Tag Archives: BG Regulator

Председателство на СЕМ: с два гласа – толкова

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Поради изтичане на 28 април 2024 на мандата на председателката Соня Момчилова се е провел избор на нов председател. На четири заседания членовете на СЕМ не са успели да изберат председател. Издигнати са две кандидатури – Габриела Наплатанова (президентска квота) и Симона Велева (парламентарна квота) – които са получавали по два гласа за, два против и един въздържал се. Наплатанова получава гласа на Момчилова, Велева получава гласа на Велкова.

В този случай не върши работа и чл.37, ал.3 ЗРТ, защото СЕМ не постига и обикновено мнозинство.

Членовете на регулатора са се абстрахирали от решението на Административен съд – София област, според което нямат право да се въздържат, ако това право не е предвидено изрично в закона: за избора на Кошлуков, атакуван от Ирина Величкова, АССО казва, че “липсва нормативно предвидена възможност за гласуване въздържал се – поради което гласуването с въздържал се според АССО е в противоречие с материалноправните разпоредби. Там спорът продължава и не му се вижда краят, така че правна сигурност от тази посока не може да се търси.

Като изход от положението членовете на регулатора са решили да работят с временно изпълняващи длъжността – и за да не влизат в същата улица без изход, са решили да изберат последователно двама вр.и.д. – двамата кандидати – за срок от по шест месеца, като първа е Наплатанова. В закона няма ограничение за срока на избор на вр.и.д. Ако всеки кандидат събира по два гласа, перспективата за избор на председател в този състав не е оптимистична. С изтичането на мандата на Момчилова като член на СЕМ ще има промяна в състава, остава да видим какво ще последва.

*

Нормативна основа. Според Закона за радиото и телевизията:

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) На първото си заседание членовете на Съвета за електронни медии избират от състава си председател за срок една година.

(2) Председателят:

1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) представлява Съвета за електронни медии;

2. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) свиква заседанията на Съвета за електронни медии и ги ръководи;

3. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подписва актовете на Съвета за електронни медии, взети в изпълнение на този закон;

4. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) осъществява връзките на Съвета за електронни медии с държавните органи и с доставчиците на медийни услуги, както и с международните организации в областта на медийните услуги;

5. (нова – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) издава наказателни постановления за нарушения на разпоредбите на този закон;

6. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подготвя заседанията на Съвета за електронни медии;

7. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) ръководи работата на администрацията;

8. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) контролира изпълнението на приетите актове.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

(4) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Освобождаването на председателя от поста му става с изтичане на едногодишния срок, за който е избран – автоматично, или по негово собствено желание – с решение на Съвета за електронни медии.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии по предложение на всеки един от неговите членове може да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя поради неизпълнение на неговите задължения.

(6) В решенията по ал. 4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор.

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии взема решения с обикновено мнозинство от всичките членове.

(2) Решенията по чл. 31, ал. 1 и 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всички членове.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Ако на три поредни заседания в продължение на един месец не се вземе решение по ал. 2, то се взема с обикновено мнозинство.

БНР закри програмната дирекция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според протокол от 7 март 2024 за заседанието на Управителния съвет на Българското национално радио, по предложение на генералния директор се приема промяна в щатното разписание на Българското национално радио. Закрива се Програмна дирекция с численост 6 (шест) щатни бройки: една щатна бройка от длъжността „програмен директор“, една щатна бройка от длъжността „координатор“, Отдел „Информация“ с численост 2 (две) щатни бройки от длъжността „главен експерт“ и Отдел „Програмни анализи“ и подчинения сектор „Мониторинг на програмите“ с численост 2 (две) щатни бройки, съответно една щатна бройка от длъжността „главен експерт“ и една щатна бройка от длъжността „редактор“.

По-долу в протокола се посочва, че всички от дирекцията остават част от екипа на БНР, съответно дейностите анализ и мониторинг ще продължат да се извършват.

Даниела Късовска, досегашен програмен директор, изпраща жалба до СЕМ, в която се казва, че закриването на дирекцията е спешно, без мотиви и “има потенциала да компрометира процеса на саморегулация на БНР, да маргинализира редакционната отговорност и обезцени контролната дейност, свързана с придържане към професионалните стандарти.” В жалбата се казва, че закриването е “наказателна акция заради решението на Програмния съвет свързано с неизлъченото интервю с руския посланик Елеонора Митрофанова през декември 2023 г. и моята роля като председател на Съвета”. Изнася се още, че “в част от мониторинговите доклади са констатирани нарушения на ЗРТ или на редакционните стандарти. След нито една такава констатация обаче не ми е известно да са предприемани никакви действия от ръководните органи на съответната програма или на БНР.” Поставя се въпрос действало ли е ръководството на БНР под външен натиск и ако е така – чий е той. Ако закриването е резултат от външен натиск в полза на чужда държава, обявила нашата за неприятелска, то има ли риск за националната ни сигурност, при положение, че се касае за решение на управителен орган на обществената медия, която е част от системата за национална сигурност?

Управителният съвет обосновава решението си в позиция, наречена Редакционната демокрация няма нужда от посредник, публикувана на сайта на БНР. Основната теза в позицията е, че решението е взето на професионална основа. Друга теза, изведена и в заглавието, е, че според УС управлението на програмите е по-ефективно без посредничеството на административна структура. За целта се подчертава отново разликата между Програмен съвет като орган на саморегулиране и Програмна дирекция като административна структура. А по повод връзката между решението на УС и спряното интервю се изяснява, че интервюто с руския посланик не е спряно от бившия Програмен директор, тъй като това не е в неговите правомощия, нито в правомощията на Програмния съвет – предвид независимостта на програмите. Решението е взето от директора на програма “Хоризонт”. 

Асоциацията на европейските журналисти – България призовава Съвета за електронни медии да изслуша генералния директор на Българското национално радио и членовете на УС на радиото относно решението им от 7 март за закриване на Програмна дирекция, а също така Даниела Късовска, бивш директор на закритото звено, и журналисти от дирекцията. Ръководството на радиото би трябвало да обясни пред регулатора по какъв начин ще се осъществява вътрешната саморегулация в БНР от тук нататък, се казва в позицията на АЕЖ – България.

На сайта на БНР има и информация за обсъждане в СЕМ по същата тема. Съветът е отхвърлил предложението на члена на регулатора Пролет Велкова да бъде изслушан генералният директор на Българското национално радио във връзка със закриването на Програмната дирекция на БНР и постъпила жалба от доскорошния ѝ ръководител Даниела Късовска. “Против” са гласували председателят на СЕМ Соня Момчилова, Габриела Наплатанова и Галина Георгиева, а “за” – Пролет Велкова и Симона Велева. Аргументът на Велкова е, че става въпрос за обществен интерес. 

Соня Момчилова е “изразила опасение, че с подобно изслушване на генералния директор има риск СЕМ да влезе в ролята на цензор. А и автономността и независимостта на генералните директори, както и отговорността, която те трябва да носят за кадровите решения, които поемат, мисля, че е нещо, което трябва да се поощрява, дори да се насърчава. Директорът трябва да има свободата да прави своите промени. Няма свещени крави”.

Да видим фактите. Факт е, че саморегулирането не се осъществява от щатните служители на Програмната дирекция, а от Програмния съвет, който включва и главните редактори на всички програми – които отговарят за съдържанието. Факт е, че спирането на интервюто на Митрофанова е извън правомощията (и в този смисъл извън заслугите) на Програмната дирекция.

Дали има спрени доклади на Програмна дирекция за нарушения – ние не знаем. Ако са предоставени на СЕМ и свидетелстват за чадър, нека получат публичност. Факт е обаче, че Комисията за журналистическа етика в последните месеци има няколко решения по постъпили жалби срещу БНР, свързани предимно с водещия Петър Волгин, вж напр. решенията по жалба на Р.З.К. срещу БНР, по жалба 11-003 срещу БНР и др., (изключвам казуса Царевна, за който имаше реакция в БНР) – въпреки тези решения констатираните проблеми остават, цитирам решението по жалба 11-006:

Предаването Политически некоректно – независимо какъв е бил неговият замисъл – не е форум за обществени дебати. Идеи, към които в обществото има противоречиво отношение, се  разпространяват безкритично и безалтернативно в ефира на общественото радио в противоречие с етичните принципи на българските медии. Като се самообявява за „опозиция на господстващия медиен дискурс“, водещият [жалбата е за съботната емисия] се самоизключва от задължението да спазва етичния принцип за плурализъм на гледни точки (т. 1.1.5:  В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки.).

.

Емирейтс Телекъмюникейшънс/Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В: КЗК разрешава концентрацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

КЗК с решение от 15 февруари 2024 г. разрешава концентрация между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на Емирейтс Телекъмюникейшънс Груп Къмпани Пи Джей Ес Си (идентификационен № CN-2031235, e&) на пряк едноличен контрол върху Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В. (рег. № 59009187).

Комисията постановява незабавно изпълнение на решението по т. 1.

Нотифицираната сделка е свързана с намерението на e& да придобие пряк едноличен контрол върху Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В., като придобие 50% от дяловете плюс един (1) дял в Придобиваното предприятие. Останалите дялове ще останат собственост на настоящия едноличен собственик на Придобиваното предприятие – Пи Пи Еф Груп Н.В. В обхвата на сделката попадат изброените в Приложение 1 към Договора дъщерни дружества на Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В., сред които са и оперативните дружества: „Йеттел България“ ЕАД, „Цетин България“ ЕАД, „Йеттел Унгария“, „Йеттел Сърбия“, „O2 Словакия Нетуъркс“ с.р.о., „O2 Словакия“ с.р.о., „O2 Бизнес Сървисиз“ а.с., „Теско Мобайл Словакия“ с.р.о., „O2 Словакия Телеком“, „Цетин Унгария“, „Цетин Сърбия“.

e& е телекомуникационен оператор със седалище и адрес на управление в Абу Даби, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и предоставя услуги на 159 милиона абонати в 16 държави в Близкия изток, Азия и Африка. Дружеството е регистрирано на фондовата борса в Абу Даби.
e& не извършва съществена търговска дейност в ЕС.

Юнайтед Груп България/Булсатком: КЗК разрешава концентрацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както знаем, очакваше се решението за концентрацията на медийния пазар, ето го с дата 1 февруари 2024 г. Без изненади: КЗК разрешава на „Юнайтед Груп България“ ЕООД да осъществи концентрация посредством придобиване на пряк едноличен контрол върху „Вива Корпорейт България“ ЕООД и непряк едноличен контрол върху „Булсатком“ ЕООД, „Булсатком –Продажби“ ЕООД, „Интернет Груп“ ЕООД, „Пауърнет“ ЕООД и „Екстриймнет“ ЕООД. Постановява незабавно изпълнение на решението по т. 1. Към решението е приложено особено мнение на Димитър Кюмюрджиев, заместник – председател на КЗК.

Икономическата група, към която принадлежи „Юнайтед Груп България“ ЕООД, осъществява контрол върху следните предприятия с регистрация в България:

  • „Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование: „Българска
    телекомуникационна компания“ ЕАД), ЕИК 831642181 (едноличен контрол);
  • „Виваком Нет“ ЕООД, ЕИК 131320608 (едноличен контрол);
  • „Нет 1” ЕООД, ЕИК 175335782 (едноличен контрол);
  • „Нетуоркс-България“ ЕООД, ЕИК 117619271 (едноличен контрол);
  • „ТВН Дистрибуция България“ ЕООД, ЕИК 204258417 (едноличен контрол);
  • „Телко Инфраструктури“ ЕООД, ЕИК 203470007 (едноличен контрол);
  • „Онлайн Директ“ ЕООД, ЕИК 131162001 (едноличен контрол);
  • „С. Т. В.“ ЕООД, ЕИК104093273 (едноличен контрол);
  • „Телнет Секюрити“ ООД, ЕИК 104559753 (едноличен контрол);
  • „Нова Броудкастинг Груп ЕООД, ЕИК 205738443 (едноличен контрол);
  • „Нет инфо“ ЕАД, ЕИК 202632567 (едноличен контрол);
  • „Ви Бокс“ ЕАД, ЕИК 175323082 (едноличен контрол);
  • „Радио Веселина“ ЕАД, ЕИК 115164960 (едноличен контрол);
  • „Радио Експрес“ АД, ЕИК 831053592 (едноличен контрол);
  • „Витоша ФМ‘ ЕООД, ЕИК 131365158 (едноличен контрол);
  • „Агенция Витоша“ ЕООД, ЕИК 831654881 (едноличен контрол);
  • „Агенция Атлантик“ ЕООД, ЕИК 831905305 (едноличен контрол)
  • „Файненшъл Маркетплейс“ АД, ЕИК 204346635 (съвместно контролирано
    дружество);
  • „Грабо Медия“ АД, ЕИК 203412406 (съвместно контролирано дружество);
  • „Атика Ева“ АД, ЕИК 203710235 (съвместно контролирано дружество);
  • „Вестник Телеграф“ ЕООД, ЕИК 205461291 (едноличен контрол);
  • „Издателска къща Борба“ АД, ЕИК 200614908 (съвместно контролирано
    дружество);
  • „Тесса Енерджи“ ООД, ЕИК 130563354 (едноличен контрол);
  • „Юнайтед Груп ФинТех“ ЕООД, ЕИК 206973939 (едноличен контрол);
  • „Юнайтед Груп Солар БГ“ ЕООД, ЕИК 206852115 (едноличен контрол);
  • „Юнайтед Груп България“ ЕООД, ЕИК 207029387 (едноличен контрол);
  • „Мейнстрийм“ ЕООД, ЕИК 206830542 (едноличен контрол).

„Вива Корпорейт България“ ЕООД упражнява непряк едноличен контрол
върху следните предприятия с регистрация в България:

  • „Булсатком“ ЕООД, ЕИК 206575401 (посредством Булсатком Инвестмънт
    Лимитид (Bulsatcom Investment Limited), регистрирано във Великобритания, ид. №
    09047965);
  • „Булсатком – Продажби“ ЕООД, ЕИК 201469060 (посредством „Булсатком“
    ЕООД);
  • „Интернет Груп“ ЕООД, ЕИК 123050697 (посредством „Булсатком“ ЕООД);
  • „Пауърнет“ ЕООД, ЕИК 131559166 (посредством „Интернет Груп“ ЕООД);
  • „Екстриймнет“ ЕООД, ЕИК 200854091 (посредством „Пауърнет“ ЕООД)

“КЗК не приема за основателни изразените от конкуренти на Виваком опасения относно ефекта на сделката след нейното осъществяване на съответните засегнати пазари. На разгледаните пазари има участници с пазарни дялове, които са сравними с тези на Виваком, като тази пазарна ситуация няма да се промени в резултат на нотифицираната операция”, смята регулаторът.

Особеното мнение

Членът на КЗК Димитър Кюмюрджиев смята, че издаденият административен акт на КЗК (Комисията, Регулаторът), е неправилен и незаконосъобразен, като Комисията е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно е приложила материалния закон – Закона за защита на конкуренцията, и европейския Регламент (ЕО)139/2004 г. на Съвета, относно контрола върху концентрациите, а също така и националните и европейски подзаконови нормативни актове, като: Методика за проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар и Насоки, относно оценката на хоризонталните сливания, съгласно Регламента на Съвета, относно контрола върху концентрациите (2004\C 31/03).

Изводът на КЗК, че нотифицираната сделка няма да засегне ефективната конкуренция на пазара на разпространение на телевизионни програми на дребно и свързания пазар на разпространение на телевизионно съдържание на едро, както и на пазара на достъп до фиксиран интернет на дребно, не намира опора в приобщените по административната преписка доказателства. Преценката на тези доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, насочват към друг извод – че в резултат на
планираната концентрация ще са налице негативни ефекти в конкурентната среда на съответния продуктов и географски пазари, защото ще се създаде предприятие с господстващо положение на пазара по смисъла на чл.20 от ЗЗК.
Конкурентите на това предприятие със значителна пазарна сила няма да бъдат в състояние да имат пазарно възпиращо влияние върху поведението на доминанта, като по същество ще го направи независим от своите доставчици и клиенти, т.е. ще е налице „класически пример“ на пазарна мощ на доставчика.

Разглежданата концентрация ще доведе до вертикална интеграция между безспорния пазарен лидер на пазара на разпространение на тв програми на едро – „Нова Броудкастинг Груп“ и най-големия купувач на права на пазара на разпространение на телевизионни програми на дребно, т.е. ще се установи господстващо положение на придобиващата група на два вертикално свързани пазара, където вторият по големина конкурент на пазара на едро (БТВ Медиа Груп) е с двойно по-ниски пазарни дялове по показател приходи, а вторият по големина конкурент на пазара на дребно –„ А1“, ще бъде с двойно по-ниски пазарни дялове спрямо комбинирания пазарен дял на „Виваком
България“ и „Булсатком“ЕООД.

След осъществяването на концентрацията, групата ще разполага с най-големия купувач на права на пазара на дребно и ще осигури пазар на програмите до широка аудитория до 60% от пазара на платена телевизия, което ще направи „Нова Броудкастинг Груп“ независимо от конкурентите и клиентите му.

Нотифицираната сделка ще доведе до установяване на господстващо положение на придобиващата група на пазара на дребно на разпространение на телевизионни програми, тъй като комбинирания пазарен дял на „Виваком България“ и „Булсатком“ЕООД ще бъде в размер над 60% на съответния пазар. Съгласно данните от Годишния доклад на КРС за 2022 г. общият пазарен дял на двете предприятия на пазара на дребно за 2021 г. е 61.5%, а за 2022 г. – 61.06%.

Изчислените по този начин пазарни дялове на участниците на пазара на дребно, с включени ОТТ доставчици, не са достоверни, защото ОТТ доставчиците не участват в същия продуктов пазар.

Изводите, че А1 и „Йеттел България“ като новонавлизащ оператор на пазара ще са в състояние да противостоят на пазарната сила на комбинирания пазарен дял от 60% на „Виваком България“ и „Булсатком“ЕООД, не съответстват на данните, предоставени от предприятията и КРС.

В резултат на сделката ще настъпи вертикална интеграция с водещия телевизионен оператор – „Нова Броудкастинг Груп,“ чийто пазарни дялове на пазара на едро са близки до индикацията за господстващо положение, завършва особеното мнение.

*

Чии интереси стоят зад решението на КЗК можем само да спекулираме, но – когато приема подобни решения без убедителна обосновка – регулаторът изглежда метаюридически мотивиран.

*

В заключение ще добавя, че ЕС е на прага на приемане на медийния регламент, който изисква двоен контрол при сливане и придобиване, като към икономическия анализ се прибави и анализ за медиен плурализъм:

“При оценката на концентрации на медийния пазар се вземат предвид следните елементи:
a) очакваното въздействие на концентрацията на медийния пазар върху медийния плурализъм, включително нейните последици за формирането на общественото мнение и за многообразието на медийните услуги и медийното предлагане на пазара, като се вземат предвид онлайн средата и интересите, връзките или дейностите на страните в други медийни или немедийни предприятия;
б) гаранциите за редакционна независимост, включително мерките, предприети от доставчиците на медийни услуги с цел гарантиране на независимостта на редакционните решения;
в) дали при липсата на концентрация на медийния пазар съответните страни, участващи в концентрацията на медийния пазар, ще продължат да бъдат икономически устойчиви и дали съществуват възможни алтернативи за гарантиране на тяхната икономическа устойчивост;
г) когато е целесъобразно, констатациите в годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона по отношение на плурализма и свободата на медиите; и
д) когато е приложимо, ангажиментите, които всяка от страните, участващи в концентрацията на медийния пазар, може да предложи за защита на медийния плурализъм и редакционната независимост.”

Местни избори 2023: решения на ЦИК по повод публикуване на резултати от допитвания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както и по-рано, една информация за решенията на ЦИК по повод нарушения на Изборния кодекс, в частност забраната за публикуване на резултати от допитвания до обществено мнение.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2878/2023-11-08 – на сайта pik.bg: При гласуване на предложението за решение Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, като от присъстващите в залата 12 членове на комисията, „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 5 членове и „ПРОТИВ“ 7 членове. Отхвърля предложението.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2877/2023-11-08 – в „Youtube“ канала (https://www.youtube.com@dnevnik-bg/videos) към Dnevnik.bg (www.dnevnik.bg): При гласуване на предложението за решение Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, като от присъстващите в залата 12 членове на комисията, „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 6 членове и „ПРОТИВ“ 6 членове. Отхвърля предложението.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2876/2023-11-08 – в програмата Нова телевизия: УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 204, ал. 3 във връзка с ал. 1 ИК за това, че 5 ноември 2023 г., датата на която се произвежда втори тур на изборите за кметове съгласно чл. 452, ал. 4 ИК по повод неизбрани кандидати за кметове на първия тур на 29 октомври 2023 г. (избори за общински съветници и за кметове, насрочени съгласно Указ № 146 от 31 юли 2023 г. на президента на Република България), на територията на Република България, към 19:40:04 ч., преди приключване на изборния ден (съгласно чл. 220 ИК избирателите гласуват в страната от 7.00 ч. до 20.00 ч.) и в нарушение на чл. 205, ал. 5 ИК и на т. 6, 7 и т. 8 от Решение № 2609-МИ от 06.10.2023 г. на ЦИК относно условията и реда за извършване на допитване до общественото мнение, социологическите проучвания и проучвания „на изхода“ в изборния ден чрез излъчване на аудио-визуално предаване – в програма НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2875/2023-11-08 – в програма БНТ1: УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 204, ал. 3 във връзка с ал. 1 ИК за това, че на 5 ноември 2023 г., датата на която се произвежда втори тур на изборите за кметове съгласно чл. 452, ал. 4 ИК по повод неизбрани кандидати за кметове на първия тур на 29 октомври 2023 г. (избори за общински съветници и за кметове, насрочени съгласно Указ № 146 от 31 юли 2023 г. на президента на Република България), на територията на Република България, към 19:41:47 ч., преди приключване на изборния ден (съгласно чл. 220 ИК избирателите гласуват в страната от 7.00 ч. до 20.00 ч.) и в нарушение на чл. 205, ал. 5 ИК и на т. 6, 7 и т. 8 от Решение № 2609-МИ от 06.10.2023 г. на ЦИК, относно условията и реда за извършване на допитване до общественото мнение, социологическите проучвания и проучвания „на изхода“ в изборния ден, чрез излъчване на аудио-визуално предаване – в програма БНТ1.

Има иновация.

Досега ЦИК констатира нарушенията и оправомощава председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение, да се премахнат данните и пр.

Сега – както се вижда в първите два случая – ЦИК констатира нарушенията, гласува дали да ги санкционира и решението за санкция не събира гласове.

Директорът Кошлуков

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изменението на Закона за радиото и телевизията, което позволява на директора Кошлуков да стои безсрочно на поста си, е от 2016. Целта на изменението е (без да е обявявана някога официално) Вяра Анкова да стои отвъд мандата си, което и стана. В бързината в изменението на ЗРТ бяха забравени управителните съвети, поради което допълнително изменяха изменението.

В тези изменения няма срок, в който новите генерални директори да бъдат избрани. И веднага започват недоразуменията, още през 2016, както вече никой не помни, писала съм тук – ЗРТ: начин на употреба.

Желаното от властта (тогава) отлагане започна при Мария Стоянова, снегът и студът пречат на обявяването на конкурс, продължи при София Владимирова – и плавно навлезе във фазата Кошлуков.

Повод за това напомняне на фактите е информацията в Сега, че е насрочено следващо заседание на ВАС през юни 2024, когато директорът Кошлуков ще е преполовил извънмандатния си мандат. Можем да се обзалагаме дали ще направи пълен извънмандатен мандат в очакване на следващ конкурс.

Както се вижда, противно на заглавието изобщо не става въпрос за Кошлуков, а за шлейфа от последици, когато властта бърка в закона intuitu personae.

94 години от рождението на проф. Тончо Жечев

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Професор Тончо Жечев е автор на “Българският Великден”, но заедно с това в последните си дни беше и член на медийния регулатор. Умерен, спокоен, мислещ, почтен, с мечта за България.

На днешната дата щеше да навърши 94 години.

Ново искане на оставка на председателката на СЕМ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Първото искане за оставка беше в края на 2022 г., непосредственият повод беше отношението на председателката Соня Момчилова към журналистическата работа, по-точно към участието на Мария Черешева в международно разследване, както и нейни изказвания в медиите, с които не може да бъде ангажиран целият състав на регулатора – Момчилова разпространява клишета на антидемократичната пропаганда, казва Пролет Велкова. Искането не довежда до оставка с гласовете против на президентската квота, вкл. самата Момчилова, и на Галина Георгиева, избор на ГЕРБ (Вежди Рашидов).

Второто искане за оставка е заявено вчера, 5 юли 2023, от същите членове на СЕМ (Пролет Велкова и Симона Велева). Мотивите са публични изказвания на председателката, от които СЕМ като колегиален орган се разграничи с изрична позиция на Съвета. Искането отново не довежда до оставка с гласовете против на президентската квота и Галина Георгиева.

Прочее и оставката на главния прокурор Гешев беше искана на различни основания, но той оставаше непоклатимо на позицията си – докато дойде ден, в който бяха артикулирани основания от същите хора, които отказваха да ги видят преди това. Никой не се съмнява, че истинската причина за този обрат беше загубата на политическа подкрепа.

Това – по въпроса за независимостта.

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС – публикуван е новият доклад #MPM2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. Доклад 2023 представя състоянието през 2022 година. Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена). Това е поредната шеста оценка. България участва от началото (пилотното изследване за 2014).

Докладът за България

Оценки на риска:

1. Основна защита (46% – Среден риск)
2. Пазарен плурализъм (76% – Висок риск)
3. Политическа независимост (60% – Среден риск)
4. Социално включване (73% – Висок риск)

Заключение и препоръки:

Резултатите от ММП2023 показват значителни рискове за медийния плурализъм в България. Две от четирите области се открояват с висок риск: „Пазарен плурализъм“ и „Социално включване“. Областта „Политическа независимост“, която беше с висок риск в ММП2022, сега е в зоната на средния риск заедно с областта „Основна защита“. Въпреки регистрираното общо подобрение в областта „Политическа независимост“, ключови показатели в нея, като например независимостта на
обществените медии и редакционната автономност, остават силно проблематични. Като се имат
предвид тези забележки, може да се заключи, че в сравнение с ММП2021 и ММП2022 общото ниво
на риск за медийния плурализъм не очертава значителни промени. Политическата нестабилност в
страната през последните две години не позволява прилагането на по-целенасочени мерки за
подобряване на медийното законодателство и на цялостното състояние на медийната среда.
Най-високите индивидуални нива на риск са идентифицирани по отношение на независимостта на
обществените медии (94%), редакционната независимост от търговско влияние и влияние на
собствениците (92%) и плурализма на цифровите пазари (92%). Тези изключително високи нива на
риск са тясно свързани с проблеми в няколко други области: плурализъм на доставчиците на
медийни услуги (88%), защита срещу дезинформация и език на омраза (88%) и медийна
жизнеспособност (79%). Както ясно се вижда от данните, установените нива на риск засягат много от най-важните области на функциониране на медиите: тяхната независимост, способността им да се справят с дезинформацията, устойчивостта им и т.н. Важно е също така да се отбележи, че високите нива на риск се отнасят както за традиционните медии, така и за цифровата медийна среда.
На този фон ограничаването на рисковете за медийния плурализъм в много сфери продължава да
бъде неотложен въпрос за страната. Нужни са комплексни подходи за едновременно справяне с
проблемите в различни области. Необходимо е да се търси и широк политически консенсус, за да се наложат устойчиви мерки. Подобни мерки следва да отчитат както националните особености, така и общата рамка на инициативите и политиките на ЕС в областта на медиите.
В областта на основната защита насърчаването на положително развитие може да се постигне
чрез политически мерки като:
Насърчаване на правни и институционални мерки за по-добра професионална защита
(включително физическа и онлайн сигурност) и условия на труд на журналистите (от страна на
НПО, професионални организации, медии).
Подобряване на законодателството относно състава, функциите и ефективността на Съвета за
електронни медии, националния медиен регулатор, чрез въвеждане на ефективни мерки за неговата независимост.
Стартиране на информационна кампания в подкрепа на приемането на Директивата срещу
стратегическите съдебни дела срещу публичното участие (SLAPP) и подготовка за незабавното
ѝ прилагане.
Повишаване на обществената осведоменост относно Европейския законодателен акт за
свободата на медиите.
Ефективно прилагане на новоприетия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или
публично оповестяващи информация за нарушения.
По-ефективно прилагане на практика на съществуващото национално и европейско медийно
законодателство.
В областта на пазарния плурализъм:
Въвеждане на критерии за медиен плурализъм и специфични за сектора прагове на
концентрация в случаите на сливане на медии (в закона и в компетенциите на регулаторните
органи) с цел насърчаване на по-широко разнообразие на медийната собственост.
Постоянен и устойчив мониторинг на влиянието на рекламодателите и собствениците на медии
върху редакционното съдържание, както офлайн, така и онлайн, за да се предотврати
търговската намеса в медиите (извършван от граждански организации и чрез въвеждане на
мерки за саморегулация).
В областта на политическата независимост:
По-нататъшна преоценка на Закона за радиото и телевизията по отношение на независимостта,
правомощията, финансирането и управлението на обществените медии в съответствие с
изискванията на Съобщение на Комисията относно прилагане на правилата за държавните
помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение, прието
на 2 юли 2009 г., ОВ C 257 от 27 октомври 2009 г.
Ефективна подкрепа за мерки и механизми за повишаване на редакционната независимост
(чрез сътрудничество между неправителствени организации и професионални журналистически
организации).
В областта на социалното включване:
Преоценка на обществената мисия на всички обществени медийни услуги с цел по-добро
отразяване на културното и общественото многообразие в страната в съответствие с
предложенията, изложени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и
телевизията 102-01-16 (внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 23 февруари
2021 г.).
Допълнителни стъпки за по-ефективно прилагане на достъпа до медийно съдържание за хора с
увреждания (субтитриране, жестов език и аудиоописания) в съответствие със съответните
изменения на Закона за радиото и телевизията.
Въвеждане на политики за подкрепа на регионалните и местните медии по отношение на
тяхната финансова устойчивост, разпространение, политическа и икономическа независимост
(реализирани от страна на правителството, местните власти, неправителствени организации).

По-нататъшни стъпки за ефективно включване на обучението по медийна грамотност в
училищната програма на национално ниво и насърчаване на обучението по медийна грамотност
през целия живот.
В заключение подчертаваме първостепенната необходимост от актуални, надеждни и достъпни данни за медийния пазар (пазарни дялове на собствениците във всички медийни сектори, данни за тиражите и разпространението, данни за потреблението и концентрацията на онлайн медиите и др.). Такива данни биха могли да бъдат предоставяни от прозрачни и безпристрастни държавни, частни или неправителствени институции, за да се гарантира
възможно най-прецизен мониторинг и оценка на медийния плурализъм в България.

Услуги за пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми през 2022 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От решението на КЗК по проекта за годишен доклад на КРС стават ясни някои данни – и тъй като докладът на КРС още не е публикуван, ето таза част:

На пазарите на услуги за пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми се наблюдава увеличение на приходите с 4,6% спрямо предходната година, като обемът на пазара достига 473,996 млн. лв. Този ръст се дължи на увеличението на приходите от две услуги, включени в сегмента – IPTV (със 17%) и кабелна телевизия (с 1,9%). Приходите от останалите услуги в сегмента намаляват спрямо предходната година. През 2022 г. най-голям дял в общия обем на сегмента продължават да заемат приходите от предоставяне на услуги на дребно за разпространение на радио- и телевизионни програми – 93%. Броят на абонатите на платена телевизия на дребно бележи спад от 2,1% спрямо предходната година и възлиза на 2,03 млн. абонати.

Броят на предприятията, предоставящи услуги по разпространение на радио- и телевизионни програми на дребно, намалява с 2% (или 5 предприятия) до 244. През 2022 г. се наблюдава преразпределяне на пазарните дялове между трите най-големи предприятия, предоставящи платена телевизия. Делът на Булсатком продължава да намалява съответно с 4,5 процентни пункта на база брой абонати и с 4,9 процентни пункта на база приходи, обхващайки 26,7% от общия брой абонати на платена телевизия и 29,3% от приходите от услугата през 2022 г. Пазарният лидер на този сегмент вече е Виваком, който измества дългогодишния лидер Булсатком. Делът на Виваком бележи ръст от 2,7 процентни пункта на база брой абонати и от 3,3 процентни пункта на база приходи, заемайки дялове по отношение на двата показателя съответно от 32,9% и от 27,6%. А1 остава третото по големина предприятие на този пазарен сегмент на база брой абонати на платена телевизия и първо – на база приходи от предоставянето на услугата. През 2022 г. делът на предприятието както на база абонати, така и на база приходи нараства – съответно с 1,1% и 1,3%, обхващайки 26,4% от абонатите на платена телевизия и 29,8% от реализираните приходи.

По отношение на платформите, ръст в броя на абонатите и в относителния им дял в общия брой абонати на платена телевизия реализира единствено IPTV. През 2022 г. броят на абонатите на IPTV продължава да нараства спрямо предходния отчетен период с 15% спрямо предходната година, като делът му достига 38,8%, което е увеличение с 5,8 процентни пункта. Това нарастване е в резултат както на наличието на 16 нови за сектора предприятия, така и на регистриран ръст в броя на абонатите на почти 70% от всички останали предприятия, предоставящи IPTV. Делът на абонатите на сателитна телевизия отбелязва спад за поредна година, който за едногодишния период възлиза на 4,3 процентни пункта. През 2022 г. абонатите на сателитна телевизия вече заемат втория по големина дял, като обхващат 37,6% от общия брой абонати на платена телевизия. Продължава тенденцията на спад на броя на абонатите на кабелна телевизия, като през 2022 г. спадът е в размер на 7,7%, а делът им в общия брой абонати на платена телевизия намалява с 1,4 процентни пункта до 23,6%.

През 2022 г. 7 предприятия предоставят услуги за пренос на радио- и телевизионни програми, като техният брой нараства с 3 спрямо 2021 г. Броят на предприятията, предоставящи услуги за разпространение на радио- и телевизионни програми остава без изменение, а телевизионните услуги на едро чрез IPTV и/или DVB-C способ през 2022 г. вече се предоставят от 5 предприятия.

Приходите от предоставяне на услуги на едро за пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми възлизат на 32,480 млн. лв., като намаляват с 9,9% спрямо предходната година.

КЗК счита, че на пазарите на услуги за пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми е налице конкуренция между много участници на пазара, за което свидетелства продължаващото преразпределение на пазарни дялове между предприятията и между отделните видове платформи.