Tag Archives: mpm2026

ЦИК: “Гласувайте за Йотова” не е агитация

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението № 422-ПВР от 28 октомври 2026 на ЦИК по жалбата на представители на Инициативния комитет на Гюров-Кандев .

В подадения сигнал се твърди за нарушение от министър-председателя на Република България по чл. 182, ал. 1 ИК, извършено чрез изявление, направено след негово участие на Софийски икономически форум, проведен в хотел „София Балкан палас“. Иска се ЦИК да установи, че разпространението на изявление на министър-председателя чрез публикуване на прессъобщение на пресслужбата на Министерския съвет на официалната интернет страница на Министерския съвет, както и на официалната страница на Министерския съвет във Фейсбук, представлява предизборна агитация по чл. 182, ал. 1 ИК, както и нарушение на забраната на чл. 168, ал. 3 ИК. В Централната избирателна комисия са подадени и сигнали от неправителствени организации, регистрирани като наблюдатели в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 25.10.2026 г., както и от физически лица.

ЦИК установява, че

изявлението е направено извън държавно или общинско учреждение, институция, държавно или общинско предприятие или търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала;
изявлението е направено на 26.10.2026 г. – преди започване на предизборната кампания за произвеждането на нов избор по чл. 93, ал. 4 от Конституцията на Република България, тъй като изявлението е направено преди приемането от Централната избирателна комисия на Решение № 417-ПВР от 27 октомври 2026 г., с което е обявила резултатите от изборите за президент и вицепрезидент на републиката, произведени на 25 октомври 2026 г., и е определила датата за нов избор за президент и вицепрезидент на републиката. Решение № 417-ПВР от 27 октомври 2026 г. на ЦИК е публикувано на 27.10.2026 г. в 19:40 ч., от който момент започва да тече периодът на предизборна кампания за произвеждането на нов избор за президент и вицепрезидент на републиката.

Съгласно § 1, т. 17 ДР ИК „Предизборна агитация“ е призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори. Изявлението за подкрепа на определен кандидат, за което е подаден сигналът, не се вмества в определението за предизборна агитация съгласно Изборния кодекс, доколкото това изявление е направено след произвеждането на изборите за президент и вицепрезидент на 25.10.2026 г. и преди насрочването на нов избор с решение № 417-ПВР от 27.10.2026 г на ЦИК. В подкрепа на направения извод е разпоредбата на чл. 342, ал. 3 ИК, съгласно която предизборната кампания за нов избор започва от момента на обявяване на решението, с което се определят кандидатите за участие в новия избор по чл. 93, ал. 4 от Конституцията и същата продължава до 24 часа преди изборния ден за произвеждане на този нов избор.

Централната избирателна комисия при обсъждането на всички твърдения в сигнала на инициативния комитет за издигане на кандидатурата на Андрей Гюров за президент и Георги Кандев за вицепрезидент приема, че изявлението на министър-председателя на републиката не представлява и агитационен материал, в това число обръщение по чл. 183, ал. 1 ИК, тъй като обръщението представлява изявление само на участник в конкретен вид избор, а министър- председателят не е участник в изборите за президент и вицепрезидент.

По твърдяното нарушение на чл. 168, ал. 3 ИК Централната избирателна комисия приема, че компетентността за произнасяне е на орган, различен от ЦИК – Сметната палата. Този извод се налага от систематическото тълкуване на чл. 497, ал 1 вр. чл. 476 вр. чл. 168 ИК. Съгласно чл. 497, ал. 1 актовете за установяване на административно нарушение, включително на нарушение на забраните по чл. 168 ИК, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Сметната палата, а съгласно ал. 2 на чл. 497 ИК наказателните постановления за тези нарушения се издават от председателя на Сметната палата.

Поради изложеното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 26 от Изборния кодекс по сигнала на инициативния комитет за издигане на кандидатурата на Андрей Гюров за президент и Георги Кандев за вицепрезидент, чрез пълномощника В. С. С. с вх. № ЦИК-ПВР-09-1318 от 26.10.2026 г., както и по всички останали сигнали, докладвани в заседанията на Централната избирателна комисия на 26, 27 и 28 октомври 2026 г.

Р Е Ш И:

Не установява административно нарушение на чл. 182, ал. 1 ИК, извършено от министър-председателя на Република България на 26.10.2026 г. чрез изявление, направено след негово участие на Софийски икономически форум, проведен в хотел „София Балкан палас“.

Изпраща по компетентност на Сметната палата частта от сигнала на инициативния комитет за издигане на кандидатурата на Андрей Гюров за президент и Георги Кандев за вицепрезидент чрез пълномощника В. С. С. с вх. № ЦИК-ПВР-09-1318 от 26.10.2026 г., както и на всички останали сигнали, докладвани на заседание на Централната избирателна комисия, съдържащи твърдения за извършено нарушение на чл. 168, ал. 3 ИК.

Решението ще бъде незабавно обжалвано, заявиха от ДБ.

Министър-председателят Радев използва правителствения сайт за частни партийни съобщения, очаква се решение на ЦИК

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След участието си в Софийския икономически форум VII, премиерът Румен Радев е направил изявления с директен призив да се гласува за Илияна Йотова (която е на балотаж срещу Гюров), съдържащи и обвинения срещу самия Андрей Гюров. Тези думи са били публикувани и разпространени през официалните канали на правителството – чрез прессъобщение (очаквам утре ЦИК да разпореди сваляне на съобщението)*.

По този начин според жалбата, подадена от ИК на Гюров – Кандев, са нарушени чл. 182, ал. 1 и чл. 168, ал. 3 от Изборния кодекс, които изрично забраняват предизборната агитация в държавни институции, както и безплатното използване на публичен административен ресурс за целите на кампания. От инициативния комитет настояват ЦИК да се произнесе спешно, длъжностните лица да бъдат подведени под отговорност, а спорните публикации да бъдат незабавно премахнати от каналите на МС.

Във видеообръщение Андрей Гюров разкритикува действията на правителството с думите, че Министерският съвет не е предизборен щаб, а държавата не е партийна собственост. Той определи ситуацията като опасно смесване на държавната власт с предизборната кампания.

Историята има продължение.

Вместо да обърне внимание на критиката, идваща от всички страни, МС публикува ново съобщение, насочено към медиите.

Това ликвидира съмненията, че Правителствената информационна служба действа от свое име и без знанието на премиера.

Това второ съобщение има особености:

в желанието си да оправдае първото прессъобщение допуска неверни интерпретации на Изборния кодекс – но нека изчакаме решението на ЦИК в 24-часов срок от жалбата;
и при това МС си позволява да информира какво били изисквали професионалните стандарти в журналистиката. Не е работа на МС да се произнася по журналистически стандарти.

Само една от хилядите реакции под това съобщение:

Очакваме решението на ЦИК.

Едва ли когато Йотова е получила подкрепата на Радев, си е представяла какви премеждия ще й донесе тази подкрепа.

* Решението на ЦИК. Засега съобщението остава на сайта. Очаква се решението на съда.

Законопроект на МС за изменение на ЗДОИ във връзка с прилагането на Акта за управление на данните

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През 2022 г. бе приет Регламент (ЕС) № 2022/868 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 г. относно европейска рамка за управление на данните и за изменение на Регламент (ЕС) № 2018/1724 (Акт за управление на данните), който регламентира достъпа за повторно използване, при стриктни условия, до данни, притежавани от организациите от обществения сектор, които са защитени по своята природа (лични данни, търговска и статистическа тайна, обекти на права върху интелектуална собственост на трети лица). Република България следва да осигури прилагането на изискванията на Акта за управление на данните (АУД), като уреди на национално ниво следните въпроси:

условията за повторното използване на посочените категории защитени данни;
дейността на националната единна информационна точка по чл. 8 от АУД;
компетентните органи по чл. 7 от АУД, които оказват съдействие на организациите от обществения сектор, предоставящи или отказващи достъп с цел повторно използване до определени категории защитени данни;
реда и условията за уведомяване и органа за надзор на лицата, предоставящи посреднически услуги за данни по чл. 13 от АУД;
реда и условията за доброволна регистрация на организациите за алтруистично споделяне на данни и органа за регистрация и надзор на тези организации по чл. 23 от АУД;
създаването и поддържането на регистър на признатите организации за алтруистично споделяне на данни;
санкциите, които се налагат при извършване на нарушения от лицата, предоставящи посреднически услуги за данни, и от организациите за алтруистично споделяне на данни;
предаването на нелични данни към трети държави (чл. 5, параграф 14 и чл. 31).

Към настоящия момент приетите европейски регулаторни мерки в областта на данните са намерили отражение в националната уредба в най-голяма степен в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Имайки предвид областите, които попадат в обхвата на АУД и които следва да бъдат регламентирани на национално ниво, е изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на ЗДОИ. Предлаганият вариант на правна намеса осигурява в краткосрочен план изпълнението на ангажиментите на България, произтичащи от АУД, и се ограничава до въвеждане на минимално необходимите правни институти и дефиниции на национално ниво.

С проекта на ЗИД на ЗДОИ, приет от Министерския съвет и станал известен днес, са регламентирани условията и процедурата за предоставяне на достъп до категориите защитени данни, посочени в чл. 3, параграф 1 от АУД, с цел повторното им използване; определен е органът, който ще изпълнява функциите на национална единна информационна точка (министърът на иновациите и дигиталната трансформация); уредени са задълженията на организациите от обществения сектор във връзка с предоставянето на достъп до защитени данни; посочени са компетентните органи, които ще оказват съдействие на организациите от обществения сектор при предоставяне на достъп до защитени данни – министърът на иновациите и цифровата трансформация и председателят на Националния статистически институт (за данните от област „Статистика“).

Актът за управление на данните (Data Governance Act – DGA) е предвиден за пълна отмяна като самостоятелен регламент, но неговите основни правила се прехвърлят и консолидират в Акта за данните (Data Act). Това се случва в рамката на мащабната ревизия „Цифров омнибус“ (Digital Omnibus).

ЗИД на ЗДОИ / 26RH798

Мотиви / 26RH798pr

Съд на ЕС: Понятието “аудиовизуални медийни услуги” – свобода на изразяване – ограничения

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 15 октомври 2026 г. стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑591/24 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-град (България) в рамките на производство по дело „Голф България“ EOOД срещу Съвет за електронни медии.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 2010 г., стр. 1, и поправка в ОВ L 263, 2010 г., стр. 15), изменена с Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. (ОВ L 303, 2018 г., стр. 69) и на член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Запитването е отправено в рамките на спор между „Голф България“ EOOД, дружеството по българското право, и Съвета за електронни медии (България) по повод на законосъобразността на решение на последния, с което на това дружество се налага имуществена санкция за разпространение на видеоклип, който противоречи на добрите нрави.

На 5 април 2023 г. Голф България, което към тази дата е вписано в публичния регистър на СЕМ като доставчик на нелинейни медийни услуги, публикува в интернет статия, озаглавена „Емили Тротинетката се изгаври с момче със специални потребности“, в която е включен видеоклип от социалната мрежа Facebook. Този видеоклип, заснет в търговски център, показва момче със специални образователни потребности, което се придвижва на крака и ръце, имитирайки куче, и е държано на каишка от лице, представено като Емили, докато последната, както и други членове на група от хора, сред които е и тя, му нареждат „да седне“, „да даде лапа“ или „да донесе“ картонена чаша, която хвърлят, казват му „добро куче“ и го галят по главата, когато изпълнява тези нареждания.

С решение от 29 юни 2023 г. СЕМ констатира, че с публикуването на този видеоклип Голф България е извършило административно нарушение, по-конкретно на член 17, алинея 2 от ЗРТ във връзка с член 10, алинея 1, точка 6 от същия закон, за разпространение на видеоклип, който противоречи на добрите нрави.

Със спорното решение, прието на 27 юли 2023 г., СЕМ налага имуществена санкция в размер на 3 000 български лева (BGN) (около 1 534 евро) на Голф България. След като това решение е потвърдено в производство по обжалване от Софийски районен съд (България), Голф България подава касационна жалба пред Административен съд София-град (България), който е запитващата юрисдикция.

В касационната жалба Голф България поддържа, първо, че решението на Софийски районен съд е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, второ, че СЕМ е издал акт за установяване на административно нарушение за разпространение на видеоклип, който противоречи на добрите нрави, извън рамките на компетентността си по отношение на контрола на съдържанието, тъй като разпространението на разглеждания в главното производство видеоклип не попада в обхвата на понятието „аудио-визуална медийна услуга“, и трето, че квалификацията на този видеоклип като противоречащ на „добрите нрави“ е с недостатъчна обосновка, тъй като посоченият видеоклип отразява събитие, което е заснето на публично място и вече е било разпространено в социалните мрежи.

От своя страна СЕМ се позовава на националната съдебна практика относно понятието „добри нрави“, и по-специално на решение на Конституционния съд (България), в което се приема, че публичният морал представлява област, в която са меродавни най-вече националните традиции и култура, че недопустимостта да се накърняват добрите нрави не се свежда само до това да се спазват изискванията за обществено благоприличие, формирани вследствие на традициите на дадено общество, че в обществен интерес е например добрите нрави да бъдат критерий при формирането на подрастващите и че поради това не във всички случаи е необходимо да е налице ефективно накърняване.

При тези обстоятелства Административен съд София-град решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допустима ли е съгласно правото на ЕС национална правна уредба, която дава възможност чрез включване в националното законодателство на общ принцип на правото, какъвто се явява този за „добрите нрави“, да се въвеждат допълнителни мерки от държавата членка, в т.ч. въз основа на тях да се обосновава отговорност срещу дадена услуга на информационното общество по смисъла на [Директива 2010/13], и ако отговорът е положителен, то доколко използването на този абстрактен принцип, като основание за носене на отговорност при нарушение, не ограничава свободата на изразяване, прокламирана в чл. 11 от [Хартата]?“.

Съдът:

Съгласно член 1 от Хартата човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.

От Разясненията относно Хартата на основните права (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17) следва, че достойнството на човешката личност по смисъла на този член 1 е не само основно право само по себе си, но представлява фундамент на основните права. В това отношение тези разяснения се позовават по-специално на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г., която записва човешкото достойнство в своя преамбюл, уточнявайки, че „признаването на присъщото на всички членове на човешкия род достойнство и на техните равни и неотменими права представлява основата на свободата, справедливостта и мира в света“. От това според посочените разяснения следва, че нито едно от записаните в Хартата права не може да се използва за накърняване на достойнството на другия, както и че достойнството на човешката личност е част от същината на правата, записани в нея. То следователно не може да се накърнява, дори в случай на ограничаване на дадено право (решение от 21 април 2026 г., Комисия/Унгария (Ценности на Съюза), C‑769/22, EU:C:2026:326, т. 486).

От изложеното по-горе следва, че задължение, свързано със запазването на добрите нрави, доколкото представлява средство, позволяващо да се защитава ценността на човешкото достойнство, като се забранява излъчването на съдържание, което накърнява тази ценност, както изисква член 6, параграф 1 от Директива 2010/13, от една страна, отговаря на легитимно основание за ограничаване на свободата на изразяване на мнение и от друга страна, с оглед на произтичащото от него ограничение на тази свобода, по необходимост представлява пропорционална мярка по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата.

Ето защо при това положение национална правна уредба, която има посочените в точка 55 от настоящото решение характеристики и отговаря на изискванията за яснота и точност по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 57—61 от това решение, не нарушава правото на свободно на изразяване на мнение, закрепено в член 11 от Хартата.

С оглед на изложените по-горе съображения на въпроса следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 2010/13 във връзка с член 11 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността държава членка, съгласно национална правна уредба, която въз основа на общ принцип на правото на тази държава забранява предаванията, които противоречат на добрите нрави, да санкционира доставчик на медийни услуги за разпространението на видеоклип, накърняващ ценността на човешкото достойнство, при условие че доставчиците на такива услуги могат да разберат, с оглед на текста на тази национална правна уредба и евентуално чрез тълкуването ѝ от националните съдилища, че такава забрана обхваща предаванията, които накърняват тази ценност.

Бориславова обяви програма за правна защита с обезщетението по делото срещу дружеството на Слави Трифонов

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Попада ли вулгарното отношение към публична личност в защитеното слово? Не, казват българските съдилища. Казусът е Лена Бориславова срещу дружеството на Слави Трифонов, поводът е “Песен за Лена”.

Софийският градски съд се произнесе в решение 3762/ 16 юни 2025: Не, не е защитено слово.

Софийският апелативен съд в решение от 2 септември 2026 : ОСЪЖДА на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД „СЕДЕМ-ОСМИ“ АД ДА ЗАПЛАТИ на Лена Бориславова допълнително сумата от 10225.84евро /разликата от 20 000лв. до 40 000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от разпространение на аудиовизуалното произведение „Песен за Л.“, ведно със законната лихва от 28.02.2023г. до окончателното плащане.

С известно закъснение публикувам и това решение, за да е налично и тук. След решението Лена Бориславова обяви, че с полученото обезщетение ще направи фонд за правна защита на жени, „атакувани по същия грозен начин от слаби мъже или жени или неуспели политици“. Бориславова ще поема разноските по дела на жени, атакувани заради гражданската си активност. Програмата ще обхваща случаи на клевети и обиди, кибертормоз и сплашване, както и дела, свързани с незаконни действия на прокуратурата и полицията срещу тях. Условията на програмата са обявени на адрес www.lena.bg

Образът на ЕС в българските медии онлайн и руската пропаганда: доклад на ФХСИ за 2025 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е доклад „Пропаганда и дезинформация в българските медии онлайн срещу Европейския съюз и европейските институции (1.01–31.12.2025)“ на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания – София.

В оценка на BROD се подчертава, че според данните от системата за медиен мониторинг SENSIKA през 2025 г. са регистрирани 61 026 публикации, свързани с наблюдаваните пропагандни и дезинформационни наративи в български онлайн медии. Година по-рано те са били 190 193, което означава спад от около две трети. Авторите свързват намалението основно със спирането на т.нар. „машина от сайтове гъби“ през ноември 2024 г. и отбелязват, че активността се връща приблизително до равнищата от 2021 г. Въпреки количествения спад изследването установява промяна във фокуса. Ако през 2024 г. сред водещите теми е миграцията, през 2025 г. на преден план излиза общият негативен образ на Европа. Единственият наблюдаван поднаратив с ръст е този за „колективния Запад“, в който ЕС все по-често е представян като директен противник на Русия.

Тук е отразен предходният доклад за 2024 г.

Според Комисията България все още не спазва DSA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 17 февруари 2024 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2022/2065 относно единния пазар за цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги).

С последните изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), приети през ноември 2025 г., е създадена цялостна национална правна рамка за прилагане на Акта за цифровите услуги, която дава възможност на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да осъществява реален надзор върху доставчиците на посреднически услуги. Законът регламентира правомощията за контрол, сертифициране на органи за извънсъдебно решаване на спорове, предоставяне на статут на доверени податели на сигнали и проверени изследователи, както и координацията с други компетентни институции. Съгласно ЗЕС, КРС е координатор за цифровите услуги за България. Компетентните органи, които отговарят за прилагането на Акта за цифровите услуги, са КРС, Съветът за електронни медии (СЕМ) и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

КРС осъществява надзор върху дейността на доставчиците на посреднически услуги относно изпълнението на задълженията им по Акта за цифровите услуги, с изключение на случаите, в които контролът върху доставчиците на посреднически услуги се осъществява от СЕМ. КРС контролира изпълнението на задълженията по чл. 25 и 27 от DSA на всички доставчици на посреднически услуги.

СЕМ контролира платформите за споделяне на видеоклипове с изключение на задълженията по чл. 25 и 27 от DSA.

КЗЛД осъществява надзор върху обработването на лични данни при прилагането на DSA, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните – GDPR) и Закона за защита на личните данни, при упражняване на правомощията ѝ съгласно чл. 51 и чл. 56 от DSA.

Условията и редът за координация на изпълнението на дейностите по DSA между комисията, Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни ще се уреждат със съвместна инструкция №3 от 30 юли 2026 г. за условията и реда за координация на изпълнението на дейностите, произтичащи от прилагането на Акта за цифровите услуги (DSA) по чл.49а ЗЕС. Публикувана е в Държавен вестник, бр. 87 от 24 септември 2026 г. (Решение № 260 на КРС от 30 юли 2026 г.).

Институция	Роля по Акта за цифровите услуги (DSA)	Специфична компетентност в медийното право
КРС (Комисия за регулиране на съобщенията)	Национален координатор (водещ орган)	Общ надзор над доставчиците на посреднически услуги, хостинг, социални мрежи и онлайн пазари. Сертифицира т.нар. „доверени податели на сигнали“.
СЕМ (Съвет за електронни медии)	Компетентен орган	Изключителен надзор над платформите за споделяне на видеоклипове (прилага Закона за радиото и телевизията).
КЗЛД (Комисия за защита на личните данни)	Компетентен орган	Следи за защитата на личните данни, поверителността и таргетираната реклама в платформите.

Независимо от това Европейската комисия изпрати допълнително официално уведомително писмо до България (INFR(2024)2241) за неспазване на Регламента за цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2022/2065).

Комисията вече изрази опасенията си в мотивирано становище, изпратено до България през май 2025 г. Комисията счита, че България не спазва изцяло ДСС. Всъщност съгласно DSA държавите-членки трябва да определят координатори на цифрови услуги, национални органи, отговорни за прилагането на регламента в рамките на тяхната юрисдикция. Координаторите на цифровите услуги трябва да са напълно оперативни, за да приведат в пълна сила разпоредбите на DSA на територията на тяхната държава-членка, за да гарантират, че потребителите се възползват от неговите правила и да създадат правна сигурност за дружествата. След официалното уведомително писмо на Комисията и последващото мотивирано становище България прие законодателство, с което оправомощи един от органите, действащи като координатори на цифрови услуги.

Комисията смята, че България:

все още не спазва регламента, като не определя и оправомощава Комисията за защита на личните данни и Съвета за електронни медии, национални органи, които биха завършили националната рамка за правоприлагане на DSA;

неправомерно е приложила правомощията за санкциониране, предвидени от DSA, тъй като законът не винаги спазва максималните лимити, нито гарантира, че всички санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи,

не е спазила регламента и с оглед на отчетливото третиране на физически и юридически лица, което не е установено съгласно регламента.

България разполага с два месеца, за да отговори и да се справи с недостатъците, повдигнати от Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде допълнително мотивирано становище.

България въведе анти- SLAPP директивата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Държавен вестник от 6 октомври 2026 е публикуван Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. С него се въвежда анти-SLAPP директивата (Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява -„стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) в българското законодателство.

В част трета на ГПК се създава глава тридесет и трета „б“ с чл. 388с – 388ч: Производство поради публичното участие на ответника.

Чл. 388т. (1) Ответникът може да поиска отхвърляне на иска, предявен поради публичното му участие, като очевидно неоснователен. Искането може да бъде направено най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. (2) Съдът в едноседмичен срок от искането на ответника указва на ищеца да изрази становище по искането и да обоснове иска си в едноседмичен срок.(3) В случай че искането на ответника е основателно и ищецът не обоснове иска си, съдът постановява решение, с което отхвърля иска. Когато искането е неоснователно, съдът продължава разглеждането на делото. (4) Съдът обявява решението си по ал. 3 с мотивите в двуседмичен срок след изтичането на срока по ал. 2. (5) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по общия ред.

Чл. 388у. (1) Съдът преценява дали производството има за цел да осигури защита на накърнени права и законни интереси чрез основателен иск, или има за основна цел да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие, като взема предвид следните обстоятелства:

неравнопоставеност на силите между страните;
необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него, включително на цената на иска, спрямо твърдяното засягане на правата и законните интереси на ищеца;
множество производства или координирани правни действия, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или основани на едни и същи факти, включително с трансграничен елемент;
сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск, както и сходно поведение на ищеца по други дела;
злоупотреба с процесуални права от ищеца, включително забавяне на производството, избор на съд, прекратяване на производствата на по-късен етап, с цел създаване на затруднения за процесуалната защита на ответника или извършването на допълнителни разноски;
умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените в исковата молба действия или изявления;
действия по накърняване на доброто име или разкриване на подробности от личния живот на ответника;
други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация по въпроси от обществен интерес, на свобода на изкуствата и науките или на свобода на събранията и сдруженията по въпроси от обществен интерес.

Също така:

В чл. 391 се създава ал. 6: „(6) Не се допуска обезпечение на иск в производство по глава тридесет и трета „б“, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства.“

Новите определения – досега общественият интерес беше определен в Етичния кодекс на българските медии, вече има и законово определение:

„5. „Публично участие“ е изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес.

6.„Въпрос от обществен интерес“ e въпрос, който е от естество да засегне правата и законните интереси на обществото в области, като:

а) основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда или климат;

б) дейности на лице, което е публична фигура в обществения или частния сектор;

в) въпроси, обсъждани в производства пред органите на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, органите на местното самоуправление и други производства, предвидени в закона;

г) сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения;

д) дейности, насочени към защита на ценностите, съгласно чл. 2 от Договора за Европейския съюз или Конституцията на Република България, включително защитата на демократичните процеси от незаконна намеса, по-специално чрез борба с дезинформацията.“

В Закона за съдебната власт се предвижда ново задължение на ВСС – Чл. 377б. Висшият съдебен съвет публикува ежегодно данни относно приключилите съдебни производства, по които са били приложени правилата по глава тридесет и трета „б“ от Гражданския процесуален кодекс, които включват:

1. брой на съдебните производства, приключили с решение по чл. 388т, ал. 3 и с решение по чл. 388х, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс;

2. брой на съдебните производства, класифицирани по видове ответници и ищци;

3. вида на предявените искове според правното основание;

4. вида на предявените искове – дали са с трансгранично значение по смисъла на чл. 5 от Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.), или не.“

И още две добри новини: за обхвата на закона по време и по отношение на юрисдикцията:

§ 6. В образуваните до влизането в сила на този закон производства, по които е проведено първото заседание за разглеждане на делото, ответникът може да направи искане за прилагане на правилата по глава тридесет и трета „б“ до приключване на съдебното дирене.

Законвт ще се прилага не само по отношение на съдебни производства с трансграничен елемент, както предвижда директивата. За мотивите вж 52-602-01-34.rtf и тук – основни нови положения .

В НС е внесен законопроект за изменение на ГПК, въвеждащ анти-SLAPP директивата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С Решение № 592 на Министерския съвет от 2026 г. е приет проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Проектът е внесен в Народното сърание.

В ГПК се създава нова Глава тридесет и трета „б“ – Производство поради публичното участие на ответника. Тя въвежда разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.).

Проектът се готви от времето, коагто Атанас Славов беше министър на правосъдието, за него става дума и по времето на служебното правителство на Андрей Гюров , но така или иначе поради забавянето (срокът за въвеждане на анти-SLAPP директивата (Директива (ЕС) 2024/1069) в националното законодателство на страните от Европейския съюз беше 7 май 2026 година) на 15 юли 2026 г. Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България и още 13 държави.

Какво предвижда проектът: преди всичко е важно, че по обхват се надхвърля обхвата на защита на директивата. Независимо че директивата изисква въвеждане на уредба само за производства с трансгранично значение поради тяхната сложност и предизвикателства пред защитата в друга юрисдикция, уредбата ще бъде приложима във всички случаи, включително когато и двете страни имат местоживеене в Република България, където се намира сезираният съд, и всички други елементи от значение за съответната ситуация се намират само в Република България.

Според мотивите основните нови положения са:

Continue reading →

Жените в журналистиката: АЕЖ представя изследване на условията на работа за жените в журналистиката

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Докато жените са гръбнакът на българските медии, те често плащат за това с финансова несигурност, стрес и риск за личната си безопасност. Това показва проучването „Да бъдеш журналистка: цената на професията“, според съобщение на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ).

„Картината в медийната среда не е хомогенна, но несигурната заетост, ниските възнаграждения и липсата на социална защита са сред основните предизвикателства пред жените в журналистиката”, коментира авторката на изследването Николета Даскалова, медийна анализаторка в екипа на фондация „Медийна демокрация”. Докладът е базиран на дълбочинни интервюта и фокус групи с 30 журналистки от цялата страна в периода декември 2025 – юни 2026 г.

Пълният текст на изследването е тук.