Професор Тончо Жечев е автор на “Българският Великден”, но заедно с това в последните си дни беше и член на медийния регулатор. Умерен, спокоен, мислещ, почтен, с мечта за България.
На днешната дата щеше да навърши 94 години.
Първото искане за оставка беше в края на 2022 г., непосредственият повод беше отношението на председателката Соня Момчилова към журналистическата работа, по-точно към участието на Мария Черешева в международно разследване, както и нейни изказвания в медиите, с които не може да бъде ангажиран целият състав на регулатора – Момчилова разпространява клишета на антидемократичната пропаганда, казва Пролет Велкова. Искането не довежда до оставка с гласовете против на президентската квота, вкл. самата Момчилова, и на Галина Георгиева, избор на ГЕРБ (Вежди Рашидов).
Второто искане за оставка е заявено вчера, 5 юли 2023, от същите членове на СЕМ (Пролет Велкова и Симона Велева). Мотивите са публични изказвания на председателката, от които СЕМ като колегиален орган се разграничи с изрична позиция на Съвета. Искането отново не довежда до оставка с гласовете против на президентската квота и Галина Георгиева.
Прочее и оставката на главния прокурор Гешев беше искана на различни основания, но той оставаше непоклатимо на позицията си – докато дойде ден, в който бяха артикулирани основания от същите хора, които отказваха да ги видят преди това. Никой не се съмнява, че истинската причина за този обрат беше загубата на политическа подкрепа.
Това – по въпроса за независимостта.
Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. Доклад 2023 представя състоянието през 2022 година. Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.
На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена). Това е поредната шеста оценка. България участва от началото (пилотното изследване за 2014).
Докладът за БългарияОценки на риска:
1. Основна защита (46% – Среден риск)
2. Пазарен плурализъм (76% – Висок риск)
3. Политическа независимост (60% – Среден риск)
4. Социално включване (73% – Висок риск)
Заключение и препоръки:
Резултатите от ММП2023 показват значителни рискове за медийния плурализъм в България. Две от четирите области се открояват с висок риск: „Пазарен плурализъм“ и „Социално включване“. Областта „Политическа независимост“, която беше с висок риск в ММП2022, сега е в зоната на средния риск заедно с областта „Основна защита“. Въпреки регистрираното общо подобрение в областта „Политическа независимост“, ключови показатели в нея, като например независимостта на
обществените медии и редакционната автономност, остават силно проблематични. Като се имат
предвид тези забележки, може да се заключи, че в сравнение с ММП2021 и ММП2022 общото ниво
на риск за медийния плурализъм не очертава значителни промени. Политическата нестабилност в
страната през последните две години не позволява прилагането на по-целенасочени мерки за
подобряване на медийното законодателство и на цялостното състояние на медийната среда.
Най-високите индивидуални нива на риск са идентифицирани по отношение на независимостта на
обществените медии (94%), редакционната независимост от търговско влияние и влияние на
собствениците (92%) и плурализма на цифровите пазари (92%). Тези изключително високи нива на
риск са тясно свързани с проблеми в няколко други области: плурализъм на доставчиците на
медийни услуги (88%), защита срещу дезинформация и език на омраза (88%) и медийна
жизнеспособност (79%). Както ясно се вижда от данните, установените нива на риск засягат много от най-важните области на функциониране на медиите: тяхната независимост, способността им да се справят с дезинформацията, устойчивостта им и т.н. Важно е също така да се отбележи, че високите нива на риск се отнасят както за традиционните медии, така и за цифровата медийна среда.
На този фон ограничаването на рисковете за медийния плурализъм в много сфери продължава да
бъде неотложен въпрос за страната. Нужни са комплексни подходи за едновременно справяне с
проблемите в различни области. Необходимо е да се търси и широк политически консенсус, за да се наложат устойчиви мерки. Подобни мерки следва да отчитат както националните особености, така и общата рамка на инициативите и политиките на ЕС в областта на медиите.
В областта на основната защита насърчаването на положително развитие може да се постигне
чрез политически мерки като:
Насърчаване на правни и институционални мерки за по-добра професионална защита
(включително физическа и онлайн сигурност) и условия на труд на журналистите (от страна на
НПО, професионални организации, медии).
Подобряване на законодателството относно състава, функциите и ефективността на Съвета за
електронни медии, националния медиен регулатор, чрез въвеждане на ефективни мерки за неговата независимост.
Стартиране на информационна кампания в подкрепа на приемането на Директивата срещу
стратегическите съдебни дела срещу публичното участие (SLAPP) и подготовка за незабавното
ѝ прилагане.
Повишаване на обществената осведоменост относно Европейския законодателен акт за
свободата на медиите.
Ефективно прилагане на новоприетия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или
публично оповестяващи информация за нарушения.
По-ефективно прилагане на практика на съществуващото национално и европейско медийно
законодателство.
В областта на пазарния плурализъм:
Въвеждане на критерии за медиен плурализъм и специфични за сектора прагове на
концентрация в случаите на сливане на медии (в закона и в компетенциите на регулаторните
органи) с цел насърчаване на по-широко разнообразие на медийната собственост.
Постоянен и устойчив мониторинг на влиянието на рекламодателите и собствениците на медии
върху редакционното съдържание, както офлайн, така и онлайн, за да се предотврати
търговската намеса в медиите (извършван от граждански организации и чрез въвеждане на
мерки за саморегулация).
В областта на политическата независимост:
По-нататъшна преоценка на Закона за радиото и телевизията по отношение на независимостта,
правомощията, финансирането и управлението на обществените медии в съответствие с
изискванията на Съобщение на Комисията относно прилагане на правилата за държавните
помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение, прието
на 2 юли 2009 г., ОВ C 257 от 27 октомври 2009 г.
Ефективна подкрепа за мерки и механизми за повишаване на редакционната независимост
(чрез сътрудничество между неправителствени организации и професионални журналистически
организации).
В областта на социалното включване:
Преоценка на обществената мисия на всички обществени медийни услуги с цел по-добро
отразяване на културното и общественото многообразие в страната в съответствие с
предложенията, изложени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и
телевизията 102-01-16 (внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 23 февруари
2021 г.).
Допълнителни стъпки за по-ефективно прилагане на достъпа до медийно съдържание за хора с
увреждания (субтитриране, жестов език и аудиоописания) в съответствие със съответните
изменения на Закона за радиото и телевизията.
Въвеждане на политики за подкрепа на регионалните и местните медии по отношение на
тяхната финансова устойчивост, разпространение, политическа и икономическа независимост
(реализирани от страна на правителството, местните власти, неправителствени организации).
По-нататъшни стъпки за ефективно включване на обучението по медийна грамотност в
училищната програма на национално ниво и насърчаване на обучението по медийна грамотност
през целия живот.
В заключение подчертаваме първостепенната необходимост от актуални, надеждни и достъпни данни за медийния пазар (пазарни дялове на собствениците във всички медийни сектори, данни за тиражите и разпространението, данни за потреблението и концентрацията на онлайн медиите и др.). Такива данни биха могли да бъдат предоставяни от прозрачни и безпристрастни държавни, частни или неправителствени институции, за да се гарантира
възможно най-прецизен мониторинг и оценка на медийния плурализъм в България.
От решението на КЗК по проекта за годишен доклад на КРС стават ясни някои данни – и тъй като докладът на КРС още не е публикуван, ето таза част:
На пазарите на услуги за пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми се наблюдава увеличение на приходите с 4,6% спрямо предходната година, като обемът на пазара достига 473,996 млн. лв. Този ръст се дължи на увеличението на приходите от две услуги, включени в сегмента – IPTV (със 17%) и кабелна телевизия (с 1,9%). Приходите от останалите услуги в сегмента намаляват спрямо предходната година. През 2022 г. най-голям дял в общия обем на сегмента продължават да заемат приходите от предоставяне на услуги на дребно за разпространение на радио- и телевизионни програми – 93%. Броят на абонатите на платена телевизия на дребно бележи спад от 2,1% спрямо предходната година и възлиза на 2,03 млн. абонати.
Броят на предприятията, предоставящи услуги по разпространение на радио- и телевизионни програми на дребно, намалява с 2% (или 5 предприятия) до 244. През 2022 г. се наблюдава преразпределяне на пазарните дялове между трите най-големи предприятия, предоставящи платена телевизия. Делът на Булсатком продължава да намалява съответно с 4,5 процентни пункта на база брой абонати и с 4,9 процентни пункта на база приходи, обхващайки 26,7% от общия брой абонати на платена телевизия и 29,3% от приходите от услугата през 2022 г. Пазарният лидер на този сегмент вече е Виваком, който измества дългогодишния лидер Булсатком. Делът на Виваком бележи ръст от 2,7 процентни пункта на база брой абонати и от 3,3 процентни пункта на база приходи, заемайки дялове по отношение на двата показателя съответно от 32,9% и от 27,6%. А1 остава третото по големина предприятие на този пазарен сегмент на база брой абонати на платена телевизия и първо – на база приходи от предоставянето на услугата. През 2022 г. делът на предприятието както на база абонати, така и на база приходи нараства – съответно с 1,1% и 1,3%, обхващайки 26,4% от абонатите на платена телевизия и 29,8% от реализираните приходи.
По отношение на платформите, ръст в броя на абонатите и в относителния им дял в общия брой абонати на платена телевизия реализира единствено IPTV. През 2022 г. броят на абонатите на IPTV продължава да нараства спрямо предходния отчетен период с 15% спрямо предходната година, като делът му достига 38,8%, което е увеличение с 5,8 процентни пункта. Това нарастване е в резултат както на наличието на 16 нови за сектора предприятия, така и на регистриран ръст в броя на абонатите на почти 70% от всички останали предприятия, предоставящи IPTV. Делът на абонатите на сателитна телевизия отбелязва спад за поредна година, който за едногодишния период възлиза на 4,3 процентни пункта. През 2022 г. абонатите на сателитна телевизия вече заемат втория по големина дял, като обхващат 37,6% от общия брой абонати на платена телевизия. Продължава тенденцията на спад на броя на абонатите на кабелна телевизия, като през 2022 г. спадът е в размер на 7,7%, а делът им в общия брой абонати на платена телевизия намалява с 1,4 процентни пункта до 23,6%.
През 2022 г. 7 предприятия предоставят услуги за пренос на радио- и телевизионни програми, като техният брой нараства с 3 спрямо 2021 г. Броят на предприятията, предоставящи услуги за разпространение на радио- и телевизионни програми остава без изменение, а телевизионните услуги на едро чрез IPTV и/или DVB-C способ през 2022 г. вече се предоставят от 5 предприятия.
Приходите от предоставяне на услуги на едро за пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми възлизат на 32,480 млн. лв., като намаляват с 9,9% спрямо предходната година.
КЗК счита, че на пазарите на услуги за пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми е налице конкуренция между много участници на пазара, за което свидетелства продължаващото преразпределение на пазарни дялове между предприятията и между отделните видове платформи.
Публикувано е съобщение на Комисията за електронните съобщения, в което се казва, че на 29.06.2023 г. членовете на Комисията за регулиране на съобщенията са приели годишните доклади за развитието на пазара на електронните съобщения и анализа на пазара на пощенските услуги за 2022 година.
В тях е представен преглед на състоянието и оценка за развитието на конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и информация, свързана с обема и структурата на пощенския пазар. Очертани са тенденциите и перспективите на развитие в двата сектора и са набелязани основните насоки, цели и приоритети в бъдещата дейност на Комисията.
В областта на електронните съобщения за поредна година (2022 г.), общият обем на пазара на електронни съобщения в България отчита нарастване – със 7,1% спрямо 2021 г., а общия обема на вложените инвестиции е с 15% повече, спрямо вложените през 2021 г. Вложените през 2022 г. инвестиции в мобилни мрежи (247,895 млн. лв.) представляват 37,9% от общите инвестиции на предприятията.
В пазарно отношение най-голям относителен дял на база приходи в общия обем на пазара имат услугите за пренос на данни и достъп до интернет с 49,6%, следвани от гласови услуги с 31,6%, и преноса и/или разпространение на радио- и телевизионни програми с 14%.
През 2022 г., продължава да нараства потреблението на пакетни услуги и приходите от тях, като услугата „мобилен глас и мобилен достъп до интернет”, продължава да е най-предпочитаната пакетна услуга от ползвателите с дял от 83,4% от предлаганите пакетни услуги. След нея се ползвателите на „Телевизия и фиксиран интернет“ с 11,1% и „Фиксиран и мобилен глас“ с 4,7%.
Данните в Годишния доклад на Комисията по Закона за електронните съобщения показват, че конкуренцията между участниците в пазара на електронни съобщения се засилва, каквото е и заключението на Комисията за защита на конкуренцията изразено с нейно Решение № 567/15.06.2023 година.
Решение на КЗК № АКТ-567-15.06.2023
Двата доклада на КРС ще бъдат публикувани на интернет страницата на Комисията (www.crc.bg), рубрика „За нас“, раздел „Годишни доклади на КРС“.
Една от най-коментираните теми, свързани с работата на СЕМ, е липсата на избор на генерален директор на БНТ през 2022 г. Функциите, свързани с БНТ и БНР, са основна отговорност на регулатора.
По време на този избор Габриела Наплатанова от президентската квота гласува три пъти въздържал се: “За да няма спекулации, че изборът ми е субективен или емоционален, аз съм длъжна да се въздържа в този избор и да оставя колегите да преценят кого да поставят”. Соня Момчилова от президентската квота гласува въздържал се в първия кръг.
В Контракоментар с журналиста Асен Генов Момчилова връща този въпрос така: Аз не съм адвокат на Наплатанова, но имаше една такава поанта, че президенската квота е виновна за липсата на избор, което съвършено не е вярно, аз вдигнах два пъти ръка за Сашо Диков. Ако някой искаше на всяка цена да има друг директор, можеше да подкрепи този избор. И това беше едно внушение, за което аз сезирах Етичната комисия.
БНР, БНТ и СЕМ – Контракоментар със Соня Момчилова
Тъй като в Контракоментар не става ясно какво се случи след сезирането – ето повече информация за решението на Комисията за журналистическа етика по жалбата на Момчилова.
Твърдението в публикацията на Сега е следното: Въпреки че на думи четирима от петимата членове на СЕМ (с изключение на Г. Г., която подкрепи К. за нов мандат) обявиха, че бившият политик не заслужава да е начело на обществената телевизия, М. и Н. направиха всичко възможно той да остане на поста си и след изтичането на тригодишния срок на шефските мандати в БНТ и БНР.“
Момчилова в жалбата си сочи, че „в публикувания материал за пореден път се представят изопачено действията на регулатора във връзка с избирането на генерален директор на обществената медия БНТ“ и „преднамерено, тенденциозно и неотговарящо на истината се правят внушения, че членовете на СЕМ от квотата на президента са причина за неизбирането на нов генерален директор, съответно – че подкрепят оставането на К. на поста за неопределено време.“
Мотивите на решението на Комисията за журналистическа етика по жалба на Соня Момчилова срещу изданието Сега, с което жалбата на Момчилова се обявява за неоснователна:
КЖЕ взема предвид стандартите, прилагани в практиката на Европейския съд за правата на
човека, свързани с етичната и отговорна журналистика. Съгласно с чл.10, параграф 2
ЕКПЧ свободата на изразяване е придружена от “задължения и отговорности”, които се
отнасят и за медиите, дори по отношение на въпроси от сериозен обществен интерес. Поради
тези “задължения и отговорности” защитата, предоставена от член 10 ЕКПЧ на журналистите
във връзка с отразяването на въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието
журналистите да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в
съответствие с етиката на журналистиката (вж. например Fressoz и Roire срещу Франция [GC],
№ 29183/95, § 54, ЕКПЧ 1999-I и Pedersen и Baadsgaard срещу Дания [GC], № 49017/99 , § 78,
ЕКПЧ 2004-XI). [§42]
Според практиката на ЕСПЧ критериите при преценка дали медията действа според
правилата на отговорната журналистика, са (неизчерпателно):
приносът на публикацията към дебатите от обществен интерес;
използваните източници и доколко те могат да бъдат кредитирани;
статусът на лицата, които са в предмета на публикацията;
естеството на твърденията в публикацията и тяхната фактическа основа.
1) Обществен интерес
КЖЕ намира, че въпросът за избор на ръководство на обществена медия е от първостепенна
важност и представлява обществен интерес. В случая въпрос от обществения дневен ред намира основателно място в дневния ред на изданието „Сега“. ЕСПЧ е имал възможност да подчертае, че “общественият интерес е свързан с въпроси, които засягат обществеността до такава степен, че тя може законно да прояви интерес към тях, които привличат нейното внимание или които я засягат в значителна степен. Такъв е и случаят по отношение на въпроси, които могат да породят значителни противоречия, които засягат важен социален въпрос или които включват проблем, за който обществеността би имала интерес да бъде информирана“. Този факт се подчертава и в жалбата, и в становището на медията: множество публикации в различни медии (някои посочени поименно в жалбата под черта) стигат до сходни заключения за ролята на квотата на президента в СЕМ за запазване на статуквото.
2) Източници
КЖЕ обсъди степента, до която изданието „Сега“ може разумно да счита своите източници
за надеждни по отношение на твърденията в публикацията (вж. Fuchsmann v. Germany §43,
Pedersen and Baadsgaard, § 78). Комисията установи, че публикацията се отнася до заседания
на СЕМ, предадени в съответствие с три официални протокола на СЕМ от 29 юни 2022, които
са публични. Използвани са и приетите правила за избор на генерален директор на обществена медия, публикувани на сайта на СЕМ. Документите са с институционален произход. Протоколите съдържат мненията на всички членове на СЕМ по темата.
Авторът на публикацията е посочен, той е журналист от изданието с практика в медийния сектор. На базата на казаното КЖЕ приема, че източниците са достатъчно надеждни.
3) Висок праг на критика, когато става дума за функции на лица, вземащи решения за много хора
Лицата, до които се отнася публикацията, са публични фигури – членовете на регулатора и действащият генерален директор на БНТ. Изборът на генерален директор е основна функция на медийния регулатор според Закона за радиото и телевизията и обществеността има интерес да бъде информирана за дейността на СЕМ по вземането на решения, от които зависи правото на информация на широк кръг български граждани, обществеността.
Според практиката на ЕСПЧ прагът на критика, отнасяща се до публични фигури, е по-висок:
„границите на допустимата критика са по-широки спрямо лицата, на които са възложени
официални функции, по-специално по отношение на начина им на упражняване на тези функции,
отколкото към частни лица“.
Такъв е и разглежданият случай, при това КЖЕ установи, че „разглежданите изявления не се
отнасят до личния живот на засегнатото лице, а до действията му за изпълнение на функцията“, в случая като членове и председател (за С.М.) на българския медиен регулатор. Ето защо КЖЕ не споделя квалификацията в жалбата, че СЕМ и председателката му са жертва точно на публикацията в „Сега“ („на която не само аз, като председател, но и СЕМ, като регулаторен орган, чиято репутация е потърпевша, сме жертва“): те са предмет на допустимия според практиката на ЕСПЧ критичен анализ, без да се надхвърля прага му и без да се навлиза в информация от личен характер, несвързана с изпълняваните по закон функции.
4) Достатъчно фактическо основание
Както вече беше посочено, публикацията е информативна и отразява различия в СЕМ, довели
до искане за оставка на жалбоподателя. Единствено в последното изречение е засегната темата
за избора на генерален директор на БНТ. То гласи „М. и Н. направиха всичко възможно той [E.K.]
да остане на поста си и след изтичането на тригодишния срок на шефските мандати в БНТ и БНР.“
За оценъчните твърдения в журналистиката ЕСПЧ има стандарт: „Изискването за доказване на истината на оценъчно твърдение е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на изразяване, която е основна част от правото, осигурено с член 10 ЕКПЧ. Когато дадено изявление е оценка, пропорционалността на дадена намеса зависи от това дали съществува достатъчно фактическо основание за изявлението.“ EСtHR, Drousiotis v. Cyprus §45
КЖЕ разгледа естеството на твърденията в публикацията и тяхното фактическо основание.
Според протоколите на СЕМ от 29 юни 2022 г. на първо гласуване трима от членовете са посочили кандидат, за когото гласуват, а двама – именно представителите на квотата на президента – са се въздържали от гласуване. Не е без значение защитата на това въздържане от (и само от) членовете на предентската квота:
Според члена на СЕМ от квотата на президента Г.Н. , тя познава кандидата В.П. от 22 години,
„като директор на дирекция „Новини, актуални предавания и спорт” в Би Ти Ви Медия груп
той отстояваше редакционната независимост и съм сигурна, че и в БНТ ще може да гарантира
плурализма на обществената медия. Но – за да няма никакви спекулации, че изборът ми е
субективен или емоционален и за да няма упреци, включително от гилдията, и оспорване на
решението на СЕМ, аз съм длъжна да се въздържа в този избор и да оставя на колегите да преценят кого да поставят на най-високата позиция в Българската национална телевизия.“
Г.Н. се въздържа при всички три гласувания. Така, след като Г.Н. се оттегля, изборът остава да се
осъществи от четирима от членовете на СЕМ, от които за избор е необходимо мнозинство от три
гласа.
КЖЕ не намира, че „да няма спекулации“ и „да няма упреци“ са убедителни аргументи за “въздържал се”, доколкото членовете на СЕМ са призвани да действат в съответствие със закона, дори когато това е възможно да предизвика и упреци.
И втората представителка С.М. от квотата на президента заема позиция “въздържал се”: „Аз
никога не съм упражнявала житейската дисциплина да избирам по-малкото зло или в този
случай недостатъчното добро. Мисля, че юнакът, който ще събуди спящия великан, не го видяхме
през тези два дни. […] Надявам се, че охрабреят, ще добият смелостта и всички онези, които
печално ми споделяха, че няма смисъл човек да рискува, да се подлага на това изпитание, в
случай че няма политическа подкрепа. И вярвам, че ще го видим ако не скоро, то в една
следваща процедура. Смятам, че въздържанието понякога е, макар и по-тежко и водещ до по-
сложни последствия в индивидуален план, често пъти по-почтеният и уместен избор.“
Макар С.М. за разлика от Г.Н. да се включва във втория и третия тур, финалното й изказване
при закриването на процедурата, според протокола, е следното: [„Не се произведе избор] – с
което аз лично се гордея.“
Като анализира в съвкупност действията на С.М. и Г.Н., КЖЕ намира, че оценъчното
твърдение в публикацията за резистентност на квотата на президента към избор на нов генерален директор на БНТ в описаната процедура има достатъчно фактическо основание: единият член на СЕМ от квотата на президента не гласува и в трите тура, а вторият член се въздържа в първия тур, споделя очаквания за избор „ако не скоро, в една следваща процедура“ още след първия тур, а в заключение декларира, че „не вижда през тези дни юнака“ и „лично се гордее“ с това, че не се е провел избор.
Освен това в публикацията няма твърдение, че „именно и само заради квотата на президента не
е направен избор“, както се твърди в жалбата. Твърдението е, че М. и Н. „направиха всичко
възможно той [E.K.] да остане на поста си“ – но статуквото се дължи също така и на члена на
СЕМ, гласувал за действащия генерален директор Е.К. и в трите тура (Г.Г.)
Неоснователност на жалбата по т. 1.1. Точност.
В същото предаване Соня Момчилова прави ред други оценки и препратки, но те не са тема на този текст.
На 15 юни е проведено изслушване на Съвета за електронни медии в Комисията за култура и медии във връзка с представянето на дейността на СЕМ за 2022. Присъстват трима от членовете (Симона Велева, Пролет Велкова, Габриела Наплатанова).
На сайта на Народното събрание – видео (от 20-тата минута на записа). Повече от час и половина обсъждане, в което може отчетливо да се чуят нивото на подготовка, приоритетите, оценките на участниците.
Отчет на СЕМ за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г.
Допълнително от сайта на СЕМ:
Отчет на СЕМ за изпълнението на изискванията за достъпност на медийните услуги (чл. 8а от ЗРТ)
Отчет на СЕМ за изпълнението на мерките за медийна грамотност (чл. 33а от ЗРТ)
Гласуване – 9 за, 3 против, 1 въздържал се.
В Контракоментар с водещ Асен Генов е поканена за участие Соня Момчилова, председател на Съвета за електронни медии. Водещият засяга важни въпроси като:
провала на избора на генерален директор на БНТ и решението на СЕМ да не обявява нова процедура;
решението на съда за незаконосъобразност на процедурата, която не доведе до избор на генерален директор на БНТ;
предаването Политически некоректно и правомощията на СЕМ към съдържание от този тип;
прокремълската пропаганда и дали прокремълската гледна точка трябва да има равностойно отразяване с гледната точка на държавата – жертва на агресия;
ироничното изказване на Момчилова, че има 3о пола, а България ще предложи само мъж и жена за еврокомисар.
Председателката даде смайващи отговори, които са широко резюмирани в медиите.
• Има ли в България руска пропаганда?
• Много е деликатно.
• ЗРТ не изисква ли плурализъм във всяко едно издание?
• Много е спорно.
• Какво наложи СЕМ да не обяви нова процедура за генерален директор на БНТ?
• Аз не съм юрист.
• Казвате, да не може един представител на НПО да работи в обществена медия?
• В редица страни не е забранено, но от моя гледна точка не е морално.
• Вие лично имате ли съмнения, че става дума за пропаганда, разпространявана от Кремъл целенасочено, за да дезинформира обществеността?
• Това е много тежка присъда, не, не мисля. Г-жа Вера Юрова каза, че всяка свобода има граници, включително тази на словото. Мене, да ви кажа, това малко ме напрегна.
• Ако се разпространяват неверни твърдения, на лъжата трябва ли да се даде равностойно място, това е концептуалният въпрос?
• Аз не вземам еднолично решения. Пак казвам, пропагандата по време на война винаги е двупосочна…
В срещата с ЕС на БНР днес председателката е отишла по-далече. Дневник извежда в заглавие “Председателят на медийния регулатор за Волгин и предаването му: Лъжата също има право на живот”.
Впрочем и в Контракоментар имаше такива моменти:
СМ Ще ми липсва Тъкър Карлсън, такъв тип медийно поведение.
АГ Но той загуби поста си заради откровени лъжи!
СМ Точно така!
Точно така. Сигурно затова от ковид починаха хора повече от град като Свищов. Вече гонят 40 000. Заради дезинформацията. Която имала право на живот.
И едно интервю на Джесика Вълчева с Александър Кашъмов: Защо Момчилова иска да забрани на журналистите да членуват в НПО
На свое заседание на 8 юни Съветът за електронни медии е взел единодушно решение да не обжалва решението на Административния съд – София област, което обяви избора на генерален директор на БНТ за незаконосъобразен.
Председателката Момчилова заяви, че не вижда незаконосъобразност, но предлага да се изпълнят указанията на съда по съображения за време. Когато е готов протоколът от заседанието, ще може да се прочете ТУК.
Въздържалите се при новото гласуване ще трябва да гласуват с “да” или “не”. Едната от избраниците на президента (Соня Момчилова) е казала, че не вижда юнак, но Габриела Наплатанова е заявила, че Венелин Петков има всички качества и ще защитава редакционната независимост на БНТ – и само за да няма спекулации, тя ще се въздържи. Би било странно при такива мотиви Наплатанова да гласува с “не”.
Ако това се случи, ще сме сигурни, че вотът се ръководи от нещо друго, не от обявените мотиви.
На 30 май 2023 Административният съд – София област се е произнесъл с Решение 694/2023 по делото, образувано по жалба на Ирина Величкова, кандидат за генерален директор на БНТ, срещу решение от 29 юни 2022 на СЕМ за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ.
“Съдът отменя решението като незаконосъобразно и връща делото на СЕМ за ново произнасяне от фазата – гласуване кандидатурата на всеки един от кандидатите допуснати до четвърти етап от Процедурата, като при гласуването всеки един от членовете на СЕМ гласува със „За“ или „Против”, а постановеното решение на СЕМ бъде мотивирано.”
Решението подлежи на обжалване пред ВАС.
Тази въпросна процедура, прекратена незаконосъобразно според АССО, има четири етапа:
първи етап – формално разглеждане на документите и допускане до участие на кандидатите;
втори етап – разглеждане на документите на кандидатите по същество;
трети етап – изслушване на кандидатите;
четвърти етап – избор на генерален директор.
Гласува се с обикновено мнозинство, ако на три поредни заседания не се постигнат три гласа за, процедурата се прекратява.
2
През 2022 имаше осем кандидати за ГД на БНТ – С. Диков, И. Величкова, С. Йовков, В. Матакиева, Е. Кошлуков, В. Петков, К. Ангелов , С. Божилова. Проведоха се три гласувания, като Габриела Наплатанова каза, че познава кандидата Венелин Петков от 22 години, „като директор на дирекция „Новини, актуални предавания и спорт” в Би Ти Ви Медия груп той отстояваше редакционната независимост и съм сигурна, че и в БНТ ще може да гарантира плурализма на обществената медия. Но – за да няма никакви спекулации, че изборът ми е субективен или емоционален и за да няма упреци, включително от гилдията, и оспорване на решението на СЕМ, аз съм длъжна да се въздържа в този избор и да оставя на колегите да преценят кого да поставят на най-високата позиция в Българската национална телевизия.” – след което гласува “въздържала се”. Така генерален директор остана да се избере от другите четирима в СЕМ. Никой не събра три гласа, Венелин Петков получи два гласа в първото гласуване, а председателката Соня Момчилова също се въздържа: „Аз никога не съм упражнявала житейската дисциплина да избирам по-малкото зло или в този случай недостатъчното добро. Мисля, че юнакът, който ще събуди спящия великан, не го видяхме през тези два дни. […] Надявам се, че охрабреят, ще добият смелостта и всички онези, които печално ми споделяха, че няма смисъл човек да рискува, да се подлага на това изпитание, в случай че няма политическа подкрепа. И вярвам, че ще го видим ако не скоро, то в една следваща процедура. Смятам, че въздържанието понякога е, макар и по-тежко и водещ до по-сложни последствия в индивидуален план, често пъти по-почтеният и уместен избор.“
Накрая Момчилова обобщава: [„Не се произведе избор] – с което аз лично се гордея.“
Медиите написаха, че Наплатанова и Момчилова направиха всичко възможно да не се произведе избор, за да продължи да управлява Кошлуков.
Така и стана. Макар в началото да декларира, че веднага ще обяви нов конкурс, СЕМ впоследствие промени мнението си – и нова процедура не е обявена. Според регулатора причината за това е неяснотата, която би възникнала, ако бъде избран нов директор и същевременно съдът се произнесе в полза на Величкова.
Впрочем Момчилова изпрати жалба до Комисията за журналистическа етика, в която искаше Комисията да установи нарушение на Сега за твърдението, че президентската квота е направила всичко възможно, за да не се проведе избор. Комисията за журналистическа етика приложи стандартите на Съда за правата на човека по отношение на оценъчни твърдения (няма нарушение, когато оценъчното твърдение има достатъчно фактическо основание) и установи, че това твърдение има фактическо основание – както пише в решението, единият член на СЕМ от квотата на президента не гласува и в трите тура, а вторият член се въздържа в първия тур, споделя очаквания за избор „ако не скоро, в една следваща процедура“ още след първия тур, а в заключение декларира, че „лично се гордее“ с това, че не се е провел избор.
4
Ирина Величкова посочва няколко основания за незаконосъобразност, неин адвокат е Андрей Икономов – ако се чудите откъде знаете името – да , това е бивш съдия от ВАС, който се е явявал по доста дела срещу СЕМ именно като съдия, не както сега – като адвокат. А майка му има отстъпено право на строеж в община Приморско, ако си спомняте тази история.
Другите кандидати не вземат отношение, но заинтересованата страна Йовков и заинтересованата страна Кошлуков вземат – какво? – те смятат, че жалбата е основателна и трябва да бъде уважена. За Йовков е ясно, но за Кошлуков, останал на позицията, е интересно да се знае. Очевидно по-голямата ценност е да я заеме отново, този път стабилно. Може да се види, че съдът черпи доста от аргументите на Кошлуков, и изцяло приема аргументите на Ирина Величкова/ Икономов.
5
Ако правилно съм преброила, съдът приема шест основания за незаконосъобразност:
В решението те се обсъждат доста обстоятелствено. Смятам, че липсата на мотиви и липсата на форма, в комбинация с доминиращата роля на председателката при прекратяването на процедурата, бяха посрещнати критично още в деня на процедурата.
Четвъртото основание е формално, трябва да се види какво предвижда процедурата от 2016 – с която наистина трябва да има съответствие. Иначе не е необичайно на последната фаза да не се гласува за всички кандидати.
Съдът твърди, че в случая “липсва нормативно предвидена възможност за гласуване Въздържал се”. Поради което и поради спецификата на предмета на гласуване – избор – гласуването с Въздържал се според АССО е в противоречие с материалноправните разпоредби.
И накрая по съображение за пълнота има и едно основание “несъответствие с целта на закона”.
6
Съдът връща на фаза гласуване – този път (1) с формално писмено решение на колегиалния орган (2) с мотиви и (2) без Въздържал се.
Кандидатите получават нов шанс.
СЕМ трябва да реши дали да обжалва, макар че – по мое мнение – процедурата от 2022 е незащитима, обжалването евентуално може да доведе до доуточняване на указанията.