Tag Archives: BG Regulator

Рекламата на хазартни игри онлайн – забранена, но за кои услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Забраната на рекламата на хазарт влезе в сила. Голяма тема с елементи на енигма е мотивацията на народните представители и на президента, който не наложи вето. За забраната като удар срещу големите телевизии говорят експерти, които имат повече информация.

Обсъжда се въпросът как ще се прилага този ЗИД на Закона за хазарта, по-специално за кои услуги онлайн важи забраната на рекламата на хазартни игри.

Законът за хазарта (ЗХ) съдържа дефиниция на понятието „реклама на хазартни игри“    (§1, т.23 ЗХ) – „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства  информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […]

При наличието на това общо определение, в две разпоредби ЗХ определя изрично къде е забранено да се публикува реклама (чл.10 ал. 1 ЗХ) и къде има изключение от забраната и, следователно, се допуска реклама (чл.10 ал.2 ЗХ).

Ако се интересуваме по-специално от рекламата на хазарт в интернет,  важна е забраната на рекламата на хазартни игри  „в радио -и телевизионни програми“ и  „в електронни медии, включително и интернет страници“:

Радио- и телевизионните програми могат да се разпространяват в различни среди, включително онлайн.  Рекламата на хазарт   е забранена във всички среди, следователно е забранена и в програмите, които се разпространяват онлайн.  Изключение се прави за рекламата на Държавния спортен тотализатор.

Електронни медии е понятие, което няма легална дефиниция в българското право. Най-близо до това понятие е дефиницията за целите на Изборния кодекс на „медии, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи“ (§1 т.15 ИК):   „медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като: аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги;  бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.“ Прави впечатление, че в Изборния кодекс няма понятие „електронни страници“, което е използвано без дефиниция  в ЗХ.

Не е ясно какво е наложило налагането на забрани кумулативно в чл.10 ЗХ за „радио- и телевизионни програми“ и „електронни медии“, при положение че програмите изцяло се съдържат в електронните медии.  Но заедно с програмите (линейни услуги) понятието „електронни медии“  включва и нелинейни услуги (видео по заявка, подкасти), следователно там рекламата е също забранена.

Включва ли понятието „електронни медии“ по смисъла на Закона за хазарта  социалните мрежи и услугите на платформите за аудио – и видеосподеляне?  В  Изборния кодекс е изрично уточнено, че „Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”.“ В Закона за хазарта, за разлика от Изборния кодекс,  социалните мрежи и услугите на платформи не са споменати изрично   нито при хипотезите, в които рекламата е забранена, нито при хипотезите, в които реклама се допуска.

В социалните мрежи има медийно съдържание, но не цялото съдържание в една социална мрежа е медийно.  Забраната за реклама на хазарт е логично да  се отнася  до медийното  съдържание в социалните мрежи и услугите на платформи – но дали само до него – или и до цялото потребителско съдържание? Не е ясно. Ако се позовем директно на дефиницията за  реклама на хазартни игри  (§1, т.23 ЗХ) – „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства– тогава какъв изобщо е смисълът от изчерпателното изброяване в чл.10, ал.1, то по-скоро създава проблеми.

Подобна е неяснотата по отношение правомощията на СЕМ за рекламата на хазарт. В чл.10 ал.8 ЗХ е записано, че „Съветът за електронни медии осъществява надзор на рекламното съдържание в медийното пространство“. ЗХ не изяснява какво е „медия“ и „електронна медия“по смисъла на закона, а „медийно пространство“ си е публицистика.

Законът за радиото и телевизията определя СЕМ като    „независим специализиран орган, който регулира медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове в случаите и по реда, предвидени в този закон.“ Не повече.

ЗХ вменява на СЕМ правомощия извън медийните услуги и извън видеосъдържанието в услугите на платформи за видеосподеляне по Закона за радиото и телевизията. СЕМ досега няма правомощия по отношение на печатни медии. СЕМ няма компетентност  и по отношение на платформите за аудиосподеляне. СЕМ досега има компетентност по отношение на видеосъдържанието, а не на цялото съдържание, в платформите за видеосподеляне, социалните мрежи и някои  сайтове – и то при определени условия.

Това противоречие между ЗРТ и ЗХ може да се избегне, разбира се, например като и устройственият закон на СЕМ предвиди надзор допълнително върху аудиоуслугите и публикациите в пресата, сайтовете, социалните мрежи и платформите за видеосподеляне (безусловно за цялото съдържание, а не както сега при определени условия и само за видео). Дали и доколко СЕМ има капацитет да прилага подобни разпоредби е отделен въпрос. Но пък някой трябва да прилага и Европейския акт за свободата на медиите.

Добре е, че е предприето ограничение на забраната на хазарта, но една редакция на ЗХ изглежда необходима.

СЕМ: Програмите “Хоризонт” и “Христо Ботев” на БНР спазват индивидуалните си лицензии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

БТА информира за резултатите от проверката на СЕМ за спазване на условията в индивидуалната лицензия за доставяне на радиоуслуга на програмите “Хоризонт” и “Христо Ботев” на Българското национално радио. Периодът на наблюдение е от 25 март до 7 април.

Програма Хоризонт

Проверката на „Хоризонт“ е осъществена в периода от 25 март до 7 април. Съгласно лицензионните условия новините в програмата трябва да бъдат не по-малко от 11 процента от дневното програмно време и не по-малко от осем процента от дневното програмно време трябва да са за новини с регионална тематика. „Резултатите от двете седмици показват, че новините се движат между 11 и 13 процента на ден, а регионалните новини – между 14 и 28 процента на ден. Изводът е, че „Хоризонт“ изпълнява лицензионното условие за обем новини и регионални новини през целия наблюдаван период“, посочват от дирекция „Мониторинг и анализи“ в СЕМ.

Актуалните предавания в „Хоризонт“ по лицензия трябва да бъдат не по-малко от 35 процента от седмичното програмно време, като не по-малко от четири процента трябва да е за актуални предавания с регионална тематика. Наблюдението е установило, че програмата има по 44 процента актуални предавания всяка седмица, като регионалната тематика варира между 11,6% и 11,8% в двете наблюдавани седмици. Мониторингът отчита още, че в програмата има образователни предавания, а програмата изпълнява условията на лицензията относно предавания с културна, научна, религиозна и други тематики. Детски и младежки предавания в „Хоризонт“ трябва да бъдат не по-малко от един процент от седмичното програмно време, а резултатите показват, че програмата изпълнява и това условие.

Предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение и рискови групи, трябва да бъдат поне един процент от месечното програмно време. „За двете седмици се отчита 1,3 процента изпълнение, като на основата на двуседмичния резултат може да се направи обосновано предположение, че програма „Хоризонт“ спазва условието за обем предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение и на рискови групи.

Програма Христо Ботев

Мониторингът на „Христо Ботев“ обхваща същия период – от 25 март до 7 април. Новините в програмата трябва да са не по-малко от пет процента от дневното програмно време, а новините с регионална тематика – не по-малко от осем процента. На дневна база процентите се движат между 5,07 и 7,43 процента новини, а за регионалните новини – между 16,22 и 36,46 процента.

Актуалните предавания в „Христо Ботев“ следва да са поне 20 процента от седмичното програмно време, не по-малко от 20 процента трябва да бъдат и актуалните предавания с регионална тематика. За двете седмици на наблюдение резултатите показват наличие на такива предавания в приблизително 23 на сто от програмното време, гласи докладът.

Според издадената лицензия образователните предавания трябва да са минимум 15 процента от седмичното програмно време, като програмата изпълнява и това условие. Лицензията се спазва още по отношение на културните, научни, религиозни и други предавания, както и за детските и младежки предавания.

Соня Момчилова отново за неправителствените организации

БТА съобщава, че при приемането на доклада Соня Момчилова отново е говорила по тема, която очевидно я занимава: неправителствените организации. Тя говори за неправителствените организации при участията си в медиите, на официални срещи (напр. с председателя на EBU), а сега – и по повод лицензиите на БНР.

Слушаме тезата във вариации, например при Асен Генов Момчилова казваЖурналисти, които работят за неправителствени организации и печелят хонорари, които в пъти надвишават възнагражденията им в обществените медии – от моя гледна точка е твърде спорно доколко е морално да работят и да бъдат гласове и лица. Ще настоявам журналисти, които работят в неправителствени организации, да не работят в медиите.” В БНТ при Георги Любенов: “стремежът на обществени прослойки и неправителствени организации да наложат мнението си и да определят дневния ред на медиите не е журналистика. Това се нарича ПР, нарича се пропаганда”.

Сега според БТА Соня Момчилова е посочила, че има “лични впечатления от профила на събеседниците в културните и публицистични формати на програма Христо Ботев и те са представители на неправителствени организации основно”. „БНР е обществена медия и следва да проследява нагласите в обществото. Бих искала да чувам за повече проблеми както на представители на културната общност, така и други гледни точки на представители на журналистическата гилдия. И се надявам да се посъживи в това отношение програмата“, коментира Момчилова. “Може би на един по-следващ етап, когато ще е по-малко натоварен мониторинговият отдел, това е интересно да бъде проследено”, допълни тя.

Според Галина Георгиева “опасението на част от съветниците в Съвета за електронни медии е, че ефирът на Българското национално радио става повод това да бъде част от докладите на неправителствени организации и то да бъде финансирано допълнително. Това са притесненията, за които стана дума и на срещата с директора на Европейския съюз за радио и телевизия, на вътрешни наши срещи, а и, смятам, сега“, каза Георгиева. Тя обаче допълнила, че “това кой да бъде канен в ефира, е в полето на редакционната независимост. Не следва ние да бъдем този наблюдател и този регулатор въобще, който да посочи кой може и кой – не”.

Членуването в законни неправителствени организации не може да бъде ограничавано, нито за активните членове на гражданското общество – да произтичат негативни последици и ограничения от участието им в неправителствени организации. Що се отнася до финансирането, не става ясно нещо неправомерно ли има предвид част от съветниците, за да се повдига темата отново и отново.

Забраната на рекламата на хазарта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на работата си 29-ят парламент забрани рекламата на хазарта с изменение на Закона за хазарта.

Последната голяма история, свързана с хазарта, е за пълния съпорт , обещан от страна на правителството на ГЕРБ за бизнеса на Васил Божков срещу задължения, между които в продължение на 10 години да дава по 20 милиона лева без ДДС по рекламен договор с Нова телевизия. Божков изпрати сигнал до прокуратурата за редовно отчитане пред министъра на финансите Владислав Горанов и приближената на Борисов Севдалина Арнаудова, но прокуратурата не откри данни за престъпление.

Сега в рамките на два-три дни мнозинството забрани рекламата на хазарта с подкрепа от всички парламентарни сили. Как законопроектът (Йордан Цонев, Теменужка Петкова) мина без задълбочена оценка на въздействието, основана на данни, не е известно, но не е и новост.

Някои от новите правила се отнасят до медиите и медийния регулатор, например тези (по доклада за второ четене, тъй като приетият закон още не е обнародван, както и стенограмите):

§ 3. чл. 10 се изменя и допълва така:
„чл. 10. (1) Пряката и непряката реклама на хазартни игри е забранена, с изключение на случаите по ал. 2, 3 и 4.
(2) Допустима е непряка реклама върху сгради или обособени части от сгради, в които са разположени игралните зали, игралните казина и пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби. Условията и редът за поставяне на такава реклама се определят с наредба на министъра на финансите.
(3) Допустима е пряка и непряка реклама в игралните зали и игралните казина.
(4) Допустимо е да се публикува, излъчва и разпространява информация по отношение на наименованията на игрите, регистрираните търговски марки на организатора, резултатите от игрите, тегленията на тиражите и спечелените печалби на игрите организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор”.”

Предложение на н.п. Божидар Божанов:
В § 3 се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 1 след думите “хазартни игри” се добавя запетая и думите “както и на регистрирани търговски марка или наименования на организатори на хазартни игри”
  2. В ал. 1, т. 3 се изменя така: “3. в печатни издания и печатни материали”
  3. В ал. 1 се създава т. 4-5 със следния текст:
    “4. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения;”
  4. В ал. 2, т. 1 накрая се добавят думите “при спазване на ограничението по ал. 1, т. 4”.
  5. Създават се нови ал. 4 и 5:
    “(4) На всички реклами по ал. 2, т. 1 и т. 2, както и по т.3 с изключение на спортна екипировка задължително минимум 10% от площта е заета от бял надпис на черен фон с текст: „Хазартът носи риск от развиване на зависимост“, както и от кръг с текст 18+ вътре в кръга.
    (5) Рекламите по ал. 3 не могат да съдържат графични изображения, освен на регистрирана търговска марка на организатора
  6. Алинеи 4,5,6 стават съответно 6,7,8.

Предложение на н.п. Кристина Петкова, Елисавета Белобрадова и Илина Мутафчиева:
Параграф 3 се изменя така:

  1. Предложеното изречение първо в чл.10, ал.2, т.1 се изменя така:
    “Върху външни изградени съоръжения тип билборд, находящи се на разстояние не по-малко от 250 метра от ясли по смисъла на Закона за здравето, образователни институции по смисъла на Закона за училищното и предучилищното образование, висши училища по смисъла на Закона за висшето образование, читалища по смисъла на Закона за народните читалища, както и детски площадки, ученически и студентски общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца и младежи.
  2. В предложената чл. 10, ал. 2, т. 2 в края на изречението след думата “обект” се добавя запетая, както и следния израз: “като общата площ на реклами и обозначения не може да надвишава двадесет процента от фасадата и е не повече от 50 квадратни метра”;
  3. В предложената чл. 10, ал. 4 след думите “социалното дело“ се добавя запетая, както и следният текст: “Както и свързани с превенция и лечение на хазартно зависими лица при спазване на ограничения на ал. 1-3”.

Предложение на н.п. Йордан Цонев и Теменужка Петкова:
В § 3, в чл. 10 се правят следните допълнения:
1.В ал. 1, т. 1, в края се добавя „с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и тяхното анонсиране“.
2.Създава се нова ал. 7:
„(7) При осъществяване на своите правомощия по чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 10 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии осъществява надзор на рекламното съдържание в медийното пространство. В случай, че Съветът за електронни медии установи факти и обстоятелства, имащи характер на нарушения на нормативните актове при осъществяване на реклама, следва да сезира Националната агенция за приходите за провеждане на административно наказателно производство. Съветът за електронни медии сезира Националната агенция за приходите, изпращайки информация относно установените факти и обстоятелства, евентуално нарушената правна норма, нарушителя, т.е. конкретният доставчик на медийната услуга, както и всякаква друга релевантна информация.“

§… В чл.17 се правят следните изменения и допълнения:

  1. […]
  2. разпорежда при условията на чл. 9 Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.) преустановяване достъп до интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по този закон;
  3. Ал. 6 се изменя така:
    (6) Актовете по ал. 1, т. 9 и т. 10 се публикуват на интернет страницата на Националната агенция за приходите в деня на издаването им. Лицата, за които тези актове се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, съответно не спре достъпа до съответните интернет страници, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на агенцията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.“

§ 6. Член 105 се изменя така:
„Чл. 105. (1) Организатор на хазартни игри, който рекламира хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв.
(2) Лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. или глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.“

Предложение на н.п. Климент Шопов и Петър Петров:
§ 10 се изменя така:
„§ 10. Чл. 105 се изменя така:
„Чл. 105. (1) Юридически лица и еднолични търговци, които рекламират хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв. Имуществените санкции се налагат от Регионалната здравна инспекция по реда на Закона за здравето.
(2) Доставчици на медийни услуги по смисъла на Закона за радиото и телевизията, които в нарушение на чл. 10 излъчват реклама на хазартни игри, се наказват с имуществена санкция в размер 15 000 лв., а при повторно нарушение – 30 000 лв., налагани от Съвета за електронни медии по реда на Закона за радиото и телевизията.
(3) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължението си по чл. 17, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер. Имуществените санкции се налагат по реда на Закона за електронните съобщения.”

В § 1 от Допълнителните разпоредби:

  1. Точка 23 се изменя така:
    „23. „Пряка реклама” е всяко възмездно или безвъзмездно материално, визуално или звуково съобщение за или във връзка с организацията на хазартни игри, което има за цел да насърчи участието в хазартни игри, включително организаторите на игрите, наименованията и условията на игрите, наградите, отстъпките, бонусите, коефициентите, безплатните залози, резултатите от игрите, тегленията на тиражи, и спечелените награди.”
  2. Създава се нова т. 24:
    „24. „Непряка реклама” е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование на хазартни игри или търговска марка на организатор на хазартни игри, както и фирма или търговска марка на организатор на хазартни игри върху продукти и стоки.”

Създава се нов § … със следният текст:
§… . В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г., бр. 7, 27, 44, 77, 103 и 106 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 68, 104 и 109 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 8 и 104 от 2022 г., бр. 84, 100 и 108 от 2023 г. ) в чл. 2, ал. 5, т. 5 се отменя. (“Разпоредбите на този закон не се отнасят за игрите на късмета и пр.”)

Становища

25/04/2024 – Становище на Българска асоциация на хазартните дейности (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище АБРО (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище АТИ (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище на Алианс на технологичната индустрия

Някои бележки

За пръв път виждам СЕМ да има задължения в обхват, определен като “в медийното пространство”.

Ако разпоредбата не е променена в пленарна зала, следват въпроси, само някои от които са:

а) кой има компетентност по отношение на рекламата в не-медийното пространство;

б) какво включва медийното пространство – включва ли освен медийни услуги и услуги на платформи, коя дефиниция за медийни услуги се използва – тази от Изборния закон ли;

в) ако медийни услуги включват услуги извън Закона за радиото и телевизията (печатни издания, сайтове), трябва ли СЕМ да развива капацитет за мониторинг; а и заглавието на закона вече става неадекватно;

г) как се развива производството по отношение на услуги на платформи;

д) какви са ефектите от отмяната на чл.2 ал.5 т.5 ЗРТ и включването на хазарта в обхвата на ЗРT.

Отделен е въпросът за законодателната техника, която създава задължение на регулатора не в собствения му устройствен и функционален закон, а в секторни закони.

Някои разсъждения в медиите

Капитал: Рекламата на хазарта беше забранена: защо? Три версии за причините, едната е свързана със сделка за Нова телевизия

4 май 2024 Дневник: Как забраната на рекламата на хазарта ще повлияе върху собствеността на медиите

7 май Дарик радио: Доц. Лозанов: Решението за спиране на рекламата – наказателен удар срещу медиите


Председателство на СЕМ: с два гласа – толкова

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Поради изтичане на 28 април 2024 на мандата на председателката Соня Момчилова се е провел избор на нов председател. На четири заседания членовете на СЕМ не са успели да изберат председател. Издигнати са две кандидатури – Габриела Наплатанова (президентска квота) и Симона Велева (парламентарна квота) – които са получавали по два гласа за, два против и един въздържал се. Наплатанова получава гласа на Момчилова, Велева получава гласа на Велкова.

В този случай не върши работа и чл.37, ал.3 ЗРТ, защото СЕМ не постига и обикновено мнозинство.

Членовете на регулатора са се абстрахирали от решението на Административен съд – София област, според което нямат право да се въздържат, ако това право не е предвидено изрично в закона: за избора на Кошлуков, атакуван от Ирина Величкова, АССО казва, че “липсва нормативно предвидена възможност за гласуване въздържал се – поради което гласуването с въздържал се според АССО е в противоречие с материалноправните разпоредби. Там спорът продължава и не му се вижда краят, така че правна сигурност от тази посока не може да се търси.

Като изход от положението членовете на регулатора са решили да работят с временно изпълняващи длъжността – и за да не влизат в същата улица без изход, са решили да изберат последователно двама вр.и.д. – двамата кандидати – за срок от по шест месеца, като първа е Наплатанова. В закона няма ограничение за срока на избор на вр.и.д. Ако всеки кандидат събира по два гласа, перспективата за избор на председател в този състав не е оптимистична. С изтичането на мандата на Момчилова като член на СЕМ ще има промяна в състава, остава да видим какво ще последва.

*

Нормативна основа. Според Закона за радиото и телевизията:

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) На първото си заседание членовете на Съвета за електронни медии избират от състава си председател за срок една година.

(2) Председателят:

1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) представлява Съвета за електронни медии;

2. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) свиква заседанията на Съвета за електронни медии и ги ръководи;

3. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подписва актовете на Съвета за електронни медии, взети в изпълнение на този закон;

4. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) осъществява връзките на Съвета за електронни медии с държавните органи и с доставчиците на медийни услуги, както и с международните организации в областта на медийните услуги;

5. (нова – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) издава наказателни постановления за нарушения на разпоредбите на този закон;

6. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подготвя заседанията на Съвета за електронни медии;

7. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) ръководи работата на администрацията;

8. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) контролира изпълнението на приетите актове.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

(4) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Освобождаването на председателя от поста му става с изтичане на едногодишния срок, за който е избран – автоматично, или по негово собствено желание – с решение на Съвета за електронни медии.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии по предложение на всеки един от неговите членове може да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя поради неизпълнение на неговите задължения.

(6) В решенията по ал. 4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор.

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии взема решения с обикновено мнозинство от всичките членове.

(2) Решенията по чл. 31, ал. 1 и 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всички членове.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Ако на три поредни заседания в продължение на един месец не се вземе решение по ал. 2, то се взема с обикновено мнозинство.

БНР закри програмната дирекция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според протокол от 7 март 2024 за заседанието на Управителния съвет на Българското национално радио, по предложение на генералния директор се приема промяна в щатното разписание на Българското национално радио. Закрива се Програмна дирекция с численост 6 (шест) щатни бройки: една щатна бройка от длъжността „програмен директор“, една щатна бройка от длъжността „координатор“, Отдел „Информация“ с численост 2 (две) щатни бройки от длъжността „главен експерт“ и Отдел „Програмни анализи“ и подчинения сектор „Мониторинг на програмите“ с численост 2 (две) щатни бройки, съответно една щатна бройка от длъжността „главен експерт“ и една щатна бройка от длъжността „редактор“.

По-долу в протокола се посочва, че всички от дирекцията остават част от екипа на БНР, съответно дейностите анализ и мониторинг ще продължат да се извършват.

Даниела Късовска, досегашен програмен директор, изпраща жалба до СЕМ, в която се казва, че закриването на дирекцията е спешно, без мотиви и “има потенциала да компрометира процеса на саморегулация на БНР, да маргинализира редакционната отговорност и обезцени контролната дейност, свързана с придържане към професионалните стандарти.” В жалбата се казва, че закриването е “наказателна акция заради решението на Програмния съвет свързано с неизлъченото интервю с руския посланик Елеонора Митрофанова през декември 2023 г. и моята роля като председател на Съвета”. Изнася се още, че “в част от мониторинговите доклади са констатирани нарушения на ЗРТ или на редакционните стандарти. След нито една такава констатация обаче не ми е известно да са предприемани никакви действия от ръководните органи на съответната програма или на БНР.” Поставя се въпрос действало ли е ръководството на БНР под външен натиск и ако е така – чий е той. Ако закриването е резултат от външен натиск в полза на чужда държава, обявила нашата за неприятелска, то има ли риск за националната ни сигурност, при положение, че се касае за решение на управителен орган на обществената медия, която е част от системата за национална сигурност?

Управителният съвет обосновава решението си в позиция, наречена Редакционната демокрация няма нужда от посредник, публикувана на сайта на БНР. Основната теза в позицията е, че решението е взето на професионална основа. Друга теза, изведена и в заглавието, е, че според УС управлението на програмите е по-ефективно без посредничеството на административна структура. За целта се подчертава отново разликата между Програмен съвет като орган на саморегулиране и Програмна дирекция като административна структура. А по повод връзката между решението на УС и спряното интервю се изяснява, че интервюто с руския посланик не е спряно от бившия Програмен директор, тъй като това не е в неговите правомощия, нито в правомощията на Програмния съвет – предвид независимостта на програмите. Решението е взето от директора на програма “Хоризонт”. 

Асоциацията на европейските журналисти – България призовава Съвета за електронни медии да изслуша генералния директор на Българското национално радио и членовете на УС на радиото относно решението им от 7 март за закриване на Програмна дирекция, а също така Даниела Късовска, бивш директор на закритото звено, и журналисти от дирекцията. Ръководството на радиото би трябвало да обясни пред регулатора по какъв начин ще се осъществява вътрешната саморегулация в БНР от тук нататък, се казва в позицията на АЕЖ – България.

На сайта на БНР има и информация за обсъждане в СЕМ по същата тема. Съветът е отхвърлил предложението на члена на регулатора Пролет Велкова да бъде изслушан генералният директор на Българското национално радио във връзка със закриването на Програмната дирекция на БНР и постъпила жалба от доскорошния ѝ ръководител Даниела Късовска. “Против” са гласували председателят на СЕМ Соня Момчилова, Габриела Наплатанова и Галина Георгиева, а “за” – Пролет Велкова и Симона Велева. Аргументът на Велкова е, че става въпрос за обществен интерес. 

Соня Момчилова е “изразила опасение, че с подобно изслушване на генералния директор има риск СЕМ да влезе в ролята на цензор. А и автономността и независимостта на генералните директори, както и отговорността, която те трябва да носят за кадровите решения, които поемат, мисля, че е нещо, което трябва да се поощрява, дори да се насърчава. Директорът трябва да има свободата да прави своите промени. Няма свещени крави”.

Да видим фактите. Факт е, че саморегулирането не се осъществява от щатните служители на Програмната дирекция, а от Програмния съвет, който включва и главните редактори на всички програми – които отговарят за съдържанието. Факт е, че спирането на интервюто на Митрофанова е извън правомощията (и в този смисъл извън заслугите) на Програмната дирекция.

Дали има спрени доклади на Програмна дирекция за нарушения – ние не знаем. Ако са предоставени на СЕМ и свидетелстват за чадър, нека получат публичност. Факт е обаче, че Комисията за журналистическа етика в последните месеци има няколко решения по постъпили жалби срещу БНР, свързани предимно с водещия Петър Волгин, вж напр. решенията по жалба на Р.З.К. срещу БНР, по жалба 11-003 срещу БНР и др., (изключвам казуса Царевна, за който имаше реакция в БНР) – въпреки тези решения констатираните проблеми остават, цитирам решението по жалба 11-006:

Предаването Политически некоректно – независимо какъв е бил неговият замисъл – не е форум за обществени дебати. Идеи, към които в обществото има противоречиво отношение, се  разпространяват безкритично и безалтернативно в ефира на общественото радио в противоречие с етичните принципи на българските медии. Като се самообявява за „опозиция на господстващия медиен дискурс“, водещият [жалбата е за съботната емисия] се самоизключва от задължението да спазва етичния принцип за плурализъм на гледни точки (т. 1.1.5:  В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки.).

.

Емирейтс Телекъмюникейшънс/Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В: КЗК разрешава концентрацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

КЗК с решение от 15 февруари 2024 г. разрешава концентрация между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на Емирейтс Телекъмюникейшънс Груп Къмпани Пи Джей Ес Си (идентификационен № CN-2031235, e&) на пряк едноличен контрол върху Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В. (рег. № 59009187).

Комисията постановява незабавно изпълнение на решението по т. 1.

Нотифицираната сделка е свързана с намерението на e& да придобие пряк едноличен контрол върху Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В., като придобие 50% от дяловете плюс един (1) дял в Придобиваното предприятие. Останалите дялове ще останат собственост на настоящия едноличен собственик на Придобиваното предприятие – Пи Пи Еф Груп Н.В. В обхвата на сделката попадат изброените в Приложение 1 към Договора дъщерни дружества на Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В., сред които са и оперативните дружества: „Йеттел България“ ЕАД, „Цетин България“ ЕАД, „Йеттел Унгария“, „Йеттел Сърбия“, „O2 Словакия Нетуъркс“ с.р.о., „O2 Словакия“ с.р.о., „O2 Бизнес Сървисиз“ а.с., „Теско Мобайл Словакия“ с.р.о., „O2 Словакия Телеком“, „Цетин Унгария“, „Цетин Сърбия“.

e& е телекомуникационен оператор със седалище и адрес на управление в Абу Даби, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и предоставя услуги на 159 милиона абонати в 16 държави в Близкия изток, Азия и Африка. Дружеството е регистрирано на фондовата борса в Абу Даби.
e& не извършва съществена търговска дейност в ЕС.

Юнайтед Груп България/Булсатком: КЗК разрешава концентрацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както знаем, очакваше се решението за концентрацията на медийния пазар, ето го с дата 1 февруари 2024 г. Без изненади: КЗК разрешава на „Юнайтед Груп България“ ЕООД да осъществи концентрация посредством придобиване на пряк едноличен контрол върху „Вива Корпорейт България“ ЕООД и непряк едноличен контрол върху „Булсатком“ ЕООД, „Булсатком –Продажби“ ЕООД, „Интернет Груп“ ЕООД, „Пауърнет“ ЕООД и „Екстриймнет“ ЕООД. Постановява незабавно изпълнение на решението по т. 1. Към решението е приложено особено мнение на Димитър Кюмюрджиев, заместник – председател на КЗК.

Икономическата група, към която принадлежи „Юнайтед Груп България“ ЕООД, осъществява контрол върху следните предприятия с регистрация в България:

  • „Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование: „Българска
    телекомуникационна компания“ ЕАД), ЕИК 831642181 (едноличен контрол);
  • „Виваком Нет“ ЕООД, ЕИК 131320608 (едноличен контрол);
  • „Нет 1” ЕООД, ЕИК 175335782 (едноличен контрол);
  • „Нетуоркс-България“ ЕООД, ЕИК 117619271 (едноличен контрол);
  • „ТВН Дистрибуция България“ ЕООД, ЕИК 204258417 (едноличен контрол);
  • „Телко Инфраструктури“ ЕООД, ЕИК 203470007 (едноличен контрол);
  • „Онлайн Директ“ ЕООД, ЕИК 131162001 (едноличен контрол);
  • „С. Т. В.“ ЕООД, ЕИК104093273 (едноличен контрол);
  • „Телнет Секюрити“ ООД, ЕИК 104559753 (едноличен контрол);
  • „Нова Броудкастинг Груп ЕООД, ЕИК 205738443 (едноличен контрол);
  • „Нет инфо“ ЕАД, ЕИК 202632567 (едноличен контрол);
  • „Ви Бокс“ ЕАД, ЕИК 175323082 (едноличен контрол);
  • „Радио Веселина“ ЕАД, ЕИК 115164960 (едноличен контрол);
  • „Радио Експрес“ АД, ЕИК 831053592 (едноличен контрол);
  • „Витоша ФМ‘ ЕООД, ЕИК 131365158 (едноличен контрол);
  • „Агенция Витоша“ ЕООД, ЕИК 831654881 (едноличен контрол);
  • „Агенция Атлантик“ ЕООД, ЕИК 831905305 (едноличен контрол)
  • „Файненшъл Маркетплейс“ АД, ЕИК 204346635 (съвместно контролирано
    дружество);
  • „Грабо Медия“ АД, ЕИК 203412406 (съвместно контролирано дружество);
  • „Атика Ева“ АД, ЕИК 203710235 (съвместно контролирано дружество);
  • „Вестник Телеграф“ ЕООД, ЕИК 205461291 (едноличен контрол);
  • „Издателска къща Борба“ АД, ЕИК 200614908 (съвместно контролирано
    дружество);
  • „Тесса Енерджи“ ООД, ЕИК 130563354 (едноличен контрол);
  • „Юнайтед Груп ФинТех“ ЕООД, ЕИК 206973939 (едноличен контрол);
  • „Юнайтед Груп Солар БГ“ ЕООД, ЕИК 206852115 (едноличен контрол);
  • „Юнайтед Груп България“ ЕООД, ЕИК 207029387 (едноличен контрол);
  • „Мейнстрийм“ ЕООД, ЕИК 206830542 (едноличен контрол).

„Вива Корпорейт България“ ЕООД упражнява непряк едноличен контрол
върху следните предприятия с регистрация в България:

  • „Булсатком“ ЕООД, ЕИК 206575401 (посредством Булсатком Инвестмънт
    Лимитид (Bulsatcom Investment Limited), регистрирано във Великобритания, ид. №
    09047965);
  • „Булсатком – Продажби“ ЕООД, ЕИК 201469060 (посредством „Булсатком“
    ЕООД);
  • „Интернет Груп“ ЕООД, ЕИК 123050697 (посредством „Булсатком“ ЕООД);
  • „Пауърнет“ ЕООД, ЕИК 131559166 (посредством „Интернет Груп“ ЕООД);
  • „Екстриймнет“ ЕООД, ЕИК 200854091 (посредством „Пауърнет“ ЕООД)

“КЗК не приема за основателни изразените от конкуренти на Виваком опасения относно ефекта на сделката след нейното осъществяване на съответните засегнати пазари. На разгледаните пазари има участници с пазарни дялове, които са сравними с тези на Виваком, като тази пазарна ситуация няма да се промени в резултат на нотифицираната операция”, смята регулаторът.

Особеното мнение

Членът на КЗК Димитър Кюмюрджиев смята, че издаденият административен акт на КЗК (Комисията, Регулаторът), е неправилен и незаконосъобразен, като Комисията е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно е приложила материалния закон – Закона за защита на конкуренцията, и европейския Регламент (ЕО)139/2004 г. на Съвета, относно контрола върху концентрациите, а също така и националните и европейски подзаконови нормативни актове, като: Методика за проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар и Насоки, относно оценката на хоризонталните сливания, съгласно Регламента на Съвета, относно контрола върху концентрациите (2004\C 31/03).

Изводът на КЗК, че нотифицираната сделка няма да засегне ефективната конкуренция на пазара на разпространение на телевизионни програми на дребно и свързания пазар на разпространение на телевизионно съдържание на едро, както и на пазара на достъп до фиксиран интернет на дребно, не намира опора в приобщените по административната преписка доказателства. Преценката на тези доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, насочват към друг извод – че в резултат на
планираната концентрация ще са налице негативни ефекти в конкурентната среда на съответния продуктов и географски пазари, защото ще се създаде предприятие с господстващо положение на пазара по смисъла на чл.20 от ЗЗК.
Конкурентите на това предприятие със значителна пазарна сила няма да бъдат в състояние да имат пазарно възпиращо влияние върху поведението на доминанта, като по същество ще го направи независим от своите доставчици и клиенти, т.е. ще е налице „класически пример“ на пазарна мощ на доставчика.

Разглежданата концентрация ще доведе до вертикална интеграция между безспорния пазарен лидер на пазара на разпространение на тв програми на едро – „Нова Броудкастинг Груп“ и най-големия купувач на права на пазара на разпространение на телевизионни програми на дребно, т.е. ще се установи господстващо положение на придобиващата група на два вертикално свързани пазара, където вторият по големина конкурент на пазара на едро (БТВ Медиа Груп) е с двойно по-ниски пазарни дялове по показател приходи, а вторият по големина конкурент на пазара на дребно –„ А1“, ще бъде с двойно по-ниски пазарни дялове спрямо комбинирания пазарен дял на „Виваком
България“ и „Булсатком“ЕООД.

След осъществяването на концентрацията, групата ще разполага с най-големия купувач на права на пазара на дребно и ще осигури пазар на програмите до широка аудитория до 60% от пазара на платена телевизия, което ще направи „Нова Броудкастинг Груп“ независимо от конкурентите и клиентите му.

Нотифицираната сделка ще доведе до установяване на господстващо положение на придобиващата група на пазара на дребно на разпространение на телевизионни програми, тъй като комбинирания пазарен дял на „Виваком България“ и „Булсатком“ЕООД ще бъде в размер над 60% на съответния пазар. Съгласно данните от Годишния доклад на КРС за 2022 г. общият пазарен дял на двете предприятия на пазара на дребно за 2021 г. е 61.5%, а за 2022 г. – 61.06%.

Изчислените по този начин пазарни дялове на участниците на пазара на дребно, с включени ОТТ доставчици, не са достоверни, защото ОТТ доставчиците не участват в същия продуктов пазар.

Изводите, че А1 и „Йеттел България“ като новонавлизащ оператор на пазара ще са в състояние да противостоят на пазарната сила на комбинирания пазарен дял от 60% на „Виваком България“ и „Булсатком“ЕООД, не съответстват на данните, предоставени от предприятията и КРС.

В резултат на сделката ще настъпи вертикална интеграция с водещия телевизионен оператор – „Нова Броудкастинг Груп,“ чийто пазарни дялове на пазара на едро са близки до индикацията за господстващо положение, завършва особеното мнение.

*

Чии интереси стоят зад решението на КЗК можем само да спекулираме, но – когато приема подобни решения без убедителна обосновка – регулаторът изглежда метаюридически мотивиран.

*

В заключение ще добавя, че ЕС е на прага на приемане на медийния регламент, който изисква двоен контрол при сливане и придобиване, като към икономическия анализ се прибави и анализ за медиен плурализъм:

“При оценката на концентрации на медийния пазар се вземат предвид следните елементи:
a) очакваното въздействие на концентрацията на медийния пазар върху медийния плурализъм, включително нейните последици за формирането на общественото мнение и за многообразието на медийните услуги и медийното предлагане на пазара, като се вземат предвид онлайн средата и интересите, връзките или дейностите на страните в други медийни или немедийни предприятия;
б) гаранциите за редакционна независимост, включително мерките, предприети от доставчиците на медийни услуги с цел гарантиране на независимостта на редакционните решения;
в) дали при липсата на концентрация на медийния пазар съответните страни, участващи в концентрацията на медийния пазар, ще продължат да бъдат икономически устойчиви и дали съществуват възможни алтернативи за гарантиране на тяхната икономическа устойчивост;
г) когато е целесъобразно, констатациите в годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона по отношение на плурализма и свободата на медиите; и
д) когато е приложимо, ангажиментите, които всяка от страните, участващи в концентрацията на медийния пазар, може да предложи за защита на медийния плурализъм и редакционната независимост.”

Местни избори 2023: решения на ЦИК по повод публикуване на резултати от допитвания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както и по-рано, една информация за решенията на ЦИК по повод нарушения на Изборния кодекс, в частност забраната за публикуване на резултати от допитвания до обществено мнение.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2878/2023-11-08 – на сайта pik.bg: При гласуване на предложението за решение Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, като от присъстващите в залата 12 членове на комисията, „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 5 членове и „ПРОТИВ“ 7 членове. Отхвърля предложението.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2877/2023-11-08 – в „Youtube“ канала (https://www.youtube.com@dnevnik-bg/videos) към Dnevnik.bg (www.dnevnik.bg): При гласуване на предложението за решение Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, като от присъстващите в залата 12 членове на комисията, „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 6 членове и „ПРОТИВ“ 6 членове. Отхвърля предложението.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2876/2023-11-08 – в програмата Нова телевизия: УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 204, ал. 3 във връзка с ал. 1 ИК за това, че 5 ноември 2023 г., датата на която се произвежда втори тур на изборите за кметове съгласно чл. 452, ал. 4 ИК по повод неизбрани кандидати за кметове на първия тур на 29 октомври 2023 г. (избори за общински съветници и за кметове, насрочени съгласно Указ № 146 от 31 юли 2023 г. на президента на Република България), на територията на Република България, към 19:40:04 ч., преди приключване на изборния ден (съгласно чл. 220 ИК избирателите гласуват в страната от 7.00 ч. до 20.00 ч.) и в нарушение на чл. 205, ал. 5 ИК и на т. 6, 7 и т. 8 от Решение № 2609-МИ от 06.10.2023 г. на ЦИК относно условията и реда за извършване на допитване до общественото мнение, социологическите проучвания и проучвания „на изхода“ в изборния ден чрез излъчване на аудио-визуално предаване – в програма НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2875/2023-11-08 – в програма БНТ1: УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 204, ал. 3 във връзка с ал. 1 ИК за това, че на 5 ноември 2023 г., датата на която се произвежда втори тур на изборите за кметове съгласно чл. 452, ал. 4 ИК по повод неизбрани кандидати за кметове на първия тур на 29 октомври 2023 г. (избори за общински съветници и за кметове, насрочени съгласно Указ № 146 от 31 юли 2023 г. на президента на Република България), на територията на Република България, към 19:41:47 ч., преди приключване на изборния ден (съгласно чл. 220 ИК избирателите гласуват в страната от 7.00 ч. до 20.00 ч.) и в нарушение на чл. 205, ал. 5 ИК и на т. 6, 7 и т. 8 от Решение № 2609-МИ от 06.10.2023 г. на ЦИК, относно условията и реда за извършване на допитване до общественото мнение, социологическите проучвания и проучвания „на изхода“ в изборния ден, чрез излъчване на аудио-визуално предаване – в програма БНТ1.

Има иновация.

Досега ЦИК констатира нарушенията и оправомощава председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение, да се премахнат данните и пр.

Сега – както се вижда в първите два случая – ЦИК констатира нарушенията, гласува дали да ги санкционира и решението за санкция не събира гласове.

Директорът Кошлуков

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изменението на Закона за радиото и телевизията, което позволява на директора Кошлуков да стои безсрочно на поста си, е от 2016. Целта на изменението е (без да е обявявана някога официално) Вяра Анкова да стои отвъд мандата си, което и стана. В бързината в изменението на ЗРТ бяха забравени управителните съвети, поради което допълнително изменяха изменението.

В тези изменения няма срок, в който новите генерални директори да бъдат избрани. И веднага започват недоразуменията, още през 2016, както вече никой не помни, писала съм тук – ЗРТ: начин на употреба.

Желаното от властта (тогава) отлагане започна при Мария Стоянова, снегът и студът пречат на обявяването на конкурс, продължи при София Владимирова – и плавно навлезе във фазата Кошлуков.

Повод за това напомняне на фактите е информацията в Сега, че е насрочено следващо заседание на ВАС през юни 2024, когато директорът Кошлуков ще е преполовил извънмандатния си мандат. Можем да се обзалагаме дали ще направи пълен извънмандатен мандат в очакване на следващ конкурс.

Както се вижда, противно на заглавието изобщо не става въпрос за Кошлуков, а за шлейфа от последици, когато властта бърка в закона intuitu personae.

94 години от рождението на проф. Тончо Жечев

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Професор Тончо Жечев е автор на “Българският Великден”, но заедно с това в последните си дни беше и член на медийния регулатор. Умерен, спокоен, мислещ, почтен, с мечта за България.

На днешната дата щеше да навърши 94 години.