Tag Archives: mpm2026

Внесен е законопроект за изменение на Закона за СРС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Народният представител Божидар Божанов информира за внесен законопроект

Като част от усилието за демонтиране на модела и за реформа в правоохранителната система, днес внесохме законопроект за изменение на Закона за специалните разунавателни средства, с който поправяме много дефицити, позволяващи злоупотреби. Законопроектът е дълъг и влиза в много специфични подробности, но ето няколко важни елемента:

1. Уведомления за използване на СРС след изтичане на достатъчно дълъг срок – когато някой бива подслушван или следен от държавата, но от това не последва наказателно преследване, той трябва да бъде уведомен за това (такива са препоръките и на европейския съд по две дела срещу България). Много често тези СРС-та изобщо не влизат в съд и остават да висят някъде като оперативни материали, които да бъдат ползвани “когато потрябват” – за компроматни цели или за натиск, а обектът дори не знае, че е бил подслушван.

2. Случайно разпределение на даването на разрешение за СРС (сред кръг от специализирани съдии във всеки компетентен съд) – до момента само административните ръководители и техните заместници разрешаваха подслушването и следенето, като по този начин вертикалният контрол “политическо влияние във ВСС -> избор на административни ръководители -> подслушване” беше постиган. С нашето предложение това се премахва, като все пак съобразява особеностите на материята.

3. Ограничаване на злоупотреби при подслушване на магистрати – премахва се една важна неяснота за разрешението при използването на СРС спрямо магистрати, както и се гарнатира по-строгият режим на разрешаване при подслушването на обект (помещение, автомобил), който обичайно се използва от съдия, прокурор или следовател (с това досега също се е злоупотребявало – подслушване на обект, без да се посочва, че той принадлежи на магистрат)

4. Унищожаване на неизползвани материали – поради сложната уредба, има редица вратички, през които направени записи и текстовото им представяне се съхраняват за неопределен период от време, въпреки, че на база на тях не се повдигат обвинения и не се предприемат последващи действия. Тези вратички се затварят, като вкл. се създава ад-хок комисия с представители на различни държавни органи, която да прави нарочен преглед и да предлага за унищожаване такива, които незаконно са “залежали” някъде из службите.

5. Цифровизация, проследимост и сигурност – въвежда се отдавна чакания централизиран регистър на разрешенията за използване на СРС, като спрямо него, така и спрямо действащите системи в службите, се завишават изискванията за сигурност на достъпа (за да не седят пароли, залепени по монитори на разследващи) и за проследимост на достъпите, с гаранции, че никой не може да си зачисти следите.

6. Разширяване на правомощията на Националното бюро за контрол на СРС и върху достъпа до трафични данни – трафичните данни не са СРС, но са сериозно навлизане в личната свобода – на практика могат да се ползват за проследяване на движение и поведение. Към момента контролът върху законосъобразното и пропорционално използване на трафични данни е занижен (единствено в парламентарна комисия, която фактически не го упражнява, извън общи годишни доклади).

7. Необходимост от повече мотивираност на исканията и не продължителното съхранение – в момента законът не изисква изрично да се посочват мотиви за съпричасността на подслушвания към извършено престпъление; не се изисква периодичен преглед при дългосрочното съхранение за целите на националната сигурност – с тези допълнителни гаранции, които се предлагат със законопроекта, се намалява полето за злоупотреби.

Задкулисието работи с инструментите на тайния контрол, за да “вербува” своите подизпълнители, които държи на къса каишка и настанява на важни позиции в държавата. Нашата задача е да премахнем инструментите за тези злупотреби (без да счупим легитимното използване за разкриване на прстъпления и гарантиране на националната сигурност).

ССБ: Относно използването на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В открито писмо Съюзът на съдиите в България се обръща към министър-председателя във връзка със станалите през последните години обществено достояние множество данни, които пораждат сериозни съмнения относно конкретната необходимост от използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи, както и за това доколко са ефективни предвидените в закона институционални гаранции срещу злоупотребата с тези извънредни и тайни способи за събиране на информация.

Анализът на Българския хелзинкски комитет „Подслушвано правосъдие“ очерта тревожна тенденция на системно използване на специални разузнавателни средства спрямо магистрати при изключително ограничен последващ наказателноправен резултат.

Наред с това, в общественото пространство бяха публикувани журналистически разследвания, включително серията „Корупция Лийкс“, съдържащи информация за искания за прилагане на СРС спрямо съдии и други магистрати, мотивирани с твърдения за изключително тежки престъпления, без впоследствие да е известно да са последвали обвинения или осъдителни съдебни актове по описаните фактически положения.

Публикациите, известни като „Корупция Лийкс“ изискват държавата да предостави институционален отговор на два основни въпроса: дали публикуваните материали съответстват на реално съществуващи архивни документи и ако това е така, спазени ли са всички законови изисквания за тяхното използване, достъп до тях, съхраняване и защита.

Според ССБ министър – председателят разполага както с компетентността, така и със задължението да възложи извършване на цялостен междуинституционален анализ относно използваните специални разузнавателни средства спрямо съдии, прокурори и следователи, който да обхване следните въпроси:

  • броя на исканията, разрешенията и реално приложените СРС спрямо
    магистрати;
  • институциите и длъжностните лица, инициирали исканията;
  • характера и конкретността на фактическите основания, въз основа на
    които са били отправяни исканията;
  • броя на отказите за разрешаване на СРС;
  • съотношението между приложените СРС, изготвените веществени
    доказателствени средства, образуваните наказателни производства,
    внесените обвинителни актове и постановените осъдителни присъди;
  • продължителността на прилагането на СРС и случаите на
    многократно продължаване на разрешенията;
  • практиката относно унищожаването на първичната информация и
    контрола върху този процес;
  • режима на съхраняване на веществени доказателствени средства,
    когато не е образувано наказателно производство;
  • наличието на повтарящи се модели при заявителите, използваните
    мотиви и оперативните основания;
  • наличието на достатъчни гаранции, че информацията, събрана чрез
    СРС спрямо магистрати, не е използвана за цели извън тези, за които
    е разрешено прилагането им;
  • необходимостта от законодателни изменения за засилване на
    гаранциите срещу злоупотреба.
    Считаме, че анализът следва да бъде извършен при максимална
    прозрачност, с участие на компетентните институции и при възможност – с
    участието на представители на професионалната общност, академичните
    среди и правозащитните организации, така че неговите резултати да се ползват с обществено доверие.

Александър Кашъмов: Къде е архивът на антикорупционната комисия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След гостуване на Александър Кашъмов в Нова телевизия, Дневник извежда в заглавие темата за архива на антикорупционната комисия. Поради важността на въпроса ето част от публикацията с автор Георги Пауновски:

“След закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) в началото на февруари тази година без ясни мотиви, възниква сериозният въпрос къде е отишъл архивът на комисията”, каза днес по “Нова телевизия” адвокат Александър Кашъмов от програмата “Достъп до информация”. По думите му вече има спечелени дела по Закона за достъп до обществена информация, но наследникът на КПК – Сметната палата – отговаря, че не разполага с търсената информация. От ГДБОП също има писма, че не притежават тези материали. “Ако ги няма в Сметната палата, ако ги няма и в ГДБОП, тогава стои големият въпрос: Кой ги притежава? В частни ръце ли е? В ДАНС ли е? Или на някакво трето място?”, попита Кашъмов. Той допусна, че част от архива може да е в ДАНС, тъй като при разформироването на КПК една част от структурата е преминала именно там. Адвокатът не изключи и възможността част от чувствителната информация формално да е унищожена, но реално да е попаднала в частни ръце.

Според Кашъмов новият председател на ДАНС трябва да даде ясен отговор къде се намира този архив, защото става дума за огромен масив информация, събиран от 2018 г. насам – от създаването на КПКОНПИ, през КПК, до последващото ѝ закриване и прехвърляне на функции към други институции.$

Капитал: Около 6% от магистратите в България са били обект на специални разузнавателни средства (СРС) през последните 10 години

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Да подслушват съдия е 1500 пъти по-вероятно, отколкото да подслушват обикновен гражданин. Такива бяха изводите от представен в началото на годината доклад на България хелзинкски комитет.

Нова статия в Капитал допълва картината. Проследява се историята за подслушването на съдийката Анелия Щерева. По-точно “способите за проследяване на Щерева са пет: наблюдение, подслушване, проследяване, белязване и документиране. Прилагани са в продължение на два месеца.”

“Анелия Щерева не е разпитвана. Потърсена за коментар от “Капитал”, на въпрос знаела ли е, че срещу нея се води производство, тя отговори отрицателно.”

Навлизането в личния живот на съдиите е масово и остава несанкционирано.

ЕСПЧ: България не защитава гражданите си от незаконно следене от ДАНС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на ЕСПЧ, засягащо защитата на гражданите от незаконно проследяване. Нарушение на чл. 8 ЕКПЧ.

Следва съобщението на БТА:

Европейският съд по правата на човека осъди България по делото „Кънев и Български хелзинкски комитет срещу България“ заради липсата на минимални гаранции срещу произволно и незаконно обработване на данни от Държавна агенция „Национална сигурност“ за граждански активисти и правозащитни организации. Съдът установява, че ако агенцията разработва някого незаконно, няма механизъм, чрез който обектът на оперативен интерес може да се защити.

България е нарушила чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, защото не е осигурила минимална степен на защита на жалбоподателите срещу произволно и незаконно обработване на данни за тях от страна на Държавна агенция “Национална сигурност”, постанови Европейският съд по правата на човека. 

Решението засяга отказа на ДАНС да разкрие дали е събирала разузнавателна информация за Красимир Кънев и Българския хелзинкски комитет по време на и след антиправителствените протести от 2020 г. И 2021 г. ЕСПЧ не установява като факт дали ДАНС е следила Красимир Кънев или Българския хелзинкски комитет (БХК). Съдът обаче приема, че липсата на институция, която може ефективно да провери дали такова събиране на информация се е случвало по законен начин, представлява намеса в правата им по чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека — правото на зачитане на личния живот и кореспонденцията.

През юни 2021 г. Красимир Кънев като председател на БХК отправя запитвания до Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) дали по отношение на него самия и на БХК са извършвани подслушвания и други тайни операции на българските служби за сигурност. Запитването е провокирано от многобройните съобщения за такива практики спрямо журналисти, политици и неправителствени организации след разпускането на правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти през май с.г. Тогавашният председател на ДАНС Пламен Тончев отказва да предостави исканата информация. Той не отрича, че агенцията е извършвала тайни операции и е събирала данни за БХК и негови служители. Но поради опасността от разкриване на източниците на информация или негласните методи и средства за нейното събиране, искането следва да се остави без уважение. 

БХК оспорва отказите пред Административен съд – София град и впоследствие пред Върховния административен съд. И двете инстанции намират жалбата за неоснователна. В различните етапи ДАНС се позовава на различни основания за отказ – първо процедурни изисквания, после „служебна тайна“, а по-късно и „държавна тайна“, като българските съдилища последователно приемат позицията на агенцията, въпреки че тези основания не могат да бъдат едновременно верни. 

С решението си от 28.04.2026 г. ЕСПЧ постановява, че за целите на защитата на националната сигурност е необходимо държавите да имат закони, предоставящи на властите правомощия да събират и съхраняват информация за хора в бази данни, които не са обществено достъпни, но трябва да има ефективни гаранции срещу произвол и злоупотреба с тези правомощия. Фактът, че Красимир Кънев и БХК не са могли да получат достъп до данни, отнасящи се до тях, които са били обработвани от ДАНС, или да получат ясен отговор на запитването си дали е имало такава обработка, сам по себе си не представлява нарушение на член 8. Но възниква въпрос за вида гаранции, които биха могли да осигурят ефективна защита срещу произвол и злоупотреба при тези обстоятелства. 

ЕСПЧ разглежда потенциалните гаранции във връзка с обработката от ДАНС на оперативни данни, свързани с жалбоподателите, и установява, че нито една от тях не е била ефективна. Нито българският съд, нито Комисията за личните данни (КЗЛД), нито Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), нито парламентът предоставят ефективни гаранции срещу произволно или незаконно обработване на данни от ДАНС. 

Националните съдилища не са видели материалите (ако изобщо е имало такива), до които се отнася решението на ДАНС и не са разгледали дали разкриването на информация действително може да навреди или застраши националната сигурност. КЗЛД няма достъп до тези данни, а на свой ред НБКСРС може да контролира само използването на „специални разузнавателни средства“, а не всички форми на събиране на разузнавателна информация и свързана с нея обработка на данни, извършвани от ДАНС. И накрая – няма индикации, че ДАНС някога е била призовавана пред българския парламент или неговите комисии да докладва конкретно дали е действала законосъобразно при обработката на данни, получени в резултат на нейните операции, нито пък има индикации, че агенцията е докладвала на правителството за начина, по който е обработила получените данни.

Така Съдът достига до заключението, че нито Кънев, нито БХК са имали  минималната степен на защита срещу произволна и незаконна обработка на техните данни от ДАНС.

БХК: В един ден – две осъдителни решения на ЕСПЧ срещу България за антиромска реч

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България по делото „Будинова и Исаев срещу България“ за липса на защита срещу език на омразата от страна на политици, нарушаващи правото на личен живот и забраната за дискриминация. Решението задължава държавата да реагира срещу дискриминационни изказвания, засягащи достойнството на цели общности. БХК представлява жалбоподателите.

Днес ЕСПЧ се произнесе с две осъдителни решения срещу България за антиромска реч на омразата, която е останала несанкционирана от националните съдилища по делата Будинова и Исаев срещу България и Асенов срещу България.

И двете се отнасят до антиромска реч, произнесена от крайнодесния политик и народен представител Валери Симеонов от трибуната на Народното събрание на 17 декември 2014 г. Решението по първото дело потвърждава, че когато публични фигури използват политическата трибуна, за да разпространяват расистки стереотипи, националните съдилища не могат да се ограничат до формално позоваване на свободата на изразяване. Те са длъжни да направят реална преценка на съдържанието, контекста, автора, обхвата и въздействието на подобна реч. Нарушението произтича не от самите изказвания на Симеонов, а от отказа на българските съдилища да осигурят ефективна защита на жалбоподателите срещу тези изказвания.

В решението си по второто дело Асенов срещу България ЕСПЧ критикува и подхода на Върховния административен съд по това национално производство. Според ЕСПЧ фактът, че Симеонов не е посочил поименно конкретни роми, включително жалбоподателя, не е достатъчна причина националните съдилища да му откажат защита. Съдът подчертава, че когато народни представители правят изявления, които противоречат на демократичните ценности на Европейската конвенция за правата на човека, тези изявления подлежат на слаба, а понякога и на никаква защита.

Решенията от днес са продължение на вече установената практика на ЕСПЧ от 2021 г. по делата Будинова и Чапразов срещу България и Бехар и Гутман срещу България, в които Съдът прие, че България не е осигурила ефективна защита срещу реч на омраза и тежко стереотипизиране на малцинствени групи.

2026 Special 301 Report

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 30 април 2026 е публикуван 2026 Special 301 Report. Това е доклад в изпълнение на раздел 301 на Търговския кодекс на САЩ, който всяка година през пролетта, обикновено през април, очертава състоянието на защитата на интелектуалната собственост по държави.

Основен търговски приоритет за администрацията на САЩ е да използва всички възможни инструменти за защита на интелектуалната собственост (IP). Това
означава американците да могат да осигурят правата си върху IP. Специалният доклад 301 (доклад) е резултат от годишен преглед на състоянието на защитата на интелектуалната собственост и правоприлагане в търговските партньори на САЩ по целия свят, които USTR провежда съгласно Търговския закон от 1974 г., изменен през 1988 г. специално „ да се предвиди разработването на цялостна стратегия за осигуряване на адекватна и ефективна защита на права върху интелектуалната собственост и справедлив и справедлив достъп до пазара за лица от Съединените щати“.
Докладът идентифицира широк спектър от опасения, включително: а) предизвикателства с граничните и престъпните принудително изпълнение срещу фалшификати, включително в онлайн средата; б) високи нива на онлайн и излъчват пиратство, включително чрез незаконни стрийминг устройства; в) недостатъци в търговската тайна защита и правоприлагане в Китай, Русия и на други места; г) тревожни политики относно „коренното население иновации“ и принудителен трансфер на технологии (който може да варира от държавно спонсорирана кражба на търговията тайни за прехвърляне под натиск от страна на държавни участници), които може несправедливо да поставят в неравностойно положение правото на САЩ притежателите на пазари в чужбина; и д) други текущи, системни въпроси, свързани със защитата на интелектуалната собственост и правоприлагане, както и достъп до пазара, в много търговски партньори по света.

В доклада ежегодно се определят държави с проблеми в т.нар. Watch List u Priority Watch List. Държавите се разделят в зелена, жълта (Watch List) и червена зона (Priority Watch List). Напоследък България беше между държавите в Watch List. През 2026 България е заличена от тези списъци.

В доклада се казва, че България е извадена от списъка за наблюдение тази година поради значителни действия по правоприлагане и напредък в наказателните преследвания през изминалата година. През август 2023 г. България прие Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който предвижда наказателното преследване на лица, които създават условия за онлайн пиратство чрез развитие и поддържане на торент тракери, уеб платформи, чат групи в приложения за онлайн обмен на пиратско съдържание“ (Член 172а, параграф 2. През цялата 2025 г. българското правителство показа силна ангажираност и предприе стъпки за подобряване на усилията си за прилагане на интелектуалната собственост. През януари 2026 г. бяха затворени петте най-популярни български пиратски домейна (един от които беше сред 10-те най-посещавани домейна в страната) и арестува няколко лица, някои от които са обвинени по член 172а НК.

Новост е включването на ЕС в Watch List. Какви мотиви се посочват: Европейският съюз (ЕС) се добавя към списъка за наблюдение през 2026 г. Особено обезпокоително е скорошното временно споразумение относно общото фармацевтично законодателство на ЕС (GPL), както и въпроси, свързани с географските указания (GIs) и прилагането на законодателство, което оказва влияние върху авторското право (digital copyright).

.

Има ли БНТ нещо против комбинацията на жълт и син цвят

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По информация на “Свободна точка” директорът на компания “Аудиовидео Орфей” Павел Павлов съобщава в писмо до генералния директор на БНТ Милена Милотинова, СЕМ, парламента, Комисията за защита от дискриминацията и други институции, че при покана да участва в предаване на БНТ е бил предупреден, че трябва да свали  значка със син и жълт цвят, символизираща украинското знаме.“Режисьорът на предаването Станислав Терзиев ме предупреди, че трябва да сваля тази значка или няма да има мое гостуване. Въпреки изразеното от мен несъгласие, ми бе наложено да сваля значката”, посочва директорът на “Аудиовидео Орфей” в писмото си.“Носенето на значка с цветовете на Украйна е символично изразяване на политическо мнение, което не е забранено в закона и предвид актуалната ситуация е пряко свързано с вечната тема за борба за свобода и независимост, която беше повод на гостуването ми в предаването”.

Информацията идва ден след като по време на гостуването на конституционния съдия Янаки Стоилов в БНТ той повдига сходен въпрос – за цветовете в студиото: “Благодаря ви за срещата със зрителите на Българската национална телевизия. И като казах българска, не е ли време да промените дизайна на студиото”, пита Стоилов водещите на сутрешния блок на БНТ. В момента цветовете са жълт и син.

Впрочем жълт и н цвят символизират не само солидарност с борбата на украинския народ срещу руската агресия, но и обединена Европа (син флаг с жълти звезди), помним символичния жест на кралицата след Брекзит при откриването на парламентарната сесия през юни 2017 година – тя се появи в синьо с жълти цветя върху шапката.

Впоследствие БНТ поднася извинения към госта в предаването: “екипът поднася своите извинения към госта в предаването, който се е почувствал засегнат”. Ще се изяснят всички обстоятелства около записа на празнично предаване “100 % будни” за 25 май и отсега се заявява, че “ръководството на медията не е давало никакви инструкции за ограничаване на свободата на изразяване, включително чрез носене на символи, отразяващи лични убеждения”. И още веднъж – че “няма нито официална, нито неофициална политика за ограничаване на правото на изразяване на своите събеседници по какъвто и да е въпрос”, нито “ограничения за гости в предаванията, подкрепящи Украйна”.

АЕЖ и ПДИ: Запорирането на сметките на журналиста Димитър Стоянов е посегателство срещу свободата на словото 

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България) и Програма “Достъп до информация” изразяват тревога във връзка с информацията за нови съдебни действия срещу разследващия журналист Димитър Стоянов от Bird.bg, довели до налагане на запори на сметки в размер на 25 000 евро. Поредицата от дела, заведени срещу него от бургаския бизнесмен и бивш митничар Николай Филипов, известен и с прякорите „Пъдпъдъка“ и „Митничаря“, носи всички белези на т.нар. дела шамари (SLAPP) – стратегически искове, целящи да възпрат журналистическата работа чрез финансов и институционален натиск.

Недопустимо е съдилищата да допускат прилагането на подобни тежки и обременяващи свободата на словото мерки спрямо журналист по искане на оплакващи се, чиято цел е да заглушат правото на информация и обществения дебат.

Наред със самото завеждане на дела шамари, налагането на тежки обезпечения във формата на блокиране на банкови сметки спрямо разследващи журналисти и медии представлява двойно по-голяма тежест върху свободата на словото и общественото участие.

Подобни практики представляват сериозна заплаха за свободата на изразяване, правото на информация и функционирането на демократичното общество. В свои предишни позиции АЕЖ-България и ПДИ последователно са подчертавали, че делата шамари се използват като инструмент за сплашване на журналисти и граждански активисти, както и че България изостава в създаването на ефективни механизми за защита срещу тях.

Коментираният случай потвърждава спешната необходимост от законодателни промени, които да осигурят реална защита срещу злоупотребяващи съдебни искове. В този контекст АЕЖ-България и ПДИ:

– Призовават Министерството на правосъдието да публикува в най-кратък срок за обществено обсъждане подготвения проект за изменения в Гражданския процесуален кодекс, транспониращ анти-SLAPP директивата на Европейския съюз, като гарантира прозрачност и възможност за широко участие на професионалните общности и гражданското общество;

– Настояват бъдещото Народно събрание да приеме в спешен порядък необходимите законодателни промени, така че България да осигури ефективна защита срещу дела шамари и да изпълни ангажиментите си по европейското право;

– Подчертават, че забавянето на тези мерки не само излага страната на риск от санкции, но и създава непоносима среда, в която разследващата журналистика може да бъде парирана и системно подкопавана чрез правни средства.

АЕЖ-България и ПДИ изразяват солидарност с Димитър Стоянов и всички журналисти, които са обект на подобни действия, и ще продължи да следи развитието на случая и законодателния процес. АЕЖ-България ще докладва случая пред Платформата за сигурността на журналистите на Съвета на Европа. Асоциацията администрира фонд за правна помощ, с който подпомага журналисти и граждани, обект на дела шамари.

Можете да направите дарение за фонда по следната банкова сметка на АЕЖ:

ОББ

IBAN BG39UBBS81551011658021

BIC UBBSBGSF

Титуляр АЕЖ България

Основание: anti-SLAPP

Или с банкова карта или пейпал по сметката на АЕЖ

Комисията по регулиране на съобщенията (КРС) ще си сътрудничи с европейските институции и онлайн платформите с цел защита на почтеността на изборния процес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По информация на Дневник, Комисията по регулиране на съобщенията (КРС) ще си сътрудничи с европейските институции и онлайн платформите с цел защита на почтеността на изборния процес и ограничаване на рисковете в онлайн средата. КРС е координатор за цифровите услуги в България съгласно Акта за цифровите услуги (DSA). Представители на КРС са провели работни срещи с платформите на Meta (Фейсбук и Инстаграм), TikTok и Европейската комисия, на които са били обсъждани мерки за ограничаване на рисковете в онлайн пространството, включително разпространението на дезинформация, манипулативни онлайн практики и координирано неавтентично поведение.

Регулаторният орган предлага основни насоки на гражданите за използване на онлайн платформите по време на изборите:

  • Проверявайте източника на информация и се доверявайте на официални институционални канали.
  • Бъдете внимателни към съдържание, което цели да предизвика силни емоции или бързо споделяне без проверка.
  • При съмнения за подвеждаща информация или злоупотреби използвайте инструментите за докладване на съдържание, предоставени от онлайн платформите.
  • При нарушения във Фейсбук можете да подадете сигнал чрез официалната страница за помощ на платформата тук.
  • При нарушения в Инстаграм сигнал може да бъде подаден тук.
  • За въпроси относно изборния процес следете информацията на Централната избирателна комисия.

КРС ще оказва съдействие на Централната избирателна комисия и другите институции, ангажирани с изборния процес, както и ще участва активно с европейските механизми за подпомагане на обмена на информация между институциите и онлайн платформите.