща празнуването на края на войната и радостта от победата. Щастлив моряк целува случайна медицинска сестра на улицата, сред празнуващото множество.

След приключването на Втората световна война

САЩ стават свръхдържава,

произвеждаща близо половината от световната промишлена продукция и притежаваща ядрено оръжие. Съществено място в историята на страната заемат войните в Корея (началото на 50-те години на 20-ти век) и във Виетнам (60-те и 70-те години на 20-ти век). Извършени са обществени промени като отмяната на расовата дискриминация през 60-те години на 20-ти век.

Съединените щати имат водеща роля в така наречената „Студена война“,

представляваща военно-политическо противопоставяне между обществените системи на капитализма и социализма. В резултат водещата световна роля на Щатите постепенно намалява, отслабва изпреварването им в областта на икономиката и науката. Във военната сфера е постигнато изравняване между двата военно-политически блока на НАТО и Варшавския договор. В крайна сметка Студената война завършва с победа на САЩ и съюзниците им, довела до разпадане на световната социалистическа система. От началото на 21-ви век в Щатите говорят за „Стратегия на превъзходството“ и се провежда политика на „Контролиран хаос“ по света. Това са локални военни конфликти, поддържащи напрежението и осигуряващи печалби за военно-промишления комплекс, както и контрол върху природните ресурси в определени региони. През последните години Съединените щати постепенно отстъпват водещите си позиции за сметка на Китай и други световни сили. Осъзнавайки това, гражданите на страната подкрепят лозунга „Да направим Америка отново велика!“.

Държавно устройство

Държавното управление се осъществява от Федералното правителство на САЩ

Прилага се принципа за разделение на властите, а именно законодателни, изпълнителни и съдебни органи на държавно управление. Щатите са президентска република, което означава че начело на изпълнителната власт стои президентът. На практика той ръководи правителството. Освен че е министър-председател, президентът е и главнокомандващ на въоръжените сили. По време на нашето пътешествие през 2018 г. президент е Доналд Тръмп.

Авторът до восъчната фигура на президента Тръмп в Холивуд

Авторът до восъчната фигура на президента Тръмп в Холивуд

Е, бих предпочел снимка не с президента, а със съпругата му Мелания. Не случайно посетих нейния роден град в началото на пътешествието ми предишната година.

Ретро-спомен от 2017 година: Старинният Ново место в Словения е родно място на първата дама на САЩ Мелания Тръмп. Този град посетих през 2017 година започвайки пътуването към Западна Африка с автомобила си (ето линк към пътеписа – http://patepis.com/?p=75659).

Ретро-спомен от 2017 година: Словенският град Ново место е разположен на река Кърка и е родно място на Мелания Тръмп – съпругата на американския президент

Ретро-спомен от 2017 година: Словенският град Ново место е разположен на река Кърка и е родно място на Мелания Тръмп – съпругата на американския президент

Край на Ретро-спомена.

В административно отношение

САЩ се разделят на 50 щата и един федерален окръг Вашингтон

Големи правомощия имат местните щатски власти.

Основна политическа роля играят две партии – Републиканската и Демократическата.

Нашите впечатления на туристи са, че

американците не се вълнуват особено от политика

Като цяло обществото изглежда сплотено около политиката на държавата. Никъде не видяхме протестиращи хора.

Държава на социалното неравенство

Като гражданин на Европейския съюз особено ме впечатли изключително голямото социално разслоение на американското общество. Социалните държави в Европа осигуряват приемливо съотношение в доходите на богатите и бедните. В Съединените щати е видима огромната разлика между проспериращата част от обществото и най-бедните граждани. Една пета от работещите са с изключително високи доходи и формират „каймака на обществото“. В другата крайност са безработните и бездомни американци, които спят по улиците.

На следващите две снимки са палатките и вещите на бездомни американци, живеещи под надлез в Ню Орлиънс, от една страна, и къщите на свръхбогати американци, разположени на плажа в Малибу, от друга страна.

Палатки и вещи на бездомни американци, живеещи под надлез в Ню Орлиънс

Палатки и вещи на бездомни американци, живеещи под надлез в Ню Орлиънс

Къщи на свръхбогати американци, разположени на плажа в Малибу

Къщи на свръхбогати американци, разположени на плажа в Малибу

Това са разлики, които като туристи виждахме почти навсякъде. Някои от бездомните искаха от минаващите край тях пари, като най често чувания израз беше „Дай един долар за храна“. На пръв поглед е учудващо как една от най-богатите държави не е осигурила храна и подслон за най-бедната част от обществото.

На следващите две снимки се виждат бездомници в столицата Вашингтон, от една страна, и къщи на доста богати хора, разположени на брега на Мексиканския залив в Сейнт Луис, от друга страна.

Бездомни „оръфляци“ в американската столица Вашингтон

Бездомни „оръфляци“ в американската столица Вашингтон

Къщи на доста богати хора, разположени на брега на Мексиканския залив в Сейнт Луис

Къщи на доста богати хора, разположени на брега на Мексиканския залив в Сейнт Луис

Хора без подслон срещахме в централните части на повечето големи градове. На някои места, обаче, нямаше такива. Например,

централната част на Ню Йорк беше прочистена от бездомници

Когато вечер се прибирахме към автомобила и трябваше да минаваме край групи от бездомни хора, пресичахме от другата страна на улицата, за да ги заобиколим. Беше страшно, защото в тъмнината такива могат да ни завлекат и ограбят, най-малкото.

На следващите две снимки са палатките на бездомници в централната част на Лос Анджелис, от една страна, и къща на доста богат американец с изглед към океана в Палм Бийч – Флорида, от друга страна.

Палатки на бездомници в централната част на Лос Анджелис

Палатки на бездомници в централната част на Лос Анджелис

Къща на доста богат американец с изглед към океана в Палм Бийч, Флорида

Къща на доста богат американец с изглед към океана в Палм Бийч, Флорида

Въпреки че САЩ са една от най-богатите страни в света, системата за социално подпомагане е много по-слабо развита отколкото в Европа. Социалното осигуряване покрива доста по-малко области, отколкото в европейските държави. Времето за изплащане помощи на безработните е два пъти по-малко отколкото в Европа. Съответно и времето на платен отпуск за работещите е над 1,5 пъти по-кратко. Голяма част от населението не е здравно осигурено. 1/7 от жителите на държавата живеят под официално определената граница на бедност. Неграмотните са около 4%, много повече отколкото в другите цивилизовани държави.

Коренното население и индианските резервати

Когато през 17-ти век европейците започват да се заселват в Северна Америка, на територията на днешните Съединени щати живеят близо 10 милиона индианци. Днес в САЩ живеят 2 милиона индианци. Ако вземем предвид естествения прираст, някогашните 10 милиона трябваше вече да са станали минимум 50 милиона индианци. А защо са само 2 милиона? Отговорът се крие в основния начин, по който Съединените американски щати увеличават територията си. Това става чрез насилствено (включително избиване) изтласкване на коренното население и присъединяване на неговите земи към държавата. Съответно се водят продължителни кръвопролитни войни с индианците, които завършват към края на 19-ти век. В резултат на жертвите в тези войни, както и в резултат на пренесените от новите заселници заразни болести (индианците нямат естествен имунитет срещу едра шарка и морбили) числеността на местните намалява многократно. Днес те са изтласкани в 250 на брой индиански резервати, обхващащи в повечето случаи неплодородни земи. Индианците са сред най-бедната част от американското общество. Те нямат добро образование, а безработицата е висока. Логично следват алкохолизъм, наркотици и самоубийства.

Гражданските права на индианците са признати едва през 1924 година. През 1934 година им се дава право на самоуправление в резерватите.

От индианските народи най-многобройни са Чероките (400 хиляди), Навахо (230 хиляди) и Суикси (110 хиляди)

Влизаме в индианския резерват Хуалапаи (Hualapai), разположен в полупустинна област

Влизаме в индианския резерват Хуалапаи (Hualapai), разположен в полупустинна област

Страна на насилието и на затворниците

В Съединените щати насилието и престъпността са по-големи отколкото в Европа. Сред основните факторите за това са: Значителното социално неравенство и голям брой бедни, които не виждат перспектива за себе си; Множеството нелегални емигранти, някои от които са с престъпни наклонности; Правото да се притежава оръжие; Относително лесния достъп до наркотици и други упойващи вещества; … Над 10 хиляди са убийствата с огнестрелно оръжие всяка година, по официални данни.

Срещу престъпността в щатите се изправя

силна и добре работеща полицейска система

Нейна особеност е функцията на шерифите. Това са местни полицейски и административни ръководители, които не се назначават, а се избират.

Автомобилът на местния шериф в град Санта Фе, щата Ню Мексико

Автомобилът на местния шериф в град Санта Фе, щата Ню Мексико

Като туристи, аз и синът ми не сме се сблъсквали пряко с престъпници. Опасността от тях усещахме индиректно. Виждахме счупени стъкла на паркирани автомобили за да се откраднат вещи от тях. На един автомобил човекът си беше поставил надпис: „Не ми чупете повече стъклото. В колата няма нищо ценно.“. На някои паркинги имаше предупредителни надписи от местната полиция: „Не оставяйте вещи в автомобила, които да се виждат. Единствената преграда между тях и крадците е стъклото на автомобила ви, което се чупи за секунда.“. Избягвахме да паркираме в близост до бездомници и до навъртащи се съмнителни хора. Такива заобихаляхме, особено по тъмно, защото беше страшно. В тъмнината те могат да ни завлекат, ограбят и пребият, най-малкото.

Полицейското присъствие се забелязваше слабо

в западната и централна част от Съединените щати. Много малко полицаи и полицейски автомобили виждахме там. Най-много полиция имаше в Маями. Там на всяко голямо кръстовище стоеше патрул на полицията.

Всъщност, щатските правораздавателни органи се състоят от три взаимосвързани системи: Полиция, Съд и Затвори.

В Щатите

правораздаването е бързо и ефективно

Системата е добре работеща, но има и недостатък. В бързината се допускат съдебни грешки, т. е. някои биват осъдени неоснователно.

Третата част от американската правораздавателна система са затворите. Интересно беше да научим, че в страната има близо 2,5 милиона затворници. Това означава, че един от всеки 100 пълнолетни американци е в затвора.

В затвора се намират 7 от всеки 100 чернокожи и 3-ма от всеки 100 жители с латиноамерикански произход


Сан Франциско, Калифорния 94133, Съединени щати

Единственият затвор, който видяхме отдалече беше Алкатраз в Сан Франциско. Разположен на едноименния остров, този затвор е функционирал в продължение на три десетилетия. Сега е музей, но липсата на достатъчно време ни попречи да го посетим.

Алкатраз е най-известния затвор в САЩ. Разположен е на остров край Сан Франциско и сега е превърнат в музей

Алкатраз е най-известния затвор в САЩ. Разположен е на остров край Сан Франциско и сега е превърнат в музей

Юни – Юли 2018 година

Следва продължение

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Ето къде да нощувате в Ню Орлеанс



Booking.com

и в Лас Вегас



Booking.com

Други разкази свързани с САЩ - Общо – на картата:

САЩ - Общо



Booking.com